Димитыр Бояджиев. Солнце улыбается в лазури...
от небето, светло що синей;
птичи хор до тъмно чак не стихва,
ниви златни вятърът люлей...
Радостно се взира из полята
селянинът с голите гърди,
а и на мечтателя в душата
бликват светли, радостни мечти...
Димитър Бояджиев
Солнце улыбается в лазури–
тишь да гладь, довольство и покой,
птичий хор до сумерек в разоре,
ветер плещет нивой золотой...
Радостно взирает на посевы
распахнув рубаху, селянин,
и в душе его горит веселье,
и мечта его живая рядом с ним...
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
Свидетельство о публикации №120090208139