ТЕМА СТИХОВ О МАМЕ, О МАТЕРИ, ПРО МАМУ
***
"Ваши стихи о Маме" ==I> Новый "каталог" ==I> http://stihi.ru/2020/08/12/9790
***
(Промежуточный анонс темы стихов о Маме, о Матери – 04.08.2020)
Стихи авторов о Маме, про Маму, посвященные матерям
; Ваши стихи о Маме, для Мамы... - 25. 07. 2020 - без рубрики, 12.06.2020 01:17 ====I>
;
; Стихи известных авторов про Маму - 12. 7. 20 - без рубрики, 12.07.2020 02:40 ====I>
;
; Стихи русских поэтов классиков о Маме - без рубрики, 15.07.2020 19:37 ====I>
;
; Стихи английских поэтов о матери 17-22. 07. 2020 - без рубрики, 17.07.2020 00:15 ====I>
;
; Франзузские поэты про Маму 19. 07. 2020 - без рубрики, 19.07.2020 21:37 ====I>
;
; Про Маму - французские поэты и стихи на французско - без рубрики, 21.07.2020 21:25 ====I>
;
; Мать, Мама - испанские поэты - без рубрики, 28.07.2020 19:03 ====I>
;
====I> http://stihi.ru/2020/06/12/511
====I> http://stihi.ru/2020/07/12/617
====I> http://stihi.ru/2020/07/15/7159
====I> http://stihi.ru/2020/07/17/112
====I> http://stihi.ru/2020/07/19/7993
====I> http://stihi.ru/2020/07/21/8625
====I> http://stihi.ru/2020/07/28/7114
========================> <========================================
19.08.2021
Съдържание – план:
Съдържание-тематични насоки:
За какво става въпрос
Какво означава – мои обяснения и тълкуване
Възникващи въпроси Възможни хипотези – варианти
Контратези - същност на „психофизиологичната връзка” – трудности ако принципно е възможна и граници на евентуалните възможности на „психофизиологичната връзка”
Въвеждаща част – учени и институции – експерименти
За какво става въпрос и какво означава
Възникващи въпроси
…….
Схема на възможните хипотези
Възможни хипотези – варианти
- В случай, че хипотетично съществува и се активира лесно, автоматично
- При положение, че това се проявява при всички, или само при определени хора
- при положение че не зависи от практика или че зависи от практика
- В случай, че е заложена в природата, но трябва специално да бъде активирана в процеса на осъзнаване и умение за контрол
- При положение, че може да бъде активирана от всеки
- При положение, че може да се активира само при някои хора
- При положение, че активирането зависи от практика или зависи от специфично стечение на обстоятелства при конкретните хора
Основни хипотези
– че съществува и може да се проявява спонтанно
– че е заложена природно, но трябва специално да бъде активирана
Хипотези
– че движението на очните ябълки следва движението на погледа в съня
- че няма нищо общо и е само неврологичен процес и рефлекс свързан със съответната фаза в съня и със състоянието на мозъчна активност и съответния вид електрични и електромагнитни проявления и неврологични връзки
Ако движението следва погледа
Ако движението не следва погледа а е неврологичен рефлекс
Ако движението не следва погледа
- това е така и при неосъзнат и при осъзнат сън
- това е така, но при осъзнат сън може активно да се промени
Промяната при осъзнат сън може да става чрез активиране на заложена, но неактивна постоянно и при всеки възможност и връзка.
Ако движението следва погледа – може лесно да се прилага по време на съня
- не е толкова лесно, автоматично и спонтанно, изисква определено състояние, усилия или постигнати умения
Ако движението не следва погледа и няма нищо общо
- резултатите са били фалшиви
- резултатите са били донякъде верни, ако е била активирана връзка, която не действа при неосъзнати сънища, т.е. има заложена природно възможност, която трябва да се активира
В случай, че трябва да се активира, това би означавало намеса в спонтанния неврологичен рефлекс, неговото спиране, променяне и постигане на контрол върху движението. Това би изисквало още по-специални умения и овладяване на състоянието на осъзнатост, задържане и т.н.
***
Схема на контратези
Контратези
/1/ Контратези във връзка с възможните затруднения за постигане на подаване на сигнали, и още повече - за предаване на съществена информация – при хипотеза, че принципно е възможна и е възможно да бъде активирана такава „психофизиологична връзка“. Граници на евентуалните възможности на „психофизиологичната връзка”.
- Произтичащи от - трудност за постигането на „осъзнат“ сън
- Степента на осъзнатост /начална и частична осъзнатост/, съответно степента на самоидентифициране; от постигнато умение за задържане /не пряко свързано с постигнатата степен на осъзнатост/; от характера на сънищната ситуация /подредена или объркана и хаотична, и възможностите за активиране в нея на действие на субекта/; от постигането в процеса на осъзнаване и самоидентифициране на контрол и способност за активно действие /излизащо извън автоматичното участие и наблюдение на себе си в сънищния сценарий и въображаемата ситуация, при което дори и разбрал, че сънуваш и в процес на самоидентифициране продължаваш да се плъзгаш пасивно по вълната на действието на сценария, до момента на контрол и превключване към собствени активни действия на промени.
/2/ Контратези относно хипотезата за реалност на действие на такава психофизиологична връзка:
- Относно връзка между виждане в съня и движение на очните ябълки
- В осъзнатия сън оставаш във въображаема ситуация, при която нямаш връзка със сетивата и контрол над физическото тяло
- Съмнения относно предполагаемия модел на „гледане“ и „виждане“, който да доведе до такъв вид движения на очните ябълки; съмнения, че такова движение на очните ябълки би могло да съответства на модел на „гледане“
- Различни специфики на „гледането и виждането“ в сънищните ситуации
- Виждането – в различните случаи
/1-1/
РЕЗЮМЕ ЗА РАЗЛИЧНИТЕ ВЪЗМОЖНИ ЗАТРУДНЕНИЯ В СЛУЧАЙ НА ОСНОВНИ ХИПОТЕЗИ
Имали възможности в неосъзнат сън и възприятие на субекта като Въображаемо Аз вследствие на предварително внушение в будно състояние, да възникнат във въображаемата му среда елементи, свързани с експеримента и сигналите, които подава и без да осъзнава смисъла автоматично да подаде някаква /макар и елементарна/ информация? Това в случай, че психофизиологичната връзка функционира постоянно и не е нужно специално да се активира, т.е. ако е вярно, че движението на очните ябълки следва движението на погледа в съня. Доколкото движението на очните ябълки е характерно за фаза РЕМ, а в тази фаза повечето сънища очевидно са неосъзнати, ако такава връзка съществува, тя ще е характерна и за неосъзнатите сънища. Има ли такава възможност? Би било крайно изключение. Във въображаемата среда и въображаемото действие субектът следва вълната на действието на сценария на генератора на сънищата. Неговото участие е пасивно, действието се осъществява а субектът всъщност само го наблюдава. Възприема го като реалност, а по-скоро въобще не се замисля по такъв въпрос. Самата среда е смесица от разнообразни елементи и възприятия. Внушението ако е много силно би трябвало да се впише в този вид въображаема среда и да доведе до включване на експеримента и на действията с погледа във въображаемия контекст от смесени и в много случаи нелогични елементи на тази въображаема ситуация. Субектът няма да има представа за някаква външна реалност и за реалното естество на експеримента. Той приема въображаемата среда като даденост. В най-добрия случай при силно внушение, което да се е отразило върху действието на генератора на сънищата, експериментът и действията на субекта ще се вписват в някаква въображаема ситуация, възможно с противоречиви аспекти. Ако има такава постоянно действаща връзка, теоретично би могло да се стигне до някакви сигнали с очните ябълки с различна степен на смисленост. Ако няма такова въздействие от предварително внушение, би било крайно изключение генераторът сам да включи такива елементи само защото субектът е доброволец, участващ в такива реални експерименти. Доколкото при всички случаи крайният резултат от такава еднопосочна комуникация и евентуално подадената информация биха били елементарни и оскъдни, ако реално се стигне до подаване на сигнали вследствие на предварително внушение, би могло да има и такъв вариант за автоматично и неосъзнато тяхно иницииране в неосъзнат сън, като така би могло да не може да се определи със сигурност дали субектът въобще е постигнал осъзнат сън, макар че това би било изключение. В повечето случаи в неосъзнат сън във въображаемата ситуация субектът просто следва събитията, участва автоматично и някак си отстрани пасивно наблюдава и своето участие, а възприятията, мислите и чувствата му са даденост, която се включва в сценария. В този смисъл по-скоро не може да се говори за активен процес на осъзнато възприемане на случващото се. Всички възприятия са част от сценария и са даденост, а субектът просто наблюдава и се плъзга по вълната на сънищата. Какъвто и резултат да би имало в резултат на предварително внушени, не би следвало да се приема като осъзнато действие и осъзнато подаване на сигнали и информация, а по-скоро спонтанен ефект от внушението, отражение, ехо, в случай, че се стигне до такова изключение.
Друг аспект на темата е свързан със състоянията на „Почти-Реално Аз“ когато себевъзприятието и въображаемата среда са се приближили много до себевъзприятието на сънуващия в будната му реалност и към познатата му домашна или ежедневна обстановка. Горната теза остава в сила и за този етап в неосъзнат сън. Но този аспект се отнася за преминаването в състояние на осъзнатост, което се случва в момента, когато разбираш, че сънуваш. Независимо, че вече в състояние на „Реално Аз“ субектът е преминал в осъзнат сън, той продължава да си остава в същата въображаема ситуация. Може веднага да започне процес на самоидентифициране, защото всъщност това е смисълът да се говори за осъзнатост. Само по себе си това, че си разбрал, че сънуваш не би означавало нищо, ако оставаш в същото състояние на неведение за реалната си същност и абстрахиране от външната реалност. Процесът на самоидентифициране може да става постепенно, не е като светкавица, с която изведнъж да си спомниш и разбереш всичко и едва ли не да се окажеш в някакво състояние близко или почти еднакво с това, което е в будната ти осъзнатост. Въобще не става така. И самият процес на самоидентифициране може да стигне само до начални елементи и нива, като зависи от опита, уменията, способностите, практиката /или от някаква специфична индивидуална надареност/. В тази фаза на осъзнатостта, субектът си остава във въображаемата среда с нейното въображаемо действие. В този смисъл, той продължава да се плъзга по вълната на сценария на генератора на сънищата, комбинирано с постепенното припомняне на факти за своята реална същност и живот. Тук се включва евентуално придобито от практика умение /или евентуално притежавано такова вродено умение като специфична природна дарба на субекта/ за задържане в състоянието на осъзнатост, без осъзнатият сън да се прекъсне. Едва ли самото припомняне за себе си би го прекъснало. Обикновено самоидентифицирането с припомняне на елементи за реалния живот става заедно с възприятие, че това са реални спомени за будното състояние. /Това се различава от себевъзприятието в Почти реално Аз когато може да се усещаш и възприемаш с различни елементи, представи и спомени, които реално са съществували или присъстват в живота ти, като това се вписва в представата ти за въображаемата ситуация като даденост, без да възприемаш тези елементи като припомняне на твоя реална идентичност извън съответната въображаема ситуация./ Но когато субектът разбере, че сънува и още повече като си спомни някои елементи за своето реално съществуване придружени с чувството, че това са реални спомени, възниква му желание да провери, да изпробва някакво особено действие, например като полет или преминаване през стена, първо, за да провери дали наистина това е сън /за което е убеден от определени свои наблюдения на ситуацията и от вътрешно прозрение и е с чувството, че е напълно сигурен/ и второ, за да изпробва възможностите, които му дава това състояние, и трето – от любопитство. В този момент, обаче, не му минава мисълта за необходимостта от задържане в това състояние, и че може сънят да се прекъсне. Когато субектът няма умение и не е преминал на съотвнетно ниво, такива действия водят до прекъсване на съня. И така, в началния процес на самоидентифициране, субектът остава във въображаемата ситуация и въображаемото действие на сценария. В това състояние той продължава да е пасивен наблюдател на собственото си присъствие. За да си спомни за експеримента и за уговорката за подаване на сигнали има два варианта – това да стане спонтанно от само себе си, в процеса на припомняне и това да се случи вследствие на предварително внушение, като това, за което стана дума по-горе. В началния процес на самоидентифициране се появяват елементи, свързани с основна информация за своя живот. Информацията за експеримента би следвала по-нататък в припомнянето. Освен ако не е резултат от силно предварително внушение, поради което да изплува. Но ако изплува такава информация за експеримент и евентуална уговорка за местене на погледа без преди това да си е припомнил основни елементи за себе си, за своя живот и за външната реалност, тези спомени за експеримент, не биха се вписвали в някакъв елементарен контекст на самоидентифициране, и припомнянето по-скоро би продължило, вместо да предизвика изпълнение на такива движения с погледа. Освен това, все още субектът не е преминал в състояние, при което да излезе от вълната на сценария при която е пасивен наблюдател следващ сценария и да премине към някакви активни осъзнати действия. Въпросът е, доколко след като е разбрал, че сънува, субектът би се отдал да прави опити да си мести погледа заради експеримента, вместо да предприеме други действия в желанието си да се увери, че сънува. Така че, дори и да е имало такова предварително внушение, при всички случаи субектът трябва да достигне определена степен на осъзнатост, определена минимална степен на самоидентифициране, и да достигне състояние, при което да излезе от пасивното наблюдение на въображаемата ситуация и да е готов вече към някакви активни свои осъзнати действия, които да се включват към сценария и евенвтуално да могат да го променят. Това изисква и притежаване на съответното умение и качество за задържане в състоянието на осъзнатост без да се предизвика събуждане. Такова умение не е пряко свързано само със степента на осъзнаване и самоидентифициране, макар в известен смисъл да може да се каже, че ако можеш да стигнеш до съответна степен на осъзнатост ще притежаваш и такова умение. Всичко това зависи и от характера на въображаемата ситуация. Независимо от това, че си разбрал че сънуваш и си преминал в състояние на осъзнатост, оставайки все още във въображаемата ситуация, тя би могла да е подредена, или объркана и хаотична. Докато не си достигнал до съответна степен на осъзнатост и самоидентифициране, и докато не си достигнал състоянието на активно съзнателно участие, въображаемата ситуация остава такава. Когато си достигнал състояние на активно участие, излизайки от автоматичното участие във въображаемото действие, стигаш до границата на състояние, при което да правиш опити да промениш нещо, да трансформираш. Това може да е свързано с опити да движиш погледа си за да подаваш сигнали, или по-скоро с опит за летене и проверка на състоянието си. Това състояние би могло и да се появи спонтанно почти веднага или много бързо след разбирането, че сънуваш. Тогава евентуалните действия на субекта почти със сигурност ще предизвикат малко след активните действия прекъсване на осъзнатия сън. А би могло до това състояние да се стигне постепенно и в съответния подходящ момент, ако субектът има съответен опит и постигнато умение за задържане. Всъщност, в първоначалния етап на осъзнатото състояние, в който субектът продължава да следва пасивно сценария на съня и се плъзга по вълната на действието, но в което след като е разбрал че сънува е започнало самоидентифициране и припомняне, може да се каже, че със самия процес на самоидентифициране и припомняне субектът вече се е намесил в сценария на генератора и в известна степен излиза извън автоматичното пасивно плъзгане по вълната на въображаемото действие. Обаче има разлика между самоидентифицирането и припомнянето с изскачане на едни или други елементи и спомени за себе си, и активното действие, при което решаваш съзнателно веднага да промениш ситуацията, по-точно да преминеш през стена, да полетиш и т.н. Това би се отнасяло и до способността за активно подаване на смислените сигнали, чрез определено осъзнато местене на погледа. /Освен ако не е автоматично в резултат на внушение, но ако това местене не е осъзнато, тогава би било аналогично като подобно действие в неосъзнат сън. И не бихме говорили за осъзната комуникация и подаване на сигнали./ С други думи, разбирането, че сънуваш, преминаването в осъзнат сън не означава, че веднага ще си в състояние да започнеш да си местиш погледа за да подаваш сигнали. Независимо, че си в осъзнат сън, трябва първо да достигнеш до състояние, в което би могъл да го правиш, като за целта трябва да можеш да се задържиш дотогава в този осъзнат сън. На второ място, независимо, че се е оказал в състояние на осъзнатост, разбирайки че сънува и в процес на самоидентифициране, това не означава, че в съответната въображаема ситуация, за трансформирането на която нито още би имал способности, нито би имал умение да се задържи при процес на промени и трансформиране, всеки субект би бил способен да започне целенасочено по свое желание да си мести погледа, в случай че има толкова ясна мисъл за да го прави така, че да подава сигнали. Друг е въпросът доколко такъв метод може да предизвика подаване на съществена информация, а и доколко самият субект би бил в състояние да подава съществена информация, независимо че знае че сънува и си спомня някои неща за реалния си живот. Състоянието на осъзнат сън въобще не е еквивалентно на състоянието на будна осъзнатост, а има и най-различни степени и вътрешни проявления. Съответно и способностите на субекта биха били различни. А в случай, че психофизиологичната връзка не е постоянно и при всички действаща и трябва да бъде активирана /и още повече, ако един присъщ неврологичен процес би трябвало да се спре или промени и да се превърне в огледално действаща връзка/ това би трябвало да се постигне още преди да се стигне до самото движение на погледа, и това биха били много съществени и сложни действия и намеса в сценария на сънищата и във въображаемата ситуация, които ако въобще би било възможно да бъдат постигнати от субекта, трябва да бъдат компенсирани и със съществена способност и умение за задържане на баланс и задържане в състоянието на осъзнатост. След разбирането че сънуваш и навлизане в осъзнат сън, самият процес на самоидентифициране, запазващата се въображаема ситуация на сценария, възможните идеи за проверка, евентуалните активни действия, необходимостта от задържане и запазване на състоянието на осъзнатост – представляват елементи и състояния с възможно противоположно въздействие, между които трябва да се запази баланс, и развитията да са балансирани и постепенни, без резки обрати. Всичко това поставя под сериозен въпрос способността на всеки за постигане на такива състояния, и въобще постигането на съществени резултати от доброволци, участващи в експерименти по тематика, в която няма традиции на изследвания, има в голяма степен нестандартен характер и естествено в проучванията в голяма степен въздействат и любителският интерес и ентусиазъм на обособени групи учени. Всичко това има значение при хипотезите, че такава психофизиологична връзка е възможна, съществува, включва се постоянно и спонтанно, или е възможна и присъща, но трябва да бъде активирана, което в едни или в други случаи е възможно.
========================================================
ЗАГЛАВИЯ
КОНТРАТЕЗИ
(Контратези по отношение на реалното съдържание в резултатите от експериментите, за които е имало съобщения през минали години във втората половина на XX век)
Какви затруднения би имало при хипотеза, че действие на „психофизиологичната връзка” е възможно?
Какви трудности биха възниквали, за да се осъществява „психофизиологичната връзка” и какви биха били възможностите й? Характер и възможности на евентуалната комуникация в реално време.
========================================================
ХИПОТЕЗИТЕ И ЗАТРУДНЕНИЯ ПРИ РАЗЛИЧНИТЕ ХИПОТЕЗИ
/1/ Зависимост на евентуални резултати от състояния и действия
Зависимост от частичната „осъзнатост”. Ефектът на „частичната осъзнатост”. Трудностите, които биха възниквали от несъвършенството на начална и частична „осъзнатост” в „осъзнат” сън.
Зависимост от степента на „осъзнатост” и съответно от степента на самоидентифициране. Зависимост от постигнатата способност за „задържане“ в състоянието на „осъзнат“ сън, която зависи и от степента на „осъзнатост“ и на „самоидентифициране“ и от постигнатите умения за контрол над състоянието на „осъзнатост“ в „осъзнатия“ сън. Зависимост от характера на сънищната ситуация и от възможностите на субекта, в който се възприемаш, за едни или други действия, независимо дали има „осъзнатост“ в „осъзнат“ сън.
/1/ Хипотези
Да допуснем хипотезата, че действително движенията на погледа по време на съня пряко и огледално въздействат на очните ябълки и предизвикват аналогични движения. Да допуснем и хипотезата, че сънуващият след като е разбрал, че сънува, т.е. „осъзнал” се е в „осъзнат” сън си е спомнил за експеримента и за уговорката да подава някакви сигнали като си движи погледа (т.е. въображаемите очи и въображаемия поглед). Да допуснем хипотезата, че или той си е спомнил за експеримента и договорката спонтанно, т.е. от само себе си след като е разбрал, че сънува, независимо от това какво още би разбирал и какво още би си спомнял за себе си, за реалността, за живота си в будно състояние и т.н., или че си е спомнил за експеримента в резултат на това, че тази информация по един или друг начин му е била внушена, втълпена в съзнанието в будно състояние преди да заспи. Да допуснем и хипотезата, че той е в състояние да извършва такива движения и че успява да започне да си движи погледа по съответния начин, което предизвиква съответните „сигнали” и предаване по този начин на информация.
При такива хипотези, ако те биха отговаряли на реалността, сънуващият в „осъзнат” сън би започнал да предизвиква съответните движения на очните си ябълки и да предава съответни сигнали и информация на наблюдаващите го учени.
/1/ Какви са проблемите и трудностите за да може такива хипотези да се реализират в реални състояния и възможности?
………
/1 -2/ При реализиране на някои от хипотезите - При евентуално постигане на реално подаване на сигнали – възможен и вероятен характер на резултатите
При частична „осъзнатост“ и съответно още незапочнало същинско самоидентифициране или само начална степен на самоидентифициране
Дори и евентуално да се осъществи такава комуникация, "осъзнатостта" може да е частична и "осъзнатият" сън, за който се съобщава, да е само частичен и в начална фаза.
Същевременно, н Независимо от постигнато „осъзнаване” и „осъзнатост” в съня и евентуално активиране на процес на подаване на уговорени „сигнали”, споменът за които хипотетично е бил предварително добре запечатан и запазен, и се е активирал с „осъзнаването” в „осъзнатия” сън, самото „осъзнаване” и процесът на самоидентифициране би могъл да остане в начален стадий и да не се развие, при което „Реалното Аз” да остане само в начална степен (и примитивно състояние) на „осъзнатост”.
В такъв случай, „осмислянето” и „осъзнаването” от страна на „Реалното Аз” (в състоянието на възприятието на субекта /на сънуващия/ в „осъзнат” сън) на подаваните от това съответно състояние и проявление на „осъзнатост” предварително уговорени сигнали би могло да е станало „почти-автоматично”, да си е останало в рамките на една частична „осъзнатост” с частично самоидентифициране и представа за себе си и въобще за будната реалност, без тяхно (на подаваните сигнали и техния смисъл) „осмислено” интегриране в по-широк контекст на самоидентифициране в „осъзнатия” сън и представа за външната реалност.
От една страна евентуалното подаване на сигналите може да е станало полуавтоматично и със съвсем частично „осъзнаване” в началното състояние на „осъзнатост” в „осъзнат” сън с елементарна степен на „осъзнаване” и самоидентифицирани, или дори и без започнало съществено самоидентифициране.
От друга страна, при хипотезата, че е било възможно да е осъществена комуникация, дори и подаването на сигнали да не е станало автоматично и да е „осъзнато” във въображаемата ситуация на „осъзнатия” сън, при такава ситуация на начална степен на „осъзнатост” и на самоидентифициране, която би била най-вероятна, евентуалният еднопосочен „разговор” би бил съвсем елементарен. Няма да може да се проведе по-сериозен „разговор” дори и ако би могло да има подходящ „код”, който да може да се реализира чрез движения на очните ябълки, предизвикани евентуално при тази хипотеза от движения на погледа на сънуващия (т.е. на „героя”, в който сънуващият се възприема по време на съня си – на „Реалното Аз” в случая на „осъзнат” сън). Така или иначе, при всички случаи връзката би била еднопосочна, а най-вероятно, в почти всички случаи информацията, подадена от спящия би могла да е съвсем елементарна.
Всичко това поставя принципно под въпрос характера и възможностите на евентуалната съответна комуникация в реално време.
/1-1/ ПОЯСНЕНИЯ
При частична „осъзнатост” няма да е в състояние да продължи нататък с по-сериозна комуникация, ще е с частично самоидентифициране и представа, определеното начално подаване на някакви сигнали може да му е втълпено и внушено, на външните наблюдатели то би създало впечатление за негова „осъзнатост”, потенциал на „осъзнаване” и по-нататъшна комуникация, но това няма да е вярно, а сънуващият впоследствие може да остане със съвсем смътни спомени, или да си въобразява, че е имал голям потенциал на развитие в „осъзнатия” сън и на възможна комуникация с изследващите го, но това да е само изкривена собствена представа и самозаблуда.)
Спонтанни и автоматични, тези действия на спящото тяло не биха били предизвикани (и осъзнавани) в рамките на процесите на Асоциативната каскада на будното съзнателно състояние и връзката им с едни или други физиологични реакции и физически действия, а би трябвало да бъдат активирани от определени процеси в рамките на Асоциативната каскада на сънищата (или по-точно – в начална степен на форма на Хибридна асоциативна каскада) и техни евентуално (хипотетично) присъщи на човешката природа асоциативни връзки с възможности за въздействие върху физиологични състояния и процеси, изразяващи се накрая в определено действие на спящото физическо тяло.
***
Въображаем свят и въображаемо състояние и себевъзприятие, независимо дали е с „осъзнаване“ в „осъзнат“ сън.
Трудности, които биха възниквали от факта, че дори и при осъзнаване в осъзнат сън, субектът, в който сънуващият се възприема („Реалното Аз“ при „осъзнат“ сън) си остава във въображаемо състояние и във въображаема среда, без пряка връзка с физическото си тяло и възможности да го управлява.
От една страна, субектът, в който се възприемаш ще продължава да се намира във въображаема сънищна ситуация. От друга страна, за да подаде сигнали субектът, в който се възприемаш по време на сънищата ще трябва да е в състояние да извърши определени физически действия, за каквито обикновено се изисква управление на тялото в будно съзнание, за което не би следвало да има и не би могло да има пряка възможност за контрол въздействие.
***
От една страна, получавайки първото прозрение на „осъзнаването”, внезапното досещане, че сънуваш, ще продължаваш да се намираш във въображаема сънищна ситуация, в състояние, в което „Въображаемо Аз” пресича границата с „Реално Аз”, и ще имаш една обща частична „осъзнатост” с откритието и знанието, че се намираш в сън, но с все още частична представа за себи си, без да е започнал процесът на активно и автентично самоидентифициране с реалното ти „Аз”.
===
Същевременно, в неосъзнатия си сън, в ролята си на „Въображаемо Аз” ти би могъл да имаш специфично общо усещане за самия себе си, много близко до начина, по който се възприемаш в будната реалност, „Въображаемото Аз” би могло да е със себеусещане много близко или приближаващо се до себеусещането ти като реално „Аз” като в такъв случай, освен самото себеусещане, и конкретната сънищна ситуация би могла да е както различаваща се, така и много близка към ситуации от реалния ти живот. (Това е възможно състояние преди пресичането на границата към „осъзнат” сън, но, разбира се, не е същото като осъществяването на процеса на автентично самоидентифициране.)
В определени случаи, преди пресичане на границата с „Реалното Аз”, твоето „Въображаемо Аз” би могло да е било с една или друга степен на приближаване към реалното ти „Аз”, при което още в обикновения си сън преди да се досетиш, че сънуваш, да си имал вече спонтанно възприятие за себе си близко или съответстващо на едни или други аспекти и черти на реалното ти „Аз”. Дори въображаемата сънищна ситуация, в която се намираш, би могла да е с определена степен на приближаване и подобие към реалната ти ежедневна среда. Но и при това положение реалният процес на твоето същинско „осъзнато” самоидентифициране с реалното ти „Аз” все още не е започнал, или едва сега започва с една все още смътна обща представа за себе си.
===
Дори и да съществува и да може да бъде активиран механизъм за реализиране на подаване на сигнали от въображаемата ситуация на „осъзнатия” сън, същността и съдържанието на подобна комуникация – на подаваните сигнали, ще зависи от качеството на „осъзнатост”. Освен самата трудност на активиране на механизъм за подаване на сигнали, не по-малка е трудността да се осъществи реална комуникация със съдържание поради самите сложности в процесите на „осъзнаването” в съня и постиганета на съществена степен на „осъзнатост”.
===
Твоята „осъзнатост” в съня ти би могла да стигне само до тук и да не се развие. А би могла и да продължи да се развива в процес към частична, минимална или по-висока степен на самоидентифициране с трансформация и задълбочаване на твоето възприятие като „Реално Аз” все по-близко и по-многоаспектно приближаващо се към същността на реалното ти „Аз”.
(От една страна зависи от степента на осъзнаване, от степента на идентифициране и е необходима способност за задържане, от друга страна – винаги оставаш във въображаема среда)
Във въображаема среда
Но и в единия и в другия случай, макар и вече "осъзнат" в съня си в една или друга степен, знаейки, че сънуваш и че това не е будната ти реалност, с по-малка или по-голяма степен на самоидентифициране, ти ще си оставаш във въображаемо създадена среда, с въображаемо тяло и негови действия и реакции, с въображаемо възприемане и контрол на същото това въображаемо тяло (което, разбира се, ще е съвсем различно от спящото ти физическо тяло), с възприемане на себе си като сънищно в съня – т.е. въображаемо възприемане на себе си, дори и то частично или по-пълно да се приближава към реалната ти самоличност и реалното ти „Аз”, дори и то в много голяма степен да се приближава към възприятие за идентичността на реалното ти „Аз”.
И така ще си оставаш във въображаема сънищна ситуация с въображаемо тяло и въображаем контрол над него, действия и обстановка докато не се събудиш и не отвориш очи, независимо от това колко сънищното ти възприятие за себе си ще се приближи към възприятията на реалното ти „Аз” в будно състояние, независимо от това колко висока степен на самоидентификация би постигнал със спомени и знание за реалната ти личност.
Твоето възприятие, „осъзнатост” и мисловни или емоционални процеси ще са продукт на Хибридната асоциативна каскада, а твоето тяло ще е в специфичното пасивно състояние, характерно за съня.
Евентуалното активиране / теоретично би трябвало да има възможности
Може ли да има основания да се допуска възможността за съществуване или активиране на връзка на въображаемите възприятия с механизми, които да могат да доведат до съответни физически реакции и действие?
Асоциативната каскада на сънищата създава въображаемата среда и въображаеми възприятия. Но Асоциативната каскада на сънищата е една от формите, проявление на Асоциативната каскада на съзнанието, с възможности за преминаване и преливане в Хибридна асоциативна каскада, с възможни връзки с Вътрешната асоциативна каскада. Канали за въздействия би могло да съществуват, да се разкриват или да се активират. Въпросът е доколко тяхното активиране би могло да се случва постоянно и автоматично (както би било при постоянно действаща спонтанна психофизиологична връзка с огледален ефект), или доколко активиране на заложени но непроявяващи постоянно и спонтанно се възможности би могло да се постига.
/1-1/ ПОЯСНЕНИЯ
ОСЪЗНАТОСТТА И САМОИДЕНТИФИКАЦИЯТА Е ЧАСТИЧНА
Степента на „осъзнатост” - Степента на самоидентифициране
Самоидентифицирането в повечето случаи остава частично а възприятията смесени
Евентуалният процес на самоидентифициране, би стигнал до частично припомняне на реалната ти самоличност, освен ако нямаш голяма практика и не си значително напреднал, но колкото и неща да изплуват в представите ти за това, кой си ти в света на будните, дори и да си постигнал по-висока степен на самоидентифициране, сънищната ситуация, в която се намираш, ще си остане въображаема, ти пак ще се намираш във въображаема среда с въображаемо тяло и въображаем контрол над негови реакции, с въображаемо възприемане на себе си.
И висока степен на осъзнатост не се разпростира върху контрол над реалното физическо тяло
Т.е. дори и при висока степен на реално самоидентифициране, твоята „осъзнатост” в „осъзнатия” сън няма да се разпростира върху възприятия от реалното ти спящо физическо тяло и контрол върху него, тази твоя „осъзнатост” в „осъзнат” сън няма да има в реално време „прозорец” към външния, реалния, физическия свят. Иначе би било не сън, макар и осъзнат сън, а съвсем друго състояние – „паралелно възприятие”, което би могло да се постигне чрез интегриране на собственото съзнаниe.
ВЪОБРАЖАЕМА СРЕДА
Способността за задържане
Принципно винаги е въображаема среда, в която се намесва процесът на самоидентифициране и активното действие и трансформиране. Различни степени на Хибридна асоциативна каскада.
Евентуалната ти способност да постигаш задържане в „осъзнат” сън за по-дълго време или дори контролиране на съня и трансформиране на сънищната ситуация, не би променяла обстоятелството, че се намираш във въображаема среда. Дори и ако в „осъзнат” и „контролиран” сън ти би постигнал способността да промениш средата до такава степен, че тя много да заприлича на средата и ситуацията в твоето ежедневие, то, съвсем разбираемо, сънищната ти ситуация пак ще е въображаема и частична, ти пак няма как и няма да се намираш в среда, напълно отразяваща и идентична с тази в будната ти реалност и с обстановката и събитията в реалния ти живот.
А дори и ако теоретично или хипотетично си до такава степен напреднал по Пътя на сънищата и в способностите си, и овладял контрол върху своите сънища и способността да ги трансформираш, и ако теоретично и хипотетично успееш да пресъздадеш в сънищната си ситуация среда и обстановка в голяма степен или съвсем приличащи на реалната ти среда в будно състояние, и ако теоретично или хипотетично успееш до голяма степен да се самоидентифицираш, то, напълно разбираемо от само себе си, сънищната ти ситуация пак няма как да е и не ще е съвпадаща с истинската физическа реалност, а твоята „осъзнатост” в съня ти ще си остава в рамките на един въображаем свят с въображаема среда и във въображаемо състояние, което, поне докато спиш и сънуваш, не би следвало да има и не би имало пряка сенситивна и контролна връзка с реалното ти спящо физическо тяло, твоята „осъзнатост” ще си остава „осъзнатост” в „осъзнат” сън, а не осъзнатост в будно състояние, тя няма как да има „прозорец” към реалния външен физически свят, нито пряка сенситивна и контролна връзка с физическото ти тяло, каквато има осъзнатостта ти в будно състояние.
Сънищната ситуация, твоите действия в нея, твоето тяло и възприятия пак ще си остават само въображаеми, в „осъзнатия” ти сън твоето „Реално Аз” няма как да има сенситивна и контролна връзка с външната физическа реалност.
Така както „Реалното Аз” няма как да се окаже във външната физическа реалност, защото в нея е мястото на реалното „Аз”, така и „Реалното Аз” няма как да стане идентично с реалното „Аз”.
Състоянието, в което се намираш, ще си остава състояние на сън и сънуване, макар и с „осъзнат” сън, но не и „паралелно възприятие”, каквото би могъл да постигнеш само ако си успял да постигнеш интегрирано съзнание.
Всички твои въображаеми възприятия, импулси, стимули, команди, действия ще са продукт на въображаемото ти състояние като резултат първоначално на Асоциативната каскада на сънищата, преминала в Хибридна асоциативна каскада и ще съдържат определената степен на неопределеността, която ще е характерна за всяко въображаемо събитие или действие.
На практика, при неинтегрирано съзнание не би могъл така лесно да постигнеш толкова висока степен на самоидентификация и толкова активен и пълен асоциативен контакт с онези нива, сегменти и елементи на постоянната ти трайна памет, в които се изразява Центърът на твоята идентичност и с основни нейни оперативни сектори, в обхвата на които е стабилизирана основната и трайно запечатана информация, представляваща твоето познание за реалния ти физически свят и за живота ти в будното ти осъзнато състояние; за ежедневните събития и проблеми в живота ти; за твоята житейска история; за реалната ти същност.
Състоянието и сънищната среда, в които ще се намираш, ще си остават абстрактен плод на твоето въображение. Колкото и да успееш да трансформираш сънищната си среда, тя би останала частично отражение. Това с пълна сила е така при сънуващи с обичайни способности. Това е така и при сънуващи с постигнати по-големи умения и способности по Пътя на сънищата. Това е така докато не напреднеш дотолкова по Пътя на сънищата, че да успееш да преминеш през сънищното си пространство, да откриеш вътрешните пътеки и коридори и да пресечеш границата и портала към Вътрешната си сфера. От там нататък вече всичко би било различно.
ПРИ ПОЧТИ-РЕАЛНОТО АЗ
При неосъзнат сън в ролята на „Въображаемо Аз” с висока степен на приближаване към възприятието на реално „Аз” би могъл да се окажеш в обстановка, много близка до тази в реалния ти живот, но без разбирането и „осъзнаването”, че се намираш в сън. Ситуацията може до такава степен да се приближава към средата в будния ти живот, а възприятието ти на „Въображаемо Аз” да е дотолкова изпълнено с неосъзнато абстрактно усещане и възприемането за себе си с едни или други характерни черти на реалното ти „Аз”, в една или в друга степен частично съответстващо и близко към реалната ти същност – едно присъщо ти и познато ти общо усещане за себе си, че да я възприемаш с много висока степен на усещането си като реална /по същия начин и със същото себеусещане, с които възприемаш света около себе си като реален когато си в будно състояние/, без да възникват никакви елементи, които биха могли да предизвикат някакво съмнение и без да може да ти възникне някаква причина, подтик или стимул да си задаваш въпроси. По-трудно би било да се „осъзнаеш” в такава среда и да стигнеш до прозрението или до извода, че сънуваш...
(Принципно във всеки сън, независимо от това колко е далечна от реалното, абстрактна, абсурдна или разпокъсана сънищната ситуация или възприятията ти в нея, имаш такова възприятие за сънищната реалност и ситуация, че я възприемаш априори като реална и нямаш нуждата или не се задейства механизъм да си задаваш въпроси и да се усъмняваш. И въпреки това в определен миг нещо ти прави впечатление и ти се усещаш и прозряваш, че сънуваш или пък в някакъв момент сякаш отгоре ти се спуска мисълта и разбирането, че това около теб е само сън. И тогава идва „осъзнаването” в „осъзнат” сън.)
...Ако в такава сънищна ситуация „осъзнаването” все пак се случи с някакво прозрение, тогава „осъзнатият” ти сън би могъл да се окаже още в началото си в среда близка до реалната (без да се e налагало да я трансформираш, за да я постигнеш, в случай все пак, че притежаваш вече такива способности).
И въпреки това, тя ще е плод на твоето въображение и естествено и в тази среда твоето „Реално Аз” не би следвало да се очаква да има и няма да има никакви канали или връзки за преки сенситивни възприятия или за съзнателен контрол от и върху спящото ти физическо тяло.
(А може и да се намираш в съвсем фантастична или абстрактна сънищна обстановка, плод на безкрайното въображение на Генератора на сънищата.)
Сензитивните възприятия на „Реалното ти Аз” са въображаеми и са плод на Асоциативната каскада на сънищата, на „Генератора на сънищата” и на Хибридната асоциативна каскада, а контролът от страна на „Реалното ти Аз” е само върху неговите собствени въображаеми действия, като при това е израз и резултат на сценария на „Генератора на сънищата” и на процесите, осъществяващи се в Асоциативната каскада на сънищата, и по-точно – вече във формата на Хибридна асоциативна каскада. Всякакъв друг евентуален сензитивен контакт и контрол върху спящото физическо тяло от страна на Хибридната асоциативна каскада, или при „неосъзнат” сън – на Асоциативната каскада на сънищата, би се наложило и би трябвало да премине през Вътрешната асоциативна каскада и би излязъл извън рамките на непосредствения обичаен сънищен процес, включително и с „осъзнат” сън, независимо дали той е с начална, със средна или със сравнително по-висока категория (т.е. степен на „осъзнатост” и самоидентифициране).
Сънят може да е продължителен и преливащ в двойствени състояния, а „осъзнатият” сън би могъл евентуално да се прояви сред други обичайни ("неосъзнати") сънища без спящият да се събуди при неговото приключване и „замъгляване” на „осъзнатостта” с преминаване в обичайно „неосъзнато” сънищно възприятие (например „събуждайки се” от „осъзнатия” сън в обикновен сън, който възприема за реалност или просто забравяйки, че сънува и продължавайки да възприема ситуацията като реална). Въображаемата ситуация може да е изпълнена с двойствени състояния и смесени възприятия, в които дори да не си наясно къде е собственото ти тяло, къде се намираш и откъде наблюдаваш, а това както може да се отнася както за обичайния „неосъзнат” сън, така би могло да се отнася и за „осъзнатия” сън. (Такива състояния съм описал в други части на книгата.)
Зависи от характера на въображаемата ситуация, в която си се оказал, „осъзнавайки се”
Независимо, че в един момент си разбрал, че сънуваш („осъзнал се”), това не означава автоматично да се окажеш в една подредена и рационално изглеждаща въображаема ситуация, в която всичко да ти е отчетливо и ясно, а ти да си веднага едва ли не с кристално съзнание и пълна представа за себе си и за външния реален свят, сякаш се намираш не в съня, а във физическата реалност /не в сън, а в някаква паралелна подредена физическа реалност (което съвсем не е така)/, и същевременно веднага да можеш да правиш каквото си поискаш, така както би могло да се очаква да е възможно в сънищата, особено щом като той е „осъзнат” сън (каквито смешни, абсурдни и съвсем погрешни интерпретации има /или се внушават от подхода и съдържанието/ в някои текстове и книги по темата за ясните и „осъзнати” сънища”).
Дори и ситуацията да ти се струва напълно подредена и рационално изглеждаща, тя пак ще си остава въображаема с въображаеми действия и развития (а за да можеш да извършваш промени в нея, да се задържиш, да контролираш и владееш своите действия „и да правиш каквото си поискаш”, ти е нужна много сериозна практика по Пътя на сънищата, и овладяване на различни степени на качеството и способността за постигане на такива състояния и действия, в процеса на интегриране на своето съзнание.)
Във въображаемата среда няма контакт с реалното тяло, независимо дали си се осъзнал
От друга страна, за да подадеш сигнали на наблюдаващите спящото ти тяло изследователи, ти ще трябва да си в състояние да извършиш с него определени физически действия, за които обикновено се изисква твоето будно съзнание и будно управление на своето тяло. Това трябва да стане във физическата среда на будната ти реалност, до която нито „Въображаемото ти Аз” в обикновения сън, нито „Реалното ти Аз” в „осъзнатия” сън (който също е плод на твоето въображение, а освен това, в повечето случаи – само с частичен достъп до информацията на паметта ти, изразяваща и свързана с твоята личност и с външната реалност, т.е. само с частична самоидентификация) съвсем естествено не би следвало да има и не би могло да има пряка връзка за въздействие, контакт, допир и контрол.
Ако такова противоречие би било преодолимо и ако би било възможно човек в състояние, което не е будно, да осъществява пряк волеви контрол върху физическото си тяло и да извършва с него някакви целенасочени действия, включително подаване на определен вид сигнали, тогава би възникнал въпросът какво е това състояние, доколко въобще би следвало и би могло да се определи като спане и сънища, и защо въобще би трябвало да го определяме като сънуване на сънища, пък били те и „осъзнати”.
Този въпрос би възникнал съвсем естествено като изхождаме от нашия опит и представа за това, което сънят представлява като състояние, при което съзнанието се изключва от спящото тяло, и тялото преминава в състояние на физическа пасивност, продължавайки своите физиологически процеси и функции, но без възможност да бъде контролирано и управлявано с физически действия от съзнанието, което се потапя, отделя и отдалечава в един свой свят на почивка и в измисления свой въображаем свят на сънищата.
ЧАСТИЧНА ОСЪЗНАТОСТ / Принципната възможност да си спомниш за експеримента
Предварително внушени и запечатани
Във връзка с частичния характер на самоидентифициране на „Реалното Аз” и на достъп до информацията в паметта относно външната реалност, би било възможно при „осъзнаването” в „осъзнат” сън без да си си изяснил съвсем обстойно кой си и какъв си, и да си спомниш много подробности за външния реален свят, в „съзнанието” ти в качеството ти на „Реално Аз” да изплуват две-три заложени или важни за експеримента и изследванията информации, които по един или друг начин предварително са били внушени и запечатани в съзнание ти в будно състояние – например, информация, че участваш в експеримент, че тялото ти се намира в лаборатория, че трябва да подадеш еди какви си сигнали.
Това се отнася за принципната възможност да си спомниш по време на „осъзнат” сън за експеримента и да проявиш желание и готовност да подадеш сигнали. Но не означава, че такъв вид хипотетична връзка би могла да бъде активирана, и че такива сигнали биха били подадени, независимо от това какво ще направи по време на съня си сънуващият, или поне, че от всекиго такава връзка би могло да бъде активирана и съответните сигнали подадени.
Може и нищо друго да не си спомниш за своето реално „Аз” и за реалния си живот, но тези предварително внушени ти императивни мисли да се появят когато ти вече си разбрал, че се намираш в сън и сънуваш, и ти да ги последваш.
(Дори не би могло да се изключи, в резултат на внушение в будно състояние, такива информации и мисли да ти се появят, интегрирани в някаква ситуация в обикновен „неосъзнат” сън.)
И в случай, че хипотезата се реализира, и психофизиологичната връзка е възможна, ако хипотетично би успял да подадеш съответни сигнали на наблюдаващите те в лабораторията, би могло да се създаде впечатление, че си едва ли не голям майстор на сънищата в състоянието на „осъзнат” сън и успешно комуникиращ от света на сънищата със света на будните, макар че степента ти на самоидентификация би била все още почти нулева, а достъпът ти до важна информация за външната реалност в паметта ти би бил почти затворен.
=========================================================
Частична самоидентификация с припомняне за експеримента
Във връзка с частичния характер на самоидентифициране на „Реалното Аз” и на достъп до информацията на паметта относно външната реалност, възможно е при „осъзнаването” в „осъзнат” сън, без да си си изяснил съвсем обстойно кой си и какъв си и да си си спомнил много подробности за външния реален свят, в „съзнанието” ти в качеството ти на „Реално Аз” да изплуват две-три заложени или важни за експеримента и изследванията информации, които по един или друг начин са били добре внушени и запечатани преди да заспиш по време на състоянието ти в будно съзнание – например, информация, че спиш и участваш в експеримент, че тялото ти се намира в лаборатория, че трябва да подадеш еди какви си „сигнали”.
Може и нищо друго да не си спомниш за своето реално „Аз” и за реалния си живот, но тези императивни мисли да се появят и ти да ги последваш.
Разлика между това да си припомниш за експеримента и да можеш да подадеш сигнали. Разлика между припомняне и съществуване на връзка, между припомняне и активиране на връзка, между припомняне и способност за действие с погледа с цел подаване на сигнали.
Ако трябва това да стане точно в сън, в който ти си разбрал и знаеш, че сънуваш. Защото с горепосочения метод на внушение, самовнушение или просто натрапване в една или друга форма на определени мисли и идеи на съзнанието ти, можеш и да сънуваш „неосъзнато” ситуация, в която дори и без да разбереш, че си в сън, „Въображаемото ти Аз” с една или друга висока степен или „Почти-Реалното ти Аз” да знае, да си помисли, че е в лаборатория, че извършва експеримент и че от него се изисква да направи определени действия, да си върти очите по определен начин и т.н.
Но дори и сред възприятията на „Реалното ти Аз” да възникнат тези две-три императивни мисли, въпросът е как ти ще си в състояние да подадеш такива сигнали, след като не би трябвало и не би могло да има пряка връзка и „волеви” контрол и управление във въображаемата ситуация на съня ти от страна на „Реалното ти Аз” към спящото ти тяло във физическата реалност на будните?
И ако все пак хипотетично успееш да подадеш сигнали на наблюдаващите те в лабораторията, може да създадеш впечатление, че си едва ли не голям майстор на сънищата в състоянието на „осъзнат” сън и успешно комуникиращ от света на сънищата със света на будните, макар и степента ти на самоидентификация да е почти нулева, а достъпът ти до важна информация за външната реалност в паметта ти да е почти затворен.
От какво зависи
Въображаема среда - Въображаемата среда няма контакт с физическото тяло
Зависи от способността да си спомниш за експеримента
Зависи и от способността след това да осъществиш контрол на въображаем поглед, както и възможността да се установи връзката за подаване на сигнали – т.е. да има постоянно действаща връзка /хипотези/ или да активираш такава връзка
Хипотези – да допуснем, че… или ако би било възможно да…
Ако би било възможно да идентифицираме (т.е. да постигнем едновременно осъществяване и съвместно действие) възприятията и действията си във въображаемата ситуация в съня и свързаното с нея вътрешно състояние на съзнанието, което състояние е с категория и качество на „осъзнатост” в „осъзнат” сън, от една страна, с възприятия, контрол и управление на действия на реалното ни физическо тяло, от друга страна;
ако би могло да бъде активирана, или създадена пряка връзка (и постигнато тяхно едновременно паралелно протичане и действие) между процесите в съзнанието ни, изразяващи усещания и действия във вътрешното състояние, което би следвало да е сън и съновидение, от една страна, и съзнателни процеси, изразяващи усещанията и управлението на действията на лежащото и спящо физическо тяло, от друга страна,
/Защо тогава го наричаме сън/ Паралелно възприятие/
то би възникнал въпросът защо ще наричаме това вътрешно състояние сън и съновидение, макар и "осъзнато".
Ако паралелно бихме били в състояние да възприемаме окръжаващата среда и да контролираме и управляваме действията си както в сънищната ситуация, така и в реалността на будните, това би било една начална степен и форма на „паралелно възприятие”, не не и сънуване и сън, пък бил той и „осъзнат”.
За да може такова състояние да бъде постигнато, трябва преди това да се постигне в определена степен интегриране на своето съзнание.
=========================================================
=========================================================
Въображаема среда – няма връзка с физическото тяло
Ако в съня си „осъзнаеш”, че сънуваш, ще можеш ли евентуално да накараш спящото си тяло да натисне бутон, за да докажеш на експериментаторите, че си постигнал „осъзнат” сън и за да се отбележи този момент и те впоследствие да сравнят графиката на енцефалограмата ти и съответно характера на мозъчните ти вълни с твоите разкази за сънищата ти? (Не че в графиката на енцефалограмата ще има нещо по-различно отколкото при други сънища във фаза РЕМ!)
Как този бутон би се позиционирал във въображаемата ситуация на съня ти, в какво качество и как необходимата волева команда за действие на спящото ти тяло евентуално би могла да се впише в такава ситуация и в състоянието ти на сън и да произлезе от тях?
От друга страна, ако ти в съня си имаш усещане за физическото си тяло в леглото и можеш да го контролираш или поне да му въздействаш, за да го накараш да натисне бутона, това сън ли би било, или някакво друго състояние, например – будно състояние на границата със съня?
Теоретически, нещо наподобяващо „натискането на бутон” би могло евентуално да се направи от много опитен участник точно на границата между двете състояния в момента на събуждането му от "осъзнат" сън.
Но това все пак би било различно – в момента на събуждане, когато всъщност вече си излязъл от състоянието на съня и сънуването.
(Това евентуално би могло да се случи и след съответно предварително внушение и след събуждане от обикновен сън.)
Разликата би била, че теоретически в „осъзнатия” си сън евентуално би могъл да се опиташ да очакваш и да проследиш процеса и момента на събуждането и (ако успееш безпроблемно да запазиш адекватен мигновен преход в състоянието си на самосъзнание между „осъзнатия” сън и будната реалност без прекъсване във възприятията си за собствената си идентичност и същност) да се опиташ да реагираш с физическото си тяло при първа възможност.
Все пак, при обичайните случаи на неинтегрирано съзнание, преминаването от състоянието на „осъзнатия” сън в будно състояние не би било с възприятие за непрекъсваемо преминаване и приемственост в самосъзнанието и възприемането на собствената идентичност, а според постигнатата й степен самоидентификацията ти в „осъзнатия” ти сън ще е само частична, като едва след събуждането ще премине в обичайния си ежедневен обхват.
Евентуално, при определен натрупан опит и способности, проследявайки преди това процеса на приключване на „осъзнатия” си сън, би могъл да си сравнително подготвен да реагираш бързо след прекъсването и в първите моменти на осъзнаването в будното си състояние. Но очевидно при този вариант, натискането на бутона не би било по време на самия „осъзнат” сън.
=========================================================
=========================================================
Как не трябва да се възприемат осъзнати сънища
Не трябва да се мисли, че щом такъв вид сънища се определят като „осъзнати”, и ти в тях си разбрал, че сънуваш, то при събуждането си няма да изпиташ своеобразен преход и „прескачане” в осъзнатостта си, и че „осъзнатостта” ти в съня и осъзнатостта в будното ти състояние е едно и също, и при събуждането си едва ли не от сънищната ти ситуация просто сякаш ще преминеш през някаква „врата” и ще се окажеш в леглото си вкъщи.
Поне в обичайните случаи на неинтегрирано съзнание не би могъл да имаш такова възприятие, независимо от това, че съзнанието и самосъзнанието ти са по принцип непрекъсваеми. Но често в различни ситуации тази непрекъсваемост се поддържа и осигурява от Вътрешната асоциативна каскада и от „Вътрешното Аз”.
Зависи от характера на въображаемата ситуация, в която си се оказал, възможни състояния на двойственост и объркване
=========================================================
=========================================================
Енцефалограмите
При положение, че нюансите между "осъзнатост" и "неосъзнатост" са деликатни, а в съня в множество случаи присъстват елементи и състояния на двойственост, доколко би било възможно да има особени специфики в енцефалограмата, за да се обособи различието при "осъзнат" сън – по-точно някакви специфики точно в момента на границата на излизането от „осъзнатия” сън, или непосредствено след преминаването на тази граница, когато би бил е бил натиснат бутонът?
Ако в „осъзнат” сън би било възможно да се различават отделни елементи в енцефалограмата, евентуално съответстващи на движение на пръсти, на ръка или очи /ако такива би било възможно да бъдат със сигурност определени в графика на енцефалограма на даден индивид в будното му състояние/, тогава същите елементи би трябвало да се проявяват и в графиката на енцефалограмата при „неосъзнат” сън, когато извършваш в сънищната си ситуация същите или подобни въображаеми движения, за които впоследствие би могъл да си спомниш и да разкажеш, описвайки събитията и собствените си действия в „неосъзнатия” си сън, който си успял да си припомниш.
При такава хипотеза, ако определени движения и действия са били свързани с определени елементи в енцефалограмата, при разказа за събитията в „неосъзнатия” сън би следвало да могат да бъдат идентифицирани.
Ако въобще би съществувало такова правило за отражение на такива въображаеми действия в сънищата върху графиките на енцефалограмите, не би следвало да има различие в отражението в графиките на енцефалограмите между „неосъзнат” и „осъзнат” сън, още повече предвид различните нюанси и степени и в единия и в другия вид сънища.
Това е хипотетично, доколкото капацитетът на енцефалографите не предоставя възможности за толкова прецизно отразяване на различните нюанси и събития в сънищата, нито такива елементи би могло да се проявят в графиките на енцефалограмите, независимо от това дали при движение на пръсти, на ръце или на крака, при кашляне или кихане, в графиките на енцефалограмите биха се появили едни или други линии и конфигурации.
=========================================================
=========================================================
Доколко подаване на сигнали би означавало степен на осъзнатост
При евентуално реализиране на хипотезата и при евентуално подаване на сигнали доколко това говори за степен на осъзнатост и доколко е характеристика на осъзнат сън. Разбира се, зависи от степента на комуникация и същественост на подадена информация. Но в повечето случаи информацията би била елементарна.
Доколко припомнянето и въртенето на погледа би означавало степен на осъзнатост – в случай на реализиране на хипотезата
Евентуален „осъзнат” сън, при който би могъл да си спомниш, че си в лаборатория и участваш в експерименти и трябва да си въртиш очите или свиваш юмруци (независимо от това дали от такива твои въображаеми действия би последвала реакция на спящото ти физическо тяло), все още не би означавало, че си постигнал определена степен на самоидентифициране. Възможно би било с метод на внушение в съзнанието ти силно да бъде запечатана идеята, че си в лаборатория и участваш в експерименти, и такъв спомен да се появи в „осъзнатия” ти сън, след като си спомниш, че сънуваш.
=========================================================
=========================================================
/2/ Контратези
/2/ Абсурдното свързване на поглед в съня с движение на очните ябълки – проблемност на тезата за връзката между виждане и гледане в сънищата и движение на очните ябълки – различия в процесите на възприятията в сънищата и в будно състояние
Обяснение, че движението на очните ябълки на спящия следва разглеждане на обстановката в съня, изглежда съмнително и нелепо.
Необходимо е да се разгледат разликите между същността на въображаемото във въображаемата ситуация в сънищата, на процесите и механизмите при въображаемите възприятия, от една страна, и съзнателните процеси с реалните възприятия (от външния свят) и произтичащи от тях обратни реакции в будно състояние (например постоянното привично съзнателно и автоматично местене на поглед и набиране на допълнителна информация).
ПРИНЦИПНАТА ВЪЗМОЖНОСТ
Въображаемата ситуация в съня е плод на твоята мисъл, творение на „Генератора на сънищата”, резултат на процесите на Асоциативната каскада на сънищата. В нея всичко е въображаемо – тялото ти, ръцете ти, очите ти – те са въображаеми и в тяхната същност те нямат пряко нищо общо, нямат пряка връзка с твоите спящи и физически реални тяло, ръце и очи, те са резултат от асоциативни връзки и свързване и комбинации на „следи-отпечатъци”, които не биха имали пряка връзка с онези елементи в паметта ти и асоциативни процеси, които контролират и управляват тялото ти, ръцете ти и очите ти в будно състояние. Независимо, че си „осъзнал”, че сънуваш, и независимо доколко ще успееш да придвижиш напред процеса на своето самоидентифициране, в сънищната ситуация въображаемото ти тяло, ръце и очи може съвсем да не изглеждат такива, каквито са в будната ти реалност.
Освен ако такава връзка би се осъществила посредством връзките и пътищата, които са във владението на Вътрешното съзнание, на Вътрешната асоциативна каскада. Тогава, за да е целенасочена, би трябвало първо да постигнеш интегрирано съзнание. В противен случай, остават два варианта – да се осъществи съвсем случайно, или да има заложен природен механизъм за осъществяване на такава спонтанна връзка. Възниква въпросът – защо трябва да очакваме, че такъв механизъм съществува. Защо природата ще е необходимо да предвижда механизъм когато се осъществяват чисто въображаеми действия в сънищна ситуация, предвидена за почивка на твоето тяло и мозък, Вътрешната асоциативна каскада да използва своите паралелни асоциативни връзки, за да се активират управление и действия на спящото ти физическо тяло? Това изглежда излишно. Освен ако приемем, че състоянието на „осъзнат” сън е изкуствено и неестествено, но това въобще не е така и такава теза не може да се приеме.
Хипотеза за възможния изход след изброяването на всички затруднения като контратези
Възможност ако има заложен в човешката натура психофизиологичен механизъм
Би оставала една възможност – да се окаже, че в човешката натура съществува някакъв неврологичен или психофизиологичен механизъм, който да може да се задейства или активира, и чрез който да е възможно с някакво действие на въображаемия герой във въображаема сънищна ситуация, да се постигне и получи рефлекс или ефект с видимо или установимо въздействие върху спящото физическо тяло и така да стане възможно да се отвори път за съвсем елементарен контакт между сънищната и будната реалност. Това би била хипотетична възможност за подаване на елементарен сигнал от опитен сънуващ в „осъзнат” сън.
Такъв механизъм би предполагал постоянното действие или възможност за включване и активиране на неврологична или психофизиологична връзка между психическото състояние по време на сън и сънуване, преживяваните представи и действия, и съответните изразяващи ги асоциативни връзки и мозъчни процеси във въображаемата сънищна ситуация от една страна със съответни рефлекси и предизвиквани ефекти и движения на физическото тяло, от друга страна.
Как трябва да се разбира осъзнат сън. Същността на осъзнатост и осъзнат сън
Истинското състояние на „осъзнат” сън предполага началото и развитието на процес на самоидентифициране и активиране на връзките с ресурсите на постоянната трайна памет, който да ти възвърне възможно по-пълно възприятие и знание за собственото ти реално „Аз”.
***
Тук говорим само за „обикновен” „осъзнат” сън с различни степени на самоидентифициране, и различни степени на задържане и евентуални способности за контрол и трансформиране, и въобще не може да става дума за „паралелно възприятие”.
***
Постигането на „осъзнатост” в „осъзнатия” сън не означава постигането на състояние на осъзнатост еквивалентна на осъзнатостта на будното състояние (макар и по време на сън) с пряко сенситивно възприемане на физическото си тяло и с контрол върху негови действия. И не би могло да означава, освен при евентуално постигане на интегрирано съзнание. Дори при „осъзнаване” и самоидентифициране с висока степен, тук все пак става дума за обикновен „осъзнат” сън, какъвто мнозина биха могли да постигнат по време на лабораторни изследвания (а не за „паралелно възприятие” или за състояние на интегрирано съзнание; не става дума и за състояние в „осъзнат” сън от степента на онзи стадий по Пътя на сънищата, когато странствайки и пресичайки сънищното пространство се приближаваш към прага на Портала към Вътрешната си сфера, но още си далеч от интегриране на своето съзнание).
***
Контратези - Пояснения
Затруднения свързани с липсата на пряк контакт от въображаемия свят в съня с физическото тяло - контратеза за трудностите за предаване на сигнали – принципно няма контакт
***
Контратези във връзка с това, че осъзнаването в съня не е като осъзнаването в будно състояние и няма контакт със сетивата и с тялото – осъзнаването не създава контакт
Състоянието на „осъзнатост” в съня и постигането на „осъзнат” сън съвсем не означава, че по време на съня си имаш (или можеш да имаш) „осъзнати” сенситивни възприятия от спящото си физическо тяло, не означава, че по време на съня си (възприятията ти когато сънуваш сън и се намираш в сънищна ситуация) ти усещаш своето лежащо и спящо тяло, че от въображаемата си, макар и „осъзната”, сънищна ситуация можеш да оказваш „съзнателен” „волеви” контрол върху него и докато се намираш в съня „осъзнато” да инициираш и да извършваш с него съзнателни реални физически действия в будната реалност.
Някои състояния на унасяне в обикновен сън със запазване на усещане за своето физическо тяло съм описал, но обикновено това се случва при унасяне в смесено състояние при първоначален етап на заспиване.
Състоянието на „осъзнат” сън не означава постигане в съня на осъзнатост /без кавички/ идентична с осъзнатостта ти в будно състояние с произтичащи възможности от света на „осъзнатите” си сънища да оказваш въздействие върху физическото си тяло в будната реалност. „Осъзнатият” сън и „осъзнатостта” по време на „осъзнат” сън въобще не означават това.
Не е и няма да е паралелно възприятие
Дори при сравнително пълно самоидентифициране, ти ще си оставаш в „осъзнат” сън, и това състояние няма да представлява „паралелно възприятие”.
Докато си в „осъзнатия” си сън, независимо в каква степен си се самоидентифицирал или евентуално си се оказал в сънищна обстановка и ситуация съвсем близка и приличаща с реалната от ежедневието ти в света на будните, ти няма да имаш двойно възприятие и двоен контрол, и няма да получаваш сенситивни импулси от лежащото си спящо тяло и да го усещаш (макар и в положението му на спящо и неподвижно със затворени очи, което хипотетично би било само частична форма на „паралелно възприятие” за разлика от неговата пълна форма, когато би имал пълно двойно възприятие, контрол и действие едновременно в ролята на „Реалното си Аз” във въображаемата ситуация на „осъзнатия” сън и в ролята на реалното ти „Аз” в света на будните – като самия себе си в будно състояние и съответно с паралелни действия насън и като буден в двете отделни реалности – въображаемия ти свят на сънищата и реалния свят на будните /в случай, че си постигнал интегрирано съзнание/).
Как трябва да се разбира осъзнат сън и осъзнатост в съня
Идеята за "осъзнат" сън се състои в това, че по време на съновидението спящият „осъзнава”, че сънува и се намира в сънищна ситуация и дори евентуално успява повече или по-малко да се самоидентифицира с реалното си "Аз", в зависимост от степента на постигнатото "осъзнаване". "Осъзнатият" сън не се отнася за някакво състояние на идентифициране и пряк сенситивно-контролен контакт и възможности между въображаемото тяло в съня и физическото тяло в будната реалност, не се отнася за съвпадение на възприятията от въображаемото и от физическото тяло, или за едновременно възприемане на своето въображаемо тяло с въображаемите му действия по време на съня и усещанията от реалното си физическо тяло, намиращо се спящо в леглото (както и за едновременни възможности за контрол и управление на физическото си тяло, характерни за състоянието на будно съзнание). Въобще не става въпрос за евентуално "паралелно възприятие", което изисква висока степен на интегриране на съзнанието, и за каквото (за същността на което) изследователите досега още дори не са били чували, тъй като това понятие го въвеждам в „Дълбок сондаж”. Състоянието на „осъзнат” сън макар да има различни възможни степени на задълбочаване, включително на контрол и трансформиране на сънищната ситуация в „осъзнатия” сън, е далече от състоянието „паралелно възприятие”, както и е много далече от състоянието на интегрирано съзнание.
***
И при висока степен на осъзнаване
И при напреднала степен в процеса на самоидентифициране, твоите възприятия в „осъзнатия” сън продължават да са резултат от развитието на процесите на Асоциативната каскада на съзнанието, започнало при нейната форма като Асоциативна каскада на сънищата, като с припомнянето на твоята реална идентичност с разширяването на достъпа ти до ресурсите на постоянната ти памет в процеса на твоето самоидентифициране и формата на Асоциативната каскада динамично се променя, включвайки аспекти и асоциативни пътища и схеми, проявяващи се при формата й като Асоциативна каскада на будното състояние и последователно преминавайки и трансформирайки се във форма на Хибридна асоциативна каскада, повече или по-малко близка или отдалечена към предишната форма и състояние на Асоциативната каскада на сънищата, характерни за обикновения „неосъзнат” сън, като една или друга проявяваща се степен на Хибридната асоциативна каскада зависи и се определя от постигнатата в „осъзнатия” сън степен на „осъзнаване”, вкл. на самоидентифициране, на възможности и способности за задържане в течение на времето в състоянието на „осъзнат” сън, за осъществяване на контрол върху сънищната ситуация и обстановка и за тяхното евентуално активно трансформиране, променяне и развитие в определена желана посока.
Оставаш във въображаема среда
Но и при напреднало самоидентифициране все още си в света на сънищата си, дори и да си постигнал вече „осъзнат” сън със сравнително по-висока степен на „осъзнатост” и самоидентифициране, и с активно включване и участие на съществени за твоето самоидентифициране, идентичност и самосъзнание ресурси на постоянната ти памет.
А твоето „Реално Аз” колкото и то да е високо „осъзнато” няма да има сенситивен достъп и контрол до спящото ти физическо тяло, няма да има прякото сенситивно възприятие на реалното ти „Аз”.
Тази част на общата Асоциативна каскада на съзнанието ще продължава да е изключена до твоето събуждане, или докато не преминеш Пътя на сънищата и не продължиш нататък по Пътя на Йога на интегралното съзнание до постигане на интегрирано съзнание.
***
Контратези
Ситуацията в съня е въображаема – „осъзнатостта” в съня няма пряка връзка със сенситивните възприятия на спящото физическо тяло, а въображаемата сънищна ситуация няма как да е идентична с ежедневната будна реалност. Логически не е възможно по време на състоянието си на сън и сънуване да извършиш едновременно и сенситивно контролирани и възприемани с „осъзнатостта” си в съня целенасочени („волеви”) действия с реалното си физическо тяло. „Реалното Аз” е във въображаема ситуация, от която няма пряка „волева” връзка с физическото тяло и контрол върху негови действия. При „осъзнаване” в „осъзнат” сън обикновено самоидентификацията е частична и непълна, ако въобще е започнал процес на самоидентифициране, от което се определя и степента на „осъзнатост”. „Реалното Аз” може да е с различни степени на самоидентификация и не може да е съвсем близко до идентично с реалното „Аз”, освен евентуално в случай, при който би било постигнато интегрирано съзнание.
Контратези – възникващи въпроси
„Психофизиологичната връзка”
Съществува ли в нормалния човешки организъм такава спонтанна „психофизиологична” връзка (автоматично и постоянно действаща), или ако я има, но тя е в латентно състояние, съществува ли естествена възможност за нейно активиране, за целенасочено въздействие и контрол върху нея?
Предвидени ли са в човешкия мозък на всички хора такива механизми? Функционира ли въпросната „психофизиологична” връзка?
За какво става въпрос и какво означава /плюс мои тълкувания?/
Някои изследователи са заявили, че такава психофизиологична връзка съществува.
Според тяхната теза, изразена с информации за проведени изследвания и експерименти, по време на сънуване във фаза "РЕМ" се получавало съвпадение и причинно-следствена връзка и въздействие между движението на погледа по време на съня (начина и посоките на преместване на погледа на въображаемия герой, в който сънуващият възприема себе си в ситуацията, която преживява в съня си) и начина и посоките на движение на очните ябълки на затворените очи на спящото му физическо тяло.
Накратко, при сънуване във фаза „РЕМ” движението на погледа в съня предизвиквало същото съответно движение на очните ябълки. Затова очните ябълки под затворените клепачи във фаза „РЕМ” се движели – спящият разглеждал обстановката в съня си.
Идеята, че би бил възможен контакт между сънуващия и изследващите го в лабораторията чрез подаване на някакъв вид „кодови сигнали” с очи се основава на схващането, че, поради наличието на психофизиологична връзка, движението на очните ябълки на спящия във фаза „РЕМ” произтича от неговото състояние по време на сънуването и по-точно от движението на погледа му докато разглежда обстановката в съня, който сънува.
Какво би означавало?
Това означава, че, според идеята на тази концепция (независимо от това доколко тя е вярна и състоятелна), в състояние на „осъзнат” сън във фаза „РЕМ”, вместо да разглежда произволно обстановката в сънищната ситуация, „осъзналият” се сънуващ (неговото „Аз”, в което се възприема, въображаемият му герой, с който се е идентифицирал и се възприема като себе си, след като е усетил, разбрал и „осъзнал”, че сънува), т.е. „Реалното му Аз”, би могъл да започне да пави целенасочено с поглед определени предварително уговорени движения, които да се предадат в съответни аналогични (точно съвпадащи, според концепцията) движения на очните му ябълки (на спящото му физическо тяло) и така да установи еднопосочен контакт и в реално време да подаде „кодираните сигнали” към наблюдаващите го в лабораторията.
Възникващи въпроси
Би ли могло това да означава, че мистериозната психофизиологическа връзка може да съществува? Такава връзка би трябвало да е много специална.
Би ли могло да означава, когато съзнанието ти е в състояние на сън и спиш, очите (а може би и тялото ти), да могат да бъдат системно управлявани и насочвани в движенията си от асоциативния процес на спящото ти „Аз“ според представите ти в съня за пространственото разпределение на въображаемата ситуация, включително и твоето позициониране в нея? Представи много често объркани, преливащи и твърде абстрактни.
Би ли могло да означава, като „разглеждаш“ обстановка в съня си, а по-точно – когато по време на съня ти (бил той обикновен или „осъзнат“ в една или друга степен) се формира възприятието и представата ти за разглеждане, сънищният асоциативен процес да е пряко свързан с механизма, управляващ в будно съзнателно състояние нервите и мускулите на очите на физическото ти тяло, и от вътрешния ти сънищен асоциативен процес да излизат импулси с команди към нервите и мускулите на очите, които в резултат да следват твоите абстрактни представи в съня за това какво „възприемаш“ и „виждаш“, какво още искаш допълнително да „видиш”, или представите ти накъде насочваш или трябва да насочиш поглед?
========================================================
***
Какво би означавало? С какви предпоставки би било свързано реализирането на такива хипотези?
Този въпрос /кой?/ съвсем не е толкова прост колкото би могло да изглежда и е тясно свързан с естеството и механизма на сънуване и с начина на образуване на сънища, вкл. и на възприятията за образи и картини, които съставляват и изграждат сънищните ситуации;
свързан е с това как и къде се съхранява информацията в съответния й вид за огромното множество образи и картини, които се съдържат в мозъка и в паметта ти, но до които не успяваш да получиш пряк достъп в будното си състояние;
свързан е с пътя и начина, по който се образуват, възприемат, осъзнават и интегрират в съзнанието визуалните образи от външния свят, с тяхната по-нататъшна история и „съдба” при асоциативните процеси на съзнателната дейност в хода на Асоциативната каскада на будното състояние;
с това дали има пряка връзка между образите и картините в съня ти (или твоите представи за тях в сънищната ти ситуация) и определени центрове на мозъка ти, през които, в хода на асоциативните процеси, преминават едни или други указания и команди до различни органи и части на физическото ти тяло (при положение същевременно, че будното ти съзнание няма пряк достъп до образите и картините, съхранявани във вътрешните нива на паметта ти),
свързан е с въпроса има ли пряка или обратна връзка между очите, очните мускули и нерви, зоната през която преминават визуалните импулси, по-нататъшния асоциативен процес на тяхното разпознаване, сравняване, идентифициране и „осъзнаване”, превръщайки ги в „осъзнатост”, в мисли и в мисловен процес, от една страна, и различните въображаеми възприятия, представи, пориви, усещания, образи и картини по време на въображаемите сънищни процеси, от друга страна;
и въобще, свързан е с въпроса, доколко би могло да има пряка връзка между възприятията и представите, явяващи се по време на сънищните асоциативни процеси, с нервите и мускулите, управляващи очните ябълки, или с някакви други нерви и мускули на тялото;
свързан е с въпроса доколко би могло да има център или сектор в мозъка, позволяващ осъществяването на такива връзки, било с обратна връзка само към пътищата за визуални възприятия, било и с връзка към ръцете, краката или други елементи на физическото тяло.
Какво би означавало?
Въображаема ситуация – няма връзка с тялото
Едва ли някой би могъл да смята, че може да има съответствие между „осъзнаване” и личностна самоидентификация в състояние на „осъзнат“ сън и осъзнатостта и възприятието за собствената идентичност в будно състояние със съответната връзка на контрол върху двигателните функции. Такова нещо биха могли да помислят, да вярват или да твърдят само хора, които никога не са постигали „осъзнати“ сънища и имат неточни представи за това състояние на базата на свои предположения, на прочетени брошури или книги, или на произволни и фалшиви разкази от неудачни платени доброволци в експерименти.
Възникващи въпроси
Би ли могло да означава посоките на движението на очите на спящото тяло да съответстват на въображаемите посоки и течения сред вълни, кипежи и водовъртежи в бурите на океана на твоите вътрешни възприятия и представи за обстановка, смисъл, пространство, геометрия, взаимни връзки и последствия, действия и начини, по които във въображаемата ситуация си представяш , че „се движиш“ и „гледаш“ в сънищата си по време на съня (говорим за сън и сънуване, а не за някакъв вид прикрито будно състояние с имитация на сън)?
Би ли могъл специфичният процес на "виждането" (както това се случва в будно състояние, така да е възможно и по време на сънищата), да включва и обратна асоциативна връзка между сънищните процеси с въображаемите им образи, действия и ситуации, от една страна, и механизмите на контрол и управление на физическото тяло, характерни за волевите действия на будното съзнание, от друга страна?
Какво би означавало
Според тази тяхна теза, изразена с конкретни информации за проведени изследвания и експерименти, се твърди, че по време на сънуване във фаза "РЕМ" се получавало съвпадение на вида и посоките на преместване на погледа на въображаемия герой (в който сънуващият възприема себе си в ситуацията, която преживява в съня си) с вида и посоките на движение на очните ябълки на спящото му физическо тяло.
И съответно, в осъзнат сън този процес можело целенасочено да се контролира и управлява с цел подаване на определени сигнали от състоянието в сънищната обстановка към наблюдаващите изследователи във външния свят на будните.
Ако трябва да прецизирам това твърдение, то ще рече, че, според тези изследователи, експериментатори и автори, във всички сънища във фаза „РЕМ” има съвпадение на вида и посоките на движение на очните ябълки на физическото тяло на спящия човек с вида и посоките на движението на погледа на неговия „герой”, в който се възприема като себе си в качеството на „Въображаемо Аз” или на „Реално Аз” в сънищните ситуации в обикновен „неосъзнат” или в „осъзнат” сън.
Пояснения
Известно е, че по време на фазата „REM”, за която от изследователите се счита, че в нея в най-голяма степен се проявяват сънищата, очите на спящия се движат под клепачите спонтанно и често доста активно, като се забелязва произволно движение, особено наляво-надясно.
Всъщност, от видеозаписи на такива движения, според мен, би могло да се каже, че очните ябълки се движат сравнително динамично и често с относително резки движения, по начин и модел, който определено изглежда различен от нормалното обичайно движение на очите на човек в будно състояние, т.е. при „гледане” и „разглеждане”.
За какво става въпрос
Според тази теза, движението на погледа по време на съня във фаза „РЕМ” предизвиквало съответно аналогично („огледално”) движение на очните ябълки на спящото тяло.
Според споменатите твърдения, първоначално на изследователите им било направило впечатление, че имало прилика между движението на очните ябълки на спящото тяло във фаза „РЕМ” и движението на погледа на човек, който гледа на екран кинофилм или разглежда обстановката около себе си.
Очните ябълки се насочвали по подобен начин в различни посоки, сякаш в съня си спящият гледал някакъв филм.
Изхождайки от това впечатление, те установили и определили, че има съвпадение между начина и посоките на движенията на погледа по време на съня и движенията на очните ябълки на спящия. Докато сънувал спящият разглеждал обстановката около себе си и с начина, по който движел поглед и очи съвпадало и движението на очите му под затворените му клепачи.
Така изследователите стигнали до идеята и „определили”, че движението на очните ябълки на спящия следвало движението на погледа му в съня (на „героя”, в който се възприема) докато се оглежда и разглежда подробностите на обстановката в сънищната ситуация (сякаш гледа филм). Движенията на очите на спящото му физическо тяло (на очните ябълки) били аналогични на движението на погледа му в съня.
Когато разглеждам видеозаписи на движение на очните ябълки на спящи във фаза РЕМ мога само да се учудя на такова твърдение. Мисля, че е било безотговорно. На този въпрос се спирам отново по-нататък.
Очевидно идеята за установената „прилика” с гледане на филм е била отправна, за да се стигне до такова заключение. Но доколкото само „прилика” не би била достатъчна за осъществяване на подаването на сигнали и информация, каквато е целта и резултатите от съответните експерименти според информациите за тях, очевидно според изслредователите има пълно съвпадение в движението на поглед в съня и на очните ябълки на спящия.
Чудя се дали такава особена и съмнителна идея не е хрумнала на някой от учените, интересуващи се от съня и сънищата в началото на миналия век, когато все още погрешно са считали, че човек сънува и има сънища само във фаза РЕМ и като им е направило впечатление, че понякога в сънищата си се чувстваш сякаш наблюдаваш ситуация като на филм и пренебрегвайки, че не винаги е така и че вариациите на възприятията в сънищата са многобройни и най-различни.
***
За какво става въпрос
Свързаните с тази история лица разказвали, че поради наличието на такава „закономерност” когато по време на преживяванията си в сънищната ситуация сънуващият завъртал очи или насочвал поглед надясно, това се отразявало на спящото му физическо тяло в леглото и очните му ябълки под затворените клепачи в този миг се завърлатли надясно (а не в някоя друга случайна или спонтаннно физиологично обусловена посока!).
И така, ако в „осъзнат” сън сънуващият нарочно насочел поглед надясно или наляво, очните му ябълки щели да последват същите движения.
Идеята била, че в „осъзнат” сън сънуващият можел „осъзнато”, предумишлено, целенасочено да движи по определен начин поглед и така да контролира движението на очните си ябълки с възможност да подаде на изследователите в лабораторията предварително уговорени сигнали.
Чудя се защо тези учени са пропускали да уточняват, защо специално не са акцентирали върху значението на факта, че става въпрос за въображаеми очи и за въображаем поглед, възприятията за които в съня съвсем не са същите както в будно състояние.
***
За какво става въпрос?
При това положение, след като изследователите се уговаряли предварително с изследвания спящ човек за някакъв вид "код" за подаване на „сигнали” чрез определени движения на очите, ако спящият постигнел във фаза "РЕМ" „осъзнат” сън, той можел да им подаде съответните "сигнали", местейки по време на своя сън погледа си в определени посоки по начин, съответстващ на уговорения "код". По този начин спящият можел да осъществи контакт с изследващите го, да им подаде информация, да докаже, че е постигнал „осъзнат” сън, да се направи синхронизиране с показанията от уредите за мозъчната му активност точно в този момент и период, и така да се постигне симултанна връзка между него в съня му и наблюдаващите го в лабораторията (която връзка, ако това би било осъществено, би била еднопосочна).
***
За какво става въпрос?
Какъв е смисълът?
(От изброените неща, ако хипотетично някой сънуващ би могъл да подаде такъв вид сигнали, основното съществено би било да се покаже и разбере доколко такъв вид психофизиологична връзка действително може да съществува и да бъде осъществена. Защото да се доказва, че някой може да постигне „осъзнат” сън е излишно – „осъзнатите” сънища могат да се постигат, а разглеждането на графиката на електроенцефалограмата в момента на „осъзнат” сън не би дало нищо повече от това, което има във всяка графика от фаза РЕМ с обичайни сънища, като се имат предвид характера и съдържанието на тези графики, и възможностите на електроенцефалографите.
Същевременно такъв метод не би давал на сънуващия нито физическата нито психическа възможност за предаване на съществен обем информация. Но цялата концепция за връзката между погледа в съня и очните ябълки е под въпрос, като се има предвид начинът и динамиката на движение на очните ябълки във фаза РЕМ, както и редица други обстоятелства.
В тази връзка биха могли да възникнат основателни съмнения относно достоверността и коректността на съобщения от миналите десетилетия за подобни изследвания и експерименти. Биха могли да съществуват различни съображения в полза на теоретичната възможност за активиране на такава психофизиологична връзка. Въпросът е доколко това е било възможно да се осъществи на практика в съответните случаи.)
***
Какво би означавало?
На повърхността на тази идея и на съобщенията на съответните учените за успешно осъществени такива експерименти излиза, че подаването на подобни "сигнали" по време на "осъзнат" сън би означавало да съществува такъв психофизиологичен или неврологичен механизъм, при който своеобразните движения на очните ябълки, които се проявяват по време на всякакви сънища във фаза "РЕМ", да не са само неопределени и случайни, спонтанни и автоматично предизвикани в резултат на някакъв неврологичен рефлекс, свързан с моментното състояние на нервната система и със степента на мозъчна електрична активност в съответната фаза на съня, а да имат пряка връзка със самото съдържание на сънищата, с конкретните възприятия, с въображаемото поведение и действия по време на сънищните ситуации и да могат да бъдат „осъзнато” активно контролирани и управлявани от сънуващия в „осъзнат” сън в някакъв предварително уточнен порядък.
А това включва обичайното поведение и възприятия, включително възприемане и наблюдение на обстановката и случващото се наоколо, в обикновения "неосъзнат" сън при преминаването в състояние на "осъзнатост" да може да бъде "осъзнато", преднамерено и "волево" прекъсвано, а евентуалните автоматични рефлекси, които в обикновен "неосъзнат" сън свързват възприятията, "гледането" и "разглеждането" с "огледално" движение на очните ябълки, да бъдат "осъзнато" контролирани, повлиявани, променяни и управлявани в определен предварително уточнен порядък.
Какво би означавало?
Това би означавало въображаемите действия на "Въображаемото Аз" и въображаемата същност на процесите на Асоциативната каскада на сънищата да рефлектират върху физиологичните процеси и да активират обратна връзка през зоните, управляващи визуалното възприемане в будно състояние с обратно въздействие върху нервите и мускулите на очните ябълки, а все още въображаемите действия на "Реалното Аз" и все още въображаемата същност на процесите на Хибридната асоциативна каскада не само да рефлектират по същия начин, но и да са в в състояние да прекъсват евентуалната естествена неврологично установена динамика на рефлекса и процеса и да я променят "осъзнато", преднамерено и "волево".
А в случай, че тезата е измислена и погрешна и движението на очните ябълки не следва автоматично и "огледално" движението на погледа по време на съня и съответните посоки на "гледане" и "разглеждане", а не е свързано с тях и е неврологично обусловено и предизвикано от съответното състояние на мозъка, тогава за да би било възможно все пак да се повлияе и въздейства на този рефлекс с движение на очните ябълки и той да се контролира и управлява по точно определен начин, това би означавало "осъзнато" и "волево" "Реалното Аз" с все още въображаемите му действия с тяхната все още въображаемата същност в процесите на Хибридната асоциативна каскада да е в състояние да прекъсне естествения ход на чисто физиологични, автоматични и автономни процеси, които всъщност са във владението на Вътрешната асоциативна каскада, спрямо която Хибридната асоциативна каскада (както и Асоциативната каскада на сънищата, а така също дори и Асоциативната каскада на будното състояние) нямат "върховенство", не упражняват пряко въздействие и нямат пряка възможност за контрол.
При такова положение, в случай, че тезата за постоянно действаща във фаза "РЕМ" пряка връзка на движенията на погледа в съня с движенията на очните ябълки е несъстоятелна, погрешна или фалшива, за да е възможно в състояние на "осъзнат" сън да бъдат подадени сигнали с предварително уговорени конкретни движения на очните ябълки, остава хипотетичната възможност да се допусне вариант, че при преминаване в "осъзнат" сън Хибридната асоциативна каскада все пак би имала възможност да влиза във взаимодействие с Генератора на сънищата, а участието на Вътрешното Аз и съответно на Вътрешната асоциативна каскада да може да се активира с включване на режим, позволяващ прекъсване на обичайния ред и промяна в автоматичните движения на очните ябълки.
Успешното осъществяване на такъв процес би изисквало съществен опит по Пътя на сънищата, способност и умение от страна на сънуващия, и е твърде малко вероятно да се допусне, че за такъв резултат биха били способни обичайни доброволци в лабораторни експерименти, освен ако не се окаже, че някой от тях би имал определени вродени способности, отличаващи се от нормалното състояние при повечето хора.
Твърде малко вероятное такъв процес, усилие и прекъсване на обичайната психофизиологична връзка с оказване на въздействие, контрол и управление върху нея, да не доведе до прекъсване на "осъзнатия" сън, както и до събуждане.
***
Съгласно тази идея и теза, в случай, че такава психофизиологична връзка наистина съществува и е постоянно и стандартно активна, би се оказвало, че във всички сънища във фаза "РЕМ" очните ябълки се движат така както сънуващият в съня си разглежда сънищната обстановка и ситуация около него.
И в момента, в който той се „осъзнае”, разбере, че сънува и си спомни за експеримента, той би имал възможност без особено затруднение или проблеми да започне в съня си да "гледа" и да си мести погледа по строго определени начини, според предварително уговорените „кодови” движения.
Ако такава автоматична спонтанна връзка между посоките на "разглеждането" на обстановката в сънищата и движението на очните ябълки все пак би съществувала, но не би била съвсем точно "огледално" съответстваща, и движението на очните ябълки би бил спонтанен рефлекс, все пак свързан и осъществяващ се под въздействие на "гледането" в съня, но не би следвал и не би могъл да следва съвсем аналогично "огледално" движенията на погледа в съня, тогава в момента, в който се „осъзнае” в съня си сънуващият също би трябвало да може да се намеси в този рефлекс и да постигне такъв контрол, при който очните му ябълки да започнат да следват съвсем точно движенията на погледа му в съня. В противен случай не би било възможно да подаде конкретните предварително уговорени сигнали.
Но каквито и да биха били движенията на погледа в сънищата във фаза "РЕМ", те биха били доста по-различни от бързите движения на очните ябълки, които се наблюдават на записи на спящи във фаза РЕМ.
Пак според същата идея, в случай, че информациите от съответните изследователи са коректни и верни и те наистина са постигнали такъв контакт, и същевременно в случай, че всъщност точно такава психофизиологична връзка не съществува и не е активна постоянно и стандартно, а движенията на очните ябълки са спонтанен рефлекс и нямат нищо общо с „гледането” по време на съня, след като сънуващият се „осъзнае” в съня си и разбере, че сънува, той трябва да е в състояние да прекъсне естествения ход на процеса и на рефлекса и да му повлияе, контролира и управлява, за да намери начин и да успее да постигне и активира необходимата му форма на психофизиологическа връзка, която да позволи свързване на движенията на погледа му в сънищната обстановка с движенията на очните ябълки и съответното подаване на сигнали.
Какво би означавало или пояснения – след това – в различните възможни варианти - хипотези
Ако движението на очните ябълки е спонтанен неврологичен рефлекс присъщ на състоянието и мозъчната активност във фаза РЕМ, дори ако намери канал и път за активиране на такава пряка връзка, на сънуващия би се наложило да повлияе, да прекъсне, да промени и да контролира този спонтанен неврологичен рефлекс.
***
При съществуването на такава психофизиологична връзка между движението на погледа по време на сънищната ситуация и очните ябълки на спящото физическо тяло, очевидно „кодът” за подаване на „сигнали” би следвало да се състои от движения и ритъм, които ясно и категорично да се различават от естествените движения на очните ябълки на спящия човек по време на фаза "РЕМ", които постоянно се случват и наблюдават (и каквито може да се видят на различни записи) във всички случаи и състояния когато във фаза "РЕМ" сънува както обичайни "неосъзнати" сънища, така и "осъзнати" сънища, и съответно не са свързани с опити за подаване на някакви нарочни сигнали.
Опитвал съм се да си представя, как в състояние на "осъзнат" сън, разбирайки, че всичко около мен е само една въображаема обстановка и сън, и започвайки да се самоидентифицирам, докато си давам сметка кой съм, какъв съм и какъв живот съм имал в будната реалност, ще си спомня за изследващите ме в лабораторията и, вместо да застина и да се съсредоточа в това чудно състояние, да се постарая да остана в него, да разгърна всякакви възприятия към тази чудна среда, да се насоча „навътре” търсейки реални спомени, да продължа с процеса на самоидентификация, стараейки се да постигна възможно по-пълен достъп до основни спомени за живота си и за външната реалност, до ключови зони и ресурси на постоянната ми памет, и да се погрижа това състояние да продължи възможно по-дълго време, как вместо всичко това, аз ще започна да си движа очите (ако въобще в този момент имам в съня си някакво възприятие за "очи", "поглед", "гледане" или някакво подобно действие) по определен начин, за да подавам сигнали на наблюдаващи ме в лабораторията видеокамери или специалисти, за да ги информирам и да им докажа, че съм постигнал „осъзнат” сън! Или може би, за да им кажа, че при мен е ден, че слънцето свети и да им пожелая приятно продължаване на изследванията! (Или за да им кажа, че съм си представил изкуствен зелен или розов филтър и целият свят около мен в сънищата ми е станал зелен или розов!)
***
Доколко е реалистично в контекста на процесите на самоидентифициране и осъзнаване – различните етапи и състояния след началото на процеса на осъзнаване
Как трябва да се разбира осъзнатия сън и процеса на осъзнаване
Елементарни сигнали – защото в такава ситуация и с такова средство те не биха могли да са други.
Абсурдно предположение – как прекъсвайки процеса на самоидентифициране и на собственото себепознание в такава невероятна ситуация на начално „осъзнаване” в определена сънищна ситуация, ще се спра и с риск да прекъсна съня и да се събудя, ще започна да мисля и да се старая да си премествам и въртя погледа, eвентуално – въображаемите очи (за които в съня си все още може и въобще да нямам усещане)!
Такъв подход към изследването, експеримента, от страна на наблюдаващите по отношение на сънуващия, изглежда предполага една съвсем погрешна постановка, че в момента, в който сънуващият разбере, че сънува, т.е. в момента в който „се осъзнае” и премине в „осъзнат” сън, той едва ли не ще се окаже в някакво съзнателно състояние, подобно на това, в което се намира когато е буден, с пълното си себеосъзнаване, с пълния си достъп до ресурсите на будната си памет, с пълната си самоидентификация, каквато има в будно състояние, т.е. че в момента, в който разбере, че сънува, той едва ли не ще се окаже все едно със своето будно съзнание, но намиращ се в ситуацията на съня. Такава постановка е напълно погрешна и няма нищо общо със състоянието, в което сънуващият се оказва в „осъзнат” сън. Но това може да го знае само този, който наистина е постигал „осъзнатост” в „осъзнат” сън, който е имал сънища, в които е успявал да разбере, че сънува, и който е успял да се задържи известно време в това състояние и впоследствие след събуждането си да си спомни какво точно е преживял и през какви моменти е преминал.
Как трябва да се разбира осъзнатия сън и процеса на осъзнаване
„Осъзнаването” по време на сънуване и постигането на „осъзнат” сън преминава през различни етапи и състояния и въобще не означава, че мигновено възвръщаш своята пълна идентичност и памет, каквито имаш когато си в будното си съзнателно състояние. Затова би било доста странно, човек, оказал се в такава ситуация и в такъв момент, с внезапно разгърнали се невероятни хоризонти пред него, да насочи мисълта и усилията си към подаване на елементарни сигнали с поглед.
При всички случаи с такова средство не би бил в състояние в този момент да информира както за своите мисли, възприятия и усещания, така и за обстановката в съня. Още повече, че повечето доброволци в такива изследвания, успели да се настроят да постигат „осъзнати” сънища в лабораторната среда, все пак биха били без особено съществен опит в овладяване на сънищата.
старо от тук
/2/ Контратези и хипотези
Трудности във връзка с приемането на достоверността на такъв механизъм (на твърденията и на хипотеза за възможността да съществува или да може да се активира)
/2/ Характера на гледането и разглеждането в съня
Контратези за логиката на авторите на съобщения и твърдения за експерименти по отношение на „разглеждането и гледането” в съня
старо - до тук
ново - от тук
/2/ Контратези към хипотези или твърдения
Във връзка със съответствие между движенията на погледа по време на сънищата и движението на очните ябълки на спящия
Контратези за логиката на авторите на съобщения и твърдения за експерименти по отношение на „разглеждането и гледането” в съня и „огледално“ съответствие на движенията на погледа в съня с движенията на очните ябълки, и обратно
Характер на гледането, виждането и разглеждането в будно състояние и характер на „гледането“ и „разглеждането“ в съня
Проблемни елементи във връзка с приемане на достоверността на твърденията или на хипотезата на различни учени и автори, провеждали експерименти с „осъзнати“ сънища във връзка с механизма на проявление на описваната от тях „психофизиологична връзка“.
Контратези относно възможността да съществува или да може да се активира описваната от тях „психофизиологична връзка“, на базата на техни твърдения, хипотези или обяснения, че движенията на очните ябълки на спящия във фаза РЕМ съответствали на движенията на неговия поглед по време на сънищата му. (Като, по подразбиране, съответствието се представя като огледално и точно, за да може да е възможно чрез този механизъм да са били подавани сигнали и информация от сънуващия към изследващите го.)
Начинът на гледане и на виждане в будно състояние и в сънищата. Има ли прилика, има ли подобие? Има ли някаква връзка и има ли някакво съответствие между начина на движение на въображаемите поглед и очи по време на сънищата във фаза РЕМ и движението на очните ябълки на спящия, доколко е възможно да има пряка причинно-следствена връзка и съвпадение, и още повече това съвпадение да е огледално, пълно и точно.
ново - до тук
Аз често се бях връщал към хилядите и хиляди сънищни ситуации в моите сънища,...
Аз често се бях връщал към хилядите и хиляди сънищни ситуации в моите сънища, които бях описвал подробно всеки ден в продължение на години наред, и не можех да намеря или да избера нито една от тях (не намирах сред тях такива), в която съм разглеждал обстановката в съня си като съм си движел очите и погледа (въображаемите си очи и поглед) по такъв начин, с такава динамика и бързина, системност и ритъм, както се движат очните ябълки на спящи във фаза РЕМ (което може да се види от различни видеозаписи ), когато в съня е трябвало да си движа очите и погледа постоянно по същия начин - с такива движения в съня на „очи” и „поглед”, които да наподобяват начина, реалния ритъм и динамика на движението на очните ябълки на спящи във фаза РЕМ, нито с такива движения и динамика на въображаеми „очи” и „поглед” в съня си да съм „раглеждал” сънищната обстановка и ситуация, което да съответства на начин, подобен на гледането на филм на екран (каквото и да означава „начинът, по който се гледа филм на екран”!), каквито са обясненията и интерпретациите на изследователи за движенията на очните ябълки във фаза „РЕМ”.
/Освен ако евентуално приемем хипотетичен и твърде невероятен вариант, че въображаемите ти очи на въображаемото тяло на "Въображаемото ти Аз" го правят във въображаемата ти сънищна ситуация, но ти поради някаква причина не си в състояние да забележиш това, не го забелязваш, не си даваш сметка и после не си спомняш за такава подробност.
Но ако в обичаен сън го правиш автоматично и нямаш усещането и спомените за такива понякога наистина френетични движения на въображаемите ти „очи” и „поглед” (с каквито ти в будно състояние не само че никога не би си движил очите и погледа, но и не би бил физически в състояние практически да го извършваш), би било странно, че в "осъзнат" сън с малката разлика, че вече си разбрал и знаеш, че сънуваш, не само че ще имаш усета за това движение, но и ще можеш да се намесиш в естествения спонтанен процес, в естественото си моментно състояние в съня, да нарушиш спонтанността на процеса, да установиш контрол върху „очите”, „погледа” и начина си на „гледане”, да установиш контрол върху проявлението на рефлекса, да забавиш движенията на очните ябълки, да ги вкараш в определен контролиран ритъм и модел и да им повлияеш чрез определени предварително определени и уговорени движения на „очите” и погледа” си в съня, да започнат да извършват целенасочено отмерени "кодови" движения!/.
Не е необходимо сънят ти да е бил "осъзнат" и да си знаел, че сънуваш, за да си спомняш ясно ситуациите и своите действия в тях при ясни и подредени сънища, които си успял добре да визуализираш и да си припомниш. Моите самонаблюдения са ми показали, че възприятията в сънищата в повечето случаи не са точно като гледането от дистанция на филм. (Макар че често оставаш по време на съня си с такова впечатление, или по-скоро когато впоследствие си го припомняш си даваш сметка, че сякаш някак си отстрани си стоял и си наблюдавал развитието на някакво действие. Но това са само някои от сънищата и сънищните ситуации сред голямо разнообразие различни състояния, възможности и вариации.) По-скоро е обратното – в повечето случаи, в сънищата възприемаш ситуациите, картините и елементите в различните им части, без да се налага да си местиш погледа или да си въртиш очите. (Но моделът и динамиката на движението на очните ябълки на спящите във фаза „РЕМ” са еднотипни, както може да се види от видеозаписи.)
В множество случаи в сънищните ситуации различни ситуации и картини се възприемат директно смислово, без това да е следствие на пряко гледане или насочване на поглед.
В много случаи „виждаш” и разбираш направо вътре в сънищното си съзнание на „Въображаемото си Аз” дори без да е необходимо да "гледаш" и "разглеждаш" с въображаемите си "очи". (Да не говорим за множеството вариации на сънища, в които има едно преливане на възприятия и осмисляне на информация без разграничаване на определени действия.)
В множеството сънища, които съм си припомнил и визуализирал, не съм намерил ситуации и обстоятелства, в които да съм се оглеждал и да съм си въртял въображаемите "очи" по начина, по който става движението на очните ябълки на спящите във фаза „РЕМ”, не съм намерил индикации за присъствие на обстоятелства и ситуации, или съответно на едни или други възприятия, изразяващи и свързани с евентуални ситуации или модели с "гледане" и "разглеждане" на сънищната обстановка с подобни постоянни динамични и резки движения и сменяне на посоки на въображаемия "поглед" и съответното така наречено "гледане" или "разглеждане" на обстановката в съня, при които да е имало или да са се налагали споменатите по-горе модели на "гледане" и "разглеждане" (и от които да мога да направя изводи за съществуването на пряка връзка, на прилика, на аналогия или на "огледално" въздействие и отражение между "гледане" и "разглеждане" по време на сънищата, от една страна, и начина, модела и динамиката, с каквито се случва движението на очни ябълки на спящи във фаза "РЕМ", от друга страна (видни на различни видеозаписи и изглеждащи като съвсем спонтанен, автоматичен и физиологично и неврологично обусловен и предизвикан рефлекс) .
... за което се твърди, че представлявало и съответствало на модел, по какъвто ставало гледането на филм на екран и разглеждането на кадрите на филма, и с което твърдение се търси обяснение на движението на очните ябълки като причинено и "огледално" съответстващо на движението на "погледа" при "гледане" и "разглеждане" на обстановката по време на сънищата (на евентуални посоки на всяко преместване на въображаемия поглед).
Всъщност, дори в будно състояние едва ли бихме били способни волево (съзнателно и преднамерено) да си движим очите по същия начин и с подобни движения както се движат очните ябълки по време на фаза "РЕМ". До голяма степен такава способност в будно състояние би зависела от състоянието на очите и тренираността на мускулите на очните ябълки. (Би могла да е придобита способност след упражнения и тренировки, подобна на други физически умения, които не всеки човек може да постигне, достойна за любопитен цирков номер или за демонстриране в някое шоу.)
Същевременно, дори при гледането на филм погледът не се мести по екрана по подобен начин, не си движиш очите постоянно (а още повече с някои така резки и бързи движения) по такъв начин и с такава динамика наляво и надясно или в някакви други посоки, за да гледаш и възприемаш филма – погледът често се спира, фокусира и застива докато съзнанието асоциира и осмисля, понякога се премества и разглежда, преминава по пътища, очертаващи всякакви начупени и пресичащи се линии между различните точки на изображението, но не с "широки" и толкова резки движения с „твърде големи аплитуди”, не така „припряно”, систематично и постоянно, понякога се „отпуска” и асимилира картината и действията в нея като цяло, няма го този автоматизъм и системност, каквито се наблюдават в движението на очните ябълки във фаза "РЕМ". (Тук нямам предвид как би се движил погледът ако очите /и съзнанието/ през цялото време биха били ангажирани предимно с четене на субтитрите и разбиране на техния смисъл и по-малка възможност би им оставала да разглеждат и асимилират самите изображения във филма.)
Всъщност, можем да си дадем сметка, че може да съществува определена разлика между гледането и движението на очите в будно състояние в ежедневна среда, в която обкръжаващият фон, обстановка и предмети са ти принципно познати, и гледането на филм на голям екран, когато се явяват много нови непознати образи и елементи и погледът ти започва да скача от точка на точка и от ъгъл на ъгъл по големия екран докато се опитваш да разгледаш образите и да асимилираш по-пълно картината. Същевременно, това би могло да става до определен момент, след който очите и погледът ти ще се отпуснат и ще започваш да възприемаш цялостно. Спонтанните, автономни, активни и много често сравнително интензивни движения на очните ябълки на спящия и сънуващ трудно би могло да се извършват преднамерено и волево от очите ти в будното ти състояние не само за дълго, но дори и зае по-кратко време (ако въобще някой би могъл буден да успее така да си движи очите, а и да продължи да го прави). Освен ако допуснем, че въображаемите "очи" на въображаемото ти тяло във въображаемата ситуация в съня биха могли да се движат с такъв ритъм и посоки, без същевременно въображаемото съзнание на "Въображаемото ти Аз" да усеща такова движение и да си дава сметка за него, докато "разглежда" "големия екран" на обстановката и ситуацията в своя сън!
Освен горното положение за начина, по който често се "гледа", „разглежда” обстановката и възприема ситуацията по време на сънищата, включително и във фазата „РЕМ", съществува и друг въпрос, който без съмнение се отнася и за начина, по който се "гледа" и "разглежда" и по време на сънищата – в будно състояние обикновено човек разглежда заобикалящата го среда и обстановка не с постоянни бързи движения "с широки амплитуди" на погледа си в различни посоки, а и чрез движение на главата си, при което очите правят сравнително минимални движения, фокусирайки се в различни точки, докато мозъкът възприема и асимилира образа.
Погледът остава като цяло насочен в посоката, към която е обърнато лицето, като при преместването му очите леко се люлеят, запазвайки насоченост напред, не правят резки широки движения наляво и надясно или нагоре и надолу. Движенията на очите се съчетават, синхронизират донякъде „компенсират” и връщат в обратна посока заедно с движението на главата, врата и евентуално на тялото, неутрализирайки нуждата от „широки амплитуди”. (Очите се движат повече при маниерничене или при снимките и на филмите в киното, но и там обичайно не така бързо и „пъргаво”, постоянно и динамично, както по време на сън във фазата РЕМ. В съзнателното си будно състояние, с волеви намерения, човек не би могъл да си движи очите по такъв начин.)
Разглеждането на картина или гледането на филм става с минимални промени в посоката на погледа с фокусирането им в различни точки, като линията свързваща последователно тези точки би представлявала една сложна и на вид хаотична конфигурация. Това положение поставя въпрос, свързан с вида и системността на движението на очните ябълки във фаза „РЕМ”, ако те би трябвало да са отражение на начина, по който естествено и нормално сънуващият "гледа" в съня си (и ако въобще бихме приели, че в този начин би имало естествена аналогия с начина, по който е човек е свикнал да гледа когато е буден), а да не са просто физиологичен автоматичен спонтанен рефлекс и действие, свързани с характеристиките на фаза "РЕМ" и на мозъчната функция в нея, отличаващи я от другите фази на съня (вкл. електрично, електромагнитно и пр. състояние), но не и свързани, предизвикани и "огледално" следствие на "посоките", в които "гледаш" когато сънуваш.
Това ме караше да съм подозрителен към твърденията, че движението на очните ябълки по време на фаза „РЕМ” представлявало следствие и съвпадение с движение на "погледа" и "разглеждане" на обстановката в сънищната ситуация.
Бях склонен да допусна, че такава теза е погрешна (и дори недобросъвестно изтъквана и фалшива) и движенията на очните ябълки по време на фаза „РЕМ” са спонтанни и обусловени от неврологични и физиологични предпоставки и характеристики на нервната система, свързани със състоянието на съня.
При такова положение, би се оказало под въпрос, съмнително и невярно обвързването на движението на очните ябълки с насочването на погледа в съня, съществуването или възможността за активиране на такъв „механизъм” за подаване на „сигнали” и въобще коректността и достоверността на информациите, че са били проведени такива експерименти.
Но същевременно, трудно ми бе да си представя и да приема (а и трудно бих могъл да повярвам), че би била възможна подобна недобросъвестност или фалшификация, и подобно изкривяване или предоставяне на невярна информация, в която се цитират различни източници, институции и имена на учени. Затова ситуацията още повече ме озадачаваше, заинтригуваше и ме предизвикваше и караше да анализирам различните възможностите, обстоятелства, причини и условия, да преценя различните възможни варианти.
Възникващи въпроси
Възникват някои въпроси
Възникват някои въпроси. Тъй като във фаза „РЕМ” не всички сънища са „осъзнати”, а очните ябълки се движат, логично е, че обяснението за причината на това движение с "гледане" и "разглеждане" на сънищната обстановка и преместване на погледа би трябвало да се отнася не само за „осъзнатите” сънища, но и за всички обикновени "неосъзнати" сънища във фаза "РЕМ".
Кое точно бихме нарекли с понятието психофизиологична връзка?
Дължи ли се движението на очните ябълки във фаза „РЕМ” на движение на "погледа" и "разглеждане" на обстановката в сънищната ситуация (като пряка психофизиологична връзка, която води до точно повторение на същите движения, посоки, ритъм, честота ) или е автоматично в резултат на други причини с физиологичен и неврологичен характер?
Дължи ли се движението на очните ябълки във фаза „РЕМ” на движение на "погледа" и "разглеждане" на обстановката в сънищната ситуация (като пряка психофизиологична връзка, която да води до точно "огледално" повторение на същите движения, посоки, ритъм, честота ) или не е свързано с преместване на посоката на "погледа" по време на съня, а е независимо спонтанно, автоматично, вроден неврологичен "психофизиологичен" ефект в резултат на причини с физиологичен и неврологичен характер, свързани със спецификата на мозъчното състояние, на вълните и ритмите във фаза РЕМ?
Такъв рефлекс и ефект пак би бил резултат от "психофизиологична" връзка, която, обаче, е свързана с общото мозъчно състояние и характеристики на мозъчните функции, а не с въображаемото "гледане" във въображаемата ситуация.
Такъв рефлекс и ефект би предизвиквал съответно движение на очните ябълки, без то, обаче, да има нищо общо и никаква прилика с движения на "погледа" на въображаемия ти герой, като който в съня си се възприемаш в качеството на "Въображаемо Аз" при обикновен "неосъзнат" сън или на "Реално Аз" при "осъзнат" сън).
Какво би означавало? /мои тълкувания и разсъждения/
За да би могло да съществува подобна психофизиологична връзка, за каквато са твърдели съответните изследователи и експериментатори, между "разглеждането" на обстановката в съня и движението на очните ябълки на спящия, всеки образ от възприятията по време на сънищните ситуации, всяка подробност в обстановката и всеки елемент в действието, възприемани от „Въображаемото Аз” при обикновен "неосъзнат" сън или от „Реалното Аз” при „осъзнат” сън, всяка въображаема промяна в "зрителния ъгъл" или в "посоката" на "погледа", както и евентуални ефекти върху "гледането" на всяко специфично "смесено" състояние и възприятие в съня, би се очаквало синхронизирано и автоматично да предизвикват съответно въздействие върху нервите и мускулите на очите на физическото тяло и съответни "огледални" промени в движението и в положението на очните ябълки.
Само тогава би могло да се очаква да има такъв действащ механизъм, при който да е в сила правило, че при сънуване на сънища във фаза "РЕМ" очните ябълки на спящото физическо тяло биха се движили съобразно промените в посоките на "погледа" в сънищната ситуация, поради което да става възможно, променяйки „осъзнато” посоката на "погледа" си по време на „осъзнат” сън да се получава като ефект съответно аналогично движение на очните си ябълки, и така да стане възможно създаването и изпращането на някакъв вид „кодирани сигнали”.
(Освен ако ефектът не би бил частичен, произволен, донякъде случаен, в зависимост от възможностите на мускулите на очните ябълки. Но тогава, при такъв вариант, каква би била степента на достоверност и адекватност на евентуални подавани целенасочено в "осъзнат" сън "сигнали" чрез такава връзка и движения? Тогава цялата идея за подаването с такъв метод на "сигнали" също би се компрометирала.)
***
Пояснения
Твърде малко вероятно би било такава "огледална" психофизиологична|" връзка между "поглед", "гледане" и "разглеждане" в съня във фаза РЕМ да съществува, но тя да се проявява само с частично "избирателно" въздействие – евентуално да се получава рефлекс и "огледално" отражение върху движението на очните ябълки, но то да не е при всички, а само при някои от движенията на въображаемия "поглед" по време на съня, например в по-голяма степен на някои хоризонтални (наляво и надясно) или на някои вертикални движения, а при други движения да не се получава подобна връзка, рефлекс и въздействие.
Или пък, например, да има въздействие само понякога при по-бързи и динамични движения наляво и надясно (ако въобще би могло да се очаква, че ще правиш такива движения с поглед в сложните въображаеми ситуации и състояния в сънищата си) - когато в съня ти по такъв начин се променя посоката на въображаемия ти "поглед" (или самата ти представа в съня за промяна на посоката на въображаемия ти "поглед", или дори само необходимост или желание за получаване на някаква информация от съвсем различна и противоположна точка и посока, което да се изразява в представа или възприятие за рязко бързо и широко променяне на посока на въображаем "поглед"), а да не се отразява при други по-бавни и плавни движения или смяна на зрителния ъгъл в други посоки (какъвто всъщност е начинът, по който евентуално възприемаш и "гледаш", или пък си представяш, че "гледаш", в различни сънищни ситуации).
Макар че, теоретически, и такова частично избирателно действие не би било невъзможно.
Такава частичност, "избирателност" или случайност на проявление трудно би могла да се приеме, от гледна точка на евентуален принцип за съществуване и проявяване на такъв механизъм, а освен това при такъв вариант не би било възможно постигането от спящия в "осъзнат" сън на подаване на организирани и смислени сигнали, и се обезсмислят твърденията, че подобни резултати са били постигнати.
***
Но доколко движението на очните ябълки във фаза „РЕМ” съответства на такова положение? Наистина ли погледът в ситуацията в съня "разглеждайки" обстановката и подробностите би правил точно такива движения, каквито са движенията на очните ябълки на спящи във фаза "РЕМ"? На какво точно приличат съответните движения на очните ябълки във фаза „РЕМ”? Видеозаписите на движения на очните ябълки на спящи по време на сън във фаза "РЕМ" показваха съвсем ясно, че скоростта, вида и системността на тези движения няма как да съответстват на евентуално подобно "разглеждане" на обстановка в сънищната ситуация.
***
Не би било възможно дори и насън преднамерено и нарочно да разглеждаш обстановка с такъв вид и интензивност на движения на въображаемите си "очи" и "поглед", освен ако рефлексът би следвал не "реално" преместване на въображаемия поглед и въображаеми "очи" на въображаемо тяло в сънищната ситуация, а сънищни възприятия и преживявания, изразяващи се във въображаеми намерения, пориви, проявен интерес или желания за "виждане" и придобиване на информация от различни посоки в сънищната обстановка. Когато в своите сънища сравнително ясно възприемаш и имаш усещане и представа за свое тяло и за неговото позициониране в някаква среда и ситуация, когато "Въображаемото Аз" се приближава към възприятие на реалното "Аз" и се намира в среда приличаща на реалността от будното състояние, тогава движенията на въображаемия "поглед" и "очи" в съня при участието и възприемането на сънищната ситуация няма как да приличат и да съответстват на движенията на очните ябълки, такива каквито те се виждат на видеозаписи на спящи във фаза "РЕМ". А и едва ли може да се приеме, че в познатия им вид движенията на очните ябълки с тяхната динамика и промяна в позициите приличат на "разглеждане" на обстановка или пък на гледане на екран на някакъв филм. Такива интерпретации изглеждат изкуствени и произволни.)
***
Не подлагам на съмнение възможността за съществуване и активиране на различен вид психофизиологични връзки и ефекти. Отдавна е известна връзката и отражението на човешката психика, включително силата на човешката вяра, с физическото състояние на тялото. На тази основа се развиват постановките в появилата се през последните десетилетия наука "психоневроендокриноимунология". Въпросът е за какъв вид психофизиологична връзка става дума, и доколко може да съществува такъв вид връзка във фаза "РЕМ" на съня, която да позволи "осъзнато" преднамерено целенасочено "волево" въздействие по време на "осъзнат" сън върху движението на очните ябълки на спящото тяло.
***
Ако допуснем, че такава връзка би била неврологично обусловена, спонтанна и автоматична, характерна само за фазата „РЕМ”, поради някакви психофизиологични специфики на тази фаза и активността на мозъка в нея, но без да отразява движението на "погледа" на въображаемия герой по време на съня, тогава най-вероятно би следвало да има определена системност и ритмичност /и периодична повторяемост/ в движението на очните ябълки (каквато всъщност се наблюдава на видеозаписите). Такава системност и ритмичност не би съответствала на движението на "погледа" по време на съня.
(Записите на движенията на очните ябълки показват, че такава системност има, а динамиката и скоростта при тези движения не е присъща за обичайното постоянно гледане и разглеждане на обстановка.)
КОНТРАТЕЗИ
Контратези – виждането и движението на очните
„Виждането”
А какво всъщност е движението на "погледа" по време на съня? Как се движи всъщност "погледът", когато поне при "неосъзнат" сън много често фиксираш "поглед" в определена посока и образ (или поне с такова възприятие пребиваваш в сънищната си среда), "гледаш" определени ситуации, възприемайки ги общо без да "разглеждаш" детайли с движение на "поглед" и "очи", без въобще да движиш по време на съня "погледа" и съответно "очите" си. А в същото това време, докато в съня си „разглеждаш” с фиксиран "поглед", движенията на очните ябълки на спящото ти тяло не спират, продължават.
Затова фазата е наречена фаза на "бързо движещите се очи". Нима на такъв вид "гледане" и "разглеждане" в сънищните ситуации съответства, поне само понякога, движението на очните ябълки по време на сън във фаза „РЕМ”?
***
Трудно би могло да се приеме, че принципът на действие на евентуална психофизиологична връзка, в резултат на която се движат очните ябълки по време на сън във фаза "РЕМ" би бил различен при "неосъзнат" обикновен сън и при "осъзнат" сън.
Трудно би могла да се допусне хипотеза, че в "неосъзнат" сън във фаза "РЕМ", движението на очните ябълки ще е автоматично, спонтанно, без да има връзка с движенията на "погледа" в съня, но при "осъзнат" сън във фаза "РЕМ" ще има съществена разлика и движението на очните ябълки ще започне да следва движението на "погледа" в съня.
Още повече, като се има предвид деликатността на границата и прехода между "неосъзнатост" и "осъзнатост" в съня, както и различните степени в "неосъзнат" сън на себеусещане и възприятие като себе си в различна степен приближено и /различно/ близко до реалното "Аз".
Трудно би могло да се приеме, че ако по природа има такава психофизиологична връзка, която по време на сън във фаза "РЕМ" (както обикновен "неосъзнат", така и "осъзнат" сън) се състои само в неврологично обусловен рефлекс и ефект с определен модел на автоматични движения на очните ябълки, които нямат нищо общо с някакви движения на "погледа" по време на съня, но когато индивидът се "осъзнае" и се окаже в "осъзнат" сън, ситуацията изведнъж би ставала съвсем различна и той изведнъж би се оказал в състояние да промени същността и принципа на действие на тази връзка, да я овладее и тя да започне да се проявява "огледално", като видът и ритъмът на движението на очните ябълки се промении регулира, и започне да следва движението на "погледа" му в съня.
Трудно би могло да се приеме, че ако хипотетично съществува психофизиологична връзка между движението на "погледа" в съня във фаза "РЕМ" и движението на очните ябълки, принципът на връзката и на отражението върху движението, включително начина, честотата, посоките и ритъма на движението на очните ябълки, би бил различен при "неосъзнат" и при "осъзнат" сън.
В случай, че съществува такава психофизиологична връзка, чрез която движенията на "погледа" по време на сън да рефлектират в същия вид върху движения на очните ябълки, принципът за нейното действие би бил еднакъв и при "неосъзнат" обикновен, и при "осъзнат" сън във фаза "РЕМ".
Трудно би могло да се приеме, че по време на съня, включително във фаза "РЕМ", "погледът" (въображаемият "поглед" на въображаемите "очи" на въображаемото тяло във въображаемата ситуация с въображаемите възприятия и усещания) се движи по същия начин, по който се движат очните ябълки на спящото тяло.
Трудно би могъл "осъзнато" "волево", както в будно състояние, така и в състоянието си на сън, да движиш очите си със същия ритъм и движения, както се движат очните ябълки във фаза "РЕМ"; такова движение и ритъм би било по-вероятно да са възможни вследствие на неврологично обусловен рефлекс и автоматизъм. А и трудно би могло да се приеме, че за да разглеждаш обстановката, за да следиш събитията и да участваш в сънищната ситуация, ще движиш въображаемите си "очи" и "поглед" по такъв начин. (Такъв рефлекс и автоматизъм би бил свързан с действието на вродени механизми, в чието активиране и управление се включва Вътрешната асоциативна каскада. За да може да се намеси в действието на тези механизми, спящият и сънуващ би трябвало да е постигнал съществено развитие по пътя на интегриране на своето съзнание. При обичайните случаи на доброволци, участващи в експерименти, дори такива, които умеят да постигат осъзцнати сънища, нито такова развитие в интегриране на своето съзнание би имало, нито такава намеса би била възможна.)
Ако теоретично в "осъзнат" сън можеш да движиш "погледа" си с бърз ритъм и сложна последователност от движения, трудно би могло да се приеме, че по същия начин активно и интензивно ще могат волево да се ангажират мускулите на очите ти и да се движат очните ти ябълки, ако това трябва да става чрез пътищата, през които преминават волевите команди, когато в будно състояние действа обратната връзка и мозъкът дава команди на очите да се движат с цел придобиване на допълнителна информация в процеса на осъзнаване и осмисляне на наблюдавани обекти или събития във външната среда. Това означава, че или пътищата трябва да са други, или такъв вид рефлекс с движение на очните ябълки не е "осъзнато" и "волево" обусловен от въображаеми действия, намерения или усилия по време на съня във фаза "РЕМ".
Ако причината, която води до движението на очните ябълки по време на сън във фаза "РЕМ" е такава психофизиологична връзка (за каквато са твърдели съответни изследователи и експериментатори) , която както в "неосъзнат", така и в "осъзнат" сън да свързва движението на "погледа" по време на съня с движение на очните ябълки и да го предизвиква в аналогичен модел, и тази връзка да е автоматична в различните вариации на сънищата във фаза "РЕМ", съществува вариант, при който, независимо от това, че тя би била предизвиквана като следствие от движението на "погледа" по време на съня, тя не би успявала да се реализира напълно, и очните ябълки не биха били в състояние в своите движения точно и "огледално" да следват и да повтарят движения на въображаемия "поглед" в съня, не биха "успявали" "огледално" да го следват точно, като в резултат би се получавал ефектът на този вид и ритъм на движение на очните ябълки, който реално се осъществява и наблюдава. Това би могло да предложи обяснение защо наблюдавания модел на движение на очните ябълки изглежда малко вероятен и трудно приемлив като начин на "поведение" на въображаемите "очи" и "поглед" по време на сънищата.
Тогава, при такава хипотеза и вариант, за да може да започне сънуващият в "осъзнат" сън успешно да подава смислени сигнали чрез движения на очните си ябълки, предизвикани от негови "осъзнати" движения на въображаемия му "поглед" в съня, той най-напред ще трябва да е в състояние "осъзнато" и "волево" да се намеси в тази спонтанност и автоматичност, да я прекъсне и промени, и да активира такова различно проявление на тази психофизиологична връзка, при което моделът на движението на очните ябълки да може напълно точно и цялостно да съответства на движението на "погледа" му в съня, и "огледално" да го следва, за да може да изобрази съответните сигнали. И още повече, да направи това без да прекъсне съня си, без да се събуди, като напротив продължи да развива процеса на "осъзнаване" и самоидентифициране в "осъзнатия" си сън.
За такова прекъсване на такава психофизиологична спонтанност и автоматизъм, "осъзната" намеса и "волево" въздействие по време на "осъзнатия" сън във вроден модел на действие на психофизиологичната връзка и активиране на друг режим на нейно проявление, би следвало сънуващият да притежава съществени способности, които определено не биха се появили или постигнали случайно и от само себе си.
Би могло да се предположи как "осъзналият" се в "осъзнат" сън ще се опита да се съсредоточи, да успокои поглед и да направи конкретни конфигурации с бавни и плавни движения на "погледа" си и съответно на очните си ябълки. Но за тази цел, той би трябвало да е толкова напреднал в своето развитие по Пътя на сънищата и в интегриране на своето съзнание, че да е в състояние да се намеси, да прекъсне и промени спонтанния автоматичен модел на рефлекса. Освен това, това по-лесно би могло да се допусне, в случай, че моделът на движение на очните ябълки в по-голяма степен би съответствал на множеството разнообразни състояния и вариации по време на сънищата, с различен характер на възпхриятия и съответно с различни прояви на "гледане" и "разглеждане" по време на тези сънища.
***
Контратези – виждането и движението на очните ябълки
Трудно би могло да се приеме, че в "неосъзнат" сън във фаза "РЕМ" (въобще по време на съня ни докато сънуваме някаква сънищна ситуация) погледът ни се люлее хаотично или еднакво ритмично, а пък при „осъзнат” сън от само себе си преминаваме в друг модел и започваме съвсем контролирано да си преместваме погледа и да разглеждаме обстановката. Или пък че при "осъзнаване" и преминаване в "осъзнат" сън веднага сме в състояние да променим модела и да започнем да контролираме и управляваме "очите" и "погледа" си. (Само този, който никога не е постигал „осъзнат” сън и просто теоретизира би могъл да твърди подобно нещо.) И при каква степен на „осъзнатост” би се проявило това? А точно такива модели на движение (евентуалното „движение на погледа”) автоматично да рефлектират съвсем същите и да се проявяват в движението на очните ябълки!
Какво би означава / Контратези / Пояснения
Ако такава психофизиологична връзка, за каквато са твърдели изследователи и експериментатори, между движение на "поглед" в съня във фаза „РЕМ” и на очните ябълки на спящото тяло - в реалността не съществува, а движението на очните ябълки е само автоматичен рефлекс, нямащ съвсем нищо общо с движенията на "погледа" по време на сънищната ситуация, възприятия и преживявания, тогава, за да може да подаде съответните "сигнали", сънуващият доброволец би трябвало да е в състояние да се намеси в този физиологичен механизъм и рефлекс, и да наруши, прекъсне и промени естествения неврологичен процес и ритъм и спонтанност на движение на очните ябълки, а след това да активира или създаде нов режим на действие и движение на очните ябълки – вече на основата на психофизиологична връзка, който да свързва движенията на въображаемия му "поглед" с движенията на очните ябълки. Аналогично с горния вариант, за такова постижение би се изисквало съществено развитие, напредък, умения и постигнати качества по пътя на интегриране на своето съзнание. Разбира се, и в този случай - без веднага да прекъсне съня си и да се събуди, макар че ще нарушава естествения ход на сънищния процес.
Каква степен на умение би трябвало да има, за да може да се намеси в такъв механизъм и да промени съответния модел и ритъм (а след това да го контролира и направлява), както и да се задържи в „осъзнатия” сън без да го прекъсне, което в случая изглежда по-малко проблематичното затруднение?
Ако движението на очните ябълки е в такъв смисъл автоматично, то би било в резултат на проявяваща се връзка, но тя би била не психофизиологична (в смисъла, в който я представят изследователите), а само неврологична.
Ако теоретично би могло от сънуващия да бъде прекъснат този процес, тогава би се проявила такава психофизиологична връзка и тогава би се оказало, че тя може да се проявява и да се активира.
Отделен въпрос тук е дали ще се събуди веднага. И трети въпрос е каква степен на умение би трябвало сънуващият да има, първо за да активира такава психофизиологична връзка и прекъсване на автоматичен неврологичен рефлекс, и на второ място – за да би могъл да се задържи в „осъзнатия” сън, без да се събуди.
Това вече би било свързано не с принципната възможност за съществуване или активиране на такава връзка, а с това дали ще е в състояние да предаде някакви сигнали.
Нарушаването на естествения ход, и прекъсването на съня тук е отделен въпрос и е второстепенен спрямо принципната възможност за осъществяване. Основният въпрос е каква е същността на движението на очните ябълки – неврологично рефлексно трепкане.
***
Би било съвсем произволно и несъстоятелно да се допусне възможност със съществуващ неврологичен или психофизиологичен "механизъм", при който в случаите на обикновени "неосъзнати" сънища във фаза „РЕМ” движението на очните ябълки да е автоматично поради неврологичен ефект, като няма нищо общо и не е свързан с конкретните възприятия и преживявания, и движението на въображаемия "поглед" по време на съня, но само при „осъзнатите” сънища и само при тях изведнъж да се включва "пряката" психофизиологичната връзка с "огледалното" въздействие и ефект на движението на "погледа" върху движението на очните ябълки.
Но дори и да допуснем теоретично такава абсурдна хипотеза, ако това евентуално би било възможно, веднага би възникнал въпросът при кой точно момент в сложните сънищни възприятия и в прехода към „осъзнаване”, в каква достигната степен на „осъзнатост”, и при какво постигнато нивото на самоидентифициране би "превключил" режимът и би се активирал такъв аспект на "пряка" "огледално" въздействаща психофизиологична връзка между движението на "очите" и промяната в посоката на "погледа" в съня и движението на очните ябълки на спящия.
При положение, че става въпрос все пак за сън, макар и „осъзнат”, с много "тънка" граница между състоянието на "неосъзнатост" и момента и състоянието на "осъзнаване", както и с различни процеси и степени в процеса на това „осъзнаване”, ако от самото преминаване към състоянието на „осъзнаване” се очаква да се наруши и промени една естествена автоматичност и спонтанност на движението на очните ябълки, и да се включи различен режим на връзка, включваща и механизми, характерни за будно състояние, управляващи движения на части от физическото тяло, пък дори и да се отнася само за очите и нервите на мускулите на очните ябълки, за кой момент на прехода и за каква степен на „осъзнатост” това би могло да се отнася, постигането на каквато би било необходимо.
***
Тезата на изследователите, заявили за осъществяването на такива експерименти, е че движението на очните ябълки във фаза "РЕМ" на съня е свързано със сънуването и произтича от движението на "погледа" (и съответно на "очите") по време на съня в сънищния процес докато сънуващият "разглежда" в него заобикалящата го обстановка. А тази теза очевидно би трябвало да се отнася за всеки сън във фаза "РЕМ", при който има движение на очните ябълки, като естествено без съмнение, мнозинството от тези сънища са "неосъзнати".
***
Това е друг въпрос - не дали съществува психофизиологична връзка и каква е тя точно, а ако евентуално би съществувала какви биха били необходимите условия тя да се използва, да се активира, да се прилага. Това е въпрос за относителността на способностите на доброволците и проблематичността на прилагане на такава връзка, дори и ако би могла да се активира и прояви.
Въпросът е в каква степен на „осъзнатост” в „осъзнатия” сън евентуално сънуващият би бил в състояние да активира и включи целенасочено и подредено прилагане на психофизиологична връзка.
При положение, че съществува такава психофизиологична връзка, за каквато са твърдели съответните изследователи и експериментатори, осигуряваща автоматично, постоянно и пряко, аналогично, "огледално" и напълно съответстващо въздействие от движението на въображаемите "очи" и "поглед" по време на съня във фаза "РЕМ" върху движението на очните ябълки на спящия, възниква същественият въпрос каква степен на „осъзнатост” в „осъзнатия” сън би се предполагало, че сънуващият трябва да е постигнал за да е в състояние да се включи активно в действието на този механизъм и да започне „осъзнато” в съня си да управлява въображаемите си очи и поглед и да контролира и насочва ритъма и движението на очните ябълки, или се предполага, че би било достатъчно само просто да е разбрал, че сънува и след това да си е спомнил, че участва в експеримент, че трябва да подава „кодирани сигнали”, и да започне да си мести погледа по договорения начин, за който също си е спомнил.
Едва ли би било достатъчно просто да е разбрал, че сънува и след това да си е спомнил, че участва в експеримент и че трябва да подава „кодирани сигнали”, да започне да си мести погледа по някакъв договорен начин, за който ли си спомнил.
Едва ли някой би могъл да очаква и предполага, че в момента, в който разбере, че сънува, автоматично незабавно ще си спомни, че тялото му се намира в лаборатория, че го наблюдават и трябва да започне да си движи "погледа" и да подава съответните сигнали?
Това също биха могли да го твърдят само хора, които никога не са постигали "осъзнатост" по време на сън и не са преминавали в състояние на "осъзнат" сън.
Каква степен на "осъзнатост" и самоидентифициране ще му е необходимо да постигне за да може активно да се включи и да приложи такъв метод?
В каква степен на „осъзнатост” в „осъзнатия” сън съответните изследователи и експериментатори предполагат, че сънуващият ще е в състояние с движение на "поглед" да контролира и насочва движението на очните ябълки на спящото си тяло.
***
Би могло да се разглежда вариант, че ако в мозъчните връзки и пътища се оказва, че съществуват такива невронни и асоциативни връзки и се активира такава психофизиологична връзка във фаза "РЕМ" на съня, независимо от това дали от нея има някаква полза и каква е необходимостта да се активира, движението на очните ябълки с неговия модел и динамика бидейки всъщност неврологичен рефлекс би представлявало само редуциран модел и схематичен израз на движенията на въображаемите "очи" и "поглед" в сънищата, при който не се стига до точно "огледално" отражение и съвпадение а само до наблюдавания модел на движения на очните ябълки. И при такъв случай, подаването на сигнали не би било възможно, освен ако сънуващият притежава придобити качества и способности да се намеси в този механизъм, да го промени и управлява.
***
Ако хипотетично би се приела тезата на тези изследователи и експериментатори, че съществува и активно действа точно такъв вид психофизиологична връзка, за каквато те са твърдели, интерпретирали, или пък само са мечтали, и че дори тя е била реализирана с осъществени от тях експерименти, би следвало да се отговори на въпроса, какви трябва да са способностите на сънуващия за да я използва, приложи или включи, предвид относителността на процеса и състоянието на "осъзнаването", какви качества такъв човек и доброволец в експерименти трябва предварително да е постигнал и да има, и какво състояние и степен на "осъзнатост" в съня си да е достигнал, за да може да използва такава връзка за подаване на сигнали. Този въпрос подлага на съмнение, че дори и да има такъв вид психофизиологична връзка, участващите в експерименти доброволци са имали съответните качества, за да я приложат реално и ефективно, което пък подлага на съмнение достоверността на самите експериментите.
Дори и хипотетично да има точно такава връзка, прилагането й би предполагало определени качества, умения и условия, каквито не биха могли да имат мнозинството от вероятните доброволци в подобни експерименти. От тук би произтичала сянката на съмнението, че са реално са били постигнати декларираните резултати с използването на такава хипотетична връзка.
***
При хипотетичен вариант, ако предварително чрез внушение евентуално успешно му е била „щампована” в съзнанието такава задача и тя е изплувала автоматично в съня му, би възниквал въпросът каква въобще би била степента на „осъзнаване” в „осъзнатия” сън на спящия доброволец, каква въобще би била степента му на "осъзнатост" на участието в експеримента, и какъв би бил смисълът от подаване на евентуални сигнали, в случай, че нещо такова би се осъществило.
***
А каква би трябвало да е степента на „осъзнатост” в „осъзнатия” сън, ако движението на очните ябълки би било само неврологично обусловено и автоматично (спонтанно - физиологично обусловен рефлекс, без конкретна връзка на движенията с някакви въображаеми посоки в сънищните ситуации), без връзка с движението на "погледа" в съня, и ако при такова положение по време на своя сън на сънуващия би се налагало „осъзнато” да се намеси в този спонтанен физиологичен механизъм, "волево" да прекъсне спонтанното автоматично (случайно и хаотично или системно и ритмично движение на очните ябълки - в случая не би имало значение как ще го характеризираме), и, чрез "осъзната" "волева" намеса, въздействие и пренастройване на неврологичния или физиологичен механизъм, да активира или създаде съвсем нова целенасочена, „оперативна” психофизиологична връзка (с "пряко" и "огледално" въздействие) между движения на "погледа" си в съня и модела, ритъма, динамиката на движението на очните ябълки, а след това и да съумее да подаде сигнали?
Такава ситуация и хипотеза е просто едно теоретично спекулиране за възможност, каквато не би била според способностите на човек с нормални дадености и качества.
***
И в двата случая – сънуващият е необходимо да си спомни за експеримента и за кодираните сигнали, но това не означава съществена степен на „осъзнаване”още повече – на самоидентификация, способност за задържане, за контрол и трансформиране.
***
Най-напред да дам разбиране за психофизиологична връзка – психоневроендокриноимунология – това е връзка с отражение на психиката върху физиологични процеси.
Въпросът е какво се влага и какво се очаква. Въпросът е съответно за вярността на тезата за нея при конкретните изследвания и експерименти. .
***
С какъвто и механизъм да би трябвало да се случи такава връзка между контролиране на "погледа" в съня и движението на очните ябълки и подаването на сигнали, при всички случаи сънуващият ще е необходимо да е в състояние да си спомни за експеримента и за уговорката за подаване на кодиранисигнали, но това въобще не би означавало съществена степен на „осъзнаване”.
***
Още повече, че същинската "осъзнатост" изисква и предполага постигане поне на определена степен на самоидентификация, заедно със способност за задържане в състоянието на „осъзнатия” сън, а постигането на същинско състояние на "осъзнат" сън означава способност за контрол и за целенасочено „осъзнато” променяне и трансформиране на сънищната обстановка и ситуация и въздействие и направляване в развитието на сънищните събития.
***
Този въпрос подлага на съмнение, че дори и да има такъв вид връзка, сънуващите са имали съответните качества за да я приложат, което подлага на съмнение достоверността на експериментите.
Дори и да има такава връзка, прилагането й би предполагало определени качества и условия, каквито не биха имали болшинството от доброволците в експеримента, затова става съмнително и че са постигнали съответни резултати.
***
Защо психофизиологична връзка би се проявявала само с движение на очните ябълки а не евентуално и на някои други части на тялото?
Защо такава връзка и въздействие би имало само във фаза „РЕМ” (последната по ред и последователност в цикъла), а не и по време на други фази, в които биха се появили сънища и съответно погледът в съня евентуално също „би разглеждал” сънищната ситуация?
Движението на очните ябълки не би могло да е опасно да те нарани по време на сън, както евентуални други движения. Случаят със съня ми с удара с крак показва как спящият би могъл да се нарани при връзка на възприятия и действия в сънищата с движения на различни части на спящото му тяло.
В "осъзнат" сън когато преминах през стената имах усещането за мекота и плавност, за преминаване през желе.
Би зависело от въображаемата ситуация, от сценария на сънищата, би могло да си представиш в съня си рязък удар, няма да усетиш болка, но или в съня ти той ще бъде модифициран в последния момент и превърнат в плавно приземяване или отблъскване, или ще предизвика някакъв наподобяващо на стресово възприятие, което ще доведе до прекъсване на съня ти и събуждане.
Ако би имало в сънищата евентуална психофизиологична връзка, постоянно или понякога свързваща различни движения или събития във въображаемите сънищни ситуации с рефлекси с аналогични движения на различни части на тялото ти - ръце, крака, тогава би могло, ако връзката се проявява само понякога, в множество случаи да получаваш травми на спящото си тяло при различни движения и удари, а ако връзката е постоянно активна и действаща, много често да получаваш подобни травми. Затова природата е предвидила обичайно временното псевдо-парализиране по време на сън, за което обясняват специалистите, макар и да не се проявявало винаги и при всички хора.
***
Разглеждайки евентуалната възможност за достоверност на някои информации, че е възможен и реално е прилаган метод за изследвания, при който сънуващият чрез "осъзнати" "волево" целенасочени и направлявани движения на въображаемите си "очи" и "поглед" в сънищната ситуация е успявал да подава „кодирани сигнали” с движения (най-общо казано) на спящото си тяло (в случая на очните ябълки), съм стигал до извода, че това би означавало да се постига "идентифициране" (своеобразно единение на възможността за възприятие, контрол и управление на въображаемото и на физическото, свързване с възможност за пряко въздействие) на въображаемата представа за собствено тяло и неговото позициониране в нестабилната сънищна ситуация и обстановка по време на съня, изразяваща се в абстрактно възприятие за евентуално и променливо усещане и контрол на това въображаемо тяло, включително и на "очите" и съответно на "погледа", от една страна, с физиологичните механизми на реалното сенситивно дразнение и възприятие, и с характерни за будното съзнателно състояние възможности и способности за контрол и управление на физическото тяло и по-специално на очните ябълки, докато човекът лежи в забвение в леглото си, спи и сънува, от друга страна.
***
Като се има предвид, че движението на очните ябълки във фаза „РЕМ” се свързва със сънуването на сънища, а принципно, както при всички фази и сънища, и в тази фаза почти всички или всички сънищата при повечето хора са "неосъзнати", и дори при евентуално възникване при някои хора на някои „осъзнати” сънища, те обикновено биха били изключение и само една малка част от всичките сънища (в мнозинството от случаите и особено при хора без съществена практика – много малка част, ако въобще възникнат или ако въобще бъдат запомнени), схващането, че в тази фаза на съня съществува и се проявява психофизиологична връзка между посоките на движението на "погледа" в съня и на очните ябълки на спящия, естествено и логично би трябвало да се отнася както за "осъзнати" сънища, така и за всички останали обикновени "неосъзнати" сънища.
Ако действа точно такава връзка, за каквато са твърдели съответните изследователи и експериментатори, тя би трябвало да е валидна за неврологичните и физиологичните дадености и рефлекси при всички сънища във фаза "РЕМ", за всички периоди на сънуване в тази фаза.
Дори ако приемем редуциран вариант, че съществуват предпоставки за проявление на такава връзка, но тя би трябвало да бъде активирана, те биха се отнасяли за всякакви сънищни състояния, дори и ако са ограничени само в рамките на фаза "РЕМ", поради едни или други нейни специфики и съотвено състояние на мозъчната дейност.
***
Това означава, че или движението на очните ябълки би могло да е вроден автоматичен рефлекс, неврологично и физиологично предизвикано от самата специфика на състоянието на мозъка и сънуването в тази конкретна фаза на съня, или връзката би трябвало да е вродена и присъща, автоматично проявяваща се и, както твърдят привържениците на такава теория, движението на очните ябълки да следвал и евентуално да отразява движението на погледа в ситуацията в съня.
Но при втората хипотеза, какво би било това следване, и какво би било това "разглеждане" и какво би трябвало да е това движение на въображаемия ти "поглед" и "очи" в сънищата ти като се има предвид същността, динамиката, ритъмът и системността на движенията на очните ябълки, такива каквито реално ги познаваме и виждаме на различни видеозаписи?
Две възможности. При първата възможност "идентифицирането" ще трябва да се постигне по време на „осъзнатия” сън като се окаже намеса и въздействие в автоматичния неврологичен процес, който не е свързан с движение на "погледа" в съня. Това би било твърде малко вероятно за практическо постигане, както и въобще като теоретическа възможност, при хора с обикновени качества и при неинтегрирано съзнание.
При втората възможност предпоставките за "идентифициране" биха произтичали от хипотетичен вроден естествено заложен и действащ неврологичен механизъм, който да свързва движението на въображаемия "поглед" във всеки един сън във фаза "РЕМ" с движение на очните ябълки на спящото тяло.
Тогава в „осъзнатия” сън би трябвало да се проявява, "осъзнава" и постига съответното "идентифициране" и чрез „осъзната” „волева” пожелана в съня намеса и въздействие върху действащата връзка чрез контролиране и целенасочено управляване на своите въображаеми "очи" и "поглед" във въображаемата сънищна ситуация, използвайки такава хипотетична психофизиологична връзка, сънуващият да успее да подава сигнали с движения на очните си ябълки.
***
Трудно е за приемане като възможност поради явното несъответствие на начина и динамиката на движение на очните ябълки с каквито и да са възможни начини на "разглеждане" на една обстановка, както в състояние по време на сън, така и в будно състояние, включително и с възможностите за волево движение по такъв начин на очите в будно състояние.
Само който не е поглеждал и не е виждал как се движат очните ябълки по време на сън във фаза "РЕМ" би могъл лесно да повярва, че очните ябълки се движат така, както сънуващият би "гледал" по време на своите сънища или както биха се "разглеждал" въображаема обстановка, ситуация и действия в съня, или който чрез такава теза би искал от незапознати научни структури да си осигури институтско финансиране за експерименти или за писане на разработки и книги, би могъл да твърди за достоверността на такова положение.***
***
Тъй като естествено във фаза „РЕМ” не всички сънища са „осъзнати”, а очните ябълки по правило се движат (от което произтича и наименованието на фазата – "бързо движещи се очи", а то съответно предполага пъргаво, активно движене, а не само леко поместване), логично е, че според тезата на учените, провели съответните експерименти с осъществяване на „кодирани сигнали”, обяснението за свързването на причината за това движение с разглеждането на обстановката и преместването на "погледа" в съня би трябвало да се отнася както за „осъзнати”, така и за всички останали обикновени сънища, появяващи се в тази фаза.
Ако причината за движението на очните ябълки е само в спонтанно действие на естествен рефлекс и механизъм, свързан със специфики на физиологичното състояние по време на процеса на сънуване специално във фаза „РЕМ”, със състоянието и вида активност на мозъка при тази фаза на съня, предизвикващо съответни нервни реакции и импулси, въздействащи регулярно на очните мускули и водещи до съответния модел на движения (но не и поради някаква постоянно действаща психофизиологична връзка между посоките в "гледането" при „разглеждане” на ситуацията по време на съня и посоките на движение на очните ябълки на физическото тяло), тогава би възникнал въпросът защо и по каква логика би трябвало да е възможно, или евентуално как и с какви способности на сънуващия би могло да стане възможно по време на „осъзнатия” сън да се постигне такова "идентифициране".
Да се постигне "осъзнато" "волево" свързване между възприятията и въображаемите възможности и действия във въображаемия свят на съновидението и сънищна ситуация, от една страна, с възможности за оказване на въздействие върху сензитивни и контролни механизми на физическото тяло и съответно предизвикване на негови действия. Хипотетичното постигане на такова свързване при такива условия би изисквало съществуването на възможност и притежаването от сънуващия на способност да се осъществи намеса и постигне въздействие и промяна в процеса на съществуващия рефлекс и и автоматични реакции и движения. При положение, че вроденият механизъм би предвиждал такава възможност, сънуващият ще трябва да притежава качествата и способностите да окаже целенасочено въздействие върху автоматичния физиологичен механизъм, да променя спонтанното регулярно движение на очните ябълки и да започне да го контролира и управлява. И така – чрез въображаеми движения на въображаеми "очи" и въображаем "поглед да започне да произвежда "кодирани" сигнали с предварително уговорени модели на движения на очните си ябълки.
Контратези / Хипотези / варианти
Може ли да се намеси в рефлекса – все едно наново да създаде такава връзка – в обичайните случаи не би могло да го направи всеки
Ако такава спонтанна връзка би имало поради някакъв механизъм (с неврологична реакция и рефлекс), но не между посоките в "гледането" при „разглеждане” на ситуацията по време на съня и посоките на движение на очните ябълки на физическото тяло, а само между процеса на сънуването и съответни нервни реакции и импулси, въздействащи регулярно на очните мускули и водещи до съответните спонтанни движения, тогава би възникнал въпросът как би било възможно по време на съня чрез въображаеми „кодови” движения на въображаем поглед и въображаеми очи, целенасочено да бъде оказано въздействие върху автоматичния физиологичен механизъм и да се променя спонтанното регулярно движение на очите във фаза "РЕМ".
***
Не може. Не може от всеки и в обичайните случаи. Все едно да се създаде наново такава връзка.
Трябва да се изложат като тези различните няколко възможности и след това да се посочат при всяка от тях съответни съображения.
***
Ако въобще хипотетично би могло да има такава психофизиологична възможност или ако би могло да се постигне резултат, свидетелстващ за такова идентифициране от хора с обичайни качества и способности (в съответните случаи на лабораторни изследвания), то би могъл също така да бъде поставен и въпросът доколко това е било същински сън или видения в своеобразно будно състояние със затворени очи. (Или полубудно състояние, с трудно за определяне на мястото му на гравицата между сън и будност, когато виждаш картини и действие като фрагменти от филм, измислен от твоето съзнание и в същото време имаш усещането за почиващото си тяло, на каквито случаимного пъти съм бил свидетел от личен опит).
Въпросът е доколко такова състояние би могло и би трябвало да се определя като същински сън, пък макар и „осъзнат”, или представлява алтернативно състяние – своеобразно хибридно будно състояние с видения със затворени очи, с паралелно сенситивно възприемане и усещане на почиващото (или, да речем, спящото) тяло.
(Или дори в изключителни случаи – алтернативно състояние с паралелна възможност за контрол и въздействие върху негови действия – нещо като евентуална начална степен на „паралелно възприятие”.)
Освен ако критерият би бил просто сходство на вида на мозъчните вълни и фигурите в графиката на енцефалограмата, характерни (и евентуално разпознаваеми) за съня във фаза "РЕМ". Но ако все пак говорим за същински "осъзнат" сън, доколко такъв критерий би могло да е определящ?
Доколко отразеното в графиката на енцефалограмата и сходството при други физиологични данни биха били достатъчно показателни? При състояние на медитация или при други специфични състояния, понякога наричани "алтернативни", мозъчните вълни и ритми също могат да показват изменения.
А ако критерият за състояния, при които се постига един или друг вид идентифициране на възприятия и въображаеми действия в света на сънищата с ефекти и въздействия върху сенситивни и контролни функции на тялото във физическия свят на будните би бил само сходство в електрична или електромагнитна дейност на мозъка, във вида на мозъчни вълни и ритми, във фигурите в графиката на енцефалограмата, в данните за сърдечен ритъм, кръвно налягане, или характеристики в обмяната на веществата, в преобладаващи химични елементи в мозъка и т.н., типични за сън във фаза "РЕМ", дали въобще не би се наложило да се преразгледа представата и концепцията за същността на сън и сънуване.
***
Разбира се то би могло да се ограничава само с връзката между погледа в съня и движението на очните ябълки. Освен това, такава връзка би могло да се осъществява и спонтанно автоматично, без въобще сънуващият по време на съня си да има каквите и да е възприятия от спящото си тяло или усещане за това, че чрез своя поглед движи очните си ябълки. И тогава бихме говорили за осъзнат сън с психофизиологична връзка, при която има способ сънуващият да подаде сигнали на наблюдаващите го. Стига такава връзка да съществува не спонтанно неврологична, поради което очните ябълки се движат по начина и с динамиката, каквито се наблюдават при спящите, а такава, каквато я представят привържениците на теорията за връзката между движенията на погледа по време на съня и на очните ябълки на спящия.
***
Не мога да се съглася, че в сънищните ситуации сънуващият би „разглеждал” (и осмислял) обстановката с такъв вид постоянни движения на въображаемия си "поглед" и въображаемите си "очи".
Ако би имало природно заложена такава психофизиологична връзка, която постоянно и по правило да свързва движенията на очните ябълки с начина, по който спящият „разглежда” обстановката в сънищата си, и с посоките, в които "гледа" във всички свои сънища във фаза „РЕМ”, тогава движенията на очните ябълки биха били съвсем различни, с друга динамика, много по-несистемни и по-разнородни, както разнородни са и вариациите на сънищата и сънищните възприятия, от една страна, и в повече случаи биха наподобявали в по-голяма степен едно спокойно „разглеждане” и "гледане" като не биха имали същата регулярност, бързина и „пъргавост” при отделните движения, и честота, от друга страна.
Хипотези
Констатация на резултатът при една от хипотезите – за постоянно действие на психофизиологичната връзка
Ако приемем, че заявените резултати от експерименти са истинни, и че подаването на подобни „сигнали” е било възможно и е било осъществено,
и че подобно хипотетично "идентифициране" е било постигано от участващите в експериментите доброволци (независимо дали е била осъществена намеса в действието на неврологичен механизъм, нямащ нищо общо с посоките на "погледите" в съня,
или е била използвана хипотетичната постоянно действаща психоневрологична връзка и пряко въздействие на въображаемия "поглед" върху движенията на очните ябълки),
това би означавало, че предварително уговореното и целенасочено "движение" по определен начин на въображаемите "очи" и въображаемия "поглед" по време на „осъзнатия” сън, автоматично е предизвикало съответно "огледално" движение на очните ябълки.
***
Едната хипотеза – за постоянна психофизиологична връзка
Ако има психофизиологична връзка, т.е. идентифициране между въображаемия свят в съня и действия в него и ефекти върху сенситивните органи – очите, то това ще се осъществява „спонтанно” и автоматично, няма реално този процес да се активира или управлява от сънуващия в „осъзнат” сън, а той спомняйки си по време на „осъзнатия” си сън за него, с определени движения на въображаемия си поглед просто ще се възползва от него.
Т.е. не става въпрос за някакво идентифициране и усещане по време на съня на самите механизми на този процес.
Действа естествена присъща психофизиологическа мозъчна връзка. Тя води до непосредствено отражение и ефект върху нервната система и физическото тяло, и съответно предизвиква аналогично движение на очните ябълки на спящия в леглото.
***
Ако пък приемем, че заявените експерименти са истинни и подаването на подобни „сигнали” е възможно и е било осъществено –
възможни са поне две различни хипотези.
***
Това тук се отнася при евентуалната първа хипотеза.
Доколко това би могло да изглежда достоверно имайки предвид същността на различните вариации на сънищата? – Това е свързано с това, че има различие на движението на поглада в съня и движението на очните ябълки. Т.е. тук е хипотезата, че движението на погледа въздейства на движението на очните ябълки.
***
Това се отнася за втората хипотеза
Такава намеса едва ли би било възможно да се осъществи освен ако сънуващият няма суперспособности за навлизане навътре с интегрирано съзнание и да въздейства и върху мозъчни и неврологични механизми, нямащи пряко отношение към съня и със сънищната ситуация, с разглеждането, с движението на въображаемия поглед и т.н.
Това се отнася за първата хипотеза
В неосъзнатия сън необусловено, случайно и неосъзнавано, но в осъзнатия сън след като си спомниш и насочиш внимание започваш да променяш посоките на погледа си целенасочено – това е така наречената намеса спонтанно , без да са неуобходими суперспособности за нарушаване и управление на неврологичен механизъм и създаване на нова психофизиологична връзка, но това не означава, че дори за този вариант не са необходими трудно постижими способности.
***
Това е за втората хипотеза
Ако връзката би била само неврологична, но резултатите от експериментите са истинни и си успял да подадеш сигнали, значи от движението на погледа ти се е получил спонтанен ефект - въпреки че няма такава психофизиологична връзка! В този смисъл тук не би имало причинно-следствена връзка. Това означава, че спящият трябва да е бил в състояние да повлияе на неврологичния механизъм и да активира пряка огледална психофизиологична връзка.
Това е и за двете хипотези
И при двете хипотези, но особено в случай, че е възможен вторият вариант, евентуалното осъществяване би било свързано с достигнатата степен на "осъзнаване" и себевъзприятие. Съответно възниква съмнение, че такива способности е възможно да се активират /или придобият/ от всекиго само с факта на "осъзнаване" – разбиране че сънуваш.
Вариациите на сънищата е отделен въпрос – той е свързан с разнообразието на движенията на погледа по време на сънищата и с това, че движението на очните ябълки не изразява такова разнообразие и се случва в режим, по-скоро наподобяващ неврологичен ефект.
Ако става въпрос за постоянно действаща психофизиологична връзка с огледално отражение на въображаемия поглед върху движението на очните ябълки, такава връзка или има, или няма. Ако става въпрос един неврологичен ефект да бъде овладян по време на осъзнат сън и да бъде активирана подобна психофизиологична връзка това би било друга ситуация – втората хипотеза.
Това се отнася за първата хипотеза
Ако има точно такава психофизиологична връзка, за каквато говорят и ако разглеждането на ситуацията в съня и местенето на погледа автоматично огледално се пренася и изразява в движението на очните ябълки, значи това се отнася за цялата фаза РЕМ и за всички сънища във фаза РЕМ – и за осъзнати и за неосъзнати. Но такъв ефект не се проявява при сънищата в другите фази.
Това се отнася за втората хипотеза (и двете хипотези са в случай, че се приеме, че резултатите от експериментите са истинни и е осъществена еднопосочна комуникация с подаването на сигнали).
Ако връзката е от друг вид (неврологичен ефект) и просто при съответните ритми и електрична активност във фаза РЕМ се получава подобен нервен рефлекс и очите започват да трепкат, тогава значи няма нищо общо с „разглеждане” и местене на въображаем погледа по време на съня. При такъв втори вариант, за да се намеси сънуващият в процеса на този нервен рефлекс, би означавало и да може първо да прекъсне неговата спонтанност и автоматичност и на второ място да активира такава психофизиологична връзка, която не е активна и не действа постоянно, но която по природа би била заложено и би било възможно да бъде активирана, или пък да създаде и активира такава връзка, каквато по природа преди това не е съществувала. Какви качества трябва да има индивидът, за да може да повлияе вътре в съня си на различни мозъчни и неврологични механизми, за да създаде такава връзка.
Това се отнася за втората хипотеза
Иначе не би имало друга логика и смисъл. Ако това трепкане на очните ябълки е неврологичен ефект и не произтича от разглеждане и местене на въображаемия поглед в съня, както се твърди според първата хипотеза, няма никаква логика само поради това, че си разбрал, че сънуваш в някакъв момент на навлизане в „осъзнат” сън (с начална осъзнатост, а дори и да е напреднала), да се предполага, че местенето на въображаемия ти поглед изведнъж ще започне автоматично и огледално да се отразява върху движението на очните ти ябълки, а спонтанното им до този момент неврологично обусловено трепкане изведнъж ще стане пряко отразяващо движението на въображаемия ти поглед в съня. Няма никаква логика само с това, че си разбрал, че сънуваш, изведнъж да се получи връзка между въображаемия ти поглед и целенасочено въздействие върху нервите и мускулите на очните ти ябълки. И ако е необходимо вътрешно въздействие върху този ефект и механизъм – възниква въпросът не само каква степен на осъзнатост е необходима, но и какви изключителни качества трябва да притежава сънуващият.
В повечето случаи това не би могло да стане, защото не би имало никаква връзка между трепкането на очните ябълки и движението на погледа в съня – трепкането ще е нервен рефлекс поради естеството на електричната дейност на моцъка, спецификата на съответните ритми и вълни на фаза РЕМ. При други фази на сън не се проявява, но при фаза „РЕМ” се преминава някаква граница и започва да се проявява.
Това се отнася за втората хипотеза
Ако сънуващият трябва да е в състояние да наруши естествен неврологичен ефект с трепкане на очните ябълки и да активира или още повече да създаде психофизиологична връзка, каквато не е действала до този момент, тогава дори това теоретически да е възможно чрез каналите на хибридната асоциативна каскада, би било твърде сложно за всеки доброволец и би предполагало притежаването на такива качества, каквито принципно ако някой би имал, най-вероятно не би се занимавал с участие в такъв вид експерименти и при него това би било в резултат на дълга практика.
Би могло да има редки случаи, ако някой доброволец има специален талант (за който дори не му е било известно), което би било нещо почти като паранормална способност, но това би било изолиран случай, и не би било показателно за цитиране като общи резултати от подобни експерименти.
***
Хипотезите
Най естествената, логична и приемлива възможност е, че това движение на очните ябълки е неврологичен рефлекс, свързан със съответното състояние на мозъка и въздействие върху очните нерви и мускули – физиологично и неврологично обусловен рефлекс просто и само от степента на активност на мозъка в съответното спящо и сънуващо състояние във фаза "РЕМ", при една възможна хипотеза, или пък съществува в тази специфична фаза на съня поради естествена вродено присъща психофизиологична мозъчна връзка, водеща до отражение на преживяванията и въображаемите възприятия и действия в съня върху нервната система и физическото тяло и ефект с пряко "огледално" въздействие предизвикващ съответно аналогично движение на очните ябълки на спящия в леглото, при друга хипотеза, (според твърдения на съответни изследователи и експериментатори - реално действаща психофизиологична връзка)?
***
При втория вариант – резултат от ефект от взаимодействието на Асоциативната каскада на сънищата или на Хибридната асоциативна каскада с останали (други) схеми в общата Асоциативна каскада на съзнанието, взаимодействие на невронните мрежи, активирани по време на „осъзнатия” сън и на въображаемите възприятия, с невронни схеми, контролиращи зрителните възприятия и тяхното асоциативно съпоставяне, и обратно асоциативно въздействие?
Но доколко би могло да изглежда достоверно, че движенията на очните ябълки биха могли да изразяват движения на "погледа" при разглеждане на сънищната обстановка и ситуация, имайки предвид същността на различните вариации на сънищата?
При съществуването на такъв ефект, разнородността на вариациите на сънищата би могла да се оказва второстепенна и не толкова съществена, но ако все пак очните ябълки биха следвали движението на погледа в съня, те биха се движили по различен начин. Това, което се забелязва при движението на очните ябълки на спящите във фаза "РЕМ" говори съвсем ясно за автоматичен неврологичен ефект, свързан с физическото състояние и функции на мозъка, а не с въображаемата ситуация и с конкретното съдържание на сънищата и на въображаемите действия.
***
Ако наистина такъв резултат би бил реално постигнат (а редно ли би било да се усъмним в коректността и отговорността на съответните съобщения и доклади), би останал на втори план въпросът, дали е оказана „осъзната” и „съзнателна” намеса по време на „осъзнатия” сън в спонтанно действащ неврологичен механизъм и връзка, или е използвана постоянно действаща психофизиологична връзка, защото и в двата случая евентуалният краен резултат с подаването на „кодирани сигнали” би означавал постигане на съответно "идентифициране".
Друг е въпросът, както вече посочих по-горе, в каква степен на „осъзнатост” в "осъзнатия" сън и евентуална степен на самоидентификация се е намирал сънуващият докато е успял да „комуникира” с подаването на „сигнали”.
И друг е въпросът, както отново ще отбележа по-долу, доколко с движението на "погледа" си в света на сънищата, водещо до спонтанно и автоматично движение на очните ябълки и подаване на сигнали (извън неговия въображаем свят и извън неговото въображаемо възприятие) би могло да се каже, че сънуващият въобще би имал някакво възприятие и знание в реално време за осъществяване на осъзнат или „осъзнат” контакт с външния свят и наблюдаващите го.
===========================================================
? Виждането ?
контратези - въпроси
Евентуално да се сложи /дали?/ - Преди раздела за „Виждането” и при виждането в съня
Въпросителни откъде би могло да има съответствие между „виждане” в съня и апарата на виждането – очите? /Вижданего в съня/
Виждането в сънищата не е свързано с функция в момента на очите и с движение на очните ябълки – ситуациите в съня са въображаеми, те произтичат от активиране и комбиниране на различни отпечатъци в паметта, а не от получавани в момента външни зрителни въздействия.
Откъде би могла да произлиза такава пряка връзка между въображаемия "поглед" на спящия и реалните очи (очните ябълки) на физическото му тяло?
Ситуацията в съня е ситуация на въображението, състои се от комбиниране на образи в съзнанието, които произтичат не от външни зрителни възприятия, а от процеси в мозъка на основата и в рамките на съхранената и „запечатана” в паметта информация.
Процесите се осъществяват само на основата и в рамките на паметта без постъпваща външна информация (като се абстрахираме от евентуални външни дразнители и постъпващи сенситивни възприятия от лежащото и спящо тяло или от вътрешни физиологични процеси) и произтичат от паметта, включително от вътрешната визуална памет.
Тези процеси са вътрешно породени и развити, а не предизвикани от непосредствени външни възприятия. В резултат на комбинирането се образуват логически и смислово структурирани ситуации и действия.
По време на съня „виждаме” тези образи и възприемаме картините и ситуациите в множество от сънищата си по аналогичен начин както когато виждаме и наблюдаваме образите, действията и реалността в будно състояние.
***
Въображаемата представа за собственото тяло, не винаги ясна и изразена, евентуалното възприятие за него и за неговите движения и действия, за средата и собственото позициониране в нея, характерът на тяхното възприемане по време на съня представляват комплексно въображаемо възприятие – продукт на Асоциативната каскада на сънищата, или на Хибридна асоциативна каскада, то не е пряко свързано сенситивно с реалното спящо физическо тяло. Още по-малко е свързано съзнателно (с контролни и управляващи тялото функции и възможности, характерни и проявяващи се в будно състояние), независимо дали сънят е „осъзнат” (освен ако човек не е постигнал интегрирано съзнание).
Активират се определени структури и визуално-смислови „отпечатъци” в паметта и комбинирано се включват в Асоциативната каскада на сънищата, или в Хибридна асоциативна каскада, като това води до създаване на възприятието на сънуването в ролята на „Въображаемото Аз” или на "Реално Аз". В едната или другата форма на асоциативна каскада и сънищно възприятие съответно се запазват, или допълнително се отварят, повече или по-малко активни пътища за връзка на асоциативните процеси и с основни за определянето на личността сегменти от паметта, които изразяват и са в основата на Центъра на идентичността.
***
Обяснява се, че процесът на сънуване е свързан с паметта, а не с постъпване на външни визуални възприятия. Това е във връзка със съмнителността на първата хипотеза – че не би следвало да има постоянна обратна връзка към апарата на очите. Връзката с експериментите е заради първата хипотеза. Свързано е с характера на виждането по време на съня.
***
Разбудените визуални, визуално-смислови и смислови структури от паметта асоциативно се свързват, като невронните процеси, изразяващи осъществяването на асоциативните връзки, следващите от тях ефекти, както и породени по-нататъшни асоциативни взаимодействия, преминават през останалите частично неблокирани от състоянието на съня и отворени невронни пътища и асоциативни канали, като асоциативните потоци в Асоциативната каскада на сънищата биха могли да достигат или да се „докосват” включително и до невронните мрежи в зоната за приемане на външните зрителни импулси в будно състояние, от която водят началото си множество асоциативни пътища за асоциативно съпоставяне, разпознаване и асоциативно смислово свързване на външни образи.
(Ако движението на очните ябълки се случваше само при „осъзнати” сънища във фаза РЕМ, бихме могли да заключим, че при формата на Хибридна асоциативна каскада при „осъзнатия” сън асоциативните потоци правят пряка обратна връзка с приемната зона и оказват обратно въздействие на нервите, управляващи очните мускулите на очните ябълки.
Но движението на очните ябълки във фаза РЕМ е при всички сънища, повечето от които са "неосъзнати".
Поради това не бихме могли да търсим връзка с наличието на Хибридна асоциативна каскада.
Остава да се приеме вариантът, че и без сънят да е станал „осъзнат” в Асоциативната каскада на сънищата асоциативните потоци, свързани с въображаемата ситуация и въображаемите картини и въображаемите ти действия биха могли да достигат и да докосват невронните структури около и свързани с приемната зона на импулсите от очите, и евентуално да са в състояние да оказват обратна връзка.
Това положение е в случай, че бихме търсили някакво обяснение на теорията, че движението на очните ябълки било следствие от движението на погледа по време на съня докато спящият разглеждал обстановката.
Търсенето на такова евентуално обяснение обаче не означава, че такава теория е правдоподобна и достоверна.)
Така тези визуално-смислови структури и „отпечатъци” в паметта се включват в сложния процес на създаване и развитие на сценария на сънищата, следвайки каналите и потоците в Асоциативната каскада на сънищата и свързаните с нея други будни и частично активни форми, схеми и аспекти на общата Асоциативна каскада на съзнанието. Генераторът на сънищата създава образи и ситуации, а сънуващият се възприема като „Въображаемо Аз” или, ако разбере, че сънува – като „Реално Аз”.
Асоциативният процес в Асоциативната каскада на сънищата е аналогичен на асоциативния процес в Асоциативната каскада на будното състояние и води като резултат до подобно възприятие. Разликите произтичат от частичността на връзката с Центъра на идентичност и от временното частично затваряне на канали за връзка с редица сегменти, структури и „отпечатъци” в постоянната трайна памет.
Това от своя страна води до редуциране на асоциативните връзки и до нарушения в логичната им последователност и съответно в логичността в образуващите се ситуации и възприятия.
Комбинират се, разпадат се и се рекомбинират елементи, изплували и сблъскващи се на повърхносттана Океана на елементите на съзнанието – колкото и да е абстрактно това описание или обяснение, то изглежда се оказва най-точното.
===========================================================
Какво означава?
Съобщенията, че в експерименти е било реално осъществено подаването на „кодирани сигнали” и че движенията на "погледа" в съня автоматично предизвикват (и при експериментите с доброволци в "осъзнат" сън са предизвикали) съответни движения на очните ябълки, ако са верни и коректни, биха означавали, че и в сънищния процес евентуалният импулс (или въображаемата сънищна представа за такъв импулс) за търсене на допълнителна информация би пораждал асоциативен поток, който спонтанно би водил до психофизиологична връзка и до съответно движение на очните ябълки на спящото тяло.
Енцефалограми
Граници на възможностите - Психофизиологична връзка - Възможностите на „психофизиологичната връзка”
Докъде биха могли да стигат възможностите за въздействие (или за активиране и проявление) на такава „психофизиологична връзка”?
Възникващи въпроси
За такъв вид изследвания и експерименти и осъществяване на еднопосочна комуникация между спящия в осъзнат сън и наблюдаващи го в лаборатория би бил от значение евентуалният отговор на такива въпроси:
Доколко в графиката на енцефалограма в будно съзнателно състояние би било възможно да бъдат разграничени и определени конкретни отделни елементи, съответстващи със сигурност само на движение на пръсти на ръка, на ръка или на очи?
Доколко в самата графика на електроенцефалограмата би могло да има видими неоспорими индикации с точно определени графични елементи, изразяващи точно определени промени на електрични потенциали в определени зони в кората на мозъка, съответстващи само на точно определени конкретни физиологични събития и процеси или физически телесни събития – движения на една или друга част на тялото?
Доколко такива конкретни физически и физиологични събития би могло да бъдат отразявани и разпознавани чрез електроенцефалограма? Доколко такъв вид данни в електроенцефалограма би могло да се появяват и да присъстват при регистриране на мозъчната дейност по време на сънищата? И доколко такива елементи в графиките на електроенцефалограмите биха били аналогични и биха си съответствали
При регистрирането в будно състояние и при състояние на сънища, включително при „осъзнати” сънища?
Ако би могло електроенцефалограмата да предоставя такива данни и ако би имало такива аналогии, тогава аналогичните елементи би могло да бъдат разграничавани и разпознавани – специфични, конкретни, диференцирани елементи от графиките, съответстващи на определени прояви в мозъчната дейност, отразяващи определени конкретни физиологични процеси и физически действия.
Тогава би могло да се намира аналогия и да бъдат разпознавани съответни движения на въображаемото тяло на „Въображаемото Аз” или на „Реалното Аз” – по време на сънищата в различните състояния на обикновен и на „осъзнат” сън, или поне най-малкото при движения и действия на „Реалното Аз” в състояние на „осъзнат” сън във фаза „РЕМ”?
Би ли могла електроенцефалограмата, включително при запис по време на сънища/ да предоставя възможността за такова разграничение и идентифициране?
Въпросът е само риторичен, защото е известно какво представляват графиките на електроенцефалограмите и какви са техните възможности. Всички са виждали, или могат да видят такива графики и могат да си направят съответните изводи.
Става въпрос за конкретни специфични характерни и неповтарящи се при други действия конфигурации в графиките на енцефалограмите, а не просто регистриране на електрични потенциали и електрична активност от едни или други съответни датчици, прикрепени към една или друга зона, предполагаемо или емпирично установено ангажирана с едни или други телесни физически или физиологически прояви, които да бъдат асоциирани с едно или друго извършвано в момента действие.
Възможности за регистриране? Електроенцефалограми
Ако би било възможно определени въображаеми движения и действия на „Реалното Аз”, а може би дори и на „Въображаемото Аз”, във въображаемата сънищна ситуация да бъдат психофизиологично свързани с определени елементи („маркери”) в графиката на енцефалограмата, би се оказало възможно тези „маркери” да бъдат свързвани с определени елементи от разказа за събитията в "осъзнатия" или в неосъзнатия сън, като събитията от съня евентуално да бъдат идентифицирани с отделни части от графиката.
Това е хипотетично и теоретично в случай, че би имало такава апаратура и би било възможно такова диференцирано отразяване на мисловни процеси, въображаеми вътрешни визуални образи, и т.н. Ако би имало... Това е което не е възможно, само като предположение, за да би могло, тогава би трябвало... За да би било възможно... Ако хипотетично предположим, че би имало такава апаратура, която да е в състояние...
Става въпрос за хипотетична възможност за отразяване и регистриране на въображаеми смислови елементи в конкретен електромагнитен и електричен израз, за което е нужна друг вид апаратура. Няма такива електроенцефалографи или такъв друг вид апарати.
Това обаче е проблематично в светлината на написаното по-горе за спецификата и автономността на въображаемата ситуация от гледна точка на информацията, от която е съставена. Сънищата биват съставени от следи-отпечатъци – спомени, а тези спомени произтичат от активирани съответни действия, доколко от следите отпечатъци се е запазила обратна вързка към центровете, свързани с едни или други движения и действия, отделни елементи на тези действия свързани с отделни центрове в мозъка. Центровете участват в асоциативната каскада и в определен вид „разпределение на труда, на активността, доколкото се отнася за връзка на асоциативния процес с физическото тяло и негово управление.
Дори при положение, че има идентифицирани електромагнитни и електрични прояви и съответни конкретни елементи от графики или от друг вид регистриране на активността на конкретни мозъчни центрове, свързани с движения на тялото и с различни физиологични процеси, центрове на управление на пръсти и ръце, то въображаемата ситуация в сънищата въобще не е нужно да е свъзана пряко с тези центрове.
Въображаемите движения не са свързани с тези центрове, а със следи-отпечатъци в паметта за спомени за съответни движения, които спомени може да произтичат както от събития в миналото, така и от всекидневната дейност, свързани с активирането на тези центрове.
В този смисъл, съмнително е доколко би имало обратна връзка от конкретни действия във въображаемия свят и ситуация към едни или други конкретни мозъчни центрове.
И все пак, показателни за евентуална подобна връзка са сънищата в които при ритане с крак се оказва, че и спящото тяло прави подобно ритане с крак. Този факт на аналогични удари с крака във въображаемата ситуация и в реалността на спящото тяло говорят за съществуване и за възможност за активиране на психофизиологична връзка между въображаеми и реални действия, връзка с определени центрове, отговарящи за съответни реални физически действия.
Такива евентуални елементи в графиката би могло да бъдат съпоставяни с разказите на сънуващия за събитията и действията си и в „осъзнат” и в в „неосъзнат” сън, които би успял да си припомни.
Но дори и това да би било възможно, въпросът е, какво би допринесло такова съпоставяне за личното развитие по Пътя към Портала.
За да са възможно по-пълни техните разкази и за да може уменията им да се развиват, преди да разказват те би трябвало да ги записват подробно. Доста напреднал би трябвало да е един доброволец и да притежава специални качества и умения, за да може веднага след събуждане да разказва подробно и изчерпателно, без в процеса на това разказване да забрави и пропусне съществени части, като голяма част от сънищата му или да не се визуализират или да избледнеят докато разказва за едни или други елементи от спомените си.
Максималният вариант би бил – спецификите на електромагнитната дейност да бъдат трансформирани в движещи се образи и така да се постигне изобразяване на сънищата – но това за сега все още е само тема на научно-фантастичен сюжет, макар че вероятно някога би могло да се реализира.
Като се има предвид вида и възможностите на графиките на електроенцефалограмите, това очевидно не би било възможно с наличната в днешно време апаратура. Може би в някакво бъдеще, с някакви други апарати...
Но такава възможност, в случай че би съществувала, би трябвало да е валидна и да е приложима както при „осъзнати” сънища, така и при обичайните „неосъзнати” сънища.
При такава хипотеза и ако има такива аналогии, ако само определени движения и действия на физическото могат да бъдат свързани само с точно определени елементи в електроенцефалограмата, при разказ впоследствие за събития и за свои действия в неосъзнатия си сън, такива елементи би могло да бъдат потърсени в енцефалограмата и съпоставени с разказа за сънищата. Така впоследствие би могло в графиките да се намират индикации за съответни действия в съня.
Ако психофизиологичната връзка би съществувала по природа такава, каквато са я представяли някои „изследователи на подаването в „осъзнат” сън по време на фаза „РЕМ” на кодираните сигнали” и ако би била постоянно действаща пряка спонтанна връзка между движенията на погледа в съня и движенията на очните ябълки във фаза „РЕМ” (или ако би съществувала като потенциална даденост и би могла при определени хора да бъде активирана, макар и при други да остава в „спящо” състояние, а дори и при друга хипотеза – ако присъства само като неврологичен ефект с движения на очните ябълки в съответния модел като рефлекс в спонтанна форма без никаква връзка с някакви движения на „поглед” в съня, но евентуално при наличието на определени способности на сънуващия би могло в "осъзнат" сън да бъде овладяна, от сънищното състояние и въображаемите възприятия да се постигне „осъзната” „волева” намеса и контрол, прекъсване на спонтанния рефлекс и въздействие върху него, и използвана за извършване на конкретни движения с очните ябълки), то тогава би могло да бъде поставен въпросът доколко механизмите, осигуряващи такъв вид връзка биха могли да включват и ефекти, обхващащи и по-голям периметър на възможности (макар и в латентно състояние) – ефекти и от други въображаеми действия във въображаемата ситуация на въображаемото тяло на „Реалното Аз” (както и на „Въображаемото Аз”), които евентуално би могло да бъдат събудени от „Реалното Аз” и активирани в състояние на „осъзнат” сън. ( Дори и не свързани с движение на погледа и с „необходимост” от набиране на допълнителна „зрителна” информация, както и независимо от това.)
Ако това би било възможно в „осъзнат” сън във фаза „РЕМ”, предпоставките за евентуално събуждане на такива проявления на подобни механизми биха съществували и в „неосъзнат” сън, и обратното – ако предпоставки за евентуално случайно или инцидентно включване на такива механизми и активиране на подобни ефекти биха съществували, и такива събития биха се случвали, при обикновени „неосъзнати” сънища, тогава логично предпоставки за възможно събуждане и проявление на подобни ефекти биха съществували и за „осъзнати” сънища.
(Макар че специално при „неосъзнат” сън такива проявления би могло да се случват случайно и инцидентно, но не и „осъзнато” предизвикани, както евентуално при „осъзнат” сън, защото за разлика от „Реалното Аз”, при обикновен сън „Въображаемото Аз” не би имало необходимата „осъзнатост” и способност, за да извади такива функции и ефекти на механизма от евентуално „спящо” състояние, за да може „осъзнато” и „волево” разбуди и активира и подобни аспекти на психофизиологична връзка.)
Същност на „психофизиологичната връзка” / Същност на еднопосочното комуникиране през „психофизиологична връзка”
Хипотези Пояснения За какво става въпрос Какво би означавало
Хипотези
Нека да допуснем, че такъв вид спонтанна психофизиологична връзка между движението на погледа в съня и движението на очните ябълки на спящото тяло във фаза РЕМ съществува и е постоянно активна, или че е възможна и би могла да се активира, и съответно че такъв вид експерименти реално са били осъществени, а представените резултати са коректни и достоверни.
Да допуснем, че при съответни експерименти, спящи доброволци релано за успели да подадат съответни сигнали чрез определени движения на очните си ябълки, както се е твърдяло от съответни изследователи.
Нека да допуснем, че сънуващият доброволец сам спонтанно си е спомнил, че се намира в експеримент, че спящото му тяло се изследва и наблюдава и че от него се очаква да подаде сигнали с движение на погледа си. Да допуснем, че сам спонтанно си е спомнил какъв е договореният "код" за движение на погледа му. Нека да допуснем и по-вероятния вариант, че му е приложена предварително някаква техника за внушение или просто за "набиване" в съзнанието информацията, че се намира в експеримент и че следва да подаде в съня си сигнали с движение на погледа си със съответен начин - "код", вследствие на което след осъзнаването си в съня - т.е. след като е разбрал, осъзнал, че сънува, непосредствено след това си е спомнил информацията, която му е била внушена - за експеримента и за подаването на сигнали с погледа си.
