Я не могу подняться вверх, на небо,
увы, пока мой низок потолок.
Наполнить дух небесным светом мне бы
и воздуха небес испить глоток.
За низкой тёмной облачной завесой,
я знаю, бесконечности простор.
А мы живём однажды, как известно,
и невозможен сдвиг или повтор...
А я живу здесь потому, наверно,
родная, что в глаза твои влюблён,
что я люблю, люблю тебя безмерно,
и сам любовью тоже сотворён.
...
И горе - на небето ще се спъвам.
И ще се блъскам в ниския таван
с надеждата духа си, че изпълвам,
че само светло може да е там...
Знам, черни облаци безкрайни няма,
безкрайно е голямото небе...
В живота липсват повторение и смяна -
живее се веднъж, докато спре.
И съм си тук, зашото те обичам -
очите ти - гнезда на идваш ден…
И на когото ще аз да приличам -
човекът в мен е с обич сътворен.
Я не могу...
© Copyright: Людмила Королева 4, 2020
Свидетельство о публикации №120111204730
Свидетельство о публикации №120111204730
Рецензии