Михаил Зайцев В чистом поле дорога меня обошла

„СРЕД ПОЛЕТО МЕ ПЪТЯТ ЗАОБИКОЛИ” („В ЧИСТОМ ПОЛЕ ДОРОГА МЕНЯ ОБОШЛА”)
Михаил Фёдорович Зайцев (1948-2014 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


Михаил Зайцев
СРЕД ПОЛЕТО МЕ ПЪТЯТ ЗАОБИКОЛИ

Сред полето ме пътят заобиколи.
Черен гарван над мен облетя ме усърдно.
Но докоснаха бузи крила, в жарък полет били –
и отвори се пътят и в моя съдба се превърна.

Няма вече трева – бях в гореща пустиня поел.
Край река спрях – водата сред пясъците се бе скрила.
Гледах вис – изкълва ми очите орел.
Паднах аз – и заби се в езика ми змийското жило.

Но без вик, без въздишка бях, болката скрих в този ден.
Призори се довлякох там до махалата.
И почуках – и мама излезе пред мен:
– Кой е?
– Аз!
– Ти с кого?
– Сам!
– С какво?
– С новината!


Ударения
СРЕД ПОЛЕТО МЕ ПЪТЯТ ЗАОБИКОЛИ

Сред поле́то ме пъ́тят заобиколи́.
Че́рен га́рван над ме́н облетя́ ме усъ́рдно.
Но доко́снаха бу́зи крила́, в жа́рък по́лет били́ –
и отво́ри се пъ́тят и в мо́я съдба́ се превъ́рна.

Ня́ма ве́че трева́ – бях в горе́ща пусти́ня пое́л.
Край река́ спрях – вода́та сред пя́съците се бе скри́ла.
Гле́дах ви́с – изкълва́ ми очи́те оре́л.
Па́днах а́з – и заби́ се в ези́ка ми зми́йското жи́ло.

Но без ви́к, без възди́шка бях, бо́лката скри́х в то́зи де́н.
Призори́ се довля́кох там до махала́та.
И почу́ках – и ма́ма изле́зе пред ме́н:
– Ко́й е? – А́з! – Ти с кого́? – Сам́! – С какво́? – С новина́та!

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Михаил Зайцев
В ЧИСТОМ ПОЛЕ ДОРОГА МЕНЯ ОБОШЛА

В чистом поле дорога меня обошла.
Черный ворон меня облетел стороною.
Но коснулись щеки обожженные далью крыла –
И открылась дорога и стала моею судьбою.

Отшатнулась трава – по горячей пустыне пошел.
Над рекою склонился – вода сквозь песок убежала.
В небо глянул – мне выклевал очи орел.
Пал на землю – в язык мой вонзилось змеиное жало.

Но ни криком, ни вздохом не выдал я боли своей.
Дотащился под утро к родному предместью.
Постучался в окно – вышла мать из сеней.
– Кто там?
– Я!
– С кем ты, сын?
– Я один.
– С чем ты?
– С вестью!

               1977 г.



---------------
Руският поет Михаил Зайцев (Михаил Фёдорович Зайцев) е поден на 1 септември 1948 г. в селището Нови Восток, Алтайския край. Завършил е Томския политехнически институт и литературния институт „Максим Горки”. Член е на Съюза на писателите на СССР (1980 г.). Автор е на над 20 стихосбирки, сред които „Светлынь” (1978 г.), „Обычный день” (1979 г.), „Зимнее утро” (1980 г.), „Времена” (1982 г.), „Солнечные знаки” (1982 г.), „Отчий дом” (1986 г.), „Братья” (1987 г.), „Путь” (2001 г.), „Дорогие сердцу лица” (2008 г.) и др., издадени в престижни издателства като „Молодая гвардия”, „Современник”, „Советский писатель” и „Советская Россия”. Носител е на много литературни награди. Умира на 1 юли 2014 г. във Волгоград.