***
Какво би означавало?
На пръв поглед би могло да се създаде впечатление, че спящият и сънуващ човек успява така да комуникира от света на сънищата си с външния физически свят, подавайки сигнали и информация на наблюдаващите го напълно осъзнавайки и възприемайки процеса, сякаш самият той е с капацитета на будното си съзнание. Но всъщност, би комуникирало само „Реалното Аз”, което би могло да е с начална, частична, доста ограничена и дори липсваща самоидентификация и смътна представа за себе си и за външната реалност, би могло да е в начален процес на самоидентифициране, който да бъде спрян и блокиран от императивите и ефекта на евентуално направеното му предварително внушение, че се намира в експеримент и трябва да подаде някакви сигнали като започне да си мести въображаемия поглед по определен начин, или просто от необходимостта да изпълни съответната задача с подаването на сигнали.
Ситуацията би могла да е аналогична и при положение, че не е имало такова предварително внушение, но все пак спящият, постигнал „осъзнатост” в съня си, е успял да си спомни за експеримента и за сигналите, които трябва да подаде.
***
В същността си, при хипотетично съществуване, с постоянно действие или евентуална възможност за активиране на целенасочено въздействие и използване на психофизиологична връзка (дори и ако действително по природа винаги и автоматично всяко движение на очните ябълки би следвало всяко движение на въображаемия поглед по време на сънища във фаза „РЕМ”) би могло да се каже, че такова „насочване” чрез въображаемия поглед на движенията на очните ябълки и съответно подаването на „сигнали” би се оказвало индиректно активно предизвикано, но би оставал въпросът доколко то не би могло да бъде определяно напълно като съзнателно или „съзнателно”, бидейки резултат от включване в спонтанен и автоматичен процес в механизъм, който е извън достъпа и възприятието на сънуващия.
Разбира се, при такава хипотеза, сънуващият в „осъзнат” сън би знаел, разбирал, и „осъзнавал”, че правейки определени движения с въображаемите си очи и поглед (които той в съня си би усещал и възприемал като реални), въздейства на спящото си тяло и на движението на очните ябълки.
Все пак под „съзнателно” би могло да се подразбира, че сънуващият в своята съответна степен на „осъзнатост” в „осъзнатия” си сън би имал представа (евентуално ясна, категорична, осмислена и асоциирана с една достатъчно напреднала самоидентификация) какво прави и защо си движи погледа според определен „код” и че в експеримент, в който участва, това негово действие би предизвиквало съответна спонтанна автоматична реакция на спящото му тяло.
В по-голяма степен това би се отнасяло ако със сигурност съществува постоянно действаша връзка с огледално отражение върху движението на очните ябълки. В по-малка степен би се отнасяло, ако такава връзка се активира и проявява спорадично поради едни или други неизвестни условия, конкретно състояние на индивида, или евентуална негова предразположеност или дарба. Тогава дори и ако успява да контролира въображаемия си поглед сънуващия няма как да знае дали очните връзката е активирана и очните му ябълки следват движението на погледа и се подават сигнали. Евентуални сигнали биха били индиректен резултат, а сънуващият в този момент прави движения с въображаем поглед, осъзнато стараейки се да предизвика евентуален резултат, но движението на очните ябълки би било индиректен резултат на спонтанната връзка. При всички случаи сънуващият не би имал осъзнато възприятие за самото движение на очните си ябълки нито обратна информация доколко успява да подава някакви сигнали.
В контекста на една евентуална повърхностна и частична негова самоидентификация и липса или недостатъчност на ясна и сравнително пълна представа за себе си и за окръжаващия го реален свят, би могло да бъде просто моментен смътен проблясък в сънищната му обстановка и действия, във възможно фрагментирани и объркани възприятия и представи, във възможна автоматичност на действията и в следването на сценария на сънищата, независимо от факта, че разбира, че сънува, би било просто резултат от спонтанен и автоматичен процес (просто психофизиологично или неврологично последствие от движението на погледа в механизъм, който е извън достъпа и възприятието на сънуващия).
(Освен ако не извърши такива движения автоматично, под въздействие на предварително внушение, намирайки се в начален стадий на осъзнаване и самоидентифициране, без да си дава пълна сметка за тяхната същност и цел.)
***
Ситуацията би била по-сериозна в случай, че психофизиологичната връзка представлява всъщност само неврологичен спонтанен рефлекс и ефект с ритмично системно движения на очните ябълки и ако сънуващият в „осъзнат” сън би трябвало активно да се намеси в този спонтанен неврологичен рефлекс, „осъзнато” да му въздейства, да го прекъсне и да започне „съзнателно” да го управлява по начин, че движенията на въображаемите му очи и поглед в съня да насочват в аналогични посоки, модели и динамика, и да контролират движенията на очните ябълки на спящото му тяло. При такава хипотеза сънуващият ще трябва да има доста сериозен опит по Пътя на сънищата и придобити способности и качества, за да може неговата евентуално успешна намеса в такъв неврологичен процес, ефект и рефлекс да не доведе до автоматично прекъсване на съня и неговото събуждане.
***
„Осъзнаването” и „осъзнатостта” по време на „осъзнатия” сън, „осъзнатото” контролиране и трансформиране на сънищната ситуация, остават в сферата на въображението (на въображаемата среда – на въображаема сънищна ситуация, колкото и тя да бъде модифицирана и трансформирана) и са резултат на Асоциативната каскада на сънищата, преминала в някаква степен във форма на Хибридна асоциативна каскада, в зависимост от степента на осъзнаване и на самоидентифициране.
Дори и ако „осъзнаването” и самоидентифицирането са с висока степен и при сравнително добра асоциативна връзка с ресурсите на постоянната трайна памет, Реалното Аз остава във въображаема сънищна ситуация и реалност.
Докато оставаш в сънищното пространство и си с неинтегрирано съзнание, винаги оставаш в сферата на въображаемото, макар при високите нива на осъзнаване, в Хибридната асоциативна каскада сериозно участие вече да взимат елементи и асоциативни схеми и връзки, типични за Асоциативната каскада на будното състояние. Но и в такъв случай, твърдението, че сънуващият пак е в сферата на въображаемото, остава вярно.
***
Когато „осъзнаването” и самоидентифицирането достигнат сравнително по-висока степен при сравнително по-добра асоциативна връзка с Центъра на идентичността и съответно с ресурсите на постоянната трайна памет, се е активирал в по-голяма степен процесът на „разтваряне”, преливане и сливане на Асоциативната каскада на сънищата с други аспекти и форми в проявленията на общата Асоциативна каскада на съзнанието, някои от тях присъщи на Асоциативната каскада на будното състояние – като по-пълният и разноаспектен достъп до ресурсите на паметта и зависещият от този достъп процес на самоидентифициране.
Асоциативните процеси са достигнали определена степен на форма на Хибридна асоциативна каскада.
***
Обработването на зрителните възприятия в Асоциативната каскада на будното състояние може да предизвика (и обикновено постоянно предизвиква) необходимостта от уточняваща информация и възможността за възникването на импулси, създаващи обратна връзка към физическото тяло, врата и очите за продължаващи действия за търсене и набиране на допълнителна информация.
Така се постоянно се осъществява в будно състояние действието на механизъм на психофизиологична връзка между „виждането” и осъзнаването, от една страна, и движението на очите, тялото и погледа, от друга страна.
***
Такъв или подобен механизъм хипотетично би могъл /индиректно/ да се проявява и по време на сънища (или поне на сънищата във фаза „РЕМ”), което би могло да е свързано с психофизиологични или неврологични ефекти, водещи до движението на очните ябълки. (/като най-малко евентуално застрашаващо спящия организъм, за разлика от евентуални подобни ефекти с движения на ръце, крака или на цялото тяло/)
(Според тезата на изследователите, заявили за съответните експерименти, такъв психофизиологичен ефект бил свързан с „разглеждане” на сънищната обстановка и движението на очните ябълки следвало движението на погледа на спящия докато сънува. /А всъщност това, което искат да кажат и за което говорят тези изследователи е евентуалното движение на въображаемите „очи” и „поглед” по време на обикновен „неосъзнат” или „осъзнат” сън съответно на „Въображаемото Аз” или на „Реалното Аз”./ )
Но същият този ефектът с движението на очните ябълки би могъл да е само неврологичен, както поради физиологични причини, свързани само с мозъчното състояние и електрични активности във фаза „РЕМ”, така и поради нервната и психична активност при сънуване във фаза „РЕМ”, но без да е свързан с „разглеждане” на сънищната обстановка, с движение на въображаем „поглед” или „очи” по време на сънуването, или с някакви автоматични огледални повторения на движенията в различни посоки на въображаемите „очи” и „поглед”. При такова положение движението на очните ябълки пак си е спонтанен и автоматичено неврологичен рефлекс, без връзка с „гледането” по време на сънищата и евентуалното набиране на допълнителна информация, чрез това „гледане”. Записите на движенията на очните ябълки на спящи доброволци показват доста ясно на непредубедените, че се осъществяват по модел, който няма нищо общо с начини на разглеждане на обстановка.
***
Много малко вероятно е, ако движението на очните ябълки е само неврологичен ефект без никаква пряка връзка и съответствие със самото конкретно движение и посоки на въображаемия поглед, то все пак като неврологичен рефлекс да се провокира и предизвиква, макар и в такава несъответстваща форма, от стремежа и от импулсите за „гледане” и „разглеждане” на заобикалящата обстановка по време на съня във фаза РЕМ. Дори и да има далечна връзка, то такъв рефлекс пак е свързан със спецификата на мозъчната електрична дейност специално във фаза РЕм, защото и в други фази на съня има сънища и в тях сънуващият „гледа” и „разглежда”, но очните ябълки в тези фази не се движат.
Би възникнал естествено въпросът, как тогава в „осъзнат” сън, само поради това, че изведнъж случайно си разбрал, че сънуваш, такъв импулс от „разглеждане” изведнъж ще промени своя ефект и движението на очните ябълки от неврологичен рефлекс с неопределени ритмични движения ще се превърне в движение, огледално отразяващо разглеждането в съня – няма никаква логика.
***
Ако и в трите хипотетични случая (на постоянно действаща спонтанна психофизиологична връзка, на заложена и успешно активирана психофизиологична връзка, или на намеса в неврологичния рефлекс и постигане вместо него на неврофизиологична връзка) причините за движението на очните ябълки биха били следствие и свързани с въображаемото поведение в съня, с търсенето на допълнителна информация, с движението на въображаемите очи и поглед, то трябва да се има предвид, че търсенето и получаването на допълнителната визуална информация и такава обратна връзка по време на сънищата би трябвало да се насочва към други ресурси и източници на допълнителна информация и да преминава по други (заобиколни) пътища – за разлика от „пряката” съзнателна и неврологична обратна връзка при обработването на зрителните сигнали в будно състояние и съответно при постоянното набиране на допълнителна зрителна информация.
***
Макар че тогава, по време на сънищата, такова проявление на психофизиологична връзка би трябвало да преминава по други пътища – за разлика от обработването на зрителните сигнали в будно състояние.
По време на сънищата въображаемите образи и ситуации са готов продукт с всичките си характеристики и не би имало естествена логика и необходимост да преминават през „първоначалния визуален кортекс” за трансформиране в невронни взаимодействия и потоци, а след това за ново асоциативно разпознаване и осъзнаване (по пътя, характерен при будното състояние, на постъпване, получаване, траспортиране, разпознаване, идентифициране и осмисляне на външната визуална информация), както става с нервните импулси, преминаващи през влакната на очните нерви за тяхното трансформиране в невронни взаимодействия и потоци, и за по-нататъшно обработване с разпознаване и осъзнаване.
***
Това означава, че при асоциативните процеси по време на сънищата получаването на допълнителна визуална информация би трябвало да се случва от други източници и чрез асоциативни връзки и невронни импулси, преминаващи по други пътища.
Това се отнася за всякакви евентуални допълнителни елементи от и във въображаемата ситуация и от въображаемите възприятия и въображаемата същност на „Реалното Аз” (с определена степен на "осъзнатост") при „осъзнат” сън, доколкото в своята осъзнатост Реалното Аз може да поиска и да се стреми целенасочено към придобиване на допълнителна информация, с което в известна степен да оказва въздействие върху сценария на сънищата.
Отнася се и за въображаемата ситуация в „неосъзнат” сън и за възприятията на „Въображаемото Аз”, макар там всички подробности, включително и възприятия свързани с търсене на нова информация да са част и продукт на сценария на сънищата, а не някаква неочаквана активна инициатива на „Въображаемото Аз”.
Същевременно, и при „осъзнатите” сънища (до някаква степен и ниво на осъзнатост) самото възникване на такава нужда от допълнителна информация в повечето случаи също би било също част от сценария на съня.
При всички случаи, независимо от степента на осъзнатост на търсене на уточнавяща визуална информация и „осъзнато” моделиране или трансформиране в сценария на сънищата, удовлетворяването на стремеж или необходимост за уточняващи образи би се осъществило също като част от сценария на съня с допълнително включване на готов продукт от паметта, който не би имал нужда от ново асоциативно разпознаване.
От какво зависи. Граници на евентуалните възможности на „психофизиологичната връзка”. Какъв е смисълът? Възможност за съществуване на такава връзка.
Разглеждайки всички тези опции, не изключвах мисълта, че все пак...
Все пак, не би могло да се изключи възможността да се допусне хипотетично постигането на въздействие и контрол върху естествената спонтанна физиологична, неврологично обусловена, или психофизиологична връзка и активиране на асоциативен механизъм за обратна връзка, започваща от Асоциативната каскада на сънищата (променяща се и развиваща се като Хибридна асоциативна каскада) и възприятието на „Реалното Аз” във въображаемата реалност, и достигаща до възможността (с евентуалното включване в този процес и на Вътрешната асоциативна каскада и на асоциативни връзки в нейния обхват и контрол) за въздействие върху сегменти /с асоциативни връзки, схеми и модели/ в общата Асоциативна каскада на съзнанието /включително и характерни със своя причинно-следствен ред и връзки за асоциативните проявления в будно състояние/ (и съответно зони в невронната структура на кората на мозъка), които са свързани с контрола върху нервните потоци към мускулите на очните ябълки и съответно с насочване или контрол и управление на техни движения.
***
Смисълът?
Кое и доколко въобще би могло да е съществено и да има значение от такива експерименти?
От какво зависи?
Граници на възможностите за подаване на информация от състоянието на „осъзнатост” в „осъзнат” сън. /
Възможности за евентуални индикации и съответствия в енцефалограмите за състоянието на „осъзнат” сън.)
Дори в случай, че мистериозните механизми на човешкия мозък и съзнание предвиждат латентното наличие или постоянното действие, или възможността за включване в това действие, или възможността за активиране и използване на психофизиологична връзка, която да позволи подаването в реално време на сигнали от сънуващия към наблюдаващите го изследователи чрез „осъзнато” контролирани движения на „погледа” му в „осъзнат” сън във фаза „РЕМ” и съответно на аналогични движения на очните ябълки на тялото му, сънуващ доброволец с нормални способности, дори който успява да постига „осъзнати” сънища, не би бил лесно в състояние да прилага и използва такъв метод, а сънуващ доброволец с всякакви способности, дори и напреднал и дори природно надарен, съвсем не би бил в състояние с този метод да направи особено съдържателни съобщения към света на будните, с които да им опише в какво точно състояние се намира и каква степен на „осъзнаване” и самоидентифициране е постигнал. Както и да разказва по такъв начин в реално време какви сънищни перипетии преживява.
Достатъчно предизвикателство би било сънуващият да съумее по време на съня си да произведе „осъзнато” предизвикани от него само най-елементарни целенасочени сигнали, с които по такъв начин просто да подаде на изследващите го информацията, че се намира в „осъзнат” сън.
И съответно - че си е спомнил за експеримента, както и че е възможно движенията на въображаемите „очи” и „поглед” да рефлектират в аналогични движения на очните ябълки.
Но това, че е съобщил и показал, че е постигнал „осъзнат” сън само по себе си не би имало особено значение, тъй като въобще не е необходимо да се доказва, че „осъзнатите” сънища съществуват и могат да бъдат постигани.
Същевременно, предизвикателство е в процеса на „осъзнаване” и самоидентификация да си спомни за външния екип, че очакват сигнал и да е в състояние да активира механизъм на физическа връзка с външния свят – т.е. контрол над движението на очите (ако е в състояние да активира такъв физиологичен механизъм).
Но същевременно това не е особено значимо постижение защото би било само един начален етап на самоидентифициране и осъзнаване, една елементарна стъпка в контекста на възможните дълбочини и нива на самоидентифициране и далечните хоризонти в процеса на осъзнаването по време на сън.
Това че си е спомнил за лабораторията, не би било доказателство за напреднало самоидентифициране, възможно е просто този спомен, тази представа да се появи в сложния комплекс на възприятията по време на сън, а множество други информации и представи да отсъстват; а дали ще подаде сигнали, зависи от наличието на съответни психофизиологични връзки и активни механизми, което всъщност не е пряко свързано с процеса на „осъзнаване” в съня. В този смисъл, би било преекспониране определянето като особено постижение такова подаване на сигнали на фона на далечните хоризонти за вътрешно развитие по Пътя на сънищата.
По-голямо значение би имало ако с такъв контакт покаже, че освен постигането на „осъзнатост” е успял да си спомни и за експеримента, което дори и при постигане на „осъзнат” сън би могло да не се случи. Евентуално единственият друг по-съществен резултат от такъв експеримент и успешен отговор на такова предизвикателството би бил, че би се показало, че такава психофизиологична връзка между въображаемия „поглед” в съня и движението на очните ябълки е възможна и да се изясни каква точно е формата и проявлението на тази връзка и каква би могла да е степента на такава връзка със системното движения на очните ябълки във фаза „РЕМ”. Такъв резултат би трябвало да бъде добре документиран и филмиран, след което потвърден при съответна процедура.
Но дори и при такава ситуация, макар че такива резултати биха били интересни за обогатяване на някои познания в биологичната наука, във физиологията, или в неврологията, в светлината на далечните хоризонти пред Пътя на сънищата и на още по-далечните пространства пред Пътя на интегралното съзнание те не биха имали особено значение. Нито биха представлявали за съответния сънуващ особен напредък по Пътя на интегралното съзнание.
Само това, че изследваният е стигнал до „осъзнат” сън не би било особено съществен резултат. Всеки, който се е занимавал с тази практика знае със сигурност, че състоянието на „осъзнат” сън съществува и е реално постижимо. Положителният елемент в случая би бил, че сънуващият си е спомнил в момента или в процеса на своето „осъзнаване”, че го наблюдават в будната реалност, че трябва да подаде сигнали и как точно да ги подаде. От там нататък, в случай, че не се събуди почти веднага (още след като си спомни това, или още преди да е започнал да се опитнва да подава сигнали, или когато е започнал да прави опити или евентуално да ги п одава, или веднага след това, или пък скоро след евентуалното подаване на хипотетичните „сигнали”), не би могло да се знае дали и доколко процесът на неговото „осъзнаване” е продължил и каква степен на „осъзнаване” и самоидентифициране евентуално е достигнал. Такива подробности не биха могли да се разберат от графиката на енцефалограмата му.
Ако сънуващият би успял чрез движение на „погледа” си в съня да предизвика и предаде на изследващите го сигнали с някакви предварително договорени „кодови” движения на очните ябълки (би трябвало да е някаква ясно отличаваща се поредица от движения),
евентуално би успял да предаде най-много информация, която би означавала само, че в този момент е „осъзнал”, че сънува, спомнил си е за света на будните, за лабораторните изследвания и за предварителната договорка как да подава сигнали.
(...ясно отличаваща се поредица от движения, или ако е дотам способен – поредица от предварително уговорени специфични движения, изразяващи символи или букви, или например поредица от букви от морзовата азбука),
изразяващи символи или букви, нещо като поредица от своеобразна „морзовата азбука” /или например поредица /систематизирани движения (къси и по-дълги, или бързи и по-бавни), изразяващи букви от/ от букви от морзовата азбука/),
Същевременно, неговата „осъзнатост” и степен на самоидентифициране би могла да стига само дотук и той в този момент въобще нищо друго да не си спомня за себе си, за своята житейска история и реална самоличност.
Разбира се, ако подаването на такива сигнали при експерименти с определен човек или дори с няколко доброволци, еднократно или неколкократно, се окаже и се докаже неоспоримо, това би дало индикации за възможността за съществуване и активиране на такава психофизиологична връзка между движения на въображаемия „поглед” и на очните ябълки.
Това би имало значение, доколкото би дало потвърждение за определена теза за възможно психофизиологично състояние и връзка, макар че дори тогава въобще не би означавало, че принципно и във всички сънища движенията на очните ябълки на сънуващите във фаза „РЕМ” следват автоматично и „огледално” движенията на техните въображаеми „очи” и „поглед”, докато „гледат” и „разглеждат” обстановката в сънищната си ситуация.
***
За какво става въпрос?
В съобщенията си изследователи експериментатори представят психофизиологичната връзка свързваща движението на въображаемия поглед в сънищата във фаза РЕМ с движението на очните ябълки на спящия като реален факт и постигнати резултати, но има редица съображения за проблематичност и съмнителност на такива възможности и резултати.
Какво би означавало?
Ако такава спонтанна психофизиологична връзка би съществувала постоянно или ако конкретният доброволец би могъл да я активира и използва, ако той е достатъчно опитен и напреднал в овладяване на своите сънищни състояния (или пък ако просто е природно надарен със способности за „осъзнати” сънища), за да успява да се задържи в „осъзнатия” си сън и да продължи с процеса, хипотетично той би могъл да продължи с използване на някаква своеобразна предварително уговорена сънищна "морзова азбука" като евентуално успее донякъде да подаде с движения на очните си ябълки някакви елементарни сигнали и информация на наблюдаващите го изследователи.
(Дори при такава хипотетична ситуация с почти екстремни способности на участващия в експеримента доброволец, би било прекалено и нереалистично да се очаква, че той би бил в състояние да подаде по този начин по-съществена информация за елементи в своя сън, за обстановката в него, какво си спомня за себе си, за процеса на своето самоидентифициране и за други подобни елементи.)
След като се събуди ако евентуално би бил в състояние да си припомни съня и да го запише или да разкаже за него, изследователите биха могли да направят сравнение между съобщените от него елементи по време на сънуването и това, което си е спомнил и разкаже след събуждане.
Разбира се, в реално време по време на самия сън и сънуването изследователите надлежно ще са осъществявали контрол и регистриране на неговите физиологични и енцефалографски показатели, за да няма съмнение, че състоянието му е било действително сън и сънуване.
Но всичко това би било възможно ако психофизиологичната връзка би съществувала във формата, в която я представят, или ако би могла да бъде активирана в такава форма, както и ако доброволецът е достатъчно опитен или ако има природна дарба.
В такъв случай евентуалната комуникация би могла да има два варианта – движения на очните ябълки, с които се постига предаване на сигнали с елементарна подредена информация, или движения на очните ябълки, които да бъдат със сигурност разпознати от наблюдаващите като съответни сигнали, но да стигат само за индикация, че от съня си се опитваш да им подадеш сигнали, без всъщност да се постига предаване на смислена информация. За постигане на първия вариант (особено ако експериментите имат амбиции за постигане на предаване в реално време на по-съществена информация от света на сънищата), спонтанната психофизиологична връзка би трябвало да води до автоматично движение на очните ябълки, което да е точно съответствие на движението на въображаемия поглед в съня.
В този механизъм трябва да е възможно сънуващият („Реалното Аз”) да се включи без да възникнат проблеми и да бъде прекъснат или нарушен, когато в „осъзнатия” сън започне да извършва целенасочени (явяващи се изкуствени спрямо естествения сценарий на съня) движения на въображаемия поглед и той да бъде управляван според намеренията на сънуващия за оформяне на сигнали, т.е. спонтанният физиологичен процес се оказва контролиран от „Реалното Аз”, в допълнение към натоварването за Реалното Аз поради необходимостта от постига задържане в осъзнатия си сън и от спонтанно започващо самоидентифициране (преди още да започне каквото и да е „осъзнато” целенасочено самоидентифициране или евентуално трансформиране на сънищата – ако въобще сънуващият притежава такива възможности и експериментаторите имат такива големи амбиции).
Всичко това, би могло да се осъществява, ако сънуващият доброволец има голям опит от практика в осъзнати сънища, ако притежава специални и дори изключителбни умения или ако евентуално има вродено природно заложено такова свойство и умение.
***
Какъв е смисълът?
Същевременно, от гледна точка на перспективите и целите на Пътя на интегралното съзнание, както и на подготвителния етап за него с преминаване по Пътя на сънищата, самият факт, че е показано съществуването на възможност за проявление на такава психофизиологична връзка не би бил от особено значение.
По същество, установяването на самото съществуване на такава психофизиологична връзка между движения на „поглед” в съня и на очните ябълки, или установяване на начина или обхват, или степента, в които тя евентуално би съществувлаа или може да се активира, не би представлявало особено постижение, и не би имало особено значение, по отношение на необходимата лична практика и евентуалния напредък в собственото развитие по Пътя на сънищата, доколкото се отнася не до собствения личен опит и практика, в които ще знаеш със сигурност какво точно си постигнал и преживял, а за заявления за действия на група хора - доброволци и изследващи ги представители на официалната наука, и за експерименти в лаборатории.
Все пак такова установяване и доказване би представлявало известен интерес за Пътя на сънищата доколкото се отнася до определени физиологични състояния, ефекти и възможности (има ли пряка и постоянна връзка между движението на „погледа” в съня и движението на очните ябълки и може ли да се контролира), макар и да засяга елементарни аспекти, свързани със състоянието на "осъзнати" сънища.
За да има безспорна яснота, би следвало да се доказва последователно по съответния път и с пълен и подробен запис.
Макар и представляващо определен интерес, доколкото през състоянието на „осъзнат” сън се влиза и поема по Пътя на сънищата, през който се преминава, за да се продължи нататък по Пътя на интегралното съзнание, такова установяване и доказване, всъщност, не би внесло особен нов елемент в личната практика по дългия и труден Път на сънищата, както и по още по-трудния път към далечните хоризонти на Йога на интегралното съзнание.
Сънуващият не би бил в състояние да предаде по този начин съществена информация за своите състояния, възприятия, обкръжение или перипетии в "осъзнат" сън.
Като се има предвид естеството и динамиката на движенията на очните ябълки на спящи във фаза "РЕМ", звучи доста невероятно и абсурдно, че в рамките или на фона на този реално поддържан в това състояние модел на движения, сънуващият би могъл да бъде дотам способен, че да предизвика ясно отличаваща се поредица от движения на очните ябълки, изразяващи символи или букви, примерно чрез някакъв измислен код подобен дори на своеобразна сънищна „морзовата азбука”.
„Осъзнатостта” му би могла да се ограничи в това, че е разбрал че сънува, че участва в експерименти и че трябва да подаде определените сигнали на хората в лабораторията. Това въобще не би означавало автоматично да постигне знание за себе си, за своя живот и дейност, а още повече – за реалния свят на будните. (И тук не говоря за пълно знание, а просто за някакво знание.) За тази цел би било необходимо да се самоидентифицира в една или в друга степен, а този път за усвояване на способността за самоидентифициране, за повишаване на степента на „осъзнатост” в съня и за задържане в състоянието на протичането и развитието на този процес, съвсем не е кратък и лесен. Той не може да бъде внушен и „щампован” в съзнанието на доброволеца по някаква бърза процедура и да се появи в съня му като някакви императивни указания извън контекста на ситуацията и състоянието.
Самоидентификацията идва при „осъзнатия” в съня не светкавично и изведнъж, а постепенно и на части. Тя би била резултат в процес на неговото „осъзнато” усилие за събуждане на връзките с ресурсите на паметта му по време на „осъзнатия” му сън и би била резултат от дълга и упорита практика по Пътя на сънищата. Спонтанното появяване на самоидентифицираща информация в „осъзнатия” сън би довело само до частично и доста ограничено самоидентифициране и степен на „осъзнатост”, но също би било резултат от съответна сериозна практика.
Не трябва „осъзнатото” самоидентифициране, при което има „осъзнато” припомняне на факти и обстоятелства за своя реален живот и при процеса на което се стига до „осъзната” и осмислена самоидентификация, да се обърква и смесва със спонтанно появяващото се възприятието и усещането за себе си близко до реалното „Аз” - това, което е характерно за теб в будно състояние, с което може да се самовъзприемаш в сънищна обстановка при обикновени сънища в позицията на „Въображаемо Аз” с висока степен на близост към реалното „Аз” или на „Почти-Реално Аз”, както дори и на „Реално Аз” при „осъзнат” сън в начална фаза, когато не е започнало реално самоидентифициране или въобще не се стига до такъв процес. Такова общо „вътрешно” възприятие за себе си в съня подобно на това, което имаш в будно състояние без да е резултат на „осъзнат” процес на самоидентифициране с конкретна ясна информация за своя реален живот, може често да се появява в сънищата ти, особено ако в сънищната ситуация има елементи, обстоятелства, действия и хора, характерни и присъстващи в ежедневния ти реален живот.
Изследваният сънуващ доброволец трудно би могъл да подаде достатъчни сигнали и да „докладва” на наблюдаващите го за евентуалната степен на своята „осъзнатост” и самоидентифициране, както поради деликатността на този процес, поради необходимостта да преодолее нестабилността и да се задържи по-дълго време в състоянието си на „осъзнатост” без да прекъсне "осъзнатия" сън или съвсем да се събуди (за което би било необходимо да притежава сериозен опит и качества), и не само поради необходимостта да подаде по-голям обем и по-сложна информация (което трудно би било осъществимо с движение на въображаемия „поглед” и очните ябълки и би изисквало метод за по-високо ниво на комуникиране), така и поради сложността на състоянията, в които евентуално би се оказал и би преминавал (и в които би следвало да се окаже в случай, че би успял да се задържи в състоянието си на "осъзнатост" и да продължи процеса на нейното задълбочаване и на своето самоидентифициране), и затруднението, което би изп итвал тези състояния и нюанси веднага в реално време да бъдат адекватно и достоверно осмисляни, анализирани, опрледеляни, формулирани и веднага съобщавани (със своя точна „обективна” оценка в собствения субективен процес).
Самият той трудно би могъл в реално време да си даде сметка в процеса на своето самоидентифициране до каква степен е достигнал и какво точно е в момента неговото състояние, а още повече и едновременно с този процес да изработва сложна поредица от сигнали с „поглед” и да информира света на будните.
Не винаги на подобен етап би му било възможно веднага да си оформя ясна представа за различни нюанси в състоянието си и в процеса на неговото развитие, да ги „осмисля” и да формулира тяхната същност, а още повече да ги описва и разказва, което също би налагало непреодолимо ограничение върху информацията, която би могъл да подава в реално време.
Всъщност, като се има предвид деликатната същност на процеса на самоидентифициране и съответно на постепенно повишаване на самата "осъзнатост" в съня, едва ли би могло да се допусне, че по време на този процес сънуващият доброволец би имал безпроблемно възможността периодично временно да го прекъсва за да извършва движения с „поглед” или по някакъв друг начин да комуникира и да изпраща „съобщения” на наблюдаващите го, а след това отново да го продължава към следващо ниво на самоидентифициране, без по този начин да го компрометира и прекъсне.
И при всяко прекъсване той да извършва движения с „поглед” и да подава „кодови сигнали”, или още повече да извършва сложна поредица с движения за съставяне на знаци или букви от някаква измислена система за комуникиране, или примерно от своеобразна сънищна „морзова” азбука, както и съответен текст, с който да разказва на наблюдаващите го изследователи за своето състояние и преживявания.
Представи си как след като си разбрал, че всичко около теб не е реално и е сън, и започваш да си мислиш за различните възможности, които би имал, и започват да ти идват спомените кой си ти всъщност, и усещаш разтварящия се хоризонт на спомени за собствената си самоличност и живот, и в този момент спираш всичко това, за да започнеш да си движиш „погледа” в определен ритъм, за да изпращаш съобщения!
Още по-малко би могло да се допусне, че сънуващият доброволец би бил в състояние паралелно да следва процеса на своето „осъзнаване” и самоидентифициране и едновременно с това да произвежда с „поглед” сложна поредица от по-къси или по-дълги движения, в специфична поредица или ритъм, за които трябва да си спомни и да започне да изпълнява, поредица и ритъм, които трябва да изразяват знаци, точки и чертички, за да разказва какво му се случва в съня, и не само да „осъзнава”, „осмисля”, „анализира”, но и да формулира и да разказва с такъв метод за комуникиране какво и как възприема и чувства - това не би могло да бъде направено, освен от човек с висока степен на интегрирано съзнание, преминал през много перипетии по Пътя на Йога на интегралното съзнание.
Ако въобще изследваният спящ и сънуващ доброволец би успял да се задържи по-дълго в състоянието на „осъзнат” сън без да го прекъсне или да се събуди след евентуалното първоначално подаване на елементарни сигнали (с които просто да успее да информира наблюдаващите го, че е постигнал „осъзнат” сън), за всякакви негови следващи състояния и степени на „осъзнаване” и самоидентифициране (ако въобще има такива, ако въобще успее да постигне) наблюдаващите го изследователи биха могли да разчитат да научат и да съдят единствено от неговите разкази след като се събуди.
За евентуалните му възможности по време на "осъзнатия" сън да го контролира и да променя и трансформира ситуацията, която сънува, изследващите го също биха имали възможността евентуално да научат и биха могли да знаят само от неговите разкази след събуждането му и да ги приемат на доверие.
Не че би имало особена разлика ако хипотетично би успял с реализиране на въпросната психофизиологична връзка, чрез движения на „поглед” в съня си и съответни „огледални” движения на очните си ябълки, и с някаква система от знаци и метод да им съобщи накратко и бързо, че е извършил и постигнал някакви невероятни чудеса и трансформации около себе си! Пак ще се налага да се приема на доверие, дори и ако е съобщено с няколко думи или фрази в реално време. Ще търсят някакви специфики в графиката на енцефалограмата и такива няма да могат да се открият.
Сънуващият трудно би могъл да подава съществена информация за евентуални свои състояния с „осъзнат” контрол и трансформиране (в случай, че въобще би успял да стигне до такива постижения по време на „осъзнатия” си сън) – това също би изисквало както съществена и трудно постижима лична способност, така и несъществуващ метод за високо ниво на комуникиране, би изисквало метод и способност за използване на специален кодов език, чрез който спящият в „осъзнат” сън да е в състояние не само еднократно да засвидетелства моментен контакт, а да предава значителен обем информация, да може свободно и лесно "да общува” еднопосочно с изследващите го, с цел да им разказва в реално време в продължение на определени периоди за сънищата си и съответните си състояния.
Разбира се, в случай, че сънуващият доброволец би бил до такава степен опитен и способен, че да може периодично да прилага такъв „език” (особено като се има предвид, че той би трябвало да се осъществява с движения на поглед или евентуално чрез някакъв друг вид "рефлекси", при положение, че такава възможност и метод биха съществували и такъв „рефлекс” би могъл да се активира), и да „докладва” и разказва на света на будните за своите перипетии и преживелици и в същото време да продължава да се задържа в състоянието на „осъзнат” сън (и още повече и на „контролиран” сън, в случай, че е успял да стигне до такова ниво), в който не само да запазва, но и да развива и задълбочава своята самоидентификация в евентуален процес на "осъзнато" и целенасочено осъществявани от него трансформации на въображаемата сънищна обстановка и ситуация с управлявани в определена посока свои въображаеми действия и възприятия.
А това изглежда твърде малко вероятно за доброволец в лабораторни експерименти, а и за всеки друг, освен ако вече не е постигнал определени резултати в интегриране на своето съзнание, освен ако вече не е постигнал съществени успехи и степен на развитие в овладяване на своите сънища, освен ако не само е напреднал през стадиите по Пътя на сънищата, но е отишъл напред и по пътя на Йога на интегралното съзнание, а преминавайки през Сънищното пространство успява да стигне вече близо до прага на Портала.
С други думи, освен да сигнализира, че е постигнал "осъзнат сън", сънуващият трудно би могъл да има способността и възможностите да информира и докаже до каква степен се е „осъзнал”, самоидентифицирал и си е припомнил кой всъщност е той в реалния си живот, до каква степен си е припомнил реалността и живота в будно състояние и, всъщност, доколко по време на „осъзнаването” му в съня са се активирали връзките с ресурсите на постоянната му трайна памет и с Центъра му на идентичност – доколко е успял да събуди функционирането на своята потоянна трайна памет в нейния логичен, взаимносвързан, причинно-следствен (казано иначе - съзнателен) режим на действие, характерен за будното състояние, и с онази нейна сърцевина и трайни схеми, изразяващи Центъра му на идентичност и базата на неговото себеусещане, себевъзприятие в будно състояние, и източник на неговото самосъзнание.
Всъщност, за целия ход на процесите по време на съня на доброволеца (включително за евентуалните моменти, в които би подавал евентуалните хипотетични сигнали, означаващи, че е в "осъзнат" сън, в случай, че би се стигнало дотам и би имало такива „сигнали”), изследващите обективно биха могли да съдят основно само по данните в графиките на енцефалограмата, които обаче със сигурност не биха могли да им предоставят достатъчно диференцирана картина и информация, съответстваща на различни възможни аспекти и детайли в евентуалните последващи разкази на сънуващия, след неговото събуждане, в случай, че той би бил в състояние да си припомни сънищата и да ги формулира с думи.
Със сигурност това се отнася и за възможностите на графиките на енцефалограмите да отразят по някакъв различен специфичен начин мозъчни процеси по време на сънищата в тези периоди и моменти, когато сънуващият евентуално би успял да подаде някакви сигнали с „кодови” движения на очните си ябълки, и съответно за сравняване на информацията, която би успял да подаде с такива движения и на информация, която би предал впоследствие със своите разкази пред изследващите го за спомените си от тези сънищни моменти.
Достоверността, реалността на подаването на сигнали би трябвало да е гарантирана като в движението на очните ябълки би трябвало да има категорична разлика от обичайните им случайни и спонтанни движения, или просто от всички други движения, които се случват във фаза "РЕМ" при обичайните сънища и които не се разглеждат като подаване на сигнали.
В лабораторните експерименти не би било особено трудно някои участници да постигнат „осъзнат” сън и на основата на техния разказ, че са били в такова състояние да се определи онази част от графиката на енцефалограмата, която би могла да съответства на времето, в което се е случил този сън. Най-лесно и достоверно това би могло да стане ако въпросният „осъзнат” сън е завършил с негово спонтанно прекъсване и със събуждането на изследвания.
***
Въпросът е какво повече тази част от графиката би могла и би предоставяла от останалата част, характерна за сънищата във фаза „РЕМ”.
Доколко такъв отрязък от графика на енцефалограма, евентуално съвпадащ по време със състоянието на „осъзнаване” и „осъзнат” сън, въобще би могъл да предоставя нещо повече, някаква допълнителна полезна информация...
Ако хипотетично при някой конкретен индивид сред изследваните сънуващи доброволци, при съпоставяне на графиките от енцефалограмите с няколко негови твърдения, че е постигнал „осъзнат” сън (например всеки път непосредствено преди спонтанно събуждане – „осъзнат” сън, завършващ с прекъсване и със събуждане) изследователите биха били в състояние евентуално да открият някаква особено характерна амплитуда и честота, някакви специални конфигурации, извивки или графични струпвания, определено различаващи се от всички останали части на графиките на енцефалограмите по време на фаза „РЕМ”, регистрирали всички други негови обичайни („неосъзнати”) сънища, чак тогава евентуално биха могли да допуснат възможност за връзка на тези толкова специфични и "неповторими" конфигурации с неговите заявления и като индикиращи, че този специален интервал в графиката би било възможно да съответства на негово състояние на „осъзнат” сън, за каквото той разказва (поне конкретно при самия него).
И пак хипотетично, тогава изследователите биха имали предпоставки и биха били в състояние да опитат, евентуално намирайки точно такива или подобни конфигурации в графики от следващи негови енцефалограми, да допускат, че биха могли да отразяват аналогични негови състояния на „осъзнат” сън и евентуално да получат такава предварителна информация в реално време (и без сънуващият да е бил в състояние да им подава някакви сигнали).
Хипотетично, така биха могли да очакват, на базата на характеристиките на енцефалограмит на този конкретен сънуващ доброволец, да са в състояние да разпознават по време (включително и в реално време) всеки път когато евентуално е постигал „осъзнат” сън (както и да проверяват и контролират достоверността на неговите разкази) /а пък на конкретния доброволец не би му се налагало да доказва по друг начин, че е постигнал „осъзнат” сън/.
***
Ако хипотетично биха били открити някакви особено характерни конфигурации, извивки, честоти или амплитуди, които да се окаже, че са валидни и са едни и същи при състояние на „осъзнат” сън при всички сънуващи доброволци (може би с някакъв нов супер-електро или магнитоенцефалограф от бъдещето), едва тогава евентуално би станало възможно да се установи някакъв общовалиден стандартен отрязък в графиката на енцефалограма (или в графика или в друг вид данни от някакъв нов, несъществуващ все още апарат за изследване или сканиране на мозъчната дейност) – „маркер”, обозначаващ по един и същ начин вероятно безпогрешно състоянието на „осъзнат” сън при всички хора, независимо от техните персонални характеристики и качества.
Но пак би оставал въпросът – за какво изражение на такова състояние, за какъв етап, за какво ниво? Самото понятие състояние на „осъзнат” сън е прекалено общо и широко.
Тогава вече за изследователите би било по-лесно да разпознават кога доброволците постигат „осъзнат” сън; би отпаднало съмнение или подозрение, или пък необходимост доброволците да доказват, че са постигнали такова състояние, или въобще да се доказва, че „осъзнатият” сън с различните му състояния, степени, нива, възможности и хоризонти е реално постижим, реално и съществуващ.
(Разбира се, това не би означавало, че и такъв апарат би бил в състояние да отразява и да определя сложните състояния на различните степени, през които би могло да се преминава в "осъзнат" сън.)
От друга страна ако настане време, в което такъв суперенцефалограф с такива възможности би се появил, тогава и в науката и в познанията за мозъка, и в разбирането за Реалността най-вероятно толкова много неща биха били променени, че точно такива изследвания на сънищата с такива ограничени цели едва ли биха представлявали вече интерес.
***
Но доколко такъв отрязък от графика на енцефалограма, евентуално съвпадащ по време със състоянието на „осъзнаване” и „осъзнат” сън, би могъл да предоставя някаква друга полезна информация?
И дали и при такъв хипотетичен успех тази част от графиката би могла да предоставя на изследователите някаква минимална информация поне за наличието на различни степени на „осъзнатост” и самоидентифициране, на многобройни междинни състояния и преходи между степени, на постигнати различни нива на способност за задържане, за контрол и трансформиране?
***
Но дори и при евентуалната поява на такъв специален апарат (фантастичен супер-енцефалограф или апарат с друг принцип на действие), доколко и при такъв хипотетичен успех съответни части от графиките или от специфичните данни на този супер-апарат биха били в състояние да предоставят на изследователите някаква минимална информация за наличието на различни степени на „осъзнатост” и самоидентифициране; а ако говорим за информация за многобройни междинни състояния и преходи между степени, за различни нива на способност за задържане, за контрол и трансформиране? Доколко биха могли да предоставят индикации и информация за тяхното наличие, да не говорим за по-подробна информация за самите тези състояния и процеси?
И с какво всъщност евентуално установяване на такава хипотетична специфична конфигурация, характерна поне като цяло за състояние на „осъзнатост” в „осъзнат” сън, би могло да допринесе и помогне на самия сънуващ индивид за негово по-нататъшното придвижване и развитие в състоянията на „осъзнатост” в „осъзнат” сън, и въобще за развитие на неговите способности и качества по пътя му в света на сънищата? Въпросът е риторичен. Отговорът на такъв въпрос се разбира от само себе си. С нищо не би могло да помогне.
Така или иначе, съществуващите познати в първата половина на XXI-ви век на земята електроенцефалографи и други апарати, и техните графики, снимки и изображения не предоставят такива възможности и не биха могли да предоставят такава информация.
Мнозина доброволци в лабораторните изследвания без съмнение са успявали и биха могли да постигнат състояния на „осъзнатост” в сънищата си защото тези състояния са естествени и всеки човек би могъл да има спонтанно появил се или целенасочено достигнат "осъзнат" сън. Но това не се отнася и за процеса на самоидентифициране, който определя степента на „осъзнаване”, за способността за задържане в състоянието на „осъзнат” сън, за способността и степента на контрол и за умението за трансформиране на сънищната ситуация и обстановка. Като цяло, всички тези аспекти определят степента на постиганата „осъзнатост”.
Доброволци участващи в такива лабораторни изследвания и експерименти биха могли и да успеят да се настроят така, че да започнат нееднократно или многократно да постигат „осъзнати” сънища. Но със сигурност би имало проблеми с постигането от тях на по-дълго задържане в състояние на „осъзнат” сън, както и с постигането на по-високи нива на „осъзнатост” и по-високи степени на самоидентифициране.
Още по-трудно достижимо би било доброволците да постигнат по-голяма степен на контрол в „осъзнат” и „контролиран” сън, а още по-голям би бил проблемът някой от участниците наистина да успее да достигне съществена степен на продължаващо "осъзнато" контролирано трансформиране на обстановката и действието в съня (което би предполагало постигането не само на висока степен на самоидентифициране и способност за дълготрайно задържане в това състояние, не само способност за целенасочено предизвикване и постигане на някакви първоначални или частични промени в сънищната обстановка, но постигане на способност за съществени трансформации с трайно и стабилно контролиране на състоянието и с продължаващо „реално” съществено целенасочено трансформиране на средата и обстановката в „осъзнатия” сън; такова трансформиране би означавало развитие и на обстановката и на действието от първоначалната сънищна ситуация, в която е започнало „осъзнаването” в „осъзнатия” сън и контролирано продължаване на този процес в съня).
Не измислено и лъжливо, не предполагаемо или въображаемо, или пък в резултат на объркване или на самозаблуда.
"Реално" би означавало, че наистина е било осъществено в сънищната ситуация – трансформиране със съответни подробности, за които е запазен ясен и всеобхватен спомен след събуждането. Не измислено от сънуващия доброволец и лъжливо; не предполагаемо, за което няма ясни спомени или за което в будното си състояние само си въобразява, че е постигнал; не несъществуващо състояние, резултат от погрешна представа на сънуващия доброволец, от негово объркване, или от негова чиста самозаблуда.
За да успее по-дълго време да се задържи в деликатното състояние на "осъзнат" сън, за да постигне по-съществена степен на самоидентифициране, както и на способността за контрол и трансформиране, сънуващият или би трябвало да има уникална и не често срещана природна дарба, или да е преминал много сериозна практика по Пътя на сънищата и постигнал необходимите умения.
Въпросът е какъв път човек ще може да поеме и би успял да извърви, и докъде ще стигне след елементарното първоначално състояние, при което просто се е усетил и разбрал по време на съня си, че сънува. За преминаване на същинския и дълъг път основополагаща предпоставка и условие е системността и постоянството на практиката. А това означава – постоянно поетапно напредване по Пътя на сънищата.
Въпросът е доколко човек би имал вяра, желание и сили, и би успял дълготрайно да остане верен на необходимия метод, системност и постоянство в евентуална своя практика, а това би означавало – в напредване по Пътя на интегралното съзнание.
***
Какъв е смисълът?
Макар и любопитни, те касаят само отделни елементи от практиката с „осъзнати” сънища, само първоначални моменти от началните стадии по дългия Път на сънищата. Те представляват един аспект от експериментални изследвания със съвсем близък хоризонт в сравнение с далечния път към постигане на интегрирано съзнание, един първоначален проблясък, касаещ началните стадии на Първото ниво по пътя на Йога на интегралното съзнание.
В този смисъл, не си заслужава да се задълбава повече в тези аспекти, независимо от това дали заявените резултати са вярни или невярни. Те засягат сравнително несъществени елементи. По същество основно се отнасят за възможния диапазон на проявление на психофизиологичните ефекти, вероятно биха били любопитни за така наречената наука „психоневроендокриноимунология”, за която започна да се говори още през последните десетилетия на XX-ти век. И в двата случая, това нищо не би променило за практиката по Пътя на интегралното съзнание, както и за практиката и философията на Йога на интегралното съзнание.
Евентуална възможност
Ако все пак поразсъждавам още малко на темата за психофизиологичната връзка и „подавани сигнали”, на пръв поглед този въпрос има поне два аспекта – какво е нашето разбиране за същността на съня и сънищата, и до къде би могло да се простират възможностите на психофизиологичните връзки и реакции.
Психофизиологичният характер на такава връзка и ефект означава, че тя би ставала възможна поради заложен в мозъка и човешкото тяло механизъм на въздействие от определени психически и ментални състояния към нервната система и мускулите. Такава връзка и въздействие биха били предопределени от съществуващ механизъм да се случват и осъществяват спонтанно и автоматично, без прекия контрол върху хода на целия процес и крайния резултат от страна на субекта, който я инициира.
При будно състояние такава връзка би се инициирала от менталното състояние при будното съзнание, от определени мисли и емоциите, а в състояние на сън и сънища при случаи с „осъзнат” сън иницииращият субект, за такъв вид психофизиологична връзка между движение на погледа в съня и движението на очните ябълки, или в евентуална друга форма, би трябвало да е „Реалното Аз”, в чиято роля се „осъзнава” и възприема индивидът, който спи и сънува.
Знаем, че при будно състояние съществуват различни изражения на психофизиологична връзка и психофизиологични ефекти с най-разнообразно естество, включително и от ежедневен личен опит. В тази връзка през последните десетилетия на ХХ-век се появи и започна да се използва и понятието психоневроендокриноимунология.
Но каква би била и в какво би могла да се изразява такава връзка в състояние на сън и по време на сънища, по-специално при сънищата във фазиа „РЕМ” и включително в „осъзнати” сънища, в които би могъл да се яви „осъзнатият” елемент и условие на инициирането й?
Може ли движението на очните ябълки по време на съня и сънища във фаза „РЕМ” да е резултат от постоянно активна и действаща вродена психофизиологична връзка, характерна специално за тази фаза на сън и сънища, да се приеме за вариант и изражение на психофизиологична връзка, която пряко свързва движения на погледа в съня с движенията на очните ябълки, или е само естествен неврологичен ефект, и също своеобразна психофизиологична връзка, между състоянието на мозъка при сън и сънуване във фаза „РЕМ” и движение на очните ябълки, макар и да няма никаква връзка между вида на тяхното движение и евентуални въображаеми промени във въображаемите посоки на въображаемия погледа и въображаемите движение на въображаемите очи по време на сънищата, а конкретните движения на очните ябълки са случайни в рамките на определен модел?
Доколко във възможностите за съществуване и проявление на различни аспекти на такива психофизиологични връзки по време на сънищата биха се включвали теориите и твърденията за пряка връзка между движение на погледа по време на сън във фаза „РЕМ” и движенията на очните ябълки, която би могла да се контролира и управлява при „осъзнат” сън?
Х За какво става въпрос?
В съобщенията на съответните учени и изследователи за техните лабораторни експерименти се изразяваха тези, твърдения и теория, според които съществува и се проявява спонтанна психофизиологична връзка и механизъм, който свързва мозъчните процеси, създаващи възприятията свързани с въображаемата сънищна реалност, с някои от мозъчните процеси, които контролират и управляват спящото тяло и по-конкретно – движение на очните ябълки. И това се отнася за всясасви състояния на сън и сънища във фаза РЕМ - както за състояние на „осъзнатост” по време на „осъзнат” сън, така и за обикновените неосъзнати сънища, които всъщност са обичайни и преобладават дори и при хората, умеещи да постигат „осъзнати” сънища.
Какво би означавало
Независимо от това какви всъщност са характерът, причината и механизмът на специфичните движения, на очните ябълки при сън и сънища във фаза „РЕМ” както по време на обикновен „неосъзнат” сън, така и в „осъзнат” сън, тези причини и механизми би трябвало да са еднакви в двата случая.
Ако движението на очните ябълки е предизвикано от неврологичен рефлекс, той би бил вроден механизъм, произтичащ от характера на мозъчното и физиологичното състояние във фаза „РЕМ” на съня и от разликите в съответната електрична дейност в сравнение с другите фази и състояния в съня, в които движение на очните ябълки не се проявява.
Идеята на изследователите експериментатори, че спящите в осъзнат сън са им подавали предварително уговорени сигнали със специфични движения на очните ябълки се основава на твърдението, че във фаза РЕМ се проявява не просто спонтанен неврологичен рефлекс, а че се проявява постоянно действаща психофизиологична връзка (също спонтанна), която, според изследователите огледално свързва движението на въображаемия поглед в съня с движението на очните ябълки.
Според тази тяхна теза, такава връзка в „осъзнат” сън би се проявявала по един и същ начин както когато сънуващият (неговото „Реално Аз”) не се ангажира и не полага усилия да контролира въображаемия си поглед и да подава сигнали, така и когато целенасочено се опита да прави определени движения с въображаемия си поглед, за да предизвика аналогични движения на очните си ябълки и съответно –сигнали. Очевидно е, че според тези изследователи това е постоянно действащ механизъм свързващ огледално въображаемия поглед с очните ябълки при всички сънища във фаза РЕМ. Това те обясняват с тезата, че движението на очните ябълки следвало движението на погледа по време на сънуването, когато сънуващият разглеждал заобикалящата го обстановка.
***
Това правило би трябвало да е също валидно и независимо от това дали при "осъзнато" сънуване „Реалното Аз” мисли за евентуално подаване на някакви сигнали или не, насочва мисли към своите въображаеми „очи” и „поглед” или не, ангажира се и се опитва да ги управляват или не, насочва мисли към този въпрос или не, опитва се да контролира и управлява въображаемия си поглед с цел евентуално подаване на хипотетичните сигнали или не.
Хипотези. Какво би означавало? Възможност за психофизиологична връзка.
Контратеза за динамиката на движение на очните ябълки – и тезата за виждането
Една от възможностите, най-вероятната и най-логичната, включително и предвид конкретния вид и динамика на движенията на очните ябълки, е характерът да е автоматично неврологичен поради естеството на мозъчното и физиологичното състояние във фаза „РЕМ” на съня, Друга възможност се визира в ъв въпросната хипотеза с твърдението за евентуалната психофизиологична връзка между въображаем поглед и представи за гледане по време на съня, свързани с евентуалното „разглеждане” на обстановка в сънищната ситуация и съответни рефлекси и команди към нервите и мускулите на очните ябълки с „огледално” отражение в тяхното движение.
Ако такъв механизъм би съществувал, той би следвало да е действащ и при "неосъзнати" и при "осъзнати" сънища. Но това е трудно приемливо доколкото видът и динамиката на движенията на очните ябълки не изглеждат съвместими с такава хипотеза. Ако трябва да търсим някакви желани решения, бихме могли да си представим и хипотеза, че само при осъзнат сън Реалното Аз би могло да се намеси, повлияе и прекъсне спонтанния неврологичен механизъм и да започне да управлвява такъв неврологичен рефлекс, като така да контролира иначе спонтанното движение на очните ябълки. Такава хипотеза поставя въпросите доколко такова прекъсване и въздействие би могло да е осъществимо, какви качества би трябвало да притежава сънуващият, дори ако теоретично успее "осъзнато" да се намеси в този рефлекс доколко би успял да се задържи в състоянието на осъзнат сън и въобще в сън, и доколко такава намеса и контрол би могло да бъдат постигнати от човек, който не е постигнал интегрирано съзнание.
***
Проявлението на такъв психофизиологичен механизъм и въвеждането му в действие (ако бихме приели, че съобщенията на тези учени са коректни и съответстват на реални резултати) евентуално най-много би потвърдило единността на Асоциативната каскада на съзнанието, при която Асоциативната каскада на будното състояние и Асоциативната каскада на сънищата са само нейни отделни форми, чиито проявления в различни моменти и периоди в една или в друга степен се застъпват в различни комбинации, преминавайки в проявления на Хибридна асоциативна каскада, с преливащи асоциативни потоци, характерни предимно за едната или за другата форма.
Общо за изследванията – какъв е смисълът
Резултатите от изследвания и регистриране с енцефалограф на мозъчна активност, електрични потенциали, вълни и ритми демонстрираха някои видими ефекти, но бяха само сянка от движенията и процесите, случващи се по повърхността на Океана на елементите на съзнанието.
Разглеждането и сравняването на процесите и промените в мозъчната дейност по този начин и с наличните научни и технически възможности и апаратура чрез различия в мозъчна електрическа или електромагнитна активност, долавяна отвън през кожата на скалпа, в различни етапи на будно състояние или на сън, при напрегната умствена дейност или почивка, със сън без сънища или със сънуване, при обикновен покой или в състояния на медитация, при средна степен на концентрация или висока степен на медитиране, в обичайни състояния или при различен вид алтернативни състояния, в нормални здравословни или при увредени болестни състояния, както и измислянето на екзотична терминология едва ли с нещо особено бе помогнало в процеса на практическото овладяване на собствените сънищата и за откриването на пътя към Портала към личната Вътрешна сфера.
========================> <===================================
До тук
==========================>
***
За какво става въпрос
1.
Темата се отнасяше до „осъзнатите” сънища. Доколкото овладяването на „осъзнатите” сънища е предпоставка за продължаване през Първото ниво на „Йога на интегралното съзнание” всякакви информации и твърдения, свързани с тях, имат значение за навлизането и развитието по Пътя на интегрираното съзнание. Това беше причината да се занимая с този въпрос.
За какво по-точно става въпрос? За твърдения на съответните учени, че когато сънуваш във фаза „РЕМ” и в сънищата си се оглеждаш и разглеждаш обстановката около себе си, движенията на погледа ти в съня причиняват същия вид движения на очните ябълки под затворените клепачи на спящото ти тяло. За твърдения на въпросните учени, че движенията на очните ябълки на спящите във фаза „РЕМ” били предизвиквани от движенията на погледа и очите им докато по време на съня си в сънищата си се оглеждали и разглеждали обстановката около себе си. Това се дължало на присъща на човека и проявяваща се във фаза „РЕМ” психофизиологична връзка. На базата на това свойство били проведени експерименти, при които спящите доброволци в състояние на „осъзнат” сън и по време на „осъзнати” сънища успявали да предават на изследователите в лабораторията информация чрез предварително договорени специфични движения на очните им ябълки.
Фаза „РЕМ” на съня носи името си от движението на очните ябълки под затворените клепачи на спящия, каквито движения се проявяват само в тази специфична фаза на съня. Във фаза „РЕМ” докато човек спи и предполагаемо в същото това време сънува, очните ябълки на спящото му тяло извършват определени движения. Според определени изследователи на съня и техни твърдения в духа на посоченото по-горе, очните ябълки на спящите се движели по същия начин и със същите движания както се движели в съня очите на сънуващия докато той в сънищата си разглеждал обстановката около себе си. Както се движел погледът на сънуващия в съня му, така по същия начин се движели и очните му ябълки под затворените му клепачи докато спял.
За какво става въпрос. Какво означава
Твърдения и обяснения – за какво става въпрос
Какво означава – мои обяснения и тълкуване
За какво става въпрос 2 – какво означава
Твърдения и обяснения
6.
В глава VI. Споменах за няколко категории занимания, съобщения и публикации, свързани с „осъзнати” сънища. Една от категориите се отнася за съобщенията от съответните изследователи и експериментатори. От тяхна страна през минали десетилетия се е съобщавало, че при експериментални изследвания с доброволци в състояние на „осъзнат сън” са били постигнати някои резултати, които на пръв поглед на всеки незапознат и непредубеден човек биха могли да изглеждат невероятни и съмнителни. Но според авторите на съответните съобщения, в техни експерименти такива резултати реално и обективно са били постигнати и са се случили. Подобни информации са се появили от няколко източника – от различни групи изследователи на „осъзнатите” сънища. Всички са заявявали, че са постигали аналогични резултати.
