Most

Андрей Германов

МОСТЪТ

Аз съм мостът под вас.
Аз съм мостът.
Аз съм старият каменен мост.

Мойта стройна дъга е сива.
Мойта стара снага е сита
на пети, колела и копита...
Аз съм цяла история жива.
Всичко идва и всичко минава.
Само пепел от стъпки остава.
Всички вие сте мои гости.
Аз съм ваш домакин.
Аз съм мостът.

Аз съм мостът, за вас замостен,
аз съм мостът под вас самотен,
във реката със двойник капризен.
Аз съм каменен, той е копринен,
но сме с него една окръжност.
Цяла вечност го гледам тъжно:
той пъстрее, а аз в изнемога
нося хора и дни...
Аз съм мостът.

Аз съм мостът, а той е измама.
Аз съм истински – него го няма.
Той е красив, а моята сива,
изтъняла дъга се протрива
и в един страшен ден ще се скъса.
Ще се срещнем в мига на смъртта си
с този призрачен образ на мойта
мъдра стара дъга...
Аз съм мостът.

...А сега – аз съм пръстен от брака
на два весели къдрави бряга
и когато сте на мен – единият
е за вас вече стара идилия,
той е вече за вас история.
Ала бъдеще още е вторият.
Аз мълча и дъгата ми мощна
ви пренася отвъд.

Аз съм мостът.



MOST

Jam jest most- nosze was.
Jestem mostem.
Jam jest stary kamienny wasz most.

Zgrabny luk moj ma barwe siwa.
Stary korpus ma nieraz dosyc
Tylu stop, tylu kol, tylu kopyt...
Mieszcze w sobie historie zywa.
Wszystko mija, mknie w dal nieprzerwanie.
Tylko pyl po przechodniach zostanie.
Kazdy z was mym sie staje gosciem.
Ja przyjmuje was tu.
Jestem mostem.

Jam jest most, zawsze wam pomocny.
Jam jest most posrod was samotny.
W rzece "blizniak" moj robi kaprysy.
Ja surowe, on- miekkie ma rysy,
Ale z nim- w pelny krag sie zmieniam.
Z zalem wiecznie mu sle spojrzenia:
Lsni beztrosko, a ja ledwo moge
Dzwigac ludzi i dni...
Jestem mostem.

Jestem mostem, a to- zludny cien jest.
Ja tu stoje, a on- nie istnieje.
On cieszy wzrok, a moja poczciwa,
Nadwatlona sie arka zuzywa.
I nadejdzie ten dzien, kiedy zginie.
Tak sie zdarzy w ostatniej godzinie,
Ze ze swoim odbiciem sie spotka
Stary dobry moj luk...
Jestem mostem.

...Ale dzis- mna, jak zlota obraczka,
Sympatyczne dwa brzegi sie lacza.
I gdy na mnie jestescie, to wtedy
Mile macie wspomnienia o jednym,
Brzeg ten stal sie juz dawnym zyciem.
A na drugi- dopiero wkroczycie.
Dzielnie trwam, luk moj trzyma sie mocno,
By do celu was wiesc.

Jestem mostem.