Римма Дышаленкова Ветра любви Ветровете на любовта

„ВЕТРОВЕТЕ НА ЛЮБОВТА” („ВЕТРА ЛЮБВИ”)
Римма Андрияновна Дышаленкова (1942-2016 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


Рима Дишаленкова
ВЕТРОВЕТЕ НА ЛЮБОВТА

Вилнеят ветрите на любовта!
Цъфтя аз – ябълка през пролетта!
И листчетата ми и моят цвят
с усещане за любовта трептят.

Стабилен корен, клоните – лъчи,
сърцето с изумление мълчи,
готово радостта си да отприщи.
И на света не се бои от нищо!

Големите дела отложил, ти
оглеждаше как ябълка цъфти,
как от ръката ти в любовен свят
листа и венчелистчета трептят!


Ударения
ВЕТРОВЕТЕ НА ЛЮБОВТА

Вилне́ят ве́трите на любовта́!
Цъфтя́ аз – я́бълка през пролетта́!
И ли́стчетата ми и мо́ят цвя́т
с усе́щане за любовта́ трептя́т.

Стаби́лен ко́рен, кло́ните – лъчи́,
сърце́то с изумле́ние мълчи́,
гото́во радостта́ си да отпри́щи.
И на света́ не се бои́ от ни́що!

Голе́мите дела́ отло́жил, ти́
огле́ждаше как я́бълка цъфти́,
как от ръка́та ти в любо́вен свя́т
листа́ и венчели́стчета трептя́т!

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Римма Дышаленкова
ВЕТРА ЛЮБВИ

Ветра любви промчались надо мной!
И я цвету, как яблоня весной!
Все лепестки и все листки мои
дрожат от ощущения любви.
 
Упруги корни, ветви горячи
и сердце изумленное молчит,
готовое от радости разбиться.
И ничего на свете не боится!

Ты отложил великие дела
и все смотрел, как яблоня цвела,
как от движения твоей руки
дрожат ее листки и лепестки!



---------------
Руската поетеса, писателка и публицист Рима Дишаленкова (Римма Андрияновна Черепанова/ Дышаленкова) е родена на 11 януари 1942 г. в с. Дуван, Башкирия. През 1962 г. завършва минен техникум и започва работа в металургичния комбинат в гр. Магнитогорск. Първите й публикувани стихотворения са във в. „Магнитогорский рабочий” през 1965 г. През 1974 г. завършва литературния институт „Максим Горки”. От 1974 до 1986 г. работи като редактор в Магнитогорската телевизия. Публикува поезия в издания и сборници като „Молодая гвардия”, „Урал”, „Уральский следопыт”, „Огонёк”, „Круг зари”, „Рабочее созвездие” и др. Автор е на стихосбирките „Четыре окна” (1978 г.), „Уральская кадриль” (1985 г.), „Чудесный самолёт” (1989 г.), „С высоты земли” (1992 г.), „Книжка про Колябу-Молябу” (1996 г.), „Прощальное слово о знахаре” (2001 г.), „Ангел Времени” (2006 г.), „Я живу на Урале” (2012 г.), „С Алисой в страну вопросов” (2012 г.), пиесите „Ипатия” и „Лисьи Чары”, сценариите „Дом”, „Золотые числа Пифагора”, „Камни счастья”, „Так говорил Заратустра” и „Цивилизация Мухаметзяна Хакимова”, книги с разкази, документални очерци, творби за деца и др. Член е на редакционните колегии на литературните срещи „Ручьёвских чтений” и на сп. „Западно-Восточный Альянс”. Член е на Съюза на писателите на СССР (1979 г.), на Съюза на писателите на Русия (1996 г.), заслужил деятел на културата на Руската федерация (2005 г.). Умира на 9 юли 2016 г. в гр. Магнитогорск, Челябинска област.