Архив - стар вариант - Пътят... - обединен - 2021

В този текст има по-стари варианти на глави 6, 9 и 10. Също така структурата не е променена съобразно някои малки промени в съдържанието - по-долу /предстои да се направят корекциите/

Предварителен вариант - текстът на някои глави още е в процес на обработване и промяна - Глави Шеста, Девета и Десета.

Общ текст на Пътят на интегрираното съзнание ("Йога на интегралното съзнание")

В този вид съдържа около 770 - 800 стр.)

===================================>  <=========================================

Пътят на интегрираното съзнание
("Йога на интегралното съзнание")


Евгени Георгиев Алексиев
"ДЪЛБОК СОНДАЖ"
ПЪТЯТ НА ИНТЕГРИРАНОТО СЪЗНАНИЕ
("ЙОГА НА ИНТЕГРАЛНОТО СЪЗНАНИЕ")


Посвещавам на моята майка, на моята майчица,
която не издържа да доживее да види тази книга отпечатана на хартия.


Мислите ни са диви коне, препускащи волно сред подвижни пясъци,
които могат всеки миг да потънат и да се загубят завинаги.
Писаните думи са юздите, с които можем да ги възпрем,
насочим и съхраним, и заедно да продължим нататък.



Съдържание:

I. ПЪРВА ЧАСТ 

I.1. Глава Първа – Небесните селения
I.1.1. Йога в Индия
I.1.5. Ледената пустота
I.1.6. Небесните селения
I.1.7. Свободата
I.1.8. Дарамсала, Шимла, Медитации
I.1.12. Висшата форма на свобода

I.2. Глава Втора – Пътят на сънищата - I. част................стр. 31

I.3. Глава Трета – Среща в лабиринта ........................стр. 150

I.4. Глава Четвърта - Съзнанието ............................
I.4.1. Съзнанието
I.4.2. Първият етап на връзката

I.5. Глава Пета – Пътят на сънищата - II. Част

.......... корекция: по-скоро от тук  - II. ВТОРА ЧАСТ
 
I.6./II.6. Глава Шеста – „Въображаемото Аз”, „Реалното Аз” и реалното „Аз”...стр. 190

I.7./II.7. Глава Седма – „Йога на интегралното съзнание“................стр. 438 - 461

II. ВТОРА ЧАСТ  ...... корекция: по-скоро от тук - III. ТРЕТА ЧАСТ

II.8./III.8. Глава Осма – Изследвания I. част ........................... стр. 461

II.9./III.9. Глава Девета - Изследвания II. част – „Психофизиологичната връзка“.. стр. 544

II.10./III.10. Глава Десета – Бележки за „традиционната и класическа Йога“ … стр. 652 - 773

IV. ЧЕТВЪРТА ЧАСТ - Към Небесните селения /не е започната/.

==================================>  <======================================

ПЪРВА ЧАСТ


ГЛАВА ПЪРВА

НЕБЕСНИТЕ СЕЛЕНИЯ


1.

Йога в Индия

През 2001 година заминах за Индия. В определен период, всяка сутрин ходех на йога. Ставах в 5 часа сутринта, взимах си топъл душ и след като се разсъня потеглях след 5.30. Пътувах до „Шивананда йога веданта натараджа център” около половин час. По това време на деня движението в Делхи все още не бе натоварено. Но пристигането ми до там изискваше своето. Сутрин усещах с цялата си същност свежестта на предстоящия ден. Докато вдишвах различните аромати, навлизащи през отворения прозорец на колата ми, наблюдавах хора, излезли на сутрешна разходка с кучета, други отиващи в някаква посока, или просто застанали и очакващи деня. След като бивах събуден от разнообразни и екзотични чуруликания, крясъци или обаждания на многобройните птици по дърветата пред прозореца ми, аз бях настроен да възприемам специфичното настроение и вибрации на свежите делхийски утрини, спокойствието на появилите се по улиците делхийски жители, незнайно кога в тъмните зори. Докато пристигна до Центъра вече започвах да забелязвам как движението по булеварда пред мен все повече се сгъстяваше. Занятията започваха в 6.30. След час и половина, когато вече се завръщах, по улиците беше лудница от хаотично движение. Но се чувствах толкова балансиран, удовлетворен, спокоен, че не ми правеше никакво впечатление. Удоволствието сутринта от усещането за хармония, предизвикано от свежестта, чистотата и специфичния дъх на  изгряващото и разтварящо се утро, се заместваше от спокойствието, удовлетворението и равновесието след участието в практиката. Това продължаваше известно време.
В Центъра имаше добра библиотека, а във фоайето редовно се събираха броеве от издаваното от тази институция списание. Веднъж разглеждах едно от изданията и се загледах в снимките на един от техните ашрами – този, намиращ се в най-южната част на Индия. Имаше и снимка на неговия духовен и административен ръководител. Виждах, че човекът не изглеждаше като някакъв аскет - не бе слаб, изпит, атлетичен, видът му някак си не се припокриваше с определени мои представи за физиката на един майстор или учител по йога, каквито си бях създал донякъде както от снимките и графиките в различни книги за йога на аскети, практикували някога в Индия в изолирани гори и хималайски пещери, така и донякъде от собствените ми логически размишления и съзерцания по темата и, въпреки, че разбирах религиозното и духовно съдържание, път и цели на йога и на йогисткото усъвършенстване, медитация и философия, от дълбоко вкорененото ми към онзи период интуитивно и логически изградено възприятие, че основна цел и смисъл на йога практиките е да осигури съвършено здраве, пълен физическо-психически телесен баланс и хармония, и от само себе си разбираемо - идеално структурирана външна физическа форма и дълголетие.
По онова време бях най-ентусиазиран, участвах редовно в практиките, често ходех на занятията по два пъти на ден – и сутрин и вечер; освен редовните часове по Хата йога с упражнения, релаксации и пранаяма (практиката от час и половина всеки път започваше и завършваше с песнопение), в Центъра имаше различни други събития и прояви, в които взимах участие, чествания с пеене на мантри, специализирани часове по някаква тема, годишнини с пуджи, вечери с редовни хиндуистки ритуали – това бе комплексна институция, която бе едновременно и място за практика, и храм, и средище за семинари, лекции и срещи, и подслон за някои постоянно пребиваващи. Всяка вечер имаше церемония пред олтара. А олтарът се намираше на едната стена в главната зала за практикуване, тази, в която редовно ежедневно се упражняваха преминалите предварителните няколкоседмични встъпителни курсове на подготовка, в които се обясняваха и усвояваха отделните упражнения и елементи, повтаряни след това ежедневно в постоянния комплекса на основната практика. Усещах как продължавам да напредвам, започвах да се сгъвам все повече, позволявах си някои обърнати пози като „Скорпион”. И тъкмо тогава гледам това списание, обхващат ме съмнения как така този йога, учителят "свами" в един от основните ашрами на това течение на йога в Индия, не ми изглеждаше нито като гимнастик, нито като аскет, нито и като йога майстор от моите  митологични представи.
Всъщност, този "свами" бе предстоятелят на институцията в Индия на организацията на Свами Вишнудевананда Сарасвати. Някога изпратен от своя учител Свами Шивананда Сарасвати в Канада, за да разпространява йога по света, Вишнудевананда създал оттам своята мрежа от центрове и ашрами в различни страни, включително и върнал учението и метода на практиките на своя учител обратно в Индия, създавайки центрове и ашрами, редом с школите на други някогашни ученици на Свами Шивананда, станали на свой ред учители, майстори, основатели на школи, университети, институции, центрове и ашрами, както и редом с многобройните школи и институции на учениците на други учители и майстори от миналото, превърнали се на свой ред в учители, майстори и основатели на производни, аналогични или съвсем нови и с претенция за оригиналност течения, школи, учения и институции. (Поне в това отношение йога и източните бойни изкуства много си приличат.)
Седях си във фоайето на Центъра тогава, разлиствах списанията и някак си с недоумение ми се струваше, че ръководителят на тази институция в Индия, чието седалище бе в южния ашрам, който при това май не бе по националност индиец, струва ми се, че бе италианец, нямаше вида на различни йога майстори, които бях виждал в разни книги на снимките им от младини.
Размишлявайки по-късно на тази тема, сещах се за така наречените „конторшънисти” – гумените хора, които в цирка или при разни демонстрации се сгъваха и разтягаха по всевъзможни начини и влизаха в стъклени кутии, изпълнили пространството като сардели в буркан, плътно заемайки всеки кубически сантиметър в тях с плътта си, макар че те всъщност нямаха нищо общо нито с практиката, нито с философията, нито с целите на йога. Като се остави настрана спецификата на цирковото шоу, не всеки знае, че има такива физиологични отклонения, влизащи в категорията на болестните състояния, свързани със състоянието на колагена и тъканите в организма - кожата става разтегателна, гъвкавостта излиза извън всякакви обичайни норми. Такива хора - "конторшънисти", още на млади години демонстрират гъвкавост, каквато майстори в Хата йога едва ли могат да постигнат в разцвета на своята практика докато все още физическите им възможности и развитие са във фазата на възход.
От друга страна, да не говорим и за това, че "свами" далече не ми изглеждаше и като участниците в разни спортни състезания по йога, защото към тях винаги съм бил предубеден и за тях съм смятал, че нямат много общо с духа и практиката на йога. Веднъж бях попаднал случайно в интернет на съобщение за някакво едромащабно национално състезание по йога, състояло се в моята родна страна, в което високопарно и самодоволно се обясняваше, как наш йога направил поза „Скорпион” и така засрамил индийците!
Та тогава в Центъра си позволих да споделя своите съмненията и размисли (съвсем накратко, все пак) с един от преподавателите по йога. Той бе индиец със смугла кожа в сравнително по-зряла възраст и бе един от постоянните инструктори, работеше като учител по йога в Центъра. Често участвах в практики под негово ръководство. Преподавателите в институцията бяха не един и в разните дни различни от тях водеха занятията, често прихождайки от някой друг център или от някой от ашрамите. Понякога часовете се провеждаха и от някои напреднали ученици. Упражненията всеки път се правеха по точно установена схема и последователност, и с ясни елементи и методика. След съвместното изпяване от групата на мантрата в началото на занятието, през цялото време от час и половина се поддържаше постоянен еднопосочен гласов контакт между инструктора и практикуващите, както при изпълнението на комплекса "поздрав към слънцето" - "сурия намаскар", техниките от пранаяма и асаните, повтаряйки ритмично "вдишвай" - "издишвай", така и при междинните релаксации, последователно упоменавайки телесните елементи, към които практикуващите следва да прехвърлят и насочат своето внимание и концентриране за релаксиране.
Между другото, много пъти впоследствие съм виждал снимки на йога учители, при което съм се учудвал и замислял в аналогичен дух, например снимки на Свами Шивананда Сарасвати, когато е на възраст, снимки на Свами Вишнудевананда на по-стари години, снимки на Б.К.С. Айенгар на стари години, или снимки на други от учениците на Свами Шивананда, заминали да разпространяват йога по света или в различни части на Индия и създали паралелни организации и течения – Свами Сатянанда Сарасвати, Свами Сатчидананда или Свами Чинмаянанда Сарасвати, Свами Венкатесананда като възрастни, както и на учениците на Шивананда, останали в Ришикеш и продължили неговото дело в "Обществото на божествения живот" - Свами Чидананда Сарасвати и Свами Кришнананда Сарасвати, всички те почти обожествявани от своите ученици, всеки от тях определян като "Негово светейшество" и като светец от своите последователи в страните и регионите по света, където през десетилетията те са се установявали и са създали организации и школи. Признавам, че с любопитство разглеждах техните биографии, времетраенето на техния житейски път, фотографиите им от по-стари години, анализирах датите им на раждане и датите, когато са постигнали "махасамадхи", или с други думи - "съзнателно са напуснали своето тяло", както техните последователи съобщават; търсех информация за здравословното им състояние и дали са боледували в последния етап от живота си преди напускането на този свят, и се опитвах да преценя състоянието им по фотографиите им и доколко през по-голямата част от живота си, включително и през последните си години, са практикували Хата йога или са се отдавали само на духовни търсения, практики и проповядване. Установих, че в най-голяма степен, а и може би единствено, сред споменатите имена, на представите ми съответстваше видът на Свами Чидананда, избран през 1963 година след смъртта на Свами Шивананда за президент на "Обществото на божествения живот" в Ришикеш. Неговият живот - 92 години, е бил сравнително по-продължителен от живота на Свами Шивананда и на повечето от неговите ученици и учители по йога, а Свами Чидананда и в по-напредналите си години е имал аскетичния вид, който, по отношение на изброените майстори по йога, може би в най-голяма степен съответстваше на моите представи за физическите въздействия на редовните практики на майстора в йога. Спрял съм се нарочно само върху някои имена на ученици на Свами Шивананда, защото Центърът в Делхи, който посещавах, бе негово наследство, част от организацията на неговия ученик Вишнудевананда, и защото ако трябва тук да изброявам повече имена на индийски майстори и учители по йога от 20 век, а още повече и от предишни епохи, списъкът и текстът би станал огромен. Единствен от споменатите по-горе, Б.К.С. Айенгар прави изключение като непринадлежащ към школата и учениците на Шивананда, но го включвах в моите разсъждения в горния контекст, защото Айенгар е дал значително наследство, включително със свои книги, с фотографии на собствени изпълнения от зрелите си години, и с фотографии от последните години на живота си, и има много добра база за сравнение, анализ и размисъл. Във всеки случай, нформацията и за неговия последен житейски период и за продължителността и на неговия живот - 95 години, също не се вписваше в едновремешните ми митологични представи за смисъла, целите и задължителните физиологични и физически ефекти от посвещаването и истинското практикуване на йога. Въобще, никога в представите ми един житейски цикъл от деветдесет и няколко години не ми е изглеждал като достатъчен и оправдан, за да се стигне до изчерпване на жизненият потенциал и енергия, и животът да приключи, особено в сферата на йога, единствената система и метод на живот, с корени и източници, извиращи от дълбините на времето и на човешката история и мъдрост, и  измислени и призвани, освен с духовните и божествените елементи на тяхната философия, да осигурят оптималния жизнен баланс и хармония, нито като достатъчен период, за да прибегне някой майстор или учител към "съзнателно напускане на тялото си". Всякакви други благотворни върху живота методи и системи, природосъобразни и природополезни практики въздействия, приемах просто като отделни аспекти или частични изражения на йога-метода, макар и с други имена или географски произход. За мен, йога-методът, система или философия, бе обобщаващо понятие, изразяващо в абсолютна пълнота извора и квинтесенцията на живота, независимо от различните трактовки и тълкувания, включително и сред представителите на индийската йога - традиция.
Бях забелязал, че учителите-майстори по йога фигурират в книгите си със снимки със собствени изпълнения на по-сложните асани само ако те са били заснети в по-ранните им години. Обикновено асаните в книгите им, във видеозаписи или при публични прояви се демонстрираха със снимки или изпълнения на техни млади ученици. Майсторите, когато вече бяха на възраст, се показваха на снимки или видеозаписи или с публични духовни проповеди и лекции, или с технически поучения относно практиките, но в собствено изпълнение или с демонстриране на пранаяма, или най-много с някоя от най-елементарните асани, евентуално с асана за релаксация или с поза, демонстрираща медитиране; личният им пример в напредналите им години се изразяваше най-вече с поучения, инструкции, обяснения, указания, както и с духовни лекции и наставления.
Разбира се, виждал съм и някои редки изключения на демонстрации от йоги на възраст или от пътуващи "садху", макар в повечето случаи да са се дължали на съхранената гъвкавост на тазобедрените стави /нещо напълно разбираемо при техния режим на хранене и начин на живот, при който по-голямата част от времето си прекарваха седейки с кръстосани крака или в лотос на земята/ и да са включвали някои определени асани или техники, като в нередки случаи, при техните периодични спирания и лагерувания в градове и селища по време на безкрайните им пътувания и обиколки между свещените места, храмове и ашрами из Индия, и особено по време на масови многохилядни и дори многомилионни всенародни празненства и сборища като "Кумбх Мела", при мнозина от тези "йоги", членове на различни религиозни ордени и пътуващи монаси и "садху", демонстрациите и изпълненията им на едни или други асани са се оказвали обвити в дима от наркотичните им цигари и направени сякаш не като част от системна и жизнено необходима практика, а като показен знак за някакво умение и принадлежност към определена общност и същност, смесващи се в едно странно общо цяло с невероятното множество на хилядите съдрани навеси и палатки, накацали посред нечистотиите на многохилядната човешка суета и глъч.   
Преди време си бях мислел, че йога трябва априори да притежава потенциала да дава някакво невероятно дълголетие, да консервира човека и той да не остарява, че е възможно биологичните процеси да не се отразяват върху практикуващия йога по стандартния начин, както се отразяват на всички други хора, че йогата може да остава „млад красив и хубав до безкрайност” и неща от този сорт. Бях си мислел, че йогата, който практикува постоянно и както трябва, следва да доживява поне до 120-130 години. Най-малко! Защо това да е въпрос само на генетични дадености, или на божията воля! Щом човекът има йога практика и начин на живот… Може би още тогава си бях представял, че йога практиката би могла да стигне в ефектите си дотам, че да се отразява и да въздейства дори на генно равнище.
В един момент, при новите информационни възможности през 21 век, започнах да попадам на снимките  и видео записите на учители и майстори по йога, направени в различни периоди през годините, и да забелязвам, че следите на времето, отпечатъците на старостта не ги бяха пощадили и се натрупваха и върху тях. Някои си бяха отишли на шестдесет, на седемдесет, други – на седемдесет и няколко, на осемдесет години – нещо немислимо за мен преди време! Разбира се, за повечето от тях последователите им твърдяха, че те бяха преминали в „махасамадхи”, сами бяха решили съзнателно и преднамерено да напуснат физическото си тяло и да преминат отвъд. А аз се чудех, защо все пак не бяха предпочели да поостанат още известно време с учениците си, които ги обичаха и имаха нужда от тях. Може би те бяха смятали, че са изпълнили своето предназначение и роля и са оставили в този свят необходимото наследство и напътствия? Може би бяха смятали, че е дошъл моментът да получат очакваното, заслужено и окончателно „освобождение” от „самсара”? Можеше ли да се знае със сигурност какви бяха мотивите във висшите духовни сфери, когато учителят бе достигнал до този свой жизнен етап? Но същевременно, аз виждах, че някои от тях преди да си отидат бяха боледували и бяха пребивавали на лечение в болници. Наистина, имаше ги и впечатляващите истории за йога учители, обявили предварително деня и дори часа на своето напускане и преминаване отвъд! Веднага се сещах за историите, които се разказваха за Йогананда и за аналогични интерпретации по-късно – за напускането на този свят от Сатянанда. Особено загадъчна ми изглеждаше историята за предварително оповестеното преминаване в „махасамадхи” на Йогананда, извършил го преди няколко десетилетия в сравнително по-млада възраст, за което последователите му пишеха в книгите за неговия живот. Пълна мистерия. Но аз не съм бил там. А в света винаги е имало много неща, които се твърдят. Трябва ли да ги възприемаме внимателно, или просто безрезервно да приемем и повярвяаме?… Така си мислех по онова време. Сега, когато вече съм преминал през Вътрешните сфери, виждам тези обстоятелства и събития по малко по-различен начин.
И така, аз попитах тогава онзи преподавател, учител и инструктор в "Шивананда йога веданта натараджа центъра" в Делхи, защо съответният водач на ашрама изглеждаше малко пълен, нима той не практикуваше всеки ден йога асани (като си мислех, че ако практикуваше как би могъл да е такъв, нали и асаните и хранителният режим предполагаха определен баланс на организма). А този преподавател в Центъра само ми се усмихна и ми отговори съвсем накратко с една фраза: "Хата йога е само основата."
Всъщност, до определен момент, макар и с логичната си мисъл да го разбирах, не бях успял да го почувствам и вътрешно да го възприема - че йога не се състои в това да можеш да прекарваш часове наред в поза „лотос”, да правиш шпагати или да стоиш сгънат на две.
Когато бях в Индия и навсякъде виждах по тесни улици в някои селища и покрай пътища техните малки магазинчета или малки наколни дървени бараки с работилници, в които едва имаше място да се седи по цял ден на дървения под във възможно най-прибраната поза, започнах да разбирам от какви обстоятелства някога в дълбоката древност още преди хиляди години е произлязла идеята за йогистката поза „лотос”. Но това е свързано с друга тема - за генезиса и развитието на йога.

2.

Преди много години осъзнах няколко важни неща. Бе минало немного време след моето завръщане през 1998 година от едно няколкогодишно пребиваване в Италия, по време на което активно се бях интересувал от последните достижения и граничните концепции на фундаменталната наука и занимавал с теориите и мистериите във физиката и космологията.
Първото бе, че пространството на вселената ни, което ни изглежда празно, всъщност има невидима за нас структура. Точно контактът и взаимодействието с нейните елементи са причината пресичайки го физическите обекти, включително и  светлината, да имат ограничена скорост, както и да възникват други ефекти, например измененията в така наречения ход на времето или по-точно, аз бих казал - промени в синхронизацията на обектите.
Триизмерното ни пространство, в което, според нашите възприятия и стандартните ни разбирания, се намират галактики, звезди, планети, енергии, междузвезден прах, молекули, атоми, протони, електрони, кварки, полета, кванти, може би и така наречените "тъмна материя" и "тъмна енергия", и в което можем да определим дистанции между отделни видими обекти (и въобще между обекти, подлежащи на идентифициране с нашите технологични възможности), техни относителни координати и различните относителни посоки от тях и към тях, в неговата същност ни изглежда просто пустота и вместилище, в което между всичките тези микроскопични, малки, големи и гигантски обекти, сякаш няма нищо друго освен тази празнота, отсъствие на каквото и да е съдържание. Същата празнота, която се разпростира и вътре във всеки един обект на различните нива, навсякъде между съставляващите го елементи, независимо от мащаба. Но това е само нашата илюзия поради невъзможността ни да забележим, установим и възприемем структурата на пространството и нейните елементи. Само наличието и въздействието на пространствена структура и състав биха могли да обяснят различните наблюдавани и предполагаеми ефекти при движението и нейното пресичане с различни скорости. И точно характерът на взаимодействието с тази невидима за нас структура обяснява защо при определени условия можем да говорим за изкривяване на пространството.
Второто бе, че вселената ни е толкова неописуемо голяма по отношение на човешките мерки и възможности, а максималната скорост на движението ни през пространството на този вселенски фон изглежда толкова безсмислено и безпомощно нищожна, и същевременно явлението на разума - безкрайно уязвим в тази космическа стихия, но по уникален начин осъзнаващ всичко това - е толкова невероятно и грандиозно, че единственото нещо, което би могло да внесе някакъв смисъл в такава странна и обезкуражаваща ситуация и да превъзмогне това явно вселенско противоречие, би било ако в природата все пак са предвидени и съществуват някакви механизми и възможности за пряко и мигновено пресичане на тези безкрайни и безгранични космически простори.  В противен случай мястото на нашия велик и уникален разум в заобикалящата го Реалност би ми изглеждало толкова нищожно и безсмислено, че реалността ни би могла да се окаже абсолютен абсурд.
Безумно необятна и грандиозна реалност за нищожните човешки мащаби. Безумно грандиозна същност на способността на разума да осъзнава цялата тази реалност, в сравнение с нищожните човешки мерки и уязвимост от вселенските стихии  на неговия притежател и ограничените му възможности да взаимодейства материално с тази реалност. Неописуемо и болезнено противоречие.
Третото бе, че Реалността е толкова сложна, комплексна и величествена, че би било много по-малко вероятно всичко около нас да е резултат на случайно стечение и да се състои само в това, което ние сме в състояние да наблюдаваме, да видим, да регистрираме и да осмислим. Би било просто невероятно да няма множество аспекти в тази Реалност, които за сега нито можехме да забележим, нито можехме дори да си представим.
Някои неща можеш да ги осъзнаеш и възприемеш интуитивно, без да е възможно да се докажат, или може никога да не разбереш за тях и да не те развълнуват. Аз бях разбрал в най-големите дълбочини на моите интелектуални съзерцания и на моите интуитивни възприятия, че Вселената ни и голямата Реалност представляват прекалено комплексна и необятна същност, за да може всичко, което виждаме и разбираме да е резултат на случайно стечение на обстоятелства, и за да считаме това, което виждаме и разбираме за достатъчно, всеобхващащо и единствено.
При тази невероятна комплексност и величественост, в която се включва и уникалният характер на човешкия разум, в мен се пораждаше силното усещане за същност невидима и недостижима, скрита зад фона, за разумни (или от човешка гледна точка божествени) въздействия, сили и намеса от съвсем друг, непонятен и недостижим от нас порядък. 

3.

Пътят ми към личната ми Вътрешна сфера, в началния период на нейното осмисляне и откриване, преминаваше по най-естествения начин, разбира се, през овладяването на вътрешните пластове на моето собствено съзнание, и като същинско начало, най-напред на моите собствени сънища. Основен елемент в упражненията ми през този първоначален период бе визуализирането. Добре осъществената визуализация сякаш за момента и ментално и физически ме прехвърляше в друго измерение и представляваше добра подготовка за ефективното ми навлизане "навътре". Като споменавам за визуализации, си спомням как тогава попаднах в ледената пустиня. И как започна всичко с Вътрешните учители.
В една зимна вечер в София в началото на 2012 година чаках на една трамвайна спирка. През последните дни бе доста студено, температурите бяха паднали много ниско, улиците – отрупани със сняг, бяха замръзнали пътищата. Бил съм и при много по-ниска температура много години преди това в Москва, когато термометърът една зима бе достигнал до минус 40 градуса. Май беше през 1978 или 1979 година. Но вече отдавна бях забравил онова усещане, а и тогава не излизахме много навън, радиаторите на парното бяха нагорещени, върху тях можеше да се пекат пържоли, обличахме се с кожуси и с ушанки. Когато излизах на улицата брадата и мустаците ми замръзваха и се образуваха малки ледени висулки. Всъщност, споменът ми е и за една болница в Москва, в която бях попаднал точно в този период. Там беше сравнително хладно, може би нещо не бе в ред с радиаторлите в това обширно помещение…
Все пак, и в София през онези дни през 2012 година бе доста студено. Особено значение имаше леденият бръснещ вятър, който удвояваше усещането за студа. Студ на едно безкрайно ледено поле, сред което се оказваш сам. Напомняше ми за едно занятие като войник през 1977 г. в полето на Сливница, не чак толкова далече от София – 122 милиметровите гаубици подредени и готови за окопаване, камионите дръпнати настрани – в техните покрити с брезент кароцерии бе най-желаният подслон, палатките още неразпънати, като вървиш през преспите, кишата и калта, вятърът с бясна сила набива в лицето ти ледени иглички и те избутва назад, през заснежената въздушна възглавница виждаш само едно пусто обширно бяло поле, в което няма нищо друго освен камиони и гаубици... Но защо разказвам всичко това за студа и трамвайната спирка? Поредният период от няколко дни с по-студено време в София, поредната административна суета около почистването на пътища и улици, поредният повод за властите да се оплакват от природата и с нея да обясняват и оправдават други свои проблеми. Връзката тук е с визуализацията. Визуализирането на едно безкрайно ледено поле, сред което се оказваш сам.
Бях на тази спирка вечерта след работа. Чаках трамвая и това чакане се проточи. През последните дни автомобилът ми бе замръзнал и аз висях по спирките. Докато чаках, леденият вятър брулеше лицето ми, беше студено, въздухът леден, лицето ми се охлаждаше все повече, усещах болката на студа по кожата на бузите, устните, носа, челото. Студът създаваше болка. Леденият вятър напомняше за самотата. Самотата и слабостта на човека сред стихията на този невъобразим, огромен, необятен свят; дребният човек бе сред ужасния студ на пустотата.
Бръснещата ледена болка ме накара да се замисля колко е хубаво, че наоколо имаше сгради, трамвайна линия, все пак места, където би могъл да влезеш, да се скриеш, да се съхраниш, да оцелееш. Ами ако наоколо нямаше нищо? Ако беше наистина съвсем сам? И не бе нужно да си представяш сега ледената пустота на необятния космически вакуум. Там студеното е от такъв порядък, че не можеш да го почувстваш, нито да си го представиш. (Още повече, че в космическия вакуум при липсата на налягане кръвта ти би закипяла.) Но ако си сам сред белотата на една покрита само с лед и сняг безкрайна равнина?
Усещах тази ледена ослепяваща с белотата си плоскост около мен. Ледена равнина, продължаваше до хоризонта във всички посоки, една безкрайна заснежена равнина. Студено, леденият вятър бръснеше лицето ми, охлаждаше го до болка. Болеше. Болка от студ. Бях сам в ледения студ сред тази равнина покрита със сняг, без хълмове, без нищо друго освен снежна бяла ледена повърхност до безкрай във всяка една посока. Не беше от значение как бях попаднал тук. Студът така вледеняваше погледа и съзнанието ми, че единственото, което възприемах, беше настоящия момент. Моментът на обреченост. Осъзнаването, че това е предстоящото преди един неизбежен край.

4.

Прозренията ми за структурата на пространството и невидимата за нас скрита вътрешна същност на Реалността и в часност на нашата Вселена бяха интуитивно просветление и убеждение, но не бяха просто само някакви своеволия на моя ум, от дете захранен с логиката на научната фантастика и изкушен от научните хоризонти и абстрактното мислене, а бяха следствие от търсенията ми сред творенията на редицата известни светила във фундаменталната наука, в които, както се оказа, оставаха множество бели петна, противоречия и твърдения за различни явления, същинските причини за които те всъщност не бяха успели задоволително да обяснят, като бяха завуалирали тази своя неспособност с редица формули и теории за наблюдаеми и възможни процеси и ефекти.
Само по себе си, наличието на невидими за нас структура и състав на пространството, за което би трябвало автоматично да се навяват мисли от някои класически и вече утвърдени и общопризнати теории, включително теорията на относителността, води до логическото продължение с разбирането за наличие и на други макроскопични измерения и за невидима за нас вътрешна същност и вътрешна реалност.
Една от обсъжданите в миналото възможности за пряко преминаване през определен аспект на тази вътрешна същност бе свързана с идеята за естествено наличие на „червейни дупки“, а друга – за отваряне на проход за преминаване през така нареченото хиперпространство. Допусках, че самите „червейни дупки“ биха могли да пресичат само определен аспект на това "хиперпространство", което от своя страна е аспект на вътрешната реалност.
Всъщност, в разните теории „червейните дупки” се асоциираха с някакви неопределени хипотетични широкомащабни „огъвания” и „изкривявания” на пространството, които щели пряко да свързват две отдалечени точки, а не както аз ги разбирах като реални „скоростни проходи”, преминаващи през вътрешна среда извън познатите ни три измерения.
Първоначално, в контекста на фантастичността на такава хипотеза, „червейните дупки“ се представяха като достатъчно големи за преминаване на масивни физически тела. Дори се говореше за евентуалното съществуване на подобни „дупки” в центъра на „черните дупки”. Впоследствие се заговори и за възможността да съществуват микроскопични „червейни дупки“, разпръснати на нивото на така наречената „квантова пяна”. Така например, видях статия на Стивън Хокинг, публикувана през 2010 година, в която говореше за такива микроскопични „червейни дупки“, теоретизирайки за някакви фантастични възможности за пътуване във времето, които, според мен, ще си останат само като негови добри пожелания в академичните и фантастично-популярните му публикации.
Представих си безбройните микроскопични „червейни дупки” във версията им като „огънато пространство” и „слепени” отдалечени точки, представляващи разнокалибрени изкривявания на познатото ни вселенско триизмерно пространство, но същевременно съществуващи на нивото на квантовата пяна, пръснати навсякъде като мрежа около базовите елементи в тази „пяна”, свързващи две или едновременно повече точки, или пък дори всяка точка в пространството ни с всички останали – имах усещането, че така същността и размерите на вселената ни можеше да се сведат до една точка, представляваща чудовищно оплетен възел от изкривени пространства… Забавна постановка. С други думи – абсурдно и безсмислено, поне на нивото на нашето човешко мислене и възможности за разбиране. Поне на нивото на тривиалната ни представа за света, вселената, пространството, измеренията, космоса.
По отношение на структурата на пространството, можеше да възниква известна аналогия с квантовата пяна, макар че в случая със структурата, от гледна точка на човешките възприятия и представи в пространството нямаше нищо, докато за квантовата пяна се приемаше, че е в основата на обектите и енергиите, чиято същност бе изтъкана от съответните кванти. Тоест, според науката ни, не съществуваше структура и състав на триизмерното ни пространство, което представляваше просто една празнота (която обаче можеше да се "огъва", както и да поставя ограничения и условия за движещите се през нея обекти), но съществуваха квантите, които съставляваха основа на реалността - квантовата пяна. Поне според съответните направления и теории в науката, които масово се приемаха. Същевременно, освен всепроникващата и разпростираща се навсякъде празнота както между обекти, така и между съставляващи ги елементи и частици, беше ми ясно, че вътре в самата дълбока структура на отделните материални частици, в основата на която стояха споменатите кванти, между тях също имаше много празно пространство, в което продължаваха да действат съответни сили и енергии. В този контекст допуснах, че структурата на пространството следваше да е разположена на още по-микроскопично ниво от нивото на „квантовата пяна”, независимо от това какъв вид "кванти" щяха да се окажат в основата на самата тази структура.


5.

ЛЕДЕНАТА ПУСТОТА

Бях добре облечен. Хубави обувки с дебели подметки. Те ще запазят сухотата и топлината на краката ми. Имах здрави панталони и добра връхна дреха, ръкавиците опазваха ръцете ми. Само на лицето изпитвах студ. Лицето ми подложено на леден бръснещ вятър. Кожата се вледеняваше и болеше от студа. Болка от студа. Осъзнавах, че на цялата планета аз съм сам. И каква полза от тези топли дрехи. Нямах храна. Но дори и да имах. Храната въобще не беше повод сега за размисъл. Не, не беше ледена планета. Не беше и извънпланетна самота. Но знаех, че това е ледена пустиня, простираща се на стотици километри във всяка една посока. Аз съм сам в средата. Никой няма да пристигне да ме отведе. Колко време щях да ходя в този студ? Колко километра щях да издържа? До кога ще стигнат силите ми и кога ще падна сринат на земята върху лепнещия лед? Имах въздух, кислород, благодатта да мога поне да дишам. Но леденият въздух се врязваше болезнено в гърдите. Колко време ще съумея да вървя напред охлаждан от замръзналия вятър, брулещия лед в лицето? Силите ще се изчерпват, влагата на моя дъх и на дробовете ми ще свършва, ще се обезсилвам постепенно, докато минавам километри по снега тялото ми ще отслабва и желанието да продължавам ще изтлява като изгаряща свещ. Колко време ще успея да крача напред по тоя лед? Желанието ми да продължавам постепенно ще се разпада и ще се свива като точка в тъмнотата на безкрая и най-естествено ще ми изглежда да се спра и да заспя в снега. Колко километра ще успея да премина? Желанието ми да продължавам ще изтлее и ще изчезне по най-естествения начин, а идеята ми и стремежът ми да съществувам неусетно ще избледнеят и ще се свият до една желана крайна точка на последен миг забвение и преход към вечното спокойствие. Знаех си, че съм обречен. Разбирах, че никога няма да изляза от тук. Финалният етап и епизод на моето съществуване и на цялата реалност около мен бе предопределен и безвъзвратно ограничен и сведен до тази бяла ледена повърхност, до забулената в снежни вихри безкрайна празнота пред мен, до този миг, до тук. Сега вече се съмнявах, че това е само равнина обширна стотици километри. Усещах, че е друго място, в което някак съм попаднал. Там нямаше отвъд друго нищо. Пустинята от лед и сняг въобще не свършваше. Вървенето ми по снега измръзнал, гладен, дори да имах сили и да съхраня желание, никога нямаше да има край, нямаше да ме доведе до никъде. Но не, то щеше скоро да приключи. Желанието самоволно щеше да се разтопи и свие в невидима точка. Щях да вървя така докато падна обезсилен и заспя завинаги. Това беше.
Бях се примирил, че това е краят. Стоях в средата на заснежената безкрайна равнина. Вледенен, скован до болка от студа. Погледнах към небето. Звезди не виждах, само сивота. Ще мога ли сега докато все още дишам, докато съм жив да си представя грандиозността на този свят, безкрайната многообразност на всичко това около мен? Да си помисля за необятната пустота между звездите. Пространството отдалечаващо галактики. За тази чудовищна в своите мащаби и невъобразима в същината и безкрая си празнота. За вътрешната логика на онази потресаваща обикновените ни уязвими малки мозъци реалност, за същността на цялото това заобикалящо и никога несвършващо пространство, за непонятни структури, сингулярности и измерения, за пламтящите  ядра на изгарящи звезди, за състава и същността на енергията, за структурата на материята и за онова, което е отвъд пространството и вътре в него, вътре в същността на тази Реалност? Ще мога ли сега, в последните мигове на живота си, когато знам, или поне предполагам, че за мен всичко в тази реалност ще свърши и ще изчезне, да съзерцавам и да мисля за тези висши същности и категории, които цял живот ме бяха изумявали и истината за които винаги бях търсил, да се абстрахирам и да се наслаждавам за последен път на тяхната грандиозност, или сега всичко това просто вече нямаше никакво значение и смисъл за мен?
Безкрайно ледено и мразовито поле и в тази неизбежна ситуация ти остава единствено да използваш последните си часове и мигове, за да съзерцаваш – вселената, реалността, пространството, всичко, което знаеш, усещаш и предполагаш за тях. И ако можеш да отвориш своето съзнание и то да потече, да се разлее, да излети навън, да се слее...
Леденият вятър бръснеше лицето ми и все повече ме охлаждаше, а аз стоях прав на място и се питах, дали ще мога да почувствам грандиозността и същността на тази невъобразима и необятна реалност, сред която аз бях една точка. Съзнанието ми се освобождаваше. Съзнанието ми се разширяваше и някак си излизаше извън сферата на очертанията на малкия ми череп. Усещах го сега как се разтваря и обгръща една все по-обширна зона на пространството около мен. Съзнанието ми се разширяваше и се издигаше нагоре, разливаше се настрани, обхващаше все по-голяма територия, повърхността отдолу, сивотата отстрани, заледената планета отпред и космическата пустош около нея…
Все още стоях на трамвайната спирка позамръзнал. Около мен сновяха хора. Пред мене линия и сгради. Някой каза, че трамваят аварирал две спирки по-нататък… Сега си спомних, че по този начин съзнанието ми се беше разширило когато ме бяха вкарали в тунела на един апарат за магнитно резонансно сканиране. Тогава вече легнал не трябваше да мърдам. Не беше подходящо да поискам да изляза. Но защо ли в този миг усещах дискомфорт? Аз не страдам от клаустрофобия, но самият факт, че трябваше да стоя там неподвижен, обгърнат и затворен от стената на апаратурата, без никаква възможност да помръдна или да изляза… Това ме притесняваше. Тогава аз затворих очи и се отпуснах. Започнах да издишвам равномерно. Усетих как съзнанието ми се освобождава, то постепенно се разширяваше и се разливаше. В един момент усещах своето съзнание обгърнало изцяло залата на рентгеновия кабинет. Гледах залата отгоре, а също я гледах и отстрани, от всеки ъгъл. Възприемах я като цяло, всъщност аз бях вътре в залата и изпълвах нейния обем, а залата бе вътре в мен. В този миг аз се сливах със залата  и за моето „Аз” не бе от значение къде точно и как е разположено моето тяло. Тогава почувствах спокойствие. Съзнанието ми беше излязло и обхванало цялото пространство на помещението около мен.
Когато описвах тази история и пишех този текст, си спомних за баща си. Как броени дни преди да си отиде, преди безмълвно да ни напусне завинаги, го бяхме завели на скенер и го бяхме вкарали в такъв тунел. Изпитваше много силни болки в кръста. И сигурно много други болки. Но той така ни вярваше. Така ни вярваше! Вярваше ни, че знаем какво правим. Вярваше ни, че ще му помогнем да се излекува, да оздравее и да се оправи. Бяхме го вкарали в този тунел за скенер. Едва успяхме да го поставим да седне и да легне. Стенеше от болките. Легна разположен както лекарят му каза, без да може да се движи, вътре в този тунел. Търпеливо ни изчакваше. Той дори не помръдна. Той ни вярваше. Тогава е изпитал същата самота и дискомфорт вътре в тунела. Но не каза нищо. Не се оплака. Изтърпя го. Но ние не успяхме да го спасим. Той толкова ни вярваше, че знаем какво правим. Сега чета този текст и съзнанието ми се свива. Вледенява се много повече от онази отчайваща ледена пустота. Свива се самотно и виновно до една тежка буца в гърдите ми. Тази буца ме притиска и ми тежи когато виждам баща си в тунела на скенера и когато виждам неговия последе поглед и жест, преди да го загубя, преди да си отиде. Никога не можах да си простя, че тогава не разбрах, че това е неговият последен жест, с който нещо искаше да ми каже, и без да се съобразя в този миг излязох от стаята и го оставих сам. Никога след това нямаше да може да ме види и аз нямаше да мога да се сбогувам с него. Някой ден ще го намеря там, където е…
Един ден, застанал по средата на ледената пустиня, гледайки нагоре към звездите и към пространствата на небесната пустош, съзнанието ми отново ще се разшири и ще се разлее, ще обхване всичко около пустотата на тази земя и ще отиде при него. Там ще го намеря отново.
Когато бях на ледената спирка и мразовитият вятър вледеняваше очите ми, те бяха сухи и визуализираха необятната ледена повърхност. Сега плача и очите ми визуализират ледената пустота в душата ми, от която ще изляза, през която ще премина, когато съзнанието ми е готово да преплува отвъд.

6.

НЕБЕСНИТЕ СЕЛЕНИЯ

В периода около 2000-та година, когато осъзнах, че сънищата предоставят уникални възможности за овладяване на собственото съзнание и за пряк контакт с реалността, имах и друго значително прозрение.
През 2000 година започнах да разглеждам идеята за някакво макар и далечно подобие на микроскопичните „червейни дупки“, разпространени на базово равнище навсякъде в нашия материален свят и триизмерното ни пространство, които са проводник на информация към и през вътрешната същност на реалността ни. Ще ви кажа по какъв повод.
Въпреки че винаги е имало голяма неяснота какво съдържание се влага в някои понятия като душа и дух, имаме сравнително ясна представа какво принципно предписват някои религии за живота ни след физическата ни смърт. Що се отнася до религиите и тяхното място в съкровищницата на познанието, съпоставено с научните методи за познание, също преди години стигнах до извода, че макар и привидно различаващи се по своята форма и традиции, всички религии изразяват една и съща същност и източникът за постигането на познанието за тази същност в течение на вековете е един и същ. В хиндуизма и будизма се говори за прераждане и самсара и приемане на различна форма и същност в зависимост от натрупаната карма. В християнството и в исляма се говори за преминаване в рая или в ада, в зависимост от човешкото поведение приживе. При хиндуизма и будизма се говори за постигане на мокша и нирвана. В хиндуизма преди постигане на мокша се минава през самадхи, като с махасамадхи се преминава по своя воля окончателно отвъд. Но ако според хиндуизма и будизма сме се прераждали, оказва се, че не си спомняме нищо за предишните ни животи. Дори ако някой твърди, че при особени обстоятелства можело да се появят спомени. Според някои, можело и да си спомним в състояние на медитация или някакъв вид психосеанс, наречен "регресия". Но дори ако съзнанието има такива изключителни възможности, по правило в живота си никой няма нормални – ясни, систематизирани и достъпни спомени за свои предишни животи, а ако при някакви обстоятелства, в състояние на "регресия" или евентуално на медитация, има някакви проблясъци, видения, представи или "спомени", няма как да се определи дали това е памет от предишни прераждания и животи, или са просто някои разбулени и изплували нагоре досега скрити пластове от дълбините на океана на елементите на съзнанието от настоящия живот. Този, който желае да вярва, може с лекота да приеме тези пластове за възстановени и преоткрити впечатления и "спомени" от предишните си животи. Тази вяра идва от хилядолетна традиция и без съмнение е изпълнявала своята важна социална роля. В идеите за кармата и прераждането едно прераждане на предишен индивид в нов индивид, който не носи ясни и достъпни спомени за същността, качествата и живота на своя предшественик, изглежда удобна религиозна постановка за подхранване на вярата във важността да придобиваш правилната и добра карма и съответно да спазваш определени норми на поведение. Иначе вярата в прераждане без наличието на ясна приемственост на самосъзнанието и паметта от предишния живот, а още повече прераждане, обяснено с мъгляви понятия за проектирането в нов индивид и в нов живот на абстрактен дух или душа, чиято същност се определя още по-мъгляво, винаги са ми изглеждали крайно ирационални. Но за вярващите вярата е полезна, необходим житейски елексир. Вярата може да има своята позитивна социална роля, а освен това е можно психологическо средство, често източник на неочаквани жизнени сили. Освен това, всяка вяра произхожда от един и същ източник и отразява една и съща крайна истина. 
Ако липсата на спомени от прераждането е объркваща, по-ясен е примерът с преминаването на душата в рая или в ада. Кой преминава – духът или душата? Каква е разликата между тях? И тук се стига до основния въпрос.
Разглеждах възможността за преминаването в рая или пропадане в ада като изразители на трансформиране в други състояния или измерения. Очевидно бе, че за да има смисъл нашето преминаване в това място или състояние, то душата ни, която преминава там, трябва да е носител на нашата пълна същност. Ако преминавайки в рая, ние нямаме своето цялостно самосъзнание, не сме самите себе си, нямаме своите спомени, тогава цялата процедура би била лишена от смисъл. Същото би се отнасяло и за евентуалното ни страдание в другото място или състояние, наричано ад. За да сме щастливи и възнаградени или за да страдаме за греховете си, то би трябвало да сме самите себе си с всичките си спомени за делата си приживе. Иначе не би имало смисъл. Следователно преминаващата в рая или в ада душа би трябвало да съдържа пълната същност на човека, неговото цялостно съдържание от целия му живот.
Но къде се натрупва, съдържа и съхранява цялостното съдържание от живота на човека? Не е паметта, защото тя е само част от съзнанието, хранилище с множество  елементи, което има нужда от отделен оперативен механизъм. Сама по себе си паметта е струпване на данни и не изразява и същността на самосъзнанието. Освен това, личната човешка памет би могла да бъде безвъзвратно увредена и загубена по един или по друг начин.
Когато в такава светлина съпоставях понятията за душа, дух, съзнание, самосъзнание, личностна самоидентификация, идентичност, интелект, ум, разум и мозък, можех веднага да изключа понятието „мозък” като материален носител и „интелект” като изразител на общо относително качество на определени способности и прояви на мозъка. "Разум" е по-скоро понятие за наличие на качество, отличаващо от мъртвата материя или евентуално от липсата на разумност при представители на растителния и животинския свят, както и причисляващо към определена категория прояви на отразяване, осмисляне и въздействие в заобикалящата ни реалност. Свързваме този вид прояви с понятието живот, но човешката ни представа за живот произтича от нашия собствен земен биологически механизъм и би могла да се окаже ограничена. Ние не можем да определим в каква форма разумът би могъл да съществува и да се появява в различните региони на вселената ни, а още по-малко в голямата Реалност. "Ум" е по-близко до "интелект", но е събирателно понятие, което освен относителното качество на способностите, включва и общата представа за способността за съзнателно функциониране на индивида и неговия мозък. При „самосъзнание” и „личностна самоидентификация” има определена аналогия – усещането ни за собственото „Аз“ и за непрекъсваемостта на неговото съществуване, което е абсолютно необходимо допълнение към съзнанието. От своя страна личното "съзнание" изразява в пълнота нашата същност в контекста на окръжаващата ни реалност, и осмислянето и отразяването на тази реалност, включително с интелектуалните, емоционалните и сенситивните процеси и състояния. Но както съзнанието не би могло да има разумно личностно реализиране без наличието на оформено и функциониращо самосъзнание, така и самосъзнанието в никакъв случай не може да се разглежда като вторично, подчинено или по-маловажно спрямо съзнанието, но не би могло да се проявява и отделно. По-скоро, би могло да се каже, че самосъзнанието е висшата еманация на съзнанието. В този смисъл, въпреки че има определено обособено собствено значение и съдържание, бихме могли да визираме самосъзнанието и като обща категория, неразделно включваща и съзнанието.
В същото време, съзнание, разум и интелект донякъде се доближават в нашите представи като понятия, изразяващи определено качество, липсващо, според стандартните ни разбирания, при мъртвата материя. Но докато за едно животно може да се каже, че не притежава разум, то не може да се определи, че му липсва съзнание, а в различни случаи може да се говори и за определена степен на интелект.
Какво бе възприятието ми за отношението към тези понятия, категории или същности на „душата”? Като изключа абстрактните хиндуистки представи за абсолютния дух, индивидуалния дух и дуалистичната или недуалистична природа и връзка между тях, стоящи във фундамента на хиндуистката религия и философия, според моите представи понятието „дух” се отнася към „душата” като комплекс от качества или състояние и проявление на определени нейни аспекти. (Това не се променя от обстоятелството, че производните понятия „душевен” и „духовен” имат вече съвсем различно съдържание и съответно голямо различие помежду си.) Разбира се, стигайки до същността на "дух" и "душа", аз се съобразявах с достигнатата от самия мен истина като се абстрахирах от разни религиозни тълкувания на концепции от различни философски и религиозни източници, с различен географски произход или древност, за отношенията "душа – дух", обвързаност или освободеност от „телесните вериги” и други подобни, в които обикновено тълкувателите или разказващите препредават на търсещите и неосведомените със свои думи и повтарят като папагали онова, което някъде са научили и е вече казано преди десетилетия, векове или хилядолетия, и в които концепции най-често се получава една каша от недефинирани ясно по смисъл понятия с абстрактно съдържание или тафтологии от рода, например, как "съзнанието успява да контролира съзнателните си процеси".
Виждах, че „душата” най-пълно изразява и представлява съвкупност от същността на изброените понятия, накратко – изразител е и съдържател на собственото „Аз”. Често за удобство правех аналогия между собственото „Аз и „самосъзнанието” или „личностната самоидентификация”. Тази аналогия е не съвсем точна, но и не е фатална, защото „самосъзнанието” е крайният резултат във всеки един момент от самото ни възприятие за непрекъснатото съществуване на собственото „Аз”, резултатът от възприятието ни за съществуването на собствената уникална идентичност, а „личностната самоидентификация” изразява по-скоро самия процес на това възприятие, чрез който се стига до реализацията на „самосъзнанието”, макар че би могла да се разглежда и като крайния резултат от процеса. Докато собственото „Аз” в неговата завършеност и цялостност, включващо и „съзнанието”, изразява съвкупната същност без едни или други граници на дефиниции и би могло да се каже, че е изразител и идентично със собствената душа. В този смисъл душата като понятие би изразявала всеобхватната същност и съдържание на разумния индивид. (Съвсем субективно и неправилно би било впечатлението или тълкуването, че понятието "душа" представлява само някаква съвкупност от емоционални качества, състояния и прояви или би изразявало само положителни характеристики на човека.)
Когато обмислях всичко това, разбирах, че ако при преминаването в рая на нашата същност носител бе нашата душа, бе напълно естествено да се предполага и очаква, че за нашето реално и пълноценно трансформиране в това състояние или пристигане на това място, душата ни трябва да съдържа пълнотата на нашето съзнание, самосъзнание, личностна самоидентификация, интелект, памет, цялата информация и съдържание на нашето съществуване. Но човек постоянно се променя в течение на своя живот.
Ако душата все пак до отделянето си би трябвало да има някакъв материален носител, който да съхранява цялата лична житейска информация и да е в състояние да я отнесе при своето отделяне от тялото, възниква въпросът каква същност и информация ще притежава душата на невръстното дете, на неуравновесения младеж или на възрастен човек, страдащ например от неприятни болести или поразен от деменция? Ако за младежа неговата душа изразява неговата незряла същност в момента със спомени от сравнително краткия му живот, едва ли това ще е така за възрастния човек, който в своя живот е преживял различни периоди, спадове и върхове, придобити качества и поражения от възрастта. Паметта за събитията в различни периоди е различна, макар че теоретично може да допуснем, че при здрав мозък тя се складира, подрежда и съхранява, независимо дали постоянно се запазва пряк достъп на оперативните процеси на съзнанието ни до всеки неин елемент. Но не винаги мозъкът остава здрав, хората се разболяват и променят, често промяната е драстична и безвъзвратна. Неминуемо тялото и мозъкът остаряват, човек се разболява, паметта и цялото му съзнание се променят, интелектът намалява, поведението от само себе си се видоизменя, някои хора губят частично или напълно паметта си, други преди смъртта си се оказват в инциденти. В повечето случаи, когато приближава краят на човешкия живот, дори ако самосъзнанието е напълно запазено, съзнанието вече не е същото като това, което е било в различните периоди на живота му. В този смисъл, какво ще съдържа и носи нашата душа, когато пристигнем в рая? На какво точно ще е носител душата ни, когато стигнем до момента на нашето преминаване отвъд? На нашата същност когато сме били млади, на средна възраст или в състояние на старост или дори на забрава? Би било абсурдно да се допусне, че би имало смисъл при преминаването си в рая (или в ада) същността на човешките качества и състояние, която изразява и носи душата, да е само тази, до която човекът е стигнал преди смъртта си. Не би имало смисъл да се разглежда преминаването в рая на човешката съзнателна същност, ако душата я изразява и съдържа само към съответния момент преди смъртта, когато човекът е изпаднал в състояние на безпаметна кома или е болен от алцхаймер, или е страдащ от деменция, или е преминал през някаква катастрофа и една част от същността му е била унищожена, или дори ако просто само е загубил голяма част от своите спомени и качества, които е имал в различните етапи на живота си. Какво би било моето успокоение, че ще отида в рая водейки безгрешен начин на живот, ако там ще стигне само една част от мен, тоест няма да съм аз, а само някакви остатъци от моята същност и моя живот? Преминавайки през портите на рая моите остатъци дори може и да не разбират кои са и от кого са. Какъв е смисълът тогава приживе да се притеснявам? Така или иначе, в рая или в ада, това най-вероятно няма да съм самият аз, а само моментна частичка, моментна проекция от финалното ми състояние, която едва ли би имала моето самосъзнание, и дори при най-добрия случай би представлявала само определен аспект на моето "Аз" и на моя живот. Това не би била моята душа, това не бих бил самият "Аз".
Тогава осъзнах, че ако душата на човека го напуска при смъртта и отлита към Селенията на вътрешната или божествена същност на Реалността, тя не би могло да е матрица и носител само на неговата същност и качества в края на неговия живот. Тя би следвало да обхваща и съдържа всичко, от началото до края на живота му, абсолютно всичко. Същевременно, в представата на религиите, понятието за душата не съдържа идеята за някаква "скрита" в душата или в мозъка своеобразна "капсула", която да записва всичко и да го съхранява за сетния миг.
Още тогава разбирах, че в тази необятна идеално организирана комплексност със специално място в нея на човешкия и на всеки друг разум, би било крайно невероятно и огромен безсмислен разход ако не се изгражда и не съществува някаква специална специфична структура или информационна матрица за човешката същност, която да го изразява, да се запазва и някъде да се влива. И ако това е душата на човека, която след смъртта му го представлява в Селенията на Реалността, след като напусне неговото временно тяло, тя не може да е само някаква абстрактна неизяснена категория, както постоянно звучи от всякакви текстове, свързани с религиозни догми, библейски перипетии и трансцедентни учения, без да е ясно какво всъщност съдържа и означава.
Този ред на мисли ме накара да разбера, че ако религиите наистина са носители в различни форми на една и съща истина, получена или прозряна от просветлени хора в различни моменти през хилядолетията, и ако преминаването отвъд, или преминаване в рая наистина би трябвало да има някакъв смисъл, то носителят на преминаващата човешка същност или иначе казано душата, би трябвало да съдържа в себе си пълния и интегриран образ и съдържание на човека от целия му живот, да съдържа в комплект пълна информация за всички елементи и характеристики на неговата същност и възприетата от него заобикаляща го реалност от всеки един отделен миг по време на целия му живот. Душата не би имала смисъл като абстрактна категория, която не е носител на пълния конкретен облик на нейния собственик. Тя няма смисъл като изразител само на отделни фрагментирани свойства или белези. Душата би имала смисъл само като матрица, носеща цялата информация за индивида.
Не би могла да представлява нещо частично и едностранчиво, а единствено би имала смисъл ако представлява абсолютна еманация на цялата същност на човека и всички негови качества, натрупани от момента на раждането до неговата смърт.
Единственият смисъл би бил ако душата представлява същността и качествата, натрупвани и реализирани през целия живот на човека, а като се има предвид неопределената разделност в хода на времето и същността на материята и движението, процесите на тялото и съзнанието на човека би трябвало да са се отразявали и съхранявали непрекъснато във всеки един минимален времеви отрязък (независимо на какво квантово или субквантово ниво той се проявява и какво означава това) през целия му живот от раждането до момента на смъртта.
И ако душата има нужда от тялото на човека като материален носител, а тялото му се променя и деградира с годините, следва изводът, че това отразяване и съхраняване, записването на тази матрица трябва да става по някакъв друг начин и директно някъде другаде. Така един ден когато и ние преминем отвъд ще се срещнем с нашите близки и ще ги видим в пълния им образ, такива каквито ги помним като събирателен образ през целия ни живот и дори много повече от това, а не само в образ от последните дни от техния живот. Когато стигнах до тази мисъл, разбрах, че единственият начин всичко това да е възможно е по някакъв начин да се предава постоянно информация за нашия живот до вътрешната същност на реалността, където тя постоянно да се записва и съхранява.
Като имах предвид идеята за възможността за бързо преминаване на пространството по алтернативен път през вътрешната същност, разбрах, че единственият възможен начин да се предава такава информация за нашия живот би бил чрез принцип, аналогичен на този на „червейните дупки“, при положение че специфични микроскопични подобия на „червейни дупки“ са съставна част на структурата на нашето пространство и изпълняват ролята на своеобразни "сензори" и комуникационни канали за предаване на информация за всяка вибрация и за всеки елемент от нашия живот и битие.
Тогава осъзнах, че всеки миг от човешкия живот, всяка негова мисъл, всяко негово действие, движението на всеки атом, всеки електрон, или кварк в неговото тяло, в неговия мозък, всяка една вибрация на елементите, съставляващи кварките и електроните, всяка една вибрация до базовото ниво, се копират и записват директно в Селенията, като тази информация мигновено и директно се отразява и предава постоянно чрез "сензорните възли", през шуплите и проходите в базовата структура на пространството до сърцевината на Небесните селенията, по подобие на това както един макроскопичен материален обект би могъл да премине през "червейна дупка" или проход през структурата на пространството и за един миг директно да стигне до средата или до другия край на Вселената, ако въобще можем да говорим за "среда" или "край", преминавайки през онази същност, която наричаме Хиперпространство или през какъвто и да е друг аспект, измерение или проявление на вътрешната реалност.
Това означава постоянно отразяване, проектиране и предаване на информация във всеки минимален времеви отрязък за всеки минимален елемент във вибрациите и  движението на частиците, които съставляват нашето тяло и неговите енергии. Когато мислех за тази необходимост, разбрах, че всичко в тази идея отива доста по-далече и че подобна информация би трябвало да се предава не само за нашия живот, но и за цялото наше обкръжение, тоест за всеки отделен елемент, съставляващ нашата реалност. Това проектиране и записване е присъща част от явленията в основите на реалността.  Информацията се предава на базово ниво на вибрацията на елементите и оформя записа за събитията в реалността ни на различните им равнища.
Така започна всичко. От надеждата ми, че когато преминем отвъд ще имаме възможността да се срещнем с нашите любими и то в техния цялостен облик. Така започна пътят ми към Вътрешните сфери.
Няколко години по-късно, когато през 2008 година моят баща ни напусна и си отиде, аз знаех, че един ден много скоро ще направя възможното, за да премина през Вътрешните сфери и да го намеря някъде там сред Селенията.
През всички тези години това беше един от стимулите да търся пътя към Вътрешните сфери, да търся и възможностите за достъп до моята лична Вътрешна сфера чрез практиката на Йога на интегралното съзнание.


7.

Свободата

През 2002 г. един индуистки монах – пътуващ садху ми обясняваше в един ашрам в Ганготри – последното селище близо до ледника, от който извира реката Ганг, какво (според него) означава „принципът на непривързаността”.
Пътуването ми от Ришикеш до ледника преминаваше през Утаркаши, поредица от крайпътни селища и стигаше до Ганготри, откъдето продължаваше по една планинска пътека, изрязана в склона и виеща се покрай коритото на реката, минаващо през долината на около трийсет-четиридесет метра по-долу. Бях наел за водачи трима индийци с една стара лимузина. Преминахме покрай главозамайващи пропасти и склонове с размер на цели планини в сърцето на Хималаите по тесни шосета без мантинела, на места наполовина затрупани от откъснало се от планината огромно парче скала или пресечени от появил се отнякъде воден поток. След като пренощувахме в Утаркаши, продължихме до Ганготри, където шосето свършваше. В задължението на моите водачи влизаше да ми осигуряват храна и те готвеха на газово котлонче някакви буламачи с леща и ориз, но аз бях решил да съчетая поклонението си пред извора на Ганг с упражнения от йога и ядене предимно на банани. Щяхме да останем и в Ганготри една нощ, за да се аклиматизираме, макар че височината не бе особено голяма – ледникът се намираше на почти четири километра над морското равнище, а се бяхме запътили и към хълма над него – Тапован, само още петстотин метра по-високо. Пътеката към ледника в този пролетен период още не бе възстановена от зимните срутвания, на места се губеше под заледената снежна маса покрила стръмния склон – моите водачи кой знае защо притичваха по хлъзгавата плоскост, сякаш се страхуваха от лавини. По пътеката от време на време се разминавахме с някой индийски садху, местен или тръгнал в търсене на просветление. Изпреварваха ни жилави тибетски шерпи с груби обувки без връзки на бос крак, които почти тичаха натоварени с огромни сандъци два пъти по-големи от самите тях с поддържащи товара ленти опрени на челата им, запътили се вероятно към една от двете бази по пътя до ледника. Базите бяха с продълговати дървени бараки, но имаше и някакви малки палаткови конструкции, в които успяваше да се вмести само един човек. Макар и на височина по-малко от четири километра, вечерта във втората база, където пренощувахме, видях един сикх усилено да повръща, изглежда не се бе аклиматизирал и не му понасяше височината. Два дни след като бяхме стигнали до Ганготри, пристигнахме и до ледника, и през пътечката над неговото начало с ледената пещера Гаумукх, от която извираше реката, се изкачихме по един кишаво разкален склон върху платото Тапован, с грандиозната му гледка към искрящите в слънчевите лъчи далечни върхове на Багирати и Шивлинг. Там не успяхме да се разберем с един настанил се на това място садху в бели одежди върху груб вълнен червен пуловер, който подпомаган от някакъв европейски младеж си градеше нещо като навес-колиба, защото този монах не говореше, даваше вид, че е поел обет за мълчание и през цялото време ми правеше разни знаци с ръце, предлагайки ми да си купя малка иконка с индийско божество.
Разхождахме се по-предната вечер в Ганготри, преди да поемем по пътеката, и покрай коритото на реката, криволичеща през селището сред привличащи погледа причудливи изгладени от времето и водата скални маси с кехлибарени оттенъци и златисти жилки, и покрай просяци с бинтовани разядени от проказата ръце през един мост стигнахме до едно духовно обиталище – местен ашрам. Влязох вътре и в едно обширно полумрачно помещение видях седнал в дъното до стената домакина на обиталището и двама преминаващи монаси – пътуващи садху. Вероятно и те бяха тръгнали към ледника – в последната отсечка на пътеката към него се виждаха следите от преминавали и пребивавали в различни периоди духовни люде – някакви заслони, някакви навеси, някакви пирамидки от заоблени речни камъни и изрисувани по тях знаци. Малко по-рано през деня бях видял тези двамата по уличките на Ганготри и ги бях питал накъде са се запътили, а те ми бяха казали, че просто пътуват. Сега ги срещнах отново в ашрама. Приветствах домакина, а той мене, поздравих и монасите. Започнахме някакъв разговор за тяхното пътуване, за тяхното почитане на божествата, който в крайна сметка стигна до идеята и принципа за непривързаността. Та ето какво ми казаха с „поучителен” израз тези двама садху.
Говореше единият от тях и обясняваше. В определен момент на своята начална младост той е напуснал семейството си като се е "преродил духовно", напълно забравяйки майка, баща и братя и прекъсвайки завинаги всякакви връзки и контакти с тях. Това било необходимо за неговото „прераждане” и за духовното му израстване в съответствие с „принципа на непривързаност” за абстрахиране от всякакви зависимости и привързаности, за постигане на свободата, която е необходима за всеотдайно посвещаване на религията и божествата, за истинското поемане по духовния път и постигането на просветление. Тогава като го слушах си помислих, че може би в едно многолюдно семейство и с богове, в които наистина вярваш, такова действие не беше толкова странно или болезнено, но в света, от който аз идвах... Когато му казах, че това ми изглежда неприемливо, той ми отговори, че аз нищо не разбирам. Така приключи нашият разговор с тези хиндуистки монаси садху.
  Този принцип има важна роля в религиите в тази част на света и е разпространен не само сред индийските садху и всякакви пътуващи представители на хиндуистки монашески ордени, които живеят без лични притежания и се придвижват на групи из страната. Имат си одежда, тояга, канче за храна… Будистите, например, свързват всички страдания с нашите желания. Удовлетворяването на всяко едно желание води до неговото повторно появяване в по-голям размер и до възникването на нови и нови желания. Освобождаването от всички желания би ни освободило и от страданията – за целта е необходимо постигането на състояние на непривързаност. В класическата Раджа йога на Патанджали този принцип е наименован като „апариграха” и е един от няколкото принципа в „яма” – първата от двете части на моралния кодекс на йога, обобщен в „Йога сутра”. Пак в същия текст на друго място се разбира, че постигането на състояние на независимост от всякакви обвързвания дава възможност за достигане до абсолютно съзнание, което се определя като „кайваля” и води към „мокша”. Счита се, че обобщавайки принципите в „яма” и „нияма”, Патанджали се е основавал на правилата за поведение в живота и в обществото, записани в по-древните индийски Дхарма сутри. В будизма има други наименования. За точния превод на съдържанието на „апариграха” съответно се правят различни тълкувания и варианти, но смисълът е един и същ.

8.

Дхарамсала

В края на 2004 година бях в Шимла в Индия и отидох в един будистки манастир. Като заговарям за будистки манастири и великолепни поразяващи душата будистки храмове, освен за множеството каквито съм видял и в Индия, и в Япония, в Китай, в Тайланд и на други места по света, си спомням специално как малко по-рано, през 2003 година посетих Дхарамсала, където е седалището, правителството и домът на Далай Лама, но това е друга история за спокойствие и посветеност, за полумрачни зали на храмове, в които можеш да потънеш в себе си, за разноцветие и светлина, за въртящи се барабани пълни с листчета с молитви, за разпалени дискусии на тревата в двора между отдадени и жестикулиращи монаси... Спомням си една нощ, в която шофирах сред някакви гори и строящи се пътища покрити с втвърдена глина и насипани с пясък, по тесни шосета сред планински местности и през кръстовища без опознавателни знаци или насочващи табели, докато през нощта най-накрая успяхме да се доберем до така нареченото селище Мак Леон Гандж. Това беше Дхарамсала, улици, къщи, магазини, някой ресторант, някой хотел и манастирът, храмовете, площадът и сградите на правителството на Далай Лама.

Шимла

Посещението си в манастира в Шимла бях запомнил с нещо по-специално – интересно бе това, което чух от първа ръка за начина им на медитиране извън всякаква показност и претенции. В този манастир точно по това време протичаше някакъв вид церемония с танци с маски и тяхна музика с определен вид тръби и барабани, явно насочена към разгонване на зли духове и постигане на благоденствие, а също и част от ежедневния порядък на тази обител. Но не това е идеята, не за церемонии срещу духове разказвам. Докато ги наблюдавах от една веранда над вътрешния двор заедно с няколко възрастни монаси и една моя приятелка индийка с нетипични за повечето индийци азиатски черти, защото тя произхождаше от един щат в североизточния регион на Индия от другата страна на Бангладеш, прилежащ към границата с Бирма, преименувана на Мианмар, а точно тогава в Шимла бе завалял пороен дъжд и едни деца-послушници продължаваха да свирят с дългите си тръби и да думкат с барабаните под дъжда на площадката на дворчето на манастира, а в центъра на кръга им играеше някаква страшна маскирана фигура с вид на демон, та докато ги наблюдавах близо до мен стояха възрастните монаси и аз се обърнах и заприказвах с двама от тях.

Медитации

Попитах монасите нещо за церемонията и стана дума за медитацията. Обясниха ми, че този, който в момента водеше церемонията, бе получил това право след като бе преминал тримесечна изолация с медитиране сам в стая без да излиза. За участие като водеща фигура в различните церемонии, какъвто бе случаят с маскирания „демон”, били нужни права, които се заслужавали с различни периоди на изолация и медитиране. И ми показаха една двуетажна продълговата постройка отсреща с няколко прозорчета.
"В тази килия” – каза ми единият събеседник, – „има монах, който е там и не е излизал от шест месеца. Там му носят храна. Стои вътре в изолация и медитира. В съседната стая монахът е в изолация от една година. А в онази килия там монахът е в изолация вече от три години".
После ми обясниха за различни други случаи на изолация, продължаваща различни периоди, години наред, а аз се опитвах да си представя през какъв поглед този монах щеше да вижда света и окръжаващата го реалност, когато щеше да излезе след няколко години изолация и да се разходи по улиците на Шимла и през местния пазар.
Но темата с различен вид феноменални прояви на хора, посветили се на върховната същност, индийски садху, будистки монаси и други подобни, бе обширна. Виждал бях хора, действително посветени на своите божества, за да могат да изминават стотици километри по шосета между различни градове и селища, лягайки на земята и простирайки се на асфалта с опънати напред ръце в молитва след всеки две свои крачки, или издържащи дни и седмици наред неподвижни в неестествени пози.
Бях посещавал в различни части на света множество от най-значимите християнски храмове, както и някои от най-големите и древни джамии в света, бях обхождал сикски, бахайски и какви ли не още храмове, и към всички техни свещенослужители, тяхната вяра и посветеност, се отнасях с уважение като не правех сравнение с поклонниците и посветилите се в хиндуизма и будизма.
Молитвата, както и проявите на отшелничеството както в християнството, така и в исляма ако бяха истински и откровени също представляваха своеобразен свой вид медитация, като степента на резултата им зависеше най-вече от посветеността, искреността и силата на вярата - зависеха не от вида на религията, а от истинността и начина на осъществяване.
Разбрал бях, че всички форми на вярата бяха насочени към една и съща същност, и произтичаха от един и същ източник. Всички те представляваха невероятно мощни инструменти за въздействие върху собствения живот, физика и съзнание. Всички те можеха да имат и много полезна функция за постигане и запазване на порядъка и благополучието сред хората.
Възприемах медитирането на монасите в манастира в Шимла като един пример, изразяващ метод, разпространен без съмнение на много места, който бе съвременна проекция на една многовековна традиция на усъвършенстване на практиките в медитацията, в опознаването през вътрешните пластове на своето съзнание на собственото „Аз“ и в търсенето отвътре на прекия контакт със същинската външна реалност. Сред множеството начини, форми и прояви на медитиране, това бе същността на един подход, при който тази практика бе насочена към постигане на автентичност в търсенето на целта и бе свободна от ненужна показност и имитация.


9.

В светлината на разговора ми с двамата монаси в ашрама в Ришикеш, по-късно обмислях какво всъщност представлява свободата и какво е необходимо, за да се чувстваш свободен.
Каква е връзката на възприятието за състояние на свобода с необходимостта да се откажеш от привързаност към близки и приятели и да изоставиш хората, които обичаш, и които сигурно имат нужда от теб? Какви са смисълът и същността на един или друг вид свобода? Може ли да се абсолютизира, че привързаностите пречат на способността да се чувстваш свободен? До каква степен би било морално човек да се съобразява напълно с подобен принцип? В отношение на какви материални или идейни причини той би могъл да бъде оправдан? Каква всъщност би могла да е причината човек да не се чувства свободен, като се изключат ситуациите на физическо потисничество? До каква степен в подобни ситуации привързаността и стремежът към самото постигане на свобода биха могли да се вместят и да не противоречат на постигането и съблюдаването на същия този принцип на непривързаност?
Мислех си за свободата, но не в онзи религиозен смисъл в хиндуизма и в будизма, в който я свързваха с „освобождаване от веригите на телесното”, прекъсване на „самсара” и върховно „сливане”. Но дори и в такъв смисъл (мислейки си за продължителността на живота на майсторите в йога и моето недоумение и разочарование в контекста на разбиранията ми и очакванията ми за ефективността и въздействието на тази хилядолетна система в чисто физически план, освен нейните духовни и религиозни смисъл и цели) - какво би могло да е оправданието за един майстор в йога да бърза да осъществява махасамадхи със самоволното окончателно напускане на своето тяло и преминаване отвъд, в преследване на собственото си просветление, мокша, освобождение и свобода, когато на този свят той има ученици и последователи, които го ценят и които все още се нуждаят от неговото присъствие и напътствия (ако приемем, че смъртта на такива майстори действително е представлявала махасамадхи)? Освен това, не бях чувал в хиндуистката представа за кармата, за преражданията и освобождението от самсара да се предопределят някакви привилегии и придобиване на по-благоприятно положение отвъд с преминаване чрез майсторско и преднамерено махасамадхи, вместо по най-естествения начин с обичайното нормално изчерпване и приключване на живота, било поради болест, било поради старост. Не би ли представлявало осъществяването на махасамадхи израз на егоизъм, непонятен за един истински майстор в йога или ненужна и глупава демонстрация на някакви способности за съзнателно и волево прекъсване на собствения си живот? Как принципът на непривързаността, ако би бил ефективно прилаган, би се отразявал в отношението на учителя към неговите ученици и има ли нужда учителят да се чувства свободен от тяхната посветеност, вярност и послушничество? Какви биха били отношенията в системата гуру - ученици ако и гуруто и учениците успешно и в пълна степен прилагаха принципа на непривързаност, доколко такива отношения биха могли да се съхранят и каква би била ефективността на обучението в такава среда?
Тогава се зароди идеята, че, погледнато през призмата на ежедневието в земното ни съществуване, извън абстракциите за божественото сливане в „мокша” и абсолютното спокойствие на ума и блаженство в „нирвана”, всъщност най-трудно достижимата свобода е свободата от собствените амбиции. По-късно, при едно от първоначалните ми влизания във Вътрешната ми сфера, когато още започвах да се уча да пътувам в нея, успях да обсъдя тази тема с един от моите Вътрешни учители. По-нататък ще ви разкажа за разговора ми с него.
В обичайния житейски ритъм и в непосредствен прагматичен план, извън висшите цели и категории в медитацията или идеите за финалното „освобождение” в различни форми в религиите, свободата от собствените амбиции е може би най-абстрактната и същевременно най-конкретната и смислена, и поради това - най-великата. И може би - най-трудно достижимата.
Разбира се, в материалния триизмерен свят, в който биологически съществуваме (поне така си мислим), на роба, на потиснатия, на болния, на бедния – на тях на първо място им е нужна друг вид свобода. Други видове свобода - свобода от експлоатиране и малтретиране, свобода от болести и физически недъзи, свобода от финансова зависимост и нужда. Не можем да ги упрекнем за стремежа и да ги укорим за амбицията да бъдат свободни физически, от унижения, от болки и от глад.
Когато разглеждам, обаче, по-висшите и комплексни състояния на възприятието за свобода, се питам кое е първичното – свободата от собствените амбиции или постигането на източния принцип на непривързаност. Идеалното състояние на тотална непривързаност може би априори би трябвало да включва и свободата от собствени амбиции. Дали би изключвало, обаче, привързаността на този, който го е постигнал, към самото това състояние и целта, с която то е свързано? Дали би изключвало амбицията да се задържиш в това състояние и да постигнеш „мокша” и „нирвана”, да стигнеш до границата с отвъдното?
Поне такава амбиция ми се струва по-благородна, чиста и абстрактна в сравнение с повечето други. Абстрактна – да, но защо по-благородна? Има множество благородни амбиции. И все пак – дори постигналият определена висока степен в състоянието на непривързаност изглежда не може да е напълно свободен.    
Доколко състоянието на тотална непривързаност теоретически е възможно? И ако то не е възможно, какъв е смисълът тогава да се говори за принцип на непривързаността, ако той ще се постига частично и ще се прилага в различни степени, в зависимост от индивида и ситуацията?
Отказът от родителите е свързан с идеята за осъществяване на „духовно прераждане”, което си е религиозна постановка, но за онези, които вярват в нея, най-вероятно има ефект, макар и такъв подход към прилагане на принципа на непривързаността да изглежда примитивен. От друга страна така е по-лесно за постигане – с изкуствено отстраняване на възможни външни дразнители и препятствия. 
Какво ще рече свобода от собствените амбиции, възможно ли е пълноценното постигане на такава свобода? Можеш да преследваш благородни идеи и амбиции, но да запазваш свободата си спрямо тях и като цяло възприятието си за свобода. Можеш да запазваш привързаността си към хора, идеи, цели, но и да постигнеш свобода от ненужни, болни, изкривени амбиции и суета. Можеш ли? А повечето амбиции са такива – дори много от тях не са напълно осъзнати и изяснени – пораждат мътния импулс на неудовлетвореността. Изглежда трудно осъществимо.
Точно в това се състои постигането на духовната хармония и баланс, точно в това се състои личното усъвършенстване и изкачване на по-високи стъпала и степени на духовно и ментално развитие. А не в съблюдаването на изкуствени предпоставки за отказ и забвение на родители, макар в редица случаи при определени обичаи, начин на мислене и начална степен на умствено развитие, вероятно се е оказвало удобно и практично.
Преследващ, но свободен. Най-трудно достижимата свобода – това е свободата от собствените амбиции.
Постигането на свобода от собствените амбиции, без това да се основава на отказ от близки и любими съгласно представите в хиндуизма и в будизма за постигане на състоянието на непривързаност, същевременно следвайки стремеж за абстрахиране от безсмислени и вредни привързаности и зависимости, колкото и трудно да изглежда и едното и другото, представлява овладяване на по-сложен духовен, психологически и като цяло ментален баланс.

10.

През 2002 година се запознах с един хиндуистки монах в едно малко обиталище, намиращо се на брега на реката Ганг вдясно под шосето водещо от Ришикеш по посока към Утаркаши. Учителят му преди известно време бе преминал отвъд и сега той бе стопанинът на тази духовна обител в скромна постройка с няколко тесни тъмни помещения и малко светилище-олтар навън сред зеленината. През наклонения терен на дворното пространство преминаваше алея-стълбище към брега на реката на двадесет-тридесет метра по-долу. Заговорихме за медитации и този човек ме заведе в една от малките вътрешни стаички, в която имаше само четири голи стени и ми каза, че там медитира. Не знам защо в първия момент тогава изпитах известно недоверие, май защото го бях видял да запалва някаква съмнителна цигара с особена миризма, или защото в този момент се бях сетил за медитации на източни монаси-бойци, застанали на ръба на някоя висока скала или под струите на силен водопад. Когато размислих си спомних, че медитирането по същество не е просто опит за контакт с природата наоколо, а контакт със собственото „Аз“ и навлизане навътре в своето съзнание в търсене на пътя извън него. Макар че бе въпрос на създадени в едни или други страни порядки и модели, и макар че бе необходим чист въздух и спокойствие за целта на истинската медитация, не бе от значение мястото, в което тя се осъществяваше, а истинността и ефективността на създадената и възприета традиция, автентичността на практиката, откровеността и силата на отдадеността, и постигнатото състояние на собственото съзнание.
Идеята за „празнотата” в медитацията, акцентирана в някои медитативни практики, например в дзен будизма, би имала смисъл ако се стремиш без странични пречки и междинни етапи да откриеш портал към универсално знание, което да се разкрие отвъд бариерата на нашата видима реалност. Същото се отнасяше и за евентуални хоризонти на универсално знание, които биха се разкрили след "пълнотата" на блаженството и абсолютния покой на мокша и нирвана като резултат в хиндуистката и будистката медитации. Въпросът бе доколко тази цел бе реално постижима с тези методи. Или единственият резултат, който би останал, биха били получените възприятия от достигане и опознаване на специфични собствени психологични състояния вследствие на потъването в тази "празнота" или "пълнота", които медитиращият би могъл да тълкува, обяснява и представя по един или друг начин, включително и като приближаване към универсалната цел на медитацията – „нирвана” и "мокша", или нейното постигане с блаженото божествено „сливане”. Но доколко би успял да проникне отвъд и да получи пряко вливане на информация от хранилище на универсално знание (поне докато не би успял да постигне финалното и окончателно „сливане”, след което вече не би могъл да се върне назад)?


11.

Мислех си за двойнствената същност на свободата. Като „биологически единици”, имаме нашето биологично съществуване в материалните рамки и сме зависими от биологични, психологични и духовни императиви и нужди – глад, студ, чувството за самотност и самота, нужда от контакт и общуване, които позиционират собственото ни „Аз” в окръжаващата ни реалност. Няма как да сме свободни от тях, защото това е в нашата природа, така сме устроени, това са необходими предпоставки, за да функционираме, в такава реалност сме поставени. Затова живеем в група, общество, град и държава. Използваме плодовете от труда на други, давайки в замяна резултатите от нашето съществуване, активност и труд, защото не сме в състояние да създадем и направим всичко необходимо сами, нито бихме могли нормално да съществуваме сами. Каква ли би била ситуацията, ако вместо „биологични” бяхме само „енергийни единици”? От какво ли бихме били зависими тогава? Дори ако живеем сами в гората или в пустинята, няма как да сме свободни от тези биологични императиви. Ще сме свободни от правилата на групата, но несвободни от нуждите на собствената си натура и от условията на средата, в която се намираме. Живеейки в групата, ние сами доброволно ограничаваме своята свобода поради необходимостта да спазваме правила, нужни за функционирането на самата група, като по този начин удовлетворяваме биологичните и духовните нужди. Правилата са онзи неизбежен инструмент, който хармонизира, канализира и направлява съвместната дейност и живот на отделните индивиди с персонални биологични императиви и с разнопосочни идеи, импулси и действия. Лишавайки се в определена степен от свобода, задължени да спазват съответни правила, ние получаваме възможност за относително удобно, относително спокойно и балансирано съществуване. Лишаването ни от свобода чрез спазването на правила, е част от общата ни относителна свобода. Правилата са начинът да се балансира съответната част обща свобода за всички и всекиго. Иначе трябва да се върнем в гората, в джунглата, в пустинята, където ще сме свободни от правилата на групата, но в по-голяма степен несвободни от редицата биологични императиви и предизвикателствата към тях на околната среда. (Макар че това е вече само теоретична възможност в глобализирания свят.)
Но тези правила трябва да са адекватни. Обикновено, обаче, както често се оказва, правилата (писаните и реалните) се формират от определена по-малка група в рамките на цялата група по такъв начин, че тази вътрешна група да си осигури по-голяма свобода за сметка на останалите индивиди от цялата група.
Защо хората са така устроени, че потопени в блатото на собствените си амбиции, показност и привидна фалшива същност, представяна от тях (съзнателно или без осъзнаване) и спонтанно възприемана от другите като реалност, остават чужди за всичко, което излиза извън рамките на този техен измислен образ, автоманипулиран и оставащ само привиден? Голяма част от хората имат склонността да лъжат, да изкривяват по един или друг начин и изопачават информацията за себе си в търсене на някакво привилегировано състояние. Причината отново е в зависимостта им от биологичните им императиви. Императиви на „биологични единици”.
Какво ли трябва да се направи, за да бъдат правилата адекватни? Какво би трябвало да се случи? Как може да се постигне всеобщата хармония?
Всички ние имаме нужда от свобода спрямо общество и ситуации, в които може да се окажем принудени да спазваме определени правила, които други хора около нас не само не спазват, но заобикалят и изопачават като така използват съществуването им в наша вреда и в своя полза. Особено ако хората, които правят това, получават по някакви си причини власт, с която управляват обстоятелствата, от които зависи нашият живот. Имаме нужда от свободата да не бъдем зависими от псевдоправила, които само ние трябва да спазваме, и които други заобикалят и пренебрегват, за да се възползват от нашите усилия и страдания. Всякакъв псевдопрогресивен обществен строй, който създава условия за това и позволява такива отношения, е вреден за човешкото развитие и все някога ще бъде разрушен, отречен и заличен, независимо от това с какви привлекателни и помпозни имена се нарича.
Разумното ограничаване от свобода при адекватни правила и неизбежното им спазване, не пречи за постигането на свобода от собствените амбиции, която остава висшата форма на свобода.


12.

Висшата форма на свобода

Един ден преди години се бях зачел в текста на един документален филм за състоянието „кома”. Според филма, по всяко време между десет и петнадесет хиляди американци се борели за живота си в състояние на кома. И още толкова се намирали в пост-коматозно състояние, при което са вече с отворени очи, но осъзнаването не се е възвърнало. Цифрата ми изглеждаше много голяма, може би преувеличена, но това бе поводът да се потопя в представата за това специфично състояние.
Състоянието на кома – изглеждащо като дълбок сън (а и самата дума от гръцки означаваща дълбок сън), но зад което се криеше една ужасяваща медицинска реалност. Хората се страхуваха от комата, а лекарите не знаеха как да я лекуват. Все още не можеше да се направи много за изпадналите в състояние на кома. 
Докато се занимавах с онзи текст и си представях болни, изпаднали в кома, картини, каквито сме виждали в редица случаи, тъгата отново ме завладя безцеремонно, когато асоциативно вътрешният ми поглед прескочи и се върна към последните минути с моя баща и към това, което последва после. Мъката ми постоянно се връщаше и винаги си мислех дали можех да направя нещо тогава, какво трябваше да направя, дали можех да го събудя, за да се върне при нас. Той не беше изпаднал в кома, той просто си беше отишъл – внезапно, без предупреждение, макар и болен, но неочаквано. Въпреки че бе в напреднала възраст, аз все си живеех с възприятието, че винаги ще сме така, винаги ще сме заедно, не можех да си представя другото. Но тази мъка, стягаща гърлото… Докато се връщах към тези мигове, запечатали се завинаги в съзнанието ми две години преди това, отново се пренастроих към мисълта за комата. Научаваме се да се отклоняваме от състоянието на мъката, защото тя стяга гърлото, гърдите и душата и става непоносима. Научил ли съм се? Опитвам ли се? Свикваме да спускаме завеса и за момент да се абстрахираме от болката. Защото усещаме как в противен случай се саморазрушаваме.
Завръщайки се към представата за комата, си мислех как съзнанието изключва. И понеже имах една такава теза – че съзнанието е единно и комплексно, че няма подсъзнание или несъзнателно, казах си: "ето една ситуация, когато пациентът е в безсъзнателно състояние и няма как да обориш това". Привидно в дълбок сън без стандартните цикли, от който не можеш да го събудиш. Той наистина е в безсъзнание, лежи и няма външни признаци на съзнателна дейност и реакция на външни дразнители, мозъкът му контролира само жизнените процеси. Външно да, но вътрешно… Знаем ли? И дали той като се събуди, няма да си спомня?
Когато сънувате, след това не можете да си спомните по-голямата част от сънуваните сънища – ситуации, картини, подробности – те потъват навътре, не оставят следи, вече не знаете за тях. Може да се каже, че при безсъзнание продължава да действа подсъзнанието, но може и да се каже, че това е състояние на блокирано съзнание, при което са видими (или достатъчно активни) само определени функции. Но точно сега формулировките не са най-важни.
Докато навлизах в тези мисли за състоянията на съзнанието, обърнал погледа си навътре и представящ си движението и промените във вътрешните пластове, за миг се отвлякох от обкръжаващата ме среда и започнах да потъвам надолу – в лабиринт от коридори, продължаващи в различни посоки и изкачващи се на различни нива.
На един ъгъл в един от магистралните коридори на лабиринта бе застанал човек – вече знаех, че това е един от моите Вътрешни учители. Когато се замислих впоследствие, след като отново бях отвън, за да си припомня как изглеждаше, в първия момент не успях веднага да си спомня. Може би той имаше една обща светеща аура, може би бе точно тогава безплътен, а може би имаше вида на възрастен мъж с побелели коси, с брадичка и с добри, леко уморени и загрижени очи. Не го визуализирах веднага. А малко по-късно си спомних, че изглеждаше като моя баща. В началните периоди на практиката в Първо ниво, не винаги когато излезем от Вътрешната си сфера сме в състояние веднага да визуализираме видяното сред коридорите на лабиринтите. А по време на самото пътуване често първоначално само усещаме, после се оформя ясен образ. Необходимо е време и практика за усвояване на тези процеси.
Бях се приближил до този мой Учител. Вече ясно виждах как изглежда. Разбирах, че все пак и все още не бе баща ми, макар че носеше неговия образ. Беше само един от многобройните ми Вътрешни учители, приел вида, който желаех да виждам. Осъзнавах това, всъщност така си мислех, беше едно от многото подобни усещания, когато приемаш нещо за вярно, за даденост, на основата на някаква налична, заложена там вътре информация. Не беше ли? Не беше ли баща ми? Щях да се върна към този въпрос отново някога в бъдеще, но сега знаех, че още не е настъпил моментът да размишлявам за това. Сега той беше Учителят. Един от водачите ми, явяващи се по различните нива и коридори в лабиринтите на тази Вътрешна сфера. В тази сфера, на това ниво, в този лабиринт. Беше застанал там и ме очакваше. И аз вече знаех защо ме чака на този ъгъл. Щяхме да поговорим, както предстоеше да стане много пъти след това – с него и с други...
Докато се приближавах към Учителя (не вървях по разноцветната мраморна настилка, причудливите нишки в полираните мраморни плочи ми напомняха за коридорите към папската библиотека във Ватикана, където в предишни години няколко пъти бях ходил на аудиенции при покойния папа Йоан Павел Втори, не летях, не плувах, просто моето „Аз” се придвижваше напред към Учителя), отгоре ми като светкавица се вряза една поредица от думи, информационен поток, стоварващ се върху ми като водна струя под налягане. „Грешка. Това не е вярно. Това не е достатъчно. Всъщност вярно е по принцип, но не е висшата форма. Има още, поне още две следващи нива нагоре…” Сега вече знаех, че моят Учител ме чака тук, за да поговорим на тази тема. Наскоро бях измислил една фраза: „Висшата форма на свобода е свободата от собствените амбиции!”
– Висшата форма на свобода е свободата от собствените амбиции! – казах аз.
– По-висша от тази висша форма е свободата от необходимостта да обичаш и да бъдеш обичан! – отвърна Учителят.
Миговете в тази Сфера можеха понякога да имат протяжността, широтата и обхвата на много часове. Часове усещания, колебания и размисъл. Мислите на другите преливаха в съзнанието без думи мигновено. Не беше нужно да говоря, за да ме разбират. А собственото ми съзнание сякаш се разпростираше без форма и плъзгаше в различните посоки към съседни коридори, мислите ми като вихър сякаш бяха в състояние да изпълнят за един миг целия лабиринт, достигайки до всички непознати кътчета, до всяка ниша, портал, зала, рафт, табелка, книга... Всеки миг, един миг само, в който можеше да се случват толкова много, толкова ясни, плътни, живи, реални неща… Това бе така в Сферата. А същевременно, обхватът и протяжността на случващото се тук в Сферата бяха съвсем несъизмерими с "времето" във външната реалност. През всеки миг "навън" възприятията ти в лабиринта можеше да са за минути, часове и дни, или просто да не си в състояние да определиш изминалия период.
– Да – съгласих се аз, – така е.
А Учителят продължи:
– Можеш да си свободен напълно от всякакви амбиции, но дали ще си свободен от желанието, а всъщност – от необходимостта да бъдеш обичан и да обичаш?
Бях се замислил и разбирах, че е точно така. Необходимостта да обичаш и да бъдеш обичан. Тя стои най-отгоре. Висшата форма на свобода би била свободата от необходимостта да обичаш и да бъдеш обичан…
Учителят ми се усмихна тъжно с очи.
– Има още нещо… – каза той. – Необходимостта, желанието да живееш…
Не успях да го разбера веднага.
– Висшата форма – поясни Учителят – свободата от желанието да живееш. Висшата форма на свобода… Но ти ми кажи какво е това – попита Учителят, – желание или необходимост? От какво не сме свободни – от необходимостта да живеем или от желанието да живеем?
– От желанието – отвърнах му аз, – желанието съвместява необходимостта, защото желанието е продиктувано и от разбирането за смисъла, и съответно за необходимостта.
– А сега ми отговори – продължи Учителят, – това ли е висшата форма на свобода – свободата от желанието да живееш? А свободата от необходимостта да обичаш и да бъдеш обичан? Желанието да живееш? Или необходимостта да бъдеш обичан и да обичаш? Кое стои най-отгоре? – запита ме моят вътрешен Учител…
Стоях и го гледах, кроткия му смирен поглед, бръчките по лицето, добротата на очите, в неговия вид беше събрано всичко за мен, целият ми живот се концентрираше в неговата същност…
Не можех да му отговоря още. Не бях сигурен. Кое стои най-отгоре? Обичта или животът? Ако животът е лишен от необходимостта да обичаш и да бъдеш обичан, ще имаш ли желание да продължаваш да го следваш? Достатъчни ли ще са импулсът и стремежът за познание, ако не съществува необходимостта от обич, отдавана и получавана? Ако желанието ти за живот се сведе до стремежа за познание само… Ако можеш да продължиш напред без необходимостта да обичаш… Ако не обичаш дори жаждата си за познание, ако си дотам безстрастен, че по пътя си на опознаване не обичаш дори самото познание… Но ще издържиш ли без необходимостта да бъдеш обичан? Ще издържи ли човешката ти същност на такава ужасяваща самота? Кое стои отгоре – животът или обичта?
– Кое е висшето ниво, Учителю? И искаме ли да постигнем тази свобода? И нужно ли ни е такова „съвършенство”? Присъщ ли ще е за човеците „изтънченият” път на подобно дълбоко извисяване? На такава дълбочинна висша степен на усмиряване на вътрешни импулси, на тези висши степени освобождаване? Или безчувственост, а може би бездушност, или дори и обезсмисляне на самото осъзнаване? Свобода от необходимостта да обичаш и да бъдеш обичан, свобода от желанието за живот…
Учителят прошепна: „Едва ли е възможно ти да я постигнеш, докато не си достигнал до небесните градини, докато не стигнеш до пределите на тази сфера и на следващата, и на идващите там след нея, и вече в края на магистралата на лабиринтите не минеш през Портала… И чак в градините ще можеш да откриеш тези две нива на свобода. И няма друг на този свят, успял в това преди това. Но там ще разбереш, че знанието и понятията ти ще сменят своя смисъл. И онова, което ти изглежда тук като обезсмисляне, там ще се превръща в същността и смисъла. Защото и животът, и обичта, и свободата, и смисълът, и всички ние, и всичко онова, заради което имат смисъл и животът, и обичта, и свободата, там ще видиш в тези градини като едно, но те не са градини, както ти в момента си представяш, а безкрайността на обичта, живота, свободата и силата, събрани в едно, а ти ще бъдеш част от него, без да губиш усета за собственото си „Аз”. Ще поговорим за това и друг път, а ще говориш и с много други от Учителите в лабиринтите пред теб. Но сега ми кажи, като знаеш, че едва ли е възможно дотогава да постигнеш тези две нива, ще желаеш ли да продължиш и да полагаш сили за преждевременното им постигане? Ако все пак съществува дори и малка вероятност за такова „извисяване”, докато все още си в другата реалност. Тези твои бъдещи странствания в лабиринтите може би ще ти помагат за това, но искаш ли го? Искаш ли да се изкачиш до тези две нива на свобода? Докато все още продължаваш да се завръщаш в другата реалност?”
Не успях веднага да осмисля тази поредица от изречения. После много пъти се опитвах да си представя по-ясно казаното от Учителя. И усещах, че разбирането ми за неговите думи е далеч от ясно и изчистено. Но, както предрече той, предстоеше ми да проведа още много срещи и разговори в лабиринтите на сферите.
Тогава мисълта ми отново се върна към идеята за свободата, за желанието за живот и за необходимостта от обич. И продумах на Учителя:
– Мисля си, че не желая да постигна свободата на последните две висши равнища. Не искам да съм толкова свободен и извисен. Поне засега… Може би засега… Ще продължа да мисля за това… Навярно има някакви уточняващи условия и форми, но аз трябва първо да ги видя, да ги открия тук сред тези лабиринти, а после ще ги обмисля…
– Да – отвърна ми Учителят, – имаш достатъчно време за това.
– За момента ми допада тази формула за свободата от собствените амбиции като висша форма на свобода.
– Добре, има някаква хармония в казаното между нас дотук. И така, значи ти искаш да си свободен от амбицията да живееш? – попита Учителят.
– Това не е амбиция, Учителю, това е желание!
– Искаш да си свободен от амбицията да обичаш и да бъдеш обичан?
– Това не е амбиция, Учителю, това е необходимост!
– Значи ти искаш да си свободен – каза накрая Учителят – от амбицията да проникваш навътре в тази Вътрешна сфера, да навлезеш дълбоко в този лабиринт, да се срещнеш с Учителя на моите учители, да проумееш всичко тук и да достигнеш пределите, които са там напред, невидими от тук за теб сега? Искаш да си свободен и от тази амбиция?
  – Не, Учителю, това не е амбиция, това е стремеж! Кристално чист стремеж…
Учителят ми се усмихна. Почувствах, че е доволен от това, което казах, и че засега ще ме остави. Аурата му се разшири, започна да се слива с искрящата около нас субстанция. Оставаше усещането ми за неговия поглед, за неговите усмивки, насочени към мен, обгръщащи ме. Знаех, че ми е пожелал успешно пътешествие до следващата ни среща. Животът е едно невероятно пътешествие, беше ми казвал на раздяла. По-нататък тази истина щеше да се доказва много пъти. Сега не само знаех, че е така, но го усещах с цялото си същество. Беше време да се завърна в другата реалност. Изплувах навън. Стоях на бюрото си, пред мен беше текстът на филма за хората в състояние на кома. След малко щях да го разгледам. Усещах как, завръщайки се в другата реалност, огромната сферата на съзнанието ми все повече се свиваше и ограничаваше обхвата си до физическите очертания на черепа ми. Крилата постепенно се прибираха с тежък лек полъх.


===================================> <===========================================

(ПЪРВА ЧАСТ)


ГЛАВА ВТОРА

Пътят на сънищата – I. част


На моята майчица,
която ме напусна
малко преди тази книга да бъде завършена



1. Въвеждане

Ще ти разкажа в следващи глави за Пътя на Йога на интегралното съзнание. Ще съпоставя нейните нива и хоризонти с тези на традиционната и класическа йога. В тази глава ще започна с обяснения какво представлява Пътят на сънищата, през който започва придвижването през Първото ниво на Йога на интегралното съзнание.

Понякога човек би могъл да забележи и осъзнае, че по време на сън мозъкът му преминава през странни състояния.
За повечето хора те не биха били странни, стига тези хора да можеха да имат някаква представа за тях. Те биха казали: "Ами да – сънища!" Биха казали: "Нищо особено, това са сънищата. Подсъзнание. Объркани, неясни неща". Ако въобще можеха да придобият някаква представа за тези свои сънища – защото в повечето случаи те просто не биха имали никакъв спомен за това, което са видели и преживяли в съня си. Или най-много биха се събудили с далечната представа за някакви откъслечни замъглени образи, които почти веднага биха се разпаднали, "изпарили" и изчезнали. Забравени веднага – най-вероятно завинаги. Мнозина неспособни да си спомнят какво са преживели насън с непонятна гордост заявяват, че те не сънуват.
Всъщност, точно тези хора, голяма част от хората, дори когато нищо не си спомнят и нямат и най-малка представа, имат несериозно отношение към сънищата, като към израз на „несъзнателното”, на "подсъзнателното", на нещо извън реалния им ежедневен свят, на нещо безполезно, което няма пряка връзка с истинския им живот, няма пряко значение за реалното и прагматичното в ежедневието им, доминирано от идеята за натрупване на пари и материални придобивки.
Не веднъж са ме питали какъв е смисълът да си спомняме сънищата. Неслучайно, поредица пъти, по един и същ начин, мои познати, на които непредпазливо бях споменавал за практиката на овладяване на ясни, "осъзнати и контролирани" сънища, ме бяха питали в един и същ съвсем тривиален дух: „а какъв е смисълът на всичко това”. За повечето хора няма особена разлика между сънища и фантазиране, фантазии и други подобни състояния и понятия, които не са част от реалността на практичните и прагматичните, на хората„здраво стъпили на земята” и които „знаят какво искат”. Такива хора биха се изразили, в духа на една глупава и безпочвена сентенция парадирайки, че „от сън спомени няма”, с което се акцентира като ценност върху примитивното прекарване на времето в консуматорски маниер чрез ядене, пиене, плътски забавления, банални веселия и елементарни удоволствия, на които обичайно слагат възхваляващо квалификацията „живот” или „живеене”, там където духовното остава на съвсем заден план.
Всъщност, в повечето случаи, ако тези хора (както и по-голямата част от обкръжаващите ги) биха имали все пак някакво "просветление", за тях понятието за духовно би се изразявало и изчерпвало с представи, свързани със стандартно изповядване на религия, или с театър, концерти и изложби, може би със създаване на музика или картини, може би с четене и дори с писане на книги, а за някои – с научни занимания, защото те дори представа не биха имали за дълбокия смисъл на духовното, свързан с търсенето, усилията, изследването и навлизането във вътрешните пластове на собственото съзнание и продължаването по пътя по-нататък с всички произтичащи от това възможности и перспективи.
Други пък биха търсили знаци, в отделни елементи от сънищата си биха очаквали да получат информация за своето бъдеще, биха тълкували отделни цветове или предмети като съдбоносни. Само това те са успели да си припомнят, може би си мислят, че то е всичко, щом като в него се опитват да прозрат предначертания за своя живот. Ако тези хора можеха да имат само минимална представа за това колко много неща се случват в сънищата на човек само в течение на една нощ, ако можеха да знаят за многобройните сънувани ситуации, за които не могат да си спомнят, просто биха се отказали от задачата да свързват по такъв примитивен начин елементи от сънищата си с измислени значения и знаци. Биха осъзнали колко необосновано и безсмислено е да търсят и очакват конкретни предсказания на основата на отделни и случайно припомнени елементи, както в повечето случаи правят гадатели и тълкуватели.
Но има и хора, които макар и да нямат представа за този Път на дълбокото вътрешно навлизане, все пак в по-голяма или в по-малка степен успяват да излязат извън рамките на консуматорското "живеене", както и на тривиалната и сравнително повърхностна "духовност", и съумяват да постигнат такъв вид съществуване, в което да търсят и намират своята истина и определено удовлетворение в искрени молитви или в  медитации. Тях те възприемат като изражение на най-дълбока истинска  духовност. Такива хора биха могли да имат шанса да се докоснат до автентично състояние на лично духовно търсене, което евентуално да ги доближи до началото на вътрешния път, очертан от Йога на интегралното съзнание, по който да поемат към по-далечни хоризонти.
Пътят на сънищата е началото на същинския духовен път, водещ далече навътре – не само пресичайки в дълбочина общата асоциативна повърхност на собственото ежедневно съзнателно състояние и душевност, а много по-дълбоко – към скритите слоеве в пространствата на „Вътрешното Аз“, очертавайки хоризонта към комплексното  интегриране на своето „Аз“, на неговите две части – „Външното Аз“ и „Вътрешното Аз“, създадени да се равнопоставят и сливат в едно интегрирано цяло.
Твоите сънища са част от най-голямото ти богатство – вътрешното, най-невероятен и ценен неизчерпаем скрит ресурс, с който разполагаш и който обикновено не познаваш и не оценяваш. Когато човек започне да се занимава сериозно с наблюдаване и регистриране на своите сънища, разбира неща, за които до този момент не е имал представа и не е подозирал.
Повечето хора не са наясно какво огромно богатство от ситуации и преживявания се крие в собствените им сънища, които така и не достигат до тяхното ежедневно будно съзнание. Обикновените сънища (както и „осъзнатите”, но не напълно „контролирани” и управлявани сънища), постоянно съставяни спонтанно от „Генератора на сънищата” в собственото съзнание, съдържат невероятно много разнообразни, последователно и логично развиващи се, обширни смислово оформени и сложни ситуации, които в повечето случаи се забравят и е много трудно да бъдат пълноценно припомнени и възстановени от хора, които не се занимават специално с овладяване на сънищата си.

За осъзнати сънища или, с други думи, за началните етапи на овладяване на способността за осъзнаване на своята реална идентичност по време на сън (и по-точно – на способността за постигане на „осъзнати” и „контролирани” сънища) редица автори са писали монографии и са изразили виждания, включително и книги за различни практики и техники в така наречената Тибетска йога на сънищата – едно от направленията на тибетската йога.
Текстовете по тази тема, които успях да намеря, събрах и оставих настрана. След като в някои от тях разгледах главите и тематиката в съдържанието им, отказах се да продължавам. Отложих запознаването ми с написани преди мен текстове по тази проблематика, както и с информацията в тях за правени изследвания с доброволци, за времето, когато самият аз ще съм се опитал да „овладея“ тази практика чрез личен опит и всички мои наблюдения и изводи ще са напълно автентични, извлечени от моя лична практика. Така щях да съм в състояние да разгранича достоверното от измислиците и спекулациите в чуждите текстове. Отказах се да ги чета, докато не придобия преки впечатления и познание от своя собствена практика. Оставих ги на изчакване с идеята впоследствие когато напредна в собствената си практика и събера познание от непосредствени самонаблюдения и открития, да ги прегледам, като не изключвах вероятността да се наложи да ги опровергавам.
Бях решил да се посветя на тази практика с убеждението, че това е най-прекият път „навътре“ и не исках моите лични самонаблюдения, изводи и прозрения да бъдат предварително обременени, повлияни или обусловени от външна информация. Още повече, че при спецификата на проблематиката не би имало гаранция за достоверността на такава информация. Прецених, че би имало смисъл да извлека познанието от личния си опит като първоизточник, без да съм бил под въздействие и повлиян от прочетено от разни текстове и без собствените ми наблюдения, проучвания, анализи и изводи да се окажат произтичащи, производни, повтарящи, смесени, или „замърсени“ от чужди предположения, твърдения интерпретации или спекулации по темата. Исках всичко написано от мен по тази проблематика да е напълно автентично и произтичащо от самия мен, на основата на реален пряк личен опит и самоанализ.
Така и стана. Докато разглеждах съдържанията и текстовете по диагонал, все пак не успях да избегна да не обърна внимание на някои общи положения от изследвания в предишни години. Научих също така, че по света има лаборатории, в които се правят експерименти с платени доброволци, разказващи за своите „осъзнати” сънища.
Като се изключи информацията за разпределяне на съня на цикли и фази, както и за някои характеристики на фазите (приети от медицинските и академичните среди като верни), както и идеята за водене на писмен дневник и да се започне с нарочни нощни събуждания, всичко останало свързано с практиката и състоянията, до което достигнах, всички други характеристики, твърдения и заключения са извлечени от личен опит и от собствените ми самонаблюдения в периода, когато преминавах през началните стадии на Първото ниво на Йога на интегралното съзнание.
Като говоря за монографии и текстове, имам предвид наличните към 2000 година книги от няколко западни автори по темата за осъзнати сънища или книги от тибетски автори за Тибетската йога на сънищата, издадени през десетилетията на XX-ти век, предимно през втората му половина, както и появили се през първите години на XXI-то ни столетие публикации с интерпретации по темата.
Иначе, за "Йога на интегралното съзнание" и нейните нива досега текстове не е имало. Концепциите за нея произтичат от конкретната ми непосредствена лична практика. Досега това понятие не е съществувало. Разбира се, нямам предвид термина "Интегрална йога",  използван и присвояван от мнозина през ХХ-то столетие.

Тук ще разгледам някои особености и подробности, отнасящи се за сънищата, извлечени от моята практика, в които съм се убедил от реален пряк собствен опит. Биха могли да бъдат взети предвид при евентуално започване на такава практика.
В контекста на досега споменатите събития и мои приключения, описанията за началните усилия по Пътя на сънищата може да се сторят твърде обикновени и банални, но това е етапът, през който се минава, за да се стигне до порталите към вътрешната реалност.
Пътят на сънищата предоставя възможност за първоначално поетапно „навлизане навътре”. Преминавайки през него се установява контакт с вътрешните пластове на собственото съзнание.
В началото на практиката по Пътя на сънищата се започва с прости действия, които са най-близко до нашето ежедневно възприятие и обичайния ни начин на живот, а описанията за тях са най-достъпни за разбиране и осмисляне. Това го отличава от Пътя на медитацията и го прави възможен за всеки.
Практиката със собствените сънища е най-достъпната, най-разбираемата, най-естествената, най-ясно и точно дефинираната, най-конкретната, най-реалистичната и най-ефективната практика за натрупване на необходимия ти първоначален опит, за укрепване на връзката между твоите „Външно Аз“ и „Вътрешно Аз“, и за усвояване на способности за реално и резултатно "навлизане навътре“.
 Който е преминал през Нулевото ниво и вече има съответна физическа и психологическа нагласа и особено който вече се е занимавал с традиционна и класическа йога и различни видове медитации, има представа какво означава „навлизане навътре“.
Освен като предпоставка и основа за усвояване на способността за генериране на „осъзнати” и „контролирани” сънища (което само по себе си е забележително постижение с много последващи възможности), тази практика води до подходящата настройка и душевно състояние и създава необходимите качества и условия за успешно по-нататъшно продължаване през Първото и следващите нива на Йога на интегралното съзнание.
Пътят на сънищата, включващ практиката за овладяване на ясни, „осъзнати” и „контролирани” сънища представлява част от началните стадии на Първото ниво на Йога на интегралното съзнание.
С Пътя на сънищата започва началото на практиката в Първото ниво, непосредствено след Нулевото ниво, независимо в каква форма си го преминал и до каква степен чрез него си успял да се подготвиш. Пътят на сънищата представлява всъщност неизбежните и необходими първоначални стъпки по дългия път на Йога на интегралното съзнание.
В пространството на твоето съзнание, в което се генерират сънищата се намират подстъпите към пътя, водещ до Портала към Вътрешната сфера. Чрез състоянието и през пространството на „осъзнатите” и „контролирани” сънища по Пътя на сънищата се намира посоката, преминава се и се достига до онези вътрешни магистрали и зони в собственото съзнание, които водят към Портала за личната Вътрешна сфера. Чрез овладяване на света на своите сънища може да се постигне достъп до Портала.
Практиката по Пътя на сънищата е свързана с желанието за постигане на определени състояния и навлизането в определени дълбини на собственото съзнание. Практиката е мотивирана с цели, подобни на целите, които дават смисъл на дадена форма на медитация. Само че при медитацията целта се формулира по-общо и неясно, или абстрактно. Докато в практика по Пътя на сънищата се визират определени очаквания, тя има отделни ясно формулирани цели. Практиката по Пътя на сънищата води към пространства, преминаващи през множество възходящи конкретно определени нива.
За какво навлизане във вътрешните пластове на своето съзнание (или за какви успехи от медитативни практики и медитации) би могло да става дума, ако ти дори не си успял да овладееш способността да си припомняш, да визуализираш достатъчно ясно, да запомняш и да регистрираш достатъчно подробно собствените си сънища? А ако говорим за същинските цели по Пътя навътре, за търсене на вътрешните коридори и нива, за овладяването на собствените спомени и натрупана информация, и по-конкретно – за намиране и преодоляване на Портала към личната Вътрешна сфера и към своята Вътрешна библиотека, а още повече – за по-нататъшно странстването през тях... В началния етап на практиката, започващ със записване на сънищата, това са далечни и трудно постижими цели. Но ако те бъдат достигнати, ще се окаже, че това не е краят на пътя. Голямото пътуване ще започне от този момент нататък.
Тази практика очертава едно направление на човешкото развитие от по-висок порядък и изисква състояние, до което човечеството в нашия свят още не е достигнало. И тогава когато я започнах, и години по-късно, когато започнах да пиша "Дълбок сондаж", още бе рано за такова развитие. Знаех, че ще дойде време, епоха, когато основна ежедневна дейност на човека ще бъде изучаването на пътя "навътре" и овладяването на вътрешните нива на съзнанието. Тогава това ще е естествена и необходима, всеобща, присъща за всеки човек практика, ще се е превърнала в  нормален начин на живот. Но все още бе твърде рано – за нашата земна човешка цивилизация, преминаваща сравнително примитивен етап на развитие.

Встъпването в Пътя на сънищата изисква първоначално вътрешно приемане, признаване и съгласие, убеденост и готовност – признаване на необятността и ценността на света на собствените сънища и на потенциала на техния генератор. Пътят на сънищата преминава през първоначално установяване на контакт,  опознаване и последващо овладяване на своите сънища.
Макар че описанията за встъпването в началните етапи на Пътя на сънищата и свързаните с тях препоръки са сравнително лесни за разбиране, трябва да се знае, че тази първа част от пътя съвсем не се преминава леко, автоматично и бързо, и че въобще няма гаранция, че всеки би успял да премине дори нея, а още повече да продължи през по-сложните му етапи в търсенето по посока към Портала и да стигне до следващите стадии на Първото ниво. Затова на обясненията за практиката в началната част от Пътя на сънищата, колкото и да изглеждат тривиални и може би скучни, си заслужава да се обърне възможно най-сериозно внимание.
Когато започнах системно да се занимавам с визуализиране и записване на своите сънища в стремежа да овладея постоянна способност да имам „осъзнати” и „контролирани” сънища, първоначално си представях, че в резултат от практиката ще може да се постигнат по-бързо някои по-съществени резултати. Така си помислих след беглия ми поглед в някои монографии и текстове на различни автори  по темата за "осъзнати сънища", поради съвсем погрешното впечатление, което се създава в тях.

За поемане по Пътя на сънищата като начало трябва да установиш контакт със собствените сънища. Необходимо е да ги опознаеш и да ги овладееш. А за тази цел най-напред трябва да се научиш да ги "виждаш" в тяхната пълнота. Това умение изисква като предпоставка да придобиеш способността да ги запомняш. Пътят на сънищата продължава с усвояване на началните умения за тяхното осъзнаване, контролиране и управляване, за овладяване на "механизмите", чрез които те се осъществяват.
Твоето придвижване напред ще зависи от това доколко и в каква форма ще успееш да овладееш своите сънища. Ако си успял да стигнеш по-далече и да постигнеш някои „осъзнати и контролирани” сънища, това би било добро начало и да дава надежди, че порталът към по-нататъшния път в Йога на интегралното съзнание би могъл да се отвори за теб.
За да успееш в това начинание е необходимо да извършваш редовна практика. В практиката се използват определен подход и техники.
Всъщност, така казано – "да се овладеят „осъзнати и контролирани” сънища" звучи прекалено тривиално, общо и абстрактно. Самата фраза "да се овладее" предполага постигане на постоянно и завършено състояние с най-висока степен на пълна осъзнатост, максимална степен на самоидентифициране, както и на максимална степен на способността за контрол и трансформиране, по време на всички сънища, или поне на повечето от тях. А това за стандартните научни и обичайни човешки представи изглежда като състояние и способност на границата на възможното за човешкото устройство и по-скоро непостижимо предвид сегашните ни познания за характера на известните ни човешки способности. Независимо от опростеното и елементарно разглеждане и представяне в различни монографии и изследвания на темата за "ясните и осъзнати сънища", всъщност има множество различни степени на състоянията, отнасящи се до всеки един от посочените параметри – осъзнатост, самоидентифициране, способност за контрол, способност за трансформиране. Степента на осъзнатост е пряко свързана със степента на самоидентифициране. Степента на способност за трансформиране е пряко свързана със степента на способност за задържане и контрол. Постигането на контрола предполага съответна степен на осъзнатост. Като цяло общото състояние на осъзнатост и способност за контрол ес много относителни характеристики – зависи от това за каква степен и форма на осъзнатост и способност за контролиране говорим.
Още повече, че постигането на някои осъзнати сънища не остава постоянна даденост – днес си имал такъв сън, а от утре може би няма да имаш за дълъг период от време. Може би спорадично си имал няколко, но това още не означава, че си усвоил тази способност. Ако вече си преминал през състояние със спорадични осъзнати сънища в някакъв период – това е добре и е успех. Но да се говори за състояние на овладяване на осъзнати и контролирани сънища би означавало да е постигната много сериозна качествена промяна.
Затова, с цялата условност на понятието за бързо „овладяване" на своите сънища, е по-добре да се казва – „да се постигнат някои осъзнати, както и да се постигнат някои осъзнати и контролирани сънища – като един от началните етапи по Пътя на сънищата и като един от началните стадии на Първото ниво". Ясно разбираемата трудност за постигането на състояние на такова „овладяване“ ни подсказва колко далече води Пътят на "Йога на интегралното съзнание" и какви невероятни усилия ще изисква неговото преминаване.

Практиката по Пътя на сънищата има множество последователни цели.
Къде трябва да бъдат насочени първоначалните усилия на начинаещия? Какви са първите непосредствени цели? На кое казвам начални постижения в овладяването на сънищата?
Практиката започва с усилия за постигане на по-добра връзка на будното съзнание с преживените сънища. Това означава придобиване на умението за визуализиране, припомняне и трайно съхраняване в паметта на спомените за образите и ситуациите от сънуваните сънища.
Най-напред трябва да се научиш как да си припомняш все повече сънувани ситуации и припомнянето и визуализирането да става все по-ясно, детайлно и ярко, да ги задържаш в паметта си все по-дълго без да ги забравиш и да избледнеят, и така да стимулираш своя сънищен генератор и да придобиеш способността да сънуваш все повече, все по-ясни, по-ярки и детайлни сънища.Те все повече да придобиват вътрешна логика и реалистичност.
Постепенно се изгражда способност за генериране и сънуване на все повече и все по-ясни сънища, все по-чести и все по-обширни и подробни ситуации, нараства способността за тяхното последващо припомняне, визуализиране и запомняне. А всъщност, освен че с практиката на визуализиране и припомняне стимулираш генератора на сънищата в своето съзнание, и самата подобряваща се способност да се припомнят води до положението, че сънищата ти започват да стават все по-обширни, подробни и ясни.
Най-общо казано, първоначалната цел на упражненията е да се научиш да съхраняваш в паметта си възможно по-пълно тази друга реалност. В нея може да има и "осъзнати" сънища, но повечето няма да са такива. Докато се учиш да ги съживяваш и съхраняваш, спомените ти за сънищата ти постепенно започват да стават все по-ясни и по-подробни.
Запомнянето и визуализирането на сънищата е начално упражнение, загрявката преди истинските задачи. Това се отнася и за стремежа и усилията да се стигне до началните състояния на „осъзнати” сънища, които обикновено в повечето случаи са със съвсем скромна степен на самоидентифициране и със сравнително кратък интервал на задържане – важно и необходимо е все пак да успееш да си ги припомниш и запомниш, а способността за запомняне и визуализиране е първостепенна спрямо способността да постигнеш „осъзнаване” в съня и някаква степен на самоидентифициране. Умението за припомняне, визуализиране и запомняне на своите сънища, обаче, съвсем не е лесно постижимо и безобидно. Необходимите резултати и качества трудно се постигат и лесно могат да се изгубят.
Под резултати за началния стадий на практиката имам предвид освен запомняне, визуализиране и формулиране с подробно записване на възможно повече ситуации от сънищата ти, включително и на съответните ти преживявания, душевни състояния и размишления по време на сънуването, също така и записване на съпътстващите ти впечатления от протичането на практиката ти, от процеса на припомнянето, търсенето и визуализирането на спомените и картините от сънищата ти, както и формулирането и записването на всякакви други асоциативни връзки, размисли и анализи за състоянията и процесите по време на практиката ти, появили се идеи и позиции, произтичащи от тези състояния. Целта на този стадий е постигане на способност за осъществяване на контакт с вътрешните пластове на собственото съзнание, и способност да се запазват спомените за преживяванията по време на сън, които в противен случай много бързо и напълно избледняват и изчезват.
Практиката по-нататък преследва целта за постигане на способността за осъзнаване по време на съня, както и за все по-успешно и по-дълготрайно задържане в различните видове състояния на "осъзнати" сънища без те да се прекъсват със събуждане (или, в по-редки случаи, с унасяне в обикновен сън и загуба на "осъзнатостта"). Правилно би било да се каже, че целта е постигане на способност „за възможно по-пълно осъзнаване” (а не просто „за осъзнаване”) по време на съня, тъй като „осъзнаването” и състоянието на „осъзнатост” имат различни степени и зависят от степента на самоидентифициране. Именно затова винаги обозначавам „осъзнаването” по време на сън и „осъзнатите” сънища в кавички – поради относителността на състоянието в зависимост от степента и по тази причина поради различието с осъзнатостта в будно състояние когато степента на самоидентифициране е възможно максималната.
В следващия стадий на практиката се усвоява способността за различни степени на контролиране на състоянието на "осъзнат" сън и "съзнателно" променяне на обстановката в сънуваните ситуации. Целта е постигане на все по-успешно контролиране на собствените действия в "осъзнатия" сън, сътворяване по свое желание на различни елементи и обстановки, предмети и ситуации, с други думи – на целенасочено трансформиране, сътворяване и контролиране на своя "осъзнат" сън. Казаното за кавичките се отнася и за понятието „контролиран” сън – поради относителността на способността за задържане в състоянието на „осъзнат” сън и контрол върху ситуацията и обстановката, независимо от степента на „осъзнатост” и самоидентифициране, и множеството възможни степени на контрол, които може да се постигнат.
Паралелно с увеличаване на способностите за по пълно самоидентифициране и за по-дълготрайно задържане и по-пълен контрол, усилията по-нататък продължават за постигане на различни вариации на „осъзнати” и „контролирани” сънища и на способността за постигане в тях на тематична приемственост и сливане.
Въпреки това последователно подреждане и разграничаване според сложността на поставените цели и постиганите способности, процесите в практиката за постигане на по-високи степени на „осъзнаване” самоидентифициране, задържане и контрол протичат паралелно и едновременно. 
В тибетската йога на сънищата практикуващите я се стремят в състояние на "осъзнат" сън да осъществяват медитация, търсейки други форми на самопознаване. Но по Пътя на сънищата и в Йога на интегралното съзнание това би могло да е само едно от възможните „загряващи” или „стимулиращи” упражнения, в подготовка за по-нататъшното развитие, докато се опитваш да постигнеш приемственост и последователност и да свържеш и обединиш отделните си "осъзнати" сънища, или преди да поемеш през Портала на Вътрешната си сфера и да продължиш нататък в Първото ниво. При тези упражнения, освен да навлизаш в различни медитативни състояния по време на "осъзнатия" си сън, можеш да се научиш да преминаваш във "вторичен" и "третичен" "осъзнат" сън вътре в „осъзнатия” сън. Създаването на цялостен и взаимносвързан вътрешен свят от последователни и тематично и логически свързани "осъзнати" и „контролирани” сънища без съмнение е много по-трудно, отколкото да медитираш в "осъзнатия" си сън и да наблюдаваш как търсиш пътя си към евентуалните самадхи или нирвана (макар адептите на Пътя към самадхи, кайваля и нирвана да вярват, че това е краят на Пътя за сливане с божествената същност, представата за това, което следва след сливането е твърде обща и абстрактна като абсолютно блаженство, спокойствие и може би познание.) Същинската цел на всички тези състояния е подготовката за последващото търсенето и намиране на порталите. Стремиш се да постигнеш постоянна ефективна връзка между "Външното ти Аз" и "Вътрешното ти Аз" и достъпа до личната ти Вътрешна сфера.
Всичко това изисква много време, прекарано в дълготрайни специални и системни усилия. Дори началните стадии с пълноценно запомняне и съхраняване на своите сънища и с постигане на най-елементарни „осъзнати” сънища с елементарна степен на самоидентифициране и задържане, особено ако очакваш да станат редовни и чести, са почти невъзможни за постигане при „нормалния” начин на живот, който имаме, с ежедневното напрежение, стрес и ангажименти.
Така че най-добре е първоначално да забравиш и да не мислиш за напредналите стадии по Пътя на сънищата и да се съсредоточиш просто върху способността да осъществиш ефективен контакт със своите сънища.
В началото на практиката, за теб най-важно е какво запомняш и знаеш за сънуваното след като се събудиш. Дали сънят ти е бил "осъзнат"? Това не е най-важното в този момент на твоето развитие. Важното е как го възприемаш и как го помниш когато вече си буден, в какъв обхват и с какви подробности.

Практиката по Пътя на сънищата има комплексни ефекти и напредъкът може да засяга едновременно различни състояния, уменията по различните аспекти се развиват паралелно, но може накратко да се определи една евентуална логическа последователност в конкретните усилия и постижения, която условно бихме могли обобщено да степенуваме и подредим като последователно или паралелно постигане на способности и качества за следното:

На първо място – припомняне, визуализиране с ясни картини и запомняне възможно най-пълно на своите сънища.
На второ място – формулиране и описване с подробностите, което е част от практиката и е свързано с придобиването на способност и качество за изпълнение на предходното.
По-нататък:
– първо достигане на състоянието "осъзнат сън" с припомнянето му след събуждане;
– по-висока степен на яснота, яркост, детайлност, разнообразие, пространственост, перспективност и смисленост във всички сънувани ситуации и съответно на възприятието за тях при припомняне и визуализиране;
– постигане и на други „осъзнати” сънища, при което това състояние не остава само еднократно и случайно, а те стават периодично случващи се;
– по-висока степен на логичност, последователност и взаимна свързаност на елементите във всички свои сънища;
– по-често навлизане в „осъзнати” сънища и постепенно увеличаване на продължителността на задържане в тях преди събуждане и на обхвата на самоидентифицирането по време на „осъзнатия” сън;
– повишаване на степента на „осъзнатост” с повишаване на степента и пълнотата на самоидентифициране;
– първоначални успехи в контролиране на „осъзнатия” сън с трансформиране и създаване на обстановката и ситуацията;
– все по-често постигане на "осъзнати" сънища и все по-дълготрайно задържане в тях с все по-обширни и подробни ситуации, и с все по-пълно самоидентифициране;
– съществено по-висока степен на самоидентифициране в „осъзнатите” си сънища и трайно задържане в тях;
– висока степен на „осъзнатост” в „осъзнатия” сън с висока степен на самоидентифициране и стабилно трайно задържане с възможности за контрол, трансформиране и моделиране на ситуацията и обстановката без тези действия да предизвикват прекъсването на съня и събуждане;
– все по-голяма способност за контролиране, променяне, създаване и трансформиране на обекти и обстоятелства в ситуациите в "осъзнатите" си сънища;
– висока степен на способност за контролиране и трансформиране на ситуациите по време на "осъзнати" сънища с трайно задържане в това състояние с висока степен на самоидентифициране;
. – изравняване на спомените за сънищата по яркост, осезаемост, стабилност и трайност със спомените за преживени наяве ситуации през предишните дни; способност за запомняне и съхраняване в паметта на събитията от сънищата с яснота и детайлност при всяко припомняне и визуализиране, аналогично като това за реалните събития в живота ти в будно състояние; когато си спомняш за съня си, да го виждаш вътре в съзнанието си по подобен начин и с подробности, както когато си спомняш реални събития, случили ти се вчера, преди няколко дни или дори по-отдавна;
– превръщане на всичко, което сънуваш в "осъзнати" и „контролирани” сънища;
– постигане на вътрешна логика, взаимна връзка и последователност между отделните "осъзнати" сънища;
– успехи в създаване на един цялостен, подреден и взаимносвързан свой вътрешен сънищен свят;
–  „осъзнат” и „контролиран” сън с възможности за съществени трансформации в една обща сънищна ситуация на сливащи се и логически продължаващи се обикновени и „осъзнати” сънища в рамките на различни цикли в една нощ, както и в различни нощи. Оформяне на собствен модел на сънищен свят с „осъзнаване”, контрол и способност за трансформации в него;
– изследване и опознаване на периферията на сънищното пространство;
– откриване на Портала.
Кои са по-далечните хоризонти?
Освен разнообразните възможности, които сама по себе си предоставя практиката по Пътя на сънищата, включително стимулиране на вътрешните творчески механизми, активиране на неподозиран вътрешен потенциал, и генериране на интересни преживявания в един паралелен обединен собствен „осъзнат” сънищен свят, основна перспективна цел на Пътя на сънищата като начални стадии на Първото ниво на Йога на интегралното съзнание е достигането на неговите следващи стадии и преминаване нататък през Първото и следващите нива.
Тази цел изисква най-напред началното опознаване на вътрешните пластове и пространства на съзнанието чрез практиката със своя сънищен свят.
А още по-нататък – откриване и постигане на достъп през вътрешните коридори, водещи извън границите на сънищното ти пространство, откриване на Портала към личната Вътрешна сфера, постигане на достъп и преминаване в нея, продължаване на движението през следващите стадии на Първото ниво – намиране на пътя към Вътрешната библиотека, започване на нейното опознаване, странстване през Вътрешната сфера, търсене на пътя към  Хоризонта на вливане, постепенното интегриране на своето съзнание и подготовка за продължаване на пътя през Второто и следващите нива.


2. Чистото съзнание и Океан от елементи

Чистото съзнание

Всеки опитал да постигне по-висока степен на вътрешната връзка знае от личен опит колко е деликатен процесът. Постепенното изграждането на по-добра връзкамежду „Външното аз” и „Вътрешното аз” е дългогодишно усилие, което започва от детските години и неусетно в определен момент от живота се проявява в една или друга степен по време на фазите в рамките на „първия етап” на връзката. Постигането и задържането на тази връзка е трудно, бавнои деликатно. Лесно се губи, лесно се връщаш назад, лесно се получава регрес.
Освен съответното физическо себеусещане, възприятието за баланс и вибриращи импулси и енергии, които превръщат всяко физическо усилие в удоволствие и необходимост в контекста на определен стил на съществуване, друга проява е способността за визуализиране и запомняне на преживените по време на съня ситуации и приключения, което ти е необходимо в началните стадии на Първото ниво.

Съзнанието ти е един генератор на идеи и прозрения. То непрекъснато попива информация и дълбоко вътре я обработва, без дори ти да си даваш сметка за този процес. Резултатът е постоянни проблясъци, идеи и предположения, които лично на теб постепенно изясняват представата за заобикалящия те свят. Твоята представа, която може да бъде съпоставена с представите на другите и тогава да се прецени доколко твоят вътрешен генератор е стигнал до ценни прозрения.
Но за да може това да се случва, ти имаш нужда от „Чисто съзнание”. Когато съзнанието ти е чисто, прозрачно, спокойно, вътрешният генератор постоянно произвежда резултати.
"Чистото съзнание" е състояние и способности, които се достигат трудно и се губят съвсем лесно. Като установено постоянно състояние със съответната регулярност, съдържание и яснота на визуализации и качество на задържане на спомените, се постига в резултат на продължителни усилия, упражнения и целенасочено желание.
Състоянието лесно деградира и се губи при прекъсване на практиката и особено в резултат на емоционални сътресения, стрес, напрегнатост, неотложна умствена ангажираност и състояния на принуда за извършване на определена умствена и интелектуална дейност, свързана с тривиални и прагматични задължения, проблемни ситуации или притеснения от житейски проблеми, които лесно довеждат до загуба на „чистотата на съзнанието”.
"Чистото съзнание" се съхранява много трудно. Дори когато успееш да постигнеш необходимата за неговото формиране настройка. Настройката не е достатъчна, състоянието може да бъде постигнато, но много лесно се губи. Средата, в която живеем е направо противопоказна. Ежедневните проблеми, баналните грижи, психическото напрежение и стрес, стандартните и баналните ангажименти, проблемите, които някой ти създава, безпокойството и притеснението за близките ти, служебното напрежение и ангажименти, притискането от социалната среда, ежедневният натиск, който всеки и всички се опитват да ти създадат в сбъркания ни социален ред, липсата на хармония, най-общо казано, в средата в която живеем, притесненията и грижите, които постоянно ти създават животът и хората около теб – всичко това води до загубата на твоето „Чисто съзнание”, до изключителната трудност да го постигнеш и съхраниш, до почти невъзможността да го постигнеш като постоянно състояние.

Принципът на непривързаността и базовата информация

За да избегнат подобни пречки и обременяване от заобикалящата ги среда, някои хора поемат по пътя на отшелничеството или монашеството. Приемат като добродетел и основна истина да живеят и да се отнасят към околните и близките си според принципа на непривързаността. Така в йога, в хиндуизма и в будизма индивидуални отшелници, монаси в манастири или пътуващи групи от монашески ордени се отделят в сравнително изолирана среда, която, макар и в общ обществен контекст, в който също няма необходимата социална хармония, се обособяват в една своеобразна в известна степен изолирана ежедневна практическа и психологическа сфера. Но доколко и това е приемливият път за общото развитие на човечеството? Има един универсален критерий в подобни случаи. Какво би станало с човечеството и неговото развитие ако всички хора на земята биха поели по този път?Би ли могло да просъществува в сегашния си вид и да се развие комплексно и разнопосочно?
Същевременно, освен необходимостта от притежаване на "Чисто съзнание", за да може „вътрешният генератор” да създава „идейни продукти”, му е необходима съответната и разнообразна базова информация, необходимо е и допълнително продължаващо захранване със съответна информация – най-общо казано за различните аспекти на реалността, в която се намираме. (Ясно е, че тук не става въпрос за някои идеи за така нареченото "празно съзнание" или, отричайки необходимостта от натрупване на "външни" знания, за търсенето чрез медитация на "празното съзнание" на вътрешен път и контакт с "абсолютното универсално знание" и опознаване на "същинската реалност".)
Един индийски садху, изолирал се в една спокойна среда, от дете разделил се с близките си и постигнал състоянието на „непривързаността” (като онези, които срещнах в индийския ашрам в градчето Ганготри), концентрирал съзнанието си в почитане на индийските божества и в съзерцание на величието на природата(дори и ако тази негова съзерцателна дейност и религиозно абстрахиране са "обременени" с изучаване, или поне четене, на Ведите и Упанишадите), наблюдаващ от известна дистанция заобикалящите го хора (които като цяло живеят в много по-спокойна среда от нашата), вероятно може да каже, че постига в определена степен такова „Чисто съзнание”. Но дали той ще притежава все пак необходимата базова информация, дали ще получава необходимото допълнително продължаващо захранване със съответната необходима информация? Ако попитате него, той сигурно ще ви каже, че притежава цялата необходима информация и че всичко се съдържа във Ведите. Ще свърже отговора с неговата религия, с тяхната философия и с техните божества.Ще търси просветление в ашрама или в пещерата, където се е изолирал. Ще постигне състояние на спокойствие, което ще нарича близост със своите божества. Ще медитира и ще чака да постигне някакво непознато дотогава състояние.
Но не и според мен. За пътя, който аз изминавам, това не е достатъчно.Аз имам друго схващане относно необходимата базова информация и постоянното захранване с нова – за различните аспекти на реалността, в която „плуваме”.Такава е необходима.
Тук не става дума за някакви изключителни ситуации или състоянияна човек - например някой индийски "садху", или някой будистки монах, който твърди, че  постигайки "самадхи" и "мокша" или "нирвана"еотворил канали към върховното познание и е получил информация направо от божествената същност (или от други източници). Подобен случай би се отнасял за нещо съвсем различно.
"Чистото съзнание" може да бъде постигнато от всеки човек, независимо дали върви по пътя на йога, дали е отдаден на хиндуизма или върви по някое от разклоненията от пътя на Буда.
Това се отнася също и за първоначалния подготвителенетап и процеса на развитие, преминавайки първо и второ ниво според традиционната йога, и съответно Нулевото ниво и началните стадии на Първо ниво, според класификацията на Йога на интегралното съзнание.
В случая, когато говоря за постигане на "Чистото съзнание" имам предвид, че са необходими определени благоприятни условия, обстоятелства и начин на живот, но това трябва да е съчетано с получаване и осмисляне на необходимата информация за заобикалящия ни свят -за същността на видимата от всички нас физическа реалност, както и за обществено-социалната среда, от която сме част.
Включително възможно най-пълна информация за концепциите и откритията, или поне представите и спекулативните предположения, до които научната мисъл е достигнала в обичайните традиционни и в малко познатите гранични области на различните науки; информация за събитията по света и развитието на процесите в отношенията между народи и общности; информация в различни сфери и аспекти, визуална и смислова, която да захранва океана на елементите на твоето съзнание и да осигурява необходимия материал, който би могъл да бъде рекомбиниран в един или в друг процес и момент.И захранването с нея трябва да става по такъв начин, че същевременно да запазваме "чистотата" на съзнанието си.
Към инфомацията трябва да се подхожда внимателно и селективно. От определен момент множество елементи, събития и обстоятелства започват да се повтаря в приблизително аналогични вариации. Има момент до който като стигнеш трябва да си си набавил и необходимата базова информация от постиженията на науката във фундаменталните области. Трябва да усетиш момента, от който натрупването би могло да се превърне в повтаряне и задръстване, да загуби своята ефективност и смисъл. Въобще да не говорим за хуманитарната сфера, и особено за политиката, в които ти е необходима първоначално определена информация, познания и представи за характера и психологията на обществото, политиката и индивидите (които са загрижени най-вече за своето лично благополучие, занимавайки се с нея), но трябва да спреш в определен момент, преди душата и умът ти да бъдат отровени или най-малкото травмирани, защото в днешната политиката едни и същи "мантри" се повтарят до безкрайност в омагьосан кръг без смисъл и без изход в една безконечна егоцентрична игра.
Съвременната ни среда, която непрекъснато ни създава дразнители и препятствия за постигане на „Чистото съзнание” е източник същевременно на необходимата базова информация, за да може вътрешният генератор на идеи пълноценно да функционира. Сблъскват се две противоположни условия, при които трябва да се намери съответният баланс, за да се открие необходимата техника за достигане и съхраняване на „Чистото съзнание”.

Океанът от елементи

За да можеш да плуваш в океана на елементите, в което се изразяват разнообразните сънища, трябва да имаш елементи в своя океан. А тези елементи се натрупват в течение на годините и при различните хора са различни. Океанът няма да се изпълни с елементи ако цял живот си съзерцавал в една точка и си медитирал търсейки абстрактни висини или просветление в празнотата на съзнанието си. За да образуваш океана от елементи е необходимо през живота си да трупаш разнообразни смислени познания за реалността, в която съществуваш. (Независимо от идеите във философията на йога или в будизма, че същинската реалност и абсолютната истина се постигала само след просветление, мокша, нирвана. За океана на елементите на съзнанието, за който говоря, е необходимо да опознаваш реалността такава, каквато я възприемат всички хора. Съответствието  в субективното възприемане от много хора, което се проявява със синхронизирането и съответствието в общи линии между техните действия, отношение и поведение, е показателно за степента на обективност на съществуване на отделните елементи на тази реалност, с която сме в състояние да бъдем в контакт при обичайното протичане на нашия живот.


3. Някои особености в сънищата

Съществуване на сънищата. Връзка с будната реалност. Реалистичност в сънищата. Дуализъм. Сънуване в реално време. Приемане на нелогичността.

Продължавам с позиции извлечени от личния ми опит – по-точно, с истините, до които съм стигнал от собствената ми практика по Пътя на сънищата и въобще – по Пътя на Йога на интегралното съзнание.

Представата ти за това какви са били твоите сънища се определя от способността ти да си ги припомниш и от начина, по който успяваш да направиш това.
За разлика от мненията на множество хора, на мен обаче състоянията по време на съня не ми изглеждаха нито като нещо „нищо особено“, нито като пропиляно време с празни фантазии, което губиш за сметка на „истинския си реален живот“.
Отдавна бях разбрал, че сънищата имат невероятен обхват и разнообразие, съдържат неподозирани подробности и предоставят възможност за пълноценно непосредствено вибриращо изживяване на безброй различни неповторими ситуации. Те почти винаги са ясни докато ги изживяваш в реално време в съня си и могат да са подредени със свой "логически порядък“ и последователност. Цветовете, перспективите, детайлите, развитията, различните вариации в тях, богатството им на възможности за преживявания и оставащи спомени, са извън всякакви представи и предположения на обичайното ежедневно съзнание на човек, който не е успял да установи контакт със „сънищния“ живот на мозъка и съзнанието си и не успява да запомня и „вижда“ своите сънища.
Независимо от това доколко успяваш да си спомниш дали си сънувал нещо, да си припомниш свои сънувани сънища, да ги визуализираш, да ги осмислиш, формулираш, разкажеш и опишеш на хартия, те в повечето случаи в съня ти са били такива – ясни, цветни, просторни, разнообразни.
Разбира се, понятието подреденост и логически порядък има определена условност тук. Но това, че са ясни, и че в тях има разнообразие, простор, перспектива, цветове, размисли, перипетии, приключения, чувства, надежди, прозрения – е точно така. Тази яснота и разнообразие са удивителни! Вътрешният ти живот и впечатленията ти в реално време в сънищата ти могат да бъдат и в повечето случаи са много по-интензивни и интересни, отколкото са аналогичните ти вътрешни процеси и възприятия в будно състояние. Удивително е как мозъкът ти съумява да създава всичко това по време на сън! Докато будната част на твоето съзнание, части от мозъка ти и цялото ти физическо тяло програмирано и последователно почиват и се възстановяват от извършената в будно състояние дейност и натрупани напрежение и умора, мозъкът ти същевременно разгръща други свои свойства и способности и другата част на твоето съзнание създава великолепни, неописуеми, неподозирани по своето богатство и привлекателност  ситуации и светове.
Неяснотата идва впоследствие, когато се събудиш, защото в много случаи с будната проява, форма или част на съзнанието си ти не успяваш да направиш връзката към преживените в сънищата си образи, ситуации и светове, и, поради неспособността ти да си ги спомниш, можеш да останеш с впечатление, че самите ти сънища са били неясни и объркани. Наистина, може сънищата ти да са били много ясни, цветни, протяжни, подредени, последователни и разнообразни докато си ги сънувал, но ако не можеш след събуждане да си ги припомниш и да ги визуализираш, онази яснота за теб губи своя смисъл в будното ти състояние.

Съществуване на сънищата

Кога сънищата придобиват съществуване
Безброй пъти съм сънувал някакъв невероятен сън, който е щял да бъде напълно забравен и несъществуващ, ако не бях придобил вече опита от практиката да запомням. Много интересни и чудновати ситуации в моите сънищата щяха да са несъществуващи и въобще нямаше да знам за тях, макар и да съм ги сънувал и изживял в съня си, ако не бях постигнал умението да ги запомня и съхраня.
Ако нямах опита да визуализирам, запомням, маркирам, възстановявам и  записвам сънищата си, в резултат на една ежедневна практика в продължение на много години, със сигурност въобще нямаше да си спомням и да знам за по-голямата част от сънищата си, че съм имал един или друг сън, че съм преживял на сън една или друга  ситуация. Нямаше да знам за съществуването на почти всички от хилядите сънувани от мен всяка нощ през тези години разнообразни ситуации. Нямаше да ги помня и нямаше да знам за тях, а това би било равносилно те въобще да не са съществували. Не помниш определена ситуация от сън и се получава така, че тя все едно никога не е съществувала.

Припомняне – съществуване
Сънят ти и твоето усещане в него придобиват смисъл и стават факт едва когато си ги припомниш и ги свържеш и интегрираш с будното си съзнание. Ако няма такова припомняне, всякакъв сън би изчезнал безвъзвратно и не би съществувал за теб, дори ако бъде автоматично запечатан в скритите лабиринти на мозъчната ти тъкан и в дълбоките пластове на съзнанието ти.
Имах сънища, които си припомнях и в момента на тяхното припомняне ги асоциирах с момента на тяхното възприемане през нощта в реално време. Не бях открил факта, че по правило сънищата получават своето "право" на продължително съществуване в съзнанието ти от момента, в който ти си ги припомниш и ги визуализираш в будното си състояние.
Определена ситуация в сънищата, или сънуваният сън, придобива реалност (и трайно съществуване) само когато си успял да си спомниш за него. Ако не можеш да си го спомниш, ако не си си припомнил дори един елемент или поне далечна асоциация, усещане за него, дори и да си сънувал нещо – то все едно, че не се е случило, защото ти, както и никой друг, просто не знаеш за него. Този сън все едно не съществува, все едно не се е случил.
Това е валидно дори когато се събудиш веднага след съня, когато си буден в момента непосредствено след като този сън се е осъществявал. Ако ти не си в състояние да си го припомниш, дори съвсем смътно и абстрактно като усещане, ти никога няма да знаеш за този сън и той все едно никога не е съществувал.

Припомняне – „осъзнати” сънища
Това се отнася и за "осъзнатите"  сънища. Може много пъти да си "осъзнавал" по време на съня си, че сънуваш, че всичко, което виждаш около себе си е само сън и че това си ти, успявайки да се самоидентифицираш с реалното си „Аз“, но ако не си припомниш този факт и ситуация след събуждането си, независимо от това дали това събуждане ти се случва непосредствено в края на съня ти спонтанно от само себе си, или неочаквано е било предизвикано по средата на съня, този сън (повече или по-малко „осъзнат“ или пък не) все едно никога не е съществувал за твоето активно будно съзнание. И ти също така няма да разбереш и да знаеш, че вече си успявал да постигнеш и „осъзнати“ сънища.

Придобиването на способността за съхраняване на спомените и визуализациите на своите сънища е началният етап на овладяването на умението да постигаш „осъзнати“ сънища.
Защото ако ти не си в състояние да си спомниш и визуализираш своите сънища, ти няма да знаеш дали те са били ясни, дали са били осъзнати, дали си осъществил действия на съзнателна промяна и съответно на контрол в някой от тях. Ти просто няма да знаеш, че тези сънища ги е имало. Независимо от това, какви са били те в съня ти, след като си се събудил, те вече няма да съществуват за теб – за „Външното ти аз“, независимо от това, дали ще останат съхранени „запечатани“ във вътрешните пластове на съзнанието ти. А сам за себе си даже пътят на усвояване на визуализирането е също много труден. Визуализацията трябва да умееш да я съхраниш, иначе споменът за нея ще изчезне много бързо.

Припомняне – усещане за спомен и „отпечатъци”
Ако не си в състояние да си припомниш образите и ситуациите, които си преживял в съня си, няма как да разбереш, че ги е имало. Ако си ги припомниш смътно, но недостатъчно ясно и подробно, спонтанно и без да положиш усилие да ги фокусираш и визуализираш, това няма да е достатъчно за тяхното дълготрайно съхраняване в трайната ти памет и съществуване – неясните спомени се вливат в общия поток на забравените сънища и в него изчезват. За твоето будно "Аз" те вече не съществуват и все едно никога не са съществували. А ако някога такива смътни образи, за кратко припомнени и изчезнали, изплуват и ти се явят при случайни асоциации, може въобще да не разбереш, че са от сънища, освен ако изрично не получиш специфичното усещане за това.
Ако един сън никога не е бил визуализиран и „видян“ или поне усетен и смътно спомнен, и никога с будната част на съзнанието си не си възприел определена ситуация, картина, или усещане от него, ако не си успял да извикаш и постигнеш някакъв спомен, свързан с този сън, ти никога няма да си разбрал, че такъв твой сън е възникнал, осъществил се е и е съществувал, няма да знаеш, че го е имало.
Ако някаква информация от сънищата ти никога не е била припомнена и не е била възприета от будното ти съзнание, тя все едно никога не е съществувала за теб. А повечето сънища са такива – те остават в забвение и все едно никога не са се появили.
Дори ако възникне по-късно някакъв спомен, няма как да си сигурен, че е било от сън. Би могло да е всякаква друга фантазия. И ако се появят в определен момент „проблясъци“, за теб това няма да са картини от сънувана от теб ситуация, а просто неясни видения или представи, неизвестно откъде появили се.
Освен ако не носят със себе си като своеобразен „отпечатък“ усещането априори, че споменът е от сън – усещане за спомен от сънуването му в реално време. Дори и ако става въпрос за твой спомен за възприятието ти "в реално време" по време на съня ти за сънуването и сънищата ти, тези възприятия "в реално време", усещането "в реално време" за съня също става факт за теб и придобива съществуване за твоето постоянно будно съзнание само ако след събуждане си си спомнил за това –ако будното ти съзнание и будната ти постоянна трайна памет са в състояние да се свържат с евентуалните "отпечатъци", оставени някъде в дълбините или по бреговете на Океана на елементите по време на съня и с усещането ти за него "в реално време", или пък ако тези „отпечатъци” са се съхранили в постоянната ти трайна памет още в процеса на сънуването в реално време и будното ти съзнание успява да ги открие и идентифицира.


Припомняне – Океанът на елементите
Все пак, бихме могли да приемем, че и такъв неприпомнен и "несъществуващ" за будното ти "Външно Аз" сън оставя следи или дори остава да се съхранява в своята цялост в дълбините на Океана на елементите и някога в определен момент тези следи или фрагменти от съня биха могли да изплуват нагоре към твоите възприятия. Но дори и тогава, за теб това би изглеждало по-скоро като някакво появило се внезапно вътрешно усещане, някакви образи, които не би имал представа откъде са дошли и ти не би имало как да знаеш, че това са изплували елементи от някога сънуван от теб и съхранен в дълбините сън. Би могъл да знаеш това само ако след неговото сънуване си си го припомнил, независимо в каква степен, и си идентифицирал в паметта си тези асоциации като сънуван сън, дори ако след това е потънал в дълбините и си го забравил и е изчезнал напълно. Но когато евентуално отново изплува, ти ще направиш връзка с усещането, запечатано в момента, когато първоначално си си го припомнил, и ще знаеш, че това е изплувал спомен за сънувания сън.
Това означава, че дори ако всички сънища се съхраняват в дълбините на Океана на елементите, ако ти след сънуването не си си припомнил определен сън поне в минимална степен, той като твой сън все едно никога не е съществувал. Освен ако генераторът на сънищата не е "индексирал" съня като такъв докато е протичал "в реално време" и когато асоциации за него изплуват от дълбините на Океана на елементите, дори и никога да не си си го припомнил след сънуването му, ти спонтанно получаваш априори знанието, че това е сън – сънуван и до този момент забравен.

Припомняне – Върешната библиотека
Дори ако всичко сънувано се съхранява в паметта или във Вътрешната библиотека, изплуването на сънувано от предишни периоди би имало смисъл като припомняне на сън, ако някога картината или ситуацията е била визуализирана и „видяна“, и е била направена връзка с будното съзнание и с активната постоянна трайна  памет (или ако изплувайки споменът е съчетан с такъв определящ го своеобразен „отпечатък“ – с усещане за спомен от сънуването на съня в реално време).
Такова е положението в обичайните случаи. Това не би се отнасяло за този, който е постигнал достъпа до Вътрешната си сфера и във Вътрешната си библиотека би могъл по всяко време да открие, да „види“ и отново да преживее записан всеки свой сън – онези, които ясно е „видял“, други, които след събуждане са му се явили смътни, неясни, мъгливи, частични или объркани, както и такива, които са останали "неприпомнени", но са били подредени сред коридорите със складираната информация. Но дори и всичките ти "неприпомнени" сънища да се съхраняват там, ако ти все още не си постигнал достъп до информацията във Вътрешната ти библиотека, където да ги откриеш и изживееш отново, и ако ти никога не си си припомнил за тях след събуждане, те за твоето съзнание все едно никога не са съществували.

Припомняне – „Външното Аз” и „Вътрешното Аз”
Ако не бъдат припомнени в будно състояние, сънищата все едно не са съществували. Особено когато всичко от съня тотално се е изпарило, без да е оставило никаква следа, никакво смътно усещане, че го е имало. Може би го е имало, но ти съвсем нищо не можеш да си спомниш, нямаш нито усещане нито подозрение за сънувана ситуация. В този случай, тя все едно никога не е съществувала за теб – за будното ти "Аз", по-точно – за "Външното ти Аз". Все едно никога не е съществувала за будното ти съзнание... Всъщност, тя реално е съществувала за онази част на твоето съзнание, която се е проявявала в съня ти. Но не и за другата – активната след като отново си буден.
Макар, че за будното ти съзнание ситуацията в съня не е съществувала, за другата част на съзнанието ти тя е съществувала и продължава да съществува. Когато в обичайните случаи след събуждането този сън е вече избледнял, забравен и несъществуващ за твоето будно "Външно Аз", той същевременно не е изчезнал и би продължавал да е достъпен за всички проявления на твоето съзнание, включително и за  неговата будна форма, ако твоето съзнание с неговите "Вътрешно Аз" и "Външно Аз" би било интегрирано, цялостно функциониращо, с активни и синхронизирани вътрешни връзки. Това би било състояние, излизащо извън рамките на обичайните случаи.
Но за сега, в това твое обичайно състояние на разделени "Външно Аз" и "Вътрешно Аз", този избледнял и напълно забравен сън просто не съществува и не е съществувал за будната ти осъзнатост, или поне будното ти "Външно Аз" на този етап няма достъп до него. Няма достъп – и все едно за него такава ситуация, преживяна насън, никога не е съществувала.

Припомняне – съотношения               
Практиката при начинаещите по този път показва, че за тях единствените съществуващи сънища са само тези, за които са успели да си припомнят в една или в друга степен.
Всичко това те кара да разбереш, че будна страна от общото ти съзнание (което все още не си успял да интегрираш, но което чрез упорита практика би могло да бъде интегрирано) представлява само една негова част – може би не чак толкова голяма, а може би дори малка. Кара те да се запиташ какви са съотношенията и обемите на двете проявления и колко малка е частта от него, която представлява неговата будна страна. И колко сложни, загадъчни и невъобразими са процесите в общото ти неинтегрирано съзнание, за които неговата будна (така наречената "съзнателна" или "осъзната") страна няма постоянна информация, а в повечето случаи няма и представа.

Връзка с будната реалност

Връзка на ситуациите в сънищата с ежедневните събития и преживяното в будната ти реалност
Много пъти подробностите в сънищата ти имат обяснение с неща, които си мислил, прочел, видял и преживял наяве през последните дни, или с неща от твоето обкръжение и минал живот. С тях са били направени някакви асоциативни връзки. Но още по удивително е, че за разлика от горните ситуации повече са случаите, когато сънищата ти съдържат такива елементи, които просто не можеш да разбереш откъде идват и как е било възможно да се породят в ума ти по време на съня.
Това е толкова чудно и удивително! Кара те да мислиш, че механизмите в твоя мозък, съзнание и психика са много по-сложни, отколкото ги възприемат дори в такива изтънчени науки и практики като психологията, психиатрията и психоанализата!
„Филмите“, в които се оказваш насън, не копират задължително и пряко твоята действителност от деня. Това, което сънуваш не е просто някаква изкривена снимка или подражание на ежедневните събития и ситуации, които ти се случват през будния ти живот. „Филмите“ на сънищата са съвсем различни, те са нови, разнообразни, пъстри, невероятни и богати. Те са фантастични и същевременно реалистични за теб в съня ти.Това не е пряко отражение на неща от ежедневието ти, не е някаква проста пряка и елементарна имитация, копиране или някакво частично изкривено пренасяне.
В различните сънувани ситуации не се пренасят конкретните събития от деня, а обстоятелства и характеристики, преработени през съзнанието ти в съвсем различни, нови, комбинирани ситуации. Ако обстоятелства свързани с различни аспекти на живота ти наречем елементи, съчетават се различни елементи в нови ситуации.
Освен абстрактния характер на новите ситуации в сънищата, някои от тях например включват твърде познати елементи в съчетание с неочакваното появяване на хора, които съвсем бегло познаваш и за чието появяване няма никаква определена причина, произтичаща например от евентуални твои отношения с тях в реалността. Нито имаш някакви отношения с тях, нито си имал някакви особени контакти с тях или си ги виждал напоследък, нито пък тези хора имат някаква пряка връзка с елементите-обстоятелства, характерни за живота ти.
Но същевременно, елементи от живота ти наяве, от ежедневието ти, от цялостния ти умствен масив, от всичко, натрупано в паметта ти, от гледаните през деня или през миналото ти филми, прочетени книги, неща впечатлили те, или неща, на които дори не си обърнал внимание – всичко това го има в един или в друг момент, в една или в друга степен. Но… преструктурирано, пресъздадено, рекомбинирано…
Сънищата са предизвикани от елементите в реалността ти, от състоянието и процесите в твоя мозък в будно състояние. Но генераторът рекомбинира елементите от Океана на съзнанието ти. Елементи в съня ти, отразяващи конкретни придобити в живота ти впечатления или изпитани чувства, натрупана информация, моменти или събития от живота ти в реалността, или асоциации, имащи връзка с тях, могат да се появят в най-различни комбинации и ситуации понякога след ден, понякога след няколко дни или след доста повече време.
Има ги елементите. И от елементите (а те са безкрайно много и винаги се явяват различни от тях като главни действащи лица), генераторът на сънищата ти създава съвсем нови „филми“, съвсем различни ситуации, в които ти се оказваш и живееш по време на съня. Ситуации със своя собствена логика, същност, форма и структура.
Често някои от елементите са подтикнати и изведени на преден план под въздействие на впечатления и събития от будното ти ежедневие, комбинирайки се в една или друга нова, на пръв поглед повече или по-малко странна ситуация. Но колкото и да изглежда странна след като си се събудил, толкова може да ти е изглеждала нормална и естествена по време на съня ти, както установяваш когато си припомниш своите възприятия по време на сънуването.
Няма задължителна пряка връзка или копиране между събитията и конкретните ситуации през деня в будната ти реалност и сънищата ти, но има известно отражение на елементите в нови комбинирани ситуации. В Океана от елементи в съзнанието ти те се смесват, комбинират, съчетават, рекомбинират и образуват твоите сънища.
Какво означава това?
Моят опит ми показва, че сънищата биват повлиявани и подхранвани от комплексни и разположени неопределено във времето причини и източници, и се съставят в повечето случаи от елементи, които обикновено не са свързани и са странични спрямо преживените реални ситуации и в повечето случаи въобще не са произтичащи от някакви вътрешни преживявания и мисловни процеси в последно време – със сигурност може да се каже, че това се отнася поне за последните дни   преди съответното сънуване. Ежедневието ми в много периоди е било еднотипно и еднообразно (макар и с постоянно гледане на различни кинофилми и с всевъзможни други външни визуални стимули и вътрешни мисловни и душевни процеси), а сънищата ми – разнообразни и нямащи нищо общо с преживените повтарящи се конкретни ситуации или действия в заобикалящата всекидневна обстановка. Нямащи общо дори когато се е получавало някакво разнообразие в ежедневните ми действия и прекарване на време. Същевременно, с по-малка сигурност това може да се определи по отношение на цялото прекарано в будно състояние време, включително с различни видове информационни внушения и умствени и душевни въздействия от последните дни преди съответния сън. Като цяло и принципно, ако за сънищата от определен период може да се прецени и каже, че не са били пряко производни от едни или други визуални възприятия през деня или през последните дни, или през някакъв определен последен период, това не трябва да се определя по отношение на елементите в мисловни и душевни процеси, възприятия  и произтичащи от тях асоциативни потоци и връзки.
Конкретният опит и самонаблюдения показват, че сънищата представляват една собствена комбинация от елементи, измъкнати от Океана на елементите на съзнанието.
Понякога сред тези елементи има такива, които са били повлияни или частично заимствани от едни или други кинофилми, гледани наскоро или в предишни времена.
На базата на някакъв гледан предишния ден или вечерта филм, твоят сънищен генератор може дори още същата нощ да пресъздаде различен твой сънищен филм, макар и с някои общи аспекти, елементи, настроение или звучене.
В повечето случаи сънищата не представляват механично комбиниране на конкретни елементи извлечени от една или друга житейска ситуация, от една или друга придобита информация, или от ситуации от гледан филм. Почти винаги отделните елементи, независимо от кои дълбини или предели на Океана на елементите са изплували или са били извлечени, независимо с каква давност са или от кой период, дали са от житейски ситуации или от визуални информации и филми, или пък са от мисловни състояния или душевни търсения и емоционални моменти, биват подбрани от различни източници и категории, преработени, трансформирани и съчетани в неочаквани и дори невероятни комбинации, създавайки като резултат ситуации със съвсем друг сюжет, смисъл и звучене. При припомняне на сънищата, елементите евентуално само далечно биха могли да напомнят за възможния си източник. Не е пряко механично съчетаване или повтаряне на конкретните ситуации, от които са заимствани елементи. Трансформирането в нови ситуации, макар и с елементи, напомнящи за една или друга причина или източник от периодите на будно състояние, е неузнаваемо, непредвидимо и възхитително.
В повечето случаи сънищата не изразяват и не се основават на преработване на елементи от информации и ситуации от непосредствените преживявания от предишния ден или дори от последните изминали дни, независимо дали са били ясни и ярки, или смътни и замъглени; независимо с каква от различните възможни степени на яснота са били; независимо дали са били пространствени, предметни и „геометрични“ или смислови, наслагващи се и преплетени; независимо дали са били подредени, последователни и смислени, или разхвърляни, противоречиви и нелогични; независимо дали в тях си бил като участник, като наблюдател или в двойствено състояние, дали са били тривиално разграничени или дуалистично смесени, дали са били подредени и логично следващи или хаотично разхвърляни; независимо дали са били последователно тематично свързани и с аналогии и евентуално в известна степен продължаване на действие от предишен сън, или несвързани тематично с предишни сънища и със самостоятелно обособени ситуации; независимо дали са били „неосъзнати“ или „осъзнати“; независимо с каква от множеството разнообразни степени на осъзнатост са били „осъзнатите“ сънища; независимо дали са се случвали във фазата „РЕМ“, или в някаква друга фаза, непосредствено след заспиване, в рамките на десет-петнадесет минути след заспиване, в обхвата на половин час или петдесет минути след заспиване, непосредствено след междинно събуждане или преди сутрешно събуждане.
При сънуването по време на няколкото цикъла дори в една нощ, както и всяка друга нощ, има множество отделни тематично самостоятелни разнообразни и разнопосочни, различаващи се по горните характеристики сънища и ситуации в тях, независимо дали ги помниш. Те представляват рекомбиниране на разнообразни елементи, случайно спонтанно изплували на повърхността, или извлечени поради едни или други стечения и асоциативни процеси от дълбините на безбрежния Океан на елементите на съзнанието.
Отделни елементи от текущото ти ежедневие и от твои размисли или емоции през последните дни могат да се появяват и вграждат в сънищата ти в съвсем различен контекст и в най-разнообразни варианти, нямащи прилика или пряка връзка с подобни реални събития в ежедневието ти и не произтичащи от някакви аналогични случки, или от наподобяващи ситуации, видени от теб в кинофилми. Заимстваните от ежедневния ти живот елементи в съня ти са напълно рекомбинирани в друг контекст и събития, продукт на генератора на сънищата ти, извличащ градивния си материал от Океана на елементите на съзнанието ти.

Сънищата ти са продукт на Генератора на сънищата, на Асоциативната каскада на сънищата, която е част от общата Асоциативна каскада, формираща съзнанието; те са комбинация на елементи от Океана на елементите на твоето съзнание.
Но как така понякога ситуации и действия на герои в обкръжението странни и специфични, като се замислиш след припомняне – нито си видял нещо подобно в някой филм напоследък, нито в реалния си живот, нито пък изглежда присъщо на твои спомени или начин на мислене или поведение – тоест неприсъщо за теб или за някакви твои спомени, или за нещо, което си виждал наскоро, а може би и в миналото си.
Освен източник на комбинации на елементи, мозъкът ти сякаш е своеобразно „сито”.  В него информация от събития се влива като във фуния, после минава през ситото и се прецежда, разбивайки се на безброй отделни елементи, а след това елементите се комбинират в сънищата ти, като често смисълът на едни елементи се свързва с други заменяйки техния смисъл; не само елементите се комбинират, но и формата и смисълът им се съчетават поотделно, смисълът от едни елементи се комбинира с формата на други. (Неща свързани със събития на брат, сестра или майка,  ги виждаш в сънищата си в събитие с баща си, който отдавна го няма.) Някой герой се държи по начин и казва реплики, които никога нито си виждал във филм, нито са ти се случвали в живота, нито са характерни за твоя начин на мислене. Откъде идва, комбинира се и се създава тази информация? Особено съществено е, че често в сънищата ти се появяват ситуации с твои действия или реплики, или с елементи, действия, идеи, реплики, за които когато впоследствие си ги припомняш можеш да си дадеш сметка, че нито са характерни и типични за твоя начин на мислене, нито някога си казвал неща в такъв стил и по такъв начин, нито си ги чувал или виждал във филм, нито са ти се случвали в реалността, поне дотолкова, доколкото си в състояние да си спомниш и прецениш. Но има някои толкова характерни моменти и реплики в някой твой сън, за които със сигурност можеш да кажеш, че това въобще не е присъщо на твоя характер и стил, нито някога си говорил или си се изразявал по такъв начин, нито напоследък си го чувал някъде. Такива елементи в сънищата ти, които не са просто обикновени части от някакви фантастични или произволни ситуации, а правят впечатление със своята специфичност, неприсъща за самия теб, може да са комбинации от различни елементи от различни периоди и източници, но странното е, че твоят генератор на сънищата ти ги представя в някой сън като в сънуваната ситуация ти ги вменява като присъщи и характени на самия теб. След събуждане с будното си съзцнание веднага забелязваш неадекватността на тези елементи в сънищната ти ситуация.

Накъсан сън преди полунощ със събуждания, които помниш, преминаващи в сънища, за който като цяло с различните му периоди със събуждане и последващо сънуване, според наблюденията ти определено не е имало цикъл от час и половина.
Реалистичност в сънищата и разнообразие

Постоянно сънуваме обширни и подробни сънища, макар и да не си спомняме за повечето от тях, както и за повечето подробности. Странно е обстоятелството, че ситуациите в сънищата са толкова разгърнати, детайлни и реалистични, а ние толкова лесно и бързо ги забравяме и толкова трудно успяваме да ги съхраняваме като траен спомен.
Най-удивителното е следното: повечето от ситуациите в сънищата ти са протяжни, детайлни и всичко там е подредено, ти ги възприемаш като реалистични в съня си, и това разбираш и усещаш съвсем ясно когато впоследствие си припомняш своето себеусещане по време на съня.
Ситуациите в съня са реалистични – за „Въображаемото ти Аз“. Визуализираш сънищата си частично, или по-пълно и си даваш сметка, че всичко в обстановката и в действието наистина ти е изглеждало реално. Дори когато трябва да се пребориш с кашата и мъглата в спомените си, ако стигнеш до визуализиране и формулиране на ситуацията, ако тя е придобила конкретно визуално измерение, или дори ако възстановиш само комплекса от асоциации за нейния смисъл, ти си даваш сметка, че в процеса на своя сън ти си я изживявал и възприемал като една напълно реалистична, протяжна, детайлна, последователна, логически свързана, смислена ситуация в един смислен реален свят. Живял си в поредния филм, създаден от генератора на твоето съзнание.
Разбира се, същевременно има странни неща, нелогични - от гледна точка на ежедневната ни логика в будно състояние и от гледна точка на реалния свят, в който живеем в будно състояние. Но в самия ти сън, те съвсем не са нелогични, те много добре се вместват в обстановката. Те не ти правят впечатление. По правило, в повечето случаи ти ги приемаш спонтанно без да се замисляш и питаш защо те са такива.
Това за нелогичните неща в сънищата го разглеждам по-нататък и го казвам тук, за да не излезе, че представям  света на сънищата като напълно адекватен и логически равнозначен с нашата будна реалност. Всъщност… той е много по-разнообразен и интересен. Разбира се, ако се сравнява със стандартния модел на живот, какъвто имат мнозинството от хората на земята, а не с историите на филмовите герои или на малцина избраници на съдбата в реалността. И разбира се, ако си в състояние да помниш, да виждаш и отново да възпроизвеждаш в съзнанието си сънищата си. Ако нямаш тази способност – в най-добрия случай само успяваш да се докоснеш до тях, а после ги губиш безвъзвратно. В този интересен свят на сънищата ти изживяваш различни ситуации все едно си герой в някакъв филм.
Въпросът е в следното: режисьорът на този „филм“ е твоят мозък, твоето съзнание.Всяка нощ „филмът“ е различен, което те кара да се удивяваш от невероятната фантазия, от невероятния капацитет на твоя мозък, на Генератора на сънища вътре в него.Огромно количество от различаващи се ситуации, всеки път нови и различни. (Разбира се, нямам предвид разни болестни състояния на натрапчиво повтарящи се в съня аналогични травматизиращи сънища.)
Сънищата ти представляват и ти предоставят възможност за един нов, допълнителен свят, за допълнителен живот. Безкрайно интересен, разнообразен, често – прекрасен. Стига да умееш да контактуваш с тях, да ги виждаш“, да си ги припомняш, визуализираш, да ги запомняш и съхраняваш в паметта сии отново да ги „виждаш“ и преживяваш.
Многократно се връщах към тази проблематика, като усещах колко трудно е да се формулират най-точно явленията, свързани със сънищата, които са толкова удивителни. Искаше ми се да можех да определя съвсем точно това, което ме удивява, но се оказваше, че никак не е лесно.
Докато напредвах по този път, повече или по-малко ясно, пълно, или частично, си спомнях картини от отделни ситуации, които ми връщаха усещането за цялото, за това, че там, в съня всъщност съм бил в един друг свят, реалистичен, възприеман от мен като реален, с всички подробности, детайли, цветове.
Усещах ги като същност всеки път след събуждане, когато си спомнях ситуациите, които бях преживял. Когато пред вътрешния ми поглед започваха да избухват един след друг "проблясъци" на отделни елементи от картини от тези ситуации, останали до този момент далече от мен в някаква мъгла, в която усещах техния мистериозен източник като един огромен масив от завоалирани ситуации и преживявания, тъмен остров с неясни контури, едва прозиращ на ръба на хоризонта, люшкащ се в океана, с призрачни неясни брегове сред мъглата.

Възможности при припомнянето

Когато се запиташ какво точно си видял в заобикалящата те обстановка в определени ситуации в съня ти, веднага можеш да разбереш, че има най-различни възможности за отговор. Разсъждавайки на тази тема, първоначално си бях отбелязал, че възможностите принципно са три. Или сравнително спонтанно и непосредствено  успяваш да визуализираш някои конкретни образи и да активираш прекиасоциации и асоциативни връзки като започваш частично или по-пълно припомняне, или такива напълно липсват и не си спомняш нищо, или пък ти остава само смътен объркан спомен за една неопределимамъгла и каша от преливащи асоциации, които не можеш да разграничиш и определиш. В мъглата трябвада се ровиш с вътрешния си поглед, в опит да извлечешнякакви образи и спомени.
Но после ми стана ясно, че три не са достатъчни, че има много междинни нюанси и най-правилно би било да се каже, че възможностите след събуждане са множество и доста разнообразни.
Най-благоприятната е когато започваш да визуализираш и да си припомняш определени предмети от обстановката, образи на хора, лица. Можеш да ги визуализираш сравнително ясно и да ги "виждаш" като изображение с вътрешния си поглед. Можеш да имаш ясен спомен за определена последователност от действия. Ако се запиташ доколко ясно си ги видял в съня си, най-логичният отговор би бил, че можеш да съдиш само по яснотата на спомена си в този момент.

Различие между яснотата на припомняне и яснотата на самия сън

Но качеството и степента на яснотата на спомена ти не са определящи за степента на яснота на самия сън. Те може съвсем да не съответстват на яснотата и разноцветието на образите в самия ти сън в реалното му време. В съня ти всичко може да е било ясно, ефирно, подробно и последователно, докато в спомена ти за него да има неяснота, пропуски, замъгляване, частичност. Това, което си спомняш не е достатъчно показателно за онова, което си преживял в съня си. По това, което успяваш да визуализираш и да си припомниш никога не можеш със сигурност да определиш какво точно си преживял в съня си в реално време, докато не постигнеш такова  качество на способността си за припомняне и визуализиране, което да ти дава възможност за възстановяване на ясни картини и детайлни ситуации, както и усещането за сигурност за тяхната пълнота и идентичност с последователността им в съня. Постигането на съответствие на визуализацията и нейното качество с реално преживяното в съня зависи от нивото, постигнато в практиката.

Дуализъм на възприятието

Работата ми над сънищата бе работа над вътрешните нива.
Често при визуализациите, припомнянето на ситуациите и в спомена за възприятията по време на сънищата се появява усещането за двойственост, която може да се проявява в различни аспекти, както на спомена за възприятието в съня в реално време, така и на възприятието при самото припомняне. В сънищата често има ефекти на дуализъм във възприемането и дори „мултивъзприемане”, включително възприемане едновременно от различни зрителни ъгли и дори в положението на различни субекти.
Възприятието ти може да е с най-различни аспекти и от различни позиции – припомняш си усещанията и възприемане наситуация в съня от „Въображаемото ти Аз“ едновременно както от различни гледни точки, така и от позицията на различни участници в случващото се. Може да наблюдаваш обстановката отстрани като „кино-зрител“ в „реална“ триизмерна среда; може да си в позицията на участник; може възприятието ти да е смесено – едновременно и наблюдател отстрани и участник или с последователно променяне на състоянието; може да си в ситуацията телесен и с усещания, или телесен, но без усещания; а може и да присъстваш безтелесно като някакъв дух, наблюдаващ отстрани, или с чувството че имаш роля и участваш по някакъв начин; може паралелно да възприемаш в съня ситуация или информация за случило се или случващо се просто като знание – информация за нещо което се е случило или за последователност от случки, без да си бил участник в тях, да си присъствал или пряко да си ги наблюдавал, или без да имаш по време на съня си пряк спомен за свое участие в тях, но същевременно да знаеш, че си бил там и че тези събития са се случили.
Различните аспекти на двойственост и многозначност може да се изразяват в  усещанията в реално време по време на сън или при спомените след събуждане за възприемане на различни събития, случващи се по едно и също време, за преживявания в съня или спомени за възприятия едновременно и като герой в действието и като страничен наблюдател; усещане в реално време илиспомени за повтаряне на аналогични действия, за дублиране последователно на едни и същи действия,възприемане в реално време за преживяване в съня на ситуация, която в съня си знаеш, че преди малко вечети се е случила и сега отново се повтаря, а впоследствие си припомняш възприятието си в съня за нейното дублиране и как по време на съня ти е направило впечатление нейното повтаряне, сякаш си я сънувал последователно два пъти, и други проявления с двойствен характер.
Понякога в съня, както и по-късно по време на визуализациите, един елемент на действие може да се изразява с няколко различни значения. Правиш нещо в ситуацията и обстановката, които сънуваш, възприемаш го в един вид, а то още докато се случва се оказва в друг вид, след което вече не е ясно кое от двете се е случило. Или пък се е случила трансформация с последователна промяна на форма, значение, същност или възприятие, но моментът на това трансформиране ти се губи и предишното и последвалото ти се сливат в едно общо възприятие за двойственост. Би могло да има много и разнообразни подобни аспекти и форми на двойственост на възприятието.
Може да е така и в обикновен неосъзнат и в „осъзнат“ сън. Поставям понятието в кавички поради наличието на различни степени на осъзнатост в „осъзнат“ сън – едва когато постигнеш истинско майсторство състоянието ти на осъзнатост и степента на самоидентифицирането ти по време на осъзнат сън би могло да се доближат до онази обичайна степен на осъзнатост, която е характерна за будното ти състояние. Има такива ситуации на двойственост или многозначност, а ти ги приемаш спонтанно и по време на съня си просто не си задаваш въпроси. Дори в „осъзнатия“ сън може да приемаш дуалистичността, многозначността или нелогичността и да не си задаваш въпроси, плъзгайки се по сценария на Генератора на сънищата ти, когато степента на „осъзнатост“ е от съответния начален или среден порядък.
Чак когато се събудиш и си припомниш като визуализираш сънуваните ситуации и възприятия установяваш, че в съня ти си възприемал дадения елемент едновременно с няколко значения, като такива ти се явяват при самото припомняне и визуализиране, знаеш, че така си ги възприемал и по време на съня, без да си в състояние даопределиш, кое от тях е доминирало, или пък дали въобще не е било само едно от тях. И чак когато се събудиш си в състояние да се запиташ, защо в съня си не си се учудил, че това действие е имало няколко различни значения в твоите възприятия.

Дуализъм на възприятието в съня или частично припомняне и объркване на спомените

Всеки „проблясък“ може да даде начало на картина от ситуация с няколко определящи я детайла. Може ясно да виждаш тази картина и да знаеш, че след нея и преди нея е имало множество ситуации и действащи лица, но те да ти остават в нейната периферия като обща представа за случили се събития, които не можеш ясно да си припомниш и визуализираш, като неясни сенки на хора без обем, плътност, цвят, образ и брой, като щрихи от бледа графика с неопределимо съдържание. „Проблясъците“  може и да започнат да избухват следвайки скоростно един след друг, застъпвайки се, наслагвайки се и сливайки спомени, образи, картини и ситуации.
Когато още не си достатъчно напреднал в практиката по пътя на сънищата и в началните стадии на Първото ниво, при сравнително добро физиологично и ментално състояние за припомняне, но не достатъчно добро, множеството възникващи един след друг „проблясъци“, без да си в състояние да си припомниш и съхраниш всички ситуации в тяхната последователност и с повечето им подробности, би могло да доведе до объркани спомени.
При припомнянето може да оставаш с впечатлението, че в сънищата ти е имало странни трансформации и дуализъм, макар че това може да се дължи на невъзможността ти да си припомниш всички ситуации и повече подробности, и на общото объркване на спомените. Струва ти се, че някъде един мъж в хода на една и съща ситуация се е превърнал в жена, или че една жена в определен момент се е оказала друга. Или че определена ситуация или твое възприятие едновременно са имали две съвсем различни изражения и смисъл. Това може да се дължи, освен реално на такова състояние на дуализъм в конкретен сън, и на невъзможността да си припомниш някои ситуации или части от тях, за които получаваш слаби „проблясъци“, които не пораждат последващо визуализиране на достатъчно подробности, или да се дължи на смесване на „проблясъци“ и предизвиканите визуализации с объркване исмесването на участници, обекти или възприятия междупо-слабо припомнени ситуации и такива, които си успял да „видиш“ по-ясно и подробно. Замисляйки се, можеш да предположиш, че мъжът не се е превърнал в жена, а това са две съвсем различни ситуации, и че две различни жени са участвали в две съвсем различни ситуации. Но в много случаи има реални възприятия на дуализъм, когато такива трансформации се случват в съня ти в реално време, а не са само плод на объркване или недостатъчно умение за припомняне.

Възприятие за сънуване в реално време

Възприятието за сънуване в реално време.
Нека да уточня разликата между усещането за изживяване на ситуацията по времето на съня в реално време, от една страна, спомена за това усещане, който имаш впоследствие, от друга страна, и визуализирането и припомнянето на ситуацията от съня, от трета страна. Това са три съвсем различни неща, разликата между които е деликатна и доста трудна за формулиране. Самото усещане за изживяване по време на самия сън в реално време е нещо много особено и ирационално.
Неосъзнато или осъзнато в продължение на няколко години, откакто започнах с тези наблюдения, продължавах да се чудя как точно да го формулирам и го бях описвал в различни форми много пъти. Защото това, което остава и което се свързва с активната памет в будно състояние е само визуализацията и споменът за сънуваната ситуация впоследствие. Ако спомен липсва, ако визуализацията и припомнянето впоследствие не са се случили, сънят все едно не е съществувал. Изчезва безвъзвратно.
Макар че понякога остава усещането за преживяването в реално време в съня. Смътно усещане. Но когато има визуализация и припомняне, когато остава спомен за картини и ситуация, може да се говори повече и за възстановяване и припомняне и на самото усещане за изживяването в съня в реално време. Получава се известна връзка и с това усещане. Разликата е деликатна за формулиране.

Усещане за спомен

Аз знам какво представлява усещането на спомена за изживяването на ситуациите в съня в реално време, дори когато не мога ясно да визуализирам тези ситуации(и въпреки безспорната истина, че чак при спомена за съответния сън, за сънувана картина или ситуация и визуализирането й, този сън става факт и започва да съществува за ежедневното ти будно съзнание.) Това е свързано с проявлението в различни случаи на различни степенив способността за визуализиране. Понякога при припомнянето картините са смътни и объркани, същността на съня е неясна и двойствена, но въпреки всичко ти успяваш да визуализираш тази смътност и обърканост, неясност и двойственост и те се превръщат във факт за твоето съзнание, а ти същевременно изпитваш усещането и спомена за изживяването на този сън в реално време, спомняш си как си се усещал в моментите докато си го сънувал и си наблюдавал случващите се около теб събития.
Често когато вече си успял да си припомнишситуации от преживените през изминалата нощ свои сънища, си спомняш и едно свое усещане докато си възприемал пряко реалността на съня и си наблюдавал своите възприятия и мисли в него още докато той е протичал в реално време. Знаеш, че е така. Получаваш това усещане, сякаш правиш мост назад във времето до момента, в който си сънувал.
Има и такова нещо, което понякога усещаш след събуждане, като спомен за сънуването ти на някаква ситуация в реално време, дори когато самата  ситуация е останала в мъгла и ти не си спомняш съвсем нищо от самия сън, който си сънувал, или когато дори нямаш и възприятието за такава мъгла и от сънищата ти не ти е останала никаква друга конкретна асоциация.Припомнянето не винаги задължително е свързано с визуализиране – можеш да си припомниш и смисъла на своя сън без да го "видиш". Но може да не си в състояние да си припомниш дори и смисъла на сънуваното през нощта, а същевременно да имаш чувството, че през същата нощ си изживял различни сънища и ситуации. Те ти се губят, но ги усещаш някъде „в периферията“, усещаш сянката на спомена от преживяването им в реално време.
Но нали ти не би могъл да имаш такива възприятия, нали не би знаел това и нито сънят ти, нито възприятията ти за сънуването в реално време фактически не биха придобили съществуване, ако не си успял да си припомниш своя сън, или поне да осъществиш частична връзка с него?
Възможно ли би било да е по друг начин, щом като си бил в съня, и ако сънят ти не е бил "осъзнат" и не е имало пряка връзка с трайната ти памет и с непрекъсваемото ти будно "Външно Аз"? Това е една сложна дуалистичност.
Тогава, откъде може да произтича възприятието ти за сънуване в реално време ако сънят ти всъщност придобива съществуване само ако и след като си го припомниш?
Коя част от твоето съзнание всъщност усеща и изживява съня в реално време в цялото му разноцветие и пълнота, щом като той става факт за твоето будно съзнание – за твоето постоянно трайно непрекъсваемо самосъзнание и „Аз“ –едва след като си го визуализирал и припомнил (в противен случай го забравяш, губи се, изчезва, не е съществувал), а този спомен за будното ти съзнание може да се окаже и съвсем блед, непълен и различен?
Невероятна е удивителната комбинация на елементите, извличани от дълбините на Океана на твоето съзнание и на произтичащите от тях асоциации и обратни връзки, превръщащи се в спокойни потоци или устремени течения, водовъртежи или гигантски вълни върху повърхността. Най-удивителна е способността на Генератора на сънищата за постоянно разнообразие, за безконечни и невероятни комбинации на елементите, за създаване на най-различни ситуации, за детайлността и за създаваното усещане за реалистичност, дори и при най-невероятните и ирационални моменти. Може да си припомниш и визуализираш множество от тези преживени ситуации, може да си припомниш една малка част от тях, а може да не си в състояние и нищо да не си спомниш. Но много често, дори и когато впоследствие ситуациитеот сънищата ти са се  оказали в мъгла или когато ти е трудно да формулираш дори и смисъла на отделни ситуации или моменти, ти остава общият спомен, усещане и убеденост за качество на преживяното, знание за наличие на детайлност на обстановката, безспорното наличие на множество участници, реално оформени и изглеждащи, дори и да не можеш да определиш кои са били, общият спомен за твои разговори с тях, усещането, че си преживял в съня множество последователни събития, споменът за различни твои действия, убеденост в тези твои преживявания и усещания, увереност, че там в сънищата ти през тази нощ, които не си в състояние да си припомниш, да „визуализираш и „видиш“, всичко е било цветно, просторно, подробно и протяжно, и си го възприемал като последователно и реалистично.
Би могло да се твърди, че споменът след събуждане, че си възприемал ситуацията в съня си в реално време може да има различни лесно разгадаеми причини или предпоставки. Но дали това е така?
Като една от тях е, например, би могло да бъде посочено, че се събуждаш по време на съновидението и в момента на събуждането запазваш ясен спомен за сънуваната в момента ситуация и за възприятието на съня, което току-що си имал – усещането от изживяване в реално време на събитието в съня преминава в усещане в реално време от запазения спомен и визуализиране на ситуацията, която сякаш продължава в съзнанието ти докато "виждаш" картината в момента на събуждането ти, така превръщаща се в усещането за сънуване в реално време.
Дали обаче това обяснява напълноспомените за усещането за сънуване в реално време в най-различни моменти в рамките на една и съща ситуация от даден сън, не само в нейния край. И усещането нощем, че сънуваш в моменти когато си в самия сън.
Както при събуждането по време на някое съновидение, визуализирайки го и  запазвайки спомен за усещането за сънуването му в реално време, така може да се натрупват подобни възприятия при всяко естествено междинно събуждане между отделните цикли на съня през нощта.Възприятието ти за сънуването в реално време би могло да възниква в резултат на процеса на всяко непосредствено спонтанно припомняне и визуализиране на различните току-що сънувани ситуации в интервалите след междинните събуждания. Спонтанното припомняне и визуализиране, дори когато си сънен, не си даваш сметка за този процес и не помниш за това сутринта, продължава възприятието за ситуациите в момента и натрупвайки се създава общото усещане, че сънищата се изживяват в реално време.
Границите на сънуването и визуализирането и припомнянето в различните моменти в състоянието на границата между съня и полубудното ти състояние по време на междинното събуждане са много тънки.Усещането за сънуване в реално времее запечатано по време на междинните събуждания, когато повече или по-малко сънен разглеждаш информацията от преживения сън и я тя автоматично се прехвърля в другачаст на паметта – по-активната и трайната. Ирационалното възприятие за което си спомняш сутринза сънуване в реално време, или подобно възприятие, което ти се е запечатало в съзнанието, че си го получил по време на самото сънуване в реално време през нощта, усещане за неговото случване и процес по време на самия сън, отпечатъкът в съзнанието ти за изживяване на съня още докато протича, впечатлението ти, че си го преживявал още докато се случва, се фиксира когато по време на междинното събуждане, все още на границата на съня и будното състояние, излизайки от ситуацията на съня, ти все още я „виждаш“ и започваш да си я припомняш запечатвайки я в будното си съзнание.
А сутрин запазилите се спомени от тези припомняния и визуализации се комбинират, и съчетавайки се пораждат и твоя споменза усещането за сънуване в реално време.Когато започваш сутрин да си припомняш, споменът ти за тези процеси е като усещанетоза сънуването в реално време.
Но дали и това обяснява всичко за усещането за сънуване в реално време, ако приемем, че един сън придобива съществуване за будното ти съзнание само след като си го припомниш? Може би съществуване придобива и само частичното припомняне, само припомнянето, че в реално време си усещал, че сънуваш? Или има и някакъв друг механизъм, водещ до такова възприятие?Можеш ли да си сигурен коя е била причината?
Възможно ли е, ако сънят ти всъщност не е "осъзнат" и ти докато сънуваш нямаш възприятието за реалното си "Аз", същевременно да придобиваш реално възприятието за сънуването на определена ситуация в реално време? Би ли било тогава това сън на спящото ти и сънуващо съзнание, или би било някакво междинно състояние на смесване на функции на спящата и на будната страна на твоето „Аз“? 
Като друга причина би могло да се посочи, че по време на съня ти (неосъзнатия сън) в реално време остават "отпечатъци" нейде в паметта ти (което би означавало, че e останала активна частична еднопосочна асоциативна връзка), които след събуждането ти, при припомнянето на съня, предизвикват спомена и усещането за преживяването на съня в реално време. В този случай, дори ако не успееш да „видиш“ и да си припомниш добре ситуацията и не я "прехвърлиш" ефективно чрез съответно първоначално визуализиране и припомняне (по-детайлно или поне само смислово) в "будната си памет" (за да запазиш  сравнително активен дълготраен достъп до този сън) и сънят ти потъне в дълбините на Океана на елементите, тези "отпечатъци" въпреки това ще ти създават поне за известен период след събуждането ти спомена за усещането от сънуването в реално време. Така, освен от натрупването на визуализации и спомени от междинните събуждания, усещането за сънуване в реално време би могло да се поражда в резултат на останали по време на сънуването частично отворени канали към трайната ти будна памети запазили се частично функциониращи активни преки връзки към дремещото ти „Външно Аз“. По широкото отваряне и активизиране на тези канали и връзки в една или в друга степен води до състоянието на осъзнаване в съня – съответно с една или с друга степен на осъзнатост и способност за самоидентифициране и контрол.

Приемане на нелогичността и незадаване на въпроси
Сънуване в реално време

Естествено спонтанното приемане на нелогичността. Прекъсване на връзките с будната памет. Липса на предпоставки за критическа преценка и мотивация за задаване на въпроси.
Сънуване в реално време.
По онова време ми се струваше загадъчно свойството на мозъка да ме заблуждава когато сънувам, че всичко е наред и нормално, колкото и невероятни, невъзможни и абсурдни да бяха ситуациите, които преживявах, или по-скоро да блокира евентуалното задаването на въпроси към самия себе си, да блокира оценката на абсурдността и неадекватността на дадена ситуация. Какво се случваше?
По естествен начин спонтанно приемаш нелогичността в сънищата си, без да ти прави впечатление, да се замисляш или учудваш. Сякаш всяко нелогично нещо, твое или чуждо действие или събития, са напълно естествени и от само себе си разбираеми и нормални. Приемаш обстановката като даденост и през ума ти не минава никаква мисъл, която да оспори нейната адекватност в сравнение с целия ти досегашен опит.
Спонтанното безкритично приемане на нелогичността е обща фундаментална характеристика на възприятията в сънищата(неосъзнатите сънища). Това се отнася за възприятието ти в реално време докато сънуваш, чрез което се осъществява тъканта на ситуациите в сънищата и споменът за тях, макар че те придобиват съществуване за будното ти съзнание след като си ги припомниш. Естествено, при припомнянето ти не приемаш нелогичността и тя ти прави впечатление. Спомняш си преживяванията по време на съня ти, когато автоматично си приемал странностите без да се замислиш и спонтанно си приемал всяка нелогичност като нещо естествено. Припомняш си събитията и различни елементи от сънищата си и оценяваш нелогичните моменти. Припомняш си същевременно и усещането си в съня в реално време, когато всяко едно събитие и действие ти е изглеждало естествено, последователно и в реда на нещата.
Когато спиш ти сънуваш. Не се впечатляваш от различни странни и нелогични събития и действия по време на сънищата ти. Но за това, което си сънувал и преживял в съня си, за начина по който си реагирал и възприемал, ти знаеш едва след като се събудиш и си припомниш. Едва тогава тази информация се свързва и слива с будното ти съзнание. И едва тогава можеш да си дадеш сметка за спонтанното приемане на нелогичността. Макар че за различните си реакции и действия в съня имаш и спомена за усещането как си ги преживявал в реално време.

Но как би могло будното ти „Аз“ да е получило и съхранило възприятие за сънуване в реално време и как ти би могъл да знаеш, или да усещаш, че си имал  такова възприятие,след като в този сън ти не си бил осъзнат, не си осъзнавал своето "Аз", не си бил в ролята на своето реално „Аз“, не си знаел реално кой си и какъв си, а още повече приемал си сляпо и автоматично случващите се събития, не си изпитвал никаква необходимост или импулс да си поставяш въпроси, сънят ти не е бил осъзнат, твоето въображаемо „Аз“ е реагирало спонтанно възприемайки като реалност събитията, включително с някои техни нелогични елементи, без ти да разбираш и да ти минава през ум мисълта, че това не е реалността, а е сън?
По време на съня ти действа определен механизъм чиято единствена цел сякаш е да потиска твоите въпроси, да те заблуждава, че всичко е наред и да те кара да приемаш всяко събитие в сънищата ти като даденост без да си задаваш въпроси, възприемайки всичко нелогично за нормално.
Сякаш си навлязъл в изолиран свят сам за себе си с определен начин на осъзнаване и разбиране на тази реалност около тебе, и са прекъснати, изолирани, несъществуващи всякакви връзки и база данни в мозъка и съзнанието ти за досегашния ти живот и опит в реалността. Или поне частично прекъснати. Своеобразно и някак си избирателно прекъснати. Прекъснати някои връзки за автоматично логично съпоставяне и оценка на събитията в съня ти с познати факти за реалността ти в будно състояние. Прекъснати връзките към механизма на логичното съпоставяне на съответствията на събитията в съня ти с физичните закони, обстоятелствата от будната реалност и порядъка на събитията и фактите в досегашния ти живот.
Прекъсната е постоянната асоциативна връзка с паметта и онази информация, която би послужила за съпоставяне и критерий за реалистичност и логичност на събитията в съня. Твоето „Въображаемо Аз“ в ситуацията в съня ти се оказва на друго, по-ниско равнищена асоциативната каскада, водещо до своеобразно асоциативно капсулиране, асоциативното идентифициране се случва в ограничен обхват на елементите.
Само частично прекъснати. Защото много често, редом с присъствието на нелогични и странни обстоятелства и действия, в различни ситуации, освен че те са свързани по принцип с реалността ти, макар и в повечето случаи произволно или поне със странно съчетание на елементите от Океана на паметта ти, остават аспекти на свързаност с живота, който си изживял до този момент, и частично познаване на твоето реално "Аз". Още повече прекъсванетона асоциативна връзка с паметта е непълно и частично при осъзнатите сънища, в които можеш да разбереш, че сънуваш и да си спомниш кой си и какъв си в реалността.
Колкото повече в началните етапи се потапях в практиката, толкова повече разбирах сложността на процесите и на пътя, който съм поел. И всичко това възникваше за изясняване още преди да започне истинското пътуване в света на сънищата.
Възниква въпросът каква е ролята по време на сънищата на Центъра на идентичността ти, в който се изразява осъзнаването ти като реалното „Аз“ – еманация на мозъчната ти структура и на общата асоциативна каскада. Ясно е, че докато си в състоянието на съня собственото ти общо съзнание заблуждава Центъра на идентичността ти. Но доколко този твой център има нещо общо, или пък дори инициативата и активна роля в този процес на самозаблуждение и може би самият той е първоизточникът за подаване на команда за действие на онези сегменти на мозъчната ти структура, чиято задача е периодично да прекъсват временно „нишката“ – да затварят частично достъпа към ресурсите на паметта и възможността за адекватни логически връзки в асоциативната каскада. В резултат на това да се променят и изкривяват посоките на асоциативните потоци, същевременно извличайки от Океана набора от елементи и създавайки ситуации в съня ти, понякога повече свързани или почти идентични с реалността ти, а друг път съвсем разхвърляни, случайни и чудновати, до такава степен, че когато се събудиш можеш само да се чудиш откъде е дошло всичко това и как е било възможно да се появи в твоето съзнание. Твоето „Аз” често се потапя в ситуация, която не може да различи от реалната и ти я възприемаш като част от ежедневието ти, или се оказва в объркана и нелогична среда, или потъва в хаос от елементи и непонятни пластове.
Може би не съществуват в мозъка ти обособени сегменти с посочената специфична задача, осигуряващи благоприятни условия за пълноценното функциониране на Генератора на сънищата създавайки варианти на въображаеми ситуации, с неподлежаща на съмнение достоверност и нормалност? Може би това е част от действието на самия Генератор на сънищата, получил команда и свобода за изява от самият Център на идентичността ти – преминал временно в състояние на абстрахиране, пасивност или неефективност.
Генераторът на сънищата формира непрекъснато различни ситуации, а Центърът на идентичността ти вече е влязъл в режим на асоциативно капсулиране и от проявление на реално „Аз“ преминава в състояние на „Въображаемо Аз“. Няма причина нещо да те безпокои, да се съмняваш или да си поставяш въпроси. Всичко изглежда нормално, логично, последователно и приемливо, а когато се явяват редица нелогични и противоречиви елементи, които не съответстват на опита от живота ти наяве в реалността, няма обратна връзка с паметта ти и аналитично действие, с което „Въображаемото ти Аз“ да възприеме, че не съответстват.
Но ето че Центърът на идентичността ти изведнъж се е „събудил“ и се активира повече или по-малко. „Въображаемото ти Аз“ сякаш се събужда от сън и започва да отстъпва място на реалното ти „Аз“. Изведнъж си забелязал странни елементи в ситуацията и един глас в съня ти е казал, че това не е нормално, че това е сън и ти сънуваш. Как така Центърът на идентичността ти изведнъж се „събужда“. Той би могъл да остане неефективен, независимо от това какви странни и нелогични елементи и ситуации се появяват в сънищата. Както е било до този момент. Многобройните „неосъзнати“ сънища показват това.
Генераторът на сънищата сам е включил в ситуацията елементи, които водят до откритието, че ти сънуваш. Освен това Генераторът на сънищата е създал предпоставки „Въображаемото ти Аз“ да ги разпознае и да осмисли тяхното несъответствие. „Нишката“ частично се е активирала, достъпът до будната памет частично е бил възстановен, Генераторът или съответните сегменти частично са разблокирали връзката за съпоставяне и аналитично осмисляне.
Тази характеристика на спонтанно приемане на нелогичността в сънищата пречи на постигането на способността за осъзнаване в състоянието на сън и за постигане и овладяване на осъзнати сънища. За овладяването на такова състояние е необходимо да преодолееш спонтанното приемане на нелогичността като нормална, да придобиеш способността да забелязваш и размишляваш в съня си за логичните несъответствия, да запазваш открит пътя на връзки от случващите се в съня ти събития към паметта с информацията от реалния ти живот и активен механизмът на логично съпоставяне.
Когато започнах да разглеждам въпроса за сънуването в реално време, първоначално се чудех дали може да се определи, че реално има пряко преживяване и възприятие по време на самия сън, или всяко твое впечатление за сънищата ти е резултат само на припомняне впоследствие. Доколко твоето "Аз" получава непосредствено възприятие за преживяването на неосъзнатия сън в реално време, макар че в него спонтанно и безкритично, и очевидно неосъзнато, приемаш като нормална и отговаряща на естествените закони нелогичността на събитията, дали твоето „Аз“ получавайки това възприятие има възможността за обратна реакция към оформящите се ситуации? Или връзката обикновено е еднопосочна без възможност за реакция и чак когато се случва неосъзнатият сън да се превръща в осъзнат то е в резултат на отваряне на каналите за обратна връзка и реакция чрез оценка на нелогичността. Но коя част или проявление на твоето „Аз“ и на твоето съзнание реагира и оценява, щом като ти си в състояние на сън? Част от твоето „Аз“ в състояние на неосъзнат сън, останала в определен смисъл будна и съхранила способността си за логично реагиране, която оценява нелогичността и която още повече започва да се активира при преминаването ти в осъзнат сън, активирайки и каналите към постоянната ти трайна памет.
Ако всичките ти осмислени впечатления, включително и за усещането за сънуване в реално време, и за поведението ти на спонтанно приемане на всякакви нелогичности, са резултат единствено на припомняне след събуждане, между циклите на съня нощем, когато за кратки интервали си в повече или по-малко будно и осъзнато състояние, или на сутринта, и ако твоето „Аз“ не би имало възможността да възприема случващото се по време на съня в реално време, тогава не би могло да се случва в определен момент да оцениш нелогичността и неадекватността на някой елемент в съня си и да стигнеш до прозрението, че всичко това около теб не е реално, те това е сън, че ти сънуваш, след което да си спомниш кой си и да се самоидентифицираш, с повече или с по-малко подробности. Това означава, че по време на неосъзнат сън все пак има и пряко възприятие в реално време с частична връзка към постоянната трайна памет и към способностите за логична преценка в съответствие с познанията ти за реалността, чиято пълноценна активност е характерна за будното състояние. Очевидно, остават и съответни отпечатъци от съня в реално време. И въпреки това, ако ти не си го припомниш след събуждане, този сън няма да съществува за ежедневното ти съзнание, за „Външното ти Аз“.Това е своеобразен дуализъм.
И в „осъзнат“ сън може да се запази дуализъм или „мултиаспектно” възприятие, при които, едновременно с осъзнаването на това, че се намираш в сън и кой си ти, в съня ти може да има невъзможни, неадекватни елементи и прояви, които да не те впечатляват и да не възприемаш като необичайни. По-скоро дори не ти идва наум да си зададеш въпрос за тях, а ги приемаш като нещо нормално, което не ти прави впечатление.
Това означава, че дори „осъзнатите“ сънища се различават с най-различни степени на осъзнатостта в тях. Те зависят от различните възможни нива на постигнати способности. При осъзнаването ти в съня разбирането ти, че се намираш в нереалната ситуация на сън може да е последвано от различна степен на подхода и реакцията ти към заобикалящата те ситуация и елементи, различна степен на забелязване или впечатляване от нелогичностите в съня. Повишената степен на реагиране може да доведе до прекъсване на осъзнатия сън и за да се задържиш в него се изисква и повишена степен на контрол и способност за задържане. Още повече висока степен на способността за контрол е необходима при предприемане на опити за различни степени на трансформиране на окръжаващата среда. Но ако първите две характеристики на осъзнаването в съня се отнасят до това да разбереш, че си в сън и да можеш да си спомниш кой си ти в будната си реалност, втората – способността и умението ти за самоидентифициране, може да има множество степени и да се осъществява повече или по-малко успешно. А от степента на самоидентифициране зависи и степента на твоята осъзнатост в осъзнатия сън. Не е достатъчно просто да се сетиш, че сънуваш и че случващото се около теб е само сън. Необходимо е да постигнеш възможно най-пълно самоидентифициране, а за тази цел е нужно да съумееш да отвориш каналите и да активираш обратните асоциативни връзки с трайната си постоянна памет, чиято активност е характерна за будното ти състояние. Тук е мистерията на осъзнатия сън – за да постигнеш висока степен на осъзнат сън е необходимо по време на съня да бъдат активирани инструменти и ресурси, чието функциониране е присъщо за будното състояние.
Има различни гранични състояния преди постигане на първите степени на осъзнатост и преминаване в осъзнат сън. Това са възприятието за идентифициране с  „Въображаемо Аз“ в съвсем непозната въображаема среда, възприятието за идентифициране с „Въображаемо Аз“ във въображаема среда, в която повече или по-малко присъстват елементи от реалната ти ежедневна среда и живот, или идентифициране с „Въображаемо Аз“ в двата посочени вида среда, при което повече или по-малко се проявяват качества и характеристики, присъщи на реалното ти „Аз“ в действителния ти живот. Има и възприятие за идентифициране с „Реалното ти Аз“, при което в голяма степен присъстват качествата и характеристиките, присъщи на твоето реално „Аз“, но е във въображаема среда без оценка за нейната нереалност или нелогични елементи, и без осъзнаване, че това е сън. Има и възприятие на идентифициране с усещането за „Реалното  Аз“ в голяма степен притежаващо качествата, характеристиките, светоусещането и реакциите, присъщи на твоето реално „Аз“, в среда много близка или копираща твоята ежедневна реална среда, но без оценка за нейната нереалност, без осъзнаване, че това е сън, без пълно аналитично самоидентифициране, без представа за приемственост с твоето минало и минали действия, довели те до този момент, без необходимостта за задаване на въпроси за това как си стигнал до тази ситуация, без информацията за последователността и приемствеността на събитията в досегашния ти живот и тяхна връзка с актуалния момент. Това означава, че колкото и близко да е твоето възприятие към реалната ти същност и колкото и логични да са действието и ситуацията, и съответстващи на средата и хората в ежедневния ти живот, няма пълен достъп до трайната ти постоянна памет и асоциативен поток, който да свърже конкретната ситуация и твоето съществуване в нея с информацията за непрекъснатите събития от твоя досегашен живот, с което да установиш, че тази ситуация не се вмества в потока на последователните събития и е въображаема, сън.



4. Осъзнати сънища – началото

Ако някой започне да говори по темата за сънищата и определя общо постигането от някого на „осъзнати“ сънища просто като някакъв свършен факт, окончателно овладяна способност, и още повече като някакво крайно върховно постижение в сферата на сънищата и окончателно постигнато висше ниво, това би било погрешно, биха били спекулации на човек с повърхностна представа по тази тема, и би означавало, че той няма никаква представа както за множеството различни степени в постигането на различни аспекти на „осъзнатостта“ в сънищата, най-общо казано, така и за непостоянството и променливостта на  успеваемостта и постиженията, а също и за дългия по-нататъшен път след постигането на сравнително висока степен на осъзнатост в „осъзнат“ сън.
Има няколко ключови понятия в практиката за овладяване на така наречените „осъзнати сънища“, които трябва да имаме предвид и които определят сложността и насоките на процеса и условията за постигане на реален напредък. Те са:
- Осъзнаване
- Самоидентификация
- Степени на осъзнаване и самоидентификация
- Задържане
- Степен на способност за задържане
- Контролиране
- Степен на способност за контролиране
- Трансформации
- Степен на способност за трансформации


Ясни сънища

Има известно объркване когато се споменава за „ясни“ сънища. Може да не се разграничават добре категориите „ясни“ и „осъзнати“ сънища.
Би могло неправилно да се обединяват различните понятия и погрешно „осъзнатите сънища“ да се наричат обобщено като „ясни и осъзнати“, или дори „ясни, осъзнати и контролирани“.
В различни случаиби могло да се създаде впечатление, че погрешно се поставя знак на равенство между "ясни" и "осъзнати" сънища(макар че това би могло да се дължи и на затруднение за адекватен превод между различни езици).
Може да се случи да се отъждествяват понятията за „ясни“ и „осъзнати“ сънища, като се използва едно понятие, допускащо различни значения, тълкувания и преводи, с общата идея за „просветлени“ (ясен, ярък, блестящ, светъл, прозрачен, бистър, чист, разбираем), свързвайки го с характеристика на осъзнатост и превеждано с различни компоненти, например „ясен и осъзнат“, и така асоциирайки с „ясни-просветлени“ идеята за „осъзнати“. А ако трябва да се каже, че сънищата са били добре визуално оформени и подредени, без те да са били „осъзнати“, трябва пак да се употребят понятията„ясни“ и „ярки“(каквито всъщност са повечето сънища и както е в повечето случаи при самото протичане на сънищата в реално време и при тяхното припомняне и визуализиране, ако човек е успял да установи контакт със своите сънища и успява поне понякога да си ги припомни и визуализира).
Когато се говори за постигането на „осъзнат“ сън като за значително постижение, забравя се да се посочи изключителната важност на овладяване на способността да си припомняш, визуализираш и запомняш сънищата си, като основна предпоставка за по-нататъшно развитие. Неправилно би било фокусът да се поставя само върхуобщото понятие „осъзнати“ като непосредствен етап с една степен и с един аспект.
Сама по себе си "яснотата" на сънищата съвсем не зависи от това дали те са "осъзнати" или не, защото съществуването на всяко знание за собствените сънища е резултат от тяхното припомняне, визуализиране и съхраняване в паметта или на външен носител.
Аз обозначавам с понятията „ярки“ и „ясни“ добре оформените визуално и възприети сънища(това означава, добре припомнени и визуализирани, още повече и с добро припомняне и възстановяване на усещането от сънуването им в реално време),
Все пак, както посочвам на друго място тук, независимо от това какви всъщност са били сънищата ти и техните качества в реално време докато си ги сънувал, сънищата ти стават ясни и ти можеш да ги наречеш ясни и ярки само ако си успял по-късно след събуждането си достатъчно ясно иярко (а още повече пълно и подробно) да ги визуализираш и да си ги припомниш. В зависимост от способността ти за припомняне, сънищата ти може да изглеждат много ясни или обратното. Това са изводи от самонаблюдения и възприятия, и установена истина в резултат на дългогодишен собствен опит. От способността тии от степента на припомнянето, която ще постигнеш, ще зависи и степента на яснота и яркост, с която ще ги „видиш“, възприемеш, определиш и запомниш. Можеш да си припомниш след събуждането си усещането, че сънищата ти са били ясни и ярки докато си ги възприемал в реално време, но да не си в състояние да ги визуализираш и да си ги припомниш както смислово като ситуации, така и като картини, или да постигнеш някакъв междинен резултат. При това положение, дори те да са били ясни и ярки докато си сънувал в реално време, те няма да са за теб ясни и ярки след събуждането ти и ти няма да можеш да ги „видиш“ като ясни и ярки.
"Ясните" сънища са си отделна категория и те могат да са както "неосъзнати" така и "осъзнати". Като „осъзнати“ сънища аз обозначавам сънищата, в които си осъзнал в някаква степен, че сънуваш, като начало за постигането в тях и на другите аспекти на осъзнатост и контрол. Кавичките са именно заради различните възможни степени на осъзнаване и самоидентификация, контрол, задържане и трансформиране.
Понятията„яснота“ или "яркост" за „ясен“ или "ярък" сън са доста относителни и неопределящи. Сънищата се разграничават по степента, в която можеш да си ги припомниш с ясни картини, съотносими с картините от заобикалящата те среда, които виждаш в будно състояние, с повече или по-малко ясно очертани детайли – предмети, обстановка, пейзаж и участници в действието, със степента на подреденост в картината, с последователността и непрекъсваемостта в развитието на ситуацията(които са противоположното на предпоставките за обърканост), с евентуално възможната логичност, която да преобладава над нелогичните елементи или събития в действието. Като цяло – степента на яснота се определя от степента на визуално съответствие с хипотетична подобна ситуация или картина от реалния ти свят в будно състояние. Представата за „яркост“ може да произтича от ясния спомен и визуализация и усещането за интензивност, разнообразие и разноцветие на ситуацията и възприятието. Обратното е неясен спомен за замъглена ситуация, смесица от разхвърляни елементи и действия, хаос от елементи – всичко това в евентуалния спомен за съня. Или само спомен, че е имало сън. Или липса на спомен. (Остава въпросът, как тази концепция и тези най-разнообразни състояния се позиционират според определението за разграничение на фазите  "повърхностен", "дълбок" и "РЕМ" – сън.)

От една страна, сънищата ти може да са били ясни, но споменът ти след събуждане да не е ясен. Не е ясен доколкото не можеш да си припомниш и добре да визуализираш отделни картини и елементи, а понякога дори и да разграничиш и определиш смисъла на отделни ситуации. Например, имаш само едно общо усещане за сънищата си, но в това усещане присъстват и общият спомен и убеденост за това, че те са били ясни, ефирни, пространни, детайлни, цветни, смислени, последователни. В съня ти в реално време те може да са били много ясни, и ти имаш общото усещане от изживяването на тази яснота, но въпреки това за тях да е останал и съхранен единствено неясен спомен и представа. Знаеш, че е имало ситуация и много хора, но не можеш да се сетиш какво е било нейното развитие, причина, цел и смисъл. Виждаш множество хора само като сенки или контури, но знаеш с абсолютна сигурност, че в съня ти това е било обстановка и ситуация, която си възприемал така ясно, обемно, цветно и перспективно, както възприемаш обкръжението си и случващото ти се в реалния ти буден живот.
От друга страна, може да си имал множество ситуации в съня си, за които да си запазил ясна обща представа и това да се изразява чрез поредица от множество проблясъци от различни конкретни картини, прескачащи пред вътрешния ти поглед и  гонещи се, и сливащи се, от които ти да успявашясно да визуализираш само някои. Други може да ти се губят като сезамъгляват или объркват, докато прескачат, наслагват се и се сливат пред вътрешния ти поглед, или напълно да изчезват в забрава  докато се опитваш да ги проследиш, като за тези замъглени, объркани или напълно забравени картини и ситуации ти може да останеш с общия спомен и с усещане смътно или пък усещане за пълна увереност, че са били интересни, ясни и разнообразни. Сред тези, които си припомняш може да успееш някои да визуализираш добре и ясно да ги видиш с вътрешния си поглед с техните детайли, яркост и последователност. Тогава вече можем да говорим за ясни сънища по отношение на тези ситуации и картини. Когато успееш да си припомниш, да визуализираш и възпроизведеш с вътрешния си поглед, да „видиш“ и да формулираш картините, подробностите и смисъла на сънувани ситуации, тогава можеш да кажеш, че си имал ясни сънища.
И все пак, може нищо конкретно да не успяваш да си припомниш, но да оставаш с приятния общ спомен за усещането, че си имал ясни, подробни и пространни сънища. Може и такъв спомен за усещане да не ти е останал, но въпреки това сънищата ти през нощта в реално време да са били ясни. Но при такава ситуация, въпреки тяхното естество в реално време, ти не би могъл да знаеш и се губи смисълът да допускаш и предполагаш, че може да си сънувал ясни сънища.
Различните особености на сънищата, за които споменах, често ти пречат за да ги възприемеш при припомнянето си с онази яснота, с която си ги изживявал в реално време. Това ще стане ясно и при разглеждането в следващите части на тази главана различните вариации на сънища както и на възприятия при припомнянето.
Смесване на възприятия в съня с различен характер
Припомняйки си възприятията си от сънищата разбираш, че често представата ти за действието в съня се изгражда комбинирано както от твоето пряко наблюдение в съня на образи, картини, заобикалящата те ситуация и участието ти в самото действие, така и от спомени, представи и разсъждения, и появяващо се "вътре" знание за някакви факти или събития, които се наслагват върху възприятията ти от обстановката, картините и действието в съня, които наблюдаваш и в които участваш, интегрират се в тях смесвайки се или последователно, като спомените, представите и появилата се "вътре" информация и знание придобиват вид и започват да се възприемат като вече изживян друг период или момент от същия сън, от същата ситуация на Въображаема реалност, която изживяваш с този сън, или предхождаща, или последваща или смесваща се във възприятията ти в съня и в спомените за тях след събуждане. Това би могло да пречи на възприятието ти за яснота на съня, както и е изражение на дуализма и многоаспектността.
Последователно смесване в съня на елементи от абстрактна въображаема ситуация и ситуация близко свързана с реалното будно ежедневие
Непрекъснатото вълнение и разнопосочни движения в дълбините и по повърхността на Океана на елементите често води до съчетаването в последователни действия в съня на елементи формиращи една абстрактна ситуация, без видима причина и пряка връзка в реалния ти живот, в която на пръв поглед може да не виждаш особен смисъл,  и елементи, пряко свързана с реалния ти живот от близко или по-далечно време,  продължаващи съня с действие или разсъждения или спомени, напълно съответстващи на аналогични събития и отношения с хора, преживени в будния ти живот. Това разбираш когато си спомниш и визуализираш съответния сън. Това отново показва хаотичния характер на съчетаване на елементи със съвсем разнороден характер и с различна давност.
Смесване на елементи от съня с елементи от спомени и разсъждения по време на междинно събуждане
Понякога в периода на спонтанното междинно събуждане през нощта, когато сънен все още изживяваш и визуализираш току-що сънуваната случка в съня ти, но същевременно си се събудил и съзнанието ти е с активиран достъп до паметта ти,  елементите от сънуваната в съня ситуация може да провокират асоциативно и да се свържат с елементи от реални спомени или разсъждения, появяващи се в будното ти съзнание преди отново да заспиш. Така в спомените ти впоследствие за този сън, ти възприемаш като част от сънувания сън и тези свои спомени и разсъждения, появили се от паметта ти докато си бил в периода и състоянието на междинното си събуждане. 
Когато евентуално изпаднеш временно в регрес и в спомените ти за сънища сутрин се явяват само мъгла и объркани смътни елементи от ситуации, тогава напълно добре разбираш какво ще рече да имаш ясни сънища. Тогава разбираш, че сред множеството визуализирани сънища, които си имал години наред през предишния период, е имало огромен брой ясни и подробни ситуации, които са били всъщност ясни сънища. Това ти става напълно ясно като направиш сравнение с опитите да си припомниш и с не особено резултатните усилия да „видиш“ сънуваното в периодите на регрес, в които не успяваш да извлечеш почти нищо от нощния живот на мозъка си.

Неосъзнато творческо моделиране на съня

Има определени форми на спонтанен неосъзнат автоматичен контрол, когато съзнанието ти извършва по време на съня така нареченото неосъзнато творческо моделиране и промяна на собствения сън, за да прекъсне развитието на някоя неприятна ситуация (така наричаните кошмари), предоставяйки неочакван благополучен изход от критичната или смъртоносна ситуация, възможност за спасение или прекратяване на неприятното развитие. Аз многократно съм имал подобни ситуации в сънища и съм ги описвал. На това състояниекато обща особеност по време на сън отдавна се обръща внимание в текстове по темата за сънищата и, за разлика от всичко друго написано тук, неговото определяне не е в резултат на мои наблюдения и изводи от личния ми опит.Всички хора са имали такива сънища, независимо дали са могли да си ги спомнят, дори и ако никога не са постигали осъзнати сънища. Това състояние с несъзнателно трансформиране на ситуацията и намиране на изход е по-скоро близко до ясните сънища, отколкото до границата към „осъзнатите“ сънища.
По време на съня си твоето „Въображаемо Аз“ плува в Океан от елементи. Генераторът на сънищата определя сценария на съня и го изпълнява. Оказал си се в опасна ситуация, но без да осъзнаваш, че това е сън и без да имаш и най-малката представа, че би могъл да трансформираш и промениш това положение, възприемано от теб като напълно реално, ситуацията се модифицира в спасителен за теб вариант и ти се спасяваш. Падаш шеметно, но преминаващ в плавен полет и плъзгане до повърхността. Потъваш уморен от плуването в океана, но под краката ти се оказва пясъкът на възвишаващото се дъно, а отпред виждаш очертания и ти излизаш на брега. Не става въпрос за прекъсване на съня и събуждане, когато си се оказал в опасен момент, или просто за необоснованото изчезване на опасността с рязко преминаване в друга ситуация като смяна на кадър, а за намиране на логичен изход, за плавно трансформиране на ситуацията в съня по начин, с който продължавайки напред се намира благоприятно решение.
Елементите, които вероятно са предизвикали част от асоциациите в съня се съчетават с множество други, които плуват на повърхността на Океана на съзнанието, срещат се и се комбинират. Генераторът на сънищата ти променя сценария и продължава с неговото изпълнение в неосъзнатия ти сън със ситуация, която би била приемлива и приятна за теб.
Ролята на неосъзнатото творческо моделиране на съня
В съзнанието ти в будно състояние постоянно постъпва нова информация - както външна информация с факти, импулси и дразнители от заобикалящата те среда, обикновено повтаряща се и в по-голямата си част банална, така и вътрешна информация, в резултат на размишления, предизвикани спомени и тяхното допълнително обработване. Всичко това оформя асоциативната каскада в будното ти състояние, изразяваща твоя непрекъснат съзнателен процес, непрекъсваемо самосъзнание и чувство за собствената идентичност и собственото постоянно реално "Аз". Тези постоянни външни и вътрешни елементи се стичат към повърхността на Океана на съзнанието и там се завихрят или плавно отплуват и потъват. По време на сън тялото и мозъкът ти имат възможност да получат покой и да ангажират своите естествени ресурси за възстановяване и възвръщане на евентуално нарушения баланс и хармония. Елементите по повърхността на Океана се сблъскват, разминават и комбинират. Генераторът на сънищата ти води твоето "Въображаемо Аз" през сценария на твмоите сънища, съставени от рекомбиниращи се елементи, някои от изминалия ден, други появили се пре постоянните завихряния на повърхността от предишни дни, а трети от предишно време, асоциативно предизвикани и изплували от дълбините. В този процес на почивка и възстановяване на хармонията съдържанието на сценария е принципно е изпълнено с интересни, разнообразни и приятни ситуации. Това е и задачата на твоя Генератор на сънища. Когато съчетаването на елементите доведе до възникване на ситуация, която би могла да се развие като неприятна за теб, твоето "Въображаемо Аз" я решава по приемлив начин, с цел по-нататъшното интересно и приятно протичане на съня. Това е процесът на неосъзнатото творческо моделиране на съня, при което в ситуацията, която изживява твоето "Въображаемо Аз" ти намираш удобното решение като сънят ти се променя с появата на спасителен елемент. В други случаи, когато ситуацията би могла да е тревожна, дори и да не се включи механизмът на неосъзнатото творческо моделиране, тогава действа механизмът да не се впечатляваш от нелогичността и да не изпитваш нужда да си задаваш въпроси, да приемаш ситуацията без да се притесняваш както когато я наблюдаваш отстрани като на кино приемайки слуващото се като поредица от факти, които дори и да не ти харесват, не те смущават особено. И точно когато тези два механизма не функционират, когато има някакъв недостатък в действието на Генератора на сънищата и твоето "Въображаемо Аз" не е в състояние да приложи нито един от тези механизми за благополучно излизане от неприятна ситуация или за нейното абстрахирано наблюдение, тогава се появяват така наречените "кошмари" и натрапчиви тревожни сънища. Но това вече не е характерно за сънищата и практиката, които разглеждам, като е свързано с определени психологически или психически проблеми, причините за които би следвало най-напред да се идентифицираот съответните специалисти. 

Осъзнати и контролирани сънища

За разлика от пряко свързване с качествата „ясни“ или „ярки“, по-непосредствено състоянието на осъзнатост в „осъзнати“ и сънищатрябва да се свързва с понятието „контролирани“, но и то не означава тъждествено състояние, а предполага качество и способност, които представляват следващ стадий на овладяване на сънищата, след постигане на определена степен на осъзнаването в тях и, разбира се, в определена степен на способността за задържането ти в същото това състояние без да се събудиш. Постигането на една или друга начална или средна степен на осъзнатост в съня все още не означава способност за контролиране, както и не означава дори способността трайно да се задържите в състоянието на "осъзнат" сън без да се събудите. Понятието „контролирани“ предполага те най-напред да са "осъзнати" в определена степен и стабилни като състояние на осъзнатост и задържане в съня. В този смисъл, резултатът би могъл да бъде обобщен и само с „контролирани“, но с „осъзнати“ по-добре се напомня за какво точно става въпрос, за общия характер на съня, за предпоставката, преди да се постигне и контролиране. Различните степени на контролиране на „осъзнатия“ сънсе изразяват вече в различните степени на способността ти да извършваш трансформации на обстановката и на ситуацията в съня. Затова, най-точно същинската осъзнатост в осъзнати сънищаби могла да се изрази с понятието „осъзнати и контролирани“.

Осъзнаване в осъзнат сън

При известно напредване в началните стадии на Първото ниво, когато вече е установен контакт със собствените сънища и те стават все по-ясни, разнообразни, детайлни и с вътрешна логика и последователност, практиката се насочва към осъзнаване по време на съня, че сънуваш.

Момент на осъзнаването. Предизвикване на процеса на осъзнаване в съня от забелязана нелогичност

Моментът на осъзнаване в съня ти, внезапното откритие и разбиране за това, че преживяваш сън, може да настъпи когато осмислиш някаква явна нелогичност в обстановката или дори и без такава причина, в резултат на внезапно вътрешно прозрение.
Както бе отбелязано за особеностите на сънищата, обикновено те са изпълнени с нелогични елементи, но ние ги възприемаме като нещо нормално и във всеки случай не си задаваме въпроса защо са такива. Това е особен механизъм, който осигурява протичането на неосъзнатия сън - това че приемаш обстановката такава каквато е, не се учудваш на нелогичните елементи и не си задаваш въпроси. Нелогичното ти изглежда естествено в цялостния контекст на комбинацията от нелогични елементи в съня ти. Дори когато сънят се състои от последователност от сравнително логични събития и обстоятелства, появата на нелогичен елемент не те учудва и ти автоматично не стигаш до задаването на въпроса защо това е такова. Но има моменти, когато определена нелогичност ти прави впечатление и ти си задаваш въпроса защо това е така. В този момент става преломът, при който ти осъзнаваш, че се намираш в състояние на сън.
Когато някоя нелогичност направи специално впечатление на „Въображаемото Аз“ и то евентуално успее да стигне дотам, че да се замисли и запита защо това е така, възможно е и да стигнедо отговор, че това е невъзможно и в този момент да се досети и осмисли, че това не е реалността, а е само сън. Това е своеобразен „пробив“ в сценария на Генератора на сънищата. Сценарият е променлив и се развива в хода на комбинирането на елементите, плуващи и сблъскващи се по повърхността на Океана на елементите, но обичайно той не предвижда достигане до осъзнаване в ситуация в съня, че сънуваш. Подредеността, относителната последователност и вътрешна логика и свързаност поне в рамките на отделни ситуации, са свидетелство, че комбинирането и рекомбинирането на елементи от Океана, не е просто хаотичен процес и случаен резултат, а протича с определена избирателност и порядък, което подсказва за предварително набелязани линии на сценарий за всяка отделна ситуация, както и за вида на различните ситуации, и осъществяван надзор за неговото следване и реализиране. Каскадата от асоциации на активната по време на сънищата част от съзнанието не се изразява само в някакъв хаотичен набор от несвързани образи и действия. Но Генераторът се грижи съзнанието ти да е потопено в разнообразни сънища, а не да се „пробужда“ разбирайки, че се намира в сънища. За тази цел е ограничена обратната връзка с трайната памет и съответно с възможността за логична преценка, създавайки условие за приемане на нелогичността и възприемане на всякакви въображаеми ситуации като реални. „Пробивът“ в сценария произтича от спонтанно (или вследствие на придобито качество от специална практика или поради друга причина) частично възстановяване и активиране на връзките на ангажираната със съня зона (или асоциативна каскада) с ресурсите на постоянната трайна памет и съответно на логическата преценка. При това „Въображаемото Аз“ получава началния импулс по пътя на своето трансформиране в „Реално Аз“, което ще може дотолкова да се доближидо реалното „Аз“ от будното състояние, колкото е успешен и пълен процесът на самоидентифициране, както и на другите аспекти на осъзнаването в „осъзнат“ сън. Като начало, забелязването на нелогичния елемент трябва да бъде последвано с оценка за неговата нелогичност, което се дължи на появил се асоциативен поток, водещ до съпоставяне с други подобни ситуации от будната реалност. Съпоставянето в обратната асоциативна връзка се изразява в аналитичен резултат и оценка за нереалност. По този начин се деактивира и онзи механизъм в сънищата ти, който е резултат точно от липсата на подобни обратни асоциативни връзки с паметта със съпоставяне и критичен анализ, който те кара спокойно да приемаш всяка странност без да изпитваш нуждата да се съмняваш и да задаваш въпроси. Оценката за нереалност трябва да бъде свързана асоциативно и с идеята, че щом обстановката е нереална и това не е животът ти от ежедневната ти реалност, значи това е сън и ти сънуваш. Асоциативният поток спонтанно и автоматично свързва несъответствието с реалността с възможността, че изживяваш сънища. Обратното би било в съня си да разбереш, че това не е реалност, но да не се досетиш, че сънуваш, или да имаш избор между различни алтернативи, например да предположиш, че си потопен във виртуално преживяване свързан с апаратура.Най-естественият избор на изживяване на нереална ситуация е в сънищата, което ни се случва всеки ден и обикновено всеки ден имаме опит с тях и се сещаме за тях. Аналитичният процес на асоциативната каскада свързва понятията, които стоят най-близо – нереалността със сънищата. Това се отнася още повече за този, който е придобил качество за достигане до осъзнатост по време на сън.
Нещо странно и нелогично ти прави впечатление в съня ти и изведнъж се досещаш, че това не е ежедневният ти свят и обстановка, и че ти сънуваш. Преминаваш границата с начална степен на така наречения „осъзнат сън“. Ако имаш опит, ще успееш донякъде да се задържиш в това състояние. Ако си начинаещ, малко след това или почти веднага ще се събудиш.

Осъзнаване, проверка, задържане

Когато "осъзнаеш", че сънуваш ти идва мисълта да провериш дали това наистина е сън. Всъщност, ти вече си го осъзнал и в себе си си сигурен, възприемаш го като откритие, просветление, даденост. Няма място за съмнение. И все пак. Когато все още си неопитен, идва ти наум веднага да направиш нещо необичайно, например да подскочиш и да полетиш. Това може да се случи. Както съм го правил и аз при някои от първите си осъзнавания в състояние на сън.
Но при такива "резки действия"в началото на практиката си рискуваш много бързо да се събудиш. Затова би било добре да запазиш спокойствие и единствената ти цел в този момент да е възможно по-дълго време да се задържиш в състоянието, в което "осъзнаваш", че сънуваш. За целта е най-добре да не правиш "резки движения" и да се оставиш на течението на съня. Остави се да плуваш по вълните, насочван спонтанно от съзнанието ти, плувай по течението на сценария на Генератора на сънищата ти, без да се опитваш да променяш хода на събитията. Ако искаш да усвоиш способността да се задържаш в това състояние, трябва в началото да се въздържаш от допълнителна активност с единствената мисъл да наблюдаваш и да помниш, че това е сън и ти съзнателно си пасивен, за да го продължиш по-дълго. Само наблюдавай и не забравяй, че това е сън. Това е за началния етап на практиката.
На първо време в практиката си, веднъж навлязъл в "осъзнат" сън важното е най-напред да се задържиш в това състояние без да се събудиш. За да продължиш съня трябва да изчакваш кротко без активни действия. Но за да излезеш от спонтанността и инерцията, които те движат в "осъзнатия" ти сън, извън посоката, която ти задава вътрешният генератор на сънищата, след като си разбрал, че сънуваш, ти трябва да си спомниш за този аспект в метода и да "осъзнаеш", че нарочно трябва да се въздържаш от активност. Запазвайки това знание ще имаш и мотива ако решиш в определен момент евентуално да прекъснеш пасивността и инерцията и да изпробваш ефекта и евентуалните последствия от опит за промяна и моделиране на ситуацията. Но по-добре е да не се избързва докато не се напредне с практиката. Припомняйки си тези елементи, автоматично може да бъде предизвикано възникването на въпроса за твоята самоличност.
Толкова дълъг път имаш да извървиш по коридорите на сънищата в търсенето на проходите и порталите към Вътрешната сфера, след като се научиш да се задържаш по-дълго време в състоянието на "осъзнат" сън, че в началото няма за къде да бързаш. Само по себе си задържането в състояние на "осъзнат" сън е само началото, а първите ти "осъзнати" сънища, в които няма да успяваш да оставаш дълго са само началото на началото.

Момент на осъзнаването. Спонтанно внезапно осъзнаване в съня, което не е предизвикано от конкретна нелогичност

Осъзнаването ти, че сънуваш може да се случи и изведнъж, като неочаквано явила се даденост, без видими причини в ситуацията в съня. При един такъв „осъзнат сън“, в един момент по време на сънуването изведнъж си дадох сметка, че сънувам и че това е осъзнат сън. Нямаше някаква предварителна причина, например нещо да ми направи впечатление, че е нелогично и неестествено, за да ме подсети, че това е сън. Възможно е причината да се криеше в постоянната ми настройка и насоченост на мислите ми в будно състояние към тема за сънищата и осъзнаването в тях. Просто в един момент ми се появи разбирането, че сънувам. В следващия миг се сетих, че при "осъзнат" сън първата ми цел трябва да е да се задържа колкото може по-дълго в това състояние. Идеята за тази необходимост, очевидно се появяваше в резултат на досегашния ми опит и анализи и на фона на едно запечатано в съзнанието ми общо разбиране, че все още не съм напреднал в тази материя и не съм овладял задържането в "осъзнат" сън, и че той би могъл всеки момент да прекъсне. Спомних си, че за да се задържа в състоянието на осъзнатост на съня, трябва да избягвам всякакви „резки движения“, в никакъв случай да не се опитвам нещо да променя или да направя, просто да се отпусна и да наблюдавам развитието. Осъзнатостта на съня се състоеше в това, че разбирах, че сънувам и че имах общото усещане за своята идентичност. Познанието, че трябва да се постарая да се задържа възможно по-дълго в това състояние, както и че за целта трябва само пасивно да наблюдавам, идваше от моята реална идентичност и досегашните ми занимания със сънищата. Това беше проява в съня ми на идеята ми за такъв принципен подход. Вече бях постигал преди това осъзнаване в "осъзнат"  сън с висока степен и подробности на самоидентифициране, но принципният подход включваше и отказ от усилия за припомняне, опит за връзка с постоянната памет и активно самоидентифициране. По тази причина в този случай успях да се въздържа от насочване на мисълта си към това кой съм и какъв съмв реалността, не натоварих ситуацията с опит за достъп до паметта на своето реално „Аз“. В този случай нямаше самоидентифициране, както в предишен осъзнат сън, но липсата на такова действие съответстваше на опита ми и на придобитото познание за начина на усвояване на задържането с цел да проверя доколко то може да става все по-продължително и доколко може да е ефективно прилагането на такава техника. Трябваше да „застина“ като наблюдавам състоянието си, без да правя нищо активно с единствената цел да видя доколко по-дълго мога да се задържа в този сън, запазвайки разбирането, че сънувам.
Доколко възприятието ми за собствената ми идентичност се бе приближило до същността на реалното ми „Аз“ в будно състояние? Това трудно може да се каже, при положение, че задържането в "осъзнатия" сън не бе продължило достатъчно дълго и не бе имало процес надетайлно самоидентициране и съответно отваряне на достъп до паметта на будното „Аз“. Във всеки случай, усещането ми като цяло бе за моето „Аз“, разбрало, че сънува, спомнило си, че се занимава с овладяване на осъзнати сънища и  припомнило си, че на този етап трябва да се опитам да се задържа по-дълго в това състояние като за целта трябва само да наблюдавам.
Но все пак в прехода от "Въображаемо Аз" към "Реално Аз", съответстващо в определена степен на реалното "Аз" има не един различни междинни етапи, характерни за различните степени на осъзнаване.
Иначе, в подобна ситуация осъзнаването, че сънуваш би могло да е и със самоосъзнаване като някакво друго „абстрактно“ "Въображаемо Аз", при което също да имаш усещане за самия себе си в състоянието на "осъзнатия" сън, но представата ти за себе си да е повече или по-малко различна (от присъщото на твоето самосъзнание възприятие за себе си, развило се в продължение на досегашния ти живот), произведена от състоянието на съня, без реална повърхностна или по-сериозна самоидентификация, отдалечена от възприятието за "Реално Аз" и несъответстваща на реалното ти "Аз". Туквсе още става въпрос за първично (първостепенно) осъзнаване в съня, че сънуваш, но без съответното достатъчно самоидентифициране, оставайки с възприятието за себе си в ролята на абстрактно "Въображаемо Аз".
Защото би могло да има и друга ситуация, при която в съня си ти си се оказал в ролята на абстрактен герой, който по време на самата ситуация на съня си заспива и по време на този вторичен (второстепенен) друг сън се осъзнава, че сънува. (В тибетската йога на сънищата монасите се стремят в първичен „осъзнат“ сън да медитират и да навлязат в следващо състояние, но не на вторичен „осъзнат“ сън, а на медитативно състояние в рамките на първичния „осъзнат“ сън.)В такъв случай, осъзнаването ти е от позицията на абстрактния герой, какъвто си в първичния си сън. Когато вторичният ти "осъзнат" сън прекъсне, ти се събуждаш, но все още си в състоянието на първичния си сън като съответния абстрактен герой.Тогава твоят абстрактен герой, ако си припомни вторичния си сън, ще започне да обмисля идеята за „осъзнат“ сън по време на първичния си сън, който ще си остане неосъзнат. Друг вариант е във вторичния сън абстрактният ти герой да не постигне осъзнаване, че сънува, но когато се събуди от него в рамките на първичния сън да си спомни, че току-що е спал и е сънувал, при което ще разбере в съня си, че е сънувал, макар и в сън вътре в съня си, при което ще продължи да възприема първичния си сън като реалност и той пак ще си остане неосъзнат. Често се случват сънища със ситуации, в които „Въображаемото Аз“ си дава сметка, че е заспивало и се е събудило, като може да има и възприятието за картини и ситуации, които да смята за свои сънища при това свое заспиване. Дали това са били картини от сънища във вторичния му сън, които „Въображаемото Аз“ успява да си припомни вътре в съня, или дуалистично възприятие за образи или идея за ситуации, създавано от Генератора на сънищата, което „Въображаемото Аз“ възприема като спомени от своите сънища? Такъв въпрос „Въображаемото Аз“ не би си задало, а сънят си остава в категорията на неосъзнатите.(Често може да има ситуации със сънуване вътре в съня, но спомените за второстепенно сънуване, още повече за самите второстепенни сънища, сравнително много по-бързо избледняват и се забравят. Дори множество пъти да си имал сънища вътре в сънищата си, ти може въобще да не знаеш за това. Споменът за вторичния сън би могло да е по-ясен при междинното събуждане, и напълно да изчезне след събуждане, ако при събуждането веднага не е бил записан или маркиран.)
Разбрах, че сънувам, докато бях с още няколко души на една улица. Когато си казах, че трябва само да наблюдавам, за да не се прекъсне сънят, започнах да наблюдавам развитието на ситуацията и тяхното движение по улицата. Така премина известно време след което усетих, че сънят ми се изплъзва, някак си олеква, измества се настрани. Всъщност, както наблюдавах улицата и хората, които бягаха към страничните постройки, за да се спасят от обстрела, светлината и картината пред погледа ми започнаха да избедняват, всичко започна да помръква и изчезва докато се  оказах в тъмнината на затворените си очи и разбрах, че съм се събудил.
Тази ситуация на осъзнаване на съня, ясното разбиране, че е необходимо да се задържа в него, тъй като самото задържане е проблем, и решението за пасивно наблюдение, въпреки което след няколко секунди ситуацията се загуби, показва, че не само просто да разбереш в съня си, че сънуваш е постижение. Същинската задача първоначално е да успееш да се задържиш възможно по-дълго време в такова състояние и да се научиш да се задържаш все по-дълго. Умението за задържане е един от аспектите на способността за контрол.
Ако условно определим задържането в състоянието на "осъзнат" сън без да се прекъсне и да се събудиш като (времевите контури на) формата на осъзнатостта, съдържанието й се състои в осъзнаването, че сънуваш и в самоидентификацията.
За да стигнеш до втория основен аспект в съдържанието на осъзнатостта - самоидентификацията, най-напред трябва да се опиташ наблюдавайки "без резки движения" да придобиеш умението да се задържашв състоянието на "осъзнатия" сън без той да се прекъсне и без да забравяш, че сънуваш.
Освен аспекта на "осъзнаване", че си в сън и сънуваш, в началните стадии на практиката е необходимо, след като си разбрал, че сънувашда стигнеш и до момента ипроцеса на собствено идентифициране с реалното ти "Аз".
Постепенно в практиката ти "осъзнаването", че ситуацията е само сън трябва да започне плавно да преминава и да продължава  с "осъзнаване" на това кой и какъв си ти и с все по-пълно самоидентифициране без това да те доведе до събуждане. От степента на точност и пълнота на самоидентифицирането и от продължителността на състоянието зависи и степента на "осъзнатост" на "осъзнатия" сън. В хода на този процес ще установиш, че по доста аспекти успяваш да се идентифицираш с това, което реално си в живота си от своя буден външния "материален" свят.
Самата самоидентификация е процес с натрупване на факти,а опитът за постигане на активно и прекалено бързо самоидентифициране и особено на моделиране на "осъзнатия" сън когато все още нямаш опит и способности за задържане и контрол в началото на практиката, може да доведе до неговото натоварване, прекъсване и събуждане.
В такъв  начален период въобще не става въпрос за постигане на "контролиран" сън и опит да променяш и трансформираш, защото всяко активно действие би допринесло състоянието да се прекъсне по-бързо и да се събудиш.Не можеш да си мислиш, че веднъж разбрал че сънуваш, можеш да създадеш и промениш каквото ти хрумне. Всяка по-сложна задача би довела до претоварване и прекъсване на състоянието и събуждане.
Способността за контролиране с промяна на обстановката и ситуацията е следващ етап, като нейното постигане е обусловено на първо място от умението да се задържаш в състоянието на "осъзнат" сън без да се събудиш и на второ място от излизане от евентуалната инерция и пасивно наблюдение, и импулс за началото на самоидентифициране и постигане на една сериозна степен на самоидентификация.
Способностите за промяна, трансформиране, моделиране и създаване на обстановки и ситуации в "осъзнатия" и "контролиран" сън ще се развиват на етапи, като целта ще е както умението за постигане на все по-съществени трансформации и сътворяване, така и способността за задържане в тази среда без сънят да бъде претоварен и прекъснат от усилията при създаването на промени.
Може би във всеки отделен случай би било различно, но очевидно, за да стигнеш до способността активно да променяш и трансформираш ситуацията, първо трябва да усвоиш способността да се задържаш в това състояние. В този контекст, различната степен на сложност на променяне и създаване по време на осъзнатия сън, също без съмнение е въпрос на овладяване на нови по-високи равнища на способности.
Когато анализирах впоследствие своите възприятия докато наблюдавах пасивно с намерението да удължа осъзнатия сън възможно повече, си дадох сметка, че по време на това пасивно наблюдение не усетих никаква възможност, никакъв лост или механизъм, за който да се захвана с цел да задържа това състояние със силата на желанието или волята си. Сякаш беше проява на спонтанен резултат идващ някъде отвътре. Аз нямах достъпа до там „вътре“ където беше механизмът, който можеше да определи докога да ме държи в това състояние.

Самоидентифициране

В началото на практиката има различни видове "осъзнати" сънища с различни степени в параметрите на техните проявления. Беше в първите дни на октомври 2010 година, когатоми се случи "осъзнат" и "контролиран" сън с небивала дотогава степен и интензивност на осъзнаване и самоидентификация, най-доброто ми към онзи моментпостижение (от "осъзнат" сън, който бях успял да си припомня) за всичките предишни 10-11 години, откакто се бях насочил към тази тема.
След като бях осъзнал, че сънувам, бях променил ситуацията и насочил действието, като бях преминал през материята на стена и бях осъществил полет от вътрешността на висока сграда приземявайки се плавно и бавно. По същественото е, че по време на полета се бях самоидентифициралс голямо съответствие като при моята самоидентификация в този момент си бях припомнил, бях осмислилкато цяло и си бях казал кой съм, как се казвам, какъв съм, какво образование имам, в коя държава и в кой институт съм учил, в каква институция и какво работя, какви интереси имам, какво съм писал в младежки години(дори това, че съм се занимавал с научна фантастика и че още като ученик съм започнал да пиша разкази), в кой град живея, представих си улицата, на която живея и приблизително обстановката наоколо, а всички тези елементи бяха свързани с различни асоциации и предизвиквани от тях образи, които създаваха едно чувство за запълненост и даваха общото възприятие за собствената ми самоличност, за собственото ми "Аз".


Състояния и форми

Както когато сънуваш обикновени сънища, така и когато вече си осъзнал, че се намираш в сън и след това в процеса на самоидентифициране, можеш да изпиташ възприятия за различни състояния и форми на контакт със ситуациите в сънищата си,  на тяхно наблюдение или на участие в тях. Много често тези състояния и форми съдържат елементи и аспекти смесени и взаимно проникващи се, пораждащи  възприятия за дуализъм и многозначност, същевременно често спонтанно приемани за естествени, което затруднявапостигането на осъзнаване, че сънуваш, както и впоследствие самоидентифицирането. В зависимост от тези състояния и форми при отделни сънища се определят и възможностите да достигаш различна степен на резултатите си. Основно правило е че постигнатото веднъж не остава гарантирана даденост и ниво завинаги. То може да се затвърди и развие само чрез постоянната и продължителна практика. Основна особеност е често срещаният дуализъм и многозначност. Често изпитваш възприятие за двойственост. В частта за особеностите на сънищата бе споменато за различни проявления на възприятия за дуализъм. Много често е явлението в сънищата, когато се възприемаш едновременно и герой в събитията, и наблюдател отстрани. Често без да обръщаш внимание на това възприятието ти в съня е смесено сякаш си едновременно в ролята и на сценарист и режисьор, и на изпълнител и наблюдател, или в ролята на режисьор и наблюдател, или едновременно на наблюдател и действащо лице. Това осмисляш когато си припомняш ситуацията в съня. Даваш си сметка, че си преминал през различни смесени състояния, при които сякаш самият ти определяш в съня си какво трябва да се случи, а после то се изпълнява с твоето участие. И докато ти участваш в действието, сякаш се наблюдаваш отстрани.
Самоидентификацията може да е повърхностна и частична, или по-задълбочена и обхватна. В процеса на самоидентифицирането също може да забележиш двойственост. Утвържденията за твоята самоличност може да ги усещаш като излизащи от твоето съзнание и едновременно с това сякаш съобщавани от някой друг за герой, когото наблюдаваш. Може да има липсващи звена в идентифициращата те информация, но да не се появяват асоциативни връзки, които да ги изясняват и попълват. Може да липсват важни елементи, но при ниска степен на "осъзнатост" това просто да не ти прави впечатление, да го приемаш автоматично и да продължаваш нататък с наблюдението-действие. Въпреки разбирането ти в „осъзнатия“ ти сън за важността на самоидентифицирането ти, това действие може да започне и да продължи в голяма степен спонтанно като ти, макар че в този момент се самоидентифицираш, сякаш приемаш утвържденията за реалната си личност идващи отвън, бидейки слушател, наблюдател отстрани и едновременно героят в действието. Във всеки случай, нямаш прякото и непосредствено усещане за собствените си мисловни импулси и тяхното блуждаене посред коридорите на паметта ти в асоциативния поток извличащ елементите и информацията за собствената ти реална самоличност.
Тези състояния, посочени тук в пряка връзка с осъзнаването в „осъзнат“ сън, ще се наложи, цел по-добро систематизиране на цялата проблематика, да ги разгледам отново и по-подробно в частите за осъзнаването на „Въображаемото Аз“ (и „Почти-Реалното Аз“) и за вариациите на сънищата и вариациите на припомнянето и визуализирането.


Основно значение на самоидентификацията

Особено важно е по време на "осъзнатия" сън да се самоидентифицирашвъзможно най-пълно кой си. Всъщност, това е необходимо и задължително, за да може сънят наистина да се определи като "осъзнат" (макар и в една или друга степен, в зависимост от конкретността и обхвата на самоидентифицирането).
Защото иначе, ти можеш да имаш общото усещане, че това е сън, да си разбрал, че сънуваш, сънят ти може да е ясен и с подробно действие, но да нямаш представа и да не си в състояние да се досетиш кой си. Още повече, в духа на принципа на механизма за приемане на нелогичността и незадаване на въпроси, дори и по време на сън, в който си разбрал, че сънуваш, може дори въобще да не ти хрумне да си поставиш такъв въпрос и, макар и разбирайки че сънуваш, да се приемаш просто като себе си, без в ума ти да възникне нужда от подробности, без да имаш представа и без да те интересува откъде идваш, какъв си в реалността си извън сънищата, какво си правил и как си стигнал до този момент. Може просто да си продължаваш да се движиш по течението на действието в съня с възприятието и представите на твоето "Въображаемо Аз", без да си даваш сметка кой си в реалността на будния ти живот, без да свързваш възприятието за своето "Аз" с реалната си житейска история и без да има контакт и асоциативни връзки с паметта ти.
В съня си може да разбереш, че сънуваш и да не ти се наложи да полагаш усилия да не правиш "резки движения", защото в "осъзнатия" си сън ти може да си спонтанно пасивен. Да наблюдаваш себе си отстрани как се плъзгаш по течението на събитията, разбирайки, че това е сън и разглеждайки събитията сякаш гледаш кино, усещайки понякога дуалистичното възприятие и на собствено участие. Освен липсата на намерение и усилие да се самоидентифицираш не се появява никакъв импулс за променяне на нещо от заобикалящата среда и действие. Ти си придобил знанието и възприятието, че всичко около теб е въображаемо, без да се идентифицираш с реалното си "Аз" и без да си в състояние да контролираш събитията. "Осъзнавайки" че сънуваш, ти си пасивен наблюдател на филма на своя сън. През ума ти въобще не минава мисъл да се опиташ да промениш нещо. Ако такъв опит за промяна спонтанно ти се случи - веднага ще се събудиш.
И в двата случая (на автоматично плъзгане по течението и на опит за промяна и събуждане) може да не си стигнал до момента да се запиташ кой всъщност си ти, просто ще се възприемаш като някаква даденост, всичко ще ти се струва естествено, а твоето присъствие на това място ще ти изглежда най-логично. Ще си разбрал, че сънуваш, но няма да си стигнал до мисълта за това кой си ти и от къде идваш.


Спонтанно самоидентифициране

Когато още нямаш опит, както опитът за активно действие и промяна на обстановката, така и самоидентификацията може да е активност натоварваща процеса и водеща до събуждане, ако започнеш да се фокусираш върху нея. Но тя може и да се инициира спонтанно, без да е резултат от някакви твои активни размишления относно самоличността тии решения или стратегии как да се стигне до нея. Ако не започне спонтанно с внезапното появяване на знанието за това, кой си в действителност, след което да се нареди верига от асоциации за твоята реална самоличност, което е най-вероятно да се случи, тогава процесът би имал нужда от начален тласък с появата на общия въпрос "кой съм". А в контекста на свойството, присъщо за сънищата, да нямаш нужда да си задаваш въпроси, възникването на такъв въпрос или трябва да се определи като спонтанно или случайно предизвикано от ситуацията в съня, или да е част от сценария на Генератора на сънищата.
"Осъзнаването", че сънуваш, знанието, че можеш да загубиш тази възможност и да се събудиш и идеята, че е добре да успееш да се задържиш в този сън, за да видиш какво ще се случи по-нататък и да провериш какви биха били възможностите, от само себе си предизвиква и въпроса за това кой си ти в реалността ти извън този сън. Не винаги можеш да си наложиш пасивност и да се спреш от спонтанни активни реакции. Генераторът на сънищата се намесва в съня ти дори и когато си се осъзнал в него. Модифицира сценария и се опитва отново да те вкара в него. Самото възприятие за себе си в контекста на "осъзнатия" сън се превръща в процес на самоидентифициране, независимо от това дали този процес би натоварил ситуацията в съня и би довел до събуждане. Освен това, при такова спонтанно самоидентифициране ти не винаги би имал в същия миг времето и възможността да анализираш ситуацията, да се досетиш да възприемеш пасивния подход и да спреш асоциативния поток на самоидентифициране.


Същност на осъзнаване, самоидентификация, връзка с будната памет

Когато по време на сън си "осъзнал", че сънуваш (и още повече когато започнеш да се самоидентифицираш), ти правиш връзка с определени елементи на трайната си памет и в този смисъл - с функцията на будното си съзнание, което оперира с този вид памет. Започваш да си изясняваш кой си всъщност и да се самоидентифицираш. Как Генераторът на сънищата избира точно онази зона на паметта ти, където се съхранява идентифицираща те информация? Как той намира пътя към центъра на твоето самосъзнание, осигуряващ твоето постоянно възприятие за непрекъсваемостта на твоята идентичност? Започваш да се чуваш как повтаряш определения за това кой си и какъв си. "Чуваш"и "виждаш" в съзнанието ти да възникват изречения, които ти припомнят елементи от твоето настояще и минало в реалния свят на будните и твоето позициониране в него. Това вече не е случайно срещане на разхвърляни елементи в Океана на елементите на твоето съзнание, които се рекомбинират по причудливи начини. Това е целенасочено и свързано извличане на точно определени данни за самия теб, за твоя живот и реалния ти свят, която би могла да идва в тази форма и порядък само от подредена информация в трайната ти памет, принципно управлявана от будното съзнание.
Такава самоидентификация при "осъзнаване" на сън в началото на моята практика ме накара да се замисля по-дълбоко за механизма и за различните възможни степени и нюанси в подобни състояния.
Самоидентифицираш се в състоянието на "осъзнат" сън като си повтаряш кой си и с какво се занимаваш, как се казваш, къде живееш и какво работиш, но все пак това състояние не е същото както състоянието ти, когато си буден. Въпреки, че се идентифицираш по такъв начин и"Въображаемото ти Аз" в съня ти свързва мисълта си и представата за себе си със знанието за различни обстоятелства, факти и моменти от реалния ти живот все повече приближавайки се към същността на реалното ти "Аз" и превръщайки се в "осъзнатия" ти сън в "Реално Аз", сякаш всичко това става и остава в пелената на някаква частичност на реалността. Ти си в ролята на своето "Реално Аз" и едновременно донякъде си наблюдател отстрани. Определяйки своята самоидентификация ти я изговаряш и едновременно я чуваш произнесена отвътре и от другаде. Сякаш някой отстрани ти подава тази информация и ти го казва и едновременно с това ти си този, който го мисли и си го казва.
Ставаш свидетел на процеса на самоидентифициране, който ми се случи след като се изплъзнах от стената на сградата и полетях в широка дъга над площада и надолу към земята. Преминаваш подобен ход на самоидентифициране, което може да е в по-ниска или в по-висока степен - с по-малко подробности или по-пълно и обхватно. При по-висока степен ще почувстваш как се отварят каналите към паметта ти и си в състояние да си спомниш множество неща за себе си, своя живот и света в който живееш когато си буден. Ставаш свидетел как започваш да си повтаряш неколкократно различни неща за себе си. Повтаряш си ги или по-точно те възникват в съзнанието ти и се повтарят. Независимо от това дали формулираш точно целите фрази и думи, или си ги представяш като такива, ти ще ги възприемаш като завършени формулирани фрази. Всяка дума и фраза ще е свързана с букет от асоциации и представи за нещата, отнасящи се до нея. Те ще включват по смисъла си и в някаква форма на думи твоето име ("Аз съм..."), професията ти ("Аз съм..."), мястото, където работиш ("Работя в..."), къде си учил ("Завършил съм..."), какво си правил, например това, че си писал разкази още преди 40 години ("Писал съм..."), представа за улицата на която е домът ти ("Живея на тази улица долу..."), представа за града ти ("Това е София...").


Степен на самоидентифициране

Цел в началните стадии на Първото ниво на Йога на интегралното съзнание е да постигнеш в състояние на "осъзнат" сън същата степен на самоидентификация с пълния достъп до ресурсите на паметта, каквито имаш в будно състояние. Това означава, че ти си в "осъзнатия" сън във въображаема обстановка и евентуално с различаващсевъншен физически вид (или пък без усещане за физическо присъствие в конкретен случай със своето тяло), в развитието на някаква ситуация, но ти знаеш, че това е сън, осъзнаваш напълно и знаеш кой си в реалния свят, така както го знаеш когато си буден, и знаеш всичко за реалния свят, за себе си, своя живот и спомени, което би могъл да знаеш в обичайно будно състояние, имаш същия достъп до паметта си, както когато си буден. Твоето „Въображаемо Аз“ в съня ти се е трансформирало в „Реално Аз“, което от своя страна е станало идентично с твоето реално „Аз“ от реалния ти живот в будно състояние.
Но това е много висока степен на осъзнаване и самоидентифициранев съня, която се постига на етапа, когато вече имаш сериозен напредък в процеса на интегриране на своите "ВъншноАз" и "Вътрешно Аз" и си вече почти готов да откриеш пътя, водещ към Портала към Вътрешната ти сфера.
Дотогава степента на твоята "осъзнатост" в съня ще е доста далече от състоянието на съзнанието ти когато си буден, а "осъзнатостта" ти, възприятието ти за твоята идентичност, обхватът на самоидентификацията ти и връзката ти по време на „осъзнатия“ сън с познанията ти за реалността ще са сравнително частични. С напредването по Пътя те ще стават все по-задълбочени и пълни.


Приемственост в идентичността

Има един основен проблем, свързан с приемствеността на идентичността, на състоянието на самосъзнание. Дори ако имаш сравнително висока степен на "осъзнатост" в съня, когато се събуждаш и преминаваш от състоянието на сън в будно състояние, каква е степента на приемственост и непрекъсваемост на възприятието ти за твоята идентичност, на себеусещането ти на твоето собствено "Аз"? Този въпрос е съществен във връзка с усилията да постигнеш взаимна връзка, последователност и приемственост между отделни "осъзнати" сънища. За да може, при преминаването награничния момент между съня и събуждането,ефективно да се постигне пълна непрекъсваемост, приемственост и сливане в осъзнатостта на „Реалното Аз“ в различни отделни „осъзнати“ сънища, разделени от междинни събуждания, и реалното „Аз“, би трябвало в състоянието на „осъзнат“ сън да си до такава степен осъзнат както би бил в будно състояние, или поне приблизително в такава степен (евентуално макар и без пълен достъп до ресурсите на паметта си).И в един следващ момент си в състояние директно да преминеш на режима, характерен за състоянието непосредствено след събуждане,изразяващо същинското будно съзнателно състояние, запазвайки непрекъсваемост във вътрешните процеси на постоянна пълна самоидентификация и усещане за собственото "Аз".Но тогава би възникнал въпросът доколко това би било сън?Или ти би бил в някакво особено квази-будно състояние – буден със съответните видения, буден, който вижда сънища, а може би не сънища, а картини, произвеждани паралелно от твоето съзнание?Доколко това би бил вече същински сън?Дори ако се окаже, че и при тази висока степен на "осъзнатост" в съня мозъкът ти продължава да излъчва електромагнитни вълни, характерни за състоянието на фаза РЕМ на съня или близки до тях?Едва ли би бил в категорията на обичайните "осъзнати" сънища. Доколко един „осъзнат сън“ със степен на осъзнатост и самоидентификация, достигаща до осъзнатостта и самоидентификацията при обичайното будно състояние (да оставим настрана способността за контрол, задържане и трансформиране), би могъл да се нарича сън и би съответствал на същността на понятието сън?
По-скоро такова пълно съответствие и приемственост биха били присъщи за "осъзнатия" сън на едно твое евентуално почти интегрирано "Аз", когато вече си постигнал съответно качество, открил си верните вътрешни пътеки, прекосил си объркващите зони и полета, ограждащи сцената на твоите сънищни светове и пространства, преминал си по ръба на бреговете на Океана на елементите и си успял да стигнеш пред прага на Портала, водещ към личната ти Вътрешна сфера.

Дали винаги има прекъсване на самосъзнанието между сънуването и събуждането. В конкретния споменат осъзнат сън, аз наблюдавах директно процеса на продължаването на ситуацията и процеса на нейното избледняване и изчезване, включително момента, в който избледняването се превърна в тъмнина и появяване на усещанията на лежащото събудено тяло. В този смисъл моето самосъзнание сякаш плавно премина от състоянието на "осъзнатия" сън в будното състояние.Прекъсване би имало ако няма такова пряко наблюдение на процеса и ако има някакво своеобразно бяло петно и рестартиране между двете състояния.
Прекъсване естествено има при събуждане след сън, в който ти не разбираш че сънуваш и се изживяваш като съвсем различна личност, макар и с усещане на свое самосъзнание и осъзнаване като съответно абстрактно „Аз“, в зависимост от гледна точка на каква собствена идентичност са твоите възприятия на "Въображаемо Аз" или от това каква е била степента ти на осъзнаване по време на съня.

В една друга подобна ситуация на "осъзнат" сън бях в обстановка, в която се появи баща ми. Разбирах, че сънувам и трябва внимателно да изчакам без резки мисловни движения, за да се задържа в тази ситуация и тя да продължи. Бях самият "Аз" с едно общо вътрешно усещане за себе си, такъв какъвто съм, макар и без в този момент да започна да си формулирам и изреждам елементи за собсвената ми идентичност. Нямаше специален процес на самоидентифициране, който принципно е един от аспектите на осъзнаването в съня. Усещането ми за себе си бе общо. Същевременно край мен бе моя баща такъв какъвто го помня. Наблюдавах обстановката и видях, че картината около мен не е много ясна, беше някак си бледа, бе някак си на точки както работи телевизор с развален образ и с изображение на точки или снежинки. Гледах общо и всеобхватно на картината около себе си. Мина ми през ума, че нещо във виждането ми не е фокусирано. Тогава насочих погледа си в определено направление и към определена част от окръжаващата ме обстановка, насочих поглед, за да си го фокусирам, да видя конкретните детайли от картината на това място. В момента, в който направих това и се вгледах по-внимателно и фокусирано картината започна да избледнява и да се разпада и аз установих, че вече съм в будно състояние и видението е изчезнало.
В тези конкретни примерни ситуации, независимо от това, че в съня не си бях казал кой съм, как се казвам, какъв съм, какво работя, с какво се занимавам, нито пък си бях припомнил история на моето минало и живот и други факти от паметта ми, усещането ми за самия себе си, за моето собствено "Аз" беше пълно и сякаш напълно идентично с реалното. Преминаването от състоянието на „осъзнат“ сън в будно състояние се бе случило плавно, директно, без прекъсване или прескачане в осъзнатостта и във възприятието за моето самосъзнание.

История на търсене

Още преди да започна активно да се занимавам с овладяване наспособността за редовно постигане и преживяване на осъзнати и контролирани сънища, аз вече няколко пъти спонтанно бях постигал „осъзнати“ сънища.
Спомням си, че изпитахподобен спонтанно появил се"осъзнат" сън, както и възприятието впоследствие за неговото припомняне, още в периода между 1990 и 2000 година, въпреки че в онези годиниоще не се бях впуснал в тази практика, а съзнанието ми бе насочено предимно "навън". В онзи период силно преобладаваше интересът ми към проумяване на мистериите на физическата ни реалност чрез теоретично усвояване и осмисляне на достигнатите фундаменталните познания според наложилите се по онова време стандартни и приети или поне обсъждани на „академично“ нивонаучни представи и концепции – по проблематиката на относителността, пространството и времето; квантовата механика; "стандартния модел"; космологията; хипотезите (или спекулации) за "струните" и други подобни.
Това десетилетие бе период на посветени интереси и "външни" проучвания, след като вече бях успял да изляза от един предишен етапвъв времената между 1979 и 1989 година, в който, независимо че се бях въвлякъл да изучавам досадни и в повечето случаи фалшиви и умопомрачаващи политически дисциплини и след това да се занимавам и да си вадя хляба с тривиални и банални административни дейности(сред не по-малко "фалшиви" хора), интересът ми към източната мъдрост, философски концепции и традиции, към идеите за наличието на "вътрешни енергии", както и в тази светлина към източни практики и бойни изкуства,  ме бе крепял и ме бе настройвал да търся пътя навътре в собственото си „Аз“ с повече или по-малко успешен резултат.
През първите години след 2000 година мисълта ми се насочи към темата за "осъзнатите" сънища, но тогава все още не бях започнал да подхождамсистематизирано и изчаквах евентуално да постигна някакви спонтанни резултати, като в течение на тези няколко години акцентирах върху стандартни практики по Хата йога. Въпреки че още не бях започнал със системна и сериозна практика специално по Пътя на сънищата, в периода между 2001 и 2004 година когато бях в Индия няколко пъти успявах спонтанно да достигна състояния на "осъзнати" сънища.
Когато,след завръщането ми от Делхи през 2004 година,започнах ежедневно и активнода се занимавам с практиката за овладяване на сънищата си в продължение на дълъг период от години наред, постигах не веднъж преживявания на различни по вариант и степени на осъзнатост или контрол осъзнати и контролирани сънища. В практиката си през тези години усвоих метода за развитие на способността за постигане на такъв вид сънища чрез системното ежедневно припомняне, визуализиране и записване.
Това многогодишно вътрешно преживяване и системна практика бе и началото на моя Път на формулиране на Йога на интегралното съзнание и за намиране и отваряне на Портала към личната ми Вътрешна сфера и откриване на пътя отвъд нея.


Осъзнаване в съня, полет през стената и самоидентифициране

2 октомври 2010 г. Когато съзнателно полетях в съня си и след като преминах през една стена летях от петия етаж и се приземих, не беше първият път, но беше най-яркото "осъзнаване" на сън до този момент в началните етапи на моята практика.
Щом "осъзнах", че сънувам, веднага пред мен се появи въпросът какво ще направя, какво мога да направя и какво трябва да направя. Този въпрос нямаше да се задържа в ума мимного време. Изглежда решението се появяваше светкавично без да ме изчаква. Сякаш вече бе предопределено какво ще направя. Едновременно с въпроса, аз си помислих, че сега трябва да полетя. Най-после имаше такава ситуация и възможност! Щях да проверя и да видя какво ще се получи. Сякаш идеята за полет ми бе програмирана в случай, че разбера, че сънувам.
В този миг не ми мина през ум да стоя на едно място и да чакам, за да видя какво ще стане. Както винаги си бях представял евентуални свои действия в подобно състояние, в миговете, когато осъзнавах, че това е сън, си помислих, че трябва да извърша някакво особено и невъзможно действие, за да проверя какво може да се прави в състояние на сън. Но не за да проверя дали това е сън, това бе ясно за мен като аксиома. Все пак, ако се съмняваш в нещо и искаш да го провериш, за целта не скачаш от петия етаж.
Не съм обмислял дълго, решението бе взето веднага, на момента, в който разбрах, че сънувам. Първото нещо, което ми мина през ума, беше полет. Същевременно виждах стената вляво и си помислих, че ще излетя към нея и ще я достигна, и едновременно си помислих, че това е добра възможност да проверя дали и как може да премина през нея. Всички тези размисли се случваха в един миг. Нямаше време за обмисляне на евентуални възможности и последствия при един или друг вариант. Някак си се сещах, че дори и при "осъзнат" сън в началото на практиката и усвояването на уменията не всичко може да се направи. В основата на възприятията ми стоеше усещането, че и преди при "осъзнат" сън не всичко съм успявал да направя, че уменията се изграждат с много упражнения, и че преминаването през стена е едно от трудните неща. Нямах спомен да съм го правил. И ето сега имаше добра възможност да опитам. Вляво беше парапетът и аз си помислих, че ще излетя над него. Излитането и преминаването през стената щеше да е добро подходящо действие за потвърждаване на възможностите в "осъзнат" сън.
А за това, че е сън - нямаше нужда от потвърждение. Макар че малко по-късно за миг си помислих – "ами ако не е, ще се пребия". Изглеждашесякаш в един миг се бе опитала да се прокрадне някаква сянка на съмнение, но това бе само проява на логиката на допускане на очевидно абсурдното, което предполага естествено отричане. Все пак в определен момент вече бях получил това неоспоримо възприятие –бях "осъзнал", че сънувам. "Въображаемото Аз", с което в съня си се бях идентифицирал, още преди да разбера, че сънувам и сънят ми да се превърне в "осъзнат", имаше някои общи елементи с реалното ми "Аз". Например, действието се развиваше в сграда, която в съня си асоциирах с жилищната сграда, в която реално живеех, улицата, входа на сградата и стълбищните площадки - всичко това се асоциираше с реалните, макар и да имаше някои дребни различия в детайлите. Но още не бях започнал да се самоидентифицирам с реалното си "Аз". В момента, в който разбрах, че сънувам, това все още беше "осъзнаване" и знание на моето "Въображаемо Аз" с характеристики близки до "Реално Аз", което се намираше в среда, която в голяма степен наподобяваше реалната, но то все още не бе започнало да си задава въпроси и да си изяснява конкретно кой съм, откъде съм дошъл и какъв съм бил. В същия момент, когато бях разбрал, че сънувам, все още не се идентифицирах с мисли или с думи с реалното си "Аз", макар вече да имах някакво общо и разлято усещане за себе си, а бях започнал да се питам какви невероятни действия и полети мога да предприема, за да установя възможностите си в света на сънищата. Тази идея бе пряко свързана с идеята за развитие и усъвършенстване на такива възможности. Тази мисъл предшестваше процеса на самоидентифициране. До момента, в който малко по-късно щеше да започне процесът на самоидентификация с реалното ми "Аз" и осмисляне на това кой съм всъщност, щях да остана в ролята и с възприятието си на "Въображаемото Аз", което, за разлика от обикновените сънища, бе разбрало, че сънувам и че всичко наоколо е само една въображаема обстановка, един сън с много най-различни възможности за неограничени действия.
Знанието, че сънувам и че съм в състояние на сън се бе появило внезапно както разглеждах стъпалата на стълбището. То идваше отвътре и беше като аксиома. В стъпалата бях видял нещо странно, нещо малко по-различно. Очевидно бях направил сравнение със спомените си за това какви би трябвало да са реалните стъпала. Бях направил асоциативна връзка с паметта си и бях стигнал до прозрението за нереалност на ситуацията и за сън. От определен момент в съня просто чувствах и знаех вече, че това е само сън. Колкото и понякога да се водим в съня по сценария на Генератора на сънищата и да изпълняваме някакво действие без в момента да се замислим, все пак самата същност на осъзнаването включваше елемент на свободна воля и самоконтрол. Евентуалното опасение би означавало да приемам ситуацията за реалност, а не за сън. Ако се бях съмнявал сериозно дали е сън, едва ли бих решил да излетя, за да преминавам през стената. Както не бих предприел по този начин преднамерено и обмислено такова действие в обикновен ("неосъзнат") сън, в който спонтанно бих приемал обстановката като реалност и съответно не би ми минало през ума да преминавам през стена и да прелитам. Макар че, от друга страна, много често в "неосъзнати" сънища летим и правим невъзможни иначе неща, само че това става спонтанно без да се замисляме и без да изпитваме необходимост да си задаваме въпроси за странните и нелогични неща, често възприемайки себе си и отстрани - като наблюдатели, или с двойствено възприятие.
Така че, при този "осъзнат" сън на този негов етап (преди да започне самоидентифицирането ми) се съчетаваше разбирането, че ситуацията е сънищна и въображаема със знанието, че каквото и да направя то няма да ми навреди, именно защото това е сън, а не реалност и не действат нормалните физични закони и опасности.
Същевременно, въпреки, че полетът изглеждаше като решен съзнателно с определена цел, гледайки назад и припомняйки си, понякога впоследствиеми възникваше въпросът, доколко, знаейки че сънувам, съм действал наистина със свободна воля или сънят все пак бе следвал някаква своя собствена логика. Участник ли бях в съня или външен наблюдател на ситуация сякаш развиваща се покрай мен, сам ли измислях решенията или някой ми диктуваше отвътре мислите в съня, макар аз да усещах, че това е моята воля и аз взимам решението. И като казвам "аз" и "някой" кого точно имам предвид и каква разлика правя?Генератора на сънищата във "Вътрешното Аз"? "Въображаемото Аз" от ситуацията в съня, "осъзнало", че се намира в сън?Частично пробудено и активирано "Външно Аз" - "Въображаемото Аз"в процес на самоидентифициране с реалното ми "Аз" и превръщане в "Реално Аз" в съня ми, или друго?
Кой бе решил да пробия стената и да прелетя през нея? Все още не бе започнала самоидентификацията ми, но имах някак си отстрани общо усещане и познание априори за себе си като за реалния "Аз".Аз ли бях взел решението чрез размисъл на момента и непреднамерено като "осъзнало" се "Въображаемо Аз", което, със същата спонтанност както осъзнаването, че се намира в състояние на сън, е получило  и познанието за съществуването и характера на реалното ми "Аз", с което малко по-късно ще започне да се идентифицира, или това бе пореден сценарий на Генератора на сънищата. Въпросът коя част на съзнанието ми е била извор на решението има смисъл дотолкова, доколкото има смисъл понятието "осъзнатост" и "осъзнат" сън когато говорим за неинтегрирано съзнание разделено на "Външно Аз" и "Вътрешно Аз".Аз си го задавам от практична гледна точка, за да мога да определя степента на "осъзнатост" на съня, изхождайки от възприятието за собствено "Аз", разбрало, че сънува и припомнящо си кой е в действителност човекът, който спи и сънува този сън, с чие реално съзнание съвпада това възприятие.
След като е било получено просветлението, че си в сън и сънуваш, границата между "Въображаемото Аз" и "Реалното Аз" става тънка и започва постепенен процес на "преливане" и трансформиране, защото още от първия момент на осъзнаването че си в сън, ти автоматично получаваш общи спомени за себе си, макар че може да са периферни или разбъркани, и макар и да не е започнал още същинският процес на ясно и конкретно формулиране на собствената идентификация.
Осъзнаването, че сънуваш, както и съмнението идват някак автоматично, както и продължаването на възприятието, че това е сън и следователно не е реално и няма опасност за физическото ти благополучие в реалността. Автоматично както продължава движението по инерция.
В това състояние все още нямаше много място за анализи и асоциативни връзки с паметта ми и с реалното ми "Аз", каквито бих могъл да правя в будно състояние. Все пак това бе състояние на сън, макар и "осъзнат", а не будно състояние.
Със сигурност има различни степени в състоянието на "осъзнат" сън. Тези степени зависят от придобитата способност за задържане, от дълбочината и обхвата на самоидентифицирането и от уменията за контрол и трансформиране. В зависимост от степента на самоидентификацията по време на "осъзнат" сън произтича различното доближаване до мисловната форма и разсъдъчно-аналитичната проява, характерни за будно състояние. Затова процесът на самоидентифициране е зависим от степента, в която по време на "осъзнатия" си сън успяваш да намериш път към паметта си, да направиш връзка с нея и да се стигне до двупосочен асоциативен поток.
Още преди да започна да го проверявам на практика по време на "осъзнати" сънища,  бях обмислял, че вероятно не всичко може да се направи по време на съня дори при състояние на "осъзнат" сън, независимо от това, че само сънуваш и ти се иска да направиш какво ли не, и че може би си мислиш, че веднъж разбрал, че сънуваш ще можеш да правиш всичко, за което си помислиш и поискаш без ограничения. Поне в началните етапи на практиката докато все още не си напреднал е така - не може да се прави всичко, което би си наумил. Поне докато не се научиш, докато не усвоиш способностите да правиш такива неща. Например, ако при този "осъзнат" сън тогава ми бе дошло наум да се окажа насред полето и пред мен да се появи един дворец, да вляза и тръгна из него (нещо,за което често си бяхмислил като обект за материализиране при "осъзнат" сън), или да се окажа в него (достатъчно материал имах в съзнанието си от реални посещения на дворци и замъци и от различни филми, които бях гледал), да има трапеза с димящи блюда и чаши с напитки... Най-вероятно (или по-скоро, със сигурност) тогава това просто нямаше да стане и нищо нямаше да се получи. Опит за такова трансформиране на средата би си останал без резултат.От такова усилие, или от намерението и желанието да го направя по време на "осъзнатия" сън,сигурнощях да се събудя. По-малко вероятно ми се струва без да се събудя да се бях оказал в някаква мъгла или каша вместо в двореца. За проектирането в миг и реализирането на обекти с подобен мащаб и характер е необходим съответният личен капацитет на способностите. Нужна е практика за успешно постигане на такива "материализации" така, че едновременно и да задържиш състоянието си на "осъзнат" сън и да продължиш. Зависи от тренинга, от постигнатите умения и от това колко си напреднал с практиката.
Отлепих се от пода и се насочих над парапета към стената с главата напред. В този миг, едновременно с политането, си казах: "Ами ако това не е сън? Ще се пребия." Но самото задаване на въпроса дали би могло това да не е сън бе придружено с отговор. Сега вече бях видял и "осъзнал" множество различия в обстановката с оригиналното място, което изразяваше - моя дом. Сега вече преценявах множество елементи от случилото се до момента, които бяха в противоречие с логиката на будната ми реалност. Знаех, че това е сън, беше знание „отгоре”, даденост, аксиома. Така че въпросът за миг "ако това не е сън?" бе само в порядъка на едно алтернативно мислене, в което често допускаш или си представяш обратното на допустимото и приемливото, или онова, което никога не би направил, отричайки го по този начин. Същевременно си повтарях: "това е сън, сънувам".
"Ами ако не е сън?" - си бях помислил в първия миг, когато се хвърлях през парапета. Ако беше сън очаквах да мога да премина през стената и да продължа да летя. Щях да видя дали това е възможно или какво щеше да се случи. А ако не бе сън, просто щях да се ударя лошо в стената и да падна на стълбището, само щях да се натъртя или да си счупя нещо. Тези разсъждения се случиха за миг, всъщност не бях имал много време за размисъл откакто разбрах, че сънувам. Дали въобще щях да успея да стигна до стената? Но ето,  че летях над парапета - това при нормални обстоятелства едва ли би ми се удало по този начин.
Два-три метра до стената. Главата ми се докосна и започна да потъва в нея. Стената меко се уви около лицето ми. Щях да премина през нея, да изляза от другата й страна и да продължа полета си във въздуха извън сградата. Когато навлязох и започнах да преминавам през стената, усетих смяната на средата около мен. Меко и безболезнено, лицето и тялото ми постепенно навлязоха ведна по-плътна субстанция,бях засмукан в някакво пространство пълно с непрозрачна, седефена гъста течност, бях се плъзнал бавно през стената на тази перлено мъглива субстанция и навлязъл сякаш в резервоар пълен с някакво белезникаво полупрозрачно желе, чиито размери не можех да разбера, а и не ме интересуваха, аз полагах усилия да плувам, а навсякъде около мен бе тази субстанция, мислите ми протичаха в миг, нямах време да наблюдавам и анализирам, а за характера на средата си бях дал сметка впоследствие, аз гребях с ръце, сякаш плувах във вода, а докато загребвах усещах, че се придвижвам напред, но доста бавно, бавно напредвах, преминаването ми не стана бързо, а беше процес, не изпитвах нужда от въздух и не се задъхвах, ръцете ми загребваха, но без особен резултат, така, както би билоако бях във вода, а като се опитвам да плувам ръцете ми загребват само въздух, и така не успявах да се придвижа напред. Бях в тази по-плътна желеобразна среда на стената, а ръцете ми сякаш загребваха само въздух. И все пак съвсем бавно постепенно се придвижвах напред. Всъщност, въпреки усещането за бавния и продължителен процес на безпомощно плуване, когато вече излизах от стената имах усещането, че всичко това е продължило кратко, 2-3 секунди, след което бях излязъл навън, бях се изплъзнал от средата, бях освободен и плавно изхвърлен от стената. Бях се измъкнал от стената, някъде високо по фасадата на сградата. В конструкцията на реалната ни сграда стълбището няма такава външна стена (нито сградата ни е толкова висока), но това бe дребно различие с реалното, на което в случая дори не бях обърнал внимание. Продължавах с полета. Прелитах от стената нанякъде и бавно и елегантно се придвижвах надолу към земята по идеално геометрично оформена широкадъга. После меко се приземих, стъпих на земята. Улицата, която малко по-рано бяхпрекосил, влизайки в сградата, и която беше аналог на реалната улица, на която се намира домът ми, сега се бе превърнала в някакъв широк непознат пуст площад. Огледах се. Видях улицата-площад и сградата, погледнах нагоре, откъдето бях пристигнал. После се събудих. Но това не беше всичко по време на този сън и този полет през стената.
Още веднага след като се измъкнах от стената и полетях плавно напред и надолу, започнах своята самоидентификация. Очевидно процесът започна спонтанно, тъй като нямаше някаква пряка връзка точно с момента на излизането ми от желеобразната субстанция на стената. Никога преди това в "осъзнат" сън не си бях  правил такава самоидентификация. Тя бе интензивна и пълна. Не казвам, че е била цялостна и че не е можело по-добре, не казвам също и че това състояние на "осъзнат" сън и самоидентификация е било идентично с обичайното будно състояние. Просто беше впечатляващо състояние на осъзнатост и реално самоидентифициране в "осъзнат" сън.
Следващите възприятия и мисли се осъществиха по време на полета след излизането от стената. Може би не съм си казвал точно така с думи: "това е осъзнат сън". Но сега вече,  освен факта, чесънувам, който бях осъзнал още горе на площадката преди полета, ми беше съвсем ясно и това, че в този момент сънят ми е от другия вид, от онези, при които по време на съня си "се осъзнаваш" и разбираш, че сънуваш. Изпитвах онази представа за случващото се, която ми се бе запечатала в съзнанието, когато в будно състояние се бях занимавал със същността на "осъзнатите" сънища. И разбирах, че това е точно от онази категория събития, за постигането накоито практикувах и към овладяването на които се стремях. Осъзнавах специалния характер на съня и на момента, в който се намирах. Усещах вътрешно, че трябва да имам желанието той да продължи колкото се може по-дълго. Просто знаех, че това е ценно и необходимо. Възприятията и усещанията, които изразяваха тези идеи и положения, сякаш бяха някакви мигновено появяващи се смислови картини, не бяха протяжни размисли и разсъждения.
Ако тогава бях разсъждавал по този въпрос, ако бях имал време да разсъждавам (и ако бях успял да "се осъзная" и да се самоидентифицирам до необходимата степен) сигурно щях да си напомня(нещо, което многократно съм си мислел в будно състояние), че, за да задържа и продължа съня,не трябва да правя резки физически и мисловни движения, не трябва да започвам да се опитвам да го променям, трансформирам и моделирам, трябва да стоя мирно и да наблюдавам, да не правя нищо повече, освен да съзерцавам случващото се, само и само състоянието на "осъзнатост" да бъде задържано и сънятда продълживъзможно по-дълго.
Очевидно, обаче, нито бях имал време да разсъждавам за това, нито необходимата степен на "осъзнатост", за да стигна до тези размисли, защото почти непосредствено след осъзнаването, че сънувам, аз бях полетях през площадката и бях започнал да се "процеждам" през стената на сградата. Сякаш някой друг бе определял в този момент действията ми, независимо от това, че аз разбирах, че сънувам и си мислех, че аз съм решил и решавам какво да направя и да правя. Може би на този етап сънят ми все още се развиваше по сценария на вътрешния генератор на сънищата, независимо от това, че се бях "осъзнал" и бях разбрал, че се намирам в състояние на сън.
Във всеки случай, поне на този етап на моето развитие по вътрешния път, на "навлизането ми навътре" и на интегрирането на двете страни на моето "Аз", както в будно състояние, така и в този случай на "осъзнат" сън (и в началната му фаза, когато все още доминираше "Въображаемото Аз" и по-късно по време на полета, когато протичаше процесът на самоидентифициране), себеусещането ми за своето "Аз"и състоянието ми като "Реалното Аз" не включваха възможности за пряк контакт с вътрешния генератор на сънищата и за получаване на информация за неговите планове и действия.
Кога си бях помислил, че трябва да се постарая да не прекъсне сънят? Когато вече бях полетял? След като вече бях направил рязкото движение за моделиране на съня с полет през стената. Когато вече бях "изплувал" от стената с усещането, че съм бил в огромен резервоар с полупрозрачно сребристо желе. В този момент на полета вече бе започнал да протича процесът на моето самоидентифициране. И като се замисля, всичко май се случваше доста бързо, макар и от друга страна да бе имало достатъчно време. Възприятието за време е различно. Може да го усещаш като неопределена протяжност. Може да го усетиш като един миг, и да знаеш, че в този миг са ти се случили множество събития. Дали мислите за необходимостта да се задържа в съня просто не са ми пробягали за миг през ума? Това бе концепция, изразяваща се в една мисъл, в миг – какво трябва да правя на този етап когато разбера, че сънувам и че има "осъзнат" сън. Какви са условията, за да се задържи по-дълго "осъзнатият" сън – за мен, на този етап от практиката ми, според капацитета, до който бях достигнал.


5. Вариации на сънища

Развиващи се ситуации, идейна приемственост и сливане на сънища. Сънищен свят.

Циклите на съня
В резултат на медицински изследвания се твърди, че сънят се разделя на цикли, които продължават около час и половина. Всеки цикъл започва с фаза „повърхностен сън“, преминаваща във фаза „дълбок сън“, следвани от фаза „РЕМ“ – (от английски език) фаза на „бързо движещите се очи”. Счита се, че по време на фаза „РЕМ” се появяват сънищата (или поне повечето от тях и по-ярките и подредените). Тази фаза е наречена така, защото е установено, че когато човек сънува очните му ябълки зад затворените му клепачи правят движения – обикновено наляво и надясно. С напредването на нощта и с редуването на циклите, първите две фази се скъсяват, а „фазата на сънищата“ („РЕМ“) се удължава по времетраене. Между всеки два цикъла след последната фаза „РЕМ“ има междинно събуждане. Ако се приеме дословно тази теория, излиза, че в една нощ с около осем часа сън (спане) се повтарят около четири-пет цикъла, а междинните събуждания са съответно около три-четири. Човек обикновено не запазва спомен за междинните си събуждания.
Моят опит показа, че тези положения трябва да се приемат само като теоретична обща схема. Когато сте усвоили донякъде практиката да си припомняте и визуализирате своите сънища и ако в определен период правите това при всяко междинно събуждане, ще забележите, че понякога тези събуждания, и съответно циклите между тях, или поне периодите със сънища, от които сте излезли, може да са много повече от три-четири. (Все пак трябва да се прави разлика между нощен сън с нормална продължителност и продължителен сън, който продължава и сутринта, когато може да имате многобройни събуждания и заспивания със сънища между тях.) Това би предполагало промяна в схемата – в продължителността на циклите и в тезата, че се сънува предимно във фаза „РЕМ”. Самите отделни сънища (сънуваните ситуации и елементи, които са изолирани една от друга по съдържание и смисъл на действието и се възприемат като отделни сънища) са много повече, защото и в една фаза те могат да са многобройни, преплитащи се или следващи, макар че обикновено не сте в състояние да осмислите това и да си припомните всички тях.
Според теорията, преди да влезете във „фазата на сънищата“ („РЕМ”), трябва да преминете през фазите на „повърхностния“ и на „дълбокия“ сън. Макар че с всеки следващ цикъл те се съкращават по продължителност, счита се, че те присъстват във всеки цикъл и съответно следва да отнемат определено време преди отново да потънете в сънищата си.
Моят опит показа, че и това не винаги е така. Когато сте усвоили практиката да наблюдавате и да си припомняте своите сънища, било то през нощта при междинни събуждания, било то сутрин, когато се излежавате и, за сравнително по-кратък период от време, многократно заспивате и се събуждате, установявате, че след поредното визуализиране заспивате и навлизате в поредното съновидение много по-бързо, отколкото може да се допусне, изхождайки от теорията за двете предварителни фази, през които трябва да се премине.
Когато осъществявате тази практика, наблюдавате часовника при всяко следващо събуждане, при което си припомняте и визуализирате току-що сънуваните ситуациии, отчитайки времето, отминало след предишното събуждане и визуализиране, и разбирате, че след заспиване почти веднага сте се потопили в сънищата си. Почти не е имало време за фазите на повъхностен и дълбок сън. Различни вариации на сънища и визуализации, описани в този текст, базиращи се на собствения ми опит, създават представа по този въпрос.


Сближаване на сънищата

Някои положения в теорията за структурирането на циклите по време на спане и сън в последователни фази - "повърхностен сън", "дълбок сън" и фаза "РЕМ", за мен се доизясняваха или изглежда понякога се опровергаваха от моята практика.
Ако теорията приема, че с всяко поредно заспиване със сънуване започванов пореден цикъл и във всеки цикъл задължително се преминава през всяка съответна поредна фаза докато се стигне до фаза “РЕМ”, в която се появяват сънища, моята лична практика ми подсказваше определени различия с теорията.
Въпреки схващането, че с всеки следващ цикъл се намалява продължителността на първите две фази и се удължава фазата "РЕМ" на сънищата, теорията изглежда не споменаваше за възможно прескачане на първите две фази.(За първите две фази теорията казваше също, че обикновено те не са източник на ясни сънища, че при тях все още не се сънува по начина както във фазата „РЕМ“.)Но,както се оказа при мен, в определени случаи при напредване на практиката, изглежда това се променяше. А може би при напредване на практиката на наблюдение и припомняне просто бях в състояние да забележа обичайни неща, които преди ми бяха убягвали. Забелязах, че често се стигаше до навлизане във фаза на сънищата (независимо от това коя ще е тя и как ще се нарича) почти непосредствено след заспиване. Особено сутрин, например, когато проверяваш часовника си,а след известно време се събуждаш отново след пореден сън и ново съновидение, и установяваш, че са преминали едва 10-20 минути. Това показваше, че с практика е възможно постигане на състояние, при което фазите "РЕМ" на сънищата (или фази аналогични по същността си на фазите “РЕМ“) да следват почти една след друга и дори да се постигне тяхното сливане с преливане на сънищата, приемственост и смислово продължаване на сънуваните ситуации. Моят опит показа, че това е така.
За да се случва това очевидно трябва мозъкът ти вече да е отпочинал, да си спал достатъчно и докато си си почивал да си бил достатъчно дълго време в съответните фази на повърхностен и на дълбок сън. Ако практиката на сливане осъществяваш от сутринта, тогава трябва да си се наспал през нощта и предишната вечер. Ако искаш да извършваш сливане на сънищата си през нощта, тогава трябва да си си отспал и починал през деня. Някои хора в определени периоди обръщат режима си - спят денем или сутрин до обяд, а будуват и работят нощем. Важното е мозъкът ти да си евзел полагаемите му се фази дълбок сън, почивка и възстановяване (макар че, както казвам на друго място, мозъкът изглежда никога не почива напълно, но все пак има различни форми на дейност и интензивност) преди да очакваш резултата с минимизиране на първите две фази и разширяване на фаза "РЕМ", и да развиваш практиката си, насочена към сливане на сънищата и постигане на тяхното смислово продължаване и непрекъсваемост. Докато си почивал с нормалните цикли и фази, ще си преминавал също през фази "РЕМ" и ще си имал също сънища. Някои от тях може да помниш и после да запишеш. Но тях оставяме настрана и се фокусираме само върху практиката след като са преминали тези обичайни цикли на съня. Необходимо е постигането на баланса - мозъкът ти да е отпочинал, да си му дал възможност за сън с обичайните цикли и фази, но същевременно да си запазил сънното си състояние, в което при кратки междинни събуждания продължаваш да визуализираш образи, ситуации и картини от предишните си сънища и си готов веднага отново да потънеш в тях.

Сутрешни бързи последователни сънища
Може така да ти се е случило, че през седмицата късно да си си лягал, гледал си телевизия до късно, писал си и си чел, работил си на компютъра до късно през нощта, а сутринта не си имал време да си отспиваш. Така през седмицата си натрупал умора. Идва съботата и имаш възможност през деня да си отспиш, да си починеш и възстановиш. Въпреки, че си спал през деня, вечерта си лягаш сравнително рано, а в неделя сутринта не бързаш да ставаш.
И по някое време, при първото или следващо събуждане сутринта, си припомняш и визуализираш една или няколко ситуации, сънувани през нощта. Отново заспиваш и като се събудиш си спомняш, че току що си сънувал определен сън. Имаш усещането, че не е минало много време след предишното ти събуждане и заспиване. Проверяваш часовника. Отново заспиваш, след което започва една поредица от заспивания и събуждания, при които визуализираш и си припомняш поредните сънища. Всеки път поглеждаш часовника и виждаш, че между отделните събуждания не е минавало много време. Периодите са понякога 15 минути, друг път 5 минути, 10 минути или 20 минути.
Усещането ти е, че всеки път след заспиване направо си се потапял в поредния сън. Сънищата ти са били с развити ситуации. Дори си спомняш моменти от поредното заспиване, когато докато си още буден и преминавайки в полусънно състояние, вече започваш да виждаш фигури, образи и картини, които постепенно придобиват дълбочина и движение и се превръщат в сънувана ситуация. Събуждаш се, визуализираш поредния си сън от тази сутрин, проверяваш часовника си и разбираш, че отново за съня ти не е имало кога да преминава през различни фази и след събуждането си направо си се потопил в следващата ситуация в съня, независимо дали това е било във фаза, наречена „РЕМ“ или в друга фаза.

Сутрин, когато продължаваш да "се излежаваш" и визуализираш и "наблюдаваш" сънуваните сънища и ситуациите, от които току-що си излязъл, усещаш себе си буден сред завивките в леглото, потънал сред образите от последните и предишните сънища. Погледнал си часовника и запомняш кое време е. Разглеждайки образите от сънищата си, в един миг си даваш сметка, че отново си се събудил, а образите, които току-що са те обграждали и ситуацията, в която си бил, не са били само  визуализация от предишните сънища, а са били от току-що сънуван нов сън. Знаеш, че само преди малко си бил буден и си визуализирал предишните сънища. Поглеждаш часовника и виждаш, че са минали едва пет или десет или петнадесет минути, през които си заспал и отново си сънувал. Имал си отново сън и ситуация с подробности, с различни усещания и аспекти. А само преди малко си бил буден, припомняйки сипредишните сънища. Дори забелязваш, че последната сънувана ситуация изглежда почти като продължение на предишните. Това се е случило в рамките на няколко минути. Положението не се променя дори ако е минал половин час. Не е имало време да преминеш отново, както се очаква, според предвиденото в теорията, фазите "повърхностен сън" и "дълбок сън", та чак тогава да сънуваш във фаза "РЕМ".
През цялото време – буден, визуализирайки предишни сънища и заспиващ, попадащ в нови сънища, си бил сякаш в някакво друго състояние, което не се вписва в теорията на стандартното разделяне на цикъла на задължителните фази. Това е ясно усещане в такива случаи, когато в сънно състояние си се събудил и си мислиш за изживения сън и в един момент пак заспиваш и започваш да сънуваш. После отново се събуждаш. Това може да се повтаря редица пъти. Проверявайки междувременно часовника, виждаш, че сънищата следват един след друг в кратки интервали. Въпреки представата за тяхната краткост според времето в реалния свят, ти си даваш сметка, че в тях си изживял разнообразни ситуации в една много по-голяма времева протяжност според субективното ти време. Освен че го знаеш, би могъл да ги визуализираш и да си припомниш подробностите.

Един цялостен, постоянен и развиващ се сънищен свят

Визуализирайки обстановката и ситуацията от предишния сън и приближавайки състоянията, обозначавани с така наречените фази"РЕМ" на съня, със стремежа да се постигне тяхното сливане, елементите остават на повърхността, ти отново плуваш сред тях, а Генераторът на сънищата не изоставя предишната ситуация и я продължава и доразвива в новите ти сънища.
Ако успяваш да изкарваш пред вътрешния си поглед картини от предишния сън, може така да предизвикаш в следващия сън и да възпроизведеш и продължиш нататък същата ситуация.Ако практикуваш постоянно визуализиране на един и същ сън и една и съща комплексна ситуация, може да успееш да постигнешприемственост, „преливане“ и „сливане“в отделни сънища, като по този начин си създадеш един отделен цялостен вътрешен святв сънищата си, в който да се научиш да влизаш и който да развиваш по начини, които да обмисляш предварително през деня в своите визуализации в будно състояние, като така подготвяш елементите, които да се включватв развитието и промените на този твой вътрешен свят.
В случая не става въпрос за осъзнато и контролирано трансформиране и развитие на ситуациите в „осъзнати“ и „контролирани“ сънища, а за „неосъзнато“ изживяване в един логически обусловен и развиващ се вътрешен сънищен свят, чиито елементи и промени предварително стимулираш и предизвикваш с редовните си визуализации и съзнателно фокусиране докато си в будно състояние. Тези преживявания и перипетии впоследствие след събуждането си с удоволствие си припомняш, визуализираш и изживяваш като по-късно отново се потапяш в същия този твой сънищен свят и продължаваш своите преживявания. Тук ти си с обичайното за обикновените сънища "неосъзнато" състояние в ролята и с възприятията на твое "Въображаемо Аз",  като в тази практика се стремиш промените, които предварително си обмислял при визуализациите си да се случват спонтанно, развивайки се в ситуации, които си си пожелал и набелязал предварително.
Същевременно, при успешен напредък в тази практика, съчетавайки я с практиката и евентуално развити свои способности за осъзнаване в сънищата, състоянието ти в този твой отделен сънищен свят би могло първоначално поне понякога да се развива и превръща и в "осъзнато". Тогава, превръщайки този свой сънищен свят в „осъзнат“ и „контролиран“, ще можеш да избираш дали да внесеш промените и развитията, които си замислял преди това при своите визуализации в будно състояние, или сега по време на съня да предприемеш и някакви други интерпретации и развития.

Преди много години, през 1999 г. започнах да си мисля за такъв метод. Тогава го виждах по-скоро в някаква хибридна "квази-осъзната" версия, доколкото все още не бях започнал да се занимавам с тематиката на "осъзнатите сънища", като си го представях с "осъзнато" изживяване на продължаващия един и същ сън в развитие в някакъв  вариант на "осъзнато" "Въображаемо Аз" – съхраняване на "осъзната" идентичност в развитие, която не се забравя и не се губи след събуждането ти, в един обособен сънищен свят, в ролята на въображаем герой, в който се въплъщавам в съня, с характеристики и възприятия близки до тези на собственото ми реално "Аз".Представях си метода с практика спредварително утвърждаване чрез визуализации през деня на определена ситуация от вече сънуван сън и с индуциране на нейното съхранение и повтарящо се изживяване насън със спонтанното й развитие, в съответствие с многократно повтарящи се дневни визуализации и фокусираните в тях намерения за промени в ситуацията в съня.
Тогава все още не бях заминал за Индия и още не бях чувал за съществуването на нещо като "Тибетска йога на сънищата", нито пък въобще бях чувал, че някакви лаборатории и психолози някога са се занимавали в Европа или в Америка с тема, определяна като "ясни и осъзнати сънища". Не бях виждал разни текстове или монографии както за тибетската йога, така и за теории или изследвания по темата от западни автори и психолози.
Иначе, за лаборатории, занимаващи се с експерименти в областта на така наречената "парапсихология" бях чувал отдавна –още през 1979 година като студент в Москва, приятел ми даде да чета взет от негов приятел циклостилно напечатан свитък с текстове за странни експерименти, провеждани в Москва или някъде наоколо, с колективни упражнения, целящи постигането на взаимно подпомагано индуциране на движение в определени посоки на в тялото на вътрешни енергии и засилване и канализиране на личното биополе. По-късно, между 1995 и 1998 година намерих в Италия най-разнообразни публикации, текстове, книги, интерпретации и най-вероятно и спекулации по темата, отнасящи се до най-различни събития и проявени извънредни и екстраординарни способности. Така наречените паранормални способности и явления. Но това е съвсем друга тема. Към 1999 г. се бях занимавал с тематиката на парапсихологията, но все още не с темата за „осъзнатите“ сънища. Като цяло, тематиката на сънищата ми изглеждаше към онова време тривиална, защото я разглеждах частично. Така че посочената ми по-горе идея за визуализирано предизвикване на повтарящи се и развиващи се сънища и превръщането им в запазващ се обособен сънищен свят, в който да се идентифицирам многократно в един и същ въображаем герой, се появи „на празно място“ извирайки пряко от моето съзнание, опита ми със своите сънища и сънуване и моите фантазии. Тогава предполагах, че това би могло да е възможно ако бъдат положени системни усилия, но не знаех до каква степен съм прав, колко разнообразни са възможностите на съзнанието по отношение на сънищата и колко реално би могло да е постигането на такива резултати.
Когато малко по-късно се готвех да заминавам за Индия, случайно разбрах първо за Тибетската йога на сънищата, а после и за някои проучвания и лабораторни експерименти в областта на сънищата, включително на така наречените "осъзнати" сънища. По онова време вече и достъпът до интернет се бе разпространил и започна да се появява всякаква информация. Но през 1999 година, когато започнах да се фокусирам върху проблематиката на сънищата,такава наличнаоколо мен информация все още нямаше. Налагаше се сам да откривам, да обмислям и да измислям всичко.

