Автор: Р. Русев
Залезът потъна зад баира,
хлад повя и тръгна здрач,
шушнат дъбовете -
питат се дали ще съмне
утре пак.
Приспивно вятърът нашепва,
ще бъде утро, ще е светло
и онзи отпечатък летен,
ще бъде спомен в есенния ден.
А щом заспиваш
търсиш спомени,
които не ти носят рани.
Кафето все така горчи,
когато сутрин се събуждаш,
а вън е мъничко мъгливо.
Минават сини пеперуди
и идва лъч надежда,
промъква се,
последните листа се спускат.
Остава сянка посред нищото.
Сянка посред нищото
© Copyright: Росен Русев, 2020
Свидетельство о публикации №120110200431
Свидетельство о публикации №120110200431
Рецензии