В техните информации се съобщаваше за осъществено при експерименти подаване от спящи на съответни сигнали чрез определени нарочни движение на очните им ябълки. Според информациите, такъв вид контакт и подаване на сигнали е психофизиологично възможен и е бил постиган нееднократно.
Конкретно, в различните съобщения и доклади се заявяваше, че при сънуване по време на фаза „РЕМ” има връзка и съответствие между посоките на движението в съня на погледа и очите на сънуващия (тук специално уточнявам, че всъщност става въпрос за въображаем „поглед” и въображаеми „очи” на въображаемото тяло, в което се възприема сънуващият във въображаема сънищна ситуация и навсякъде ще ги слагам в кавички) с начина и посоките на движението на очните ябълки на физическото тяло на спящия, обяснявайки такъв „феномен” с наличието на „психофизиологична връзка” и ефект (тъй като се визира специфично проявление на психофизиологична връзка, навсякъде в контекста ще я слагам в кавички).
На тази основа, съответните изследователи и експериментатори в своите съобщения и доклади твърдяха, че по време на лабораторни изследвания и експерименти са успявали да осъществят в реално време контакт със спящи по време на „осъзнат” сън. По-конкретно, заявяваха, че спящият и сънуващ в „осъзнат” сън по време на фаза „РЕМ” е можел да подава „сигнали” чрез предварително договорени начини („кодове”) на движение на своите очни ябълки под затворените си клепачи и така да предаде в реално време информация на изследващите го – от своя свят на сънищата в реалния свят на будните.
Според твърденията на изследователите, заявили за тези свои постижения, очните си ябълки спящият в „осъзнат” сън успявал да управлява и да движи по предварително договорения им начин и така да им предаде съответния „код”, като съзнателно, умишлено и целенасочено премествал по същия начин „погледа” си докато по време на „осъзнатия” си сън „гледал” и „разглеждал” обстановката около себе си в сънищната си ситуация.
Движейки по определен начин „погледа” и „очите” си във въображаемата ситуация, в която се намира по време на „осъзнатия” си сън, сънуващият постигал ефекта по същия начин да се движат очните ябълки на неговото физическо тяло в лабораторията като по този начин подавал „кодираните” сигнали и информация от света на сънищата към света на будните. Всичко това се придружавало със записи на енцефалограми, които впоследствие се проучвали, съпоставяли се по време и се правели съответни изводи.
Информациите от съответните изследователи и експериментатори стигаха и по-далече с твърдения за осъществени различни други експерименти със сънуващи в „осъзнат” сън, например със сънуващ, който имал задачата и даже успявал да си представи, че гледа света в своя сън през цветно стъкло, че го затъмнява или осветява и други подобни, или сънуващи, които имали задачата да натискат в съня си някакъв бутон, като идеята на експеримента била, че теоретически това можело евентуално да рефлектира в определено движение на ръката на спящото тяло. (Дори са се правели спекулации за евентуална теоретична възможност за аналогично постигане на стискане с ръка).
Какво означава
7.
Ако трябва в лабораторни условия да се установи външно и докаже дали някой доброволец е постигнал състояние на "осъзнат" сън (при положение, че не съществува такава апаратура, която би могла да го направи), би било необходимо да бъде установена достоверна комуникация в реално време между сънуващия докато сънува и наблюдаващите го в лабораторията изследователи. (Всъщност, за да го определя по-точно, трябва да бъде установена такава комуникация между проявлението на неговото съзнание, намиращо се в състоянието на "осъзнат" сън, и наблюдаващите го изследователи.)
Такава идея е била в основата на някои изследвания и експерименти и работата по нея е била отразена в съответните публикации от предишни години. На пръв поглед тя изглежда нелогична, несъстоятелна и абсурдна, защото както всички знаем от собствен опит, в състояние на сън се изключва връзката ни с реалния външен свят на будните. Обратното изглежда невъзможно ако става въпрос наистина за сън и сънища, а не за някакъв друг вид алтернативно състояние.
И все пак съответните изследователи са заявили, че са осъществили такъв вид комуникация, позовавайки се на присъщ на човешката природа определен вид „психофизиологична връзка”. Според такива твърдения и публикации, тази връзка давала възможност някои елементи от преживяването и действията при сънуване на сън да предизвикват автоматични ефекти и реакции на спящото физическо тяло. При „осъзнат” сън така можело да се подадат „кодирани сигнали”.
Доколкото само във фаза „РЕМ” на съня очните ябълки на спящите извършват определени движения и доколкото повечето сънища при повечето хора естествено са обичайни – „неосъзнати”, според теорията и твърденията на съответните изследователи и експериментатори ясно за мен излиза, че посочваната от тях „психофизиологична връзка” се проявява във фаза „РЕМ” по един и същ начин при всички сънища, независимо от това дали сънят е „осъзнат” или не. Според техните твърдения и съобщения, просто когато в съня си (във фаза „РЕМ”) сънуващият „разглеждал” обстановката около себе си и движел „поглед”, очите му (очните ябълки на физическото му тяло) докато спи се движели в същите посоки и ритъм. (Ако това звучи прекалено абсурдно и изглежда явно практически невъзможно, аз бих приел или направил евентуалното уточнение, да речем, че според твърденията и теорията на съответните изследователи, очите (очните ябълки) на спящия поне се стремят да следват по подобен начин същите движения на въображаемите „очи” и „поглед” на „субекта”, в който спящият се възприема. Разбира се, ако въобще такова твърдение или хипотеза отговаря на реалния механизъм, който предизвиква движението на очните ябълки във фаза „РЕМ”.)
От такива информации и твърдения всъщност се създава внушението и съвсем неправилното впечатление, че подаването на подобни сигнали би било сравнително лесно осъществимо от всеки, способен да постигне „осъзнат” сън (подобно и на аналогични внушения и неправилни впечатления, че не е особено трудно да се постигне, придобие и трайно да се задържи способност за редовно и често „осъзнато” сънуване).
Такива информации всъщност биха означавали, че в човешкия организъм трябва да е заложена естествена възможност спящият и сънуващ човек (поне във фаза „РЕМ”) от състоянието си в някаква въображаема абстрактна ситуация (от изолирано състояние на съзнанието си в изолирана абстрактна въображаема ситуация) да може едва ли не с лекота да осъществява целенасочен пряк контакт със спящото си физическо тяло (психофизиологично обусловен и с възможност да бъде насочван) и да предизвиква извършването от него на определени физически движения и действия (макар и индиректно, с резултат, който фактически е непряко свързан с непосредствено възприятие и контрол на субекта от сънищата, който го подава – т.е. на „Реалното Аз” в „осъзнатия” сън), които да са смислени от гледна точка на външния наблюдател.
В същото време, физическото тяло на спящия е неактивно поради това, че човекът спи и мозъкът му е в спящо състояние на сън (макар и „осъзнат”), при което спящото съзнание не е в активен контакт с тялото и не го управлява (независимо дали сънят е „осъзнат”) и спящият човек фактически не обладава присъщия за будното си състояние пряк съзнателен физически контрол.
Ясно е, че за да може такава връзка и действие да станат възможни и да се осъществят, то те биха предполагали при конкретния човек, който ще сънува и ще участва в екпериментите, постигането на осъществяване или присъщото наличие и функциониране на автоматична връзка между центъра (или невронната и асоциативна структурата) в неговия мозък, през който преминава и се осъществява управлението на нервите на мускулите на очните ябълки, от една страна, и Асоциативната каскада на сънищата и съответното възприятие и осмисляне на „Въображаемото Аз” във въображаемата сънищна ситуация, от друга страна. Очевидно подобна „психофизиологична връзка” не би могла да зависи (и да се появява или активира) само от това дали по време на своя сън ти си разбрал, че сънуваш. Ако тя би съществувала в точно такава форма („разглеждане” на обстановката в съня, водещо до съответно аналогично движение на очните ябълки), както твърдят съответните изследователи, тя би трябвало да е резултат на определен механизъм, действащ поне в рамките на цялата фаза „РЕМ”, когато очните ябълки на спящия се движат. А евентуалното постигане на състояние на „осъзнатост” просто би предполагало сънуващият да може и евентуално да успее да си спомни за уговорката си с изследователите и за вида на уговорените „кодирани” сигнали, които те очакват да им подаде, и да започне да „разглежда” обстановката в съня си, местейки „поглед” си (въображаемия) в съответствие с уговорените движения.
Същевременно, връзката в реално време и възможността за предаването на информация от сънуващия в един въображаем свят, макар и в „осъзнат” сън, на будните в реалния свят без съмнение е интересен въпрос, засягащ специфични функции и обхвата на различните евентуални възможности на различни видове психофизиологични връзки и ефекти”, свързани с мозъчната дейност и с възможния контрол от страна на мозъка над тялото, но като цяло, в светлината на целта да се докаже реалността на „осъзнатите” сънища или дори на възможността да се постига и демонстрира някакъв елементарен самоконтрол в сънищната обстановка и ситуация по време на „осъзнатия” сън, хоризонтът на всички тези изследвания и опити за енцефалографски регистрации на едни или други състояния, е твърде близък и тесен.
Въвеждане
Известно време ме занимаваше въпросът и претеглях „за” и „против” – дали е възможно (без да е постигнал някаква достатъчна степен на интегрирано съзнание) сънуващият с обичайни ментални и физиологически характеристики и способности, и при наличните все още видове технически средства и апаратури, да е в състояние да осъществи контакт в реално време от своята въображаема сънищна ситуация с наблюдаващите го във външната реалност? /За какво става въпрос?/
Възникваха определени въпроси и съмнения във връзка със съобщенията от минало време от поне няколко различни източника, свързани с изследвания и лабораторни експерименти на споменатите по-горе учени и институции, че при техни изследвания и експерименти е била осъществена повече от един път, предварително планирано и подготвено, еднопосочна комуникация между сънуващи в „осъзнат” сън и наблюдаващи ги в лабораторията с предаване от сънуващите на информация чрез определени контролирани движения на очните си ябълки. /За какво става въпрос?/
Може да прозвучи странно в общия контекст на Пътя на интегрираното съзнание (или на идеите и целите на „Йога на интегралното съзнание”) да поставям под съмнение възможността евентуално да се преодолее или да се използва, да се активира и приложи един или друг механизъм на спонтанни психични и неврологични реакции, което очевидно би имало пряка връзка с представата за общото обединено интегрирано съзнание и би произтичало от взаимната свързаност на функциите на общото съзнание.
Но тук става въпрос не за възможностите на интегрирано съзнание, а за лабораторни изследвания с доброволци, които се подлагат на експерименти, чиято цел е да се постига и изследва състоянието "осъзнат сън", както и за хипотетични начини на контакт и общуване в реално време между тези спящи изследвани доброволци и наблюдаващите ги изследователи. Не става въпрос за някой, който е постигнал определена степен на интегрирано съзнание, или още повече за някой, който владее достъп до Вътрешната си сфера (или поне за някой, който е напреднал в достатъчна необходима степен по Пътя на сънищата и в процеса на интегриране на своето съзнание).
Целият разговор в тази част на книгата, свързан с Пътя на сънищата и овладяването на "осъзнати" и „контролирани” сънища, се отнася за доброволци в изследвания и хора с очевидно типични обичайни способности и качества, характерни за състояния, съответстващи на Нулевото ниво или най-много на началните стадии на Първото ниво, според класификацията на Йога на интегралното съзнание (което Първо ниво в напредналите си стадии и в своя финален етап вече има за цел откриването на пътя и достъпа към Портала за личната Вътрешна сфера).
Колкото и незначителен да е въпросът относно тези експерименти и търсените и евентуално постигнати от тях резултати в контекста на целите и хоризонтите на Пътя на сънищата и още повече на Пътя на Йога на интегралното съзнание, все пак реших да го разгледам и да анализирам различните възможни аспекти, които биха представлявали препятствие за постигане на такива резултати, както и какъв би бил характерът и същността на евентуални подобни резултати.
Обмислях дълго и трябваше логически да установя и да разбера какви биха могли да са възможностите човек със стандартни способности, намиращ се в състояние на „осъзнат” сън да е в състояние докато се намира в „осъзнатия” си сън да подаде чрез спящото си физическо тяло някакъв вид сигнали към изследващите го в лабораторията и така да им предаде информация? /За какво става въпрос?/
Ще разгледам няколко аспекта, свързани с логиката на възможността или на невъзможността по принцип да се осъществи такава обективно доказуема синхронизирана в реално време пряка комуникация между сънищния свят и будната реалност с еднопосочно предаване на информация от сънищата към външната реалност. /За какво става въпрос?/
Доколкото в различни публикации от миналото се твърди, че това е било направено, не бих упреквал някого в изопачаване или изкривяване на факти, а просто разглеждам и излагам съответни позиции, доколкото все пак всичко свързано с „осъзнатите” сънища има пряка връзка с индивидуалното развитие и усилия за преминаване на началните стадии по Пътя на сънищата и за навлизане и преминаване в следващи етапи по далечния Път на Йога на интегралното съзнание. .
Темата е свързана с редица въпроси. Тяхното изясняване може и трябва да е предмет и задача за сериозно и прецизно документирано установяване и доказване от страна на съответни официални смесени екипи от различни научни направления – психолози, медици, психиатри, физиолози, физици и други, с участието на наблюдаващи ги институтски или университетски комисии или бордове. Всички експериментални процеси във всички техни подробности би следвало да са проведени със съвместно наблюдение. При това, те би трябвало да са надлежно регистрирани с всички използвани апаратури от началото до края във всички етапи и моменти със съответните резултати, да са подробно записани и документирани с ясни видеозаписи. Такива регистрации и видеозаписи би следвало да са публикувани по съответния начин с нормален достъп до тях.
А не такива изследвания да са само дейности на изолирани ентусиазирани експериментиращи екипи или институтски групички, а още по-малко – и на „специалисти в областта на паранормални явления”, не на обявили се в тази област специалисти, постфактум заявяващи за съответните си екперименти и постижения, и публикуващи съобщения и доклади за постигнати едни или други резултати.
Всичко това има смисъл и е необходимо, когато става въпрос за информации и заявления за постигнати подобни резултати, доколкото става въпрос за изследване на механизмите и възможностите в една изключително важна област каквато е човешкият мозък, човешкото съзнание, и всякакви съмнения, а още повече недоказуеми и произволни твърдения и заявления, биха били противопоказни, а и не би могло да бъдат възприемани като напълно достоверни, и нито като верни, нито пък като неверни.
Разбира се, такъв подход и тези пожелания са в голяма степен идеалистически, като се има предвид как отделни държави се стремят да запазват в тайна свои постижения в специфични области, а различни научни изследвания в специфични сфери се следят, разглеждат и контролират от определени власти и институции с оглед възможностите за използването им във военно-промишления комплекс, прилагането им за създаване на оръжия, включително психотронни, и за постигане на различни методи за контрол върху човешкото съзнание. Винаги би могло да бъдат класифицирани като предмет на национална сигурност и засекретени, евентуално оставяйки достъпна някаква обща частична информация.
Възникващи въпроси
Кои са някои от възникващите въпроси?
Каква е достоверността на съответни твърдения за проведени експерименти, в които е била осъществена, проявена и доказана така наречената „психофизиологична връзка” и ефект – връзката по време на фаза „РЕМ” (и в „неосъзнат” и в „осъзнат” сън) между движението на въображаемите „поглед” и „очи” на сънуващия във въображаемата му сънищна ситуация (т.е. движението на „погледа” на „субекта” или на „същността”, в която се себевъзприема сънуващият – на неговото „Въображаемо Аз” в „неосъзнат” сън или на неговото „Реално Аз” в „осъзнат” сън) и движението на очните ябълки под затворените му клепачи на спящото му физическо тяло (на „реалното му Аз” в реалния физически свят на будните)? Възможно ли е принципно „разглеждането” на обстановката в сънищната ситуация във фаза „РЕМ” да е свързано с нервите и мускулите на очните ябълки на спящото тяло и да води автоматично до аналогично – огледално движение на очните ябълки на спящия? Доколко въобще би могло да се твърди и да се приеме, че наблюдаваните движения на очните ябълки на спящи във фаза „РЕМ” би могло да съответстват и да приличат на евентуални движения на въображаемия „поглед” на въображаемите „очи” на спящ и сънуващ в различни въображаеми ситуации по време на сънищата му докато „се оглежда”, „гледа”, „наблюдава” и „разглежда” обстановка в сънищната си ситуация?
Възможна ли е такава „психофизиологична връзка” и ефект? Присъща ли е за човешкото устройство? Възможна ли е като постоянно действаща или само като понякога активна? Съществува ли тя постоянно при всички хора, или се проявява постоянно само при някои? Ако е възможна, но не е постоянно активна и не се проявява постоянно, възможно ли е тя да бъде активирана? От всеки човек ли би би било възможно да бъде активирана или само от някои? Присъща ли е такава „психофизиологична връзка” и възможно ли е нейно действие и прилагане при всички хора или само при някои? Възможна ли е само при наличие на определена природна дарба, или може да бъде постигната от всеки? Става ли постигането й при определен индивид случайно и остава ли инцидентно, или веднъж постигната може да се превръща в качество и постоянна способност? Възможно ли е принципно или не е постигането на способността и състоянието за подаване на съответните сигнали от сънуващия по време на негов „осъзнат” сън? От всекиго ли би могло да се постигне или само от някои хора? Зависи ли постигането й задължително от определена предварителна практика и упражнения, или не се постига с упражнения, а се проявява постоянно и спонтанно при всички, или пък се проявява или може да се активира при определена индивидуална предразположеност, даденост, дарба, или моментно стечение на обстоятелства? Възможно ли е такава психофизиологична връзка да се отнася, или да се активира, или да може да има съответния ефект само при състоянията в „осъзнат” сън във фаза „РЕМ”, но не и при всички останали обичайни „неосъзнати” сънища във фаза „РЕМ”, които преобладават при хората, или твърденията за нейното действие се отнасят за всички и всякакви сънища във фаза „РЕМ”? Постигната ли е и осъществена ли е реално от съответните изследователски екипи и лаборатории или не е?
Хипотези
Възможните хипотези - варианти
Х
Това, което наричам „спонтанна връзка”, когато разглеждам възможността за наличие и действие на едни или други механизми, свързани със сънищата, е автоматично проявяваща се, заложена от природата връзка, която не се контролира от съзнателния процес в будно състояние и от волята и желанието на човека, и евентуално би могла да се проявява докато той е в състояние на сън. Тя би могла да се проявява при едни или други условия и състояния, или при едни или други хора, в зависимост от техни лични дадености, качества или вродени дарби. Спонтанната връзка може и да е постоянно действаща като заложен от природата механизъм, без да зависи от съзнателно иницииране, от желанието и волята на човека, когато той е в будно състояние.
Това се отнася за изясняване какво се има предвид с понятие като „спонтанна връзка”. Според възприети клишета, такава връзка най-популярно и стандартно би могла да бъде наречена „подсъзнателна”. Според Пътя на интегрираното съзнание и в „Йога на интегралното съзнание” понятията „подсъзнание” и „подсъзнателно” се избягват като се считат за неправилни. Причина за такова отношение е, че тези понятия изразяват всъщност идея за състояние и качество, които са заложени в човешката природа и са постоянни, непроменими, непреодолими природни дадености, постоянна, винаги съществуваща и непроменима част от общия мозъчен и съзнателен процес, произтичаща от самата структура и начин на функциониране на мозъка. В Пътя на интегрираното съзнание и в „Йога на интегралното съзнание”, обаче, такава представа се отхвърля като тя се опровергава с възможното постигане на интегрирано съзнание чрез практиките в движението по Пътя на интегрираното съзнание и в „Йога на интегралното съзнание”. За състоянията, които са обичайни при повечето хора, на неинтегрирано съзнание, се приемат понятията, свързани с проявленията на Вътрешната асоциативна каскада (като част от общата Асоциативна каскада на съзнанието), Вътрешното съзнание, „Вътрешното Аз”.
Спонтанни връзки (наричани популярно „подсъзнателни”) между психически (съзнателни) процеси (към които всъщност се включват и процесите по време на сънищата) и физиологични процеси и реакции на физическото тяло съществуват и се проявяват. Проявяват се връзки между психичното състояние на човека и състоянието на неговата имунна система (възникнало е цяло направление в науката, разглеждащо тази ръзка през нарвната и ендокринната система, наречено психоневроендокриноимунология).
Ако такива връзки между психични процеси и физиологични реакции в будно състояние се проявяват, възниква въпросът доколко подобни връзки би могло да се проявяват между психични процеси и състояния по време на сън и физиологични реакции, както и физически реакции и действия. Връзки с физиологични реакции очевидно се проявяват, например изпотяване при едни или други напрегнати сънища. Връзки с физически реакции и действия очевидно също могат да се проявяват – например бълнуването по време на сън, движението на очните ябълки (независимо каква е точно неговата причина – неврологичен рефлекс или огледално следване на въображаем поглед в съня), едни или други движения на тялото по време на сънуването (въпреки идеята и тезата, че по време на сън тялото се обездвижва в своеобразна временна парализа), например и случаи, когато има съвпадение между ритане с крак във въображаемата ситуация в съня, и едновременно ритане с крак на спящото тяло (за каквито съм споменавал, че неведнъж се случват), както и в известен смисъл при прояви на сомнамбулизъм и др.
Този вид спонтанни връзки са непреки, те не се инициират и не се контролират от протичащ в този момент съзнателен или осъзнат процес (както доколкото това се отнася за будното състояние, така и доколкото се отнася за „осъзнат” процес в състоянието на „осъзнат” сън). Такива връзки са недостъпни за всекиго, тяхното проявление зависи от едни или други индивидуални дадености. Някои хора бълнуват и говорят на сън, а други не. Някои хора имат проявления на сомнамбулизъм, а други не. Някои хора имат състояния когато спят с отворени очи, а други не.
Наричат такава връзка „подсъзнателна” защото не се активира в резултат на съзнателен процес, по желание, по силата на собствената воля. Не всички проявления могат да се активират при всеки човек и в обичайни случаи и не всяко проявление може да се активира предвидимо или постоянно.
(При случаите на сомнамбулизъм при евентуално ходене насън проявлението на такава връзка е по-специфично от други случаи – докато ходиш насън може и въобще да не сънуваш, например да не сънуваш, че ходиш в съня си, като така нареченото „подсъзнание” управлява физическото ти тяло – „Вътрешното Аз” е поело контрол и управлява реакциите ти и ходенето насън. Малко по-нататък отново ще се спра на този въпрос.)
Ако такъв вид спонтанни връзки (спонтанни психофизиологични връзки) се проявяват и в будно състояние и по време на сън, възниква въпросът доколко такъв вид психофизиологична връзка би могло да се проявява в резултат на различните психически процеси при едно въображаемо възприятие по време на сън. Какъв вид би могла да е такава връзка и какви ефекти и реакции би могла да предизвиква, освен посочените по-горе? Разликата между проявления на психофизиологична връзка в будно състояние и при преживявания във въображаема среда би зависела от разлики в механизмите на психичните (съзнателни) процеси в будно състояние и в сън, и съответно от разликата в проявлението на асоциативните връзки и на Асоциативната каскада на съзнанието в една или друга форма.
Какъв вид връзки би могло да се проявяват ако се разглежда състоянието на „осъзнаване” в „осъзнат” сън? „Осъзнаването” в състоянието на „осъзнат” сън не е пряко осъзнаване на спящото физическо тяло, не е осъзнаване на сенситивно контролните функции на физическото тяло, каквото осъзнаване и съответно възможности за контрол и тяхно управляване има в будно състояние. При „осъзнаването” в „осъзнат” сън въобще не може да се говори за проявления при „паралелно възприятие”, каквото споменавам и разглеждам на други места.
Ако движението на очните ябълки по време на фаза РЕМ в неосъзнат или в „осъзнат” сън е връден и присъщ неврологичен рефлекс с ритмично действие, което няма никаква връзка от преживяванията във въображаемата ситуация в съня, това би било спонтанна психофизиологична връзка. Ако движението на очните ябълки хипотетично би било огледално отражение на движението на въображаемия поглед във въображаемата ситуация в съня, това би било също проявление на спонтанна психофизиологична връзка. В такъв случай би могло да се появяват две хипотези. При едната от тях движението на очните ябълки е вроден и присъщ рефлекс, който напълно точно огледално да следва движението на въображаемия поглед в съня (което изглежда твърде малко вероятно). При другата хипотеза движението на очните ябълки да вроден и присъщ рефлекс и пряко предизвикано от движението на въображаемия поглед в съня като се стреми към огледално следване, но такъв резултат да не може да се случва и практически движението на очните ябълки да частично отражение и приблизително следване на движението на въображаемия поглед в съня с различни степени на приближаване при различните хора в зависимост от личните дадености на човека. И при двете хипотези това би била спонтанна психофизиологична връзка.
При горните варианти се очертават две възможности – вродена и присъща спонтанна психофизиологична връзка, която представлява спонтанен неврологичен рефлекс и вродена и присъща спонтанна психофизиологична връзка с една или друга степен на огледално отражение на въображаемия поглед в движението на очните ябълки.
И в двата случая рефлексът ще се проявява без разлика и при „неосъзнат” сън и при „осъзнат” сън в състоянията на сън във фаза РЕМ, при които се наблюдава движение на очните ябълки.
Какво се случва, ако сънуващият в „осъзнат” сън е в състояние да подаде някакъв вид сигнали чрез определени движения на очните ябълки, за каквито резултати са съобщавали и твърдяли изследователи експериментатори?
При хипотезите, в които има постоянно действащ присъщ вроден рефлекс, който води до една или друга степен на огледално отражение, психофизиологичната връзка остава спонтанна и движението на очните ябълки продължава да е спонтанен рефлекс, който като процес и ефект не се контролира от съзнанието или от осъзнатостта в осъзнат сън. Същевременно при осъзнат сън, макар и психофизиологичната връзка да остава спонтанна, резултатът би могъл да бъде повлият от намерението, желанието и волята на сънуващия човек, постигнал една или друга степен на „осъзнатост” в „осъзнат” сън. Ако е постигнал съответното състояние на осъзнатост, ако си е спомнил за експеримента и за договорката с изследващите го и ако е в състояние да постигне контролиране на въображаемия си поглед в сънищната ситуация и неговото насочване по един или друг начин. Тук трябва да се отбележи, че дори постигането на състояние на „осъзнатост” в „осъзнат” сън, не е сигурна предпоставка, че сънуващият ще е в състояние да контролира въображаемия си поглед и да го управлява по един или друг начин, за да образува съответни сигнали. Нито може да се очаква със сигурност, дори и ако успее да контролира въображаемия си поглед, рефлексът да произведе огледално точно съответни движения на очните ябълки, макар и евентуално да демонстрира някаква вътрешна осъзната намеса. При хипотеза за рефлекс с точно огледално отражение би се предполагало евентуално постигнатият контрол върху въображаемия поглед да произведе огледално точно съответни сигнали. При хипотеза за приблизително отразяване, зависи от личните дадености при конкретния индивид. И при двете хипотези зависи от постигнати умения, лични способности, или евентуално от вродени дарби на изследваните спящи и сънуващи в „осъзнат” сън. Постигането на такъв вид използване на хипотетично постоянно съществуваща вродена присъща спонтанна психофизиологична връзка не би било просто една автоматично разкриваща се възможност за всекиго, успял да постигне осъзнатост в осъзнат сън, и дори ако е успял да постигне достатъчна степен на „осъзнатост” и задържане в това състояние. Такова използване или прилагане на такава спонтанна психофизиологична връзка би било непряко, би било резултат от определени способности и качества, и би било недостъпно за всекиго, във всеки „осъзнат” сън и във всеки момент на постигнат осъзнат сън.
Ако се разглежда вариантът, при който движението на очните ябълки е спонтанен неврологичен рефлекс, който не е пряко свързан и не е отражение на движени на въображаемия поглед по време на сънищата във фаза РЕМ, тогава, за да се постигне подаването на сигнали с очните ябълки, трябва да се осъществи по време на съня „осъзната” намеса в този неврологичен процес и механизъм и „осъзнато” да се предизвика действие на психофизиологична връзка с огледален ефект от движението на въображаемия поглед върху движението на очните ябълки. А за такава цел биха били необходими още по-големи способности, още по специфични качества и изключително умение на сънуващия, или просто такъв вид специфична природна дарба, която би поставила експеримента извън рамките на изследване на обичайни природно заложени механизми. Такава психофизиологична връзка вече не би била спонтанна а би била целенасочено активирана и контролирана. При теоретична и хипотетична възможност за нейно съществуване и активиране, тя не би могла да бъде активирана и постигната от всеки човек, както и в обичайните случаи, каквито са участията на доброволци в експерименти.
Като се има предвид, че при последния вариант, който би представлявал изключителна осъзната намеса в собствените неврологични механизми, се предполагат някакви изключителни и специфични способности, при всички посочени варианти и хипотези, за да се достигне най-напред до съответното състояние на „осъзнатост” в осъзнатия сън, необходимо за започване на опити за подаване на сигнали, за задържане в това състояние, за овладяване на въображаемия поглед и т.н., биха се изисквали специфични качества, които не биха били типични за обичайни доброволци и би могло да се постигнат с дълга практика. Ако случайно би се появил природно надарен индивид, то неговите резултати биха били изключение и не биха били показателни за изследвания на типично заложените в човешкия мозък механизми. Но всичко това се отнася при съмнителните хипотези, че движението на очните ябълки не е просто и само един спонтанен неврологичен механизъм и рефлекс, който няма нищо общо с конкретните въображаеми преживявания в съня и с преместването на въображаемия поглед.
Възниква въпросът, както може да възниква спонтанна психофизиологична връзка между действия във въображаема ситуация в „неосъзнатия” сън и действия на тялото, както е при случая със съвпадение на ритане в съня и ритане на спящото тяло, доколко е възможно в „осъзнат” сън „осъзнато” предизвикано и целенасочено да се активира и осъществи такава връзка между определено движение във въображаемата ситуация и огледално подобно движение на част от спящото тяло – крак или ръка, например. Доколко в „осъзнат” сън „осъзнато” може да се овладее точно този механизъм на връзка, която се проявява при съвпадението при ритане с крак в неосъзнат сън?
Възниква и въпросът възможно ли е един или друг вид спонтанна психофизиологична връзка да се активира понякога, а в други случаи да не се проявява. И доколко би могло да има някаква логика и обоснованост, такава спонтанна психофизиологична връзка да се активира в момента, в който човек влиза в осъзнат сън, т.е. в момента в който изведнъж разбира, че сънува, или пък на един или следващ етап на задълбочаване на неговата осъзнатост. Би ли било възможно при неосъзнатите сънища връзката да е спонтанен само неврологичен рефлекс без връзка с въображаемия поглед, а пък при осъзнат сън изведнъж от неврологичен рефлекс да се превръща в огледална психофизиологична връзка. Но тези варианти последни варианти изглеждат прекалено много основани на някакъв случаен принцип и не изглеждат достоверно при разглеждане на висотата на мозъчните, психичните и неврологични механизми.
Какво се случва при сомнамбулите
Казано просто и елементарно за обяснение - подсъзнателно действие и механизъм - която формулировка обаче фактически не предоставя обяснение. Какво всъщност се случва при сомнамбулите? Природно в мозъка има предпоставки за образуване на асоциативни връзки, при което Асоциативната каскада на сънищата, отключва определен механизъм, при който в една смесена Асоциативна каскада се включват заедно определени механизми на Вътрешното Аз (асоциативни връзки и мрежи, аспекти, на Вътрешната асоциативна каскада), определени сегменти на вътрешните пластове на Външното Аз, и сегменти в тези пластове, отговарящи за двигателните функции, заедно със сегменти, автоматично оценяващи обстановката и осигуряващи реакции за самосъхранение, на основата на вече изработени в съззнанието асоциативни форми и матрици (асоциативни връзки и мрежи, аспекти, на Асоциативната каскада на будното състояние, без обаче нейно пълноценно активиране, без постигане на осъзнатостта характерна за будното състояние или осъзнатостта характерна за "осъзнатия" сън при Хибридна асоциативна каскада.)
Асоциативният механизъм при ходенето насън на сомнамбулите е аналогичен на собствения асоиативен механизъм, който се включва при външното въздействие с хипноза.
Контратези 2
Принципно не би трябвало да има контакт между въображаемия свят и реалното тяло – въображаема ситуация, тя се генерира по други методи, а не като сенситивните реакции на външна среда и съответна асоциативна верига.
„Реалното Аз” е във въображаема ситуация, в която няма пряка връзка с реалното „Аз” за „осъзнато” волево въздействие и контрол на физическото тяло.
Каквато и висока степен на приближаване да може да се постигне със спонтанно възникнала сънищна ситуация и нейно допълнително оформяне и трансформиране в "осъзнат" сън, тя принципно не може да стане идентична със ситуацията във външната реалност (докато оставаш в сънищното пространство и не си преминал през порталите към вътрешните сфери).
Ситуацията в съня е въображаема – обичайната „осъзнатост” в "осъзнатия" сън (при неинтегрирано съзнание) принципно не би следвало да има и няма пряка връзка със сенситивните възприятия на спящото физическо тяло, а възприятието във въображаемата сънищна ситуация не може да е идентично с възприятието в ежедневната будна реалност, така както и въображаемата сънищна ситуация не е и няма как да е идентична с ежедневната будна реалност.
Логически не е възможно по време на състоянието си на сън и сънуване съзнателно да извършиш едновременно и сенситивно контролирани и възприемани с „осъзнатостта” си в съня съзнателни целенасочени действия с реалното си физическо тяло.
Възприятието в "осъзнатият" сън не е "паралелно възприятие", "осъзнатостта" в съня не е осъзнатост на будната реалност и на физическото тяло, не осигурява непосредствена пряка съзнателна връзка с физическото тяло – освен ако по пътя на интегриране на съзнанието си откриеш съответните портали и коридори през които да преминеш.
При неинтегрирано съзнание "осъзнатостта" в "осъзнат" сън, независимо с каква степен на самоидентифициране е тя и с какви възможности за задържане, контрол и трансформиране, може да се определи като стандартна или обичайна.
***
Независимо от това колко би била съвършена и приближаваща се и наподобяваща външната реалност, „Въображаемото Аз” и „Реалното Аз” остават на друга плоскост – във въображаемия свят на сънищата, ако става въпрос за сънища, а не за някакво алтернативно състояние, в което можеш да проявяваш и рефлекси и команди към физическото си тяло. Така би възникнал въпросът – за сънища ли говорим, макар и „осъзнати” или за някакви други алтернативни състояния. Или, доколко „осъзнатите” сънища биха могли да се трансформират в съответни други алтернативни състояния, и доколко от определен момент нататък трябва да престанем да гледаме на „осъзнатия” сън като на сън, а да го приемаме като друг вид състояние. Или, доколко в определена точка пътят в „осъзнатия” сън може да се разклонява в две посоки – продължаване „навътре” и преминаване в алтернативно състояние в посока навън.
Въпросът е дали и доколко може да се допусне или да се изключи наличието по природа на спонтанна (от някои би могло да се нарече със стандартното понятие „подсъзнателна”) психофизиологична връзка, която може да действа в състояние на сън (връзка между психически процеси, проявяващи се в състоянието на сън и в сънищата, и физиологични и физически рефлекси, реакции и действия). Такава връзка има в будно състояние, въпросът е дали и в каква форма такава връзка може да се проявява в сън. Доколко в нечии представие се преекспонира смисълът на „осъзнат” при „осъзнат сън” сякаш с приемането на това понятие всичко по време на такъв сън става възможно.
Сама по себе си идеята, че е възможно някой, който спи и сънува да комуникира в реално време с будните като им подава определени „сигнали” или „знаци”, би означавала спящият да е в състояние да извърши по време на състоянието си на сън и сънуване (което безспорно е различно от будното съзнателно състояние) едновременно и някакви нарочно предизвикани конкретни и съдържащи смисъл действия с реалното си физическо тяло, каквито иначе могат да се извършват само в будно състояние и биват определяни като съзнателни. (Първата мисъл по такъв случай би могла да е със съмнението доколко човек наистина е бил в състояние на сън и е сънувал.)
Такива целенасочени смислени действия биха били присъщи на будното съзнателно състояние на човека и така би възникнал въпросът доколко за човека, който би могъл евентуално да ги извърши и би ги извършил, би могло и би следвало да се счита и да се каже, че спи и че сънува. Това, че сънят би бил "осъзнат" не би променило противоречието.
Освен ако такива действия са спонтанни и автоматични, „физиологично предизвикани” без включване на съзнателен процес, присъщ на будното съзнателно състояние, независимо от това, дали ще се очаква да изразяват някакви „сигнали” или „знаци”, които да носят и предават определен смисъл. Освен ако допуснем наличието по природа на специфична спонтанна автоматично действаща „физиологична връзка” (някои биха я нарекли с възприетия термин „подсъзнателна”) между определени психически (мозъчни) процеси (включително в състоянието на сън) и определени рефлекси, реакции и действия на физическото тяло на спящия.
***
В такъв случай, съответните рефлекси и реакции (подаването на „сигнали” или „знаци”) биха били автоматични и не биха били осмисляни, осъзнавани в реално време и съзнателно предизвикани (съответното подаване на „сигнали” или „знаци” не би било пряко възприемано и съответно осмисляно и осъзнавано в реално време от спящия и сънуващ човек във формата, в която това става при будно съзнателно състояние, а би било автоматично, физиологично провокирано и несъзнателно от гледна точка на осъзнатостта в състоянието на будното му реално „Аз”, в сънищната си ситуация на „осъзнат” сън той би подавал съответните си сигнали „на тъмно”, без да има начин да възприеме и установи в реално време техния евентуален ефект и резултат, или тяхното реално осъществяване, разчитайки на включването на определени психофизиологични механизми, с които той няма как да е в състояние да е в пряк контакт.
В случай, че проявяващата се във фаза „РЕМ” „психофизиологична връзка”, въздействаща върху нервите и мускулите на очните ябълки, не е спонтанно-автоматична с чисто неврологичен характер, свързан с въздействие на електричните прояви в мозъка в това конкретно състояние – фаза „РЕМ”, както и съответно в случай, че движението на очните ябълки не следва напълно точно движението на „погледа” по време на сънищата във фаза „РЕМ” (каквото следване и точно съответствие е крайно съмнително и недостоверно, имайки предвид вида и начина на движение на очните ябълки), за да бъде такава „психофизиологична връзка” използвана за определен вид конкретни целенасочени реакции и действия с цел подаване на сигнали, тогава ще е необходимо „осъзнато” (или „съзнателно” „волево” предизвикано) в състоянието на „осъзнат” сън да се наруши, прекъсне и преодолее съответният физиологически спонтанен автоматизъм и да му се въздейства с цел реакциите и действията да престанат да са автоматични и „хаотични” според своя присъщ вроден неврологичен модел, а да бъдат повлияни, овладяни, насочени, контролирани и „съзнателно” и „волево” подредени по някаква друга схема.
Например, движението на очните ябълки във фаза „РЕМ” се случва при всички, а повечето от човешките сънища както е известно не са „осъзнати”. Това означава, че движението на очните ябълки във фаза „РЕМ” по време на сънуване е автоматично и физиологично обусловено в определен ред и ритъм като естествена спонтанна несъзнателна реакция на тялото. (Освен ако се приеме, че при всички сънища във фаза „РЕМ” се проявява ефект, при който движението на очните ябълки следва точно движението на погледа по време на сънищната ситуация, макар че това не се случва при другите сънища, които протичат в други фази на сънищния цикъл.) Очевидно при преминаване в състояние на „осъзнат” сън, за да се използва тази спонтанна физиологична реакция с движение на очните ябълки в друг ред и ритъм, ще трябва да е възможно „съзнателно” да се интервенира и да се наруши, разбие, преустанови и промени тази психофизиологична връзка, за да може реакциите да започнат в друг ред и ритъм с цел да изразяват определени „кодирани” /предварително уговорени/ сигнали. Прекъсването, нарушаването и манипулирането на такъв психофизиологичен механизъм изглежда доста проблематично и малко вероятно от доброволци и хора с нормални стандартни възможности.
Тук има място много съмнителната теза, че независимо дали си в неосъзнат или в „осъзнат” сън, просто във фаза РЕМ докато сънуваш очните ти ябълки се движат защото те следват посоките на твоя поглед по време на твоите преживявания в съня ти. Сега ако си представим с какъв ритъм и в какви посоки се движат очните ябълки на сънуващия във фаза „РЕМ” веднага ще се запитаме кога по време на съня си и дори в будно състояние ние сме движили поглед и очи по този начин докато гледаме около себе си или разглеждаме обстановката!
Ако такъв процес е спонтанен и автоматичен той няма как да бъде използван за подаването на „сигнали” или „знаци” „осмисляно и осъзнавано” в реално време от спящия и сънуващ човек по начина, по който това би могло да става при будно съзнателно състояние, а би трябвало някак си да става в резултат на използването на такава психофизиологична връзка и процес, но автоматично, и физиологично провокирано.
При всички случаи не би било възможно да се осъществява в реално време двупосочна комуникация.
/Вероятното/ ПРОЯВЛЕНИЕ НА „ПСИХОФИЗИОЛОГИЧНА ВРЪЗКА” ?
От споменатите ситуации когато съм имал сън, в който участвам в битка и правя удар с крак срещу противник, и събуждайки се в този момент усещам и разбирам, че съм изритал с крака си масата до леглото (или в аналогични случаи – друга съседна мебел), и дори в този момент си спомням едновременно и удара с крак в съня, и удара с реалния си крак, следва, че в случая спонтанно се е активирала проявила асоциативна връзка между представата за действие и преживяване във въображаемата сънищна ситуация, и определени елементи на „механизмите” в съзнанието, които са свързани с управление и контролиране на движенията на физическото тяло, (в състояние при което мозъкът и съзнанието са в съответно спящо състояние), пряко отражение на въображаемата представа за движението в съня върху поведението и аналогично движение на физическото тяло в света на будните, причинно-следствена връзка и ефект на движението в съня и движението на реалното тяло.
Психофизиологична връзка между събитие във въображаемата ситуация в съня и аналогични действия на физическото тяло. Това в случая се отнася за събития и проявления случващи се в „неосъзнат” сън непреднамерено, „неосъзнато”, непредвидено от „Въображаемото Аз” и автоматично в „неосъзнат” сън.
Но щом това може да се случва, то предполага наличието на евентуално проявяващ се механизъм, включващ възможността за подобна връзка. И ако механизми за подобна връзка принципно биха съществували, (макар и проявявала се спонтанно, т.е. случайно, инцидентно, непредизвикана „осъзнато” и целенасочено, автоматично по време на сънуване), не би следвало и не може да се изключва и евентуалната възможност, както за случайно спонтанно непреднамерено и непредизвикано проявление на подобна връзка и ефект при „осъзнат сън, така и, при съответни вродени или придобити способности и постигнати качества на сънуващия и съответни подходящи обстоятелства, за преднамерено „осъзнато” осъществяване, активиране или целенасочено постигане в „осъзнат” сън на психофизиологична връзка и подобни ефекти в една или друга форма и проявления, като определени въображаеми действия да водят до ефекти с рефлекси, реакции и действия на спящото тяло.
(въпреки тезата за обичайното псевдопарализиране на мускулите при сънуване, във фаза РЕМ, което, обаче, не се случвало при всекиго, и чието отсъствие същевременно се определяло и разглеждало от някои „специалисти” едва ли не като евентуално отклонение).
Не трябваше да се пренебрегва обстоятелството, че посочената ситуация е водила до събуждане веднага непосредствено след осъществяването на такава връзка, но и да се има предвид, че събуждането би могло да е свързано със стреса от усещането от удара с крака и реалната болка, и в други случаи подобна връзка с евентуални други ефекти и форми на автоматично последвало движение на спящото тяло да не е задължително да довежда до събуждане.
Такива ситуации показват, че всъщност в сънищата би могло и може спонтанно да се проявява своеобразна психофизиологична връзка, асоциативна верига от асоциативни, невронни и неврологични връзки, свързваща представи и въображаеми положения в съня с изразени в тези въображаеми ситуации аналогични физически рефлекси и реакции и активираща и инициираща определени движения на тялото, макар то да е в спящо състояние.
Под „спонтанно” тук се има предвид от само себе си, автоматично, без нарочна, „осъзната” намеса, без да е предизвикано от намерение или целенасочено усилие на субекта, в който сънуващият възприема себе си докато сънува – на „Въображаемото Аз” или на „Реалното Аз”.
Хипотетично остава сънуващият в „осъзнат” сън постигне способността и да е в състояние да овладее контрол над такава асоциативна верига, механизма и умението за нейното нарочно активиране, управление и използване.
Може да остава въпросът доколко би могло да има логика и обяснение за допускане на такава възможност и връзка, предвид въображаемия абстрактен характер на ситуациите, възприятията и себеусещането в съня?
Но нали тя е продукт на Асоциативната каскада на сънищата. Нали Хибридната асоциативна каскада е развитие и продължение на Асоциативната каскада на сънищата в "осъзнат" сън със смесване с някои аспекти на Асоциативната каскада на будното състояние.
И нали тези проявления на сънищна асоциативна каскада, макар и специфични форми и отделни проявления, са неотделима и (в определен смисъл) неавтономна част от общата Асоциативна каскада на съзнанието, която от своя страна в различните си взаимнообвързани аспекти, проявления и форми (включително и на Асоциативната каскада на будното състояние) има съответни канали и връзки с механизми, управляващи физическото тяло (както в отношение на действия, които осъзнаваме в будното си състояние, така и на функции на нашето тяло и организъм, които непосредствено не възприемаме и за които не винаги дори си даваме сметка), включително с възможности за въздействия и контрол върху спящото и сънуващо тяло.
Казвам „неавтономна” и „в определен смисъл” защото единността и единното действие на Асоциативната каскада на съзнанието съществуват и тя е такава от гледна точка на съществуване на интегрирано съзнание и биха били постоянно активни и действащи ако интегрирането на съзнанието би било постигнато.
Но независимо от това, дали с твоето актуално състояние на съзнание и с будното си съзнание си далече от състоянието на интегрирано съзнание, и независимо дали и доколко ти, при обичайно състояние на неинтегрирано съзнание, възприемаш и осъзнаваш с будното си съзнание и в актуалната степен на твоята осъзнатост възможностите, потенциала за проявление, скритото присъствие или степента на моментно активиране на тази единност и единно действие, или евентуални промени и активиращи се асоциативни връзки, след започване на практика, развитие на ход и напредване на процес на интегриране на твоето съзнание, независимо дали и доколко в обичайно състояние ти въобще би могъл да си представиш същността и състоянието си при постигането на такава единност при интегрирано съзнание, вродената архитектура на тези пътиша и потенциални връзки за активиране на механизмите за интегриране съществува и при различни случаи, обстоятелства и ситуации отделни части и аспекти от тях биха могли да се активират и включват.
Предпоставките за спонтанно проявяване или за постигане и активиране, макар и частично, съществуват. Съответни механизми, макар и в спящо състояние, биха могли, макар и спонтанно или временно да се активират и проявят.
И дори и при хора, които не само че не са постигнали интегрирано съзнание, но и са много далече от такова състояние, при различни случаи, обстоятелства и ситуации елементи на такива механизми биха могли да се активират и да се включват.
Предпоставките са присъщи и именно поради това принципно интегрирането на съзнанието е възможно.
Независимо от актуалната ти осъзнатост и независимо от твоето желание или воля, независимо от това доколко Асоциативната каскада на сънищата или Хибридната асоциативна каскада влизат в контакт с Вътрешната асоциативна каскада (и съответно с „Вътрешното ти Аз”), и получават въздействие от нея, независимо доколко Генераторът на сънищата се активира, действа в качеството си на част Вътрешната асоциативна каскада и „Вътрешното Аз” или като отделен и прилежащ”механизъм” и схема, действащи под тяхно въздействие и контрол в хода на Асоциативната каскада на сънищата, подбирайки и съчетавайки елементите в различни територии на Сънищни пространства, независимо от това, че при неинтегрирано съзнание Асоциативната каскада на будното състояние и съответно „Външното ти Аз” няма „открит” достъп до Вътрешната асоциативна каскада и "Вътрешното Аз" и контрол върху него (и че процесите на Вътрешната асоциативна каскада остават за теб скрити и недостъпни, нямаш пряк поглед върху тях, нито конкретно знание за тяхното протичане и моментно естество) докато „Вътрешното Аз” често оказва въздействие върху теб (върху „Външното Аз”) без обикновено в момента веднага да усещаш и да си даваш сметка, независимо от всички тези отделни форми, проявления, въздействия, разграничения или взаимодействия, не трябва да се забравя основният факт, че Асоциативната каскада на будното състояние и Асоциативната каскада на сънищата, процесите на преливането им в Хибридна асоциативна каскада, както и Хибридната асоциативна каскада) са само отделни части от единно цяло, само отделни форми и аспекти на единната обща Асоциативна каскада на съзнанието, и между тях винаги и постоянно остават връзки и пътища за преливане, трансформиране и интегриране.
Независимо от конкретното отношение или взаимодействие в един или друг случай между Асоциативната каскада на сънищата и Генератора на сънищата, от една страна, и „Вътрешната асоциативна каскада и „Вътрешното Аз”, от друга страна.
Асоциативната каскада на сънищата и Асоциативната каскада на будното състояние са взаимносвързани части на единната обща Асоциативна каскада на съзнанието.
А състоянието на интегрирано съзнание, при което будното ти съзнание да може да възприеме тази единност, да получи възможност и достъп за включване в нея, да получи възприятието за активно участие в нея, при което „Външното ти Аз” да може да получи постоянен достъп до „Вътрешното Аз”, и ти да възприемеш и осъзнаеш как двете заедно се хармонизират, да постигнеш възприятието за единното им действие и за единността на Асоциативната каскада на съзнанието – стои там някъде на разположение и очаква да бъде постигнато.
***
Когато съм имал сън, в който участвам в битка и правя удар с крак срещу противник, събуждайки се съм усещал как съм изритал с крака си масата до леглото. Това означава, че се може да се получава връзка между въображаемата представа за движението ти в съня и поведението, движение и действие на реалното ти физическо спящо тяло. Това е пример за проявление на психофизиологична връзка между въображаемата ситуация в съня и действие на спящото физическо тяло.
Това се е случвало в „неосъзнат” сън. Евентуално с активиране на същата или на аналогична връзка, би следвало да може да се случи и в „осъзнат”, като по тази логика определени действия да доведат до ефекти в действия на спящото тяло (въпреки изтъкваната теза за своеобразното обездвижване и псевдо-парализиране на мускулите във фаза РЕМ и въобще при сънуване, макарл и не винаги и не при всички хора.
Доколко има въобще логика за допускане на такава връзки предвид въображаемия характер на ситуацията в съня, продукт на Асоциативната каскада на санъщита или на Хибридната асоциативна каскада? Но очевидно тези форми на Асоциативна каскада като част и изражение на общата Асоциативна каскада на съзнанието имат канали и връзки с асоциативни схеми и механизми, стигащи и до въздейстнвия върху спящото тяло.
На мен ми се бе случвало неведнъж спонтанно едновременно действие – например, да изритам в съня си даден обект („човек” – въображаем противник) и едновременно с това наяве да изритам мебел до леглото, като това го разбирах като се събуждах от самия удар в крака. Но това е съвсем друга ситуация. Сънят се прекъсваше. Това се бе случвало например в обикновен „неосъзнат” сън в ролята на „Въображаемо Аз” във въображаема обстановка със средна степен на смътна обща представа и възприятие за самия себе си (средна степен на приближаване и близост на „Въображаемото Аз” към реалното „Аз”). Конкретното въображаемо действие в съня ми беше паралелно и едновременно с аналогичното реално действие наяве (макар изтъкваната теза от някои специалисти в техните публикации, че обикновено, но не винаги и не при всички, когато спиш и сънуваш в известен смисъл едва ли не временно се парализираш и не можеш да се движиш).
Но това се бе случвало спонтанно и непреднамерено по време на обикновени сънища, и без „осъзнаване”, разбиране, очакване, или дори идея в съня, че би могло да има такава паралелна реакция на спящото тяло.
От друга страна, това показва, че би могло да има в една или друга ситуация и случай и при едни или други условия пряк контакт, връзка и въздействие между твое въображаемо физическо действие в съня ти и аналогично реално действие на спящото ти тяло – т.е. психофизиологична връзка.
Смисълът?
Остава хипотетичната възможност, ако по време на „осъзнатия” си сън сънуващият би бил в състояние и би успял да активира евентуални присъщи за човешката натура психофизиологични връзки и реакции, и от света на „осъзнатите” си сънища би успял да изпрати до наблюдаващите го в лабораторията изследователи някакви предварително договорени сигнали чрез определено разпознаваемо действие на спящото си физическо тяло, и то такива сигнали, с които да може да се осъществи смислена комуникация!
Ако се изключи специфичният вариант с подаването на „кодирани сигнали” от света на сънищата към света на будните,
Търсенето на възможност за подаване на „кодирани сигнали” по време на „осъзнат” сън, позовавайки се на психофизиологична връзка, освен стремежа да се покаже възможността за съществуване и осъществяване на такъв „феномен” ("осъзнатия" сън и "осъзнатото" сънуване), вкл. в контекста на изучаването на скритите пътеки в човешкия мозък и съзнание, също така произтича от обстоятелството и показва, че в характеристиките на съвременните електроенцефалографи и други апарати не се намират и не присъстват достатъчно възможности за установяване на такива „маркери”.
Освен ако опитите за реализиране на такава психофизиологична връзка и подаване на „кодирани сигнали” от спящото тяло, независимо дали само с движение на очните ябълки или и с някакви други жестове, не се разглежда като опит за постигане на прояви, доказващи самото съществуване на съответни човешки възможности и ефекти във функциите на мозъка при различни негови състояния (такъв вид психофизиологична връзка и възможност за съзнателно въздействие от състоянието по време на сън върху спящото физическо тяло), които обаче, дори и да биха били постигнати и показани, реално съответстващи на съдържанието, което им се приписва от съответните изследователи, биха били само прояви от една елементарна съвсем първоначална фаза от възможното развитие по Пътя на интегралното съзнание.
Дори ако би било възможно в експерименти сънуващият с „осъзнат” сън да е в състояние наистина реално инцидентно или периодично да осъществява контакт с изследващите го като им подава някакви „кодирани сигнали”, той не би бил в състояние да им съобщава чрез такъв начин на комуникиране съществена информация за своите преживелици и състояния в момента (при положение, че е до такава степен опитен, че самото усилие за подаване на такъв вид сигнали не компрометира, блокира, въздейства и попречи в сънищата му да има съответни преживелици и състояния).
Изследователите може само да си въобразяват възможности за симултанно активно предаване от страна на сънуващ доброволец на обилна информация от света на неговите сънища към тяхната лаборатория чрез подаване на някакви сигнали – било с движения на погледа в съня и съответно на очните ябълки на тялото му в лабораторията, било дори евентуално с мърдане на пръсти или пък със свиване на юмруци, а може би и с ритане с крака или каквото и да било нещо подобно.
Дори при съществуваща възможност за активиране на психофизиологична връзка между движението на погледа в съня и движението на очните ябълки на спящия по време на фаза "РЕМ" и реализиране на хипотетичната възможност сънуващия да подава на изследователите "кодирани сигнали" чрез предварително уговорени начини на движение на очните ябълки, би било абсурдно да се предполага, че той ще е в състояние постоянно да поддържа такава връзка и постоянно да подава такива сигнали, както и едновременно с активно и често подаване на такива сигнали да сънува необременени от такива усилия и процес осъзнати сънища, а още повече да успява да се задържи в тях или пък дори "осъзнато" и целенасочено да ги променя и трансформира. Би могло да е само във фантазиите на изследователите, че чрез такъв вид сигнали и комуникация сънуващ доброволец би бил в състояние текущо по време на сънуването си да ги информира какво и как точно сънува, какви възприятия, мисли и чувства има, и през какъв етап или момент преминава! Това би било невъзможно. Единственият начин би могъл да е, ако би съществувала апаратура в състояние да чете и разчита мисли, вътрешни визуални образи, възприятия, усещания, но такава апаратура в нашия земен свят все още не съществуваше.
Тогава не би се налагало да се търси някаква „психофизиологична връзка” за подаване на „кодиран сигнал” до наблюдаващи изследователи.
Виждането
„Виждането”
„Виждането” - 1
Какво би могло да обясни причинно-следствена връзка между въображаеми възприятия в съня и действия на реалното физическо тяло – съответно движенията на очните ябълки?
Опитвам се да установя доколко има реални основания за наличието на такава връзка, преминавайки през същността на асоциативните процеси, на осъзнаването, възприятието и сънуването, както и на процеса на „виждането”.
/С какво би могло да се обясни евентуално съществуване или евентуална възможност за активиране на/ Какво би могло да обясни причинно-следствена връзка между въображаеми възприятия и въображаеми действия на въображаемо тяло във въображаема ситуация по време на сънуването при изключена тази част от съзнанието, която в будно състояние е в пряк контакт с реалното физическо тяло и го управлява, от една страна, и реалното спящо физическо тяло, негови реални действия и съответно движение на очните ябълки, от друга страна?
Опитвам се да установя доколко има реални основания за наличието на такава връзка, преминавайки през същността на асоциативните процеси, на възприятието при сънуването, на възприятието в будно състояние и неговото разпознаване и осъзнаване, на процеса на осъзнаването по принцип, както и на функциите на очите, на процесите на визуалното възприятие и неговото разпознаване и осъзнаване, на „гледането” и на „виждането”.
Въображаемата представа за собственото тяло, не винаги ясна и изразена, евентуалното възприятие за него и за неговите движения и действия, за средата и собственото позициониране в нея, характерът на тяхното възприемане по време на съня представляват комплексно въображаемо възприятие – продукт на Асоциативната каскада на сънищата, то не е и не би следвало да се очаква при вътрешните сънищни процеси да е пряко сенситивно свързано с с постъпващи отвън визуални или други сенситивни сигнали към реалното спящо физическо тяло , включително такива, които са с ангажиране и дейност на очите, на мускулите и свързаните с тях нерви на очните ябълки
(с постъпващи и възприемани отвън визуални или други сенситивни сигнали към мозъка, и с ангажиране на зрителните органи, включително с необходимите за действията на очите сигнали към двигателните нерви, управляващи мускулите на очните ябълки).
То не зависи и не произтича от тях, а е резултат на вече натрупаното съдържание в мозъка, в паметта, в съзнанието като цяло.
Също така аналогично и още повече не би следвало да се очаква да е свързано в обратна посока и с обичайно присъщия в будно състояние естествен съзнателен контрол над нервните пътища, управляващи тези мускули, независимо дали сънят е обикновен или „осъзнат” (освен ако човек не е постигнал интегрирано съзнание и пожелае да установи такава връзка).
В будното си съзнателно състояние човек "вижда" не просто с очите си, а общо казано – с мозъка и съзнанието си. „Вижда” чрез посредничеството, функцията и действието на съответните зони на своя мозък, до които достигат импулсите с първоначалната „сурова” информация, пристигащи по нервните пътища водещи от очите.