Каква беше през 1999 година идеята, която исках да реализирам? Изхождах от разбирането, че сънищата се влияят и са следствие и ефект от преживяванията през деня и от мисловния ти процес в будно състояние. Реших, че ако съм сънувал сравнително интересен сън (разбира се, ако съм си припомнил ситуациите в него и то –с достатъчно подробности), бих могъл да се фокусирам мислено в будно състояние върху този сън и многократно да си го припомням и да визуализирам подробностите в него. Това би могло да стане едно постоянно мисловно упражнение в продължение на дни наред. (Най-вероятно щях да стигна до идеята да го запиша подробно, за да разполагам с писмената база, върху която да продължавам повтарящите се визуализации.) Изхождайки от разбирането за въздействието на мисловния процес и преживявания в будно състояние върху сънищата, смятах, че с усиленото практикуване на това упражнение ще съм в състояние да постигна повторение на този сън или негово подобие. При успешно повторно сънуване на аналогичен сън, редовните визуализации можеха да продължават с включване на допълнителни подробности от аналогичния сън, както и от други подобни, явили се в следващите нощи. Допусках, че така различията във всеки нов аналогичен сън все повече щяха да намаляват и сънуваните ситуации и подробности да се уеднаквяват. Основната цел трябваше да е запазване на общата схема и сюжет на съня, който се опитвам да продължавам. Още тогава смятах, че в резултат на такива упражнения, може да се постигне настройката за сънуване на определена ситуация със запазване на единство и приемственост в нейната вътрешна реалност, развитие и продължаване, като така в крайна сметка да се оформи един специфичен вътрешен свят в развитие на този сън, в който може да влизаш многократно.
Сега тук нямам за цел да се спирам на евентуални мои спонтанни "осъзнати" сънища в предишни години, които не съм запомнил, или в които не съм запомнил или обърнал внимание на характера на състоянието си. Те не са чак толкова рядко явление, но при липса на редовна практика и развитие на уменията, за тези сънища и за състояния на "осъзнатост" в съня, както и за повечето от сънищата, обикновено спомените много бързо избледняват и не остават следи.
Докато обмислях този метод, се случи така, че заминах за Индия, където временно се посветих на по-стандартни практики в областта на Хата йога.Не много по-късно след пристигането си в Делхи, имах преживявания на "осъзнати" сънища, които не потънаха в забвение, защото успявах да си ги припомня и да запомня тяхното случване. По едно време научих, че някога е възникнала Тибетска йога на сънищата, една от целите на чиято практика била в състояние на "осъзнат" сън да се опитват да медитират, стремейки се по този начин да се приближат до просветление, мокша или нирвана. Видях и това, че разни автори са писали в годините от средата на 20-ти век, че "осъзнатите" сънища не са свръхнормалнипостижения или инциденти, а състояния, случващи се спонтанно и които може да бъдат постигнати от всекигочрез съответна практика. Разбрах също така, че методът, който през 1999 година си бях набелязал за реализиране на сън в развитие, оформящ един вътрешен подреден свят, ще изисква доста повече усилия и практика отколкото спонтанното постигане или евентуално „усвояването“ на "осъзнати" сънища. Тогава нямах дори бегла идея колко многообразни са аспектите и степените на осъзнатост, с които може да се определи видът на един или друг „осъзнат“ сън. Понятието „осъзнат“ сън звучеше общо и определяше някаква идея, но нямах база от личната си практика, за да се досетя, че такова състояние на практика ще се окаже с множество аспекти и степени. Беше ми ясно, че постигане на способност за "осъзнаване" по време на сън и задържане в състоянието на "осъзнат", „контролиран“ и "съзнателно" променян сън може също да е път към създаване на подреден собствен вътрешен свят чрез продължаващ сън като този който бях замислял със своята първоначална идея. По-късно в резултат на практиките си разбрах че фазите "РЕМ" действително може да се доближават и чрез развитие на тази способност и на уменията за визуализиране реално да се постигапочти-сливане на сънищата с тяхно смислово продължаване в обща вътрешна ситуация в развитие.




Свързани сънища, сънищен свят

Идеята за обособения сънищен свят се сблъсква с положението, че обичайно при нормалните неосъзнати сънища по принцип има разнообразие и различие в съдържанието им, което произтича и от техния генезис на комбиниране на елементи от Океана на елементите на съзнанието. Не е обичайно една и съща ситуация да се повтаря в сънищата и това би било характерно по-скоро за някое болестно състояние.
Въпреки това, при развитие на съответна практика по Пътя на сънищата не се изключва възможността за целенасочено предизвикано постигане на последователни сънища с подобни елементи и с различна степен на логическа свързаност, създаващи впечатление за продължаване на започнала в предишен сън ситуация, и при по-нататъшно развитие – реализиране на идеята за създаване на свой собствен постоянен развиващ се интересен сънищен свят от отделни обикновени сънища със свързани помежду си ситуации и общ сюжет с твое участие в тях в позицията нанепроменящо се „Въображаемо Аз“.
Когато говоря за припомняне на сънищата, обикновено споменавам за припомняне на ситуации, а не на истории. Говоря за етапа, когато сънуващият все още не е стигнал до момента и способността, мозъкът му да генерира насън цели истории с логически наистина обосновани и структурирани сюжети със завръзка, кулминация и развръзка.
Може би понякога дори в отделните ти неосъзнатисънища е имало и развити сюжети, но някои техни части са останали в сянка и са се загубили още преди и по време на визуализирането и припомнянето. От напредъка ти в практиката зависи доколко ще можеш да овладееш способността за припомняне, визуализиране, повторно преживяване, запомняне и съхраняване на всички части и подробности от тези сюжети, без някои от тях да пропадат в дълбините на съзнанието, да се губят или да остават в затъмнение. Дотогава, на първоначалния етап на практиката в спомените ти за сънищата ти ще има само отделни и обикновено несвързани ситуации.
От развитието ти в практиката ще зависи и доколко Генераторът на сънищата ти сам спонтанно би преминал към етап на създаване в отделни сънища на цялостни сюжети отвъд многобройните и разнообразни несвързани ситуации, макар те понякога да имат връзка помежду си чрез една или друга асоциативна нишка в един или в друг аспект(понякога се получава спонтанно известно свързване между последователни сънища с усещане на приемственост в ситуациите, но не чак на нивото на свързана развиваща се история).
Когато овладееш способността не само да "се осъзнаваш" в съня си, като знаеш, че това е сън, но и да се задържаш дълготрайно в това свое състоянието на „осъзнат“ и „контролиран“ сън и пълноценно да се самоидентифицираш, ще можеш евентуално и да преминеш в следващия етап на своето развитие в тази специална практика, постигайки способността сам да модифицираш ситуациите и да ги превръщаш в истории.
При по-голям напредък в усвояване на началните стадии на Първото ниво можеш да опиташ да реализираш и идеята за създаване на развиващ се сънищен свят от отделни „осъзнати“ сънища със свързани помежду си ситуации и общ сюжет с твое участие в тях в позицията на „Реално Аз“.

Сливане на осъзнати сънища, осъзнат сънищен свят
Създаването на свой собствен „осъзнат“сънищен свят зависи от придобитите в практиката способности за постигане на висока степен на самоидентифициране и на приемственост в идентичността.
Идеята за сближаването на „осъзнатите“ сънища и тяхното сливане в продължаваща „осъзната“ сънищна ситуация и създаването на един цялостен и логически свързан „осъзнат“ сънищен свят е свързана с възможността за постигане в „осъзнатия“ сън на пълна самоидентификация и преодоляване на прекъсването и прескачането в степента на осъзнатост и във възприятието на самосъзнанието при събужданията, на първо време при междинните събуждания.
В действието на обикновения-"неосъзнат" сън, си се "осъзнал" в ролята на едно въображаемо "Аз" - просто се възприемаш и чувстваш като себе си, без да се питаш кой си и какъв си, мисълта ти в ситуацията в съня не стига до такива въпроси, погълната от участие в определено действие, което наблюдава или в което участва и реагира (това е принципно така, независимо от вида и сложността на съня и ситуацията в него, макар че в зависимост от сложността има различни нюанси във възприятието). Независимо дали си в сън "осъзнат" с "Въображаемо Аз" или в сън, "осъзнат" с твое „Реално Аз" (същинската осъзнатост, така наричания "осъзнат" сън, в който самоидентификацията се приближава до същността на реалното „Аз“), присъбуждане и преминаванекъмбуднотоосъзнатосъстояние обичайно имапрекъсване, особено когато сънят е „неосъзнат“ с „осъзнаване“ в ролята на „Въображаемо Аз“.Преход, прескачане. В повечето случаи несепреминава и преливаплавно и непрекъсваемоотеднотосъстояние в другото.(Уточнявам с „обичайно“, „особено“ и „в повечето случаи“, тъй като в някои от описаните мои състояния посочвам плавно преминаване с наблюдение на процеса и очевидно зависи от напредъка в практиката по Пътя на сънищата.)
При преминаване в съня от "осъзнатост" на "Въображаемо Аз" в „осъзнатост“ на „Реално Аз" – когато в обикновения си сън изведнъж осъзнаеш и разбереш, че сънуваш (и още повече, когато едновременно с това прозрение, че си в сън или малко по-късно започнеш да си спомняш кой си ти, с повече или по-малко подробности), преходът от едното състояние в другото и трансферът на „самосъзнанието“ на „Въображаемото Аз“ в самосъзнание на „Реално Аз“става без прекъсване, директно и плавно – осъзнаването, че сънуваш се случва на мига, като получаване на просветление, при което изведнъж виждаш реалността с нов поглед, а самоидентификацията(и съответно трансформацията от собственото възприятие на „Въображаемо Аз“ в „самосъзнание“ на „Реално Аз“) става плавно и постепенно .Но при събуждане след "осъзнат"съни преминаване в будна осъзнатостобичайно се случва прекъсване, последвано от припомняне и визуализиране. При това прекъсване ти не преминаваш директно от осъзнатостта си като себе си в съня към осъзнатостта си като себе си в будно състояние. Отново уточнявам с „обичайно“ защото очевидно зависи от постигнатата степен и многоаспектност на „осъзнатост“ и „контрол“ в „осъзнатия“ и „контролиран“ сън.
Самоидентификацията ти в "осъзнатия" сън(ако въобще си стигнал до такава и не си останал само с констатацията си, че сънуваш, погълнат от инерцията на действието и разни възприятия докато то не прекъсне и не се събудиш) може да е с различна степен, частична, по-малко или повече пълна, за разлика от нормалната ти осъзнатост когато си се събудил (дори и сънен, тя веднага се включва в обичайния си характерен за всекидневното ти будно състояние капацитет).
Как би могло да се преодолее това прекъсване? Би трябвало да можеш да постигнеш активна връзка с паметта ти и почти пълна самоидентификация, и осъзнатост по време на "осъзнатия" ти сън, която да е близка до осъзнатостта ти в будно състояние. Тогава преходът би бил плавен и ти би могъл да го наблюдаваш. Ако все пак има съществена разлика, но си постигнал качеството за преход без прекъсване, преминаването ти в това ново качество на осъзнатост /на будното състояние/ ще ти изглежда като моментно „просветление“ и разширяване на хоризонтите на осъзнатост и възприятие на света.
Във всеки случай(докато все още не си постигнал интегрирано съзнание в напредналите стадии на Първото ниво) всяка "осъзнатост" в съня в „РеалноАз" е частична, с повече или по-малко достъп до ресурсите на твоето общо съзнание, на постоянната ти трайна памет и информацията за реалната ти цялостна същност. В зависимост от това каква степен на "осъзнатост" си постигнал в "осъзнатия" си сън, се определя характерът на прекъсването и прескачането при събуждане и преминаване към нормалната ти будна осъзнатост.
Най-плавен и непрекъсваем би бил преходът ако самоидентификацията и съответствието между степента на осъзнатост на „Реалното Аз“ и на реалното „Аз“ са пълни. Но тогава къде би оставала разликата между съня и будното състояние? (Този въпрос всъщност възниква и при ситуация на висока степен на самоидентификация и осъзнатост без да има пълно съответствие.) Може би в това, че в съня си ще си истинският "Аз", но с много повече възможности за контрол и трансформиране на ситуацията и сънищната реалност? Ще продължава ли това все още да е сън или ще е вече някаква форма на осъзнат транс, контролирани видения в осъзнато състояние, паралелно възприятие с потъване във въображаем свят в осъзнатостта на твоето реално "Аз"? Ще продължава да е "осъзнат" сън по своето начало и генезис, в който си постигнал съответната висша степен на "осъзнатост" на своето "Аз" и от който ще си в състояние (почти)директно и непрекъсваемо да преминеш в будното си осъзнато състояние. Но постигането на такава степен на осъзнатост в съня изисква значителен напредък по стадиите на Първото ниво, постигането на определен успех в практиката и в интегриране на своето съзнание.
При всякакви други степени на частични "осъзнавания" и "осъзнатости" в съня ти винаги ще остават полета, в които изражението на твоето реално "Аз" няма да е пълно, полета на паметта ти, към които няма да имаш обичайната за будното ти състояние връзка. Дори и ако си успял да постигнеш способността да се осъзнаваш в съня си, че сънуваш, да си спомняш кой си ти, да се самоидентифицираш в определена степен и да се задържаш за известно време в това състояние, твоето "Аз" в "осъзнатия" ти сън обикновено е частично и непълно. Тази осъзнатост далече не е същата като в будно състояние.
Трябва да си напреднал в Първото ниво и в процеса на интегриране на своето съзнание, за да  постигаш по-висока степен на осъзнатост на „Реалното Аз" по време на "осъзнатия" ти сън. А дотогава, дори "осъзнавайки" в съня си тази частичност на своята осъзнатост и на своята самоидентификация и информация за реалното ти "Аз" и неговия свят и живот, или няма да изпиташ нужда и да се сетиш да си задаваш допълнителни въпроси за себе си, или, търсейки целенасочено нови данни за себе си и опитвайки се да получиш по-пълен достъп до паметта си (ако този процес и усилие не доведе до прекъсването на "осъзнатия" ти сън и твоето събуждане) няма да се появи нищо ново и различно, или ще ти изплува само някое частично допълнение.
В популярни интерпретации в изкуството (киното и литературата) тези обстоятелства се игнорират.  Героят сънува някакъв кошмар сякаш е самият себе си и в съня си, а при събуждане веднага продължава да преживява кошмара и да разсъждава върху съня, сякаш неговото "Аз" без никаква промяна от съня е преминало в реалността. Това е профанизиране в стремежа да се направи произведението по-разнообразно и интересно. Но в реалността не се случва така.

Вариации

Осъзнато видение в почти-будно състояние

След сън, лежейки в постелята със затворени очи, обмисляш сънувани сънища. Когато визуализирането на картини е прекъснало, продължаваш да обмисляш своята практика и целите, които имаш. Наблюдаваш се, наблюдаваш своите усещания и импулси от всяка част на своето тяло. Наблюдаваш тъмния екран пред затворените ти очи. И както лежиш така в будно състояниев един определен миг пред вътрешния ти поглед се появява картина. Тя може да е свързана с някоя от ситуациите, които си обмислял. Но може тази картина да е съвсем необичайна, нова и непозната, да няма нищо общо с неща, за които си мислил до този момент. Картината изчезва, но след малко се появява друга, също нова и необичайна за досегашните ти мисли. Ти лежиш и усещаш своето тяло. Ти знаеш, че си буден и след предишния си сън все още не си заспивал. Същевременно пред вътрешния ти поглед се е появила тази картина. И както наблюдаваш подробностите, които може в един миг да започнат да се замъгляват и избледняват, а ти се опитваш да ги фокусираш и върнеш, изведнъж разбираш, че вече не усещаш тялото си в постелята. Усещаш само, че плуваш някъде, а пред теб и около теб са елементите на тази картина, превръщащи се в движение и развиваща се ситуация. Знаеш, че това е визуализираната преди малко картина, докато си лежал в леглото, елементите в която са се раздвижили, знаеш, че това не е сън. Но същевременно, ти сякаш вече не си в леглото и изглежда не усещаш лежащото си тяло. Всичко това става много бързо, в продължение само на мигове, които обаче в субективните ти възприятия за време може да се удължават и да губят същността и значението си на мигове. После в някакъв момент усещаш, че отново си се завърнал в леглото, започваш да усещаш допира на завивките, а картината е избледняла. Знаеш, че не спиш и не си сънувал. Визуализацията ти в будно състояние, картината пред вътрешния ти поглед се е превърнала за известно време във видение, което те е погълнало и ти си плувал в него, така както плуваш в сън. Твоето вътрешно наблюдение в леглото е довело до картина, превърнала се във видение, което те е поело в себе си. Една много тънка нишка е разделяла осъзнатото ти видение(или мигновен сън) от неговото продължаване в по-дълготраен сън. Може би "осъзнат" сън.

Сънуване в почти-будно състояние и почти-сънуване в будно състояние
Сутрин понякога забелязваш странно състояние, приличащо на "почти-сънуване" в будно състояние.
При сънуването в почти-будно състояние, скоро преди това си се събудил, знаеш и усещаш, че си буден, визуализираш картини от припомняните преживени сънища, следейки образите, които са започнали да ти се явяват пред вътрешния поглед, и макар и знаейки, че си в леглото си и чувствайки допира на чаршафите и завивката, на моменти може да усетиш пропадане, забрава, улисан в наблюдаваните образи, и почти да забравиш да усещаш тялото си, лежащо в леглото.
За разлика от възприятията при съня в почти-будно състояние, при почти-сънуването в будно състояние през цялото време докато следиш образите си напълно наясно, че си буден и усещаш, че лежиш в леглото. (Особено аз, както спя на твърдо, съвсем ясно усещам натиска на плоскостта, която ме подпира отдолу.) Следиш образи в развитие, не знаеш предварително какъв ще е следващият образ в развиващото се с вътрешния ти поглед "наблюдение", сякаш "четеш" визуално някакво описание в момента, може да няма особена ситуация, просто наблюдаваш нещо в развитие, улица или площад и погледът ти се движи напред, а някои подробности в обстановката наоколо се променят, наблюдател си и сякаш някаква полоса пред погледа ти с променяща се обстановка се движи към теб, извивайки се с плавни завои, а ти разглеждаш, знаейки, че в този момент си буден и усещайки как си се опънал по гръб лежейки в леглото с възглавницата под врата и с мекия допир до кожата на ръцете и краката ти на чаршафи и завивки.
Ясно ти е, че няма как да забравиш това състояние когато по-късно станеш от леглото.
Когато вече си станал и си се разсънил, това състояние сякаш се отдалечава от теб и не ти изглежда толкова естествено и нормално-будно. Ако се разсееш може съвсем лесно да забравиш какво точно всъщност си разглеждал. Ако не се фокусираш, че е имало такова състояние (най-добре веднага да го маркираш или опишеш), може въобще да забравиш, че го е имало. Припомняйки си го малко по-късно, започва да ти се струва, че след "наблюдението" май не си станал веднага от леглото и може би е било последвано от някой сън. Спомняш си сега за една от ситуациите в сънищата си и не си сигурен дали тя не е продължение на наблюдението ти при почти-сънуването в будно състояние. Но това няма толкова голямо значение, защото отлично помниш как си разглеждал променящата се обстановка, сякаш следвайки извиращите пред теб образи и сякаш самият ти в момента измисляйки ги, докато си усещал себе си буден и лежащ в леглото. А в случая, това е важното.


Почти-сън в будно състояние

Както си лежиш буден със затворени очи, пред вътрешния ти поглед е тъмната стена образувана от затворените ти клепачи, дори не мислиш за някакви предишни сънища, просто си се отпуснал като чувстваш лежащото си тялото и си буден. Усещаш как плуваш в тъмнината, която до сега си наблюдавал. Тъмната стена се превръща в тъмно пространство, разместващи се и плуващи около теб тъмни петна. Все още чувстваш лежащото си тяло и знаеш, че си буден. Сред тъмнината, в която се рееш, са се образували някакви фигури, някакъв смисъл се е появил на действие около теб, има човек и ситуация и действие. Забелязваш тези сиви фигури и осмисляш факта за тяхното действие сред тъмнотата в която плуваш, сред тъмната стена, в която се рее вътрешният ти поглед. Не си забравил, че си буден и все още чувстваш лежащото си тяло. Даваш си сметка, че ситуацията със сивите фигурки, която си „видял“, усетил и чието присъствие си осмислил сред тъмнотата, в която плуваш, няма никакъв смисъл, конструкция и логика. Не е свързана с предишен сън, нито с някакви твои досегашни  преживявания или мисли. Появила се е отникъде. Пред вътрешния ти поглед се е появило мимолетно видение без смисъл, или може би сън докато си бил в будно състояние. От повърхността на Океана на елементите на съзнанието ти са изплували няколко случайни елемента, събрали са се без връзка между тях и дори не са успели да се задържат на повърхността преди отново да потънат. Тяхното отражение си видял като сивкавите фигурки в безсмислената ситуация в тъмнотата, в която си плувал докато си лежал буден. Понякога в такъв момент елементите се задържат по-дълго, а може и да не са толкова несвързани, тогава образите в тъмнотата може да не са само сиви, а да придобият цвят и повече смисъл. И пак почти да сънуваш в будно състояние.

Буден си, разглеждаш с вътрешния си поглед състоянието си; изпадаш последователно в кратки визуализации, просто както се самонаблюдаваш, някаква мисъл се превръща в представа, а тя – почти във видение на картина; тя почти се е раздвижила, а в следващия миг се усещаш буден в леглото, но след малко отново се явява – друга картина, а като изчезне не си сигурен дали само си я видял или си бил вътре в нея и си участвал в действието. Но през цялото време лежиш, наблюдаваш и усещаш едни или други болки или състояния в тялото си.


Редуване и преливане на будно състояние, почти-сън в будно състояние, сън и сън в почти-будно състояние в процес на визуализиране с общо будно възприятие

Има такива случаи сутрин в процеса на припомняне и визуализиране, когато не си застанал с писалка над дневника да записваш, а си се отпуснал с поглед обърнат навътре, насочен към сънуваните ситуации. И забелязваш един процес на сутрешно вътрешно редуване на състояния с последователно преминаване от мисъл към образ–ясен образ–картина– движеща се картина и почти сън– сън или видение–будно състояние–образ–видения– може би сън... Преливане на състояния, потъване, изплуване, общо будно усещане, състояние на съзерцание, себеусещане на болки, бързи като някаква поредица от падащи капки.


Осъзнато видение в будно състояние или почти-сън в будно състояние и сън непосредствено след будно състояние

В началото на моята практика доста експериментирах със собствените си сънищнипроцеси и имах най-различни периоди с различаващи се ефекти. По едно време бях обърнал биологичния си часовник и будувах през нощта, а спях през първата половина на деня. Един ден, след като бях пил следобяд доста кафе и ял вечерта шоколад, си легнах не много късно след дванадесет часа. Дълго се въртях в леглото и не успявах да заспя. След като лежах известно време със затворени очи, както се е случвало много пъти, в един момент си дадох сметка че вътрешният ми поглед се фокусира върху една тъмна шуплеста стена, която се отдалечи и спря на известно разстояниеот мен. Виждах по стената някакви дребни форми и фигурки, сякаш пред мен бе нещо като дънна платка и там бяха подредени много чипове. После чиповете започваха да променят форма, да избледняват или да се преструктурират в неясни фигури. През това време усещах тялото си да лежи в леглото и бях буден.
И както продължавах да се въртя, и знаех, че все още не съм спал, а единственият ми спомен от преминалите часове бе, че съм си лежал и съм си почивал без сън, изведнъж в съзнанието ми изплува пресен спомен за току-що сънувана ситуация. Беше ми абсолютно ясно, че това не е сън от предишно време, а е сън, сънуван преди малко. Визуализирах съня, в този момент го виждах добре и знаех за какво се отнасяше, макар че на сутринта го бях забравил. Тогава в този период на нощта нямах никакъв спомен или усещане да съм заспивал, нямах познатото чувство да съм бил определено време в състояние на сън. През цялото време се бях въртял, опитвайки се да заспя. Не бе имало време да съм изкарал стадии на лек или бавен сън, а още по-малко на дълбок сън, които според теориите отнемат общо поне около час в рамките на цикъла от час и половина. Не бе имало време, в което да съм спал толкова дълго. Ако този сън, изплувал в съзнанието ми тогава, не е възникнал във фаза РЕМ, появила се предсрочно, прескачайки всички други фази или стадии, явно се е породил в кратък период в някой бързо протекъл стадий на така наречените "лек" или "бавен" сън.



Сън в будно състояние

Сякаш получаваш възприятието за две различни тела от двете страни на една река –визуализацията, спомена и припомнянето отсам, а възприятието за преживяването в реално време, оттам.
Визуализация, превръщаща се във видение на прага на сън, спомен за усещането и усещане от възприемането на съня в реално време, вътрешен мост между визуализацията и спомена и преживяването в реално време, излежаване и размисъл, превръщащ се в сън в будно състояние, доминиращо моментно видение по предмета на размисъл докато се излежаваш и визуализираш.

Моментен граничен сън

Късно вечер, продължаваш да се опитваш да работиш над някакъв текст, макар че преди малко вече си усетил, че изведнъж си преминал максималната граница на умората, а мозъкът ти сякаш вече отказва да разсъждава. Не искаш да спреш и да лягаш и искаш още малко да продължиш докато завършиш поредния абзас. Тогава забелязваш тези състояния. Унасяне при умора - сякаш в определени моменти потъваш чувайки собствените или чужди мисли, "виждаш" моментно видения или нещо внезапно преминава през съзнанието ти, някакъв бърз образ, някакви сенки или пластове, след което "се събуждаш" и продължаваш да се наблюдаваш как не успяваш да асимилираш последното изречения в онзи абзац, който преди това си писал.


Други особености

Последователни свързани ситуации и различни несвързани ситуации в един сън

В теорията се счита, че междинните събуждания се случват между няколкото цикли на съня, в които се разпределя периодът през денонощието когато спиш и сънуваш.
В своята практика съм забелязал, че в рамките на всеки един цикъл можеш да имаш различни сънища, в които да изживееш най-различни несвързани помежду си или донякъде свързани ситуации. В различните сънища се оказваш в различни въображаеми ситуации, някои накъсани и променящи се, други донякъде взаимно свързани и последователно развиващи се, някои по-реалистични и логични, други по-абстрактни и объркани, като във всяка въображаема ситуация ти си в ролята на свое „Въображаемо Аз“, което би могло да е променливо и различаващо се както в различните цикли, така и при различните сънища в един цикъл. Но би могло и да запазва някои основни свои черти и в различни свои сънища да се възприемаш в ролята на сравнително непроменливо „Въображаемо Аз“, още повече когато следващи в сънищата ситуации се оказват сравнително взаимно свързани и последователно развиващи се, а „Въображаемото Аз“, без сънят да е „осъзнат“ и да е имало самоидентифициране, притежава повече характеристики и елементи на себеусещане, присъщи на реалното ти „Аз“.
В този смисъл, ако определим като един сън различните сънища, сънувани в рамките на един цикъл, без сънят ти да е бил прекъсван от междинно събуждане, в този сън може да има различни несвързани ситуации или последователни свързани ситуации, които възприемаш в ролята на различаващи се „Въображаеми Аз“ или на едно и също твое „Въображаемо Аз“.

Паралелно действие в съня и наяве

Понякога в теорията се изтъква, че по време на сънищата се появява нещо като физическо обездвижване, дори се споменава думата „временна парализа“.
На това положение обаче противоречат случаи с паралелно действие в съня и наяве. Да оставим настрана сомнамбулизма – да речем, че всяко правило допуска изключения в специфични случаи. Но почти всеки би могъл да си спомни случаи, когато в съня си е изритал и дори може да е събудил някого спящ редом или да си е ударил крака в нощното шкафче.В случая се появява връзка между онази част на мозъка и съзнанието в която се развива въображаемото действие в съня и друга част, която е функционираща в будно състояние и чиято функция е свързана с движенията. Получава се спонтанна моментна връзка между „Въображаемото Аз“ и реалното „Аз“ без посредничеството на „Реално Аз“. В случая, интересното е в близостта или съвпадението на целта и формата на движението във въображаемата ситуация в съня и в реалността. Целта в съня на „Въображаемото Аз“ се реализира и с действие в реалността на спящото реално „Аз“. Един конкретен пример от мой обикновен сън е когато при бой с неприятели правя удар с крак срещу противник и същевременно наяве в същия момент ритам маса до леглото си. Такъв случай сигурно ще го запомниш, защото физическият контакт води до събуждане, както и евентуално до нараняване. Действието в съня тисе е оказало паралелно с подобно действие наяве.


Припомняне на неспомнени сънища

Има много случаи, когато сънят ти е потънал и сутрин не си си спомнил нищо от него, не си го визуализирал. Може да си останал с общото смътно усещане на запълненост, без да „виждаш“ нищо конкретно, а може и да нямаш и това усещане, че си имал сънища.
Според логиката, че сън който не си визуализирал и не си си припомнил практически все едно не съществува и не си го сънувал, трябва да се приеме, че този сън за теб е изчезнал. Този сън не съществува за теб в ежедневен прагматичен смисъл, защото обикновено не се случва да си припомниш впоследствие някакви елементи от него. Но това не означава, че сънят ти не е потънал в дълбините на Океана на елементите и че не остава там на съхранение.
И понякога се случва така, че след време ти изплуват отделни частични проблясъци или по-оформени спомени от моменти, картини и ситуации от този някога сънуван, но никога до този момент неприпомнен сън.
При такава ситуация можеш много лесно да си помислиш погрешно, че това са някакви твои спомени от предишни прераждания и животи и така да станеш убеден последовател на религиозната идея в хиндуизма и в будизма за прераждането.


6. Вариации в припомняне и визуализиране

Варианти на различните възприятия в процеса на припомнянето-визуализирането


Многовариантност на възприятието за участие в съня

Припомняйки си, забелязваш  как в едни моменти си само наблюдател, а в други – участник и главно действащо лице.В едни ситуации чуваш гласове, а в други говориш или провеждате диалог.
Забелязваш, че в съня ти се случва не само да си последователно участник-действащо лице или наблюдател. Като наблюдател, пак си в ситуацията, но нямаш тяло и единствено наблюдаваш и възприемаш случващото се и другите действащи лица. Може да си наблюдател отдалече или съвсем отблизо - непосредствено до човека, чиито действия наблюдаваш и възприемаш. Освен че може да се оказваш в двете роли на действащ участник и наблюдател на действието  в различни сънища и ситуации или в различни части и моменти на една ситуация, може да се случва позицията ти да се сменя в хода на действието в една ситуация в съня. Позицията ти се променя от участващото лице  към непосредствен абстрактен наблюдател близо до него /без ти вече да имаш усещане за собствено тяло/, след което може отново да се въплътиш в действащото лице.  Може да се окажеш и в двойствено състояние – да възприемаш себе си като участващо действащо лице и едновременно с това да си безтелесен наблюдател, който следи действията ти непосредствено близо до теб.А може да сте били например двама – ти със своя физически телесен облик и още някой, който изпълнява някакви действия. В един момент се оказва, че ти си се въплътил в другия и изпълняваш действията, които допреди малко си наблюдавал, че извършва той. Останал си сам в неговата роля. Малко след това може да се окаже, че ти си вече абстрактен безтелесен наблюдател, който следи отблизо неговите действия, а може би дори има и чувството, че участва в тях и мислено определя какво трябва да се направи, за да се излезе от някаква ситуация.
На всичко това ти обръщаш внимание когато започнеш да си припомняш и визуализираш сънищата си. По време на самия сън и действията в него, тези неща не ти правят впечатление.

Субект във вариациите

Когато си припомняш и визуализираш, ти си припомняш това което си изпитвал и правил в ролята и в качеството на „Въображаемо Аз“, на „Почти-Реално Аз“ или на „Реално Аз“

Кълбо и плоскост

Знаеш, че си имал множество ситуации в сънища, чувстваш, че някакси си изпълнен с тях, но не можеш да си спомниш нищо, не успяваш да визуализираш никаква картина. Сякаш едно огромно кълбо изплетено от различни ситуации, които си преживял в съня си, стои някъде пред теб или под теб, но то е преградено или покрито с една плътна плоскост, която пречи да се приближиш към него, да погледнеш самите ситуации. Тази плоскост трябва да се отмести, но ти не успяваш да направиш това. Опитваш се да я пронижеш с поглед, да погледнеш през нея, но не успяваш. Очакваш някакъв момент, в който може би тя изведнъж ще изчезне, ще се премести, пред погледа ти ще стане прозрачно и ти ще видиш първо една, а след нея поредица навързани картини от ситуации, които си преживял в съня си.

Полза от формулиране при всеки случай

При всякаква вариация на визуализиране и припомняне може първоначално да не постигнеш особен успех, да „видиш“ само една част от картина от някой момент в съня и резултатът да ти се струва незначителен. Например, когато имаш възприятието за кълбо и плоскост, може в един момент да получиш проблясък и прозрение, плоскостта някъде да стане по-прозрачна, а кълбото в някакъв момент да започне да се приближава като се окаже по-близо, и ти да успееш да си припомниш само една картина – само момент от ситуация. На фона на общото ти останало знание и възприятие, че си имал много и разнообразни сънища, и на усещането ти за цялото кълбо с вплетени в него множество ситуации, чийто смисъл обаче все още не успяваш да си припомниш, нито пък успяваш да визуализирашнякоя друга картина, постигнатото единично „виждане“ и припомняне на част от една картина ти изглежда съвсем недостатъчно инезначително. Готов си да го приемеш като неуспех в този ден и липса на подходяща кондиция и настройка и да го пренебрегнеш. Това може да се случи с припомнянето на единична картина при всякакви вариации на визуализиране, когато успехът ти се струва несъществен. Чудиш се дали си заслужава труда да започнеш да формулираш и записваш. (Пък и понякога би могъл да съдържа и някакъв интимен момент, който по принцип не би искал да формулираш, още повече да използваш като текст–но това в случая е подробност.)Важното е да знаеш, че ако все пак си дадеш труда да формулираш и запишеш тази картина или момент, много вероятно е след този елемент да се появят почти веднага следващи асоциации и картини от същия сън или от други сънища.

Припомняне и визуализиране на обект, който в съня не си "видял"

Понякога сънят ти като цяло в общото ти възприятиепри сънуването му в реално време (за коетовпоследствиесидавашсметка) и по-късно при припомнянето му е бил много ясен. Но същевременно е имало отделни моменти, в които за някакъв обект, предмет или човек в съня ти само знаеш, че се намира там до теб, усещаш присъствието му, знаеш за негови действия в момента в ситуацията, в която си в съня си, но не го гледаш, не го "виждаш", не го разглеждаш. В съня си не получаваш визуална представа за него и за действието му. Присъствието му е част от възприятието ти на ситуацията. След събуждане се опитваш да визуализираш картината, но не успяваш да помништази подробност, че в съня си ти не си "виждал" този обект или човек и нямаш визуално впечатление за него, което би могъл да визуализираш. Знаеш, че той е бил там, но не успяваш да го "видиш". Чудиш се защо си в състояние да визуализираш "съседните" обекти и моменти, но не и този, чието присъствие си усещал. Не се досещаш, че в съня ти той не е придобил форма и образ, а е бил само усещане – елемент в общото.

Обща представа за случили се в съня събития с тъмни петна

Може да си мислиш, че в ситуацията в съня ти някакви събития са следвали последователно по време, но всъщност да не е имало "реално" сънуване с редуване на всяко едно от тези събития, а това да е била само една твоя обща завършена представа.
За някакви предишни  и следващи едно след друго последователни събития в определения отрязък от време със сънуване („сънуваното време“) имаш само тази твоя представа, появила се в съня ти в един миг. А в нея някои събития може да прескачат естествения ход на евентуална своя последователност и между тях да се оказват празни петна от липсващи елементи.
Може да се опитваш да визуализираш и възстановиш като цяло ситуацията в този сън и заедно с появилата се в него представа като последователност от събития по време, но да си затруднен с визуализиране на отделните елементи, включени в тази твоя моментна представа за последователни събития, и съвсем да не си в състояние да намериш някакъв образ за празните петна. Всички тези елементи в съня ти са се появили едновременно в един миг като твое знание за тях, и макар в съня ти да си ги възприел като последователни събития, при припомнянето може да започнат да се сливат, наслагват и прескачат и разместват. А празните петна няма как да "видиш", защото там в съня ти не е имало нищо и не зависи от способностите ти да визуализираш и да си припомняш.

Визуализиране „от птичи поглед“

Опитваш се да си припомниш и визуализираш сънищата и забелязваш как ги "виждаш" някак си отгоре– разглеждаш ги от птичи поглед– сънищата  във вид на ситуации със следващи елементи (моменти и действия), подредени рядом като на една плоска карта, на различни места по картата.
Наблюдаваш "картата" и се опитваш да я разглеждаш с подробностите по нея. Тя е осеяна с "проблясъци", които светват и изгасват. Всеки "проблясък" показва пред вътрешния ти поглед картина от момент от ситуация. Картината може да е по-ясна или смътна. Моментите може да са последователни, но в повечето случаи прескачат – разхвърляни от една ситуация или от различни ситуации. Опитваш се да въведеш порядък във възприемането на "проблясъците" от картата, много от тях сякаш за миг приемаш с крайчеца на вътрешния поглед, минават по периферията и си отиват, после пак може да се появят. В резултат, имаш общото усещане и представа за смисъла и съдържанието на няколко от сънуваните сънища-ситуации, но ако трябва да подредиш и формулираш действията, отново се опитваш да визуализираш и свържеш последователно различни моменти, и виждаш, че подробности се губят, а между отделните моменти се появяват "бели петна".

Коридор към картина или преграда

Опитваш се да си припомниш – да визуализираш, да „видиш“  картина от ситуация в сънищата ти или фрагмент от картина.
Когато си помислиш за сънуваното през изминалата нощ, насочвайки вниманието си към определен момент и картина, произтичащи и появили се в резултат на изплувал сред тъмнината „проблясък“ пред вътрешния ти поглед, чийто смисъл си успял да запазиш без веднага да се разпадне, фокусирайки се към него, сякаш се появява едно определено вътрешно възприятие, свързано с този конкретен сън и ситуация, което може да се изразява в различни форми и варианти на визуализиране.
Пред вътрешния ти поглед се отваря коридор, по който започваш да се приближаваш към тази картина. Сякаш ситуацията е на 200-300 метра пред тебе и ти започваш стремително да се приближаваш към нея. Може да се движите един към друг едновременно. Тази картина може още в началото да се е оказала много по-близо до теб. Може да я виждаш по-ясно или смътно. А може пред вътрешния ти поглед да се е появила една кашава стена, преграда, маса пред теб, зад която с мъка евентуално и да успееш да видиш само проблясъци или най-много отделен елемент от някоя ситуация, или пък да не успяваш да видиш нищо.

Лента с полета

Често при припомнянето и визуализирането на различните последователни моменти в една ситуация в съня, за чието съдържание и смисъл имаш обща представа и знание и от която „виждаш“ откъслечни картини, по-ясното се редува със замъглено, в което не можеш да различиш подробности, ясната картина може да е моментна, а замъглената да е от по-протяжно действие, чийто смисъл знаеш, но не „виждаш“ подробностите на обстановката и отделните си действия. Всичко това прилича на една лента с редуващи се по-светли и тъмни полета, през която преминава мисълта ти.

Сянка на проблясък и сканиращ лъч по тъмна повърхност

Понякога след събуждане може за миг да се появи и да отмине неясно усещане за спомен за ситуация в съня, без конкретен образ или някаква индикация за смисъл, но като някакво ехо, за този кратък миг навяващо идеята, че ситуацията ти е била свързана с определено състояние, например идеята за понятието „изолация“ или „изолираност“. Не успяваш, обаче, за този кратък миг или след това да „видиш“ как твоето „Въображаемо Аз“ е било позиционирано в контекста на това понятие. Това усещане би могло да се нарече „сянка на проблясък“. Опитваш се след това да си припомниш каква е била тази ситуация. Имаш чувството, че сякаш „сканираш“ мозъка си. Но „виждаш“ как сканиращият лъч напразно се плъзга по различни точки на една непреодолима тъмна повърхност, без да успява да премине отвъд и да навлезе в дълбочина.

Остров и мост или замъгляваща завеса

Запомнил си само едно – че всичко в ситуацията , която си сънувал е било много ясно, последователно и смислено, но не помниш нищо от съдържанието  на съня, смисъла на действията, някакъв елемент, за който би могъл да се захванеш. Сякаш този сън с всичките му подробности е остров, а ти си на брега; между вас е имало мост, но той вече е прекъснат. Мисълта ти няма никакъв контакт с този остров. Той е като едно тъмно петно. Поне ако можеше някакъв елемент да си спомниш, за който да се заловиш. Поне един проблясък... Може и да получиш такъв проблясък. Но той да те доведе само до един момент, до една картина от широката, подробна и протяжна ситуация в съня ти. Всичко друго освен тази единична картина ще остане под завеса, замъглено, размазано. По-точно – невъзможно да бъде определено и конкретизирано. Все едно – несъществуващо. Ако когато си се събудил след този сън веднага си станал си можел да опишеш подробностите му. Последваащият процес на спане и сън ги е размазал, замъглил и много от тях вероятно е изтрил, поне в онези пространства, до които имаш достъп в актуалното си състояние.

Дистанция и елементи с вътрешни връзки

Когато споменът е по-добър, картината, която можеш да си представиш, е по-близо, сякаш на 2-3 метра пред теб, визуализираш различни елементи, подробности. Когато споменът е по-слаб, картината е по-далече - сякаш на 15-20 метра и в нея липсват детайли, сякаш фрагментирана, замъглена, или с един-два основни елемента, често без определени очертания.
При добър спомен, в картината – по нейната периферия или по отделни елементи в нея, сякаш са закачени връзки към други картини и подробности. В момента, в който насочиш вътрешния си поглед към някой от елементите или някоя зона в периферията, вътрешният ти поглед получава възможността да "прескочи" към друга картина от ситуацията в съня, друг момент от съня, друго действие, или пък към подробности за съответния елемент.

Пасивно наблюдение, взаимно изтеглящи се картини, изчезване

При припомняне и визуализиране на спомените, картини започват да следват една след друга, сякаш закачени и взаимно изтеглящи се от повърхността на океана на елементите. Трябва да се оставиш пасивно да наблюдаваш и възприемаш.
В един момент, когато се появява и преминава картина и след нея следва нова, която още не си разгледал, но чийто общ аспект усещаш, но в този момент си направил някакво "вътрешно движение", опитал си се още веднъж да насочиш поглед към предишната преминаваща картина, за да я разгледаш по-добре или да видиш някакъв детайл, двете картини сякаш "подскачат" и тази, която следва просто изчезва. Ако бе оставил вътрешното си възприятие пасивно, щеше да задържиш спомен и за двете картини и асоциативната верига да продължи.

Спомен за усещане

Има различни степени на визуализиране. И понякога, когато си все още в началото на практиката, без да успяваш да си припомниш картините от определени ситуации и тяхната последователност, ти оставаш сутрин след съня с една обща мъглява представа за събития, които знаеш, че са ти се случили, имаш смътен спомен за общата им насоченост и съдържание, но не можеш да оформиш и „видиш“ с вътрешния си поглед. Това не е ясна визуализация, но е наличие на спомен и установяване на връзка към сънища, които са били генерирани от мозъка ти през нощта, оставили са отпечатъци, макар и ти да не си в състояние сега да ги изясниш и конкретизираш,да ги възпроизведеш и да ги осмислиш с будното си съзнание. Някога те може би ще изплуват. Макар и в такъв общ и неясен вид, ти имаш възприятието и знанието, че ги е имало. Те вече съществуват за теб, дори и да не можеш да ги „видиш“ нито да определиш смисъла им. Човек, който вече има определена практика в тази област, може би ще е в състояние да разграничи възприятията си и да извлече някакви идеи от общата си представа. Така може да се окаже, че някои „проблясъци“изглеждат свързани със спомена за усещането за определен сън и за други прилежащи ситуации от сънища от същата нощ или от близкия период. Други може да са свързани само с общото усещане за сънувани сънища в последната или в някоя предишна нощ. А може някой от „проблясъците“ да не е свързан с усещане и представа за сън, а просто с нещо като спомен, идващ неясно от къде.

Двукратно преживяване на една и съща ситуация или дублиране на възприятие

Понякога получаваш „проблясък“ и визуализираш ситуация. Припомняш си усещането за момента, и в следващия миг си спомняш, че преди този момент същата тази ситуация си я преживял в съня си и преди това. Имаш спомен за ситуация, през която два пъти си преминал в съня си. Първо си визуализирал нейното второ преживяване, а то те е довело до асоциация за спомена, че и преди това я е имало в същата нощ, може би съвсем същата, а може би много подобна. Ако продължиш да медитираш върху този спомен, може би ще възникнат още елементи. Но може и нищо повече да не се появи.
Този процес на съзнанието е удивителен! Мозъкът е едно толкова удивително „устройство”!

Преливащи пластове и смислово смесване

Понякога, особено в началото на практиката ти, възприятията ти при припомнянето и визуализирането са удивителни със своята разбърканост. Би могъл да си кажеш, че тези сънища са странни, но това е по-скоро резултатът от бедния ти опит да си ги припомниш. Но не винаги е въпрос само на твоята кондиция и способност да ги визуализираш и осмислиш. Понякога самите ти сънища са били такива.
Усещането е невероятно – невероятно със своята неоформеност – сякаш някакви пластове се носят и преливат, някаква поредица от асоциации с невероятно смислово смесване, самото осмисляне е трудно, за да можеш да формулираш. Би могло нещо да се опише, и това би било доста трудно, а за някой читател би изглеждало безсмислено упражнение. Разбира се, то би било безсмислено само за този, който не разбира смисъла на тази проблематика и практика, и на значението на метода на формулиране и записване.

Комплекс от преливащи идеи за качества

Все пак споменът по принцип винаги е деликатен, а често е странен. Понякога може в първи моменти да оставаш с представата, че достатъчно ясно "виждаш" и че ще можеш добре да визуализираш образи и картини, но след това да започнеш да разбираш, че всичко това, което си помислил, че ще можеш да „видиш“ е само резултат на общото ти възприятие за един комплекс от абстрактни качества, с които ти свързваш човек или предмет, или ситуация в съня –  не го „виждаш” и не го оформяш визуално с вътрешния си поглед, а го възприемаш по определен начин като обща съвкупност от качества. Имаш усещането, че си визуализирал ясно още в началото, но като се замислиш за подробностите разбираш, че „визуализираш“ усещането и спомена си за комплекс от преливащи идеи за качества и "усещания" за обекта, а не неговото конкретно изображение. Формулирането с думи на това възприятие не е лесно, но постепенно може да се научиш да описваш дори и такива възприятия.

Предварителна представа и „фантомно“ възприятие

Може още в началния момент на опита за припомняне да установиш, че в будната форма на съзнанието ти е останала само една каша от преливащи и смесващи се, трудно разграничимиобрази и асоциации - виждаш "проблясъци" от определени ситуации и предмети, но "логиката", последователността и синхронността на различните части и аспекти на действието са толкова страннии непонятни, объркани и трудно определими, в сравнение с възприятията на будното ти съзнание и със заобикалящата ни действителност, толкова разнопосочни асоциации и мисли се свързват с един или друг момент, че е много трудно да се разграничи, формулира и опише смисъла. При тази възможност може да си мислиш, че си виждал в съня си някакви неща по определен начин и че възстановяваш спомена за такова визуално възприятие. Но всъщност, припомнянето води не до визуализиране на образ, който си видял насън, а само до възстановяване на някаква твоя предварителна представа, която си имал в процеса докато си сънувал, сложна съвкупност от преплетени асоциации, при което ти си останал с впечатлението докато си сънувал, че си видял определения образ, че си бил в определена среда, но всъщност до такъв оформен образ в съня ти не се е стигнало, а ти просто си останал с впечатлението, че той е бил около теб.Може да не си видял конкретно в съня си определен образ, но да си мислил насън, че той е около теб и при визуализацията след събуждане да си припомняш именно тези твои мисли, оставайки с впечатлението, че си спомняш, че си възприемал този образ по определен начин.
Когато си вече буден и си припомняш, опитваш се да визуализираш сънищата си, ти си спомняш за такива възприятия и започваш да се мъчиш да видиш и смислово да формулираш неща, които, обаче, в съня ти не са били оформени като конкретни изображения на обстановки и ситуации, а са били само твои представи, състоящи се от комплекс преливащи смислови асоциации. Имал си усещането, че обектът е там наоколо и изглежда по определен начин – съвкупност от различни характеристики. Но няма изображение, което ти можеш да визуализираш и да си припомниш. Не е имало такова в съня ти. Имаш общ спомен за възприятие, а то е било възприятие на комплекс от асоциации. Трябва да съумееш да определиш същността на този комплекс, неговия смисъл и да му придадеш конкретен образ – такъв, за какъвто си останал с впечатление по време на съня си без обаче да си го видял конкретно.
Вътрешният генератор на сънищата на твоето съзнание не е достигнал до създаването на конкретен образ, а само до първичната представа за него, състояща се от плетеница асоциации. Но когато генераторът е оформял филма на твоя сън, продължавайки нататък, те е оставил с усещането, че образът е бил вече оформен, създадено ти е впечатлението, че първичната, предварителната представа всъщност е самият обект.
Самоанализът в процеса на припомняне, визуализиране и осмисляне на сложни комплексни възприятиясъссъчетания от смесващи се асоциации не е лесен. Подобни объркани сънища не се състоят само от „фантомни“ възприятия на предварителни представи без тяхното превръщане в образи и ситуации. Когато се опитваш да си припомниш имаш усещането за онази мъгла, в която се опитваш да намериш някакви зърна за формулиране. Да откриеш думи и фрази, с които да опишеш възприятието от опита ти да си припомниш. Търсиш сред асоциативния поток индикации и елементи за хора, обстановка или ситуация. Ровиш се и плуваш в тази мъгла, за да извлечеш някакъв конкретен смисъл за ситуация или за образи в нея. Този процес би могъл да те разколебае и да се откажеш, като просто пропуснеш този сън.
Може мъглата все пак в един момент да започне да се разкъсва и прояснява, а сред нея да разграничиш образи, форми на предмети, елементи от ситуации да изкристализират, да започнеш да ги измъкваш от долните пластове на съзнанието, да ги изчистиш и визуализираш. Те просто са били потънали сред многото елементи.

Острови и континенти в океана и мъгла над повърхността

Най-интересният сюжет е когато се припомнят, визуализират и подредят една до друга многобройните ситуации, тогава се оформя цялото. А цялото – това е един океан от безброй много елементи. В Океана на елементите на съзнанието ние плуваме. Преминаваме една след друга многобройни ситуации. Тиси заплувал сред вълните на вътрешния океан на съзнанието, благодарение на способността на мозъка ти да комбинира различните елементи.Това е едно дълго пътуване, пътешествие, в което ти виждаш най-невероятни неща. В този океан се оформят макроструктури – острови и континенти, които ти различаваш когато погледнеш от високо цялото.
Когато е паднала мъглата и в спомените ти е останала само една каша от асоциации… В мъглата над този океан се опитваш да се научиш да определяш какво виждаш.

Огромна зала със сектори и полупрозрачна завеса

Сканираш собствения си мозък е се стараеш да определиш, да формулираш, да запишеш всичко това, което с крайчеца на окото си виждаш от събитията в сънищата ти през тази последна, предишна или друга нощ. Виждаш огромното пространство пред себе си, виждаш някаква гигантска зала с различни сектори, във всеки от които се извършва определено действие от ситуациите във "филма" на твоите сънища. Но пред теб има полупрозрачна завеса. Тя все още ти пречи да определиш какво точно се случва зад нея.

Наблюдения в реално време на смесено състояние, предизвикано от стремежа за припомняне и визуализиране

Това е смесено състояние, подобно на описаното във Вариации на сънища „Редуване и преливане на будно състояние, почти-сън в будно състояние, сън и сън в почти-будносъстояние в процес на визуализиране с общо будно възприятие“.
Може да се забележи сутрин след сутрешно събуждане когато имаш още достатъчно време преди да станеш за дневните си ангажименти. Може да бъде разпознато от хора, вече установили контакт със своите сънища, които практикуват  припомнянето и визуализирането им. Започва с припомнянето на току-що сънуван сън. Визуализацията може да се получи с различен успех. Може да „видиш“ образи от съня си ясно и близо, но в следващия момент те да избледнеят и да усетиш как си представяш ситуация и фигури от съня си, но ги визираш логически, като се опитваш да си припомниш развитието на ситуацията. Припомняш си ги като буден, което не е същото визуализиране и ясен образ, който си получил когато веднага след събуждане си бил на границата между съня и будното състояние. Виждаш припомнен образ и потъваш в средата около него и още докато усещаш, че си буден и се опитваш да си припомниш, този образ преминава в движение. Знаеш, че се опитваш да си припомниш сънищата си, наясно си, че твоето внимание е фокусирано в този период тази сутрин към припомняне на това, което си сънувал и към разглеждане на образите, които ти се явяват в момента докато се занимаваш с това упражнение и изведнъж си даваш сметка, че току-що си излязъл от ситуация, в която са се развили определени събития и това не е било само част от припомнянето, а е било пореден сън. Започваш да си припомняш и визуализираш елементи и образи от тази ситуация и някои „виждаш“ ясно, после образите се отдалечават и се опитваш да си припомниш логически, отново се явява образ, който се раздвижва и както се опитваш да си припомниш сънуваното отново си даваш сметка, че излизаш от ситуация с развитие, в която току-що си бил. Сякаш се редуват всички възможни състояния – визуализации от различни вариации с различна яснота, близост, подробности, празни полета, поддържане на осъзнатостта, че си буден докато си припомняш и че го правиш в контекста на своята практика, статични или раздвижващи се картини, неусетно потъване в сън и ясно припомняне на ситуацията веднага след излизане от него, навлизане в съня на „Въображаемо Аз“ с близки до реалните ти характеристики, или на „Почти-Реално Аз“, продължаване на същия процес и повтаряне отново на подобни състояния.
Докато протичат тези процеси и веднага след като се надигнеш от леглото и си се фокусирал към преживяното ти идват наум няколко определения за различните моменти и състояния в тази поредица, които би могъл да формулираш, но малко по-късно представите ти се сливат в едно обобщение за целенасочено наблюдение в реално време на свои многократно редуващи се преливащи се състояния на припомняне, визуализиране и сънуване, предизвикано от процеса на припомнянето и визуализирането.

Усещане за загуба и кълбо с проходи и канали

Докато се опитваш да си припомняш и визуализираш ситуации или елементи, потънали в долните пластове на съзнанието ти, особено когато не се получава или е с частичен успех, обикновено изпитваш едно доста неприятно усещане на загуба и съжаление. Съжаление, че не си в състояние веднага и ясно да си припомниш и отново да „видиш“ множество преживени в сънищата си случки и събития. Съжаление, че си губиш или вече си загубил множество интересни части от своя живот. Сякаш си се разболял от нарушения и загуба на паметта, при което не можеш да си спомниш къде си бил вчера или какво си правил преди няколко часа. Има такива болестни състояния.
В такива моменти може да се появява усещането, че мозъкът ти е като еднокълбо с много канали и проходи, като почти всички от тях са запушени и не успяваш да ги отпушиш, за да се появи искрящото блестящо съдържание скрито вътре. Опитваш се да навлезеш навътре, но не успяваш отникъде. Надяваш се, че като чакаш, процесът от само себе си ще прочисти каналите. Оставяш съзнанието си на неговите собствени оздравителни действия. Надяваш се, че мозъкът ти сам ще се „прочисти“ и "отпуши".
Къде беше вчера в съня си? Каква е тази тънка нишка, която или се включва или се изключва в мозъка ти и от нея зависи дали ще видиш цяла една картина и ще си припомниш история, случила се предишната нощ? Сякаш някакъв превключвател се включва и изключва, а зад него се крие цял филм… Поредният създаден от вътрешния генератор на сънищата ти. Поредната частица от макроструктурите, плуващи в Океана на елементите.

Сегменти в обширно пространство с далечен хоризонт

В началните стадии на практиката, често със започването на визуализирането, припомнянето и маркирането на моите сънища имахефирното усещане и общата представа за сънуваните ситуации, виждайки ги разположени в едно огромно пространство с далечен хоризонт, в което се вместваха различнитеим сегменти с всякакви подробности. Пазех ясния спомен и имах точното знание и увереност за това, как по време на съня ми събитията са били подробни, подредени и последователни. Това бе нещо като аксиома, не подлежеше на съмнение, не беше предположение или желание, а спомен за състояние и даденост. Но в процеса на маркирането, когато от общата визуализация, в която "виждах" и усещах сънуваните ситуации като от "птичи поглед", преминавах към записването или само към маркиране на отделните сънища и ситуации, при което започвах детайлно да ги визуализирам и да се старая да формулирам тяхното съдържание и смисъл, изведнъж тази обща картина и представа за обширни простори и далечни хоризонти започваше да се разпада, объркваше се и огромното пространство започваше да се свива и се превръщаше в прескачащи се един през друг проблясъци и елементи от картини, които със своето появяване почти веднага замъгляваха предишните.

Проблясъци от заден план или етикети

Дори когато препрочитах текстове, в които бях записал обстоятелства за вариантите на визуализиране, си давах сметка, че в същия момент, докато разсъждавах за процеса, в един „заден план” на съзнанието ми започваше да се появява информация за различни сънища от преди много години. Каква бе тази информация? Тя бе като знанието за някакъв "етикет". Ето там преминаваше "етикетът" на оня сън. Ето сега преминаваше "етикетът" на другия сън. Следваше още някой. "Етикетът" ми даваше общо усещане и спомен за конкретния сън. Не го визуализирах, не го формулирах, просто "етикетът" бе като няколко щрихи от картина от някоя ситуация, характеризиращи общото. Част от картина, елемент от мое или чуждо действие, "проблясък" на образ от обстановка, частица от ситуация, напомнящи за точно този сън, независимо преди колко години е бил сънуван. Дори не спирах вътрешния си поглед на някой от появяващите се "етикети", усещах ги в момента на тяхното изплуване от „задния план”, прелитане и отново потъване, като нижеща се редица, преминаваща групичка. Ако се опитах даспра тяхното прелитане и да се фокусирам върху един или друг "етикет", най-вероятно щях да започна да си припомням някои допълнителни подробности. Иначе, след мигове всеки от тях изчезваше обратно там някъде в "задния план". Но фокусирайки се върху един от тях, наистина щях да спра тяхното прелитане и следващите от поредицата да потънат отново и да не се появят. Поне в този случай на появяващи се „етикети“.
Когато такива "етикети" на отдавнашни сънища ми се появяваха в процес на визуализиране, тях също наричах с общото понятие „проблясъци”, както обозначавах внезапно изскачащите пред вътрешния ми поглед образи и картини, когато редовно се опитвах да си припомня сънищата ми от предишната нощ или от последните дни – асоциативни „проблясъци“.

Тънки нишки от проблясъци
Понякога безуспешно се опитваш да се приближиш до проблясъците от замъглени спомени за сънуваните през нощта сънища, които често се явяват във вид на частичен образ или дори само на представа за образ или усещане. Опитваш се да достигнеш до ситуациите, скрити зад тях, и да ги възстановиш.
В началото на своята практика, успяваш да получиш проблясъци от картини и моменти само от една много малка част от множеството сънувани сънища и преживени в съня ситуации, независимо дали са се оказали само тънки нишки към замъглени или по-ясни образи, частични или по-цялостни, дали са предизвикали задържали се спомени или са били моментни, веднага изчезнали и без последвал спомен.
Но в този начален период на контакт със собствените сънища, дори само тези проблясъци, които успяваш да получиш, явяват ти се за миг и не винаги успяваш да задържиш, в повечето случаи от тях не успяваш да си припомниш подробности, а често даже самата идея и смисъл на ситуациите в сънищата ти, от които са произлезли, и само понякога успяваш да визуализираш и да превърнеш в подредени картини – дори само те говорят за богатството и обхвата на нощния живот на твоя мозък и съзнание.Повечето от ситуациите от преживените сънища заедно с всички техни подробности, картини, действия, размишления и чувства по време на съня, остават скрити зад тези проблясъци, мимолетно пробягващи пред вътрешния ти поглед и много често стопяващи се без да оставят никаква следа за будното ти съзнание.


Картина през телескоп сред сиво поле и усещане за сънуване в реално време

Когато след събуждане имаш ясното усещане за изживяването в съня на определена ситуация в реално време, това е припомняне на възприятие от онзи момент. „Виждаш“ картина с определен човек до теб и много добре знаеш какво е било усещането и чувството ти към този човек, както и, че е имало някакви обстоятелства, свързани с тази ситуация и с този човек. Какви обстоятелства? Опитваш се да си спомниш, но не успяваш. „Виждаш“ картината и чувството си. Знаеш, че това е момент от ситуация. Тя е имала предишно и следващо развитие. Знаеш, че сънят ти е бил запълнен с поредица от подобни ситуации. Но тази картина е първата и засега единствена, която „виждаш“. Сякаш всички останали „запълнени“ с действия и конкретни моменти сънища от тази нощ, за които си сигурен, че ги е имало, са някакво сиво набраздено поле пред вътрешния ти поглед и единствено моментът с този човек се явява там по средата на полето.
Припомнил си си усещането за сънуването в реално време, което си изпитвал докато си сънувал. Сякаш си погледнал през телескоп и пред теб съвсем близо е само тази картина. В определен момент дори започваш да се чудиш дали това е само спомен за фактите от съня или е спомен за сънуването в реално време. Изпитваш някакво съмнение и допускаш, че може да е смесица между двете.

Припомняне на ситуация чрез образи и действия без възприятие за сънуване в реално време

Успял си да си припомниш само една картина от множество сънувани ситуации, за които имаш общо чувство и убеденост, че са присъствали в сънищата ти през изминалата нощ. Разбрал си, че няма да можеш да си припомниш нищо повече през този ден. Малко по-късно, докато все още размишляваш за сънищата си от тази нощ, както и за предстоящия си ден, мисълта ти случайно стига до някакъв елемент от реалния ти живот, виждаш се в огледалото докато се бръснеш, виждаш сапуна докато си миеш ръцете, виждаш кафеварка или образ на колега, например, и в следващия миг асоциативният поток те води до припомняне и на друга картина, на друга ситуация от сънищата ти през изминалата нощ. „Виждаш“ какво си правил в тази ситуация, макар и някои подробности от обстановката да не ти изплуват. (Знаеш със сигурност, че е имало такива подробности. „Виждаш“ как в определен момент сте се разминали в огромна празна зала, че е имало и други движещи се хора, дори „виждаш“, че там той е бил с още един от твоите колеги.) Но сега си даваш сметка, че си припомняш тази ситуация като факти, картина, обстановка, твое движение в нея, което едновременно наблюдаваш и отстрани, но вече го няма онова усещане за сънуването в реално време, не стигаш до него, няма го припомнянето и повторното преживяване на онова възприятие в съня ти, което си изпитвал докато си сънувал.

Припомняне на преживяване в реално време в качеството на „Почти-Реално Аз“

Имаш знанието, че сънищата ти са били изпълнени със ситуации, действия, твои възприятия и чувства. Но едни картини „виждаш“, а други не се появяват. За картините, които „виждаш“, знаеш, че са от ситуации, в които около теб е имало подробности и развития, но сега подробности за тях не се появяват. Знаеш, че в онази „изпълненост“  на сънищата ти е имала свързаност, последователност, развития на ситуации.
Спомняш си отново първата картина, която си визуализирал рано сутринта след събуждането си и онова припомнено чувство за преживяването в съня ти в реално време. Спомняш си общото си усещане за собственото ти възприятие в този момент в съня и макар че знаеш, че тогава не си се питал с конкретни въпроси кой си, как се казваш, откъде си дошъл, споменът и възприятието ти сега, когато си припомняш, е че общото ти усещане за себе си и своята същност в онзи момент в съня е било същото или съвсем близко до това, което имаш за себе си в реалния си живот, до реалното ти „Аз“. Спомняш си своето преживяване в реално време в ролята на „Почти-Реално Аз“.


„Отпечатъци“

Питаш се доколко способността ти да си припомниш след събуждане едни или други ситуации от сънищата си през нощта зависи от начина и характеристиките на тяхното протичане в реално време и от качеството на съответните „отпечатъци“ или временни записи, които те оставят със своето протичане и след себе си някъде във временната памет на сънищата.
От това дали ще си ги припомниш и визуализираш, и дали ще ги свържеш с активната си памет зависи дали ще ги запомниш и съхраниш, но доколко възможностите за добро или лошо припомняне и визуализиране с повече или по-малко подробности зависят от това доколко са се оказали активни, силни, отчетливи и цялостни тези „отпечатъци“ и временни записи?
Сънищата ти, както и всичко останало, преминаващо през възприятията и ума ти, може да се съхранява в дълбините на Океана на елементите на съзнанието ти, и във Вътрешната ти сфера може да е подредено сред „сегментите“ и „рафтовете“ на Вътрешната ти библиотека, както и да остава завинаги синтезирано и кодирано в Селенията, но тези „отпечатъци“ и записи във временната ти памет на сънищата са  инструментът, който всеки ден ти е под ръка наблизо дори и тогава когато все още нямаш опита за навлизане дълбоко „навътре“ и не си изминал пътя за интегриране на своето съзнание; и от характеристиките и пълнотата на тези „отпечатъци“, както и от развитието на способността ти да намираш, да съхраняваш и да укрепваш нишките към тях, ще зависи каква част от сънищата си и по какъв начин ще успяваш да визуализираш и да си припомниш, да възстановиш и да съхраниш.
Може би, ако все пак успееш да напреднеш в практиката си, някога ще съумееш да постигнеш достъп до пропуснатите части и детайли от своите сънища, до безброй сънувани но никога неприпомнени ситуации, и до множество припомнени, но после завинаги забравени – съхранени във вътрешните пластове на Океана на елементите на съзнанието ти, записани и подредени във Вътрешната ти библиотека.


Искри от фойерверки

Възможно е в съня си в различни моменти да си имал за кратки периоди или мигове възприятие, че това около теб е нещо като игра, нещо като филм, нещо като сън, в което си се оказал, продължавайки напред, без да си задаваш въпроси, при което моментното прозрение бива „заглушено“ от последващи развития и възприятия. Тези прозрениясе разпръскват по време на сънищата ти като „букети“ искри от фойерверки, явяващи се, възпламеняващи се за миг и изгасващи, а за тези моменти може просто да не успяваш да запазиш и откриеш спомен след събуждане.
Практиката с припомнянето, визуализирането, формулирането и записването води до развитие на „вътрешния ти механизъм“, в резултат от което „отпечатъците“ стават все по-пълни и цялостни.
Когато „виждаш“ само откъслечни картини от сънищата си и подробностите от обстановката ти се губят, когато ти липсва приближаване на визуализацията към вътрешния ти поглед и яснота на картината, когато не усещаш отново възприятието си за преживяването в реално време на ситуацията и моментите в съня, значи практиката ти не се е развивала активно, тя е в застой или в регрес, практиката ти не се развива достатъчно системно, за да стимулира развитието на съответния „вътрешен механизъм“.


7. Практиката на припомняне, формулиране, записване

Процедурата се състои от следните основни елементи:

Първа фаза
; Визуализиране;
; Припомняне;
; По-подробно визуализиране;
Втора фаза
; Формулиране;
; Записване;
Трета фаза
; Запомняне, съхраняване.

Записването може да е предхождано от маркиране. Отделните основни елементи са взаимно свързани и в тях са включени и някои съставни действия. Маркирането изаписването са съчетани с формулиране. Записването е свързано с допълнителновизуализиране и припомняне, и съответно с допълване на текста, както и с евентуалноредактиране. Те се случват в следната последователност:

; Първоначално визуализиране;
; Припомняне;
; Основно визуализиране – ранно визуализиране, по-късно вторично визуализиране;
; Маркиране в процеса на ранно основно визуализиране с формулиране на проблясъците;
; Записване на основата на маркираното с формулиране,съчетано с допълнително визуализиране и припомняне, и допълване на описанието, евентуално редактиране;
; Записване, без да се маркира или да се използва маркиран текст,на основата на ранно основно визуализиране в момента или на спомени с по-късно вторично визуализиране, евентуално редактиране;
; Запомняне;
; Съхраняване.


История на дългогодишното постоянство

Бях започнал тази практика преди доста време. Визуализирах и записвах сънищата си редовно иежедневно много години. В продължение на редица години ежедневни визуализации и записване, написах хиляди текстове върху хиляди страници за много хиляди визуализирани ситуации по време на сън с подробности за преживяното и с размисли по процеса.Безброй визуализации на обширни ситуации с подробни описания. Хиляди страници, в ръкопис и в печатен текст, с описания на разнообразните ситуации и приключения, преживени в съня през всички тези нощи години наред. Хиляди най-различни и разнообразни ситуации, случки, картини, размисли в съня, асоциации.
Имах и не един период на регрес. От състоянията на регрес съм излизал, а след време отново съм попадал в подобни. Развитието по този Път не бе гладко и безпроблемно. Но и регресът не бе нещо постоянно и окончателно. По този Път неизбежно се стигаше до спадове и застой, но тези състояния се преодоляваха и се продължаваше нататък по Пътя.
И това бе периодът на активното провеждане на първия етап на практиката – в началото на първите стадии по пътя в Първото ниво на Йога на интегралното съзнание. А след края на този начален период изминаха много повече години.
През 1999 година, когато обмислях метода за сливане на сънищата,  бях в начален етап на размисъл по темата за овладяване на сънищата, макар че мистериите на мозъка и съзнанието винаги ме бяха интересували и занимавали.
Дали в годините от предишното хилядолетието ми бе идвала мисълта за водене на дневник и за сънищата ми или не, не е толкова съществено. Сигурно щях да стигна до това, но тогава все още не бях започнал системно да практикувам. Все още обмислях концепцията и се опитвах да открия различните начини и пътища за поглед навътре в себе си. Първоначално разчитах на вродената и присъща сила и възможности на съзнанието, на собствената ми фантазия и на фокусирането на мислите в будно състояние за тяхно въздействие върху сънищата с цел тяхно осъзнаване и моделиране. За метода да се събуждам предизвикано с будилник цялата нощ през час и половина и да записвам, с цел да стимулирам процеса на припомняне и на сънуване, все още не се бях досещал. За него научих от някои публикации по темата, които бях прегледал „по диагонал“. Все още не бях осмислилспециалното значение при припомняне на сънищата на тяхното словесно формулиране и записване. Първоначално не ми бе хрумвало и още не бях усетил от собствената си практика, че самият генезис на човешкото мислене се състои в едно постоянно съпоставяне на външни образи и вътрешни визуални представи с тяхното словесно формулиране, съответстващо на техния смисъл и значение. Постепенното развитие от дете на съзнанието и самата му същност предопределят връзката и обратното въздействие на съпоставянето чрез  словесното формулиране върху развитието на способността да генерираш вътрешни визуални структури, образи, картини. За да формулираш, използваш думите с техните значения, определящи формулираните същности. А за да правиш това трябва първо да визуализираш образите и ситуациите, които да формулираш. От своя страна, самият процес на формулиране стимулира способността ти да визуализираш и да си припомняш. А редовното припомняне и съхраняване в съзнанието ти на сънуваните ситуации е най-добрият начин за развитие на възможностите на Генератора на сънищата ти и на способностите ти да сънуваш много и разнообразно. Включително да постигнеш "осъзнати" и „контролирани“ сънища, както и да постигнеш приемственост и сливане на сънищата си, което беше първоначалната идея – двигател в тези интереси.
В началото когато тръгвах по този Път се питах дали мозъкът и съзнанието съхраняват информация и потенциален спомен за всичко, което си сънувал, или само за визуализираните и припомнени сънища. И дали мозъкът и съзнанието ти запазват информация и потенциален спомен за всичко, което някога си видял, чул, помислил, усетил, преживял? Или повечето от тази информация се изтрива? Дали съзнанието ти крие полуотворени източници на вдъхновения,проникновения, прозрения и информация, за която никога не си подозирал, и която не би могъл дори да разбереш откъде се появява?
Първоначално нямаше как да знам със сигурност, беше интуитивно прозрение. Чудех се информацията от сънищата, които изглеждаха забравени, наистина ли все пак се съхраняваше там вътре в мозъка ми, наистина ли само бе потънала навътре, надолу, или просто се бе изтрила. Понякога си спомнях характерни картини от предишни сънища, дори от предишни години, преди това забравени и дълго време неявявали се… очевидно информацията за тях бе запазена, макар и със смътни картини – просто в момента ги виждах бледо… но тази информация бе съхранена, след като навремето поне веднъж е била визуализирана, направена е била връзката между зоната на съня и зоната на будното съзнание. Дали се съхраняваше, обаче, цялата информация само за картините, действията и ситуациите, които бях успявал поне веднъж да визуализирам добре и сравнително ясно да „видя“, или и за подробностите от сънищата, оставили само смътен спомен или идея, но коитоне бях успявалда си припомня ясно, или дори и за сънища, за които никога не бях успял да си спомня каквото и да е, и дори не знаех, че е имало такива?
В началото на моята практика интуитивно изхождах от схващането, че информацията се пази някъде там вътре в Океана на елементите на съзнанието. Предстоеше да разбера до каква степен. По-късно щях да установя, че цялата информация, до която си се докоснал и си преработил през живота ти, се съхранява по един или друг начин. Все още не бях разбрал, че всичко преживяно през живота ти, всеки миг, всеки елемент, се записва и съхранява във Вътрешната ти библиотека, както и в Селенията.И едното и другото можах да узнаяна доста по-късен етап след като бях постигналдостъппрез лабиринтите на личната ми Вътрешната сфера, бях странствал сред най-различни територии и пространства и бях научил много нови неща.
Още в сравнително началния етап на практиката, все още в първите стадии на Първото ниво, когато започнах по-често да постигам все по-обхватни и все по-ясни визуализации за все повече и с повече подробности ситуации от сънищата ми, всеки път стигах до едни и същи изводи. Какъв невероятен „механизъм“ е съзнанието и колко малко знаят хората за своето съзнание и за цялостния му живот, за неговите невероятни приключения докато спят и сънуват (колко малко знае тяхното будно„Външно Аз”).
Удивителна е тази способност на мозъка, да комбинира различните елементи от Океана на съзнанието, да създава всеки път нови ситуации, те да са за теб толкова истински и реалистични докато си в тях, да са съставени от различни елементи, преминали през съзнанието ти и обработени от него в един или друг момент назад във времето, без да са задължително пряко огледално и непосредствено свързани с най-новите конкретни банални ежедневни събития в живота, включително най-различни  и непредполагаеми елементи от гледани филми, четени книги, преживени емоции и всякакви други подобни ментални събития – сънищата не са просто едно копиране или  изкривено възпроизвеждане на картини от ежедневието ти. За тяхното появяване е налице действието на истински генератор с невероятна фантазия, който никога не се уморява да измисля и съставя нови и нови комбинации от елементи и ситуации.
Понякога си мислех: а може би това не бяхапростосънища, така както обичайно си ги представят хората (като спонтанно ехо от будната дейност на почиващия си мозък, иликатоигри на въображението в резултат от усилията на едни или други мозъчни структури за възстановяване на общия порядък и хармония, постоянно смущавани от ежедневния наплив на импулси, информация и напрежение), а някакво докосване до други видоизменени реалности, моделирани и пресъздавани от собственото ни съзнание, но "реално" съществуващи там някъде, в някакви други съседни измерения или измерности… Докосвания до други измерения, които остават като някаква информация вътре в нас, но за които в повечето случаи ние – нашата „будна осъзнатост” не узнава и не знае. Следите от тях остават скрити там вътре във "Вътрешното Аз". А будното ни „Външно Аз” си остава отделено от тези вътрешни пластовеи в неведение.
Хиляди страници с описания... Може би на своеобразни "астрални приключения". Това понятие е толкова изтъркано от употреба и сляпо повтаряне, че е било обезсмислено, ако въобще някога е имало смисъл, а тези, които го използват със сигурност не биха могли да имат и нямат никаква представа с какъв смисъл и в какъв контекст аз евентуално бих го свързвал.
Пътят на интегрираното съзнание. Повече ми харесваше понятието „интегрално съзнание”. Преди доста години така кръстих този Път – „Йога на интегралното съзнание”.

Пишех много текстове в „асоциативно състояние”. Това ставаше непосредствено или скоро след събуждане, или по-късно през деня. Веднага след събуждане все още се запазваше специфичната настройка, прозрачност и широта, характерна за особената граница между състоянието на съня и тривиалното будно състояние, в което съзнанието се „затъмнява” от императивите на деня, „свива се периметърът му” и се ограничава неговата „прозрачност”. А когато се случваше по-късно през деня, чрез настройване за визуализиране все пак отново успявах да се доближа до периметъра на тази специфична гранична зона между сънното и будното състояние с нейните характеристики в дейността на мозъка и процеса на съзнанието.
Първоначално трябваше да записвам веднага след събуждане. Понякога си спомнях само това, което бях сънувал непосредствено преди да се събудя. В началото имах чувството, че припомненото веднага изчезваше. После постепенно започна да се задържа. По-нататък започнах да си припомняш неща, сънувани и на по-ранен етап през нощта.
В определен момент докато напредвах се бях научил да маркирам с ключови думи дори цели ситуации от сънищата си, от които по-късно ми се пораждаше цяла асоциативна верига и една дума ме подсещаше за цялата ситуация, която иначе не би могло да си припомня.Такива ключови думи можеха да ми припомнят ситуацията по-късно, за да я опиша, ако още не го бях направил. А можеха и мигновено да предизвикват асоциативен поток и да изкарват пред вътрешния ми поглед ситуация, която вече бях описал, но в момента не си мислех за нея.
След време можех да запомням и да маркирам или записвам визуализациите и няколко часа по-късно през деня, когато имах време. Когато напреднах, бях в състояние да помня по-ярките и ясни сънища и да ги записвам дори и следдва-три дни.
С течение на времето бях постигнал способността за такава настройка, с която успявах да запомням сънищата си и можех дори и без маркиране да ги визуализирам и записвам в различни части на деня, понякога дори и след няколко дни. А практиката на визуализиране от своя страна водеше до активиране на "вътрешния генератор" – потичаше поток от размисли, идеи, предположения, догадки, прозрения, може би понякога и погрешни хипотези, макар че аз вярвах в правилната преценка на "вътрешния генератор". Оставях текста да отлежи понякога няколко дни или дори месец, а когато отново го поглеждах не веднъж се случваше в първия момент да ми се стори непознат и чужд, сякаш не аз го бях написал, но само след няколко изречения си припомнях, че това бях аз и се връщаше предишното усещане, мислите и асоциациите от момента, когато го бях записвал, и от сънищата и идеите, които бях описал. Появяваше се отново визуализация на описаната ситуация.

Смисъл и значение на формулирането и записването

Практиката за визуализиране, запомняне и записване на сънищата възприемах като пряко свързана с опита и усилията за опознаване и овладяване на вътрешните нива по пътя към разкриване на мистериите на мозъка и съзнанието. Разбирането на процесите на осъществяване, запомняне, визуализиране, напълно забравяне, частично запомняне и запомняне на възприемането в реално време на сънищата възприемах като опит за разбиране на механизмите, според които функционира мозъкът.

Процесът на усвояване на визуализирането и формулирането на съдържанието на сънищата дисциплинира и канализира контакта с вътрешните пластове. Самото описване е част от практиката и е необходимо, за да развиваш способността, и за да не я губиш. Писането е част от метода, процес и инструмент на практиката, стимулиращ механизма.
В практиката на припомняне и визуализиране на сънищата е много важно да се научиш как да формулираш и записваш тези визуализации.Записването е необходимо и полезно за доброто припомняне и за вторично визуализиране.
Процесът на записване стимулира развитието на асоциативните механизми, способността за визуализиране, качеството на визуализациите, умението за запомняне, пълноценното формулиране, способността за навлизане "навътре" и за откриване на нови  образи, информация и прозрения от дълбините на съзнанието. Самото записване,изискващо оформяне и формулиране, се превръща в процес на визуализиране, стимулиране на припомнянето и изтегляне на повърхността на нови спомени. Всичко това заедно запазва постигнатото качество, стабилизира достиганите в този период резултати и умения, и помага за по-нататъшното развитие на това качество и на напредъка в практиката като цяло.

Напредъкът в процеса е свързан с постоянно формулиране на визуализациите и тяхното записване. При самото словесно формулиране на визуализираните картини асоциативният процес в мозъка ти се развива и способностите ти не само да си припомняш, да визуализираш и да запомняш, но и да сънуваш по-ясно и разнообразно укрепват все повече и повече.Процесът на записване на сънищата е всъщност тяхно вторично визуализиране и навлизане в състояние близко до описваното на границата между съня и събуждането, и той стимулира активирането и развитието на определени връзки, процеси и механизми, които са важни и необходими за постигането на резултати в различните аспекти на практиката. Това е състоянието на асоциативното записване с различните му степени на сливане с възприятията и себеусещането по време на самия сън.Така се получава една верига на взаимна връзка и стимулиране на процеса, а самата практика на записването се превръща в своеобразно състояние на динамично медитиране. Когато записването приключи, се отдалечаваш от това състояние.
Самото записване изисква формулиране. Отразяването на картините и ситуациите от сънищата с писани думи– подредени символи, изразяващи определено съдържание, образи и смисъл, и водещи до поток от асоциации в твоя мозък и съзнание, стимулира процеса на формулиране. Самият процес на писане формулирайки образи с думи и подреждайки смисъла им в изречения предизвиква поява на нови асоциации, и съответно на нови образи и спомени за сънища. А формулирането от своя страна на картини и ситуации, които си успял да си припомниш и "видиш", стимулира процеса на визуализиране и води до спонтанното възникване на допълнителни елементи и подробности, както и до появата на нови спомени за други картини от сънуваните през нощта ситуации. По време на записването и формулирането се появяват нови асоциации и спомени, които не биха се "събудили" и възникнали без обратните асоциативни връзки и активирането на сънищните пластове на съзнанието в процеса на записването.Дори описването на някакъв малък откъслечен елемент от ситуация, която иначе не можеш да си спомниш като цяло, в един момент докато пишеш или малко след това, може да предизвика появата на друга картина, елемент, дори да се появи цяла нишка от свързани един с друг елементи от същата ситуация.
Смисълът на записването е, че помага за постигане на по-голяма трайност, яснота, детайлност и разширяване на първоначалните визуализации в момента на припомнянето и увеличава вероятността за тяхното дългосрочно запомняне и съхранение в паметта. В процесана записването се осъществява вторично визуализиране, с което е свързано формулирането на вътрешните визуални образи, като образите заедно с описващите ги формулировки се проясняват, фокусират, допълват и разширяват защото самият процес на вторично визуализиране и формулиране стимулира допълнително припомняне и изкарване на повърхността на нови спомени, картини и подробности от сънуваните ситуации, останали до този момент в мъгла. Независимо от специфичния характер на асоциативното състояние докато се визуализира и описва, в различни случаи повече или по-малко близко до границите между съня и будното състояние, различните аспекти на процеса на припомняне, визуализиране и записване се управляват от будното съзнание, изважданите на повърхността визуализирани образи и описващите ги формулировки се явяват резултат от опериране на будното съзнание и поради това се запечатват по-стабилно и трайно в постоянната памет.

Ако успееш след събуждане да си припомниш свои сънища, да получиш проблясъци на образи от тях и да визуализираш повече или по-малко елементи от ситуации от сънищата, започва процес на прехвърляне и съответно презаписване на информацията в друг "сектор" на мозъка, или по-скоро - на друго ниво.
При първоначалното припомняне с първичното визуализиране, „проблясъците“ на спомени се оформят визуално и се идентифицират като данните се приемат и обработват от оперативните инструменти на будното ти съзнание или казано просто – оставят повече или по-малко трайни следи някъде в преддверията на постоянната ти трайна памет – в своеобразния междинен „Временен архив“ на проблясъци на образи от сънищата.
Само първото визуализирането само по себе си е измамно и недостатъчно. Първоначалното частично визуализиране предизвиква припомнянето. Припомнянето дава възможност за по-подробно и ясно основно визуализиране. Но без практиката на формулиране и записване - много важна част от процеса на основното визуализиране, може да си оставашсамо на нивото на първоначалното визуализиране с отделни частични "проблясъци" от картини от ситуации в съня, често смътни, далечни и прогресивно избледняващи, и вместо да постигнеш същинско припомняне заедно с по-подробно и ясно визуализиране, да си останеш само с представата, че нещо от сънищата си визуализирал и си си спомнил.
За да може преместването на сънищната информацияда е трайно, се налага да запишеш, а по-точно – да формулираш и опишеш.
Първоначалното частично визуализиране е съвсем накъсано и повърхностно, не ти дава стабилна и ясна представа и картини за сънуваните сънища и ситуации. Дори ако в резултат на практика си успявал да го постигаш, ако практиката ти не продължава с формулиране и записване в процеса на основното по-подробно и ясно същинско визуализиране, както ичесто с допълнително вторично визуализиране, формулиране и записване, в крайна сметка ще загубиш способността си да постигаш дори и първоначално частично визуализиране.
В процеса на формулирането с понятия и думи, и записването, се осъществява основното визуализиране, активизира се и се фокусира асоциативният процес, образите от визуализациите и свързаните с тях асоциации се съживяват, разширяват и разстилат, оформят контури и обем, възвръщат цвят и перспектива, стават все по-ясни и подробни, допълват се със спомени за текущите ти размишления и възприятия по време на визуализираното действие и обстановка, свързват се с нови картини и смислови детайли, които изплуват, появяват се сякаш от нищото.
Записването, представляващо резултат от асоциативен процес със смислово формулиране по време наосновното визуализиране, както и при допълнително вторично визуализиране, е всъщност инструмент и метод за преместване на информацията за сънищата, на спомените проявили се като визуализации, от един сектор на мозъка в друг, от едно ниво или форма на Асоциативната каскада в друго, от "Сънищното пространство" в пространството на будната мисъл, от дълбините на Океана на елементите на съзнанието до неговата повърхност, от временната памет на сънищата във "Временния архив" в постоянната ти трайна памет.
Веднъж визуализирани с формулиране и записване, припомнените образи и информация от сънуваните ситуации биват "прехвърлени" в постоянната ти трайна памет и връзките към тях не потъват много дълбоко. Колко близко до повърхността на съзнанието ти ще останат, дали ще са в активната ти и оперативна постоянна памет или ще се окажат в други по-отдалечени нейни пластове, можеш да разбереш от това доколко добре си в състояние да визуализираш и "видиш" свои предишни сънища, по-отдавнашни или по-скорошни, след като прочетеш записа си и описанието на сънуваните в тях ситуации.
В противен случай, след събуждането си ти си визуализирал нещо, спомнил си си смътно, дори може да ти се струва, че ясно си „видял“ и си запомнил ситуация в съня си и е невъзможно да я забравиш, всичко, което си успял да „видиш“ в „проблясъците“ след събуждане и да си спомнил ти изглежда толкова ясно и естествено, а малко по-късно изведнъж разбираш, че споменът неусетно се е „изпарил“ и дори не можеш да се сетиш за какво се е отнасяло. Дори и да не забравиш някои от  образите, първоначалната визуализация така, както е оформена, е частична, повърхностна, фрагментирана, нетрайна и не е достатъчна.
Дори когато си стигнал донякъде в практиката си и успяваш да си припомниш и да визуализираш по-подробно и по-ясно, ако практиката ти на формулиране и записване не продължи, може да загубиш тази способност. Способността за качествено визуализиране на сънищата, докато не си преминал определено равнище на развитие, е непостоянна и нетрайна. Днес я имаш, но на следващия ден вече може да си я изгубил.
Невизуализиран сън не се помни, първично визуализиран сън само с "виждането" на "проблясъци" и на отделни картини от различни сънувани ситуации много бързо се „изпарява“ и изчезва, основно визуализиран, формулиран и записан или поне маркиран сън, а още повече вторично визуализиран заедно с още по-подробни описания, се запомня, като споменът може да се окаже дълготраен и неотстъпващ на спомени от преживени събития в реалността.
А ако записването бъде преустановено като практика, или се наложи пауза върху тази дейност, прекъсва и самият процес, стимулиращ различните лостове, чрез които се запазва постигнатото качество. В момента, в който записването прекъсне по една или друга житейска причина или обстоятелства, качеството започва да се губи, резултатите постепенно стават все по-оскъдни и бледи и накрая се губят.

В процеса на визуализиране, формулиране и записванеспонтанно се появяват и пораждат и странични идеи, изплуващи сред вълните на океана на съзнанието, провокират се вътрешните пластове на съзнанието и за извличане от там и появата на нови идеи, изводи,прозрения и открития.
Докато описваш визуализациите на своите сънища, възникват много други асоциации, неочаквани разсъждения и прозрения, те се стимулират и пораждат във вътрешността на твоето съзнание и изплуват – идеи и разсъждения за самия Път на сънищата, за метода и за твоите  възприятия, за живота, който водим и реалността, която ежедневно възприемаме, за съвременните проблеми на човешкия свят, за същността на Реалността, за Външната сфера на познатия ни свят, който изследваме с всевъзможни инструменти и апарати, за видимата и невидимата Вселена и нейните възможни проявления, за материята, енергията, движението, пространството и времето, и въобще – за всичко, което е около теб и вътре в теб.
Идва момент когато си даваш сметка колко много се е натрупало в твоите текстове. В разните записки ще се намират множество ценни твои мисли, множество детайли, които трябва да се съчетаят с други, намиращи се в други текстове. Ще ти е нужно време, за да се заемеш с всичко това още по-сериозно.
Сред хилядите текстовете, които записвах при визуализиране и описание на сънищата ми в състояние на асоциативно писане, освен за самите сънувани ситуации се появяваха и голям брой записи, свързани с практиката, със самия процес на визуализиране, запомняне и възстановяване, с процеса на постигането на „ясни“ и „контролирани“ сънища, както с връзката на този процес с по-нататъшното движение по Пътя на интегралното съзнание, по пътя навътре през Вътрешната сфера. Прозрения за Пътя на Йога на интегралното съзнание, потвърдили се по-късно на практика.

Самото писане се превръща в своеобразен медитативен процес, при който започваш да се ровиш в съзнанието си и да търсиш, докато в определен миг асоциацията за нещо познато от предишните часове започва да изплува. Пишеш и спираш, а по време на паузите се ровиш в съзнанието си. Навлизаш в медитативно състояние. Не е медитация в замръзнала поза, в която се стремиш да се абстрахираш от сетивата си, или да се фокусираш върху определена същност, или пък да изпразниш съзнанието си в търсене на онова друго състояние или друга същност, които евентуално очакваш да остане или да се появят. А е динамична медитация, междинно състояние, при което конфигурацията на мозъчните ти вълни започва да се сближава с тази от състоянието ти на изхода от съня, на границата между съня и будното състояние или пък дори да наподобява тази от състоянието ти по време на съня.
Самият процес на писането на тази книга бе също един продължителен процес на медитиране.

Фази на припомнянето-визуализирането и обхват на формулирането-записването

Тук ще намериш редица елементи, които ще ти подскажат какво лично ти би могъл да очакваш в собствената си практиката. Тяхното познаване и разбиране вероятно ще ти помогне при усвояването на този начален етап.

В началото си практиката ми бе свързана с развитие на способността ми за припомняне и запомняне с визуализиране, формулиране и записване на сънищата.
Запомнянето предполагаше траен резултат с подробното регистриране на ситуациите и способността за връщане към тях. Самото регистриране изискваше  постигане на способността за припомняне, визуализиране, формулиране и записване.
В този процес първоначалното припомняне бе първата стъпка, то можеше да е частично, а визуализирането бе втората стъпка.
Същевременно, началното припомняне бе следствие от едно общо визуализиране на определена ситуация или елементи от нея и започваше с него, но след това същинското визуализиране като втора стъпка след припомнянето предполагаше по-цялостно "виждане и разглеждане" на картините от съня, припомняне и оформяне на образите с техните елементи. Така припомнянето включваше първоначално и последващо визуализиране, като то продължаваше по-нататък и с процеса на формулиране и записване, по време на който продължаваше и самото състояние на визуализиране.
След припомнянето с визуализиране следваше втората основна фаза съдържаща  формулирането. Формулирането предполагаше писмено изразяване на визуализираното и припомненото, като стимулираше и предизвикваше допълнително паралелно визуализиране и припомняне, като така записването подобряваше крайниярезултат с допълване и разширяване на формулираното.
Визуализирането можеше да е с различна степен на пълнота, но дори когато сравнително добре "виждах" пред вътрешния си поглед картина от една ситуация, не бе толкова лесно веднага и пълноценно да формулирам нейното съдържание и смисъл.
Формулирането не приключваше с общо определяне на една картина, а следваше  да обхваща действието в нея, както и действията преди и след това. Действието включваше появилите се по време на ситуацията в съня мисли и впечатления, разсъждения, очаквания и възприятия. Често те можеше да не са еднозначни и различните аспекти на възприятията ми за техния смисъл и значение също представляваха обект на визуализирането и формулирането.
 Процесът на формулиране бе пряко свързан с процеса на записване. Формулирането можеше понякога и частично да предхожда записването, но в повечето случаи двете ставаха паралелно и едновременно.
С хода на активната практика, способността ми за тези действия и качеството на резултата от тях се повишаваха.

В началото – нарочните междинни събуждания

Има един начин да разбереш колко много и разнообразни биха могли да са сънищата ти и сънуваните ситуации. За целта е благоприятно най-напред няколко дни поред да се наспиш добре. Просто си лягай рано, ако успяваш – поне към 10 часа вечерта, а ако ти е трудно толкова „рано“ – поне към 11, но във всеки случай преди 12 часа. За хора, които практикуват тия неща, дори едно ранно лягане към 10 часа и наспиване до 8 сутринта би могло да предизвика доста спомени за сънувани ситуации…Тази програма е по-скоро за хората, които все пак смятат, че сънуват – за да кажат, че сънуват, те очевидно имат понякога спомени за сънувани неща. И най-важното е, че имат положително отношение към процеса на сънуване и сънищата си, приемат, че ги има, че една част от тях понякога се помнят, а други се забравят. А за хората, които вярват и твърдят, че никога нищо не сънуват или че сънуването е загуба на време (което значи, че те имат една предварителна негативна нагласа и предубеденост), очевидно усилието ще трябва да е по-голямо и продължително –спомените за сънища ще се появят след по-настоятелни упражнения... Но най-напред тези хора трябва да го пожелаят и да променят отношението си.
След като в течение на няколко дни мозъкът ти си е починал и си започнал повече да си спомняш, да забелязваш сутрин, че си сънувал, и частично да си припомняш някоиелементи от различни ситуации от сънища, една вечер си легни към 10 часа и си „навий“ будилника за след интервал от един час и половина(продължителността на отделните цикли на съня), например за 11.30 или за 12 часа през нощта. (Да предположим, че няма да заспиш веднага, но след половин час вече ще си заспал.) Когато звънне и се събудиш, започни да мислиш къде си бил току-що и какво си „видял“, да визуализираш ида си припомняш, стремейки се да „видиш“ с вътрешния си поглед ясно и детайлно сънуваното(като внимаваш докато си припомняш и „виждаш“ образи, картини и ситуации да не потънеш съвсем в тях и да незаспишотнововеднага), а след това се надигни от леглото и го запиши(с добре функционираща и удобна химикалкав специален подбран дебел тефтер, които предварително си подготвил и оставил близо до леглото си). Опиши всичко припомнено и „видяно“ колкото е възможно по-подробно. Може да не спазваш последователност. Необходимо е да запишеш колкото се може повече. Надпреварваш се със себе си. Докато записваш едни неща, други избледняват и ще ги загубиш може би завинаги. Може да записваш веднага след като ти се появи асоциация, картина, мисъл, дори и да е разбъркано. Можеш да се връщаш към ситуации, които вече си описвал, ако ти възникне допълнителна асоциация и спомен за тях. Следвай с писането мислите, които изскачат в съзнанието ти. Можеш да нахвърляш, да маркираш с по една-две ключови думи, да драскаш. Важното е даотразишколкотосе можеповечеотпрескачащитеобрази и идеи.Може дори да записваш неща, които ти се струва, че си видял, без да си съвсем сигурен. Това в началото ще е в порядъка на изключение – стимулиращо изключение. Но постепенно ще придобиеш способността, да си наясно кога нещо със сигурност е присъствало в съня ти и кога правиш интерпретация за действие, което най-вероятно не е било част от ситуацията в съня, но за което си придобил в момента смътна представа и го описваш, защото така продължаваш асоциативния процес, продължаваш мисловната си верига. В крайна сметка ще започнеш да визуализираш само ситуации, които си преживял в сънищата си. Записвай, докато успяваш да изваждаш картини и докато не усетиш, че възможностите да асоциираш, да визуализираш и да „виждаш“ елементи от сънищата ти са изчерпани.
После отново си настрой часовника да звъни след час и половина. Затвори очи и преди да заспиш отново визуализирай и си припомни току-що описаните ситуации и картини, потъвайки в тях. Когато будилникът ти отново звънне, събуди се и повтори всичко. После отново си нагласи часовника да те събуди след час и половина и така повтаряй на същите интервали всички тези действияпрез цялата нощ. Сутринта, след последното си събуждане, отново си припомни, визуализирай, седни, съсредоточи се и, продължавайки да визуализираш, запиши всичко ново, което сега „виждаш“ и си спомняш от последния цикъл на сънуване, или, ако сега отново ти се появят „проблясъци“ за спомени, картини и ситуации от предишните цикли от цялата нощ (вече „видени“ и описани при предишните ти междинни събуждания, или евентуално съвсем нови – запиши всичко, което си спомняш и „виждаш“). (Първоначално едва ли ще си в състояние да определиш със сигурност дали припомняните картини и ситуации са от последния цикъл, или са от предишните цикли на съня и сънуване през нощта.)
Малко по-късно може да прегледаш записките си и да ги допълниш и дори да ги препишеш с по-ясно изписан текст, и да доразвиеш и опишеш онова, което в бързането си успял само да маркираш с по една-две думи, да ги разместиш и подредиш според отделните ситуации и действия, иевентуално да редактираш някои непълни или неправилно съставени изречения. Със сигурност, докато ги четеш ще ти възникнат още спомени, „проблясъци“ и асоциации, които може да не са ти дошли при съответното записване през нощта или при първото записване сутринта. По принцип, при записването нощем ще си бил сънен, някои неща може да си записал набързо, разхвърляно или с неясен,разлят и разкривен почерк. Всичко това се компенсира и обработва сега.
И аз правих това когато започвах системно практиката. От там нататък собственото ти развитие е въпрос на личен опит, лични наблюдения, емпирични изводи и умозаключения.
Упражнението със събужданията през нощта би могло да помогне да се преодолее началният етап на "изпаряване" на спомените, когато те много често се разпадат още в момента на тяхното докосване с фокуса на будната ти мисъл. (Неприятно усещане когато се опитваш да си припомниш какво си сънувал.) След всяко събуждане ставаш и записваш спомените си за сънуваните ситуации в дневника. Ако при това упражнение след всяко събуждане спомените все още продължават да се разпадат, тогава упражнението трябва да се повтаря и да се прояви настойчивост. Повтарянето на това упражнение ще е полезно за определен период дори и ако при всяко събуждане се явяват спомени и визуализации. Така постепенно ще се установи способност за задържане и оформяне на образите от сънищата без те да се разпаднат и изчезнат при опита за тяхното припомняне ивизуализиране.Ще се придобие начален опит във формулирането при записване. Ще се стабилизира и увеличи капацитетът на припомняне сутрин със спомени за сънища не само от последния цикъл, а и от предишните, както и ще се придаде начален импулс за развитие на способността ти  спомените ти да се запазват по-дълъг период от време през деня.
Някой може да се запита дали при такъв режим няма да остане недоспал и уморен. Разбира се, няма да е нужно завинаги всяка нощ нарочно да се будиш през час и половина и да се учиш да формулираш и записваш. При „нормално“ спане също се събуждаш през подобни периоди, между съответните цикли на съня ти през нощта, след което отново заспиваш, като това става автоматично и обикновено не осмисляш тези междинни събуждания, а сутринта не помниш за тях.(След всеки цикъл на съня, продължаващ около час и половина, човек спонтанно се събужда, като обичайно не си дава сметка и незапазва спомен за тези събуждания. Ако не сме им обърнали  специално внимание като инструмент в практиката и период за припомняне и визуализиране, те преминават в общия поток на сънното състояние и прекарването на нощта, продължават с неусетно преливане в следващия цикъл на съня. Не им обръщаме внимание, а ако не разберем и не знаем, че се случват естествено и редовно, може сами никога да не се досетим за това.Дори и да усетиш, че си се събудил през нощта, на сутринта вече ще си забравил за това. Дори и да запомниш някое от междинните събуждания, на сутринта няма да помниш за всичките.)
Упражнението с нарочните събуждания е за начален тласък. Може да се прави няколко пъти или определен период по тази схема, докато се забележи промяна и напредък. Всеки сам може да си прецени.
С упражненията с нарочните събуждания през нощта ще се стабилизира способността ти за припомнянето на сънищата и задържането и съхраняването на образите от тях, за да може да се премине към тяхното визуализиране и запомняне по време наестествените междинни събуждания между нощните цикли на съня, без да се налага няколко пъти още през нощта да ставаш и всеки път веднага да ги описваш или маркираш, с цел тяхното задържане и по-лесно припомняне сутринта.
Целта на нарочните нощни събуждания с визуализиране и припомняне е да „превключиш” и да постигнеш способността за автоматично нощно спонтанно визуализиране и припомняне  на сънищата си.
При сравнително напреднала практика може да използваш междинните събуждания, за да разгледаш току-що сънуваните сънища, като така ги визуализираш още през нощта докато продължаваш да си лежиш със затворени очи преди отново да потънеш в сън и създаваш връзка към тях от активното си будно състояние на съзнание, и мост от тях към постоянната си трайнапамет. Това помага за припомнянето им и по-добрата им визуализация сутрин или по-късно през деня когато решиш да се заемеш с тях.
Целта е, в резултат на началното упражнение с нарочните събуждания, както и с придобиването на способността и с практиката да визуализираш по време на спонтанните междинни събуждания, да постигнеш състояние, при което, след като си спал нормално,след събуждането си да бъдеш залят от една каскада от асоциации, спомени, картини, които да не избледняват веднага ида не се разпадат когато мисълта ти се докосне до тях, аза които да можеш да съхраниш информацията дотогава, докато имаш време да седнеш и да ги опишеш, дори когато това става след няколко дни.

Припомняне – „въдицата“ на мисълта

Сутринта след събуждането ти най-напред вероятно ще ти изплуват спомени от последния ти сън преди сутрешното събуждане. Постепенно възникват и други. На някои от тях си обърнал внимание при събуждане през нощта и образи от тях са частично съхранени във„Временния архив” в „периферията“ на постоянната ти памет. Спомняш си как си ги визуализирал при събуждане през нощта и си ги „обмислял“ преди отново да заспиш. За други нямаш такова усещане и споменът ти сякаш се явява сега за първи път, а съзнанието ти в този миг сякаш се свързва и осъществява някакъв своеобразен пространствен и времеви мост с онези мигове през нощта, когато си сънувал тези сънища и си преживял тези ситуации. Едни образи привличат и повличат други. Започва голямото извличане от дълбините на Океана на елементите, процесът на асоцииране и изтегляне нагоре с "въдицата" на мисълта на поредици от образи и ситуации. Понякога с по-голям успех. Друг път с по-малък.

Спонтанните междинни събуждания

При междинните събуждания през нощта остават сравнително по-ясни спомени от ситуациите в сънищата непосредствено преди съответното събуждане. Ако им бъде обърнато специално внимание, те могат да бъдат използвани като инструмент в практиката.
Въпросът е доколко ще си в състояние при всяко от тези междинни събуждания да си припомниш, да визуализираш и да съхраниш картини от сънища или възприятия, които си имал по време на различните фази на цикъла, или поне от последната в цикъла на съня фаза „РЕМ“, или най-малкото от ситуацията, сънувана  непосредствено преди събуждането.
Важно е доколко си в състояние по време на междинните си събуждания да запазиш някакви спомени в този „Временен архив”. Това съхраняване на картини и асоциации за тях става чрез припомняне и визуализиране след съответното събуждане на мястото и ситуацията, в които току-що си бил по време на съня си. Необходима ти е съответна настройка, но с течение на времето и практиката започваш да го правиш автоматично.
При събужданията си полусънен, но ти веднага обръщаш вътрешния си поглед към образите, които току що са били в съня ти, в определени моменти дори усещаш едно интересно двойствено състояние – хем си в леглото си и усещаш чаршафите, хем на моменти ти се струва, че си в ситуацията от съня ти, от която преди малко си излязъл.
Понякога припомняйки си сънувания сън ти заспиваш отново и сънищата ти по време на новия цикъл може да се окажат своеобразно продължение на припомнените ситуации от предишния цикъл.
Доколкото по време на междинните събуждания ти си сънен, мозъкът ти е на границата между сънното и будното състояние, съзнанието ти работи все пак в различен режим, мозъкът ти действа при различаваща се дължина на вълните, процесът може да ти се стори не напълно съзнателен, може да усетиш известна двойственост, макар и събуден ти все пак сякаш почти спиш, на моменти си в леглото, а на моменти сред образи от сънуваните сънища, докато си ги припомняш в полубудно състояние може да ти се явят визуализации на съвсем различни образи и фигури, които не са участвали в съня ти, унасяйки се започваш да се доближаваш до повърхността на Океана на елементите и срещу тебе се надигат вълни от случайни комбиниращи се елементи. Затова успехът на визуализациите и припомнянето по време на междинните събуждания, и на съхраняването на спомените в този „Временен архив”, зависи от практиката и от опита. Това е способност, която се придобива чрез практика.
Ако се научиш да "виждаш" току-що сънуваното при междинните събуждания, дори и да не си го визуализирал с подробности, сутринта със сигурност ще успяваш да визуализираш и възстановиш по-голям брой ситуации.
Не става въпрос за събуждане по-често отколкото между нормалните цикли на съня, а за създаване на навика за спонтанно припомняне и визуализиране при естествено случващите се междинни събуждания.
Когато напреднеш в практиката и не се налага нарочно да се събуждаш и да записваш нощем, припомнянето става вече автоматично, сутрин непосредствено след събуждане или малко след това започват да ти изплуват образи от ситуации, които си преживял в сънищата си.
В самотоначало на практикатасисесъбуждал “нарочно“ с будилник и си ставал да записваш припомненото, докато придобиеш минимална настройка да си припомняш и да „виждаш“ сънищата си, но сега вече се оставяш на придобитата от практиката си способност да си припомняш и визуализираш по време на естествения процес на междинните си събуждания,  без да ставаш и да записваш, стараейки се да „запечаташ“ сънуваните ситуации в паметта си.(Припомненото отива във „Временния архив“.)
От съня преминаваш към първоначално съзнателно припомняне на сънуваните ситуации, от които си излязъл, с тяхното визуализиране и последователно „потъване“ обратно в тях, оставайки в будното си (макар и сънено и настроено за сън) междинно състояние, след което преминаваш в следващия цикъл на съня, понякога със ситуация, която се оказва почти продължение на някоя от предишните.
Припомнянето в интервалите между естествените цикли на съня помага да се усвои процесът в началния етап на практиката и това е част от метода при започването. Помага да се преодолее образуването сутринта на „асоциативна каша“, на струпване на веднага избледняващи „проблясъци“, което означава да забравяш, както и да се избягва смесване и объркване на елементи,в резултат от застъпването на спомени за сънища от различните цикли на съня.

Асоциативното записване

Когато записвах своите визуализации от сънища, в повечето случаи записването беше във формата на отразяване в текст на асоциации и формиране в текст на резултатите от асоциативно мислене. В множество случаи различни ситуации и елементи бяха маркирани. В повечето случаи бяха първоначално маркирани, а след това разказвани по-добрес подробности, каквито човек не би могъл да предположи, че може да има в съня или да се запомнят и възпроизведат след събуждане. В множество случаи след първоначалното маркиране маркировките бяха презаписвани, допълвани, преработвани и дооформяни чрез повторно визуализиране на сънищата на базата на произтичащите от маркираното асоциации, водещи към спомени засънуваните ситуации. Обикновено маркиращият текст предизвикваше достатъчно ясен и стабилен образ от едни или друга ситуация без множество нови прескачащи се проблясъци от различни моменти или други ситуации и даваше възможност за сравнително по-спокойно и обработено описване. Така имаше възможност текстовете да се получават сравнително „стилизирани“ с правилно оформени фрази. Това се отнасяше и за предишни текстове които надхвърляха формата на маркирането, но бяха писани в бързане, предизвикано от множество прескачащи се „проблясъци“ и фразите им не бяха добре оформени или записите бяха разхвърляни, поради завръщането при записването към предишни моменти в описваната ситуация. Така се получаваше определено редактиране на предишни текстове. Оформянето на записите направо в сравнително подреден и стилизиран текст стана в по-голяма степен възможно когато практиката напредна и спомените за ситуациите (припомнени, визуализирани и запомнени – въобще без записване или най-много само с маркиране) вече се съхраняваха в активната ми памет по-дълго и можеха да бъдат записвани и впоследствие, след ден, два, три, с повече спокойствие и време на разположение. Когато практиката напредна, често биваха описвани с подробности и след няколко дни, без да са били маркирани, макар че такова отлагане на записването принципно забавя развитието и може да стане причина за регрес.
Когато бях напреднах дотолкова, че започнах да постигам и да запомням „осъзнати сънища“, често започна да ми се случва най-важните сънища, от които бях съхранил ярки и подробни спомени, или сънища, в които бе имало ситуации с "осъзнаване" и самоидентификация в съня, да ги отлагам за записване. Започвах да ги отлагам, освен заради времето, което знаех, че ще ми е необходимо, за да ги опиша с многото им подробности, които си спомнях, така и заради тържествения момент на самото записване. Най-важната част – "осъзнатият" сън, оставаше за накрая. Може би защото бе най-важен и си запазвах удоволствието за накрая. Пазех го за „десерт“.

Първоначално визуализиране

През първите етапи на развитието по Пътя на сънищата или при изпадане в състояния на застой или регрес, понякога се случва веднага след събуждането при първоначално визуализиране да ти се явят "проблясъци" и спомени от сънищата, но малко след това картините да започнат да избледняват и да се разпадат, а спомените ти да се губят, преди припомнянето да продължи и да се осъществи с основното визуализиране.
Когато започваш своята практика или когато си навлязъл в състояние на регрес и  се опитваш да се възстановиш разбираш, че основният ти инструмент в този период за промяна и напредък е процесът на записването. Знаеш, че трябва редовно да сядаш и да записваш, независимо от това дали в момента нещо си спомняш от сънища през изминалата нощ. (Състоянието на регрес си постигнал именнозащотоси престанал да записваш.)
В началото на писането може и да нямаш никаква идея за какво ще пишеш. Нямаш никакви спомени от своите преживявания в съня, които искаш да описваш. Записваш датата и започваш да чакаш с поглед обърнат навътре и да описваш моментните си възприятия. Неочаквано може да се появи „проблясък“.
Ако когато си се приготвил да записваш виждаш, че не успяваш да си припомниш ситуации от последните сънища, но неочаквано ти се появи „проблясък“ от ситуация от сън, за която усещаш, че може да е от някое предишно време и си пропуснал да опишеш (а дори и вече да си я записвал), веднага я маркирай. Споменът за една или друга ситуация в съня изключително лесно се губи. Няколко минути, или няколко секунди по-късно споменът от този проблясък може да е изчезнал и колкото и да се напрягаш да не можеш да си спомниш дори и един елемент от тази ситуация, чрез който да направиш асоциативни връзки и да я възпроизведеш, да не помниш дори и общия смисъл, който би могъл да я определи. Освен че ще я съхраниш, нейното записване може да даде неочакван тласък на процеса на припомнянето с нови "проблясъци".
Дори когато не си спомняш сънища и записваш свои разсъждения с общи анализи на процеса, може да ти се появи „проблясък“ за ситуации от предишни нощи, които си пропуснал да опишеш. Малко по-късно, ако не си ги маркирал, тези спомени може да са напълно изчезнали и да не можеш да си спомниш дори в каква насока са  били. (Може да получиш и проблясъци от стари спомени – от сънища от преди години, врязали се в паметта ти.) Докато ги описваш ще установиш, че те биват последвани от нови проблясъци, включително и за спомени от сънищата от изминалата нощ.
Обикновено проблясъците от една ситуация са съчетани с проблясъци и от поне една друга ситуация от сънищата ти, или поне се отнасят до различни моменти от променяща се обстановка и от действие в съня с развитие. Докато записваш една ситуация, или описваш едно действие или елементи от обстановката, подробностите за другите, за които си получил проблясъци при първоначалното визуализиране или спонтанно припомненислед като си започнал да записваш и формулираш с основно визуализиране, и докато все още пишеш, междувременноизбледняват и се загубват. Това налага необходимостта от определена техника и начин на записването.

Смисъл и цел на асоциативното записване

Има различни състояния в процеса на припомняне, формулиране и записване на сънищата и основното сред тях е асоциативното записване.
При асоциативното записване следваш хода на своите асоциации и бързаш да ги запишеш преди те да са изчезнали или да са били "покрити" и изместени от други асоциации –изображения, детайли от ситуации, картини от сънищата. Няма значение, че в асоциативния процес и записването се получават повторения(които по-късно хич не ти се иска да изтриваш и редактираш, защото са част от цялостното възприятие и състояние), ниточемисълта ти скача и прескача и следват на пръв поглед несвързани асоциации, а текстът после изглежда разбъркан.Това е асоциативното "измъкване" на елементи от дълбините на Океана на елементите на съзнанието.
Мислите ти в обичайно будно състояние протичат в определена форма. Формата може да се усъвършенства с времето и мисленето ти да става все по-систематизирано, подредено, "стилизирано". Но при записването в асоциативно състояние нещата са различни. Записване е инструментът, който едновременно регистрира и стимулира асоциациите. Записването трябва да регистрира възможно най-пълно прескачащите и не винаги на пръв поглед пряко свързани асоциации. Самото формулиране на образите от тези ситуации чрез записването, подсилва асоциативния процес и предизвиква допълнителни асоциативни връзки. Първоначалната форма на текста съответства на това негово предназначение. Същият този текст има и друго предназначение – за активиране на процеса на вторично визуализиране впоследствие с негово допълване с допълнително появили се асоциации и образи от свързаните ситуации, предизвикване на нови спомени. Както маркиращият текст, така и първоначално записаният текст по време на процеса на припомняне и визуализиране, има основно предназначение и цел активирането на твоите вътрешни механизми и асоциативни възможности както в началото на твоята практика,така и при нейното развитие, а така също и реактивирането на твоята практика и спирането на връщането ти назад в ситуации, когато си допуснал да влезеш в застой или в състояние на регрес.
Впоследствие, когато асоциативният процес по този текст е изчерпан, формата му би могла да бъде променена с цел тeкстът да се стилизира или разкраси. Но ако това се случи преждевременно, тогава текстътще загуби автентичността си, ще носи своетостилизирано съдържание и няма да представлява съвсем същият асоциативен инструмент; няма да може да изпълни своето основно предназначение.
Когато записвах сънищата си, дори когато впоследствие редактирах някои текстове, запазвах оригиналите. Винаги ми се искаше да съхраня автентичността на текстовете, защото приемах, че формата на изречението, така както съм го написал първоначално, съдържа ключа към различни други асоциации.
За да редактираш такъв текст добре, съхранявайки неговата максимална асоциативна пълнота, автентичност и съответствие със спомените, трябва да се заемеш с текста за редактиране и „разкрасяване“ чак когато вече си извлякъл чрез него всички възможни асоциации, всички картини, ситуации и размишленияот описваните в текста сънища, за да може максимално пълно и съответстващо на оригиналния запис да е описанието на съня. Дори и при крайното редактиране не е изключено процесът да се стреми отново да те приближи до асоциативно състояние, но ако си успял преди това да извлечеш от дълбините на съзнанието си и да маркираш повечето възможни проблясъци и асоциации, сега вече ще се стараеш само да оформиш в подреден, стилизиран и завършен вид текста. Така накрая, редактирайки своя текст, ти ще можеш да достигнеш до крайния резултат от своето асоциативно записване – до последната фаза на записване на ситуациите в сънищата ти от съответна нощ, или на елементи от други сънища, явили ти се междувременно.

Форми на асоциативното записване

Визуализациите в повечето случаи не отразяват хронологичния ред на сънуваните ситуации. Определящ е случващият се ред на припомнянето. При напредване в практиката се придобива известна способност да се определя хронологичният ред на сънищата.
Асоциативното записване може да е подробно описание, когато вече ясно виждаш сънуваната ситуация и тя е толкова вибрираща в съзнанието ти, че не можеш да се стърпиш да я опишеш, опасявайки се да не избледнее и да я загубиш безвъзвратно. Описваш ситуацията като записваш всичко, което се появява в ума ти, дори ако понякога възникват асоциации, изобразяващи други сънища от същата нощ – след това ще си ги наместваш и подреждаш. Асоциативното записване може да е и само с „маркиране“, при което отбелязваш съвсем накратко само с ключови думи, подсказващи главните елементи от сънищата, или да има смесена форма, когато подробното описание преминава в маркиране или обратното. Друга форма на асоциативно записване е когато си решил да опишеш по-разгърнато и подредено събитията въз основа на своите предишни асоциативни бележки – маркировки или по-подробни, но не достатъчно детайлни и подредени описания.

Основно визуализиране с първоначално асоциативно записване

Насочвах мисълта си навътре към визуализацията и я описвах, понякога най-напред маркирах само с определени думи, нахвърляни както дойдат, без да ме интересува как ще изглежда текстът – най-важното бе да съживя и "видя", да си припомня и съхраня, да маркирам и запиша колкото е възможно повече спомени за ситуации от сънищата, възприятията, чувствата, мислите и идеите ми в тези сънища, както и съпътстващите самите визуализации мои разсъждения, които се появяваха пред вътрешния ми поглед, преди да са потънали надолу - в дълбините на съзнанието, където се крият.
А тяхното изтегляне нагоре от дълбините на океана на елементите, в които намират своето убежище, бе процес сложен - сякаш с въдицата на съзнанието се опитваш да закачиш на асоциативната кукичка една визуална "рибка" и много внимаваш да не се скъса нишката, към която след тази "рибка" закачени в редичка започват да изскачат следващите една след друга... Това са преживените в съня събития, видените картини, ситуациите, елементите в обратен порядък.
Когато при напредване в практиката след събуждането си съзнателно и целенасочено си успял да визуализираш ситуация и да "видиш" подробностите в нея, дори и ако не си възстановил съвсем точно хода и порядъка на действието, ситуацията се съхранява в съзнанието ти и по-късно си в състояние отново да я "видиш" и почувстваш. "Виждаш" я "отблизо", сякаш си припомняш ситуация от филм, който си гледал наскоро, или случка от ежедневието ти, преживяна неотдавна. С течение на времето, образът може да избледнее и да се размие, но ако си описал съня подробно, голяма е вероятността всеки път да можеш да си го припомняш и "виждаш" отблизо.
Ако не си успял да визуализираш една или друга ситуация в съня и да си ги припомниш, те се губят. Доста малка е вероятността по-късно да получиш някакъв "проблясък" и да си в състояние качествено да ги визуализираш и опишеш. Оставаш само с общия спомен, че през тази нощ си имал множество разнообразни и интересни сънища, които си загубил.
Когато все още напредваш в практиката, или когато полагаш усилия да преодолееш временно състояние на регрес, често спомените за сънувани ситуации ти изглеждат достатъчно ясни, за да започнеш да описваш. Но понякога, дори и в такъв момент на първоначално впечатление за привидна яснота, се оказва, че там се появява и остава една смислова каша, и че след като започнеш да записваш се оказваш доста затруднен. Дори когато ти се струва, че добре си припомняш картините, щом започнеш да ги формулираш и  изразяваш с думи и текст, разбираш колко малко си си припомнил и колко е трудно да ги опишеш. Като започнеш да формулираш явилите се спомени, усещаш, че може би ги определяш и описваш по не най-точния и пълен начин, че пропускаш определени аспекти, че изкривяваш може би други. Но това е по-добре, отколкото да се откажеш. Най-голямата грешка е отказът от записване. Той спира цялостния процес. Друг път, формулирайки и записвайки, разбираш колко много още картини и ситуации изведнъж допълнително ти се появяват, и колко малко си „видял“ при първоначалното визуализиране преди да започнеш да ги записваш.

Смисълът на маркирането

Често асоциациите и образите започват скоропостижно да изникват и да се прескачат, сякаш стремейки се взаимно „да се заглушат“ (или поне такъв се оказва резултатът от тяхната „игра“), което те кара да бързаш да ги опишеш или поне да ги отбележиш. Маркираш отделни думи, които са носители на твоите спомени за едно или друго изображение от прескачащите се „проблясъци“ или от по-продължително и цялостно визуализирана ситуация. Получава се нещо като „смислов отпечатък“ на съответна ситуация от един или друг сън, оформен с няколко свързани ключови думи, или пък само редица от отделни на пръв поглед несвързани помежду си думи, които маркират съня, но когато по-късно разгледаш тази маркировка, веднага „виждаш“визуализираните части от сънищата и си в състояние допълнително да опишеш маркираните ситуации по-подробно, и да оформиш смислово и граматически текста.
Когато маркираш, бързаш да запишеш всичко, което си спомняш, защото докато се записва едно, други неща се забравят. Затова записваш едно през друго, хронологията на маркирането не е хронология на сънищата и отделните ситуации в тях. За някои ситуации се връщаш отново допълнително да ги опишеш. Когато по-късно презаписваш, се опитваш да възстановиш някаква допустима възможна хронология, която съответства на спомена за сънуваните събития. Във възможната степен се приближаваш до последователността на преживените в съня ситуации.

Основно визуализиране и записване с бърз прилив на „проблясъци“ с натрупване, застъпване или изчезване

Когато още си в началото на практиката си, но вече си започнал да напредваш, придобил си способността да запомняш и визуализираш и си активирал асоциативния си процес, сутрин, веднага след събуждане, сядаш, отваряш сънищния дневник и започваш да записваш. Спомените се явяват един след друг, всеки образ провокира появяването на друг, или на няколко други. В един момент осъзнаваш, че не успяваш да записваш всичко, че докато запишеш едни елементи от визуализирания сън, върху тях вече се наслагват появили се нови картини, които донякъде изместват и замъгляват подробности от предишните; после, докато бързаш да ги описваш, и с тях се случва същото поради появата и натрупването на следващи картини; други, които вече ясно си „видял“, но още не си стигнал до тях в записването, започват да избледняват, губят форма и се размивати, междувременно, докато продължаваш да записваш колкото можеш по-бързо и синтезирано припомненото и „видяното“, избледнелите елементи, картини и цели ситуации от съня ти дори изчезват и ги забравяш. Налага се да маркираш напосоки без забавяне с по една дума или фраза, за да запазиш връзките към различните асоциации, преди да изчезнат окончателно, и за да можеш по-късно да ги активираш отново, да извлечеш повторно спомените на повърхността, да доразвиеш записите на ситуациите и подробностите в тях и да ги подредиш. По-късно от маркираното и от доразвитите описания може да се свържат и да ти възникнат и други асоциации, включително на спомени от ситуации и елементи, които при първоначалното припомняне и след това въобще не са се появявали и не си „виждал“. Накрая ти се струва, че си направил един сравнително добър запис на някои ситуации.
Но доколко си успял да запишеш? Това може би са спомени само от сънищата от ранната утрин, непосредствено преди събуждане? А може да са и от предишните цикли на сънуване, но да си припомняш само някои откъслечни части от множеството сънувани ситуациите. А много други да са останали напълно забравени, замъглени, потънали, покрити, затиснати и изместени от следващите, да не успяваш да си спомниш за тях и да ги „видиш“. Това се случва в ежедневните визуализации когато вече си навлязъл по пътя на практиката.
Докато още не си овладял процеса, когато се оказваш в добра "кондиция" и имаш повече спомени от ясни сънища, асоциациите на спомените прехвърчат толкова бързо и са толкова леки, крехки и деликатни, че, докато успяваш да записваш, те започват да се наслагват, да прескачат, да потъват и там отдолу сякаш бързотечно да се изпаряват. Така, докато все още си в началния период на тази практика и все още не си усвоил уменията, губиш много от прелитащите пред вътрешния ти поглед образи от спомени за ситуации в съня ти.
Трябва да си много бърз, за да уловиш, да маркираш с по една дума или знак колкото се може повече от тях. За да можеш после (веднага след това, когато усетиш, че за момента се е изчерпал "асоциативният ти багаж" и повече не визуализираш и не си припомняш) с всяка маркировка и асоциация,свързана с нея, да възстановиш възможното от тях. Може да си записвал съвсем разхвърляно, на пръв поглед дори хаотично, да си маркирал с накъсана поредица от отделни думи, но като погледнеш по-късно виждаш цялата ситуация с множество от нейните подробности. Тогава си в състояние да я опишеш подробно.

Когато вече си постигнал качество, още преди да седнеш да записваш, ти си видял ситуациите с множество от техните подробности. На основата на проблясъците от първоначалното визуализиране си преминал към основно визуализиране на припомнени ситуации, картини и действия още преди да преминеш към процеса на записване и формулиране. С формулирането и записването основното визуализиране ще се задълбочи и развие.
Има и щастливи моменти когато виждаш приключението ясно и стабилно пред вътрешния си поглед, сякаш реално си бил там предния ден, и започваш с удоволствие да го описваш спокойно с всичките му цветове и нюанси.
В други случаи може да имаш изобилни и богати с изображения и асоциации визуализации, с прескачащи картини от една на друга и обратно, в един кратък интервал от време, създавайки ти усещането, че от тях ще потече един пълноводен поток от описания. Но когато започнеш да записваш - да формулираш с думи и да описваш и навлезеш в процеса на асоциативното писане, отнемащ повече време, положението малко се променя.
По време на записването, в интервала между нов "проблясък", неговото визуализиране и описването на визуализиран елемент или картина, често или "проблясъкът" или елементът или картината избледняват, докато се стигне до тяхното записване се губят и формулирането им става невъзможно. На мястото на едни картини изплуват други, а предишните избледняват и се губят.
Преодоляването на такова състояние зависи от напредъка в практиката и постигнатия капацитет и качество. Задачата по време на записването или на маркирането е да изкараш всички, които са се появили в един или в друг момент още от първоначалното визуализиране и по време на записването и основното визуализиране. Изкарвайки ги на повърхността и във фокуса на вътрешния си поглед, да визуализираш отново всички проблясъци и картини, които си "видял" и да ги маркираш или опишеш синтезирано или по-подробно. Задачата на този, който вече е напреднал и е постигнал капацитет и качество е да опише и всички подробности, които е "видял" в различни ситуации в сънищата си и които в един или в друг момент е визуализирал и си е припомнил. 

Вторичното припомняне, визуализиране и записване

При вторичното допълване на текста, доразвивайки описанието ти отново си припомниш и възстановяваш съответните ситуации от сънищата като започваш вторично да ги визуализираш на базата на текста и събужданите спомени, като отново навлизаш в състояние на асоциативно записване.
При това допълнително вторично описване ти вече разполагаш с текст, маркиращ или схематично описващ съответните визуализации и на неговата основа възпроизвеждаш визуализираните при маркирането или първоначалното записване ситуации. Четейки отделни думи от маркиращите текстове, пред вътрешния ти поглед се появяват картини и действия, които си преживял в твоите сънища в дадената нощ. Започваш отново да записваш и да описваш. Появяващите се в съзнанието ти изображения и асоциации предизвикват други асоциации, понякога те се застъпват и припокриват, ти отново бързаш да запишеш и да не пропуснеш нещо. И така – в повечето случаи и новият допълнен текст отново се получава сравнително разхвърлян, не напълно гладък, понякога употребяваш не съвсем подходящи думи, често има повторения, описанието не е литературно стилизирано – защото си бързал да запишеш, да описваш ситуации, използвайки първите думи, попаднали в твоя оперативен ум в асоциативното състояние. Този текст още повече, отколкото първоначалното маркиране, ще ти дава възможност добре да си спомниш за детайлите на своите сънища, за своите преживявания, за своите мисли и терзания в състоянието ти по време на сънищата.
Съживяваш запазени спомени, отново си припомняш ситуациите и допълваш текста с допълнително обогатени в този нов процес твои визуализации от „видените“ в съня картини и преживените случки, които не си описал достатъчно подробно и подредено при маркирането или първоначалното записване. При допълнителното описване и оформяне на текста отново си се оказал в състояние на асоциативно записване и докато формулираш фразите, разширяваш текста и описваш  ситуациите, разговорите и своите мисли, впечатления или идеи по време на съня, отново визуализираш една или друга ситуация, а маркираният текст и самият процес в повечето случаи предизвикват появата и на нови асоциации и спомени, каквито не е имало при първоначалното визуализиране и маркиране. Ти отново си потънал в специфичната настройка на ума, близка към състоянието при първоначалното асоциативно писане. А то от своя страна се приближава до състоянието на мозъка на границата на съня и веднага след излизането от него.
Това действие става все по-успешно с напредването в практиката ти, когато успяваш да запазиш спомени от сънищата си за все по-дълъг период. С практиката  ще имаш подобрение с все по-подредено и пълно формулиране още при първоначалното визуализиране и записване, съхранявайки междувременно в паметта си появяващите се „проблясъци“ и нови спомени и описвайки ги на свой ред един след друг. Разбира се, винаги можеш впоследствие и окончателно да редактираш твоя текст и да го направиш по-подреден и стилизиран.

Можеш да записваш сънищата си и без да си навлязъл в същинско състояние на асоциативно записване, ако вече си си припомнил и визуализирал определена ситуация и ако я описваш накратко, бързо и повърхностно. Но всяко задълбочаване в детайлите и в своите размисли, протекли по време на съня, би те въвело в състояние на асоциативно записване.
За асоциативно записване на своите мисли по принцип е възможно да се настроиш по всяко време и на всяка тема, но то най-естествено се получава при записване на визуализиране на сънищата, поради тяхното естество и механизмите на тяхното „измъкване“ от дълбините на съзнанието.

Развитие на капацитета

В началото на практиката често при визуализациите изпитваш несигурност, усещане за двойствен смисъл и допускаш възможността на алтернативни варианти на възприятието в съня и неговото осмисляне и формулиране, без да си съвсем сигурен кой от тях съответства на съня ти. Тези различни възможни варианти на възприятието  са предмет на последователно формулиране и записване, като се отбелязват различните възприятия и представи, породили несигурност на визуализацията, различните вариации на възприятието.
Интересен бе процесът на появата на асоциации и визуализиране на спомените от сънищата – направо мистериозен. Понякога когато не успяваш да си спомниш нищо от съня, случва се така, че виждаш в реалността си нещо или си спомняш за човек, предмет или ситуация със сходни характеристики, и споменът за ситуация в съня ти неочаквано и внезапно ти проблясва и изплува – това е вследствие на асоциацията, която го предизвиква и се свързва с него. Почти винаги може да се забележи причината за една или друга асоциация. А една случайно възникнала асоциация често води след себе си поредица от други.
Асоциативното записване се случва най-естествено и ефективно непосредствено след събуждането и излизането от сънищата, но може да започне и по-късно – когато си напреднал в практиката и си се научил бързо да се настройваш и превключваш. Ако си съумял да съхраниш спомените, сядаш и започваш да визуализираш, образите изскачат и ти описваш тези асоциации-изображения.
С напредване на практиката ти, ще стигнеш до състояние, при което може да маркираш сутринта в ръкопис, да препишеш и да допълниш след два-три дни маркираното в печатен текст, но да нямаш време да опишеш подробно сънуваните ситуации, и когато се върнеш след дни към отделните думи и фрази от тази маркировка да си в състояние да опишеш най-подробно тези сънища. Все пак, добре е да го направиш по някое време, ако държиш да съхраниш подробните спомени за тези сънувани ситуации, преди да ти се натрупат прекалено много нови текстове, съдържащи само маркировки, още повече, че формулирането и подробното описване е част от практиката и е незаменимото условия за придвижването напред.
Когато вече си напреднал в практиката, ще успяваш да запомняш свои сънища в течение на дни и без да си ги маркирал, като след време ще си в състояние да ги опишеш. Придобил си способността, след като си припомниш ситуация, да я запечатваш в паметта си по по-стабилен начин. Все пак, това не означава, че ако не я визуализираш и възпроизведеш със записване ще я запомниш завинаги както някои от важните ти житейски ситуации. Дори ситуациите, които ти се случват в реалния живот, не остават на повърхността на съзнанието ти и не ги носиш постоянно в активната си постоянна трайна памет. За хората, които не владеят достъпа до Вътрешната си сфера понятието "да запомниш завинаги" е относително както за събитията в будната реалност, така и по отношение на визуализираните и записани сънища.

Начин на записване

Упражнението с формулирането и записването на сънищата трябва да се повтаря всеки ден.
В началото на практиката, записването започва с едни нахвърляни думи и фрази, с мъгляви и "дървени" описания и накъсани обяснения. С течение на времето тези "дървени" записки стават все по-ясни и подредени и формата на описване се развива с укрепване на способността за визуализиране, а заедно с нея и на способността за по-точно формулиране и записване. Тогава суровият текст става вече една добра база за по-подробно и по-точно описание впоследствие, както и за евентуално редактиране и стилизиране на спомените ти за хората, предметите, случките и местата, които си „видял“ и преживял в своите сънища.
Когато записваш не трябва да си припрян и да усещаш, че бързаш или да изпитваш нетърпение, досада, или чувството, че го правиш по задължение. (Това не се отнася за самото бързане при маркирането на„проблясъците“ илиописването на сънищата, в стремежа да не ги пропускаш, а за евентуалното усещане че нямаш време за тази дейност и за нейното небрежно осъществяване.) Ако записваш ръкописно, старай се все пак доколкото можеш да изписваш прегледно и красиво, защото бързият, изнервен, разлят почерк ти създава усещането за разхвърляност и за задължение, което трябва да отметнеш, а това е противопоказно за процеса. Но красивото изписване е само ако имаш достатъчно време в момента. Ако визуализациите на образи и ситуации от сънищата ти започнат да се ускоряват, натрупват и прескачат, ако новите започват да замъгляват предишните, тогава трябва да бързаш колкото можеш да запишеш възможно повече от тях преди да са се загубили; красотата на почерка и подредеността на фразите и текста са вече без значение, а ако времето не ти достига тогава трябва да започнеш да маркираш едно през друго, само и само да отбележиш възможно повече, което след това да използваш за вторичното визуализиране и възстановяване. В множество от случаите на маркиране и записване при бързо следващи „проблясъци“ или задържащи се визуализации на ситуации, в които постоянно изплуват и избледняват обекти и подробности, в бързането да се обхване и отрази всичко текстът се получава с разкривен и накъсан почерк, разхвърлян и с много съкращения. Можеш да пишеш и на компютър, ако си успял да превключиш в състоянието, при което клавиатурата и начинът й на употреба не нарушава асоциативния ти процес. Във всеки случай, подхождай към записването като към важно занятие, не го прави между две задължения, открадвайки време и претупвайки го набързо. Проблемът е, че ако си много зает по принцип, или трябва да се откажеш от други дейности, за да можеш да записваш, или трябва да отлагаш записването за по-късно, когато ще се освободиш, но самото отлагане води до избледняване на спомените и до хипотетичната опасност да отмениш, да се откажеш или да отложиш записването за следващ ден. Това не е добре при началната фаза на практиката или ако се превърне в често събитие при по-напредналия. Иначе, при постигнато качество спомените могат да се задържат и запазват дори в продължение на няколко дни и когато отлагането не се превръща в практика визуализациите може да се съхраняват и записват впоследствие. Но трябва да се внимава, защото едно отлагане води след себе си друго и накрая се превръща в постоянно състояние, което води до регрес. По-добре е да не се правят изключения. Това предполага, разбира се, такъв режим на работа, който да позволява отделянето на време за спокойно визуализиране и записване. Възниква въпросът докога и защо? Свързано е с употреба на време, с избор да записваш, вместо да извършваш други дейности. Трябва да има смисъл, силна мотивация. Когато човек ходи на работа, има ангажименти, от изпълнението на които зависи нормалното му съществуване в нашето объркано време, трябва да има ясна причина.
Вече много писах за възможната мотивация, за смисъла, за целите, за резултатите и придобиваните качества, за състоянието на прозрачност, спокойствие и хармония, за развитието в практиката, за движението напред по Пътя. Силата на мотивацията може да бъде отслабвана от осъзнаването и разбирането, че Пътят е много дълъг и не всеки ще успее да премине всички негови стадии и нива.
Дори само това, че записването изисква постоянство, редовност и употреба на определено време всеки ден, а при това извършването му трябва да става при спокойствие и без усещането за задължение, означава, че тази практика не е за всеки в нашето забързано и притеснително ежедневие. Това е първото, което показва до каква степен практиката зависи от начина на живот. Но тази зависимост не е свързана само с времето за записване. Тя е свързана с цялостното състояние – физическо и психическо състояние на човека, което се обуславя от неговата среда и ежедневие, отначина му на живот. Записването е процес, който стимулира, но степента, в която стимулирането може да се реализира с напредване в практиката зависи от състоянието.


Компрометиране на асоциативното записване

В процеса на асоциативното записване, обикновено визуализирах и описвах сънуваното без да се съобразявам и въобще да мисля дали то ще бъде някога публикувано или прочетено от друг. Правех го за себе си като част от практиката и инструмент в процеса. В началото на тази практика, все още не бях публикувал записи от тези визуализации, припомняния и възстановявания на ситуации, действия и разсъждения. Все още не бях проникнал във Вътрешните сфери и не бях поел пътя през тях, още не бях започвал да формулирам „Йога на интегралното съзнание“. "Дълбок сондаж", в който разказвам за „пътешествията“ и за практиките още не бе започнат. Преминавах началните стадии на Първото ниво, усвоявах изкуството на визуализиране, запомняне и формулиране на сънищата.
И ето, че веднъж реших да опитам и проверя какво се получава когато върху процеса на асоциативното писане бъде включено вторично странично въздействие и известен контрол. Започнах с ясно намерение да записвам стилизирано, както би било ако искам да го публикувам и изведнъж усетих, че визуализацията ми прекъсва, ситуацията в съня оставаше дистанцирана, споменът оставаше смътен и не се явяваше образът, мисълта ми бе насочена навън към текста, а не навътре към събитията в съня и тяхното визуализиране. С тази настройка за контрол върху формулирането при записването, аз бях прекъснал потока на асоциативното записване.
И докато се стараех да запиша стилизирано, спомените за преживените ситуации се отдръпнаха и отдалечиха, стана трудно да формулирам дори смисъла на отделни ситуации. Ако след събуждането си поне бях маркирал ситуациите с определени думи, щях да съм в състояние по-късно да ги възстановя и опиша, а след това и да ги оформя стилизирано. Но не го бях направил. Вместо това се бях опитал да направя директен стилизиран запис на визуализации и асоциативността на процеса се бе прекъснала.
Затова, не започвай да записваш с идеята, че текстът ще бъде публикуван. Не мисли за стил докато описваш визуализации. Действа негативно на процеса. Докато се съобразяваш как формулираш думите и изреченията, за да не се налага после да се перифразира, вниманието ти вместо навътре се насочва навън и процесът на визуализиране се нарушава, а споменът ти избледнява и се губи.

Стимулиране и продължаване на асоциативния процес

Когато усещаш затруднение в описването, по-лесно е да нахвърляш думи и фрази, свързани с образи и идеи от определени асоциации, а след това да видиш дали може да се свържат в описание, в съответствие с общата представа, която си съхранил. Така е лесно – нахвърляш елементи. Иначе не знаеш как да започнеш. После запазваш за себе си оригинала като инструмент на практиката, а първоначалния текст редактираш и пресъздаваш, за да възстановиш подробностите и да съответства цялостно на преживяната ситуация. По време на пресъздаването ще ти се явяват допълнителни "проблясъци" и спомени. Така текстът ще може да бъде възприеман и ще те връща в тази ситуация и след повече време. Би могъл да бъде възприет и от други хора, на които искаш да предадеш метода. Пресъздаваш го в съответствие с оригиналното ти възприятие с всички възможни подробности и красоти на преживяната ситуация.
Разликата с пълното и подробно описание при основното визуализиране или при вторичното визуализиране на базата на вече направено преди това маркиране с отделни ключови думи и фрази(или на разширено маркиране със смесване на ключови фрази и лаконични текстове) е, че там се придържаш към описване на подробности от ситуации, които си успял да визуализираш и ясно да "видиш" и да си припомняш, докато при пресъздаването на текст, описващ сънища на основата на нахвърляни елементи от „проблясъци“ и асоциации, освен евентуално визуализираните конкретни елементи и ясно припомнени моменти или картини, включваш и някои волни допълнения, свободно развиващи общата ти представа от евентуалните „проблясъци“ и частично визуализирани и „видени“ моменти, разширяващи и разкрасяващи описваната ситуация, действието и обстановката, с описание на появяващи се в представите ти елементи, които, макар и да не си визуализирал и "видял", съответстват на общото ти възприятие и усещане за ситуацията в този сън. Дори и да не си ги "видял" и припомнил, те биха могли да съществуват в съня, а с тях описанието е станало по-пълно, завършено и красиво. Смисълът тук е, че тяхното включване, формулиране и записване в конкретния текстподпомага продължаването на асоциативния процес и поток, стимулира механизма на визуализиране и припомняне и предизвиква в някакъв момент появата на нови "проблясъци" и изплуването на същински нови спомени за елементи и картини от ситуациите в този сън, който се опитваш да пресъздаваш, или от ситуации от други сънища.
Подобен по-краен вариант на пресъздаване без наличието на конкретни „проблясъци“ и спомени от сънувани преди това сънища, е да започнеш асоциативното записване от някаква изходна точка и да интерпретираш и описваш хода на своите асоциации и появяващи се представи и картини, дори и без в началото да имаш визуализации и без описанието да има нещо общо с„видени“ в сънищата елементи. Целта е стимулиране и продължаване на асоциативния процес. В определен момент е вероятно да изскочат „проблясъци“ от сънуваните сънища.


Леност

В първоначалния период на практиката, когато си се упражнявал да описваш своите сънища по време на междинните си събуждания, някой ден може да си помислиш, че вече си успял да „превключиш” и да се настроиш за автоматично нощно спонтанно визуализиране, и си достатъчно напреднал, за да запомняш нощните си сънища и да ги съхраняваш в паметта си до сутринта, без да ги записваш веднага. Понякога може и да те е обхванала леност или прекалена самоувереност. Имал си редица междинни събуждания, при които спонтанно ясно и с подробности си "виждал" току що сънувания сън - ситуацията с нейното действие, смисъл и герои, която е била толкова близко до теб и ти си се чувствал отново почти вътре в нея, разглеждайки я, макар и вече буден. Не си имал решение и настройка да ставаш, да записваш и да описваш. Вътрешно си разчитал, че ще запомниш. Но на сутринта, когато си се събудил, запазвайки спомена, че през нощта  си имал много сънища с разгърнати ситуации в тях, установяваш, че всички те са останали в някаква неясна съвкупност, останала далече от теб, от която не си в състояние да видиш нито един образ, никакъв "проблясък", нито можеш да си спомниш поне някакъв общ смисъл на някой от сънищата си, към който да насочиш вниманието си. Разбираш колко е странно, дори абсурдно, че толкова много ясни и толкова "осезаемо" близки ситуации в сънищата ти до такава степен са избледнели и са се загубили.
Ако в този начален период в някои нощи си се отнасял небрежно към припомнянето на сънищата си по време на междинните събуждания, „разглеждайки” набързо само някои образи, които сами са се появявали пред вътрешния ти поглед, или по-скоро бегло „преминавайки” през тях, без обаче да се постараеш да визуализираш ситуацията, да се фокусираш в образите и да подредиш цялото действие, както и да търсиш с вътрешния си поглед други образи и ситуации от сънуваните току-що сънища, на сутринта може да се окаже, че съвсем нищо не си спомняш. Оставаш само с общия спомен, че си имал сънища.
Ако си визуализирал и си си припомнял старателно при всяко междинно събуждане, но не си маркирал или записвал (описвал) ситуациите, на сутринта може и да имаш "проблясъци" за картини, но това да се окаже недостатъчно. В зависимост от общото ти състояние (евентуално благоприятно за способността за припомняне) и от степента на напредъка ти, сутринта може и да си в състояние да възстановиш, да визуализираш и опишеш някои от ситуациите, пропускайки други, но при недобра кондиция може да не успееш да възстановиш съществена част от някои от сънищата си                (а може и нищо да не си спомниш). Ако си визуализирал при междинните си събуждания и си записал визуализациите си, или поне си ги маркирал, имаш много голям шанс сутринта да "видиш", отново да „преживееш” и да съхраниш маркираните или записани през нощта сънища и свои преживявания в тях като същевременно ги визуализираш и опишеш по-подробно.
Често сутрин се събуждаш с ясни спомени и си представяш картините на току-що сънуваните сънища. Разбираш, че имаш ясен спомен и добре визуализираш. Казваш си, че това означава, че си в добра кондиция и напредваш в практиката, или пък, че успешно се възстановяваш от регрес, но същевременно в момента не ти се занимава да формулираш и да записваш. А и спомените ти за сънуваните ситуации, картините от сънищата, които успяваш да си представиш и да „видиш“, ти изглеждат толкова ясни и стабилни, та си напълно сигурен, че е невъзможно да ги забравиш и е съвсем естествено, че ще ги запомниш.Така се заблуждаваш, защото условието за напредъка е не само да си припомниш и да визуализираш, но и да формулираш с думи, и дори ръката ти да ги напише. Тогава се осъществява допълнителен асоциативен процес в мозъка.
В повечето от случаите при начинаещи, останали с впечатлението при нощно събуждане или сутрин, че са получили ясни и стабилни първоначални визуализации (спомени с картини от сънища, изглеждащи невъзможно да бъдат забравени), когато са проявили нехайство и са предпочели да продължат да се носят в своето сънено и отпуснато състояние, или да се заемат най-напред с нещо друго, вместо да ги запишат, малко по-късно се оказва, че същите „стабилни“ картини и спомени незабелязано са се „изпарили” и напълно изчезнали, и начинаещият не може да си припомни нищо от тях.

Силата на текста

Различни текстове, различни форми на описания, записи на сънища повече или по-малко подробни, маркировки, текстове лаконични или обширни, някои от тях останали нахвърляни и хаотични, много други подредени и добре оформени, описания на картини, ситуации, действия, или на твои мисли, възприятия, идеи или може би прозрения, хиляди текстове в суров вид или в някаква степен редактирани, ще се натрупват в годините на твоята практика. Всеки ден ти ще визуализираш, формулираш, маркираш, записваш и описваш. Това е част от практиката по Пътя на сънищата, част от практиката в Първото ниво на Йога на интегралното съзнание.
Асоциативните процеси, свързани с визуализирането и припомнянето, и произтичащи от формулирането и записването, ще стимулират генерирането на повече, по-подробни и интересни сънища,както и способността ти за тяхното припомняне, визуализиране, формулиране с думи и описване. Това ще ти помогне да придобиеш способността за „осъзнаване”, „контролиране” и трансформиране на своите сънища. Това е необходимо условие. Предпоставка за по-нататъшно придвижване по Пътя от най-висш порядък на Йога на интегралното съзнание.
Някой ден ти ще подредиш на едно място всички свои записки по дати. Ще видиш хиляди страници. Би ти било необходимо твърде много време, за да опишеш всички сънувани ситуации, които в различни дни и в по-големи периоди през изминалите години си пропуснал да разшириш и да опишеш на основата на маркировките. Все пак в това множество случаи си маркирал при своите визуализации и си успял да съхраниш следи. Понякога така се е случвало, че си имал работа, бил си зает, пропуснал си да допълниш и опишеш, останали са само маркираните думи. А след това е имало много други дни и нощи и много други сънища са се появявали. Но макар и с маркировки, поне имаш някакви следи и от тези сънища, за разлика от много други пъти, когато нищо не си си отбелязал и сънищата ти са потънали в Океана на елементите на съзнанието ти.
Връщайки се към своите сънищни дневници и разглеждайки както своите разширени текстове, така и кратките записи и маркировките, ти почти без затруднение ще успяваш да си припомняш, отново „да усетиш“ и да „видиш“ множество от съответните свои сънища, ако не всичките, и значителен брой от ситуациите, ако не всичките, които си преживял в състоянието на тези сънища, и които биха били безвъзвратно изчезнали и изгубени за теб, ако не ги бе визуализирал, записал или поне маркирал.
Но може да се случва, че ти четеш своя текст, особено когато има само маркировка (но в множество случаи и разширен и подробен текст), и не си спомняш и  не усещаш нищо, виждаш само някакви думи, но спомен с визуализация и непосредствено възприятие за тази сънувана ситуация не ти се появява. Разбираш логически смисъла на изредените ключови думи или разширения текст, описващ някаква случка (която очевидно тогава си сънувал, щом като си я записал), можеш да си фантазираш и представяш някаква подобна ситуация въз основа на написаното, но нищо не трепва в съзнанието ти, нищо не се превключва, нищо от онова, което тогава си „видял” в съня си сега не "виждаш" с вътрешния си поглед, не чувстваш нищо от тогавашния сън, с други думи – не постигаш никаква визуализация. Споменът за съня не се появява и съживява. Ситуацията, която си маркирал или описал се е загубила.
Това може да се случва с текстове, маркиращи или описващи сънища, след които е минало повече време, понякога след години, а друг път може би дори и след месеци. Случва се на начинаещи, които още не са напреднали по Пътя на интегралното съзнание. След като е минало време степента на припомнянето и визуализацията би могла да е различна. Същевременно, често при визуализации на нови сънища, или дори когато само се замислиш, получаваш „проблясъци” и спомени от някои стари сънища от преди години, които тогава дори не си записвал. Зависи от практиката ти и от твоето състояние. От начина ти на живот. От индивидуалната ти способност. Със сигурност, когато си описал твоите спомени и асоциации по-подробно – по-лесно е да си спомниш и отново да "видиш" преживените в съня ситуации (твоите "астрални" приключения).
Често впечатлението за отдалеченост на собствения текст, към който не си се връщал известно време, е първоначално и моментно. Целта е веднъж написани тези текстове да се превръщат в инструмент, който може да те върне към всички онези образи, асоциации и преживявания, скрити дълбоко в съзнанието ти, които си „видял” и имал в сънищата си тогава, когато си ги описал – твоите "астрални приключения".
Това се отнася и за текстовете, писани в асоциативно състояние, с размисли и евентуални прозрения и по абстрактни теми и проблеми, които се отнасят до пространството, времето, материята, енергията, същността на Реалността.
Първото впечатление за сложност, заплетеност и отдалеченост на текста когато се върнеш към него след определена пауза бързо изчезва и се разтваря в прилива на ново вълнение и на нови идеи щом отново потънеш в своя текст и се пренастроиш на разглежданата в него материя - толкова далечна и неприсъща за нашето банално, прагматично ежедневие, в което на пиедестал са парични знаци и изтъркани понятия като бизнес и печалба; някакви елементарни императиви за икономическо развитие и преодоляване на проблеми и обществени недъзи ежедневно разтърсват спокойствието ни в омагьосан кръг в продължение на десетилетия; тресе ни в безспирна въртележка на място състояние, през което е трябвало отдавна да сме преминали, още във времената, когато самият аз съм бил момче на 15-16 години, и когато вече живеех с мисълта, че отиваме в бъдещето, а 21 век в представите ми беше настъпващо време на космически чудеса и всеобща човешка хармония.

8. Вариации и състояния


Сънища от различните фази на цикъла
Счита се, че характерът на съновидението (с повече или по-малко яркост, яснота и подреденост, или обърканост, нелогичност, или само смислово усещане) зависи от това в коя фаза на цикъла на съня и как си се събудил (спонтанно или предизвикано –дали по средата или при завършване на фазата) в случая, когато се опитваш да си го припомниш и визуализираш. Според теорията, при първа и втора фаза се предполага, че няма съновидения, или поне е така в повечето случаи и през повечето време на тези фази, за разлика от фазата „РЕМ“. Като причина или обяснение се сочи различният вид активност на мозъка, което се се изразява с различния характер на мозъчните електромагнитни вълни. (Без съмнение, съвпадението на повече сънища с фазата „РЕМ” както и различният характер на електромагнитните вълни е проверено експериментално с доброволци.) Същевременно, при предизвикано събуждане по средата или преди края на фазата „РЕМ“, се смущава естественият механизъм на протичане и завършване на сънищата в обхвата на фазата,за разлика от случаите при естествено спонтанно събуждане, и се получава объркване в спомените за сънищата и в способността да си ги припомниш, освен че съновидението е прекъснато принудително наполовина.
Различни вариации при визуализации на сънища от моя опит, които описвам в текста, определено подлагат на съмнение универсалността на това правило от "теорията". Голяма част от тези вариации на сънуване и визуализиране излизат напълно от постановката за задължителна последователност и съответно времетраене на всяка от определените фази, както и за спомените и визуализациите в различни случаи.
Сънуващият може да си припомня елементите и да е в състояние да ги формулира, независимо дали ситуацията в съня е била прекъсната наполовина – много пъти когато те събудят неочаквано, със съжаление си спомняш за съня, който току-що си сънувал и ти се иска той да е продължил.
Принципно от общото ти физическо, физиологическо, психологическо и душевно състояние зависи успехът ти при припомняне както на сънищата от фаза „РЕМ“ - с повече или по-малко яснота и подробности, така и на сънища от други фази -  в случай, че успееш да ги "видиш" и формулираш.
Важното е, че яснотата или разбъркаността се изразява в способността за припомняне и визуализиране на сънищата, а тя се развива с практиката.
Когато способността е развита и сънуващият може да „вижда“ навътре и да си припомня и определя елементите от сънищата си, той обикновено не само си спомня ситуациите от сънищата си и своите разсъждения в тях, но и запазва спомена за усещането си за сънуване в реално време.
Но в определени случаи тази теория сякаш се потвърждава. През нощта с приближаването на сутринта, няколко пъти спонтанно сам си се събуждал и всеки път си "виждал" сравнително ясно и подробно последната ситуация в съня ти непосредствено преди събуждането. След всяко от събужданията ти си си припомнял нови ситуации, нови развития. И ето че идва сутринта и будилникът те събужда предизвикано. Веднага след това се опитваш да си спомниш своите сънища, но в съзнанието ти не изплува нищо определено и ясно. Макар да знаеш, че си имал множество разнообразни сънища с различни ситуации, в този момент в мислите ти за последните ти сънища е само някаква каша, не изплува нищо определено. Веднага си спомняш за правилото, че когато си събуден в неправилния момент не е в полза на успешно припомняне и визуализиране на сънищата ти.
Когато сънуващият не успява да си припомни и визуализира и ситуациите от съня му не могат да придобият съществуване и да станат факт за будното му съзнание, той все пак може да остане със смътния далечен спомен за усещането в реално време и с чувството, че е имал сънища.
Налага се да се опиташ да се фокусираш и да изчакаш. Насочваш "погледа" си някъде навътре в пространството заемано от твоята глава и мозък, навътре в съзнанието си и започваш да чакаш, стараейки се да запазиш фокуса на вниманието си там навътре. Изчакваш появата на спомен, картина, „проблясък”, който да "закачиш" със своето внимание и да хванеш.
Когато изчакването ти се увенчае с успех, започват да се появяват един след друг кратки „проблясъци” от различни ситуации и моменти от сънищата ти в различните периоди на нощта. Сега вече процесът на припомнянето е едно непрекъснато прескачане на „проблясъци” от различни ситуации, които се редуват пред вътрешния ти поглед без да се задържат и без да се разгръщат във визуализирани картини.
Пред вътрешния ти поглед се появяват мигновени "образи", които "виждаш", но често даже не като картина, а по смисъл - знаеш какво трябва да е преминало пред теб, какво представлява, от коя ситуация или момент от съня е, но този "образ" прескача толкова бързо, редувайки се със следващи, че не си успял да останеш с усещането, че си "видял" картина.
В този процес ти е необходимо спокойствие и тишина за концентриране навътре, припомняне и визуализиране. Всяко външно въздействие може да те отвлече и прекъсне.
Същото се отнася и за някои от моментите, когато си започнал да "наблюдаваш" редуващите се „проблясъци”, но "виждаш" само статични картини, макар да знаеш, че преди съответния „проблясък” от картина и след него е имало действия.

Изчакване на проблясъци пред фокуса на мисълта
Съсредоточил си се и започваш да чакаш да се появи поредният проблясък, който да се задържи, да хванеш с фокуса на мисълта си, да разгърнеш и визуализираш като картина с подробности и като развиващо се действие.
Знаеш, че си преживял в съня си множество интересни истории, за някои от тях си припомняш като смислови елементи в обща схема на ситуация или като проблясъци с изображения от отделни моменти, но не успяваш да се върнеш към тях така, че да визуализираш и отново да „видиш“ целите ситуации или поне повече проблясъци с елементи в тяхната последователност и с повече детайли, както си ги „видял“ по време на съня си в реално време. Имаш спомена и знанието, че си ги преживял и „видял“ в реално времедокато си сънувал, но не можеш да ги визуализираш и „видиш“ целите, не успяваш дори и смислово да определиш множество от елементите в общата схема, губят ти се предхождащите и последвалите моменти на „видените“ проблясъци-картини, промените в обстановката. Върнал си се в скучната си ежедневна будна реалност, в която си постоянно и която се повтаря всеки ден една и съща.

Проблясъци на сънища от преди години
Често някои проблясъци предизвикват асоциативна връзка към подобни по-стари сънища, някои от преди много време, в които е имало подобни елементи. Проблясъкът от момент от току-що сънувана през изминалата нощ ситуация предизвиква друг проблясък от подобна картина и цяла ситуация от сън преди много време, може да е дори от преди години. Това показва, че спомените за сънищата, или поне за определени сред тях, се запазват в паметта ти.

Въртящ се калейдоскоп от прескачащи проблясъци
Виждаш, че прескачащите проблясъци създават един въртящ се пред вътрешния ти поглед калейдоскоп и в този момент не се разгръщат в ясни и подробни картини, които да се спрат и стабилизират, и решаваш да се опиташ все пак да съхраниш проблясъците като ги запишеш. Започваш да записваш фокусирайки се върху отделни проблясъци от ситуации и тогава изведнъж установяваш, че прескачането на множеството гонещи се проблясъците спира, много от тях са потънали, избягали, отдалечили са се, други започват да се губят и повече не се появяват, като се загубва и връзката към сънуваните ситуации, и те сякаш изчезват от спомените ти. Остават само някои от тях, които може да успееш да запишеш или да маркираш.

Периферна визия с размити контури в мъгла
Виждаш ясно и отблизо една картина. Имаш представа за някои други моменти, знаеш общия смисъл на ситуацията. Но за тези други моменти успяваш да получиш само някаква далечна периферна визия в мъгла и с размити контури, без дори да си сигурен за детайлите и действията. Не можеш да ги видиш с ясна картина отблизо, макар че в съня си по един и същ начин си възприел всички моменти и ситуации.

Общ допир превръщаш се в мъгла
В зависимост от това как си спал и сънувал, можеш да се събудиш с ясен спомен и да „виждаш“ последователността. Споменът ти може да е за една или две ситуации, може да е и за повече при добро състояние в добри дни.
Този спомен можесъщо така да е съпроводен и с едно общо усещане за други обширни ситуации в някои от сънищата ти, сякаш до определен момент,макар и разположени някак си „периферно”, си ги „виждал“ ясно, но сега вече не си в състояние да ги визуализираш, вечене можеш дори интуитивно да си ги представиш с някакви форми, и дори да определиш най-абстрактно смисъла им; имаш общото усещане, че ги е имало, но не можеш да се досетиш за какво са се отнасяли, какво се е случило, да го формулираш и кажеш с думи.
Има и такива дни, когато от всичките сънувани през цялата нощ случки и състояния ти остава само второто – общото усещане, общият допир до някакви ситуации, които не можеш да определиш и формулираш, усещане, което скоро след това се изпарява напълно или се превръща в непроницаема мъгла. Удивително е.

Разпадане и анихилация
В началото на практиката, в повечето случаи,когато се събуждаш с живото възприятие, че току-що си бил в един друг свят и „ясно си спомняш“ как сипреживял различни събития, в момента когато се замислиш за едни или други от тях и се опиташ да "видиш" ситуациите и техните подробности, те започват да избледняват, да се объркват, размесват и разпадат. Опитвайки се да ги фокусираш и разгледаш с вътрешния си поглед, те сякаш се пръскат на хиляди мигновени "проблясъци" и малки парченца, изгубват смисъл и потъват някъде.
В други случаи, пак в началото на практиката или при известен напредък, когато си успял да си припомниш смисъла на сънувана ситуация и насочваш вниманието си към нея, очаквайки да визуализираш обстановката и действащите лица, вмига, в който мисълта ти се докосне до някоя изплувала пред вътрешния ти поглед картина и започне да я дооформя и определя като ситуация и последователност на конкретни действия с участващи в нея субекти, в определен момент картината и споменът се разпадат и изчезват. Изведнъж разбираш, че не само не можеш отново да я "видиш", но не можеш дори да определиш с думи какво точно е било. Както си мислиш за една или друга случка, изведнъж установяваш, че си я забравил и не ти остава никаква смислова следа или асоциативен ключ. Сякаш визуализираната ситуация и фокусът на твоята будна мисъл взаимно "анихилират".
Мистерията е в това, че един толкова невероятен, обширен, съдържателен и подробен свят, в който си бил и си преживявал с възприятия, чувства и разсъждения, се завоалира в момента, в който се събудиш и не си в състояние да го възпроизведеш, макар и да помниш самото усещане колко реално и изпълнено със съдържание е било за теб всичко това. Оставаш с усещането и убеждението, че това е поредната ти голяма загуба. Заслужава си да продължиш да полагаш усилия по Пътя на сънищата, за да не губиш всеки път един цял свят, в който си бил. Заслужава си усилието по пътя на интегриране на съзнанието, за да постигнеш способността да запазваш завинаги достъпа си до световете, които постоянно се откриват вътре в теб и в които си се оказвал.


Вкус на сън
В началото, много често има такива сънища,моменти, картини и преживявания в съня, когато запазваш само общ спомен, че ги е имало, но всичко конкретно се изпарява. Не си в състояние да възстановиш никаква форма, образ, идея от случилото се. Ти знаеш, че си преживял ситуация в конкретен сън, макар вече да не я "виждаш" с  конкретни форми, образи и картина. Изплуват ти някакви смътни контури, но не се досещаш за какво се е отнасяла. Помниш само, че я е имало, може дори и да запазваш някакъв общ "вкус", усещане, настроение, в повечето случаи доста трудно за формулиране с понятия и думи. Вече си буден и се опитваш да запишеш приключението, което си преживял, което все още "вкусваш" с някакъв далечен "вкус", усещаш като смътен фон, сякаш ако се протегнеш ще открехнеш завесата и ще видиш всичко, но не успяваш и не знаеш какво си правил там, не можеш да формулираш никакви понятия. А много често дори нямаш и това смътно усещане, че си преживял нещо насън, нямаш никакъв спомен(спокойно можеш да си помислиш, че въобще нищо не си сънувал и да се чувстваш съвсем сигурен в такова свое заключение, макар и да знаеш, че ще е погрешно), а по-късно случайно правиш някаква асоциативна връзка и получаваш"проблясък" и визуализираш частица от ситуация, която си сънувал, така разбирайки, че в много случаи, когато ти се струва, че нищо не си спомняш, ти всъщност си преминал през разнообразни сънища, които обаче са потънали в дълбините на съзнанието ти и сякаш са се загубили.

Плуване сред кипежа на елементите
Понякога визуализациите са изобилни с множество редуващи се последователни картини и последвани от дълги и подробни описания – както на действията, така и на размислите, усещанията, предположенията, впечатленията.
Потъваш в Океана на елементите в дълбините на своето съзнание, започваш да плуваш сред тези безброй елементи и, докато плуваш в тази необятност, постоянно срещу теб се изпречват различни от тях, комбинирани с други в разнообразни ситуации.
Ветрове и бури набраздяват повърхността, елементите се движат хаотично и разбъркват, а ти продължаваш да плуваш сред безкрайния океан в дълбините на своето съзнание, сред кипежа на елементите.

Значение на търпеливото фокусиране
Често сутрин се оказваш в състояние, когато си с общото вътрешно усещане, че си имал сънища и в съзнанието ти сякаш се мяркат откъслечни неясни образи, но всъщност не си спомняш нищо конкретно. Насочваш мисълта си навътре, към нощта, към изминалите часове, към твоите сънища и започваш да чакаш. Чакаш фокусът на съзнанието ти да се приближи към състоянието ти веднага след събуждане, когато най-вероятно си имал поредица ясни образи и идеи за това, което си преживял в съня си, но изглежда те после бързо са избледнели и са се загубили като са оставили след себе си само общия спомен, че ги е имало. Да се фокусира съзнанието ти и към периода преди събуждането ти. Както чакаш в определен момент си припомняш обща схема на една ситуация. Към нея се явява споменът за смътна схема на свързана прилежаща ситуация. През съзнанието ти прескачат замъглени неясни сиви образи, явяващи се за миг и изчезващи, спомняш си фрагменти от ситуация в съня ти. Явява ти се общият смисъл на поредица от твои действия в тази ситуация, схващаш и общия смисъла като схема на свързаната с нея предишна ситуация - две сцени следващи една след друга, които се опитват да излязат на повърхността и да бъдат видени и разгледани от теб. Все още това е само опитът да "видиш" и общото припомняне. Все още не си успял да визуализираш, защото досега си "видял" само сенки, моментно появяващи се неясни сиви образииразмазани контури на фрагменти, а сред тях в мъгливата среда и себе си отстрани, сякаш по време на своя сън си се наблюдавал. Всичко,до което "погледът" ти успява да достигне продължава да си остава далечно, неясно и мъгливо.По някое време вече може да си кажеш, че няма смисъл, че това не ти е нужно,че няма полза да продължаваш да опитваш, че си губиш времето. И можеш да се откажеш като спреш дотук. Но можеш и да продължиш, да настояваш и да упорстваш. И тогава в един момент ще забележиш, че пред вътрешния ти поглед се е появил по-ясен образ, усещането ти е, че го виждаш детайлен и цветен, около него се фокусира образът на цялата обстановка, започваш да виждаш действията едно след друго назад, минаваш към предишна ситуация, стигаш предела на спомена до началото на действието и се връщаш обратно, тръгваш напред, преминаваш отново през вече "видените" фрагменти и елементи, сега пък започват да възникват и нови "проблясъци" за моменти, които досега не си си спомнил и "видял", започваш постепенно да разширяваш спомените и образите, към всеки образ са навързани други образи, а към тях се оказват вързани цели ситуации, една верига от събития започва да се оформя визуално в съзнанието ти. В един момент вече усещаш, че дори и да е имало още сънища и ситуации през тази нощ, на този етап повече няма да си в състояние да стигнеш до тях. Остава ти още едно важно действие. Да формулираш всичко това, което си „видял“,записвайки го подробно с думи на хартия или в компютъра.

Мостове
Сякаш има механизъм на създаване на деликатна нишка-връзка между тези зони на мозъка, в които се създават или съхраняват сънищата и зоните на будното ти съзнание. Ето сега оперира будното ти съзнание. Но то не може да получи достъп до зоните, в които е съхранена информацията за сънищата. (Краткотрайно или дълготрайно съхранявани спомени с картини, действия, възприятия, размисли и чувства от ситуации в сънищата ти - може би във Временния архив в периферията на постоянната ти памет, може би в самото пространството на сънищата, а може би в самата ти постоянна трайна памет.)
А това, че такава информация се съхранява е безспорно. Доказват го ситуации, в които по същия начин не можеш да получиш достъп и да си спомниш нищо до момента, в който случайно възниква проблясък-асоциация, или прочиташ ключова дума, която си записал, или дори само виждаш нещо около теб - някакъв предмет, което изведнъж ти напомня за елемент от съня. Тогава се появява целият спомен, поне споменът за една от ситуациите. Това показва, че независимо от това, че допреди малко не си бил в състояние да си спомниш нищо, информацията за съня е била съхранена, просто мостът към нея е бил блокиран. От конкретните обстоятелства на начина ти на живот зависи доколко мостовете към тази информация ще останат блокиран или ще се осигуряват и запазват асоциативни връзки към следите от сънуваните ситуации.
Представях си, че при такава връзка се създава канал, който може да се отваря или затваря; когато се отваря своеобразен отпечатък от информацията се презаписва от една далечна зона на паметта, до която водят само полуизградени мостове, в друга зона на паметта, с която свободно може да оперира будното съзнание. Една от целите в началните етапи на Йога на интегралното съзнание е будното съзнание да може да постига достъп до всички съществуващи зони на паметта.Една от целите на развитието в Първото ниво, част от което е Пътят на сънищата, е този достъп да стане постоянен.
Усещането за загуба
Събуждаш се и ясно разбираш, че успяваш да видиш само една малка част, отделни картини от някои от ситуациите. Чувството на загуба е голямо в такива случаи. Защото се събуждаш със спомена за усещането, а то е, че си имал разнообразни преживявания, но не си в състояние да запазиш този спомен и да го превърнеш в ясни картини, които да ти останат.А по-късно вече е останало само твоето разбиране, че сутринта е имало нещо, което би могло да бъде записано. Нищо повече. Или може би ако се напрегнеш, ако успееш да се фокусираш, може да стигнеш до някоя ключова дума, от която да тръгне веригата от асоциации…Сутринта си бил в състояние да маркираш с две-три думи. Ако ги беше записал, после с прочитането им си щял да дадеш начало на асоциативна верига. Но не си ги записал и по-късно се опитваш, но нищо не излиза на повърхността. Сънуваното е потънало зад една завеса, под повърхността.

Въздействие на тривиалните обстоятелства
Когато легнеш да спиш късно през нощта, когато си уморен и недоспал, когато мозъкът ти е уморен от много външни впечатления (проблеми, стрес, гледане на телевизия, работа с компютър, гледане на филми), на сутринта евентуалните спомени и визуализации на картини и ситуации от сънищата ти са малко, объркани, накъсани, частични, замъглени. Ако успееш да визуализираш и „видиш“ картина или последователност от твои действия в някоя от ситуациите, тя е бледа, смътна и далечна. Ако успееш да „видиш“ нещо, то някак си е доста далече от теб пред вътрешния ти поглед.
Когато си отпочинал, когато си спал достатъчно и дори повече от необходимото, събуждайки се неколкократно всеки път „виждаш“ ситуацията от съня, в който току-що си бил. На сутринта, непосредствено след събуждане си в състояние да си припомниш сравнително добре и да „видиш“ поне две-три от ситуациите в сънищата. Може да си припомниш две сравнително добре с последователност от твои действия, а трета да ти остане само „загатната“, и да останеш само с общата представа за какво се е отнасяла, без да успееш да „видиш“ своите действия в нея, или да „видиш“ само откъслечни картини от отделни моменти. Зависи от състоянието ти на отпочиналост и от напредъка ти в практиката. Зависи от това дали си в постъпателно непрекъсвано развитие или доскоро си бил в регрес и сега правиш опити да се възстановиш и да продължиш в практиката.

Коридорът на събитията
Интересно е това, което установяваш при визуализациите на ситуации, които „виждаш“ с последователност на няколко твои действия или отделни събития в рамките на ситуацията, в случаи, когато си в сравнително добро състояние и когато тези спомени и визуализации ти се явяват. Може да е при събуждания между отделните заспивания, например сутринта, когато продължаваш своята почивка и след всяко заспиване отново имаш сънища.
Събуждаш се и „виждаш“ ситуацията с една последователност от твои действия и събития в нея. Има два възможни резултата от това визуализиране. В едни случаи, визуализирайки действията си и отделни картини от събития, по някакъв начин ги запомняш, прехвърляш ги в трайната си памет като образи, картини, информация за събитията, за твоите действия. След това, като насочиш мисълта си към този сън, си в състояние отново да видиш тази последователност от твои действия, някои подробности от обстановката, като в зависимост от състоянието ти, повече или по-малко подробности може да са се загубили. При първоначалното визуализиране ситуацията, твоите действия, обстановката по време на последователните събития са много близко до теб пред вътрешния ти поглед. Сякаш ги „виждаш“ отсреща пред теб. При вторичното припомняне и визуализиране, вече не са чак толкова близко, но си запазил достатъчно, за да си възстановиш представата за случилото се по време на съня ти. А в други случаи, визуализирайки припомнената ситуация, с нейната поредица от случки, моменти с обстановка и последователност от твои действия, сякаш с мисълта си преминаваш през някакъв „коридор“, в който виждаш отделните събития, предмети, образи и твои действия, а след твоето преминаване всичко зад теб сякаш изгаря, изпарява се, изчезва, и когато си стигнал до края на този „коридор“ и си визуализирал цялата ситуация в този твой сън, която в момента си успял да си припомниш, вече нищо не е останало и ти не си спомняш вече нищо за нея. Единственото, което ти остава е евентуално да визуализираш и „видиш“ някоя от другите ситуации, в някой друг твой сън, сънуван преди това събуждане или преди някое от предишните ти събуждания. С тази визуализация би могло да се случи същото, преминаване по „коридора“ на събитията след което всичко зад теб изгаря и изчезва.

Припомняне, усещане за спомен или празно място
Има различни варианти, състояния или моменти в процеса на припомнянето. При обичайни случаи можеш да си припомняш веднага след прекъсване на съня и събуждане. След такова припомняне обикновено отново заспиваш – със или без сънища.По-късно в сутрешния период когато отново си се събудил и не мислиш повече да спиш, но все още си сънен и продължаваш да се разсънваш, може докато все още не си станал от леглото да започнеш да визуализираш картини от сънищата си, пропадайки на моменти в полузабвение на полусънни състояния. След окончателното ти събуждане, обръщайки отново поглед назад може да започнеш да си припомняш ситуации от сънищата от нощта. Но може и след сутрешното си събуждане да нямаш спомен за конкретните лица и действия в сънищата си, освен едно общо смътно възприятие за участващи герои и осъществени действия, и усещане с общ спомен за това, че си имал сънища с разнообразни ситуации, възприемани в съня реалистично.Знаеш, че е имало много други ситуации, които обаче още при събуждането ти са като празно място.

Праг на осъзнатост в "осъзнатия" сън и кога понятието има смисъл
Дори в съня си да си бил "осъзнат", самото "осъзнаване" има различни степени и форми, то може да е частично или сравнително по-пълно, има различни нива и форми на асоциативната каскада, изразяваща сънищата. Няма как неинтегрираното съзнание да постигне в "осъзнат" сън същата степен на пълна осъзнатост, присъща за обичайното будно състояние. Такова състояние, което би било резултат от определена степен на интегриране на съзнанието, трудно би могло да се нарече все още сън, пък дори и определян като "осъзнат".
Когато си буден, естествено си осъзнат в най-високата възможна за самия теб степен, каквато при обичайния случай на неинтегрираното съзнание не може да бъде постигната в съня. Тогава ти би могъл да визуализираш сънищата си с възможностите на тази твоя осъзнатост и с капацитета на будното си съзнание, стига да са останали свързващи "мостове" и активни асоциативни връзки.
Най-пълната ти самоидентификация  и обратна връзка с постоянната ти трайна памет е в будно състояние и в него можеш да се научиш да визуализираш сънищата си и да си ги "възвръщаш" по най-пълния начин и с най-много яснота и подробности, включително и "осъзнатия" сън. Какъв е смисълът и ползата в твоята практика, че сънят ти е бил "осъзнат", ако не можеш да си го спомниш, а това означава да го визуализираш, да го "видиш" и възпроизведеш в съзнанието си когато си буден. Дори да си постигнал "осъзнат" сън, който не си успял да си спомниш след събуждане, смисълът на понятието "осъзнат" сън се губи!

Прозрачността
Често на границата между съня и будното състояние можеш да изпиташ голяма прозрачност на мисълта, усещане за широк обхват и да стигнеш до прозрения, каквито обикновено не би могъл да изпиташ и достигнеш в будно състояние. Но от напредъка ти в практиката и от придобитото качество ще зависи доколко ще си в състояние да осмислиш тази прозрачност и широта, и да съхраниш евентуалните прозрения. Би могло просто да ги възприемеш като продължение на съня и някакви объркани чувства, които не си в състояние да определиш, и веднага след това напълно да забравиш, че ги е имало.
Това не е същото възприятие за прозрачност като онази прозрачност на съзнанието си, съчетана със спокойствие, балансираност и хармония, които започваш да изпитваш, когато усвоиш способността редовно да си припомняш, визуализираш и описваш подробно преживените сънища.
В периодите на това друго възприятие за прозрачност - в обичайното съвсем будно състояние, когато бях постигнал успехи във визуализирането и записването, умът ми сякаш се проясняваше и просветляваше. Всеки път умът ми се стимулираше в резултат на припомнянето и формулирането на спомените от сънищата. С визуализациите и подробното записването на сънуваните ситуации и съпровождащите този процес размисли, проблясъци, прозрения, възприятия и идеи, умът ми се прочистваше и успокояваше, ставаше прозрачен. Умът изпитваше спокойствие, балансираност и удовлетворение. "Вътрешното Аз" беше доволно от действията на "Външното Аз".

Спомен за усещане
Понякога при припомнянето им, особено в началото на практиката, сънищата изглеждат странни. Странни с това, че изглеждат объркани, смесени, частични и разпокъсани – една смесица от асоциации, неща, които не можеш да формулираш, само ги усещаш, нерядко дори някак си с периферията на ума си. Объркан общ спомен в момента непосредствено след съня и събуждането или спонтанно появил се малко по-късно сутринта. А едновременно с това и спомен за усещането, че си сънувал сънища, което си имал преди това по време на самия сън. Да, има и такова нещо като „спомен за усещане“.
Всъщност, това е резултат от несъвършения спомен след събуждане, от неспособността ти да си припомниш, осмислиш и визуализираш картините и ситуациите в сънищата си.Но не винаги причината е само в несъвършенството на способността ти да си припомняш. Понякога и самите сънища са такива – смесица, обърканост, мъгла, амалгама, разместващи се смислови пластове.

Значение на редовните усилия
Разбирах, че в практиката е нужно да се положат сериозни усилия.
Понякога за сънуваните ситуации имах само общи спомени след събуждане. По-късно избледняваха и почти ги забравях. Оставаха само някакви смътни спомени. Макар че в този момент не бях сигурен дали имам желание да се занимавам ги възстановявам, разбирах, че е нужно да положа съответни усилия. Разбирах първостепенното значение на редовните усилия.

Обхват и подробности на сънуването, богатството на сънищата
Човек наистина няма понятие какъв невероятен и богат свят на преживявания и приключения го очаква, ако успее да постигне трайно състояние и способности за поддържане на необходимия контакт със собствените си сънища, необходимата степен на осъзнатост в тях поне доколкото да изпитва усещането за преживяване в реално време поне в позицията на "Въображаемо Аз" и да запазва своите спомени когато излезе от света на сънищата и да ги интегрира със своята постоянна памет и ежедневното си будно съзнание. В повечето случаи хората нямат минимална представа какво огромно богатство се крие в света на техните сънища, и въобще във вътрешния им свят, до който обикновено нямат достъп, нито пък имат и малка представа за него.
Удивявашеме обхватът и подробностите. Един обширен свят, в който се оказваш. Удивяваше ме и как всичко това с такава лекота би могло да се забрави и да изчезне. Обичайно с хората така ставаше. Удивяваше ме и колко е трудно в определени ситуации, като се събудиш с допира си до цялото това разнообразие, да формулираш и да съхраниш идеите за смисъла на преживените в съня ситуации и състояния.

Обяздени кончета и делфинчета
Често голяма част от спомена се губи. Целта е това да се предотврати и превъзмогне.Защото освен, че избледнява споменът за сънуваните ситуации, губят се и идеите, извиращи и оформящи се от Океана на елементите, възникващи сред лабиринтите на вътрешните нива. Идеите, комбиниращи се и израстващи в Океана на елементите, или вече оформени, подредени и само "надникнали" към теб през Портала от Вътрешната ти сфера. Или онези, които "процедили се" и преминали през Портала от Хоризонта на вливане, са навлезли в нея, лутащи се из нейните лабиринти, а после изскочили и изплували на повърхността на Океана на елементите. Жалко е когато освен картините и приключенията, и идеите ти се губят. Независимо от това, че те все пак ще останат съхранени във Вътрешната ти сфера, както и в Селенията, ти губиш големия шанс да те докоснат, поне в този момент на твоя обикновен земен живот, защото може и никога да не успееш да стигнеш по-нататък по Пътя.
Този път е труден, дълъг и изисква много години практика. Ще успееш ли да се посветиш дотолкова и да напреднеш достатъчно, преди да започнеш да остаряваш и  мозъкът ти да загуби част от  своите качества? Ще успееш ли да си създадеш подходящите условия на живот и да практикуваш достатъчно интензивно, че за ограничените години живот и сила, с които разполагаш, да успееш да постигнеш и достигнеш порталите за Вътрешните сфери и да поемеш през тях? С Хата йога и медитация би могъл да се опиташ да си осигуриш дълголетие, и да си осигуриш необходимото ти време, здраве и благоприятно състояние, доколкото в човешката история не са били измислени по-добри системи за  постигане на физиологичен и умствен баланс и благополучие.
Усилията в началните стадии на Първото ниво на Йога на интегралното съзнание са насочени към това, да постигнеш състояние на интегрирано съзнание, в което ще съумяваш да задържиш спомените, идеите и прозренията на повърхността. Ти ги овладяваш, а после ги освобождаваш. Те се гмуркат надълбоко, но, владеейки ги, винаги ще ти откликнат и ще се завърнат, когато пожелаеш.
Обяздени кончета, тичащи на воля из равнината, които винаги се завръщат при теб. Твоите делфинчета, гмуркащи се на дълбоко в океана, но винаги завръщащи се при теб. Когато само си помислиш, че са ти необходими.

Случайна вътрешна връзка
Често в сънищата се слива действие в съня с физическо обстоятелство или възприятие в този момент от будната реалност - преживяването ти в съня, което е продукт на Генератора на сънищата или на небудното изражение на съзнанието ти, се съчетава с усещането на сигнали от спящото ти физическо тяло, или частично идентифициране на сенситивни възприятия, и тяхното интегриране в съня, които принципно са продукт на будното изражение на съзнанието ти. Седнал си в автомобил и колкото и да се опитваш и наместваш не можеш да достигнеш с краката си педалите. Много неприятно усещане. Местиш седалката напред и назад, но безуспешно. Усещаш краката си подпрени и опиращи се някъде, но това не са педалите, които да настъпваш и натискаш, ти не успяваш да достигнеш до тях. В един момент осъзнаваш, че по същия начин усещаш краката си, стъпили там някъде в приставката към креслото, на което си се излегнал и спиш. Събудил си се. Усещането за недостижимите педали е подобно на усещането ти сега, опрял крака в основата на креслото. Описвам този фрагмент заради съчетаването и интегрирането на елементи и възприятия от въображаемия свят на сънищатасъс света на заобикалящата в този момент будна реалност. По принцип тук не давам конкретни примери, с малки изключения на случаи от началния период на постигане на "осъзнати" и "контролирани" сънища, защото ситуациите са хиляди и текстът би се превърнал в преразказване на сънища, а неговата цел е съвсем друга - описание на началните стадии на Първото ниво.

Специфични описания
Описанията на конкретните ситуации от сънищата ти в много случаи не могат да бъдат публично използвани автоматично без обработка поради наличието в тях на множество лични елементи, специфични размисли и конкретни хора от обкръжението, както и свързването в множество случаи на ситуациите в сънищата с положения, елементи и живи лица от реалността. Има неща, които може да останат само в личните дневници –имена на хора, с които асоциираш един или друг герой от сънищата си, евентуално присъствие на колеги, специфични случки. Такива лични неща би могло да се включат в изключителен случай и биха могли да имат смисъл в някакъв хипотетичен цялостен контекст на изследване на твоите лични сънища и асоциации.
Но те нямат никакво значение на това място, когато говорим за метода и начина за неговото постигане. Тук има смисъл да се отбележат принципните моменти.
След изписването на множество текстове на тази тема, в един момент ще усещаш, че все още се опитваш да намериш най-точното описание на различни състояния и най-точното формулиране на различни изводи.

Тунел през планината на ефимерността
Защо толкова ясно помниш събития, случили се в будно състояние, дори когато се оказваш в съвсем непозната среда, за разлика от сънуваните в сънищата ти ситуации и събития? В каква друга част на паметта се отразяват преживяванията в съня и защо това отразяване обичайно в повечето случаи се оказва толкова краткотрайно, временно,и нестабилно? По какъв друг механизъм се осъществяват процесите в мозъка и функцията им като една или друга форма и аспект на съзнанието, че не остава същият вид трайни и стабилни следи както при възприятия в будно състояние. Сякаш всеки елемент, картина и събитие, които преживяваш и "виждаш" както по време на съня, така и в будно състояние се осъществяват по два различни принципа на реакции в мозъка, и оставят след себе си два различни вида следи. В единия случай лесно си спомняш какво си направил и къде си бил предния ден, в другия случай една плътна завеса се оказва пред спомените за действията и преживяванията ти през предишните часове.Защо "Външното Аз" не може да си открие лесно достъп до възприятията на "Вътрешното Аз"? Защо Генераторът на сънищата контролира асоциативната каскада в сънищното ти пространство като я задържа с периметъра на ефимерността? Каква друга разлика може да има между асоциативната каскада на будното съзнание и асоциативната каскада на сънищните възприятия, между системите и същността на възприятие за себе си на "Въображаемото Аз", на "Реалното Аз" и на реалното "Аз", освен степента на асоциативна свързаност с постоянната трайна памет? Сякаш процесите в съня се развиват в пространство в някакво друго равнище и след събуждане между възприятията и процесите в будно състояние и отпечатъците, останали от процесите по време на съня, се оказва един плътен голям щит, който не позволява на будната ти мисъл да "види" резултатите и следите от мозъчните процеси по време на сънищата. Необходим ти е коридор, пронизващ този щит, мост, свързващ двата бряга на мъглата, тунел през планината на ефимерността.

Замъглена представа за прозрачност и дълбочина на реалността
При повечето от хората при обичайни състояния, както и все още в началните периоди на практиката, не се запазват особено подробни и дълготрайни спомени от сънища. По-точно, почти не се запазват някакви систематизирани спомени, а само отделни "проблясъци", които бързо избледняват и се забравят.
Няма визуализации, няма картини, няма контакт с това, което е било по време на сънищата в собственото съзнание, няма ги и произтичащите от такъв контакт други асоциации, мисли и идеи. Няма го и онова състояние на прозрачност и спокойствие, което се изпитва когато такъв контакт е бил постигнат и се запазва и развива. Липсата на всичко това характеризира обичайното човешко състояние.
Всяка сутрин се събуждаш със смътен спомен за преживени ситуации, за места, където си бил и за хора, с които си разговарял, със замъглена представа, останала от усещането за една прозрачност и дълбочина на реалността, в която си се намирал по време на сънищата си, без да си в състояние да ги "видиш" ясно и близко, да си припомниш техни подробности, форми, лица и конкретни действия.
Докато в началото на практиката си все още бавно напредваш, понякога когато случайно си спомняш елемент от някоя от многото ситуации, той веднага се разтваря в нищото. Със самия проблясък и опит за визуализиране този елемент, образ или спомен се "изпарява". Сякаш мислено докосвайки го ти автоматично го разрушаваш. Имаш чувството, че си болен от оная болест, при която хората не си спомнят какво са правили и къде са били предишния ден. Дори и преди часове или минути. Колкото повече се стараеш да си припомниш,  да визуализираш и да подреждаш разхвърляните "проблясъци" от сънищата си, скоропостижно "свиващите се", отдалечаващи се и избледняващи картини от различнисънувани моменти, напълно изчезващи с тяхното докосване с острието на будната ти мисъл, все повече се установява като едно постоянно чувството за загуба на част от себе си.

Обратното на заличаването
Сънувал си невероятна история! Видял си невероятен сън. Но най-невероятното е как, след като си го видял и изживял толкова ясно и живо, почувствал си го така близко, реалистично и детайлно, малко по-късно, след събуждането всичко преживяно и "видяно" би могло с такава лекота да остане толкова далечно, така бледо и неуловимо, почти сякаш никога не е съществувало, и дори да стане напълно недостъпно -- сякаш е било заличено. Би могло да е така. А би могло и да съхраниш живия и ясен спомен и картина. Въпрос на умение и на моментно състояние.

Сън или реалност, случайни асоциации и влакова композиция
Понякога за миг може да се зачудиш, този спомен от сънищата ли беше или от реална ситуация.
В будно състояние контактът ти с някои случайни елементи от реалността предизвиква "проблясъци" в съзнанието ти и внезапно си припомняш забравена картина или ситуация от сън. Много често "проблясък" и спомен за забравен сън възникват когато видиш случаен предмет или през ума ти мине случайна асоциация. Миеш си зъбите пред огледалото, взимаш сапуна и изведнъж се сещаш за част от ситуация в съня ти, а към нея са вързани други и те започват да се изреждат пред вътрешния ти поглед като вагони от влакова композиция.

Невидими етикети
Толкова много са сънуваните ситуации, че често когато се опитваш да си припомниш отново преживяното през някоя предишна нощ от последните дни, което в момента частично си забравил, ти се явяват множество "проблясъци" от предишни ситуации в сънища. Но ти знаеш, че тези смътни или по-ясни картини не са от сънища от предишната нощ, или от последните няколко денонощия, а са "проблясъци"за ситуации от други сънища, доста по-отдалечени назад във времето. Това твое чувство на знание сякаш произтича от някакви невидими "етикети" върху картините от тези сънища, на които е написано "от предишни години", или "от много отдавна", или "от предишните месеци".

Упражнение по мисловен сондаж
Когато се опитваш да си припомниш и възпроизведеш или прехвърлиш в трайната си памет забравени образи и ситуации от сънища, и да визуализираш завуалираниелементи от съня, осъществяваш мисловен сондаж. Това означава, че в момента нямаш открит мост и пряк достъп до Временния архив, изпълнен със следи от последните ти сънища. Фактически се опитваш да човъркаш в мозъка си и да извличаш елементи, потънали под повърхността на актуалната форма в този момент на будното ти  съзнание и намиращи се извън широкия периметър и обхват на потоците на непосредственото ти будно асоцииране.
Ако успееш и започнеш да си припомняш дори и разбъркано или дори спомените ти да се отнасят до банални подробности от сънувани ситуации, случва се това, че ти в будно състояние започваш да се приближаваш към границата на състояние, характерно за съня. Освен че в това състояние се активират спомените за сънищата ти от изминалата нощ, започваш да получаваш "проблясъци" за различни ситуации от предишно време. В това състояние се активират вътрешните ти ресурси, които водят до "проблясъци" и за идеи, които може въобще да не са пряко свързани с визуализираните елементи. Това би могло да са идеи за характера на твоята практика, за пътуването ти по Пътя на сънищата и към още по-далечните цели, а също така и по най-различни въпроси и аспекти, засягащи същността на реалността.

Настоятелно търсене сред запълненост и прескачащи се сенки в дълбочина
Често ти остават смътни спомени – знаеш, че нещо го е имало, усещаш някаква запълненост, но нищо не визуализираш като картина, подозираш, че някого си сънувал, например баща си, но нямаш нито образ, нито спомен, само сякаш прескачащи се сенки в дълбочина или просто запълненост, която знаеш, че представлява сънища, които си имал, но не можеш да си припомниш.
Друг път се появяват и изчезват отделни образи от една или различни ситуации, бързо изскачат и изчезват, без да можеш да се спреш върху тях и да възстановиш и визуализираш цялата ситуация в нейното развитие или поне в някаква нейна част с последователността на моменти и събития. Спомняш си общия смисъл, но всичко остава дълбоко и далече, не можеш да го извикаш пред себе си и да го "видиш" с подробности и в развитие. Спомняш си само отделни моменти и твои реплики.
Но ако продължиш настоятелно да се опитваш, може да започнеш да „виждаш“ все повече елементи.

Изпаряване на образ, форма и смисъл
В самото начало на практиката, още щом се събудиш всичко от сънуваното сякаш автоматично ти се "изпарява", а в момента, в който евентуално си спомниш нещо – възникне елемент от някаква картина, изскочи „проблясък“и насочиш мисълта си към него – то в повечето случаи веднага изчезва като форма и образ, и дори обикновено забравяш какво е било това, което си си припомнил.

Дълготрайният спомен с подробности в тривиалното състояние
В обичайни случаи при непрактикуващите или в началото на практиката, понякога, ако е благоприятно състоянието ти, може да се събудиш с ясния спомен от сънувана ситуация, който да ти се запази и впоследствие многократно да се връщаш към едни или други негови подробности - ако това е бил сънуван ясен сън във фаза РЕМ в периода точно преди събуждането ти и ако ти си се събудил или си бил събуден в подходящия момент след  завършването на тази фаза от цикъла. Така този сън може и дълго да остане впоследствие в спомените ти. Но в повечето случаи не става така.

Безсилието на разсипващия се пясък
Обикновено, евентуално възникнал спомен сякаш внезапно се явява в периферията на полето на вътрешния ти поглед и започва да се придвижва към неговия център и в момента, в който ти насочиш вниманието си към този образ на обстановка, човек или някакво твое действие в съня ти, картината и споменът, вместо да станат по ясни, още при самото докосване от фокуса на вътрешния ти погледведнага започват да се разпадат и сякаш се разсипват като пясък.
При първоначалните си опити ще усетиш едно безсилие – сутрин, дори ако си мислиш, че помниш току-що сънувани сънища, за които чувстваш увереност, че запазваш някаква обща представа и в съзнанието ти сякаш прехвърчат отражения и сенки на „проблясъци“, за които смяташ, че са все още активни и ще могат да се свържат с поредица от асоциации и спомени за сънищата ти, в момента, в който насочиш мисълта си към някой от тях и се опиташ да го „видиш“, започващият да се оформя спомен изведнъж избледнява и изчезва. Всяко докосване до съня с фокуса на будната ти мисъл сякаш води до неговото изтриване преди да си успял да го визуализираш. Но това е само вначалото.


============================> <==================================


(ПЪРВА ЧАСТ)


ГЛАВА ТРЕТА

Среща в лабиринта


Пътувах по искрящия коридор на лабиринта пред мен и на това ниво на „библиотеката” вдясно от мен се появява рафт, на който бях поставил всички мои записки от последните няколко години. Подредени по години, месеци и дни. Аз гледам към този рафт и виждам цифрите, изобразяващи отделни дати. А погледът ми към една от тях се всмуква и пропада в отваряща се пространствена фуния, преливаща в разгръщаща се зала, пространство, преминаващо в определено действие, което наблюдавам и от което същевременно съм част. И докато навлизам в действието на записаните приключения от тази съответна нощ, пред погледа ми продължават да стоят различните числа на датите от записките, натрупани на този рафт. Миг след това отмествам поглед, продължавайки напред и рафтът с купищата записи се е стопил. Извръщам погледа си пак назад и виждам записките да се материализират…
Плъзгах се напред по този коридор, моето „аз” се преместваше плавно, мислех си за гравитацията и за броя на измеренията. Това ли е библиотеката на моето съзнание? Вляво изникват един след друг надписи… аз знам, че това са имената на разкази, романи и научни книги, филми, текстове… Знам това и осъзнавам, че зад всеки надпис може да се разтвори пространствена фуния, а след нея се открива нова зала, в която мога да потъна, стига само да погледна надписа, или дори да си помисля само, че го искам. Но защо така хаотично се явява всичко това? Аз само си помислих за досегашните ми ясни сънища и видях рафта със записките. Само си помислих за пространството и времето и се появиха много надписи с възможности за влизане във всеки един от тях – отделна зала… Нима така спонтанно ще ме спохожда всичко? Защо няма някакъв по-добре установен порядък тук?
– Това все още не е същинската „библиотека” на твоето съзнание – каза вътрешният ми Учител. Беше се появил изневиделица до мен и ме съпровождаше с неуловими движения напред. – Ние все още сме в началото на основния магистрален коридор на лабиринта, на първото ниво в първата ти сфера. Това тук са спонтанни връзки, но не е необходимо да навлизаш сега в никоя от тези пространствени фунии. Ще се потопиш в море от информация и ще използваш време, а е по-добре в началото да се поразходим и да придобиеш една по-обща представа за нещата. После ще достигнем и до библиотеката и там ще видиш всичко подредено, систематизирано.
– Колко Вътрешни сфери имам?
– Не мисли за това сега, наречи я само така – твоята малка лична Вътрешна сфера.
– Учителю, нали наскоро бяхме разговаряли, че времето не съществува?
– Времето не съществува в онази другата реалност на твоето битие – такова, каквото си го представят и приемат хората. Но като казвам време за твоето пътуване тук, просто използвам тази дума като средство, за да се разбираме за последователността на действията, които извършваме.
– Учителю, какво да правя? Опасявам се, че съм написал дълъг и скучен текст, труден за прочитане и разбиране. На моите читатели няма да се хареса. Ще го оставят на десетото изречение. А така няма да разберат какво искам да кажа.
– Ти винаги си твърдял, че пишеш за самия себе си.
– Не винаги, а само през последните няколко години, откакто започнах да създавам моята Йога на интегралното съзнание.
– Винаги си твърдял, че самото писане е част от твоята практика, от пътя ти навътре, а по-точно от пътя ти чрез навлизане навътре към излизане „навън”.
– Твърдял съм го, но само пред себе си.
– Пред себе си, а всъщност пред нас – вътрешните ти учители – ние сме свидетелите.
– Това е през последните години, откакто започнах пътешествието по коридорите на вътрешния лабиринт, по лабиринта на Вътрешната сфера.
– Не си ли мислил винаги, че не пишеш със стремежа написаното да бъде публикувано?
– Да, така е – през последните няколко години, когато започнах да записвам и описвам тези мои пътешествия в света на сънищата и на медитациите, когато започнах да описвам пътуването си навътре.
– А какво беше преди това – през другите предишни години, когато само наблюдаваше, опитваше се да пътуваш и продължаваше да търсиш този път, но не записваше? А какво беше през десетилетията, изминали преди това?
– Знаете, че преди не беше така – през всичките тридесет години преди последните няколко, когато събирах информация, а всъщност търсех ключа, почти не записвах… Но през първите години, когато съчинявах разкази за същността и бъдещето на света, много ми се искаше да бъдат публикувани, прочетени и разбрани. Докато не достигнах възрастта на деветнадесетгодишните. А после – тридесет години в търсенето на ключа – тогава все още не бях достигнал състоянието, при което записването на движението по пътя е всъщност част от самото движение, проявление на самата практика, записването – като инструмент и без значение и нужда резултатът да бъде прочетен и разбран.
– Тогава, ако толкова години вече това е твоя практика, която не цели да произвеждаш текст, възможен за лесно възприемане и разбиране? Защо сега изпитваш безпокойство? Нали през последните години не целиш да бъде публикувано и възприето?
– Незабавно и в същата форма, Учителю.
– Стремиш ли се написаното да бъде прочетено и разбрано?
– Не веднага, но целта е такава – да бъде прочетено и разбрано.
– А сега си мислиш, че пред теб ще се окаже текст дълъг, скучен и труден за разбиране… Нима вече записките от пътуването ти не са елемент и аспект на самото движение навътре? Нима пишеш заради другите, а не за себе си?
– Изпитваш ме Учителю, но вече знаеш предварително моя отговор, защото така, както ме изпитваш, ти виждаш вътре в мислите и намеренията ми, а всъщност моите мисли – това си ти, или по-скоро част от мислите ми са твоята същност, породени и предизвикани от самия теб, моя Вътрешен учител, с когото сега съм се срещнал на това кръстовище на лабиринта, в преддверието към тази зала на Вътрешната библиотека, в която вярвам ще ме въведеш, за да разбера навярно първата голяма тайна. И както ти виждаш в мен и възприемаш мислите ми без дори да е необходимо да произнасям думи, така и аз разбирам теб и знам, че ме изпитваш, изпълнен с цялата си обич – обичта, с която моите родители, моят баща и майка са ме дарявали през целия ми живот...
Зареях поглед в перспективата на коридора. Бях се срещнал тук с един от Вътрешните ми учители. Той имаше вида на моя баща такъв, какъвто съм го запомнил през последните му години. Вече се бяхме срещали. Сега ме бе дочакал на това ниво за пореден път. Беше ми намекнал предишния път, че видът му може да е само плод на моите представи, но ми бе подсказал също, че нещата не са толкова еднозначни. Щял съм да разбера по-късно при моето пътешествие из Вътрешната сфера каква е връзката с баща ми. Беше ми подсказал, че такава връзка има, но все още било твърде рано, за да разбера. Предстояло ми да срещна много други учители. Някои от тях били негови учители, водачи от по-висок порядък. А други щели да се окажат на свой ред техните учители. Много по-късно съм щял да разбера, че всички те имат особена връзка със същността на моя баща. Но не само… Щял съм да осмисля това, но чак когато стигна до небесните градини в Селенията. Но първо трябвало да премина през Портала. Към голямата, вселенската Вътрешна сфера.
Сега с Учителя бяхме седнали на сребристо искрящи кресла от двете страни на централната линия, минаваща по протежение на коридора пред нас. Тунелът беше облян в дневна светлина с небесносини нюанси. Отклоних поглед надясно. Там на един рафт лежеше дебела книга, отворена наполовина. Взех я и се зачетох в един диалог. Ставаше въпрос за амбициите… Това всъщност беше моят диалог с друг Учител при предишна среща, записан в тази книга. Зачетох диалога наум, но знаех, че той разбира всяка дума, преминаваща през съзнанието ми.
– Ако липсва амбицията дали няма да се почувствам мъртъв? Дали амбицията не е еквивалент на стремежа за живот, за място, средства за живот и лично пространство в онази друга реалност, от която съм дошъл тук.
Учителят не обърна внимание на последните ми думи и не отговори. Това беше вече отминал разговор.
– Изпитвам те… – каза той. – Но следвай правилата на момента и указанията за това ниво…
– Записването продължава да е практика и начин на движение навътре – ето моят отговор. Но като казвам, че е скучен и протяжен текст, те питам същевременно какво да правя. Защото онзи текст, написан в другата реалност, е предназначен накрая за осмисляне от всички други – нали затова ме водите по вътрешните лабиринти и по посока към последното ниво? Нали в това е смисълът на пътешествието ми през всички тези коридори и нива на моята Вътрешна сфера и към Портала за Вселенската сфера, за които сте ми споменавали и за които имам някои общи представи – за да може после тази истина и това познание да бъдат проумени от всички хора в другата реалност?
– Дори да е протяжен или, както казваш, скучен – хората са различни, не всяко нещо написано е предназначено за всекиго, а за прочитането и разбирането на много текстове този, който ги чете трябва да премине първо своя път, а след това да разбере, че иска да го прочете и да положи нужните усилия. А тези усилия ще бъдат за него едно върховно преживяване, дори ако първоначално му изглеждат непоносими. Има текстове за различни състояния и моменти. Ти нали не искаш да повтаряш онова, което многократно вече е направено? Ако искат друго, има къде да го намерят. Ако и ти искаше друго, нямаше да се срещаш с нас и нямаше да те водим по този лабиринт.
– Добре, Учителю, значи трябва да се примиря, че пиша текст протяжен и затруднителен за възприемане, който може да отблъсне някои читатели, поне докато не достигнат до готовността да го погледнат втори път.
– Ти много добре знаеш, че светът е несъвършен... за сега... а особено светът ни днес е изпълнен с дразнещи несъвършенства. Но и знаеш, че не винаги ще е така. Светът и хората са пряко свързани. Светът е като хората, а хората – като света. Но не винаги ще бъде същото. Така че, ще намери твоят текст и своите читатели, а истините, към които сме те повели, ще има за кого да бъдат разкрити. Много хора след теб ще поемат по тези лабиринти, за да стигнат до Портала и да видят онова, което е след него.
– Това би имало смисъл, ако аз бях вече започнал моя цялостен и интегриран текст, а до сега записвам само хаотични мисли и някои моменти напоследък от пътуването в лабиринта.
– Тогава започни и с цялостния интегриран текст.
– Учителю, усещам някакво безсилие. Не мога да започна и не мога да определя точната схема, както и най-добрия път за описанието ми нататък. Опасявам се, че ако го подхвана ще излезе така грубо формулиране на мисли, че ще се загуби смисълът и няма да постигне целите.
– Нали беше решил да постигнеш по-високи резултати в практиката си преди да пристъпиш към окончателното формулиране и описване на пътя си?
– Резултатите от практиката ми се забавиха.
– Да започнеш с описанието е по-добре отколкото да изчакваш и бездействаш.
– Знаеш че визуализирам и описвам, правя описанията всеки ден в течение вече на много години.
– Описанията ти са били фрагментирани, всяко едно от тях само за себе си, за конкретния ден и случай. Нали самият ти ми заговори за нуждата от интегриран текст?
– Значи да започна тяхното обединяване. Но няма ли да разруша тяхната автентичност?
– Да започнеш описанието на своя път във взаимно свързан и интегриран текст е по-добре, отколкото да се въртиш в кръг около темата, като единствено излагаш на момента ежедневни визуализации и мисли. И не да „обединяваш” отделните си приключения в едно, отнемайки от автентичността им, а да започнеш своя разказ отначало.
– Ако практиката ми се проточва и забавя във времето, трябва да премина към теоретизирането. Може би ме е страх да започна, за да не объркам при описването коридорите на лабиринта. Да не започна с погрешно формулиране. Алтернативата е да отлагам до безкрайност, докато накрая загубя интерес или се окажа в такава мисловна каша, от която да не успея да се измъкна.
– Може да е грубовато в началото, но после ще го огладиш и ако трябва трансформираш.
– Дали ще мога да го трансформирам. Веднъж написано, може да се препъна или удавя в собствения си текст.
– Знам, че се опасяваш, че веднъж написано твоето слово, не можеш или по-точно не желаеш да го променяш. Защото се отнасяш с някакво особено чувство на благоговение към всяка дума, която си написал. Сякаш възприемаш всичко написано като продиктувано от някаква вътрешна същност и не искаш нищо да променяш.
– А не е ли така? Всъщност не сте ли вие, моите Вътрешни учители, с които се срещам, като в повечето случаи самият аз вероятно не успявам да запомня всеки елемент и момент от всяка среща, не сте ли вие, които ми подсказвате и диктувате, когато в другата реалност започвам да записвам, дори и ако в този миг не си давам сметка за това?
– Напротив, много добре запомняш всяка среща и разговор. Тук е в сила дуалистичността на представата ти за запомняне и незапомняне. Когато си мислиш, че не си запомнил, всъщност ти много добре знаеш за какво отнасяш това усещане. Повърхностното ти усещане, че не помниш и не виждаш с образ някоя от нашите срещи може за един момент да се промени с изплуването на ясни картини и проблясъци за разменените между нас мисли. Дали ние ти диктуваме? Може и така да се каже. Ние – твоите Вътрешни учители, които сме във Вътрешната ти сфера, но все още предстои да уточним нещата… Същността ни е дуалистична – част от личната Вътрешна сфера на твоето съзнание и нейно проявление, но така също някои от нас и еманация от граничните полета с  Универсалната вътрешна сфера или отвъд... От Хоризонта на вливане, дори от безкрайните полета, които се простират по посока към Селенията... Там е и проектираната същност на твоя татко, с когото толкова много искаш да се срещнеш отново...  Там наоколо в безкрайните простори са и матриците на хората, които са имали добро отношение към теб, твои близки, обичали са те и са били обичани от теб, които вече не са в другата ти реалност... Разбира се, и на безброй много други хора. Но трябва първо да стигнеш там, за да можеш да разбереш за какво ти говоря.
– Учителю, казваш, че по-късно ще се срещна с моя баща, но ти изглеждаш като него през последните му години?... Значи ти не си той?...
– Не, аз не съм той… но донякъде аз съм той… в мен има големи частици от него… Може и другите твои Вътрешни учители, с които предстои да се срещаш в бъдеще, да имат неговия вид, макар че тук аз ти говоря за различни твои Вътрешни учители… Това не е всичко – Учителите са… Тук при нас идеите, информационните блокове, разпределени в коридорите на лабиринтите в различните нива на твоята сфера, придобиват формата на самостоятелни същности, пред които ти се явяваш. А така също еманациите от граничните полета на голямата Универсална сфера... Но нека да оставим за сега този въпрос.
– А какво означава "матрица"? Тази дума често я свързваме с един безсмислен филм, основаващ се на игра с идеи.
– Проектираната същност. Но спри дотук. Не това е пътят за изясняване на нещата. Опитваш се да влагаш повече смисъл във всяка фраза, но така се въртиш около идеите. Трябва да преминеш в по-обичайна реч, за да можеш да предадеш онова, което искаш, дори с риск да изглежда обичайно казано.
– Да, така е. А и горните обяснения за Вътрешните сфери и за библиотеката, и за коридорите на лабиринтите, нивата... май са съвсем мъгливи, а може би дори неточни… За матриците и еманациите… Но тогава, ако не съм изминал пътя до края и обратно и ако не съм изяснил всичко, как да започна и по кой начин да обясня всичко, което искам да кажа?
– Какво искаш да кажеш? Какво е това всичко? Ти искаш на едно място и в един текст да събереш всичките идеи, цялата представа за света, която имаш, цялото познание, до което си стигнал и можеш да достигнеш, благодарение на срещите и разговорите си с нас – твоите Вътрешни учители, истината за Вътрешните сфери, истини за начина на вашето мислене, за възприятията на човеците, както и истини за устройството на света, за същността на времето, пространството, материята и движението… Ти искаш всичко това да вкараш в едно, и въпреки това да си напълно ясен, изчерпателен, да отразиш всичките различни теми, страни и аспекти, но и да си интересен, да не е досадно, уморително и трудно за твоите читатели… И как ще стане всичко това на едно място?
– Да, как да стане, ако текстът се базира на идеи и философски разсъждения. Кой ще издържи да го чете? Кой ще може да премине първите етапи и да достигне същността, когато вече ще е завладян и няма да иска да се откаже? Ако има някакъв сюжет на приключения, на действия, интриги и неочаквани обрати…
– Да, това, с което всички са свикнали, най-лесно смилаемото… Киното въздейства на емоциите, това е принципът, затова е вълнуващо и лесно приемливо, дори когато логиката в действието му се губи или напълно липсва… Там принципът е за въздействие върху емоциите чрез образа и звука, за това помага определената смислова нишка, но в повечето случаи нещата са съшити с бели конци. А и много от книгите следват тази логика. Но ти не можеш да си позволиш такава елементарна схема.
– Искаш да ми кажеш, че моите обрати и завладяващи моменти трябва да са вплетени в друг порядък информация.
– Искам да ти кажа да не мислиш за обрати и завладяващи действия а за същността на това, което искаш да изразиш. Проблемът е, че искаш да поставиш на едно място прекалено много неща. И мисля, че почти е невъзможно това да се случи. Предварително си обречен на провала на неразбирането. Това, което ще направиш, после ще е нужно много пъти да го обясняваш и отново да го пренаписваш.
– Ще видим.
– Ти искаш да представиш в твоя текст прекалено много неща – и измислената от теб Йога на интегралното съзнание. Познанието ти за същността на времето, пространството, движението. Механизмите на мислене и възприятие. Вътрешните сфери – личната и Универсалната, полетата отвъд Хоризонта, аспектите на Вътрешната същност на Реалността, многобройните измерения и светове на външната Мултивселена, двупосочния контакт на всяко ваше действие със Селенията и всеобщата същност на разума, същността на крайната проекция там на всеки от вас, изграждана цял живот и съхранена. А искаш да разкажеш и за други светове и за разни действия и сблъсъци, които неминуемо ще ти се случат, с теб и около теб, в многобройните ти пътешествия през Сферите, измеренията и световете. Как ще успееш да вкараш всичко това в едно?
– За какви премеждия и сблъсъци говориш, че ще ме сполетят по време на моето пътуване?
– Не разчитай всичко да е безметежно и гладко, очакват те изпитания и решаването на проблеми, същността ти често може да се оказва изложена на опасност от дезинтегриране. Пътешествията през Вътрешните сфери не са безобидни сънища, които само наблюдаваш и променяш, и чиито перипетии при всички случаи остават само спомен. Докато не си преминал през портала към личната си Вътрешна сфера, ситуациите са интересно, но безобидни. Но след това влизаш във Вътрешната реалност и положението се променя. Нали ти вече знаеш всичко това! Но как смяташ да вплетеш всичко в един общ текст? Това не е ли задача неизпълнима?
– Говориш за нещата, които ще научавам от вас – моите водачи и учители по коридорите на лабиринта. Сега виждам някои от тях като заглавия по рафтовете тук. Нали ти, Учителю, ми говориш за тях и ме подготвяш за новото познание, събрано тук, до което още не съм се докосвал? Знам, че наученото дотук е само малка предварителна подготовка за дългия ми път към Портала.
– Говоря ти за нещата, които „реално” би могло да ти се случат докато вървиш по този път и не си под закрилата на другата реалност – в света на баналното ти ежедневие.
– Тук имам вашата закрила.
– Тя няма да те освободи от изпитания.
– Нали вие ми казахте, че там – в небесните градини, всичко ще се слее в едно.
– И смяташ, че в другата реалност ще си в състояние да опишеш всичко това на едно място, само защото знаеш, че в небесните градини всичко се изразява в едно цяло? Но ние сме ти казали също и това, че едва ли ще успееш да достигнеш тези градини, докато се завръщаш в онази твоя друга реалност.
– Аз само ще се опитвам да описвам пътя си дотам. Както вече говорихме, описанието е част от движението ми по пътя, инструмент на моята практика, правя го за себе си, но ми се иска и всички други да разберат истината, до която достигам.
– Значи не си уверен, че ако достигнеш ще успееш да се върнеш?
– Това ще мога да им кажа вероятно в края на описанието. Сега за мен увереност или съмнение са само думи. Абстрахирам се от тях и се оставям на пътя.
– Усилията си и етапите по този път наричаш Йога на интегралното съзнание?
– Както в други неща и в представянето на моята Йога на интегралното съзнание има известна двойственост. Едната страна е в движението през Вътрешната реалност, в перипетиите през вътрешните лабиринти и в достигнатите истини за Реалността, като постигнат резултат от практиката. Другата страна е в етапите на развитие и в действията, които трябва да се преминат и извършват в другата реалност в началните етапи на движение по нейния път. Същевременно, няма дуалистичност, всичко в нейния път е едно общо цяло – взаимно преплитане на енергии, измерения и реалности.
– Да, така е, но защо я наричаш Йога, не можа ли да измислиш друго наименование, система, школа, практика с друго име, както правят много други с претенции за новаторство и авторство?
– И какъв е смисълът? Ако има нещо същностно, значимо и ново, то ще бъде отбелязано и ще остане. А в случаите когато няма и всичко е пореден прах и празни амбиции, то бива отмито от времето. Но аз все пак си мисля, че основата е положена преди хилядолетия от йога, и тази йога, формулирана тогава, в разните й практики и форми, би могла да е необходимата основа, предварителната подготовка за загряване за по-далечното пътуване и за различните аспекти и елементи на пътя към постигане на интегралното съзнание. Затова това е Йога на интегралното съзнание.
– Какво имаш предвид под „интегрално съзнание”?
– Учителю, отново ме изпитваш. Питаш ме за нещо, което знам от вас… Да започвам ли сега?...
– Достатъчно, постигнахме дотук донякъде баланс на приказките… Пътят е много дълъг и ти знаеш това.
– Аз знам, че преминаването на пътя ще е не по-малко удоволствие от постигането на целта, макар че  вече си представям бегло за къде съм тръгнал.
– По този път ти предстои да научиш много интересни неща. И забрави сега и тук понятията „удоволствие”, „амбиции”. Те имат смисъл в другата реалност – онази, от която си дошъл, но тук по коридорите на лабиринта звученето им става незначително.


============================; ;==================================
(ПЪРВА ЧАСТ)


ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

Пътят на сънищата - II. част


1. Регрес и деградиране
Процесът на напредък в овладяване на собствените сънища е индивидуален и зависи от притежаваните дадености и състояние. Овладяването на "пътя навътре" чрез овладяване на "осъзнати" и „контролирани“ сънища може да изисква при различните хора различни периоди от време и усилия. Може да продължи с години. Често може да се преминава през състояния на регрес, за излизането от които трябва да се полагат усилия. Попадането в състояние на регрес не означава, че през следващите дни няма да си в състояние да възстановиш предишната си способност.
Регресът е следствие на нарушаване на практиката и на забавяне и връщане назад в развитието, когато доброто физиологично състояние и произтичащият от него потенциал все още са съхранени. Но когато процесът отнеме години наред, биологичното остаряване и появяването на физиологични дисфункции би могло да изпревари напредъка и да доведе до загуба на потенциала и въобще на възможностите за продължаване на развитието по "пътя навътре" и за осъществяване на връзката между "Външното Аз" и "Вътрешното Аз". Това състояние не би било просто регрес, а би било вече деградиране. Ако мозъкът ти се е променил функционално (и особено органически) през годините, преди да си успял да овладееш „контролираните“ сънища и да намериш пътя в зоната на твоето съзнание по периметъра на Генератора на сънищата ти, и преди да си успял да откриеш достъпа до портала към Вътрешната си сфера, ти вече си в периода и състоянието на деградирането. Може би би могъл да намериш някакъв оздравителен модел на съществуване и ежедневна дейност, който да доведе до функционално подобряване на твоя мозък и до преодоляване на това състояние, но по-вероятно би било то вече да е необратимо. Именно поради тази причина, докато продължават твоите усилия по пътя на сънищата и въобще по вътрешния път, би било добре да практикуваш Хата йога и форми на медитация, и да водиш възможно най-природосъобразния начин на живот, които биха запазили твоето здраве и доброто състояние на мозъка ти възможно по-дълъг период от време в твоя живот. Усилията ти в това начинание може да продължат много години, а Хата йога, медитацията и разумният начин на хранене и на живот са най-доброто средство да отложиш възможно по-дълго време собственото остаряване и функционално деградиране, включително на своя мозък и на възможностите ти да овладееш „контролираните“ сънища, "вътрешния път" и преминаването през портала към Вътрешната ти сфера.
Когато си в началото на този път, необходимо ти е повече спокойствие, движение и постоянство, и по-малко притеснения за банални житейски проблеми.

За да се развива последователно умението на запомняне и визуализиране на сънищата не трябва да се прекъсва практиката. Когато тя бъде спряна за известно време се получава регрес и впоследствие се налага възстановяване на постигнатото преди това състояние и на загубените качества, започвайки от по-ранен етап. Почти като да започнеш отначало, макар че не е същото.Разбира се, при наличието на скрита база от вече развити преди това способности, възстановяването ти ще е по-бързо отколкото първоначалното ти развитие до нивото на най-добрите и системни визуализации, които си успявал да постигнеш.Възстановяването на умението и качеството става по-бързо, отколкото неговото придобиване след първоначалното започване на тази практика.
Необходимостта от постоянство и упоритост без прекъсване се отнася с още по-голяма сила като цяло за намеренията, които стигат много по-далече отвъд простото умение за запомняне и визуализиране, т.е. за уменията, които са насочени към овладяването на Океана на елементите на твоето съзнание и към всички други умения, способности, открития и пътища, които са цел на "Йога на интегралното съзнание".

В първите години на практиката има такива периоди когато временно си се отпуснал, станал си ленив в практиката си, спрял си редовно да записваш, дори не държиш дневник до леглото си.
Всеки случай на неосъществени визуализации и припомняне на сънищата се натрупва негативно в практиката ти и водине само към забавяне на развитието ти, но и към опасност от спиране на процеса, и е поредна стъпка е към стигане до състояние на  регрес.
В периодите на регрес, често сутрин си с общото впечатление за сънувани обширни и подробни ситуации, които обаче не можеш да „видиш“, а дори и да ти се мяркат смътни сенки или контури – не си в състояние да формулираш.

Голямо е усещането на съжаление, когато си спомниш колко много и колко ясни светове, реалности, обстановки, ситуации, приключения, събития си визуализирал и възпроизвеждал в продължение на дълъг период от време на фона на последвалото замъгляване и регрес, при което знаеш, че е имало много неща в сънищата ти, но не можеш да „видиш“ нищо от тях колкото и да го желаеш. Просто започваш да забравяш и не можеш почти нищо да визуализираш. Забравяш още преди да се събудиш. Макар и да знаеш, че си бил някъде, когато вече си буден и съвсем осъзнат, не „виждаш“ нищо от приказните приключения и невероятните ситуации, които си преживял по време на другата част от своя живот, и за които имаш смътен спомен или усещане.

Всеки път когато бях пропускал поради някакви причини /липса на време, бързане, спешни ангажименти, житейски притеснения или леност/ да визуализирам и да опиша сънищата, за които все пак съм имал спомени при събуждането си, или поне да ги маркирам с ключови думи, бях изпитвал чувството на съжаление и угризения. Появяваше се чувството за загуба на нещо преживяно и загубено безвъзвратно. Забелязвах и негативните ефекти от такъв пропуск. Сякаш собственото ми съзнание след това ме наказваше и намалявашеспособността си през следващите дни за припомняне. Като пропуснех да визуализирам и запиша ситуациите от сънуваното през някоя нощ, на следващата сутрин нямах съвсем или почти никакви спомени.

Когато си в благоприятно състояние добре да си припомниш и визуализираш сънищата си, поглеждаш навътре в себе си – навътре в главата и в мозъка си и там всичко е прозрачно, чисто и ясно; пред вътрешния ти поглед се разтварят пространства с различни изображения и действия, усещаш спокойствие, удовлетворение, радост и баланс от тази яснота, прозрачност и контакт с тези вътрешни пространства и преживени в сънищата ситуации, които отново „виждаш“ да преминават пред теб и сякаш отново преживяваш. Получаваш усещането за завършеност.
Когато не си в състояние да си припомниш и визуализираш, опитите ти да погледнеш навътре се срещат с мъгла, сенки, далечни неясни контури, възприятието за „запълненост“ с нещо без да можеш да стигнеш до смисъла му, невъзможност за проникване. Това ти създава неприятно усещане и дискомфорт, причина е за потиснатост и съжаление, изпитваш силно чувство за загуба и незавършеност.

Дълготрайните ми системни упражнения бяха довели до определени резултати. Но ето че от няколко месеца бях сменил обстановката и се бе получил регрес. Бях си дал сметка за това състояние и се опитах отново да се фокусирам върху практиката. Усетих, че през следващите дни отново бях започнал да се докосвам до един голям  обем на сънувано през нощта. И въпреки това, не винаги в този следващ период успявах редовно да визуализирам, да формулирам и записвам итака да съхранявам сънищата. В този смисъл,бях постигнал състояние на регрес, от което бях започнал постепенно да излизам.

Това попадане в един друг свят, усещането, общото запомняне и знание, че си бил в едни протяжни, реалистични ситуации и обстановки, с всички подробности,каквито има в реалния ти живот.Като се замислиш, успяваш все пак някак си даси спомниш едно свое общо възприятие, че някои моменти не са били съвсем логични. Но въпреки този общ спомен, не си в състояние да определиш какво точно е било нелогичното. Изведнъж всичко това, което преди си възприемал и имал, изчезва, и ти е толкова далечно, мъгливо и трудно да го „видиш“ и формулираш. Да го съхраниш.

Приблизително подобно на възприятията на начинаещия в практиката (макар и не чак толкова отчайващо бедно) става и вътрешното състояние на този, който вече в определена степен е напредващ, когато по някаква причина практиката му навлезе в период на застой, а в постигането на резултати и в постигнатото качество на уменията му започне регрес. При такова положение и състояние,практикуващият може да започне да изпитва чувството, че някаква много важна част от мозъка му е ампутирана.
В годините когато напредвах в тази практика, няколко пъти в различни периоди съм изпитвал това състояние. Усещането за загуба и за съжаление е силно.
Състоянието със загубата на спомените и разпадането на случайно появяващи се елементи е подобно на онова, което изпитваш когато си в началото на практиката за овладяване на сънищата, с тази разлика, че тогава не е толкова силно усещането за загуба и съжаление, защото все още не си вкусил от онази дълбочина, прозрачност, разноцветие и детайлност на спомените от преживени ситуации в сънища, които опознаваш когато си успял донякъде да напреднеш и да постигнеш определени резултати.

Регрес на мотивацията
Може да изпаднеш и в един друг вид временен регрес – когато визуализираш добре и успешно формулираш и описваш ясните си сънища, но в един момент докато записваш визуализациите си започваш да се разколебаваш и да се питаш дали всичко това все пак има някакъв смисъл, започваш да се съмняваш дали не си губиш напразно времето в писането на тези дневници. Това е регрес, който се появява когато практиката ти в началните етапи се развива добре, но започваш да се съмняваш дали концепцията за този Път е вярна, дали има смисъл в следването му, дали този Път и хипотетичните му цели си оправдават времето, което изразходваш с тази практика.

Случаен регрес на обстоятелствата
Не се случва често. Но има и такива нощи. Остава само смътното усещане за хаоса на елементи в състояние на сън, преплитащи се и разместващи се „линии” и „пластове” без ясна форма, смисъл и съдържание, от които не можеш да определиш къде си бил и какво ти се е случвало. За това усещане си даваш сметка след като си се събудил. Независимо дали чак на сутринта или още по време на многото междинни събуждания. Разбираш само невъзможността да получишдостъп до преживяното в сънищата си и да постигнеш асоциациикъм нещо смислено в едно общо смътно възприятие за хаотично състояние на сливащи се и преливащи усещания-сенки-елементи.
Това състояние е показателно с разликата му на фона на спомени за сутрини с ясни спомени за преживени в сънищата ситуации с тяхната прозрачност и дълбочина, мащабност и далечна перспектива, пространственост, простори и разноцветни форми, площади, сгради, последователни ситуации, събития.
Само това смътно усещане за хаотичното разбъркване и за наличието на различни елементи в сънищата ти, до които не си в състояние да се докоснеш, остава на повърхността, достъпна в този моментза механизма на спомена и визуализацията.  Обикновено, когато еоставал спомен за подобен хаос на възприятия без форма и картина, не се е появявал макар и по-късно някакъв друг спомен за конкретни ситуации и случки през същата нощ. Остава само дасе гадае далитова е само в резултат на нарушената ти способност да си припомниш, дали такива са били и сънищата ти или е имало и друго съдържание в среднощния живот на твоето съзнание, останало прикрито и потънало дълбоко под повърхността, там, където все още не си се научил да се гмуркаш и да плуваш.
Посочените ситуации с хаоса на възприятията не се случват толкова често. В повечето случаи не е така. Ако те преобладаваха, може би нямаше да има смисъл разговорът на тази тема.
По правило, такива хаотични форми на възприятията (илина спомените за тези възприятия), може да се появяват както при състояние на регрес, така и в случаите при умора и малък интервал на сън – късно лягане и недостатъчно време за възстановяване на мозъка преди събуждане.

Ефектите на слабия капацитет
Всъщност, при нездравословни за съня ти навици или случаи се явяват винаги ефектите на слабия капацитет – дори и да не е с най-лошия вариант на празнота и липса на каквито и да е спомени и образи, на мъгливи и неясни контури и разместващи се тъмни пластове, или с по-добрият вариант на хаотично разбъркващи се и сливащи се елементи, ефектите на слабия капацитет ще се проявят по един или друг начин, макар и в сравнително по-благоприятна форма – не можеш да си спомниш всичките подробности, не можеш да визуализираш всички ситуации, картините прескачат една през друга и изчезват бързо, преди да си успял да ги маркираш и запишеш; визуализирайки следващата спонтаннопоявяваща се пред вътрешния ти поглед, ти същевременно неволно забравяш предидущата, усещаш че е имало и още в дадената ситуация, но не успяваш да достигнеш до образа и смисъла му. Такова състояние винаги си е сигнал и предупреждение за опасност от навлизане в застой и изпадане в състояние на регрес.

При системна практика в началото по този път или при успешно възстановяване от състояние на регрес, обикновено винаги имаш образи за ситуации от сънищата си, дори ако в едни или други случаи ти е трудно да ги фокусираш и задържиш в своите визуализации или да ги формулираш. Картини по-ясни или по-далечни, но винаги с оставащи асоциации към тях. Или поне към част от тях. Определено, винаги изплува само част от ситуациите. Със сигурност, други остават зад завесата на общия спомен за тях. Но ти го имаш и знаеш, че е имало и друго. Общият спомен ти оставя само усещането, че нещо се е случило, но все още я няма конкретната нишка, за да се оформи в смисъл и картина. Все пак, това не е случаят с хаоса на възприятията. Защото покрай общия спомен за оставащата под водата долна огромна част на айсберга на сънищата, малко по-късно в повечето случаи в определен момент може да се появи поредица от спомени и визуализации за цветни приключения.

Сякаш някаква важна нишка, проход, връзка в мозъка се изключва или просто не е успяла да се включи. Или… сякаш порталът за достъпа на информацията от „астралното“ приключение до някаква посредничаща част на твоето съзнание остава скрит, затворен, или не си изчакал достатъчно в съня си, за да се отвори.

Първоначалната цел в практиката в началните стадии на Първото ниво на Йога на интегралното съзнание е да постигнем такова състояние и способност, при които тази нишка-проход да остава във все по-голяма степен ефективна. Проходът-портал да става все по-широк, а достъпът все по-пълен. Този път минава през физическия и психически баланс и през душевния комфорт.
Повече или по-малко, успешното му следване е в зависимост от състоянието ти. От физическото и душевното ти състояние зависи резултатът. Той може да е по-богат и изобилен с багри, ситуации и приключения, или оскъден. От физическия ти баланс зависи резултатът. Той преминава и през състоянието и баланса на ума.
Почти всяка спортна практика и природно-разумен начин на живот са благоприятни за развитие в такава практика. А Хата йога и Раджа йога биха били добра основа за продължаване надвижението по този път.

Състояния на границата с навлизане в регрес
Може и да не си влязъл в траен регрес, но да си престанал в последно време да описваш сънищата си и да забелязваш нарушаване на способностите си да визуализираш сънищата, които определено и без никакво съмнение си "видял" докато си сънувал. Събуждаш се с чувството за „запълненост“ със сънувани сънища, с усещането и по-скоро – със знанието, че си преминал през множество различни ситуации. Всяка ситуация е имала начало, развитие и някакъв край. Във всяка ситуация е имало поредица от моменти със своята обстановка, действие и участващи лица. Всеки момент си видял като картина. При междинни събуждания вероятно си си припомнял и визуализирал отделни картини от моменти в различните ситуации. При всяко такова междинно припомняне си имал общото впечатление за хронологичното развитие на тази ситуация, сякаш я виждаш на длан със следващите в нея моменти-картини. Възможно е да си "виждал" по-добре нейната централна част, а да ти се е губело началото.
Но когато сутринта си се събудил, ако през нощта си преживял примерно поне около десет различни сънища и ситуации, всички те остават в някаква кипяща каша. От тези десет (може би и повече) успяваш да си припомниш две-три. Припомняш си ги като си спомняш, "виждаш" и визуализираш елементи от картини, отразяващи различни моменти в тях. Възможно е някои картини да са били в един общ сън, а не в различни ситуации, но ти няма как да си сигурен в това. Виждаш отделни картини, тези картини може да са свързани с действия в някакъв отрязък, но това все пак си остава един момент от ситуацията. Най-вероятно „виждаш“ картини от моменти в централната част на действието на ситуацията. Защото си спомняш, че ситуацията в този сън е била по-обширна и е излизала отвъд тази картина, знаеш, че е имало предидущо действие и последващо. Но не си в състояние да си припомниш подробностите на онова, което се е случвало преди и след момента, отразяващ картината, която „виждаш“. Можеш да „виждаш“ много и различни подробности в тази картина, с такива особени детайли, чието припомняне впоследствие би могло да те впечатли, учуди и дори ужаси, питайки се откъде точно това би могло да се е появило в твоето съзнание, че да сънуваш такива неща – точно това нито си го виждал в някой филм гледан напоследък, нито си си го помислял. Но въпреки тези подробности, ти все пак "виждаш" само няколко картини, "виждаш" свои действия в някакви интервали в някои от моментите, но всичко останало преди и след това не си в състояние да си припомниш. А някои от картините, които си визуализирал, когато си припомниш по-късно през деня, започват да стават все по замъглени, за разлика от яснотата на вече визуализирани картини, която се е запазвала в по-добрите ти времена. Още повече, че от десетината сънувани сънища-ситуации, ти успяваш да си припомниш и "видиш" моменти-картини само от две-три. Това може да не е още навлизане в "регрес", но определено не е добър показател за развитие и напредък, нито за добро състояние в практиката.
(Във всеки случай, това е по-добър вариант на състояние на регрес, отколкото ситуация, при която поглеждайки навътре успяваш да „видиш“ само мъгла, сенки и неясни контури, без да можеш да си спомниш дори смисъла на сънуваните ситуации.)

Връщане на загубеното качество
Но идва един момент когато си казваш, че това не може да продължава така и е крайно време да започнеш отново. Да се възстановяваш. Докато отново постигнеш качеството. И ето, че сядаш да записваш без да знаеш какво.Над този въпрос може би си мислил от няколко дни. И си се опитвал през тези последни сутрини да си припомниш нещо. Една сутрин си успял да възстановиш някои откъслечни картини. Ще се опиташ да ги опишеш. В този момент не ги виждаш, но след малко ще започнеш да ги описваш. Това описване ще се отнася до ситуации, които смътно си представяш, чиито подробности не помниш, които са бледи и неясни. Вероятно в описанието ще се появят неща, които си измислил в момента, които си мислиш че е имало, но се заблуждаваш. Но това не е фатално. Защото в случая е важен процесът. Важен е процесът, който стимулира механизмите, връзките, вътрешния мотор, желанието, намерението, вярата, че има смисъл във всичко това, че има смисъл в оная прозрачност, която се постига, когато ти практикуваш.
Виждаш, че се появяват някои образи и идеи, които записваш и знаеш отлично, че не ги е имало в съня ти, но си ги записал. Важното е че процесът продължава. Всеки момент в съзнанието ти ще започнат да изплуват проблясъци от сънуваните ситуации, от места, в които наистина си бил по време на съня си. Започва твоят процес на възстановяване от регреса.

Възстановяване от регрес
Когато изпаднеш в криза на регрес, в един момент трябва да се отърсиш от инерцията и да положиш усилия за възстановяване. Започваш да наблюдаваш състоянието си, да го анализираш и описваш. Дори когато нямаш ясни спомени от сънища, можеш да се опиташ да опишеш неясните усещания, останали ти от съня, макар и да не можеш да видиш ситуация или да формулираш смисъл. В процеса на записване може да включиш и представи за образи, картини или случки, които ти се появяват пред вътрешния поглед и във фантазията докато записваш, и които всъщност не си „видял“ в съня си, като това енещо като временна "патерица" за реактивиране. При описването на своето състояние забелязваш, че се появяват мисли и разсъждения, свързани със самия процес на описване. Самото писане на такъв текст(такава практика може да e необходимо да продължиш по този начин дни наред) е началото на едно автостимулиране за излизане от определената ситуация на регрес. Ситуация, в която за известно време си загубил способността да си припомняш и ясно да „виждаш“, да формулираш и да описваш своите сънища, както и наблюденията си на процеса на своето развитие. Както записването на сънищата е елемент и инструмент в практиката на тяхното овладяване, така и упражненията с писането на подобен текст (колкото и абстрактен той да се окаже, несвързан с конкретните ти сънища, измислен инепоследователен) в ситуация на регрес е необходимост и инструмент за възстановяване на способността, една психоимунна активност, целта на която е да спре процеса на регрес и да те върне в процеса на развитие по пътя на овладяване на сънищата и по далечния път на интегриране на твоето „Аз“. Написването на подобни текстове, стимулиращо и поредица от размишления за твоето състояние, цели възстановяване и активизиране на полезната практика на припомняне, визуализиране и записване на сънищата, която е основата за постъпателно развитие по този път. (Трябва също и да се замислиш дали не прекаляваш напоследък с някои вредни навици, които водят до отрицателни въздействия върху мозъка ти, и да ги прекратиш.)

Постоянни усилия за прогреса
Затова отдавна бях разбрал, че трябваше редовно да се полагат усилия. Дори когато споменът бе съвсем смътен, общ и блед. Или когато имах чувството, че ситуацията е елементарна, незначителна. Дори когато виждах, че нищо интересно и особено няма да се получи от поредното описание, тъй като детайлите, които си припомням са съвсем малко.
В определен момент ще разбереш, че всичко това се постига и съхранява с много труд. Успехът зависи от положените усилия и от различните обстоятелства на начина ти на живот и на заобикалящата те среда.
Постигнатото не се запазва като даденост, то трябва да се защитава и утвърждава с постоянна практика и с по-нататъшен напредък. Много лесно може да бъде загубено и да се окажеш в състоянието на някой от предишните етапи или в самото начало на тази практика. Целта е много по-далечна, а това е само началото на една подготовка за Пътя към целта. Тази подготовка изисква много усилия и време. Ако прекъснеш или станеш нехаен, ако нарушиш системността, ако станеш небрежен в практиката, или ако започнеш да ставаш по някакви причини притеснен, напрегнат, стресиран, недоспиващ – просто те застига регрес. Тогава е много лесно да се обезвериш, да си кажеш, че нищо не излиза от цялата тази работа.


2. Обстоятелства влияещи на способността за припомняне на сънищата

Доколко може да се успее по този Път зависи от едни или други обстоятелства.
От моя личен опит разбрах, че освен от постоянството и непрекъсваемостта на практиката, степента на развитието и скоростта на движението по този Път, обхватът и значимостта на постиженията в много голяма степен зависят от въздействието на външни обстоятелства и техните вътрешни проекции и ефекти – от начина на живот, от текущите ангажименти, от натовареността с различни задачи от практическо естество, от физиологичното състояние, свързано с наличието или липсата на определен двигателен режим, от обременяването с проблеми и стрес, от психологическото и душевното състояние. В зависимост от промените в тази комбинация от фактори се стига до по-плодотворни периоди или до състояния на регрес.
Вторият основен извод е, че постигането на определени резултати не означава постигнато качество, запазващо се завинаги. Те не означават някаква даденост. Качеството, свързано с тези резултати може много бързо и лесно да бъде загубено. Поне докато не се премине предела, след който се постига постоянно качество. Но това е вече друго равнище.
Третият извод е свързан с важността на процеса на записването – основна, неразделна и задължителна част на практиката – при овладяването на сънищата и вътрешните пътища в Първото ниво на Йога на интегралното съзнание.
Има определени причини и повторяемост при объркани сънища, от които трудно остава ясен спомен, в зависимост от някои условия и обстоятелства, свързани с начина ти на живот. Те имат биологичен ефект и няма как да не се отразяват аналогично при всички хора, а степента на ефекта им би трябвало да се определя със самонаблюдение на базата на личния опит. Това са прекаляване с гледането на телевизия вечерта, умора на ума, умора на мозъка, умора на тялото, прекалено късно лягане, натрупан стрес, обездвижване и водене на заседнал живот. Най-непосредствено би могло да доведе до сутрешни възприятия, спомени и усещане за сънища неясни, объркани, дори тревожни, едно лягане към 3-4 часа през нощта със събуждане към 7-8 часа сутринта. Разбира се, стига да си в състояние поне нещо от тях да си спомниш, или да си припомниш най-малко нещо за усещането ти по време на сънуването. Макар че не би било изключено дори и при такава натоварваща ситуация да си имал ясни сънища и ясно да си припомниш сънувана конкретна ситуация. Но ако добавиш към късното лягане и прекалено много работа на компютър, преумора, пушене на цигари през нощта /да не говорим за алкохол или нещо подобно/, или например лоша възглавница при остеохондроза на врата, едва в твоя случай би имало подобно изключение.

Евентуалните ти успехи, разбира се, на първо място зависят от системна и упорита практика. Степента на негативното въздействие на обстоятелствата, които пречат, зависи от това докъде си успял да стигнеш по този Път. Резултатите зависят от усвоената способност и от придобития капацитет. Но независимо от достигнатата способност или капацитет, който си мислиш, че си развил, зависи все пак от конкретното ти състояние, поне докато не преминеш определено равнище на развитие.
В началото на практиката ти, резултатът зависи в голяма степен от състоянието, в което се потапяш в съня и излизаш от него.
Не бе необходима дългогодишна практика, за да забележа, че резултатът винаги бе зависел и от това, в колко часа си бях легнал. Когато добре и по-дълго бях поспал, сутрин се събуждах с ясни картини и последователност от сънувани ситуации, като успявах лесно да ги възстановя.
Ако искаш да си припомняш сънищата, трябва да се съобразяваш с определен режим и по-добре да се наспиваш. Често сутрин се опитваш да възстановиш няколко сънувани през нощта преживявания, за които имаш частични спомени, както и усещането, че започват бързо да избледняват и да се губят. Не винаги успяваш. Понякога се чувстваш уморен и с блокиран мозък. Имаш нужда от повече сън. Класическата ситуация на късно лягане и недоспиване, която предполага обикновено в повечето случаи липса на всякакви спомени от сънуваните ситуации.
При по-дълъг сън всички тези загубени ситуации от някоя нощ щяха да са останали в паметта ти и сутринта щеше да ги видиш като току-що гледан филм. Но когато не си доспал ще виждаш само отделни отражения от тях. Може и да успееш да възстановиш няколко картини със съзнанието за много пропуснати части от ситуациите и много изпуснати детайли.

От състоянието ти зависи и успехът в практиката. А състоянието ти често се променя.
Ние живеем в много тесен обхват на границите на допустимите условия на околната среда. При по-ниска температура замръзване и загиваме. При по-висока температура – изгаряме и се превръщаме в пепел. Когато на улицата е бяло и покрито със сняг, на нас ни се струва, че е студено, а когато мръзнем усещаме болка и тревога. Когато слънцето напича много, рискуваме да получим изгаряне и рак на кожата.
Но всичко това са наши субективни възприятия– за степента на студено или на горещо, съответстващи на крайно тесния обхват на нашата поносимост и пригодност към характера на околната среда. В контекста на абсолютния междузвезден студ, студът на снега или на мразовитата за нас зима е просто една ужасно висока температура. В контекста на пламтящото ядро на слънцето или на пресованата същност на една „черна дупка”, горещината на пустинята, която ни съсипва е един страхотен студ. Същото се отнася и за представите ни за тежко и леко – огромните усилия, които понякога ни се струва, че полагаме за преодоляване на външни физически фактори, показват само колко сме слаби и в какви ограничени параметри сме създадени да функционираме. А възприятието и оценката ни за причините за тези усилия са изцяло субективни.
Човекът е като едно крехко цвете. Ако не го полееш, то увяхва. Ако слънцето го нагрее малко повече, то се свива и прекършва. Ако е на тъмно, то загива. Условията за живот и процъфтяване на цветето са в много тесни граници. Състоянието му е въпрос на много деликатни параметри на средата около него. Така е и с човека. Разбира се,  така е като краен резултат с неговото съзнание, като същото се отнася на първо място и за неговото тяло – носител на съзнанието му.
Усещанията и представите ни за горещо и студено са само едни субективни впечатления. Но това не променя факта, че извън тези граници на обкръжаваща среда ние просто ще загинем и изчезнем. Както едно цвете, което не е полято или изложено на прекомерна топлина. То ще се свие, сгърчи и ще падне. Това е така за физиката на тялото ни. А ако говорим за съзнанието, там има пряко зависещи от нашата физика параметри – доколкото носителят му е най-вероятно мозъкът, дори ако го възприемаме като антена, която приема и предава информация през границата към „отвъдното”, а по-точно – през Хоризонта на вливане, или като мост през измеренията, а по-точно – през Вътрешните сфери.
А като говорим за спокойствие или безпокойство, за душевна хармония или психологически безпорядък, съвременното общество ни предлага множество  възможности за притеснения, стрес и душевен дисбаланс. (А може би винаги е било така, във всички епохи – в една или друга форма. Дали ще бъде така до края на света? Няма ли надежда за някаква промяна в бъдеще? Такова ли е устройството ни, че да сме обречени завинаги на това?)
Всеки ден, всяко нещо сякаш така се прави, за да тормози хората, ако може – предварително да ги довърши. Никога не съм вярвал в приказката, че човекът е най-страшното и най-жестоко животно на земята, но в определен момент на живота си вече бях почти убеден – изглежда няма по-лош звяр от човека, "животно" в лошия смисъл на думата (антипод на хомо сапиенс). Поне аз мога да съдя от личен опит и наблюдения за нашето време, за нашата епоха.
Животните се съобразяват със своите инстинкти и взимат от природата онова, от което имат нужда. Правят го инстинктивно, без зла умисъл. Докато човекът (ако може така да се обобщи и формулира една преобладаваща и доминираща човешка категория) има нещо повече от инстинкти, но това "нещо повече" е изродено по такъв начин, че човекът е станал ненаситен и не спира да иска все повече и повече, дори и без да има нужда. Онова "нещо повече" от инстинкти го тласка постоянно, но той се движи в сбърканата посока, в която единствената възможност да продължава напред е да разхвърля и да стъпква други хора около себе си. За да задоволи своите импулси, човекът по принцип има само една възможност – да го направи за сметка на други хора около себе си. Така е в днешно време, така е било и преди, макар че тогава поне контактът с природата е бил по-силен и понякога човекът е можело да бъде и самодостатъчен, без да се налага да „изяжда” околните, за да продължава да "се развива".
Всъщност, няма по-лош „вампир” от човека (въпреки митичния характер на понятието) – единственият му начин да задоволи желанията си е да смуче "кръв" и сили от околните. Такъв "човешки вампир" не знае друг начин, защото сам със себе си той не представлява нищо особено, само за това е пригоден, това му е най-лесно. Така наречените „силни на деня” сами по себе си не представляват това, за което всячески се стараят да създават представа. Останали изолирани и сами те биха се оказали едно нищо. Те трябва да изплуват върху гърба на другите себеподобни, трябва да постигнат такава ситуация, при която да получават всичко за сметка на другите като ги използват.
На човека не е достатъчен само контактът с природата, при който той да взима това, от което има нужда. Единственият обект и средство, за да задоволи онова, към което го тласка лукавото му съзнание, е да стъпче други хора и да ги използва за целите си – не според законите в природата, не като животните, не със собствен труд и усилия – да стъпи върху другите около себе си и да се носи върху техните гърчещи се тела, същевременно гордо удряйки се по гърдите. Човекът е най-опасното "животно" на земята защото онова "нещо повече" от инстинкти, което е постигнал в предните хилядолетия, го кара да иска много повече от необходимото за неговото съществуване, а същевременно единственият начин да постига това „повече” е за сметка на други хора, като ги поставя в ситуация те да му го осигурят чрез собствената си мъка. Маскира всичко това с хитроумно формулирани политически и философски теории, понятия, наименования на партии, тенденции, течения, модели. Опитва се да оправдае това, което всъщност прави, и да го представи за обратното. Всъщност, човешкият възход през хилядолетията е довел до неговото най-голямо падение в днешно време. Със съвременните технологии огромният човешки свят се е превърнал в едно тясно, леснодостъпно и взаимнообвързано пространство. Корупцията и злото са се разпростряли неконтролируеми и са завладели човешкия свят както никога досега в предишните епохи. Маскираното зло – апотеоз на древното лицемерие е обезсмислило понятия и концепции.
Колкото повече време минава при този обществен и световен ред, толкова повече падението продължава. Днешната система от ценности като цяло е напълно извратена и объркана. Подмолно крие истинската си същност зад привиден блясък, "добродетели", "порядък", "права", "благонамерения"  и "позитивни стремежи". Всичко това е източник на омерзение. Много ми се иска утрешният ден да ме опровергае. Дали това ще стане?

Във всеки случай, Пътят на сънищата предполага редица физически и психологически условия и предпоставки, и изисква добро здраве и спокойствие. Много са ежедневните фактори, които пречат и водят до забавяне на процеса, спиране на развитието и регрес. Физическата йога (Хата xога), медитацията в разни форми, спокойният живот, разходките сред природата, полезният спорт с разумно натоварване – всичко това са добри предпоставки и полезни условия за придвижване и развитие по Пътя на сънищата.

Много зависи от външните обстоятелства и зависимото от тях психическо и психологическо състоянието. Имаше един период, когато заради заболяване на майка ми, се бях преместил в по-близко към нея помещение и известно време трябваше да спя на мек и неудобен за мен диван. Не успявах добре да запомням и визуализирам сънищата си. Може би причината беше стресът, в който се бях оказал по онова време, а може би дори и в мекия диван. Към онзи период, в продължение на около 15 години вече спях на твърда плоскост, покрита с няколко пласта плътни одеяла и със специфична ниска самоделна възглавница с форма и съдържание на сравнително тънък плътен но аморфен цилиндър, която можех да свивам на две и да намествам под врата си или странично под глава докато се въртях наляво и надясно по време на съня си. Години наред нощем усещах изпъващия гръбнака ми ефект на плоскостта, често се въртях в различни посоки и се осъзнавах по време на междинните си събуждания между отделните цикли на съня като се бях научил да си припомням и веднага да визуализирам току-що сънуваните ситуации. В редица случаи, в следващия цикъл в съня продължаваше подобна (ако не същата) ситуация като визуализираната от предишния. А сега на мекото, в допълнение към негативния ефект от притесненията и стреса, нямаше спомен от междинни събуждания и като цяло спомените сутрин ставаха все по-ограничени.
Възниква въпросът дали когато спиш на равна и сравнително твърда плоскост тялото ти по-добре се отпуска и почива, и дали ако се събуждаш по-ефективно по време на естествените междинни събуждания и дори си припомняш сънищата, това не нарушава съня ти. И не пречи ли на почивката ти? През всичките тези години, когато бях спал на твърдо, както и през годините когато бях започнал практиката на овладяване на сънищата, аз не бях забелязал да не съм се наспивал и отпочивал. Напротив, всеки път бях постигал една яснота и прозрачност на съзнанието и едно прекрасно чувство и спокойствие от припомнени и съхранени преживявания в съня, усещане за изпълнени задача и чувство на балансираност. Тази „прозрачност“ се загубваше и нямах това усещане за яснота и спокойствие в периоди на регрес, когато временно бях губел способност пълноценно да визуализирам и да си припомням преживелиците и приключенията от нощния живот на мозъка си.

Основна предпоставка за припомняне и визуализиране на сънищата си и системно "сканиране" на своя мозък, за успешно движение по Пътя на сънищата като начален етап на Първото ниво на Йога на интегралното съзнание, е дълготрайната склонност към целенасочени самонаблюдения.
Личният ми опит бе свързан с многогодишни самонаблюдения. Всъщност, самонаблюдението ми бе качество и слабост още от дете. Казвам "слабост" от прагматична гледна точка, защото най-щастливи в живота са "обикновените", тривиалните и стандартните, вместващите се в рамките на обичайното за всички останали. Аз от дете имах "вредния" навик на самонаблюдението и самоанализа, като изпитвах въздействието на едно постоянно вътрешно недоволство, породено от вечно търсене, съмнение, неодобрение, нехаресване, максимализъм и усещането, че както това се отнасяше за другите около мен, чиите недостатъци ми правеха впечатление, и за средата, в която се намирах, така се отнасяше и за самия мен и необходимостта непрекъснато да се усъвършенствам. Казвам "вреден", защото ако искаш да си живееш "нормално" и спокойно като другите, ще ти е по-добре без подобен навик. (Този навик с всичките негови ефекти и последствия върху характера по-късно изглежда съществено ми навреди в продължение на многото загубени години, в които си бях ангажирал времето в опита да правя пикливата си безсмислена "кариера" в държавната администрация, но когато трябва да пълзиш в мътна вода сам си си виновен ако си очаквал да видиш светлина и чистота. Открай време е било така и изглежда нищо не се променя в човешката натура – за всяка вода, блато или гьол се намират приспособяващи се земноводни, жабчета и други подобни. Не се променя, въпреки едни или други нови технологии, във всеки случай няма пряка връзка – и човешкият свят си остава все така фрагментиран и въртящ се в порочен кръг с все същите недъзи както в началните епохи на развитието му.) Но пък и твърде ценен – ако би искал да стигнеш все пак някъде другаде, извън рамките на обичайното. В крайна сметка, тази склонност ме доведе дотук, до тези страници, а това, според мен, е много добро.


==========================> <===================================

(ПЪРВА ЧАСТ)


ГЛАВА ПЕТА

СЪЗНАНИЕТО

I.

Съзнанието

Смисъла на понятието „съзнание” определях като явление, но също и като процес. Само по себе си явлението представлява резултата от развитието и осъществяването на процеса във всеки един и всеки следващ минимален времеви отрязък. В тази светлина, съзнанието има дуалистична същност и представлява едновременно както процес, така и явление.
Често използвах понятието „съзнание” за удобство в смисъла на обединяващ обект, като условно го поставях редом с мозъка въпреки явното различие. Разглеждах мозъка като материален носител, а съзнанието като неговата еманация, като от само себе си се разбираше, че в сърцевината на съзнанието е интегрирано и самосъзнанието, представляващо и изразяващо непрекъсваемата линия на приемственост във възприятието ти за съществуване, уникална личностна идентичност и самоидентификация, автономност и контролираща роля на собственото ти „Аз”. Както писах по тия въпроси когато започнах да ви разказвам за Небесните селения, споменавайки "съмосъзнание", неминуемо се подразбираше, че то включва като подчинена базова същност и "съзнание" - съзнанието като "функционалната схема" на отразяване и осмисляне на реалността, а самосъзнанието като индивидуалният самоидентифициращ се и постоянно възпроизвеждащ се "мотор и център" на нейното използване и управление.Няма друго удобно за различни цели обединяващо понятие, а паметта сама по себе си не изразява целия комплекс на резултатите от взаимодействията на различните аспекти във функционирането на мозъка.
Макар че това вече е тема, с която ще ви занимавам малко по-нататък, доколкото тук отново става дума за същността на съзнанието, в описанията на началните етапи от Първото ниво по пътя на Йога на интегралното съзнание, свързани с овладяването на осъзнатите и контролирани сънища и с намирането на Портала към Вътрешния път, използвам понятието „будно съзнание” за състоянието извън съня. В тази връзка, визуализацията и припомнянето, дори когато понякога са без ясно формулиране на образите и смисъла от действията в съня, представляват начално умение в осъществяване на връзка на сънуваните ситуации с будното съзнание и с по-лесно достъпната част на повърхностните пластове на трайната памет. Но това е аспект от друга тема, за която сега само ви загатвам.

1. „Химикали” и субстанции
Пътувах веднъж по прашния, сив и неприветлив софийски булевард, а върху главата си сякаш усещах нещо като „мокър парцал”. Някаква неподвижност на мисълта, някакво усещане за пасивност, нежелание за правене на нещо извън най-необходимото – карането на колата ми по посока към мястото, където работех. Или нещо подобно като усещане – стягане на главата, тежест, може би пълнота, а може би празнота, с две думи – апатично, объркано състояние. Ето това бе сигурно почти сънно състояние, а може би недостиг на някакви невромедиатори в някаква част на мозъка ми. Временен недостиг в някакъв негов сектор, а може би излишък. Но ето, че аз осъзнавах напълно ясно това, съзнанието ми, личността ми бяха същите. Самосъзнанието ми ни най-малко не се променяше от евентуалното моментно объркване и забавяне в рецепторните гнезда по пътя на някои от невромедиаторите.
       Между другото, за да не се разбере погрешно, като казвам „почти сънно състояние” имам предвид метафоричната представа, или най-много състоянието преди естественото активиране на съня в по-късните часове. По-скоро трябва да кажа „пост-сънно” състояние. Според теорията, чувстваш се по-зле или по-добре в зависимост от това след коя фаза или в кой стадий на съня си бил предизвикано събуден. Значи онова тогавашно мое състояние приличаше по-скоро на някакво неприятно усещане, получено след събуждане в неправилния стадий.
И нямаше нищо общо с онази прозрачност, широта, разширеност на съзнанието, чувство за благодат, всепроникващо присъствие, усещане на свобода и щастие, които много често бях изпитвал точно на границата между съня и будното състояние, или дори в първия период след събуждането – богат източник на плодове – омайни визуализации на местата и хората, които бях посетил по време на странстванията си в състоянието на съня и при пътешествията си по вътрешните пътеки.
Като говоря за хипотетичното забавяне в светкавичния полет или временно блокиране в обмена на някакви невромедиатори в този миг на мисловен или мозъчен дискомфорт, се сещам, че някои автори, разглеждайки неврологичните процеси в мозъка, или както се изразяват „химията” или „химикалите” в мозъка, когато се опитват да обясняват неговите функции и формирането на мислите и чувствата, твърдят, че нашето „Аз”, мисленето и чувствата ни, възприятията ни, любовта и други подобни явления са ефект от взаимодействието на множеството „химикали” в мозъка, включително, например, невромедиаторите, и от сблъсъка и комбинирането на техните потоци. Просто някакви химически вещества, които определят мисленето, усещанията, чувствата и самоличността. Комбинация от химически реакции. От подобни твърдения се създава впечатлението, че именно невромедиаторите и различните биохимически субстанции са определящият фактор – всичко, което възприемаме и изразяваме като мисъл и чувство, усещането за собственото ни „Аз”, според тези автори, академични невролози или физици, или пък широкопрофилни научнопопулярни знаменитости в телевизионни сериали или в други медии, се оказвало резултат от проявлението и комбинирането на тези „химикали”. Дали ще ги наричаме химикали, биохимични реакции, субстанции или по друг начин е все едно. Идеята е ясна. Разбира се, прави се уговорката, че все още не знаем всичко, че за учените много от явленията били все още мистерия, че имало много неясноти, а „последната граница” не била достигната. Дотук в тези схващания – нищо особено ново. Очевидно е, че не само мозъкът ни, но и цялото ни тяло се състои от комбинация от субстанции и в тяхното взаимодействие се изразява нашето функциониране.
Но същността остава недоизказана и процесите недообяснени. Спира се по средата в „прозренията”. Не става никак ясно от тази теза, събираща заедно различни химични процеси, как всъщност от реакции на „химикали” се преминава към генериране и осъзнаване на мисли и чувства. Каква е същността на тези процеси и физическото естество на технния резултат. Каква е същността в този „механичен сбор” от химични и биофизични процеси. Действието на невромедиаторите е именно такова – свързващо микроскопичните локални явления в мозъка в една верига от процеси с химичен и електромагнитен характер. А в основата на химичните процеси са пак електромагнитните и в крайна сметка - физичните сили.
Доколко мислите и чувствата представляват просто само резултат от взаимодействието на „химикали” и субстанции в мозъка ни, някакъв процес, може би често спонтанен и случаен, на комбиниране, сблъсък и реакции на химически вещества в мозъка? Изглежда твърде химично и елементарно, за да обясни същността и свойствата на мисленето и на съзнанието. Докъде стига химията и от кой момент възниква новото качество, определяно от същността?
Очевидно е, че в същността на всякакви връзки и явления в мозъка стоят проявите на биологични тъкани и субстанции, съставени от химични и, в дълбочината на материята, от физични елементи, и разнообразните реакции и процеси, произвеждани от съответните химични, физични и електромагнитни свойства и проявления на тези елементи. Но кога и как тези комбинации и реакции пораждат и поддържат осъществяването на съзнанието, а също и на самосъзнанието, постоянното усещане за собственото „Аз”, неговата способност и функция за самонаблюдение, самоанализ, самоконтрол и самоутвърждаване?

2. Каскада от асоциации
Тезата за комбинацията на множеството химични субстанции, формираща мислите и чувствата, не дава обяснение в кой момент и по какъв начин химичният и физичният процес се превръща в причина за различното по същността си явление и придобива новото качество на мисъл и чувство, не определя как комбинацията от субстанции се превръща в осъзнаване и в съзнание. Това не се обяснява с простата формула за комбиниране на „химикали”, оформящи мислите, чувствата и съзнанието ни.
Много неща допълнително разбрах при моите странствания през Вътрешните сфери, които доразвиха първоначалните ми представи. Не мога точно да определя, в кои моменти при тези странствания се натрупваха новите щрихи в цялостната картина. Първоначалните ми представи се появяваха и развиваха сякаш спонтанно. Много е възможно, това да е ставало и в резултат на изтичане на информация към моето съзнание през Хоризонта на вливане. Така, когато се впуснах в началните етапи по пътя ми навътре през Вътрешната сфера, аз вече имах определени идеи и разбиранеза функционирането на мозъка и същността на съзнанието. Но със сигурност впоследствие не само видях тяхното потвърждение, но и истинския им обхват и съдържание. Това стана когато попаднах в света на Андрей, където бяха много напреднали в тази област и в прилагането на невротелеметрията и мнемографията. Видях съвпадение на някои от моите представи с постиженията в тяхната наука. Разбира се, моите схващания се оказаха сравнително елементарни и частични в сравнение с това, което те бяха достигнали. Нещата ми се доизясниха без съмнение когато наблюдавах размислите и действията на Андрей и Джейсън, и особено когато имах възможността да "чуя", т.е. да възприема обясненията за теорията и нейната проекция в технологията им лично от професър Хък(както и от неговия Наставник) чрез спомените на Андрей и Джейсън за техни разговори и изказвания по темата на професор Хък, а в определен момент и при непосредствената среща между тримата, на която се оказах и аз. Обясненията на професор Хък бяха доста по-сложни от моите първоначални представи, въпреки че бяха в същия дух и ги доразвиваха.
С тях ще ви запозная малко по-късно, а сега ще ви обясня как аз виждах действието на мозъка и формирането на съзнанието в първоначалния си период - когато все още само встъпвах в началотона пътя на Йога на интегралното съзнание и все още се учех да навлизам и да се придвижвам по коридорите на Вътрешната си сфера.Мислех си тогава, че всичко това е следствие на осенили ме прозрения и на логическо мислене. Тогава все още не бях установил със сигурност познанието за процеждащата се информация през Хоризонта на вливане. Но дори и да имаше възействие от източници отвъд Хоризонта, човек без опит по вътрешния път трудно може да определи, кое от неговите виждания е резултат от собствени логически размишления, повлияно е от подсказвания на Вътрешни учители, за които не е разбрал, или е допълнено чрез пряко процеждане през Хоризонта на вливане.
Мислех си тогава... Сами по себе си химични субстанции и техни комбинации и взаимодействия не би могло сами по себе си да доведат до мисли и чувстваи директно да се трансформират в съзнание. Мисълта не като абстрактна външна идея а като реално субективно явление, за да съществува като такава, има нужда от съзнание, в което тя да се отрази, и от двупосочен процес на нейното лично идентифициране и утвърждаване.
Ясно е, че определени субстанции активират едни или други центрове в мозъка и съответно въвеждат в доминантно положение едни или други асоциативни схеми и вериги, което води до промяна в настроения, настройки и насоченост на мисловния процес, промени в степента на въздействие на едни или други характеристики в проявлението на съзнатиелния процес - например ефектът от различни хормони, или от наркотични вещества, медикаменти, влияещи на мислене и поведение и пр. Но това са въздействия върху структури на мозъка, чиито процеси определят едно или друго състояние. Това са повече или по-малко частични въздействия върху адекватната му функция, водещи до естествено кодирани периодични промени в общия баланс или нарушения с изкуствено активиране на едни или други нейни аспекти. Сами по себе си тези въздействия не се отнасят до естеството на въпроса. Те не показват и не обясняват как химическите и физични процеси придобиват същността на съзнание. 
Къде и как насред тези „химикали” и химични реакции се появяваше усещането за  собственото "Аз", за собствения  осъзнат и съзнателен процес, чувството за собствена идентичност, процесът и явлението на собствената самоидентификация? Сами по себе си субстанциите и техните реакции не биха могли да представляват и да доведат до възприятието за собственото "Аз". Защо ли? Защото са просто физични и химични реакции, каквито протичат навсякъде около насв света, в цялата вселена.
Кое беше важното тук? В какво се изразяваха комбинациите от тези физични проявления, химични процеси и електромагнитни взаимодействия, каква същност придобиваха съчетанията в тези комбинации, в какъв контекст и при какви условия те се превръщаха в явление от ново качество. Как те се трансформираха в съзнание и в съществуването на собственото "Аз"?
В определен момент разбрах, че трябва да възприемам човешкото съзнание и самосъзнание като постоянно динамично развиващо се състояние и резултат на един непрекъсващ се процес – взаимодействието, надграждането и възпроизвеждането на множество паралелни и взаимнообвързани асоциации, формиращи се на физическата база на протичащите в мозъка импулси.
Не ги усещаш. Те се случват светкавично и всеки един поотделно - неосъзнато. Те са само отделни елементи от общия краен резултат на осъзнаването на момента.Всяка от тези базови асоциации се случва в минимални времеви отрязъци и не може да бъде поотделно възприета и осмислена, защото всеки един от тези минимални времеви отрязъци е само малка част от самия общ процес и резултат на възприятието и осъзнаването. Множество от тях в комплекс осигуряват определен аспект в общия акт на осъзнаване.
Разпознаването и осъзнаването на смисъла на всеки един детайл представлява поредица от асоциации. Това е комплексен процес, съставен на свой ред от множество едновременни паралелни процеси, чието протичане няма как да усещаме. Физическата база на асоциациите е нашата мозъчна структура, състояща се от милиардите взаимно свързани преплетени невронни връзки, по които протичат електрическо-химичните импулси – безкрайна верига от връзки между отделни елементи. Възприемаме резултата – осъзнаването на картината.
Гледаш пред себе си – сгради, планини, дървета – виждаш една обща картина с безброй отделни детайли, но ти разбираш смисъла на всеки един от тези детайли и осъзнаваш картината като цяло. Ти не се замисляш в този миг едновременно по отделните елементи и не обмисляш предназначението на тези сгради, спецификата на тяхната конструкция, съдържанието на почвата в планините, тектоничните процеси в недрата на земята или изригващата магма от вулканите, плътността на дървесната кора или хлорофила в листата и производството на кислород, или начина, по който кислородът предава своята енергия в кръвта и осигурява твоя живот. Но без да си даваш сметка за това, отделни асоциации със свързани познания се осъществяват всеки миг като предпоставки за разпознаване на елементите от наблюдаваната картина и нейното възприятие като цяло. Осъзнаваш общата картина, без да се замисляш за процеса и да анализираш самото разпознаване на нейните детайли.
Отделните елементи на картината с различна степен и интензивност в един или в друг момент предизвикват съответните асоциации. Те свързват елемента с познанието ти за него, запечатано в паметта ти, и се комбинират в различни съотношения, вливайки се в общата асоциативна каскада на процеса на осъзнаването. Това се отнася за всякакви възприятия, предизвикани от външни и вътрешни сенситивни дразнители. Но такъв е и многостепенният асоциативен процес на повтарящия се контакт с паметта и обратните утвърждаващи връзки, породен вътре в самото ти съзнание. Това се случва в контекста на общата асоциативна каскада на съзнателната ти дейност. Става дума и за всяка асоциативна верига, възникнала в резултат на появила се нова идея или разклонение на мисловния ти поток, инициирана от конкретно ново събитие в мозъка ти, произтичащо в този миг не от външни дразнители, а само от сърцевината на самото ти съзнание.
Възприятието ти може да е резултат на някакво разсеяно гледане и виждане, без дори да обръщаш внимание на отделните елементи, отпуснато и абстрахирано съзерцаващ, без дори да забелязваш протичането в момента в съзнанието ти на някакъв мисловен процес, или пък мислейки за нещо съвсем различно.
Без да си в състояние да възприемаш отделните асоциации и разпознаването на всеки един от множеството елементи, ти не влияеш върху крайния резултат, определящ се от това в какви съотношения на доминиращ ефект те са се комбинирали при общото ти възприятие на картината. Ако целенасочено не се концентрираш и не въздействаш, ти обичайно не знаеш в какви съотношения елементите-асоциации ще се комбинират във всеки следващ момент на процеса на твоето осъзнаване. Резултатът може да е с различни акценти на твоето внимание в зависимост от тяхното комбиниране в процеса на асоциативната каскада.
Би могъл да си караш колата разсеяно и автоматично, в по-голяма или в по-малка степен без дори да мислиш за своите движения, за въртенето на волана, за смяната на скоростите или натискането на педалите, автоматично реагирайки на светлините на светофара, с абстрахиран поглед през стъклото върху пътя и планината в далечината отсреща. Едни или други елементи на картината пак ще се асоциират и разпознават в едни или други съотношения, но твоето възприятие от асоциативния процес може да е свързано не толкова с картината пред теб, колкото с общото ти усещане в този момент за ситуацията и обстановката, съвпадащо със спомена ти за многобройни аналогични предишни пъти, когато си пътувал по този път и си виждал същата картина.
Това обаче не променя действието на принципа, че възприемането и осъзнаването на всяка картина, на всеки външен или вътрешен дразнител или факт, мисловният ти процес, се основават на съвкупност от отделни асоциации, които  осигуряват разпознаването и познание за отделните елементи.
При общия и абстрахиран поглед, съзнанието ти може да се ограничи в тази обща асоциация за повтарящо се и познато преминаване и наблюдение, без да се впуска в конкретни асоциативни процеси за разпознаване на всеки един от отделните детайли, или поне автоматично редуцирайки тази своя дейност. В множество случаи, когато извършваме повтарящи се действия и се намираме за пореден път в позната среда, когато безбройните елементи многократно са били асоциирани и разпознавани, асоциативните процеси свързват твоето действие или обстановката със съответен общ отпечатък в паметта ти за действието ти или заобикалящата те среда, създаден от предишните аналогични действия или пребиваване в тази среда.
Асоциираш и разпознаваш общото си усещане за преминаването си по този познат път и присъствието на познатата обстановка и картина, в дълбочината на които стоят множество многократно асоциирани и разпознавани елементи (всеки от които, без да усещаш и да си даваш сметка, може да бъде отново светкавично асоцииран, разпознат и потвърден), комбиниращи се в „асоциативния отпечатък” на познатата и повтаряща се обстановка.
В такива ситуации съзнанието ти не се впуска в асоцииране и разпознаване на отделните елементи, докато евентуално не се фокусираш върху един от тях и не последва асоциативната верига – планината, която виждаш през прозореца на колата си, снежното покритие на върховете, зеленината на дърветата, състава на почвата, вулканичните процеси, тектоничните събития, лавата, земното ядро, структурата на земята, мястото й в слънчевата система и така нататък. Мисълта ти може да се фокусира последователно в друг елемент, в трети, или в няколко едновременно и асоциациите да започнат да прескачат една през друга.
В основата на мисленето, осъзнаването, съзнанието и самосъзнанието е не комбинацията от „химикали”, а „комбинацията” от същността и съдържанието на асоциативните процеси. В основата на асоциативните процеси и на елементите в паметта е опитът от миналото, преживеният живот и натрупаните впечатления, връзката с отпечатъците от целия предишен съзнателен процес – започващ още от раждането, състоящ се в наблюдение, повторение, натрупване, съпоставяне, сравняване, идентифициране, отразяване, асоцииране,възприемане, асоциативно натрупване, формиране на механизма на разпознаването на елементите и на асоциативните каскади, превръщащи постепенно комбинациите и комплекса от физичните, химичните и електромагнитните процеси и явления в процес и явление с ново качество.
В асоциативните процеси предизвикалите ги фактори се свързват с познанията за тях, отпечатани в паметта. Там има вече установени, непроменящи се и трайни, както и временни, възникващи и избледняващи елементи. При всеки отделен асоциативен процес, постъпващата сенситивна информация за външен обект (явление, свойство, качество) се свързва с множество елементи в паметта, за да бъде той позициониран спрямо познанията ти за реалността и идентифициран. Това се случва светкавично и неусетно за безброй "обекти", оформящи средата, за които постъпва сенситивна информация отвън (и реакция от самото ти тяло) в процеса на контакта на съзнанието с тази среда. В този процес се натрупват и нови асоциативни вериги, предизвикани от него, чието начало е в самото ти съзнание, без да са пряко породени като отразяване и идентифициране на външната сенситивна информация. Самото формиране на асоциативните вериги предизвиква вторични процеси на тяхното асоцииране с елементи от паметта – елементите от океана на съзнанието. В хода на мисловния ти процес, вторично се разпознават елементи от асоциативните процеси с аналогични асоциативни процеси. Мисловната ти дейност се състои в каскада от множество такива първични, вторични и от следващ порядък асоциативни процеси. Паметта играе роля на източник за идентифициране и позициониране в реалността на участващите елементи при протичането на асоциативните процеси.
Асоциативните процеси се събират в асоциативните потоци. Самото ни съзнание и самосъзнание произтичат от тях и представляват каскадата от асоциации, в която постоянно се вливат асоциативните потоци. Съвкупността оформя съзнанието и възприятието ти за собствената личностна самоидентификация.
Ако в един миг загубиш напълно паметта си, ще загубиш и възприятието си за собственото "Аз", личностната си самоидентификация и представата си за реалността около теб. Няма да разбираш къде си, какъв си и какво има около теб. Предметите около теб ще ти се струват някакви геометрични фигури и форми, чийто смисъл няма да познаваш и разбираш. Мозъкът ти няма да е в състояние да разпознава, идентифицира и разбира средата. Най вероятно очите ти няма да "виждат", защото мозъкът ти няма да разбира какво гледат.
И тук пред мен възникваше въпросът: как в рамките на асоциативните потоци, вливащи се в общата асоциативна каскада на съзнанието, се заражда и се осъществява избирателното ти фокусиране върху един или друг елемент - външен обект или вътрешни асоциации и мисли? Или, по-общо погледнато, как се образува фокусирането при осъществяването на самосъзнанието ти и кой точно се фокусира. Дали съществува конкретна структура в мозъка, която отговаря за подобно насочване и фокусиране? С други думи, дали има своеобразен център на идентичността, генератор на собственото „Аз”, който отговаря за постоянното ти усещане за уникалната ти идентичност и съществуване, както и за насочването на мисълта ти в една или в друга посока, върху един или друг елемент? Или самото ти себеусещане за собственото „Аз” в сърцевината на твоето съзнание, както и фокусирането или пренасочването на мисълта ти в една или в друга посока, са само резултат и ефект от преплитащите се и преливащи се конфигурации в каскадата от асоциации, самоорганизиращо се действие в сложната схема на асоциативната каскада, формираща съзнанието и самосъзнанието? Какви биха били особеностите в този процес на самоорганизиране? Или все пак в съзнанието ти се оформя асоциативният централен възел на собствената идентичност – генераторът на собственото „Аз”, работещ с „горивото” от „асоциативни отпечатъци”, трупани през целия ти досегашен живот?
Разбирах, че има два аспекта - биохимичните процеси, химичните реакции, физичните взаимодействия, в тяхната организация и самоорганизация предопределени от структурата на мозъка - създаващи материалната база за образуване на съзнателния процес - това е "външният" аспект. И проекцията на външния аспект, изразяваща се в същността - формиращата се каскада от асоциации, оформяща мисловния процес, състоянието на съзнание, и самосъзнанието - вторият аспект, от който произтича същносттана явлението. Два аспекта. На повърхността е физическото, материалните предпоставки. В дълбочината е проекцията на физическото в неговата комплексност, трансформираща се в същността на явлението. Но тези два аспекта не трябва да се объркват с "Външното Аз" и "Вътрешното Аз", които и двете са израз на същността - на втория, "вътрешния" аспект на явлението.
Като съвкупност от явления, чиято еманация е съзнанието, сложният процес на асоциативната каскада трудно може да се диференцира и разграничи физически по направления, но най-общо, по неговото съдържание, смисъл и ефекти, обичайно и в повечето случаи се изразява в проявленията на „Външното Аз” и „Вътрешното Аз”. Когато си преминал началните нива на Йога на интегралното съзнание, този процес се изразява в съществуването на твоето интегрирано "Аз".

3. Центърът на идентичността - генераторът на собственото „Аз”, самосъзнанието
Началото по пътя на Йога на интегралното съзнание започва с разбирането на това какво представлява нашето самосъзнание и къде е центърът на възприятието ни за своята идентичност и за собственото „Аз“.
В системно разпространяваните схващания, дело на разни академични авторитети от миналото, навсякъде, където става въпрос за човешко съзнание, осъзнаване, осъзнатост, самосъзнание и други подобни понятия, сме свикнали да чуваме, че човекът има съзнание и подсъзнание.
По тази широко разпространена и почти общоприета западна концепция за разделение в човешките мозъчни функции на прояви на съзнание и на така нареченото подсъзнание, различните традиционни и класически школи в йога, както в миналото, така и в по-ново време, не са изразявалинякакво особено отношение, от което бихме могли да разберем какво точно мислят по въпроса за подсъзнанието. В светлината на философията на йога, такива категории като съзнание и подсъзнание по-скоро биха имали условно-прагматично звучене и приложение за обозначаване с по-удобна и по-лесно усвоима западна терминологияна едни или други човешки състояния, които съвременната западна наука не може да обясни. Макар някои представители на йога от 20 век да са споменавали понятието "подсъзнание" в някакъв контекст, за йога подсъзнанието е по-скоро някакъв удобен за медиците термин, обозначаващ някои скрити пластове в съзнателната дейност, до които обикновеният човек не е в състояние веднага да достигне. Йога не изгражда своята философия акцентирайки на разделяне на съзнание и подсъзнание. Въпросът за такова разделение изглежда твърде повърхностен и механичен в светлината на представите и разбиранията в йога за човешкото „Аз” и неговата връзка с прераждане, освобождение и върховна същност. В контекста на понятията във философията на йога, разбирането за прояви на човешкия мозък, определяни като съзнание и подсъзнание изглежда като безинтересно теоретично упражнение, оставащов друга несъществена плоскост, непресичаща се с тяхното древно знание за човешката душа и живот, и връзката им с божествената същност. Те не изпитват особена необходимост и не виждат съществен смисъл да се ангажират и да се занимават с тези представи на западната наука, сякаш става дума за някакви несъществени интерпретации с технически характер, оставайки да плуват в необятния океан на своите древни философски концепции, религиозни вярвания, убеждения в абсолютни истини и традиционни екзотични понятия, означаващи или свързани с ”Его” и „индивидуален дух”, „абстрахиране и отдръпване на ума от сетивата”, концентрация и медитация, овладяване на „фини енергии”, изчистване и прераждане, „разчупване на веригите, свързващи съзнанието с тялото, духа с телесното и чувственото”, „просветление и единение с висшата реалност”, понятия, сред които става не толкова важно кое от човешката мисъл се позиционирла в съзнанието и на какви мозъчни изяви е дом и убежище подсъзнанието, като: „пуруша” и „пракрити”, „брахман” и „атман”, „врити” и „аханкара”, „самсара” и „карма”, „лая” и „джнана”, „яма” и „нияма”, „прана”, „чакри” и „кундалини”, „свадхия” и „апариграха”, „пратяхара”, „дхарана”, „дхияна”, „самадхи” и „махасамадхи”, „мокша”, „кайваля”, „нирвана”. 
В сравнение с традиционните и класически школи на йога, предпочитащи да не се ангажират с отношение към съвременната наука разделяща проявленията на мозъчната дейност на съзнание и подсъзнание, в Йога на интегралното съзнание, още от нейното появяване, се отрича, че проявите на човешкия мозък се разделят на съзнание и подсъзнание и се определя, че няма такова разделение. Всъщност, Йога на интегралното съзнание приема и твърди, че при повечето хора е налице друг вид разделение, преодоляването на което е цел на Нулевото и на Първото ниво в развитието по пътя на тази висша форма, философия и практика на йога.
Това, което моята интуиция и размишления първоначално ми подсказваха, а впоследствие ми показа и опитът ми по Вътрешния път, потвърдиха гопо различни поводи и моите Вътрешни учители, е че съзнанието принципно е единно, цялостно и взаимодействащо, макар и при повечето хора обичайното му състояние да е фрагментирано. При преминаване на началните Нулево и Първо ниво в Йога на интегралното съзнание се постига единно интегрално съзнание – обединено общо съзнание и единно интегрирано "Аз". При почти всички хора, които, разбира се, никога не са преминавали Първото ниво, общото съзнание е разпокъсано, състоящо се от "Външно Аз" и "Вътрешно Аз", между които връзката не е достатъчно добра, активна, пряка и функционираща, ако въобще някаква връзка между тях съществува. В повечето случаи тази връзка е почти напълно блокирана.
Доколко тази информация дойде от моите Вътрешни учители в личната ми Вътрешна сфера и бе резултат от моето собствено мисловно развитие, от натрупване и рекомбиниране на елементи в моето собствено съзнание и Вътрешна сфера, или ми я подадоха Вътрешни учители от нивата отвъд Хоризонта на вливане, не бях напълно сигурен. Не винаги при разговори стигахме до тази подробност, а аз бях разбрал, че трябва да усещам границата за поставянето на въпроси и че според тях откъде произтича информацията в повечето случаи няма съществено значение. В такива моменти не подлагаш на съмнение онова, което ти казват, а само попиваш и обмисляш. Не е уместно и учтиво да питаш Вътрешен учител към кое ниво принадлежи. Можеш да разбереш само ако той ти подскаже чрез самия разговор.
Още в началото на моя Вътрешен път вече разбирах, че нямат смисъл идеите за подсъзнание или несъзнателно. Понятието за несъзнателното изключваше идеята за съзнание и говореше за нещо друго. Какво бе то? Липсата на съзнание. Когато спиш и сънуваш, това подсъзнание ли е? А когато в съня си знаеш кой си ти и какво става в момента? Усещах неадекватността на стандартните схващания за подобно разделение. „Под-” говореше за вторичност, за подчиненост и нарушаваше идеята за целостта. А не бе ясно кое е първично и кое – вторично, кое е подчиненото – може би беше обратното на това, което някои мислеха, а по-скоро може би въобще нямаше подчиненост в контекст на подобно разделение. Общият съзнателен процес и неговото насочване бе резултат от самоорганизиращата се асоциативна схема в хода на несекващата каскада от асоциации. Може би в рамките на целостта се осъществяваше вътрешно въздействие и своеобразен контрол от определен център, фокус на съзнанието, генератор на самосъзнанието, на собственото „Аз”, на идентичността, но това не беше контрол или първенство на „съзнанието” над „подсъзнание”.
Питах се къде е центърът на идентичността – на личностната самоидентификация? Ако понятието за самосъзнание е по-скоро определение за постоянно състояние и качество, къде по-точно е оперативният или контролният център на съзнанието, източникът и моторът на самосъзнанието, генераторът на наблюдаващата и контролиращата функция на собственото „Аз”? Има ли въобще такъв център? Има ли като обособена зона в мозъка или поне в схемата на асоциативната каскада съответен „регулатор”, „генератор” на усещането за собственото „Аз” – създател на възприятието за собствената идентичност и на постоянната приемственост и непрекъсваемост на своето съществуване? Има ли такава централна зона, в която се осъществява постоянното идентифициране със самия себе си или по-скоро наблюдението върху самия себе си и контролът върху собственото „Аз” и неговите действия? Или всичко, което възприемаме и усещаме като идентичност на своето „Аз”, самонаблюдението, самоконтролът, фокусирането, насочването на собственото мислене, е само общ резултат на цялата схема. А усещането за самоидентификация на „Аз”-а е резултат от самия конкретен момент и състояние на каскадата. Моменти, следващи без прекъсване един след друг, моменти в общата каскада, или в каскадата от каскади, на асоциации и обратни връзки, всеки от които превръщащ се в акт на съзнание и самосъзнание. Каскади от асоциации, проектирани и създадени като явление в резултат на общия комплекс на невронните процеси, на нервните реакции и импулси?
    Усещането за продължаващото съществуване на собственото „Аз“ не се губи и в различни случаи при личното възприятие за сравнително празно съзнание, при липса на усещане в ума за някакви протичащи асоциации и мисли (поне доколкото се отнася до възможното себеусещане и субективната представа), например по време на качествена релаксация и дори просто при почивка, или някакво забвение. Или при медитация, особено при медитация, насочена към "изпразване" на ума и освобождаване на мозъка и съзнанието от всякакви тревоги, мисли, образии дейност, абстрахиране и разграничаване от всякакви елементи в океана на съзнанието, отдалечаване от неговата повърхност и отплуване в празнотата.
Възприятието на реалността, осъзнаването на средата е свързано с постоянното идентифициране на множество елементи и съответно с множество асоциативни процеси, които протичат толкова бързо, че не могат да бъдат възприети поотделно. Самите те в съвкупността на обратните си връзки оформят възприятието. Ако човек би бил в състояние да регистрира в ума си всеки отделен асоциативен процес, тогава неговите възприятия и мислене като общ резултат от натрупването и взаимодействието на всички отделни асоциативни събития, биха се развивали и протичали твърде бавно – сравнително много по-бавно от актуалната скорост на човешкото възприемане и мислене. Но човек не е в състояние да регистрира и осмисли всеки базов асоциативен процес в потоците, вливащи се в асоциативната каскада. Неговият ум е съхранен от такова безумно натоварване и напрежение. Не би могло това да се случва, тъй като самото осмисляне и осъзнаване е резултат от комбинирането на отделните асоциативни процеси, тяхното взаимодействие с паметта и обратните асоциативни връзки и въздействия, формиращи асоциативния поток. Времевите интервали, в които се осъществяват базовите асоциативни процеси, са много по-малки от времето, необходимо за реализиране на възприятието и за осъзнаването на един или друг стимул, елемент, факт или събитие. В този смисъл, дори при възприятие на медитиращия за празнота и покой, това не означава, че в мозъка и съзнанието му не протичат електронни, физични, химични и асоциативни процеси. В случая, тях той просто не може да ги усеща и възприема.
Но докато на по-високите нива на асоциативно комбиниране в съзнанието продължават да се формират и протичат асоциативните потоци, свързани с различни жизнени функции, или произтичащи от различни остатъци от мисли, спомени, и всевъзможни елементи, изскачащи от повърхността на океана на съзнанието, бягайки възможно по-далече от тях и от техните сенки, в стремежа си да се абстрахира от всичко и да „изпразни” от съдържание своето съзнание, неговото „Аз” не се насочва и фокусира върху тях, то престава да ги забелязва, то е изолирало и ограничило своя оперативен фокус. Това, че „Аз”-ът плува в усещане за „празнота” не означава, че в съзнанието, в ума и в мозъка не протичат процеси и асоциативни потоци, крепящи продължаването на живота и на самото съществуване на „Аз-а”. В противен случай, самосъзнанието би изчезнало, а животът на съзнанието и на човека би прекъснал.
Но има и нещо друго. Дори при постигането при дълбока медитация в някаква относително финална фаза на процеса на „изпразване” на съзнанието, пак остават асоциациите, оформящи възприятията за празнотата, за покоя, за пустотата и бездвижието.
Усещането и представата за празнота може да е с различна интензивност и пълнота. Празнотата може да има различни форми и сияние. Усещането на процеса за изпразване от мисли и чувства, тревоги и представи, за отдалечаването от повърхността на океана на елементите, за постепенното отплуване се състои и е резултат от развитията в същата асоциативна каскада, представляваща същността на съзнанието. Асоциативните процеси протичат бързо, а резултатите от тях не смущават неговия покой и усещане за празнота.
В началната фаза на такова медитативно потъване, ще усещаш цялата каскада на сетивните възприятия, ще имаш усещания за околната среда и за реакциите и функциите на собственото си тяло. Като потънеш повече, ще имаш асоциации донякъде от допира на собственото ти тяло, ако вече не си се абстрахирал от него. Запазването на усещането за собственото „Аз” може да се свързва с асоциациите от твоето ритмично дишане и твоите пулсации, а ако вече си се абстрахирал, не им обръщаш внимание и не ги усещаш – с асоциациите за твоето съществуване и „запълненост” на тялото ти, дори ако физически си престанал да го усещаш. Ще остават асоциациите в съзнанието ти, свързани с идеята и възприятия за съществуването на собствената ти глава и дейността на мозъка ти. Ако докато медитираш се абстрахираш в по-голяма степен от всичко, включително и от усещането за собствената си глава и мозък, в пространството на които си се потопил в безформената празнота и си се устремил към разширяващите се простори на нищото, остават асоциациите за появилата се около теб и вътре в теб пустота, както и асоциациите, предизвиквани от усещането за наличието на онази велика схема в мозъка ти – схемата на ума, постоянно обиталище на твоето „Аз”, дори когато те се изразяват и идентифицират просто в твое възприятие за статично положение в нищото, в движение към невидими хоризонти, в заобикаляща те сивота, светлина или сияние, в абстрактно чувство, че си точка в безкрая, или във всеобхватно чувство за щастие и усещане за сливане. Продължаваш да имаш възприятието за постоянното присъствие на собственото ти „Аз”.
Самото усещане на празнота в състоянието на дълбока медитация също е резултат от асоциации, с които се изразява представата ти за празнота, създадена през досегашния ти живот от множество материални примери, ситуации и обекти. Например, при медитацията в дзен будизма, извършвана с идеята и насочеността към постигане на празнота на ума, в търсенето в такава празнота на портал към по-далечни пътища, при евентуален реален резултат от медитирането, възприятието би било израз всъщност на съответната асоциативна каскада, олицетворяваща представите за празнота. Това усещане за празнота е резултат от активността на мозъка, следствие на съответните асоциации.
Твоето „Аз” продължава да присъства и да наблюдава дори и при постигането на възприятието за пустота в съзнанието, изключвайки всякакви мисли. Остава ти усещането и разбирането, че това си ти. Нима при дълбока медитация би могъл да загубиш осъзнаването, че това си ти? Това би означавало да изгубиш всякаква възможност за контрол, и съзнанието ти да престане да съществува. Дори ако собственото ти „Аз“ успява да те потопи напълно в покоя на "нищото", да заплува в него и да те идентифицира в този момент само с празнота, с някакво сияние, или с нещо по-голямо и абстрактно.
А може би се опитваш да се абстрахираш и от представите си за празнота? Съществуването ти се свива в една точка сред тъмнина или сред светлина и всякакви мисли и представи замират. Но ще остава чувството ти за твоята идентичност и знанието, че ти все още съществуваш. Остава знанието за възможността да разшириш малката точка и да изплуваш обратно от нищото, да прекосиш тъмнината или светлината и да се завърнеш в твоя реален свят. Дори ако не възприемаш в този миг това знание като информация, мисли или асоциации, дори ако не го усещаш, то съществува, то остава като даденост, формираща усещането за съществуването на твоето собствено "Аз". Остава твоето вътрешно знание за мястото ти в реалността. Ако то вече не е рационално осмисляно в резултат на медитативното ти абстрахиране, то остава в достатъчна степен като интуитивно възприятие – като вътрешно усещане за даденост – за твое място и позициониране в реалността. Остават и асоциации за знанието ти за последното възможно и необходимо действие – за обратния път, за създаването на импулса, който да задейства процеса на завръщане към обичайното ти нормално състояние извън медитацията. Остава връзката с центъра на твоята идентичност, с източника на твоето самосъзнание, с генератора на собствената ти самоидентификация...
Разглеждах това състояние от позициите на Йога на интегралното съзнание, като се абстрахирах от представите и концепциите на традиционната и класическата йога за навлизането във висшите медитативни състояния на „самадхи” или „махасамадхи”, след което с преминаването в „мокша” и с върховното сливане на „атман” с „брахман”. Целта на Йога на интегралното съзнание не е мъгляво и абстрактно обясняваното от традиционната и класическа йога и от будизма състояние и процес на преминаване в „мокша” или „нирвана” с окончателното сливане на персоналния дух с универсалния дух, на „атман” с „брахман”, в очакване на следващото ново прераждане. Целта на Йога на интегралното съзнание е запазване на личното съзнание, навлизане в коридорите на личната Вътрешна сфера, а след нея преминаване в Универсалната вътрешна сфера и пътуването нататък със запазване винаги на контрол върху събитията и възможността за обратен път.
Разглеждах състоянието не от гледна точка на философските и религиозни концепции в йога и в будизма, а на намиране на обяснението за същността на самосъзнанието и на собственото „Аз”, в контекста на реалните практически възможности за постигане на границите в дълбокото медитативно състояние, включително ис медитация, целяща „напълно изпразнено” съзнание.
Усещането за собственото „Аз” няма как да изчезне, то е твоето самосъзнание, усещане за собственото индивидуално съществуване и самоидентификация, то винаги присъства, независимо от състоянието на мислите или постигнатата медитативна пустота, прекъсването на самосъзнанието би означавало унищожаване на твоята идентичност и прекратяване на твоето съществуване. Затова основен въпрос в разработването на възможностите за прехвърляне на съзнанието в друг носител е освен успешният пълен запис и презапис, постигането и на успешно прехвърляне и приемственост на самосъзнанието – на собственото „Аз”.
Докато медитираш на такова високо ниво, успяваш да се абстрахираш от всичко, но все пак остават асоциации, формиращи усещането за присъствие в реалността, за съществуване на схемата на съзнанието и за пътя към обратно връщане по собствена воля към обичайно състояние.
Ако медитативното ти абстрахиране е толкова пълно, че успееш да прекъснеш напълно връзката със собствената си идентификация, би възникнал въпросът какво въобще остава в същността на този медитативен процес и как въобще би се върнал след това в обичайното си активно състояние? Дори ако очакваш в тази пълна празнота на твоето съзнание да постигнеш достъп сред божествено сияние до портали към върховното познание и тайни на отвъдното. Това би могло да е същинската мотивация, защото единствено постигането на спокойствие, чувство за баланс и душевна хармония, дори усещането за някакво висше щастие, едва ли биха могли да оправдават такива медитативни постижения. Ако в такава сияйна божествена среда ти се оглеждаш в търсене на портали към върховното познание, тогава ти оставаш „Ти” в контакт със собственото ти „Аз”, от което все пак не си се абстрахирал, както не си се абстрахирал и от идеята и стремежа да следваш пътя и да търсиш порталите към познанието и божественото сливане, както и да владееш пътя обратно, обогатен с постигнатото познание.
Да се абстрахираш напълно и абсолютно от всичко, и от усещането ти за собственото ти „Аз“ в тази среда на празнота, би означавало съзнанието ти само да се анулира, да останеш без ключ към връщане обратно, както и без импулс за продължаване напред, и да престанеш да съществуваш. Би останал завинаги в това неясно състояние на несъществуване, а тялото ти би загинало и изчезнало, освен ако някакъв заложен в мозъка ти механизъм спонтанно не би те изхвърлил обратно. И освен ако не си успял предварително да програмираш центъра на твоята идентичност автоматично да попречи на този механизъм, независимо че впоследствие вече си се абстрахирал и от възприятието за него.Това би могло да е така ако си толкова напреднал, че да можеш предварително да програмираш такава своя мозъчна функция, а твоите способности за абстрахиране и изпразване на ума и съзнанието биха могли да въздействат на всички жизненоважни аспекти на функциониране на мозъка ти и на цялостното ти съзнание. Но това не се случва. Такова хипотетично програмиране би означавало самоунищожение и не би гарантирало пътя до „мокша” и „нирвана”. То не би могло и да бъде осъществено, тъй като от от центъра на своята идентичност не можеш да се абстрахираш, и присъствието и контролът на собственото „Аз” не може да  изчезне. Собственото „Аз” означава твоето самосъзнанието и съществуване. Докато съществуваш, то запазва своето присъствие.
Как биха се съотнасяли състоянието на толкова дълбока медитация и състояние на „безсъзнателност”, „подсъзнателност” или частична съзнателност (според представите за съществуване на подсъзнание, като се изключат медицински случаи на функционално разстройство като кома, в които организмът и съзнанието полагат усилия да приложат своите присъщи възстановителни сили, за да преодолеят повредата и да реорганизират и поправят функциите), например при неосъзнат сън, в който не знаеш, но и не се питаш кой си, сънуваш автоматично нещо без да осмисляш и да се интересуваш какъв си и защо си там? При съня, освен когато успееш да тръгнеш по Вътрешния път и преминеш през портала към Вътрешната ти сфера, в определен момент спонтанно се събуждаш, защото е предвиден такъв биологичен механизъм – няма как да останеш в него, съставните субстанции и биохимичните процеси сами ще доведат до твоето събуждане. А при съзнателно предизвиканата дълбока медитация? Предвиден ли е при такова състояние биологичен механизъм за спонтанното ти изхвърляне обратно до състояние на нормално възприемане и осъзнатост, в което асоциативната каскада оформя обичайното ти мислене и представи за средата около теб? Ако такъв механизъм бе предвиден от природата, не би било възможно след постигането на „самадхи” да се отпътува към следващия етап – потъването в „мокша” или „нирвана”. Биологическият механизъм спонтанно би те „изхвърлил” обратно в обичайната ти съзнателна реалност. Но ако такъв биологически механизъм не бе предвиден, всяко едно пътуване в дълбока медитация, стигащо до прогресиращо състоянието на потъване в „празнота” и тотално абстрахиране, би се оказвало еднопосочен път и не би могло да има граница за спиране и завръщане назад, освен ако не се запазваше винаги и постоянно присъствието на самосъзнанието и контролът на собственото „Аз”.Излизането ти от такава медитация зависи от запазването на твоя достъп до ключа към импулса за завръщане?

