Д. П. Дамянов. Неотправленное письмо

Мой милый друг, опять тебе во тьме
шлёт свой привет мой вечер бесприютный...
Смогу ли уместить в своём письме
всё, что словами выразить так трудно?..
Испепелился лист в моих руках,
от пламени, которым строчки пышут.
От тишины такая боль в ушах,
что даже мыслей собственных не слышу.
...Совсем один. Похож на мертвеца
под выгоревшей лампой этой белой.
Одна звезда на нитке без конца
в окно моё стучится оголтело.
Зачем ветра вспороли небеса
и темнота накрыла мир завесой?
Подхватит буря наши голоса,
развеет вместе с листьями по лесу.
Но всё равно..
                Усни и не гляди!
Я ветер запрягу во тьме ненастной,
в твой сон примчусь и всхлипну на груди...
Но только в сон... Спи и не жди напрасно.
А если утомятся вдруг глаза,
прикрою их и унесусь неслышно
на тихий перекрёсток, в небеса –
мелькни и может там тебя увижу.

пер. с болгарского
Л.Станевой


---------------------------------------------------------

НЕИЗПРАТЕНО ПИСМО

Дамян Дамянов

Приятелко, приятелко добра,
привет от моята самотна вечер …
В писмо дали ще мога да събера
копнежа си, все още неизречен?
В ръцете ми листът се спепели
от огъня, със който съм го писал.
Слухът от тишината ме боли
и аз не чувам даже свойта мисъл.
...Сега съм сам. Приличам на мъртвец
под тази избеляла нощна кръшка.
Една звезда, завързана с конец,
от вятъра в стъклото ми се люшка.
Защо ли духат тези ветрове
и мракът като зла завеса пада?
Ще грабне бурята нашите гласове
и ще ги пръсне вън със листопада.
Но все едно! …
Заспи, не гледай вън!
Аз ще възседна вятъра и в мрака
ще долетя във кроткия ти сън …
Но само в сън… Заспи! Недей ме чака!
Или очите щом се уморят,
ще ги притворя аз и ще отида
на някой тих, сънуван кръстопът -
мини оттам и може да те видя …

-----------------------------------------------------------
???
Вопрос к рецензентам:
Как Вы думаете, приемлем ли перенос традиционного ударения в этой строке: :"развеет вместе с листьями по лЕсу"? Или надо переписывать?(