Иван Коневской Отречение Отричане

„ОТРИЧАНЕ” („ОТРЕЧЕНИЕ”)
Иван Иванович Ореус/ Коневской (1877-1901 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


Иван Коневской
ОТРИЧАНЕ
                Посветено на А. Н. Г.

Да, бяга пак часовникът, но друг е станал;
пак светлините радват, зреят мисли в нас,
ала в душата място за надежди няма
и спят възторзите на първа страст.

Ти все си там далеч, о, лека като пламък
и мощна като гъсти дебри в пустошта.
С теб разделихме се оспорвано, остана
в неволята ми зов на мисълта.

Не съм създател, не – аз само страстен глас съм,
с въздишка обаятелна бях в своя път.
Животът мой, уви, разпадна се на части,
понякога не диша мойта гръд.
               

Ударения
ОТРИЧАНЕ

Да, бя́га пак часо́вникът, но дру́г е ста́нал;
пак светлини́те ра́дват, зре́ят ми́сли в на́с,
ала́ в душа́та мя́сто за наде́жди ня́ма
и спя́т възто́рзите на пъ́рва стра́ст.

Ти все си там дале́ч, о, ле́ка като пла́мък
и мо́щна като гъ́сти де́бри в пустошта́.
С теб раздели́хме се оспо́рвано, оста́на
в нево́лята ми зо́в на мисълта́.

Не съ́м създа́тел, не́ – аз са́мо стра́стен гла́с съм,
с възди́шка обая́телна бях в сво́я пъ́т.
Живо́тът мо́й, уви́, разпа́дна се на ча́сти,
поня́кога не ди́ша мо́йта гръ́д.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Иван Коневской
ОТРЕЧЕНИЕ
                Посвящено А. Н. Г.

Да, все бегут часы, но уж не так, как прежде;
И светы радуют, и волны дум растут;
Но места нет в душе единственной надежд
Восторги первой страсти не взойдут.

Ты там же все вдали, о легкая, как пламя,
И мощная, как плоть густых, сырых дубрав.
С тобой расстались мы широкими словами,
И мысли зов и воли суд мой прав.

Я не создатель, нет – я только страстный голос,
Могу я жаром обаятельным дохнуть.
Но жизнь моя, увы! на части раскололась,
И иногда не дышит грудь ни чуть.

               1899 г.



---------------
Руският поет, литературен критик и преводач Иван Коневской (Иван Иванович Ореус/ Коневской) е роден на 19 септември/1 октомври 1877 г. в Санкт Петербург. Пише стихове от детските си години, дебютира със стихове в печата през 1896 г. През 1901 г. завършва историко-филологическия факултет при Петербургския университет с енциклопедични познания за руската и западноевропейската литература, история и философия. Владее свободно френски, немски и английски език. Един от основателите и идейните вдъхновители на руския символизъм, той е автор на знакови статии за литературата и живописта като „Стихи Лафорга” (1897 г.), „Две народные стихии” (1897 г.), „Русь” (1898 г.), „Живопись Беклина” (1898 г.), „Мистическое чувство в русской лирике” (1900 г.), „Мировоззрение Н. Ф. Щербины” (1902 г.) и др.  Превежда на руски творби на Чарлз Суинберн, Емил Верхарн, Морис Метерлинк, Анри де Рение, поезия на Гьоте, Ибсен, Ницше, Новалис и др. Творческата му естетика е близка до футуризма и акмеизма. Автор е на книгите „Мечты и думы” (1900 г.) и „Стихи и проза” (посмъртно, 1904 г.). Загива на 8/21 юли 1901 г., като се удавя в р. Аа край селището Сигулда, Лифляндска губерния, днешна Латвия.