Пенчо Славейков. Ночь темна...

Тъмна нощ е. Стръвно вихъра ехти.
Вихром низ полето колата лети. 

Нещо си коларят мъмри неприветно.
Татък надалеко плахо пламък светна

и примами моя смрежен с дрямка взор.
Дали той не свети на някой прозор? 

В тайна ли омая някой там копнее —
и сърце му нищо друго не жалее —

часовете само бързо че хвърчът?
Или пък самотен там в домашний кът 

някой в ожидание бди сред нощта будно?
И вървят за него часовете мудно? 

Кой знай, кой знай. Стръвно вихъра ехти.
И колата вихром в полето лети.

Пенчо Славейков


Ночь темна. Волчицей буря воет.
Мчит кибитка, поле непокоя.

Кучер знай ворчит а труде нелёгком...
Вдруг свеча в окне неподалёку

привлекла на миг мой сонный взгляд.
Некто ль, одиночеству не рад,

заждался кого?.. долги минуты;
на уме одно: ах, не уснуть бы.

Или одинокая душа
в тайных грёзах млеет чуть дыша,

и часы её летят как птицы
сквозь ненастье, и весна ей мнится...

Надвое... Волчицей буря воет.
Мчит кибитка, поле непокоя.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы