Пенчо Славейков. О, сердце, не от мира ты...

Сърцето ми е чуждо за света,
подобно древен храм в развалини,
и тайните си пази то ревниво
в света светих на свойте глъбини.

То пази ги, и чака с тях смъртта,
подобно древен храм в развалини...
Во тоя храм световний шум глумливо
проникнал би– за да го оскверни.

Пенчо Славейков


О, сердце, не от мира ты
подобно древним храмовым руинам,
столь тайны бережёшь ревниво
в глубинах от приземой пустоты,

и, смерти в тишине пождя,
руинам храма древнего подобно,
не шум мирской, но поплески дождя
и бури вой тебе одни угодны.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


Рецензии