Импулсите, пристигат по нервните пътища водещи от очите и представляват информация. Различни зони на мозъка участват в асоциативните процеси на Асоциативната каскада на будното състояние, в които се осъществява приемане на импулсите, които изразяват и носят съответната информация, тяхното препращане нататък, тяхното съпоставяне, разпознаване, асоцииране, анализиране, идентифициране, осмисляне и вграждане в общия асоциативен процес, в паметта и в в базата, върху която се осъществява постоянният процес на осъзнаване, и се постига състоянието на самосъзнание и осъзнатост и собствена идентичност.
„Виждането” не се състои и осъществява просто и само в процеса на постъпване в очите на светлина, отразяваща форми, фигурки и цветове, а представлява целият процес и резултат на диференцирането, съпоставянето и идентифицирането на постъпващата през очите в мозъка информация и нейното осмисляне и осъзнаване във вида, в който ние сме свикнали да възприемаме и да познаваме заобикалящата ни видима реалност. Природата е предоставила в една или друга форма и степен на живите същества механизъм, необходим за тяхното оцеляване. В този механизъм за оцеляването до сега на човека не е било необходимо да се възприема светлината в ултравиолетовия спектър или в някои други негови части и затова ние такава „светлина” не възприемаме и не „виждаме”.
За да „видиш” съответните образи трябва мозъкът ти да ги разпознае и осмисли като идентифицира и разбере тяхното значение. След пристигането на потоците от импулси в съответната приемаща зона на мозъчната кора, следва сложен асоциативен процес на разпознаване на това, което комплексите от импулси изразяват като образи и на идентифициране на тяхното значение и смисъл.
В Асоциативната каскада на будното състояние осъществяването на тези процеси и резултатът от тях се позиционират в пространствата на паметта и в общия контекст на съзнанието, и се изразяват в осмисляне, осъзнаване и съответно – във „виждане” и разбиране на „видяното”. Човек „вижда” със съзнанието си. Това не по-малко се отнася и за "виждането" по време на съня, включително на „осъзнатия” сън.
***
В будното си съзнателно състояние човек "вижда" не с очите си, а общо казано – с мозъка и съзнанието си – чрез съответните зони на своя мозък, които приемат, асоциират, анализират, разпознават и идентифицират импулсите, пристигащи по нервните пътища водещи от очите, като в процеса на Асоциативната каскада на будното съзнание резултатът се позиционира в общия контекст на паметта и съзнанието, и се изразява в осмисляне и „виждане”, и разбиране на видяното. Човек „вижда” със съзнанието си.Това не по-малко се отнася за "виждането" по време на съня, включително на „осъзнатия” сън.
***
Какви са тези потоци от импулси и какво се случва? Как така човек вижда не с очите си, а с мозъка, и по-точно – със съзнанието си?
***
Постъпващата визуална информация съдържа специфични характеристики на обекта. Информацията преминава през няколко трансформации на своята форма (като се започне с обработването през структурата на очите) – излъчените или отразени електромагнитни вълни с различни характеристики (или фотонни потоци) се превръщат в зрителни нервни импулси и потоци (чрез фокусиращата роля на окото и чрез разпознаващата, диференцираща и систематизираща роля на ретината), в нервни и невронни процеси и потоци (започващи с преминаването на пакетите от импулси през очните нерви, пристигането на импулсите в приемната зона в мозъчната кора и по-нататъшното им насочване, диференциране, разпределяне, разпознаване, идентифициране), ставаща накрая част от асоциативните потоци и процесите на Асоциативната каскада на съзнанието.
***
Постъпването на външна информация в съзнанието ти е постоянен процес. Макар и изглеждащ за твоите възприятия и осъзнаване единен и непрекъснат, той се състои от отделни части – „порции”, които постъпват с такава скорост и се отнасят към такива малки времеви интервали, че твоето съзнание не може да ги възприема диференцирано и да ги отличи от общия постоянен поток на процеса.
Отделните порции постъпваща информация следват една след друга и се натрупват, напластяват, те са взаимно свързани, всяка следваща доразвива предишната, включват се в един общ поток, а твоето съзнание възприема един общ резултат, съставен от взаимодействието и обединяването на различните порции информация. Но всяка порция информация преминава съответния процес на обработка и възприемане и осъзнаване, като всички тези процеси се вливат в един общ процес и резултат на твоето осъзнаване на външната среда. осмисляне на свързани с нейното състояние обстоятелства и възприемането на съответни образи и картини, представляващи в твоето възприятие околната реалност. При осмислянето на обстоятелства, свързани с възприеманите визуално картини, може да ползваш вътрешна собствена информация, доколкото такава обикновено не постъпва паралелно в този момент отвън.
Процесът на възприемане в будно състояние през деня е постоянен. Но събуждането от сън, или дори просто отварянето на очи след като си стоял известно време със затворени очи (през което време например дори би могла да се е променила неузнаваемо заобикалящата те среда и обстановка и ти за нея може да не знаеш съвсем нищо). Едно такова отваряне на очи или събуждане бихме могли да приемем теоретично като едни начален момент в процеса.
***
X
Възприемането от твоето „Аз” на образите и картините на околната реалност представлява тяхното осмисляне и осъзнаване – това означава идентифициране и разбиране на тяхната същност, значение и смисъл, включвайки ги и интегрирайки ги в съответни смислови подсхеми и йерархии в една обща схема на твоето възприятие и осъзнаване за реалността, в която съществуваш. Възприемането на тези образи и картини става като в твоето съзнание постъпва поредна порция външна информация, което е един непрекъснат процес докато си буден. За да може този процес да се осъществява тази външна информация, в която са закодирани и изразени характеристиките на съответни външни обекти, трябва да може по определен начин и с определени трансформации да достигне до твоя мозък и съзнание. Как се случва това?
Фотоните, които се излъчват или отразяват от външни обекти, биват фокусирани през лещата на окото, след което предизвикват съответно електромагнитно и биохимично въздействие върху структурата на ретината на окото. Това въздействие предизвиква съвкупност от нервни импулси. Докато очите гледат, поредици от нервни импулси съставят постоянни потоци с определени характеристики, ритмичност и последователност. Поредиците от нервни импулси са организирани в съответствие с характеристиките на постъпващите фотонни потоци. Нервните импулси се образуват и подреждат по начин, изразяващ характеристиките на наблюдаваните обекти и представляват своеобразно „закодирана” информация. Впоследствие мозъкът е в състояние да „разкодира” тази информация. Характеристиките на постъпващите към окото фотонни потоци (електромагнитни вълни) и в резултат характеристиките на поредиците нервни импулси отразяват „геометрията“ и цветовете на обектите, от които тези потоци се излъчват или отразяват, тяхната форма, вид и т.н., които при възприемане от съзнанието могат да се явят и като източници и на допълнителна вторична информация в общия асоциативен процес.
***
(Впоследствие, при разпознаването и идентифицирането от мозъка и съзнанието на обекта според постъпилата информация за неговия вид, и на базата на натрупани в паметта предишна информация и познания, в хода на последвалия каскаден асоциативен процес, се установява и осмисля и същността на обекта заедно с всички негови специфични характеристики, както и възможни производни направления на асоциативни връзки (различни възможни връзки и отношения на този обект с други обекти, качества, действия и пр.). На същия принцип се разпознава и осъзнава същността на множество обекти и като цяло на заобикалящата среда, като получаването и разпознаването на отделните порции и елементи на информацията се съчетава, натрупва и взаимно се свързва чрез постоянен и ... процес.)
***
Нервните импулси съставят множество постоянни потоци, протичащи през многобройните влакна във всеки очен зрителен нерв, с определени характеристики, ритмичност и последователност, отразяващи и представляващи същността и особеностите на наблюдаваните обекти, които в нашето съзнание като резултат се изразяват във вида, в който ги „виждаме”.
Използването на две очи дава възможност за получаване на фотонни потоци от различен ъгъл и за дублиране и допълване на информацията постъпваща в мозъка по начин, даващ възможност за усъвършенстване на възприятието за пространственото позициониране на отразяваните образи (на обектите, чиито образи се възприемат).
***
В хода на постоянния асоциативен процес с двупосочна обратна връзка с многобройни елементи в паметта, без да си даваш сметка за това, мозъкът ти мигновено свързва получаваните в съответния „разпределителен център” „вериги” и „пакети” на импулсите, съответстващи и представляващи кодирани /чрез тяхната съвкупност, комбинираност и подреденост/ образи на наблюдаваните външни обекти с вече постъпила в предишно време аналогична информация, подредена и съхранено в паметта ти и интегрирана в „схемата“ на съзнанието ти. /Всъщност, те се идентифицират в съзнанието като „образи”, същност и съдържание едва след тяхното асоциативно свързване и разпознаване./
Така нервните импулси, причинени и инициирани от електромагнитните въздействия на светлината върху тъканта на ретината, и изразяваните от тях образи биват съпоставени, разпознати, идентифицирани и осмислени и се възпроизвеждат във вида на възприятието, което получаваш като „виждане” на определени образи и картини.
***
Осъществява се процес на асоциации, идентификация, разпознаване и осмисляне. Този резултат отново се съхранява в паметта ти.
Потокът нервни импулси, които сами по себе си представляват последователни електромагнитни и биохимични взаимодействия и реакции, се придвижва бързо и протича през очните нерви и нервните пътища, разположени и преминаващи в тъканта на мозъка, и пристига до съответните му определени зони.
Зрителните нервни потоци от двете очи преминават по своите два различни пътя през тъканта на мозъка и стигат до съответна „приемаща зона” на мозъчната кора.
Там те се разпознават и идентифицират като определени изображения с тяхното значение, което трябва предварително вече да е познато на мозъка и съзнанието.
Как точно става това разпознаване? – Асоциативният процес на сравняване, съвпадение, потвърждение и отхвърляне в хода на асоциативните връзки и вериги в Асоциативната каскада на будното състояние.
Какво представляват тези последователни реакции, какво представляват тези потоци от нервни импулси?
Това е съвкупност от отделни причинно-следствено свързани микроскопични електромагнитни и биохимични явления и процеси. (В основата и на биохимичните процеси също стоят физични свойства и електромагнитни взаимодействия.) Те се случват с определена последователност и позициониране в тъканта на нервните влакна (а впоследствие и в невронната структура и мрежа) в пространството на мозъка. Те се придвижват в определена посока в определен порядък и ритъм, изпълняващи функцията на код, и така чрез тяхното последвало асоциативно разпознаване пренасят съответна информация – явяват се преносителя, който след асоциативното разпознаване придобива същността на информация.
Но това, че нервните импулси са пристигнали в тази зона не означава, че „веднага” ще започнеш да „виждаш” и разбираш закодираната в тяхната същност визуална информация. /Разбира се, в ежедневния ни опит и възприятия, това се случва веднага, но не и от гледна точка на множеството протичащи процеси и минималните отрязъци от време, в които се осъществяват различните процеси на „по-ниските” нива на събитията, или в мащабите на процесите на електромагнитно, биохимично или биофизично равнище./
В хода на постоянния асоциативен процес с двупосочна обратна връзка с многобройни елементи в паметта, без да си даваш сметка за това, мозъкът ти мигновено свързва импулсите и кодираните чрез тях образи на наблюдаваните външни обекти с вече постъпила в предишно време аналогична информация, подредена и съхранено в паметта ти и интегрирана в „схемата“ на съзнанието ти.
Така нервните импулси, причинени от електромагнитните въздействия на светлината върху ретината, и изразяваните чрез тях образи биват съпоставени, разпознати, идентифицирани и осмислени и се възпроизвеждат във вида на възприятието, което получаваш като „виждане” на определени образи и картини.
За да можеш да „виждаш” ти трябва да разбираш значението на обектите, които наблюдаваш, а по-точно – мозъкът ти трябва да е в състояние „да разбере” значението на информацията, пренесена до него и през него най-напред от фотонните, а след това – от нервните потоци.
Осъществява се процес на асоциации, идентификация, разпознаване и осмисляне. Този резултат отново се съхранява в паметта ти.
Използването на две очи дава възможност за усъвършенстване на пространственото позициониране на обектите, чиито образи се възприемат.
Образът на наблюдавания обект трябва да бъде идентифициран със значение, което асоциативно да се свърже и смислово да се позиционира в Асоциативната каскада на съзнанието. Твоето съзнание трябва да е в състояние да го асоциира, асоциативно свърже, сравни, разпознае, позиционира, приеме и включи в процеса на осъзнаване и в общото състояние на своята осъзнатост.
За да „виждаш” определен обект, мозъкът ти трябва да е в състояние да разпознае неговата същност на базата на вече съществуващо в паметта ти познание, да идентифицира значението на обектите чрез асоциативно сравняване и разпознаване с постъпила преди това и съхранена в паметта информация. Новата информация се разпознава и осмисля въз основа на вече придобита аналогична информация.
„Приемащата зона” представлява „входното пространство” за продължаване на процеса на асоцииране и съпоставяне, за постигане на ефекта и резултата на разпознаване и осмисляне на пренасяната от тези потоци информация.
При този по-нататъшен процес мозъкът ти трябва да е в състояние да съпостави и да идентифицира новопостъпващата информация с получена в предишно време и съхранявана и подредена в паметта му аналогична информация и така да разпознае, определи и осмисли същността и значение на тази нова информация, а по-точно – същността и значението на външните обекти, излъчили или отразили потоците от фотони, превърнали се след това в нервни потоци, пренесли по своя своеобразен „кодиран” начин информация за тези външни обекти, която възприемаш като техен образ...
След пристигане на зрителните нервни потоци до „приемащата зона”, тези импулси се разпознават, диференцират и систематизират така, че да бъдат разкодирани като импулси с определени характеристики - да бъде разкодирана тяхната същност, съдържащата се и изразявана в техните специфики, порядък, честота и ритъм, и да бъдат трансформирани във форма и вид, подходящ за по-нататъшното им асоциативно пренасяне в невронната структура на мозъка, идентифициране, позициониране и съответно осмисляне на информацията, която изразяват. Този подходящ вид се изразява не вече в нервни импулси, протичащи през влакната на очните нерви, а в невронни процеси и потоци, протичащи през невронната мрежа и съответно включващи се асоциативните потоци и процеси на Асоциативната каскада на будното състояние. ...
Така от „приемащата зона” постъпващата нова визуална информация в новата си форма като съответни изразяващи я и пренасящи я невронни потоци, продължават своя асоциативен път, за да бъде осъществен процес на разпознаване, съпоставяне, идентифициране и в крайна сметка - осъзнаване и възприятието за „виждане”.
За да бъде информацията съпоставена, идентифицирана, разпозната и осмислена, тя се включва и преминава през комплексен асоциативен процес в Асоциативната каскада на будното съзнание /на будното състояние/.
Асоциативният процес е комплексен и постоянен. В него се включва голямо множество взаимно свързващи се процеси (с различен смислово-асоциативен порядък, съврзващи същност и значение на съставящите елементи от различни нива на тяхното собствено значение и отношение спрямо първоначалния асоцииран, разпознаван и осмислян обект – пакета закодирана информация, изразяваща образа и същността на наблъдавания външен обект). В отделните процеси се осъществяват двупосочно обратни асоциативни връзки едновременнов множество направления. Тези връзки свързват асоциативно многобройни елементи в паметта.
Отделни елементи на постъпилата информация изразяващи отделни характеристики на отразявания външен обект се съпоставят, идентифицират поотделно паралелно или последователно с налична в паметта информация, и тези отделни процеси се вливат в един общ резултат със съвкупните характеристики на обекта. Разпознаването на отделните характеристики се свързва с техните значения, съчетаването на резултатите от процесите води до идентифициране на съчетание от характеристики, определящо обща характеристика и значение на обекта. Следва асоциативно свързване с множество елементи (следи-отпечатъци) в паметта, които свързват този обект и неговото значение като цяло и според конкретни негови характеристики-предполагаеми качества с най-различни други смислово свързани обекти, качества, понятия, представи, на базата на съхранени в паметта следи от предишен опит в разпознаването и осъзнаването на смисъла и значението на този обект и всякакви възможни негови отношения с други обекти във външната реалност. Тази процедура се осъществява паралелно и последователно за множество изображения, картини и обекти, които едновременно наблюдаваш докато гледаш и "виждаш". Така разпознатият и идентифициран обект бива позициониран във възприятието ти и в осъзнаването ти на външните образи, които наблюдаваш и гледаш. Така виждаш заобикалящата те среда и я осъзнаваш и осмисляш.
***
X
Когато зрителните нервни импулси стигат до „зоната за приемане” на мозъчната кора, без да усещаш и без да си даваш сметка за това, тя мигновено я пренасочва за по-нататъшно пренасяне и асоциативно съпоставяне. Тя вече не е във вид нито на фотонни, нито на нервни потоци. В „зоната за приемане” информацията е била „разкодирана”(приета, "разчетена") и трансформирана от първоначалните нервни импулси и потоци във вид, подходящ за приемане, асимилиране, транспортиране и преминаване в невронната мрежа и съответно в Асоциативната каскада на будното състояние. В новата си форма информацията поема своя ход през мрежата на асоциативните невронни пътища в мозъка, вливайки се в потоците на Асоциативната каскада на будното състояние. В този „миг” информацията все още не е разпозната и все още мозъкът и съзнанието ти не „виждат” обекта (в смисъл на неговото осъзнаване), и въпреки че в този минимален времеви интервал очите ти го гледат, мозъкът ти все още не би разбирал и осъзнавал какво се гледа. Дори и очите ти да гледат обект или елемент, който в мозъка ти не може да бъде асоциативно разпознат, мозъкът ти или не би разбирал и осъзнавал какво се гледа, или би го игнорирал въобще не би го „виждал”.
Разбира се, в живота това не се усеща. Затова трябва да се направят две пояснения. В процеса на гледането и виждането нервните потоци и съответните потоци информация протичат постоянно, следват непрекъснато и се наслагват, като по този начин когато очите са отворени човек вижда непрекъснато съответни образи едновременно осъзцнавайки и разбирайки тяхното значение. По-горе като се говори за „миг” се има предвид изключително кратък времеви интервал, който има значение и е съпоставим със скоросттта, с която се осъществяват процесите в невронната мрежа на мозъка. В този смисъл протяжността на такъв „миг” е по-малка от времето необходимо за протичане на съответни асоциативни процеси и съответно за осъществяване на акт на осъзнаване и разбиране, съответно и за асоциативното съпоставяне и осъзнаване на постъпващ нов елемент или порция информация през зрителния апарат.
Тези механизми и процеси се разглеждат във връзка с това, че по време на сънищата постъпва друг вид визуална информация от вътрешната визуална памет, и доколкото не се използва тази процедура на осъзнаване на информация, постъпваща от зрителния апарат, е най-логично да няма връзка между процеса на твоите възприятия в сънищата, между „гледането” и „разбирането” на вижданото в сънищата с механизма, активиращ и управляващ двигателните нерви и мускули на очите, и съответно да няма обратно въздействие както при процесите на гледане и виждане в будно състояние.
***
Макар очите ти да го гледат - да получават съответните потоци фотони в този минимален отрязък от време докато се осъществява разпознаването, мозъкът ти все още ни би разбирал и осъзнавал/ /разбира се, това се отнася за самия процес и за конкретния минимален отрязък време в който се осъществяват отделните елементи на процеса, в действителност в процеса на гледане, получаване на информация, нейното разпознаване, виждане и осмисляне има застъпване и приемственост, освен това самата скорост на асоциативните процеси и на осмислянето и осъзнаването - достатъчно голяма е скоростта на процесите и достатъчно малка е скоростта на осъзнаването, за да можеш да имаш постоянната /непрекъснато акумулираща се, наслагваща се и допълваща се/ представа че осъзнаваш и осмисляш това което гледаш, и в крайна сметка че го "виждаш".
***
В асоциативните „реки”, „водопади” и „водовъртежи” на Асоциативната каскада на съзнанието новопостъпилата информация – вече във формата на невронни импулси и потоци, се свързва, съпоставя и сравнява със съответни невронни структури и информационни „отпечатъци” в паметта, представляващи вече постъпила в предишно време аналогична информация, асоциативно свързана с множество връзки с други елементи с различни значения, и така смислово позиционирана, съхранена и подредена в мозъка и интегрирана в „схемата“ на съзнанието.
***
X
Разпознаването на информацията става възможно защото тя съдържа елементи на форма и същност, и те могат да бъдат съпоставени с елементи във вече налични в паметта структури с визуално-смислови „отпечатъци” (елементи в структури, съдържащи "следи-отпечатъци" с аналогичен визуално-смислов израз), както се съпоставят отделно цяло с друго цяло, или елемент от цяло с аналогичен елемент, съдържащ се в друго цяло, както и когато достатъчно съставни нейни елементи, са вече по един или друг начин предварително асоциирани, осмислени и познати на мозъка и съзнанието ти.
***
Първоначалното разпознаване на визуалния образ на външния обект и неговото осъзнаване и „виждане” се осъществява като се съчетава с асоциативно свързване и с евентуална специфична допълнителна информация и знание за същността и характеристиките на обекта, в случай, че такава информация вече има в паметта.
След осъществяването на процеса на асоциацииране, идентифициране, разпознаване, осмисляне и „виждане”, „резултатът” (знанието ти за виждането на този обект, за неговото присъствие на това място и пр. в контекста на познанието ти за неговата същност и значение) се съхранява в паметта ти и допълва ресурса, който е на разположение за последващи аналогични случаи на разпознаване.
Така след нейното разпознаване и осмисляне информацията, изразявайки същността на предизвикалия я обект, остава в Асоциативната каскада на будното състояние и е вече част от паметта. Това означава, че след разпознаване на информацията, същността й е осмислена, „виждането” на обектите, които са я предизвикали, е осъществено и осъзнато, и фактът на „виждането” на тези обекти, на тяхното съществуване и позициониране в реалността, и на отношението, което имат към теб, се включва в непрекъсващия процес на осъзнаване, в твоето съзнание и в състоянието ти на осъзнатост и самосъзнание.
Съпоставянето води до разпознаване, идентифициране, осъзнаване и включване в общия мисловен процес. Разпознатата нова информация се включва във вътрешния свят на твоята осъзнатост и съзнание като определени изображения с тяхното значение и място в твоето възприятие и разбиране за съществуващата реалност.
Така информацията, преминала през невронната мрежа, съпоставена и разпозната, се възпроизвежда в съзнанието във вида на възприятието, което получаваш като „виждане” на определени образи и картини.
***
„Виждането” - 2
НЕВРОНАУКАТА - ВИЖДАНЕТО
В невронауката „приемащата зона” се определя като сектори на мозъчната кора на двете мозъчни полукълба с определено екзотично наименование, съдържащо понятия като „кортекс” или „кора на главния мозък”, „визуален” или „зрителен” и „първичен”, „първоначален” или „основен”.
Невронауката също така предлага някои обяснения и предоставя понятия, чиято същност често звучи доста смътно и абстрактно и които не дават достатъчно добра и точна представа какви всъщност механизми и какви техни основни елементи стоят зад тях, и как точно внушаваните от тези понятия действия и процеси се осъществяват.
Според тези понятия, „първоначалният визуален кортекс” се свързва нататък със „серия от все повече и повече нарастващо специализирани зони за обработка”, през които преминава пристигналата от очите до кортекса информация.
За отличие от „възприятието”, с което се обозначава получаване на зрителна информация от обект през очите и „първоначалния визуален кортекс” (зрителния сектор на кората на мозъка), се употребява абстрактен термин, обозначаващ възприемането и осмислянето на вътрешни визуални образи, както например се случва по време на сън в сънищата, или когато в състояние на концентрация или медитация със затворени очи успяваш визуално да си представиш в съзнанието си образ. Този термин се явява с вариращи наименования, съдържащи алтернативно ключови понятия като „визуален” или „зрителен”, „мислен” или „умствен”, и „образи”.
Възникването на „визуалните мислени образи”, според интерпретации в невронауката, е процес, базиран на зони на мозъчната кора, съдържащи информация, които се определят като памет, включващи и „зони за обработка”.
Не става ясно какво точно представляват „зоните за обработка” и как всъщност се осъществява обработването. Комбинацията от зона с информация и зона за обработка като източник на процеса за възникване на „зрителните мислени образи” се допълва с понятие като „депозит на фантазиите”.
(И в този момент възниква съмнението дали говорим за „зони за обработка” или за „зони с обработена информация”. Още повече, при някои интерпретации се създава впечатлението, че се поставя разграничение между памет и фантазии. Ако в интерпретацията се има предвид „зони с обработена информация”, не става ясно защо и по какъв начин се е случило нейното обработване.) „Депозитът на фантазиите” се определя като „модифицирани информации, за които „знаеш”, че са извън границите на „реалното”...
Но не става ясно как всъщност се осъществява това „знаене” – състоянието и моментът на такова „знаене”.
Ако в такъв ред на понятия и мисли, приети в невронауката, например би трябвало логически да се продължи, би се наложило да развивам различни интерпретации, например да се търси там някъде и „зона за осмисляне”, която да събира резултати от „зоните за обработка”... „Зона за осмисляне” (защото от комбинациите на понятия в невронауката така и не става ясно как все пак се случва финалното осмисляне, осъзнаване и знаене) – звучи аналогично на „зона за обработка”, която пък ще трябва да прави връзки към зони, съдържащи специализирана информация, които от своя страна да помагат за класифициране на нещата („модифицираните информации”) по смисъл, за да може да се разграничат елементите на „депозита на фантазиите” от други „модифицирани информации”. И пак изглежда не би станало ясно как точно ще се случи това класифициране.
„Визуалните мислени образи”, възникващи някъде из секторите на мозъчната кора, съдържащи информации „за които знаеш, че са в границите на реалното” (немодифицирани или модифицирани) – памет, и модифицирани информации „за които знаеш, че са извън границите на реалното” – фантазии в „депозит на фантазиите”, изглежда „се осмислят”, според невронауката, като „правят връзка” с „първоначалния визуален кортекс” и „след това” преминават съответния процес на „разпознаване”...
Всичко изглежда просто и черно-бяло. Странно, защо „визуалните мислени образи” трябва да правят връзка или да преминават през „първоначалния визуален кортекс” (зрителния сектор на кората на мозъка) и след това да подлежат отново на аналогичен асоциативен процес на разпознаване, след като вътрешните образи би трябвало да са се превърнали вече в готов продукт на твоето съзнание и този продукт съдържа в себе си и своя смисъл и значение.
Те са вече завършен вътрешен продукт, с който оперира Генераторът на сънищата в своите сценарии и сънищни комбинации – вече асоцииран, идентифициран, осмислен, осъзнат и вече позициониран в схемата на твоето съзнание, с осъществени асоциативни връзки от различен порядък към други елементи в паметта, които в асоциативния процес представляват осмислянето, смисъла и значението на този „продукт” – на съответния „визуален мислен образ”, и които асоциативни връзки в една или в друга степен са активни по време на Асоциативната каскада на сънищата, и в зависимост от това се определя и яснотата и подредеността на възприятието в съня и мястото и значението на съответните образи в сънищната ситуация, както и тяхното съответствие с реалността в будното ти ежедневие.)
Когато по време на сънищата ти се явяват вътрешните образи и поредица от образи, съставящи цели ситуации, това е готов продукт от Асоциативната каскада на сънищата и ти получаваш знанието за неговия смисъл и значение „априори” интегрирани в самия продукт, без да е необходимо да се замисляш, да си задаваш въпроси, и без да е нужно тези отделни образи (елементи в сънищните ситуации в сценариите на Генератора на сънищата, а дори и различни взаимоотношения между тези елементи, заедно съставящи отделни части от развиващите се в сънищата ситуации) да преминават през разпознавателен асоциативен процес, както външната информация, която постъпва в будното ти състояние. Вътрешните образи са готов продукт на съзнанието, носещ в себе си своя смисъл и значение.
/По време на сън те се открояват в обхвата на твоята памет, обособяват, свързват, активират, съчетават и комбинират в процеса на Асоциативната каскада на сънищата, образувайки сънищните ситуации и по-точно - твоето възприятие за сънищните ситуации, които сънуваш и преживяваш. Казано с други думи, те ти се предоставят от Генератора на сънищата в сънищния сценарий заедно със своя смисъл и значение, и възможни асоциативни свързвания, определящи този смисъл, които са им придадени към този момент, без да се налага да преминават тепърва асоциативен процес на съпоставяне и разпознаване./
Те представляват и изразяват същност, която е вече асоциативно идентифицирана, осмислена, осъзната и позиционирана в паметта и съзнанието ти.
Те се появяват от средата на паметта, където вече са асоциативно свързани, след като са били разпознати и осмислени в предишно време, те са вече позиционирани в паметта със своя смисъл и значение, независимо в какви комбинации се съчетават в сценариите на сънищата ти, независимо как ги избира и ги включва в твоите сънища „Генераторът на сънищата”.
Тези образи вече са част от вътрешната ти визуална памет, съдържаща безброй визуални елементи, образи, изображения и картини, до които в будното си състояние не можеш да достигнеш, да ги извикаш, свържеш и „видиш”, всеки от тях със своето асоциативно обкръжение и свързване, което им придава присъщия им смисъл и значение за твоето съзнание, когато се стигне до тяхното включване в потоците на Асоциативната каскада.
Визуалните мислени образи могат да имат няколко вида изражение – ясни картини, които виждаш в сънищата си, и до които в будно състояние нямаш достъп, евентуални образи, визуализирани в състояние на медитации, евентуални халюцинации, или мисловни представи в будно състояние за образи, които мислено си представяш като знание за форма, структура, разположение, цвят и т.н., но не можеш да видиш с някакъв твой вътрешен поглед, доколкото в будното си състояние нямаш пряк достъп до вътрешната си визуална памет.
В теориите и постановките на невронауката не става ясно и дали (доколко) всички вътрешни „модифицирани” „визуални мислени образи” се определят „извън границите на реалното” само защото са вътрешни и не произтичат от външни зрителни възприятия в момента, (доколко) дали защото всичко „вътрешно” се приема като плод на фантазия, или се прави разграничение между „визуални мислени образи” с реалистична същност, форма и произход и „визуални мислени образи” със същност и форма, несъответстващи на реалистичното и с произход фантазии.
Невронауката не може да ти обясни как се случва и осъществява това "знаене", приема се априори, изхождайки от някаква предварително приета представа, че в резултат от дейността на мозъка ти се получава съзнание и се появява "знаене" и "знание". Освен това тук става въпрос за "знаене" за реалистичност, което /принципно/ е субективно, то може да е погрешно и пак може да е само резултат от асоциативен процес. В този смисъл твоето знаене за реалистично или нереалистично е относително и може да е различно от външни представи за реалистично и нереалистично.
Но дори фантазиите биха се състояли от множество вътрешни образи, базирани на същността и формата на обекти от реалния свят. Особено в сънищата възможните вариации са многообразни. Сами по себе си „извън границите на реалното” само поради факта, че са сънища, те могат да отразяват напълно реалистична обстановка и ситуация от живота в будното ежедневие.
Но в определенията на невронауката всичко си звучи толкова просто и черно-бяло. Може би защото в обясненията си специалистите в тази сфера просто нямат полезни по-нататъшни ходове.
(теориите в невронауката относно вътрешните визуални мисловни образи – ...)
***
Фантазии-реалност – различни междинни степени, относителност на понятията, съотношения, не с абсолютна разграниченост.
Изкривени представи за реално, в които вярваш, фантазии на основата на реални дадености, и фантазии с ирационални и несъстоятелни елементи.
***
"Виждането” - 3
„Виждане” по време на съня
(Обратна връзка от асоциативния процес към двигателните очни нерви с цел набиране на желана допълнителна информация при гледане и „виждане”)
***
Това е за Виждането - 1
В самия процес на трансформиране на светлинните фотони в нервни импулси и невронни взаимодействия и тяхното превръщане във възприятието за определени образи с асоциирането им с определени значения няма непосредствено участие и пряка връзка движението на мускулите на очните ябълки.
Същевременно от посоката и фокуса на погледа и на окото се определя видът и достатъчността на получаваната информация. Когато наблюдаваш обект погледът ти го оглежда като прескача и преминава през редица негови точки, давайки възможност на мозъка и на асоциативния процес да набира достатъчно информация за неговото разпознаване и осмисляне. Съзнанието ти контролира движението на главата и на очите ти, насочвайки ги в придобиването на необходимата достатъчна визуална информация. Асоциативният процес на съпоставяне и разпознаване на постъпващата информация може да предизвиква и координира съответните определени команди към двигателните нерви и мускулите на очните ябълки, на врата и на цялото тяло за техни движения с цел получаване на необходима допълнителна информация. Получава се обратна връзка от асоциативния процес на разпознаването, осмислянето и осъзнаването към начина на движението на очите, главата и съответно на погледа.
***
„Виждане” по време на съня
Всъщност, когато гледаш буден с отворени очи, или когато „гледаш“ и имаш визуални възприятия по време на сън, ти „виждаш“ не с очите си (макар че те са незаменим инструмент в процеса), не с някаква отделна мозъчна структура или част от мозъчната ти кора, а чрез вътрешния асоциативен процес на Асоциативната каскада на съзнанието. При будно съзнание е активна нейната форма като Асоциативна каскада на будното състояние с активни асоциативни връзки с пълното възможно участие на ресурсите на постоянната трайна памет (в зависимост от съответното ти мозъчно и умствено състояние) и, разбира се, съответно и на Центъра на идентичността.
В съня и в сънищата се променя формата и се преминава към асоциативния процеса на Асоциативната каскада на сънищата, специфичен за съзнанието ти по време на съня и сънищата, когато асоциативният поток и връзки протичат при частично и променливо участие на ресурсите на постоянната трайна памет, вкл. и частични връзки и взаимодействие с елементите в мрежата на Центъра на идентичността.
Казано по друг начин – по време на сънищата достъпът до паметта на будното ти съзнание и възможностите ти да се самоидентифицираш са ограничени, осъзнатостта ти е различна, а възприятието ти на състоянието на самосъзнание съответства на степента в евентуален процес на самоидентифициране.
Когато си в състояние на сън и разглеждаш елементи от сънищната ситуация, ти не набираш информация чрез импулси през очните нерви, която да преминава през същия процес на разпознаване както в будно състояние. Очите не са ангажирани с получаване на потоци от фотони, тяхното трансформиране и препращане във вид на нервни импулси и потоци. При възникването на вътрешните образи и ситуации не протича същият асоциативен процес, предизвикван в будно състояние от потока външна информация.
=========================> <=============================
Независимо дали сънищата ти са във фаза РЕМ или в друга фаза /в каквито други фази хората също имат сънища/, ти с вътрешния си "поглед" във всички сънища принципно по еднакъв начин "разглеждаш" обстановката (разбира се, в зависимост от разнообразието и различията в характера и спецификата на сънищните ситуации, каквито се проявяват както във фаза "РЕМ", така и в другите фази). Ако /е вярно, че/ има обратен неврофизиологичен ефект (към определени зони на мозъчната кора, към "приемната зона", /или/ и от нея по-нататък по асоциативната, биохимична и биофизична верига – към очните нерви и съответно очните мускули) /произтичащ пряко/ от това "разглеждане" и "виждане" на картини, без те да са били инициирани и "произведени" от очите (в резултат на действие на очните мускули, на очните нерви, на първоначално ангажиране на "приемащата зона" и на съответно последвало асоциативно разпознаване и осмисляне), за какъвто ефект се твърди, че се проявява и който ефект, предполагаемо (според тезата на изследователи, заявили за провеждането на такива експерименти с такъв резултат), се проявява с неврофизиологична реакция и движение на очните ябълки само във фаза РЕМ, но не и в други фази, то очевидно тогава такова проявление би трябвало да е свързано с особена специфика на мозъчната активност във фаза РЕМ, с характера на съответните ритми и мозъчни вълни, с естеството на електричната и електромагнитна активност./
/Същото би се отнасяло и за евентуалните неврофизиологични причини за движение на очните ябълки само във фаза РЕМ, при положение, че това явление не би било обвързано и обяснено като като породено и предизвикано пряко и "огледално" от движението на погледа поради разглеждане на обстановката в съня./
Елементите на възприятие в съня (включително визуалните възприятия, мисли, усещания, впечатления) принципно се пораждат не от външни зрителни импулси, не от външни стимули и нервни връзки с очите и от съответни въздействия в момента върху тях отвън (не от преки стимули от сенситивни органи и от връзки и въздействия от външната среда), а пряко от вътрешния асоциативен процес, който произтича от самото съзнание.
Този вътрешен асоциативен процес (в резултат на който в същия момент се появяват възприятията и изживяването при съответните конкретни сънища с една или друга форма на тяхното осмисляне или осъзнаване в реално време) протича в обхвата на вече съществуващата ти памет, и в него се включват елементи, които вече са били интегрирани в паметта ти, след като преди това в хода на асоциативните процеси в предишно време различни външни стимули са били разпознавани и идентифицирани в твоето съзнание, при което са били асоциативно и смислово позиционирани в твоята памет и съзнание.
(Външната среда би могла в реално време да повлияе върху сънищата ти при определени условия. Тя би могла в спящото ти състояние индиректно да окаже въздействие чрез дразнения върху сенситивните органи, отговарящи за осезание, обоняние или слух. Така може да окаже вторично въздействие върху общия вътрешен асоциативен процес, което да се отрази с пораждането на едни или други допълнителни асоциации и елементи в сънищните ситуации. В подобен смисъл биха могли да въздействат неразположения или физически проблеми на тялото ти, които по време на съня ти да повлияят върху съдържанието на сънищата ти.)
Х
Вътрешните образи са готов продукт на твоето съзнание – техните елементи са част от вътрешната визуална памет, а съчетаването им в сънищните ситуации – резултат от процесите в Асоциативната каскада на сънищата, с интегриран в тях смисъл и значение.
При образуването на сънищата визуалните ти възприятия се съставят от вътрешни образи, които са част от Вътрешната визуална памет.
Вътрешните образи са готов продукт на твоето съзнание.
Тяхното включване в сънищата ти е резултат от творческо-съзидателния процес при осъществяването на Асоциативната каскада на сънищата.
Вътрешните образи, които се включват в сънищата, са с вече интегриран в тях смисъл и значение, с асоциативна свързаност, явяващи се готови за твоето възприятие и готови-осмислени, в съответствие с определения ти от сценария на сънищата в тази сънищна ситуация или в този конкретен момент капацитет и способност за осмисляне, вкарани в съответен контекст на обстоятелства, значения и смислови връзки.
Те като цяло или като отделни елементи вече са били разпознати и идентифицирани от твоето съзнание. Тяхното съчетаване от Генератора на сънищата в процеса на Асоциативната каскада на сънищата в различни нови ситуации също се явява като готов продукт на твоето съзнание и вече носи със себе си своя смисъл и значение, които ти „априори” възприемаш в качеството и ролята си като „Въображаемо Аз” или като „Реално Аз”.
Цялата информация в сънищната ситуация и съответно информацията, свързана с възприятията от наблюдението от страна на "Въображаемото Аз" или на Реалното Аз" на обстановката в нея е готов вътрешен плод и продукт на твоето съзнание и въображение като съвкупен резултат от процесите на Асоциативната каскада на сънищата или на Хибридна асоциативна каскада.
Възприемането и осмислянето на тази информация се случва и усеща по съвсем различен начин и в най-различни вариации на сънищата, за разлика от процесите в будно състояние.
Уточняваща информация, която в будно състояние би могъл да получиш допълнително чрез движения на очите, или на врата, тялото и главата си, и съответно на погледа си, в сънищата вече присъства във въображаемата ситуация в сънищното ти съзнание, независимо дали местейки въображаем поглед евентуално би могъл в съня си да си представяш, че „виждаш” нови елементи, от които разбираш нещо ново и повече.
Когато става въпрос за сънища и се отнася за сънищна ситуация, цялата информация би била част от твоята памет и съзнание, тя вече би присъствала в тях, в определен смисъл такава привидно "допълнителна" информация вече би била предварително част от сънищната ситуация, част от "сценрия" на "Генератора на сънищата", тя вече би присъствала във въображаемата ситуация в сънищното ти съзнание и нейните елементи биха били на разположение за участието в едни или други комбинации, независимо дали ти евентуално местейки в съня си въображаем "поглед" би „усетил” или „забелязал”, че гледаш в различни посоки, или че би могъл евентуално да си представяш и мислиш, че местейки въображаем "поглед " „виждаш” различни нови неща и нови елементи.
Информацията, която в будно състояние набираш допълнително с движенията на очи и поглед, в сънищата ти присъства като част от съня, независимо от това накъде гледаш.
Всяка нова необходима допълнителна информация, се извлича от Генератора на сънищата и ти се предоставя направо от извора като готов продукт идващ заедно с неговото разбиране и осмисляне. Обикновено Въображаемото Аз наблюдава и се задоволява с наличната информация. Предоставянето на нова и допълнителна зависи от Генератора на сънищата и от неговия сценарий. Дори ако Въображаемото Аз би „проявило интерес” към някакви детайли и допълнителна информация, която му бива евентуално предоставена от Генератора , този интерес и това предоставяне също е част от сценария на сънищата.
Макар че „Въображаемото ти Аз” в „неосъзнатия” сън не знае това и в сънищната ситуация може евентуално да се оглежда и да продължава да търси нещо, това действие също ще е част от сценария на сънищата и всичко свързано с него ще е готов продукт, неподлежащ на допълнително разпознаване. Осмислянето е част от възприятието, което е резултат от сценария на сънищата.
„Реалното Аз” също се оглежда, за да се ориентира, независимо, че информацията се подава отвътре. При трансформиране на сънищата също всякаква информация се подава отвътре, като нейното набиране и предоставяне в схемата на сънищните възприятия става в резултат на осъзнатия импулс и команда на „Реалното Аз”.
Всичко това се казва, за да се определи доколко „гледането” и движенията на „погледа” в сънищата има някакво значение за получаване на информация и за развитие на ситуацията, и доколко би могло да има независимост от самия сценарий на сънищата и от формираната сънищна ситуация извън възможности за въздействие и промяна от „Въображаемото Аз”.
При „осъзнат” сън и сън с трансформиране на ситуацията, това положение се променя, но тук в случая доколкото във всеки един сън се предполага че разглеждаш обстановка и доколкото във фаза РЕМ се движат очните ябълки при всякакви сънища, повечето от които са „неосъзнати”, се търси евентуален смисъл на значение на движение на „погледа” и евентуална негова синхронна връзка с управление на нервите и мускулите на очните ябълки – в сънищната ситуация движението на „погледа” няма такова особено значение, защото информацията се набира отвътре, а всяко твое действие е част от сценария на сънищата, който в определен смисъл е „предварително” обусловен и конструиран, макар и същевременно да съдържа възможности за импровизиране в реално време от страна на Генератора на сънищата. Доколко при „осъзнаване”, че сънуваш би могло да има някакви основания това положение да се променя.
***
В сънищните ситуации възприемаш образите и информацията така както ти се предоставят от Генератора на сънищата и по принцип не възниква идеята и нуждата да задаваш въпроси. Действа принцип на достатъчност на информацията и на незадаване на въпроси.
(Този принцип за достатъчност на информацията се отнася на първо място за обичайните "неосъзнати" сънища. При "осъзнати" сънища вече би могло да се очаква да си задаваш въпроси и да изпиташ стремеж към намиране на допълнителна информация.
Но по отношение на евентуална причинна връзка на "разглеждане" на сънищна ситуация и местене на "погледа" с движението на очните ябълки, обичайните "неосъзнати" сънища в случая са също толкова показателни, колкото биха били и „осъзнатите”.
Защото според същността на твърденията на авторите на тезата за връзката между движението на "погледа" в съня и движенията на очните ябълки по време на сънищата във фаза „РЕМ”, което те обясняват като произтичащо, представляващо и свързано с "разглеждане" на сънищната ситуация, връзката би трябвало да се счита за валидна както за „осъзнатите” сънища, така и за всички останали сънища във фаза „РЕМ”, които при всички случаи преобладават. Съответното движение на очните ябълки се отнася за фаза "РЕМ" и присъства при тази фаза на съня независимо дали сънят е "осъзнат" или обичаен, мнозинството на сънищата на хората са обикновени и неосъзнати, но очните им ябълки докато спят и сънуват във фаза "РЕМ" се движат по аналогичен модел; от това произлиза наименованието на тази фаза.)
***
Дори при възникването в сънищната ситуация на необходимост или идея за необходимост за получаване на допълнителна „уточняваща” информация, тя ще се появи също като готов продукт заедно със своя смисъл и значение, като вече готов елемент в Асоциативната каскада на сънищата и предоставена пряко от Генератора на сънищата. Самото възникване на необходимост от тази допълнителна информация и нейното предоставяне и включване, биха се явявали всъщност също като част от сценария на сънищната ситуация.
***
Положението не би било различно и в „осъзнат” сън, защото и в него, освен че си разбрал, че сънуваш и евентуално започваш процес на самоидентифициране, освен, че евентуално можеш да си спомниш, че участваш в експеримент и „отвън” те наблюдават и очакват да им подадеш еди какви си сигнали, ти пак се намираш във въображаема ситуация, в която вече си бил, когато ти се е появило „просветлението” на осъзнаването и си разбрал, че сънуваш.
(Положението би могло да претърпи развитие към по-съществена автономност и роля на Реалното Аз в промяна и развитие на сънищната ситуация, и в модифициране на нейния сценарий при постигане на по-висока степен на "осъзнатост" и способност за "осъзнато" целенасочено трансформиране на ситуацията. Но това вече би било не само "осъзнат" сън, но "осъзнат", контролиран и трансформиран сън с друго ниво на "осъзнатост" и способност за контрол, задържане и за трансформиране. В зависимост от степента на "осъзнаване" и самоидентифициране и способност за задържане в състоянието на "осъзнат" сън и трансформиране на сънищната ситуация ще нараства ролята на Реалното Аз и евентуално ще се намалява контрола, въздействието и ролята на "Генератора на сънищата", като в хода на евентуалното успешно променяне и трансформиране на ситуацията и действието в "осъзнатия" сън, с постепенно настъпващите промени и трансформации в общата Асоциативна каскада на съзнанието, в Хибридната асоциативна каскада, образуваща възприятията на Реалното Аз в "осъзнатия" сън, все повече ще се повлияват и променят резултатите от действието на "Генератора на сънищата" с неговият сънищен сценарий и съответните намиращи се вече в готовност за включване и комбиниране отделни елементи от паметта, и все повече ще се смесват и преливат евентуалното участие в тези процеси, влияние и въздействие на Вътрешната асоциативна каскада и на Вътрешното Аз с активизиращите се асоциативни процеси, форми и схеми, присъщи на Асоциативната каскада на будното състояние.)
При всеки обикновен сън или "осъзнат" сън от по нисък порядък на "осъзнатост" и самоидентифициране, при който възможностите на Реалното Аз, независимо дали включват известна степен на способност за задържане, не стигат до особен контрол и способност за промяна и трансформиране на сънищната ситуация, до създаване на нова обстановка и нови развития на действията, евентуалната необходимост от допълнителна информация и нейното включване също биха се явили и представлявали част от сценария на Генератора на сънищата, независимо от твоята „осъзнатост” в такава сравнително първоначална степен. „Осъзнавайки” се в „осъзнатия” сън ти продължаваш да се намираш, да действаш и да мислиш в контекста и в рамките на една въображаема ситуация, евентуално задълбочавайки процеса на своето самоидентифициране, евентуално предприемайки някакви намислени в момента действия като полет, преминаване през стена и пр., стараейки се доколкото имаш способността да се задържиш в осъзнатия сън и да го прекъснеш и да не се събудиш. Такъв вид намислени в момента действия, обаче, не се препоръчват при липса на опит и в първоначалните етапи на усвояване на способността за навлизане в осъзнат сън, защото всякакви такива намеси на този етап биха довели до непосредствено или скорошно прекъсване на съня и събуждане. Такъв вид опити за предприемане на намислени в момента действия се предполага да започнат да се правят на по-късен етап, след преминаването на определена практика и придобиване на определени качества и способности, включително поради това, че първоначалната цел трябва да е постигане на задържане в осъзнатия сън заедно с постигане на възможно по-широко самоидентифициране (на което такива резки помислени и решени в момента и "волево" предизвикани действия биха попречили), макар че винаги когато се постигне "просветлението" и разбирането, че се намираш в "осъзнат" сън усещаш порива и желанието, и ти идва наум да провериш дали това е така с някакво особено действие; и в този миг би трябвало да си спомниш, че трябва да се успокоиш, да "кротуваш", да наблюдаваш, да се задържиш в тази обстановка и в това състояние и да продължиш да си спомняш кай си ти всъщност в реалния свят на будните.
Както бе посочено, "осъзнавайки" се продължаваш да си във въображаема ситуация, но според развитие на способността ти за постигане на по-висока степен на „осъзнатост” и способности за задържане и трансформиране ситуацията би могла да претърпи промени.
Но дори и при висока степен на "осъзнатост", способност за контрол и трансформиране и активно "осъзнато" променяне и моделиране на сънищната ситуация, в известен смисъл всичко, случващо се в "осъзнатия" ти сън, всяко твое "осъзнато" постижение в промяна на обстановката, в създаване на нова обстановка, в целенасочено управляване и развитие на свои и чужди действия в сънищната ситуация, в момента, в който би се реализирало в "осъзнатия" ти сън и би се случвало, пак би се оказвало като част от сценария на "Генератора на сънищата", осъществено в контекста на действията на "Генератора на сънищата", осъществено в рамките на общия сънищен процес и генезис.
И в такъв случай евентуални различни трансформации, макар и целенасочено осъществени от "Реалното Аз" промени в сънищната ситуация, допълнителни нови елементи при тези промени и съответно допълнителна информация (нужда от такава, търсена, намерена и включена) биха били вътрешен продукт в рамките на Хибридната асоциативна каскада, биха представлявали и биха били свързани със съответни постоянни последователни промени на сценария на Генератора на сънищата, като в момента на всяка промяна, трансформациите биха се превръщали в обновена сънищна ситуация, която би се оказвала част от променения сценарий, чието общо развитие пак би оставало в контекста на действието на Генератора на сънищата, с неговото участие "съгласие", контрол и въздействие.
В този смисъл, принципно всякаква необходима допълнителна информация (и отделните елементи на иформация за комбиниране от Генератора на сънищата при създаване, променяне, развитие на сънищните ситуации), дори и в „осъзнатия” сън, би била намерена, избрана, включена и предоставена като готов вътрешен продукт пряко от твоята памет и съзнание, като резултат от асоциативния процес (развитието на сънищната ситуация, включително с участието на твоите мисли, намерения, и "осъзнати" сънищни въздействия с въображаеми промени и трансформации) и резултат от Хибридната асоциативна каскада, без да зависи и да произтича от това накъде си "погледнал" и от местене на въображаемите ти "очи", без да е необходимо да ги въртиш в някакви посоки, и независимо от това дали местейки въображаемия си "поглед" си въобразяваш че „виждаш” някакви нови елементи и дори евентуално мислиш, че си ги "видял" чак когато си погледнал към тях.
***
В будно състояние, при асоциативния процес на разпознаване на постъпващата зрителна информация и съответно идентифициране на значението на наблюдаваните и виждани обекти, необходимостта от получаването на допълнителна информация би могла да бъде предизвикана от самия асоциативен процес с обратни връзки на контрол върху нервите, управляващи очните мускули, или мускули на врата, предизвиквайки съответни движения за допълнително разглеждане, и без самият ти да си даваш сметка за този вътрешно провокиран процес.
***
В сънищната ситуация и асоциативния процес на Асоциативната каскада на сънищата, за получаването на допълнителна информация не е необходимо да движиш очите, врата или погледа си.
***
Във всеки случай, в сънищата не е налице реално постъпване на нова информация, която до момента е била външна и непозната за твоето съзнание, какъвто е случаят при допълнително местене на очите, главата и погледа в будно състояние с цел получаване на допълнителна информация.
(Такава нова допълнителна информация евентуално би могла да произтича от някакъв телесен или физически дискомфорт или дразнение докато човекът спи.)
***
Постъпва нова информация, но тя е вътрешна. Генераторът на сънищата и процесът на Асоциативната каскада на сънищата създават нова информация чрез комбиниране на елементи в нови конфигурации. Резултатът от това комбиниране представлява вече нова вътрешна информация.
***
„Разпознаване и идентифициране” на образи в сънищната ситуация е готов резултат и вече заложена част от нея, а не е процес, както в будно състояние.
В този смисъл не би следвало да се явява необходимост от евентуална обратна връзка от сънищния асоциативен процес към въображаем поглед (нито би могло логически да се приеме действието на такава връзка) по подобие на съответната обратна връзка, която се проявява в будно състояние (или съответна обратна връзка не би била същата като тази в будно състояние).
Появяват се неизвестни ако трябва да се обоснове връзка на въображаемия поглед в съня с движението на очните ябълки. Хипотезата за възможността за такава връзка е достатъчно загадъчна.
***
Ако трябва да се търси връзка от асоциативния сънищен процес и от движението на въображаемия поглед по време на съня с движение на физическите очи на спящото тяло (на очните ябълки), тя евентуално би трябвало да се търси непряко проявяваща се през заобиколни пътища и да се разглежда чрез хипотези, обясняващи както нейната логически понятна невъзможност, така и евентуалната й възможност.
(Положението става още по-загадъчно.)
***
Не е ясно защо би трябвало да съществува връзка между въображаемия поглед и нервите, управляващи мускулите на очните ябълки, макар че не би могло да се изключи, че по някакви физиологични и психични механизми и връзка в невронната мрежа на мозъка, такава психофизиологична връзка би било възможно да се проявява. ..
***
...Включително в контекста на преливането между формите на Асоциативната каскада при осъзнаване и процес на самоидентифициране и преминаване към Хибридна асоциативна каскада, както и предвид постоянното действие на Вътрешната асоциативна каскада и нейните собствени канали за асоциативни връзки с всички нива и сегменти, вкл. и с Хибридната асоциативна каскада или само с Асоциативната каскада на сънищата, в случай, че преливането не е стигнало толкова далече. Но възможността не означава, че се случва на практика, а възможността да се случва на практика не означава, че би било автоматично при всеки един доброволец в експерименти.
***
Няма аналогия с разпознаването и идентифицирането на постъпващата отвън информация в будно състояние, защото информацията, съставяща сънищната ситуация, се включва със своя смисъл и значение, вече познати на твоето съзнание, асимилирани и позиционирани в паметта. Информацията и образите постъпват и се включват в сънищната ситуация пряко като резултат от асоциативния процес, а не в резултат от постъпването на информация към въображаемите ти очи и движение на въображаемия ти поглед.
Ако се потърси някаква аналогия при асоциативните процеси в Асоциативната каскада на сънищата или в Хибридната асоциативна каскада и евентуално тяхно въздействие извън обхвата на сънищата с обратното въздействие от асоциативния процес в будно състояние при необходимост от търсене на допълнителна уточняваща информация върху двигателните очни нерви и движение на очите и погледа, както и върху цялостното въздействие върху нерви, координиращи движение на врат, глава и тяло, хипотетично не би могло да се изключи, че при "осъзнат" сън с определена степен на осъзнаване и с постигане на способност за задържане и трансформиране на сънищната ситуация, в процес на осъзнато разглеждане на обстановката и търсене на нова допълнителна информация, поривът за намиране на такава нова информация, който би се изразявал в движения на твоя въображаем поглед в съня, би могъл да окаже въздействие върху асоциативните потоци в Хибридната асоциативна каскада, което да се изрази в развитие на асоциативните потоци с търсене на информация и допълнителни асоциативни връзки извън обхвата на сценария на Генератора на сънищата. Но това би било така ако под сценарий на Генератора на сънищата разбираме нещо предварително "написано", "измислено", "подготвено". А всъщност сценарият на Генератора на сънищата е резултатът от процеса на динамично развитие в реално време на сънищната ситуация в хода на сънуването, сценарият определя това, в което се превръща твоята сънищна ситуация като резултат от осъществяването ("генерирането") на сънищната ситуация, дори ако за неговата същност и насоки има някакви предварителни "индикации", "стимули" или "указания" от "Вътрешното Аз" и предварително въздействие от състояния във Вътрешната асоциативна каскада, той се оформя в процеса на асоциативните потоци и взаимодействия в Асоциативната каскада на сънищата и при осъзнатия сън – на Хибридната асоциативна каскада.
При всички случаи, и при "осъзнат" сън, при възникване на необходимост и търсене на нова информация, тя ще бъде предоставена допълнително като готов вътрешен продукт, като комбинация от елементи, чиито смисъл и значение са разпознати, идентифицирани и познати за твоето съзнание.
Това не би изключило възможността за хипотеза, при която поривът за търсене на допълнителна информация в "осъзнатия" сън и предизвикването на допълнителните асоциативни потоци, свързани с такъв порив и с въображаемото ти търсене на такава допълнителна информация и със съответно местене на поглед в съня, асоциативният процес излезе извън полетата, ангажирани със сънищата, и да достигне и да окаже въздействие върху съответната невронна структура, която взаимодейства с двигателните очни нерви, което да доведе до едни или други реакции на очните мускули. Но това би имало смисъл в случай, че се наблюдава съществена разлика в движенията на очните ябълки във фаза "РЕМ" при обикновени и при "осъзнати" сънища, и в случай че самите движения биха били с форма и динамика, достатъчно приемливи, за да съответстват на процес на гледане и разглеждане, и на движение на очи и на поглед с такава цел. На практика, движенията на очните ябълки във фаза "РЕМ", тяхната бързина и системност, съвсем не изглежда да са такива.
Имена-въвеждане
19.08.2021
=========================> <=========================================
надолу от 17 и 18.08
По Хронологията не са правени промени
Работни текстове:
===================> <=========================
Въвеждаща част – учени и институции – експерименти
За какво става въпрос и какво означава
Възникващи въпроси
Възможни хипотези – варианти
- В случай, че хипотетично съществува и се активира лесно, автоматично
- При положение, че това се проявява при всички, или само при определени хора
- при положение че не зависи от практика или че зависи от практика
- В случай, че е заложена в природата, но трябва специално да бъде активирана в процеса на осъзнаване и умение за контрол
- При положение, че може да бъде активирана от всеки
- При положение, че може да се активира само при някои хора
- При положение, че активирането зависи от практика или зависи от специфично стечение на обстоятелства при конкретните хора
Основни хипотези
– че съществува и може да се проявява спонтанно
– че е заложена природно, но трябва специално да бъде активирана
Хипотези
– че движението на очните ябълки следва движението на погледа в съня
- че няма нищо общо и е само неврологичен процес и рефлекс свързан със съответната фаза в съня и със състоянието на мозъчна активност и съответния вид електрични и електромагнитни проявления и неврологични връзки
Ако движението следва погледа
Ако движението не следва погледа а е неврологичен рефлекс
Ако движението не следва погледа
- това е така и при неосъзнат и при осъзнат сън
- това е така, но при осъзнат сън може активно да се промени
Промяната при осъзнат сън може да става чрез активиране на заложена, но неактивна постоянно и при всеки възможност и връзка.
Ако движението следва погледа – може лесно да се прилага по време на съня
- не е толкова лесно, автоматично и спонтанно, изисква определено състояние, усилия или постигнати умения
Ако движението не следва погледа и няма нищо общо
- резултатите са били фалшиви
- резултатите са били донякъде верни, ако е била активирана връзка, която не действа при неосъзнати сънища, т.е. има заложена природно възможност, която трябва да се активира
В случай, че трябва да се активира, това би означавало намеса в спонтанния неврологичен рефлекс, неговото спиране, променяне и постигане на контрол върху движението. Това би изисквало още по-специални умения и овладяване на състоянието на осъзнатост, задържане и т.н.
***
Контратези
Контратези във връзка с възможните затруднения за постигане на подаване на сигнали, и още повече - за предаване на съществена информация – при хипотеза, че принципно е възможна и е възможно да бъде активирана такава „психофизиологична връзка“. Граници на евентуалните възможности на „психофизиологичната връзка”.
