Николай Доризо О, как нам часто О, колко често

„О, КОЛКО ЧЕСТО” („О, КАК НАМ ЧАСТО”)
Николай Константинович Доризо (1923-2011 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


Николай Доризо
О, КОЛКО ЧЕСТО

О, колко чест е тоз душевен глас,
че властваме мъжете над съдбите.
Не! Винаги избираме жените,
които вече са избрали нас.


Ударения
О, КОЛКО ЧЕСТО

О, ко́лко че́ст е то́з душе́вен гла́с,
че вла́стваме мъже́те над съдби́те.
Не! Ви́наги изби́раме жени́те,
кои́то ве́че са избра́ли на́с.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Николай Доризо
О, КАК НАМ ЧАСТО

О, как нам часто кажется в душе,
Что мы, мужчины, властвуем, решаем.
Нет! Только тех мы женщин выбираем,
Которые нас выбрали уже.

               1969 г.


---------------
Руският поет Николай Доризо (Николай Константинович Доризо) е роден на 22 октомври 1923 г. в гр. Краснодар, Кубано-Черноморска област. Първите му публикувани стихотворения са от 1938 г. През Великата отечествена война е военен кореспондент. След войната учи в Ростовския университет, през 1957 г. завършва висшите курсове при литературния институт „Максим Горки”. От 1959 г. до 90-те години е секретар на Съюза на писателите на РСФСР. Почетен гражданин е на гр. Краснодар. Негови са пиесите „Утром после самоубийства” (1959 г.), „Красивой быть опасно” (1967 г.), „Конкурс красоты” (1967 г.) и „Две женщины и зависть” (1975 г.). По негови текстове се изпълняват десетки песни, негови стихове звучат във филмите „Разные судьбы”, „Дело было в Пенькове”, „Простая история” и др. Автор е на стихосбирките „На родных берегах” (1948), „Мы – мирные люди” (1950 г.), „Стихи” (1952 г.), „Встреча с тобой” (1955 г.), „Стихи и песни” (1956 г.), „Лирика” (1958 г.), „Верю, люблю, пою” (1959 г.), „Имя моё – человек” (1961 г.), „Избранное” (1963 г.), „Стихи. Поэмы. Песни” (1964 г.), „Люблю писать в дороге” (1965 г.), „Седьмое чувство” (1966 г.), „Избранная лирика” (1967 г.), „Ровесникам нашей Победы” (1967 г.), „Место действия” (1971 г.), „Разные судьбы” (1972 г.), „Сорок семь новогодних ночей” (1972 г.), „Военные поезда” (1972 г.), „Земля моей первой любви” (1973 г.), „Меч Победы” (1975 г.), „Нас водила молодость” (1976 г.), „Пока деревья есть на свете” (1978 г.), „Звенья” (1982 г.), „Я прохожу по строчечному фронту” (1984 г.), „Вдохновенье завтрашнего дня” (1986 г.), „Внукам нашей Победы” (1986 г.), „Сердцебиение мысли” (1993 г.), „Книга о любви” (2004 г.) и др. Умира на 31 януари 2011 г. в селището Переделкино, Московска област.