Автор: Р. Русев
Отпивах глътката червено
луната гледаше отгоре,
а от червеното
Земята спираше въртенето.
Години се нижеха,
навъртаха се дни като филм.
Заминават приятели
всеки по път,
не връща никого времето.
Млада остава в душата ми
но променя се тялото.
Любовта отшумя,
забравих страст и мечти
вечно бързах,
времето изпреварвах,
а забравих топлата къща.
И забравих Онзи,
който ни гледа.
И съм щастлив,
че все още ме има,
животът е в мен
и все още обичам...
А сърцето все бърза...
Глътка червено
© Copyright: Росен Русев, 2020
Свидетельство о публикации №120081103125
Свидетельство о публикации №120081103125
Рецензии