Докато не си намерил портала към Вътрешната си сфера и не си я овладял, всякакъв твой контакт със собственото ти съзнание остава частичен, както частичен е обхватът на твоите възприятия за абстрахиране и изпразване на ума от мисли и чувства. Те може да ти се струват пълни, но това е само медитативното ти впечатление.
При хипотетичното достигане на толкова дълбоко медитативно състояние на границата с абстрахиране от възприятието ти за твоето собствено „Аз”, когато би се нарушил фокусът на твоето „Аз” и неговия контрол, и когато би могъл да се объркаш в празнотата и да загубиш усета за връзката си с ключа и импулса за обратното ти връщане, „Вътрешното аз“ би поело грижата поетапно да те върне в нормалното ти състояние. „Вътрешното аз” със сигурност би се погрижило да съхрани твоето съществуване в досегашната му форма в контекста на своята роля и стремеж да не допусне случайни фатални инциденти.
Това е познанието, произтичащо от Йога на интегралното съзнание, същността на Вътрешните сфери и проявленията на „Вътрешното аз” и „Външното аз”. В традиционната и класическата йога има истории, които разказват за изпадане в ситуации, в които вече си успял да стигнеш твърде далече, където пътят ти за завръщане е вече прекъснат. Евентуалното навлизане в такива състояния означава, че генераторът на собственото „Аз” предварително е въздействал на „Вътрешното аз” и то не се е намесило в критичния момент на прехода към „махасамадхи”. Сега се сещам за разказваните историите за края на жизнения път на Йогананда, както и на Сатиянанда.
Медитацията с постигане на възприятие за празнота, или с усещане за сливане с реалността, постигане на баланс, хармония и щастие, разбира се, не е достатъчна за целите на личното развитие по Вътрешния път, най-общо казано, и за опознаването на  вътрешните пластове на собственото съзнание, за личната подготовка за поемането по далечния път през Вътрешните сфери и за дългото странстване през техните портали, коридори и нива. От друга страна, крайните варианти на дълбока медитация с постигане на незавръщане сами се обезсмислят и съвсем не се вписват в Пътя на Йога на интегралното съзнание през Вътрешните сфери, който се характеризира със запазване на способността на собственото "Аз" за контрол и познание и за безусловно съзнателно и автономно придвижване във всички направления.
Разказвам за медитацията с празнотата на съзнанието в контекста на постоянното запазване и непрекъсваемост на собственото "Аз" – на възприятието за собствената личностна самоидентификация.
Целта е да внеса възможната светлина по въпроса за единството на съзнанието, същността на различните аспекти на собственото „Аз“, въпроса за Центъра на личностната самоидентификация и идентичността, както и по принципа за каскадата от асоциации като основа, причина и същност на съзнателния процес, формиращ обединеното съзнание, както и на самосъзнанието – на собственото "Аз" и постоянното непрекъсващо се възприятие за личностна самоидентификация.
Ако си в напреднала степен на дълбока медитация и в момент на абстрахиране и забвение, в който съществуваш с възприятието си за собственото "Аз", потънало в покоя и пустотата, се фокусираш върху собствената идентичност, събудиш мисълта си и я насочиш към запазващите се в сенките връзки към асоциации, започнеш да си спомняш кой си, къде си, откъде идваш и да мислиш, явяват се други асоциации – за собствената ти идентичност, появяват се следващи асоциации, свързани с тези първични спомени, а после потича цялата каскада, която възприемаш в текущия момент като допълнителна идентификация на своето „Аз”. Твоята идентичност. Самият ти. А медитацията на празнотата се прекъсва, или се превръща в тематично медитиране, или в концентрация, или в релаксация.
Но кой всъщност възприема тази събудена информация и знание за твоята идентификация? Някой друг в теб ли, някой вътре в съзнанието ти? Или самата каскада от безброй асоциативни свързвания и обратни връзки е самото възприятие и усещане за съществуването ти, за твоето "Аз", за твоята непрекъсваема идентичност?
В този контекст търсех Центъра на собственото „Аз“, на собствената идентичност, на извора на собствената идентификация със самия себе си. Търсех онова свое „Аз”, което възприема и оценява, понякога сякаш някак си отстрани, всичко, което се случва и минава през ума, боли, тревожи и радва.
  Къде можех да намеря центъра на съзнанието и „генератора” на идентичността вътре в съзнанието? Имаше ли такъв? Какво бе неговото изражение, съдържание или форма? Представляваше ли самостоятелна структура или схема, беше ли определено качество или еманация?
Правилно ли бях разбрал, че самата самоидентификация на съзнателността и постоянно възпроизвеждащото се възприятие за уникална идентичност на собственото „Аз“ е моментният резултат от каскадата от асоциации, последвалите ги обратни връзки, тяхното по-нататъшно мултиплициране – каскада от каскади? Започващи от прости невронни импулси и връзки?
Търсех мястото на тази „централна зона”, сектор или равнище в мозъчната структура или в асоциативната схема на съзнанието, в която да се отразява всеки моментен ефект на каскадата от асоциации, представляваща източникът, генераторът и хранилището на собствената идентичност в този и всеки следващ момент. Търсех наличието на такава централна зона, в която постоянно да се регистрира, съхранява и произвежда усещането за собственото „Аз” и се запазва приемствеността в съществуването на „Аз“-а? Имаше ли такъв център, определено ниво, зона, схема в схемата? Какви бяха неговите връзки и функции спрямо всичко останало, което се случва, спрямо „Външното аз” и „Вътрешното аз”? Може би схема в схемата на схемите? Или самосъзнанието, идентичността, собственото "Аз", съзнанието, мислите, възприятията и чувствата – всичко това представляваше и се изразяваше просто в резултата от каскадата от асоциации?
Роджър Пенроуз бе търсил проявлението на съзнанието на квантово равнище. Бе слязъл в квантовия свят и чак там бе търсил източника за появата на съзнанието. Всъщност, бе опитал да обясни моментното реализиране на съзнанието, а по-скоро на елементите в процеса на осъзнаването и проявлението на съзнанието, изхождайки от разбиране за процеса и момента на определяне и проявление в нашата реалност на всяко отделно елементарно събитие, обусловени от принципа на неопределеност. Но защо на нивото на всяко отделно елементарно събитие? И в кой от многото аспекти на нашата Реалност?
Процесът и актът на осмисляне в резултат на каскадата от асоциации, образуваща личната самоидентификация, състоянието на самосъзнание и съзнателния процес, не е явление и комплекс от събития, осъществяващ се и определящ се на квантово равнище и в рамките на минималния времеви отрязък, а представлява съвкупен резултат, реализиращ се във времеви порядък от по-високо ниво. Същността на асоциативните връзки, формиращи асоциативната каскада, е символична и смислова, а не физична и квантова.


II.

Първият етап на връзката

1. Регрес – прекъсване на връзката
Когато се чувстваш отпуснат, отчаян, безволев, когато всичко ти се струва объркано – това възприемаш чрез „Външното аз”. Връзката с възприятията от тялото ти е потисната, сякаш си престанал да усещаш себе си, виждаш в себе си апатия. Не усещаш живата енергия на тялото си. Не чувстваш вътрешния порив и импулс. Нямаш особено желание да продължаваш напред. Няма я вътрешната енергия и вибрация.
„Вътрешното Аз” може да намери начини да стимулира вътрешните процеси, да ги накара да се активизират, да се почувстваш по-добре, но то не го прави. А „Външното Аз” не може да влезе в контакт с него. „Външното Аз” успява сега само да наблюдава отстрани, да регистрира. „Вътрешното Аз” е заспало или просто не желае да се активизира. По-точно онзи негов сегмент, който допреди известно време е имал частична връзка с „Външното Аз“ – тогава, когато си се чувствал много по-добре, по-активен, изпълнен с надежди и стремежи. Сега "Вътрешното Аз" е сърдито на "Външното Аз" и го наказва – заради неразумното му отношение в последно време към собственото тяло и начин на живот, от което е страдало и "Вътрешното Аз".Прекъсната е връзката между „Външното Аз” и „Вътрешното Аз”. Доколкото някога преди въобще я е имало.
Дори когато преди такава връзка е съществувала, тя е била ограничена, частична – първи, елементарен етап на връзка с постигнато себеусещане, до което обикновено се стига с физическо активизиране, с по-активна физическа дейност. Това е състояние, когато такава връзка е създадена при хора, практикуващи редовно спорт, а в по-добрия случай – Хата йога. Постига се укрепване на връзките между съзнание и тяло, активизира се личната физическа чувствителност, подобрява се физическият и психически комфорт. Премината е една първоначална фаза към така нареченото състояние на лична осъзнатост. Това е само първи етап към постигане на връзката, в който просто достатъчно добре усещаш собственото си физическо тяло и импулсите в него. Обичайно състояние в добрите, позитивните случаи, при хората, които са в добро състояние на духа, дотолкова, че да се чувстват жизнени, окрилени, оптимистични, вибриращи, балансирани. Ситуации, в които връзката,макар и все още елементарна, все пак донякъде я има, не е напълно липсваща или прекъсната. Състояние, характерно за почти всички, които реално се чувстват добре. Състояние, изискващо определен начин на живот, какъвто не всеки води.
Осъществяването на Първия етап на връзката между „Външното Аз” и „Вътрешното Аз” е част от цялостния процес на индивидуално развитие и може да се определи, според моята класификация, като първоначален стадий на Първо ниво на традиционната и класическата йога. Случаите, при които е постигнато по-значително напредване отвъд този Първи етап на връзка се отнасят за преминаващите през следващите стадии на Първото ниво по-сериозно практикуващи, както и за "майсторите" в Хата йога. 
Но сега каквато и да е връзка при теб между „Външното Аз” и „Вътрешното Аз” е прекъсната и, колкото и в Първия си етап тя досега да е била фрагментирана и ограничена, вече можем да я определим като загубена.
А може би ти никога не си постигал този Първи етап? Не си постигал каквато и да е връзка между твоите "Външно Аз" и "Вътрешно Аз"? Дори ако я е имало преди в накакъв период на твоето битие при определен начин на живот, тази връзка много лесно и бързо може да се загуби. Веднъж постигната, тя не остава завинаги като постоянна даденост. Тя се губи, ако начинът ти на живот, който си водил напоследък е от онзи вид, който й пречи.
Не един път може да се стига до такова прекъсване. Колкото повече остаряваш, толкова по-трудно ще става да възстановиш връзката, ако си допуснал тя да закърнее и да се загуби. Започват болките в гръбнака, естественото износване– това вече само по себе си може да започне да те разколебава, ако не промениш стереотипа и не вземеш конкретни мерки..

2. Възстановяване на връзката
Опитваш се да провокираш някаква промяна. „Външното Aз” те поставя в положение на начално движение. Планина, ситуация, в която трябва да се движиш, не можеш да се откажеш, положение на неизбежна физическа активност и усилие. Първи опит за стимулиране на връзката с „Вътрешното аз”. „Зацепване”. Опит за включване на пружината, поставяне на ключа в механизма. Търсиш лека промяна, която да те предизвика за следващата стъпка, следващо излизане и усилие, или следващ опит за движение – докато тази поредица от опити включи механизма вътре в теб. А такъв механизъм има – той съществува. Когато механизмът се задейства, ти вече не усещаш движението като усилие, а като удоволствие и необходимост. Започваш да усещаш в по-голяма степен и по-непосредствено процесите, вълните и вибрациите в своето тяло, своята физическа даденост. Все повече, все по-добре. Колкото повече се усещаш, толкова повече изпитваш желание и необходимост да се движиш, да се упражняваш. И толкова повече се възвръща връзката между твоите „Външно Аз” и „Вътрешно Аз”. Движение напред през Първия етап на връзка. Елементарната фаза. Ако успееш отново да преминеш този Първи етап, който някога си преминавал, преди да се загуби връзката(а може би ти е за първи път, може би никога не си установявал такава връзка), това ще означава за теб възвръщане или постигане на едно по-добро състояние, едно по-добро себеусещане, постигане на контакт със себе си, оптимистично настроение и жизненост. Желание, необходимост и готовност да продължиш по същия път.
Но загубеното състояние не се възстановява лесно. Първият етап на връзката не се преминава с еднократно усилие и бързо. Както неговото първоначално преминаване, когато си ориентиран към подходящ начин на живот още от младежките си години, така и неговото повторно или поредно преминаване за възстановяване на връзката, когато поради едни или други причини си допуснал тя да закърнее и да се загуби, е един дълъг процес с различни свои фази – най-напред осъзнаване на реалната ситуация, след това лично самоубеждаване в необходимостта, първи момент на задвижване, първа фаза на „зацепване”, втора фаза на „отключване”... Когато си постигнал първата фаза, можеш да помислиш за следващата. Стъпка след стъпка. Докато успееш да преминеш Първия етап и да възстановиш връзката поне такава, каквато си я имал. Или да я постигнеш в някаква форма връзката за първи път. При всички случаи за Първия етап е характерна относително фрагментирана, непълна и слаба връзка, макар и достатъчна, за да се чувстваш сравнително добре, оптимистичен, целеустремен и балансиран. Изражение на практика на сентенцията "Здраво тяло - здрав дух". Когато си постигнал Първия етап, можеш да помислиш за продължаване през следващите стадии по пътя на Първото ниво. Това вече ще е движение към по-далечните хоризонти.
Но сега все още става въпрос за възстановяване на прекъснатата връзка. С леки опити и усилия на „Външното Аз”. Деликатни усилия, за да не се прекъсне преждевременно опитът ти за задвижване. Усилия, насочени към отключване на процеса, към включване на механизма, който ще възвърне движението и грижата за физическото тяло като задължение, удоволствие, необходимост и ежедневие. Такъв механизъм има, той е вроден и не се губи, той е присъщ и често стои скрит в генетичния потенциал и в дълбините на твоето "Аз" като изчаква да бъде призован. Без тази грижа се нарушава връзката между двете части на съзнанието. А когато тази връзка е нарушена, ти се превръщаш в един разумен, но в известен смисъл безчувственсубект от плът, подвластен на тягостни настроения и състояния.Този вид безчувственост означава, че не усещащ в достатъчна степен процесите в собственото си тяло, загубил си усещането към собствените си контролни индикатори, не усещаш себе си така, както би трябвало.
Преди години бях изпаднал в подобно състояние на определено прекъсване, след като в течение на години упражнения и тренировки бях постигнал сравнително добра, макар и все още частична, връзка между „Външното ми Аз” и „Вътрешното ми Аз”, според представите ми за възможностите в рамките на Първия етап. Бях на път да продължа през следващите стадии на Първото ниво, но вместо това се бях спрял, застоял и дори бях допуснал да се прекъсне връзката. Давах си сметка за това и разбирах, че губя време. Колкото повече време минаваше в това положение, толкова повече негативният ефект се задълбочаваше и връзката ставаше все по-незабележима. Крайно време беше да се опитам да възстановявам връзката.
Бях се качил високо в планината. Бях с други хора, с тяхна кола, трябваше да се съобразя с общата програма. Натежал в килограми, не бях излизал от една година. Тогава бях прекъснал в последно време със системни физически усилия. Временно бях пренасочил фокуса на своето внимание изцяло към външната среда и бях допуснал, бях позволил на вечно продължаващите елементаризми в тази среда, в политиката и социалното обкръжение да отровят и блокират за пореден път съзнанието ми…
Странно, колко лесно и бързо се разпада и се губи връзката. И доколкото тя зависи от физическото ти себеусещане и кондиция, странно е, че добрата физическа форма, дори ако си я постигнал, не ти е подарък завинаги, тя не се запазва като даденост за цял живот. Каквато и форма да си имал, щом прекъснеш със системните усилия, тя започва постепенно и безвъзвратно да се губи и да изчезва. Не трябва да прекъсваш да упражняваш тялото си и да се движиш. Ако искаш мозъкът и мисълта ти да могат оптимално да работят, ако искаш да запазиш макар частична и фрагментирана връзката, трябва цял живот да продължаваш да полагаш физически усилия и така да се грижиш за тялото си.
„Външното ми Аз” знаеше, че така ще стане. При други обстоятелства навярно бих спрял, бих се отказал, бих се върнал назад, не бих продължил. Но „Външното ми Аз” нарочно ме бе поставило в ситуация, при която нямах друга възможност, освен тази да продължавам напред. Сърцето ми често започваше да бие лудо. Усещах като барабан ударите му в ушите и в гърдите си - от усилието, от което бях отвикнал.
„Вътрешното аз” даваше команда на сърцето. Питах се как „Вътрешното аз” успява да го контролира и да му налага как да се движи, с каква скорост и сила да бие. Явно имаше някаква връзка с него, начин да му показва как да действа. Някой би казал биохимия, метаболизъм, „химикали” и реакции на тъканите и субстанциите в общата биологическа „фабрика” на живота, нервна система - симпатикова, парасимпатикова... Но аз си мислех за контрола на „Вътрешното Аз” върху процесите и за прочистване и укрепване на връзката с него. „Външното Аз” ме постави в ситуация, която беше свързана с усилие. „Външното Аз” ме постави в условия, при които „Вътрешното Аз” да не може да не предприеме съответната реакция. По друг начин „Външното Аз” не би могло да го накара.
Това е индиректният начин „Външното Аз” да провокира „Вътрешното Аз” да позволи да се установи първоначален допир с него, когато предишният контакт е бил частично или напълно загубен и връзката да започне да се възобновява.
„Външното Аз” се опитва да се доближи до „Вътрешното Аз”, когато контактът е загубен. Това е началото в Първият етап на връзката. "Зацепването".
Със своите многобройни рецептори „Вътрешното Аз” усеща състоянието, промените и надвисналите опасности. Но то не бърза да информира „Външното Аз”, пази информацията за себе си и го оставя само да се усети и да положи усилия за необходимата промяна. Кога ще бъде възможно „Външното Аз” да бъде толкова близко с „Вътрешното Аз”, че непосредствено да получава цялата информация, с която то разполага? Това може да стане, когато тази връзка се развие още повече и двете страни на съзнанието се интегрират и обединят в интегрално съзнание.

3. "Вътрешното Аз" и "Външното Аз"
Независимо от сложната същност на генезиса на мисленето и
 съзнанието, ние получаваме определено и разбираемо възприятие за неговото осъществяване. Занимавах се с различните му аспекти в началните стадии на Първото ниво.
В понятия като ум, интелект или личност, еманация на мозъчната дейност и качествени характеристики на проявленията на съзнанието, бидейки доста абстрактни и  не достатъчно точно и ясно разграничими, въпреки възможните формулировки в различни учебници или академични текстове, всеки може да влага собствено разбиране. Ако интелектът като понятие би могъл да определя качеството на ума, въз основа на едни или други критерии, които винаги биха останали относителни и субективни, понятието за личност, ако се абстрахираме от социалното му звучене или значението му като указващо на определен индивид,би могло да означава и качество, свързано с определена степен на интелекта, и цялостна същност на индивида, включващи като характеристика и състоянието на ума. Границата между понятията не е ясно определена, съдържанието им взаимно се прелива. От една страна се отнасят сякаш за обекти, а от друга изразяват качества. Но бих казал, че всякакво възможно тяхно съдържание не може да произтича и да се определя единствено от „Външното аз“. Това, което представляваш ти, не е само „Външното ти аз“. Това, което представляваш, възприемаш и себеусещаш произтича от състоянието на фрагментираност и дезинтегрираност на твоето съзнание и от ефектите от никога неустановявана и напълно липсваща, или от само частично съществуваща и постоянно нарушавана и отслабваща с годините връзка между "Външното ти аз" и "Вътрешното ти аз".
Ясно е, че "Вътрешното Аз" се проявява в различни направления. Неговата власт върху твоето съзнание е комплексна и ролята му може да изглежда противоречива, в едни аспекти позитивна, а в други негативна. При обичайното човешко състояние на дезинтегрирано съзнание, "Външното Аз" нито може да доминира над "Вътрешното Аз", нито да го контролира, нито дори да наблюдава и разбира неговите процеси и въздействия. Но "Вътрешното Аз" може по свой скрит начин съществено да влияе върху състоянието и действията на "Външното Аз".
Освен грижата за автономните и автоматични телесни функции, които не са в контрола на "Външното Аз", направленията, в които се проявява "Вътрешното Аз" включват контрола и управлението на вътрешните пластове на съзнанието, на вътрешното ни съзнание, до които не достига "Външното Аз" при обичайното фрагментирано състояние на нашето съзнание. "Вътрешното Аз" е онази част на съзнанието ни, до която нямаме постоянен и открит достъп във всеки един момент когато бихме могли да пожелаем такъв контакт, и която обичайно остава затворена – това може да са спомени, може да е информация, може да са криещи се способности или прозрения. Това е позитивната част, особено ако бъде овладян контактът.
"Вътрешното Аз" може да има и различни негативни проявления и ефекти, ако не сме овладели връзката с него на "Външното ни Аз". То може често да приема вредна роля като предизвиква ненужни спонтанни реакции. Тяхното зараждане идва от натрупващи и възпроизвеждащи негативизъм наслоявания в периферията му на границата с "Външното Аз" (например, изразяващи психологически комплекси, в резултат от психологични травми, трайно запечатани психологични следи от депресия и стрес, трайни следи от неудовлетвореност от живота си и произтичащо от нея враждебно отношение към заобикалящата среда, натрупвания от повтарящи се аналогични събития с негативно възпримане и обратно въздействие). Периферия, предизвикваща понякога небалансирани неовладени импулси, изразяващи се в наши спонтанни реакции и действия, които почти веднага след извършването им поглеждаме от дистанция и сами не одобряваме, осъждаме и определяме като излишни, вредни за самите нас, импулсивни, „първосигнални“. Такива реакции са резултат от образуване на едно асоциативно цунами, което разрушава, от моментна загуба на необходимата асоциативна връзка между елементи с различен знак на отношение, която да балансира асоциативните потоци и импулси, възприятието и реакцията.
"Вътрешното Аз", в същността си на схема в рамките на общата схема на асоциативната каскада, според постоянните възприятия на човек, който не е преминал Първото ниво на Йога на интегралното съзнание и не е постигнал интегрирано съзнание, се крие във вътрешните пластове на неговото съзнание. „Вътрешното Аз” често направлява задкулисно живота ти. То въздейства на емоциите и поведението, влияе върху емоционалните състояния, които намират изражение във възприятията и действията на „Външното Аз“. „Вътрешното Аз” често може скрито да ти повлияе негативно, като те изкарва извън търпение и самоконтрол, и предизвиква твои реакции и действия, сякаш породени и управлявани от „Външното ти Аз”, но всъщност неоправдани от него и преминали спонтанно и неусетно през неговия контрол. Но „Вътрешното Аз” също така управлява и контролира действията на твоите органи. То знае какво се случва с теб. То знае какво те очаква. То те довежда до болести. То преодолява болестите. То не противодейства на болестите. То усеща настъпващите процеси в организма ти и надвисващи беди. Но то пази тази информация в своите рамки и предели. То не я съобщава веднага на „Външното Аз”. То не я предава автоматично, за да може „Външното Аз” да потърси своевременно решение. В обхвата на покоите и пределите на „Вътрешното Аз” се намира и достъпът, порталът към всички пластове, отделили се някога от "Външното аз" и потънали, потиснати, забравени, спящи – мисли, импулси, познания, потенциал, незапомнени или забравени сънища, потънали идеи, чакащи момента евентуално да бъдат измъкнати нагоре и извадени навън към пределите на "Външното аз". Тук са оформените през годините пластове и сенки, оказващи влияние върху контролиращите функции на "Вътрешното Аз", върху неговите потенциални способности да поддържа и възстановява твоя вътрешен и цялостен баланс. В него и през него ежедневно се вливат, проектират, отпечатват, потъват и отново изплуват отделящи се пластове, аспекти и части от "Външното ти Аз" – това е информация, знания, рефлекси, качества, напластявания по време на целия твой живот. То натрупва опит и управлява действията ти в моменти, когато "Външното Аз" не е способно или не успява своевременно да реагира, когато проявяваш така наречените условни рефлекси. Във "Вътрешното Аз" остава винаги отворен порталът към постоянно натрупващата се и въздействаща върху твоето съзнание информация, определяща последствията в твоя живот, които някои наричат карма, а други – съдба.
Къде се разпростира „Вътрешното Аз”? „Вътрешното Аз” използва невромедиаторите и други субстанции, за да регулира положението при определени обстоятелства. „Вътрешното Аз” използваинформацията и знанието, постоянно придобивани от „Външното Аз”, проекциите навътре на резултатите от „неговия” мисловен процес в допълнение към осъзнаването на сетивните импулси. За разлика от него, „Външното Аз” няма поглед върху действията на „Вътрешното Аз”, то само съзира ефектите от съответните негови действия при някои променени външни обстоятелства или при разпознаване на вътрешни сетивни импулси от реакциите му на някоя вътрешно породена асоциативна верига. „Вътрешното Аз” използва невромедиаторите и субстанциите за регулиране и управление на процесите, така, както се използват инструменти и средства. (Когато пред автомобила ти изскочи човек, ти чак след като премине ситуацията си даваш сметка за внезапно ускорения ти пулс, за подобната на електрически удар адреналинова вълна, преминала в същия миг през тялото ти. А това е само един пример. Или когато спонтанно или в резултат на други асоциации се замислиш по някакъв специфичен въпрос, което е действие на „Външното ти Аз”, и малко след това усещаш реакцията от действията на „Вътрешното ти Аз” – предизвикването на ефекта на емоцията, вълнението, тъгата, свиването в стомаха, тежестта около слабините или бъбреците, ускореното сърцебиене, задъхването и други подобни. Мисловният процес - асоциативният поток е действие на "Външното ти Аз", но той е провокирал намесата на "Вътрешното Аз", предизвикало от своя страна ефектите, които веднъж появили се като нови асоциативни вериги и превърнали се в твои конкретни възприятия, осъзнати от теб като емоции и чувства, са станали вече част от проявленията на „Външното ти Аз”.)
„Външното ти Аз” – това си ти, твоето сегашно будно съзнание, твоите размишления в момента, мислите и действията в будното ти и осъзнато състояние, твоята памет в онзи неин обхват и съдържание, който постоянно е на твое непосредствено разположение, твоята представа за света и познания, с които можеш по всяко време да разполагаш, твоето отношение към средата и хората, които те заобикалят, системните проявления на твоята личност, чиято същност произтича и се определя от поведението ти, възпитанието ти, придобитата ценностна система и морал, образованието, знанията и културата ти, логическата ти мисъл и решения, душевните ти терзания и проявявани емоции. „Външното ти Аз” са твоите  реакции и поведение, твоите способности да извършваш едни или други действия, всичко онова в твоя ум, което във всеки един момент си в състояние да изкараш на показ, да използваш, да оцениш, да обмислиш и да изразиш, твоето усещане за собствената ти идентификация, проявяването на твоето чувство за самосъзнание и идентичност. "Външното ти Аз" е и това твое съзнателно и мисловно състояние, което не е в състояние да контролира действията на твоите органи, не знае какво се случва вътре в организма ти, не знае какво те очаква, какво ти предстои и в кой момент ще се разболееш безвъзвратно или ще се излекуваш спонтанно и чудотворно. „Външното Аз” се опитва да проникне навътре, но не успява. То се опитва да установи контакт с „Вътрешното Аз”, но не може.
„Външното Аз” не може да контролира „Вътрешното Аз”. „Външното Аз” не може да знае това, което знае „Вътрешното Аз”. Не знае в кой момент ще настъпи фатална промяна в собственото тяло. Но „Вътрешното Аз” знае това. „Вътрешното Аз” е в контакт с всеки елемент на тялото, то има достъп до всички процеси, управлява ги, или отказва да управлява някои от тях. В един момент, „Вътрешното Аз” изоставя до такава степен своята работа, че „Външното Аз” започва да усеща и разбира ефекта от лошото функциониране на тялото. „Вътрешното Аз” изоставя работата си по поддържането на баланса. Но „Външното Аз” не може да го контролира.
„Вътрешното Аз” знае че „Външното Аз” трябва да се грижи за физическото тяло с някои елементарни действия – упражнения и правилен начин на живот. Когато „Външното Аз” има грижата за това, когато ежедневният му съзнателен процес програмира по такъв начин собствения живот, че да е в приблизителна хармония, да има необходимото движение, да е в съответствие с определени природни дадености и изисквания, тогава „Външното Аз” ще е в по-добър контакт с „Вътрешното Аз”. А „Вътрешното Аз”, от своя страна, възприемащо това положение, което удовлетворява определени негови изисквания, ще е доволно и ще полага необходимите допълнителни усилия за постоянното възстановяване и поддържане на баланса. Със своите усилия "Вътрешното Аз" ще се отблагодарява на "Външното Аз" и ще предпазва общото съзнание от физически беди чрез осигуряването на балансиран контрол и управление на вътрешните процеси, както и на умерено и хармонично въздействие върху емоциите и реакциите.
Когато „Външното Аз“ изостави своите задължения, „Вътрешното Аз“ също изоставя своите. Тогава „Външното Аз” става съвсем безпомощно да промени бързо ситуацията. Единственият начин е да започне опит с постепенни бавни стъпки – една стъпка, която да стимулира и предизвика следваща. И така да стигне до момента, в който да започне постепенно да активизира физическото тяло, в очакване „Вътрешното Аз” да засили отново своята функция по възстановяването и поддържането на баланса. Тогава „Външното Аз” може да се доближи отново до онова състояние, в което да заслужи и осигури положителния отговор и действия на „Вътрешното Аз”.
Когато в много случаи неконтролирани емоции имат проявления в моменти, при които активният контрол би трябвало да е на „Външното Аз”, фактически се включват негативни ефекти и прояви, предизвикани от „Вътрешното Аз”. В следващите мигове „Външното Аз” се запитва: „какво става?”, „защо реагирах така?” И си казва: "не беше необходимо", "беше напълно безсмислено и безполезно". Когато „Вътрешното Аз“ е удовлетворено от действията на "Външното Аз", то полага усилия за поддържането на баланса на различни нива, и всякакви реакции, в които би могло да окаже някакъв ефект, биха оставали в хармония с доминиращата същност на „Външното аз” и на общото съзнание, и не биха се получавали неочаквани асоциативни блокажи,  противоречия и завихряния, или взривяващо емоциите асоциативно цунами. По-късно "Външното Аз" ще се извини "задочно" на "Вътрешното Аз", а "Вътрешното Аз" от своя страна ще се извини на "Външното Аз", защото и от двете страни се предизвиква взаимно вреден ефект.
В стремежа си за постигне на връзка с „Вътрешното Аз”, „Външното Аз” започва да полага поетапно усилия и да преминава през различните моменти и фази на Първия етап на връзката.
В рамките на Първия етап на връзката в усилията си за контакт с „Вътрешното Аз”, „Външното Аз” все още няма да е в състояние да постигне желаното познание и контрол върху него. За тази цел е необходимо изминаването на много по-дълъг път. Но при успешни системни усилия на „Външното Аз”, дори в рамките на Първия етап на връзката, то ще успее да повлияе върху „Вътрешното Аз”, за да започне отново все по-добре и балансирано да извършва своята работа, да изпълнява все по-пълно своите задължения, да осигурява правилния контрол, да не предприема наказателни мерки, да не оказва вредни въздействия, да не го кара да се чувства зле чрез използване на контролиращите си функции върху физическото тяло. Това ще бъде определен вид примирие, след периода на конфронтиране между тях, когато „Вътрешното аз” е започнало да изпраща неприятните сигнали и недвусмислени предупреждения към „Външното аз”. Примирието може да сложи край на един неприятен период, в който връзката е била в много голяма степен блокирана или напълно прекъсната и „Външното Аз” все повече е усещало нейната липса чрез преките си възприятия на отпуснатост, апатия, липса на енергия и жизнени импулси, песимизъм, обезвереност, отказ, нежелание, безжизненост. „Вътрешното Аз” отново активизира своите усилия в поддържането на баланса, хармонията и благополучието на физическото тяло и на общото съзнание.
Първият етап на връзката представлява периодът на усилията ти да възстановиш нормалното си физическо, физиологическо и психологическо състояние и баланс след като поради немарливост и неправилен начин на живот си ги загубил и си усетил негативните ефекти и опасните перспективи от тази загуба. Първият етап на връзката може да се приеме като един от началните периоди на усилия в рамките на развитието в Първото ниво на традиционната и класическата йога, което съответства на Нулевото ниво на Йога на интегралното съзнание.
„Външното Аз” и „Вътрешното Аз” са части от цялото – съзнанието. „Вътрешното Аз” и „Външното Аз” са схеми в схемата, различни нива.Човекът има едно общо съзнание. То би могло да е интегрирано. Но обикновено то е разпокъсано.
Междинната цел на началните стадии на Първото ниво на Йога на интегралното съзнание е обичайното фрагментирано състояние на човешкото съзнание да бъде трансформирано в интегрално съзнание.
На този етап на човешкото и цивилизационното развитие човешкото съзнание все още е в това състояние. Една от големите цели на бъдещите ни поколения ще е свързана с усилия и занимания за постигането на интегралното съзнание. Това ще е следващ етап в развитието на човечеството ина нашата човешка цивилизация. Досега в човешката еволюция в света на нашето измерение това не е постигнато – с всички негативни ефекти и последствия за индивида, обществата и цялата ни наша земна цивилизация.


==============================> <================================================
==============================> <===============================


ВТОРА ЧАСТ

ГЛАВА ШЕСТА

„ВЪОБРАЖАЕМОТО АЗ“, „РЕАЛНОТО АЗ“ И РЕАЛНОТО „АЗ“
„Въображаемото Аз”, „Реалното Аз” и реалното „Аз”

/Нефинализиран текст в процес на обработване/

============================>  <============================

"ВЪОБРАЖАЕМОТО АЗ" И "РЕАЛНОТО АЗ"

/Въображаемото Аз и Реалното Аз - 28. 12. 2018/
„Въображаемото Аз“ и „Реалното Аз“

Осъзнаване на "Въображаемото Аз" и на „Реалното Аз“
Себевъзприятието в сънищата на „Въображаемото Аз“, на „Реалното Аз“ и на „Почти-Реалното Аз“

Тази концепция е изградена на базата на личните ми самонаблюдения и опит, и  излиза далече извън тривиалната идея за така наречените „ясни и осъзнати” сънища, разглеждана от мнозина през последните десетилетия. Тук ще намерите идеи и заключения, каквито няма да откриете другаде в текстове, свързани с темата за сънища, включително за „ясни и осъзнати” сънища.

За възприятието за себе си на „Въображаемото Аз“ са характерни всички различни състояния, които посочих за възприятията по време на сънищата, на дуализъм и многозначност, на приемане на нелогичността и незадаване на въпроси, и други подобни.

Твоето „Въображаемо Аз“ е ролята, в която „се усещаш” по време на „неосъзнат“ сън и начинът, по който „ти” „възприемаш” своето присъствие и действия в съня. Познанието за това ти се явява при припомнянето и визуализирането на сънищата ти. Спомените ти при припомнянето може да съдържат и самото усещане за изживяването и възприемането от позициите на „Въображаемото Аз“ в реално време по време на съня. Възприемането си в позицията на „Въображаемо Аз” можеш да почувстваш и в реално време докато протича самият сън, когато, макар и сънят да е обикновен и да не е „осъзнат”, си достигнал достатъчна степен на връзка с Центъра си на идентичност и с елементи на постоянната си трайна памет, че успяваш в реално време да „усещаш” и „наблюдаваш” процеса на случващото се и да си даваш сметка за протичането и изживяването на сънищната ситуация, разбира се, възприемайки я като единствена реалност.

„Въображаемото Аз“ може да има в различни аспекти и в различна степен характеристики и качества, приближаващи го към възприятието ти на същността на реалното ти „Аз“ и на твоята реална идентичност, както и да се оказва в среда в различни аспекти и в различна степен приличаща си с позната ти от будното ти ежедневие среда и въобще с реалната ти среда, макар и с някои оставащи нелогични елементи. В такава ситуация усещането за възприятието ти в ролята на „Въображаемото Аз“ може значително да се приближи към възприятието ти в едни или в други аспекти на реалното ти „Аз“, макар че няма специален процес на целенасочено самоидентифициране, тъй като сънят не е „осъзнат”. Евентуалните аспекти на частично приближаване към идентичността на реалното ти „Аз” не са разбиране и „осъзнаване” в реално време за някаква прилика с някаква твоя истинска идентичност, а са усещане, за което можеш да си дадеш сметка едва по-късно при припомнянето на съня, защото в реално време ти възприемаш тази ситуация в съня като реална и единствена, и въобще нямаш нито представа нито далечно усещане, че може да имаш и някаква друга реална идентичност. В този смисъл, такива евентуални аспекти на частично приближаване в обикновен „неосъзнат” сън на „Въображаемото Аз” към същността на реалното „Аз” не са резултат на процес на „осъзнато” самоидентифициране, а са спонтанен готов резултат на сънищната ситуация (готово произведение по сценария на Генератора на сънищата).

При такова приближаване на Въображаемото Аз към аспекти от същността на реалното „Аз” и приближаването на въображаемата сънищна ситуация към елементи от будната ти реалност, може да се окажеш както в съвсем непозната и абстрактна среда (с усещането за самия себе си, за което да си дадеш сметка по-късно при припомнянето на съня си), така и в много позната или в съвсем позната среда – в дома си или на твоята улица, без обаче да осъзнаваш, че сънуваш и без да оценяваш нелогичните елементи като неадекватни с будната ти реалност.

Възприятието ти в ролята на „Реалното Аз“ влиза в действие след „осъзнаването”, че се намираш в състояние на сънуване и когато започне процесът на самоидентифициране с реалното ти „Аз“. Усещането за „Въображаемото Аз“ може да се е запазило и в началните моменти след „осъзнаването“, че сънуваш, но то не е било разбиране и „осъзнаване” на някаква прилика с твоя друга – реална идентичност, за каквато до момента не си знаел. С „осъзнаването” – разбирането, че се намираш в сън, евентуално започва процесът на твоето самоидентифициране и постепенно приближаване на „Реалното ти Аз” към същността на реалното ти „Аз“. С „осъзнаването” ти в съня „Въображаемото Аз” се превръща в „Реално Аз“, независимо дали въобще има някакви елементи на самоидентифициране, дали е започнал процес на самоидентифициране и в каква степен той се е развил. В зависимост от обхвата и степента на самоидентификацията ти, „Реалното Аз“ може да получи в различна степен характеристики и качества, приближаващи го към пълната ти идентичност и същност на реалното ти „Аз“.

Така в ролята на „Въображаемото Аз“ може да се оказваш в различни състояния и среди, включително като действащо лице, страничен наблюдател, телесен или безплътен, от по-далече или по-близко, като наблюдател непосредствено съпътстващ действащия герой, или преминавайки последователно от едната роля в другата и обратно.

В ролята на „Реално Аз“ може също да се оказваш в различни състояния с различна степен на самоидентифициране и съответно „осъзнаване” в съня, повече или по-малко приближаващо се към същността на реалното ти „Аз“.

Когато възприятието ти като „Въображаемо Аз“ в голяма степен се приближи към твоето цялостно себеусещане като реалното ти „Аз“ от будния ти живот – с негови  характеристики, спомени и познати елементи от будната ти реалност в мислите и чувствата на „Въображаемото Аз“, и особено ако средата ти е позната от реалното ти будно ежедневие, и близка до домашната и семейната ти среда с явяване на твои близки хора, и без особени нелогични елементи, тогава това възприятие би могло да се нарече и възприятие на „Почти-Реално Аз“. Сънят ти без да е „осъзнат” и без да се е състоял процес на „осъзнато” самоидентифициране съдържа множество елементи на спонтанна самоидентификация, а Генераторът на сънищата ти е подарил ситуация много близка и приличаща на реалната ситуация от твоето обкръжение в будно състояние, включително и с участието на хора, които обичаш и по които тъгуваш. Получил си възприятие на „Почти-Реално Аз“ или си влязъл в роля на твое частично „Реално Аз“ със спонтанно самоидентифициране в определена степен с реалното ти „Аз“, но без да имаш „осъзнаването”, че сънуваш и без оценка за несъответствие с реалността.
Според различните аспекти на възприятията за дуализъм и многозначност в сънищата, „Въображаемото Аз“ може да ти предоставя усещането, че в съня си ти си със собствено физическо тяло в определена обстановка, но често при припомняне разбираш, че сякаш това възприятие се е редувало и съчетавало с други по-абстрактни форми на себеусещане – на моменти тяло със сенситивни възприятия, или тяло без определени физически усещания или стимули, безтелесно участие като изпълнител в действие, когато знаеш, че притежаваш тяло и форма, но не ги виждаш и това не те интересува, или само безтелесно присъствие като страничен наблюдател, съчетаване на посочените варианти в едновременно смесено възприятие или с последователно редуване в различни комбинации, на моменти присъствие в ситуацията само със смислово себевъзприятие, абстрактно като една обща идея или като комплекс от качества, които съчетаваш в себе си и в своето присъствие, или просто себевъзприятие и участие в качеството на абстрактна свързаност с определена ситуация или проблеми. В подобни най-разнообразни форми, „Въображаемото Аз“ се оказва участник в действието или наблюдател отстрани, преминава от едната в другата роля, или представлява смесено възприятие.

Това което ти си спомняш за своите преживявания в сънищата си е като твое въплъщение в ролята на „Въображаемото ти Аз“, което се оказва с различни характеристики и проявления при различните сънища.
 
При „осъзнаване“ в съня със самоидентифициране твоето възприятие постепенно се трансформира и твоите преживявания преминават в ролята вече на „Реално Аз“, в каквото постепенно се трансформира „Въображаемото Аз“.

Реалното ти "Аз" е твоята реална същност и истинска идентичност в реалния физически свят извън сънищата, имайки оптималния възможен контакт с Центъра ти на идентичност и с ресурсите на постоянната ти трайна памет, което в обичайните случаи на неинтегрирано съзнание е характерно за будното състояние. В този смисъл Реалното ти „Аз” изразява „Външното Аз“ на неинтегрираното ти „Аз“.

===========================>  <=============================

ОСЪЗНАВАНЕ НА "ВЪОБРАЖАЕМОТО АЗ"

Осъзнаване на Въображаемото Аз - 22. 11. 2018
Осъзнаване на "Въображаемото Аз"

Има различни варианти, състояния или моменти в процеса на припомнянето. При обичайни случаи - прекъсване на съня и събуждане (междинно или сутрешно), след което отново заспиваш (със или без сънища).

В сутрешния период когато си се събудил вече, но все още си сънен и се разсънваш, визуализираш картини от сънища, пропадайки на моменти в полузабвение на полусънни състояния. След окончателното събуждане, връщайки отново поглед назад и припомняйки си ситуации от сънищата от нощта.

Припомнянето сякаш отваря портал към усещането ти по време на съня. Някакъв пряк коридор. Изведнъж оставаш с усещането и впечатлението, че по време на сънуването на този сън си го възприемал и изживявал в реално време, че в реално време с твоето "Аз" (което усещаш в момента като буден) си възприемал и чувствал това преживяване.

Но как така? Ако сънят ти е бил "неосъзнат", и ти не си бил в него с твоята реална самоличност, осъзнавайки се в твоето реално "Аз" с всички асоциативни връзки към спомени и информация от цялата ти активна памет, която обслужва твоето "Аз" и осигурява представата ти за себе си и за твоя изживян досега живот? Как така се получава това твое усещане на реалното ти "Аз" за възприятието по време на съня в реално време?

Възможно ли е да си го изживявал с твоето "Аз" в реално време и да си имал такова възприятие, и да имаш такова усещане и при припомнянето на съня, щом като сънят ти придобива съществуване за твоето реално "Аз" само ако си го припомниш и едва когато си го припомниш? В какво се състои причината за някакъв дуализъм тук?

Този въпрос дълго време ме занимаваше докато една сутрин размишлявайки стигнах до интересно заключение.

Припомнянето на съня и на самото възприятие явно е възможно защото в мозъка, в паметта и в съзнанието, остават определени "отпечатъци", които будното ти съзнание открива и идентифицира, като при настройката ти за припомняне изплува напред и се активира асоциативна връзка към съответните "отпечатъци".

Това е ясно. Но как при припомнянето освен фактологическата информация за сънуваното в минало време събитие възниква и възприятието ти в момента за изживяване и усещане на ситуацията в съня с твоето "Аз" в реално време, освен самия спомен, че тогава си я усещал по този начин? При положение, че поне в случая на обикновен "неосъзнат" сън няма как да имаш спомен да си се "осъзнавал" като самия себе си в съня си нито изцяло, нито частично?

Спомняш си добре как си изживявал и чувствал ситуацията в съня си от позицията на "някакво" твое "Аз". Сякаш в този миг усещаш пряка връзка, идентичност, сливане, съвпадане по време на припомнянето на съня между възприятието на твоето реално будно "Аз" и възприятията и преживяванията ти в ролята на онова твое "Въображаемо Аз", с което си възприемал, чувствал и разбирал ситуацията и действието по време на съня. При припомнянето на съня, не само си спомняш информация, "виждаш" картини, обстановка, предмети и действие, така както би си спомнял фактите от някакъв филм, но в същото време изпитваш отново и самото усещане в реално време през нощта на сънуването и изживяването на ситуацията - сякаш при припомнянето се пренасяш назад във времето и в този миг отново "виждаш" и изживяваш събитията в съня ти.

За да си припомняш такова усещане, а не само някаква мъглива каша от образи и действия, които сякаш наблюдаваш отстрани, означава, че в самия сън си го изживявал със съответното чувство за "осъзнатост", за което си припомняш. Изживявал си своя сън в реално време с определено "осъзнаване" и "осъзнатост", които са оставили "отпечатъци" и за които впоследствие си припомняш (въпреки, че сънят е от категорията на "неосъзнатите" сънища). По време на сънуването, ти изживяваш всяка ситуация в реално време от позицията на някакво специфично твое "Аз" и имаш възприятието за това изживяване във всеки момент, независимо от това дали по-късно сутринта тези ситуации ще ти се замъглят, или въобще няма да си спомняш за тях. И всяка една ситуация и обстановка твоето специфично "Аз" възприема и изживява като реална и единствена (докато евентуално не се осъзнае, че това е сън и сънува).

***
А когато в съня си си сънувал вторично (сънуване в съня) и си се събудил, още повече възприемаш ситуацията и обстановката като реални, защото знаеш, че си се събудил от сън. За разлика от възприятието ти в обикновен първичен сън, когато можеш да си продължаваш по инерция и въпроси дали ситуацията е реална просто не ти хрумват. Преди това във вторичния сън (сън в съня), в който си бил и от който сега сънуваш, че си се събудил (както и в обичайния първичен "неосъзнат" сън), просто си приемал случващото се като реално без да се замисляш по този въпрос и без да изпиташ необходимостта да си задаваш въпроси дали това е така. Но след като в съня си си се събудил от вторичен сън, усещането за реалност е по-силно и вече поне за определен момент или кратък период придобива присъствие в първичния ти сън като "осъзнато" от твоето специфично "Аз".

Това положение не променя обстоятелството, че сънят принципно придобива съществуване за твоето реално "Аз" само след като си го припомниш. Няма как да е по друг начин. Ако твоето будно "Аз" не помни и не знае за определен сън, той няма как да съществува за теб (освен ако вече не си постигнал способността да интегрираш съзнанието си, напредвайки в Йога на интегралното съзнание).

Но същото положение напомня съвсем ясно, че възприятието ти за сънищата ти не се осъществява само постфактум чрез припомнянето, а и в реално време. И че се образува своеобразна връзка между припомнянето след събуждане и изживяването в реално време.

Очевидно е, че процесите, изразяващи се в съновидения, протичат в реално време и сънищата присъстват в съзнанието в реално време. (Като използвам понятие "сън", имам предвид сънувана самостоятелна ситуация или поредица сънища /самостоятелни ситуации или отделни моменти от една или от различни ситуации/ между две междинни събуждания или прекъсвания, или просто една от ситуациите, припомнени и визуализирани от дадена нощ.) Ако след събуждане не си спомниш за този сън, независимо дали в реално време съзнанието ти го е възприемало, резултатът ще бъде, че той все едно не е съществувал и ти няма как да знаеш, че такъв сън е протекъл в съзнанието ти в определен момент. Дори ако само останеш със знанието, че е имало сън, който си изживял, без да си спомняш ситуация и подробности, това също си е вид припомняне. Евентуално, може някога да получиш проблясъци и да си припомниш нещо (което е малко вероятно, ако ти не си си припомнил съня след събуждането). Тогава, от една страна може с припомнянето да получиш (автоматично, априори, аксиоматично) и "знанието - усещането", че това е било сън и това ти е спомен за сън, а може и да нямаш представа, какво представляват тези появили се в съзнанието ти образи.

***
В случая интересна е ситуацията, когато имаш нормално припомняне за съня след събуждане заедно с усещането за неговото сънуване в реално време. Ако приемем, че сънят ти е бил неосъзнат и че ти не си се осъзнавал с твоето реално "Аз" по време на съня, от една страна, и че сънят придобива съществуване за реалното ти "Аз" едва след като си го припомниш, от друга страна, възниква въпросът как се получава това твое възприятие при припомнянето му за неговото изживяване в реално време. Нали това не си бил "Ти" по време на сънуването. Протичали са някакви съновидения, но ти не си се осъзнавал в тях с твоето същинско "Аз". Може би съзнанието ти е изживявало по някакъв начин съновидението в реално време, но след като не си се осъзнал и това не е бил осъзнат сън, това изживяване в реално време няма как да е такова, че припомняйки си съня, твоето реално "Аз" изведнъж да почувства това преживяване на съня в реално време... Как може да се обясни такова противоречие?

Според представата и възможното определение за "осъзнат сън", в различна степен ти "се осъзнаваш" в него с реалната си самоличност и с достъп до активната си памет, като от степента на "осъзнаването" зависи доколко ще е пълно възприятието ти в съня за собственото ти "Аз", доколко ще успееш да установиш асоциативна връзка с паметта си и доколко би могъл да направиш паралел между действията си в съня и своя реален живот (в случай, че успееш да се задържиш в това твое състояние, евентуално и да контролираш ситуацията).

Но ако става въпрос все пак за сънища, които не са "осъзнати"? Ако говорим за сънищата, които не са в категорията на "осъзнатите"? Ако разглеждаме усещането си за своите възприятия в реално време за ситуация по време на т. нар. "неосъзнати" сънища (каквито са повечето сънища на хората, включително и на начинаещите в практиката на овладяване на сънищата)? За да има такова възприятие за изживяване в реално време, което ние с нашето реално "Аз" да си припомняме, значи в реално време ситуацията е била възприемана с някакъв вид "осъзнаване", самото й възприемане представлява определеното й "осъзнаване", за което остава "отпечатъкът", който ние впоследствие намираме и идентифицираме с нашето реално "Аз" с припомнянето на съня и на възприятието ни за нашето позициониране в него в реално време.

И докато обмислях този дуализъм и си припомнях различни подобни ситуации,  изведнъж проумях, че има определена неточност при определянето на сънищата като обикновени ("неосъзнати") и "осъзнати", че в определението за "осъзнати и контролирани" сънища има определена неизясненост по отношение на понятието за "осъзнатост".

Обръщайки поглед назад към множество случаи когато при припомнянето сутрин или денем на сънища съм имал автоматично усещането за тяхното изживяване в реално време през нощта, изведнъж си дадох сметка, че не се сещам за множество добре припомнени сънища, в които да не съм имал определена осъзнатост за себе си и да не съм се чувствал и възприемал като "Аз", независимо дали съм бил действащо лице, наблюдател на някакво действие или нещо смесено. (Освен в по-редките случаи,  когато единствен резултат от припомнянето е объркана смесица от прескачащи се мигове и неопределими възприятия.) Не е било реалното ми "Аз" и не съм имал съответния за реалната самоидентификация активен, достатъчен и постоянен достъп до активната си "будна" памет, не е имало необходимия за това неограничен асоциативен поток. Но винаги е имало определена специфична осъзнатост и възприятие в реално време, винаги сънищата са били в определен смисъл "осъзнати" за собственото "Аз", макар и не с осъзнатостта ми на реалното ми "Аз" и на реалния ми живот. Винаги е имало осъзнаване от позицията на един въображаем герой, който не се е учудвал на странностите и не си е задавал въпроси, на едно мое въображаемо "Аз" и личностно възприятие в момента на сънуването, с някакъв частичен асоциативен достъп до определени елементи на паметта, елементи от океана на съзнанието, избрани от Генератора на сънищата и оформящи същността на това мое "Въображаемо Аз", с което съм се възприемал и чувствал като "себе си", чрез което съм осъзнавал този сън - обичайно различаващо се при всеки следващ сън, който не е свързан с предишния, по проявлението на своите качества и специфични черти,  макар и с общи основни характеристики на моето лично сънищно "Въображаемо Аз".

Това е едно въображаемо "Аз", което в същността му и в дълбочина е с определени доминиращи качества, характерно за преживяванията по време на сънищата, с което в повечето случаи си усещал себе си, макар и във всеки сън възприятието ти за това въображаемо "Аз" да е с различна комбинация и съотношение на проявление на тези качества и всяка специфична сънищна ситуация да ти създава повече или по-малко различаващи се впечатления и възприятия за това "Въображаемо Аз". Негова основна характеристика е, че не се учудва на странностите, не задава въпроси и не се опитва да се задълбочи в своята същност и в заобикалящата сънищна "реалност". Осъзнаването е от позицията на това сънищно "Аз", което в повечето случаи наблюдава и не търси отговори, и като цяло има пасивен характер.

Обикновено тази "осъзнатост" е своеобразно пасивна, тя не поставя активно въпроси свързани с твоя реален живот, не се учудва и не пита за различни нелогични ситуации и странни нелогични действия, не й правят впечатление противоречия със законите на природата, тя има своя същност и представа за реалността, която удовлетворява напълно всичко случващо се в съня.
 
Ти осъзнаваш своето "Аз" - ти се осъзнаваш и възприемаш като себе си, но това не е реалното ти "Аз". Дошъл си от някъде, оказал си се в определена ситуация, не се замисляш за миналото си, не си спомняш досегашния си живот (или имаш общо възприятие за някакво въображаемо смътно минало, за чиито подробности просто не ти идва наум да се замислиш, а това общо възприятие може да се базира и на смесица с някои елементи от досегашния ти реален живот или на някакво далечно абстрактно усещане от същността на реалното ти минало) и не си задаваш въпроси за всичко това, просто присъстваш, действаш, изживяваш определената ситуация, осъзнат си като самия себе си с твоето въображаемо сънищно "Аз".

Във всеки сън имаш едно присъщо, в дълбочината си характерно за теб и сънищата ти, усещане за себе си, състоящо се от типични и често повтарящи се компоненти, различията в което сякаш произтичат от ситуацията, съотнасят се към нея и от нея се определят.

Няма и как да е иначе, защото тази твоя въображаема самоличност, присъща на съответeн сън и в един или друг аспект на повърхността си различаваща се при всеки следващ сън, няма контакт с активната ти памет и информацията от твоя живот и "външната" ти реалност. Дори когато в съня ти има събития, свързани с твои близки, родители, приятели, познати, свързани с твои спомени и с отделни елементи от твоя живот и твоята среда /каквито са множество от сънищата ни/, положението не се променя - ти  пак пребиваваш в своя сън със своята "осъзнатост" на "Въображаемо Аз", с частичен достъп към активната ти памет, като твоето "Въображаемо Аз" изживява странни комбинации от елементи, имащи общо с реалния ти живот. Както при всеки сън, определян като "неосъзнат", ти не разбираш и не знаеш, че сънуваш и че това е въображаема реалност в сън. Но всички характеристики на "осъзнатост" на съня в качеството на "Въображаемо Аз" си остават.

Преживяваш тази ситуация в съня, смесена с елементи от реалния ти живот, с твои чувства и отношение, в повечето случаи съответстващи на реалното ти "Аз" (понякога смесени с усещане на страх или други чувства, или характеристики и качества, които в реалния си живот не мислиш, че притежаваш и проявяваш), и за теб априори всичко това е реално, нормално и единствено. В такова отношение не изпитваш никакво съмнение, не усещаш никаква необходимост или импулс да си задаваш въпроси дали това е така, дали това е реалност. (Обратното би довело до промяна в състоянието ти и преминаване в "осъзнат" сън с всички по-нататъшни възможности за развитието му.)

Дори усещането ти за "осъзнатостта" ти в качеството на това твое „Въображаемо Аз“ би могло да е от много по-висока степен отколкото едно твое възприятие на "осъзнатост" като самия себе си, когато внезапно разбереш, че сънуваш и че преживяваш ситуация в съня, но степента ти на осъзнаване не е висока, а достъпът ти до активната ти памет е частичен и ограничен - и въпреки, че знаеш че сънуваш и че това е сън, все пак да имаш само частично възприятие на собственото ти реално "Аз".

И едва ако в определен момент твоето "Въображаемо Аз" се запита за странността на някое нелогично обстоятелство и изведнъж осъзнае, че това не е реалност, а сън (т.е. започне да размишлява за същността на околната обстановка и за реалността) , тогава може да се случи трансформиране от "осъзнатостта" на "Въображаемото  Аз" в "осъзнатост" на съня в реалното ти "Аз". Тук вече стигаме до всичко онова, което споменах за "осъзнатите" сънища. Можеш да постигнеш различни степени на пълнота и цялостност на осъзнатостта си в съня в качеството на реалното ти "Аз".

И така, поради факта, че повечето сънища (освен някои крайно объркани конфузни преливащи неясни сънищни състояния с неясни пластове) са осъзнати, макар и в състояние на "Въображаемо Аз", и в тази осъзнатост се изживяват в реално време, те оставят съответните "отпечатъци" в паметта ти, твоето съзнание е възприемало в реално време именно това изживяване, макар и да го е регистрирало в състояние наблюдавайки се в ролята на "Въображаемо Аз", и ние когато си припомняме сънищата правим връзки с тези "отпечатъци" и с тези усещания. Припомняме си и в този миг се "идентифицираме и сливаме" със сънуването си и сънищата си в реално време, които стават факт и придобиват съществуване за нашето будно съзнание едва когато и след като си припомним за тях. Макар че сме ги възприемали и усещали в реално време по време на съня, което възприятие също си припомняме и сякаш изживяваме отново!

"Въображаемото Аз" се проявява чрез едни или други доминиращи характеристики, или техни комбинации в различни съотношения, произтичащи от реалното ти "Аз". Твои характерни черти и качества на личността ти в реалността се проявяват частично чрез "Въображаемото ти Аз" в един или друг случай на ситуации в сънищата ти. Както сънищата в много случаи се състоят от елементи и обстоятелства, и с участие на хора от обкръжението ти в реалния ти живот, така и "Въображаемото Аз" се проявява с една или друга доминираща характеристика, свързана с конкретни аспекти, обстоятелства и случаи от реалния ти живот. До такава степен ситуацията в съня ти може да прилича на обстоятелства в реалния ти живот, а "Въображаемото Аз" да носи характеристики на реалното ти "Аз", че в съня си да възприемаш всичко около теб като част от будната ти реалност. И доколкото сънищата най-често се състоят от отделни ситуации без връзка помежду им, при всяка нова ситуация всичко сякаш започва от начало, и когато тя много прилича на обстоятелства от ежедневието ти (с твои проблеми, окръжаващи хора, близки, възприятие, че си в дома си и пр.), няма как да отличиш съня от реалността си (ситуацията може да не продължава толкова дълго или да се видоизмени дотам, че да се появят странности и нови елементи, от които да се наруши възприятието ти за прилика с реалното).

От една страна, до голяма степен действията ти продължават автоматично, като предначертани от Генератора на сънищата, без да изпитваш необходимостта да си задаваш въпроси или може едновременно да имаш възприятие как действията се случват докато ти просто наблюдаваш тяхното появяване и развитие, а от друга страна, ти усещаш приликата на ситуацията с обстоятелства от живота ти в будната ти реалност, което укрепва липсата на необходимост да си задаваш въпроси и представата ти, че се намираш в будната ти реалност. Такова участие на елементи от реалния ти живот и близост с обстоятелствата в будната ти реалност води до там, че много по-трудно може да усетиш някакъв мотив, причина или тласък да ти дойде наум да се замислиш, че всичко около теб е само сън и ти в този момент сънуваш. Но ако това е "неосъзнат" сън и асоциативната ти връзка с будната ти памет е прекъсната, как може да имаш представа за живота си в будната реалност, за да можеш да усещаш приликата и паралела с това, което ти се случва (в съня) и да го възприемаш като продължение и част от живота ти в будната ти реалност? За да може да усещаш такава аналогия изглежда някакви мостове към паметта ти продължават да са отворени, поне дотолкова, че да възприемаш случващото се в съня ти като достатъчно познато, за да ти се струва част от нормалния ти ежедневен живот и в още по-голяма степен, отколкото при някоя странна и невъзможна ситуация и действия, да не се чувстваш провокиран към забелязване на странности, задаване на въпроси и "осъзнаване", че сънуваш.

Има едно доминиращо действие в тази ситуация. Вниманието ти е насочено към него. Не си задаваш въпроси за това какво е било преди малко. Няма защо да ги задаваш - имаш общо възприятие за твое минало, без да имаш нужда да вникваш в подробности, а това общо възприятие за минало на "Въображаемото ти Аз" се базира на неговите характеристики, копирани и извлечени от реалното ти "Аз". Усещаш миналото си като запълнено, с едни или други проявяващи се аспекти, с отделни елементи и проблясъци от твоето реално минало, може би частични и разбъркани във възприятията на "Въображаемото ти Аз". Но като цяло, това е общо усещане, към което не се насочва вниманието му. То е фокусирано върху действието в ситуацията. Тя свършва. Започва нова и така всичко сякаш се рестартира. Генераторът на сънищата много хитро успява да те измами по време на сън да си мислиш, че изживяваш ситуация в реалния си живот. Всъщност, не става въпрос за измама. Просто когато си припомняш сънищата и си спомняш и твоето усещане и впечатления докато си сънувал в реално време се удивяваш разбирайки, че ситуацията "ти е изглеждала" реална и "си мислел", че тя е част от ежедневието ти. "Въображаемото ти Аз" се оказва в съня много близко с реалното ти "Аз", макар в него да се проявяват само едни или други доминиращи характеристики на реалното "Аз" и това да е свързано само с едни или други обстоятелства и елементи от реалния ти живот. Замисляйки се за "осъзнаването" си и възприятието си за себе си по време на съня като "Въображаемо Аз", за конкретния момент и ситуация, не намирам особени разлики с евентуални подобни възприятия на реалното си "Аз". "Осъзнаването" ти в качеството на "Въображаемо Аз" може да се оказва много близо до "осъзнаване" в съня на реалното ти "Аз" (макар че това все пак не са същински "осъзнати" сънища, в които разбираш, че си реалният "Аз" и че сънуваш). Частичността на проявяващите се характеристики и ограничеността на ситуациите и тяхната автономност при подобни сънища с голяма прилика с ежедневието ти определя различията между "осъзнаването" като "Въображаемо Аз" и будното ти осъзнаване и съзнателност. Все пак, в ситуацията винаги може да се проявят странни елементи, нелогични неща, хиперболизиране на твои способности и възможности, но ти ги възприемаш като нормални, като част от останалата реалност, не ти правят впечатление. Общото ти впечатление за част от реалността ти, за обичайност и нормалност, е толкова силно, а възприятието за себе си на "Въображаемото ти Аз" е толкова близко до възприятието на реалното ти "Аз", че всякакви странности, нелогичности или хиперболизации остават на заден план като пасивни елементи, които не задействат механизма за съмнение и поставяне на въпроси. Те не са неприемливи и не ти правят впечатление като ненормални. Или пък в конкретния момент ги наблюдаваш и приемаш като проявление на някаква промяна на природните закони или нещо, което като възможности винаги е съществувало, но ти не си знаел в реалността си за това, никой не е знаел, но то е факт.

При аналогия по отношение на "осъзнатия" сън, разликата между будното ти осъзнаване и осъзнатост и "осъзнатостта" на реалното ти "Аз" в "осъзнат" сън, се определя от съответната постигната степен на "осъзнатост", от степента на отваряне на пряка асоциативна връзка с паметта на будното съзнание, и подобно на сравнението с "осъзнатостта" на "Въображаемото Аз", от проявлението на доминиращи и второстепенни характеристики и качества на личността ти (на реалното ти "Аз"), но тези проявления в по-малка степен ще имат спонтанен произход и ще зависят от реализираното в дадена ситуация "Въображаемо Аз" и от сценария на Генератора на сънищата ти, а ще са по-стабилни и ще се определят и произтичат от степента на "осъзнатост" и от постигнатото качество на асоциативната връзка с будната ти памет, а ситуациите в "осъзнатия" ти сън може да са всякакви, и най-невероятните и най-невъзможните, като в случая не е необходимо да има прилика с будната ти реалност, както при обикновените сънища, наподобяващи реалния ти живот.

=========================;  ;=============================

ВЪЗПРИЯТИЕТО ОТ "ВЪОБРАЖАЕМОТО АЗ" ЗА СЪНУВАНЕ В РЕАЛНО ВРЕМЕ

/Възприятието от Въобр-то Аз 2018-19-2020 14. 4. 20/
               
                Посвещавам усилията си в този труд
                на моята майка, която търпеливо
                ме изчакваше,
                докато аз вманиачен се главоблъсках
                в тази проблематика,
                дори когато не се чувстваше добре.

Възприятието от „Въображаемото Аз“ за сънуване в реално време „Въображаемо Аз”; Сънуване в реално време

Своевременното припомняне сутрин на „пресен“ сън сякаш отваря портал към автентичното ти възприятие по време на съня. Някакъв пряк коридор. Изведнъж си припомняш усещането как по време на сънуването на този сън си го възприемал и изживявал в реално време, как сякаш с твоето собствено реално "Аз", което усещаш в момента като буден, си преживявал и чувствал в реално време случващите се в съня събития.

1. Но как така? Ако сънят ти е бил "неосъзнат" и ти не си бил в него осъзнавайки се в състояние на реално „Аз” или поне „осъзнавайки” се в ролята на твое „Реално Аз", близко до реалната ти самоличност, с действащи асоциативни връзки към спомени и информация от активната ти постоянна трайна  памет, която обслужва твоето реално "Аз", осигурява приемствеността в твоето съзнание, възприятието ти за твоето самосъзнание и неговото осъществяване, включително и представата ти за себе си и за своя изживян досега живот?

2. Как така се получава това твое усещане, разбиране и спомен на реалното ти "Аз" за възприятието в съня в реално време на „Въображаемото ти Аз” – когато нито твоето реално „Аз“ е било активно докато ти си спял, нито сънят ти е бил „осъзнат“ и ти не си бил самоидентифициран като „Реално Аз“, нито пък, както би могло да се предположи,  процесите в съня ти не би следвало да са били свързани с активни асоциативни връзки с ресурсите на паметта ти, каквито са характерни за будното ти осъзнато състояние.

3. Ако в будно състояние твоето самосъзнание и постоянно себевъзприятие и възпроизвеждане на твоята осъзнатост се базират на определена основна структура или схема от установени и стабилизирани асоциативни връзки, представляващи своеобразен Център и база на идентичността ти, не би ли следвало те да са характерни и активни само за будното състояние и осъзнатост, а да се изключват и да почиват когато си в състояние на сън, както се изключва твоето будно съзнание?

4. И всичко това не би ли следвало да означава, че процесите в съня ти не би трябвало да са в обсега на проявленията на твоето будно самосъзнание (и да имат преки пътища за контакт с него, освен чрез оставяне в паметта на „следи-отпечатъци” и припомняне впоследствие), че не би могло да са в контакт с реалното ти „Аз“ (в реално време, което в този момент се е изключило докато ти спиш), както и, че ти в момента не би могло и не би следвало в „неосъзнатия” си сън като „Въображаемо Аз” да имаш „осъзнатостта” и да „осъзнаваш”, възприемаш и усещаш в реално време случващото се, както това би могло да става поне в известна степен когато си в „осъзнат” сън в качеството си на „Реално Аз“?

Въпросът е не как впоследствие се получава споменът на реалното „Аз” за това усещане за възприемането на съня в реално време, а как се осъществява самото възприятие и възприемането на усещане в реално време на „Въображаемото Аз” на процеса на сънуване и на изживяването на сънищната ситуация, което би предполагало своеобразно „осмисляне” и „осъзнаване” на този процес, за да се получава в момента и съответно усещане за възприемане и възприятие за него, независимо на какво ниво или в какви дълбини на Океана на елементите на съзнанието ти.

5. Разбираемо е, че „Въображаемото Аз” би било в състояние да усеща, че възприема в реално време и да „осмисля” случващи се в момента събития – в сънищната ситуация, която то, разбира се, възприема като единствено реална. Възприятието на „Въображаемото Аз” е за него си в реално време в процеса на развитие на сънищната ситуация, така както то „вижда”, „чувства”, „действа” и „мисли” по време на съня. Но защо това възприятие не се „капсулира” в самия сън и в „следите-отпечатъци”, оставащи от него? Защо то не става реалност за будното ти съзнание едва след като си припомниш впоследствие съня само във вид на припомненото, доколкото е възможно, хронологично развитие на сънищните събития?

6. Защо при припомнянето ти си спомняш, че още по време на протичането на самия сън, независимо от това дали впоследствие ти си щял да си го припомниш или не, в реално време твоето „Аз” (с усещане за него сякаш като израз на цялостната ти същност, извън ограничените прояви на „Въображаемото ти Аз”) е възприемало неговото осъществяване и протичане?

 7. Когато си припомняш сънища и си спомняш също за своето възприятие и усещане по време на съня в реално време за самия процес на сънуването, хода и развитието на сънищните събития, хода на времето в сънищната ти ситуация, си даваш сметка,  че това възприятие и усещане в реално време в съня ти е било нещо повече от възприемане на променящите се сънищни събития от „Въображаемото Аз”, в ролята на което ги изживяваш.

8. Когато няколко пъти си си припомнил това усещане в реално време, впоследствие по време на подобен сън възприятието става още по-осезателно.

9. Споменът ти (при някои от сънищата ти) за възприятието за сънуване в реално време сякаш те пренася към това твое усещане по време на съня ти и се свързва с някаква друга част на твоето „Аз”, която също е възприемала съня в реално време. Споменът ти те кара да си дадеш сметка как си се чувствал докато си сънувал, и че освен всички възприятия на „Въображаемото ти Аз”, свързани с развитието на сънищните събития, които то е възприемало като реални и продължение на будната ти реалност, си имал усещането за тяхното протичане и с някаква форма или част на твоето реално „Аз” (което би следвало да е било изключило в съня ти, трансформирало се във „Въображаемото Аз”), възприемал си протичането на съня в реално време същевременно и със себеусещане и чувство за присъствие, характерни за реалното ти „Аз”, за будното ти съзнание.

10. Всъщност, самото възприятие в реално време на „Въображаемото Аз” излиза извън характеристиките за присъщото на едно „Въображаемо Аз” в „неосъзнат” сън и сякаш се смесва с възприятие на твоето общо съзнание, на твоя същност, излизаща извън границите на съня и сънищната ситуация, твоя същност, произтичаща от твоето реално „Аз”.

11. С кой аспект на твоето „Аз“ си го изживявал в реално време щом като сънят ти е бил „неосъзнат“ – ти не си разбрал, и не си разбирал, че сънуваш, възприемал си случващото се като  реалност, не си осъзнавал и не си си спомнял кой си ти в будната си реалност, възприемал си случващото се в голяма степен или съвсем автоматично, много често като страничен наблюдател, възприемал си го „неосъзнато” от гледна точка на твоето будно съзнание и будна осъзнатост, възприемал си го автоматично като даденост, без да се чудиш и да си задаваш въпроси, често, в известен смисъл, ти си преминавал пасивно през ситуацията или тя е преминавала неосезаемо през тебе или покрай тебе, възприемал си (в много случаи, а понякога и в повечето) пасивно като нещо естествено хаотичното натрупване на елементи, двойствени значения на едни или други събития, неприсъщо смесване на едни елементи или събития със значението на други несвързани събития, често в абсурдни и непонятни съчетания, не е имало активна двустранна връзка с реалната ти идентичност (която би следвало да е недостъпна докато си в „неосъзнатото” състояние на „неосъзнат” сън, не е било активно будното ти съзнание, с което осъзнаваш случването на събитията, не е било активно докато си сънувал твоето самосъзнание в неговата будна форма, съответстващо на твоето реално „Аз“?

Всъщност, въпросът е следният: ако приемаме всеки обикновен сън, в който ти не разбираш, че сънуваш, не притежаваш истинското си възприятие за себе си от будната реалност, и не присъства твоята реална идентичност на будното ти съзнание като „неосъзнат”, и ако приемаме, че при всеки „неосъзнат” сън не е присъствало твоето съзнание такова, каквото ти го имаш в будно състояние (а представата ни за съзнание е съзнанието ти когато си буден и осъзнат), т.е. в „неосъзнатия” ти сън не е функционирало твоето „будно, нормално, ежедневно, пълноценно” съзнание, и ако приемаме, че сънищата ти придобиват реалност и съществуване за твоето будно съзнание едва след като бъдат припомнени (визуализирани) в будно състояние и интегрирани (асоциативно свързани и стабилизирани – независимо в каква степен и с каква трайност) в твоята постоянна трайна памет, тогава как, по какъв начин, на каква основа можем да приемаме, че ти си възприемал в реално време, изживявал и дори „разбирал” нещо в някаква сънищна ситуация.

12. Как би било възможно докато си изживявал своята сънищна ситуация в реално време, но "неосъзнато" (без включено съзнание - т.е. обичайното ти будно съзнание) да си имал съответно възприятие в реално време с някакво общо неопределено проявление на твоето реално "Аз", като се има предвид, че в различни състояния се явяват като активни различни форми и аспекти на проявление на твоето общо съзнание, и че неговите проявления в сънищата в този момент са различни  и очевидно не съвпадат по време с  неговите проявления в будно осъзнато състояние, като така (бидейки различни форми на проявление трансформиращи се една в друга и последователно следващи и измествайки се) и на пръв поглед става ясно, че не би следвало да имат пряка връзка  (не би следвало да имат каквато и да е пряка свързаност в реално време) ?

13. Възможно ли е когато си вече буден и осъзнат с обичайната си будна осъзнатост да получаваш единствено спомен от възприятието за преживяванията, случили се в друго време и в другото „неосъзнато“ състояние в съня като „Въображаемо Аз” и при самото припомняне на съня си да получаваш такова усещане, което погрешно да асоциираш и интерпретираш – че си възприемал преживяването на съня си също и в реално време с някаква твоя същност излизаща извън рамките и характеристиките на конкретната форма и степен в съответния сън на „Въображаемото ти Аз”? А всъщност да не съществува такова нещо като „по-широко” възприемане и усещане на процеса на сънуването в реално време от едно, сякаш наблюдаващо отстрани твое всеобхватно „Аз”, излизащо извън конкретното ти участие в съня като „Въображаемо Аз”?  Или всъщност да не съществува дори и такова нещо като възприемане в реално време, усещане и „осмисляне“ на развитието на сънищната ситуация дори и от твоето „Въображаемо Аз”? Нали всъщност сънят ти придобива съществуване за твоето реално "Аз" само ако си го припомниш и едва когато си го припомниш? Ако не си го припомниш, той никога няма да придобие реалност и съществуване, ти никога няма да разбереш и да знаеш, че го е имало, че е съществувал, че някакви събития са протекли в него. А ако това не е възможно и ако има такова реално възприятие, а не погрешно интерпретиране на спомените (в което собствената ти практика и многократно повтарящите се състояния могат най-добре да те убедят), и ако не е било твоето реално "Аз" да има това усещане и възприятие за сънуването в реално време, тогава кое е било проявлението на твоето съзнание, което е "регистрирало", "осмислило" и почувствало това възприятие и как си могъл да имаш усещането за възприемане в реално време на сънуването сякаш със самия себе си, такъв, какъвто си, сякаш с някаква абстрактна сърцевина на твоята идентичност?

14. Самото това възприятие за сънуването в реално време, когато го имаш и изпитваш по време на самия ти сън, не е същото като спомените при припомнянето и визуализирането на сънищата за същото това усещане когато си сънувал. По някакъв начин ти усещаш в момента на припомнянето това възприятие такова каквото е било в реално време и усещането си при протичането на процеса и развитието на сънищната ситуация в различните моменти на самото сънуване. И за това си даваш сметка както при припомнянето на сънищата си сутрин, както при припомнянето след междинно събуждане през нощта непосредствено след съня на това което току-що си преживял и видял, така и с някаква част на твоето „Аз“ в самия процес на протичане на сънищата в реално време.

15. Сякаш без да участва пряко, без да се намесва, в изключено състояние, твоето реално „Аз” е наблюдавало отстрани и от далече хода на времето и протичането на събитията в сънищната ситуация.

16. „Въображаемото ти Аз”, макар и оставащо в „неосъзнат” сън и не разбирайки, че в момента сънуваш, приемайки сътуацията като единствена реалност, възприема самото протичането на събитията в реално време и с нещо повече от себеусещането си, характерно за неговата собствена ограничена „идентичност”, възприема протичането на сънищната ситуация със себеусещане (без осъзнаването на този факт), характерно за реалната ти идентичност, произтичащо или свързано с реалното ти „Аз”.

17. Ако сънищата ти са били "неосъзнати" значи формата на съзнание на твоето реално "Аз" се е изключила, почива си, Асоциативната каскада на будното състояние се е трансформирала в Асоциативна каскада на сънищата, съвсем други ситуации, възприятия, логика и антилогика, последователност, "прескачане" и разхвърляност на елементите, странни съчетания и аналогии, реалното ти "Аз" почива, изключило се е в този момент. Всичко в сънищата ти ще придобие реалност и ще се интегрира и запомни за реалното ти "Аз" само ако си го припомниш в будно състояние. И все пак, по време на самия сън ти имаш възприятието за случването на събитията, за твоето изживяване в тях, за развитието, за хода на някакво време там, "осъзнаваш" всичко с някаква форма на твое съзнание, в много случаи тази форма, твоят характер и мисли в съня имат общо с различни аспекти на реалното ти "Аз", проявяват подобни или аналогични черти и характеристики.

18. Не би ли трябвало щом реалното ти "Аз" се е изключило да си потънал в някакъв свят и ситуация на безвремие, без усещане за самия себе си (което да е близко до възприятия на реалното ти "Аз"), без "осъзнато" възприятие за процесите на събитията около теб, свят на автоматизъм, хаос и неосъзнатост, от който дори да нямаш и спомен впоследствие за възприятия в реално време, а всякакви спомени от сънищата да са едно откриване на отделни разхвърляни парчета от водовъртежа на елементи в една несъзнателна хаотична ситуация?

19. Как е възможно да се случва такова възприемане и възприятие в реално време? С кое съзнание щом като реалното ти "Аз" си почива и се е изключило? Не се осъществява Асоциативна каскада на будното състояние. Нима изразът на твоето реално съзнание и самосъзнание не е само тя?

20. И нали сънищата съществуват само ако си ги припомниш когато се събудиш и свържеш тези спомени със своята реална идентичност, с активната си в будно състояние логично подредена и структурирана мрежа на постоянната си трайна памет, с пълноценна функция в будно състояние на "Центъра си на идентичност", и ако с будната си осъзнатост в постоянната си трайна памет осъзнато интегрираш тези свои спомени от сънищните ситуации?

21. Как така може да се получава възприятието ти за сънуването в реално време, всъщност – не само възприятието, усещането на "Въображаемото Аз" за изживяването на сънищната ситуация в реално време, но в редица случи – много повече от него, възприятие, сякаш излизащо и извън него? С чия идентичност възприемаш това? Как го възприемаш, щом като си в "неосъзнат" сън, с усещането на някакво "Въображаемо Аз", без достатъчна връзка в този момент на "неосъзнат" сън с твоята памет и с идентичността на твоето реално "Аз", без връзка със състоянието на твоята будна осъзнатост (по време на която можеш да осмисляш, разбираш, анализираш и осъзнаваш), още повече, че твоето "Въображаемо Аз" би могло да е много, много отдалечено от възприятията на реалното ти "Аз".

22. Спомените ти за усещането от възприемането на съня в реално време ти припомнят (и ти "доказват"), че си възприемал съня пряко в реално време докато самият той е протичал. И сякаш докато си сънувал в реално време "Въображаемото ти Аз" или поне неговите възприятия пряко са се свързвали с реалното ти „Аз“ и са се прехвърляли към него.

23. Поне в случай на обикновен "неосъзнат" сън с абстрактно „Въображаемо Аз“, далечно от някакви аспекти, особености или характеристики на реалното ти „Аз“ и на неговото обкръжение в будната реалност (както съответно и далечно от „Реално Аз“), не би трябвало да има такъв сънищен процес, който да води до оставяне на следи и съответно на спомени за твое възприятие и "осъзнаване" по време на съня като самия себе си (т.е. възприятие близко до някакво абстрактно универсално твое себеусещане, характерно за теб, независимо дали си буден или спиш и сънуваш)?

24. Но се оказва, че дори и от такива сънища може да останеш със спомен за усещането по време на съня за сънуването му в реално време, да имаш по време на самия сън в реално време възприятието за неговото протичане и изживяване (в качеството на съвсем абстрактния въображаем герой – твоето „Въображаемо Аз” в съня), независимо дали след това ще си спомниш конкретните развития в този сън или ще си го забравил, или ще си спомниш само самото усещане за сънуването му в реално време, и ако не си забравил и него и си го припомниш, си даваш сметка, че много често като си припомняш едни или други свои сънищни ситуации си спомняш и за своето усещане на преживяването ти в тях в реално време.

25. А когато си забравил перипетиите в своите сънища и не си в състояние да си припомниш дори и усещането от преживяването им в реално време, това не означава, че не ги е имало и че не си усещал тяхното преживяване в реално време, не отменя факта, че в реално време твоето „Въображаемо Аз” възприема процеса, случването на отделните моменти и елементи на действието, протичането на времето в съня, заедно с някакво възприятие за теб като за самия себе си, сякаш по някакъв начин „Въображаемото ти Аз” успява да поддържа в активна резерва частичен или скрит контакт с твоето реално „Аз”.

26. В спомените си за различни варианти на ситуации и възприятия в съня, в ролята на различни  състояния на „Въображаемо Аз“ си спомняш добре как си изживявал и чувствал ситуацията в съня си от позицията на твое "Аз". Сякаш в такъв момент на припомняне изведнъж усещаш пряка връзка, идентичност, сливане, съвпадане по време на припомнянето на съня между възприятието на твоето будно реално "Аз" и възприятията и преживяванията ти в ролята на онова твое "Въображаемо Аз", с което си възприемал, чувствал и разбирал ситуацията и действието по време на съня в реално време. При припомнянето на съня, не само си спомняш информация, "виждаш" картини, обстановка, предмети и действие, така както би си спомнял фактите от някакъв филм, но в същото време изпитваш отново и самото усещане, което си имал в реално време през нощта при сънуването и изживяването на ситуацията - сякаш при припомнянето се пренасяш назад във времето и в този миг отново "виждаш" и изживяваш събитията в съня си.

27. За да си припомняш такова усещане, а не само някаква мъглива каша от образи и действия, които сякаш наблюдаваш отстрани, би означавало, че в самия сън си го изживявал със съответно чувство за "осъзнатост", за което си припомняш. Изживявал си своя сън в реално време с определено "осъзнаване" и "осъзнатост", които са оставили следи и "отпечатъци" и за които впоследствие си припомняш (въпреки, че сънят ти е бил от категорията на "неосъзнатите" сънища). По време на сънуването, ти изживяваш всяка ситуация в реално време от позицията на някакво специфично твое "Аз" – едно или друго въплъщение на „Въображаемо Аз“ – и имаш възприятието за преживяванията си  във всеки момент, независимо от това дали по-късно сутринта тези ситуации ще ти се замъглят, или въобще няма да си спомняш за тях.
 
И всяка една ситуация и обстановка твоето специфично "Аз" възприема и изживява като реална и единствена (докато евентуално не се осъзнае, че това е сън и че  сънува).

28. От друга страна, същите обстоятелства напомнят съвсем ясно, че възприятията ти за сънищата не се осъществяват за първи път и само постфактум чрез припомнянето, но и в реално време; че при сънуването в реално време остават съответни „следи-отпечатъци“ не само за съдържанието на сънищата, но и за възприятието за самото им преживяване в реално време, които се запазват, независимо от това дали успяваш да установиш веднага контакт с тях; че при сънуването ти може да успяваш да забелязваш усещането си за своите преживявания в същия момент в реално време, което означава да придобиваш съответно осъзнаване за свое „Аз“ в съответната ситуация в този момент, макар и това „осъзнаване“ да не е осъзнаването, че сънуваш и да не е свързано със самоидентифициране с реалното ти „Аз“; и че между припомнянето след събуждане и изживяването в реално време се образува своеобразна връзка, която можеш да почувстваш като спомен за преживяването си в реално време и сякаш като негово повторно преживяване.

29. Все пак, интересна е ситуацията, когато имаш нормално припомняне за съня и сънищна ситуация след събуждане заедно с ясен спомен за възприятието от неговото сънуване в реално време.

Ако приемем, че сънят ти е бил „неосъзнат“ и че ти не си се „осъзнавал“ в твое „Реално Аз“ и идентифицирал със своето реално "Аз" по време на съня, от една страна, и че сънят придобива съществуване за реалното ти "Аз" (все още говорим за „Външното Аз“ на неинтегрираното ти „Аз“) едва след като си го припомниш, от друга страна, възниква въпросът как се получава това твое възприятие при припомнянето му за неговото изживяване в реално време, и още повече как се осъществява самото специфично „осъзнаване“ за свое „Аз“ и за възприятието ти, че преживяваш съответна ситуация в реално време в ролята на абстрактно „Аз“, което не знае че е в сън и приема без резерви като реална съответна ситуация. Нали това не си бил "Ти" по време на сънуването. Била е някаква конфигурация от възприятия, друго абстрактно „Аз“, смесица от импулси в съня ти.

30. Ако става въпрос все пак за сънища, които не са "осъзнати"? Ако говорим за сънищата, които не са в категорията на "осъзнатите"? Ако разглеждаме усещането си за своите възприятия в реално време за ситуация по време на т. нар. "неосъзнати" сънища (каквито са повечето сънища на хората, включително и на начинаещите в практиката на овладяване на сънищата)? За да има такова възприятие за изживяване в реално време, което ние с нашето реално "Аз" да си припомняме, значи в реално време ситуацията е била възприемана с някакъв вид "осъзнаване", самото й възприемане от собственото „Аз“ в реално време (независимо от каква категория /степен/ е състоянието на възприятието на  „Въображаемо Аз“) представлява специфичното й "осъзнаване", за което съответно остават и "следите-отпечатъци", които ние впоследствие намираме и идентифицираме с нашето реално "Аз" при припомнянето на съня и на възприятието ни за нашето позициониране в него в реално време.

31. Може би съзнанието ти е изживявало по някакъв начин съновидението в реално време, но след като не си се „осъзнал” и това не е бил „осъзнат” сън, това изживяване в реално време как може да направи пряка връзка с твоето реално "Аз"? Как може да се обясни такова противоречие?

32. Протичали са някакви съновидения, но ти не си се осъзнавал в тях с твоето същинско "Аз", за да може възприятията в процесите на такова осъзнаване да се съхранят в същата форма в паметта ти и да се явяват когато съзнанието ти отново е будно и напълно функциониращо, за да си ги припомниш и да почувстваш, че сякаш самият ти си възприемал в съня си неговото протичане?

***

При сънуване с „неосъзнат” „вторичен сън”

Когато в съня си си сънувал вторично (сънувал си вътре в съня си) и си се събудил вътре в първичния си сън, „още по-осъзнато“ възприемаш ситуацията и обстановката като реални защото имаш някакъв конкретен повод мисълта ти да отиде в такава посока, защото „виждаш“ и „разбираш“, че си се събудил от сън и получаваш възприятието и спонтанна увереност, спонтанно „знание”, че от съня си се върнал в „реалността“ – за разлика от възприятието ти в обикновен първичен сън, когато можеш да си продължаваш по инерция и въпроси дали ситуацията е реална просто не ти хрумват, защото като вътрешна предпоставка, като даденост, я възприемаш за реална и в това отношение нито си задаваш въпроси, нито разсъждаваш. Във вторичния „неосъзнат” сън сън както и в обичайния първичен "неосъзнат" сън си приемал случващото се като реално без да се замисляш по този въпрос и без да изпиташ необходимостта да си задаваш въпроси дали това е така. Но след като в съня си си се събудил от вторичен сън, усещането ти за „реалност” в първичния ти сън става по-силно и вече поне за кратък период придобива качеството на специфично "осъзнато" от твоето "Въображаемо Аз" (в съня си ти знаеш, разбираш, че преди малко си сънувал и току-що си се събудил от съня си и следователно естествено усещаш и знаеш, че се намираш в будната си реалност).

***

В какво се състои причината за противоречие или някакъв дуализъм?
 
Този въпрос, както и самото му точно формулиране и ясното конкретно определяне какъв вид възприятие се опитвам да посоча – за какво възприятие става дума, дълго време ме занимаваше докато една сутрин размишлявайки стигнах до някои интересни заключения и до различни нови опити да го формулирам по-точно.

***   ***   ***

За състоянията при „осъзнат” сън и „осъзнатостта” в „осъзнат” сън

Според възможната логика и моето разбиране за приемливо определение, в допълнение към разпространената обща и абстрактна представа за "осъзнат сън", при началните степени на формата на „осъзнат” сън (като я разграничим от форма на „осъзнат и контролиран” сън и от форма на „осъзнат, контролиран и съзнателно и целенасочено модифициран” сън) състоянието в него пряко зависи от процеса на самоидентификацията, като ти успяваш да "се осъзнаваш" в различна степен в него с реалната си самоличност и с достъп до ресурсите на активната си трайна памет, като от степента на "осъзнаването" зависи и степента на твоята самоидентификация (или обратното – от степента на твоето самоидентифициране зависи и степента на „осъзнаване”), и зависи доколко пълно ще е постигнато възприятието ти в съня за собственото ти реално "Аз", доколко ще успееш да установиш асоциативна връзка с различни аспекти и сектори на мрежата на паметта си, и доколко още от началото на процеса ще си в състояние да направиш паралел между действията си в съня и своя реален живот, разбирайки кой си ти всъщност (в случай, че въобще успееш да се задържиш достатъчно дълго в това твое състояние – т.е. да контролираш поне възможността си да се задържиш в състоянието на осъзнатост докато напредва процесът на самоидентгифицирането ти, стараейки се да не правиш нищо друго, което може да го прекъсне и да те извади от съня).

***

За „достъпа до постоянната трайна памет”

Тук въпросът за „достъп” до активната памет (или до постоянната трайна памет) и за „асоциативната връзка с паметта” е донякъде опростен, тъй като самите сънища и Асоциативната каскада на сънищата няма къде другаде да се осъществяват (и какви други ресурси и елементи да ползват и да включват) освен на територията и в рамките на паметта (като общо комплексно понятие). По-точно, става въпрос за достъп и асоциативна връзка, в по-голяма или по-малка степен, повече или по-малко частично, случайно или хаотично, с отделни елементи от мрежата на паметта, носители на една или друга информация, която би могла да допринесе за повече порядък, свързаност, логичност и „реалистичност” в сънищните ситуации, с елементи, които са в такова състояние и с такава вътрешна свързаност, че са част от схемата на действие, на активиране и проявление на паметта с последователни, взаимносвързани и логически обусловени асоциативни връзки, подредени в свързването си по естествения ред, в който е било предизвикано тяхното възникване като отражение на външната реалност, състояния и начини на асоциативно свързване, характерни за действието на будното съзнание и за будната осъзнатост, за Асоциативната каскада на будното състояние и съответно за проявленията и възприятията ти като реално „Аз”. Достъп и асоциативни връзки с елементи, които по време на съня са в състояние да допринесат в известна степен за включване на познанията и логиката от реалността, на познанията, които имаш когато си в будно състояние. Това се отнася до всички случаи когато опростено се говори за достъп на Асоциативната каскада на сънищата или на сънищните процеси до паметта или асоциативни връзки с паметта – по време на сънищата, независимо дали са „неосъзнати” или „осъзнати”.

Първоначално приемах понятието "постоянна трайна памет" само като обхвата на паметта, ангажирана в процесите по време на будната ти осъзнатост. Впоследствие разширих разбирането за "постоянна трайна памет" като цялостната територия на паметта, върху която се развиват всички съзнателни процеси, включително и сънищата, включително върху която се осъществяват (или с която са свързани или осъществяват връзка) всичките възможни форми на проявление на Асоциативната каскада на съзнанието (при будно състояние, сънищна, хибридна, вътрешна), върху която се осъществява Асоциативната каскада във всичките й възможни трансформации и проявления.

Когато първоначално споменавах за връзка на сънищата с постоянната трайна памет имах предвид само връзка на Асоциативната каскада на сънищата с елементи от територията на паметта, характерни (или по-точно - активни в режим на свързаност и действие, характерен) само за будното състояние и съзнание, и съответно за Асоциативната каскада на будното състояние. Но територията е една и съща и елементите са същите, но при различните форми на Асоциативната каскада те биват въвличани в различен порядък, с различна пълнота, последователност, логична и асоциативна обвързаност и взаимна свързаност, различна степен на многопосочни и обратни асоциативни линии, връзки, взаимодействия и въздействия в асоциативния процес.

На същата територия на паметта, на която се осъществява будната осъзнатост и Асоциативната каскада на будното състояние, се осъществяват и сънищните процеси, но формата на Асоциативната каскада е вече различна, трансформирана в Асоциативна каскада на сънищата. В нейните сънищни процеси се включва и оказва въздействие "Генераторът на сънищата", избирайки едни или други елементи от паметта и създавайки сънищни сценарии, превръщащи се в твоите сънища. Развиват се сънищните процеси - на същата обща територия на паметта, но с различен порядък и режим на участие на различни елементи.

(Или по-точно - с участието на елементи от паметта в различен режим на асоциативна свързаност и действие, с друг характер на реда на тяхното свързване, без присъщата за будното съзнание логична подредба, последователност и свързаност, възникнали и установени при първоначалното създаване на елементите и връзките, като логично отражение на будната реалност и на мисловните ти процеси и възприятия в будно състояние, и съответно активни и действащи в същия ред и режим при будно съзнание.)

***

За смисъла, който влагам при използването на понятието „сън”

Като използвам понятие "сън", имам предвид или общо като цяло сънувана една или поредица от самостоятелни ситуации, или отделни моменти от една или от различни ситуации в рамките на един цикъл между две междинни събуждания или прекъсвания, или просто една от ситуациите, припомнени и визуализирани от сънуването в дадена нощ. Както сънят така и споменът за него и "визуализацията" могат да се отнасят до "съновидение" с конкретни образи, ситуация, действие, или само до възприятия и дуалистични или смесени състояния, чиято същност не винаги може ясно да се разграничи и определи. Такива състояния в съня и спомени за тях също бихме могли преносно да определим като "съновидение". (Не винаги сънищата и съответно спомени и визуализации, произтичащи от тях, са подредени, еднопластови, и „праволинейни”. Много често определени елементи от ежедневието ти се появяват в съня съчетани в ситуации с неприсъщи за тези елементи значение и смисъл, и много често определени ситуации възприемаш едновременно с няколко различаващи се значения и разбиране за тяхната същност.)

***

За припомнянето – условие сънят да придобие съществуване

Всички посочени тук обстоятелства все пак принципно не променят положението, че сънят ти придобива съществуване за твоето реално "Аз" и би могъл да бъде съхранен, а неговото  протичане и съхраняване да станат реални за твоето съзнание, само ако си го припомниш. Няма как да е по друг начин. Разбира се, самото понятие "припомняне" би могло да се тълкува по различни начини и да му се приписват различни степени.
Очевидно и несъмнено е, че процесите, изразяващи се в съновидения, протичат в реално време и сънищата присъстват в съзнанието в реално време (независимо, че тук не говорим за будната форма на съзнанието). Но ако след събуждане не си спомниш за този сън, независимо дали в реално време общото ти съзнание го е произвеждало и същевременно го е възприемало, резултатът ще бъде, че той все едно не е съществувал и ти няма как да знаеш, че такъв сън се е появил и е протекъл в съзнанието ти в определен момент. Дори ако само останеш със знанието, че е имало сън, който си изживял, без да си спомняш конкретна ситуация и подробности, това също си е вид припомняне. Евентуално, може някога да получиш проблясъци и да си припомниш нещо повече (което е малко вероятно, ако ти не си си припомнил съня след събуждането). Тогава, от една страна може с припомнянето да получиш (автоматично) и "знанието - усещането", че това е било сън и това ти е спомен за сън, а може и да нямаш представа, какво представляват тези появили се в съзнанието ти образи.
Ако твоето будно "Аз" въобще не помни и не знае за определен сън, той няма как да придобие съществуване за теб (освен ако вече не си постигнал способността да интегрираш съзнанието си, напредвайки в Йога на интегралното съзнание, и не го откриеш във Вътрешната си библиотека).

***   ***   ***

Припомнянето на съня и припомнянето на самото възприятие, което си имал за сънуването му в реално време, явно е възможно защото в мозъка – в паметта
остават определени "следи-отпечатъци" – следи от процесите, представляващи и изразяващи образите и ситуациите, както ги възприемаш като преживяване в съня, и от процесите, изразяващи самото ти възприемане в реално време на тези образи и преживявания на ситуации по време на сънищата, които „следи-отпечатъци” будното ти съзнание в хода на асоциативния процес и асоциативната каскада открива, разпознава, сравнява и идентифицира.

В помощ на спонтанното протичане на този процес на откриване и разпознаване на „следите-отпечатъци” от съответните сънища, при достатъчна практика, придобита настройка и постигнати качества в припомнянето на сънищата (ефектът на стабилизиращото въздействие на обратните връзки и въздействие за придобиване на ново по-високо качество със съответна практика), допълнително се подсилва процесът на формирането на съответните „следи-отпечатъци” в паметта по време на осъществяването на Асоциативната каскада на сънищата, като самите "следи-отпечатъци" (които представляват изменения в невронни състояния, структури, връзки и конфигурации при протичането и вследствие на сънищния процес, образуване на нови връзки и „структури“, и изменения в мрежата от асоциативните канали, пътища и връзки към тях и от тях) започват да се „произвеждат“ все по-стабилни и съответно по-трайни, като така се улеснява активирането на асоциативните връзки към тях след събуждане, с което става по-лесно и по-качествено тяхното припомняне.

Това е ясно. Така при припомнянето освен фактологическата информация за сънуваните в минало време образи и събития, възниква и споменът за възприятието ти от самия момент и процес на изживяването и усещането на ситуацията в съня в реално време, който спомен сякаш в същия този миг изведнъж те пренася в сънищната ситуация. Освен самия спомен с информация, че тогава си възприемал съня в реално време, се появява и спомен за самото възприятие, усещането от това възприемане на съня в реално време, от което ти се струва, че сякаш си се пренесъл през времето назад в самия сън и в момента на припомнянето имаш прякото усещане на преживяването в реално време. Усещането от спомена за възприятието много се доближава до самото усещане от възприятието в реално време. Всичко това се разбира с асоциативното откриване, разпознаване и идентифициране на „следите-отпечатъци”.

Дотук все още говорим за припомняне и спомени, независимо колко те са пълни и живи. Но остава другият въпрос. Този за самото усещане в реално време на възприемането и изживяването, на случването и протичането, на осъществяването на действията в сценария на сънищната ситуация в момента на тяхното случване.

Но как това е можело да се случва, щом като реалното ти "Аз" не е било активно, било е изключено, вече почиващо, в състояние на покой, изчакващо, отсъстващо, неговото проявление е останало в онази форма на Асоциативната каскада на съзнанието - Асоциативната каскада на будното състояние, която, след преминаване в почивка и изключване на определени асоциативни връзки и канали, се е трансформирала и е отстъпила полето за активнаст на Асоциативната каскада на сънищата, която от своя страна би трябвало да е останала извън всякакво евентуално застъпване или преливане с предишната форма на действие?

А дали наистина се оказва отстъпила и напълно изключена, дали се оказват затворени канали и условия за застъпване и преливане?

Как всичко това би било възможно, ако не се случваше преливане между различните форми на Асоциативната каскада – застъпване между процесите, характерни за формата на Асоциативната каскада на сънищата и процеси, присъщи на Асоциативната каскада на будното състояние, и ако сънищните процеси не биха били в контакт с „Центъра на идентичност”, независимо с каква пълнота и ефективност, и ако възприятието за протичането им в реално време не произтичаше от запазването по време на съня на такъв контакт? (По време на сън също така понякога би могло да се „открехва” порталът към „Вътрешното Аз”. То на друго равнище е в контакт и връзки с мрежата на „Центъра ти на идентичност”, а с действието си „Генераторът на сънищата”  е проявление на Вътрешната асоциативна каскада и на „Вътрешното съзнание”.)

(В други текстове въвеждам понятието за хибридна Асоциативна каскада.)

***   ***   ***

И докато обмислях този дуализъм и си спомнях за различни подобни ситуации,  проумях, че има определена неточност при определянето на сънищата опростено като обикновени ("неосъзнати") и "осъзнати", и че в определението за "осъзнати и контролирани" сънища има определена неизясненост по отношение на понятието за "осъзнатост".

Обръщайки поглед назад към множество случаи когато при припомнянето на сънища сутрин или денем съм имал автоматично усещането за тяхното изживяване в реално време през нощта, изведнъж си дадох сметка, че не се сещам за множество добре припомнени сънища, в които да не съм имал определена „специфична осъзнатост” за самия себе си и да не съм се чувствал и възприемал като "Аз", независимо дали съм бил действащо лице, наблюдател на някакво действие или нещо смесено. (Освен в по-редките случаи, когато единствен резултат от припомнянето е объркана смесица от прескачащи се мигове и неопределими възприятия.)

Естествено, не е било реалното ми "Аз", нито пък е било „Реалното Аз“ и не съм имал съответния за реалната или поне за някаква частична самоидентификация активен, достатъчен и постоянен достъп до активната си "будна" памет, не е имало и необходимия за такива състояния (реално „Аз” или „Реално Аз”) неограничен или частичен асоциативен поток. Но винаги е имало определена „специфична осъзнатост” и възприятие в реално време, винаги сънищата са били в определен смисъл "осъзнати" за собственото "Аз", макар и не с „осъзнатостта” ми на реалното ми "Аз" и на реалния ми живот, каквато има в будно състояние или поне частично – в „осъзнат” сън със самоидентифициране. Винаги е имало „осъзнаване” от позицията на един въображаем герой, който не се е учудвал на странностите и не си е задавал въпроси, на едно мое въображаемо "Аз" и личностно възприятие в момента на сънуването, с някакъв частичен асоциативен достъп до определени елементи на паметта, елементи от океана на съзнанието, избрани от „Генератора на сънищата”, оформящи същността и специфичните характеристики на това мое "Въображаемо Аз", с което съм се възприемал и чувствал като "себе си" и чрез което съм осъзнавал този сън – обичайно различаващо се при всеки следващ сън, който не е свързан с предишния, по проявлението на своите качества и специфични черти,  макар и с общи основни характеристики на едно определено мое лично сънищно "Въображаемо Аз".
 
Обикновено тази "осъзнатост" е своеобразно пасивна, тя не поставя активно въпроси свързани с твоя реален живот, не се учудва и не пита за различни нелогични ситуации и странни нелогични действия, не й правят впечатление противоречия със законите на природата, тя има своя същност и представа за реалността, която удовлетворява напълно всичко случващо се в съня. Приема случващото се като естествена даденост (т.е. единствена реалност).

Осъзнаването е от позицията на това сънищно "Аз", което в повечето случаи наблюдава и не търси отговори, и като цяло има пасивен характер като изпълнява сценария на „Генератора на сънищата” ти. Негова основна характеристика е, че не се учудва на странностите, не задава въпроси и не се опитва да се задълбочи в своята същност и в заобикалящата сънищна "реалност".

Ти осъзнаваш своето "Аз" – ти се осъзнаваш и възприемаш като себе си, но това не е реалното ти "Аз". Дошъл си от някъде, оказал си се в определена ситуация, не се замисляш за миналото си, не си спомняш досегашния си живот, ако имаш някаква частична представа за свое минало я възприемаш като даденост без специално да привлича вниманието ти и да имаш нужда да я анализираш; може да имаш общо възприятие за някакво въображаемо смътно минало, за чиито подробности просто не ти идва наум да се замислиш; това общо възприятие може да се базира и на смесица с някои елементи от досегашния ти реален живот или с някакво далечно абстрактно усещане от същността на реалното ти минало; не си задаваш въпроси; просто присъстваш, действаш, изживяваш определената ситуация, „осъзнат” си като самия себе си с твоето въображаемо сънищно "Аз" в ролята на определено „Въображаемо Аз“.

Във всеки сън имаш едно присъщо, в дълбочината си характерно за теб и сънищата ти, усещане за себе си, състоящо се от типични и често повтарящи се компоненти, различията в което сякаш произтичат от ситуацията, съотнасят се към нея и от нея се определят.

Това е едно въображаемо "Аз" (приемащо в различните сънища различни форми /т.е. същност, специфики, характеристики, собствен образ и характер/ на „Въображаемо Аз”), което в същността му и в дълбочина е с определени доминиращи качества, характерно за преживяванията по време на сънищата, с което в повечето случаи си усещал себе си, макар и във всеки сън възприятието ти за това въображаемо "Аз" да е с различна комбинация и съотношение на проявление на тези качества и всяка специфична сънищна ситуация да ти създава и оставя повече или по-малко различаващи се впечатления и възприятия за това "Въображаемо Аз", с което си се възприемал в конкретния сън.

Няма и как да е иначе, защото тази твоя въображаема самоличност, присъща на съответeн сън и в един или друг аспект на повърхността си различаваща се при всеки следващ сън, няма присъщия за будно състояние активен всеобхватен контакт с твоята постоянна трайна („будна“) памет и информацията за твоя живот и "външната" ти реалност. Дори когато в съня ти има събития, свързани с твои близки, родители, приятели, познати, свързани с твои спомени и с отделни елементи от твоя живот и твоята среда /каквито са множество от сънищата ни/, положението не се променя - ти  пак пребиваваш в своя „неосъзнат” сън със своята "осъзнатост" на "Въображаемо Аз", с частичен достъп към активната ти (постоянна трайна) памет, като твоето "Въображаемо Аз" изживява странни комбинации на ситуации включващи и елементи, имащи общо с реалния ти живот. Както при всеки сън, определян като "неосъзнат", ти не разбираш и не знаеш, че сънуваш и че това е въображаема реалност в сън. Но всички характеристики на специфична "осъзнатост" на съня в качеството на "Въображаемо Аз" си остават.

Преживяваш определена ситуация в съня, смесена с елементи от реалния ти живот, с твои чувства и отношение, в множество случаи съответстващи на реалното ти "Аз" (понякога смесени с усещане на страх или други чувства, или характеристики и качества, които в реалния си живот не мислиш, че притежаваш и проявяваш), и за теб априори всичко това е реално, нормално и единствено. В такова отношение не изпитваш никакво съмнение, не усещаш никаква необходимост или импулс да си задаваш въпроси дали това е така, дали това е реалност. (Обратното би довело до промяна в състоянието ти и до евентуално преминаване в "осъзнат" сън с всички по-нататъшни възможности за развитието му.)

И едва ако в определен момент твоето "Въображаемо Аз" се запита за странността на някое нелогично обстоятелство и изведнъж „осъзнае”, че това не е реалност, а сън (започне да размишлява за същността на околната обстановка и за реалността), тогава може да се случи първият импулс на „осъзнаването“ в съня и да започне трансформиране от "осъзнатостта" на "Въображаемото  Аз" в "осъзнатост" на съня в „Реално Аз" с възможност за постигане на различни степени на това трансформиране, на пълнота и цялостност на „Реалното Аз“ и на близост със същността на реалното ти "Аз".

Дори усещането на тази специфична "осъзнатост" в „неосъзнат“ сън в качеството на това твое „Въображаемо Аз“ с вплетени в него личностни характеристики на реалното ти „Аз“ и с елементи в съня от реалния ти живот би могло да е с по-голяма интензивност и от по-висока степен отколкото едно твое възприятие на "осъзнатост" като самия себе си, когато внезапно разбереш, че сънуваш и че преживяваш ситуация в съня, но още не си започнал да се самоидентифицираш, както и от възприятие на „осъзнатост“ на твое „Реално Аз“, когато самоидентифицирането е още в начален стадий, достъпът ти до активната ти памет е частичен и ограничен, а степента ти на „осъзнаване” още не е висока (осъществила се е трансформация на „Въображаемото Аз“ в „Реално Аз“ – защото в съня си ти си разбрал, че сънуваш и си преминал в „осъзнат” сън – но „Реалното Аз“ е повече или по-малко частично и непълно, в начална степен или стадий на осъществяване и развитие) – и въпреки, че знаеш че сънуваш, все пак имаш само частично възприятие за собственото си реално "Аз" (докато успяваш да се задържиш в това начално състояние на „осъзнат” сън).

"Въображаемото Аз" се проявява чрез едни или други доминиращи характеристики, или техни комбинации в различни съотношения, произтичащи от реалното ти "Аз". Твои характерни черти и качества на личността ти в реалността се проявяват частично чрез "Въображаемото ти Аз" в един или друг случай на ситуации в сънищата ти. Както сънищата в много случаи се състоят от елементи и обстоятелства и с участие на хора от обкръжението ти в реалния ти живот, така и конкретната форма на "Въображаемото Аз" се проявява в съня с една или друга доминираща характеристика, свързана с едни или други аспекти, обстоятелства и случаи от реалния ти живот. До такава степен ситуацията в съня ти може да прилича на обстоятелства в реалния ти живот, а "Въображаемото Аз" да носи характеристики на реалното ти "Аз", че в съня ти всичко около теб съвсем да прилича на обстановката и живота ти от будната ти реалност. За това ти естествено си даваш сметка след като се събудиш и си спомниш, защото във всички обичайни „неосъзнати“ сънища ти принципно възприемаш всяка обстановка като реална или поне в мислите ти не стои въпрос относно реалността на ситуациите. Но когато твоето себеусещане във „Въображаемото ти Аз“ и обстановката в съня ти приличат в голяма степен на твоето себеусещане, среда и живот в будната ти реалност, когато са много близки до реалното ти „Аз“ по-трудно би могло някакви странности или нелогичности да ти направят впечатление и ти да преминеш към „осъзнаване“ в „осъзнат“ сън.

Доколкото сънищата най-често се състоят от отделни ситуации без връзка помежду им, при всяка нова ситуация всичко сякаш започва от начало. Когато „Въображаемото ти Аз“ притежава повече от твоите черти и характеристики, присъщи на твоето реално „Аз” от будната ти осъзнатост, и съответно е със специфично „осъзнаване“ осигуряващо ти възприятие близко до себеусещането на реалното ти „Аз“ (с твои черти на характера и представи, проблясъци и усещания от твои реални проблеми от ежедневието ти, емоционални подходи) и особено когато се намира в такъв сън и сънищна ситуация, която много прилича на обстановката и на обстоятелства от ежедневието ти (окръжаващите събития, присъствие на близки хора, смътни или по-ясни спомени от реалния ти живот, възприятие, че си в дома си или на улиците около дома си, или на работното си място, или в друга позната обстановка, или асоцииране, свързано възприемане на средата в съня с такива места), в много по-малка степен един такъв сън би могъл да бъде отличен от реалността ти (ако в реално време твоето възприятие в съня бъде погледнато от страничен наблюдател или с усещането, което получаваш, когато си го припомняш). В такъв сън „Въображаемото Аз“ много по-трудно би било предизвикано или спонтанно би стигнало дотам, че да обърне внимание на някаква нелогичност или причина, която да доведе до осъзнаването, че всичко наоколо е сън и до началото на процес на „осъзнаване“, самоидентифициране и трансформиране в „Реално Аз“. Разбира се, сънищната ситуация в такъв й "реалистичен" вид може да не продължава толкова дълго и бързо да се видоизмени дотам, че да се появят такива странности, нови или абстрактни елементи, от които да се намали прилика с реалното и да възникне импулс за „осъзнаване”, че всичко наоколо е само сън.

От една страна, до голяма степен действията ти продължават автоматично, като предначертани от "Генератора на сънищата", без да изпитваш необходимостта да си задаваш въпроси или може едновременно да имаш възприятие как действията се случват докато ти просто наблюдаваш тяхното появяване и развитие, а от друга страна, поради оставащата все пак частична асоциативна връзка по време на "неосъзнатия" сън с определени елементи и сегменти в "тъканта" на постоянната ти трайна памет (връзки с определени логично свързани с будната ти реалност елементи и сегменти, с включването на които и върху чиято територия "Генераторът на сънищата" развива твоята сънищна ситуация), твоето "Въображаемо Аз" спонтанно регистрира ("усеща") приликата на ситуацията с обстоятелства от живота ти в будната ти реалност. Това усещане укрепва липсата на необходимост на "Въображаемото Аз" да си задава въпроси как, откъде или защо се е появило в тази среда, и представата му, че се намира в реалност (без разбира се да си дава сметка, че само я асоциира с будната ти реалност, възприема я като нея). Такова участие в "неосъзнатия" сън на елементи от реалния ти живот и близост с обстоятелствата в будната ти реалност води до там, че много по-трудно може да усетиш някакъв мотив, причина или тласък да ти дойде наум да се замислиш, да заподозреш и да установиш, че всичко около теб е само сън и че ти в този момент сънуваш. Ако за такова състояние като "неосъзнат" сън би било характерно, както евентуално би могло да се допусне поради смисъла на понятието "неосъзнат", че асоциативната ти връзка с будната ти (действащата в будно състояние) постоянна трайна памет е напълно прекъсната, как би могло тогава "Въображаемото ти Аз" да има представа за живота ти в будната реалност, за да може да усеща прилика и паралел с това, което му се случва в съня и да го разпознава и „усеща” като нещо обичайно и привично, т.е. като продължение и част от живота ти в една единствена реалност? (То е ясно, че сънят няма как и къде другаде да се появи и развива освен в обхвата и на територията на елементите на паметта. Друг е въпросът доколко те ще бъдат въвлечени подредени и логично обвързани или хаотични и разхвърляни, без присъщата им за будната осъзнатост подредба и логична асоциативна обвързаност.) За да може да усеща такава аналогия, която да води до такъв резултат, мостове към паметта ти продължават да са постоянно отворени, поне дотолкова, че да се получават асоциации с информация от нормалния ти ежедневен живот, "Въображаемото ти Аз" да възприема случващото се в съня ти като достатъчно познато и част от съответна реалност. Така в по-голяма степен, отколкото при някоя странна и невъзможна ситуация и действия, при забелязване на странности то не се чувства провокирано да си задава въпроси и няма предпоставки за "осъзнаване", че всичко около теб е само сън.

Има едно доминиращо действие в сънуваната ситуация. Вниманието ти е насочено към него. В ролята си на "Въображаемо Аз" ти не си задаваш въпроси за това какво е било преди малко. Няма защо да ги задаваш - имаш общо възприятие за твое минало, без да имаш нужда да вникваш в подробности, а това общо възприятие за минало на "Въображаемото ти Аз" се базира на неговите характеристики, "копирани и извлечени" от реалното ти "Аз" (когато става въпрос за сънищна ситуация с изявени в него повече или по-малко характеристики от реалната ти същност, а не за сън и "Въображаемо Аз" с абстрактни характеристики, в което в по-малка степен би могъл да разпознаеш реалното си "Аз").

Усещаш миналото си като запълнено, с едни или други проявяващи се аспекти, с отделни елементи и проблясъци от твоето реално минало, може би частични и разбъркани във възприятията на "Въображаемото ти Аз". Но като цяло, това е общо усещане, към което не се насочва вниманието му. То е фокусирано върху действието в ситуацията. Тя свършва. Започва нова ситуация и ти в ролята си на твое „Въображаемо Аз“ се оказваш в нея, изживяваш я в реално време в съня си и така всичко във въображаемата ти сънищна реалност сякаш се рестартира и започва за първи път.  "Генераторът на сънищата" много хитро успява да те измами по време на сън да си мислиш (по-скоро да го усещаш, да го приемаш като даденост), че изживяваш ситуация в единствен свой реалeн живот (няма разлика с едно обичайно възприятие за истинност на окръжаващата среда и свят, неподлежаща на съмнения и въпросителни). По-точно да не се досещаш за възможността да си в нереален въображаем свят. Всъщност, не става въпрос за измама. Просто когато си припомняш сънищата и си спомняш и твоето усещане и впечатления докато си сънувал в реално време се удивяваш разбирайки, че ситуацията "ти е изглеждала" съвсем реална (а това е така дори и ако е била абстрактна, дори ако твоето себеусещане в съня няма много общо с реалните ти личностни характеристики, и колкото и нелогични, странни и чужди елементи да е съдържал сънят), и не ти е възниквало съмнение, че тя е част от ежедневието ти (от едно обичайно продължаващо твое единно съществуване).

"Въображаемото ти Аз" може да се окаже в съня много близко с реалното ти "Аз". Сякаш е на границата с "Реалното Аз". Но за разлика от "Реалното Аз" (независимо, че при състояние на „Реално Аз” вече си разбрал, че сънуваш, неговата същинска близост с реалното ти "Аз" зависи от процеса и степента на съзнателното ти самоидентифициране с реалната ти същност и живот), вариантите и близостта на "Въображаемото Аз" с реалното ти "Аз" се развиват и оформят спонтанно (без активната намеса на твоя „осъзната” воля за самоидентифициране, както може да е при „осъзнатия” сън и при „Реалното Аз”) и произтичат от спонтанната игра в сценария на „Генератора на сънищата” на оставащите активни (или евентуално допълнително отново активиращи се в хода на сънищните процеси) канали за асоциативни връзки и включване на едни или други елементи на територията на постоянната ти трайна памет – проявяват се едни или други доминиращи характеристики на реалното „Аз“, което може да е свързано с дадена ситуация в съня ти с участието на едни или други обстоятелства и елементи от реалния ти живот.

А ситуациите в "осъзнатия" ти сън може да са всякакви, и най-невероятните и най-невъзможните, като там не е необходимо непременно да има прилика с будната ти реалност, както при "неосъзнатите" сънища със споменатия по-горе вариант на "Въображаемо Аз" от висока степен (категория), което бихме могли да наречем и „Почти-Реално Аз“.

Замисляйки се за "осъзнаването" си и възприятието си за себе си по време на съня като "Въображаемо Аз", при конкретни моменти и ситуации, често не намирам особени разлики с евентуални подобни възприятия на реалното си "Аз" в будната реалност, както и на "Реалното "Аз" при "осъзнат" сън. "Осъзнаването" ти в качеството на "Въображаемо Аз" може да се оказва много близо до "осъзнаване" в „осъзнат” сън на "Реалното ти Аз" (макар че и при сънища с такава висока степен на „Въображаемо Аз”, това все пак не са "осъзнати" сънища, защото в тях ти не разбираш, че сънуваш и че си реалният "Аз", който спи; дори и при висока степен на близост с реалната ти среда и себевъзприятие, близко до реалното, със спонтанно възникнало в съня ти знание за самия себе си, съдържащо с характеристики и информация, близки до реалната ти същност, това съвсем не е същински „осъзнат” сън – нито си разбрал, че сънуваш и всичко около теб е само сън и е нереално, нито е налице процес на целенасочено или спонтанно самоидентифициране в „осъзнат” сън).

В много случаи в съня си „Въображаемото ти Аз“ постъпва така, както би постъпило реалното ти „Аз“ /както ти би постъпил в будната си реалност/, в съня ти се явяват аналогични елементи на твои действия, реакции и мисли от реалния ти живот.
В други случаи постъпваш малко по-различно, неопределено или непоследователно, а в трети случаи по начин, който те учудва когато се събудиш и си спомниш – до такава степен, че би могъл да се запиташ защо в съня си проявил такъв страх или някакво друго качество, нима в реалността си си страхливец или притежаваш такова качество, нима имаш в дълбините на съзнанието си такива характеристики, или те са се появили в съня ти и във „Въображаемото ти Аз“ като своеобразна „антитеза“ на реалната ти същност, само за да видиш едно или друго развитие на ситуацията и след това, когато си припомниш за съня си, тези характеристики да бъдат забелязани и отречени от реалното ти „Аз“.

Има няколко възможни варианта или степени на спонтанно проявление на комбинации от елементи и характеристики на "Въображаемото Аз" в "неосъзнат" сън (без осъзнаване, че сънуваш и без самоидентификация с реалното ти "Аз"):

когато "Въображаемото ти Аз" е съвсем различно от реалната ти същност, например, разпознаваш в него да се проявяват в съня ти общочовешки черти като страх и завист или други, но те или са съвсем общи без специфична връзка с теб, или не са характерни за теб в реалния ти живот, а възприятието ти като "Въображаемо Аз" е различно от начина, по който се възприемаш в будната си реалност, може дори да е много далечно или съвсем абстрактно;
 
когато във "Въображаемото Аз" се проявяват само едни или други доминиращи характеристики на реалното ти "Аз" и то е частично свързано с усещане за собствената ти същност от реалността;

когато "Въображаемото ти Аз" е богато на познати елементи и в голяма степен се е приближило към същността на реалното ти "Аз";

когато "Въображаемото ти Аз" в много голяма степен изразява същността и себеусещането на реалното ти "Аз" и прилича на твое "Реално Аз" (каквото би било при сравнително по-висока степен на самоидентификация), макар и без осъзнаването, че се намираш в състояние на сън и без самото съзнателно целенасочено или спонтанно самоидентифициране, характерни за "осъзнатия" сън и за "Реалното Аз", като така „Въображаемото Аз” придобива качеството на "Почти-Реално Аз" – то е близо до "Реално Аз" с частична неосъзната „почти-самоидентификация” („квази-самоидентификация”), но без осъзнаването, че си в сън и без оценката за несъответствие на ситуацията в съня ти с будната реалност.

(Все пак, има съществена разлика между това да се възприемаш (да се чувстваш) „като себе си” с общо „вътрешно” усещане близко до това, което е характерно за твоето себеусещане, за постоянното вътрешно усещането на своята идентичност, в обстановка, приличаща на ежедневната ти среда, в своя дом, в познатите ти стаи вкъщи с познати мебели и предмети, или на улицата пред дома ти, с обкръжение в съня ти, в което се явяват твои родители, брат, близки, в някаква ситуация толкова близка до ежедневието ти, че не би могъл да я различиш от обичайния си живот, без все пак в ума ти да възникват мисли, свързани с твоето минало, история, житейски перипетии, като спонтанно и „неосъзнато” си достигнал до такова състояние, възприемайки го като естествено и като даденост, без да ти възникват съмнения и да се пораждат въпроси, и да не знаеш и да не разбираш, че сънуваш, от една страна, и от друга страна –„осъзнаването” ти в съня, когато се окажеш в състояние да се „осъзнаеш” в съня си и да преминеш в „осъзнат” сън, когато вече си разбрал и знаеш, че сънуваш, когато вече възприятието ти е преминало в качеството на „Реално Аз”, когато изведнъж си спомняш кой си ти всъщност реално в будната действителност и започваш постепенно да навлизаш в спомени и информация за себе си и да се самоидентифицираш с подреждащи се парчета информация за своята личност, живот, близки и среда, такива, каквито са в реалността извън сънищата.

Не трябва да се обърква идеята и същността на спонтанно достигнатото състояние на възприятие при „Въображаемо Аз” с висока степен, или при „Почти-Реално Аз” с ефекти на „самоидентифициране”, със състоянието и процеса на същинското самоидентифициране в „осъзнатост”, постигната при преминаване в „осъзнат” сън и с възприятия в качеството на „Реално Аз”. Не трябва да се обърква състоянието на относителна „специфична осъзнатост” (или „почти-осъзнатост”) на „Въображаемото Аз” със състоянието на „осъзнаване” и „осъзнатост” в „осъзнат” сън на „Реалното Аз”.

„Въображаемото Аз” има свое „специфично собствено осъзнаване” в сънищната ситуация, усещане за себе си, за своята идентичност, което би могло да е близко до усещането в будната реалност, „осъзнаване” на своето присъствие, на своето „Аз”, на своето участие в една „реалност”, на своето съществуване в протичащите в съня събития. Степента на това специфично „почти-осъзнаване” може да е различна. Това е различна категория и различно понятие за „осъзнатост” и „осъзнаване” в съня, характерно за състоянието на „Въображаемото Аз” в „неосъзнат” сън, и съществено различаващо се от състоянието и понятието, отнасящи се до „осъзнаване” и „осъзнатост” в „осъзнат” сън. Но макар, че е различно и различаващо се, трябва ясно да се каже, че и то съществува и че има нещо общо с „осъзнаването” и с „осъзнатостта”. )

Всеки от посочените, както и други междинни, варианти на "Въображаемо Аз" биха могли да се съчетаят в различни "неосъзнати" сънища с различни варианти на обстановка и ситуация: съвсем абстрактна и далечна; с едни или други познати елементи и обстоятелства от будната ти реалност; с повече елементи от познати места, обстановка и обстоятелства от реалността ти; в съвсем позната среда като домът ти или улиците около него, работно място и други подобни.

При вариант на много позната среда и обстановка ако "Въображаемото Аз" в голяма степен изразява същността и себеусещането на реалното ти "Аз" и постига определена прилика и известна близост до него, тази висока степен на „Въображаемо Аз” се приближава до категорията „Реално Аз”, „Въображаемото Аз” в преносен смисъл започва да заприличва на "Реално Аз" (при начална степен на спонтанна самоидентификация, макар и без осъзнаването, че се намираш в състояние на сън и без започнато съзнателно самоидентифициране), достигнало висока степен на своето проявление, „Въображаемото Аз” се превръща в спонтанно създало се в "неосъзнатия" ти сън "Почти-Реално Аз" или граничен стадий на прилика с "Реално Аз" без осъзнаване, че ситуацията е сън и без оценка за несъответствие с реалността.
Всъщност при такова „Почти-Реално Аз” ти може в съня си да „се усещаш” в много по-голяма степен като самия себе си такъв какъвто си в будната си реалност, да „чувстваш” и да „знаеш” за себе си, макар и не разбирайки, че сънуваш, отколкото като „Реално Аз”, при което си разбрал, че сънуваш, но още си със съвсем смътна представа за себе си, не си започнал или не си напреднал съществено в процес на самоидентифициране, още повече и ако си в непозната среда, която няма много общо с реалното ти окръжение в будното ежедневие, ако няма близки хора около теб и т.н. Но „Почти-Реалното Аз” при всички случаи е категория по-ниска и предшестваща „Реалното Аз”, защото няма „осъзнаването”, че си в сън и разбирането за нереалност на обстановката, както и поради причината, че потенциалът на състоянието като „Реално Аз” с „осъзнаване” в „осъзнат” сън е огромен, в случай, че той бъде развит, той е несравним с възможностите като „Въображаемо Аз” или като „Почти-Реално Аз”, при които развитията са спонтанни, зависят само от „Генератора на сънищата” (или евентуално и на някои други намеси на „Вътрешното Аз”), но я няма „осъзнатата” воля за самоидентифициране, контрол и моделиране, с възможност за активиране на контактите с Центъра на идентичност, с различни сегменти на територията на постоянната трайна памет, с активиране в асоциативния процес по време на „осъзнатия” сън на проявления, характерни за Асоциативната каскада на будното състояние, с активиране на хибридна Асоциативна каскада в едни или други пропорции.

Колкото повече обстановката в съня ти заприличва и става по-близка до познатото ти от будната ти реалност, толкова по-висока става степента на проявление на "Въображаемото ти Аз" и по-голяма вероятността за съответно по-голямо приближаване и до себеусещането ти в будната ти среда каквото имаш като реално "Аз". По-голяма става и вероятността в съня ти да се достигне до високите степени на проявление на "Въображаемото ти Аз", съответстващи на понятието "Почти-Реално Аз". Различната степен на близост на обстановката в съня ти към средата и обстоятелствата в будното ти ежедневие означава и различна степен на приближаване на състоянието на възприятията ти в съня в ролята на "Въображаемо Аз" към състояние на себеусещане и "почти-осъзнаване" в съня в качеството на "Почти-Реално Аз". Макар че и при ситуация в съня ти много близка до реалната ти среда, не е изключено "Въображаемото ти Аз" да прояви характеристики и качества, които въобще не са присъщи на реалното ти "Аз".

Обикновено се получават съответствия - абстрактно и далечно "Въображаемо Аз" в абстрактна, непозната и евентуално объркана среда и ситуация, а близко до същността ти "Въображаемо Аз" в среда и ситуация с повече елементи от реалния ти живот. Все пак, често би могло да има смесени варианти, при които би могло в ситуацията да се проявят и странни елементи, нелогични неща, хиперболизиране на твои способности и възможности, но ти да продължаваш да ги възприемаш като нормални и като част от останалата реалност без да ти правят впечатление. Общото ти впечатление за част от реалността ти, за обичайност и нормалност, може да е толкова силно, а възприятието за себе си на "Въображаемото ти Аз" да е толкова близко до възприятието на реалното ти "Аз", че всякакви допълнителни странности, нелогичности или хиперболизации да остават на заден план като пасивни елементи, които не задействат механизма за съмнение и поставяне на въпроси. Те не се оказват неприемливи и не ти правят впечатление като ненормални. Или пък в конкретния момент може да ги наблюдаваш и приемаш като проявление на някаква промяна на природните закони, която ти изглежда естествена и не те учудва, или нещо, което като възможности винаги е съществувало, но ти не си знаел в реалността си за това, никой не е знаел, но то е факт. И ето, че сега го разбираш. Приемаш го естествено и спокойно.

Частичността на проявяващите се характеристики и ограничеността на ситуациите и тяхната автономност при подобни сънища с голяма прилика с ежедневието ти определя различията между възприятията при "осъзнаването" ти в "неосъзнат" сън като "Въображаемо Аз" и будното ти осъзнаване и съзнателност в реалността, както и с различните възможности за развитие при "осъзнаването" в "осъзнат" и "осъзнат и контролиран" сън с "Реално Аз", самоидентификация и способности за контрол.

И така, поради факта, че повечето „неосъзнати“ сънища (освен някои крайно объркани конфузни преливащи неясни сънищни състояния с неясни пластове, или само със спомени за усещането за „запълненост“, че си сънувал, с останала празнота по отношение на съдържанието) са „специфично осъзнати“, макар и в състояние и роля на "Въображаемо Аз", и в тази „почти-осъзнатост“ се изживяват в реално време, те оставят съответните (повече или по малко стабилни и трайни или временни) "следи-отпечатъци" в паметта ти (в "Сънищното пространство" или дори направо във "Временния архив" на сънищата, и казано в преносен смисъл – в този неин сегмент, служещ като входен портал или временно преддверие за евентуално трайно съхраняване в постоянната ти памет на следите от сънищата ти).

Твоето съзнание е възприемало в реално време преживяването с този вид специфична „почти-осъзнатост“ на "Въображаемо Аз" с частичен асоциативен контакт с мрежата на "Центъра ти на идентичност", „наблюдавайки се” в състоянието и ролята в съответната форма на "Въображаемото ти Аз", като сънищният процес, възприятието, преживяването и  „наблюдението” са се регистрирали със "следи-отпечатъци" в сънищната памет (в "Сънищния архив" или във "Временния архив" на сънищата).

Колкото повече по време на Асоциативната каскада на сънищата се получава свързване на сънищния асоциативен процес с елементи и сегменти от постоянната трайна памет, с проявления, характерни за асоциативната активност при будно състояние, и се стига до смесване и преливане с асоциативни процеси, характерни за Асоциативната каскада на будното състояние, толкова повече асоциативният процес от форма на Асоциативна каскада на сънищата преминава към форма на хибридна Асоциативна каскада с едни или други пропорции в различните видове асоциативни връзки. В зависимост от динамиката в тези процеси се определя и близостта на себевъзприятието на „Въображаемото Аз” или на „Почти-Реалното Аз” със себеусещането и същността на реалното „Аз”, както и може да зависи близостта на обстановката и ситуацията в съня ти до познатата ти обстановка в твоето ежедневие и до будната ти реалност. В зависимост от повишаване на степента на смесването и преливането в различните форми на асоциативните процеси и преминаването в хибридна форма на асоциативната каскада, в по-голама степен и „специфичната осъзнатост” при възприятието на сънищната ситуация в реално време на твоето съзнание, надхвърля, излиза извън обхвата на „почти-осъзнатостта” при възприятието на „Въображаемото Аз” или на „Почти-Реалното Аз”.

На територията на постоянната ти трайна памет - в "Сънищното пространство", са се осъществили и протекли сънищните процеси, включително с ангажирането или с образуването на някои по-силни и активни елементи в един или друг сегмент, зона или структура на всеобхватната й асоциативна мрежа, които впоследствие могат да послужат като "ключове" за визуализиране при припомнянето на сънищата, за асоциативно свързване при припомнянето и с по-слабите елементи от сънищните процеси, останали в "Сънищното пространство" и в "Сънищния архив".

А ти, когато си припомняш сънищата, в будната си осъзнатост в процеса на Асоциативната каскада на будното състояние, правиш асоциативни връзки, търсиш и намираш "ключове" към тези сънищни "портали" и "преддверия", и достигаш до „следите-отпечатъци" от сънищата си. В асоциативния процес на припомнянето и визуализирането в будно състояние, допълнително асоциативно свързани, сравнени, идентифицирани,  разпознати и съответно анализирани и определени (и нерядко образно допълвани), те биват осмислени и стабилизирани, придобивайки вид на спомени с информация както с картини и ситуации, така и с усещанията ти от и за самото преживяване в реално време.

Припомняме си и в този миг се "идентифицираме и сливаме" със сънуването си и сънищата си в реално време, които, макар че сме ги възприемали и усещали в реално време по време на съня (възприятие, което също си припомняме), стават факт и придобиват съществуване за нашето будно съзнание когато си припомним за тях и когато сякаш ги изживяваме отново!

Независимо от връзката и отношението "припомняне на съня - придобиване на съществуване на съня за будното ти съзнание", всяко оригинално първично възприятие от сънуване (като се изключи припомнянето и визуализирането) се осъществява в реално време, всеки сън без съмнение протича в реално време, без значение дали ще си го спомниш и дали някога въобще ще разбереш за него.

Както и за всяко случващо се събитие можеш да кажеш, че се случва в определен момент – тоест в реално време. За разлика от случая със сънищата, при будното състояние понятието "в реално време" би могло да има смисъл и значение по-скоро във връзка с разликата между физическото протичане на събитие и записът за него, който би се разглеждал по-късно, или с отразяване на събитие едновременно с неговото случване. Но когато наблягам на сънуването в реално време, имам предвид това специфично „осъзнаване“ (или "почти-осъзнаване" и специфична "почти-осъзнатост") на „Въображаемото Аз“ и твоето "съзнателно" усещане, чувстване, на факта на преживяването на съня още докато протича - в реално време, за разлика от припомнянето му, визуализирането му и спомените по-късно, както и самите спомени за усещанията на неговото преживяване в реално време.

И самото „осъзнаване” в "осъзнат" сън без съмнение се случва и се възприема, и развива, и задълбочава в реално време. За него впоследствие след събуждане възниква спомен и визуализиране. Но ако няма такъв спомен, „осъзнатото” ти преживяване в реално време и "осъзнатостта" ти в съня ще си останат само някъде в „сънищната” ти памет, в някакво преддверието към „будната” ти памет, затиснати и затрупани от завесата на забравата.

При "осъзнатия" сън, разликата между будното ти осъзнаване и осъзнатост в реалността ти в будно състояние и "осъзнатостта" на "Реалното ти Аз" в "осъзнат" сън, се определя от съответната постигната степен на "осъзнатост", т.е. от степента, пълнотата и обхвата в процеса на активно и целенасочено „осъзнато” и „съзнателно” самоидентифициране (за което е необходимо да се овладее способността и постигне качеството за контролирано задържане в това състояние, преди въобще да се мисли за  други форми на контролиране или моделиране в сънищната ситуация).
 
Степента на „осъзнатост” и самоидентифициране в „осъзнатия” сън зависи и се определя от степента на отваряне на каналите за допълнителни асоциативни връзки на територията на паметта с елементи, "следи-отпечатъци", комплекси от елементи с логическа последователност на връзките между тях и форма на активност, характерни и присъщи за будното ти съзнание.

От активирането и включването на тези процеси зависи степента на успех при самоидентифициране. И подобно на ситуацията при постигане на една или друга степен в процеса на  спонтанното приближаване и "осъзнаване" на "Въображаемото Аз" (специфичната "почти-осъзнатост"), степента на "осъзнаването" в "осъзнат" сън и разликата на тази "осъзнатост" с будното ти съзнание и осъзнатост, зависи и от степента на проявление в "Реалното ти Аз" на едни или други доминиращи и второстепенни характеристики и качества на реалното ти "Аз" - на едни или други аспекти и фрагменти от личността ти в будната реалност.

***   ***   ***

„Въображаемото Аз” може да е много далечно от реалното „Аз” в случая на комбиниране на части от случайни елементи в ситуации. Може да ядеш без усещане на вкус, да се възприемаш в ситуацията, но да нямаш усещане за себе си, може просто да си наблюдател без своя идентичност, или с въображаема идентичност, за която дори да не се замисляш по време на съня.

При сънищата може да се включат определени елементи, които са били възбудени по време на Асоциативната каскада на будното състояние, но те се вписват в съвсем различни собствени, наново изградени и измислени ситуации. Как тези елементи, даже и ако са само частици от тези елементи, се вписват в съвсем нови ситуации? "Кой" ги измисля? По какъв начин се селектират и подреждат в конкретен сънищен сценарий?
За разлика от асоциативните процеси в Асоциативната каскада на будното състояние, в процесите на Асоциативната каскада на сънищата няма аналогична логическа връзка, има „прескачане” или „заобикаляне” на някои непосредствени преки асоциативни канали и връзки. Остава своеобразно „ехо” от възбудени елементи в процеса на дневната Асоциативна каскада на будното състояние, но неговите звуци се разпръскват и разпиляват сред вълните на Океана на елементите, сред бреговете на островите на „Сънищното пространство” .

Всеки елемент, който в един или друг момент се включва в асоциативната каскада, има "своя" асоциативна мрежа с която е свързан.

Асоциативните връзки към всеки елемент имат много варианти и може на случаен принцип по-силните да правят връзки и да се създават нови ситуации, но как става така, че възникват подредени ситуации?

Как тези два, три или повече елементи, непоследователни и логически непряко свързани биват избрани, "поставени на предна линия" и въвлечени в образуването на сценария на сънищата с определена негова логика и подредени в "тъканта" на сънищната ситуация?

Как се образуват и генерират сънищата? И как в съня се образуват подредени ситуации, включващи само части от случайни елементи от деня, от предишни дни или от цялото пространство на твоята памет, независимо от давността, но в съвсем преносен и видоизменен смисъл и в съвсем нови различни ситуации?

Този въпрос има и друг аспект, засягащ асоциативните процеси в будно състояние.

Как става осмислянето на нещата в будно състояние? И ако самото състояние, което ние възприемаме като "осмисляне" можем да разглеждаме като съвкупен краен динамично възпроизвеждащ се и променящ се резултат от процесите на Асоциативната каскада на будното състояние, как все пак "избираш" едни или други елементи, когато са в началото на една асоциативна верига, как ги "определяш", как се стига до инициирането на конкретно мисловно развитие? Кое предизвиква да си припомниш едно или друго? И ако тук бихме могли да кажем, че няма такова начало на асоциативните вериги, и че асоциативният процес в будно състояние се налага постоянно да е в режим на отреагирване на стимули, както вътрешни (дразнители или появили се в асоциативния процес мисли, даващи начало на нова линия), така и в повечето случаи външни причини, иницииращи един или друг асоциативан (мисловен) поток, то при Асоциативната каскада на сънищата и сънищните асоциативни процеси, външните причини фактически са изключени, изключено е и будното съзнание и логичната последователност и взаимовръзка, и остава единствено вътрешният асоциативен процес и то в неговата сънищна форма. Как "Генераторът на сънищата" "избира", как "определя" едни или други елементи, с които да определи сценария на сънищата? Как се "определят" иницииращите елементи за началото на асоциативния поток в сънищния сценарий?

Асоциативната каскада в будно състояние реагира на постоянни външни и вътрешни стимули, възникват вътрешни елементи, които от своя страна се явяват причина за асоциативно продължение според една или друга логическа линия. До голяма степен реалната външната среда е мотор за задвижване на процеси в Асоциативната каскада на будното състояние. При такъв подпомогнат от външните въздействия режим, резултатът би могъл да се изразява и в мисловен (или емоционален) процес със сравнително елементарен характер.

При Асоциативната каскада на сънищата не е така – тя сама трябва да създаде, на базата на собствените ресурси на паметта, принципно без намесата на външни въздействия и стимули в реално време, и средата на действие и образа на героя в нея – „Въображаемото Аз”, и неговите възприятия в съответната среда.

"Генераторът на сънищата" е абстрактно понятие. "Генераторът на сънищата" функция ли е на "Центъра на идентичността" (в неговия обхват на участие в Асоциативната каскада на сънищата)? Не. Обхватът на участие на "Центъра на идентичността" в определена сънищна ситуация може да не е голям, но "Генераторът на сънищата" да е създал и да осъществява добър сценарий. "Генераторът на сънищата" е "механизъм" и проявление на намеса и въздействие на Вътрешната асоциативна каскада.

Връзката с паметта е частична (частично активиране на елементи на общата територия на паметта), както и с "Центъра на идентичност", но има дотолкова връзка, че да се създават новите ситуации.

„Центърът на идентичност” – ниво в невронната мрежа от структури, съответно основно ниво в действието на Асоциативната каскада на будното състояние. "Центърът на идентичността" е определена съвкупност от значими елементи и структури – мрежата от стабилизирани и трайни „следи-отпечатъци”, асоциативни връзки, пътища и магистрали.

При Асоциативната каскада на сънищата я няма логиката на проявлението и въздействието на мрежата на „Центъра на идентичността”, поради другия характер на асоциативните връзки, "прескачането" и следването и на други случайни асоциативни връзки и пътища. При ангажиране и въздействие в асоциативния процес само на определени елементи или сегменти на "Центъра на идентичност" в процеса на Асоциативната каскада на сънищата, проявлението и въздействието му е частично.
"Центърът на идентичността" се оказва ангажиран частично без да може да се реализира пълната му функция и пълноценно възприятието за собствената идентичност.

„Сънищното пространство” обхваща всички елементи от територията на  паметта, включващи цялата съвкупност от невронни структури, които участват в процесите по време на сънищата – в Асоциативната каскада на сънищата или в хибридна Асоциативна каскада.

2018 – 09.06.2019/02.=-6-10-14.04.2020

"Сънищният архив" и "Временният архив" /на сънищата/ са абстрактни понятия - означават степен на стабилизиране и стабилност на "следите-отпечатъци" в Сънищното пространство, оформили се по време на сънищния процес. /19.09.2020/


=============================> <============================

ВЪЗПРИЯТИЕТО НА РЕАЛНОТО "АЗ" ЗА СЪНУВАНЕТО В РЕАЛНО ВРЕМЕ

/Възприятието - реалното Аз 2018-19-20 15. 4. 2020/
Възприятието на реалното „Аз” за сънуването в реално време

                Сънят – реалистично изживяване на обширна подредена
                последователна протяжна ситуация в една, макар и
                въображаема, паралелна същинска вътрешна реалност

15.04.2020

1. Припомняйки си след събуждането си отделните събития и участващи лица в сънищната ситуация, ти си спомняш и възприятието си, което си имал в нея в реално време.

Спомняйки си за един или друг момент в съня, ти си спомняш съвсем ясно усещането си.

Какво е това възприятие и усещане? Припомняйки си в будното си състояние ти усещаш точно как „Ти” си се чувствал в съответния момент в съня – сякаш в този миг си се пренесъл назад във времето и с твоето будно осъзнато реално „Аз” усещаш как „Ти” си се чувствал в реално време в този момент в съня си. В будното си осъзнато състояние, с цялото си съзнание и нормална будна осъзнатост, усещаш как „Ти” си се чувствал в реално време в един или в друг момент в съня си. Но нали сънят ти е бил „неосъзнат”, нали по време на съня ти будното ти съзнание е било изключено. „Ти”, който си с цялото си съзнание в будно състояние по време на съня си си спял, почивал си, будното ти съзнание и осъзнатост са били временно изключени, на тяхно място в съня ти е било твое абстрактно „Въображаемо Аз”, сънят ти е бил „неосъзнат”, ако някой е трябвало да чувства и усеща в един или в друг миг в съня ти в реално време това е било твоето „Въображаемо Аз”. А „Въображаемото ти Аз” е различно от реалното ти „Аз”. То е продукт на „неосъзнатия” сън и на „неосъзнатостта” ти, които са се появили след твоето заспиване и изключване на будното ти съзнание и осъзнатост. „Въображаемото ти Аз” е различно от „Теб” такъв какъвто си в своето осъзнато състояние буден, с пълното си съзнание, осъзнатост, самоидентификация и пълна проява на твоята реална идентичност. И все пак, „Ти”, в будното си състояние, в пълната си осъзнатост, припомняйки си съня и възприятието в реално време в тези определени мигове усещаш точно как самият „Ти” си се чувствал в реално време в тези мигове по време на съня (в миговете, които просто успяваш достатъчно добре да си припомниш, а те със сигурност не са единствени, такова възприятие за протичането на съня в реално време е съществувало по време на целия сън).

При припомнянето си, ти не си спомняш какво е било възприятието и чувството в реално време на някакво твое „Въображаемо Аз”, независимо колко близко може то да е било до твоята будна същност и да й е приличало, а ти си спомняш и чувстваш какво точно си изпитал и усетил в реално време в съня си самият „Ти” – който в този момент на припомняне си реалната твоя будна осъзната личност. Не просто спомен за някакво възприятие на някаква абстрактна фигура, не просто спомен за някакви събития, а усещане и чувство как точно „Ти” си се чувствал в онзи миг в съня си. И този спомен сякаш те прехвърля през времето и „Ти” отново чувстваш себе си по същия начин както в онзи миг в съня ти. Сякаш самият „Ти”, реалното ти „Аз”, твоята реална личност както е в пълно съзнание и осъзната в будното си състояние, си присъствал в онзи миг в съня си, а не само „Въображаемото ти Аз”, в качеството на което ти си сънувал този сън. А дори и да не получиш точно възприятие за такова „прехвърляне” през времето до онзи миг, поне ясно си спомняш, как точно самият „Ти” си се чувствал тогава. В това е въпросът за възприятието в реално време на съня.

2. Независимо, че след събуждане при припомнянето имаш възприятието за преживяването в реално време в определени мигове при сънуването, може същевременно цялостната сънищна ситуация да я „виждаш” сравнително отдалечена в полето пред вътрешния си поглед, да знаеш какво се е случвало в нея, да имаш това знание съвсем сигурно и без никакво съмнение, но да я „виждаш” като една обвита в мъгла обща съвкупност от различни елементи, и да не си в състояние да „видиш” достатъчно конкретно различните отделни последователни моменти в цялата ситуация.

Това е противоречие в такава ситуация – от една страна си в състояние припомняйки си да почувстваш какво точно самият осъзнат в будното си състояние „Ти” си усещал (дори и помислил) в един или в друг момент в съня си, „виждайки” тези моменти повече или по-малко близко и ясно, а от друга страна, множество моменти и части от тази ситуация ти се губят, макар да знаеш със сигурност, че ги е имало, и че са били подредени, оформени, последователни, смислени – сякаш една цяла друга съвсем реалистична действителност, макар и въображаема, по време на съня ти, и не си в състояние да ги „видиш”. Такова състояние показва или недостатъчна практика по Пътя на сънищата, или, че се намираш в състояние на регрес. При напредък в практиката, ще бъдеш залят от проблясъци и ясни задържащи се картини от отделните моменти и събития в сънищната ситуация, и дори ако те се появяват в полето на вътрешния ти поглед в нехронологичен ред, ще си в състояние да ги подредиш и да „видиш” тази твоя вътрешна сънищна реалност в по-голяма степен ясно с нейната пълнота и подробности.

Но ако нямаш необходимата практика или си изпаднал в регрес, сънищната ситуация може да ти е като в мъгла с изключиние на два-три момента. Ако си се опитал да си припомниш и „видиш” различните моменти и картини в сънищната ситуация веднага след събуждането си, може да си имал по-голям успех отколкото ако си изчакал и загубил известно време. Колкото повече време минава след събуждането ти, толкова повече сънищната ситуация се отдалечава и толкова по-малко стават моментите, които успяваш да си припомняш, докато накрая може да остане само един момент, който се е запазил, например, свързан с прегръдка и целувка.
 
Но поне едно успяваш да запазиш в спомените си и да си сигурен в него – че ситуацията, която си сънувал е била обширна, продължителна, логично и последователно подредена, с различни последователни събития и подробности. Напълно си сигурен в това и все още, припомняйки си, можеш самият „Ти” да усетиш чувството, което си имал в реално време в съня си поне в миговете останали още ясни.

Знаеш със сигурност, че в съня ти е имало множество различни последователни събития, макар и да не успяваш да ги „видиш”, освен като един общ обект от сънищни събития с определен обем, протяжност и детайлност. Като основното ти възприятие и впечатление при припомнянето е увереност и сигурност, на базата на спомените и картините, които си видял при едно или друго пробуждане през нощта и веднага след последното си събуждане сутринта, че сънищата ти са били с такава форма и характер, че все едно по време на съня си ти си бил в една друга паралелна действителност, изживял си една друга реалност. Разбираш, че често в сънищата си се оказваш в такава друга съвсем оформена и завършена вътрешна действителност, макар и да не успяваш да съхраняваш спомени за своите преживявания там.

Когато напреднеш по Пътя на сънищата – в първото ниво на Йога на интегралното съзнание, тази друга паралелна реалност ще бъде твоя.

3. Няколко са основните момента тук.

Първо, че припомняйки си, ти си спомняш как самият „Ти” си се чувствал в реално време в определен момент в съня. А „Ти” не е „Въображаемото ти Аз” в съня ти, а си ти с реалното си „Аз”, в будното си съзнание и осъзнатост.
 
Второ, че сънят ти може да е толкова подреден, последователен и обширен, че да представлява цяла паралелна твоя вътрешна реалност, която си преживял, независимо, че от нея може да си в състояние да си спомниш само два-три момента.
 
Трето, ти имаш знанието и сигурността, че сънят ти е имал такива качества и характеристики, независимо, че не можеш да си го спомниш в подробностите; това знание и сигурност са в резултат от възприятията ти в съня в реално време, за които са останали следи, и в резултат от предишни припомняния (например при междинни събуждания или след първо сутрешно събуждане), дори и в момента да не можеш да си възстановиш тези спомени.

Четвърто, че дори и ако не си спомняш много събития и моменти от съня си, макар и да го виждаш в полето пред вътрешния си поглед като едно смътно цяло, стоящо на дистанция, същевременно можеш да имаш ясното чувство за усещането си в реално време в един или друг момент в съня си – и с това усещане се асоциираш и го имаш самият „Ти”, реалното ти „Аз”, т.е. твоята личност в будно състояние и пълно съзнание и осъзнатост, независимо, че възприятията и случките са били в състояние на „неосъзнат” сън и съответно при изключено будното ти съзнание и осъзнатост.

===;

С подробности, изглеждащи съвсем реалистични === > (припомняйки си впоследствие и оценявайки обстановката и възприятията си в нея), === > разгърнати, последователни в отделните моменти в развитията на събитието, все едно, че си попаднал в една друга паралелна реалност, в която в собствена, логически конструирана и обоснована ситуация, с някакви основни сюжетни линии, асоциативни посоки, аспекти на твоите възприятия и отношение към едни или други елементи в събитията, които съответстват на характеристиките на твоето "Аз" === > (реалното ти "Аз", това, което е твоето съзнание и същност в будното ти ежедневие), === > са комбинирани различни елементи от съдържанието на твоята памет и на твоето мислене == > (при което обработваш постъпващите от външната среда информационни елементи и ги отлагаш в паметта си, а впоследствие тези отложени и съхранени елементи подлагаш на допълнително комбиниране и обработка с нови резултати, за които веднага не си даваш ясно сметка, не си създаваш представа и не ги отчиташ като нови смислови същности в паметта си), === > свързани с различни елементи и аспекти от външната ти реалност и твоите мисловни и емоционални реакции спрямо нея, включително множество филми, които си гледал и образите, визуалните моменти и развития в тези филми, възприети, съхранени, а впоследствие преработвани и комбинирани === > (дори без да си даваш сметка и да проследяваш тези процеси в твоето съзнание и в паметта ти), === > като при това комбиниране се образуват съвсем нови ситуации, реалистични, същински, плод и творение на твоето съзнание, творение, за което просто не можеш да си обясниш, не можеш да разбереш, а и е трудно да повярваш, как може да бъде създавано от мозъка ти и ума ти по време на твоите сънища, каква част от мозъка ти е толкова способна да създаде тези вътрешни реалности и да те потопи в тях едновременно с твоето активно участие, възприятия и чувства, каква част на мозъка ти е способна да прави това, което ти в будното си състояние не би могъл да постигнеш, не би могъл да си представиш, да измислиш, да визуализираш и да видиш с някакъв вътрешен поглед - сънища, които сънувах преди няколко дни. В тях ти си самият ти, ситуациите имат елементи и са свързани с реални аспекти от будното ти ежедневие, макар че тази свързаност и обхватът на проекция на тези елементи и аспекти се простира само до определени хоризонти. Това означава, че има редица неща, свързани с реалното ти "Аз" и реалния ти живот, среда и свят в будното ти ежедневие, за които това твое "Въображаемо Аз" в тези реалистични === > (на вид и възприятие, което оценяваш и възприемаш като били с определената висока степен на реалистичност, когато си ги припомняш)=== > до определена степен ситуации в сънищата ти === > (от гледна точка на будното ти ежедневие, реалистичността е относителна дотолкова, доколкото ситуациите включват развитие и елементи, които не са ти се случвали в ежедневния буден живот, не си мислил за тях, не си си ги представял, а и не биха се случили в конкретното ти реално ежедневие със съответните обстоятелства на живота ти в него, но същевременно са изплетени от елементи и аспекти, които в голяма тяхна част са свързани с елементи и аспекти от реалното ти будно ежедневие, имат произход в тях, имат прилика с тях, участват лица, които пряко асоциираш с познати от будното си ежедневие персонажи и характери, твоят характер съответства на този от будното ти ежедневие на реалното ти "Аз", самите ситуации имат елементи, произхождащи от елементи в будната ти реалност и близки във възприятията ти в съня с елементи и аспекти от будния ти живот), === > не се сеща, не си спомня и не достига. Това е ограничената степен, ограниченият хоризонт на самоидентифициране и самоидентификация на твоето "Въображаемо Аз". Просто е невероятно, сякаш попадаш в някакъв филм и ти си действащо лице. Сякаш се оказваш наистина в някаква паралелна реалност. Не можеш да си обясниш как мозъкът ти е в състояние да сътвори, подреди всичко това === > (независимо, че толкова много филми, картини, изображения, ситуации, включително и от възприятията ти в реалния ти ежедневен буден живот, са минали през очите ти, през различните обработващи визуални импулси и информация сектори на мозъка ти, натрупали са се в паметта ти). === > Ако се опиташ да си представиш, че би могъл в будно състояние да визуализираш всичко това и със затворени очи да се потопиш съзнателно и целенасочено в такива ситуации, веднага съвсем ясно, определено, категорично разбираш, че това би било невъзможно, и че в този смисъл сякаш будното ти съзнание е на някакво първобитно ниво в сравнение със съзнанието ти и с тези способности, които проявява мозъкът ти, когато си в състояние на сън и навлизаш в такива сънища - в сравнение с някакво проявление, функции, активности и способности на съзнанието и на мозъка ти, които мога да определя като "Вътрешно съзнание", като функции, проявления, способности на "Вътрешното Аз". За сънуването и съответно за успешното припомняне на такива сънища помагат състояния в ежедневието ти, когато не си гледал телевизия и когато не си стоял много пред компютъра или поне не си гледал на компютъра филми. Помага оставането на мозъка ти "сам със себе си", без особено активни външни визуални въздействия. (Това е така, но имайки предвид, че в паметта ти вече е натрупано и съхранено съответното значително и достатъчно информационно и визуално съдържание в хода на твоя предишен живот.) 19.08.2020
===;    19.08.2020 12:50   


==========================>  <==============================

"РЕАЛНО АЗ" БЕЗ ОЦЕНКА ЗА НЕРЕАЛНА СИТУАЦИЯ

Реално Аз без оценка за нереална - 30. 10. 2018
/"Реално Аз" без оценка за нереална ситуация = Почти-Реално Аз (P.s. 27.06.2020)/

Реално Аз без оценка за нереална ситуация

Възприемане в съня на реалното „Аз“, но без оценка за несъответствие с реалността и без осъзнаване, че това е сън.

Човек има някакво общо усещане за себе си, усещане за собственото „Аз“, постоянно състояние на самоидентификация, без то непременно винаги да е свързано с непрекъснатото усещане и възприемане на поредица от проблясъци за части информация за самия себе си и собствения си живот, съставляващи по-високото асоциативно равнище на асоциативната каскада, изразяваща според своето качество различните състояния на неговото съзнание, самосъзнание, личностна самоидентификация и с една дума – усещането за неговото собствено „Аз“.
 
Асоциативната каскада може да се осъществява в такъв порядък и елементите в нея да се комбинират и следват с такава скорост, че нейното присъствие и резултати и фактическото „усещане“ за нея да се изразява само в един асоциативен фон, предоставящ това общо постоянно усещане са себе си и за своята идентичност.

В този асоциативен фон в будното състояние постоянно постъпват сигнали, възприятия, усещания за състоянието на собствения организъм, на различните части на тялото. Тези сигнали са също елементи, включващи се в асоциативната каскада от по-висок порядък, надграждаща асоциативния фон. В допълнение, асоциативната каскада от по-висок порядък се допълва с елементите на мисловната дейност, включително емоционални причини и състояния (при които мисловните елементи се съчетават с физиологични реакции в обратна връзка).

В определени периоди асоциативният фон и надграждащите го процеси в асоциативната каскада може да не се допълват с възприятието на поредица проблясъци за части информация за себе си, когато фактически се възприемаш само с общото си  усещане за себе си и своята идентичност (от асоциативния фон), допълнени със съвкупността от информация от сигналите за състоянието на своето тяло (съставляващи един базов за будно състояние порядък на асоциативна каскада), но съзнанието ти сякаш е „отпуснато“ и празно в този момент. Имаш възприятието за собствената идентичност, но през ума ти не преминават мисли или проблясъци за части информация за себе си и своя живот, за своето позициониране в реалността. В този случай асоциативната каскада се осъществява в порядък, при който нямаш възприятие за определени мисловни процеси, спомени или проблясъци за информация или образи, освен постоянното ти възприятие от различните аспекти на състоянието на твоето тяло, но тази асоциативна каскада включва или надгражда асоциативния фон (явяващ се като основа, допълваща се от възприятията от тялото ти) съставяйки усещането ти за своята идентичност.
 
В други периоди асоциативният фон и асоциативните процеси, свързани с възприятията от импулсите за твоето физическо състояние, се допълват с мисловни и емоционални елементи и процеси в асоциативна каскада от по-висок порядък, при който в ума ти възникват и изчезват, или се задържат по-дълго време и се редуват проблясъци за части информация за себе си и своя живот.

В трети периоди, това състояние се надгражда с оформени мисли, които могат да са частични и разхвърляни или в една или в друга степен подредени, по-малко или повече сложни, разнопосочни, сблъскващи се и многопластови.

Има ситуации в съня, в които имаш това общо усещане за себе си, в съня си имаш асоциативния фон, който предоставя усещането ти за твоето реално „Аз“. Ти си си „Ти“ в съня си, ти притежаваш усещането за себе си такова, каквото имаш когато си буден. Ти попадаш в някаква ситуация, в която участват брат ти, майка ти, и ги възприемаш по същия начин и със същото отношение, както в будното си състояние, със същото собствено възприятие за своята идентичност. Това си „Ти“, такъв какъвто се усещаш когато си буден.

Но това, че имаш в съня си възприятие за себе си аналогично с възприятието за реалното ти „Аз“, това, че се усещаш в съня си като себе си в будната си реалност, не означава, че в съня си ти си се осъзнал като реалното ти „Аз“. Това би изисквало разбирането за нереалността на ситуацията в съня и по-широк обхват на самоидентифициране, каквито ти в този момент нямаш.

Ти се оказваш в една нереална ситуация с различни перипетии, за която нямаш усещането, разбирането и оценката, че не е реална. Нямаш представа, че не си в реалността, а си в сън. Дори не ти възникват въпроси или съмнение, свързани с реалност или нереалност на обстановката и ситуацията. С усещането си в съня за самия себе си и своята идентичност, с възприятието си за собственото „Аз“, с присъствието на черти в своя характер, морални качества и отношение към близки хора или към определени положения, много близки или почти същите до тези, които имаш в будната си реалност, възприемаш случващото се в съня си като реално. Налице е собственият ти асоциативен фон на твоето „Аз“. Но нямаш оценка за несъответствие на ситуацията в съня ти с реалността.

Липсата на оценка за несъответствие се дължи на прекъсване или блокиране в определена степен на постоянния ти достъп до ресурсите на постоянната ти трайна памет, функциониращ в будно състояние. Асоциативната каскада в будното ти състояние се осъществява с постоянен достъп и обратна връзка до различните части на паметта ти. Това се случва когато към асоциативния фон и към базовата асоциативна каскада от физиологичните ти и телесни възприятия се добавя постоянната поредица проблясъци за части информация за твоя живот, предишни състояния, усещания и мисли, която допълва възприятието ти за твоята идентичност, оформя процеса на твоето самоидентифициране и състоянието на твоята личностна самоидентификация, или пък когато в допълнение в съзнанието ти се оформят с различна степен на подреденост и сложност мисли и комбинирани мисловно-емоционални състояния.

Но ако по време на съня се прекъсва достъпът до ресурсите на паметта, как все пак се осъществява този асоциативен фон и на каква основа се осъществява асоциативната каскада, оформяща твоите мисли, чувства и реакции в ситуацията, която преживяваш в съня си? Как се проявява това твое общо усещане за себе си, аналогично с възприятието ти за реалното ти „Аз“?

При асоциативната каскада в будно състояние има различни равнища. Както в паметта ти има елементи, които си в състояние да си припомниш във всеки момент, свързани с постоянната ти памет, така има и елементи потънали в океана на паметта, които съществуват, но не си в състояние спонтанно да достигнеш във всеки миг. Те биха могли да изплуват, но при определени ситуации. Самата ти постоянна памет има две равнища. Едното представлява оперативната ти памет, съдържаща елементи, които са в готовност да бъдат използвани във всеки момент. Другото равнище съдържа елементи, които не са толкова достъпни и в готовност за използване, но които ти си в състояние да си припомниш, ако е необходимо и ако насочиш фокуса на мисълта си към асоциации свързани с тях.

Какво се случва тогава в съня ти, в който имаш общото усещане за себе си, но нямаш оценка за несъответствие с реалността? За да има такъв дефицит в асоциативната каскада, оформяща твоето „Аз“ в съня ти, че да не си в състояние да разбереш, че това е сън и да не ти направят впечатление някакви индикации, че това не е реалност, очевидно някакви канали към постоянната ти памет са прекъснати.

Асоциативният фон, даващ ти усещането за себе си, се осъществява в резултат на асоциативна каскада от такъв порядък, при който се включват елементи на паметта ти, трайно установени и потънали в океана на съзнанието ти, наслоили се в течение на твоя досегашен живот и определящи различни твои характеристики. Тези елементи очевидно не съставляват задължително част от постоянната ти памет или поне част от онези нейни сегменти или равнища, достъпът до които по време на съня ти временно е блокиран. Когато си заспал някои невронни връзки и коридори в паметта ти са решили да починат и временно да се изключат.

Ситуацията в съня ти може да съдържа и редица нелогични елементи, които в определен момент да ти направят впечатление и ти да си зададеш въпрос, в резултат на който да осъзнаеш, че това не е реално и че сънуваш. Това означава, че в този момент в процеса на асоциативната ти каскада се е получил достъп до такива части и елементи на постоянната ти памет, които са дали възможност за съпоставяне на логичното с нелогичното, на нереалното с реалното. Тези елементи в постоянната ти памет, достъпът до които се е разблокирал, са се включили в асоциативната каскада, оформяща в съня ти твоето съзнание и твоето „Аз“, и са ти дали възможност да оцениш ситуацията в съня си като несъответстваща на това, което знаеш от будното си ежедневие и реалност. Това означава, че принципно в съня прекъсването на достъпа до ресурсите на паметта не е пълен и не е постоянен. Прекъсването е частично.

Но при разглежданата тук ситуация с възприемане в съня на реалното си „Аз“, но без оценка за несъответствие с реалността и без осъзнаване, че това е сън, частичното прекъсване на достъпа до ресурсите на паметта ти засяга такива сегменти и нива на паметта ти, които биха предоставили необходимите елементи за съпоставяне и оценка, че случващото в съня ти не е реално. И те не ги предоставят. Те не се включват в асоциативната каскада в съня ти. Не се получава съпоставяне и оценка за нереалност или реалност. Такъв въпрос дори не възниква. Не се проявява механизъм за съпоставяне и оценка за реалност.

За разлика от ситуации в съня, изпълнени с нелогични елементи, можеш да сънуваш ситуация, в която няма някакви нелогични действия и явления, в която не се нарушават известните ти закони на природата и всичко изглежда съвсем реално, както би изглеждало ако това се случваше в будната ти реалност. Дори да имаш частичен достъп до будната си памет, включващ и елементи, които могат да послужат в асоциативната каскада в съня ти като основа за съпоставяне с подобни ситуации и явления в будната ти реалност, може да не се включат онези необходими елементи, които да предизвикат усещането и разбирането за несъответствие. В съня ти всичко изглежда реално и това не е само в резултат на изкривено възприятие поради съня или вследствие на правилото, че обикновено в съня не си задаваш въпроси за странностите, каквото и необичайно да ти се случва (докато не премине в състояние на „осъзнат“ сън). Изглежда ти съвсем реално, защото нищо в съня ти не се различава от случването на нещата в будната ти реалност.

Възприемаш случващото се като реално в настоящия си момент в съня си, но не възникват никакви въпроси как и защо си се оказал в тази ситуация и какво е било преди това, за да стигнеш до нея. Възприемаш се като себе си с усещането на реалното си „Аз“, но целият ти свят, преживявания и мисли се състоят само в актуалния момент, обстановка и ситуация, а всякаква връзка с миналото е отрязана. Миналото до този момент в конкретно изражение и събития отсъства и не възниква като източник на мисли или въпроси, освен доколкото то би могло да се приема като присъстващо в общото ти усещане за своето „Аз“, в асоциативния фон, в усещането ти в съня ти за самоидентификация като реалното ти „Аз“.

Обикновено такива идеални ситуации в съня рядко могат да се случат. Но дори ако в такава близка до реалността картина се появят някои отделни странни елементи, ти просто не им обръщаш внимание и ги приемаш заедно с общата си представа за реалност, следвайки правилото, че обикновено насън не се учудваш и не си задаваш въпроси за нелогични елементи, като ги приемаш за даденост, за реалност или просто не ти правят впечатление.

И в същото време ти имаш общото усещане за себе си. Как би могъл да отличиш, че това е сън и че си в нереална ситуация? Това би могло да стане ако в асоциативната ти каскада се включат елементи от постоянната ти памет, които да съдържат информация за хронологията на събитията в твоя живот, включително за събитията, случили ти се непосредствено в последно време. Тази информация и хронология би трябвало да включва елементи от последните ти дни. Така ти би могъл да направиш сравнение и да разбереш, че не си пътувал до това място, няма как да си се оказал на тази улица или на този басейн, не си пристигнал на това място с твоите близки, не е възможно да се случва това. Това означава, че трябва да се намеси въпросът с твоето минало и връзката на актуалната ситуация в съня ти с него. Асоциативната ти каскада в съня ти трябва да получи достъп до сегменти в постоянната ти памет, предоставящи информация и база за сравнение с реалното ти минало. Възможно е в съня ти да са включени измислени представи за някакво минало на „Въображаемо Аз“, дори ако това „Въображаемо Аз“ се оказва много близко до разглежданото тук общо усещане за себе си като реалното си „Аз“. Такива елементи за въображаемо минало би могло да са свързани с намесването на спомени от предишна сънувана ситуация в същата нощ или от друг по-стар сън. Но „спомените“ за такова нереално минало не биха могли да помогнат за съпоставяне и оценка на ситуацията в съня като нереална. Необходима е връзка в паметта ти с информация за реалното ти минало, включително с такава информация, която да ти помогне да разбереш, че няма как да си се оказал в ситуацията, която сънуваш, колкото и тя да ти изглежда реална.

В асоциативната каскада, оформяща възприятието за твоето „Аз“, независимо дали тя включва асоциативен фон, създаващ общото ти усещане за себе си аналогично с възприятието за реалното ти „Аз“, или е без такъв асоциативен фон и ти се възприемаш в съня си, „осъзнавайки“ себе си като „Въображаемо Аз“, обикновено в множество случаи или в множество части от сънуваните ситуации липсва изразено или е ограничено онова нейно равнище, което произтича от асоциативните процеси, породени от възприятието на импулсите за състоянието на твоето тяло. С други думи, в съня си не винаги имаш постоянното усещане като фон присъстващ в будното ти състояние за своите физиологични процеси и сенситивни възприятия от различните ти телесни части. Често се възприемаш абстрактно, като фигура, мисъл, но не усещаш някакви възприятия от тяло, болка или умора. В други случаи може и да си ги усещал, но да не се е съхранил спомен за тези твои усещания. Но не винаги е така. В много случаи си спомняш как си прегръщал и си усещал плътността на ръцете си или на друг човек, топлина или студ, различни физически и емоционални състояния. Но ако разглеждаме случаите, когато в съня си имал общото усещане за себе си, аналогично с възприятието ти в будно състояние за реалното ти „Аз“, но не си имал усещания за физическото си тяло, като асоциативният фон не се е допълвал с това базово междинно равнище на асоциативната каскада, а се е надграждал само от асоциативните процеси, съставляващи твоите възприятия и мисли в ситуацията в съня, тогава евентуалното съпоставяне и оценка за нереалност биха могли да се случат, ако се открие достъп до такива сегменти и елементи в постоянната ти памет, при който липсата на нормално и пълноценно физическо усещане за собственото ти тяло, или някакви вариации в това усещане, да ти направят впечатление.

При възприемане в съня на реалното „Аз“, но без оценка за несъответствие с реалността и без осъзнаване, че това е сън, притежаваш асоциативния фон за твоето реално „Аз“, асоциативната ти каскада е с частично прекъсване на достъпа до ресурсите на постоянната ти памет, нямаш достъп до елементи свързани с хронологията на твоите последни действия, или достъп до други елементи в постоянната ти памет необходими за съпоставяне, не функционира механизъм за оценка на съответствие с реалността, възприемаш случващото се като реално.
 
Частичното прекъсване на достъпа до паметта, или частичният достъп до паметта може да включва и изключва едни или други елементи. В съня си и в своето усещане за себе си, колкото и то да съвпада с общото ти усещане за своята идентичност и за своето „Аз“ в будно състояние, нямаш пълноценен достъп до всички елементи на постоянната си будна памет, който да ти предостави възможност за съпоставяне и за оценка на нереалното и на реалното. Асоциативната ти каскада е с ограничен периметър. В този процес сякаш е изключен определен механизъм за оценка на несъответствие с реалността. Поражда се въпросът, дали този механизъм за оценка по време на сън е част от друг механизъм, който наричам Генератор на сънища, дали представлява някаква специална конфигурация, или просто е резултат на различните форми, които приема асоциативната каскада на твоето съзнание при различни комбинации и модели на достъп до ресурсите на паметта ти в различни твои състояния и конкретно при различните състояния докато спиш и сънуваш.

========================;  ;==============================

"ПОЧТИ-РЕАЛНОТО АЗ"

/Почти-Реалното Аз- 2018-19-2020 01. 04. 20/

„Почти-Реалното Аз”

Същността на „Почти-Реалното Аз“ го определя на границата с преддверието към „Реалното Аз“, като и в двете участват в различна степен определени елементи от същността на реалното „Аз“. Преддверието към "Реалното Аз" е това състояние, в което не си осмислил в съня си наличието на несъответствия с будната ти реалност и още не си разбрал, че сънуваш.

"Почти-Реалното Аз" е същото както "Въображаемо Аз" в обстановка много близка до тази в будната ти реалност, с участието на твои близки от будната ти реалност и с твое себеусещане за собственото ти "Аз" по време на съня, което впоследствие при припомнянето оценяваш като близко до реалното ти себеусещане в будно състояние. До такава степен, че ти имаш много ясно усещане, че си в обичайната си ежедневна реалност. Това е сложно възприятие, при което наблюдаваш и участваш в  някаква много позната за теб обичайна даденост в реалността с чувството, че това си си "Ти" както винаги, тъй като всъщност, докато не си се "осъзнал" да разбереш, че сънуваш, ти няма как да правиш сравнение с някаква друга реалност (т.е. с будната си реалност), за да възприемаш усещането си в съня като близко с нея.

Това е висока степен на "Въображаемо Аз", може би само от отделни нюанси в този дух би зависило определението за най-високата степен на "Въображаемо Аз". В този смисъл, "Почти-Реалното Аз" би съответствало на най-високата степен на "Въображаемо Аз". В такъв смисъл "Почти-Реалното Аз" има себеусещане близко до реалното "Аз", т.е. до това, което ти си в будния си живот. Същевременно, очевидно, че аналогията се ограничава със себеусещане, близко до реалното и с обстановка и участници в ситуацията, близки до реалните. "Почти-Реалното Аз" все още не е начална фаза на "Реалното Аз", все още не е започнала трансформация. "Почти-Реалното Аз" няма "осъзнаване" и разбиране, че се намира в сън, и не разбира, че ситуацията около него, която възприема като реална, всъщност не съответства на будната му реалност. Това знание се придобива, когато "се осъзнаеш" в съня си и с този акт преминеш в състояние на "Реално Аз". Но дори "Реалното Аз" е далече от реалното ти "Аз" от будната ти реалност. В положението си на "Реално Аз" вече си разбрал, че сънуваш, но още може да си много далеч от разбирането за себе си и от собствено самоидентифициране. Например, с осъзнаването ти, че сънуваш, и с преминаването ти в "Реално Аз" процесът на самоидентифициране може да започне, но той би могъл да се развие по-пълно или по-повърхностно, по-бързо или по-бавно, да стигне по-далече или да не успее да се задълбочи. Така че дори между "Реалното Аз" и реалното "Аз" дистанцията е огромна.

При "Почти-Реалното Аз" или при високите степени на "Въображаемото Аз" ти може да имаш себеусещане близко до това, което имаш в будната си реалност, и да си в обстановка и с обкръжаващи те хора, близки до тези в будната ти реалност, дори много близки, обаче това въобще не означава, че няма да възприемаш всичко това като даденост, ситуацията да се развива автоматично, не означава, че ти ще си разбрал и ще знаеш, че сънуваш, и че ще имаш ясна представа кой си, или поне че ще имаш някакво самоидентифициране. Може да имаш възприятието за себе си, близко до реалното, да си си у дома и покрай теб да са твоите радители, но това не означава, че ти си се самоидентифицирал и си даваш ясна и смислово определена характеристика кой си, какъв си, откъде идваш, какъв е бил животът ти, което се очаква да стане в процеса на самоидентифициране в "осъзнат сън". Така че дори при преминаване от "Почти-Реално Аз" в "Реално Аз", след като изведнъж "осъзнаеш" и разбереш, че всичко това около теб е само сън, тепърва трябва да започне процес на самоидентифициране.

Възможен е вариант да се "осъзнаеш" в съня си и да преминеш в "Реално Аз" от "Въображаемо Аз" със сравнително по-ниска степен, което би означавало, че си бил в обстановка далечна от познатата ти в будната реалност, не е имало в съня ти твои близки хора, но въпреки това, по някакъв начин те е осенило, получил си прозрение и изведнъж си се досетил, че това е сън. За да се развие твоето "Реално Аз" и "осъзнаването" ти в съня, трябва да преминеш през процес на самоидентифициране.

Възможна е и сънищна ситуация на средна или висока степен на "Въображаемо Аз", в която сънят ти е подреден, във възприятията ти за себе си има познати, типични за реалното ти "Аз" характеристики, но не си чак толкова близко до обстановка и себеусещане от будната си реалност и не е започнал някакъв процес на спонтанно самоидентифициране, но изведнъж неочаквано без особена ясна причина да те осени, че сънуваш, или да забележиш нещо нелогично (например, че стълбището в дома ти не е такова, каквото го помниш и знаеш, по-тясно е, апартаментът ти е на друг етаж или е различен и пр.) и изведнъж да се сетиш, че това е само сън и че в момента ти сънуваш. В този миг ти започваш да си спомняш кой си, започваш да мислиш в тази посока и да "изваждаш" в мислите си различни елементи за себе си и живота си. Започва процесът на самоидентифициране в "осъзнат" сън като "Реално Аз".

Възможна е и ситуация на висока степен на "Въображаемо Аз" или на "Почти-Реално Аз", в която си толкова близко до обстановката в будната си реалност, че започваш спонтанно да си мислиш кой си и да се досещаш за себе си, спонтанно да започнеш да се самоидентифицираш, при което в определен момент ще бъдеш осенен, че това около теб е само сън и ще преминаш в "Реално Аз". Каквато и да е сънищната ти ситуация, дори ако е "епизод" в поредица от аналогични сънища, оформящи някаква твоя сънищна реалност, при процеса на такова спонтанно самоидентифициране неминуемо ще трябва да стигнеш до оценка за несъответствие на генезиса на ситуацията, на хронологията й с развитието на реалния ти живот, и ако наистина си започнал да се самоидентифицираш в съответствие с реалната си идентичност, ще стигнеш до разбирането, че се намираш в сън - ще се "осъзнаеш" в съня си. Тогава ще трябва да продължиш процеса на своето самоидентифициране и ако до този момент е имало неточности да ги оцениш и в мислите си да ги поправиш.

/Почти-Реално Аз - 2018-2019-2020 04. 04. 20/

ПОЧТИ-РЕАЛНО АЗ

„Почти-Реално Аз”

Възприемане в съня на „Почти-Реално Аз“ (или „Реално Аз“, но без осъзнаването, че е в сън и без оценка за несъответствие с будната реалност).

Човек има някакво общо усещане за себе си, усещане за собственото „Аз“, постоянно състояние на самоидентификация, без то непременно винаги да е свързано с непрекъснатото усещане и възприемане на поредица от конкретни проблясъци за части информация за самия себе си и собствения си живот, съставляващи по-високото асоциативно равнище на асоциативната каскада, изразяваща според своята форма и качество различните състояния на собственото съзнание, самосъзнание, личностна самоидентификация и с една дума – усещането за своето собствено „Аз“.

Асоциативната каскада на съзнанието се осъществява в порядък с такава сложност и в такъв разнопосочен и взаимносвързан ред на връзките, а елементите в нея се комбинират и следват с такава скорост, че човек не може да получи възприятие за конкретните процеси на нейното протичане.
На практика „усещането“ за нейното присъствие може да се изразява само във възприятие за един "асоциативен фон", участващ в общо постоянно себеусещане и възприятие за собствената идентичност.

(По отношение на понятието „асоциативан фон”, в текстовете се употребява с известни различия в значението и подлежи на доуточняване в различните случаи. Тук по-горе се отнася за единственото възможно възприятие, което би могъл да имаш от процесите на Асоциативната каскада на будното състояние, чийто сумарен резултат е постоянното възпроизвеждащо се проявление на съзнанието и възприятие за своето съзнание, за своето самосъзнание, осъществяването, съществуването и възприятието от него на собственото „Аз”. Но „асоциативният фон” има значение и като определен аспект, проявление, ниво и част на Асоциативната каскада.)

В будно състояние резултатът от Асоциативната каскада на съзнанието в нейната форма като Асоциативна каскада на будното състояние е осъществяването на будното съзнание и на самосъзнанието.

В състояние на сън резултатът от нейната форма като Асоциативна каскада на сънищата са сънищните ситуации и възприятията ти като "Въображаемо Аз" или като "Реално Аз".

"Асоциативният фон" е част и основа на Асоциативната каскада на съзнанието във формите й при будно състояние и съзнание и при сънища и сънуване.

"Асоциативният фон" има две различни значения и различни форми и степени на участие съответно при будно състояние и по време на сън и сънища. И в двата случая |"асоциативният фон" е свързан с участието и въвличането в процесите на асоциативната каскада на елементите и сегментите от мрежата на „Центъра на идентичността”.

При будното състояние и съзнание участието на „Центъра на идентичността” в Асоциативната каскада на будното състояние е постоянно и ефективно. Обикновено "асоциативният фон" е надграден със следващите нива на Асоциативната каскада, свързани с мисловна и емоцианолна дейност, резултатите от която се осъзнават и усещат като конкретни мисли и емоции и душевни състояния, и възприятието за "асоциативния фон" остава на заден план, като постоянното себевъзприятие за своята идентичност е общ резултат от протичане на асоциативната каскада заедно с възприятието за своето състояние на съзнание и с непрекъсваемото осъществяване на усещането на собственото съмосъзнание - съществуването на собственото "Аз".
При медитативни състояния с абстрахиране, потискане или "изключване" на мисли, емоции и сенситивни възприятия, в по-голяма степен, донякъде, може да се стигне до обособено възприятие за този "асоциативен фон" на будното състояние.

В общата мрежа на паметта "следите-отпечатъци" разполагат с основни първостепенни линии за асоциативна връзка помежду си, постоянно действащи в будно състояние, многократно отработвани в процесите на Асоциативната каскада на будното състояние, и с второстепенни, оставащи в резерва и на изчакване, които не водят към широки и отработени магистрални асоциативни коридори и пътища в общата асоциативна мрежа.
За разлика от Асоциативната каскада на будното състояние, при Асоциативната каскада на сънищата в асоциативните процеси, изразяващи сънищните процеси, се осъществяват асоциативни връзки на "второ ниво", при които се губи логичната процедура в процес на точна причинно-следствена последователност, контактите между елементи, асоциативни връзки, структури, "следи-отпечатъци" и пр. стават не в реда и порядъка при будното съзнание, сравнително случайни и хаотични и съответно причудливи. Причината е, че в асоциативния процес се ангажират и действат не разработените и утвърдени при будното състояние и съзнание основни и укрепнали в съзнателния процес асоциативни връзки между "следите-отпечатъци", и съответно широките и лесно проходими асоциативни магистрали, коридори, канали, а второстепенни асоциативни линии, пътища, и канали, не винаги подготвени за преминаване и проходими, и асоциативните връзки между елементи и "следи-отпечатъци", които по една или друга причина остават активни по време на сън, или се активират и взимат участие в сънищния процес, започват да се осъществяват с "прескачане", с търсене на нови пътища и варианти за преминаване и свързване, и тези нови второстепенни връзки и пътища се оказват повече или по-малко случайни и хаотични.

В осъществяването на тези второстепенни линии на връзка се намесва "Генераторът на сънищата".

С участието в сънищните процеси на второстепенните и, в по-голяма или по-малка степен, на някои от първостепенните асоциативни линии, и съответни пътища и коридори, и свързването в такъв смесен и в значителна част хаотичен порядък на различни останали активни или активирани "следи-отпечатъци", се изграждат сценариите на сънищните ситуации с намесата на "Генератора на сънищата".

В хода на Асоциативната каскада на съзнанието в течение на живота ти - както през годините назад във времето, така и през последни дни, се е оформяло и запазвало, по една или друга причина, състояние на по-висока стабилност и активност на едни или други елементи - "следи-отпечатъци", включително поради тяхна значимост или видима или невидима връзка помежду им. Те може да не са се оказали елементи стабилизирани на такова ниво, че да станат част от мрежата на „Центъра на идентичност”, но тяхната значимост в общата картина на живота ти и предопределеност като елементи за включване в едни или други сънища, са били "регистрирани" от Асоциативната каскада на "Вътрешното Аз" (от Вътрешната асоциативна каскада). В обремененото си от всякаква информация и въздействия будно ежедневие, ти може да не си им обръщал внимание, да не оценяваш смисъла им, или да ги забравяш.

"Генераторът на сънищата" е "механизъм" на въздействие на Вътрешната асоциативна каскада върху Асоциативната каскада на сънищата. Такива "следи-отпечатъци" от събития от минало време, както и от последни дни, могат да се явят като градивни елементи на структурата на сценария на сънищната ситуация, допълнена с много други елементи в резултат на хаотичните второстепенни асоциативни връзки от "второто ниво". "Генераторът на сънищата" се включва при насочването и комбинирането на първостепенните и второстепенните връзки и елементи.

Съдържанието на сънищата, нивото на порядък в техните сценарии и съответно действието на "Генератора на сънищата" предполагат, че за Асоциативната каскада на "Вътрешното Аз" (Вътрешната асоциативна каскада) са характерни аналогични процеси на самоорганизиране, на съпоставяне , анулиране, потвърждаване и анализ, и на достигане в резултат на асоциативния процес на логически (съзнателни) резултати както при Асоциативната каскада на будното състояние.
 
Независимо от това, че в будното си състояние ние нямаме достъп до процесите на Вътрешната асоциативна каскада, те не се изразяват в наше знание и възприятие за собствена мисловна и емоционална дейност, каквито възприемаме като резултат от Асоциативната каскада на будното състояние, и че няма активен пряк контакт и достъп по посока от Асоциативната каскада на будното състояние към Вътрешната асоциативна каскада. Същевременно може да има (и има) активен контакт и достъп в обратна посока (от Вътрешната асоциативна каскада към една от другите форми на асоциативна каскада, протичащи паралелно с нея – Асоциативната каскада на будното състояние, или Асоциативна каскада на сънищата, или хибридна Асоциативна каскада), който се изразява в иницииране и стимулиране на интуитивни решения, на интуитивни открития, прозрения, пророчества, и т.н., както и въздействие за активиране на така нареченото „чудотворно оздравяване”. В асоциативните си процеси Вътрешната асоциативна каскада използва и двете нива на асоциативна връзка - "първото ниво", използвано в будно състояние и "второто ниво", предимно използвано (евентуално заедно с някои елементи от "първото ниво") в състояние на сън.

При състояние на сън и сънища "асоциативният фон" се явява в друго изражение и има два аспекта. От наличието и състоянието на "асоциативния фон" в сънищните процеси се определя степента на себеусещането в съня ти близко до това, което имаш като реално "Аз" в будното си състояние.

В първия си аспект изразява степента на контакт и взаимодействие на Асоциативната каскада на сънищата с елементи и сегменти от мрежата на „Центъра на идентичност” (асоциативни връзки, вериги, "следи-отпечатъци" и т.н.). Във втория си аспект, "асоциативният фон" като част, която може да се включи в процесите на Асоциативната каскада на сънищата и да ги допълва, изразява една обща съвкупност от случайни отделни групи от елементи и сегменти в паметта, които се оказват в състояние и позиция да бъдат достигнати и включени в сънищните процеси и съответно в "Сънищното пространство". Това са елементи, които не участват пряко в сценария и в действията на сънищната ситуация и остават настрана като страничен допълнителен ресурс. С едни или с други от тях би могла да се осъществява случайна допълнителна асоциативна връзка при оформяне на сънищата, без те да са градивните елементи на сънищната ситуация. Особеното при тези отделни групи от елементи и сегменти е, че в тях има готова локална логическа последователност и причинно-следствена връзка, като те са в състояние, характерно за действие на паметта и съзнанието в будно състояние. Те може да са кратки отрязъци от логически свързани асоциативни вериги, може да имат второстепенен характер и да носят информация за сравнително несъществени неща, но също така и за елементи от живота в будно състояние. Те представляват малки логически причинно-следствени "островчета", до които случайно се стига по време на урагана на сънищните процеси. Когато в процесите на Асоциативната каскада на сънищата с някои от тях се установи връзка, макар и да се оказват разхвърляни сред морето на "Сънищното пространство" (а още повече, такива „логически островчета” по време на сънищните процеси се оказват разпилени сред Океана на съзнанието) и макар всички те да не са свързани помежду си в обща асоциативна мрежа на логичната последователност, каквато е характерна за будно състояние, те се оказват на разположение на "Генератора на сънищата и могат да бъдат включени в неговите сънищни сценарии.

И ако такива отделни елементи с логични връзки и съдържание, отнасящи се за будната ти реалност, макар и несвързани и разхвърляни като цяло, се оказват в по-голямо количество с открит асоциативен достъп към тях и с възможност за активиране и включване, ефектът може да нараства, могат да се включват в асоциативния процес и да допълват евентуално вече установените и действащи частични връзки на Асоциативната каскада на сънищата с елементи от мрежата на „Центъра на идентичността” и така и те от своя страна да допринасят за осъществяването в съня на възприятието ти за собственото "Аз" близко до възприятието ти в будната ти реалност.

В будно състояние действа общото "задкулисно" възприятие за своето съществуване, извън всякаква мисловна или емоционална дейност, като не се взимат предвид конкретни мисли, емоции, усещания.

Този „асоциативен фон” в будното състояние включва съчетанието от безброй светкавични асоциативни връзки, изразяващи една обща съвкупност от базови характеристики на собственото състояние и идентичност, заедно с постоянно постъпващи и възникващи сигнали и възприятия от базов порядък, включително и множество усещания на различни нива (по-ясно проявяващи се или недоловими) за състоянието на собствения организъм, на различните органи и части на тялото. Всички тези асоциативни връзки, сигнали и възприятия са елементи, включващи се в асоциативната каскада, която в своя следващ по-висок порядък надгражда „асоциативния фон” със следващо равнище асоциативни процеси, на базата на външни сигнали и дразнители или вътрешни стимули, и като общ резултат води до осъществяване в динамичния си комплекс на състоянието на съзнание, самосъзнание, възприятие за собствената идентичност.

Асоциативната каскада от този порядък се изпълва и надгражда в различни степени с различни елементи и процеси на мисловната и аналитична дейност, най-общо казано, които може да се изразяват в едно общо състояние на разхвърляни и изскачащи мисли и представи (а за някои от тях може и да не си даваме сметка и в момента да не ги забелязваме), включително и мисловните развития, изразяващи се и в емоционални причини и състояния (при които мисловните елементи се съчетават в обратна връзка с физиологични реакции и се стига до определени емоционални и психологически резултати – съществува постоянна обратна връзка и въздействие, между различни сегменти на мозъка и проявления на съзнанието ни с физиологичните ни процеси – определени мисли и настроения, или зрителните импулси /и образи/, които, в процеса на асоциативната каскада и обратната връзка с паметта ни, в мозъка ни се идентифицират като изображения с определен смисъл, и влизат във взаимоотношения с тези сегменти, пряко свързани с определени физиологични процеси, и, без дори и да си даваме сметка и да го усещаме, ги активират, пораждат определени мисловни и емоционални състояния, които пряко въздействат на нашите органи, физиологични състояния и произтичащи настроения).

В допълнение Асоциативната каскада от следващ порядък с различни степени се надгражда с конкретни целенасочени мисловни процеси и дейности.

В този смисъл има няколко различни равнища на проявление на собствените възприятия и съзнателна дейност, свързани със степента на допълване на „асоциативния фон” в различни състояния - в интервала на възможностите, започващи от "празното" съзнание и заглушаване на възприятията от собственото тяло, преминаващи през възприятия, когато в ума ти възникват и изчезват, или се задържат по-дълго време и се редуват проблясъци с части информация от образи и спомени за себе си и своя живот, следващи нива, когато предишното състояние се надгражда с оформени мисли, които могат да са частични и разхвърляни, по-малко или повече сложни, разнопосочни, сблъскващи се и многопластови, и в една или в друга степен подредени, и  сигащи до равнището на аналитичната мисловна дейност, различни нива на емоционални състояния и висша степен на самоидентифициране с постоянното възприятие за собственото самосъзнание и активен пълен достъп до ресурсите на собствената паметта. (Разбира се, тук говорим за обичайно състояние с неинтегрирано съзнание.)

В определени периоди „асоциативният фон” и надграждащите го процеси в асоциативната каскада може да не се допълват с постоянно възприятие в реално време, съставяно от поредица проблясъци, постъпващи от паметта ти, за части информация за себе си. Тогава фактически се възприемаш само с едно общо усещане за себе си и своята идентичност, оформено от „асоциативния фон”, допълвано със съвкупността от информация от продължаващите да протичат сигнали за състоянието на своето тяло. (Тези сигнали от физиологичното състояние на собствения организъм, както бе посочено, съставляват един базов за будно състояние порядък на асоциативна каскада.)

В такъв момент или период съзнанието ти сякаш е „отпуснато“ и празно. Имаш възприятието за собствената идентичност, но през ума ти не преминават мисли (или отделни проблясъци за части информация от своя живот, за себе си и за своето позициониране в реалността.) В този случай асоциативната каскада се осъществява в порядък, при който нямаш възприятие за определени мисловни процеси, спомени или проблясъци за информация или за образи, съзнанието ти е почти "празно" или "изпразнено" - състояние, към което се стремят някои медитативни практики. Но все още остава постоянното ти възприятие от различните аспекти на състоянието на твоето тяло. В определена своя част тези възприятия може да бъдат "заглушени" чрез обездвижване, ограничаване на външните и вътрешни импулси и мисли, абстрахиране, концентрация и медитативна практика, постигайки състояние на "празно" съзнание и отсъствие на възприятия от физически и физиологически процеси и импулси - състояние в медитацията от по-висок порядък, към което се стремят някои медитативни практики.

Обикновено, в медитативния процес самото "заглушаване" на телесните и физиологични сенситивни импулси или възприятия за тях има свързано обратно въздействие за "изпразване" от мисли или "проблясъци". (Става въпрос за реално "заглушаване" вследствие на целенасочено обездвижване и успокояване, а не само за практика на релаксация с ментален процес с опити за абстрахиране и фокусиране.)

Но все пак друга част от възприятия от собственото тяло, дори ако изглеждат недоловими, са част от елементите, съставляващи "асоциативния фон", който от своя страна е израз и резултат от базовия порядък на асоциативната каскада.Те се включват в създаването на постоянното и непрекъсваемо възприятие и усещане за собствена идентичност.

Има ситуации в съня, в които имаш това общо усещане за себе си, в съня ти още от началото му сякаш присъства или по някое време се получава „контакт с асоциативния фон”, който ти предоставя възприятие близко или много близко до базовото усещане, което обичайно имаш в будно състояние за своето реално „Аз“. Ти си си „Ти“ в съня си, ти притежаваш усещането за себе си почти такова, каквото имаш когато си буден. Ти попадаш в някаква ситуация, в която участват майка ти, баща ти, брат ти, и ги възприемаш по същия начин и със същото отношение, както в будното си състояние, със същото собствено възприятие за своята идентичност. Това си „Ти“, такъв какъвто се усещаш когато си буден.

Но това, че имаш в съня си възприятие за себе си аналогично с възприятието за реалното ти „Аз“ и че в съня си се усещаш като себе си в будната си реалност, не означава, че в съня си ти си се осъзнал в качеството на "Реално Аз“. Това би изисквало разбирането за нереалността на ситуацията в съня, осъзнаването, че сънуваш и съзнателен процес с възможно по-широк обхват на самоидентифициране, каквито ти в този момент нямаш.

В случая, ти си мислиш, че си в реалното си ежедневие, за което имаш спомени, възприемайки ситуацията като част от него. По-скоро, имаш възприятието за това, автоматично приемаш за даденост без да възникват съмнение или въпроси. Същевременно не стигаш до някакви процеси на самоидентифициране.

Налице е собственият ти "асоциативен фон" на твоето „Аз“ и всичко случващо ти се, както и възприятието ти за себе си, възприемаш като част от реалното си будно ежедневие. Спонтанно си получил усещането за твоята идентичност, близка до един общ израз на реалното ти "Аз", може би подобно на някоя определена степен на самоидентификация на "Реално Аз". Но за разлика от "Реалното Аз" не разбираш, че сънуваш. Усещането ти за идентичност е спонтанен резултат и се базира на една или друга степен на проявление в съня ти на "асоциативния ти фон". Нямаш оценка за несъответствие на ситуацията в съня ти с реалността.

Ти се оказваш в една нереална ситуация, която в едни или други случаи на подобни сънища може да е и с различни перипетии, за която обаче нямаш усещането и разбирането, че не е реална и е само сън. Въобще не ти възникват въпроси или съмнение дали си в реалността. Понятия като реалност или сън не възникват в представите и мислите ти. С усещането си в съня за самия себе си и своята идентичност, с възприятието си за себе си често много подобно на реалното ти възприятие за собственото „Аз“, с присъствието в твоя характер на черти, морални качества и отношение към близки на теб хора или към определени положения, подобни или почти същите като тези, които имаш в будната си реалност, възприемаш случващото се в съня си като реално.

Асоциативната каскада в будното ти състояние се осъществява с постоянен достъп и обратна връзка до различните части на паметта ти. (Това се случва в различните варианти и състояния, за които вече съм разказвал.) Базовият „асоциативен фон” и базовата асоциативна каскада от физиологичните и телесни възприятия се допълва с постоянния поток информационни проблясъци и се създава основата на възприятието за твоята идентичност, база за постоянния процес на собствено самоидентифициране, оформящ състоянието на твоята личностна самоидентификация и самосъзнание, заедно твоите мисли и комбинирани мисловно-емоционални състояния с различна степен на подреденост и сложност.

Липсата на възможност за оценка по време на съня за несъответствие с будната реалност се дължи на продължаващото състояние на прекъсване или блокиране в определена степен на постоянния ти достъп (какъвто обичайно имаш в будно състояние) до ресурсите на постоянната ти трайна памет, характерно за състоянията на сън, сънища и по-специално за "неосъзнатите" сънища (както и за "осъзнати" сънища с ниска степен на самоидентифициране).

Но ако по време на "неосъзнатия" сън изцяло и категорично се прекъсва достъпът до ресурсите на паметта, как тогава и въобще на каква основа ще се осъществява съответната асоциативна каскада, в която се изразяват възприятията ти по време на сън и всички твои мисли, чувства и реакции в различните ситуации, които преживяваш в съня си?

Как все пак се осъществява връзката и въздействието на този "асоциативен фон"? Как се проявява и това твое общо усещане за себе си, аналогично с (или близко до) възприятието ти за реалното ти „Аз“? И на каква основа въобще в "неосъзнат" сън би могъл да правиш сравнения с будната си реалност, за да можеш да възприемаш една или друга ситуация като реална и да си представяш (по-точно – да приемаш за даденост), че продължаваш да се намираш в будното си ежедневие? На каква основа, чрез какъв механизъм "Генераторът на сънищата" създава сценариите и тъканта на невероятните, повече или по-малко странни, реалистични, най-малко очаквани, непонятно как и защо комбинирани, повече или по-малко подредени, логични, плътни, разноцветни и разнообразни ситуации, които преживяваш насън?

Очевидно, каналите към паметта ти се затварят в достатъчна степен, за да може в "неосъзнатия" сън да не можеш да осъзнаеш, че множество нелогични елементи по някакъв начин не са си на мястото и не са нормални, и така да не можеш да направиш аналитично сравнение и да се досетиш и разбереш, че сънуваш.

Но за да имаш въобще база за сравнение на тази обстановка, ситуация и "реалност" в съня си като реална и за да я приемаш като собствения си реален живот в будно състояние, все пак трябва да има някаква "обратна" връзка (двупосочно активна) с паметта ти. А и въобще – за да може да се изгради тъканта на сънищната ситуация, магериалът за която няма откъде да дойде, освен от елементите на паметта ти.

Очевидно, каналите към паметта ти все пак не се затварят напълно. В допълнение, проявява се въздействието по време на съня ти на "асоциативния ти фон".

Самият "Генератор на сънищата" няма как да генерира и да създава сценарии и ситуации, ако не го прави в тъканта на паметта, на територията на паметта, в пространствата на паметта и на базата на нейните ресурси. Но естеството на сънищните сценарии и ситуации ще зависи от базата от елементи на паметта, която е активирана и ангажирана и участва в "играта" на "Генератора", от естеството на връзките между тези елементи, от моментната форма на връзката и от активните или активиращи се връзки с различни елементи на паметта.

Общото усещане за себе си в различни варианти на яснота и подреденост, аналогично с възприятието за реалното ти "Аз", произлиза от активния в по-голяма или по-малка степен "асоциативен фон". А постоянният достъп до елементите на паметта в една или друга форма и степен не се прекъсва. Но се прекъсва в една или друга степен постоянният достъп до ресурсите на паметта в неговата форма (характерна за будното съзнание и за Асоциаетивната каскада на будното състояние) на  систематизирани и хармонизирани, логически обосновани и последователно причинно-следствено обусловени и подредени асоциативни връзки. Прекъсва се възможността за логически обусловен достъп и асоциативни връзки, вериги, потоци (с произтичащите от тях разклонение и обратни връзки със съответно асоциативно съпоставяне, анулиране, анализ, идентифициране, асоцииране по съответствие и пр.) в оригиналния и присъщ за будното състояние последователен причинно-следствен ред.

Оттук произтича и различната възможна степен на самоидентифициране в "осъзнат" сън.

"Асоциативният фон" се определя от степента и ефективността на достъпа, контакта и взаимодействията на Асоциативната каскада на сънищата с елементите и сегментите на мрежата на Центъра на идентичността.

При Асоциативната каскада на будното състояние разграничаването между различни равнища може да е динамичен процес, но това не променя същността. Както в оперативната ти памет има елементи, които си в състояние да си припомниш във всеки момент, така има и елементи в постоянната ти памет, потънали в Океана на елементите, които съществуват, но не си в състояние спонтанно да достигнеш във всеки миг. Те биха могли да изплуват, но при определени ситуации. Самата ти постоянна памет има различни равнища. Едно от тях изразява оперативната ти памет, съдържаща елементи, които са в готовност да бъдат използвани във всеки момент. Друго равнище съдържа елементи, които не са толкова достъпни и в готовност за използване, но които си в състояние да си припомниш, ако е необходимо и ако насочиш фокуса на мисълта си към асоциации свързани с тях.

Какво се случва тогава в съня ти, в който имаш общото усещане за себе си, но нямаш оценка за несъответствие с реалността? За да има такъв дефицит в асоциативната каскада, оформяща твоето "Въображаемо Аз“ в съня ти, че, макар и да имаш връзка с „асоциативния фон” и възприятие близко до реалното си "Аз", същевременно не си в състояние да разбереш, че това е сън и не ти правят впечатление някои индикации, че това може и да не е реалност, очевидно продължават да са прекъснати или частично блокирани някакви канали в обхвата на различните нива на   постоянната ти памет. Всъщност, този обхват е цялата територия, в която се осъществяват всички различни форми на Асоциативната каскада на съзнанието.

„Асоциативният фон”, даващ ти усещането за себе си, се осъществява в резултат на асоциативна каскада от такъв порядък, при който се включват и елементи на паметта ти, трайно установени в Океана на елементите на съзнанието ти, наслоили се в течение на твоя досегашен живот и определящи различни твои характеристики. Тези елементи може да не съставляват задължително част от онези сегменти или равнища на постоянната ти трайна памет, достъпът до които по време на съня ти временно се оказва блокиран. (Възможно е и да са вече конфигурации от елементи в Океана на елементите на съзнанието, останали в периферията или дори извън границите на постоянната ти трайна памет.) Когато си заспал някои невронни връзки и коридори в паметта ти „са решили” да починат и временно да се изключат.

Ситуацията в съня ти може да съдържа и редица нелогични елементи, които в определен момент да ти направят впечатление и ти да си зададеш въпрос, в резултат на който да осъзнаеш, че това не е реално и че сънуваш. Това означава, че в този момент в процеса на асоциативната ти каскада се е получил достъп до такива части и елементи на постоянната ти памет, които са дали възможност за съпоставяне на логичното с нелогичното, за превес на оценка за същността на реалното над илюзията и възприемането ти на нереалното като реално.

По-точно, получил се е достъп до елементи, позволили последователна причинно-следствена асоциативна верига, логично обосновани – последователни и подредени асоциативни връзки, с включване на елементи от паметта, отнасящи се до реалния ти живот, позволяващи „осъзнаване” в съня на нереалността на ситуацията и стартиране на процеса на самоидентифициране на "Реалното ти Аз" в посока на приближаване към реалното "Аз".

Паметта е съвкупността от елементите в невронната мрежа в съответната им организирана и организираща се форма, включително елементи от различен порядък – елементи и структури от елементи, връзките между тях, "следите-отпечатъци", асоциативните връзки, вериги, пътища, коридори, канали, магистрали, мрежи, в постоянно динамично състояние на промяна и развитие в непрекъснатия процес на проявленията на Асоциативната каскада на съзнанието в нейните различни форми.

Сънят се осъществява на територията на паметта, няма как иначе, няма друго поле, в което би могъл да оперира "Генераторът на сънищата", който може да създава своите сценарии и ситуации само на основата на елементите, натрупани и съхранени в паметта, използвайки ресурсите на Океана на елементите на съзнанието.

В допълнение към елементите на паметта, първоначално активирани в сънищните процеси и оформили "Сънищното пространство" (независимо в какъв порядък, повече или по-малко случаен или хаотичен, са се осъществили тези връзки в сценария на "Генератора на сънищата"), тези елементи от постоянната ти памет, свързани в логичен последователен причинно-следствен ред, достъпът до които се е разблокирал и допълнително са се включили в Асоциативната каскада на сънищата (оформяща в съня ти твоето възприятие за себе си и за събитията, твоето съзнание в състоянието на „Въображаемо Аз“) са дали възможност за асоциативно съпоставяне, сравнение, анулиране и потвърждаване на значения, и за произтичащ анализ, вследствие на които да получиш възприятието (да оцениш) за ситуацията в съня си като несъответстваща на това, което знаеш от будното си ежедневие и реалност и да прескочиш първоначалния праг в един процес на "осъзнаване" в съня си, преминаване в състояние на "Реално Аз", и развитие на процес на самоидентифициране.

Това означава, че принципно в съня прекъсването на достъпа до ресурсите на паметта (включително към сегменти с логическа последователна причинно-следствена връзка на асоциативните вериги; включително с активиране и включване на някои връзки и асоциативни вериги в причинно-следствен ред, характерен за действието в будно осъзнато състояние) не е пълен и не е постоянен. Прекъсването е частично и променливо.

По-скоро не е прекъсване на достъпа като цяло, а прекъсване на достъп до едни или други елементи, активни в будното състояние на съзнанието, и по-скоро - временно прекъсване на възможността да се разполага с тях, те да бъдат активно включвани в Асоциативната каскада.

При разглежданата тук ситуация с възприемане в съня на близко до "Реално Аз“, но без оценка за несъответствие с реалността и без осъзнаване, че се намира в сън, частичното прекъсване на достъпа до елементи от ресурсите на паметта ти засяга такива сегменти и нива на паметта ти, които биха предоставили необходимите елементи за съпоставяне и оценка, че случващото в съня ти не е реално. И те не ги предоставят. Те не се включват в Асоциативната каскада на сънищата, оформяща възприятията ти в съня ти. Не се получава съпоставяне и оценка за нереалност или реалност. Такъв въпрос дори не възниква. Не се проявява механизъм за съпоставяне и оценка за реалност.

За разлика от ситуации в съня, изпълнени с нелогични елементи, можеш да сънуваш ситуация, в която да няма някакви (особени) нелогични действия и явления, и в която видимо да не се нарушават някакви известните ти закони на природата, и всичко да  изглежда (почти) съвсем реално, както би изглеждало ако това се случваше в будната ти реалност.

Същевременно, дори ако имаш частичен достъп до елементи, характерни за действие на паметта ти в будно състояние, включително до логични причинно-следствени асоциативни връзки, които могат да послужат в асоциативната каскада в съня ти като основа за съпоставяне с подобни ситуации и явления в будната ти реалност, може да не се включат точно онези необходими елементи, които да предизвикат прозрението, усещането и разбирането за несъответствие.

В съня ти всичко изглежда реално и това всъщност е наистина така, а не е само в резултат на изкривено възприятие поради съня или вследствие на правилото, че обикновено в съня не си задаваш въпроси за странностите, каквото и необичайно да ти се случва (докато не премине в състояние на „осъзнат“ сън). Изглежда ти съвсем реално, защото нищо в съня ти не се различава от случването на нещата в будната ти реалност, с която си свикнал. А може би е по-точно да се каже, не че ти изглежда реално, защото не се различава, а просто, че съзнанието ти възприема заобикалящата среда като единствена съществуваща даденост, без да ти възникват съмнения или въпроси, което „преведено на друг език” би звучало като единствена реалност, или че го приемаш като „реалност, която съзнанието ти познава”.

Може да възприемаш случващото се като реално в настоящия си момент в съня си и да не възникват никакви въпроси как и защо си се оказал в тази ситуация и какво е било преди това, за да стигнеш до нея. Възприемаш се като себе си с общо усещане почти същото като на реалното ти „Аз“, но целият ти свят, преживявания и мисли се състоят само в актуалния момент, обстановка и ситуация, а всякаква съществена причинно-следствена и логическа връзка с миналото е отрязана. Миналото до този момент в конкретно изражение и знание за последователност и свързаност на събития отсъства и не възниква като причина или източник на мисли или въпроси, освен доколкото то би могло да се приема като присъстващо с възприятие за него като обща абстрактна даденост в рамката на общото ти абстрактно възприятие за себе си в качеството на "Почти-Реално Аз“.

Обикновено такива идеални ситуации в съня сравнително по-рядко могат да се случат. Но дори ако в такава близка до реалността картина се появят някои отделни странни елементи, ти просто може да не им обръщаш внимание и да ги приемаш заедно с общата си представа за реалност, следвайки правилото, че обикновено насън не се учудваш и не си задаваш въпроси за нелогични елементи, приемаш ги за даденост и реалност, или просто не ти правят впечатление.

И в същото време ти имаш общото усещане за себе си. Как би могъл да отличиш, че това е сън и че си в нереална ситуация? Това би могло да стане ако в Асоциативната ти каскада на сънищата бъдат свързани и въвлечени, и се включат такива елементи в  постоянната ти трайна памет, които да съдържат информация за житейската ти хронология с причинно-следствени последователни връзки за събития в твоя живот, включително за събитията, случили ти се непосредствено в последно време. Тази информация и хронология би трябвало да включва елементи от последните ти дни. Така ти би могъл да направиш сравнение и да разбереш, че не си пътувал до това място, няма как да си се оказал на тази улица или при този басейн, не си пристигнал на това място с твоите близки, не е възможно да се случва това. Това означава, че трябва да се намеси информация за твоето минало и връзката на актуалната ситуация в съня ти с него. Асоциативната ти каскада в съня ти трябва да си направи път и да получи достъп до такива сегменти в постоянната ти памет, предоставящи информация и база за сравнение с реалното ти минало.

Възможно е и в съня ти да са включени измислени представи за някакво произволно минало на „Въображаемо Аз“, дори ако това „Въображаемо Аз“ се оказва комбинирано с възприятие толкова близко до разглежданото тук общо усещане за себе си като реалното ти „Аз“, че да го наричаме "Почти-Реално Аз" (или "Реално Аз" но без осъзнаване и оценка за несъответствие с реалността). Такива елементи за въображаемо минало би могло да са свързани с намесването на спомени от предишна сънувана ситуация в същата нощ или от друг по-стар сън. Но „спомените“ за такова нереално минало не биха могли да помогнат за съпоставяне и оценка на ситуацията в съня като нереална, а по-скоро обратното. Необходима е връзка в паметта ти с информация за реалното ти минало, включително с такава информация, която да ти помогне да разбереш, че няма как да си се оказал в ситуацията, която сънуваш, колкото и тя да ти изглежда реална.

А може "осъзнаването" за нереалност и сън да се случи изведнъж с внезапен проблясък, идващ неочаквано сякаш от някъде "отгоре", явяващ се в съзнанието ти в съня като даденост, вследствие на забелязването на някакъв елемент нелогичен или различаващ се от реалността, която познаваш в будното си ежедневие. И изведнъж си усетил в съня си, че този елемент или обстоятелство влиза в противоречие с представата ти за това каква е и следва да е реалността около теб.

В асоциативната каскада, оформяща възприятието в съня ти за твоето „Аз“ (независимо дали тя включва в достатъчна степен елементи от "асоциативния фон", създаващ общото ти усещане за себе си аналогично с възприятието за реалното ти „Аз“, или е без достатъчен достъп до този твой „асоциативен фон” и ти се възприемаш в съня си, „осъзнавайки“ себе си само като някакъв от вариантите на „Въображаемо Аз“), обикновено в множество случаи или в множество части от сънуваните ситуации липсва изразено или е ограничено онова нейно равнище, което е свързано с асоциативните процеси, породени от възприятието на импулсите за състоянието на твоето тяло.
С други думи, в съня си не винаги имаш възприятие за усещания от своето "физическо тяло" (което възприемаш, че имаш в съня си) и от външни сенситивни дразнители (произтичащи от въображаемата ситуация в съня), а дори когато го имаш, то далече не е така цялостно и пълно, както при възприятията и осъзнатостта ти в будно състояние. В съня ти не е по същия начин изразено както в будната ти реалност онова твое усещане от импулсите от физиологичните ти процеси и сенситивни възприятия от различните ти органи и телесни части, което присъства като постоянен фон на всички твои възприятия и представлява неотделим аспект от непрекъснатия процес на  осъществяване на твоето самосъзнание в будно състояние. Дори и когато има такова усещане в сънищата ти, в които усещаш тялото и негови възприятия, то в повечето случаи е определено частично и непълно в сравнение с този вид възприятия по време на будната ти осъзнатост и състояние. За всичко това можеш да си дадеш ясно сметка когато имаш добър спомен за сънувана сънищна ситуация и за начина, по който си се чувствал и възприемал в нея в реално време. Често в сънищата си се възприемаш и абстрактно, като фигура, мисъл, или си страничен наблюдател на ситуацията и действието, или пък си действащо лице с тяло, като не усещаш никакви телесни възприятия, болка или умора. В други случаи може и да си усещал нещо подобно, но за тези твои усещания да не се е съхранил спомен.

Но не винаги е така. В много случаи си спомняш съвсем ярко, конкретно и пълноценно как си прегръщал и си усещал плътността на ръцете си или тялото на друг човек, топлина или студ, различни физически и емоционални състояния. (И тук става въпрос за възприятия, за които си си спомнил в сънищни ситуации, които си успял да си припомниш достатъчно добре със съответни подробности. А както вече е казано, не винаги можеш и успяваш да си спомниш всичко от сънищата си и не винаги можеш след като се събудиш да знаеш какво точно си правил и как си се чувствал и възприемал в различни моменти и в различни сънищни ситуации.)

Ако си имал в съня си общото усещане за себе си близко до възприятието ти за себе си в будната ти реалност, но не си имал усещания за въображаемото си физическо тяло, това означава, че в процеса на Асоциативната каскада на сънищата нейният „асоциативен фон” – в случая нейното базово ниво от асоциативни връзки със случайни елементи, съдържащи характерни черти на реалното ти „Аз”, създаващ това твое усещане за себе си близко до възприятието ти за себе си в будната ти реалност, заедно със съответните връзки и взаимодействия в асоциативния процес с различни елементи от мрежата на твоя „Център на идентичността” в пространствата на постоянната ти трайна памет, както и евентуално с други второстепенни елементи, свързани с реалната ти идентичност, не са били надграждани на междинно базово равнище с въображаеми импулси и възприятия за усещания от твоето въображаемо в съня физическо тяло, а са се надграждали само от асоциативните процеси, изразяващи представите ти за заобикалящата среда, динамиката в развитието на сънищната ситуация, както и съставляващи твоите възприятия с наблюдения и мисли в ситуацията в съня на „Въображаемото Аз”, в което ти си се възприемал и за което си имал възприятието за съответното си съзнание и самосъзнание по време на своя сън.

И ако разглеждаме подобни случаи, когато в съня си имал общото усещане за себе си, аналогично с възприятието ти в будно състояние за реалното ти „Аз“, но не си имал усещания за физическото си тяло, тогава евентуалното съпоставяне и оценка за нереалност биха могли да се случат, ако се открие достъп до такива сегменти и елементи в постоянната ти памет, при който липсата на нормално и пълноценно физическо усещане за собственото ти тяло, или някакви вариации в това усещане, бъдат забелязани и ти направят впечатление. (Това би било резултат от включване в каскадата на асоциативен процес, водещ до съответен асоциативен анализ - съпоставяне, анулиране, идентифициране и произтичащото възприятие на оценка и осмисляне.)

При възприемане в съня на "Почти-Реално Аз" (т.е. на гранично състояние на "Реално Аз“, в което нямаш оценка за несъответствие с реалността и нямаш "осъзнаването", че се намираш в сън), притежаваш база в Асоциативната каскада на сънищата с "асоциативен фон", подпомагащ за достигане до общо възприятие близко до това на твоето реално „Аз“.

(Този "асоциативен фон" може да е съставен само от елементи от Океана на елементите на съзнанието, намиращи се извън територията и рамките на активната ти постоянна трайна памет, или да включва и връзки с отделни, макар и разхвърляни и несвързващи се в систематизиран вид елементи и части от асоциативни вериги от активната ти постоянна памет.)

Асоциативната каскада на сънищата включва в асоциативния си процес и в съответните сънищни ситуации елементи от „Центъра ти на идентичност”, както и от територията на паметта извън него, които имат общи черти с реалното ти „Аз” и със средата, в която живееш в будната си реалност.

Същевременно, Асоциативната каскада на будното състояние, която преди да заспиш и осъществявала твоето будно съзнание и самосъзнание, по време на съня вече е била редуцирана и трансформирана в Асоциативна каскада на сънищата поради частично прекъсване на достъпа до определени сегменти и елементи от ресурсите на активната ти постоянна памет. В съответствие с това положение, вече нямаш достъп до елементи, свързани с хронологията на твоите последни действия, или достъп до други елементи в постоянната ти памет необходими за съпоставяне, при което не може да функционира механизъм за оценка на несъответствие с реалността.

Частичното прекъсване на достъпа до сегменти и елементи на паметта, или общо казано частичният достъп до паметта, може да включва и изключва едни или други елементи. В съня си и в своето усещане за себе си, колкото и то да съвпада с общото ти усещане за своята идентичност и за своето „Аз“ в будно състояние, нямаш пълноценен достъп до всички елементи на активната си постоянна будна памет, който да ти предостави възможност за съпоставяне и за оценка и различаване на нереалното от реалното. За частично или сравнително по-пълно самоидентифициране в ролята на "Реално Аз" също би ти трябвал частичен достъп до точно определени сегменти и елементи или по-пълен достъп до ресурсите на твоята активна постоянна трайна памет. Асоциативната каскада на сънищата, създаваща възприятията ти в съня, при „Въображаемо Аз” със степен на възприятие като „Почти-Реално Аз” и евентуално спонтанно идентифициране със същността ти в будната ти реалност, все пак е с ограничен периметър на действие и на достъп до едни или други елементи на постоянната трайна памет, необходими за „осъзнаване” в съня. В този процес ефектът е, че сякаш е изключен определен механизъм за оценка на несъответствие с реалността.
 
Поражда се въпросът, дали този механизъм за оценка на несъответствие с реалността по време на сън е част от друг механизъм, който наричам "Генератор на сънища", дали представлява някаква специална конфигурация, или просто е резултат на различните проявления на Асоциативната каскада на съзнанието при преминаване в различни форми, комбинации и модели на активност и съответен достъп до ресурсите на паметта в различни твои състояния.

И по-конкретно в случая – докато спиш и сънуваш.
Резултат на динамиката в разкриването на асоциативни пътища и постигане на нови връзки с определени сегменти на активната постоянна трайна памет в процеса на Асоциативната каскада на сънищата, осъществяваща се на територията на същата тази постоянна памет, включително и в зоните, излизащи извън рамките на нейната активна форма, разпростиращи се в безкрайните предели на Океана на елементите на съзнанието.

2018-09.06.2019 г./февруари-март/4.04. 2020


/Почти-Реалното Аз- 2018-2019-2020 20. 3. 2020/

„ПОЧТИ-РЕАЛНОТО АЗ”
"Почти-Реалното Аз"

"Неосъзнат" сън с възприемане на вътрешна реалност с обстоятелства много близки до ежедневната външна реалност.
"Почти-Реалното Аз"
 
„Въображаемо Аз” с частично самоидентифициране и с частичен достъп до постоянната трайна памет, в сънищна обстановка с елементи и обстоятелства съответстващи в голяма степен на ежедневната реална среда, заобикалящи хора и обстановка, близко до реалното „Аз” (без осъзнаване, че е в сън), или „Почти-Реално Аз”.

Тезата, че в обикновен „неосъзнат” сън възприемаш случващото се като реалност, т.е. като обичайната външна материална реалност.

"Частичен достъп до постоянната трайна памет" е казано условно за краткост, защото сънищата няма къде другаде да се осъществяват освен на необятната територия на паметта, и няма с какви други елементи и ресурси да се осъществяват, освен с нейните елементи и ресурси, включително с въвличане в една или друга форма на елементи от постоянната трайна памет, както и на елементи от всички дълбини на безбрежния Океан на елементите на съзнанието. Всъщност, имам предвид частичен достъп до сегменти или елементи от постоянната трайна памет и тяхното въвличане и участие в Асоциативната каскада на сънищата, които биват последователно и подредено свързани в асоциативни вериги с логически причинно-следствени връзки и порядък, характерни за формите на функциониране в будно състояние на Асоциативната каскада и съответно на паметта, разглеждана като територията, елементите и ресурсите, на която и чрез които Асоциативната каскада се осъществява и проявява като съзнание и самосъзнание. За краткост казвам "частичен достъп до постоянната трайна памет".

Самоидентификацията е частична, знаеш кой си, името си, обстоятелствата съответстват на актуалната ти ежедневна обстановка и проблеми, но няма пълна самоидентификация с достатъчна връзка с паметта и елементи за своята идентичност, няма връзка с последните етапи от живота, както и приемственост и последователност на събитията от живота ти във външната реалност с актуалната ситуация от вътрешната реалност в съня, няма спомен и осъзнаване на отделни моменти и събития, които са довели до актуалния момент във вътрешната реалност или последователност на събития от външната реалност, които водят до актуалния момент. Не осъзнаваш, че е сън. Но е погрешна тезата в примитивни изследвания и обяснения на сънищата, че щом този сън не е осъзнат, тоест ти не разбираш, че сънуваш, значи възприемаш вътрешната реалност "осъзнавайки" я и оценявайки я като външна реалност. Въпросът за това дали всичко около теб е реално и дали това е реалността въобще не възниква. Такива генерални въпроси въобще не си задаваш. Принципно не си задаваш въпроси в такава посока. Ако мислите ти по време на съня стигнат до прозрението, че това около теб не е реално, а е сън, разбираш, че сънуваш и преминаваш в началната фаза на "осъзнат" сън, която може да се развие и в следващи степени, в зависимост от прогреса в самоидентифицирането ти, както и от постигнатите умения в практиката по Пътя на сънищата и способността ти да се задържиш в състоянието на "осъзнат" сън.

Ако в представите и размислите ти би съществувал въпрос или понятие, че това около теб е реално а не е сън, тогава би възникнал въпросът защо въобще обмисляш такава тема, кое е навяло мисълта за противоположното на нереално и би възникнала асоциация с идеята за сън, а тогава би възникнал проблясък в мисълта ти за елементи от обкръжаващата те среда, които са странни и би могло да достигнеш до идеята, че това около теб всъщност не е реално, а е сън, да влезеш в ситуация на начален етап на осъзнаване на съня. Затова в обикновения "неосъзнат" сън, който продължава като такъв,  по принцип се оказва, че не си задаваш въпроси, а възприемаш обкръжаващата те среда като даденост. Изживяваш я, участваш или наблюдаваш. Когато се стига до началото и процес на частична самоидентификация има и частична връзка (въвличане) с логически, последователни причинно-следствени асоциативни вериги  и съответно сегменти и елементи в постоянната ти трайна памет. Спомняш си, осъзнаваш и знаеш кой си и името си така както е във външната реалност, около теб се случват събития и има хора, съответстващи на обстоятелства от последните дни от будната ти външна реалност. Но все още ти не си разбрал и не си си помислил, че това е сън. (Възможен е и обратният развой на събитията - първо изведнъж си даваш сметка, че сънуваш, а след това започва в мисълта ти да се появява поредица от елементи и да се развива процесът на самоидентифициране - кой  си, как се казваш, какъв си, къде си и т.н.) Затова това е "неосъзнат" сън. Ти възприемаш себе си все още като "Въображаемо Аз" или като "Почти-Реално Аз", т.е. независимо от това колко близко е сънят ти към обстоятелства от будната ти реалност, ти все още не знаеш и не разбираш, че сънуваш и възприемаш всичко около теб като единствена съществуваща даденост. Може въобще да не стигнеш до мисълта и идеята за сън, реалност, нереалност. Самоидентификацията ти не само че далече няма да е пълна, а е ще е съвсем частична и може дори да е елементарна. Обхватът й да включва само общата представа за себе си такъв какъвто си в будната си реалност, или само името ти, усещането за себе си близко до реалното ти Аз, обстоятелства и събития близки до познати обстоятелства от външната реалност от последните дни. Но да нямаш осъзнаване и спомен за своята житейска история, за събитията във външния свят извън непосредствената обстановка в съня ти, самоидентификацията и "връзката с паметта" са частични. Ти въобще не стигаш до въпроси или до идеята дали това е реално или е нереално. Дали това е реалният ти живот или не. Може да си задаваш въпроси за несъществени неща от обстановката в съня си – например, защо тази врата е тук в дома ми, не съм я виждал досега, въпроси свързани с конкретното действие, но не в достатъчна степен и въпроси как си се озовал тук, доколко този ли онзи елемент са странни или логични. Защото когато стигнеш до задаване на такива въпроси, сънят ти вече няма да остане "неосъзнат". Може да получиш внезапен проблясък на разбиране и осъзнаване, че сънуваш. А може и на основата на своите въпроси и разбиране на нелогичността  на различни елементи да достигнеш до идеята, че това не е реално и е сън. (Това е по-вероятно да се случи в двата му различни варианта без да си стигнал предварително до каквото и да е частично или по-пълно самоидентифициране като "Почти-реално Аз". Независимо от това в каква степен и с каква сила имаш своето абстрактно усещане за самия себе, близко до обичайното ти себевъзприемане в будния ти живот.) От "Въображаемо Аз" с частична степен на самоидентифициране и частична "връзка с постоянната си трайна памет" в обстоятелства близки до обстоятелствата във външната ти реалност, ще преминеш през крайния момент на състоянието на "Почти-Реално Аз" (когато си много близко, имаш усещането и знанието за себе си почти такъв какъвто си в будната реалност, но все още не си стигнал до идеята, че сънуваш), а след това ще се озовеш в състоянието на "Реално Аз" с  осъзнаването че си в сън (в среда и обстановка много близки до външната реалност, с първоначална минимална степен на самоидентификация).

Не е коректна и точна тезата, че когато не си в "осъзнат" сън, когато просто сънуваш, възприемаш обстановката в съня си по еднакъв начин както възприемаш реалността си когато си буден, т.е. възприемаш "реалността" в съня си еднакво както възприемаш външната реалност. Краткият вариант на тезата е, че възприемаш обстановката в съня си като реалност. Няма точно такова възприятие. Наистина, при всички случаи на "неосъзнат" сън независимо от степента на приближаване на "Въображаемото Аз" към "Реалното Аз", докато все още не си разбрал, че всичко около теб е само сън, докато сънуваш имаш представа, че всичко около теб е реално, не знаеш и не мислиш, че има някакъв друг свят и друга реалност, получава се на практика едно смесване, объркване и сливане на представата ти за реалност от живота ти в будно състояние с възприятието ти за реалност в сънищната ситуация. Но ти възприемаш автоматично, усещаш спонтанно обстановката като даденост, отнасяш се към нея като към реално съществуваща около теб среда и ситуация. Обичайно приемаш всичко като даденост. Не си задаваш въпроси, не се пораждат съмнения, не подлагаш обстановката на анализ и оценка от гледна точка на нейна реалност или нереалност. Имаш усещането за реално преживяване, можеш да го усещаш в реално време със своето "Въображаемо Аз". Но това е само възприятие за едно твое състояние при което приемаш всичко около себе си като даденост и го сливаш с представата за всичко останало, доколкото по време на съня ти се осъществи достъп и връзка към едни или други елементи и зони на постоянната ти трайна памет и се включат в Асоциативната каскада на сънищата и в "Сънищното пространство". Т.е. доколкото по време на съня си имаш достъп до постоянната си памет за да можеш да свързваш повече или по-малко логично различните неща, да получиш в съня си спомени от реалния си живот и минало и т.н. Обикновено, едва след като се събудиш и евентуално успееш да си спомниш какво си сънувал, чак тогава би могъл да си даваш преценки, че си възприемал обстановката в съня си като реалност. Но по време на самия сън въпросът дали това в съня ти е реалност или не въобще не стои. Когато този въпрос евентуално възникне, тогава или ще преминеш в "осъзнат" сън с първоначална степен на осъзнатост (при което вече ще знаеш, че това около теб не е реалността, а е сън), или ще се събудиш.

=============================> <============================

"ЦЕНТЪР НА ИДЕНТИЧНОСТТА"

/Център на идентичността 1 -2018-2019-2020 20. 3. 20/
"Център на идентичността"

Асоциативната каскада на будното съзнание – порядък на връзките и активиращите се елементи, логическа взаимносвързаност,  последователност,  смислова приемственост на прилежащите елементи в последователния ред на асоциативната веригам определен ред на асоциативния път, създаден в процеса на предидуща активност на Асоциативната каскада, отразяваща характера на реалностите, действията и мислите ти в будно осъзнато състояние – т.е. логично обвързани с реалността и резултат от такава логичност и смислова последователност.

В процеса на Асоциативната каскада на будното състояние и на отделните й асоциативни потоци:

Анализ – асоциативно съпоставяне и анулиране
Осмисляне – резултатът от асоциативното анулиране
Осъзнаване – съвкупността от осмисляне
Всеки образ или елемент – множество асоциативни линии към отпечатъци, свързани с този образ – и съответно – значения

Най-слабите асоциативни линии се анулират, остават няколко или една. Ако са няколко се получава асоциативно сливане между тях. Резултат от съпоставянето и анулирането.
Какво значи най-слаби асоциативни линии? Образът (елементът) е в асоциативен контекст (с разклонение на асоциативни пътища и връзки) в резултат от предишни процеси на осмисляне и осъзнаване. В Асоциативната каскада започва (осъществява се процес на) асоциативно съпоставяне (разпознаване, идентифициране, анализ и в резултат - осмисляне и осъзнаване). Множество неадекватни или липсващи елементи по веригата определят асоциативната линия като слаба.

Център на идентичността. Нови значими ситуации оставят асоциативни „следи-отпечатъци” и структури в невронната мрежа, които стават част от Центъра/схемата на идентичност. Трайно остават в постоянната трайна памет. Събитията оставят по-трайни  или слаби „следи-отпечатъци” и структури в невронната мрежа. Не всички трайни следи стават част от Центъра/схемата на идентичност. Нетрайните избледняват, разпадат се (асоциативните връзки отслабват и се прекъсват). Или остават в общия асоциативен фон - общ фон около Центъра/схемата на идентичност, включващ и
„следи-отпечатъци” на аналогични повтарящи се събития с общо значение
(постоянно повтарящи се събития и всякакви подобни многократно повтарящи се стимули и причини, за които мозъкът приема постоянни сигнали и които се включват в Асоциативната каскада) –
представляващи комплексни интегрирани „следи-отпечатъци” със значение на общи схеми-структури на фона - със смислово значение, обхващащи често повтарящи се събития с аналогична същност, многократно повтарящи се действия, събития и действия, вписващи се в тези схеми и в този общ асоциативен фон, асоциативните реакции към които имат автоматичен характер и са различни от тези при нови събития, при събития и действия с нов, собствен специфичен характер.

При напредването в живота повтарящите се събития, вписващи се в асоциативния фон стават все повече и по-чести, което се отразява върху личното възприемане за хода на субективното време.

Центърът на идентичност има два слоя – базови трайни и нови натрупващи се. Базовите трайни имат от своя страна различни слоеве – основополагащи и допълнителни с различна сила в различни групи, представляващи или оформящи смислови аспекти. Асоциативните каскади преминават постоянно през Центъра на идентичност. Асоциативната каскада на будното състояние – пълноценно, в зависимост от фокуса, разсеяността, състоянието. Сънищната – частично с възможност за разтваряне (задълбочаване), развитие на асоциативната линия и на смисловата обратна връзка.
Центърът не е конкретна обособена зона а схема (мрежа от „следи отпечатъци”, вкл. отделни елементи, структури, връзки и пътища) с определена стабилност, разпростираща се навсякъде на територията на паметта – не означава зона и граници, а степен на стабилност на асоциативните „следи-отпечатъци”, връзки, канали и пътища, на значимост, участие и роля. Схемата/ центърът на идентичност е динамична, в процес на постоянно развитие и допълване.

Абстрактно казано, Генераторът на сънищата е на входа и изхода - в пряк контакт с Центъра/схемата на идентичност. Новите значими отпечатъци които стават част от Центъра/схемата на идентичност са едни от елементите за комбинациите (специфични и оригинални, макар и съставени с елементи налични вече в паметта), създавани от  Генератора при създаване на сценарии на сънища. Други елементи са случайно възбудени стари структури или неслучайно възбудени стари или по-нови „следи-отпечатъци” поради активизирана някаква непроследима причинно следствена връзка в асоциативните потоци, предизвикани от новите информации и дразнения.

Но как се съчетават, асоциативно. Как се образуват тези сценарии и ситуации, как биват комбинирани и сътворявани?

Мистерията на образуването на сънищата с техните ситуации е пряко свързана с мистерията на начина, по който функционира мозъкът, осъществява се съзнанието, оформят се мислите, анализът, взимането на решения, осмислянето, осъзнаването.

/Център на идентичността 2 2018-2019-2020 -20. 3. 20/
Център на идентичността

Ролята и мястото на Центъра на идентичността

Съзнанието, самосъзнанието, себевъзприятието, чувството за собствената идентичност, непрекъсваемостта на възприятието на твоето реално "Аз" е съвкупният резултат от Асоциативната каскада. Резултатът от нейните форми и проявления се изразява в аспектите на съзнанието като "Външно Аз" и "Вътрешно Аз".

Етапите на интегриране на собственото съзнание минават през укрепване на връзката и интегриране между различни форми, аспекти и елементи на асоциативната каскада чрез създаване на по-добри асоциативни връзки и мостове там където те не са постигнати от обичайното развитие на човека на този еволюционен етап.

Къде е „Центърът на идентичността” в обхвата на Асоциативната каскада и какво представлява? „Периметър”, включващ схема с базови асоциативни връзки, създавани и утвърждавани през целия ти живот, които в съвкупността си представляват и изразяват ключа или синтеза на твоята уникална идентичност?

 „Центърът на идентичността” е основата, към която се фокусира и върху която се осъществява твоето самосъзнание, но не изразява самостоятелно и изолирано цялостното ти възприятие за твоето самосъзнание и усещане за непрекъсваема идентичност, нито пък самостоятелно и изолирано представлява проявленията на твоето будно съзнание. Центърът на идентичността е мрежа със стабилни и трайно съществуващи елементи, натрупвани през целия ти живот, отразяващи основни събития в твоя живот и основни характеристики на твоята личност. Тази мрежа е в процес на динамично развитие и допълване през живота ти. Елементите са стабилни и трайни "следи-отпечатъци", широки и добре проходими магистрални коридори в асоциативната мрежа, които са в основата и в сърцевината на Асоциативната каскада на будното състояние; те са най-лесно достъпни, на разположение за постоянно участие и използване от разнопосочните потоци, реки и "водопади" на Асоциативната каскада на будното състояние, а в множество случаи, повече или по-малко частично, и на Асоциативната каскада на сънищата. Центърът на идентичността е структура - мрежа, която е инструмент за осъществяване на асоциативната приоритетност, в резултат на която се осъществява уникалната идентичност, в резултат от опита и натрупванията от началото на живота. Съзнанието и самосъзнанието в проявленията им в будното ти състояние са постоянно възпроизвеждащият се съвкупният и краен (към всеки отделен нов момент) резултат от Асоциативната каскада на будното състояние, осъществяваща се на базата и протичаща през широките асоциативни канали и коридори на асоциативната мрежа на Центъра на идентичността, но постоянно допълвана и развиваща се в реално време с множество надграждащи асоциативни елементи, асоциативни потоци, в хода на нейните процеси. По-кратко, съзнанието и самосъзнанието са резултат от Асоциативната каскада, осъществяваща се на фундамента на Центъра на идентичността и преминаваща през него с участието на множеството надграждащите го в реално време асоциативни процеси. Този резултат в будното ти състояние се изразява в твоето обособено "Външно Аз", при неинтегрираното съзнание, както и във възприятието ти за реалното ти "Аз", за разлика от възприятия за себе си в други състояния, които имаш по време на сън.
Центърът на идентичността е материалният и асоциативен синтез и основа, към която има постоянни асоциативни връзки от различните сегменти на постоянната ти трайна памет, в различна степен активни, в зависимост от формата на Асоциативната каскада. Асоциативната каскада в различните й форми и проявления е в непрекъснат асоциативен контакт с Центъра на идентичността, като в различна степен са активни и проходими асоциативните връзки с отделните сегменти на Центъра на идентичност и в различна степен асоциативните потоци успяват да преминават през него.

Формата и проявленията на Асоциативната каскада, изразяваща „Външното ти Аз“ и будното ти съзнание са в постоянен асоциативен контакт както с Центъра на идентичността, така и с различните други основни и второстепенни  елементи и зони на постоянната трайна памет, изразяващи различни нейни "пластове" (с някои сегменти – активен, пряк и бърз, с други – заобиколен и изискващ фокусиране, с трети – закърняващ).
 
Онези части, форми и проявления на Асоциативната каскада, които изразяват функциите и процесите на "Вътрешното ти Аз" (включително, като части от нея или отделни нейни форми - Вътрешната асоциативна каскада /Асоциативната каскада на "Вътрешното Аз"/ и Асоциативната каскада на сънищата) са също в постоянен контакт и връзка с Центъра на идентичността, но с различни степени на активност и ефективност, като специално при Асоциативната каскада на сънищата в обичайните случаи на сънища и в обичайните случаи на "Въображаемо Аз" в "неосъзнат" сън, или "Реално Аз" с ограничена степен на самоидентификация в "осъзнат" сън, тази връзка е само частично активна и Асоциативната каскада на сънищата само частично преминава през асоциативната мрежа на Центъра на идентичността. Асоциативната каскада на сънищата, в допълнение, остава само с частични и нестабилни възможности за асоциативен контакт и с различните други основни и второстепенни асоциативни елементи, структури и зони на постоянната трайна памет, намиращи се извън Сънищното пространство.)

Що се отнася до процесите на Вътрешната асоциативна каскада, включително нейните връзки и степен на взаимодействия с Центъра на идентичност, те са постоянни и паралелни, и при неинтегрираното съзнание те са обособени и другите форми на Асоциативната каскада - съответно на будното състояние и на сънищата, нямат с нея пряко взаимодействие, т.е. в будно състояние или докато спиш и сънуваш нямаш възможност да наблюдаваш асоциативните процеси в Асоциативната каскада на "Вътрешното Аз" и резултатите от тях не се вливат асоциативно автоматично и постоянно в другите две форми на Асоциативната каскада. С други думи, понякога можеш да получиш интуитивни прозрения или в състояние на сън да проумееш загадка или да решиш проблем, но това не се случва постоянно и по правило, а става по изключение, освен ако не си постигнал интегрирано съзнание. Разбира се, при различни хора интуитивният процес може да е повече развит - това би означавало, че има по-добра и ефективна връзка от Вътрешната асоциативна каскада към останалата територия на асоциативните процеси и съответно към Асоциативната каскада на будното състояние. При други хора може да са повече развити прозренията в състояние на сън. Вътрешната асоциативна каскада или Асоциативна каскада на "Вътрешното Аз" е отделна тема за размисъл.

Когато възприемаш в сънищата си в ролята на "Въображаемо Аз" или на "Реално Аз" (в случай на “осъзнат“ сън с частична или по-пълна осъзнатост и самоидентификация) с една или друга степен на частични асоциативни връзки с постоянната ти памет, в основата на Асоциативната каскада на сънищата стоят асоциативните връзки с Центъра на идентичността, но в зависимост от състоянието, случая и съответната сънищна ситуация, с повече или по-малко активен контакт, с по-голяма или по-малка активираност и проходимост на връзките. Асоциативните връзки с едни или други сегменти на Центъра на идентичността създават възприятието ти и знанието ти за твоето сънуване в реално време, когато, независимо дали си в ролята на "Въображаемо Аз" в "неосъзнат" сън, ти се възприемаш „като себе си“, и имаш съзнанието, че това си "Ти" и преживяваш определените ситуации, макар и липсата на достатъчни обратни асоциативни връзки с елементи и зони на постоянната ти трайна памет извън Сънищното пространство, както и с Центъра на идентичността, да не ти дава възможност да се самоидентифицираш като реалното си "Аз". Това е възприятието ти за сънуване в реално време и от него остават следите във „Временния архив“ на сънищата, които впоследствие при припомняне също намираш и идентифицираш и които се превръщат в спомените ти за възприятието за сънуване в реално време, евентуално "пренасяни" при припомнянето също и в постоянната трайна памет (ако трайно успееш да запомниш усещането).

Като специфична форма и ниво на общата Асоциативна каскада на съзнанието, осъществяването на Асоциативната каскада на сънищата и „режисьорската“ и креативна функция на Генератора на сънищата са проявяващи се в съответното „Сънищно пространство“.

Същността и механизмите на действие на Генератора на сънищата са свързани с "Вътрешното Аз" и съответно с Вътрешната асоциативна каскада" и са предмет на отделен размисъл.

Начинът на осъществяване на Асоциативната каскада на сънищата и съответно спецификите на оформилото се "Сънищно пространство" са резултат от въвличането и участието на предварително активирани и запазили активното си състояние асоциативни връзки в обхвата на общото пространство на постоянната трайна памет (независимо дали в будно състояние или в една или друга фаза на циклите на съня), на осъществяващи се по време на самата сънищна ситуация на определени текущи частични асоциативни връзки с Центъра на идентичността и нови асоциативни връзки с други елементи и зони на постоянната трайна памет, въвличани и активиращи се в реално време. Осъществяващите се и запазващи се за определен период по време на сънищната ситуация частични асоциативни връзки с елементи на постоянната трайна памет в обхвата на оформилото се Сънищно пространство, както и запазващият се потенциал за допълнително активиране на канали и асоциативен достъп към сегментите на Центъра на идентичността и към други елементи и зони на постоянната трайна памет оставащ извън "Сънищното пространство", дават възможност по време на самите сънища понякога за една или друга степен на приближаване на „Въображаемото Аз“ към „Почти-Реално Аз“ или за една или друга степен на "осъзнаване" в съня и започване на процес на самоидентифициране на „Реалното Аз“. В двата случая става въпрос за степен на постиганата близост на възприятието ти за себе си по време на съня (съответно обикновен или "осъзнат" с една или друга степен на "осъзнаване") с постоянното ти възприятие и представа за себе си в будно състояние - т.е. с възприятието ти на твоето реално "Аз".

При осъществяването в реално време в процесите на Асоциативната каскада на сънищата, изразяващи се във възприятията ти на „Въображаемото Аз“ или на „Реалното Аз“, на частичните асоциативни връзки с различните елементи и сегменти на постоянната трайна памет, така създавайки, разширявайки и оформяйки "Сънищното пространство" , следите от тези връзки остават в "Сънищния архив", а при постигната по-голяма степен на стабилност - във „Временния архив“ на сънищата.


===============================> <=========================


"ВРЕМЕННИЯТ АРХИВ" И "ЦЕНТЪРЪТ НА ИДЕНТИЧНОСТТА"

/Временният архив и Центърът-2018-19-2020 20. 3. 20/
Временният архив и Центърът на идентичността

„Временният архив“ и "Центърът на идентичността"
Мистерията на запомнянето на сънищата и на усещането за сънуване в реално време
 
"Центърът на идентичността" е своеобразна "Схема на идентичността".

"Временният архив" е "Схема" от нови асоциативни връзки в паметта, осъществени по време на сънищата от последните цикли.

По-точно "Временният архив" на сънищата представлява съвкупността от по-добре стабилизирани следи-отпечатъци в паметта от нови асоциативни връзки, осъществени по време на сънищата от последните цикли, както и от скорошни предишни сънища, чиито следи-отпечатъци все още са стабилни, но не са стабилизирани на нивото на елементи от постоянната трайна памет.

„Временният архив“ на сънищата

В пространствата на „Временния архив” на сънищата "в преддверията" на постоянната ти трайна памет асоциативно се "отразява", "пренася" като временно допълнително се  стабилизира, запечатва се и се съхранява повече или по-малко стабилно и трайно информацията, която в будното си състояние, по време на междинните си събуждания между отделните цикли на съня например през нощта, или сутрин непосредствено след събуждането си, или евентуално по-късно през деня, а понякога случайно и в следващи дни, е била открита и идентифицирана при спонтанно или целенасочено визуализиране и припомняне в "Сънищното пространство" или в "Сънищния фон" в паметта.

В процеса на каскадните асоциативни връзки между елементите на „Сънищното пространство” и на постоянната ти трайна памет, в процеса на асоциативния контакт и включване в Асоциативната каскада на будното ти съзнание на елементите – следите-отпечатъци, останали в „Сънищния архив” на „Сънищното пространство”, ти визуализираш и осмисляш информация от „Сънищното пространство” и тя се стабилизира и установява като част от „Временния архив” с повече или по-малко траен ефект (сякаш се "отразява", "пренася" и "презаписва" в него).

"Сънищното пространство" обозначава събирателно сегментите и елементите на  физическата територия, включваща съвкупно всички отделни елементи и сегменти в невронната мрежа (в общия обхват на паметта, вкл. обслужващи я структури и механизми, където се осъществява всяка една форма на Асоциативна каскада), които са били ангажирани, участвали са или са възникнали при осъществяването на сънищните процеси, които възприемаш като сънища – процесите на Асоциативната каскада на сънищата.Там е началото на криволичещия път на асоциативните връзки и следи, образуващи информация, които изживяваш и възприемаш като сънища и които впоследствие се превръщат в твоите спомени и визуализации от сънуваните ситуации, особено когато се стабилизират във „Временен архив” или когато от там бъдат "пренесени" за по-трайно съхранение вече като елементи на постоянната ти трайна памет.

Самият процес на припомняне и визуализиране протича във формата на Асоциативната каскада на будното състояние и създава вторични асоциативни връзки и "следи-отпечатъци" на базата на оригиналните първични "следи-отпечатъци" от сънищните процеси в Сънищното пространство и в допълнение към тях. Този процес стабилизира съответните първични "следи-отпечатъци". Комплексът от първичните и вторичните "следи-отпечатъци" е с по-голяма стабилност и произтеклият резултат е интегрирани "следи-отпечатъци" носещи информация за съответни отделни елементи от сънищата, които вече са с характер на елементи на "Временния архив" на сънищата.

"Следите-отпечатъци" от сънищните процеси, които са били стабилизирани и допълнени чрез вторично създадени в процес на припомняне и визуализации на сънуваните сънища, с повече или по-малко прилика, съответствие и детайлност на вторичните спрямо първичните и на общия интегриран резултат, по начина и в обхвата и с подробностите, с които са били припомнени и визуализирани, стават част от съдържанието на "Временния архив" на сънищата, освен ако не са били в такава степен стабилизирани, че да са се "издигнали" направо в категорията на елементи на постоянната трайна памет. Но това обикновено става с допълнително вторично припомняне и визуализиране, а още по-сигурно - чрез записване.
 
(Записването, което се съпровожда с вторично или третично припомняне и визуализиране на подлробностите, е най-сигурният инструмент за постигане на по-трайно оставане на "следите-отпечатъци" от елементи на сънища в категорията на елементи на постоянната трайна памет, ако не в нейните проявления като Оперативна памет или в по-горните й нива, то поне някъде в средните или по-долните й нива, които все пак са достъпни, което означава, че тези сънища и след време ще може да бъдат припомнени и "видяни", някои от тях по-често и по-ярко, други по-трудно, по-рядко и смътно - зависи на кое ниво на стабилност са останали.)

Като елементи във „Временния архив” и негово съдържание се явява и временно се съхранява в по-голяма или по-малка степен стабилно информация от сънуваните ситуации както и "следи-отпечатъци” от самото възприятие за сънуването в реално време, която пряко в реално време в хода на сънищния процес "се проектира" от „Сънищното пространство” (оказва се достатъчно стабилно запечатана, че вместо в категорията "Сънищен архив" да я определим в категорията "Временен архив".)

Усещането за сънуването в реално време е възприятието ти на сънищните процеси в ролята на "Въображаемо Аз" или на „Реално Аз”. За съществуването на усещането от възприемането на съня в реално време си даваш ясно сметка когато след събуждане през нощта или сутринта, припомняйки си съня и своето усещане от сънуването, сякаш изведнъж се пренасяш назад във времето и много ясно и категорично знаеш, че освен този актуален спомен, по време на самото сънуване в реално време си усещал, възприемал хода на събитията, преживяванията в тях, процеса на сънуването, възприемал си и си изживявал в реално време сънищната ситуация, в този момент, в този период твоето съзнание, твоето "Аз" - единствената негова част, която си възприемал като съществуваща, е било в тази сънищна ситуация - единствената реалност, която за теб е съществувала.

В такива моменти на припомняне разбираш какво означава, че възприемаш съня в реално време, усещането когато възприемаш съня в реално време и какво е спомен от възприемането на съня в реално време. Иначе, освен ако не си в "осъзнат" сън, няма как по време на съня си в реално време да си дадеш сметка, че го възприемаш като сън, защото възприятието ти е за единствена реалност без да го подлагаш на анализ.

По време на образуването и протичането на сънищата, асоциативният контакт на елементите и процесите от „Сънищното пространство” с елементите, информацията и асоциативните канали и механизми в обхвата на постоянната трайна памет е частичен и в зависимост от характера на този контакт и асоциативно взаимодействие се оформят определените аспекти на "Въображаемото Аз" и различните степени на близост на "Въображаемото Аз" или на „Реалното Аз” с реалното ти „Аз”.

 В преносен смисъл, "Сънищният архив" (чиито елементи може да се окажат със стабилност и статут на „Временен архив”) остава в периферията на постоянната трайна памет. В него се изразява резултатът от асоциативните връзки (доколкото могат да се реализират) по време на сънищните процеси между „Сънищното пространство” и съвкупността от взаимно свързаните елементи на логически и причинно-следствено структурираната територия на постоянната трайна памет, от които зависи степента на асоциативния контакт на „Въображаемото Аз” или на „Реалното Аз” с Центъра на идентичността и съответно близостта на „Въображаемото Аз” или на „Реалното Аз” с реалното "Аз".

В преносен смисъл, „Временният архив“ на сънищата е мястото, през което преминава и където се пренася информация от сънищата като там остават временно асоциативните следи - твоите „спомени” от сънища, които по-късно ти изскачат като „проблясъци” и които откриваш и идентифицираш като сънищна информация с образи, смислови елементи, картини, ситуации, действия, обстановка и всякакви подробности при спонтанно или целенасочено визуализиране, преди информацията на тези „спомени” да се пренесе и евентуално по-трайно да се запечата и съхрани в постоянната ти трайна памет като същински спомени, или да избледнее постепенно или изведнъж и да потъне извън твоя съзнателен обхват.

Когато при основно първично или вторично визуализиране сънищната информация (припомнена, визуализирана и осмислена) "достигне" и се съхрани в постоянната ти трайна памет (в съответната преработена допълнена форма), тя или остава повече или по-малко трайно на оперативно разположение, или, както и множество други твои спомени от будната ти реалност, след известно време избледнява и бързо или постепенно "потъва" към по-долните нива - скрива се в по-дълбоките пластове на Океана на елементите.

"Сънищният фон" съдържа натрупвания без определена давност от множеството предишни "Сънищни архиви" или "Временни архиви", които не са били стабилизирани и съхранени на нивото на постоянна трайна памет, или които временно са били стабилизирани, но не са останали в оперативната й част или в горните й нива и са потънали в по-долните пластове с ефекта и представата за тяхното избледняване, дезинтегриране и забравяне.

Припомнянето и визуализирането на сънищна информация предизвиква нейното стабилизиране и в преносен смисъл "пренасяне" от "Сънищния архив" в Сънищното пространство (или дори от "Сънищния фон") във "Временния архив" на сънищата или в постоянната трайна памет в комбинирана променена форма, при което повторното активиране чрез визуализацията и осмислянето в процеса на Асоциативната каскада на будното съзнание на оригиналната информация от съответната сънищна ситуация се допълва с вторичния резултат от визуализирането и припомнянето, при което възпроизвеждането на оригиналната информация може да е само частично, т.е. припомнянето, споменът, визуализирането може да отразява и обхваща само части, аспекти, елементи от сънуваните в реално време сънища. Но активирана по този начин и "пренесена" в преработен вид чрез допълването й в обхвата на възпроизведеното чрез припомнянето и визуализирането, и самата оригинална информация се стабилизира дотолкова, че става впоследствие по-достъпна за припомнянето и визуализирането и на други нейни елементи, които не са били визуализирани предишния път, т.е. след "пренасянето" във "Временния архив" или в постоянната трайна памет сънуваната сънищна ситуация става достатъчно стабилна и достъпна, че можеш да получиш нови "проблясъци" да си припомниш и да видиш нови части, картини и действия от този сън, които не си успял да си припомниш при първото визуализиране. "Пренесената" сънищна информация не съответства напълно на оригиналната сънищна информация от сънищната ситуация сънувана в реално време, може да е по-пълна или частична, по-близка или далечна, съответстваща в по-голяма или в по-малка степен. Твоето впечатление и усещане е, че припомненото съответства на това, което си сънувал, но успяваш да си припомниш и визуализираш не всичко, а само някои части или елементи от съня.

Ако избледняването и изчезването на съответна информация - спомените от едни или други сънища се случи по-скоро, отколкото с други твои спомени от будното ти ежедневие, можеш да останеш с впечатлението, че тези твои спомени от сънищата ти завинаги са се дезинтегрирали и изтрили. Но това не е съвсем така.

Съвкупността от елементите (асоциативни връзки, асоциативни пътища и канали, "следи-отпечатъци", отделни елементи или съставeни структури и мрежи) в невронната мрежа, които са участвали, били са активирани или са били създадени в хода на сънищните процеси при сънуване при последните няколко свързани цикъла, определя като абстрактна обща територия, съставена от тяхното местоположение и връзки "Сънищното пространство". Сънищното пространство не е постоянно фиксирано в невронната мрежа. Всяка нова поредица от свързани цикли на съня, т.е. всяко ново спане със сънуване на сънища се осъществява в ново различно "Сънищно пространство".

Всички сънищни процеси се осъществяват в съответното "Сънищно пространство". В хода на сънищните процеси в реално време от съответните последни свързани цикли на съня и в съответното "Сънищно пространство" сънищната информация се образува, натрупва и остава временно като "Сънищен архив", т.е. като "следи-отпечатъци" в "Сънищния архив" в "Сънищното пространство". "Следите- отпечатъци" представляват в случая резултатите от сънищните процеси, осъществени в реално време, като включват участвалите в Асоциативната каскада на сънищата активирани или новосъздадени асоциативни връзки, асоциативни пътища и канали, по-стари, съхранили се в съответния обхват на процесите "следи-отпечатъци", елементи или структури. "Следи-отпечатъци" като понятие изразяват и резултатите от припомняне и визуализиране на съответна информация и нейното "пренасяне", т.е. стабилизиране в една или в друга степен в една или в друга форма, съответстваща или близка на оригиналната. Понятието "следи-отпечатъци" изразява степен на стабилизиране в невронната мрежа на съответните елементи.

При припомняне и визуализиране, в хода на Асоциативната каскада на будното съзнание сънищната информация открита в "Сънищния архив" в "Сънищното пространство" бива асоциативно свързана и повече или по-малко точно възпроизведена (за будното съзнание) като идентична с оригиналната в "Сънищния архив" или модифицирана, но като общ резултат - стабилизирана в една или в друга степен. В резултат, визуализираните части и елементи от съответните сънищат придобиват форма на стабилност на елементи на "Временен архив" на сънищата, по-висока степен на стабилност и достъпност, отколкото в предишното й състояние на елементи на "Сънищния архив". Макар и не изцяло припомнена и визуализирана оригиналната сънищна ситуация, сънувана в реално време, с всички нейни подробности, картини, действия, размисли, усещания, впечатления и т.н., по-голямата част от които остават в "Сънищния архив", стабилизирането на отделни части и аспекти на съответната сънищна ситуация на нивото на Временен архив създава връзка, мост към оригиналната сънищна ситуация и я прави повече достъпна и възможна за последващо допълнително визуализиране и припомняне на други подробности, аспекти, картини, елементи от нея. В този смисъл, припомнянето на части от съня и "пренасянето" им във "Временния архив" в преносен смисъл стабилизира в определена степен и "пренася" във "Временния архив" цялата сънищна ситуация с възможност за нови "проблясъци" и нейно допълнително припомняне и визуализиране. При по-висока степен на постигната стабилност информацията от сънищните процеси придобива форма на елементи от постоянната трайна памет.

„Сънищното ти пространство“ си има своя своеобразен краткосрочен „Сънищен архив“. Той се изразява във временно оставащите след всички сънищни процеси в „Сънищното пространство” следи, във временно оставащите там „отпечатъци” от Асоциативната каскада на сънищата, възприета от твоето „Въображаемо Аз” или „Реално Аз” като преживените ситуации на сънищата.

„Сънищният архив” представлява останалото вълнение или набраздяване по повърхността на това вътрешно море сред Океана на елементите на съзнанието, което е „Сънищното пространство”, преди повърхността му отново напълно да се успокои и изглади. В „Сънищния архив” следите и „отпечатъците” от сънуваните през нощта различни ситуации сравнително много бързо избледняват и се губят, "там" те не могат да бъдат съхранени дълго време. Елементите  бързо се отделят, разстилат и отливат към Океана на елементите, и потъват в неговите дълбини. Вълните по повърхността на вътрешното море на „Сънищното пространство” се успокояват и набраздяването се изглажда – понякога дори една цяла нощ и една сутрин са прекалено много време за тяхното съхраняване там.

Ако сънищата бяха само остатъчен продукт на частично изключено или блокирано състояние на будното съзнание (на Асоциативната каскада на будното състояние, формираща твоя съзнателен процес в будно състояние, включително самосъзнание и възприятието за собственото ти личностно самоидентифициране), отпуснало се в режим на почивка и възстановяване, с частично проявяващи се остатъчни асоциативни процеси или тяхното ехо, ако това, което наричаме Асоциативна каскада на сънищата беше само такава остатъчна нестабилна част, ехо и временен несъвършен продукт от Асоциативната каскада на будното състояние и ако не представляваше съвсем различна форма на общата Асоциативна каскада на съзнанието, ако "Сънищното пространство", в което се осъществява Асоциативната каскада на сънищата не притежаваше специфични за него особености и характеристики, различаващи се от пространството, в чийто обхват протича Асоциативната каскада на будното състояние, ако в проявлението на тази друга форма и специфични особености не се намесваше действието на своеобразен специален режисиращ "механизъм" - "Генератор на сънищата", действащ в специфична своя овладяна територия, определящ, създаващ и развиващ сценариите на сънищните ситуации със значителна по мащаби съвкупност от елементи, оформяйки в този процес съответното "Сънищно пространство", то сънищата щяха да са само хаотично появяване, прескачане, проявление и натрупване на несвързани асоциации без порядък, без формиране на съвсем нови съчетани ситуации, без "сценарий", без логична последователност на действието и смисъл; нямаше да са такива невероятни комбинации от подредени елементи, те нямаше да представляват това, което реално виждаме в сънищата си. Сънищата ни са ситуации, съставени в множество случаи със случайно подбрани от "Генератора на сънищата" елементи от Океана на елементите на съзнанието, но вкарани в "сценарии" с подредено и смислено протичащи и следващи действия.

Предвид същността на будното съзнание, на самосъзнанието и на сънищата като израз на различни форми и аспекти на общата Асоциативна каскада на съзнанието, едва ли има особено значение дали "Сънищното пространство" се определя в преносен смисъл като локализирана зона (или зони) в мозъка ти, или като специфично ниво (каквото всъщност е), на което се осъществява Асоциативната каскада на сънищата (като част от общата Асоциативна каскада на съзнанието), и дали "Временният архив" се определя като локализирана зона (или зони), или като междинно посредничащо ниво на стабилност на елементи - "следи-отпечатъци" (каквото всъщност е).

Всъщност, дали въобще има съществена разлика между едното и другото, можеш със сигурност да разбереш ако напреднеш по пътя на интегриране на своето съзнание и, поемайки през Вътрешната си сфера, намериш достъп във Вътрешната си библиотека до онази територия, която съхранява информацията и контролиращите инструменти, свързани с детайлното устройство на собственото ти тяло и неговото функциониране на различните нива, включително и информацията за структурата и начина на действие и проявление на твоя мозък и съзнание. От избора на едно или друго понятие с относително значение не се променя същността и ролята на "Генератора на сънищата", на "Сънищното пространство", на "Сънищния архив", на „Временния архив”, както и на оперативната трайна памет и на постоянната трайна памет с различните й нива.

Визуализирането може да е спонтанно или целенасочено. Целенасоченото визуализиране може да е първоначално, основно първично, вторично и т.н. Спонтанното визуализиране може да се случва при междинните събуждания през нощта, сутрин веднага след събуждане, или по друго време през деня (колкото повече време минава след сънищата, толкова повече намалява вероятността за спонтанно визуализиране.)

Процесите на спонтанното и целенасоченото визуализиране и припомняне, както и "формирането" на „Временния архив, са част от Асоциативната каскада на будното съзнание. „Сънищното пространство” и формирането на „Сънищният архив” са част от Асоциативната каскада на сънищата. При частичното "прехвърляне" във "Временен архив" (стабилизирането в реално време в такова качество на съответни "следи-отпечатъци") на сънищна информация в реално време в процеса на сънища се осъществява асоциативен контакт и взаимодействие между тези два аспекта на общата Асоциативна каскада на съзнанието. В по-малка степен такъв своеобразен контакт се осъществява в обратна посока при нейното намиране с визуализиране и припомняне след събуждане когато можеш да постигнеш състояние и възприятие, приближаващо се до границите със съня, или дори преминаващи ги, макар и будно. "Прехвърлянето" на сънищна информация в реално време представлява спонтанно стабилизиране като елементи на нивото на стабилност на "Временния архив", в една или друга степен, но надвишаващо нивото на стабилност на елементите, оставащи в "Сънищния архив" в "Сънищното пространство". "Временният архив" е част от "Сънищното пространство" докато информацията в него не бъде стабилизирана на нивото на елементи на постоянната трайна памет или не остане в "Сънищния фон".

Визуализирането може да „сканира”, намира и идентифицира с различна степен на трудност сънищна информация от „Временния архив”, от краткосрочния „Сънищен архив” на „Сънищното пространство”, а дори в някои случаи и от "Сънищния фон", както и от постоянната трайна памет. (Връщащи се понякога спомени за образи и ситуации от сткари сънища са се съхранили в някое от нивата на постоянната трайна памет, като всички техни детайли, до които не се достига са останали като част от "Сънищния фон".) Всяко ново визуализиране и припомняне може да е повече или по-малко частично и точно и води до известно асоциативно допълване, модифициране, промяна, развитие.

В зависимост от вида визуализиране, сънищната информация се "пренася" от „Сънищния архив” във „Временния архив”, от „Временния архив” в постоянната трайна памет, или почти паралелно (при едни и същ акт на визуализиране) от „Временния архив” и от „Сънищния архив” в постоянната трайна памет, като "извлечената" информация от „Сънищния архив” преминава първо през нивото на стабилност на "Временния архив", като може да остане и там до допълнително стабилизиране като елементи на постоянната трайна памет.

Резултатите от спонтанното визуализиране "автоматично" се "пренасят" и съхраняват във "Временния архив". Същото се отнася и за "проблясъците" от първоначалното целенасочено визуализиране, независимо дали остава самостоятелно или прелива непосредствено в основно визуализиране с формулиране и записване, което на свой ред вече осигурява по-висока степен на стабилност или на нивото на елементи на постоянната трайна памет или все още само на елементи от "Временен архив" (зависи от вида записване - маркиране, кратко записване или обстоятелствено описване и от дълбочината на съпътстващите визуализации и припомняне).

Всяка информация, "излизаща" от "Сънищното пространство", т.е. откривана там в процес на спонтанно или целенасочено визуализиране, се отразява, "пренася" и временно съхранява в сравнително фрагментирана форма, повече или по-малко "огледално" или в преработен и модифициран вид, и във "Временния архив". Това означава, че ако за дадена информация за сънищна ситуация, която си визуализирал и си си припомнил, като е била достатъчно добре стабилизирана, за да я запомниш трайно, ако все пак се загуби степента на стабилност като елементи на постоянната трайна памет, тя временно поне ще остане на нивото на стабилност на елементи от "Временния архив".

Модифицираната (или преработена) сънищна информация, която се стабилизира като елементи на "Временния архив" или на постоянната трайна памет представлява откритите при визуализирането и припомнянето ("сканираните") части от оригиналната сънищна информация (намираща се в "Сънищния архив" на "Сънищното пространство"), допълнени с тяхното отражение като вторично образувана сънищната информация в резултат на визуализирането и асоциативните връзки в хода на Асоциативната каскада на будното съзнание.   

Независимо, че модифицираната сънищна информация се стабилизира като елементи на "Временния архив", оригиналната сънищна информация в нейната първична форма може да остане временно да се съхранява в "Сънищния архив" в нейната оригинална форма от същинските сънищни процеси. Нови елементи могат да бъдат допълнително извлечени от там при основно първично или основно вторично визуализиране.
 
Като цяло, процесите се осъществяват на етапи, с разнопосочни обратни връзки, някои от тях протичат едновременно с постоянно акумулиране и относително подреждане на информацията във "Временния архив" и последващо пренасяне на част от нея в постоянната трайна памет.

Може евентуално да получиш „проблясъци” и спонтанно да визуализираш информация за сънища от някои предишни дни, съхранена във "Временния архив", а в определени случаи дори и в "Сънищния архив", която до момента си  пропуснал да "разгледаш" или дори да "видиш" и да опишеш при основно визуализиране и която не е била прехвърлена в постоянната ти трайна памет.

Всяко друго визуализиране на сънища от предишно време е от информация, съхранена в постоянната ти трайната ти памет. Често по време на основното визуализиране пред вътрешния ти поглед изскачат „проблясъци” от някои твои сънища от предишни дни, както и спомени от сънища от преди години, някога впечатлили те и трайно запечатали се в постоянната ти памет.

При спонтанното първоначално визуализиране се появява информация предимно от „Сънищния архив” на „Сънищното пространство” (но може евентуално да ти се появят и „проблясъци” от елементи - "следи-отпечатъци", вече стабилизирани в по-висока степен на стабилност - от информация, вече автоматично "пренесена"  в реално време от „Сънищното пространство” във „Временния архив”).

В сравнение с информацията в „Сънищния архив” на "Сънищното пространство" за сънищата от първите и междинните цикли на съня през съответната нощ (или период в друга част на денонощието на спане със сънуване), информацията за сънищата от последния цикъл на съня преди окончателното събуждане е по-лесно достъпна. Тя обикновено по-лесно се разкрива при сутрешно спонтанно или целенасочено визуализиране.

Първоначалното визуализиране може да е самостоятелно без последвало основно визуализиране, а може и непосредствено да предхожда основното визуализиране и да прелива в него.

Разликата между спонтанното и първоначалното визуализиране и припомняне е тази, че спонтанното може да се случи от само себе си след събуждане на границата между излизането от съня и все още съненото будно състояние или по-късно сутринта без да си помислил за сънищата си, без да си имал намерение да си ги спомняш или визуализираш и без да си положил целенасочено усилие и да си го очаквал, докато първоначалното визуализиране е резултат от предварително решение и намерение набързо частично да си припомниш и визуализираш най-ярките последни сънища, да откриеш евентуалното наличие на най-ясни и достъпни спомени за тях, преди да преминеш към основно визуализиране с формулиране и записване, което ще изисква отделяне на повече време. За разлика от спонтанното, първоначалното визуализиране е  резултат от фокусиране на вътрешния поглед към едни или други „проблясъци”, от целенасочено усилие да разгледаш картините и смисловите елементи в тези „проблясъци”. Ако такива „проблясъци все още не се появяват пред вътрешния ти поглед – то е резултат от изчакване и търсене докато евентуално бъдат открити прескачащи "проблясъци" от картини и „смислови обекти”. В такъв случай полагаш целенасочено усилие да ги „разгледаш” доколкото е възможно в тяхното прескачане и за времето, което отделиш на първоначалното визуализиране. Първоначалното визуализиране е подготовка за основното визуализиране. То може в много случаи да започне и като спонтанно визуализиране със спонтанно появили се „проблясъци”, което ти да продължиш с целенасочено усилие и спонтанното да се превърне в първоначално визуализиране. Макар и подготовка за основното визуализиране, то може да остане самостоятелно и да не продължи непосредствено в основно визуализиране с формулиране и записване. В случай, че предхожда непосредствено основното визуализиране, то прелива в него. В първоначалното визуализиране може и да не постигнеш множество проблясъци, а информацията от сънищата си, до която успееш да стигнеш да се окаже оскъдна, разхвърляна и частична. В такъв случай в началото на основното визуализиране отново преминаваш през етапите на първоначалното визуализиране, евентуално с някой „проблясък”, спонтанно появил се тъкмо когато се каниш да седнеш и да започнеш да се фокусираш, с поглед навътре и изчакване и търсене, с появата на прескачащи се проблясъци, с фокусирането на вниманието към тях и тяхното разглеждане, с разгръщането на картините, търсенето на елементите, разглеждането на подробностите, и с тяхното формулиране и записване, като в процеса на самото формулиране и записване продължава фокусирането навътре, разглеждането на проблясъци, разгръщането на картини, изучаването на подробностите заедно с формулирането и записването на всичко това. Така ти формулираш и записваш сънищата си, като подробно описваш визуализираните ситуации и „спомените” за твоите възприятия, представи, усещания и размисли, открити във „Временния архив”.

В процеса на целенасоченото първоначално и основно визуализиране "сканираш", търсиш, идентифицираш и ползваш информация паралелно и от двата източника – но на първо място от "Временния архив" и в допълнение – от "Сънищния архив". По-лесно достъпна за първоначалното и основното визуализиране е информацията, вече "отразена и пренесена" във "Временния архив", отколкото информацията с първичните оригинални сънищни "следи-отпечатъци", съхранена в „Сънищния архив”. Но информацията като първичните "следи-отпечатъци" от сънищните процеси в "Сънищния архив" е оригиналната, точно отговаряща на самите сънища, такива, каквито са протекли и са били възприети (сънувани) в реално време, съдържаща всички или повечето подробности. Информацията във "Временния архив" може да е стабилизирана и "пренесена" почти "огледално" и близка до оригинала, но може и да е частично "пренесена", разхвърляна, фрагментирана, модифицирана при асоциативното свързване при припомнянето и визуализирането. Но информацията в "Сънищното пространство" може да се окаже твърде нестабилна, временна и "разпадаща се" при "докосване", докато информацията във "Временния архив" е в сравнително по-добра степен стабилизирана. Впоследствие, визуализирайки информацията във "Временния архив" може да се постигнат допълнителни асоциативни връзки към оригиналните елементи, все още съхраняващи се в "Сънищния архив" и те да се "извлекат", "отразят" и допълнително "подредят" към информацията за съответните сънищни ситуации във "Временния архив". При добра способност и практика те може да не се "разпаднат" достатъчно дълго, че да бъдат огледално асоциирани и "отразени" обратно и "запечатани" (стабилизирани като елементи)  във "Временния архив".

Ако визуализирането се извършва своевременно сутринта или през деня, все още имаш относително по-пряк достъп и до "Сънищното пространство". Най-напред фокусът на вниманието се насочва към "Временния архив". (Нивото на стабилност е по-лесно достъпно за асоциативно свързване.) Докато се „разглежда” информацията, "прехвърлена и натрупана" във „Временния архив”, процесът може от своя страна евентуално да предизвика паралелно „проблясъци” и прилив на ярки следи от сънища с образи и смислови елементи, идващи направо от „Сънищния архив” на "Сънищното пространство", особено от сънищата в последния цикъл на съня преди събуждането. Така идентифицирането на информацията от „Временния архив” се съчетава с допълване с информация направо от „Сънищния архив”. В такъв случай, "новата" информация от „Сънищното пространство” също се отразява и "пренася" във "Временния архив" като елементите остават на изчакване да бъдат формулирана и записани при основното визуализиране.

"Временният архив" съдържа и модифицирана сънищна информация в резултат на различните начални форми на визуализиране и асоциативното свързване в процеса на Асоциативната каскада на будното състояние.

Поради това, "Временният архив" е "прилежащ" към "Сънищния архив", но излиза извън неговия обхват и оригиналното "Сънищно пространство", като същевременно надгражда и допълва "Сънищния архив", "разширява" съдържанието на "Сънищното пространство", и се явява като второ ниво на контакт между двете форми на Асоциативната каскада - на сънищата и на будното състояние.

Основното визуализиране е обстойно визуализиране на цялата достъпна към момента информация за сънищата, до която може да се достигне, като се извършва в процеса на формулиране и записване на визуализираните картини, смислови елементи, ситуации, действия, припомнени възприятия и разсъждения по време на сънищните ситуации, както и възникващи идеи в хода на самото визуализиране идеи и концепции, свързани с процеса на визуализиране и припомняне на сънищата, като цяло с практиката, или също идеи и концепции по други теми и в други сфери.

Във "Временния архив" може да остане информация, която си пропуснал в процеса на основното визуализиране и не си "пренесъл" в постоянната си трайна памет. Към нея може да се върнеш впоследствие при целенасочено вторично основно визуализиране и припомняне или ако междувременно си бил предизвикан от спонтанно появили се нови "проблясъци". Същото се отнася и за "Сънищния архив" макар в този случай процесът след преминаване на известно време и при вторични визуализирания да е по-сложен и трудно постижим.

Вторичното основно визуализиране може да се извършва въз основа на записките, направени по време на основното визуализиране (които може да са маркировки с ключови думи и фрази, нахвърляни бележки, лаконични или по-подробни записи, или обстойни описания), в процеса на тяхно презаписване, дешифриране на направените в бързането съкращения с пълното записване на съответните думи и фрази, обработване и подреждане на текстовете така, че възможно най-ясно и точно да съответстват на визуализациите при основното визуализиране (информацията от които се припомня при разчитането и дешифрирането на текста и съкращенията, визуализациите се повтарят, възпроизвеждат се и се сравняват с текста), с разширяване на текстовете и тяхното допълване с евентуални нови подробности, изплували в процеса на вторичното визуализиране. Вторичното визуализиране има същите цели като основното визуализиране като се базира на него и евентуално го допълва. При вторичното припомняне на сънищата, обработването и допълването на записите, вторичното визуализиране ползва два източника – спомените за сънищата, вече пренесени и запечатани в постоянната трайна памет по време на основното визуализиране и информацията за сънищата, все още съхранена във „Временния архив”. При вторичното визуализиране, едновременно с обработването на текста, се „разглежда” информацията за описаните сънища, вече съхранена в постоянната трайна памет, като едновременно се разглеждат евентуално откриващи се спомени и нови проблясъци от „Временния архив”, информацията от двата източника се съпоставя и текстът се уточнява, допълва и разширява.

При целенасоченото вторично основно визуализиране ползваш информация паралелно от постоянната си трайна памет и от „Временния архив”. (Сравнително много по-малко вероятно е при вторично визуализиране да ти се явят проблясъци с нова, неприпомнена и невизуализирана до момента информация и подробности или аспекти от сънищата от първичния "Сънищен архив" и оригиналните елементи, създадени в „Сънищното пространство” преди всяка една визуализация (спонтанна или целенасочена) и формирането на "Временния архив" на сънищата от съответните последни цикли на сън (спане със сънуване и сънища) и сънуване - било през нощта или през деня;  до информация от "Сънищния архив" в "Сънищното пространство" при вторичното основно визуализиране по-трудно би могъл да стигнеш, ако въобще там все още я има, ако вече не е напълно потънала в дълбините на Океана на елементите, а следите от нея - избледнели и изчезнали).

Асоциативно-модифицираната сънищна информация може да е с различна степен на близост, съответствие, детайлност, изчерпателност, "огледално отразяване" с оригиналните сънищни процеси в Асоциативната каскада на сънищата и с оригиналните "следи-отпечатъци" в "Сънищния архив".

Така при основното визуализиране с първоначалното формулиране и записване можеш да ползваш в асоциативния си процес паралелно и двата източника „Временния архив” и оригиналния "Сънищен архив" в първоначалното „Сънищно пространство”.

При неинтегрирано съзнание цялата първична оригинална информация, образуваща се в "Сънищното пространство" и оставаща временно в "Сънищния архив" не може да бъде достигната и "отразена" при припомняне и визуализиране. Степента, в която това може да стане зависи от придобития опит и качество в припомняне и визуализиране и съответно в напредъка по Пътя на сънищата.

Информацията, която в една или друга степен бива достигана в процеса на припомняне и визуализиране може да се определи в няколко форми или категории, според хронологията на възникването на оригиналните "следи-отпечатъци" в "Сънищното пространство", които биват достигнати, както и на възникването на асоциативно-модифицирани (първично, вторично и т.н. модифицирани) "следи-отпечатъци", оказващи се по разни причини с  различна степен на стабилизиране и стабилност, като ако трябва да се подреди според степента на стабилност и съответно на достъпност за припомняне и визуализиране, или според възможната яркост и яснота на елементите, принципно категориите може да се подреждат в друг ред, обикновено в обратен порядък - отзад напред, макар че може да има изключения.

Всички тези категории се явяват в резултат на образуването в сънищните процеси на оригинална първична сънищна информация и нейното последващо асоциативно отразяване, допълване и преобразуване в хода на припомнянето, визуализирането и осмислянето.

Оригиналната първична сънищна информация се изразява от оригиналните "следи-отпечатъци" образуващи се в "Сънищното пространство" в процеса на осъществяване на Асоциативната каскада на сънищата и оставащи като първични елементи на "Сънищния архив". Онази част и елементи от тази информация, която впоследствие се оказва достигната при припомняне и визуализиране, независимо в каква степен се "отразява и пренася" близка към оригиналната информация или асоциативно-модифицирана, съставлява първата категория.

"Временният архив" на сънищата е понятие определящо качество, степен на стабилност на "следите-отпечатъци". Ако го разглеждаме с представа за територия, той има две състояния - преди събуждане и след събуждане. Преди събуждане е в обхвата на Сънищното пространство. След събуждане, в процеса на Асоциативната каскада на будното състояние, територията на "Временния архив" се разширява извън територията на "Сънищното пространство".

Втора категория има три аспекта - първият представлява спонтанно ("автоматично") пряко "отразена и пренесена" в реално време от „Сънищното пространство” във "Временния архив" частична информация със следи от сънищните процеси  (сънувани ситуации) – оригинална-първична информация "пренесена"-достатъчно стабилизирана в реално време за елементи и части от сънуваните сънища (определени елементи от сънищните процеси при ярки и интензивни сънища, чиито "следи-отпечатъци" са се оказали толкова силни и стабилни, че придобиват направо характер на елементи на "Временния архив"); вторият аспект представлява информацията "пренесена"-стабилизирана в реално време в хода на сънуването като елементи във "Временния архив", която отразява усещания за преживяванията (себеусещането) в реално време на "Въображаемото Аз" или на "Реалното Аз"; третият аспект е свързан с втория и представлява информацията - "следи-отпечатъци във „Временния архив” създаващи общ спомен за самото усещане от възприятието и преживяването от сънуване в реално време, както и още по-общ спомен за усещането за „запълненост” със сънувани сънища, без те да могат да бъдат визуализирани и припомнени. Ако по една или друга причина преди да бъде осъществено припомняне и визуализиране степента на стабилност на информацията в тази категория, независимо по кой от трите аспекта, се намали или загуби, категорията на тази информация от втора се превръща в първа, съставящите я "следи-отпечатъци" от елементи във "Временния архив" се превръщат отново в елементи на "Сънищния архив".

Трета категория е "отразената и пренесена" асоциативно-модифицирана информация от "Сънищния архив" във "Временния архив" в процеса на спонтанно или целенасочено визуализиране и припомняне по време на спонтанните или нарочните (целенасочени) междинни събуждания между отделните цикли на съня (асоциативно-модифицирана, повече или по-малко частична и близка до оригиналната).

Спонтанното визуализиране по време на междинните събуждания може да е осъзнато или неосъзнато - да го запомниш или да не си спомняш за него впоследствие.

Четвърта категория е "отразена и пренесена" от "Сънищния архив" във "Временния архив" асоциативно-модифицирана информация от последния цикъл на съня или евентуално (по-малко вероятно) и от предхождащи цикли при спонтанно сутрешно визуализиране и припомняне веднага след събуждане или на границата между събуждането и разсънването. Ако спонтанното сутрешно визуализиране е на границата между съня и събуждането, то може да е както неосъзнато (да го възприемаш като част и продължение на сънувания преди това сън), така и осъзнато - разбираш, че си припомняш и визуализираш. Ако спонтанното сутрешно визуализиране е след събуждане и при разсънване, то е осъзнато. Към четвъртата категория може да се включи информация, открита във "Временния архив", отнасяща се към втората категория - автоматично "пренесената"-отразена оригинална информация в реално време, която да бъде първично асоциативно-модифицирана и допълнена. Тя може да бъде допълнително стабилизирана, но не достатъчно, за да стане част от постоянната трайна памет.

Пета категория е "отразена и пренесена" от "Сънищния архив" във "Временния архив" асоциативно-модифицирана информация от последния цикъл на съня както и от всички предхождащи цикли при първоначално - спонтанно започнало или целенасочено започнато и проведено (сутрешно или по-късно) визуализиране и припомняне. Към петата категория също може да се включи информация, открита във "Временния архив", отнасяща се към втората категория - както автоматично "пренесената"-отразена оригинална информация в реално време, така и евентуално първично асоциативно-модифицираната и допълнена съща информация по време на спонтанно сутрешно визуализиране и припомняне, която да бъде първично или съответно вторично асоциативно-модифицирана и допълнена. Така тя може да бъде допълнително стабилизирана, като остане на нивото на стабилност на "Временния архив" или дори стабилизирана на нивото на елементи на постоянната трайна памет (по-скоро информацията, отнасяща се към първия аспект на втора категория).

Шеста категория е цялата "прехвърлена"-отразена асоциативно модифицирана и оригинална-първична информация, стабилизирана на нивото (събрала се в) "Временния архив" на сънищата, която е достъпна за припомняне и визуализиране към началото на целенасоченото основно първично припомняне и визуализиране със записване (или поне само с маркиране). Тази част от тази информация, която бъде припомнена и визуализирана бива допълнително асоциативно-модифицирана и допълнена и може да бъде стабилизирана за определен период (по-къс или по-дълъг, понякога за дни или месеци, понякога за години, понякога за цял живот) като елементи на постоянната трайна памет. Аналогично, чрез вторично или следващо целенасочено основно припомняне на базата на наличен записан текст с допълнително записване, дешифриране на текста, разширяване на текста и описания, съчетани с визуализиране, степента на стабилизиране на информацията, както и на нейната подробност може да се увеличава.

Седма категория, свързана с шестата, както и с приключване на цялостния процес, е информацията за сънищата от последния цикъл както и от предхождащи цикли, която се открива допълнително в "Сънищния архив" в "Сънищното пространство" в самия процес на целенасоченото основно визуализиране и припомняне след събуждането или по-късно през деня – това е оригинална информация с елементи от сънищните процеси, която до този момент не е била "пренесена" във "Временния архив", било автоматично в реално време, било чрез една или друга форма на припомняне и визуализиране. С откриването й в процеса на основното визуализиране я "пренасяш" (стабилизираш) във "Временния архив" като асоциативно-модифицирана и допълваш и обогатяваш вече натрупаните там спомени, и същевременно синхронизираш и синтезираш цялата информация докато формулираш и записваш, за пореден път асоциативно-модифицирайки я, оформяйки я и стабилизирайки нейните елементи - "следи-отпечатъци", "пренасяйки" по-голяма или по-малка част от нея, елементи и подробности от сънищата, като повече или по-малко трайни спомени в постоянната ти трайна памет.

В зависимост от състоянието ти, сънищната информация във „Временния архив“ може да се съхрани за по-кратко или по-дълго време, може бързо да избледнее или да остане известно време на разположение като източник на образи, асоциации и спомени, за да може ти по-късно да я намериш там, отново да я визуализираш и да я „презапишеш” по-стабилно и с повече подробности в трайната си будна памет, където да остане за съхранение и ползване за много по-дълъг период.

В хода на основното първично и основното вторично визуализиране и припомняне с паралелния асоциативен процес всяка визуализирана и припомнена информация – „спомените” от „Временния архив” и евентуални следи и „проблясъци” от „Сънищното пространство” –  се пренася и записва повече или по-малко трайно на едно или друго ниво в постоянната ти трайна памет.

След основно визуализиране се явяват категориите сънищна информация - пренесена в постоянната трайна памет, останала във "Временния архив" само, останали оригинални, неприпомнени и непренесени елементи в "Сънищния архив" - определяни от степента на стабилност и трайност на "следите-отпечатъци" от съответните сънищни процеси.
Информацията във "Временния архив" може да търпи промени и допълване при вторични припомняния и визуализиране, както вторични спонтанни първоначални, така и вторични основни със записване, когато не се стига до стабилност на нивото на постоянната трайна памет.

Сънищната информация е оригинална и вторична - асоциативно-модифицирана. Оригиналната информация представлява "следите-отпечатъци", образуващи се и временно съхраняващи се в процеса на Асоциативната каскада на сънищата - в "Сънищния архив" в "Сънищното пространство". Асоциативно-модифицираната информация представлява "следите-отпечатъци", оставащи след припомняне и визуализиране (независимо в какъв вид и в кой момент) в процеса на Асоциативната каскада на будното състояние.

Асоциативно-модифицираната информация съставя елементите на "Временния архив", допълва оригиналната в стабилизиран вид (независимо с каква степен на стабилност) и разширява обхвата на Сънищното пространство.

Асоциативно модифициране може да е резултат на спонтанно или целенасочено, първоначално, основно (първично), вторично основно и т.н. припомняне и визуализиране.

Съхраняването на едно или друго ниво в постоянната трайна памет означава, че визуални и други спомени, изображения и смислови елементи за някои от сънищата остават на разположение, вкл. с достатъчно стабилни асоциативни пътища и връзки към оперативната ти памет, и може лесно и често да ти се появяват при подходящи стимулиращи асоциативни връзки, докато други от тях потъват сравнително по-дълбоко в Океана на елементите и по-трудно се достигат и припомнят. Останалите само във „Временния архив” потъват още по-дълбоко в Океана на елементите.
Съхраняването става по-стабилно и трайно поради стабилизирането на елементите при асоциативния процес (макар и с възможна различна степен на асоциативно модифициране, или частичност), свързан с припомнянето и визуализирането, и особено със смисловото и словесното формулиране и записването – инструменти в основното и вторичното припомняне и визуализиране.

Когато при основното първично или вторичното визуализиране и припомняне записваш или маркираш, ти ангажираш будното си съзнание с логическо и словесно формулиране на образите, възприятията и идеите със свързаните с такъв процес обратни асоциативни връзки с различни сегменти на постоянната ти памет – това води до по-голяма стабилност и трайност на „прехвърлената информация” чрез нейното стабилизиране и създаване на нова аналогична асоциативно-модифицирана информация – това са по-трайните спомени от тези сънища в постоянната ти памет. Специално със словесното формулиране и записване асоциативният процес в много по-голяма степен се канализира и фокусира, отделя му се необходимото време, за да протече и да завърши, осъществява се последователно като така вкарва визуализираните елементи в порядък на изчакване, и има много по-голям ефект и трайност на процеса.

Когато си направил целенасочено визуализиране и припомняне (първоначално  или с интензивност и целеустременост близки до основното), но без да си записвал (или поне маркирал) визуализираните ситуации или моменти, те също може да се отразяват и "прехвърлят" в постоянната ти памет, но следите от тях там са нетрайни. Все пак, резултатите може да се различават в зависимост от напредъка в практиката.

/Обяснение на възприятието в практиката и обяснение на процеса. Дали трябва да се разграничат в различни места. Има текстове писани преди, а между тях концепции въвеждани сега./

Когато няма записване, визуализирането също е насочено към и включва процеса на осъзнаване и осмисляне на визуализираните елементи, при което, колкото и бързо да се сменят и прескачат елементите, пак протича асоциативен процес на тяхно съпоставяне и  идентифициране, което ще рече и съответно формулиране, но, от една страна тези процеси протичат толкова бързо, че излизат извън способността да бъдат поотделно възприети и осъзнати, а от друга страна, осъзнаваният резултат е възприятие за припомняне и визуализиране на отделни разхвърляни елементи, при което визуализирането и припомнянето е останало частично, разпокъсано и разхвърляно, а елементите прескачат в безпорядък, процесът е повърхностен и без необходимото фокусиране. При това, визуализирането не може да остави същите трайни следи в постоянната памет. Все пак, дори и при записване, макар и с по-стабилни, трайни и подредени резултати, редица от явяващите се и прескачащи се елементи (части и детайли от сънищата) могат да бъдат пропуснати и впоследствие да се загубят - да потънат в Океана на елементите.

Ако си напреднал в практиката можеш да запомняш сънищата си в течение на дни и да ги опишеш подробно след това. Това може да се случи благодарение на развитие на способността за визуализиране и по-дълготрайно запомняне без формулиране и записване.  При евентуално съхраняване на спомени за тези сънища и тяхно формулиране и записване след няколко дни, "ти извличаш" информацията за тях, която си запазил в постоянната си памет преди това чрез визуализиране, макар и без да си направил тогава на момента след сънуването словесно формулиране и записване. Би могло да са се запазили по продължително от обичайното и следи от свързана с тези сънища информация и във "Временния архив", от която да получиш паралелни "проблясъци".

Сутрин започваш да визуализираш и да си припомняш сънищата, опитваш се да навлезеш в „Сънищното пространство“, в което са останали следи от Асоциативната каскада на сънищата през изминалата нощ – от различните сънувани ситуации и възприятия по време на сънищата ти.

При събуждането ти, информацията от сънищата ти в последния цикъл е още свежа и имаш възможност да „видиш” сънуваните ситуации от сънищата ти, протекли непосредствено преди събуждането ти, да ги визуализираш (спонтанно или целенасочено) и да си припомниш техните подробности по-пълно или поне частично, с което информацията "се прехвърля" и се създават твоите спомени във „Временния архив“. Възможно е след събуждане да успееш да достигнеш и друга информация от сънувани през нощта ситуации в предишни цикли на съня, изненадващо ясна, подредена и детайлна, или по-далечна, бледа и неясна, фрагментирана, объркана, "проблясваща", съхранена във "Временния архив", или все още съхраняваща се като сънищни "следи-отпечатъци" в „Сънищния архив“ на „Сънищното пространство“. Достигайки я и идентифицирайки я с фокуса на твоето будно съзнание, тя се стабилизира допълнително ако визуализацията е ясна или донякъде ако е по-фрагментирана и далечна, и ако си я открил сред оригиналните "следи-отпечатъци" в "Сънищния архив", също се "прехвърля" във „Временния архив“.

Заедно и паралелно с опитите ти да проникнеш в „Сънищния архив“ и да идентифицираш някакви „обекти“ там, които да визуализираш, ти влизаш и в своя „Временен архив”, в който, освен информация от сънуването в реално време, се е "записала" информация за твоите сънища в различните цикли на съня, включително сънищната информация от сънищата, които спонтанно (почти като продължение на съня) или целенасочено (ако си усвоил способността да го правиш) си успял да визуализираш и да си припомниш по време на междинните си събуждания.

Възможно е да не можеш ясно да разграничиш тези различни състояния на стабилност на "следите-отпечатъци", които възприемаш като "проблясъци", картини, смислова информация и спомени, едни от тях като елементи във "Временния архив", а други на нивото на стабилност все още на „Сънищния архив“. Възможно "проблясъците" и спомените, възникващи сякаш от единия или от другия източник, които може да са с различна степен на яснота, близост, подреденост и детайлност, да се редуват или смесват, като появата на "проблясъци" и визуализациите на обекти във „Временния архив“ е възможно да ускоряват по-бързото разпадане, избледняване или внезапно изтриване възникнали "проблясъци" и спомени от нивото на стабилност на съдържанието в „Сънищния архив“. Това ти възприемаш като забравяне, като разпадане на явили ти се картини и спомени от сънищата.

Когато с вътрешния си поглед започнеш да търсиш и будната ти мисъл навлезе в "Сънищното пространство", започват да ти се появяват „проблясъци“, проявяват се  асоциативни връзки, водещи към спомени за сънищата от различните цикли, и ти „захващаш” тези спомени с инструментите на волята си, сканираш ги с фокуса на своето активно съзнание, сондираш ги с острието на своето внимание, свързваш ги с асоциативните ресурси и сила на оперативната си постоянна трайна памет, закачаш ги като с въдица и ги издърпваш, те започват да изплуват и да се проточват една след друга като навързани, сякаш рибки закачили се последователно за поредица кукични на една дълга нишка, а заедно с тях изтегляш на повърхността и други навързани за тях картини, ситуации или елементи (повечето от тях подредени, разхвърляни или затрупани във „Временния архив“, други останали все още активни и реещи се в „Сънищния архив“, някои от тях оказващи се свързани с елементи във „Временния архив“ с тънки, но здрави асоциативни нишки, а трети – поели в неопределени посоки, потъващи и изплуващи, сблъскващи се или разминаващи се, разделящи се или свързващи се сред пластове, вълни и бури на Океана на елементите на твоето съзнание, но винаги готови да се появят за евентуални нови асоциативни връзки), и ги измъкваш от повърхността или от дълбините на Океана на елементите, ограждащ вътрешното море на „Сънищното ти пространство“.

А като измъкнеш спомените, "прехвърляш" и „презаписваш“ информацията за тях от „Временния архив“ в "преддверията по периферията" на постоянната трайна памет на своето будно съзнание и колкото по-ясни, ярки и подробни са тези спомени, толкова повече от "преддверията по периферията" на паметта те се придвижват към нейния център и към "горния пласт на повърхността".

Описваш сънищата си. Визуализираш и заедно с това записваш. Записваш и заедно с това осмисляш. Осмисляш и заедно с това формулираш. Записваш и заедно с това формулираш. Формулираш и заедно с това осмисляш. Формулираш и осмисляш и заедно с това идентифицираш и асоциативно свързваш с елементите на постоянната си трайна памет, свързваш в двупосочната асоциативна връзка (и в многопосочната мрежа на обратни връзки) в Асоциативната каскада на будното си съзнание и така стабилизираш, „презаписваш“ и "прехвърляш". Процесът на „презаписването“ на спомените от твоите сънища се осъществява същински с формулирането и записването като впоследствие можеш да го доразвиеш с "дешифриране" (разчитане, и презаписване с обясняване и разширяване) на записаните маркировки, ако само си маркирал, или с разширяване и детайлизиране на текста с информация, която помниш или сега успяваш да си припомниш, които процеси съпътстват и едновременно стимулират вторично основно припомняне и визуализиране, което от свояу страна е с потенциал да предизвика изплуване на допълнителна информация от една или друга категория.

=================================> <=======================

СМЕСВАНЕ НА ФОРМИТЕ НА АСОЦИАТИВНАТА КАСКАДА

/Смесване на ф-мте на Асц к-да- 2019-20 -31. 3. 20/

Смесване на формите на Асоциативната каскада

28-31.03.2020

1. Често може да се случи – сутрин след като си се събудил, но продължаваш да се наслаждаваш на спокойствието на почиващото си тяло, или вечер когато си уморен и ти се заспива, но все още не искаш да си лягаш и продължаваш упорито да се занимаваш с някаква мисловна дейност, или в други ситуации.

Представяш си образ, например статичен образ на човек, или който върви, отива нанякъде; или какъвто и да е друг образ – градина, парк, поляна, равнина пред планина – „виждаш” го с вътрешния си поглед, понякога, в зависимост от състоянието ти, този образ може да се окаже толкова ясен и подробен, че малко след това да се учудиш, че си видял такава картина, макар че през цялото време си бил буден и си усещал будното си тяло.

Може без съзнателно и целенасочено да си поискал и да си си представил нещо, както си седиш  със затворени очи в моментна почивка вечер, или докато все още релаксираш и размишляваш сутрин след като си се събудил, подобен образ спонтанно сам ти се явява пред вътрешния поглед.
А може пък и целенасочено да седнеш, да затвориш очи и да си представиш какъвто пожелаеш вътрешен образ. А ако можеш да правиш това по всяко време на деня, това вече ще е напреднал стадий на овладяване на тази техника. Но действието и целта не се изчерпват с представянето и „виждането” с едно или друго качество на картината и подробности.

Когато този образ ти се явява пред вътрешния поглед, просто влизаш навътре и се оказваш в тази ситуация, както в „осъзнат” сън, който ти сам насочваш и в който сам съзнателно си определяш развитието на действието с всички подробности; като в една друга паралелна твоя си собствена реалност (всъщност твоя вътрешна реалност), в която си преминал. В тази твоя друга паралелна реалност всичко се случва така, както ти решиш и както ти го искаш.

Възможността ти да навлизаш по всяко време когато решиш в такава своя вътрешна реалност е напреднал стадий на усвояване на тази техника и способност. Трябва да си седнал удобно, за да не паднеш след като навлезеш в това състояние. Нямаш контрол върху действията на физическото си тяло, в смисъл, че можеш да загубиш равновесие и да не останеш прав. Няма да знаеш какво става около теб в реалния ти физически свят. Това не е паралелно състояние (не е „паралелно възприятие”), което предполага овладяване на много по-висока степен на интегрално съзнание.

Можеш да останеш в тази твоя вътрешна реалност докато спонтанно не се върнеш в реалния си свят, или докато самият ти не решиш да излезеш и да се върнеш (това предполага по-висока степен на овладяване – да можеш да се задържиш колкото пожелаеш и да се върнеш когато решиш).

Това означава да можеш съзнателно по всяко време и без усилие да навлезеш в „осъзнат” сън с максимална степен на контрол, способност за задържане, с висока степен на осъзнатост и самоидентификация, способност за въздействие и развитие на ситуацията с всички подробности, до степен на пълно съответствие с външната реалност.

