Автор: Р. Русев
Нахвърляни думи
просто така.
Както два хоризонта
в моят свят лекуват надежди
и обличат есента в тънка мъгла.
Дойде и дъждът, и донесе
думите в твоите сънища.
Крачките в мрака потъват безшумно,
като сън, в който няма следи
и само в мрака оставят
пътечки от редки светулки.
Вече е есен,
наближава да опитаме
как шушне младото вино
и как онзи есенен вятър
ще приглася
в тънка пролука в прозореца.
и ще пали от младото вино кръвта
оцелялата истина стара,
от старото фото поглеждаща в теб.
Топло е,
край морето все още е хубаво
Гали сутрин мъглата росата
и става пътеката хлъзгава.
Опушен остава отминал денят,
сгушен оставаш
в остарялата лятна душа.
Почти есенно
© Copyright: Росен Русев, 2020
Свидетельство о публикации №120110200421
Свидетельство о публикации №120110200421
Рецензии