Мать Мария Прощайте берега Прощавайте, брегове

„ПРОЩАВАЙТЕ, БРЕГОВЕ” („ПРОЩАЙТЕ БЕРЕГА”)
Мария Скобцова/ Мать Мария (1891-1945 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


Майка Мария
ПРОЩАВАЙТЕ, БРЕГОВЕ

Прощавай, бряг. Напред поема моят кораб
с товар – плод грешен от напуснати места.
Аз да отплавам без товара си не мога
там, гдето скитат кораби сред вечността.

На всички, всички морски ветрове подвластна,
аз бури в здравите платна ще понеса.
А корабът е с път такъв: от бряг на страсти
в безстрастните Господни небеса.

А сили свършат ли? Ако аз не доплавам?
Товар достатъчен, но крехко дъно, знам...
Прегръдки ледни разрушителни тогава
навярно няма да избягна там.


Ударения
ПРОЩАВАЙТЕ, БРЕГОВЕ

Проща́вай, бря́г. Напре́д пое́ма мо́ят ко́раб
с това́р – плод гре́шен от напу́снати места́.
Аз да отпла́вам без това́ра си не мо́га
там, где́то ски́тат ко́раби сред вечността́.

На вси́чки, вси́чки мо́рски ветрове́ подвла́стна,
аз бу́ри в здра́вите платна́ ще понеса́.
А ко́рабът е с пъ́т такъ́в: от бря́г на стра́сти
в безстра́стните Госпо́дни небеса́.

А си́ли свъ́ршат ли? Ако́ аз не допла́вам?
Това́р доста́тъчен, но кре́хко дъ́но, зна́м...
Прегръ́дки ле́дни разруши́телни тога́ва
навя́рно ня́ма да избя́гна та́м.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Мать Мария
ПРОЩАЙТЕ БЕРЕГА

Прощайте берега. Нагружен мой корабль
Плодами грешными оставленной земли.
Без груза этого отплыть я не могла бы
Туда, где в вечности блуждают корабли.

Всем, всем ветрам морским открыты ныне снасти.
Все бури соберу в тугие паруса.
Путь корабля таков: от берега где страсти,
В бесстрастные Господни небеса.

А если не доплыть? А если сил не хватит?
О, груз достаточен... неприхотливо дно.
Тогда холодных, разрушительных объятий
Наверно миновать не суждено.

               Париж, 1941 г.


---------------
Руската поетеса, мемоарист и публицист, известна като Майка Мария (Елизавета Юрьевна Пиленко Кузьмина-Караваева/ монахиня Мария Скобцова/ Мать Мария), е родена на 8/21 декември 1891 г. в гр. Рига. През 1911 г. изучава богословие в Петербургската духовна академия. През 1919 г. емигрира през Турция в Сърбия, от 1923 г. живее във Франция. Публикува в издания като „Современные записки”, „Русские записки”, „Воля России”, „Путь”, „Новый град”, „Дни”, „Последние новости” и др. Автор е на стихосбирките „Скифские черепки” (1912 г.), „Руфь” (1916 г.) и „Стихи” (1937 г.), на мистерията „Анна” (1939 г.) и пиесата „Солдаты” (1942 г.), на повести, романи, мемоарни очерци, биографични брошури, поеми и литературоведчески изследвания като „Юрали” (1915 г.), „Равнина русская” (1924 г.), „Клим Семенович Барынькин” (1925 г.), „Как я была городским головой” (1925 г.), „Жатва духа” (1927 г.), „Достоевский и современность” (1929 г.), „Миросозерцание Владимира Соловьева” (1929 г.) и др. Монахиня е към Константинополската екзархия. Води просветителска и мисионерска дейност сред руските емигранти в Париж. Участва активно във френската Съпротива. През 1943 г. е арестувана от Гестапо. Умира на 31 март 1945 г. в газовата камера на концлагер Равенсбрюк. През 2004 г. Вселенската Патриаршия я канонизира за светица.