Означава способност за съзнателно пряко навлизане в „осъзнат” сън, създавайки своя вътрешна реалност, в която действието се развива по начин, който ти сам определиш и който желаеш, а обстановката е такава каквато ти сам определиш или спонтанно я изграждаш с елементите на съзнанието си по начин, който ти би искал.

Първоначалната степен на развитие е когато не можеш да го постигнеш по всяко време на деня, а само в случай, че ти се яви такъв образ по време на релаксация и размишления след сутрешно събуждане – усещаш как навлизаш в полусън, запазвайки знанието, че си буден и усещането на будното си тяло, но като начало можеш само да наблюдаваш отстрани сънищната ситуация, докато тя спонтанно не изчезне от полето на вътрешния ти поглед.

Асоциативната каскада на будното състояние започва да действа в друг режим в рамките на определена вътрешна „асоциативна схема”, с изключване на някои свои асоциативни коридори и връзки, което да улесни осъществяването на вътрешната „асоциативна схема”.

2. При „осъзнат” сън има преливане „отвътре навън” – от Асоциативната каскада на сънищата към Асоциативната каскада на будното състояние – преливане в осъществяване на тези форми на Асоциативната каскада на съзнанието, частично смесване – в някои асоциативни сегменти, връзки и пътища на Асоциативната каскада на сънищата се преминава във форма, характерна за Асоциативната каскада на будното състояние.

Преливане и смесване в обратна посока „отвън-навътре” когато по време на действие на Асоциативната каскада на будното състояние в някои сегменти и асоциативни връзки се отваря временно път и се преминава във форма, характерна за Асоциативната каскада на сънищата с „прескачане” на асоциативни връзки и случайно или хаотично свързване.

Това е когато си буден (но евентуално уморен) и със затворени очи в някакъв момент (или дори с отворени очи, но по-вероятно е очите ти спонтанно и неусетно да са се затворили – би могло да се нарече и моментно унасяне), за кратък интервал – може би секунди, изпадаш в някаква случайна въображаема вътрешна обстановка (с паралелното усещане за своето будно тяло и знанието че си буден), след което се усещаш и се връщаш в реалната си (будна) среда с много ясен спомен и усещане какво си видял току-що с вътрешния си поглед – статични фигури или моментно действие, и със знанието и усещането, че през цялото това време си бил буден и си усещал седящото си физическо тяло. Това е моментно изпадане в някакво видение в будно състояние. Частично смесване на формите на Асоциативната каскада с преобладаването на Асоциативната каскада на будното състояние, но с частично преминаване на определени сегменти и връзки към форма на Асоциативна каскада на сънищата и отваряне на пътища за асоциативни връзки с „прескачане” и със случайно свързване.
Или сутрин след като си се събудил и релаксираш и разсъждаваш за нещо, спомняш си сънищата, в някакъв момент отново изпадаш в сънищна ситуация за кратко, виждаш фигури, движение, но усещаш през това време как лежиш и че вече си буден, след това излизаш от състоянието – вътрешната картина изчезва и отново ясно си даваш сметка, че през цялото време си бил буден.

3. Визуализиране и стабилизиране на връзките. Визуализирането и припомнянето са процеси, които се осъществяват в будно състояние с будно съзнание. Съответно при визуализиране действа Асоциативната каскада на будното състояние.

В своите процеси Асоциативната каскада на будното състояние разполага и използва своите стабилни разработени асоциативни връзки между елементите, между „следите-отпечатъци”, активни проверени асоциативни магистрали и коридори, връзките и асоциативните схеми в мрежата на Центъра на идентичност (а може незабележимо да се включват и някои контакти с процеси на Вътрешната асоциативна каскада, независимо, че от позицията на будното съзнание връзка с нея е пасивна, може да действа само отвътре-навън).

Използвайки този богат ресурс на Асоциативната каскада на будното състояние, при визуализиране се „сканират” (асоциативно се откриват, свързват се и се минава отново през тях) връзките със и между „следите-отпечатъци”, които са били активни по време на Асоциативната каскада на сънищата и които са оформили и представляват сънищната ситуация. Това са второстепенните и по-слабо развити и по-трудно проходими връзки, като  дори и ако сред тях е имало и първостепенни и развити, в сънищната ситуация и в процеса на Асоциативната каскада на сънищата са били използвани и вторични връзки и пътища, с „прескачане”, със случайни попадения, вкл. с включването на асоциативни схеми и с намесата и въздействие при комбиниране на елементите от страна на Генератора на сънищата.

При процеса на визуализиране и свързване на Асоциативната каскада на будното състояние с пътищата и асоциативните връзки, които са били ангажирани в Сънищното пространство и сънищните ситуации, и с повторното преминаване през тях и с тяхното допълнително асоциативно свързване в асоциативната мрежа и процес на будното съзнание, връзките, пътищата и съответно новообразувалите се „следи-отпечатъци”, свързани с визуализираните сънищни ситуации, се стабилизират в една или друга степен, в зависимост от качеството на визуализацията. Стабилизират се вторичните връзки и пътища – тези от второто ниво.

4. „Прескачане” на асоциативните връзки в сънищния процес при Асоциативната каскада на сънищата и съответна случайност, хаотичност и „нелогичност” на асоциативните вериги, с липса на последователна причинно-следствена връзка и съответна логичност, не е същото както липсата на логика в мисленето на човека в будно съзнателно състояние.

Липсата на логика, или „погрешни” асоциации, или обърканост, е резултат от асоциативния процес в хода на Асоциативната каскада на будното състояние.
При обърканост в резултат на възраст или мозъчни промени може да има „прескачане” или объркване на асоциативните пътища, но то е в резултат на състоянието на мозъка или състоянието в момента на човека и асоциативните му връзки – те следват по естествен начин максималните възможности за своето осъществяване в процеса на Асоциативната каскада на будното състояние.

При липса на логичност в мисленето, объркване (или дори това което наричаме глупост), асоциативните пътища на човека така са се оформили, че неговата асоциативна каскада в будно състояние не може да протече по друг начин.

В сънищните процеси липсата на логичност има друг смисъл и значение – то е в сравнение с обичайната логика, свързана с действието на природните закони и житейската практика в реалността, в сравнение с фактологическата база и причинно-следствения принцип на събитията в будната реалност, резултат е от „прескачане” в асоциативните връзки, от използване на вторични връзки и пътища, от моменти на случайност или хаотичност при свързване на второ ниво, както и включване на асоциативни схеми, комбиниране на асоциативни „следи-отпечатъци”, и като цяло – на различни елементи в сценариите на Генератора на сънищата (без пряка свързаност и причинно-следствена връзка като елементи в будната реалност, но оказващи се в пряка и причинно-следствена връзка в сценария на самата сънищна ситуация).

В този смисъл, липсата на логичност при проявления на Асоциативната каскада на сънищата и при някои аспекти в сънищните процеси и сънищните ситуации не се използва със същото значение, каквото има липсата на логика в мисленето на някой, просто защото такива са познанията му, уменията му за мислене, настройката му и т.н.

В сънищните процеси, в Асоциативната каскада на сънищата понятието „асоциативно прескачане” или „прескачане” в асоциативните връзки означава нарушаване, промяна или прекъсване в причинно-следствената последователност на елементите (асоциативни връзки, асоциативни „следи-отпечатъци”, които са носители на частична или комплексна информация за реалността, за живота, за самия теб и твоя живот) – на тази присъща тяхна причинно-следствена последователност, каквато е била създадена при тяхното първоначално образуване вследствие на реалния опит, на постъпващата отвън информация, на случили се събития и на тяхното асоциативно обработване и асимилиране в мозъка в постоянния съзнателен процес в будно състояние през живота на човека – в хода на Асоциативната каскада на будното състояние.

В резултат на това „асоциативно прескачане” при Асоциативната каскада на сънищата и в сънищните процеси се получават „транс-ментални” асоциативни връзки на второ или вторично ниво на свързване, които може да водят до ефекти във връзките и в резултата от тях на случайност или хаотичност, както и до създаването на разнообразни сънищни ситуации от най-различен характер и с най-различни степени на логичност, подреденост, детайлност, смисленост.


==================================> <======================

СЪНУВАНЕ В РЕАЛНО ВРЕМЕ

ДОПЪЛНЕНИЯ

/Текстове - Допълнения -2018-2019-2020 27. 04. 2020/

Текстове - Допълнения

Сънуване в реално време

Възприятието в реално време по време на съня за реалистичност на  преживяването в сънищната ситуация в ролята на „Въображаемо Аз” може да е толкова живо, продължително, последователно и естествено изглеждащо, че е интересен въпросът как това преживяване в реално време, собственото ти идентифициране и „осъзнаване” като съответното „Въображаемо Аз”, самото „Сънищно пространство” и същността на  „Генератора на сънищата” се позиционират по отношение на будното ти съзнание,  постоянната ежедневна приемственост на будната ти осъзнатост, на твоето самосъзнание и постоянно възобновяващото се и непрекъсваемо личностно самоидентифициране в будно състояние, в контекста и в обхвата на територията на постоянната ти трайна памет с различните й нива, ресурси и „инструменти”, както и по отношение на същността на категорията „Център на идентичността” с различните негови нива и „инструменти”, в общия обхват и същност на различните процеси и форми на Асоциативната каскада на съзнанието ти, в рамките на структурата на мозъка ти с различните му елементи, структури, зони и нива.

В началото на пътя
 
Докато още не си в състояние да откриеш цялата истина в дълбочината на Вътрешната си сфера и Вътрешната си библиотека, продължавайки да проучваш и да си изясняваш „механизма” и същността на сънуването, и съвсем ясно изразеното, вибриращо реалистично усещане от възприятието ти за преживяването в сънищната ситуация в реално време с „осъзнаване” в тази сънищна реалност на съществуване и преживяване на собствено „Аз” (макар и въображаемо и във въображаема ситуация, колкото и те да може да се окажат в по-малка или в по-голяма степен с общи елементи с будната ти реалност и с множество познати елементи и отражения от реалния живот на реалното ти „Аз”), да се опитваш да установиш начина и реда, по който възникват и се осъществяват сънищата ти, същността и мястото на структурите, „механизмите” и процесите, които участват, и да анализираш различните аспекти на тези процеси, ти продължаваш своето „разследване” на начина на функциониране на своя мозък и „механизмите” на осъществяване на своето съзнание и самосъзнание.

Все още си в началния етап по пътя на интегриране на своето съзнание. Все още си в началния период по Пътя на сънищата. Все още си в началните стадии на Първото ниво на Йога на интегралното съзнание. Все още си в началото по Пътя на интегралното съзнание.

Асоциативната каскада на съзнанието – асоциативните пътища

При възрастови дегенеративни мозъчни процеси, водещи до отклонения в паметта, в съобразяването, в асоциативните връзки и логическото съпоставяне, до забравяне, объркване, деменция и неволно смесване на понятия и факти, се е случило прекъсване на някои асоциативни канали, по които се осъществяват асоциативните връзки в процеса на Асоциативната каскада на съзнанието – в случая, по-конкретно, при нейната форма на Асоциативна каскада на будното състояние.

(Когато казвам тук и по-нататък и на други места в други текстове „асоциативни връзки” имам предвид процесите на асоциативно свързване. „Асоциативна връзка” е осъществяване на процес на определено асоциативно свързване.)

Тези асоциативни канали са били изградени постепенно и последователно в периода на целия живот в хода на различните събития и тяхното възприемане от съзнанието и отразяване в мозъка, на мисловните процеси и натрупване на познания. Те винаги са служели като възможни магистрали, постоянно очакващи в готовност, по които да се осъществят и преминат едни или други асоциативни връзки, потоци и процеси, при една или друга ситуация в хода на Асоциативната каскада на будното състояние. Тяхната постоянно развиваща се, но стабилна структура е осигурявала нормалния систематизиран и точно отразяващ натрупаните познания асоциативен процес, системността и логичния характер на изражението на асоциативните връзки и на Асоциативната каскада в будно състояние. Когато се получат нарушения и прекъсване в мрежата от изградените през живота стриктно функциониращи асоциативни канали (включително в резултат на вредни структурни промени в кръвоносната и невронната мрежа, както и на вредни изменения в наличието и съотношението на елементи в общия физиологичен баланс), нарушава се и правилното осъществяване на асоциативните връзки, а в резултат – и на ефективното действие на Асоциативната каскада в будно състояние и съзнание. Ефектите са видими в поведението и в начина на разсъждаване на човека. Тогава вместо правилните (в съответствие с житейския опит) асоциативни канали, често асоциативните потоци и връзки започват да си намират случайни проходи и пътища, насочват се и отиват в не съвсем точната посока, откриват се неправилни (неподходящи в конкретния случай) проходи между паралелни канали и като резултат се стига до смесване на понятия, факти, забравяне, объркване в мисленето на човека.

Как всичко това е свързано с нашето „разследване” на механизмите на сънищата и на съзнанието ни? Насочваме вниманието си към разглеждането на същността на възприятието ти за собствено „Аз” по време на сънуването в реално време, към същността на „Сънищното пространство”, на „Сънищния архив”, на „Временния архив” на сънищата, на „Генератора на сънищата”, на забравянето или запомнянето на сънищата, на частичното им или по-пълно запомняне, на възприятието и представата за „прехвърляне и презаписване” на информация за сънищата, на възможностите за по-трайното им и стабилно запомняне, на „връзката” им с постоянната трайна памет и със състоянието на будното съзнание.

Аналогията е свързана с промяната на мисловното състояние, на крайния моментен и постоянно възпроизвеждащ се резултат от асоциативните процеси, на вида осъзнатост и характера на резултатите и проявленията от мозъчна дейност, в зависимост от промяната в характера на осъществяване на асоциативните връзки и ползването на вторични, паралелни, допълнителни, резервни и случайни асоциативни канали и пътища, както при променящи се състояния в будно съзнание, свързани с мозъчни нарушения, така и при различни видове състояния по време на сън.

Съпоставяне

Идентифицирането на същността, логическото свързване, появяването на смисъла, осмислянето, разбирането, осъзнаването – е резултат от процес на асоциативно съпоставяне в хода на Асоциативната каскада.

Визуализиране

„Спонтанното визуализиране” представлява неочаквано появяване в полето пред вътрешния ти поглед на „проблясъци” от картини и ситуации от сънищата, в които трябва „да се навлиза” и търси. Всъщност „неочакваното” е очаквано ако си започнал тази практика, но в съответния момент не е предизвикано от теб нарочно.

Спонтанното визуализиране преминава в първоначално визуализиране с целенасочено търсене и разглеждане. Спонтанното визуализиране може да е с различна продължителност, яснота и интензивност, по-кратко или по-продължително.

Когато проблясъците свършат и престанат да се появяват, спонтанното визуализиране може да се прекрати или да продължи с първоначално визуализиране и припомняне.

„Прескачането” на „проблясъци” с елементи и картини от сънищата може да се случва при всеки вид и етап на визуализиране. „Прескачането” е когато „проблясъците” ти се явяват бързо един след друг, хаотично, от различни сънищни ситуации и моменти, като следващите може да се наслагват върху предишни и да ги „заглушават”.

„Първоначалното визуализиране” обикновено започва със спонтанно визуализиране. Обикновено с първоначалното визуализиране се продължава процесът  на спонтанното визуализиране, като се „стъпва” в неговата „карета” и му се дава допълнителен импулс с осъзнато волево желание за проникване в „проблясъците” и в появилите се картини, активиране на спомени с нови „проблясъци” и картини, приближаване на картините от сънищните ситуации в полето пред вътрешния поглед, тяхното по-ясно „виждане” и „разглеждане” на подробности в тях.

Първоначалното визуализиране може да е по-кратко или по-продължително.
Ако първоначалното визуализиране не е инициирано със спонтанно визуализиране, започва процес на търсене навътре, като или се появяват „проблясъци”, или се налага изчакване и фокусиране докато се появят.

Разликата между първоначалното визуализиране и основно визуализиране, е, че първоначалното визуализиране не е организирано с процес на записване и описване на сънищата и със стремеж и намерение за максималното към този момент възможно припомняне на сънищните ситуации.

Може веднага след първоначалното визуализиране да последва основно визуализиране. Ако се избърза със започване веднага на основното визуализиране, тогава предшестващото първоначално визуализиране може да е по-кратко, като процесът преминава направо в основно визуализиране със записване.

Може и между първоначалното визуализиране и основното визуализиране да има интервал от време от няколко часа до няколко дни, в зависимост от придобитите умения за запомняне.

В този смисъл първоначалното визуализиране може да е първично – последвало след спонтанно визуализиране сутринта след събуждането, или вторично – предшестващо основното визуализиране, ако то се осъществява по-късно във времето.

„Основното визуализиране” може да е предшествано от първоначално визуализиране, при което, преди да седнеш да записваш сънищата си в процеса на основното визуализиране, ти се явява един или няколко „проблясъка” или поредица „проблясъци” започват „да се прескачат” и ти започваш да „навлизаш” в тях и да ги „разглеждаш” (първично или вторично първоначално визуализиране). Когато между първичното първоначално визуализиране и основното визуализиране е преминал интервал от време, основното визуализиране може да е предшествано от вторично първоначално визуализиране, или да започне направо като основно визуализиране с фокусиране към картините от сънищните ситуации и с тяхното описване в процеса на тяхното появяване. Ако е предшествано от вторично първоначално визуализиране и ако то е кратко преди започване на записването в основно визуализиране, първоначалното визуализиране може и да не постигне добро качество на „навлизане” и „разглеждане” на картините от сънищата и да остане с характер по-скоро на спонтанно визуализиране.
Когато се започне основното визуализиране заедно с процес на „маркиране”, бързо записване, или подробно описание на различни елементи от картини и ситуации от сънищата, визуализациите се спират върху отделните „проблясъци” и като се „навлиза” в тях, стараейки се да се задържиш в тях, те се „разглеждат” и едновременно с това се формулират словесно и се записват или описват. След приключване на едно формулиране и описание със съответна визуализация, се преминава към следващо, като понякога когато „проблясъците” се „прескачат” бързо, се налага адаптиране в процеса и възможното бързо формулиране и записване с цел отразяване на възможно повече информация и с опцията впоследствие да се върнеш и да допълниш текста с вторично визуализиране и повторно „разглеждане” на подробностите или откриване на нови елементи (в тази връзка, при бързо „прескачане” на „проблясъци” и картини, ако се налага, само „маркираш” бързо в хода на тяхното появяване и „прескачане”, като след това свързваш отделните „маркировки” за една и съща картина или ситуация, връщаш се към тях, отново навлизаш и визуализираш, и започваш да извличаш нови подробности и да правиш по-пълното описание). В процеса на основното визуализиране и формулирането със записване, при честите случаи на бързо следване и „прескачане” на различни „проблясъци” с отделни елементи и цели картини от моменти от ситуации в сънищата, се налага и започва целенасочено забавяне на този забързан хаотичен порядък и фокусиране последователно върху картини и ситуации.

Когато се пристъпва към основно визуализиране с цел записване на сънищата от предишната нощ или на сънища от предишни дни, които си пропуснал да опишеш, без то да е предшествано в този момент от първоначално или от спонтанно визуализиране, и ако в този момент не ти се явяват конкретни ясни спомени от сънищата, имаш едно особено знание и общи спомени за смисъла на сънищната ситуация, дори за различни действия в нея, но нямаш в този момент визуални „проблясъци” и в полето пред вътрешния си поглед не „виждаш” ясни картини със съответните им подробности, в този случай започва изчакване и фокусиране докато започнат да се появяват „проблясъци” и картини, които или бързо „маркираш”, или поотделно записваш и описваш.

(Спецификите при визуализирането са разгледани и в текстовете в началните части на Пътя на сънищата.)

Възприятието за сънуването в реално време

Съществува „спомен за усещането за сънуване в реално време”, съществува и самото „усещане на сънуването в реално време”  – изпитвал съм го многократно.

„Временният архив” на сънищата

Ако всичката информация от сънищата „се прехвърляше” (отразяваше и съхраняваше) в реално време във „Временния архив” на сънищата, тогава нямаше да е от толкова съществено значение за процеса на припомняне на сънищата и необходимо да се „натрупва” (стабилизира) „в него” информация за сънищните ситуации и моменти чрез спонтанно или целенасочено визуализиране както нощем при междинните събуждания, така и рано сутрин (без които може да останеш без никакви спомени от сънищата си).   
(Вече на много места в текстове съм уточнил, че под „прехвърляне” или „натрупване” на информация във „Временния архив” на сънищата може да се разбира само процес на определена степен на стабилизиране на „следите-отпечатъци” на ниво, което се определя като „Временен архив” на сънищата и е с по-висока степен на стабилност от всички други „следи-отпечатъци”, оставащи от сънищните процеси в „Сънищния архив” в „Сънищното пространство”.)

Ако беше така, още сутринта „Временният архив” на сънищата щеше да е изпълнен със спомени с цялата информация от всички сънувани сънища; щеше да има лесен пряк достъп до всичко сънувано през нощта – но практически това не е така, такъв достъп до такава информация няма и никога не може да се постигне в обичайните състояния на човека, освен ако не е постигнал интегриране на своето съзнание.
 
Реалността показва, че спомените за сънищата са частични. В множество случаи е обичайно съдържание на спомени от сънищата със спомени за усещане на възприятието от сънуването в реално време, съчетани с една останала в теб (в полето пред вътрешния ти поглед) обща представа и сякаш замъглено „ехо” от множество различни сънувани ситуации и подробности, които, обаче, в повечето случаи не могат ясно и добре да се визуализират, припомнят, да се „видят” (не само с подробностите, но дори и като общи отделни картини) и да се формулират с думи. Опитът от всички подобни случаи показва, че тогава, когато все пак си успял да си припомниш и да визуализираш някои от сънищните ситуации от сънуваните сънища, визуализираната и припомнена информация е една сравнително доста малка част от реално сънуваните през една нощ, или пък при почивка със сън през деня, сънища. При напредък в практиката обемът на визуализирана и припомнена сънищна информация може да става все по-голям. Във „Временния архив” на сънищата се „натрупва” тази информация, която е била визуализирана и припомнена след междинно или сутрешно събуждане, а освен нея също така и спонтанно „пряко постъпилата” в реално време информация от сънищните процеси (т.е. „следите-отпечатъци”, които в реално време автоматично в хода на асоциативните сънищни процеси са се оказали достатъчно стабилни и стабилизирани направо на нивото на стабилност на „Временния архив” на сънищата).

Състоянието на „Временния архив” на сънищата съществува. Показва го фактът, че не можеш да помниш сънищата си и ги няма в постоянната ти трайна памет така както помниш преживени ситуации в реалността. Спомняш си частично, в резултат на усилие и визуализиране, сякаш ги откриваш, събираш и пренасяш на друго място (макар, че това с „пренасянето” не е точно така), спомените се оказват краткотрайни, лесно се заличават. При определени обстоятелства, визуализиране и записване, някои спомени остават на повърхността на паметта по-дълго време.

Има разлика между процесите и резултатите при автоматичното частично „прехвърляне” във „Временния архив” на информация от сънищните процеси в реално време и спонтанното визуализиране и припомняне впоследствие – съответно разлика при възприемането при сутрешно припомняне и визуализиране на информацията, „прехвърлена” (стабилизирана) в реално време и информацията „прехвърлена” в резултат от спонтанно визуализиране след междинно събуждане или спонтанно сутрешно визуализиране.

Спонтанното визуализиране в повечето случаи е частично – дава частични резултати, трябва да се „навлиза” в бързо „прескачащите се” „проблясъци”, зад „плоскостта” на редуващите се „проблясъци” остават картини и подробности, които трябва да успееш да „видиш”, да „разгледаш”, да бъдат асоциирани и така части от сънищната информация „достигнати”, „прехвърлени”, а всъщност – временно стабилизирани. От „прехвърляне” в реално време сутрин може да имаш неочаквано ясни, живи, близки и подробни спомени от картини и моменти от сънищна ситуация.

 „Прехвърлянето” в реално време на информацията от сънищните процеси във „Временния архив”, т.е. оставащите от асоциативните процеси в сънищата ти в „Сънищното пространство” по-добре стабилизирани и по-стабилни „следи-отпечатъци”, не зависи пряко от целенасочени действия на „Въображаемото Аз” или на реалното ти „Аз”, не е резултат от припомняне след събуждане, зависи от характера на самите сънищни процеси и от „Генератора на сънищата”.

(Иначе, макар и да не зависи пряко в отделните случаи, реалното „Аз” може да стимулира този аспект в сънищните процеси, с напредък в практиката по Пътя на сънищата, вкл. с опити за фокусиране, медитиране или самовнушаване преди заспиване, макар че общото системно напредване по Пътя на сънищата води от само себе си до обща постепенна промяна на състоянието и на способността за запомняне, без да се налага да се разчита на второстепенни средства като опити за самовнушения преди заспиване.)

„Сънищно пространство”, „Временният архив”, визуализиране

Почти винаги, всяко целенасочено визуализиране и припомняне започва със спонтанно визуализиране. Ако се оставиш да наблюдаваш пасивно с вътрешния си поглед „проблясъците” на спонтанното визуализиране, неочаквано започнали да изскачат, да се редуват и прескачат, тогава когато тяхната поредица приключи, може да  си останеш и само със спонтанното визуализиране. Така както си ги видял те все пак ще се отразят във „Временния архив”. Ти вече имаш представа за тези „проблясъци” и картините зад тях, в известна степен временно си ги запомнил. Но можеш след това да ги търсиш и „разработиш” по време на последващо визуализиране.

В „Сънищното пространство”, ангажирано със съответните сънища от определената нощ и поредица от цикли на сън, краткотрайно остават „следи-отпечатъци” от всички сънувани ситуации. Те нямат сравнително голяма стабилност и трайност и скоро техните конфигурации и форми биха могли да се разпилеят и да потънат в дълбоките води на Океана на елементите на съзнанието. Те са отражение в „Сънищното пространство” на сънищната информация от осъществилите се сънищни асоциативни процеси, представляващи твоите последни сънища, ситуациите и събитията в тях, твоите възприятия и мисли по време на тези сънища. Те  съставляват „Сънищния архив”.

Във „Временния архив” на сънищата се позиционират в реално време автоматично ефектите от някои по-ярки асоциативни процеси и съответно оставащите от тях „следи-отпечатъци” (по-стабилно реализирани асоциативни връзки, по-ярки и силни елементи в сънищата), като по-голяма е вероятността на това ниво на стабилност да се явяват в реално време само някои отделни откъслечни елементи, които в съвкупност представляват във „Временния архив” само далечно ехо, общо впечатление от сънищна ситуация, без точна последователност и подробности, като елементите за подробности и информация с визуални елементи могат да се стабилизират във „Временния архив” в резултат на спонтанни „проблясъци” и тяхното възможно спонтанно визуализиране или целенасочено и фокусирано търсене и „извличане” с първоначално или основно визуализиране и припомняне.

Но ако след започването на спонтанното визуализиране, ти не се оставиш да наблюдаваш пасивно „проблясъците” така както изскачат и се „прескачат”, а активно се опиташ веднага или в някакъв момент на тяхното редуване и „прескачане” (редуване и повторно връщане към вече появил се и отминал „проблясък”) да се фокусираш с вътрешния си поглед върху тях, да ги „разгледаш” по възможност в дълбочина, да забавиш тяхното избледняване и изчезване, и да ги разгърнеш доколкото е възможно в този момент, за да видиш различните им подробности, тогава тяхното поредно изскачане може да прекъсне и спре, и тогава от спонтанно визуализиране ти си преминал в целенасочено първоначално визуализиране, което може да приключи с подробностите от съответна картина – ситуация и да не продължи, или да бъде последвано от нов „проблясък” с разглеждане на картините и подробностите, до които той води, после да продължи със следващ „проблясък” и т.н. докато „проблясъците” продължат да ти се появяват. Така може да се продължи с първоначалното целенасочено визуализиране (без записване, формулиране, маркиране или по-цялостно описване).

Обикновено към основното визуализиране преминаваш след като вече си имал визуализации и имаш представа какви сънища и какви картини и действия ще описваш. Теоретически е възможно да нямаш сутринта никакви спомени и да не си имал никакви визуализации и сядайки над сънищния си дневник, без спонтанно и предварително първоначално визуализиране, направо с възникването на първите спомени, картини и ситуации да започнеш да ги „маркираш” или описваш, в зависимост от това с каква скорост се появяват и сменят и доколко подробно ги виждаш. Преди да започне този процес, възможно е да постоиш над сънищния си дневник, изчаквайки и опитвайки се да се фокусираш към спомени от сънища, докато в определен момент те не започнат да се явяват във вид на проблясъци.

Същото може да се отнася и за целенасоченото първоначално визуализиране, ако то не се явява като продължение на неочаквано възникнало спонтанно визуализиране. (Нормално е сутрин да получиш спонтанно „проблясъци” при спонтанно визуализиране. Не си го очаквал, не си го търсил.) Но, независимо от това дали то не е започнало като продължение на спонтанно визуализиране, при положение, че такива „проблясъци” не е имало, не си спомняш нищо от сънищата си, все още нямаш намерение да сядаш и да записваш в основно визуализиране, но все пак си решил да се опиташ да си припомниш какво си сънувал в първоначално визуализиране – става същото както при започване на основното визуализиране, когато то не е последвало след първоначално визуализиране или не е непосредствено продължение на спонтанно визуализиране. Започваш да се опитваш да си припомниш нещо, да се фокусираш навътре, да намериш някаква закачка, от която да тръгне поредица от „проблясъци”. Изчаквайки и търсейки навътре, в един момент започват да се появяват „проблясъци” и картини зад тях.

Обикновено целенасоченото визуализиране започва със спонтанно визуализиране. Сутрин в определен момент започват да ти възникват „проблясъци” от различни ситуации, които си сънувал – различни моменти, картини, твои действия, обекти. В зависимост от настроението ти, можеш да ги оставиш пасивно да отминат и заглъхнат.

„Сънищното пространство”

Откъде се появяват тези „проблясъци”, картини и спомени? От „Сънищното пространство”, от „Сънищния архив” или от „Временния архив”?

Макар че всички сънищни процеси и оставащите от тях „следи-отпечатъци” са позиционирани в „Сънищното пространство”, то изразява само съвкупната физическа територия и обхвата в рамките на паметта, в които те се намират, и без участие на останалите в него следи от сънищните процеси, без самите „следите-отпечатъци”, оставени от съответните сънища, „Сънищното пространство” само по себе си не би могло да е източник на „проблясъци”, картини и спомени. С него обозначаваме само съвкупната ангажирана територия, макар и тя да може да се състои от свързани отделни елементи, пръснати из цялата територия на паметта.

 „Сънищното пространство” е онази съвкупност от физически позиции, полета и сегменти, свързани на различни нива в общия обхват на невронната ти мрежа, определяща физическата територия, в която се осъществява в реално време Асоциативната каскада на сънищата ти, като форма на общата Асоциативна каскада на съзнанието ти.

При допълнителните асоциативни процеси на припомняне и визуализиране на сънищата и стабилизиране на следи от тях, асоциативно се ангажират вече и територии и ресурси от постоянната трайна памет, излизащи към момента извън обхвата на „Сънищното пространство”, като докато стабилизирането е останало все още само на нивото на „Временния архив”, елементите все още са част от „Сънищното пространство”. Когато информация от сънищата се стабилизира на по-високо ниво и се превърне в спомени в постоянната трайна памет, тогава нейното асоциативно свързване и стабилизиране я позиционира вече извън обхвата на „Сънищното пространство”.

„Сънищното пространство” означава само територията, абстрактният съвкупен обхват на позиции, полета и сегменти от територията на общата памет, включително –

- постоянната трайна памет с нейните различни нива на достъпност, включително като част от нея и

- оперативната памет (най-често използваните елементи в тривиални дейности и реакции, и най-леснодостъпни елементи при необходимост от тяхно асоциативно включване),

- както и краткотрайната памет (някои „следи-отпечатъци” от будното ежедневие, които още не са стабилизирани до такава степен, че да могат безусловно да бъдат включени в категорията на постоянната трайна памет, и може и да не станат част от нея

– своеобразен „Временен архив” на определен вид елементи, свързани с впечатления от будното ежедневие, на които може да не обръщаш внимание и за които дори може и да не си даваш сметка, или елементи, на които не придаваш особена важност, за да им обърнеш достатъчно внимание за по-трайно запомняне),

- както и енигматичните полета, в които протича Асоциативната каскада на „Вътрешното Аз” (Вътрешната асоциативна каскада) и се осъществява Вътрешното ти съзнание, включително и контролираща автономните ти биологични процеси и развития,

- включително и безброя елементи в средните и дълбоките пластове на Океана на елементите на съзнанието ти.

„Сънищното пространство” е само общото понятие за зоната, територията, върху и в която се осъществяват сънищните процеси, Асоциативната каскада на сънищата и възникват ефектите, изразяващи се в твоите сънищни възприятия в реално време.
Сутрешните ти „проблясъци” могат да произлизат от запазените в „Сънищното пространство” „следи-отпечатъци” (от сънищните процеси в съответния период на сънуване), или от нивото на стабилност на „Временния архив”, или в по-малка степен (или поне на второ място по ред и възможности хронологично при припомняне и визуализиране) от това на „Сънищния архив”, от дейността през нощта в „Сънищното пространство”.

Хибридна асоциативна каскада

Асоциативната каскада на сънищата в определени случаи на сънища със сънищна ситуация в среда и с участници много близки до обстановката и хората в реалния ти живот, или със себеусещане в съня, много приличащо си с твоето себеусещане когато си буден, при случаи на „осъзнати” сънища, на самоидентифициране в „осъзнат” сън, сънища с „Реално Аз” или „неосъзнати” сънища с „Почти-Реално Аз”, може да започне да включва смесени проявления или да се превърне в хибридна Асоциативна каскада. В този смисъл, Асоциативната каскада на сънищата по всяко време може да включва или да започне в по-голяма степен да включва двупосочни асоциативни потоци и връзки с определени зони с логично свързано и обусловено действие на елементи, характерно за проявленията на постоянната ти трайна памет в будно и осъзнато състояние, както и по-активна асоциативна връзка с различни сегменти от мрежата на „Центъра на идентичност”, които принципно са елементи, характерни за проявленията при Асоциативната каскада на будното състояние.

„Сънищният архив”

Независимо в каква форма и с каква степен на стабилност са се образували и останали някакви следи от сънищните ти процеси – от сънищата ти, те при всички случаи остават като  част от „Сънищния архив”, освен ако не са стабилизирани на нивото на стабилност на „Временен архив” или на нивото на стабилност, което приемаме за характерно за постоянната трайна памет.

Тези следи – „следи-отпечатъци”, колкото и да са нестабилни и нетрайни, след като веднъж са образувани (те всъщност представляват твоите сънища с всичките им подробности в определен цикъл на сънуване или в определена нощ) и докато остават като следи от съответните сънищни процеси, ще продължават да са част от „Сънищния ти архив” и в един или друг момент биха могли да бъдат асоциативно свързани и да приемат вида на спомени от сънищата.

Така в „Сънищния архив” може да са останали и да се съхраняват следи от сънища и от предишни дни и нощи, които до момента не са били визуализирани или не са били стабилизирани на по-високо ниво.

Тези следи, останали от сънищни процеси в предишни дни, и отразяващи сънища, които тогава са се случили, ще са позиционирани в друга територия и обхват на „Сънищно пространство”, в която съответно са протичали сънищните процеси в тази предишна нощ.

  В този смисъл, „следите-отпечатъци” от сънища в предишни дни са останали като елементи в рамките на територия на „Сънищно пространство”, което е било различно от „Сънищното пространство”, в което са се осъществили сънищата ти през последната нощ, но „следите-отпечатъци”, докато продължават да съществуват, ще са част от общия „Сънищен архив”.

„Сънищните пространства” от сънищата в различни нощи, като съвкупност от физически позиции, в които са се осъществявали сънищните процеси, може да обхващат съвкупно различни територии и елементи върху тях, а може и в териториите им, в отделни или в множество позициите в тях, да има застъпване.

Така е възможно и дни след като си сънувал някои сънища, да визуализираш елементи от тях, произлизащи не от постоянната ти трайна памет, и не от „Временния архив”, а от „Сънищния архив” – все още запазили се в него следи от предишни сънища.

Разбира се тези следи от сънищни процеси, тези „следи-отпечатъци”, представляват всъщност определени следи в паметта ти, следи с определена форма и характер, в зависимост от тяхната стабилност и трайност, оставащи в невронната мрежа на мозъка ти, които при съответно асоциативно свързване придобиват формата и вида на спомени от сънищата ти, картини, смислови елементи, представи, спомени за твои възприятия, чувства и мисли.

Ако при междинните си събуждания си имал „проблясъци” и спонтанни или целенасочени визуализации на непосредствено предшестващите сънища или сънища от някои от предишните цикли на съня в тази нощ, те на сутринта ще са вече в определена степен стабилизирани и „отбелязани” във „Временния архив”. Но ако при междинните си събуждания не си имал такива визуализации /нито спонтанни, нито целенасочени/, тогава при тези твои събуждания ти не си прехвърлил нищо във „Временния архив”. Тогава всички „следи-отпечатъци” на сутринта остават все още само в „Сънищния архив” и по-лесно може да ти избледнеят, да не бъдат впоследствие достигнати, да бъдат загубени.

Говорим за визуализирането и стабилизирането на сънищната информация във „Временния архив” по време на интервалите след междинните събуждания през нощта, като въпросът е при сутрешното спонтанно или първоначално визуализиране откъде взимаш информацията, откъде идват „проблясъците” – от „Сънищния архив” или от „Временния архив” и какво се съдържа до този момент във „Временния архив”. Поне доколкото зависи от твоето съзнателно участие до момента и като се изключи автоматичното стабилизиране в реално време на някои по-силни и ярки елементи на нивото на стабилност на „Временния архив”, които така излизат от сравнително нестабилното си състояние в „Сънищния архив”.

Ако при междинните си събуждания не си имал никакви визуализации, единствената информация от сънищата ти във „Временния архив” сутринта преди първото ти спонтанно или целенасочено визуализиране би била информацията, „пренесена” в реално време от „Сънищното пространство” във „Временния архив”, т.е. информацията, която вместо като елементи на „Сънищния архив” е била формирана в реално време с по-голяма степен на стабилност и е останала в „Сънищното пространство” направо в качеството на „следи-отпечатъци” във „Временния архив”.

Но тя едва ли винаги би била достатъчно обхватна, подредена и ясна, тя би могла да е частична, съдържаща отделни елементи от различни сънища и ситуации, проявили се по-ярко и оказали се по-активни и сравнително по-добре стабилизирани, или пък само набор от елементи, създаващ обща представа, „ехо”, общ фон от отделни сънища, или „следи-отпечатъци”, отразяващи само обща схема на различни ситуации, може би дори и отделни действия от ситуации, пред които и след които може да има много бели петна.

Извън обхвата на тази информация, всякакви други подробноти от сънищата си през нощта трябва да търсиш и намериш допълнително по време на спонтанното си или целенасочено визуализиране, при което ще можеш евентуално да откриеш съответните оригинални „следи-отпечатъци” в „Сънищния архив”.

Спомени от сънища стабилизирани в реално време

Понякога информация в реално време от „Сънищното пространство” във „Временния архив” би могла да се „отрази” и за повече от едно действие. Но по-често такъв процес може да е свързан с много ярко и детайлно отразяване на една конкретна сънищна ситуация. Това ще е автоматично „пренесена” информация, която ти разбираш че е „пренесена” в реално време когато картината е доста по-ясна и подробна и ако в момента, в който я „виждаш” сутринта, „получавайки я” от „Временния архив” („на готово”, без някакви усилия от твоя страна за фокусиране и визуализиране, близка и съвсем ясна в полето пред вътрешния ти поглед), ти „виждаш” ясно и с множество подробности в тяхната последователност сънуваната ситуация, обстановка и действие, както и изпитваш съвсем ясно и усещането, което си имал по време на съня в реално време – спомена за усещането за сънуването в реално време. Сънят ти е бил толкова ярък и силен в реално време и твоето състояние в различни аспекти е било толкова подходящо, че „следите-отпечатъци” са се стабилизирали и запазили направо на ниво „Временен архив” толкова достъпни, че след събуждане сънят ти се явява „кристално” ясен, подробен и последователен в полето пред вътрешния ти поглед, готов и за първоначално, и направо за основно визуализиране, „разглеждане” с повечето му подробности и обширно описание.

Един или друг процес би могъл да се развие и да преобладава в зависимост от конкретното ти състояние (физическо, душевно, физиологическо) и особено от развити качества в резултат на придобит опит в практиката по Пътя на сънищата.

Някои от целите по Пътя на сънищата

Първоначалната цел по Пътя на сънищата е да се научиш да помниш своите сънища и да можеш да ги описваш подробно. По-далечната цел по този път, който съставлява началните стадии на Първото ниво на Йога на интегралното съзнание, е да запомняш своите сънища по същия начин и със същата трайност, както запомняш събитията от будната си реалнот. В продължение на такава способност, целта е времето, което прекарваш по време на сънищата си да ти дава възможност за възприятия и преживявания, аналогични на тези в будния ти живот, дори много по-интересни и разнообразни, да ги помниш по същия начин както реалните и така животът ти да стане двойно по-богат и разнообразен, многократно по-интересен и разнообразен. В съчетание с овладяването на „осъзнатото” сънуване и контролиране и трансформиране на сънищата, отваря се порталът към един много интересен свят на преживявания, многократно по-богат и многократно субективно по-дълъг живот.

Визуализиране след междинно събуждане

Не винаги по време на междинните събуждания може да имаш визуализации, пък били те и спонтанни, и не винаги ще си спомняш за своите междинни събуждания. Всичко зависи от степента на развитие в практиката, от състоянието, което е постигнато. Възможно е в една или в множество нощи въобще да не си спомняш за своите междинни събуждания. При това положение очевидно не си имал целенасочени визуализации, както най-вероятно не си имал и осъзнати спонтанни визуализации, за които да си спомняш. Но е възможно да си имал спонтаннни осъзнати визуализации, които да си забравил, или неосъзнати или осъзнати визуализации, които във възприятията ти са се слели със съня като негово продължение.

Смисълът на спонтанната и на целенасочената визуализация по време на интервал след  междинно събуждане е ти да си в достатъчно събудено и осъзнато състояние, за да си дадеш сметка за процеса, да осъзнаеш „проблясъците” и картините, които ти се явяват и по този начин в определена степен да ги запомниш. Тогава те се „прехвърлят” във „Временния архив” като се стабилизират с една или друга степен на стабилност – възможно е и да не са били стабилизирани при това междинно събуждане в степента, в която би ти се искало, но винаги имаш възможността за следващо визуализиране и тяхното допълнително стабилизиране сутринта след окончателното си събуждане.

Във „Временния архив”, освен определени „следи-отпечатъци” от сънищните процеси, останали в реално време стабилизирани на това ниво (за разлика от всички други в „Сънищния архив”), се е събрала и информацията, която спонтанно или целенасочено си визуализирал при междинните събуждания в осъзнато състояние и по този начин си я стабилизирал (в определена степен си я запомнил). Докато си визуализирал при междинното си събуждане си бил достатъчно буден и си „разглеждал” картините, ситуациите, спомените. При тези визуализации информацията, която си визуализирал си намирал в „Сънищния архив” в „Сънищното пространство”.

„Разглеждайки” току-що сънуваните сънища, визуализирайки картините, които ти се появяват, активирайки съответните „следи-отпечатъци” и отново възпроизвеждайки информацията, която те съдържат и представляват като твое възприятие с „виждане” на картини, с участие в ситуации, в действия, с твои усещания и мисли в съня, осъзнавайки този процес и асоциативно свързвайки го, както и съответните „следи-отпечатъци”, с различни други елементи в постоянната си трайна памет в будното й състояние в този момент, ти допълнително асоциативно си „обработил” и донякъде си стабилизирал тази сънищна информация  (съответно – картините и подробностите от твоите току-що сънувани сънища, които междувременно набързо си успял да „видиш” и да си припомниш) в по-голяма степен, отколкото е била стабилността на оригиналната информация, формирана и останала в „Сънищния архив” като следи от сънищните процеси първоначално преди твоето междинно събуждане и припомняне. С това припомняне, визуализиране и допълнително асоциативно свързване ти сякаш си я „изтеглил” от „Сънищния архив” и си я „прехвърлил” във „Временния архив”.

Сутринта можеш да си спомниш моментите на тези визуализации, направени по време на кратките интервали след различни междинни събуждания. Ако ти не си спомняш за своите междинни събуждания сутринта, най-вероятно не си ги осъзнавал и през нощта в реално време. Възможно е през нощта осъзнато да си визуализирал, а на сутринта в първия момент да не си спомниш, но когато се фокусираш навътре, ти може да си спомниш за това твое междинно събуждане когато си бил достатъчно буден, за да разбираш какво разглеждаш, или поне ще получиш „проблясъци” и ще си спомниш по-лесно и по-бързо картини и факти от сънища, припомнени след това свое събуждане.

(Разбира се, през нощта след междинните си събуждания можеш да правиш и обстойни визуализации с подробно записване, което би съответствало на основно визуализиране, но това е вече друг аспект на практиката (при която можеш и да програмираш тези събуждания) и включва по-активна намеса в процеса на сън и в интервалите между циклите на съня, като излиза извън разглеждания тук въпрос за спонтанните или целенасочени първоначални визуализации при спонтанни междинни събуждания.)

Ако при междинните събуждания си се събуждал частично и макар и да си бил буден не си имал спомени от току-що сънуваните сънища, ако не си имал осъзнати спонтанни визуализации и ако сутринта не си спомняш за такива събуждания, то ти няма как на сутринта да знаеш, дали по този начин при междинните си събуждания си „прехвърлил” информация във „Временния си архив”. Но може на границата на излизането от съня да си си припомнял току-що преживяната ситуация, като вече полубуден, дори буден, в междинната зона между съня и събуждането, ти продължаваш да си мислиш за сънуваната ситуация без да губиш връзка с нея и да се връщаш към някои от преживените в съня образи и представи, или с други думи да визуализираш току-що сънувания сън, след което плавно да се потапяш в следващия цикъл на съня. Това също би било своеобразно спонтанно визуализиране, но то не е било до такава степен осъзнато като визуализация и разграничено от същинския сън, че да можеш да го разбереш, запомниш и определиш като осъзнато спонтанно визуализиране след междинно събуждане, с което да знаеш, че си си припомнил информация от сънищата си, стабилизирал си я и си „вкарал” във „Временния архив”. Състоянието ти може да е толкова междинно и визуализирането неосъзнато, че в представите ти да остане впоследствие като част от съня, дори и ако с това припомняне си добавил някои нови детайли, или ако определени оригинални елементи в сънищната ситуация си ги „видял”, асоциирал, разбрал, стабилизирал и запомнил по начин, различаващ се донякъде или допълващ оригиналното съдържание на някои елементи в съня. Но въпреки това тази спонтанно визуализирана информация е „влязла” автоматично там, получила е по-висока степен на стабилност на нивото на „Временния архив”.

  Във „Временния архив” е всичката информация от сънищата, която до момента, в който сядаш да записваш при основно визуализиране, вече си успял да си припомниш чрез спонтанно или първоначално целенасочено визуализиране. Ако през нощта не си имал осъзнати спонтанни или целенасоченви визуализации, тогава при сутрешните спонтанни или целенасочени първоначални визуализации ти попълваш „Временния архив” (в допълнение към евентуалните автоматично стабилизирани /”прехвърлени”/ в реално време елементи – „следи-отпечатъци”). Когато правиш основно или вторично основно визуализиране, затвърдявайки и стабилизирайки информацията във „Временния архив” ти я трансформираш в информация в постоянната трайна памет. По-нататъшното намиране на тази информация вече става в обхвата на елементи,  стабилизирани на нивото на постоянната трайна памет.

Основно визуализиране и „освобождаване” на „Временния архив”

Когато си описал сънищата си в процес на основно визуализиране, при което докато описваш подробности в различни ситуации, ти отново ги визуализираш и „виждаш” отблизо в хода на описването им и съответното им словесно формулиране, ти подреждаш в представите си и в текста хронологично сънищни ситуация и действия в тях, и когато си изчерпал възможността си в момента да си припомняш, да визуализираш и видиш повече картини и елементи от сънуваните през съответната нощ сънища, или от всички сънувани напоследък сънища, които си задържал в паметта си на нивото на „Временен архив” в очакването да седнеш и да ги опишеш, ти стабилизираш тази информация доколкото е възможно като елементи в постоянната ти трайна памет и получаваш известно успокояване. Така ти получаваш възприятието, че „освобождаваш” „Временния архив” за следващи попълнения. Отпаднало е чувството ти на ангажимент да се стремиш да запазиш спомени, макар и те да са смътни или постепенно избледняващи, от определени сънищни ситуации, и да не забравиш ключови картини и елементи, чрез асоциативното свързване с които, когато започнеш основното визуализиране и записване, можеш да възстановиш контакт с по-широк обхват и подробности от сънищните ситуации и да си създадеш спомени, извличайки ги от „Сънищното пространство” и от „Сънищния архив” за много повече подробности и събития в сънищните ситуации, които не са били във „Временния архив”. Докато ти упорито пазиш съответните частични, понякога дори смътни, спомени за елементите от сънищните ситуации, припомнени в някакъв момент и съхранени във „Временния архив”, и чакаш момента да се захванеш с тяхното формулиране и записване с основно визуализиране, много повече свързана с тези елементи информация от тези сънища остава запазена в „Сънищното пространство” и съответно в „Сънищния архив”, която ти можеш да извлечеш в процеса на основното визуализиране. Така след като запишеш всичко, което в момента можеш да възстановиш, ти „освобождаваш” „Временния архив” така както освобождаваш и себе си от ангажимента да правиш визуализиране и описание на съответните сънища. Разбира се, ти винаги можеш да се захванеш с вторично основно визуализиране със записване, при което да търсиш и евентуално да намериш още повече подробности от съответните сънищни ситуации, макар че в повечето случаи то най-вероятно би довело само до по-подредено и стилизирано описание в текста.

След като си „освободил” „Временния архив”, при всички следващи сънища определени техни елементи биват съответно по същия начин стабилизирани чрез визуализиране и припомняне (и „прехвърляни” в него – запомняни във „Временния архив”).

„Временният архив” както и „Сънищният архив” е състояние на стабилност (в определен диапазон на степен) на съответни появили се (новосъздадени или съществуващи – модифицирани или допълнително стабилизирани) елементи в невронната мрежа – „следи-отпечатъци”, в резултат на сънищните асоциативни процеси при конкретни сънища в определен период в „Сънищното пространство” на територията и в обхвата на паметта, вкл. постоянната трайна памет.

Във „Временния архив” дори и да няма постъпления от нощните междинни събуждания има все пак постъпления на информация пряко от „Сънищното пространство” в реално време (спонтанно придобита в реално време по-висока степен на стабилност, отколкото на повечето от елементите, оставащи на по-ниското ниво на стабилност на „Сънищния архив”).

При това положение на въпроса откъде идва информацията и „проблясъците” при сутрешното спонтанно или целенасоченото първоначално визуализиране – ако нямаш спомени от спонтанни или целенасочени нощни визуализации при междинни събуждания, от които да си „прехвърлил” тази информация, тогава тази сънищна информация може да има два източника – пряко от „Сънищния архив”, или от „Временния архив” за информация „прехвърлена” в реално време. „Прехвърлената” в реално време във „Временния архив” може да е готова картина съчетана със спомена от възприятието за сънуване в реално време. Информацията от „Сънищния архив” може да е като смътни „проблясъци”, в които тепърва ще се налага да се фокусираш, „да ги разтваряш”, да търсиш да видиш подробностите.

В реално време имаш пряко възприятие на съня поради асоциативната връзка с „Центъра на идентичността” ти на едно от неговите нива и частична двупосочна асоциативна връзка с постоянната ти трайна памет, която става част от Асоциативната каскада на сънищното състояние – сънуването. При това пряко възприятие се осъзнаваш и възприемаш в обикновения „неосъзнат” сън като „Въображаемо Аз”, което в една или в друга степен се приближава до реалното ти „Аз” и се идентифицира с него понякога дори като „Почти-Реално Аз” или в „осъзнатия” сън като „Реално Аз” с различни степени на „осъзнаване” и самоидентифициране.

Имаш пряко възприятие на съня – възприятие за реалност подобно на възприятието ти за реалност в будно осъзнато състояние. Възприятие за реалност и за собственото „Аз” на „Въображаемото Аз” подобни, аналогични на възприятията за реалност и за собственото „Аз” на реалното „Аз”.

Резултатите от визуализациите и припомнянето впоследствие може да са основно два вида – ясни завършени картини с подробности, които виждаш близо и едновременно с жив спомен за възприятието от сънуването в реално време, или „проблясъци” с картини и информация зад тях, които усещаш по-далечни и разхвърляни първоначално и в които трябва да се фокусираш по-настойчиво, за да ги разгърнеш, да ги разгледаш и да идентифицираш постепенно различните им подробности и последователност.

Сънищната информация от първия вид може да е стабилизирана и съхранена и да идва от нивото на стабилност на „Временния архив” като е по-вероятно тя да е била стабилизирана на такова ниво  („прехвърлена” там) в реално време, а вторият вид информация е стабилизирана и съхранена на ниво или само на „Сънищния архив” (оригиналната информация, формирана по време на сънищните процеси в „Сънищното пространство” и останала и запазена като „Сънищен архив” без каквато и да е допълнителна намеса, припомняне и асоциативно свързване), или на нивото на „Временния архив” (стабилизирана в различна степен като „Временен архив”, или в реално време, или като ефект от последвало припомняне и визуализиране – в случаите на „проблясъци” и образи в полето пред вътрешния ти поглед със сравнително по-лесно достъпни, по-близки, по-ясни и по-подробни картини, с ясни действия и смисъл, и с повече преки връзки от тях към други моменти в сънищната ситуация, или към други сънищни ситуации).

До тази сънищна информация се достига след приключването на сънищата чрез спонтанни или целенасочени визуализации, било по време след междинни събуждания, било сутрин след събуждане или впоследствие. Самият процес на припомняне и визуализиране води до стабилизиране на сънищната информация и промяната на нейното ниво на стабилност и съответно на промяна в нейното позициониране от елементи в „Сънищния архив” в елементи във „Временния  архив”. Разбира се, и двата „архива” са с ограничена стабилност и трайност, принципно се отнасят към сънищата от циклите на съня в последната преминала нощ. Въпреки, че „Временният архив” е с по-голяма стабилност и трайност от „Сънищния архив”, въобще не може да става сравнение със стабилността и трайността на спомените в постоянната трайна памет. При известен напредък в практиката, във „Временния архив” може да остават запазени и спомени от сънищни ситуации и от сънищата от някои от предишните нощи, но не прекалено дълго, в очакване те да бъдат визуализирани отново и формулирани и записани при основно визуализиране (ако дотогава си пропуснал, но искаш да го направиш). За да се съхранят спомени от сънищата по-трайно и в определен смисъл да бъдат стабилизирани на нивото на постоянната трайна памет, е необходим известен напредък в практиката, като при всички случаи е необходимо съответните сънищни ситуации да бъдат визуализирани, формулирани словесно и подробно описани в практика с основно визуализиране.

Объркването – преплитане, неправилно включване в каналите на асоциативните връзки

А органични промени и нарушения в структурата на мозъка и в пътищата на невронната мрежа водят до трайно объркване на асоциативните връзки, до деформиране в Асоциативната каскада и до трудно обратими дефекти в систематизирания процес на съзнанието, обичайно определян като нормално съзнание.

Памет

Разглеждам понятието „памет” не като общо качество с абстрактна характеристика „по-добра” или „по-слаба”, а като цялата вродена и натрупана от началото на живота ти информация с различна степен на стабилност и активност, и на достъп до нея на асоциативните процеси в различните форми на Асоциативната каскада на съзнанието; не като някакъв абстрактен „депозит” със спомени и с информация, която можеш да си спомниш, заемащ някакъв определен ограничен сектор на мозъчната ти кора, а като цялата обща територия в невронната мрежа, върху която са разположени елементите и произтичащите от тях или свързани с тях „инструменти”, като общата съвкупност на „следите-отпечатъци” в невронната мрежа, в които се изразява цялата тази информация, участваща в Асоциативните каскади в различните им форми, в резултат позволяваща осъществяването на съзнателния процес, на съзнанието, на самосъзнанието, на самоидентификацията, на сънищата, на непрекъсваемото възприятие за собствената идентичност и съществуване, на интуицията, на прозренията, на предчувствията, на алтернативни състояния, на възприятия, усещания, чувства, мисли и състояния от всякакъв характер, и на самото биологическо функциониране и съществуване.

***
Понякога сутрешните спомени за определена сънищна ситуация са толкова ясни и ярки и тази сънищна информация е толкова леснодостъпна за визуализиране, подредена, подробна, последователна и обхватна, че тя сякаш вече е била „прехвърлена” в реално време във „Временния архив”, като не изисква никакво усилие за нейното намиране и за възпроизвеждането пред вътрешния поглед на картините и действията в съня с всичките детайли и последователност на развитието.

В такива случаи информацията за съня може да включва една много ярка и подробна ситуация и е съчетана и с ясен спомен за усещането за сънуването в реално време.

За разлика от спонтанното визуализиране, което е с „проблясъци” на картини, в които трябва да се „навлезе” с търсене на подробностите и с определено усилие за тяхното „задържане” и „приближаване”, „прехвърлената” в реално време информация с ясни картини от съня, подробности за действията в него и всякакви различни спомени за усещания и мисли в сънищната ситуация, сякаш ти идва наготово, оформена, ясна, близка, с подробностите. Но може да е само от една ситуация.

Може да имаш една обща представа за цялостна схема от няколко сънища или сънищни ситуации, съвсем отделни или дори свързани една с друга, една обща представа и чувство за „запълненост” (сякаш „виждаш” някъде пред теб „силуета” на сънищното „тяло”, състоящо се от сънуваните от теб тази нощ сънища), за поредица други предшестващи и последвали ситуации и моменти, които, обаче, ти остават в мъгла, не можеш не само да ги визуализираш и да ги „видиш”, но дори и не можеш логически да ги определиш, остават като схема, общо усещане и знание че ги е имало.

***

Разликата между „Сънищния архив” и „Временния архив” е в степента на стабилност на останалите в „Сънищното пространство” „следи-отпечатъци” и съответно на тяхната трайност и достъпност за будното съзнание.

Това така наречено спонтанно или автоматично „прехвърляне” на сънищна информация в реално време може да се определи като процес в реално време на по-добро стабилизиране на „следите-отпечатъци” и може да се отнася за различни елементи от сънища, не винаги свързани с такава ситуация на ярко появяващи се готови и подредени спомени за определена сънищна ситуация.

***

Асоциативната каскада на сънищата е форма на проявление на общата Асоциативната каскада на съзнанието.

***

„Сънищното пространство” не е празна зона с някаква уеднаквена хомогенна невронна структура, в която по мистериозен начин на празно поле да се активират сънищни процеси или да се формират или „внасят” нови невронни конфигурации, въобще не може да има аналогия с презапис на информация в свободно компютърно пространство. Няма как в зона на мозъка да има такова празно поле, в което изведнъж безпричинно да възникнат от нищото процеси или структури, а след това всичко да се изтрие и изчезне, нито би могло в някаква мозъчна тъкан на пусто място да се създадат изведнъж определени специфични невронни конфигурации, асоциативни връзки и канали, съставляващи сънищни процеси и възприятие на сънища, които по-късно след няколко часа да изчезнат напълно и да освободят мястото за следваща конфигурация при следващ сън и сънуване. Асоциативните канали се създават и асоциативната каскада се осъществява на базата и в хода на създаваните през живота в течение на времето стабилни конфигурации в невронната мрежа.

„Сънищното пространство” е територията в паметта, в обхвата на която се оказват структурите и елементите, активиращи се с частични асоциативни връзки, произвеждащи възприятието на сънищата, и в която Асоциативната каскада, след поредната си циклична трансформация със заспиването ти, продължава да се осъществява на друго ниво във формата на Асоциативна каскада на сънищата.

Асоциативната каскада на сънищата

На територията на паметта – Асоциативната каскада на сънищата е форма на проявление на общата Асоциативна каскада на съзнанието.

Когато асоциативният процес е преминал във формата на Асоциативната каскада на сънищата – изключени са сенситивните възприятия от околната среда в будната реалност, които са първопричини за активиране на асоциативни вериги с всичките им възможни разклонения и обратни асоциативни връзки, аналогично, изключени са асоциативни първопричини от вътрешни мисловни процеси на будна съзнателна дейност, както и асоциативни процеси, следващи от осъзнаваните в будно състояние асоциативни първопричини, произтичащи от вътрешните сенситивни импулси на собственото тяло (постоянно допълващи в будно състояние външните възприятия), и процесите на тяхното осмисляне – всички те част от Асоциативната каскада на будното съзнание.

„Заспиват” определени части от асоциативната каскада, характерни за будното съзнание – асоциативни процеси, свързани с импулси от деня, с вътрешната мисловна дейност, с вътрешни физиологични процеси и сенситивни възприятия, „заспиват” свързани с тях части от постоянната памет, „заспива” формата на логическо и подредено асоциативно свързване и действие на постоянната трайна памет, вкл. и на участие в същата подредена и логически обвързана форма на „Центъра на идентичността” като част от нея.

Връзките с едни или други сегменти и нива, асоциативни магистрали и пътища, съответно и множество „следи-отпечатъци” в паметта (постоянната трайна памет и краткосрочната памет) „заспиват”, за да си починат, и се изключват. От това се определя преминаването и трансформирането на Асоциативната каскада на съзнанието от Асоциативна каскада на будното състояние в Асоциативна каскада на сънищата.

Връзките с едни или други сегменти и нива на мрежата на „Центъра на идентичност” „заспиват” и се изключват (или аналогично може да се каже, че те се изключват временно, или просто не са достатъчно активни в един или в друг момент). Връзките с едни или други елементи, „следи-отпечатъци, сегменти и асоциативни пътища в постоянната трайна памет, оставащи извън територията и мрежата на „Центъра на идентичност” също „заспиват” и се изключват. И в зависимост от степента на изключване, или от степента на достъпност за асоциативния процес до мрежата на „Центъра на идентичност” и до всички останали елементи в цялата територия на паметта, се определя степента на близост в съня на „Въображаемото Аз” към реалното „Аз”. Остават активни едни или други елементи, „следи-отпечатъци” асоциативни връзки и асоциативни пътища, от чието включване и начин на свързване се определя формата на Асоциативната каскада на сънищата, и една или друга степен на „Въображаемото Аз” или възможност за самоидентифициране.

От степента на „заспиване”, изключване или достъпност, се определят състоянията:

на границата между „неосъзнат” сън с твое възприятие и участие в него като „Въображаемо Аз” с една или друга от възможните негови степени на проявление (вкл. и близко до „Почти-Реално Аз”), с липса на логична последователност, липса на обоснованост, в съответствие с будната реалност, и с липса на пряка връзка и дистанцираност между отделни елементи, които в съня все пак са вплетени в една обща и по своему свързана ситуация, с присъствие на твое възприятие за реалност, което понякога е близко, дори много близко до възприятието на реалното ти „Аз”, вкл. до неговото себеусещане, независимо от това, че не си „осъзнат” и самоидентифициран в „осъзнат” сън;

на „осъзнатост” в „осъзнат” сън с различните възможни степени на „осъзнаване” и самоидентифициране, спонтанно или целенасочено, частично или по-пълно;

на границата между „осъзнатия” сън и будното състояние;

на будната осъзнатост и будното самосъзнание.

Асоциативната каскада на „Вътрешното Аз”

Винаги остава паралелното действие на Вътрешната асоциативна каскада, или Асоциативна каскада на „Вътрешното Аз”– тя участва в регулиране на автономните процеси – те не са само резултат на физични реакции и химичен баланс (функционирането на организма не е само един прост автоматичен процес) – контролира ги и ги управлява „Вътрешното Аз” – скритото вътрешно съзнание – резултат от постоянното паралелно осъществяване на Вътрешната асоциативна каскада.

Управлението на автономните процеси е само едно от нивата на нейното осъществяване. Асоциативната каскада на „Вътрешното Аз” е част от общата Асоциативна каскада на съзнанието, но не е част от Асоциативната каскада на будното състояние.

Вътрешната асоциативна каскада има на свое ниво вътрешни пътища и връзки на асоциативен контакт с „Центъра на идентичността” извън нивото на асоциативната мрежа, ангажирана и активна при Асоциативната каскада на будното състояние. Такъв асоциативен контакт Вътрешната асоциативна каскада има и може да осъществява с Асоциативната каскада на будното състояние и с Асоциативната каскада на сънищата.

Поне четири нива на „Центъра на идентичността”

Четири нива на „Центъра на идентичността” – който е източник на възприятието за своето „Аз, свързано с  това специфично лично възприятие и усещане за реалността, за своята идентичност и съществуване в нея, за постоянно възпроизвеждащото се усещане на самоидентификация, за съществуването на своето съзнание, за своето самосъзнание – реалното „Аз”, и който представлява обща основополагаща схема и мрежа в паметта, състояща се от стабилизирани и трайни „следи-отпечатъци” и асоциативни магистрали, коридори, пътища, връзки, отнасящи се до (и изразяващи в асоциативния процес, осъществяващи възприятия и проявление на качества, свързани с) основни характеристики на „Аз”-а, модела и аспектите на възприемане на реалността, образували се и систематизирани в съответната схема и мрежа в резултат на преживените в живота събития, вкл. от най-ранна възраст, и тяхното отражение, асоцииране и интегриране в невронната мрежа, в съзнанието, в паметта, вкл. и като елементи на „Центъра на идентичността”.

„Центърът на идентичност” не е определена ограничена зона, но е структура,  мрежа от стабилизирани и трайни „следи-отпечатъци”, която участва постоянно в процесите на Асоциативната каскада в една или друга степен, по-пълно или частично, като пълнотата или съответната частичност на участие и степен на включване, зависи от формата, в която се осъществява Асоциативната каскада на съзнанието – при будно състояние и пълна будна осъзнатост и самоидентификация, при състояние на сън и сънища, при смесени състояния и хибридна Асоциативна каскада, при различни степени на „Въображаемо Аз” и негова близост към реалното „Аз”, при различни степени на „осъзнатост” в „осъзнат” сън и на самоидентифициране на „Реалното Аз”, както и при постоянното паралелно действие на Вътрешната асоциативна каскада.

Може да се определят поне четири нива и аспекта на проявление в асоциативните процеси на Асоциативната каскада на елементите от мрежата на „Центъра на идентичността” с тяхното включване, участие и достъпност в една или друга степен, в зависимост от формата на Асоциативната каскада и от съответните специфики в нейното осъществяване.

1) „следи-отпечатъци”, определящи и изразяващи основни характеристики на „Аз”-а и негови модели на възприемане на света и начини на реагиране; 2) „следи-отпечатъци” относно поредица от основни елементи (събития, промени, постижения, обрати, нещастия, значими фактори и т.н.) от живота, позиционирани във времето и пространството; 3) елементи от последно време, свързани с други елементи, които могат да имат значение като тяхна предистория, с позициониране във времето и пространството; 4) процес на самоидентифициране – кой си точно, с логично позициониране на всички елементи при пълното включване и участие в Асоциативната каскада в будно състояние на мрежата на „Центъра на идентичността”.

В зависимост от формата на Асоциативната каскада има по-пълно или частично включване и участие, което се отнася за проявлението на всяко от различните нива, и съответно по-пълно или частично самоидентифициране.

При будно осъзнато състояние и Асоциативна каскада на будното състояние има съответно пълно включване, с достъп и участие на мрежата на „Центъра на идентичността”, осигуряващо пълна вътрешна връзка на асоциативния процес с нейните елементи и тяхно участие в процеса, както и пълна връзка на неговата мрежа с всякакви други елементите в останалите части от територията на постоянната трайна памет, като асоциативните връзки в паметта, вкл. пълноценното участие на елементите на мрежата на „Центъра на идентичност”, се осъществяват в режима, характерен за будното осъзнато състояние – асоциативните връзки са последователни, подредени, взаимносвързани, логично обусловени, в съответствие с оригиналното им създаване като отражение на логиката на външните процеси в реалността.
При състояние на сън и сънища включването, достъпа и участието е частично и от това произтичат различни проявления и форми в сънищата.

Самоидентифицирането е процес и резултат от частичното или пълното участието на елементи на мрежата на „Центъра на идентичността” в асоциативните процеси и в Асоциативната каскада на будното състояние или в Асоциативната каскада на сънищата. Самоидентифицирането е функция на същността и участието в асоциативните процеси на „Центъра на идентичност”. Зависи от вътрешната достъпност на елементите в мрежата му за асоциативните процеси и тяхното включване.

„Въображаемото Аз” и въображаемата ситуация са различни процеси на „Генератора на сънищата” – от една страна създава въображаемата ситуация, от друга страна характеристиките и възприятията и мислите на „Въображаемото Аз”. Същевременно, въображаемата ситуация е част от „Въображаемото Аз”, защото представлява неговите възприятия, тя е продукт на „Въображаемото Аз”, от възприемането на въображаемата ситуация, зависят неговите реакции и мисли, същността на „Въображаемото Аз” е и същността на неговата представа и възприемане на въображаемата ситуация. Но по време на съня има автономност на възприятието на „Въображаемото Аз”, то не се възприема като създател на заобикалящата го среда, възприема я като реалност, в която то се намира, възприема себе си със своя самостоятелност и идентичност, която е различна от средата наоколо.
 
Асоциативният процес на Асоциативната каскада на сънищата трябва да създаде от една страна въображаемата ситуация, от друга страна същността, характера и възприятията на „Въображаемото Аз”. Характеристиките на „Въображаемото Аз” често са толкова комплексни и то има самостоятелно същност и възприятие в сънищната ситуация, че едва ли би могло да се разглежда като неин продукт. Често самата сънищна ситуация се променя по такъв начин, че едва ли би могла да е продукт на характеристиките на „Въображаемото Аз”. За тези неща би могъл да си дадеш сметка при припомняне и визуализиране на своя сън, в случай, че си в състояние добре да го направиш.

Тук не става въпрос за "осъзнат, контролиран и модифициран” сън, когато „Реалното Аз” само ще променя и създава обстоятелствата, действията и развитията в заобикалящата го сънищна реалност.

Въображаемата ситуация се състои от включени в сънищния процес елементи от паметта. Включването на елементи от реалния ти живот се синхронизира със степента на възприятието за собственото „Аз”- степента в двата аспекта и тяхното взаимно съответствие зависят от съответната степен на достъпност и връзка с елементите в мрежата на „Центъра на идентичност”.

Смесени състояния на "осъзнат-неосъзнат" сън

Задържането в "осъзнат" сън може да е краткотрайно и да се ограничи само с негова съвсем начална фаза, без въобще да е започнал процес на самоидентифициране или със съвсем първоначален етап на самоидентифициране само с общо възприятие за себе си без ясно формулиране на това кой си ти всъщност, или само с отделен елемент на информация за себе си, като това състояние бързо приключи и премино обратно в състояние на „неосъзнат” сън, при което продължаваш да си във въображаемата среда, забравяйки за краткия проблясък на "осъзнаване" като придобитото ти малко преди това знание, че си сънувал се разпилее и изчезне в същата като предишната ти представа за въображаемата ти среда, според която ти се намираш в една единствена реалност, която възприемаш като естествено продължение на досегашния си живот, с вплетени в нея обстоятелства, ситуация, участници, познати ти от будната ти реалност.

Самото разбиране в определен момент по време на "неосъзнатия" сън, че сънуваш, макар че е основно изискване за постигане на "осъзнаване" в "осъзнат" сън, не е достатъчно, ако не е съчетано със самоидентифициране, ако не успееш да се задържиш достатъчно дълго в това състояние на "осъзнатост", и съответно ако процесът на самоидентифицирането ти не успее да се развие. Успешното реализиране и съответната степен на "осъзнатост" в състояние на "осъзнат" сън са пряко свързани и  взаимнозависими със степента на самоидентифициране и съответно със способността за задържане в това състояние.

Но може да се случи поредица от трансформации по време на съня ти от състояние на "неосъзнат" сън в кратковременно преминаване в "осъзнат" сън, разбирайки за момента, че сънуваш, и с бързо завръщане обратно в "неосъзнат" сън, като малко по-нататък в сънищната ти ситуация това преминаване от "неосъзнат" в краткотраен "осъзнат" сън да се повтори, дори да се потрети и т.н., но при всеки случай задържането в "осъзнатост" да не е достатъчно, за да се осъществи процес на самоидентифициране, най-много ограничавайки се с общо познато възприятие на "Реалното Аз" близко до себеусещането на реалното ти "Аз", или с елементарни спомени за реалната си личност.  Всеки път "Реалното Аз" е с краткотрайно съществуване и с много ниска или с почти липсваща степен на самоидентификация. Всеки път обратното преминаване от "осъзнатия" в "неосъзнат" сън и завръщането от "Реално Аз" във "Въображаемо Аз" е свързано със забравяне на факта, че току-що си разбрал и си знаел, че сънуваш. Въображаемата ситуация при всички трансформации може да е една и съща, с един общ поток на събития, или да са различни ситуации.

Но това, че с всяко завръщане в реално време във въображаема ситуация ти забравяш за току-що преживяното състояние на първоначална степен на "осъзнатост" в начален стадий на "осъзнат" сън, не означава, че когато евентуално (ако успееш) си припомняш и визуализираш след междинното събуждане след приключването на цикъла на съня, или сутринта след окончателното събуждане, ти няма (или не би могъл) да имаш спомени (че няма да са  останали съответните "следи-отпечатъци" в „Сънищния архив” или дори стабилизирани и във „Временния архив”) и че ти няма да си спомниш за тези преходи, трансформации, промени и преживени състояния на "осъзнаване" и разбиране, че сънуваш, макар че спомените ти може и да не са достатъчно ясни и детайлни, за да "видиш" всички тези промени "като на длан", но може да получиш достатъчно "проблясъци" и общо възприятие, в които да се вместват спомени от възприятията и картини от отделните моменти от ситуации от тази поредица от променяли се състояния.

Припомнянето и визуализирането може и да не постигнат отделно "виждане", "разглеждане" и формулиране на отделните ситуации, а да останеш с една обща представа и възприятие от сънищния процес с тези няколко промени и повтаряло се последователно преминаване от едното състояние в другото и обратно.

Припомнянето и визуализирането може да ти дават възприятието за едно смесено състояние на последователно комбиниране на "неосъзнати" с "осъзнати" сънища. Това смесено състояние при припомнянето може и само да го чувстваш като просто някакво по-особено и различно от други, а може и да имаш определени „проблясъци” за някои от тези трансформации, или дори за моменти от ситуации,  съчетани с общото усещане, че те са само част от цялото на поредица подобни, от които да ти стане ясно какво е по-особеното в това смесено състояние.

Ако си напреднал в практиката по Пътя на сънищата, би се очаквало да си в състояние да си припомниш подробности и усещанията си в различните  състояния и ситуации, но всъщност ако си напреднал в практиката ти вече ще си в състояние да се задържаш по-дълго време в състоянието на "осъзнат" сън и да осъществяваш пълноценен процес на самоидентифициране, така че едва ли ще ти се случи да се окажеш в такъв вид поредица от променящи се състояния, освен ако не искаш да го постигнеш нарочно заради самата практика.

Визуализираш и си припомняш възприятие за смесено състояние на съчетание  на изживяване като "Въображаемо Аз" и като "Реално Аз".

В множество случаи може да си изживявал в сънищата си такива бързи трансформации, без да си могъл да запазиш ясни спомени за това след събуждането си, без да си даваш сметка впоследствие и без някога да си разбрал за това. Просто не си могъл да си припомниш, забравил си.

За да си представиш как би се осъществявало такова неусетно бързо преминаване от състоянието на "неосъзнат" сън във въображаема среда в "осъзнат" сън в същата въображаема среда, разбирайки, че сънуваш, и връщане обратно в състояние  на "неосъзнатост" в същата или вече в променена и различна въображаема среда, забравяйки, че преди малко си разбрал, че сънуваш, е достатъчно да си припомниш колко лесно и неусетно понякога се унасяш в лека дрямка когато си уморен и в един момент се усещаш, стряскаш се и се връщаш в будното си състояние. Понякога си уморен и е време да си лягаш, но си започнал нещо да четеш, или да обработваш текст, или да гледаш филм, иска ти се да довършиш донякъде, да го догледаш, но вече си толкова уморен, че в определен момент си даваш сметка, че от време на време постоянно клюмаш и се изключваш потъвайки в унес, неусетно унасяйки се и после стряскайки се и отново събуждайки се, продължаваш по същия начин, и това може да ти се случи многократно, докато в един момент не спреш всичко и не решиш да си легнеш и да почиваш.

Неусетното неочаквано и неконтролирано унасяне в будното ти състояние в краткотраен полусън, в бърза дрямка или в кратковременен сън е подобно на поредицата неусетни трансформации от "неосъзнат" сън в краткотраен "осъзнат" сън, не достатъчно продължил и осъществил се, и връщане обратно в "неосъзнатия" си сън.

Такава поредица от трансформации би могла да се съчетае и с осъзнато в полусънно състояние или неосъзнато спонтанно припомняне и визуализиране след междинни събуждания, при което спомените от тези визуализации да смесиш в представите си с възприятията от самите сънищни ситуации, които визуализираш, без впоследствие да си в състояние да разграничиш оригиналните картини и събития в съня от визуализираните картини, възприятия и представи.

В резултат и на това допълване, при припомнянето и визуализирането на твоите сънища след сутрешното си събуждане получаваш в още по-голяма степен възприятие за смесено състояние в сънищата си през тази нощ.

Нерядко може да се получат такива смесени състояния по време на сънуването и възприятия за тях при сутрешно припомняне. Смесено състояние на "осъзнатост-неосъзнатост" в съня. Така както неусетно се унасяш от будно състояние в сън и обратно. И в съчетание със спонтанно припомняне при междинни събуждания - крайният резултат при припомнянето сутрин е едно смесено възприятие, което трудно може да се определи.

***

Остават активни едни или други елементи, които се включват в Асоциативната каскада на сънищата.

Но с тяхното оставане в активност се оформят сънищни ситуации с такъв характер, съдържание и вътрешна подредба, че в повечето случаи не изглеждат случайно и будят множество въпросителни. Сякаш и оставането в активност на едни или други елементи не е съвсем случайно.

Дори да има случайни елементи, тяхната съвкупнаст в множество случаи в сънищата се оказва неслучайна като оформя „логично” построени ситуации и истории – със своеобразна своя логика, но такава, че изглеждащи и възприемани от теб (от „Въображаемото ти Аз”) като напълно реални по същия начин както ти възприемаш реалността когато си буден и осмисляш съвсем осъзнато всичко около себе си и с достъп до всички ресурси на паметта си.

Кой и как определя кои елементи от паметта да останат будни и да са на разположение за включване в Асоциативната каскада на сънищата и в асоциативните връзки в сънищните процеси – елементите от територията на паметта, определяща „Сънищното пространство”.

Кой и как определя какви елементи да участват, да се включат и комбинират в сънищните процеси, кои изходни елементи да определят базата за последващото развитие на Асоциативната каскада на сънищата.

Кой определя кои елементи да се активират? Как става това определяне и по какви причини? Сценариите на сънищните ситуации са последователни, подредени, в тях има логика, макар и да се съчетават случайни елементи.


„Генераторът на сънищата” и „Центърът на идентичността”

Какво представлява „Генераторът на сънищата”?

Ако е зона или структура, това означава да има връзки с цялата мрежа на паметта, с всички елементи поотделно, за да може да ги контролира и включва в своите сценарии в сънищата – в такъв случай, Вътрешната асоциативна каскада, чийто асоциативен инструмент и механизъм е „Генераторът на сънищата”, разполага с такъв ресурс на връзки.

Но тогава пак би оставал въпросът, на какъв принцип и по каква причина ще определя кои елементи да се включат в сънищните процеси и по какъв начин ще се комбинират – понякога най-неочаквано, дори невъобразимо? (Понякога в една напълно логично развиваща се сънищна ситуация в среда много близка до позната от будното състояние, вкл. в съвсем позната домашна среда, може да бъде включен елемент, по неочакван и странен начин, за чиято причина не би могло да има обяснение.)

Ако са елементи, впечатлили те през деня или последните дни и останали активни? Но в сънищата не се включват само (а дори и най-много) елементите от последно време, нито тези, които най-много са те впечатлили. Има случаен набор или по-скоро замисъл, който не винаги е ясен защо е такъв. Такъв вариант (с впечатлили те елементи от деня) не съответства на впечатленията от реалната практика и опит в наблюдение на сънищата.

Каква е логиката на причините и причинността за включване и съчетаване в сънищните ситуации на определени елементи. Сякаш има основни вътрешни екзистенциални правила, които я определят. Какъв е принципът на тези правила? Те сякаш зависят от индивида, от характера на неговия "Център на идентичност", т.е. от неговата същност.

„Генераторът на сънищата” е асоциативен механизъм на Вътрешната асоциативна каскада, който се намесва и въздейства в процесите на Асоциативната каскада на сънищата.

От проходимостта и достъпността в мрежата на "Центърът на идентичността" за асоциативните процеси и връзки в Асоциативната каскада на сънищата, зависи възможността и степента в процеса на самоидентифициране в „осъзнат” сън, както и самият преход към "осъзнаване" (разбиране, че сънуваш).

Степента на „Въображаемото Аз” зависи от различната степен на връзка с „Центъра на идентичността” и с други елементи на постоянната трайна памет.

"Центърът на идентичността" е част от постоянната трайна памет, "кръг", основа. Структура от трайно стабилизирани "следи-отпечатъци" и асоциативни магистрали и пътища, които участват в Асоциативната каскада в различните й форми. Основа, сърцевина, интегрирана структура от елементи, от чието участие в асоциативните процеси произтича усещането за собственото уникално "Аз" и собственото възприятие на реалността.

Асоциативната каскада на сънищата – форма, ниво и част от общата Асоциативна каскада, осъществява се в зоната на паметта. Сънищните процеси се осъществяват на територията на паметта.

Мрежата на "Центъра на идентичността" – специфична основа, сърцевина - квинтесенция на собственото възприятие за идентичност и за реалността - резултат от процес на интегриране и много силна обратна връзка на основни елементи от общата система от елементи.

Няма "Център на постоянното самоидентифициране" – самоидентифицирането е процес, резултат и функция от действието - съществуването и участието в асоциативния процес на мрежата на „Центъра на идентичност”, самоидентификацията е резултат към определен момент на самоидентифицирането, което е постоянен и възпроизвеждащ се процес, с динамично допълване в хода на човешкия живот.

***   ***   ***

„Генераторът на сънищата”

Но има асоциативен "механизъм", който контролира и управлява процеса на иницииране и оформяне на сценариите на ситуации в сънищата. "Механизъм", който е част, инструмент, проявление на общото съзнание, на общата Асоциативната каскада на съзнанието, на Вътрешната асоциативна каскада, на "Вътрешното Аз", на скритото вътрешно съзнание. Този асоциативен "механизъм" действа като скрит вътрешен генератор и контрольор и ти нямаш пряк достъп до него, така както скрито е от твоя пряк съзнателен достъп в будното ти състояние твоето вътрешно съзнание.

(Той не е част от Асоциативната каскада на будното състояние, не е пряка част от асоциативните процеси на будното съзнание, не е част от възприятията ти за твоята съзнателна дейност в будно състояние, до които имаш достъп, които осъзнаваш и разбираш - при обичайното човешко състояние на неинтегрирано съзнание.) Това е "Генераторът на сънищата.

***

"Вътрешната част на Външното Аз"

В друга глава съм писал за някои спонтанни почти автоматични поведенчески модели и реакции, които често се проявяват преди да успееш да помислиш за тях, и за които в повечето случаи след това би могъл да съжаляваш. Определил съм ги като проявления на вътрешното "Аз". Но това са прояви не на "Вътрешното Аз", не на Вътрешната асоциативна каскада, не на скритото ти вътрешно съзнание, а на "вътрешната част" на "Външното ти Аз".

В тази връзка, трябва да се прави разлика между "Вътрешното Аз" и "Вътрешната част на Външното Аз".

"Вътрешната част на Външното ти Аз" е източникът на чести спонтанни прояви на невъздържаност, на неконтролирани реакции на гняв, на случаи на неконтролирано спонтанно негативно реагиране, на прояви на произволни спотаени негативни реакции. Те възникват в резултат на асоциативно свързване и активиране на асоциативни вериги, протичащи по някои съществуващи в постоянната ти трайна памет и в невронната ти мрежа по-активни асоциативни канали, установили се с времето в резултат на нееднократно повтарящи се аналогични причини и асоциативни събития и произтичащи от тях натрупвания на съответните асоциативни процеси, приемали в твоите възприятия негативен характер и изразявали се в подобни твои негативни реакции с трайно стабилизиране на съответните "следи-отпечатъци" и асоциативни връзки и канали.

Внезапното усещане и възприятие и спонтанното и неконтролирано проявяване на прекомерен гняв и едни или други поведенчески изблици, за които после може да съжаляваш и да се упрекваш, е израз не на "Вътрешно Аз" и на вътрешното ти съзнание, те са израз на Асоциативната каскада на будното състояние – на „Вътрешната част на Външното ти Аз".

***

Различните нива на паметта

Различните нива на паметта се отличават и тяхното позициониране зависи от различната степен на стабилност на "следите-отпечатъци", вкл. асоциативните магистрали, коридори, пътища и връзки, и съответно от различна сила и активност на асоциативни "следи-отпечатъци", и възможности за връзки, на асоциативни магистрали, пътища, канали, и все още трудно проходими коридори и малки пътечки, основни и допълнителни пътища, използвани и резервни канали, и скрити мрежи от асоциативни канали и връзки, които са на разположение само на някои от формите и проявленията на общата Асоциативна каскада на съзнанието.

Асоциативната каскада на сънищата

Асоциативната каскада на сънищата, сънищните процеси, сценариите на сънищата - се развиват на територията на паметта и с използване на нейните елементи.
Ако нямаше памет, ако не се използваха ресурсите, елементите и територията на паметта, не би могло да има и сънища.

Кошмарите не идват от никъде и от нищото, те могат да идват от паметта, и зависят от състоянието и характеристиките на паметта, т.е. на конкретния индивид.

***

Асоциативната каскада на съзнанието

Съзнанието като цяло никога не спи. Общата Асоциативна каскада на съзнанието като общ израз на твоето съзнание никога не заспива напълно, нейните процеси никога не се изключват изцяло. Изключват се и почиват само определени форми и части, винаги една или друга нейна форма и проявление продължават да са активни; при будно съзнание - Асоциативната каскада на будното състояние и Вътрешната асоциативна каскада; при сън и сънища - Асоциативната каскада на сънищата и Вътрешната асоциативна каскада, при смесени състояния - хибридна Асоциативна каскада и Вътрешната асоциативна каскада. Когато си в състояние на сън и сънища, твоето съзнание продължава да функционира в съответната роля на "Въображаемо Аз" и в съответната сънищна ситуация. Дори когато си в състояние на кома Вътрешната асоциативна каскада продължава да се осъществява в една или друга нейна форма и израз.

Процесите на Асоциативната каскада на съзнанието – това е твоят живот, те контролират и управляват процесите, свързани с функциите и действията, в които се изразява процесът на твоето съществуване.

***

Липсата на сън и почивка може да увреди мозъка ти и да те доведе до състояние на неспособност за запомняне и мислене. Мозъкът има нужда от регулярна почивка за нормалното функциониране на целия ти организъм. Тялото ти има нужда от почивка, за прочистване и възстановяване, за тази цел е необходим определен интервал от време, а това най-добре се случва, когато съзнанието доколкото е възможно го освободи от постоянни стимули за активност. За тази цел природата е предвидила съня.
Сънуването на сънища е механизъм, който те привлича и задържа в състоянието на сън достатъчно дълго време. Сънищните ситуации, в които се потапяш и си мислиш, че си в продължение на обичайната си реалност, са такъв привличащ механизъм. Ако сънищата ти редовно представляваха само хаотичен набор от несвързани елементи, те биха всявали безпокойство и такива сънища не биха те привличали и задържали в своя свят. Или пък ако сънищата ти се изразяват само в ужасни кошмари (което би произтичало от твой здравословен проблем и не би било нормално състояние), ти не би спал нормално и мозъкът и тялото ти биха били лишени от необходимата им почивка за възстановяване и съхраняване на добро състояние.

***

Какво понякога иска да ни покаже "Генераторът на сънищата" с едни или други сънищни ситуации. Включването в сънищата на едни или други елементи от ежедневни преживявания може да има ефект на автоматично намаляване на асоциативно напрежение в паметта, свързано със съответни "следи-отпечатъци" и връзки, с обща цел регулярно ограничаване и премахване на постоянно натрупващото се напрежение в паметта и в невронната мрежа.

Сънищните ситуации понякога съдържат определени сигнали, имащи характер и на предупреждения, ако си в състояние да ги разбереш. Сънищните ситуации в обичайните случаи на "неосъзнат" сън и неинтегрирано съзнание, биха могли да са енигматичната територия, в която твоето скрито вътрешно съзнание, което има своите собствени паралелни канали на контакти и връзки с мрежата на паметта ти и с твоя "Център на идентичност", чрез "Генератора на сънищата" ти подава сигнали, които, ако успееш да си припомниш тези сънища и добре да ги разбереш, може да съдържат предчувствия за бъдещето ти и предупреждения, включително за твоето здравословно състояние, или да се развият, да се превърнат, или да представляват готови интуитивни прозрения, подходящи решения на проблеми и дори открития.

Подредените сънищни ситуации те увличат и ти дават възможност да преживееш разнообразни събития, които ти липсват в будното ежедневие, като по този начин балансират и успокояват твоя мозък, твоята памет и съзнание, дават ти възможност да се срещнеш с твои близки хора, които си загубил, но които много искаш да видиш отново, както и възможност да се окажеш в свят на фантастични събития, които не би могъл да изпиташ по същия начин в друга форма.

Мистерията на сънищните ситуации те мотивира и да обръщаш поглед навътре и да търсиш сред потайните плоскости и измерения на вътрешния си свят, излизайки извън елементарния стереотип на мислене в ежедневната материална среда. Да насочиш своя поглед и интерес навътре и към вътрешните практики (практиката за овладяване на сънищата си, практиката по Пътя на сънищата, практиката по Пътя на интегралното съзнание, практиката на Йога на интегралното съзнание).

***

Невероятното действие на "Генератора на сънищата"

Ако определени случки, събития, собствени мисли или притеснения, преживени през деня или през последни дни може да се нарекат "суров материал", този материал се преработва, използва се по най-невероятен начин в сънищни ситуации със съвсем различен сюжет, характер, развитие и участващи лица, в чиито елементи и смисъл на аспекти на действието може да се открие някаква аналогия или първопричинност в "суровия материал", но често доста далечни и невидими на пръв поглед, съчетани с различни други елементи от паметта от различни периоди на твоето минало.

***   

Често в спомени за сънищата си успяваш да „видиш” само неясни проблясъци и знание за някакви ситуации, в много случаи без форма, структура, последователност, ясен смисъл – една каша от проблясъци с някакво неясно значение, далечно усещане за отделни навявания на една или друга идея, смътни образи, от които нищо не може да последва.

Но когато си буден мисловният ти процес в определени периоди и моменти също може да представлява само една каша от противоречиви асоциации и мисли.
Има относителна аналогия на състоянията. Степента в тази аналогия зависи от индивидуалните характеристики.

А сънищата не винаги са само каша от неясни и объркани образи.

***

Ясни и неясни сънища

Понякога си припомняш подредени сънищни ситуации, а друг път не успяваш да си спомниш нищо освен разбъркани сънища, които трудно се определят. Но това е продукт на твоите припомняния и визуализации, на състоянието ти и способността ти в един или друг момент да си ги припомниш и на начина, по който си ги припомняш. Но ако асоциираме припомнянето със самите сънища, поне дотолкова, че само до това си успял да достигнеш, може най-общо да ги разделим на подредени развити сънищни ситуации и разбъркани хаотични сънища, или на подредени и разбъркани, или с други думи на ясни и неясни.

Неясните сънища може да са били такива в реално време докато си ги сънувал, или може такъв да е резултатът от припомнянето им, независимо от това какви са били всъщност в реално време.

Неясните сънища произтичат от твоето състояние, бил си в такова състояние, което е можело да доведе до това да сънуваш неясни сънища или да не можеш да си припомниш и визуализираш и да имаш краен спомен за неясни сънища. В повечето случаи е резултат от неспособност за запомняне и за ясно припомняне. Състоянието ти е било такова, че е могло да те доведе само до това.

В много случаи като се говори за "осъзнати" сънища се употребява понятието „ясни и осъзнати сънища”, което е погрешен и объркващ подход.

Всички сънища които си сънувал ясно в реално време или си могъл добре да визуализираш и да си припомниш са ясни.

Не трябва да се смесва понятията за "ясни" сънища с "осъзнати" сънища. Тъй като в съня „осъзнатостта” е винаги относителна, обозначавам производните на думата "осъзнат" в кавички, с което става ясно, че се отнася за сънуване и сън и съответно за "осъзнат сън" и "осъзнаване в съня".

В зависимост от степента на развитие на "осъзнатия" сън, той може да премине в категориите на "осъзнат и контролиран", или "осъзнат, контролиран и модифициран", (или с характеристики, означаващи в съня целенасочено и „съзнателно променян” или „съзнателно моделиран”).

***

Значение на словесното формулиране със записване

Когато си припомняш сънищата спонтанно или целенасочено, но без да искаш да вложиш допълнително усилие за осъществяване на такава практика, припомнянето се осъществява във вид на поредни "проблясъци" с визуализиране на едни или други картини или моменти от сънищните ситуации, които си сънувал през нощта. Самото припомняне става не по друг начин а с появяването пред вътрешния ти поглед на една или друга картина, явяват ти са само образи, а не думи и формулировки, като те може да не са последователни, да се появяват в случаен и хаотичен ред, да се явяват картини от моменти от различни ситуации една през друга без изчерпване на поредица събития в една ситуация. Проблясъците се оказват оскъдни, резултатът не е особено изчерпателен.

(Разбира се, понякога при припомняне и визуализиране заедно с близки и ясни картини от сънищните ситуации пред вътрешния ти поглед, в съзнанието ти направо се явява и нещо повече – спомен за текст, който си чел, макар в повечето случаи да помниш само неговата обща насоченост и смисъл, но не и отделни фрази, спомен за разговор, който си водил и за какво се е отнасял и т.н. На границата на събуждането си, ако в този момент се е появил такъв спомен за текст, който си чел, за свои думи, разговор или изказване, което си направил, за думи казани на един от чуждите езици, които знаеш и т.н., може за момента да имаш по-точна представа и спомен за някои конкретни фрази, но те най-често бързо избледняват и се „стопяват”, и малко по-късно оставаш само с усещането за общия им смисъл и със знанието и увереността, че на границата на събуждането си ти си успял да си припомниш по-конкретно някои от тези фрази и точния им смисъл в този текст. Но такива спомени са от по-ярки сънища и съответно от сънищната информация от тях, стабилизирана и пренесена в реално време във „Временния архив.”)

По принцип, резултатите се подобряват съществено с развитие в практиката. Но за да има реална практика, не е достатъчно да се правят само такива припомняния, състоящи се от частични и хаотични визуализации, при които успяваш да си припомниш малка част от сънищата си, а и не успяваш по особено добър начин да ги стабилизираш и запомниш и скоро след това може да установиш, че си ги забравил.

Необходимо е практиката да е такава, че припомнянето със съответното визуализиране да е придружено с целенасочено и усърдно словесно формулиране и съответно записване. Когато само си припомняш без записване, ти съответно и не полагаш усилия за формулиране и словесно определяне на сънищната ситуация, действие, елементи, общото и детайлите, визуализираш определени моменти и само "виждаш" смътен или донякъде ясен образ, който бързо след това отлита, разпада се, заместен от друг. Тези визуализации, макар и да си мислиш, че си припомняш сънищата си, не оставят особено ясни и трайни следи. (Много често може да ти се случи някакъв сън след събуждане сутрин, особено след междинно събуждане през нощта, да си го спомняш толковя ясен и близък, че да си помислиш и кажеш, че това е невъзможно да го забравиш. Впоследствие често се оказва, че си се излъгал.) Такива мимолетни и повърхностни визуализации и припомняне не могат и да доведат до задълбочаване и развитие на способностите за припомняне (както и за самото ясно, подредено и подробно сънуване), при което да започват да ти се явяват все нови и нови детайли от сънищата. Необходимо е припомнянето и визуализирането да е съчетано с едновременно словесно формулиране и записване. Записването е свързано със словесно  формулиране, а словесното формулиране е свързано с допълнителен асоциативен процес и ангажиране на други допълнителни ресурси на паметта.
При словесното формулиране всички образи се свързват с допълнителни асоциативни процеси, към които води значението на всяка една дума, която използваш при формулирането в описанието на сънищата си. Припомнянето е съчетано с много по-сериозен допълнителен асоциативен процес, при който се получава стабилизиране на спомените, включително и на припомнените образи, действия, различни обстоятелства, твои мисли в сънищата и т.н. Същевременно, практиката чрез това асоциативно обогатяване и стабилизиране на "следите-отпечатъци" в "Сънищното пространство", подобрява качествата и способностите за ясно и подредено сънуване, както по отношение на съдържанието на сънищните сценарии на "Генератора на сънищата", така и по отношение на твоето възприемане и преживяване в реално време на сънищните ситуации, а така също и на способностите ти впоследствие за тяхното визуализиране и припомняне.

***

"Въображаемото Аз" и въображаемата ситуация

Възприятието в реално време в съня на "Въображаемото Аз" е себевъзприятие за своя собствена цялостност и идентичност, която се намира в определена окръжаваща обстановка и е различна от нея. "Въображаемото Аз" от една страна възприема себе си като субект, а от друга страна наблюдава и възприема окръжаващата обстановка - околната среда в сънищната ситуация. Тези две посоки на възприятие са съчетани с определени собствени действия в съответствие с променящи се в средата обстоятелства, както и свои разсъждения, съображения, мисли, чувства. Възприятието е дуалистично, така както в будно състояние възприемаш себе си като субект, който се намира във външна среда, която наблюдава и в която действа.

Същевременно, характерът на "Въображаемото Аз" е взаимносвързан с характера на окръжаващата сънищна среда и особеностите на сънищната ситуация, развитието на качествата и степента на "Въображаемото Аз", ако не може да се каже, че произтичат, поне са зависими и силно повлияни от спецификата на средата и същността на сънищната ситуация. От друга страна, сънищната ситуация може да зависи и да се модифицира и развива, в зависимост от същността, характера и степента на "Въображаемото Аз". В тази динамично променяща се взаимна зависимост "Генераторът на сънищата" действа едновременно по няколкото направления, синхронизирайки спецификите на "Въображаемото Аз" с характера и подробностите на сънищната ситуация, участващите лица и действията в нея.

Тази взаимна зависимост най-добре се усеща когато като „Въображаемо Аз” в „неосъзнат” сън попадаш в домашна среда, с участието на твои близки хора, а в действието се намесват елементи, твои мисли или разговори, свързани с реални събития в твоя живот, включително с едни или други моменти или състояния в твоето минало преди редица години.

Сънищната ситуация може да е някаква съвсем нова, непозната, може би дори странна ситуация, с невероятна комбинация от елементи, която ти, разбира се, ще приемаш като естествено продължение на твоята будна реалност, в обстановка, която може да е нова и никога невиждана, съчетание от различни частички визуална информация, получена във времето от различни източници, но обстановка, която ти приемаш за съвсем позната и известна ти, свързвайки я с определени установени неща, с твоя град, или с друг град в твоята страна, с присъствието на твои близки, и със знанието или позоваването на реални събития, места където си бил и обстоятелства от твоята житейска история, вкл. случили се преди години.

Има пряка връзка и зависимост между "Въображаемото Аз" и въображаемата ситуация, която протича в съня, на формата на "Въображаемото Аз" и степента му на близост към реалното "Аз" и обстановката в сънищната ситуация, с подробностите в нея, с развитието на действието, познатите ти хора, които участват в действието или с каквито ти асоциираш едни или други участници.

Колкото повече в сънищната ситуация има познати елементи от будната ти реалност и от твоя живот, толкова по-голяма е близостта на "Въображаемото Аз" към реалното "Аз" във възприятието му за себе си и за своята идентичност.

"Въображаемото Аз" се намира и развива във въображаема среда (и същевременно неговата същност и качества са свързани с нея, обусловени и произтичащи от нея), близостта му със собственото "Аз" (реалното "Аз") произтича от нивото в една ли друга степен на връзка с мрежата на Центъра на идентичността, както  и с другите елементи на постоянната трайна памет.

***

Разстояние и близост

Разстоянието между „Въображаемото Аз” и реалното „Аз” в "неосъзнат" сън се определя от:

Същността на въображаемата ситуация и на нейната близост към познатата ти среда от будната реалност;

Близостта на възприятието за самия себе си на „Въображаемото Аз” до възприятието за себе си на реалното „Аз” и спонтанно постигнатата близост или степен на идентичност на „Въображаемото Аз” с реалното „Аз”.

Разстоянието между "Реалното Аз" и реалното "Аз" се определя от: степента на самоидентифициране.

***

Има два основни аспекта, определящи степента на близост на себевъзприятието на "Въображаемото Аз" към себевъзприятието на "реалното Аз":

– степента на участието в сънищната ситуация на познати елементи от будната реалност и характера на тяхната взаимна свързаност;

- степента на участие в сънищния асоциативен процес на елементи от мрежата на „Центъра на идентичността” (в контекста на неговите различни няколко нива).

***

Въображаема ситуация -  близост и съответствие на сънищната ситуация с будната ти реалност

Степента на близост и съответствие на сънищната ситуация с будната ти реалност по отношение на логиката и последователността на собственото позициониране във времето и пространството се влияе и зависи от:

- Количеството познати елементи от будната реалност, участващи във въображаемата сънищна ситуация и степента на тяхната логична и последователна взаимовръзка и подредба в съответствие с тяхното място и взаимна свързаност в будната реалност. Сред тях може да се определят няколко основни категории, без да се определя кои от тях може да имат по-голямо влияние в различни периоди - познати елементи, свързани с твоето реално лично минало от различни периоди на живота ти и различни обстоятелства, преживявания, перипетии, действия, мисли, чувства, възприятия, впечатления в различни ситуации и моменти (вкл. въздействия от собствена творческа дейност или четени книги); познати елементи свързани с присъствието на твои близки и любими хора; познати елементи от средата и обстановката, в която си живял в различни периоди от живота си, вкл. постоянната ти домашна среда; познати елементи, свързани с последния период от будната ти реалност; познати елементи, свързани с получени от външни източници впечатления, извън твоето пряко физическо участие в реалността (например, от гледани филми или от въздействие на различни видове информация); познати елементи, свързани с реално присъствие в различни периоди на живота ти на други хора, познати или мимолетно срещани;

- Степента на възникване по време на съня и на задаване на самия себе си на въпроси, свързани с досегашния ти живот и причините да си в определената ситуация, и степента на способност за свързване на елементите в сънищната реалност с обстоятелствата и последователността на събитията от будната ти реалност.

Включването и възникването на такива елементи и състояния е в зависимост и произтича от съответната степен на контакт на сънищния асоциативен процес с мрежата на  "Центъра на идентичност", нейната достъпност и включване на нейните елементи в асоциативния процес.

***

Почти-сънно преживяване

Почти-сънното преживяване в състояние на реалното си „Аз” (т.е. в нормалното ти будно състояние) e двойствено състояние. Това е състояние на унасяне с навлизане в ситуация и виждане на образи, фигури и тяхно движение и действие, при продължаващо усещане на собственото си будно тяло и моментно унасяне, наблюдавайки картината и ситуацията в полето пред вътрешния ти поглед, при което забравяш да мислиш за това, че си в такова двойствено състояние.

За кратко навлизаш във въображаема сънищна ситуация в качеството на реално „Аз”, като възприятието ти би могло и да е доста абстрактно с усещането, че в ситуацията е имало неопределени елементи, сенки, неясни фигури, елементи със смисъл, който не си разбрал или не можеш да определиш.

(За участие на реалното „Аз” във въображаема сънищна ситуация има описание в раздел „Вариации на сънища”.)

Състоянието на връзката по време на сънищата  с елементи от мрежата на "Центъра на идентичността" (в систематизиран ред на негово участие в асоциативния процес, характерен за асоциативния процес при будно съзнание) определя дълбокото възприятие на  "Въображаемото Аз" за себе си и за реалността, близостта на това възприятие към същото аналогично възприятие на реалното "Аз" - по-голямата близост на "Въображаемото Аз" към реалната идентичност на реалното "Аз".

***   ***

1. Пътят към Вътрешната сфера минава през Вътрешната асоциативна каскада, през "Вътрешното Аз", през скритото вътрешно съзнание.

 За да се достигне до границата и порталита на Вътрешната сфера трябва да се премине през „територията”, процесите и механизмите на Вътрешната асоциативна каскада, т.е. през "Вътрешното Аз", т.е. да се установи контакт със скритото вътрешно съзнание, с Вътрешната асоциативна каскада, а това значи преди това да се постигне съответна степен на интегриране на собственото съзнание, за да може да се отворят каналите за достъп до Вътрешната асоциативна каскада.

През територията на „Вътрешното Аз” трябва да се стигне до границата и порталите на Вътрешната сфера, а като се влезе в нея може да се премине и във Вътрешната библиотека.

За контакт с „Вътрешното Аз” се използва практиката на Пътя на сънищата и тяхното овладяване. По време на „осъзнати” сънища и хибридна Асоциативна каскада се излиза от територията на „Сънищното пространство” и в нейната гранична зона се намират пътя и канали за контакт с Вътрешната асоциативна каскада.

При изключване на будното съзнание и всички външни стимули и вътрешна мисловно-асоциативна активност в будно състояние, сънищното състояние с "осъзнат" сън с висока степен на "осъзнатост" – самоидентифициране, задържане, контрол и модифициране, дава възможност за изследване на „Сънищното пространство”, неговата територия и граници и за търсене на пътя към „територията” и процесите на скритото вътрешно съзнание.

Доколкото в такъв "осъзнат" сън формата на Асоциативната каскада ще е хибридна с висока степен на участие на елементи, аспекти и функциониране, характерни и за Асоциативната каскада на будното състояние, без затормозяващи външни стимули и натоварващ вътрешен мисловно-асоциативен процес, произтичащи от будно състояние, но с участие в голяма степен на мрежата на „Центъра на идентичността” и на останалите части от постоянната трайна памет, това хибридно състояние е най-подходящо за установяване на контакт с Вътрешната асоциативна каскада и за свързване на асоциативните процеси на хибридната Асоциативна каскада с процесите на Вътрешната асоциативна каскада, с изучаване на мистериите на нейните проявления, функции, „механизми” и „територия” (която всъщност е всеобхватна и всеобхващаща невронната мрежа и паметта), и с откриване на границата с Вътрешната сфера.

2. Естеството на Вътрешната сфера, на Вътрешната библиотека, както и на Универсалната вътрешна сфера е естество на вътрешна реалност, излизаща извън познатите форми във физиката. Представлява субквантова реалност, друга измерност, субквантово измерение на енергийната квинтесенция на реалността или субквантова квинтесенция на енергийното изражение на реалността.

2018-09.06.2019/.02-.03-27.04.2020

===================================>  <==========================================

ТЕКСТ 1

Текст 1 - 2018-2019-2020 - 03. 04. 2020
2018-09.06.2019/февруари-март (03.04) 2020

***   ***
( Разлики във възприятието в реално време за собственото „Аз“ и в усещането на своята идентичност между „Въображаемото Аз“, „Реалното Аз“ и реалното „Аз“;/

„Въображаемото Аз”, „Център на идентичност”, „асоциативни отпечатъци”, „асоциативен фон”;/

Припомняне, сливане, сънуване в реално време;/

Различие между припомняне и възприятието за сънуване в реално време;/

Съществуването на съня след неговото припомняне и възприятие в реално време за сънуването на съня; )

***   ***

Текст 1

Възприемане в реално време на процеса на сънуването и на съновидението

По време на сънуването и в ситуацията на съня определено имаш възприятието за себе си в реално време (независимо в каква форма и с какви аспекти се възприемаш), преживяваш и осмисляш в съня си определената ситуация в реално време – докато протича самият сън. (Често ситуация, изградена с включване на смесица с елементи, свързани с твоя опит, живот и мислене, но в най-странни, понякога абсурдни комбинации.)

Необходимост от припомнянето

Това че будното ти съзнание узнава за този сън и ситуацията в него и ги интегрира като знание, факти и спомени в ежедневното ти мислене само ако успееш да си спомниш за тях в някаква степен след събуждането си, е разбираемо от само себе си. Този спомен трябва в определена степен да се запази и да се съхрани в паметта ти в будно състояние, което означава да се интегрира в ежедневните ти мисловни процеси – в будното ти съзнание. А това става в процеса на Асоциативната каскада на будното състояние.

В една или друга форма би трябвало да има някакво припомняне – дори ако ти не си даваш ясно сметка за това – и ако образи и случки от съня ти останат „под повърхността” дремещи и в някакъв момент изплуват в съзнанието ти като някакво твое „прозрение“ (или просто като едно внезапно появило се възприятие, вътрешен образ, спомен за някакво действие, за твои мисли и усещания, което ти би могъл да приемаш дори като твое „ясновидение“), без да разбираш откъде идват и без да се досетиш, че това всъщност са изплували в будното ти съзнание активирали се (поради някаква причина – някаква асоциативна връзки и стимул) спомени от твои сънища, които ти в някакъв ден не си си припомнил след събуждане и за които ти до този момент не си знаел (нещо, което обикновено трудно може да се случи с неспомнени сънища от отминалите дни).

Сливане при „междинно“ припомняне (след междинно събуждане в интервалите между циклите на съня)

Най-лесно се припомнят и визуализират сънища от последния цикъл на съня, който е преди окончателното сутрешно събуждане. Обикновено впечатлението ти от сънищата от последния цикъл и тяхното припомняне, могат да се смесят, да „заглушат“ и да затруднят припомнянето на сънища от предишните цикли.

Спомени за сънуваните ситуации по време на предишните цикли на съня през нощта може да се появят след съответно междинно събуждане между циклите непосредствено след съня, за което можеш да си дадеш сметка при такова междинно събуждане, ако си в достатъчно осъзнато будно състояние и разбираш, че си буден и си припомняш и визуализираш току-що преживяната в съня си ситуация.

Това осъзнато „междинно“ припомняне може да оставя следи в постоянната ти трайна памет (по-точно, следите са с качество и стабилност на елементи на „Временния архив” на сънищата), с които правиш асоциативна връзка сутринта при общото припомняне.
Но ако не успееш да осмислиш този процес по време на междинното си събуждане и то протече спонтанно в полубудно състояние но не достатъчно осъзнато, може процесът на припомнянето и визуализирането да се слее в представите ти с елементите от съдържанието на самия сън, който си си припомнял, и така да ти се създаде общото впечатление, че сънят и неговото припомняне са едно и също, една и съща ситуация. А в процеса на спонтанното припомняне и визуализиране твоето съзнание в полусънно състояние би могло да породи допълнителни образи и вариации, които всъщност не са присъствали в първичния сън, който си припомняш. В резултат, може да нямаш представа и да не подозираш за разликата между едното и другото. Така, освен с припомнянето на елементи и части от оригиналната сънищна ситуация, и самото това неосъзнато „междинно“ припомняне от своя страна с евентуални свои вариации в полубудното състояние може да е оставило допълнителни следи във „Временния архив” на сънищата, но в евентуалните си спомените за сънищата сутринта (ако успееш да ги достигнеш) ти най-вероятно няма да можеш да си спомниш за междинно събуждане и припомняне и ще възприемаш съня и неговото визуализиране през нощта като едно цяло, най-вероятно няма да имаш дори и евентуален смътен спомен за състоянието си на припомняне в моментите след междинното си събуждане.

Такова сливане на преживяването на ситуация в съня с нейното спонтанно припомняне и визуализиране по време на междинно събуждане, без да обръщаш внимание на факта, че си се събудил и се връщаш към случилото се в съня ти, и без да осмисляш този процес, се случва в повечето случаи в началото на практиката, когато нямаш настройката да обръщаш внимание на своите междинни събуждания и сутрин след събуждането си въобще не помниш за тях.
 
Така сутрешните спомени може да произтичат от визуализиране и припомняне както пряко на самия сън (на всички различни отделни сънища, които си в състояние да си припомниш) – на оригиналн следи от преживяването му в реално време, така и евентуално от резултата (следите) от самото му „междинно“ припомняне и на допълнителните вторични следи, останали от визуализирането и припомнянето по време на междинното събуждане (на различните междинни събуждания между циклите на съня).

Тези спомени се интегрират в една обща представа за припомнените сънища, в която може да се включва както фактологическа информацията за образите, действието и самото протичане на сънищната ситуация, така и спомен за самото възприятие на преживяването й в реално време, а също и евентуални допълнителни образи, явили ти се в процеса на самото междинно припомняне, но които всъщност не са присъствали в съня ти.

Ако по време на междинното събуждане припомнянето и визуализирането е протекло достатъчно ефективно, това означава, че в Асоциативната каскада на будното състояние при този междинен буден период между различните цикли на съня „следите-отпечатъци” от току-що сънуваните сънища са се свързали добре и асоциативно са се интегрирали в постоянната трайна памет в будно състояние – били са добре стабилизирани във „Временния архив” на сънищата. В такъв случай, това ще предизвика по-лесното припомняне след събуждането сутринта, когато окончателно си се събудил, разсънил и си преминал в нормалния буден режим на своето мислене и съзнание. Малко вероятно е ако споменът след междинното събуждане се е свързал добре асоциативно с постоянната ти трайна памет (всъщност, ако се е стабилизирал на ниво „Временен архив”), след събуждането ти сутринта и припомнянето на сънищата си, да не можеш да си припомниш точно този сън. Това не би могло да се изключи, в зависимост от едно или друго твое състояние, но ако наистина сънят е бил припомнен и визуализиран целенасочено след осъзнато междинно събуждане, за което си си давал сметка преди отново да заспиш, много малко вероятно е на сутринта да не можеш да си го спомниш. Освен ако не е бил „затиснат” от други следващи или предишни сънища и още по-силни и ярки спомени, или ако не е потънал в паметта ти с хипотезата, че някога може да изплува неочаквано, което е по-малко вероятно. (Разбира се, най-сигурният вариант е ако след междинното си събуждане като си си припомнил и визуализирал сънищата си ги записвал с подробностите.)

След припомнянето на съня след сутрешното събуждане се потвърждава (укрепва) неговото свързване с постоянната ти памет с възможността тази ситуация да бъде интегрирана в ежедневното ти мислене. Този сън вече е станал факт и е придобил своето съществуване за твоето ежедневно будно съзнание. Възможно е да не успееш да го съхраниш дълготрайно в оперативната си постоянна трайна памет, което означава, че няма да можеш да си го спомниш по всяко време и може скоро да го забравиш и споменът да потъне в по-долни пластове. Ако го маркираш или запишеш, ще оставиш следи, които да създадат асоциативни връзки и да можеш и по-късно да си го припомняш и визуализираш, независимо дали в определен момент си го забравил и не си спомняш нищо за съдържанието му. Но дори и да не го запишеш и забравиш, той вече е придобил съществуване за будното ти съзнание.

Като се изключи сутрешното припомняне на сънищата от последния цикъл на съня, припомнянето сутрин на ситуации от свои сънища от предишните цикли в обичайните случаи на неитегрираното човешко съзнание се оказва в голяма степен резултат от припомнянето и визуализирането им по време на междинните ти събуждания, независимо дали си бил в достатъчно будно и осъзнато състояние, за да разбираш и да запомниш това, или си бил в такова междинно състояние в междинното си събуждане, че сънят ти и неговото припомняне, визуализиране (и по този начин частично повторно преживяване) са се слели и ти не запазваш спомен за този процес. (Друг съществен ресурс за сутрешно припомняне на сънища от предишните цикли може да са „следите-отпечатъци”, останали в реално време във „Временния архив”. При напреднала практика би могъл да извлечеш спомени пряко на базата на информацията останала в Сънищния архив. /*Тези положения и понятия се разглеждат по-подробно и на други места в текстовете./)

Възможно е при междинното си събуждане и въобще да не си спомниш и визуализираш сънувана ситуация (в съответния цикъл на съня ти ситуациите може да са били много и най-различни) – зависи от съответното ти състояние, настройка и практика.

Опитът от моите самонаблюдения в началния период на практиката ми показа, че възниква един въпрос, на който ще си в състояние да си отговориш едва когато си постигнал съществен напредък в процеса на интегриране на своето съзнание. Като се изключи това, че със сигурност може да се припомнят в различна степен на ясност и подробности сънищата от последния цикъл на сън и сънуване, предхождащ непосредствено окончателното ти сутрешно събуждане, възможно ли е въобще сутринта да си припомниш сънувани сънища от предишните цикли на съня и сънуването си, ако те не са били припомнени и визуализирани по време на междинните ти събуждания, независимо дали припомнянето им е било осмислено в реално време с осъзнато събуждане или е било спонтанно без да си дадеш сметка и се е сляло със самия сън (в останалите във „Временния архив” следи и съответно в спомените и в представите ти впоследствие)? Би ли било въобще възможно сутринта да си припомниш сън от предишните цикли на съня с изключение на последния, ако този сън не е бил най-малкото припомнен и визуализиран след междинно събуждане, осъзнато и целенасочено или спонтанно, или неосъзнато и спонтанно? (Разбира се, ако след междинните си събуждания си си водил записки и си описвал спомените и визуализациите си, сутринта не само ще можеш да си припомниш съответните сънища, но и да знаеш с голяма степен на увереност в кой цикъл си ги сънувал.)

Сутринта би могъл да си припомниш сън от вътрешен цикъл, дори и в случай, че при последвалото този цикъл междинно събуждане (и припомняне) си го видял недостатъчно ясно или объркано (макар че, ако имаш спомени сутринта /в случай, че при събуждането си не си записвал/, няма да можеш да знаеш и да си в състояние да определиш, че тези спомени са от вътрешен цикъл, а не от последния ти цикъл преди сутрешното събуждане.) Но дали и доколко сутринта след събуждането си, ще си в състояние да си припомниш конкретен сън от вътрешните цикли на съня, ако въобще не си си го припомнил при междинно събуждане? В началото на практиката ще ти се струва, че е много малко вероятно сутрин след окончателно събуждане да може да възникне спомен за сънувана ситуация от някой от предишните цикли, за която не се е случило припомняне при първото следващо след нея междинно събуждане. Така ми се струваше и на мен. Отговорът е по-скоро негативен, макар при всички случаи да зависи от личното състояние. Със сигурност няма да знаеш дали някой от спомените ти сутрин е от сън, сънуван в такъв вътрешен цикъл. В крайна сметка, отговорът зависи от конкретния опит и степен на развитие в практиката.

(Тези въпроси възникваха в началния период на практиката, каквото и да означава по време „начален период”. Тогава все още не бях стигнал до разбирането, че освен че всички сънища оставят съответните следи в Сънищното пространство и в Сънищния архив (на територията на паметта), в една или друга степен, някои от тях оставят в реално време следи и във „Временния архив” на сънищата, т.е. стабилизират се в реално време като „следи-отпечатъци” с такава степен на стабилност, че да могат да влязат в категорията на елементи във „Временния архив” /състояние на стабилност от ниво „Временен архив”/, до които по-късно да си в състояние да достигнеш. Отново – в зависимост от нивото на практиката ти и на твоето моментно състояние. Както и при по-напреднала практика да си в състояние да достигнеш до първичните оригинални следи, останали в Сънищния архив в Сънищното пространство. * Тези положения ги разглеждам на редица други места в текстовете – писани в различни периоди.)

При обичайно, неинтегрирано, съзнание, няма как при припомнянето на сънищата си сутрин да определиш дали за всички ситуации, които си спомняш и визуализираш, си имал съответно припомняне и по време на междинните си събуждания и дали сутрин все пак си припомняш и ситуации, които не са били припомнени след съответно междинно събуждане.

Би могъл да направиш сравнение, ако по време на междинните си събуждания си записвал току-що сънуваните сънища или поне ако си бил в достатъчно будно състояние, за да осмислиш тяхното припомняне и визуализиране и успееш да запазиш спомен (което би било трудно без съответно записване).
 
Но ако не си ги записвал и ако не си осмислил и запомнил факта на тяхното припомняне, или ако тяхното припомняне се е сливало със самия сън и не си осмислил това състояние и не си запазил спомен, няма как при сутрешното си общо припомняне на сънищата да определиш дали всички те са били припомнени и визуализирани при междинните събуждания, дали това е било необходимо условие, те да са се запазили в някаква твоя „временната памет на сънищата“ (във „Временния архив”) и впоследствие да си в състояние да си ги припомниш като сутринта веднага или по-късно се получи асоциативна връзка в будната ти постоянната ти трайна памет. (Асоциативната каскада на будното състояние да направи асоциативна връзка с достатъчно стабилните „следи-отпечатъци” от тези конкретни сънища и те да се интегрират в асоциативния й процес.)
Няма как да можеш да определиш и дали сред припомнените и визуализирани сутрин сънища може да има и такива ситуации, които ти не си си припомнил при нито едно от твоите междинни събуждания, но които успяваш да си припомниш и визуализираш за първи път едва сутринта след последното си окончателно събуждане. (Тук се изключват сънищата от последния цикъл, които така или иначе си в състояние да си припомниш и визуализираш – разбира се, ако си в добра кондиция поне за това.)

При напредване в практиката можеш да постигнеш способност да запазваш представа за това кои сънища си сънувал по-рано през нощта и кои от тях са ти се явили по-късно, като възприятието за тяхната последователност е свързано с разполагането им в различните цикли на съня. За да имаш такава представа ти си си припомнял тези сънища в периодите след междинните си събуждания и си запазил спомен коя ситуация си възприемал по-рано и коя по-късно. (Няма как да определиш точно кои сънища са били в един или в друг съответен цикъл ако не си си ги припомнил осъзнато след междинно събуждане и не си ги записал или маркирал, освен ако не си постигнал развитие в практиката близко до състояние на интегрирано съзнание, което почти би означавало да си открил достъпа и да си в състояние да навлезеш или дори да си навлязъл във Вътрешната си сфера.) Може да имаш дори възприятие за тяхното подреждане във времето през нощта един след друг. Но няма как със сигурност да определиш тяхната хронология, освен ако при всяко междинно събуждане не си отбелязвал часа през нощта и така сутринта евентуално можеш да определиш колко цикли в съня и междинни събуждания си имал.

Тогава би могъл да направиш сравнение чрез записките си за часовете на броя припомнени ситуации и усещането си за тяхната последователност с броя на циклите. Но дори и да знаеш колко цикли си имал и колко междинни събуждания няма да можеш да определиш дали всяка отделна ситуация е сънувана в различен цикъл или в един и същ цикъл си сънувал например две различни ситуации, а от сънищата в други цикли просто не си запазил спомени, освен ако не си записвал и описвал или поне маркирал сънищата си. За да позиционираш със сигурност сънищата, които успяваш да си припомниш сутринта в съответните последователни цикли през нощта, трябва след всяко междинно събуждане да си записвал или маркирал припомняните ситуации в съответната последователност. Още повече, че ако не си достатъчно напреднал в практиката сутринта ще успяваш да си припомниш само една малка част от сънуваните в различните цикли сънища (и дори само малки части от всеки от тях), а когато си припомняш, обикновено си спомняш и визуализираш централната част, „сърцевината“ или нещо характерно и знаково от ситуация в съня, която обаче си има и начало и продължение, но тях ти вече си ги забравил и не ги „виждаш“, както и множество от подробностите дори от тази централна част, която си успял да си припомниш.

Съществуването на сънищата и сънуване в реално време

Всичко това подкрепя идеята, че сънищата придобиват съществуване за твоето будно съзнание само ако бъдат припомнени. Но това съвсем не означава, че преди да се припомнят, или ако не са били припомнени, те обективно не са съществували. Не означава, че те реално не са се случили и не са протекли в реално време. Не означава също така, че ти реално не си преживял тези сънища и ситуациите, които са се развили в тях, в реално време, независимо с какво себеусещане си бил, какво е било възприятието ти за самия себе си по време на съня, в какво качество на твоето съзнание си бил в тази сънищна ситуация и в каква роля си участвал в действието, мислил си и си чувствал, както и независимо от това, че може да не си запазил никакъв спомен за тях и дори никога да не си спомниш за такъв сън и такава преживяна сънищна ситуация.

Ако евентуално се допусне, че не съществува такова мисловно състояние като възприятие за сънуването в реално време, а такова твое възприятие представлява само спомен от припомнянето ти по време на междинното събуждане за усещане, което си запазил от съня при самото му приключване и своето междинно събуждане, тогава споменът ти би трябвало да включва възприятието ти в реално време само от последния момент на съня при самото събуждането, а останалото съдържание на спомена ти да е само от припомняне на сънувания сън по време на същото това междинно събуждане. Но практиката показва, че когато си припомняш сънищата, съвсем ясно си спомняш и отново изживяваш, сякаш връщайки се назад във времето, и възприятието си за сънуване в реално време и то не само в един момент, а в най-различни моменти и периоди по време на протичането на съня. Това можеш да усетиш както при сутрешно припомняне, така и при припомняне след междинно събуждане.

Още повече, че съществува някакъв вид „осъзнаване“, разбиране, „сензитивно“ и „смислено“ възприемане на процеса на преживяването ти в реално време когато сънуваш (в много случаи на сънищните ситуации, ако не във всички), независимо от това в каква роля се възприемаш, каква е представата ти за заобикалящата те реалност, доколко ти възникват някакви въпроси, в каква форма е състоянието ти, както и че нямаш представа, че сънуваш.

Освен самото припомняне впоследствие на възприятието за сънуването в реално време, често усещаш и си даваш сметка, че сънуваш в реално време, че възприемаш в реално време и „осмисляш” самото преживяване на сънищната ситуация, макар и да не разбираш и да не знаеш, че това е само сън. А ако преминеш в „осъзнат” сън, тогава прякото ти възприятие в реално време вече може да бъде наистина осмислено и да се обогати и с разбирането, че сънуваш.

Всичко това обаче не променя факта, че за да може да останат тези възприятия в постоянната ти трайна памет, за да се появяват в твоето будно съзнание, за да се интегрират в твоята будна осъзнатост, е необходимо след събуждането да си спомниш за тях. Тогава те започват да съществуват. В противен случай, независимо, че си ги възприемал в реално време, след събуждане, следите от тях ще изчезнат за будната ти осъзнатост, независимо дали ще останат скрити в някое кътче на мозъка ти и ще са част от базата, върху която и в рамките на която може да се осъществява Асоциативната каскада на съзнанието ти, но с блокиран реален практически достъп от страна на Асоциативната каскада на будното състояние. (Поне за момента и при съответното ниво на практика и степен на развитие по Пътя на интегралното съзнание).

„Въображаемото Аз”

Възприемането на самия себе си в реално време по време на „неосъзнатия“ сън е факт (установен чрез самонаблюдения). Това не подлежи на никакво съмнение. Това има особено значение когато се говори за „неосъзнатите“ сънища, защото когато си в „осъзнат“ сън и разбираш, че в този момент ти сънуваш и особено ако започнеш по-добре да си спомняш кой всъщност си ти в реалния си буден свят, би било естествено да се каже, че възприемаш в реално време. Но когато сънят ти е в категорията на „неосъзнатите“ сънища, и за да е „неосъзнат“ има определени причини и условия, възниква естествено въпросът откъде произлиза това твое себеусещане и възприятие в реално време за своето собствено автентично „Аз“ (или близко до него) по време на преживяването на ситуацията в този „неосъзнат“ сън, в който ти си в ролята на някакво „Въображаемо Аз”, и във въображаема ситуация, различни от реалните и с частични и разбъркани асоциативни връзки и съответно представи и познание за твоето автентично реално „Аз” и неговия живот.

А това че имаш възприятие за себе си в реално време, че имаш съответното себеусещане и се възприемаш „като самия себе си” е факт, установен от личен опит и наблюдения. (Тук може да възникне въпросът какво означава възприемане „като самия себе си”, на който на редица места в текста се дава отговор.)

Това себевъзприемане е в ролята на „Въображаемо Аз“ при „неосъзнат“ сън и на „Реално Аз“ при „осъзнат“ сън. Ив двата случая има различни степени на осъществяване на това възприятие с различна степен на близост към реалното ти „Аз“, с което се изразява твоето съзнание и самосъзнание в будното ти ежедневно състояние. Различните степени зависят от връзката по време на сънуването с едни или други сегменти (както и структури, връзки и елементи) на постоянната ти трайна памет, или с други думи – от връзката с едни или други аспекти или проявления на будното ти съзнание, които са останали активни по време на съня ти. Не би могло да е по друг начин. А това като цяло зависи от начина по който се осъществява твоето съзнание и самосъзнание.

Така казано може да звучи, че сънищата се осъществяват в някакво изолирано сънищно пространство отделено напълно от постоянната трайна памет и тогава би възникнал въпросът на базата на каква информация и как практически те възникват и се  създава и развива техният сценарий. Очевидно, сънищата не биха могли да се осъществяват без информацията на собствената постоянна трайна памет или казано иначе – без информацията на собственото съзнание. Не могат да се осъществяват в някакво абстрактно празно пространство, нито пък може да се допусне, че определени елементи информация от постоянната трайна памет се проектират постоянно, копират, дублират,  пренасят или прехвърлят по някакъв мистериозен начин в такова изолирано празно сънищно пространство, за да послужат като материал на „Генератора на сънищата” да създаде един или друг сценарий и сънищна история. Това не е така. Такава хипотеза още на пръв поглед изглежда безсмислена. Природата едва ли би могла да е толкова разточителна. Нито пък излишно да усложнява своите механизми. Такава хипотеза и подобен модел биха предполагали „Генераторът на сънищата” да подбира елементите по някакви признаци предварително още преди да е започнал да комбинира елементите и да съставя своя сценарий, да избира и „прехвърля” в такова абстрактно пространство достатъчно по количество и характеристики елементи за евентуалните вариации на своите сънищни сценарии. Това би означавало и наличие на механизъм за копиране и презаписване в такова празно пространство. Както и ангажиране на такова пространство в мозъка, което да остава постоянно на разположение и ежедневно да се попълва, а впоследствие информацията да се изтрива и да освобождава мястото за следващо попълване. Този въпрос все пак естествено и спонтанно възниква поради силното усещане понякога за наличието на някакво „имагинерно” специално сънищно пространство, в което се развиват сънищата и в което ти попадаш всяка нощ докато сънуваш.

Сънищното пространство е абстрактно понятие, което означава активирани и въвлечени в сънищния процес елементи и връзки на постоянната трайна памет, които участват в процеса на Асоциативната каскада на сънищата, когато ти заспиш и сънуваш и тя измести от полето на действия Асоциативната каскада на будното състояние. Поради това, за да се формулира по-точно, би следвало да се каже, че различните степени на автентичното себеусещане в реално време, както и в осъществяването на възприятието като „Въображаемо Аз“ и „Реално Аз“ зависят както от качеството и обхвата на асоциативните връзки по време на сънуването и процесите на Асоциативната каскада на сънищата с мрежата на собствения ти Център на идентичност, така и от степента на преплитане, застъпване и асоциативен контакт като цяло на процесите на Асоциативната каскада на сънищата с процеси и форми на проявление на отделни елементи, характерни за Асоциативната каскада на будното състояние. За опростяване и създаване на визуална представа говоря (и на редица места в текстовете съм писал) за контакт, взаимодействие и връзка по време на сънуването с постоянната трайна памет.

(Често с цел опростяване съкратено казвам, че сънищните процеси, съдържанието и формата на сънищата, или степента на „осъзнаване”, зависи от „контакта с постоянната трайна памет”, не защото сънищата се осъществяват извън територията и обхвата на паметта, включително и постоянната трайна памет, а като имам предвид, че будното съзнание и самосъзнание се базира, произтича от и се осъществява в обхвата на постоянната трайна памет във формата на подреденост, последователност, логическа приемственост и взаимносвързаност на елементите в този обхват, характерни за Асоциативната каскада на будното състояние, и която повече или по-малко се изключва при преминаване на асоциативния процес във форма на Асоциативна каскада на сънищата. Тогава достъпът до едни или други елементи и асоциативни разклонения, макар и частичен, може да води до различна степен на самоидентифициране – при „неосъзнатия” сън – спонтанно и неосъзнато, при „осъзнатия” сън – спонтанно или целенасочено и осъзнато, които водят до различни степени на себевъзприятие за своето „Аз”, усещането за своята автентична същност, степени на „Въображаемо Аз” и на „Реално Аз”, степени на самоидентифициране, на себевъзприятие в реално време докато сънуваш „неосъзнато” или степени на „осъзнаване” в съня.)

Така различните степени в осъществяване на твоето „Реално Аз“ по време на „осъзнат“ сън зависят от различните степени на възможен контакт и взаимодействие с постоянната ти трайна памет и съответно от различните степени и пълнота на твоята самоидентификация.

Все пак, ако „осъзнаването“ в „осъзнатия“ сън е общо понятие, означаващо като минимално изискване, че ти си разбрал и продължаваш да осъзнаваш, че си в състояние на сън и в нереална въображаема обстановка, и пред теб евентуално възниква въпросът кой си ти всъщност в реалността, което може да даде началото на процес на самоидентифициране, спомняйки си в някаква степен за реалната си личност и живот, то „самоидентифицирането“, колкото и по-пълно и по-точно да става, не би могло да достигне степента на твоята самоидентификация в реалното ти будно състояние. Себеусещането ти като „Реално Аз“ не може да достигне състоянието на твоето самосъзнание когато си буден. „Реалното ти Аз“ по време на съня, колкото и да се приближи до реалното ти „Аз“ не може да постигне пълно съответствие с него. (Освен ако не си значително напреднал в интегриране на своето съзнание.)

Друг е въпросът, в каква степен може да се приближи. Когато говорим за овладяване на състояние на „осъзнат и контролиран“ сън и можем да допускаме, че ти си постигнал способността да се задържаш в състоянието на „осъзнатост“  по време на „осъзнатия“ сън, да го контролираш и да можеш да променяш, създаваш и трансформираш елементи от ситуациите в съня, предполага се, че „осъзнатостта“ ти е свързана с висока степен на самоидентифициране, допълнена и със способност за контрол, но това не означава, че може да се постигне пълно сближаване на „Реалното Аз“ с реалното „Аз“, цялостно самоидентифициране и пълен достъп до ресурсите на твоята постоянна трайна памет във формата и по начина, в които те се включват в Асоциативната каскада на будното състояние при будно съзнание. (На ресурсите на постоянната трайна памет, които ползва будното съзнание и формата, в която ги ползва, до които има достъп Асоциативната каскада на будното състояние в тяхната пълнота – подреденост, последователност на връзките и елементите, логичност и приемственост, взаимна обвързаност, многопосочни обратни връзки, асоциативна множественост на разклонения и връзки в логичната им последователност и подреденост, в порядъка, характерен за будната осъзнатост.) Каквато и степен на самоидентифициране да постигнеш в „осъзнат” сън, докато все още оставаш в сън и продължаваш да сънуваш, тя няма да има пълно съответствие със самоидентификацията на реалното ти „Аз”, нито „Реалното ти Аз” в „осъзнатия” сън ще разполяга с достъп до цялостния ресурс на постоянната ти трайна памет и не би имало знанието и познанията на реалното ти „Аз” (освен ако преди това вече не си постигнал интегралното съзнание). Ти ще си оставаш в царството на Асоциативната каскада на сънищата, макар че тя може в определени аспекти да се застъпва, да се влива и прелива с Асоциативната каскада на будното състояние.

Защо? Защото ако би могло да бъде постигнато пълно сближаване на „Реалното Аз“ с реалното „Аз“, тогава това вече няма да е сън, независимо дали го определяме като „осъзнат“. Тогава това би било не сън, а някакъв вид алтернативно състояние с видения, в които ти участваш, със запазване на будното си съзнание и пълния достъп до постоянната си трайна памет и всички негови функции. Това би било хибридна форма на Асоциативна каскада на будното състояние и на Асоциативна каскада на сънищата, която не може да бъде постигната от този, който не е овладял интегрално състояние на своето съзнание.

Когато говорим за сън и сънуване, имаме предвид, че определени части на мозъка ти, определени връзки и центрове, определени негови функции и аспекти на съзнанието ти почиват, преминават на друг режим на действие, повече или по-малко частично се изключват, тяхната активност намалява, достъпът до тях временно се ограничава, част от асоциативните връзки се възпира или блокира, прекъсва се последователността във връзките между елементите, нарушава се и логичността, съответстваща на процесите и обстоятелствата в будната реалност, включват се нови функции – нови форми и аспекти на функциониране.

Асоциативната каскада, в чието действие се изразява твоето съзнание и самосъзнание в будно състояние, променя своята същност и продължава да се осъществява във форма, характерна за състоянието ти по време на сън, чрез която се осъществяват и в която се изразяват твоите възприятия, представи, мисли и чувства в ситуациите, които сънуваш и в твоето възприятие за самия себе си по време на съня. Асоциативната каскада на будното състояние се трансформира и ограничава в Асоциативната каскада на сънищата.

Тази Асоциативна каскада по време на съня се осъществява в общия обхват на твоята памет, но на ниво и във форма представляващи Сънищното пространство – на полета с ограничен обхват на достъп и връзки със селектирани елементи на територията на постоянната трайна памет, с прекъсната последователност и логична обусловеност на връзките към елементите, или казано по друг начин – с ограничен достъп до някои от ресурсите на паметта, функции на мозъка ти и аспекти на съзнанието ти, които в това време си почиват.

(Понятието каскада вече е въведено и обяснено – то произтича от същността на мозъчната и невронната дейност, и от осъществяването на съвкупността, разнопосочността, взаимното обратно въздействие и взаимнозависимостта на асоциативните връзки, които не са фиксирана даденост, а представляват процеси в развитие.)

Това че „Реалното Аз“ може да стигне само до определени степени на самоидентифициране в „осъзнат“ сън и близост с реалното „Аз“, не означава, че не е възможно в изключителни случаи постигането на посочените по-горе алтернативни състояния, когато „Реалното Аз“ вече би престанало да съществува и би преминало в пълната осъзнатост, характерна за реалното „Аз“, а сънят би се превърнал в алтернативно състояние с видения и въображаеми ситуации, в които ти участваш със своята пълна самоидентификация, с пълен достъп до постоянната си памет, с активно будно съзнание и с обичайното си самосъзнание и реално възприятие за самия себе си. С тази разлика, че можеш да се намираш във въображаеми ситуации, които да контролираш и дори да трансформираш. Разбира се, трябва да си постигнал тази способност, това качество, това ниво на интегриране на съзнание.

При такава ситуация се стига до взаимодействие и преливане между процесите, характерни за едната или другата форма на Асоциативна каскада. В преносен смисъл, преливане във формата на действие на асоциативните връзки и потоците на взаимодействие по време на сънуването и сънищата от процеси във формата на Асоциативна каскада на сънищата по посока към аспекти и форма на Асоциативна каскада на будното състояние, водещо до трансформиране на Асоциативната каскада на сънищата, активиране на Асоциативната каскада на будното състояние, сливане и действие за определен период от време на асоциативните процеси в обща хибридна форма на Асоциативна каскада. Това би означавало определен напредък по пътя към постигане на интегрално съзнание.

В преносен смисъл, защото Асоциативната каскада на сънищата, Асоциативната каскада на будното състояние, Асоциативната каскада като общо понятие или хибридна Асоциативна каскада са само форми на осъществяване на процесите, определени нива на комплексност, но очевидно във всеки момент формата може да е само една, моментен фиксиран резултат от постоянната динамика и промени в асоциативните процеси и на едни или други трансформации.

Ако всичко това е сравнително ясно при „осъзнатите“ сънища, по-трудно е да се обяснят различните степени на възприятието за самия себе си по време на „неосъзнат“ сън. Самото характеризиране на съня като почивка на определени съзнателни функции на мозъка предполага, че връзките със съответни значими части от ресурсите на паметта и различни възможности за съзнателни проявления са прекъснати (или – връзките са частично прекъснати). Частично – тъй като няма къде и как да се осъществяват сценариите на сънищата освен като цяло на територията, на полето на паметта.

Цялата съзнателна дейност, както в будно състояние, така и всякакви сънищни процеси, представи, видения, преживявания насън, ментални състояния и пр. няма как да се осъществяват освен върху територията на паметта като общо понятие, изразяващо всички следи от натрупания през живота опит и всички вродени и придобити механизми, които са свързани с техните проявления или които ги управляват.

И „осъзнатият” и „неосъзнатият“ сън се осъществява на територията на различните пластове на паметта, включително постоянната трайна памет, и в него участват едни или други отбрани активирали се елементи, но това се осъществява във формата на Асоциативната каскада на сънищата. Паметта като цяло в обхвата характерен за будното състояние и съзнание не е активна и в съвкупния им комплекс асоциативните й връзки не са функционални за осъществяване на Асоциативната каскада на будното състояние с присъщата й логическа обусловеност и многопосочен активен асоциативен достъп, осигуряващ осъществяването на будната осъзнатост, будното съзнание и самосъзнанието. Когато става дума за прекъсване, ограничаване или активиране на връзките по време на съня с ресурсите на постоянната трайна памет, се има предвид, частично активирани проявления на формата, присъща за Асоциативната каскада на будното състояние, или връзки с такива сегменти на паметта, асоциативно ефективни с логическата последователност, многопосочност и информационен достъп, характерни за Асоциативната каскада на будното състояние и даващи достъп по време на съня до подредена, последователно и логично свързана информация от паметта, съответстваща на реалността на будното състояние.

Фактът, че ти все пак имаш определено възприятие за самия себе си по време на ситуацията и в „неосъзнат“ сън означава, че все пак всички важни връзки не са напълно прекъснати, или не са прекъснати към определени сегменти или нива. От това доколко са останали частично отворени асоциативни канали и до какви нива и зони, зависи и начинът, по който ще възприемаш себе си, самото ти усещане за собственото ти „Аз“ в реално време в ситуацията в „неосъзнатия“ ти сън в ролята ти на „Въображаемо Аз“. И от този начин, по който се възприемаш като себе си се определя до каква степен „Въображаемото ти Аз“ би се приближавало към същността на реалното ти „Аз“.

В „неосъзнатия“ си сън ти имаш възприятие за себе си, чувстваш се като себе си, но тъй като сънят ти е „неосъзнат“ ти не разбираш, че сънуваш и не можеш да си спомниш за реалното си „Аз“ – няма как въобще да се замислиш в реално време доколко това твое възприятие за себе си като „Въображаемо Аз“ е близко и има съответствия с реалното ти „Аз“ в будно състояние. Ти нямаш представа за някакво друго твое реално „Аз”. Ти възприемаш сънищната ситуация като единствена реалност, като даденост, единствена даденост, и не възниква никакъв стимул да подлагаш това под съмнение и дори да си задаваш някакви въпроси в такава връзка. Но ти определено се чувстваш като себе си, а възприятието ти е в реално време и по-късно, когато си припомниш този сън, припомняш си и възприятието си в реално време и съответно начина, по който си се възприемал като себе си. Имал си усещане за своя обичайна идентичност. Не си бил някаква абстрактна смесица от объркани състояния и качества. Твоето възприятие за самия себе си като „Въображаемо Аз“ не е било някакъв неопределим хаос, който няма никаква връзка с твоето обичайно себеусещане и като буден. (Разбира се, за да си дадеш сметка за това, са необходими две условия – да си способен и в момента да си в състояние достатъчно добре да си припомниш и визуализираш сънищната ситуация и възприятията си по време на съня, и сънят ти да е с такова съответно качество и характеристики – защото много често има и сънища изпълнени с двойственост, смесици от объркани състояния, хаотични възприятия и промени /за което се посочва по-подробно на друго място в този текст/.)

В каква степен възприятието ти за себе си като „Въображаемо Аз” се е приближавало до реалното ти „Аз“? Това е било обусловено от формата на асоциативната каскада в състоянието на сън и от останалите активни повече или по-малко частични асоциативни канали и връзки към и с едни или други сегменти и елементи на постоянната ти трайна памет, проявяващи се функции на мозъка ти и аспекти на общото ти съзнание, които по време на съня и на общата почивка, са останали донякъде активни и функциониращи.

„Въображаемо Аз” в „неосъзнат” сън. Това е все още само Асоциативна каскада на сънищното състояние. Няма степен на хибридност. Но тази каскада се осъществява на територията на паметта и зависи от асоциативните връзки с едни или други сегменти и елементи – формата е резултат от комбинацията от връзки и достъпа до съответните елементи.

Елементи, възбудени и активирани по определен начин по време на Асоциативната каскада на будното състояние. Но не задължително. Може преди лягане да си гледал дълго и настойчиво определен филм, да си се връщал многократно на негови кадри и действия, да си разглеждал внимателно обстановката и детайлите, но това, което сънуваш след това да няма нищо общо с филма. А елементи от него могат да се появят в сънищата ти след дни, примесени със съвсем различна информация.

Когато впоследствие след събуждане си припомняш самото чувство за себеусещане в реално време при протичането на ситуацията в „неосъзнатия“ сън, твоите възприятия, действия, мисли и чувства като самия себе си в ролята на „Въображаемото ти Аз“, усещаш, че, независимо от вида на ситуацията в съня и от това, че не си разбирал, че сънуваш и не си се сещал за някакво възможно твое реално „Аз“ в някакъв друг реален буден свят, ти сякаш си бил в постоянна пряка връзка с някакъв свой „Център на идентичност”. Припомняйки си своето себевъзприятие като „Въображаемо Аз“ и сравнявайки го със своето себевъзприятие в дълбочина като реално „Аз“ в будно състояние, усещаш определена прилика във възприятието, че винаги по всяко време и във всяка ситуация твоето самосъзнание и себеусещане е свързано с някакъв постоянен контакт с твоя „Център на идентичност”. Този „Център на идентичност” определя твоята същност и твоето себеусещане за нея и е един и същ и действащ независимо от това дали си в будно състояние или в състояние на сън и изживяване на сънищни ситуации.

Център на идентичност

Как се изразява и къде се намира този Център на идентичност в рамките на идеята, че съзнанието, самосъзнанието, както и възприятията в сънищата се осъществяват и проявяват чрез процесите в една или друга форма на Асоциативната каскада на съзнанието? Това общо понятие за Асоциативна каскада включва цялата територия на паметта. Там са полетата и пластовете на постоянната трайна памет (винаги на разположение)  –  оперативна или неоперативна (но достъпна при съответно целенасочено усилие), там е и територията на потъналите и „дремещи” елементи на паметта, както и постоянно появяващите се въздействия и следи и новообразуващи се елементи в резултат на непрекъснатия приток на всякакви външни и вътрешни сенситивни сигнали, на свой ред разпознаваеми и придобиващи смисъл и ефект чрез асоциативните взаимодействия с вече наличното информационно съдържание на територията на паметта.

Доколко възприятието за себе си на „Въображаемото Аз“ (себеусещането, приближаващо се или приличащо на твоето усещане за себе си в будно състояние – или усещането за себе си като реално „Аз”) произтича само от постоянно запазващ се остатъчен „асоциативен фон”, независимо от промените и трансформациите в Асоциативната каскада (будна или сънищна), включващ и постоянното участие на асоциации, произтичащи от възприятията в една или друга форма от активност на физическото тяло, както в будно състояние, така и в състоянието му на спане и сън?
 
В хода на развитието на човешкия живот, в осъществяването си общата Асоциативна каскада на съзнанието (както във формите си на будно състояние или сънищно състояние /без „преливане”/, така и в смесена форма на сънищно състояние с „преливане” към аспекти на формата на будното състояние, или „преливане” в обратна посока) последователно и многократно прокарва и укрепва аналогични асоциативни пътища и връзки, като така създава „асоциативни схеми”, разположени на различни равнища на невронната мрежа и нива на значимост и приоритетност за потенциално включване, и от активирането на „схеми” в съответно равнище зависи един или друг аспект на проявления на съответната форма на Асоциативна каскада.

Многократното активиране на тези „асоциативни схеми” ги стабилизира и създава „асоциативни отпечатъци“. Материалният биологичен израз на тези „асоциативни отпечатъци” са съответни невронни структури, придобили в общия контекст и комплекс на функциониране на мозъка същността на закодирана информация, определяща техни специфики и характеристики на техни функции, на условия за възможности и включване в Асоциативната каскада.Те представляват основата на твоя „Център на идентичност”, участват в изявяването на твоя характер и лични специфики, представляват подкрепяща базова структура при осъществяването на Асоциативната каскада, стоят в основата на осъществяването на твоето съзнание и самосъзнание.

Асоциативният фон е остатъчен ефект от Асоциативната каскада на будното състояние, в преносен смисъл – „ехо”, „отражение”, не напълно  „заглушени” и изключени връзки (възможност или потенциал за свързване) в контекста на спецификите на Асоциативната каскада преди заспиване и трансформирането й във формата на Асоциативна каскада на сънищата.

Докато мрежата на „асоциативните отпечатъци” е стабилна и трайна, и изразява Центъра на идентичността.

(Тук когато съм писал първоначално този текст съм формулирал „асоциативни отпечатъци” като съм ги определил като елементи от схемата на стабилните асоциативни магистрали, пътища и коридори на мрежата на Центъра на идентичност. На много други места използвам понятието „следи-отпечатъци”, с което определям елементи от територията и тъканта на паметта – основни елементи или групи елементи с различен характер, комплексност или стабилност. В този смисъл понятието „асоциативни отпечатъци” може да включва множество „следи-отпечатъци” или да е тъждествено със „следи-отпечатъци”.)

Ако разглеждаме конкретния случай на осъществяването на „Въображаемото Аз“ по време на „неосъзнат“ сън, то освен от общия ти асоциативен фон, от който се пораждат определени характерни аспекти на усещането ти за себе си в определени негови варианти, зависи от степента и обхвата на евентуално включване на асоциативни връзки от „по-долните нива”, както и от активиращите се в една или друга степен контакти с „асоциативни отпечатъци“. (Но това е валидно и за „Реалното Аз“ и постепенното развитие на процеса на самоидентифициране в състояние на „осъзнат“ сън. А разграничаването на „долни“ и „горни“ нива е чисто условно.)

Ако за „горните нива” на Асоциативната каскада са характерни процесът на актуалното ти разнопосочно или фокусирано мислене, динамиката на променящи се проявления на способности и качества, в „по-долните нива” остават по-трайни схеми, определящи базата и същността на едни или други твои придобити трайни черти, определящи съответно и възможни твои реакции и действия. Тези „асоциативни отпечатъци” (невронни връзки и структури) са материализиралите се във времето и запазили се „огледални отражения и сенки” от „асоциативните схеми”, появявали се периодично при поведенчески натрупвания от еднотипни ситуации и свързани с тях видове твои реакции, оформящи не просто само черти на характера ти, а аспекти на същността ти.
С едни или други части и сегменти от този набор от „асоциативни отпечатъци” не се губи връзка по време на съня, както „загубата на връзка” с „по-горните нива” на Асоциативната каскада на будното състояние, и с обичайните проявления на твоето съзнание и самосъзнание в будно състояние, изразяващи реалното ти „Аз“ – по-точно, трансформирането й в Асоциативна каскада на сънищата (на сънищното състояние).
Иначе казано, по време на съня се губи връзка (пряка, последователна и логично обусловена) със значителна част от съдържанието на постоянната ти трайна памет, с информация относно актуалния ти живот и миналото ти, с различни твои мисли и спомени, но остават включени канали към структури и сегменти, съдържащи и предоставящи информация за твоята същност (освен че се активират и връзки с различни, в повечето случаи и най-често разпокъсани, елементи от постоянната ти памет, включително информация от събития от последно време и последните дни – но неопределено, според избора и сценария на Генератора на сънищата.).

Опростено – формата на „Въображаемото Аз“ (както и степента на „Реалното Аз“ и успешното самоидентифициране) зависи от инициирането, активността и обхвата на асоциативното свързване и включване на „асоциативните схеми-отпечатъци”, изразяващи основни аспекти на същността ти и представляващи базови предпоставки, които биха могли да предопределят едни или други черти на характера ти. (Може да се влияе същевременно и от „асоциативния фон”).

В живота ти са се повтаряли едни или други събития, при които си реагирал по един или друг начин, но често аналогично (в резултат на семейна среда, възпитание, различни заобикалящи те обстоятелства, биологични и генетични дадености), натрупвали са се следи от подобни или съвпадащи твои реакции, натрупвали са се елементи като ефект от от повтарящи се събития. Те са оставили трайни асоциативни следи и „асоциативни отпечатъци”, характерни за така наречените „по-долни нива” на Асоциативната каскада (или на материалната база, върху която се осъществяват процесите на Асоциативната каскада). Разработила се е мрежата от асоциативни пътища, канали и магистрали, формираща базата на твоята идентичност. Създало се е и непрекъсваемо съществува едно твое постоянно усещане за същността на собственото ти „Аз“. Това себеусещане произтича от осъществяването и съществуването на този своеобразен „Център на твоята идентичност”.

В широк смисъл, осъществяването на „Центъра на идентичност” не се базира само на постоянно оставащия и възпроизвеждащ се „асоциативен фон” и на действието на „асоциативните схеми-отпечатъци”, както и не се ограничава с тях.

(Тук съм имал предвид, че мрежата на „Центъра на идентичност”, състояща се от утвърдени асоциативни магистрали, пътища и канали, и от стабилни и трайни „следи-отпечатъци”/т.е. „асоциативни схеми”, „асоциативни отпечатъци” и пр./ е и в постоянен асоциативен контакт с множество странични асоциативни елементи, образуващи „асоциативния фон”, а по-нататък, когато споменавам за влиянието и на постоянните потоци от „по-долните” асоциативни нива, макар че съм споменавал „Центъра на идентичност”, всъщност съм имал предвид постоянния процес на самоидентифициране и осъществяване на своето самосъзнание, себеусещане и възприятие за своето „Аз”, което е постоянен резултат от процес, в основата и в сърцевината на който е „Центърът на идентичността”, но самият процес и постоянно възпроизвеждащият се резултат от него имат по-широк обхват, съзнанието, самосъзнанието, самоидентификацията и себевъзприятието на своето собствено „Аз” както и същността и себевъзприятието на „Въображаемото Аз” или на „Реалното Аз” са общи интегрирани резултати в тяхната цялост и комплексност съответно на Асоциативната каскада на будното състояние, или на Асоциативната каскада на сънищата, или на хибридна Асоциативна каскада, заедно с постоянното паралелно действие на Асоциативната каскада на „Вътрешното Аз” /Вътрешната асоциативна каскада/.)

(В горния смисъл, текстът по-долу може би изисква някои допълнения или уточнения.)
Допълващи асоциативните връзки и потоци в реално време от „по-долните нива“ свързани с асоциациите, произтичащи от възприятията на физическото ти тяло –  важен аспект на „асоциативния фон”, включването и действието в Асоциативната каскада в една или друга степен на „асоциативни схеми–отпечатъци”, съставящи това твое постоянно усещане за същността на собственото ти „Аз“, различни „асоциативни остатъци” от „по-горни“ нива на Асоциативната каскада, също аспект на „асоциативния фон”, в своя комплекс се надграждат върху материалната основа на мрежата от невронни структури и връзки, изразяващи „асоциативните отпечатъци”, и постоянно динамично дооформят същността и проявленията на твоя „Център на идентичност”, и дават произход и съществуване на твоята идентичност, на същността и проявлението на будното ти съзнание, на твоето постоянно възприятие на самосъзнание, както и на възприятията ти в една или друга форма в състояния на „неосъзнат“ сън, или на „осъзнат“ сън. Този процес е характерен в по-голяма степен за будното състояние. В състоянието на сън и сънища – от него произтича възможността  за различни степени на приближаване на „Въображаемото Аз“ към реалното „Аз“ в „неосъзнат“ сън, както и е източникът за стартиране и развитие на процесите на самоидентифициране и за различните степени на проявление на „Реалното Аз“ в „осъзнат“ сън.

Сънищата ти протичат с възприятие за себе си като „Въображаемо Аз“ повече или по-малко свързано с Центъра на твоята идентичност. Усещанията свързани с възприятието от сънуването ти в реално време произтичат от поддържането на връзка в съня с този твой Център на идентичност. В съня си ти усещаш присъствието на своя Център на идентичност.

Сънищата ти обикновено в повечето случаи протичат плавно, последователно с определен и като цяло смислен сюжет, в който има причинно-следствени връзки, последователност и непрекъсваемост в отделните ситуации (макар и не винаги и не във всички сънища е така).

Но независимо от характера на съня – ясен и последователен, свързан с обстановката и събитията от ежедневието ти, или объркан, разпокъсан и абстрактен, дуалистичен, хаотичен или с всякакви други форми и проявления, като цяло и като правило сценариите на сънищните ситуации, макар в повечето случаи (или поне в много от сънищата) да изглеждат произволно измислени и абстрактни, макар винаги да са различни и неповтарящи се (освен при някакви болестни състояния с кошмари или освен ако при напредък в практиката на „осъзнатите” сънища започнеш да си създаваш взаимносвързан вътрешен сънищен свят), често с измислени, разпокъсани съставни елементи, и макар в повечето случаи сънищните ситуации на пръв поглед и по своята фактологическа същност да са без пряка прилика и да изглеждат явно непроизтичащи от някакви конкретни обстоятелства от будното ти ежедневие, в действието на оформянето на сценариите на сънищата и в отделни части на сънищните ситуации в множество (ако се въздържим да кажем „в повечето“) от случаите са вплетени отделни елементи, свързани с едни или други факти, моменти и събития от реалния ти живот, вкл. елементи от твоя мисловен живот в будно състояние. Много често такива елементи са интерпретирани по един или друг начин в една или друга връзка и са включени в развитието на действието в ситуацията в съня.

Принципно, елемент от ситуация, случила ти се през деня или през последни дни, или от мисловния ти живот, може да бъде свързан (вплетен, асоцииран) с друг елемент по най-неочакван и странен начин като между различните ситуации (свързаните с елементите в реалността и тези в сънищата) няма пряка връзка, но в редица случаи биха могли да се намерят аспекти или признаци на аналогия, понякога далечна и неуловима.

Когато си спомняш съня и визуализираш ситуацията виждайки отделните различни елементи в действието, разбираш, че някои от тях, колкото и естествено и логично да ти е изглеждало тяхното присъствие в един или в друг момент на сънищната ситуация, са включени без особена пряка причина в самото действие, присъствието им в този момент на съня изглежда странно и несъвместимо, мястото им там не е логично и очевидно се появяват случайно. Разбираш, че причината за включването на такива елементи в сънищата ти, изглеждащи не на място и изкуствено добавени в една иначе развиваща се логично и последователно ситуация, е че те по един или друг начин са оказали въздействие на будното ти съзнание, тези елементи в паметта ти са се активирали и по време на Асоциативната каскада на сънищата са останали активни или дремещи и са се включили в сценария на сънищната ситуация.

Затова казвам, че сънищата представляват комбиниране на елементи от Океана на елементи на съзнанието. Генераторът на сънищата оформя сюжет и сценарий. Понякога „Въображаемото Аз“ остава с усещането в реално време, че самото то допринася за развитието на сценария и определянето на посоките на действие. В този сюжет обаче има комбиниране на различни, често и случайно появили се елементи от Океана. Тези елементи плуват по повърхността, сблъскват се и се комбинират, оказвайки се на разположение за включване в действието в съня. Сложността на тяхното взаимодействие, разпадане и повторно комбиниране ме кара да ги наричам рекомбиниращи се елементи от Океана на елементите на съзнанието.

Сутрин след събуждане продължаваш да почиваш затворил очи, усещаш тялото си, знаеш, че си буден, в определен момент се усещаш, че си се унесъл в сънищна ситуация, някаква обстановка се е появила около теб, някакви видения и фигури са преминали, струва ти се, че през цялото това време не си загубил усета за будното си тяло, лежащо там където си, после отново потъваш във видения, усещайки будното си тяло и имаш чувството, че точно в този момент самият ти измисляш какво да се случи по-нататък в твоеуто видение и в каква посока да се развие този „сън” макар да знаеш, че си буден и да усещаш будното си тяло...

=====================================> <=========================================

ТЕКСТ 2

Текст 2 - 2018-2019-2020 - 22. 03. 2020

Възприятието в реално време - "Въображаемото Аз", „Сънищното пространство”, „Сънищният архив”, „Временният архив”, „Центърът на идентичността”

Текст 2

Асоциативният процес в хода на развитието на сънищната ситуация в реално време оставя следи в съответните въвлечени и участващи в Асоциативната каскада на сънищата сегменти  и елементи на невронната мрежа, които следи съставляват първоначално формиране и съхраняване на информацията за съответните осъществили се сънищни ситуации. Следите, представляващи тази информация, както и аналогичните следи, оставащи от сънищните ситуации през различни цикли на същата нощ или период на сън, представляват „Временния архив“ на Сънищното пространство, попълнен с временни „спомени“ за сънуваните сънища.

Във „Временния архив“ се запазват и спомени за възприятието за сънуването в реално време – съхраняват се в нестабилно състояние и следите от самото възприятие за сънуването в реално време, останало от асоциативните връзки по време на съня и взаимодействието с Центъра на идентичност.

В преносен смисъл казано, по време на сънищата в реално време се осъществява пряко асоциативно „прехвърляне” на информация и временни следи, представляващи потенциални „спомени“ за сънищата от „Сънищното пространство” във „Временния архив”.

„Сънищното пространство” представлява територията в невронната мрежа, включваща съвкупността от сегменти и елементи в рамките и на територията на паметта, които са се активирали и са били въвлечени и са участвали в Асоциативната каскада на сънищата.

Съответните елементи, които се активират в сънищните процеси, са в пряка или непряка асоциативна връзка помежду им, в последователна логически или разпокъсана, прескачаща и логически несъстоятелна схема и ефект.

Рамките и територията на паметта включват цялата невронна структура, имаща участие в Асоциативните каскади и във формирането на съзнанието и самосъзнанието.
„Временният архив” на сънищата се намира на територията на „Сънищното пространство”. Тази територия, в която се оказва „Временният архив” може да се ограничава в обхвата на оригиналното „Сънищно пространство”, ангажирано със сънищните процеси в реално време. Или територията на „Сънищно пространство” може да е разширена извън обхвата на оригиналното „Сънищно пространство” впоследствие в процеса на припомняне на сънищата в будно състояние. Това става именно с образуването на „Временния архив” в процеса на Асоциативната каскада на будното състояние в резултат от асоциативните връзки с други елементи и сегменти на постоянната трайна памет и стабилизиране на „следите-отпечатъци” от сънищните процеси.

„Временният архив” на сънищата се различава от „Сънищния архив” с по-високата степен на стабилизиране, стабилност и трайност на „следите-отпечатъци” останали от сънищните процеси от последните цикли на съня.

Оригиналните първични „следи-отпечатъци” от сънищните процеси се образуват в реално време в Сънищното пространство от Асоциативната каскада на сънищата и стават част от „Сънищния архив”.

„Сънищният архив” представлява останалите от сънищните процеси оригинални „следи-отпечатъци”, носещи информацията и отразяващи сънуваните сънища. Тези „следи-отпечатъци” нямат голяма стабилност и трайност и отразяват сънищата от циклите на сънуване през изминалата нощ или евентуално от сънуване през деня, но бързо избледняват, отдалечават се и потъват в Океана на елементите. След известно време е трудно да се намерят в „Сънищния архив”, а след следващото заспиване вече се оформя ново „Сънищно пространство” и нов „Сънищен архив” с нови „следи-отпечатъци”. Може въобще да не успяваш да разбереш какво е имало в твоя „Сънищен архив”, да не си припомняш сънищата си или да си припомняш една минимална част от тях.

За разлика от „Сънищния архив”, „Временният архив” на сънищата е съвкупност от временно стабилизирани в значително по-висока степен на стабилност „следи-отпечатъци” отразяващи сънищните процеси от съответните последни цикли на съня. Тези „следи-отпечатъци” във „Временния архив” имат вече по-голяма стабилност и трайност от всички други оригинални първични следи-отпечатъци оставащи в „Сънищния архив”, включително и от техните оригинални първоизточници. „Следите-отпечатъци” във „Временния архив” са вторични, първични-модифицирани и първични-оригинални. Първичните-оригинални са „пренесените” – стабилизирани в реално време в процесите на сънищата. Първичните-модифицирани са променени като са асоциативно допълнени и модифицирани в процесите на припомнянето. Вторичните са асоциативно производни, модифицирани в процесите на припомнянето.

Информацията, съдържаща се в следите, стабилизирали се и затвърдили се в реално време или казано с други думи – „прехвърлени” в реално време и останали като резултат от сънищата в този така наречен „Временен архив” е първична, а не вторична каквато става в резултат на нейното намиране впоследствие (във „Временния архив” или в други зони на самото „Сънищно пространство”), и на нейното „възпроизвеждане“ и затвърждаване (на неговата територия) при спонтанно или целенасочено визуализиране и припомняне по време на междинно събуждане (или при първично спонтанно сутрешно припомняне и визуализиране без маркиране и записване), при което при този процес става нейното „прехвърляне” във „Временния архив” (бива подсилена и издигната до статус на част от „Временния архив”). Ще рече, че по време на сънищния процес следите не са останали достатъчно стабилни и трайни, за да бъдат позиционирани като елементи на „Временния архив”, и едва при опита за тяхното припомняне и визуализиране те биват активирани и следите от възпроизведените асоциативни процеси в по-голяма степен се стабилизират. А тези, които са открити във „Временния архив” стават още по-стабилни.

Вторична информация може да се натрупва във „Временния архив” с различни степени на стабилност, освен в реално време, и в резултат на припомняне и визуализиране в периодите след междинните нощни събуждания или при първичното сутрешно припомняне на сънищни ситуации вече позиционирани като елементи на Временния архив, т.е. припомняне на базата на вече съхранената и стабилизирана първична информация във Временния архив.

Понякога първичната информация, останала в съответните сегменти на паметта (на Временния архив на сънищата) като следи от сънищния процес в реално време може да се окаже по-стабилно съхранена до сутринта и да предизвика много по-жив и подробен спомен за съответния сън, отколкото вторичната информация от следите след припомняне и визуализиране след междинните събуждания.

Всяко спонтанно припомняне и визуализиране на сънуваните сънища след междинно събуждане, по принцип създава ефекта на затвърждаване на информацията от следите от съответните сънищни ситуации, и донякъде успява да я стабилизира във „Временния архив“ като вторична. Всяко целенасочено и осъзнато припомняне и визуализиране след междинно събуждане по принцип води до стабилизиране на информацията във „Временния архив” на „Сънищното пространство” в по-голяма степен, в зависимост от характера на припомнянето и от степента на разграничаване от сънищното състояние. По-активното и събудено припомняне и визуализиране след междинно събуждане принципно извежда стабилизирането на информацията от форма на информация от следи във „Временния архив” на „Сънищното пространство” във форма на информация и следи в постоянната трайна памет. В този смисъл целенасоченото и осъзнато припомняне и визуализиране след междинно събуждане би могло да окаже въздействие или за стабилизиране на съответните потенциални спомени само като информация във „Временния архив”, или за стабилизиране на информацията като елементи на постоянната трайна памет. В случай, че припомнянето и визуализирането след междинно събуждане е придружено с маркирани или дори със записване и описване на сънуваните сънища, тогава стабилизирането на информацията по принцип се отнася до постоянната трайна памет и спомените се позиционират като част от нея, въпреки че с времето, ако не изплуват и не се припомнят периодично, и те могат да избледнеят (като всеки спомен), избледняват и потъват в Океана на елементите.

В преносен смисъл, след сънуваните сънища се „пренася” пряко (запазва се временно) сънищна информация от „Сънищното пространство” във „Временния архив”, при спонтанно припомняне след междинно събуждане информацията донякъде се стабилизира във „Временния архив”, при целенасочено осъзнато припомняне след междинно събуждане информацията в по-голяма степен се стабилизира във „Временния архив” или се пренася в постоянната трайна памет, а при маркиране и записване информацията в по-голяма степен се стабилизира в постоянната трайна памет. Същевременно „пренесената” в реално време първична информация пряко от „Сънищното пространство” във „Временния архив” може да се окаже с такава стабилност и структурираност, че при сутрешното припомняне и визуализиране на сънищата да се окаже източник на изключително ярък и добре оформен с подробности спомен от сънувания сън.

Описание с „прехвърляне“ на информация от „Сънищното пространство” във „Временния архив” на сънищата изобразява процесите по-понятно и директно в удобен и по-достъпен за визуализиране и разбиране вид, но то има смисъл, ако разсъждаваме и разглеждаме процесите в преносен смисъл и абстрактно, абстрахирайки се от факта, че връзките и структурите са позиционирани и не се преместват или копират от една в друга зона, не се създават нови дублиращи огледални образи, връзки или структури. (Мозъкът не е компютър, при който с едно движение можем да си правим множество копия, които да се прехвърлят през пространството на паметта и да се съхраняват паралелно.) Същевременно, протичат асоциативни процеси, асоциативно съпоставяне с обратни връзки, и развитието на „събитията” в тези асоциативни процеси има своята динамика и оставя съответните следи. Взаимодействията в тези асоциативни процеси и динамиката на събитията в асоциативното съпоставяне предизвикват повторно активиране на оформилите се следи и схеми от сънищните асоциативни процеси, възпроизвеждане и стабилизиране в една или друга степен на информацията от следите от формирането и развитието на сънищните ситуации в хода на Асоциативната каскада на сънищата, укрепването й в една или в друга форма и степен на стабилност и трайност, като така водят до резултати, при които, без да имаме предвид реално физическо преместване на невронни връзки и структури, в преносен смисъл бихме могли да изобразим взаимодействия между „Сънищно пространство”, „Временен архив” на сънищата и „Постоянна трайна памет”.

Когато говорим за „Постоянна трайна памет”, може да си я представяме като определена част от паметта, част, състояща се от активна и неактивна постоянна трайна памет. Неактивната е нейна форма, в преносен смисъл стояща на границата с дълбините на Океана на елементите. Паметта е цялото пространство, в което се осъществяват различните форми на Асоциативна каскада, включващо всички структури и елементи, които участват в Асоциативните каскади, осъществяващи съзнанието, самосъзнанието, будната съзнателна дейност, сънищните процеси, вътрешните (интуитивни и други скрити) процеси, общо казано - „Външното Аз” и „Вътрешното Аз”, вкл. грижата на „Вътрешното Аз” за баланса на процесите на собственото тяло. Върху части от пространството на паметта се оформя всеки път при сънищните процеси съответното „Сънищно пространство”, а в неговия обхват остават „следите-отпечатъци”, оформящи съответен „Сънищен архив”, както  и „Временен архив” на сънищата.

Пряко във физически смисъл, касае се за различна степен на постигната стабилност на нови връзки и структури, които в процеса и динамиката на тяхното възникване в пространствата на постоянната трайна памет, както и евентуално в други сегменти-нива на паметта, с повече или по-малко последователно и логично обусловен и осъществен асоциативен достъп, въздействие, активиране и свързване с различни други елементи и структури на постоянната трайна памет, както ис елементи, структури, сегменти или аспекти на Центъра на идентичността, биват ангажирани с повторно, повтарящо се и продължаващо асоциативно свързване, въздействие, възбуждане и активиране и по-този начин стават все по-стабилни и трайни.

Ако става въпрос за връзки и структури възникнали като материален израз на една сънищна ситуация, тези елементи от тях, които биват припомнени, съответно търпят повторни взаимодействия и се стабилизират, а други, които биват пропуснати, остават в нестабилно състояние, „спящи” и евентуално потъват в забрава като впоследствие е по-трудно да бъдат припомнени.

„Сънищното пространство” е онова пространство в паметта – в зоните, в които се проявява Активната постоянна трайна памет или извън тях, което се определя от съвкупността от сегментите и елементите от паметта, от ангажираните невронни структури и елементи, които са материалната база на комплекса от асоциативни връзки и взаимодействия в обхвата на процесите на Асоциативната каскада на сънищата, водещи до генезиса на възникване и оформяне на сънищните ситуации –  на невронните връзки, елементи и структури, които се възбуждат, активират и възникват при този процес, носители на резултата от тези асоциативни връзки и взаимодействия, изразяващи съдържанието и възприемането на конкретните сънища. По-просто казано, „Сънищното пространство” може да се възприема като пространствата на паметта, ангажирани в процесите и в обхвата на Асоциативната каскада на сънищата, включително с евентуални полета на нейни взаимодействия и застъпване с форми и аспекти на общата Асоциативна каскада, които не са присъщи и характерни за състоянията на сън и сънуване на сънища, а влизат в обхвата и представляват форми и аспекти на проявления на Асоциативната каскада на будното състояние.
 
В хода на възникване и развитие на сънищата, ангажираните в асоциативните процеси невронни връзки и структури представляват „следи-отпечатъци” - носители на информацията и изразители на съдържанието и смисъла на сънищните ситуации. Те са в обхвата на „Сънищното пространство” и стават елементи на „Сънищния архив”.
В асоциативните процеси на припомняне и визуализиране с повторно ангажиране на съответните асоциативни пътища и с включване на допълнителни асоциативни разклонения, с поредно активиране на съответните невронни връзки и структури, „следите-отпечатъци” допълнително се стабилизират.

В преносен смисъл, при асоциативния процес на припомняне, в зависимост от качеството на припомнянето, определени елементи от информацията за сънищната ситуация се „прехвърлят”, „влизат” във „Временния архив” на сънищата. Впоследствие, с допълнително припомняне получават по-висока степен на стабилност, при което се трансформират и се  прехвърлят в постоянната трайна памет. Пак изразено в преносен смисъл. Не се осъществяват премествания, а само се постигат различни степени на стабилност

„Временният архив” на сънищата не е изолирана обособена зона, в която става презаписване или огледално създаване на връзки и структури. Той е абстрактно понятие, обозначаващо определено състояние на стабилност в обхвата на цялата памет. Както и „Сънищният архив”, както и „Постоянната трайна памет” (активна или неактивна), както и „оперативната постоянна трайна памет”, както е абстрактно и понятието „Сънищно пространство”.

Така както и „Центърът на идентичността” не е обособена зона, а понятие обозначаващо степен на стабилност и трайност на определени постоянни връзки и структури на паметта (осигуряващи асоциативни пътища, постоянно активни асоциативни схеми, съвкупност от асоциативни „следи-отпечатъци”, както и разработени и лесно активиращи се допълнителни канали и връзки, свързващи с определени надграждащи асоциативни процеси, свързани помежду си в достатъчно разклонена, разнопосочна и стабилна мрежа, от които водят и до които стигат множеството асоциативни канали и асоциативни връзки, включващи се в различните събития в дейността на мозъка – в процесите на Асоциативната каскада на съзнанието в различните й форми и аспекти).

В този смисъл следва да се разбира и приема използването и по-нататък на тези понятия при описанието на процеси.


„Пряко прехвърляне” във „Временния архив”

Каква информация в най-голяма степен „се отразява” и какви спомени остават впоследствие за определено време във „Временния архив” в резултат на „пряко прехвърляне” (спонтанно автоматично междинно стабилизиране)?

Възприятията ти в ролята на „Въображаемо Аз”, изразяващи се в сънищните процеси в „Сънищното пространство”, които „ти” се явяват в реално време чрез асоциативните връзки с Центъра на идентичността и частичните асоциативни връзки с постоянната ти трайна памет принципно (в определена степен и мяра, и понякога) „се отразяват пряко” в реално време във „Временния архив” дори и без междинната помощ на спонтанните или целенасочени визуализации и припомняне в периодите след междинните събуждания преди началото на следващия цикъл или непосредствено след сутрешно събуждане. Това означава, че осъществените асоциативни връзки и ефектите върху ангажираните невронни структури все пак запазват временно определена стабилност (по-голяма или по-малка), и могат малко по-късно все още да бъдат идентифицирани (в зависимост от състоянието и едни или други обстоятелства – в по-голяма или в по-малка степен) чрез последващ асоциативен процес на припомняне (визуализиране, съпоставяне).

Впоследствие когато визуализираш и си припомняш сънищата при основно и вторично сутрешно и дневно визуализиране, ти „прехвърляш” съответните „следи-отпечатъци” (спомените) от „Временния архив” в постоянната си трайна памет. (Т.е. реактивираш ги и допълнително ги стабилизираш в определена степен.)

След приключване на сънищните процеси и събуждане, във „Временния архив” остава цялата информация от следите от сънуваните през съответните цикли на съня сънища, която е била достатъчно стабилизирана, за да не е останала само в „Сънищния архив”, но която не си успял да стабилизираш достатъчно по един или друг начин, за да се оформи като информация в постоянната ти трайна памет и да я превърнеш в стабилни и сравнително ясни и достъпни спомени. (Понякога спомените ти от сънищата може да са толкова силни, че само като си помислиш „какво сънувах през нощта” и пред вътрешния ти поглед да изплуват картини от ситуациите.)

Във „Временния архив” остава и информацията за сънуваните сънища след първично или вторично припомняне и визуализиране на сънища, когато не си успял толкова достатъчно добре да си припомниш, визуализираш и стабилизираш съответната информация, че тя да се установи и да остане стабилна като спомени в постоянната трайна памет – това обикновено се случва при първични и вторични хаотични припомняния и визуализиране сутрин, които не са съчетани с маркиране, записване и описване на съответно припомнените сънища.

А информацията, която за определен период може да се е оказала с качеството на стабилизирана и съхранена в постоянната трайна памет, но не е била „потвърдена” (асоциативно реактивирана) чрез допълнително припомняне и визуализиране и най-важното – с маркиране и записване, може много скоро „да се върне” от постоянната трайна памет във „Временния архив”, след което неочаквано да избледнее.

Това че определени спомени от сънища към даден момент са се оказали толкова ярки и силни, че вече си мислиш, че със сигурност са били стабилизирани като информация в постоянната трайна памет, че няма начин да ги забравиш, не променя положението, че в случай че не бъдат маркирани и описани, те скоро могат да загубят това свое качество (и това може да се случи изведнъж и да изглежда доста изненадващо), губят стабилност и трайност и потъват надолу - през абстрактните пространства на „Временния архив”, към по-долните пластове на паметта, там някъде сред дълбоките води на Океана на елементите на съзнанието.

При недостатъчно напреднала практика по Пътя на сънищата, това, което сутрин след събуждане или по-късно през деня би могъл да извлечеш и допълнително да визуализираш, разшириш и уточниш от „Сънищното пространство” и по-точно от „Временния архив” на основата на възникващите пред вътрешния ти поглед проблясъци от картини и ситуации, е в по-голяма степен в резултат на междинно относително стабилизирана вторичната информация в резултат на вече случили ти се през нощта междинни припомняния (независимо дали са били спонтанни или целенасочени, осъзнати или неосъзнати и възприети като продължение на сънищна ситуация, запомнени или без да си им обърнал внимание и да си запомнил, че са се случили),  или от предварително експресно сутрешно припомняне (без маркиране и записи). Ако през нощта при междинните ти събуждания си си водил записки, ако си маркирал или по-подробно  записвал, като ги прочетеш те могат да предизвикат потоци от визуализации и спомени.

Обичайно в по-голяма степен и в повече случаи могат да се запазват следи, отразяващи общата схема и „общия смисъл” на ситуация от съня. От тази ситуация обикновено може да остане и ярко запомнено и определено действие, което веднага след събуждането ти се явява с ясна визуализация и статично фиксирани подробности.

Информация „прехвърлена” (спонтанно и пряко) в реално време от „Сънищното пространство” в категорията „Временен архив” (или за краткост – прехвърлена във „Временния архив”) означава, че едновременно още с тяхното образуване в сънищните процеси в сравнително по-високата степен са се оказали стабилизирани и стабилни „следите-отпечатъци” в „Сънищното пространство” за съответната сънищна ситуация, картина, действие и т.н.

Споменът от информация, „прехвърлена” в реално време от „Сънищното пространство” във „Временния архив” може да е толкова ясен и с визуализацията ти представата ти за това действие да е толкова добре изградена, че рязко да се различава от различните проблясъци и визуализации от моменти и ситуации от сънищата ти, които ти се явяват след като са били „прехвърлени” (стабилизирани) не спонтанно и пряко в реално време”, а чак вторично – от „Сънищния архив” във „Временния архив след осъществено визуализиране (например при спонтанни или целенасочени припомняния и визуализации в кратките периоди след нощни междинни събуждания, или след сутрешно събуждане).

За по-голямата част от сънищата, за повечето сънищни ситуации и техни елементи, „прехвърлянето” в реално време не се случва, информацията остава сравнително нестабилна и краткотрайна, а „следите-отпечатъци” остават със стабилност на нивото на елементи от Сънищния архив.

При всяко първоначално нощно или сутрешно визуализиране на елементите от сънищата ти, които не са били „прехвърлени” в реално време във „Временния архив”, ти си ги намерил в „Сънищното пространство” сред елементите на „Сънищния архив” в оригиналния им първичен вид (форма), разграничил си ги, визуализирал си ги, „видял” си ги, осмислил си ги, и така асоциативно си ги стабилизирал и „преместил” във „Временния архив” (в една или в друга степен, зависи от качеството на припомнянето и визуализирането). Информацията и „следите-отпечатъци” стават асоциативно модифицирани и при следващото си припомняне и визуализиране на същата сънищна ситуация информацията, която намираш във „Временния архив” е вече вторична.

Когато елементи от сънищната ситуация са били „прехвърлени” в реално време във „Временния архив” информацията, която намираш там при първоначалното припомняне и визуализиране е оригиналната-първичната, поне доколкото се отнася до „прехвърлените” в реално време елементи. Това е така, защото ти ги намираш във „Временния архив” вече в съответната степен стабилизирани. С други думи – все едно са огледално „прехвърлени” (отразени), без междинни асоциативни модификации или допълнения, каквито се случват и натрупват при всяко припомняне и визуализиране.

Споменът от сънищната информация, „прехвърлена” в реално време във „Временния архив”, ти се явява ярко и директно пред вътрешния поглед, без да се налага да се опитваш да се настроиш, да си спомниш и да търсиш или очакваш проблясъци (или на базата на проблясъците да фокусираш вътрешния си поглед и да се опитваш да сканираш „Временния архив” или цялото „Сънищно пространство”, с цел да активираш проблясъка в търсене на асоциативни връзки и образи към ситуациите, свързани с него).

В случая с появяващата се внезапно след сутрешното ти събуждане ясна и ярка визуализация с подробности, поредица от картини от ситуация и действия от сънищата ти, които сякаш си преживял преди малко, освен че би могло да е припомняне и визуализиране на съня, от който току-що си излязъл, може да е и информацията от следите на сънувани преди това сънища (по-рано през нощта), стабилно запечатани и съхранени в „Сънищното ти пространство” в реално време при протичането на съня, или с други думи – първична оригинална информация от сънищата „прехвърлена” пряко в реално време от „Сънищното пространство” във „Временния архив”. Толкова стабилно и структурирано „прехвърлена”, че не е било необходимо при междинните събуждания или след сутрешното събуждане да се доразвиват проблясъци и да се визуализира с цел припомняне какво точно стои зад тях.

Сутрин след събуждане, визуализацията от припомненото действие от сънищна ситуация, информацията за следите от което е била стабилизирана в реално време, (т.е. „пренесена” на момента в реално време пряко от „Сънищното пространство” във „Временния архив”, а не впоследствие, чрез припомняне и визуализиране), може да е с толкова силно вибриращо усещане за близост, яснота и подробности, с толкова жив спомен за самото усещане за сънуването в реално време, сякаш в този момент се пренасяш през времето в самия си сън, че трудно може да бъде объркано от този, който го е преживял и е разбрал разликата с резултатите при процесите на визуализиране и със спомените за моменти и ситуации от сънищата, идващи след появата на проблясъци с тяхното „сканиране”, „напипване”, разглеждане, фокусиране и бавно постепенно и поетапно възстановяване на обстановката и действието (когато информацията е била пренесена във „Временния архив” не директно в реално време, а впоследствие след съответните твои предишни нощни или сутрешно припомняния и визуализации и вече се явява и я намираш във „Временния архив” като вторична, асоциативно модифицирана.

Често, независимо от тази по-голяма яснота и изграденост на образа от визуализацията, който сякаш замръзва пред вътрешния ти поглед и ти дава възможност добре да разгледаш подробностите от сънуваното действие, същевременно от определен момент в началото на това визуализирано действие назад в ситуацията подробностите за другите случили се действия или за присъстващи в обстановката подробности, хора и обекти, както и за смисъла на тези действия, може напълно да ти се губят. Същото се отнася и за действията в сънищната ситуация, последвали нататък след определен момент в края на визуализираното действие, което си успял да видиш ясно с подробностите. За цялостната ситуация оставаш с обща смътна представа, но определено знаеш, че я е имало в съня ти. В рамките на общата ти представа за цялостната схема на сънищната ситуация, за предишните и последващите ти действия и събития преди и след ясно визуализирания фрагмент, ти остават сякаш някак си интуитивно знания за различни събития, които нито можеш да разграничиш конкретно и да визуализираш ясно, нито да назовеш по смисъл. От спомена за общата схема знаеш, че ги е имало и че си ги възприемал в реално време с "Въображаемото Аз", но от тях следи не успяваш да намериш, може би не са били „прехвърлени” в реално време, а може би до момента дори и въобще не са били „прехвърлени” и са останали там някъде в „Сънищния архив”. Ако впоследствие след сънуването не си „прехвърлил” за тях допълнителна информация във „Временния архив” при някое спонтанно визуализиране, сега се налага да търсиш допълнителни подробности като се фокусираш към все още запазващия се първичен „Сънищен архив”, т.е. да ги търсиш направо на  „близката повърхност” на „Сънищното пространство” –  на сравнително „по-гладката му плоскост” на първичните оригинални сънищни процеси и останали от тях „следи-отпечатъци” (оригиналните първични нетрайни и нестабилизирани следи, към които не е ясно до кога ще успяваш да намираш или да активираш асоциативни пътища и връзки).

Там би трябвало евентуално да можеш да намериш все още останали „следи-отпечатъци” от процесите по време на Асоциативната каскада на сънищата, свързани с подробностите, които знаеш, че е имало в съня ти, но не си успял веднага да визуализираш и да си припомниш.

В „Сънищния архив” на „Сънищното пространство” до известна степен и до определен момент остават следите от всички сънувани сънища през циклите на съня от последната ти нощ, но асоциативните канали и пътища към тях не са открити и лесно достъпни, тези следи не са последователно асоциативно свързани за достъпа на будното ти съзнание, до тези следи по-трудно се достига, сред всички тях по-трудно се намират тези, които все пак биха се възпроизвели като останал смътен или проясняващ се, изкристализирващ, оформящ се и придобиващ яснота спомен, асоциативните пътища и връзки към тях не се запазват трайно открити, Асоциативната каскада на будното съзнание не успява лесно да открие асоциативните канали към тях и да ги включи в своите процеси, и елементите, които ги съставят много скоро могат да потънат в дълбините на Океана на елементите на съзнанието. Тогава вече би ти било необходимо качеството на интегрираното съзнание, за да ги достигнеш и откриеш.

Възприятие за сънуване – възприемане и усещане в реално време на факта и процеса на сънуването

Понятието за възприятие за сънуването се отнася за реалното време на протичане на сънищата, защото ако би се отнасяло за последващ момент и период би било спомен, припомняне и визуализиране, вкл. спомен за възприятието.

Възприятието за сънуването може да се отнася за определен момент от действие в съня, за определена ситуация от сън, като може да се позиционира по време към определена фаза или определен цикъл на съня (но сънуващият с обикновено съзнание трудно би могъл да определи впоследствие към кой цикъл, а още повече – към коя фаза, се е отнасяло, нито до каква степен може да се отнася за всички сънувани сънища в съответната фаза или цикъл така, както обикновено не е в състояние да си припомни и визуализира всички свои сънища в съответни цикли или фази, нито да определя от кои цикли или фази са съответни спомени; по отношение на циклите все пак има известна възможност – ако се събужда нощем и си води записки след всяко събуждане – спонтанно междинно или целенасочено по часовник, стига да умее да си припомня).

В тези случаи сънищата може да протичат в ролята на различни и повече или по-малко различаващи се форми на „Въображаемо Аз”, макар и всички те да са в достатъчно голяма степен асоциативно свързани с Центъра на идентичността ти и да са в една или друга степен близки до същността на реалното ти „Аз” в едни или други аспекти или с разлики в едни или в други аспекти.

Принципно, в рамките на една фаза от цикъл може да имаш различни несвързани сънища, което означава, че можеш да преживееш ситуациите в тях в ролята на различаващи се варианти на твое „Въображаемо Аз” (с повече или по-малко различия и нюанси на твоето собствено възприятие в една или в друга роля). Дори в рамките на един сън може да има променяща се ситуация с несвързани части, в които да се променя и твоето възприятие за себе си в ролята на една или друга форма на „Въображаемо Аз”. В тази връзка, възприятието за сънуване е възприятието за присъствие и преживяване в един или в друг сън, в една или в друга ситуация в съня в ролята на определено „Въображаемо Аз”. При различните форми на „Въображаемо Аз” връзката с Центъра на идентичността ти може да е с различна степен. Усещането ти в реално време за преживяванията ти в съня може да е с различна изразеност, усещането ти, че твоята същност е „там” в този момент, и да остави в различна степен „следи” в „Сънищния архив” или във „Временния архив”, т.е. да останат „следи-отпечатъци” с различна степен на стабилност в „Сънищното пространство”.

Възприятието за сънуване в ролята на различните форми на „Въображаемо Аз” се натрупва от различните ситуации, сънища, фази и цикли като едно общо възприятие за сънуването през съответната нощ, като съответни следи се събират и интегрират във „Временния архив” (т.е. остават „следи-отпечатъци” с различна степен на стабилност от самото усещане-възприемане на преживяването на съответната ситуация по време на съня (в реално време), когато имаш усещането, че си в реалност, която възприемаш като даденост, без да възниква идея или причина да подлагаш каквото и да било под съмнение).

В по-общ план възприятието за сънуване може да се разглежда и в съчетание с натрупването на възприятия от спонтанни визуализации и спонтанно припомняне и „разглеждане” на сънища в периодите след няколкото междинни събуждания в една нощ, които може да се случват между съня и полубудно състояние и на границата между полубудно и будно състояние, от които, без да си даваме сметка, се „прехвърля” информация във „Временния архив” в допълнение към информацията за следите от възприятията, пряко „прехвърлена“ в реално време. Това се случва дори и без наличието сред тях на „по-осъзнати” целенасочени припомняния, а и при спонтанни припомняния или дори и без осъзнато осъществени припомняния в кратките периоди след тези междинни събуждания.

По време на междинните събуждания повърхността на „Вътрешното море на сънищата” сред Океана на елементите на съзнанието все още е била набраздена и твоето излязло от съня съзнание идентифицира пряко от „Сънищния архив” следите, останали от сънищната активност в „Сънищното пространство”.

Процесите в „Сънищното пространство” са оставили „следи-отпечатъци” с качества на стабилност и трайност с различна степен, характерни или за „Сънищния архив” или за „Временния архив”. В „Сънищния архив” са първичните оригинални  следи, които не са стабилизирани и трайни в степен, че да ги определим като елементи на „Временния архив”. Стабилността и трайността им е в зависимост и от асоциативните пътища и връзки около тях, стабилността и проходимостта на тези пътища, създадена в процеса на протичане на Асоциативната каскада на сънищата и съответно от възможностите за лесен достъп до тях и тяхното включване в Асоциативната каскада на будното съзнание.

Споменът от дълготрайно възприятие за сънуването в реално време е спомен от ярко възприятие в реално време при сънуването в дълъг сън, отпечатал се добре във „Временния архив“.

Усещането за дълго сънуване в реално време представлява дълготрайно възприятие в реално време на "Въображаемото Аз" за пребиваване в сънищна ситуация и преживяване на събития в реалността на сънищата и е свързано с достатъчна степен на частично активен контакт с Центъра на идентичността, както и с въвличане на различни сектори и елементи на постоянната ти трайна памет, с достатъчно активни и проходими асоциативни връзки между тях за тяхното съвместно асоциативно участие с характерната за будното съзнание логическа последователност и обратни връзки, без същевременно да си в „осъзнат” сън и без да си се осъзнал като "Реално Аз".

Този контакт с Центъра на идентичност и с елементи на постоянната трайна памет по време на съня (в случая говорим за „неосъзнат“ сън) се осъществява в процеса на Асоциативната каскада на сънищата с асоциативни връзки и съпоставяне с едни или други елементи от постоянната ти трайна памет и подробности, свързани с реалното ти „Аз” и реалния ти живот, като една част от тези елементи и подробности са се активирали и са се включили в сценария на сънищната ситуация, а друга част от тях биват асоциативно достигани, активирани и включвани дотолкова, доколкото да участват в оформянето на един общ фон, който формира твоето възприятие и „осъзнаване“ на участието ти в процесите на сънищната ситуация – възприятието ти за сънуването в реално време.

Когато процесите на Асоциативната каскада на сънищата и в „Сънищното пространство” са достатъчно активни (което зависи от различни фактори, включително от твоето обща физическо и душевно състояние, начина ти на живот, наличието на стрес, евентуален напредък в практиката по Пътя на сънищата и пр.) се оформят достатъчно стабилни и трайни асоциативни пътища и връзки между различните елементи (участващи в сънищните процеси и изразяващи осъществяването на сънищната ситуация), и оставащите от тези процеси асоциативни връзки и „следи-отпечатъци” като елементи на „Сънищния архив”, ако са с качествата на достатъчна стабилност и трайност, придобиват „по-високата” позиция и ролята на елементи във „Временния архив“ на сънищата, и съответно се оформят там като по-лесно достъпен ресурс за потенциални „спомени” за сънищната ситуация, както и за дълготрайното ти усещане в реално време за сънуването, и за спомените ти впоследствие за това усещане.

====================================>  <====================

СКРИТОТО ВЪТРЕШНО СЪЗНАНИЕ

/Скритото вътрешно съзнание - март -05. 04. 2020/
Март/5.04.2020

Скритото вътрешно съзнание

Имагинерното сънищно пространство

Когато визуализираш и си припомняш сънища, отделни елементи и картини се появяват като проблясъци, може да успееш да ги задържиш или почти веднага да изчезнат, и така сякаш извличаш отнякъде спомени, сякаш извличаш във вид на спомени самите елементи от сънищата си, които си успял да „видиш”, сякаш ги хващаш, закачаш и преместваш от едно място в мозъка си в друго. Възприятието ти е сякаш преместваш информацията от един сектор в друг различен сектор – в едно имагинерно „сънищно пространство”. Но всъщност преместване няма, има само стабилизиране на оригиналните „следи-отпечатъци”, представляващи информацията от сънищата си, която си успял да си припомниш, както и създаване на вторични „следи-отпечатъци” в резултат на асоциативния процес на визуализиране, припомняне и асоциативно свързване, на вторична допълваща информация, свързана с припомнените елементи от сънищата.

Вътрешната асоциативна каскада

Асоциативната каскада на „Вътрешното Аз” (Вътрешната асоциативна каскада, с която условно донякъде бихме могли да свържем известното понятие за ”подсъзнанието”), представлява второ ниво, действа паралелно с другите форми на Асоциативна каскада на съзнанието, и нямаш пряк достъп и възможност за усещане и осмисляне на това ниво, включително и по времето на действие на Асоциативната каскада на будното състояние.

Вътрешната асоциативна каскада постоянно действа заедно с една от другите форми, при будно състояние – паралелно, но будната ти осъзнатост няма пряк достъп до нейните процеси и до нейните резултати във вид на съзнанието и самосъзнанието на „Вътрешното Аз”. Асоциативната каскада на будното състояние представлява външно ниво и е в постоянен контакт с мрежа на на „Центъра на идентичност” – асоциативните й процеси преминават през неговите асоциативни магистрали и пътища. Вътрешната асоциативна каскада има достъп до цялата територия на паметта, включително и мрежата на „Центъра на идентичност”, но може да използва вторични и транс-ментални асоциативни връзки между елементите – „следите-отпечатъци” и външното съзнание няма пряко възприятие за нейните процеси.

Сред скритите от будното ти съзнание действия на Асоциативна каскада на „Вътрешното Аз” (на Вътрешната асоциативна каскада) се включват контрол над автономни процеси на тялото, „наблюдение” на физиологичния процес, както и други функции – включително процесите, които водят до проявление на интуицията, управлението на сънищата чрез „Генератора на сънищата, общ контрол над тяло и съзнание, контрол на допълнителни ресурси и скрити резерви и др.

Бързите и неуловими асоциативни връзки в Асоциативната каскада не могат да бъдат поотделно и пряко забелязани, почувствани или наблюдавани от будното съзнание, но в асоциативния процес, на който те са отделните елементи, се състои и се стига като резултат до осъществяването и проявленията на съзнанието, включително процеса на асоциативно съпоставяне, натрупване, потвърждаване, или съпоставяне, противопоставяне и анулиране, с общ резултат осъществяване на анализ и осмисляне.

Отработваните и постоянно повтаряни асоциативни пътища създават и утвърждават стабилни асоциативни магистрали и коридори, които активно участват в Асоциативната каскада на будното състояние и в осъществяването на съзнанието и на процесите на осмисляне – израз на проявленията на „Външното Аз” при будно състояние и съзнание.

Извън стандартния процес на осмисляне и осъзнаване, множество второстепенни пътища и транс-асоциативни, транс-ментални асоциативни връзки при определени условия могат да се включват на различно ниво при различните форми на Асоциативната каскада на съзнанието светкавично бързи и излизащи както и всички останали извън възможностите на възприятието ти за конкретно възприемане, усещане и осъзнаване. Техният допълнителен процес може да доведе до извънредни резултати, например интуиция, и в такъв случай представляват израз на „Вътрешното Аз”.

При сън и действие на Асоциативната каскада на сънищата, Вътрешната асоциативна каскада също е активна, неин механизъм е „Генераторът на сънищата”, чрез който участва във формиране на сценариите и развитията на сънищните ситуации. Продължава да наблюдава и контролира физиологичните и автономните процеси както и да е източник за неочаквани прозрения или интуитивни решения, включително вплетени в контекста на една или друга сънищна ситуация.

При сънищните процеси в Асоциативната каскада на сънищата се включват вторични, второстепенни разклонения на изходящи и входящи асоциативни връзки на „следите-отпечатъци”, при тяхното светкавично протичане няма как да ги усещаш. При осъществяване на будното ти съзнание, при действието на Вътрешната асоциативна  каскада едни или други от тези вторични връзки в разни периоди са били активирани и те се включват в сънищните процеси. Вътрешната асоциативна каскада, бидейки на  друго ниво, има достъп и възможност за включване в процесите си на разнородни асоциативни пътища, както вторични, така и първични, както преки, последователни и причинно-следствено обусловени,  така и заобиколни, с „прескачане” или транс-ментални, при които не е задължително да се спазва пряката стандартна логика и последователност на процесите на външната - Асоциативната каскада на будното състояние, всички тези особености водещи до проявления на интуиция, прозрения, внезапни нестандартни решения, открития по време на сън, пророчески видения и мисли и т.н.

Основна особеност е, че паралелно с външната асоциативна каскада при будното съзнание (Асоциативната каскада на будното състояние), има постоянно действаща  вътрешна асоциативна каскада (Асоциативната каскада на „Вътрешното Аз” или Вътрешната асоциативна каскада), която ти не усещаш, чието присъствие и действие ти не възприемаш пряко, за чието съществуване нямаш пряко знание и не знаеш, но която има аналогични ефекти като външната, макар и скрити за „Външното ти Аз” и за стандартното ти ежедневно възприятие, чието действие е също с характер на съзнателен механизъм и процес, която контролира, има въздействие и управлява редица аспекти и процеси, и чието протичане води до осъществяване на нейно скрито вътрешно съзнание и самосъзнание, до което ти нямаш пряк активен достъп, но което има своя пряк активен достъп до теб и до твоето съзнание и самосъзнание.

Това второ вътрешно съзнание в резултат на Вътрешната асоциативна каскада, е резултат от асоциативни процеси, които използват друга мрежа на връзките, осигуряваща различните й функции, има друг характер на връзка с мрежата на Центъра на идентичност, при което се оказва в самостоятелен режим, изолиран от Асоциативната каскада на будното състояние, чрез която се осъществява твоето съзнание, и изолиран от възможностите по твоя воля да имаш някакъв пряк контакт с него.

Второто асоциативно ниво и вторичните асоциативни връзки, които се активират при Асоциативната каскада на сънищата, включително преки или транс-ментални връзки между различни отдалечени „следи-отпечатъци” в тъканта на паметта ти, за които въобще не си даваш сметка и не знаеш, в процесите на Вътрешната асоциативна каскада също се доразвиват, водят до различни развития на сценарии на сънища, както и до интуитивни прозрения.

При Асоциативната каскада на будното състояние ние може и да сме в състояние да осмислим връзката си с „Центъра си на идентичност” във вида му на съвкупност от най-важната, стабилно установена и трайно запечатана в паметта ти информация за живота ти и за твоята същност. Тази информация участва постоянно в асоциативните ни процеси и осъществяването на нашето съзнание.

Но формата на връзката на Вътрешната асоциативна каскада с мрежата на Центъра на идентичност е дотолкова извън полезрението на нашето будно съзнание, колкото и цялостният и резултат – второто скрито вътрешно съзнание.

Постигането на активен контакт с недостижимото собствено вътрешно съзнание и възможност за наблюдение на процесите на Вътрешната асоциативна каскада, осъществяването на контакт и сближаване от позицията на будното ти съзнание, себевъзприятие и самоидентифициране на основата на своя „Център на идентичност” по посока към Вътрешната асоциативна каскада, би могло да е цел на различни медитативни процеси и практики, както, разбира се, и етап от развитието по Пътя на интегралното съзнание (практиката и пътя на йога на интегралното съзнание).

=========================>  <===============================

ВЪТРЕШНОТО СЪЗНАНИЕ

ВЪТРЕШНАТА АСОЦИАТИВНА КАСКАДА - АСОЦИАТИВНАТА КАСКАДА НА "ВЪТРЕШНОТО АЗ"

/Вътрешното съзнание - 2018-2019-2020 03. 04. 2020/

Вътрешното съзнание

26.03./03.04.2020

Вътрешната асоциативна каскада - Асоциативната каскада на "Вътрешното Аз"
Вътрешното съзнание

Вътрешната подреденост, последователност и логичност, детайлност и реалистичност, изпълненост с мисли, разсъждения и чувства, на повечето сънищни ситуации, съвсем приличащи на неосъществили се ситуации в реалния ти живот, поставя един голям въпрос за начина, по който се осъществяват в мозъка ти тези сънищни ситуации, за начина по който се избират и развиват техните теми и сценарии на тяхното развитие, за намесата и начина на функциониране на един "Генератор на сънищата".

Независимо от това, че когато се събудиш ги забравяш, или дори ако си спомняш отделни моменти, картини, детайли, даваш си сметка, че като цяло с всичките подробности и възприятия, с всички моменти и картини, тази сънищна ситуация все едно, че вече си я забравил, тя е останала някъде надалече от будното ти съзнание, в мъгла, разсипана на отделни парченца. Сякаш тази сънищна ситуация се е развивала някъде отдолу, надълбоко, в едно обширно светло пространство дълбоко отдолу под нивото на будното ти съзнание, и със събуждането си сякаш си се издигнал нагоре с един мисловен асансьор, издигнал си се през дълбоката шахта на събуждането, и тази сънищна ситуация е останала там отдолу, в онова друго светло обширно пространство, но вече е толкова надълбоко и надалече, че за да я видиш отново такава каквато си я преживял и видял в съня си, развила се преди, след и около тези смътни подробности, моменти и ситуации, които буден едва си припомняш, в цялата й тъкан последователност и пълнота, трябва отново да се спуснеш в тъмнината на тунела на този мисловен асансьор и да слезеш там долу, в светлото пространство на твоята сънищна ситуация.

Това поставя един голям въпрос за начина по който се осъществяват сънищата, за начина по който функционира мозъкът ти както по време на будното ти състояние, така и по време на сън и сънища. Това всъщност е една от най-големите, основните мистерии на нашата реалност, заедно с някои подобни мистерии, свързани с пространството, времето, безкрайността, енергията, границите на видимата реалност и отвъдното, невидимите и неизвестни изражения и форми на реалността, живота и смъртта.

Сякаш когато си вече в сън и сънуваш, твоето съзнание, макар и в почивка и частично изключено, изключило и абстрахирало се от всякакви сензитивни импулси и дразнения характерни за будното му състояние, от всякаква текуща информация, проблеми и въпроси за решаване, свързани с баналните ти ежедневни мисли и преживявания, освободило се от тази постоянна тежест и ангажираност на будното състояние, продължава да действа и да решава в една нова сънищна ситуация като само избира и определя как тя да се развие и какво да се случва в нея. От една страна често в сънищата си в реално време (както установяваш впоследствие и в спомените си за тях) имаш чувството, че в момента ти направляваш действието и определяш какво става нататък, сякаш от определения момент в съня си имаш няколко възможни варианта за развитие и ти избираш един от тях с едно или друго следващо действие или събитие, макар че може и да не си даваш точно сметка в момента, че избираш между варианти, а просто да усещаш как водиш действието нанякъде, в определена посока, очакваш нещо да се случи в следващия момент, или се случва нещо, което очакваш, смяташ за правилно развитие. От друга страна, често в сънищните ситуации имаш възприятието, че си в ролята на наблюдател и действието се развива някак си встрани от теб, сякаш определяно, управлявано и ръководено от някаква друга сила. Може и да не се чувстваш като страничен наблюдател, а да си участник в самото действие, но да нямаш усещането, че ти определяш неговото развитие, че ти определяш или си определил какво да се случи нататък в съня ти. Вариантите са различни, но при всички тях възниква въпросът, как това се осъществява в контекста на концепцията за Асоциативната каскада на сънищата като друга форма на Асоциативната каскада на съзнанието, заела временно мястото на Асоциативната каскада на будното състояние. Как в Асоциативната каскада на сънищата се стига до началния момент, до темата, до началната ситуация в сънищната ситуация? В будно състояние би било повече понятно как се осъществява асоциативният процес с наличието на активна цялата постоянна трайна памет, активност на основните асоциативни магистрали на асоциативната мрежа на Центъра на идентичност, наличието на постоянно постъпващата външна информация, отиваща в процес на асоциативна обработка, постоянните вътрешни обратни асоциативни връзки, постоянно постъпващите външни и вътрешни сензитивни импулси. Но в състоянието на сън и сънища, ситуацията е съвсем различна и възниква въпросът как се осъществява Асоциативната каскада на сънищата, за да инициира и оформя една или друга сънищна ситуация с такъв характер, съдържание и качество, каквито имат множество от сънищата ни. Какъв е този "Генератор на сънищата", който успява да избира, контролира и да насочва асоциативните процеси и връзки в сънищната каскада, и действа като своеобразно второ, вътрешно, скрито съзнание. Ако съзнанието и самосъзнанието в будно състояние е крайният моментен и постоянно възпроизвеждащ се резултат от Асоциативната каскада на будното състояние, по какъв начин би се осъществявало това второ, вътрешно съзнание на "Генератора на сънищата", който всъщност насочва процесите на Асоциативната каскада на сънищата? Ако "Генераторът на сънищата" е "механизъм" и едно от проявленията на Асоциативната каскада на "Вътрешното Аз" (Вътрешната асоциативна каскада, действаща постоянно и в будно състояние и по време на сън и сънища), как се осъществяват асоциативните процеси на тази Вътрешна асоциативна каскада, например когато се изключва будното състояние и съзнание, когато се изключва функцията на Асоциативната каскада на будното състояние и се преминава в асоциативен процес характерен за Асоциативната каскада на сънищата – и когато достъпът по основните асоциативни магистрали до ресурсите на паметта би трябвало да се затруднява или затваря (поне доколкото се отнася до сънищните асоциативни процеси и до Асоциативната каскада на сънищата), съответно би трябвало да се затваря и достъпът до голяма част от връзките със "следите-отпечатъци" в паметта.

Но не само това, не само по време на сънищата, но и при будното ни състояние – какви са тия вътрешни асоциативни процеси, за които ние в будно състояние няма да знаем и какво е това вътрешно наше съзнание, което ние в будното си състояние не усещаме и което изглежда е различно от съзнанието, което ние си знаем, че имаме?

На какво ниво на паметта, с какви асоциативни връзки и с кои "следи-отпечатъци" се осъществяват асоциативните процеси на Вътрешната асоциативна каскада (чиято територия на действие очевидно се простира в целия обхват на паметта във всичките й състояния и проявления, включително и в целия Океан на елементите на съзнанието), по какъв начин се осъществява като резултат от нея вътрешното съзнание, и съответно се явяват възможностите на "Генератора на сънищата" (който има съответните пътища на контакт в целия обхват на паметта) да избира, определя, контролира, въздейства и направлява асоциативни "следи-отпечатъци" и връзки в сънищните процеси, да предопределя и да развива сценариите на сънищата? На какво ниво се осъществява Вътрешната асоциативна каскада, че нашето нормално, обичайно постоянно будно съзнание да няма пряк достъп до нея, да няма пряк достъп до вътрешното съзнание и дори да няма преки ясни тривиални индикации за неговото съществуване и действие?

В резултат на процесите на Асоциативната каскада на будното състояние се натрупва умора – вещества, субстанции, които трябва да бъдат пречистени, балансирани. Налага се частично спиране на процесите, почивка, частичен покой, пречистване и балансиране. Но този процес не е автоматичен. Асоциативният процес, в зависимост от посоките на асоциативните потоци в каскадата, дразнители, обратни връзки, асоциативен анализ, съпоставяне, анулиране и потвърждаване на връзки със "следи-отпечатъци", изразяващи се в информационни единици и стойности, оформящи се в смисъл и в това, което възприемаш като своето съзнание, може да определя кога будното съзнание да се изключи. Това е изражението в будния асоциативен процес на онова проявление, възприемано като "воля". Но има праг на натрупване на субстанции и умора, който ще доведе до затормозяване на функции, дори до временно увреждане, и до автоматично изключване. Постоянното външно сензитивно стимулиране, може да отложи този момент, довеждайки тялото и ума до болезнено състояние.

При нормален ритъм, в будно състояние Вътрешната асоциативна каскада си функционира по своите асоциативни пътища и връзки, и продължава да си функционира и след трансформиране на Асоциативната каскада на будното състояние в Асоциативна каскада на сънищата. При извънредна ситуация когато процесът на изключване от будно състояние, на почивка, прочистване и баланс, е бил отложен и ритъмът е бил нарушен, има промяна и в сънищата, и в способността впоследствие да бъдат припомнени, както и въобще да се разбере дали ги е имало. Съответно се променя действието на "Генератора на сънищата". Вътрешната асоциативна каскада продължава да действа, но не с обичайната си ефективност. При ситуация на целенасочено външно въздействие за прекомерно поддържане на будно състояние и отлагане на момента на изключване и сън, ефектите върху образуването на сънища, върху действието на  "Генератора на сънищата" и съответно върху процесите на Вътрешната асоциативна каскада ще са по-сериозни. Вътрешното съзнание на първо място ще мобилизира своите ресурси за наблюдение и контрол на жизнените функции и автономните процеси на тялото.

Как при изключване на Асоциативната каскада на будно състояние се включва Асоциативната каскада на сънищата, чиито процеси се осъществяват и протичат по друг модел? Как се избира кои да са "следите-отпечатъци", с които да се определи началният момент на темата в сънищната ситуация? Как се избират, определят, активират връзките към "следи-отпечатъци", които да се включат с информацията и смисъла си в сънищната ситуация? Ако в сънищната ситуация се включваха асоциативни връзки и "следи-отпечатъци", които случайно са останали активни от преживявания (вкл. и мисли) през деня (от предишната форма на асоциативната каскада), тогава сънищата нямаше да имат същия подреден и смислен характер, щяха да са набор от нахвърляни разнопосочни елементи, моментни картини, или изображения от един или друг момент от ежедневието, или дори картини или отрязъци от ситуации от гледани филми, и т.н., щяха да имат характер на натрупване на огледални изображения, повече или по-малко близки или разкривени. Но в сънищата това не е така. Освен това щяха да включват елементи от деня, най-много от последни дни (да речем, че са останали активни връзки и следи от впечатления от предишни дни) и нямаше сценариите на сънищата да се съчетават със смислови елементи от твои преживявания и със "следи-отпечатъци" от най-различни периоди и моменти от живота ти. Но това не е така в сънищата. Нямаше да имат същия характер на подредени, последователни, цялостни, уникални, завършени ситуации, каквито са сънищните ситуации.

Когато умората се натрупа и Асоциативната каскада на будното състояние се изключи частично, тя преминава във форма на Асоциативна каскада на сънищата, която разполага с друг ограничен ресурс от налични проходими и активиращи се асоциативни връзки и пътища към едни или други "следи-отпечатъци" в паметта. Самите "следи-отпечатъци" имат изходящи и входящи линии за асоциативни връзки както основни и разработени – използвани постоянно в процесите на будното състояние, така и второстепенни, по-малко проходими, свободни и резервни, но именно които връзки са на разположение и в състояние за асоциативно свързване на друго ниво, за свързване с „прескачане”, за транс-асоциативно свързване с елементи, връзки и пътища с различни позиции и местоположение в паметта („транс-ментално асоциативно свързване”).

В хода на човешкия живот и на непрекъснатия асоциативен процес в мозъка с различните форми на Асоциативната каскада на съзнанието, освен установяващите се повече или по-малко стабилни и трайни "следи-отпечатъци", основни асоциативни мрежи („Центърът на идентичност”), асоциативни магистрали, пътища, коридори и канали, първостепенни и основни асоциативни връзки и второстепенни – недостатъчно разработени, резервни, изчакващи на разположение, свободни, готови за вариантно включване, се създават и установяват множество "асоциативни схеми". За разлика от отделните "следи-отпечатъци" (които същевременно могат да са с различен обхват, и да представляват както отделни елементи, така и цели групи от логически и последователно асоциативно свързани елементи), носещи информация с по-конкретен и детайлен характер, "асоциативните схеми" са се оформили в резултат от аналитичните асоциативни процеси като носители на по-обща информация за основни смислови насоки на цели ситуации. "Асоциативните схеми" представляват "информационни скелети" на различни ситуации с най-различни характеристики (възможни и невъзможни, осъществили се през живота или въображаеми и резултат на собствени мисловни процеси, произтичащи от реалността или от въображаемия свят на книги и филми, възможни за реализиране или несъответстващи на правилата и законите в будната реалност). Някои "асоциативни схеми" са по-прости – информационният скелет съдържа само една посока за развития. Други "асоциативни схеми" са по-сложни – съдържат възможността за варианти с паралелни евентуални посоки за развитие. Но за разлика от "следите-отпечатъци", "асоциативните схеми" като "скелети" на една или друга ситуация, съдържат само най-обща информация за възможна тема, начало и линии на развитие, подлежащи и на промяна в процеса на Асоциативната каскада на сънищата. В сънищния процес, след частичното изключване на Асоциативната каскада на будното състояние, с началото на действие на сънищната каскада, едни или други "асоциативни схеми" започват да се изпълват със съдържание, като в асоциативния процес на сънищата към тях се „закачат” едни или други "следи-отпечатъци". Това „закачане” може да става повече или по-малко случайно и хаотично, или в определена степен смислено и подредено. От една страна е в зависимост от наличието на свободни и проходими, макар и второстепенни, асоциативни връзки, канали и пътища. От друга страна зависи от степента на намеса в сънищния процес на Вътрешната асоциативна каскада, на "Генератора на сънищата" и на вътрешното съзнание.


===========================>  <=============================

АСОЦИАТИВНИ СХЕМИ, КАТЕГОРИИ НА ПАМЕТТА

/Асоциативни схеми, категории на паметта-31. 3. 20/

Асоциативни схеми, категории на паметта

29-31.03.2020

1.  Асоциативни схеми в сънищните процеси

Асоциативните схеми имат връзки помежду си и се „наслагват”, като асоциативният поток, в хода на процеса на изпълването на „асоциативния скелет” на сънищна ситуация според една ангажирана „асоциативна схемата”, евентуално може да се премества в друга или в трета „асоциативна схема”, или впоследствие обратно, и така при формирането на сънищните ситуации може да се получава смесване, комбиниране между основни теми и смислови конструкции на различни „асоциативни схеми”.

2. Категории на паметта, Двата аспекта на постоянната трайна памет, Двете нива на Центъра на идентичността

Понятието за паметта като обща територия и тъкан, в която се осъществяват различните форми на Асоциативната каскада на съзнанието, включваща постоянната трайна памет (която от своя страна съдържа оперативна постоянна трайна памет, и различни нива на достъпност на постоянната трайна памет – до които можеш да стигнеш с различна степен на усилие или с подсещащ /стимулиращ, иницииращ връзката/ асоциативен елемент), други нива на паметта извън това, което може да се определи в категорията на постоянна трайна памет (забравена информация, до която не може да се достигне с обичайно усилие, но която все пак остава да се съхранява в някаква форма и при определени асоциативни стимули може да се достигне макар и с различна степен на съответствие и пълнота с първоначалната), както и Океана на елементите на съзнанието, който включва всичко /съвкупност на елементите на паметта/, включително и дълбоките пластове, до които би могло да достигне само при постигнато интегрално съзнание.

Постоянната трайна памет съдържа два различни аспекта информация. Единият аспект е свързан съвсем пряко с всякакви конкретни елементи за твоя живот, твоята среда, както и твоите основни представи за живота ти и за реалността. Другият аспект е свързан с всякаква допълнителна информация, фактическа информация, натрупвала се цял живот, макар че в известен смисъл всякаква такава информация се свързва с представите ти за реалността. Тъй като в паметта има и различни други категории информация, включително информация осигуряваща действието на механизми, които поддържат самия ти живот, може да наречем условно горните два аспекта като Първи и Втори аспект.

Първият аспект има пряка връзка с мрежата на Центъра на идентичността, макар че нейни разклонения и коридори може да се простират и в териториите, свързани с Втория аспект. Но основно в териториите на паметта, свързани с Първия аспект се простира ядрото на мрежата на Центъра на идентичност.

Центърът на идентичност от своя страна също трябва да има поне две нива. В неговата мрежа на стабилизираните елементи - асоциативни коридори, връзки и „следи-отпечатъци” има съответно две нива на информация, която се включва в Асоциативната каскада на будното състояние и в Асоциативната каскада на сънищата. Те представляват и основните елементи, сегменти, направления в един процес на самоидентификация (който след това може да продължи в различни насоки в тъканта на постоянната трайна памет както в категорията на Първия й аспект, така и на Втория).

Първото ниво е свързано с основна и значима информация, съдържаща конкретните елементи от твоя живот, конкретната ти реална среда, подробности от миналото, конкретните ти представи и възгледи и пр. – формиращи конкретната информация на базата, на основата на твоята идентичност, постоянен източник на твоето себеусещане, на твоята представа са собственото ти „Аз”. Това са елементи, които дори и без да си даваш сметка и да усещаш поотделно и конкретно, постоянно присъстват в твоето съзнание.
 
Второто ниво на Центъра на идентичност съдържа по-общи „схеми”, представляващи източник на твоето постоянно себеусещане, на чувството ти за това, че си именно ти и че си такъв какъвто си. Това са асоциативни схеми, създаващи с участието си и взаимодействието с тях един общ асоциативен фон на Центъра на идентичност, които представляват „следи-отпечатъци”, формирани на базата на постепенно натрупвани и интегрирани в асоциативната мрежа на Центъра на идентичност следи в резултат на многократно повтарящи се през твоя живот твои реакции в едни или други ситуации, определени повтарящи се ефекти при твои възприятия в различни ситуации, ефекти от определени стереотипи на твои действия и др. Тези „следи-отпечатъци” носят обща интегрирана информация за твои характеристики, без да са свързани с конкретна информация за определени събития. Така Второто ниво на Центъра на идентичност допълнително е източник на твоето постоянна възприятие за самия себе си, на твоето себеусещане, на твоята непрекъсваема идентичност, възприятието ти за своето собствено „Аз”.

3. Разлика между Асоциативната каскада на будното състояние и Асоциативната каскада на сънищата

Има две основни насоки и два аспекта на резултатите на Асоциативната каскада на сънищата – Първият е „измислянето” и оформянето на сънищната ситуация, Вторият е оформянето на „Въображаемото Аз”, на себеусещането, на възприятието за себе си, повече или по-малко близко към възприятието ти за себе си в будно състояние – формиране на твоето „съзнание” и „самосъзнание” в сънищната ситуация.

При Асоциативната каскада на будното състояние външната реалност съществува и ти я възприемаш в резултат на постоянно присъстващите външни сензитивни импулси (макар че те, тяхното значение постоянно се обработва и интегрира от асоциативния процес, заедно с множество ответни вътрешни импулси от вече притежаваната собствена информация, активиращи се постоянно в асоциативния процес на разпознаване и осмисляне), и в резултат на общия асоциативен процес се осъществява съзнанието и самосъзнанието, включително собственото възприятие за своето собствено съзнание и самосъзнание.

Постоянно в съзнанието ти присъства една представа за обстановката, в която се намираш – например, това е твоят дом, в който си в момента с представата ти и знанието ти за всички подробности и предмети в него, със спомените ти и представата ти за твоя живот, събитията в този твой дом, всякакви конкретни моменти от живота ти, хората, които са били около теб, твоите родители, техния живот, отношенията между вас – това е една обща представа, която постоянно те съпровожда (поддържана непрекъснато от асоциативния процес на Асоциативната каскада на будното състояние, независимо от това, че във физически и биологически аспект асоциативните „събития” – връзки, реакции, протичат с такава скорост и на такова ниво, че ти не си в състояние да усетиш и да осмислиш отделните елементи и моменти в този процес). Може да се намираш в каквато и да е друга различна среда и обстановка и там друга аналогична представа, свързана с определена информация, възприятия и мисли, постоянно ще те съпровожда, и ти дори и със затворени очи ще знаеш какво има около теб, и то ще е свързано с определени положения. Независимо от конкретните сензитивни сигнали, които получаваш в един или друг момент, намирайки се в една или друга среда, знанието и представата ти за нея в твоето съзнание е много повече от отделните сензитивни сигнали, които получаваш в един или друг момент.

За разлика от това, при Асоциативната каскада на сънищата я няма външната реална среда, няма ги постоянно постъпващите отвън сензитивни импулси, носещи информация, която неминуемо оказва влияние да стимулира и дори да насочва посоките на Асоциативната каскада на будното състояние при осъществяването на съзнанието, поне доколкото се отнася до конкретните насоки и процеси в мисленето, настроенията и конкретни действията на индивида.

Асоциативната каскада на сънищата трябва сама да си създаде съответната вътрешна реалност и среда, сънищната обстановка с всички нейни детайли, сценарий, качество и пр., и от друга страна да създаде твоето „Въображаемо Аз”, твоето усещане за самия себе си, да създаде в сънищната ситуация твоето „съзнание” и „самосъзнание” и усещането ти за тях в качеството ти на „Въображаемото Аз”. За разлика от Асоциативната каскада на будното състояние, чийто общ резултат е осъществяване на твоето съзнание и самосъзнание при наличието на вече съществуваща конкретна външна среда, Асоциативната каскада на сънищата трябва като свой резултат да създаде едновременно и вътрешната реалност и среда и съзнанието и самосъзнанието на твоя герой – „Въображаемото Аз”, в качеството на което ти възприемаш съответната вътрешна среда.

В тази светлина, кои ресурси от паметта и съответно от Центъра на идентичност използват двете форми на Асоциативната каскада?

Често при обикновен „неосъзнат” сън възприятието и реализацията в сънищната ситуация на „Въображаемото Аз” е толкова пълно, плътно, всестранно и изпълнено със съдържание, мисли, чувства и съображения, че не отстъпва в известен смисъл от това на реалното „Аз” в будно състояние, не отстъпва на възприятието ти в будната реалност. Това е интересно защото съзнанието на реалното „Аз” е общ резултат на цялата Асоциативна каскада на будното състояние (с включване на голяма част от ресурсите на паметта, включително с достъп до цялата постоянна трайна памет), докато за същността и „съзнанието” на „Въображаемото Аз”, освен че при създаването му Асоциативната каскада на сънищата е била ангажирана и с измислянето и със създаването на самата сънищна ситуация, тя е разполагала само с определени елементи от Второто ниво на Центъра на идентичност, както и с елементи от териториите на паметта, свързани с Втория й аспект (освен ако не говорим за сънищна ситуация близка до реалната среда и възприятие близко до реалното, каквито са при „Въображаемо Аз” с висока степен или при „Почти-Реално Аз”, когато се включват елементи от Първото ниво на Центъра на идентичност и други допълнителни елементи от териториите на паметта, свързани с Първия й аспект, които са останали извън мрежата на Центъра на идентичност).

В този смисъл може да се определи какви елементи от Второто или от Първото ниво на Центъра на идентичността и какви елементи и асоциативни схеми и „следи-отпечатъци”, връзки и пътища в териториите свързани с Първия или с Втория аспект на постоянната трайна памет биват ангажирани и включвани в сънищните ситуации с различен характер, в различни сценарии на сънищата и при осъществяване на „Въображаемо Аз” с различна степен и приближаване към реално „Аз” (наподобяване на среда и възприятия в будното ежедневие), или към „Реално Аз” (състояние на „осъзнаване” в съня и преминаване в „осъзнат” сън, съответно и сънищни ситуации с различни степени на „осъзнаване” и „осъзнатост”, на самоидентификация, на контрол и задържане в „осъзнат и контролиран” сън и т.н.)

За осигуряване на съответна информация за осъществяване на Асоциативната каскада на сънищата, на съответни активиращи се или активирани и включващи се елементи – връзки, „следи-отпечатъци” – в процеса на каскадата и в поддържане на сънищния процес, е необходимо да бъдат включени определени елементи – тъканта, територията от паметта, в която и върху която единствено е възможно да се осъществяват съответните асоциативни процеси, в случая представляващи сънищата и възприятията ти в тях.

Необходимо е да бъдат включени (което означава по някакъв начин да бъдат определени, да бъдат избрани) елементи от паметта за две основни цели: първо за формиране на сънищната ситуация; второ, за избор на елементи от Центъра на идентичността (както и от други територии на паметта, свързани поне с Първия аспект) за оформяне на характера и себеусещането на Въображаемото Аз”.

Може в сънищната ситуация да се включат не само случайни и хаотични елементи (от териториите на паметта, свързани с Втория й аспект), оформящи една или друга сънищна ситуация, дори ако е моделирана според някоя асоциативна схема, и не само елементи от Второто ниво на Центъра на идентичност, даващи някакво приблизително общо познато усещане за собственото „Аз”.

 А може в сънищната ситуация да се включват и асоциативни схеми, свързани с Първото ниво на Центъра на идентичност, и Първия аспект на паметта – оформящи ситуации близки до реалното ти ежедневие и себеусещане близко до възприятието и характеристиките на реалното ти „Аз”.

4. Впечатление за „имагинерно” сънищно пространство

Сложността на такъв подбор в различни ситуации в различни комбинации създава впечатление за „имагинерно” сънищно пространство – сякаш Генераторът на сънищата предварително се разхожда из паметта в териториите, свързани с различните й аспекти и сред мрежата на Центъра на идентичност в едното и в другото й ниво, избира си елементи и схеми и си ги проектира в едно „имагинерно” обособено празно и чакащо да бъде запълнено сънищно пространство, в което после отива и си комбинира съответните сценарии...

=======================>  <=================================

ВЪЗНИКВАНЕ И ОФОРМЯНЕ НА ИДЕЯ

/Възникване и оформяне на идея 2018-20- 19. 3. 2020/

Възникване и оформяне на идея

Оформяне на идея
Как възниква идеята?
Асоциации – връзки, натрупване с нови.

Някои елементи се забравят при обмислянето, после отново възникват – избледнели структури (недостатъчно стабилизирани „следи-отпечатъци”) се възстановяват вследствие на нов асоциативен поток и свързване, и потвърждаване на тази част от асоциативната мрежа, оформяща зараждащата се асоциативна структура, представляваща идеята (новообразувани „следи-отпечатъци” в асоциативната мрежа и в асоциативния процес).

„Обмислянето” представлява асоциативният процес на анализ – свързване, съпоставяне, анулиране, идентифициране, в хода на Асоциативната каскада на будното състояние.

От една спонтанна асоциация, последвана от други спонтанни асоциативни връзки се оформя асоциативният процес преминаващ през съпоставяне и анализ, и водещ до формирането на идея и възприятието за нейното осъзнаване.

В частен случай, ако има интуитивни проблясъци, те могат да произтичат от осъществил се контакт между Асоциативната каскада на будното състояние и Вътрешната асоциативна каскада, какъвто контакт обикновено няма. Във Вътрешната асоциативна каскада е възникнала онази комбинация от асоциативни връзки, извън стандартния последователен ред и логика, характерни за процесите на Асоциативната каскада на будното състояние, от която произтича интуитивния проблясък или асоциативен елемент, допринесъл за оформяне на интуитивно породената идея.

Асоциативна каскада на будното съзнание – логическа последователност на логически свързани асоциации, имащи рационална връзка.

Асоциативна каскада на сънищата – прекъсване на логическия порядък на асоциативните връзки; прескачане на елементи от логическия ред на последователното причинно-следствено свързване в оригиналния асоциативен процес на будното съзнание – които в състоянието на съня се оказват в неактивно състояние или извън обхвата на асоциативните връзки, в който се осъществява Асоциативната каскада на сънищата; оформяне в Асоциативната каскада на сънищата на асоциативни връзки и потоци без рационалната логическа последователност, присъща на Асоциативната каскада при будно състояние с активно включване на всички съответни елементи, участващи в логическата последователност на връзките в будния асоциативен процес.
 
"Център на идентичността" – основна част от асоциативната каскада, постоянно присъстваща в активността на мозъка при будно състояние с много бързо протичащи асоциативни връзки, независимо от това, че не разбираш и не винаги усещаш нейното постоянно присъствие като основна колона крепяща асоциативния ти процес и текущите ти възприятия и мисли; основата и ядрото на асоциативната мрежа, през което неотменно преминават, или с което постоянно са асоциативно свързани, всички основни и второстепенни процеси на Асоциативната каскада на будното състояние; има материална база – определена мрежа от стабилни „следи-отпечатъци”, стабилни и лесно проходими асоциативни канали и връзки на цялата територия на паметта, трайно установени добре стабилизирани оформени структури от асоциативни връзки; мрежа от стабилни асоциативни пътища, „следи-отпечатъци”, оформени в асоциативните процеси в резултат на постъпвалата през живота информация и представляват базата за проявления в Асоциативната каскада на будното състояние на информация за основни положения за твоята същност, личност, идентичност, протекъл живот, среда и обстоятелства, основни понятия, отношение към света, базова информация най-пряко свързана с твоята история и начин на живот. Присъства в цялата територия на паметта, без да е обособен сектор, на основата на определена стабилност на участващи базови асоциативни връзки и съответни потоци (потенциални връзки, асоциативни канали, възможност за свързване, осъществяващи се асоциативни връзки). В хода на това натрупване през живота и динамично допълване и развитие на Центъра на идентичност, много странични асоциативни връзки може временно да отслабват без да изчезват, основните линии оформят Центъра на идентичност, страничните могат да се активират при фокусиране, това може да са позабравени спомени, които си припомняш.

При сън и сънища – Центърът на идентичността частично дезактивиран, частично дава връзка при „Въображаемо Аз” – усещането в реално време за самия себе си, връзката е неосъзната; в по-голяма степен дава връзка при „Въображаемо Аз” с голямо приближаване към реално „Аз” („Почти-Реално Аз”) – може да сънуваш среда близка до реалната (или само абстрактна среда) и да имаш по-силно изразено (в една или в друга степен) възприятие за самия себе си, вкл. за някои аспекти на твоята личност и живот. Основен момент е, че приемаш априори „реалността” на сънищната ситуация и не си задаваш въпроси, не търсиш отговори до момента на „осъзнаване” в съня и преминаване в състояние и роля на „Реално Аз” и започване на процес на самоидентификация, когато с напредването на процеса на самоидентифициране връзките с Центъра на идентичност постепенно се активират все повече.

При възрастни хора някои нарушения на мозъчните функции водят до състояния на объркване, подобно на прескачането на логичния порядък на асоциативните връзки в процесите на Асоциативната каскада на сънищата.

Асоциативната каскада протича в обхвата на паметта като включва в мрежата си пътища и връзки към сигнали от различни сектори на мозъка, вкл. свързани с важната роля и участие в асоциативния процес на хормонални и пр. функции, произтичащи от тях сигнали водещи до асоциативни включвания, както и сигнали, свързани с роля на различни физиологични процеси, оказващи осъзнавано или неосъзнато въздействие върху асоциативните процеси, вкл. върху едни или други възприятия. Тези сигнали и свързаните с тях процеси с генетично и биологично заложената информация в механизми, с които са свързани и в които участват, пренасят информация и са също част от общия информационен ресурс, като в широк смисъл може да се разглеждат като част от комплекса на паметта и нейната територия, вкл. участващи в една или друга форма на Асоциативната каскада.

Асоциативната каскада на „Вътрешното Аз” осъществява общия автономен контрол, вкл. с участието на хормонални сигнали, специфични сигнали от органи (единият й аспект). Същите тези сигнали от своя страна се включват като асоциативни елементи в потоците на Асоциативната каскада на будното състояние и в Асоциативната каскада на сънищата в една или в друга степен.

При сън се включват определени елементи в мрежата с прескачане и липса на логическата последователност на Асоциативната каскада на будното състояние.

В частен случай, при „осъзнаване” в съня се активира връзката с Центъра на идентичност и при напредване в процеса на самоидентифициране Асоциативната каскада на сънищата може да се трансформира и развие по посока на повишаване на логическата последователност, и постигане на сближаване, контакти и асоциативни връзки между двете форми на проявление на Асоциативната каскада (на сънищата и на будното състояние), а при висока степен на „осъзнатост” и контрол в съня и пълнота на самоидентифициране (което би предполагало съществени способности, качества и напредък в практиката и интегриране на своето съзнание) да се постигне определена степен на смесена форма на Асоциативната каскада по време на „осъзнат” сън с висока степе на „осъзнаване”, контрол и самоидентифициране.

При събуждане и будна осъзнатост се активират връзките с Центъра на идентичността и с целия обхват на постоянната трайна памет и асоциативният процес преминава във формата на логична свързаност и последователно свързване на елементите в Асоциативна каскада на будното състояние.

Различието в проявлението на двете форми е свързано и произтича от различните нива на активност в асоциативната мрежа на паметта, от качеството и стабилността на връзките на „следите-отпечатъци”, от логичната последователност и порядък на тяхната свързаност, които при двете форми се включват в асоциативния процес – основни, стабилизирани, „широки”, преминаващи в логичен ред на първоначалната им последователност на възникване асоциативни пътища, характерни за будното състояние, или второстепенни, несвързани, поддаващи се на асоциативен процес с „прескачане” и сравнително случайно свързване (когато няма по-активна намеса със сценарий на Генератора на сънищата), които са продукт на вторичен асоциативен процес (в сънищата), а не на оригинален процес при съзнателна дейност отразяваща будната реалност.

Елементи от реалния живот със съответната входяща информация в хода на асоциативния процес оказват едно или друго въздействие върху отделни елементи и структури в паметта – невронни връзки и структури – „следи-отпечатъци”, които повече или по-малко, в една или друга степен, се оказват възбудени през деня. В състояние на сън връзките към някои от тях могат да бъдат „закачени” и те да бъдат включени в Асоциативната каскада на сънищата и да участват в някаква форма на сценария на сънищата.

Но не сънуваш някакво пряко отражение на обекта от деня, в съня ти не се появява просто образ на елемента от будното състояние, дори и да е разкривен или блед. Сънуваш подобен елемент с аналогичен смисъл, но различен елемент, който е вплетен в съвсем нова и различна ситуация, комбинирана в сценарий с участие на „Генератора на сънищата” в процеса на Асоциативната каскада на сънищата.

Но как в Асоциативната каскада на сънищата се осъществява този процес и как ако е хаотично прескачане на връзки се оформят ситуации със своя подреденост последователност и логика?

От какво се определя доминиране и проявление на едната или другата форма в определена зона, при определени елементи и структури („следи-отпечатъци”, свързващи ги асоциативни връзки)? От състоянието им? От какво се определя различното състояние? Локалните процеси и степен на активираност определят различни състояния. Промяната в състоянието води до преливане между двете форми на Асоциативната каскада. Завършената промяната на състоянието в целия обхват води до трансформиране от Асоциативна каскада на будното състояние в Асоциативна каскада на сънищата. Промяната на състоянието при едни елементи и структури и запазването му без едновременна аналогична промяна при други елементи и структури води до паралелно проявление на различни елементи и структури съответно в едната или в другата форма, до преливане и смесване между двете форми на Асоциативна каскада и до паралелно проявление на различни техни аспекти.

Но как се определя, как се стига до един или друг специфичен смисъл и логика и последователност в сънищните ситуации?

На базата на аналогични признаци между елементи и налични връзки между тях – аналогичните признаци предполагат аналогични процеси и първопричини и създадени асоциативни връзки.

Сънищата ти с всички разнообразни сънищни ситуации, които преживяваш, като цяло са общ продукт на Асоциативната каскада на сънищата, независимо от това дали и доколко се намесва Генератор на сънищата и доколко има сценарии или случайно комбиниране на елементи.

В "сценариите" на сънищата и съответно в сънищните ситуации в множество от случаите има голяма степен на последователност, своеобразна логичност на действия и развития, подреденост и "реалистичност". Това означава, че такава рационалност, логична последователност и подреденост се е появила като резултат от процесите в Асоциативната каскада на сънищата като първоизточник, и че съответно такава логична последователност и подреденост е била налице в съответните процеси. Това се разбира когато успешно се припомнят сънища. Става ясно, че това е така като се разглеждат спомените за сънища и съответните сънищни ситуации от гледна точка на разбирането и възприятието на будното ни съзнание за рационалност, последователност и логичност, и в контекста на разбирането ни за наличието на логичната последователност на асоциативните връзки в Асоциативната каскада на будното състояние като източник на проявление на будното съзнание.

Но би било преувеличено, ако кажем, че в сънищата всичко е подреденост, логика и последователност, и че няма разбърканост, нелогичности, нерационални елементи, хаотичност, случайност. И все пак. Има различни състояния и съответно различни сънища.

Понякога в сънищните ситуации, които са си се развивали реалистично и последователно, се появяват нерационални елементи, сякаш привнесени и не на място, елементи излизащи от схемата на реда и последователността. Понякога сънищата започват или завършват с елементи, които развалят иначе общото впечатление за ред, последователност и логично развитие. Но това впечатление е на базата на твоите спомени за сънуваните сънища, само в резултат на онова от сънуваните сънища, което си успял да си спомниш, а споменът ти обикновено е частичен и неперфектен.

Понякога, дори често (макар и не винаги, все пак) тези сънища биха могли да имат докато си ги сънувал в реално време евентуално начало или евентуално продължение на сънищната ситуация, които обаче ти да не си си припомнил или да не си в състояние да си спомниш. Тези останали извън спомените ти елементи биха могли да внесат допълнителен смисъл в полза на картината на последователността, логичността, подредеността. Би видял, че сънят ти е имал повече смисъл и реалистичност, ако успееш да си спомниш началото или продължението. Но ако си ги забравил, тогава не виждаш и не разбираш логиката и последователността. Но дори и ако изключим този факт на неспомнени елементи от сънищата, чиято невъзможност за припомняне ни пречи да ги видим в тяхната пълнота, дори това, което в множеството случаи успяваме да си припомним като цялостни, последователни и смислени ситуации, натежава много повече от появяващите се понякога нелогичности, случайни, разбъркани и нерационални елементи в полза на наличието на "умни" "сценарии" на сънищата и участието на "Генератор на сънищата", и против хипотезата за тяхно хаотично, случайно образуване вследствие на асоциативна случайност. Разликата с процесите при Асоциативната каскада на будното състояние е че при тях участва целият ресурс на паметта с възможности за многопосочни асоциативни потоци, съпоставяне, анализ и логичен резултат. Докато при Асоциативната каскада на сънищата достъпът до тези ресурси е частичен, поради което не може да се осъществи същият характер на процесите.

Тази вътрешна логичност на ситуации които съдържат и нелогични и нерационални елементи в Асоциативната каскада на сънищата трябва да се дължи все пак на запазване на някакъв афинитет на рационалност, съответствие и адекватност на отделните елементи в паметта, които дори и в състоянието на сън и при Асоциативна каскада на сънищата, макар и с липсващи елементи от логичния порядък при будно състояние, все пак водят до оформяне на вътрешна свързаност и логика и до възможно по-подредени ситуации в Асоциативната каскада на сънищата, този афинитет или механизъм помага на „Генератора на сънищата”. Паметта е територията и фонът, на които се проявяват функциите на "Генератора на сънищата".

Сънищното пространство не е отделно пространство, а е абстрактно наименование на включващите се потоци и връзки в паметта при Асоциативната каскада на сънищата. За да има спомени значи има останали следи („следи-отпечатъци”).

Океанът на елементите е абстрактно понятие и включва паметта и активиращите се и заглъхващи връзки и асоциативни връзки, както и другите сигнали и отговори извън паметта които са част от асоциативната каскада, при будно а също проявяващи се и при сънищната – сигнали от болни органи, сигнали от хормонални съотношения и пр.

Включва в неподреден вид съвкупността на елементите в паметта вкл. информацията, свързана с, контролираща и управляваща автономните механизми (които в подреден и систематизиран вид при съответно ниво на интегриране и на Асоциативната каскада съставляват Вътрешната библиотека).

При протичане на Асоциативната каскада на будно състояние процесите са в много по-голяма степен обременени с постоянно постъпваща вътрешна и външна информация, сигнали, фактори за включване, за разлика от процесите на Асоциативната каскада на сънищата (или например при състояния на медитация). Затова някои сигнали, включително тревожни сигнали от различни органи или нива на собственото тяло, може да не се усещат и забелязват, и да не им се обръща внимание, за разлика от състояния по време на сън. Това може да се отнася и за сигнали от собствения мозък, вкл. в преносен смисъл - от собственото съзнание.

Частта от асоциативната каскада извън паметта, заедно с някои сектори на паметта, до които няма постоянен достъп и при асоциативната каскада на будното състояние – оформят „Вътрешното Аз”.

Дремещите странични връзки при асоциативната каскада на будно състояние оформят външните пластове на „Външното Аз”.

Гледал си на филм някаква пълна жена, и в съня си сънуваш пълна жена, която познаваш от реалността и с която нямаш нищо особено общо, колежка, жена на колега, в някаква съвсем измислена ситуация, нямаща нищо общо с филма.

Имаш болен вкъщи за когото се грижиш и сънуваш болничен коридор, стаи и лекар, но в съвсем измислена ситуация и обстановка, и лекарят вместо да гледа твоя реален болен, който е с теб в коридора, гледа теб и те пита защо на врата ти има уголемени лимфни възли... А в реалността, понякога на врата ти се закача и прескача някой шип на някой прешлен.

Как Асоциативната каскада на сънищата оформя такива ситуации (това са само минимални примери) на основата на елементи, връзки, и невронни структури в паметта, които нямат пряка връзка и нищо общо с конкретната съвсем нова и оригинална ситуацията в съня. Елементите в сънищата не са просто някакво огледално, макар и частично отражение на елементи от реалността, това не са просто активирани невронните структури оформящи някакъв елемент или комплекс от елементи с информация придобита и отразена в паметта по време на будното състояние.

По-скоро в абстрактен смисъл прилича, че сякаш има някакво празно място в паметта и някои от възбудените през деня невронни структури и елементи от паметта, сякаш се проектират по някакъв начин и се отпечатват временно в това сънищно пространство, сякаш към него има множество асоциативни връзки и съответните елементи от реалността се отразяват там като ехо – после в пространството на сънищата започва някакъв водовъртеж на установяващи се връзки докато се стигне до новите ситуации. Там някои елементи са активни или се дезактивират, по-ясни или потъват, отслабват и връзките се разпадат.
 
Но това няма как да е така, защото в сънищата има безброй елементи от паметта ти от минало време, които не произхождат и не са били включени в преживяванията ти през деня. Те участват в сънищните ситуации. Те са се появили отнякъде, а няма как цялата ти памет да е презаписана като резерва в такова сънищно пространство, нито би имало причина само едни или други елементи от миналото да бъдат избрани точно в този сън и проектирани там, за да се включат в споменатия „водовъртеж”.

Сънищата се случват точно там където е информацията в паметта и където протича и асоциативната каскада на будното съзнание. Променя се формата на Асоциативната каскада защото се променя състоянието на елементите, връзките „следите-отпечатъци”, на асоциативните канали, с участието на които се осъществява всяка форма на Асоциативната каскада.

Вътрешната сфера – първоначално си мислех, че обхваща паметта с всичко което е заглъхнало и не си спомняш, запечатана и подредена цялата информация (във Вътрешната библиотека) /за разлика от липсата на същия порядък в Океана на елементите/.

После разбрах, че всъщност е копие, същност извън мозъка и паметта ти, на границата между Универсалната сфера и нашата триизмерна реалност. Вътрешната сфера съдържа Вътрешната библиотека с твоята лична всеобхватна и подредена информация, Пътя с нива и магистрални коридори към Хоризонта на вливане и Порталите към Универсалната вътрешна сфера. Синтезирана и компресирана проекция на съдържанието на Вътрешната библиотека е матрицата в Селенията, но там тя има друга същност – същност на твоята пълна идентичност. Там постоянно постъпващата информация се подрежда в друг ред.

И Вътрешната сфера и матрицата са в постоянен обратен контакт с твоето съзнание и памет и асоциативна каскада.

Разбрах че нещата са още по-сложни отколкото си мислех, търсейки начина на зараждане на идеите и причината и мястото на сънищата, както и начина по който Асоциативната каскада на сънищата и Генераторът на сънищата оформят тези съвсем различни ситуации с елементи от реалността ти и с невероятни непознати сценарии и развитие.

При едни или други ситуации и реакции са се оформили в процесите на Асоциативната каскада определени по-широки асоциативни пътища, по които впоследствие по-лесно протичат асоциативните връзки при една или друга ситуация (съпоставяне, анализиране, осмисляне) – така нареченото изграждане на характер, придобитите качества и маниери на реагиране (Центъра на идентичността).

Мисия

Всички сме смъртни. Всички ще умрем. Неминуемо ще остареем, умовете ни ще се променят, телата ни ще се съсипят, ще станем немощни, няма да можем повече да контролираме умовете и телата си. Ще се променим неузнаваемо и ще деградираме. Колкото и да ни изглежда странно и невероятно, поне доколкото се отнася до собственото ни „Аз”, това е истината, това е така. Знаем, че вървим натам и че това състояние се приближава все повече към нас, ще се случи, със сигурност.

Промените и остаряването на нашите родители и по-възрастни близки хора, които се случват постепенно и неминуемо, на които сме постоянни свидетели, и които пред очите ни постепенно се променят все повече и повече, пред очите ни изтляват, докато един ден вече си даваме сметка за голямата разлика, съвсем ясно ни показват какво ще се случи и с нас. А някога и те са били млади и красиви.

Показва го човешката история и всички остаряващи хора около нас. Когато гледаме как нашият близък пред очите ни се  променя все повече и повече и ние нищо не можем да направим за да спрем, да променим и да обърнем този процес, разбираме съвсем ясно какво ще се случи в съвсем не така далечно бъдеще и със самите нас.

Ще се свием, ще изтлеем, ще умрем и ще изчезнем в нищото, може би. Светът ще продължи да съществува и да се движи в една или в другапосока, но ние ще се разпаднем и стопим в нищото завинаги. Това е пътят на всеки от нас, това е обещание за всекиго от нас. Пред очите ни всеки ден те постепенно си отиват от този свят, всеки ден ги губим по малко и ни показват пътя, който ни предстои и на нас. Наблюдавайки тяхната промяна, разбираме какво ще се случи и с нас. Това няма да се промени. До определен момент го разбираме, но не искаме да го почувстваме, а после, от определен момент нататък и го разбираме вече и го чувстваме.

Но животът, човешкият организъм, човешкият мозък и съзнание, вселената крият мистерии, които ние хората все още така и не сме разгадали и разбрали. И независимо от кратката продължителност на нашия живот и неговото предначертание бързо да свърши, а ние да изчезнем завинаги, без да сме в състояние какво ще се случва по-нататък в бъдещото развитие на човечеството, би трябвало всеки от нас да се стреми да разгадае и разбере тези мистерии, или поне да направи каквото може, за да помогне на следващите след него в усилията им и в процеса на разгадаването и разбирането на тези мистерии.

Стремеж и мисия на всеки един от нас би трябвало да е да допринесе доколкото може за разкриването на тези мистерии. Това би могло да придаде някакъв смисъл на живота ни, колкото и той да се окаже кратък, мимолетен, подвеждащ и разочароващ...

Това по-горе за мисията съм го писал преди моята майка, моята майчица, да си отиде, преди да я загубя. Когато впоследствие го прочутох, усетих, че звучи егоцентрично с фокус върху сравнение и наблюдения с цел с цел извеждане на изводи по отношение на своето съществуване.

Това наблюдение и констатиране създава усещане за примирение, приемане и пасивно отношение.

Тогава не можех да си представя, въпреки всички тези приказки, че реално може да се стигне дотам да загубя майка, и не можех да си представя каква мъка и болка ще последва след това и ще ме сполети. На фона на тази мъка и възприемането на това сриване в живота, както и търсенето на всякаква възможна идея, товада не е краят и да има изход и път за продължение, горните бележки изглеждат незначителни, банални, тривиални. Освен егоцентрични.

Макар че основната идея е мисията – разкриване на мистериите – търсене и намиране на Пътя към друга реалност, към тези любими хора, които сме загубили, обичаме и искаме отново да намерим и достигнем.

========================>  <================================

МЕДИТАЦИЯТА И ФРАГМЕНТИ

/Медитацията и фрагменти -2018-20- 20. 03. 2020/

Медитацията и фрагменти

Медитацията

Практиката на медитация може да е много полезна, както като подготвителен етап за начален напредък в „овладяването“ на своите сънища, така в по-нататъшния ход на този процес. Самата практика в Първото ниво при някои хора би могло да изисква доста дълъг период на усилия и да продължи много години наред до постигането на резултати. Без съмнение, за такава цел ще ти е необходимо спокойствие, баланс на ума и дълголетно здраве. Но тук става въпрос за същинска медитация.

По отношение на различните видове медитация нещата са относителни. Много хора си мислят, че медитират, като им се иска да е така, но в действителност те само се учат да релаксират. Други си повярват, че са постигнали някакви дълбочини на собственото съзнание в процеса на медитация, но това е само по-висока степен на релаксация и покой с поглед фокусиран навътре сред тъмнина и проблясъци, а представата им за постигнатите дълбини е само илюзия и плод на тяхното желание и въображение. В повечето случаи, хората, които казват и си мислят, че медитират, всъщност се стараят да се научат как се прави това, но не успяват да навлязат в същинско състояние, което би съответствало на това понятие. Още повече, че често участието на хора в групи за обучение, както и увлечението им да практикуват показно,  е предопределено не от друго, а от някаква необходимост да усещат социална принадлежност, от търсенето на обществено и духовно позициониране и реализация, от стремежа и чувството на задоволство да са част от някаква модерна и екстраординарна дейност и практика, от самоуспокоение за връзка с определена обществена и културна среда.

Иначе, медитацията може да е полезна докато преминаваш Пътя на "Йога на интегралното съзнание".

Медитации

Начало на медитация при външни шумове, дразнители, вътрешни безпокойства и съмнения.

Ограждане на своя свят от околната реалност. Плоскости - изолиращи бариери за всичко извън самия теб, което може да те безпокои; Свързване на изолирането на причините извън теб с притесненията вътре в теб и изолиране чрез плоскостите от причините за тези безпокойства; изхвърляне на причините, тяхното изрязване от падащите като гилотини прозрачни плоскости, изолиращи те от всички външни неприятности, проблеми, дразнители.

Медитация - спускащите се плоскости - прозрачни плоскости падат рязко; наблюдение отстрани; оформящо се прозрачно кълбо около куба; кълбото става млечно; то се върти с бесни млечнобели вихри; отвъд него се завихрят в кълбовидна форма потоци; отвъд кълбото пространството е изпълнено с млечнобяла материя до безкрай; разширяване на съзнанието.

Когато не медитираш а си в ежедневните ситуации, продължаваш да носиш прозрачните плоскости, постоянно се намираш в прозрачния куб, тези плоскости те изолират и предпазват от всякакви неблагоприятни влияния, ограждат те и те пазят в специална среда, всички проблеми и всички хора в ежедневието ти остават отвъд тези плоскости, ти си неуязвим за всички, ти наблюдаваш околните и ги слушаш, всичко което те правят и говорят е в средата отвъд предпазващите те плоскости.

Начало на медитиране в спокойна среда и със спокойна душа;

Разхождал си се на спокойствие и си успокоил вътрешните движения, около теб е тихо и спокойно;

Черната стена пред затворените очи; проблясъци, светли точки, светла ивица, която започваш да разширяваш и оформяш;

Медитация чрез оформяне на образи, фигури, движещи се форми, преминаващи  в ситуация, границата на съня, осъзнат сън, границите на „Сънното пространство”;

Разлика между „Сънното пространство” и „Сънищното пространство” -

„Сънното пространство” – в „осъзнат” сън – пространството около теб, в което се развиват конкретните ти сънищни ситуации и отвъд тях, и пределите на което можеш да достигнеш.

Хоризонтална медитация – стандартна медитация с различни степени на вътрешно потъване, състояния, ефекти.

Вертикална медитация –
1. Нива на влизане навътре
2. Осъзнато навлизане в Сънното пространство
3. Граници на неговото разширяване и проучване
4. Периферия и портали
5. Преминаване във Вътрешните сфери

Външни обстоятелства за медитиране;
Паралелен "ритрит";
Паралелно отшелническо съзнание;

Не е нужно да си в обуславяща физическа среда или с обуславящи определени действия на тялото, пози, външни въздействия на среда, обстановки и звук, за да си в състояние на "ритрит" (отшелничество с медитативно отдръпване от ежедневния живот, от тривиалните контакти с хора и с постоянно медитиране), кратък, дългосрочен или постоянен, или на медитативно проникване. Ползването на (и необходимостта от) външни въздействия и фактори е всъщност признак на слабост и несъвършенство. Способността за паралелно състояние на "ритрит" и медитативно проникване, заедно с пребиваване в обичайната ти среда и необходимото общуване с хора, е по-високото състояние на постоянен медитативен процес, проникване навътре и собствено медитативно трансформиране.

Видимите стимули на изолацията предполагат слабост и недостатъчна степен на развитие.

„Ритрит” обикновено се използва като понятие за практика основно в Хата йога с допълнение от практики за усвояване на медитиране, вкл. традиционни елементи свързани с религиозни ритуали, пеене на мантри и пр. – т.е. за стандартна йога практика в сравнително изолирана среда – центрове, ашрами и т.н. В случая се визира „ритрит” по отношение специално на практика с „интензивна медитация” (независимо кой как би го разбирал).

Религията – различно отношение ако вярваш;
Много религии (религиозни вероучения, концепции, видове религиозна вяра).
Враждебно отношение към всяка друга религия – обичайно, вкл. с ексцесии при фундаменталистки подход.

Различни проявления в различни моменти – пророци при различни религии.
Тъгата при изпращане на мъртвите - ако вярват, че има рай, би трябвало да се радват, и също така да не тъгуват, когато човекът остарява и се очаква да ги напусне.

Ако вярват, че има бог, като висша сила, биха приели, че в различни моменти и при различни народи той се е проявил по различен начин и най-малкото неговото проявление е било прието и препредадено от хора с различни обичаи и живот по различни начини и в различни форми. Не би имало такава враждебност, непоносимост и неприемане. Не би се говорило за неверници и т.н. Не би имало религиозни битки и противопоставяния.

Тези които имат такова враждебно отношение – кои са и какви са, какви би могло да са:

религиозни лицемери, използващи религията само за лична власт, настройващи тези под тях, че това е единствената вярна религия, че другите са неверници и пр. - църквата през вековете е била инструмент на властта и средство за власт. Религиозни водачи, използващи религията за своята власт може ли да са вярващи и да знаят, че бог ги наблюдава.  Ако сред такива хора има вярващи, то те не са ли с някакви умствени отклонения, поради които намират оправдание за своите действия. Оправдание и обяснение в услуга на своя Бог и в полза на своята вяра и религия.

Или са невежи, объркани, заблудени фанатици, слабообразовани и с тесен мироглед, поддаващи се на внушенията от страна на религиозните им водачи (лицемери).  Може да са вярващи невежи. С изкривени представи и подходи за действия, приемани като правилни, богоугодни.

Средна категория, не толкова невежи, но по отношение на своята религия с промити мозъци.

Много междинни нюанси.

Разни – Йога

Ако се откажеш от всичко светът не може да се развива /във връзка със сентенцията на Миларепа./ Ако всички се откажат от всичко, светът не може да се развива. Ако най-правилният подход е да се откажеш от всичко, би следвало да се очаква, че би било правилно и валидно за всички, ако е за един така, и всички да приемат такъв подход. Очевидно това може да е валидно само за част и ако резултатът е собственото просветление само, но не може да е валидно за всички, тогава въпросът е каква е ползата от собственото просветление за всички останали, освен постигането на една истина, за която да ги информираш, но част от която не могат да бъдат. Същото е и ако се отнася за ограничена група, постигнала просветление. Освен ако просветленият би могъл да е източник за произтичащи..., които да са в полза на всички останали. Това би могло да е единствената логика.

Алтернативата е постигане на паралелно съзнание на аскетизъм и отказ /в необходимия баланс/.

Ако всички се откажат...

Защо будизмът предполага, че просветлението на едни е благоприятно за щастието на всички? Освен ако просветлението на всеки един до ефекти върху реалността, които са положителни за останалите. Но защо личното просветление ще въздейства на околната среда? Освен ако не се измисли благовидно удобно обяснение.

Всички се фокусират върху пътя и процедурата за постигане на просветление, а то остава абстрактно и необяснено понятие.

Единственото обяснение е, че то води до възможността да видиш реалността такава, каквато наистина е, без да е деформирана, изкривена, забулена от твоите невежество и пристрастености, привързаности, зависимости, пристрастия, от препятствия на ума и тялото – и като я видиш да кажеш на останалите и те евентуално да приемат, да повярват. Но ако всички ес стремят към практика да я постигнат тази истина, тогава всичко ще остане в застой. (Така излиза, че това, което е добро за един или за едни, не може да е добро за всички.)

Дзен. Идеята, че би трябвало да се освободи от препятствията, произтичащи от ума и тялото, за да постигне просветление -  би означавала, че умът и тялото се разглеждат не като благодат и потенциал за проникване в тайните на света и за постигане на баланс, хармония и щастие, а като пречка, препятствие, като негативен, вреден елемент.
Освен абстрактната теза, че ще видим реалността такава каквато е, другото е постигане на абсолютно спокойствие и пълно щастие. Отново абстрактно състояние. А и не става ясно дали трябва да останеш завинаги в нирвана, за да го задържиш. Получил просветление и върнал се, отново оставаш само със спомен за това състояние? Предполага се обаче, че то качествено те е променило. Вече си различен. Но освен ситуация на лично спокойствие, щастие, задоволство, каква е ползата за всички останали, които трябва да водят друг живот, за да се развива и функционира обществото, за да се осигурява храна и пр.

По други тези, съзерцанието ще ти осигури  постигането му, включително някаква абстрактна твоя изначална същност, която е свободна от веригите на зависимости и пр.

Състояние на космическо съзнание – абстрактно формулиране на някаква висша степен без да може да бъде обяснено.

Истината като абстрактно понятие постигано чрез просветления. Игра със знакови понятия за много важни неща – състояния, действия, ефекти.
Обстановката в Тибет – може би е била достатъчно първична, че е давала възможност за отказ от зависимости, търсене на просветление, ритрит...

Своеобразно степенуване
1 инкарнация – прероден някой известен в него, очаква се да има същите качества
2 постигнал просветление – декларирано за някой известен.

"Магически" думи -  гуру, йоги, светлина, истина
Да станеш в днешно време известен гуру, с трансцедентни, мъгливи, специфични и различни от други приказки, в общите рамки на очакваните мистерии за просветление и пр. - е доходоносен занаят, добре намерен личен път.

Видове характеристики

Характеристиката по практиката, не е характеристика по възприятията, както например е дуализмът на възприятието.

Характеристиката по метода на овладяване и визуализиране, не е характеристика/свойство по процеса на съня, както например естественото приемане на нелогичността.

Характеристики по процеса на съня може да включват характеристики по възприятието – дуализмът, естествено незадаване на въпроси, но са различни.

Характер на възприятието, свойство на процеса,  / характер на поведението е различно от характер на възприятието.

Общи характеристики на сънищата

Кр. Г. - Сънят - ефирна емоция, наркоза, мираж, океан, в който човек се гмурка и в глъбините му диша с открити гърди. В тези комбиниращи се идеи сънят и споменът се преплитат като водорасли, картините се сменят и преливат от яркото, към бледото, към нищото и изведнъж отново към яркото.

Фрагменти - 31. 05. 2020
Фрагменти

Смесване на разнотипни елементи

В сънищна ситуация в среда съвсем позната и близка от ежедневния ти живот в будната реалност, в която почти всички елементи са актуални свързани с последни събития в живота ти, може да е вграден един елемент, свързан с твоето минало от преди години, което да не ти прави никакво впечатление и да намираш за съвсем нормално и реално. Например в съвсем позната среда и действия, приличащи на живота ти от последните дни се включва човек, който го няма в твоя живот от години и заедно с неговото включване в съня се интегрират и разни обстоятелства, съображения, намерения и твои мисли, които са се отнасяли към реалността,свързана с този човек преди много години.

Смесване на множество от смислови фрагменти

Понякога след като се събудим ни е трудно ясно и последователно да визуализираме  току-що сънуваните сънища, въпреки че в този момент получаваме серия от редуващи се и взаимно изместващи се проблясъци от картини и моменти. Трудно ни да видим в полето на вътрешния си поглед фиксирани и стабилизирани картини, както и последователното развитие на ситуацията с оформени отделните последователни моменти и картини. Опитваме се абстрактно да си определим и формулираме поне смисъла на ситуацията или на отделни моменти от нея. Донякъде може да успеем да определим някои аспекти на смисъла на една или друга част на ситуацията, картина или момент. Донякъде може да успеем смътно да си представим в неясни контури картина от един или друг момент в съня. И като се замислим в такива случаи си даваме сметка, че понякога една сънищна ситуация сякаш е съставена и "изтъкана" от цяло множество отделни смислови фрагменти, всеки от тях свързан с едни или други моменти и аспекти от живота ти и твои възприятия и мисли в различни периоди и моменти във времето. Сънищната ситуация може да има ясно и последователно подредено действие, но различните елементи от това действие и развитие се докосват и са свързани с различни смислови фрагменти от това множество, често преливащи и смесващи се. Получава се като една смесица от усещания, свързващи различни моменти от сънищната ситуация с най-различни други твои представи и възприятия от различно време. В това множество от смислови фрагменти не е лесно да се ориентираш, когато се опитваш да визуализираш точно ситуацията и да определиш точния смисъл, цел и съдържание на нейното действие, твоите възприятия, намерения и мисли в съня. Сякаш границата между тези смислови фрагменти е неопределена и променяща се. Възприятието ти от опита да осмислиш и разбереш такава сънищна ситуация ти напомня за неопределеността в квантовия свят, неопределеността в състоянието и движението на квантовите частици. Започваш да се чудиш, доколко сънищните процеси, сънищата и въобще мисленето ти включително и в будно състояние, се оказват под прякото въздействие върху процесите на тяхното конкретно оформяне (доколкото ние имаме възприятие и усещане за конкретно оформяне и конкретни мисли и представи) на квантовия принцип на неопределеността и въобще на пряко въздействие чак от равнището на квантовия свят.

„Гледане” – „виждане” по време на съня

„Гледаш” отпред като на екран ситуация. Тя се отнася и до теб – ти в нея участваш, знаеш това. „Виждаш” на екрана група хора там някъде пред теб. Ти си част от тази група, ти в нея участваш, знаеш това.

Както „гледаш” събитията от разстояние като на екран, така в определен миг ти се оказваш в самата група и вътре в действието.

Докато „гледаш” като на екран как групата влиза в някакъв тунел или вход, когато последният влезе и ти изведнъж вече не си пред екрана а в самата група, може ти да си последният влязъл.

Както „виждаш” отстрани как групата влиза в тунела, когато последният от нея влезе, в този миг „виждаш” групата от другата страна как се появява през тунела.

Докато „гледаш” отстрани групата как влиза или се появява в един момент се оказваш в нейните редици.

Когато „гледаш” отстрани като на екран погледът ти може и да скача отляво надясно и отдолу нагоре разглеждайки ситуацията. Това може да не продължи дълго докато скоро в един момент ти се оказваш участник в самата ситуация. От този момент погледът ти вече „наблюдава” и „гледа” различно, ти не „гледаш” някаква ситуация на дистанция от теб като на екран, ти вече „гледаш” като участник в събитие, който „гледа” пред себе си в посоката, в която групата се движи, с поглед насочен напред, независимо дали „гледаш” обекти съвсем близо пред теб или отдалечени.

А и в определен момент „гледането” вече може да не е прекият източник на информация, в смисъл, че и без да търсиш с поглед ти знаеш и „виждаш” това, което е пред теб или което се случва.


Двете нива на паметта и визуализации

Триста петдесет и първият ден

Второто – вътрешното ниво на паметта

Защо когато гледаш някаква картина или изображение около теб, дърво, улица и т.н., и след като си затвориш очите не можеш да „видиш” с вътрешния си поглед по същия начин тази картина или изображение както докато си я гледал преди малко с отворени очи?

Но в сънищата си можеш да ги „видиш”. Дори по същия начин, по който си ги видял в будното си състояние в реално време.

Защото изображението, макар и да оставя следи в паметта ти, не се „запечатва” веднага като готово изображение, като картина, до която твоето будно съзнание (или Асоциативната каскада на будното ти състояние) да има непосредствен достъп и да може да го възпроизведе веднага по същия начин, както когато зрителните импулси в будното ти състояние при гледане с отворени очи се възприемат и асоциират, и осмислят като готови изображения от будното ти съзнание в реално време (чрез Асоциативната каскада на будното ти състояние) вследствие на тяхното достигане до съответната „Приемна зона” в кората на мозъка и последвалото им асоциативно обработване (сравняване, разпознаване, идентифициране) и възприемане.

При затворени очи будното ти съзнание (Асоциативната каскада на будното състояние) няма достъп до такъв процес (който се подхранва в реално време от постъпващите зрителни импулси и тяхното асоциативно обработване и възприемане като картина). Веднъж преминали, асоциирани, „видени” в реално време в будното ти състояние, в хода на този процес те се обработват и „запечатват” в паметта ти, но не във вид на тази картина, чиито елементи си асоциирал и която си възприел в реално време, а във вид на преработена информация – във вид на „следи-отпечатъци” във формата на съответните невронни структури и асоциативни връзки.

Тази информация се наслоява, събира и подрежда във Второто-вътрешното ниво на паметта. Асоциативната каскада на будното състояние (и будното ти съзнание) няма пряк достъп до нея.

Второто-вътрешното ниво на паметта е изолирано от Асоциативната каскада на будното състояние, така както изолирана от нея е и Вътрешната асоциативна каскада (и „Вътрешното Аз”). От Асоциативната каскада на будното състояние няма пряк оперативен достъп по твое собствено желание и волеизявление в будното ти състояние. (Освен ако не постигнеш интегрирано съзнание).

Достъпът до Второто-вътрешното ниво на паметта принадлежи на „Вътрешното Аз”, но не и на будното ти съзнание.

Това не е информация, не са картини и визуални елементи от картини и изображения, „запечатани” и съхранени в някаква форма и вид, съответстващи на твоята представа за формата и вида им така както си ги „видял” с отворени очи в реално време с твоето възприятие и осъзнаване на тези картини и изображения, случващо се в реално време в обхвата на  Първото-външното ниво на паметта, с което и в рамките на което оперира Асоциативната каскада на будното ти състояние.

 Ако такива евентуални „следи-отпечатъци” биха останали в това Първо-външно ниво на паметта ти, то тогава в будно състояние в момента, в който пожелаеш със затворени очи пряко и веднага щеше да имаш непосредствено възможността да ги възприемеш отново и да ги „видиш” по същия начин, или евентуално да направят някаква хипотетична обратна връзка с „Приемната зона” и отново да последва повторен или пореден същият процес на асоцииране – сравняване, разпознаване, идентифициране и възприемане, като същата картина или изображение, които си видял първоначално в реално време да можеш отново да „видиш” и със затворени очи.

В реално време в процеса на разпознаване и асоцииране възприемаш с мозъка си като „виждане” картината, изображението – погледът ти скача от точка на точка и сумарно в асоциативния процес се създава твоето възприятие на „виждане” на изображението, което е представа – общо резултатно възприятие на твоето будно съзнание. В Първото –външното ниво на паметта ти остават само „следите-отпечатъци” от смисловото значение на този процес – видял си, гледал си дървото, то се намира там, още не са го отсекли, от него може да се направи нещо, то ти дава кислород, то е красиво и т.н.

Но за „следите-отпечатъци”, които могат да възпроизведат тази обща представа във вид на изображение трябва да се отвори „врата” към Второто-вътрешното ниво на паметта и този достъп принадлежи на Вътрешната асоциативна каскада – на „Вътрешното ти Аз” и може да бъде предоставен на Асоциативната каскада на сънищата чрез „Генератора на сънищата” за включване в твоите сънищни ситуации.

Първото – външното ниво на паметта съдържа мисловни и смислови елементи, участващи в процесите на осмисляне, разбиране, асоцииране със значения, осъзнаване на смисъла на нещата, в асоциативния процес на Асоциативната каскада на будното състояние, в мисловните и осъзнаващи процеси на „Външното Аз”, в свързването и асоциирането на елементи и обекти с тяхното значение, в съзнателния процес, в осъществяването на съзнанието, на самосъзнанието.

Второто – вътрешното ниво на паметта съдържа елементи от образи, изображения, картини, които в будно състояние не можеш да достигнеш и да „видиш” ясно с „вътрешен поглед”. Тези изображения , елементите от тях се комбинират и включват по време на сънищата.  Достъп до тях има „Вътрешното Аз” – Вътрешната асоциативна каскада и нейният механизъм – „Генераторът на сънищата”. Те се включват и самите сънища се осъществяват в процеса на Асоциативната каскада на сънищата, като достъпът до тях се открива, предоставя чрез „Генератора на сънищата” и съответно чрез „Вътрешното Аз”.

„Вътрешното Аз”, или Вътрешната асоциативна каскада, има свои канали за асоциативни връзки както с Асоциативната каскада на будното състояние, така и с Асоциативната каскада на сънищата (или с хибридна Асоциативна каскада – при сближаване на формите, асоциативно преливане и сливане на Асоциативната каскада на сънищата с проявления на Асоциативна каскада на будното състояние), а така също и с двете нива на паметта – и с Първото-външното и с Второто – вътрешното.

Вътрешната асоциативна каскада има пряк достъп и контакт до Второто-вътрешното ниво на паметта, където е съхранен депозитът с елементи от изображения и картини, които могат да бъдат видени като такива с вътрешния поглед, но за тази цел трябва да придобиеш специални способности, каквито обичайно човек няма (ако искаш да ги „виждаш” и „разглеждаш” в будно състояние със затворени очи). Но тези елементи на изображения, съхранени в този депозит (в който постъпват постоянно все нови и нови, всеки ден), се включват в Асоциативната каскада на сънищата и в сънищните ти ситуации, в които ти „виждаш” и участваш в среда с най-разнообразни ясни изображения, каквито иначе обичайно не можеш да видиш в будното си  състояние с вътрешния си поглед. Асоциативната каскада на сънищата е процесът, който води до резултата – сънищните ситуации, твоите сънища, в които се комбинират елементите от този депозит на Второто-вътрешното ниво на паметта ти.

В сънищата ти участват елементи и от Първото –външното ниво на паметта, което става в процеса на Асоциативната каскада на сънищата, в който се включват съответните елементи с логическото им свързване, елементи със смислов характер, осигуряващи значението и съдържанието на събития, вкл. „следи-отпечатъци”, представляващи и изразяващи смисъла и значението на „следи-отпечатъци” от изображения, визуални елементи от околната ти среда, които постоянно виждаш в ежедневието си, множество от тях – многократно. Но дори и тези последни изображения или техни елементи, ако се опиташ да си представиш със затворени очи, би могъл само доста смътно да „видиш” с вътрешния си поглед, и всъщност дори и тях не можеш да видиш ясно, а по-скоро си ги представяш с тяхното значение, евентуална представа за тяхната „геометрия” и подреждане, определена смислова представа за тяхната същност и съдържание, разположение, но не и да ги видиш така, както би било ако си отвориш очите. Но по такъв начин ясно и детайлно както би ги видял и гледал с отворени очи можеш да ги „видиш” и „гледаш” в някой свой сън.

Всяко включване на ясни изображения, присъстващи в сънищата ти и оформящи ги все едно участваш в една реална ситуация, или гледаш филм, идва от Второто–вътрешното ниво на паметта, където се натрупват във вид на преработена информация изображенията така, както си ги възприел от реалността от твоите наблюдения, впечатления и сензитивни преживявания, от получаването на визуална сензитивна информация, и откъдето през вътрешния асоциативен процес ти можеш да ги „видиш” и „разглеждаш” в сънищата си в същия им вид, в който си ги възприел със съзнанието си в реално време когато си ги гледал с отворените си очи.

От Второто-вътрешното ниво на паметта ти едни или други елементи от съхраненото ти там визуално богатство се поемат и предоставят, комбинират във всякакви, понякога най-невъзможни или непредполагаеми комбинации, понякога съвсем реалистично на вид, друг път не дотам подобно на реалността, и се включват в Асоциативната каскада на сънищата.

„Генераторът на сънищата” като механизъм и елемент на Вътрешната асоциативна каскада е в постоянен контакт с Асоциативната каскада на сънищата и той предоставя визуалната информация за визуалното оформяне на сънищните ситуации, освен че комбинира и техните сценарии.

Има разлика между Второто-вътрешното ниво на паметта и вътрешните пластове на паметта, с които се има предвид вътрешни пластове на Първото-ниво, и от които евентуално може да си спомниш и възстановиш забравена информация, която е било излязла от категорията на постоянната ти трайна памет. Но това няма да е визуална информация с образи, каквито се съдържат във Второто-вътрешното ниво. При такава информация, която можеш да реактивираш, причината на нейното потъване във вътрешните пластове е съответната й степен на стабилност и на степента на стабилност на асоциативните й връзки, което е съвсем различно от състоянието на визуалната информация във Второто-вътрешното ниво.

Обикновено, при обичайните състояния, когато затвориш очи може пред вътрешния ти поглед да останат смътни очертания, контури, представа, но това е отражение от активираните по време на гледането преди малко или елементи на ретината на окото, или на „Приемната зона” – няма особено значение – образите са смътни и са по-скоро набор от сенки и очертания, които може да се появят за кратко – секунди, и бързо изчезват – това не са изображенията, картините, които току-що си гледал с отворени очи, това е само останал от тяхното гледане краткотраен слаб рефлекс.

При хипноза, в случай, че индивидът е податлив и се отдаде на ефекти на външното въздействие, се осъществява присъщ механизъм, при който може да се стигне до състояние, в което да се стимулира процес, при който да се освободят определени ключове, стабилизиращи Асоциативната каскада на будното състояние в нейния модел и да се премине към хибридна Асоциативна каскада, но не в състояние на сън, а в будно състояние, при което може да се открие мост на асоциативна връзка чрез Вътрешната асоциативна каскада до визуални образи във Второто-вътрешното ниво на паметта.

Ако си достигнал съответно съвършенство чрез медитация и ако успееш да навлезеш в такава (съответна степен на реална медитация), би могъл да намериш пролука към този депозит на Второто –вътрешно ниво и да „видиш” с вътрешния си поглед едни или други изображения. Това е напредък по пътя към интегриране на съзнанието, но не означава, че си постигнал такова интегриране.

25 май 2020 г.

Триста петдесет и вторият ден

Да се определи разликата между визуализация на сън, визуализация в будно състояние със затворени очи на позната среда, "виждане" по време на сън и "виждане" в будно състояние с отворени очи. Визуализация с представа за пространствено разположение, геометрични форми, вид на цветове, смисъл и значение на обекти, представа и осмисляне на общата схема и на същността на отделните елементи - обекти, пространствена визуализация "в дълбочина и на разстояние", но без да ги виждаш ясни, детайлизирани, точни и цветни в тъмното поле пред вътрешния си поглед така, както би виждал същата картина - обстановка с отворени очи, или също така и по време на сън (като в съня има различни варианти, степени, проявления, за разлика от будното състояние с отворени очи, когато моделът на проявление-възприемане е един и същ.)

Визуализацията на сънища има различни степени на яснота и приближаване или дистанция, в контекста на горното. Визуализацията в будно състояние със затворени очи има различни степени в зависимост от това колко близка и позната ти е средата-картината, която си представяш-визуализираш (колко време си бил впостоянен контакт с тази среда). Степени на възможен пряк асоциативен контакт на будното съзнание (и Асоциативната каскада на будното ти състояние) с визуалния депозит на Второто-вътрешното ниво на паметта ти.
26-ти май 2020 г.

Триста петдесет и третият ден

1) Визуализацията в будно състояние със затворени очи на елементи, изображения, образи, обекти от окръжаващата те среда, които са ти познати в различна степен и които многократно си виждал, гледал, наблюдавал (някои от тях в продължение на години, цял живот)се получава с вътрешно възприятие и "виждане" на "изображения" и очертания на съответните обекти с различна степен на пространствено разположение в полето на вътрешния ти поглед с не добре очертани и преливащи се контури, с представата в момента и осмислянето какво точно представляват, как са разположени, в каква "геометрия" и последователност, но с възприятието им само като контури, пространства, форми, които знаеш, че представляват съответните "обекти" с тъмни, сивкави цветове, размити сенки - околното разположение на твоето жилище, какво е вътрешното разположение, къде какви мебели и предмети се намират,улицата, на която живееш, как продължава в дълбочина, сгради и къщи след нея една след друга, дървета и др. Но това възприятие и такова визуализиране на позната среда със затвореуни очи в будно състояние може да е с различни степени на приближаване, в зависимост от качеството, придобити способности, умения, или просто съответно състояние или настройка на този, който визуализира и си представя, като в различна степен контурите могат да придобиват по-голяма яснота и точност, а сивкавите цветове могат да се "проясняват", дотам, че в определени случаи и състояния да оставаш с впечатлението и да получаваш възприятието, че "виждаш" (представяш си) със затворени очи познатата среда или обекти около себе си със съществена степен на приближаване, включително и с възприятието за едни или други цветове на съответните обекти или пространства. С други думи, обичайно визуализацията е неясна, с общо "виждане" и с представа кое къде е разположено и какво е неговото съдържание и значение, и в неясни сиви тонове, но при определени условия или състояния, визуализацията може да е по-точна, вкл. и с възприятие в определена степен за съответните цветове.

2) По време на сънуване и сънища се отваря асоциативна връзка между Второто-вътрешното ниво и Първото-външното ниво на паметта в процеса на Асоциативната каскада на сънищата. Асоциативната каскада на сънищата се осъществява в обхвата и на двете нива. При развитие на процес на "осъзнаване" и самоидентифициране в по-голяма степен се включват проявления на Асоциативна каскада на будното състояние и се оформя в по-голяма степен хибридна Асоциативна каскада. При тези процеси също в по-голяма степен се включват и елементи от Първото-външното ниво на паметта.

3) "Сънищното пространство" включва елементи в обхвата и на двете нива - и на Първото-външното и на Второто-вътрешното.
При осъществяването на Асоциативната каскада на сънищата или развитието й като хибридна Асоциативна каскада визуалните елементи от Второто-вътрешното ниво и смисловите елементи от Първото-външното ниво на паметта се комбинират /избират и комбинират/ в асоциативния процес в сценария на сънищата с участието, ролята, намесата на "Генератора на сънищата" като механизъм на "Вътрешното Аз" (и съответно на Вътрешната асоциативна каскада).

4) Асоциативната каскада на будното състояние и съответно будното съзнание нямат пряк волеви достъп до съдържанието на визуалния депозит във Второто-вътрешното ниво на паметта ти, в което са натрупани, събрани, подредени или съхранени съответни информационни структури, изразяващи и представляващи множество визуални елементи, изображения, картини, минавали през очите ти и през съзнанието ти и натрупвали се там в продължение на целия ти живот, вкл. и през последно време до последните дни. Тези елементи се включват при оформяне на твоите сънища и преживяванията ти в тях, в които ясно и цветно виждаш и преживяваш най различни ситуации и обстановки. Но в будно съзнание, ти не можеш да влезеш там и да ги разгледаш по същия начин както виждаш нещата около себе си с отворени очи, и както си виждал тези елементи в един или друг момент когато са постъпвали в съзнанието ти и са се съхранили в този визуален депозит. Можеш смислово да си спомняш за едни или други елементи, изображения или обекти и спомняйки си да се опитваш да си ги представяш, но няма да си в състояние да ги видиш така, както се вижда с отворени очи, а визуализацията, споменът и представата ти ще може да са във вида, описан по-горе - в т. 1),вкл. и с опцията за възможни различни степени на приближаване.

5) В будно състояние със затворени очи (например, когато почиваш, или когато сутрин размишляваш, или обмисляш сънищата си, или си ги припомняш, или размишляваш върху процеса и т.н.) в определени случаи, при определена настройка или състояния, може да успееш да постигнеш, или да се окажеш в състояние, при което да се отвори достъп, пролука, портал към визуалния депозит във Второто-вътрешното ниво на паметта ти. И тогава в полето пред вътрешния ти поглед да се появят цветни образи, изображение, картина, ситуация, обекти с движение и пр. Буден си и усещаш своето тяло, но пред вътрешния ти поглед се е появила съответната визуализация. Прилича на "виждане" на сън в будно състояние, на моментно влизане в сън при будно състояние.

Но въпреки това откриване на достъп, пролука или портал, който всъщност дава възможност за контакт на будното ти съзнание, на Асоциативната каскада на будното ти състояние с определени елементи от визуалния депозит и съответно на Второто-вътрешното ниво на паметта, визуализацията, "видените" образи, цветове, обект /при по-напреднал вариант - кратка ситуация с движение/ е случайна, тя не зависи от твоя избор, обикновено появилите се изображение или обект са случайни и неочаквани. Ти, твоето "Външно Аз", твоето себевъзприятие в този момент, твоето възприемане за себе си, изразът на твоето самосъзнание - "Ти" не можеш в този момент по твое желание да влезеш през този портал към Второто-вътрешното ниво на паметта си и да получиш свободен достъп до цялото съдържание на този твой визуален депозит, и последователно и системно да можеш да разгледаш всичко, което се намира там. (Това е така и ще е така поне докато не си постигнал интегриране на своето съзнание.)Достъпът ти е бил за случайни елементи, случайно и неочаквано е било това, което си успял да визуализираш в този момент на почивка, релаксация или размисъл в будно състояние със затворени очи.

6) При напредване в практиката или при определени състояния или настройка, не е изключено докато почиваш и размишляваш със затворени очи по точно определен въпрос или обект, при отварянето на такава пролука и достъп към визуалния ти депозит да ти се яви изображение, свързано с въпроса или обекта, по които си размишлявал. Това би наподобявало и състоянието, когато при съответна степен на медитация можеш да визуализираш и си представиш съответни изображения (например пламтящия лотос, изображение на съответното божество и пр.).

27-ми май 2020


Триста петдесет и петият ден

Понятието за полето пред вътрешния ти поглед може да има различни изражения.

Когато си буден и затвориш очи има две възможности (ако не започнеш целенасочено да си люлееш очите - очните ябълки, или да ги въртиш под затворените ти клепачи). Едната възможност е очите ти - очните ти ябълки да останат в същата позиция - т.е. "погледът ти зад затворените клепачи" и съответно очите ти ориентирани напред.
 
Другата възможност е да отместиш - насочиш очните си ябълки нагоре - към веждите. При този втори вариант възприятието е различно и можеш да усетиш по-бързо пропадане навътре в себе си, без обаче да стигаш до напрежение в очите. При първия вариант вниманието ти остава насочено към външния свят и сякаш през клепачите си продължаваш да "гледаш" навън, знаейки какво има там.

Когато (в контекста на първия вариант) буден гледаш обекти пред себе си - например, обстановката в помещението, в което се намираш, или съседната сграда през прозореца и затвориш очите си като очите ти - очните ти ябълки останат в същата позиция - насочени напред, и съответно напред остава насочен "погледът ти зад затворените клепачи" има две възможности. Когато затвориш очи и продължиш да "гледаш" напред, пред "погледа ти зад затворените клепачи" се появява една тъмна плоскост. В първия момент или първите моменти тя сякаш е съвсем близко пред теб. Ако продължиш да гледаш напред в тази плоскост може да "видиш" някои различни ефекти, вкл. може да "видиш" тази плоскост да се отдалечава пред теб и да се позиционира на известно разстояние. Продължавайки да гледаш, може в тази плоскост да се оформят едни или други сенки, проблясъци, дори размити фигурки. Това е така. Същевременно, ефектът който се получава като възприятие пред "погледа" ти след като затвориш очи в будно състояние може да се различава, в зависимост от това какво си наблюдавал, или погледнал, докато очите ти са били все още отворени, колко е бил светъл или осветен обектът, дали е бил блестящ или с мека светлина, с какви цветове е бил, от една страна, и доколко ти е познат обектът, колко пъти си го гледал и наблюдавал, от друга страна.

Първо, като затвориш очи в тъмната плоскост пред погледа ти може да се появи за кратко, секунда или секунди, светло сияние, светли проблясъци. После тоновете потъмняват. Може да забележиш някакви сенки, контури и конфигурации, които да са съвсем размити и разбъркани, и които да представляват разни полета, по-сиви или по-тъмни петна, които приблизително биха могли да ти напомнят за външното разположение на контурите и елементите на обекта, който си погледнал преди да си затвориш очите. Това е по-слабият резултат. Но този ефект може да е по-силен, и когато затвориш очите си, може би след моментно присветване или проблясък, пред погледа ти в полето пред тебе да се оформят в тъмни, сиви и по-светли нюанси контурите и очертанията на обекта който си гледал току-що - това са фигури в тъмно, сиво или малко по-светло - и ти виждаш като такива очертани петна отсрещната сграда с нейните прозорци, нейните линии, очертания, или виждаш като тъмни и по-светли очертания и форми предмети в помещението, в което се намираш. При този вид визуализация плоскостите пред вътрешния ти поглед виждаш отстоящи в пространството на приблизително същите разстояния както обектите извън теб, които си гледал. Това е рефлекс на зрителните ти органи, останало възбуждане в ретината на очите ти, дори възможно в "Приемната зона" в кората на мозъка ти. Това е физиологичен рефлекс. Това е първият вариант. При него "виждаш" в полето пред вътрешния си поглед конкретно очертанията. При втория вариант след като погледнеш обекти в окръжението си, например предмети, портрети, снимки в помещението, в което се намираш, и след като затвориш очи без да ги "виждаш" в очертани на някаква плоскост пред "погледа ти зад затворените ти клепачи", ти в една или в друга степен успяваш да ги "видиш" и да си ги представиш, така както са разположени около теб, мебели, предмети, портретите, снимките, лицата на тези снимки, представяш си ги и ги "виждаш", но без да ги "виждаш" в някакво поле-плоскост пред теб, а това става вътре в главата ти, имаш чувството, че ги виждаш" някъде в средната част на мозъка си, сякаш там се отваря това пространство, което преди малко си гледал с отворени очи, знаеш, имаш чувството, възприемаш - лицата от снимките и портретите, обстановката и при това възприемане знаеш точно кое къде се намира, как изглежда, с какви цветове е, как изглеждат тези цветове, сякаш правиш мост назад във времето с многократните случаи, когато си видял с отворени очи. Това е визуализация, при която имаш чувството, че "виждаш" вътре в мозъка си обектите, предметите, снимките, лицата с техните цветове. В този случай, тази визуализация както и при първия вариант, също е рефлекс на зрителните органи, но този рефлекс не остава просто и само физиологична реакция, ехо от възбудените елементи в ретината на очите ти или на определени ангажирани преди това структури от някаква зона на кората на мозъка ти, а от този рефлекс се е развил следващ асоциативен процес, в момента, в който си затворил очи и си погледнал зад затворените си клепачи натам, където са били предметите около теб, и си си спомнил какво точно има около теб, какви предмети, портрети и снимки са подредени, продължил е асоциативният процес, който е довел до това твое възприятие за визуализиране в някакво пространство в средната зона на твоята глава, разширяващо се при самата визуализация и извън нея.

Когато затвориш очи и си представиш улицата, на която живееш, визуализираш я пространствено по втория начин - вътре в мозъка си, а не само на една плоскост пред затворените ти очи. Когато визуализираш сънищата си има различни варианти. В повечето случаи ги визуализираш вътре в съзнанието си - с възприятие подобно на описаното по-горе във втория вариант. И при тези визуализации имаш вътрешното усещане, че възприемаш донякъде и цветове. Но в множество случаи при тези вътрешни визуализации може в по-голяма степен просто да имаш знанието, осмислянето какво представляват съответните обекти и елементи, осмислянето, а не възприятието, че ги виждаш там пред теб. Между това знаене и осмисляне и възприятието, че ги "виждаш" границата е тънка, плаваща, а преценката, какво и как точно възприемаш не е лесна. Не винаги можеш да го определиш и да си дадеш ясно сметка какво и как си възприел или "видял". Но има и случаи, когато сънят е бил по-ясен, по-ярък, имаш страхотни свежи спомени от дадени ситуации и когато си затвориш очите и ги визуализираш, сякаш ги виждаш на няколко метра пред теб точно като на тази плоскост през вътрешния ти поглед, плоскостта пред "погледа зад затворените ти клепачи". Понякога "виждаш" тези картини в тази плоскост по-близо, няколко метра пред теб, току пред теб, понякога ги виждаш малко по-далече, ако споменът не е добър, може да имаш чувството, че картината е някъде там на дистанция, има случаи, когато картината от по-отдалечена може да започне да се приближава към теб, а също и когато от възприемането, че "виждаш" в плоскостта пред погледа си се преминава към възприятието, че "виждаш" ситуацията вътре в главата си, в съзнанието си, ясните очертания може да бъдат заменени с разбирането, осмислянето какво представляват елементи или обекти. В този смисъл, понятието за "полето пред вътрешния поглед" е относително, и различен характер и същност може да има процесът на визуализиране. В тези процеси се намесват различните нива в паметта - едното /Първото-външното/, в което са значенията, елементите, свързани с осмислянето, структури, представляващи значения, които могат да ти създадат възприятието за това, че "виждаш" познати неща, и другото /Второто-вътрешното/, в което са съхранени структури, изразяващи конкретно визуалната форма на обекти и елементи, повече или по-малко стабилни, и повече или по-малко точно "запечатани". Те се явяват в сънищата. Доколко ги "виждаш" в сънищата си същите, каквито си "видял" и възприел в съзнанието си  някога с отворени очи, доколко това виждане в съня ти съответства или се различава от онова възприятие вследствие на виждането им с отворени очи, доколко понякога в това "виждане" в съня са се включили само значенията и знаенето за смисъла на елементите от Първото-външното ниво - можеш да прецениш само ако си в състояние добре да си припомняш и визуализираш. Но в различни случаи и състояния в асоциативния процес се появяват възможности за контакти между двете нива. Без да можеш по желание да навлезеш във Второто-вътрешното ниво и да разглеждаш богатството на своя собствен визуален депозит, понякога това вътрешно ниво би могло да подпомага в асоциативния процес със своите елементи съответстващите им смислови структури на външното ниво, при твоите усилия и желание да визуализираш и да "видиш" определени образи.

29.05.2020

357 ден

Визуализациите биха могли да имат два основни вида проявление - образна и смислова.

Сутрин когато размишляваш и си припомняш сънищата, забелязваш, че визуализациите ти понякога имат и едно друго проявление - знаеш какво е имало там отпред в пространството "пред съзнанието ти", какво си "видял", каква е била неговата същност, какъв е бил неговият смисъл и съдържание, какво е било действието, колкото и то да е било кратко, но същевременно си даваш сметка, че не си го "видял" в полето през вътрешния си поглед или дори вътре в съзнанието си като фигури, сенки, контури, форми. "Видял" си го само с неговия смисъл и съдържание, току-що се е случило и ти знаеш какво е било.

Това е "смислова визуализация", за разлика от визуализации, при които в различни степени виждаш вътрешно от полусенки до по-ясни образи и ситуации - било в плоскостта пред вътрешния си поглед, било вътре в своето съзнание.

По подобие на визуализациите и "смисловите визуализации", има възприятия свързани със звука и думи, които чуваш или казваш. Изключвам случаите в сънищата, в които ясно "чуваш" какво говориш и ти казват, независимо, че го "чуваш" с асоциативните механизми на своето съзнание като готов резултат (а не като в момента обработвани звуци и тяхно осъзнаване).

"Вътрешно звуково проявление" - би било понятие когато си представяш, "чуваш" вътре в съзнанието си звуци, думи, когато някой ти казва нещо или ти казваш, когато в главата ти прозвучава гласът на твой близък човек, така както някога те е повикал или ти е казал нещо.

Вътрешното звуково проявление също може да е с два вида изражение - може да е съвсем осезаемо, макар и с различни степени на сила, когато получаваш вътрешното звуково възприятие, че си го чул, а може да е смислово, просто си представяш, осъзнаваш в момента, разбираш и знаеш, че си го чул и как си го чул, макар то да е прозвучало в ума ти само със смисъла и характеристиките, които ти знаеш.

31 май 2020 г.
357 ден


***********************************************************

Памет

/тълкуване според Йога на интегралното съзнание/

невронно-конфигуративна - невронни "следи-отпечатъци" - невронни конфигурации и невронни асоциативни връзки /придобити, създадени/

асоциативно-оперативна - установени механизми на свързване и взаимодействие
/вродена даденост на структурата, база и придобити, разработени, създадени - нервни и невронни асоциативни потоци, биохимични и физични взаимодействия, комуникация чрез физиологични механизми, други посредници, хормони, други елементи/
 
органно-структурна - части на мозъка със специфична структура и възможности за функции, елементи на нервната система, анатомични и физиологични  характеристики - подаващи сигнали и постоянно интегриращи се във възприятията и ставащи част от паметта /вродена даденост, база/

генетично-вродена - генетичен код и специфична обща структура и материална база /вродена даденост, база/

(Абстрактно и обединяващо - елементи от Океана на елементите на съзнанието)

Първото – външното ниво
Второто-вътрешното ниво

Първото – външно ниво
Външни пластове на Първото-външното ниво
Постоянна-трайна памет
Оперативна памет
Активна постоянна-трайна памет
Вътрешни пластове на Първото-външното ниво
Нетрайна памет
Забравени елементи информация, които в определени обстоятелства могат да се активират и да бъдат припомнени

Памет – невронно-конфигуративна и асоциативно-оперативна - Първо-външно и Второ-вътрешно нива – Океан на елементите на съзнанието

Триста петдесет и първият ден - 25. 05. 2020

Триста петдесет и първият ден
Евгени Георгиев Алексиев

Второто – вътрешното ниво на паметта

Защо когато гледаш някаква картина или изображение около теб, дърво, улица и т.н., и след като си затвориш очите не можеш да „видиш” с вътрешния си поглед по същия начин тази картина или изображение както докато си я гледал преди малко с отворени очи?

Но в сънищата си можеш да ги „видиш”. Дори по същия начин, по който си ги видял в будното си състояние в реално време.

Защото изображението, макар и да оставя следи в паметта ти, не се „запечатва” веднага като готово изображение, като картина, до която твоето будно съзнание (или Асоциативната каскада на будното ти състояние) да има непосредствен достъп и да може да го възпроизведе веднага по същия начин, както когато зрителните импулси в будното ти състояние при гледане с отворени очи се възприемат и асоциират, и осмислят като готови изображения от будното ти съзнание в реално време (чрез Асоциативната каскада на будното ти състояние) вследствие на тяхното достигане до съответната „Приемна зона” в кората на мозъка и последвалото им асоциативно обработване (сравняване, разпознаване, идентифициране) и възприемане.
 
При затворени очи будното ти съзнание (Асоциативната каскада на будното състояние) няма достъп до такъв процес (който се подхранва в реално време от постъпващите зрителни импулси и тяхното асоциативно обработване и възприемане като картина). Веднъж преминали, асоциирани, „видени” в реално време в будното ти състояние, в хода на този процес те се обработват и „запечатват” в паметта ти, но не във вид на тази картина, чиито елементи си асоциирал и която си възприел в реално време, а във вид на преработена информация – във вид на „следи-отпечатъци” във формата на съответните невронни структури и асоциативни връзки.

Тази информация се наслоява, събира и подрежда във Второто-вътрешното ниво на паметта. Асоциативната каскада на будното състояние (и будното ти съзнание) няма пряк достъп до нея.

Второто-вътрешното ниво на паметта е изолирано от Асоциативната каскада на будното състояние, така както изолирана от нея е и Вътрешната асоциативна каскада (и „Вътрешното Аз”). От Асоциативната каскада на будното състояние няма пряк оперативен достъп по твое собствено желание и волеизявление в будното ти състояние. (Освен ако не постигнеш интегрирано съзнание).
 
Достъпът до Второто-вътрешното ниво на паметта принадлежи на „Вътрешното Аз”, но не и на будното ти съзнание.