- Произтичащи от - трудност за постигането на „осъзнат“ сън
- Степента на осъзнатост /начална и частична осъзнатост/, съответно степента на самоидентифициране; от постигнато умение за задържане /не пряко свързано с постигнатата степен на осъзнатост/; от характера на сънищната ситуация /подредена или объркана и хаотична, и възможностите за активиране в нея на действие на субекта/; от постигането в процеса на осъзнаване и самоидентифициране на контрол и способност за активно действие /излизащо извън автоматичното участие и наблюдение на себе си в сънищния сценарий и въображаемата ситуация, при което дори и разбрал, че сънуваш и в процес на самоидентифициране продължаваш да се плъзгаш пасивно по вълната на действието на сценария, до момента на контрол и превключване към собствени активни действия на промени.
Контратези относно хипотезата за реалност на действие на такава психофизиологична връзка:
- Относно връзка между виждане в съня и движение на очните ябълки
- В осъзнатия сън оставаш във въображаема ситуация, при която нямаш връзка със сетивата и контрол над физическото тяло
- Съмнения относно предполагаемия модел на „гледане“ и „виждане“, който да доведе до такъв вид движения на очните ябълки; съмнения, че такова движение на очните ябълки би могло да съответства на модел на „гледане“
- Различни специфики на „гледането и виждането“ в сънищните ситуации
- Виждането – в различните случаи
Ново - горе
=========================================> ====================>
======================================> ===================>
===============> <===============================
За какво става въпрос
Какво означава – мои обяснения и тълкуване
Възникващи въпроси
Възможни хипотези – варианти
Контратези
Същност на „психофизиологичната връзка” – трудности ако принципно е възможна
Граници на евентуалните възможности на „психофизиологичната връзка”
КОНТРАТЕЗИ
(Контратези по отношение на реалното съдържание в експериментите, за които е имало съобщения през минали години във втората половина на XX век)
=======================================================
Какви затруднения би имало при хипотеза, че действие на „психофизиологичната връзка” е възможно?
Какви трудности биха възниквали, за да се осъществява „психофизиологичната връзка” и какви биха били възможностите й? Характер и възможности на евентуалната комуникация в реално време.
========================================================
Частичната „осъзнатост”
Трудността от несъвършенството на начална и частична „осъзнатост” в „осъзнат” сън. Ефектът на „частичната осъзнатост”
Да допуснем хипотезата, че действително движенията на погледа по време на съня пряко и огледално въздействат на очните ябълки и предизвикват аналогични движения. Да допуснем и хипотезата, че сънуващият след като е разбрал, че сънува, т.е. „осъзнал” се е в „осъзнат” сън си е спомнил за експеримента и за уговорката да подава някакви сигнали като си движи погледа (т.е. въображаемите очи и въображаемия поглед). Да допуснем хипотезата, че или той си е спомнил за експеримента и договорката спонтанно, т.е. от само себе си след като е разбрал, че сънува, независимо от това какво още би разбирал и какво още би си спомнял за себе си, за реалността, за живота си в будно състояние и т.н., или че си е спомнил за експеримента в резултат на това, че тази информация по един или друг начин му е била внушена, втълпена в съзнанието в будно състояние преди да заспи. Да допуснем и хипотезата, че той е в състояние да извършва такива движения и че успява да започне да си движи погледа по съответния начин, което предизвиква съответните „сигнали” и предаване по този начин на информация.
При такива хипотези, ако те биха отговаряли на реалността, сънуващият в „осъзнат” сън би започнал да предизвиква съответните движения на очните си ябълки и да предава съответни сигнали и информация на наблюдаващите го учени.
Същевременно, независимо от постигнатото „осъзнаване” и „осъзнатост” в съня и евентуално активиране на процес на подаване на уговорени „сигнали”, споменът за които хипотетично е бил предварително добре запечатан и запазен, и се е активирал с „осъзнаването” в „осъзнатия” сън, самото „осъзнаване” и процесът на самоидентифициране би могъл да остане в начален стадий и да не се развие, при което „Реалното Аз” да остане само в в начална степен (и примитивно състояние) на „осъзнатост”.
В такъв случай, „осмислянето” и „осъзнаването” от страна на „Реалното Аз” (в състоянието на възприятието на субекта /на сънуващия/ в „осъзнат” сън) на подаваните от това съответно състояние и проявление на „осъзнатост” предварително уговорени сигнали би могло да е станало „почти-автоматично”, да си е останало в рамките на една частична „осъзнатост” с частично самоидентифициране и представа за себе си и въобще за будната реалност, без тяхно (на подаваните сигнали и техния смисъл) „осмислено” интегриране в по-широк контекст на самоидентифициране в „осъзнатия” сън и представа за външната реалност.
Дори и евентуално да се осъществи такава комуникация, "осъзнатостта" може да е частична и "осъзнатият" сън, за който се съобщава, да е само частичен и в начална фаза.
От една страна евентуалното подаване на сигналите може да е станало полуавтоматично и със съвсем частично „осъзнаване” в началното състояние на „осъзнатост” в „осъзнат” сън с елементарна степен на „осъзнаване” и самоидентифицирани, или дори и без започнало съществено самоидентифициране.
От друга страна, при хипотезата, че е било възможно да е осъществена комуникация, дори и подаването на сигнали да не е станало автоматично и да е „осъзнато” във въображаемата ситуация на „осъзнатия” сън, при такава ситуация на начална степен на „осъзнатост” и на самоидентифициране, която би била най-вероятна, евентуалният еднопосочен „разговор” би бил съвсем елементарен. Няма да може да се проведе по-сериозен „разговор” дори и ако би могло да има подходящ „код”, който да може да се реализира чрез движения на очните ябълки, предизвикани евентуално при тази хипотеза от движения на погледа на сънуващия (т.е. на „героя”, в който сънуващият се възприема по време на съня си – на „Реалното Аз” в случая на „осъзнат” сън). Така или иначе, при всички случаи връзката би била еднопосочна, а най-вероятно, в почти всички случаи информацията, подадена от спящия би могла да е съвсем елементарна.
Това поставя принципно под въпрос характера и възможностите на евентуалната съответна комуникация в реално време.
Ефектът на „частичната осъзнатост”
При частична „осъзнатост” няма да е в състояние да продължи нататък с по-сериозна комуникация, ще е с частично самоидентифициране и представа, определеното начално подаване на някакви сигнали може да му е втълпено и внушено, на външните наблюдатели то би създало впечатление за негова „осъзнатост”, потенциал на „осъзнаване” и по-нататъшна комуникация, но това няма да е вярно, а сънуващият впоследствие може да остане със съвсем смътни спомени, или да си въобразява, че е имал голям потенциал на развитие в „осъзнатия” сън и на възможна комуникация с изследващите го, но това да е само изкривена собствена представа и самозаблуда.)
Спонтанни и автоматични, тези действия на спящото тяло не биха били предизвикани (и осъзнавани) в рамките на процесите на Асоциативната каскада на будното съзнателно състояние и връзката им с едни или други физиологични реакции и физически действия, а би трябвало да бъдат активирани от определени процеси в рамките на Асоциативната каскада на сънищата (или по-точно – в начална степен на форма на Хибридна асоциативна каскада) и техни присъщи на човешката природа асоциативни връзки с възможности за въздействие върху физиологични състояния и процеси, изразяващи се накрая в определено действие на спящото физическо тяло.
От една страна, получавайки първото прозрение на „осъзнаването”, внезапното досещане, че сънуваш, ще продължаваш да се намираш във въображаема сънищна ситуация, в състояние, в което „Въображаемо Аз” пресича границата с „Реално Аз”, и ще имаш една обща частична „осъзнатост” с откритието и знанието, че се намираш в сън, но с все още частична представа за себи си, без да е започнал процесът на активно и автентично самоидентифициране с реалното ти „Аз”.
***
Същевременно, в неосъзнатия си сън, в ролята си на „Въображаемо Аз” ти би могъл да имаш специфично общо усещане за самия себе си, много близко до начина, по който се възприемаш в будната реалност, „Въображаемото Аз” би могло да е със себеусещане много близко или приближаващо се до себеусещането ти като реално „Аз” като в такъв случай, освен самото себеусещане, и конкретната сънищна ситуация би могла да е както различаваща се, така и много близка към ситуации от реалния ти живот. (Това е възможно състояние преди пресичането на границата към „осъзнат” сън, но, разбира се, не е същото като осъществяването на процеса на автентично самоидентифициране.)
В определени случаи, преди пресичане на границата с „Реалното Аз”, твоето „Въображаемо Аз” би могло да е било с една или друга степен на приближаване към реалното ти „Аз”, при което още в обикновения си сън преди да се досетиш, че сънуваш, да си имал вече спонтанно възприятие за себе си близко или съответстващо на едни или други аспекти и черти на реалното ти „Аз”. Дори въображаемата сънищна ситуация, в която се намираш, би могла да е с определена степен на приближаване и подобие към реалната ти ежедневна среда. Но и при това положение реалният процес на твоето същинско „осъзнато” самоидентифициране с реалното ти „Аз” все още не е започнал, или едва сега започва с една все още смътна обща представа за себе си.
***
Дори и да съществува и да може да бъде активиран механизъм за реализиране на подаване на сигнали от въображаемата ситуация на „осъзнатия” сън, същността и съдържанието на подобна комуникация – на подаваните сигнали, ще зависи от качеството на „осъзнатост”. Освен самата трудност на активиране на механизъм за подаване на сигнали, не по-малка е трудността да се осъществи реална комуникация със съдържание поради самите сложности в процесите на „осъзнаването” в съня и постиганета на съществена степен на „осъзнатост”.
***
Твоята „осъзнатост” в съня ти би могла да стигне само до тук и да не се развие. А би могла и да продължи да се развива в процес към частична, минимална или по-висока степен на самоидентифициране с трансформация и задълбочаване на твоето възприятие като „Реално Аз” все по-близко и по-многоаспектно приближаващо се към същността на реалното ти „Аз”.
(От една страна зависи от степента на осъзнаване, от степента на идентифициране и е необходима способност за задържане, от друга страна – винаги оставаш във въображаема среда)
Във въображаема среда
Но и в единия и в другия случай, макар и вече "осъзнат" в съня си в една или друга степен, знаейки, че сънуваш и че това не е будната ти реалност, с по-малка или по-голяма степен на самоидентифициране, ти ще си оставаш във въображаемо създадена среда, с въображаемо тяло и негови действия и реакции, с въображаемо възприемане и контрол на същото това въображаемо тяло (което, разбира се, ще е съвсем различно от спящото ти физическо тяло), с възприемане на себе си като сънищно в съня – т.е. въображаемо възприемане на себе си, дори и то частично или по-пълно да се приближава към реалната ти самоличност и реалното ти „Аз”, дори и то в много голяма степен да се приближава към възприятие за идентичността на реалното ти „Аз”.
И така ще си оставаш във въображаема сънищна ситуация с въображаемо тяло и въображаем контрол над него, действия и обстановка докато не се събудиш и не отвориш очи, независимо от това колко сънищното ти възприятие за себе си ще се приближи към възприятията на реалното ти „Аз” в будно състояние, независимо от това колко висока степен на самоидентификация би постигнал със спомени и знание за реалната ти личност.
Твоето възприятие, „осъзнатост” и мисловни или емоционални процеси ще са продукт на Хибридната асоциативна каскада, а твоето тяло ще е в специфичното пасивно състояние, характерно за съня.
***
Необходимо е да се разгледат разликите между същността на въображаемото във въображаемата ситуация в сънищата, на процесите и механизмите при въображаемите възприятия, от една страна, и съзнателните процеси с реалните възприятия (от външния свят) и произтичащи от тях обратни реакции в будно състояние (например постоянното привично съзнателно и автоматично местене на поглед и набиране на допълнителна информация).
Може ли има основания да се допуска възможността за съществуване или активиране на връзка на въображаемите възприятия с механизми, които да могат да доведат до съответни физически реакции и действие?
Асоциативната каскада на сънищата създава въображаемата среда и въображаеми възприятия. Но Асоциативната каскада на сънищата е една от формите, проявление на Асоциативната каскада на съзнанието, с възможности за преминаване и преливане в Хибридна асоциативна каскада, с възможни връзки с Вътрешната асоциативна каскада. Канали за въздействия би могло да съществуват, да се разкриват или да се активират. Въпросът е доколко тяхното активиране би могло да се случва постоянно и автоматично (както би било при постоянно действаща спонтанна психофизиологична връзка с огледален ефект), или доколко активиране на заложени но непроявяващи постоянно и спонтанно се възможности би могло да се постига.
Обяснение, че движението на очните ябълки на спящия следва разглеждане на обстановката в съня, изглежда съмнително и нелепо.
***
Степента на „осъзнатост” - Степента на самоидентифициране
Евентуалният процес на самоидентифициране, би стигнал до частично припомняне на реалната ти самоличност, освен ако нямаш голяма практика и не си значително напреднал, но колкото и неща да изплуват в представите ти за това, кой си ти в света на будните, дори и да си постигнал по-висока степен на самоидентифициране, сънищната ситуация, в която се намираш, ще си остане въображаема, ти пак ще се намираш във въображаема среда с въображаемо тяло и въображаем контрол над негови реакции, с въображаемо възприемане на себе си.
Т.е. дори и при висока степен на реално самоидентифициране, твоята „осъзнатост” в „осъзнатия” сън няма да се разпростира върху възприятия от реалното ти спящо физическо тяло и контрол върху него, тази твоя „осъзнатост” в „осъзнат” сън няма да има в реално време „прозорец” към външния, реалния, физическия свят. Иначе би било не сън, макар и осъзнат сън, а съвсем друго състояние – „паралелно възприятие”, което би могло да се постигне чрез интегриране на собственото съзнание.
Способността за задържане
Евентуалната ти способност да постигаш задържане в „осъзнат” сън за по-дълго време или дори контролиране на съня и трансформиране на сънищната ситуация, не би променяла обстоятелството, че се намираш във въображаема среда. Дори и ако в „осъзнат” и „контролиран” сън ти би постигнал способността да промениш средата до такава степен, че тя много да заприлича на средата и ситуацията в твоето ежедневие, то, съвсем разбираемо, сънищната ти ситуация пак ще е въображаема и частична, ти пак няма как и няма да се намираш в среда, напълно отразяваща и идентична с тази в будната ти реалност и с обстановката и събитията в реалния ти живот.
А дори и ако теоретично или хипотетично си до такава степен напреднал по Пътя на сънищата и в способностите си, и овладял контрол върху своите сънища и способността да ги трансформираш, и ако теоретично и хипотетично успееш да пресъздадеш в сънищната си ситуация среда и обстановка в голяма степен или съвсем приличащи на реалната ти среда в будно състояние, и ако теоретично или хипотетично успееш до голяма степен да се самоидентифицираш, то, напълно разбираемо от само себе си, сънищната ти ситуация пак няма как да е и не ще е съвпадаща с истинската физическа реалност, а твоята „осъзнатост” в съня ти ще си остава в рамките на един въображаем свят с въображаема среда и във въображаемо състояние, което, поне докато спиш и сънуваш, не би следвало да има и не би имало пряка сенситивна и контролна връзка с реалното ти спящо физическо тяло, твоята „осъзнатост” ще си остава „осъзнатост” в „осъзнат” сън, а не осъзнатост в будно състояние, тя няма как да има „прозорец” към реалния външен физически свят, нито пряка сенситивна и контролна връзка с физическото ти тяло, каквато има осъзнатостта ти в будно състояние.
Сънищната ситуация, твоите действия в нея, твоето тяло и възприятия пак ще си остават само въображаеми, в „осъзнатия” ти сън твоето „Реално Аз” няма как да има сенситивна и контролна връзка с външната физическа реалност.
Така както „Реалното Аз” няма как да се окаже във външната физическа реалност, защото в нея е мястото на реалното „Аз”, така и „Реалното Аз” няма как да стане идентично с реаялното „Аз”.
Състоянието, в което се намираш, ще си остава състояние на сън и сънуване, макар и с „осъзнат” сън, но не и „паралелно възприятие”, каквото би могъл да постигнеш само ако си успял да постигнеш интегрирано съзнание.
Всички твои въображаеми възприятия, импулси, стимули, команди, действия ще са продукт на въображаемото ти състояние като резултат първоначално на Асоциативната каскада на сънищата, преминала в Хибридна асоциативна каскада и ще съдържат определената степен на неопределеността, която ще е характерна за всяко въображаемо събитие или действие.
На практика, при неинтегрирано съзнание не би могъл така лесно да постигнеш толкова висока степен на самоидентификация и толкова активен и пълен асоциативен контакт с онези нива, сегменти и елементи на постоянната ти трайна памет, в които се изразява Центърът на твоята идентичност и с основни нейни оперативни сектори, в обхвата на които е стабилизирана основната и трайно запечатана информация, представляваща твоето познание за реалния ти физически свят и за живота ти в будното ти осъзнато състояние; за ежедневните събития и проблеми в живота ти; за твоята житейска история; за реалната ти същност.
Състоянието и сънищната среда, в които ще се намираш, ще си остават абстрактен плод на твоето въображение. Колкото и да успееш да трансформираш сънищната си среда, тя би останала частично отражение. Това с пълна сила е така при сънуващи с обичайни способности. Това е така и при сънуващи с постигнати по-големи умения и способности по Пътя на сънищата. Това е така докато не напреднеш дотолкова по Пътя на сънищата, че да успееш да преминеш през сънищното си пространство, да откриеш вътрешните пътеки и коридори и да пресечеш границата и портала към Вътрешната си сфера. От там нататък вече всичко би било различно.
При неосъзнат сън в ролята на „Въображаемо Аз” с висока степен на приближаване към възприятието на реално „Аз” би могъл да се окажеш в обстановка, много близка до тази в реалния ти живот, но без разбирането и „осъзнаването”, че се намираш в сън. Ситуацията може до такава степен да се приближава към средата в будния ти живот, а възприятието ти на „Въображаемо Аз” да е дотолкова изпълнено с неосъзнато абстрактно усещане и възприемането за себе си с едни или други характерни черти на реалното ти „Аз”, в една или в друга степен частично съответстващо и близко към реалната ти същност – едно присъщо ти и познато ти общо усещане за себе си, че да я възприемаш с много висока степен на усещането си като реална /по същия начин и със същото себеусещане, с които възприемаш света около себе си като реален когато си в будно състояние/, без да възникват никакви елементи, които биха могли да предизвикат някакво съмнение и без да може да ти възникне някаква причина, подтик или стимул да си задаваш въпроси. По-трудно би било да се „осъзнаеш” в такава среда и да стигнеш до прозрението или до извода, че сънуваш...
(Принципно във всеки сън, независимо от това колко е далечна от реалното, абстрактна, абсурдна или разпокъсана сънищната ситуация или възприятията ти в нея, имаш такова възприятие за сънищната реалност и ситуация, че я възприемаш априори като реална и нямаш нуждата или не се задейства механизъм да си задаваш въпроси и да се усъмняваш. И въпреки това в определен миг нещо ти прави впечатление и ти се усещаш и прозряваш, че сънуваш или пък в някакъв момент сякаш отгоре ти се спуска мисълта и разбирането, че това около теб е само сън. И тогава идва „осъзнаването” в „осъзнат” сън.)
...Ако в такава сънищна ситуация „осъзнаването” все пак се случи с някакво прозрение, тогава „осъзнатият” ти сън би могъл да се окаже още в началото си в среда близка до реалната (без да се e налагало да я трансформираш, за да я постигнеш, в случай все пак, че притежаваш вече такива способности).
И въпреки това, тя ще е плод на твоето въображение и естествено и в тази среда твоето „Реално Аз” не би следвало да се очаква да има и няма да има никакви канали или връзки за преки сенситивни възприятия или за съзнателен контрол от и върху спящото ти физическо тяло.
(А може и да се намираш в съвсем фантастична или абстрактна сънищна обстановка, плод на безкрайното въображение на Генератора на сънищата.)
Сенситивните възприятия на „Реалното ти Аз” са въображаеми и са плод на Асоциативната каскада на сънищата, на „Генератора на сънищата” и на Хибридната асоциативна каскада, а контролът от страна на „Реалното ти Аз” е само върху неговите собствени въображаеми действия, като при това е израз и резултат на сценария на „Генератора на сънищата” и на процесите, осъществяващи се в Асоциативната каскада на сънищата, и по-точно – вече във формата на Хибридна асоциативна каскада. Всякакъв друг евентуален сенситивен контакт и контрол върху спящото физическо тяло от страна на Хибридната асоциативна каскада, или при „неосъзнат” сън – на Асоциативната касаскада на сънищата, би се наложило и би трябвало да премине през Вътрешната асоциативна каскада и би излязъл извън рамките на непосредствения обичаен сънищен процес, включително и с „осъзнат” сън, независимо дали той е с начална, със средна или със сравнително по-висока категория (т.е. степен на „осъзнатост” и самоидентифициране).
Сънят може да е продължителен и преливащ в двойствени състояния, а „осъзнатият” сън би могъл евентуално да се прояви сред други обичайни ("неосъзнати") сънища без спящият да се събуди при неговото приключване и „замъгляване” на „осъзнатостта” с преминаване в обичайно „неосъзнато”сънищно възприятие (например „събуждайки се” от „осъзнатия” сън в обикновен сън, който възприема за реалност или просто забравяйки, че сънува и продължавайки да възприема ситуацията като реална). Въображаемата ситуация може да е изпълнена с двойствени състояния и смесени възприятия, в които дори да не си наясно къде е собственото ти тяло, къде се намираш и откъде наблюдаваш, а това както може да се отнася както за обичайния „неосъзнат” сън, така би могло да се отнася и за „осъзнатия” сън. (Такива състояния съм описал в други части на книгата.)
Зависи от характера на въображаемата ситуация, в която си се оказал, „осъзнавайки се”
Независимо, че в един момент си разбрал, че сънуваш („осъзнал се”), това не означава автоматично да се окажеш в една подредена и рационално изглеждаща въображаема ситуация, в която всичко да ти е отчетливо и ясно, а ти да си веднага едва ли не с кристално съзнание и пълна представа за себе си и за външния реален свят, сякаш се намираш не в съня, а във физическата реалност /не в сън, а в някаква паралелна подредена физическа реалност (което съвсем не е така)/, и същевременно веднага да можеш да правиш каквото си поискаш, така както би могло да се очаква да е възможно в сънищата, особено щом като той е „осъзнат” сън (каквито смешни, абсурдни и съвсем погрешни интерпретации има /или се внушават от подхода и съдържанието/ в някои текстове и книги по темата за ясните и „осъзнати” сънища”).
Дори и ситуацията да ти се струва напълно подредена и рационално изглеждаща, тя пак ще си остава въображаема с въображаеми действия и развития (а за да можеш да извършваш промени в нея, да се задържиш, да контролираш и владееш своите действия „и да правиш каквото си поискаш”, ти е нужна много сериозна практика по Пътя на сънищата, и овладяване на различни степени на качеството и способността за постигане на такива състояния и действия, в процеса на интегриране на своето съзнание.)
Във въображаемата среда няма контакт с реалното тяло, независимо дали си се осъзнал
От друга страна, за да подадеш сигнали на наблюдаващите спящото ти тяло изследователи, ти ще трябва да си в състояние да извършиш с него определени физически действия, за които обикновено се изисква твоето будно съзнание и будно управление на своето тяло. Това трябва да стане във физическата среда на будната ти реалност, до която нито „Въображаемото ти Аз” в обикновения сън, нито „Реалното ти Аз” в „осъзнатия” сън (който също е плод на твоето въображение, а освен това, в повечето случаи – само с частичен достъп до информацията на паметта ти, изразяваща и свързана с твоята личност и с външната реалност, т.е. само с частична самоидентификация) съвсем естествено не би следвало да има и не би могло да има пряка връзка за въздействие, контакт, допир и контрол.
============================> =====================================>
============================> ===================================>
Това е преработената част надолу
Работни текстове:
За какво става въпрос
Какво означава – мои обяснения и тълкуване
Възникващи въпроси Възможни хипотези – варианти
Контратези - същност на „психофизиологичната връзка” – трудности ако принципно е възможна и граници на евентуалните възможности на „психофизиологичната връзка”
========================================================
КОНТРАТЕЗИ
(Контратези по отношение на реалното съдържание в резултатите от експериментите, за които е имало съобщения през минали години във втората половина на XX век)
=======================================================
Какви затруднения би имало при хипотеза, че действие на „психофизиологичната връзка” е възможно?
Какви трудности биха възниквали, за да се осъществява „психофизиологичната връзка” и какви биха били възможностите й? Характер и възможности на евентуалната комуникация в реално време.
========================================================> ===>
Частичната „осъзнатост”. Ефектът на „частичната осъзнатост”. Зависимост от степента на „осъзнатост” и съответно от степента на самоидентифициране. Зависимост от постигнатата способност за „задържане“ в състоянието на „осъзнат“ сън, която зависи и от степента на „осъзнатост“ и на „самоидентифициране“ и от постигнатите умения за контрол над състоянието на „осъзнатост“ в „осъзнатия“ сън. Зависимост от характера на сънищната ситуация и от възможностите на субекта, в който се възприемаш, за едни или други действия, независимо дали има „осъзнатост“ в „осъзнат“ сън.
Трудностите, които биха възниквали от несъвършенството на начална и частична „осъзнатост” в „осъзнат” сън. Частична „осъзнатост“. Ефектът на „частичната осъзнатост”
Да допуснем хипотезата, че действително движенията на погледа по време на съня пряко и огледално въздействат на очните ябълки и предизвикват аналогични движения. Да допуснем и хипотезата, че сънуващият след като е разбрал, че сънува, т.е. „осъзнал” се е в „осъзнат” сън си е спомнил за експеримента и за уговорката да подава някакви сигнали като си движи погледа (т.е. въображаемите очи и въображаемия поглед). Да допуснем хипотезата, че или той си е спомнил за експеримента и договорката спонтанно, т.е. от само себе си след като е разбрал, че сънува, независимо от това какво още би разбирал и какво още би си спомнял за себе си, за реалността, за живота си в будно състояние и т.н., или че си е спомнил за експеримента в резултат на това, че тази информация по един или друг начин му е била внушена, втълпена в съзнанието в будно състояние преди да заспи. Да допуснем и хипотезата, че той е в състояние да извършва такива движения и че успява да започне да си движи погледа по съответния начин, което предизвиква съответните „сигнали” и предаване по този начин на информация.
При такива хипотези, ако те биха отговаряли на реалността, сънуващият в „осъзнат” сън би започнал да предизвиква съответните движения на очните си ябълки и да предава съответни сигнали и информация на наблюдаващите го учени.
Същевременно, независимо от постигнатото „осъзнаване” и „осъзнатост” в съня и евентуално активиране на процес на подаване на уговорени „сигнали”, споменът за които хипотетично е бил предварително добре запечатан и запазен, и се е активирал с „осъзнаването” в „осъзнатия” сън, самото „осъзнаване” и процесът на самоидентифициране би могъл да остане в начален стадий и да не се развие, при което „Реалното Аз” да остане само в в начална степен (и примитивно състояние) на „осъзнатост”.
В такъв случай, „осмислянето” и „осъзнаването” от страна на „Реалното Аз” (в състоянието на възприятието на субекта /на сънуващия/ в „осъзнат” сън) на подаваните от това съответно състояние и проявление на „осъзнатост” предварително уговорени сигнали би могло да е станало „почти-автоматично”, да си е останало в рамките на една частична „осъзнатост” с частично самоидентифициране и представа за себе си и въобще за будната реалност, без тяхно (на подаваните сигнали и техния смисъл) „осмислено” интегриране в по-широк контекст на самоидентифициране в „осъзнатия” сън и представа за външната реалност.
Дори и евентуално да се осъществи такава комуникация, "осъзнатостта" може да е частична и "осъзнатият" сън, за който се съобщава, да е само частичен и в начална фаза.
При частична „осъзнатост“ и съответно още незапочнало същинско самоидентифициране или само начална степен на самоидентифициране
От една страна евентуалното подаване на сигналите може да е станало полуавтоматично и със съвсем частично „осъзнаване” в началното състояние на „осъзнатост” в „осъзнат” сън с елементарна степен на „осъзнаване” и самоидентифицирани, или дори и без започнало съществено самоидентифициране.
От друга страна, при хипотезата, че е било възможно да е осъществена комуникация, дори и подаването на сигнали да не е станало автоматично и да е „осъзнато” във въображаемата ситуация на „осъзнатия” сън, при такава ситуация на начална степен на „осъзнатост” и на самоидентифициране, която би била най-вероятна, евентуалният еднопосочен „разговор” би бил съвсем елементарен. Няма да може да се проведе по-сериозен „разговор” дори и ако би могло да има подходящ „код”, който да може да се реализира чрез движения на очните ябълки, предизвикани евентуално при тази хипотеза от движения на погледа на сънуващия (т.е. на „героя”, в който сънуващият се възприема по време на съня си – на „Реалното Аз” в случая на „осъзнат” сън). Така или иначе, при всички случаи връзката би била еднопосочна, а най-вероятно, в почти всички случаи информацията, подадена от спящия би могла да е съвсем елементарна.
Това поставя принципно под въпрос характера и възможностите на евентуалната съответна комуникация в реално време.
***
При частична „осъзнатост” няма да е в състояние да продължи нататък с по-сериозна комуникация, ще е с частично самоидентифициране и представа, определеното начално подаване на някакви сигнали може да му е втълпено и внушено, на външните наблюдатели то би създало впечатление за негова „осъзнатост”, потенциал на „осъзнаване” и по-нататъшна комуникация, но това няма да е вярно, а сънуващият впоследствие може да остане със съвсем смътни спомени, или да си въобразява, че е имал голям потенциал на развитие в „осъзнатия” сън и на възможна комуникация с изследващите го, но това да е само изкривена собствена представа и самозаблуда.)
Спонтанни и автоматични, тези действия на спящото тяло не биха били предизвикани (и осъзнавани) в рамките на процесите на Асоциативната каскада на будното съзнателно състояние и връзката им с едни или други физиологични реакции и физически действия, а би трябвало да бъдат активирани от определени процеси в рамките на Асоциативната каскада на сънищата (или по-точно – в начална степен на форма на Хибридна асоциативна каскада) и техни евентуално (хипотетично) присъщи на човешката природа асоциативни връзки с възможности за въздействие върху физиологични състояния и процеси, изразяващи се накрая в определено действие на спящото физическо тяло.
***
Въображаем свят и въображаемо състояние и себевъзприятие, независимо дали е с „осъзнаване“ в „осъзнат“ сън.
Трудности, които биха възниквали от факта, че дори и при осъзнаване в осъзнат сън, субектът, в който сънуващият се възприема („Реалното Аз“ при „осъзнат“ сън) си остава във въображаемо състояние и във въображаема среда, без пряка връзка с физическото си тяло и възможности да го управлява.
От една страна, субектът, в който се възприемаш ще продължава да се намира във въображаема сънищна ситуация. От друга страна, за да подаде сигнали субектът, в който се възприемаш по време на сънищата ще трябва да е в състояние да извърши определени физически действия, за каквито обикновено се изисква управление на тялото в будно съзнание, за което не би следвало да има и не би могло да има пряка възможност за контрол въздействие.
***
От една страна, получавайки първото прозрение на „осъзнаването”, внезапното досещане, че сънуваш, ще продължаваш да се намираш във въображаема сънищна ситуация, в състояние, в което „Въображаемо Аз” пресича границата с „Реално Аз”, и ще имаш една обща частична „осъзнатост” с откритието и знанието, че се намираш в сън, но с все още частична представа за себи си, без да е започнал процесът на активно и автентично самоидентифициране с реалното ти „Аз”.
===
Същевременно, в неосъзнатия си сън, в ролята си на „Въображаемо Аз” ти би могъл да имаш специфично общо усещане за самия себе си, много близко до начина, по който се възприемаш в будната реалност, „Въображаемото Аз” би могло да е със себеусещане много близко или приближаващо се до себеусещането ти като реално „Аз” като в такъв случай, освен самото себеусещане, и конкретната сънищна ситуация би могла да е както различаваща се, така и много близка към ситуации от реалния ти живот. (Това е възможно състояние преди пресичането на границата към „осъзнат” сън, но, разбира се, не е същото като осъществяването на процеса на автентично самоидентифициране.)
В определени случаи, преди пресичане на границата с „Реалното Аз”, твоето „Въображаемо Аз” би могло да е било с една или друга степен на приближаване към реалното ти „Аз”, при което още в обикновения си сън преди да се досетиш, че сънуваш, да си имал вече спонтанно възприятие за себе си близко или съответстващо на едни или други аспекти и черти на реалното ти „Аз”. Дори въображаемата сънищна ситуация, в която се намираш, би могла да е с определена степен на приближаване и подобие към реалната ти ежедневна среда. Но и при това положение реалният процес на твоето същинско „осъзнато” самоидентифициране с реалното ти „Аз” все още не е започнал, или едва сега започва с една все още смътна обща представа за себе си.
===
Дори и да съществува и да може да бъде активиран механизъм за реализиране на подаване на сигнали от въображаемата ситуация на „осъзнатия” сън, същността и съдържанието на подобна комуникация – на подаваните сигнали, ще зависи от качеството на „осъзнатост”. Освен самата трудност на активиране на механизъм за подаване на сигнали, не по-малка е трудността да се осъществи реална комуникация със съдържание поради самите сложности в процесите на „осъзнаването” в съня и постиганета на съществена степен на „осъзнатост”.
===
Твоята „осъзнатост” в съня ти би могла да стигне само до тук и да не се развие. А би могла и да продължи да се развива в процес към частична, минимална или по-висока степен на самоидентифициране с трансформация и задълбочаване на твоето възприятие като „Реално Аз” все по-близко и по-многоаспектно приближаващо се към същността на реалното ти „Аз”.
(От една страна зависи от степента на осъзнаване, от степента на идентифициране и е необходима способност за задържане, от друга страна – винаги оставаш във въображаема среда)
Във въображаема среда
Но и в единия и в другия случай, макар и вече "осъзнат" в съня си в една или друга степен, знаейки, че сънуваш и че това не е будната ти реалност, с по-малка или по-голяма степен на самоидентифициране, ти ще си оставаш във въображаемо създадена среда, с въображаемо тяло и негови действия и реакции, с въображаемо възприемане и контрол на същото това въображаемо тяло (което, разбира се, ще е съвсем различно от спящото ти физическо тяло), с възприемане на себе си като сънищно в съня – т.е. въображаемо възприемане на себе си, дори и то частично или по-пълно да се приближава към реалната ти самоличност и реалното ти „Аз”, дори и то в много голяма степен да се приближава към възприятие за идентичността на реалното ти „Аз”.
И така ще си оставаш във въображаема сънищна ситуация с въображаемо тяло и въображаем контрол над него, действия и обстановка докато не се събудиш и не отвориш очи, независимо от това колко сънищното ти възприятие за себе си ще се приближи към възприятията на реалното ти „Аз” в будно състояние, независимо от това колко висока степен на самоидентификация би постигнал със спомени и знание за реалната ти личност.
Твоето възприятие, „осъзнатост” и мисловни или емоционални процеси ще са продукт на Хибридната асоциативна каскада, а твоето тяло ще е в специфичното пасивно състояние, характерно за съня.
===
Необходимо е да се разгледат разликите между същността на въображаемото във въображаемата ситуация в сънищата, на процесите и механизмите при въображаемите възприятия, от една страна, и съзнателните процеси с реалните възприятия (от външния свят) и произтичащи от тях обратни реакции в будно състояние (например постоянното привично съзнателно и автоматично местене на поглед и набиране на допълнителна информация).
Може ли има основания да се допуска възможността за съществуване или активиране на връзка на въображаемите възприятия с механизми, които да могат да доведат до съответни физически реакции и действие?
Асоциативната каскада на сънищата създава въображаемата среда и въображаеми възприятия. Но Асоциативната каскада на сънищата е една от формите, проявление на Асоциативната каскада на съзнанието, с възможности за преминаване и преливане в Хибридна асоциативна каскада, с възможни връзки с Вътрешната асоциативна каскада. Канали за въздействия би могло да съществуват, да се разкриват или да се активират. Въпросът е доколко тяхното активиране би могло да се случва постоянно и автоматично (както би било при постоянно действаща спонтанна психофизиологична връзка с огледален ефект), или доколко активиране на заложени но непроявяващи постоянно и спонтанно се възможности би могло да се постига.
Обяснение, че движението на очните ябълки на спящия следва разглеждане на обстановката в съня, изглежда съмнително и нелепо.
===
Степента на „осъзнатост” - Степента на самоидентифициране
Евентуалният процес на самоидентифициране, би стигнал до частично припомняне на реалната ти самоличност, освен ако нямаш голяма практика и не си значително напреднал, но колкото и неща да изплуват в представите ти за това, кой си ти в света на будните, дори и да си постигнал по-висока степен на самоидентифициране, сънищната ситуация, в която се намираш, ще си остане въображаема, ти пак ще се намираш във въображаема среда с въображаемо тяло и въображаем контрол над негови реакции, с въображаемо възприемане на себе си.
Т.е. дори и при висока степен на реално самоидентифициране, твоята „осъзнатост” в „осъзнатия” сън няма да се разпростира върху възприятия от реалното ти спящо физическо тяло и контрол върху него, тази твоя „осъзнатост” в „осъзнат” сън няма да има в реално време „прозорец” към външния, реалния, физическия свят. Иначе би било не сън, макар и осъзнат сън, а съвсем друго състояние – „паралелно възприятие”, което би могло да се постигне чрез интегриране на собственото съзнание.
Способността за задържане
Евентуалната ти способност да постигаш задържане в „осъзнат” сън за по-дълго време или дори контролиране на съня и трансформиране на сънищната ситуация, не би променяла обстоятелството, че се намираш във въображаема среда. Дори и ако в „осъзнат” и „контролиран” сън ти би постигнал способността да промениш средата до такава степен, че тя много да заприлича на средата и ситуацията в твоето ежедневие, то, съвсем разбираемо, сънищната ти ситуация пак ще е въображаема и частична, ти пак няма как и няма да се намираш в среда, напълно отразяваща и идентична с тази в будната ти реалност и с обстановката и събитията в реалния ти живот.
А дори и ако теоретично или хипотетично си до такава степен напреднал по Пътя на сънищата и в способностите си, и овладял контрол върху своите сънища и способността да ги трансформираш, и ако теоретично и хипотетично успееш да пресъздадеш в сънищната си ситуация среда и обстановка в голяма степен или съвсем приличащи на реалната ти среда в будно състояние, и ако теоретично или хипотетично успееш до голяма степен да се самоидентифицираш, то, напълно разбираемо от само себе си, сънищната ти ситуация пак няма как да е и не ще е съвпадаща с истинската физическа реалност, а твоята „осъзнатост” в съня ти ще си остава в рамките на един въображаем свят с въображаема среда и във въображаемо състояние, което, поне докато спиш и сънуваш, не би следвало да има и не би имало пряка сенситивна и контролна връзка с реалното ти спящо физическо тяло, твоята „осъзнатост” ще си остава „осъзнатост” в „осъзнат” сън, а не осъзнатост в будно състояние, тя няма как да има „прозорец” към реалния външен физически свят, нито пряка сенситивна и контролна връзка с физическото ти тяло, каквато има осъзнатостта ти в будно състояние.
Сънищната ситуация, твоите действия в нея, твоето тяло и възприятия пак ще си остават само въображаеми, в „осъзнатия” ти сън твоето „Реално Аз” няма как да има сенситивна и контролна връзка с външната физическа реалност.
Така както „Реалното Аз” няма как да се окаже във външната физическа реалност, защото в нея е мястото на реалното „Аз”, така и „Реалното Аз” няма как да стане идентично с реаялното „Аз”.
Състоянието, в което се намираш, ще си остава състояние на сън и сънуване, макар и с „осъзнат” сън, но не и „паралелно възприятие”, каквото би могъл да постигнеш само ако си успял да постигнеш интегрирано съзнание.
Всички твои въображаеми възприятия, импулси, стимули, команди, действия ще са продукт на въображаемото ти състояние като резултат първоначално на Асоциативната каскада на сънищата, преминала в Хибридна асоциативна каскада и ще съдържат определената степен на неопределеността, която ще е характерна за всяко въображаемо събитие или действие.
На практика, при неинтегрирано съзнание не би могъл така лесно да постигнеш толкова висока степен на самоидентификация и толкова активен и пълен асоциативен контакт с онези нива, сегменти и елементи на постоянната ти трайна памет, в които се изразява Центърът на твоята идентичност и с основни нейни оперативни сектори, в обхвата на които е стабилизирана основната и трайно запечатана информация, представляваща твоето познание за реалния ти физически свят и за живота ти в будното ти осъзнато състояние; за ежедневните събития и проблеми в живота ти; за твоята житейска история; за реалната ти същност.
Състоянието и сънищната среда, в които ще се намираш, ще си остават абстрактен плод на твоето въображение. Колкото и да успееш да трансформираш сънищната си среда, тя би останала частично отражение. Това с пълна сила е така при сънуващи с обичайни способности. Това е така и при сънуващи с постигнати по-големи умения и способности по Пътя на сънищата. Това е така докато не напреднеш дотолкова по Пътя на сънищата, че да успееш да преминеш през сънищното си пространство, да откриеш вътрешните пътеки и коридори и да пресечеш границата и портала към Вътрешната си сфера. От там нататък вече всичко би било различно.
При неосъзнат сън в ролята на „Въображаемо Аз” с висока степен на приближаване към възприятието на реално „Аз” би могъл да се окажеш в обстановка, много близка до тази в реалния ти живот, но без разбирането и „осъзнаването”, че се намираш в сън. Ситуацията може до такава степен да се приближава към средата в будния ти живот, а възприятието ти на „Въображаемо Аз” да е дотолкова изпълнено с неосъзнато абстрактно усещане и възприемането за себе си с едни или други характерни черти на реалното ти „Аз”, в една или в друга степен частично съответстващо и близко към реалната ти същност – едно присъщо ти и познато ти общо усещане за себе си, че да я възприемаш с много висока степен на усещането си като реална /по същия начин и със същото себеусещане, с които възприемаш света около себе си като реален когато си в будно състояние/, без да възникват никакви елементи, които биха могли да предизвикат някакво съмнение и без да може да ти възникне някаква причина, подтик или стимул да си задаваш въпроси. По-трудно би било да се „осъзнаеш” в такава среда и да стигнеш до прозрението или до извода, че сънуваш...
(Принципно във всеки сън, независимо от това колко е далечна от реалното, абстрактна, абсурдна или разпокъсана сънищната ситуация или възприятията ти в нея, имаш такова възприятие за сънищната реалност и ситуация, че я възприемаш априори като реална и нямаш нуждата или не се задейства механизъм да си задаваш въпроси и да се усъмняваш. И въпреки това в определен миг нещо ти прави впечатление и ти се усещаш и прозряваш, че сънуваш или пък в някакъв момент сякаш отгоре ти се спуска мисълта и разбирането, че това около теб е само сън. И тогава идва „осъзнаването” в „осъзнат” сън.)
...Ако в такава сънищна ситуация „осъзнаването” все пак се случи с някакво прозрение, тогава „осъзнатият” ти сън би могъл да се окаже още в началото си в среда близка до реалната (без да се e налагало да я трансформираш, за да я постигнеш, в случай все пак, че притежаваш вече такива способности).
И въпреки това, тя ще е плод на твоето въображение и естествено и в тази среда твоето „Реално Аз” не би следвало да се очаква да има и няма да има никакви канали или връзки за преки сенситивни възприятия или за съзнателен контрол от и върху спящото ти физическо тяло.
(А може и да се намираш в съвсем фантастична или абстрактна сънищна обстановка, плод на безкрайното въображение на Генератора на сънищата.)
Сензитивните възприятия на „Реалното ти Аз” са въображаеми и са плод на Асоциативната каскада на сънищата, на „Генератора на сънищата” и на Хибридната асоциативна каскада, а контролът от страна на „Реалното ти Аз” е само върху неговите собствени въображаеми действия, като при това е израз и резултат на сценария на „Генератора на сънищата” и на процесите, осъществяващи се в Асоциативната каскада на сънищата, и по-точно – вече във формата на Хибридна асоциативна каскада. Всякакъв друг евентуален сензитивен контакт и контрол върху спящото физическо тяло от страна на Хибридната асоциативна каскада, или при „неосъзнат” сън – на Асоциативната каскада на сънищата, би се наложило и би трябвало да премине през Вътрешната асоциативна каскада и би излязъл извън рамките на непосредствения обичаен сънищен процес, включително и с „осъзнат” сън, независимо дали той е с начална, със средна или със сравнително по-висока категория (т.е. степен на „осъзнатост” и самоидентифициране).
Сънят може да е продължителен и преливащ в двойствени състояния, а „осъзнатият” сън би могъл евентуално да се прояви сред други обичайни ("неосъзнати") сънища без спящият да се събуди при неговото приключване и „замъгляване” на „осъзнатостта” с преминаване в обичайно „неосъзнато” сънищно възприятие (например „събуждайки се” от „осъзнатия” сън в обикновен сън, който възприема за реалност или просто забравяйки, че сънува и продължавайки да възприема ситуацията като реална). Въображаемата ситуация може да е изпълнена с двойствени състояния и смесени възприятия, в които дори да не си наясно къде е собственото ти тяло, къде се намираш и откъде наблюдаваш, а това както може да се отнася както за обичайния „неосъзнат” сън, така би могло да се отнася и за „осъзнатия” сън. (Такива състояния съм описал в други части на книгата.)
Зависи от характера на въображаемата ситуация, в която си се оказал, „осъзнавайки се”
Независимо, че в един момент си разбрал, че сънуваш („осъзнал се”), това не означава автоматично да се окажеш в една подредена и рационално изглеждаща въображаема ситуация, в която всичко да ти е отчетливо и ясно, а ти да си веднага едва ли не с кристално съзнание и пълна представа за себе си и за външния реален свят, сякаш се намираш не в съня, а във физическата реалност /не в сън, а в някаква паралелна подредена физическа реалност (което съвсем не е така)/, и същевременно веднага да можеш да правиш каквото си поискаш, така както би могло да се очаква да е възможно в сънищата, особено щом като той е „осъзнат” сън (каквито смешни, абсурдни и съвсем погрешни интерпретации има /или се внушават от подхода и съдържанието/ в някои текстове и книги по темата за ясните и „осъзнати” сънища”).
Дори и ситуацията да ти се струва напълно подредена и рационално изглеждаща, тя пак ще си остава въображаема с въображаеми действия и развития (а за да можеш да извършваш промени в нея, да се задържиш, да контролираш и владееш своите действия „и да правиш каквото си поискаш”, ти е нужна много сериозна практика по Пътя на сънищата, и овладяване на различни степени на качеството и способността за постигане на такива състояния и действия, в процеса на интегриране на своето съзнание.)
Във въображаемата среда няма контакт с реалното тяло, независимо дали си се осъзнал
От друга страна, за да подадеш сигнали на наблюдаващите спящото ти тяло изследователи, ти ще трябва да си в състояние да извършиш с него определени физически действия, за които обикновено се изисква твоето будно съзнание и будно управление на своето тяло. Това трябва да стане във физическата среда на будната ти реалност, до която нито „Въображаемото ти Аз” в обикновения сън, нито „Реалното ти Аз” в „осъзнатия” сън (който също е плод на твоето въображение, а освен това, в повечето случаи – само с частичен достъп до информацията на паметта ти, изразяваща и свързана с твоята личност и с външната реалност, т.е. само с частична самоидентификация) съвсем естествено не би следвало да има и не би могло да има пряка връзка за въздействие, контакт, допир и контрол.
Ако такова противоречие би било преодолимо и ако би било възможно човек в състояние, което не е будно, да осъществява пряк волеви контрол върху физическото си тяло и да извършва с него някакви целенасочени действия, включително подаване на определен вид сигнали, тогава би възникнал въпросът какво е това състояние, доколко въобще би следвало и би могло да се определи като спане и сънища, и защо въобще би трябвало да го определяме като сънуване на сънища, пък били те и „осъзнати”.
Този въпрос би възникнал съвсем естествено като изхождаме от нашия опит и представа за това, което сънят представлява като състояние, при което съзнанието се изключва от спящото тяло, и тялото преминава в състояние на физическа пасивност, продължавайки своите физиологически процеси и функции, но без възможност да бъде контролирано и управлявано с физически действия от съзнанието, което се потапя, отделя и отдалечава в един свой свят на почивка и в измисления свой въображаем свят на сънищата.
Предварително внушени и запечатани
Във връзка с частичния характер на самоидентифициране на „Реалното Аз” и на достъп до информацията в паметта относно външната реалност, би било възможно при „осъзнаването” в „осъзнат” сън без да си си изяснил съвсем обстойно кой си и какъв си, и да си спомниш много подробности за външния реален свят, в „съзнанието” ти в качеството ти на „Реално Аз” да изплуват две-три заложени или важни за експеримента и изследванията информации, които по един или друг начин предварително са били внушени и запечатани в съзнание ти в будно състояние – например, информация, че участваш в експеримент, че тялото ти се намира в лаборатория, че трябва да подадеш еди какви си сигнали.
Може и нищо друго да не си спомниш за своето реално „Аз” и за реалния си живот, но тези предварително внушени ти императивни мисли да се появят когато ти вече си разбрал, че се намираш в сън и сънуваш, и ти да ги последваш.
(Дори не би могло да се изключи, в резултат на внушение в будно състояние, такива информации и мисли да ти се появят, интегрирани в някаква ситуация в обикновен „неосъзнат” сън.)
И ако хипотетично би успял да подадеш съответни сигнали на наблюдаващите те в лабораторията, би могло да се създаде впечатление, че си едва ли не голям майстор на сънищата в състоянието на „осъзнат” сън и успешно комуникиращ от света на сънищата със света на будните, макар че степента ти на самоидентификация би била все още почти нулева, а достъпът ти до важна информация за външната реалност в паметта ти би бил почти затворен.
Принципната възможност да си спомниш за експеримента
Това се отнася за принципната възможност да си спомниш по време на „осъзнат” сън за експеримента и да проявиш желание и готовност да подадеш сигнали. Но не означава, че такъв вид хипотетична връзка би могла да бъде активирана, и че такива сигнали биха били подадени, независимо от това какво ще направи по време на съня си сънуващият, или поне, че от всекиго такава връзка би могло да бъде активирана и сигнали подадени.
Въображаемата среда няма контакт с физическото тяло
Зависи от способността да си спомниш за експеримента
Зависи и от способността след това да осъществиш контрол на въображаем поглед, както и възможността да се установи връзката за подаване на сигнали
Ако би било възможно да идентифицираме (т.е. да постигнем едновременно осъществяване и съвместно действие) възприятията и действията си във въображаемата ситуация в съня и свързаното с нея вътрешно състояние на съзнанието, което състояние е с категория и качество на „осъзнатост” в „осъзнат” сън, от една страна, с възприятия, контрол и управление на действия на реалното ни физическо тяло, от друга страна;
ако би могло да бъде активирана, или създадена пряка връзка (и постигнато тяхно едновременно паралелно протичане и действие) между процесите в съзнанието ни, изразяващи усещания и действия във вътрешното състояние, което би следвало да е сън и съновидение, от една страна, и съзнателни процеси, изразяващи усещанията и управлението на действията на лежащото и спящо физическо тяло, от друга страна,
то би възникнал въпросът защо ще наричаме това вътрешно състояние сън и съновидение, макар и "осъзнато".
Ако паралелно бихме били в състояние да възприемаме окръжаващата среда и да контролираме и управляваме действията си както в сънищната ситуация, така и в реалността на будните, това би било една начална степен и форма на „паралелно възприятие”, не не и сънуване и сън, пък бил той и „осъзнат”.
За да може такова състояние да бъде постигнато, трябва преди това да се постигне в определена степен интегриране на своето съзнание.
Ако в съня си „осъзнаеш”, че сънуваш, ще можеш ли евентуално да накараш спящото си тяло да натисне бутон, за да докажеш на експериментаторите, че си постигнал „осъзнат” сън и за да се отбележи този момент и те впоследствие да сравнят графиката на енцефалограмата ти и съответно характера на мозъчните ти вълни с твоите разкази за сънищата ти? (Не че в графиката на енцефалограмата ще има нещо по-различно отколкото при други сънища във фаза РЕМ!)
Как този бутон би се позиционирал във въображаемата ситуация на съня ти, в какво качество и как необходимата волева команда за действие на спящото ти тяло евентуално би могла да се впише в такава ситуация и в състоянието ти на сън и да произлезе от тях?
От друга страна, ако ти в съня си имаш усещане за физическото си тяло в леглото и можеш да го контролираш или поне да му въздействаш, за да го накараш да натисне бутона, това сън ли би било, или някакво друго състояние, например – будно състояние на границата със съня?
Теоретически, нещо наподобяващо „натискането на бутон” би могло евентуално да се направи от много опитен участник точно на границата между двете състояния в момента на събуждането му от "осъзнат" сън.
Но това все пак би било различно – в момента на събуждане, когато всъщност вече си излязъл от състоянието на съня и сънуването.
(Това евентуално би могло да се случи и след съответно предварително внушение и след събуждане от обикновен сън.)
Разликата би била, че теоретически в „осъзнатия” си сън евентуално би могъл да се опиташ да очакваш и да проследиш процеса и момента на събуждането и (ако успееш безпроблемно да запазиш адекватен мигновен преход в състоянието си на самосъзнание между „осъзнатия” сън и будната реалност без прекъсване във възприятията си за собствената си идентичност и същност) да се опиташ да реагираш с физическото си тяло при първа възможност.
Все пак, при обичайните случаи на неинтегрирано съзнание, преминаването от състоянието на „осъзнатия” сън в будно състояние не би било с възприятие за непрекъсваемо преминаване и приемственост в самосъзнанието и възприемането на собствената идентичност, а според постигнатата й степен самоидентификацията ти в „осъзнатия” ти сън ще е само частична, като едва след събуждането ще премине в обичайния си ежедневен обхват.
Евентуално, при определен натрупан опит и способности, проследявайки преди това процеса на приключване на „осъзнатия” си сън, би могъл да си сравнително подготвен да реагираш бързо след прекъсването и в първите моменти на осъзнаването в будното си състояние. Но очевидно при този вариант, натискането на бутона не би било по време на самия „осъзнат” сън.
Не трябва да се мисли, че щом такъв вид сънища се определят като „осъзнати”, и ти в тях си разбрал, че сънуваш, то при събуждането си няма да изпиташ своеобразен преход и „прескачане” в осъзнатостта си, и че „осъзнатостта” ти в съня и осъзнатостта в будното ти състояние е едно и също, и при събуждането си едва ли не от сънищната ти ситуация просто сякаш ще преминеш през някаква „врата” и ще се окажеш в леглото си вкъщи.
Поне в обичайните случаи на неинтегрирано съзнание не би могъл да имаш такова възприятие, независимо от това, че съзнанието и самосъзнанието ти са по принцип непрекъсваеми. Но често в различни ситу,ации тази непрекъсваемост се поддържа и осигурява от Вътрешната асоциативна каскада и от „Вътрешното Аз”.
Зависи от характера на въображаемата ситуация, в която си се оказал, възможни състояния на двойственост и объркване
Енцефалограмите
При положение, че нюансите между "осъзнатост" и "неосъзнатост" са деликатни, а в съня в множество случаи присъстват елементи и състояния на двойственост, доколко би било възможно да има особени специфики в енцефалограмата, за да се обособи различието при "осъзнат" сън – по-точно някакви специфики точно в момента на границата на излизането от „осъзнатия” сън, или непосредствено след преминаването на тази граница, когато би бил е бил натиснат бутонът?
Ако в „осъзнат” сън би било възможно да се различават отделни елементи в енцефалограмата, евентуално съответстващи на движение на пръсти, на ръка или очи /ако такива би било възможно да бъдат със сигурност определени в графика на енцефалограма на даден индивид в будното му състояние/, тогава същите елементи би трябвало да се проявяват и в графиката на енцефалограмата при „неосъзнат” сън, когато извършваш в сънищната си ситуация същите или подобни въображаеми движения, за които впоследствие би могъл да си спомниш и да разкажеш, описвайки събитията и собствените си действия в „неосъзнатия” си сън, който си успял да си припомниш.
При такава хипотеза, ако определени движения и действия са били свързани с определени елементи в енцефалограмата, при разказа за събитията в „неосъзнатия” сън би следвало да могат да бъдат идентифицирани.
Ако въобще би съществувало такова правило за отражение на такива въображаеми действия в сънищата върху графиките на енцефалограмите, не би следвало да има различие в отражението в графиките на енцефалограмите между „неосъзнат” и „осъзнат” сън, още повече предвид различните нюанси и степени и в единия и в другия вид сънища.
Това е хипотетично, доколкото капацитетът на енцефалографите не предоставя възможности за толкова прецизно отразяване на различните нюанси и събития в сънищата, нито такива елементи би могло да се проявят в графиките на енцефалограмите, независимо от това дали при движение на пръсти, на ръце или на крака, при кашляне или кихане, в графиките на енцефалограмите биха се появили едни или други линии и конфигурации.
Евентуален „осъзнат” сън, при който би могъл да си спомниш, че си в лаборатория и участваш в експерименти и трябва да си въртиш очите или свиваш юмруци (независимо от това дали от такива твои въображаеми действия би последвала реакция на спящото ти физическо тяло), все още не би означавало, че си постигнал определена степен на самоидентифициране. Възможно би било с метод на внушение в съзнанието ти силно да бъде запечатана идеята, че си в лаборатория и участваш в експерименти, и такъв спомен да се появи в „осъзнатия” ти сън, след като си спомниш, че сънуваш.
Във връзка с частичния характер на самоидентифициране на „Реалното Аз” и на достъп до информацията на паметта относно външната реалност, възможно е при „осъзнаването” в „осъзнат” сън, без да си си изяснил съвсем обстойно кой си и какъв си и да си си спомнил много подробности за външния реален свят, в „съзнанието” ти в качеството ти на „Реално Аз” да изплуват две-три заложени или важни за експеримента и изследванията информации, които по един или друг начин са били добре внушени и запечатани преди да заспиш по време на състоянието ти в будно съзнание – например, информация, че спиш и участваш в експеримент, че тялото ти се намира в лаборатория, че трябва да подадеш еди какви си „сигнали”.
Може и нищо друго да не си спомниш за своето реално „Аз” и за реалния си живот, но тези императивни мисли да се появят и ти да ги последваш.
Ако трябва това да стане точно в сън, в който ти си разбрал и знаеш, че сънуваш. Защото с горепосочения метод на внушение, самовнушение или просто натрапване в една или друга форма на определени мисли и идеи на съзнанието ти, можеш и да сънуваш „неосъзнато” ситуация, в която дори и без да разбереш, че си в сън, „Въображаемото ти Аз” с една или друга висока степен или „Почти-Реалното ти Аз” да знае, да си помисли, че е в лаборатория, че извършва експеримент и че от него се изисква да направи определени действия, да си върти очите по определен начин и т.н.
Но дори и сред възприятията на „Реалното ти Аз” да възникнат тези две-три императивни мисли, въпросът е как ти ще си в състояние да подадеш такива сигнали, след като не би трябвало и не би могло да има пряка връзка и „волеви” контрол и управление във въображаемата ситуация на съня ти от страна на „Реалното ти Аз” към спящото ти тяло във физическата реалност на будните?
