Кръстьо Cтанишев Молитва поэта Андреаса Грифиуса в

Мои слезы, мои слова. Я оплакиваю
своё бедное отечество. Боже, ты пожелал
чтобы я, недостойный и слабый, описал позор,
разрушение, объяснил тёмные силы
и стал свидетелем, который собирает
выживших слёзы...
Слепой старик был счастливее,
он слушал плач моря,
гекзаметр вечности ...
Я слышу крик разрушения, темных сил:
несчастный Андреас,
печальный Гриффит
твои слезы твои слова, видишь ли,
среди обугленной родной земли
собирай слёзы выживших
под закатом, который обрушится над тобою ...

Красимир Георгиев
Болгарские поэты

Кръстьо Иванов Станишев (1933-2019 г.)

„МОЛИТВАТА НА ПОЕТА АНДРЕАС ГРИФИУС ВЪВ ВРЕМЕТО НА ТРИДЕСЕТГОДИШНАТА ВОЙНА” („МОЛИТВА ПОЭТА АНДРЕАСА ГРИФИУСА В ГОДЫ ТРИДЦАТИЛЕТНЕЙ ВОЙНЫ”)

Моите сълзи са моите думи. Оплаквам
своето бедно отечество. Господи, ти пожела
аз, недостоен и слаб, да запиша позора,
разрухата,
тъмните сили да обясня,
и да бъда свидетелят, който събира
оцелелите сълзи…
Слепият старец е бил по-щастлив,
той е слушал плача на морето,
хекзаметъра на вечността…
Аз слушам вика на разрухата, тъмните сили:
злощастен Андреас,
нерадостен Грифиус,
твоите сълзи са твоите думи, ти виждаш,
сред овъглената родна земя
оцелелите сълзи събирай
под залеза, който ще рухне над тебе…