Това не е информация, не са картини и визуални елементи от картини и изображения, „запечатани” и съхранени в някаква форма и вид, съответстващи на твоята представа за формата и вида им така както си ги „видял” с отворени очи в реално време с твоето възприятие и осъзнаване на тези картини и изображения, случващо се в реално време в обхвата на  Първото-външното ниво на паметта, с което и в рамките на което оперира Асоциативната каскада на будното ти състояние.

 Ако такива евентуални „следи-отпечатъци” биха останали в това Първо-външно ниво на паметта ти, то тогава в будно състояние в момента, в който пожелаеш със затворени очи пряко и веднага щеше да имаш непосредствено възможността да ги възприемеш отново и да ги „видиш” по същия начин, или евентуално да направят някаква хипотетична обратна връзка с „Приемната зона” и отново да последва повторен или пореден същият процес на асоцииране – сравняване, разпознаване, идентифициране и възприемане, като същата картина или изображение, които си видял първоначално в реално време да можеш отново да „видиш” и със затворени очи.
 
В реално време в процеса на разпознаване и асоцииране възприемаш с мозъка си като „виждане” картината, изображението – погледът ти скача от точка на точка и сумарно в асоциативния процес се създава твоето възприятие на „виждане” на изображението, което е представа – общо резултатно възприятие на твоето будно съзнание. В Първото –външното ниво на паметта ти остават само „следите-отпечатъци” от смисловото значение на този процес – видял си, гледал си дървото, то се намира там, още не са го отсекли, от него може да се направи нещо, то ти дава кислород, то е красиво и т.н.

Но за „следите-отпечатъци”, които могат да възпроизведат тази обща представа във вид на изображение трябва да се отвори „врата” към Второто-вътрешното ниво на паметта и този достъп принадлежи на Вътрешната асоциативна каскада – на „Вътрешното ти Аз” и може да бъде предоставен на Асоциативната каскада на сънищата чрез „Генератора на сънищата” за включване в твоите сънищни ситуации.
 
Първото – външното ниво на паметта съдържа мисловни и смислови елементи, участващи в процесите на осмисляне, разбиране, асоцииране със значения, осъзнаване на смисъла на нещата, в асоциативния процес на Асоциативната каскада на будното състояние, в мисловните и осъзнаващи процеси на „Външното Аз”, в свързването и асоциирането на елементи и обекти с тяхното значение, в съзнателния процес, в осъществяването на съзнанието, на самосъзнанието.

Второто – вътрешното ниво на паметта съдържа елементи от образи, изображения, картини, които в будно състояние не можеш да достигнеш и да „видиш” ясно с „вътрешен поглед”. Тези изображения , елементите от тях се комбинират и включват по време на сънищата.  Достъп до тях има „Вътрешното Аз” – Вътрешната асоциативна каскада и нейният механизъм – „Генераторът на сънищата”. Те се включват и самите сънища се осъществяват в процеса на Асоциативната каскада на сънищата, като достъпът до тях се открива, предоставя чрез „Генератора на сънищата” и съответно чрез „Вътрешното Аз”.

„Вътрешното Аз”, или Вътрешната асоциативна каскада, има свои канали за асоциативни връзки както с Асоциативната каскада на будното състояние, така и с Асоциативната каскада на сънищата (или с хибридна Асоциативна каскада – при сближаване на формите, асоциативно преливане и сливане на Асоциативната каскада на сънищата с проявления на Асоциативна каскада на будното състояние), а така също и с двете нива на паметта – и с Първото-външното и с Второто – вътрешното.

Вътрешната асоциативна каскада има пряк достъп и контакт до Второто-вътрешното ниво на паметта, където е съхранен депозитът с елементи от изображения и картини, които могат да бъдат видени като такива с вътрешния поглед, но за тази цел трябва да придобиеш специални способности, каквито обичайно човек няма (ако искаш да ги „виждаш” и „разглеждаш” в будно състояние със затворени очи). Но тези елементи на изображения, съхранени в този депозит (в който постъпват постоянно все нови и нови, всеки ден), се включват в Асоциативната каскада на сънищата и в сънищните ти ситуации, в които ти „виждаш” и участваш в среда с най-разнообразни ясни изображения, каквито иначе обичайно не можеш да видиш в будното си  състояние с вътрешния си поглед. Асоциативната каскада на сънищата е процесът, който води до резултата – сънищните ситуации, твоите сънища, в които се комбинират елементите от този депозит на Второто-вътрешното ниво на паметта ти.

В сънищата ти участват елементи и от Първото –външното ниво на паметта, което става в процеса на Асоциативната каскада на сънищата, в който се включват съответните елементи с логическото им свързване, елементи със смислов характер, осигуряващи значението и съдържанието на събития, вкл. „следи-отпечатъци”, представляващи и изразяващи смисъла и значението на „следи-отпечатъци” от изображения, визуални елементи от околната ти среда, които постоянно виждаш в ежедневието си, множество от тях – многократно. Но дори и тези последни изображения или техни елементи, ако се опиташ да си представиш със затворени очи, би могъл само доста смътно да „видиш” с вътрешния си поглед, и всъщност дори и тях не можеш да видиш ясно, а по-скоро си ги представяш с тяхното значение, евентуална представа за тяхната „геометрия” и подреждане, определена смислова представа за тяхната същност и съдържание, разположение, но не и да ги видиш така, както би било ако си отвориш очите. Но по такъв начин ясно и детайлно както би ги видял и гледал с отворени очи можеш да ги „видиш” и „гледаш” в някой свой сън.

Всяко включване на ясни изображения, присъстващи в сънищата ти и оформящи ги все едно участваш в една реална ситуация, или гледаш филм, идва от Второто–вътрешното ниво на паметта, където се натрупват във вид на преработена информация изображенията така, както си ги възприел от реалността от твоите наблюдения, впечатления и сензитивни преживявания, от получаването на визуална сензитивна информация, и откъдето през вътрешния асоциативен процес ти можеш да ги „видиш” и „разглеждаш” в сънищата си в същия им вид, в който си ги възприел със съзнанието си в реално време когато си ги гледал с отворените си очи.

От Второто-вътрешното ниво на паметта ти едни или други елементи от съхраненото ти там визуално богатство се поемат и предоставят, комбинират във всякакви, понякога най-невъзможни или непредполагаеми комбинации, понякога съвсем реалистично на вид, друг път не дотам подобно на реалността, и се включват в Асоциативната каскада на сънищата.

„Генераторът на сънищата” като механизъм и елемент на Вътрешната асоциативна каскада е в постоянен контакт с Асоциативната каскада на сънищата и той предоставя визуалната информация за визуалното оформяне на сънищните ситуации, освен че комбинира и техните сценарии.

Има разлика между Второто-вътрешното ниво на паметта и вътрешните пластове на паметта, с които се има предвид вътрешни пластове на Първото-ниво, и от които евентуално може да си спомниш и възстановиш забравена информация, която е било излязла от категорията на постоянната ти трайна памет. Но това няма да е визуална информация с образи, каквито се съдържат във Второто-вътрешното ниво. При такава информация, която можеш да реактивираш, причината на нейното потъване във вътрешните пластове е съответната й степен на стабилност и на степента на стабилност на асоциативните й връзки, което е съвсем различно от състоянието на визуалната информация във Второто-вътрешното ниво.

Обикновено, при обичайните състояния, когато затвориш очи може пред вътрешния ти поглед да останат смътни очертания, контури, представа, но това е отражение от активираните по време на гледането преди малко или елементи на ретината на окото, или на „Приемната зона” – няма особено значение – образите са смътни и са по-скоро набор от сенки и очертания, които може да се появят за кратко – секунди, и бързо изчезват – това не са изображенията, картините, които току-що си гледал с отворени очи, това е само останал от тяхното гледане краткотраен слаб рефлекс.

При хипноза, в случай, че индивидът е податлив и се отдаде на ефекти на външното въздействие, се осъществява присъщ механизъм, при който може да се стигне до състояние, в което да се стимулира процес, при който да се освободят определени ключове, стабилизиращи Асоциативната каскада на будното състояние в нейния модел и да се премине към хибридна Асоциативна каскада, но не в състояние на сън, а в будно състояние, при което може да се открие мост на асоциативна връзка чрез Вътрешната асоциативна каскада до визуални образи във Второто-вътрешното ниво на паметта.

Ако си достигнал съответно съвършенство чрез медитация и ако успееш да навлезеш в такава (съответна степен на реална медитация), би могъл да намериш пролука към този депозит на Второто –вътрешно ниво и да „видиш” с вътрешния си поглед едни или други изображения. Това е напредък по пътя към интегриране на съзнанието, но не означава, че си постигнал такова интегриране.

25 май 2020 г.

Към Рецензия на «Триста петдесет и първият ден - 25. 05. 2020» /повторение/

Понятието за полето пред вътрешния ти поглед може да има различни изражения.
Когато си буден и затвориш очи има две възможности (ако не започнеш целенасочено да си люлееш очите - очните ябълки, или да ги въртиш под затворените ти клепачи). Едната възможност е очите ти - очните ти ябълки да останат в същата позиция - т.е. "погледът ти зад затворените клепачи" и съответно очите ти ориентирани напред. Другата възможност е да отместиш - насочиш очните си ябълки нагоре - към веждите. При този втори вариант възприятието е различно и можеш да усетиш по-бързо пропадане навътре в себе си, без обаче да стигаш до напрежение в очите. При първия вариант вниманието ти остава насочено към външния свят и сякаш през клепачите си продължаваш да "гледаш" навън, знаейки какво има там.

Когато (в контекста на първия вариант) буден гледаш обекти пред себе си - например, обстановката в помещението, в което се намираш, или съседната сграда през прозореца и затвориш очите си като очите ти - очните ти ябълки останат в същата позиция - насочени напред, и съответно напред остава насочен "погледът ти зад затворените клепачи" има две възможности. Когато затвориш очи и продължиш да "гледаш" напред, пред "погледа ти зад затворените клепачи" се появява една тъмна плоскост. В първия момент или първите моменти тя сякаш е съвсем близко пред теб. Ако продължиш да гледаш напред в тази плоскост може да "видиш" някои различни ефекти, вкл. може да "видиш" тази плоскост да се отдалечава пред теб и да се позиционира на известно разстояние. Продължавайки да гледаш, може в тази плоскост да се оформят едни или други сенки, проблясъци, дори размити фигурки. Това е така. Същевременно, ефектът който се получава като възприятие пред "погледа" ти след като затвориш очи в будно състояние може да се различава, в зависимост от това какво си наблюдавал, или погледнал, докато очите ти са били все още отворени, колко е бил светъл или осветен обектът, дали е бил блестящ или с мека светлина, с какви цветове е бил, от една страна, и доколко ти е познат обектът, колко пъти си го гледал и наблюдавал, от друга страна. Първо, като затвориш очи в тъмната плоскост пред погледа ти може да се появи за кратко, секунда или секунди, светло сияние, светли проблясъци. После тоновете потъмняват. Може да забележиш някакви сенки, контури и конфигурации, които да са съвсем размити и разбъркани, и които да представляват разни полета, по-сиви или по-тъмни петна, които приблизително биха могли да ти напомнят за външното разположение на контурите и елементите на обекта, който си погледнал преди да си затвориш очите. Това е по-слабият резултат. Но този ефект може да е по-силен, и когато затвориш очите си, може би след моментно присветване или проблясък, пред погледа ти в полето пред тебе да се оформят в тъмни, сиви и по-светли нюанси контурите и очертанията на обекта който си гледал току-що - това са фигури в тъмно, сиво или малко по-светло - и ти виждаш като такива очертани петна отсрещната сграда с нейните прозорци, нейните линии, очертания, или виждаш като тъмни и по-светли очертания и форми предмети в помещението, в което се намираш. При този вид визуализация плоскостите пред вътрешния ти поглед виждаш отстоящи в пространството на приблизително същите разстояния както обектите извън теб, които си гледал. Това е рефлекс на зрителните ти органи, останало възбуждане в ретината на очите ти, дори възможно в "Приемната зона" в кората на мозъка ти. Това е физиологичен рефлекс. Това е първият вариант. При него "виждаш" в полето пред вътрешния си поглед конкретно очертанията. При втория вариант след като погледнеш обекти в окръжението си, например предмети, портрети, снимки в помещението, в което се намираш, и след като затвориш очи без да ги "виждаш" в очертани на някаква плоскост пред "погледа ти зад затворените ти клепачи", ти в една или в друга степен успяваш да ги "видиш" и да си ги представиш, така както са разположени около теб, мебели, предмети, портретите, снимките, лицата на тези снимки, представяш си ги и ги "виждаш", но без да ги "виждаш" в някакво поле-плоскост пред теб, а това става вътре в главата ти, имаш чувството, че ги виждаш" някъде в средната част на мозъка си, сякаш там се отваря това пространство, което преди малко си гледал с отворени очи, знаеш, имаш чувството, възприемаш - лицата от снимките и портретите, обстановката и при това възприемане знаеш точно кое къде се намира, как изглежда, с какви цветове е, как изглеждат тези цветове, сякаш правиш мост назад във времето с многократните случаи, когато си видял с отворени очи. Това е визуализация, при която имаш чувството, че "виждаш" вътре в мозъка си обектите, предметите, снимките, лицата с техните цветове. В този случай, тази визуализация както и при първия вариант, също е рефлекс на зрителните органи, но този рефлекс не остава просто и само физиологична реакция, ехо от възбудените елементи в ретината на очите ти или на определени ангажирани преди това структури от някаква зона на кората на мозъка ти, а от този рефлекс се е развил следващ асоциативен процес, в момента, в който си затворил очи и си погледнал зад затворените си клепачи натам, където са били предметите около теб, и си си спомнил какво точно има около теб, какви предмети, портрети и снимки са подредени, продължил е асоциативният процес, който е довел до това твое възприятие за визуализиране в някакво пространство в средната зона на твоята глава, разширяващо се при самата визуализация и извън нея.

Когато затвориш очи и си представиш улицата, на която живееш, визуализираш я пространствено по втория начин - вътре в мозъка си, а не само на една плоскост пред затворените ти очи. Когато визуализираш сънищата си има различни варианти. В повечето случаи ги визуализираш вътре в съзнанието си - с възприятие подобно на описаното по-горе във втория вариант. И при тези визуализации имаш вътрешното усещане, че възприемаш донякъде и цветове. Но в множество случаи при тези вътрешни визуализации може в по-голяма степен просто да имаш знанието, осмислянето какво представляват съответните обекти и елементи, осмислянето, а не възприятието, че ги виждаш там пред теб. Между това знаене и осмисляне и възприятието, че ги "виждаш" границата е тънка, плаваща, а преценката, какво и как точно възприемаш не е лесна. Не винаги можеш да го определиш и да си дадеш ясно сметка какво и как си възприел или "видял". Но има и случаи, когато сънят е бил по-ясен, по-ярък, имаш страхотни свежи спомени от дадени ситуации и когато си затвориш очите и ги визуализираш, сякаш ги виждаш на няколко метра пред теб точно като на тази плоскост през вътрешния ти поглед, плоскостта пред "погледа зад затворените ти клепачи". Понякога "виждаш" тези картини в тази плоскост по-близо, няколко метра пред теб, току пред теб, понякога ги виждаш малко по-далече, ако споменът не е добър, може да имаш чувството, че картината е някъде там на дистанция, има случаи, когато картината от по-отдалечена може да започне да се приближава към теб, а също и когато от възприемането, че "виждаш" в плоскостта пред погледа си се преминава към възприятието, че "виждаш" ситуацията вътре в главата си, в съзнанието си, ясните очертания може да бъдат заменени с разбирането, осмислянето какво представляват елементи или обекти. В този смисъл, понятието за "полето пред вътрешния поглед" е относително, и различен характер и същност може да има процесът на визуализиране. В тези процеси се намесват различните нива в паметта - едното /Първото-външното/, в което са значенията, елементите, свързани с осмислянето, структури, представляващи значения, които могат да ти създадат възприятието за това, че "виждаш" познати неща, и другото /Второто-вътрешното/, в което са съхранени структури, изразяващи конкретно визуалната форма на обекти и елементи, повече или по-малко стабилни, и повече или по-малко точно "запечатани". Те се явяват в сънищата. Доколко ги "виждаш" в сънищата си същите, каквито си "видял" и възприел в съзнанието си някога с отворени очи, доколко това виждане в съня ти съответства или се различава от онова възприятие вследствие на виждането им с отворени очи, доколко понякога в това "виждане" в съня са се включили само значенията и знаенето за смисъла на елементите от Първото-външното ниво - можеш да прецениш само ако си в състояние добре да си припомняш и визуализираш. Но в различни случаи и състояния в асоциативния процес се появяват възможности за контакти между двете нива. Без да можеш по желание да навлезеш във Второто-вътрешното ниво и да разглеждаш богатството на своя собствен визуален депозит, понякога това вътрешно ниво би могло да подпомага в асоциативния процес със своите елементи съответстващите им смислови структури на външното ниво, при твоите усилия и желание да визуализираш и да "видиш" определени образи.
29.05.2020

Триста петдесет и петият ден
 29.05.2020 19:31
 
Визуализациите биха могли да имат два основни вида проявление - образна и смислова.
Сутрин когато размишляваш и си припомняш сънищата, забелязваш, че визуализациите ти понякога имат и едно друго проявление - знаеш какво е имало там отпред в пространството "пред съзнанието ти", какво си "видял", каква е била неговата същност, какъв е бил неговият смисъл и съдържание, какво е било действието, колкото и то да е било кратко, но същевременно си даваш сметка, че не си го "видял" в полето през вътрешния си поглед или дори вътре в съзнанието си като фигури, сенки, контури, форми. "Видял" си го само с неговия смисъл и съдържание, току-що се е случило и ти знаеш какво е било.

Това е "смислова визуализация", за разлика от визуализации, при които в различни степени виждаш вътрешно от полусенки до по-ясни образи и ситуации - било в плоскостта пред вътрешния си поглед, било вътре в своето съзнание.

По подобие на визуализациите и "смисловите визуализации", има възприятия свързани със звука и думи, които чуваш или казваш. Изключвам случаите в сънищата, в които ясно "чуваш" какво говориш и ти казват, независимо, че го "чуваш" с асоциативните механизми на своето съзнание като готов резултат (а не като в момента обработвани звуци и тяхно осъзнаване).

"Вътрешно звуково проявление" - би било понятие когато си представяш, "чуваш" вътре в съзнанието си звуци, думи, когато някой ти казва нещо или ти казваш, когато в главата ти прозвучава гласът на твой близък човек, така както някога те е повикал или ти е казал нещо.

Вътрешното звуково проявление също може да е с два вида изражение - може да е съвсем осезаемо, макар и с различни степени на сила, когато получаваш вътрешното звуково възприятие, че си го чул, а може да е смислово, просто си представяш, осъзнаваш в момента, разбираш и знаеш, че си го чул и как си го чул, макар то да е прозвучало в ума ти само със смисъла и характеристиките, които ти знаеш.

31 май 2020 г.
357 ден
31.05.2020 16:45   

Към Рецензия на «Триста петдесет и първият ден - 25. 05. 2020»

Триста петдесет и вторият ден

Да се определи разликата между визуализация на сън, визуализация в будно състояние със затворени очи на позната среда, "виждане" по време на сън и "виждане" в будно състояние с отворени очи. Визуализация с представа за пространствено разположение,геометрични форми, вид на цветове, смисъл и значение на обекти, представа и осмисляне на общата схема и на същността на отделните елементи - обекти, пространствена визуализация "в дълбочина и на разстояние", но без да ги виждаш ясни, детайлизирани, точни и цветни в тъмното поле пред вътрешния си поглед така, както би виждал същата картина - обстановка с отворени очи, или също така и по време на сън (като в съня има различни варианти, степени, проявления, за разлика от будното състояние с отворени очи, когато моделът на проявление-възприемане е един и същ.) Визуализацията на сънища има различни степени на яснота и приближаване или дистанция, в контекста на горното. Визуализацията в будно състояние със затворени очи има различни степени в зависимост от това колко близка и позната ти е средата-картината, която си представяш-визуализираш (колко време си бил впостоянен контакт с тази среда). Степени на възможен пряк асоциативен контакт на будното съзнание (и Асоциативната каскада на будното ти състояние) с визуалния депозит на Второто-вътрешното ниво на паметта ти.

26-ти май 2020 г.
26.05.2020 11:55   

Триста петдесет и третият ден

1) Визуализацията в будно състояние със затворени очи на елементи, изображения, образи, обекти от окръжаващата те среда, които са ти познати в различна степен и които многократно си виждал, гледал, наблюдавал (някои от тях в продължение на години, цял живот)се получава с вътрешно възприятие и "виждане" на "изображения" и очертания на съответните обекти с различна степен на пространствено разположение в полето на вътрешния ти поглед с не добре очертани и преливащи се контури, с представата в момента и осмислянето какво точно представляват, как са разположени, в каква "геометрия" и последователност, но с възприятието им само като контури, пространства, форми, които знаеш, че представляват съответните "обекти" с тъмни, сивкави цветове, размити сенки - околното разположение на твоето жилище, какво е вътрешното разположение, къде какви мебели и предмети се намират, улицата, на която живееш, как продължава в дълбочина, сгради и къщи след нея една след друга, дървета и др. Но това възприятие и такова визуализиране на позната среда със затворени очи в будно състояние може да е с различни степени на приближаване, в зависимост от качеството, придобити способности, умения, или просто съответно състояние или настройка на този, който визуализира и си представя, като в различна степен контурите могат да придобиват по-голяма яснота и точност, а сивкавите цветове могат да се "проясняват", дотам, че в определени случаи и състояния да оставаш с впечатлението и да получаваш възприятието, че "виждаш" (представяш си) със затворени очи познатата среда или обекти около себе си със съществена степен на приближаване, включително и с възприятието за едни или други цветове на съответните обекти или пространства. С други думи, обичайно визуализацията е неясна, с общо "виждане" и с представа кое къде е разположено и какво е неговото съдържание и значение, и в неясни сиви тонове, но при определени условия или състояния, визуализацията може да е по-точна, вкл. и с възприятие в определена степен за съответните цветове.

2) По време на сънуване и сънища се отваря асоциативна връзка между Второто-вътрешното ниво и Първото-външното ниво на паметта в процеса на Асоциативната каскада на сънищата. Асоциативната каскада на сънищата се осъществява в обхвата и на двете нива. При развитие на процес на "осъзнаване" и самоидентифициране в по-голяма степен се включват проявления на Асоциативна каскада на будното състояние и се оформя в по-голяма степен хибридна Асоциативна каскада. При тези процеси също в по-голяма степен се включват и елементи от Първото-външното ниво на паметта.

3) "Сънищното пространство" включва елементи в обхвата и на двете нива - и на Първото-външното и на Второто-вътрешното.

При осъществяването на Асоциативната каскада на сънищата или развитието й като хибридна Асоциативна каскада визуалните елементи от Второто-вътрешното ниво и смисловите елементи от Първото-външното ниво на паметта се комбинират /избират и комбинират/ в асоциативния процес в сценария на сънищата с участието, ролята, намесата на "Генератора на сънищата" като механизъм на "Вътрешното Аз" (и съответно на Вътрешната асоциативна каскада).

4) Асоциативната каскада на будното състояние и съответно будното съзнание нямат пряк волеви достъп до съдържанието на визуалния депозит във Второто-вътрешното ниво на паметта ти, в което са натрупани, събрани, подредени или съхранени съответни информационни структури, изразяващи и представляващи множество визуални елементи, изображения, картини, минавали през очите ти и през съзнанието ти и натрупвали се там в продължение на целия ти живот, вкл. и през последно време до последните дни. Тези елементи се включват при оформяне на твоите сънища и преживяванията ти в тях, в които ясно и цветно виждаш и преживяваш най различни ситуации и обстановки. Но в будно съзнание, ти не можеш да влезеш там и да ги разгледаш по същия начин както виждаш нещата около себе си с отворени очи, и както си виждал тези елементи в един или друг момент когато са постъпвали в съзнанието ти и са се съхранили в този визуален депозит. Можеш смислово да си спомняш за едни или други елементи, изображения или обекти и спомняйки си да се опитваш да си ги представяш, но няма да си в състояние да ги видиш така, както се вижда с отворени очи, а визуализацията, споменът и представата ти ще може да са във вида, описан по-горе - в т. 1),вкл. и с опцията за възможни различни степени на приближаване.

5) В будно състояние със затворени очи (например, когато почиваш, или когато сутрин размишляваш, или обмисляш сънищата си, или си ги припомняш, или размишляваш върху процеса и т.н.) в определени случаи, при определена настройка или състояния, може да успееш да постигнеш, или да се окажеш в състояние, при което да се отвори достъп, пролука, портал към визуалния депозит във Второто-вътрешното ниво на паметта ти. И тогава в полето пред вътрешния ти поглед да се появят цветни образи, изображение, картина, ситуация, обекти с движение и пр. Буден си и усещаш своето тяло, но пред вътрешния ти поглед се е появила съответната визуализация. Прилича на "виждане" на сън в будно състояние, на моментно влизане в сън при будно състояние. Но въпреки това откриване на достъп, пролука или портал, който всъщност дава възможност за контакт на будното ти съзнание, на Асоциативната каскада на будното ти състояние с определени елементи от визуалния депозит и съответно на Второто-вътрешното ниво на паметта, визуализацията, "видените" образи, цветове, обект /при по-напреднал вариант - кратка ситуация с движение/ е случайна, тя не зависи от твоя избор, обикновено появилите се изображение или обект са случайни и неочаквани. Ти, твоето "Външно Аз", твоето себевъзприятие в този момент, твоето възприемане за себе си, изразът на твоето самосъзнание - "Ти" не можеш в този момент по твое желание да влезеш през този портал към Второто-вътрешното ниво на паметта си и да получиш свободен достъп до цялото съдържание на този твой визуален депозит, и последователно и системно да можеш да разгледаш всичко, което се намира там. (Това е така и ще е така поне докато не си постигнал интегриране на своето съзнание.) Достъпът ти е бил за случайни елементи, случайно и неочаквано е било това, което си успял да визуализираш в този момент на почивка, релаксация или размисъл в будно състояние със затворени очи.

6) При напредване в практиката или при определени състояния или настройка, не е изключено докато почиваш и размишляваш със затворени очи по точно определен въпрос или обект, при отварянето на такава пролука и достъп към визуалния ти депозит да ти се яви изображение, свързано с въпроса или обекта, по които си размишлявал. Това би наподобявало и състоянието, когато при съответна степен на медитация можеш да визуализираш и си представиш съответни изображения (например пламтящия лотос, изображение на съответното божество и пр.).

27-ми май 2020
27.05.2020 15:34   

Триста и третият ден - 07. 04. 2020

Триста и третият ден

07.04.2020 г.

По време на сън и сънища мозъкът си почива, в мрежата от елементи, ангажирани активно в Асоциативната каскада на будното състояние, включително елементите на мрежата на постоянната трайна памет, протичат процеси на възстановяване и балансиране. Възстановяването е в резултат на вродени и присъщи физични, биофизични, биохимични и пр. процеси на нивото на елементите. Процесите на възстановяване изискват съответен период от време, необходим за тяхното постепенно протичане.

След първия цикъл на сън, процесите на възстановяване и балансиране са в ход, но резултатът не е достатъчен. След последния цикъл на сън след сутрешното събуждане при обичаен период на сън резултатът е оптимален. След съответните цикли между първия и послендия, постигнатият резултат на възстановяване и балансиране е със съответната степен.

В тази връзка, различни са и проявленията на сънищните процеси, характерът на сънищните ситуации, тяхната подреденост и яркост, както и стабилността на "следите-отпечатъци", оставащи в "Сънищното пространство".

Разбираш много ясно това ако се събудиш след първия цикъл на съня си и се опиташ да си спомниш сънуваните в него сънища, и като си спомниш своите сънища след окончателното си сутрешно събуждане няколко часа по-късно.

Ако си се събудил по някаква причина след междинно събуждане след първия цикъл на съня, може и да помниш, че си сънувал сънища, може да ти се мяркат далечно някакви смислови елементи, които обаче дори да не си в състояние да конкретизираш и да определиш. Но не успяваш да визуализираш и да "видиш" ясно и отблизо образи от сънищната ситуация. Ако все пак успяваш да си припомниш и да си конкретизираш смисъла на определени елементи, може да успееш и смътно да си представяш някаква картина, и да си спомняш от каква ситуация тя е част, но не успяваш ясно да я визуализираш.

А дори и в случай, че визуализацията ти се получи по-добре, установяваш, че от нея не се получават асоциативни връзки към други елементи, образи, картини. От тази твоя визуализация не успяваш да извлечеш други, прекъсва се асоциативната верига, не можеш да продължиш процеса на визуализиране така, че да ти изникват все нови и нови картини и подробности от обстановката и действията в сънищната ситуация, както това става обикновено при визуализиране на сънищата ти при сутрешни визуализации и припомняне, разбира се, когато си в добра кондиция.

За разлика от това състояние след първия цикъл на съня, при припомняне и визуализиране на сънищата след сутрешното събуждане след последния цикъл ситуацията е противоположна, успяваш да си спомниш съвсем ясно и ярко, с подробности поне няколко различни ситуации, а при визуализирането на всяка от тях, асоциативният процес продължава и се появяват следващи образи, картини, смислови елементи.

Когато не успяваш да си припомниш и да визуализираш сънищната ситуация, мястото, в което си бил по време на съня си, остава далечно и смътно, дори ако се опиташ да насочиш вътрешния си поглед към него, не успяваш да го приближиш, това място е в някакви общи неясни контури, в ума ти прескачат някакви идеи за моменти в тази ситуация или с какво са били свързани, но ти не "виждаш" обстановката, подробностите, действията, и от усилията ти да си припомниш не следва развитие на асоциативен процес, не се появяват нови елементи.

Когато си в добра кондиция за успешно визуализиране, "виждаш" сънищната ситуация сякаш е пред теб, сякаш преди малко си бил в тази обстановка, спомняш си най-различни подробности, включително какво си си помислил и казал, или си спомняш дори смисъла и елементи на книга, която си чел по време на съня си, макар и в повечето случаи да не си в състояние да цитираш конкретни изречения от текста, въпреки, че можеш да си спомниш какъв е бил смисълът и как си го чел последователно разлиствайки страниците.


Ако при осъзнато междинно събуждане след първия цикъл на съня си и целенасочено усилие да визуализираш и да си припомниш сънуваната ситуация, не можеш да постигнеш приемлив резултат, възниква въпросът, дали просто не си бил твърде уморен когато си си легнал, дали този слаб резултат от опита ти за припомняне не е резултат от натрупана умора, и дали при по-редовен режим резултатите дори и след първия цикъл на съня не биха били много по-добри. Защото ако това не е така, би възникнал и въпросът какво въобще би успявал да си припомниш след други междинни събуждания, макар и след вътрешните цикли на съня, особено ако са били спонтанни и без целенасочени усилия за припомняне, а още повече ако са били неосъзнати и ти не си се усетил и не си запомнил когато си се събуждал.

Факт е обаче, че при системна практика и при целенасочени междинни събуждания, включително и след вътрешните цикли на съня, успяваш да си припомниш множество картини и подробности от сънуваните сънищни ситуации, още повече ако при припомнянето ги записваш. Факт е също така, че успешното развитие в практиката изисква спазване на определен начин и режим на живот, включително за благоприятното състояние на твоето физическо тяло и мозък.


В различни случаи си даваш сметка, че усилието да си припомниш сънищата си на базата само на смислови елементи (ако евентуално ти се появи спомен за такива), когато не успяваш да "видиш" картина и да постигнеш визуализиране на елементи от сънищната ситуация, е неефективно и не води до особени резултати. Припомнянето на сънищата се осъществява на базата на успешни визуализации и на картини от сънищните ситуации, които успяваш да "видиш". Те може първоначално да са общи, с по-малко или с повече подробности. В процеса на визуализирането се появяват нови подробности, а от една картина се появява асоциативна връзка към друга картина, която изниква пред вътрешния ти поглед и така следва една асоциативна поредица с ред визуализации и появяващи се изображения и картини, с все повече подробности. Визуализирането на всяка картина от сънищна ситуация автоматично се свързва с нейния смисъл и съдържание и така ти си припомняш своя сън, включително и ако преди това си имал някакви смътни спомени за смислови елементи, те се потвърждават и доразвиват. Ако нямаш визуализации и не успяваш да "видиш" картините от своите сънища, не можеш и да си ги припомниш, освен в някакви общи смътни черти.

Възниква въпросът какво трябва да правиш, за да можеш да постигаш качествени визуализации и да "виждаш" картините от своите сънища. Има две основни неща, които трябва да правиш.

Първото е да се грижиш за мозъка си, да не го оставиш да започне да деградира, а това означава да полагаш усилия за баланса и благополучието и на цялото ти тяло - да водиш живот с определен режим и съобразеност, по възможност да практикуваш йога, да се движиш, да се храниш правилно, да спиш редовно и нормално, да живееш с премерен режим.

Второто е да осъществяваш редовна практика на припомняне на сънищата си с визуализиране и записване на своите визуализации - да си водиш дневник, по възможност подробен.

При визуализирането и "изкарването" на повърхността на картини от твоите сънища, ти допълнително стабилизираш вторичните асоциативни връзки на "следите-отпечатъци", "потвърждаваш" определени вътрешни връзки, и така допълнително развиваш това вторично равнище на асоциативната мрежа, което се ангажира в сънищните процеси. Още по-ефективно този процес се осъществява със словесното смислово формулиране в процеса на записване едновременно с процеса на визуализиране.

Ако се съобразяваш редовно и последователно с тези две условия, можеш да напредваш в практиката и да избягваш да изпадаш в регрес или поне да не допуснеш преждевременно да деградираш по отношение на способността си да си припомняш сънищата си.


Самото качество на сънищата ти ще става все по-добро. Ще се развива процес на промяна на качеството на сънищните процеси, самите ти сънища ще стават все по-ярки, по-детайлни, по-подредени.

Сънищните процеси ще оставят все по-ярки и по-стабилни "следи-отпечатъци" в "Сънищното пространство". Ще се подобрява и качеството на припомнянето и визуализирането им - визуализациите и спомените ти ще стават все по-ярки и по-детайлни, а картините и действията в сънищните си ситуации ще "виждаш" все по-близко, все по-ясно и реалистично.


***   ***

Може да се случи да си спомняш невероятни подробности от сънищата си. Спомняш си как по време на съня си си получил видение за твой скъп близък човек, когото си загубил. В съня си ти си знаел и разбирал, че този човек вече го няма, че си го загубил, че си е отишъл завинаги, разбирал си, че това е само видение, макар че това видение е било с такъв характер, че в съня ти този човек е присъствал съвсем "реално" физически. В съня си  ти го прегръщаш и усещаш плътността на допира, този човек физически е там до теб, макар ти да знаеш, че това е само твое видение, състояние на възприятие. Когато впоследствие си спомняш за този сън, припомняш си своето възприятие за физическото съществуване и присъствие в съня ти на този човек.

В съня си ти възприемаш сънищната ситуация като реална, ти не разбираш и не знаеш, че сънуваш, в твоите възприятия в реално време за теб сънят ти е част от ежедневната ти будна реалност. Ти си в състояние на "Въображаемо Аз" с много висока степен на приближаване към реалното "Аз". Намираш се в дома си, обстановката съдържа мебели както в будната ти реалност, макар че може да има някои различия, на които да не обръщаш внимание, или просто някои части от обстановката не са предмет на твоето внимание. Но ти знаеш, че това е домът ти. Самият ти се чувстваш по много близък начин до себевъзприятието ти в будната ти реалност. Имаш представа за себе си и имаш определена представа за твоето минало. Намираш се в състояние на "Почти-Реално Аз" и макар че не си преминал границата да разбереш, че сънуваш, ти имаш най-невероятния, най-прекрасния сън, който някога си имал, сън с нещо необичайно, което рядко може да ти се случи. Нещо, което рядко може да се случи или да постигнеш и в "неосъзат" и в "осъзнат" сън.

В съня си, който всъщност приемаш за реалност, много добре знаеш, че човекът, който се е появил до теб и ти го усещаш с допира на ръцете си, е само видение, макар и видение, което ти докосваш, прегръщаш, възприемаш с истинско физическо присъствие. Ти говориш на този човек и знаеш, разбираш, че той те чува и те разбира. В съня си, който приемаш за реалност, ти знаеш, че е само видение, че този човек си го загубил, че си е отишъл от твоя свят завинаги, но просто приемаш, че си имал рядкото щастие да получиш и постигнеш такова видение и то да е със своята физическа същност, сякаш не е само видение, а е самият човек, който се е завърнал при теб.

И може някой друг твой близък да стои до теб, но нищо от това да не вижда, ти да му съобщаваш за това твое видения и за скъпия ти човек, появил се до теб, а той да не го вижда и там където твоите ръце държат и прегръщат, неговата ръка да преминава като през празно пространство, или да ти казва, че на това място има някакъв предмет, нощно шкафче...

И ако ти се случи такъв сън, когато се събудиш и си спомниш, и го "видиш", можеш да си дадеш сметка за рядкото щастие, че подобна сънищна ситуация ти се е случила, макар и за първи път, че никога до този момент не си сънувал такова нещо, че преживяването на този сън по начина, по който се е случил, с пълнотата и реалистичността на неговото възприемане, ти дава една надежда, че може пак да ти се случи, може пак да го постигнеш.

И да си благодарен на твоето "Вътрешно Аз", че те е дарило с този сън, че ти е подарило този сън с тези моменти. Защото в съня си ти си видял видение, а това видение за теб е било като реален жив човек.

Защото ти си видял отново и си прегърнал своята майка, и си й говорил, повикал си я, казал си й нещо, своята майчица, която си загубил. И можеш да се надяваш, че макар и по същия начин, отново ще имаш възможност да я видиш.

Аз съм много благодарен на моето „Вътрешно Аз”, че ми подари този сън. Сутринта, в началото на триста и третия ден. И че ми показа, че може да има и други като него. Макар и това да не е достатъчно.

/Към рецензия – отговор/
Това не е измислено, написано е във връзка със същия такъв сънуван сън.

Ако се спазва нормален режим и почивка, в междинните събуждания се припомнят сънищата. Обичайно човек няма усет за тези събуждания, не им обръща внимание. За практиката първоначално се събуждаш след всеки цикъл с будилник. Припомняш и записваш, така развиваш способността. Това се отнася за всички междинни събуждания и след първия цикъл. Ако не си преуморен и спиш и лягаш нормално. След известно време придобиваш способността и без да се събуждаш нарочно с будилник, да се усещаш при междинните си събуждания. Придобива се спонтанна способност за припомняне на сънищата при тези събуждания, и без да се налага да ставаш да ги записваш. Всяко припомняне ги укрепва и се придобива способността така сутрин да се припомнят по-лесно. Припомнените при междинните събуждания са затвърдени и образи и спомени за тях се явяват при сутрешно припомняне.

Прочетох го отново. Бях забравил какво конкретно има в този текст. В много подобни текстове съм забравил какво конкретно в конкретния текст е написано, макар да е ясна темата и проблематиката, кое е съвсем ново, кое е аналогично на други.

Прочетох го и на мен също ми хареса.

Затънал съм в едно тресавище на тази проблематика, която изкарвам от мозъка си, но ще се оправя.

24.04.2021 22:00   


===================================>  <=====================

ЗАЩО НЕ СЕ ПОМНЯТ СЪНИЩАТА

Защо не се помнят сънища - 20. 03. 2020

Защо не се помнят сънища?

Центърът на идентичността е трайна структура, разпростряна в обхвата на невронното пространство, ангажирано с паметта, изграждана от началото на човешкия живот, представляваща основна схема на познанието ти, изразяваща в будно състояние твоето себеусещане, възприятие за собствена идентичност, самоидентификация, постоянното непрекъсваемо възприятие за съществуването на собственото „Аз”, собственото самосъзнание. „Той” има връзки с различните „второстепенни” части, зони, елементи на постоянната трайна памет; с някои от тях връзките са по-силни, с други по-слаби, има нива или кръгове на значимост или на активност извън „зоните” или „пространството”, в което са установени „елементите” на самия Център, степени на „периферия”. Центърът не е отделна единна обособена разграничена зона, наименованието е абстрактно, а елементите му оформят схема на познанието  в паметта, мрежа от активни и значими структури и „следи-отпечатъци”, пръснати сред пространствата, представляващи паметта.

Оперативни сектори, като зрителен, слухов и др. обработват постъпващите нервни импулси в невронни, за да ги включат в Асоциативната каскада и придвижат за разпознаване и смислово асоцииране. Това което представляват тези „следи-отпечатъци”, елементи и структури, асоциативни връзки, пътища и мрежи, изразяващи Центъра на идентичността, е създадено чрез въздействието и интегрирането на  допълнителна информация след раждането и дори ако ангажира някои генетично структурно определени елементи, представлява стабилизирана форма на информация, като всички те са част от общата схема на паметта. Паметта е всичко в невронната структура, което представлява информация, а всичко което функционира в мозъка и в организма е на базата на постъпила и интегрирана информация във вид на невронни структури и връзки – информация с логическа взаимозависимост и подредба, която е предпоставка и основа за определени функции и възможности за действия.

Когато се събудиш Центърът на идентичността доминира, особено когато си в стресов период, заедно с всичките му връзки към основни и второстепенни или периферни или извънпериферни елементи и зони на постоянната трайна памет. Всичко друго отвъд реалната идентичност (спомени от сънища, следи-отпечатъци от преживявания на "Въображаемо аз") има тенденцията да избледнява и да остава на заден план. Междинните събуждания могат да протичат с различна степен на преминаване от полусънно към будно състояние и съответно евентуални визуализации да се възприемат като продължение на сънищна ситуация или да се осъзнаят като припомняне. При това, по време на междинните събуждания, асоциативните процеси в различна степен може да са преминали от формата на Асоциативната каскада на сънищата във формата на Асоциативната каскада на будното състояние. Все пак, на границата със съня или веднага след това асоциативните канали и връзки с ядрото с най-стабилните "следи-отпечатъци" в мрежата на Центъра на идентичност са все още сравнително в състояние на частична почивка с ограничена проходимост и достъп. Центърът на идентичността все още не успява да потиска в такава степен както при будно състояние, или след сутрешното окончателно събуждане сравнително по-слабите "следи-отпечатъци", останали от процесите на Асоциативната каскада на сънищата. В добавка, в състоянието на покой и липса на нови дразнители както след сутрешното окончателно събуждане, "следите-отпечатъци" поне от последния, непосредствено предшестващ цикъл на съня, са по-лесно достъпни за асоциативно свързване и идентифициране. Ако имаш придобит опит да визуализираш целенасочено по време на междинните събуждания, успяваш да си спомниш значителна част от сънищата си от предшестващия цикъл поне, асоциативните пътища към "следите-отпечатъци" от Асоциативната каскада на сънищата не са деактивирани или потиснати, както това става в по-голяма степен след събуждане сутрин.

Асоциативната каскада на сънищата се случва на основата и в рамките на паметта. По време на Асоциативната каскада на сънищата асоциативните канали и пътища към мрежата на Центъра на идентичността са частично деактивирани, в почивка, или самото осъществяване на съответната Асоциативна каскада на сънищата се случва на равнище или в конфигурации, при които в по-голяма или по-малка степен не се включват, заобикалят се асоциативните пътища към мрежата на Центъра на идентичността, и в особено голяма степен това се отнася за ядрото на Центъра на идентичност. При "Въображаемо Аз" в ситуация с елементи близки до реалното "Аз", при "Почти-Реално Аз" или при "Реално Аз" се получава в различна степен активиране на асоциативните пътища към мрежата на Центъра на идентичност и включването на нейни части в Асоциативната каскада на сънищата. При "Реално Аз" с процеса на самоидентифициране, все повече се активират асоциативните канали и пътища към ядрото на Центъра на идентичност.

Защо сънищата не се помнят.

В будно състояние има активно участие на Центъра на идентичност и през него минава цялата Асоциативна каскада на будното състояние. Всички нови "следи-отпечатъци" от тази асоциативна каскада се включват в паметта, макар и някои да представляват повторения и вероятно се "присъединяват", а други да са незначителни и да "избледняват". По сериозните и драстични събития стават част от Центъра на идентичността. Повтарящите се и незначителни остават „в периферията” – независимо в каква зона са позиционирани просто са слаби "следи-отпечатици", които остават изолирани или впасивност, т.е. "избледняват".

Но в сънищата връзката с Центъра на идентичност не е достатъчно активна, Асоциативната каскада на сънищата пак се случва на основата на паметта и сред елементите на паметта, като по съответен "алгоритъм" на "Вътрешното Аз" (паралелната Асоциативна каскада на "Вътрешното Аз") и правила за намеса и въздействие на Генератора на сънищата (който също не е конкретна зона или определена обособена структура, а схема на избирателно действие, включваща определен механизъм на активиране на мрежа от елементи на паметта) избирателно се активират или не се дезактивират и се включват определени структури и елементи от паметта и се комбинират, като между тях се получават и установяват връзки, прескачайки други прилежащи към тях елементи от логически последователните причинно-следствени вериги. Комбинират се избирателно, пропускайки други елементи по логическите действащи и проявяващи се в будното състояние невронни линии. Как става това прескачане и комбиниране, как Генераторът на сънищата определя смисъла на комбинирането? Тези връзки и комбинации нямат силата и трайността на връзките, създаващи се в процесите на Асоциативната каскада на будното състояние – включително и поради прескачане на логическите връзки. Съществено е в тези процеси, че връзката с Центъра на идентичност, и съответно с основните свързани с него и активни в неговата схема ресурси на паметта е частична и в различна степен ограничена. Връзка може да има доколкото при обикновен "неосъзнат" сън да усещаш възприемането на ситуацията на съня в реално време в качеството си на „Въображаемо Аз”, включително и в сънищна ситуация с включването на различни елементи на реалното ти "Аз". Асоциативната каскада се осъществява на базата и в рамките на паметта, но с избирателно комбиниране на елементи. Когато казвам, че има частична връзка с постоянната трайна памет, се има предвид че се получават случайни връзки към отделни елементи, но липсва общата връзка между елементите и възможността да търсиш и намираш нужната информация каквато има когато е в действие Асоциативната каскада на будното състояние. При частичен достъп при неосъзнат сън се включва влияние на едни или други елементи, някои от тях може да имат общо с твоята идентичност или с обстановката в която живееш. При „осъзнаване” в съня и процес на самоидентификация може случайно да попаднеш на важни елементи или постепенно да разширяваш връзката с Центъра на идентичност и с каналите му към другите зони на паметта, като Асоциативната каскада на сънищата прелива в други форми и аспекти на общата Каскада, включващи елементи от Асоциативната каскада на будното състояние.

Понятията „Външно Аз” и „Вътрешно Аз” не изразяват определени фиксирани обхвати на невронни структури и зони, а форма на функциониране, включваща различни степени на активиране и логическа последователност и взаимносвързаност на асоциативните връзки и процеси, които в преносен смисъл изразяват различни нива.

Има „Външно Аз”, Вътрешни части на „Външното Аз” и „Вътрешно Аз”.
Центърът на идентичност най-пряко влияе и е в основата на проявленията на „Външното Аз”, но влияе и по време на сънищата. „Вътрешното Аз” също се крепи на основата на Центъра на идентичността, без него то не би могло да има смисъл и съдържание. „Генераторът на сънищата” е част от „Вътрешното Аз”.

„Вътрешното Аз” включва освен всичко друго и управление на органите, от неговата същност пряко постъпва въздействие към „Генератора на сънищата” – в неговата сложна задача за комбиниране на сценариите на сънищата. „Вътрешното Аз” и „Генераторът на сънищата” като форми и механизми на съзнателни проявления действат също на полето и в обхвата на Паметта – общия информационен депозит на мозъка, заедно с всичките му оперативни механизми, действащи на базата на генетично и биологично вградената в тях информация.

Как „Вътрешното Аз” е част от съзнанието щом като има собствено съзнателно действие? Освен с многобройни проявления, извор на които е „Вътрешното Аз”, споменати в други части на текста, това най-малкото се проявява чрез „Генератора на сънищата” при оформяне и реализиране на сценариите на сънищата, които не са просто хаотично натрупване на случайни елементи, нито просто отрязъци от ситуации огледално повтарящи случки от ежедневието. Става обединена част на съзнанието при интегриране на съзнанието. Не би могло да съответства на понятието „подсъзнание”, тъй като не е подчинено или нижестоящо.

Как действа „Генераторът на сънищата” – схема от съзнателни проявления както при будното съзнание? Действа ли само на принципа на Асоциативната каскада или има някакъв допълнителен логически механизъм за въздействие за избиране на елементите.
Асоциативната каскада на сънищата е процесът в който действа „Генераторът на сънищата”. Тя е аспект, отделна форма на проявление на общата Асоциативна каскада на съзнанието. Но самият „Генератор на сънищата” е част от „Вътрешното Аз”, а механизмите му са част от Асоциативната каскада на „Вътрешното Аз” - Вътрешната асоциативна каскада.

Общата Асоциативна каскада може да действа пълноценно и взаимосвързано при интегрирано съзнание.

Асоциативната каскада на "Вътрешното Аз"

Всяко събитие в Асоциативната каскада на будното състояние създава следи отпечатъци с мрежа от асоциативни връзки и разклонения, някои от тях по-стабилни и стабилизирани и, включващи се активно в процеса, други по-слаби и оставащи в една или друга степен несвързани в логическата последователност с прилежащите елементи.
При преминаване във форма на Асоциативна каскада на сънищата, тя протича на такова равнище, при което основните логически обвързани асоциативни пътища остават в почивка и изключени, докато тези второстепенни и частично свободни от логическо свързване връзки към "следите-отпечатъци" влизат в асоциативния сънищен процес и биват случайно или целенасочено свързвани, като логичната последователност вече липсва и се получава съответното "прескачане" в асоциативното свързване, повече или по-малко, в зависимост от дейността на „Генератора на сънищата”. А „Генераторът на сънищата е инструмент на "Вътрешното Аз", той е проявление на паралелната Вътрешна асоциативна каскада, действаща постоянно независимо от това дали си буден или спиш и сънуваш, действаща без прекъсване паралелно с Асоциативната каскада на будното състояние или с Асоциативната каскада на сънищата. Процесите на Вътрешната асоциативна каскада, включително нейните контакти с Центъра на идентичността, не са достъпни за Асоциативната каскада на будното състояние при обичайно състояние на неинтегрирано съзнание.


===============================> <==========================

ЕЛЕМЕНТИ 1

Сънищните процеси са обясними в светлината на същността и проявленията на сънищата като Асоциативна каскада на сънищата, която е само част от общата Асоциативна каскада, представляваща съзнанието -  не някаква физически и пространствено диференцирана част, а една от нейните форми и проявления, влизаща във взаимодействие с други нейни форми и проявления.

По време на сънищата мозъкът се опитва да свърже и взаимно да асоциира различни връзки и структури в невронната си мрежа, изразяващи пакети частична информация, както и нестабилни връзки от постъпила нова информация, което ще рече да ги съпостави, и като резултат се изразява в анализиране, доразвитие на смисъла и значението и преосмисляне на нова и стара информация и нейното вплитане в нов контекст с постигане на определена цел и нов смисъл. Обяснява се с процесите на
вътрешното асоциативно съпоставяне и подреждане в безконечния процес на Асоциативната каскада на съзнанието.

Проявленията в сънищата изразяват активиране на определени структури и връзки в процесите на вътрешно асоциативно съпоставяне и подреждане на различни фрагменти информация – нови впечатления и стари елементи от паметта, които (или връзката между които) в редица случаи може да са останали незабелязани от будното съзнание, стигайки до неоткрити до момента съотношения между елементи, създаващи нови представи, включително логични причинно-следствени връзки и прогнози.

Като резултат от съпоставянето и подреждането се явява ефектът на анализ с възникващи нови асоциативни връзки и състояния с качеството и функциите на решение.

В хода на Асоциативната каскада на сънищата се проявява резултатът от тези процеси в съдържанието на едни или други сънищни ситуации. В резултат на тези процеси се комбинират елементи и възникват асоциативни връзки и структури, представляващи неоткрити (неосмислени от будното съзнание) до момента съотношения между елементите, създаващи ситуации в сънищата с индикации, подсказване или представи, включително дори възприятие и „осъзнаване” на нови логични причинно-следствени връзки и прогнози.

Тези процеси протичат в Асоциативната каскада на съзнанието на такова асоциативно равнище, при което и в будно състояние човек не е способен да ги възприеме в детайлите им и да си даде сметка за тях.

Няма как да се възприеме, почувства, "види" и осмисли в детайлите им   "танцът" и взаимоотношенията на елементите на Асоциативната каскада на съзнанието защото самото проявление на съзнание и самосъзнание е цялостен резултат от Асоциативната каскада на съзнанието, а самото възприятие също е съвкупен резултат от процеса на Асоциативната каскада. (Както не може да се възприеме и осмисли и минималният отрязък от време, както и не може да се изследват процесите на квантово равнище.)

Подобни процеси се отнасят както за сънищното състояние така и за будното състояние; в будно състояние под влиянието на различни постоянни въздействия, може да не се стигне до резултат или той да не се осмисли, но резултат се проявява в сънищното състояние и ако сънищата бъдат припомнени, този резултат би могъл да бъде осмислен в будно състояние.

Защо по време на сънищата често се включват и елементи с определена нова информация от изминалия ден, които обаче са само малка част, вплетена в разнообразните сънищни сценарии с елементи от паметта от различни времена и впечатления?  Разбираемо е, че в сънищния процес взимат участие нови следи-отпечатъци, новообразувани или активирани стари асоциативни връзки, сред множеството пръснати навсякъде в невронната мрежа връзки и елементи.

Колкото до интерпретации и обяснения, че в сънищата се явяват елементи с информация, свързана с впечатления от изминалия ден, която мозъкът или се стреми да изтрие, или да стабилизира и запомни по-трайно, първо, сънищата не се състоят само от информация от впечатления от деня, или дори от последните дни (независимо дали биха могли да се интерпретират, оценяват или тълкуват като полезни и желани или безполезни и ненужни), а са безкрайно разнообразни и представляват сложни комбинации и смесване на разнотипна информация от паметта от различно време, и второ, съдържанието и сценариите на сънищата не са пряко свързани с евентуални възприятия или представи на човек в будното му състояние за „трайност” или „нетрайност”, за стабилност или нестабилност на информация и впечатления, не се определят само от информация, която човек в будно състояние би могъл евентуално субективно пряко да възприема, оценява и определя като трайна или значима, или като повтаряща се и ненужна. Сънищата са вътрешен продукт в резултат на процесите в съзнанието, произтичащи от състоянието и същността на човешкото съзнание в един по-широк план на неговия живот и възприятия, а не просто рефлекс или отражение на непосредствени външни впечатления от последен ден или последен период (въпреки, че много често елементи от впечатления от деня или изживян стрес участват; но, същевременно, те могат да се проявят в сънищата не непосредствено, а примерно след няколко дни).

Запомнянето на сънищата и съхраняването за будното съзнание на информацията, появила се в тях, е способност, трудна за постигане в резултат на определена настойчива практика, и с това, което се появява в сънищата нито се "стабилизира", нито се "изтрива" някаква информация от впечатления през деня (която в будно състояние не сте успели да стабилизирате, та трябва да ви се е появила насън, че да я запомните трайно!).

А в ежедневието от определена възраст нататък винаги има множество повтарящи се елементи (повтаряща се, тривиална, банална информация, част от познато, повтарящо се обкръжение, стереотипи, събития, действия, процеси), за които не само че няма нужда да се създават нови асоциативни връзки (независимо, че отражението от тяхното присъствие и възприемане от човек на едно или друго ниво участва в процесите на Асоциативната каскада на съзнанието) или да се "изтриват" или "изглаждат" като ненужни, защото тези елементи отдавна вече са станали част от Асоциативния фон на съзнанието, от комплекс от поредица "матрици" съдържащи тези елементи, които участват в асоциативните процеси, дори и без човек да им обръща вече специално внимание, просто осъзнавайки тяхното присъствие в обкръжението.

При процесите на съпоставяне на елементи и тяхното свързване и рекомбиниране в хода на Асоциативните каскади спонтанно се стига до подреждане и комбиниране, които погледнати повърхностно би могло да се видят като аспекти на стабилизиране или "изглаждане".

Не би следвало да се очаква, че в мозъчните структури би могло да се прокара точна разделителна линия между „постоянна трайна памет” и „нетрайна памет” в зависимост от стабилността на създадените връзки и структури в невронната мрежа. Както при процесите на „осъзнаване” в „осъзнат” сън и на самоидентифициране може да се говори за поредица състояния с най-различни степени, така и стабилността на създаваните връзки, участващи в процесите на Асоциативната каскада на съзнанието, би могла да се характеризира с различни състояния и степени, а между характеристиките, съответстващи на понятия като „нетрайна памет” и „постоянна трайна памет” има множество степени и нюанси, като „нетрайната памет” може да се превръща в „постоянна трайна памет” и обратно - това си е постоянен взаимнообратим процес в двете посоки.

А това че една логика, свързана със значимост на определени нови връзки, би могла да оправдава или намира за желано евентуално изтриване или стабилизиране, не означава, че такова нещо  се случва чрез образуването на сложните сценарии на сънищата, нито че такъв резултат е възможно функционално да бъде постигнат, нито пък, че евентуален механизъм в асоциативните процеси, свързан с трансформациите между качествата истабилността на елементите като различни стерени на „постоянна трайна памет” и „нетрайна памет”, има връзка със сънуването и сънищата.

Във всеки случай, тези категории памет, включително всички междинни състояния и нюанси в техния обхват, или подобни категории като „оперативна” памет или „временна” памет и пр., изразяват и определят състояние на стабилност на връзките и структурите, или определена специализация, а не предназначени за съответна категория определени разграничени полета или пространства в невронната мрежа.

Не само, че в сънищата често се включват елементи информация от впечатления от последния ден или от последни дни, но понякога дори може да преобладават, поне в тези сънища, за които човек успее да си припомни. Но никога информацията, комбинираща се в сънищните сценарии, не представлява огледално отражение на впечатленията от будно състояние, винаги е съчетана в съвсем друга сънищна среда, контекст, комбинации.

На мен ми се е случвало след като съм гледал до късно среднощ някакъв филм, после в останалите 4-5 часа до сутринта, събуждайки се няколко пъти да усещам и да си припомням, че постоянно сънувам някакви развиващи се ситуации, напомнящи ми за гледания филм, имащи някакви общи аспекти, смисъл и усещане. Но това бяха ситуации от съвсем друг "филм", с друг сценарий, създаден от Генератора на сънищата, от моето съзнание, независимо че всеки път се сещах, че общото усещане е свързано и напомня за гледания филм. Разбира се, това се случва понякога, но не става винаги. Обикновено сънищата са сложна смесица от елементи, представляващи вече установена и преработена в паметта информация, и интерпретирани от собственото съзнание и сънищните механизми някои впечатления както от последно време, така и от различни други периоди. Всичко това се отнася към несъстоятелността на една примитивна теза, че в сънищата си мозъкът включва информация от последния ден или дни, която се стремял или да стабилизира или да изтрие.

При нормално здраве, ние добре си спомняме случилото ни се в будно състояние както през последните дни, така и в по-големи периоди назад във времето. И не се получават промени от това дали някакви елементи са се появили в сънищата. Но от подобни тези излиза, че едва ли не има някакво собствено мозъчно възприятие, някакъв вътрешен мозъчен рефлекс, стремеж да укрепва или изтрива елементи информация, и че това се проявява с комбинирането на информацията в съдържанието на сънищата, според едни автори по един начин, а според други - по противоположния начин.

Това е произволна интерпретация, която не отразява същината на процесите. По-голямата част от сънищата си не си спомняме. А това, което ни се случва в ежедневието, обикновено добре запомняме.

Кога и какви "тривиалните впечатления и информация" са били изтрити и изгладени, кога и какви впечатления са били стабилизирани в резултат на сънуване на някакви подобни елементи в едни или други конфигурации, аспекти и звучене? Може да се заровим в записките за сънищата си и да се опитаме да ги идентифицираме, но опитите ни ще се окажат безсмислени.

Макар и в сънищата да се появяват фрагменти информация от нови впечатления през деня, това не води до изтриване на съответни асоциативни връзки и структури и до освобождаване на място в паметта, или пък до стабилизиране на информация от нови впечатления.

Ако едни или други елементи от впечатления се появят в сънищата, това не променя особено спомените ти от преживяванията ти в будно състояние, а ситуацията от съня може и да я запомниш, и да я забравиш в зависимост от способността си да запомняш сънищата си. Дори сънят ти първоначално да е бил по-ярък и впечатляващ, това не означава, че ще успееш да го запомниш за дълго. А спомените ти от преживяванията в будно състояние, с които са били свързани елементи от съня ти, не са станали по-крепки, нито са се "изтрили" по-скоро.

***   ***

„Ехо”

Опростени обяснения

Опростено е обяснението на разни авторитети в психологията, че сънищата са отражение предимно от преживяванията и впечатления през последните предходни дни или в сравнително скорошен период в живота. Такива впечатления се отразяват без съмнение, но е неправилно да се определя, че от тях предимно произлизат сънищата.
Всеки човек, който има опит в практика на припомняне и визуализиране на своите сънища, може да го потвърди без никакво съмнение от прекия си личен опит.

Всъщност, тези две тези са с доста тривиални обяснения - да забрави, за да спести пространство и да съхрани силни впечатления - неща, които е най-лесно на някого да му дойдат наум. Най-простите и най-напред идващи наум цели. И съвсем лесно разбираеми и приемливи от масовата публика.

В живота има множество ситуации, които трайно се запечатват в паметта ни без да има връзка със сънищата.

Ако говорим за незначителни или силни впечатления, и едните и другите постоянно се случват в ежедневието. Но процесите на съзнанието в голяма степен се определят и въздействат постоянно не толкова от някакви външни събития, колкото от вътрешни душевни състояния, преживявания, угризения и т.н., които не са свързани с конкретни събития през съответните последни дни.

Ако се разглеждат спомени от сънищата, те представляват такива разнообразни смесици от ситуации и възприятия, при които елементи в сънищните ситуации, ако се разглеждат като произтичащи от едни или други въздействия от впечатления, ако се направи връзка с конкретни причини или впечатления, те на пръв поглед не могат да се определят като значителни или незначителни, видимо всички са се оказали с някакво значение щом са се появили в сънищата. (Разбира се, може да има пряк ефект – ако преди сън си гледал продължително и настойчиво някакъв филм или филми, много е вероятно в сънищата ти да се появят най-различни елементи, възприятия, аспекти, интерпретации, които са отражение от въздействието на тези филми.)

Сънищата не са огледално повторение на преживявания в будно състояние, от тях в сънищата се отразяват само определени аспекти, ехо, и не може тези аспекти да се определят по това, от какви значими или незначими впечатления произхождат.

Ехото - разнообразието и сложността на сънищата - Сънищният процес

Общо – характер, специфика на сънищата

За разнообразието на сънищните ситуации

Комбинирани по най-причудлив начин, с най-различни вариации на промяна на смисъл, характер, същност на елементите – с различни елементи от най-различни периоди от Океана на елементите на съзнанието ти.

В сънищата влизат и се трансформират и съчетават по невероятен начин всякакви и най-обичайни и тривиални случки, но и неща, които са в ума ни, тревожат душата ни и т.н.

Действителната сънищна реалност е с невероятно разнообразие, с комбиниране на елементи от будното настояще с елементи с най-различна давност и характер, често нямащи нищо общо помежду си, със съвсем различен времеви и пространствен „произход”, с невероятни сценарии на ситуации, а не просто с хаотичен набор от фрагментирани„ехо”-отражения на събития, разпокъсани елементи от преживявания, от впечатления и мисли от последни дни или близкия минал период. Проявяват се насън и различни феноменални състояния и качества, водещи до неочаквани творчески решения, индикации за намиране на решения на проблеми, индикации за постигане на неочаквани открития.

За съдържанието на сънищните ситуации

Само участието на разклонените и многопосочни асоциативни връзки на елементи от последните дни не може да обяснява същността на  сънищните сценарии, включително това, че те не са случайно натрупване и хаотично комбиниране, представляват не огледални отражения, свързани със събствения живот, често свързани с познати събития, хора и чувства, но съвсем различни, различно построени и комбинирани ситуации, с различни аспекти и конкретни възприятия, и много често, дори в повечето сънища, припомнени или незапомнени, с определена последователност и логическа свързаност.

Ако се търси логика, която води до структуриране на ситуации и присъствие на хора, чувства и възприятия в сънищните сценарии, тя е свързана със степента на значимост в контекста на собствения живот на елементите, значимостта и стабилността на тяхното присъствие в съзнанието,  тяхното позициониране в едни или други конфигурации, и в рамките на такива конфигурации, както и на отношения между различни подобни конфигурации, на определено включване в рекомбинирането и на контакти и отношения между елементите с частично активиране на техни логични и причинно-следствени връзки от първото ниво.

В асоциативните вериги, дори ако първоначално има логическа свързаност, с вторични и от следващ порядък асоциативни връзки и разклонения се стига далече и в различни посоки, а първоначалната или привидна логическа свързаност може да избледнява и да се губи. Но в сънищните ситуации в повечето случаи не са механично натрупвани елементи, вкл. от предишно време, но проявлението на Генератора на сънищата е в създаване на безкрайно разнообразие от неповтарящи се огледално сценарии на сънищни ситуации, подредеността, смислеността, различността и логическата подреденост и последователност в тях, и връзката им с различни аспекти от собствения живот, със собствената същност, характер и чувства, със собствената личност, със собственото "Аз".

***

„Ехо”

Сънищата като „ехо” от впечатления от будната реалност

Резонанс, успокояване

В комбинирането на сънищните ситуации, сънищата /включват - възбудените асоциативни връзки/ - своеобразно „ехо” на преживявания и впечатления в будно състояние, вкл. през последните дни или в близкия изминал период, както и от душевни състояния и мисловни процеси, заедно с елементи от паметта от различни периоди.

При новопостъпваща информация и различни въздействия в будно състояние се стига до състояние на повишена възбуденост на множество различни асоциативни връзки и елементи в невронната мрежа, пръснати в паметта, която не заглъхва веднага и остава, и при трансформирането на Асоциативната каскада на будното състояние в Асоциативна каскада на сънищата, такива връзки и елементи са останали с определено състояние на активност и тази тяхна продължаваща възбуденост и своеобразна готовност за активност е предпоставка съответно за по-голяма тяхна достъпност и подходящо позициониране, и за повишена вероятност за включване в сънищните процеси. В Асоциативната каскада на сънищата при осъществяването на разнопосочни и непоследователни асоциативни контакти и връзки на второто ниво на асоциативните връзки се стига до  съответното рекомбинирането на елементи, образуващо сънищния сценарий.

Осъществява се функция на сънищата за  успокояване и „изглаждане” на появили се като следствие от асоциативните процеси информационни, смислови и емоционални „грапавини” и неравновесия, т.е. функция на Асоциативната каскада на сънищата, насочена към възстановяване на баланса и хармонизиране на общата Асоциативна каскада на съзнанието.

Не само информационни „грапавини”, но и ”грапавини” в общия баланс на информационното взаимодействие между съзнанието, тялото и физиологичните процеси, появяващи се от възбудимост или превъзбудимост в будно състояние на едни или други елементи, т.е. вкл. и с емоционално естество, и възстановяване на обичайния баланс и на спокойствието.

Какво всъщност се случва?

Определени асоциативни пътища и елементи са били възбудени през деня, те продължават да са възбудени и намират място в сънищния процес.

Не всички възбудени през деня елементи и асоциативни пътища, обаче, биват включени в сънищата. А тези които бъдат достигнати в Асоциативната каскада на сънищата се включват в процес на рекомбиниране на елементите, в който те се съчетават с множество други елементи от паметта свързани с впечатления и мисловни и емоционални впечатления от различни времена. Не само че се включват и въздействат само някои от възбудените в будно състояние елементи, но те смислово се трансформират, т.е. определени аспекти от тях се включват в процеса на рекомбиниране. В този процес се създава нов и различен резултат, който не е просто събиране и „механично” натрупване на елементите, които се отразяват в сънищната ситуация. Сънищата нямат характер на огледално отражение на ежедневието.

„Ехото” от впечатления от последно време, рефлектира и върху други непряко свързани части от паметта.

Когато казвам за асоциативния процес, че включва многопосочни и обратни асоциативни вързки под "многопосочни" разбирам и многопосочни разклонения и паралелни връзки, а под "обратни" за всяка връзка или последователност от връзки разбирам двупосочно действащи и обратно въздействащи на исходния елемент и оказващи му допълнително въздействие или модифициращи. Под асоциативни елементи разбирам отделни елементи от такава система и активност, вкл. и материални елементи в невронната мрежа.

Често в сънищните ситуации се включват и участват елементи или възприемаш елементи с определени познати значения, чието включване на пръв поглед ти изглежда странно, безпричинно, енигматично.

В асоциативния процес с многопосочни и обратни асоциативни връзки едни или други асоциативни връзки и елементи, възбудени от събития през деня (външни или вътрешни ), могат в Асоциативната каскада и в асоциативния процес да доведат до връзки и възбуждане на елементи с неопределена давност от неопределени периоди, както аналогични, "свързани", "родствени", така и със съвсем различен характер и смисъл, които са били достигнати в асоциативната верига от причинно-следствени връзки и асоциации.

Затова го наричам "Ехо" - "ехо" от възбудени и продължаващи да са възбудени елементи.

Но това е само причина възбудени елементи от последно време или допълнително чрез тях достигнати елементи от предишно време да се оказват на разположение да бъдат засегнати от сънищните процеси. Това е само един от пътищата за достигане до елементи в паметта от различни периоди и включването им в процесите на рекомбиниране и съставяне на сценариите на Генератора на сънищата. В процеса на хаотичните и непоследователни асоциативните процеси на второто ниво, при съставяне на сънищните сценарии Генераторът на сънищата често действа под въздействие на Вътрешната асоциативна каскада и като емисар на "Вътрешното Аз".

Ако се гледа на рекомбинирането на елементи, на образуването на сънищните сценарии и на асоциативните връзки от второто ниво по време на сън и сънища като на някакви "механични", "автоматични" процеси, такъв поглед не би могъл да обясни същинския характер и същността на сънищата.

Рекомбинирането на елементи от паметта и образуването на сънищните сценарии и ситуации е резултат от характера на проявление на Асоциативната каскада на сънищата и асоциативните процеси на второто ниво; от участието на „Ехото” от възбудени в последно време елементи, вкл. достигането в асоциативния процес и до отдалечени по време, вкл. и до на пръв поглед несвързани елементи; включване в процесите на разнообразни елементи от Океана на елементите; ролята, участието и въздействието на „Вътрешното съзнание” - на Вътрешната асоциативна каскада, на „Вътрешното Аз”.

Асоциативен процес – предпоставки към „Ехото”

В асоциативните процеси - съпоставяне на елементи.

 В резултат от съпоставянето - "подреждане" - рекомбиниране, модификации, развитие на асоциативни връзки.

Асоциативни връзки - фактически резултат - определяне и позициониране в състояния на по-голяма или по-малка значимост.

Ефект от асоциативните процеси в будно състояние остава във вид на възбудени връзки и елементи (резонанс).

Когато човек заспива и Асоциативната каскада на будното състояние преминава във форма на Асоциативна каскада на сънищата.

Рационално-асоциативно съпоставяне на елементи и т.н.

Обяснение към "Ехото" - Сънищният процес

Успокоява резонанс и интегрира ефект от повтарящи се елементи, които вече са отразени в общия Асоциативен фон, ако все пак през деня такива тривиални елементи, характерни за вече съществуващите конфигурации-матрици в Асоциативния фон са предизвикали нов резонанс; новите следи от асоциативни връзки се успокояват и изглаждат, асоциативният резултат е аналогичен с този от многократно повтарящите се подобни елементи от стари впечатления от предишно време.

Обяснение към „Ехото”

За Асоциативната каскада на сънищата и сънищните процеси

Какво всъщност става, какъв е механизмът?
 
Не става въпрос за изтриване, а за успокояване и изглаждане на резонанса. Успокояването и изглаждането е една от функциите на съня. Не за стабилизиране, а за рекомбиниране и нови връзки (с осмисляне на незабелязани аспекти). Не винаги се постига ефект в рекомбинирането. И в двата случая се постига балансиране и хармонизиране.

„Ехото”

Сънищата представляват непосредствено продължаваща по време на сън мозъчна активност - от една форма на асоциативна каскада се преминава в друга.

Възбудените асоциативни връзки и елементи са в такъв „режим”, че стават повече достъпни и могат по-лесно да се улавят в Асоциативната каскада на сънищата и да се включват в рекомбинирането.


Сънищният процес - към "Ехото"

Елементи под напрежение, които на втората линия на асоциативни връзки-контакти евентуално може да се закачат и включват в сънищата, ако излизат извън „Асоциативния фон” те ще образуват нови структури, но едва ли сънищата ще помогнат да са по-стабилни/.

Сънищният процес – към "Ехото"

Възбудени от впечатления през деня елементи, които просто евентуално се закачат. (изглаждането е тяхното успокояване, неутрализиране на „продължаващия резонанс“ – това е изглаждането, другото е стабилизирането.)

Тези елементи не са огледално, а се вплитат / видоизменят, аспекти, неузнаваеми дори/. И (доколкото може да се определи по своя спомен за сънуваната ситуация) дори сънят да е свързан с впечатления от деня, няма да е огледално отражение.

Ако не са били стабилизирани през деня под въпрос е въздействието на съня за по-добрата им стабилност. /Това е свързано с една от двете тези./

Към "Ехото"

Основна, постояннна, трайна информация – следи в паметта и Центърът на идентичността

Нашето възприятие за света се съставя от множество елементи с такава информация, стабилно съхранени в постоянната ни трайна памет, които са в основата на Асоциативната каскада на съзнанието и неин основен ресурс за асоциативни връзки, съпоставяне, разпознаване, идентифициране, осмисляне и осъзнаване. Сърцевината и основните схеми в тях съставляват Центъра на идентичността.

Сънищният процес

В тезата, че от силни впечатления в будно състояние може да са се образували недостатъчно стабилни връзки, които в сънищата се очаквало да се стабилизират, има противоречие.

Не е в това въпросът, а че от впечатленията остават възбудени асоциативни връзки и елементи, които се улавят и включват в сънищния процес, макар и модифицирани и рекомбинирани.

***

Асоциативен процес

Асоциативен процес, зони, нетрайни и трайни връзки, памет

В това е смисълът на същността на Асоциативната каскада на съзнанието (понятие обединяващо различните й форми в тяхното постоянно съчетаване, преливане и взаимодействие), че има взаимно-преплитащи се асоциативни процеси, които едновременно ангажират асоциативни връзки, структури и елементи от различен тип, с различна степен на стабилност. Това не са някакви разграничени зони и полета, свободни, за да се отразяват в тях някакви нови впечатления с нестабилни връзки и като нетрайна памет.

Нестабилните връзки или елементи се явяват в процеса на асоциациите и се оказват редом до други стабилни елементи, с които е бил асоциативно свързан смисълът и съдържанието на всяко ново впечатление /ментално събитие – външно възприятие, вътрешен мисловен процес/. В процеса на Асоциативната каскада се създават нови елементи /нови асоциативни конфигурации и връзки – вкл. с нови аспекти на смисъла/ с една или друга степен на стабилност и трайност, подлежащи на развитие, допълване, стабилизиране, като едно постоянно надграждане, допълване, развитие на вече съществуващи структури, връзки и елементи.

Това е в контекста на Асоциативните каскади и асоциативните процеси.

За асоциативния процес

За Асоциативния фон, тривиалните елементи, трайност, зони, паметта

Различните смислови събития, обекти, съдържания, които се явяват в реалността, будната ни реалност, и на които мозъкът и съзнанието са отражение с приемане на информация и нейното отразяване с елементи в паметта, вече са оформили асоциативни пътища и конфигурации, структури, когато се явяват подобни, повторни, поредни, рутинни, те асоциативно  се свързват с тях, съставяйки едни или други допълнения или промени, които са с по-голяма или с по-малка стабилност и съответно трайност.


Съпоставяне на елементи

Няма специални зони на трайна и нетрайна памет

Значи ли това, че различните „смислови обекти и действия” от реалността са отразени в различни определени зони – те са позиционирани в паметта в резултат на асоциативните процеси, но това не значи, че за определени смисли има определени запазени зони в паметта. (Това не означава, че в мозъчната кора няма определени функционални зони.)

Тук отговарям във връзка с първоначалните идеи за трайна и нетрайна памет на сънищата като определени зони

Няма такива зони, сънищата са с елементи, пръснати навсякъде, както и новите информации и елементи се пръскат навсякъде в асоциативния процес, а не в зони. Няма нетрайна памет, има различни степени на стабилност на новите асоциативни връзки, елементи, структури.

Към евентуалните зони

За Сънищното пространство и Сънищната асоциативна каскада

Сънищното пространство е в постоянна флуктуация и на цялата територия на паметта, с вторични задни асоциативни връзки и т.н.

Асоциативен фон

Тривиални впечатления, вкарани в „общия фон” на познатото/впечатления –

Асоциативен фон, Асоциативен процес

Изтриването обаче изглежда доста проблематично, по-скоро, по-логично да се приеме, че се получава вкарване на повтарящите се ежедневни елементи в общия фон, в определени конфигурации, в определени матрици, като новите следи се успокояват и изглаждат, вкарва асоциативния резултат, той е аналогичен с многократно повтарящи се такива елементи, което повторение е изразено в съответната конфигурация, новите асоциативни връзки се успокояват и изглаждат.


Асоциативен фон - смислови матрици или оперативни матрици.

Нетрайността от будно състояние или множеството повтарящи се тривиални впечатления или въздействия.

Асоциативен процес

Асоциативния фон и "ситуационни матрици"

(трайност на впечатления, трайност на спомени, защо едни събития се запечатват трайно, а други – не).

Тук е важна идеята за фона, за Асоциативния фон и "ситуационни матрици", в които се сливат тривиалните повтарящи се ежедневни впечатления, случки, действия, обстановка, елементи.

***

Сънищният процес – за Асоциативната каскада на сънищата

Защо не се помнят сънищата

От какво произтича нетрайността на спомените от сънищата, т.е. на оставащите следи от сънищните процеси?


За да си припомниш сънищата, трябва в ума ти да са останали достатъчно стабилни спомени за тях, спомени за картини от различни ситуации. Припомнянето се задвижва повече от визуализиране на картини, отколкото от спомени с подредена информация и с логични разсъждения, включително защото при сън и сънуване е ограничена логичната и причинно-следствената линия в асоциативните процеси, чрез която се осъществява осмислянето, диференцирането, съпоставянето, анализирането и разбирането на елементи и събития - будното съзнание /съзнанието в неговото активно проявление с включване на целия му ресурс на памет и логични причинно-следствени връзки/ е частично изключено, почива си, стабилизира се, балансира се и се хармонизира, което става и чрез сънищните процеси.

Участието в сънищните процеси и сценарии на Вътрешната визуална памет

Същевременно, по време на сън се открива достъп до Вътрешната визуална памет, от която се включват визуалните елементи, които се явяват като образи в сънищата ти. Доколкото сънищата се състоят от сценарии с участието на елементи с един или друг смисъл, комбиниране и последователност, и тези елементи се представят в повечето случаи с конкретни визуални образи, в сънищния процес Вътрешната визуална памет взима активно и основно участие, като нейните елементи се свързват в сценария по един или друг начин и с един или друг смисъл в твоите сънищни възприятия, в рамките на сънищния асоциативен процес, в който се включват и участват асоциативни връзки от второто асоциативно ниво на невронната мрежа между различни смислови елементи, включително и възбудените от впечатления или от вътрешни състояния когато си бил буден.

Вътрешната визуална памет се състои от визуални образи, който се съхраняват, и до които няма достъп в будно състояние. По време на сънищата достъпът се отваря и съдържанието на Вътрешната визуална памет, което се включва в сънищните процеси и сценарии, става част от Сънищното пространство. Вътрешната визуална памет не представлява определена изолирана зона, а състояние на елементите, пръснати на територията на паметта, характеристики и допълнения към смисловите следи-отпечатъци, достъпът до които е отворен в сънищния процес, при подготовката на сценария и при образуване на сънищата. Но в будно състояние няма отработен механизъм за свързване на тези елементи и образи с процеса при който когато гледаш с отворени очи поемаш визуалната информация, която се обработва от участващите структури и асоциативните процеси и се осмисля в хода на Асоциативната каскада във вид на конкретен образ. Такъв механизъм може да се постигне при интегриране на съзнанието.

При припомнянето на сънищата визуализирането не означава че виждаш образите по същия ясен начин както си ги виждал докато си сънувал. Виждането им вътре в съзнанието при припомняне и визуализиране е своеобразно чувство, своеобразно вътрешно възприятие което може да е с различна ясност, приближаване, отчетливост, контури, възприятие относно различни цветове и т.н.

От визуализирането се задвижва връзка със смисъла и значението на образа и със спомени с информация и се създава логично разбиране на визуализираните картини и на сънищната ситуация, вкл. вече с конкретни смислови елементи, и с възможност за словесно формулиране на картините и съответно на самите ситуации.


За да са останали такива достатъчно стабилни спомени трябва да са останали в невронната ти мрежа съответни следи от сънищните процеси, както и, и особено, активни асоциативни пътища за достигане до тези следи, когато вече си в будно състояние, или пътища от тези следи които да могат да стават активни след събуждане.

Такива следи са материалният израз на асоциативните процеси по време на съня и сънищата, те са материалният израз на осъществяващите се по време на съня и на сънищата биохимични и биофизични трансформации и образувания, които, в процеса на осъществяване на Асоциативната каскада на сънищата и на произтичащите от нея възприятия, всъщност са носител на сънищата, на възприятието за сънищата и на възприятията по време на сънищата, и евентуално на тяхното осъзнаване (или на степента на тяхно осъзнаване), и ги представляват и изразяват, и впоследствие са носител на материалните остатъци в невронната мрежа от тези процеси, взаимодействия и трансформации.

Тъй като будното съзнание си почива, възстановява се и е изключено, и съзнанието се проявява в режима на Асоциативна каскада на сънищата или на Хибридна асоциативна каскада, проявлението на осъзнаване е относително и различно при различни състояния, и съответно следите, свързани с такова проявление или оставащи, липсват или са частични или нестабилни.

Тези процеси се осъществяват при електрична и електромагнитна активност, различни от проявяващите се в будно състояние, както и при различен режим на невронните взаимодействия и на биофизичните състояния и процеси. Това води и до различаващ се характер и различаваща се стабилност на оставащите материални следи.

В зависимост от общото състояние на човека, биологични дадености, ментално, душевно, емоционално състояние, придобити способности и т.н., включително различия в състоянието на човека в различни дни, външни въздействия, натовареност, стрес и пр., в процесите едни или други елементи се активират и включват по различен начин и това води до различни степени на стабилност на оставащите следи и взаимна свързаност между тях. Същевременно порядъкът на тяхната свързаност или подреденост съответства и на степента на подреденост и логичност в порядъка в самите състояли се в сънищните процеси взаимодействия и съответни възприятия на сънищни ситуации. Процесите са се осъществявали при частична активност на съзнанието, и при изключване на будното съзнание, с произтичащите от това обстоятелства, включващи се механизми и характерни черти.

Оставащите следи и съответно спомени, тяхната стабилност и достъпът до тях са резултат от процесите. Същността на процесите предопределя какви следи остават.
Характерът на следите съответства на характера на самите процеси.


Свързано с темата - Защо не се помнят сънищата – Механизми

Трайност на следи и спомени в будно състояние и при сънища, причини за стабилност на следите

При всички обичайни състояния на хората (на неинтегрирано съзнание) е всеизвестно, че има съществена разлика по отношение на оставащите и достъпни спомени - т.е. между оставащите в невронната мрежа следи от асоциативните процеси - преживявания през деня в будно състояние и преживявания при сънуване на сънища.
При повечето хора има коренно различие между запомнянето на събитията и впечатленията от деня, без значение колко те са тривиални, и запомнянето на сънища и на подробности в сънищни ситуации.


Причини – електрична активност, ритми, биохимични процеси

Разликата в ритмите е разлика в електричната активност – разлика в електромагнитната активност – в какво се състои, различна честота – защо?
На какво се дължи разликата в мозъчните ритми, от какво произлиза, какво я обуславя?

Новите връзки и структури, изразяващи информацията от сънищата, оставащи след сънищните процеси (включително всичко в сънищата ни, което успяваме да визуализираме и да си припомним), са нестабилни и остават нетрайни. Това е свързано със специфичния електромагнитен или биофизически режим по време на сън и сънища, както и поради други заложени в структурата на мозъка фактори, обуславящи неговите функции по време на сън. Електромагнитният и биофизически режим в будно състояние е различен.

Очевидно не става въпрос за един и същ тип връзки и структури. Този въпрос не съм го разглеждал, от къде произлиза разликата. Вероятно е на биохимическа основа, във връзка с процесите на оформяне на материалните елементи  и връзки. Може и да е свързано с естеството на активност на мозъка в двете различни състояния. Може би не трабвя да се задълбавам.

Развиване на способност и качество за укрепване на асоциативна връзка между сънищното пространство и будното съзнание, запазване на асоциативна линия при трансформиране на асоциативните каскади (– това другаде го определям също).


Особеностите на електромагнитния и биофизически режим като причина за нетрайност на оставащите следи от сънищните процеси.
 
"Режимът в будно състояние е различен" /в будно състояние способностите и паметта ни са различни, следите са различно трайни, някои неща се запечатват, а други се отминават - тези които влизат в контекста на Общия асоциативен фон/.

С режима се има предвид вида електромагнитна и електрична активност - мозъчните ритми.


Особеностите на електричната активност на мозъка, на електромагнитния и биофизически режим по време на сън са причина за нетрайност на оставащите следи от сънищните процеси.

В будно състояние процесите са различни и съответно възможностите за съхраняване в паметта са различни. Следите-отпечатъци са различно трайни, някои следи остават, а други се отминават - тези които като елементи се вписват в контекста и съдържанието на Общия асоциативен фон.

***

Асоциативна каскада на сънищата – сънищните процеси – Генераторът на сънищата

Логика и причинно-следствени връзки, незабелязани елементи, подредени от „Вътрешното Аз” – реалистично/.

Вътрешната сфера и Хоризонт на вливане – Пътя на интегралното съзнание – ирационално.

Ясновидство - без обяснение

Свързване на сънища с магия, или с божествено откровение и пр.

За първите две тези (изтриването, стабилизирането) – биологично.

***

За „Вътрешното Аз”

За евентуален стремеж или механизъм за изтриване

От някаква наша прагматична логика може да се очаква, че логично би имало нужда от запазване на свободно пространство и това би могло да се асоциира и с някакъв спонтанен "стремеж", но това е някаква компютърна логика и не означава, че е валидна за биологическата ни структура. Мозъкът може ли сам да има такъв стремеж и да преценява кое му е полезно и кое да изтрие – това е роля евентуална на съзнанието, но не на отделни елементи на мозъка. Освен ако няма механизъм. Но за да има механизъм, той трябва да изхожда от определени критерии за всяка информация, а такива не минаги може да са точни.


За „Вътрешното Аз”

В случая като казвам мозъкът имам предвид „Вътрешното Аз”, Вътрешното съзнание, Вътрешната асоциативна каскада.

Така има риск да се налага да се обосновава теза за съществуване на автономен Разум вътре в нашето съзнание, Разум вътре в нашия Разум, с който нашият Разум, с който се идентифицира нашето Аз, всъщност няма пряк контакт. Не е ли това Вътрешното съзнание! Не, защото то може да е интегрирано и освен това действа не автономно а в съзвучие, подпомага всички останали процеси. Не е автономен разум.

Временният архив – стабилизиране ако си припомниш този сън – това е друг процес.


==============================> <===========================


ЕЛЕМЕНТИ 2

Сънищен дневник от 14 ноември 2020 до 13 април 2021
и Бележки с Елементи

Елементи нови


Тези бележки са започнати на 14-ти Ноември 2020 (14-и ноември) след идеи появили се в някои от близките предишни дни.  Допълвани са на няколко пъти в различни дни през втората половина на ноември, и после през декември.

Случайни плаващи мисли и образи, когато почиваш след събуждане или преди заспиване, сутрин в полусънно състояние, преминаващо в съннно състояние при будно възприятие. Когато се появяват случайни, безсмислени за конкретния момент и без никаква връзка изречения, мисълта ти последователно спонтанно се насочва към онези части на езика небцето и устната кухина, които биха участвали при произнасянето на думите в това изречение, мисълта се насочва, езикът може и да помръдне леко, даваш си сметка какво е усещането в този миг на тъканта в тези точки на езика и устата. Спонтанно асоциативно се свързва смисълът и формата на това изречение през център, който прави асоциативна връзка с говорния апарат.

Когато сънуваш и виждаш образи, или когато в будно сънно състояние почиваш и ти се явяват хаотично случайни образи, прави ли се връзка към определени зони, участващи в разпределението на зрителните сигнали след прпиемащата зона и в тяхното канализиране за асоциативни връзки и разпознаване?

След приемната зона сигналите минават на диференцирано опознаване, тогава определените форми асоциативно се свързват с елементите, носещи в паметта ти техния счмисъл, след това става един асоциативен вихър от много междинни връзки в асоциативната каскада, докато отделните елементи се свържат в съответната комбинация, която отговаря на смисъла и съдържанието на картината която виждаш.

С течение на времето са изработени обаче матрици, които автоматично носят значението на едни или други комплексни образи от средата, в която живееш и които подстоянно възприемаш. Образите от тази среда се свързват с матриците които носят съответния смисъл и се разпознават като цяло. Не е нужно отделтните елементи да се асоциират и разпознават отново поотделно. В динамичното променяне на средата матриците се застъпват и наслагват  и в тяхната асоциативна връзка образуват матрица от по-висок порядък с по-обхватно съдържание. Образът на твоята стая, на твоя дом, образът на улицата, възприятието на преминаване по познат маршрут отивайки всеки ден на работа с едни и същи елементи в заобикалящата среда.

Сънищата.

Елементи. Форми. Елементите образуват форми. Тези форми участват в сънищата ти. Те хаотично плуват.

Сънищата са ти подарък от Вътрешното съзнание, от Вътрешното Аз, от Вътрешната асоциативна каскада – за твоето Външно Аз, за теб. Подарък, дар.

Сънищата изпълняват роля да изгладят вълните на напрежението от деня, да успокоят възбудените елементи. Като ги включват в асоциативните връзки от второто ниво и ги вкарват в различните сънищни ситуации. Хармонизират и възстановяват реда за действие на асоциативната каскада в будно състояние.

Когато имаш асоциативни връзки и осмисляш една реална среда, обстановка, ситуация, се получават и паралелни асоциативни връзки „в сянка”, които включват нереални аспекти в смисъла си, спонтанно се получават като алтернатива, като ехо.

В сънищните ситуации участват не отделни елементи а цели форми от елементи. Елементите са елементи и части от реалния ти живот и от различни аспекти на знанието ти за реалността, фантазии и т.н. Елементи отразяващи реалната ти среда. Те се включват в комбинации и образуват форми, които обаче вече не съответстват на реалната ти среда, те включват различни елементи, които образуват форми, които вече не са огледално съответствие на реалната ти среда.

Два пътя при образуване на формите. При асоциативната каскада в будно състояние, при всяко осмисляне остават паралелни в сянка алтернативни асоциативни връзки, не съответстващи на реалността, те произлицат от възможността за алтернативни асоциации които спонтанно се осъществяват без да ги усещаш а понякога ги усещаш като прескачащи алтернативни мисли които знаеш че са невъзцможгни или са пример заобратното сякаш са се появили за да ги отречеш, и други нереални асоциативни свързвания. Те остават като временно възбудени елементи, може да се свържат асоциативно във форми.

Другият път е при асоциативната каскада на сънищата се образуват връзки от второто ниво, те са случайни и хаотични, поради нелогичните връзки, търсят си пътечките, елементите образуват асоциативни форми.

Затова в сънищата имаш познати елементи от живота си, но в ситуации, които не съответстват на реалността ти – това са форми комбинирани от разнотипни елементи, и от различни форми се получават ситуации в съня. Сънищата неутрализират излишните напрежения, свързват елементи възбудени и нарушаващи спокойствието и хармонията и обичайната схема на асоциативните канали от будното състояние. Възбудените от асоциативната каскада на будното състояние, с второто ниво се свързват в асоциативната каскада на сънищата, там участват и плаващи и хаотично позиционирали се форми в резултат от паралелните  асоциа;ции при процесите на възприемане и осмисляне на реалността, паралелните, които са често с алтернативен смисъл. Затова ще сънуваш нещо, което не би направил в будно състояние, ще видиш някого в нереален различен аспект, както не го искаш. И тн това са отделни примери на възможни развития.

Успокояването – възбудените елементи през деня, на второто ниво някои от тях се свързват но хаотично с различни други елементи и образуват странни форми – за сънищните сценарии.

Паралелните алтернативни асоциативни връзки – елементи и форми. Някои са много наподобяващи но с фантастични, различни, нереални, допълващи елементи, съответстват на твоето реално Аз, на начина ти на мислене, отношение и т.н.  Други са точно обратното на това което ти искаш и което считаш за правилно и което помниш, например елементи с противоположното което би направил или което си представяш.

Още елементи /важн., за доразв., форм., уточн./

1. Движенията на очните ябълки са сравнително еднотипни, ритмични, размерени, като цяло има системност и повтаряне (намери видео запис, за да видиш). Сънищните ситуации са много разнотипни и разглеждането евентуално в тях би било съвсем различно в различните сънища. Ако има система в повтарящите се движения на очните ябълки, това не би съответствало на разнообразието на сънищата и евентуалното разглеждане в тях, което би било различно, вкл. сънища в които няма разглеждане а само възприемане.

2. Движения на очните ябълки които са бързи в едната и в другата посока – по този начин не се разглежда обстановка. Тук също има несъответствие.

Негативни паралелни асоциативни форми, в асоциативните процеси паралелно с осъзнаването и асоциирането на смисъла, се образуват в сянка паралелни, несъвършени, допълнителни, които не влизат в процеса и резултата на осъзнаването, съдържат паралелни, случайно получили се, нерационални, изкривени, нереални и т.н асоциативни свързвания, които остават встрани от момента на осъзнаването и осмислянето с основните асоциативни връзки съответстващи на обективното и реалното, на базата на познанията, елементите в паметта, и логическите причинно-следствени асоциации. Но покрай тях се образуват и „паразитни” или по-скоро паралелни, сенчести. Те са елементи. Могат да се свържан във форми. Сред тях има реалистични елементи в нереалистичмни форми. Явяват се в сценариите на сънищата.

Както тези паралелни форми,  образуват се и такива с обратен знак, отрицателни, негативни, които се явяват в порядъка на елементи, които ти в асоциативния си процес отричаш, не приемаш, които се появяват като паралелни връзки – пример на антитезата, на това което ти би отрекъл. Сънуваш човек когото обичаш и цениш, но в съня си го сънуваш в негативна ситуация в която ти проявяваш лошо отношение към него, или се карате и т.н. – нещо което в съзнателния си процес, би могло да ти мине в асоциативния процес като пример за отричане, за нещо недопустимо и неприемливо, коети няма, не би трябвало да стане.

Второто ниво на асоциативните връзки – свързват форми в сънищата. Паралелните асоциативни форми от асоциативния процес през деня, - сънища които имат връзка с последни преживявания, паралелни форми от асоциативни процеси преди, които са останали и плуват, и случайни асоциативни връзки между елементите от основните асоциативни процеси – елементите в паметта, връзките между които са заспали при заспиването Асоциативните връзки от второто ниво правят случайни връзки, прескачат, губи се логическата последователност. Три елемента. Когато се осъзнаваш в съня си, и започва процесът на самоидентифициране, се събуждат асоциативни връзки между елементи от първото ниво. Какво става в самия момент на осъзнаване – събуждат се ключови връзки и елементи близки до центъра на идентичността ти, близки до основни елементи на идентичността ти, дом, родители, основни матрици на твоето аз.

Паралелните форми, от паралелни асоциативни елементи, свързват се в паралелни матрици – и те се активират в сънищата. Възбудените форми през деня – дневния асоциативен процес – второто асоциативно ниво свързва някои от тях; парпалелните асоциативни форми – свързва и някои от тях; случайните връзки между елементите от първото ниво – елементи които са останали повече възбудени – свързват се и те – получават се матрици, комбинации, сънищни ситуации. Има доминанти в елементите, формите, които определят различни модели на развитие на ситуации в сънищата.

Защо не можеш като затвориш очи и да видиш целия този безброй от картини и образи, които съхраняваш на различни места в паметта си, и които иначе на порции ти се явяват в сънищата и там ги виждаш така, както си ги виждал наяве когато си бил буден.

Когато визуалната информация във вид на образи постъпва през приемащата зона, тези съхранени в паметта ти стари образи служат като база за идентифицирането на новопостъпващата визуална информация. След това, след като вече си ги идентифицирал и осмислил, и новопостъпилите образи „де заключват” и остават на съхранение в дебрите на вътрешната ти визуална памет, както и всички други преди тях. Възприятието и разбирането за виждането е резултат от комплексен асоциативен процес на разпознаване, сравняване, идентифициране и осъзнаване. Нямаш някаква мозъчна зона, която да представлява „екран”, съставен от неврони, на който да ти се изобразяват картини и всичко това, което гледаш и виждаш, така както се изобразяват на киноекрана, на телевизионния екран,  върху платното на художник или върху лист хартия. И няма такава „зона – екран”, свързана с двупосочна връзка с очните ти нерви и мускули, към която да има обратна връзка от съхраненото във вътрешната ти визуална памет или към която въображаемите ти картини, представи и действия в сънищата да се проектират и да се превръщат в преки команди към нервите и мускулите на очите ти. Възприятието ти за „виждането” в сънищата ти е също резултат на комплексен асоциативен процес в Асоциативната каскада на сънищата, в който визуалната информация от вътрешната ти визуална памет, във вида и формата, в които се съхранява в паметта ти, се свързва и превръща във възприятията ти за виждането на съответните образи и картини, които някога са постъпили в мозъка ти и са се съхранили в съответния вид в паметта ти. Защо в сънищата тази визуална информация се свързва в асоциативния процес, а в будно състояние не си в състояние да я свързваш и да виждаш пред вътрешния си поглед със затворени очи картини и изображения от тази вътрешна визуална памет? Механизмът на образуване на сънищата предвижда достъп до тази вътрешна визуална информация, докато механизмът на асоциативните връзки в Асоциативната каскада на будното състояние не го предвижда, а се ограничава само с огромния поток на външната визуална информация и нейното обработване и асимилиране.

При ежедневни ситуации и ежедневна обстановка с позната среда, с повтарящи се елементи, както и с натрупване на опит с възрастта, при който многократно виждаш, идентифицираш и осъзнаваш едни и същи, подобни или аналогични елементи, съставляващи заобикалящата те среда, в съзнанието се образуват „визуални форми” или „визуални матрици”, при което една или друга среда в нейната цялост се разпознава и идентифицира с един общ смисъл и общо съдържание с определен тип съставни части, без да се налага асоциативният процес да разпознава и идентифицира всеки отделен от съставящите я елементи.


Представата за яснота

След събуждане имаш веднага спомен, че в съня ти всичко е било ясно, реалистично и логично с негова вътрешна логика.

Това е чувството ти за яснота на сънищата ти след събуждане. /Преди събуждане докато си спал и сънувал нямаш възприятие и осмисляне дали всичко около теб е ясно и подредено или не, защото го възприемаш като даденост, от гледна точка на възприятията ти в съня – реалистично./ (За да се замислиш за яснота трябва да си преминал в осъзцнат сън и да започнеш да се осъзнаваш самоидентифицираш и размишляваш за естеството на съня.)

От друга страна след като започне да преминава време след събуждането ти започва да се оформя вторично възприятие за наличие или липса на яснота като качество в съня и започва да ти се струва сънят ти повече или по-малко ясен. Това вторично възприятие за яснота или не е резултат от процеса на отдалечаване, потъване и забравяне.

След събуждане може да се оформи възприятие в два етапа – непосредствено след събуждане и след като премине немного време. В тези два етапа може да има различно възприемане за близост или отдалеченост на сънищната ситуация, нейното действие, нейния смисъл, нейни подробности, това, което си казал или си си мислел в тази ситуация, какво си направил, с кого си говорил и какво си му казал, какво си имал предвид.

В зависимост от възприятието за близост или отдалеченост, ти се създава и възприятието за това дали и колко ясен е бил твоят сън. Това е възприятие за близост или отдалеченост, за бърз процес на потъване на сънищната ситуация, нейното замъгляване и изчезване на подробности, нейното отдалечаване, избледняване. Тези възприятия създават впечатление за яснота или липса на яснота на сънищата, което всъщност не се отнася за самата яснота по време на самия сън.

Слепите по рождение хора в резултат на другите си възприятия, осезание, обоняние, вкус, на опознаване на пространствената структура на обстановката и света около тях, възприятията с осезание и опипване за естеството на заобикалящите предмети, плоскости, тяхното разположение, както и в резултат на предаването от други хора на информация за естеството и вида на околната среда, за реалността около тях като цяло, оформят своеобразни свои сънищни ситуации, в които участват комбинации от познатите им елементи. В тези сънищни ситуации те също биха могли да имат смислови сценарии. В тези ситуации могат да се появяват решения, нужди и намерения за търсене на допълнителна информация за заобикалящата среда. Тези процеси също се осъществяват в Асоциативна каскада на сънищата. Макар и своеобразни тези сънищни ситуации също се оформят в тяхното съзнание като специфични представи. Поривите за търсене на допълнителна информация чрез асоциативните потоци в Асоциативната каскада на сънищата би могло да достига до съответната зона, от която се определя контрол върху двигателния очен нерв.  Въздействието води до неврологично възбуждане на нерва, което се изразява в своеобразните движения на очните ябълки с тяхната специфична динамика и ритъм, което всъщност не отразява някакви хипотетични премествания на погледа в сънищното пространство.

Същият процес би могъл да се случва и при зрящите в неосъзнат сън, както и в „осъзнат” сън. Поривът за търсене и набиране на допълнителна информация във въображаемата сънищна ситуация, независимо от това дали си преместваш погледа и в какви посоки поглеждаш или разглеждаш, да води през асоциативните потоци на Сънищната асоциативна каскада или на Хибридната асоциативна каскада /при осъзнатия сън/ до неврологично възбуждане на двигателния очен нерв, което да води до своеобразните движения, с тяхната динамика, ритъм, бързина, които да нямат нищо общо с преместванията на погледа, и които не са типични за начин на гледане и на разглеждане както в будно състояние така и в сънищни ситуации.

Същевременно, не би могло да се изключи, че както при Асоциативната каскада на сънищата, така и при Хибридната асоциативна каскада, поривите за търсене на допълнителна информация, т.е. въображаемото преместване на въображаемия поглед на въображаемите очи, чрез асоциативните потоци и неврологичното възбуждане на двигателните нерви, да води до смесен, хибриден ефект , като на един общ фон на възбуждане на нерва, изразяващо се в негови системни, ритмични движения, да се включват сред тази динамика и отделни движения, които чрез асоциативните потоци са отражение на  поривите за търсене на информация в сънищната ситуация.

И също така, не би могло да се изключи, че чрез асоциативните потоци в Хибридната сънищна каскада, в контекста на типичното неврологично възбуждане на двигателния очен нерв с въздействието върху мускулите на очните ябълки и ефекта на ритмичното движение, „осъзнатите” премествания на въображаемия поглед биха могли да доведат до отражение и намеса в процеса, при което в динамиката на движение на очните ябълки да се появят елементи, които да предадат съответна информация.

Окото представлява първата система, първото ниво на диференциране и идентифициране на информацията и нейното систематизиране, за да се стигне накрая до процеса и резултата на осмисляне и осъзнаване. Чрез милионите елементи в ретината. Множеството нервни влакна в очния нерв носят информация от множеството ганглиални нервни клетки, в които от своя страна постъпва информация от множество бинарни клетки, които пък събират информация от множество рецепторни нервни клетки. Крайните импулси протичащи през хилядите нервни влакна към съответната приемна зона в мозъчната кора съдържат диференцирана и специфично оформена информация, съдържаща определените елементи от „видяното” от ретината, която по-нататък продължава за нейното обработване, съпоставяне, идентифициране и осъзнаване, приемайки вида на това, което ние постоянно „виждаме”. /За евентуално фактологическо доуточняване със структурата на окото, нервите, процесите./

Трите положения, свързани с идентифициране, връзка с паметта, с Центъра на идентичност

Ситуацията в съня – няма предистория;

Ситуацията в съня – не се свързва с предисторията на твоя реален живот;

Ситуацията в съня – имаш усещане за себе си, но не се вмества в една обща информация за твоя предишен реален живот, както когато си буден;

Това се приема като даденост със състояние на незадаването на въпроси;

Ситуацията не е позиционирана в контекста на познание за предишния ти живот, няма логическо следствени връзки водещи към нея, твоето възприятие за себе си, може да има чувство и усещане типично за тебе, но не е в контекста на знание за твоята житейска последователност и факти, общото знание за елементите и последователността им в досегашния ти живот;

Сънищната ситуация може да изглежда съвсем реалистично, но тя се състои в причинно-следствени връзки започващи от определен момент без предистория, за което ти нямаш нужда да задаваш въпроси, приемаш го като даденост, с позициониране в някаква смътна твоя си реалност, вероятно с типично за теб усещане че това си е в твоя живот, но без свързване с конкретни елементи от реалното ти минало;

Друг път може да има частична връзка, ситуацията да изразява ситуация с елементи от конкретен период в миналото ти, или съчетание от елементи от различни такива периоди. Но там където започва тази ситуация се губи връзка с една по-далечна предишна история, с едно житейско начало и с цялостна представа са минало и за собствения живот и индивид и личност, каквито имаш в будно състояние;

Може да е реалистична с причинно-следствено обусловена  последователност в определен период, макар и в нея може и да се явят някои нелогични елементи, на които да не обръщаш внимание или които да си имат обяснение в самата ситуация в съня.

Частична идентичност /”абстрактна” идентичност/

Матрици – форми – възприятието и идентифицирането на зрителните сигнали – когато пътуваш по улица, обстановката наоколо – ти не разпознаваш и не идентифицираш вече всеки елемент, това е вече установена матрица в съзнанието-паметта с определено значение, тя се създава, натрупва, допълва с течение на времето – има общо разпознаване и идентифициране, общо значение докато не се фокусираш върху определени елементи; така подобни матрици се създават за различни среди /и обстоятелства/и започват да се застъпват една с друга; получават се застъпващи се матрици и матрици обединяващи матриците – матрици в матриците, нещо подобно на фракталиите, матрица с по-обхватен смисъл и значение съдържа матрици, които също вместват аналогичен смисъл и значение в едни или други аспекти – имат общо разпознаване и идентифициране, което не изисква разпознаване и идентифициране на всеки един детайл. Това се натрупва в течение на живота. В първите години на живота, такава схема е в процес на създаване и тя се развива в продължение на години и постоянно се допълва и усъвършенства.

***

Вътрешната визуална памет – тя приема и натрупва картини и образи.  Но в съня си ти виждаш и визуални ситуации в действие, каквито никога не са ти се случили наяве и са плод на измисляне и комбиниране в резултат на различни мисловни елементи, които обаче съзнанието ти е превърнало във „визуално действие”, т.е. действие което в съня си виждаш както би го виждал ако реално се случва наяве. Вътрешната визуална памет би могла да съдържа такива „динамични визуални образи” или измислени визуално оформени ситуации. В хода на мисловните ти процеси в будно състояние ти размишлявайки по един или друг въпрос, автоматично или неволно като страничен резултат си представяш неща, свързани със своите размисли. Твоите представяния в будно състояние обаче не са перфектни образи, ти можеш за кратко да си ги представиш като хипотетични форми, образи, действия, пространствено разположение, но това са мисловни процеси, които не придобиват формата на образи и изображения, каквито ти виждаш гледайки външната среда , или пък каквито ти се появяват по време на сънищата и каквито се съдържат във вътрешната ти визуална памет. Независимо че ти не ги виждаш в този момент с вътрешния си поглед, те обаче като елементи се натрупват във вътрешната ти визуална памет. Възможно е от тях да впоследствие да се получават съчетания, които са измислени, случайни, които се получават в резултат на смислови връзки между елементите и създават фрагмент на измислена визуално оформена ситуация, създавайки във вътрешната ти визуална памет и възможни картини в действие,  визуално оформени фрагменти на ситуации. Не можеш да ги видиш с вътрешния си поглед освен в сънища. Такива елементи във вътрешната ти визуална памет може да са натрупани не в резултат от изображения, които си видял с очите си, а в резултат на процес от вътрешно възникнали ефекти, връзки, визуални форми при твои мисловни процеси и при твои осмислени или неволни представяния при тези размисли на ситуации. Те може и да са само във форма на елементи. Може да представляват такава част на вътрешната визуална памет с динамични изображения – фрагменти. Може да са резултат от нещо като помощен механизъм на Генератора на сънищата, който да ги комбинира предварително и да ги оставя на изчакване за включване в сънища. А може и да се съчетават от Генератора на сънищата в самия процес на сънуване, на случаен принцип или предизвикани от едни или други състояния или причини, вкл. от едни или други елементи при образуване на другите ситуации в сънищата.

***

Декември 2020 /1-10.12/

Има два вида „вътрешни образи”:

„Мислени образи” – продукт на съзнанието в будно състояние, неясно оформени, като усещане, като обща представа, като знание, но неоформящи се и неизобразяващи се пред вътрешния поглед в будно състояние като изображение, което би видял с очите си, продукт на спомени, продукт на представи, общо усещане, обща представа за изображението, за ситуацията, със знание за евентуално пространствено разположение, за елементите на „изображението”, но без да си в състояние да го видиш ясно, с контури, с цветове и с подробности

„Мислени визуални образи” – елементи във вътрешната визуална памет, недостъпни за изобразяване пред „вътрешния поглед” в будно състояние, появяващи се в сънищата

Освен тях:

Халюцинации в будно състояние

Елементарни визуализации при медитиране

***

Мислените образи в будно състояние –

Не ги виждаш примерно в някакво поле пред теб на вътрешен поглед, каквото би видял отпред със затворени очи;

Дори когато гледаш с отворени очи, въпреки пространственото възприемане и перспективата, изображението на света и  образите се явяват в полето пред очите ти.

При мислените образи е различно, представяш си ги някъде навътре, вътре в мозъка или в гърдите или в сърцето или просто там някъде навътре вляво или встрани... представяш си ги като пространствено разположени, но не виждаш нищо ясно очертано с неговите контури и никакви цветове; виждането ти е знаене; знаеш в това „изображение”, в тази ситуация какво се съдържа – какви обекти и предмети, знаеш тяхното пространствено разположение и си го представяш, макар и да не го виждаш ядно, ако нещо от представянето би се доближило да виждане, това биха били сиви сенки и сиви контури и линии, които като се замислиш, разбираш, че всъщност не ги виждаш, макар да знаеш, че са там, знаеш, каква е формата на отделните обекти и предмети, знаеш какъв трябва да е техният цвят, представяш си този цвят с някакви специфични възприятия, с които свързваш един или друг цвят, макар и да не го виждаш пред вътрешния си поглед, различаваш в представите си различните цветови и дори знаеш как изглеждат, знаеш какво разстояние има между различните обекти, как са разположени, какво се случва; но тази представа, макар и пространствена, нам някъде на известно разстояние от теб, не до теб, е в тъмни, сиви, размити тонове и сенки, знаеш и си представяш, но всъщност не виждаш всичко ясно очертано, ясно подредено, оформено, с точни контури и форми, макар и да би било сиво, или бледо, или замъглено. Няма такова ясно изображение. Но като си представяш правиш връзка с едни или други спомени, макар да не виждаш изображението, имаш чувството че някак си в спомените си го виждаш, знаеш какво е, как изглежда, какви особености трябва да има, какво е лицето, каква е усмивката.
И започваш да се чудиш наистина ли не го виждаш, но като си затвориш очите – виждаш само тъмното платно пред себе си.

***

Целта която си струва усилията е да можеш да постигнеш достъп до вътрешната си визуална памет – така ще можеш да влизаш в контакт с всички изображения, всички образи, които се съхраняват в нея, и да виждаш своите спомени по всяко време така, както би гледал фотография. А в твоята вътрешна визуална памет се съхранява визуалната история на твоя живот, на всички моменти в живота ти с твоите любими хора, визуалната история на твоя живот, пътят за връщане назад в твоето минало.

***

10.12.2020

Генераторът създава нови образи, не използва и комбинира само налични във вътрешната визуална памет.

Нови образи се генерират във вътрешната визуална памет и в резултат на асоциативната каскада чрез съчетаване на елементи и характеристики на вече налични образи; има част във вътрешната визуална памет за образите в движение

В мисловния процес в будно състояние – при първопричините за едни или други мисловни събития, преживявания, има визуални елементи, изображения – в асоциативната каскада те се съхратняват във вътрешната визуална памет

Впоследствие, в следващи дни когато мисловният процес, или притеснения, се връщат към вариации свързани с първонабания мисловен процес преди време свързан с темата, дори и без в тези последвали мисли да се стига до едни или други визуални изображения, ако те се отразят в сънищата, генераторът и асоциативната каскада изваждат и комбинират елементи от изображения, които са останали при началото на мисловния процес по тази тема

***

Мислене в две форми

Словесно

Визуално

При протичане на мисъл тя протича сломесно, така както би било формулипрано изречение. При преминаване на мисълта ти през това изречение, ти мислено изговаряш всяка една от думите. Докато това става мисълта ти последователно се насочва към онези части в устната кухина, които биха били ангажирани последователно и участвали при изговаряне на звуците, думите и изречението на глас.

В процеса на мислено преминаване на думите, мисълта ти се фокусира бързо последователно към различни точки в устната кухина, и същевременно се появяват асоциации с мисловни образи, свързани с понятията в изречението, вътрешните мисловни образи, които виждаш повече или по-малко смътно /споменато по-горе/.

Същият процес се случва и при четене на текст, при което четенето става сравнително по-бавно.

Другият начин е думите в текста да се преминават бързо без тяхното мислено изговаряне и с опит за асимилиране на тяхното значение в група като цяло, при което асимилираното значение би могло да е повече или по-малко точно и процесът би могъл да е по-повърхностен и с по-малко асоциации и мислени образи, както при начина на четене с мислено преминаване през всяка дума и нейното мислено изговаряне и асоцииране.

Визуалното мислене би било повече в комбиниране на абстрактни форми, представи, вътрешни мислени визуални образи, асоциативен процес без ходът на мислите да преминава през ясно формулиране на изречения и тяхното мислено изговаряне. Такъв вид мисловен процес става по-объркан и разнопосочен, в него може също да се появяват отделни думи, части от изречения.

Към този вариант е и възможност за мисловен процес при който мислите са оформени, но няма рефлекс за тяхното мислено изговаряне и те могат да прехвърчат и следват по-бързо, по-динамично.

***

Разбирането на начина на функциониране на мозъка и на осъществяването на мисловния процес чрез наблюдение и анализиране на елементите в сънищата. Трябва първо източникът да се е научил достатъчно пълно и в подробности да си ги припомня и визуализира. Припомнянето е свързано с визуализиране. Трябва и достатъчно дълго да се търсят прозрения, подсказващи елементи сред различните сънищни ситуации.

11.12.2020
Мислени образи – визуализации в тъмни, размити тонове и линии, виждаш продължаващо действие след като си се събудил и ясно се усещаш буден макар и със затворени очи и отпуснат. Сякаш  наблюдаваш действие което някой отстрани извън теб развива нататък. Може да продължи кратко. Но визуализациите ти не са същите – ясни и цветни както когато си в същински сън. Имат ли тия мислени образи някаква по-голяма яснота или отчетливост, цветност – трябва да се уточни допълнително.

(В дневничето за майка към 10.11. записах за съня си с майка и още едно-две неща.)

12.12.2020
Имах сънища, които веднага след събуждане оставаха толкова далечни и недоловими, които дори когато бяха по-близко, не можех да формулирам с думи техния смисъл, значението, да определя в какво се състои ситуацията, комплекса от елементи не можех да определя точно, не можех даформулирам значение и да опиша с думи, въпреки, че се състояха не само от абстрактни възприятия, а от някакви действия. Оставаха далечни и не можех да ги обозра и определя и формулирам с думи. Не виждах детайлите, те избледняваха в далечината, смисъла на развитието не можех да го определя.

13.12.2020
Визуализациите сутрин след събуждане, като оставаш да лежиш със затворени очи, да си припомняш сънищата, да насочваш поглед навътре и назад – са различни. Някъде се появяват по-ясни контури и цветове. Съзнанието още не е засипано с външни сензитивни сигнали и въздействия, които трябва да обработва ангажирайки асоциативната каскада. Съзнанието остава частично изолирано от външните въздействия на будното състояние, и повече свободно в погледа си навътре. Мисловните визуализации – мисловните образи са различни от тези, които можеш да достигнеш в будно състояние, след като си се впуснал в хода на деня. Това е третият вид мисловни образи – които можеш да постигнеш при припомняне и визуализиране на сънищата си – някои от тях са смътни и в сиви неясни сенки, но други се явяват по-ярки, по-ясни, очертани и в цветове. Не винаги се задържат дълго. Някои про****ват (проблясват?), преминават и изчезват. Появяват се изненадващо и образи, несвързани със сънуваното. Изненадващо прозвучава вътре в главата ти някакво изречение. Формулирано изречение. То сякаш пада от някъде, няма връзка нито със сънуваното, нито с нещо което си си мислил до този момент – поне на пръв поглед и доколкото можеш да прецениш. В това състояние се явяват третият вид мисловни образи – към другите два, посочени по-горе. Дори да не успяваш да си припомниш и визуализираш сънуваното, или ако успееш частично, стигнеш донякъде, и повече не успяваш, но оставайки по-дълго време в това положение и състояние, ровейки се в мислите си, потъвайки в мислите навътре и назад, преминаваш през различни моменти, изскачат различни мисли и спомени, някои от тях те учудват, сякаш идват изведнъж отгоре и не са свързани с текущия ти ход на мислене или с това, за което току що си си мислил, появяват се различни визуализации и образи. Те не са така сиви, замъглени и неясни, както когато се опитваш в будно състояние да си представиш нещо в полето пред вътрешния си поглед със затворени очи. Те са различни, но сред тях се появяват същински образи и визуализации, макар че ти си вече буден и възприятието ти за будното ти състояние я съвсем ясно.


19.12.2020
Трябва да опиша по-ясно едно сутрешно състояние след поредно сутрешно събуждане и продължаване на почивщата със затворени очи, изпадащ в сън и излизащ от сън в повтарящи се периоди – когато хем усещаш, че си буден, хем усещаш моменти и възприятия като в сън, сякаш от време навреме преминавам от едната на другата страна по някаква граница, връщам се обратно и пак отивам натам. В тези състояния аз съм или наблюдаващ отстрани и сякаш в мислите си чувам някакъв диалог – изречения с един или друг смисъл, сякаш разменяни между две страни, които се отнасят или описват някаква ситуация или нещо свързано с нея. В един случай само стоя отстрани и „чувам”. Но в други случаи сякаш аз в момента измислям тези изречения, този диалог, сякаш в момента измислям и пиша някакъв сценарий за съответна ситуация или свързан с някакви елементи в някаква ситуация. Понякога сякаш проблясват и образи свързани с някакво развитие там някъде отстрани, до мен, или около мен, после изчезват, остават само изречения, които чувам като изговаряни в мислите си, а може би понякога и виждам написани – това трябва някой път да си го спомня със сигурност, дали виждам написани думи и изречения или само ги чувам в главата си.

Докато пиша и формулирам и сравнявам текстовете на пътя на интегралното съзнание, на Пътя на сънищата, виждам че съм изпаднал в дълбок регрес по собствения си път на сънищата – не си ги спомням, остават далечни и смътни. Причината е, че за да се напредва, да се задържа напредъкът и да се продължава, трябва да се записва, да се свързват различни аспекти и инструменти в ума. Аз от много време не записвам сънищата си и затова вече почвам да не си ги спомням. Освен това аз съм в голяма мъка и стрес заради загубата на майка.

22.12.2020
Комбинират се елементи от картини/изображения, които си възприел в будно състояние от реалността или от филми, и дори които си си представил и са се пресъздали в съзнанието ти, всички те съхранени във вътрешната ти визуална памет, елементи от тях се комбинират в нови картини и изображения, подобни но различни и в различен контекст.

Форми – „матрици”, комбинации от елементи, свързани с една или друга ситуация от будната реалност или от филми, се съхраняват. Елементи от тези форми могат да се прекомбинират в друга подобна форма в сънищата.

Много по-бързо протичат процесите в сънищата – това означава, че за по-кратко време възприятието ти от сънищата е, че е протекло много повече време и са се случили много повече неща, отколкото би било в будно състояние – сякаш в определени ситуации всичко в сънищата се развива с много по-голяма скорост. Често оставаш в определен момент с впечатлението за протекла сънищна ситуация със съответно развитие, възприемаш го като даденост вече, без да си сигурен дали си преминал през всички отделни нейни моменти или ти се явява изведнъж, сякаш вече е преминала и си я преживял, но и от друга страна – явява ти се сякаш се е появила като готова даденост, а ти не си преминал в сънищата си през отделните моменти. Но все едно, че си преминал и си я преживял.

Сутрин когато продължаваш да лежиш със затворени очи и вече си в будно състояние но продължаваш с поглед навътре в себе си, получава се продължаващо полусънно-медитативно състояние. В определен момент може да чуеш вътрешен глас който ти казва някаква фраза. Тя може и да няма нищо общо с неща, за които си мислил до преди този момент. В друг момент може да видиш как ти се явява образ, фигура, наченка на ситуация. Този образ може да е само смътен, сенчест, сив, неоформен. Може и да е образ, който придобива постепенно ясни очертания – в първия миг неоформен с размити контури, в следващия миг оформящ се, може да го видиш че прави някакво движение, например преминава през портал, в тези кратки мигове, както когато образ се фокусира. Ти усещаш, че си в будно състояние, лежиш. Такъв образ най-вероятно ще се задържи за миг и после ще избледнее, ще се размие, ще изчезне. Алтернативата е да потънеш в сън и да се развие като сънищна ситуация. Но ако си напреднал, ако си във форма и не си в регрес, може да постигнеш в това полусънно-медитативно състояние да задържиш такива образи и дори да видиш развитие. В такова състояние понякога имаш чувството, че започваш да създаваш самият ти, буден, някаква ситуация, някакъв образ, някакъв сюжет; мислиш за неща, може да чуеш глас извън теб, не твой, може да ти се явят изречения и фрази, които сякаш идват отгоре, не си ги ти измислил в този момент, но може и да имаш чувството, че това са фрази и неща със смисъл, които ти развиваш в този момент, идват в резултат на твоето вътрешно вглъбяване, на твоето продължаващо състояние след събуждане със затворени очи и с поглед навътре.

Когато възприемаш в будно състояние, с натрупване на опит и повтаряне на събития, обстановки и ситуации, за разпознаване и осмисляне на това, което постоянно виждаш в ежедневието си, за идентифицирането на смисъла и значението на това, което виждаш и постоянно преминава през погледа и съзнанието ти – в паметта се натрупват форми-матрици на обстановки и на ситуации. Те са комбинации от вече разпознавани елементи, които имат общ смисъл, освен смисъла на съставящите ги детайли. Съзнанието ти идентифицира значението на тези форми-матрици, без да е необходимо всеки път в Асоциативната каскада да идентифицира смисъла на всеки елемент – на дървото, на сградата, на улицата и т.н. и да ги свързва с поредица, верига от взаимносвързани значения.

Разлика между визуализация и „виждане” на сънищната ситуация. Различни степени на близост на визуализацията към „виждането”. Визуализацията не е изобразяване на плоскостта пред вътрешния ти поглед, както би виждал в будно състояние или както виждаш по време на съня. Визуализацията може да е без цветове, с размити контури, с „вътрешно виждане”, с което получаваш представа и знаене за пространственото разположение, за посоките на движение, за процесите, за действията, за техния смисъл и значение. „Вътрешното виждане” може да ти създаде представа за различните цветове, макар и да не ги виждаш точно така, както с отворени очи в будно състояние или по време на сън – получаваш определено възприятие за жълто, за червено – по същия начин такова възприятие можеш да получиш когато в будно състояние си помислиш за жълто или за червено или за синьо или зелено, без в момента да гледаш такива цветове – това е едно вътрешно виждане, в което различните цветове се свързват с твое възприятие за тяхната специфика и ти имаш чувството, че „виждаш” такъв цвят, но някъде встрани и навътре в себе си, знаеш, че така изглежда жълтото, макар да не го виждаш в полето на вътрешния си поглед ако затвориш очи, така, както би го видял ако гледаш този цвят с отворени очи. При визуализациите на сънищата могат да се постигат различни степени на приближаване, като те представляват „вътрешно виждане” в различни варианти. От това зависи и възприятието ти доколко си съхранил спомените за сънищната ситуация, доколко е останала близка или се е отдалечила, доколко е потънала...


24.12.2020
Напоследък не си спомням сънищата, трудно успявам да си спомня отделен момент. Тази сутрин също, всъщност – на обяд. Защото цяла нощ сравнявах на компютъра текстове, после гледах филм, легнах сутринта, събудих се по обяд.

Вероятно всичко това се отразява негативно. Но защо и с кое? Как влияе на неспособността да се запазват по-трайни следи от сънищата? Има ли значение дали спиш с приповдигната горна част на тялото и висока възглавница или с ниска възглавница и съвсем хоризонтален? Кога си си легнал – защо, какво е значението? Дали си се уморил с текстове, на компютъра? Дали си гледал филми на телевизор или на компютъра? Как всичко това се отразява? Как се отразява на биохимията на мозъка и способността за образуване на по-стабилни и по-трайни следи от сънищата? Какво е значението дали ще си легнеш в 10- 11 вечерта или сутринта? Ако спиш пак същото количество часове? Свързано ли е с магнитосферата, с въздействието на слънцето? Или значение има дали и до каква степен си се уморил и си натоварил мозъка си? Какво е въздействието на гледане на филми и натоварването на мозъка с разпознаване и асимилиране на образи? Филмите не се отразяват веднага на сънищата, но може да се отрази някой елемент от тях на следващия ден, след два дни. Но когато гледаш много и се натоварваш, не сънуваш много или не успяваш да си припомниш.

Има смисъл да се правят изследвания в лаборатории на сънищата и на физиологията, свързана с тях, в различни ситуации да се изследва кръвта и метаболизма, за да се прецениш как различните ситуации и варианти на лягане, на умора, на различни занимания се отразяват на способността да се запомнят сънищата, да остават стабилни следи от сънищата, да се сънува повече, да са едни или други възприятията в сънищата. Как различният режим на дейност и на лягане, натоварване с умствена работа, натоварване на зрителния апарат, гледане на филми въздействат на нервната система, кави са показателите на кръвна при събуждане или по време на сън при различните ситуации. Има ли отражение на биохимията на мозъка, което да е свързано със стабилността на оставащите отпечатъци, със състоянието, промени, качества на паметта. Каква е разликата в графиките на енцефалограмите, какви са разликите в електричните потенциали, ритмите, при различните варианти на режим и натоварване – по време на сън и сънуване и сутрин след събуждане – когато си в различни кондиции и съответно успяваш или не успяваш да запомниш.

Всички тези изследвания имат смисъл, за да се види какви са най-добрите условия за да можеш да сънуващи повече и по-добре да си припомняш сънищата. Същевременно и да се разбере от какво би могло да зависи. Тогава вече би имало смисъл и да се правят опити за изследване на осъзнати сънища – доколкото би позволявала наличната апаратура – защото първо трябва да можеш оптимално да сънуваш и да си припомняш, и чак тогава ще можеш да си припомняш и осъзнатите си сънища.

25.12.2020 / 14:41
Този път си спомних елементи от различни сънища. Също и различни размисли за процеса. Само че не знам дали ще мога да запиша сега всичко, което съм си помислил – дали отново ще си го спомня сега при записването.

Има основно два вътрешни екрана – близък и далечен. При визуализиране се появяват на различна дистанция – сякаш на различно ниво екрани.

Визуализацията е в сиви тонове – като контури. Не в цветове. Фигури и очертания, които имат нещо като пространствено разположение. Знаеш как са разположени елементи, примерно какви размествания и движения. Това е вътрешен екран. Понякога обаче можеш да имаш представа- спомен за цвят – руса коса. Или е знание, че този елемент е бил с такъв цвят. Имаш вътрешна представа как изглежда този цвят.

Представа за цветове по-скоро във визуализации на образи които си видял със зрението си в будно състояние – видял си от околната среда, от филм, от компютъра. Когато си припомняш – визуализираш в будно състояние, имаш спомен-представа за цвят – виждаш го във вътрешен план-екран.

Визуализациите в повечето случаи не са цветни. Или поне веднага не са цветни. /Трябва да се задълбочи, за да можеш във вътрешен план, във вътрешната плоскост да възстановиш представи, усещания, за цветове.

Визуализациите са смътно видени във вътрешен екран елементи, които ти припомнят смисъла на сънищна ситуация. След това имаш шанса да си я припомниш с повече подробности – съответно с допълнителни визуализации. Визуализацията на сънища е възникване във вътрешен план на контури, изображение в сиви тъмни тонове – всъщност това е причина, елемент, повод да си спомниш смисъла на дадена сънищна ситуация. Ти не си в състояние да си спомниш никакъв смисъл на никакъв сън докато не се появи визуализация на елемент. Визуализацията макар и смътна ти припомня за смисъла. Тогава тя може да започне да се развива.

Визуализациите може да са два вида. От визуализирането на един елемент започва подредено появяване на следващи свързани елементи – логически свързани в някаква последователност на действие или свързани сънища. Другият вариант както беше днес е хаотично появяване  една след друга на визуализации на елементи от различни сънища – от различни сънищни ситуации, връщане към предишни. Но сами отделните елементи не пораждат тази логическа верига на свързани с тях елементи на визуализиране и припомняне.

Когато се излежаваш след събуждане и си припомняш и визуализираш сънищата си – тогава може да имаш аналогична визуализация – пак в сивкави тонове с различни смътни очертания, но за ситуация, която не е от сънищата ти, а в момента ти се появява и се изгражда, представа, наченка на обстановка, на ситуация. Такова визуализиране не можеш да постигнеш в будно състояние веднага за нещо, което не си видял. Би могъл евентуално да го постигнеш пак ако седнеш със затворени очи и се отпуснеш и започнеш вътрешно да съзерцаваш за определено време, и чак тогава би могло да се появи.

/Тук сънищата не са нужни – за изтриване са/
Зала, засилена греда която се удари в плоскости на тавана, наполовина откърти едната, трябваше да ги откърти всички, долу някой или няколко хора, после една след друга започнаха да се откъртват и другите плоскости и да падат, една падна с трясък, зачудих се дали не е смачкала някого, но предполагах че падат там където няма никого.

Един ми поръча да направя кафета за семейство еди кое си, имаше име. Помислих че техният мъж е бил смазан и е загинал. Този който ми поръча да направя кафе кой беше, колега, родственик? Отидох да правя кафе, кафеварка, мислех че трябва да взема един поднос с който правеха кафетата.

Скрих се в една ниша, бях легнал там. По едно време дойдоха момче и момиче, то легна в съседната ниша, да се скрие, изглежда бягаха и се криеха от някого, някои ги търсеха, преследваха.

Момиче с руса коса, познавах ли я от преди, коя беше, стара позната, по-млада от мен доста, аз се завъртях около нея, тя ли ме целуна, или аз поех инициативата и я целунах. После ситуацията продължи, тя или друго момиче започнаха да правят да показват как от легнало положение се става с онова движение „половин обратно салто”, със замах на краката да се окажеш в седнало положение – по точно в клекнало положение. Нещо им казвах .

Беше някаква група познати, съученици, колеги? Някой каза че Весела от гимназията е починала. Друг каза И тя ли.

Вървяхме нанякъде аз след другите, те бяха познати, колеги или роднини, нашите ли бяха там. Една широка полоса отпред, път, те бяха спрели на група вдясно, сякаш щяха да слагат маса за ядене, аз продължих. Аз ги задминах и отидох напред, една жена продаваше торти, имаше опашка от хора. Като стигнах до нея поисках една торта, даде ми, тогава я попитах може ли да взема още една торта. Тя каза, не за друго но всички тук – какво каза дали че я мразят, в смисъл че всеки иска да си купи торта и се сърдят и протестират когато та продава по повече. Тогава я попитах може ли поне още едно парче да взема.

Сега като записвам действията си ги представям като смътни фигури, фрагменти , пространствено разположение , движение, сиви оттенъци, в някакво вътрешно пространство.

Този вид визуализиране е основата , причината и началото на припомнянето на смисъла на ситуацията.

Смисълът на маркирането е по време на сутрешно визуализиране бързо да отбележиш с отделни думи, за да може хем да не си нарушиш състоянието и настройката и да продължиш да си визуализираш или да мислиш по процеса, хем после да си в състояние да си припомниш повече различни отделни елементи. Когато записваш като сега вече си минал в обичайно будно състояние. Някои неща не можеш отново да си припомниш. Ако си ги маркирал би си ги спомнил и тях. В това състояние си спомняш само една част. По време на визуализиране трябва да е само маркиране, защото ако записваш ще излезеш от това сутрешно състояние и ще стигнеш донякъде само – т.е. не би визуализирал и припомнил и други неща. Както ако само си маркирал.

Сега май не мога да си припомня други елементи и ситуации, а мисля, че имаше още различни.

И всичко това, което  си спомних след събуждане е само една малка част от сънуваното в сутрешния период.

Изглежда смислово и логично ситуациите следват определена линия донякъде и се прекъсват и преминават в друга, която не е пряко свързана, или поне спомените са такива.

Залата, плоскостите, правенето на кафето, лягането в нишите...

Момичето, техните упражнения...

Вървенето, една широка полоса отпред, път, те бяха спряли на група вдясно, сякаш щяха да слагат маса за ядене, аз продължих, тортите, жената която ги продаваше и опашката от хора...

Това е начинът, докато пиша и формулирам теорията в последните години спрях практиката и загубих способността. Трябва да си възстановя способността да си припомням сънищата и да сънувам. И да ги описвам. А това става с редовното им записване; маркиране и записване. То за да се случва изисква и визуализиране и припомняне. Маркирането и записването, словесното формулиране и смислово асоцииране в такъв процес, е задължително. Думите носят значение. Те се идентифицират по определени начини в съзнанието ти и в Асоциативната каскада.

27.12.2020
Когато гледаш картина или екран, мозъкът ти пренебрегва някои елементи, възприема определени детайли, но и като цяло картината, пренебрегвайки други. В едно или друго твое състояние би могъл да възприемеш картината с различаващи се нюанси, и през погледа на един или друг човек същата картина се възприема по различен начин. Така е и като наблюдаваш в будно състояние заобикалящата те среда. Не всеки един от всички елементи преминава през асоциативен процес на неговото цялостно и пълно идентифициране с всички произтичащи от него и към него асоциативни връзки от и към други смислово свързани елементи – в Асоциативната каскада. Мозъкът в самия процес на зрителните възприятие, диференциране, съпоставяне, идентифициране и осмисляне на елементите, действа избирателно – с натрупване на опит, /възраст/ и повтарящи се ситуации, варианти на обстановка, повтаряща се среда или основни нейни аспекти, повтаряща се заобикаляща среда, в Асоциативната каскада се наслагва разпознаване на елементи и в паметта се образуват форми, матрици на фрагменти от средата със съответно общо значение и смисъл, които в асоциативната каскада се разпознават като цяло без да се налага всеки съставен техен елемент да преминава на асоциативно идентифициране. Но ако се фокусираш към едни или други елементи или се задълбочиш в едни или други аспекти, такова асоциативно идентифициране на съставни елементи се осъществява. То също може да стигне донякъде по една асоциативна линия на връзки със свързани елементи, да някаква форма/смислова матрица на равнището на комплекс от поредица смислово свързани елементи, без да продължава идентифицирането на всеки от тях. В преносен смисъл, както при фракталиите по големи форми се състоят от аналогични по-малки форми, така и една или друга смислова форма-матрица представлява и обхваща определена среда, определени действия, състоящи се от множество елементи, чийто смисъл се идентифицира като включващ се в общия смисъл на матрицата, който се идентифицира като такъв в Асоциативната каскада без да се налага преминаване през асоциативно идентифициране на всички съставни елементи на множество различни равнища с множество двупосочно активни в множество паралелни направления асоциативни връзки.

28-29-30.12.2020
Сутрин след събуждане, блуждаещи мисли, явява се фраза или смисъл, или изречение, които идва от никъде, не е следствие на някакъв ход или линия на мисълта, в празното пространство на съзерцание или насоченост към спомняне на сънища, при положение че всичко е празно, изведнъж се появява, без да е свързано със спомен от сънищата или с някакъв ход на мисълта. Блуждаещи елементи - мисли.

Сякаш има едно поле-платно, под което има вълнение на елементи, моята мисъл е над полето, но понякога през тази мембрана изведнъж се промъква някаква мисъл или елемент, които сякаш идват от никъде, случайни, без връзка с нищо което в момента е било над полето, приемайки, че спомените от сънищата, ако биха се появили са над полето, макар и да са в мъгла. Това е като едно постоянно вълнение отдолу и понякога някоя вълна или гребен избиват нагоре през полето на мисловната пустота.

7.01.2021
Не ми трябват и не искам пари, власт, удоволствия, пътешествия; единственото, което искам е ако можеше да се върна назад и да поправя грешките си, ако можеше със сегашната си душа и ум отново да премина последните 20 години от живота си. И после нека всичко да свърши.

Всеки ден казвайте на своите близки хора „обичам те”, не се притеснявайте, и не мислете, че е в повече, никога не е достатъчно. Ще дойде време, когато горчиво ще съжалявате за многото пропуснати моменти да го казвате. Но тогава вече няма да имате възможност да се върнете и да го кажете на хората, които вече ги няма до вас.

Същност на визуализации

Визуализациите сутрин /ВИЗУАЛИЗИРАНЕ И ПРИПОМНЯНЕ НА СЪНИЩА, ИЛИ ДЪЛГОТРАЙНО ОТПУСКАНЕ СЪС ЗАТВОРЕНИ ОЧИ С ПОГЛЕД НАВЪТРЕ И С РАЗМИСЪЛ СУТРИН СЛЕД СЪБУЖДАНЕ, НО БЕЗ СТАВАНЕ/– дори не са сиви контури или сенки, линии, полета – те са своеобразно вътрешно „виждане” и знание – за определено пространствено разпределение на средата, за пространствена структура и посоки на определени действия, за тяхното значение и смисъл, знание за смисъла и съдържанието на ситуация или отделни подробности, присъстващи елементи или действия, пространствено разпределение и посоки на движение и действие, знание за фигурите участващи в действието, знание за определен вид на цвят и представа за него, едно дълбоко вътрешно знание-виждане на цвета, независимо че не го виждаш пряко пред затворените си очи така както би го видял с отворени. Вътрешното виждане-знание за същността на цвят е много особено и специфично. Визуализациите могат да отскочат от това пространствено състояние, да преминат към линии в сиво и сенки, и после неочаквано да се превърнат в по-ясни образи, каквито би видял в сънищата си, или наяве.

17.01.2021
Може да ти се присънят и да „видиш” в съня си образи, каквито никога нито си виждал в будно състояние, нито са ти минавали наум – не си си представял нещо като тях, не си си помислял за нещо, което те изразяват. Те са резултат от асоциативното съчетание на елементи по време на Асоциативната каскада на сънищата. Но в тези образи са съчетани елементи, каквито ти в будно състояние не си видял, не си си въобразил, не си помислил. Тук възниква въпросът откъде и защо тези сънищни образи са възникнали, комбинирани, съчетани. Зад такъв образ може да има една обща идея, теза, основна идейна линия, която в една или друга форма е присъствала в будното ти съзнание, но тя е много далече и може да има съвсем далечна и косвена връзка с конкретния сънищен образ, който ти се е явил в съня ти, състоящ се, включващ елемент – изображение, което в този му или в някакъв подобен вид никога не си видял, не си си представил в будното си съзнание. Видно е, че този образ в съня е резултат от мистериозната дейност на някакъв „процесор” във „Вътрешното ти Аз” или във Вътрешните пластове на „Външното ти Аз” – „асоциативен механизъм”, не само съчетаващ, но и създаващ, сътворяващ елементи и комбинации от елементи, във Вътрешната асоциативна каскада или в състояние на /Смесена асоциативна каскада/ (съчетано действие на отделни схеми и аспекти на Вътрешната асоциативна каскада, на Асоциативната каскада на сънищата и на Асоциативната каскада на будното състояние). /При хибридната асоциативна каскада има сливащо действие на аспекти на Асоциативната каскада на сънищата и Асоциативната каскада на будното състояние (нейните външни пластове, ангажирани с обичайната будна съзнателна дейност, с връзки към различните зони на паметта и пр., включване на елементи на Центъра на идентичност, на постоянната трайна памет. При Смесената асоциативна каскада се включват определени аспекти, схеми и механизми на Вътрешната асоциативна каскада, и определени аспекти и схеми на Вътрешните пластове на Асоциативната каскада на будното състояние.

С остаряването, все повече започват да се включват асоциативни форми, матрици, при което в асоциативния процес на будното ти състояние, в процесите на Асоциативната каскада на будното състояние тези форми- матрици се разпознават по смисъл и значение като цяло – те изразяват комплексни състояния, комплексни обстановки или ситуации, като при това не се налага в асоциативния процес да се разпознават и осмислят техните съставящи ги елементи, т.е. все по-малко асоциативният процес навлиза по разнопосочните асоциативни вериги за разпознаване, идентифициране и осмисляне на или или други от елементите на по-ниските нива, които се включват в тези форми-матрици. Тези форми-матрици имат един общ смисъл и значение, които веднага се осмислят в асоциативния процес и той дотам спира. Така с течение на възрастта се натрупват – създават, оформят все повече такива асоциативни смислови форми-матрици. При това асоциативният процес все повече и повече намалява, става по-малко интензивен – в определен смисъл на тази дума. Всичко това се изразява в ефекта на промяна на възприятието за субективното време. С течение на годините, времето, дните ти, започват да преминават все по-бързо и бързо, все по-неусетно.

20.01.2021
Може от гледан филм вечерта преди да заспиш, отделни елементи да бъдат втъкани от Генератора на сънищата в съвсем различни ситуации, а от тези елементи може да е бил включен и само някакъв аспект от един или друг техен смисъл, толкова далечно, че сякаш тези елементи са преминали през десетки филтри, докато се появи нещо свързано с тях в сънищната ситуация.

Същото е и с впечатления от будната реалност – елементи от тях, елементи от една или друга ситуация или действия, сякаш преминали през стотина смислови филтри и съчетани в съвсем различни ситуации.

В сънищата може да се явят елементи, които нито си видял, нито си помислил за тях, нито са ти се явявали някога някъде в някакъв визуален израз.

Как тогава да не се мисли за същността на Генератора на сънищата и за същността на Вътрешната асоциативна каскада и на „Вътрешното Аз”. В тях се крие определен творчески механизъм, осъществяват се творчески процеси, които ти с будното си съзнание не долавяш, нямаш контакт с тях, осъществява се скрита за твоето будно съзнание вътрешна съзнателна дейност.

17.02.2021
Твоят мозък истински живее, свободен е, на воля, когато спиш и сънуваш. Неограничен от еднаквото, банално, повтарящо се материално ежедневие, с банални и ограничаващи го стимули, вкарващи го в определена постоянна рамка; неограничен от необходимостта да внимава да съхрани твоя живот в материалната обкръжаваща те среда.

Това е в пълна сила вече от определен момент в живота ти нататък, когато твоят мозък вече е изпълнен с достатъчно елементи, с които да създава своя свят, в който свободно, на воля може да изживява своя истински живот по време на твоите сънища.

Твоят мозък ще ти е благодарен ако не го лишаваш от сън и от възможността да се потапя в своите сънища и да изгражда с тях най-различни светове, в които да изживява на воля своя живот, в които да се радва на пълна свобода, разнообразие.

Твоят мозък вече няма нужда да гледаш филми и да го пълниш с нови информации и впечатления, той си има достатъчно вече. Когато гледаш филми и се натоварваш така, сънищата ти стават по-бледи, по-объркани и по-малко от тях остава в спомените ти когато се събуждаш.

/Макар че мозъкът ти се радва като гледаш хубави филми с разнообразна среда, приятно е да седиш, да не се притесняваш за нищо, да се абстрахираш от баналното повтарящо се ежедневие и среда, и да се потопиш в свят измислен, в който мозъкът ти е в състояние да се идентифицира. Просто не трябва да се прекалява, защото от едно ниво нататък, се претоварва и този ефект му пречи да продължи своя волен полет и творчески интерпретации в създаване на собствени, свои сънищни ситуации, в които има възможност по своя воля да прави всякакви съчетания с елементите, които си му дал възможност да възприеме и да си подреди в свой си порядък./

24.02.2021
Когато си припомняш сънищни ситуации, образи в тях, техни действия, начин по който изглеждат, определени изображения, /дори вкл. когато сутрин още не ставаш и припомняйки си ти се появяват съвсем нови образи, или вечер преди заспиване, ти се появи представа за образ – което може да стане по-рядко, отколкото сутрин след събуждане, преди повторно или поредно заспиване, когато съзерцаваш вътрешните си възприятия и си припомняш, още усещайки се съвсем буден, усещайки тялото си/, но говоря за сънищата преди всичко – това не са ситуации, не са изображения, които си виждал и които са влезли във вътрешната ти визуална памет, не са готови и видени изображения, пренесени от там, това са съвсем нови, различни изображения, образи и ситуации, лица, може да има лица, които никога и никъде не си виждал, няма откъде и как да се появят освен като комбиниране на елементи, които ти си поел във вътрешната си визуална памет и се съхраняват там, но тези елементи се съчетава и се получава съвсем нов различен продукт, образи, каквито всъщност не си видял и не си вкарал в тази своя вътрешна визуална памет като приети от реалността, сътворени от твоя мозък. Разбира се в ситуациите има много познати елементи неща от будния ти живот, но в тях се включват елементи каквито никога не е имало. Макар че зад всеки елемент може да стои4 някакво твое притеснение или част, елемент, аспект от някоя преживяна случка, или неща, за които си си помислил в определен момент. Много пъти ми е правило впечатления тази способност на мозъка, сякаш от нищо създава нещо, защото между елементите, които ти би могъл да предположиш че са в паметта ти и крайният сънуван продукт не се намира пряка прилика, - за някои изображения, или за обяснение за присъствието в ситуацията на едни или други елементи. Поне след като си припомняш сънищата и се питаш откъде се е появил този образ или такъв елемент в ситуация ,не можеш да си спомниш реално да си го виждал или да си обясниш веднага от каква ситуация или аспект в реалния ти живот се е включил. Това не означава че всички ситуации са изтъкани от такива съвсем различни елементи. Както съм казвал множеството от ситуациите са много близки до реалността – ти си в дома си, виждаш близките си, всичко у дома може да е почти същото, с чувства, размисли, спомени... И същевременно може да има някои странни елементи, за които ти би могъл да си предположиш причината – от едни или други твои мисли напоследък. И въпреки това, толкова ти е чудно и невероятно как мозъкът ти просто е взел един вид пушека от тези мисли и е включил като части от сънуваната ситуация, като части от присъстващата позната домашна обстановка, които обаче в реалния ти дом не са били, като твои размишления в съня ти относно тези елементи интегрирайки ги в една типично позната и подобна на реалността ситуация.

03.03.2021
Психофизиологична връзка

От последните дни – сън с психофизиологична връзка – котката си заби нокти в пръстите на ръката ми, усетих проникването им в пръстите си и болка от убождането, макар и не особено силна или нетърпима. В този момент се събудих и усетих в пръстите си продължаваща полка от убождането. При това събуждане си помислих, че се е проявило действие на психофизиологична връзка. Събудил се, макар и в пръстите ми наяве никаква котка да не си бе забила ноктите, аз продължавах известно време да усещам убождане. /Теоретично възможно е пръстите ми да са били изтръпнали докато съм спял и това да е предизвикало съня с въображаемата котка и забиването на ноктите й в пръстите ми./ Когато се събудих усещането в пръстите беше като от убождане, не просто изтръпване и мравучкане, а същото, което идваше от съня. Мислех, че съм се събудил напълно в реалния свят. Впоследствие неусетно пак съм заспал. При този втори сън ситуацията се продължи. Вече не усещах болка от убождане в пръстите си, но все още помнех, че съм се събудил от сън, в който котката си е забила нокти в пръстите ми и след това се е проявила психофизиологична връзка с усещане на убождане в пръстите след като съм се събудил. Не си давах сметка сега, че отново съм попаднал в сън. Поглеждах пръстите си, там където преди беше усещането от убождане, и виждах, че върху кожата са останали някакви малки кръгчета, като малки милиметрови кръгчета, каквито би имало примерно от изгаряне. Това бяха следите на мястото където котката си бе забила ноктите. Но нямаше болка или друго усещане. /Теоретически, възможно е от съня с котката да съм се събудил не в реалния свят и отново да съм заспал вторично, а да съм се събудил вътре във втория сън и първоначално да съм почувствал усещането от болката от убождането, а впоследствие то да е изчезнало и да съм видял кръгчетата по кожата./ Усещането от забиването на ноктите на котката съдържаше чувството за проникване в плътта. След това имаше реално чувство за болка от убождане на границата между съня и събуждането, както и при първоначалното събуждане, когато съвсем ясно и реално усещах болка от убождането. Дори ако това се е случило в сън, в който съм попаднал след събуждане от друг вторичен сън, усещането на болката от убождането след това събуждане беше съвсем реално и осъзнато, както и ясни и осмислени бяха размислите за ефекта на психофизиологичната връзка, предаваща се от въображаемо възприятие в съня, на физическото възприятие след събуждане. Ако това събуждане е било вътре в друг сън – тогава въображаемото възприятие от единия сън се е проектирало във въображаема болка в другия сън, но тази болка си бе съвсем реално изглеждаща и осъзната в този момент и в определен смисъл изглежда също като психофизиологична връзка между разнотипни възприятия и активиране на физиологични ефекти. Ако е имало първоначално събуждане в реалния свят с последващо заспиване /каквото беше разбирането ми и споменът ми в деня, когато тези сънища се случиха, но което не мога да потвърдя с абсолютна сигурност/ това е проявление в чист вид на психофизиологична връзка, макар и само с пасивно възприятие на реална болка предизвикана от въображаема ситуация.

(Имаше и друг случай – сънят с майка, когато я видях в три образа, в съня си разтърсих главата си, защото това спонтанно ми дойде при мисълта, че сънувам, и когато веднага се събудих усетих че си треса и въртя главата наяве.)

***

Същност на халюцинациите, на съответните душевни болести, и вътрешната визуална памет

Вътрешната визуална памет съдържа натрупващи се образи и визуална информация, които се проявяват в сънищата и се използват от Генератора на сънищата при тяхното комбиниране. Несъмнено е, че по време на сънищата си виждаш различни картини и ситуации, материалът за които идва от твоята памет. В будно състояние нямаш достъп до този визуален информационен фонд, не можеш по желание да влезеш в него, да виждаш това което се съхранява в него, да имаш достъп до него и да го контролираш.

При постигане на интегрирано съзнание, човекът ще е в състояние да има достъп до тази своя вътрешна визуална памет, да я контролира, да плува и „сърфира” свободно и овладяно сред нейните територии.

Подобно на вътрешната визуална памет има вътрешна звукова памет, там се съдържат думи, фрази, гласът на твоите родители, различни звуци, отражение от въображаемото звучене на твои мисли когато размишлявайки ти наум произнасяш думите си и с вътрешния си слух своеобразно ги „чува”. До тази вътрешна звукова памет в будно състояние също нямаш свободен достъп. При постигане на интегрирано съзнание, човекът ще е в състояние да овладее и нея.

В случая с халюцинациите и всякакви подобни проявления при състояния, които в психиатрията наричат тежки душевни и психически болести и отклонения, по една или друга причина в мозъка на човека се получават своеобразни инцидентни и моментни „къси съединения”, независещи от неговия контрол, осъзнаване, осмисляне и разбиране, неконтролирани и хаотични, при които се получават случайни контакти на будното съзнание с елементи от вътрешната визуална памет или вътрешната звукова памет. При тези инцидентни или по-трайно активиращи се процеси, вследствие на органични процеси възникват неконтролирани случайни връзки между елементи от вътрешната визуална памет или вътрешната слухова памет и визуалния кортекс или слуховия кортекс, като тези елементи се асоциират от будното съзнание във вид на визуални или слухови халюцинации.
3.03.2021

***

13 04 2021
Понякога в полусънно състояние сякаш започваш сам да си диктуваш някаква фраза, някакъв текст.

Сън, който наблюдаваш и сякаш определяш накъде и как да се развива действието. Но не разбира, че сънуваш.

В други случаи, наблюдаваш отстрани и сякаш определяш накъде да се развива действието.

Някакви двойствени състояния, при които хем участваш, хем сякаш гледаш отстрани.
Участваш и сякаш отстрани определяш накъде и как и какво да се развие, без да имаш идея, че това е сън.

Това участие в определяне на развитието се случва в различни разнообразни форми.
Възприятията за съня и участието в него и неговото развитие са наистина най-разнообразни, разнотипни.

============================>  <============================


ЗА СЪНИЩНИЯ ПРОЦЕС (ЗА СЪНИЩАТА)

Различни интерпретации на механизмите на сънищата

Психолози, чиято дейност и кариера бяха свързани с темата за съня и сънищата предлагаха различни свои интерпретации, които можеха лесно да получат етикета „научни” обяснения или теории в голяма степен по силата на професионалната, институционална или по-звучно казано „академична” позиция на своите автори. В множество случаи това, което предлагаха дори не бяха хипотези, а по-скоро твърдения, базирани на техни свободни предположения или спекулации. Често се изтъкваха и съвсем противоположни тези.
 
Някои изследователи на съня и сънищата, учени, адепти и любители, или просто автори, градяха своя престиж като обясняваха, че в сънищата се появява информация, натрупана от преживяванията през деня (т.е. в будната реалност), която мозъкът се стремял и опитвал да изтрие и забрави, за да не се „задръства” (да не се препълни пространството на паметта). Други пък обясняваха с противоположната идея, че в сънищата се появява информация от силни впечатления (от важни случки или отделни моменти) през деня, която мозъкът се опитвал да не забрави и трайно да съхрани като я включвал в сънищата.

Ако и едните и другите психолози, учени, любители и автори биха имали от собствен опит в достатъчна степен способността да запомнят и визуализират своите собствени сънища, и ако имаха реална представа какво е тяхното същинско съдържание, едва ли щяха да се опитват да обяснят с такива тези разнообразните комбинации от елементи с различна давност и често без никаква пряка връзка със случилото се в предишен ден или в по-дълъг период, които съставят сценариите на сънищните ситуации. Въобще не биха се захващали да се изказват и пишат с подобни идеи и съображения и да обясняват с повърхностни съображения. Често елементи и ситуации в сънищата нямат нищо общо с преживяно, видяно, или помислено през деня или през последните дни, и нямат никакво обяснение за своето появяване в сънищата. Същевременно, удивителен е механизмът, способността и потенциалът на мозъка да създава такива ситуации, картини, действия, сякаш идващи от нищото, или по-точно – идващи от вътрешните пластове на паметта, комбинирани и създадени от Генератора на сънищата, от „Вътрешното Аз“.

В контекста на такива „обяснения”, въпросът е, доколко и едните и другите „научни” интерпретатори и професионални изследователи въобще можеха да имат достатъчно добра представа за възможното разнообразие и богатство в съдържанието на сънищата, включително и на онези, които се забравят поради неспособността на човек без съответен опит и способност да запомня, да си припомня и да съхранява всички свои сънища? Дали въобще познаваха и разбираха възможната дълбочина и разнообразие на сънищата, включително на собствените?

Такива „обяснения” са много "лесни", елементарни, повърхностни. Те предлагат някакви съвсем лесно разбираеми идеи за евентуални предполагаеми последствия от сънуване на сънища, които, освен че са неверни, създават погрешно впечатление и че представляват обяснение на причините за сънищата. В светлината на всичко казано досега в други части на книгата, едва ли си заслужава да се влиза в анализи на тяхната произволност, недостатъчна обоснованост, несъстоятелност и неадекватност.
 
Бях ги разглеждал от позиции за същност на „трайна” и „нетрайна”, „постоянна” и „непостоянна” памет, различия в стабилността и трайността на следите от впечатления в будно състояние и от сънища, от силни впечатления и от повтарящи се ежедневни събития, но всякакви подобни разсъждения биха били тук незначителни, ненужни и биха се отнасяли към излишни спекулации.

Обяснения от такъв вид, които, без да предлагат каквото и да е разглеждане на процесите, предлагат някакви „смилаеми” за масовите представи, макар и абсурдни тези, са на повърхностно ниво, за да могат да стигнат до истинската същност на процесите в мозъка и съзнанието, включително тези, които се изразяват в сънуване на сънища.
 
При всички случаи, процесите довели до появяването на една или друга информация в сънищата, най-общо, абстрактно, и "лесно" биха могли да се интерпретират от съответните учени, изследователи и автори като дело на така нареченото „подсъзнание”. За оправдаване на подобни тривиални интерпретации за тях най-лесно бе да намерят подходящото удобно решение чрез енигматичната роля на всемогъщото така наречено „подсъзнание”, което е в основата и на кулата, върху която Фройд се е старал да гради свои теории и слава.

Използването на клишето за „подсъзнанието” предполагаше и самоосвобождаване от отговорност за предоставяне на някакви смислени обяснения за процесите и същността. Така бе най-лесно. Официалните представители на науката предпочитаха да не навлизат във води, в които институционалните и кариерните им позиции биха се оказали уязвими и биха били застрашени, поради липсата на ясни инструменти за доказване на едни или на други твърдения.

Твърденията на Фройд за същността на сънищата са също повърхностни, произволни и претенциозни, и видимо не са извлечени на базата на сериозен и достатъчен личен опит на припомняне, визуализиране и анализ на собствените му сънища, доколкото може да се съди от негови текстове или периодични писма, свързани с тази тема (както и различни други от спекулациите в неговите теории, независимо от световната слава, която го е застигнала).

За навлизането и плаването в подобни води професионалните или институционализирани учени и изследователи, градящи научна и академична кариера, почти никога не са разполагали с реална творческа свобода и "концептуални простори". (Освен в редки случаи при забележителни изключения.)

Ако аз трябва да изразя отношение към подобни твърдения, или към изтъкване на едни или други хипотетични причини, да изразя или потвърдя наличие на елементи за възможни обяснения, или пък да предложа други тълкувания и обяснения, ако трябва да заявя, че виждам несъстоятелност, частичност и погрешност, или евентуално основания в едни или други обяснения, да търся и изтъквам обективни елементи или поне хипотетични предпоставки и причини, бих могъл спокойно да го правя без да се опасявам, че може да пострада някакъв мой „академичен” или институционален „научен авторитет”, от какъвто никога не е зависел животът ми, или към какъвто никога не съм имал пряко насочени амбиции. Всъщност, точно това правя.

Още от древни времена мнозина са изказвали мнения за същността на сънищата, някои необосновани и дори глупави, някои създаващи изкривени и погрешни представи за същността, множество тривиални мнения са възниквали на базата на привидността от ежедневния опит, мнозина са разглеждали или изследвали темата през външната плоскост на оценка и поглед. (Някои обяснения винаги са съществували като възможност, макар и никога да не са били формулирани от някого.)

През цялата досегашна човешка история e имало хора, които са виждали в сънищата информация, за която вярвали, че им е давала възможност за прогнозиране на бъдещи събития или поне на едни или други варианти.

За подобни интерпретации никога не е имало истински механизми да се предложат обективни доказателства, като липсата на възможности за състоятелни „научни” обяснения за такива твърдения винаги ги е позиционирало в полетата на ясновидството, на езотеризма и окултизма, или на религиозните вярвания, но не на психологията или на някой от аспектите на невронауката.

Подобни са ситуации с интерпретации, макар и формулирани с други думи, когато появила се информация в сънищата, или по-точно казано - запазени сравнително ясни спомени от сънищата със специфично съдържание, се свързват с магически знаци, с магически ритуали или с „божествени откровения”, както и със спомени от "предишни животи".

Интерпретации и обяснения, че в сънищата се явяват елементи с информация, свързана с впечатления от изминалия ден или от последните дни, която мозъкът или се стреми да изтрие, или да стабилизира и запомни по-трайно, изглеждат лесно разбираеми и би могло да стават популярни, но те са повърхностни, елементарни и неправилни.

Това не означава, че няма вродено наличие на спонтанен рефлекс, ефект, тенденция, или „стремеж” в рамките на невронната мрежа и в процеса на Асоциативната каскада на съзнанието било за съхраняване на свободно място, било за съхраняване на нова важна информация, който се проявява в асоциативните процеси на съпоставяне и рекомбиниране на връзки и елементи, както и с участието в процесите на общия Асоциативен фон и включващи се към него смислови „ситуационни матрици”.

В допускането, че мозъкът може да се стреми да изтрие или да стабилизира съответна нова информация и това да е предпоставка или причина за нейно появяване в сънищата, се крие друго.

Специално за процеси, свързани с възможности чрез някои информации от сънища за фактическо прогнозиране на вероятни бъдещи събития, които иначе биха били наречени "ясновидство" и определени като ирационални, Йога на интегралното съзнание има определени обяснения на две различни равнища - на нивото на асоциативните процеси и на равнището на евентуални връзки с Вътрешните сфери. (Но това е друга тема и такива обяснения се дават на други места в текста.)

(На нивото на асоциативните процеси евентуално прогнозиране на вероятни бъдещи развития не би означавало някакъв вид пряк контакт с бъдещото време или събития; би означавало, че обичайно процесите и развитието на събитията следват определени причинно-следствени връзки, последователност, логика и посока; често в будно състояние редица елементи остават незабелязани и не биват включени в евентуален асоциативен и аналитичен процес; те обаче биват съхранени в паметта, запазени и подредени от "Вътрешното Аз" и в процесите и взаимодействията на Асоциативните каскади в едни или други сънища тези елементи може да се окажат ключови за правилно виждане и разбиране на предстояща посока и определени конкретни възможни развития в хода на събитията, което иначе не би било видяно и разбрано в будно състояние.

На съвсем друго равнище, доста по-далече от тривиалните ни разбирания, са възможностите по отношение на евентуални въздействия на Вътрешните сфери, дори за тези, които са  далече от Пътя на Йога на интегралното съзнание и не са стигнали до контакт дори със собствената си Вътрешна сфера – понякога би могло да се случи спонтанно вливане на информация през Хоризонта на вливане.)

(Колкото разнообразни са вариациите на сънищата, толкова различни са и причините, целите и процесите в тяхната същност. В живота си човек често без да забележи преминава покрай  свои бегли "периферни" впечатления, на които не е и не би обърнал внимание. Но информацията от тях може да се оказва важна в контекста на други елементи от живота на човека и съхранени в паметта му спомени. И като я вкарва в сънищата съзнанието (със сигурност мнозина биха предпочели и използвали понятието за така нареченото „подсъзнание”) се опитва да привлече и насочи към нея вниманието на човека в будно състояние (и дори първо я комбинира с други елементи, получавайки нов резултат и смисъл), до които иначе човекът в будно състояние никога не би стигнал. Така в сънищата се появяват някои елементи от впечатления от преживявания през последно време с аспекти, които човек в будно състояние не е успял да осмисли достатъчно добре и които, без да си дава достатъчно добре сметка за това в будното си състояние, са оставили в него въпросителни и притеснения, в отговор на които в сънищата си мозъкът (съзнанието) се опитва да търси и намира решения, отговори и баланс. Проявяват се и ефекти от впечатления от събития, чиито следи са се слели и интегрирали в ежедневния Асоциативен фон, но съдържащи незабелязани в будно състояние и важни специфики. Понякога резултатът се нарича проявление на интуиция. Всъщност е проявление на процеси, свързани с участието в асоциативните процеси на Вътрешното съзнание.

Често в сънищата е възможно да се появяват елементи, които са били предизвикани от сензитивни сигнали от собствения организъм, даващи на мозъка (на съзнанието) пряка информация за съществуващ дисбаланс, опасност от нарушаване на функции или за наличие или приближаване на едни или други здравословни проблеми, предварително предупреждавайки го и предизвиквайки го за предприемане на определени промени.

За разбирането се налага повърхностните прагматично разглеждани поведенчески обяснения да се свържат с по-сложните процеси в контекста на Асоциативните каскади и проявленията на "Въображаемото Аз"... )


==========================>  <==============================

===============================> <===============================================

(ВТОРА ЧАСТ)


ГЛАВА СЕДМА


ЙОГА НА ИНТЕГРАЛНОТО СЪЗНАНИЕ


1. Пътят на интегралното съзнание

В тази книга въведох съвсем ново понятие – "Йога на интегралното съзнание". То не е свързано с познатата „интегрална йога” и не е производно от наименованието „интегрална йога”, използвано през последните десетилетия в редица случаи за школи от общото традиционно и класическо наследство на Йога.
Йога на интегралното съзнание надгражда върху широките основи от представи и философски концепции, системи и традиции, оформяни в продължение на повече от четири хилядолетия.
Йога на интегралното съзнание е нова система на развитие, вдъхновена и обогатена от традициите на древната философия и практика на йога, но почиваща върху най-новите познания и представи в граничните полета и мистериите на съвременната наука, откриваща перспективите на далечен път, много по-далечен от всички досега познати пътища.
В тази книга ви разказвам за Йога на интегралното съзнание, която ме отведе до световете на Томак и Ардей, както и много по-далече – до Селенията в Универсалната Вътрешна сфера.
Тук ще ви предам основите на метода, чрез който се поема по дългия път на интегралното съзнание. Той води през Вътрешните сфери, а чрез тях – и до други измерения и светове.
Йога на интегралното съзнание представлява система, водеща към постигане на нови равнища на развитие, превъзхождащи и надвишаващи както по същността им, така и по яснотата и конкретността в определянето им, най-висшите всеобщо познати абстрактни нива на „освобождение” и „блаженство”, „мокша” и „нирвана” във философията на йога и на будизма.
Целта ми е да ви запозная със същността на този Път, по който преминах през Вътрешните сфери, стигнах до непознати светове и открих посоката на пътя към Селенията. Така ще станат по-ясни обстоятелствата и събитията по време на моите странствания, описани в другите глави на книгата. Разказвам ви за началните етапи на практиката на преминаването по този път.
Пътят на Йога на интегралното съзнание води към много далечни хоризонти на развитие и промяна в състоянието на съзнанието и преминава през множество нива и етапи в отделните нива. Определянето на нивата произтича от разбирането за същинските цели.
Целта на тази глава е да позиционира Йога на интегралното съзнание, а не да прави исторически обзор, анализ на произхода и същността, или вътрешно систематизиране на всеизвестното досега за Йога. То е изразявано в течение на хилядолетия в наследството на Ведите, Упанишадите, сутрите и множеството коментари към тях. В едни или други вариации и тълкувания се представя от множество оцелели до наши дни системи и школи, което в съвкупност наричам традиционна и класическа йога. Такъв опит за кратък обзор и систематизиране на източниците, може би все пак би бил добре дошъл по-нататък в тази книга.

2. Съпоставяне на нивата

Нека да съпоставим нивата на развитие и да изясним някои въпроси, свързани с концепциите в Йога на интегралното съзнание.

Някои понятия
За постигане на систематизиране и яснота ще използвам няколко обобщаващи понятия: „нива на индивидуалното развитие”, „начален етап в развитие и промяна в състоянието на съзнанието”, „традиционна и класическа йога”, „нива в традиционната и класическата йога”, „нива в Йога на интегралното съзнание”.
"Индивидуалното развитие" е най-общо понятие и то включва както възможностите на Йога, така и пътищата на други философски и религиозни системи, физически и духовни практики. "Нивата на индивидуалното развитие" обхващат физическо-телесното и менталното, като те включват всякакви възможни практики в човешкото наследство.
"Началният етап в развитие и промяна в състоянието на съзнанието" се отнася както към Йога и други източни философски и медитативни системи, така и към други възможни практики и евентуални феномени.
"Традиционната и класическата йога" включва цялото познато общо наследство на Йога, с изключение на Йога на интегралното съзнание.
Споменавайки "Йога" имам предвид традиционната и класическата йога като цяло, или, в зависимост от контекста – практиките на Хата йога и подобни на нея системи и школи от древността в традиционната и класическата йога, посветени на физическо-телесното развитие и усъвършенстване.

Сложност при съпоставяне
За да определя и обоснова мястото на Йога на интегралното съзнание в сравнение с традиционната и класическата йога в общата схема на индивидуалното развитие, се налага да съпоставя хоризонтите, към които води Пътят на Йога на интегралното съзнание, със същността на индуистките и будистките представи за състоянията, наречени "самадхи", "махасамадхи", "кайваля", "нирвана" и "мокша".
Поради липсата на ясни, подробни и задоволителни описания в традиционната и класическата йога, освен метафоричните абстракции и определения на субективни представи и евентуални възприятия (или само на субективни представи) за различни степени на сюблимно просветление и сливане, къде всъщност се достига и какво конкретно се случва и се среща с осъществяването на "самадхи" и особено на "мокша", не би било възможно да направя напълно точен паралел и да определя, доколко мога да сравня тези нейни висши състояния с откриването и навлизането в личната Вътрешна сфера, или с отделни етапи на нейното овладяване, или пък с прекосяването на Хоризонта на вливане и преминаването в Универсалната Вътрешна сфера.
Сравнението се усложнява и от обстоятелството, че в определенията за "самадхи" се споменават различни степени, ясно се разграничава като ниво и само като  медитативно постижение "самадхи", за разлика от „мокша”; от степените на „самадхи” като медитативно ниво има връщане назад, но не и от „мокша”, която се определя като крайното постижение на просветление и божествено блаженство; ясно е разграничението между „самадхи” и "махасамадхи", като последното се разглежда като съзнателно напускане от йогина на телесната си обвивка и на материалния ни свят с окончателно преминаване отвъд, отнасящо се за починалите майстори в йога; и не е определено и съвсем ясно отношението между „махасамадхи” и „мокша”, като по идея би могло да се очаква майсторът, постигнал по своя воля „махасамадхи”(или обявен, че е преминал в "махасамадхи" при естественото приключване на неговия земен път в нашата материална реалност) да премине и се окаже и в състоянието на „мокша” и да се освободи завинаги от "веригите на самсара" като се слее с Абсолюта, или да остане в някаква междинна зона на върховно просветление след "махасамадхи", докато отново дойде време за неговото ново прераждане. Някъде между „самадхи” и „мокша” се вписва "кайваля", което е нещо като преддверие към „мокша” или почти еквивалентно състояние, освен ако не се приема от някои древни автори и коментатори за идентично или поне за характеристика на някои нейни аспекти; а "нирвана" би следвало да се разбира като будисткия еквивалент на „мокша”.
Абстрактните и двусмислени определения за постигане на степените на "самадхи" с различните техни проявления и за задържането в тези състояния, както и представите за логиката на взаимното позициониране на "самадхи", "махасамадхи" и "мокша" по време и спрямо актуалния човешки живот, не ми изглежда да са достатъчно пълни и добре формулирани в традиционните и класическите източници, за да поставя без колебание всяко от тези състояния на едно ниво или стадий на ментално развитие с някой от различните конкретни етапи по пътя през личната Вътрешна сфера или отвъд нея, и да определя негово точно, макар и относително, съответствие с някой от напредналите стадии на Първото ниво на Йога на интегралното съзнание.
Такова съпоставяне според същността и евентуалната аналогия и съответствие в степента на развитие би наложило да сравнявам, от една страна, отделните стадии на развитие в Първото ниво на Йога на интегралното съзнание и евентуално някои от началните стадии в нейното Второ ниво с различните етапи в овладяването на реална медитация в практиките на хиндуизма и на будизма, включително в традиционната и класическата йога, от друга страна, включително изхождайки от представите им за двете степени на висшето им медитативно състояние "самадхи", както и за състоянията, наречени "махасамадхи", "кайваля", "нирвана" и "мокша".
Би трябвало да се имат предвид и възможните неточности, двусмислия и противоречия в определенията и интерпретациите за съдържанието на тези понятия, произтичащи от разнообразието в различните древни текстове и коментари към тях, от различни преводи през миналите хилядолетия на първоначалните санскритски представи и термини, както и от въздействието на сегашните индуистки представи и интерпретации за същността на тези няколко състояния.

Повече за понятията
Ако се върна по-подробно към общите и обобщаващи понятия, „нивата на индивидуалното развитие” асоциирам с философия, концепции и практики, произтичащи както от традиционната и класическа йога, така и от други източни системи и школи, или хипотези, проучвания и експерименти в западния свят, сред които в различни степени имат място и се включват различни физически, духовни и медитативни практики; дейности, вдъхновени и произтичащи от философско-религиозни концепции и тяхното ментално въздействие, от специфични концепции, от необичайни проявления и евентуални телесни и психически феномени, както и от научно-технологични концепции и практики с прилагане на апаратури за индуцирано ментално въздействие.
Говорейки за нива на индивидуалното развитие, разбира се, съвсем нямам предвид обичайните представи за интелектуално или социално развитие, развитие в определена наука или художествено изкуство, а още по-малко тривиалните представи за развитие в постигането на материален и икономически просперитет, или баналностите за политическа кариера или обществена реализация. Нямам предвид просто обичайното физическо и умствено развитие, което всеки човек получава в дар от природата и успява донякъде да развие, или поне запазва в сравнително стандартни рамки дори и без да полага особени усилия, нито високата степен на интелект или научни постижения, постигани от една част от хората, дори когато стигат и до гениални научни открития.
Имам предвид развитието по "Вътрешния път", развитието в опознаването на своето "Аз" и овладяването на неговите дремещи ресурси; развитието, което води до сближаване между "Външното Аз" и "Вътрешното Аз" по пътя към тяхното интегриране, колкото и незначителни все още да са стандартните човешки възможности в съвременния етап на човешкия вид; развитието като начало в контакта и взаимодействието между собственото тяло и собственото съзнание. Тези аспекти на развитие наричам най-просто с обединяващото понятие "ментално развитие" (независимо от това, че някои биха могли да тълкуват "ментално" като "умствено").
Този вид ментално развитие започва с „началния етап в развитие и промяна в състоянието на съзнанието”. За да се стигне до неговия праг, до встъпването в неговия път, до навлизането в неговите начални стадии е необходима задължителна подготовка. Тя се състои в целенасочено физическо-телесно развитие, което е подготвителният етап. Затова казах, че "нивата на индивидуалното развитие" обхващат физическо-телесното и менталното.

Понятия за нивата
Кратките понятия „Първото ниво” и „Второто ниво” се отнасят само за Първото или Второто ниво на индивидуалното развитие или съответстващите им Първо или Второ ниво в традиционната и класическата йога.
„Третото ниво” се отнася за класическата Раджа йога, или за други източни медитативни системи и школи, в които би могло от евентуални майстори да бъде постигнато съответното състояние.
Първите две нива от Пътя на Йога на интегралното съзнание се конкретизират като към всяко от тях се добавя нейното наименование или се прави позоваване на нея в контекста.
„Нулевото ниво” се отнася само за необходимата подготвителна основа, подпомагаща успешното и ефективно встъпването по пътя на Първото ниво на Йога на интегралното съзнание.

Съпоставяне на нивата
В рамките на една обща схема или път на индивидуалното развитие, „началния етап в развитие и промяна в състоянието на съзнанието”, излизащо извън обичайното за повечето от хората и преминаващо границите на средни характеристики, приети в нашия свят като "нормални", определям най-общо като началните стадии на Второто ниво на индивидуалното развитие.
Първото и Второто ниво на индивидуалното развитие, независимо от практикуваните системи, и Първото и Второто ниво в традиционната и класическата йога в общи линии принципно и по дефиниция съвпадат – физическо-телесно и ментално развитие.
Традиционната и класическата йога и Йога на интегралното съзнание са две паралелни линии на развитие. Първата линия, тази на традиционната и класическата йога, води до определено ниво, на което развитието стига до своя сюблимен край, включително с хиндуистката и будистката философско-религиозна идея и представа за постигане на висшето медитативно състояние „самадхи” (или на неговия медитативен еквивалент в будизма), както и с идеята за преминаването след "самадхи" към абстрактното „освобождение” от „самсара” и постигането на всеобхватното блажено спокойствие и щастие и върховното божествено сливане с Абсолюта, наречено „мокша” или „нирвана”. Втората линия, тази на Йога на интегралното съзнание, води до постигане на състояния, които могат да се нарекат конкретния реален и материален еквивалент на това най-висше ниво в традиционната и класическата йога и в будизма с "мокша" и "нирвана", но не спира дотам, а преминава през него и продължава нататък към много далечни и реални физически съществуващи хоризонти.
С горните уточнения, при сравнение, според тази класификация, в нивата на развитие в Йога на интегралното съзнание и в традиционната и класическата йога има определено разминаване с едно ниво. За разлика от трите нива в традиционната и класическата йога, пътят на Йога на интегралното съзнание продължава през множество следващи нива.
Първото и Второто ниво на индивидуалното развитие в най-изчистения вид на тяхното преминаване асоциирам с пътя на Йога като принципно имам предвид познатите традиционни системи и школи в йога, но преди всичко и конкретно – класическото разбиране за нейната идея, философия и практика, изразени в древните източници и развити в системите на Хата йога и Раджа йога. В този смисъл, Първото ниво (физическо-телесното) свързвам с Хата йога, а Второто ниво (менталното) – с Раджа йога. Преминаването на Първото ниво приемам като добра предпоставка и в голяма степен като условие за успешното и ефективно навлизане във Второто ниво. И двете нива разделям на стадии.
В осемстепенната система, щрихирана със сентенциите в Йога сутра на Патанджали, по които след него са били направени доста по-обемисти коментари и тълкувания, е формулиран и „морален кодекс” на Йога, определящ постигането на определен начин на живот, мислене и поведение, необходими като предпоставка за успешно встъпване в пътя на Хата йога. Днешният свят също предоставя множество изпитания и изисквания за постигане и съхраняване на моралния интегритет и чистотата на мисълта на съвременния човек. При всички случаи, постигането на необходимото съответствие с тези изисквания и предпоставки представлява един начален стадий, водещ към успешното встъпване и ефективно напредване по пътя на Първото ниво.
Началните стадии в Първото ниво на индивидуалното развитие със сигурност могат да бъдат преминати с различна степен на успех както чрез Хата йога, така и чрез обичайни физически дейности, телесни усилия, динамични упражнения и физическа самодисциплина, умерено практикуване на източни бойни изкуства или техни „вътрешни стилове”, но пътят през това Първо ниво във втората му половина може да бъде най-пълноценно и успешно извървян и завършен чрез овладяване и усъвършенстване на Хата йога. В този смисъл, ако трябва да съм по-прецизен, Първото ниво на индивидуалното развитие е само част от Първото ниво в традиционната и класическата йога в идеалния вариант на нейното практикуване и овладяване.
Стадиите във Второто ниво на индивидуалното развитие се определят от степента на овладяване на ментални техники и постигната промяна в състоянието на съзнанието. Развитието във Второто ниво, което означава майсторски практики и усъвършенстване в Раджа йога, или евентуално в някои модификации на отделни нейни аспекти, или модернизирани разновидности, както и в различни будистки посвещенчески философско-религиозни школи, свързвам принципно с постигането на реални резултати в различни форми и степени на медитация. Колкото се отнася до Раджа йога или до други източни системи, включващи ментални и медитативни техники, стадиите във Второто ниво се определят от степента на ефективен напредък в медитацията и приближаване към постигането на нейните цели.
В този смисъл, началните стадии на Второто ниво в традиционната и класическата йога свързвам с вече постигнат напредък по пътя на Раджа йога и с ефективно практикуване и навлизане в състояние на медитация, средните стадии – с евентуално реално постигане на първата степен на „самадхи”, а завършващите стадии на Второто ниво и прехода на преминаване към Трето ниво – с постигане на възприятието, отнасящо се за втората степен на „самадхи”.
Третото ниво в традиционната и класическата йога определям в първоначалните му стадии с евентуално овладяване и усъвършенстване на многократен двупосочен достъп  до състоянието "самадхи" в различните негови степени и проявления, а във висшите му стадии – с постигането на "мокша"(при будизма - съответно на "нирвана").
Докато при нивата на индивидуалното развитие и при нивата на традиционната и класическата йога „началният етап в развитие и промяна в състоянието на съзнанието” позиционирам в началните стадии на Второто ниво, в Йога на интегралното съзнание „началният етап в развитие и промяна в състоянието на съзнанието” започва още в Първото й ниво.
Практиката и промяната в Първото ниво на Йога на интегралното съзнание следва различни стадии, включващи най-напред овладяването на способността за подробно визуализиране и запомняне на собствените сънища, впоследствие – овладяване на способността за постигане и задържане на осъзнати и контролирани сънища, по-късно – откриване на вътрешния портал, навлизане в личната Вътрешна сфера, начално опознаване на Вътрешната библиотека и начални странствания в пределите на личната Вътрешна сфера.
Следващите нива на развитие в Йога на интегралното съзнание се постигат със странстване и изучаване на Вътрешната библиотека, опознаване на личната Вътрешна сфера и овладяване на пътищата през нея в различните посоки (това е Второто ниво в Йога на интегралното съзнание), достигане до Хоризонта на вливане, неговото прекосяване, преминаване в Универсалната Вътрешна сфера и успешно завръщане обратно в личната Вътрешна сфера (Третото ниво в Йога на интегралното съзнание).
По-високите нива в Йога на интегралното съзнание са свързани с постигане на различни необходими способности при преминаване по пътя през Универсалната Вътрешна сфера и пребиваването в световете, до които може да се стигне. Висшите нива се отнасят за пътуване през Универсалната Вътрешна сфера по посока към Селенията, за тяхното откриване и достигане, пребиваването там и всичко, което може да последва.
Определяйки същността на Пътя на Йога на интегралното съзнание и правейки символичен паралел, Второто ниво на традиционната и класическата йога би могло в известен смисъл и с някои условности да се постави редом с Първото ниво в Йога на интегралното съзнание, а практиките в рамките на Първото ниво на традиционната и класическата йога представляват най-добрата форма и най-ефективният път  за подготовка в началното Нулево ниво в Йога на интегралното съзнание.
Нулевото й ниво е необходима предпоставка за успешно навлизане в началните стадии на Първото ниво на Йога на интегралното съзнание. Независимо от формата на практиките за напредък в индивидуалното развитие в Нулевото ниво на Йога на интегралното съзнание, то следва да осигури необходимата подготовка за преминаване към „началния етап в развитие и промяна в състоянието на съзнанието”, който съвпада с първите стадии на Първото ниво в Йога на интегралното съзнание. Необходимо е Нулевото ниво да бъде ефективно преминато и постигнато в една или в друга негова форма, чрез практикуване на Йога или на други системи, за да може по-късно успешно да се влезе и напредне в същинските практики на Първото ниво на Йога на интегралното съзнание. Все пак, за постигане на състояние на съзнанието, което да позволи успешно започване на практиките на Първо ниво на Йога на интегралното съзнание, не е задължително непременно преминаването на Нулевото й ниво да е точно чрез овладяване или извършване на практиките в цялостния обхват на Първото ниво на традиционната и класическата йога.
Практиките в Първото ниво, подходящи и за подготовката в Нулевото ниво, се основават на определени още в древността принципи, както в традиционната и класическата йога, така и в разнообразните източни философски, религиозни и двигателни школи, свързани със стремежа за овладяване на личния телесен и духовен потенциал и на собствените "вътрешни енергии", а евентуално и на допълнителни космически сили, като освен практиките от Йога, сред тях могат да се включат и редица двигателни системи, включително свързани с усъвършенстване на бойни умения и изкуства и овладяване на "вътрешни енергии". Такива практики принципно са насочени към единение на мисловното и съзнателното с телесното, към интегриране на собствената физическа и съзнателна същност, към укрепване на връзката на съзнанието с възприятията от собствените физиологични процеси и телесни функции, и към овладяване на способността за наблюдение на вътрешния мир и постигане на баланс, хармония и спокойствие.
Завършващите стадии на Второто ниво и началните стадии на Третото ниво в традиционната и класическата йога, които биха предполагали качествен скок в овладяването на собствените съзнателни процеси и съответни по-висши форми на проявления в овладяването на състоянието „самадхи”, сравнявам с началните стадии на Второто ниво на Йога на интегралното съзнание.
Третото ниво в традиционната и класическата йога (или в будизма) намира своя завършек с постигането на "мокша" (или "нирвана"), или с преминаването в "махасамадхи", в една или друга форма или степен, и с приключване на земния път по време на текущото прераждане в очакване на следващото, или с окончателното съединяване с Абсолюта и постигане на върховното "божествено" сливане и щастие. Тези върховни стадии на Третото ниво и пълноценното постигане на състоянието "мокша" или "нирвана" сравнявам с преминаването през завършващите стадии на Второто ниво и навлизане в началните стадии на Третото ниво в Йога на интегралното съзнание с достигане и прекосяване на Хоризонта на вливане, откриване на Универсалната Вътрешна сфера, известно опознаване на средата зад граничната зона и завръщане в личната Вътрешна сфера с овладяване на способността за многократно прекосяване на Хоризонта на вливане в двете посоки.
И трите нива в традиционната и класическата йога, всяко едно за себе си, изискват огромни усилия и постоянство, като реалното и пълноценно овладяване на Първото ниво представлява голям успех, цялостното и ефективното постигане на Второто ниво е нещо изключително, а преминаването докрай на Третото ниво е върховно постижение.
Като изключа йога майстори в Раджа йога и майстори от други йогистки системи или от други източни системи и школи, включително будистки монаси, практикуващи реална и интензивна медитация, които се развиват в рамките на Второто ниво, всички стандартни масови практики в познатите класически и модернизирани школи в Йога, както и в други системи, спокойно определям в рамките на Първото ниво. Масовите физически практики по Йога - в различните начални и средни стадии на Първото ниво, а упражненията в ментални практики, възприемани като медитиране, в повечето случаи не биха съответствали на критериите за "начален етап в промяна на състоянието на съзнанието" и не биха преминали прага към Второто ниво.
Но с всичките ми резерви по отношение на реалния им принос за индивидуалния напредък в сферата на медитациите, такива масови ментални практики все пак имат благотворния ефект да подпомагат и укрепват закърнялата при множеството хора връзка между менталното и телесното, и с положителния си психологически (и психо-невро-ендокрино-имунен) ефект върху телесното състояние все пак дават допълнителни импулси за физическото усъвършенстване и могат да помогнат за успешното продължаване към следващи стадии на развитие в Първото ниво, както и съответно в Нулевото ниво на Йога на интегралното съзнание. (Независимо от това доколко има реално изпълнение и развитие в самата медитация, всяко действие е свързано с психологически ефект, който се отразява обратно на физическата същност и този ефект може да е повече или по-малко положителен. Всяка точка от човешкото тяло е отбелязана с позиции в своеобразна „карта” в човешкия мозък и съзнание. Между точките и „картата” се осъществява постоянна обратна връзка.) В този смисъл, действителното усвояване и практикуването на реално и пълноценно медитиране се отнася към началните стадии на Второто ниво, но самите упражнения с концентрация и началните опити и усилия за овладяване на същинска медитация са практики от Първото ниво.
Ефектите от тези упражнения и медитативни усилия, дори когато не постигат истинско медитативно състояние и не се изразяват в реално медитиране, могат да са полезни и да помагат при преминаването през Нулевото ниво за подготовка към "началния етап на промяна на състоянието на съзнанието" и за последващ напредък към целите, присъщи за началните стадии на Първото ниво в Йога на интегралното съзнание. Медитативните практики, съответстващи за началните стадии на Второто ниво, ако са били преминати и овладени преди встъпването в Първото ниво на Йога на интегралното съзнание, могат да са в по-голяма степен полезни и впоследствие да се съчетаят като допълващи се с практиките от Първото ниво на Йога на интегралното съзнание. Преминаването и овладяването на повечето стадии на Второто ниво на традиционната и класическата йога преди встъпването в Първото ниво на Йога на интегралното съзнание, и овладяването в една или в друга форма и в по-малко или повече напреднала степен на медитацията по посока към състоянието "самадхи", определено би могло да е полезно за бързото и ефективно развитие в Първото ниво на Йога на интегралното съзнание.

Повече за Първото ниво
За да обобщя пътя на Първото ниво, подходящата физическа активност, умерените физически упражнения (които не водят до травми и преждевременно физическо амортизиране), йогистките асани и правилно ритмично пълноценно дишане от Хата йога, всичко това водещо до нормално състояние на здраве, физически комфорт, психологическо равновесие, добра връзка с тялото и пълноценно себеусещане, както и умереното практикуване на двигателни системи от източните бойни изкуства и техните „вътрешни” стилове (но само толкова, колкото да не доведат до видими или скрити травми и по-късно – до здравословни проблеми), и всякакви други двигателни практики, а също така различните видове упражнения, целящи усвояване на способността да се медитира, практикуването на релаксация и концентрация, упражненията за усвояване на самонаблюдение, себеусещане и себеконтрол – всички те се отнасят към Първото ниво и са част от пътя на неговото преминаване.
Всякакви знаци и символи с тяхното психологическо въздействие - религиозни, философски или езотерични, звуци и песнопения, образи и изображения на богове или религиозни абстракции, архитектурни форми и стилове, видове храмове, църковни и храмови статуи, релефи, икони, ритуални предмети и артефакти, цветове и видове на одежди, модели на публични поведенчески въздействия и внушения, церемонии и ритуали, както и в повечето случаи церемониалните публични четения на мантри или  молитви, си остават характерни за развитието в Първото ниво. Всички тях определям като помощни средства за процесите на визуализиране и възприемане на същността, и също като елементи от Първото ниво.
Същевременно, в някои по-специални случаи, по силата на своя обратен ефект, медитирането с произнасяне на мантри, искрените и посветени лични молитви, както и публични молитви и песнопения в специфична ритуална обстановка, биха могли да имат значение и въздействие, съпоставимо с ментални състояния, постижими в последните стадии на Първото ниво на традиционната и класическата йога, с навлизане в "началният етап в развитие и промяна в състоянието на съзнанието", както и със състояния, характерни за началните (а в някои случаи дори и за средните)стадии на Второто ниво.
В Първото ниво се включват и всякакви практики, опити и усилия в търсене на собствени "чакри", "енергийни канали" или "енергийни потоци", упражнения за фокусиране на вниманието върху тях и върху невидимите проявления на собствения "енергиен баланс".
Според привържениците на схващането за "кундалини", концепцията за „събуждането” на „чакрите” се свързва и мотивира с поетапното „активиране” на дремещите скрити "вътрешни енергии" и последователното „събуждане” на "чакрите" докато се постигне "събуждане" и активиране на висшата „чакра“ и съответно навлизане във висше състояние на съзнанието. Такова състояние би могло да се асоциира с представата за евентуалното възприятие за върховно просветление - състоянието на „самадхи” с неговите две степени, с временно или по-трайно задържане в него и запазване на възможността за завръщане в обичайно състояние, стигайки някъде до граничните полета и преддверията преди „мокша”, но без навлизане в нейното състояние и окончателно преминаване отвъд, и оставайки в нашата реалност. Освен ако някои от привържениците на "кундалини" не отъждествяват идеята за "събуждането" на висшата "чакра" с постигане на "мокша" и окончателно преминаване отвъд и напускане на нашия материален свят.
Разбира се, на мозъка и на съзнанието им е необходимо благосъстояние на тялото и балансираност в разпределението и обмена на енергиите в него, за да функционира правилно и да се развива. В моята класификация, като се изключи евентуалното активиране на висшата „чакра” като подобно или еквивалентно на състоянието „самадхи”, останалите понятия, дейности, усилия, опити и упражнения в сферата на "чакрите" свързвам с базата като изразяващи елементи, практики и ефекти на Първото ниво.
Практикуването на асани и пранаяма в Първото ниво без съмнение включва активен ментален елемент с последователна концентрация при изпълнението и фокусиране върху действието и върху различните зони на собственото тяло. Интегрирането на физическите изпълнения с менталната ангажираност създава силна обратна връзка и въздействие на физическите практики върху състоянието на съзнание и психика. Сериозното и вглъбено практикуване на асани и пранаяма с ангажиране на собственото внимание и "вътрешен поглед" може да се изрази в състояния, стигащи до границите на динамично медитиране, сливащо се с едновременното синхронизирано  изпълнение на асаните и на пранаяма.
Практиките в Хата йога и напредналите стадии на Първото ниво съвсем не се свеждат просто само до някакви  отделно изпълнявани телесни пози и дихателни упражнения, очистителни и други дейности. Хата йога не се свежда само до разделени практики на физически асани и на пранаяма, без тяхното едновременно и интегрирано изпълнение, без съпътстваща концентрация, телесно-ментално интегриране и своеобразно динамично медитиране. Точно обратното – интегрираните практики на асани, пранаяма, концентрация и ментално ангажиране водят да прогресираща обратна връзка между тялото и психиката, със съответни ефекти върху състоянието на съзнанието и отношение към „баланса на вътрешните енергии”, водещи до навлизане в "началният етап в развитие и промяна в състоянието на съзнанието".
(Независимо от това, че в своята Йога сутраПатанджали е посочил осем последователни елемента в практиката, придобили известност като степени, а неговото произведение е коментирано като осемстепенна система, тяхното подреждане в съответната йерархия, не би следвало да се приема като постоянно разграничаване в отделни изолирани етапи без тяхно взаимно въздействие и застъпване. С кратките си сентенции в по няколко изречения, включващи осемте елемента (степени), Патанджали обхваща изисквания или етапи за практиката, в границите от пълното невежество и непосветеност до постигането на просветление и "самадхи", отнасящи се до основните насоки и цели на практиката както на Хата йога, така и на Раджа йога, като практикуването на Хата йога би могло да се счита за необходима предпоставка за успехи в практикуването на Раджа йога. Въпреки логичната последователност, според тяхното значение като предпоставка и необходимост, и според сложността на тяхното постигане, независимо от евентуалните разделни усилия при тяхното усвояване, логиката на смисъла и целта на практикуването на асани и пранаяма предполага тяхното едновременно интегрирано изпълнение. В голяма степен това се отнася и до включване на аспекти от практиките от петата и шестата "степени" и донякъде – от седмата, визиращи съответно абстрахиране от сетивата, концентрация и медитация.)
Въпреки съпътстващите медитативни ефекти и състояния, изпълненията на асани и пранаяма си остават аспекти от практиката на Хата йога и съответно на Първото ниво (в отличие от реалната медитация, както и практики за концентрация, присъщи за Второто ниво).
В този смисъл, в зависимост от индивидуалните качества, посветеност и усилия, някои практикуващи в традиционната и класическата йога могат да навлязат в "началният етап в развитие и промяна в състоянието на съзнанието" още докато са в напредналите (или дори в средните) стадии на Първото ниво, докато са в процеса на овладяване на сложния комплекс от практики на Хата йога.
Що се отнася до мястото на идеята за "събуждане" на "чакри" в общия контекст, дали една или друга практика на медитация ще бъде инициирана с медитиране върху определени телесни зони или "чакри" или в различни други форми, независимо от системите и пътищата за нейното осъществяване, за Второто ниво е характерна реалната медитация, а не упражненията за усвояване на способност за медитиране. Когато се осъществява реално медитиране, независимо от степента, която е достигната в преминаването на пътя навътре, говорим за Второто ниво и в тези стадии на развитие се навлиза след като е преминат "началният етап в развитие и промяна в състоянието на съзнанието". Така при някои практикуващи би могло да се случи известно застъпване между крайните стадии на Първото ниво и началните стадии на Второто ниво.

Повече за "самадхи" и "мокша"
За постигането на състоянието „самадхи”, в съответствие с определенията за него в класическите източници (Упанишадите, Йога сутра, коментарите към нея и други текстове от онзи древен период), има нещо разбираемо от само себе си. Доколкото определенията за двете степени на „самадхи” изразяват изключително състояния на собственото съзнание и имат вътрешен, личен психологически, изолиран, автономен, затворен характер, за постигането на тези състояния би могло да се съди от твърденията и претенциитена определени личности, без да има обективни начини тези твърдения да може да бъдат оборени и опровергани отстрани от други хора. Същевременно, постигнатите чрез медитацията едни или други субективни психологически ефекти и възприятия биха могли съвсем искрено, убедено и добронамерено да се възприемат от медитиращите за „самадхи” (както те си представят такова състояние на основата на абстрактните определения за него), дори когато те съвсем не съответстват на същинската идея и понятия за неговата същност.
Този, който в традиционната и класическа йога наистина е преминал през Първото ниво и вече прекосява пътя на Второто ниво, и този, който е напреднал по пътя на Първото ниво в Йога на интегралното съзнание, едва ли би се впускал в изявления, самодоволство и хвалби, защото би осъзнавал процеса в неговата дълбочина, далечните хоризонти, които все още го очакват да достигне и дългия път, който му предстои и трябва да премине.
Онези, които действително са стигнали по-далече в медитацията и в състоянията на „самадхи” без окончателно да са успявали да преминат отвъд границата с „мокша”, биха били в такова духовно състояние, за което самоизтъкването, демонстрациите и дори само обясненията биха били неприсъщи. Ако са успели да постигнат "мокша" или "нирвана", те вече не биха били сред нас и не биха се завърнали.
А други, за които се твърди, че в състояние на медитация по собствена воля окончателно са преминали отвъд, като са постигнали предварително обявено състояние на „махасдамадхи” (както се разказва за Йогананда от неговите последователи, а също и за Сатиянанда), просто не са се върнали, за да ни поучат как са го осъществили и какво са открили. ("Махасамадхи" се споменава в два контекста. Единият е когато йога-майсторът е обявил предварително деня и часа, в който ще премине отвъд и това наистина се случва като той напуска окончателно този свят. Другият е когато йога-майсторът е починал и последователите му обявяват, че техният почитаем учител и водач е преминал в "махасамадхи". Учениците му го обожествяват, което не е странно за хиндуистката традиция, защото се очаква и предполага, че той се е слял с Абсолюта. /Постигането на такова висше състояние от техния учител още повече утвърждава изключителността и стойността на неговото учение, система и практики, както и смисъла на целите и практиките на неговите последователи, истинността и висотата на традицията и школата, към която принадлежат./ И в двата аспекта „махасамадхи” би трябвало да се разбира аналогично с „мокша” също като „освобождение” и „сливане”, като за оставащите в този свят то реално се проявява със смъртта на постигналия „махасамадхи”.)
Това си остават вътрешни и затворени процеси, за които може да има лични изявления, но не толкова доказателства. Дори когато един йога-майстор успява да повлияе на вегетативните си функции (както Свами Рама), което може да се измери чрез електронна апаратура, това едва ли би могло да е ясен показател за нивото на възможностите му за медитативно проникване в дълбините на състоянието „самадхи” и приближаване към „мокша”.

Отключването на процеса и далечните хоризонти
Първо ниво в традиционната и класическата йога или Нулево ниво в Йога на интегралното съзнание. То е основата. Изходящо базово ниво, целта на което е първоначалното задействане на вътрешните механизми, водещо към отключване на процеса на развитие в състоянието на съзнанието.
Отключване на процес, което привържениците на мистериозната и трансцедентна интерпретация на някои практики на визуализиране и философско преосмисляне биха могли да определят и канонизират като активиране на „чакри” – обща и абстрактна формулиловка, но с мистичен и загадъчен привкус, внушаващ без да обяснява, че там някъде има нещо много повече от онова което се вижда, но вие все още не сте в състояние да го разберете...
Начален тласък за развитие на способностите за така нареченото "осъзнаване" и постигане на състояние на "осъзнатост" в различни нейни степени и аспекти; начално състояние, водещо към следващи етапи на промени в състоянието на съзнанието и развитие на способности по един дълъг път навътре, насочен към неподозирани възприятия, възможности, ресурси, приключения…
Пълноценната практика с медитация води към стъпала нагоре в менталното развитие, но при крайна цел в най-добрия случай евентуалното абстрактно преминаване в състояние на „мокша” или „нирвана” и прекъсване на „самсара” и цикъла на преражданията с „освобождение” и „сливане” с Брахмана /или с Абсолюта/ в Третото ниво. Така на практика реално за оставащите в нашия свят хоризонтите на медитацията се ограничават в рамките на Второто ниво с усилието и очакването за евентуалното постигане на една или друга степен на състоянието „самадхи”, като сама по себе си медитацията, макар и с полезни ефекти за менталната подготовка и развитие, би могла да допринесе и да помогне само донякъде при преминаването на Първото ниво в Йога на интегралното съзнание.
Първото ниво в Йога на интегралното съзнание изразява много по-широко съдържание и преследва много по-далечни хоризонти от тези на Второто ниво на традиционната и класическата йога, както и на Второто ниво на индивидуалното развитие, към което, освен практиките на традиционната и класическата йога или другите източни философско-религиозни системи и практики, и всичко, което някога се е смятало за възможно и се е очаквало от всякакви форми и методи на медитация, бих добавил и причислил и всичко онова, което някога в една или в друга форма в различните култури се е очаквало като евентуален реален резултат от едни или други религиозни ритуали, практики на трансцедентни и медиумни сеанси, магически ритуали, шамански церемонии, паранормални демонстрации или технически оборудвани психотронни и други подобни експерименти.

3. Пътят към Портала

Чрез по-ефективното свързване и интегриране на "Външното ти Аз" с "Вътрешното ти Аз" се създава оперативният ти "механизъм" за достъп през Портала към личната ти Вътрешна сфера и към съдържащата се в нейните предели твоя лична Вътрешната библиотека.
„Вътрешното Аз” крие в своите потайни кътчета Портала към Вътрешната ти сфера. То е „обвивката” и „преддверието”, през които трябва да премине твоето „Външно Аз”, в усилията си в процеса за тяхното интегриране, и да намери пътя на твоето "Аз", за да стигне до Портала. Процесът на интегриране на твоето "Аз" продължава и преминава през различни степени по време на странстванията ти през Вътрешните сфери – личната и Универсалната.
„Вътрешното аз” съдържа Океана на елементите на съзнанието с безброя хаотично плуващи и сблъскващи се в него информационни единици, спомени, образи и мисли, разпрострял се безбрежен и неспокоен в дълбоките пластове на твоето съзнание и памет, към които цялата информация преминала през „Външното ти аз” постоянно се оттича, разбърква, размества и рекомбинира. Трайната ти будна памет представлява онова изражение на Океана на елементите и онзи инструмент на твоето "Външно Аз", чрез които успяваш да имаш постоянен достъп и да извличаш в сравнително подреден вид свои спомени и знания като част от наличната в Океана информация.
Следите от всичко случващо се с теб, възприятия, мисли, емоции, информация, познания и спомени, някога преминали през „Външното ти аз” и потънали във „Вътрешното ти аз” и в Океана на елементите, преминават през Портала и се подреждат и съхраняват във Вътрешната ти библиотека, освен че, заедно с всичко друго от заобикалящата ни реалност, и с всичко, свързано с твоето „Аз”, паралелно постоянно се процеждат през квантовите шупли в структурата на пространството и тяхната проекция и синтез се записват и съхраняват в Селенията.
Във Вътрешната ти библиотека се подрежда и обратно проектира към Селенията и информацията, преминала през Портала във "Вътрешното ти Аз" и вляла се към теб пряко от други източници – подсказана ти от Вътрешни учители, чието постоянно обиталище е във Вътрешната ти сфера, или изпратена от Вътрешни учители от по-висшите нива, чието обиталище може да е както отсам, така и отвъд Хоризонта на вливане, или пък спонтанно процедила се през Порталите на Хоризонта.
Елементите на онази част от същата тази информация, създадена и вляла се в Океана на елементите през "Външното ти Аз" (както евентуално и някои "външни", възникналите в резултат на възможно обратно процеждане и проектиране на нова информация от Вътрешната ти сфера), плуват свободни и разхвърляни в Океана на елементите в дълбините на "Вътрешното ти Аз" и изчакват своя момент да изплуват към повърхността и да се реактивират. Те се блъскат, конфликтуват и се рекомбинират, създавайки предпоставки за твоите прозрения и нови решения.
Във Вътрешната ти библиотека се намира подредена и систематизирана информацията, изразяваща твоята цялостна същност, твоя живот и твоята представа за Реалността – твоя всеобхватен личен вътрешен информационен архив и база.
Във Вътрешната ти библиотека можеш да намериш всичко в достъпна форма, удобна за повторно бързо възпроизвеждане и изживяване на всяко събитие, картина, чувство, информация, книга, ситуация, познание. Но това може да стане само ако успееш да си намериш пътя към Портала, да преминеш през него, както и да постигнеш способността за постоянен лесен достъп в двете посоки.
Личната ти Вътрешна сфера и разположената в нея твоя Вътрешна библиотека не са част от твоето "Вътрешно Аз". Тя само се "допира" до него, разпростирайки своите необятни простори чак до Хоризонта на вливане. То съдържа само пътя до Портала към Вътрешната ти сфера. Тя би могла да стане относително по-лесно достъпна за теб и за "Външното ти Аз", ако твоето интегриращо се "Аз" успее да открие и да прeкоси този път, скрит в дълбините на "Вътрешното ти Аз". Личната Вътрешна сфера и Вътрешна библиотека биха били сравнително лесно достъпни по всяко време за едно вече интегрирано "Аз".
В усилията си за откриването на пътя към Портала, "Външното ти Аз" понякога би могло да бъде подпомогнато от онези твои Вътрешни учители, намиращи се в непосредствена близост до теб. Обиталището на тази категория Вътрешни учители, за разлика от произхождащите от по-висшите нива, е съвсем близо - в Океана на елементите, сред постоянно бушуващите стихии на сблъскващи се и рекомбиниращи се елементи и съзидателните сили на техните стълкновения и бури в просторите на твоето "Вътрешно Аз".
Едва когато съумееш да укрепиш връзката между „Външното си аз” и „Вътрешното си аз”, когато се научиш твоето „Външно Аз” да потъва навътре, да се слива с "Вътрешното Аз", да странства и да опознава дълбоките пластове на твоето съзнание, и когато по-късно откриеш и преминеш Портала към Вътрешната си сфера и откриеш и достигнеш и Вътрешната си библиотека, ще можеш да получиш достъп до подредената там информация в нейния цялостен вид, съставляваща и съдържаща есенцията и целия обхват на твоята същност, на твоето "Аз", твоя живот и всичко, което ти е познато за Реалността и те свързва с нея. Във всеки случай, този път е доста по-лесен и по-кратък отколкото да достигнеш до Селенията, където твоето "Аз" е записано и съхранено... и продължава прогресивно да се допълва и синтезира докато си жив и докато въобще съществуваш. Както и това на твоите близки... Както и цялата информация за заобикалящата те реалност.
Пътят на интегралното съзнание води през онова състояние на нашето "Аз", което се стремим да достигнем, и до което малцина в човешката история частично са успели да се докоснат. Състоянието, при което „Външното Аз” и „Вътрешното Аз” установяват постоянен ефективен контакт и възможност за пълно взаимодействие, когато те са готови да образуват едно общо единно цяло. За постигането на такова състояние не е достатъчно да си овладял майсторството на Първо и Второ ниво на традиционната и класическата йога. Постигането на такова състояние би изисквало да си напреднал значително в Първото ниво в Йога на интегралното съзнание и дори да си достигнал до началните стадии на нейното Второ ниво.
Концепцията за Йога на интегралното съзнание се изясни през годините на нейното практикуване и формулиране. Многобройните фази и нива преминават през интегриране на собственото „Аз”, овладяването на достъпа и странстването през Вътрешните сфери и на познанието за тях и за Реалността.
Когато с потъването навътре на "Външното ти Аз" постигнеш в достатъчна степен неговото сливане по пътя на интегрирането му с "Вътрешното ти Аз", ще откриеш и подстъпите към Портала.
Вътрешната ти сфера заедно с Вътрешната библиотека се вместват някъде в мистериозните гънки на Реалността на границата между пространството с материалните измерности и физическа реалност на твоя собствен мозък и съзнание и онази същност, в която се разпростира Универсалната Вътрешна сфера.

4. Екзотичните понятия и енергии

Приемах, че понятията за „енергийните канали” на „невидимото тяло”, „чакрите”, „енергийния баланс на „фините” енергии” и други подобни произтичат от емпиричния опит в течение на хилядолетия и базиращи се на него концепции, свързани с проявленията на физическото тяло като физиология, в светлината на разбирането и представата за океана на заобикалящите ни енергии, сред които и пронизващи ни все още неоткрити и непознати „фини” енергии, и на присъщата за човека вяра в свръхестественото и в божественото, а не толкова от конкретни доказателства и специфични възприятия за тяхното присъствие и техните ефекти или отосезаемо настъпване на съществени промени в степента на собственото осъзнаване и в състоянията на съзнаниетос така нареченото активиране на всяка следваща чакра. Постепенният и бавен в миналото напредък във фундаменталните науки, в познанията за процесита в областта на физиката и механизмите на физиологията и липсата на обяснения са водели до обозначаване на процесите с удобни абстрактни представи и понятия.
„Енергийни канали“, "фини енергии", „чакри“, поемането на енергията „прана” – смятах, че тези екзотични понятия представляват умозрителни средства, формули за визуализиране, образни представяния на схемата на биологичната структура и физиологичните механизми.
В зоните на „чакрите“ („енергийни кръгове”, или невидими центрове, непринадлежащи към физическото тяло, в които се концентрират и събуждат "фините енергии”) се разполагат жизненоважни органи и биофизични позиции, нервни кръстопътища и възли, жлези с вътрешна секреция. Притегателната сила на думата произтича от романтичната представа за изминалите векове и хилядолетия на нейната давност, за мистериозни обиталища, пещери или дворци на древни майстори, учители и махараджи, където това понятие е било въведено и използвано. Тогава с тази обикновена за тях дума се е обозначавала съответната емпирично установена витална област за нейното по-лесно разбиране, визуализиране и възприемане от повече хора в онези времена със сравнително „по-невинно” и по-първично масово мислене. Изразявала е тогавашната степен на познание за все още завоалираната в онези епохи същност на процесите и взаимните връзки, отнасящи се до съответните витални области. Традицията на пряка приемственост в школите по йога е довела до запазване на оригиналните понятия и пренасянето им до наши дни – когато познанията ни за биологичните, неврологичните, невроендокринните, невронните, психоневроендокринните, психоневроендокриноимунните и ако щете дори квантовомеханичните процеси са станали вече съвсем различни. Въздействието на екзотиката на думите и техният исторически и романтичен заряд и тежест омагьосват много хора да търсят и да очакват да намерят в древните понятия и в омайващите чуждоземни словосъчетания мистериозното, магическото и трансцедентното.
Анализирайки в този ред на мисли си правех съответни изводи. В онзи период все още бях в началото по пътя си към Вътрешните сфери и впоследствие се оказа, че някои от тези изводи в определена степен се разминават с познанията, придобити по-късно. Но само в определена степен – от определена гледна точка. Как виждах нещата по онова време и как си представях мястото на енергиите в мистерията на нашия живот и същност?
Хипотетичното постигане на идеалния възможен в човешкия организъм „енергиен баланс“, въпреки абстрактността и условността на представата за такова състояние, или така нареченото „събуждане” на „фини енергии” и последователно активиране на „чакри”, само по себе си едва ли би било достатъчната предпоставка и би означавало, че в определен конкретен момент в хода на този процес човешкият мозък ускорено ще постигне мечтаната качествена физическа трансформация и промяна, а съзнанието непременно рязко ще напредне в развитието си и ще се издигне до неподозирани висини. Ако идеята за „събуждането” на висшата чакра е постигането на медитативното „самадхи” или „мокша”, тогава поетапното „събуждане” на „кундалини” и отделните чакри се оказва просто едно екзотично описание с възможност за по-конкретно визуализиране на различни етапи в медитативните практики и развитие във Второто ниво на традиционната и класическата йога. Описание, създаващо поредното объркване на понятия.
Доколкото идеята в представата за такъв процес е постепенно и поетапно издигане на нивата на „пробуждането” докато се „активира” най-висшата „чакра”, това е образно представяне, което би могло да бъде приемано неправилно. Буквалното възприемане на древните понятия в много случаи е погрешно. Приемаме философски сравнения с нефилософско мислене. „Енергийните канали“, „фините енергии”, чакрите и „енергийният баланс” като понятия са средства за визуализации за по-лесно възприемане и осмисляне на една много сложна биологична и биоенергийна система, каквато е човешкият организъм и човешката същност.
Схемата на кръвта, изпълнена с енергия. Всеобхватната мрежа от „канали” на кръвоносната и други системи, разпространяващи навсякъде в организма функционално необходими и разнообразно действащи съставки. Пътят на кислорода, който както всеки друг елемент, носейки в себе си складирана енергия, я предоставя чрез свързване и "изгаряне" за сметка на промяната в енергийните нива на своите електрони. Енергията скрита в атомите на субстанциите, в техните ядра и електрони, изчакваща своя миг да се трансформира и прояви когато тези субстанции взаимодействат. Нервните схеми и импулси, обуславящи и създаващи енергийни връзки, означаващи и изразяващи движение на енергии.
Енергийни връзки, трансфер на енергии – енергийни канали. Да, но на базово равнище. Локалните енергии движат процесите на локално равнище, а цялото е съставено от комбинацията на елементите, които са като застъпващи се енергийни фрагменти в "мозайката" на живота. Всеки елемент взаимодейства със съседния си. Комбинацията от електрични импулси и прескачащи невромедиатори, които на свой ред реагират с другата субстанция и изхвърлят електрони, и излъчват електромагнитни импулси с ограничен обхват, схемата на биохимията на взаимодействащите молекули и атоми, и прелитащите се енергийни „потоци” на освободени електрони и техните импулси. Безброй микроскопични енергийни събития, които в тяхната съвкупност оформят нашето енергийно съдържание и процесите, протичащи на макроскопично ниво в нашето тяло. Но тази дуалистична енергийна фрагментираност и същевременно комплексност и обвързаност едва ли би могла да означава, че локалният процес и въздействие сам по себе си, макар и в комбинация и застъпващ се с множество съседни в общата„енергийна мозайка”, се равнява или превръща в „енергиен поток“ от по-висок порядък и обхват. Още повече, че тук става въпрос за реални , а не „фини” енергии. Енергията, освобождаваща се в нашите клетки въздейства локално, а не се събира в някакъв мощен „енергиен поток“, протичащ през някакви „канали”, през вени и нерви, покрай сухожилия и кости, освен ако символично не отъждествяваме потока на кръвта, носеща съответното енергийно съдържание на своите съставки, или нервните импулси с енергийни потоци. Затова остава само абстрактната опция да се говори за въображаемо „невидимо тяло” и невидими „енергийни канали” и „енергийни центрове”. Нервните ни импулси не са и не създават някакви масирани потоци и реки от чиста енергия, събиращи се в енергиен потенциал на наша невидима обвивка, чакащ нашето решениеда извършим някакви телепатични или телекинетични подвизи. В тялото ни се застъпват и действат безброй микроскопични импулси и полета, които си взаимодействат, сливат и допълват, и в тяхното застъпване съграждат тази комплексна цялост, която представляваме.
Разбира се, имаме нерви с определена дължина, по които протичат импулси, свързващи по-добре или по-зле за определено кратко време мозъка с различни части на тялото, но това не променя нещата. Повечето хора в определен момент от живота си започват да усещат болки в гърба или в краката поради притискане на нерви в гръбначния стълб. Но това не са „енергийните потоци“, които са предмет на разговора. „Енергийният поток“ е абстрактно изображение на резултата от процеса в неговата комплексност и цялост.
Отдавна бях забелязал, че някои хора обичат да говорят за мистериозни „фини енергии“ и непознати полета, присъщи само на живите организми и особено на хората, макар че нямат нито доказателства нито достоверни сведения, че такива полета и енергии са открити и могат да се установят. Това произлиза от разбираема естествена и може би вродена черта в човешката същност, проявявала се още от дълбока древност с различни шамански и жречески практики и разнообразни вярвания в свръхестественото и с търсене на по-лесни за приемане отговори за необяснимото. Говорят разни хорас тези понятия абстрактно, клиширано или интуитивно, без да имат и минимална представа за същността и закономерностите на Вътрешния път и на Вътрешните сфери.
От гледна точка на техните реални познания, когато твърдят, че такива „фини енергии“ могат да са причина и средство за прояви, например, на телепатия или телекинеза, е все едно да твърдят, без да имат елементарни познания по физика и проблемите на относителността, че всеки ден преминаваме постоянно и многократно в други паралелни измерения и се завръщаме в нашата реалност, без да имаме усещане или спомен за това. Или, например, че всеки следващ минимален миг всички ние се трансформираме и преместваме в друго различно измерение-времеви континуум.
„Фините енергии” можеи да изразяват психологическата енергия, натрупваща се вследствие на осъзнаването на едни или други процеси и генерирането в резултат на такова осъзнаване на нови импулси на воля за действие. Регулираното поемане на въздух с кислород се превръща в оптимално балансирано поемане на „прана” и съдържаща се в нея „фина енергия” когато се осъзнае същността на процеса и неговото енергийно въздействие в организма, и това осъзнаване генерира допълнителни импулси на мотивация и воля за действие.
До навлизането ми във Вътрешния път и преминаването през Вътрешните сфери с всички чудеса на вътрешната реалност и другите светове, аз все пак не твърдях категорично, че такива „фини енергии“ не може да съществуватвъв физическата ни  реалност, макар дазнаех, че все още никой не ги е открил и няма основания да се говори за тях, и оставаше неясно какво конкретноси представят и влагат в това понятие неговите привърженици. Самите те едва ли имаха такава представа, криейки се зад „дълбокосмислени” абстрактни изрази. Все пак, до тогава аз лично все още не бях ставал свидетел на реални проявления на такива мистериозни енергии, нито бях чувал те да са били някъде и от някого убедително теоретично обосновани или експериментално доказани. Това че не ги отричах категорично се дължеше на широкото ми разбиране за реалността и убеждението ми, че познаваме само малка част от нея. Търсех тяхното възможно евентуално място в контекста на познатата ни физична и биологична същност на човека, в светлината на тогавашните ни познания за физиката на заобикалящия ни свят, и не успявах да го намеря. Не приемах, обаче, за добре дошли разни абстрактни твърдения, които не се основаваха на реални открития и доказателства, а бяха следствие на религиозни представи или „остроумни” концепции без теоретична или експерименталнаоснова, които само допълнително създаваха объркване в представите на хората за реалността в нас и около нас. Не считах, например, ефектите на Кирлиановата фотография за израз на такива „фини” енергии, нито пък слуховете за прояви на гадатели, ясновидци и пророчици или за способности на биоенергийни лечители. Не смятах евентуалния биоенергиен лечебен ефект за проява на явление от такъв висок енергиен порядък. Същевременно, не веднъж бях чувал за странни и необясними феномени и чудновати, неестествени и неординарни действия на екстрасенси, макар че не бях присъствал и не ги бях виждал лично. Възприемах понятието за „фините енергии“ в контекста на безпочвената игра и употреба на екзотичните понятия и се стремях да оставам извън празнотата и показната претенциозност в митологията на такива екзотични думи и фрази. Исках да разгранича и отделя доказаните научни и експериментални фактиот романтичния, мистично ориентиран и спекулативен подход към явления, разбираеми като краен ефект, но не и в детайлите на предизвикалите ги причини, и определяни с понятия, възникнали в други епохи, при други обстоятелства и по други, често съвсем прозаични причини. Целящи ефектности въздействие, удобни за по-добра визуализация и философско осмисляне на процесите, но често създаващи изопачени представи, особено когато се използват в друга, нова епоха при съвсем други дадености и познания. Разбира се, давах си сметка, че често и в научните теории се вървеше по ръба между безспорното и хипотетичното и не всяко „научно” твърдение биваше експериментално доказвано. Имаше и основополагащи научни теории, в които се обясняваха (и експериментално „доказваха”) само ефектите и последствията, но не и същинските причини в естеството  на реалността, които ги пораждаха и обясняваха.
Последващият ми път през Вътрешните сфери показа, че тогавашните ми представи за енергийната същност, енергийните потоци и всичко, свързано с живота и енергиите, все пак не са били достатъчно пълни. Но всичко онова, което тогава не знаех и търсех, се оказа по-късно съществуващо във форма и посока съвсем различниот мъгливите общи приказки, с които бяха обяснявани така наречените „фини енергии”, „енергийни канали” и други подобни екзотични понятия. Енергийната същност и връзка се оказаха от много по-висок порядък.

5. Първото, Второто и следващите нива в Йога на интегралното съзнание

Истинското движението по вътрешния път преминава през интегриране на собственото ти съзнание. Но за да успееш да преминеш началните стадии в усилията за неговото интегриране, трябва първо да започнеш постепенно да го опознаваш.
Един от ключовете в началните етапи на себеопознаване е вътрешното навлизане чрез овладяване на света на собствените сънища. В светлината на далечното пътуване през Вътрешните сфери, усилията в началните стадии на Първото ниво могат да ти изглеждат досадни и елементарни. Но това е пътят, който води към Портала към чудесата.
Един ден разбрах, че постоянно бях пронизан от дълбока тъга, защото вече бях усетил колко кратък е животът и колко бързо той отминава. Беше ми мъчно когато ежедневно виждах как по лицата на близките ми все повече се натрупваха белезите на времето, постоянно напомняйки ни, че животът и времето пред нас, които ни остават, все повече се намаляват и вървят към своя неминуем и окончателен край. После открих Вътрешните сфери и Йога на интегралното съзнание. С тях всичко се промени. Разбрах, че всичко е по-различно. Разкриха се далечните хоризонти.
Каква е нуждата от Нулевото ниво щом става въпрос за визуализиране и запомняне на сънища? Всички дейности в Нулевото ниво ще те подготвят и ще помагат за осъществяването на връзката между „Външното аз” и „Вътрешното аз”. А постигането поне в определена степен и запазването на такава връзка, е необходимо за успешното започване на практиките в началните стадии при овладяване на сънищата.
Традиционната и класическата йога може би няма да успее да направи чудеса за теб. Когато стигнеш определена възраст, тялото ти неминуемо ще започне да се променя. Хата йога няма да ти помогне да промениш своята наследственост и да пренаредиш повредените елементи в генетичния ти код. Това би могло да е сред целите и възможностите на Йога на интегралното съзнание и постижимо, но е въпрос на много по-сериозно развитие. Но Хата йога, за разлика от други спортове и физически дейности можеш да практикуваш в една или друга степен сравнително успешно и ефективно почти цял живот и тя ще ти помогне да съхраниш хармонията и баланса на твоето физическо тяло възможно по-дълго време. Хармония и баланс, които в противен случай, при повечето хора в определен момент на техния живот се нарушават и губят. А когато това се случи, настъпват болки, дискомфорт, болести и проблеми. И ако ти все още искаш да продължаваш своето пътуване по медитативните пътища в търсенето на „самадхи”, „мокша” и „нирвана”, които все още не си успял да достигнеш, или си решил да преминаваш стадиите на Първото ниво на Йога на интегралното съзнание, да овладяваш сънища, да се стремиш към интегрално съзнание и да търсиш Портала към Вътрешната сфера, най-малкото и елементарно условие, което ти е необходимо е да продължиш колкото е възможно по-дълго време да запазваш своята физическа хармония и баланс. За да можеш спокойно да продължаваш по Вътрешния път, по пътя на съзнанието. В това е също смисълът. В противен случай, когато в най-благоприятния момент на зрелостта на твоя разум, когато си постигнал мъдростта и в спокойствието на своята истина си готов да продължиш напред, тялото ти започне да  се предава и физиологичните ти механизми да се разпадат, спокойствието ти безвъзвратно ще се загуби, а твоето движение по пътя на съзнанието неочаквано ще бъде затруднено и неминуемо прекъснато. И тогава вече единственият изход и средство, които ще ти останат, ще е практикуването на Хата йога не за да търсиш пътя към просветлението,  "самадхи" и "мокша", а просто с надеждата интегриране да се опиташ да си възвърнеш загубеното здраве и да поправиш грешките и деформациите от неправилния ти начин на живот през отминалите години.
Разказвам ти за пътя, който може би ще се открие пред теб, навлизайки в практиката на Йога на интегралното съзнание, и част от който ще ти се наложи да преминаваш,а може би и ще преминеш. Разказвам ти за част от пътя, която аз самият преминах и за друга негова част, която все още ми предстои да измина.
Началните стадии на Първото ниво започват с вътрешно навлизане и опознаване на „Вътрешното аз” чрез овладяване на собствените сънища.
Това е много по-добър способ и път, отколкото дългите безрезултатни опити да постигнеш някакви медитативни успехи, търсейки чрез вътрешния си поглед фокусиране, абстрахиране, потъване в нищото, възвисяване в непонятното, визуализиране на божествени образи,  на вътрешен огън или вътрешно отсъствие, или някаква непредвидима, мъглива и неясна идея за промяна във възприятията и състоянието.
Най-напред трябва да се научиш въобще да наблюдаваш, да запомняш и да съхраняваш своите ежедневни сънища. Това няма да стане изведнъж и от само себе си и ще изисква от теб много време на усилия и практика. Тяхното визуализиране и възпроизвеждане подпомага тяхното генериране, яснота и запомняне. Ежедневното усилие за тяхното припомняне и визуализиране постепенно подобрява способността да се генерират все повече спомени и визуализации от поредната нощ със сънища.
Сънищата ти представляват един прекрасен твой вътрешен свят, който може да ти носи много радост, удовлетворение и вътрешно спокойствие, стига да съумееш да установиш по-силен контакт с тях, да не ги забравяш и губиш, още преди да си се събудил, да ги задържаш в паметта си при прехода на границата между съня и събуждането и да си ги припомняш, да можеш да ги визуализираш и отново да ги виждаш и преживяваш.
Следващият стадий е да се научиш да се осъзнаваш по време на съня, да се задържаш в това състояние и да удължаваш неговото времетраене. Това никак няма да ти е лесно и ще изисква много упоритост и упражнения в течение на много месеци, а по-вероятно - на редица години. Постигнатото веднъж еднократно осъзнаване в съня все още нищо не означава, това не е постигане на необходимо състояние, качество, способност и умение. То може да бъде последвано от дълги периоди на неспособност да се осъзнаеш в съня си, както и да го запомниш, визуализираш и възпроизведеш след това.
След като си постигнал в определена степен контрол върху състоянието на сънуване и си усвоил способността за задържане в ясен и осъзнат сън, ще започнеш да се учиш как да направляваш и трансформираш своите сънища. Ще ти е нужна много голяма настойчивост и усилена практика дотук и от тук нататък.
Ще започнеш да изследваш и опознаваш безбройните кътчета и шупли в това безгранично и мистериозно вътрешно пространство. Постепенно ще се научиш да наблюдаваш и да проучваш, а по-късно – да променяш, да преподреждаш и да комбинираш елементите на тази необятна вътрешна сцена. Ще се научиш да създаваш нови елементи, обекти, ситуации, обстановки и събития и да разработваш конструкциите на свои нови светове в сънищата си. Ще започнеш да усвояваш способността да медитираш в състоянието на осъзнатия си сън така, както са правили майсторите от тибетската йога на сънищата. Ще се научиш как да продължаваш в следващ осъзнат сън събитията от предишен осъзнат сън, създавайки своя цялостна нова вътрешна реалност.
Процеждащите се през периферията на сцената елементи от Океана на елементите постоянно ще се опитват да допълват, да видоизменят и да се конфронтират с моделираните от теб ситуации. А ти ще се научиш да ги използваш и рекомбинираш. Много време на усилия и практика ще е минало докато си стигнал дотук откакто си започнал в началните стадии на това Първо ниво. Постепенно ще придобиеш и способността да разграничаваш явяващите се и създавани от теб в съня събития, от тяхното обкръжение, присъщо за вътрешната сцена, върху която те се изграждат и развиват с активното внимание и участие на твоето осъзнато в съня „Аз”- еманацията от онази степен на доближаване, свързване и сливане между "Външното ти Аз" и "Вътрешното ти Аз", която си успял да постигнеш до този момент. Когато си готов за това, ще успееш да забележиш граничните полета на създаваните от твоето „Аз” ситуации в осъзнатия сън.
Дотук с лесното в началните стадии на практиката. Излишно е да казвам, че всичко това ще ти отнеме време, ще ти струва много усилия и опити, ще се постига постепенно, последователно и на части, с безброй прекъсвания, неуспехи и повторения по пътя. За някои особености в тези начални стадии на овладяване на сънищата ще ви разкажа в отделна следваща глава в тази книга.
Когато си готов да напуснеш създавания от теб интересен и примамлив свят на осъзнати сънища и да продължаш нататък по далечния път, ще успееш да излезеш от тази въображаема среда на сънища, фантазии и измислени герои и приключения, и да навлезеш в същинската реалност на вътрешния път. Този свят, който вече си си създал с преливащи и продължаващи осъзнати сънища, може да те привлича и да те дърпа назад, но рано или късно ще дойде моментът да продължиш напред. Тази степен на овладяване на осъзнати сънища и способността за тяхното моделиране ти е била необходима, за да можеш успешно да продължиш по един съвсем непознат за тебе много труден и дълъг път, който би се оказал сериозно изпитание за твоето "Аз".
Ще намериш изхода от осъзнатия ти сън към тъканта на общото ти вътрешно сънищно пространство и пътя от него към другите измерения на „Вътрешното ти Аз”. Там ще успееш да съзреш бреговете на Океана на елементите, чиито бури или спокойни води може да те връхлетят, залеят или погълнат, ако не си внимателен когато странстваш. Ще започнеш да опознаваш териториите и невидимите на пръв поглед тайни места на това вътрешно пространство. Ще видиш как пред очите ти често елементите сами се рекомбинират, образувайки неподозирани от теб нови елементи, форми, прозрения и познание. Така там може би сам ще се появи или ти ще успееш да откриеш твой Вътрешен учител от това ниво на "Вътрешното ти Аз", който да ти подскаже някой ценен съвет. Ще търсиш и ще намериш пътеката към Портала към личната ти Вътрешна сфера.
Сега вече, влязъл и излязъл през полетата на измисления, въображаем и изкуствен свят на събитията от твоите осъзнати сънища, странствал и опознавал пътища, нива, командни центрове и вътрешни "мотори" и "инструменти" в многоликите пространства на "Вътрешното ти Аз", стоял на бреговете на Океана на елементите и плувал сред кипежа на чудноватите му разнородни води, застиган от бушуващите стихии и бури на натрупаната през живота ти информация, ще можеш най-накрая да напуснеш тези твои сравнително много близки вътрешни територии и събирайки в едно силите и потенциала на твоите "Външно Аз" и Вътрешно Аз" през Портала да преминеш в реалността на Вътрешните сфери – в алтернативната вътрешна реалност, един от основните аспекти в многоликата голяма Реалност.
Продължавайки по този път, в периферията на това ново пространство, най-напред би било добре да фокусираш своите усилия към желанието да намериш пътя и да си откриеш достъпа за влизане във Вътрешната ти библиотека. Нейният подреден и систематизиран вид ще ти помогне за по-лесна, безболезнена и ефективна адаптация в това ново измерение. Там най-пълноценно ще преминеш периода на първоначално свикване и допълнителна подготовка за наблюдение, ориентиране и придвижване в тази непривична вътрешна среда. Ще осъзнаеш обхвата и богатството й и ще разбереш системата на подредбата на нейното съдържание. Ще се научиш да се придвижваш през нейните коридори, портали и зали. Ще опознаеш схемата и начините за достъп до различните елементи на съхраняваната там информация. Ще започнеш да си припомняш и отново да преживяваш сякаш се случват съвсем реални в този момент събития и ситуации от миналото, да изживяваш за броени мигове действието в цели книги, които някога си прочел, филми, които си гледал, или да възприемаш съдържанието на информации, за които нямаш идея откъде и как са се появили – ново знание, нови идеи. Може би информации спонтанно процедили се през Хоризонта на вливане и надлежно подредени във Вътрешната ти библиотека, може би информации, появили се в резултат от рекомбиниране в Океана на елементите в твоето "Вътрешно Аз", може би информации, подхвърлени в този миг без да усетиш от някой от Вътрешните учители от това ниво.
И на този етап всичко това няма да стане изведнъж и бързо. Много пъти ще трябва да влизаш, да странстваш, да се упражняваш, да излизаш в обичайния си външен свят, и пак да влизаш, докато усвояваш тези умения и знания в практиката ти в тези стадии на Първото ниво на Йога на интегралното съзнание. Във външната ти среда може да мине доста време, може би редица години, от началото на твоята практика, когато си започвал да усвояваш контрола над своите сънища. Никой не бива да си мисли, че при него всичко това би могло да стане много по-бързо, отколкото при други хора.
По-късно, когато вече си готов, ще преминеш през Портала, водещ от Вътрешната ти библиотека през коридорите и нивата на личната ти Вътрешна сфера. Там сред магистрални коридори и заплетени лабиринти, докато опознаваш различни зони и намираш проходи и мостове за достъпа до следващи нива, пътищата ти ще започнат да се пресичат с твои Вътрешни учители. Ще започнеш да се учиш да контактуваш с тях. Ще свикнеш да се срещаш и да получаваш от тях съвети и забележки. Ще продължаваш усилията си към усвояването на все по-добри умения за придвижване през лабиринти и портали. Ще странстваш през различните нива, опознавайки все повече далечните предели на личната ти Вътрешна сфера. Ще постигаш все по-високи степени в способностите ти да странстваш, да откриваш и да научаваш, и някога ще разбереш, че си стигнал близо до Хоризонта на вливане. За неговата същност отдавна вече ще си научил от Вътрешните си учители, много преди да си се приближил към тези граничните предели.
Но ще знаеш, че дори достигнал тези нови граници, пресякъл коридори, лабиринти и нива, пристигнал толкова далече до граничните предели с Универсалната Вътрешна сфера, дори ако сега имаш възможността да преминеш Хоризонта и да продължиш към нови територии, зад теб са останали много неизследвани пространства, недокосната информация, неовладени възможности и механизми в личната ти Вътрешна сфера. Успял си да достигнеш близо до Хоризонта, но все още не си я опознал напълно. Пътувайки през твоята Сфера от разговорите ти с Вътрешни учители си получил съвети и индикации, които те подтикват да обмисляш, дали да продължиш напред или все пак засега да продължиш обратно. Знаеш, че все още не си обходил и овладял безбройните сектори на Вътрешната си библиотека, в която е проектирана и подредена информацията за твоята същност. Там те чака систематизирано и лесно достъпно всичко онова, което много по трудно би могъл да намериш сред преплетените пътища и връзки на "Вътрешното ти Аз". Там е картата на твоята биологична структура и на физиологичния ти интегритет. Там е зоната и инструментите за разчитане на състоянието на твоето тяло и за всевъзможни модели на обратно въздействие. Там е проектиран и лесно достъпен механизмът за самолечение, използван понякогазадкулисно и автономно от „Вътрешното ти Аз”, за попряване на временни дисфункции, за подобряване на физиологичното действие на организма и на цялостното физическо състояние, за въздействия върху собственото тяло при тежки и определени като нелечими заболявания, оставащи често необясними за "Външното ти Аз" и наричани от хората „чудотворни оздравявания”. Там е енергийната основа на фокуса на твоята идентичност, в който се изразява твоето себеусещане. Там е информационната база на твоето цялостно „Аз”, която за сега би ти била много по-лесно достъпна, отколкото докато изминеш далечния път към Селенията. Там е и картата на генетичния ти код и на състоянието на неговото всеобхватно проявление, и там са механизмите за въздействие върху него, за поправки и за подобряване. Но първо трябва да се върнеш и да ги откриеш, да изучиш техните възможности и да ги овладееш. А това все пак е една от най-сложните задачи, които можеш да си поставиш, когато изучаваш личната си Вътрешна сфера и Вътрешната си библиотека. Вътрешните ти учители са ти давали напътствия и ти не си сигурен дали да продължиш напред или да се върнеш. Ти разбираш, че все още не си постигнал пълния интегритет между "Външното ти Аз" и "Вътрешното ти Аз". Ти си събрал еманацията на техните сили по пътя си през личната ти Вътрешна сфера, но все още изглежда не си постигнал напълно интегрираното си "Аз". Можеш да се задържиш и върнеш назад за опознаване на тайнствата и възможностите на твоята Вътрешна сфера. А може любопитството да надделее и да продължиш сега към Хоризонта на вливане, надявайки се, че ще го преминеш все пак с еманацията на твоето цялостно "Аз". И оставяйки богатствата на Вътрешната библиотека за малко по-късно. Така както любопитството към непознатите пространства и желанието да продължа към нови светове бе завладяло мен, когато стигнах Хоризонта. По-късно ще разбереш, че в която и точка да преминеш Хоризонта на вливане, през който и портал да влезеш в Универсалната Вътрешна сфера, където и да странстваш и да отидеш, в който и друг свят да се потопиш, личната ти Вътрешна сфера винаги ще те следва, еманацията на твоето "Аз" ще я повлича със себе си, а ти винаги ще се оказваш "закачен" за нея с достъп към обратния път. Личната ти Вътрешна сфера - това ще си ти, тя ще следва неотклонно твоето "Аз".
Ако някога успееш да стигнеш до Хоризонта на вливане, какво ще следва още по-нататък? На границата пред Хоризонта ще намериш отварящи се портали и възможности да го преодолееш. Ще навлезеш в Универсалната Вътрешна сфера и ще се окажеш на ръба на безкрая. Там ще ти е нужно да допълваш своите умения. Ще започнеш да свикваш да се движиш „по ръба на нищото” и да се учиш да се ориентираш по приливащи към теб импулси, които трябва да долавяш без да виждаш.
Ще желаеш да продължаваш, но ще усещаш, че това никак не е лесно. Ще бъде предизвикан твоят кураж да положиш неимоверни усилия. Ще усвоиш способност за прескачане през Хоризонта на вливане и преминаване в различни измерения и светове.
Първоначално ще го правиш чрез пресичане на Хоризонта и вливане от там в чужда лична Вътрешна сфера при всеки отделен случай на контакт. Но някога ще успееш да откриеш и установиш и други по-преки пътища за бърз и пълноценен контакт между сферите и за общуване с обитателите на тези светове по време на твоето пребиваване там. А може би някога ще успееш да придобиеш и способността за трансформиране и вторично материализиране. За подробностипо много от тези събития и перипетии, които те очакват, ще научиш от своите Вътрешни учители. За други ще узнаеш без да усетиш как – чрез процеждащата се универсална информация. За трети сами ще разбереш от своя личен опит.
Някога вероятно ще се решиш да се отделиш от "ръба на нищото" и да се отправиш през безкрая, може би ще успееш да намериш посоките и пътеките в него. Някога може би ще успееш да достигнеш и по-отдалечените нива на Универсалната Вътрешна сфера по посока към нейните Селения. От тези нива нататък продължава пътят към Универсалната същност. Всъщност там представите ти за разстояния отдавна са загубили смисъл, както и понятието за време. Дали и как ще успяваш да преминаваш през тъканта на тези пластове, коридори и измерности в нищото по пътя към Селенията ще зависи единствено от това как ще бъде „разчетена” еманацията на твоята индивидуална същност. Може и да бъдеш допуснат. Може и пътуването ти да се проточи и да се загубиш в безкрая или да бъдеш изхвърлен обратно към Хоризонта на вливане.
Възможно е ако успееш да се приближиш към по-отдалечените нива да бъдеш дарен и да придобиеш способността за контакт с онези, които би могъл да срещнеш там. Но всичко това би било съвсем друг и различен етап, много по-нататък по пътя към далечните хоризонти на Йога на интегралното съзнание.
Някога може да разбереш, че имаи цели за постигане сред просторите, започващи отвъд Селенията. Но сега вече тук говорим за хоризонти, намиращи се твърде далече.
А дотогава, след много положени усилия и търпение, ще ти предстоят още множество перипетии, в преодоляването на които ще ти се наложи да проявиш значително упорство и настойчивост. Ако не искаш да спреш завинаги по средата на пътя.


============================> <==================================


ТРЕТА ЧАСТ


Със спомен как моята майка
ми пожелаваше всяка вечер
да сънувам приятни сънища



ГЛАВА ОСМА



Изследвания – I. част **



I


Същинският източник

Кой е същинският източник на практиката за овладяване на „осъзнати”, контролирани и трансформирани сънища?

Въпреки, че темата за „осъзнатите сънища”, по която търсения, изследвания и публикации на някои психолози, лекари или просто любители се активизират от средата на XX век, е била представяна и разглеждана като научен аспект в психологията, всъщност идеята съвсем не е оригинална и не е тяхна. Те са я  наследили (знаейки това, или не) и възприели от другаде и са започнали да я развиват като своеобразно ново направление в психологията, дори и да са пропускали да отбележат в своите размисли, текстове и изследвания произхода на това идейно наследство.

(Но не е ли ставало така с повечето, ако не с всички, научни теории – базирани на елементи от идеи и достиженията на предишни учени и автори.)

Въпреки това, мисля си, че би било пресилено да бъдат упреквани в плагиатство на тема „осъзнати сънища”, още повече, че са се опитали да развият идеите в определена посока, изхождайки и от съвременните схващания, познания и представи в биологията, медицината, физиката и психологията, и прилагайки модерните към съответния период технически средства и апаратури в търсенето на експериментални резултати.

Идеята за постигане на ясни и "осъзнати" сънища, в които сънуващият да разбира, че сънува и дори да е в състояние по свое желание да промени нещо в съня си, е стара, екзотична и предизвикваща. Още много отдавна вече е съществувала  Тибетската йога на сънищата, в която една от практиките е упражняване на медитация в състояние на "осъзнат сън".

=
** Текстът остава в състояние за възможни корекции при евентуална преценка по смислови повторения, разделяне на сложни фрази, или концептуално поясняване.


Доколкото бях забелязал, повечето от изследователите на „ясните” (и „осъзнати") сънища изтъкваха свои съвременни тези, позоваваха се на медицински и психологически изследвания, или цитираха свои колеги и техни предишни твърдения или текстове, някои от тях бидейки също готови да отбележат данни за интереса към сънищата още в древногръцки времена (или дори в епохите преди Хомо сапиенс), но забравяха да се позовават изрично и на Тибетската йога на сънищата като евентуален първоизточник на това идейно наследство, или поне сравнително по-скорошен идеен извор и източник в тази област, в който идейното наследство е пренесено, преосмисляно и съживено в Будизма от по-древните времена на началото на индийската философия, или дори от по-древните времена на битието на арийските племена и на тяхната миграция към долината на река Инд, а може би дори още от времената в най-дълбоката древност на Шумерската цивилизация с нейните митове, легенди и религиозни ритуали.

Но ако не биха искали в съвременните си изследвания по психология да се отклоняват и връщат чак до зората на човешката цивилизация в Шумер и Акад, Вавилон или древен Египет, и до опита и постиженията на тогавашните хора в опознаването на своя ум и душа, до арийско духовно, религиозно и литературно наследство на Ведите, до произхождащите от него източници, в практиката и философията на йога и в индийското философско и религиозно наследство, и ако не биха искали да се връщат назад дори до по-новите времена на безсъмнено произтичащите от всички тези предишни във времето духовни богатства и наследена мъдрост понятия, философия, знания и източници на Будизма, бидейки базата за  покълването  и развитието на Тибетската йога, би могло поне ясно да се отбелязва, че в Тибетската йога на сънищата може да се търси в по-нови времена философска основа и първи целенасочени усилия в практика за овладяване на ясни „осъзнати”, „контролирани” и трансформирани сънища.

Иначе, в допълнение, ако все пак биха се отклонили назад във времето, оставяйки за момент своите експерименти с енцефалографи, или различните си интерпретации и понякога дори абсурдни спекулации, и да погледнат назад в миналото, би могло да отбележат, че тематиката, с която са започнали да се занимават, бидейки и представлявайки във всички предишни епохи общочовешки интерес и предмет на занимания и търсения във всички древни и по-нови цивилизации и човешки общности, е била и обект на специални практики в Тибетската йога на сънищата. А практиките и тяхното духовно обкръжение в тибетските йогистки школи все пак са дошли като наследство от Йога от най-древни индийски времена, още от генезиса на философията на йога, от търсенията и развитията в индийското философско и религиозно наследство, базирани на духовните, религиозни и философски богатства на предшестващата арийска духовна, религиозна и литературна култура, покълнала и израснала в древната атмосфера на вярвания, тайнства, ритуали и идеи, развивали се още от времената на Шумерската цивилизация, на социалния, културен, религиозен и идеен фон на първите цивилизации от преди 6-7 хиляди години и с взаимозаимстване от техните най-древни духовни извори.

Макар и разграничаващ се от ведийското наследство, но без съмнение всъщност предизвикан от всички тези духовни богатства и наследена мъдрост и последвал идейно след тях и от тях, Будизмът със своите източници и духовен принос е пренесъл и осмислял базата за развитието на спецификите в школите на Тибетската йога, сред които и Тибетската йога на сънищата. В тези по-нови времена когато се е развила тази школа на Йога, целенасочено и систематично е резвивана идеята за овладяване на „осъзнати” сънища и практика с такава цел от много висок порядък на сложност за постигане и реално прилагане, включваща практикуването на медитация започвайки от постигнато състояние на „осъзнатост” в „осъзнат” сън.

Съзнателно или не, ясно и категорично не се уточняваше истинският древен произход на тази идея и практика. Създаваше се впечатление, че едва ли не това бе съвсем нова сфера за проучвания и експерименти, и изследователско направление, открито от съвременната психология. Може би просто не бяха искали да навлизат в непознати и бурни води. Приели бяха за практично да се фокусират върху съвременните измерения на проучванията си по темата.

Всъщност, ако се ограничим до хоризонта на „по-нови” времена, Тибетската йога на сънищата като наследник на по-древни първоизточници във философията и практиката на Йога, има правото да бъде цитирана без колебания или съмнения като основа и извор на осмислена и целенасочена практика, самоизследвания и изследвания за овладяване на „осъзнати” сънища.

Често бях срещал този феномен – стъпване на древни източници с измисляне на модернистични понятия и с претенции за уникално авторство на нови трансцедентни школи и практики.

(Както и при създаването на нови научни теории от някои известни учени в областта на фундаменталните науки, на които се приписва гениално уникално авторство, сякаш те и техните „нови” теории са се появили от нищото, пренебрегвайки значението за техния генезис на основополагащи идейни достижения на учени и мислители от недалечното им минало – на същите тези нови гениални и уникални автори и откриватели, без отдаване на дължимото на тези, които със своята мисъл и идейно наследство са ги довели до техните идеи и нови теории).

Стремежът към проумяване на тайнството и проникване в същността на човешкото съзнание, интересът към сънищата, включително и овладяването на състоянията и възможностите на „осъзнатите” и „контролирани” сънища, както и медитацията с нейните същински крайни цели, са само различни аспекти на древната идея за опознаване и преминаване на Пътя навътре.

Тя стои от незапомнени времена в основата на тайнства, вярвания и религии.
 
Тя стои в основата и в същността, и е изворът и първопричината на възникването на практиката и последвалото развитие на философията на Йога, изразена и формулирана още в първите векове на първото хилядолетие преди новата ера в текстовете на Упанишадите, завършващи във философска форма ведическото идейно наследство.

Това философско формулиране започва да се случва няколкостотин години след появата на арийците по земите на река Инд, пристигнали от по-древните си обители  заедно с тяхното ведическо наследство и с мъдростта на техните Риши, хиляда години преди появата на Христос, повече от половин хилядолетие преди появата на Будизма, повече от хилядолетие и половина преди появата на Исляма.

Предпоставките за хилядолетния идеен генезис на философията и практиката на опознаване и преминаване на Пътя навътре, както и на Йога, идват от далечни времена с древни ритуали, приемници на още по-древни тайнства, когато първосъздателите на първите текстове на Ведите, стъпили на натрупаната мъдрост от още по-древни времена на възхода на първите човешки цивилизации, са заложили и вплели в своите собствени творения,  химни, стихове и текстове  кълновете за оформяне на уникалната основополагаща генерална идейна линия да се търси божествената същност и върховната истина за същността на заобикалящата ни реалност не от себе си навън, а чрез навлизане навътре в собственото си съзнание. Чрез потъване и пътуване навътре в себе си и през себе си. Това е обяснението за предпоставките и причините от преди повече от пет хилядолетия за възникването и за началото на генезиса на практиката на Йога, а в по-късни времена, като резултат от процесите и развитието в арийските и индийските религиозни вярвания, довели  преди повече от три хилядолетия до концептуализирането и развитието на различните идеи в индийската философия, на философските концепции, заложени в Упанишадите, явили се и градивен материал за систематизирането и формулирането на философията на Йога, както и на другите системи на индийската философия, възникнали в хилядолетието преди новата ера.

Такива са древните хилядолетни извори и източници на идеята за Пътя навътре и на стремежа за неговото опознаване, овладяване и преминаване, включително и за опознаване на света на своите сънища с всичките му разновидности, форми и възможности.

Това са изворите, от които води началото си идейната река, довела и до генезиса на практиката на Йога, и до индуистките религиозни вярвания, и до няколкото различни системи на индийската философия, включващи и „философията на Йога”, довели в действителност и до възникването и развитието и на Джайнизма, и на Будизма, както и впоследствие на Тибетската йога с нейните не една разновидности, включително и на Тибетската йога на сънищата.

Стремежът към Пътя навътре, неосъзнат или осъзнат, е присъщ на човешката натура и е причина за нуждата от религиозна връзка и за пораждане на религиозни вярвания, но уникалността на ведийско-индийското духовно наследство е, че го осъзнава и осветява като същинския Път за търсене и достигане до върховната божествена същност, за търсене на единствената и всеобхватна истина, и за опознаване на тайнството на видимата и невидимата реалност.

Няма нищо по-нужно на човешкото същество от вярата, че съществува някакво друго по-добро продължение и място отвъд познатия и видим хоризонт на земния му живот и път, и не толкова заради себе си, колкото заради надеждата, че там отново ще срещне и ще се събере с любимите му близки хора, които вече са напуснали преди него този наш свят, и чиято загуба е постоянна непоносима болка.


За понятията „ясни сънища” и „осъзнати сънища”

Това, което други имат предвид под „осъзнати сънища”, аз в текста винаги го изписвам като „осъзнати” сънища, поради относителността на понятието и степента на осъзнатост по време на сънищата и разликата с осъзнатостта в будно състояние.
Възприетият в работата на западните специалисти и любители термин непонятно защо става (или звучи в превод) „ясни” сънища, като в случая с понятието „ясни” те асоциират и „осъзнати”, а също изглежда и „контролирани” сънища (или евентуално с идеята и възможности на сънуващия за „контролиране” на собствените сънища, с което се подразбира и трансформиране на сънищната ситуация, в зависимост от способностите на сънуващия).

В превода на различните възможни значения на понятието „lucid“ се включват „ясен“, „светъл“, „блестящ“, „бистър“, „ярък“, „прозрачен“, „чист“, „сияещ“, „разбираем“, „недвусмислен“, „ясно изразен“, „лесен за разбиране“ и пр. – около 30-40 възможни синонима, но не и значения като „осъзнат“ или „контролиран“, и въпреки това понятието „lucid dreams“ се асоциира в превод с „осъзнати сънища“, очевидно така се възприема и в оригинала си на английски език. От това би могло само да се направи изводът, че тези, които са го въвели и го употребяват дават възможност да се създаде впечатление за знак на равенство между яснотата и яркостта на един сън и постигането на осъзнатост в съня.

Според мен, съответните психолози, изследователи, адепти, любители и автори изглежда не са разбрали, или просто не са се съобразили с обстоятелството, че всички сънища са ясни и зависи само от способността на човек да си ги спомня и визуализира, а неяснотата произтича от неспособността да бъдат запомняни, както го е показал моят личен опит. Сякаш само „осъзнатите” сънища са „ясни”! Изглежда съответните изследователи и автори не са разбрали или просто са забравили, че може да имаш и „осъзнати” и дори „контролирани” сънища, които да не си в състояние да си спомниш и да забравиш, и те автоматично стават не само неясни, но и почти (или напълно) несъществуващи. И къде отива тогава яснотата – асоциираната с „осъзнатия” сън?

Мисля си, че очевидно идеята им е да назовават „ясни” тези сънища, които след събуждане си в състояние добре да си припомниш и визуализираш и в този смисъл те се появяват за теб в будното ти състояние като ясни, като комбинират и понятията за „осъзнат” и ясен сън – за такива сънища, в които си разбрал, че сънуваш и едновременно след събуждането си успял добре да си припомниш и визуализираш.



Темата за „осъзнатите” сънища

Хората се занимават със сънищата си от много древни времена. В човешката природа е заложено да сънува. Гадаят и пророкуват чрез тях, или търсят обяснения за своята реалност и за събитията в живота си.

За естеството на сънищата са били измисляни разни теории като интересът към тази дейност започва да става още по-систематизиран и логично насочен през ХIX и XX век с активизирането на интереса към научно изучаване на човешкия мозък, психическите проявления и същността на съзнанието.

За "осъзнати" сънища са се появили някои доклади още през 20-те години на XX век, като през следващите десетилетия и особено през втората му половина темата се разгръща и редица психолози, научни изследователи или автори любители започват да се занимават със специфични изследвания, да предлагат концепции, да пишат доклади, статии и книги.

След като стана предмет на редица публикации и някои изследвания през десетилетията на втората половина на XX век, темата за ясните и „осъзнати“ сънища се превърна в обект, привличащ трайно внимание, в повод и „храна” за публикации, за изяви, интерпретации и спекулации, продължили и в началото на XXI век. Тя бе възприета като ново и самостоятелно поле в психологията, като стана основание за провеждане на екзотични проучвания и лабораторни експерименти, предоставящи без съмнение добри възможности за финансиране на някои институтски и университетски звена, както и за осигуряване на сравнително приятни професионални занимания и нови перспективи за лични научни кариери и престиж в съответни институтски и академични среди.

От друга страна, както многобройните курсове на различни школи по йога, уроци за овладяване на медитиране и постигане на просветление, спиритичните сеанси, обучения за извънтелесни възприятия и опит, или различни мистични практики или услуги, така и семинари и обучения за овладяване на „ясни и осъзнати сънища” се очертаваха, оказваха и превръщаха в много удобен доходоносен източник.

Темата се оказа интересна и за печалба чрез публикуване на съответните тематични, или научно-популярни книги, в които се обещаваха най-различни чудеса за постигане на бързо просветление.

Същевременно, малцина бяха онези, ако въобще ги имаше, които бяха в състояние да осъзнаят, че явлението, което изследват, не е просто поредният психологически „феномен“, с който им е интересно и забавно да се позанимават (и за разлика от парапсихологията безпроблемно се вписва в „сериозната” наука), а очертава една нова генерална посока за бъдещо развитие на човешките способности и подсказва за нов Път на специална практика, както и за непознати досега перспективи на човешката еволюция.

Не разбираха (или по-скоро не искаха да приемат, тъй като това би обезценило собствените им методи на професионална работа и начин за лична реализация), че явлението най-добре би могло да се изследва в същността му и в дълбочина не пасивно чрез повърхностно наблюдение отстрани, а на базата на личен опит, и че въобще сънищата, и особено "осъзнатите” и „контролираните" сънища, би могло да бъдат изследвани сериозно и резултатно само с активен личен подход и практика. Не просто чрез лепене на електроди по главите на платени доброволци, спящи в стерилни лабораторни помещения, чрез записване на енцефалограми и кардиограми, и водене на записки от последващи интервюта с тях, а чрез пряко лично постоянно самонаблюдение („експериментиране”) от страна на самите заинтересувани изследователи (или академични светила), чрез самоанализиране и "възпроизвеждане" на информацията от процесите в собственото съзнание.

За случващото се при „навлизане навътре”, включително и за събитията, механизмите и възможностите в пространството на сънищата, може да се съди най-добре (и дори – единствено) от личен опит чрез собствена практика и изследване на процесите, пътищата, нивата, потенциала и хоризонтите в собственото съзнание, приемайки наблюденията за общовалидни, изхождайки от разбирането, че при всички хора априори са в сила общи свойства и че частното е показателно за общото (принципно, в повечето случаи, за основните неща).


Сънищата – път към мистериите на мозъка и съзнанието

Естествени бяха интересите към научни изследвания на сънищата поради пряката  връзка на сънищните процеси с механизмите, по които се осъществяват функциите на мозъка и се проявява съзнанието. Тази конкретна връзка предполага съответното отношение на изследователския процес към медицината, физиологията, психологията, физиката и други науки. Това обяснява и оправдава прилагането на стандартни подходи, съответстващи на възприети принципи и на възможностите в провеждането на съвременните научни изследвания. Те включват изисквания за системност и повторяемост на резултатите в експериментален процес, базиран на използване на съответни апаратури, на доказуемост чрез нееднократно потвърждаване на данни, с изисквания за обективност на изследването, чиито експериментални процедури и резултати в случая трябва да са външни спрямо вътрешните субективни процеси на изследвания човек, и с много други мантри, характерни за официалната съвременна наука.

Мозъкът крие много мистерии, за които подозирахме, но истината бе, че все още не ги осъзнавахме в тяхната същност, а да не говорим за техния пълен обхват. Предусещахме интуитивно някои от тях и се опитвахме да систематизираме предусещанията и представите си. Не бяхме успели да вникнем в тях, но се опитвахме да ги опипваме. Мнозина тълкуваха различни свои представи за тези мистерии, спекулираха с различни свои интерпретации на темата или претендираха да ги обясняват повече или по-малко.

Мозъкът и съзнанието, разбира се, са различни неща, но когато говоря за мистериите на функциониране на мозъка и за проявленията на съзнанието в много случаи мога спокойно да използвам условно и двете понятия равнозначно. Хората в началото на XXI-ви век бяха все още толкова далече от тяхното разбиране, че дали са мистерии, които крие мозъкът или мистерии, които крие съзнанието – това (в повечето случаи ) бе подробност.

Мистериите на съзнанието са свързани с неговите възможности и потенциал. Ние подозирахме за необичайни, странни възможности, но не ги познавахме, не знаехме техния реален обхват и хоризонт. Подозренията ни бяха свързани с различни прояви, излизащи извън обичайното – странни способности на хора с невероятни изчислителни възможности, специфични прояви и възможности на паметта, особени случаи с хора, пострадали при инцидент, при които възникваха едни или други нетипични характеристики или необичайни способности. При събития с един или друг вид мозъчни травми, от последвалите проявления можеха да се правят заключения за едни или други аспекти на функциониране на мозъка и за функционално разпределение на сегменти на кората му.

Много се бе писало и говорило и за така наречените паранормални възможности, като тази тема винаги бе предизвиквала известно недоверие и съмнения, тъй като обикновено претенциите за едни или други способности не бяха доказвани. В повечето случаи се бяха оказвали твърдения, информациите за които постепенно се бяха превърнали в екзотична модерна митология. Но независимо от това, доколко подобни прояви реално се бяха случвали, дали бяха редки и случайни или по-често случващи се и по-широко разпространени, дали са били доказвани или не, това не променяше истинността и значимостта на факта за съществуването на огромния потенциал на човешкия мозък, на огромния потенциал и невероятните и неопознати възможности и мистерии на съзнанието.

Сънищата са явление, което най-непосредствено и много ясно напомня за невероятните мистерии и потенциал, които крие човешкият мозък – показва го и го напомня на хората, които успяват добре да си ги припомнят и визуализират с пълнотата на техните подробности, независимо дали са били обикновени, повече или по-малко ясни и подредени или объркани, дали са били „осъзнати”, „контролирани” или в някаква от другите им форми и варианти.


Някои от мистериите на сънищата
Вътрешната визуална памет

Постигането на способности да визуализираш и да си припомняш своите сънища ти дава възможност да разбереш за какви невероятни механизми и за какви дълбочини на процеси може да става въпрос. Разбирането или по-скоро усещането на мистериите на сънищните процеси те кара да осъзнаеш колко невероятна е способността на мозъка ти сам да сътворява перфектно оформените картини и ситуации, в които потапя твоето "Аз" по време на някои ясни и сравнително подредени сънища. Мозъкът ти сам създава една визуална реалност, възприятието ти в която в многобройни случаи по своята широта, яснота, подреденост, подробности, точност и реалистичност по нищо не отстъпва и не се различава от възприятието ти за материалната реалност в будното ти състояние, а в множество случаи го превъзхожда по своята интензивност, цветност и богатство на нови елементи и събития, по разнообразието на сънищната реалност, в която постоянно те потапя.

Невероятна е способността на мозъка сам да създава сложни, подредени, структурирани образи и състоящи се от множество от тях цели последователни ситуации, в повечето случаи по вид и структура напълно съответстващи на реалната външна среда, като винаги се появяват все нови и нови елементи, съчетания и комбинации, чийто ресурс изглежда неизчерпаем.

Способността за сънуване и изживяване на разнообразни сънища е дар от природата, невероятен дар, който трябва да можем да оценяваме.

С определени специфики, различаващи сънищната реалност от материалната ти реалност в будно състояние.

В множество случаи в съня ти мозъкът ти създава съвсем реалистични на вид (или поне съвсем реалистични за възприемането и усещането ти в съня) комбинирани ситуации, които не са имитация или точно копие на ситуации или фрагменти от ситуации, преживени или видени в будно състояние; не са копие, повторение или имитация на нещо вече случило се или видяно в будно състояние; те не са някакво „огледално” отражение или точно повторение на случки или на епизоди от случки от будното ти ежедневие.

Те са реалистично съчетани и изглеждащи ситуации, създадени от твоя мозък и съзнание, съставени от рекомбинирани елементи от будната ти реалност и от твоя мисловен и духовен процес и живот, много често съдържащи определени спомени от твоя живот, произтичащи от определени съжаления и угризения, или от житейски ситуации и проблеми, с които не си изравнил своите сметки, или на които все още не си намерил решение, или които продължават да са източник на проблемни елементи в твоя живот; много често съдържащи определени индикации и напомняния за неща, които не е трябвало да забравяш. Те са съвсем нови и различни реалистично изглеждащи и реалистично изживявани в сънищата ти ситуации, създадени от твоя мозък, на базата и чрез рекомбиниране на елементи,  постъпили в твоето съзнание и мозък от реалния ти живот и вече съхранени в твоята памет.

Много често от позицията на будното ти съзнание при припомняне на сънищата ти впоследствие, много от тях, цели ситуации или части от тях изглеждат доста фантастично и невероятно, въпреки че по време на сънищата си си ги възприел и изживял като напълно естествени и  реалистични.

Много често сънищните ти ситуации се развиват до такава степен реалистично, смислено, естествено, последователно и логично, че не можеш да намериш нищо в тях, което не би могло да се случи по същия начин в реалната ти действителност. Много често съдържат съвсем реалистично изглеждащи ситуации с твои родители и близки, които макар и в будно състояние да не са ти се случили точно по същия начин, със своята логика, участващи хора, чувства, отношения, участващи елементи от живота, са измислени от твоя мозък и съставени в конкретната сънищна ситуация в един общ контекст на подобни ситуации, които всеки ден в будно състояние си преживявал и са ти се случвали. (Често се случва в сънищата ти да се появяват преработени от твоя мозък елементи, възприятия, аспекти, рефлектиращи от гледан вечерта филм или сериал, особено ако си изгледал няколко епизода последователно наведнъж.)

Някои от сънищните ситуации, макар и възприемани като съвсем нормални и реалистични, и такива изглеждащи за твоя въображаем герой, в който се възприемаш в сънищната ти реалност, съвсем реалистично, последователно и логично комбинирани за възприятията и усещанията ти в съня, в реалното ти будно обкръжение не биха могли да съществуват или да се случат. Понякога сред реалистичната последователност в сънищното действие неочаквано, понякога инцидентно и сякаш случайно, а друг път по-често, се включват и елементи каквито би могъл да видиш само във филми с визуални ефекти.

Понякога и нерядко, разбира се, се нарушава логиката, последователността и причинно-следствената връзка; понякога сънищата се състоят от комплекс от много сложни възприятия; смесени усещания, ситуации, объркване; понякога дори не си в състояние да определиш същността и смисъла на това, което си сънувал, понякога...

А понякога... Но понякога – в сънищата ти се появяват ситуации и елементи, и ситуации съставени от елементи, нови, чужди, странни, за които не знаеш някога някъде да си чул или каквито да си видял, за които не знаеш да има нещо подобно в твоята памет, или неща и хора, отдавна останали встрани от твоя живот и извън твоите ежедневни мисли, и за които въобще не си мислил и не си се сещал от дълго време, или фрагменти от ситуации с аспекти в характера и проявите на твоя въображаем герой, в който се възприемаш по време на съня, каквито ти в будното си състояние не мислиш, че са присъщи за твоята личност, елементи сякаш дошли отнякъде от "другаде", „отгоре”, „извън” теб, извън твоето „Аз”, за които не разбираш как въобще са могли да се появят в твоето съзнание и в сънищата ти.

Същевременно, в едни или други ясни и подредени сънища, „виждаш” „огледално” идентични отделни елементи, обстановка, хора от различни времеви периоди на реалния си ежедневен живот, „виждаш” образите на своите родители, включително и техни образи такива, каквито са били преди години.

Всичко, което се появява в сънищата ти, образи, картини, обстановка, визуално съдържание, идващо отвътре – от структурите на твоя мозък, от твоята памет – са  образи, които ти по време на будното си съзнание не си в състояние да „извикаш” и да „видиш” по-желание, съзнателно, волево; образи, съхраняващи се в архивите на твоята памет, до които в будно състояние нямаш съзнателен волеви достъп, за да ги видиш ако пожелаеш в полето пред вътрешния си поглед. Всичко това е потвърждение както на този невероятен дар на природата да „виждаш” по време на сън и сънища благодарение на способността на твоя мозък и съзнание да ти дарява възможността за пряк визуален контакт с твои спомени, така и на съществуването на богатото разнообразно съдържание на вътрешното ниво на визуалната ти памет, до която в будно състояние обичайното неинтегрирано човешко съзнание няма пряк достъп и контрол, и не може да владее.
 
Това е съществена специфика: в сънищата си можеш да "видиш" образи, картини (или техни елементи, макар и съчетани, комбинирани по един или друг начин в сънищния процес, според избора и "сценария" на "Генератора на сънищата"),  съхранени във Вътрешната ти визуална памет, до които в будно състояние нямаш пряк достъп и не можеш да достигнеш. Всичко, което виждаш в будно състояние се натрупва във вид на образи и елементи във Вътрешната визуална памет. Нямаш и не можеш да постигнеш пряк достъп до нея в будно състояние. Не можеш да „погледнеш” навътре със затворени очи и да видиш безбройните образи и елементи от образи и картини, които са се натрупали и се съхраняват в нея. Но по време на сънищата ти, се разкрива достъп да нея, до всички тези образи и елементи, те се комбинират и ти ги „виждаш” така, както можеш да виждаш образи в будното си състояние, а често дори много по-ясно и изразително. В будното си състояние не можеш да визуализираш някои от тези образи, съхраняващи се там, достъпът е затворен. При някои реални състояния на медитация би могло да се визуализират някои определени образи, но това е частично постижение, не е постигане на възможност да „виждаш” пряко и свободно всичко това, което се е натрупало в нея, далече е от откриване на достъп до Вътрешната ти визуална памет. При някои състояния на „сънуване” в полубудно състояние след събуждане, образите, виденията, които евентуално може да ти се появят, биха могли от сивото и размитото да се приближат към по-ясно и цветно, но това е само частично просмукване на образи и елементи. Една от мистериите на сънищата е, че при тяхното образуване се включват ресурсите на Вътрешната визуална памет, до която за будното ти активно съзнание достъпът е затворен, и тези образи и елементи се комбинират по безброй различни начини от твоето съзнание, от твоя мозък, от Генератора на сънищата.



Усилия за изследвания и разбиране

В края на XX и началото на XXI век вече бяха постигнати известни успехи в проучванията на мозъка с резултати в "идентифицирането" на различни зони в кората на мозъка, активни (или "отговарящи") при едни или други умствени и телесни процеси. Установяваха се дефицити в едни или други аспекти на състоянието на човека при увреждания на едни или други зони на мозъчната му кора. Хирурзите успяваха донякъде да „разрязват“ мозъка на жив човек, да го освобождават от тумори или „блокажи”, лекувайки с определен успех кръвоизливи, и отново да го „зашиват“ (или да интервенират с един или друг по-малко травмиращ метод). Фармацевти бяха измислили десетки вещества, влияещи на мозъка по един или друг лечебен (или псевдолечебен) начин, нелегални химици и наркобосове създаваха и разпространяваха все по-нови психотропни вещества. Някои предприемачи с милиардни печалби, правейки си реклама, внушаваха на земното население, че вече едва ли не почти е създаден равностоен изкуствен интелект, или че това се очаква в най-скоро време. Но всичко това не променяше факта, че както цялостната картина, така и подробностите на функционирането на мозъка оставаха неясни. Не означаваше и проучване, а още по-малко означаваше разбиране на мистериите на съзнанието. Успехите в хирургията на мозъка, създаването и използването на сложни апарати като тези с магнитно-резонансно изобразяване или с различните други методи за невровизуализиране, създаването на „карта” на мозъчната кора според зони на засилваща се мозъчна активност при едни или други обстоятелства или специфични телесни функции, разглеждането на мозъка по парченца, наименоването на различни негови структури и части, определянето на техни характеристики или установени (или, всъщност, само предполагаеми) функции, разчитането на генома, както и редицата фундаментални успехи при изследванията в областите на биохимията, физиологията или невробиологията, физиката, квантовата механика, генетиката или когнитивната невронаука, едва ли биха могли да бъдат наречени успехи в проучването и разбирането на съзнанието и самосъзнанието.

(Разбира се, това се отнася за възможностите и постиженията в нашия свят – както към началния период на моята вече по-систематизирана и целенасочена практика през последното десетилетие на XX век, така и за времето когато вече пиша този текст няколко десетилетия по-късно.

Би трябвало да сте разбрали от предишни части на тази книга, в някои от световете, до които може да се достигне през Вътрешната сфера, са били разработени научни методи и създадени апаратури със съвсем различни възможности, основаващи се на все още непознати в нашия свят принципи. Ако тези светове условно възприемем като пространствено-времеви сегменти, съответстващи донякъде и в определен смисъл  на евентуално наше бъдеще, вероятно и в нашата цивилизация след време ще бъдат постигнати подобни открития и технологии – за добро или за лошо. При някои от моите странствания стана ясно, че те биха могли да имат и негативно въздействие, ако не бъдат използвани разумно и с мярка.

Така че тук имам предвид конкретно състоянието в проучването и разбирането на човешкия мозък и на съзнанието през първите десетилетия на XXI век в нашия собствен свят. )

В началото на XXI век, когато нашият свят продължаваше да е фрагментиран и по-голямата част от човечеството бе овладяна от крещящи насъщни проблеми, когато в мислите на повечето хора тотално доминираха материални и финансови интереси и цели, в години на елементарни по същността си блокови противопоставяния, на вълни от религиозен фанатизъм и екзистенциално провокиран тероризъм, на миграция и опити за преселване на цели народи, когато светът продължаваше да е обусловен и управляван от егоизъм и примитивни психологически императиви, независимо на какво социално ниво се проявяваха и с какви идеологизми се маскираха, едва ли можеше да се очаква повече хора да се интересуват от мистериите на „невронауката” (както всъщност и от мистериите на Вселената и на фундаменталната наука), а още повече – да осъзнават, че изучаването и разбирането на човешкия мозък и на човешкото съзнание са една от най-смислените и важни посоки за развитие на изследвания през следващите столетия (ако въобще човечеството успееше да оцелее толкова), и че един основен първоначален техен акцент ще е начинът, по който функционира мозъкът и се генерират мислите и систематизираните асоциации, осъществяват се осъзнаването и съзнанието, състоянието на самосъзнание и възприятието за лична идентичност, а главният аспект в предстоящата в близко и по-далечно бъдеще духовна трансформация на част от човечеството ще се изразява във все повече нарастващите способности на човека да осмисля, усеща и разбира процесите и състоянията в собствения си мозък, постоянно да повишава степента на своята вътрешна осъзнатост и способностите си за поглед и навлизане все по-дълбоко навътре в себе си.

Изглежда много малко хора разбираха, че реалното придвижване и развитие по „Пътя навътре” (за разлика от всевъзможните масови и тривиални представи, подхранвани от концепции на различни религиозни и философски течения с мъгляво определяни възможности за постигане на неясно дефинирани състояния на „просветление“ чрез медитация с едни или други медитативни упражнения) може да е резултат само от една много сложна и деликатна практика, изискваща изключителни лични усилия и постоянство в течение на дълъг период от време.

Веднъж навлязъл в този път (в Пътя на сънищата и в по-далечния и широк Път на Йога на интегралното съзнание), може да не успееш да стигнеш до никъде и да не разбереш нищо, а може и да съумееш да преминеш границата, но после никога да не успееш да се завърнеш.



Първичен и вторичен концептуален подход

В началните етапи по Пътя на сънищата и преди да продължа по-нататък през нивата на Пътя на интегралното съзнание, преди да осъзная съществуването на Вътрешните сфери и на Хоризонта на вливане, преди да разбера необятната перспектива по далечните пътища към вселенските Селения, и да концептуализирам Йога на интегралното съзнание,  все още търсех някои обяснения във видимите причини.

Започнах и продължавах да търся обяснения и възможности за разбиране във физическата структура и в явните възможни физически, биохимически и физиологически причини и механизми на функционирането на мозъка; в същността на невронната му структура; в естеството и функционирането на обхватната и силно разклонена мрежа от невронни връзки; във възможната схема на протичането на невронните импулси; в химичния състав на невромедиатори и други субстанции, които се явяват функционални, в изобилие, в излишък или в недостиг при различни състояния на мозъка, включително при различни етапи, фази или моменти на съня, сънуването и сънищата; в явните физични, биохимични, химични, електрични, електромагнитни и физиологични процеси на асоциативните връзки и потоци; в асоциативните процеси между елементите на невронната структура на различни равнища и в различни форми; в процесите в Асоциативната каскада на съзнанието с нейните различни проявления и форми, и взаимодействията между тях; в логиката за възможните и допустими реални начини за осъществяване.

Там търсех обяснението и разбирането на мисловните процеси; на процесите на осмисляне и осъзнаване; на съзнанието и самосъзнанието;

на същността на мислите, на мисленето, на съзнанието, на самосъзнанието; на същността на тяхното проявяване, на тяхното осъществяване;

на източника и процеса на осмислянето и осъзнаването; на механизма на анализирането, разпознаването, съпоставянето, утвърждаването и осъзнаването;

на същността на асоциативните процеси и на Асоциативните каскади;

на конкретните физически процеси, чрез които се осъществяват формите на Асоциативната каскада на съзнанието; на същността на нейните механизми;

на начина, по който съзнанието възприема и осъзнава както в будно състояние, така и насън; на причините и механизмите за осмисляне на външните възприятия; на причините и механизмите за аналогичното възприятие насън на въображаеми ситуации;
 
на същността и причините за образуване на сънищата; на механизма, по който те възникват и се осъществяват;

на същността на Центъра на идентичността и неговото място в обхвата и структурата на паметта; на естеството на Генератора на сънищата и неговото позициониране в структурата на мозъка;
 
на процеса на разпознаване и осмисляне на външните зрителни и други сенситивни възприятия; на механизма за проявление и осмисляне в сънищата на вътрешни зрителни образи; на същността на Вътрешната визуална памет, нейната роля и активност; на механизмите за проявлението и осмислянето във въображаемите ситуации в сънищата на различни други сенситивно-смислови възприятия;

на връзката на сънищата със структурите на паметта и с Центъра на идентичност; на начина на действие на Генератора на сънищата и неговата връзка с „Вътрешното Аз”, с  Вътрешната асоциативна каскада - Вътрешното съзнание.

Редица от текстовете, концепциите и понятията в тази книга, с които се търсят или предлагат обяснения и представи, са основани и са продължение на този първичен концептуален подход на първоначални търсения, анализи, изводи и заключения. Те са останали в книгата като една от формите или една от интерпретациите на търсената и съществуващата истина и реалност.

По-късно разбрах, че в мисловните процеси и всичко изброено по-горе се включват множество други непознати за нас сили и категории, произтичащи от връзката на нашата същност, на нашия живот, действия, мислене и сънуване с невидимата и непозната за почти всички хора „Вътрешна реалност”.

Същността на тази невидима връзка и на самата „Вътрешна реалност” е много по-трудна за разбиране и възприемане отколкото приемането на принадлежност към една или друга собствена религия, отколкото познаването и наследеното от традициите съблюдаване на нейни норми и канони, на религия и вяра на родителите, на дедите, или на общността, сред която живееш, отколкото приемането и съхраняването на вярата в един познат собствен Бог, който, редом с различни други, е присъствал от много векове и поколения в представите на цели народи, на твоите скъпи родители, на любимите ти майка и баща, и за който си слушал още от дете; отколкото разбирането и възприемането за собствената традиционна религия и Бог, което може да постигнеш без сложни разсъждения, просто с обич и вяра в немного абстрактни понятия и положения, и нуждата от която ти е предопределена от загадъчната същност на реалността, която и без да разбираш все пак усещаш, от естеството на самия ти живот и постоянните удари и тежки загуби, които понасяш от него.

Научих, осъзнах, разбрах, че, поради тази невидима, неизвестна и трудно понятна за повечето хора връзка с "Вътрешната реалност", поради трудността нейната същност да бъде осмислена, разбрана и възприета, то прагматичните обяснения от гледна точка на представите ни и познанията ни за физиката, биологията и анатомията, за невронната структура или химическия състав, за съотношения и баланси в процесите на мозъка; на представите ни и предположенията как тази структура би могла физически и химически, както и асоциативно, да функционира, да е пространството и носителят за потоците, приливите и отливите от асоциативни връзки и процеси, и като краен общ комплексен и постоянно възпроизвеждащ се резултат от осъществяването на асоциативните каскади да води до проявлението на съзнанието и състоянието на самосъзнание – всички тези прагматични обяснения не са достатъчни и точни, не предоставят достатъчна светлина за някои същински невидими причини и механизми, и дори в определена степен често може да са объркващи и подвеждащи.

Но обяснения на сънищата, на тайнствените предпоставки и механизми за осъществяване на невероятните, изумителни сценарии на сънищата, както и въобще на мистериите на съзнанието и на осъзнаването, чрез понятия, свързани с „Вътрешната реалност” и възможните връзки с нея и с нейни въздействия на функционирането на мозъка и проявлението на съзнанието, биха могли да са много трудни за възприемане без предшестващо запознаване с повече информация за Вътрешните сфери и за нивата на Йога на интегралното съзнание.

В случая със сънищата, обяснението с изплуването, сблъскването и комбинирането на елементи от Океана на елементите на съзнанието, се оказва по близко до същинската реалност и по-образно за възприемане.

Въобще, при всички случаи, за възприемане на тази материя (и за четене на тази книга) е необходима специфична предварителна нагласа и специална настройка. Ако усещаш, че я нямаш, отложи за по-късно.

В този смисъл, обяснението и разбирането с по-тривиални понятия, свързани с физическата структура на мозъка и с познати взаимодействия и процеси, като начало биха могли да са подходящи и полезни (и дори като начало – достатъчни). Затова тук на места ги представям в тази по-лесна за възприемане и приемлива форма.



Понятия и представи

Изследващите съня психолози, физици, физиолози, специалисти в някоя от другите науки или адепти на така наречената невроанаука, по силата на длъжността и позицията си са определили понятия, които са придобили публичност и са се наложили като аксиоматични.

Едни от тях са дефинирали и постановили, че всеки цикъл на съня се разделя на три фази, наименовайки ги като фаза на „повърхностен сън”, фаза на „дълбок сън” и фаза "РЕМ" (фазата на "бързо движещите се очи"). Други пък са разделили цикъла на съня на две фази – фаза "Не РЕМ" и фаза "РЕМ", като същевременно са разпределили самата фаза "Не РЕМ" на четири части. Според тяхната компетентност или личните им предпочитания, някои от тях наричаха тези четири части на фазата "Не РЕМ" "нива", други ги назоваваха "стадии", а трети ги определяха като "етапи", като ги наименоваха съответно "сънливост", "лек сън", "бавен сън" и "дълбок сън".

Някои твърдяха, че сънищата се произвеждат само по време на фаза "РЕМ", а други отбелязваха, че може да се сънува и по време на фазата (или стадия) „дълбок сън”, макар че тези сънища, според тях, обикновено не се помнели. Едни посочваха, че по време на фазата "РЕМ" тялото на сънуващия не можело да се помества, защото мускулите на крайниците му се оказвали почти като блокирани и той получавал нещо като временна "парализа", а други пък казваха, че това се случвало обикновено, но не винаги и не на всички.

Според изследвания в лаборатории, сънищата се появявали във фаза "РЕМ", което било свързано с различния характер и по-голямата степен на електричната активност в сравнение с други фази или периоди по време на съня, като различието в електричната и съответно електромагнитна специфика в тази фаза на мозъчната дейност се потвърждавало от характеристиките в графиките на  енцефалограмите, а наличието на сънища - от свидетелствата и разказите на участници в експериментите.

Същевременно, макар че появата на сънищата като правило се свързвала с фаза "РЕМ", не било изключено те да се произвеждат и в различните стадии на фазата "Не РЕМ", характерни с различни прояви на електричните потенциали, на мозъчните ритми и вълни, изразяващи, според изследователите, в различни степени относителен спад в мозъчната дейност. С цялата относителност на такива определения и понятия, мозъчната функция и дейност в тези други периоди, фази или стадии се разглеждаше от съответните изследователи като„по-забавена”, „по-слаба”, „по-ограничена” или нещо подобно в сравнение както с мозъчните проявления във фаза „РЕМ”, така, разбира се, и с мозъчната дейност в будно състояние. Така че, за разлика от по-строгото определение, че сънищата се образуват и сънуват по време на фаза "РЕМ", според тези изследователски мнения, да се сънуват сънища и по време на фази и стадии, различни от фаза „РЕМ”, можело да се случва понякога.

Разпределянето от изследователите на съня в съответни цикли, фази и стадии е било свързано с периодите през денонощието на сън, сънуване и събуждане, и се е определяло и обяснявало с различния характер на активност на мозъчната дейност по време на различните периоди на съня. Различията са били видни от спецификите в графиките на енцефалограмите. Те са били възприемани като отразяващи характера на мозъчната и съзнателната дейност. Били са регистрирани при изследвания по време на различни променящи се състояния на човека, включително и в будно състояние, и в последователните специфични периоди и моменти докато спи и сънува.

Изследователите са написали много текстове и книги по тази проблематика, не без различия в тях, и с едни или други интерпретации, определения или обяснения.

Фазата "РЕМ" е била наречена така отдавна във връзка със специфичните  движения на очните ябълки на спящия. Според изследователите, това се случвало докато спящият сънувал. Била установена повишена активност на мозъчните вълни в тази фаза. Било открито нейното значение за сънуването на „ярки” сънища, които човек най-лесно успявал да запомни. Било определено, че тя следва след фазата "дълбок сън” и че в сравнение с други фази или периоди по време на съня характеристиките на мозъчната активност във фаза „РЕМ” в най-голяма степен се приближават към тези в будно състояние.

Ясно е, че разграничаване на цикъла на съня с двете фази и четирите стадия на първата фаза за разлика от трите фази (още повече и с такива странни обозначения като „сънливост” и „бавен сън”, които приличат на плод на нечий каприз) би могло да произтича от различия в тълкуването на елементите в конфигурациите на графиките на енцефалограмите, показващи различията и колебанията при измерването на електричните потенциали, определящи процеса и промените в така наречените ритми на мозъчни вълни, изразяващи спецификите и промените в мозъчната електрична активност, а индиректно и в интензивността на мозъчните електромагнитни вълни, както и във физиологичното състояние на мозъка и на тялото, от момента, в който се отпуснете в почивка за заспиване и сън. (Не би било правилно и не би следвало да се каже само "в рамките или по време на съня". Между съня и будното състояние може да има различни междинни състояния и възприятия.)

Различните характеристики на електрична активност и електрични потенциали, долавяни от едни или други точки и зони на мозъчната му кора и регистрирани от електроенцефалографите при едни или други състояния на човека и на мозъка му, са били определени като видове мозъчни вълни и разграничени в отделни видове ритми, наречени с различни гръцки букви, като основните и най-често срещани и цитирани ритми са били назовани "Алфа", "Тета", "Делта" и "Бета".

Определено било, че така наречените "Бета" вълни отразяват дейността на мозъка в будно състояние. Към тяхната форма и съответно – активност на мозъка най-много се приближавали мозъчните вълни по време на фаза "РЕМ" в съня. Вълните "Делта" били определени като характерни за фазата (или стадия) "дълбок сън”, докато вълните, наречени като "Алфа" и "Тета", се наблюдавали при състояние на покой и били определени като характерни за етапа на заспиване и за фазата, наименована като „бавен сън”.

Такова наблюдавано съответствие и подреждане водело до извода, че така можело да се забележи, че има прилика между вида на активността на мозъка във фаза „РЕМ” на съня и активността му в будно състояние, че имало аналогия или прилика  между състоянието на покой и състоянията на заспиване и на така наречения „бавен сън”, и че имало и друго състояние, определяно като „дълбок сън”, което се различавало както от състоянието на покоя (и на заспиването или "бавния сън"), така и от повишената активност на мозъка във фаза „РЕМ” или в будно състояние.

С тези различаващи се ритми, се определяли представи за различни видове и степени на мозъчната активност в будното състояние и по време на сън и въобще за състоянието на мозъка (доколкото въобще активността на мозъка и още повече проявленията на съзнанието биха могли да бъдат класифицирани по такъв сравнително примитивен начин и определени и разбрани чрез колебания в електрични потенциали в различни зони по кожата на главата).

Все пак, уточнението от съответните специалисти (бих казал признаването, съгласието, отстъпването от някаква очертаваща се академична догма), че сънищата се явяват не само във фаза "РЕМ", но и в други фази или стадии, представляваше положително развитие. Макар и определяна като „по-забавена”, според тълкуването на резултатите от енцефалограмите, в тези други фази и стадии все пак не се отричаше съществуването на мозъчна дейност! Нима би могло да е по друг начин? (Това съответстваше поне на моя личен опит и наблюдения.) 

Според тълкуването, прието от съответните изследователи и специалисти, на данните в графиките от енцефалограмите и разчитаните чрез тях проявления на мозъчни вълни и ритми (аналогични във всяка фаза „РЕМ” и аналогични във всяка от  съответните други фази или стадии, и различаващи се помежду си) във всеки отделен цикъл на съня, състоянието на мозъчната дейност във фаза „РЕМ” се възприемало като най-близко до това, което човек има в будното състояние. Съответно фаза „РЕМ” по време на съня е била определена като състояние, което най-много се приближава към най-високата степен на активност на мозъка, каквато априори  се счита, че се осъществява в будно състояние. С такава сравнително по-висока степен на активност, отколкото в другите периоди във всеки цикъл на съня, се обяснявала и причината за сънуването на „по-качествени” („ярки”) сънища, както и съответно по-голямата вероятност те да бъдат запомнени и припомнени след събуждане.

***

Аз съм отбелязвал и обяснявал тук, че зависимостта между ясност или яркост на сънищата и способността за тяхното припомняне, според мен, е своего рода "обратна", че от способността за визуализиране и припомняне зависи представата за ясност или яркост, а тази способност зависи в най-голяма степен от лични качества на сънуващия, от евентуален негов опит в практика със своите сънища, както и от конкретното му състояние в различни аспекти.

По отношение на възприятията за ярки (ясни) сънища или за повишена яркост или яснота на сънищата във фаза „РЕМ”, изследващите сънищата специалисти би трябвало все пак да отчитат и следното обстоятелство: освен определянето и тълкуването в тази фаза на повишена мозъчна активност в сравнение с другите фази или стадии в конкретен цикъл на съня, фаза „РЕМ” като последна във всеки от няколкото отделни цикли на съня, се намира непосредствено преди всяко междинно нощно събуждане, случващи се спонтанно между отделните цикли, както и преди окончателното сутрешно събуждане. Тази фаза се осъществява по време най-близко до събуждане и до будно състояние. Сънищата във фаза „РЕМ”, последвани от събуждане, са най-скорошни и "най-пресни". Естествено е да са в по-голяма степен достъпни за по-ясно и подробно визуализиране и за по-добро припомняне. Това се отнася както за  обичайните случаи със спонтанни процеси на сън и сънуване, събуждане и ново заспиване – за тези хора, чийто мозък все пак не е напълно блокиран за припомняне на сънища, така и за сънуващи с подобрени възможности за припомняне, които са преминали поне един първоначален етап на практика и пренастройка. Разбираемо е, че когато сънищата са по-скорошни, последни и по-достъпни за припомняне, каквито са във фаза „РЕМ”, те ще изглеждат на този, който успява да си ги припомни като по-ясни и по-ярки, за разлика от сънищата от предишните фази, които се натрупват и наслагват, "отдалечават" се и "потъват" бързо "надълбоко", отражението и ефектът от които се смесват и объркват, и във възприятията, които евентуално остават, включително и при опити за припомняне, тези сънища по-лесно и по-бързо избледняват, забравят се, по трудно се припомнят, изглеждат, че са били смътни, мъгливи, объркани, неясни. Всъщност, такива са оставащите от тях и за тях спомени, ако въобще някакви спомени се появят - в обичайните случаи и за този, който няма особена практика или поне вродена способност да ги визуализира и запомня.

Като последна в цикъла преди междинно или преди сутрешното събуждане, в последната част на фазата „РЕМ” мозъчната активност в съня се доближава към тази в будно състояние и плавно преминава в активност при състояние, непосредствено преди събуждане, на границата между съня с полубудно и будно състояние.

Ще продължа с още едно малко отклонение заради относителността на категоризирането от страна на различните специалисти на сънищните състояния, разграничили фази и стадии и определили какво представлява всяка от тях.

Според моя личен опит, ако се разглеждат различни междинни състояния и възприятия на границата между съня и будно състояние, или в полубудно състояние след фактическо събуждане, там спящият може да продължава да следи сънищните си видения, или да се връща към тях, и все още да не си дава сметка, да не се замисля, да не разбира, да не се запитва дали е в съня си и продължава да сънува или е полубуден и дори вече буден, и спонтанно си припомня и визуализира образите и действията в сънищата си, които са още сравнително съвсем ясни пред вътрешния му поглед. Все още са доста по-ясни отколкото се явяват впоследствие при припомняне и визуализиране по-късно след окончателно събуждане и преминаване към будно състояние – предимно само като "сивкави" и "смислови" визуализации, или с абстрактно смислово визуализиране на цветове, но без ясно да виждаш цветове пред вътрешния си поглед така както ги виждаш гледайки буден с отвореуни очи наяве.
 
Все още в такива различни междинни състояния след събуждане или „плувайки” и преминавайки в двете посоки на границата между съня и будно състояние възприятието на сънуващия за „Въображаемото му Аз” в ситуацията, в която току-що се е намирал, е ясно и живо, постепенно осъзнавайки своето събуждане, с образи пред вътрешния му поглед, постепенно отдалечаващи се, размиващи се и избледняващи, преминавайки в състоянието на своето реално „Аз”.
 
Същевременно, след събуждане, „плувайки” в междинно състояние напред и назад по границата между сън и будно състояние, спящият може да се върне към своеобразно полубудно или полусънно състояние, при което, осъзнавайки че е буден, и усещайки своето лежащо тяло, пред вътрешния му поглед да започнат да се появяват образи, понякога сивкави или размити, но в други случаи и цветни, заедно с "представи" за техния смисъл, но често дори движещи се и свързани с възприятие за наблюдавана ситуация. Колкото повече продължава този период на пребиваване на границата между различни пластове на полубудното състояние, в което знаеш, че си се събудил, усещаш тялото си в леглото, но все още продължаваш да лежиш с поглед навътре в себе си и да „гледаш” какво ти се явява и какво се случва на вътрешното поле, преди окончателно разсънване и ставане от леглото, толкова по-често се явяват такива образи, като все по-често и повече от сивкавото и размитото преминават към по-ясното и цветното. Понякога дори се питаш дали за миг не си се унесъл и не си бил заспал, защото образи и нещо като ситуация са ти се явили пред вътрешния поглед, а ти знаеш, усещаш, че си буден и лежиш в леглото, и това ти заприличва на нещо като сънуване в будно състояние.

(В случая не става въпрос за припомняне и визуализиране на сънувани преди това сънища. Ти си се отпуснал без да насочваш мисълта си към спомени от сънуваното, оставайки в полубудното състояние, и образите, които ти се явяват са нови, дори ако някой техен аспект има общо с някои елементи от сънувани преди това сънища. Но това не е визуализиране и припомняне на сънуваните сънища след като си се събудил, независимо дали при междинно събуждане или при окончателно сутрешно събуждане, което е съвсем друго различно състояние.)

Характерно е, че и в тези случаи, както в онзи вид сънища когато сънуваш и сякаш отстрани като страничен наблюдател наблюдаваш филм, без да участваш в него, тези образи също идват сякаш отстрани, не са пряк резултат на някаква причинно-следствена връзка от твой мисловен процес в момента, наблюдаваш ги, но сякаш не ти ги измисляш, не ти ги викаш или пожелаваш, просто се появяват, а и не винаги има връзка между тях. Сякаш ти идват от някъде извън теб, от някъде отгоре.
Разбира се, човек може и внезапно и рязко да бъде събуден или сам да се събуди, като в първия случай от стресовото въздействие най-вероятно в този момент няма да помни нищо от сънищата си (а и впоследствие може да не е в състояние да си припомни), а при втория случай би могло да си спомня елементи от някоя тревожна, или неприятна, така наречената „кошмарна” сънищна ситуация, от която съзнанието му спонтанно се е опитало да избяга, макар че случаите може да са най-различни и не е задължително внезапното спонтанно самостоятелно събуждане да се е дължало на неприятен сън, като може да се случи и със запазване на ясни спомени за "неутрални" или за хубави сънища.

(Това по-горе са само някои от многобройните най-разнообразни състояния и възприятия, свързани със сънищата, при хората в обичайните случаи или при начален етап на практика по Пътя на сънищата и придобити първоначални умения за самонаблюдаване, сънуване и припомняне на сънища, отнасящи се за състояние на неинтегрирано съзнание. Различни вариации на сънища или сънуване са посочени в частта с вариации на сънищата, както и на други места в текста. Тук споменавам за такива състояния във връзка с относителността на категоризирането в разграничението на фази. Според научната теория и догма, при всеки нормало продължителен нощен (или евентуално дневен) сън се осъществяват няколко отделни цикъла на сън, между които се случва междинно събуждане (усетено и осъзнато или не), като при всеки следващ цикъл сънят преминава през съответните фази и стадии, и като с всеки следващ цикъл през нощта може да се намалява продължителността на първите фази и да се увеличава времетраенето на фаза „РЕМ”. В моя личен опит аз съм установил безброй случаи на преминаване в сънуване на сънища почти веднага и непосредствено след поредното заспиване, без каквито и да е други фази или периоди с други състояния на сън.)



Публикации за „осъзнати” сънища и за изследвания


Когато започвах моята практика и редовни сънищни самонаблюдения, реших, че в случая е правилно да не проучвам написаните в предишни години книги и текстове за изследвания по темата за „осъзнатите сънища”, за да не бъда повлиян в практиката си, за да премина пътя и установя възможните състояния и ефекти чрез естествен постепенен личен опит без някакви предварителни въздействия, евентуални погрешни съвети и вредни влияния, и при определянето и формулирането на моите тези, изводи и концепци за тази практика да изхождам само и на първо място от непосредствения собствен опит от своя реална практика.
 
Бях намерил вече и разполагах с редица от тях – книги, монографии и статии, писани на тази тема, но съзнателно се бях отказал да ги изучавам и изчитам, докато не установя истината за състоянията и възможностите от непосредствен личен опит – за да мога да стъпя изключително върху собствените си самонаблюдения без впечатленията и заключенията ми да бъдат предварително повлияни от други източници, автори или от техни спекулации, и без практиката ми и естественото развитие на идеи и концепции на основата на ежедневната ми практика да бъдат объркани и „замърсени” предварително от различни интерпретации.

Събрал бях цял куп текстове от психолози, невробиолози, невролози и т.н. с безполезни и глупави интерпретации (и бих казал дори – объркващи и вредни), спекулации и разсъждения с упоменаване на различни мозъчни кортекси, амигдала и други мозъчни части, които се изключвали или се включвали (точно те) когато заспиваш или когато настъпвало осъзнаването, и от тяхното включване или изключване зависело съответното мозъчно състояние, което се появявало с осъзнаването или водело до осъзнаване и т.н. Тези текстове и книги поглеждах и бързо оставях настрана "да посъберат прах" (и те наистина започнаха да събират прах в течение на години),  веднага усещах как „замърсяват” съзнанието ми, създават една планина от стерилни схеми, учебникарски термини, изкуствени постановки и модели за упражнения, високопарно звучащи формули, понятия, твърдения и уверения, безполезни съвети и практики, непроверени и непотвърдени от авторите на тези текстове чрез техен свой личен опит; бягах от тях защото усещах как ме отклоняват от истините, които се оформяха, нарастваха, постепенно се концептуализираха и възприемах чрез пряката си, непосредствена, активна връзка с практиката; бягах от безсмислено предварително анализиране на такива книги и текстове поне докато преминех един първоначален значим праг в  процесите на собствената си практика и самонаблюдения като източник за основната, достоверната за самия мен и непосредствено извлечена отвътре първоначална информация.



Някои абсурдни писания, публикации и спекулации
„Просветление” за 30 дни”


Само един-два примера сред многото. (Макар и тези текстове да дават някои ценни, полезни елементи за начинаещия. Но могат и много да объркат представите му и очакванията му за същинската, за реалната практика.)

