автор: Йорданка Радева
Над качулката му
звездите се топят
и се гмуркат в небесата,
взели си от синьото
в простора,
а долу белите брези шумят,
снагите разлюлели,
забравили умора.
Привечер...
стихва вятър,
скрил косите под калпак,
повдигнал вежди,
смигнал някому доволен.
А времето лети...
оставящо ни знак
по ветрове разлети
и по хора.
Вятър
© Copyright: Йорданка Радева, 2020
Свидетельство о публикации №120110508381
Свидетельство о публикации №120110508381
Рецензии