Николай Беседин Я люблю ту великую, грешную

„АЗ ОБИЧАМ ВЕЛИКАТА, ГРЕШНАТА” („Я ЛЮБЛЮ ТУ ВЕЛИКУЮ, ГРЕШНУЮ”)
Николай Васильевич Беседин (р. 1934 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


Николай Беседин
АЗ ОБИЧАМ ВЕЛИКАТА, ГРЕШНАТА

Аз обичам великата, грешната,
тази влязла в безкрая страна
и за нейната вяра с лудешки плам,
и за праведната й вина.

Без молби е, не се е прекланяла
и честта си вовек не преви.
Да прости Бог, че се е разкайвала
не пред тези икони, уви.

Беше всичко – възторг от победите,
бяха разни години и дни,
но над всичките смърт и безредие
нещо сродно с небето кълни.

И безделникът-гост щом попита:
„В тоз свят нови светци ли видях?
Над гробовете светят звездите!”,
ще дочуе: „Моли се за тях!”


Ударения
АЗ ОБИЧАМ ВЕЛИКАТА, ГРЕШНАТА

Аз оби́чам вели́ката, гре́шната,
та́зи вля́зла в безкра́я страна́
и за не́йната вя́ра с луде́шки плам,
и за пра́ведната й вина́.

Без молби́ е, не се́ е прекла́няла
и честта́ си вове́к не преви́.
Да прости́ Бог, че се е разка́йвала
не пред те́зи ико́ни, уви́.

Бе́ше вси́чко – възто́рг от побе́дите,
бя́ха ра́зни годи́ни и дни́,
но над вси́чките смъ́рт и безре́дие
не́що сро́дно с небе́то кълни́.

И безде́лникът-го́ст щом попи́та:
„В тоз свят но́ви светци́ ли видя́х?
Над гробо́вете све́тят звезди́те!”,
ще дочу́е: „Моли́ се за тя́х!”

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Николай Беседин
Я ЛЮБЛЮ ТУ ВЕЛИКУЮ, ГРЕШНУЮ

Я люблю ту великую, грешную,
Ту, ушедшую в вечность страну,
И за веру её сумасшедшую,
И за праведную вину.

Не просила у мира, не кланялась,
Берегла свою честь испокон.
И прости её, Боже, что каялась
Не у тех, к сожаленью, икон.

Было всё – упоенье победами,
Были всякие годы и дни,
Но над всеми смертями и бедами
Было что-то, что небу сродни.

И когда-нибудь праздные гости
Спросят новых вселенских святых:
„Что за звёзды горят на погосте?”
И услышат:
„Молитесь за них”.



---------------
Руският поет и писател Николай Беседин (Николай Васильевич Беседин) е роден на 16 януари 1934 г. в гр. Тисул, Кемеровска област. Първите му публикувани стихотворения са в сп. „Север”. Завършва Ломоносовското морско училище в Ленинград (1956 г.) и литературния институт „Максим Горки” (1963 г.). Работил е в руския флот, в института по ядрена физика „Курчатов” и в „Госплан” на СССР. Член е на Съюза на писателите на Русия. Автор е на над 20 книги с поезия и проза, сред които стихосбирките „Цветы на скале” (1981 г.), „Слово о флоте” (1989 г.), „Языческая любовь” (1995 г.), „Третья чаша” (1999 г.), „Знаки Зодиака” (2002 г.), „Русский Псалтырь” (2004 г.), „Избранное” (в 3 тома, 2008 г.), „Земные знамения” (2013 г.), „Избранное” (2017 г.) и др. Живее в Москва.