В първия абзац в началото на една от книгите им за „ясни сънища”, писани и публикувани в десетилетията на втората половина или на третата третина на XX век (в един техен текст „Десетдневно пътешествие в страната на осъзнатите сънища") Кейт Хараре и Памела Уайнтрауб споменават наистина в десет реда своя интерпретация за практиката на Тибетската йога на сънищата, отбелязвайки, че е известно, че те са постигали определените в интерпретацията им състояния, без да уточняват правото на първоизточник и извор, и без да търсят произхода на тази практика от предишни епохи, но веднага след това отбелязват, че искат да предложат своята версия на осъзнатите сънища на тибетските йоги, наричайки ги „сънища с висока ясност”, версия, основана на собствените им изследвания и на определена (подразбирана от текста като тяхна) техника, която интересно защо наричат техника, известна като „бодърстващо отпускане”, без да споменат, че по подобен начин формулирана практика се упражнява  в така наречената Йога Нидра. Всъщност подобна практика на „бодърстващо отпускане” има под наименованието Йога Нидра. Така двамата автори правят смесване на различни неща – на една специфична практика за външно направлявани (от инструктор на място или от аудиозапис) релаксиране и визуализиране от „Йога нидра”, която всъщност няма общо със същинското състояние на сън и с осъзнатите сънища, от една страна, с идеята за постигането на „осъзнати” и „контролирани” сънища, от друга страна, навявайки мисълта, че постигането и овладяването на „осъзнати” и „контролирани” сънища става чрез евентуален напредък в „бодърстващото отпускане”. Същевременно двамата автори създават внушение и впечатлението за свое ново оригинално авторство. Още повече, че в случая, в този свой текст, конкретно предлагат курс в рамките на десет дни, за които се предполага, ако имате късмет, да постигнете състояние и възприятие на трансцедентност и съответно на осъзнатост в съня, и т.н.

Така с внушение, че в рамките на десет дни ще започнете пътешествие в осъзнати сънища (т.е. така бързо ще постигнете и овладеете състояние на "осъзнат" сън) тези автори определят тяхна авторска техника, в която се смесват практика на  „Йога нидра” със състоянието на „осъзнати” сънища. Създава се погрешна представа, че чрез практикуване на релаксации с визуализации в „Йога нидра” бързо може да се постига овладяване на „осъзнати” и „контролирани” сънища, говори се за нова собствена техника, т.е. внушава се мисълта за ново начало и ново авторство.

А в книгата си „Ясни сънища” разработват темата по-подробно. Но каква книга! Една книга, която ви уверява, че ще ви научи как да овладеете ясни и осъзнати сънища за четири седмици (и ще сте вече на път към висше съзнание на 29-тия и 30-тия ден), по подобие на друга тяхна книга, в която ви уверяват, че ще ви помогнат да овладеете извънтелесено възприятие за 30 дни! И по двете теми тези периоди звучат смехотворно, независимо с какви техники претендират, че ще ви обучат. Във всеки случай, авторите в качеството си на философ-психолог и журналист-издател очевидно са се занимавали с широк диапазон от алтернативни и странни състояния, разгледани в множеството им разнообразни книги на теми „възприятие /опит/ извън тялото за 30 дни”, „мистичен опит за 30 дни”, „ясни и осъзнати сънища за четири седмици”, „укрепване на паметта за 30 дни”, „вътрешен секс за 30 дни” и всякакви подобни (всичко за по 30 дни), и очевидно самите те не са успели да се подложат не всички тези разнообразни практики, включително и на практиката за овладяване на „осъзнати” и „контролирани” сънища, а са теоретизирали на базата на информация извън техния непосредствен личен опит (на основата на собствените си "изследвания"), или просто – написали са поредната книга „за 30 дни”.
 
Мнозина автори на текстове по тези теми след придобиване на определена известност са започвали да водят платени семинари по темите. Преследваните резултати са от такова естество, че много често може да бъдат убедени някои хора, че една част или някакви аспекти от тях са постигнали и изпитали, без въобще такова нещо да се е случило.

Книги, в които ми предлагат обучение и  постигане на резултати в рамките на 30 дни или четири седмици в толкова специфична материя, съвсем не виждах смисъл да разглеждам и чета.

Аз пък бих ви предложил да опитате да постигнете и изпитате „извънтелесното възприятие” не след семинари или съмнителни упражнения в продължение на периоди от цели 30 дни, а само в рамките на 1 час като влезете в тунела на скенер и ако усетите чувството и дискомфорта на клаустрофобията все пак да го превъзмогнете и да си наложите да останете вътре, опитвайки се да разширите съзнанието си извън собствения мозък, череп, тяло, и извън тунела на скенера докато се успокоите, възприемайки се в обхвата на цялото помещение и гледайки отгоре и отвсякъде едновременно! Това е в рамките на иронията, макар че аз лично съм изпитвал подобно усещане в такава ситуация.



Защо се спирам подробно на темата
Причини за специалното внимание


Исках да видя от практически собствен опит за какво става въпрос, какви са възприятията, с какви темпове може реално да се напредва, през какви етапи и състояния се преминава, какъв е процесът на напредване, развитие и усвояване на умения, докъде може да се стигне и какви перспективи би могло да се откриват.

Започнах да практикувам, започнах редовно да си припомням, да визуализирам, да се анализирам и да записвам. Всеки ден записвах, в продължение на години, понякога по-кратко и набързо, понякога записването на сънища от преминалата нощ продължаваше с часове. В множество случаи в следващ ден или дни се връщах към предишни текстове и ги доразвивах на основата на вторични спомени и визуализации. Така се натрупаха хиляди текстове с хиляди възприятия, съображения, представи, заключения.

По-късно, когато вече бях извървял определена част от пътя, за който разказвам в „Дълбок сондаж”, когато бях открил и разбрал от собствена практика възможности, посоки, етапи и хоризонти на Пътя на сънищата, като начален етап към следващите нива на Йога на интегралното съзнание, преди да завърша тази част на книгата, погледнах моите архиви с информация по темата за „осъзнатите сънища”, запознах се по-внимателно с определени аспекти от написаното в разни текстове, доклади, съобщения и книги, които бях събрал, с едни или други идеи, тези, концепции и обяснения на различни автори и изследователи, и с публикувани преди време  съобщения и твърдения във връзка с извършвани в различни периоди лабораторни изследвания.

Целта ми беше да определя и обясня за самия себе си елементите на несъстоятелност, за присъствието на каквато във всички тези текстове, разработки и съобщения бях останал с усещане и впечатление още при първоначалния ми бегъл поглед върху тях, когато бях решил да ги оставя на изчакване и да не ги проучвам, за да не попречат в собствените ми усилия и практика като предварително ги обусловят и ми окажат вредно въздействие с едни или други техни спекулации.
 
В тази част на книгата съм включил мои впечатления и разсъждения на базата на този вторичен поглед върху тези текстове и съобщения. Няма особен смисъл много да се задълбочавам в тяхно обсъждане с множество подробности. Дори това, което съм написал в тази връзка е твърде много и представлява определено излишно задълбаване в незначителни детайли и по същество отклонение от основната тема и посока на Йога на интегралното съзнание.

Оправданието ми е, че се спирам с толкова подробности върху темата за сънищата, включително и за различни аспекти, свързани със съобщения за лабораторни изследвания на „осъзнатите сънища”, защото тематиката за сънищата и конкретно за „осъзнатите” сънища има съществено значение, тъй като Пътят на сънищата представлява началните етапи в Първото ниво на Йога на интегралното съзнание и всъщност чрез преминаване през Сънищното пространство в състояние на „осъзнат” сън се достига до Портала към собствената Вътрешна сфера, откъдето започва голямото пътешествие.

Това е причината за подробностите, с които разглеждам тази тема, възможностите за овладяване на сънищата и различните интерпретации за постигане на „осъзнати” сънища и за информации относно проведени експерименти с хора, намирали се в състояния на „осъзнат” сън.

Пътят на сънищата определя първия етап в Първото ниво на Йога на интегралното съзнание и Пътят на сънищата е този, през който първоначално се поема и преминава, усвоява се „осъзнаването” в собствените сънища, докато се придобие способността за преминаване през Сънищното пространство и достигането до Портала за продължаването по-нататък през следващите нива.

В Йога на интегралното съзнание пътят преминава през Портала към Вътрешните сфери. За да се стигне до тях се преминава през пътеките и коридорите на Сънищното пространство. За да може да се премине по тях и стигне до Портала трябва да се усвои способността за разпознаване и изследване на Сънищното пространство, да се постигне способността за задържане и преминаване през него, за спокойно и продължително изследване и опознаване на неговите полета, коридори и пътеки, а чрез него и от него за откриване и опознаване на връзки, коридори, проходи, пътечки и вратички, водещи към скрити зони на паметта и вътрешни „инструменти” и „механизми”, оставащи затворени и недостъпни за будното съзнание, докато най-накрая се достигне до големия Портал към собствената Вътрешна сфера и до състоянието на пребиваване и впоследствие на движение във Вътрешната си сфера, откъдето вече започва голямото приключение по Пътя на Йога на интегралното съзнание през неговите различни следващи нива. За да е възможно това трябва като начало реално да се овладеят „осъзнати” и контролирани сънища, а преди това – да се придобие и овладее първоначалната способност да се сънуват и пълноценно визуализират, припомнят и запомнят собствените сънища и да се сънуват „осъзнати” сънища.

Овладяването на „осъзнати и контролирани” сънища е задължителното условие и необходимост за получаване на шанса за достигането до Портала и неговото преминаване. Практиката с „осъзнатите” сънища е предпоставка за усвояване на метода, чрез който може да се тръгне по този далечен Път.

Затова всякакви изкривени представи за сънищата и за „осъзнатите” сънища биха били вредни за Пътя на Йога на интегралното съзнание. Всякакви изкривени, погрешни или фалшиви интерпретации или сведения по темата за „осъзнатите” сънища биха могли да бъдат във вреда и да попречат в поемането по Пътя на сънищата. Ето затова, в общия контекст на книгата за Пътя на интегралното съзнание и Йога на интегралното съзнание, включително Пътя на сънищата, разглеждам сравнително доста подробно и от различни ъгли темата за „осъзнатите” сънища, включително и различни нейни аспекти в светлината на определени съобщения от предишни десетилетия за осъществявани експерименти и за постигани едни или други резултати. 

Затова, за тези, които искат да се посветят на Йога на интегралното съзнание и да се опитат да тръгнат по нейния Път, е важно да имат коректна представа за „осъзнатите” и контролирани сънища, за възможността за тяхното постигане и овладяване и за възможните състояния, през които биха преминавали.
 
Тази представа трябва да е освободена от изкривени, необосновани, несъстоятелни и вредни за Пътя внушения, които се образуват от различни произволни интерпретации и спекулации, и да изхожда от разбирането за състоятелното и за несъстоятелното, за антилогичното и абсурдното или за евентуално възможното, или хипотетично възможното и осъществимо в едни или други случаи и обстоятелства, за вероятното и възможното или неоснователно преувеличаваното, за реално постигнатото или за изопаченото и само претендиращо за случило се, за доказаното или за измисленото – всичко това свързано с темата за постигане и овладяване на „осъзнатите” сънища (включително, по подразбиране, и на контролирани сънища), включително и свързано с различни интерпретации и информации от предишни десетилетия за резултати от провеждани изследвания и експерименти с доброволци с постигане на състояния в „осъзнати” сънища.

За сънищата още от древността има множество интерпретации, спекулации и внушения на жреци, свещенослужители, гадатели, врачки, магове, придворни лечители, философи, поети и писатели, мъдреци и любители. За сънищата има редица теории, обяснения, интерпретации и внушения от психолози и психиатри, от психоаналитици и психотерапевти, включително и от най-известните – световните величини. За „осъзнатите” сънища има редица информации за проведени през предишни десетилетия проучвания и експерименти с доброволци, в които се очертават едни или други интерпретации и твърдения.

Затова аз в тази глава и в следващи глави ще се спра на някои определени аспекти в такива информации, твърдения или внушения, свързани с „осъзнатите” сънища, като ще ги разгледам на базата на моя реален личен дългогодишен опит в практика по Пътя на сънищата, включително „осъзнатите” сънища,  и самоанализи, анализи, заключения и изводи, свързани с изясняването на Пътя на сънищата и в по-широк аспект на Пътя на Йога на интегралното съзнание.

Ще разгледам сравнително подробно това, което според моето виждане, е в сферата на несъстоятелни, нелогични и видимо произволни твърдения, неосноваващи се, според мен, на реални и доказани резултати в експерименти, или може да е в плоскостта на възможното, осъществено и постигнато, или хипотетично възможно при определени обстоятелства, това, което е несъстоятелно, нелогично или непостижимо, и това, за което има различни предпоставки, които биха могли да го направят възможно и осъществимо, или е поне хипотетично осъществимо, и това, което, дори и да е възможно и хипотетично осъществимо, е неосъществимо за обичайни и редови доброволци, и е малко вероятно да е било постигнато така, както се внушава от информациите за подобни изследвания и експерименти, макар и хипотетично да би могло да бъде постигнато в специфични случаи или при наличие на природна даденост или дарба на индивида, както и не би могло да се изключи да се е състояло в някои случаи, макар и като изключение, а не като правило, което да определя постоянно валидна методика, нито да е показателно за цялостни резултати от подобни проучвания. В този смисъл в това разглеждане ще има и „за” и „против”.

Принципно, споменатите по-нататък резултати, за които се твърди, че са постигани при такива експерименти, независимо дали са били реално осъществени или са били преувеличени или само желани, но представяни за верни, представляват всъщност съвсем незначителни стъпки и нямат особено значение за същинската практика по Пътя на сънищата, а още повече за широкия и далечен Път на Йога на интегралното съзнание.

Но, както казах, тъй като Пътят към Портала преминава през Сънищното пространство и първоначално усвояване на „осъзнати” сънища, с цел недопускане или преодоляване на някои внушения, които биха били вредни за поемането по Пътя, разгледах тази тема тук сравнително подробно, като се опитах да определя какво реално, според мен, не би било възможно или би било възможно да е било постигнато при проучвания и експерименти от преди десетилетия, за които са останали различни информации, какво, според мен, е състоятелното и обоснованото или произволното, фантазираното и измисленото в някои монографии и книжки, написани по темата, какво би могло да се основава на непосредствен личен опит или е само спекулация на странични наблюдатели и интерпретатори.

Кое е възможно и кое би било невъзможно; кое е очевидно несъстоятелно и нелогично и кое евентуално би могло да се постигне ако се активират определени неврологични предпоставки, връзки и елементи; кое може да се случва като правило при стандартни експерименти и участници и кое би могло евентуално да се получи само в изключителни случаи и специфични обстоятелства и дадености; кое би могло да е постигано при стандартни или масови експерименти и кое би могло евентуално да се постигне, но като изключение, а не като правило; и кое би могло хипотетично да се осъществи при евентуално активиране и включване на определени неврологични предпоставки?

Тук ще става дума за това, което в повечето случаи, при повечето хора би било невъзможно и реално не се е случвало. Но което хипотетично не е изключено и напълно невъзможно и в някои случаи, при някои хора, би могло да се случва...

В този смисъл, опровергаването на всякакви неправилни или фалшиви концепции, отнасящи се до сънищата и особено до „осъзнатите” сънища и до провеждани експерименти, свързани с "осъзнати" сънища, е от значение за правилната практика на всеки, който има интерес и желание да се отправи по Пътя на Йога на интегралното съзнание.

Същото се отнася от друга страна и за евентуално потвърждаване на възможността за съществуването на някои явления и ефекти, върху които се основават някои твърдения на изследователите, провеждали експерименти, за осъществени в реално време преки контакти със сънуващи чрез активиране на психофизиологична връзка, дори и ако тези възможности са хипотетични и биха се осъществявали само в определени случаи или условия. Но дори и при евентуалното потвърждаване на такива възможности и явления, това би се отнасяло само до някои аспекти на функциониране на мозъка и на невронната му система, и пак не би имало съществено значение за практиката по Пътя на сънищата и за пътуването по далечния път на Йога на интегралното съзнание.



Основно значение на личния опит


В някои от тези текстове, доклади, книги или съобщения се позовават на изследвания с доброволци в университетски, институтски или други лаборатории. В други статии и книги пък, развивайки темата и интерпретирайки едни или други хипотези и концепции, различни автори се опитват да постигнат достоверност като се позовават на предишни чужди твърдения, заключения от изследвания или предположения.Трети автори, любители или „практикуващи” пък охотно се основават и позовават на научено от вдъхновения, мъдрости, прозрения или откровения на различни писатели, мислители и творци, обосновават се с положения и познания, придобити от литературни произведения, открити в специфични или известни книги, например от книги на Карлос Кастанеда.

Някои от институтските и лабораторни изследвания, според явяващите се информации, били правени с участието и на специалисти в областта на паранормалните явления. И видимо от всичко това, в което се състоят информациите за такива изследвания и експерименти, една от основните им цели (а и това, което естествено е могло да бъде следствие и реален резултат от тях) е била да се докаже, че „осъзнатите сънища” съществуват и че съответните доброволци в експериментите наистина са ги постигнали.

(Евентуалното достигане на вторичната, и всъщност единствено донякъде по-значима цел – да се докаже съществуването и възможността за активиране на така наречената психофизиологична връзка и да се осъществи пряка комуникация със сънуващия по време на осъзнатия му сън, според мен, e останало проблематично. На аспектите, свързани с активиране на въпросната „психофизиологична връзка” и информации за експерименти в това поле, се спирам специално по-подробно в една от следващите глави. )

Това че „осъзнатите” сънища съществуват не подлежи на съмнение за всеки, който ги е постигал, и тяхната реалност не е нужно да се доказва, защото всеки човек би могъл да ги постигне. Явлението и практиката с „осъзнатите” и „контролирани” сънища няма нищо общо с паранормалната проблематика и евентуалните паранормални явления. Възприятието на „осъзнаване” по време на сън и на сънуване в „осъзнат” сън не е следствие или обусловено от притежаване на някакви паранормални или екстраординарни способности и качества, а може спонтанно да се случи на всеки човек, и може да се овладее чрез определено насочване на вниманието към тази проблематика и редовно практикуване по Пътя на сънищата.
 
Стигнах до извода, че мнозина автори на текстове по темата, появили се през втората половина на XX и в началото на XXI век, са теоретизирали на основата на това, което са прочели в по-стари чужди текстове или книги, а други – на базата на „изследвания” в областта на съня и сънищата, основен и критичен елемент в които са били разказите на платени доброволци, участващи в експериментите. Повечето от представителите и на едната и на другата категория не са създавали своите концепции и оформяли своите текстове на основата на личен опит и на преминат достатъчно дълъг и сериозен път на лични самонаблюдения, както и на достатъчно задълбочен логически анализ. Поради това, в твърденията и писанията им имаше и поредица погрешни тези и някои значими неточности и неясноти. Получаваха се нереалистични, необосновани и погрешни внушения.

В повечето от тях можеше да се създаде впечатлението, че да се постигнат „осъзнати” сънища не е толкова сложно и трудно. Такива книги на автори без пряк личен опит можеше да създават погрешно впечатление, че не е толкова трудно след като си постигнал „осъзнат” сън да успееш да се задържиш по-дълго време в това състояние, както и да контролираш съня и да променяш обстоятелствата в него – че не е особено трудно да се постигнат „осъзнати” и „контролирани” сънища с устойчиво задържане в тях. Така погрешно можеше да се създава впечатлението, че сравнително лесно може да се постигне „осъзнат” сън и след като го постигне в него човек може да прави всичко, което му дойде наум и си пожелае и едва ли не да се чувства, да се осъзнава и да разсъждава в сънищната си ситуация така, както това би било когато е буден, сякаш просто се е оказал в пълното си съзнание в някаква паралелна реалност на сънищни приключения. Можеше да се създава и впечатление, че веднъж като си постигнал „осъзнат” сън, ще можеш и друг път да го постигаш или едва ли не – винаги когато си пожелаеш. Всичко това въобще не е вярно. Ако с написаното в разните текстове се създаваше впечатление, че постигането на "осъзнати" (а още повече – на „контролирани”) сънища е лесно и може да стане бързо, то написаното определено бе погрешно и можеше да се очаква, че текстовете бяха със съмнителна стойност и в други техни части.

Всъщност, много хора са постигали спонтанно или еднократно „осъзнат” сън (а дори и да е неколкократно през различни интервали от време), но това не означава постигане на качество, което се запазва. Някои от тях може дори и да не са си спомнили за своя „осъзнат” сън. В повечето случаи е бил кратък, с ниска степен на „осъзнаване”, без самоидентифициране и прекъснат от междинно или от сутрешното събуждане.

Проблемът е, че авторите, писали по темата без личен опит в такава практика, очевидно не са разбрали и направили ясното разграничение между случайно спонтанно преминаване в краткотраен „осъзнат” сън и целенасочено постигане на „осъзнат” сън (след придобиване на определено качество в резултат на достатъчна практика), а още повече и особено – между различните степени на „осъзнатост” в „осъзнатия” сън, между постигане на „осъзнат” сън и задържане в него, между „осъзнат” сън без самоидентифициране и „осъзнат” сън със самоидентификация, между ниска или по-висока степен на самоидентифициране в „осъзнат” сън, между постигане на „осъзнат” сън и контролиране със задържане в него, между контролиране на „осъзнат” сън с по-кратко или по-дълго задържане в него и „осъзнато” трансформиране на обстановката и ситуацията в съня, между краткотрайно задържане и контролиране или дълготрайно контролиране и трансформиране.

(Да не говорим въобще за някои абсурдни интерпретации по темата в кинофилми, включително от световно известни режисьори и с участието на знаменити актьори. Но в кинофилмите, по принцип, се включват всякакви абсурди и обикновено в повечето сюжети липсва на много места логика и интегритет в действието и в характерите. Изглежда в киното вече всичко е позволено, стига да носи печалби.)

В контекста на горното – необходимо е доста време на практика с определени упражнения, за да се постигне състояние, необходимо за неслучайно спонтанно появяване и преживяване на „осъзнат” сън с неговото запомняне след събуждане (като се изключат различни случайни еднократни спонтанни или инцидентни събития на „осъзнаване” в „осъзнат” сън с елементарна степен на „осъзнатост”), а още повече практика е нужна, за да се предизвика състояние и да се постигне способност за по-често случващо се „осъзнаване” в съня и преминаване в „осъзнати” сънища, макар и първоначално с ограничено самоидентифициране и съответно с най-нисък порядък на „осъзнатост” (като се изключи евентуално наличието на случайна природна дарба за постигане на такова състояние, което би било рядко изключение от правилото, но не би било паранормално явление).
 
Предизвиканото постигане на състояние и способност за преминаване в „осъзнати” сънища означава, че човекът се е посветил на редовна практика, започнал е да придобива съответната настройка и е създал предпоставки за появата на „осъзнаване” по време на сън и навлизане в „осъзнат” сън. И пак, постигането на „осъзнати” сънища може да остава само инцидентно явление, докато не бъде достигнат и преминат преломният момент. Дълго време такъв вид състояния може да не стават правило или редовно явление в сънищата ти. Не са нещо, което като постигнеш един-два пъти да ти остава вече като завоевание и като ново постоянно качество завинаги. Ако си успял няколко пъти да ги постигаш, без да си прескочил определен преломен момент в развитието си и да си преминал в ново качество, това все още не е трайно ново състояние и може много лесно да загубиш евентуалната си нова „способност” отново да имаш „осъзнат” сън. Пътят на усвояване на „осъзнати” и „контролирани” сънища е труден и придвижването по него се осъществява съвсем не така бързо, както някои автори описват или внушават в своите монографии или инструкции.


Концептуални недостатъци

Имаше съществени концептуални недостатъци в представите и текстовете по темата за „осъзнатите” сънища, когато те не произтичаха от лична практика, собствени възприятия, самонаблюдения и анализи. Можеше въобще да липсват основополагащи понятия, което да елементаризира целия подход и евентуални изводи.
 
Един от значимите недостатъци бе липсата на обвързване на „осъзнаването” в „осъзнат” сън с процеса на самоидентифицирането и пренебрегването на обстоятелството, че има редица степени в процеса на „осъзнаване” и дори степени на състоянието на същинско „осъзнаване” в съня с една или друга степен на самоидентифициране.

Друг недостатък бе игнорирането на значението, както при първоначалното „осъзнаване” с простото разбиране, че сънуваш и си в сън, така и при процеса на самоидентифициране, а още повече при по-сложни етапи на контролиране и трансформиране в „осъзнатия” сън, на овладяването на способността за задържане в тези състояния, без тяхното прекъсване със събуждане или с неусетно „заспиване” в съня с промяна на състоянието и загуба на „осъзнатостта”, преминавайки отново в обикновен „неосъзнат” сън – в състояние на „Въображаемо Аз” в една или друга негова степен.

Сред базисните и принципни недостатъци със сигурност бе неразбирането на същността, различията и съотношенията на възприятията в сънищата и между тях при различните състояния на „Въображаемото Аз” и „Реалното Аз”, постигането на различни степени във всяко от тях, както и техните отношения и степените на различие на възприятията в тях спрямо реалното „Аз”; пропускането на същността, значението, ефекта и ролята на принципа на незадаване на въпроси, или на заложената стабилност на състоянието на безрезервното автоматично възприемане на сънищната реалност.

Погрешен подход в текстовете по темата бе преждевременното акцентиране върху "осъзнатите" сънища, като се пропускаше специалното изтъкване на един много важен предварителен етап. За начинаещите трябва най-напред да се наблегне на друго – на самата способност за запомняне, визуализиране и съхраняване на сънищата. А това означава на предварителното овладяване на способността за съхраняване на стабилност и възстановяване на спомени за визуални образи от сънищните ситуации и за тяхното артикулирано, точно и пълно смислово и словесно формулиране със съхраняване на тяхната същност, обхват и подробности. Развитието на тази способност е от основно и първостепенно значение в процеса и по Пътя на сънищата, като то само по-себе си води и до еволюция в самото качество в най-различни аспекти на самите сънища. В различни случаи бе видно, че някои автори въобще не разбират същинския и дълбок смисъл и цел на процеса на визуализиране, на смислово и словесно формулиране, и записване (всъщност, и на Пътя на сънищата).

Частичното или по-пълно постигане на състоянието на „осъзнаване” и „осъзнатост” в съня и диференцирането му на различни степени съдържа в себе си известна относителност, и в тази светлина самото разбиране, че сънуваш не винаги би било показателно за съществено „осъзнаване”. В същото време, в различните степени на „Въображаемо Аз”, в които то се приближава към реалното „Аз” с приликите си с неговия характер, себевъзприятие, обстоятелства от живота и от ежедневната му реална среда, има безсъмнено своеобразна „осъзнатост” на своето „Аз” и възприятие на определено идентифициране с възприятия и себеусещане на реалното „Аз”, което, макар и без разбирането, че сънуваш, не може да се пренебрегне като определен вид и степен на „осъзнаване” в съня.

Много хора биха могли евентуално да си спомнят за свой случайно спонтанно постигнат „осъзнат” сън без същевременно да са в състояние да помнят множеството сънища, които постоянно преживяват в съня си и след това забравят. Някои от доброволците в институтска лаборатория биха могли да разкажат на изучаващите ги психолози за свой "осъзнат" сън, кратък или малко по-дълъг, но да не помнят нищо от множество други повече или по-малко обширни и подробни ситуации, които са сънували. А сред тях би могло да е имало и редица други "осъзнати" сънища, които обаче да са били забравени.

Усвояването на умението да постигаш "осъзнати", както и впоследствие – „контролирани” сънища, без съмнение преминава през овладяване на способността да си припомняш след събуждане, да визуализираш, формулираш, запомняш и съхраняваш в максимален обхват своите редовни сънища.

Не е толкова съществен въпросът дали си успял да постигнеш еднократно някакъв кратък "осъзнат" сън, който си запомнил (особено пък ако той е бил без самоидентифициране или със слаба степен на самоидентификация, а и без да успееш да се задържиш по-дълго в него – само да разбереш, че сънуваш без да се самоидентифицираш достатъчно ясно, недвусмислено и пълно не е кой знае какво постижение).

Това не е окончателно отворена врата, не е завинаги придобито неизменно качество. След постигането на "осъзнат" сън би могло месеци и години наред да нямаш друг същински такъв или поне да не си спомниш, че го е имало, или пък ако си спомниш само вътрешно усещане или откъслечен факт за това, че си имал някакъв подобен сън, да не си в състояние да си припомниш никакви други елементи и подробности, а и дори смисъла на ситуацията.

Всяка промяна на стила ти на живот, на емоционалните ти обстоятелства и особено – отстъпление в редовната практика, може да доведе до загуба или блокиране на способността ти отново да постигнеш „осъзнат” сън и да помниш за него.



Нюанси и степени


Процесът на преминаване в следващи степени на самоидентифициране е разширяване на обхвата на самоидентифицирането на територията на реалния ти Център на идентичност – т.е. Центъра на идентичност на реалното ти „Аз”, а не в рамките и границите на въображаемата идентичност според собственото ти възприятие като „Въображаемо Аз”.
 
Често в сънищата има сънищни ситуации, при които се оформя възприятие за въображаема идентичност при сравнително по-високи степени на „Въображаемо Аз”, в които като герой в съня си се усещаш и възприемаш с определено собствено себеусещане, близко до усещането на реалното ти „Аз” (т.е. до специфичното ти общо възприятие за себе си, което постоянно имаш в будното си състояние), вкл. и с обстановка в съня, с чувства, спомени, мисли, отношение и различни елементи близки до реалната ти ситуация в живота (сънищно състояние, което представлява приближаване на "Въображаемото Аз" към „Почти-Реално Аз” или преминаване в "Почти-Реално Аз").

Такива възприятия и състояния в сънища биха могли да създават впечтление за доближаване на въображаемата ти идентичност по същността си до реалната ти идентичност.

Но въпреки такова впечатление, фактически контактът в съня ти на сънищната ти ситуация, на сънищния сценарий и на "Въображаемото ти Аз" (както и при постигане на по-висока степен - на "Почти-Реалното ти Аз") с реалния ти Център на идентичност (както и извън неговия обхват и структури - с различни други елементи от цялостната обща територия на паметта ти) е частичен - непоследователен и фрагментиран, характерен за "неосъзнат" сън, за "неосъзната" сънищна ситуация.

Независимо дали може да имаш такова характерно възприятие и усещане за самия себе си, не само че ти все още не разбираш, че сънуваш, но липсва организирана причинно-следствена връзка със структурите на реалния ти Център на идентичност, чрез каквато можеш да стигнеш до разбирането, че сънуваш и че обстановката около теб не е обичайната ти всекидневна постоянна реалност, и да постигнеш реално самоидентифициране. Сънищният сценарий включва частични връзки и обмен с Центъра на идентичност и фрагментирани връзки и взаимодействия с елементи от цялостната територия на паметта.

Въпреки определено усещане за себе си близко до себеусещането ти като реално "Аз", въображаемата ти идентичност е ограничена, частична, фрагментирана, съдържаща само някои аспекти. Липсва реално възприятие за същинското собствено "Аз". Липсва представа за себе си във времето назад, липсва система от последователни и логично свързани спомени за собственото съществуване от миналото до настоящия момент. Липсва цялостното възприятие на житейската ти линия с причинно-следствените връзки на събитията в живота ти.

При трансформиране на Асоциативната каскада на будното състояние в Асоциативна каскада на сънищата частични връзки с Центъра на идентичност по време на сънищата винаги се запазват и те взимат участие и оказват влияние в оформянето на въображаемото възприятие и на сънищната ситуация, в допълнение и на фона на всички други контакти и взаимодействия с различни структури (следи-отпечатъци) от цялостната територия на паметта, понякога съвсем несвързани, а понякога взаимно свързани с някой от множество възможни аспекти, образуващи сънищните комбинации в едни случаи с частичен и хаотичен, а в други случаи с по-организиран характер, с комбинирането на които се генерират сънищните сценарии и ситуации.

Но това ниво на контакти и взаимодействия с паметта и тази частичност на контакти с Центъра на идентичност са предпоставка само за генериране на въображаема идентичност с едни или други възприятия на "Въображаемо Аз" или "Почти-Реално Аз".

Дори когато впоследствие си припомняш съня и разбираш, че усещането ти в него е било съвсем близко до начина, по който се възприемаш в будно състояние, системният контакт и асоциативно взаимодействие с Центъра на идентичност липсва и може да се каже, че още не е започнал.

Дори при такива високи степени на "Въображаемо Аз" или "Почти-Реално Аз",  с най-разнообразни близки до същността ти и до ежедневието ти елементи в сънищата, възприятия, чувства, спомени, отношение към близки хора или обстоятелства, активирали се от паметта ти, свързани и включили се в комбинирането в процеса на изграждане на сънищните ти ситуации, в които се създава това типично твое си усещане за себе си, докато не се премине границата на „осъзнаването”, границата на преминаването в „осъзнат” сън, докато не се появи разбирането, че сънуваш и не започне "осъзнатото" активно последователно припомняне кой всъщност реално си ти, контактът с Центъра на идентичност не е активиран със системни и причинно-следствено обусловени и организирани асоциативни връзки.

В тази си форма той започва в момента на "осъзнаването", че сънуваш и в момента, в който започваш процеса на своето самоидентифициране. Тогава също контактът и асоциативният обмен с Центъра на идентичност е все още частичен и колкото повече се повишава степента на твоето самоидентифициране и осъзнаване, толкова повече се увеличава пълнотата, цялостта, системността на този контакт и взаимодействие. Или обратното - колкото повече се развива системният контакт и взаимодействие на "Въображаемото ти Аз" в състоянието ти на въображаемата ти идентичност с реалния ти Център на идентичност, толкова повече се повишава степента в процеса на твоето самоидентифициране.

Когато започне да се задълбочава „осъзнаването” и процесът на самоидентифициране, въображаемата идентичност все повече навлиза в територията на реалната идентичност – на Центъра на идентичността и започва да се трансформира, постепенно приемайки и натрупвайки елементи на реалната идентичност. В началния момент на осъзнаване "Въображаемото Аз" се е трансформирало в "Реално Аз", а с развитие на процеса на самоидентифициране "Реалното Аз" и състоянието на "осъзнатост" в съня започват да преминават възходящо през дълга редица от различни степени.

Тези понятия са въведени и въпросите от тази категория са разгледани по-обстойно и в различни аспекти в предишната глава "Въображаемото Аз", "Реалното Аз" и реалното "Аз", но тук ги включвам, позовавайки се на цялото съдържание на тази предишна глава, в контекста на концептуалните недостатъци, за които става дума по-горе.



Фактори, въздействащи и възпрепятстващи изследванията
Условия и обстоятелства при изследвания и експерименти


Когато съзнанието се настройва на тази вълна (овладяване на своите сънища), когато се започне със системни упражнения и практика, мозъкът започва все повече да развива способността си да сънува интересни и подробни сънищни ситуации, включително и да си припомня сънуваното.

Въпросът е, преди да очакваш някакво едва ли не светкавично развитие и да започнеш да мечтаеш за лесно и бързо овладяване на "осъзнати" сънища, първо да започнеш да се учиш да постигаш способността да запазваш контакт към сънуваните обичайни сънища, да визуализираш цялата тази информация, която се генерира в съзнанието ти и „преминава” през спящия ти и сънуващ мозък, да усвояваш умението в будно състояние да откриваш, да достигаш, да визуализираш и да си припомняш всички многобройни ситуации с техните подробности, които преживяваш в сънищата си, да постигнеш способността да си в състояние след събуждането си отново да ги "видиш" (и дори отново вътрешно да ги преживееш), запомниш, задържиш и съхраниш; да си припомниш и възстановиш смисъла и подробностите им, да ги формулираш смислово и логично и да ги запишеш, така че след един, два или повече дни да си в състояние отново да се върнеш с вътрешния си поглед към същите картини и пак да преживееш същите ситуации. (Такава редовна практика сама по себе си предизвиква развитие и трансформиране в сънищните ти процеси, в качеството на сънищата ти и в способностите ти да си ги припомняш и визуализираш, води до постепенна еволюция в сънищните ти процеси и способности.) Ако не можеш да правиш това, ако всички обширни ситуации от сънищата ти се губят, не е кой знае какво постижение, че инцидентно си успял да се усетиш в съня си, че сънуваш и да разкажеш за "осъзнат" сън.

За някои хора, участвали в платени експерименти, се съобщаваше, че често и дори редовно са успявали да постигат "осъзнато" сънуване, за радост на психолозите, провеждащи съответните експерименти и изследвания, източник на техните публикации, научни трудове и изяви по конференции.

Ако не можеш да правиш посоченото по-горе, не е кой знае какво постижение дори и ако си стигнал до състояние, при което няколко пъти подред си успял в съня си да си „спомниш”, че сънуваш и така да регистрираш поредица от  „осъзнати” сънища.
Някои автори на текстове и книги няма как да се досетят за тези аспекти, както и за други подробности, защото са теоретизирали на основата на други подобни текстове и публикации, писани преди тях (принципът на взаимстване на една интересна тема, нейното преповтаряне от различни автори, мултиплицирането и митологизирането й, докато накрая се създаде една изкривена представа за достоверността на различни нейни аспекти), и защото не бяха извършвали самите те тази практика – краткотрайно или достатъчно дълго време (а и едва ли въобще дори бяха опитвали); не се основаваха на личен опит и самонаблюдения, а най-много – на експерименти с доброволци в лабораторни условия. Мнозина от тях бяха теоретизирали и представяли хипотетично възможното за реално, а желаното за постижимо и постигано.

Когато се говори за резултати, постигнати от различни доброволци в експерименти, би могло все пак да се уточни, че резултатите биха могли да са индивидуални – при някои хора „осъзнатите” сънища да се постигат по-бързо, а при други – по-бавно.
Но при всички случаи същественият резултат би отнел дълго време на сериозна практика. Една от причините за необходимия продължителен период на практика и бавното напредване е, че ефективността на практиката в много голяма степен зависи от начина на живот и от обстановката.

Принципно, като се изключат лабораторните експерименти и условия (които безспорно създават една изкривена изкуствена среда), освен от правилната редовна и продължителна практика, евентуалният напредък изключително много зависи и от ритъма на живот, от ежедневните ангажименти, от умствената и психическа ангажираност и натовареност, с една дума – от наличието и степента на стрес или от запазване на спокойствие на ума и тялото, от самата философия на мислене и начина на живот. Зависи от редица условия и подробности, които или помагат, или, ако не се спазват, пречат. (Те обуславят състоянието на "Външното ни Аз" и влияят на сънищата ни и възможността да напреднем в тяхното овладяване, но те въздействат и влияят и на "Вътрешното ни Аз", дори да не си даваме сметка за това, дори да не го усещаме и да не го разбираме. Така могат да оказват негативно въздействие и чрез двете нива.)

(Това, което е най-лесно и непосредствено разбираемо - нередовният сън или липсата на достатъчен сън пречат. Принципно, на етапа, когато вече си започнал такава практика, гледането на телевизия, работата с компютър и гледането на филми също пречат и оказват задържащ ефект.)

Лабораторните условия, макар и теоретично с възможност да осигурят и изискват режим и евентуално да ограничат до възможния минимум ежедневния и житейски стрес, хипотетично изолирайки временно наблюдаваните доброволци от външни обстоятелства и ангажименти (доколкото това въобще е възможно в днешното напрегнато и проблемно време), същевременно създават изкуствена среда, която пречи на естествения процес на спане, сън и сънуване.

Когато се провежда изследване в лаборатория и на доброволци се плаща за тяхното участие, то доброволците без съмнение ще трябва да спазват определени условия (ако такива експерименти се провеждат достатъчно умно и правилно), да прекарват ежедневието си в определена среда с режим, ритъм и спокойствие, за които ще се предполага, че ще подпомагат постигането на настройка и състояние, благоприятни за поставената цел. Но същевременно те ще трябва да спят при определени обстоятелства и в определена психологическа среда – понякога с електроди на главите си и в евентуален контакт с други апаратури.

В лабораторни условия изследваните биха се оказвали в изкуствена ситуация, включително поради необходимостта по време на съня им да бъдат наблюдавани и процесите да бъдат регистрирани, и евентуалното им свързване с апаратури. Такава ситуация би създавала предпоставки за изкуствено състояние, би въздействала на едно или друго ниво на съзнанието, би възпрепятствала естественото развитие на процесите и би била неблагоприятна.

При всички случаи условията ще са доста различни от естествените, още повече ако на главите на доброволците докато сънуват ще трябва да се закачат разни датчици и кабели.

Поставени в една обусловена изкуствена среда, от изследваните доброволци се очаква да покажат определени резултати, за което им плащат. А това, което те разказват, всъщност няма как да бъде проверено за неговото съдържание и доказано. Защото става въпрос за вътрешния им свят, до който съответните наблюдаващи учени при нас на Земята за сега все още няма как да имат пряк и естествен достъп. Различните им разкази за сънищни преживявания в състояния на "неосъзнат" или на „осъзнат” сън евентуално биха могли само да бъдат свързани с относително съответствие и приблизителна точност (по-голяма или по-малка, в зависимост от случая и приетия метод) по време с определен вид характерни показания от уреди чрез стандартна практика на регистриране с енцефалограф или с други апарати, които биха могли да отчитат само определена степен и вид на активност на мозъка или на отделни негови зони.

Само определена степен и вид на активност на мозъка ще успяват академичните изследователи да наблюдават и изучават чрез регистриране и сравняване на едни или други познати проявления на електрични потенциали, на така наречените мозъчни ритми и вълни, или дори евентуално на електромагнитни вълни, или дори да отразяват и разглеждат чрез визуализиране с магнитно-резонансна томография на активността на кръвните потоци, или чрез други подобни методи на невровизуализиране с различен вид апарати, за които ще стане дума по-нататък – в случай, че въобще се намери подходящ доброволец със съответни способности, който би бил в състояние да спи, да сънува и дори да постигне „осъзнат” сън, докато се намира в контакт с такъв вид работеща апаратура или вътре в нея – евентуално изолиран и абстрахирал се от шум, вибрации или тясното пространство (може би с тапи в ушите, освен ако не бъдат изобретени безшумни апарати с подобни функции или използвана апаратура, която да може да регистрира от дистанция или от друго помещение).

Още преди да премина определена практика по Пътя на сънищата и да започна да си изяснявам концептуално множество аспекти, свързани с практиката и процесите, имах определени съмнения относно коректността, обективността, достоверността и пълнотата на лабораторни изследвания, свързани със сънищата и със състоянията на „осъзнати” сънища (не на лабораторни изследвания, свързани въобще с физиологични състояния, придружаващи съня, с измерването и определянето на различни физиологични показатели и промени по време на сън, включително с произвеждане и сравняване на различни електроенцефалографски графики и данни, с регистриране на електрични потенциали и други показатели, както и с разграничаването и определянето на видове вълни или ритми, на цикли, фази или стадии на съня, в което също има голяма доза субективност и относителност, а по-конкретно - на лабораторни изследвания, свързани, най-общо казано, със същността, образуването и процесите на сънищата, и по-точно – с „осъзнатите” сънища).

Не че не е интересно професионално занимание и привлекателна работа за психолози, лекари или друг вид специалисти, които могат да намерят разнообразна обосновка за „значимостта, перспективността, смисъла и ползата за науката” на такива свои изследвания. Точно обратното. Такава дейност е интересна, приятна, изглеждаща значима, подходяща за обосновано финансиране. И там е въпросът.

Разбираеми бяха интересите и стремежите на различни психолози, научни работници и изследователи, които се занимаваха с темата и с измислянето на разни лабораторни тестове и експериментални програми, и нуждата им да стигат до някакви конкретни резултати, да си осигуряват бюджети, да оправдават разходи, да показват успехи, дори ако са измислени.

Но когато си доброволец от другата страна на апаратурата и участваш в платени експерименти, а от теб се очаква да разказваш "ясни и осъзнати" сънища, доколко ще си напълно обективен, точен и дори откровен? И доколко всъщност ще успяваш да си припомниш сънуваното и да съумяваш да определиш и квалифицираш собствените си възприятия в припомнените сънища по вид и степен на яснота или евентуална „осъзнатост”? (Освен ако нямаш някаква предварителна практика и опит с припомнянето или ако просто нямаш подобна природна дарба.)
 
И няма значение как са платени изследваните сънуващи доброволци – дали с пари или с някакви „студентски бонуси”, или пък с привилегията да си част от елитна изследователска група и неясни очаквания за бъдещи успехи, почести, поощрения или облаги. Представям си притеснението и започващите вътрешни терзания на някой от тях, който вижда, че не успява да постигне съществен напредък и резултати, очаквани от неговите работодатели или ментори. (Но това е най-малкото, като се имат предвид затрудненията за точно съпоставяне по време на елементите от разказите от припомнени сънища с данните от апаратури, за което ще стане дума по-нататък.)

Същевременно, доколко няма дори да се самозаблуждаваш, че някои ясни сънища, в които всъщност си имал възприятие за себе си в качеството на една или друга степен на „Въображаемо Аз” в „неосъзнат” сън, са били същински „осъзнати” сънища? Доколко ще си в състояние да разграничиш и запомниш разликата в състоянията си като „Въображаемо Аз” или „Реално Аз”? Ще можеш ли да различиш и разграничиш свои състояния на „Почти-Реално Аз” все още в „неосъзнат” сън и „Реално Аз” в преходния момент към „осъзнат” сън? Каква би била способността ти да си припомняш сънища, да ги диференцираш по същността и съдържанието им и да си точен като ги определяш в разказите си? Ще можеш ли въобще да направиш разлика между различните степени на „осъзнатост” и ще можеш ли да определиш степента на евентуално свое самоидентифициране? Доколко би бил в състояние да разграничиш спонтанното променяне на ситуацията в състояние на начална степен на „осъзнатост” от целенасоченото трансформиране при постигане на „осъзнатост” с начална степен на контрол и способност за „осъзната” промяна на обстановката? А също така, какво би ти пречило да претендираш, че множество от сънищата ти са вече "осъзнати"? Достатъчно би било да си спомниш (или дори да си въобразиш, че си си спомнил, а може би дори да си измислиш) даден сън и да успееш да го разкажеш приемливо правдоподобно (като за сън), като заявиш, че в съня си ти си разбрал и си знаел, че сънуваш.
 
Самата изследователска ситуация и чувството, че от теб се очакват определени конкретни резултати, би могла да ти повлияе сам да си повярваш за нещо, което не се е случило, да си въобразиш и внушиш, да се оставиш несъзнателно да се самозаблуждаваш в спомените си за сънищата си и неволно да ги изкривяваш без дори да си даваш сметка за това. За достоверността на разказваните ситуации като за сън едва ли трябва да се притесняваш особено, защото в сънищата може да има съвсем реалистично изглеждащи ситуации и е въпрос само на постигната способност добре да се припомнят. Хората не винаги могат да си дадат сметка за това тъй като просто не притежават необходимата способност за припомняне. Може и изследващите специалисти да не са наясно с възможната степен на реалистичност в сънищните ситуации, но те едва ли биха имали достатъчно основания да оспорват твоите разкази като възможни сънища и да докажат противното. Само някои добри специалисти с голям опит в провеждане на подобни разговори биха могли да установят недостоверност, да те усетят и да те хванат в измама по различни елементи и признаци в начина, по който говориш и представяш сънищата си, намирайки евентуални вътрешни противоречия в разказите ти или по-скоро по различни разкриващи те поведенчески признаци. Но същевременно известно е, че сънищата бързо се забравят и можеш да имаш оправданието, че разказаното не винаги си в състояние да го повториш, или че не винаги при първо припомняне се появяват спомени за всички елементи, като често припомняйки си отново, ти се явяват допълнителни спомени и нови елементи от сънуваните ситуации, а често дори и самият ти може да не си сигурен дали наистина такива нови елементи или някои от тях са били в сънищата ти или спонтанно допълнително си ги измислил като вярваш, че са били част от сънищната ситуация.

Поради това би било трудно да се определи със сигурност дали в разказите ти има противоречия защото си си измислял, освен ако съвсем си забравил какво си разказал и видоизменяш драстично сънищния си сюжет. Остава възможността за психологическо наблюдение и оценка на базата на поведенчески признаци, за което, доколкото става въпрос за оценка на достоверност на разказвани сънища, изследователят, който оценява разказите на доброволеца, би трябвало да притежава забележителен опит и способност.


Макар че обичайно най-ясни могат да са спомените от последния цикъл и последните сънища, преди събуждане, същевременно при развитие на способност за припомняне, което определено е необходимо за адекватно участие и за търсене на някаква ефективност в провеждане на тестове, експерименти и изследвания, се стига до натрупване и смесване на спомени от различни сънища в различни цикли и периоди. В зависимост от подхода, от сънуващия може да се очаква да си припомня и да разказва сънищата си след неговото окончателно събуждане от сън когато са преминали всички цикли, или при междинни събуждания след всеки цикъл или през определени периоди.

Сънуващият по принцип няма как и не би могъл след събуждането си да позиционира своите спомени за сънищата си в реалния времеви момент и период в света на будните докато е спал, независимо дали в рамките на цялата нощ (или времетраене на съня си), или в рамките само на един цикъл или на една фаза.

Той могъл, отбелязвайки си часа и минутите при всяко свое междинно събуждане, да разбере и да знае, след колко време отново се е събудил и съответно колко време е преминало, и, ако има достатъчно ярък спомен за сънуваната ситуация и усещане за нейната непосредственост и близост, евентуално да е в състояние да определи, че точно този сън и сънищна ситуация са били в рамките на конкретния предхождащ времеви период между последните му две събуждания. Това може да е предхождащ период, в който се е състоял или последният от няколкото цикли на съня, или само една част от цикъла, евентуално с фаза „РЕМ” – в случай, че е протекъл по-кратък времеви период, несъответстващ на представата за цял цикъл и за който би могло да се каже, че няма продължителност или характерните черти на цял типичен сънищен цикъл, включващ всички приписвани на цикъла съответни отделни фази в него., т.е. с продължителност между час и час и половина.

За тази цел е необходимо, обаче, сънуващият да е в състояние ясно да определи, че припомнените нови сънищни образи и ситуации са именно от този последен период преди да се събуди, а не са изплували и смесили се спомени от предишни цикли или периоди (например от сънища в предпоследния цикъл или дори от предишни дни).

Ще е необходимо сънуващият да разказва за своите последни сънища при всяко свое междинно събуждане. Това би затормозявало естествения процес на сън и сънуване в допълнение към изкуствената среда на лабораторията и прикрепените към главата електроди и жици. Би оказвало влияние върху естествения ход на съня и би поставило под съмнение оптималния характер на резултатите от изследването.

Процесът би могъл да бъде облекчен, ако след всяко междинно събуждане, освен да си записва часа и минутите, сънуващият си води записки за сънищата, които успява да си припомни, че току що е сънувал, като ги описва или само чрез маркиране или с по-подробни описания. Това също не би давало гаранция, че в спомените му не биха се появили образи и елементи от сънища от предишни цикли и периоди. Записките му биха дали възможност за сравняване впоследствие с цел да се избегне смесването на сънища от различни цикли.

Най-вероятно би било сънуващият да си припомня сънищата, сънувани току-що в последната фаза „РЕМ” или най-много и в предишни фази на последния цикъл.

От друга страна, паузите между междинните събуждания, при които ще си води записки, в определена степен ще оказват влияние на процесите на сънуване, в случай, че се водят наблюдения и се регистрират и записват едни или други показатели и данни. Също така, тези паузи и активирането на мозъка за припомняне, формулиране и записване, ще оказват въздействие и ще нарушават естествения процес и последователност в генерирането на сънищата през цялостния период на сън.

Визуализирането, формулирането и записването на сънищата в практиката по Пътя на сънищата е инструмент за развитие на способността и за напредък. Но доколкото тук сега става въпрос не за възходящото постепенно развитие в самостоятелна практика, а за тестове и експерименти с доброволци, записването и сравняването на записките също не би било достатъчно за съставяне на точна картина и хронология на сънуваните сънища и за тяхното времево позициониране.

Обикновено в естествени ситуации събуждайки се имаш доста добро усещане, че сънят ти е пресен и евентуално последен. Но когато се участва в изследвания (или при активна самостоятелна практика) и ежедневно започнат да се припомнят и визуализират сънища, тогава би било възможно объркване и смесване с останали и изплуващи ярки и силни спомени и представи за сънища дори от предишни дни.

Същевременно, често има "преливане" на сънища и възобновяване на елементи от сънищни ситуации от предишен цикъл, вкл. със смесване между тях. Често в рамките на една нощ и на различни цикли някои сънищни ситуации се повтарят в различни варианти, с различаващи се аспекти на възприятия, включително и с продължаване на действието.

(Когато донякъде напреднеш в практиката и придобиеш настройка, успяваш да маркираш припомнените сънища по време на междинните си събуждания, без това да ти пречи на процесите на сън и сънуване, а като напреднеш още, придобиваш способност при междинните си събуждания да си припомняш и визуализираш току-що сънуваните сънища, и дори и без да ги маркираш или описваш, сутринта да успяваш по-лесно и ясно да си ги припомниш и визуализираш. Но и на този етап сутрин не си в състояние да определиш кои образи и ситуации от сънищата в кое междинно събуждане най-напред си си припомнил и от кой съответен цикъл или период са съответните сънища, които си си припомнил. Няма как да определиш и доколко порядъкът на визуализиране и припомняне съответства на реалния порядък и последователност на тяхното сънуване.)


Остава на експериментатора да се опитва да съпоставя разказите на сънуващия (и особено ако сред тях се споменава за "осъзнати" сънища) с графиките на електроенцефалограми или с показанията на някакви други уреди от съответния цикъл или период между съоветните две събуждания. Наблюдаващият ще трябва да се опитва по някакъв начин да съобразява и да синхронизира резултатите от уредите с различните моменти и елементи от разказите за сънищата, за да открие дали съществуват евентуални съответствия в характера на данните от уредите с едни или други моменти и състояния в сънищата, така както са били разказани от сънуващия доброволец, особено ако е заявил, че е имал „осъзнат” сън.


(Друг е въпросът, доколко в това въобщe би имало някакъв смисъл и полза. Но за какво иначе въобще биха се правили регистрации с електроенцефалографи, ако не за постигане на някакво синхронизиране, за сравняване и установяване дали има някакви различия и специфики в графиките, доколкото въобще капацитетът на тази техника би позволил. Винаги може да се направят електроенцефалограми на спящи, включително докато сънуват сънища, и графиките им да се разгледат и сравнят. В съответствие с възможностите на този метод, графиките биха били подобни и еднотипни. За да има смисъл и да се търси дали биха се появили евентуални конкретни различия и специфики, и ако въобще се появят дали би имало повторяемост и характерност, и ако целта е изучаване на процеси на сънищата и на "осъзнати" сънища, трябва да може реално да се постига синхронизиране на реалните сънища с резултатите от регистрирането с апаратурата.)


Ако сънуващият бъде оставен да се наспи през цялата нощ (макар и със закачени електроди, с жици около главата, може би дори с тапи в ушите и с включен електроенцефалограф, или пък по-скоро - в изолирано от енцефалографа помещение) и на сутринта оставен да разказва наведнъж своите спомени за всички сънища от цялата нощ (включително и за евентуални „осъзнати” сънища), няма как нито той, нито изследващите го да определят кой негов сън в кои времеви периоди, цикли или фази е възникнал и сънуван, в кой момент през нощта се е появил (разбира се, ако сънуващият въобще има съответния опит и способности да си припомни достатъчно сънища и ситуации със съответни подробности и обхват, а не да си спомни само отделни елементи от сънищата си или само сънищата, сънувани в последния цикъл, фаза или период непосредствено преди събуждането му сутринта).

Ако в електроенцефалографските графики хипотетично би било възможно да са били установени определен вид „маркери” – особено характерни и специфични конфигурации – съответстващи със сигурност специално на състояния с „осъзнати” сънища (независимо колко общо звучи понятието за "осъзнат" сън и че това състояние има най-различни степени и нюанси), и ако при такава хипотеза сънуващият би разказал, че е имал „осъзнат” сън и в електроенцефалограмата му биха се появили такива „маркери”, двете биха могли да се съпоставят и така да се установи със съответната вероятност по кое време се е случил „осъзнатият” му сън. Само че електроенцефалографите и техните графики нямат такива възможности.

Теоретически, ако изследваният е много напреднал в практиката на запомняне и визуализиране на сънищата си, той би могъл евентуално да запази до сутринта спомени за хронологичната подредба, последователността и порядъка на сънуваните през нощта сънища и действия в тях. Но това би било много трудно и би изисквало съществена практика и придобити способности. Дори при напреднал практикуващ в повечето случаи последователността на сънуваните през нощта сънища, която би успявал да си припомни, би била само приблизителна, без да може да се гарантира нейната точност, а хронологично според времето в реалния свят не би имало как сам да определи различните моменти и елементи в сънищата си.

Ако изследваният е само донякъде напреднал и има вече известен опит, настройка и умения, той би могъл евентуално да запомня в определена степен сънищата си при всяко свое спонтанно междинно събуждане (при положение, че не си води записки за съдържанието на сънуваните сънища) и да запази приблизителен, макар и не със сигурност точен, спомен за някаква тяхна последователност и порядък до сутринта след своето окончателно събуждане (особено ако при събужданията си през нощта поне си е водил записки,  в които е отбелязвал само времето – часа и минутите, с оглед евентуално да си помогне впоследствие да си възстанови спомените в някаква последователност и приблизителна хронология.

В случай, че си е водил и записки за сънуваните сънища, ситуацията би била различна. Без такива записки за съдържанието на припомнени сънища би било трудно, дори и ако сънуващият има съществен опит и качество, да си припомни и визуализира сънуваните през нощта, или през съответни определени периоди сънищни събития в тяхна относително точна последователност (а и въобще да си припомни и визуализира повечето от сънуваните ситуации и техните подробности).

Ако не е водил записки през нощта, не би бил в състояние да определи в кои конкретни часове и минути, и в кои цикли или фази са се случили запомнените от него сънищни ситуации, дори ако при междинните си събуждания си е гледал часовника и примерно евентуално е успял да запомни до сутринта всички часове на междинно събуждане и на съответно последващо връщане към сън и започване на нов цикъл.

Ако при всяко свое междинно събуждане е проверявал часа и се е старал да го е запомни, а на сутринта е успял да си припомни различните часове и евентуално позиционирането към тях на някои от поредицата спомени за сънувани сънища, би могъл да запомни и да запази само обща представа за евентуална последователност на съответните цикли, в които е сънувал една или друга от припомнените сънищни ситуации.

В такъв случай, хипотетично ако евентуално е успявал само да запомни часовете на междинните си събуждания, но при тези  събуждания не си е припомнял и не е визуализирал сънуваните в предходния цикъл или фази сънища, спомените му сутринта биха били по-ограничени.

Въобще, ако се използва тук понятие хронологичен порядък, то би се отнасяло само за последователност или за приблизително определяне във времеви периоди.

Сънуващият би могъл в определена степен да си припомня, да визуализира и да запомня сънищата си от всеки пореден цикъл (или период – част от цикъл) на сънуване при всяко свое спонтанно междинно събуждане през нощта и да запази до сутринта спомени за тези свои нощни припомняния и съответно приблизителен, макар и не със сигурност точен, спомен за техния порядък и последователност през цялата нощ до своето окончателно сутрешно събуждане.

Това би изисквало при всяко междинно събуждане на първо място да се визуализират и припомнят самите сънищни ситуации с техните подробности, и на второ място да се осмисля и по възможност определя тяхната последователност на базата на вътрешно усещане за тяхна близост към момента на събуждането.

Във всеки отделен цикъл или период сънуващият може да е сънувал поредица от няколко различни и несвързани помежду си сънищни ситуации. Ако сънуващият няма съществен опит и качество и ако няма развито вътрешно усещане за тяхно разположение, близост или отдалеченост, би било трудно, като си припомня и визуализира сънувани през всеки съответен период сънищни събития да определя мястото им в точен хронологичен порядък.

Ако не притежава такова качество и вътрешно усещане, припомняният при междинните събуждания порядък на сънуваните сънищни ситуации и действията в тях би бил приблизителен. Още по-приблизителен би бил порядъкът и последователността на сънуваните ситуации и действия при общото им припомняне на сутринта след окончателното събуждане. (Тук все пак става въпрос за сънуващ, който е напреднал достатъчно, за да е в състояние въобще да си припомня сънищата си с техни подробности, и да си припомня все пак съществена част от тях.)

Дори и донякъде да е успявал да си създаде представа за последователността на сънищата си при междинно събуждане в съответния предхождащ цикъл, трудно би било да съхрани до сутринта общ спомен с всички свои спомени от междинните си събуждания за хронологична подредба и последователност на сънищата си в отделните цикли и да възстанови представата си и да определи тяхна последователност като цяло за общото времетраене на съня през нощта, или за тяхно разположение и последователност в различните цикли, както и за тяхната последователност в един или друг отделен цикъл или период. И при това евентуалните спомени и запазена представа за последователност на сънищата, които е успявал да си припомня, би била приблизителна и несъответстваща на реалната им последователност докато ги е сънувал в реално време.

Ако при междинните си събуждания ги е маркирал или по-подробно записвал, то сутринта би могъл да ги визуализира и да си ги припомня отново и да ги разказва в същия ред, в който е успявал да си ги припомня при междинните си събуждания и съответно ги е маркирал или записал.

Ако при всяко междинно събуждане сънуващият си е водил записки, той би могъл да запише и маркира порядъка на сънищните ситуации така както си го припомня в момента на записването. Това не гарантира, че припомненият порядък на сънищата от съответния цикъл или период би бил точен, той пак би бил приблизителен, може би дори объркан, макар че самият процес на записването би могъл да предизвика допълнителни спомени. Но от друга страна, поне на сутринта след окончателното си събуждане сънуващият би могъл на базата на своите нощни записки да си припомни сънищните ситуации най-малкото в същия порядък както си ги е припомнял всеки път при записването им. За постигане на по-голяма точност в припомнянето на хронологичната подредба на сънищните ситуации се изисква съществена практика и постигнати способности на сънуващия.

И при двата начина – със и без маркиране или записване – няма как сънуващият със сигурност да определи (нито при отделните си междинни събуждания, нито сутринта след окончателното си събуждане) кой сън и сънищно събитие в кои точно моменти на съответния цикъл (или фаза), или период между двете междинни събуждания са били сънувани и в каква последователност реално са се случили и в разказите си може да ги позиционира. Такава невъзможност за точно позициониране се отнася както за всички сънищата от различните цикли в рамките на цялата нощ, така и  за сънищата в отделните цикли.

Ако ситуацията би била по-близка към естествената и доброволецът би бил оставен да спи без от него да се изисква да си води записки при всяко от междинните си събуждания (и ако той няма съществен опит и способности за спонтанно автоматично визуализиране, припомняне и запомняне на своите сънища при междинни събуждания през нощта), дори ако всеки път при всяко свое междинно събуждане успява (или бива стимулиран) да се осъзнае и да си даде сметка, че се е събудил, че току-що е сънувал, че отново ще се потопи в сънища, и дори ако се опитва да си припомни какво е сънувал и нещо от тях успее да си спомни, запомнените и припомнени на сутринта сънища от цялата нощ (от всичките цикли или периоди със сънища между междинните събуждания) няма как да са в техния хронологичен ред на сънуването им през нощта и всякаква представа на сънуващия за някакъв техен ред и последователност би била неточна и погрешна или евентуално съвсем приблизителна, ако въобще става въпрос за някакъв ограничен брой сънищни ситуации, които е успял да запомни и да си припомни (разбира се, при положение, че сънуващият все пак има вече определен опит и способности за припомняне на сънищата си, и успява да запомни някои от тях). Запомненият порядък и последователност на припомнените сънища ще е евентуално съвсем приблизителен (ако въобще доброволецът след събуждането си има някаква увереност за запомнена хронология и последователност).

Ако ситуацията би била съвсем естествена и той би бил оставен да спи цялата нощ без да бъде стимулиран по никакъв начин да се разсънва (и осъзнава) при междинните си събуждания (евентуално с цел да си припомни сънуваните сънища), и ако той няма съответната практика и опит, в резултат на които да се е научил и да е свикнал спонтанно автоматично да си ги припомня и визуализира при завършването на всеки нощен цикъл на съня и всяко свое кратко междинно събуждане (качество, което се придобива с практиката, но и се губи много лесно и бързо при прекъсване на практиката), на сутринта спомените му за сънищните ситуации, които евентуално би бил в състояние да си припомни, не биха били в състояние да ги определят и подредят в някакъв хронологичен ред, той не би бил в състояние да определи тяхна последователност и най-вероятно би си спомнял само някои последни сънища. Като последни сънищата, би си припомнил тези, които е сънувал непосредствено преди сутрешното си събуждане. В неговите възприятия те биха били най-ясните и най-ярки сънища от нощта.

(За междинните нощни събуждания човек, който не се занимава със сънищата си, обикновено не знае, че по правило се случват регулярно между отделните цикли на съня, не усеща тези събуждания или по-точно не им обръща внимание и не се осъзнава като буден, не си дава сметка за тях, а на сутринта за тях въобще не си спомня.)

Ако при междинните си събуждания си е водил записки за часовете на събуждане и за съдържанието на сънищата си, задачата му би била сравнително по-лесна.

Но ако не е водил такива записки, минимална би могла да е вероятността да успее сутринта, от една страна – да помни различните часове на междинните си събуждания, ако те са се случвали естествено и ако са се различавали от определен точен стереотип, т.е. ако не спи по някакъв точен график на определено времетраене на съответните цикли и не се събужда предизвикано с будилник, при което часовете на събужданията му приблизително да съвпадат и да са едни и същи.

Според теорията, циклите имат приблизително едно и също времетраене, а продължителността на фаза „РЕМ” може да се увеличава с всеки следващ цикъл. Но според моя личен опит, времетраенето на циклите и структурата и времетраенето на съдържащите се в тях фази са променливи и могат съществено да се различават, включително съответно времетраенето на даден цикъл.

И също така, от друга страна, ако сънуващият не си е водил записки за сънищата си при междинните си събуждания, колкото и да е успявал да си ги припомня и визуализира, и колкото и да е успял да си припомни след последното си събуждане, минимална би могла да е вероятността да успее сутринта да позиционира поредицата от спомени за сънувани сънища към различните часове и периоди на нощта, и съответно към различните цикли или фази на съня си.

Сънуващ, който има известен опит, ще осъзнава състоянието си на будност при всяко свое междинно събуждане и ще може да си припомня и визуализира преди отново да заспи, и в резултат – в определена степен да запомня сънуваните сънищни ситуации, така подпомагайки си тяхното припомняне след окончателното си събуждане, но редът на тяхното припомняне няма да отговаря точно на хронологията на тяхното сънуване, в случай че успее да си припомни няколко от сънуваните сънищни ситуации, а не само последната непосредствено преди събуждането си. Ако има опит и си припомни само две или три сънищни ситуации, би могло да е запазил усет за тяхната „дълбочина”, „отделеченост” или степен на отдалечаването им по време на самия процес на припомнянето им, или евентуално избледняване докато се опитва да си припомня различни елементи и подробности от определена сънищна ситуация, и да ги подреди сравнително достоверно според тяхната последователност по време на цикъла на съня. Но ако успее да си припомни повече ситуации и подробности, би било трудно да ги позиционира точно според хронологията на тяхното сънуване.

Би могъл да ги разкаже в приблизителна хронологична последователност – така както успява да си ги припомни, но тя не би съответствала със сигурност на точната последователност и случване във времето на сънищата му през нощта.

Сутринта би могъл да ги разкаже приблизително в някакъв подобен ред, така както успява да си ги припомни след последното си сутрешно събуждане, но този ред не би отговарял точно нито на хронологията от тяхното припомняне при различните междинни събуждания през нощта, нито на реалната хронологията на тяхното сънуване през различните цикли (разбира се, в случай, че е бил в състояние да си припомня както при различните си междинни събуждания, така и при последното си сутрешно събуждане сънища от различните цикли на съня през нощта, и още повече ако сутринта е успял да си припомни сравнително по-голям брой от сънуваните сънищни ситуации).

Постигането на по-добри резултати в такава задача би изисквало голямо умение и напредък, постижими с доста дълъг период практика, още повече ако с  визуализирането и припомнянето трябва сънищата да се разграничат по последователност и време и ако сред множеството ситуации и елементи от обикновени сънища трябва да се посочат и определят във времето някои "осъзнати" сънища, за да може изследващият да потърси евентуални различия в графиките от енцефалограмите или в показанията от други уреди в приблизителния час през нощта, посочен от сънуващия (ако вече не са били открити и установени ясни „маркери”, които по почти чудотворен начин със сигурност да определят кога точно сънуващият е имал „осъзнат” сън, дори и без да е необходимо той да се напряга да си припомня...).

Хипотетично, дори и ако при междинните си събуждания е успявал да визуализира и да си  припомня някои от сънищата си, и ако е успявал да запомни съответните часове на събужданията си (при положение, че благодарение на такива  нощни визуализации и припомняния при междинни събуждания ще може евентуално на сутринта да постигне по-богати и подробни спомени за сънищата си през нощта), не би бил в състояние сутринта със сигурност и точно да ги позиционира спрямо съответните цикли и запомнени часове. Би могъл да постигне само обща представа за съответни цикли или периоди, в които е сънувал едни или други сънищни ситуации, без това да означава, че няма да е объркана тяхната последователност и позициониране в едни или други цикли и периоди.

Ако сънуващият е постигнал умението при междинните си нощни събуждания да се осъзнава като буден в достатъчна степен, че да проверява часа на събуждането и да успява да го запомни, но ако при това не успява да си припомни сънувани сънища, на сутринта евентуално би могъл да си припомни едно приблизително общо разпределение по часове на своя сън.

Теоретически, дори ако сънуващият има достатъчно опит и е придобил съответни способности, ако не се занимава при междинните си събуждания с маркиране или с по-подробно записване на сънищата си, но всеки път проверява и се старае да запомни часа на събуждането, и ако успява да си припомня определени нови сънищни ситуации, които усеща, че току-що е сънувал през последния цикъл преди събуждането си, и ако успява донякъде да ги запомня като ги свързва със съответния час, пак би могъл най-много да запази и на сутринта да възстанови и да има евентуално само общата представа за разпределянето по време през нощта на съответните цикли или периоди, в които е сънувал едни или други сънищни ситуации, без да може със сигурност да определи мястото и последователността на сънищата си в съответните  цикли и периоди.

Ако все пак хипотетично на сутринта би успял да си припомни различните часове и евентуално позиционирането към тях на поредицата от спомени за сънувани сънища, и ако би могъл да ги разкаже в тази приблизителна хронологична последователност, която си припомня, на базата и на спомени от междинните си събуждания за подреждане на сънищата си в предидущите цикли или периоди, то това припомняне ще определя само неговата представа за последователността на сънищата, която малко вероятно би отговаряла на реалната последователност на сънуване на различните сънища.

Хипотетичното постигане на подобни резултати, при които да има припомняне на по-голям брой сънувани през нощта сънищни ситуации с техните действия и подробности и с представа за тяхно позициониране и последователност една спрямо друга, биха изисквали голямо умение и съществен напредък, постижими с доста дълъг период практика. Още повече това се отнася за случаите, ако сред сънищата би имало и някои "осъзнати" сънища и те би трябвало да се разкажат подробно и още повече - да се позиционират по време и последователност сред множеството ситуации и елементи от обикновени сънища, за да може изследващият да се опита да направи сравнение с графиката от електроенцефалограмата или с показанията от други уреди и да види дали въобще в тези съответни времеви периоди биха се появили някакви евентуални различия или специфики.

Ако няма създадени апаратури с такива параметри на функциите и такава чувствителност, при които автоматично да реагират при навлизане на сънуващия в "осъзнат" сън, и ако няма установени ясни "маркери" за определяне от апаратурата на "осъзнат" сън, дори и без диференциране на различни възможни степени на това състояние, няма как в изследването външно чрез апаратура да се определи дали и кога сънуващият е разбрал, че сънува и е преминал в състояние на "осъзнат" сън.

В този смисъл, трудно би могло чрез изследване на един индивид, дори с голям опит и качества, и особено пък чрез изследване на доброволец без такава практика и умения, съпоставяйки неговия разказ за характера и съдържанието на сънищата му за периода, предхождащ неговото събуждане, със спецификите и характеристиките на графиката на енцефалограмата или на евентуални показания от други уреди, достоверно да се определи съответствие на разказваните от него конкретни ситуации,  картини и моменти с точно определени елементи в показанията на уредите (в случай, че в характеристиките на тези показания въобще би могло да има съществени различия и особености за различните времеви периоди и моменти), както и по такъв начин да се определи и докаже истинността на негово твърдение, че сред сънищата му е имало и ситуация, в която е постигнал състояние на "осъзнат" сън.

За постигането на такава цел по този начин би трябвало да има възможност в графиката на една енцефалограма, или в показанията на някакъв друг уред, да се появява  и установява някакъв ясен и категоричен „маркер”, характерен специално само за преминаване в състояние на „осъзнат” сън, т.е. регистриращ момента, в който мисълта ти по време на сънуването е стигнала до идеята, че всичко около теб е сън и не е реално, както и преминаване в нов вид сънищно състояние.

Също така, ако въобще бихме могли да приемем, че от факта и от момента на разбирането ти по време на съня, че сънуваш, и от произтичащата от това последваща промяна в мисловния ти процес по време на сънищната ситуация възникват проявления на мозъчната ти дейност, предоставящи индикации за промяна в състояние, в интензивност или активност на мозъчната дейност, които да е възможно да се регистрира от някакъв уред, тогава би следвало по аналогия и различни други промени на състояние по време на съня, например, преминаване между различни степени на „Въображаемо Аз” в "неосъзнат" сън, или различни специфични възприятия и развития в сънищата, да са съпроводени със аналогични или подобни проявления и индикации и да може да се регистрират от същия уред (в случай, че би бил създаден такъв супер-електроенцефалограф или друг вид уред и ако въобще става въпрос за промени в интензивност или активност на мозъчната дейност). Различни видове промени в състоянието на мозъчната дейност, регистрирани от такъв уред, би могло да са свързани и с различни променящи се степени на „Въображаемо Аз” в "неосъзнатия" сън, както и с различни специфични ситуации и преживявания в съня. Би било необходимо такова съвършенство и чувствителност на такъв уред, което да позволява да се разграничат подобни евентуални деликатни промени в състоянието на мозъчната дейност по време на сънищата от евентуалната промяна, която би настъпила в момента, в който си разбрал, че сънуваш, и с преминаването в състояние на "осъзнат" сън, което същевременно на свой ред, ако се задържи и развие със задълбочаване на "осъзнатостта" и самоидентифицирането, би претърпявало промени, преминавайки през различни степени и състояния.

А всичко това е неосъществима задача, каквато методите и възможностите на електроенцефалографите (както и на другите апаратури) не са способни да изпълнят, поне на етапа на развитието ни в началото на XXI век.

Теоретично, някакво съответствие за състояние на "осъзнат" сън с присъщи за него конкретни елементи в наличните графики или други показания от уредите, (независимо от това дали те въобще биха се отличавали по нещо от всички останали елементи), би могло да се търси при определени условия чрез паралелно изследване на няколко индивида и съпоставяне на техните данни. За тази цел, при техни твърдения веднага след събуждане, че току-що са имали "осъзнат" сън, би могло да се съпоставят непосредствено предшестващите конфигурации от графиките на електро- енцефалограмите им. Ако при всички тях евентуално биха се проявявали някакви определени  характерни и специфични особености, които да са ясно разграничими и различаващи се от всички останалите части на графиката, би могло евентуално да се допусне, че те са характерни и съответстват на заявеното от изследваните, че току-що са имали "осъзнат" сън.

И ако има апаратура, която да има такава прецизност, чувствителност и възможности, по логиката на множество подобни изследвания, би могло да се установят евентуални  „маркери” за "осъзнати" сънища, които не се проявяват при всички други обичайни "неосъзнати" сънища на изследваните, повече или по-малко ясни или ярки.

Такъв вид изследвания биха разчитали на способността на изследваните да си припомнят сънищата и на случаи, при които сънуващите изследвани са успели да имат "осъзнат" сън непосредствено преди свое спонтанно събуждане или преди да са били събудени. Винаги би съществувала вероятността, те да са имали "осъзнат" сън и в по-ранен времеви период, но да не си спомнят за него. Тогава в показанията на уредите би могло да съществуват аналогични елементи и в други времеви периоди. В случай, че би имало такава апаратура, при първоначалното установяване на такива "маркери" би могло да се разчита на повече ситуации, когато изследваните са имали "осъзнат" сън само преди събуждането им, а всички или повечето им други сънища са били обичайни "неосъзнати".

Но от една страна индивидуалната представа за „току-що” може да е много субективна и подвеждаща, като сънуващият, запомнил за своя „осъзнат” сън, може погрешно да има представата за „току-що сънуван”, от друга страна хипотетичните „маркери” би могло да имат индивидуални специфики и да не съвпадат при различни хора, и от трета страна „маркерите”, ако въобще би могло да се установят и категоризират такива в графиката на една електроенцефалограма или в данни от друг уред, при един и същ сънуващ би могло да съвпадат при негово състояние на „осъзнат” сън и при състояние на „Почти-Реално Аз” в „неосъзнат” сън, или дори само на „Въображаемо Аз” с голямо приближение към реалната среда и реалното себеусещане на реалното „Аз”.
 
Същевременно, състоянието на „осъзнаването” трудно се задържа и често води бързо до събуждане. Това дава възможност да се разгледат показанията от уредите непосредствено преди събуждането и да се установи доколко въобще би могло да се отбелязва някаква специфика. Ако след като се събуди сънуващият заяви, че е сънувал „осъзнат” сън в последния времеви период непосредствено преди да се събуди, изследователят би могъл да потърси в графиката на електроенцефалограмата му евентуалните елементи, които би могло да се асоциират по време със състояние му преди събуждането. Така изследователят би могъл да се опита да установи има ли въобще (поне при този конкретен индивид) някакви специфични особености в графиката или в данните от друг уред в периода и за състоянието му, за което твърди че е било „осъзнат” сън, които да го отличават от другите му сънищни състояния. (Така лесно би могло да се разбере доколко с наличната днес технология и по характеристиките на графиките на електроенцефалограмите е възможно да се определя кога спящият е сънувал „осъзнат” сън и да се определят "маркери" за такова състояние.).

В заключение, в повечето случаи при хора без специален опит в овладяване на сънищата, когато стигнат до „осъзнат” сън, в определен момент не успяват да се задържат в него и той завършва със събуждане. Споменът за този "осъзнат" сън веднага след събуждането може да е ясен и ярък. Това може да позволи на изследващите да видят каква е графиката на електроенцефалограмата или на данни от други уреди при състояние на „осъзнат” сън, и да се види дали има или няма някакви специфики. При същия този доброволец би било добре такава ситуация да се изследва няколко пъти – регистриране на „осъзнат” сън със събуждане, в случай, че „осъзнаването” му в съня не е било случайно и че при този човек може сравнително често да се стигне до „осъзнат” сън, което да направи експериментите възможни. Би могло такъв резултат да е специфичен при всеки човек, както и в различни случаи на сънуване. Затова такива ситуации би трябвало да се регистрират при определен брой различни индивиди и да се направи сравнение.

Така може да се види, има ли съществени различия във вида на графиките или в данните, има ли специфики, които определено се различават от графиките или данните при повечето сънища, има ли съществени различия в графиките или данните при различните индивиди. Така може да се установи има ли специфики в графиките на електроенцефалограмите или данните преди състояние на „осъзнат” сън, в момента и в първоначалния период при навлизане в такова състояние, дали въобще има или няма някакви ясни характерни и специфични елементи в графиките, които отсъстват при всички други сънища, както и дали би могло да се определят подобни специфични елементи за различните видове състояния по време на сънуването, например при "Въображаемо Аз" в ситуация с висока степен на близост към реалността (с прилики в обстановката и себевъзприятието), макар и без "осъзнаване", че това е сън.

Ако би било възможно категорично да стане ясно, че такива елементи „маркери” съществуват, тогава изследователите биха имали възможността да ги проследяват в графиките на електроенцефалограмите или в данните от други уреди и да ги сравняват с разказите на сънуващите. Също така, изследователите биха имали възможността при появяването им да събуждат сънуващия и да проверяват дали току-що е имал "осъзнат" сън. (Това би могло да е база и начало на изследванията в тази област, преди започването на едни или други видове опити за „комуникация” между „света на спящите" и "света на будните”, за които ще стане дума по-нататък.) Но за постигането на всичко това е необходима такава апаратура, каквато все още не съществува.

Ако проявленията в мозъчните процеси при всички тези състояния биха предизвиквали достатъчно ярки индикации с такъв характер, че да би било възможно да се регистрират отвън, ако такава чувствителна апаратура би съществувала и при положение, че такива специфики в графиките на електроенцефалограмите или в данните от други уреди въобще биха съществували, изглежда, че би могло такива „маркери” "много лесно" да бъдат достатъчно категорично определени и регистрирани, а експериментите успешно да се запишат и филмират.

(Тогава би имало добра основа за преценка на различните гръмки съобщения в доклади и информации от предишни години за постигнати успехи в провеждани експерименти в тази област и за осъществена пряка комуникация в реално време между света на сънуващите и света на будните.)

Няма как сънуващият изследван доброволец да бъде опроверган, ако е заявил, че по време на своя сън е разбрал и осъзнал, че се намира в сън и така е постигнал „осъзнат” сън. Още повече – поради различните моменти в процеса, който води към това състояние и поради възможните различни степени на такава „осъзнатост” и на това собствено усещане и разбиране, че ситуацията около теб е сън.

Винаги съществува възможността и не трябва при никой случай да се изключва хипотезата за добросъвестно и добронамерено отношение на изследвания сънуващ с негово неволно и несъзнателно самозаблуждаване, когато той си мисли или „си спомня”, че е бил в „осъзнат” сън, останал е с такова впечатление. Както и когато просто не е могъл да разграничи различните си състояния в съня си и погрешно е възприел и „запомнил” свои състояния на определена степен на „Въображаемо Аз” или на „Почти-Реално Аз”, без съзнателно да иска да заблуждава и напълно убеден в това, което казва – че е имал „осъзнат” сън.

Изживяването на "осъзнат" сън може да се опознае само лично чрез собствен субективен опит – спонтанно-случайно, или чрез практика за овладяване на такава способност от тези, които научавайки, че е възможно, се постараят да го постигнат. И само така можеш със сигурност да установиш реалността на съществуването на това състояние, както и различните негови аспекти, етапи, затруднения и възможности.



Граници на възможностите. „Тънките” нюанси.


Сънищата са с много различни степени на дълбочина, яркост, детайлност, възприятие за собственото „Аз” и спонтанно „неосъзнато”, както и спонтанно или целенасочено „осъзнато” самоиденифициране, които биха могли да съответстват на различни степени и категории в активността на мозъка (в случай, че съществуваше апаратура, която би могла да регистрира такива различия и нюанси).

Доколко фактът в съня ти, че си разбрал, че сънуваш, би се оказал достатъчно съществен, ангажиращ специфични допълнителни ресурси на мозъка и въздействащ, че да доведе до по-голяма, или с нещо различаваща се, интензивност и активност (и съответно доловимо и определящо различие в електричните потенциали по кожата на скалпа на главата или в показания от друг вид уреди), отколкото в редица други случаи и състояния, вкл., например, при много ясен и динамичен сън, без той да се е превърнал в "осъзнат" с това, че си разбрал, че сънуваш, или отколкото при всеки обикновен сън?

Ситуациите, състоянията и възприятията в съня са множество и много различни и тези техни различия и нюанси при евентуално тяхно хипотетично точно долавяне, разграничаване, отразяване и регистриране биха се изразявали и съответствали на определени много „тънки” различия в детайлите на регистрираната чрез апаратура активност на мозъка, ако би съществувала технология способна за такива прецизни наблюдения и регистриране.

Различията в ситуациите в съня биха изисквали апаратура, която би била в състояние да отрази и регистрира „много тънки” различия в активността на мозъка, но такава апаратура в нашия свят в първата половина на XXI век все още не бе създадена.

Много минимална е разликата във вътрешното възприятие и ментално състояние по време на съня между моментите когато сънят е "неосъзнат" и момента, в който изведнъж получаваш отнякъде проблясъка, че това е сън и ти сънуваш; или между състояние, когато сънят е "неосъзнат", но с „Въображаемо Аз”, което е със степен на много близко приближаване до реалното „Аз”, а в определен момент получаваш идеята за „сън” и преминаваш в състояние на „осъзнат” сън с начална степен на „осъзнатост” и с все още едва започващ процес на самоидентификация.

Малка е и разликата в емоционалното или менталното вътрешно състояние между всяка отделна предишна и следваща степен в процеса на самоидентифициране. 

Доколко такива минимални разлики би било възможно да дават някакво съществено отражение върху графиката на електроенцефалограма, и доколко въобще такива различия и състояния в днешно време при съвременните научни познания и възможностите на всички днешни видове регистриращи и невровизуализиращи апарати биха могли да бъдат идентифицирани (разпознати, разграничени, определени и регистрирани)? Въпросът е чисто риторичен и отговорът се подразбира от самосебе си. Разбира се, отговорът става веднага ясен и от вида и характера на графичните резултати в практиката с електроенцефалограми.

При прехода по време на съня към тази степен (или форма) на „осъзнатост” или при появяването на това усещане и разбиране (че всичко около теб е сън) би могло да не се случи никаква особена промяна в мозъчната ти активност и да се окаже, че няма никаква особена разлика в графиката на електроенцефалограмата (в случай, че съществуваха електроенцефалографи от някакво ново поколение, способни да улавят, разграничат и регистрират достатъчно „тънки” различия).

Този момент би бил свързан с поредната асоциативна връзка в развитието на Асоциативната каскада, а не с „допълнително включване” на някакъв „орган”, „част” или сектор на мозъка, макар и различните елементи в асоциативните връзки да са разположени в различни зони на паметта и съответно на мозъка. В процеса и въз основа на еволюцията на способностите и качествата на мозъка да овладява управлението на механизмите на своите сънища, и в процеса на развитието в момента на сънуването на асоциативните връзки, Асоциативната каскада на съзнанието с поредните асоциативни връзки преминава една тънка граница на промяна на своето състояние и форма като от Асоциативна каскада на сънищата преминава тънката линия по посока към начална степен на форма на Хибридна асоциативна каскада с проблясъка на мисълта и откритието по време на сънуването, че „това около теб е сън”.)

И ако би трябвало да се търсят в електроенцефалограмата някакви евентуални специални и специфични графични „маркери” за това твое възприятие, усещане и разбиране, че сънуваш, и за началното състояние на „осъзнаване” и преминаване в състояние на „осъзнатост” в съня, би било напълно очаквано, че ще се окаже, че в графиката на електроенцефалограмата такива просто не могат да се намират. Това е в случай, че някой изследовател би "установил" или би решил да приеме, че специално за състояние на „осъзнат” сън в изследвания със съвременните му познания и електроенцефалографска апаратура,  би могло да са характерни точно такива или такива линии и криви, с еди какви си извивки и прекъсвания и с такава или онакава честота и амплитуда в графиката, или би посочил някакви конфигурации в графика, определяйки ги като единствено характерни за „осъзнат” сън.

По-горе отбелязах как евентуално (с определена условност) би могло да се направи сравняване с евентуално съвпадение по време  – чрез преглед на вида на графиката от периода преди спонтанно прекъсване на съня със събуждане когато от сънуващия е заявено, че току-що е сънувал „осъзнат” сън непосредсвено преди събуждането (колкото и условията за достоверност или за обобщаващ извод да са относителни). Макар че същинското „осъзнаване” в „осъзнатия” сън започва с развитието на процеса на самоидентифициране. И когато този процес не е същински започнал, или бъде прекъснат, окаже се кратък и частичен, стойността като „осъзнаване” и постигане на „осъзнат” сън на това, че в съня си е разбрал, че сънува, е минимална и почти липсваща. И само по себе си, че сънуващият правилно си е спомнил, че е разбрал, че сънува, точно в периода преди да се събуди или да бъде събуден, и това, че изследващите са разбрали това, всъщност няма никакво особено значение.

Когато човек без съществен опит по Пътя на сънищата премине в "осъзнат" сън, обикновено той не успява да се задържи дълго в това състояние и скоро след това "осъзнатият" му сън се прекъсва и той се събужда. Начинаещ или човек, който няма съществен опит, когато разбере, че се намира в сън и е постигнал начално състояние на "осъзнатост", трябва да успее да си спомни, че основната му първоначална цел е да се задържи колкото се може по-дълго време в това състояние на "осъзнатост" като сънят му продължава без прекъсване и той не забравя, че в момента това е сън и той сънува. За да може да успее в това, той трябва да продължи пасивно да наблюдава съня и развитието на ситуацията, в която се намира, стараейки се единствено да помни, че се намира в сън, и да не прави никакви "резки" мисловни движения. На този етап не трябва да се опитва да направи нещо по своя "активна инициатива", не трябва да се опитва да промени нещо в ситуацията, не трябва да си пожелава да прави някакви "чудеса", каквито в реалния живот не могат да се направят, не трябва да си помисля за променяне на нещо или за трансформиране на обстановката и пр. Всеки такъв опит може да доведе и най-вероятно веднага ще доведе до спонтанно прекъсване на "осъзнатия" сън и събуждане.

Разбира се, това се отнася за начинаещи и за хора, които нямат съществен опит, но са успели да се окажат в "осъзнат" сън, да разберат в съня си, че сънуват. Макар и начинаещи, за да са в състояние своевременно да си спомнят за такива условия и инструкции в началния момент след като са разбрали, че сънуват, и да се съобразят с тях, би трябвало да са овладели определена способност, би трябвало вече да са преминали определен период на практика и би означавало, че са тръгнали по този Път.

Процесът на самоидентифициране би могъл да започне по някое време спонтанно от само себе си и също да представлява активно действие, което да доведе до прекъсване на „осъзнатия” сън. Самоидентифицирането би могло да започне извън контрола на сънуващия, който би се стремял да не прави „резки” движения и да съхранява мисълта, че това е сън с намерението да усвои способността да се задържа колкото се може по-дълго време в това състояние. Без сънуващият да има такова намерение на този етап и без да е предприел действие за насочване на мисълта си в някаква друга посока, спонтанно може да му се яви мисълта „Кой съм аз”, но по-скоро едновременно сред мислите му в сънищната ситуация, в която се намира, знаейки, че сънува, ще се появят няколко образа и мисли, възможно свързани и следващи една след друга, отнасящи се към неговата реална идентичност, живот и житейска история.

Така започнал спонтанно, процесът на самоидентифициране може да стигне до някъде и след това също да доведе до спонтанно прекъсване на "осъзнатия" сън и събуждане.

Същевременно, развитието на процеса на самоидентифициране е основен първоначален показател за процеса на задълбочаване на „осъзнатостта” и за степента на "осъзнаване" в състоянието на „осъзнат” сън. След усвояването на относителна способност за задържане в това състояние, за да не се прекъсва то почти веднага или сравнително бързо при „осъзнати”  активни мисловни движения, намерения или усилия, следващото първоначално значимо условие за реално постигане на „осъзнатост” и осъществяване на състоянието на „осъзнат” сън е започване и развитие на процеса на самоидентифицирането.

На определен етап на своята практика, сънуващият ще трябва да продължи с по-активен и целенасочен подход за развитието на процеса на самоидентифициране, когато постига състояние на „осъзнат” сън. Той ще трябва да започне да проявява съответно активно желание и усилие за припомняне на своята идентичност и реален живот, за продължаване и задълбочаване на евентуално спонтанно появилите му се мисли за реалната му идентичност, активно усилие за развитие на протичащите асоциативни връзки към информация в паметта му за идентичността му и историята и обкръжението на реалния му живот. Ако той няма достатъчен опит или практика и ако няма вродена или вече придобита способност в достатъчна степен да се задържа в състоянието на „осъзнат” сън, тези усилия за самоидентифициране може да влязат в противоречие с необходимостта да наблюдава пасивно с цел да удължи възможно повече състоянието си на "осъзнатост" в съня. Това противоречие се преодолява постепенно с практиката, при което трябва да се развива едновременно както способността за задълбочаване на самоидентифицирането, така и способността за задържане в състоянието на "осъзнатост" без прекъсване на съня и събуждане.

Също така, самото разбиране, че сънуваш и преминаване в "осъзнатост" най-вероятно ще се състои едновременно с някакво твое активно действие. Когато се случи моментът да разбереш, че всичко около теб е сън, ти няма да си седнал пасивно в състояние на медитация, а ще си в движение и активно действие в някаква сънищна ситуация и обстановка. Ти ще разбереш, че сънуваш, "осъзнавайки" някаква странност в обстановката, в ситуацията или в своето действие, и разбирайки, че сънуваш, ще продължиш това свое действие, което вече е било започнато, най-вероятно с порива, с идеята и с намерението да се опиташ да провериш дали прозрението ти е вярно. Продължаването на действието може да е „пасивно”, оставяйки се да плуваш и да се движиш по течението на ситуацията, сякаш наблюдавайки се отстрани,  оставяйки се на сънищния ти сценарий да определя развитието на твоите действия и на ситуацията, наблюдавайки сякаш ситуацията отстрани, като ти в актуалното си състояние след като си разбрал, че сънуваш, не си предприел никакво рязко мисловно движение, не си се опитал „осъзнато” и волево да промениш или да направиш нещо. Но продължаването на действието може и да те доведе до елемент на твое „осъзнато” активно волево действие, с което да поискаш да провериш прозрението си, че сънуваш, да го потвърдиш, да провериш възможностите си в тази ситуация, или да продължиш асоциативна линия на мисли за твоята идентичност, паднали ти сякаш изведнъж някъде отгоре.  Друга възможна ситуация е когато след като си получил прозрението, че сънуваш, веднага поискаш да провериш дали това е така с някакво специфично действие като полет или преминаване през стена, още преди да ти е дошло наум, че трябва да наблюдаваш пасивно, за да не загубиш състоянието си на "осъзнатост". И в двата случая ситуациите могат да доведат до спонтанно прекъсване на "осъзнатия" сън и събуждане.

Обикновено "осъзнаването" в съня и предприемането на някакви необичайни действия с цел да провериш дали сънуваш се случват почти едновременно едно след друго, и почти непосредствено след разбирането, че сънуваш, би могъл да започне и процесът на самоидентифициране. При хора без съществен опит, тези събития ще се случват спонтанно, и докато продължаваш да наблюдаваш развитието на сънищната си ситуация, ти спонтанно и неволно стигаш и до активни и "резки" мисловни действия, като със своята "осъзнатост" и "осъзната" воля се намесваш в хода на съня. Това съответно може да доведе до преждевременното му прекъсване и събуждане.

Ако нямаш специфична настройка най-вероятно въобще няма да ти мине мисълта за това, че трябва да се стремиш да се задържиш в това състояние и че трябва да се постараеш само пасивно да наблюдаваш развитието, да се оставиш да плуваш по течението на сънищната ситуация. Може да не ти дойде наум, че на този първоначален етап, ако започне процес на самоидентифициране, за да се задържиш в това състояние и да продължиш процеса, най-добре да наблюдаваш появяващите се мисли спокойно, оставяйки ги да извират от само себе си, като се опиташ да стоиш и наблюдаваш "отстрани" без да полагаш резки усилия в асоциативното свързване на отделните припомнени елементи и в търсене на допълнителни спомени за реалната си същност. Всъщност, може въобще да нямаш на този етап в "осъзнатия" си сън идея, мисъл, представа за процес на самоидентифициране, а самият той да ти се случва спонтанно, просто спомняйки си и досещайки се кой си ти и за различни неща от живота ти.

Границата между пасивно наблюдение на сънищната ситуация и някакво рязко мисловно движение също е относителна и много тънка. Така или иначе, развитието в тези аспекти е следствие на посветена редовна практика, натрупване на опит, постигане на определена настройка, придобиване на определени умения и качества.

Поради тези причини, при начинаещи и хора без определен опит, постигнали "осъзнат" сън, скоро след "осъзнаването" и началото на "осъзнатия" сън, това състояние спонтанно се прекъсва и те се събуждат. При това те имат ярък и ясен спомен за сънувания сън. Може да се провери каква е графиката в електроенцефалограмата в периода преди тяхното събуждане.
 
Границите между състоянията на обичайния ясен „неосъзнат” сън и на "осъзнатия" сън (особено при висока степен на „Въображаемо Аз” в „неосъзнатия” сън) и разликите в нюансите между различни степени в тези състояния са много "тънки".
 
Трудно (не ми се иска да употребявам думата „невъзможно”, но точното определение е, че "не е възможно") някой изследовател би могъл да успее със съвременните познания и съответстващите им технологии и апаратури да разграничи и определи сигурни електроенцефалографични или електромагнитни „маркери” или „етикети”, с които да стане възможно такива състояния и границите между тях да бъдат разграничени, разпознавани и установени.

Това по същия начин се отнася съответно и за установяване на такъв ”маркер” за момента, в който се е появило в съня ти усещането и разбирането ти, че сънуваш, за неочаквано явяващото се и бързо оформящо се възприятие, при което осмисляш, че си разбрал, че се намираш в сън, както и за отделните най-различни степени и нюанси на „осъзнаване”, самоидентифициране и „осъзнатост”. И дори без да стигаме толкова далеч в надежди и очаквания с търсене на специфични графични електро-енцефалографски (или чрез друг вид апаратура) „маркери” за подобни отделни степени и нюанси, отнася се по същия начин за невъзможността за установяването поне само на един общ единен „маркер-етикет”, определящ най-общо състояния с „осъзнаване” и с „осъзнат” сън, и отбелязващ поне евентуалнатя промяна в състоянието като цяло в момента, когато се появява първоначална „осъзнатост” с прозрението, че се намираш в сън, с обичайната за сънищата обща смътна представа за себе си и на границата на незапочнал, но започващ процес на самоидентифициране с реалното си „Аз”.

Поне такъв „маркер”, който да разграничи „осъзнатия” сън (с постигането на „Реално Аз”)  от обичайните „неосъзнати“ (вкл. и ясни и ярки)  сънища, преживявани само в ролята на „Въображаемо Аз”. Но и това все още в нашия свят не може да стане.

Каква апаратура и каква нейна прецизност биха могли да предоставят такива данни, с които емпирично със сигурност да стане възможно да се установят точни „маркери” за състоянието на „осъзнат” сън, а още повече – за прехода към него, за различните етапи и степени в процеса на неговото установяване и по-нататъшно развитие – апаратура, която да предоставя до такава степен прецизни и диференцирани данни, че чрез тяхното съпоставянето впоследствие с разказите на сънуващи доброволци за различните им перипетии в „неосъзнатия” им, както и в „осъзнатия” им сън да стане възможно установяването на такива хипотетични „маркери”?

Само така би била възможна оценката за достоверността на разказите на сънуващите доброволци, колкото и да не е велика и дори съвсем да не е съществена такава задача и цел, а самата апаратура би била в състояние да съобщава в реално време когато сънуващият би преминавал в състояние на „осъзнат” сън.

Само така  би могло да се установи доколко може да има съответствие между разказваните от сънуващите доброволци истории и подробностите в показанията на уредите, регистрирали характеристиките на реалните им сънища; дали не си измислят небивали състояния на „осъзнатост” в съня си; да се установи дали и доколко  е точна преценката на самия сънуващ за характера и същността на собствените му сънища, дали той не се самозаблуждава и неволно не си измисля разказвайки за едно или друго състояние.

За каква апаратура и за какви „маркери” би могло да става дума при съществуването на най-различни степени на "осъзнатост" в  сънищата, на най-различни степени на самоидентификация, на най-различни варианти и степени на проявление и възприемане в „осъзнатия” сън на „Реално Аз” или пък на най-различни степени на приближаване в обикновен „неосъзнат“ сън на „Въображаемото Аз” към реалното „Аз”?

А ако трябваше от апаратурата да изискваме прецизност за графично или друго визуализиране, освен на различните степени в тези процеси, и на самия прогрес в прехода между тези степени и нюанси, и разграничаване между степени, етапи и моменти с точното им определяне по време (вкл. и с цел сравняване с разказите на сънуващите или с различни техни физиологични или психофизиологични реакции)? ...

Сякаш можеше да очакваме, че в познатите ни графики на електроенцефалограмите, например от фаза „РЕМ”, ще открием, ще се окаже, че понякога рядко са се появявали (както редки биха били и осъзнатите сънища) някакви много специални, несрещани обичайно извивки? И сякаш може да очакваме такива специфични части на графиките да се появяват всеки път когато сънуващият заяви, че е имал „осъзнат” сън, но да не присъстват в графиките от всички други периоди на неговия сън и от негови останали обичайни сънища. Някакви специфични начупени линии с характерни форми, изразяващи точно определени амплитуди и честоти, каквито никога не се появяват в графиките от никои други случаи, периоди и сънища, и които определено рязко се открояват и отличават на фона на обичайната форма и характеристики на графиките от фаза „РЕМ” в повечето случаи. Сякаш при наличната апаратура можеше да се очакват в графиките на електроенцефалографите или в данни от друг вид апарати, да има такива специфични знаци, които да са ясни „маркери” и да определят поне общо: „точно тази част означава преминаване в „осъзнат сън”...

Още по смехотворно би било да се очаква с научните познания , с достигнатите технологии, с познанията, методите и възможностите за изследване на мозъка и съзнанието, които имахме в нашия свят в първата половина на XXI век, да се очаква да бъдат постигнати регистрации и „маркери”, които да са толкова диференцирани, че със сигурност да се отнасят към едно или друго състояние, степен, преход между степени, момент или нюанс в процеса и така да дават съвсем конкретна и точна информация.

Освен разбирането за наличието на „тънките” нюанси, разграничаващи преминаването в "осъзнатост" от състоянието на обичаен „неосъзнат” сън и етапите на по-нататъшния процес на „осъзнаване”, трябва да се има предвид, че както проявлението на „осъзнатост” в състоянието на „осъзнат” сън и процесът на самоидентифициране имат различни степени и нива, така и обичайното сънищно състояние („неосъзнатият” сън) има различни степени на приближение към реалността, подреденост, вътрешна логичност и смислова изразеност, различни степени и нюанси на възприятието за себе си с приближаване на „Въображаемото Аз” към реалното „Аз” („квази-осъзнаване”), макар и в състояние, в което все още не си разбрал, че сънуваш, и приемаш обстановката автоматично като даденост без да ти възникват въпроси относно нейната адекватност и реалност.

„Осъзнаването” на възприятието за себе си в обикновен  „неосъзнат” сън е „квази-осъзнаване” или „псевдо-осъзнаване” в обикновения сън – „осъзнаване” с ясното възприятие по време на съня на едно изразително усещане на себе си – себеусещане по време на сън и сънищна ситуация, съответстващо на дълбоко лично вътрешно себеусещане, присъщо на твоето реално собственото „Аз”, характерно за реалната ти личност и свързано с цялата ти житейска история.

Каква апаратура би могла да е в състояние да отрази спецификата и нюансите на всички тези степени и нива, различията между тях и евентуалните гранични моменти на преход от една степен към следваща?
 
Евентуалните промени в показатели от една такава хипотетична, но несъществуваща апаратура, които биха отразявали възможните различия между отделни степени в състояние на обичаен „неосъзнат” сън или различията между отделни степени в състояние на „осъзнат сън” и характеристиките на граничните моменти на преход между такива степени, биха били, например, близки или аналогични с евентуални промени в показатели, отразяващи възможните различия при прехода от обичаен сън с „Въображаемо Аз” близко до реалното „Аз” към началния момент на „осъзнатост” и преминаване в „осъзнат” сън, когато изведнъж в някакъв миг изневиделица може да „ти се спусне” сякаш отнякъде отгоре, или да ти изплува готовата идея и мисъл, че всичко това около теб е просто сън и ти сънуваш, и да започнеш да разбираш и осмисляш този факт, или пък случайно неочаквано да забележиш някаква странност в обстановката и, за разлика от друг път, когато не си се учудвал, не ти е правило впечатление и не си си задавал въпроси, този път да се замислиш, и наблюдавайки тази странност, нейната нереалност и несъответствие с твои неочаквано явили се „спомени”, представи и „знание” за характера на това, което е реално или нереално, и кое как би трябвало да изглежда, за да е реално, „осмисляйки” несъответствието с тях на това, което си видял или все още наблюдаваш, изведнъж или постепенно да разбереш, че сънуваш.

Първоначалният момент на „осъзнаване” в съня просто няма да предполага особено различие в мозъчната дейност в сравнение с предишния момент в обикновения му „неосъзнат” сън, в който, например, възприятието на „Въображаемото Аз” може да е с висока степен на приближаване към възприятие за реалното „Аз”.  Но дори и независимо от това, дори и ако сънят е бил съвсем обичаен "неосъзнат", "осъзнаването" в "осъзнат" сън е един постепенен процес на "прозрение", разбиране, последователно самоидентифициране. „Осъзнаването” в „осъзнат” сън въобще не означава внезапно преминаване в състояние, каквото имаш в будно състояние. „Осъзнаването” в „осъзнат” сън не означава нещо като преминаване в паралелна реалност, когато хем ще си в сънищна среда, хем съзнанието и мисленето ти ще е като в будното ти състояние. Дори и при задълбочен процес на самоидентифициране, няма да се окажеш в същото състояние на осъзнатост, каквото имаш в здравословно трезво будно състояние. „Осъзнаването” в „осъзнат” сън не се случва рязко, наведнъж и изцяло с някакво ментално сътресение, при което едва ли не мозъкът ти започва изведнъж да действа в режим, аналогичен на функциите му в будно състояние. Такова нещо няма. Дори и ако предприемеш в "осъзнатия" си сън някакви активни действия като летене, опити за трансформиране и пр., за регистрирането на произтичащи нюанси в мозъчната дейност биха били необходими апаратури, каквите в първата половина на XXI-ви век все още не съществуваха.  Съответно не би имало и особено различие в отразяването във вида на данните от използваната апаратура.

Какъв електроенцефалограф би бил в състояние да разграничи и отрази с конкретни характеристики обичайния „неосъзнат” от „осъзнатия” сън или различните степени на „осъзнаване” и самоидентифициране, или различните степени на приближаване на „Въображаемото Аз” към възприятие и себеусещане, типично за реалното „Аз”?

И как въобще съответен конкретен времеви момент на дадено сънищно събитие би могъл точно да бъде обективно идентифициран – ако е наистина в състоянието на сън, а не момент непосредствено след събуждане или в някакво полусънно състояние?

Каква съществуваща в XX-ти и в първата половина на XXI-ви век апаратура би могла да предостави толкова прецизни данни, ясно разграничаващи различните моменти и състояния в съня и сънищата, с които принципно да стане възможно удостоверяване на истинността и автентичността на разказвани от доброволците сънищни истории, и заявявани от тях преживени в сънищата им състояния (чрез сравняване и съпоставяне на разказаното с регистрирани данни).

Какъв би бил принципът на действие и капацитетът и възможностите на такава апаратура, за да е в състояние да регистрира мозъчните процеси и състояния с такава прецизност и разграничаване, освен ако не е вече от такова технологично поколение, че да е в състояние да "чете" и да "разчита" самите човешки мисли и вътрешни визуални образи, усещания и състояния по време на сънищата, в случай, че това би било въобще теоретически възможно - поне при научното равнище и научните теории и възможности на земната ни цивилизация през XXI-ви век.

За такава цел би бил необходим уред, който би бил в състояние да „чете” човешките мисли, да „вижда” образите и ситуациите, които спящият вижда по време на съня си, да „разчита” и да изобразява човешките сънища, да „чете”, „разчита”, „вижда”, регистрира и отразява с образи и смисъл всеки елемент и всеки миг от процесите в човешкия мозък. А такава дейност би била неосъществима с научните познания, теории, технологии, подходи и методи през XXI век.

Ако би имало такава технология и апаратура, би могло чрез външно наблюдение и регистриране да се прави съпоставяне на данните от апаратурата с разказите за неговите сънища, с представата му за тяхна последователност поне в отделен цикъл или поне във фазата „РЕМ”. Би могло да се правят опит за тяхното синхронизиране. Ако би имало такава апаратура и хипотетично би било възможно да се определят специфични „маркери”  за едни или други състояния, степени, нюанси и моменти, би могло да се правят усилия за изготвяне на цяла карта или списък от различни „маркери”.

Би било само едно наивно пожелание да се очаква, че някои от изследваните доброволци биха имали такива умения или биха постигнали такова развитие и способности, че да могат да имат представа докато сънуват за реалното време и да могат да подредят и синхронизират сънищата си точно според момента на тяхното случване през нощта. Не само че не биха били способни да направят това за сънищата си, техните развития и моменти през цялата нощ, но не биха могли да ги синхронизират с реалното време дори в рамките на един час или час и половина, за един определен цикъл или дори за последната му фаза, ако бъдат събудени с такава цел. А освен че не биха могли да ги синхронизират, не биха могли и да си спомнят всички свои сънища с детайлите им, а още повече дотам подробно, че да се говори за синхронизиране по време и моменти. Не биха могли да имат по време на сънищата си не само точна, но дори и смътна представа за хода на реалното време и не биха могли да съпоставят и определят към него различните ситуации и моменти от сънуваните сънища.

Но ако би имало такава технология и апаратура и ако би могло да се установят такива „маркери” , те би могло да се проследят и съпоставят с разказите на сънуващия и така да се правят опити за възможното синхронизиране на различните ситуации, елементи и моменти от сънищата с данните от апаратурата и съответно с момента в реалното време в процеса на тяхното сънуване.

Изследователите не биха могли да влязат в съзнанието ти, за да установят доколко една разказана ситуация е истина и кои нюанси са истинни. Трудно биха могли да преценят доколко самият ти не си въобразяваш различни елементи и състояния, вярвайки си напълно в това, което им разказваш. Възможно е самият ти да се самозаблуждаваш, разказвайки съвсем добросъвестно свои интерпретации за несъществуваща и несъстояла се „осъзнатост” в съня и за несъществуващи спомени от сънища, или в усилията си да предадеш с яснота и форма смътни моменти или елементи от сънища, които не си в състояние да формулираш адекватно поради тяхната абстрактна същност.

Как биха могли да установят доколко разказът ти за своите сънища отразява истинно и точно (поне добросъвестно и в максималната възможна степен адекватно без да си измисляш) същността и подробностите на преживяното в твоите сънища? С детектор на лъжата? (Това изглежда доста глупаво.) Доколко би могъл да свърши работа за такива състояния? Дали си разбрал в съня си, че сънуваш или знаеш, че лъжеш за това? Дали проявяваш симптоми, че казваш нещо, което не е истина, че съзнаваш, че изкривяваш някакви факти? Ами когато самият ти се самозаблуждаваш? А когато става въпрос за много "тънки" и неуловими дори от самия теб граници, нюанси и моменти от състояния? Когато си добронамерен и добросъвестен, но обясненията ти не съответстват на същността на случилото ти се в сънищата?

В повечето случаи дори самият сънуващ не е съвсем наясно какво и доколко е усещал в множество от сънищата си! Възприятията и спомените от сънувани сънища са объркани, преливащи и двойствени.

Явната лъжа, ако доброволецът би имал такова примитивно поведение, може би ще бъде хваната от детектора, но как ще бъде оценена неговата несигурност за нюансите и смътните спомени, собствената му неяснота или самозаблуда доколко се е „осъзнал” или не; несигурността и неспособността му за преценка за степента му на „осъзнатост” и доколко е имало някакво самоидентифициране и докъде е стигнало.
 
Как би се определила достоверността на разказано от сънищата за процеса и степента на самоидентификация или за други състояния, моменти или преходи между тях, което би съдържало в себе си вътрешни съмнения и колебания и би било резултат от дълбока вътрешна несигурност, неяснота, объркване или самозаблуда, смесени с добросъвестност, искреност и желание за пълноценно участие в експеримента?

Какво детекторът би определил при твърдения за въображаеми, но неверни състояния на „осъзнатост”, в които сънуващият може да е естествено несигурен или пък самозаблуждавайки се съвсем искрено самият той да си вярва? Доколко би бил ефективен при неволно, добросъветно, но погрешно тълкувание или при самозаблуждаване по различните сложни за определяне състояния, преходи между тях, нюанси, моменти и възприятия в сънищата?

Как би била оценена достоверността на разказите му с представите му относно обхвата на „осъзнатия” сън – кога „осъзнаването” е започнало, колко е продължило и с какви събития, мисли или развития в процеса на самоидентифициране, и кога неусетно е заглъхнало от само себе си. Най-вероятно, при начинаещи това би станало със спонтанно прекъсване на "осъзнатия" сън и събуждане. Но "осъзнатостта" би могла неусетно да избледнее и да потъне сред разместващите се сънищни пластове и възприятия, без сънуващият да си даде сметка и да разбере кога и как, като той продължи да сънува с обичайни „неосъзнати” сънища. Много вероятно би било да забрави за такъв „осъзнат” сън.

Друг вариант, например, би бил, след като е разбрал, че сънува, в един момент „да се събуди” вътре в съня си и от този миг вече да се окаже в обичайно за "неосъзнат" сън възприятие с представа и усещане за себе си и за заобикаляща го обстановка като обичайната му реалност, като безспорна даденост, непредизвикваща съмнения и въпроси, дори забравяйки за прозрението си в предшестващия „осъзнат” сън, оказвайки се отново сред теченията на двусмислени и объркани възприятия, често характерни за сънищата, или оставайки само с един общ спомен, че по някое време е имал „осъзнат” сън, или с общ последващ смътен спомен и неясно възприятие как се е случило "събуждането" му вътре в съня и евентуално с някои аспекти от това, което е сънувал.

Как би било оценено от детектора добронамереното, но погрешно тълкуване като „осъзнат” сън на възприятия при различните високи степени и състояния на „Въображаемо Аз”, по-малко или повече близки до възприятия на реалното „Аз”, или, например, верността на собствените оценки на доброволеца за спонтанно настъпващи промени и събития в „осъзнатия” му сън или за тяхно настъпване в резултат на целенасочено „осъзнато” усилие на неговото „Реално Аз” за постигане на контрол и трансформиране на сънищната му ситуация (разбира се, в случай, че доброволецът е достатъчно напреднал, че да може сравнително достоверно да претендира, че умее целенасочено да предизвиква и постига трансформации в "осъзнат" сън).



II


Апаратури и възможности


Темата за „осъзнатите” сънища запази своята актуалност през първите десетилетия на XXI век, особено поради съществената й пряка връзка с продължаващите проучвания на принципите и механизмите на функциониране на човешкия мозък и на неговия потенциал. Започнаха да се появяват и нови поколения медицински технологии и апарати, използвани за невровизуализиране и методи за проучване, макар и с ограничен успех по отношение на визуализирането и проучването на същността и осъществяването на съзнанието, човешкото мислене и мисловни процеси, включително и на проучвания по проблематиката на сънищата.

1.

Междувременно, докато интересът към проучвания на човешкия мозък и съзнание, както и на сънищата, продължаваше, през последните десетилетия на XX и първите десетилетия на XXI век в нашия свят бяха усъвършенствани различни технически средства, предоставящи донякъде евентуална възможност за наблюдение и проучване на човешкия мозък в допълнение към традиционния електроенцефалограф. Бяха измислени редица нови апарати за наблюдение и изобразяване на някои процеси в мозъка. Появиха се апарати и процедури за медицинска невровизуализация и различни видове томография с възможности за компютърна обработка за получаване на изображението, за магнитно-резонансна томография, функционална магнитно-резонансна томография, позитронно-емисионна томография, еднофотонна емисионна компютърна томография и други, някои без вредно облъчване, а други – с минимално, с по-силно или със значително облъчване; апарати, прилагащи различни методи за изображение на главния мозък и за функционална невровизуализация, апарати за транскраниална магнитна стимулация или за магнитоенцефалография.

Тези нови медицински технологии и сложни апаратури бяха разработвани и усъвършенствани заедно с напредъка в медицината и на научното и технологично развитие във всички други области, и бяха предназначени за диагностични и лечебни цели и използвани от съвременните болници при различни заболявания на мозъка, предоставяха нови шансове на тежко болни пациенти и бяха изключително полезни на лекари и хирурзи, занимаващи се с лекуване на човешкия мозък и с неговите патологии, но също така представляваха нови инструменти за невронауката и предизвикателство за намиране на техни нови ефективни приложения за редица институти и центрове в света, занимаващи се с изучаване на човешкия мозък и на неговите неопознати способности, насочващи своето внимание,  интереси и дейности към изучаването на механизмите на функциониране на човешкия мозък, на неговите способности и потенциал, вкл. към мистериите на формирането на човешките мисли и решения, на същността и осъществяването на съзнанието и много други подобни теми.

(Нарочно тук ще се абстрахирам от всевъзможни структури, институции или звена, евентуално занимаващи се с проучвания от горепосочения тип с цели, свързани с търсене и намиране на приложения във военната област, вкл. за разработване на нови оръжия или на методи за въздействие и контрол върху човешкото съзнание и поведение, вкл. т.нар. психотронни оръжия или методи на въздействие и контрол.)

Някои центрове се опитваха (или претендираха) да изучават не само мозъка, но и човешкото съзнание, проучваха /по-точно - опитваха се да проучват/ възможностите да овладеят територията на човешките мисли, да определят и формулират тяхната същност и начина на тяхното възникване. Търсеха възможни приложения на новосъздадените апарати дори и за евентуално "разчитане" на човешките мисли, и дори обещаваха неминуеми бъдещи успехи за пренасянето им на дистанция (колкото и да изглеждаха нескромни и преждевременни подобни изявления и обещания).

Някои от тези институции (или по-скоро отделни експериментатори и събрали се около тях изследователски екипи към институти или институции)  директно заявяваха претенцията си, че вече са в състояние чрез наблюдение и регистриране на мозъчната дейност с функционална магнитно-резонансна томография и последваща обработка чрез подходящи компютърни програми дори да дешифрират и пресъздават с голямо съответствие същността, значението и картината на човешки визуални възприятия (на наблюдавани от човек изображения) и да ги презаписват на компютър, както и съответно да ги изпращат на дистанция, с уверението, че в недалечна перспектива едва ли не ще са в състояние с подобна техника и метод да дешифрират, презаписват, изпращат и пренасят на дистанция дори и самите човешки мисли.
 
(Във връзка с подобни изследвания и намерения, и с такива уверения, обещания и претенции, или очаквания и надежди, във виртуалното пространство се появиха информации в първата четвърт на XXI век за дейност на институтска група от учени, изследователи и експериментатори, ръководени от изследовател с име Джак Галант.)

С функционалната магнитно-резонансна томография изобразяваха динамиката на кръвните потоци и съответната активност на едни или други зони в кората на мозъка. (Изхождаше се от логиката, че повишаване на кръвния поток означава повишаване на активността.)  Асоциираха съответните зони на мозъчната кора с вече установени едни или други телесни и умствени функции и дейности  (или дори видове възприятия), успяваха да  извеждат заключения за състоянието на тези зони и техните функции, за общото състояние на мозъка и за евентуални проблеми или заболявания.

Свързването при такива изследвания на съответни зони на кората на мозъка с едни или други функции произтичаше от предишни изследвания и емпиричен опит, включително с различни случаи на увреждания и патологични състояния, при които се нарушаваха съответните функции или възприятия, както и с целенасочени експерименти с различни методи на външно стимулиране.

Други апарати, предоставящи възможности за невровизуализиране, в частност магнитоенцефалографите, са били проектирани с целта да изобразяват електро-магнитните взаимодействия в тъканта на мозъка. От тези апарати се очакваше да постигат определена резолюция в пространствен и времеви обхват, като времевият да се свежда до частици от секундата, а пространственият до сравнително микроскопични области. Целта бе да изобразяват процеси в части от невронната мрежа и дори протичането на невронните импулси. И все пак, възможностите им не бяха толкова големи, че да могат да разкрият тайнството на осъществяване на човешкото съзнание и самосъзнание, както и на образуването и протичането на човешките мисли.

При така заявени параметри (частици от секундата, отразяване на невронни импулси) би било логично да си помисля, че би трябвало да са в състояние да постигнат изобразяване и на съвкупния цялостен комплекс от дейностите на отделните елементи на невронната мрежа и от биоелектрични реакции и електромагнитни импулси и полета в основата на невронните процеси и на асоциативните потоци. Това означава да  биха могли да да постигнат визуализиране на динамиката и подробностите на осъществяване на Асоциативната каскада на съзнанието в една или друга нейна форма и да изобразят начина и процеса, чрез които се реализира съзнанието и съществува самосъзнанието.

Но нито някой се бе осмелил да заяви, че апаратите могат да постигнат и да имат такива възможности, нито някъде се бе чуло такова визуализиране и изобразяване да е било постигнато. А постиганите изображения не само че бяха много далече от такава цел, но видимо нямаха нищо общо с нея. (Поне тези, които бяха показвани и известни, при представяне на възможности на апаратурата.)

Възникваше въпросът доколко такъв резултат въобще е постижим с подобни методи, в рамките на съществуващите до момента научни теории и тяхното практическо приложение чрез едни или други най-съвременни апаратури.

Функционалната магнитно-резонансна томография изобразяваше движението и активизирането на кръвните потоци в различните зони на кората на главния мозък чрез електромагнитно въздействие върху атомите на тъканите и регистриране на определени ответни електромагнитни процеси и състояния.

Електроенцефалографията регистрираше и отразяваше графично активността в едни или други зони на кората на мозъка, доловима от повърхността на кожата на главата, като измерваше величината и колебанията на електрични потециали в различни точки на повърхността на мозъчната кора чрез поредица от електроди, подредени и прикрепени към кожата на скалпа по определена схема (някога са се поставяли между осем и шестнадесет, но по-късно е бил приет стандарт да се разполагат двадесет и един), регистрираше настъпващи промени и различия.

Колебанията на електричните потенциали и съответно свързваната с тях активност на една или друга зона се изобразяваха графично с различаващи се вълнообразни линии с различна честота и амплитуда, като така се считаше, че могат да се отразяват и най-малки изменения във функциите на кората на главния мозък, както и да се придобият индикации за състоянието на функциониране на негови вътрешни структури. Резултатът от измерването предоставяше милисекундна времева резолюция, считана за недостъпна за други методи, като отразяваше ритмичността на електрическата активност на главния мозък (и съответно даваше индикации за състоянието в неговото функциониране), разграничавайки я в редица различни ритми, характерни с различната си честота и съответно – амплитуда, обозначавани с букви от гръцката азбука.

Графично изобразяваните модели на колебания на електрични потенциали, които определяха различните ритми, се наричаха също мозъчни вълни, и отразяваха характеристиките на комбинирания ефект от електричните и съответно електромагнитните явления, свързани с дейността на групи и структури от неврони, на мрежи и струкутри от нервни клетки,  в съответните зони на измерване. Ползването на множество електроди, разположени по определена схема, целеше получаването на възможната за постигане обща и всеобхващаща картина във функциите на мозъчната кора.

Апаратурите за магнитно-резонансно изображение използваха принципи във физиката и на основата на реакциите на елементарните частици при съответни външни магнитни въздействия даваха възможност за изобразяване и заснемане на изследван орган, включително на мозъка, навсякъде в дълбочина чрез предоставяне на изображения във вътрешността на различните негови зони, полета и точки, структури и части, въображаеми разрези и плоскости. Чрез тези изображения се преценяваше състоянието на органа и евентуално настъпили в него болестни промени и увреждания.

С метода на функционалната магнитно-резонансна томография можеше да се определя, че в някои зони на кората на мозъка в един или друг момент и при едни или други условия кръвният поток е станал по-активен или е намалял и съответно функцията на тези зони се е активизирала или се е ограничила, а чрез електроенцефалографията да се установява, че в едни или други зони или точки на кората на мозъка електричните потенциали са по-силно изразени, а в други са по-слаби или евентуално липсващи, и така да се получават индикации за активността и за състоянието на тези зони, да се установява действието на едни или други от мозъчните  ритми и получава информация за един или друг вид мозъчна активност, емпирично определена като евентуално присъща за съответния ритъм. Повишената или намалена активност на едни или други зони на мозъчната кора се свързваше с емпирично установени данни за функциите (за евентуална специализация) на съответната зона, за да се направят съответни изводи за състоянието на функциониране на мозъка и като цяло за здравословното състояние на човека.

Тези апарати и резултатите, получавани с тяхна помощ, можеха да служат добре в медицината за диагностициране на едни или други заболявания и проблеми на мозъка, но не бяха достатъчно полезни и не успяваха да предоставят такива резултати, които да допринесат в изследвания за по-добро разбиране на същността и различни аспекти и процеси в осъществяване на съзнанието и на самосъзнанието, или поне за установяване и по-добро разбиране (и евентуално визуално изобразяване) на естеството и начина на формиране и осъществяване на човешките мисли.

Това си оставаше така, независимо от някои съобщения за „пробиви” точно в това отношение (разчитане и визуално изобразяване на човешките мисли) и от гръмките претенции или обещания за магически резултати и постижения в най-близко бъдеще.


2.

Какви други „научно обосновани” "външни" "академично организирани" изследвания или „експерименти” с доброволци би могло да се очаква, че биха могли да се провеждат – със или без прилагането на апаратури; за изучаване на сънищата и на механизма, по който се осъществяват и проявяват; за изучаване на функциите и механизмите на действие на човешкия мозък; на физиологичните прояви при един или друг вид сънища; за евентуално разкриване чрез проучване на сънищата на същността и механизмите на осъществяване на човешкото съзнание? (По-нататък отделно ще се спра на докладваните през предишни десетилетия експерименти и изследванията за така наречената "психофизиологична връзка" между "поглед и разглеждане" по време на сън и движението на очните ябълки на спящ във фаза "РЕМ".)

Без използването на апаратура за някакъв вид регистриране по време на самите им сънища, можеше да се изслушват разказите на доброволци за техните сънища и да се анализират, включително техни разкази за постигнати „осъзнати” сънища (или дори „контролирани и трансформирани” сънища, ако някои заявят, че са постигнали такива, независимо от това каква би била фактическата истина за техните сънища и възприятия).

Можеше да се провеждат разнообразни интервюта с доброволци, след като бъдат поставяни при различни предварителни условия и да се анализира и правят сравнения на евентуални специфични промени на техните сънища въз основа на собствените им разкази и интерпретации. (Впоследствие, при аналогични предварителни условия и със записи с енцефалограф - да се търсят евентуални различия в графиките на енцефалограмите им.)

За целта доброволците можеше евентуално да бъдат подлагани на ограничени или постоянни психологически въздействия или внушения, да бъдат поставяни в будно състояние в различни изкуствено нагласени ситуации, да им бъдат оказвани различни физически или медикаментозни въздействия, да бъдат предварително подлагани на „стимулации” или въздействия с един или друг вид инструменти или апаратури, както и да бъдат обучавани на едни или други автосугестивни, психологически или медитативни техники, за които би могло да се предполага, че евентуално биха повлияли на сънищата им или за постигането на „осъзнати”, както и „осъзнати и контролирани” сънища.

(Един сериозен Институт или Център за изучаване на мозъка и съзнанието, който не преследва съмнителни цели с военно или друго непосредствено приложение, който не търси непосредствена печалба от открития и тяхното прилагане, чиято единствена цел е научното познание и постепенното последователно разкриване на мистериите и механизмите на човешкия мозък и човешкото съзнание, и който има добро постоянно, дългосрочно и необусловено финансиране от съответна държавна ли друга структура, би могъл да провежда интересни и смислени програми за разкриване на научни истини, като се започне още с изследване на въздействията от традиционни източни дисциплини, след което се включат многобройни полета на проучване с най-разнообразни насоки и характер, включително мозъчната хирургия и неврологията, невровизуализирането и възможностите на апаратури, психологически експерименти, сънищата, всякакви изследвания, свързани с мозъка и съзнанието.)

Във всички случаи, би било необходимо доброволците да са достатъчно напреднали, за да могат да си спомнят и визуализират поне една част от своите сънища. Би било необходимо, разбира се, доброволците да разказват за реални, а не измислени сънища, а това би предполагало да са заслужили висока степен на доверие към тяхната добросъвестност.

Използването на апаратура за регистриране по време на сънищата предполагаше всичко посочено по-горе да се съчетава с регистриране и впоследствие с анализиране на данните за различни показатели по време на съня и сънуването – характеристики и евентуални промени в графики на енцефалограми и в невровизуализации от скенери, томографи и други сложни апарати, динамика и промени на електрични потенциали, вълни и ритми, евентуална информация за електромагнитни прояви, за степен на активност на различни части, зони или точки на мозъчната кора или на други структури на мозъка, различни физиологични сигнали, свързани с динамиката в промените в различни функциите на тялото – сърдечен ритъм, температура, кръвно налягане, ритъм на дишане, кислородно насищане на кръвта, метаболизъм, евентуално хормонален баланс и други подобни.

Данни от апаратурите можеше да се съпоставят с протичането на различните фази от цикала на съня, с различните последователни цикли, както и с различни видове сънища и специфични подробности в тях, според последващите разкази на сънуващите доброволци, да се търсят възможностите и да се прави евентуално хронологично съпоставяне на различните данни от апаратите с точно определени сънищни ситуации или моменти в тях.

За целта, освен максимална коректност, истинност и точност в разказите на доброволците за сънищата им (доколкото самите те биха били в състояние пълноценно и ефективно да осмислят, визуализират, формулират и предадат своите възприятия и преживявания), би се изисквала и определена трудно достижима способност на сънуващия за възможно по-правилно позициониране по време и последователност на спомените за своите сънища, за да може да се правят опити за постигане поне в някаква степен евентуално на някакво хронологично съпоставяне. (Ако не толкова по време на реалното протичане на сънищните ситуации спрямо реалното външно време, то поне за възможно по-точно позициониране на спомените спрямо съответно възприятие за „отдалеченост” или „приближеност” на припомняните сънищни ситуации и за последователността на събитията и моментите в тях.) Условие и изискване трудно за изпълнение от повечето доброволци, почти непостижимо за повечето хора, освен ако не са преминали доста дълга практика и подготовка. Но човек с такава практика и подготовка би навлязъл в друго ниво и би станало проблематично дали би продължил да участва в подобен вид тестове.

Освен коректен и добросъвестен, изследваният трябваше да е постигнал специфично качество и да е много добър в способността си за визуализиране и припомняне, която се постига с дълготрайна практика, за да може разказът му да съдържа възможно повече сънища и сънищни ситуации с възможно повече подробности, и съответно да може да се правят опити за евентуално съпоставяне с графиката на енцефалограмата или с други данни от апаратури. (Възможно по-точно съпоставяне би могло да се постигне при някои от описаните по-горе условия, например със сънищна ситуация, сънувана непосредствено преди събуждане.)

Хипотетично, при наличие на подходяща чувствителна апаратура (или при създаване на апарати със съответни възможности), след определени моменти с евентуални специфични проявления в показателите, спящият би могло да бъде събуждан, за да разказва какво и как точно е сънувал току-що и да се прави сравнение на разказаното с евентуалните данни и знаци в показателите. (Впоследствие, по тази линия на изследвания, би могло да се подхожда аналогично в други случаи при появяване на подобни данни и знаци и да се търси някакво съответствие с аналогични характеристики в различните сънища, при които тези показатели са се появили.)  Но доброволецът би трябвало да е във висока степен способен максимално да си припомня и визуализира сънищата си при всяко събуждане, включително и особено след принудително събуждание. (Нарочното събуждане би могло да наруши способността в този момент за припомняне или направо да предизвика „изтриване” (блокиране) на спомените за сънуваните сънища.)

Възникваше въпросът до какви резултати и цели все пак биха могли да доведат такива изследвания. Ако целта би била да бъдат съпоставени промените и вариациите в характера на електрическите или електромагнитните прояви на мозъка или на други физиологични показатели с различни ситуации или състояния в съня и с различни степени на „осъзнатост”, биха били необходими поне две задължителни условия – първо, възможност и способност за достатъчно точно синхронизиране (което би изисквало висока степен на способност за почти пълно припомняне на сънищата с възможното точно позициониране по последователност и време на сънищните ситуации и отделните  моменти и развития в тях), и второ – напреднала технология за регистриране на проявленията на електричните и електромагнитните колебания със съответна изключително голяма чувствителност, диференцираност и точност, като в случая, второто условие е дори много по-съществено от първото.

Но и двете условия не можеше да бъдат постигнати. Нямаше такава апаратура, с която можеше детайлно да се разграничат, запишат и изобразят различните видове сънищни състояния, промени, преходи и моменти, техни вариации и степени на „осъзнатост” и самоидентифициране в сънищата, и самото изследване и всякакви усилия с опити за евентуално синхронизиране ставаха безсмислени. Нямаше уреди за отразяване на различни „тънки” моменти и промени в състоянията в сънищата, в прогреса на  различни степени на „осъзнатост” и в промяната на вариации на сънищата.

В най-елементарния вариант на сравняване на данните от електроенцефалограмите в различни случаи, в които би могло сънят точно преди събуждането да е бил или обикновен "неосъзнат" или евентуално "осъзнат", след събуждане доброволецът просто трябваше да има способността да си припомни със сигурност съня, сънуван непосредствено преди събуждането, да е напълно уверен и да определи дали този сън е бил обикновен или "осъзнат", и ако има спомени, че е сънувал "осъзнат" сън да е напълно сигурен дали този "осъзнат" сън е бил точно този, който е сънувал преди да се събуди и дали не го е сънувал по друго време преди това. (В повечето случаи навлизането в "осъзнат" сън би могло да доведе в един момент сравнително скоро до неговото прекъсване, което да е свързано със събуждане.)

Обикновено спонтанното приключване и прекъсване на „осъзнатия” сън е свързано със спонтанно събуждане. Ако „осъзнатият” сън евентуално сам се е разпаднал и е преминал в други „неосъзнати” сънищни ситуации, и не е бил последен преди спонтанното събуждане, в случай че доброволецът хипотетично е в състояние да си припомни и правилно да позиционира последователността на сънищата си, разказът му би могъл да бъде съпоставен с показанията на уреди, записвали мозъчната му активност, с цел търсене на евентуални по-особени и различаващи се данни от регистрациите на уредите (или примерно от графиката на хипотетичен несъществуващ супер-електроенцефалограф) за различен специфичен вид активност на мозъка в съответните отделни ситуации и моменти.

Но това би било така в случай, че би имало апарати или електроенцефалографи и техни графики способни за диференциране и отразяване на такъв вид процеси и явления в мозъка. Наличните инструменти не предоставяха такива възможности и в техните графики или друг вид данни не бе възможно да се направи такъв вид диференциране и определяне.

Ако би бил нарочно събуждан с приблизително изчисляване по време след определени фази в цикъла на съня или според проявленията в енцефалограмата, естественото протичане на съня му би било нарушавано и резултатите не биха били оптимални, макар че така би могло да се установи наличието на сънища в различните фази (или в различни времеви периоди), ако доброволецът притежава достатъчно развита способност да си припомня сънищата си.

Доброволецът може да бъде оставен да се събужда спонтанно след всеки цикъл и да разказва, но в един цикъл има различни сънищни ситуации (дори множество различни сънища) и няма как разказите му за всички тях да се синхронизират точно с проявленията в електроенцефалограмата или с данните от други апарати (ако въобще в това би имало някакъв смисъл – т.е. ако би имало апаратури, които биха били в състояние да предоставят до такава степен диференцирани данни).
 
Освен ако сънуващият би бил  много напреднал и би притежавал толкова развита способност за припомняне и позициониране по последователност и време на различните сънувани ситуации и моменти, че при сутрешно визуализиране и припомняне да е в състояние точно да ги подреди хронологично една след друга (което, по отношение на постигането на такава способност за пълно и подробно припомняне, в обичайните случаи на неинтегрирано съзнание е много трудно и твърде малко вероятно, включително и за тяхното позициониране при припомнянето им сутрин по точна последователност,  а още повече приблизително по време, да не говорим въобще за позициониране по точни часове или минути, като се изключи събуждане на час и половина след всеки цикъл и съотнасяне на последните ясни и „близкостоящи” сънища към този последен предшестващ цикъл).

Това би изисквало способност, каквато в обичайните случаи не се среща. Сънуващият не само няма да е в състояние да запомни и да си припомни сутрин всички свои сънища в различните цикли на съня си през нощта и тяхната точна последователност, и не само няма да е в състояние да си припомни всички свои сънища  в един конкретен цикъл (ако го събудят след него), да позиционира и със сигурност точно да подреди хронологично отделните конкретни развития и моменти в припомнените свои сънища в този цикъл, но дори няма и да е в състояние да си спомни голяма част от отделните елементи в тези свои припомнени сънищните ситуации в един предшестващ цикъл. Освен ако не е значително напреднал по Пътя на сънищата.

Но дори ако теоретично се приеме, че сънуващият би бил в състояние да си припомни ясно своите сънища и да е сигурен, че успява точно да подреди по последователност всички свои сънищни преживявания, това не би довело до особени резултати.

От една страна субективното време на изживяванията в сънищата би било съвсем различно от реалното физическо време в света на будните изследователи в лабораторията. Сънуващият не би могъл да оценява времето в своите сънищни преживявания в съответствие с реалното време, за което докато спи не може да има представа. В сънищата си сънуващият би могъл да има възприятие и впечатление, че е преживял много часове и дори дни, когато в действителност в света на будните може да са преминали само минути. Донякъде би могъл да си създаде представа за съответствието на едни или други свои сънувани ситуации с реалното време през нощта като проверява реалното време при всяко свое междинно събуждане и бидейки в състояние добре да си припомня и позиционира по последователност сънищата си в преминал цикъл, да успява до сутринта да пренесе спомени с представа за позиционирането на сънищата си според тяхното сънуване в отделните цикли спрямо времето според часовете на междинните си събуждания през нощта. Но за това би се изисквало дълга практика, съществен опит и придобити качества по Пътя на сънищата, каквито обичайно хората не могат да притежават и каквито и със съответна практика трудно биха се достигнали.

От друга страна, при хипотетичен успех с такова хронологично подреждане, за разграничаване на данните, съответстващи на обичайни „неосъзнати” сънища и на „осъзнати” сънища, и за да има смисъл едно сравнително по-точно припомняне и подреждане на сънищата по последователност, би се изисквала особено чувствителна апаратура, каквато не е създадена. И това се отнася дори само за разликата между състоянията съответно на обикновен и на „осъзнат” сън, а да не говорим за „разпознаване” на отделни моменти и събития от сънищата, ако бихме искали да ги съпоставим с някакви данни и показатели от уреди...

Събуждането, разказването на сънуваните сънища и относителното разсънване след всяко междинно събуждане след всеки цикъл, или времеви период, при неопитен доброволец първоначално също би могло да повлияе и наруши естественото протичане на процесите на съня и сънуване в рамките на нощта, но това е въпрос на настройка и, при придобиване на известен опит, негативният ефект би могло в определена степен да се преодолява и по-малко да пречи.

Ако пък съпоставянето на спомените му с енцефалограмата се остави за сутринта след естественото му събуждане, той трябва да е толкова напреднал по Пътя на сънищата, че да може да си припомня повечето от сънуваните сънища през цялата нощ с подробностите им и по възможност да е в състояние поне в някаква степен да ги подрежда хронологично, след като е минало време и един след друг са се изредили няколко цикъла със съответните им фази, и са се напластили спомени от сънища във всеки един от тях. Това би изисквало още по-високо качество и ниво на способност, отколкото за пълноценно припомняне и позициониране на сънищните ситуации в рамките само на един отделен цикъл. Ако доброволецът не притежава такива способности, той въобще няма да може да разграничи и позиционира евентуалните си визуализации, съпоставяйки ги към различни цикли (да не говорим за отделните фази), или по-общи времеви периоди.

Друг е въпросът дали дори евентуалното синхронизиране на показанията от електроенцефалографа (или на някакви по-съвършени уреди от по-нови поколения) с различни перипетии в протичането на сънищата и тяхното съпоставяне с едни или други честоти и амплитуди в графики на електрични потенциали (или с някакъв друг вид данни), и с прояви, определяни като по-висока или по-ниска активност на едни или други зони или точки на мозъчната кора в определени моменти на сънищата, биха имали особен смисъл.

Не толкова заради това, че подобни експерименти поставяха сънуващия в изкуствена ситуация, която въздействаше негативно на естествените сънищни процеси и се променяха резултатите, или че не бяха налице необходимите условия и възможности за регистриране и съпоставяне на подробностите в различните вариации на сънищния процес и прогреса в състоянията на „осъзнаване”, или че от такова съпоставяне не биха били постигнати особени резултати или някакви съществени изводи.

А поради това, че всякакви такива въздействия, записи, съпоставяния и анализи  просто нямаше с нищо да помогнат на сънуващия да пресече Сънищното пространство и да достигне до Портала.

При всички варианти, ако изследваните биха били добросъвестни и без да си измислят несънувани от тях сънищни ситуации, с цел да оправдаят своето присъствие и мястото си в изследванията, те биха разказвали за своите преживявания в сънища, които са били в състояние да си спомнят (повлияни повече или по-малко от съответните външни обстоятелства или въздействия) и само така и доколкото биха успявали да си ги припомнят, да ги визуализират, да ги формулират смислово и да ги изразят с думи, а изследващите биха оставали само едни външни наблюдатели и регистратори на техните разкази, занимаващи се с евентуални интерпретации за връзката на сънищата им с предварителните обстоятелства в будно състояние, или за евентуалната връзка на различните вариации на мозъчна активност, според показатели на уредите, с различни сънищни състояния, въз основа на разказите на сънуващите доброволци.

В светлината на дълбочината и перспективите на проблематиката и възможностите и целите на Пътя на сънищата, подобни експерименти и изследвания биха били безполезно занимание. Но от страна на различни изследователи те винаги биха могли да бъдат обяснени като поредни по-малки или повече значими стъпки в усилията за изследване на функциите и тайните на мозъка, оправдавайки така съответно финансиране и съществуване на определени научни звена или набирайки си  материал за евентуални свои научни публикации или докторски дисертации.

Вероятно някои от изследващите досега напълно искрено са търсели и са се надявали да открият нови и непознати механизми и принципи, свързани с генерирането на сънищата, функционирането на мозъка, проявленията на съзнанието, съществуването на „подсъзнанието” или същността на самосъзнанието. Ситуацията е можела да се промени в някои случаи, ако изследващите биха поели по Пътя на сънищата, което би означавало, вместо да седят по бюрата и да разглеждат данни от изследвания на доброволци, да се захванат самите те с упорита и дългосрочна лична практика, отлагайки за известно време стандартните си експерименти. Ако пък самите изследвани биха тръгнали по този път, това би предполагало прекъсване на участието им в експериментите до постигането на съответно ново качество и способности.

Поемането по Пътя на сънищата би изисквало определени усилия и време за сериозна практика, а евентуалният им напредък по Пътя и откриването на възможните му хоризонти най-вероятно би довел до загуба на техния интерес към външните наблюдения и стандартните експерименти. Още повече, че напредъкът в практиката би изисквал естествена среда, а не изкуствени лабораторни обстоятелства и въздействия.

(Освен при една наистина сериозна, мащабна, организирана, дългосрочна, автономна, комплексна, поетапна, последователна, безкористна, посветена и перспективно насочена научна и изследователска дейност за разкриване на механизмите на мозъка и същността и мистериите на съзнанието.)

При всички случаи, изследващите, разчитащи не на личен опит, а на изследване на сънищата на други хора, ще си остават едни външни наблюдатели на повърхностни явления, докато самите те не се посветят на собствена практика по Пътя на сънищата и проучвания на основата на самонаблюдения и евентуален собствен напредък по Пътя на сънищата. В случай, че успеят донякъде да напреднат, още по-ясно биха забелязали безсмислието на външните изследвания на повърхностни ефекти. Ако не се посветят на сериозна лична практика и опит по Пътя на сънищата, каквато е била ситуацията в повечето случаи, ще си останат тривиални външни наблюдатели, занимаващи се със статистика на данни от различни видове уреди.



III


Граници на възможностите за изучаване на съзнанието и самосъзнанието


1.

Независимо от динамиката на кръвните потоци, независимо дали в едни или в други зони на кората на мозъка апаратурата изобразява засилено или показва относително по-слабо кръвоснабдяване и съответно дава индикации (по подразбиране)  за „по-голяма” или „по-малка активност”, а в някои зони апаратурата евентуално би могла и да не отбелязва нищо, и независимо от това дали ще бъдат регистрирани или не електрични потенциали с различни видове техни колебания, и дори ако апаратурата в едни или други зони и точки не засича „активна” дейност или дори дава индикации за „липсата” на такава (по подразбиране, сравнено с наличието на показания в други зони и точки), и независимо, че времевата резолюция на енцефалографа може да е дори в рамките на милисекунди (което иначе е съществен период от време за взаимодействия, вкл. при електромагнитни явления, и въобще за явленията в квантовия свят), всички тези процеси и регистрации очевидно не бяха в състояние да отразят и да изобразят същинските взаимодействия в процеса на осъществяване и присъствието на човешкото съзнание и на самосъзнанието.

Без да се влияят от появяването или от наличието на по-активни или по-слаби кръвни потоци, на „по-активни” или „по-пасивни” зони на кората, на по-силни или по-слаби електрични потенциали с една или друга честота и амплитуда на колебания и съответно на един или друг вид вълни и ритми в едни или други зони и точки на мозъка /свързани с едни или други физиологични прояви, функции и действия/, човешкото съзнание и самосъзнанието принципно, независимо от всички тези колебания, подеми и спадове, съществуват и присъстват постоянно...

(Разбира се, при някои ритми спиш и дори сънуваш, съзнанието ти и самосъзнанието ти са с друго проявление, ако те ударят по главата може временно да изпаднеш в забвение, при определени състояния като кома състоянието може драстично да се промени, макар че след това може да се възстанови в предишния си вид без съществена разлика (или с някои физиологични нарушения, произтичащи от нарушения в определени неврологични връзки), но всичко това не променя принципното положение, че при обичайно нормално състояние съществуването и проявлението в тяхната същност, приемствеността и непрекъсваемостта и запазването на достигнатото до този времеви и житейски момент състояние и проявление на съзнанието и самосъзнанието в будно състояние и при формите на техните проявления по време на сън и сънища, като цяло и в същността си не зависят от отделните детайли на текущите конкретни промени в проявленията, колебанията и различията при горепосочените показатели. Независимо как протичат кръвните потоци в различни части на мозъчната ти кора и независимо от евентуални промени в електричните потенциали в различни нейни точки, в същото това време твоето съзнание и самосъзнание продължава да съществува по същия начин както преди да започнат измерванията. Независимо, че спиш, сънуваш и се събуждаш, съзнанието и самосъзнанието ти се запазват в същия вид както преди заспиването. Ако мозъкът ти не бъде съществено увреден, след възстановяване ти имаш съзнанието и самосъзнанието на твоята личност и идентичност, дори ако получиш някои увреждания и дефицити.) 

(Този въпрос е принципен и се отнася до същността на съзнанието и самосъзнанието и до възможността с подобни съвременни апаратури те да бъдат изразени, изобразени, "измерени" или "определени". Разбира се, в някакви определени граници - за да функционира и за да живее мозъкът и човекът, му е необходима кръв и кръвоснабдяване, кислород, хранителни вещества. При съществени отклонения се появява проблем със съответни отражения върху състоянието на мозъка, на цялото тяло, и съответно върху състоянието и съхраняването на съзнанието. Но когато кръвоснабдяването е в определени граници, дори когато се явяват отклонения и човек не се чувства добре, когато е дори в критично болестно състояние, докато "не загуби съзнание", т.е. докато съзнанието му евентуално "не се изключи" временно или за постоянно (вкл. и като механизъм на мозъка за самосъхранение или за намиране и постигане на изход от ситуацията – докато за постигането на такъв положителен изход би продължавало да работи „Вътрешното съзнание” – „Вътрешното Аз” – Вътрешната асоциативна каскада, които при изключено съзнание или при кома продължават да се осъществяват и да действат), то независимо от вариациите на засилен или по-слаб кръвен поток в различни зони на мозъка или от вариациите, промените, колебанията на електричните потенциали, съзнанието и самосъзнанието си съществуват, човек има и запазва постоянно и непрекъсваемо съзнанието си, своето възприятие за своето съзнание и своето самосъзнание, непрекъсваемото и непроменливо възприятие за своята идентичност, за своето съществуване, за своето „Аз”. И дори когато спи и сънува, съзнанието му продължава да съществува и да функционира.)

Самосъзнанието – постоянният процес на собственото самоидентифициране, постоянното и непрекъсваемо възприятие за собственото „Аз”, е постоянно, винаги присъстващо и едно и също при нормално здрав човек, независимо от горепосочените текущи колебания, подеми и спадове в едни или други зони или по едни или други показатели за състояния и характеристики (като се изключат различни варианти на увреждания на мозъка).

Докато се провежда някакво изследване, независимо от видимото или индикираното активиране на едни или други зони на кората, точки или структури на мозъка, от повишаване или понижаване на електрични потенциали или електромагнитни показатели в едни или други сектори, зони или полета, човешкото съзнание и самосъзнание, без да се влияе от промените в показателите от уредите и от индикираните от тях колебания на състояния във функционирането на мозъка, остава едно и също.
Промените в показателите на апаратурата може да отразяват едни или други различаващи се емоционални, физически или здравословни състояния, но осъществяването на съзнанието като общо явление и състояние и самосъзнанието не се влияят от тях. Вариациите в такива показатели могат да са индикации за болестно състояние и определени проблеми и да помагат в медицината за един или друг вид лечение. Но при здрав човек в нормално състояние такива колебания, подеми и спадове в показателите и видимо динамично променяне в активността в различни зони също се наблюдават без да изразяват някакви дефицити или болестно състояние. Осъществяването на съзнанието и самосъзнанието не може да се отрази, изобрази и наблюдава чрез наблюдаването на тези отделни показатели и техни вариации.

Принципно при здрав човек в нормално състояние (което не е увредено мозъчно отвъд определен предел) – будно и дори по време на сън и сънища, неговото съзнание и самосъзнание е постоянно и непрекъсваемо, не е фрагментирано и като проявление, функция и същност е автономна категория и съществува като самостоятелно качество и състояние, което се намира „извън територията на пряко въздействие” на едни или други специфични или допълнителни интелектуални, емоционални, интензивни, стресови или с всякакъв друг особен характер мозъчни занимания или физически състояния и дейности, които биха могли да предизвикват специфични състояния или проявления в едни или други мозъчни сектори, зони, полета, точки или структури, показващи „повишена”, „намалена” или „липсваща” активност, или активизиране и отслабване на специфични функции, регистрирани и изобразявани чрез различни апарати и методи като електроенцефалография, функционална магнитно-резонансна томография и други, отразяващи евентуално „активизиране” на мозъка в едни или други структури или функции.
 
Асоциативната каскада на съзнанието продължава да функционира в различните й форми, включително по време на сън и сънища. При сънищата се променя формата и се преминава към Асоциативна каскада на сънищата или към Хибридна асоциативна каскада. Съзнанието и самосъзнанието, и възприятието за собственото „Аз” се изразяват временно във форма на "Въображаемо Аз" или на "Реално Аз". Когато по време на сън отсъстват сънища, Асоциативната каскада на съзнанието продължава също да функционира, макар и възприятието за него и за присъствието на самосъзнанието да се редуцира по отношение на евентуални спомени впоследствие в будно състояние.

Вътрешната асоциативна каскада и "Вътрешното Аз" продължават да функционират, да са активни и "дежурни", дори и когато в определен период не се проявява асоциативният процес на будното съзнание или не протичат сънища, дори когато в този период не се осъществява нито Асоциативна каскада на будното съзнание, нито протичат сънища, Генераторът на сънищата продължава да действа и да подготвя комбинирането за следващите сънищни ситуации, сънищният асоциативен процес продължава, Асоциативната каскада на сънищата функционира, независимо, че в този период нямаш възприятието за себе си като "Въображаемо Аз" със съответното за това състояние специфично съзнание, което е отражение и еманация на общото ти съзнание и самосъзнание.

Доколкото при събуждане от сън и сънища, или след сън без сънища, съзнанието и самосъзнанието ти е същото както преди заспиване, по време на сън, независимо от формата на проявление и възприятия, общата Асоциативна каскада на съзнанието продължава непрекъсваемо своя процес, включително с тази нейна част, с която се проявява Вътрешната асоциативна каскада, и съзнанието и самосъзнанието не претърпяват срив, качествена промяна или прекъсване. Докато човек е жив и в състояние без съществени мозъчни увреждания, съзнанието и самосъзнанието му са постоянни, непрекъсваеми и не зависят от отделни конкретни проявления на мозъчната интелектуална и емоционална дейност и активност, които биха могли да се засичат със съществуващата в първата половина на XXI век апаратура, технологии или научни познания.

По време на сън и сънища съзнанието и самосъзнанието сякаш привидно видоизменят проявленията си, но всички инструменти на будното състояние, съзнание и самосъзнание остават в готовност дори повече, отколкото би означавало определение като „дежурни на изчакване”, вкл. когато самоидентифицирането на „Въображаемото Аз” е частично и ограничено, или процесът на самоидентифициране на „Реалното Аз” е в началната си фаза или дори не е започнал. Винаги обикновеният сън може да се превърне в „осъзнат”, а „Въображаемото Аз” да се преобрази в „Реално Аз” и винаги по време на сънищата процесът на самоидентифициране в „осъзнат” сън може да се развие дори евентуално до висока степен на приближаване към реалното „Аз” /а това би означавало висока степен на приближаване на Хибридната асоциативна каскада към Асоциативната каскада на будното състояние с висока степен на логично обусловени причинно-следствени връзки с ресурсите на паметта и взаимодействие с елементите на Центъра на идентичността/.

При състояние на "Въображаемо Аз" в обикновен "неосъзнат" сън, винаги присъства едно твое себеусещане за самия себе си, възприятие за собственото „Аз” и за собственото съществуване, което понякога може да е по-отдалечено, а друг път по-близко и дори съвсем близко до твоето възприятие на реално "Аз" - т.е. до възприятието ти за себе си когато си буден.

Не може да се подлага на съмнение продължаващото съществуване на твоето съзнание и самосъзнание по време на обикновен "неосъзнат" сън, в който ти се възприемаш като Въображаемо Аз. Възприятието ти за себе си и различни елементи, участващи в сънищата ти, винаги имат много общо с живота ти и обстановката в будната реалност, независимо от това, че не разбираш, че сънуваш и възприемаш ситуацията като продължение на една единствена твоя реалност - твоя живот, макар и със своеобразно себевъзприятие, обичайно с частични и често непоследователни връзки и частични взаимодействия с паметта ти, водещи до смесване на елементи, несъответстващо на реалността ти,  и с частични проявления на реалната ти същност.

В съня ти, макар и без да разбираш, че сънуваш, може да има вплетени, или той изцяло да се състои от комбинация на изключително реалистични елементи, заобикаляща обстановка и твои "спомени", мисли, притеснения и съображения, вътрешни душевни преживявания, съжаления и угризения, които да са с голяма комплексност и сложност на съдържанието им и да са напълно съответстващи на твоята обстановка, преживявания и мисли в будната ти реалност. (Това не са предположения или спекулации, а е установено /и поне за себе си – доказано/ от непосредствен личен опит.)

При увредени мозъчни състояния отвъд определен предел, при които на пръв поглед изглежда, че съзнанието и самосъзнанието безвъзвратно са си отишли, се оказва, че те само са се отдалечили временно и са останали „на изчакване в сянка”, защото при евентуално възстановяване и преодоляване на кризата от увреждането, те се връщат еднакви в своята същност, независимо от това дали човекът може да остане с едни или други физически и функционални увреждания и евентуално някои елементи от паметта му да са „потънали” и позабравени.

Съзнанието и самосъзнанието остават и се завръщат докато човекът продължава да живее. А след това... Това вече е предмет на други части на книга. При въздействие на едни или други психотропни медикаменти съзнанието и самосъзнанието или частично остават „дежурни на изчакване” или временно остават „на изчакване в сянка”, макар че това са просто абстрактни понятия за състояния, при които съзнанието и самосъзнанието продължават да съществуват, независимо каква е формата в този момент на вътрешните възприятия и в какъв модел на асоциативна каскада се изразява, а определени връзки на контакт и взаимодействие с тялото са временно блокирани.

Съзнанието и самосъзнанието, макар и всяко от двете понятия да е с известна специфика и различие помежду им, съществуващи заедно едно с друго,  приличат на едно общо вместилище, в което се съдържат различни взаимодействащи фрагменти. Взаимодействието между едни или други от тях би могло да се променя, едни или други от тях може временно да потъват или да изплуват, но вместилището продължава да съществува и да ги пази и носи в себе си. Съзнанието представлява същност, качество, функция, процес и израз, които притежаваш и които управляват живота ти, самосъзнанието е собственото ти себевъзприятие за съществуването и проявлението на твоето съзнание, за неговата същност, за постоянното му и непрекъсваемо съществуване, за собствената ти идентичност, за съществуването и протичането на собствения ти живот, за твоето място и позициониране в реалността.
 
Човешкото съзнание и самосъзнание е налично, присъстващо и цялостно дори тогава, когато функционалната магнитно-резонансна томография не отчита допълнителен кръвен приток и съответно „повишена активност” в едни или други зони на мозъчната ти кора, или когато електроенцефалографът не отчита един или друг вид променени или променящи се електрични потенциали или се отчита тяхната евентуална липса в полетата на едни или други електроди.

Това означава, че действието и процесите на Асоциативната каскада на съзнанието, която е едно постоянно комплексно асоциативно присъствие и активност в цялостната невронна мрежа в пространството на всички структури на мозъка с двупосочни обратни връзки едновременно в множество направления и взаимодействия с комплекс от множество биохимични, електромагнитни и физични стимули и ефекти, не влизаха в обхвата и възможностите на различните видове невровизуализиране чрез наличните апарати и на базата на познатите през първата половина на XXI век научни теории.

Друго абстрактно изображение на Асоциативната каскада на съзнанието, независимо в каква форма се проявява – на будното състояние, Асоциативна каскада на сънищата, хибридна или друга – е сравнението с движещата се маса вода в широка река с бълбукащите водоскоци, вълни и водовъртежи там където по средата на реката или по нейните брегове водата среща и се сблъсква със скали, дървесни дънери и други препятствия. Движещата се вода представлява съзнанието и самосъзнанието, скалите и дънерите представляват външни и вътрешни сенситивни възприятия, промени във физиологичното състояние и вътрешни ментални фактори – възникващи неочаквано мисли, идеи, проблеми (евентуално болка в краката, болка в сърцето, парализа на ръката...). Повърхността на водоскоците, вълните и водовъртежите са различните промени в мисловното и емоционално състояние, израз от повърхността на мозъчните функции и техни промени или променящи се състояния, които евентуално се улавят и регистрират от съответните апаратури, включително и от електроенцефалографа.

По такива причини електроенцефалографията или функционалната магнитно-резонансна томография не бяха в състояние да изобразят функциите на мозъка по отношение и на равнището на осъществяване на съзнанието и самосъзнанието с постоянно присъстващото и непрекъсваемо възприятие за собствената същност и идентичност, собственото съществуване и позициониране в реалността, възникването и осъществяването на човешките мисли и на мисловния процес, а магнитоенцефалографията представяше само една абстрактна картина, която всъщност не даваше необходимото изобразяване и съответна представа (и въобще не даваше особена представа) за същинските процеси в мозъка, за процеса и същността на осъществяване на мисленето, на осъзнаването и на съзнанието, и за същността на съзнанието и на самосъзнанието.

Тези апарати бяха доказали своето медицинско и диагностично значение, но предвид началната фаза в проучванията на мозъка и в познанията за човешкото съзнание, надеждата че нововъзникващите апаратури биха могли да допринесат за качествен скок в познанието за съзнанието бе твърде прибързана. Още по-малко новите апарати можеха да допринесат съществено при изследвания във връзка с процесите и механизмите в света на сънищата, включително на територията на „осъзнатите сънища”.

Извършваните през втората половина на двадесетото столетие (както и в първата четвърт на XXI век) изследвания и експерименти с използване на електроенцефалографи и със засичане на различни стойности на електрични потенциали и честоти на техни колебания, на едни или други видове ритми в електричните проявления на точки и зони от кората на мозъка, и с опити за тяхно евентуално съпоставяне със съответни сънища или сънищни събития, можеха да са само съвсем повърхностни, бяха с елементарна цел и тематика и с твърде ограничен обхват в контекста на Пътя на сънищата, и като цяло – на Пътя на интегралното съзнание.

В светлината на същността и хоризонтите на Пътя на Йога на интегралното съзнание, ограничени бяха смисълът, целта, тематиката и обхватът на такива изследвания и експерименти, така както тесен и близък бе и хоризонтът на изследвания на възможни или хипотетични психофизиологични връзки и ефекти (за които ще стане дума по-нататък – за осъществяване на контакт, комуникация и предаване на информация от света на сънищата към света на будните, с евентуално подаване на сигнали чрез движение на очни ябълки по време на „осъзнат” сън) и опити за енцефалографски регистрации на едни или други недоказани състояния, измислени и обявявани от изследователски светила като възможни и определяни от организаторите на подобни експерименти не само като възможни, но и като постигнати и осъществени.

Такива изследвания не бяха достатъчни за изучаването и разбирането на тази особено специфична сфера, каквато е мозъкът и още повече – съзнанието, навлизането в която отвън чрез технологични средства на този етап на развитие на човешкото познание, наука и технологии в нашия свят, бе само едно пожелание или израз на спекулации с рекламна цел или с цел набиране на финансови средства.
Стандартните научни изследвания, независимо с какви технически средства и електроника от най-съвременните научни и технологични поколения са обезпечени, не бяха достатъчни за изобразяване, разкриване и разбиране в дълбочина на тайните и мистериите на съзнанието и самосъзнанието, включително в частност и на процесите и механизмите на сънищата, както и не бяха достатъчни за разбиране на същинските възможности и перспективи на тази проблематика, на свързаните с нея феномени и като цяло – на бъдещото човешко развитие в овладяването на собственото съзнание.
В първите десетилетия на XXI век човекът от нашата цивилизация все още не се бе научил да навлиза реално отвън в съзнанието на друг човек, за да може да го изследва отвътре. Но всеки можеше да се самоанализира и самоизследва чрез лична практика.



2.


1. „Времевата резолюция” на процесите на осъществяване и проявление на елементите на Асоциативната каскада на съзнанието е или по-малка, или неуловима и непостижима за съвременните апарати, а същността и израза на съзнанието не се състои нито може да се диференцира, разчита и визуализира като се разчитат и визуализират отделните елементи в пространствения обхват на Асоциативната каскада на съзнанието, независимо с каква времева и пространствена резолюция на разчитането и визуализирането разполага една или друга апаратура.

Съзнанието и самосъзнанието не се състоят и изразяват и не може да се отразяват чрез разчитане и визуализиране на частично изражение на отделните елементи и фрагменти на процеси в техните съответни отделни триизмерни пространствени обхвати, в които те се намират и осъществяват и в които се състоят отделните елементи и фрагменти, съвместно съставящи комплексно общия процес, независимо дали тези елементи и фрагменти на процеса биха се проявявали с времеви и с пространствен обхват надвишаващи минималната достижима от модерните апаратурите времева и пространствена резолюция за отразяване и изобразяване.

Съзнанието и самосъзнанието, както и процесът, чрез който и в резултат на който те се осъществяват и изразяват, не могат да бъдат изобразени чрез изобразяване на отделните елементи, участващи в процеси, и на отделни фрагменти на процеси, съставляващи общия процес.

Съзнанието и самосъзнанието не се изразяват в механична съвкупност от съответните пространствени обхвати на елементите в един или в друг междинен мащаб, не се изразяват в механична съвкупност от обхвати на триизмерното пространство, в които се развиват съответните процеси при отделни минимални елементи.

Съзнанието и самосъзнанието не могат да бъдат разчетени и изобразени чрез разчитане или визуализиране на тези отделни минимални съставящи елементи или фрагменти от процеси, както и на процеси и функции при структури, съставени от тези елементи и процеси със следващ и следващ мащаб и пространствен обхват.
 
„Пространственият обхват” и „времевата резолюция” съзнанието и самосъзнанието или на осъществяване и проявление на Асоциативната каскада на съзнанието не се изразяват в обхвата на триизмерното пространство или чрез времеви обхвати на отделни елементи или на техни функции и промени, които евентуално биха могли поотделно да се изобразяват чрез едни или други апарати, а се състои и изразява в ефекта от комплексната съвкупност на тяхното общо съвместно действие в съответен един или друг времеви обхват.

Съзнанието и самосъзнанието е постоянно съществуващо във времето, то не е фрагментирано, не се състои от части, между които има интервали, и в този смисъл не е механична съвкупност от отделни прикрепени една към друга части. То е постоянно, флуидно осъществяващо се и протичащо, и непрекъсваемо във времето.

В този смисъл минималната времева резолюция, която би се отнасяла към съществуването на съзнанието и самосъзнанието би съответствала на физическите характеристики на времето и пространството, и би зависела от тяхната същност и евентуална непрекъсваемост или дискретност. Но тази времева резолюция на постоянно и непрекъсваемо съществуване на съзнанието и самосъзнанието не представлява времевите интервали за осъществяване на отделните мисли, възприятия и чувства, не представлява и не изразява времето необходимо за образуване, осъществяване и протичане на мисли, за осмислянето на въздействия и формирането на понятия и мисловни вериги в хода на съзнателния процес, не изразява времето, необходимо за осъществяване на отделни процеси, проявления и възприятия в мисловната дейност, което е от съвсем друг порядък, не изразява времето, необходимо за осъществяване на отделните взаимодействия и процеси, от чиято съвкупност се състои и осъществява Асоциативната каскада на съзнанието, чийто съвкупен резултат е осъществяването и проявлението на съзнанието и самосъзнанието. Но визуализирането и изобразяването на тези отделни елементи и процеси не може да изрази и представи като цяло съзнанието и самосъзнанието.

Съществуването на минималният времеви интервал или пространствен обхват би зависело от това дали времето и пространството са евентуално дискретни и не биха могли да бъде определени и квалифициран в контекста на съвременните академични познания във физиката. В случай, че пространството има дискретна структура и съответно движението (като най-общо понятие за осъществяване на процес) има съответстващ на нея минимален израз, и съответно времето има аналогично проявление на дискретност, минималният времеви интервал би представлявал всеки актуално съществуващ съответен момент, заел мястото на предишния – неуловим за каквато и да е апаратура единствено съществуващ актуален миг.


2. В този смисъл, максималното възможно евентуално ниво на фрагментираност, т.е. „дискретността” на проявление на Асоциативната каскада на съзнанието в различните й форми и съответно „дискретността“ на съзнанието и самосъзнанието би се съизмервала с евентуалната „дискретност” на времето, изхождайки от следната логическа линия – от евентуалната „дискретност“ на пространството, и на пряко обусловената от нея съответна „дискретност“ на минималните базови процеси в движението, от своя страна като пряко последствие обуславяща евентуалната „дискретност“ на времето.



3. Проявлението на Асоциативната каскада на съзнанието представлява един общ единен комплексен, постоянно възпроизвеждащ се, неразделим моментен резултат.
Асоциативната каскада на съзнанието, която като общ комплексен постоянно възпроизвеждащ се и постоянно съществуващ резултат е носител и израз на проявление и осъществяване на съзнанието и на самосъзнанието, неин резултат е и осъществяването на конкретен моментен мисловен процес, възприятия и чувства.
Съществуването и проявлението на съзнанието и самосъзнанието е общ комплексен резултат от процесите в осъществяването на Асоциативната каскада на съзнанието.
Проявлението на съзнанието и на самосъзнанието – общото ти постоянно усещане, че съществуваш, дори когато никаква мисъл не протича в ума ти, дори когато се абстрахираш от сенситивни възприятия – просто общото усещане и чувство, че постоянно съществуваш, усещане за протичащия миг, общото постоянно себевъзприятие, необременено с никаква мисъл, дори при напълно празно и пусто съзнание – за това, че те има в реалността) би могло да има степен на евентуална съставност или фрагментираност, или да има така наречената „дискретност” дотолкова, доколкото „дискретни” биха могли да са съответно пространството, движението и времето. Ако пространството не е дискретно, ако няма структура и е непрекъсваемо, тогава и движението и времето не биха могли да притежават свойство на дискретност, и при такава хипотеза, при която се навлиза в съвсем други и мистериозни води, и съзнанието би имало недискретен израз и би се осъществявало абсолютно непрекъсваемо във времето. Но такава хипотеза за липса на дискретност на пространството и съответно на движението и времето ми се струва малко вероятна.



4. На различни апаратури за регистриране и невровизуализиране като електроенцефалографи, скенери и различни апарати за невровизуализиране с магнитнорезонансно изобразяване и други подобни методи се възлагат задачи за отразяване и изобразяване на състояния и процеси на мозъка с диагностични и лечебни цели. Но различни учени и изследователи се надяват и очакват, че чрез подобни апаратури може да успеят да открият и изобразят едва ли не формирането и протичането на човешките мисли и чувства, а дори и да ги запишат и впоследствие изпратят на през далечни дистанции. Разчитат и се надуяват, че с усъвършенстването на такива апарати ще стигнат до желания резултат. Технологичното развитие и усъвършенстване на такива апарати се свързва с повишаване на способността за постигане на възможните минимални времеви и пространствени резолюции на изобразяването. В тази връзка представлява интерес понятие за времевия обхват на осъществяване на Асоциативната каскада на съзнанието, включително минимален времеви обхват, доколкото би имало отношение към качествата на апаратите и способностите им за минимални резолюции при изобразяването. И доколкото усъвършенстването на апаратурите и постигане на минимални или супер-минимални резолюции на изобразяване би могло да удовлетвори желанието на различни изследователи да заснемат, да регистрират, да изобразят и да запишат човешкото съзнание, самосъзнанието, човешките мисли и чувства. Доколко би могло да се постигне такъв резултат с такива принципи и методика на отразяване и изобразяване, независимо капацитета на апаратурите и от времевата или пространствена резолюция на изобразяването.

Материалната база и процесите на Асоциативната каскада на съзнанието може да се изразят абстрактно като комплекс на една динамично променяща се триизмерна мозайка от застъпващи се и наслагващи се елементи, които са в състояние с процес на постоянно разместване и сливане.
 
Времевия обхват на осъществяване и проявление в нейния общ комплекс на Асоциативната каскада на съзнанието не е времевият обхват на протичането на отделния минимален процес и не зависи от и не се изразява само с времевия обхват на отделните елементи, които са в основата на нейното осъществяване и развитие (например, от времевия обхват на протичането на импулс през аксиона на неврона, на биохимичния или електромагнитен процес при контакт на невромедиатор, на   електромагнитния процес при взаимодействието на йони, на евентуалните  биохимични или физични процеси в микротръбичките в невроните, или пък на квантовомеханичните процеси и взаимодействия в основата на всички тези явления), а е свързан със сумиращия се резултат от постоянното асоциативно взаимодействие и съвкупно действие на елементите.

Същността и значението на времевия обхват на осъществяване на Асоциативната каскада на съзнанието  не произтичат от специфичния времеви обхват на конкретните съставящи я елементи и отделни фрагменти от процеси,  т.е от протичането на отделни краткотрайни процеси при отделните й елементи.
 
Времевият обхват на осъществяване и проявление на Асоциативната каскада на съзнанието в нейния общ комплекс е свързан със съвкупния сумиращ се резултат в непрекъсваемия асоциативен процес, от комплексното взаимодействие на елементите, застъпване и наслагване на процесите в тази „динамична мозайка”, всеки от които със своя собствена „времева резолюция”, времеви обхват и пространствен обхват на застъпващи се взаимодействия на множество различни нива.



5. Когато се занимавах с тази проблематика не смятах, че въобще имаше смисъл да се занимавам с теориите (отпреди няколко десетилетия) на С. Хамероф и Р. Пенроуз за ролята за осъществяване на съзнанието на микротръбичките в невроните, за мозъка като „квантов компютър”, за търсене на съзнанието на нивото на процесите в квантовия свят, за проявление на съзнанието на базата и в зависимост от квантови неопределености или събития, или за „сливащата” се душа, от една страна, както и с различните религиозните теории за прераждането, от друга страна.

Съхранението и продължението на съществуването на „душата“ на човека има смисъл със съхраняване и продължаване на съществуването на общия комплекс, на същността и конкретните специфики и характеристики на съзнанието, и биха имали смисъл ако са душата и съзнанието на конкретния човек, на отишлия си човек, на напусналия ме човек, на моята майчица и на моя баща, които вече ги няма при мен, ако е душата и съзнанието на конкретния любим човек.

Душата и нейното продължаващо съществуване биха имали смисъл за мен ако е душата и съзнанието на конкретния добър човек, които се надявах, очаквах, исках да продължават да съществуват, надявах се, исках един ден да открия, да намеря и да достигна – душата и съзнанието, които познавам с техния конкретен израз, особености и идентичност.

Безсмъртие на душата, нейно продължаващо съществуване, независимо в каква форма, през какви трансформации, в какви сфери или реалности, в какви измерения или светове, в какви небеса или пространства, би имало смисъл за мен ако се е съхранила и продължава да съществува като душата и съзнанието на конкретния добър човек, на отишлия си от мен, на завинаги напусналия ме, на моята мойка – моята майчица и на моя баща – моя татко, които вече ги няма при мен. Техните конкретни души с тяхното собствено съзнание – такива каквито ги знам и познавам.
Ако някой ми говори за абстрактна „сливаща” се в едно вселенско цяло душа или съзнание, за отлитащи квантови частици и тяхното абстрактно „сливане” в някаква обща „душа” или „съзнание” на вселената или във вселената, или за някакво абстрактно „прераждане” в друг индивид, то това би било все едно, че душата и съзнанието, които аз търся и които аз искам да съществуват, и които аз искам един ден да открия и достигна, вече ги няма, това би означавало, че те вече не съществуват. Това би означавало, че при смъртта изчезват. Би означавало, че с това, на което хората казват „смърт” душата, съзнанието, всичко, което се отнася до същността на този човек – се разпадат и изчезват. Но аз не исках да приемам такава вероятност и този вариант.

Ако някой ми говори за някакво мъгляво „прераждане” в друго същество или човек, пък дори и за някакви съмнителни спомени от други животи при някакви съмнително достоверни и автентични състояния на така наречени психоаналитически или хипнотични “ремисии“, това би означавало, че душата и същността на конкретния човек си е отишла завинаги, изчезнала е, загубена е и  повече не съществува. Би означавало, че с това, което хората наричат „смърт”,  душата, съзнанието и всичко, което се отнася до истинската и цялостната същност на този конкретен човек изчезват. Но аз не приемах такава вероятност и този вариант.

Не виждах смисъл да разглеждам и коментирам  разсъжденията или по-скоро спекулациите за хипотетичното „сливане”, защото такива тези сами себе си обезсмисляха. Дори при една такава хипотетична реалност, това би означавало, че при смъртта индивидуалната конкретна душа и съзнание изчезват, понятието душа и съзнание, свързано с това което те са представлявали при конкретния човек, загубва своя смисъл и съдържание. Човекът си отива. Конкретната му душа и съзнание се разпадат и изчезват.

В такава ситуация, дали хипотетично съществува вселенски разум, вселенска душа, вселенско съзнание или намираща се във вселената  същност или категория с подобни значения, макар и само по себе си интересно и безкрайно важно и значимо, се оказва без никакво значение за конкретната душа и съзнание, които ти евентуално би искал да потърсиш и намериш, за конкретния човек, който завинаги си е отишъл и неговата конкретна душа. А това дали съществува вселенски разум и съзнание, в какви измерения и пространства и по какъв начин съществува и се изразява, дали някога ще може да има пряк контакт на човека с такива същности и т.н., и дали към него отлитат и се сливат някакви квантови частици и тънки енергии от наши тела, приживе или след като си отидем от живота и телата ни изстинат, или от нашата земя или от нещо друго,  всъщност няма никакво значение за всичко това, което ние имаме предвид и чувстваме когато говорим за душа и се надяваме, че тя ще продължи да съществува, когато се надяваме че някога, там някъде ще може пак да се срещнем с либимия добър човек когото веднъж сме загубили в земния ни живот.

Подобна би била ситуацията и ако реално се случваха преражданията, както ги възприемат в хиндуизма и в будизма – евентуалното "успокоение" за някои е твърде абстрактно и има значение за поддържане на определен социален ред и доколкото да обоснове задължителна бъдеща социална позиция на някой прероден "велик учител" или "духовен водач".

За съжаление, не можеш да намериш в някой прероден душата и съзнанието на скъпия добър човек, който си загубил. И всякакви тези за прераждане и реинкарнация стават безсмислени истории, които за някои може и да представляват някакво успокоение.

Ако бих приел такива концепции и такава хипотетична реалност при която душата уж привидно продължава да съществува, но след прераждането се явява обликът на съвсем друг човек или същество (независимо за какви сходства, кармични следи илиили многозначитеблни знаци някой би могъл да приказва или фантазира), това би означавало да приема, че всъщност при смъртта душата, съзнанието, конкретната същност на човека, всичко, което се отнася до същността, идентичността, историята, мислите и чувствата на този човек – неговата душа – се разпадат и окончателно, завинаги изчезват.
 
Но аз не приемах такава вероятност и съществуването на такава хипотетична реалност.

Знаех, вътрешно усещах, че нещата са различни и че един ден ще ги видя и достигна, ще ги намеря и докажа – поне за себе си.


IV

Два пътя към вътрешните пластове

Когато става въпрос за контакт с вътрешните пластове на съзнанието, определяни стандартно и клиширано като „подсъзнание”, или за въздействие върху съзнанието, през XX век бе станало модерно да се говори за хипноза и за психоанализа, а мнозина ги практикуваха с повече или по-малко успех. Но това са пътища или методи, водещи по повърхността (колкото и неприятно би могло да му стане на Фройд от такава констатация, ако наблюдава този текст от света, в който се намира сега). С тях не се стига много далече.

С хипнозата, при "подходящ" и податлив обект, хипнотизаторът чрез външно влияние и въздействие би успял да накара индивида (или да му помогне сам да успее) да отключи дремещи или блокирани връзки към затворени "врати", през които да надникне и да изкара на повърхността някои елементи от вътрешните нива и пластове на „Външното си Аз” – елементи от по-далечните и неактивни пластове на паметта (или дори понякога евентуално да бъдат „докоснати” и „предизвикани за активиране и включване” определени елементи и "инструменти" на "Вътрешното Аз”), включително свързани с управлението на телесни функци.

Хипнотизаторът би могъл да успее да стимулира и да предизвика "Външното Аз" да се изключи частично, като някои негови сегменти станат посредници и открият достъп през "открехната" „врата” към Вътрешните нива и пластове на „Външното Аз”, през която към повърхността да изплува частична информация, заключена и забравена до този момент, или, при такова частично изключване, определени контролиращи и управляващи тялото сегменти на "Външното Аз", включително на някои от неговите вътрешни нива и пластове /асоциативни проявления във формата на Асоциативната каскада на будното състояние/, както и някои инструменти на "Вътрешното Аз" /асоциативни проявления и функции на Вътрешната асоциативна каскада/  (и в двата случая  – асоциативни връзки и структури, които в будно състояние, в хода на Асоциативната каскада на будното състояние контролират и управляват различни функции, прояви и действия на физическото тяло) да не се съпротивляват на подавани команди, да ги приемат и изпълняват, или да възприемат  режим на тяхно автоматично изпълнение. Контактът би бил външен на хипнотизатора с „Външното Аз” на хипнотизирания като, в случай че той е податлив, има желание да участва и не се съпротивлява, с определени методи и форми на внушение би стимулирал неговото „Външното Аз” да се активират определени асоциативни връзки, да се стартира определена асоциативна схема, при което хипнотизираният да влезе в състояние на изпълнение на подаваните му команди и задачи.
 
По отношение на въздействието чрез хипноза пациентът да изрови, да извади, да си припомни, да активира потънали дълбоко във вътрешните пластова на „Външното му Аз” елементи, дълбоко „забравени” и блокирани спомени, чието изплуване би могло да е полезно, хипнозата би могла да постигне по-голям или подобен резултат както психоанализата (в зависимост от способностите и методите на психоаналитика), но чрез хипнозата това да стане по-бързо без продължителни психоаналитични сеанси. Същевременно при хипнозата поради своеобразно пасивното участие на пациента и бързото действие, освен извличане на съответната информация, най-вероятно не би се постигнал същия осъзнато достигнат оздравителен ефект както с психоанализата и психотерапията, който би произтекъл от активното участие на пациента, естествения ход на процеса и следващото от тях хармонизиране и балансиране. Освен че с хипнозата би могло да се направят определени внушения, които евентуално като външни елементи да започнат да се намесват и преплитат в обичайния съзнателен процес на пациента, което едва ли би могло да се възприеме като естествен и дълготраен оздравителен ефект.

При психоанализата методът бе по-бавен, повърхностен и продължителен, като, в зависимост от конкретна методика, аналитикът предразполагаше и предизвикваше "Външното Аз" да представи (да сподели, да съобщи, да си спомни, да се постарае да съживи и активира, да визуализира) налична в паметта му информация, чиито разпокъсани или отдалечени елементи съзнанието не е било в състояние до този момент само да свърже, да подреди и хармонизира, или да идентифицира (да търси, да достигне, да намери и да освободи) блокирана до момента информация, налична в паметта му, но „забравена” - потънала в застой в по-дълбоки пластове на паметта и във вътрешните пластове на „Външното Аз”, като с този процес аналитикът помагаше на индивида да възстанови блокирани асоциативни връзки, да свърже, подреди и оцени тази фрагментирана или „заключена” информация, осмисляйки едни или други събития и положения в живота си с отключващ, неутрализиращ негативни напрежения и общ положителен и оздравителен ефект. Процесът водеше до постигане на едни или други ефекти и промени, включително и върху вътрешните нива на „Външното Аз”, подпомагайки го да установи по-голяма степен на порядък и съответно на баланс и спокойствие. Така психотерапията можеше да помогне на пациента да активира свои забравени спомени. Когато те биваха обсъдени, изтълкувани и осмислени, оказваха както осъзнат, така и автоматичен обратен оздравителен ефект. Прочистваха се и се реактивираха блокирани връзки по пътищата на Асоциативната каскада на съзнанието. Тя се хармонизираше.

Процесът водеше до възстановяване на закърнели асоциативни връзки между определени елементи в паметта и до хармонизиране на тяхното участие в Асоциативната каскада на будното състояние, и в резултат – до постигане на по-висока степен на ефективност на асоциативния процес, вкл. и с положителен ефект и върху Асоциативната каскада на сънищата.

Психоанализата и свързаната с нея психотерапия представляваше външно въздействие и стимулиране на пациента сам да надникне навътре в себе си, при което психоаналитикът можеше да му помогне и допълнително да го стимулира и подтикне с някои тълкувания или насочване, а в процеса на това собствено надникване и стимулирано усилие на пациента имаше шанс той да успее да освободи някои свои вътрешни блокажи и да намери проход в задръстени от самия него пътеки във вътрешните пластове на „Външното му Аз”.

Възприемах хипнозата като повърхностен подход, метод  с външно предизвиквано въздействие и поради това с ограничени частични възможности, не стигащи особено далеч навътре в съзнанието (и по пътя, който самостоятелно би могъл да бъде открит, постигнат и преминат през вътрешните пластове на собственото съзнание), засягащи само определени нива, с ограничен обхват на външно влияние, със съмнителна възможност за осъзнато интегриране и за хармонизиране на ефекта във външните пластове на собственото съзнание, метод несигурен, с показна и частична същност и ефект, може би донякъде полезен с медицински и лечебни цели, непостоянен и несигурен в резултата, и не във всички случаи функциониращ и ефективен, и поради и заедно с всичко това – изкуствен, метод много далечен по своята същност, възможности и хоризонти от същността на Пътя навътре, и нямащ нищо общо със същността, възможностите, целите и хоризонтите на индивидуалния път за развитие и навлизане навътре.

Психоанализата възприемах аналогично също като средство повърхностно, заобиколно, несигурно и с резултати подлежащи на съмнение, с външно предизвиквано въздействие, стигащо само до определено ниво, макар и с определена степен на собствено осъзнаване и активно участие в хода на процесите, което също нямаше нищо общо със същинско развитие по индивидуален път на активно навлизане във вътрешните пластове на собственото съзнание и с хармонизиране на връзката между своите  "Външно Аз" и "Вътрешно Аз" по дългия път на интегриране на своето съзнание. Психоанализата и сериозната и качествена психотерапия, която би могла да съпътства и да е последствие и резултат от психоанализата, си беше метод с медицинска цел и ефект, полезен за някои нуждаещи се така както полезно е за някои хора понякога да приемат аспирин.

Не бе само въпросът в това, че при тези два метода имаше намеса на друг човек отвън, който по определени начини се опитваше да стимулира индивида, а в тяхната същност – в тесния и кратък път, по който водеха и в ограничения им хоризонт. Чрез тези методи и стимули, манипулаторът (хипнотизаторът, психоаналитикът или психотерапевтът) поставяше индивида в ситуация, при която можеше да се достигне до някои потиснати или блокирани сегменти на "Външното му Аз", или да се надникне към някои негови отдалечени по-вътрешни пластове, но като цяло възможностите и резултатите бяха скромни и с тях не се стигаше особено далече (по отношение на Пътя навътре). В зависимост от начина на тяхното прилагане, от различните варианти в качеството на изпълнение, от способностите на манипулатора или от спецификите на пациента, освен че бяха само с повърхностен обхват и частичност на въздействие, можеше да се допускат в голяма степен неточности (включително и грешки), както и прояви на субективност или самозаблуда в резултатите и в оценките.

Два са пътищата, по които отделно и паралелно може да се постигне резултат в един първоначален етап с ефективен автономен и сравнително по-дълбок достъп до вътрешните пластове на собственото съзнание. Това са Пътят на медитацията и Пътят на сънищата като начало на практиката в Първото ниво на Йога на интегралното съзнание.

По-точно, имам предвид Пътя на пряката („хоризонтална”) медитация (позната с нейни различни форми в традиционните йогистки и в будистките учения и практики) и Пътя на медитативното навлизане чрез сънищата, начален етап по Пътя на Йога на интегралното съзнание, етапи и проявления в които могат да се нарекат вторична („вертикална”) медитация.

Пътят и практиката на пряката – „хоризонтална” медитация може да съпровождат Пътя и практиката на сънищата и да са полезни в началните му етапи. Практиката на „хоризонтална” медитацията може да помага по Пътя в Първото ниво на Йога на интегралното съзнание.

Пътят на традиционната йогистка или будистка медитация (на „хоризонталната” медитация) води през разнообразни практики, в повечето случаи съдържащи различаващи се абстрактни и понякога примитивни дефиниции на процедурите и етапите на процеса на медитиране. Като крайна цел всички практики претендират за постигането на едно и също. Като се изключат масовите групови или любителски индивидуални „медитации” (които са далече от истинско медитиране, представляват състояния на концентриране с опити да се усвои навлизането в практика на медитация и по-скоро в повечето случаи удовлетворяват различни лични психологически потребности за поддържане на социални контакти и на собствено усещане за принадлежност), практикуването на същинска традиционна медитация („хоризонтална”) е част от битието на посветени индивиди от определени религиозни институции – индуистки ашрами, храмове, ордени, секти или школи, будистки манастири и обители, общности и школи, но постигането на реална и дълбока медитация може да се свърже само с живота и практиката на отделни техни майстори или представители. Както и реалното постигане на по-далечни цели по Пътя на традиционната медитация.

Традиционната медитация и Йога на интегралното съзнание са две магистрални направления, водещи през порталите към вътрешния свят. Но докато традиционната „хоризонтална” медитация (макар и в някои случаи и при някои майстори да може да доведе до Портал и дори той да се отвори за преминаване), в повечето случаи и варианти, би те довела само до определено ниво, в което най-вероятно да стигнеш само до края на една затваряща се улица, и може да те доведе до обгърнати с мъгла криволичещи пътеки, неводещи към никъде, Пътят на сънищата, като първи етап в практиката и движението по Пътя на Йога на интегралното съзнание, може да те изведе до откриването на Портали, през които да продължиш към далечни хоризонти на неподозирани реалности.

За Пътя на сънищата разказвам тук. Той не е бил познат досега, а тези, които са практикували постигане на ясни и „осъзнати” сънища или са участвали в изследователски експерименти по темата са били само в неговото начало и не са разбирали неговата същност, уникален потенциал и същински цели. Всъщност, те не са разбирали, че пред тях се открива началото на Пътя на сънищата.

Всъщност, един е Пътят и това е Пътят навътре. С него често се отъждествяват и през неговата същност преминават и Пътят на медитацията, и Пътят на сънищата, и Пътят на Йога в нейния същински древен традиционен и класически израз, и също така Пътят на интегралното съзнание – т.е. по-далечният и по-широкият от всички други пътища Път на Йога на интегралното съзнание.


============================; ;==================================

(ТРЕТА ЧАСТ)



ГЛАВА ДЕВЕТА

Изследвания – II. част
"Психофизиологичната връзка"

Текст в процес на обработване / Нефинализиран текст

===>Този текст е в процес на обработка. В текста има редица пасажи със смислови повторения, тъй като е съставян в продължение на дълъг период от време с натрупване и прогресивно разработване с допълнения по няколко основни аспекта. Поради това, все още е в процес на интегриране и редактиране и подлежи на промяна, преструктуриране и съкращаване.<===


Изследвания – II. част
"Психофизиологичната връзка"

Изследвания и експерименти, и хипотетичната възможност за осъществяване на комуникация в реално време със сънуващия по време на „осъзнат сън”

Съобщения за проведени изследвания и експерименти за възможно активиране на психофизиологична връзка

За осъществяване на контакт и комуникация в реално време от спящи и сънуващи в „осъзнат” сън към наблюдаващи ги изследователи с подаване на „кодирани” сигнали чрез определени движения на очните ябълки на очите на спящия и сънуващ изследван индивид се появиха твърдения още през 70-те и 80-те години на XX-ти век от няколко към онова време предполагаемо независими източници – експериментиращи по проблематиката изследователи, извършвали лабораторни изследвания (експерименти на Алън Уърсли първоначално заедно с Кейт Хърн (1978 г.), а впоследствие на Алън Уърсли заедно с д-р П. Фенуик и д-р М. Шатцман в болницата „Св. Томас Хоспитал” в Лондон, Великобритания (1984 г.), и изследвания на д-р Стивън Ла Берг от университета „Станфорд Юнивърсити” в Калифорния, САЩ, заедно с Нагел, Тейлър, Демент и Дзарконе (1981 г.) С подобни изследвания в същия период са се занимавали и групите на Дейн (1984 г.); Огилвие, Хънт, Тайсън, Луческу, Джейкинс (1982 г.); Огилвие, Хънт, Кушнирук, Нюман (1983 г.) и други. В докладите на Ла Берг се изтъкват „факти, аргументи и резултати от електроенцефалограми”. Не успях да намеря информация, че експериментите са били подробно и всеобхватно регистрирани и записани на видеозаписи в хода на различните етапи и аспекти на тяхното провеждане, не намерих и съответни видеозаписи.

Според информациите от тези изследователи, такъв вид контакт и подаване на сигнали е психофизиологично възможен и е бил постиган нееднократно. В такива информации се съобщава за осъществено при експерименти подаване от спящи на съответни сигнали чрез  определени движение на очните им ябълки (като дори се правят интерпретации за евентуална възможност за стискане с ръка).

От такива информации и твърдения всъщност се създава внушението, че подаването на подобни сигнали е сравнително лесно осъществимо от всеки, способен да постигне „осъзнат” сън (подобно и на аналогични внушения, че не е особено трудно да се придобие и трайно да се задържи способност за редовно и често „осъзнато” сънуване).

Такива информации всъщност биха означавали, че в човешкия организъм трябва да е заложена естествена възможност спящият и сънуващ човек (поне във фаза „РЕМ”) от състоянието си в някаква въображаема абстрактна ситуация (от изолирано състояние на съзнанието си в изолирана абстрактна въображаема ситуация) да може едва ли не с лекота да осъществява целенасочен контакт (макар и индиректно, психофизиологично обусловен и насочван, непряко свързан с контрол на субекта, който го подава – т.е. на „Реалното Аз” в „осъзнатия” сън) със спящото си физическо тяло и да предизвиква извършването на определени физически действия, движения, които да са смислени от гледна точка на външния наблюдател. В същото време, физическото тяло на спящия е неактивно поради това, че човекът спи и мозъкът му е в спящо състояние на сън (макар и „осъзнат”), при което спящото съзнание не е в пряк контакт с тялото и не го управлява (независимо дали сънят е „осъзнат”) и човек фактически не обладава  присъщия за будното състояние пряк съзнателен физически контрол.

***

Известно време ме занимаваше въпросът и претеглях „за” и „против” дали е възможно (без да е постигнал някаква достатъчна степен на интегрирано съзнание ) сънуващият с обичайни ментални и физиологически характеристики и способности, и при наличните все още видове технически средства и апаратури, да е в състояние да осъществи контакт в реално време от своята въображаема сънищна ситуация с наблюдаващите го във външната реалност?

Какви са възможностите човек със стандартни способности, намиращ се в състояние на „осъзнат” сън да е в състояние докато се намира в „осъзнатия” си сън да подаде чрез спящото си физическо тяло някакъв вид сигнали към изследващите го в лабораторията и така да им предаде информация?

Ще разгледам няколко аспекта, свързани с логиката на възможността или на невъзможността по принцип да се осъществи обективно доказуема синхронизирана в реално време пряка комуникация между сънищния свят и будната реалност във връзка със съобщения от поне два различни източника, че такава еднопосочна комуникация между сънуващия и наблюдаващите го е била осъществена при експерименти целенасочено, предварително подготвено, предизвикано и повече от един път.

Ако трябва в лабораторни условия да се установи външно и докаже дали някой доброволец е постигнал състояние на "осъзнат" сън (в случай, че не съществува такава апаратура, която би могла да го направи), би било необходимо да бъде установена достоверна комуникация в реално време между сънуващия докато сънува и наблюдаващите го в лабораторията изследователи. (Всъщност, за да го определя по-точно, трябва да бъде установена такава комуникация между проявлението на неговото съзнание, намиращо се в състоянието на "осъзнат" сън, и наблюдаващите го изследователи.)

Такава идея е била в основата на някои изследвания и експерименти и работата по нея е била отразена в някои публикации от предишни години. На пръв поглед тя изглежда нелогична, несъстоятелна и абсурдна, защото както всички знаем от собствен опит, в състояние на сън се изключва връзката ни с реалния външен свят на будните. Обратното изглежда невъзможно ако става въпрос наистина за сън и сънища, а не за някакъв друг вид алтернативно състояние.

И все пак някои изследователи са заявили, че са осъществили такъв вид комуникация, позовавайки се на присъща на човешката природа психофизиологична връзка. Според такива твърдения и публикации, тази връзка давала възможност някои елементи от преживяването и действията при сънуване на сън да предизвикват автоматични ефекти и реакции на спящото физическо тяло. При „осъзнат” сън така можело да се подадат „кодирани сигнали”. Доколко това би могло да е достоверно?

***

Може да прозвучи странно в общия контекст на Пътя на интегралното съзнание (или на целите на така наречената от мен „Йога на интегралното съзнание”) да поставя под съмнение възможността евентуално да се преодолее един или друг механизъм на спонтанни реакции, който очевидно би имал връзка и би произтичал от функциите на общото съзнание. Но тук става въпрос не за възможностите на интегрирано съзнание, а за лабораторни изследвания с доброволци, които се подлагат на експерименти, чиято цел е да се постига и изследва състоянието "осъзнат сън", както и за хипотетични начини на контакт и общуване в реално време между тези спящи изследвани и наблюдаващите ги изследователи. Не става въпрос за някой, който е постигнал определена степен на интегрирано съзнание, или още повече за някой, който владее достъп до Вътрешната си сфера (или поне който е напреднал в достатъчна необходима степен по Пътя на сънищата и в процеса на интегриране на своето съзнание). Целият разговор в тази част на книгата, свързан с Пътя на сънищата и овладяването на "осъзнати" и „контролирани” сънища, се отнася до началните стадии на Първото ниво, което в напредналите си стадии и в своя финален етап има за цел откриването на пътя и достъпа към Портала за личната Вътрешна сфера.

Колкото и незначителен да е въпросът с тези експерименти и търсените и евентуално постигани от тях резултати в контекста на целите и хоризонтите на Пътя на сънищата и още повече на Пътя на Йога на интегралното съзнание, все пак реших да разгледам казуса и да теоретизирам за различните възможни аспекти, които биха представлявали препятствие за постигане на такива резултати, както и какъв характер и същност биха имали подобни резултати, в случай, че биват постигнати.

Доколкото в различни публикации се твърди, че това е било направено, не бих упреквал някого в изопачаване или изкривяване на факти, а просто изложих съответните позиции, доколкото все пак всичко свързано с „осъзнатите” сънища има връзка с индивидуалното развитие и усилия за преминаване на началните стадии по Пътя на сънищата, който разглеждам в някои части на книгата.

***

От страна на представители на първата от споменатите три категории се съобщаваше, че при експериментални изследвания с доброволци в състояние на „осъзнат сън” са били постигнати някои резултати, които на пръв поглед изглеждаха невероятни и съмнителни. Но авторите им настояваха, че такива експерименти с постигнати резултати реално и обективно са се случили. Подобни информации се предоставяха и от други изследователи на „осъзнатите сънища”, твърдейки, че са постигнали същото. По-специално, заявяваха, че при сънуване по време на фаза „РЕМ” има връзка и съответствие между посоките на движението в съня на погледа и въображаемите очи на сънуващия с начина и посоките и движението на очните ябълки на физическото тяло на спящия, обяснявайки такъв „феномен” с наличието на психофизиологична връзка и ефект.

На тази основа, съответните изследователи и експериментатори твърдяха, че по време на лабораторни изследвания и експерименти са успявали да осъществят контакт в реално време със спящи по време на „осъзнат” сън. По-конкретно, заявяваха, че спящият и сънуващ в „осъзнат” сън по време на фаза „РЕМ” е можел да подава „сигнали” чрез предварително договорени начини („кодове”) на движение на своите очни ябълки под затворените си клепачи и така да предаде в реално време информация на изследващите го – от своя свят на сънищата в реалния свят на будните. Според твърденията на изследователите, заявили за тези свои постижения, очните си ябълки спящият в „осъзнат” сън успявал да управлява и да движи по предварително договорения им начин и така да им предаде съответния „код”, като съзнателно, умишлено и целенасочено премествал по същия начин погледа си докато по време на „осъзнатия” си сън гледал и разглеждал обстановката около себе си в сънищната си ситуация.

Движейки по определен начин погледа и очите си във въображаемата ситуация, в която се намира по време на „осъзнатия” си сън, сънуващият постигал ефекта по същия начин да се движат очните ябълки на неговото физическо тяло в лабораторията като по този начин подавал кодираните сигнали и информация от света на сънищата към света на будните. Всичко това се придружавало със записи на енцефалограми, които впоследствие се съпоставяли по време и се правели съответни изводи.

Информациите от съответните изследователи и експериментатори стигаха и по-далече с твърдения за осъществени различни други експерименти със сънуващи в „осъзнат” сън, например със сънуващ, който имал задачата и даже успявал да си представи, че гледа света в своя сън през цветно стъкло, че го затъмнява или осветява и други подобни, или сънуващи, които имали задачата да натискат в съня си някакъв бутон, като идеята била, че това можело евентуално да рефлектира в определено движение на ръката на спящото тяло.

А достоверността на психофизиологичната връзка и ефект по време на фаза „РЕМ” в неосъзнат или в „осъзнат” сън между движението на „погледа” и „очите” на сънуващия в сънищната му ситуация (т.е. движението на погледа във въображаемата ситуация на „субекта” или „същността”, в която се себевъзприема сънуващият, т.е. на „Въображаемото Аз” или на „Реалното Аз”) и аналогично движение на очните ябълки под затворените му клепачи на спящото му физическо тяло (т.е. на „реалното му Аз” в приемания за реален физически свят на будните), както и дали е възможно или не подаването на сигнали от сънуващия по време на „осъзнат” сън, дали съществува и е възможна такава психофизиологична връзка между движението на „погледа” на сънуващия във въображаемата му сънищна ситуация и движението на очите на физическото му тяло, дали е присъща за човешкото устройство и възможна постоянно или само понякога, дали „разглеждането” на обстановката в сънищната ситуация във фаза „РЕМ” води автоматично до аналогично движение на очните ябълки, дали се отнася само за състоянията в „осъзнат” сън във фаза „РЕМ” или и за всички сънища във фаза „РЕМ”, дали е присъща и възможна за всички хора или само при някои, дали е възможна само при наличие на определена природна дарба, или може да бъде постигната от всеки, дали постигането й зависи от определена практика и упражнения, или може да зависи само от определена индивидуална даденост или дарба, дали постигането й става случайно или веднъж постигната се превръща в качество и постоянна способност, или остава инцидентно, дали е била постигната и осъществена от съответните изследователски екипи и лаборатории или не – всичко това може и трябва да е предмет и задача не на изолирани ентусиазирани експериментиращи екипи или институтски групички, а още по-малко на „специалисти в областта на паранормални явления”, не на обявили се в тази област специалисти, постфактум заявяващи за съответните си екперименти и постижения, а само предмет и задача за сериозно и прецизно документирано установяване и доказване от страна на съответни официални смесени екипи от различни научни направления – психолози, медици, психиатри, физиолози, физици и други, с участието на наблюдаващи ги институтски или университетски комисии или бордове, при което всички експериментални процеси във всички техни подробности да бъдат проведени със съвместно наблюдение, надлежно регистрирани и всички използвани апаратури, от началото до края във всички етапи и моменти подробно записани и документирани с ясни видеозаписи, включително и резултатите, след което тези регистрации и видеозаписи публикувани по съответния начин с нормален достъп до тях. Всичко това има смисъл и е необходимо, когато става въпрос за информации и заявления за постигнати подобни резултати, доколкото става въпрос за изследване на механизмите и възможностите в една изключително важна област каквато е човешкият мозък, човешкото съзнание, и всякакви съмнения, а още повече недоказуеми и произволни твърдения и заявления, биха били противопоказни, а и не би могло да бъдат възприемани като достоверни, и нито като верни, нито като неверни.

Според теорията и твърденията на съответните изследователи и експериментатори, психофизиологичната връзка се проявявала във фаза „РЕМ” независимо от това дали сънят е „осъзнат” или не. Просто когато в съня си сънуващият разглеждал обстановката около себе си и движел поглед, очите му докато спи се движели в същите посоки и ритъм (или, ако това звучи прекалено абсурдно и изглежда явно практически невъзможно, да речем поне, че според теорията и съответните изследователи, очите на спящия се стремели да следват същите движения по подобен начин.)

Ясно е, че за да може такава връзка и действие да станат  възможни и да се осъществят, то те биха предполагали при конкретния човек, който ще сънува и ще участва в екпериментите, постигането на осъществяване или присъщото наличие и функциониране на автоматична връзка между центъра (или невронната и асоциативна структурата) в неговия мозък, през който преминава и се осъществява управлението на нервите на мускулите на очните ябълки, от една страна, и Асоциативната каскада на сънищата и съответното възприятие и осмисляне на „Въображаемото Аз” във въображаемата сънищна ситуация, от друга страна. Очевидно подобна психофизиологична връзка не би могла да зависи (и да се появява или активира) само от това дали по време на своя сън ти си разбрал, че сънуваш.  Ако тя би съществувала в точно такава форма (разглеждане на обстановката в съня – движение на очните ябълки), както твърдяха съответните изследователи, тя би трябвало да е резултат на определен механизъм, действащ поне в рамките на цялата фаза „РЕМ”, когато очите на спящия се движат. А евентуалното постигане на състояние на „осъзнатост” просто би предполагало сънуващият да може и да успее да си спомни за уговорката си с изследователите и за вида на кодираните сигнали, които те очакват да им подаде.

Същевременно, връзката в реално време и предаването на информация от сънуващия в един въображаем свят, макар и в „осъзнат” сън, на будните в реалния свят без съмнение е интересен въпрос, засягащ специфични функции и обхвата на различните евентуални възможности на „психофизиологичните връзки и ефекти”, свързани с мозъчната дейност и с контрола от страна на мозъка над тялото, но като цяло, в светлината на целта да се докаже реалността на „осъзнатите” сънища или дори  на възможността да се постига и демонстрира някакъв елементарен самоконтрол в сънищната обстановка и ситуация по време на „осъзнатия” сън, хоризонтът на всички тези изследвания и опити за енцефалографски регистрации на едни или други състояния, е твърде близък и тесен.

***

„Реалното Аз” е във въображаема ситуация, в която няма пряка връзка с реалното „Аз” за „осъзнато” волево въздействие и контрол на физическото тяло.

Каквато и висока степен на приближаване към външната реалност да може да се постигне със спонтанно възникнала сънищна ситуация и нейно евентуално допълнително оформяне и трансформиране в "осъзнат" сън, тя принципно не е, не може, не може и няма как да стане идентична със ситуацията във външната реалност (при положение, че /и докато/ оставаш в сънищното пространство и не си преминал през порталите към Вътрешните сфери, и при положение, че си в състояние на сън /макар и "осъзнат"/, а не в състояние на "паралелно възприятие").

При неинтегрирано съзнание "осъзнатостта" в "осъзнат" сън, независимо с каква степен на самоидентифициране е тя и с какви възможности за задържане, контрол и трансформиране, може да се определи като стандартна или обичайна.

Ситуацията в съня е въображаема – обичайната „осъзнатост” в "осъзнатия" сън (при неинтегрирано съзнание) принципно не би следвало да има и няма пряка връзка със сенситивните възприятия на спящото физическо тяло, а възприятието във въображаемата сънищна ситуация не е, не може и няма как да е идентично с възприятието в ежедневната будна реалност, така както и въображаемата сънищна ситуация  не е и няма как да е идентична с ежедневната будна реалност. Логически не е възможно по време на състоянието си на сън и сънуване съзнателно да извършиш едновременно и сенситивно контролирани и възприемани с „осъзнатостта” си в съня съзнателни целенасочени действия с реалното си физическо тяло.

Възприятието в "осъзнатият" сън не е "паралелно възприятие", "осъзнатостта"  в съня не е осъзнатост на будната реалност и на физическото тяло, не осигурява непосредствена пряка съзнателна връзка с физическото тяло – освен ако по пътя на интегриране на съзнанието си откриеш съответните портали и коридори през които да преминеш.
=> -
====================================>  <============================
/Ако изключим наличието по природа на спонтанна (така наричаната „подсъзнателна”)  връзка между психическите процеси (включително в състоянието на сън) и физиологични и физически реакции и действия/  - а такава връзка всъщност има, /но непряка, недостъпна непосредствено и не за всекиго достъпна -  затова я наричат „подсъзнателна”, защото, както изглежда, не се активира в обичайните случаи, при всеки човек, не винаги, тя би могла да се активира спонтанно, както при случаи на съвпадение при ритане в съня и ритане в леглото, или евентуално ходене на сън (там е различно, докато ходиш може и въобще да не сънуваш, че ходиш, а подсъзнанието ти да управлява физическото тяло – т.е. „Вътрешното Аз” е поело контрол и управлява реакциите  ти и ходенето насън); остава в сила, че „осъзнаването” в съня не е осъзнаване на физическото тяло и не е осъзнаване на сенситивно контролни функции на физическото тяло, които действат в будно състояние, не е „паралелно възприятие”/ но не се активира с волево съзнателно намерение, включително съзнателно в „осъзнат” сън. Между психичните процеси в будно съзнание, но дали и между процесите на въображаемото преживяване – зависи от разликата в механизмите на „психичните” /съзнателните/ процеси в будно състояние и в сън, и съответно – разликата в асоциативните каскади и в асоциативните връзки.
====================================>  <============================
Разбор - за перефразиране
==>
Ако изключим наличието по природа на спонтанна (така наричаната „подсъзнателна”)  връзка между психическите процеси (включително в състоянието на сън) и физиологични и физически реакции и действия
==> 
а такава връзка всъщност има,
но непряка, недостъпна непосредствено и не за всекиго достъпна
затова я наричат „подсъзнателна”, защото, както изглежда, не се активира в обичайните случаи, при всеки човек, не винаги,
тя би могла да се активира спонтанно,
както при случаи на съвпадение при ритане в съня и ритане в леглото,
==>
или евентуално ходене на сън
там е различно, докато ходиш може и въобще да не сънуваш, че ходиш, а подсъзнанието ти да управлява физическото тяло – т.е. „Вътрешното Аз” е поело контрол и управлява реакциите  ти и ходенето насън;
==>
Казано просто и елементарно за обяснение - ""подсъзнателно" действие и механизъм" (формулировка, която, обаче всъщност фактически не предоставя никакво обяснение). Какво всъщност се случва при сомнамбулите? Природно в мозъка има предпоставки за образуване на асоциативни връзки, при което Асоциативната каскада на сънищата, отключва определен механизъм, при който в една смесена Асоциативна каскада се включват заедно определени механизми на Вътрешното Аз (асоциативни връзки и мрежи, аспекти, на Вътрешната асоциативна каскада), определени сегменти на вътрешните пластове на Външното Аз, и сегменти в тези пластове, отговарящи за двигателните функции, заедно със сегменти, автоматично оценяващи обстановката и осигуряващи реакции за самосъхранение, на основата на вече изработени в съзнанието "асоциативни форми" и "матрици" (елементи в паметта, налични асоциативни връзки и мрежи, представляващи информация за заобикалящата го среда, или частично проявление на аспекти на Асоциативната каскада на будното състояние, без обаче нейно пълноценно активиране, без включване на осъзнатостта, характерна за будното състояние, нито пък на "осъзнатостта", характерна за "осъзнатия" сън, характерна за Хибридна асоциативна каскада). При всички случаи, за да може да има самосъхранение, или ходещият насън трябва да е с отворени очи и докато спи с отворени очи, постъпващата информация да се интегрира в действащата в момента смесена Асоциативната каскада чрез участие на Вътрешното Аз с елементи и аспекти от Вътрешната асоциативна каскада, без тази информация да се включва в сънищата му, без да въздейства в рамките на процесите, характерни за Асоциативната каскада на сънищата, както и без да има "осъзнаване", характерно за "осъзнат" сън, нито пък осъзнаване, характерно за будно състояние, или, ако ходи насън със затворени очи, трябва да има познаване на маршрута и неговото спазване чрез включването в смесената Асоциативна каскада на присъстващи в паметта форми и матрици за обкръжаващата го обстановка и с включване на контрол от страна на Вътрешното Аз, които излизат извън конкретния му сънищен процес.)

Асоциативният механизъм при ходенето насън на сомнамбулите е аналогичен на собствения асоциативен механизъм, който се включва при външното въздействие с хипноза.

Въпросът за това какъв е механизмът, който действа при проявления на сомнамбулизъм се разглежда тук само във връзка с валидността на тезата, че „осъзнаването” в съня не е осъзнаване на физическото тяло и не е осъзнаване на сенситивно контролни функции на физическото тяло, които действат в будно състояние. (тезата остава в сила)

Аналогично е и във връзка със спонтанни проявления на връзка между психическите процеси в състоянието на съня и физически реакции и действия на спящото тяло, както в случаи, когато сънуваш, че риташ нещо, и спящото ти тяло прави подобно импулсивно движение с крак.
==>
не е „паралелно възприятие”/ но не се активира с волево съзнателно намерение, включително съзнателно в „осъзнат” сън.
==>
Между психичните процеси в будно съзнание, но дали и между процесите на въображаемото преживяване
– зависи от разликата в механизмите на „психичните” /съзнателните/ процеси в будно състояние и в сън, и съответно – разликата в асоциативните каскади и в асоциативните връзки.
====================================>  <============================

Независимо от това колко "самоидентификацията" би била задълбочена, колко степента на "осъзнатост" в "осъзнатия" сън би била висока и колко сънищната ситуация би била съвършена, приближаваща се към външната реалност и наподобяваща я, „Въображаемото Аз” и „Реалното Аз” остават на друга плоскост – във въображаемия свят на сънищата, ако става въпрос за сънища, а не за някакво алтернативно състояние, в което можеш да проявяваш и рефлекси и команди към физическото си тяло. Така би възникнал въпросът – за сънища ли говорим, макар и „осъзнати” или за някакви други алтернативни състояния. Или, доколко „осъзнатите” сънища биха могли да се трансформират в съответни други алтернативни състояния, и доколко от определен момент нататък трябва да престанем да гледаме на „осъзнатия” сън като на сън, а да го приемаме като друг вид състояние. Или, доколко в определена точка пътят в „осъзнатия” сън може да се разклонява в две посоки – продължаване „навътре” и преминаване в алтернативно състояние в посока навън.

Въпросът е дали и доколко може да се допусне или да се изключи наличието по природа на спонтанна (от някои би могло да се нарече със стандартното понятие „подсъзнателна”) психофизиологична връзка, която може да действа в състояние на сън (връзка между психически процеси, проявяващи се в състоянието на сън и в сънищата, и физиологични и физически рефлекси, реакции и действия) и дали и доколко, ако би съществувала, тя би могла да се контролира и целенасочено да се управлява от страна на сънуващия и по-точно от страна на субекта, в който се възприема в "осъзнат" сън - на неговото "Реално Аз". Определени форми и проявления на подобна връзка има в будно състояние, когато емоции и други душевни и мисловни състояния оказват пряко отражение на физиологични процеси и на физическото състояние. Въпросът е дали и в каква форма такава връзка може да се проявява в сън и евентуално доколко тя може да се контролира и управлява. Същевременно, доколко в нечии представи не се преекспонира смисълът на състоянието „осъзнат” при понятието „осъзнат сън” в обичайните случаи на такова състояние при повечето хора, сякаш с приемането на това понятие всичко по време на "осъзнат" сън автоматично става възможно.
<============================================> <====> <=========================>
Сама по себе си идеята, че е възможно някой, който спи и сънува да комуникира в реално време с будните като им подава определени „сигнали” или „знаци”, би означавала спящият да е в състояние да извърши по време на състоянието си на сън и сънуване (което безспорно е различно от будното съзнателно състояние) едновременно и някакви нарочно предизвикани конкретни и съдържащи смисъл действия с реалното си физическо тяло, каквито иначе могат да се извършват само в будно състояние и биват определяни като съзнателни. (Първата мисъл по такъв случай би могла да е със съмнението доколко човек наистина е бил в състояние на сън и е сънувал.)

Такива целенасочени смислени действия биха били присъщи на будното съзнателно състояние на човека и така би възникнал въпросът доколко за човека, който би могъл евентуално да ги извърши и би ги извършил, би могло и би следвало да се счита и да се каже, че спи и че сънува. Това, че сънят би бил "осъзнат" не би променило противоречието.

Освен ако такива действия са спонтанни и автоматични, „физиологично предизвикани” без включване на съзнателен процес, присъщ на будното съзнателно състояние, независимо от това, дали ще се очаква да изразяват някакви „сигнали” или „знаци”, които да носят и предават определен смисъл. Освен ако допуснем наличието по природа на специфична спонтанна автоматично действаща „физиологична връзка” (някои биха я нарекли с възприетия термин „подсъзнателна”) между определени психически (мозъчни) процеси (включително в състоянието на сън) и определени рефлекси,  реакции и действия на физическото тяло на спящия.

====>
Перефразиране, смислово уточняване
==> 
В такъв случай, съответните рефлекси и реакции (подаването на „сигнали” или „знаци”) биха били автоматични и не биха били осмисляни, осъзнавани в реално време и съзнателно предизвикани (съответното подаване на „сигнали” или „знаци” не би било пряко възприемано и съответно осмисляно и осъзнавано в реално време от спящия и сънуващ човек във формата, в която това става при будно съзнателно състояние, а би било автоматично, физиологично провокирано и несъзнателно от гледна точка на осъзнатостта в състоянието на будното му реално „Аз”, в сънищната си ситуация на „осъзнат” сън той би подавал съответните си сигнали „на тъмно”, без да има начин да възприеме и установи в реално време техния евентуален ефект и резултат, или тяхното реално осъществяване, разчитайки на включването на определени психофизиологични механизми, с които той няма как да е в състояние да е в пряк контакт.
==>
"Реалното Аз" не би имало в реално време възприятие и съответно "осъзнаване" в "осъзнатия" сън на евентуалния ефект от усилията си в сънищната ситуация да подава сигнали, ефектът би бил автоматичен, а субектът в съня не би могъл да има пряко информация дали такъв ефект се е реализирал и дали и доколко сигналите са били подадени. В този смисъл не би имало пряка връзка в реално време между "осъзнатостта" по време на съня и ефекта, изразяващ подаването на сигнали. Осъзнато би било евентуално намерението и действието за инициирането им по време на съня - евентуално с движение на въображаемия поглед и очи, съгласно твърдението, че такава психофизиологична връзка би била възможна.
====>

+Ако такъв процес е спонтанен и автоматичен той няма как да бъде използван за подаването на „сигнали” или „знаци” „осмисляно и осъзнавано” в реално време от спящия и сънуващ човек по начина, по който това би могло да става при будно съзнателно състояние, а би трябвало някак си да става в резултат на използването на такава психофизиологична връзка и процес, който е автоматичен и физиологично провокиран.+

=>
В случай, че няма такава пряка и постоянно "огледално" действаща във фаза "РЕМ" "психофизиологична връзка" между движението на погледа по време на съня и движение на очните ябълки на спящия, за каквато теоретизират и твърдят съответните изследователи, а движението на очните ябълки във фаза "РЕМ" е автоматичен неврологичен ефект свързан с проявление и въздействие на специфичните електрични процеси в мозъка в тази фаза на съня и това конкретно състояние, и евентуално възможна, съществуваща и проявяваща се във фаза "РЕМ" „психофизиологична връзка”, която може да оказва такова въздейства върху нервите и мускулите на очните ябълки, което да предизвиква тяхното движение, е само спонтанно-автоматична и с неврологичен характер, но движението на очните ябълки въобще не е свързано с движението на погледа по време на съня, или не е в съществена степен свързано и обусловено от него, или не е пряко "огледално" свързано с него и въобще не следва, или не следва точно движението на въображаемия "погледа” по време на сънищата във фаза „РЕМ” (каквото следване и  съответствие /повече или по-малко точно/ е крайно съмнително и изглеждащо недостоверно, като се има предвид вида и начина на движението на очните ябълки на хора сънуващи по време на фаза "РЕМ"), то тогава, за да може да бъде такава „психофизиологична връзка” използвана за определен вид конкретни целенасочени реакции и действия с цел подаване на сигнали, би било необходимо най-напред "осъзнато” (или „съзнателно”, „волево” предизвикано) в състоянието на „осъзнат” сън да се манипулира, да се наруши, прекъсне и преодолее съответният физиологически спонтанен автоматизъм и да му се въздейства с цел реакциите и действията да престанат да са автоматични и „хаотични” според своя присъщ вроден неврологичен модел, а в този спонтанен автоматичен механизъм да се осъществи намеса и промяна от страна на "осъзналия" се в съня, да бъдат повлияни, овладяни и контролирани от "Реалното Аз", управлявани от страна на субекта, в който сънуващият се възприема във въображаемата сънищна ситуация, да могат да бъдат „съзнателно” и „волево” повлияни и подредени по контролирана в момента схема, така че движенията на очните ябълки на спящия да започнат пряко огледално да следват движенията на въображаемия "поглед" и на въображаемите "очи" в сънищната ситуация по време на осъзнания сън.
=>

Например, движението на очните ябълки във фаза „РЕМ” се случва при всички, а повечето от човешките сънища както е известно не са „осъзнати”. Това означава, че движението на очните ябълки във фаза „РЕМ” по време на сънуване е автоматично и физиологично обусловено в определен ред и ритъм като естествена спонтанна несъзнателна реакция на тялото. (Освен ако се приеме, че при всички сънища във фаза „РЕМ” се проявява ефект, при който движението на очните ябълки следва точно движението на погледа по време на сънищната ситуация, макар че това не се случва при другите сънища, които протичат в други фази на сънищния цикъл.) Очевидно при преминаване в състояние на „осъзнат” сън, за да се използва тази спонтанна физиологична реакция с движение на очните ябълки в друг ред и ритъм, ще трябва да е възможно „съзнателно” да се интервенира и да се наруши, разбие, преустанови и промени тази психофизиологична връзка, за да може реакциите да започнат в друг ред и ритъм с цел да изразяват определени „кодирани” /предварително уговорени/ сигнали. Прекъсването, нарушаването и манипулирането на такъв психофизиологичен механизъм изглежда доста проблематично и малко вероятно от доброволци и хора с нормални стандартни възможности.

Тук има място много съмнителната теза, че независимо дали си в неосъзнат или в „осъзнат” сън, просто във фаза РЕМ докато сънуваш очните ти ябълки се движат защото те следват посоките на твоя поглед по време на твоите преживявания в съня ти. Сега ако си представим с какъв ритъм и в какви посоки се движат очните ябълки на сънуващия във фаза „РЕМ” веднага ще се запитаме кога по време на съня си и дори в будно състояние ние сме движили поглед и очи по този начин докато гледаме около себе си или разглеждаме обстановката!

***


==================================> <=============================


Но да разгледаме положението в случай, че допуснем, че принципно такъв вид подаване на сигнали е възможно и осъществимо.

Първо, при всички случаи не би било възможно да се осъществява в реално време двупосочна комуникация.

ВНУШЕНИЕ, ЧАСТИЧНА САМОИДЕНТИФИКАЦИЯ

Същевременно, независимо дали е било постигнато същинско „осъзнаване” и „осъзнатост” в съня, би могло да се активира "спомен" за необходимостта от някакви конкретни действия и преместване на въображаемия "поглед" по време на съня. Това би могло да е импулс и спомен в съня с "неосъзнавани"  причини и източник, който автоматично да предизвика съответния процес (на подаване на предварително уговорените „сигнали” без сънуващия дори да си спомня за такива уговорки). Такъв спомен би могло да изплува ако информацията е била предварително внушена и доре запечатана, "щампована" и запазена в съзнанието му докато е бил буден. Споменът може да се е активирал с „осъзнаването” в „осъзнатия” сън, а самото му „осъзнаване” и процесът на самоидентифицирането му би могъл да е останал и да остане само в съвсем начален стадий и да не се развие. При това положение, независимо дали ще успее автоматично и спонтанно да предаде някакви сигнали, „Реалното Аз” може да си остане само в съвсем начална степен и в примитивно състояние на „осъзнатост”.

В такъв случай „осмислянето” и „осъзнаването” от страна  на „Реалното Аз” (на сънуващия в състоянието му на конкретната степен на възприятието му като себе си, по време на „осъзнатия” му сън) на евентуално подавани от него в това му съответно проявление на „осъзнатост” елементарни сигнали би могло да остане съвсем повърхностно и частично, а съответните му действия с въображаем "поглед" и въображаеми "очи" да са автоматични, полу-осъзнати или по-точно неосъзнати като някакво спонтанно появило се и императивно наложено действие по време на обичаен сън.

Информацията за необходимостта от подаване на някакви сигнали и за начина, по който трябва да се подават, която предварително в будно състояние е била евентуално настойчиво предадена и внушена, била е запечатана и е успяла да се появи в "осъзнатостта" му в съня може да изникне в съня му, който дори и не е преминал границата към "осъзнатостта", при което той дори и още не е разбрал, че сънува, или в "осъзнатия" му сън в съвсем начална степен на "осъзнаване" и подаването на предварително уговорените сигнали да стане фактически автоматично или „почти-автоматично”, или да стане спонтанно, но да си остане в рамките на една съвсем начална и абстрактна частична „осъзнатост” с незапочнало или съвсем начално и частично самоидентифициране и всъщност с липсваща представа за себе си и въобще за будната реалност. Така смисълът на евентуално подаваните сигнали може въобще да не бъде "осъзнат", а подаването им да не бъде „осмислено”, както и въобще да не бъде интегриране в някакъв по-широк контекст на самоидентифициране в „осъзнатия” сън с възникнала представа за себе си и за външната реалност.
 
Редица подобни съображения и обстоятелства поставят под въпрос характера, смисъла и възможностите на подаването на сигнали и въобще на съответната еднопосочна комуникация в реално време.

ХАРАКТЕР НА ЕВЕНТУАЛНАТА "КОМУНИКАЦИЯ"

Въобще няма да е възможно да се проведе по-сериозен „разговор”.

Дори и да се е оказало възможно и да са били подадени сигнали, сънуващият може да е бил само в съвсем начално и примитивно състояние на "осъзнатост" в "осъзнат" сън.

Дори и принципно или теоретически да е възможно подаването на такъв вид сигнали и осъществяването на такава еднопосочна комуникация, "осъзнатостта" може да е съвсем начална и частична като "осъзнатият" сън, за който сигналите биха били съобщение или "доказателство", да е само съвсем частичен и в начална примитивна фаза, при което възниква въпросът за смисъла и стойността на подадените сигнали и на осъществената комуникация.

Но по-горе става въпрос за принципната възможност за подаването на сигналите, а този въпрос вече се отнася за евентуалната степен на възможности за предаване на съществена информация, в случай че такова иницииране на сигнали въобще би било възможно, както и за характера и стойността на подобни сигнали при положение, че всъщност не е постигната съществена степен на "осъзнаване" в съня.

При частична „осъзнатост” няма да е в състояние да продължи нататък с по-сериозна комуникация, ще е с частично самоидентифициране и представа, евентуалното начално подаване на някакви елементарни сигнали, което може и да му е било внушено и втълпено, на външните наблюдатели би създало впечатление за проявление на негова „осъзнатост”, на потенциал на „осъзнаване” и за възможност за по-нататъшна комуникация, но това няма да е вярно, а сънуващият впоследствие може да остане само със съвсем смътни спомени, или да си въобразява, че е имал голям потенциал за развитие в „осъзнатия” сън и за възможна комуникация с изследващите го, но това да е само изкривена собствена представа и самозаблуда.


======================================>  <==========================

ВНУШЕНИЕ, ЧАСТИЧНОСТ, ВЪОБРАЖАЕМА СИТУАЦИЯ, НЯМА ПРЯКА ВРЪЗКА С КОНТРОЛА

Спонтанни и автоматични, тези действия на спящото тяло не биха били предизвикани (и осъзнавани) в рамките на процесите на Асоциативната каскада на будното съзнателно състояние и връзката им с едни или други физиологични реакции и физически действия, а би трябвало да бъдат активирани от определени процеси в рамките на Асоциативната каскада на сънищата (или по-точно – в начална степен на форма на Хибридна асоциативна каскада) и техни присъщи на човешката природа асоциативни връзки с възможности за въздействие върху физиологични състояния и процеси, изразяващи се накрая в определено действие на спящото физическо тяло.

От една страна, получавайки първото прозрение на „осъзнаването”, внезапното досещане, че сънуваш, ще продължаваш да  се намираш във въображаема сънищна ситуация, в състояние, в което „Въображаемо Аз” пресича границата с „Реално Аз”, и ще имаш една обща частична „осъзнатост” с откритието и знанието, че се намираш в сън, но с все още частична представа за себе си, без да е започнал процесът на активно и автентично самоидентифициране с реалното ти „Аз”.

Същевременно, в неосъзнатия си сън, в ролята си на „Въображаемо Аз” ти би могъл да имаш специфично общо усещане за самия себе си, много близко до начина, по който се възприемаш в будната реалност, „Въображаемото Аз” би могло да е със себеусещане много близко или приближаващо се до себеусещането ти като реално „Аз” като в такъв случай, освен самото себеусещане, и конкретната сънищна ситуация би могла да е както различаваща се, така и много близка към ситуации от реалния ти живот. (Това е възможно състояние преди пресичането на границата към „осъзнат” сън, но, разбира се, не е същото като осъществяването на процеса на автентично самоидентифициране.)

В определени случаи, преди пресичане на границата с „Реалното Аз”, твоето „Въображаемо Аз” би могло да е било с една или друга степен на приближаване към реалното ти „Аз”, при което още в обикновения си сън преди да се досетиш, че сънуваш, да си имал вече спонтанно възприятие за себе си близко или съответстващо на едни или други аспекти и черти на реалното ти „Аз”. Дори въображаемата сънищна ситуация, в която се намираш, би могла да е с определена степен на приближаване и подобие към реалната ти ежедневна среда. Но и при това положение реалният процес на твоето същинско „осъзнато” самоидентифициране с реалното ти „Аз” все още не е започнал, или едва сега започва с една все още смътна обща представа за себе си.

/И това по-горе  не е свързано с възможността за комуникиране, а с качеството на осъзнатост. Да, идеята е колко е трудно да се осъществи комуникация при самите сложности в процесите на „осъзнаването” в съня./

Твоята „осъзнатост” в съня ти би могла да стигне само до тук и да не се развие. А би могла и да продължи да се развива в процес към частична, минимална или по-висока степен на самоидентифициране с трансформация и задълбочаване на твоето възприятие като „Реално Аз” все по-близко и по-многоаспектно приближаващо се към същността на реалното ти „Аз”.

Но и в единия и в другия случай, макар и вече "осъзнат" в съня си в една или друга степен, знаейки, че сънуваш и че това не е будната ти реалност, с по-малка или по-голяма степен на самоидентифициране, ти ще си оставаш във въображаемо създадена среда, с въображаемо тяло и негови действия и реакции, с въображаемо възприемане и контрол на същото това въображаемо тяло (което, разбира се, ще е съвсем различно от спящото ти физическо тяло), с възприемане на себе си като сънищно в съня – т.е. въображаемо възприемане на себе си, дори и то частично или по-пълно да се приближава към реалната ти самоличност и реалното ти „Аз”, дори и то в много голяма степен да се приближава към възприятие за идентичността на реалното ти „Аз”.

И така ще си оставаш във въображаема сънищна ситуация с въображаемо тяло и въображаем контрол над него, действия и обстановка докато не се събудиш и не отвориш очи, независимо от това колко сънищното ти възприятие за себе си ще се приближи към възприятията на реалното ти „Аз” в будно състояние, независимо от това колко висока степен на самоидентификация би постигнал със спомени и знание за реалната ти личност.

Твоето възприятие,  „осъзнатост” и мисловни или емоционални процеси ще са продукт на Хибридната асоциативна каскада, а твоето тяло ще е в специфичното пасивно състояние, характерно за съня.

Въпросът за същността на въображаемото и за разликата с реалните възприятия и произтичащи реакции, съзнателният процес и реакции и въображаемото и има ли връзка с механизми, които водят до физиологични и физически реакции, асоциативната каскада на сънищата – въображаемата среда и участие, и нейната връзка с вътрешната асоциативна каскада – би могло да е възможно, но дали е автоматично, дали може да се постигне... Все пак обяснението че движението на очите на спящия следва разглеждането в съня е съмнително и нелепо.

Евентуалният процес на самоидентифициране, би стигнал до частично припомняне на реалната ти самоличност, освен ако нямаш голяма практика и не си значително напреднал, но колкото и неща да изплуват в представите ти за това, кой си ти в света на будните, дори и да си постигнал по-висока степен на самоидентифициране, сънищната ситуация, в която се намираш, ще си остане въображаема, ти пак ще се намираш във въображаема среда с въображаемо тяло и въображаем контрол над негови реакции, с въображаемо възприемане на себе си.

Т.е. дори и при висока степен на реално самоидентифициране, твоята „осъзнатост” в „осъзнатия” сън няма да се разпростира върху възприятия от реалното ти спящо физическо тяло и контрол върху него, тази твоя „осъзнатост” в „осъзнат” сън няма да има в реално време „прозорец” към външния, реалния, физическия свят. Иначе би било не сън, макар и осъзнат сън, а съвсем друго състояние – „паралелно възприятие”, което би могло да се постигне чрез интегриране на собственото съзнание.

Евентуалната ти способност да постигаш задържане в „осъзнат” сън за по-дълго време или дори контролиране на съня и трансформиране на сънищната ситуация, не би променяла обстоятелството, че се намираш във въображаема среда. Дори и ако в „осъзнат” и „контролиран” сън ти би постигнал способността да промениш средата до такава степен, че тя много да заприлича на средата и ситуацията в твоето ежедневие, то, съвсем разбираемо, сънищната ти ситуация пак ще е въображаема и частична, ти пак  няма как и няма да се намираш в среда, напълно отразяваща и идентична с тази в будната ти реалност и с обстановката и събитията в реалния ти живот.

А дори и ако теоретично или хипотетично си до такава степен напреднал по Пътя на сънищата и в способностите си, и овладял контрол върху своите сънища и способността да ги трансформираш, и ако теоретично и хипотетично успееш да пресъздадеш в сънищната си ситуация среда и обстановка в голяма степен или съвсем приличащи на реалната ти среда в будно състояние, и ако теоретично или хипотетично успееш до голяма степен да се самоидентифицираш, то, напълно разбираемо от само себе си, сънищната ти ситуация пак няма как да е и не ще е съвпадаща с истинската физическа реалност, а твоята „осъзнатост” в съня ти ще си остава в рамките на един въображаем свят с въображаема среда и във въображаемо състояние, което, поне докато спиш и сънуваш, не би следвало да има и не би имало пряка сенситивна и контролна връзка с реалното ти спящо физическо тяло, твоята „осъзнатост” ще си остава „осъзнатост” в „осъзнат” сън, а не осъзнатост в будно състояние, тя няма как да има „прозорец” към реалния външен физически свят, нито пряка сенситивна и контролна връзка с физическото ти тяло, каквато има осъзнатостта ти в будно състояние.

Сънищната ситуация, твоите действия в нея, твоето тяло и възприятия пак ще си остават само въображаеми, в „осъзнатия” ти сън твоето „Реално Аз” няма как да има сенситивна и контролна връзка с външната физическа реалност.
Така както „Реалното Аз” няма как да се окаже във външната физическа реалност, защото в нея е мястото на реалното „Аз”, така и  „Реалното Аз” няма как да стане идентично с реаялното „Аз”.

Състоянието, в което се намираш, ще си остава състояние на сън и сънуване, макар и с „осъзнат” сън, но не и „паралелно възприятие”, каквото би могъл да постигнеш само ако си успял да постигнеш интегрирано съзнание.

Всички твои въображаеми възприятия, импулси, стимули, команди, действия ще са продукт на въображаемото ти състояние като резултат първоначално на Асоциативната каскада на сънищата, преминала в Хибридна асоциативна каскада и ще съдържат определената степен на неопределеността, която ще е характерна за всяко въображаемо събитие или действие.

На практика, при неинтегрирано съзнание не би могъл така лесно да постигнеш толкова висока степен на самоидентификация и толкова активен и пълен асоциативен контакт с онези нива, сегменти и елементи на постоянната ти трайна памет, в които  се изразява Центърът на твоята идентичност и с основни нейни оперативни сектори, в обхвата на които е стабилизирана основната и трайно запечатана информация, представляваща твоето познание за реалния ти физически свят и за живота ти в будното ти осъзнато състояние;  за ежедневните събития и проблеми в живота ти; за твоята житейска история; за реалната ти същност.

Състоянието и сънищната среда, в които ще се намираш, ще си остават абстрактен плод на твоето въображение. Колкото и да успееш да трансформираш сънищната си среда, тя би останала частично отражение. Това с пълна сила е така при сънуващи с обичайни способности. Това е така и при  сънуващи с постигнати по-големи умения и способности по Пътя на сънищата. Това е така докато не напреднеш дотолкова по Пътя на сънищата, че да успееш да преминеш през сънищното си пространство, да откриеш вътрешните пътеки и коридори и да пресечеш границата и портала към Вътрешната си сфера. От там нататък вече всичко би било различно.

При неосъзнат сън в ролята на „Въображаемо Аз” с висока степен на приближаване към възприятието на реално „Аз” би могъл да се окажеш в обстановка, много близка до тази в реалния ти живот, но без разбирането и „осъзнаването”, че се намираш в сън. Ситуацията може до такава степен да се приближава към средата в будния ти живот, а възприятието ти на „Въображаемо Аз” да е дотолкова изпълнено с неосъзнато абстрактно усещане и възприемането за себе си с едни или други характерни черти на реалното ти „Аз”, в една или в друга степен частично съответстващо и близко към реалната ти същност – едно присъщо ти и познато ти общо усещане за себе си, че да я възприемаш с много висока степен на усещането си като реална /по същия начин и със същото себеусещане, с които възприемаш света около себе си като реален когато си в будно състояние/, без да възникват никакви елементи, които биха могли да предизвикат  някакво съмнение и без да може да ти възникне някаква причина, подтик или стимул да си задаваш въпроси. По-трудно би било да се „осъзнаеш” в такава среда и да стигнеш до прозрението или до извода, че сънуваш...

(Принципно във всеки сън, независимо от това колко е далечна от реалното, абстрактна, абсурдна или разпокъсана сънищната ситуация или възприятията ти в нея, имаш такова възприятие за сънищната реалност и ситуация, че я възприемаш априори като реална и нямаш нуждата или не се задейства механизъм да си задаваш въпроси и да се усъмняваш. И въпреки това в определен миг нещо ти прави впечатление и ти се усещаш и прозряваш, че сънуваш или пък в някакъв момент сякаш отгоре ти се спуска мисълта и разбирането, че това около теб е само сън. И тогава идва „осъзнаването” в „осъзнат” сън.)

...Ако в такава сънищна ситуация „осъзнаването” все пак се случи с някакво прозрение, тогава „осъзнатият” ти сън би могъл да се окаже още в началото си в среда близка до реалната (без да се e налагало да я трансформираш, за да я постигнеш, в случай все пак, че притежаваш вече такива способности).

И въпреки това, тя ще е плод на твоето въображение и естествено и в тази среда твоето „Реално Аз” не би следвало да се очаква да има и няма да има никакви канали или връзки за преки сенситивни  възприятия или за съзнателен контрол от и върху спящото ти физическо тяло.

(А може и да се намираш в съвсем фантастична или абстрактна сънищна обстановка, плод на безкрайното въображение на Генератора на сънищата.)

Сенситивните възприятия на „Реалното ти Аз” са въображаеми и са плод на Асоциативната каскада на сънищата, на „Генератора на сънищата” и на Хибридната асоциативна каскада, а контролът от страна на „Реалното ти Аз” е само върху неговите собствени въображаеми действия, като при това е израз и резултат на сценария на „Генератора на сънищата” и на процесите, осъществяващи се в Асоциативната каскада на сънищата, и по-точно – вече във формата на Хибридна асоциативна каскада. Всякакъв друг евентуален сенситивен контакт и контрол върху спящото физическо тяло от страна на Хибридната асоциативна каскада, или при „неосъзнат” сън – на Асоциативната касаскада на сънищата, би се наложило и би трябвало да премине през Вътрешната асоциативна каскада и би излязъл извън рамките на непосредствения обичаен сънищен процес, включително и с „осъзнат” сън, независимо дали той е с начална, със средна или със сравнително по-висока категория (т.е. степен на „осъзнатост” и самоидентифициране).

Сънят може да е  продължителен и преливащ в двойствени състояния, а „осъзнатият” сън би могъл евентуално да се прояви сред други обичайни ("неосъзнати") сънища без спящият да се събуди при неговото приключване и „замъгляване” на „осъзнатостта” с преминаване в обичайно „неосъзнато”сънищно възприятие (например „събуждайки се” от „осъзнатия” сън в обикновен сън, който възприема за реалност или просто забравяйки, че сънува и продължавайки да възприема ситуацията като реална). Въображаемата ситуация може да е изпълнена с двойствени състояния и смесени възприятия, в които дори да не си наясно къде е собственото ти тяло, къде се намираш и откъде наблюдаваш, а това както може да се отнася както за обичайния „неосъзнат” сън, така би могло да се отнася и за „осъзнатия” сън. (Такива състояния съм описал в други части на книгата.)

Независимо, че в един момент си разбрал, че сънуваш („осъзнал се”), това не означава автоматично да се окажеш в една подредена и рационално изглеждаща въображаема ситуация, в която всичко да ти е отчетливо и ясно, а ти да си веднага едва ли не с кристално съзнание и пълна представа за себе си и за външния реален свят, сякаш се намираш не в съня, а във физическата реалност /не в сън, а в някаква паралелна подредена физическа реалност (което съвсем не е така)/, и същевременно веднага да можеш да правиш каквото си поискаш, така както би могло да се очаква да е възможно в сънищата, особено щом като той е „осъзнат” сън (каквито смешни, абсурдни и съвсем погрешни интерпретации има /или се внушават от подхода и съдържанието/ в някои текстове и книги по темата за ясните и „осъзнати” сънища”).

Дори и ситуацията да ти се струва напълно подредена и рационално изглеждаща, тя пак ще си остава въображаема с въображаеми действия и развития (а за да можеш да извършваш промени в нея, да се задържиш, да контролираш и владееш своите действия „и да правиш каквото си поискаш”, ти е нужна много сериозна практика по Пътя на сънищата, и овладяване на различни степени на качеството и способността за постигане на такива състояния и действия, в процеса на интегриране на своето съзнание.)

От друга страна, за да подадеш сигнали на наблюдаващите спящото ти тяло изследователи, ти ще трябва да си в състояние да извършиш с него определени физически действия, за които обикновено се изисква твоето будно съзнание и будно управление на своето тяло. Това трябва да стане във физическата среда на будната ти реалност, до която нито „Въображаемото ти Аз” в обикновения сън, нито „Реалното ти Аз” в „осъзнатия” сън (който също е плод на твоето въображение, а освен това, в повечето случаи – само с частичен достъп до информацията на паметта ти, изразяваща и свързана с твоята личност и с външната реалност, т.е. само с частична самоидентификация) съвсем естествено не би следвало да има и не би могло да има пряка връзка за въздействие, контакт,  допир и контрол.

Ако такова противоречие би било преодолимо и ако би било възможно човек в състояние, което не е будно, да осъществява пряк волеви контрол върху физическото си тяло и да извършва с него някакви целенасочени действия, включително подаване на определен вид сигнали, тогава би възникнал въпросът какво е това състояние, доколко въобще би следвало и би могло да се определи като спане и сънища, и защо въобще би трябвало да го определяме като сънуване на сънища, пък били те и „осъзнати”.

Този въпрос би възникнал съвсем естествено като изхождаме от нашия опит и представа за това, което сънят представлява като състояние, при което съзнанието се изключва от спящото тяло, и тялото преминава в състояние на физическа пасивност, продължавайки своите физиологически процеси и функции, но без възможност да бъде контролирано и управлявано с физически действия от съзнанието, което се потапя, отделя и отдалечава в един свой свят на почивка и в измисления свой въображаем свят на сънищата.

Във връзка с частичния характер на самоидентифициране на „Реалното Аз” и на достъп до информацията в паметта относно външната реалност, би било възможно при „осъзнаването” в „осъзнат” сън без да си си изяснил съвсем обстойно кой си и какъв си, и да си спомниш много подробности за външния реален свят, в „съзнанието” ти в качеството ти на „Реално Аз” да изплуват две-три заложени или важни за експеримента и изследванията информации, които по един или друг начин предварително са били внушени и запечатани в съзнание ти в будно състояние – например, информация, че участваш в експеримент, че тялото ти се намира в лаборатория, че трябва да подадеш еди какви си сигнали.

Може и нищо друго да не си спомниш за своето реално „Аз” и за реалния си живот, но тези предварително внушени ти императивни мисли да се появят когато ти вече си разбрал, че се намираш в сън и сънуваш, и ти да ги последваш.

(Дори не би могло да се изключи, в резултат на внушение в будно състояние, такива информации и мисли да ти се появят, интегрирани в някаква ситуация в обикновен „неосъзнат” сън.)

И ако хипотетично би успял да подадеш съответни сигнали на наблюдаващите те в лабораторията, би могло да се създаде впечатление, че си едва ли не голям майстор на сънищата в състоянието на „осъзнат” сън и успешно комуникиращ от света на сънищата със света на будните, макар че степента ти на самоидентификация би била  все още почти нулева, а достъпът ти до важна информация за външната реалност в паметта ти би бил почти затворен.

Това се отнася за принципната възможност да си спомниш по време на „осъзнат” сън за експеримента и да проявиш желание и готовност да подадеш сигнали. Но не означава, че такъв вид хипотетична връзка би могла да бъде активирана, и че такива сигнали биха били подадени, независимо от това какво ще направи по време на съня си сънуващият, или поне, че от всекиго такава връзка би могло да бъде активирана и сигнали подадени.

Ако би било възможно да идентифицираме (т.е. да постигнем едновременно осъществяване и съвместно действие) възприятията и действията си във въображаемата ситуация в съня и свързаното с нея вътрешно състояние на съзнанието, което състояние е с  категория и качество на „осъзнатост” в „осъзнат” сън, от една страна, с възприятия, контрол и управление на действия на реалното ни физическо тяло, от друга страна;

ако би могло да бъде активирана, или създадена пряка връзка (и постигнато тяхно едновременно паралелно протичане и действие)  между процесите в съзнанието ни, изразяващи усещания и действия във вътрешното състояние, което би следвало да е сън и съновидение, от една страна, и съзнателни процеси, изразяващи усещанията и управлението на действията на лежащото и спящо физическо тяло, от друга страна,
то би възникнал въпросът защо ще наричаме това вътрешно състояние сън и съновидение, макар и "осъзнато".

Ако паралелно бихме били в състояние да възприемаме окръжаващата среда и да контролираме и управляваме действията си както в сънищната ситуация, така и в реалността на будните, това би било една начална степен и форма на „паралелно възприятие”, не не и сънуване и сън, пък бил той и „осъзнат”.
За да може такова състояние да бъде постигнато, трябва преди това да се постигне в определена степен интегриране на своето съзнание.

Ако в съня си „осъзнаеш”, че сънуваш, ще можеш ли евентуално да накараш спящото си тяло да натисне бутон, за да докажеш на експериментаторите, че си постигнал „осъзнат” сън и за да се отбележи този момент и те впоследствие да сравнят графиката на енцефалограмата ти и съответно характера на мозъчните ти вълни с твоите разкази за сънищата ти?  (Не че в графиката на енцефалограмата ще има нещо по-различно отколкото при други сънища във фаза РЕМ!)
Как този бутон би се позиционирал във въображаемата ситуация на съня ти, в какво качество и как необходимата волева команда за действие на спящото ти тяло евентуално би могла да се впише в такава ситуация и в състоянието ти на сън и да произлезе от тях?

От друга страна, ако ти в съня си имаш усещане за физическото си тяло в леглото и можеш да го контролираш или поне да му въздействаш, за да го накараш да натисне бутона, това сън ли би било, или някакво друго състояние, например – будно състояние на границата със съня?

Теоретически, нещо наподобяващо „натискането на бутон” би могло евентуално да се направи от много опитен участник  точно на границата между двете състояния в момента на събуждането му от "осъзнат" сън.
Но това все пак би било различно – в момента на събуждане, когато всъщност вече си излязъл от състоянието на съня и сънуването.

(Това евентуално би могло да се случи и след съответно предварително внушение и след събуждане от обикновен сън.)

Разликата би била, че теоретически в „осъзнатия” си сън евентуално би могъл да се опиташ да очакваш и да проследиш процеса и момента на събуждането и (ако успееш безпроблемно да запазиш адекватен мигновен преход в състоянието си на самосъзнание между „осъзнатия” сън и будната реалност без прекъсване във възприятията си за собствената си идентичност и същност) да се опиташ да реагираш с физическото си тяло при първа възможност.

Все пак, при обичайните случаи на неинтегрирано съзнание, преминаването от състоянието на „осъзнатия” сън в будно състояние не би било с възприятие за непрекъсваемо преминаване и приемственост в самосъзнанието и възприемането на собствената идентичност, а според постигнатата й степен самоидентификацията ти в „осъзнатия” ти сън ще е само частична, като едва след събуждането ще премине в обичайния си ежедневен обхват.

Евентуално, при определен натрупан опит и способности, проследявайки преди това процеса на приключване на „осъзнатия” си сън, би могъл да си сравнително подготвен да реагираш бързо след прекъсването и в първите моменти на осъзнаването в будното си състояние. Но очевидно при този вариант, натискането на бутона не би било по време на самия „осъзнат” сън.

Не трябва да се мисли, че щом такъв вид сънища се определят като „осъзнати”, и ти в тях си разбрал, че сънуваш, то при събуждането си няма да изпиташ своеобразен преход и „прескачане” в осъзнатостта си, и че „осъзнатостта” ти в съня и осъзнатостта в будното ти състояние е едно и също, и при събуждането си едва ли не от сънищната ти ситуация просто сякаш ще преминеш през някаква „врата” и ще се окажеш в леглото си вкъщи.

Поне в обичайните случаи на неинтегрирано съзнание не би могъл да имаш такова възприятие, независимо от това, че съзнанието и самосъзнанието ти са по принцип непрекъсваеми. Но често в различни ситу,ации тази непрекъсваемост се поддържа и осигурява от Вътрешната асоциативна каскада и от „Вътрешното Аз”.

При положение, че нюансите между "осъзнатост" и "неосъзнатост" са деликатни, а в съня в множество случаи присъстват елементи и състояния на двойственост, доколко би било възможно да има особени специфики в енцефалограмата, за да се обособи различието при "осъзнат" сън – по-точно някакви специфики точно в момента на границата на излизането от „осъзнатия” сън, или непосредствено след преминаването на тази граница, когато БИ БИЛ е бил натиснат бутонът?

Ако  в „осъзнат” сън би било възможно да се различават отделни елементи в енцефалограмата, евентуално съответстващи на движение на пръсти, на ръка или очи /ако такива би било възможно да бъдат със сигурност определени в графика на енцефалограма на даден индивид в будното му състояние/, тогава  същите елементи би трябвало да се проявяват и в графиката на енцефалограмата при „неосъзнат” сън, когато извършваш в сънищната си ситуация същите или подобни въображаеми  движения, за които впоследствие би могъл да си спомниш и да разкажеш, описвайки събитията и собствените си действия в „неосъзнатия” си сън, който си успял да си припомниш.

При такава хипотеза, ако определени движения и действия са били свързани с определени елементи в енцефалограмата, при разказа за събитията в „неосъзнатия” сън би следвало да могат да бъдат идентифицирани.

Ако въобще би съществувало такова правило за отражение на такива въображаеми действия в сънищата върху графиките на енцефалограмите, не би следвало да има различие в отражението в графиките на енцефалограмите между „неосъзнат” и „осъзнат” сън, още повече предвид различните нюанси и степени и в единия и в другия вид сънища.

Това е хипотетично, доколкото капацитетът на енцефалографите не предоставя възможности за толкова прецизно отразяване на различните нюанси и събития в сънищата, нито такива елементи би могло да се проявят в графиките на енцефалограмите, независимо от това дали при движение на пръсти, на ръце или на крака, при кашляне или кихане, в графиките на енцефалограмите биха се появили едни или други линии и конфигурации.

Евентуален „осъзнат” сън, при който би могъл да си спомниш, че си в лаборатория и участваш в експерименти и трябва да си въртиш очите или свиваш юмруци (независимо от това дали от такива твои въображаеми действия би последвала реакция на спящото ти физическо тяло), все още не би означавало, че си постигнал определена степен на самоидентифициране. Възможно би било с метод на внушение в съзнанието ти силно да бъде запечатана идеята, че си в лаборатория и участваш в експерименти, и такъв спомен да се появи в „осъзнатия” ти сън, след като си спомниш, че сънуваш.

„Осъзнат” сън, при който можеш да си спомниш, че си в лаборатория и участваш в експерименти и трябва да си въртиш очите или свиваш юмруци, все още не означава, че си постигнал определена степен на самоидентифициране. Възможно е с метод на внушение в съзнанието ти силно да бъде запечатана идеята, че си в лаборатория и участваш в експерименти, и такъв спомен да се появи в „осъзнатия” ти сън, след като си спомниш, че сънуваш.

Ако трябва това да стане точно в сън, в който ти си разбрал и знаеш, че сънуваш. Защото с горепосочения метод на внушение, самовнушение или просто натрапване в една или друга форма на определени мисли и идеи на съзнанието ти, можеш и да сънуваш „неосъзнато” ситуация, в която дори и без да разбереш, че си в сън, „Въображаемото ти Аз” с една или друга висока степен или „Почти-Реалното ти Аз” да знае, да си помисли, че е в лаборатория, че извършва експеримент и че от него се изисква да направи определени действия, да си върти очите по определен начин и т.н.

Във връзка с частичния характер на самоидентифициране на „Реалното Аз” и на достъп до информацията на паметта относно външната реалност, възможно е при „осъзнаването” в „осъзнат” сън, без да си си изяснил съвсем обстойно кой си и какъв си и да си си спомнил много подробности за външния реален свят, в „съзнанието” ти в качеството ти на „Реално Аз” да изплуват две-три заложени или важни за експеримента и изследванията информации, които по един или друг начин са били добре внушени и запечатани преди да заспиш по време на състоянието ти в будно съзнание – например, информация, че спиш и участваш в експеримент, че тялото ти се намира в лаборатория, че трябва да подадеш еди какви си „сигнали”.
Може и нищо друго да не си спомниш за своето реално „Аз” и за реалния си живот, но тези императивни мисли да се появят и ти да ги последваш.

Но дори и сред възприятията на „Реалното ти Аз” да възникнат тези две-три императивни мисли, въпросът е как ти ще си в състояние да подадеш такива сигнали, след като не би трябвало и не би могло да има пряка връзка и „волеви” контрол и управление във въображаемата ситуация на съня ти от страна на „Реалното ти Аз” към спящото ти тяло във физическата реалност на будните?

Има някои текстове и тези, които са първични, а други които са вторични писани и доразработвани впоследстнвие. Така се получават смислови повторение, но на различни нива на формулирането в текстовете. Това трябва да се има предвид после при подреждане и разместване и редактиране и съчетаване. Долу е първична основна формулировка.

Въображаемата ситуация в съня е плод на твоята мисъл, творение на „Генератора на сънищата”, резултат на процесите на Асоциативната каскада на сънищата. В нея всичко е въображаемо – тялото ти, ръцете ти, очите ти – те са въображаеми и в тяхната същност те нямат пряко нищо общо, нямат пряка връзка с твоите спящи и физически реални тяло, ръце и очи, те са резултат от асоциативни връзки и свързване и комбинации на „следи-отпечатъци”, които не биха имали пряка връзка с онези елементи в паметта ти и асоциативни процеси, които контролират и управляват тялото ти, ръцете ти и очите ти в будно състояние. Независимо, че си „осъзнал”, че сънуваш, и независимо доколко ще успееш да придвижиш напред процеса на своето самоидентифициране, в сънищната ситуация въображаемото ти тяло, ръце и очи може съвсем да не изглеждат такива, каквито са в будната ти реалност.

Освен ако такава връзка би се осъществила посредством връзките и пътищата, които са във владението на Вътрешното съзнание, на Вътрешната асоциативна каскада. Тогава, за да е целенасочена, би трябвало първо да постигнеш интегрирано съзнание. В противен случай, остават два варианта – да се осъществи съвсем случайно, или да има заложен природен механизъм за осъществяване на такава спонтанна връзка. Възниква въпросът – защо трябва да очакваме, че такъв механизъм съществува.  Защо природата ще е необходимо да предвижда механизъм когато се осъществяват чисто въображаеми действия в сънищна ситуация, предвидена за почивка на твоето тяло и мозък, Вътрешната асоциативна каскада да използва своите паралелни асоциативни връзки, за да се активират управление и действия на спящото ти физическо тяло? Това изглежда излишно. Освен ако приемем, че състоянието на „осъзнат” сън е изкуствено и неестествено, но това въобще не е така и такава теза не може да се приеме.

И ако все пак хипотетично успееш да подадеш сигнали на наблюдаващите те в лабораторията, може да създадеш впечатление, че си едва ли не голям майстор на сънищата в състоянието на „осъзнат” сън и успешно комуникиращ от света на сънищата със света на будните, макар и степента ти на самоидентификация да е почти нулева, а достъпът ти до важна информация за външната реалност в паметта ти да е почти затворен.

Истинското състояние на „осъзнат” сън предполага началото и развитието на процес на самоидентифициране и активиране на връзките с ресурсите на постоянната трайна памет, който да ти възвърне възможно по-пълно възприятие и знание за собственото ти реално „Аз”.

Тук говорим само за „обикновен” „осъзнат” сън с различни степени на самоидентифициране, и различни степени на задържане и евентуални способности за контрол и трансформиране, и въобще не може да става дума за „паралелно възприятие”.

Постигането на „осъзнатост” в „осъзнатия” сън не означава постигането на състояние на осъзнатост еквивалентна на осъзнатостта на будното състояние (макар и по време на сън) с пряко сенситивно възприемане на физическото си тяло и с контрол върху негови действия. И не би могло да означава, освен при евентуално постигане на интегрирано съзнание. Дори при „осъзнаване” и самоидентифициране с висока степен, тук все пак става дума за обикновен „осъзнат” сън, какъвто мнозина биха могли да постигнат по време на лабораторни изследвания (а не за „паралелно възприятие” или за състояние на интегрирано съзнание; не става дума и за състояние в „осъзнат” сън от степента на онзи стадий по Пътя на сънищата, когато странствайки и пресичайки сънищното пространство се приближаваш към прага на Портала към Вътрешната си сфера, но още си далеч от интегриране на своето съзнание).

Състоянието на „осъзнатост” в съня и постигането на „осъзнат” сън съвсем не означава, че по време на съня си имаш (или можеш да имаш) „осъзнати” сенситивни възприятия от спящото си физическо тяло, не означава, че по време на съня си  (възприятията ти когато сънуваш сън и се намираш в сънищна ситуация) ти усещаш своето лежащо и спящо тяло, че от въображаемата си, макар и „осъзната”, сънищна ситуация можеш да оказваш „съзнателен” „волеви” контрол върху него и докато се намираш в съня „осъзнато” да инициираш и да извършваш с него съзнателни реални физически действия в будната реалност.

Някои състояния на  унасяне в обикновен сън със запазване на усещане за своето физическо тяло съм описал, но обикновено  това се случва при унасяне в смесено състояние при първоначален етап на заспиване.

Състоянието на „осъзнат” сън не означава постигане в съня на осъзнатост /без кавички/ идентична с осъзнатостта ти в будно състояние с произтичащи възможности от света на „осъзнатите” си сънища да оказваш въздействие върху физическото си тяло в будната реалност. „Осъзнатият” сън и „осъзнатостта” по време на „осъзнат” сън въобще не означават това.

Дори при сравнително пълно самоидентифициране, ти ще си оставаш в „осъзнат” сън, и това състояние няма да представлява „паралелно възприятие”.

Докато си в „осъзнатия” си сън, независимо в каква степен си се самоидентифицирал или евентуално си се оказал в сънищна обстановка и ситуация съвсем близка и приличаща с реалната от ежедневието ти в света на будните, ти няма да имаш двойно възприятие и двоен контрол, и няма да получаваш сенситивни импулси от лежащото си спящо тяло и да го усещаш (макар и в положението му на спящо и неподвижно със затворени очи, което хипотетично би било само частична форма на „паралелно възприятие” за разлика от неговата пълна форма, когато би имал пълно двойно възприятие, контрол и действие едновременно в ролята на „Реалното си Аз” във въображаемата ситуация на  „осъзнатия” сън и в ролята на реалното ти „Аз” в света на будните – като самия себе си в будно състояние и съответно с паралелни действия насън и като буден в двете отделни реалности – въображаемия ти свят на сънищата и реалния свят на будните /в случай, че си постигнал интегрирано съзнание/).

Идеята за "осъзнат" сън се състои в това, че по време на съновидението спящият „осъзнава”, че сънува и се намира в сънищна ситуация и дори евентуално успява повече или по-малко да се самоидентифицира с реалното си "Аз", в зависимост от степента на постигнатото "осъзнаване". "Осъзнатият" сън не се отнася за някакво състояние на идентифициране и пряк сенситивно-контролен контакт и възможности между въображаемото тяло в съня и физическото тяло в будната реалност, не се отнася за съвпадение на възприятията от въображаемото и от физическото тяло, или за едновременно възприемане на своето въображаемо тяло с въображаемите му действия по време на съня и усещанията от реалното си физическо тяло, намиращо се спящо в леглото (както и за едновременни възможности за контрол и управление на физическото си тяло, характерни за състоянието на будно съзнание).  Въобще не става въпрос за евентуално "паралелно възприятие", което изисква висока степен на интегриране на съзнанието, и за каквото (за същността на което) изследователите досега още дори не са били чували, тъй като това понятие го въвеждам в „Дълбок сондаж”. Състоянието на „осъзнат” сън макар да има различни възможни степени на задълбочаване, включително на контрол и трансформиране на сънищната ситуация в „осъзнатия” сън, е далече от състоянието „паралелно възприятие”, както и е много далече от състоянието на интегрирано съзнание.

И при напреднала степен в процеса на самоидентифициране, твоите възприятия в „осъзнатия” сън продължават да са резултат от развитието на процесите на Асоциативната каскада на съзнанието, започнало при нейната форма като Асоциативна каскада на сънищата, като с  припомнянето на твоята реална идентичност с разширяването на достъпа ти до ресурсите на постоянната ти памет в процеса на твоето самоидентифициране и формата на Асоциативната каскада динамично се променя, включвайки аспекти и асоциативни пътища и схеми, проявяващи се при формата й като Асоциативна каскада на будното състояние и последователно преминавайки и трансформирайки се във форма на Хибридна асоциативна каскада, повече или по-малко близка или отдалечена към предишната форма и състояние на Асоциативната каскада на сънищата, характерни за обикновения „неосъзнат” сън, като една или друга проявяваща се степен на Хибридната асоциативна каскада зависи и се определя от постигнатата в „осъзнатия” сън степен на „осъзнаване”, вкл. на самоидентифициране, на възможности и способности за задържане в течение на времето в състоянието на „осъзнат” сън, за осъществяване на контрол върху сънищната ситуация и обстановка и за тяхното евентуално активно трансформиране, променяне и развитие в определена желана посока.
 
Но и при напреднало самоидентифициране все още си в света на сънищата си, дори и да си постигнал вече „осъзнат” сън със сравнително по-висока степен на „осъзнатост” и самоидентифициране, и с активно включване и участие на съществени за твоето самоидентифициране, идентичност и самосъзнание ресурси на постоянната ти памет.

А твоето „Реално Аз” колкото и то да е високо „осъзнато” няма да има сенситивен достъп и контрол до спящото ти физическо тяло, няма да има прякото сенситивно възприятие на реалното ти „Аз”.
 
Тази част на общата Асоциативна каскада на съзнанието ще продължава да е изключена до твоето събуждане, или докато не преминеш Пътя на сънищата и не продължиш нататък по Пътя на Йога на интегралното съзнание до постигане на интегрирано съзнание.

Ситуацията в съня е въображаема – „осъзнатостта” в съня няма пряка връзка със сенситивните възприятия на спящото физическо тяло, а въображаемата сънищна ситуация няма как да е идентична с ежедневната будна реалност. Логически не е възможно по време на състоянието си на сън и сънуване да извършиш едновременно и сенситивно контролирани и възприемани с „осъзнатостта” си в съня целенасочени („волеви”) действия с реалното си физическо тяло. „Реалното Аз” е във въображаема ситуация, от която няма пряка „волева” връзка с физическото тяло и контрол върху негови действия. При „осъзнаване” в „осъзнат” сън обикновено самоидентификацията е частична и непълна, ако въобще е започнал процес на самоидентифициране, от което се определя и степента на „осъзнатост”. „Реалното Аз” може да е с различни степени на самоидентификация и не може да е съвсем близко до идентично с реалното „Аз”, освен евентуално в случай, при който би било постигнато интегрирано съзнание.

В светлината на тези съображения, би оставала една възможност – да се окаже, че в човешката натура съществува някакъв неврологичен или психофизиологичен механизъм, който да може да се задейства или активира, и чрез който да е възможно с някакво действие на въображаемия герой във въображаема сънищна ситуация, да се постигне и получи рефлекс или ефект с видимо или установимо въздействие върху спящото физическо тяло и така да стане възможно да се отвори път за съвсем елементарен контакт между сънищната и будната реалност. Това би била хипотетична възможност за подаване на елементарен сигнал от опитен сънуващ в „осъзнат” сън.

Такъв механизъм би предполагал постоянното действие или възможност за включване и активиране на неврологична или психофизиологична връзка между психическото състояние по време на сън и сънуване, преживяваните представи и действия, и съответните изразяващи ги асоциативни връзки и мозъчни процеси във въображаемата сънищна ситуация от една страна със съответни рефлекси и предизвиквани ефекти и движения на физическото тяло, от друга страна.


=====================================>  <===========================

ХИПОТЕЗАТА ЗА ПОСТОЯННО ДЕЙСТВАЩА ПСИХОФИЗИОЛОГИЧНА ВРЪЗКА; ГЛЕДАНЕТО, ВИЖДАНЕТО

Психофизиологичната връзка

Съществува ли в нормалния човешки организъм такава спонтанна  „психофизиологична” връзка (автоматично и постоянно действаща), или ако я има, но тя е в латентно състояние, съществува ли естествена възможност за нейно активиране, за целенасочено въздействие и контрол върху нея?

Предвидени ли са в човешкия мозък на всички хора такива механизми? Функционира ли въпросната „психофизиологична” връзка?

Някои изследователи са заявили, че такава психофизиологична връзка съществува.

Според  тяхната теза, изразена с информации за проведени изследвания и експерименти, по време на сънуване във фаза "РЕМ" се получавало съвпадение и причинно-следствена връзка и въздействие между движението на погледа по време на съня (начина и посоките на преместване на погледа на въображаемия герой, в който сънуващият възприема себе си в ситуацията, която преживява в съня си) и начина и посоките на движение на очните ябълки на затворените очи на спящото му физическо тяло.

Накратко, при сънуване във фаза „РЕМ” движението на погледа в съня предизвиквало същото съответно движение на очните ябълки. Затова очните ябълки под затворените клепачи във фаза „РЕМ” се движели  – спящият разглеждал обстановката в съня си.

Идеята, че би бил възможен контакт между сънуващия и изследващите го в лабораторията чрез подаване на някакъв вид „кодови сигнали” с очи се основава на схващането, че, поради наличието на психофизиологична връзка, движението на очните ябълки на спящия във фаза „РЕМ” произтича от неговото състояние по време на сънуването и по-точно от движението на погледа му докато разглежда обстановката в съня, който сънува.

Това означава, че, според идеята на тази концепция (независимо от това доколко тя е вярна и състоятелна), в състояние на „осъзнат” сън във фаза „РЕМ”, вместо да разглежда произволно обстановката в сънищната ситуация, „осъзналият” се сънуващ (неговото „Аз”, в което се възприема, въображаемият му  герой, с който се е идентифицирал и се възприема като себе си, след като е усетил, разбрал и „осъзнал”, че сънува), т.е. „Реалното му Аз”, би могъл да започне да пави целенасочено с поглед определени предварително уговорени движения, които да се предадат в съответни аналогични (точно съвпадащи, според концепцията) движения на очните му ябълки (на спящото му физическо тяло) и така да установи еднопосочен контакт и в реално време да подаде „кодираните сигнали” към наблюдаващите го в лабораторията.

Би ли могло това да означава, че мистериозната психофизиологическа връзка може да съществува? Такава връзка би трябвало да е много специална.

Би ли могло да означава, когато съзнанието ти е в състояние на сън и спиш, очите (а може би и тялото ти), да могат да бъдат системно управлявани и насочвани в движенията си от асоциативния процес на спящото ти „Аз“ според представите ти в съня за пространственото разпределение на въображаемата ситуация, включително и твоето позициониране в нея? Представи много често объркани, преливащи и твърде абстрактни.

Би ли могло да означава, като „разглеждаш“ обстановка в съня си, а по-точно – когато по време на съня ти (бил той обикновен или „осъзнат“ в една или друга степен) се формира възприятието и представата ти за разглеждане, сънищният асоциативен процес да е пряко свързан с механизма, управляващ в будно съзнателно състояние нервите и мускулите на очите на физическото ти тяло, и от вътрешния ти сънищен асоциативен процес да излизат импулси с команди към нервите и мускулите на очите, които в резултат да следват твоите абстрактни представи в съня за това какво „възприемаш“ и „виждаш“, какво още искаш допълнително да „видиш”, или представите ти накъде насочваш или трябва да насочиш поглед?

Този въпрос съвсем не е толкова прост колкото би могло да изглежда и е тясно свързан с естеството и механизма на сънуване и с начина на образуване на сънища, вкл. и на възприятията за образи и картини, които съставляват и изграждат сънищните ситуации;

свързан е с това как и къде се съхранява информацията в съответния й вид за огромното множество образи и картини, които се съдържат в мозъка и в паметта ти, но до които не успяваш да получиш пряк достъп в будното си състояние;

свързан е с пътя и начина, по който се образуват, възприемат, осъзнават и интегрират в съзнанието визуалните образи от външния свят, с тяхната по-нататъшна история и „съдба” при асоциативните процеси на съзнателната дейност в хода на Асоциативната каскада на будното състояние;

с това дали има пряка връзка между образите и картините в съня ти (или твоите представи за тях в сънищната ти ситуация) и определени центрове на мозъка ти, през които, в хода на асоциативните процеси, преминават едни или други указания и команди до различни органи и части на физическото ти тяло (при положение същевременно, че будното ти съзнание няма пряк достъп до образите и картините, съхранявани във вътрешните нива на паметта ти);

свързан е с въпроса има ли пряка или обратна връзка между очите, очните мускули и нерви, зоната през която преминават визуалните импулси, по-нататъшния асоциативен процес на тяхното разпознаване, сравняване, идентифициране и „осъзнаване”, превръщайки ги в „осъзнатост”, в мисли и в мисловен процес, от една страна, и различните въображаеми възприятия, представи, пориви, усещания, образи и картини по време на въображаемите сънищни процеси, от друга страна;

и въобще, свързан е с въпроса, доколко би могло да има пряка връзка между възприятията и представите, явяващи се по време на сънищните асоциативни процеси, с нервите и мускулите, управляващи очните ябълки, или с някакви други нерви и мускули на тялото;
 
свързан е с въпроса доколко би могло да има център или сектор в мозъка, позволяващ осъществяването на такива връзки, било с обратна връзка само към пътищата за визуални възприятия, било и с връзка към ръцете, краката или други елементи на физическото тяло.

Едва ли някой би могъл да смята, че може да има съответствие между „осъзнаване” и личностна самоидентификация в състояние на „осъзнат“ сън и осъзнатостта и възприятието за собствената идентичност в будно състояние със съответната връзка на контрол върху двигателните функции. Такова нещо биха могли да помислят, да вярват или да твърдят само хора, които никога не са постигали „осъзнати“ сънища и имат неточни представи за това състояние на базата на свои предположения, на прочетени брошури или книги, или на произволни и фалшиви разкази от неудачни платени доброволци в експерименти.

Би ли могло да означава посоките на движението на очите на спящото тяло да съответстват на въображаемите посоки и течения сред вълни, кипежи и водовъртежи в бурите на океана на твоите вътрешни възприятия и представи за обстановка, смисъл, пространство, геометрия, взаимни връзки и последствия, действия и начини, по които във въображаемата ситуация си представяш , че „се движиш“ и „гледаш“ в сънищата си по време на съня (говорим за сън и сънуване, а не за някакъв вид прикрито будно състояние с имитация на сън)?

Би ли могъл специфичният процес на "виждането" (както това се случва в будно състояние, така да е възможно и по време на сънищата), да включва и обратна асоциативна връзка между сънищните процеси с въображаемите им образи, действия и ситуации, от една страна, и механизмите на контрол и управление на физическото тяло, характерни за волевите действия на будното съзнание, от друга страна?

(преместено от началния абзац на "2. Психофизиологичната връзка" тук - второ изречение ==>)

Според тази тяхна теза, изразена с конкретни информации за проведени изследвания и експерименти, се твърди, че по време на сънуване във фаза "РЕМ" се получавало съвпадение на вида и посоките на преместване на погледа на въображаемия герой (в който сънуващият възприема себе си в ситуацията, която преживява в съня си) с вида и посоките на движение на очните ябълки на спящото му физическо тяло.
И съответно, в осъзнат сън този процес можело целенасочено да се контролира и управлява с цел подаване на определени сигнали от състоянието в сънищната обстановка към наблюдаващите изследователи във външния свят на будните.

Ако трябва да прецизирам това твърдение, то ще рече, че, според тези изследователи, експериментатори и автори, във всички сънища във фаза „РЕМ” има съвпадение на вида и посоките на движение на очните ябълки на физическото тяло на спящия човек с вида и посоките на движението на погледа на неговия „герой”, в който се възприема като себе си в качеството на „Въображаемо Аз” или на „Реално Аз” в сънищните ситуации в обикновен „неосъзнат” или в „осъзнат” сън.

Известно е, че по време на фазата „REM”, за която от изследователите се счита, че в нея в най-голяма степен се проявяват сънищата, очите на спящия се движат под клепачите спонтанно и често доста активно, като се забелязва произволно движение, особено наляво-надясно.
Всъщност, от видеозаписи на такива движения, според мен, би могло да се каже, че очните ябълки се движат сравнително динамично и често с относително резки движения, по начин и модел, който определено изглежда различен от нормалното обичайно движение на очите на човек в будно състояние, т.е. при „гледане” и „разглеждане”.

Според тази теза, движението на погледа по време на съня във фаза „РЕМ” предизвиквало съответно аналогично („огледално”) движение на очните ябълки на спящото тяло.

Според споменатите твърдения, първоначално на изследователите им било направило впечатление, че имало прилика между движението на очните ябълки на спящото тяло във фаза „РЕМ” и движението на погледа на човек, който гледа на екран кинофилм или разглежда обстановката около себе си.

Очните ябълки се насочвали по подобен начин в различни посоки, сякаш в съня си спящият гледал някакъв филм.

Изхождайки от това впечатление, те установили и определили, че има съвпадение между начина и посоките на движенията на погледа по време на съня и движенията на очните ябълки на спящия. Докато сънувал спящият разглеждал обстановката около себе си и с начина, по който движел поглед и очи съвпадало и движението на очите му под затворените му клепачи.

Така изследователите стигнали до идеята и „определили”, че движението на очните ябълки на спящия следвало движението на погледа му в съня (на „героя”, в който се възприема) докато се оглежда и разглежда подробностите на обстановката в сънищната ситуация (сякаш гледа филм). Движенията на очите на спящото му физическо тяло (на очните ябълки) били аналогични на движението на погледа му в съня.

Когато разглеждам видеозаписи на движение на очните ябълки на спящи във фаза РЕМ мога само да се учудя на такова твърдение. Мисля, че е било безотговорно. На този въпрос се спирам отново по-нататък.

Очевидно идеята за установената „прилика” с гледане на филм е била отправна, за да се стигне до такова заключение. Но доколкото само „прилика” не би била достатъчна за осъществяване на подаването на сигнали и информация, каквато е целта и резултатите от съответните експерименти според информациите за тях, очевидно според изслредователите има пълно съвпадение в движението на поглед в съня и на очните ябълки на спящия.

Чудя се дали такава особена и съмнителна идея не е хрумнала на някой от учените, интересуващи се от съня и сънищата в началото на миналия век, когато все още погрешно са считали, че човек сънува и има сънища само във фаза РЕМ и като им е направило впечатление, че понякога в сънищата си се чувстваш сякаш наблюдаваш ситуация като на филм и пренебрегвайки, че не винаги е така и че вариациите на възприятията в сънищата са многобройни и най-различни.

Свързаните с тази история лица разказвали, че поради наличието на такава „закономерност” когато по време на преживяванията си в сънищната ситуация сънуващият завъртал очи или насочвал поглед надясно, това се отразявало на спящото му физическо тяло в леглото и очните му ябълки под затворените клепачи в този миг се завърлатли  надясно (а не в някоя друга случайна или спонтаннно физиологично обусловена посока!).

И така, ако в „осъзнат” сън сънуващият нарочно насочел поглед надясно или наляво, очните му ябълки щели да последват същите движения.
Идеята била, че в „осъзнат” сън сънуващият можел „осъзнато”, предумишлено, целенасочено да движи по определен начин поглед и така да контролира движението на очните си ябълки с възможност да подаде на изследователите в лабораторията предварително уговорени сигнали.

Чудя се защо тези учени са пропускали  да уточняват, защо специално не са акцентирали върху значението на факта, че става въпрос за въображаеми очи и за въображаем поглед,  възприятията за които в съня съвсем не са същите както в будно състояние.

При това положение, след като изследователите се уговаряли предварително с изследвания спящ човек за някакъв вид "код" за подаване на „сигнали” чрез определени движения на очите, ако спящият постигнел във фаза "РЕМ" „осъзнат” сън, той можел да им подаде съответните "сигнали", местейки по време на своя сън погледа си в определени посоки по начин, съответстващ на уговорения "код". По този начин спящият можел да осъществи контакт с изследващите го, да им подаде информация, да докаже, че е постигнал „осъзнат” сън,  да се направи синхронизиране с показанията от уредите за мозъчната му активност точно в този момент и период, и така да се постигне симултанна връзка между него в съня му и наблюдаващите го в лабораторията (която връзка, ако това би било осъществено, би била еднопосочна).

(От изброените неща, ако хипотетично някой сънуващ би могъл да подаде такъв вид сигнали, основното съществено би било да се покаже и разбере доколко такъв вид психофизиологична връзка действително може да съществува и да бъде осъществена. Защото да се доказва, че някой може да постигне „осъзнат” сън е излишно – „осъзнатите” сънища могат да се постигат, а разглеждането на графиката на електроенцефалограмата в момента на „осъзнат” сън не би дало нищо повече от това, което има във всяка графика от фаза РЕМ с обичайни сънища, като се имат предвид характера и съдържанието на тези графики, и възможностите на електроенцефалографите.
 
Същевременно такъв метод не би давал на сънуващия нито физическата нито психическа възможност за предаване на съществен обем информация. Но цялата концепция за връзката между погледа в съня и очните ябълки е под въпрос, като се има предвид начинът и динамиката на движение на очните ябълки във фаза РЕМ, както и редица други обстоятелства.

В тази връзка биха могли да възникнат основателни съмнения относно достоверността и коректността на съобщения от миналите десетилетия за подобни изследвания и експерименти. Биха могли да съществуват различни съображения в полза на теоретичната възможност за активиране на такава психофизиологична връзка. Въпросът е доколко това е било възможно да се осъществи на практика в съответните случаи.)

На повърхността на тази идея и на съобщенията на съответните учените за успешно осъществени такива експерименти излиза, че подаването на подобни "сигнали" по време на "осъзнат" сън би означавало да съществува такъв психофизиологичен или неврологичен механизъм, при който своеобразните движения на очните ябълки, които се проявяват по време на всякакви сънища във фаза "РЕМ", да не са само неопределени и случайни, спонтанни и автоматично предизвикани в резултат на някакъв неврологичен рефлекс, свързан с моментното състояние на нервната система и със степента на мозъчна електрична активност в съответната фаза на съня, а  да имат пряка връзка със самото съдържание на сънищата,  с конкретните възприятия, с въображаемото поведение и действия по време на сънищните ситуации и да могат да бъдат „осъзнато” активно контролирани и управлявани от сънуващия в „осъзнат” сън в някакъв предварително уточнен порядък.

А това включва обичайното поведение и възприятия, включително възприемане и наблюдение на обстановката и случващото се наоколо, в обикновения "неосъзнат" сън при преминаването в състояние на "осъзнатост" да може да бъде "осъзнато", преднамерено и "волево" прекъсвано, а евентуалните автоматични рефлекси, които в обикновен "неосъзнат" сън свързват възприятията, "гледането" и "разглеждането" с "огледално" движение на очните ябълки, да бъдат "осъзнато" контролирани, повлиявани, променяни и управлявани в определен предварително уточнен порядък.

... Това би означавало въображаемите действия на "Въображаемото Аз" и въображаемата същност на процесите на Асоциативната каскада на сънищата да рефлектират върху физиологичните процеси и да активират обратна връзка през зоните, управляващи визуалното възприемане в будно състояние с обратно въздействие върху нервите и мускулите на очните ябълки, а все още въображаемите действия на "Реалното Аз" и все още въображаемата същност на процесите на Хибридната асоциативна каскада не само да рефлектират по същия начин, но и да са в в състояние да прекъсват евентуалната естествена неврологично установена динамика на рефлекса и процеса и да я променят "осъзнато", преднамерено и "волево".

А в случай, че тезата е измислена и погрешна и движението на очните ябълки не следва автоматично и "огледално" движението на погледа по време на съня и съответните посоки на "гледане" и "разглеждане", а не е свързано с тях и е неврологично обусловено и предизвикано от съответното състояние на мозъка, тогава за да би било възможно все пак да се повлияе и въздейства на този рефлекс с движение на очните ябълки и той да се контролира и управлява по точно определен начин, това би означавало "осъзнато" и "волево" "Реалното Аз" с все още въображаемите му действия с тяхната все още въображаемата същност в процесите на Хибридната асоциативна каскада да е в състояние да прекъсне естествения ход на чисто физиологични, автоматични и автономни процеси, които всъщност са във владението на Вътрешната асоциативна каскада, спрямо която Хибридната асоциативна каскада (както и Асоциативната каскада на сънищата, а така също дори и Асоциативната каскада на будното състояние) нямат "върховенство", не упражняват пряко въздействие и нямат пряка възможност за контрол.
 
При такова положение, в случай, че тезата за постоянно действаща във фаза "РЕМ" пряка връзка на движенията на погледа в съня с движенията на очните ябълки е несъстоятелна, погрешна или фалшива, за да е възможно в състояние на "осъзнат" сън да бъдат подадени сигнали с предварително уговорени конкретни движения на очните ябълки, остава хипотетичната възможност да се допусне вариант, че при преминаване в "осъзнат" сън Хибридната асоциативна каскада все пак би имала възможност да влиза във взаимодействие с Генератора на сънищата, а участието на Вътрешното Аз и съответно на Вътрешната асоциативна каскада да може да се активира с включване на режим, позволяващ прекъсване на обичайния ред и промяна в автоматичните движения на очните ябълки.
 
Успешното осъществяване на такъв процес би изисквало съществен опит по Пътя на сънищата, способност и умение от страна на сънуващия, и е твърде малко вероятно да се допусне, че за такъв резултат биха били способни обичайни доброволци в лабораторни експерименти, освен ако не се окаже, че някой от тях би имал определени вродени способности, отличаващи се от нормалното състояние при повечето хора.

Твърде малко вероятное такъв процес, усилие и прекъсване на обичайната психофизиологична връзка с оказване на въздействие, контрол и управление върху нея, да не доведе до прекъсване на "осъзнатия" сън, както и до събуждане.

Съгласно тази идея и теза, в случай, че такава психофизиологична връзка наистина съществува и е постоянно и стандартно активна, би се оказвало, че във всички сънища във фаза "РЕМ" очните ябълки се движат така както сънуващият в съня си разглежда сънищната обстановка и ситуация около него.

И в момента, в който той се „осъзнае”, разбере, че сънува и си спомни за експеримента, той би имал възможност без особено затруднение или проблеми да започне в съня си да "гледа" и да си мести погледа по строго определени начини, според предварително уговорените „кодови” движения.

Ако такава автоматична спонтанна връзка между посоките на "разглеждането" на обстановката в сънищата и движението на очните ябълки все пак би съществувала, но не би била съвсем точно "огледално" съответстваща, и движението на очните ябълки би бил спонтанен рефлекс, все пак свързан и осъществяващ се под въздействие на "гледането" в съня, но не би следвал и не би могъл да следва съвсем аналогично "огледално" движенията на погледа в съня, тогава в момента, в който се „осъзнае” в съня си сънуващият също би трябвало да може да се намеси в този рефлекс и да постигне такъв контрол, при който очните му ябълки да започнат да следват съвсем точно движенията на погледа му в съня. В противен случай не би било възможно да подаде конкретните предварително уговорени сигнали.

Но каквито и да биха били движенията на погледа в сънищата във фаза "РЕМ", те биха били доста по-различни от бързите движения на очните ябълки, които се наблюдават на записи на спящи във фаза РЕМ.

Пак според същата идея, в случай, че информациите от съответните изследователи са коректни и верни и те наистина са постигнали такъв контакт, и същевременно в случай, че всъщност точно такава психофизиологична връзка не съществува и не е активна постоянно и стандартно, а движенията на очните ябълки са спонтанен рефлекс и нямат нищо общо с „гледането” по време на съня, след като сънуващият се „осъзнае” в съня си и разбере, че сънува, той трябва да е в състояние да прекъсне естествения ход на процеса и на рефлекса и да му повлияе, контролира и управлява, за да намери начин и да успее да постигне и активира необходимата му форма на психофизиологическа връзка, която да позволи свързване на движенията на погледа му в сънищната обстановка с движенията на очните ябълки и съответното подаване на сигнали.

Ако движението на очните ябълки е спонтанен неврологичен рефлекс присъщ на състоянието и мозъчната активност във фаза РЕМ, дори ако намери канал и път за активиране на такава пряка връзка, на сънуващия би се наложило да повлияе, да прекъсне, да промени и да контролира този спонтанен неврологичен рефлекс.

При съществуването на такава психофизиологична връзка между движението на погледа по време на сънищната ситуация и очните ябълки на спящото физическо тяло, очевидно „кодът” за подаване на „сигнали” би следвало да се състои от движения и ритъм, които ясно и категорично да се различават от естествените движения на очните ябълки на спящия човек по време на фаза "РЕМ", които постоянно се случват и наблюдават (и каквито може да се видят на различни записи) във всички случаи и състояния когато във фаза "РЕМ" сънува както обичайни "неосъзнати" сънища, така и "осъзнати" сънища, и съответно не са свързани с опити за подаване на някакви нарочни сигнали.

Опитвал съм се да си представя, как в състояние на "осъзнат" сън, разбирайки, че всичко около мен е само една въображаема обстановка и сън, и започвайки да се самоидентифицирам, докато си давам сметка кой съм, какъв съм и какъв живот съм имал в будната реалност, ще си спомня за изследващите ме в лабораторията и, вместо да застина и да се съсредоточа в това чудно състояние, да се постарая да остана в него, да разгърна всякакви възприятия към тази чудна среда, да се насоча „навътре” търсейки реални спомени, да продължа с процеса на самоидентификация, стараейки се да постигна възможно по-пълен достъп до основни спомени за живота си и за външната реалност, до ключови зони и ресурси на постоянната ми памет, и да се погрижа това състояние да продължи възможно по-дълго време, как вместо всичко това, аз ще започна да си движа очите (ако въобще в този момент имам в съня си някакво възприятие за "очи", "поглед", "гледане" или някакво подобно действие) по определен начин, за да подавам сигнали на наблюдаващи ме в лабораторията видеокамери или специалисти, за да ги информирам и да им докажа, че съм постигнал „осъзнат” сън! Или може би, за да им кажа, че при мен е ден, че слънцето свети и да им пожелая приятно продължаване на изследванията! (Или за да им кажа, че съм си представил изкуствен зелен или розов филтър и целият свят около мен в сънищата ми е станал зелен или розов!)

Елементарни сигнали – защото в такава ситуация и с такова средство те не биха могли да са други.
 
Абсурдно предположение – как прекъсвайки процеса на самоидентифициране и на собственото себепознание в такава невероятна ситуация на начално „осъзнаване” в определена сънищна ситуация, ще се спра и с риск да прекъсна съня и да се събудя, ще започна да мисля и да се старая да си премествам и въртя погледа, eвентуално – въображаемите очи (за които в съня си все още може и въобще да нямам усещане)!
Такъв подход към изследването, експеримента, от страна на наблюдаващите по отношение на сънуващия, изглежда предполага една съвсем погрешна постановка, че в момента, в който сънуващият разбере, че сънува, т.е. в момента в който „се осъзнае” и премине в „осъзнат” сън, той едва ли не ще се окаже в някакво съзнателно състояние, подобно на това, в което се намира когато е буден, с пълното си себеосъзнаване, с пълния си достъп до ресурсите на будната си памет, с пълната си самоидентификация, каквато има в будно състояние, т.е. че в момента, в който разбере, че сънува, той едва ли не ще се окаже все едно със своето будно съзнание, но намиращ се в ситуацията на съня. Такава постановка е напълно погрешна и няма нищо общо със състоянието, в което сънуващият се оказва в „осъзнат” сън. Но това може да го знае само този, който наистина е постигал „осъзнатост” в „осъзнат” сън, който е имал сънища, в които е успявал да разбере, че сънува, и който е успял да се задържи известно време в това състояние и впоследствие след събуждането си да си спомни какво точно е преживял и през какви моменти е преминал.

„Осъзнаването” по време на сънуване и постигането на „осъзнат” сън преминава през различни етапи и състояния и въобще не означава, че мигновено възвръщаш своята пълна идентичност и памет, каквито имаш когато си в будното си съзнателно състояние. Затова би било доста странно, човек, оказал се в такава ситуация и в такъв момент, с внезапно разгърнали се невероятни хоризонти пред него, да насочи мисълта и усилията си към подаване на елементарни сигнали с поглед.
 
При всички случаи с такова средство не би бил в състояние в този момент да информира както за своите мисли, възприятия и усещания, така и за обстановката в съня. Още повече, че повечето доброволци в такива изследвания, успели да се настроят да постигат „осъзнати” сънища в лабораторната среда, все пак биха били без особено съществен опит в овладяване на сънищата.

Аз често се бях връщал към хилядите и хиляди сънищни ситуации в моите сънища, които бях описвал подробно всеки ден в продължение на години наред, и не можех да намеря или да избера нито една от тях (не намирах сред тях такива), в която съм разглеждал обстановката в съня си като съм си движел очите и погледа (въображаемите си очи и поглед) по такъв начин, с такава динамика и бързина, системност и ритъм, както се движат очните ябълки на спящи във фаза РЕМ (което може да се види от различни видеозаписи ), когато в съня е трябвало да си движа очите и погледа  постоянно по същия начин - с  такива движения  в съня на „очи” и „поглед”, които да наподобяват начина, реалния ритъм и динамика на движението на очните ябълки на спящи във фаза РЕМ, нито с такива движения и динамика на въображаеми „очи” и „поглед” в съня си да съм „раглеждал” сънищната обстановка и ситуация, което да съответства на начин, подобен на гледането на филм на екран (каквото и да означава „начинът, по който се гледа филм на екран”!), каквито са обясненията и интерпретациите на изследователи за движенията на очните ябълки във фаза „РЕМ”.

/Освен ако въображаемите ти очи на въображаемото тяло на "Въображаемото ти Аз" го правят във въображаемата ти сънищна ситуация, но ти поради някаква причина не си в състояние да забележиш това, не го забелязваш, не си даваш сметка и после не си спомняш за такава подробност.

Но ако в обичаен сън го правиш автоматично и нямаш усещането и спомените за такива понякога наистина френетични движения на въображаемите ти „очи” и „поглед” (с каквито ти в будно състояние не само че никога не би си движил очите и погледа, но и не би бил физически в състояние практически да го извършваш), би било странно, че в "осъзнат" сън с малката разлика, че вече си разбрал и знаеш, че сънуваш, не само че ще имаш усета за това движение, но и ще можеш да се намесиш в естествения спонтанен процес, в естественото си моментно състояние в съня, да нарушиш спонтанността на процеса, да установиш контрол върху „очите”, „погледа” и начина си на „гледане”, да установиш контрол върху проявлението на рефлекса, да забавиш движенията на очните ябълки, да ги вкараш в определен контролиран ритъм и модел и да им повлияеш чрез определени предварително определени и уговорени движения на „очите” и погледа” си в съня, да започнат да извършват целенасочено отмерени "кодови" движения!/...

Не е необходимо сънят ти да е бил "осъзнат" и да си знаел, че сънуваш, за да си спомняш ясно ситуациите и своите действия в тях при ясни и подредени сънища, които си успял добре да визуализираш и да си припомниш. Моите самонаблюдения са ми показали, че възприятията в сънищата в повечето случаи не са точно като гледането от дистанция на филм. (Макар че често оставаш по време на съня си с такова впечатление, или по-скоро когато впоследствие си го припомняш си даваш сметка, че сякаш някак си отстрани си стоял и си наблюдавал развитието на някакво действие. Но това са само някои от сънищата и сънищните ситуации сред голямо разнообразие различни състояния, възможности и вариации.) По-скоро е обратното – в повечето случаи, в сънищата възприемаш ситуациите, картините и елементите в различните им части, без да се налага да си местиш погледа или да си въртиш очите. (Но моделът и динамиката на движението на очните ябълки на спящите във фаза „РЕМ” са еднотипни, както може да се види от видеозаписи.)

В множество случаи в сънищните ситуации различни ситуации и картини се възприемат директно смислово, без това да е следствие на пряко гледане или насочване на поглед.

В много случаи „виждаш” и разбираш направо вътре в сънищното си съзнание на „Въображаемото си Аз” дори без да е необходимо да "гледаш" и "разглеждаш" с въображаемите си "очи". (Да не говорим за множеството вариации на сънища, в които има едно преливане на възприятия и осмисляне на информация без разграничаване на определени действия.) 

(1 Повторение - редуцираният първи вариант)
В множеството сънища, които съм си припомнил и визуализирал, не съм намерил ситуации и обстоятелства, в които да съм се оглеждал и да съм си въртял въображаемите "очи" по начина, по който става движението на очните ябълки на спящите във фаза „РЕМ”, за което се твърди, че представлявало и съответствало на модел, по какъвто ставало гледането на филм на екран и разглеждането на кадрите на филма, и с което твърдение се търси обяснение на движението на очните ябълки като причинено и "огледално" съответстващо на движението на "погледа" при "гледане" и "разглеждане" на обстановката по време на сънищата (на евентуални посоки на всяко преместване на въображаемия поглед) .

2 В множеството сънища, които съм си припомнил и визуализирал, не съм намерил индикации за присъствие на обстоятелства и ситуации, или съответно на едни или други възприятия, изразяващи и свързани с евентуални ситуации или модели с "гледане" и "разглеждане" на сънищната обстановка с подобни  постоянни динамични и резки движения и сменяне на посоки на въображаемия "поглед" и съответното "гледане" или "разглеждане", както това става при движението на очните ябълки на спящи във фаза "РЕМ", или при които да е имало или да са се налагали споменатите по-горе модели на "гледане" и "разглеждане", от които да мога да направя изводи за съществуването на пряка връзка, на прилика, на аналогия или на "огледално" въздействие и отражение между "гледане" и "разглеждане" по време на сънищата, от една страна, и начина, модела и динамиката, с каквито се случва движението на очни ябълки на спящи във фаза "РЕМ", от друга страна (видни на различни видеозаписи и изглеждащи като съвсем спонтанен, автоматичен и физиологично и неврологично обусловен и предизвикан рефлекс) .

Всъщност, дори в будно състояние едва ли бихме били способни волево (съзнателно и преднамерено) да си движим очите по същия начин и с подобни движения както се движат очните ябълки по време на фаза "РЕМ". До голяма степен такава способност в будно състояние би зависела от състоянието на очите и тренираността на мускулите на очните ябълки. (Би могла да е придобита способност след упражнения и тренировки, подобна на други физически умения, които не всеки човек може да постигне, достойна за любопитен цирков номер или за демонстриране в някое шоу.)
Същевременно, дори при гледането на филм погледът не се мести по екрана по подобен начин, не си движиш очите постоянно (а още повече с някои така резки и бързи движения) по такъв начин и с такава динамика наляво и надясно или в някакви други посоки, за да гледаш и възприемаш филма – погледът често се спира, фокусира и застива докато съзнанието асоциира и осмисля, понякога се премества и разглежда, преминава по пътища, очертаващи всякакви начупени и пресичащи се линии между различните точки на изображението, но не с "широки" и толкова резки движения с „твърде големи аплитуди”, не така „припряно”, систематично и постоянно, понякога се „отпуска” и асимилира картината и действията в нея като цяло, няма го този автоматизъм и системност, каквито се наблюдават в движението на очните ябълки във фаза "РЕМ". (Тук нямам предвид как би се движил погледът ако очите /и съзнанието/ през цялото време биха били ангажирани предимно с четене на субтитрите и разбиране на техния смисъл и по-малка възможност би им оставала да разглеждат и асимилират самите изображения във филма.)

Всъщност, можем да си дадем сметка, че може да съществува определена разлика между гледането и движението на очите в будно състояние в ежедневна среда, в която обкръжаващият фон, обстановка и предмети са ти принципно познати, и гледането на филм на голям екран, когато се явяват много нови непознати образи и елементи и погледът ти започва да скача от точка на точка и от ъгъл на ъгъл по големия екран докато се опитваш да разгледаш образите и да асимилираш по-пълно картината. Същевременно, това би могло да става до определен момент, след който очите и погледът ти ще се отпуснат и ще започваш да възприемаш цялостно.

Спонтанните, автономни, активни и много често сравнително интензивни движения на очните ябълки на спящия и сънуващ трудно би могло да се извършват преднамерено и волево от очите ти в будното ти състояние не само за дълго, но дори и зае по-кратко време (ако въобще някой би могъл буден да успее така да си движи очите, а и да продължи да го прави). Освен ако допуснем, че въображаемите "очи" на въображаемото ти тяло във въображаемата ситуация в съня биха могли да се движат с такъв ритъм и посоки, без същевременно въображаемото съзнание на "Въображаемото ти Аз" да усеща такова движение и да си дава сметка за него, докато "разглежда" "големия екран" на обстановката и ситуацията в своя сън!

Освен горното положение за начина, по който често се "гледа", „разглежда” обстановката и възприема ситуацията по време на сънищата, включително и във фазата „РЕМ", съществува и друг въпрос, който без съмнение се отнася и за начина, по който се "гледа" и "разглежда" и по време на сънищата – в будно състояние обикновено човек разглежда заобикалящата го среда и обстановка не с постоянни бързи движения "с широки амплитуди" на погледа си в различни посоки, а и чрез движение на главата си, при което очите правят сравнително минимални движения, фокусирайки се в различни точки, докато мозъкът възприема и асимилира образа.
Погледът остава като цяло насочен в посоката, към която е обърнато лицето, като при преместването му очите леко се люлеят, запазвайки насоченост напред, не правят резки широки движения наляво и надясно или нагоре и надолу. Движенията на очите се съчетават, синхронизират донякъде „компенсират” и връщат в обратна посока заедно с движението на главата, врата и евентуално на тялото, неутрализирайки нуждата от „широки амплитуди”. (Очите се движат повече при маниерничене или при снимките и на филмите в киното, но и там обичайно не така бързо и „пъргаво”, постоянно и динамично, както по време на сън във фазата РЕМ. В съзнателното си будно състояние, с волеви намерения, човек не би могъл да си движи очите по такъв начин.)

