Автор: Р. Русев
А от думите две ъгълчета
свити на устните носят
души; от вятър накъсани
в голи есенни клони
с изтръпнала нежност.
Суха трева
от вятър полегнала,
тръни понесени на североизток,
на глухарчета пухчета,
пожълтелите вече листа на лозниците.
И петъци от утринен смях.
Думите - съдба и скитници,
и времето - то няма спиране,
не можеш малко от него
ей така да скъташ за утре,
защото ще са пропуснати мигове
и после - боли.
Небесни сълзици
тихо прокапали,
като в есен вали.
Стари чувства
от нас тихо избягали
и боли... и боли...
От думите
© Copyright: Росен Русев, 2020
Свидетельство о публикации №120092005795
Свидетельство о публикации №120092005795
Рецензии