Разглеждането на картина или гледането на филм става с минимални промени в посоката на погледа с фокусирането им в различни точки, като линията свързваща последователно тези точки би представлявала една сложна и на вид хаотична конфигурация. Това положение поставя въпрос, свързан с вида и системността на движението на очните ябълки във фаза „РЕМ”, ако те би трябвало да са отражение на начина, по който естествено и нормално сънуващият "гледа" в съня си (и ако въобще бихме приели, че в този начин би имало естествена аналогия с начина, по който е човек е свикнал да гледа когато е буден), а да не са просто физиологичен автоматичен спонтанен рефлекс и действие, свързани с характеристиките на фаза "РЕМ" и на мозъчната функция в нея, отличаващи я от другите фази на съня (вкл. електрично, електромагнитно и пр. състояние), но не и свързани, предизвикани и "огледално" следствие на "посоките", в които "гледаш" когато сънуваш.

Това ме караше да съм подозрителен към твърденията, че движението на очните ябълки по време на фаза „РЕМ” представлявало следствие и съвпадение с движение на "погледа" и "разглеждане" на обстановката в сънищната ситуация.

Бях склонен да допусна, че такава теза е погрешна (и дори недобросъвестно изтъквана и фалшива) и движенията на очните ябълки по време на фаза „РЕМ” са спонтанни и обусловени от неврологични и физиологични предпоставки и характеристики на нервната система, свързани със състоянието на съня.
При такова положение, би се оказало под въпрос, съмнително и невярно обвързването на движението на очните ябълки с насочването на погледа в съня, съществуването или възможността за активиране на такъв „механизъм” за подаване на „сигнали” и въобще коректността и достоверността на информациите, че са били проведени такива експерименти.

Но същевременно, трудно ми бе да си представя и да приема (а и трудно бих могъл да повярвам), че би била възможна подобна недобросъвестност или фалшификация, и подобно изкривяване или предоставяне на невярна информация, в която се цитират различни източници, институции и имена на учени. Затова ситуацията още повече ме озадачаваше, заинтригуваше и ме предизвикваше и караше да анализирам различните възможностите, обстоятелства, причини и условия, да преценя различните възможни варианти.

=====================================>  <========================================

Възникващите въпроси

Тези въпроси са изнесени тук на по-преден план някъде отзад от предишния текст или са нови, или съ съществено перифразирани и трябва да се съпоставя и провери. Тук са и в „последния текст” на който бях нанасял много корекции и определих за последен,  който обаче явно е бил на базата на този тук който беше предишен межднен и който сега превръщам в обединен и последен.

Възникват някои въпроси.

Възникват някои въпроси. Тъй като във фаза „РЕМ” не всички сънища са „осъзнати”, а очните ябълки се движат, логично е, че обяснението за причината на това движение с "гледане" и "разглеждане" на сънищната обстановка и преместване на погледа би трябвало да се отнася не само за „осъзнатите” сънища, но и за всички обикновени "неосъзнати" сънища във фаза "РЕМ".

Кое точно бихме нарекли с понятието психофизиологична връзка?

(старо) Дължи ли се движението на очните ябълки във фаза „РЕМ” на движение на погледа и разглеждане на обстановката в сънищната ситуация (като пряка психофизиологична връзка, която води до точно повторение на същите движения, посоки, ритъм, честота ) или е независимо и несвързано с него и е спонтанно и автоматично, и е вроден неврологичен ефект в резултат на други причини с физиологичен и  неврологичен характер и свързани със спецификата на вълните и ритмите във фаза РЕМ? (пак психофизиологична връзка, която обаче предизвиква съответно движение на очните ябълки, без то да има нищо общо и никаква прилика с движения на погледа на въображаемото ти герой в съня ти, в който се възприемаш като "Въображаемо Аз" в "неосъзнат" сън или като "Реално Аз" в "осъзнат" сън).

(ново) Дължи ли се движението на очните ябълки във фаза „РЕМ” на движение на "погледа" и "разглеждане" на обстановката в сънищната ситуация или е автоматично в резултат на други причини с физиологичен и  неврологичен характер?

Дължи ли се движението на очните ябълки във фаза „РЕМ” на движение на "погледа" и "разглеждане" на обстановката в сънищната ситуация (като пряка психофизиологична връзка, която да води до точно "огледално" повторение на същите движения, посоки, ритъм, честота ) или не е свързано с преместване на посоката на "погледа" по време на съня, а е независимо спонтанно, автоматично, вроден неврологичен "психофизиологичен" ефект в резултат на причини с физиологичен и  неврологичен характер, свързани със спецификата на мозъчното състояние, на вълните и ритмите във фаза РЕМ?
 
Такъв рефлекс и ефект пак би бил резултат от "психофизиологична" връзка, която, обаче, е свързана с общото мозъчно състояние и характеристики на мозъчните функции, а не с въображаемото "гледане" във въображаемата ситуация.
Такъв рефлекс и ефект би предизвиквал съответно движение на очните ябълки, без то, обаче, да има нищо общо и никаква прилика с движения на "погледа" на въображаемия ти герой, като който в съня си се възприемаш в качеството на "Въображаемо Аз" при обикновен "неосъзнат" сън или на "Реално Аз" при "осъзнат" сън).

За да би могло да съществува подобна психофизиологична връзка, за каквато са твърдели съответните изследователи и експериментатори, между "разглеждането" на обстановката в съня и движението на очните ябълки на спящия, всеки образ от възприятията по време на сънищните ситуации, всяка подробност в обстановката и всеки елемент в действието, възприемани от „Въображаемото Аз” при обикновен "неосъзнат" сън или от „Реалното Аз” при „осъзнат” сън, всяка въображаема промяна в "зрителния ъгъл" или в "посоката" на "погледа", както и евентуални ефекти върху "гледането" на всяко специфично "смесено" състояние и възприятие в съня, би се очаквало синхронизирано и автоматично да предизвикват съответно въздействие върху нервите и мускулите на очите на физическото тяло и съответни "огледални" промени в движението и в положението на очните ябълки.

Само тогава би могло да се очаква да има такъв действащ механизъм, при който да е в сила правило, че при сънуване на сънища във фаза "РЕМ" очните ябълки на спящото физическо тяло биха се движили съобразно промените в посоките на "погледа" в сънищната ситуация, поради което да става възможно, променяйки „осъзнато” посоката на "погледа" си по време на „осъзнат” сън да се получава като ефект съответно аналогично движение на очните си ябълки, и така да стане възможно създаването и изпращането на някакъв вид „кодирани сигнали”.

(Освен ако ефектът не би бил частичен, произволен, донякъде случаен, в зависимост от възможностите на мускулите на очните ябълки. Но тогава, при такъв вариант, каква би била степента на достоверност и адекватност на евентуални подавани целенасочено в "осъзнат" сън "сигнали" чрез такава връзка и движения? Тогава цялата идея за подаването с такъв метод на "сигнали"  също би се компрометирала.)

Твърде малко вероятно би било такава "огледална" психофизиологична|" връзка между "поглед", "гледане" и "разглеждане" в съня във фаза РЕМ да съществува, но тя да се проявява само с частично "избирателно" въздействие – евентуално да се получава рефлекс и "огледално" отражение върху движението на очните ябълки, но то да не е при всички, а само при някои от движенията на въображаемия "поглед" по време на съня, например в по-голяма степен на някои хоризонтални (наляво и надясно) или на някои вертикални движения, а при други движения да не се получава подобна връзка, рефлекс и въздействие.

Или пък, например, да има въздействие само понякога при по-бързи и динамични движения наляво и надясно (ако въобще би могло да се очаква, че ще правиш такива движения с поглед в сложните въображаеми ситуации и състояния в сънищата си) - когато в съня ти по такъв начин се променя посоката на въображаемия ти "поглед" (или самата ти представа в съня за промяна на посоката на въображаемия ти "поглед", или дори само необходимост или желание за получаване на някаква информация от съвсем различна и противоположна точка и посока, което да се изразява в представа или възприятие за рязко бързо и широко променяне на посока на въображаем "поглед"), а да не се отразява при други по-бавни и плавни движения или смяна на зрителния ъгъл в други посоки (какъвто всъщност е начинът, по който евентуално възприемаш и "гледаш", или пък си представяш, че "гледаш", в различни сънищни ситуации).

Макар че, теоретически, и такова частично избирателно действие не би било невъзможно.

Такава частичност, "избирателност" или случайност на проявление трудно би могла да се приеме, от гледна точка на евентуален принцип за съществуване и проявяване на такъв механизъм, а освен това при такъв вариант не би било възможно постигането от спящия в "осъзнат" сън на подаване на организирани и смислени сигнали, и се обезсмислят твърденията, че подобни резултати са били постигнати.

1   
Но доколко движението на очните ябълки във фаза „РЕМ” съответства на такова положение? Видеозаписите на движения на очните ябълки на спящи по време на сън във фаза "РЕМ" показваха съвсем ясно, че скоростта, вида и системността на тези движения няма как да съответстват на евентуално подобно "разглеждане" на обстановка в сънищната ситуация.

2   
Наистина ли погледът в ситуацията в съня "разглеждайки" обстановката и подробностите би правил точно такива движения, каквито са движенията на очните ябълки на спящи във фаза "РЕМ"? На какво точно приличат съответните движения на очните ябълки във фаза „РЕМ”?

Не би било възможно дори и насън преднамерено и нарочно да разглеждаш обстановка с такъв вид и интензивност на движения на въображаемите си "очи" и "поглед", освен ако рефлексът би следвал не "реално" преместване на въображаемия поглед и въображаеми "очи" на въображаемо тяло в сънищната ситуация, а сънищни възприятия и преживявания, изразяващи се във въображаеми намерения, пориви, проявен интерес или желания за "виждане" и придобиване на информация от различни посоки в сънищната обстановка. Когато в своите сънища сравнително ясно възприемаш и имаш усещане и представа за свое тяло и за неговото позициониране в някаква среда и ситуация, когато "Въображаемото Аз" се приближава към възприятие на реалното "Аз" и се намира в среда приличаща на реалността от будното състояние, тогава движенията на въображаемия "поглед" и "очи" в съня при участието и възприемането на сънищната ситуация няма как да приличат и да съответстват на движенията на очните ябълки, такива каквито те се виждат на видеозаписи на спящи във фаза "РЕМ". А и едва ли може да се приеме, че в познатия им вид движенията на очните ябълки с тяхната динамика и промяна в позициите приличат на "разглеждане" на обстановка или пък на гледане на екран на някакъв филм. Такива интерпретации изглеждат изкуствени и произволни.)

Не подлагам на съмнение възможността за съществуване и активиране на различен вид психофизиологични връзки и ефекти. Отдавна е известна връзката и отражението на човешката психика, включително силата на човешката вяра, с физическото състояние на тялото. На тази основа се развиват постановките в появилата се през последните десетилетия наука "психоневроендокриноимунология". Въпросът е за какъв вид психофизиологична връзка става дума, и доколко може да съществува такъв вид връзка във фаза "РЕМ" на съня, която да позволи "осъзнато" преднамерено целенасочено "волево"  въздействие по време на "осъзнат" сън върху движението на очните ябълки на спящото тяло.

Ако допуснем, че такава връзка би била неврологично обусловена, спонтанна и автоматична, характерна само за фазата „РЕМ”,  поради някакви психофизиологични специфики на тази фаза и активността на мозъка в нея, но без да отразява движението на "погледа" на въображаемия герой по време на съня, тогава най-вероятно би следвало да има определена системност и ритмичност /и периодична повторяемост/ в движението на очните ябълки (каквато всъщност се наблюдава на видеозаписите). Такава системност и ритмичност не би съответствала на движението на "погледа" по време на съня.

(Записите на движенията на очните ябълки показват, че такава системност има, а динамиката и скоростта при тези движения не е присъща за обичайното постоянно гледане и разглеждане на обстановка.)

А какво всъщност е движението на "погледа" по време на съня? Как се движи всъщност "погледът", когато поне при "неосъзнат" сън много често фиксираш "поглед" в определена посока и образ (или поне с такова възприятие пребиваваш в сънищната си среда), "гледаш" определени ситуации, възприемайки ги общо без да "разглеждаш" детайли с движение на "поглед" и "очи", без въобще да движиш по време на съня "погледа" и съответно "очите" си.  А в същото това време, докато в съня си „разглеждаш” с фиксиран "поглед", движенията на очните ябълки на спящото ти тяло не спират, продължават.

Затова фазата е наречена фаза на "бързо движещите се очи". Нима на такъв вид "гледане" и "разглеждане" в сънищните ситуации съответства, поне само понякога, движението на очните ябълки по време на сън във фаза „РЕМ”?

+Трудно би могло да се приеме, че принципът на действие на евентуална психофизиологична връзка, в резултат на която се движат очните ябълки по време на сън във фаза "РЕМ" би бил различен при "неосъзнат" обикновен сън и при "осъзнат" сън. 

Трудно би могла да се допусне хипотеза, че в "неосъзнат" сън във фаза "РЕМ", движението на очните ябълки ще е автоматично, спонтанно, без да има връзка с движенията на "погледа" в съня, но при "осъзнат" сън във фаза "РЕМ" ще има съществена разлика и движението на очните ябълки ще започне да следва движението на "погледа" в съня.

Още повече, като се има предвид деликатността на границата и прехода между "неосъзнатост" и "осъзнатост" в съня, както и различните степени в "неосъзнат" сън на себеусещане и възприятие като себе си в различна степен приближено и /различно/ близко до реалното "Аз".

Трудно би могло да се приеме, че ако по природа има такава психофизиологична връзка, която по време на сън във фаза "РЕМ" (както обикновен "неосъзнат", така и "осъзнат" сън) се състои само в неврологично обусловен рефлекс и ефект с определен модел на автоматични движения на очните ябълки, които нямат нищо общо с някакви движения на "погледа" по време на съня, но когато индивидът се "осъзнае" и се окаже в "осъзнат" сън, ситуацията изведнъж би ставала съвсем различна и той изведнъж би се оказал в състояние да промени същността и принципа на действие на тази връзка, да я овладее и тя да започне да се проявява "огледално", като видът и ритъмът на движението на очните ябълки се промении регулира, и започне да следва движението на "погледа" му в съня.

Трудно би могло да се приеме, че  ако хипотетично съществува психофизиологична връзка между движението на "погледа" в съня във фаза "РЕМ" и движението на очните ябълки, принципът на връзката и на отражението върху движението, включително начина, честотата, посоките и ритъма на движението на очните ябълки, би бил различен при "неосъзнат" и при "осъзнат" сън.

В случай, че съществува такава психофизиологична връзка, чрез която движенията на "погледа" по време на сън да рефлектират в същия вид върху движения на очните ябълки, принципът за нейното действие би бил еднакъв и при "неосъзнат" обикновен, и при "осъзнат" сън във фаза "РЕМ".

Трудно би могло да се приеме, че по време на съня, включително във фаза "РЕМ", "погледът" (въображаемият "поглед" на въображаемите "очи" на въображаемото тяло във въображаемата ситуация с въображаемите възприятия и усещания) се движи по същия начин, по който се движат очните ябълки на спящото тяло.

Трудно би могъл "осъзнато" "волево", както в будно състояние, така и в състоянието си на сън, да движиш очите си със същия ритъм и движения, както се движат очните ябълки във фаза "РЕМ"; такова движение и ритъм би било по-вероятно да са възможни вследствие на неврологично обусловен рефлекс и автоматизъм. А и трудно би могло да се приеме, че за да разглеждаш обстановката, за да следиш събитията и да участваш в сънищната ситуация, ще движиш въображаемите си "очи" и "поглед" по такъв начин. (Такъв рефлекс и автоматизъм би бил свързан с действието на вродени механизми, в чието активиране и управление се включва Вътрешната асоциативна каскада. За да може да се намеси в действието на тези механизми, спящият и сънуващ би трябвало да е постигнал съществено развитие по пътя на интегриране на своето съзнание. При обичайните случаи на доброволци, участващи в експерименти, дори такива, които умеят да постигат осъзцнати сънища, нито такова развитие в интегриране на своето съзнание би имало, нито такава намеса би била възможна.)

Ако теоретично в "осъзнат" сън можеш да движиш "погледа" си с бърз ритъм и сложна последователност от движения, трудно би могло да се приеме, че по същия начин активно и интензивно ще могат волево да се ангажират мускулите на очите ти и да се движат очните ти ябълки, ако това трябва да става чрез пътищата, през които преминават волевите команди, когато в будно състояние действа обратната връзка и мозъкът дава команди на очите да се движат с цел придобиване на допълнителна информация в процеса на осъзнаване и осмисляне на наблюдавани обекти или събития във външната среда. Това означава, че или пътищата трябва да са други, или такъв вид рефлекс с движение на очните ябълки не е "осъзнато" и "волево" обусловен от въображаеми действия, намерения или усилия по време на съня във фаза "РЕМ".

Ако причината, която води до движението на очните ябълки по време на сън във фаза "РЕМ" е такава психофизиологична връзка (за каквато са твърдели съответни изследователи и експериментатори) , която както в "неосъзнат", така и в "осъзнат" сън да свързва движението на "погледа" по време на съня с движение на очните ябълки и да го предизвиква в аналогичен модел, и тази връзка да е автоматична в различните вариации на сънищата във фаза "РЕМ", съществува вариант, при който, независимо от това, че тя би била предизвиквана като следствие от движението на "погледа" по време на съня, тя не би успявала да се реализира напълно, и очните ябълки не биха били в състояние в своите движения точно и "огледално" да следват и да повтарят движения на въображаемия "поглед" в съня, не биха "успявали" "огледално" да го следват точно, като в резултат би се получавал ефектът на този вид и ритъм на движение на очните ябълки, който реално се осъществява и наблюдава. Това би могло да предложи обяснение защо наблюдавания модел на движение на очните ябълки изглежда малко вероятен и трудно приемлив като начин на "поведение" на въображаемите "очи" и "поглед" по време на сънищата.

Тогава, при такава хипотеза и вариант, за да може да започне сънуващият в "осъзнат" сън успешно да подава смислени сигнали чрез движения на очните си ябълки, предизвикани от негови "осъзнати" движения на въображаемия му "поглед" в съня, той най-напред ще трябва да е в състояние "осъзнато" и "волево" да се намеси в тази спонтанност и автоматичност, да я прекъсне и промени, и да активира такова различно проявление на тази психофизиологична връзка, при което моделът на движението на очните ябълки да може напълно точно и цялостно да съответства на движението на "погледа" му в съня, и "огледално" да го следва, за да може да изобрази съответните сигнали. И още повече, да направи това без да прекъсне съня си, без да се събуди, като напротив продължи да развива процеса на "осъзнаване" и самоидентифициране в "осъзнатия" си сън.

За такова прекъсване на такава психофизиологична спонтанност и автоматизъм, "осъзната" намеса и "волево" въздействие по време на "осъзнатия" сън във вроден модел на действие на психофизиологичната връзка и активиране на друг режим на нейно проявление, би следвало сънуващият да притежава съществени способности, които определено не биха се появили или постигнали случайно и от само себе си.

Би могло да се предположи как "осъзналият" се в "осъзнат" сън ще се опита да се съсредоточи, да успокои поглед и да направи конкретни конфигурации с бавни и плавни движения на "погледа" си и съответно на очните си ябълки. Но за тази цел, той би трябвало да е толкова напреднал в своето развитие по Пътя на сънищата и в интегриране на своето съзнание, че да е в състояние да се намеси, да прекъсне и промени спонтанния автоматичен модел на рефлекса. Освен това, това по-лесно би могло да се допусне, в случай, че моделът на движение на очните ябълки в по-голяма степен би съответствал на множеството разнообразни състояния и вариации по време на сънищата, с различен характер на възпхриятия и съответно с различни прояви на "гледане" и "разглеждане" по време на тези сънища. ++

Трудно би могло да се приеме, че в "неосъзнат" сън във фаза "РЕМ" (въобще по време на съня ни докато сънуваме някаква сънищна ситуация) погледът ни се люлее хаотично или еднакво ритмично, а пък при „осъзнат” сън от само себе си преминаваме в друг модел и започваме съвсем контролирано да си преместваме погледа и да разглеждаме обстановката. Или пък че при "осъзнаване" и преминаване в "осъзнат" сън веднага сме в състояние да променим модела и да започнем да контролираме и управляваме "очите" и "погледа" си. (Само този, който никога не е постигал „осъзнат” сън и просто теоретизира би могъл да твърди подобно нещо.) И при каква степен на „осъзнатост” би се проявило това? А точно такива модели на движение (евентуалното „движение на погледа”) автоматично да рефлектират съвсем същите и да се проявяват в движението на очните ябълки!

Ако такава психофизиологична връзка, за каквато са твърдели изследователи и експериментатори, между движение на "поглед" в съня във фаза „РЕМ” и на очните ябълки не съществува, а движението на очните ябълки е автоматичен рефлекс, нямащ съвсем нищо общо с движенията на "погледа" по време на сънищната ситуация, възприятия и преживявания, тогава, за да може да подаде съответните "сигнали", сънуващият доброволец би трябвало да е в състояние да се намеси в този физиологичен механизъм и рефлекс, и да наруши, прекъсне, манипулира и промени естествения ритъм и спонтанност на движение на очните ябълки, а след това да създаде нов режим на действие на психофизиологична връзка, който да свързва движенията на въображаемия му "поглед" с движенията на очните ябълки. Аналогично с горния вариант, за такова постижение би се изисквало съществено развитие, напредък, умения и постигнати качества по пътя на интегриране на своето съзнание. Разбира се, и в този случай - без веднага да прекъсне съня си и да се събуди, макар че ще нарушава естествения ход на сънищния процес.
Каква степен на умение би трябвало да има, за да може да се намеси в такъв механизъм и да промени съответния модел и ритъм, както и да се задържи в „осъзнатия” сън без да го прекъсне, което в случая изглежда по-малко проблематичното затруднение?

***
Забележки – следващи - на този текст
Вече е преформулирано и казано ясно като отделни алтернативни варианти, при всеки от които постижението е проблематично, без да отричам изцяло евентуална възможност. ==> относно долната бележка.

Забележки - първоначални от предишния текст
Тук смесвам няколко неща, ако има автоматично движение то пак е своеобразна психофизиологична връзка, но не такава каквато я представят, не е формулирано ясно. Ако теоретично може да прекъсне този процес, тогава значи ще се окаже, че може да има такава психофизиологична връзка, в момента щом може да прекъсне значи има. Отделен въпрос тук е дали ще се събуди веднага. И съвсем трети въпрос е каква степен на умение трябва да има, дали ще се задържи и т.н., това е свързано вече не с възможността на такава връзка, а с това дали ще може да предаде сигналите. Трябва да се преформулира.
***

Предишият кратък вариант - Ако психофизиологична връзка между движение на поглед в съня във фаза „РЕМ” и на очните ябълки не съществува и движението на очните ябълки е автоматично, за да може да подаде съответните "сигнали", сънуващият доброволец би трябвало да е в състояние да се намеси във физиологичния механизъм и да наруши естествения ритъм и спонтанност на движение на очните ябълки, без веднага да прекъсне съня и да се събуди, макар че нарушава естествения ход на процеса.
 
Каква степен на умение би трябвало да има,за да може да се намеси в механизма и да промени ритъма, както и да се задържи в „осъзнатия” сън без да го прекъсне?

Връзката е само рефлекс на трепкане

А ако такава психофизиологическа връзка между движение на поглед в съня и на очните ябълки в реалността не съществува, или ако я има дотолкова, че движението на очните ябълки на спящия във фаза „РЕМ” да е спонтанно и автоматично /РЕФЛЕКС/, за да може да подаде съответните "сигнали", сънуващият доброволец би трябвало да е в състояние да наруши механизма /ДА СЕ НАМЕСИ,  ДА СЪЗДАДЕ НАНОВО ВРЪЗКА/ на тази хипотетична естествена спонтанност на движение на очите, произтичаща от това състояние, без веднага да прекъсне съня и да се събуди, макар че нарушава естествения ход на процеса.

Забележки – от предишен текст
Нарушаването на естествения ход, и прекъсването на съня е отделен въпрос и тук е второстепенен за начина на изпълнение, а въпросът е каква е същността,  това е вариантът на рефлексно трепкане. ==> Отговор - Не, дал съм различни варианти, комплексно.

Би било съвсем произволно и несъстоятелно да се допусне възможност със съществуващ неврологичен или психофизиологичен "механизъм", при който в случаите на обикновени "неосъзнати" сънища във фаза „РЕМ” движението на очните ябълки да е автоматично поради неврологичен ефект, като няма нищо общо и не е свързан с конкретните възприятия и преживявания, и движението на въображаемия "поглед" по време на съня, но само при „осъзнатите” сънища и само при тях изведнъж да се включва "пряката" психофизиологичната връзка с "огледалното" въздействие и ефект на движението на "погледа" върху движението на очните ябълки.

Но дори и да допуснем теоретично такава абсурдна хипотеза, ако това евентуално би било възможно, веднага би възникнал въпросът при кой точно момент в сложните сънищни възприятия и в прехода към „осъзнаване”, в каква достигната степен на „осъзнатост”, и при какво постигнато нивото на самоидентифициране би "превключил" режимът и би се активирал такъв аспект на "пряка" "огледално" въздействаща психофизиологична връзка между движението на "очите" и промяната в посоката на "погледа" в съня и движението на очните ябълки на спящия.

При положение, че става въпрос все пак за сън, макар и „осъзнат”, с много "тънка" граница между състоянието на "неосъзнатост" и момента и състоянието на "осъзнаване", както и с различни процеси и степени в процеса на това „осъзнаване”, ако от самото преминаване към състоянието на „осъзнаване” се очаква да се наруши и промени една естествена автоматичност и спонтанност на движението на очните ябълки, и да се включи различен режим на връзка, включваща и механизми, характерни за будно състояние,  управляващи движения на части от физическото тяло, пък дори и да се отнася само за очите и нервите на мускулите на очните ябълки, за кой момент на прехода и за постигане на каква степен на „осъзнатост” това би могло да се отнася, постигането на каквато би било необходимо.

Тезата на изследователите, заявили за осъществяването на такива експерименти, е че движението на очните ябълки във фаза "РЕМ" на съня е свързано със сънуването и произтича от движението на "погледа" (и съответно на "очите") по време на съня в сънищния процес докато сънуващият "разглежда" в него заобикалящата го обстановка. А тази теза очевидно би трябвало да се отнася за всеки сън във фаза "РЕМ", при който има движение на очните ябълки, като естествено без съмнение, мнозинството от тези сънища са "неосъзнати".

Това е друг въпрос - не дали съществува психофизиологична връзка и каква е тя точно, а какви са необходимите условия тя да се използва, прилага. И в тази връзка за относителността на способностите на доброволците и проблематичност на прилагане на такава връзка ако въобще съществува, или в зависимост от това в кой от вариантите тя би могла да съществува. Трябва по-ясно да се определи на кое казвам спонтанна.

В каква степен на „осъзнатост” в „осъзнатия” сън се предполага, че сънуващият ще е в състояние да се включи в спонтанната психофизиологична връзка между въображаемия поглед в съня и очните ябълки на спящото си тяло, и да започне „осъзнато” в съня си да насочва техния ритъм и движение, или е достатъчно просто да е разбрал, че сънува и след това да си спомни, че участва в експеримент, че трябва да подава „кодирани сигнали”, и да започне да си мести погледа по договорения начин, за който също си е спомнил.

При положение, че съществува такава психофизиологична връзка, за каквато са твърдели съответните изследователи и експериментатори, осигуряваща автоматично, постоянно и пряко, аналогично, "огледално" и напълно съответстващо въздействие от движението на въображаемите "очи" и "поглед" по време на съня във фаза "РЕМ" върху движението на очните ябълки на спящия, възниква същественият въпрос каква степен на „осъзнатост” в „осъзнатия” сън би се предполагало, че сънуващият трябва да е постигнал за да е в състояние да се включи активно в действието на този механизъм и да започне „осъзнато” в съня си да управлява въображаемите си очи и поглед и да контролира и насочва ритъма и движението на очните ябълки, или се предполага, че би било достатъчно само просто да е разбрал, че сънува и след това да си е спомнил, че участва в експеримент, че трябва да подава „кодирани сигнали”, и да започне да си мести погледа по договорения начин, за който също си е спомнил.

А може би се предполага, че в момента, в който разбере, че сънува, автоматично незабавно ще си спомни, че тялото му се намира в лаборатория, че го наблюдават и трябва да започне да си движи "погледа" и да подава съответните сигнали?

Това също биха могли да го твърдят само хора, които никога не са постигали "осъзнатост" по време на сън и не са преминавали в състояние на "осъзнат" сън.

Каква степен на "осъзнатост" и самоидентифициране ще му е необходимо да постигне за да може активно да се включи и да приложи такъв метод?
В каква степен на „осъзнатост” в „осъзнатия” сън съответните изследователи и експериментатори предполагат, че сънуващият ще е в състояние с движение на "поглед"  да контролира и насочва движението на очните ябълки на спящото си тяло.

Би могло да се разглежда вариант, че ако в мозъчните връзки и пътища се оказва, че съществуват такива невронни и асоциативни връзки и се активира такава психофизиологична връзка във фаза "РЕМ" на съня, независимо от това дали от нея има някаква полза и каква е необходимостта да се активира, движението на очните ябълки с неговия модел и динамика бидейки всъщност неврологичен рефлекс би представлявало само редуциран модел и схематичен израз на движенията на въображаемите "очи" и "поглед" в сънищата, при който не се стига до точно "огледално" отражение и съвпадение а само до наблюдавания модел на движения на очните ябълки. И при такъв случай, подаването на сигнали не би било възможно, освен ако сънуващият притежава придобити качества и способности да се намеси в този механизъм, да го промени и управлява.

Ако хипотетично би се приела тезата на тези изследователи и експериментатори, че съществува и активно действа точно такъв вид психофизиологична  връзка, за каквато те са твърдели, интерпретирали, или пък само са мечтали, и че дори тя е била реализирана с осъществени от тях експерименти, би следвало да се отговори на въпроса, какви трябва да са способностите на сънуващия за да я използва, приложи или включи, предвид относителността на процеса и състоянието на "осъзнаването", какви качества такъв човек и доброволец в експерименти трябва предварително да е постигнал и да има, и какво състояние и степен на "осъзнатост" в съня си да е достигнал, за да може да използва такава връзка за подаване на сигнали. Този въпрос подлага на съмнение, че дори и да има такъв вид психофизиологична връзка, участващите в експерименти доброволци са имали съответните качества, за да я приложат реално и ефективно, което пък  подлага на съмнение достоверността на самите експериментите.
 
Дори и хипотетично да има точно такава връзка, прилагането й би предполагало определени качества, умения и условия, каквито не биха могли да имат мнозинството от вероятните доброволци в подобни експерименти. От тук би произтичала сянката на съмнението, че са реално са били постигнати декларираните резултати с използването на такава хипотетична връзка.

Ако чрез внушение му е „щампована” в съзнанието такава задача и тя изплува автоматично в съня му, възниква въпросът каква въобще е степента на „осъзнаване” в „осъзнатия” сън на спящия доброволец, каква въобще е степента на осъзнатост на участието в експеримента, и какъв е смисълът от подаване на евентуалните сигнали.

При хипотетичен вариант, ако предварително чрез внушение евентуално успешно му е била „щампована” в съзнанието такава задача и тя е изплувала автоматично в съня му, би възниквал въпросът каква въобще би била степента на „осъзнаване” в „осъзнатия” сън на спящия доброволец, каква въобще би била степента му на "осъзнатост" на участието в експеримента, и какъв би бил смисълът от подаване на евентуални сигнали, в случай, че нещо такова би се осъществило.

(Този вариант е формулиран по-горе, това е тематично повторение по този аспект,  да се сравнят текстовете.)

А каква би трябвало да е степента на „осъзнатост” в „осъзнатия” сън, ако движението на очните ябълки би било само неврологично обусловено и автоматично (спонтанно - физиологично обусловен рефлекс, без конкретна връзка на движенията с някакви въображаеми посоки в сънищните ситуации), без връзка с движението на "погледа" в съня, и ако при такова положение по време на своя сън на сънуващия би се налагало „осъзнато” да се намеси в този спонтанен физиологичен механизъм, "волево" да прекъсне спонтанното автоматично (случайно и хаотично или системно и ритмично  движение на очните ябълки - в случая не би имало значение как ще го характеризираме), и, чрез "осъзната" "волева" намеса, въздействие и пренастройване на неврологичния или физиологичен механизъм, да активира или създаде съвсем нова целенасочена, „оперативна” психофизиологична връзка (с "пряко" и "огледално" въздействие) между движения на "погледа" си в съня и модела, ритъма, динамиката на движението на очните ябълки, а след това и да съумее да подаде сигнали?
 
Такава ситуация и хипотеза е просто едно теоретично спекулиране за възможност, каквато не би била според способностите на човек с нормални дадености и качества. 

Предишен вариант – за сравнение
И в двата случая – сънуващият е необходимо да си спомни за експеримента и за кодираните сигнали, но това не означава съществена степен на „осъзнаване”още повече – на самоидентификация, способност за задържане, за контрол и трансформиране.

(Това вече е отработено, но има два текста по същия аспект.)
Накрая ненужно се прибавя и контрол и трансформиране. Създава се погрешно впечатление, че питам. Не се разбира, че иронизирам. Трябва ясно първо да се представят различните хипотези, теоретични възможности и тези; после не да се задават въпроси - не става ясно, че се дават като контратеза. Най-напред да се даде разбиране за психофизиологична връзка - психоневроендокринофизиология -  съществува, но въпросът е какво се влага и какво се очаква; и въпросът е във  верността на тезата за нея при конкретните изследвания и експерименти. ===> Горе се оформят различни варианти и тези.)

С какъвто и механизъм да би трябвало да се случи такава връзка между контролиране на "погледа" в съня и движението на очните ябълки и подаването на сигнали, при всички случаи сънуващият ще е необходимо да е в състояние да си спомни за експеримента и за уговорката за подаване на кодиранисигнали, но това въобще не би означавало съществена степен на „осъзнаване”.

Още повече, че същинската "осъзнатост" изисква и предполага постигане поне на определена степен на самоидентификация, заедно със способност за задържане в състоянието на „осъзнатия” сън, а постигането на същинско състояние на "осъзнат" сън означава способност за контрол и за целенасочено „осъзнато” променяне и трансформиране на сънищната обстановка и ситуация и въздействие и направляване в развитието на сънищните събития.

Предишен вариант – за сравнение

В случай, че има точно такава връзка – общо, какви качества и каква осъзнатост

При такова положение, в каква степен на „осъзнатост” в „осъзнатия” сън се предполага, че сънуващият ще е в състояние с движение на поглед  да контролира и насочва движението на очните ябълки на спящото си тяло, или е достатъчно просто да е разбрал, че сънува, при което се предполага, че автоматично ще си спомни, че тялото му се намира в лаборатория, че го наблюдават и трябва да започне да си движи погледа и да подава съответните сигнали?

Тук се предполага, че ако се приеме тезата че има точно такъв вид такава връзка, какви трябва да са способностите на сънуващия за да я включи, предвид относителността на осъзнаването, т.е. какви качества трябва да има или да е постигнал в съня за да може да се прилага такава връзка ако тя съществува. Този въпрос съответно подлага на съмнение, че дори и да има такъв вид връзка, сънуващите са имали съответните качества за да я приложат, което подлага на съмнение достоверността на експериментите. Освен това аз тук иронизирам, но май не се разбира иронията. Трябва ясно да се каже, че дори и да има такава връзка, прилагането й би предполагало определени качест.ва и условия, каквито не биха имали болшинството от доброволците в експеримента, затова става съмнително и че са постигнали съответни резултати.

Защо психофизиологична връзка би се проявявала само с движение на очните ябълки а не евентуално и на някои други части на тялото?

Защо такава връзка и въздействие би имало само във фаза „РЕМ” (последната по ред и последователност в цикъла), а не и по време на други фази, в които биха се появили сънища и съответно погледът в съня евентуално също „би разглеждал” сънищната ситуация?

Движението на очните ябълки не би могло да е опасно да те нарани по време на сън, както евентуални други движения. Случаят със съня ми с удара с крак показва как спящият би могъл да се нарани при връзка на възприятия и действия в сънищата с движения на различни части на спящото му тяло.
В "осъзнат" сън когато преминах през стената имах  усещането за мекота и плавност, за преминаване през желе.

Би зависело от въображаемата ситуация, от сценария на сънищата, би могло да си представиш в съня си рязък удар, няма да усетиш болка, но или в съня ти той ще бъде модифициран в последния момент и превърнат в плавно приземяване или отблъскване, или ще предизвика някакъв наподобяващо на стресово възприятие, което ще доведе до прекъсване на съня ти и събуждане.

Ако би имало в сънищата евентуална психофизиологична връзка, постоянно или понякога свързваща различни движения или събития във въображаемите сънищни ситуации с рефлекси с аналогични движения на различни части на тялото ти - ръце, крака, тогава би могло, ако връзката се проявява само понякога, в множество случаи да получаваш травми на спящото си тяло при различни движения и удари, а ако връзката е постоянно активна и действаща, много често да получаваш подобни травми. Затова природата е предвиждила обичайно  временното псевдо-парализиране по време на сън, за което обясняват специалистите, макар и да не се проявявало винаги и при всички хора.

Възникващите въпроси

Разглеждайки евентуалната възможност за достоверност на някои информации, че е възможен и реално е прилаган метод за изследвания, при който сънуващият чрез "осъзнати" "волево" целенасочени и направлявани движения на въображаемите си "очи" и "поглед" в сънищната ситуация е успявал да подава „кодирани сигнали” с движения (най-общо казано) на спящото си тяло (в случая на очните ябълки), съм стигал до извода, че това би означавало да се постига "идентифициране" (своеобразно единение на възможността за възприятие, контрол и управление на въображаемото и на физическото, свързване с възможност за пряко въздействие) на въображаемата представа за собствено тяло и неговото позициониране в нестабилната сънищна ситуация и обстановка по време на съня, изразяваща се в абстрактно възприятие за евентуално и променливо усещане и контрол на това въображаемо тяло, включително и на "очите" и съответно на "погледа", от една страна, с физиологичните механизми на реалното сенситивно дразнение и възприятие, и с характерни за будното съзнателно състояние възможности и способности за контрол и управление на физическото тяло и по-специално на очните ябълки, докато човекът лежи в забвение в леглото си, спи и сънува, от друга страна.

Като се има предвид, че движението на очните ябълки във фаза „РЕМ” се свързва със сънуването на сънища, а принципно, както при всички фази и сънища, и в тази фаза почти всички или всички сънищата при повечето хора са "неосъзнати", и дори при евентуално възникване при някои хора на някои „осъзнати” сънища, те обикновено биха били изключение и само една малка част от всичките сънища (в мнозинството от  случаите и особено при хора без съществена практика – много малка част, ако въобще възникнат или ако въобще бъдат запомнени), схващането, че в тази фаза на съня съществува и се проявява психофизиологична връзка между посоките на движението на "погледа" в съня и на очните ябълки на спящия, естествено и логично би трябвало да се отнася както за "осъзнати" сънища, така и за всички останали обикновени "неосъзнати" сънища.

Ако действа точно такава връзка, за каквато са твърдели съответните изследователи и експериментатори, тя би трябвало да е валидна за неврологичните и физиологичните дадености и рефлекси при всички сънища във фаза "РЕМ", за всички периоди на сънуване в тази фаза.

Дори ако приемем редуциран вариант, че съществуват предпоставки за проявление на такава връзка, но тя  би трябвало да бъде активирана, те биха се отнасяли за всякакви сънищни състояния, дори и ако са ограничени само в рамките на фаза "РЕМ", поради едни или други нейни специфики и съотвено състояние на мозъчната дейност.

Това означава, че или движението на очните ябълки би могло да е вроден автоматичен рефлекс, неврологично и физиологично предизвикано от самата специфика на състоянието на мозъка и сънуването в тази конкретна фаза на съня, или връзката би трябвало да е вродена и присъща, автоматично проявяваща се и, както твърдят привържениците на такава теория, движението на очните ябълки да следвал и евентуално да отразява движението на погледа в ситуацията в съня.
Но при втората хипотеза, какво би било това следване, и какво би било това "разглеждане" и какво би трябвало да е това движение на въображаемия ти "поглед" и "очи" в сънищата ти като се има предвид същността, динамиката, ритъмът и системността на движенията на очните ябълки, такива каквито реално ги познаваме и виждаме на различни видеозаписи?

Две възможности. При първата възможност "идентифицирането" ще трябва да се постигне по време на „осъзнатия” сън като се окаже намеса и въздействие в автоматичния неврологичен процес, който не е свързан с движение на "погледа" в съня. Това би било твърде малко вероятно за практическо постигане, както и въобще като теоретическа възможност, при хора с обикновени качества и при неинтегрирано съзнание.

При втората възможност предпоставките за "идентифициране" биха произтичали от хипотетичен вроден естествено заложен и действащ неврологичен механизъм, който да свързва движението на въображаемия "поглед" във всеки един сън във фаза "РЕМ" с движение на очните ябълки на спящото тяло.
Тогава в „осъзнатия” сън би трябвало да се проявява, "осъзнава" и постига съответното "идентифициране" и чрез „осъзната” „волева” пожелана в съня намеса и въздействие върху действащата връзка чрез контролиране и целенасочено управляване на своите въображаеми "очи" и "поглед" във въображаемата сънищна ситуация, използвайки такава хипотетична психофизиологична връзка, сънуващият да успее да подава сигнали с движения на очните си ябълки.

Трудно е за приемане като възможност поради явното несъответствие на начина и динамиката на движение на очните ябълки с каквито и да са възможни начини на "разглеждане" на една обстановка, както в състояние по време на сън, така и в будно състояние, включително и с възможностите за волево движение по такъв начин на очите в будно състояние.
 
Само който не е поглеждал и не е виждал как се движат очните ябълки по време на сън във фаза "РЕМ" би могъл лесно да повярва, че очните ябълки се движат така, както сънуващият би "гледал" по време на своите сънища или както биха се "разглеждал" въображаема обстановка, ситуация и действия в съня, или който чрез такава теза би искал от незапознати научни структури да си осигури институтско финансиране за експерименти или за писане на разработки и книги, би могъл да твърди за достоверността на такова положение.

Тъй като естествено във фаза „РЕМ” не всички сънища са „осъзнати”, а очните ябълки по правило се движат (от което произтича и наименованието на фазата – "бързо движещи се очи", а то съответно предполага пъргаво, активно движене, а не само леко поместване), логично е, че според тезата на учените, провели съответните експерименти с осъществяване на „кодирани сигнали”, обяснението за свързването на причината за това движение с разглеждането на обстановката и преместването на "погледа" в съня би трябвало да се отнася както за „осъзнати”, така и за всички останали обикновени сънища, появяващи се в тази фаза.

Ако причината за движението на очните ябълки е само в спонтанно действие на  естествен рефлекс и механизъм, свързан със специфики на физиологичното състояние по време на процеса на сънуване специално във фаза „РЕМ”, със състоянието и вида активност на мозъка при тази фаза на съня, предизвикващо съответни нервни реакции и импулси, въздействащи регулярно на очните мускули и водещи до съответния модел на движения (но не и поради някаква постоянно действаща психофизиологична връзка между посоките в "гледането" при „разглеждане” на ситуацията по време на съня и посоките на движение на очните ябълки на физическото тяло), тогава би възникнал въпросът защо и по каква логика би трябвало да е възможно, или евентуално как и с какви способности на сънуващия би могло да стане възможно по време на „осъзнатия” сън да се постигне такова "идентифициране".

Да се постигне "осъзнато" "волево" свързване между възприятията и въображаемите възможности и действия във въображаемия свят на съновидението и сънищна ситуация, от една страна, с възможности за оказване на въздействие върху сенситивни и контролни механизми на физическото тяло и съответно предизвикване на негови действия. Хипотетичното постигане на такова свързване при такива условия би изисквало съществуването на възможност и притежаването от сънуващия на способност да се осъществи намеса и постигне въздействие и промяна в процеса на съществуващия рефлекс и и автоматични реакции и движения. При положение, че вроденият механизъм би предвиждал такава възможност, сънуващият ще трябва да притежава качествата и способностите да окаже целенасочено въздействие върху автоматичния физиологичен механизъм, да променя спонтанното регулярно движение на очните ябълки и да започне да го контролира и управлява.  И така – чрез въображаеми движения на въображаеми "очи" и въображаем "поглед да започне да произвежда "кодирани" сигнали с предварително уговорени модели на движения на очните си ябълки.

Може ли да се намеси в рефлекса – все едно наново да създаде такава връзка – в обичайните случаи не би могло да го направи всеки

Ако такава спонтанна връзка би имало поради някакъв механизъм, но не между посоките в "гледането" при „разглеждане” на ситуацията по време на съня и посоките на движение на очните ябълки на физическото тяло, а само между процеса на сънуването и съответни нервни реакции и импулси, въздействащи регулярно на очните мускули и водещи до съответните спонтанни движения, тогава би възникнал въпросът как би било възможно по време на съня чрез въображаеми „кодови” движения на въображаем поглед и въображаеми очи, целенасочено да бъде оказано въздействие върху автоматичния физиологичен механизъм и да се променя спонтанното регулярно движение на очите във фаза "РЕМ".

(Повтаря се)
Ако такава спонтанна връзка би имало поради някакъв механизъм с неврологична реакция и рефлекс, но не и произтичащ от посоките в "гледането" при „разглеждане” на ситуацията по време на съня и посоките на движение на очните ябълки на физическото тяло, а само между процеса на сънуването и съответни нервни реакции и импулси, въздействащи регулярно на очните мускули и водещи до съответните спонтанни движения,

тогава би възникнал въпросът как би било възможно по време на съня чрез въображаеми „кодови” движения на въображаем поглед и въображаеми очи, целенасочено да бъде оказано въздействие върху автоматичния физиологичен механизъм и да се променя спонтанното регулярно движение на очите във фаза "РЕМ".

Не може. Не може от всеки и в обичайните случаи. Все едно да създадеш наново нова такава връзка. Трябва да изложа като тези различните няколко възможности и след това да посоча при всяка от тях съответни съображенвия, че така сткава каша.Всъщност този абзац и горния абзац май са за един и същ вариант – налична връзка с рефлекси която няма общо с разглеждане и движение на погледа.

(следващ вариант)
(Ако въобще хипотетично би могло да има такова идентифициране)

Ако въобще хипотетично би могло да има такава психофизиологична възможност или ако би могло да се постигне резултат, свидетелстващ за постигане на такова идентифициране от хора с обичайни качества и способности, в съответните случаи на лабораторни изследвания, то би могъл да възникне и да бъде поставен въпросът доколко това е било същински сън или видения в будно състояние –/доколко такова състояние би могло и би трябвало да се определя като е било същински сън, пък макар и „осъзнат”, или представлява алтернативно състяние – хибридно своеобразно будно състояние с видения със затворени очи, с паралелно сенситивно възприемане от спящото тяло или с паралелна възможност за контрол и въздействие върху негови действия. Определена начална степен на „паралелно възприятие”/.

(Предишен текст за сравняване)

Ако въобще хипотетично би могло да има или да се постигне резултат, свидетелстващ за постигане на такова идентифициране в съответните случаи на лабораторни изследвания, то би могъл да възникне и въпросът доколко това е било същински сън или видения в своеобразно будно състояние със затворени очи.

Освен ако критерият би бил просто сходство на вида на мозъчните вълни и фигурите в графиката на енцефалограмата, характерни (и евентуално разпознаваеми) за съня във фаза "РЕМ". Но ако все пак искаме да говорим за същински "осъзнат" сън, доколко такъв критерий би могло да е определящ?

(По-стар предишен вариант)
Ако въобще хипотетично би могло да има такова идентифициране в съответните случаи на лабораторни изследвания, би могъл да възникне въпросът доколко това е било същински сън или видения в будно състояние.

Освен ако критерият би бил просто сходство на вида на мозъчните вълни и фигурите в графиката на енцефалограмата, характерни за съня във фаза "РЕМ". Но ако все пак искаме да говорим за същински "осъзнат" сън, доколко такъв критерий би могло да е определящ?

(продължението от по по-горното каре - редакция – следващ вариант)

Освен и ако критерият за състояния, при които се постига един или друг вид идентифициране на възприятия и въображаеми действия в света на сънищата със сенситивни и контролни функции на тялото във физическия свят на будните би бил просто сходство в електрична или електромагнитна дейност на мозъка, във вида на мозъчни вълни и ритми, във фигурите в графиката на енцефалограмата, данните за сърдечен ритъм, кръвно налягане, или характеристики в обмяната на веществата, преобладаващи химични елементи в мозъка и т.н., типични характерни (и евентуално разпознаваеми) за съня във фаза "РЕМ", дали въобще не трябва да се преразгледа представата и концепцията за същността на сън и сънуване.

(Изречението го има в предишните варианти)

Ако все пак искаме да говорим за същински "осъзнат" сън, доколко такъв критерий би могло да е определящ? Доколко отразеното в графиката на енцефалограмата и други физиологични данни биха били достатъчно показателни?

Разбира се то би могло да се ограничава само с връзката между погледа в съня и движението на очните ябълки. Освен това, такава връзка би могло да се осъществява и спонтанно автоматично, без въобще сънуващият по време на съня си да има каквите и да е възприятия от спящото си тяло или усещане за това, че чрез своя поглед движи очните си ябълки. И тогава бихме говорили за осъзнат сън с психофизиологична връзка, при която има способ сънуващият да подаде сигнали на наблюдаващите го. Стига такава връзка да съществува не спонтанно неврологична, поради което очните ябълки се движат по начина и с динамиката, каквито се наблюдават при спящите, а такава, каквато я представят привържениците на теорията за връзката между движенията на погледа по време на съня и на очните ябълки на спящия.

Доколко отразеното в графиката на енцефалограмата би било достатъчно показателно? При състояние на медитация или при други специфични състояния, понякога наричани "алтернативни", мозъчните вълни и ритми също могат да показват изменения.

(Но) Не бих могъл да се съглася, че в сънищните ситуации сънуващият би осмислял и „разглеждал” обстановката с такъв вид постоянни движения на въображаемия си "поглед" и въображаемите си "очи".

Ако би имало природно заложена такава психофизиологична връзка, която постоянно и по правило да свързва движенията на очните ябълки с начина, по който спящият „разглежда” обстановката  в сънищата си, и с посоките, в които "гледа" във всички свои сънища във фаза „РЕМ”, тогава движенията на очните ябълки биха били съвсем различни, с друга динамика, много по-несистемни и по-разнородни, както разнородни са и вариациите на сънищата и сънищните възприятия, от една страна, и в повече случаи биха наподобявали в по-голяма степен едно спокойно „разглеждане” и "гледане" като не биха имали същата регулярност, бързина и „пъргавост” при отделните движения, и честота, от друга страна.

***

Ако приемем, че подобно хипотетично "идентифициране" е било постигано от участващите в експериментите доброволци (независимо дали е била осъществена намеса в действието на неврологичен механизъм, нямащ нищо общо с посоките на "погледите" в съня,

или е била използвана хипотетичната психоневрологична връзка и пряко въздействие на въображаемия "поглед" върху движенията на очните ябълки), и че заявените резултати от експерименти са истинни, и че подаването на подобни „сигнали” е било възможно и е било осъществено,

това би означавало, че предварително уговореното и целенасочено "движение" по определен начин на въображаемите "очи" и въображаемия "поглед" по време на „осъзнатия” сън, автоматично е предизвикало съответно "огледално" движение на очните ябълки.

***

Ако приемем, че подобно хипотетично идентифициране е било постигано от участващите в експериментите доброволци (независимо дали е била осъществена намеса в действието на неврологичен механизъм, нямащ нищо общо с посоките на "погледите" в съня

/ТАКАВА НАМЕСА НЯМА КАК ДА СЕ ОСЪЩЕСТВИ ОСВЕН АКО НЯМАШ СУПЕРСПОСОБНОСТИ ЗА НАВЛИЗАНЕ НАВЪТРЕ С ИНТЕГРИРАНО СЪЗНАНИЕ И ДА ВЪЗДЕЙСТВА НА МЕХАНИЗМИ НЯМАЩИ НИЩО ОБЩО ПРЯКО СЪС СЪНЯ И СЪС СЪНИЩНАТА СИТУАЦИЯ, РАЗГЛЕЖДАНЕ, ДВИЖЕНИЕ НА ПОГЛЕДИ И ПР./,

или е била използвана хипотетичната психоневрологична връзка и пряко въздействие на въображаемия "поглед" върху движенията на очните ябълки), и че заявените резултати от експерименти са истинни, и че подаването на подобни „сигнали” е било възможно и е било осъществено,

/ТОЕСТ ТАКАВА НАМЕСА СЕ Е ПОЛУЧИЛА СПОНТАННО БЕЗ ДА СА НЕОБХОДИМИ ТАКИВА СПЕЦИАЛНИ УСЛОВИЯ И КАЧЕСТВА, И МАКАР И НЕОБУСЛОВЕНО ТОВА ДВИЖЕНИЕ ОТ ПОГЛЕДА В ЕДИН МОМЕНТ В ОСЪЗНАТ СЪН С ДВИЖЕНИЕ НА ПОГЛЕД АВТОМАТИЧНО МУ СЕ ПОВЛИЯВА - ТОВА ИЗГЛЕЖДА НЯМА ПРИЧИННО-СЛЕДСТВЕНА ВРЪЗКА И ОБЯСНЕНИЕ/

това би означавало, че предварително уговореното и целенасочено "движение" по определен начин на въображаемите "очи" и въображаемия "поглед" по време на „осъзнатия” сън, автоматично е предизвикало съответно "огледално" движение на очните ябълки.

Казвам какво би означавало а то е ясно, основната теза за липсата на причинно-следствена връзка обърквам, не, просто обяснявам че се е получило спонтанно и автоматично, но не става ясно, че тук няма причинно-следсдвена връзка и сякаш потвърждавам възможността на тази теза. Усложнявам отново и в тази фраза с предварително уговорено и целенасочено "движение" и т.н. за пореден път; трябва да се формулира ясно и без такива усложнявания. Тук се казва че ако движението е неврологично но си успял да подадеш сигнали, значи от движението на погледа ти е повлияло спонтанно - въпреки че няма никаква връзка!

Предишният вариант – за сравняване
Пренасяне от другия текст с последен коментар и маркиране:

Тук не е ясно за каква теза – объркано и смесено

Ако пък приемем, че не би могло да има подобно хипотетично идентифициране, но заявените експерименти са истинни и подаването на подобни „сигнали” е възможно и е било осъществено, това би означавало, че "движението" по определен начин (може и с „код”) на въображаемия "поглед" и въображаемите "очи" по време на „осъзнатия” сън, съвсем спонтанно и автоматично, поради някаква естествена присъща психофизиологическа мозъчна връзка/ нали казвам че няма такова идентифициране, тогава за каква връзка говоря тук?/, води до непосредствено отражение и ефект върху нервната система и физическото тяло, и съответно предизвиква аналогично движение на очните ябълки на спящия в леглото. Доколко това би могло да изглежда достоверно имайки предвид същността на различните вариации на сънищата?

Бележките долу са свързани с горните тези и карета

Бележки - за преглед

Тук споменаването на вариациите е свързано със степен на "осъзнаване" и себевъзприятие и съответно съмнение, че такива способности може автоматично да се придобият от всеки само с факта на "осъзнаване" – разбиране че сънуваш.

Вариациите на сънищата е отделен въпрос тук, не знам за какво хипотетично идентифициране съм имал предвид, но или има такава връзка, или няма. Ако има точно такава, за каквато говорят, според тяхната теза и ако разглеждането на ситуацията в съня и местенето на погледа автоматично се пренася на очните ябълки, значи според тях движението на очите във фаза РЕМ се дължи на това, значи това се отнася за всички сънища във фаза РЕМ – и за осъзнати и за неосъзнати. Но не се проявява при сънищата в другите фази. Ако връзката е от друг вид и няма нищо общо з разглеждането и местенето на погледа, а просто при съответните ритми и електрична активност във фаза РЕМ се получава нервен рефлекс и очите започват да трепката, тогава значи няма никаква връзка с разглеждането и местенето на погледа. При този втори вариант, за да се намеси сънуващия в процеса на този рефлекс значи все едно да създаде такава връзка, каквато по природа и преди това не е съществувала. Какви качества трябва да има индивидът за да може да манипулира вътре от съня си през различни механизми за да създаде такава връзка. Иначе няма никаква логика и смисъл, ако това трепкане на погледа не е свързано с разглеждане и местене на въображаемия поглед в съня, както казват, няма логика само поради това че си разбрал че сънуваш5, в някаква си фаза на осъзнат сън може и с начална осъзнатост, а дори и да е напреднала, да се предполага, че местенето на погледа ти ще започне да се отразява по съвсем същия начин, и спонтанното трепкане изведнъж да састане свързано местене на очните ябълки, ангажиране на техните нерви и мускули. Просто в повечето случаи това не може да стане, защото няма да има никаква връзка между трепкането на погледа и съня ти, трепкането ще е нервен рефлекс поради електричния характер, ритми и вълни на съответната фаза. Ако иваче разглеждането пряко води до движение на ябълките, ако връзката е с такъв характер – няма проблеми. Но ако сънуващият трябва да наруши естествено трепкане и да създаде такава връзка, каквато не е имало, тогава дори теоретически да е възможно, чрез каналите на хибридната каскада, би било сложно за всеки доброволец и би предполагало такива качества, каквито ако някой има не би се занимавал с участие в такива експерименти и би било в резултат на дълга практика. Единствен вариант ако някой има специален талант, което би било нещо като паранормална способност, но това би било изолиран случай, и не би било показател за цитиране като общи резултати от експерименти. Така че в горния текст няма много смисъл.?

Тук са хипотезите.

Дали това движение на очните ябълки е физиологично и неврологично обусловен рефлекс просто и само от степента на активност на мозъка в съответното спящо и сънуващо състояние във фаза "РЕМ", при една възможна хипотеза, или пък съществува в тази специфична фаза на съня поради естествена вродено присъща психофизиологична мозъчна връзка, водеща до отражение на преживяванията и въображаемите възприятия и действия в съня върху нервната система и физическото тяло и ефект с пряко "огледално" въздействие предизвикващ  съответно аналогично движение на очните ябълки на спящия в леглото, при друга хипотеза, (според твърдения на съответни изследователи и експериментатори - реално действаща психофизиологична връзка)?

 *** При втория вариант – резултат от ефект от взаимодействието на Асоциативната каскада на сънищата или на Хибридната асоциативна каскада с останали схеми в общата Асоциативна каскада на съзнанието, взаимодействие на невронните мрежи, активирани по време на „осъзнатия” сън и въображаемите възприятия с невронни схеми, контролиращи зрителните възприятия и тяхното асоциативно съпоставяне и обратно асоциативно въздействие?

Но доколко би могло да изглежда достоверно, че движенията на очните ябълки биха могли да изразяват движения на "погледа" при разглеждане на сънищната обстановка и ситуация, имайки предвид същността на различните вариации на сънищата?

*** Ефект от взаимодействието на Асоциативната каскада на сънищата или на Хибридната асоциативна каскада с останали схеми в общата Асоциативна каскада на съзнанието, взаимодействие на невронните мрежи, активирани по време на „осъзнатия” сън и въображаемите възприятия с невронни схеми, контролиращи зрителните възприятия и тяхното асоциативно съпоставяне, и обратно асоциативно въздействие?

При съществуването на такъв ефект, разнородността на вариациите на сънищата би могла да се оказва второстепенна и не толкова съществена, но ако все пак очните ябълки биха следвали движението на погледа в съня, те биха се движили по различен начин. Това, което се забелязва при движението на очните ябълки на спящите във фаза "РЕМ" говори съвсем ясно за автоматичен неврологичен ефект, свързан с физическото състояние и функции на мозъка, а не с въображаемата ситуация и с конкретното съдържание на сънищата и на въображаемите действия.

Ако такъв резултат би бил реално постигнат (а едва ли бихме могли да се усъмним в коректността и отговорността на съответните съобщения и доклади), би останал на втори план въпросът, дали е оказана „осъзната” и „съзнателна” намеса по време на „осъзнатия” сън в спонтанно действащ неврологичен механизъм и връзка, или е използвана постоянно действаща психофизиологична връзка, защото и в двата случая евентуалният краен резултат с подаването на „кодирани сигнали” би означавал постигане на съответно "идентифициране".
Друг е въпросът, както вече посочих по-горе, в каква степен на „осъзнатост” в "осъзнатия" сън и евентуална степен на самоидентификация се е намирал сънуващият докато е успял да „комуникира” с подаването на „сигнали”.
И друг е въпросът, както отново ще отбележа по-долу, доколко с движението на "погледа" си в света на сънищата, водещо до спонтанно и автоматично движение на очните ябълки и подаване на сигнали (извън неговия въображаем свят и извън неговото въображаемо възприятие) би могло да се каже, че сънуващият въобще би имал някакво възприятие и знание в реално време за осъществяване на осъзнат или „осъзнат” контакт с външния свят и наблюдаващите го.

================================>  <=============================================

ВЪПРОСИТЕЛНИ ОТКЪДЕ БИ МОГЛО ДА ИМА СЪОТВЕТСТВИЕ МЕЖДУ ВИЖДАНЕ В СЪНЯ И АПАРАТА НА ВИЖДАНЕТО – ОЧИТЕ / Че виждането в сънищата не е свързано с очите и с движение на очните ябълки – въображаема ситуация - отпечатъци

Откъде би могла да произлиза такава пряка връзка между въображаемия "поглед"  на спящия и реалните очи (очните ябълки) на физическото му тяло?
Ситуацията в съня е ситуация на въображението, състои се от комбиниране на образи в съзнанието, които произтичат не от външни зрителни възприятия, а от процеси в мозъка на основата и в рамките на съхранената и „запечатана” в паметта информация.

Процесите се осъществяват само на основата и в рамките на паметта без постъпваща външна информация (като се абстрахираме от евентуални външни  дразнители и постъпващи сенситивни възприятия от лежащото и спящо тяло или от вътрешни физиологични процеси) и произтичат от паметта, включително от вътрешната визуална памет.
 
Тези процеси са вътрешно породени и развити, а не предизвикани от непосредствени външни възприятия. В резултат на комбинирането се образуват логически и смислово структурирани ситуации и действия.
 
По време на съня „виждаме” тези образи и възприемаме картините и ситуациите в множество от сънищата си по аналогичен начин както когато виждаме и наблюдаваме образите, действията и реалността в будно състояние.

Мисля, че има и друга редакция, формулировка, може би и по-добра, гледах я преди малко – в друго каре, може би и с друг още текст.

Въображаемата представа за собственото тяло, не винаги ясна и изразена, евентуалното възприятие за него и за неговите движения и действия, за средата и собственото позициониране в нея, характерът на тяхното възприемане по време на съня представляват комплексно въображаемо възприятие – продукт на Асоциативната каскада на сънищата, или на Хибридна асоциативна каскада, то не е пряко свързано сенситивно с реалното спящо физическо тяло. Още по-малко е свързано съзнателно (с контролни и управляващи тялото функции и възможности, характерни и проявяващи се в будно състояние), независимо дали сънят е „осъзнат” (освен ако човек не е постигнал интегрирано съзнание).

Активират се определени структури и визуално-смислови „отпечатъци” в паметта и комбинирано се включват в Асоциативната каскада на сънищата, или в Хибридна асоциативна каскада, като това води до създаване на възприятието на сънуването в ролята на „Въображаемото Аз” или на "Реално Аз". В едната или другата форма на асоциативна каскада и сънищно възприятие съответно се запазват, или допълнително се отварят, повече или по-малко активни пътища за връзка на асоциативните процеси и с основни за определянето на личността сегменти от паметта, които изразяват и са в основата на Центъра на идентичността.

Тук се характеризира процеса на сънуване свързан с паметта, но не свързан с външни визуални възприятия.

Тук каква е връзката с еспериментите  -  вероятно това е връзка с виждането по време на сън. Обяснявам отново за връзка с Центъра на идентичност и възприятие за сънуване и пр., което е друга тема и тук отново се повтарят.

Разбудените визуални, визуално-смислови и смислови структури от паметта асоциативно се свързват, като невронните процеси, изразяващи осъществяването на асоциативните връзки, следващите от тях ефекти, както и породени по-нататъшни асоциативни взаимодействия, преминават през останалите частично неблокирани от състоянието на съня и отворени невронни пътища и асоциативни канали, като асоциативните потоци в Асоциативната каскада на сънищата биха могли да достигат или да се „докосват” включително и до невронните мрежи в зоната за приемане на външните зрителни импулси в будно състояние, от която водят началото си множество асоциативни пътища за асоциативно съпоставяне, разпознаване и асоциативно смислово свързване на външни образи.

(Ако движението на очните ябълки се случваше само при „осъзнати” сънища във фаза РЕМ, бихме могли да заключим, че при формата на Хибридна асоциативна каскада при „осъзнатия” сън асоциативните потоци правят пряка обратна връзка с приемната зона и оказват обратно въздействие на нервите, управляващи очните мускулите на очните ябълки.
 
Но движението на очните ябълки във фаза РЕМ е при всички сънища, повечето от които са "неосъзнати".

Поради това не бихме могли да търсим връзка с наличието на Хибридна асоциативна каскада.

Остава да се приеме вариантът, че и без сънят да е станал „осъзнат” в Асоциативната каскада на сънищата асоциативните потоци, свързани с въображаемата ситуация и въображаемите ксартини и въображаемите ти дейстквия биха могли да достагат и да докосват невронните структури около и свързани с приемната зона на импулсите от очите, и евентуално да са в състояние да оказват обратна връзка.
Това положение е в случай, че бихме търсили някакво обяснение на теорията, че движението на очните ябълки било следствие от движението на погледа по време на съня докато спящият разглеждал обстановката.

Търсенето на такова евентуално обяснение обаче не означава, че такава теория е правдоподобна и достоверна.)

Така тези визуално-смислови структури и „отпечатъци” в паметта се включват в сложния процес на създаване и развитие на сценария на сънищата, следвайки каналите и потоците в Асоциативната каскада на сънищата и свързаните с нея други будни и частично активни форми, схеми и аспекти на общата Асоциативна каскада на съзнанието. Генераторът на сънищата създава образи и ситуации, а сънуващият се възприема като „Въображаемо Аз” или, ако разбере, че сънува – като „Реално Аз”.
Асоциативният процес в Асоциативната каскада на сънищата е аналогичен на асоциативния процес в Асоциативната каскада на будното състояние и води като резултат до подобно възприятие. Разликите произтичат от частичността на връзката с Центъра на идентичност и от временното частично затваряне на канали за връзка с редица сегменти, структури и „отпечатъци” в постоянната трайна памет.
 
Това от своя страна води до редуциране на асоциативните връзки и до нарушения в логичната им последователност и съответно в логичността в образуващите се ситуации и възприятия.

Комбинират се, разпадат се и се рекомбинират елементи, изплували и сблъскващи се на повърхносттана Океана на елементите на съзнанието – колкото и да е абстрактно това описание или обяснение, то изглежда се оказва най-точното.

==================================> <============================================

ВИЖДАНЕТО - 1

Какво би могло да обясни причинно-следствена връзка между въображаеми възприятия в съня и действия на реалното физическо тяло – съответно движенията на очните ябълки?

Опитвам се да установя доколко има реални основания за наличието на такава връзка, преминавайки през същността на асоциативните процеси, на осъзнаването, възприятието и сънуването, както и на процеса на „виждането”.

Виждане 1

/С какво би могло да се обясни евентуално съществуване или евентуална възможност за активиране на/  Какво би могло да обясни причинно-следствена връзка между въображаеми възприятия и въображаеми действия на въображаемо тяло във въображаема ситуация по време на сънуването при изключена тази част от съзнанието, която в будно състояние е в пряк контакт с реалното физическо тяло и го управлява, от една страна, и реалното спящо физическо тяло, негови реални действия и съответно движение на очните ябълки, от друга страна?

Опитвам се да установя доколко има реални основания за наличието на такава връзка, преминавайки през същността на асоциативните процеси, на възприятието при сънуването, на възприятието в будно състояние и неговото разпознаване и осъзнаване, на процеса на осъзнаването по принцип, както и на функциите на очите, на процесите на визуалното възприятие и неговото разпознаване и осъзнаване, на „гледането” и на „виждането”.

Въображаемата представа за собственото тяло, не винаги ясна и изразена, евентуалното възприятие за него и за неговите движения и действия, за средата и собственото позициониране в нея, характерът на тяхното възприемане по време на съня представляват комплексно въображаемо възприятие – продукт на Асоциативната каскада на сънищата, то не е и не би следвало да се очаква при вътрешните сънищни процеси да е пряко сенситивно свързано с с постъпващи отвън визуални или други сенситивни сигнали към реалното спящо физическо тяло , включително такива, които са с ангажиране и дейност на очите, на мускулите и свързаните с тях нерви на очните ябълки

(с постъпващи и възприемани отвън визуални или други сенситивни сигнали към мозъка, и с ангажиране на зрителните органи, включително с необходимите за действията на очите сигнали към двигателните нерви, управляващи мускулите на очните ябълки).

То не зависи и не произтича от тях, а е резултат на вече натрупаното съдържание в мозъка, в паметта, в съзнанието като цяло.

Също така аналогично и още повече не би следвало да се очаква да е свързано в обратна посока и с обичайно присъщия в будно състояние естествен съзнателен контрол над нервните пътища, управляващи тези мускули, независимо дали сънят е обикновен или „осъзнат” (освен ако човек не е постигнал интегрирано съзнание и пожелае да установи такава връзка).

В будното си съзнателно състояние човек "вижда" не просто с очите си, а общо казано – с мозъка и съзнанието си. „Вижда” чрез посредничеството, функцията и действието на съответните зони на своя мозък, до които достигат импулсите с първоначалната „сурова” информация, пристигащи по нервните пътища водещи от очите.

Импулсите, пристигат по нервните пътища водещи от очите и представляват информация. Различни зони на мозъка участват в асоциативните процеси на Асоциативната каскада на будното състояние, в които се осъществява приемане на импулсите, които изразяват и носят съответната информация, тяхното препращане нататък, тяхното съпоставяне, разпознаване, асоцииране, анализиране, идентифициране , осмисляне и вграждане в общия асоциативен процес, в паметта и в в базата, върху която се осъществява постоянният процес на осъзнаване, и се постига състоянието на самосъзнание и осъзнатост и собствена идентичност.

„Виждането” не се състои и осъществява просто и само в процеса на постъпване в очите на светлина, отразяваща форми, фигурки и цветове, а представлява целият процес и резултат на диференцирането, съпоставянето и идентифицирането на постъпващата през очите в мозъка информация и нейното осмисляне и осъзнаване във вида, в който ние сме свикнали да възприемаме и да познаваме заобикалящата ни видима реалност. Природата е предоставила в една или друга форма и степен на живите същества механизъм, необходим за тяхното оцеляване. В този механизъм за оцеляването до сега на човека не е било необходимо да се възприема светлината в ултравиолетовия спектър или в някои други негови части и затова ние такава „светлина” не възприемаме и не „виждаме”.

За да „видиш” съответните образи трябва мозъкът ти да ги разпознае и осмисли като идентифицира и разбере тяхното значение. След пристигането на потоците от импулси в съответната приемаща зона на мозъчната кора, следва сложен асоциативен процес на разпознаване на това, което комплексите от импулси изразяват като образи и на идентифициране на тяхното значение и смисъл.

========

В Асоциативната каскада на будното състояние осъществяването на тези процеси и резултатът от тях се позиционират в пространствата на паметта и в общия контекст на  съзнанието, и се изразяват в осмисляне, осъзнаване и съответно – във „виждане” и разбиране на „видяното”. Човек „вижда” със съзнанието си. Това не по-малко се отнася и за "виждането" по време на съня, включително на „осъзнатия” сън.

В будното си съзнателно състояние човек "вижда" не с очите си, а общо казано – с мозъка и съзнанието си – чрез съответните зони на своя мозък, които приемат, асоциират, анализират, разпознават и идентифицират импулсите, пристигащи по нервните пътища водещи от очите, като в процеса на Асоциативната каскада на будното съзнание резултатът се позиционира в общия контекст на паметта и съзнанието, и се изразява в осмисляне и „виждане”, и разбиране на видяното. Човек „вижда” със съзнанието си.Това не по-малко се отнася за "виждането" по време на съня, включително на „осъзнатия” сън.

Какви са тези потоци от импулси и какво се случва? Как така човек вижда не с очите си, а с мозъка, и по-точно – със съзнанието си?

Постъпващата визуална информация съдържа специфични характеристики на обекта. Информацията преминава през няколко трансформации на своята форма (като се започне от структурата на очите) – излъчени или отразени електромагнитни вълни с различни характеристики и фотонни потоци, на зрителни нервни импулси и потоци –(чрез фокусиращата роля на окото и чрез разпознаващата, диференцираща и систематизираща роля на ретината), нервни и невронни процеси и потоци (започващи с преминаването на пакетите от импулси през очните нерви, пристигането на импулсите в приемната зона в мозъчната кора и по-нататъшното им насочване, диференциране, разпределяне, разпознаване, идентифициране), ставаща накрая част от асоциативните потоци и процесите на Асоциативната каскада на съзнанието.

Постъпването на външна информация в съзнанието ти е постоянен процес. Макар и изглеждащ за твоите възприятия и осъзнаване единен и непрекъснат, той се състои от отделни части – „порции”, които постъпват с такава скорост и се отнасят към такива малки времеви интервали, че твоето съзнание не може да ги възприема диференцирано и да ги отличи от общия постоянен поток на процеса.

Отделните порции постъпваща информация следват една след друга и се натрупват, напластяват, те са взаимно свързани, всяка следваща доразвива предишната, включват се в един общ поток, а твоето съзнание възприема един общ резултат, съставен от взаимодействието и обединяването на различните порции информация. Но всяка порция информация преминава съответния процес на обработка и възприемане и осъзнаване, като всички тези процеси се вливат в един общ процес и резултат на твоето осъзнаване на външната среда. осмисляне на свързани с нейното състояние обстоятелства и възприемането на съответни образи и картини, представляващи в твоето възприятие околната реалност. При осмислянето на обстоятелства, свързани с възприеманите визуално картини, може да ползваш вътрешна собствена информация, доколкото такава обикновено не постъпва паралелно в този момент отвън.

Процесът на възприемане в будно състояние през деня е постоянен. Но събуждането от сън, или дори просто отварянето на очи след като си стоял известно време със затворени очи (през което време например дори би могла да се е променила неузнаваемо заобикалящата те среда и обстановка и ти за нея може да не знаеш съвсем нищо). Едно такова отваряне на очи или събуждане бихме могли да приемем теоретично като едни начален момент в процеса.

Преди твоето „Аз“ да възприеме, осмисли и осъзнае образите и картините на околната реалност (тяхната същност, значение и смисъл, включвайки ги в една обща схема на твоето възприятие и осъзнаване за реалността, в която съществуваш), в твоето съзнание постъпва поредната порция външна информация.

Фокусираните през лещата на окото фотони, излъчени или отразени от външни обекти, предизвикват съответно електромагнитно и биохимично въздействие върху структурата на ретината на окото,което се превръща в поредица и съвкупност от нервни импулси,  организирани и подредени в съответствие с характеристиките на постъпващите фотонни потоци, /които отразяват/ и  отразяващи „геометрията“ и цветовете на обектите, от които тези потоци се излъчват или отразяват(вида на наблюдаваните от окотовъншни обекти). Нервните импулси съставят потоци с определени характеристики, ритмичност и последователност, отразяващи и представляващивида – външните /видимите/  характеристики на наблюдаваните обекти.

(Впоследствие, при разпознаването и идентифицирането от мозъка и съзнанието на обекта според постъпилата информация за неговия вид, и на базата на натрупани в паметта предишна информация и познания, в хода на последвалия каскаден асоциативен процес, се установява и осмисля и същността на обекта заедно с всички негови специфични характеристики, както и възможни производни направления на асоциативни връзки(различни възможни връзки и отношения на този обект с други обекти, качества, действия и пр.). На същия принцип се разпознава и осъзнава същността на множество обекти и като цяло на заобикалящата среда, като получаването и разпознаването на отделните порции и елементи на информацията се съчетава, натрупва и взаимно се свързва чрез постоянен и ... процес. )

(за сравнение каре по-горе и каре с аналогичен текст по-долу)

Когато/ Преди твоето „Аз“ да възприеме, осмисли и осъзнае образите и картините на околната реалност (тяхната същност, значение и смисъл, включвайки ги в една обща схема на твоето възприятие и осъзнаване за реалността, в която съществуваш), фокусираните през лещата на окото фотони, излъчени или отразени от външни обекти, предизвикват съответно електромагнитно и биохимично въздействие върху структурата на ретината на окото, което се превръща в поток поредица и съвкупност от нервни импулси,  организирани и подредени по начин, съответстващ на в съответствие с характеристиките на постъпващите фотонни потоци, отразяващи „геометрията“ и цветовете на обектите, от които тези потоци се излъчват или отразяват (вида на наблюдаваните от окото външни обекти)...

... Нервните импулси съставят множество постоянни потоци, протичащи през многобройните влакна във всеки очен зрителен нерв, с определени характеристики, ритмичност и последователност, отразяващи и представляващи същността и особеностите на наблюдаваните обекти, които в нашето съзнание като резултат се изразяват във вида, в който ги „виждаме”.

Използването на две очи дава възможност за получаване на фотонни потоци от различен ъгъл и за дублиране и допълване на информацията постъпваща в мозъка по начин, даващ възможност за усъвършенстване на възприятието за пространственото позициониране на отразяваните образи  (на обектите, чиито образи се възприемат).

(каре с аналогичен текст по-горе)
има повтаряне – за сравняване

Когато твоето „Аз“ възприема образите и картините на околната реалност, фокусираните през лещата на окото фотони, излъчени или отразени от външни обекти, предизвикват съответно електромагнитно и биохимическо въздействие върху  структурата на ретината на окото, което се превръща в поток от нервни импулси,  организирани и подредени по начин, съответстващ на „геометрията“ и цветовете на наблюдаваните външни обекти. Потокът импулси, които сами по себе си представляват последователни електромагнитни и биохимични взаимодействия и реакции, преминава през очните нерви и мозъка, стигайки до определена негова част. Там те се разпознават и идентифицират като определени изображения с тяхното значение, което трябва предварително вече да е познато на мозъка и съзнанието. /Как точно става това разпознаване? – Асоциативният процес на сравняване, съвпадение, потвърждение и отхвърляне в хода на асоциативните връзки и вериги в Асоциативната каскада на будното състояние./

В хода на постоянния асоциативен процес с двупосочна обратна връзка с многобройни елементи в паметта, без да си даваш сметка за това, мозъкът ти мигновено свързва получаваните в съответния „разпределителен център” „вериги” и „пакети” на импулсите, съответстващи и представляващи кодирани /чрез тяхната съвкупност, комбинираност и подреденост/ образи на наблюдаваните външни обекти с вече постъпила в предишно време аналогична информация, подредена и съхранено в паметта ти и интегрирана в „схемата“ на съзнанието ти. /Всъщност, те се идентифицират в съзнанието като „образи”, същност и съдържание едва след тяхното асоциативно свързване и разпознаване./

Така нервните импулси, причинени и инициирани от електромагнитните въздействия на светлината върху тъканта на ретината,  и изразяваните от тях образи биват съпоставени, разпознати, идентифицирани и осмислени и се възпроизвеждат във вида на възприятието, което получаваш като „виждане” на определени образи и картини.

Осъществява се процес на асоциации, идентификация, разпознаване и осмисляне. Този резултат отново се съхранява в паметта ти. Използването на две очи дава възможност за усъвършенстване на пространственото позициониране на обектите, чиито образи се възприемат.

Потокът нервни импулси, които сами по себе си представляват последователни електромагнитни и биохимични взаимодействия и реакции, преминава се придвижва бързо по очните нерви и нервните пътища, преминаващи през тъканта на мозъка, и пристига до съответните му зони.  / стигайки до определена негова част./  ...
...   Там те се разпознават и идентифицират като определени изображения с тяхното значение, което трябва предварително вече да е познато на мозъка и съзнанието;

Потокът нервни импулси, които сами по себе си представляват последователни електромагнитни и биохимични взаимодействия и реакции (съвкупност от отделни свързани микроскопични електромагнитни и биохимични (в основата на които са физични свойства и електромагнитни взаимодействия) явления и процеси, случващи се в определена последователност и позициониране в тъканта нервните влакна (а впоследствие в невронната структура и мрежа) в пространството на мозъка – придвижващи се в определен порядък и ритъм (явяващи се в ролята на код) в определена посока и така пренасящи съответната информация), се придвижва бързо по очните нерви и нервните пътища, преминаващи през тъканта на мозъка, и пристига до съответните му зони.

Зрителните нервни потоци от двете очи преминават по своите два различни пътя през тъканта на мозъка и стигат до съответна „приемаща зона” на мозъчната кора.

Но това, че нервните импулси са пристигнали в тази зона не означава, че „веднага” ще започнеш да „виждаш” и разбираш закодираната в тяхната същност визуална информация.  /Разбира се, в ежедневния ни опит и възприятия, това се случва веднага, но не и от гледна точка на множеството протичащи процеси и минималните отрязъци от време, в които се осъществяват различните процеси на „по-ниските” нива на събитията, или в мащабите на процесите на електромагнитно, биохимично или биофизично равнище./

(може да има смислово дублиране с по-нови варианти на текстовете)
 
В хода на постоянния асоциативен процес с двупосочна обратна връзка с многобройни елементи в паметта, без да си даваш сметка за това мозъкът ти мигновено свързва импулсите и кодираните чрез тях образи на наблюдаваните външни обекти с вече постъпила в предишно време аналогична информация, подредена и съхранено в паметта ти и интегрирана в „схемата“ на съзнанието ти.
Така нервните импулси, причинени от електромагнитните въздействия на светлината върху ретината,  и изразяваните от тях образи биват съпоставени, разпознати, идентифицирани и осмислени и се възпроизвеждат във вида на възприятието, което получаваш като „виждане” на определени образи и картини.

За да можеш да „виждаш”  ти трябва да разбираш значението на обектите, които наблюдаваш, а по-точно – мозъкът ти трябва да е в състояние „да разбере” значението на информацията, пренесена до него и през него най-напред от фотонните, а след това – от нервните потоци.

Осъществява се процес на асоциации, идентификация, разпознаване и осмисляне. Този резултат отново се съхранява в паметта ти.
 
(Повтаряне) Използването на две очи дава възможност за усъвършенстване на пространственото позициониране на обектите, чиито образи се възприемат.

Образът на наблюдавания обект трябва да бъде идентифициран със значение, което асоциативно да се свърже и смислово да се позиционира в Асоциативната каскада на съзнанието. Твоето съзнание трябва да е в състояние да го асоциира, асоциативно свърже, сравни, разпознае, позиционира, приеме и включи в процеса на осъзнаване и в общото състояние на своята осъзнатост.

За да „виждаш” определен обект, мозъкът ти трябва да е в състояние да разпознае неговата същност на базата на вече съществуващо в паметта ти познание, да идентифицира значението на обектите чрез асоциативно сравняване и разпознаване с  постъпила преди това и съхранена в паметта информация. Новата информация се разпознава и осмисля въз основа на вече придобита аналогична информация.

„Приемащата зона” представлява „входното пространство” за продължаване на процеса на асоцииране и съпоставяне, за постигане на ефекта и резултата на разпознаване и осмисляне на пренасяната от тези потоци информация.

При този по-нататъшен процес мозъкът ти трябва да е в състояние да съпостави и да идентифицира новопостъпващата информация с получена в предишно време и съхранявана и подредена в паметта му аналогична информация и така да разпознае, определи и осмисли същността и значение на тази нова информация, а по-точно – същността и значението на външните обекти, излъчили или отразили потоците от фотони, превърнали се след това в нервни потоци, пренесли по своя своеобразен „кодиран” начин информация за тези външни обекти, която възприемаш като техен образ..

След пристигане на зрителните нервни потоци до „приемащата зона”, тези импулси се разпознават, диференцират и систематизират така, че да бъдат разкодирани като импулси с определени характеристики - да бъде разкодирана тяхната същност, съдържащата се и изразявана в техните специфики, порядък, честота и ритъм, и да бъдат трансформирани във форма и вид, подходящ за по-нататъшното им асоциативно пренасяне в невронната структура на мозъка, идентифициране, позициониране и съответно осмисляне на информацията, която изразяват. Този подходящ вид се изразява не вече в нервни импулси, протичащи през влакната на очните нерви, а в невронни процеси и потоци, протичащи през невронната мрежа и съответно включващи се асоциативните потоци и процеси на Асоциативната каскада на будното състояние. ...
...Така от „приемащата зона” постъпващата нова визуална информация в новата си форма като съответни изразяващи я и пренасящи я невронни потоци, продължават своя асоциативен път, за да бъде осъществен процес на разпознаване, съпоставяне, идентифициране и в крайна сметка - осъзнаване и  възприятието за „виждане”. 

За да бъде информацията съпоставена, идентифицирана, разпозната и осмислена, тя се включва и преминава през комплексен асоциативен процес в Асоциативната каскада на будното съзнание /на будното състояние/.

Асоциативният процес е комплексен и постоянен. В него се включва голямо множество взаимно свързващи се процеси (с различен смислово-асоциативен порядък, съврзващи същност и значение на съставящите елементи от различни нива на тяхното собствено значение и отношение спрямо първоначалния асоцииран, разпознаван и осмислян обект – пакета закодирана информация, изразяваща образа и същността на наблъдавания външен обект). В отделните процеси се осъществяват двупосочно обратни асоциативни връзки едновременнов множество направления.  Тези връзки свързват асоциативно многобройни елементи в паметта.

Отделни елементи на постъпилата информация изразяващи отделни характеристики на отразявания външен обект се съпоставят, идентифицират поотделно паралелно или последователно с налична в паметта информация, и тези отделни процеси се вливат в един общ резултат със съвкупните характеристики на обекта. Разпознаването на отделните характеристики се свързва с техните значения, съчетаването на резултатите от процесите води до идентифициране на съчетание от характеристики, определящо обща характеристика и значение на обекта. Следва асоциативно свързване с множество елементи (следи-отпечатъци) в паметта, които свързват този обект и неговото значение като цяло и според конкретни негови характеристики-предполагаеми качества с най-различни други смислово свързани обекти, качества, понятия, представи, на базата на съхранени в паметта следи от предишен опит в разпознаването и осъзнаването на смисъла и значението на този обект и всякакви възможни негови отношения с други обекти във външната реалност. Тази процедура се осъществява паралелно и последователно за множество изображения, картини и обекти, които едновременно наблюдаваш докато гледаш и "виждаш". Така разпознатият и идентифициран обект бива позициониран във възприятието ти и в осъзнаването ти на външните образи, които наблюдаваш и гледаш. Така виждаш заобикалящата те среда и я осъзнаваш и осмисляш.

=====

1

(по-долу за сравняване)
Когато зрителните нервни импулси стигат до „зоната за приемане” на мозъчната кора, без да усещаш и без да си даваш сметка за това, тя мигновено я пренасочва за по-нататъшно пренасяне и асоциативно съпоставяне. Тя вече не е във вид нито на фотонни, нито на нервни потоци. В „зоната за приемане” информацията е била „разкодирана” и трансформирана от нервни импулси и потоци във вид, подходящ за асимилиране и преминаване в невронната мрежа и съответно в Асоциативната каскада на будното съзнание. В новата си форма информацията поема своя ход през асоциативните невронни пътища в мозъка, вливайки се в потоците на Асоциативната каскада на будното съзнание. В този миг информацията все още не е разпозната и все още мозъкът и съзнанието ти не могат да „виждат” обекта (в смисъл на неговото осъзнаване), а дори и очите ти да го гледат обект или елемент, който в мозъка ти не може да бъде асоциативно разпознат, мозъкът ти или не би разбирал и осъзнавал какво се гледа, или би го игнорирал въобще не би го „виждал”.

2
(сравняване)
Когато зрителните нервни импулси стигат до „зоната за приемане” на мозъчната кора,без да усещаш и без да си даваш сметка за това, тя мигновено я пренасочва за по-нататъшно пренасяне и асоциативно съпоставяне. Тя вече не е във вид нито на фотонни, нито на нервни потоци. В „зоната за приемане” информацията е била „разкодирана”/приета, "разчетена"/ и трансформирана от /първоначалните/ нервни импулси и потоци във вид, подходящ за приемане,  асимилиране, транспортиране и преминаване в невронната мрежа и съответно в Асоциативната каскада на будното съзнание. В новата си форма информацията поема своя ход през /мрежата на/ асоциативните невронни пътища в мозъка, вливайки се в потоците на Асоциативната каскада на будното съзнание. В този миг информацията все още не е разпозната и все още мозъкът и съзнанието ти не могат да „виждат” обекта, а дори и /и въпреки че в този минимален времеви интервал/ очите ти да го гледат, мозъкът ти /все още/ не би разбирал и осъзнавал какво се гледа.

=====

/макар очите ти да го гледат - да получават съответните потоци фотони в този минимален отрязък от време докато се осъществява разпознаването, мозъкът ти все още ни би разбирал и осъзнавал/ /разбира се, това се отнася за самия процес и за конкретния минимален отрязък време в който се осъществяват отделните елементи на процеса, в действителност в процеса на гледане, получаване на информация, нейното разпознаване, виждане и осмисляне има застъпване и приемственост, освен това самата скорост на асоциативните процеси и на осмислянето и осъзнаването - достатъчно голяма е скоростта на процесите и достатъчно малка е скоростта на осъзнаването, за да можеш да имаш постоянната /непрекъснато акумулираща се, наслагваща се и допълваща се/ представа че осъзнаваш и осмисляш това което гледаш, и в крайна сметка че го "виждаш"/

=====

В асоциативните „реки”, „водопади” и „водовъртежи” на Асоциативната каскада на съзнанието новопостъпилата информация – вече във формата на невронни импулси и потоци, се свързва, съпоставя и сравнява със съответни невронни структури и информационни „отпечатъци” в паметта, представляващи вече постъпила в предишно време аналогична информация, асоциативно свързана с множество връзки с други елементи с различни значения, и така смислово позиционирана, съхранена и подредена в мозъка и интегрирана в „схемата“ на съзнанието.

=====

1
(долу за сравняване)
Разпознаването на информацията става възможно защото тя изразява и съдържа елементи на форма и същност, и те могат да бъдат съпоставени с вече налични в паметта структури с информационни и визуално-смислови „отпечатъци”, както се съпоставят  отделно цяло с друго цяло, или елемент от цяло с аналогичен елемент, съдържащ се в  друго цяло, както и когато достатъчно съставни нейни елементи, са вече по един или друг начин предварително асоциирани, осмислени и познати на мозъка и съзнанието ти.

2
Разпознаването на информацията става възможно защото тя съдържа елементи на форма и същност, и те могат да бъдат съпоставени с /елементи във/ вече налични в паметта структури с информационни и визуално-смислови „отпечатъци” / елементи в структури, съдържащи "следи-отпечатъци" с аналогичен визуално-смислов израз/,както се съпоставят отделно цяло с друго цяло, или елемент от цяло с аналогичен елемент, съдържащ се в  друго цяло, както и когато достатъчно съставни нейни елементи, са вече по един или друг начин предварително асоциирани, осмислени и познати на мозъка и съзнанието ти.

=====

Първоначалното разпознаване на визуалния образ на външния обект и неговото осъзнаване и „виждане” се осъществява като се съчетава с асоциативно свързване и с евентуална специфична допълнителна информация и знание за същността и характеристиките на обекта, в случай, че такава информация вече има в паметта.
След осъществяването на процеса на асоциацииране, идентифициране, разпознаване, осмисляне и „виждане”, „резултатът” (знанието ти за виждането на този обект, за неговото присъствие на това място и пр. в контекста на познанието ти за неговата същност и значение) се съхранява в паметта ти и допълва ресурса, който е на разположение за последващи аналогични случаи на разпознаване.

Така след нейното разпознаване и осмисляне информацията, изразявайки същността на предизвикалия я обект, остава в Асоциативната каскада на будното състояние и е вече част от паметта. Това означава, че след разпознаване на информацията, същността й е осмислена, „виждането” на обектите, които са я предизвикали, е осъществено и осъзнато, и фактът на „виждането” на тези обекти, на тяхното съществуване и позициониране в реалността, и на отношението, което имат към теб, се включва в непрекъсващия процес на осъзнаване, в твоето съзнание и в състоянието ти на осъзнатост и самосъзнание.

Съпоставянето води до разпознаване, идентифициране, осъзнаване и включване в общия мисловен процес. Разпознатата нова информация се включва във вътрешния свят на твоята осъзнатост и съзнание като определени изображения с тяхното значение и място в твоето възприятие и разбиране за съществуващата реалност.
 
Така информацията, преминала през невронната мрежа, съпоставена и разпозната, се възпроизвежда в съзнанието във вида на възприятието, което получаваш като "виждане” на определени образи и картини.

==================================> <============================================

ВИЖДАНЕТО - 2

НЕВРОНАУКАТА - ВИЖДАНЕТО

В невронауката „приемащата зона” се определя като сектори на мозъчната кора на двете мозъчни полукълба с определено екзотично наименование, съдържащо понятия като „кортекс” или „кора на главния мозък”, „визуален” или „зрителен”  и „първичен”, „първоначален” или „основен”.

Невронауката също така предлага някои обяснения и предоставя понятия, чиято същност често звучи доста смътно и абстрактно и които не дават достатъчно добра и точна представа какви всъщност механизми и какви техни основни елементи стоят зад тях, и как точно внушаваните от тези понятия действия и процеси се осъществяват.

Според тези понятия, „първоначалният визуален кортекс” се свързва нататък със „серия от все повече и повече нарастващо специализирани зони за обработка”, през които преминава пристигналата от очите до кортекса информация.

За отличие от „възприятието”, с което се обозначава получаване на зрителна информация от обект през очите и „първоначалния визуален кортекс” (зрителния сектор на кората на мозъка), се употребява абстрактен термин, обозначаващ възприемането и осмислянето на вътрешни визуални образи, както например се случва по време на сън в сънищата, или когато в състояние на концентрация или медитация със затворени очи успяваш визуално да си представиш в съзнанието си образ. Този термин се явява с вариращи наименования, съдържащи алтернативно ключови понятия като „визуален” или „зрителен”, „мислен” или „умствен”, и „образи”.

Възникването на „визуалните мислени образи”, според интерпретации в невронауката, е процес, базиран на зони на мозъчната кора, съдържащи информация, които се определят като памет, включващи и „зони за обработка”.

Не става ясно какво точно представляват „зоните за обработка” и как всъщност се осъществява обработването. Комбинацията от зона с информация и зона за обработка като източник на процеса за възникване на „зрителните мислени образи” се допълва с понятие като „депозит на фантазиите”.

(И в този момент възниква съмнението дали говорим за „зони за обработка” или за „зони с обработена информация”. Още повече, при някои интерпретации се създава впечатлението, че се поставя разграничение между памет и фантазии. Ако в интерпретацията се има предвид „зони с обработена информация”, не става ясно защо и по какъв начин се е случило нейното обработване.) „Депозитът на фантазиите” се определя като „модифицирани информации, за които „знаеш”, че са извън границите на „реалното” „.

Но не става ясно как всъщност се осъществява това „знаене” – състоянието и моментът на такова „знаене”.

Ако в такъв ред на понятия и мисли, приети в невронауката, например би трябвало логически да се продължи, би се наложило да развивам различни интерпретации, например да се търси там някъде и „зона за осмисляне”, която да събира резултати от „зоните за обработка”... „Зона за осмисляне” (защото от комбинациите на понятия в невронауката така и не става ясно как все пак се случва финалното осмисляне, осъзнаване и знаене) - звучи аналогично на „зона за обработка”, която пък ще трябва да прави връзки към зони, съдържащи специализирана информация, които от своя страна да помагат за класифициране на нещата („модифицираните информации”) по смисъл, за да може да се разграничат елементите на „депозита на фантазиите” от други „модифицирани информации”. И пак изглежда не би станало ясно как точно ще се случи това класифициране.

„Визуалните мислени образи”, възникващи някъде из секторите на мозъчната кора, съдържащи информации „за които знаеш, че са в границите на реалното” (немодифицирани или модифицирани) – памет, и модифицирани информации „за които знаеш, че са извън границите на реалното” – фантазии в „депозит на фантазиите”, изглежда „се осмислят”, според невронауката, като „правят връзка” с „първоначалния визуален кортекс” и „след това” преминават съответния процес на „разпознаване”...

Всичко изглежда просто и черно-бяло. Странно, защо „визуалните мислени образи” трябва да правят връзка или да преминават през „първоначалния визуален кортекс” (зрителния сектор на кората на мозъка) и след това да подлежат отново на аналогичен асоциативен процес на разпознаване, след като вътрешните образи би трябвало да са се превърнали вече в готов продукт на твоето съзнание и този продукт съдържа в себе си и своя смисъл и значение.  ==>

==>Те са вече завършен вътрешен продукт, с който оперира Генераторът на сънищата в своите сценарии и сънищни комбинации  – вече асоцииран, идентифициран, осмислен, осъзнат и вече позициониран в схемата на твоето съзнание, с осъществени  асоциативни връзки от различен порядък към други елементи в паметта, които в асоциативния процес представляват осмислянето, смисъла и значението на този „продукт” – на съответния „визуален мислен образ”, и които асоциативни връзки в една или в друга степен са активни по време на Асоциативната каскада на сънищата, и в зависимост от това се определя и яснотата и подредеността на възприятието в съня и мястото и значението на съответните образи в сънищната ситуация, както и тяхното съответствие с реалността в будното ти ежедневие.)

Когато по време на сънищата ти се явяват вътрешните образи и поредица от образи, съставящи цели ситуации, това е готов продукт от Асоциативната каскада на сънищата и ти получаваш знанието за неговия смисъл и значение „априори” интегрирани в самия продукт, без да е необходимо да се замисляш, да си задаваш въпроси, и без да е нужно тези отделни образи (елементи в сънищните ситуации в сценариите на Генератора на сънищата, а дори и различни взаимоотношения между тези елементи, заедно съставящи отделни части от развиващите се в сънищата ситуации) да преминават през разпознавателен асоциативен процес, както външната информация, която постъпва в будното ти състояние. Вътрешните образи са готов продукт на съзнанието, носещ в себе си своя смисъл и значение.

/По време на сън те се открояват в обхвата на твоята памет, обособяват, свързват, активират, съчетават и комбинират в процеса на Асоциативната каскада на сънищата, образувайки сънищните ситуации и по-точно - твоето възприятие за сънищните ситуации, които сънуваш и преживяваш. Казано с други думи, те ти се предоставят от Генератора на сънищата в сънищния сценарий заедно със своя смисъл и значение, и възможни асоциативни свързвания, определящи този смисъл, които са им придадени към този момент, без да се налага да преминават тепърва асоциативен процес на съпоставяне и разпознаване./

Те представляват и изразяват същност, която е вече асоциативно идентифицирана, осмислена, осъзната и позиционирана в паметта и съзнанието ти.

Те се появяват от средата на паметта, където вече са асоциативно свързани, след като са били разпознати и осмислени в предишно време, те са вече позиционирани в паметта  със своя смисъл и значение, независимо в какви комбинации се съчетават в сценариите на сънищата ти, независимо как ги избира и ги включва в твоите сънища „Генераторът на сънищата”.

Тези образи вече са част от вътрешната ти визуална памет, съдържаща безброй визуални елементи, образи, изображения и картини, до които в будното си състояние не можеш да достигнеш, да ги извикаш, свържеш и „видиш”, всеки от тях със своето асоциативно обкръжение и свързване, което им придава присъщия им смисъл и значение за твоето съзнание, когато се стигне до тяхното включване в потоците на Асоциативната каскада.

Визуалните мислени образи могат да имат няколко вида изражение – ясни картини, които виждаш в сънищата си, и до които в будно състояние нямаш достъп, евентуални образи, визуализирани в състояние на медитации, евентуални халюцинации, или мисловни представи в будно състояние за образи, които мислено си представяш като знание за форма, структура, разположение, цвят и т.н., но не можеш да видиш с някакъв твой вътрешен поглед, доколкото в будното си състояние нямаш пряк достъп до вътрешната си визуална памет.

В теориите и постановките на невронауката не става ясно и дали (доколко) всички вътрешни „модифицирани” „визуални мислени образи” се определят „извън границите на реалното” само защото са вътрешни и не произтичат от външни зрителни възприятия в момента, (доколко) дали защото всичко „вътрешно” се приема като плод на фантазия, или се прави разграничение между „визуални мислени образи” с реалистична същност, форма и произход и „визуални мислени образи” със същност и форма, несъответстващи на реалистичното и с произход фантазии.

Невронауката не може да ти обясни как се случва и осъществява това "знаене", приема се априори, изхождайки от някаква предварително приета представа, че в резултат от дейността на мозъка ти се получава съзнание и се появява "знаене" и "знание". Освен това тук става въпрос за "знаене" за реалистичност, което /принципно/ е субективно, то може да е погрешно и пак може да е само резултат от асоциативен процес. В този смисъл твоето знаене за реалистично или нереалистично е относително и може да е различно от външни представи за реалистично и нереалистично.

Но дори фантазиите биха се състояли от множество вътрешни образи, базирани на същността и формата на обекти от реалния свят. Особено в сънищата възможните вариации са многообразни. Сами по себе си „извън границите на реалното” само поради факта, че са сънища, те могат да отразяват напълно реалистична обстановка и ситуация от живота в будното ежедневие.

Но в определенията на невронауката всичко си звучи толкова просто и черно-бяло. Може би защото в обясненията си специалистите в тази сфера просто нямат полезни по-нататъшни ходове.

Това да се провери доколко точно е казано.?? Кое, теориите в невронауката относно вътрешните визуални мисловни образи – от допълнителен източник.

(за евентуално допълване)
/фантазии-реалност –  различни междинни степени, относителност на понятията, съотношения, не с абсолютна разграниченост/ - за допълване

Изкривени представи за реално, в които вярваш, фантазии на основата на реални дадености, и фантазии с ирационални и несъстоятелни елементи

==================================> <============================================

ВИЖДАНЕТО 3

„Виждане” по време на съня
(Обратна връзка от асоциативния процес към двигателните очни нерви с цел набиране на желана допълнителна информация при гледане и „виждане”)

(Това е за Виждането 1)
В самия процес на трансформиране на светлинните фотони в нервни импулси и невронни взаимодействия и тяхното превръщане във възприятието за определени образи с асоциирането им с определени значения няма непосредствено участие и пряка връзка движението на мускулите на очните ябълки.

Същевременно от посоката и фокуса на погледа и на окото се определя видът и достатъчността на получаваната информация. Когато наблюдаваш обект погледът ти го оглежда като прескача и преминава през редица негови точки, давайки възможност на мозъка и на асоциативния процес да набира достатъчно информация за неговото разпознаване и осмисляне. Съзнанието ти контролира движението на главата и на очите ти, насочвайки ги в придобиването на необходимата достатъчна визуална информация. Асоциативният процес на съпоставяне и разпознаване на постъпващата информация  може да предизвиква и координира съответните определени команди към двигателните нерви и мускулите на очните ябълки, на врата и на цялото тяло за техни движения с цел получаване на необходима допълнителна информация. Получава се обратна връзка от асоциативния процес на разпознаването, осмислянето и осъзнаването към начина на движението на очите, главата и съответно на погледа.

„Виждане” по време на съня

Всъщност, когато гледаш буден с отворени очи, или когато „гледаш“ и имаш визуални възприятия по време на сън, ти „виждаш“ не с очите си (макар че те са незаменим инструмент в процеса), не с някаква отделна мозъчна структура или част от мозъчната ти кора, а чрез вътрешния асоциативен процес на Асоциативната каскада на съзнанието. При будно съзнание е активна нейната форма като Асоциативна каскада на будното състояние с активни асоциативни връзки с пълното възможно участие на ресурсите на постоянната трайна памет (в зависимост от съответното ти мозъчно и  умствено състояние) и, разбира се, съответно и на Центъра на идентичността.

В съня и в сънищата се променя формата и се преминава към асоциативния процеса на Асоциативната каскада на сънищата, специфичен за съзнанието ти по време на съня и сънищата, когато асоциативният поток и връзки протичат при частично и променливо участие на ресурсите на постоянната трайна памет, вкл. и частични връзки и взаимодействие с елементите в мрежата на Центъра на идентичността.
 
Казано по друг начин – по време на сънищата достъпът до паметта на будното ти съзнание и възможностите ти да се самоидентифицираш са ограничени, осъзнатостта ти е различна, а възприятието ти на състоянието на самосъзнание съответства на степента в евентуален процес на самоидентифициране.

Когато си в състояние на сън и разглеждаш елементи от сънищната ситуация, ти не набираш информация чрез импулси през очните нерви, която да преминава през същия процес на разпознаване както в будно състояние. Очите не са ангажирани с получаване на потоци от фотони, тяхното трансформиране и препращане във вид на нервни импулси и потоци. При възникването на вътрешните образи и ситуации не протича същият асоциативен процес, предизвикван в будно състояние от потока външна информация.

Независимо дали сънищата ти са във фаза РЕМ или в друга фаза /в каквито други фази хората също имат сънища/, ти с вътрешния си "поглед" във всички сънища принципно по еднакъв начин "разглеждаш" обстановката (разбира се, в зависимост от разнообразието и различията в характера и спецификата на сънищните ситуации, каквито се проявяват както във фаза "РЕМ", така и в другите фази). Ако /е вярно, че/ има обратен неврофизиологичен ефект (към определени зони на мозъчната кора, към "приемната зона", /или/ и от нея по-нататък по асоциативната, биохимична и биофизична верига  –  към очните нерви и съответно очните мускули) /произтичащ пряко/ от това "разглеждане" и "виждане" на картини, без те да са били инициирани и "произведени" от очите (в резултат на действие на очните мускули, на очните нерви, на първоначално ангажиране на "приемащата зона"  и на съответно последвало асоциативно разпознаване и осмисляне), за какъвто ефект се твърди, че се проявява и който ефект, предполагаемо (според тезата на изследователи, заявили за провеждането на такива експерименти с такъв резултат), се проявява с неврофизиологична реакция и движение на очните ябълки само във фаза РЕМ, но не и в други фази, то очевидно тогава такова проявление би трябвало да е свързано с особена специфика на мозъчната активност във фаза РЕМ, с характера на съответните ритми и мозъчни вълни, с естеството на електричната и електромагнитна активност./

/Същото би се отнасяло и за евентуалните неврофизиологични причини за движение на очните ябълки само във фаза РЕМ, при положение, че това явление не би било обвързано и обяснено като като породено и предизвикано пряко и "огледално" от движението на погледа поради разглеждане на обстановката в съня./

Елементите на възприятие в съня (включително визуалните възприятия, мисли, усещания, впечатления) принципно се пораждат не от преки стимули и връзки със сенситивни органи или външната среда, не от външни зрителни импулси, не от външни стимули и нервни връзки с очите, и въздействие отвън върху тях, а пряко от вътрешния асоциативен процес, който  (чиято актуална фаза, свързана със съответните конкретни сънища), произтича от самото съзнание, и протича в обхвата на вече съществуващата памет, чиито елементи вече са били разпознати и идентифицирани от твоето съзнание, и асоциативно и смислово позиционирани в твоята памет и съзнание  (макар външната среда да е в състояние при определени условия в спящото ти състояние индиректно да окаже чрез дразнения и влияние върху други сенситивни органи, отговарящи за осезание, обоняние или слух, вторично въздействие върху общия вътрешен асоциативен процес, което да се наслагва с пораждането на едни или други допълнителни асоциации и елементи в сънищните ситуации).

Елементите на възприятие в съня се пораждат не от външни зрителни импулси, а от вътрешния асоциативен процес,който произтича от самото съзнание, а не от преки стимули и връзки със сенситивни органи или външната среда, макар и тя да може /по време на съня и сънищата/ вторично да оказва въздействие върху общия вътрешен асоциативен процес и да се наслагва с пораждането на едни или други допълнителни асоциации.

1
(за сравнение по-долу)
Вътрешните образи са готов продукт на твоето съзнание – техните елементи са част от вътрешната визуална памет, а съчетаването им в сънищните ситуации – резултат от процесите в Асоциативната каскада на сънищата, с интегриран в тях смисъл и значение. Те като цяло или като отделни елементи вече са били разпознати и идентифицирани от твоето съзнание. Тяхното съчетаване от Генератора на сънищата в процеса на Асоциативната каскада на сънищата в различни нови ситуации също се явява като е готов продукт на твоето съзнание и вече носи със себе си своя смисъл и значение, които ти „априори” възприемаш в качеството и ролята си като „Въображаемо Аз” или като „Реално Аз”.

2
(за сравнение)
При образуването на сънищата вътрешните образи са готов продукт на твоето съзнание – на творческо-съзидателния процес при осъществяването на Асоциативната каскада на сънищата – с вече интегриран в тях смисъл и значение, с асоциативна свързаност, явяващи се готови за твоето възприятие и готови-осмислени, в съответствие с определения ти от сценария на сънищата в тази сънищна ситуация или в този конкретен момент капацитет и способност за осмисляне, вкарани в съответен контекст на обстоятелства, значения и смислови връзки. Те като цяло или като отделни елементи вече са били разпознати и идентифицирани от твоето съзнание. Тяхното съчетаване от Генератора на сънищата в процеса на Асоциативната каскада на сънищата в различни нови ситуации също е готов продукт на твоето съзнание и вече носи със себе си своя смисъл и значение, които ти „априори” възприемаш като „Въображаемо Аз” или като „Реално Аз”.

====>

Цялата информация в сънищната ситуация и съответно информацията, свързана с възприятията от наблюдението от страна на "Въображаемото Аз" или на Реалното Аз" на обстановката в нея е готов вътрешен плод и продукт на твоето съзнание и въображение като съвкупен резултат от процесите на Асоциативната каскада на сънищата или на Хибридна асоциативна каскада.

Възприемането и осмислянето на тази информация се случва и усеща по съвсем различен начин и в най-различни вариации на сънищата, за разлика от процесите в будно състояние.

Информацията, която в будно състояние би могъл да получиш допълнително чрез движения на очите, главата и погледа си, в сънищата вече присъства във въображаемата ситуация в сънищното ти съзнание. / , независимо дали местейки въображаем поглед евентуално си мислиш,  че „виждаш” нови елементи. /

Уточняваща информация, която в будно състояние би могъл да получиш допълнително чрез движения на очите, или на врата, тялото и главата си, и съответно на погледа си, когато става въпрос за сънища и се отнася за сънищна ситуация, би била част от твоята памет и съзнание, тя вече би  присъствала в тях, в определен смисъл такава привидно "допълнителна" информация вече би била предварително част от сънищната ситуация, част от "сценрия" на "Генератора на сънищата" , тя вече би присъствала във въображаемата ситуация в сънищното ти съзнание и нейните елементи биха били на разположение за участието в едни или други комбинации, независимо дали ти евентуално местейки в съня си въображаем "поглед" би усетил или забелязал, че гледаш в различни посоки, и че би могъл евентуално да си представяш и мислиш, че местейки въображаем "поглед " „виждаш” различни нови неща и нови елементи.
 
Информацията, която в будно състояние набираш допълнително с движенията на очи и поглед, в сънищата ти присъства като част от съня, независимо от това накъде гледаш.

Всяка нова необходима допълнителна информация, се извлича от Генератора на сънищата и ти се предоставя направо от извора като готов продукт идващ заедно с неговото разбиране и осмисляне. Обикновено Въображаемото Аз наблюдава и се задоволява с наличната информация. Предоставянето на нова и допълнителна зависи от Генератора на сънищата и от неговия сценарий. Дори ако Въображаемото Аз би „проявило интерес” към някакви детайли и допълнителна информация, която му бива евентуално предоставена от Генератора , този интерес и това предоставяне също е част от сценария на сънищата.

/(Макар че Въображаемото ти Аз /може и да/ не знае това и /евентуално да се оглежда и да търси нещо, това действие също ще е част от сценария на сънищата и всичко свързано с него ще е готов продукт неподлежащ на допълнително разпознаване, осмислянето е част от възприятието което е резултат от сценария на сънищата/продължава да я търси, а Реалното Аз също се оглежда за да се ориентира, независимо, че информацията се подава отвътре. Всичко това се казва за да се определи доколко гледането и движенията на погледа в сънищата има някакво значение за получаване на информация и за развитие на ситуацията и доколко би могло да има независимост от самия сценарий на сънищата и от формираната сънищна ситуация извън възможности за въздействие и промяна от Въображаемото Аз. При осъзнат сън и сън с трансформиране на ситуацията, това положение се променя, но тук в случая доколкото във всеки един сън се предполага че разглеждаш обстановка и доколкото във фаза РЕМ се движат очите ипри всякакви сънища, вкл и при повечето които са неосъзнати, се търси евентуален смисъл на значение на движение на погледа и евентуална негова синхронна връзка с управление на нервите и мускулите на очните ябълки – в сънищната ситуация движението на погледа няма такова особено значение, защото информацията и всяко твое действие е част от сценария на сънищата. Доколко при осъзнаване че сънуваш това трябва да се промени.../

В сънищните ситуации възприемаш образите и информацията така както ти се предоставят от Генератора на сънищата и по принцип не възниква идеята и нуждата да задаваш въпроси. Действа принцип на достатъчност на информацията и на незадаване на въпроси.

(Този принцип за достатъчност на информацията се отнася на първо място за обичайните "неосъзнати" сънища. При "осъзнати" сънища вече би могло да се очаква да си задаваш въпроси и да изпиташ стремеж към намиране на допълнителна информация.

Но по отношение на евентуална причинна връзка на "разглеждане" на сънищна ситуация и местене на "погледа" с движението на очните ябълки, обичайните "неосъзнати" сънища в случая са също толкова показателни, колкото биха били и „осъзнатите”.

Защото според същността на твърденията на авторите на тезата за връзката между движението на "погледа" в съня и движенията на очните ябълки по време на сънищата във фаза „РЕМ”, което те обясняват като произтичащо, представляващо и свързано с "разглеждане" на сънищната ситуация, връзката би трябвало да се счита за валидна както за „осъзнатите” сънища, така и за всички останали сънища във фаза „РЕМ”, които при всички случаи преобладават. Съответното движение на очните ябълки се отнася за фаза "РЕМ" и присъства при тази фаза на съня независимо дали сънят е "осъзнат" или обичаен, мнозинството на сънищата на хората са обикновени и неосъзнати, но очните им ябълки докато спят и сънуват във фаза "РЕМ" се движат по аналогичен модел; от това произлиза наименованието на тази фаза.)

Дори при възникването в сънищната ситуация на необходимост или идея за необходимост за получаване на допълнителна „уточняваща” информация, тя ще се появи също като готов продукт заедно със своя смисъл и значение, като вече готов елемент в Асоциативната каскада на сънищата и предоставена пряко от Генератора на сънищата. Самото възникване на необходимост от тази допълнителна информация и нейното предоставяне и включване, биха се явявали всъщност също като част от сценария на сънищната ситуация.

Положението не би било различно и в „осъзнат” сън, защото и в него, освен че си разбрал, че сънуваш и евентуално започваш процес на самоидентифициране, освен, че евентуално можеш да си спомниш, че участваш в експеримент и „отвън” те наблюдават и очакват да им подадеш еди какви си сигнали, ти пак се намираш във въображаема ситуация, в която вече си бил, когато ти се е появило „просветлението” на осъзнаването и си разбрал, че сънуваш.
 
(Положението би могло да претърпи развитие към по-съществена автономност и роля на Реалното Аз в промяна и развитие на сънищната ситуация, и в модифициране на нейния сценарий при постигане на по-висока степен на "осъзнатост" и способност за "осъзнато" целенасочено трансформиране на ситуацията. Но това вече би било не само "осъзнат" сън, но "осъзнат", контролиран и трансформиран сън с друго ниво на "осъзнатост" и способност за контрол, задържане и за трансформиране. В зависимост от степента на "осъзнаване" и самоидентифициране и способност за задържане в състоянието на "осъзнат" сън и трансформиране на сънищната ситуация ще нараства ролята на Реалното Аз и евентуално ще се намалява контрола, въздействието и ролята на "Генератора на сънищата", като в хода на евентуалното успешно променяне и трансформиране на ситуацията и действието в "осъзнатия" сън, с постепенно настъпващите промени и трансформации в общата Асоциативна каскада на съзнанието, в Хибридната асоциативна каскада, образуваща възприятията на Реалното Аз в "осъзнатия" сън, все повече ще се повлияват и променят резултатите от действието на "Генератора на сънищата" с неговият сънищен сценарий и съответните намиращи се вече в готовност за включване и комбиниране отделни елементи от паметта,  и все повече ще се смесват и преливат евентуалното участие в тези процеси, влияние и въздействие на Вътрешната асоциативна каскада и на Вътрешното Аз с активизиращите се асоциативни процеси, форми и схеми, присъщи на Асоциативната каскада на будното състояние.)

При всеки обикновен сън или "осъзнат" сън от по нисък порядък на "осъзнатост" и самоидентифициране, при който възможностите на Реалното Аз, независимо дали включват известна степен на способност за задържане, не стигат до особен контрол и способност за промяна и трансформиране на сънищната ситуация, до създаване на нова обстановка и нови развития на действията, евентуалната необходимост от допълнителна информация и нейното включване също биха се явили и представлявали част от сценария на Генератора на сънищата, независимо от твоята „осъзнатост” в такава сравнително първоначална степен. „Осъзнавайки” се в „осъзнатия” сън ти продължаваш да се намираш, да действаш и да мислиш в контекста и в рамките на една въображаема ситуация, евентуално задълбочавайки процеса на своето самоидентифициране, евентуално предприемайки някакви намислени в момента действия като полет, преминаване през стена и пр., стараейки се доколкото имаш способността да се задържиш в осъзнатия сън и да го прекъснеш и да не се събудиш. Такъв вид намислени в момента действия, обаче, не се препоръчват при липса на опит и в първоначалните етапи на усвояване на способността за навлизане в осъзнат сън, защото всякакви такива намеси на този етап биха довели до непосредствено или скорошно прекъсване на съня и събуждане. Такъв вид опити за предприемане на намислени в момента действия се предполага да започнат да се правят на по-късен етап, след преминаването на определена практика и придобиване на определени качества и способности, включително поради това, че първоначалната цел трябва да е постигане на задържане в осъзнатия сън заедно с постигане на възможно по-широко самоидентифициране (на което такива резки помислени и решени в момента и "волево" предизвикани действия биха попречили), макар че винаги когато се постигне "просветлението" и разбирането, че се намираш в "осъзнат" сън усещаш порива и желанието, и ти идва наум да провериш дали това е така с някакво особено действие; и в този миг би трябвало да си спомниш, че трябва да се успокоиш, да "кротуваш", да наблюдаваш, да се задържиш в тази обстановка и в това състояние и да продължиш да си спомняш кай си ти всъщност в реалния свят на будните.

Както бе посочено, "осъзнавайки" се продължаваш да си във въображаема ситуация, но според развитие на способността ти за постигане на по-висока степен на „осъзнатост” и способности за задържане и трансформиране ситуацията би могла да претърпи промени.

Но дори и при висока степен на "осъзнатост", способност за контрол и трансформиране и активно "осъзнато" променяне и моделиране на сънищната ситуация, в известен смисъл всичко, случващо се в "осъзнатия" ти сън, всяко твое "осъзнато" постижение в промяна на обстановката, в създаване на нова обстановка, в целенасочено управляване и развитие на свои и чужди действия в сънищната ситуация, в момента, в който би се реализирало в "осъзнатия" ти сън и би се случвало, пак би се оказвало като част от сценария на "Генератора на сънищата", осъществено в контекста на действията на "Генератора на сънищата", осъществено в рамките на общия сънищен процес и генезис.

И в такъв случай евентуални различни трансформации, макар и целенасочено осъществени от "Реалното Аз" промени в сънищната ситуация, допълнителни нови елементи при тези промени и съответно допълнителна информация (нужда от такава, търсена, намерена и включена) биха били вътрешен продукт в рамките на Хибридната асоциативна каскада, биха представлявали и биха били свързани със съответни постоянни последователни промени на сценария на Генератора на сънищата, като в момента на всяка промяна, трансформациите биха се превръщали в обновена сънищна ситуация, която би се оказвала част от променения сценарий, чието общо развитие пак би оставало в контекста на действието на Генератора на сънищата, с неговото участие "съгласие", контрол и въздействие.

В този смисъл, принципно всякаква необходима допълнителна информация (и отделните елементи на иформация за комбиниране от Генератора на сънищата при създаване, променяне, развитие на сънищните ситуации), дори и в „осъзнатия” сън, би била намерена, избрана, включена и предоставена като готов вътрешен продукт пряко от твоята памет и съзнание, като резултат от асоциативния процес (развитието на сънищната ситуация, включително с участието на твоите мисли, намерения, и "осъзнати" сънищни въздействия с въображаеми промени и трансформации) и резултат от Хибридната асоциативна каскада, без да зависи и да произтича от това накъде си "погледнал" и от местене на въображаемите ти "очи", без да е необходимо да ги въртиш в някакви посоки, и независимо от това дали местейки въображаемия си "поглед" си въобразяваш че „виждаш” някакви нови елементи и дори евентуално мислиш, че си ги "видял" чак когато си погледнал към тях.

В будно състояние, при асоциативния процес на разпознаване на постъпващата зрителна информация и съответно идентифициране на значението на наблюдаваните и виждани обекти, необходимостта от получаването на допълнителна информация би могла да бъде предизвикана от самия асоциативен процес с обратни връзки на контрол върху нервите, управляващи очните мускули, или мускули на врата, предизвиквайки съответни движения за допълнително разглеждане, и без самият ти да си даваш сметка за този вътрешно провокиран процес.

В сънищната ситуация и асоциативния процес на Асоциативната каскада на сънищата, за получаването на допълнителна информация не е необходимо да движиш очите, врата или погледа си.

Във всеки случай, в сънищата не е налице реално постъпване на нова информация, която до момента е била външна и непозната за твоето съзнание, какъвто е случаят при допълнително местене на очите, главата и погледа в будно състояние с цел получаване на допълнителна информация.
(Такава нова допълнителна информация евентуално би могла да произтича от някакъв телесен или физически дискомфорт или дразнение докато човекът спи.)

Постъпва нова информация, но тя е вътрешна. Генераторът на сънищата и процесът на Асоциативната каскада на сънищата създават нова информация чрез комбиниране на елементи в нови конфигурации. Резултатът от това комбиниране представлява вече нова вътрешна информация.

"Разпознаване и идентифициране" на образи в сънищната ситуация е готов резултат и вече заложена част от нея, а не е процес, както в будно състояние.
Няма аналогия с разпознаването и идентифицирането на постъпващата отвън информация в будно състояние, защото информацията, съставяща сънищната ситуация, се включва със своя смисъл и значение, вече познати на твоето съзнание, асимилирани и позиционирани в паметта. Информацията и образите постъпват и се включват в сънищната ситуация пряко като резултат от асоциативния процес, а не в резултат от постъпването на информация към въображаемите ти очи и движение на въображаемия ти поглед.

В този смисъл не би следвало да се явява необходимост  от евентуална обратна връзка от сънищния асоциативен процес към въображаем поглед (нито би могло логически да се приеме наличието на такава връзка) по подобие на съответната обратна връзка, която се проявява в будно състояние.

Появяват се неизвестни ако трябва да се обоснове връзка на въображаемия поглед в съня с движението на очните ябълки. Хипотезата за възможността за такава връзка е достатъчно загадъчна.

(Повторение)
„Разпознаване и идентифициране” на образи в сънищната ситуация е готов резултат и вече заложена част от нея, а не е процес, както в будно състояние. В този смисъл не би имало и нужда от евентуална обратна връзка от сънищния асоциативен процес към въображаемия поглед или поне такава обратна връзка не би била същата като тази  в будно състояние.

А ако трябва да се търси връзка от асоциативния сънищен процес и от движението на въображаемия поглед по време на съня с движение на физическите очи на спящото тяло, положението става още по-загадъчно.

Не е ясно защо би трябвало да съществува връзка между въображаемия поглед и нервите, управляващи мускулите на очните ябълки, макар че не би могло да се изключи, че по някакви физиологични и психични механизми и връзка в невронната мрежа на мозъка, такава психофизиологична връзка би било възможно да се проявява.

...Включително в контекста на преливането между формите на Асоциативната каскада при осъзнаване и процес на самоидентифициране и преминаване към Хибридна асоциативна каскада, както и предвид постоянното действие на Вътрешната асоциативна каскада и нейните собствени канали за асоциативни връзки с всички нива и сегменти, вкл. и с Хибридната асоциативна каскада или само с Асоциативната каскада на сънищата, в случай, че преливането не е стигнало толкова далече. Но възможността не означава, че се случва на практика, а възможността да се случва на практика не означава, че би било автоматично при всеки един доброволец в експерименти.

Ако трябва да се търси връзка от асоциативния сънищен процес и от движението на въображаемия поглед по време на съня с движение на физическите очи на спящото тяло, тя евентуално би трябвало да се търси непряко проявяваща се през заобиколни пътища и да се разглежда чрез хипотези, обясняващи както нейната логически понятна невъзможност, така и евентуалната й възможност.

Ако се потърси някаква аналогия при асоциативните процеси в Асоциативната каскада на сънищата или в Хибридната асоциативна каскада и евентуално тяхно въздействие извън обхвата на сънищата с обратното въздействие от асоциативния процес в будно състояние при необходимост от търсене на допълнителна уточняваща информация върху двигателните очни нерви и движение на очите и погледа, както и върху цялостното въздействие върху нерви, координиращи движение на врат, глава и тяло, хипотетично не би могло да се изключи, че при "осъзнат" сън с определена  степен на осъзнаване и с постигане на способност за задържане и трансформиране на сънищната ситуация, в процес на осъзнато разглеждане на обстановката и търсене на нова допълнителна информация, поривът за намиране на такава нова информация, който би се изразявал в движения на твоя въображаем поглед в съня, би могъл да окаже въздействие върху асоциативните потоци в Хибридната асоциативна каскада, което да се изрази в развитие на асоциативните потоци с търсене на информация и  допълнителни асоциативни връзки извън обхвата на сценария на Генератора на сънищата. Но това би било така ако под сценарий на Генератора на сънищата разбираме нещо предварително "написано", "измислено", "подготвено". А всъщност сценарият на Генератора на сънищата е резултатът от процеса на динамично развитие в реално време на сънищната ситуация в хода на сънуването, сценарият определя това, в което се превръща твоята сънищна ситуация като резултат от осъществяването ("генерирането") на сънищната ситуация, дори ако за неговата същност и насоки има някакви предварителни "индикации", "стимули" или "указания" от "Вътрешното Аз" и предварително въздействие от състояния във Вътрешната асоциативна каскада, той се оформя в процеса на асоциативните потоци и взаимодействия в Асоциативната каскада на сънищата и при осъзнатия сън – на Хибридната асоциативна каскада.

При всички случаи, и при "осъзнат" сън, при възникване на необходимост и търсене на нова информация, тя ще бъде предоставена допълнително като готов вътрешен продукт, като комбинация от елементи, чиито смисъл и значение са разпознати, идентифицирани и познати за твоето съзнание.

Това не би изключило възможността за хипотеза, при която поривът за търсене на допълнителна информация в "осъзнатия" сън и предизвикването на допълнителните асоциативни потоци, свързани с такъв порив и с въображаемото ти търсене на такава допълнителна информация и със съответно местене на поглед в съня, асоциативният процес излезе извън полетата, ангажирани със сънищата, и да достигне и да окаже въздействие върху съответната невронна структура, която взаимодейства с двигателните очни нерви, което да доведе до едни или други реакции на очните мускули. Но това би имало смисъл в случай, че се наблюдава съществена разлика в движенията на очните ябълки във фаза "РЕМ" при обикновени и при "осъзнати" сънища, и в случай че самите движения биха били с форма и динамика, достатъчно приемливи, за да съответстват на процес на гледане и разглеждане, и на движение на очи и на поглед с такава цел. На практика, движенията на очните ябълки във фаза "РЕМ", тяхната бързина и системност, съвсем не изглежда да са такива.

Съобщенията, че в експерименти е било реално осъществено подаването на „кодирани сигнали” и че движенията на "погледа" в съня автоматично предизвикват (и при експериментите с доброволци в "осъзнат" сън са предизвикали) съответни движения на очните ябълки, ако са вярни и коректни, биха означавали, че и в сънищния процес евентуалният импулс (или въображаемата сънищна представа за такъв импулс) за търсене на допълнителна информация би пораждал асоциативен поток, който спонтанно би водил до психофизиологична връзка и до съответно движение на очните ябълки на спящото тяло.

====================================> <==========================================

ЕВЕНТУАЛНИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ НА ПСИХОФИЗИОЛОГИЧНАТА ВРЪЗКА

Психофизиологична връзка
(Възможностите на „психофизиологичната връзка”)

Докъде биха могли да стигат възможностите за въздействие или активиране и проявление на такава психофизиологична връзка?

(една тема с няколко текста и формулировки за срявняване)
редактиран вариант, да се сравни и интегрира, и да се уточни смисълът с включване на втория текст)

Доколко /Ако в графиката на енцефалограма в будно съзнателно състояние би било възможно да бъдат биха били разграничени и определени конкретни отделни елементи, съответстващи със сигурност само  на движение на пръсти на ръка, на ръка или на очи (доколко би могло да има ако има неоспорими индикации, видими в самата графика на електроенцефалограмата, какви точно промени на електричните потенциали в кората на мозъка се случват и съответстват на точно определени конкретните движения, действия), и доколко аналогични елементи биха могли специфично, конкретно, диференцирано да съществуват и да бъдат разпознати, да се появят и да бъдат разграничени при съответни движения на въображаемото тяло на „Въображаемото Аз” по време на сънищата, или поне най-малкото при движения и действия на „Реалното Аз” в състояние на „осъзнат” сън във фаза „РЕМ”?  Би ли могла електроенцефалограмата да предоставя възможността за такова разграничение и идентифициране? А защо не и за движенията на „Въображаемото Аз” в неосъзнат сън?
Въпросът е само риторичен, защото всички знаем какво представляват графиките на електроенцефалограмите и какви са техните възможности. Всички сме виждали, или можем да видим такива графики и можем да си направим съответните изводи.

Става въпрос за конкретни специфични характерни и неповтарящи се при други действия конфигурации в графиките на енцефалограмите, а не просто регистриране на електрични потенциали и електрична активност от едни или други съответни датчици, прикрепени към една или друга зона, предполагаемо или емпирично установено ангажирана с едни или други телесни физически или физиологически прояви, които да бъдат асоциирани с едно или друго извършвано в момента действие.

(Предишен вариант с други допълнения - сравняване и интегриране)
Ако в графиката на енцефалограма в будно съзнателно състояние биха били разграничени и определени конкретни отделни елементи, съответстващи със сигурност само  на движение на пръсти на ръка, на ръка или на очи (ако има неоспорими индикации какви точно промени на електричните потенциали в кората на мозъка /и в кои точно зони/ съответстват на конкретните движения), доколко /не въпрос, няма причина, мозъчни центрове свързани с движения на тялото и с различни физиологични процеси, центрове на управление на пръсти и ръце, но въображаемата ситуация не е нужно да е свъзана пряко с тези центрове, но въображаемите движения не са свързани с тези центрове, а със следи-отпечатъци в паметта за спомени за съответните движения, които спомени може да произтичат в миналото и във всекидневната дейност от активирането на тези центрове, и доколко би имало обратна връзка, факта на ударите с крака /аналогични елементи биха могли да се появят и да бъдат разграничени при съответни движения на въображаемото тяло на „Реалното Аз” /както и на Въображаемото Аз/ в състояние на „осъзнат” сън във фаза „РЕМ”? /както и в обичаен сън/  Би ли предоставила енцефалограмата /при запис по време на сънища/ възможността за такова разграничение? /в осъзнат сън/ /тогава/  А защо не и за движенията на „Въображаемото Аз” в неосъзнат сън?

Ако би било възможно определени въображаеми движения и действия на „Реалното Аз”, а може би дори и на „Въображаемото Аз”, във въображаемата сънищна ситуация да бъдат психофизиологично свързани с определени елементи („маркери”) в графиката на енцефалограмата, би се оказало възможно тези „маркери” да бъдат свързвани с определени елементи от разказа за събитията в "осъзнатия" или в неосъзнатия сън, като събитията от съня евентуално да бъдат идентифицирани с отделни части от графиката.

Това е хипотетично и теоретично в случай, че би имало такава апаратура и би било възможно такова диференцирано отразяване на мисловни процеси, въображаеми вътрешни визуални образи, и т.н. Ако би имало... Това е което не е възможно, само като предположение, за да би могло, тогава би трябвало... За да би било възможно... Ако хипотетично предположим, че би имало такава апаратура, която да е в състояние...

Дали е правилно да се каже „психофизиологично свързани”? – става въпрос да се отразяват в графиката, това не е психофизиологично, а отражение на въображаеми смислови елементи в конкретен електромагнитен и електричен израз и регистриране, за което е нужна друг вид апаратура.
Няма такива електроенцефалографи или друг вид апарати. Този пасаж трябва да е на първо място, а след него да следва горният за евентуални възможности за отразяване на движения на части на тялото в будно състояние в електкрична активност на кората на мозъка и в евентуални конкретни елементи в графиката на енцефалограма.

..../Това обаче е проблематично в светлината на написаното по-горе. – за спецификата, автономността на въображаемата ситуация. Обаче сънищата биват съставени от следи-отпечатъци – спомени, а тези спомени произтичат от активирани съответни действия, доколко от следите отпечатъци се е запазила обратна вързка към центровете, свързани с едни или други движения и действия, отделни елементи на тези действия свързани с отделни центрове в мозъка. Центровете участват в асоциативната каскада и в определен вид „разпределение на труда, на активността, доколкото се отнася за връзка на асоциативния процес с физическото тяло и негово управление./

Такива евентуални елементи в графиката би могло да бъдат съпоставяни с разказите на сънуващия за събитията и действията си и в „осъзнат” и в в „неосъзнат” сън, които би успял да си припомни. 

Но дори и това да би било възможно, въпросът е, какво би допринесло такова съпоставяне за личното развитие по Пътя към Портала.

/За да са възможно по-пълни техните разкази и за да може уменията им да се развиват, преди да разказват те би трябвало да ги записват подробно. Доста напреднал би трябвало да е един доброволец и да притежава специални качества и умения, за да може веднага след събуждане да разказва подробно и изчерпателно, без в процеса на това разказване да забрави и пропусне съществени части, като голяма част от сънищата му или да не се визуализират или да избледнеят докато разказва за едни или други елементи от спомените си./
/Максималният вариант би бил – спецификите на електромагнитната дейност да бъдат трансформирани в движещи се образи и така да се постигне изобразяване на сънищата – но това за сега все още е само тема на научно-фантастичен сюжет, макар че вероятно някога би могло да се реализира./

Като се има предвид вида и възможностите на графиките на електроенцефалограмите, това очевидно не би било възможно с наличната в днешно време апаратура. Може би в някакво бъдеще, с някакви други апарати...


(Първоначален стар текст по горната тема – възможности на психофизиологичната връзка)

Както  в осъзнат сън биха могли да различават отделни елементи в енцефалограмата, съответстващи на движение на пръсти, на ръка или очи /които са били установени при енцефалограми в будно състояние/ така същите елементи би трябвало да се получават и при неосъзнат сън, когато извършваш същите движения, за които впоследствие би могъл да разкажеш, описвайки събитията и собствените си действия в неосъзнатия сън, който си успял да си припомниш. Ако определени движения и действия /на физическото а не на въображаемото тяло!/са били свързани с определени елементи в енцефалограмата, при разказа за събитията в неосъзнатия сън би следвало да могат да бъдат идентифицирани. 

Възможност за евентуални индикации и съответствия в енцефалограмите за състоянието на „осъзнат” сън.


=========> <==
=========> <==

Ако психофизиологичната връзка би съществувала по природа такава, каквато са я представяли някои „изследователи на подаването в „осъзнат” сън по време на фаза „РЕМ” на кодираните сигнали” и ако би била постоянно действаща пряка спонтанна връзка между движенията на погледа в съня и движенията на очните ябълки във фаза „РЕМ” (или ако би съществувала като потенциална даденост и би могла при определени хора да бъде активирана, макар и при други да остава в „спящо” състояние, а дори и при друга хипотеза – ако присъства само като неврологичен ефект с движения на очните ябълки в съответния модел като рефлекс в спонтанна форма без никаква връзка с някакви движения на „поглед” в съня, но евентуално при наличието на определени способности на сънуващия би могло в "осъзнат" сън да бъде овладяна, от сънищното състояние и въображаемите възприятия да се постигне „осъзната” „волева” намеса и контрол, прекъсване на спонтанния рефлекс и въздействие върху него, и използвана за извършване на конкретни движения с очните ябълки), то тогава би могло да бъде поставен въпросът доколко механизмите, осигуряващи такъв вид връзка биха могли да включват и ефекти, обхващащи и по-голям периметър на възможности (макар и в латентно състояние) – ефекти и от други въображаеми действия във въображаемата ситуация на въображаемото тяло на „Реалното Аз” (както и на „Въображаемото Аз”), които евентуално би могло да бъдат събудени от „Реалното Аз” и активирани в състояние на „осъзнат” сън. ( Дори и не свързани с движение на погледа и с „необходимост” от набиране на допълнителна „зрителна” информация, както и независимо от това.)

Ако това би било възможно в „осъзнат” сън във фаза „РЕМ”, предпоставките за евентуално събуждане на такива проявления на подобни механизми биха съществували и в „неосъзнат” сън, и обратното – ако предпоставки за евентуално случайно или инцидентно включване на такива механизми и активиране на подобни ефекти биха съществували, и такива събития биха се случвали, при обикновени „неосъзнати” сънища, тогава логично предпоставки за възможно събуждане и проявление на подобни ефекти биха съществували и за „осъзнати” сънища.

 (Макар че специално при „неосъзнат” сън такива проявления би могло да се случват случайно и инцидентно, но не и „осъзнато” предизвикани, както евентуално при „осъзнат” сън, защото за разлика от „Реалното Аз”, при обикновен сън „Въображаемото Аз” не би имало необходимата „осъзнатост” и способност, за да извади такива функции и ефекти на механизма от евентуално „спящо” състояние, за да може „осъзнато” и „волево” разбуди и активира и подобни аспекти на психофизиологична връзка.)

Психофизиологична връзка
(Същност на еднопосочното комуникиране през психофизиологична връзка)

Да допуснем, че при съответни експерименти, спящи доброволци за успели да подадат съответни сигнали чрез определени движения на очните си ябълки, каквито твърдения има от наблюдавали ги изследователи.

(разширен текст)
Нека да допуснем, че такъв вид психофизиологична връзка между движението на погледа в съня и движението на очните ябълки на спящото тяло е възможен, съществува, може да се активира и приложи и че такъв вид експерименти реално са осъществени и представените резултати са коректни и достоверни. Нека също да допуснем, че сънуващият доброволец сам спонтанно си е спомнил, че се намира в експеримент, че спящото му тяло се изследва и наблюдава и че от него се очаква да подаде сигнали с движение на погледа си. Да допуснем, че сам спонтанно си е спомнил какъв е договореният "код" за движение на погледа му. Нека да допуснем и по-вероятния вариант, че му е приложена предварително някаква техника за внушение или просто за "набиване" в съзнанието информацията, че се намира в експеримент и че следва да подаде в съня си сигнали с движение на погледа си със съответен начин - "код", вследствие на което след осъзнаването си в съня - т.е. след като е разбрал, осъзнал, че сънува, непосредствено след това си е спомнил  информацията, която му е била внушена - за експеримента и за подаването на сигнали с погледа си.

На пръв поглед би могло да се създаде впечатление, че спящият и сънуващ човек успява така да комуникира от света на сънищата си с външния физически свят, подавайки сигнали и информация на наблюдаващите го напълно осъзнавайки и възприемайки процеса, сякаш самият той е с капацитета на будното си съзнание.     Но всъщност, би комуникирало само „Реалното Аз”, което би могло да е с начална, частична, доста ограничена и дори липсваща самоидентификация и смътна представа за себе си и за външната реалност, би могло да е в начален процес на самоидентифициране, който да бъде спрян и блокиран от императивите и ефекта на евентуално направеното му предварително внушение, че се намира в експеримент и трябва да подаде някакви сигнали като започне да си мести въображаемия поглед по определен начин, или просто от необходимостта да изпълни съответната задача с подаването на сигнали.

Ситуацията би могла да е аналогична и при положение, че не е имало такова предварително внушение, но все пак спящият, постигнал „осъзнатост” в съня си, е успял да си спомни за експеримента и за сигналите, които трябва да подаде.

В същността си, при хипотетично съществуване и активиране на такава възможност за целенасочено въздействие и използване на психофизиологична връзка (дори и ако действително по природа винаги и автоматично всяко движение на очните ябълки би следвало всяко движение на въображаемия поглед по време на сънища във фаза „РЕМ”) би могло да се каже, че такова „насочване” чрез въображаемия поглед променянето на движенията на очните ябълки и съответно подаването на „сигнали” би се оказвало индиректно активно предизвикано и контролирано, но би оставал въпросът доколко то не би могло да бъде определяно напълно като съзнателно или „съзнателно”, тъй като би било бидейки резултат от включване в спонтанен и автоматичен процес, в механизъм, който е извън достъпа и възприятието на сънуващия. Разбира се, при такава хипотеза, сънуващият в „осъзнат” сън би знаел, разбирал, и „осъзнавал”, че правейки определени движения с въображаемите си очи и поглед (които той в съня си би усещал и възприемал като реални), въздейства на спящото си тяло и на движението на очните ябълки. (Освен ако не извърши такива движения автоматично, под въздействие на предварително внушение, намирайки се в начален стадий на осъзнаване и самоидентифициране, без да си дава пълна сметка за тяхната същност и цел.) Ако Все пак под „съзнателно” би могло да се подразбирало, че сънуващият в своята „осъзнатост” в „осъзнатия” си сън би имал представа какво прави и защо си движи погледа според определен „код” и че в експеримент, в който участва, това негово действие ще би предизвиквало съответна спонтанна автоматична реакция на спящото му тяло.

(като горе – за сравняване)
В същността си, при съществуването и активирането на такава възможност за целенасочено въздействие и използване на психофизиологичната връзка, би могло да се каже, че променянето на движенията на очните ябълки и подаването на „сигнали” би се оказало индиректно активно предизвикано и контролирано, но не би могло да бъде определено напълно като съзнателно или „съзнателно”, тъй като, в контекста на една евентуална повърхностна и частична негова самоидентификация и липса или недостатъчност на ясна и сравнително пълна представа за себе си и за окръжаващия го реален свят, би могло да бъде просто моментен смътен проблясък в сънищната му обстановка и действия, във възможно фрагментирани и объркани възприятия и представи, във възможна автоматичност на действията и в следването на сценария на сънищата, независимо от факта, че разбира, че сънува, би било просто резултат от спонтанени автоматичен процес, (просто психофизиологично или неврологично последствие от движението на погледа в механизъм, който е извън достъпа и възприятието на сънуващия) освен ако под „съзнателно” би се подразбирало, че сънуващият в своята съответна степен на „осъзнатост” в „осъзнатия” си сън би имал ясна категорична осмислена и асоциирана с една достатъчно напреднала самоидентификация представа какво прави и защо си движи погледа според определен „код” и че в експеримент, в който участва, това негово действие ще предизвика съответна спонтанна автоматична реакция на спящото му тяло.

Ситуацията би била по-сериозна в случай, че психофизиологичната връзка представлява всъщност само неврологичен спонтанен рефлекс и ефект с ритмично системно движения на очните ябълки и ако сънуващият в „осъзнат” сън би трябвало активно да се намеси в този спонтанен неврологичен рефлекс, „осъзнато” да му въздейства, да го прекъсне и да започне „съзнателно” да го управлява по начин, че движенията на въображаемите му очи и поглед в съня да насочват в аналогични посоки, модели и динамика, и да контролират движенията на очните ябълки на спящото му тяло. При такава хипотеза сънуващият ще трябва да има доста сериозен опит по Пътя на сънищата и придобити способности и качества, за да може неговата евентуално успешна намеса в такъв неврологичен процес, ефект и рефлекс да не доведе до автоматично прекъсване на съня и неговото събуждане.

„Осъзнаването” и „осъзнатостта” по време на „осъзнатия” сън, „осъзнатото” контролиране и трансформиране на сънищната ситуация, остават в сферата на въображението (на въображаемата среда – въображаема сънищна ситуация, колкото и тя да бъде модифицирана и трансформирана) и са резултат на Асоциативната каскада на сънищата (с преминаване в някаква степен) преминала във форма на Хибридна асоциативна каскада .

(дори и ако „осъзнаването” и самоидентифицирането са с висока степен и при сравнително добра асоциативна връзка с ресурсите на постоянната трайна памет)
/има друг текст в тази връзка, където е формулирано като процес на развитието и промяната при повишаване на нивото на осъзнатост и т.н. - сравни с другия текст./
(Всъщност, това е вярно.)

Докато оставаш в сънищното пространство и си с неинтегрирано съзнание, винаги оставаш в сферата на въображаемото, макар при високите нива на осъзнаване, в Хибридната асоциативна каскада сериозно участие вече да взимат елементи  и асоциативни схеми и връзки, типични за Асоциативната каскада на будното състояние. Но иначе твърдението, че оставаш в сферата на въображаемвото си е вярно.

Когато „осъзнаването” и самоидентифицирането достигнат сравнително по-висока степен при сравнително по-добра асоциативна връзка с Центъра на идентичността и съответно с ресурсите на постоянната трайна памет, се е активирал в по-голяма степен процесът на „разтваряне”, преливане и сливане на Асоциативната каскада на сънищата с други аспекти и форми в проявленията на общата Асоциативна каскада на съзнанието, някои от тях присъщи на Асоциативната каскада на будното състояние – като по-пълният и разноаспектен достъп до ресурсите на паметта и зависещият от този достъп процес на самоидентифициране.
Асоциативните процеси са достигнали определена степен на форма на Хибридна асоциативна каскада.

Обработването на зрителните възприятия в Асоциативната каскада на будното състояние може да предизвика (и обикновено постоянно предизвиква) необходимостта от уточняваща информация и възможността за възникването на импулси, създаващи обратна връзка към физическото тяло, врата и очите за продължаващи действия за търсене и набиране на допълнителна информация.

Така се постоянно се осъществява в будно състояние действието на механизъм на психофизиологична връзка между „виждането” и осъзнаването, от една страна, и движението на очите, тялото и погледа, от друга страна.

Такъв или подобен механизъм  хипотетично би могъл /индиректно/ да се проявява и по време на сънища (или поне на сънищата във фаза „РЕМ”), което би могло да е свързано с психофизиологични или неврологични ефекти, водещи до движението на очните ябълки. (/като най-малко евентуално застрашаващо спящия организъм, за разлика от евентуални подобни ефекти с движения на ръце, крака или на цялото тяло/)

(Според тезата на изследователите, заявили за съответните експерименти, такъв психофизиологичен ефект бил свързан с „разглеждане” на сънищната обстановка и движението на очните ябълки следвало движението на погледа на спящия докато сънува. /А всъщност това, което искат да кажат и за което говорят тези изследователи е евентуалното движение на въображаемите „очи” и „поглед” по време на обикновен „неосъзнат” или „осъзнат”  сън съответно на „Въображаемото Аз” или на „Реалното Аз”./ )

Но същият този ефектът с движението на очните ябълки би могъл да е само неврологичен, както поради физиологични причини, свързани само с мозъчното състояние и електрични активности във фаза „РЕМ”, така и поради нервната и психична активност при сънуване във фаза „РЕМ”, но без да е свързан с „разглеждане” на сънищната обстановка, с движение на въображаем „поглед” или „очи” по време на сънуването, или с някакви автоматични огледални повторения на движенията в различни посоки на въображаемите „очи” и „поглед”. При такова положение движението на очните ябълки пак си е спонтанно и автоматично, но без връзка с „гледането” по време на сънищата и евентуалното набиране на допълнителна информация, чрез това „гледане”. Записите на движенията на очните ябълки на спящи доброволци показват доста ясно на непредубедените, че се осъществяват по модел, който няма нищо общо с начини на разглеждане на обстановка.

хипотетично обусловен от същата или аналогична причина като в другия случай (търсене на допълнителна информация, разглеждане на сънищната обстановка),

(перефразирано и допълнено -  кои са двата случая? тази тема се разработва на няколко места)

/Ако е вярна тезата на изследователите, независимо дали огледално се следва въображаемият поглед или импулсът и стремежът за разглеждане води до неогледалното ритмично движение по съответния модел, евентуално с опция при осъзнат сън да може да се въздейства/

Ако и в двата случая причините за движението на очните ябълки биха били свързани и следствие с въображаемото поведение в съня, търсенето на допълнителна информация, движението на въображаемите очи и поглед, то такава обратна връзка (с психофизиологична или с психофизиологично обусловена неврологична причина, характер и ефект) по време на сънищата би трябвало да преминава по други (заобиколни) пътища – за разлика от „пряката” обратна психофизиологична връзка при обработването на зрителните сигнали в будно състояние.

(макар че тогава, по време на сънищата, такова проявление на психофизиологична връзка /ще трябва да/ би трябвало да преминава по други пътища –
за разлика от обработването на зрителните сигнали в будно състояние)

По време на сънищата въображаемите образи и ситуации са готов продукт с всичките си характеристики и няма логика и необходимост да преминават през „първоначалния визуален кортекс” за ново асоциативно разпознаване и осъзнаване, както става с нервните импулси, преминаващи през влакната на очните нерви за тяхното трансформиране в невронни взаимодействия и потоци, и за по-нататъшно обработване с разпознаване и осъзнаване...

по време на сънищата въображаемите образи и ситуации са готов продукт с всичките си характеристики и няма /да има естествена/ логика и необходимост да преминават /по пътя, характерен при будното състояние, на постъпване, получаване, траспортиране, разпознаване, идентифициране и осмисляне на външната визуална информация, и съответно/  през „първоначалния визуален кортекс” за трансформиране в невронни взаимодействия и потоци, а след това за асоциативно разпознаване и осъзнаване...

...Това означава, че при асоциативните процеси по време на сънищата евентуалните сигнали

/ от въображаемата ситуация и от въображаемата (макар и с определена степен на "осъзнатост") същност на Реалното Аз/ /– при „осъзнат” сън, но този процес би трябвало да е еднакво валиден и за неосъзнат сън във фаза „РЕМ” и за „Въображаемото Аз”/

за получаване на допълнителна визуална информация биха преминавали по други пътища. Същевременно, самото възникване на такава нужда

в повечето случаи би било също част от сценария на съня /– това го доразработвам на друго място – така е при обикновен сън и до някаква степен и ниво на „осъзнат” сън/

и нейното удовлетворяване с уточняващи образи би било също би се осъществило също като част от сценария на съня с уточняващи образи и с  с допълнително включване на готов продукт от паметта, който не би имал нужда от ново асоциативно разпознаване.

***   ***



(==Разглеждайки всички тези опции, не изключвах мисълта, че все пак===)

Все пак, не би могло да се изключи възможността да се допусне хипотетично постигането на въздействие и контрол върху естествената спонтанна физиологична, неврологично обусловена, или психофизиологична връзка и активиране на асоциативен механизъм за обратна връзка, започваща от Асоциативната каскада на сънищата (променяща се и развиваща се като Хибридна асоциативна каскада) и възприятието на „Реалното Аз” във въображаемата реалност, и достигаща до възможността (с евентуалното включване в този процес и на Вътрешната асоциативна каскада и на асоциативни връзки в нейния обхват и контрол) за въздействие върху сегменти /с асоциативни връзки, схеми и модели/ в общата Асоциативна каскада на съзнанието /включително и характерни със своя причинно-следствен ред и връзки за асоциативните проявления в будно състояние/  (и съответно зони в невронната структура на кората на мозъка), които са свързани с контрола върху нервните потоци към мускулите на очните ябълки и съответно с насочване или контрол и управление на техни движения.

Психофизиологична връзка

Граници

Какъв е смисълът?
Кое и доколко въобще би могло да е съществено и да има значиние от такива експерименти?
Граници на възможностите за подаване в реално време на информация от състоянието на „осъзнатост” в „осъзнат” сън.
Възможност за евентуални индикации и съответствия в енцефалограмите за състоянието на „осъзнат” сън.

Дори в случай, че мистериозните механизми на човешкия мозък и съзнание предвиждат латентното наличие или постоянното действие, или възможността за включване в това действие, или възможността за активиране и използване на психофизиологична връзка, която да позволи подаването в реално време на сигнали от сънуващия към наблюдаващите го изследователи чрез „осъзнато” контролирани движения на „погледа” му  в „осъзнат” сън във фаза „РЕМ” и съответно на аналогични движения на очните ябълки на тялото му, сънуващ доброволец с нормални способности, дори който успява да постига „осъзнати” сънища, не би бил лесно в състояние да прилага и използва такъв метод, а сънуващ доброволец с всякакви способности, дори и напреднал и дори природно надарен, съвсем не би бил в състояние с този метод да направи особено съдържателни съобщения към света на будните, с които да им опише в какво точно състояние се намира и каква степен на „осъзнаване” и самоидентифициране е постигнал.  Както и да разказва по такъв начин в реално време  какви сънищни перипетии преживява.

Достатъчно предизвикателство би било сънуващият да съумее по време на съня си да произведе „осъзнато” предизвикани от него само най-елементарни целенасочени сигнали, с които по такъв начин просто да подаде на изследващите го информацията, че се намира в „осъзнат” сън.

И съответно - че си е спомнил за експеримента, както и че е възможно движенията на въображаемите „очи” и „поглед” да рефлектират в аналогични движения на очните ябълки.
 
Но това, че е съобщил и показал, че е постигнал „осъзнат” сън само по себе си  не би имало особено значение, тъй като въобще не е необходимо да се доказва, че „осъзнатите” сънища съществуват и могат да бъдат постигани.

Същевременно, предизвикателство е в процеса на „осъзнаване” и самоидентификация да си спомни за външния екип, че очакват сигнал и да е в състояние да активира механизъм на физическа връзка с външния свят – т.е. контрол над движението на очите (ако е в състояние да активира такъв физиологичен механизъм).

Но същевременно това не е особено значимо постижение защото би било само един начален етап на самоидентифициране и осъзнаване, една елементарна стъпка в контекста на възможните дълбочини и нива на самоидентифициране и далечните хоризонти в процеса на осъзнаването по време на сън.

Това че си е спомнил за лабораторията, не би било доказателство за напреднало самоидентифициране, възможно е просто този спомен, тази представа да се появи в сложния комплекс на възприятията по време на сън, а множество други информации и представи да отсъстват; а дали ще подаде сигнали, зависи от наличието на съответни психофизиологични връзки и активни механизми, което всъщност не е пряко свързано с процеса на „осъзнаване” в съня. В този смисъл, би било преекспониране определянето като особено постижение такова подаване на сигнали на фона на далечните хоризонти за вътрешно развитие по Пътя на сънищата.

По-голямо значение би имало ако с такъв контакт покаже, че освен постигането на „осъзнатост” е успял да си спомни и за експеримента, което дори и при постигане на „осъзнат” сън би могло да не се случи. Евентуално единственият друг по-съществен резултат от такъв експеримент и успешен отговор на такова предизвикателството би бил, че би се показало, че такава психофизиологична връзка между въображаемия „поглед” в съня и движението на очните ябълки е възможна и да се изясни каква точно е формата и проявлението на тази връзка и каква би могла да е степента на такава връзка със системното движения на очните ябълки във фаза „РЕМ”. Такъв резултат би трябвало да бъде добре документиран и филмиран, след което потвърден при съответна процедура.

Но дори и при такава ситуация, макар че такива резултати биха били интересни за обогатяване на някои познания в биологичната наука, във физиологията, или в неврологията, в светлината на далечните хоризонти пред Пътя на сънищата и на още по-далечните пространства пред Пътя на интегралното съзнание  те не биха имали особено значение. Нито биха представлявали за съответния сънуващ особен напредък по Пътя на интегралното съзнание.

Само това, че изследваният е стигнал до „осъзнат” сън не би било особено съществен резултат. Всеки, който се е занимавал с тази практика знае със сигурност, че състоянието на „осъзнат” сън съществува и е реално постижимо. Положителният елемент в случая би бил, че сънуващият си е спомнил в момента или в процеса на своето „осъзнаване”, че го наблюдават в будната реалност, че трябва да подаде сигнали и как точно да ги подаде. От там нататък, в случай, че не се събуди почти веднага (още след като си спомни това, или още преди да е започнал да се опитнва да подава сигнали, или когато е започнал да прави опити или евентуално да ги п одава, или веднага след това, или пък скоро след евентуалното подаване на хипотетичните „сигнали”), не би могло да се знае дали и доколко процесът на неговото „осъзнаване” е продължил и каква степен на „осъзнаване” и самоидентифициране евентуално е достигнал. Такива подробности не биха могли да се разберат от графиката на енцефалограмата му.

Ако сънуващият би успял чрез движение на „погледа” си в съня да предизвика и предаде на изследващите го сигнали с някакви предварително договорени „кодови” движения на очните ябълки (би трябвало да е някаква ясно отличаваща се поредица от движения),
 
евентуално би успял да предаде най-много информация, която би означавала само, че в този момент е „осъзнал”, че сънува, спомнил си е за света на будните, за лабораторните изследвания и за предварителната договорка как да подава сигнали.

(...ясно отличаваща се поредица от движения, или ако е дотам способен – поредица от предварително уговорени специфични движения, изразяващи символи или букви, или например поредица от букви от морзовата азбука),

изразяващи символи или букви, нещо като поредица от своеобразна „морзовата азбука” /или например поредица /систематизирани движения (къси и по-дълги, или бързи и по-бавни), изразяващи букви от/ от букви от морзовата азбука/);

Същевременно, неговата „осъзнатост” и степен на самоидентифициране би могла да стига само дотук и той в този момент въобще нищо друго да не си спомня за себе си, за своята житейска история и реална самоличност.

Разбира се, ако подаването на такива сигнали при експерименти с определен човек или дори с няколко доброволци, еднократно или неколкократно, се окаже и се докаже неоспоримо, това би дало индикации за възможността за съществуване и активиране на такава психофизиологична връзка между движения на въображаемия „поглед” и на очните ябълки.
 
Това би имало значение, доколкото би дало потвърждение за определена теза за възможно психофизиологично състояние и връзка, макар че дори тогава въобще не би означавало, че принципно и във всички сънища движенията на очните ябълки на сънуващите във фаза „РЕМ” следват автоматично и „огледално” движенията на техните въображаеми „очи” и „поглед”,  докато „гледат” и „разглеждат” обстановката в сънищната си ситуация.

Легендата, желанието на изследователите, представяна за реална възможност и дори за достигнати резултати в експерименти – че е възможно следното /за проблематичността и съмнителността на което привеждам редица съображения/:

Разбира се, ако такава психофизиологична връзка би съществувала или ако конкретният доброволец би могъл да я активира и приложи, и ако той е достатъчно опитен и напреднал в овладяване на своите сънищни състояния, или пък просто ако е природно надарен, за да се задържи в „осъзнатия” си сън и да продължи с процеса, хипотетично той би могъл да продължи с някаква своеобразна сънищна "морзова азбука", евентуално донякъде успявайки да разказва на наблюдаващите го изследователи за елементи в своя сън и обстановката в него, или дори какво си спомня за себе си в процеса на своето самоидентифициране.

След като се събуди ако евентуално би бил в състояние да си припомни съня и да го запише или да разкаже за него, изследователите биха могли да направят сравнение между съобщеното от него по време на сънуванетко и разказаното след събуждане.
Разбира се, в реално време по време на самия сън и сънуването изследователите надлежно ще са осъществявали контрал и регистриране на неговите физиологични и енцефалографски показатели, за да няма съмнение, че състоянието му е било сън и сънуване.

Но всичко това би било възможно ако психофизиологичната връзка би съществувала във формата, в която я представят, или ако би могла да бъде активирана в такава форма, ако доброволецът е достатъчно опитен или ако има природна дарба.

Психофизиологичната връзка би трябвало да е не само спонтанна връзка на автоматично движение на очите докато сънуваш във фаза РЕМ, а точно съответствие на това движение с движението на погледа ти в съня "докато разглеждаш" обстановката.
 
В допълнение, в този механизъм трябва да е възможно да се интервенира и той да бъде променян по желание от сънуващия, т.е. автономният физиологичен процес трябва да може да бъде управляван волево от „Реалното Аз”, в което сънуващият би се оказал в своето състояние на „осъзнатост” в „осъзнат” сън.
Всичко това, би могло да се осъществява, ако има вродено и природно заложено такова свойство и механизъм.

Същевременно, от гледна точка на перспективите и целите на Пътя на интегралното съзнание, както и на подготвителния етап за него с преминаване по Пътя на сънищата, самият факт, че е показано съществуването на възможност за проявление на такава психофизиологична връзка не би бил от особено значение.

По същество, установяването на самото съществуване на такава психофизиологична връзка между движения на „поглед” в съня и на очните ябълки, или установяване на начина или обхват, или степента, в които тя евентуално би съществувлаа или може да се активира, не би представлявало особено постижение, и не би имало особено значение, по отношение на необходимата лична практика и евентуалния напредък в собственото развитие по Пътя на сънищата, доколкото се отнася не до собствения личен опит и практика, в които ще знаеш със сигурност какво точно си постигнал и преживял, а за заявления за действия на група хора - доброволци и изследващи ги представители на официалната наука, и за експерименти в лаборатории.

Все пак такова установяване и доказване би представлявало известен интерес за Пътя на сънищата доколкото се отнася до определени физиологични състояния, ефекти и възможности (има ли пряка и постоянна връзка между движението на „погледа” в съня и движението на очните ябълки и може ли да се контролира), макар и да засяга елементарни аспекти, свързани със състоянието на "осъзнати" сънища.
 
За да има безспорна яснота, би следвало да се доказва последователно по съответния път и с пълен и подробен запис.

Макар и представляващо определен интерес, доколкото през състоянието на „осъзнат” сън се влиза и поема по Пътя на сънищата, през който се преминава, за да се продължи нататък по Пътя на интегралното съзнание, такова установяване и доказване, всъщност, не би внесло особен нов елемент в личната практика по дългия и труден Път на сънищата, както и по още по-трудния път към далечните хоризонти на Йога на интегралното съзнание.

Сънуващият не би бил в състояние да предаде по този начин съществена информация за своите състояния, възприятия, обкръжение или перипетии в "осъзнат" сън.
Като се има предвид естеството и динамиката на движенията на очните ябълки на спящи във фаза "РЕМ", звучи доста невероятно и абсурдно, че в рамките или на фона на този реално поддържан в това състояние модел на движения, сънуващият би могъл да бъде дотам способен, че да предизвика ясно отличаваща се поредица от движения на очните ябълки, изразяващи символи или букви, примерно чрез някакъв измислен код подобен дори на своеобразна сънищна „морзовата азбука”.

„Осъзнатостта” му би могла да се ограничи в това, че е разбрал че сънува, че участва в експерименти и че трябва да подаде определените сигнали на хората в лабораторията. Това въобще не би означавало автоматично да постигне знание за себе си, за своя живот и дейност, а още повече – за реалния свят на будните. (И тук не говоря за пълно знание, а просто за някакво знание.) За тази цел би било необходимо да се самоидентифицира в една или в друга степен, а този път за усвояване на способността за самоидентифициране, за повишаване на степента на „осъзнатост” в съня и за задържане в състоянието на протичането и развитието на този процес, съвсем не е кратък и лесен. Той не може да бъде внушен и „щампован” в съзнанието на доброволеца по някаква бърза процедура и да се появи в съня му като някакви императивни указания извън контекста на ситуацията и състоянието.

Самоидентификацията идва при „осъзнатия” в съня не светкавично и изведнъж, а постепенно и на части. Тя би била резултат в процес на неговото „осъзнато” усилие за събуждане на връзките с ресурсите на паметта му по време на „осъзнатия” му сън и би била резултат от дълга и упорита практика по Пътя на сънищата. Спонтанното появяване на самоидентифицираща информация в „осъзнатия” сън би довело само до частично и доста ограничено самоидентифициране и степен на „осъзнатост”, но също би било резултат от съответна сериозна практика.

Не трябва „осъзнатото” самоидентифициране, при което има „осъзнато” припомняне на факти и обстоятелства за своя реален живот и при процеса на което се стига до „осъзната” и осмислена  самоидентификация, да се обърква и смесва със спонтанно появяващото се възприятието и усещането за себе си близко до реалното „Аз” - това, което е характерно за теб в будно състояние, с което може да се самовъзприемаш в сънищна обстановка при обикновени сънища в позицията на „Въображаемо Аз” с висока степен на близост към реалното „Аз” или на „Почти-Реално Аз”, както дори и на „Реално Аз” при „осъзнат” сън в начална фаза, когато не е започнало реално самоидентифициране или въобще не се стига до такъв процес. Такова общо „вътрешно” възприятие за себе си в съня подобно на това, което имаш в будно състояние  без да е резултат на „осъзнат” процес на самоидентифициране с конкретна ясна информация за своя реален живот, може често да се появява в сънищата ти, особено ако в сънищната ситуация има елементи, обстоятелства, действия и хора, характерни и присъстващи в ежедневния ти реален живот.

Изследваният сънуващ доброволец трудно би могъл да подаде достатъчни сигнали и да „докладва” на наблюдаващите го за евентуалната степен на своята „осъзнатост” и самоидентифициране, както поради деликатността на този процес, поради необходимостта да преодолее нестабилността и да се задържи по-дълго време в състоянието си на „осъзнатост” без да прекъсне "осъзнатия" сън или съвсем да се събуди (за което би било необходимо да притежава сериозен опит и качества), и не само поради необходимостта да подаде по-голям обем и по-сложна информация (което трудно би било осъществимо с движение на въображаемия „поглед” и очните ябълки и би изисквало метод за по-високо ниво на комуникиране), така и поради сложността на състоянията, в които евентуално би се оказал и би преминавал  (и в които би следвало да се окаже в случай, че би успял да се задържи в състоянието си на "осъзнатост" и да продължи процеса на нейното задълбочаване и на своето самоидентифициране), и затруднението, което би изп итвал тези състояния и нюанси веднага в реално време да бъдат адекватно и достоверно осмисляни, анализирани, опрледеляни, формулирани и веднага съобщавани (със своя точна „обективна” оценка в собствения субективен процес).

Самият той трудно би могъл в реално време да си даде сметка в процеса на своето  самоидентифициране до каква степен е достигнал и какво точно е в момента неговото състояние, а още повече и едновременно с този процес да изработва сложна поредица от сигнали с „поглед” и да информира света на будните.

Не винаги на подобен етап би му било възможно веднага да си оформя ясна представа за различни нюанси в състоянието си и в процеса на неговото развитие, да ги „осмисля” и да формулира тяхната същност, а още повече да ги описва и разказва, което също би налагало непреодолимо ограничение върху информацията, която би могъл да подава в реално време.

Всъщност, като се има предвид деликатната същност на процеса на самоидентифициране и съответно на постепенно повишаване на самата "осъзнатост" в съня, едва ли би могло да се допусне, че по време на този процес сънуващият доброволец би имал безпроблемно възможността периодично временно да го прекъсва за да извършва движения с „поглед” или по някакъв друг начин да комуникира и да изпраща „съобщения” на наблюдаващите го, а след това отново да го продължава към следващо ниво на самоидентифициране, без по този начин да го компрометира и прекъсне.

И при всяко прекъсване той да извършва движения с „поглед” и да подава „кодови сигнали”, или още повече да извършва сложна поредица с движения за съставяне на знаци или букви от някаква измислена система за комуникиране, или примерно от своеобразна сънищна „морзова” азбука, както и съответен текст, с който да разказва на наблюдаващите го изследователи за своето състояние и преживявания.

Представи си как след като си разбрал, че всичко около теб не е реално и е сън, и започваш да си мислиш за различните възможности, които би имал, и започват да ти идват спомените кой си ти всъщност, и усещаш разтварящия се хоризонт на спомени за собствената си самоличност и живот, и в този момент спираш всичко това, за да започнеш да си движиш „погледа” в определен ритъм, за да изпращаш съобщения!
Още по-малко би могло да се допусне, че сънуващият доброволец би бил в състояние паралелно да следва процеса на своето „осъзнаване” и самоидентифициране и едновременно с това да произвежда с „поглед” сложна поредица от по-къси или по-дълги движения, в специфична поредица или ритъм, за които трябва да си спомни и да започне да изпълнява, поредица и ритъм, които трябва да изразяват знаци, точки и чертички, за да разказва какво му се случва в съня, и не само да „осъзнава”, „осмисля”, „анализира”, но и да формулира и да разказва с такъв метод за комуникиране какво и как възприема и чувства - това не би могло да бъде направено, освен от човек с висока степен на интегрирано съзнание, преминал през много перипетии по Пътя на Йога на интегралното съзнание.

Ако въобще изследваният спящ и сънуващ доброволец би успял да се задържи по-дълго в състоянието на „осъзнат” сън без да го прекъсне или да се събуди след евентуалното първоначално подаване на елементарни сигнали (с които просто да успее да информира наблюдаващите го, че е постигнал „осъзнат” сън), за всякакви негови следващи състояния и степени на „осъзнаване” и самоидентифициране (ако въобще има такива, ако въобще успее да постигне) наблюдаващите го изследователи биха могли да разчитат да научат и да съдят единствено от неговите разкази след като се събуди.

За евентуалните му възможности по време на "осъзнатия" сън да го контролира и да променя и трансформира ситуацията, която сънува, изследващите го също биха имали възможността евентуално да научат и биха могли да знаят само от неговите разкази след събуждането му и да ги приемат на доверие.

Не че би имало особена разлика ако хипотетично би успял с реализиране на въпросната психофизиологична връзка, чрез движения на „поглед” в съня си и съответни „огледални” движения на очните си ябълки, и с някаква система от знаци и  метод  да им съобщи накратко и бързо, че е извършил и постигнал някакви невероятни чудеса и трансформации около себе си! Пак ще се налага да се приема на доверие, дори и ако е съобщено с няколко думи или фрази в реално време. Ще търсят някакви специфики в графиката на енцефалограмата и такива няма да могат да се открият.

Сънуващият трудно би могъл да подава съществена информация  за евентуални свои състояния с „осъзнат” контрол и трансформиране (в случай, че въобще би успял да стигне до такива постижения по време на „осъзнатия” си сън) – това също би изисквало както съществена и трудно постижима лична способност, така и несъществуващ метод за високо ниво на комуникиране, би изисквало метод и способност за използване на специален кодов език, чрез който спящият в „осъзнат” сън да е в състояние не само еднократно да засвидетелства моментен контакт, а да предава значителен обем информация, да може свободно и лесно "да общува” еднопосочно с изследващите го, с цел да им разказва в реално време в продължение на определени периоди за сънищата си и съответните си състояния.

Разбира се, в случай, че сънуващият доброволец би бил до такава степен опитен и способен, че да може периодично да прилага такъв „език” (особено като се има предвид, че той би трябвало да се осъществява с движения на поглед или евентуално чрез някакъв друг вид "рефлекси", при положение, че такава възможност и метод биха съществували и такъв „рефлекс” би могъл да се активира), и да „докладва” и разказва на света на будните за своите перипетии и преживелици и в същото време да продължава да се задържа в състоянието на „осъзнат” сън (и още повече и на „контролиран” сън, в случай, че е успял да стигне до такова ниво), в който не само да запазва, но и да развива и задълбочава своята самоидентификация в евентуален процес на "осъзнато" и целенасочено осъществявани от него трансформации на въображаемата сънищна обстановка и ситуация с управлявани в определена посока свои въображаеми действия и възприятия.

А това изглежда твърде малко вероятно за доброволец в лабораторни експерименти, а и за всеки друг, освен ако вече не е постигнал определени резултати в интегриране на своето съзнание, освен ако вече не е постигнал съществени успехи и степен на развитие в овладяване на своите сънища, освен ако  не само е напреднал през стадиите по Пътя на сънищата, но е отишъл напред и по пътя на Йога на интегралното съзнание, а преминавайки през Сънищното пространство успява да стигне вече близо до прага на Портала.

С други думи, освен да сигнализира, че е постигнал "осъзнат сън", сънуващият трудно би могъл да има способността и възможностите да информира и докаже до каква степен се е „осъзнал”, самоидентифицирал и си е припомнил кой всъщност е той в реалния си живот, до каква степен си е припомнил реалността и живота в будно състояние и, всъщност, доколко по време на „осъзнаването” му в съня са се активирали връзките с ресурсите на постоянната му трайна памет и с Центъра му на идентичност –  доколко е успял да събуди функционирането на своята потоянна трайна памет в нейния логичен, взаимносвързан, причинно-следствен (казано иначе - съзнателен) режим на действие, характерен за будното състояние, и с онази нейна сърцевина и трайни схеми, изразяващи Центъра му на идентичност и базата на неговото себеусещане, себевъзприятие в будно състояние, и източник на неговото самосъзнание.

Всъщност, за целия ход на процесите по време на съня на доброволеца (включително за евентуалните моменти, в които би подавал евентуалните хипотетични сигнали, означаващи, че е в "осъзнат" сън, в случай, че би се стигнало дотам и би имало такива „сигнали”), изследващите обективно биха могли да съдят основно само по данните в графиките на енцефалограмата, които обаче със сигурност не биха могли да им предоставят достатъчно диференцирана картина и информация, съответстваща на различни възможни аспекти и детайли в евентуалните последващи разкази на сънуващия, след неговото събуждане, в случай, че той би бил в състояние да си припомни сънищата и да ги формулира с думи.

Със сигурност това се отнася и за възможностите на графиките на енцефалограмите да отразят по някакъв различен специфичен начин мозъчни процеси по време на сънищата в тези периоди и моменти, когато сънуващият евентуално би успял да подаде някакви сигнали с „кодови” движения на очните си ябълки, и съответно за сравняване на информацията, която би успял да подаде с такива движения и на информация, която би предал впоследствие със своите разкази пред изследващите го за спомените си от тези сънищни моменти.

Достоверността, реалността на подаването на сигнали би трябвало да е гарантирана като в движението на очните ябълки би трябвало да има категорична разлика от обичайните им случайни и спонтанни движения, или просто от всички други движения, които се случват във фаза "РЕМ" при обичайните сънища и които не се разглеждат като подаване на сигнали.

В лабораторните експерименти не би било особено трудно някои участници да постигнат „осъзнат” сън и на основата на техния разказ, че са били в такова състояние да се определи онази част от графиката на енцефалограмата, която би могла да съответства на времето, в което се е случил този сън. Най-лесно и достоверно това би могло да стане ако въпросният „осъзнат” сън е завършил с негово спонтанно прекъсване и със събуждането на изследвания.

***

Въпросът е какво повече тази част от графиката би могла и би предоставяла от останалата част, характерна за сънищата във фаза „РЕМ”.

Доколко такъв отрязък от графика на енцефалограма, евентуално съвпадащ по време със състоянието на „осъзнаване” и „осъзнат” сън, въобще би могъл да предоставя  нещо повече, някаква допълнителна полезна информация...

Ако хипотетично при някой конкретен индивид сред изследваните сънуващи доброволци, при съпоставяне на графиките от енцефалограмите с няколко негови твърдения, че е постигнал „осъзнат” сън (например всеки път непосредствено преди спонтанно събуждане  – „осъзнат” сън, завършващ с прекъсване и със събуждане) изследователите биха били в състояние евентуално да открият някаква особено характерна амплитуда и честота, някакви специални конфигурации, извивки или графични струпвания, определено различаващи се от всички останали части на графиките на енцефалограмите по време на фаза „РЕМ”, регистрирали всички други негови обичайни („неосъзнати”) сънища, чак тогава евентуално биха могли да допуснат възможност за връзка на тези толкова специфични и "неповторими" конфигурации с неговите заявления и като индикиращи, че този специален интервал в графиката би било възможно да съответства на негово състояние на „осъзнат” сън, за каквото той разказва (поне конкретно при самия него).
 
И пак хипотетично, тогава изследователите биха имали предпоставки и биха били в състояние да опитат, евентуално намирайки точно такива или подобни конфигурации в графики от следващи негови енцефалограми, да допускат, че биха могли да отразяват аналогични негови състояния на „осъзнат” сън и евентуално да получат такава предварителна информация в реално време (и без сънуващият да е бил в състояние да им подава някакви сигнали).

Хипотетично, така биха могли да очакват, на базата на характеристиките на енцефалограмит  на този конкретен сънуващ доброволец, да са в състояние да разпознават по време (включително и в реално време) всеки път когато евентуално е постигал „осъзнат” сън (както и да проверяват и контролират достоверността на неговите разкази) /а пък на конкретния доброволец не би му се налагало да доказва по друг начин, че е постигнал „осъзнат” сън/.

Тук това май е тематично повторение, може и текстуално да е същото

Ако хипотетично биха били  открити някакви особено характерни конфигурации, извивки, честоти или амплитуди, които да се окаже, че са валидни и са едни и същи при състояние на „осъзнат” сън при всички сънуващи доброволци (може би с някакъв нов супер-електро или магнитоенцефалограф от бъдещето), едва тогава евентуално би станало възможно да се установи някакъв общовалиден стандартен отрязък в графиката на енцефалограма (или в графика или в друг вид данни от някакъв нов, несъществуващ все още апарат за изследване или сканиране на мозъчната дейност) – „маркер”, обозначаващ по един и същ начин вероятно безпогрешно състоянието на „осъзнат” сън при всички хора, независимо от техните персонални характеристики и качества.

Но пак би оставал въпросът – за какво изражение на такова състояние, за какъв етап, за какво ниво? Самото понятие състояние на „осъзнат” сън е прекалено общо и широко.

Тогава вече за изследователите би било по-лесно да разпознават кога доброволците постигат „осъзнат” сън; би отпаднало съмнение или подозрение, или пък необходимост доброволците да доказват, че са постигнали такова състояние, или въобще да се доказва, че „осъзнатият” сън с различните му състояния, степени, нива, възможности и хоризонти е реално постижим, реално и съществуващ.

(Разбира се, това не би означавало, че и такъв апарат би бил в състояние да отразява и да определя сложните състояния на различните степени, през които би могло да се преминава в "осъзнат" сън.)

От друга страна ако настане време, в което такъв суперенцефалограф с такива възможности би се появил, тогава и в науката и в познанията за мозъка, и в разбирането за Реалността най-вероятно толкова много неща биха били променени, че точно такива изследвания на сънищата с такива ограничени цели едва ли биха представлявали вече интерес.

(повторение - друго формулиране)
Но доколко такъв отрязък от графика на енцефалограма, евентуално съвпадащ по време със състоянието на „осъзнаване” и „осъзнат” сън, би могъл да предоставя  някаква друга полезна информация?

И дали и при такъв хипотетичен успех тази част от графиката би могла да предоставя на изследователите някаква минимална информация поне за наличието на различни степени на „осъзнатост” и самоидентифициране, на многобройни междинни състояния  и преходи между степени, на постигнати различни нива на способност за задържане, за контрол и трансформиране?

(тази тема е с различни формулировки и подобни текстове)
Но дори и при евентуалната поява на такъв специален апарат  (фантастичен супер-енцефалограф или апарат с друг принцип на действие), доколко и при  такъв хипотетичен успех съответни части от графиките или от специфичните данни на този супер-апарат биха били в състояние да предоставят на изследователите някаква минимална информация за наличието на различни степени на „осъзнатост” и самоидентифициране; а ако говорим за информация за многобройни междинни състояния и преходи между степени, за различни нива на способност за задържане, за контрол и трансформиране? Доколко биха могли да предоставят индикации и информация за тяхното наличие, да не говорим за по-подробна информация за самите тези състояния и процеси?

И с какво всъщност евентуално установяване на такава хипотетична специфична конфигурация, характерна поне като цяло за състояние на „осъзнатост” в „осъзнат” сън, би могло да допринесе и помогне на самия сънуващ индивид за негово по-нататъшното придвижване и развитие в състоянията на „осъзнатост” в „осъзнат” сън, и въобще за развитие на неговите способности и качества по пътя му в света на сънищата? Въпросът е риторичен. Отговорът на такъв въпрос се разбира от само себе си. С нищо не би могло да помогне.

Така или иначе, съществуващите познати в първата половина на XXI-ви век на земята електроенцефалографи и други апарати, и техните графики, снимки и изображения не предоставят такива възможности и не биха могли да предоставят такава информация.
Мнозина  доброволци в лабораторните изследвания без съмнение са успявали и биха могли да постигнат състояния на „осъзнатост” в сънищата си защото тези състояния  са естествени и всеки човек би могъл да има спонтанно появил се или целенасочено достигнат "осъзнат" сън. Но това не се отнася и за процеса на самоидентифициране, който определя степента на „осъзнаване”, за способността за задържане в състоянието на „осъзнат” сън, за способността и степента на контрол и за умението за трансформиране на сънищната ситуация и обстановка. Като цяло, всички тези аспекти определят степента на постиганата „осъзнатост”. ***

Доброволци участващи в такива  лабораторни изследвания и експерименти биха могли  и да успеят да се настроят така, че да започнат нееднократно или многократно да постигат „осъзнати” сънища. Но със сигурност би имало проблеми с постигането от тях на по-дълго задържане в състояние на „осъзнат” сън, както и с постигането на по-високи нива на „осъзнатост” и по-високи степени на самоидентифициране.
Още по-трудно достижимо би било доброволците да постигнат по-голяма степен на контрол в „осъзнат” и „контролиран” сън, а още по-голям би бил проблемът някой от участниците наистина да успее да достигне съществена степен на продължаващо "осъзнато" контролирано трансформиране на обстановката и действието в съня (което би предполагало постигането не само на висока степен на самоидентифициране и способност за дълготрайно задържане в това състояние, не само способност за целенасочено предизвикване и постигане на някакви първоначални или частични промени в сънищната обстановка, но постигане на способност за съществени трансформации с трайно и стабилно контролиране на състоянието и с продължаващо  „реално” съществено целенасочено трансформиране на средата и обстановката в „осъзнатия” сън; такова трансформиране би означавало развитие и на обстановката и на действието от първоначалната сънищна ситуация, в която е започнало „осъзнаването” в „осъзнатия” сън и контролирано продължаване на този процес в съня).

Не измислено и лъжливо, не предполагаемо или въображаемо, или пък в резултат на объркване или на самозаблуда.

"Реално" би означавало, че наистина е било осъществено в сънищната ситуация – трансформиране със съответни подробности, за които е запазен ясен и всеобхватен спомен след събуждането. Не измислено от сънуващия доброволец и лъжливо; не предполагаемо, за което няма ясни спомени или за което в будното си състояние само си въобразява, че е постигнал; не несъществуващо състояние, резултат от погрешна представа на сънуващия доброволец, от негово объркване, или от  негова чиста самозаблуда.

За да успее по-дълго време да се задържи в деликатното състояние на "осъзнат" сън, за да постигне по-съществена степен на самоидентифициране, както и на способността за контрол и трансформиране, сънуващият или би трябвало да има уникална и не често срещана природна дарба, или да е преминал много сериозна практика по Пътя на сънищата и постигнал необходимите умения.
Въпросът е какъв път човек ще може да поеме и би успял да извърви, и докъде ще стигне след елементарното първоначално състояние, при което просто се е усетил и разбрал по време на съня си, че сънува. За преминаване на същинския и дълъг път основополагаща предпоставка и условие е системността и постоянството на практиката. А това означава – постоянно поетапно напредване по Пътя на сънищата.
Въпросът е доколко човек би имал вяра, желание и сили, и би успял дълготрайно да остане верен на необходимия метод, системност и постоянство в евентуална своя практика, а това би означавало – в напредване по Пътя на интегралното съзнание.

Какъв е смисълът, граници?

Макар и любопитни, те касаят само отделни елементи от практиката с „осъзнати” сънища, само първоначални моменти от началните стадии по дългия Път на сънищата. Те представляват един аспект от експериментални изследвания със съвсем близък хоризонт в сравнение с далечния път към постигане на интегрирано съзнание, един първоначален проблясък, касаещ началните стадии на Първото ниво по пътя на Йога на интегралното съзнание.

В този смисъл, не си заслужава да се задълбава  повече в тези аспекти, независимо от това дали заявените резултати са вярни или невярни. Те засягат сравнително несъществени елементи. По същество основно се отнасят за възможния диапазон на проявление на психофизиологичните ефекти, вероятно биха били любопитни за така наречената наука „психоневроендокриноимунология”, за която започна да се говори още през последните десетилетия на XX-ти век. И в двата случая, това нищо не би променило за практиката по Пътя на интегралното съзнание, както и за практиката и философията на Йога на интегралното съзнание.

Психофизиологичната връзка

Ако все пак поразсъждавам още малко на темата за психофизиологичната връзка и „подавани сигнали”, на пръв поглед този въпрос има поне два аспекта – какво е нашето разбиране за същността на съня и сънищата, и до къде би могло да се простират възможностите на психофизиологичните връзки и реакции.
 
Психофизиологичният характер на такава връзка и ефект означава, че тя би ставала възможна поради заложен в мозъка и човешкото тяло механизъм на въздействие от определени психически и ментални състояния към нервната система и мускулите. Такава връзка и въздействие биха били предопределени от съществуващ механизъм да се случват и осъществяват спонтанно и автоматично, без прекия контрол върху хода на целия процес и крайния резултат от страна на субекта, който я инициира.
При будно състояние такава връзка би се инициирала от менталното състояние при будното съзнание, от определени мисли и емоциите, а в състояние на сън и сънища при  случаи с „осъзнат” сън иницииращият субект, за такъв вид психофизиологична връзка между движение на погледа в съня и движението на очните ябълки, или в евентуална друга форма, би трябвало да е „Реалното Аз”, в чиято роля се „осъзнава” и възприема индивидът, който спи и сънува.
 
Знаем, че при будно състояние съществуват различни изражения на психофизиологична връзка и психофизиологични ефекти с най-разнообразно естество, включително и от ежедневен личен опит. В тази връзка през последните десетилетия на ХХ-век се появи и започна да се използва и понятието психоневроендокриноимунология.

Но каква би била и в какво би могла да се изразява такава връзка в състояние на сън и по време на сънища, по-специално при сънищата във фазиа „РЕМ” и включително в „осъзнати” сънища, в които би могъл да се яви „осъзнатият” елемент и условие на инициирането й?
 
Може ли движението на очните ябълки по време на съня и сънища във фаза „РЕМ” да е резултат от постоянно активна и действаща вродена психофизиологична връзка, характерна специално за тази фаза на сън и сънища, да се приеме за вариант и изражение на психофизиологична връзка, която пряко свързва движения на погледа в съня с движенията на очните ябълки, или е само естествен неврологичен ефект, и също своеобразна психофизиологична връзка, между състоянието на мозъка при сън и сънуване във фаза „РЕМ” и движение на очните ябълки, макар и да няма никаква връзка между вида на тяхното движение и евентуални въображаеми промени във въображаемите посоки на въображаемия погледа и въображаемите движение на въображаемите очи по време на сънищата, а конкретните движения на очните ябълки са случайни в рамките на определен модел?

Доколко във възможностите за съществуване и проявление на различни аспекти на такива психофизиологични връзки по време на сънищата биха се включвали теориите и твърденията за пряка връзка между движение на погледа по време на сън във фаза „РЕМ” и движенията на очните ябълки, която би могла да се контролира и управлява при „осъзнат” сън?

====>

2 Съобщенията на съответните учени и изследователи за техните лабораторни експерименти показваха, че  може да /би трябвало да/ съществува психофизиологична връзка и механизъм, който да свързва мозъчните процеси, създаващи въображаемата сънищна реалност в състоянието на „осъзнатост” по време на „осъзнат” сън, с някои от мозъчните процеси, които контролират и управляват спящото тяло и по-конкретно – очите, независимо от това какви всъщност са характерът, причината и механизмът на движението на очните ябълки по време на обикновен „неосъзнат” сън във фаза „РЕМ” (както и в „осъзнат” сън, когато сънуващият и „Реалното Аз” не са ангажирани да управляват въображаемия си поглед, за да произвеждат „кодирани сигнали” за наблюдаващите ги в лабораторията) – автоматично неврологичен поради характера на мозъчното и физиологичното състояние във фаза „РЕМ” на съня, или (евентуално) психофизиологичен, свързан с „разглеждане” на обстановка в сънищната ситуация.

1 В съобщенията на съответните учени и изследователи за техните лабораторни експерименти се изразяваха тези, твърдения или теория, според които се оказваше, че трябва да съществува и да се проявява психофизиологична връзка и механизъм, който да свързва мозъчните процеси, създаващи въображаемата сънищна реалност в състоянието на „осъзнатост” по време на „осъзнат” сън с някои от мозъчните процеси, които контролират и управляват спящото тяло и по-конкретно – очните ябълки.

====>

Независимо от това какви всъщност са характерът, причината и механизмът на специфичните движения, на очните ябълки при сън и сънища във фаза „РЕМ” както по време на обикновен „неосъзнат” сън, така и в „осъзнат” сън, тези причини и механизми  би трябвало да са еднакви в двата случая.

Това правило би трябвало да е също валидно и независимо от това дали при "осъзнато" сънуване „Реалното Аз” мисли за евентуално подаване на някакви сигнали или не, насочва мисли към своите въображаеми „очи” и „поглед” или не,  ангажира се и се опитва да ги управляват или не,  насочва мисли към този въпрос  или не,  опитва се да контролира и управлява въображаемия си поглед с цел евентуално подаване на хипотетичните сигнали или не.
 
Една от възможностите, най-вероятната и най-логичната, включително и предвид конкретния вид и динамика на движенията на очните ябълки,  е характерът да е автоматично неврологичен поради естеството на мозъчното и физиологичното състояние във фаза „РЕМ” на съня, Друга възможност се визира в ъв въпросната хипотеза с твърдението за евентуалната психофизиологична връзка между въображаем поглед и представи за гледане по време на съня, свързани с евентуалното „разглеждане” на обстановка в сънищната ситуация и съответни рефлекси и команди към нервите и мускулите на очните ябълки с „огледално” отражение в тяхното движение.

Ако такъв механизъм би съществувал, той би следвало да е действащ и при "неосъзнати" и при "осъзнати" сънища. Но това е  трудно приемливо доколкото видът и динамиката на движенията на очните ябълки не изглеждат съвместими с такава хипотеза. Ако трябва да търсим някакви желани решения, бихме могли да си представим и хипотеза, че само при осъзнат сън Реалното Аз би могло да се намеси, повлияе и прекъсне спонтанния неврологичен механизъм и да започне да управлвява такъв неврологичен рефлекс, като така да контролира иначе спонтанното движение на очните ябълки. Такава хипотеза поставя въпросите доколко такова прекъсване и въздействие би могло да е осъществимо, какви качества би трябвало да притежава сънуващият, дори ако теоретично успее "осъзнато" да се намеси в този рефлекс доколко би успял да се задържи в състоянието на осъзнат сън и въобще в сън, и доколко такава намеса и контрол би могло да бъдат постигнати от човек, който не е постигнал интегрирано съзнание.

Какъв е смисълът?

Проявлението на такъв психофизиологичен механизъм и въвеждането му в действие (ако бихме приели, че съобщенията на тези учени са коректни и съответстват на реални резултати) евентуално най-много би потвърдило единността на Асоциативната каскада на съзнанието, при която Асоциативната каскада на будното състояние и Асоциативната каскада на сънищата са само нейни отделни форми, чиито проявления в различни моменти и периоди в една или в друга степен се застъпват в различни комбинации, преминавайки в проявления на Хибридна асоциативна каскада, с преливащи асоциативни потоци, характерни предимно за едната или за другата форма.
Резултатите от изследвания и регистриране с енцефалограф на мозъчна активност, електрични потенциали, вълни и ритми демонстрираха някои видими ефекти, но бяха само сянка от движенията и процесите, случващи се по повърхността на Океана на елементите на съзнанието.

Разглеждането и сравняването на процесите и промените в мозъчната дейност по този начин и с наличните научни и технически възможности и апаратура чрез различия в мозъчна електрическа или електромагнитна активност, долавяна отвън през кожата на скалпа, в различни етапи на будно състояние или на сън, при напрегната умствена дейност или почивка, със сън без сънища или със сънуване, при обикновен покой или в състояния на медитация, при средна степен на концентрация или висока степен на медитиране, в обичайни състояния или при различен вид алтернативни състояния, в нормални здравословни или при увредени болестни състояния, както и измислянето на екзотична терминология едва ли с нещо особено бе помогнало в процеса на практическото овладяване на собствените сънищата и за откриването на пътя към  Портала към личната Вътрешна сфера.

============================>  <=====


ВЕРОЯТНАТА ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ПСИХОФИЗИОЛОГИЧНА ВРЪЗКА И ЗА НЕЙНО АКТИВИРАНЕ

ПРОЯВЛЕНИЯ НА ПСИХОФИЗИОЛОГИЧНА ВРЪЗКА?

От споменатите ситуации когато съм имал сън, в който участвам в битка и правя удар с крак срещу противник, и събуждайки се в този момент усещам и разбирам, че съм изритал с крака си масата до леглото (или в аналогични случаи – друга съседна мебел), и дори в този момент си спомням едновременно и удара с крак в съня, и удара с реалния си крак, следва, че в случая спонтанно се е активирала проявила асоциативна връзка между представата за действие и преживяване във въображаемата сънищна ситуация, и определени елементи на „механизмите” в съзнанието, които са свързани с управление и контролиране на движенията на физическото тяло, (в състояние при което мозъкът и съзнанието са в съответно спящо състояние), пряко отражение на въображаемата представа за движението в съня върху поведението и аналогично движение на физическото тяло в света на будните, причинно-следствена връзка и ефект на движението в съня и движението на реалното тяло.

Психофизиологична връзка между събитие във въображаемата ситуация в съня и аналогични действия на физическото тяло. Това в случая се отнася за събития и проявления случващи се в „неосъзнат” сън непреднамерено, „неосъзнато”, непредвидено от „Въображаемото Аз” и автоматично в „неосъзнат” сън.
 
Но щом това може да се случва, то предполага наличието на евентуално проявяващ се механизъм, включващ възможността за подобна връзка. И ако механизми за подобна връзка принципно биха съществували, (макар и проявявала се спонтанно, т.е. случайно, инцидентно, непредизвикана „осъзнато” и целенасочено, автоматично по време на сънуване), не би следвало и не може да се изключва и евентуалната възможност, както за случайно спонтанно непреднамерено и непредизвикано проявление на подобна връзка и ефект при „осъзнат сън, така и, при съответни вродени или придобити способности и постигнати качества на сънуващия и съответни  подходящи обстоятелства, за преднамерено „осъзнато” осъществяване, активиране или целенасочено постигане в „осъзнат” сън на психофизиологична връзка и подобни ефекти в една или друга форма и проявления, като определени въображаеми действия да водят до ефекти  с рефлекси, реакции и действия на спящото тяло.

(въпреки тезата за обичайното псевдопарализиране на мускулите при сънуване, във фаза РЕМ, което, обаче, не се случвало при всекиго, и чието отсъствие същевременно се определяло и разглеждало от някои „специалисти” едва ли не като  евентуално отклонение).
 
Не трябваше да се пренебрегва обстоятелството, че посочената ситуация е водила до събуждане веднага непосредствено след осъществяването на такава връзка, но и да се има предвид, че събуждането би могло да е свързано със стреса от усещането от удара с крака и реалната болка, и в други случаи подобна връзка с евентуални други ефекти и форми на автоматично последвало движение на спящото тяло да не е задължително да довежда до събуждане.

Такива ситуации показват, че всъщност в сънищата би могло и може спонтанно да се проявява своеобразна психофизиологична връзка, асоциативна верига от асоциативни, невронни и неврологични връзки, свързваща представи и въображаеми положения в съня с изразени в тези въображаеми ситуации аналогични физически рефлекси и реакции и активираща и инициираща определени движения на тялото, макар то да е в спящо състояние.

Под „спонтанно” тук се има предвид от само себе си, автоматично, без нарочна, „осъзната” намеса, без да е предизвикано от намерение или целенасочено усилие на субекта, в който сънуващият възприема себе си докато сънува – на „Въображаемото Аз” или на „Реалното Аз”.

Хипотетично остава сънуващият в „осъзнат” сън постигне способността и да е в състояние да овладее контрол над такава асоциативна верига, механизма и умението за нейното нарочно активиране, управление и използване.
 
Може да остава въпросът доколко би могло да има логика и обяснение за допускане на такава възможност и връзка, предвид въображаемия абстрактен характер на ситуациите, възприятията и себеусещането в съня?

Но нали тя е продукт на Асоциативната каскада на сънищата. Нали Хибридната асоциативна каскада е развитие и продължение на Асоциативната каскада на сънищата в "осъзнат" сън със смесване с някои аспекти на Асоциативната каскада на будното състояние.

И нали тези проявления на сънищна асоциативна каскада, макар и специфични форми и отделни проявления,  са неотделима и (в определен смисъл) неавтономна част от общата Асоциативна каскада на съзнанието, която от своя страна в различните си взаимнообвързани аспекти, проявления и форми (включително и на Асоциативната каскада на будното състояние) има съответни канали и връзки с механизми, управляващи физическото тяло (както в отношение на действия, които осъзнаваме в будното си състояние, така и на функции на нашето тяло и организъм, които непосредствено не възприемаме и за които не винаги дори си даваме сметка), включително с възможности за въздействия и контрол върху спящото и сънуващо тяло.

Казвам „неавтономна” и „в определен смисъл” защото единността и единното действие на Асоциативната каскада на съзнанието съществуват и тя е такава от гледна точка на съществуване на интегрирано съзнание и биха били постоянно активни и действащи ако интегрирането на съзнанието би било постигнато.
 
Но независимо от това, дали с твоето актуално състояние на съзнание и с будното си съзнание си далече от състоянието на интегрирано съзнание, и независимо дали и доколко ти, при обичайно състояние на неинтегрирано съзнание, възприемаш и осъзнаваш с будното си съзнание и в актуалната степен на твоята осъзнатост възможностите, потенциала за проявление, скритото присъствие или степента на моментно активиране на тази единност и единно действие, или евентуални промени и активиращи се асоциативни връзки, след започване на практика, развитие на ход и напредване на процес на интегриране на твоето съзнание, независимо дали и доколко в обичайно състояние ти въобще би могъл да си представиш същността и състоянието си при постигането на такава единност при интегрирано съзнание, вродената архитектура на тези пътиша и потенциални връзки за активиране на механизмите за интегриране съществува и при различни случаи, обстоятелства и ситуации отделни части и аспекти от тях биха могли да се активират и включват.

Предпоставките за спонтанно проявяване или за постигане и активиране, макар и частично, съществуват. Съответни механизми, макар и в спящо състояние, биха могли, макар и спонтанно или временно да се активират и проявявт.

И дори и при хора, които не само че не са постигнали интегрирано съзнание, но и са много далече от такова състояние, при различни случаи, обстоятелства и ситуации елементи на такива механизми биха могли да се активират и да се включват.

Предпоставките са присъщи и именно поради това принципно интегрирането на съзнанието е възможно.

Независимо от актуалната ти осъзнатост и независимо от твоето желание или воля, независимо от това доколко Асоциативната каскада на сънищата или Хибридната асоциативна каскада влизат в контакт с Вътрешната асоциативна каскада (и съответно с „Вътрешното ти Аз”), и получават въздействие от нея, независимо доколко  Генераторът на сънищата се активира, действа в качеството си на част Вътрешната асоциативна каскада и „Вътрешното Аз” или като отделен и прилежащ”механизъм” и схема, действащи под тяхно въздействие и контрол в хода на Асоциативната каскада на сънищата, подбирайки и съчетавайки елементите в различни територии на Сънищни пространства, независимо от това, че при неинтегрирано съзнание Асоциативната каскада на будното състояние и съответно „Външното ти Аз” няма „открит” достъп до Вътрешната асоциативна каскада и "Вътрешното Аз" и контрол върху него (и че процесите на Вътрешната асоциативна каскада остават за теб скрити и недостъпни, нямаш пряк поглед върху тях, нито конкретно знание за тяхното протичане и моментно естество) докато „Вътрешното Аз” често оказва въздействие върху теб (върху „Външното Аз”) без обикновено в момента веднага да усещаш и да си даваш сметка, независимо от всички тези отделни форми, проявления, въздействия, разграничения или взаимодействия, не трябва да се забравя основният факт, че Асоциативната каскада на будното състояние и Асоциативната каскада на сънищата, процесите на преливането им в Хибридна асоциативна каскада, както и Хибридната асоциативна каскада) са само отделни части от единно цяло, само отделни форми и аспекти на единната обща Асоциативна каскада на съзнанието, и между тях винаги и постоянно остават връзки и пътища за преливане, трансформиране и интегриране.

Независимо от конкретното отношение или взаимодействие в един или друг случай между Асоциативната каскада на сънищата и Генератора на сънищата, от една страна, и „Вътрешната асоциативна каскада и „Вътрешното Аз”, от друга страна.

Асоциативната каскада на сънищата и Асоциативната каскада на будното състояние са взаимносвързани части на единната обща Асоциативна каскада на съзнанието.

А състоянието на интегрирано съзнание, при което будното ти съзнание да може да възприеме тази единност,  да получи възможност и достъп за включване в нея, и да получи възприятието за активно включване и достъп в нея, при което „Външното ти Аз” да може да получи постоянен достъп до „Вътрешното Аз”, и ти да възприемеш и осъзнаеш как двете заедно се хармонизират, да постигнеш възприятието за единното им действие, и за единността на Асоциативната каскада на съзнанието – стои там някъде на разположение и очаква да бъде постигнато.

=========> <====

Когато съм имал сън, в който участвам в битка и правя удар с крак срещу противник, събуждайки се съм усещал как съм изритал с крака си масата до леглото. Това означава, че се може да се получава връзка между въображаемата представа за движението ти в съня и поведението, движение и действие на реалното ти физическо спящо тяло. Това е пример за проявление на психофизиологична връзка между въображаемата ситуация в съня и действие на спящото физическо тяло.
 
Това се е случвало в „неосъзнат” сън. Евентуално с активиране на същата или на аналогична връзка, би следвало да може да се случи и в „осъзнат”, като по тази логика определени действия да доведат до ефекти в действия на спящото тяло (въпреки изтъкваната теза за своеобразното обездвижване и псевдо-парализиране на мускулите във фаза РЕМ и въобще при сънуване, макарл и не винаги и не при всички хора.

Доколко има въобще логика за допускане на такава връзки предвид въображаемия характер на ситуацията в съня, продукт на Асоциативната каскада на санъщита или на Хибридната асоциативна каскада? Но очевидно тези форми на Асоциативна каскада като част и изражение на общата Асоциативна каскада на съзнанието имат канали и връзки с асоциативни схеми и механизми, стигащи и до въздейстнвия върху спящото тяло.

На мен ми се бе случвало неведнъж спонтанно едновременно действие – например, да изритам в съня си даден обект („човек” – въображаем противник) и едновременно с това наяве да изритам мебел до леглото, като това го разбирах като се събуждах от самия удар в крака. Но това е съвсем друга ситуация. Сънят се прекъсваше. Това се бе случвало например в обикновен „неосъзнат” сън в ролята на „Въображаемо Аз” във въображаема обстановка със средна степен на смътна обща представа и възприятие за самия себе си  (средна степен на приближаване и близост на „Въображаемото Аз” към  реалното „Аз”). Конкретното въображаемо действие в съня ми беше паралелно и едновременно с аналогичното реално действие наяве (макар изтъкваната теза от някои специалисти в техните публикации, че обикновено, но не винаги и не при всички, когато спиш и сънуваш в известен смисъл едва ли не временно се парализираш и не можеш да се движиш).

Но това се бе случвало  спонтанно и непреднамерено по време на обикновени сънища, и без „осъзнаване”, разбиране, очакване, или дори идея в съня, че би могло да има такава паралелна реакция на спящото тяло.

От друга страна, това показва, че би могло да има в една или друга ситуация и случай и при едни или други условия пряк контакт, връзка и въздействие между твое въображаемо физическо действие в съня ти и аналогично реално действие на спящото ти тяло – т.е. психофизиологична връзка.

=========================> <=====

Остава хипотетичната възможност, ако по време на „осъзнатия” си сън сънуващият би бил в състояние и би успял да активира евентуални присъщи за човешката натура психофизиологични връзки и реакции, и от света на „осъзнатите” си сънища би успял да изпрати до наблюдаващите го в лабораторията изследователи някакви предварително договорени сигнали чрез определено разпознаваемо действие на спящото си физическо тяло, и то такива сигнали, с които да може да се осъществи смислена комуникация!

Ако се изключи специфичният вариант с подаването на „кодирани сигнали” от света на сънищата към света на будните,

Търсенето на възможност за подаване на „кодирани сигнали” по време на „осъзнат” сън, позовавайки се на психофизиологична връзка, освен стремежа да се покаже възможността за съществуване и осъществяване на такъв „феномен” ("осъзнатия" сън и "осъзнатото" сънуване), вкл. в контекста на изучаването на скритите пътеки в човешкия мозък и съзнание, също така произтича от обстоятелството и показва, че в характеристиките на съвременните електроенцефалографи и други апарати не се намират и не присъстват достатъчно възможности за установяване на такива „маркери”.

Освен ако опитите за реализиране на такава психофизиологична връзка и подаване на „кодирани сигнали” от спящото тяло, независимо дали само с движение на очните ябълки или и с някакви други жестове, не се разглежда като опит за постигане на прояви, доказващи самото съществуване на съответни човешки възможности и ефекти във функциите на мозъка при различни негови състояния (такъв вид психофизиологична връзка и възможност за съзнателно въздействие от състоянието по време на сън върху спящото физическо тяло), които обаче, дори и да биха били постигнати и показани, реално съответстващи на съдържанието, което им се приписва от съответните изследователи, биха били само прояви от една елементарна съвсем първоначална фаза от възможното развитие по Пътя на интегралното съзнание.

Дори ако би било възможно в експерименти сънуващият с „осъзнат” сън да е в състояние наистина реално инцидентно или периодично да осъществява контакт с изследващите го като им подава някакви „кодирани сигнали”, той не би бил в състояние да им съобщава чрез такъв начин на комуникиране съществена информация за своите преживелици и състояния в момента (при положение, че е до такава степен опитен, че самото усилие за подаване на такъв вид сигнали не компрометира, блокира, въздейства и попречи в сънищата му да има съответни преживелици и състояния).

Изследователите може само да си въобразяват възможности за симултанно активно предаване от страна на сънуващ доброволец на обилна информация от света на неговите сънища към тяхната лаборатория чрез подаване на някакви сигнали – било с движения на погледа в съня и съответно на очните ябълки на тялото му в лабораторията, било дори евентуално с мърдане на пръсти или пък със свиване на юмруци, а може би и с ритане с крака или каквото и да било нещо подобно.

Дори при съществуваща възможност за активиране на психофизиологична връзка между движението на погледа в съня и движението на очните ябълки на спящия по време на фаза "РЕМ" и реализиране на хипотетичната възможност сънуващия да подава на изследователите  "кодирани сигнали" чрез предварително уговорени начини на движение на очните ябълки, би било абсурдно да се предполага, че той ще е в състояние постоянно да поддържа такава връзка и постоянно да подава такива сигнали, както и едновременно с активно и често подаване на такива сигнали да сънува необременени от такива усилия и процес осъзнати сънища, а още повече да успява да се задържи в тях или пък дори "осъзнато" и целенасочено да ги променя и трансформира.  Би могло да е само във фантазиите на изследователите, че чрез такъв вид сигнали и комуникация сънуващ доброволец би бил в състояние текущо по време на сънуването си да ги информира какво и как точно сънува, какви възприятия, мисли и чувства има, и през какъв етап или момент преминава! Това би било невъзможно. Единственият начин би могъл да е, ако би съществувала апаратура в състояние да чете и разчита мисли, вътрешни визуални образи, възприятия, усещания, но такава апаратура в нашия земен свят все още не съществуваше.

(и без да се търси някаква психофизиологична връзка за подаване на „кодиран сигнал” до наблюдаващите го)


======================================> <==========================

ВТОРА ЧАСТ
ГЛАВА ДЕСЕТА

БЕЛЕЖКИ ЗА "ТРАДИЦИОННАТА И КЛАСИЧЕСКА ЙОГА"
Бележки за "традиционната и класическа Йога"



Текст в процес на обработване / Нефинализиран текст

===>Този текст е в процес на обработка. В текста има редица пасажи със смислови повторения, тъй като е съставян в продължение на дълъг период от време с натрупване и прогресивно разработване с допълнения по няколко основни аспекта. Поради това, все още е в процес на интегриране и редактиране и подлежи на промяна, преструктуриране и съкращаване.<===  ===> Определени положения в текста подлежат и на концептуално доизясняване и допълване.<====


ВТОРА ЧАСТ
ГЛАВА ДЕСЕТА


БЕЛЕЖКИ ЗА „ТРАДИЦИОННАТА И КЛАСИЧЕСКА ЙОГА”
Бележки за „традиционната и класическа Йога”



(  Елементите в наличния и известен „информационен фонд” и интерпретация на историческите развития и хронологията )


I.


1.

ДАЛЕЧНАТА ИСТОРИЯ, ИЗТОЧНИЦИТЕ И ПРОИЗХОДЪТ

Далечната история, източниците и произходът


======================> <==========================

Естествено е явлението, при което народи, живели и развивали се в различни части на света, без да са имали контакт помежду си, са стигнали до аналогични представи за света и решения в устройството на своя живот. Причините са в аналогичния процес, по който се развива човешкото съзнание и връзката му с окръжаващата реалност и нейните физически закони и явления. Би могло да се допусне, че древните арийски племена и народи са развивали своите представи и концепции за окръжаващия ги свят съвсем самостоятелно и необусловени от никого и от нищо, в резултат на собствени идеи и прозрения. (Такива интуитивни прозрения, творчески открития, интуитивни постижения и пр. понякога би могло да изглеждат и като специални разкрития и указания, дадени пряко от боговете на съответните жреци или мъдреци.) Би могло да се допусне, че представите, идеите, културата и религиозните вярвания на древните арийски народи преди тяхното преселение са възникнали и са се развили съвсем самостоятелно, измислени и създадени за първи път от техните по-будни хора и мъдреци в резултат на собствения им контакт с окръжаващата ги реалност и на развитието на собствените им душевни и мисловни процеси, без да са били повлияни от натрупани познания, опит, идеи и представи, религиозни вярвания, ритуали, заклинания и практики, каквито са били достигнати в по-предишни времена от древните народи на Шумер, Акад, Вавилон, древен Египет и без да са били в контакти с никои от тях. Но в историческия контекст на древното развитие на първите цивилизации в Месопотамия, изглежда твърде малко вероятно древните арийски общности да са останали изолирани и без никакъв външен контакт с други народи и техни култури.

Според установените познания и представи цивилизацията на Шумер и Акад е била сред най-древните и първите, появили се и започнали своите развития.

Счита се и е прието, че Шумерската цивилизация се е развивала в периода още през IV хилядолетие преди н.е. с постепенното изкристализиране на свои представи, концепции, религиозни вярвания, ритуали, жречески порядки, религиозни словесни практики и пр. Би могло да се допусне, че такъв процес в земите на Месопотамия вероятно е започнал да се развива поне няколко стотици години преди аналогични процеси да започнат идейно да изкристализират и да се развиват сред арийските народи в земите на техните древни обиталища (за коeто няма исторически сведения).

Прието е, че преселението на арийските народи към долината на река Инд се е случило не по-късно от XVI век пр. н.е. или в периода между XX и XVI век пр. н.е. Към XX век преди н.е. се предполага, че е залязла и изчезнала по едни или други причини древна цивилизация на Мохенджо Даро и Харапа. Не е установено поради какви причини е залязла тази цивилизация, дали е било свързано с климатични промени или с други бедствия, дали са се разселили и разпръснали (както е имало и други масови преселения на народи в онази епоха) или остатъците им са се асимилирали сред новодошлите арийски общности. Няма археологически следи да е имало война между местната цивилизация и новодошлите арийски народи.

Археологическите изследвания сочат, че най-старите следи от заселване в Долна Месопотамия датират от втората половина на VII хилядолетие пр.н.е. когато се развива културата на периода Обейд (датирана като развивала се в периода между 6500 и 3800 г. пр. н.е. и разделяна на няколко фази през шестото и петото хилядолетие преди н.е. ).

Археологическите проучвания не дават възможност за този период и съответните му фази да се определи наличието на определена етническа група. Няма консенсус дали първите писмени източници с текстове съдържат следи от шумерски.

Има противоположни мнения и два противоположни подхода кога точно са се появили и каква роля са играли шумерите в развитието на обществата в региона на Долна Месопотамия като се започне от времената на VII хилядолетие пр. н.е. Според една от хипотезите, шумерите са пристигнали от друг район, съседен на Долна Месопотамия и вероятно не са участвали в първоначалния период на развитие на общностите. Те са пристигнали в сравнително по-късни времена. Според тази хипотеза, те може и да са присъствали сред другите групи на местното население още в периода Обейд, би могло да са пристигнали през четвъртото хилядолетие преди н.е., или би могло да са пристигнали в началото на третото хилядолетие преди н.е., от когато са останали писмени източници с текстове, съдържащи установени шумерски граматически елементи. Според противоположната хипотеза, шумерите са живели в Долна Месопотамия още от началото на Обейдския период, а различните местни общности постепенно са се слели и взаимно са се асимилирали, формирайки етническа група на шумерите.

Независимо от тези различия, общоприето е, че през периода Урук (IV хилядолетие преди н.е.) шумерите вече са присъствали в Долна Месопотамия.

В резултат на различни археологически и лингвистични проучвания е прието, че към началото на IV хилядолетие преди н.е. вече са възникнали първите шумерски поселения.

В IV хилядолетие пр.н.е. вече се развива един от най-старите градове Урук, а през последната фаза на периода Урук около 3400 – 3100 г. пр.н.е. се оформят първите градове и първите държави.

В процеса на развитието на местните общности, постепенно по-големите селища са се превърнали в независими градове-държави, воюващи по между си. Известни са по-големите градове-държави с имена като Ериду, Нипур, Киш, Лагаш, Урук, Ур и Ума.

Всеки град е имал свой управник – цар или жрец и свое божество.

Познанията за тези древни периоди и култури са възможни благодарение на останалите от тези периоди археологически следи и писмени източници. Паметниците останали от Урук свидетелстват за богатство и творчество още от онова време на народите в Долна Месопотамия.

През последните векове на периода Урук се развива писмеността. От тези времена са останали писмени източници, които са се съхранили поради практиката да се издълбава клинописното писмо върху камък или плочки, които са устояли на въздействието на времето.

Творческите процеси и постижения на тези народи през четвъртото хилядолетие преди н.е. и особено през неговата втора половина, оказват съществено влияние върху съседните региони, вкл. и с процеси и последствия на тяхна експанзия.

През IV хилядолетие преди н.е. шумерите вече представляват движеща сила в обществените процеси и промени. Те имат активно участие в създаването на първите градове и първите държави, както и в създаването и развитието на първата форма на писменост.

Шумерските градове се оформят като оживени търговски и занаятчийски центрове. Счита се, че освен търговията, която са развивали помежду си, те са установявали и развивали активни търговски връзки и с народите в  Древен Египет, като търговските им контакти и обмен са се простирали и до народите на тогавашна Индия.

Обществените развития в този период и разцветът на шумерската култура естествено са довели и до процеси на експанзия и участия на шумерите в колонизационни процеси спрямо съседните страни и региони. Счита се, че в резултат на тези развития към края на периода Урук и нататък през III хилядолетие преди н.е. в региона на Долна Месопотамия се е оформила цивилизация с многоезично и многоетническо общество, чиито елементи са съществували в хармония. В древните текстове са идентифицирани различни елементи като термини, идващи от непознати езици, особено отнасящи се до имена на различни географски обекти.

Още преди предполагаемото преселение на арийските народи, дори и то да се е осъществило към началото на XX век преди н.е., в Шумер вече е сътворена една от най-древните, една от най-старите литературни творби - Епосът за Гилгамеш, представляващ пет самостоятелни шумерски поеми (разкази) за царя на Урук, първите от които са датирани към времето на Третата династия на Ур (2150 - 2000 г. преди н.е.) Те са били написани с клинообразната писменост върху глинени плочки. Четири от тези поеми по-късно са използвани като основа за обобщен епос на акадски, определян като Старовавилонска версия, чието създаване се определя към периода на XVIII-XVII век преди н.е. От нея са запазени фрагменти. От по-късна версия, определяна като Стандартна вавилонска, датирана вече към XIII-X век преди н.е., са възстановени фрагменти, обхващащи около две трети от произведението. В него се участва богиня Ищар и други богове, разказва се за тайната на вечния живот, за живота и смъртта, както и за "големия потоп".

Развитието, културата и богатството на тази цивилизация са били примамливи за съседни народи и шумерските градове и търговски центрове нерядко са ставали обект на нападения от страна на чужди племена, предполагаемо арабски, персийски и др.

Същевременно непосредствено на изток от Месопотамия и на югоизток от Шумер и Акад, още през III хилядолетие преди н.е. се развиват и други народи и царства, например Елам, за който се счита, че най-ранните писмени сведения се появяват още през 3000 г. преди н.е. Открити са таблички с древен еламски клинопис. От шумеро-акадски източници са известни редица еламски градове-държави през III хилядолетие преди н.е. Счита се, че първите градове в областта са възникнали още през V хилядолетие преди н.е. (през каменно-медната епоха). Столицата на Елам град Суза, предполагаемо е основан към 4200 г. преди н.е. и се счита, че е сред най-древните градове на земята. Счита се, че първите следи от постоянно обитаване на земите около Суза са още от VII хилядолетие преди н.е.

Какво се случва по нататък през втората половина на III хилядолетие преди н.е.?

Във втората половина на III хилядолетие преди н.е. – през XXIII век преди н.е. значителна част от Шумер е била завладяна от акадския цар, за който се счита, че е успял да обедини цяла Месопотамия и е създал първата империя в света.

Името Вавилон се споменава за първи път през 3000 г. преди н.е. Към 2200 г. преди н.е. Вавилон е бил известен като храмово място. През XXI век преди н.е. Вавилон е бил в обхвата и под владение на близкия град Ур.

Към това време - към 2100 г. преди н.е. - все още е съществувала и вероятно е процъфтявала цивилизацията на Мохенджо Даро и на Харапа. Към това време още не е започнало преселението на арийските народи към долината на река Инд, започнало във времето около /към или известно време след/ 2000 г. преди н.е. (има различни оценки за точния период, най-късният предполагаем период е към XVI век преди н.е., но, според някои мнения, преселението може да се е осъществило още към XVIII или XX век преди н.е.)

Към края на XXI век преди н.е., т.е. няколко години преди 2000 г. преди н.е. Третата династия на Ур е унищожена от Елам.

При царуването на великия вавилонски цар Хамурапи (пети цар от първата династия във Вавилон) /от началото до средата на XVIII век преди н.е./ градът Вавилон придобил водеща роля в целия регион и завладял почти цяла Месопотамия. От това време е известен "Кодексът Хамурапи", който е сборник с правни текстове, считан за един от първите подробни сборници със закони и един от най-старите текстове на древна Месопотамия - надпис на акадски върху плоча от черен базалт. (Според концепцията, че арийските племена са се преселили през XVI век преди н.е., по това време преселението на арийците все още не е било осъществено.)

По-късно към средата на II хилядолетие преди .н.е. Шумер е погълнат от разширяващата се Вавилонска империя. (Според общоприетото схващане, счита се, че по това време арийските народи са завършили своето преселение и вече са обитавали долината на р. Инд.)

Каситите са били съседи на Елам северозападно до границите му Група касити още през XVIII век преди н.е. се заселила в Северна Месопотамия. В началото на XVI век преди н.е. Вавилон е бил превзет от хетите, а няколко години след това е завладян от каситите, в чието владение остава през следващите няколко века до XII век преди н.е. Каситите превърнали града-държава Вавилон  столица на Вавилония. Царските укази на каситските владетели на Вавилон били изсичани върху камъни. Историята през тази епоха познава множество битки и перипетии с участието на вавилонци, еламити, касити и др. През следващите векове Вавилон е под властта на различни династии до края на VIII век преди н.е., когато Елам и Вавилон са разбити от асирийците. Към края на VII и през първата половина на VI век преди н.е. след бунт срещу асирийците се образува Нововавилонското царство (наричано и Халдейско царство). През втората половина на VI век преди н.е. Вавилон и земите на Месопотамия са завладени и се оказват в обхвата на Персийската империя с династията на Ахеменидите, а през втората половина на IV век преди н.е. персите са победени от Александър Велики.

Цялата тази хронология и фактология съдържа и редица приблизителни или предполагаеми данни, и е предмет на уточняване от специалисти археолози и лингвисти. Включването й тук не е с цел да се прави самоцелен обзор на древни цивилизации, или с някаква претенция към абсолютна точност на историческа фактология и хронология, а за да се очертае общият исторически, културен и духовен контекст, в който е съществувала и се е развивала цивилизацията и културата на древните арийци във времената преди тяхното преселение, както и в периода около тяхното пристигане в новите територии. Това е свързано с разбирането, че ведийските текстове не са измисляни на празно поле чак във времената след XVI век преди н.е., когато арийците вече са били пристигнали в Индия и че началото на ведийската култура и ведийските текстове няма как да съвпада с предполагаемото им пристигане, независимо дали то се е осъществило през XVI век преди н.е. или е започнало още в началото на XX век преди н.е. В тази връзка, много по-древен и с многопосочни източници е произходът и генезисът на редица представи и религиозни ритуали, вярвания и концепции, и ритуални и оздравителни практики на арийските народи, които би могло да се свържат с различни религиозни, ритуални и философски разбирания и с различен вид практики, включващи се в общото понятие "йога", които без съмнение вече са съществували и са се практикували сред арийците след тяхното преселение и в целия период през втората половина на II хилядолетие когато са се развивали по-нататък, допълвали и разнообразявали и различните ведически текстове преди да бъдат групирани в четирите Веди.

Видно е и е логично, че и през IV и особено през III хилядолетие преди н.е. е имало широкомащабни преселения на общности и народи, както и контакти и взаимодействия с широк географски обхват и значителни дистанции със съседни народи, племена и общности. Тези контакти и взаимодействия, в по-тесен географски обхват може да са били първоначално мотивирани със стремежи към разширяване на търговия, или на територия и експанзия, както и с възникващи военни действия, но постепенно с развитието на цивилизацията, търговията и културата, контакти и взаимодействия с много по-широк географски обхват и на много по-далечни дистанции са се развили с търговски характер поради развитието на търговията и търговските центрове и поради необходимостта и ползата от развитие на обмен с по-далечни народи. От своя страна развитието на такива контакти и взаимодействия е довело до последствия, изразяващи се в активизиране на културен и религиозен обмен, в споделяне, възприемане и пренасяне на културни постижения, на религиозни представи, идеи и концепции.

Независимо от това какви са били причините за преселението на арийските народи към долината на река Инд и дали то се е случило към началото на второто хилядолетие преди н.е. или чак към XVI век преди н.е., тези народи са се преселили и са пристигнали с определена история, култура, религия и способности. Те са възникнали, съществували са и са се развивали дълго време преди това в териториите и земите на техните предишни обиталища. Няма археологически или други източници и информация за точните територии, начин на живот, култура, знания, представи, религиозни традиции, ритуали, молитви, заклинания и пр. на арийските народи преди тяхното преселение. За тях съдим на базата на съдържанието на ведийските текстове във вида им, в който са успели да достигнат до наши дни. Предполага се и се счита, че арийските общности са живели в територии на изток или североизток от бреговете на Каспийско море. Когато е започнало тяхното преселение, една група от техния народ се е насочила на юг и югоизток към долината на река Инд, а друга група се е насочила към юг и югозапад в посока към земите на днешен Иран. Културата от предишното развитие на арийските народи при арийците, пристигнали в долината на река Инд и по-късно продължили своя път през съседните територии на Индия, е продължила да се развива нататък (с развитие на техните заклинания, мантри, химни, ритуали и като цяло - на ведическите текстове, по-късно групирани във Ведите, дали основа за развитие и създаване на всички последвали ги текстове). Тази култура е била определена като началото на ведическата култура, определено от разни историци и индолози към периода на XVI век преди н.е. (сякаш арийските народи, пристигайки по тези земи след своето преселение, са започнали да сътворяват и развиват тази своя култура на празно поле). Културата, която са пренесли арийците, които са пристигнали по древните земи на днешен Иран, е продължила да се развива с различни форми и промени и е довела по-късно до специфичните аспекти на местната древна култура и религия, включително до възникване на Зороастризма и на религиозната философия на Заратустра, изложена в свещената книга Авеста. (За времената, когато е живял Зороастър (Заратустра) няма единно мнение и точният периодът не е установен, като се предполага, че може да е между XVIII век преди н.е. – това е евентуално възможният предполагаем период за преселението на арийците в посока към древните земи на днешен Иран, ако не се е случило още два века по-рано – и VI век преди н.е. – според косвени писмени индикации от летописи в хроника – като същевременно някои учени решават да визират и предполагаем по-точен период през XII век преди н.е.)

Ако са осъществили своето преселение към началото на II хилядолетие преди н.е. или дори към XVIII или XVI век преди н.е., тези народи със сигурност са възникнали, съществували са и са се развивали поне редица векове преди това (вероятно дори и хилядолетиe и повече) като със сигурност са съществували и са се развивали в своите тогавашни територии и земи поне в периода на разцвета на Шумерската цивилизация през III хилядолетие преди н.е., на експанзията на нейните търговски контакти и обмен, и на нейните културни, духовни и религиозни въздействия, а впоследствие - през втората част и към края на III хилядолетие преди н.е. (или примерно в началото на II хилядолетие преди н.е.) и в периода на развитието на Акадската империя и цивилизация. Влиянието на обществената динамика, на търговския разцвет и на културния и духовен подем и религиозни процеси, няма как да не е достигнало до древните обиталища на арийските народи, много малко вероятно би било те да са живели напълно изолирани и без никакъв контакт, взаимодействия и обмен с други народи, и особено с напредналата цивилизация на Шумер и Акад. Би  било трудно да се приеме, че наличието на развита цивилизация (видимо по-стара и предполагаемо по-развита от тази на арийските народи), която се е развила в сравнително близък регион, е останало неизвестно за арийските племена и не е довело да въвличането им в търговски и културни контакти и обмен.

Би било съвсем естествено и логично да се допусне и приеме, че развитието на арийската култура, представи, култове, религиозни практики, ритуали и пр. в периода на тяхното съществуване и развитие преди преселението им е било повлияно, обогатено, допълнено от културата и религията на Шумер и Акад, че е взаимствало и е съдържало елементи и аспекти на културното, духовно и религиозно наследство на Шумерската и по-късно - на Акадската цивилизация, култура и религия, включително имената и влиянието на техните богове, че е продължавало да се развива на тяхната основа и в техния контекст, по своему ги е развивало и променяло, усъвършенствало и допълвало, формирало е конкретния им характер като резултат на спецификите на арийските народи и в съчетание с техни оригинални представи и концепции. (На тази основа по-късно след тяхното преселение са продължили да се развиват техните традиции, духовна и религиозна култура и практики с внасяне на допълнения и промени, с еволюция на представи, с добавяне на нови географски и други понятия, съотнасящи се към новите времена и новите райони на преселение, експанзия и обитаване. /С наличието втекстове на едни или други географски наименования или местни понятия от определени времена, някои учени считат, че мога та обяснят защо определят датирането или началото на ведическите текстове към определени периоди, което очевидно, няма как да е обосновано предвид логиката и естествената динамика на разнообразните процеси и натрупване през времето на промени, допълнения и на различни нови смислови слоеве, изключване на определени понятия или дори имана на богове и включването на променени и нови./)

Когато арийските племена са се преселили, те са дошли със своята обществена структура и традиции, със своя стопански и военен опит и способности, със своето духовно и културно богатство, със своите представи, вярвания и религиозни жреци, със своите учители и мъдреци. Те не са дошли с липсваща култура и ведическите заклинания, мантри, химни и ритуали, за които изследователите индолози казват, че са започнали да се появяват през XVI или XV век преди н.е., не са паднали от небето на бяло поле, и няма как просто така изведнъж без нищо да са започнали да се появяват точно в този период, за който се определя приблизително самото преселение на арийските общности. (Освен ако не се приеме, че арийските общности са пристигнали с липсваща история и култура и че за първи път различни химни, мантри, заклинания и ритуали са се появили на празно място, като по време на трансцедентни състояния на техни мъдреци боговете са им ги разкрили и са им ги предали да ги следват. Без да отричаме възможностите на медитативните прозрения, вдъхновения и творчески постижения, или възможностите за философски прозрения и интуитивни постижения, включително в състояние на медитация, такава възможност за начало на ведическата култура на празно място изглежда твърде малко вероятна и в целия исторически контекст изглежда логически неприемлива.) Няма как началото на ведическите текстове и култура да съвпада с пристигането и началото на пребиваването на арийските народи в новите земи в Индия. (Освен ако това определяне е чисто символично, поради липсата на предишни исторически, археологически и писмени източници, както и поради наличието в текстовете на наименования и понятия от времената и териториите им след преселението им.)

Когато арийските общности са пристигнали в долината на река Инд към началото на II хилядолетие преди н.е. или във времевия интервал до XVI век преди н.е., след период на преселение и перипетии, влиянието и на военната им прослойка е било нараснало, но и значението на жреците е било съществено. По-късно, към средата на II хилядолетие преди н.е. и в първите векове на втората му половина естествено се е стигнало до по-нататъшни процеси, в които арийските народи са започнали придвижване към нови земи и експанзия, при което са възниквали военни сблъсъци с местни племена и народи. Все повече е нараствало значението и влиянието на прослойката на воините и техните лидери. В процесите на смесване с нови култури, в нови обстоятелства и обкръжение, арийските жреци, свещенослужители, духовни и религиозни слоеве са се стремили както да запазят своите традиции, така и да съхраняват своето влияние и сред своя народ и сред всички части на оформящото се население. Естествено са се развивали процеси на оценка и допълване, на въвеждане на нови представи и концепции, на включване на нови наименования и понятия, характерни за местните земи, събития и условия, активно е продължавало развитието на традициите, на духовните и религиозни ритуали и практики. Върху основата на духовното и културно наследство, на ведическата култура и наследство, с които арийските народи са пристигнали по новите земи при своето преселение, на тяхното старо познание (веди – знание) са продължили да се развиват и оформят елементите на ведическите текстове с химни, мантри, заклинания, ритуали, правила и пр.


2.

ВЪВЕЖДАНЕ НА ПОНЯТИЕТО „ТРАДИЦИОННА И КЛАСИЧЕСКА ЙОГА”

Въвеждане на понятието „традиционна и класическа Йога”

======================>  <==============================

С Йога още от малък съм свързвал много свои идеи и въпроси. След толкова години се опитвам да си обясня същността на нещата. Да бях имал възможността да намеря подобен текст когато бях на 13-14 години, бих си спестил незнание, илюзии и грешки.

В обобщаващо понятие „традиционна и класическа Йога” обединявам всичко създадено през хилядолетията, натрупано и известно днес относно философия, концепции и практика за Йога и свързано с Йога още от дълбоката древност и последователно през времето, през епохи, времена, цивилизации и народи, през началния ведийски период с Ведите, през периода на сътворяване на Упанишадите и на множеството други пояснителни текстове и коментари към тях, включително основни текстове като "самхити" и други форми на произведения с редица други специфични наименования, концептуализирали различните системи и аспекти на индийската философия, и заедно с множеството разнообразни произведения с различни форми и цели - „самхити“, трактати или книги от периода около и през Средновековието, обясняващи, допълващи и коментиращи по-древните текстове, оригиналните източници или първоначални древни коментари върху тях, или „възстановяващи“ загубено познание от древните текстове и практики, както и заедно с усилията от XVIII и XIX век и различните приноси и нововъведения, представляващи повторение и утвърждаване  на познатото и старото, с желание и стремеж за негово доразвитие, или пък случаи, развития и действия с претенции  за „възстановяване“ на „загубено“ древно познание за различни видове или методи по пътя на Йога,  а така също и заедно с всякаквите многобройни съвременни интерпретации, преоткрития на древни забравени познания, практики или стилове, нововъведения, модернизации и „авторизации“ на стилове, методи или видове Йога, включително и с колоритните и изпълнени с чудеса, с прозрения и с достигнати просветления жизнеописания и перипетии на безчетните съвременни мъдреци, учители, гуру и светци, свързани с тях, за които в днешно време вече е налична изобилна информация в информационния фонд в различните му съвременни изражения. В това понятие не включвам Пътя на интегралното съзнание, който наричам и Йога на интегралното съзнание. С други думи, в „традиционна и класическа Йога” включвам всичко създадено и известно в Йога и свързано с Йога от дълбоката древност до сега (история, концепции, практика и философия) без в това понятие да включвам „Йога на интегралното съзнание”. Всичко създадено, съществуващо и известно по отношение на Йога, с изключение на Йога на интегралното съзнание.

В глава седма на Йога на интегралното съзнание разгледах различни понятия, направих съпоставяне на нивата и редица техни аспекти. Там отбелязах, че нейна цел, заедно с общото представяне на Пътя на интегралното съзнание и различните негови нива, е да позиционира Йога на интегралното съзнание спрямо цялото натрупано през хилядолетията и познато днес концептуално и практическо наследство свързано с Йога.


3.

Нямам намерение да правя някакъв пълен или изчерпателен исторически обзор на развитието на Йога (а и се съмнявам, че е възможно това да се постигне в една книга, колкото и да би ми се искало да бъде създадено такова произведение), някакъв фактологически списък или нещо като енциклопедичен текст с всичко съществуващо през хилядолетията в обхвата на темата за Йога и свързаната с нея проблематика във всички аспекти, или поне с това, което през изминалите епохи не е потънало в забвение и е останало известно, съдържащо разнообразните концепции, философии, древни и нови писания, устни предания и различни видове записани текстове, с множеството разнообразни подходи и интерпретации, с всичките противоречия, съществуващи в разноликия широк обхват на тази тема и свързаните с нея текстове и знания за развитията в историята и за философските понятия и системи, с множеството "бели петна", неясноти, неопределености и различаващи се интерпретации в генезиса и хронологията на развитията още от древността, както и през последните две хилядолетия, с безбройните имена на мъдреци, създатели, основатели или съвременни светци и гуру, последните от които поне - срещащи се в определено количество в разни текстове и „източници“ от изминалия век. Нито би било възможно това да се направи на едно място, нито е възможно тук да се предложи такъв изчерпателен или "енциклопедичен" текст, нито бих могъл да имам възможността или претенцията да направя и предложа анализ на всичко написано и известно по тематиката "Йога", вкл. различните аспекти на свързаната с нея философия, нито е необходимо, нито пък всичко това би следвало да е предмет на тази книга, отнасяща се конкретно за пътя на "Йога на интегралното съзнание".

Ще се опитам да се огранича в няколко съждения и аспекти и да спра навреме, макар че темата е като тресавище, което те поглъща и е трудно да се измъкнеш и отново да излезеш на брега.

В усилията си да остане на желания бряг и да не затъне в тресавището на необятността и всеобхватността на темата, написаното тук ще е частично по отношение на цялата съществуваща известна фактология и налична информация с различни форми на класификации, категоризации, наименования на форми на произведения и текстове, аспекти на техните съдържания и на философски концепции, със знайни и незнайни, реални или само предполагаеми и нарицателни имена на техни възможни автори, на мъдреци, светци, гуру и просветени личности - известни или непознати, предполагаеми или доказани, реално съществували или легендарни и митични, живели и съществували през хилядолетията, както и през вековете на нашата ера.

Някои от тях са били реални, макар и останали с паметта на времето със знакови нарицателни имена, други са били реални и са останали известни вероятно с истинските си имена. И за едните и за другите - без да може да се определи кои от тях и доколко са се оказали плод на анонимни и колективни творчески интерпретации на митологичното наследство, или плод на пост-събитийни творения, описания или твърдения за предшестващи събития, истории, светци, чудеса, школи, постижения и изключителни мъдреци и гуру, дело на различни адепти, мъдреци или пък на свой ред техни последователи и ученици през различни периоди в миналото, включително и особено във вече сравнително по-нови времена.

Всъщност, понякога за да усетиш вкуса на солта, не е задължително наведнъж да изпиеш цялата вода на всички океани.

В този смисъл, написаното тук ще се опита да е с концептуален характер, засягащо няколко конкретни определени аспекта. Написаното по засегнатите аспекти ще се стреми да е с обобщаващ характер и със собствена позиция от гледна точка на "Йога на интегралното съзнание".


4.

НЯКОЛКО-ХИЛЯДОЛЕТНИ УСИЛИЯ И ТРАДИЦИИ

Няколко-хилядолетни усилия и традиция

=====================>  <=============================

За Йога има планини от текстове и тонове информация, като се започне с елементите на концептуалната религиозна и философска основа, втъкани в древните Веди и превърнали се в концептуални и религиозно-философски океани с последвалите ги Упанишади, Араняки, Брахмани, Пурани, Сутри, Епоси, Самхити, безброй многообразни текстове с разнообразни древни наименования и безбройни обяснения, допълнения и коментари по тях, с най-различни форми и обеми, с различни цели, същност и духовен принос, разпростряли се през трите хилядолетия, следващи след групирането на ведийските текстове в четирите известни Веди, в още по-необятни и многообразни концептуални и религиозно-философски простори и пространства - с бушуващи през времевите хоризонти океански бури и водовъртежи, утихвали като по-спокойни води в отделни морета с множества острови, преливащи през непостижимата безбрежност на реалността – израз на стремежите и усилията на хората още от зората на тяхното разумно развитие за разбиране и осмисляне на заобикалящата ги реалност, и за съхраняване и препредаване през стотици поколения на постигнатото свое древно познание, за по-нататъшното развитие на това духовно наследство, с участието на безчет посветени люде, мъдреци, учители, жреци и религиозни служители, майстори в йога, техни ученици и адепти.

Повече от четири хилядолетия - житейски наблюдения, интуитивно осмисляне, философски прозрения, творчески пориви, конкретна практика, събирани и систематизирани в едно необятно духовно и културно наследство и безценно богатство.

Повече от две хилядолетия в древността стотици поколения мъдреци и свети люде, жреци и брамини, учители и ученици, майстори и адепти - съхранявали в умовете си парченцата натрупана и натрупвана мъдрост и познание, и препредавали ги напред през времето на следващите поколения чрез „устната традиция“ – химни, песнопения, заклинания и ритуални правила, мъдрости за живота и случили се събития, пояснения за тяхното разбиране и правилно изпълнение, религиозни и религиозно-философски концепции, поетични философски и нормотворчески океани, разраствали се през епохите - съдържанието на ведическото наследство и последвалата многообразна литература, преди да започнат да ги записват на санскрит.

На свой ред последвани от нови реки, водопади, морета и цели океани от други многочислени творби, текстове с разнообразни наименования, форми и цели, от Сутри, Самхити, "трактати", коментари и тълкувания на предходни текстове, коментари върху коментарите, произведения и книги с разни имена, обяснения и синтезиране, утвърждаване или ревизиране на религиозни и философски концепции, развитие и дооформяне на концепции и философски системи, нови коментари, обяснения и допълнения върху тълкувания и коментари на мъдреци от предишни епохи.

Повече от четири хилядолетия продължаващо творчество с усилията, вярата, дръзновенията, надеждите, стремежите, труда, амбициите, прозренията, постиженията и произведенията на безброй древни мъдреци, мислители и учители през безкрайните потоци на времето, и на многобройни нови и нови мъдреци, мислители и учители през по-близки епохи и сравнително по-скорошни векове в миналото, включително и през последните десетилетия и години, мнозина от тях определяни от своите като "светци", с множество техни интерпретации, школи, системи и практики.

Хилядолетия на посветени усилия, вярвания и стремежи, неотклонно следване на вяра и чувство за дълг, хилядолетна практика, постоянно съпроводена с подтика за осмисляне на реалността на своя живот и постигане на реализация и смисъл на своето лично съществуване, заедно със стремежите за отстояване на своята истина или с местните амбиции на безбройни общности, секти и кръгове на посветени, оформящи своите школи, повтарящи стари или развиващи нови практики и концепции, утвърждаващи своята вяра и представа за реалността в избрани и доразвивани религиозни доктрини или философски направления и системи - на необятна територия, сред многоброен народ, в един невъобразим по обхват за човешкото съзнание период, и с появата през този поток на времето на все нови и нови посветени мъдреци, "прозиращи истината" велики учители, все нови и нови духовни водачи и основатели - с техните религиозни, духовни и философски идеали, както и заедно с техните лични човешки амбиции - за утвърждаване на своята истина, на своето осмислено и достигнато познание, на своя труд, постижения и вяра за истинното и правилното, на своя смисъл и живот, на своите представи за реалността, концепции и школи.

Усилия, труд, постижения, умозаключения, концепции и практики, започнали и продължили във времеви и пространствен обхват и с участници, дали свой съществен принос, които са трудни за възприемане и осмисляне от позицията на сегашния ни момент, с начало в дълбока древност, покълнало върху основата и в почвата на най-древното духовно, религиозно, ритуално, мисловно и интуитивно породено наследство от изворите на цивилизациите по земите на древен Египет и древен Шумер, и продължили непрестанно и през сравнително "съвременните" векове на първото и второто хилядолетие от Н.е., включително и през последните две столетия на XIX и XX век – с нови духовни водачи, свети люде, учители, майстори, хора "постигнали просветлението", хора въздигнали се и обявени за въздигнати до най-високи духовни равнини и състояния, просветители, лектори, инструктори, както и автори и въобще - осведомени по темата и знаещи люде.

И така - докато се стигне и до днешно време – с появяващи се и през последните десетилетия, и през последните години, все нови „докоснати от боговете“ прозрели истината съвременни духовни учители и водачи, „основатели“, майстори и изразители на течения, създатели на нови "школи" и на нови "видове" йога, с появили се многобройни опитни инструктори, майстори-учители с многобройните им днешни интерпретации и нови „авторизирани“ „системи“, нови "школи", различни "методи" или практики на йога, практици или теоретици и изследователи, с планини от техни нови книги, обясняващи Йога, третиращи в една или в друга светлина тази най-древна проблематика и практика, съставляващи днес информационния фонд редом с най-древните текстове.


5.

„ИНФОРМАЦИОННИЯТ ФОНД”

„Информационният фонд“


Благодарение на днешните информационни технологии, оцелелите до наши дни древни текстове са на разположение в съответните електронни библиотеки и всеки човек може да се запознае с тях, ако разполага с достатъчно време. Това се отнася и за разнообразна информация, свързана с хода на развитията и оформянето през времето на различни концепции, системи или школи, макар в множество случаи в информацията да има непълнота, фрагментираност, частичност, противоречия, неустановеност на периоди във времето, липса на установена точна хронология и датировка.

Непрекъснато разрастващият се информационен фонд в днешно време, в който всеки един читател може да търси и да намира, е с няколко различни аспекта. Една от формите му включва записани текстове с разнообразни наименования и характер и книги с различна давност, включително древните оригинали, или изследвания и анализи на индолози, историци и философи върху тях, от които може да се опознаят както оригиналните идеи от първоизточниците, така и разнообразни техни представяния, изследвания и коментари, включително от по-ново време, в които обичайно би могло да има различни гледни точки и противоречия, и които следва да се възприемат с критически подход и съпоставяне.

Друга форма на информационния фонд е активно разрастващата се електронна „енциклопедична“ система във вид на резюмета с различен обем информация към тях, като в повечето случаи те се базират на информация, съставена от самите „субекти“, за които тя се отнася, от самите школи и направления, от тяхната администрация или последователи, или от независими любители, позовали се на информация, също в крайна сметка произхождаща от описваните „субекти“.

Такива резюмета и информации, включително от последните десетилетия и години, за школи и видове йога, за техни специфики, древност, основатели и светци, включително и за различните философски системи, за периодизация или елементи в съдържанието и концепциите на древни текстове, за аспекти и течения в религиозната традиция и т.н. се умножават с геометрична прогресия, като все още, макар и взаимно свързани, остават огромно множество отделни острови в океана, и макар и добър източник за ориентиране по отношение на най-различни аспекти, факти и събития, изискват настойчивост за паралелно осмисляне и систематизиране, защото са отделни части и фрагменти, често съдържащи противоречия, неточности, едностранчивост или грешки, не представляват части от единен синхронизиран текст от един общ съставителски източник, а отделни информации по съответната тема или за съответния „субект“ - съставени сами за себе си (колкото и такъв несъществуващ единен синхронизиран текст да би бил необятен и труден за възприемане и осмисляне). Приемането на информация от тази форма на информационния фонд също изисква критически подход и съпоставяне, както и прилагане на определена доза съмнение с цел проверка.

Доколкото в множеството случаи тези резюмета и информации са съставени от съответните школи или "видове" йога, те често съдържат такива невероятни небивалици в жизнеописания на техни основатели, създатели, светци или предходни учители, с постигнати едни или други чудеса, с постигане на неестествени способности, с живот в продължение на векове, с явяване или превъплъщаване през вековете, или пък с получени специфични насочващи сънища, видения и прозрения (нещо често срещащо се в биографичните описания на различни учители и основатели), всичко това - в духа на явната традиция на митологизация в тази проблематика (характерна не само за днешно време), каквито явно произхождат от творческите пориви и интерпретации на техните последователи и адепти, стремящи се да обосноват изключителността на съответната школа и горди да са част от такава изключителност, че такива информации би следвало и могат да се възприемат определено с критически подход, с разбиране за вероятната мотивация и за възможната реалност, с допускане за различни възможни алтернативи.

(Е, когато последователите на една или друга школа или направление в йога пишат историята на своя основател и гуру, светец или аватар, те могат да разкажат всякакви неща, обосновавайки се с познанието, произтичащо от традицията на своята пряка приемственост. В това отношение християнската църква е много по-скромна и внимателна, и се отнася с определено недоверие и резерви към слуховете за чудеса, като всяко канонизиране на светец е предмет на сериозни процедури.)


„ПРОЕКЦИЯ” НА НАСЛЕДСТВОТО И „РАЗПРОСТРАНЯВАНЕ НА МЪДРОСТИ”

"Проекция" на наследството и „разпространяване на мъдрости”

В повечето случаи „мисионерската“ дейност на светила и придобили известност в западния свят гуру или йоги към срая на XIX и началото на XX век се плъзга в плоскостта на духовни и религиозни лекции, с някои религиозно-философски аспекти, с някои измислени в тази светлина от лектора и гуру „мъдрости“ и житейски духовни правила за постигане на истината, на щастието и блаженството, и с общи приказки за медитация и себереализация, като в това поле наблягат с акценти от определения вид "йога", който преподават. Тези аспекти и акценти са естествено по-лесни за възприемане и следване, отколкото е пътят на реалните физически практики с асани, пранаяма и др., и съответно видимо по-привлекателни за западните хора от този период с всякаква възраст, занятие и профил, и по-лесно достъпни с оглед адептите да могат да си повярват, че нещо могат да постигнат и са постигнали, и да претендират, че са успели да ги „постигнат, усвоят, овладеят“. С пристигането на нови гуру, лектори и учители, съоитветния комплекс мъдрости и истини, преподнесени с известна индивидуална окраска или фразеология, се свързва, преподава и възприема в контекста на нови и нови видове "йога". Това всъщност продължава да е основната плоскост за този вид "мисионерска" дейност и през началните десетилетия на XX век, като преобладава поне в отношение на достъпността за масово влияние, приемане и следване, както и през цялото двадесето столетие и до днешни дни, като паралелно от началото на века и през десетилетията на XX век се появяват и все повече започват да се умножават и гуру, лектори, майстори и инструктори, демонстриращи способности и организиращи школи и обучения и с конкретните физически техники и практики от Хата йога, както и в полетата на "медитациите".

Както като се започне още от края на XIX и началото на XX век, така и през последните десетилетия на века, а и до наши дни, дейностите на едни или други школи и усилията на техни основатели и организатори, и на техни международни мрежи от филиали, все повече умножаващи се, разрастващи се и разклоняващи се в днешно време, се представят с идеализирани информации и в приповдигнат тон в духа на духовното подпомагане на цялото човечество и разнасянето на мъдростта по света, като предоставяната информация, базирана пак на истории, сътворени в различни времена и периоди от самите „субекти“, за които тя се отнася, съдържа редица благоприятни интерпретации, в голяма степен изкривяващи или заобикалящи истинската същност на реалността, пренебрегвайки фактите, обстоятелствата и движещите сили на активното комерсиализиране на Йога като се започне от началото на XX век и се стигне до особено големите му измерения днес, на комерсиализирането, меркантилизирането и в този смисъл „инструментализирането“ на практиката, философията, знанията и духовното наследство, свързани с Йога, от страна на различни експоненти, заминали от Индия и придобили известност, популярност, слава, митичен и мистичен образ и ореол.

Пристигналите в края на XIX и в началото на XX век гуру и лектори намират един свят в САЩ (а в определена степен и в Европа), оказал се изглежда беден и жаден на същинска вътрешна духовна същност, дори беден на "вътрешна духовна и културна история" (или поне беден откъм такъв "вътрешен", "активно-интуитивен" и "медитативен" тип духовност, духовна история и опит) и, в своето неразбиране и незапознатост, очарован и омагьосан от собствените си митични и мистични представи за непознатия тайнствен мистериозин Изток и за това какво би могъл да очаква, заинтригуван и увлечен от новопоявили се екзотични лица, фигури и имена, с техни лекции и представяния на древни теми и аспекти с тяхната абстрактна и завоалирана терминология, приказно звучене и претенциозен изказ, включващ всъщност лабиринт от отдавна известни и многократно повтаряни, но непознати за новите слушатели, основни многосмислени понятия, предполагаемо означаващи велики истини.

Един любопитен свят, започнал да приема на доверие едни или други лекции като най-съкровените откровения за най-древните истини и мъдрости, и излъчил множество симпатизанти и последователи, видели в своята житейска бездуховност възможността да се слеят с „възвишеното“ и да станат част от нещо ново, изключително и велико, да придобият нова собствена „истинска“ духовна автентичност, произтичаща от древната мъдрост, сред които всякакви люде, включително известни фигури, популярни „звезди“, както и милионери, започнали да даряват средства и да закупуват за съответната школа сгради, ашрами и центрове, и за благодарност, и като висша оценка на техния "духовен" (материален и финансов) принос и придобита нова духовна самоличност, обявени впоследствие от гуруто за местни светци.

В някои резюмета за новото в една или в друга школа, както възникнала в различни периоди през XX век, така и през последните години на настоящия ни век, като неща нови, специфични и изключителни всъщност се представят тривиални подробности, квалификации или описания, които са само части и проявления, или компилации на отдавна известни аспекти и положения в традицията и практиката. Могат да се дават различни примери, но тази информация е налична в информационния фонд и всеки може да я намери. Налична е изобилна информация включително за стотиците интерпретации с школи или "видове" йога, наименования на йога с всякакви принадени определения или квалификации, или носещи конкретните имена на един или друг свой съвременен основател или учител, нароили се в днешно време по цял свят.


6.

„МОДЕРНИЗАЦИИ ИЛИ АВТОРИЗАЦИИ”

„Модернизации“ или „авторизации“

Явлението, при което в рамките на една древна традиция, философия и практика  множество всякакви учители и майстори последователно във времето създават свои специфични стилове, системи, школи и модификации, които свързват със своето име, или със специфични, въведени от тях понятия, е характерно както за школите и практиките в Йога, така и за многобройните стилове и школи в източните бойни изкуства.

„Легендите“ говорят за голяма преданост на учениците към своя учител докато е жив и за тяхна отдаденост за продължаване на неговото дело и стил. В живота не винаги така се е получавало, включително и поради разпръскване през последното столетие на ученици сред останалия свят, за да разнасят мъдростта, качествата, спецификите, техниките на своята система. Според „легендите“, това е ставало по указание на своя учител, но реално в множество случаи е било продиктувано от елементарни императиви на конкретния живот и стремеж от ученика за намиране на свое по-добро поприще и собствена реализация в качеството на учител. Такива възможности са били стимулирани и от интереса през последните 1-2 столетия, и особено през последните десетилетия, на обществата в западния свят към тези древни, загадъчни, митични практики, от романтичното очарование на тайнствеността на източните практики и от всякакви подобни причини, въздействащи върху потенциални ученици за участие в безбройните школи по йога, или групи и организации за обучение в различни видове източни бойни изкуства по цял свят.

Същевременно, докато при източните бойни изкуства има сравнително доста широки хоризонти за различия във физическите форми и динамики на практиките с различни възможни методи, подходи и техники за противоборството, то практиката на Йога в основата си, осмислена и постигната с хилядолетен опит и наблюдения, е обоснована с ясни физиологични и психофизиологични принципи и обикновено всякакви интерпретации водят или към нарушаване на тези принципи, или към частичност и фрагментираност с акцентиране само върху отделни аспекти, вкл. и до практики, представляващи смесване с различни форми, динамика и упражнения, характерни за познатата ни обичайна динамична физическа гимнастика (макар че различни основатели и гуру на модернизации в йога и школи с едни или други наименования, очевидно няма да са на това мнение). Така, според мен, се нарушават хилядолетно установени принципи, излиза се извън същността, нарушава се напредъкът по Пътя, прекъсва се движението към целите, включително и към финалната цел.

Всъщност, често са се появявали исторически, житейски и обективни причини, които са пораждали стечения на обстоятелствата, предизвикали раздяла на ученици от своя учител и довели до основаването от един или друг ученик в Йога на собствена школа, превръщайки го в учител, а впоследствие и прибавяйки към наименованието на своята школа и собственото си име. В голяма степен има и субективен елемент в причините за стремежа и практиката през вековете, включително през последното столетие, за създаване на собствена школа, направление и дори система, свързана със собственото име, която да остане като наследство във времето. От една страна, макар и да изглежда парадоксално, голямото уважение, отдаденост и почитане към общото древно наследство, към което учителят изпитва гордост да принадлежи и да е значима част, и желание да внесе свой личен принос. От друга страна – желанието за придаване на смисъл на своя живот, стремеж за същинска  реализация в живота си, което води и до стремежа за добавяне на собствен принос и търсене на специфичен облик на своята школа, на основата на постигнатото от страна на учителя в течение на неговата лична физическа и духовна практика, на собственото познание и мъдрост, на своите специфични представи и заключения.

Особеността се състои в емпиричния път на придобиване на познание, собствени представи и заключения, на базата на дългогодишна лична физическа и духовна практика, което познание се появява редом с познанието, предадено от учител при първоначалното обучение или съдържащо се в древни текстове или в книги от по-нови времена.

Същевременно, всяка групова практика с обучение на ученици, водеща до оформяне на школа, се осъществява при силното въздействие на субективен фактор, свързан с личния авторитет на учителя и влияние на неговата личност, основаващ се не само на негова принадлежност към определена линия на пряко предаване на традицията и на авторитета на съответните негови учители, а и на неговите реални лични качества и способности, придобити чрез натрупания емпиричен опит и познание в хода на негова дългогодишна лична практика, в контекста на една всеобхватност и разнопосочност на традицията и на фона на наличието в такива практики на многообразни възможности за вариации.

Естествено се стига до ситуация при прочул се учител, организирал школа, особено когато е и с многобройни филиали и с международна известност, да свърже своята школа и организация със собственото си име, или с въведено от него и прибавено към "Йога" специфично понятие. Това е резултат и от действията на многобройните му ученици, в стремежа им да засвидетелстват специфичността и уникалността на конкретната школа, в която са последователи, търсейки по този начин и удовлетворяване и на своите собствени нужди и амбиции да почувстват и да постигнат своята лична уникалност и реализация в живота. (Въпреки, че за учителите и майсторите, както и за истински посветените, в Йога понятието „реализация” не би следвало да се възприема по подобен начин – през призмата на тщестлавие и амбиции на прагматичната житейска плоскост, а има смисъл в специфичен духовен, ментален и трансцедентен план.)

В много случаи, при прибавяне в наименованието на школата към „Йога“ на собственото име на учителя, или на ново специфично понятие, името на школата е предимно знак за обозначаване на съответната организация, като има значение за поддържане и разнасяне на популярността й, предвид непрестанното комерсиализиране в света на практикуването на йога, и тенденцията за умножаване на международните мрежи с набиране на все повече ученици, плащащи своите такси.

В множество случаи специфични вариации и дори нововъведения в практиките на една или друга школа са предизвикани от стремежа за формиране на неин специфичен облик с цел създаване на представата за нейна уникалност, по-голяма ефективност и по-висше ниво на практиките, извън стандартното и общо познатото, с целта и с усилията за  изграждане на популярност и набиране на ученици, както когато школата е с международна мрежа – в различните страни, така и когато школата е базирана в Индия– за набиране на приходящи чуждестранни ученици от цял свят.

Всичко това, обаче, не може да оправдава явни или скрити претенции  за „авторизиране“ чрез внасяне на едни или други интерпретации, специфики и модификации в практиките, или тяхното разграничаване и обособяване в конкретни специфични аспекти, отклонявайки ги от основополагащи принципи и нарушавайки тези принципи на фона и в полето на едно древно наследство с практики, установявани и отработвани в течение на хиляди години.


„ИНТЕРПРЕТАЦИИ В МНОГООБРАЗИЕТО”

 „Интерпретации в многообразието”

По повод на вече казаното за екзотичните понятия и енергии, независимо, че по-късно в определен аспект доразвих някои виждания по отношение на връзката на живота и човека с енергиите в светлината на философията за Реалността на Пътя на интегралното съзнание, остава факт, че в множество от книгите и публикациите по йога, че в множество от древните текстове и последвали ги текстове и произведения, както и в съвсем нови и съвременни текстове и книги, последователите на едни или други системи, школи, течения или групи, описващи разни концепции, превеждащи по един или друг начин от санскрит древните текстове и определения в Упанишади или Сутри, или занимаващи се с тълкувания на „просветлените” мисли и тези на основатели и учители на собствената им йогистка школа, система или "духовен път", често използват сходни клиширани фрази и двусмислени понятия с идеята, очакването и претенцията, че изразяват и звучат с трасцедентна дълбочина, които в множество случаи са всъщност без конкретен полезен смислен фокус и достатъчно реално съдържание, и с които се създава и натрупва през десетилетията (започвайки всъщност още от минали столетия и минали по-далечни времена) каша от тривиални разсъждения, нерядко от безсмислици, много често двусмислени и без ясен фокус какво искат да изразят, представяни като дълбокомислени открития и констатации, като оригинални мисли за същността на съзнателните процеси и медитативните състояния, или за различни аспекти на йога-практиките.

Такъв стил в изказа и същността на тълкувания, коментари и интерпретации произтича от формата и съдържанието на древните източници и от създадените впоследствие традиции. Това е характерно както за тълкувателите от миналите векове, така и за по-съвременните коментатори, мъдреци и автори. Следствие е от високата степен на абстрактност в наследството от миналото, върху което се базират различните системи и школи в Йога. Произтича от същността на древната философско-религиозна основа, на представите за човешкия живот и за пътя на неговото съзнание отвъд видимите предели. Начално е породен и от имитиращата същност на някои от религиозно-философските идеи, концепции и теории от най-дълбока древност, чиито кълнове и първоначални базови елементи и аспекти са започнали своя генезис още от самото начало на човешкото възприемане, реагиране и осмислянето на непонятните аспекти и проявления на заобикалящата хората реалност, пораждайки се и развивайки се в резултат на най-близки към ума субективни импулси, реакции и образи, в резултат на което в тези идеи, концепции и теории, когато човешкият ум е стигнал до тях, са били заложени представи за космогонията, за вселената и за окръжаващата хората  реалност, не на основата само на наблюдения и логически анализи, а изразявани в „антропологична” форма и стил с понятия имитиращи човека, неговата същност, тяло и действия, и отношенията между половете, индивидите и групите.

В крайна сметка се стига до горепосочения резултат, при който на фона на величавата светлина и дух, в общата грандиозност и изключителност на духа и тялото на Йога, в представите и в теорията в целия обхват на традиционната и класическа йога, във философско-религиозните концепции и в начина на тяхното формулиране и изразяване намират място и множество тривиални съждения, твърдения, клиширани изрази без ясен смисъл, с двусмислия и завоалирано неуточнено съдържание, съдържащи опити за формулиране и обясняване на „висши” и абстрактни понятия и проявления чрез смислови тавтологии, водещи до безсмислия - всичко това представяно като трансцедентни дълбочини и дълбокомислия, непонятни за всекиго.

В духа на идейното и концептуално разнообразие и разнопосочност при формирането и развитието на базата на ведическото наследство, включително на приетите като завършваща негова част Упанишади, на различните и противоречащи си древни индийски философски системи, както и в същия смисъл в контекста на разнообразните религиозни разновидности, покрай Хата йога и Раджа йога, включително поради амбициите в миналото и в сегашно време на едни или други учители, основатели, майстори, гуру, философи, „свети“ люде, духовни представители и пр., са възникнали, размножили са се, възпроизвели са се и гравитират различни своеобразни концепции и практики, системи, школи, „стилове” и „йоги“ с многобройни имена.

Някои от тях са сравнително древни, други – съвсем съвременни и модернистични. Въведени от един или друг духовен учител, майстор или инструктор в стремежа му да постигне своята „реализация“ и да не се загуби името му в анонимността в океана на класическото и традиционното, насочил концепции и практики към едни или други специфики на основното наследство, прибавил личното си име към думата „йога” и основал нова система или школа в йога. Вариации, представяни за паралелни школи или поне нови разклонения, основаващи се на същите класически физически и духовни принципи, но с претенции да представляват нещо ново и носейки различно наименование.

Учениците на учители, мъдреци, „свети люде” – основатели от близкото минало на системи и школи на йога ще станат от своя страна основатели на системи, направления, „стилове”, школи, международни мрежи или подобни организации и същности, като ще направят нещо подобно на това на своите учители – в наименованията им ще прибавят личните си имена към понятието „йога”.

В повечето случаи, повечето от практиките в тези системи, „стилове”, школи, мрежи, организации, центрове или групи, разпръснати по цял свят, в днешно време са не друго, а просто разновидност на съвременна гимнастика с претенции за духовно съдържание, привличащо платежоспособни ученици с вкус към езотеричното.

Веднъж изброих на едно място наименованията на повече от петдесет вида („стила”) йога, в които думата „йога” се споменаваше в една или в друга комбинация от понятия… Впоследствие забелязах, че има още редица от множество системи и школи, които не бяха включени в този списък, и аз бях забравил да погледна. В ума ми възникваше представата за йога-учители и инструктори, трескаво размишляващи и фокусирали своите усилия в сътворяването на някакви особени интерпретации или акценти, с които да могат да създадат „нов вид” йога, и така да увековечат името си, както и да си осигурят повече ученици и финансови приходи.

Личните амбиции (или може би искрена лична вяра) на едни или други личности, учители, мъдреци, майстори, авторитети или автори, както и комерсиализирането през последните десетилетия на школите по йога (в контекста на и в допълнение към оформилите се в течение на поне четири хилядолетия подходи и практики, а впоследствие – системи и школи), различаващи се по своите интерпретации, акценти или аспекти в посланията, са довели до измислянето и натрупването през последните един-два века, и особено през последните десетилетия, и въвеждането в обръщение на всякакви нови наименования и видове на йога, в някои случаи с амбиции за обединяване (интегриране) и дори – за извеждане в по-висш порядък, в други случаи с определена тематична насоченост или специализираност и специфики в практиките, представяни като отделни и дори оригинални системи, школи или „стилове”.


7. 

Какво влияние оказва комерсиализирането на практиките в Йога и стремежът към привличане и задържане на ученици върху формите на практикуване и съдържанието на практиките при повечето системи и школи?

Възможността за внасяне в „занятията по йога” на многобройни разнообразни вариации не трябва да води до отклоняване от основни принципи, достигнати през хилядолетията и съобразени с физиологични и психофизиологични дадености и функции на човешкия организъм и със съответни физиологични и психофизиологични и духовни ефекти от съответните практики, постигани на фона на една необходима вътрешна вглъбеност по време на тяхното изпълнение.

Няма как да са равностойни по отношение на такива физиологични и психофизиологични принципи от една страна практики, които се основават на статичен и статично-медитативен подход и от друга страна практики с динамични и интензивни изпълнения, от една страна практики с традиционни асани с внимателно последователно преминаване и от друга страна практики, в които асани се смесват с многократно повтарящи се интензивни движения от познатата ни обичайна гимнастика, от една страна практики, в които се набляга на тяхното приспособяване към даденостите и моментните възможности на учениците, включително практики с индивидуален подход към всеки ученик, и от друга страна практики, при които според възприетия метод се очаква всички ученици да приспособят възможностите и телата си към това, което се поставя за изпълнение и се изисква в хода на занятията, от една страна практики, при които се следва бавен и постепенен подход на внимателно преминаване между статични асани, съчетани с необходимото релаксиране, и от друга страна практики със съчетания, при които ученикът, влязъл в общата група, независимо от своето ниво и способности, се налага да прави такива преходи между асани, които най-вероятно ще са причина за създаване на предпоставки за травми и увреждания, ако не веднага, то след време, или пък практики със специфични интензивни комплекси, при които няма необходимия метод за тяхното постепенно и плавно усвояване, и ученикът влязъл в общата група, естествено и спонтанно стараейки се да не изостава от общата форма и от други ученици, претоварва едни или други елементи и създава предпоставки за придобиване впоследствие на травми и увреждания на стави и особено на съставните елементи на гръбначния стълб, от една страна практики, при които се използва установената в традицията единствена опора на тялото със земята и от друга страна практики, при които се въвеждат всякакви приспособления и помощни уреди за едни или други разтягания или модификации на асани с опора на въжета, поставки и т.н.

(Някои от носителите на такива въведения и подходи придобиха световна известност и неоспорим авторитет, към други бяха отправени критики и компрометиращи обвинения, трети остават като част от общия поток на различни тенденции и проявления на практики в йога. В информационния фонд има достатъчно конкретна информация и е ясно това за кого се отнася – това само веднъж ще го напиша, но се отнася за редица от включените тук констатации.)

Всъщност, от една страна стремежът за популяризиране на Йога с нейната древна мъдра и полезна практика, вкл. и за разпространението и утвърждаването на вярата в нейната философска и религиозна крайна цел, и за нейното приемане от повече хора, необходимостта от обучение на място с физическо присъствие и необходимостта от контакт с учител, който да покаже и обясни на ученика, и от друга страна, самото комерсиализиране на практиките в Йога, е довело до създаването на школи и организации, в които се провеждат съответни занятия. Подходът към масовизиране и самото комерсиализиране и търсене на икономическа възвръщаемост с платени такси от учениците изисква в групите да участват определен брой ученици, както и налага определени времеви рамки на съответните занятия с продължителност между час и час и половина. Определянето на времетраене от час и половина е съобразено както с естествените очаквания на учениците към сериозен ангажимент и практика и запазването на техния интерес, от една страна, така и с ежедневните възможности на хората и тяхната заетост в ежедневието, от друга страна. Същевременно, за запазване на интереса на учениците и съответствие с техни очаквания и представа, в занятието се включват няколко различни аспекта и форми и определен набор от техники. Това може да става с всекидневното повтаряне на определен подбран стандартен комплекс, или с промяна на комплексите в различни дни. При всички случаи води до по-малко налично време за практика в отделните асани в този комплекс, по-малко време за практикуване на пранаяма, по-малко време за междинно релаксиране, по-малки възможности за медитативна статичност при различните асани в обхвата на този избран комплекс. Това води до несъвършенство в практиката на всяка отделна техника, дори ако се допусне, че в предварителни занятия преди включването му в общата група ученикът се е запознал с формата на отделните техники и донякъде е разбрал как следва да ги изпълнява.

Същевременно, ученикът практикуващ в такава група, колкото и да се старае да се фокусира в собствените си изпълнения и да се вглъби в себе си, неволно започва да съизмерва начина, по който изпълнява съответната техника, с другите около него, и освен, че му се предоставя сравнително по-малко от необходимото и полезно време за нейното изпълнение, в много случаи се напъва и пресилва в стремежа да изпълни асаната възможно по-правилно, нарушавайки основния принцип на постепенност в усвояването и напредването, и на изпълнение на асаната точно дотолкова, колкото да изпитва в момента на изпълнението й удоволствие, но не и напрежение или болка. Ученикът се старае да не изостава, вниманието му се разлива върху групата, не се вглъбява в собствената практика, пресилва се и се пренатоварва, нарушават се принципите на практиката, компрометира се положителният ефект и възходящият резултат от постепенността в редовното умерено повторение, вместо за позитивни развития се създават и предпоставки за увреждания.

Поради посочените причини, практикуването в групи води до различни отклонения, съдържа опасности за създаване на предпоставки за последващи травми, ако методиката не е достатъчно добра и ако на самия ученик не му е достатъчно добре внушено да внимава и да се съобразява поетапно и постепенно със своите възможности, без да се изсилва и спазвайки принципа, че всяко изпълнение трябва да ангажира разтягане и усилие само дотолкова и да продължава само дотогава докато създава приятни възприятия, и че формата на моментното му изпълнение не е важна, тъй като при регулярност и постоянство тази форма неминуемо ще започне да се променя и подобрява. Същевременно в повечето групи овладяването на медитативни способности си остава едно добро пожелание, медитативните практики, ако има такива, са съпътстващи и недостатъчни за реален напредък, като реално се свеждат до опити за усвояване на медитиране със същност на усилия в концентриране.

В повечето случаи, поради едни или други от посочените причини, в групите по йога в занятията практически не се създават условия да се съблюдават различните аспекти на принципа и за оптимално изпълнение, и в Йога-практиката се получават негативни отклонения. Дори ако в школата  принципът на статичност в практиката се прилага добронамерено и последователно, реално няма как и не може да има достатъчно време за оптималното изпълнение на отделните асани. Същевременно, по отношение на правилното изпълнение без напрягане и пресилване, дори ако нещо в този смисъл в някакъв момент е споменато на учениците, това не им се обяснява и внушава достатъчно и категорично, и те спонтанно, съзнателно или несъзнателно се съизмерват с останалите, стараят се да напреднат веднага, стараят се да не показват че са изостанали, опитват се колкото се може по-бързо да преодолеят своята естествена скованост, да видят в себе си напредък и без да си дават сметка се пресилват и си вредят. Вместо бързо постигане на съвършената според тях форма, с напрежение и пресилване в упражненията си те постигат противоположен ефект и забавяне, създават си предпоставки за негативни въздействия, които дори могат да компрометират възможностите им за по-нататъшен успешен възходящ напредък. Този принцип в различните му аспекти не е достатъчно утвърждаван постоянно в практиките като основополагащ за всяко индивидуално развитие.

На начинаещите ученици трябва да им е добре обяснено и внушено, че ползата е от спокойното и без никакво пресилване (и правилно според определени критерии и изисквания) изпълнение и от регулярността на практиката, съобразена с горния принцип, а не от това дали си постигнал форма с по-голяма разтяжка и си направил асаната както някои от другите ученици. Ученикът не трябва да гледа и да се съобразява с това как други ученици успяват да изпълняват асаната или с варианти на напреднало изпълнение на асаната, които е видял на различни снимки. Имайки предвид каква е формата на асаната, независимо от това самият той докъде успява да я изпълни и как би изглеждал отстрани, достатъчно е той при своето изпълнение да стигне до възприятието за приятно усещане и да спре дотам. Всеки следващ път трябва да спира там, където възприятието му ще е приятно, преди да премине към напрежение или болка. Така постепенно ще стигне до развитие в своето изпълнение на асаната и ще постигне нейната правилна форма. Ако след като се е включил в общата група с практикуване от всички на определен комплекс, за някоя от асаните ученикът все още не е достатъчно подготвен да я изпълнява в този момент в съответствие с горепосочените принципи, той трябва без да се притеснява по свое решение да я пропуска, преминавайки в релаксация до следващата подходяща за него асана. А ако все пак  по време на изпълнението от групата на тази асана, такъв ученик реши също да участва с опит, независимо от това, че при краткото време, предоставено за нея, няма да има възможност за нейно спокойно и постепенно усвояване, то в този случай ученикът, без да се притеснява, трябва да се спре само до нейно частично изпълнение, независимо доколко то ще е частично, и само дотолкова, доколкото да запазва при опита си приятно възприятие, и да не стига до усещането на несигурност и напрежение. Ученикът трябва да знае, че това е принцип и че е в съответствие с реда на практиката по време на занятието. Намесата на учителя в такъв конкретен момент по време на общата практика на групата да подпомага такъв ученик в изпълнението на съответната асана не би била подходяща, защото така не би го научила на нещо, което не знае, а само би довела до негово допълнително усилие, преминаващо в напрежение, до негово пресилване и нарушаване на принципа. (Тук, разбира се, говоря за занятия и практики с комплекси, съставени с традиционните статични форми на изпълнение на асани и плавно преминаване между тях, защото при различни модернизации и вариации с включване на динамични изпълнения, разговорът става безсмислен.)

Най-добрият вариант е практиката да се осъществява от учител с голям опит и способности индивидуално с малък брой ученици, посвещавайки специално и конкретно внимание на всеки ученик поотделно, в съответствие с неговото физическо състояние и напредък. След преминаване на първоначално обучение с пряк контакт с опитен учител, който да обясни и покаже до постигане на необходимата степен на разбиране и усвояване, основно практиката с изпълнение на асани съобразно с необходимите полезни условия, посочени по-горе (вкл. и за оптимално осъществяване на практиката с достатъчно време за всяка отделна асана, съчетана постоянно с медитативно състояние и с пранаяма, както се обяснява по-нататък в текста), може да се развива и усъвършенства най-добре самостоятелно в изолирана среда. (Разбира се, за начинаещите участието в групи и школи има определен силен мотивационен ефект, какъвто не биха имали и постигнали ако първоначално се опитат да се занимават самостоятелно, освен че при този вид практика прекият контакт с опитен учител е полезен и необходим за правилното разбиране и усвояване, и за избягване на грешки, проблеми и увреждания.)

В горния смисъл, различни интерпретации и модификации на практики на разни школи с претенции за специфичност, по-висока ефективност и пр. са преди всичко израз на стремежа на основателя на школата да покаже свое собствено лице с намерението му да набере популярност и ученици, но в усилието си за оригиналност или специфичност, учителят може да се отклони от основните принципи, произтичащи от главната цел на Йога и обосноваващи смисъла на всички практики с усвояването на Пътя навътре и постигане на финалната цел, както и от които произтича непосредствената физиологична и физическа полезност на установените от древността практики, и съответните ефекти в психологически и в духовен план. Така повече или по-малко, при едни или други изпълнения, освен че става отклонение от Пътя на Йога и неговата цел и смисъл, може и да се създадат предпоставки за учениците за техни последващи увреждания в областта на ставите и гръбнака, които могат да им се проявят и по-късно, когато достигнат 40, 50 или 60 годишна възраст. Още повече отклонението от посочените по-горе принципи би било изненадващо и може сериозни да навреди на хора, които пожелават да започнат практика на по-късна възраст, окрилени от познатата велика мисъл, че за практикуване на Йога всяка възраст е възможна и е добра.


8. 

КАК ТРЯБВА ДА СЕ ИЗПЪЛНЯВАТ АСАНИТЕ И ДА СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА ПРАКТИКАТА?

Как трябва да се изпълняват асаните и да се осъществява практиката?

========================;  ;=============================

Как трябва да се изпълняват асаните и да се осъществява практиката, според отношението към „традиционната и класическа Йога” от страна на „Йога на интегралното съзнание”, според разбиране за основополагащия принцип и според разбирането за древната традиция на практиката на Йога?

Самите асани трябва да се изпълняват всяка една с по-продължително време на статично задържане, съчетано с вглъбяване в себе си и с частично навлизане в медитативно състояние. При изпълнението на всяка асана най-напред с вътрешния поглед се визуализира позицията, формата и очертанията на собственото тяло в позата, която е заета. След това се визуализират тези части на тялото, които при съответната асана са в по-голяма степен ангажирани – например, таз, бедра, глезени – тяхната позиция и форма, заедно с усещането, идващо от тях при тази конкретна асана, което би трябвало да е само усещане на разтягане, съчетано с чувство на удоволствие или поне с приятно чувство, или най-малкото с възприятие, което не е неприятно, но не и да е придружено с напрежение или с болка. След това вътрешният поглед се насочва към гръдния кош и към процеса на дишането и осъществяването на пранаяма в тази позиция. След известно време вътрешният поглед и фокусът на визуализацията и възприятието се връща към позицията и очертанията на ангажираните в асаната части на тялото и усещанията, предизвиквани от нейното изпълнение. След това вътрешният поглед се потапя и се отпуска надолу и навътре за известно време, насочен към едно общо цялостно вътрешно възприятие в тази позиция заедно с процеса на дишането. Изпълнението на асаната е съчетано с медитативно вглъбяване с визуализиране, чийто фокус плавно преминава към различните аспекти, оставя го на повърхността и за известно време потъва навътре, а начинът на изпълнението на асаната и ефектът води до едновременно с изпълнението й постигане и на релаксиране. Така всяко изпълнение на асана се съчетава с едновременно визуализиране и медитативно потъване и с релаксиране. Излизането от една асана и навлизането в друга става бавно и плавно. Така същевременно отпада необходимостта от чести релаксации между отделните асани, защото изпълнението по този начин на всяка една асана е и форма на релаксиране. (Това не изключва прилагането на лежащо релаксиране по гръб, по корем или странично – заради гръбначния стълб – на определени периоди между асаните, в зависимост от времетраенето на практиката и броя практикувани в конкретния сеанс асани.) Последователното им изпълнение се слива с вътрешно визуализиране и медитативно вглъбяване.

Включвам тези съображения тук, а не в главата за Йога на интегралното съзнание и съпоставянето на Нивата, с цел да се направи сравнение с визираните по-горе недостатъци и проблеми в подходи и методи в съвременните практики в традиционната и класическа Йога, които според Йога на интегралното съзнание се считат за неправилни и неприемливи.

Това е според моето разбиране за същността на физическите практики, включващи асани, разбирани в днешно време като част от системата Хата йога,  макар и като „Йога-практика” да са неотменима част от общото древно хилядолетно наследство на Йога, още преди свързването на понятието „хата“ с „йога”, съставляващи от край време основна част от йогистките практики още през хилядолетията преди Н.е., посочени в съдържанието и философията на Упанишадите, в редицата последвали ги древни текстове, вкл. и в „Йога сутра”.

Според Йога на интегралното съзнание, при евентуално използване на практики от Йога за лична физическа и ментална подготовка по време на Нулевото ниво, и при съпътстващи усилия с йога-практики и медитация (обичайната - „хоризонтална”) в процеса на преминаване на Първото ниво по Пътя на интегралното съзнание, така би следвало те да се изпълняват и практикуват, и това се счита за правилния метод, съответстващ на древната традиция на Йога и на механизмите в човешкото тяло, свързани с физиологичните и психофизиологични принципи и ефекти от такива физически практики.


9. 

Разлики между „Йога на интегралното съзнание” и „традиционната и класическа Йога” във философията и в целите във висшите степени. Разлики в отношението към целите на медитацията, към възможните за постигане чрез медитацията състояния, към съществуващата реалност при постигането на състоянията, определени и наречени в традиционната и класическа Йога, в Индуизма и в Будизма като „мокша” или „нирвана”, и по Пътя отвъд тях.

Що се отнася до обичайните медитативни практики, които могат да се упражняват, усвояват и да се прилагат по време на Нулевото ниво – като начална ментална подготовка, начално свързване на менталното, на психическото и умственото с телесното и с физическото – като отделни възприятия и процеси в процеса на тяхното сближаване и сливане, както и  впоследствие обичайното („хоризонтално”) медитиране паралелно и допълнително (като съпътстваща и подпомагаща практика) по време на специфичните процеси на преминаването и усвояването на Първото ниво в „Йога на интегралното съзнание”, то в Пътя на интегралното съзнание същността и целите на медитацията са принципно същите както и в Йога (в „традиционната и класическа Йога”), но с някои уточнения.

Както се отбелязва и по-нататък в този текст при коментарите относно различните висши степени, определени и формулирани според „Йога сутра” на Патанджали, отнасящи се и за подобни разграничения на висшите степени и в други древни произведения за Йога, според Пътя на интегралното съзнание двете степени, отделени като предшестващи степента на медитацията, отнасящи се за усвояването на способността и постигане на състояние на абстрахиране и за усвояване и практикуване на състоянието на концентриране, би следвало да се разглеждат не толкова като самостоятелни отделни степени, колкото като подготвителни етапи, елементи в медитативния процес и като преходни състояния при навлизането в медитацията с оглед реално постигане на медитативни резултати. Така се разглежда медитативната практика, препоръчвана за Нулевото и за Първото ниво на Пътя на интегралното съзнание.

В този смисъл, като цяло, разглеждайки тези три степени като общ последователен и интегриран процес, същността на медитацията в тези две начални нива по Пътя на интегралното съзнание (Нулевото и Първото) е същата като същността на медитацията в „традиционната и класическа Йога”. Целите на медитацията по Пътя на интегралното съзнание са принципно същите като целите на медитацията в Йога  –  определени като постигане на „самадхи”, „кайваля” и „мокша” (разглеждани в "традиционната и класическа Йога" като различни нива). Принципните съвпадения са посочени в Глава VII („Йога на интегралното съзнание” и съпоставянето на нивата).

Същевременно, на фона на принципното съвпадение при постигането на определени състояния като цели на медитативния процес трябва да се отбележи, че философията и представите за Реалността, вкл. за реалността отвъд видимия хоризонт и измерностите на обичайно възприемания окръжаващ ни материален свят, вкл. и философията за съществуващата реалност, в която се навлиза след постигането на съответните цели на медитативния процес („самадхи” и „мокша” или „нирвана”), философията и разбирането за същността на тази реалност и за случващото се със съзнанието на медитиращия по далечния път по-нататък, според „Йога на интегралното съзнание”, съществено се различават от философията и представите, съществуващи в целия обхват на „традиционната и класическа Йога”.

В този смисъл се различават както същността и съдържанието на нивата в Пътя на интегралното съзнание и в Йога („традиционната и класическа Йога”), така и същността на състоянието, в което се навлиза след постигане на медитативните цели и евентуално достигане на „мокша” – Йога на интегралното съзнание има съвсем различна философия и разбиране за същността на състоянията съответстващи на „мокша” или „нирвана” и следващи след „мокша” („нирвана”).

Различно е разбирането както за всеобхватната Реалност в най-общ смисъл, така и за реалността, в която се навлиза след постигане (и преминаване) на „мокша” („нирвана”).

Различно е виждането въобще за същността на Реалността и на върховната същност.

Понятията в обхвата на Йога („традиционната и класическа Йога”) относно върховната същност, сливането с Абсолюта, сливането с Брахмана, индивидуалната душа или дух като част от Върховната същност и вселенския дух, осъзнаването на тази единност, сливането в нея и постигане на вечно блаженство с освобождаване от веригата на прераждания и т.н., казани и изразявани с различни имена и формулировки, по различни начини, както в дуалистичния, така и в недуалистичния вариант на философията, както в хиндуизма, така и в будизма, въпреки едни или други различия, според Пътя на интегралното съзнание (и Йога на интегралното съзнание, чрез която се преминава Пътя), съдържат  твърде много общи, абстрактни, двусмислени, неуточнени, и в определен смисъл - безсмислени  положения, формулирани по такъв начин, че да могат да бъдат възприемани без очакване за уточнения.

За разлика както от философията на Йога (и по-нататък с понятието „Йога” ще се има предвид и ще се разбира „традиционната и класическа Йога”), и както от религиозните представи и постулати в Индуизма и в Будизма, така във всички останали религии с различните техни неясни и символични представи и съвсем абстрактни описания, представите и философията на Йога на интегралното съзнание съдържат ясни положения, като описват процесите, развитията и физическата Реалност, постигана и достигана отвъд съответните ментални нива, конкретната физически съществуваща реалност, в която се оказваме след постигане и преминаване на състоянието, съответстващо на „мокша” (или „нирвана”), или след преминаването на онова състояние, възприемано и наричано в нашия свят като „смърт“, известно на хората не от личен опит, а от трагичните и тежки последствия за близките хора на този, който е преминал и си е отишъл. Йога на интегралното съзнание има ясна концепция и представа за Външната Реалност (видимата и възприеманата от нас и тази, която е отвъд видимия хоризонт и възможностите ни за възприемане, наблюдение и регистриране) и Вътрешната Реалност.

И поради това, че такава философия или религия на Йога, в целия й обхват като „традиционната и класическа Йога”, и ясна представа за Реалността отвъд постигането на „мокша” или „нирвана”, липсва, а в този смисъл и не съответства на представите и философията за Реалността (в нейните различни проявления, измерения и нива) в Пътя на интегралното съзнание, независимо от това, че в Нулевото му и в Първото му ниво се препоръчват и практикуват като подготвителни и спомагателни техники на йога (Хата йога) и медитация (обичайната традиционна „хоризонтална” медитация в различни разновидности на техниките), като цяло има коренна и съществена разлика между Йога и Пътя на интегралното съзнание и неговото назоваване с прибавяне на понятието „йога” и като „Йога на интегралното съзнание” има значение и смисъл основно поради пряката и неразривна връзка и на Йога и на Пътя на интегралното съзнание със същността на Вътрешния път и неговото преминаване.

Независимо от това, че практики на Йога могат да са полезни и да се прилагат и следват при общата начална подготовка и в началните етапи на Пътя на интегралното съзнание, и че има сходства по отношение, най-общо казано, на процеси и възприятия в индивидуалното развитие по Вътрешния път, приемането във връзка с развитието по Пътя на интегралното съзнание и на понятието „Йога на интегралното съзнание” (определянето и назоваването на развитието и преминаването по него като Йога на интегралното съзнание) има в съществена степен символичен и абстрактен смисъл и значение.

На първо място – поради това, че Йога е изворът и първоизточникът (оригиналният, първоначален автентичен източник от най-дълбока древност) на идеите и практиките, представляващи същността на Пътя навътре, а основата и същността на Пътя на интегралното съзнание изразяват същността на Пътя навътре. В този смисъл Пътят на интегралното съзнание продължава и надгражда практики и процеси в човешкото развитие и в отношенията и връзката му с Реалността, чиито първоизточници и извори са в Йога. Физическите практики и медитация, измислени и развити от Йога могат да са полезни и да се използват и прилагат в обхвата на Нулевото и на Първото нива на Пътя на интегралното съзнание, независимо от това колко време ще трябва да продължава индивидуалното развитие в тези две нива. 

И на второ място, използването на понятието „Йога на интегралното съзнание” като метод за преминаване на Пътя на интегралното съзнание изразява огромното уважение и признателност към необятното духовно, практическо, културно, религиозно и историческо наследство, принос и значение на Йога като първоизточник и извор на знание и идеи през целия период на изминалите няколко хилядолетия.


10.

Понятието „традиционна и класическа Йога” (Йога) има смисъл в светлината на коментарите от позициите и гледните точки на Йога на интегралното съзнание, вкл. различните разграничения и оценки, и определянето на онази система и комплекс от практики със съответните аспекти и методи, които в контекста на тези коментари имат смисъл като същинска Йога-практика, полезна за прилагане и в началните етапи на Пътя на интегралното съзнание.

Предвид концептуализирането на Пътя на интегралното съзнание като надграждаща система върху широката основа на „традиционната и класическа Йога” и определянето на Пътя на интегралното съзнание като водещ към по-висши равнища на развитие и към съвсем нови и непознати досега хоризонти, в сравнение с представата за същността на възможните най-висши равнища, предопределени за достигане от Раджа йога (с постигане на „самадхи”, „кайваля” и преминаване в „мокша”, или „нирвана”, според терминологията при Йога, Индуизма или Будизма), и като цяло считани за възможни за достигане при практиките в обхвата на Йога, включвам тези кратки бележки, отнасящи се само към някои елементи и аспекти.

За всеки решил да опита да тръгне по пътя на Йога на интегралното съзнание би било от полза едно по-цялостно разглеждане и преглед, и създаване за себе си на една по-всеобхватна представа с обзор и систематизиране на наличната информация и познания в целия обхват на „традиционната и класическа Йога”, вкл. съдържанието на древни, средновековни и по-нови текстове, различните философски системи на индийската философия, различните аспекти в Индуизма и в Будизма и т.н., но това следва да е процес на собствено отделно самостоятелно допълнително предварително изучаване и изясняване.

(Независимо от споменатите по-горе съществени различия между представите и философията и философските системи в обхвата на Йога и представите и философското разбиране за Реалността на Йога на интегралното съзнание.)

Съвсем различни и свързани с ясна конкретика. Различни от „Философията на йога” и от философията в която и да е от философските системи на индийската философия. Различни от религиозните или религиозно-философските представи в Индуизма или в Будизма.

 Различни представи и философия за Реалността и за същността на „Пътя отвъд“, за същността на това, което в нашите представи наричаме човешка душа, за нейното съществуване и състояние, и за откриващите се пред нея хоризонти по Пътя отвъд пределите на нашия земен живот и сред „Селенията отвъд“, за същността на висши медитативни нива и състоянията, определяни в Йога, в Индуизма или в Будизма като „самадхи”, „кайвалия”, „мокша” или „нирвана”, и за възможните процеси, трансформации и състояния отвъд тях, за многоаспектната „физическа и материална“ реалност в нейните невъобразими изражения и за тези проявления на нейна същност, които съответстват на нашите представи за Божественото.)

Пътят на интегралното съзнание (или Пътят на „интегрираното” съзнание) очертава практиките на Йога на интегралното съзнание, което е различно понятие и същност. Ясно е вече, че не става въпрос за школа или система в обхвата на традиционната и класическа Йога, която просто да акцентира на интегриране на различни аспекти на многопосочното и в определен смисъл фрагментирано и противоречиво духовно, религиозно, философско и практическо наследство в обхвата на традиционната и класическа Йога.

Понятието „интегрална” се използва в днешно време от някои различни школи в Йога. Дори само с употребяването му от страна на съответните школи се изразяват определени претенции. Само по себе си, използването му с пряко свързване с понятието „йога” за една или друга от досега съществуващите (или новообразувани) системи или школи в Йога изглежда несъстоятелно, защото дори от позициите на представителите на традиционната и класическа Йога и учители, основатели, организатори или инструктори на практики в нейния обхват, независимо с какво специфично наименование или име, проявление, форма или комплекс се представя и се изразява практиката и философията на тяхната конкретна школа или организация,  дори и от тяхната гледна точка и позиция – концепцията за Йога в светлината на досегашната хилядолетна традиция трябва да е една и тя съответно винаги да се разглежда като имаща  комплексен характер с интегриране на всички известни досега и познати елементи, аспекти и практики на духовното, религиозното, философското и практическото наследство.

Така би трябвало да е и от тяхна гледна точка, а от позиции на Йога на интегралното съзнание – на фона на общото хилядолетно традиционно, литературно, поетично, историческо, религиозно-философско, научно и практическо наследство, в днешно време понятието „Йога“ би трябвало да се възприема по-конкретно определено и повече фокусирано като точно определена категорията на философия и практика, която би трябвало да е в обхвата и в рамките на точно определени практически и философски параметри, с ясно съдържание и граници, разделяйки я от различни други видове религиозни практики, религиозни методи, религиозно обусловени начини на живот и поведение, или различни други видове религиозно обусловени ментални и духовни процеси и състояния, независимо от това, че и тяхната цел би била постигане на „мокша” или „нирвана” и някакъв вид обединение с „Абсолюта”, или постигане на състояние, изразено с други подобни понятия, в които обаче липсват определени конкретни елементи и аспекти на Йога-практиката, произтичащи от генезиса на Йога от древни времена и свързани с определени принципи на взаимната зависимост на физическото и телесното с психическото и духовното, и с една дума – на менталното, върху които в хода на човешкото съществуване, развитие и усъвършенстване връзката между телесното и менталното може да се развива, задълбочава и извежда на нови равнища.

Според концепциите за Пътя на интегралното съзнание (или в практиките на Йога на интегралното съзнание) става въпрос за Път с философия и практика, преминаващ през постигането на интегрирано състояние на собственото съзнание, и водещ към далечни хоризонти, състояния, измерения и същности на Реалността, наречен „Йога на интегралното съзнание” от искрено уважение и признателност към древното наследство на традиционната и класическа Йога, поставило основите на философията и практиката на търсенето и преминаването от човека на Пътя към далечните хоризонти на незримото, преминаващ навътре през вътрешните пластове на своето съзнание и на своята собствена същност.

В тази светлина, освен в контекста на връзката с общото древно философско и практическо наследство в целия обхват на традиционната и класическа Йога, на генезиса на Йога свързан със същността на Вътрешния път и естествените човешки импулси още от дълбоката древност към неговото осмисляне, обозряване и преминаване, на значението на Йога като основа и първоизвор за всички последващите развития и постижения, освен в контекста на общата връзка с генезиса и с практическото и познавателно богатство на цялото традиционно и класическо наследство, „Йога на интегралното съзнание” няма нищо общо с това, което в днешно време се нарича или което се има предвид с понятия като „Интегрална йога” или „Интегрална” йога в никое от известните и свързани с тези понятия проявления и варианти или наименовани и представяни с тях школи или международни организации.


II.


11.

„УСТНАТА ТРАДИЦИЯ”

„Устната традиция”

=========================; ;===========================

Трудности в установяване на точната историческа и литературна хронология

Няма точна хронология и достатъчни и ясни исторически или други сведения за предпоставките и възникването в дълбоката древност на познанието и текстовете, отразени в доста по-късни времена в наличните сега писмени източници, за първоначалната поява на различните идеи и за тяхната еволюция, за същинските и конкретни първоизточници на възникването на практиките на Йога, за първоначалните причини за тяхното появяване, за елементите при тяхното формиране и развитие, за етапите в последващите развития в отделни аспекти на Йога – в живота на арийските народи в старите времена преди преселването им от региона на тяхното първоначално обиталище в посока на югоизток и югозапад, както и в епохата след преселването им в долината на река Инд, случило се в периода приблизително между 2000 г. и 1600 г. преди Н.е.

Няма сведения или предпоставки за определяне на точна датировка, точна периодизация, точна информация за последователност, за причинно-следствени връзки, за приемственост и взаимстване в поредицата от идеи и концепции, точна информация за авторите, за първоначалните инициатори на едни или други идеи, концепции, практики или техни първични елементи.

Същевременно има достигнала до днес голям обем информация, отнасяща се към различни последвали епохи и периоди. Не трябва да се създава впечатление, че липсва информация. Информацията липсва за периода през четвъртото и третото хилядолетие преди Н.е. – преди преселването на арийците, за делата им и за генезиса на Йога от времената на тяхната цивилизация преди преселението и пристигането им в долината на река Инд и първоначалния период на тяхното установяване и развитие по тези нови за тях земи. Историческата информацията липсва или е недостатъчна за периода през второто хилядолетие преди Н.е., за развития или събития в който може да се създава впечатление или да се търси информация евентуално само в текстовете, влезли в съдържанието на Ведите, записани впоследствие и достигнали до наши дни, или пък в необятни истории и разкази със задна дата за тогавашни и за още по-древни времена, събития и герои в безчислените поетични редове на Епосите и техни литературни интерпретации на митове и легенди. И макар че в обширното съдържание на ведийските текстове има огромна информация за натрупано от древността духовно и религиозно наследство с химни, заклинания, мантри, ритуали, правила, религиозни и философски представи, имена на мъдреци, имена на Риши, говорили с боговете, дори такива, имащи отношение към създаване на текстовете на ведите, а в епосите се разказва за древните истории на битки и разговори с боговете със задна дата, обясняват се религиозно-философските концепции, вкл. и такива, в които в диалози с богове се разглеждат и обясняват същността и основи на Йога (но сътворени и записвани впоследствие и отнасящи се за отдавна преминали времена и за истории, събития и герои със задна дата от времена преди хиляда или две хиляди години), всичко това не е достатъчно и с достатъчна яснота по отношение на историческата достоверност, датиране, последователност и хронология, на съответно присъствие в историята на едни или други събития, обстоятелства и процеси.

Историческата информация за събития, процеси, точна хронология през първото хилядолетие преди Н.е. също съдържа много бели петна и липси, въпреки че към този период вече се отнасят многобройни древни текстове и многочислени имена на известни мъдреци, светци, риши, махасидхи, учени, автори и герои. Ведическите текстове са групирани в четирите известни Веди към края на второто хилядолетие преди Н.е., заедно с тях към началото на първото хилядолетие са се предавали през поколенията допълнителни пояснителни брамински текстове като Брахманите или умозрителни и философско-концептуални текстове, сътворени от горски отшелнически общности като Араняките. От началото на първото хилядолетие преди Н.е. е започнало сътворяването на концептуалните философски текстове Упанишадите, продължило в течение на няколко столетия, и в протежение на това хилядолетие, заедно с текстовете на Ведите, Брахманите, Араняките и Упанишадите са се сътворявали и предавали през поколенията и многобройни други форми на произведения като Пурани, Епоси, Сутри, Самхити и т.н. Като се изключат някои отделни случаи, за всички Упанишади и за множество от другите текстове няма точна датировка на тяхното създаване или конкретни имена на авторството. За някои произведения се сочат автори и периоди на създаването им, но обикновено и периодите на сътворяване и авторите им са хипотетични, често с алтернативни варианти, а за автори често се споменават нарицателни имена на мъдреци, каквито са живели в различни епохи. Така текстовете не дават необходимата информация за генезиса, последователността и причинно-следствените връзки на събития и процеси.

Ведическите текстове и многобройни текстове със споменатите форми и наименования, макар през второто и през по-голямата част на първото хилядолетие преди Н.е. все още да не са били записвани и да са се съхранявали и предавали от поколение на поколение и от учител на ученик със запомняне и с устната традиция, все пак впоследствие са били записани и са дошли до наши дни. В определен момент към втората половина и края на първото хилядолетие преди Н.е. и в началните векове на първото хилядолетие от Н.е. съхраняваните на памет и устно предавани в продължение на много поколения текстове са започнали да бъдат записвани на санскрит.

Но тези концептуални текстове, религиозни, философски или нормотворчески, недостатъчно удовлетворяват нуждата от точна историческа информация за събития и реални исторически лица. Подобно заключение би могло да се направи и за първото хилядолетие от Н.е. по отношение на точния порядък и същност на събития, процеси, приемственост, взаимстване, реални исторически събития и имена.

Макар че вече санскритът е бил оформен граматически и е придобил статута на официален духовен език, много е можело да се записва и е било записвано, но и голяма част от записаното се е разпадало с времето и се е загубило, ако не е било своевременно пренесено през поколенията, или с презаписване или чрез устната традиция и записано по-късно.

Има множество текстове – Пурани, Сутри, Самхити, от които може да се създава представа за концепции, истории, събития и действащи лица през вековете и преди и след Христос, за оформянето и развитието на религиозните направления, за оформянето и развитието на философските системи, текстове с концепции и информация за сюблимните философски и религиозни теми, за реалността, за себепознанието и за финалното освобождение, вкл. текстове, определящи едни или други аспекти или направления в йога, впоследствие оформили се и определяни като школи.

През Средновековието в последващи текстове и коментари се хвърля допълнителна светлина върху деяния, произведения и основатели на школи, живели примерно през X и XI век, деяния и концепции, изразявани от велики философи, живели примерно през V-VI век, от които времена може и да не се намират вече оригиналните писания и текстове. Същевременно през вековете от Н.е. Будизмът е вече на няколкостотин години и все повече натрупва богатството си от своите писмени текстове с различен характер, третиращи будистките концепции за реалността и включително отнасящи се за Йога.

В този контекст, с наличие на много бели петна и неясноти в информацията за реалните исторически събития и личности, факт е, че има достигнала до наши дни огромна информация с многобройни древни текстове и с многоброен списък на мъдреци, светци, създатели, основатели, учители и техните ученици, на свой ред станали учители.

В днешно време има многобройни текстове на санскрит, в които древните произведения са записани в определени периоди към края на първото хилядолетие преди Н.е. или през вековете след Христос, или произведения създадени и записани на санскрит през Средновековието и впоследствие, многоброен списък от имена на предполагаеми автори, мъдреци, създатели и основатели на школи и системи, автори на произведения, имена цитирани в древните текстове, имена на мъдреци и основатели, споменати впоследствие в произведения на техни ученици, имена асоциирани с едни или с други древни или средновековни текстове, и съответно огромен обем от преводи на такива текстове както на някогашни регионални езици в Индия, така и на други езици от миналото, а в по-нови времена и в съвремието – преводи на западните езици, най-вече на немски и английски. Но целият този обем е една непроходима гора, останала в полумрак, една заплетена джунгла и в цялата тази информация има много липсващи звена, липсващи точни периоди, години, дати, авторства и съпътстващи обществени събития, за да е възможно да се постигне точното систематизиране, периодизация, датиране, последователност, хронология, причинно-следствени връзки, точна историческа информация за събитията и за реалните конкретните автори, създатели, герои, мъдреци, учители.

Основната причина е в практикуваната в онези времена, утвърдена и продължила хилядолетия наред „устна традиция“ на устно (гласово, звуково) предаване на познанието и мъдростта, запаметяване и устно предаване и пренасяне на познанието нататък през поколенията. За свещеното познание и слова, предадени пряко от боговете на мъдреците „Риши“ се е считало от жреците (а впоследствие от браминското съсловие) за недостойно, обидно, вредно и дори опасно то да бъде записвано с букви като писмен текст. Божественото слово и познание е имало своята автентичност, свещеност и сила с неговия звуков израз и чрез неговото пряко звуково устно предаване от мъдрец – на последовател, от брамин – на друг свещенослужител, от учител – на ученик, от учител – на събраните около него адепти, от мъдреците аскети и учители в сектата – на техните последователи в нея. Според древните представи (както и предвид специфичните звукови и фонетични характеристики на използвания още от древността за свещеното познание ведийски език), божествената същност и трансцедентният смисъл, значение, сила и ефект на свещеното познание в мантри, заклинания, химни, ритуали и други форми са се въплъщавали, изразявали, активирали и възприемали чрез звуковия израз, и всякакво записване с текст би било недопустимо и невъзможно, би изменило същността, би било вредно и опасно.


12.

„Веда“ на санскрит означава знание, мъдрост. Индуистите считат Ведите за вечни, без авторство, несътворени от човека („апаурушея“). Ведите се считат за едни от най-древните свещени „писания“ в света. Според съвременната индологична наука, Ведите са се съставяли в период от около хиляда години, започнал през XVI век преди Н.е. със съставянето на текстове, събрани в Ригведа, достигнал апогей с възникването на различните школи в Северна Индия и завършил към времената на Буда и на Панини (систематизатор на санскритската граматика) към V век преди Н.е.

В така определена в съответните времеви рамки периодизация индолозите очевидно са решили да включват сътворяването на всички ведийски текстове от началния момент на тяхното идейно замисляне и възникване до вида им познат в днешно време, включват  разпределянето и групирането на ведийските текстове в края на второто хилядолетие преди Н.е. в познатия им в днешно време вид на известните четири Веди („Ригведа”, „Яджурведа”, „Самаведа”, „Атхарваведа”), както и включват създаването на всички обяснителните и философски текстове, асоциирани с всяка една от четирите Веди, с общите им наименования, в зависимост от тяхната специфика и съдържание: Брахмани, Араняки и Упанишади.

Легендата се смесва с историята. Според историческите представи разпределянето и групирането на текстовете на Ведите се е случило в края на второто хилядолетие преди Н.е. Като осъществил това групиране се посочва мъдрец на име Вияса – име, което в наличната в днешно време информация се цитира нееднократно като считан (предполагаем) за автор на редица други произведения в различни епохи и векове (включително и като автор на огромния епос Махабхарата, включително и на значимата за представите за Йога негова част „Багавадгита”, както и като коментатор на „Йога сутра” на Патанджали, и като автор на значимата „Веданта сутра” и т.н.). Същевременно, според легендата, мъдрецът-риши Вияса е получил от боговете знанието на Ведите и преди пет хиляди години ги е продиктувал на Ганеша, който ги е записал. Всяка Веда Вияса предал на различни свои ученици – „Ригведа” с химните – на Пайла, „Яджурведа” с мантрите – на Вайшампаяна, „Самаведа” с химни с музика – на Джаймини, „Атхарваведа” с химни и заклинания – на Суманта.

Индийски брамин, живял във втората половина на XIX и в началото на XX век, е предложил концепция, че Ведите са били създадени 4 500 години преди Н.е., но тезата не е била възприета от изследователите. Аргументите на концепцията са били обосновани с филологическо-астрономически анализ на текстовете и със създаващата се в тях представа за картината на звездното небе.

В тези истории възникват редица неизяснени въпроси. Според една от тезите на индолозите, преселението на арийските народи в долината на река Инд се е случило към XVI-ти век преди Н.е. (или в периода между 2000 г. и 1600 г. преди Н.е.). Счита се, че Упанишадите са били съставяни и сътворени през първите няколко века в рамките на първата половина на първото хилядолетие преди Н.е., т.е. в периода преди появяването на Джайнизма и Будизма. През първото хилядолетие преди Н.е. няколко граматици са работели върху санскритската граматика като най-голям принос има Панини, живял и направил систематизации на граматиката в периода между V и III век преди Н.е. След него съществен финален принос е имал граматик на име Патанджали, допринесъл със свои значими коментари към приноса на Панини за финалното дооформяне на санскритската граматика, довело до класическия санскритски език и до превръщането му в официален духовен език и в инструмент за записването и съхраняването на текстове, в резултат на което от началото на новата ера записването на текстовете, независимо от „устната традиция”, вече е можело да се случва и практикува, и е започнало да се утвърждава.

И тук, в контекста на изложеното по-горе, възниква един въпрос, свързан с факта, че във ведийския език „веда“ е означавало знание, мъдрост. Знанията и мъдростите не са били записвани, но са съществували в различни техни форми и преди арийските народи да се преселят в долината на река Инд. Те са съществували, натрупвали са се като религиозни представи, възгледи, ритуали, песнопения, мъдрост, познание и знание и далеч назад в древността в периода на съществуване и развитие на арийската цивилизация още преди нейните народи да предприемат своето преселение. Техни носители са били различни жреци, посветени люде, мъдреци и учители, които са предавали своите познания на своите ученици, помощници, служители и адепти като са ги утвърждавали, разпространявали и предавали през поколенията чрез своите жречески дейности и при организиране и провеждане на различни религиозни ритуали.

Няма как това познание и мъдрост, осмисляни и натрупвани още от зората на една цивилизация, постепенно съставяли и умножавали елементите на представи, вярвания и разбирания за заобикалящата реалност, да не е оказало отражение и да не се е явявало основа или предишна част на мъдростта и познанието, превърнало се в елементите и текстовете, които във ведийския език са започнали да се наричат „веди”, основа и първоизточник на ведийските текстове, по-късно събрани и групирани във вида им, в който са успели да се пренесат и съхранят до наши дни като четирите Веди, независимо от това дали впоследствие в хода на времето и на развитието на текстове на химни, заклинания, ритуални правила и пр., във ведическите текстове са били включвани различни географски понятия или събития, характерни за един или друг период и съответно за времето на преселението на арийските общности или за последвалите времена, или за географията на новите им обиталища в долината на река Инд и по-късно след по-нататъшната им експанзия на индийския субконтинент.

Но независимо от всичко това, въз основа на подобни географски, събитийни и пр. индикации и позовавания в текстове на Ведите, индолозите предпочитат да определят началото на ведийските текстове с периода след преселението на арийците в долината на река Инд. Това не изглежда логично, нито състоятелно. Очевидно е невярно.

Ясно е, че както в далечната древност на цивилизацията на арийските народи след преселението им и тяхната експанзия на индийска територия, така и във времената преди тяхната миграция, „устната традиция“ е била практикувана от древното им жреческо съсловие (впоследствие оформилото се и развило се като браминско съсловие) много векове наред при съхраняването и предаването през времето на тяхната мъдрост и познание за живота, за реалността и за божествата, на тяхното жреческо,  магическо и ритуално знание и опит, на тяхното божествено и свещено познание, на древното им  религиозно наследство и знание, на събираните през времената от зората на цивилизацията им и умножавани знание и мъдрост – на натрупалото се през векове и хилядолетия ведийско наследство.

В определена степен йерархиите на жреците и впоследствие браминското съсловие са виждали в тази традиция и правило също и средство за осигуряване и съхраняване на своите привилегии и изключителност, забранявайки свещените слова, химни, заклинания, правила за ритуали да бъдат записвани с букви и текст и с това да стават по-лесно достъпни за по-широки кръгове от населението, което би създало предпоставки жреци и брамини да загубят своя контрол върху божествените откровения и познанието, и да се накърни изключителната им религиозна и властова позиция.

Ясно е също така, че за народ в древността, разчитащ на божественото обяснение на явленията в окръжаващата природа и в собствения живот, които не разбира, нормално е онези, които могат да говорят с боговете и да получават техните откровения, да имат специално място и власт в обществения ред.

В организацията на общността без съмнение е трябвало да има прослойки, които по един или друг начин да са ангажирани със създаването на прехраната и с други необходими дейности. И преди пристигането на арийските племена и родове в долината на р. Инд е имало предпоставки за естествено разслоение и за променливо отношение от страна на жреците към различни слоеве на общността, мотивирано от стремежа им да съхраняват своята позиция и влияние, вкл. и изключителното си право върху свещеното познание и общуването с боговете. Същевременно, дори ако в дълбоката древност мъжете е трябвало да съчетават различни свои стопански дейности с воински умения, за един народ оказал се в процес на далечно преселение, когато се е налагало да се преодолява негостоприемство или отпор на различни местни племена и народи, вече е било нормално да създаде силна специализирана прослойка воини, които по своето положение да стоят високо в обществената пирамида редом с високопоставените.

Според археологическите разкопки и изследвания, няма доказателства, че арийските пришълци са водили война веднага при пристигането си в долината на река Инд и са разрушили градовете и унищожили древните народи на Харапа и Мохенжо Даро, които в онази епоха са имали  вече сравнително развита цивилизация в района и по долината на р. Инд, предполагаемо залязла по-рано или приблизително във времената на пристигането по тези земи на арийските общности. Изследванията говорят за голяма суша в периода към началото на второто хилядолетие преди Н.е. с редица широкообхватни регионални последствия. Предполага се, че в резултат на тази суша напълно е пресъхнала голямата река Сарасвати, за която се споменава в древните източници. Допуска се, че тази суша е допринесла за залеза на цивилизацията на Харапа и Мохенджо Даро. Не е изключено, с последствия от това природно явления в различни региони да са свързани причините и обхватът на миграцията на арийските народи.

Едно мащабно преселение неминуемо е предизвиквало сблъсъци и е предполагало наличие на специализирана и достатъчно мощна прослойка воини. Но дори и ако първоначално при пристигането на арийците в долината на река Инд не е имало война с местната цивилизация или с нейните останки, когато впоследствие арийските племена по необходимост или поради стремежа им към експанзия са продължили от долината на р. Инд да навлизат все по-навътре в индийската територия, те неминуемо са срещнали естествения системен отпор на различните местни племена и общности, трябвало е да воюват с тях, да ги преодоляват и асимилират. Тогава вече значението на прослойката на воините е било още по-ключово за оцеляването и за по-нататъшното развитие на арийските народи, а всички подчинени и асимилирани местни народи са се оказали несъмнено в една съвсем различна низкопоставена прослойка, стояща много по-низко от различните социални прослойки на арийското население. Божественото познание и слово, религиозните ритуали и правила, химните, заклинанията, ведийската мъдрост, съхранявани много поколения наред от жреческото съсловие, и представляващи основата на религиозна власт и влияние на жреците, не е можело да стават достояние на тази по-низша прослойка от местни племена или покорени общности, които са били в процес на асимилиране, освен че и дотогава божественото познанието е било ревниво пазено от жреците и от по-низкопоставените прослойки на своя народ, а ритуалите от край време не са се разпростирали в еднаква степен към всичките различни слоеве и части дори и на собственото коренно арийско население.

Така постепенно са се дооформили „варните” или кастите. Процесите на асимилиране на местните народи и интегриране на протоиндийското общество са довели и до съответна динамика в развитието на отделните касти, като постепенно техният обхват се е разпрострял и върху различни категории на асимилираното население.

Във всички тези процеси е разбираем генезисът на такъв подход и установяването на порядки, според които необходими и наложителни са изглеждали поддържаните правила и практика на „устната традиция“ и недопустимо е било записването на познанието с букви като текст. Същевременно фонетичните специфики на ведийския език са допълвали представата, че божествената същност и сила на познанието, заклинанията, ритуалните думи и текстове се изразява и запазва чрез тяхното гласово произнасяне и всякакво записване би било кощунствено и би лишило божествените откровения, заклинанията, химните и ритуалите от тяхната сила и въздействие.

Тези порядки са продължили още много векове наред докато със систематизирането на санскритската граматика към последните векове на първото хилядолетие преди Н.е. санскритът постепенно се е установил като подходящият официален духовен, религиозен и „божествен” език и текстовете са започнали да бъдат записвани на основата на предаденото през поколенията устно познание за тях с много по-късна дата и вероятно с множество промени и различия в сравнение с тяхното идейно възникване, създаване и първоначално оформане.

 „Устната традиция“ и практика е включвала различните форми на ведийското наследство и е продължила и след като към края на второто и началото на първото хилядолетие преди Н.е. ведийските текстове са били групирани в познатите в днешно време четири Веди. Традицията е продължила през първото хилядолетие преди Н.е. – в продължение на няколко века през първата половина на хилядолетието преди Христос в различни изолирани общности и секти, разграничили се от браминското съсловие, въз основа и като продължение на представите, знанието, мъдростите и съдържанията в наследството на Ведите са започнали да се осмислят и развиват различни идейни и философски позиции и схващания за заобикалящата реалност, и да се съставят концептуално-философски  съдържания и текстове. Първоначално са започнали да възникват така наречените горски текстове – „Араняки”. От началото на първото хилядолетие преди Н.е. след като ведийските текстове са били вече групирани в познатите днес четири Веди, са започнали да се осмислят, формулират и създават и религиозно-философските концепции, оформили се в текстовете наречени „Упанишади”. И Араняките и Упанишадите не са били записвани в тогавашната епоха и също са се създавали, съхранявали и предавали през поколенията чрез „устната традиция”. Възникването на Араняките е предшествало Упанишадите, като впоследствие са се развивали паралелно. Съдържанието се е различавало в зависимост от спецификата на общността или сектата, в която са се появявали. Упанишадите съдържат философско-концептуални текстове, за които е прието, че са продължение на четирите Веди и изразяват последния етап и завършекът на ведийското наследство
 
„Устната традиция” е имала широк обхват, в който освен свещените текстове на Ведите, Араняките и Упанишадите, са се включвали и с най-различни други видове и форми текстове, познание и творчество, възникнали към края на второто и през първото хилядолетие преди Н.е., поясняващи съдържание на Ведите, обясняващи религиозни правила и подробности на ритуали, съдържащи религиозно знание и обяснения за ритуални практики, и като цяло – различните форми и проявления на постигнатото през хилядолетията религиозно и духовно творчество, на сътворяваното и събрано през времето познание, на натрупваното духовно и религиозно наследство, на браминското познание и на познанието на изолиралите се общности и секти. „Устната традиция” е обхващала сътворяването и пренасянето през поколенията на различни форми незаписвани познавателни, поетични и нормотворчески текстове, както и големи епични произведения.

Огромният обхват на това съдържание и изключителните способности, които са били необходими, за да може реално да се е осъществявало както запаметяване, съхраняване и препредаване през поколенията на такива големи смислови и словесни обеми, така и самото им сътворяване без да бъдат записвани, тяхното съставяне наум и систематизираното подреждане и оформяне на такива текстове и произведения, поражда не само удивление и недоумение в изследователите, но и определени силни съмнения, че всичко това е било възможно да се случва без тези текстове да са били някъде записвани и само чрез съставяне наум и предаване чрез „устната традиция“.

Ведическата цивилизация и духовна култура се е основавала на език, наричан ведически език (или ведийски). Счита се, че е бил използван най-активно до средата на първото хилядолетие преди Н.е.

Фонетичните и други специфики на ведическия език са създавали предпоставки за неясноти и двусмислия при възприемането, разбирането и тълкуването на ведическите текстове. Във времената когато вече са се съставяли концепциите и текстовете на Упанишадите в първата половина на първото хилядолетие преди Н.е. санскритът не е бил достатъчно организиран и с неизяснените си граматически правила е създавал затруднения и предпоставки за неясноти и двусмислия. В различни периоди на първото хилядолетие преди Н.е. поредица посветени люде, чиито имена са се загубили в потока на времето са се старали да изясняват правилата на санскрита. За тях се споменава в трудове на последвали ги граматици, чиито имена са известни. В последните векове преди Н.е. е била извършена съществена систематизация в санскритската граматика. Във вековете от Н.е. санскритът вече е бил систематизиран като достатъчно удобен инструмент и е утвърдил ролята си като средство за записване и съхраняване на религиозното, духовното, поетичното, нормотворческото съдържание. Все пак „устната традиция“ дълго време не е загубила своята идейна обосновка и значимост, а на записването на познанието се е гледало като на принизяващо и накърняващо истинската божествена и трансцедентна същност. Записването се е считало за несъответстващо на същинския звуков израз, форма и смисъл, за неточно, несигурно, опасно. Дори известният философ Шанкара, основен представител на една от шестте философски системи в индийската философия – „Веданта”, обобщаваща наследството на Упанишадите, живял във времената вече няколко века след Христос, е изразявал свои позиции и тези в този смисъл.

От край време, и през второто и през първото хилядолетие преди Н.е. е съществувала категорията и прослойката на специалистите писари, но те са били считани за низкопоставена, низша каста и е можело и е трябвало да правят само онова, което им се нареди от брамините. Действията им като писари са били под строгото наблюдение и контрол на брамините, към които са били прикрепени.

Същевременно, от край време в различните региони и области са съществували и многобройни различни местни първични езици – диалекти, така наречени „пракрити“. За разлика от свещения ведийски език, те не са се считали за достойни и допустими за предаване и съхраняване на свещеното божествено познание и духовното съдържание.

Постепенно древният архаичен поетичен ведически език и санскрит на ведическите текстове (с мантри, химни, песнопения, ритуални форми, заклинания) е престанал да функционира като жив език и е бил изместван в ежедневието от ранните средноиндийски диалекти, запазвайки се в ритуалната сфера. На основата на ведическата проза („Брахмани”, „Араняки”, „Упанишади”), на първо място Брахманите (коментари на брахманските свещенослужители към ведийските поетични текстове,  създавани на по-късен ведийски език), граматиците след средата на първото хилядолетие преди Н.е. с основна фигура за приноса към финалното систематизиране – Панини, трансформират санскрита и постепенно към началото на Н.е. се оформя класическият санскрит.

Без съмнение, и през второто и през цялото първо хилядолетие преди Н.е. са съществували възможности и инструменти за записване на свещените текстове, но, както може да се допуска и е прието, записването не е било позволявано и не се е практикувало. Във всеки случай, до днешно време такива тогавашни текстове не са достигнали.

Повечето изследователи приемат, че векове наред ведийското знание се е предавало чрез „устната традиция“. Когато са започнали да записват ведийските текстове, използваните материали са били нетрайни (дървесна кора или палмови листа), поради което дошлите до наши дни манускрипти са на не повече от няколко стотин години. Най-древният манускрипт на Ригведа се определя от XI век от Н.е. Наличен е и манускрипт от XIV век.

Поради всички тези известни и предполагаеми обстоятелства, причини и логично произтичащи от тях съждения, оформя се картината, че чрез практиката на „устната традиция“ са били сътворявани, замисляни, измисляни, смислово конструирани, обсъждани, допълвани, подреждани и оформяни, съхранявани, предавани, евентуално променяни и отново допълвани в процесите на тяхното разпространяване и предаване, и пренасяни през поколенията и през двете хилядолетия преди Н.е. (а аз бих добавил и още по-отдавнашните времена преди арийското преселване, независимо колко дълбоко назад в древната историята остават те) текстовете на свещеното божествено ведическо слово с прозренията и творчеството на жреци, посветени хора, мислители и мъдреци, включително и първоначалното познание, представите, вярванията, ритуалите и неписаните текстове, мъдростта и знанието („веди”) – определяното от традицията като „първоначалното знание, предадено пряко от боговете на древните Риши”.

От кои времена произлиза това първоначално божествено откровение и предадено от боговете знание? Дори ако традицията би могла да вижда в такова предадено пряко от боговете на древните Риши знание огромен обхват на ведийското съдържание и текстове и да определя Ведите без време на създаване и без начало, и като божествено откровение и знание, предадено на древните Риши едва ли не в същия му цялостен вид, какъвто е известен в днешно време, и съхранено и пренесено през хилядолетията, ясно е, че създаването, допълването и натрупването на ведийските мъдрости, вярвания, представи, правила, ритуали, с една дума – знания и текстове е било дълъг процес, разпростирал се в различни епохи и периоди във времето.

Дали древните Риши са съществували във времената на древната арийска цивилизация преди преселението на арийските народи, или са живели през второто хилядолетие преди Н.е. след арийското преселение и експанзия? Дали боговете са предавали своите откровения и знания на древи арийски жреци и мъдреци – Риши преди арийското преселение още през третото или дори през четвъртото хилядолетие преди Н.е. или са предавали пряко на древни Риши знания с Ведите след преселението на арийските общности през второто хилядолетие преди Н.е.? Дали древното знание се е появявало като откровение от богове или като трансцедентни прозрения на жреци, мъдреци и специални просветени индивиди? Дали е възниквало в резултат на прозрения и вдъхновения или се е оформяло вследствие на естественото развитие и натрупване на познанието, на социалните отношения, и в резултат на естествени процеси на мисловна дейност, творческо вдъхновение и посветени усилия? Едва ли може със сигурност да се отговори точно на тези въпроси.

Знанието и мъдростите в текстовете на ведите не са възникнали изведнъж на празно място след арийското преселение, както би могло да бъде твърдяно и оправдано, в случай, че се приеме идеята и вярата, че след тяхното преселение боговете са слезли и пряко са предали на мъдреците – Риши знанието на Ведите.

Но едва ли би могло да има съмнение, че древните арийски общности са пристигнали при своето преселение заедно със своите първоначални познания, знания и мъдрост, натрупани в хода на предишното развитие на тяхната цивилизация.

Познанията и мъдростта, с които древните арийци са пристигнали в долината на река Инд, са били събраното познание, вярвания, представи, знание и мъдрост, които произлизат още от времената на предишните им древни обиталища, където се е развивала тяхната цивилизация преди преселението им и с които, без съмнение, те са пристигнали на индийския субконтинент.

Тези техни познания и знания на техния език са се наричали „веди”. Това първоначално познание е било основа за по-нататъшното развитие на ведийските текстове. И това първоначално познание, с което арийците са пристигнали при тяхното преселение, е съдържало, според мен съществени елементи, насоки, съдържание и обхвати, върху основата и в рамките на които е продължило развитието, допълването и обогатяването на ведийските текстове след арийското преселение през второто хилядолетие преди Н.е. докато към края му и началото на първото хилядолетие преди Н.е. са били събрани и групирани, в резултат на което три хиляди години по-късно са достигнали до наши дни във вида на познатите ни четири Веди.

В хода на това развитие, допълване и обогатяване на древните ведически съдържания и текстове през второто хилядолетие преди Н.е. без съмнение са имали водеща роля и основен приност жреци, брамини, мъдреци, учители, посветени и знаещи хора, като сред тях е имало и имена, останали през времената в едни или други списъци като велики мъдреци – Риши. И без съмнение, развитието и обогатяването на ведийските текстове е било резултат на техни прозрения, интуитивни проникновения, посветени усилия и отдаденост, вяра в смисъла на това, което правят. Прозренията и интуитивните проблясъци на тези древни мъдреци – Риши е можело да бъдат възприемани и като пряко съобщено им от боговете и пренесено познание и правила.

Такава представа влиза в противоречие с представите и твърденията на някои изследователи, които определят началото на създаването на ведическите текстове към средата на второто хилядолетие преди Н.е. след като арийските народи са пристигнали в долината на река Инд, където най-вероятно са се срещнали с останките от цивилизациите на Харапа и Мохенжо Даро.


13.

Така без записване са били създавани, допълвани и развивани, и чрез „устната традиция” са били съхранявани и предавани през времето разгърналите се през вековете на второто хилядолетие преди Н.е. и натрупващи се като религиозно и духовно познание и наследство ведически текстове с нови прозрения и с нови допълнения, групирани в края на второто хилядолетие във формата им на четирите Веди, развитите на тяхната основа философски тези, концепции и текстове на Упанишадите, считани като неотделима част от ведическото наследство, като допълнение към Ведите и техен завършек, съставяните от браминското съсловие Брахмани, измисляните в горските общности Араняки, както и множество други творби и незаписвани текстове от всякакъв характер, включително и огромни поетични и епични произведения.

За да е било възможно това, били са измислени и са се използвали специфични начини и методи за запаметяване, включващи граматически разбор и повторението на текстовете, както и разделение и разпределение на усилията при запаметяването, съхраняването и предаването на различни части и текстове от ведическото наследство.

Представата за историческите събития и участващите в тях герои не се формира чрез съответни точни исторически сведения с писмени текстове, създадени още във времената, за които се отнасят, и запазени до наши дни, а от ведически текстове, други видове текстове и епоси, предавани дълго време през поколенията преди да бъдат записани на класическия санскрит, преди определени събития, личности и автори да бъдат коментирани или споменати хилядолетия или много векове по-късно в едни или други произведения. Така историческата информация се смесва с легендата и творческата измислица, а реалните личности се смесват с измислени митични герои.

На такъв вид информация се базират оформящите се днешни познания за по-древни и по-нови исторически събития, обстоятелства около тях, за съдържанието на древните и по-нови свещени текстове, за известни от дълбоката древност или от Средновековието имена на Риши, мъдреци, герои, автори, за някои от тях включително с имената на техни родственици и с родословни дървета.

Редом с древното свещено поетично наследство с „божествените откровения”, довели до сътворяването на мантри, заклинания, химни и песнопения, се подреждат многочислени и необятни като общо съдържание произведения и текстове. Първоначалното познание във вид на „божествени откровения” пред мъдреци – Риши или на интуитивни прозрения и творчески принос на мъдреци и посветени хора се е развило нататък във времето като познавателна, религиозна и концептуална основа, като мисловна система, способност и традиция, и като духовна сила, довели до сътворяването на множество коментари, тълкувания и обяснения на ведическото наследство, на основата на ведическите текстове с химни, мантри, заклинания и ритуали – до развитието на философски прозрения, тези и концепции, до създаването на текстовете на Упанишадите и на безчет текстове в разнообразни други форми, включващи и имена на мъдреци и автори; до сътворяване на литературни, поетични и епични описания на древни истории, включително с имена на участващи в различни събития богове и хора, воини и герои, и на споменавани в тях мъдреци и личности; до създаването на „Пурани”, „Сутри” и „Веданги”, многобройни, обемни и многообхватни произведения с неопределена точна датировка на произход, предполагаемо възникнали в едни или други епохи, с произход, определян за множество от тях като вероятен едновременно за различни времена, често с разминаване с много векове между предполагаемите периоди на създаването им, към които се приписват предполагаеми имена на мъдреци като техни автори, съвпадащи със същите имена на мъдреци, известни като автори на други произведения, за които обаче се счита, че са били създадени векове или дори хилядолетие по-рано.

Цялото незаписвано в най-древните и в по-скорошните древни времена наследство в различните му форми на разнообразни текстове, преминало през второто и първото хилядолетие преди Н.е., записвано на санскрит през вековете от Н.е., губено и намирано, отново появявало се и презаписвано през Средновековието, достигнало в своята крайна писмена форма до наши дни – в голяма своя част не може да се каже, че съдържа сигурна точна историческа информация.

В него оригиналното религиозно и духовно творчество и описанията и поясненията към религиозните текстове, различните концепции, описанията на правила и норми, различните описания на събития и пр. са примесени с митове и легенди, с диалози с божества и с мъдреци, чрез които известни и предполагаеми автори са изразявали своите познания върху ведическото наследство и актуални към времето им философски концепции.

Поетични творби, описващи древни истории, включително с участващи в тях личности, за които се вярва, че реално са съществували, са украсени с легенди и с фантазията на своите автори, с вплетени в тях философски концепции и мъдрост, и с познания за събития, герои и случки, за които не може да се знае доколко реално са съществуващи в историята.

Не може да се знае дали описани герои и събития имат връзка с легенди, в които такива герои участват, дали тези легенди не се отнасят за съвсем други събития в съвсем други исторически времена, или съответните герои и събития са били само плод на творческия порив и енергия на своите създатели и представляват митологизирани мъдрости и познание, и персонифицирани в божествен облик морални ценности и представи.

Безброй текстове с произведения, дело на безименни автори, допълвани и видоизменяни през вековете на тяхното предаване чрез „устната традиция”. Произведения, за които се счита, че са създадени в различни епохи, но авторите им са известни с едно и също име. Творения на мъдреци и автори, които би трябвало да са живели и творили в различни епохи, но са ни познати днес с едни и същи имена. Например, името Вияса, което, независимо от неговия конкретен превод и значение на санскрит, очевидно се е възприемало в древните времена като нарицателно и означаващо „мъдрец“, „знаещ учител“, „велик учен“.

Едни и същи имена на мъдреци, учени, учители, майстори и създатели на школи в Йога, съвпадащи, но отнасящи се към различни епохи и времена. Нарицателни имена, с които са останали през времената в историята велики мъдреци и автори.

Имена на велики мислители, философи, мъдреци, използвани във времената след тях (и до днес) и от други – следващи мъдреци, учители, основатели на йога-школи, гуру, съвременни йога-светци, майстори, лектори, инструктори, последователи, адепти.


14.

Историята и хронологията на събитията и авторствата на различните аспекти на ведическото и следведическото знание с необятните му текстове и произведения е пълна с бели петна и неясноти. Това е довело и до разминаващи се тълкувания и мнения на изследователите, които през последните столетия, както и днес, се опитват да извеждат своите изводи на базата на съдържанието на записаните впоследствие на санскрит текстове и чрез сравнителен анализ между тях, вкл. с постъпваща археологическа информация и с различен вид индикации.

Валмики, Капила, Патанджали, Вияса, Гаутама, Панини, Канада, Джаймини, Маркандея, Яджнавалкия и десетки и стотици други имена на мъдреци, герои и автори от древността, споменати имена в Упанишади, предполагаеми автори на конкретни Сутри и на множество след-ведически текстове, които се считат за авторски, предполагаеми основни създатели на философските системи, дори имена като древни Риши, имащи отношение към създаването на едни или други текстове на древните Веди, фигуриращи в някои от браминските регистри, създадени във ведическите школи, с основни данни за различни Веди и ведически текстове – стигнали до наши дни и известни имена на велики мъдреци, автори и учени, отнасящи се към древността преди Н.е. 

Шанкара, Рамануджа, Мадхва, Вимбарка, Вишнусвами, Валлабха, Анандавардхана, Абхинавагупта, Мадхусудана, Намдев, Тукарам, Тулсидас, Кабир, Васугупта, Чайтания – имена на философи, мъдреци и учени от времената през вековете след Христос и епохата до Средновековието.

„Дхарма сутри” (правови норми – VI-V векове преди Н.е.), „Калпа сутри” (спомагателни за водене на ритуали – повече от 40, отнасящи се към различните Веди), „Смрити-сутри” (философия на Индуизма) – „Йога сутра” на Патанджали (базов текст на философската система „Йога“, датирана за II век преди Н.е., но и същевременно за по-късен период – чак до IV век от Н.е.), „Санкхя-карики” на Ишваракришна (IV-VI векове от Н.е., определил се като ученик по линия на приемственост, започваща с древния риши Капила – основател на философската система „Санкхя” – VI век преди Н.е.), „Няя сутра” на Акшапада Гаутама (базов текст на философската система „Няя“ със спорна датировка между VI век преди Н.е. и IV век от Н.е.), „Вайшешика сутра” на Канада (базов текст на философската система „Вайшешика“, с авторство, приписвано на Канада, живял в пред-будистката епоха – преди средата на първото хилядолетие преди Н.е.), „Пурва-миманса сутра” на Джаймини, „Веданта сутра” на Бадараяна (систематически представяща Упанишадите, с авторство, приписвано на Бадараяна, име считано за събирателно и легендарно и отъждествявано с Вияса; няма единно мнение за датировка, предполагат се различни дати в периода между V век преди Н.е. и V век от Н.е., мнозинството изследователи определят периода между II век преди Н.е. и II век от Н.е., други изследователи определят, че текстът е създаден не по-рано от III – IV век от Н.е., или дори през втората половина на първото хилядолетие от Н.е.).

Известни са множество други Сутри с конкретни предполагаеми автори, принадлежащи към различните религиозно-философски школи на Индуизма, или описващи определени сфери в живота: „Кама сутра” на Ватсяяна (датирана предполагаемо към III – IV век от Н.е.), „Нарада-бхакти сутра” на Риши Нарада (текст, определящ детайлите на процеса на „Бхакти-йога“; Нарада е митична личност, описвана с особени способности, чудеса и легенди, споменаван в древни текстове, вкл. в „Махабхарата”, първи Риши сред полубоговете, син и ученик на Брахма и т.н.; същевременно датировката на текста, чието авторство му се приписва не е определена и се предполага, че сутрата е създадена около X век от Н.е.; понятието „бхакти“, свързано с интензивна преданост и отдаденост на бога, и съответно сутрата, е с особено значение и роля за традицията на „Вайшнавизма“, и е важно също и за традицията на „Вирашиваизма“; понятията за видове йога като „Бхакти йога“ и „Карма йога“, както и „Джнана йога“ се срещат в „Багавад гита”, която е част от епоса „Махабхарата”.

Счита се, че епосът „Махабхарата” е сътворен и съставен от мъдреца Вияса, предполагаемо след средата или през втората половина на първото хилядолетие преди Н.е. „Багавадгита”, която е една сравнително неголяма част от епоса „Махабхарата”, е считана за базов текст на индийската философия редом с „Упанишадите” и с „Веданта сутра” на мъдреца Вияса (или Бадараяна).

В „Багавад гита”, в беседата между Кришна и Арджуна, Кришна, разкривайки своята божествена същност, обявява „Бхакти йога“ като път на предаността и най-висша духовна практика. Убеждавайки Арджуна да участва в битката, Кришна му разяснява различните философски системи на „Веданта” и практиката на йога. Кришна описва накратко различни видове йога, като коментаторите на „Багавадгита” отделят три основни: „Бхакти йога“, „Карма йога“, „Джнана йога“).

„Шива сутра” на Васугупта (един от основополагащите текстове на кашмирския шиваизъм – IX век от Н.е.); „Локаята сутра” на Чарваки или на Риши Брихаспати; „Бхригу сутра” на Риши Бхригу; „Ватуланатха сутра” на Ватуланатха; „Дайвика сутра” и „Калпа сутра” на Вайкханаса; „Кадамбара-свикарана сутра” на легендарният цар Пурураваса; „Нити сутра” на Чанакя; „Пашупата сутра” на Лакулиши; „Шакти сутра” на Риши Агастя; „Шандиля-бхакти сутра” на Риши Шандиля; „Шри-видя-ратна сутра” на Гаудапада и др. Известни са и повече от 150 различни важни сутри в Будизма. Сутри носят ученията и в Джайнизма.

Макар и да е достигнало до наши дни голямо количество известни имена на предполагаеми мъдреци, учители и автори от древността и от Средновековието, и голямо количество текстове и произведения в различни форми с техни наименования и предполагаеми автори, все пак няма  достатъчни и достоверни точни и сигурни исторически данни за конкретната датировка и хронология на духовните развития и свързани с тях практики, постижения и принос, от които да може да се изведат ясни причинно-следствени връзки в духовното развитие и ясно да се очертае и определи последователността в различните епохи и периоди на духовните постижения, произведения и концепции, за да може по-ясно да се определи техният генезис, да се разграничат предпоставките от техните последствия, качествено новият принос от интерпретации и допълнения.

Това принципно се отнася като цяло за генезиса, предпоставките, процесите и етапите на развитието на Йога. В много голяма степен се отнася за оскъдните възможности за създаване на систематизирана и точна представа за развитието на Йога още от дълбоката древност и през времената на второто и първото хилядолетие преди Н.е.  Отнася се всъщност и за следващите епохи и периоди през двете хилядолетия от Н.е. – и за началните векове след Христос, и за времената на Средновековието, а и за епохата до преди около век и половина – два века. (Не че за развитията и аспектите в Йога през последните два века има някакво достоверно сериозно всеобхватно пълно и систематизирано представяне и текст, но поне периодът е по-близко за търсене и намиране на отделни фрагменти информация.)


15.

УПАНИШАДИТЕ

Упанишадите

=========================;  ;============================

В светлината на споменаването на различните древни текстове, изключително и първостепенно е мястото и значението на Упанишадите. Тяхната роля, важност и значение без никакво съмнение стоят преди различните Сутри и авторски текстове в разнообразни форми, защото в Упанишадите са всъщност философската и концептуалната основа, даващи завършек на четирите Веди и върху която се развиват всички последващи знайни и незнайни текстове в различните им форми с известни, предполагаеми или неизвестни автори.

В този смисъл, като се изключат четирите Веди, събрали ведическите текстове до края на второто хилядолетие преди Н.е., Упанишадите са първични и основни, а всякакви други текстове като споменатите по-горе Сутри и други форми на текстове са вторични.

Упанишадите представляват едно огромно духовно богатство, в което по един или друг начин, в една или друга форма и аспект, в различните текстове се появяват формулирани вербално и впоследствие записани различните концептуални и философски аспекти и елементи на Йога. Те са първите и основни текстове, които изразяват формулирани същността и философията на Йога, независимо дали между отделни аспекти и елементи в различните Упанишади би могло да има противоречие и разминаване, и независимо дали различните Упанишади  разглеждат отделни конкретни специфични аспекти без сред тях да има цялостен интегриращ всички елементи и обобщаващ комплексен текст, в който да се представя Йога в цялостно и в пълнота.

Всички Сутри и други форми на произведения, посветени на Йога, включително „Йога сутра” на Патанджали, „Багавад гита” на Вияса, и други произведения, посветени на Йога, някои от които споменати тук, са следствие, разработки и творчески постижения, произтичащи и базиращи се на съдържанието, знанието и концепциите, които са били постигнати при саздъването на различните Упанишади в първата половина на първото хилядолетие преди Н.е.

***
Древните практики в Йога заедно с древните ведически мъдрости и вярвания, са довели до философското и концептуално осмисляне на реалността и мястото на човека в нея, изразено в Упанишадите, от които в наше време са известни 108 различни текста – „Упанишади”. Независимо, че има 20 различни Упанишади, посветени специално на Йога, философските концепции във всички Упанишади представляват философска и концептуална основа на Йога, доколкото изразяват, търсят и обобщават представите за реалността, мястото на човека в нея, и пътя който той минава или може да премине през тази реалност и извън нея. Изразяват отношение към божествената същност и евентуалния път извън видимата реалност на човека към нея.

Този въпрос е основен в практиките на Йога още от древността, независимо в каква форма и с какви техники и упражнения те са се осъществявали, независимо дали са били физически пози и практики, чрез които е било постигано определено физическо и ментално състояние и способности, или са били само базирани на религиозна традиция и практика ментални, умозрителни, съзерцателни, молитвени с елементи на медитативност техники и практики – те принципно са насочени към постигане на определен път на човека през заобикалящата го реалност, към осмисляне на реалността извън себе си и вътре в себе си и постигане на определена финална цел.

Но същият този въпрос е основен и за религиозните традиции и доктрини, за религиозните вярвания и свързани с тях въпроси и надежди, на които философските представи и концепции на Упанишадите също търсят и предлагат отговори, предоставяйки също така основата за развитието на различни религиозни направления и традиции, както и за развитието на различни философски системи на индийската философия.

Така в съдържанието на Упанишадите се срещат различни аспекти на обосновката на философията на йога и различни аспекти на представите за реалността и за божествената същност, въплътили се в един или друг израз в основите на различни религиозни традиции и направления. И доколкото понятието „йога“ е многоаспектно и многозначно, в съдържанието на Упанишадите се явяват идейните предпоставки за обособяване впоследствие и на такива понятия, изразяващи видове йога, като „Бхакти йога“, „Карма йога“ и „Джнана йога“, които всъщност нямат пряко отношение към систематизираните физически практики на йога, посредством които още от дълбоката древност се е преминавал пътят към достигането на определени физически, ментални, психически и духовни състояния; към активиране на вродените връзки между физическото и телесното, и психическото и духовното; към активиране на психофизиологичните връзки – към постигане на тази основа на нови по-висши ментални нива и към приближаването към крайните цели на просветлението и преминаване извън видимата реалност, независимо от това с какви наименования в древността са били определяни и назовавани тези състояния и етапи, станали известни в определен момент като „самадхи”, „кайваля”, „мокша” или „нирвана”. 

Тези понятия („Бхакти йога“, „Карма йога“ и „Джнана йога“) определят специфични подходи в отношението на човека към реалността, към божествената същност, към вярата в божественото, към знанието и мъдростта и към собственото поведение и действия в тези отношения, които се асоциират със смисъла и същността на Йога и към които се създава отношение и представа като към „различни видове йога”. В тези видове йога са обособени специфични подходи и практика, при които общата характерна черта е тази, че началото в практиката е определено направо на нивото на менталното себепознание, осмисляне и осъзнаване, или на нивото на вярата и религиозната посветеност, на безусловната отдаденост и любов към боговете или към бога, на съзерцанието и на медитативната форма на търсене и действие, на безкористния труд и отдаденост без търсене на облаги с едно ежедневно всеотдайно постоянство по един път на свое постоянно духовно възвисяване и приближаване към просветлението и към заветната крайна цел. (Всъщност, същото би могло да се каже и за всеки искрено вярващ, който се стреми да постигне крайната цел, очертана като възможна от неговата религия, и без житейският му път да бъде определян като практика на йога.)

Посочените самостоятелни видове „йога“ и тяхната същност на „йога“ (а и не само те, през следващите епохи списъкът на видовете йога постоянно е нараствал) в днешно време се обосновават с лабиринт от абстрактни понятия свързани с бога, любовта и отдадеността към него, осъзнаване на собствената същност, осъзнаване на абсолютната истина и на мястото сред нея на собственото „аз“.

В тази среща между йога и религиозните вярвания, принадлежността към определена религиозна система и следването на нейните канони, обичаи и правила, религиозната практика и определен начин на живот се губи границата и разликата между практика на йога, от една страна, и специфичната религиозна практика и посветен на своята религия начин на живот, от друга страна, създавайки основание за видове „йога“, при които на техните адепти и последователи се спестява една усилена, постоянна, трудна практика с физически пози и техники, с произтичащо от тях определено физическо и телесно развитие, водещо от своя страна до възникване на предпоставки за промяна в менталното състояние, с последващи ментални техники и състояния, каквато произлиза от практиките в йога от дълбоката древност, със същност и философия изразени в различните Упанишади, посветени на Йога, впоследствие „маркирани“ и формулирани с кратките му афоризми и от Патанджали в неговата „Йога сутра” в осемстепенна система (в съчетание в първите две начални степени с положения от „Дхарма сутрите”, отнасящи се към поведение в живота и морален кодекс) и коментирани от поредния (а може би единствения някога съществувал) Вияса с неговите по-подробни и разбираеми коментари към „Йога сутра” (на свой ред многократно коментирани през епохите от различни следващи гуру, йога-майстори и религиозни „светци”).

През времето преминава идейната линията между концептуалното и философско съдържание на Упанишадите с осветляването в тях на философски представи за Реалността, включително и отнасящи се към същността, смисъла и целите на йога, и философско-религиозното съдържание на „Багавадгита” като част от епоса Махабхарата, сътворена предполагаемо от мъдреца Вияса, в която Кришна разяснява различните видове йога.

В случая, съответният мъдрец Вияса, стъпвайки на едни или други интерпретации на едни или други Упанишади, е дарил на населението едни леснодостъпни видове йога, освободени от тежестта на дългогодишни и постоянни физически практики, ангажиращи времето в ежедневието, дарил е на хората философията, представата и възможността за едни житейски и религиозни практики и начини на живот, носещи магическото и мотивиращо наименование, съдържание, заряд и сила на понятието „йога”.

Дарил им е едни нови и сравнително по-лесни за възприемане и за следване  видове „йога”, но като видове практика представляващи и определящи всъщност само определен начин на живот и модел на религиозно поведение, достъпни за всяка домакиня или обикновен човек, който в една или в друга степен бидейки посветен и обичащ своя бог, става практикуващ традицията „Бхакти“ и адепт на „Бхакти йога“, или който, следващ едни или други правила в ежедневния си живот и съобразяващ се с едни или други норми или идеи и цели, става последовател на правилата на „Карма“ или на „Джнана“ и съответно адепт, „практикуващ“ „Карма йога“ или „Джнана йога“.

От Упанишадите и „Багавадгита” творческата линия през времето продължава към Патанджали със създаването на „Йога сутра”, обилно коментирана и обяснена от Вияса. Творческата линия в този вече сравнително по-нов етап в генезиса на Йога през втората половина на първото хилядолетие преди Н.е. и през първите няколко века от Н.е. продължава и с различни други произведения и трактати, развиващи и обясняващи концепциите на Йога, включително свързаните с известните имена на древни мъдреци като Яджнавалкия и Васишта. Творческата линия продължава с произведения с различни изражения и специфики, например със споменатата по-горе „Нарада-бхакти сутра”, детайлизираша „Бхакти йога“. Творческата линия в осветляването на Йога продължава към редица други Сутри и множество коментари към тях през вековете от Н.е. Към края на първото хилядолетие от Н.е. генезисът на Йога продължава, включително чрез делото на Матсиендранатх и Горакшанатх, живели към X – XI век, с обособяването от тях на концепция и практика в обхвата на така наречената Хата йога.

През XV век Свами Сватмарама в своята „Хата йога прадипика“ използва понятието Хата йога и описва подробно различните физически техники. В книгата му освен „асани” са включени и други практики, както и практики, характерни за високите степени според класификацията на „Йога сутра” на Патанджали с коментарите на Вияса. Характерното при „Хата йога прадипика” е подробното описание и систематизиране на асаните и физическите практики.

Самата „Йога сутра” е била изгубена през вековете на Средновековието и е била открита в нови времена, като Вивекананда се е постарал да възвърне публичната памет за съществуването на този рядко ценен труд. „Раджа йога” като наименование на системата на Патанджали като понятие е било въведено в по-нови времена, с цел смислово разграничаване от Хата йога.

Според някои сведения „Хата йога” е била сформирана като отделно направление на Йога през X-XI век – като основатели се споменават имената на двама известни мъдреци – на Матсиендранатх и на неговия ученик Горакшанатх.

Творческата идейна и концептуална линия, установяваща, утвърждаваща и предаваща през времето същността на Йога, е прелетяла на крилата на Ведите, намерила е израз и концептуално формулиране в Упанишадите и от тях е преминала през „Махабхарата” и „Багавадгита”, през „Йога сутра” и през редица други Сутри и трактати, през Вияса, Патанджали, Яджнавалкия,  Васишта и др. и е продължила към Матсиендранатх и Гаракшанатх с неговите многобройни Сутри и трудове, множество сред тях посветени на Йога и съдържащи наименованието „йога“, като впоследствие е достигнала и до Свами Сватмарама с неговата книга „Хата йога прадипика”.

Комерсиализирането в днешно време и меркантилизирането често води и до много подвеждащ и заблуждаващ шум, особено и благодарение на средствата на интернет. Например, информации и сайтове за традицията на Натхите и тезата, че Горакшанатх е създал „Хата йога”, без дори да се споменава за неговия учител Матсиендранатх. Но дори и ако Горакшанатх е измислил понятието „Хата йога”, като е прибавил значението на „хата” (или на „ха” и „тха”)  към „йога”, некоректното в случая е, че с простото определението без пояснения, че е създал „Хата йога”, се прави абсурдното внушение, че Горакшанатх е измислил практиката с „асаните”, която е един от основните елементи в „Хата йога”, или дори, че е измислил „пранаяма”, сякаш практиките с асани и с пранаяма не са включени в системата на Патанджали в „Йога сутра”, сякаш там не са упоменати, сякаш този вид практика, съответстващ на хата йога не е съществувал, сякаш асаните са се появили за първи път през времената на Горакшанатх, сякаш такава практика с „асани”, „пранаяма”, „медитации” и други техники не е била в основата и в същността на практиките на Йога още от най-дълбока древност, много преди Упанишадите да са били съставяни.


16.

Нека да се върнем две хиляди години назад преди Матсиендранатх и Горакшанатх и тяхната „Хата йога” или поне няколко века преди Патанджали и неговата „Йога сутра” (неясно след колко време и от кой поред Вияса коментирана и обяснявана). В края на второто хилядолетие и началото на първото хилядолетие преди Н.е. ведическите текстове са били групирани в известните днес четирите Веди, предполагаемо от мъдреца Вияса.

В периода към началото на първото хилядолетие преди Н.е. брамините са продължавали да практикуват своя ритуален религиозен процес, както това е ставало от край време.

Същевременно, започнали са да се появяват течения и тенденции, ориентирани в по-голяма степен към „джнана“ (знание), отколкото към пътя на стриктното следване на ритуалните практики. Тези нови течения във ведическата религия са имали философско-мистичен характер и настройка, и са били ориентирани и съсредоточени  към стремежа към самопознание, духовно самоосъзнаване, самодисциплина и медитация.

В допълнение към явяващите се открай време още през второто хилядолетие преди Н.е. причини за противоречия както в рамките на съсловието на жреците, свързани с различни идеи и с отстояване на религиозните и властови позиции, така и между жреческото съсловие и други части на арийската общност, свързани с ограничаване на достъпа до свещеното познание и стремежа за съхраняване на контрола върху него, към началото на първото хилядолетие преди Н.е. сред жреческите среди и сред различни представители и слоеве на арийските общности са възникнали поривите на недоволство и протест към традиционно следвания от жреците догматичен подход към ритуалността и ритуалните практики, към ограничаването религиозните практики и познавателните стремежи в дотогавашните канони и форми на съществуващите текстове и ограничаване в дотогава съществуващите и практикувани ритуали, водещи и до ограничаване в развитието на познанието.

Така в периода след оформянето на четирите Веди в началото на първото хилядолетие преди Н.е. са се оформили разногласия и противоречия, между неортодоксално мислещи среди сред жреческото съсловие, мъдреци, аскети и техни последователи, от една страна, и от друга страна – жреците с по-догматично отношение към ритуалността и дотогавашните канонични практики, привързани към стриктното спазване на ритуалите и към ограничаване и диференцирано разрешаване на достъпа до свещеното познание. Сред недоволните и търсещите промени са започнали да се оформят различни представи, гледни точки, светогледи, стремежи и цели. 

Недоволството и протестът срещу практиките на браминското съсловие и възникналите стремежи и тенденции към знание и самопознание са довели до формирането на изолирани общности и секти. В средите на тези общности и секти е започнал и се е състоял философският и концептуален творчески процес, довел до съставянето на текстовете на различните Араняки и Упанишади. Създаването на Упанишадите е продължило няколко века през първата половина на първото хилядолетие преди Н.е.

Съхраняването на текстове и познание чрез „устната традиция” в такива обширни периоди, простиращи се в рамките не само на редица векове, но дори достигащи хилядолетие или хилядолетие и половина, е изисквало със сигурност полагането на определени съществени усилия, притежаването на способности и използването на правила и методи за тяхното точно запаметяване и съхраняване. Съвсем ясно е, че този труд е изисквал постоянство, отдаденост и повторение и е бил разпределен между едни или други учители и адепти, които са запаметявали, съхранявали и пренасяли през времето определени части от текстовете.

С практикуването на „устната традиция“ и предаването на текстовете през поколенията в процеса на запаметяване и устно препредаване през времето естествено донякъде са били трансформирани, променяни или допълвани, при което са се получавали донякъде различаващи се варианти и версии, впоследствие по-трайно съхранени когато се е стигнало до тяхното записване.

Наличието във времената както на второто, така и на първото хилядолетие преди Н.е. (когато вече в случая това е имало по-голямо значение) на голямо множество различни местни езици и диалекти, на които от определен период нататък е започнало в ежедневието да се пренася, предава и съхранява смисълът на едни или други аспекти на ведийското познание, независимо от доминирането на ведическия език и от господстващата догма за свещения език, и постепенното преминаване през първото хилядолетие преди Н.е. от ведическия език към ранните средноиндийски диалекти и различни местни езикови форми, както по отношение на ведическото наследство, така и при създаването и предаването през поколенията на последвалото творчество и познание в неговите различни словесни и литературни форми, също е довело до оформянето и впоследствие до тяхното записване на санскрит с по-трайно съхраняване и пренасяне през времето до наши дни, на различни вариации и регионални варианти с едни или други различия в текстовете.

В по-късните времена през първото хилядолетие преди Н.е. , когато съществена част от Упанишадите са били вече създадени през първите няколко века, а след тях са започнали да се множат и авторските сутри по една или друга тема на един или друг мъдрец, на фона на огромния обем на натрупалото се ведическо наследство, в което към четирите Веди вече са се прибавили множество обясняващи ги Брахмани, разнообразните религиозно-философски концепции в многобройните текстове на Упанишади (в редица случаи и по различни аспекти с противоречащи си идеи и концепции), и нататък по-късно във времето – свързаните с тях и тълкуващи ги Сутри, или Сутри обясняващи многочислените правила за ритуали и пр. (като към всяка отделна Веда са се отнасяли специално съответни Брахмани и Упанишади), постепенно в брахманското съсловие са се оформили различни школи („шакхи”), специализирали се на изучаването само на определени ведийски текстове, като последователите на всяка отделна школа традиционно са се специализирали и занимавали с изучаването, запаметяването и предаването на една определена ведическа „самхита” – т.е. само на една от Ведите, заедно със съответните отнасящи се и асоциирани към тази конкретна Веда Брахмани, Упанишади и Сутри.

Последователите на всички тези школи са се определяли и като последователи на ортодоксалната философска система. Подобни ведически школи са били наричани и с родствения термин „чарана“ („начин на живот“ или „поведение“), но макар и често използвани като синоними, за разлика от „шакха“ със смисъл на школа, „чарана“ е означавало по-скоро секта или група хора в рамките на една школа, докато терминът „шакха“ е означавал традиционния текст, на който школата е била последовател. В школите са съществували различни гледни точки, определяни като различия на ведическите школи. Принадлежността към съответна школа е била важен знак за идентичност. Когато един брамин е преминавал от една школа в друга, това се е считало като предателство към своята школа.

В периода на оформяне на различните ведийски школи, на фона на техните идейни противоречия и специфики, в състава на браминското жреческо съсловие постепенно са се доразвили редица различия между отделните жреци, на основата на съответната им степен на съсловната високопоставеност и място в жреческата йерархия, както и във връзка с принадлежността към съответна конкретна школа.

Така в различните „шакхи“, специализиращи се на определени ведически текстове, е било организирано изучаването на ведическите „писания“.

В резултат на всичко това, съществуват по няколко редакции на всяка от Ведите, асоциирани с редица от различните школи. Съществуват и донякъде различаващи се регионални варианти на едни или други от древните текстове.

В светлината на горепосочените обстоятелства, се е стигнало и до оформянето и пренасянето през вековете на първото хилядолетие преди Н.е. на различните видове отделни Упанишади, в които, макар и различни и различаващи се, в една или в друга форма или идейна насоченост, и с идейни противоречия между тях, и макар да не съставляват едно единно интегрирано взаимно съответстващо си комплексно идейно цяло, се включват сходни основополагащи принципи, концепции и теми, насочени към основната цел за изясняване на финалната истина. Това се отнася и за онези Упанишади, които са посветени по-специално на Йога.

През първото хилядолетие преди Н.е. браминската традиция е довела до възникването и оформянето на девет основни философски системи (или школи) – „даршани“, сред които шест ортодоксални и три неортодоксални (макар че всъщност е имало и редица други системи /или школи/). Според отношението на тези системи към авторитета на Ведите, те са били определяни с термините „астика“ (съществува) и „настика“ (не съществува). Прието е, че към „астика“ са спадали шестте ортодоксални системи, а към „настика“ трите неортодоксални системи. Шестте ортодоксални системи представляват основните философски системи на индийската философия. Към тях се отнасят „миманса“, „веданта“, „санкхя“, „йога“, „няя“, „вайшешика“. Към неортодоксалните се отнасят „будизмът“, „джайнизмът“ и „локаята“. Учението на сикхите не влиза в класификацията, защото е възникнало около две хиляди години след възникването на класическите „даршани“ – т.е. през XV-XVI век от Н.е. Сикхизмът отрича авторитета на Ведите и би бил от категорията на „настика“.

„Веданта“ е една от шестте ортодоксални системи в индийската философия. Първоначално това наименование се е отнасяло към религиозно-философските текстове, отнасящи се към Ведите – Брахмани, Араняки и Упанишади, явяващи се тълкувания и пояснения, и концептуални и философски допълнения към четирите Веди и считани като „завършек на Ведите“. Впоследствие тези древни ведийски текстове са се явили като основа за оформянето на ортодоксалните системите в индийската философия, включително на философска система „Веданта“. Основно тази система е посветена на философското тълкуване на ученията на Араняките и Упанишадите. Други авторитетни във всички направления на „Веданта“ текстове са „Веданта сутрите“ на Вияса, „Багавад гита“ (също с предполагаемо авторство на Вияса, като част от епоса „Махабхарата”) и „Багавад пурана“.

Точният период на възникване и формиране на „Веданта” като систематизирано учение не е известен. Според повечето изследователи, това се е случило във времената след възникването на „Будизма”.

Както посочвам и на друго място, макар че неортодоксалните системи, като каквито се определят „Будизмът”, „Джайнизмът” и „Локаята” отричат авторитета на ведийското наследство, включително и на Ведите и на Упанишадите, би било абсурдно и смешно да се твърди и да приемем, че тези системи и учения са възникнали от нищото и техните идеи не са се развили на основата на ведическото наследство и ведическите концепции, стимулирани от тях, предопределени от тях като оформени възможни представи за Реалността и изражения на светоглед, обогатени концептуално от вложените в тях знания, концепции и философия, провокирани и предизвикани от тях, пък дори и реализирали се и оформили се като контратеза и отричане. В този смисъл техните претенции да се разграничават от ведическото наследство са некоректни и несправедливи, а самите те всъщност се явяват като негово продължение, дори и отричайки авторитета на Ведите, на Упанишадите и на другите ведически текстове, дори и настойчиво прокламирайки своето разграничаване от ведическото наследство и с различаващи се или противоположни представи и тези в своите религиозно-философски системи.

(Разбира се, будистите биха могли да твърдят, че Буда е придобил на празно поле цялото свое познание чрез просветление, постигнато преминавайки във висше духовно състояние в процес на медитация. И биха могли да твърдят, че цялото тяхно познание, получено свише от Буда няма нищо общо с ведическата традиция и наследство. Това евентуално би могло да има смисъл ако човекът, превърнал се в Буда, не би бил образован в браминската традиция и неговото съзнание преди „просветлението” му би било напълно пусто, а това явно не е било така. От своя страна джайнистите биха могли да твърдят, че тяхната религия и тяхната философия нямат начало и съществуват от зората на човешката цивилизация, много време преди възникването на ведическата традиция и текстове.) Когато едно знание се появява в светлината на друго предишно знание, стъпило на неговата основа и като негова интерпретация и дори като контратеза, дори когато новото знание отрича предишното, съвсем понятно е, че не може да се отрича връзката и приемствеността с предишното познавателно наследство и неговата заслуга и право като първоизточник. И коректното и достойното от страна на носителите на новото знание е да не прибягват до такъв примитивен подход и да се разграничават от него.

По съдържанието, концепциите, философията или идеологията на Веданта и на другите философски системи (всички те базиращи се на съдържанието на Ведите и съответно на концепциите в Упанишадите и в другите концептуални и обяснителни ведийското наследство текстове и произведения) тук няма да се влиза в подробности. По тази материя и проблематика има необятна и леснодостъпна информация.

Цялото съдържание на ведийското наследство, на различните религиозни направления и изражения на Индуизма, както и на различните философски системи на индийската философия, към което е насочено вниманието и в което са материализирани усилията за изучаване и систематизиране в Индологията, представлява едно необятно, многопосочно и безценно богатство.

То би могло да се разглежда задълбочено поотделно в различните му аспекти и не е възможно да бъде обобщавано в няколко страници. Същевременно, за да не се профанизира значимостта и съдържанието, и за да не се опростява и стига до погрешни тези, разглеждането на идеите и философията в отделните философски системи би трябвало да е достатъчно задълбочено и обстоятелствено.

В информацията в днешно време по различни теми се получава едно объркващо смесване, при което в много случаи описвайки обстоятелства отнасящи се към събития през първото хилядолетие преди Н.е., се изхожда и прави позоваване на тогавашни текстове и „писания“, пренебрегвайки факта, че тогава съответните текстове все още не са били записвани и „писанията“ не са съществували, а текстовете са започнали да се записват много време по-късно, а до наши дни са достигнали така, както са се явили презаписвани или записани още по-късно във времето. Така се прави смесване между познание, явяващо се на базата на сега известните дошли до наши дни текстове с тълкувания на реални събития и процеси, които се отнасят към тогавашните времена, информацията за които е претърпяла промени и трансформации от въздействието на времето, през което е преминала.

На фона на изобилната информация, преминала през времето и представяна в днешно време по различните аспекти на цялата проблематика, независимо от множеството празни петна, неизвестни, предполагаеми факти, тълкувания или интерпретации, интересуваше ме достоверността на дошлата до наши дни информация относно определянето на авторството и на периодите на възникване и оформяне на съответните идеи, концепции, произведения и текстове, философски прозрения, концептуални системи, нови религиозни представи и направления, с оглед на това доколко информационният фонд съдържа достоверни исторически данни и факти, и доколко има реални данни, предпоставки и основания за определяне на точна хронология на събитията в миналото – и преди всичко с оглед на евентуален опит за изясняване какъв точно е бил генезисът на Йога, като се започне още от дълбоката древност, като се премине през двете хилядолетия преди Н.е. и през следващите две хилядолетия и се достигне до наши дни.

Интересуваше ме доколко може да се разчита на точна историческа информация, кое е истински известното, реално съществуващото и същественото.

Интересуваше ме какъв е бил реалният генезис на Йога през дълбините и необятните простори на времето в предишните четири, пет или шест  хилядолетия още от първичните, най-първоначални предпоставки, проблясъци и зародили се идеи. Интересуваше ме и коя е първоначалната идея, и истинската същност на Йога, и кои аспекти или направления са се появили по-късно и по едни или други причини и съображения са били допълнително прибавени и по-скоро са свързани с начин на живот и поведение, с отношение към собствената религиозна свързаност, с отношение към ежедневния живот и собствените задължения, морал и поведение в него, в съответствие със смисъла на понятието „Дхарма“.


III.


17.

КАКВО НЕ Е ИЗВЕСТНО И КАКВА ИНФОРМАЦИЯ ЛИПСВА

Какво не е известно и каква информация липсва

======================;  ;=============================

В такава светлина, представата за генезиса на мъдростта и познанието от най-древните времена през следващите хилядолетия, за сравнително точна последователност на събитията и сравнително достоверна информация за участващите в тях герои, за истинските автори и създатели на текстове, за реално съществуващите исторически личности, мъдреци и учители, за времената и обстоятелствата, в които те са живели, и в този контекст – представата за генезиса и развитието на Йога, както в по-далечните времена и история на живота и развитието на арийските народи преди тяхното преселение към индийския субконтинент, така и в много голяма степен през второто и първото хилядолетия преди Н.е., а в голяма степен и за продължаващите етапи, последователни събития, причинно-следствени връзки, хронология, продължители, създатели и техните усилия и постижения в генезиса и развитието на Йога и във времената след Христос, е приблизителна, обща, неточна и съмнителна.

Опитвам се да видя в общи линии какво наследство, от какви периоди и в каква форма е останало до наши дни по отношение на Йога, нейната практика и философия, както и в пространствата на съпътстващите религии и философски школи, имащи отношение към Йога.

Не е ясна информацията за същинската епоха и за годините на постепенното и поетапно сътворяване и развитие в древността на Йога – не е ясно кога и как точно е възникнало същинското начало на различните практики на Йога в древността.

Липсва информация за епохата преди арийците да се преселят в долината на река Инд – за зараждането на идеите им, за прозренията на техни мъдреци и действията на техните жреци, за обстановката, предпоставките и процесите на сътворяване и поява на религиозните им песнопения и химни, на ритуалните им действия и физически практики. Това е причина за голямо съжаление защото можем само да гадаем за евентуалните връзки и приемственост в тяхното духовно наследство с източници и влияния от духовни, религиозни, ритуални или поетични предшественици от древните Шумер, Акад, Вавилон, Египет и пр.

Няма реална информация и достоверни исторически писмени сведения от далечното минало за нещо, което особено много ме интересуваше – за началото на Йога.

Не е ясно кога точно в древността е било същинското начало и как се е осъществило първоначалното развитие на различните практики на Йога. Кога са се появили първоначалните елементи на идеите и практиките в Йога и поради какви механизми се е стигнало до тях? Какви са етапите и причинно-следствените връзки в генезиса на Йога. Кои са първоначалните създатели на практиките в Йога.

Кога точно и от кого са били прозрени, замислени, открити, появили са се и са започнали да се развиват първите елементи на практиката, познанието и мъдростта в Йога? При какви обстоятелства и въздействия, поради какви предпоставки и причини са възникнали първите проблясъци за конкретните първоначални стъпки в този Път, от кого са били прозрени, измислени и сътворени първите кълнове на идеите за практиките?

Какви са били обстоятелствата, довели до тяхното развитие, умножаване и усъвършенстване? Какви са били елементите, събитията, етапите и героите в тяхното последователно развитие в древността?

Какви са били въздействащите причини, обстоятелства и процеси при тяхното първоначално появяване преди хилядолетия, при тяхната постепенна еволюция и оформяне впоследствие като набор от упражнения и схващания, при развитието им през епохите, довели до цялостния генезис на Йога от дълбоката древност до по-новите времена с появата на различни направления, методи, форми и школи, през хилядолетието преди Н.е., с развитието на философски концепции и философска система, с развитието всъщност на редица философски системи имащи в различни аспекти отношение към Йога, и до натрупването на необятните пространства на познанието, достигнало до наши дни?

Няма исторически писмени сведения от далечното минало. Няма информация за епохата и обстоятелствата на практическото възникване на практиките в Йога. Няма яснота за точни периоди и години на появяване в дълбоката древност на съответните причини, предпоставки, идеи, концепции или отделни първоначални упражнения, довели в крайна сметка до определен набор и различни схеми от техники и практики, и впоследствие до възникването и развитието на всевъзможни практикуващи ги обособени секти, школи и системи.

Тези събития обхващат огромен период от време, започващ от най-дълбока древност в хилядолетията преди преселването на арийските народи в долината на река Инд, преминаващ впоследствие през вековете на второто хилядолетие преди Н.е. когато са се развивали и умножавали различните ведически текстове, преминаващ през времената на първото хилядолетие преди Н.е., когато през първата му половина са се формирали различни секти и школи, в които са били осмислени и оформени философските концепции на Упанишадите (включително и на Упанишадите специално посветени на Йога, което е започнало в началото на хилядолетието няколко века преди възникването на Будизма и Джайнизма), и преминаващ по-нататък през първото хилядолетие след Христос, и продължаващ през Средновековието, за да се стигне и до последните векове на второто хилядолетие.

Към началото на първото хилядолетие преди Н.е., когато Ведите вече са групирани и започва сътворяването на Упанишадите, практиката на Йога с нейната духовна мотивация, концептуална обосновка и философска основа без съмнение отдавна вече са съществували.

В началото на хилядолетието преди Христос, когато започва ферментацията на концептуално-философската мисъл, когато започва философското формулиране от различните изолирани общности и секти в техните текстове, редица от които са се отнасяли към Йога или дори са били фокусирани върху представи и философски концепции, свързани с нейната същност и цели, няма как да има съмнение, че по това време Йога с различни аспекти на нейната практика вече е преминала своя първоначален и същински генезис, започнал от древните времена далече още преди преселението на арийските народи, и продължил през своите етапи във второто хилядолетие преди Н.е. след преселението в долината на река Инд и експанзията на индийския субконтинент, едновременно с развитието на ведическите текстове.

Когато в началото на първото хилядолетие преди Н.е. са започнали да се обособяват изолираните общности, секти и школи, посветили се на концептуално-философския процес, на себепознанието, на аскетизма, на самоусъвършенстването и на медитацията, със сигурност различни аспекти на практики на Йога с тяхната религиозно-философска и духовна същност са присъствали в ежедневния жизнен и творчески процес и са били част от религиозно-концептуалната основа, пренесена с ведическите текстове, върху която в сектите са започнали да се осмислят, сътворяват и формулират философските концепции за Реалността, превърнали се впоследствие в текстове на Упанишади, включително и на Упанишадите, специално посветени на Йога.

Недостигът на точна историческа информация за генезиса на развитията се отнася не само за идеите, философията и практиката на Йога, информацията за които е част от общото духовно, философско и религиозно наследство.

Наличната информация съдържа много празноти, неясноти и неточности, базира се на сведения от текстове, предавани устно през много поколения, което е недостатъчно, за да има достоверна и точна хронология за елементите и за реалните съпътстващи обстоятелства, не само за етапите на възникване на вярванията, прозренията, осмислянето, създаването и развитието в дълбоката древност на йогистката духовна основа, духовни пространства, философия и конкретна практика, но и като цяло за различните обстоятелства, събития и етапи на прозрение, узряване и сътворяване още от древността на огромния обхват и разнообразното съдържание на ведическите текстове, съставляващи безценното наследство на Ведите. Същото се отнася и за последвалите времена – липса на достоверна и точна историческа информация за различните обстоятелства, събития, етапи на прозрение и сътворяване, за хронологията и местата на създаване, и за участващите в тези концептуални и творчески процеси и събития мъдреци и герои при продължилото няколко века формиране на Упанишадите, явяващи се като основополагащи за духовната същност, концепции и цели на Йога. Същото в голяма степен се отнася и за последвалия период във времето по отношение на създадените Сутри, Епоси и текстове в най-различни словесни форми и наименования с формулиране в тях на идеи и познание, включително и в множеството случаи за различни конкретни духовни приноси за развитието на Йога, създадени от предполагаеми личности в неустановени времена, при неизвестни обстоятелства и в неизвестен контекст на причинно-следствени връзки и приемственост с творчество, принос и произведение от предшестващи времена.

И макар че няма конкретна точна информация за хронологията, авторството и периодите на сътворяване на Упанишадите и за промени и трансформации,  през които са преминали в своето съществуване, логично е и е ясно, че много време преди тяхното създаване, вече са съществували практики на Йога.

Логично е и е ясно, че постепенното оформяне на идеите и философските концепции в текстовете на Упанишадите, свързани с Йога, с нейните цели и с реалностите, към достигането на които се стреми Пътят на Йога,  е било възможно благодарение на приемствеността на съхраненото от миналото духовно и практическо наследство и се е случило върху вече съществуваща както практическа, така и идейна, духовна и философска основа на хилядолетна традиция и практики в Йога. Различните Упанишади са свързани с различните Веди и се явяват тяхно продължение. Макар че само в една част от всички Упанишади текстовете са специално посветени на Йога и се споменава „йога“, всъщност повечето от тях и всички други Упанишади, в които се разглеждат и формулират философски концепции за същността на Реалността, за божествената същност и подобни философски теми, дори и без да се споменава в тях „йога“, имат пряко отношение към Йога и към нейната същност, крайни цели и Път към постигане на „мокша“.

Като не се визира конкретното концептуално, религиозно и философско съдържание, фактология, канони, ритуали и пр. фактическо крайно познание с представи, вярвания, концепции, правила, божествени първосъздатели или древни мъдреци, имена, истории и перипетии на божества и богове, което като завършена и установена информация е достигнало до наши дни и е известно днес, недостиг на точна историческа информация за реална хронология на събития, причини, етапи и процеси на възникване и развитие, недостиг на точна и достоверна историческа информация за съставяне на обективна причинно-следствена систематизация се явява като цяло и по отношение на генезиса и етапите на развитието в древността на обособяването, разграничаването и развитието на различните аспекти и направления в Индуизма, на основните им религиозно-философски аспекти и концепции, но също така и на аналогична информация по отношение на същия род обстоятелства и процеси, свързани с произтичащите от разнообразните аспекти и направления на Индуизма, и на породените от тях философски концепции и системи на индийската философия, и продължили развитието си нататък през столетията във втората половина на хилядолетието преди Н.е. сравнително паралелни процеси на формиране на философски направления и религии като Будизма и Джайнизма.

Не може да се каже, че и от времената на новата ера – от първото и от по-голямата част на второто хилядолетие след Христос, е останала достатъчно точна, конкретна, достоверна и систематизирана историческа информация с хронология, съпътстващи обстоятелства и етапи в развитието, с точните периоди, години и последователност на възникване на различните елементи и аспекти на духовния и практически принос, добавяни към наследството на Йога, както и като цяло към наследството на Веданта (в смисъла на общото наследство на Ведите и на отнасящите се към тях следведически текстове), преминало в новата ера от предишните хилядолетия, включително на приноса, свързан с различните етапи, перипетии, допълнения и промени в по-нататъшните развития както на полето на философските концепции на няколкото системи на индийската философия, така и на полето на вярата и религията с еволюцията в различните проявления в Индуизма.


17.

ИНТЕРПРЕТАЦИИ НА ИСТОРИЧЕСКИТЕ РАЗВИТИЯ И ХРОНОЛОГИЯТА

Интерпретации на историческите развития и хронологията

=====================;  ;==============================

В наличния в наше време информационен фонд, редица имена се появяват като древни мъдреци – „Махасидхи", постигнали чрез медитация и просветление необикновена мъдрост и способности. За тях се споменава в различни текстове, достигнали до наши дни.

Наричат древните мъдреци и „Риши“, но видимо не е определен точен период, когато те са живели и са получили своите прозрения. В различни периоди във времето се появява някой мъдрец, считан за автор и дал съществен духовен принос и определен като „Риши“. За различни древни мъдреци, за които не може да се определят годините, когато са живели, нерядко се среща информация, че са били ученици и преки последователи на самите божества на Индуизма.

Ако бихте задали въпрос за първоизточниците, еволюцията и хронологията, примерно на Йога, някой съвременен брамин, свещенослужител, пазител на храм, пътуващ „садху“, представител на секта, „пандит“ или духовен водач би могъл да ви посочи съвсем общо великите Риши, Ведите, Брахманите, Араняките, Упанишадите, философските системи, „Йога сутра” на Патанджали, да ви спомене с редица санскритски наименования за съдържанието и направленията на „веданги“, за множество наименования и заглавия на „сутри“, за различните значения на понятието „самхита“ и за множество наименования на „самхити“ (като за повечето от тях или не се знае кога са създадени и съставени, или индолозите посочват примерни вероятни периоди и влизат в противоречия помежду си), после – „Хата йога прадипика”, или пък да ви отговори: „Какво значение има кога и как е възникнало и през какви процеси е минало, важното е сега какво има и какво знаем; важен е резултатът и истинната практика за постигане на просветлението.“  Чувал съм подобни фрази. Или пък да ви „обясни“, че на вашето ниво на развитие не сте в състояние да разберете много неща… Неудовлетворителни отговори.

Ако бихте задали въпрос за първоизточниците, еволюцията и хронологията, някой съвременен духовен водач би могъл да ви отговори със стандартната теза, че цялата тази мъдрост е била предоставена свише на древните мъдреци, които са я получили от божествената същност в състояния на медитации и просветления, включително и цялото богатство на текстовете на Ведите. Не съвсем удовлетворителен отговор и обяснение. Поне за мен.

(Или би ви потопил в лабиринт от думи и абстрактни понятия /всъщност не означаващи особено много или практически нищо/ за уникалността и древната традиция и пряка приемственост в собствената си школа и т.н.)

Интересуваше ме естественото постепенно възникване на идеите и тяхната еволюция в концепции и практики в онези древни епохи преди и след преселването на арийците. А това дали са получавали просветление и информация свише, е отделен въпрос.

Какво би следвало ако се приемеше тази стандартна теза за произхода на Ведите и древната мъдрост, включително и знанието за Йога като предоставено божествено познание на велики мъдреци? Дори ако древните мъдреци са достигали до знание, идеи и концепции в състояние на медитация и просветление, няма ясна и точна информация кога и при кого това се е случвало, какви са били моментите и еволюцията на придобиването и развитието на това познание.

Наличната представа за общата хронология, определяща периодите на предполагаемата миграция на арийските народи и достигането на химните и текстовете на Ведите до наши дни в сегашния им достъпен вид, е представа за една еволюция на тяхното прилагане и предаване през поколенията в продължение на около хиляда години или поне на няколко века след преселението на арийците и заселването им в долината на река Инд докато се е стигнало до групиране на текстовете в четирите познати днес Веди и докато на тяхната основа са започнали да се сътворяват философските концепции, намерили място и стигнали до наши дни като текстове на Упанишадите и като други текстове. Тази представа говори и за това как тези народи заедно със своето преселение са донесли със себе си своите песнопения, химни и изразените в тях вярвания и мъдрост. А това ще рече, че ако има древни мъдреци, които са получили свише мъдростта на Ведите, повечето от тях явно са живели още във времената и по земите преди арийските народи да започнат своето преселение. И ако те са получили това знание свише, значи още тогава са се практикували състояния, водещи до просветление и сливане с божествената същност, чрез които и чрез която да получат мъдростта. През следващите векове  такива мъдреци с тази своя практика на медитация и просветление са продължавали да допълват ведийското познание и наследство. А хиляда и дори повече години по-късно други древни мъдреци са се появили, които пак чрез медитации и просветления свише са получавали нови идеи, и са ги развивали в концепциите и знанието, вложено в текстовете на Упанишадите.

(Когато разглеждах тук тези въпроси за генезиса на Йога и този ред на мисли дали древното познание е било получено от велики мъдреци свише или е възникнало просто интуитивно и логически – постепенно от отделни идейни зърна и е еволюирало през древните векове бавно и последователно, макар и да не разполагаме с информация за конкретните етапи на тази еволюция, бях по Пътя на Йога на интегралното съзнание, и имах предвид в разсъжденията си, възможностите на достъпа до Вътрешните сфери, както и естественото процеждане на информация през Хоризонта на вливане. Отчитах възможността, отделни личности в древността да са успявали да влязат в досег с Вътрешната си сфера, или просто да са получавали спонтанно порции идеи и познание, процедили се през Хоризонта на вливане и достигнали до тях. Но дори и при тази възможност, интересуваше ме кога са получили своите просветления и прозрения, в каква среда са живели тогава, кои земи са обитавали и с кои други народи са били в контакт.)

Ясно бе, че няма дошла до наши дни точна информация за генезиса и поетапното развитие на Йога с ясно систематизиране през хилядолетията на всеки отделен принос, вливащ се към първоначалната основа и създаденото върху нея наследство, и водещ към общото оформяне на нейното единство и нейните различия, единството на Йога като понятие обхващащо различни системи и практики, насочени към една и съща цел, и различията на отделните й направления, специфики и школи.

А на мен ми изглеждаше особено интересно именно това. Свързвайки Йога на интегралното съзнание като надграждаща с „традиционната и класическа Йога“, за мен представляваше специален интерес първоначалната основа, първоизточниците, конкретният начин и процеси на зараждането и последвалият генезис. Приемайки я като евентуална историческа и духовна  основа за Йога на интегралното съзнание, прибавяйки към Пътя на интегралното съзнание понятието Йога и определяйки го като Йога на интегралното съзнание, за мен представляваше интерес изясняването на въпросите кога и как все пак са възникнали в най-дълбоката древност първите идеи и елементи на мъдростта, на упражненията, техниките, практиките и ученията на Йога, и от преди колко хилядолетия всъщност са първоначалните идеи и практики на Йога, в коя древна епоха са възникнали, при какви обстоятелства, с какви първи идеи, наченки, стъпки, в кой регион на света, кой древен народ е положил първичните основи. Епохата след Христос ми изглеждаше съвсем скорошна. Епохата когато са били сътворявани Упанишадите или преди това комплектувани четирите Веди също ми изглеждаше сравнително скорошна. Епохата на преселението в долината на река Инд към началото на второто хилядолетие преди Н.е. или малко по късно, където арийските народи са пристигнали заедно със своите вярвания в техните арийски божества, и когато са били пренасяни през вековете арийските песнопения и химни, събрани около хиляда години по-късно в четирите Веди, също ми изглеждаше недостатъчно отдалечена назад във времето. Дори епохата, назад във времето с четири хилядолетия в живота на арийските народи преди да започнат своята миграция към индийския субконтинент и в други посоки на света не ми изглеждаше достатъчно отдалечена за изясняването на поставения въпрос.

В тази връзка беше ясно, че погледът и търсенето трябва да се насочи не към епохата когато са били съставяни и оформяни концепциите, събрани в текстове на Упанишадите през първите няколко века на първото хилядолетие преди Христос, нито към периода в края на второто хилядолетие или в началото на първото хилядолетие преди Христос когато са били съчетани в отделни четири групи Ведите, а много по-назад в древността – не само към времената след пристигането по тези земи на арийските народи, а към епохата назад във времето преди повече от четири хиляди години и отвъд нея – откъде арийците са дошли, каква е била тогава тяхната цивилизация, обществено устройство и начин на живот, кога преди хилядолетия са възникнали техните народи, как са се сформирали като общност, в каква среда и обкръжение на най-древните общности, народи и цивилизации са съществували, в каква религиозна, духовна и ритуална среда са се развили и са се появили техните първи мъдреци – Риши, кога в древността и при какви обстоятелства са започнали да се появяват кълновете на техните песнопения и ритуали, химни, заклинания и мантри, съставили духовното, религиозно и словесно наследство, преминало впоследствие през хилядолетията и превърнало се в комплексното и всеобхватно ведийско съдържание, от което чак до наши дни са останали текстовете на Ведите?  Кога и как в живота на древната арийска цивилизация са възникнали идеите за практики подобни на тези в Йога, как и кога е започнало тяхното осмисляне и постепенно системно развитие.

Останали са известни някои велики имена от вековете през хилядолетието пр. Хр., както и от времената на първото хилядолетие от Н.е. и от следващите векове – мъдреци, философи, автори на произведения, автори на Сутри и други текстове, автори на епоси, съставители или систематизатори на санскритската граматика, коментатори и тълкуватели на Сутри и текстове и т.н. Някои от тях със сигурност са били конкретни личности, други може и да са герои на въображението на авторите на текстовете, в които се споменават.

Чрез едни или други текстове до наши дни са достигнали редица имена, включително и списъци на имена, определящи линиите на родословна или на духовна приемственост. През хилядолетията в различните видове текстове и чрез различни текстове са се съхранили и са достигнали до наши дни имена на исторически герои (или предполагаемо такива), Махасидхи и Риши, мъдреци, учители, майстори в Йога, духовни водачи, предполагаеми автори на големите древни епоси, създадени в епохата след сътворяване на Упанишадите.

Достигнали са благодарение на едни или други текстове, отразили реалните събития, или само легенди, имената на предполагаеми автори на Веданги /обрядова и научна литература, свързана с Ведите, с произведения и текстове, пояснителни към Ведите в областта на граматиката, фонетиката, астрономията и др./, Итихаси /епосите Махабхарата и Рамаяна/, Сутри, Пурани, Самхити, и философско-религиозни трактати, създавани в различни времена, доколкото им се придават различни и нерядко противоречиви периоди на сътворяване – през векове преди Н.е. и през първото, както и през векове на второто хилядолетие от Н.е.

Останали са имената на някои известни автори на Сутри и на коментаторите на Сутри от древността, като Вияса, коментирал сравнително подробно „Йога сутра“, сътворена от Патанджали.

Някои имена се повтарят едни и същи за мъдреци, автори и исторически личности и герои, живели в различни векове и епохи и е ясно, че такива имена са били нарицателни, че със същността и значението си са изразявали представата за мъдрец, отношението към съответната личност и автор.

Останали са известни някои велики имена на конкретни личности от времената през вековете след Христос, като индийския мислител, философ и религиозен водач Шанкара. Но за неговия живот и духовен принос през VIII-IX век съдим от източници, появили се много по-късно чрез поетични творби, съчетаващи биографични сведения и легенди написани чак през XIV или между XV и XVII век. Останало е името на автора на „Хата йога прадипика“, създадена през XV век – Свами Сватмарама.

Повече информация за конкретни учители, майстори, основатели, школи, концепции и трудове на учители и духовни водачи по отношение на Йога се натрупват през последните два-три века.

Често биографични сведения предадени чрез запаметяване и пряка приемственост между учител и ученик, модифицирани при смяната на поколенията, съчетани с легендарни истории и интерпретации, са били записвани няколко века по-късно и така са достигнали като санскритски текстове до наши дни.

Тибетските будистки манастири са съхранявали едни или други писмени източници от сравнително по-нови времена и със сигурност от последните векове, включително запазили и ценна информация за духовни и философски концепции и начини на практикуване, свързани с различни разновидности на така наречената Тибетска йога.

Отделни школи се гордеят със снимки или рисунки на образите на техните майстори, учители или основатели по пряка линия на приемственост, но тези линии обхващат едва няколко последни поколения и не решават общия въпрос за липсата на точна информация за генезиса и развитията, включително по различните разклонения, от дълбоката древност през хилядолетията до днешни дни.

В по-голяма степен историята ни осветлява с повече конкретика за Йога през втората половина на XIX век и особено през XX век, през които са станали известни особено много имена на учители (гуру), основатели на школи, философи, духовни представители, изследователи и автори, превели от санскрит на съвременни езици текстове от Ведите, Упанишадите, Сутрите или древните коментари по тях, Пурани, философски и религиозни трактати и други текстове и направени в древността коментари и тълкувания по тях, както и самите те направили допълнителни коментари по древните коментари към сутри и други текстове, различни духовни светила, проповядващи и изнасящи лекции, събрани впоследствие от техните последователи в редица томове, автори на книги с обобщения на Йога, с обяснения на Йога и на различните концепции в Индуизма, станали основание за появата дори на съвсем нови наименования на направления в Йога. 


Липсите и неяснотите в посочените направления и области, оставени от историята в информацията за последователността и годините на духовните постижения и приноси в онези епохи са довели до разминаващи се мнения на изследователите. Останала е само възможността в множество случаи да правят своите интерпретации на основата на сравнителен анализ. Изследователите това и са правили. Така се е оформила някаква обща приблизителна представа за хода и развитието на главните събития, в която се срещат различни гледни точки, тълкувания и твърдения, и противоречиви мнения и позиции относно периоди, събития, автори и действащи герои.

Без да имам каквото и да е намерение да преразказвам, да препредавам, да превеждам, да описвам, да систематизирам или да правя анализ на планините от текстове и книги, посветени на Йога, или имащи отношение към нея, а още повече на необятната научна литература, изследвания, трудове, анализи и коментари в областта на индологията и на различните философски системи в индийската философия (или на други философски системи и доктрини), на Индуизма, Будизма, Джайнизма (или на други религии), на санскрита (или на другите стотици местни езици), на древни текстове и произведения, на необятни древни епични творби, на поетични, нормотворчески или религиозни текстове, или като цяло на първоизточниците и на изследвания и литература, съдържащи и изразяващи същността или посветени на индийската цивилизация и нейното духовно, религиозно, философско и литературно наследство, някога в по-нови времена все пак записано и достигнало до наши дни, което всъщност представлява един необятен океан от познание и текстове, една изключително обширна територия, но и същевременно съдържаща безкрайно много полета, изпълнени с неясноти, съмнения, противоречия, празни петна, спорни моменти и теми, с противоречиви тези и теории, разминаване с векове в датиране на събития, произведения и автори, недостатъчно все още изучени и все още с неустановени сигурни исторически параметри, територия, в която само на определени отделни аспекти учени са посвещавали и изразходвали целия си живот, без да е постигната финална яснота и да е стабилизирано едно конкретно и със сигурност установено знание, включвам тук някои бележки, размисли, елементи, отнасящи се до отделни аспекти в обхвата на всичко онова, което имам предвид с понятието „традиционната и класическа Йога“.


Целта на тези бележки е да акцентирам върху няколко момента и позиции, които представляват интерес в светлината на концептуализирането на същността на Пътя на интегрираното съзнание за изясняване на отправните времеви и идейни координати, на същинската дълбочина на историческото и духовно наследство, определящо същността на „Пътя навътре“, след които се явява и продължава напред Йога на интегралното съзнание.

Всъщност цялото това хилядолетно духовно, философско и практическо наследство, включително и всичко, което обхваща представи, концепции, философия и практики на Йога като най-общо и комплексно понятие, във всички смисли и направления, се вмества в смисъла, съдържанието и същността и изразява отделни аспекти на същността на общото понятие "Пътя навътре", на същността на "Пътя навътре" и на процеса на навлизане в него, на преминаване през него и на стремежа към постигане на целта, която може да се достигне през него. Повечето религиозни вярвания, стремежи и надежди, са също своеобразни форми и изражения на аспекти на "Пътя навътре", всички те със стремежи за постигане на крайни цели, независимо как те са наименовани, изразяващи и представляващи техните своеобразни представи на целите, които се явяват в далечните хоризонти на "Пътя навътре". Йога от най-дълбоката й хилядолетна древност досега с всички нейни аспекти, форми, философските й концепции, системи и практики представлява и изразява определени аспекти на "Пътя навътре", и се вмества в обхвата на неговата същност. "Пътят на интегрираното съзнание" в най-голяма степен изразява същността на "Пътя навътре", изразява посоката към неговите далечни хоризонти и възможни цели. На фона на едно древно хилядолетно духовно наследство от концепции и практики, в сърцевината на които е бил стремежът и търсенията по "Пътя навътре", Йога на интегралното съзнание продължава напред стремежа и движението към далечните хоризонти и цели по "Пътя навътре".

Бележките изразяват отношение на Пътя на интегрираното съзнание към Йога на основата на позицията и разбирането за развитието на традиционната и класическа Йога в течение на една дълга история от няколко хилядолетия.

Бележките се свеждат до няколко позиции и акцента, без да имат цел и амбиция да се обясни и уточни всичко онова, което поколения и армии от индолози досега не са изяснили, осветили и конкретизирали.

В този смисъл, бележките дават своя интерпретация на събитията, на основата на онова, което в една или друга степен е възприето, предполагаемо и изразявано в различни коментари и изследвания, от една страна, и на основата на онова, което изглежда най-логично, естествено и исторически обосновано, от друга страна. Интерпретацията на събитията е визия и интерпретация от позицията на Пътя на интегрираното съзнание (независимо дали може да съществуват различни други, включително и силно противоречащи си помежду си, трактовки, обяснения, твърдения, предположения, схващания и интерпретации).

Причината да формулирам на фона на Пътя на интегрираното съзнание и понятие за Йога на интегралното съзнание, както и съответните позиции в тези бележки е, че на всичко, което обхваща понятието „Йога“ и което се намира в обхвата на традиционната и класическа Йога, придавам важно, основополагащо място и значение, първо, принципно като на исторически, духовен и философски първоизвор при възникване и формиране на „Пътя навътре“ (и съществена част от това, което с него се изразява) и възможна и полезна концептуална основа, върху която може да се надгражда, и на второ място, конкретно в обхвата на Раджа йога на Патанджали и на частичната й конкретизация, известна като Хата йога - важно значение като полезен инструмент и като източник за благотворни практики, подходящи за лично развитие по време на Нулевото ниво и на  полезни съпътстващи практики при развитието и преминаването на пътя в Първото ниво на Йога на интегралното съзнание (на началните етапи по Пътя на интегрираното съзнание). 

Като цяло – Пътят на интегрираното съзнание признава основополагащото значение на съвкупното духовно, философско и практическо наследство и принос на Йога, и общо на индийската философия, вкл. и религиозната еволюция, проявления, вярвания и доктрини, върху основата на които и паралелно с които се е развила философската мисъл, представа и концепции за реалността, обосноваваща същинските цели и смисъл на Йога, като безценно хилядолетно наследство, произлязло от древен първоизточник, наследство, изградено от идейните потоци и енергии на този първоизточник и представляващо същинския извор на осмислянето и определянето на „Пътя навътре” като единствения верен път за постигане на истината за Реалността и преминаване на бариерите и хоризонтите, разделящи нашия видим свят от намиращата се зад пределите на видимото голяма всеобхватна и многоаспектна Реалност.

Йога на интегралното съзнание приема този първоизточник и същински извор на мъдрост и познание като произхождащ от най-дълбоката древност на първите човешки цивилизации, извънвремеви уникален комплексен и единен в своите развили се през хилядолетията многобройни, многообразни и противоречиви елементи, и като представляващ древно идейно начало, ценен източник и вдъхновение за изкристализиране на същността и перспективите на Йога на интегралното съзнание.

Пътят на интегрираното съзнание и Йога на интегралното съзнание виждат това хилядолетно наследство, произлязло и развило се от този първоизточник, като многопосочно, многообхватно, изключително голямо, разнолико и противоречиво, което, обаче, въпреки своята многопосочност и противоречивост, се обединява в определени  основни идеи, които са творение и заслуга на създалата това наследство безвремева традиция, и от гледна точка на Йога на интегралното съзнание са от най-съществено значение – идеите, изразяващи и определящи, първо, посоката за търсене на истината и, второ, възможния път, с който може да се премине видимия предел.

В контекста на съпоставянето на Нивата на развитие и във връзка с позицията, че Йога на интегралното съзнание е наследник и продължител на духовното и философско богатство на традиционната и класическа Йога, която счита за основа, извор, първоизточник, вдъхновител и изразител в съществена степен на „Пътя навътре“, както и в същото време в светлината на позицията, че Йога на интегралното съзнание е Път, водещ към реални равнища на развитие, надвишаващи известните висши нива и финални състояния в пътя на Раджа йога, както и в представите в Будизма и в Индуизма (както и че при следващите равнища на развитие на Йога на интегралното съзнание – което е съвсем ясно формулирано и обяснено – в перспективата по Пътя към далечните хоризонти отвъд границите на видимия ни и познат свят може да се осъществи и реално да се надвиши с поредица нива и степени всичко онова, което би могло да се подразбира под съответните известни досега висши и най-висши равнища или нива, степени или „финални” състояния в пътя, във философията и в практиките на Раджа йога и в пътя, във философията, в практиките и в религиозните вярвания, концепции и доктрини и на Будизма, и на Индуизма, описвано в безброй различни текстове със съвсем неясни, многозначителни и мъгляви понятия, със стандартни общи абстрактни определения за състояния, за които всеки може само да си фантазира и да се опитва сам да си обяснява какво изразяват), включвам тези бележки и елементи относно някои отделни положения, свързани, според моите разбирания, с генезиса и развитието на „традиционната и класическа Йога“.

Това представлява интерес, за да се очертае огромният времеви и исторически обхват, територията и същността, през които и покрай които е преминал пътят на Йога на интегралното съзнание, продължавайки към следващите далечни хоризонти.

 
Интерпретации на историческите развития и хронологията

Каква интерпретация и разбиране за първоизворите, моментите в развитието е правдоподобна? Каква представа за древния произход и за генезиса на практиката и на философията на Йога?

Под Веданта се разбира доразвиване и завършване на духовното наследство на Ведите със създаването на Упанишадите с техния философски контекст, форма и съдържание, и понятието включва пряко съдържанието на цялото това духовно и философско наследство, познание, религия, практика, и непряко духовния и познавателен процес спрямо него на посветени, духовни лица, адепти, изследователи, учени, вярващи, членове на религиозни ордени, аскети, практикуващи, майстори, техните ученици… (Същевременно понятието Веданта обозначава една от шестте философски системи на индийската философия, развили се на основата на наследството на Упанишадите. Няма точна датировка или период на възникването и оформянето на Веданта като отделна философска система. Един от значимите представители на Веданта с важен принос е мъдрецът, философ и религиозен водач Шанкара, живял около VIII-IX век /от Н.е./)

Цялото духовно богатство на ведическите текстове заедно с Упанишадите (определяни с понятието Веданта като представляващи окончателен финален завършек на Ведите, с който всичко е казано и остава единствено мълчанието - божественото мълчание) е плод на колективно и безименно творчество и авторство, и като цяло с философската си същност и различни концепции, или в отделни свои части и аспекти, в които конкретно се споменава и визира Йога, представлява идейна, духовна, концептуална, философска основа за различните аспекти и направления на общото комплексно наследство на всичко, което се отнася към Йога, или според предложеното тук общо и всеобхватно понятие - на традиционната и класическа Йога. Това идейно, духовно, концептуално и философско наследство е изворът, вдъхновил впоследствие в малко по-късни времена сътворяването от различни конкретни личности на систематизиращи и обобщаващи текстове във вид на Сутри и коментари към тях, на Самхити (събрани текстове по тема), на трактати и съчинения, а в още по-късни времена на други последващи коментари, на коментари върху предишни коментари и на други произведения.

Древните текстове със заклинания, молитви, ритуални думи (всичко онова, което по-късно е започнало да се нарича мантри и химни, което е придобило значение на ведически текстове, което впоследствие е наименовано като Веди, поради значението на думата "веда" означаващо знание, познание, или в този смисъл - древните ведически текстове, или древните Веди), с които арийските народи са пристигнали в долината на река Инд, предавани устно и запаметявани от поколение на поколение посветени в тях учители, адепти, последователи и ученици, и по-късно постепенно във времето доразвивани, допълвани и доразвити и формулирани във вида им достигнал до наши дни, като духовна и религиозна основа, са създали предпоставките за следващото духовно и философско развитие, творчество и практика, изкристализирало със създаването на Упанишадите, на свой ред положили духовната, идейна, концептуална и философска основа за всички по-нататъшни творчески и съзидателни процеси с развитие на философски системи и със създаване на множество текстове и произведения с разнообразна насоченост.

Има разнобой в мненията и в различни публикации относно датировката и периодите на създаване на различните Упанишади, като този разнобой в определения в някои публикации може да се изразява в много векове по отношение на някои Упанишади, а дори и в хилядолетие. Това създава предпоставки за най-различни варианти и хипотези на хронологично подреждане и съответно на цялостното хронологично позициониране спрямо границата между старата и новата ера, и на съответни хронологични отношения помежду им, определящи първенство и значение на духовен, идеен и концептуален извор във времето, както и на причинно-следствените връзки помежду им, на създаването на различните Упанишади, на възникването и подреждането на различни събития, на създаването на Сутри, Самхити, Епоси и на различни произведения, на възникването и оформянето на философските системи, както и на хронологичното отношение, първенство и значение като духовен, идеен и концептуален извор на философските концепции, съдържащи се като цяло във всички Упанишади, както и на едни или други произведения и събития, спрямо периодите във времето, приети за установени или за най-вероятни за началото към средата на първото хилядолетие преди н.е. на нововъзникнали религии като Будизма и Джайнизма. Това се отнася и до неустановеността и за изместването от различни автори напред във времето на създаването на Упанишадите, специално посветени на Йога, за датировката на които някои мнения могат да определят много по-късни периоди на създаване не само през първото хилядолетие преди н.е. но и през хилядолетието след Христос, така поставящи ги хронологично след създаването на "Йога сутра" на Патанджали и на различни Самхити и произведения, посветени на Йога, което всъщност създава концептуален проблем и противоречие по отношение на естествената и най-приемлива логика на взаимна причинно-следствена връзка между Упанишадите като първични колективно сътворени базови концептуални и философски текстове и авторските Сутри и Самхити, формулиращи в лаконична форма или доразвиващи философските концепциите в Упанишадите. Това е в контекста на наличието на различни и противоречащи си мнения на изследователи и коментатори, както и на липсата на точна информация поради практиката на устната традиция и поради това, че в хилядолетието преди н.е. текстовете на тези произведения не са били дялани върху камък или върху керамични плочки, за да се съхранят и да оставят сигурни следи и доказателства, а това не се е случвало и през хилядолетието след Христос, като дори когато са започнали да ги записват на санскрит, носителите на тези записи не са били трайни и не са устоявали във времето, освен ако не са били сравнително често презаписвани. Същевременно има схващане, че Упанишадите са били създадени в първите няколко века през първата половина на хилядолетието преди Н.е., след като в края на второто хилядолетие преди Н.е. ведическите текстове са били групирани в четирите познати в днешно време Веди. (Такова схващане все пак не отменя напълно съмненията дали някои Упанишади, посветени на Йога, не са били създавани от едни или други школи или секти в по-късни времена, на основата на вече съществуващи Сутри или Самхити, без да им се придава авторство, определени като Упанишади с цел изразените в тях концепции и позиции да бъдат увековечени във времето и да останат завинаги в историята. Но доколкото за такива съмнения няма конкретна информация или доказателства, те остават в сферата на спекулации и предположения. Не би могло да се изключи, че едни или други школи или секти в рамките на първото хилядолетие преди н.е. са създали Упанишади след като вече са били създадени Сутри, други произведения, Самхити или Епоси, след като вече са възникнали и са се оформили Будизмът и Джайнизмът. Но всичко това не промена нищо по отношение на генералната причинно-следствена духовна, идейна, концептуална и философска основа на Йога и нейния произход и генезис от най-древните времена. Някои изследователи определят мненията си и датировките на основата на сравнителен анализ или на наличието в съответни текстове на понятия отнасящи се към определено време или установени събития или цитати от други текстове. Но е съмнително доколко такъв сравнителен анализ може да е определящ и да служи като доказателство, защото повечето текстове са били запаметявани и препредавани, многократно презаписвани, превеждани, понасяли са допълнения в по-късни времена и промени, докато достигнат до вариантите, в които са се запазили и са стигнали до днешни дни.) В този текст и от позицията на Йога на интегралното съзнание, се придържам към това схващане - че Упанишадите са създадени през вековете в обхвата на първата половина на първото хилядолетие преди н.е. и към логиката на такава хронологична подредба. Придържам се и към схващането, че ако не всички, то повечето от Упанишадите, посветени на Йога, са били създадени от изолирани школи и секти предимно в първата половина на първото хилядолетие преди Н.е., преди създаването на "Йога сутра" на Патанджали (независимо след колко време са били направени коментарите към нея на Вияса) и преди възникването на Будизма и на Джайнизма. Последвани са били от създаването през втората половина на първото хилядолетие преди н.е. на други Сутри, Самхити, Епосите, други съчинения и трактати, посвентени на йога, от началото в създаването и оформянето на философските системи в индийската филосоифия.

Сто и осем са известните дошли до наше време Упанишади, сред тях има такива, които се считат с по-голяма значимост, а двадесет от всичките сто и осем са посветени специално и конкретно на Йога – в тях се разглеждат различни аспекти на нейната теория, философия и практика. Но не само двадесет са Упанишадите, представляващи философска и духовна основа за философията на Йога. Всички Упанишади съставляват концептуално и философско наследство, което е основа на мирогледа, в който се развиват концепциите на философията на Йога.

Всъщност, всички известни и дошли до наши дни с преводи от санскрит сто и осем различни по обем Упанишади (включително, вероятно, по-голямата част или поне една част от двадесетте Упанишада с конкретно фокусиране върху теми, свързани с Йога), създавани от края на второто хилядолетие през първите и следващите векове в обхвата на първата половина на първото хилядолетие пр. Н.е., концептуализирани и формулирани, предавани и разказвани устно и запаметявани и препредавани през поколенията, оформяни и дооформяни всеки поотделно в различни периоди и моменти в течение на няколко века във времена, започнали преди повече от три хиляди години от началото до към средата на първото хилядолетие преди появата на Христос, по един или друг начин, в една или друга светлина, с едни или други свои философски аспекти и елементи са свързани с Йога и формулират концептуалната и религиозно-философската основа, чрез която се изразяват смисълът и същността на практиката и целите на Йога, и върху която се доразвива словесното формулиране и изясняване на теорията и философията на възникналата още в дълбоката древност и продължила през времената на далечното минало практика на Йога, доколкото във всички тях се изясняват представи и концепции за същността на Реалността, които са пряко свързани с възможния път, с възможностите и с целите, и в крайна сметка - със същността на Йога, включително и с нейните финални цели, представи и концепции, достигани, развивани и осмисляни в Упанишадите, които очертават пътя, целите и хоризонтите в процеса на осъзнаването от човека на същността на Реалността, в усилията за постигането на определени нейни аспекти, за сливането с тях и постигането на единство с нейната незрима, невидима и непостижима в обикновения човешки живот същност.

В светлината и на основата на концептуалното и философско наследство на Упанишадите се появява систематизацията и обобщението на Йога с кратките сентенции (наричани "афоризми") в "Йога сутра" на Патанджали, формулирани най-вероятно към средата на първото хилядолетие преди Н.е. или в началния период на неговата втора половина, към които видимо известно време по-късно са се добавили обяснителните коментари на Вияса. С "Йога сутра" на Патанджали (включително с коментарите на Вияса, съставили неотделима част от нея) се оформя една от няколкото философски системи в индийската философия, започнали своето обособяване, оформяне и развитие след средата на първото хилядолетие преди Н.е., философската система "Йога". Систематизацията на Йога в "Йога сутра" по-късно и получила определението "Раджа йога".
 
В "Йога сутра" е представена осемстепенна система на Йога. В своите първа и втора степени тя включва морален кодекс на поведение, в трета и четвърта „степени“ - практиките с асани и пранаяма, а от пета до осма степени – практики за ментално развитие и постигане на „просветление” (абстрахиране, концентрация, медитация, „самадхи”).

По-късно, към XV век от Н.е. в своя текст, озаглавен „Хата йога прадипика“, Сватмарама е описал сравнително по-подробно практики на асани и пранаяма, както и други техники и активности в Йога като комплекс от практики на конкретна школа, на която той е бил последовател, придобили известност в съвременния период като система с наименованието „Хата йога”. Дори и Сватмарама е запазил сравнителна лаконичност в своето произведение, което се обяснява с факта, че в епохата, когато той е живял, отделните конкретни древни практики в Йога с асани, пранаяма и други техники са били открай време достатъчно известни, разпространени, практикувани и познати.

Всъщност, Сватмарама като последовател на традиция и конкретна школа, формирана и развивана през X-XI век от нейните основатели и тогавашни учители и негови отдавнашни предшественици Матсиендранатх и приемника му Гаракшанатх, не е считал, че открива непознатото и неизвестното, че създава нещо несъществувало дотогава, а просто е направил принос към своята собствена школа като е включил, описал, степенувал и подредил определен набор и аспекти от познати по онова време и практикувани от страна на различни школи, групи, общности, секти, адепти, аскети, отшелници, майстори, религиозни и духовни лица, храмове и обители, учители и последователи йогистки техники и концепции, като така с този свой текст ги е асоциирал като присъщи за своята школа и принадлежащи към нея със специфичното определение и собствено наименование "Хата йога", измислено и използвано още от Матсиендранатх и Горакшанатх, впоследствие запазило се, утвърдило се универсално и достигнало до съвременната ни епоха като изразяващо определена система в Йога, в която значимо и основно място заемат практиките с асани, с пранаяма и други телесни техники и методи, до голяма степен асоциирани в днешно време по цял свят с методи и възможности за постигане на здравословен ефект и на физически телесен и психически ментален баланс, хармония и благополучие.

Така понятието и системата "Хата йога" се е подредила до системата "Раджа йога", която по идея следва да се разбира като имаща по-широк обхват в пространствата на менталното развитие в полетата водещи към практикуване и овладяване на медитация и постигане на самадхи и мокша, макар че принципно и системата "Хата йога" не изключва практики на медитация в допълнение към основните физически практики, а бидейки система на Йога, нейната крайна цел би следвало да се разбира по същия начин както и в Раджа йога, независимо от практическия израз, възприятия, очаквания и цели, с които в днешно време в безчислените групи по света се практикува "Хата йога".

В текста на "Хата йога прадипика" на Сватмарама на фона на конкретно, макар и не особено изчерпателно,  описание на определен брой асани и техники, са включени всички аспекти, които се разглеждат и в "Йога сутра" на Патанджали и Вияса, макар и подредени в различен ред и с различна фразеология. Неговият текст, обаче, създаден вече във времена, в които е можело да бъде записан и добре съхранен през следващите векове, е постигнал известност и разпространение, утвърдил се е през следващите векове и така понятието "Хата йога" се е запазило и наложило като система, в която предимно се прави силен фокус върху физически практики с асани и пранаяма, така свързвайки в днешно време този вид практики конкретно и най-вече с понятието "Хата йога".

Във времената около епохата, в която Патанджали е живял и се е появила „Йога сутра”, най-вероятно в обхвата на последвали векове през втората половина на първото хилядолетие преди Н.е. или първата половина на първото хилядолетие от н.е., са живели и са създавали свои произведения в различни текстови форми и контекст, свързани с концепциите, философията и практиката на Йога, и други мъдреци, учени, учители, майстори и автори, имената на повечето от тях загубени в потоците на времето. Особена известност са придобили и запазили до днес две имена – Васишта и Яджнавалкия, макар че и за конкретните им личности, и за периодите когато са живели и единият и другият, както и за датировките на създаване на произведения, свързвани с техните имена, различни изследователи или коментатори предлагат различни хипотези и варианти и различаващи се и разминаващи се мнения и определения с неустановеност и вероятност в широки времеви диапазони, обхващащи често много векове.

...Васишта

През вековете от Н.е. вероятно се е развила и е съществувала школа в Йога, свързвана с името Васишта. По-точно, до наши дни е стигнал текст на произведение, наречено "Йога Васишта".
............................
"Йога Васишта" е включвала различни физически и духовни практики, присъщи на древното наследство на Йога и подобни на практиките, известни за Раджа йога (според съдържанието и систематизацията в "Йога сутра" на Патанджали), включително физическите практики (станали впоследствие известни като практики на "Хата йога").

Допълване за Васишта и Яджнавалкия и техните произведения

Възникналите като понятия и като направления в Йога "Карма йога", "Бхакти йога" и "Джнана Йога" и утвърдени с включването, представянето и разглеждането им в сюжета на "Багавад Гита" (като част от епоса "Махабхарата", създадена предполагаемо от митичния мъдрец Вияса и вероятно още през втората половина на първото хилядолетие преди Н.е.), са преминали през хилядолетията и са се запазили до наши дни, утвърдени от традицията и широко възприемани като отделни самостоятелни системи на Йога (а не просто само като методи или дори школи) и отделни форми за практикуване на Йога.

Трябва ли да се приемат и считат за системи на Йога, независимо от това, че като такива са се утвърдили и се приемат в индийската традиция в течение на хилядолетия? Съответстват ли на представата за Йога, съответстват ли на идеята и философията за същността на практиката на Йога? Включват ли всичко онова, което би следвало да се подразбира под практики на Йога и се е натрупало от древността като смисъл, съдържание и обхват на понятието Йога? Би ли могло да се считат и да имат смисъл, съдържание и същност на отделни самостоятелни системи на Йога или могат да са само съпътстващи и допълнителни практики и състояния?

Отговорите на тези въпроси видимо следва да се търсят в по-широк контекст.

Понятията и възможните практики, които изразяват "Карма йога", "Бхакти йога" и "Джнана Йога" представляват всъщност по-скоро и по-точно модели или системи на поведение, на отношение към живота и към реалността, на отношение, мислене и емоционално състояние, на отдаденост и постоянен стремеж за търсене и поддържане на вътрешен контакт с божественото и с Бога, както и на практика на постоянно осмисляне и осъзнаване на своя живот и реалност, на себепознание и на стремеж към „осъзнаване“, към „просветление“ и към постигане на божественото и абсолютното.

Определени са и са приети като видове Йога или системи на Йога, макар и без участие в тях на физически практики с асани, пранаяма и други техники, характерни за древното наследство на Йога и за пътя на Йога, описан в "Йога сутра" на Патанджали, и без неговото степенуване в практиките, водещо от моралното през физическото към овладяване на менталното и на висшите медитативни състояния, откриващи пътя и портала към божественото и абсолютното, и с друг подход и представа за достигане на висшите ментални състояния, водещи до мокша, или нирвана или постигане на финалната цел), и като такива са преминали през хилядолетията, утвърдили са се и са се запазили до наши дни. Благодарение на включването на изразяваните от тях модели на поведение и начини на живот като видове Йога от съответния мъдрец и автор на "Багавад Гита", и голямата известност и значимост, придобита от неговото произведение, те са отворили пътя и за възникването и утвърждаването в качеството, във формата и със значението на Йога и на други методи, школи или "системи" с разнообразни наименования, с практики насочени направо към развитие и промени на менталното (на мисловното, емоционалното, духовното и пр.), насочени към себепознание, себеосъзнаване, осъзнаване на реалността, постигане на „просветление“ и мокша, постигане на финалната цел и финално „освобождаване“ и пр., заобикаляйки степенната подредба в "Йога сутра", пренебрегвайки дълбокия смисъл, заложен в една древна мъдрост и практика, изключвайки физическите практики и предварителното (или началното) физическо развитие чрез практики, упражнения или действия в обхвата и със същността на асани и пранаяма като предварителна основа и предпоставка за активиране на връзката и единството между физическото и телесното, от една страна, и менталното, умственото и душевното, от друга страна, заобикаляйки и изключвайки древните физически практики като необходима основа за постепенното постигане на "събуждане на връзката" и овладяване на менталното и за последващи медитативни развития и постижения, и разчитайки на развития, започващи непосредствено от плоскостта на вярата, на любовта и отдадеността към божественото и бога, на придобиването или постигането направо на различни психически и духовни (или с една дума – ментални) качества и способности като се заобикаля и прескача продължителния и нелек етап на физическите телесни упражнения и практики –  чрез започване и навлизане непосредствено по път с практики, чиято същност се определя в обхвата на моралното, менталното, медитативното, умозрителното и себеосъзнателното, с целта по такъв пряк път и по този начин да се постигне реализиране на собственото духовно развитие, по-високо ментално и медитативно ниво, себеосъзнаване и осъзнаване на невидимата истина за заобикалящата реалност, качествена промяна и финален преход към Абсолюта.

Същевременно, интересен би бил въпросът доколко такива модели на поведение и живот би следвало да се разграничават от чисто религиозно поведение, начин на действие и начин на живот, определен в модел, рамки и обхват на религиозно проявление, съблюдаване и активност, независимо с какви категории и понятия определяна като медитативна или самоосъзнаваща се, както и да се причисляват към традицията и практиката на Йога.

Такъв въпрос има смисъл, доколкото в основата на идеята, философията и практиката на Йога има място древното прозрение в мъдростта чрез физически практики да се постигне събуждане и активиране на собствения същински ментален контакт със своята физическа и телесна същност, активиране, укрепване и осъзнаване на многоаспектния контакт и връзка между своето тяло и своето съзнание (ефект и резултат, постиган и поради присъщи на човешкия организъм физиологични и психофизиологични принципи и процеси), и чрез постигане и реализиране на такъв контакт и връзка, заедно с паралелното развитие на менталния процес, на поетапно овладяване на менталното и на медитативните ресурси, и предприемане на трудния път "Навътре", за да може чрез него да се стигне до пътищата и порталите „Навън“ – към невидимата страна на реалността, към същинската Реалност, към божественото и абсолютното, или към всичко онова, което се крие зад тези възприети в традицията и многократно повтаряни понятия. Към "незримото" извън нашите земни обичайни човешки възможности за възприемане, установяване и достигане, което съществува, независимо от това, че в представите на хората и в традицията, често се обяснява с абстрактни понятия, които не винаги се разбират и които постепенно започват да загубват своя конкретен смисъл.

Тези етапи се прескачат и пренебрегват от такъв вид "системи" или "школи" на Йога, поради което може да изглежда проблематично доколко би следвало да се определят и считат като Йога, без значение дали са описани като видове Йога в "Багавад Гита" или в Упанишади, и дали зад тях стоят имена като това на Вияса.

(Освен ако не се подхожда към този въпрос в светлината на едно ясно и точно изясняване на смисъла на понятието "Йога" в широк или в най-широк смисъл на основата на всеобхватна идея и философия за постигане на финално достигане и свързване с "отвъдното", с "незримото", с божественото, като най-общо значима цел и практики за достигане на недосегаемото, невидимото и непостижимото в обичайния ни човешки живот, в което вярваме, че съществува, и което възприемаме и наричаме като "божественото", за неговото достигане и разбиране, за достигането и сливането с божественото, с бога, с Абсолюта. И тогава в понятието "Йога" ще може да се включат и обединят и всички видове земни и човешки религии и религиозни практики, както и редица други традиции и модели на вяра и съпътстващи действия и модели и начини на поведение и на живот. Тогава всяка религиозна вяра, практика и съблюдаване, насочена към стремежа за контакт с Бога, ще представлява път на духовно и ментално развитие, включващ се в понятието Йога и представляващ Йога.

След доста дълги размисли, стигнах до това да съм склонен да приема такава теза и концепция, независимо от личното ми разбирането и предпочитание за тесния смисъл на разбиране на Йога с неотменен първоначален етап на физически практики и развитие в духа, формата и същността на практиките с асани, пранаяма и пр. така както в древността ги е осмислил и формулирал Патанджали в неговата "Йога сутра", пренесъл тяхното значение и място в Йога от много по-дълбоката древност, така както е обяснил неговите концентрирани сентенции с коментарите си Вияса, разбирани от мен като най-точни изразители на истинската и оригиналната същност и смисъл на Йога, на същинската система на практика на Йога, водеща ефективно по пътя към нейната цел, в съответствие с най-древната първоначална мъдрост за смисъла и философията на Йога и на начина за преминаване на пътя към незримото и божественото, на Пътя "Навътре" и "Отвътре" "Навън" към това, което бихме могли да наречем финалното, абсолютното, божественото.

Тясното разбиране се основава на идеята за необходимата роля на предпоставките за активиране на психофизиологичната връзка (или на психофизиологични връзки) чрез практикуване на физически практики и въобще на практики, целящи физическия, телесен, физиологически баланс и благосъстояние като основа и предпоставка за менталното състояние, баланс и настройка (мозъчен, умствен, психически, духовен), и активиране и развитие на способността за постигане на целите на Йога – постигане на способността за навлизане по "Пътя навътре" и достигане на висшите степени в стремежа за постигане и сливане с незримото и божественото.”

Все пак, в съответствие с широкото тълкуване на Йога, което би удовлетворило съществуването, обосноваването и практиките на всички други "видове", "системи", "школи" на Йога (включително и между всичко друго "системи" или "школи", съдържащи елементи или степени, подобни на елементите и степените в "Йога сутра" на Патанджали, но с друг порядък или с други понятия и определящи се като различни), то в известен смисъл би могло да се каже, че „Йога е всичко", като включително всички видове религиозни търсения имат същите цели като Йога и представляват "Път на Йога" – достигане и сливане с Бога.

Всяка вяра и религия, независимо от наименованието или формата има една и съща цел и един и същ смисъл. Всяка вяра по един и същ начин е полезна за човешката душа, психика и здраве и дава сили в живота. Всички разногласия и противопоставяния между вери и религии са неща от друга и незначителна плоскост - извън истинския смисъл. Неслучайно науката е формулирала понятието и свое направление "психоневроендокриноимунология". А в контекста на вярата, на нейната сила и възможни положителни ефекти върху състоянието на човека, това понятие има и по-широко значение отколкото само връзката между състоянието на психиката и положителния баланс на имунната система.

В този смисъл, приемайки широкото тълкуване на Йога, независимо от реалната ефективност на един или на друг път, метод, система на мислене или практика, „Йога е всичко, включително всички видове религиозни търсения имат същите цели като Йога и представляват "Път на Йога".

По отношение на системата или метода, който е полезен като съпътстваща и подпомагаща практика и въздействие при преминаване на Нулевото ниво и на Първото ниво по Пътя на интегрираното съзнание, Йога на интегралното съзнание възприема и утвърждава от своя позиция тясното разбиране за Йога, това, което като цяло и по принцип съответства на концепцията, философията и метода, изразени в Йога сутра на Патанджали с коментарите на Вияса, с известни резерви относно актуалността в съвременната епоха в дословно същата форма на първата и втората степени.)

***   ***
====>
Тези „видове“ Йога в съответствие и с наименованието им се възприемат като форми, направления, школи или системи в Йога. Те биха могли да са съпътстващи практикуването на физическите практики, известни в днешно време с понятието Хата йога, както и на менталните практики, принципно асоциирани с Раджа йога, но това не е задължително и Карма йога, Бхакти йога и Джнана йога, както и други подобни „видове“ или системи, появили се след тях, включително и в сравнително съвременната епоха, са определени и формулирани като самостоятелни и автономни „видове“ или системи на Йога.

Такива системи от духовни предписания, духовна отдаденост и практика, според моето разбиране, би следвало да се поставят встрани от същинските пътеки и практики на Йога и по-скоро да се разглеждат като определени модели на живот, поведение, религиозна посветеност, постоянство, последователност и степен на отдаденост в посвещаване в Индуизма. Макар също преследвайки крайни цели, характерни и за практиките в Йога.

Но крайните цели на практиките на Йога са принципно и цели, свързани с религиозната и философска същност в основата на различните вярвания и направления на Индуизма.(Такива като крайните цели на практиките и на Пътя на Йога са принципно и крайните цели на религиозно-философската същност на Будизма, независимо от подробности в отношение на едни или други концептуални и доктринални различия и специфики, или следващи от различия в понятия, формулировки и тяхното тълкуване и възприемане. Такива принципно са целите на всяка религиозна посветеност и отдаденост, независимо от подробностите в различията на представите и описанията на реалността, която следва след завършването на земния човешки живот и на Реалността, която е отвъд хоризонтите на това, което ние тук сме в състояние обичайно и пряко в ежедневието да виждаме, усещаме и възприемаме, от подробности и различия в понятия и доктринални тези и тяхното тълкуване и възприемане от хората от различни нации и географски ширини. Такива принципно са били целите на всяко религиозно потрепване на човешката душа, порив и стремеж още от зората на човешкото съществуване, и още от началните етапи на човешката цивилизация, независимо от моментния и местен религиозен контекст, и независимо от съпътстващи обстоятелства, шамански или жречески, свещенически или духовнически амбиции или властови, исторически и други  фактори, чието влияние е определяло формата и подробности на израза.)

И когато не присъстват елементите, произтичащи от древната традиция, познание, практика и конкретна философия на Йога, в които към постигане на целите се върви по пътя на първоначалното събуждане на връзката и единение между физическото-телесно и менталното-душевно като предпоставка и начален етап за събуждане присъщата и заложената психо-физическа и физиологическо-психическа връзка и последващо задълбочаване и развитие на менталните и медитативни способности и разкриване на Порталите за поемането на Пътя навътре – достигнатите през хилядолетията човешки търсения, опити и осмисляне познания и традиции с физическите практики с асани, пранаяма и поетапно постепенно усвояване на медитативните пътеки, ключове и способности – то тогава практическите изражения на съответните духовни, религиозни, психически, емоционални, медитативно-съзерцателни и като цяло ментални проявления на човешките действия, свързани със следване на практики като определяните в Карма Йога, в Бхакти Йога, в Джнана Йога, в други направления или видове на йога от по-нови времена, в които не се включват физическите практики (както и със следване, посветеност и практики в религии или философско-религиозни доктрини или системи като Будизма, Джайнизма, или в която и да е друга религия, независимо от подробности и специфики) – то тогава практиките на Карма Йога, Бхакти Йога и Джнана Йога би следвало да се възприемат, определят и отнасят към начин, форма, вид, степен, проявление в практикуването на своите специфични и конкретни религиозни убеждения и вярвания, като практики, свързани с принадлежността и следването към определено религиозно направление и определени доктрини, като свързано с тях и произтичащо от тях поведение и начин на живот. Но не като Йога според нейната същност, произтичаща от една отдавнашна естествена житейска практика и емпирично възникнали прозрения, от най-древния опит и традиция, и според определени нейни принципи, които обосновават и определят нейния конкретен Път.

Ако приемем широкото понятие на Йога като свързване и единение с божествената същност (не само и просто като постигане на единение и хармония между телесното и умственото или психическото, каквито интерпретации има в днешно време, особено от страна на школи, фокусирани върху физически практики), тогава и самата религиозна практика, и всяка религиозна практика на искрено вярващите в пространствата на Индуизма би била проявление и практикуване на йога и би било възможно да се нарече практикуване на Йога, без въобще такива религиозни практики на съответните хора да са свързани с някакви практики и с нещо, отнасящи се до Раджа йога, до школи с физически практики като Хата йога, до каквито и да е специфични физически или ментални практики от гледна точка на Раджа йога или школи като Хата йога, без да са свързани с каквито и да е практики в аналогичен контекст и форма и въобще без да имат нищо общо с това, което може да се разбира от традицията като Йога.

Практиките в тези системи, доколкото са свързани с отношение и принадлежност към определени модели на живот и ежедневно поведение (дори и в контекста на крайна религиозна отдаденост и стриктно съблюдение на своите ритуали, както и с усилени опити и стремеж за поддържане на постоянна настройка за себенаблюдение и осмисляне на собствената същност, нейното място и същността на реалността), могат да бъдат асоциирани с първите две степени, фокусирани върху моралния кодекс на поведение в системата на Патанджали (които от своя страна се базират на правилата на живот и поведение, произтичащи от нормотворческите съдържания на по-древните Дхармасутри, от които Патанджали е приел и включил основни положения на морални норми от вече съществуващ опит, познание и традиция на отношения – морален кодекс с морални правила за уважаване и качества за постигане от адептите в Йога като предпоставка за техния морален, духовен и душевен интегритет, за да могат успешно да поемат и да продължат по пътя на специфичните физически и ментални практики, представляват сентенциите-„афоризми” в Йога сутра, отнасящи се към първите две степени).

Но такава позиция всъщност би могло да се каже, че произтича от гледна точка на широко разпространилата се в днешния свят йога с практики от обхвата на свързваните предимно с Хата йога физически практики и представи за Йога, свързващи я с физически и телесни практики, насочени към постигане на здравословни ефекти (независимо от различни наименования на школи, модели, съчетания, и независимо, че към тях фиктивно не се изключват като присъщи, възможни, допълнителни практики в областта на менталното, представяни или възприемани като медитации и пр.).

Според мен, към Йога (в целия визиран обхват на „традиционната и класическа Йога”) би следвало да има по-тясно разбиране, включващо в една или друга форма модели в начина на живот с физически и ментални практики за усъвършенстване, преминаващи през следващите степени, посочени от Патанджали в „Йога сутра”, включващи при всички случаи /т.е. безусловно и задължително/, поне в началните етапи на развитие и усъвършенстване, трета и четвърта степени с редовно активно практикуване на асани и пранаяма /не толкова заради нашата съвременна представа за йога, често частична и свързана на първо място с асани, пранаяма и всякакви физически практики, пози и техники, свързвани от милиони практикуващи в света с прeдставата за постигане и осигуряване на здраве, телесно благополучие и дълголетие, а защото такива първоначални практики, преминати в определени етапи на човешкия живот помагат за определен вид развитие „по вътрешния път” и подготвят тялото и мисълта за практики с ментален характер и цели в по-високите степени на Йога, или за съответни практики на религиозна посветеност и отдаденост с цели от висок духовен порядък, независимо с каква форма са тези практики, в преследване на финалните цели/.

Други Сутри, текстове с различни словесни форми и наименования, духовни словесни и писмени творения, включително и коментари върху предишни коментари, са били създадени във времената близки до Патанджали, Вияса и Васишта, последвали техните усилия, продължили в развитието на натрупаното духовно наследство, и са внесли по един или друг начин своя принос в необятните духовни пространства на народите по земите на индийския субконтинент и в общото тяло на философията и практиките на Йога.

Подобно на значението на „Йога сутра“ на Патанджали, опитал се да извлече от Упанишадите, посветени на Йога, както и от други от Упанишадите, основни идеи и елементи и направил по тях своята систематизация на Йога с кратки сентенции, видно място заема и формулираната през 15 век от Н.е. „Хата йога прадипика“ на Свами Сватмарама, разглеждаща, обясняваща и систематизираща сред различните аспекти на „традиционната и класическа Йога“ по-подробно практиките на асани и пранаяма, както и някои съпътстващи практики, и определяща системата „Хата йога“.

Към това комплексно класическо наследство, през първото хилядолетие след Хр. и в по-късни времена се добавят още множеството Сутри, тълкувания, коментари, пояснения, интерпретации, философско-религиозни съчинения, концепции за Йога, направления, школи, модели и системи на една дълга поредица появяващи се през вековете йога-майстори, аскети, гуру, религиозни авторитети, духовни водачи, учители - „свети люде“.

В понятието „традиционна и класическа Йога“, освен споменатото по-горе, не мога да не включа в комплексното традиционно и класическо наследство и всичко останало, развивано в различни времената и достигнало до наши дни, известно по отношение на философията и практиките на Йога в различните нейни системи, разновидности и школи. Това обединяване в „традиционна и класическа Йога“ е с цел да се разграничи цялото познато досега наследство в Йога от Йога на интегралното съзнание.

В тази светлина, в обхвата на „традиционната и класическа Йога“, се налага да добавя и всичко, което днес бихме могли да асоциираме с Йога, включително и цялото разнообразие в познатата ни в днешно време наследена, пренесена през вековете, развивана, допълвана, осъвременявана, модифицирана, модернизирана и постоянно „обогатявана“ традиция на Йога, всякакви системи и практики, комплексни или частични, обявени като съвременни варианти, с нови наименования, в повечето от които фигурира понятието „йога“. Всички те се включват в общата представа за Йога, преминала през епохите и утвърждавана до днес, и я допълват по един или по друг начин – добър или не съвсем, съставлявайки съвместно нейното хилядолетно наследство. Дори и най-странните, едностранни, профилирани, елементаризирани или елементарни съвременни практики, когато носят в различни словосъчетания наименованието „йога“ и са факт в нашия живот, в общото съзнание се асоциират с Йога и с нейното наследство. Но в такъв контекст, все пак, редица съвременни разновидности и модификации, включвам с определени много силни резерви и условности.

Йога на интегралното съзнание уважава и почита всички философски концепции и системи в обхвата на „традиционната и класическа Йога“ и ги разглежда в светлината на тяхно по-нататъшното сюблимиране в стремежа за откриване на истината за Реалността.

Техните собствени практики в Йога и идеи, паралелно с изясняването на философските им представи за света, са довели през първите векове на първото хилядолетие пр. Хр.до безименното колективно творчество, оставило като резултат създаването, съхраняването и пренасянето през вековете на духовното и философско богатство на Упанишадите, включително и онези Упанишади, в които конкретно са били осмисляни и формулирани техните идеи, концепции, философски възгледи, вярвания и практики в Йога, докато е станало възможно те да бъдат записани и събрани.

Познанието и традициите на Йога в целия им известен обхват, които включвам в понятието „традиционна и класическа Йога“, и които „Йога на интегралното съзнание” признава и приема като духовна, мисловна, емоционална, философска и практическа първооснова, и които вярва и счита, че продължава в развитието им и съществено надгражда, водят началото си от преди много хилядолетия – от зората на човешката цивилизация.

Ако разглеждаме сравнително по-скорошните етапи от развитието на човешкия разумен вид, основата се е породила и е била положена при спонтанната поява на началните проблясъци и импулси в човешкия интерес в познанието за неговата собствена човешка същност, което с течение на времето е придобило определени форми и още във времената преди поне шест-седем хиляди години е започнало да се влива с определени действия и практики в ежедневните човешки дейности, начин на живот и методи на лечение и постепенно в течение на хилядолетията се е въплътило в системите на Йога.

Генезисът на това познание започва с началото на разумните проблясъци на човешкия вид, започва да се развива с първоначалните разумни наблюдения, реакции, представи, интерпретации и идейни проблясъци на човека като познанието продължава да се развива и натрупва през редуващите се епохи в една или в друга посока, заедно с появяването на едни или други вярвания и убеждения, в резултат на неговите страхове, неразбиране и удивление от реалността, в която се намира.  Генезисът на познанието е резултат на човешките контакти и отношения със заобикалящата го среда, на спонтанното наблюдение и осъзнаване на особеностите в начина на протичане на собствения му живот, и в основата на тези наблюдения са възприятията свързани с  отношенията на човешкия разум и съзнание със собственото му тяло и постепенното  осмисляне и осъзнаване на спецификите в тези отношения.

В хода на неговите наблюдения и реакции на заобикалящите го явления и на процесите в собственото му съзнание и тяло, и в собствения му живот, в опитите му да прозре и разбере причините и закономерностите на случващото се, изправен пред стихиите на природата и интуитивното усещане за необяснимите загадки на скритите страни на възприеманата реалност, познанието се е натрупвало и постепенно се е систематизирало чрез неговите вярвания и религиозни трепети, предлагащо едни или други решения в начина на живот, в религиозни ритуали и практики, в схващания и концепции, в средства и методи на лечение, в поведенчески модели, навици и традиции, помагащи за съхраняване и продължаване на човешкия живот, и в търсене на форми за връзка с непознатото и необяснимото и на пътища и начини за достигане до скритата и непонятна страна на реалността.

Емпирично придобивано е във времето познание, определящо моделите на човешкия живот и дейности. Част от цялото това познание е и достигането до различни практики в обхвата на традиционната Йога.

Човешкото познание, явило се и като извор на идеи за практики и концепции,придобили в по-късни времена известност с понятието „йога“, се е развивало чрез наблюдения на заобикалящата среда и самонаблюдения, на фона на първите религиозни трепети, вярвания и реакции, отношение към необяснимото и възприятия за свръхестественото, и в контекста и под въздействие на първите шаманско-ритуални действия и практики, а в по-късни времена – на по-комплексни жречески церемонии и ритуали в почитане на богове (представата и идеите за които също възникнали по етапите на генезиса в тези процеси), канони, заклинания, молитви, притчи, предсказания и религиозни песнопения, вече сътворявани и прилагани още във времената и епохите преди поне четири-пет хиляди години.

(Какво са си мислели и представяли хората в древността, когато в дъжд и буря небето се огласи с гръмотевични трясъци и мълнии, за чиито причини не са имали представа... Дори за нас понякога някои гръмотевчни трясъци имат впечатляващ ефект и пораждат удивление и чувство на страхопочитание пред природата.)

Различните пластове и пространства на познанието, в светлината на което са се натрупвали и развивали концепции и практики превърнали се на определен етап в практики, концепции и философия на Йога,  са придобили форми и сила от древните религиозни и духовни търсения и съпровождащите ги церемонии и физически практики и са се изразявали в съдържанието и формите на религиозните песнопения и химни на арийските народи, сътворявани и допълвани, запаметявани и предавани през поколенията, още в далечните времена преди много повече от четири хиляди години, не едно и две поколения наред преди да започне тяхното преселение в долината на р. Инд.

Около четири хиляди години назад във времето религиозните им песнопения, заедно със свързаното с тях и достигнато в живота им познание и практики, в различни аспекти, вкл. в обхвата на това, което във времената преди и след тази епоха се е оформяло, развивало и се е преродило и определило като Йога, са били пренесени по време на миграцията на арийските народи в долината на река Инд (според едни или други оценки и тълкувания - между 2000 и 1800 г. пр. Хр., или към 1700-1600 г. пр. Хр.) Там арийските жреци са продължили да пеят и произнасят техните химни и заклинания, да практикуват своите ритуали и церемонии, в които са били допускани и въвличани, и са участвали едни или други социални слоеве, кръгове и нива на общността им, продължавали са да се развиват практики за лечение и модели в ежедневния им начин на живот, в обхвата на развиващото се познание, свързано с  религиозната им вяра и с практическия им начин на живот, заедно с което продължавали да се проявяват и развиват и концепциите и практиките на тази част от това познание, наричана Йога.

Кълновете на познанието са се развивали и предавали векове наред, когато хилядите строфи на безбройните свещени текстове на религиозни и ритуални химни са били запаметявани с възможната най-голяма точност и устно предавани от поколение на поколение.

Тяхното предаване през поколенията чрез запаметяване и възпроизвеждане в различни общности и територии е довело до някои текстови различия в отделни регионални варианти.

В онази древна епоха още преди преселването на арийските народи в долината на р. Инд, във времената преди  2000-1800 г. пр. Хр., в арийските общности са се оформяли и развивали различни религиозни структури-групи и школи, осигуряващи традицията на запаметяване, затворени за по-широките слоеве на населението и привилегировани спрямо достъпа до свещеното ведийско знание кръгове с духовни религиозни водачи и ритуални практики, които са отговаряли за съхраняването на арийската духовна и религиозна специфика и богатство, организирали са ритуалния, религиозен и духовен живот и са провеждали религиозните церемонии и ритуали на арийските общности, и които са били преносители през времето на духовното и религиозно знание и наследство. Това е продължило и през времената до края на второто и началото на първото хилядолетие пр. Хр. когато ведийските текстове са били групирани в четирите познати Веди и когато е узряло времето за започване на концептуалния и философски творчески процес довел до постепенното създаване и оформяне на известните Упанишади.

С групирането и оформянето преди около 3000 г. към края на второто или към началото на първото хилядолетие преди Хр. на арийските песнопения и химни във вид на четирите Веди, известни в днешно време в цял свят с техните текстове и преводи от санскрит (Ригведа, Атхарваведа, Яджурведа, Самаведа) са укрепнали и са се умножили предпоставките и основата за бъдещото логично или интуитивно осмисляне на реалността, за предстоящите нови прозрения, ново познание и философски концепции със създаването на Упанишадите.

Заедно с постепенната многовековна експанзия на арийците по земите на индийския субконтинент, взаимното асимилиране и установяване на нови общности и нова социална структура, съдържащите се в текстовете на Ведите вековни традиции и знание са предоставили духовната основа, насока и енергия за новите религиозни вярвания, духовно-религиозни направления и потоци, божества, и посветени на тях ритуали, религиозно-философски концепции и  доктрини, и като цяло – за бъдещите търсения за същността и смисъла на живота и всемира.

Практиката на привилегированост на брахманското съсловие и каста в достъпа му до познанието на свещените текстове, в изключителния му авторитет по отношение на организирането и определянето на правилата на религиозните ритуали и церемонии в религиозния живот е продължила, но такива привилегировани религиозно-духовни общности-школи, водещи началото си от по-дълбоката древност и имащи отговорността (в брахманския живот и практика) за съхраняването наум и предаването през поколенията на духовното и словесното наследство, когато химните и религиозните послания и правила са били запаметявани, но още не са били записвани, са били предвестник на сформиралите се през вековете в началото на първото хилядолетие пр. Хр. (вкл. и като протест срещу брахманската практика, привилегированост и ограничаване на достъпа до ведийското знание), секти и общности около гуру, вкл. с йога практики, в които, на базата на ведийското наследство, са започнали да се оформят философските представи и концепции, да се съставят т.нар. творения на горските общности Араняки и да се стигне до разгръщането на големия философски творчески процес със създаване на Упанишадите. В брахманската практика и необходимост за съхраняване на ведийското духовно наследство са се установили причините и формите, появил се е предвестникът за последващите процеси, които вече са били в протест и в противоречие с брахманската практика на привилегии и изключителност, но са довели до ферментация и до разгръщане на концептуално-философския процес, довел до философските концепции и доктрини в Упанишадите.

В мистерията на създадените от песнопенията и текстовете на Ведите атмосфера, култура на мислене и интелектуален потенциал, религиозните и философските представи и познание за заобикалящия свят са започнали да изкристализират през първите векове на първото хилядолетие пр. Хр. Натрупаното във Ведите наследство е било преосмисляно и развивано, и новите идеи и концепции са били интуитивно и логически формулирани в тайните по онова време текстове на Упанишадите, достояние първоначално на сравнително тесни кръгове на свещенослужители, мислители, аскети, мъдреци и посветени ученици в тяхно обкръжение, събрани в изолирани групи. Новите идеи и концепции са били измисляни и съставяни, запаметявани и предавани през поколенията по пряка посвещенческа линия, вече не във вид и форма на песнопения и религиозни химни, а във форма и с конструкция на чисто философски текстове и произведения. В определен смисъл и до голяма степен, процесът на осмисляне на съдържанието на наследството от текстовете на Ведите и формулирането на Упанишадите в друга текстова форма и като философски обобщения, е изразявал и представлявал стремеж за по-широко разпространяване на познанието и реакция към отдавнашните практики на брахманската духовна и религиозна каста да ограничава достъпа на по-широки кръгове на общността към познанието на Ведите, ограничавайки достъпа до съответни ритуали в периода до към края на второто хилядолетие пр. Хр., достъпни само за браминското съсловие и определени кръгове на общността.

Това са били времена на интелектуален и философски протест и взрив на осмисляне на реалността, в противовес на браминските представи, религиозни догми и налагани правила, останали заедно с тогава вече хилядолетното духовно наследство на ведическите текстове.

От генезиса на тази духовна практика и съпътстващите я церемонии, ритуали, молитвени пози и физически действия, практикувани през времето още от древността от различни общности, групи и секти, са покълнали зърната на духовните и философските прозрения, довели преди около три хиляди години до началото на ферментация на духовния и философски процес, изразил се през вековете на първата половина на първото хилядолетие пр. Хр. в сътворяването на Упанишадите с техните философски прозрения, идеи и концепции, включително Упанишадите, посветени специално на Йога, а на тяхната основа с течение на времето – в изкристализирането на различните религиозни концепции и аспекти в Индуизма, както и по-късно – на шестте ортодоксални философски системи в индийската философия, сред които и философската система „Йога”, изразена с класическата Раджа йога, представена чрез „Йога сутра“ на Патанджали.

Това е била епохата в първата половина на първото хилядолетие пр. Хр. на философско и духовно осмисляне и прозрения и на тяхното вербално формулиране (както и в предхождащите времена по отношение на ведийските химни, правила, истории – по-късно записани и превърнали се в текстове), наизустяване от учениците и предаване през поколенията, включително на различни концепции и развиващи се практики в Йога, довели впоследствие до формирането на различни подходи и обособяването на различни системи и школи на Йога.

Как точно са били създавани Упанишадите? Разбирането е, че Упанишадите са се създавали в тесните кръгове на затворени общности, в които учителят е бил заобиколен от седящи на земята около него ученици и последователи и е предавал своята мъдрост, като „текстовете“ (изложенията и тяхната еволюция и оформяне в резултат на евентуални въпроси и обсъждания) са били запаметявани наизуст и впоследствие предавани на следващите поколения. Те са се считали със секретен характер – плод, верую, доктрина и достояние на собствената секта. При запаметяването и съхраняване наум на съответни „текстове“ е имало разпределение между отделни ученици. Така оформилите се в съответните „текстове“ концепции са били плод на колективно творчество и са останали без конкретни автори.

Сутрите от своя страна се свързват с имената на определени мислители. В по-късните векове на първото хилядолетие пр. Хр., когато Упанишадите отдавна вече са съществували, конкретни мъдреци и мислители са започнали да сътворяват нови текстове (разполагайки с концептуална и философска основа на натрупаното във Ведите и в Упанишадите наследство и опитвайки се в своите Сутри да развият или обясняват едни или други концепции и аспекти), с които са свързали своите имена.

Известните преведени от санскрит около двадесет Упанишади, посветени специално на Йога, са предшествали с векове създаването на „Йога сутра“ на Патанджали, който е извлякъл според своя избор есенция от тези Упанишади, формулирайки я в кратки сентенции, които, впоследствие обогатени, пояснени и дообяснени с коментарите на Вияса, са възприети като систематизиране на Йога, утвърдили се като представящи система Раджа йога /”кралска йога”/, и представляващи една от шестте ортодоксални философски системи в индийската философия. В коментарите си Вияса е обяснил и интерпретирал какво Патанджали е имал предвид в кратките си сентенции, там, където иначе не се разбира достатъчно ясно (в редица от тях)

В множество от сентенциите-„афоризми“ в „Йога сутра“ на Патанджали може да се види непосредствено един първи горен смислов пласт с определено съдържание, чиято перспектива се простира в определен смислов обхват, но същевременно се създава впечатление, че в сентенциите си Патанджали „визира”, произтичащо от непосредствената привидност, съдържание в обхват, преминаващ отвъд хоризонтите на конкретно формулираното и видимото на пръв поглед, и че във всяка сентенция има и други по-дълбоки пластове на съдържанието и свързани с него различни други аспекти от концептуалното и философско наследство. Същевременно, в тази светлина и на основата на сентенциите на Патанджали, в коментарите си Вияса разглежда, обяснява или тълкува и доразвива съдържанието, като не може да се определи доколко обяснява и тълкува точно само това, което е имал предвид Патанджали, или внася свой допълнителен принос и развива тезите извън конкретните идеи на Патанджали и съобразно собствените си възгледи по съответните философски аспекти. Така или иначе, концептуалната и философска основа са Упанишадите, от които произтичат идеите и съдържанието на текстовете в „Йога сутра“ включително с коментарите на Вияса.

Въпросният мъдрец Вияса се предполага, че е автор на други творения, името Вияса се сочи и като събрал и обособил съдържанието на ведическите химни и цялото ведическо наследство в четирите основни групи, дошлите до наши дни във формата на известните текстове на четирите Веди. Но това се е случило много векове или хилядолетие преди съставянето на коментарите към „Йога сутра”. Счита се, че четирите Веди са групирани и формирани в известния им вид към края на второто хилядолетие и началото на първото хилядолетие пр. Хр. преди да започнат да се съставят Упанишадите. За „Йога сутра“ датировката за създаването й варира от няколко века пр. Хр. /което приемам, вкл. около времената на възникване на Будизма, по-скоро не много време впоследствие, отколкото известно време преди това/ до първите векове от Н.е. Ясно е, че в различни времена са живели и творили различни мъдреци с името Вияса, а самото име е било възприемано като нарицателно за велик мъдрец, автор на значителни творения, останали като наследство през вековете. Същевременно мъдрец и учен с името Патанджали е съставил санскритската граматика във времената на вековете пр. Хр.

Сътворяването на отделните Упанишади, посветени на Йога се е случвало от страна на духовните учители в рамките на различните изолирани общности и секти, обособили се по това време, в които са се предавали и продължавали определени линии на традиции, включително и с физически и ментални практики.

Концепциите във всеки отделен Упанишад, посветен на Йога, очевидно са били резултат на собствената практика и идейни прозрения в общността, в която е бил създаден, резултат на собствени интерпретации на базата на известните към това време положения в познанието в наследството на ведическите текстове, интерпретации на елементи и аспекти в духовно-религиозното наследство и познание, пренесено от предишните времена и разпространявано и споделяно до това време в едни или други форми и събития. Упанишадите, съставяни в отделните общности и секти не са се появили от нищото, макар и с различия, различни акценти и съдържания, създавани самостоятелно от съответната общност, те съдържат общото помежду си в идеи, идейни насоки и концепции, произтичащо от общото и дотогава споделелено между посветените духовно наследство на ведическите текстове. Различните Упанишади са били съставяни при интерпретации на пренесената мъдрост от текстовете на ведическото наследство и собствените прозрения и практика. Затова Упанишадите са наречени завършекът на Ведите. Последният творчески етап и съдържание на ведическото наследство.

От различията в съдържанията на Упанишадите, включително различията на Упанишадите, в които по-специално и в по-голяма степен се разглежда Йога, е ясно, че отделните общности и секти са съставяли своите концепции и текстове сравнително изолирано и без пряк постоянен обмен на информация и достигнато познание. Такива установени контакти и обмен биха довели до съставяне на аналогични текстове, а не на различаващи се Упанишади. Прозренията, концепциите и текстовете на отделните общности и секти са се приемали като тяхно свещено духовно достижение и са имали таен характер, те са се пазели като духовно достояние на своята секта, запаметявали са се и са се пренасяли към следващите ученици и поколения.

Това се отнася не само за Упанишадите, пряко посветени на Йога. Такава е била организацията и същността на творческия духовен и философски процес до определено време и всяка общност и секта е приемала собствените си текстове, прозрения и концепции като свое тайно свещено и свято достояние и духовно богатство. Така е възникнал съответният обем и брой философски текстове, които впоследствие са били записани на санскрит и от които една част е достигнала до наши дни.

Дори в Упанишадите, които не са пряко посветени на Йога, във философското им обозрение на реалността са включени множество религиозно-философски елементи и концепции, които имат отношение към философията на Йога, към нейния поглед към реалността, нейните крайни цели и съответно практиката й. В този смисъл, не само Упанишадите, в които непосредствено се разглежда Йога, имат значение и са важни за Йога и философията на Йога. Концепциите, представите за реалността, и съответно крайните цели на Йога, са изразени навсякъде във философското и религиозно съдържание на Упанишадите, те са втъкани и в религиозните представи  за реалността в различните форми, проявления и аспекти на Индуизма.

Първоначално между отделни общности, сътворявали различни текстове, превърнали се в Упанишади, не е имало пряк идеен обмен с взаимстване и съвместно унифициране на различни концепции и текстове, макар всички те да са се развивали и творили върху общата основа на ведическото наследство.

Като духовно наследство, олицетворявало практиката и същността на една или друга общност, секта или школа, всички текстове, превърнали се впоследствие в Упанишади, първоначално са били развивани и пазени като тайно знание, предназначено само за последователите на собствената група-общност. Това се отнася и за отделните Упанишади, посветени на Йога - първоначални текстове с различаващи се интерпретации – дело на собствената школа или секта.

Дори когато е имало такава комуникация и обмен, различните общности са държали на спецификите на собствените си философски разбирания, прозрения и концепции.

Поради това се създава впечатлението, че в различни Упанишади има противоречащи си идеи и че те не представляват отделни части на едно единно интегрирано философско творение и наследство. Така на духовната и идейна основа на Упанишадите са се породили противоречащи си философски идеи и концепции и по-късно са били създадени шестте различни отделни философски системи в индийската философия.

Именно Упанишадите със своята философска разнородност, разнопосочност и несъответствия са духовната и идейната основа, върху която са възникнали известните няколко различни философски системи в индийската философия.

Първоначално Упанишадите са представлявали тайно познание, което във вид на поучения и разкази се е предавало в устна форма от учител към посветените ученици в една или друга общност и секта. Това се е случвало в процеса на обучение и обсъждания в рамките на сектата. Поученията и утвърждаваните в този процес концепции са придобивали конкретна форма на доктрина на съответната общност, вербално оформена, запаметявана, запазвана и предавана. Така след време са достигнали съответните текстове, превърнали се в Упанишади, записани впоследствие на санскрит.

Но дори и при изолираност, ревностно опазване от сектите на собственото знание и достижения, и съответна потайност и секретност, всяка секта със собствен нов духовен и философски принос в светлината на общото и споделено от всички тях духовно и религиозно наследство на Ведите, генезисът на основните концепциите в едни или други Упанишади, тяхното развитие като съдържание и окончателното им оформяне в наследството на отделни общности или секти, едва ли е било възможно да се случи без никакъв контакт във времето помежду им и без влияние в течение на времето на взаимен обмен на познание и идеи между различните общности.

Това се отнася за всички Упанишади, включително и Упанишадите за Йога, независимо от различията между тях. Отнася се към приемствеността в съхраняването, развитието и обогатяването на пренесените от предишните по-древни времена практики с конкретни физически и ментални упражнения и техники в Йога, а така и към вербалното формулиране и предаване на учениците на древното наследство, на предаваните през поколенията идеи, концепции и цели на физическите, духовните и ментални практики. Отнася се както за знания, традиции, елементи и аспекти, наследени от по-древните времена, така и за нововъзникващите по това време на философска ферментация специфични и оригинални концепции и философски позиции.

В крайна сметка, спецификите в разбиранията и практиките на една или друга общност или на техните духовни учители, както и отражението от практикувания в онези времена процес на запаметяване и устно предаване през поколенията, са довели до съответните различия в съдържанието на отделните Упанишади.

От текстовете на Упанишадите, посветени на Йога е ясно, че понятието, практиката, техниките, същността, идеите, целите, философията на Йога идват от древните ведически времена. Безсмислено е корените и изворите им да се определят в по-късни времена и да се свързват по време само и чак към вековете в първата половина на първото хилядолетие преди Христос, когато са били осъзнавани и формулирани концепциите и доктрините в Упанишадите и когато различните аспекти във философския поглед към реалността, определящ и философските основи и цели на йога и същността на философията на Йога, различните философски концепции, произтичащи от древното духовно наследство и наследството въплътено във Ведите, са били вербално формулирани и изразявани в текстовете и доктрините в Упанишадите.

Същото се отнася за различни физически и ментални упражнения и практики в Йога. Прозряни, осмислени, измислени и практикувани още в епохата преди преселението на арийците в долината на река Инд, развивани и практикувани в храмове и различни обители от мъдреци, посветени, жреци, шамани, лечители, аскети и техни ученици, в религиозни храмове и при религиозни ритуали и церемонии, тези практики вече през второто хилядолетие преди Христос, са били донесени при преселението на арийците, пренесени, съхранени, извършвани и доразвивани. В уединението на планински пещери и горски обиталища те са били практикувани, доразвивани и усъвършенствани, умножавани и разнообразявани сред групи аскети, мъдреци и техни посветени ученици, в общности, секти, ордени и школи, търсещи познанието за върховната истина и сливането с божествения Абсолют, били са пренасяни през поколенията, измисляни и доразвивани на емпирична основа, както по необходимост за здраве, така и с религиозни мотиви и очаквания. В своето търсене на възприятията за върховното освобождаване и сливане, те съставяли, съхранявали и предавали на поколенията след тях достигнатите мъдрости, послания и текстове, събрани по-късно в едни или други текстове на Упанишади.

Множество от практическите упражнения и познания за телесната обвивка и за вътрешното „Аз“, са се явили като наследство, естествено продължение и ново развитие на преминалите и съхранили се през вековете след първоначалното пристигане на арийците по тези земи древни религиозни традиции и церемонии, ритуали на арийски жреци и на тогавашни методи на лечение, както и определени аспекти в арийския начин на живот.

Практическото познание за упражнения и техники в Йога се е доразвивало и  натрупвало в едни или в други кръгове на търсещи и посветени паралелно с възникването на новите им идеи и оформянето на новите религиозни и философски възгледи през второто и първото хилядолетие преди Христос във времената на арийската експанзия, преселения, създаване на нов социален ред и възникването на ново общностно съзнание.

Редица от сътворените в първите няколко века на първото хилядолетие пр. Хр. Упанишади са посветени на Йога. Упанишадите, посветени на Йога, третират различни аспекти на философията и практиката на Йога. Имат самостоятелно значение и не представляват начало или продължение едни спрямо други. Упанишадите са били считани за тайно познание. Както химните и текстовете на Ведите, така и Упанишадите са били устно предавани от учител на ученици и запаметявани.

Различните текстове на Упанишади за Йога са били сътворявани от различни групи, секти, изолирани духовни и религиозни общности, в които ученици са следвали своя учител. Сътворяването на тези текстове е било следствие на осъществявана в тези общности йогистка практика. В резултат на своя опит в практиката си, в тези общности са възниквали техните прозрения и духовно наследство, изразяващо се с текстовете за тяхната практика и въобще за Йога, присъединени по-късно в общото наследство като Упанишади. Няма данни за ясна хронология на свързаните с тези събития процеси. Но предадените през вековете текстове на Упанишадите в по-късните времена са били записани. И се вижда, че те са първите текстове, в които по един или друг начин се разглежда, обяснява, осмисля и определя в различните й аспекти Йога.

Практиките по Йога (или някои от тях) в един или в друг вид, в една или друга форма, по една или друга система са съществували още преди времената, когато са сътворени съответните Упанишади, още преди началото на първото хилядолетие преди Христос, а по-точно – още във времената преди арийците да пристигнат в долината на река Инд - още през третото и в началото на второто хилядолетие преди Христос, когато са възникнали в голяма степен като различни религиозни, молитвени, церемониални, ритуални действия, както и различни жречески процедури за лекуване, и елементи от начина на живот, развивали се през вековете и превърнали се в системни ежедневни ритуално молитвени практики на членовете на определени общности, секти, школи или групи.

Във времена на духовно-философското ферментиране в началото на първото хилядолетие преди Христос, тези практики са довели до стремежа за тяхното допълнително концептуално осмисляне, духовно-религиозно мотивиране и формулиране, довело до различните концепции в отделните общности и секти, превърнали се впоследствие в известните текстове на Упанишади за Йога. В този творчески процес са се преплитали физическите и ментални практики с духовни аспирации и търсения, с интуитивни и логически възприятия и размисли, с концептуализиране на религиозни представи, култове към различни божества, с търсене на божественото и на абсолютното, със стремеж към осмисляне на видимата и невидимата реалност, със съставяне на философски концепции и школи.

Общото, принципното, единството в тяхната насоченост и съдържание, макар и произлизащи от различни и изолирани източници – общности, школи, секти, ордени, се дължи на тяхната единна основа в наследството на Ведите и на вече съществувалата многовековна традиция и начин на живот с практикуването на физически упражнения и пози, свързвани с религиозни ритуали и вярвания в търсене на божественото.

Въпреки тайните по онова време практики на изолирани общности, секти или школи, както и тайния характер на конкретното съдържание на Упанишадите (които дълго преди да се превърнат в текстове са се изразявали в устно предаваното и обсъждано познание, мъдрост и поучения в отделните общности и секти), съкровено пазено като свое уникално прозрение и най-голямо духовно богатство от съответната секта, в която е възникнало и проповядвано, без съмнение все пак на определен етап в развитието на тази духовна и философска ферментация между отделните секти и школи е започнало да се осъществява комуникация, концептуално съпоставяне и духовен и идеен обмен, и те взаимно са обогатявали и доразвивали в един или в друг аспект, в една или в друга посока своите представи, вярвания, концепции и доктрини, превърнали се впоследствие в текстовете на Упанишадите, след време записани на санскрит. Така се е стигнало в крайна сметка до онзи набор останали до днешни дни Упанишади, включително и по-специално посветени на Йога и в които в един или в друг аспект и степен се отразява философията и практиката на Йога.

В тази светлина виждаме как с преселението и пристигането си в долината на река Инд около 2000-1800 г. пр. Хр. или към 1600 г. пр. Хр., арийците са донесли със себе си своето специфично религиозно и духовно наследство, дошли са по тези земи заедно с определени свои духовни, религиозни, ритуални модели, канони и практики, както и модели и форми в начина им на живот и ежедневно поведение, модели на поведение включващи и прилагане на различни физически практики с лечебна и оздравителна цел, всичко това – пренесено през столетията, трансформирано постепенно в нови религиозни представи, прекланяне към новопоявили се божества, нови религиозно-философски възгледи и концепции, систематизирано във времето и придобило вида на физическите практики на отделни аскети и в рамките на общности, секти и школи – във времената от втората половина на второто хилядолетие пр. Хр., достигайки първите столетия на първото хилядолетие пр. Хр., когато е протекъл и е завършил процесът на тяхното допълнително осмисляне, и еволюцията във философски доктрини с тяхното вербално формулиране, на свой ред, както и ведическите текстове, запаметявани и препредавани през поколенията, докато се е стигнало до тяхното записване на санскрит като текстове във вариантите, които са достигнали до момента, когато са започнали да ги записват.

По-късно, във времената на втората половина на първото хилядолетие пр. Хр. (няма сигурни точни данни за хронологията и датировките, има различни и различаващи се варианти – необходимо е сами да прозрем, разберем и установим същността и последователността в хода на събитията, на основата на съхранилото се съдържание на различните Упанишади за Йога), Патанджали е написал своята „Йога сутра“, в която е обозначил различни аспекти на Йога със сравнително много кратки сентенции (опитвайки се и успявайки, макар и само в определена степен, да отрази концентрирано най-главното и да направи определено подреждане и систематизиране).

Неговите сентенции разглеждат в няколко раздела различни аспекти и всъщност не представляват толкова изчерпателно и толкова систематизирано представяне на Йога (каквато представа се е създала за „афоризмите“ на Патанджали в „Йога сутра“). Сентенциите му са мъдри мисли и формулировки в различни аспекти на Йога, на религиозно-философски концепции  и на философия свързана с Йога. Така и не е съвсем ясно защо неговите сентенции са назовавани, утвърдили са се и са цитирани в различни източници с наименование „афоризми“. Може би защото с тяхната крайно лаконична форма и в доста случаи мъглявост, двусмисленост и не достатъчна яснота в съдържанието на отделните текстове, се счита, че трябва да се търси и допълнително намира и разбира понякога неясният от пръв поглед скрит в тях допълнителен дълбок конкретен смисъл. Поради това се е оказало необходимо и подходящо те да бъдат обяснявани и тълкувани с коментари от следващи във времето след Патанджали мъдреци, които да обясняват какво точно Патанджали е имал предвид, искал е да каже и е казал. Така както някой мъдрец би обяснявал значението в съдържанието на афоризми, което другите не могат веднага да разберат. Най-известни са коментарите на Вияса, които са възприети като неотделима част от „Йога сутра“ и по обем значително надвишават самите „афоризми“. В своите коментари Вияса прави тълкувания и обяснения на сентенциите на Патанджали, в които трудно би могло да се каже дали разтълкува и обяснява точно това, което е имал предвид и е искал да каже Патанджали, или разяснява „афоризмите“ доколкото въобще е било възможно точно да се разбере какво е вложил Патанджали, и както самият Вияса ги е разбрал, както самият той познава и разбира Упанишадите и като внася свой допълнителен и отделен принос по отделните засегнати в „Йога сутра“ аспекти и теми.

Върху сентенциите на Патанджали в по-късни времена Вияса е сътворил своите коментари, които пък представляват малко по-обширни (също сравнително кратки и лаконични) обяснения за това, какво, според Вияса, Патанжали е искал да каже, като в повечето случаи в интерпретациите на Вияса се тълкува, обяснява и казва доста повече от онова, което видимо Патанджали е имал предвид и е искал да изрази.

Във времената на Патанджали и по-късно – на Вияса, както и след тях, други автори са създали свои сутри за Йога. И други коментатори по-късно са давали по-обширни тълкувания на самите коментари на Вияса. Докато се стигне до наши дни, когато съвременни религиозни дейци и автори изразяват своите коментари и тълкувания върху онова, което Вияса е тълкувал и коментирал за казаното от Патанжали, както и върху казано от други коментатори през вековете.

През XV век от Н.е. е създаден текст от Свами Сватмарама, посветен предимно на физическите практики и пранаяма, наименован „Хата йога прадипика“, дал и името Хата йога на тези аспекти на йогистката практика.

Така в съвременни тълкувания се сочи, че Патанджали е систематизирал Йога в своите „афоризми“ и често е определян като първоосновател на Йога (очевидно не съвсем коректно), като в оформилата се в „Йога сутра“ система се визират в няколкото степени моралния кодекс на поведение и физическите и духовни практики, съставящи придобилите известност системи с наименования Раджа йога и Хата йога. За Хата йога се казва, че нейните практики са били систематизирани и обяснени с написването от Сватмарама през XV век на „Хата йога прадипика“.

В „Хата йога прадипика“ все пак вече е било направено по-обстойно обясняване на практиките, възникнали в дълбока древност и пренесени през хилядолетията, тяхно формулиране и систематизиране, но разбира се, че йогистките практики, които се включват в Хата йога, не са създадени през XV век от автора на тази книга, нито би могло да се казва, че като система от практики Хата йога е възникнала през XV век.

В периода до към средата на първото хилядолетие пр. Хр. със сътворяването на Упанишадите се е оформило знанието на Веданта – завършекът на Ведите.

По-късно, към средата на първото хилядолетие преди Христос прозренията, концепциите и доктрините са продължили своето появяване и развитие в различни посоки, когато определени аспекти на вече достигнатото познание (както в Упанишадите и в религиозно-философски аспект, така и в практическите приложения с телесно-физически, духовни и ментални практики в Йога), са получили специфични тълкувания и представяне от създателя на Будизма, поставил началото на по-масово и по-лесно разбираемо от по-широки кръгове от непосветени и обикновени хора проповядване и разпространение. Било е поставено началото на Будизма.

Своя линия на приемственост, интерпретиране и развитие в друга посока на наследството и познанието, натрупани във философията на Упанишадите и от  практиките на Йога, е наложил създателят на Джайнизма. (Според вярването на джайнистите, тяхната религия води началото си от много по-отдавнашни и незапомнени времена на зората на цивилизацията.)

/концептуално уточняване и корекция – да се премести при Будизма и Джайнизма/ Дали?

През следващите около пет века преди появяването на Христос философските представи и доктрини в Будизма и Джайнизма продължили да се развиват и утвърждават, паралелно с по-нататъшното развитие на религиозните пространства, направления и пластове, вярвания и ритуали на Индуизма и на философските системи на индийската философия.

В Индуизма, изхождайки от заложените в Упанишадите прозрения, вярвания и доктрини, през втората половина на първото хилядолетие преди Христос (както и продължавайки в един обширен последвал период от около хилядолетие и половина след Христос), редица древни мъдреци и автори в свои Сутри и съчинения (както и в свои епоси) са продължили да тълкуват и обясняват различните, понякога на пръв поглед концептуално противоречиви, идейни основи, мисловни направления и школи, съчетани в Упанишадите. Така те утвърждавали ведическото наследство като внасяли своя принос за допълнителната яснота, систематизиране и развитие на няколкото различни системи на индийската философия, достигнали до наши дни, както и за развитието на представите в хиндуизма за живота и реалността. Идейните основи и същност на всичките шест философски системи, са били заложени и в голяма степен концептуално определени и развити в Упанишадите, и са извлечени от тяхното съдържание.

Сред тях, се нарежда и философската система на Йога, която като една от шестте ортодоксални системи в индийската философия, се основополага и изразява чрез афоризмите на Патанджали и коментарите към тях на Вияса, определяни по време на възникване векове преди Христос.

Многобройните Упанишади, от които не всички са достигнали до наши дни, са били съставени, развити и оформени в различни векове и времеви периоди през първата половина на първото хилядолетие пр. Хр. Те не са се появили и оформили като концепции и доктрини паралелно и едновременно. В такава светлина, също е понятно, че независимо от изолираността на създаващите ги общности и секти, и от тайния, характер на свое сюблимно прозрение, знание, достояние и притежание на съответните общности и секти, при възникването на Упанишади последователно във времето през тези векове, е имало определена приемственост на концепции, взаимстване на знание и духовно и философско съдържание, пренасяни, доразвивани, променяни или обогатявани през погледа и разбирането на съответната общност или секта, чието наследство са останали.

Във вековете, следвали, създаването на различните Упанишади, идейните, религиозни и философски богатства на Ведите и на Упанишадите, включително и на Йога, са намерили литературен израз по време на епическия период като са били втъкани в една или друга степен в различни съчинения от големия епос Махабхарата, включително в неговата част Бхагавад Гита. Първоначалният идеен и духовен заряд на тези велики литературни творения е дошъл още от древните химни, съставили Ведите, посели зърната на последващото религиозно узряване и развитие, интуитивно и логическо осмисляне и философско търсене и познание.

През определени периоди във времето мислители и мъдреци осмисляли, тълкували, обяснявали и доразвивали съчиненията на мъдреци, живели векове и дори хилядолетие преди тях.

Във времената след Патанджали, през вековете преди Христос и през хилядолетията след него, редица различни съчинения са доразвивали едни и други аспекти на теорията и практиката на Йога, описвайки и разяснявайки конкретни упражнения, техники и практики.

През последните няколко века на второто хилядолетие, включително и през двадесети век, религиозни представители, мъдреци и учители продължили да дават принос със своите виждания по идейното съдържание на Веданта, както и по наследството на предхождащи ги мъдреци и техните сутри, като с нови произведения по йога и безброй тълкувателни и обяснителни текстове и интерпретации, включително и с предлагането на нови понятия, създаване на разновидни школи, обявяващи дори своеобразни нови системи в Йога, са допринесли за оформянето на необятното и грандиозно пространство и тяло на онова общо наследство на философско знание, в множество аспекти разнообразно и разнопосочно, и практически инструкции, което наричам „традиционна и класическа Йога”.

В древната история и пребогато наследство на Йога през изминалите хилядолетия, включително и в днешно време, мнозина мъдреци, философи, основатели на нови системи и школи в Йога, религиозни и духовни водачи, майстори и учители, давали своите тълкувания, обобщения и допълнения, и опитвали се да извършат крайния синтез на Йога, да изразят сюблимното познание и мъдрост на Йога във всеобобщаваща, в най-всеобхватна и съвършена форма, със своите интерпретации, концепции и произведения са успели в голяма степен да допринесат за разширяване на разнопосочността, за увеличаване на абстрактните двусмислия и за нарастване и увеличаване на общото объркване.

От това обстоятелство произтича и известна комплексност и сложност за извличане на квинтесенцията на същността, развитието и актуалното състояние на Йога.


„Йога сутра“ Патанджали и Вияса

с други пасажи по въпроса и заедно със Сватмарама и други източници

„Йога сутра” на мъдреца Патанджали е била сътворена най-вероятно няколко века преди появата на Христос. Според други предположения, „афоризмите“, съставящи „Йога сутра”, са били сътворени по-късно, като времевата рамка на тези хипотези стига дори до втори век след Христос. Същевременно, „Йога сутра” е била впоследствие коментирана от известния митичен мъдрец Вияса, сочен като автор на древния индийски епос Махабхарата, а според някои средновековни религиозни текстове, Вияса дори е направил актуалното разделяне на ведите в четири части. (Възможно е да е имало различни мъдреци, носещи името Вияса.) Допълнително усложнение създава фактът, че през втори век преди Христос вероятно друг велик мъдрец на име Вияса е съставил санскритската граматика. Независимо от това дали е съществувал един или няколко мъдреци с името Вияса и в кои времена те са живели, факт е, че санскритският текст на „Йога сутра” на Патанджали е допълнен с коментарите на санскрит на Вияса.

Прието е, че осемстепенната система в Йога, формулирана в „Йога сутра” на Патанджали, във вид на „афоризми“ систематизира философското наследство за йога във Веданта, дава основата на класическата йога, поражда концепцията и представата за системата Раджа йога, като под Раджа йога принципно се разбира най-вече менталното развитие и усъвършенстване и осъществяване на практики в степените, които в осемстепенната система се нареждат след степените на асаните и на пранаяма. Като цяло, съдържанието на „Йога сутра” може да се нарече и Раджа йога с разбирането, че първите четири степени са необходима предпоставка за преминаване към по-съществено ментално развитие. „Йога сутра” е известна като основен синтезиран текст за Раджа йога, но и като синтез и изразител на една от няколкото системи в индийската философия - Йога.

В текстовете („афоризми”), с които описва и много лаконично обяснява осемте последователни степени на развитие, формулирани в Йога Сутра, Патанджали е включил и формулиране за извършване на физическите практики с асани и пранаяма, в които основно се състои Хата йога (придобила това свое наименование много по-късно във времето и които практики по-подробно са били описани в "Хата йога прадипика" от Сватмарама през XV век). Тях Патанджали е подредил като трета и четвърта степени, следващи след моралния кодекс в първа и втора степени, а от пета до осма степени се преминава към менталното развитие с абстрахиране, концентриране и концентрация, медитиране и медитация, и накрая с постигане на „самадхи”.

Все пак, такова разделяне и подреждане на степените e условно и формално. Аз вече писах в главата за Йога на интегралното съзнание доколко би следвало да се възприемат и разграничават асани и пранаяма като различни изолирани степени и разделни практики и доколко би следвало да се възприема някакво разграничение и разделяне между различните степени, така както ги е формулирал Патанджали.

Кое е предшестващо – асани или пранаяма, които се изпълняват съчетано и са взаимно въздействащи? Нима моралният кодекс не остава в сила при практикуване на следващите степени? Нима пета и шеста степени не включват практики и състояния, които придружават практиките от трета и четвърта степени? Кое е предшестващо абстрахирането и концентрирането или асаните и пранаяма?

Разделяне на практики по трета и четвърта степени с асани и пранаяма би могло да има при начинаещия, който изучава и усвоява основите на съответните техники – асани или в пранаяма, докато премине към същинската практика. Това би могло да се каже също и по отношение на разделяне на практиките по абстрахиране, концентрация и медитация. Такава е идеята при обособяването на степените, освен и с цел да бъде фокусирано вниманието към различните отделни аспекти на една комплексна практика. Освен и предвид степента на менталната сложност и по-висшия характер както на менталното над фиическото, така и на медитацията над предишните две степени, както и логиката причинно-следствената линия на преминаване от пета в шеста и в седма; но в седма степен се интегрират състоянията и в шеста и пета степени.

Въпреки взаимната зависимост и въздействие между изискванията и практиките по отделните степени и принципно условния и формален характер на разграничаване между тях, в систематизацията на Патанджали има добра логика и смисъл на подреждане според необходимото условие като човешко състояние, мотивация и душевни качества за навлизане по пътя на практиките в следващата определена като по-висока степен, както и според по-голямата простота на едни практики спрямо други и естествените възможности на индивида да започне по-лесно с тяхно усвояване, което пък от своя страна би допринесло за неговото физическо и ментално състояние със създаване на допълнителни стимули и предразположеност за преминаване към усвояване на следващите практики, които предполагат по-голяма сложност за възприемане. Това се отнася включително и за менталните техники и практики в пета, шеста и седма степени, за преминаването към които и за успешното им възприемане и усвояване се създава физическо и душевно състояние като необходима предпоставка с практиките с асани и пранаяма в предишните трета и четвърта степени, като практиките с концентрирането, абстрахирането и медитирането, макар всяко от тези състояния да предполага възможности за най-различни етапи, постижения и взаимна обвързаност, са подредени по логиката на първоначалната сложност за тяхното възприемане и роля за постигане на максималните цели.

„Хата йога” се разглежда като отделна система – нейната същност с практики с асани и пранаяма е била включена като трета и четвърта степени в систематизацията на Патанджали в „Йога сутра“ (и съответно в обхвата и системата на  Раджа йога). Но макар че е била включена като трета и четвърта степен в „Йога сутра“ (и съответно следва да се определя като трета и четвърта степен на Раджа йога) Хата йога с практики предимно с асани и пранаяма (допълвани с някои съпътстващи практики като очистителни действия, диети, пеене на мантри, участие в религиозни ритуали и пр.) се разглежда и като отделна система. Тези практики са описани през ХV век от Свами Сватмарама в „Хата йога прадипика”, в която е било направено подробно описание и обяснение на асаните, каквото липсва в „Йога сутра“, и които са очертали обхвата на системата утвърдила се като Хата йога. Но тези практики могат да се практикуват отделно, без да се отива отвъд тях с менталните практики, описани в следващите степени в „Йога сутра“ – пета, шеста, седма и осма. И при повечето от хората, практикуващи упражненията и техниките в обхвата на Хата йога – в широко разпространените стандартни и реални форми и изпълнения, това практически е така, макар често в практиките на различните групи и школи да се включват и участват някои съпътстващи елементи, упражнения и практики, наподобяващи и имащи връзка с релаксиране, абстрахиране, концентриране и дори медитиране, които обаче фактически се изразяват в релаксации и отпускане преди, по време или след физическите упражнения, представляват опити за докосване до тези състояния (с желание да се овладеят и нерядко със самозаблудата, че са постигнати и че пълноценно се практикуват) и не са и далечни подобия на това, което се изразява и има предвид във висши степени на менталните практики в „Йога сутра“ и съответно в Раджа йога.

В първите две степени в „Йога сутра“ са синтезирани норми на живот и поведение, според възгледите на Патанджали в онова време и в светлината на тогавашната култура и състояние на обществото, наричани моралния кодекс на Йога – правилата в живота на индивида и нормите на отношение и поведение като необходима предпоставка за неговата душевна, психическа и умствена чистота и интегритет и условие за по-нататъшното му развитие в Йога.

Ако разглеждаме съдържанието на... "Хата йога" като отделна самостоятелна система, а първите две степени в „Йога сутра“ като необходима основа за всеки, който очаква да напредне в това сложно изкуство, каквото е Йога, можем да разглеждаме Раджа йога като ментално фокусирана и обхващаща по същество предимно менталните аспекти на развитието, маркирани в пета, шеста и седма степени в „Йога сутра“, като целта й е постигането на осма степен.

Упанишадите са били създадени в тесните кръгове на общности, в които учителят е бил заобиколен от седящите си ученици и последователи и е предавал своята мъдрост, като текстовете са били запаметявани наизуст и впоследствие предавани на следващите поколения. Така оформилите се в съответните текстове концепции като общ резултат са били плод на колективно творчество и са останали без конкретни автори. Сутрите от своя страна се свързват с имената на определени конкретни мислители, които в по-късните векове, когато Упанишадите отдавна са съществували, са свързали своите имена със сътворените от тях текстове.

В тази светлина, известните преведени от санскрит двадесет Упанишади, посветени на Йога, са предшествали създаването на „Йога сутра“ на Патанджали, като фактически Патанджали е извлякъл по свой вкус есенцията от тези Упанишади, формулирайки я в кратки сентенции, възприети впоследствие (обогатени, пояснени и дообяснени с коментарите на Вияса) като систематизиране на Йога, и утвърдили се като класическата представа за Йога и като една от шестте ортодоксални философски системи в индийската философия. В коментарите си Вияса е обяснил и интерпретирал какво Патанджали е искал да каже и е имал предвид в кратките си сентенции, там, където иначе не се разбира достатъчно ясно. За Вияса се предполага, че е автор на други значими дела и произведения, дори като извършил групирането на ведическите текстове в познатите в днешно време четири Веди, което обаче се е случило векове или хилядолетие преди съставянето на коментарите му към афоризмите на Патанджали в „Йога сутра“.

Като казваме "Йога сутра", афоризми и т.н., "Сутра" или книга се е оформила впоследствие, и във вида, дошъл до наши дни, определена като "сутри" или "сутра" въз основа на съдържанието й. По същата причина се определя и като текст на една от шестте философски системи, свързваме с философската система „Йога” текста такъв какъвто е дошъл до наши дни и назован поради съдържанието му "Сутра". Съдържанието на "Йога  сутра" на Патанджали е неразделно свързано с коментарите на Вияса. Под Йога сутра разбираме не само афоризмите /сентенции/ на Патанджали но цялостния текст заедно с коментарите, обясненията, допълненията на Вияса. Като казваме, че Патанджали е създал Йога сутра във форма на лаконични афоризми, това не означава, че един ден, например през V век преди Н.е., Патанджали е решил и нарочно е измислил наум цялата поредица от сентенции или е седнал, замислил се е, разгърнал е няколко Упанишада, и е започнал да измисля и да записва нарочно в кратък вид своите сентенции, с които да обобщи Йога, за която се говори в Упанишадите. Ако Патанджали е живял през II век от Н.е. вероятно той е записал на санскрит своите сентенции. Но ако е живял през V, III, или II век преди Н.е. може и да не се е стигнало веднага до тяхното записване. В V век преди Н.е. санскритската граматика е в процес на систематизиране, а при съхраняването и предаването на Упанишадите се спазва все още „устната традиция”. Ако Патанджали, на когото се приписват афоризмите в Йога сутра е същият Патанджали, който през II век преди Н.е. е внесъл съществен принос за систематизиране на санскритската граматика, то най-вероятно той е записал своите афоризми. Ясно е, че Патанджали е формулирал своите сентенции въз основа на много добро познаване на съдържанието на вече съставените Упанишади с техните философски концепции, вкл. отнасящи се за Йога. Вероятно това се е случило в по-ранни времена между V и II век преди Н.е. Упанишадите са били вече съставени, отделни общности, секти или школи са били техни създатели и пазители, но знанието все пак се е обменяло и е циркулирало. Патанджали е бил мъдрец, около него е имало ученици и слушатели. Патанджали не е седнал да съставя специално книга-сутра с кратки афоризми. Неговите сентенции именно затова са толкова лаконични и кратки, не винаги ясно и пълно изразени и разбираеми, нуждаещи се от коментари и пояснения, защото, както и при други Сутри с подобни кратки лаконични сентенции, Патанджали не ги е формулирал и подреждал специално за да създаде книга, а това са били негови мъдрости за Йога, които той е предавал на своите ученици и които са се повтаряли и разпространявали. Този набор от мъдрости се е запомнял и предавал нататък, и това е можело да става и поради кратката форма на сентенциите, като при самото предаване и разпространяване, краткостта се е запазвала и вероятно сентенциите са ставали още по-лаконични и концентрирани. Тези мъдрости на Патанджали за Йога са се предавали през поколения учители и ученици, дори може би без някой да ги определя като Сутра, те впоследствие са се превърнали в Сутра. Когато тези мъдрости са стигнали до времето, в което е живял съответният мъдрец Вияса, той е бил носител на мъдростите на Патанджали за Йога и за своите ученици той ги е обяснявал и допълвал. Вияса също е бил запознат със съдържанието на Упанишадите и на тази основа е доразвивал със своите коментари мъдростите на Патанджали, обяснявайки какво Патанджали е искал да каже. Така на базата на знанието на Вияса на сентенциите на Патанджали, във всеки случай във формата, в която са достигнали до Вияса и в която той ги е предавал на своите ученици, и на неговите коментари, обяснения и съществени допълнения, се е оформил текст, който се е превърнал в Йога сутра. Най-вероятно Вияса е записал на санскрит сентенциите на Патанджали такива каквито са били достигнали до него, каквито той е познавал и на които е бил носител, заедно със своите коментари, оформяйки Йога сутра. По-малко вероятно е Йога сутра в познатия й вид с коментарите на Вияса да се е предавала поколения наред чрез устната традиция и да се е съхранила трансформирайки се в крайна сметка в настоящия си вид. Патанджали и Вияса са живели в различни времена. Би било погрешно да си мислим, че Патанджали е седнал да пише афоризми за Йога, а веднага след това при него е дошъл Вияса и е започнал да съставя свои коментари към сентенциите на Патанджали. Краткият вид на сентенциите, наричани днес афоризми, е следствие на това, че тези сентенции не са били съставяни с цел да са афоризми и да се предават през хилядолетията в този им лаконичен, неясен и незавършен вид, а защото това са били поредица от мъдрости на мъдреца-учител в процеса на изучаване и анализиране на ведическото наследство, особено на философските концепции в Упанишадите,  натрупвани, подреждани, повтаряни пред неговите ученици и така преминали през времето докато са стигнали до Вияса, който ги е подредил и коментирал със своите допълнения. Ако се чудим защо Патанджали е направил своята Йога сутра с такива кратки и неясни изречения, това е причината, така, в тази форма неговите мъдрости са преминали през времето, били са предадени през поколения чрез устната традиция и са достигнали до мъдреца Вияса. Тези мъдрости са по определени теми и е възможно да са били групирани във вида на Йога сутра от самия Вияса когато ги е оформял с коментарите си. Патанджали не е седнал и написал на санскрит своите сентенции в познатия им вид, съставяйки Сутра, върху която впоследствие Вияса да е започнал да коментира. Лаконичните форми на Сутри не са били такива от каприз или стремеж към оригиналност, от парадиране за многозначност или многосмисленост, а поради това, че те са били набори от мъдрости на определени хора или споделяни в определени кръгове, проповядвани от определен мъдрец и преминали през определен период преди да бъдат записани, или записани от някой от последователите. Те не са били нарочно направо написвани нарочно в такъв им вид.


„Хата йога прадипика“ на Сватмарама и Горакшанатх

и предишни и следващи текстове /техни автори/ хронологично определяне /подреждане / относно хронологията в книгата на…
заедно с Патанджали и други подобни източници, Самхити – в Проекцията? Каква е главната идея в Проекцията?

За Свами Сватмарама се казва, че е бил последовател на Горакшанатх, който е бил махасидха и същевременно ученик на Матсендранатх, който от своя страна е бил един от 84-те махасидхи и ученик на бог Шива. Списъкът на будистките махасидхи съдържа 84 имена. Сватмарама се счита за автора конкретизирал техниките в системата „Хата йога“ и написаната от Сватмарама през XV век „Хата йога прадипика“ се счита за произведението, определящо съдържанието на системата „Хата йога“. Но всъщност, в книгата на Сватмарама се съдържат текстове („шльоки”), посветени на  всички съставни части и направления, които се съдържат в „Йога сутра“ на Патанджали. В „Хата йога прадипика“ има глави и информация, посветени не само на описването и обясняването на практики с „асани“ (неподвижни пози) и „пранаяма“ (техники на дишане), включени като трета и четвърта степени в „Йога сутра“, но и на правилата в първите две степени на „Йога сутра“ – „яма“ (сдържаност в поведението), „нияма“ (съблюдавани ограничения), на „шаткарма” (практики на вътрешно прочистване), на „мудри” („жестове“), на „бандхи” („заключвания“), на практики, свързани с „нади” (невидимите канали, по които тече прана), с „кундалини” („енергията“), както също така и на практики и цели, формулирани от Патанджали в пета, шеста, седма и осма степени на „Йога сутра“ – „пратяхара“ (абстрахиране – техника на отвличане на чувствата от обектите, към които обикновено са насочени), „дхарана“ (концентрация – дълготрайно концентриране на вниманието на определен обект), „дхияна“ (медитация) и „самадхи“.

Затова, „Хата йога прадипика” следва да я разглеждаме в светлината на наследството и съдържанието на „Йога сутра”, като продължение и конкретизиране в отделни области и аспекти на това наследство, а Хата йога, за която произведението на Сватмарама се разглежда като основен текст, следва да разглеждаме в светлината на наследството и обхвата на Раджа йога.

„Йога сутра“ на Патанджали, обозрял и развил наследството от концепциите в Упанишадите, посветени на Йога, както и на всички останали Упанишади, в които концепциите по един или друг начин изразяват представата за реалността, свързани с философията и целите на Йога, се счита за синтез, обобщение, систематизация на Йога и за израз на системата Раджа йога, известна и като класически израз на Йога, както и изражение и съдържание на една от шестте ортодоксални философски системи в индийската философия. Основна цел на Раджа йога е менталното развитие и усъвършенстване с постигане на  контрол на ума чрез медитация, възприемане и осъзнаване на разликата между реалността и илюзията, постигане на просветление, „самадхи“ и „мокша“ и достигане на „освобождение“, „абсолютно познание“, сливане с божественото. Наричат Раджа йога също така и Аштанга йога (осемстепенна йога), защото в „Йога сутра“ са посочени осем степени (направления на практики или етапи). (Аз изразявам и на други места в настоящия текст своето разбиране, доколко осемте степени в „Йога сутра“ би могло да се разглеждат като съвсем отделни етапи или разграничени степени, доколко са взаимносвързани и паралелни или отделни етапи и практики.)

Макар че в „Хата йога прадипика“ е включена и материя, характерна за Раджа йога, тя за разлика от „Йога сутра“ задълбочава, разширява познанието за конкретните физически практики (които без съмнение са били известни на всички посветени в Йога и практикуващи, и към XV век вече са имали история на практикуване от няколко хилядолетия – практикувани в един или друг вид, в едни или други комбинации още от дълбоката древност, и впоследствие през хилядолетията – преди и след Христос, в посвещенчески и молитвени дейности в религиозни храмове и обиталища, при ритуални церемонии и събития, в общности и секти, от аскети и техни последователи в незнайни горски обители и изолирани пещери, от кралски наследници и свити в кралски и княжески дворци на махараджи и техни васали, от лечители и техни ученици, пациенти и последователи, и при лечебни процедури, от аскети в пътуващи религиозни групи и ордени, от учители и техни ученици в групи и школи), като ги обяснява, подрежда, конкретизира, вкарвайки ги в общия контекст на разнообразните практики на Йога, утвърждава физическите практики с „асани“ и „пранаяма“ и съответните допълнения към тях като „шаткарма“,  „бандхи“ и др. като система с наименование Хата йога, и така „Хата йога прадипика“ започва да се разглежда като „манифест“ на системата Хата йога.

В X или XI век от Н.е., когато са живели Матсиендранатх и неговият ученик Горакшанатх, на фона на съществуващата отдавнашна древна традиция, на съществуващи направления и практики в Йога, практики в школи, общности, секти, или в дворци на махараджи, те са наименовали своята школа Хатха йога, включвайки думите на санскрит Ха и Тха, означаващи слънце и луна. Слънцето и луната символично изразяват противоположности, слънцето е източник на енергия и живот, луната може да се асоциира с различни други понятия. Единството на противоположностите е мощен символ. В асаните обикновено се редуват противоположни позиции. Противоположни енергии се балансират в тялото и ума.  Това наименование на школа е достигнало до наши дни. Би могло да е различно. Едни от основните практики на тази школа са били физическите асани и пранаяма, за разлика от редица други школи в йога като бхакти йога, карма йога, джнана йога, или школи със смесени практики. Но асаните и пранаямата не са били единствените практики на школата, основана от Матсиендранатх, развивана от неговите ученици, включително и от Горакшанатх. Това е ясно от книгата на техния по-далечен ученик Сватмарама, адепт на същата школа и традиция Хата йога прадипика, съставена няколко века по-късно – в XV век. За школата на Горакшанатх са били характерни различните практики, нива, степени, форми, известни от Йога сутра на Патанджали и Вияса. Просто тяхната школа се е наричала Хатха йога и нейното наименование е достигнало до наши дни. Това, че в днешно време Хата йога се асоциира и възприема главно с физическите практики – асани и пранаяма, практикувани основно, не означава, че практиките в школата на Горакшанатх, се е състояла само или предимно от асани и пранаяма. Йога практиките са съществували със сигурност преди Матсиендранатх да се роди, независимо дали ще го определят като син на някое божество, и със сигурност още по онова време са били известни множество асани, които са били практикувани, а всеки учител или адепт в йога е можел да измисля всякакви нови модификации на асани. Практикуването на асани и на пранаяма е посочено като трета и четвърта степени в Йога сутра много векове преди появата на Горакшанатх и произтича както от контекста на Упанишадите, така и от древна традиция на няколко хиляди години преди появата на школата Хата йога. Поради всичко това е крайно некоректно и неправилно, когато се казва, че Матсиендранатх и Горакшанатх през Х или ХI век са създали Хата йога, това да се възприема сякаш те са измислили йога практиките с физически упражнения, асани, пранаяма и че те са измислили и създали видовете асани или видовете практики в пранаяма. В днешно време, погрешно като се спомене Хата йога тя се възприема като вид йога, в който се практикуват физическите упражнения, като единствената практиката на Йога с асани и с пранаяма, а като се каже, че някой е създал Хата йога през X век се създава впечатление, че той е измислил асаните и че практикуването на асани в йога съществува само от преди хиляда години. А това не е вярно.

Други текстове за Йога… - Самхити, споменаване на имената им
Другите /различните/ текстове за Йога – под черта

================;

Интерпретации на историческите развития и хронологията

Възникване на Будизма и на Джайнизма в периода след съставяне на Упанишадите и в светлината на традицията на Йога, на Ведите и на философията на Упанишадите

след позата Лотос? или
Да не се обяснява историята и хронологията със статуите, само информативно? Някакво разделяне в текста?

С всички условности относно точната хронология, Патанджали е формулирал своите „афоризми“ най-вероятно във времена, когато будизмът вече е възникнал и е започнал да се разпространява, но когато основателят и създател на будизма и първообраз на Буда е започнал да проповядва своите възгледи, вяра, религия, концепции, познание и философия, по това време теорията, понятията, концепциите и философията, вече отдавна са били формулирани в съдържанието на съществуващите Упанишади, в кръговете на брахманите и в многобройните групи, общности и секти на мъдреци,  аскети и техни посветени ученици, където и древните практики на Йога са продължавали да се съхраняват, прилагат, пренасят през поколенията и усъвършенстват.

Утвърденият в Будизма образ на Буда, медитиращ в позиция „Лотос”, образите от древни статуи, принадлежащи на Джайнизма, медитиращи в същата позиция (символи на будистката и джайнистката философия, традиция и религия, които са се развили на основата на познанието, сътворено в Упанишадите), са израз и напомняне на приемствеността в Будизма и Джайнизма на наследството на Веданта, включително и на йогистките и медитативни практики, които отдавна вече са съществували, когато към средата на хилядолетието пр. Хр. се появяват ученията на Будизма и на Джайнизма.

Нито основателят и последователите на Будизма, нито основателят или последователите на Джайнизма не са измислили от нищото в средата на хилядолетието пр. Хр. позицията на „Лотоса” и медитирането в тази позиция (възприемана като нещо като основен символ на медитативно състояние по пътя към просветлението, в която позиция са множество от наследените от тези религии, учения и философии статуи, изобразяващи Буда или джайнистки божества), така както и не са сътворили от нищото  (без вече съществуваща широка база) философските и религиозни доктрини на своите системи и школи /както и основните концепции на своята вяра, дори и да е било на основата на сравнение и отричане/. (Разбира се, статуите са започнали да се появяват много по-късно след възникването на тези религии и философии, и са продължили да бъдат създавани през всички следващи епохи до ден днешен, спазвайки първоначално приетата в тези религии и системи представа и канон. Статуите не са останали и дошли до нас от онези древни времена в средата на хилядолетието преди Христос, когато са се оформяли идеите на създателите на тези системи, заимствали са от философията в Упанишадите, от Йога, отричали са и са отхвърляли определени положения, вдъхновявали са се от други, и са оформяли собствени възгледи и позициите на своята система, които са започвали да проповядват. Много по-късно в следващи времена основатели и божества са започнали да бъдат пресъздавани в статуи на основата на представите в своята система, смятани за уникални и съвсем оригинални, а всъщност появили се на базата на предишното духовно, религиозно и философско наследство. Така позите на статуите са свидетелство за приемствеността във времето още от онези древни епохи на древното наследство на Йога.) Образът на Буда, медитиращ в поза „Лотос”, е бил пресъздаван в статуи и изображения активно и в множество варианти, много от тях изобразяващи недвусмислено дълбоко медитативно състояние, и с него особено настойчиво се прави асоциация и връзка между Будизма и позата „Лотос“ и процеса и състоянието на медитацията, с което може да се създаде впечатление (което би било съвсем погрешно), че медитацията, позата Лотос и медитирането в поза „Лотос” /и въобще медитирането и медитацията/ са сътворени, измислени и въведени от Будизма.

Създателят на Будизма е бил запознат с философски концепции от съдържанието на различни Упанишади, самият той е бил практикуващ йогистки практики, привична е била за него позицията „Лотос“ и в тази поза е проповядвал своето ново учение. Така образът на медитиращия Буда се е пренесъл през времето и през редица поколения ученици, последователи и монаси от първосъздателя на учението към многобройните статуи, когато се е стигнало до епохата, в която са започнали активно да ги изработват. Този образ се утвърждава и се предава заедно със самата им религия, философия и медитативна практика от учител на ученик през поколенията в будистката традиция от времената на нейното възникване, и през времето е бил въплъщаван в останалите до наши дни статуи. Този образ на медитиращия в позиция „Лотос“ е ясен израз за приетото от Будизма и от Джайнизма и развито в определена своя посока наследство от Веданта и Йога.

Често може да се види и бог Шива изобразен в статуи в поза „Лотос”, но тази медитираща позиция и поза при тези статуи на бог Шива може да е била привнасяна и в различни периоди на по-късни времена, изразявайки в днешно време един от многобройните познати образи на бог Шива, с които се е утвърждавал през второто и през първата половина на първото хилядолетие пр. Хр., когато се е изяснявала и установявала представата за новите индийски богове и са изкристализирали към старите и нови религиозни възгледи и вярвания, развили се и разширили се в пространствата, концепциите, аспектите, и преклоненията на Индуизма, заедно с развитието и умножаването на веддийските текстове и заедно с творческото развитие на съдържанието на Упанишадите, заедно с установяването в Упанишадите на основите и различните пластове и посоки на бъдещите философски системи в индийската философия, и заедно с натрупването, обогатяването и изкристализирането на дошлите от дълбоката древност представи и концепции на философията на Йога.

(Джайнистите, може да поддържат своята теза, че тяхната религия съществува по тези земи или в целия свят от незапомнени времена, или че арийците са я донесли със себе си, че от тях всъщност произлиза и произтича всичко, както медитативната поза „Лотос“, присъстваща при техни статуи, така и въобще дори различните проявления, религиозни и философски аспекти и течения в Индуизма. Но е естествено за разбиране и ясно, че Джайнизмът (както и Будизмът – и по силата и по пътя на аналогични механизми) е възникнал като продължение /макар и с различаващи се концепции и философия, вкл. по пътя на отричането, по пътя на генезис на идеи на базата на контратези и т.н./ на основата на духовното, религиозно и философско наследство на древната арийска култура, на ведическите текстове и на Веданта – Ведите и Упанишадите, независимо, че и Будизмът и Джайнизмът отричат авторитета на ведическото наследство и се разграничават от него. Не го признават като първоизточник и основа, не признават приемственост или някаква причинно-следствена връзка. Не признават авторитет на Ведите и Упанишадите. Не считат, че имат някаква връзка с тях.)

Позата „Лотос“ / Интерпретации на историческите развития и хронологията

Правя връзка между позата „Лотос“ или „Падмазана“ в Йога и статуите, изобразяващи първоизточниците и създатели божества в религиозно-философски системи и религии като Будизма и Джайнизма, както и Индуизма, но тези статуи сами по себе си въобще не биха могли да послужат за представа и сведение за точна или дори приблизителна хронология на възникване на тези системи и религии, за това коя от тях как и от къде е заимствала идеи и концепции, коя от тях би могла да се счита за първоизвор на концепции и на религиозно-философско вдъхновение за другите, коя е първична и коя вторична, или да са показателни чрез своята форма и пози за отношението на Джайнизма и на Будизма към древните традиции и наследство на Йога и медитативните практики, или да са доказателство и индикация, че Джайнизмът или Будизмът нямат никаква приемственост от други култури в древността и че самите те са създатели и първоизточници на такава поза и на медитативните практики, нито сами по себе си могат и да са някакво доказателство за пряката приемственост в тези религии на религиозно-философски концепции от Упанишадите.

Като цяло данните за точните хронологични линии и моменти по отношение на това необятно духовно религиозно и философско наследство на народите по тези земи от периода преди Христос, а в голяма степен и през вековете след него са недостатъчни, неустановени, мъгляви, неточни и противоречиви. И са предмет на множество различни тълкувания и различаващи се позиции на изследователи и автори.

Причината, че статуите не биха били от полза за изясняване на някои хронологични подробности е в това, че те са се появили доста по-късно. Статуите са създавани в различни следващи времена.

Независимо, че Джайнизмът е възникнал известно време преди Будизма, според наличните информации будистите са започнали с практиката на активно създаване на статуи на Буда, като почти всички по-древни статуи го изобразяват в медитативни състояния в позицията „Лотос“. Има някои по-модерни статуи, при които е изправен или седнал, но те са по-скоро частен случай. Традицията в Джайнизма с изграждане на статуи е била повлияна и вероятно е възприета от тази активност в Будизма. Това може да се разбере и от външната прилика в телесната структура, изобразявана от статуите, от формата на раменете, ръцете, тялото, от аналогичния вид на покритието на главата, които при статуите на Буда и статуи на първооснователя на Джайнизма или други техни свети предшественици, са с голяма прилика, почти идентичност. При статуите на джайнистите разнообразието в позициите е по-голямо, при тях освен статуите в позицията „Лотос“ има множество статуи, които са в изправено положение. Без да се отказват от характерната позиция „Лотос“, която винаги е била символ на медитиране, просветление, мъдрост, възвисеност и приближаване към божественото, джайнистите с редица статуи в изправено положение са се разграничавали от Будизма и от статуите на Буда. Статуи на Шива има както в позиция „Лотос“ така и в различни други варианти, седящ с един подвит крак, танцуващ и др. Статуи на Шива са създавани също във всички времена, а що се отнася до това кога се е появил бог Шива в индуистките вярвания, независимо от това с какво наименование биха нарекли вярванията в генезиса на Индуизма според съответния период на неговото развитие преди Христос или във вековете след него до наши дни, има противоречиви информации, че на Шива са се прекланяли още във времената на цивилизацията, установила се в долината на река Инд при пристигането на арийците в земите на Харапа и Мохенджо Даро към началото на второто хилядолетие преди Н.е. или малко по-късно, както и че образът на Бог Шива се е развил през хилядолетието преди Христос и през вековете след него.

Единственият смисъл да се обръща внимание, че повечето или почти всички статуи на Буда, много от статуите на Джайнизма и множество статуи на Шива са в позиция „Лотос“ е,  че се вижда ясно връзката между религиите и системите, които те символизират, независимо дали Будизмът е заимствал също така и идеи от Джайнизма или от Манихейството, връзката им и идейният им концептуален произход и мотивиране от съдържанието на Упанишадите, в които е философско-концептуалният систематизиран израз на ведическото идейното и духовно наследство, вкл. които са навсякъде "пронизани" от религиозно-философските представи, изразяващи концептуалната основа на Йога и идеята за медитативния път за търсене и постигане на истината за Реалността (независимо от това до кои времена ведийските химни и други форми са се предавали устно и запаметявали от брахманското жреческо съсловие, кога са били групирани в познатите днес четири Веди, кога са били записани на санскрит и така са се превърнали в текстове, и независимо от това до кои времена Упанишадите са се предавали устно в различни общности-секти като тайно познание и запаметявали, кога са били записани на санкрит и така са се превърнали в текстове, и независимо от това каква част от съдържанието на Упанишадите са изучили и познавали създателите на Джайнизма и на Будизма).

Информацията и за създателя на Джайнизма и за създателя на Будизма сочи високия им княжески произход преди да се превърнат в пътуващи аскети. Произходът им е предоставил възможност да бъдат образовани с учители, които са ги запознали с духовното и религиозно наследство, включително с духовното наследство на Ведите, с концептуално-философското наследство на Упанишадите, с текстове на Брахмани, Пурани, Сутри и т.н.

(Всички автори по тематиката на източниците, историята, периодите, събитията на духовното наследство от времената на арийското преселение през следващите две, дори три хилядолетия са крайно внимателни, предпазливи и въздържани при конкретизиране на точни периоди и години и въздържани да дават категорично съпоставяне по точни периоди и години между различните събития и явления. Няма достатъчно индикации от записана информация и много изводи и позиции се приемат на основата на сравняване и анализ на различни аспекти. (Но при такива анализи следва да се търси и логика в светлината на общ поглед върху цялото историческо и идейно пространство, в което се включват различните процеси и събития.) Според някои сравнителни исторически, лингвистични (вкл. дори и генетични) анализи относно произхода на арийците и развитието на тяхното духовно наследство, времената след преселението им биват разделяни на три периода: ведически, брахмански и новоиндуистки, обхващащи общо съответно времето след преселението, определяно предполагаемо след началото на второто хилядолетие преди Н.е. или евентуално малко по-късно - от към 1800-1700 или 1600 г. преди Н.е. до времената към 400, 500 или 600 г. след Хр.

Според такова разделяне, по време на брахманския период са създадени Упанишадите, а това според наличните информации се е случвало във времената на първите 4-5 века на първото хилядолетие пр. Хр. (след като в края на второто хилядолетие и към началото на първото хилядолетие пр. Хр. ведическите текстове са били групирани в известните ни четири Веди). Творците на концепции, представи, изложения, разкази, поучения, философски умозаключения, проповядвани, обсъждани, заучавани и препредавани като тайно познание на различни изолирали се общности и секти, записани след време на санскрит и превърнали се в текстовете на Упанишади, са изразявали протест към брахманското съсловие, ограничаващо познанието върху Ведите само в своята привилегирована среда.

Брахманите са брамински текстове (определени Брахмани – пояснения към съответна определена Веда, с която са асоциирани), неписани и впоследствие записани, разясняващи Ведите, предшестващи новите концептуално-философски съдържания- текстове на Упанишадите. По-късно (след периода на активното сътворяване от различни общности и секти на Упанишадите в първите столетия на първото хилядолетие пр. Хр.) са се появили Пурани, авторски Сутри и други форми на текстове, хвърлящи светлина върху исторически събития, религиозни, ритуални и концептуално-философски въпроси.

Вече във времената на новоиндуисткия период са възникнали и Джайнизмът и Будизмът.
======>
Пътят на вторичното и просветляващо познание на създателите на Джайнизма и на Будизма е бил пътят, прокаран от предшествалите ги скитащи аскети, като отделилите се в началото на първото хилядолетие пр. Хр. от браминското съсловие свещенослужители мъдреци–аскети, които са били носители на познанието на ведическите текстове и са поставили начало на обособяването на общности и секти, от които и сред които са започнали да се съставят първо горските неписани текстове „Араняки“, дали тласък на този вид творчество и станали основа по-късно на съдържанието на неписаните концептуално-философски тайни текстове на съответната общност или секта, впоследствие записани и превърнали се в текстовете на Упанишадите.

Създателите на Джайнизма и на Будизма са тръгнали по такъв път, но вече образовани от своите учители в княжеските палати на своите бащи, познаващи духовното и религиозно наследство, вървели са по пътища пресичащи такива общности и секти в търсене на своята истина и със заложената енергия на избраните, които имат амбицията и силата да създадат нещо ново и различно. Със сигурност добре са познавали Упанишадите, посветени на Йога, и със сигурност са практикували Йога.

/И за създаването на Будизма и Джайнизма е валидна известната теза, че новото знание и философия са дошли свише, т.е. че нямат връзка с предишното образование на техните създатели, което оправдава претенцията за съвсем различна древна традиция и философия /както е при Джайнизма/ или за съвсем нова философия, мъдрост и знание /както е при Будизма/, дава възможност за отричане на авторитета на Ведите, за дистанциране от цялостното ведическото духовно, религиозно и философско наследство, отричайки го като основа, от която техните религии и философии възникват и продължават, включително и като идейна и философска основа, върху ревизията и преоценката на която и отричането на нейни концепции са възникнали собствените им идеи, концепции, религиозни доктрини и философии. Това от страна и на Джайнизма и на Будизма е некоректно и неправилно./

При създаването и проповядването на своите религии и системи, те са тръгнали по пътя на отричане на предишното наследство, отричане на Упанишадите и на Ведите, без което наследство, обаче, те никога нямаше да стигнат до идеите и концепциите, които са започнали да проповядват. Дори когато отричат предишното наследство, всъщност и Джайнизмът и Будизмът не могат да избягат от факта, че са възникнали на общата духовна, религиозна и философска основа, на общата основа на наследството на Ведите и Упанишадите, произтичат от тях и са техни продължители в свои специфични направления. В Будизма проповядваните идеи са били опростени за разлика от съдържанието на ведическото наследство и на Упанишадите, и така са станали достъпни за по-широк кръг хора и сравнително бързо са се разпространили. Спецификите на Джайнизма са довели до по-бавно и по-слабо разпространение.

Но при всички случаи, както възприемането и разпространението на идеите на създателя на Будизма, и както възприемането и разпространението на идеите на създателя на Джайнизма, така и възприемането и разпространението на идеите на редица други създатели на нови религии, винаги е било въпрос на подходящо стечение на обстоятелства. Така както са изгряли и са придобили глобално разпространение, можели са да си останат ограничени в една общност на инициатора им, създател и проповедник и да заглъхнат и останат непознати. Винаги е имало особени исторически периоди и стечения на обстоятелства и в тях е имало исторически личности с определени лични дадености, които са ги мотивирали и предизвиквали, и в такива периоди и обстотятелства тези личности са създавали нови религии и религиозно-философски системи на базата на отричането на предишните (от които всъщност са получавали своето образование, начин на мислене, познания, идеи, духовна същност, способност за мислене и т.н.), и декларирайки тяхната невярност и отричането им, със стремежа и целта да утвърдят собственото си учение, система, религия. В голяма степен са смешни такива позиции на отричане и разграничаване, не само поради естествената логика на развитието на нещата, но и като се види колко много идеи, концепции, понятия и термини са взаимствани, взети и привнесени от първоизточника, от основното наследство, и се използват в религиите, които са възникнали на основата на отричане на това предишно наследство като нещо ново и уникално, сякаш те са възникнали от празното пространство. Възнасяните легенди как техните първосъздатели са постигнали просветление и божествено откровение, от което са получили абсолютното познание, всъщност индикира точно към такава идея – че първосъздателите им са създали техните религии от нищото, по-точно от божественото откровение, но не и на основата на предишното наследство. Независимо от това, че дори фактът на медитиране и постигане на просветление е идея и практика произтичаща от наследството на Йога, от наследството на Упанишадите и от наследството на ведите и на древните арийци, което пък наследство на свой ред е било вдъхновено и повлияно още преди преселването на арийците – при контактите между общностите и обмяна на идеи, опит и начин на живот между народите в онези стари времена, от най-древните традиции, духовни и поетични практики, религиозни култове и ритуали, още от цивилизациите на Шумер и Акад, още от зората на човешката цивилизация през четвъртото хилядолетие преди Хр. Ведийските химни са своеобразен наследник на първите шумерски епоси и поетични творби, записани с клиновидно писмо на плочки във времената на четвъртото хилядолетие пр. Хр. Без съмнение ведийските песнопения, химни, ритуали не са били измислени от нищото, те са били повлияни, вдъхновени и стимулирани от по-стари традиции и постижения на съседни народи, с които е имало контакти и обмен.

(Независимо от това, че човешката натура, мозък и съзнание, и законите и явленията на природата са така устроени и имат такива въздействия и проявления, че различни народи, дори и без да са били в контакт и обмен помежду си, успяват да стигат до аналогични представи за света и практични действия и до приличащи си начини на живот и духовни постижения /вкл. аналогии в модели на строителство на обиталища, на бит, изграждане на храмове./ Но културата и духовните и поетични постижения на шумерската и акадската цивилизации са били дълго време предшестващи преди предполагаемото преселване на арийците, и са били достатъчно силни и влиятелни, в близост до предполагаемия район на арийците, че да не са били пример, източник, въздействащ фактор и основа на арийските религиозни практики и духовни  постижения.)

Ведийските мъдреци Риши, създали ведийските съдържания на химни и различни словосложения, превърнали се в бъдещите текстове на Ведите, независимо от това дали са получили просветления и в такива състояния са достигали до едни или други идеи, заключения и химни, концепции и ритуали, станали основа на ведийското познание, са достигнали своето състояние и положение не в резултат на изолация и пълна липса на информация за заобикалящия ги свят, а в резултат на образование и опознаване на вече съществуващи традиции и наследство, контакти с други мъдреци и пътуващи учени. Самите Риши са пътували и са познавали духовното наследство на Шумер и Акад. Така при разселението на арийците, вече в периода на началото на второто хилядолетие пр. Хр., независимо какво е подтикнало към него, дали климатични катаклизми или осъзнато търсене на по-благоприятни региони, една група се е насочила на югоизток към долината на р. Инд, където са се срещнали с установили се там общности и градове на харапската култура, носители на арийското духовно наследство, превърнало се във  Ведите, а друга група се е насочила на югозапад, носители на арийското духовно наследство, превърнало се в Авеста и в Зороастризма.

В тази история и генезис на развития и промени, Йога присъства през хилядолетията, независимо дали с едно или друго наименование на едни или други практики, като стремеж за собственото усъвършенстване, като търсене на лечебни и благоприятни за собственото себеусещане практики, пози, движения и състояния, като постигнати случайно или след целенасочено търсене практики, движения и положения, които са имали лечебен ефект, като позиции по време на ритуални практики и религиозни церемонии, както и позиции, с които се е изразявало преклонение пред едни или други божества, като състояния на размисъл, успокояване и самовглъбяване в търсене на някаква светлина и разбиране на непонятни неща, в търсене на някаква истина, в търсене на истина за себе си и за обикалящите неща и свят. Пренесена от зората на човешкото развитие през практиката на древните арийци, запазена като йогистки практики и доразвивана в арийската група, насочила се към долината на р. Инд, запазена заедно с религиозните церемонии, ритуални присъствия и с медитативните си практики, в които са пребивавали и древните Риши, с употреба и развитие на позицията „Лотос“, а започвайки от нея и на други подобни на нея позиции.

В тази светлина, практики на Йога са първите в човешката цивилизация и история систематизирани целенасочени физически упражнения, целящи постигане на позитивно въздействие върху човешкото здраве и себеусещане, и първите физически упражнения и дейности с търсене на лечебен ефект, възникнали в първоначална форма и като първична основа, върху която впоследствие са се натрупвали елементи и различни пози и практики, още във времената на четвъртото хилядолетие пр. Хр.

При интерпретацията на позата „Лотос“ могат да се търсят и намерят различни причини за нейното възникване и хилядолетно утвърждаване и прилагане в една или друга форма - по-съвършено, частично или наподобяващо. Позата „Лотос“ без съмнение се асоциира и възприема като символ на медитативна практика и състояние в търсене на просветление, на духовна практика и въобще на Йога. Но предвид причините и генезиса на нейното древно възникване, и с всичко, което познаваме от начина ни на живот, тази поза сама по себе си не произтича пряко и изключително от практики на медитиране и не е свързана само с тях и с Йога. Това също допълнително показва древния характер на тази форма на седеж, и редицата естествени предпоставки още от дълбоката древност, които са довели до възникване на пози и практики с йогистки характер.

От една страна, в позата „Лотос“ са седели по време на религиозни церемонии и ритуали, при различни видове религиозни проповеди и събития. В позата „Лотос“ са пребивавали множеството отшелници, медитирали сред горски местности и в пещери. В позата „Лотос“ са пребивавали учители и ученици в часовете когато са били изговаряни и обсъждани ученията и мъдростите на изолираните общности секти създали Упанишадите.

Създателят на Будизма е бил просветен във философията на Йога, доколкото вече е била изразена в наследството на Упанишади, посветени на Йога, както и засегната във философско-религиозните концепции за реалността в множеството други Упанишади. Те са изворът на създадената от него философия и доктрина, както и на религията на джайнистите. Със сигурност създателят на Будизма е бил обучен и е практикувал Йога, както и е прекарвал дълго време в медитация в поза „Лотос“. Същото би могло да се каже и за създателя на Джайнизма.

Но от друга страна, този начин на седене е възникнал и се е практикувал в приблизително същия вид масово и в течение на хилядолетия (дори още от времената, когато пра-хората са пребивавали в пещери), защото е естествено удобен вид седеж и пребиваване на едно място.

Очевидно е, че тази поза на седене е възникнала поради най-естествени причини още в дълбоката древност преди няколко хиляди години и впоследствие е била възприета в практиките в Йога. И не само е било възприета в Йога, но тя е била първоначалната поза, от която са били стимулирани и са започнали да се появяват и развиват като нейни модификации и продължения и други йогистки пози.

Очевидно е, че произлиза от една ежедневна практика на удобен седеж в ограничени пространства, когато продължително време много хора са пребивавали на едно място, не само и специално при религиозни церемонии и ритуали, или при общуване на учител с ученици, но и при ежедневния начин на живот и общуване, например при пребиваване на продавачите на тесните им сергии на пазарите, и покрай тесните улички, или при прекарване на вечерите по домовете им.

При постоянно седене в тази форма, тялото естествено с течение на времето стига до състояние на позата „Лотос“.

Еволюцията на позата до нейната йогистка форма и използването й за медитативни практики произтича от различни обстоятелства – естественото приспособяване, привикване и отпускане при постоянен и продължителен седеж в позата; естествения импулс при постигане на състояние на отпускане на сухожилия и мускули към тяхното по-нататъшно огъвкавяване; стремежът към събраност и усещането за физическата събраност, която предоставя тази поза; положителни ефекти върху нервната система от тази поза, след нейното естествено постигане и практикуване с усещане за удобство; нейното максимално съответствие и благоприятност за целите на медитативна практика, подходяща за дълготрайно пребиваване в медитативно състояние или процес на навлизане в медитация без заспиване.

Сама по себе си позата изразява по много добър начин максималната телесна събраност и интегритет, и предизвиква съответен ментален ефект на възприятие за вътрешна събраност и интегритет чрез своето пряко въздействие върху различни нервни центрове и канали в таза, краката и кръста, и ефектът от това въздействие върху „телесната карта” в мозъка с обратна връзка спрямо цялостното вътрешно ментално състояние и себеусещане.

Тялото е събрано, но не лежи. Позата е подходяща за добро кръвообращение, пълноценно дълбоко дишане и дихателни практики, за отпускане, релаксиране и почивка. Може да се практикува на малко пространство, на всякакви места, със съвсем  малко необходими условия (евентуално застилане на малка площ за изолирането й от влага и студ). Гръбнакът има възможност да е добре изправен и стабилен. Позата в по-малка степен стимулира заспиване, отколкото лежащата позиция. Позата осигурява стабилно положение и възможност за естествена изправеност на гръбначния стълб – подходяща за отпускане, дълготрайно пребиваване в нея, за ментални практики като абстрахиране и концентриране, за медитиране без заспиване. (След като бъде постигнат етапът на разтягане и приспособяване към удобно практикуване, краката вече не биха изтръпвали при дълготрайно обездвижване, както при начинаещ, а позата би осигурявала усещане на удобство с нормално кръвообращение и възможност за абстрахиране, концентриране и медитиране.

Позата „Лотос” е значително по-удобна, физически и ментално интегрираща и здравословна, отколкото седящата поза върху свити колене, характерна, например, при молитвените церемонии в Исляма както и по време на някои източни физически или съпътстващи ги медитативни практики (например, при така наречените източни „бойни изкуства“). Поради своята събраност, обратно ментално въздействие и стабилност, позата е била възприета като най-добра позиция за осъществяване на медитативни практики. Със своята събрана форма, създаващата се представа за широка стабилна основа при земята и въздигане към главата, центъра на просветлението и мъдростта, и с прилагане на различни „Мудри”, позата има и силно внушаващо духовен авторитет въздействие спрямо ученици и поклонници, за постигнато състояние на медитация и просветленост, за духовност и възвишеност, включително при проповеди и ритуални събития.

Разумното и постоянно осъществяване на практиката (без напъване и претоварване) води естествено от само себе си до огъвкавяване и разтягане на сухожилията и мускулните влакна все повече и до паралелно нарастващо желание и стремеж за разтягане още повече и все повече (все пак до определена граница и до определена възраст). От своя страна, самата поза „Лотос“ по естествен начин води и подсказва възможности, форми и варианти за други физически пози, разтягане и огъвкавяване. Позата „Лотос“ по естествен път стимулира преминаване в други позиции с подобен характер и ефекти. Както при позата „Лотос“ разумното и постепенно постигане на други подобни позиции с разтягане и огъвкавяване води до стимулиране на желание и стремеж за по-нататъшно разтягане и развитие в съответната позиция, както и до обратното ментално положително въздействие. В резултат на тези специфики и ефекти от правилното прилагане и постепенно възприемане и свикване  както при позата „Лотос” така и при която и да е друга подобна неподвижна поза, и на естественото спонтанно развитие с преминаване от „Лотос” в подобни пози, са се развили в дълбоката древност такива физически практики с ежедневно постоянно навлизане в едни или други пози, с тяхното постепенно и естествено свикване и усъвършенстване, с едно спокойно, търпеливо и съзерцателно отношение, за които са били подходящи условията на един топъл климат и на определен социален контекст, на определено обкръжение, включително при ежедневния начин на живот на хора, ангажирани предимно с религиозно-ритуални действия, на изолиращи се аскети, на изучаващи възможностите си лечители или на кралски и княжески особи, всички те с достатъчно спокойствие и свободно време и освободени от задълженията, товара и напрежението на грижите за ежедневно изкарване на препитание.

Така в дълбока древност се стига до осъзнаване и възприемане на набор от физически практики, а техният ефект стимулира осъзнаването на възможностите за различни ментални практики.

За някои банални представи

Тук искам да отбележа, че не съответната степен на гъвкавост и разтягане на сухожилията в тазобедрената област и на краката – на бедрата, колената и глезените, изразява същността и целта на практиката и философията на Йога. Движението по пътя на Йога, принадлежността и отдадеността към Йога, съпричастността и сливането с философията на Йога и с нейните цели, не се изразява или доказва с привидността на постигната поза „Лотос“. Демонстрирането й и седежът в „Лотос“ е ефектно на поглед отстрани, но не в това се състои Йога. Йога не е просто гимнастика, нито акробатика, нито спектакъл. Само физическото демонстриране на съвършена поза „Лотос” (а дори и на някои други пози) като евентуален знак за собствено развитие в Йога нищо не означава. Йога не е просто статична гимнастика с максимално разтягане и огъвкавяване или артистична практика за демонстриране на красиви позиции на телата (независимо от това, че дори и да се практикува с отношение като към гимнастика, и такъв вид гимнастика или такава артистична практика биха могли да имат положителни ефекти и резултати за здравето на практикуващите ги, при условие, че се осъществяват правилно, последователно и постепенно, без внезапни претоварвания и създаване на травми и предпоставки за травми със съответни дълготрайни последствия, какъвто се оказва много често ефектът в много случаи в стремежа за бързо овладяване и постигане на видими резултати; а в този смисъл, за тази цел, за правилно осъществяване на постепенно дозирана и последователна практика, въпреки известната представа (и до голяма степен – истина), че с Йога може да се започне на всяка възраст и да се постигне благотворен ефект и напредък, е най-добре практиките да се започнат в сравнително млада възраст и при подходяща за такива практики и начин на живот социална среда, с произтичащи от такива условия и постигане на подходяща психическа настройка и съответно мироглед, житейски подход и постоянство, и спокойствие и търпение. Всяка проява на прибързаност и нетърпение може да се окаже вредна и с дълготрайни последствия. А при определена възраст вече в значително по-голяма степен ще е необходимо въоръжаване с такива качества за излизане от натрупаните от живота негативи във физическото състояние и за успешно навлизане по пътя на Йога.)

Същевременно, вярно е, че гъвкавостта на тези елементи на тялото би могла да е показател за дългогодишна практика в Хата йога и съответно за постигнато ментално състояние (но не и задължително, тъй като много често при практики в Йога се набляга на външното, видимото, ефектното, на демонстриране на позиции с гъвкавост, каквато е присъща и се постига, дори в по-голяма степен, и при художествена гимнастика и други дисциплини, каквато също може да е ефект от определени болестни състояния на организма, а по отношение по-конкретно на позата „Лотос” и близки до нея – както и предвид обстоятелството, че и в днешно време това е типична възприета поза на седене в източния свят, характерна за търговци в малки магазинчета и по улиците, за седене в домовете и пр. при хора, които може въобще да не са практикували Йога).

Но Йога не означава просто „гъвкавост”. Така наречените „конторшъности”, имат природно такава степен на гъвкавост и способност да се разтягат и „сгъват”, каквито един йога, който няма такава биологическа даденост, не може да постигне. Това, което йогистките асани като степен на гъвкавост, разтягане на сухожилия и мускули, огъване и пози, дават възможност да се развива с практиката, е достатъчно за активиране на кръвообращението и благотворен ефект върху органите, за прочистване на тъканите и на организма и постигане на благоприятна среда на организма за функциониране и разгръщане на генетично вродения потенциал, за постепенно поетапно благотворно въздействие на органи с различни функции и нервни канали, възли и центрове, (което в някои школи в традицията на йога определят като няколко възходящи нагоре по тялото чакри, започвайки от таза и достигайки най-висшата от тях до главата и мозъка), с постепенното последователно активиране на тези органи и центрове, и балансиране и хармонизиране на техните функции и въздействие върху общото състояние на цялото тяло и организъм, включително и върху ума, психиката, себевъзприятието – върху общото ментално състояние (което в някои школи в традицията на йога наричат последователно активиране на чакрите и енергиите и събуждане на кундалини). Дали и доколко при конторшънистите има благоприятен и здравословен ефект от техните практики, може да се види индивидуално при всеки един от тях след известно време с напредъка в тяхната възраст и физиологичните и биологични промени, които ще настъпят при тях. Тяхното състояние е биологично и генетично предопределено. И ако може да не се нарича болестно състояние, тъй като то може да не се изразява за конторшъниста в болестни проблеми и дискомфорт, или в някакви болестни отклонение в други функции и проявления на техния организъм, то състоянието им може да се нарича „абнормално”, като под това понятие се разбира не „ненормално”, а „субнормално”, „извън нормално”, „над-нормално”. Тяхното състояние, когато е природна даденост и не е постигнато с постепенен последователен и премерен процес на йогистки практики, освен неяснотата в какъв ефект би могло да се изрази след време, винаги носи в себе си рискове от неочаквани и непознати ефекти в поведението на организма. Сравнението с конторшънистите е за допълнително пояснение на казаното, че Йога не е гимнастика, не е акробатика, не е спектакъл./



Проекция през хилядолетията / Концепции, интерпретации на историческите развития и хронологията

Известни са основните схващания както за религиозния, философския и философско-трансцедентния, така и за практическия смисъл и цели на Йога – на религиозно-философската плоскост – като стремеж за прекъсване на цикъла от прераждания, „освобождение” от „самсара” и единение на индивида с божественото; на духовната плоскост в личното човешко битие – постигане на възможната максимална хармония, единение и единност между тялото, съзнанието и духа; на практическата житейска плоскост в развитието и състоянието на човек – постигане на възможния максимален собствен физически, физиологичен, умствен, духовен и нравствен потенциал; постигане на физически, физиологичен и душевен баланс, добро здраве и благополучие, постигане на спокойствие на ума и на душата.

Във всяка система и школа е заложен подобен смисъл и по същество той определя целите на практиката, независимо какви са нейните акценти, доколко тя е адекватна и какви реално се оказват резултатите. В много случаи абстрактният характер и трудната достижимост на целите правят невъзможни точните критериите за оценка на адекватността. В резултат се поражда объркване и много често се проявява необосновано удовлетворение от една или друга практика, несъответстващо на реални резултати или на същинските цели на Йога.

Тези цели са заложени в идеите, концепциите и същността, изразени в Упандишадите и в „Йога сутра“ и с проекцията си през хилядолетията се изразяват и чрез съвременните представи и разбиране за същността и възможните благотворни ефекти на практики в Йога.

Но през тази проекция и оформилите се съвременни представи за благотворност на практиките на Йога, издигайки поглед над целите на практическата житейска плоскост, в каквато светлина в множеството случаи се гледа днес на практиките на Йога в различни центрове и групи, наследството на Йога поставя целите на философско-религиозната и на духовната плоскости като същински и крайни, но от пътя през различните степени към тяхното достигане дава ясно да се разбере, че постигането на целите на различните плоскости е взаимнозависимо и постигането на целите от по-висш порядък е обусловено от постигането преди това на цели от по-низшия порядък.

Впечатляващо е, че в дълбока древност индийски мъдреци и философи са имали достатъчно възвисено мислене, за да формулират не само множество абстрактни аспекти в сложния път на духовно усъвършенстване и отношенията между човека и върховната реалност, но и да концептуализират морално-етични норми на човешко поведение и начин на живот, включени в по-древните дхармасутри и възприети и систематизирани от Патанджали в „Йога сутра“ като начални степени и морален кодекс в осемстепенната му система, която асоциираме с Раджа йога. Осмислянето и прилагането в ежедневния живот на подобни морално-етични категории за по-голямата част на земните жители в днешно време би могло да е само една далечна мечта. (Разбира се, трябва да се отчита, че в ония времена умовете на хората – ако не на всички, то на голяма част от населението – не са били в такава степен хипотетично натоварени и затормозени от условия, норми, както и от образователни активности, вкл. и от информационните въздействия на глобализиралия се свят, както през последните столетия и особено в днешно време. И все пак…)

Когато се замислях за сложното и абстрактно древно индийско наследство и за формулираните в онези времена схващания, понятия, норми, принципи и предписания, за високите сфери, в които са витаели мислите на тези хора и за наследството, което са оставили, често оставах с впечатлението, че човешката цивилизация през последните хилядолетия, вместо да се развива възходящо, всъщност се е придвижвала в обратна (низходяща) посока. (На базата на познанията ни за днешния ден, събитията, интересите, начина на мислене, вътрешния багаж на повечето хора в заобикалящата ни цивилизация – това впечатление изглежда напълно обосновано и с годините – все повече засилващо се.)

В моята младост, преди да тръгна по пътя на осмислянето на реалността на Вътрешните сфери, големия смисъл на Йога винаги бях виждал и възприемал във възможността за постигане на възходящо физическо развитие в стремежа за постигане на оптималното възможно физическо и ментално съвършенство с увереността, че Йога е най-добрата и изпитана през хилядолетията система, позволяваща постигането на такава цел, включително с постигането на реално развитие и благотворна промяна в състоянието на съзнанието с възможност за достигане и евентуално прекосяване на определени гранични хоризонти.  Когато човек е по-млад обича думата „съвършенство” и по-лесно я употребява когато си мисли за някакви хипотетични възможности за своето развитие – представата за Йога бе свързана с представата за възможности за собствено развитие извън всякакви стандартни и тривиални представи и за път към съвършенство.

(Още като момче си фантазирах и пишех разкази за възможности за отделяне от тялото на духа – като високо организирана материална субстанция (съзнанието като автономно съществуващ обект) и възможността за негово влизане в контакт със съзнанията на други хора или за преминаване Отвъд, без да е необходимо при тази процедура тялото да загине. След много-много години се заех с пътя, описван в „Дълбок сондаж” и един ден като се върнах назад към първи неща, които съм писал като момче, дадох си сметка, че след всички тия години неусетно съм се върнал към разработването на своя идея, която още тогава е била в своя зародиш.)

В непосредствен и прагматичен план възприемах смисъла и целите на практиките в Йога през призмата на техните възможности за постигане и осигуряване на оптимално физиологическо и физическо развитие и състояние, за постигане на добро здраве и физическо телесно благополучие, което би било предпоставка и за ментално равновесие – за спокойствие и хармонията на ума, емоциите и душата. Винаги съм вярвал, че Йога е най-добрата система, практика и мъдрост за постигането на такива цели. (Йога винаги е възможност до нас и пред нас, винаги ни е на разположение, независимо дали я практикуваме системно и постоянно, или прекъсваме за едни или други периоди, и я оставяме на разположение в перспектива като богатство, метод, възможност, които винаги са ни на разположение, винаги са до нас и винаги можем да прибегнем до тях. Така с това осъзнаване и разбиране обаче човек може да прекъсне практиката си и после твърде дълго да отлага, знаейки, че това богатство и метод винаги му е на разположение, че е благотворно и може да решава едни или други негови проблеми, и отлагайки изведнъж да разбере, че животът всъщност много бързо преминава...)

Бях свикнал да възприемам техниките в асаните и в пранаяма като една обща взаимно допълваща се практика на телесните упражнения, като ги отъждествявах с практики на Хата йога.

Макар че както в сентенциите („афоризмите“) в „Йога сутра“ на Патанджали, така и в Хата йога физическите пози – асани и дихателните техники – пранаяма се разглеждат като две различни степени, винаги съм ги разглеждал като едно взаимносвързано цяло, като единна практика и обща комплексна степен – без техниките на правилно ритмично дишане и едновременното прилагане на пранаяма, асаните не биха могли да бъдат достатъчно ефективни и да изпълнят своето предназначение; без пранаяма по време на асаните не е адекватна и достатъчна и  менталната концентрация и фокусирането като цяло върху съответните асани, върху отделните им елементи и вътре в себе си – върху вътрешните органи; в най-голяма степен се усеща отъждествяването (или превръщането) на практиката на "пранаяма" в поглъщане на "прана" по време на различните асани; възприемах асани и пранаяма като представляващи два аспекта на една практика (разбира се има техники в пранаяма, които се изпълняват самостоятелно – всъщност, пак в съчетание с поза „Лотос” или „полулотос”).

По-късно стигнах до извода, че дори Патанджали едва ли ги е описал в „Йога сутра“ като отделни степени в йерархичен порядък, а по-скоро ги е посочил една до друга имайки предвид тяхното единство. Същото, в определена степен, се отнася и за следващите три степени (както съм обяснил и на други места в този текст).

Асоциирах Раджа йога като Йога преди всичко и само на менталното развитие, позиционираща се като следващо по-високо и финално ниво, предпоставка за навлизането в което и за постигането на което е постигането на определено развитие в практикуването на Хата йога и овладяването в определена степен на нейните практики. Висшата цел за постигане в практиките на Раджа йога разбирах като реално овладяване на собствените ментални процеси и механизми и на ефективна дълбока медитация, чрез която да се постигне и овладее възможност за достигне до специфичното екстраординарно състоянието „самадхи“, независимо от това кой как го определя и тълкува. „Самадхи” възприемах като реално ментално (психическо, душевно и умствено) състояние, стоящо на границата с други ментални реалности, без да е предопределено тази граница непременно да може да бъде премината от всекиго, достигнал „самадхи”. В този смисъл, възприемах Раджа йога като висша практика в Йога, прилагаща множество разнообразни ментални и медитативни техники, насочени към овладяване на процесите и състоянията на съзнанието.

Целите на самите физически пози и на дихателни упражнения, чийто ефект произтича и се постига с тяхното синхронно прилагане, са балансиране и хармонизиране на кръвообращението, метаболизма, прочистване на тялото, като цяло оптимизиране на енергийния баланс, създаване на най-благоприятна среда за функциониране на тъкани и органи, премахване на натрупващи се в хода на ежедневните жизнени процеси пречки и създаване на по-благоприятно състояние за успешно осъществяване на позитивното действие на всички вродени човешки механизми, генетично обусловени и предназначени да защитават организма и да спомагат системно за пълното разгръщане на неговия физически и ментален потенциал. В процеса на постепенното и все по-пълно постигане на горните цели се осъществява физическата и ментална подготовка за ментални практики и успешното навлизане по пътя медитацията.

Независимо от това, че и самите асани, посочени като трета степен, или асаните заедно с пранаяма, посочена в четвърта степен, могат да се изпълняват с медитативно състояние, с навлизане в медитативна настройка и състояние на ума – като своеобразна динамична медитация, това все пак не би било същинската медитация.

Аналогично на взаимната обвързаност и обратна връзка между практиките с асани и с пранаяма, може да се каже, че пето, шесто и седмо нива или степени в осемстепенната система на Йога, както са подредени в „Йога сутра“ на Патанджали,  също представляват едно комплексно цяло – практики за подготовка за реално пълноценно осъществяване на медитация. Доколкото усвояване на практиката на отдръпването на сетивата (или отдръпването от сетивата) и на концентрацията има допринасящ ефект за постигане на състояние благоприятно за успешно навлизане в медитация (и една основна цел на практикуването на тези практики /освен съответните техни специфични собствени въздействия в менталното развитие и овладяването на определени ментални способности/, е по същество най-вече подготовка за медитация и достигане на състояние, подходящо за медитация), и трите степени имат една и съща обща цел – осъществяване на реална дълбока медитация, и могат да бъдат обединени в поетапното и взаимнообвързано приближаване към нея.

Остава вече като отделна обособена висша степен постигането на „самадхи” –  определяно в „Йога сутра“ като две отделни различаващи се последователни висши медитативни състояния – защото дори реалната и истинна медитация все още не означава постигането на състояние, способност и готовност за преминаване в „самадхи” и не гарантира възможността за преминаване в състоянията на "самадхи".

Първите две степени, съставляващи моралния кодекс, имат ролята на предварителна фаза на възпитание, поведенческа и морална подготовка и изграждане на определени човешки ценности, каквато подготовка е била необходима и каквито качества е било нужно да бъдат създадени и постигнати при младежите и хората в онези древни времена, за да могат успешно да възприемат практиките в Йога, определени в следващите степени и да продължат с тяхно усвояване и усъвършенстване; и за да може умът и душата на практикуващите да са достатъчно чисти, за да са достойни за Йога и ефектите от практиките да се изразят и да доведат до благоприятни резултати. Съгласно тази философия и система, липсата на подобни качества в крайна сметка не би довела до положително развитие с практиките в следващите степени, практикуващият не би имал душевната чистота и сила да ги следва с необходимата настойчивост, постоянство и чистота на ума и духа, да ги изпълнява и постига, а резултатите биха могли да се окажат негативни и вредни за самия практикуващ, както и да доведат до опасни състояния. На основата на придобитите и постигнати качества, определени в моралния кодекс в първите две степени, практикуващият достойно и успешно би могъл да премине през телесните практики и да продължи и към изучаване и усвояване на практики в следващите степени с цел усвояване и овладяване на практики в медитацията.

Ако първите две степени подготвят ума, душата и личността за навлизането в по-нататъшния път на Йога, трета и четвърта степени подготвят тялото и ума за по-нататъшното преминаване по пътя през различните ментални практики към достигане на медитативните практики, съответно пета и шеста степени с усвояване на абстрахиране и концентрация подготвят ума и душата за успешното навлизане и потъване в състоянието на медитация с целта в крайна сметка евентуално да се достигне и постигне "самадхи" и в най-добрия случай – "мокша".

Когато в „Шивананда йога веданта натараджа център” в Делхи преподавателят ми отговори, че Хата йога е само основата, много добре веднага разбрах какво имаше предвид – главните аспекти в познатата традиционна класическа схема на практика в повечето школи в Йога включват асани и пранаяма, които се считат за необходима предпоставка и подготовка за евентуално преминаване към следващи нива на ментални упражнения и развитие. Преподавателят е имал предвид йерархията на осемте степени на Раджа йога в „Йога сутра“.

Едно от тълкуванията на прилагането на осемстепенната система на Патанджали би могло да е, че всяка следваща степен надгражда и развитието продължава с едновременно практикуване на всичките вече достигнати степени. Друго тълкуване би могло да е, че пътят на развитие преминава последователно през различните степени като по-ниските служат за достъп до следващите – по-висши.

Така, телесното прочистване и усъвършенстване с асани и пранаяма е основа за преминаване в следващите степени и усвояването на медитацията с цел постигане на „самадхи“, когато вече физическите практики може евентуално да останат на втори план като изпълнили своето предназначение (а може би дори да се считат вече за ненужни; а може би да се счита, че нужни остават само някои от тях). От тук би следвало да се разбира, че не трябва по външния вид да се съди за степента на развитието по пътя на менталните и духовни практики, чието усъвършенстване е крайната цел на йога...

Макар и по онова време да приемах такъв подход с определени сериозни резерви, разбирах, че той изхожда от религиозно-философското съдържание на древните практики на Йога и не чак толкова от по-съвременни прагматични представи и подходи, акцентиращи върху постигане и съхраняване на физиологичен телесен баланс и здраве. Това има смисъл при приемане на хипотезата, че постигането на ментално усъвършенстване и способност за медитативна дълбочина могат ефективно да оказват обратно положително въздействие, осигуряващо физическо телесно благополучие, ментално равновесие и цялостно спокойствие и хармония, без да е необходимо външното физическо практикуване на асани и пранаяма; включително, че физическите практики с асаните могат да се практикуват вътрешно, ментално, в ума, с представяне и визуализации на изпълнението на асаните, с овладяни и автоматично съпътстващи техники от пранаяма, при практикуването на етапите на абстрахиране и концентрация, преди тях, между тях или след тях, преди навлизането в медитация или на границата и в началния етап на медитативното състояние.

Или, в случаите когато все още не е постигнат такъв напредък за вътрешно ментално изпълнение на асаните в предмедитативно или в медитативно състояние и за автоматичното им съпътстване с пранаяма, практиките да са в съчетание на пранаяма и подготовка за навлизането в медитацията, заедно с някои избрани асани, както и практики с очистителни техники и диети, съставляващи ежедневния ритъм и порядък на ашрама, обителта или йога-школата.

С определени резерви по онова време се отнасях към факта, че в редица школи на Йога, въведени в миналото, възприети и в днешно време като отделни системи, като например Лая йога, Джнана йога, Карма йога, Бхакти йога и други се акцентира изцяло не върху постепенното развитие чрез редовно практикуване на асани и пранаяма, а върху различни други аспекти на поведението (включително чрез активен стремеж към познание, силна, интензивна религиозна посветеност и отдаденост, безкористен самоотвержен труд) и по тези пътища овладяване на самоконтрола върху емоциите, разума и съзнанието, постоянна близост с божеството на посвещение и отдаденост, и чрез това върху постигане на крайната цел – "освобождение" от "самсара", преминаване в състоянието "мокша".

Когато съпоставях „Нивата на развитие“в „Йога“ на интегралното съзнание“ с тези в „традиционната и класическа Йога”, съобразявайки се, като междинни цели или отправни точки, с висшите степени на Раджа йога и състоянията на „самадхи” и „мокша”, имах предвид системата Йога според Патанджали с нейните осем степени (приемайки, че Хата йога, разработена /обяснена/ по-подробно в по-късната епоха в „Хата йога прадипика“, се съдържа като практики и е посочена от Патанджали в неговите трета и четвърта степени) с практикуване на физически асани, пранаяма и ментални техники в областта на медитациите.

Когато в древността Патанджали е формулирал своите „афоризми“, в които се е опитал от Упанишадите да изведе обобщаващ текст с квинтесенция на философията и пътя на Йога, произтичащи от мъдростта и знанието на Веданта, определяйки целта на „освобожданието”, той е възприел понятията „самадхи”, „кайваля” и „мокша”.

Но „освобождението” от „самсара”, аналогично на „мокша” или „нирвана” е крайна цел не само за философията на Йога или за Будизма, и не само и за други ортодоксални философско-религиозни системи в индийската философия, но и за различните религиозни култове и доктрини като цяло в хиндуизма, които не са пряко свързани с Йога и не се назовават като системи на Йога или в някаква връзка с Йога.

Същевременно, в различни системи или школи, които носят наименованието „йога” и определяни като системи на Йога, и които включвам в обхвата на „традиционната и класическа Йога”, няма акцент върху практикуване на асани и пранаяма, но се преследва същата крайна цел, макар и по други пътища и с други действия.

Поради това, при съпоставяне на нивата на развитие, се налагаше да се разглежда и връзката на представата за тези състояния с различните системи, школи или направления в индуистката религия и в индийската философия като присъщи и произтичащи не само от развитие в различни йогистки физически и ментални дисциплини, от  упражнения и практики, конкретно характерни за Йога, но по същество и присъщи като цяло за самата им религия и философия в целия й обхват с разнопосочни, често преплитащи се, кръстосващи се или противоречащи си направления, представи, концепции и доктрини, за наследството от хилядолетната им ритуална дейност, за упованията и надеждите при ежедневните лични религиозни ритуали и молитви като начин на живот, с посветеността на избрания личен бог, на семейния бог покровител и на много други божества, с безпределната вяра, посветеност и отдаденост, които са неразривно обвързани с вярата и надеждата за прекъсване на веригата от прераждания, и за постигане на „освобождение” от „самсара”.

В този смисъл, идеята за постигането на „освобождение“, което е един предел с който се налага да съпоставям определени стадии на развитие в Йога на интегралното съзнание, не е свързана тясно само с общата представа за практики в Йога с физически асани и дихателни техники (с прочистване, активиране и натрупване на енергии – подходящи и дори наложителни при аскетичен начин на живот и обитаване в горски колиби или хладни пещери, но не по-малко при обстоятелства с топъл и влажен климат и с малко налично пространство за обитаване), с ментални упражнения и медитация, с осемстепенната система на Патанджали – с преминаване през нейните степени докато евентуално се постигне „самадхи“ или „мокша“, или пък с други школи в Йога (вкл. с практики на Йога в Будизма), или пък с медитативни, или с друг вид ментални практики в Будизма, както и с подобни практики, свързани с други религиозно-философски системи, но и със самите религии, с основите на техните доктрини и канони, с различни аспекти на самия начин на живот на тези народи, с многобройните вярвания, направления, течения и култове в Индуизма, при които се преминават едни или други пътища, различни от практиките с асани, пранаяма и т.н., както са посочени от трета до седма степени в „Йога сутра”, при които се следват едни или други принципи на поведение, начини на живот, подходи, методи и действия за заслужаване на финалното „освобождение”, в надежда за постигане на просветлението, в упование и вяра в достигането на „самадхи“, на „нирвана“ или състояния, асоцииращи се за вярващите със „самадхи“, „мокша“ и „нирвана“,  и съответно за постигане на целта – „освобождение“ от „самсара“, прекъсване на вечния цикъл, освобождение от „оковите“, освобождение от страданието, сливане с Абсолюта, сливане с божественото, постигане на мечтаното състояние на върховно спокойствие, познание и блаженство.
   
***

В индийската религиозна традиция и вяра има няколко пътя, по които човек може да постигне финалното „освобождение”. Първият от тях е пътят на действието и правилното изпълнение на собствените ежедневни задължения, извършване на добри дела без да се мисли за възнаграждение или благодарност, съблюдаване с вяра задълженията на собствената класа и каста, почитане на боговете, подкрепа за светите хора и отшелници и изпълнение на предписаните ритуали. Възможен е и втори път –пътят на интензивната любов към личния бог, цялостното себеотдаване на него. Този път е бил надежда за получаване на божествената милост на „освобождението” за безброй индийци с ниски социални позиции, поради които не са били допускани до определени религиозни ритуали. Съществува трети път, поеман само от „саниаси” и други посветили се на боговете си люде – трудният път на духовното познание и на йогистката медитация. Чрез религиозни и духовни практики, включително чрез посвещенчески свещенодействия, самоотричане и себеотдаване, безкрайни аскетски пътувания и храмови поклонения, и чрез йогистките физически и ментални упражнения, предназначени да успокоят ума, се очаква постигане на връзка с Абсолюта, било като абстракция или като въплъщение на бога, на който посветеният се е отдал.

В този смисъл идеята за постигане на финалното освобождение, сливане с Абсолюта и блаженство е характерна за различни религиозни направления в хиндуизма, за различните негови философски системи, и за различни модели или пътища в начина на живот на вярващите. Не е необходимо приписването на една или друга система, школа или начин на живот на понятието „йога”, за да изразява тя крайната цел, която в Йога се нарича „мокша”, в Будизма „нирвана”, а при други системи, вярвания, култове означава „освобождение на душата от телесните вериги”, освобождение от „самсара” и от безкрайния цикъл на прераждания, „сливане” с Брахмана или с Абсолюта, постигане на крайното блаженство.

(Освен ако в понятието „йога” се вижда конкретно само негово древно звучене със значение на „свързване” и „сливане”, без всичко друго, което през хилядолетия и векове се е утвърдило до днешно време в представите на повечето хора за Йога.)

Не е необходимо да се квалифицират като система в Йога определен себеотдаен и безкористен начин на живот и труд, или определено всеотдайно отношение към личното божество или към боговете и степен на интензивна вяра и посветеност, или всеотдайна отдаденост на определени религиозни практики и правила в начина на живот, или на религиозно и духовно постоянство, развитие и усъвършенстване, посветени на стремежа и надеждата за заслужаване и получаване на божествената милост и достигане до финалното „освобождаване от веригите“ на „самсара” и сливане с върховната същност, при които, обаче, не се върви по пътя на физическите и ментални упражнения, практики и начин на живот с тях, характерни специално за Йога.

(Освен ако се вижда и приема аналогия или дори се отъждествява, от една страна, продължителната непреставаща себеотдайна безкористност, всеотдайната вяра и посветеност, многократните редовни ритуали и постоянна религиозна отдаденост като път на духовно развитие и усъвършенстване, с физическите и ментални техники и упражнения, преследващи духовното усъвършенстване и постигане на „самадхи“ и „мокша“ в практиките характерни за Хата йога и Раджа йога, от друга страна.)

Това се отнася, например, за Карма йога и Бхакти йога, дори и тези наименования да са възникнали и определени още от древността, както всъщност и за Джнана йога и други.

От същността на първия и на втория път за постигане на „освобождение”, в определен момент в древността са произтекли модели и практики в начина на живот, определени като системи наречени Карма йога, Бхакти йога и др., които,  достигайки през хилядолетия и векове до наши дни, се нареждат в днешно време сред многото десетки системи или школи със специфични наименования, към които се добавя понятието „йога“.

Ако такива системи или школи трябва да се квалифицират и да се вписват самостоятелно и независимо в общата рамка на духа и философията на Йога, доколко конкретното развитие в тях би могло да бъде постигнато, ако практикуващите не са преминали преди това през известните в традицията практики на Хата йога? Доколко поради това, че и при тях крайната цел се определя като освобождение от "самсара" и съединение, сливане с Брахмана или с Абсолюта, е оправдано техните пътища и практики също да бъдат определяни като Йога? Доколко в начина на живот и в житейските и религиозни практики при някои от тях би имало нещо повече и биха се различавали от първите два пътя в индийската религиозна традиция, по които човек вярва, че може и мечтае да постигне финалното „освобождение”, и доколко тези практики би имало смисъл и би било оправдано да се определят като специфични системи на Йога и да се наричат с понятието "йога".

Понятието „йога“ е придобило през вековете някаква магическа сила, а и поради неговата популярност в днешния свят и мистериозно звучене, в някои случаи може да бъде използвано изкуствено, за придаване на допълнителна ценност и тежест, и не само за определен начин на живот или път на религиозна посветеност в търсене на крайното „освобождение”, но и при всякакви различни модели на поведение и на организиране на общност или на модернизирани физически практики.

Често е виден стремеж да се почерпи сила от значението на това древно понятие, от енергията в тази магическа дума.

В светлината на достигналите до наши дни и оформилите се днешни представи за Йога, макар че Карма йога се възприема като допълнителна практика, характерна за начина на живот и поведение, съпътстваща физическите практики в Хата йога (както евентуално заедно с тях и някои ментални практики) в многобройните школи, центрове и ашрами (а същото би могло да се прилага и към Бхакти йога), при широкия обхват, разнообразие и многопосочност на всичко, което включвам в понятието „традиционна и класическа Йога”, би могло все пак в представите за Йога, създали се в днешния ни свят, дошли от цялото древно хилядолетно наследство на Йога, да има определени граници, при които в тези представи и в този обхват да се включват системи, школи, или направления, чиито пътища преминават през йогистки физически практики, и които имат такава основа на развитие, и поне в този аспект са близки и съответстващи на същността на системата, описана от Патанджали. (А дори и да не преминават техните пътища през целия обхват на физически практики, присъщи на Хата йога, то поне да включват такива.)

(В множество случаи в по-ново време просто се е акцентирало на отделни аспекти или инструменти в практиките и философията на йога, като са се определили и наименовали отделни системи и школи в Йога с претенцията за оригиналност и новост. Това се е случвало и през предишните векове, но особено прави впечатление за развитието на Йога през двадесети век. Това явление е в ущърб на представата за комплексна и интегрирана същност на Йога като единна философска система и практика, така както е формулирана от Патанджали и както би трябвало да произтича от общото комплексно съдържание и смисъл на религиозните и философски доктрини и наследство от Упанишадите.

По отношение на съвременните модификации с различни видове и наименования на школи, международни мрежи, видове (или дори системи) на йога, макар по същество да представляват в повечето случаи различни вариации и аспекти на практики на Хата йога (независимо дали възприемана предимно в практики с асани и пранаяма, или в целия обхват на „Хата йога прадипика“ като наследие, продължение и конкретизиране на „Йога сутра“), техни основатели, организатори, вдъхновители или стоящи в основата и в центъра им авторитети (религиозни, духовни или йогистки), често създават впечатление, че ги квалифицират като някакви нови специфични оригинални разновидности или направления на Йога, което е израз на чисто човешки суетни чувства и амбиции, макар че би трябвало да се предполага, че основателите на такива направления или организации в йога са преминали на такова метално и духовно ниво на развитие, в което би трябвало отдавна вече да са неподвластни на такъв вид амбиции и суета, или нужда и желания за такъв вид реализация на своето име.)

Що се отнася до проявления и начин на живот, съответстващи на третия от няколкото пътя в индийската религиозна традиция и вяра, поеман само от „саниаси” и други посветили се на боговете си люде – пътя на духовното познание и на йогистката медитация, пътя посветен на едно или друго проявление на бога – на Шива или на Вишну, на Кришна или на Рама, начин на живот в ашрам, в обител или с постоянно пътуване между свети места и храмове, с преходи от обител до обител, с почивки по улици, площади и поляни, планински хълмове или речни долини – може да се води от пътуващи аскети, монаси, членове на ордени и секти, от религиозни представители, изпълнен с аскетизъм и търпение, преминаващ в съзерцание и изпълненост с това, което те вече знаят и в което вярват, в очакване да се случи и изпитат нещо ново и знаменателно, придружен с молитви и ритуали, пронизан от себеусещането на посветеността, преминаващ в осъзнатостта на търсенето. Но ако в него все пак липсват характерните физически и ментални практики на Йога, или ако те присъстват само спорадично-демонстративни за показ по площади и пред сборища (и още повече ако са придружени с навика за употреба на опиятен и наркотичен дим или подобни субстанции), такова проявление на третия път не следва да се квалифицира като път на Йога.

Макар че понякога границата между медитативните упражнения и практики, от една страна, и религиозните молитви и ритуални състояния на посветеност, от друга страна, е доста тънка и в много случаи се нарича медитация религиозното отдаване, съзерцание и търсене, особено когато е съчетано с определен начин на живот, аскетизъм, прилагане на принципа на отричане от светското и на непривързаността, и други подобни аспекти, все пак такова различие има. Има ясна разлика между примиреното и себеотдадено на своя бог съзерцание, аскетичното себеотрицание и отричане от светските желания и емоции, медитативното търпение и наблюдение, от една страна, и същинската медитация, от друга страна.

Същевременно, мнозина от пътуващите аскети, членове на общности, ордени, секти, практикуват Йога с асани и пранаяма, което би следвало да се има предвид за интегрирането на практиките на Йога в техния път. Освен когато при някои от тях (а в някои общности понякога и при мнозина) асаните им не са само показни по сборища и „кумбхамели“, докато самите те са пристрастени към пушене на наркотични цигари (със сигурност асоциирани от тяхна страна със състояния на търсене на божествения път и приближаване към крайната цел).

Разликата между интензивната религиозна посветеност, себеотдаване, съзерцание, търсене, религиозни и духовни практики, посветени на търсенето и постигането на финалното „освобождение”, от една страна, и йогистките физически, ментални и духовни практики с упражнения и медитация по пътя към овладяване на „самадхи” и постигане на „кайваля” и „мокша”, от друга страна, е тази, че в първия случай, спонтанно или не, усилията и менталният и духовен фокус всъщност са насочени по-скоро извън себе си – от себе си директно навън, към представата за въплъщението на бога, към една или друга представа, в ритуална и религиозна дейност или в посветеност, себеотдаване, съзерцания и търсения в стремеж към духовно усъвършенстване и извисяване, чиято посока е отвътре навън (или поне в по-голяма степен – спонтанно или не, осъзнато или не, по желание или не – с такъв израз на практическия резултат), докато при втория случай, в йога-практиките и в йогистката или будистката йогистка медитация (но не в същия смисъл и в такава степен будистка медитация с дълготрайно монотонно четене или произнасяне на текстове и мантри) се прилагат определени практики и техники, при които фокусът и медитативното движението (посоката на психическия, на духовния процес, посоката на енергията, фокусът на вниманието, концентрацията и търсенето, посоката на навлизане и медитативно потъване) са насочени определено отвън (или от себе си) навътре (навътре в себе си, в посока от повърхността и външните към вътрешните пластове на съзнанието, ума, душата), с цел опознаването, намиране на пътя и преминаване „навътре“ и през „вътрешните пластове“, а в резултат впоследствие намирането и преминаването на пътя „отвътре“„навън”– към „самадхи”, „кайваля”, „мокша”, „нирвана“, към Абсолюта или Брахмана, и сливане с Абсолюта (достигането на Божествената същност и сливането с нея). Това е тънката разлика и граница, която определя различието между молитва, посветеност и отдаденост, от една страна, и медитация, от друга страна. Това определя и различието между Йога и различни други системи или начини на живот, и на религиозно и духовно развитие, усъвършенстване и постигане на крайната цел.

(Макар че в някои случаи религиозната отдаденост и молитвите, независимо от това в каква религия, независимо от това в коя от многото религии, биха могли да имат много силен фокус, емоционална и духовна енергия, насоченост и движение навътре в себе си. Но това не винаги и не при всички хора е така, а тук определям принципната разлика.)

Отделен въпрос е също така в каква степен е правилно да се разграничава способността за контрол по време на практиките при висшите степени на Раджа йога и състоянията на концентрация и медитация, от неизбежно развиващата се и необходима способност за ментален контрол върху тялото и концентриране, фокусиране и визуализиране върху различни части и органи, който се развива и трябва да присъства при практикуването на асаните и на пранаяма, за да може практиката да е пълноценна и ефективна.

(Систематизацията на Патанджали, колкото и да е имала насоченост в конкретния времеви период към определени ограничени кръгове, избрани и елитни прослойки  на тогавашното общество, все пак е предполагала трябвало да може да бъде разбрана от хора в тези кръгове и прослойки, които са имали различни нива на ума и мисленето и способности за възприемане.)

Въпреки изключителната стойност на сентенциите в неговата „Йога сутра”, опита за систематизиране и подреждане, съвършенството в лаконичността не е било възможно да бъде постигнато. Затова впоследствие Вияса и други след него са добавили изобилни коментари и обяснения към неговите съвсем кратки сентенции. С коментарите си Вияса и други след него са следвали, разбира се, структурата и систематизацията на оригинала на Патанджали. Би могло да се спори доколко систематизацията, подреждането и степента на изпълненост със съдържание на отделните части на текста и отделните сентенции-афоризми (включително заедно с последващите коментари и обяснения през вековете след Патанджали и до днешно време), е най-доброто, най-логичното, най-понятното и най-полезното, което е можело да се направи на основата на наследството на Упанишадите. Без усъмняване в неимоверната стойност на „Йога сутра” заедно с коментарите и обясненията на Вияса, не би било правилно да се идеализира като съвършен, достатъчен, единствен и основен източник, и би било правилно и полезно да се изследва богатството на предходното наследство на Веданта (и преди всичко на Упанишадите) като оригинален източник на философията на Йога – уникално духовно богатство заедно с няколкото други философски системи в индийската философия – наследство на Упанишадите.

Изхождайки от това, че една от целите (и то първостепенна цел) и функция на практиките на Хата йога е да се изчисти и подготви тялото, за да се приведе то в състояние, готово за по-висшите степени на медитация и "самадхи", възниква въпросът с нееднозначен отговор, доколко може да се приеме, че веднъж достигнал, усвоил и преминал практики в пета и шеста степени (абстрахиране и концентриране), преминал в практиките на седма степен и вече усвоил реалната медитация, йогата може и да не отделя вече време за телесни упражнения с интензивна практика в трета и четвърта степени с асани и пранаяма.

Всеки който е практикувал (и не само за практики от Йога се отнася това, но и за всякакви различни други физически дисциплини) знае от непосредствен личен опит, че дълбоко погрешна е представата, че, веднъж постигнати определени телесни качества и способности, те се запазват завинаги без тенденция към регрес и биха се запазвали непроменени дори и ако престане тяхното поддържане със съответните практики. Спреш ли да практикуваш, спреш ли да тренираш, качествата постепенно се загубват, дори и ако в ума си се самозаблуждаваш, че си ги запазил.

И ако се приеме все пак, че физическото благополучие е необходимо за осъществяване на менталните упражнения и странствания в измеренията на "самадхи", тогава именно на по-зряла възраст, когато медитацията е усвоена, асаните и пранаямата стават още по-необходими, за да противодействат, доколкото е възможно, на естествените процеси на физическата и телесната деградация с възрастта. А те настъпват дори и при йогите, колкото и да се опитват да ги забавят чрез Хата йога (както и чрез менталните практики във висшите степени).

Запазването възможно по-дълго време на физическото благополучие предоставя възможността за по-нататъшно ефективно развитие в менталните практики и странствания. Смисълът на асаните се усеща много повече, когато с тях се преодоляват някои ефекти на естествената физическа промяна в организма, отколкото на млади години, когато все още тялото почти не оказва съпротива и не винаги може веднага да се почувства ефектът на ежедневното им повтаряне. Смисълът на асаните се вижда в много по-голяма степен когато те се превръщат във възможен инструмент за евентуално спиране и преодоляване на тенденцията към физиологичен и телесен стрес и регрес с нарастване на възрастта, отколкото в по-млада възраст, когато все още я няма мъдростта и възприятието за неизбежния регрес, както и няма достатъчна база за сравнение за положителния ефект и развитие в резултат на практиките.

Разбира се, винаги би могла да се приеме и изтъква идеята, че напредналият в ментално отношение йога е в състояние и може да продължи да практикува асаните ментално, визуализирайки ги в полето пред вътрешния си поглед, с концентрация върху тях, от която ментална практика да е в състояние да предизвика и да постига същия физиологичен и физически телесен ефект и резултат както при обичайното им редовно и интензивно физическо изпълнение. При напреднали майстори йоги и предвид наличието на психофизиологическите връзки между съзнание, организъм и тяло, такава цел би могло да се преследва и такава практика би могло да бъде постигната.

Идеята се базира на евентуалното постигане чрез менталните практики на активно постоянно  въздействие и ефект на обратна връзка на ментално ниво върху физическото тяло, която би могла да има същия ефект като физическите практики физическото тяло да не се окаже в процес на регрес и да запази оптималното си състояние, физиологична хармония и общ баланс.

Същевременно, ако необходимото ниво не е достигнато, би могло да доведе до заблуда и физически регрес, със съответни негативни ефекти и върху по-нататъшното развитие в менталните практики загуба на благоприятното за тяхното развитие благополучното физическо състояние.

Също така, би могла да се приеме и изтъква и идеята, че след като е практикувал  дългогодишно и резултатно асани, пранаяма, диети, очистителни практики и други форми на йогистки практики в Хата йога, достигнал е по-висшите степени с абстрахиране и концентрация и сериозно ги е усвоил и постигнал, преминал е вече към медитации, овладял е реалното медитиране и продължава своето духовно усъвършенстване във висшите пета, шеста и седма степени, докато евентуално стигне до момента за настъпване на физически и телесен регрес, този йога вече ще е постигнал своето ментално усъвършенстване и ще е вече по пътя си към постигане на самадхи и мокша.)

А би могла да се приеме и изтъква и идеята, в чисто религиозно-философски план,  че веднъж постигнато овладяването на реална медитация и приближаването към подстъпите на състоянието "самадхи", запазването на физическото благополучие – с нашата стандартна човешка представа, с постигане и съхраняване на здраве и хармония във функциите на тялото и с възможното неутрализиране на естествения физиологичен регрес – стават вече несъществени и ненужни, и единствената важна цел и задача остава практикуването на пълно постигане и овладяване на "самадхи" и постигане на окончателно преминаване в "мокша".

Приемането на тази идея би изисквало като предварително условие и приемане на идеята, че веднъж постигната определена степен на ментално развитие и овладяна реална медитативна способност, тя би се запазвала, развивала и усъвършенствала само с продължаване на практиките на менталните упражнения и, независимо от състоянието на физическото тяло, менталната и медитативна способност, сама за себе си и независимо от състоянието на физическото тяло, вече не би могла да се окаже в процес на регрес. (Или все пак поне ако приемем сравнително добро постигнато състояние на физическото тяло, постигнато все пак с преминаване на практиките в Хата йога, и без значителни негативни ефекти и съществен регрес след преустановяване на физически практики и продължаване само с ментално усъвършенстване на медитацията и постигането на „самадхи” и „мокша”.)


„Интегрална йога“

Изглежда понятието "интегрален" е много примамливо и в различни случаи е използвано за квалифициране на йога-школи със стремежа да бъдат определени като  най-комплексни, най-пълни, най-всеобхватни; като по-висше ниво на йога в духовно, философско и концептуално отношение в сравнение с многобройните други йога-школи и „стилове” (или системи), изразявайки така претенцията, че включват в систематизиран (интегриран) вид всички аспекти и богатства на философията и практиката в хилядолетното наследство на Йога (в съответствие с философските концепции и практики в древните времена и на базата на познанието в оригиналните древни източници).

Както е обяснено по-горе, в тази книга за Пътя на интегрираното съзнание не става дума за познатата, известната в нейните няколко съществуващи разновидности (проявления, „школи”, организациии, и съответно с няколко различни основатели, или „гуру“) "Интегрална йога”, а за „йога на интегрираното съзнание“ (или – „Йога“ на интегралното съзнание“).

Всъщност, не е нужно да се прави такова уточнение, но все пак – напълно е ясно, че не се занимавам тук с „преразказ” на който и да е от различните варианти, школи или концепции на „Интегрална йога”.

Когато за „Пътя на интегрираното съзнание” се използва и понятието „Йога“ на интегралното съзнание“, трябва да е напълно ясно, че това не е „Интегрална йога“ на Ауробиндо, или на Сатчидананда, или на Сатиянанда, или която и да е друга „Интегрална йога” (както е известно, има редица школи или организации, определящи се като „интегрална йога”).

В тази светлина, „Йога“ на интегралното съзнание”, не е и няма общо (във връзка с използването на понятието „интегрален“) с това, което се нарича и което се има предвид с понятията „Интегрална йога” или „Интегрална” йога в никой от известните и съществуващи нейни варианти и организации.

Съответно – не е и няма общо с концепции и съдържания на книги, с които се изразява същността на най-известната и позната форма или школа на „Интегрална йога” – известната с това наименование йога, общност, организация и общо духовно наследство от творчеството и дейността на индийския мислител, философ и писател Шри Ауробиндо.

Творчеството на Шри Ауробиндо е определяно от последователите му като „нов духовен път”. (Подобни квалификации и отношение принципно представляват явление, което е много характерно за последователите на такива личности, почитащи тяхното наследство и боготворящи ги, в рамките на създадени от тях общности, организации, центрове, ашрами, препечатващи техните книги, писма, лекции, поучения и мисли.) Периодични публикации на Ауробиндо (както и писма и текстове) в началото на XX век по различни теми, отнасящи се до йога, са били оформени впоследствие като отделни глави и събрани в книги, включително в книгата му „Синтезът на йога”. Допълнено от други публикации с религиозно-философски характер, съдържанието на книгата е придобило известност като „Интегрална йога”.

Има и редица други основатели на школи, гуру или инструктори, коитос лекота използват като определение за практики в своите школи, международни организации, методи, практики или курсове внушаващото респект понятие "интегрална йога".

Парадоксално е, че някои източници назовават дори великото наследство на Патанджали с неговата „Йога сутра” като „интегрална йога”, неоснователно, защото „Йога сутра” е основа, „класика в класическото“, възможната към онова време вероятно първа квинтесенция на древното ведическо наследство и познание за Йога и нейната философия и практика, извлечение от религиозните, духовните, мисловните и философски основи на философията и практиката на Йога, съдържащи се във ведическите текстове и особено идеите и концепциите, разглеждани и изразени в различните Упанишади (както и взела от практическия опит по онова време и обобщила в лаконичните си сентенции хилядолетното наследство предавано през поколенията на йогистки практики, представи и концепции).

Тук понятието „интегрален” въобще е неуместно и твърде тривиално за случая, който има изключителен характер. Ако като причина се визира разглеждането на осемте степени, и в редица други древни текстове и трактати за Йога, съставени впоследствие през времената на Н.е., през Средновековието и т.н., се включват в едни или други пропорции и различен брой степени, които често по същество покриват, макар и с друга подредба на групирането, аспектите на осемте степени в Йога сутра. Това се отнася и за различни текстове, свързани със системата, наречена "Хатха йога".

Понятието „Аштанга йога”, се превежда като „осемстепенна йога” и първоначално би следвало да се отнася и изразява системата в „Йога сутра”на Патанджали.

Има съвременни школи и групи, които се определят като "Аштанга йога", влагащи в понятието един или друг смисъл или аспекти, практикуващи предимно и основно физически практики, с едни или други акценти, аспекти, подходи, модификации, без въобще да съответстват в своите практики на смисъла на понятието и на изразеното като цялостен комплекс в системата на Патанджали.

За "Аштанга йога" също се използва характеристика като "Интегрална йога", както по отношение на системата, описана в "Йога сутра" на Патанджали, така и на организирани в съвремието ни през десетилетията на XX век школи с мрежи от филиали по света, на които е вменено наименованието и определението "Аштанга йога" или "Интегрална йога".

Например, наричат "Интегрална йога" и институцията, изградена от индийския гуру Сатчидананда. Той е придобил популярност на Запад през втората половина на XX век. Както и други съвременни популяризатори на йога и основатели на институции с международни мрежи и центрове в различни държави (например, като Свами Вишнудевананда, базирал се в Канада, или Свами Сатянанда, останал в Индия /Бихар/), Свами Сатчидананда също е бил ученик на Свами Шивананда. Сатчидананда и неговите последователи са създали голяма мрежа от институти и центрове в Америка и в различни други части на света, и по подобие на Ауробиндо е определил своята йога и дейност като система с наименованието "Интегрална йога", превърнало се в нейна „търговска марка”.

Така, от една страна се вкарва класическата и всеобхващаща и съдържаща същинската същност и есенция на Йога на Патанджали в едно съвременно известно и звучащо понятие, използвано и в редица други случаи за съвременни школи, и от друга страна се изразява претенцията (или се правят внушения) от страна на тези съвременни школи, наричащи се "Аштанга йога", както и "Интегрална йога", и на всякакви практикувани в днешно време „стилове“ или методи, наречени „интегрални“ или „интегрална йога“, че имат пряка връзка (и дори едва ли не – непрекъсваема линия на приемственост) с най-древните първоизточници, включително с "Йога сутра" на Патанджали с коментарите на Вияса, и изразената в нея система, и съответна достоверност, цялостност и оригиналност, независимо от това доколко въобще има такава връзка и в какви форми и модели се осъществяват практиките в съответни съвременни школи или групи, определящи се като практикуващи „Аштанга йога”. (С това екзотично понятие се опитват да придадат смисъл на нещо повече на тези техни школи, някъде дори ги свързват с представата за повече енергия или повече динамика, без учениците да си дават сметка, че под „Аштанга йога“ още от минало време се има предвид осемстепенната система на Патанджали в неговата „Йога сутра“.)

Бихарската школа на Свами Сатянанда, основал висше учебно заведение по йога, понякога също е наричана от някои негови последователи „Интегрална йога”.

В практиката има такива илюстрации на относителността и прагматичните причини при използване в наименования на школи или организации в Йога на понятието „интегрална йога”.

Сатянанда е въвел и релаксиращо-сугестивната и автосугестивна практика, наречена "Йога нидра". „Нидра йога“ е определен аспект на практика на релаксиране с това наименование, включващо понятието „нидра“. „Нидра“ на санскрит означава „сън“, а релаксиращата практика с това наименование е придобила известност като „йогистски сън“. Съответната релаксираща практика се описва понякога с много големи претенции, едва ли не като висша форма на медитация, като представлява себеотпускане и релаксация, осъществяваща се не в тишина, а придружена с гласови напътствия. Практиката предполага предварителна настройка, решение или намерение за определени ментални процеси, които да се преминат или осъществят по време на релаксирането, приписват й се редица ментални процеси или състояния, формулирани с едни или други абстрактни понятия и фрази, които би могло /би се очаквало или би трябвало/ да се достигнат, както и множество възможни положителни здравословни ефекти, с използване и позоваване на някои съвременни понятия в медицината и психологията. Претенцията е, че съзнанието остава на границата между съня и будното състояние, релаксиращият не заспива, но успява да постигне и се оказва в алтернативно състояние, в което със собствени усилия или благодарение на гласа на водещия занятието учител или звуков запис, преминава през редица визуализации /или поне си мисли, че е успял да визуализира/ и съответни вътрешни възприятия. Обясненията за това, че Йога нидра е специфична практика, която е нещо различно от обичайното релаксиране, себеотпускане /по време на което практикуващият също може да преминава през най-различни вътрешни състояния, без непременно да се обявява или да претендира, че практикува някакъв специален друг стил или метод/, различно от разнообразните начални медитативни състояния, които се преминават обичайно преди навлизане в същинска медитация, се свързва със съня, а методът претендира, че достига и докосва някакви особени състояния, свързани със съня, че се постига особен вид сън в будно състояние със запазване на осъзнатост и пр. Но Йога нидра няма всъщност нищо общо със специалната йогистка практика, наречена Тибетската йога на сънищата, нито има всъщност общо с практики, свързани с овладяването на така наречените ясни „осъзнати“ и „контролирани“ сънища. И Тибетската йога на сънищата и овладяването на „осъзнати“ и „контролирани“ сънища предполагат такива сложни ментални процеси и ниво на ментални и духовни постижения, с които Йога нидра няма общо и от които нейната релаксираща практика /още повече в масово практикувания й и достиган вид и форма/ е съвсем далече.


За „Йога Нидра“

А  „Йога нидра” е само един съпътстващ метод, съпътстващ практики на Хата йога, с медитативно-релаксиращи аспекти на практиката, на който метод е придадено съответното наименование, създаващо впечатление за някаква отделна система на Йога.Този метод би могъл да доведе до определени дълбочини на медитативна релаксация с визуализация в будно релаксиращо състояние в полето пред вътрешния поглед на образи, но може и да се практикува от начинаещи като състояние на направлявана с думи от инструктора релаксация, без въобще да се стига до визуализации, макар и практикуващият да си създава впечатление, че ги е постигнал, с евентуалната поява на мержелеещи се мисловно-визуални спомени /но не ясни вътрешни визуални изображения/ в паметта, какъвто в повечето случаи е постиганият резултат. Същевременно Тибетската йога на сънищата се свързва с такъв сложен медитативен метод, че фактически може да се разглежда не само като метод, а като самостоятелна медитативна система, до която се стига със система от практики и съответно – като система на Йога.




За Йога на интегралното съзнание
Медитацията – „как се правят асани и спомагателни практики за Първото ниво“

От казаното тук се разбира, че когато говоря за медитация, включително за упражненията по медитация в Първото ниво, нямам предвид разни масови практики, при които в повечето случаи медитацията не е същинска. Навсякъде има групи, в които могат да се срещнат някакви текущи и съпътстващи практики с упражнения в квази-медитация. Много хора възприемат като медитация своя опит в практиките и процесите на успокояване, релаксиране и релаксация, или съсредоточаване. Мнозина си мислят, че опитите им да се научат да медитират представляват осъществяване на медитация.

Правилното и достатъчно разбиране на сравняването на същността и нивата на развитие на „Йога на интегралното съзнание” със същността и нивата на развитие при познатите традиционни системи в традиционната и класическа Йога, би изисквало като предпоставка да се опознаят и разберат редици и множества всеизвестни понятия и определения, за които в нашия свят има океани от информация, тълкувания, определения и поучения.

За развитие по пътя на „Йога на интегралното съзнание” не е дошла още епохата.

Масово развитие и практика би могло да се достигне в по-далечно бъдеще, ако човечеството оцелее до тогава. Все още е далече и времето, когато ще се стигне до нейното по-широко разпространение и концептуално разбиране и приемане.

Иска ми се да вярвам, че се приближаваме към границата на настъпването на такава епоха, но знам, че това не е така.


Предпоставките за хилядолетен идеен генезис и „Пътят навътре“

„Пътят навътре“ - път към далечните хоризонти на незримото, преминаващ през вътрешните пластове на собствената същност – на своето „Аз”

Стремежът към проумяване на тайнството и проникване в същността на човешкото съзнание до неговите най-далечни предели и пътищата водещи отвъд тях, интересът към сънищата, включително и овладяването на състоянията и възможностите на „осъзнатите” и „контролирани” сънища за стигане до пътищата с портали към света отвъд тях, както и медитацията с нейните същински крайни цели, са само различни аспекти на древната идея и стремеж за опознаване и преминаване на Пътя навътре.

Тази идея и стремеж към проумяване на тайнството и проникване в същността на човешкото съзнание и към Пътя навътре (и от вътре – навън и Отвъд ) стои от незапомнени времена в основата на тайнства, вярвания и религии. Тя стои в основата и в същността, и е изворът и първопричината на възникването на практиката и последвалото развитие на философията на йога, изразена и формулирана още в първите векове на първото хилядолетие преди новата ера в текстовете на Упанишадите, завършващи във философска форма ведийското идейно наследство. (Впоследствие на тази идейна, концептуална и словесна основа – формулирана със сентенциите-„афоризми” в „Йога сутра” на Патанджали.) Това философско формулиране в Упанишадите започва да се случва хиляда години преди появата на Христос, няколкостотин години след появата на арийците по земите в долината на река Инд, пристигнали от по-древните си обители заедно с тяхното ведийско наследство и с мъдростта на техните Риши, възприели, развили и продължили в религиозното и духовно богатство на ведийското наследство мъдрост от още по-древни културни, идейни и мисловни пориви, прояви и традиции, започнали своите начала повече от хилядолетие дори и преди тях.

Предпоставките за този хилядолетен идеен генезис идват от далечни времена с древни ритуали – приемници на още по-древни тайнства от зората на човешката история, проектирали своето религиозно, духовно и идейно влияние и въздействие през моретата на времето и през пространствата на земите около Шумер, Акад и Вавилон, до териториите зад Каспийско море и отвъд тях – религиозни, духовни и културни проекции, разпръснали през времето в различните прилежащи региони въздействие на своите най-древни култури, и посяли семена за най-ценни кълнове, израснали впоследствие като нови религиозни, духовни, концептуални и мисловни творения.

Така се стига до времената, когато първосъздателите на „ведийските текстове” – на религиозни химни, песнопения, молитви, правила, истории  (наизустявани, опазвани наум и препредавани през поколенията, превърнали се в по-късни времена в строго определени ведийски съдържания, групирани по-късно в известните четири Веди и записани още по-късно като текстове) са заложили и вплели в техните химни, заклинания, мантри, стихове, истории и текстове кълновете за оформяне на уникалната основополагаща генерална идейна линия да се търси божествената същност и върховната истина за същността на заобикалящата ни реалност не от себе си пряко навън, а чрез навлизане навътре в собственото си съзнание. Чрез потъване и пътуване навътре в себе си и през себе си.

Това е обяснението за естественото възникване и натрупването на разнообразни предпоставки още от времената преди шест хилядолетия, проектирали се през времето и довели до започване на комбиниране преди поне пет хилядолетия на предпоставките за генезиса на различни практики на Йога, а впоследствие преди около три хилядолетия и половина, на фона или в контекста на развитието на арийските и индийските религиозни вярвания – на концептуализиране и развитие и на различни идеи, довели до развитие на философските им представи и концепции в Упанишадите, и довели по-късно до обособяване и оформяне на различните системи на индийската философия, включително и до изкристализиране и ясно формулиране  на идеи, вярвания, концепции, които стоят в основата на философията на Йога с нейния уникален характер. Идеи, вярвания, проникновения, концепции и събития с хилядолетен произход и генезис, довели още в хилядолетието преди Христос както до възникването и оформянето на редица философски системи в индийската философия, така и до възникването, развитието и разпространението на религии като Будизма и Джайнизма, и на различните вярвания и аспекти в Индуизма.


Пътят навътре

Такива са хилядолетните исторически и духовни източници, идейни извори и процеси в генезиса на индуистките религиозни вярвания, довели всъщност и до възникването, създаването и развитието и на Будизма и на Джайнизма. Такива са идейните източници за няколкото школи на индийската философия, включващи и философията на Йога.

Това са изворите, от които води началото си идейната река, довела до генезиса на практиката на Йога, вкл. и до възникването и развитието на Тибетската йога с нейните не една разновидности, сред които и Тибетската йога на сънищата.

Такива са най-древните източници и извори още от зората на човешката цивилизация в генезиса на светоглед, концепции и практики, довели до развитието на цялостното идейно и духовно богатство в обхвата на традиционната и класическа Йога.

Такива са древните хилядолетни извори и източници на идеята за Пътя навътре и за стремежа за неговото опознаване, овладяване и преминаване, включително и за опознаване на света на собствените сънища и преминаване през неговите пространства с всички произтичащи от това форми и разновидности на възможности, евентуални последствия и потенциални опасности.

Стремежът към Пътя навътре, неосъзнат или осъзнат, е присъщ на човешката натура и е причина за нуждата от религиозна връзка и за пораждане на религиозни вярвания, но ценността на ведийско-индийското духовно наследство е, че още от древни времена то сравнително ясно изразява и дава основата за осъзнаване и осветяване на същинския Път за търсене и достигане до върховната божествена същност, за търсене на единствената всеобхватна истина, на възможния Път и за опознаване на тайнството на видимата и невидимата реалност.

Не пряко „от себе си – „навън” в търсене и в обръщение към божественото. По Пътя навътре в себе си и през себе си, а после „отвътре” „навън” към отвъдното, божественото и Бога.

Няма нищо по-нужно на човешкото същество от вярата, че съществува някакво друго по-добро продължение и място отвъд познатия и видим хоризонт на земния му живот и път, и не толкова заради себе си, колкото заради надеждата, че там отново ще срещне и ще се събере с любимите му близки хора, които вече са напуснали преди него този наш свят. И ще се увери, че Там те са добре и щастливи.


Медитацията

Медитация от позиция на класическата и традиционна йога и традицията - как трябва да се изпълняват асаните, философията и целта на йога и постигане на мокша. Хоризонтална медитация. ***

Йога практика и медитации от позиция на Пътя на интегрираното съзнание - полезна за Нулевото и за Първото ниво. Хоризонтална медитация като съпътстващо съдействие. Вертикална медитация през Сънищното пространство, Портала и през Вътрешните сфери. ***


„Освобождаването“ – отруденият работник и селянин, които водят тежък живот и биха могли да се надяват на някакъв вид „освобождаване“ не биха имали време, сили, възможности и предпоставки в ежедневието си да се занимават с необходимите ментални практики, освен религиозна посветеност, отношение към труда, безкористие – и да се надяват, че това може да ги доведе до просветление и освобождаване, което изглежда фикция и заблуда. Брамини и духовни лица, които биха имали време, настройка и възможности за ментална практика, водят такъв начин на живот, който е сравнително благоприятен, лек и необременен от ежедневен труд за оцеляване. Идеята  при тях за „освобождаване“ и евентуалният стремеж и нужда да се „освободят“ изглежда повече като една ментална конструкция, фикс идея, без да е обусловена от някаква екзистенциална необходимост и житейска тежест, и изглежда като глезотия и концептуален подход, теоретичен интерес, философска практика.

В този смисъл въобще в преследването и прокламирането на идеята за „освобождаване“ чрез менлани практики има една философска фикция и от гледна точка на практическите обстоятелства и възможните лични мотивации – определено лицемерие.

При аскети и отшелници, би могло да е въпрос на вяра и преследване на цел, на основата на трансцедентна настройка към самия свой живот и реалност. Но това не би се отнасяло за брамини, водещи сравнително обичаен начин на живот в храмове и религиозни институции.


Психофизиологична връзка

За перефразиране и формулиране
Цял живот – действия – остават следи в мозъка - асоциативни връзки - синхрон - ментални състояния, качества. Асаните – създават се в мозъка асоциативни връзки – за това е необходимо време и практика.

**..с другите системи – направо на ментално равнище без да има асоциативна структура, която да въздейства за развитие на способности и да спомогне за менталното„навлизане навътре“.

Всяка позиция, която спонтанно не се практикува в ежедневието – тялото има склонност да деградира – може да е асана – за някои стойка на колене или лотус е асана, а за други ежедневна естествена позиция – ползата от позиции, които в ежедневието спонтанно не се практикуват – стави, но и такива с въздействие на вътрешни органи, от една страна - на гръбначен стълб и стави, от друга - на вътрешни органи съчетано с кръвообръщение и наплив на кислород – асаните в зависимост от човека и начина на живот може да са различни и без брой, като се изключи, че има определени зрелищни и по-специфични.

***   ***

За различните разновидности на Йога – религиозните практики

Може всякакви допълнителни практики и подходи, свързани с религиозната посветеност и вярвания, самата Йога със същинските си цели се позиционира в религиозния контекст, но това не значи на тези подходи да се приписва йога когато не са включени принципи родени от практиката – физическите пози като основа – психофизиологичните връзки и постепенното събуждане на връзката между тялото и съзнанието - менталното подготвяне – менталното качество.

Развития в „Джнана“ ("Джнана йога") и начин на живот според „Карма“ ("Карма йога") може да са съпътстващи на реалната практика в Йога, както и биха били всякакви други религиозни практики.

**Осъзнаването започващо от нивото на менталното и виждане на реалността (например при "Джнана йога" или "Карма йога"), започвайки направо от менталното, без преди това чрез физическите практики постигане на събудена психофизиологична връзка и нейното активиране, би било същото както без никаква подготовка да се посветиш в религиозна доктрина и да постигнеш висши състояния. Затова Патанджали започва с моралния кодекс като първа основа – първи рамки на процеса на умствено развитие, душевно подреждане, предшестващи подготовката за менталното събуждане и последваща връзка чрез психофизиологичното въздействие. Започва се с морала и почтеността като първоначална основа, а впоследствие процесите стават с двупосочно едновременно въздействие.

Има няколкото пътя за следване в индийската традиция за обикновените хора – определени начини на живот и спазване на правила, от една страна, и път на саниаси, от друга страна. Начините на живот и спазването на правила съвпадат с представата за така наречените видове йога „Карма йога“ и „Бхакти йога“.

За индийци с ниски социални позиции, ангажирани постоянно да работят, за да преживяват и оцеляват, достъпът до определени възможности и практики е бил ограничен. От край време хората са се борили да оцеляват, били са ангажирани с труд и проблеми, не всеки е можел да се занимава с практики от вида на тези, които по-късно са били включени в различни системи, вкл. и наречени с името „Хата йога”. Не всеки е имал време и възможности да практикува  в духа на „Хата йога”, както и да се занимава с ментални практики и медитация.


Динамичните практики в Йога

Освен съвременните допълнения, промени и модификации, свързани с разпространението на Йога в западния свят, в който отдавна има традиция на динамични упражнения и гимнастика, включително и поради по-студения климат, свързани с комерсиализирането и стремеж за привличане на последователи, както и с решения на един или друг основател на школа, който се стреми да придаде различен, нов, или „по-комплексен“ облик на своята школа и практика, включването на динамика в практиките на йога има и някои исторически предпоставки.

В дворците на махараджите (местните владетели на кралства и княжества) са се съчетавали практики от „Хата йога“ с бойни техники. Така са се оформили и аспекти в практиките на "Хата йога" с по-динамичен характер, в съответствие с конкретните нужди – динамични практики. Но това не значи, че те съответстват на основната идея за същността на Йога и не значи да се смесва същността на правилната практика в Йога с динамиката, свързана с подобни техники и практики, не значи, че  смесване в йога на такъв вид динамични техники съответства на основиня принцип. Там целта е била и подготовка на воините им, на гвардията на махараджата, при което се е излизало извън обхвата на първоначалната идея за правилния начин за практикуване на физическите упражнения.


„Карма йога“, „Карма“ и „прераждането“

Идеята за „Карма йога“ има и определена социална мотивация, включително от гледна точка на стремежа на брамините към запазване на своите властови позиции и влияние върху различни слоеве на населението. Начинът на живот, препоръчван за последователите на „Карма йога“, на които се обещава така ментално възвисяване, просветление и освобождение, изразяват и „политика“ за утвърждаване на система на поведение, водеща до сдържането на недоволството.

Религиозната представа и вяра, мотивирана и обяснена с кармата и с възможностите на прераждането, въобще идята и вярата за съществуването на кармата и прераждането, са много удобни за кастовата система. Дали е измислена от прозорливи мъдреци, или се е появила спонтанно в жизнената практика и в индийската религията в древността (по-късно очевидно възприета и използвана от „Буда“ и от будистите, независимо от това дали те приемат или отричат приемственост с ведийската традиция), тя представлява удобен социален инструмент.



„Интермедзо”

1.

Присвояване на известни имена от древността

Присвояване в днешно време от гуру, майстори, духовни лица на известни древни имена – силата на имена на мъдреци от древността

Друг пример за ефект от комерсиализирането е използване на известни древни имена на мъдреци от духовни представители и гуру в сегашно време – в горния контекст, например, използването на името на Матсиендранатх като име на съвременни „Гуру“. Това е разбираемо – тези имена имат определено значение и смисъл, носители са на духовна енергия, а е и въпрос на израз на почит и уважение. Но понякога е малко досадно – търсиш в информационния фонд нещо например за Матсиендранатх от X век, а ти се появява съвременен гуру.


2.

„Йога Нидра“

Един от многото сравнително по-нови видове Йога – „Йога нидра”

Удобен вариант за практикуване в групи и за събиране на такси от участниците. Доколкото релаксацията се осъществява при гласово ръководене от страна на учителя или инструктора, макар че има и вариант да си пуснеш запис в домашна среда. Но Йога нидра е един от най-малките и далечни примери свързани с комерсиализирането на Йога, още повече, че релаксациите в духа на „йога нидра” могат да се включват като допълнителни елементи в общия контекст на занятията с други техники. Въпросът е, че на този метод се приписват несъществуващи възможности, или поне възможности, които биха могли да бъдат постигнати от много ограничен кръг хора.

 „Йога нидра” – поредният лабиринт от думи и понятия, с който обясняват уникалност и ефекти, възможни за постигане състояния, абстрактни определения, даващи възможност на всеки ученик да повярва, че е достигнал едни или други състояния, неизяснени положения, скрити зад поредица понятия, поредица състояния с термини от медицината и психологията, които могат да се излекуват, никаква връзка с практиката на Тибетската йога на сънищата, нито с практиката на постигане на осъзнати и контролирани сънища, погрешни тези от позицията на този, който години наред се е занимавал с наблюдения на сънищата си и с практиката на постигане на осъзнати и контролирани сънища, с абстрактни цикли или състояния които се преминавали на границата между сън и будно състояние, дефицити, които се преодолявали и пр. процеси – претенция за висша степен и форма на медитация, което е абсолютно абсурдно. Форма на релаксиране с определен метод с външно въздействие, при която може да се постига определено медитативно състояние. „Нидра“ от санскрит означава „сън“. Понятието е свързано и със сън на Вишну между космически цикли.

3.

Автоматично повтаряне, взаимстване, догматичен подход, безкритичен подход, инструментализиране, комерсиализиране

Характерно за подходи и маниери на основатели на школи, гуру, адепти и последователи в днешно време

Повтарят като папагали казано или написано от техни предшественици или „гуру“, или дори от текстове от предишни времена без никакъв критически размисъл или критична оценка и преосмисляне. Така следват някакъв сляп догматизъм.

Взаимстват, повтарят и предават като някакви абсолютни истини дори тези, които не са съвършени, не са коректни или са погрешни.

Някои от тях – поради наслоили се проблеми от разбиране на оригиналите или техния превод през вековете, или пренасянето им и интерпретирането им през поколенията. Други от тях – поради погрешност в разбирането и интерпретирането на казаното от самите „мъдреци“, които са били творците или носители през времето на едни или други мисли, идеи, концепции, дошли до тях от дълбините на времето или измислени от самите тях в светлината и въз основа на познанието, дошло до тях от още по-древните времена.

Изхождат догматично от предпоставката, че всичко измислено или казано в древността и причислявано като част от съдържания на древни текстове е някаква абсолютна истина и във всички аспекти е коректно и правилно. Без да го разгледат критично или от позиция на днешни изследвания или собствен опит.

Превърнали са йога и древното знание и наследство в бизнес, в средство за препитание, в инструмент, с който се надяват да забогатеят и да си изградят приятен живот.

Сляпо използват и градят собствен бизнес и авторитет, повтаряйки като папагали текстове и публикации на свои гуру или основатели на школи към които се водят, сякаш написаното е най-съкровената истина и прозрение, в повечето случаи заливайки така с водопад от абстрактни понятия, празни твърдения и опити за внушения за дълбокомислени процеси, състояния и възможни постижения.

Тези и тези съставяни и циркулирани в контекста на комерсиализирането на тези практики и „мъдрости“. Това прави особено силно впечатление поради възможностите предоставяни от интернет.

Такава догматичност е имало и преди хилядолетия. И именно тя е довела до преразглеждане на идеи и концепции и до създаването на Будизма.


***   ***

ДРУГИ ЕЛЕМЕНТИ ЗА ЕВЕНТУАЛНО ДОПЪЛНИТЕЛНО ИЗПОЛЗВАНЕ

1)

Свързване - обясняване на източник - начало на учител с Шива – така обясняват хронологията началото

Визуализации – 3 варианта – доста елементарни

Източник Буда – трябва да се приеме тезата за просветление, от което е получил информацията

Ако началото е в 15 век пр. н.е. – сякаш са паднали от небето с чисто съзнание – трябва да се приеме тезата, че са получили текстовете, или елементите за тях с просветление и медитация

Няма как идвайки в долината на Инд да не са носители на култура и предпоставки, продължили развили се в текстовете. В този смисъл няма как изведнъж от нищо да са се появили. Имат по-стара история.

Ако изместват хронологията на Упанишади и Сутри, излиза че философските системи са се развивали през вековете след н.е., а не в средата на първото хилядолетие пр.н.е. Това измества напред във времето всичко много след развитието на Будизма.

2)

Копиране, взаимстване, разменяне на местата, нови понятия със старо съдържание.

Зависи от контекста на времето когато са създали текста си - от една страна се съобразяват с доминиращи концепции, или изхождат от оформили се концепции преди тях или в последното време,  както и с утвърдени и почитани към това време богове и религиозни движения, от друга страна взаимстват от предишните текстове, от трета - опитват да налагат свой образ и специфика, разместват, допълват.


За някои самхити предполагаемите датировки за създаването им от учените индолози се разминават с 1000 години.

В този дух, всеки може сам да направи сравнение между описания, класификации и елементите в съдържанието на различните видове текстове, налични в информационния фонд. Тук цел не е да се прави подробен преглед, сравнителен анализ и изложение на съдържанието на всяко отделно произведение, или на всичко съществуващо по темата или по общия комплекс от теми.

Ако Йога сутра се определя като Раджа йога заради висшите степени, ако за основал Хата йога се счита Горакшанатх през 10 век, като той съдържа шест степени, вкл. и висшите в Йога сутра като пропуска първите две, ако за Хата йога прадипика се казва че съдържа 4 степени...

Често при превеждането от санскрит се получават съществени различия в преводите, в зависимост от тълкуването на преводача, което създава различни представи за отделни елементи в съдържанието на едни и същи текстове. Ако преводачът прибави по свое усмотрение по подразбиране някое понятие и определение, би могъл да създаде неправилна представа и да свърже понятия, които са различни, например да асоциира една йога практика с друга, едни проявления и аспекти на йога с школа или система, с които нямат пряка връзка, или един вид йога с друг вид йога.

В древността поредните нови произведения, „систематизирани колекции от мъдрости, учения и знания“, самхити, са били съставяни на базата на информацията, с която е разполагал и на познанията, вкусовете и предпочитанията на съответния мъдрец, учен или съставител. Получавало се е смесване на различни аспекти и практики, всички те произтичащи от различни предишни школи, като в едни или други школи в миналото е било акцентирано на едни или на други практики със съответните философски съображения, и обяснения. Когато се е съставяло поредното ново произведение, наименовано от съставителя като определена йога, впоследствие при превода след време би могло да му се приписва принадлежност към една или към друга система. При комерсиализирането на йога в днешно време, при превеждането от санскрит и започналото издаване на наличните текстове (за някои текстове на санскрит се оказва, че са били неизвестни и са били открити едва преди няколко десетилетия), в стремежа на различни днешни школи или организации да си припишат принадлежност към класически системи, или в стремежа на издателства да реализират популярност и приход от своето издание, едни или други преведени от санскрит произведения се анонсират с произволни и погрешни периоди на създаване, или се асоциират неправилно с една или друга школа или система като първоизточник, с което допълнително се увеличава объркването и неадекватността и несъответствието с реалностите в миналото в днешния информационен фонд.

В Йога сутра и в различните последвали текстове и известни самхити системата на йога се определя с различен набор отделни конкретни практики или етапи – в осем степени в „Йога сутра“ на Патанджали, в шест степени в „Горакша самхита“ на Горакшанатх, в седем степени на „Геранда самхита“ с предполагаем автор „риши Геранда“, или в четири степени, характерни за Хата йога, в „Хата йога прадипика“ на Свами Сватмарама. В самхити определяни като представящи Хата йога се включват практики и степени, излизащи извън представите и определенията за Хата йога и включени още в „Йога сутра“ на Патанджали, която е назована като Раджа йога.

В информационния фонд в анонсите на някои книги Геранда самхита се определя като...

В анонсите на книги при преводи на западни езици, в стремежа на преводачи и издатели да придадат особена значимост на даденото произведение, а дори и в статии в енциклопедии, се асоциира с определен вид йога, без на това да има ясни основания на базата на систематизация на критерии.

Геранда Самхита е един от трите важни текста по класическата хатха йога, заедно с Хатха Йога Прадипика и Шива Самхита. Трактатът е написан на санскрит в края на 17 век и се счита за най-пълният от трите текста.

"Геранда Самхита" е най-авторитетният древен литературен източник по Хатха йога, достигнал до наши дни. Неговият автор е риши Геранда.
Доисторическият ръкопис.

И Герандда самхита и Шива самхита се определят като „най-изчерпателния“ текст по Хата йога.

Съставена преди около 5 века, “Шива самхита” е един от най-благонадеждните древни текстове за хата йога. Той включва много красиви учения, които ...

...беше заимстван директно от втория трактат, но някои стихове бяха пренаписани непоследователно и неграмотно.


Рецензии