Контратези
Въображаемата ситуация в съня е плод на твоята мисъл, творение на „Генератора на сънищата”, резултат на процесите на Асоциативната каскада на сънищата. В нея всичко е въображаемо – тялото ти, ръцете ти, очите ти – те са въображаеми и в тяхната същност те нямат пряко нищо общо, нямат пряка връзка с твоите спящи и физически реални тяло, ръце и очи, те са резултат от асоциативни връзки и свързване и комбинации на „следи-отпечатъци”, които не биха имали пряка връзка с онези елементи в паметта ти и асоциативни процеси, които контролират и управляват тялото ти, ръцете ти и очите ти в будно състояние. Независимо, че си „осъзнал”, че сънуваш, и независимо доколко ще успееш да придвижиш напред процеса на своето самоидентифициране, в сънищната ситуация въображаемото ти тяло, ръце и очи може съвсем да не изглеждат такива, каквито са в будната ти реалност.
Освен ако такава връзка би се осъществила посредством връзките и пътищата, които са във владението на Вътрешното съзнание, на Вътрешната асоциативна каскада. Тогава, за да е целенасочена, би трябвало първо да постигнеш интегрирано съзнание. В противен случай, остават два варианта – да се осъществи съвсем случайно, или да има заложен природен механизъм за осъществяване на такава спонтанна връзка. Възниква въпросът – защо трябва да очакваме, че такъв механизъм съществува. Защо природата ще е необходимо да предвижда механизъм когато се осъществяват чисто въображаеми действия в сънищна ситуация, предвидена за почивка на твоето тяло и мозък, Вътрешната асоциативна каскада да използва своите паралелни асоциативни връзки, за да се активират управление и действия на спящото ти физическо тяло? Това изглежда излишно. Освен ако приемем, че състоянието на „осъзнат” сън е изкуствено и неестествено, но това въобще не е така и такава теза не може да се приеме.
***
И ако все пак хипотетично успееш да подадеш сигнали на наблюдаващите те в лабораторията, може да създадеш впечатление, че си едва ли не голям майстор на сънищата в състоянието на „осъзнат” сън и успешно комуникиращ от света на сънищата със света на будните, макар и степента ти на самоидентификация да е почти нулева, а достъпът ти до важна информация за външната реалност в паметта ти да е почти затворен.
***
Истинското състояние на „осъзнат” сън предполага началото и развитието на процес на самоидентифициране и активиране на връзките с ресурсите на постоянната трайна памет, който да ти възвърне възможно по-пълно възприятие и знание за собственото ти реално „Аз”.
***
Тук говорим само за „обикновен” „осъзнат” сън с различни степени на самоидентифициране, и различни степени на задържане и евентуални способности за контрол и трансформиране, и въобще не може да става дума за „паралелно възприятие”.
***
Постигането на „осъзнатост” в „осъзнатия” сън не означава постигането на състояние на осъзнатост еквивалентна на осъзнатостта на будното състояние (макар и по време на сън) с пряко сенситивно възприемане на физическото си тяло и с контрол върху негови действия. И не би могло да означава, освен при евентуално постигане на интегрирано съзнание. Дори при „осъзнаване” и самоидентифициране с висока степен, тук все пак става дума за обикновен „осъзнат” сън, какъвто мнозина биха могли да постигнат по време на лабораторни изследвания (а не за „паралелно възприятие” или за състояние на интегрирано съзнание; не става дума и за състояние в „осъзнат” сън от степента на онзи стадий по Пътя на сънищата, когато странствайки и пресичайки сънищното пространство се приближаваш към прага на Портала към Вътрешната си сфера, но още си далеч от интегриране на своето съзнание).
***
Затруднения свързани с липсата на пряк контакт от въображаемия свят в съня с физическото тяло - контратеза за трудностите за предаване на сигнали
Контратези във връзка с това, че осъзнаването в съня не е като осъзнаването в будно състояние и няма контакт със сетивата и с тялото
Състоянието на „осъзнатост” в съня и постигането на „осъзнат” сън съвсем не означава, че по време на съня си имаш (или можеш да имаш) „осъзнати” сенситивни възприятия от спящото си физическо тяло, не означава, че по време на съня си (възприятията ти когато сънуваш сън и се намираш в сънищна ситуация) ти усещаш своето лежащо и спящо тяло, че от въображаемата си, макар и „осъзната”, сънищна ситуация можеш да оказваш „съзнателен” „волеви” контрол върху него и докато се намираш в съня „осъзнато” да инициираш и да извършваш с него съзнателни реални физически действия в будната реалност.
Някои състояния на унасяне в обикновен сън със запазване на усещане за своето физическо тяло съм описал, но обикновено това се случва при унасяне в смесено състояние при първоначален етап на заспиване.
Състоянието на „осъзнат” сън не означава постигане в съня на осъзнатост /без кавички/ идентична с осъзнатостта ти в будно състояние с произтичащи възможности от света на „осъзнатите” си сънища да оказваш въздействие върху физическото си тяло в будната реалност. „Осъзнатият” сън и „осъзнатостта” по време на „осъзнат” сън въобще не означават това.
***
Дори при сравнително пълно самоидентифициране, ти ще си оставаш в „осъзнат” сън, и това състояние няма да представлява „паралелно възприятие”.
Докато си в „осъзнатия” си сън, независимо в каква степен си се самоидентифицирал или евентуално си се оказал в сънищна обстановка и ситуация съвсем близка и приличаща с реалната от ежедневието ти в света на будните, ти няма да имаш двойно възприятие и двоен контрол, и няма да получаваш сенситивни импулси от лежащото си спящо тяло и да го усещаш (макар и в положението му на спящо и неподвижно със затворени очи, което хипотетично би било само частична форма на „паралелно възприятие” за разлика от неговата пълна форма, когато би имал пълно двойно възприятие, контрол и действие едновременно в ролята на „Реалното си Аз” във въображаемата ситуация на „осъзнатия” сън и в ролята на реалното ти „Аз” в света на будните – като самия себе си в будно състояние и съответно с паралелни действия насън и като буден в двете отделни реалности – въображаемия ти свят на сънищата и реалния свят на будните /в случай, че си постигнал интегрирано съзнание/).
***
Идеята за "осъзнат" сън се състои в това, че по време на съновидението спящият „осъзнава”, че сънува и се намира в сънищна ситуация и дори евентуално успява повече или по-малко да се самоидентифицира с реалното си "Аз", в зависимост от степента на постигнатото "осъзнаване". "Осъзнатият" сън не се отнася за някакво състояние на идентифициране и пряк сенситивно-контролен контакт и възможности между въображаемото тяло в съня и физическото тяло в будната реалност, не се отнася за съвпадение на възприятията от въображаемото и от физическото тяло, или за едновременно възприемане на своето въображаемо тяло с въображаемите му действия по време на съня и усещанията от реалното си физическо тяло, намиращо се спящо в леглото (както и за едновременни възможности за контрол и управление на физическото си тяло, характерни за състоянието на будно съзнание). Въобще не става въпрос за евентуално "паралелно възприятие", което изисква висока степен на интегриране на съзнанието, и за каквото (за същността на което) изследователите досега още дори не са били чували, тъй като това понятие го въвеждам в „Дълбок сондаж”. Състоянието на „осъзнат” сън макар да има различни възможни степени на задълбочаване, включително на контрол и трансформиране на сънищната ситуация в „осъзнатия” сън, е далече от състоянието „паралелно възприятие”, както и е много далече от състоянието на интегрирано съзнание.
***
И при напреднала степен в процеса на самоидентифициране, твоите възприятия в „осъзнатия” сън продължават да са резултат от развитието на процесите на Асоциативната каскада на съзнанието, започнало при нейната форма като Асоциативна каскада на сънищата, като с припомнянето на твоята реална идентичност с разширяването на достъпа ти до ресурсите на постоянната ти памет в процеса на твоето самоидентифициране и формата на Асоциативната каскада динамично се променя, включвайки аспекти и асоциативни пътища и схеми, проявяващи се при формата й като Асоциативна каскада на будното състояние и последователно преминавайки и трансформирайки се във форма на Хибридна асоциативна каскада, повече или по-малко близка или отдалечена към предишната форма и състояние на Асоциативната каскада на сънищата, характерни за обикновения „неосъзнат” сън, като една или друга проявяваща се степен на Хибридната асоциативна каскада зависи и се определя от постигнатата в „осъзнатия” сън степен на „осъзнаване”, вкл. на самоидентифициране, на възможности и способности за задържане в течение на времето в състоянието на „осъзнат” сън, за осъществяване на контрол върху сънищната ситуация и обстановка и за тяхното евентуално активно трансформиране, променяне и развитие в определена желана посока.
Но и при напреднало самоидентифициране все още си в света на сънищата си, дори и да си постигнал вече „осъзнат” сън със сравнително по-висока степен на „осъзнатост” и самоидентифициране, и с активно включване и участие на съществени за твоето самоидентифициране, идентичност и самосъзнание ресурси на постоянната ти памет.
А твоето „Реално Аз” колкото и то да е високо „осъзнато” няма да има сенситивен достъп и контрол до спящото ти физическо тяло, няма да има прякото сенситивно възприятие на реалното ти „Аз”.
Тази част на общата Асоциативна каскада на съзнанието ще продължава да е изключена до твоето събуждане, или докато не преминеш Пътя на сънищата и не продължиш нататък по Пътя на Йога на интегралното съзнание до постигане на интегрирано съзнание.
***
Контратези
Ситуацията в съня е въображаема – „осъзнатостта” в съня няма пряка връзка със сенситивните възприятия на спящото физическо тяло, а въображаемата сънищна ситуация няма как да е идентична с ежедневната будна реалност. Логически не е възможно по време на състоянието си на сън и сънуване да извършиш едновременно и сенситивно контролирани и възприемани с „осъзнатостта” си в съня целенасочени („волеви”) действия с реалното си физическо тяло. „Реалното Аз” е във въображаема ситуация, от която няма пряка „волева” връзка с физическото тяло и контрол върху негови действия. При „осъзнаване” в „осъзнат” сън обикновено самоидентификацията е частична и непълна, ако въобще е започнал процес на самоидентифициране, от което се определя и степента на „осъзнатост”. „Реалното Аз” може да е с различни степени на самоидентификация и не може да е съвсем близко до идентично с реалното „Аз”, освен евентуално в случай, при който би било постигнато интегрирано съзнание.
Хипотеза за възможния изход след изброяването на всички затруднения като контратези
Възможност ако има заложен в човешката натура психофизиологичен механизъм
Би оставала една възможност – да се окаже, че в човешката натура съществува някакъв неврологичен или психофизиологичен механизъм, който да може да се задейства или активира, и чрез който да е възможно с някакво действие на въображаемия герой във въображаема сънищна ситуация, да се постигне и получи рефлекс или ефект с видимо или установимо въздействие върху спящото физическо тяло и така да стане възможно да се отвори път за съвсем елементарен контакт между сънищната и будната реалност. Това би била хипотетична възможност за подаване на елементарен сигнал от опитен сънуващ в „осъзнат” сън.
Такъв механизъм би предполагал постоянното действие или възможност за включване и активиране на неврологична или психофизиологична връзка между психическото състояние по време на сън и сънуване, преживяваните представи и действия, и съответните изразяващи ги асоциативни връзки и мозъчни процеси във въображаемата сънищна ситуация от една страна със съответни рефлекси и предизвиквани ефекти и движения на физическото тяло, от друга страна.
***
Контратези - въпроси
Въпроси
„Психофизиологичната връзка”
Съществува ли в нормалния човешки организъм такава спонтанна „психофизиологична” връзка (автоматично и постоянно действаща), или ако я има, но тя е в латентно състояние, съществува ли естествена възможност за нейно активиране, за целенасочено въздействие и контрол върху нея?
Предвидени ли са в човешкия мозък на всички хора такива механизми? Функционира ли въпросната „психофизиологична” връзка?
Някои изследователи са заявили, че такава психофизиологична връзка съществува.
За какво става въпрос и Какво означава - мои тълкувания
Според тяхната теза, изразена с информации за проведени изследвания и експерименти, по време на сънуване във фаза "РЕМ" се получавало съвпадение и причинно-следствена връзка и въздействие между движението на погледа по време на съня (начина и посоките на преместване на погледа на въображаемия герой, в който сънуващият възприема себе си в ситуацията, която преживява в съня си) и начина и посоките на движение на очните ябълки на затворените очи на спящото му физическо тяло.
Накратко, при сънуване във фаза „РЕМ” движението на погледа в съня предизвиквало същото съответно движение на очните ябълки. Затова очните ябълки под затворените клепачи във фаза „РЕМ” се движели – спящият разглеждал обстановката в съня си.
Идеята, че би бил възможен контакт между сънуващия и изследващите го в лабораторията чрез подаване на някакъв вид „кодови сигнали” с очи се основава на схващането, че, поради наличието на психофизиологична връзка, движението на очните ябълки на спящия във фаза „РЕМ” произтича от неговото състояние по време на сънуването и по-точно от движението на погледа му докато разглежда обстановката в съня, който сънува.
Това означава, че, според идеята на тази концепция (независимо от това доколко тя е вярна и състоятелна), в състояние на „осъзнат” сън във фаза „РЕМ”, вместо да разглежда произволно обстановката в сънищната ситуация, „осъзналият” се сънуващ (неговото „Аз”, в което се възприема, въображаемият му герой, с който се е идентифицирал и се възприема като себе си, след като е усетил, разбрал и „осъзнал”, че сънува), т.е. „Реалното му Аз”, би могъл да започне да пави целенасочено с поглед определени предварително уговорени движения, които да се предадат в съответни аналогични (точно съвпадащи, според концепцията) движения на очните му ябълки (на спящото му физическо тяло) и така да установи еднопосочен контакт и в реално време да подаде „кодираните сигнали” към наблюдаващите го в лабораторията.
Въпроси
Би ли могло това да означава, че мистериозната психофизиологическа връзка може да съществува? Такава връзка би трябвало да е много специална.
Би ли могло да означава, когато съзнанието ти е в състояние на сън и спиш, очите (а може би и тялото ти), да могат да бъдат системно управлявани и насочвани в движенията си от асоциативния процес на спящото ти „Аз“ според представите ти в съня за пространственото разпределение на въображаемата ситуация, включително и твоето позициониране в нея? Представи много често объркани, преливащи и твърде абстрактни.
Би ли могло да означава, като „разглеждаш“ обстановка в съня си, а по-точно – когато по време на съня ти (бил той обикновен или „осъзнат“ в една или друга степен) се формира възприятието и представата ти за разглеждане, сънищният асоциативен процес да е пряко свързан с механизма, управляващ в будно съзнателно състояние нервите и мускулите на очите на физическото ти тяло, и от вътрешния ти сънищен асоциативен процес да излизат импулси с команди към нервите и мускулите на очите, които в резултат да следват твоите абстрактни представи в съня за това какво „възприемаш“ и „виждаш“, какво още искаш допълнително да „видиш”, или представите ти накъде насочваш или трябва да насочиш поглед?
========================================================
***
Този въпрос /кой?/ съвсем не е толкова прост колкото би могло да изглежда и е тясно свързан с естеството и механизма на сънуване и с начина на образуване на сънища, вкл. и на възприятията за образи и картини, които съставляват и изграждат сънищните ситуации;
свързан е с това как и къде се съхранява информацията в съответния й вид за огромното множество образи и картини, които се съдържат в мозъка и в паметта ти, но до които не успяваш да получиш пряк достъп в будното си състояние;
свързан е с пътя и начина, по който се образуват, възприемат, осъзнават и интегрират в съзнанието визуалните образи от външния свят, с тяхната по-нататъшна история и „съдба” при асоциативните процеси на съзнателната дейност в хода на Асоциативната каскада на будното състояние;
с това дали има пряка връзка между образите и картините в съня ти (или твоите представи за тях в сънищната ти ситуация) и определени центрове на мозъка ти, през които, в хода на асоциативните процеси, преминават едни или други указания и команди до различни органи и части на физическото ти тяло (при положение същевременно, че будното ти съзнание няма пряк достъп до образите и картините, съхранявани във вътрешните нива на паметта ти),
свързан е с въпроса има ли пряка или обратна връзка между очите, очните мускули и нерви, зоната през която преминават визуалните импулси, по-нататъшния асоциативен процес на тяхното разпознаване, сравняване, идентифициране и „осъзнаване”, превръщайки ги в „осъзнатост”, в мисли и в мисловен процес, от една страна, и различните въображаеми възприятия, представи, пориви, усещания, образи и картини по време на въображаемите сънищни процеси, от друга страна;
и въобще, свързан е с въпроса, доколко би могло да има пряка връзка между възприятията и представите, явяващи се по време на сънищните асоциативни процеси, с нервите и мускулите, управляващи очните ябълки, или с някакви други нерви и мускули на тялото;
свързан е с въпроса доколко би могло да има център или сектор в мозъка, позволяващ осъществяването на такива връзки, било с обратна връзка само към пътищата за визуални възприятия, било и с връзка към ръцете, краката или други елементи на физическото тяло.
***
Въображаема ситуация – няма връзка с тялото
За какво става въпрос?
Едва ли някой би могъл да смята, че може да има съответствие между „осъзнаване” и личностна самоидентификация в състояние на „осъзнат“ сън и осъзнатостта и възприятието за собствената идентичност в будно състояние със съответната връзка на контрол върху двигателните функции. Такова нещо биха могли да помислят, да вярват или да твърдят само хора, които никога не са постигали „осъзнати“ сънища и имат неточни представи за това състояние на базата на свои предположения, на прочетени брошури или книги, или на произволни и фалшиви разкази от неудачни платени доброволци в експерименти.
Би ли могло да означава посоките на движението на очите на спящото тяло да съответстват на въображаемите посоки и течения сред вълни, кипежи и водовъртежи в бурите на океана на твоите вътрешни възприятия и представи за обстановка, смисъл, пространство, геометрия, взаимни връзки и последствия, действия и начини, по които във въображаемата ситуация си представяш , че „се движиш“ и „гледаш“ в сънищата си по време на съня (говорим за сън и сънуване, а не за някакъв вид прикрито будно състояние с имитация на сън)?
Би ли могъл специфичният процес на "виждането" (както това се случва в будно състояние, така да е възможно и по време на сънищата), да включва и обратна асоциативна връзка между сънищните процеси с въображаемите им образи, действия и ситуации, от една страна, и механизмите на контрол и управление на физическото тяло, характерни за волевите действия на будното съзнание, от друга страна?
Според тази тяхна теза, изразена с конкретни информации за проведени изследвания и експерименти, се твърди, че по време на сънуване във фаза "РЕМ" се получавало съвпадение на вида и посоките на преместване на погледа на въображаемия герой (в който сънуващият възприема себе си в ситуацията, която преживява в съня си) с вида и посоките на движение на очните ябълки на спящото му физическо тяло.
И съответно, в осъзнат сън този процес можело целенасочено да се контролира и управлява с цел подаване на определени сигнали от състоянието в сънищната обстановка към наблюдаващите изследователи във външния свят на будните.
Ако трябва да прецизирам това твърдение, то ще рече, че, според тези изследователи, експериментатори и автори, във всички сънища във фаза „РЕМ” има съвпадение на вида и посоките на движение на очните ябълки на физическото тяло на спящия човек с вида и посоките на движението на погледа на неговия „герой”, в който се възприема като себе си в качеството на „Въображаемо Аз” или на „Реално Аз” в сънищните ситуации в обикновен „неосъзнат” или в „осъзнат” сън.
Известно е, че по време на фазата „REM”, за която от изследователите се счита, че в нея в най-голяма степен се проявяват сънищата, очите на спящия се движат под клепачите спонтанно и често доста активно, като се забелязва произволно движение, особено наляво-надясно.
Всъщност, от видеозаписи на такива движения, според мен, би могло да се каже, че очните ябълки се движат сравнително динамично и често с относително резки движения, по начин и модел, който определено изглежда различен от нормалното обичайно движение на очите на човек в будно състояние, т.е. при „гледане” и „разглеждане”.
Според тази теза, движението на погледа по време на съня във фаза „РЕМ” предизвиквало съответно аналогично („огледално”) движение на очните ябълки на спящото тяло.
Според споменатите твърдения, първоначално на изследователите им било направило впечатление, че имало прилика между движението на очните ябълки на спящото тяло във фаза „РЕМ” и движението на погледа на човек, който гледа на екран кинофилм или разглежда обстановката около себе си.
Очните ябълки се насочвали по подобен начин в различни посоки, сякаш в съня си спящият гледал някакъв филм.
Изхождайки от това впечатление, те установили и определили, че има съвпадение между начина и посоките на движенията на погледа по време на съня и движенията на очните ябълки на спящия. Докато сънувал спящият разглеждал обстановката около себе си и с начина, по който движел поглед и очи съвпадало и движението на очите му под затворените му клепачи.
Така изследователите стигнали до идеята и „определили”, че движението на очните ябълки на спящия следвало движението на погледа му в съня (на „героя”, в който се възприема) докато се оглежда и разглежда подробностите на обстановката в сънищната ситуация (сякаш гледа филм). Движенията на очите на спящото му физическо тяло (на очните ябълки) били аналогични на движението на погледа му в съня.
Когато разглеждам видеозаписи на движение на очните ябълки на спящи във фаза РЕМ мога само да се учудя на такова твърдение. Мисля, че е било безотговорно. На този въпрос се спирам отново по-нататък.
Очевидно идеята за установената „прилика” с гледане на филм е била отправна, за да се стигне до такова заключение. Но доколкото само „прилика” не би била достатъчна за осъществяване на подаването на сигнали и информация, каквато е целта и резултатите от съответните експерименти според информациите за тях, очевидно според изслредователите има пълно съвпадение в движението на поглед в съня и на очните ябълки на спящия.
Чудя се дали такава особена и съмнителна идея не е хрумнала на някой от учените, интересуващи се от съня и сънищата в началото на миналия век, когато все още погрешно са считали, че човек сънува и има сънища само във фаза РЕМ и като им е направило впечатление, че понякога в сънищата си се чувстваш сякаш наблюдаваш ситуация като на филм и пренебрегвайки, че не винаги е така и че вариациите на възприятията в сънищата са многобройни и най-различни.
***
Свързаните с тази история лица разказвали, че поради наличието на такава „закономерност” когато по време на преживяванията си в сънищната ситуация сънуващият завъртал очи или насочвал поглед надясно, това се отразявало на спящото му физическо тяло в леглото и очните му ябълки под затворените клепачи в този миг се завърлатли надясно (а не в някоя друга случайна или спонтаннно физиологично обусловена посока!).
И така, ако в „осъзнат” сън сънуващият нарочно насочел поглед надясно или наляво, очните му ябълки щели да последват същите движения.
Идеята била, че в „осъзнат” сън сънуващият можел „осъзнато”, предумишлено, целенасочено да движи по определен начин поглед и така да контролира движението на очните си ябълки с възможност да подаде на изследователите в лабораторията предварително уговорени сигнали.
Чудя се защо тези учени са пропускали да уточняват, защо специално не са акцентирали върху значението на факта, че става въпрос за въображаеми очи и за въображаем поглед, възприятията за които в съня съвсем не са същите както в будно състояние.
***
За какво става въпрос?
При това положение, след като изследователите се уговаряли предварително с изследвания спящ човек за някакъв вид "код" за подаване на „сигнали” чрез определени движения на очите, ако спящият постигнел във фаза "РЕМ" „осъзнат” сън, той можел да им подаде съответните "сигнали", местейки по време на своя сън погледа си в определени посоки по начин, съответстващ на уговорения "код". По този начин спящият можел да осъществи контакт с изследващите го, да им подаде информация, да докаже, че е постигнал „осъзнат” сън, да се направи синхронизиране с показанията от уредите за мозъчната му активност точно в този момент и период, и така да се постигне симултанна връзка между него в съня му и наблюдаващите го в лабораторията (която връзка, ако това би било осъществено, би била еднопосочна).
***
Смисъл? За какво става въпрос
(От изброените неща, ако хипотетично някой сънуващ би могъл да подаде такъв вид сигнали, основното съществено би било да се покаже и разбере доколко такъв вид психофизиологична връзка действително може да съществува и да бъде осъществена. Защото да се доказва, че някой може да постигне „осъзнат” сън е излишно – „осъзнатите” сънища могат да се постигат, а разглеждането на графиката на електроенцефалограмата в момента на „осъзнат” сън не би дало нищо повече от това, което има във всяка графика от фаза РЕМ с обичайни сънища, като се имат предвид характера и съдържанието на тези графики, и възможностите на електроенцефалографите.
Същевременно такъв метод не би давал на сънуващия нито физическата нито психическа възможност за предаване на съществен обем информация. Но цялата концепция за връзката между погледа в съня и очните ябълки е под въпрос, като се има предвид начинът и динамиката на движение на очните ябълки във фаза РЕМ, както и редица други обстоятелства.
В тази връзка биха могли да възникнат основателни съмнения относно достоверността и коректността на съобщения от миналите десетилетия за подобни изследвания и експерименти. Биха могли да съществуват различни съображения в полза на теоретичната възможност за активиране на такава психофизиологична връзка. Въпросът е доколко това е било възможно да се осъществи на практика в съответните случаи.)
***
На повърхността на тази идея и на съобщенията на съответните учените за успешно осъществени такива експерименти излиза, че подаването на подобни "сигнали" по време на "осъзнат" сън би означавало да съществува такъв психофизиологичен или неврологичен механизъм, при който своеобразните движения на очните ябълки, които се проявяват по време на всякакви сънища във фаза "РЕМ", да не са само неопределени и случайни, спонтанни и автоматично предизвикани в резултат на някакъв неврологичен рефлекс, свързан с моментното състояние на нервната система и със степента на мозъчна електрична активност в съответната фаза на съня, а да имат пряка връзка със самото съдържание на сънищата, с конкретните възприятия, с въображаемото поведение и действия по време на сънищните ситуации и да могат да бъдат „осъзнато” активно контролирани и управлявани от сънуващия в „осъзнат” сън в някакъв предварително уточнен порядък.
А това включва обичайното поведение и възприятия, включително възприемане и наблюдение на обстановката и случващото се наоколо, в обикновения "неосъзнат" сън при преминаването в състояние на "осъзнатост" да може да бъде "осъзнато", преднамерено и "волево" прекъсвано, а евентуалните автоматични рефлекси, които в обикновен "неосъзнат" сън свързват възприятията, "гледането" и "разглеждането" с "огледално" движение на очните ябълки, да бъдат "осъзнато" контролирани, повлиявани, променяни и управлявани в определен предварително уточнен порядък.
Какво означава?
Това би означавало въображаемите действия на "Въображаемото Аз" и въображаемата същност на процесите на Асоциативната каскада на сънищата да рефлектират върху физиологичните процеси и да активират обратна връзка през зоните, управляващи визуалното възприемане в будно състояние с обратно въздействие върху нервите и мускулите на очните ябълки, а все още въображаемите действия на "Реалното Аз" и все още въображаемата същност на процесите на Хибридната асоциативна каскада не само да рефлектират по същия начин, но и да са в в състояние да прекъсват евентуалната естествена неврологично установена динамика на рефлекса и процеса и да я променят "осъзнато", преднамерено и "волево".
А в случай, че тезата е измислена и погрешна и движението на очните ябълки не следва автоматично и "огледално" движението на погледа по време на съня и съответните посоки на "гледане" и "разглеждане", а не е свързано с тях и е неврологично обусловено и предизвикано от съответното състояние на мозъка, тогава за да би било възможно все пак да се повлияе и въздейства на този рефлекс с движение на очните ябълки и той да се контролира и управлява по точно определен начин, това би означавало "осъзнато" и "волево" "Реалното Аз" с все още въображаемите му действия с тяхната все още въображаемата същност в процесите на Хибридната асоциативна каскада да е в състояние да прекъсне естествения ход на чисто физиологични, автоматични и автономни процеси, които всъщност са във владението на Вътрешната асоциативна каскада, спрямо която Хибридната асоциативна каскада (както и Асоциативната каскада на сънищата, а така също дори и Асоциативната каскада на будното състояние) нямат "върховенство", не упражняват пряко въздействие и нямат пряка възможност за контрол.
При такова положение, в случай, че тезата за постоянно действаща във фаза "РЕМ" пряка връзка на движенията на погледа в съня с движенията на очните ябълки е несъстоятелна, погрешна или фалшива, за да е възможно в състояние на "осъзнат" сън да бъдат подадени сигнали с предварително уговорени конкретни движения на очните ябълки, остава хипотетичната възможност да се допусне вариант, че при преминаване в "осъзнат" сън Хибридната асоциативна каскада все пак би имала възможност да влиза във взаимодействие с Генератора на сънищата, а участието на Вътрешното Аз и съответно на Вътрешната асоциативна каскада да може да се активира с включване на режим, позволяващ прекъсване на обичайния ред и промяна в автоматичните движения на очните ябълки.
Успешното осъществяване на такъв процес би изисквало съществен опит по Пътя на сънищата, способност и умение от страна на сънуващия, и е твърде малко вероятно да се допусне, че за такъв резултат биха били способни обичайни доброволци в лабораторни експерименти, освен ако не се окаже, че някой от тях би имал определени вродени способности, отличаващи се от нормалното състояние при повечето хора.
Твърде малко вероятное такъв процес, усилие и прекъсване на обичайната психофизиологична връзка с оказване на въздействие, контрол и управление върху нея, да не доведе до прекъсване на "осъзнатия" сън, както и до събуждане.
***
Съгласно тази идея и теза, в случай, че такава психофизиологична връзка наистина съществува и е постоянно и стандартно активна, би се оказвало, че във всички сънища във фаза "РЕМ" очните ябълки се движат така както сънуващият в съня си разглежда сънищната обстановка и ситуация около него.
И в момента, в който той се „осъзнае”, разбере, че сънува и си спомни за експеримента, той би имал възможност без особено затруднение или проблеми да започне в съня си да "гледа" и да си мести погледа по строго определени начини, според предварително уговорените „кодови” движения.
Ако такава автоматична спонтанна връзка между посоките на "разглеждането" на обстановката в сънищата и движението на очните ябълки все пак би съществувала, но не би била съвсем точно "огледално" съответстваща, и движението на очните ябълки би бил спонтанен рефлекс, все пак свързан и осъществяващ се под въздействие на "гледането" в съня, но не би следвал и не би могъл да следва съвсем аналогично "огледално" движенията на погледа в съня, тогава в момента, в който се „осъзнае” в съня си сънуващият също би трябвало да може да се намеси в този рефлекс и да постигне такъв контрол, при който очните му ябълки да започнат да следват съвсем точно движенията на погледа му в съня. В противен случай не би било възможно да подаде конкретните предварително уговорени сигнали.
Но каквито и да биха били движенията на погледа в сънищата във фаза "РЕМ", те биха били доста по-различни от бързите движения на очните ябълки, които се наблюдават на записи на спящи във фаза РЕМ.
Пак според същата идея, в случай, че информациите от съответните изследователи са коректни и верни и те наистина са постигнали такъв контакт, и същевременно в случай, че всъщност точно такава психофизиологична връзка не съществува и не е активна постоянно и стандартно, а движенията на очните ябълки са спонтанен рефлекс и нямат нищо общо с „гледането” по време на съня, след като сънуващият се „осъзнае” в съня си и разбере, че сънува, той трябва да е в състояние да прекъсне естествения ход на процеса и на рефлекса и да му повлияе, контролира и управлява, за да намери начин и да успее да постигне и активира необходимата му форма на психофизиологическа връзка, която да позволи свързване на движенията на погледа му в сънищната обстановка с движенията на очните ябълки и съответното подаване на сигнали.
Ако движението на очните ябълки е спонтанен неврологичен рефлекс присъщ на състоянието и мозъчната активност във фаза РЕМ, дори ако намери канал и път за активиране на такава пряка връзка, на сънуващия би се наложило да повлияе, да прекъсне, да промени и да контролира този спонтанен неврологичен рефлекс.
***
При съществуването на такава психофизиологична връзка между движението на погледа по време на сънищната ситуация и очните ябълки на спящото физическо тяло, очевидно „кодът” за подаване на „сигнали” би следвало да се състои от движения и ритъм, които ясно и категорично да се различават от естествените движения на очните ябълки на спящия човек по време на фаза "РЕМ", които постоянно се случват и наблюдават (и каквито може да се видят на различни записи) във всички случаи и състояния когато във фаза "РЕМ" сънува както обичайни "неосъзнати" сънища, така и "осъзнати" сънища, и съответно не са свързани с опити за подаване на някакви нарочни сигнали.
Опитвал съм се да си представя, как в състояние на "осъзнат" сън, разбирайки, че всичко около мен е само една въображаема обстановка и сън, и започвайки да се самоидентифицирам, докато си давам сметка кой съм, какъв съм и какъв живот съм имал в будната реалност, ще си спомня за изследващите ме в лабораторията и, вместо да застина и да се съсредоточа в това чудно състояние, да се постарая да остана в него, да разгърна всякакви възприятия към тази чудна среда, да се насоча „навътре” търсейки реални спомени, да продължа с процеса на самоидентификация, стараейки се да постигна възможно по-пълен достъп до основни спомени за живота си и за външната реалност, до ключови зони и ресурси на постоянната ми памет, и да се погрижа това състояние да продължи възможно по-дълго време, как вместо всичко това, аз ще започна да си движа очите (ако въобще в този момент имам в съня си някакво възприятие за "очи", "поглед", "гледане" или някакво подобно действие) по определен начин, за да подавам сигнали на наблюдаващи ме в лабораторията видеокамери или специалисти, за да ги информирам и да им докажа, че съм постигнал „осъзнат” сън! Или може би, за да им кажа, че при мен е ден, че слънцето свети и да им пожелая приятно продължаване на изследванията! (Или за да им кажа, че съм си представил изкуствен зелен или розов филтър и целият свят около мен в сънищата ми е станал зелен или розов!)
***
Елементарни сигнали – защото в такава ситуация и с такова средство те не биха могли да са други.
Абсурдно предположение – как прекъсвайки процеса на самоидентифициране и на собственото себепознание в такава невероятна ситуация на начално „осъзнаване” в определена сънищна ситуация, ще се спра и с риск да прекъсна съня и да се събудя, ще започна да мисля и да се старая да си премествам и въртя погледа, eвентуално – въображаемите очи (за които в съня си все още може и въобще да нямам усещане)!
Такъв подход към изследването, експеримента, от страна на наблюдаващите по отношение на сънуващия, изглежда предполага една съвсем погрешна постановка, че в момента, в който сънуващият разбере, че сънува, т.е. в момента в който „се осъзнае” и премине в „осъзнат” сън, той едва ли не ще се окаже в някакво съзнателно състояние, подобно на това, в което се намира когато е буден, с пълното си себеосъзнаване, с пълния си достъп до ресурсите на будната си памет, с пълната си самоидентификация, каквато има в будно състояние, т.е. че в момента, в който разбере, че сънува, той едва ли не ще се окаже все едно със своето будно съзнание, но намиращ се в ситуацията на съня. Такава постановка е напълно погрешна и няма нищо общо със състоянието, в което сънуващият се оказва в „осъзнат” сън. Но това може да го знае само този, който наистина е постигал „осъзнатост” в „осъзнат” сън, който е имал сънища, в които е успявал да разбере, че сънува, и който е успял да се задържи известно време в това състояние и впоследствие след събуждането си да си спомни какво точно е преживял и през какви моменти е преминал.
„Осъзнаването” по време на сънуване и постигането на „осъзнат” сън преминава през различни етапи и състояния и въобще не означава, че мигновено възвръщаш своята пълна идентичност и памет, каквито имаш когато си в будното си съзнателно състояние. Затова би било доста странно, човек, оказал се в такава ситуация и в такъв момент, с внезапно разгърнали се невероятни хоризонти пред него, да насочи мисълта и усилията си към подаване на елементарни сигнали с поглед.
При всички случаи с такова средство не би бил в състояние в този момент да информира както за своите мисли, възприятия и усещания, така и за обстановката в съня. Още повече, че повечето доброволци в такива изследвания, успели да се настроят да постигат „осъзнати” сънища в лабораторната среда, все пак биха били без особено съществен опит в овладяване на сънищата.
===========================================================
Трудности във връзка с приемането на достоверността на такъв механизъм (на твърденията и на хипотеза за възможността да съществува или да може да се активира)
Контратези – характера на гледането и разглеждането в съня
Контратези за логиката на авторите на съобщения и твърдения за експерименти по отношение на „разглеждането и гледането” в съня
Аз често се бях връщал към хилядите и хиляди сънищни ситуации в моите сънища, които бях описвал подробно всеки ден в продължение на години наред, и не можех да намеря или да избера нито една от тях (не намирах сред тях такива), в която съм разглеждал обстановката в съня си като съм си движел очите и погледа (въображаемите си очи и поглед) по такъв начин, с такава динамика и бързина, системност и ритъм, както се движат очните ябълки на спящи във фаза РЕМ (което може да се види от различни видеозаписи ), когато в съня е трябвало да си движа очите и погледа постоянно по същия начин - с такива движения в съня на „очи” и „поглед”, които да наподобяват начина, реалния ритъм и динамика на движението на очните ябълки на спящи във фаза РЕМ, нито с такива движения и динамика на въображаеми „очи” и „поглед” в съня си да съм „раглеждал” сънищната обстановка и ситуация, което да съответства на начин, подобен на гледането на филм на екран (каквото и да означава „начинът, по който се гледа филм на екран”!), каквито са обясненията и интерпретациите на изследователи за движенията на очните ябълки във фаза „РЕМ”.
/Освен ако въображаемите ти очи на въображаемото тяло на "Въображаемото ти Аз" го правят във въображаемата ти сънищна ситуация, но ти поради някаква причина не си в състояние да забележиш това, не го забелязваш, не си даваш сметка и после не си спомняш за такава подробност.
Но ако в обичаен сън го правиш автоматично и нямаш усещането и спомените за такива понякога наистина френетични движения на въображаемите ти „очи” и „поглед” (с каквито ти в будно състояние не само че никога не би си движил очите и погледа, но и не би бил физически в състояние практически да го извършваш), би било странно, че в "осъзнат" сън с малката разлика, че вече си разбрал и знаеш, че сънуваш, не само че ще имаш усета за това движение, но и ще можеш да се намесиш в естествения спонтанен процес, в естественото си моментно състояние в съня, да нарушиш спонтанността на процеса, да установиш контрол върху „очите”, „погледа” и начина си на „гледане”, да установиш контрол върху проявлението на рефлекса, да забавиш движенията на очните ябълки, да ги вкараш в определен контролиран ритъм и модел и да им повлияеш чрез определени предварително определени и уговорени движения на „очите” и погледа” си в съня, да започнат да извършват целенасочено отмерени "кодови" движения!/.
Не е необходимо сънят ти да е бил "осъзнат" и да си знаел, че сънуваш, за да си спомняш ясно ситуациите и своите действия в тях при ясни и подредени сънища, които си успял добре да визуализираш и да си припомниш. Моите самонаблюдения са ми показали, че възприятията в сънищата в повечето случаи не са точно като гледането от дистанция на филм. (Макар че често оставаш по време на съня си с такова впечатление, или по-скоро когато впоследствие си го припомняш си даваш сметка, че сякаш някак си отстрани си стоял и си наблюдавал развитието на някакво действие. Но това са само някои от сънищата и сънищните ситуации сред голямо разнообразие различни състояния, възможности и вариации.) По-скоро е обратното – в повечето случаи, в сънищата възприемаш ситуациите, картините и елементите в различните им части, без да се налага да си местиш погледа или да си въртиш очите. (Но моделът и динамиката на движението на очните ябълки на спящите във фаза „РЕМ” са еднотипни, както може да се види от видеозаписи.)
В множество случаи в сънищните ситуации различни ситуации и картини се възприемат директно смислово, без това да е следствие на пряко гледане или насочване на поглед.
В много случаи „виждаш” и разбираш направо вътре в сънищното си съзнание на „Въображаемото си Аз” дори без да е необходимо да "гледаш" и "разглеждаш" с въображаемите си "очи". (Да не говорим за множеството вариации на сънища, в които има едно преливане на възприятия и осмисляне на информация без разграничаване на определени действия.)
В множеството сънища, които съм си припомнил и визуализирал, не съм намерил ситуации и обстоятелства, в които да съм се оглеждал и да съм си въртял въображаемите "очи" по начина, по който става движението на очните ябълки на спящите във фаза „РЕМ”, не съм намерил индикации за присъствие на обстоятелства и ситуации, или съответно на едни или други възприятия, изразяващи и свързани с евентуални ситуации или модели с "гледане" и "разглеждане" на сънищната обстановка с подобни постоянни динамични и резки движения и сменяне на посоки на въображаемия "поглед" и съответното така наречено "гледане" или "разглеждане" на обстановката в съня, при които да е имало или да са се налагали споменатите по-горе модели на "гледане" и "разглеждане" (и от които да мога да направя изводи за съществуването на пряка връзка, на прилика, на аналогия или на "огледално" въздействие и отражение между "гледане" и "разглеждане" по време на сънищата, от една страна, и начина, модела и динамиката, с каквито се случва движението на очни ябълки на спящи във фаза "РЕМ", от друга страна (видни на различни видеозаписи и изглеждащи като съвсем спонтанен, автоматичен и физиологично и неврологично обусловен и предизвикан рефлекс) .
... за което се твърди, че представлявало и съответствало на модел, по какъвто ставало гледането на филм на екран и разглеждането на кадрите на филма, и с което твърдение се търси обяснение на движението на очните ябълки като причинено и "огледално" съответстващо на движението на "погледа" при "гледане" и "разглеждане" на обстановката по време на сънищата (на евентуални посоки на всяко преместване на въображаемия поглед).
Всъщност, дори в будно състояние едва ли бихме били способни волево (съзнателно и преднамерено) да си движим очите по същия начин и с подобни движения както се движат очните ябълки по време на фаза "РЕМ". До голяма степен такава способност в будно състояние би зависела от състоянието на очите и тренираността на мускулите на очните ябълки. (Би могла да е придобита способност след упражнения и тренировки, подобна на други физически умения, които не всеки човек може да постигне, достойна за любопитен цирков номер или за демонстриране в някое шоу.)
Същевременно, дори при гледането на филм погледът не се мести по екрана по подобен начин, не си движиш очите постоянно (а още повече с някои така резки и бързи движения) по такъв начин и с такава динамика наляво и надясно или в някакви други посоки, за да гледаш и възприемаш филма – погледът често се спира, фокусира и застива докато съзнанието асоциира и осмисля, понякога се премества и разглежда, преминава по пътища, очертаващи всякакви начупени и пресичащи се линии между различните точки на изображението, но не с "широки" и толкова резки движения с „твърде големи аплитуди”, не така „припряно”, систематично и постоянно, понякога се „отпуска” и асимилира картината и действията в нея като цяло, няма го този автоматизъм и системност, каквито се наблюдават в движението на очните ябълки във фаза "РЕМ". (Тук нямам предвид как би се движил погледът ако очите /и съзнанието/ през цялото време биха били ангажирани предимно с четене на субтитрите и разбиране на техния смисъл и по-малка възможност би им оставала да разглеждат и асимилират самите изображения във филма.)
Всъщност, можем да си дадем сметка, че може да съществува определена разлика между гледането и движението на очите в будно състояние в ежедневна среда, в която обкръжаващият фон, обстановка и предмети са ти принципно познати, и гледането на филм на голям екран, когато се явяват много нови непознати образи и елементи и погледът ти започва да скача от точка на точка и от ъгъл на ъгъл по големия екран докато се опитваш да разгледаш образите и да асимилираш по-пълно картината. Същевременно, това би могло да става до определен момент, след който очите и погледът ти ще се отпуснат и ще започваш да възприемаш цялостно. Спонтанните, автономни, активни и много често сравнително интензивни движения на очните ябълки на спящия и сънуващ трудно би могло да се извършват преднамерено и волево от очите ти в будното ти състояние не само за дълго, но дори и зае по-кратко време (ако въобще някой би могъл буден да успее така да си движи очите, а и да продължи да го прави). Освен ако допуснем, че въображаемите "очи" на въображаемото ти тяло във въображаемата ситуация в съня биха могли да се движат с такъв ритъм и посоки, без същевременно въображаемото съзнание на "Въображаемото ти Аз" да усеща такова движение и да си дава сметка за него, докато "разглежда" "големия екран" на обстановката и ситуацията в своя сън!
Освен горното положение за начина, по който често се "гледа", „разглежда” обстановката и възприема ситуацията по време на сънищата, включително и във фазата „РЕМ", съществува и друг въпрос, който без съмнение се отнася и за начина, по който се "гледа" и "разглежда" и по време на сънищата – в будно състояние обикновено човек разглежда заобикалящата го среда и обстановка не с постоянни бързи движения "с широки амплитуди" на погледа си в различни посоки, а и чрез движение на главата си, при което очите правят сравнително минимални движения, фокусирайки се в различни точки, докато мозъкът възприема и асимилира образа.
Погледът остава като цяло насочен в посоката, към която е обърнато лицето, като при преместването му очите леко се люлеят, запазвайки насоченост напред, не правят резки широки движения наляво и надясно или нагоре и надолу. Движенията на очите се съчетават, синхронизират донякъде „компенсират” и връщат в обратна посока заедно с движението на главата, врата и евентуално на тялото, неутрализирайки нуждата от „широки амплитуди”. (Очите се движат повече при маниерничене или при снимките и на филмите в киното, но и там обичайно не така бързо и „пъргаво”, постоянно и динамично, както по време на сън във фазата РЕМ. В съзнателното си будно състояние, с волеви намерения, човек не би могъл да си движи очите по такъв начин.)
Разглеждането на картина или гледането на филм става с минимални промени в посоката на погледа с фокусирането им в различни точки, като линията свързваща последователно тези точки би представлявала една сложна и на вид хаотична конфигурация. Това положение поставя въпрос, свързан с вида и системността на движението на очните ябълки във фаза „РЕМ”, ако те би трябвало да са отражение на начина, по който естествено и нормално сънуващият "гледа" в съня си (и ако въобще бихме приели, че в този начин би имало естествена аналогия с начина, по който е човек е свикнал да гледа когато е буден), а да не са просто физиологичен автоматичен спонтанен рефлекс и действие, свързани с характеристиките на фаза "РЕМ" и на мозъчната функция в нея, отличаващи я от другите фази на съня (вкл. електрично, електромагнитно и пр. състояние), но не и свързани, предизвикани и "огледално" следствие на "посоките", в които "гледаш" когато сънуваш.
Това ме караше да съм подозрителен към твърденията, че движението на очните ябълки по време на фаза „РЕМ” представлявало следствие и съвпадение с движение на "погледа" и "разглеждане" на обстановката в сънищната ситуация.
Бях склонен да допусна, че такава теза е погрешна (и дори недобросъвестно изтъквана и фалшива) и движенията на очните ябълки по време на фаза „РЕМ” са спонтанни и обусловени от неврологични и физиологични предпоставки и характеристики на нервната система, свързани със състоянието на съня.
При такова положение, би се оказало под въпрос, съмнително и невярно обвързването на движението на очните ябълки с насочването на погледа в съня, съществуването или възможността за активиране на такъв „механизъм” за подаване на „сигнали” и въобще коректността и достоверността на информациите, че са били проведени такива експерименти.
Но същевременно, трудно ми бе да си представя и да приема (а и трудно бих могъл да повярвам), че би била възможна подобна недобросъвестност или фалшификация, и подобно изкривяване или предоставяне на невярна информация, в която се цитират различни източници, институции и имена на учени. Затова ситуацията още повече ме озадачаваше, заинтригуваше и ме предизвикваше и караше да анализирам различните възможностите, обстоятелства, причини и условия, да преценя различните възможни варианти.
Контратези – Въпроси
Въпроси
Възникват някои въпроси
Възникват някои въпроси. Тъй като във фаза „РЕМ” не всички сънища са „осъзнати”, а очните ябълки се движат, логично е, че обяснението за причината на това движение с "гледане" и "разглеждане" на сънищната обстановка и преместване на погледа би трябвало да се отнася не само за „осъзнатите” сънища, но и за всички обикновени "неосъзнати" сънища във фаза "РЕМ".
Кое точно бихме нарекли с понятието психофизиологична връзка?
Дължи ли се движението на очните ябълки във фаза „РЕМ” на движение на "погледа" и "разглеждане" на обстановката в сънищната ситуация (като пряка психофизиологична връзка, която води до точно повторение на същите движения, посоки, ритъм, честота ) или е автоматично в резултат на други причини с физиологичен и неврологичен характер?
Дължи ли се движението на очните ябълки във фаза „РЕМ” на движение на "погледа" и "разглеждане" на обстановката в сънищната ситуация (като пряка психофизиологична връзка, която да води до точно "огледално" повторение на същите движения, посоки, ритъм, честота ) или не е свързано с преместване на посоката на "погледа" по време на съня, а е независимо спонтанно, автоматично, вроден неврологичен "психофизиологичен" ефект в резултат на причини с физиологичен и неврологичен характер, свързани със спецификата на мозъчното състояние, на вълните и ритмите във фаза РЕМ?
Такъв рефлекс и ефект пак би бил резултат от "психофизиологична" връзка, която, обаче, е свързана с общото мозъчно състояние и характеристики на мозъчните функции, а не с въображаемото "гледане" във въображаемата ситуация.
Такъв рефлекс и ефект би предизвиквал съответно движение на очните ябълки, без то, обаче, да има нищо общо и никаква прилика с движения на "погледа" на въображаемия ти герой, като който в съня си се възприемаш в качеството на "Въображаемо Аз" при обикновен "неосъзнат" сън или на "Реално Аз" при "осъзнат" сън).
Какво означава /мои тълкувания и разсъждения/ Контратези
За да би могло да съществува подобна психофизиологична връзка, за каквато са твърдели съответните изследователи и експериментатори, между "разглеждането" на обстановката в съня и движението на очните ябълки на спящия, всеки образ от възприятията по време на сънищните ситуации, всяка подробност в обстановката и всеки елемент в действието, възприемани от „Въображаемото Аз” при обикновен "неосъзнат" сън или от „Реалното Аз” при „осъзнат” сън, всяка въображаема промяна в "зрителния ъгъл" или в "посоката" на "погледа", както и евентуални ефекти върху "гледането" на всяко специфично "смесено" състояние и възприятие в съня, би се очаквало синхронизирано и автоматично да предизвикват съответно въздействие върху нервите и мускулите на очите на физическото тяло и съответни "огледални" промени в движението и в положението на очните ябълки.
Само тогава би могло да се очаква да има такъв действащ механизъм, при който да е в сила правило, че при сънуване на сънища във фаза "РЕМ" очните ябълки на спящото физическо тяло биха се движили съобразно промените в посоките на "погледа" в сънищната ситуация, поради което да става възможно, променяйки „осъзнато” посоката на "погледа" си по време на „осъзнат” сън да се получава като ефект съответно аналогично движение на очните си ябълки, и така да стане възможно създаването и изпращането на някакъв вид „кодирани сигнали”.
(Освен ако ефектът не би бил частичен, произволен, донякъде случаен, в зависимост от възможностите на мускулите на очните ябълки. Но тогава, при такъв вариант, каква би била степента на достоверност и адекватност на евентуални подавани целенасочено в "осъзнат" сън "сигнали" чрез такава връзка и движения? Тогава цялата идея за подаването с такъв метод на "сигнали" също би се компрометирала.)
***
Твърде малко вероятно би било такава "огледална" психофизиологична|" връзка между "поглед", "гледане" и "разглеждане" в съня във фаза РЕМ да съществува, но тя да се проявява само с частично "избирателно" въздействие – евентуално да се получава рефлекс и "огледално" отражение върху движението на очните ябълки, но то да не е при всички, а само при някои от движенията на въображаемия "поглед" по време на съня, например в по-голяма степен на някои хоризонтални (наляво и надясно) или на някои вертикални движения, а при други движения да не се получава подобна връзка, рефлекс и въздействие.
Или пък, например, да има въздействие само понякога при по-бързи и динамични движения наляво и надясно (ако въобще би могло да се очаква, че ще правиш такива движения с поглед в сложните въображаеми ситуации и състояния в сънищата си) - когато в съня ти по такъв начин се променя посоката на въображаемия ти "поглед" (или самата ти представа в съня за промяна на посоката на въображаемия ти "поглед", или дори само необходимост или желание за получаване на някаква информация от съвсем различна и противоположна точка и посока, което да се изразява в представа или възприятие за рязко бързо и широко променяне на посока на въображаем "поглед"), а да не се отразява при други по-бавни и плавни движения или смяна на зрителния ъгъл в други посоки (какъвто всъщност е начинът, по който евентуално възприемаш и "гледаш", или пък си представяш, че "гледаш", в различни сънищни ситуации).
Макар че, теоретически, и такова частично избирателно действие не би било невъзможно.
Такава частичност, "избирателност" или случайност на проявление трудно би могла да се приеме, от гледна точка на евентуален принцип за съществуване и проявяване на такъв механизъм, а освен това при такъв вариант не би било възможно постигането от спящия в "осъзнат" сън на подаване на организирани и смислени сигнали, и се обезсмислят твърденията, че подобни резултати са били постигнати.
***
Но доколко движението на очните ябълки във фаза „РЕМ” съответства на такова положение? Наистина ли погледът в ситуацията в съня "разглеждайки" обстановката и подробностите би правил точно такива движения, каквито са движенията на очните ябълки на спящи във фаза "РЕМ"? На какво точно приличат съответните движения на очните ябълки във фаза „РЕМ”? Видеозаписите на движения на очните ябълки на спящи по време на сън във фаза "РЕМ" показваха съвсем ясно, че скоростта, вида и системността на тези движения няма как да съответстват на евентуално подобно "разглеждане" на обстановка в сънищната ситуация.
***
Не би било възможно дори и насън преднамерено и нарочно да разглеждаш обстановка с такъв вид и интензивност на движения на въображаемите си "очи" и "поглед", освен ако рефлексът би следвал не "реално" преместване на въображаемия поглед и въображаеми "очи" на въображаемо тяло в сънищната ситуация, а сънищни възприятия и преживявания, изразяващи се във въображаеми намерения, пориви, проявен интерес или желания за "виждане" и придобиване на информация от различни посоки в сънищната обстановка. Когато в своите сънища сравнително ясно възприемаш и имаш усещане и представа за свое тяло и за неговото позициониране в някаква среда и ситуация, когато "Въображаемото Аз" се приближава към възприятие на реалното "Аз" и се намира в среда приличаща на реалността от будното състояние, тогава движенията на въображаемия "поглед" и "очи" в съня при участието и възприемането на сънищната ситуация няма как да приличат и да съответстват на движенията на очните ябълки, такива каквито те се виждат на видеозаписи на спящи във фаза "РЕМ". А и едва ли може да се приеме, че в познатия им вид движенията на очните ябълки с тяхната динамика и промяна в позициите приличат на "разглеждане" на обстановка или пък на гледане на екран на някакъв филм. Такива интерпретации изглеждат изкуствени и произволни.)
***
Не подлагам на съмнение възможността за съществуване и активиране на различен вид психофизиологични връзки и ефекти. Отдавна е известна връзката и отражението на човешката психика, включително силата на човешката вяра, с физическото състояние на тялото. На тази основа се развиват постановките в появилата се през последните десетилетия наука "психоневроендокриноимунология". Въпросът е за какъв вид психофизиологична връзка става дума, и доколко може да съществува такъв вид връзка във фаза "РЕМ" на съня, която да позволи "осъзнато" преднамерено целенасочено "волево" въздействие по време на "осъзнат" сън върху движението на очните ябълки на спящото тяло.
***
Ако допуснем, че такава връзка би била неврологично обусловена, спонтанна и автоматична, характерна само за фазата „РЕМ”, поради някакви психофизиологични специфики на тази фаза и активността на мозъка в нея, но без да отразява движението на "погледа" на въображаемия герой по време на съня, тогава най-вероятно би следвало да има определена системност и ритмичност /и периодична повторяемост/ в движението на очните ябълки (каквато всъщност се наблюдава на видеозаписите). Такава системност и ритмичност не би съответствала на движението на "погледа" по време на съня.
(Записите на движенията на очните ябълки показват, че такава системност има, а динамиката и скоростта при тези движения не е присъща за обичайното постоянно гледане и разглеждане на обстановка.)
КОНТРАТЕЗИ
„Виждането”
А какво всъщност е движението на "погледа" по време на съня? Как се движи всъщност "погледът", когато поне при "неосъзнат" сън много често фиксираш "поглед" в определена посока и образ (или поне с такова възприятие пребиваваш в сънищната си среда), "гледаш" определени ситуации, възприемайки ги общо без да "разглеждаш" детайли с движение на "поглед" и "очи", без въобще да движиш по време на съня "погледа" и съответно "очите" си. А в същото това време, докато в съня си „разглеждаш” с фиксиран "поглед", движенията на очните ябълки на спящото ти тяло не спират, продължават.
Затова фазата е наречена фаза на "бързо движещите се очи". Нима на такъв вид "гледане" и "разглеждане" в сънищните ситуации съответства, поне само понякога, движението на очните ябълки по време на сън във фаза „РЕМ”?
***
Контратези
Трудно би могло да се приеме, че принципът на действие на евентуална психофизиологична връзка, в резултат на която се движат очните ябълки по време на сън във фаза "РЕМ" би бил различен при "неосъзнат" обикновен сън и при "осъзнат" сън.
Трудно би могла да се допусне хипотеза, че в "неосъзнат" сън във фаза "РЕМ", движението на очните ябълки ще е автоматично, спонтанно, без да има връзка с движенията на "погледа" в съня, но при "осъзнат" сън във фаза "РЕМ" ще има съществена разлика и движението на очните ябълки ще започне да следва движението на "погледа" в съня.
Още повече, като се има предвид деликатността на границата и прехода между "неосъзнатост" и "осъзнатост" в съня, както и различните степени в "неосъзнат" сън на себеусещане и възприятие като себе си в различна степен приближено и /различно/ близко до реалното "Аз".
Трудно би могло да се приеме, че ако по природа има такава психофизиологична връзка, която по време на сън във фаза "РЕМ" (както обикновен "неосъзнат", така и "осъзнат" сън) се състои само в неврологично обусловен рефлекс и ефект с определен модел на автоматични движения на очните ябълки, които нямат нищо общо с някакви движения на "погледа" по време на съня, но когато индивидът се "осъзнае" и се окаже в "осъзнат" сън, ситуацията изведнъж би ставала съвсем различна и той изведнъж би се оказал в състояние да промени същността и принципа на действие на тази връзка, да я овладее и тя да започне да се проявява "огледално", като видът и ритъмът на движението на очните ябълки се промении регулира, и започне да следва движението на "погледа" му в съня.
Трудно би могло да се приеме, че ако хипотетично съществува психофизиологична връзка между движението на "погледа" в съня във фаза "РЕМ" и движението на очните ябълки, принципът на връзката и на отражението върху движението, включително начина, честотата, посоките и ритъма на движението на очните ябълки, би бил различен при "неосъзнат" и при "осъзнат" сън.
В случай, че съществува такава психофизиологична връзка, чрез която движенията на "погледа" по време на сън да рефлектират в същия вид върху движения на очните ябълки, принципът за нейното действие би бил еднакъв и при "неосъзнат" обикновен, и при "осъзнат" сън във фаза "РЕМ".
Трудно би могло да се приеме, че по време на съня, включително във фаза "РЕМ", "погледът" (въображаемият "поглед" на въображаемите "очи" на въображаемото тяло във въображаемата ситуация с въображаемите възприятия и усещания) се движи по същия начин, по който се движат очните ябълки на спящото тяло.
Трудно би могъл "осъзнато" "волево", както в будно състояние, така и в състоянието си на сън, да движиш очите си със същия ритъм и движения, както се движат очните ябълки във фаза "РЕМ"; такова движение и ритъм би било по-вероятно да са възможни вследствие на неврологично обусловен рефлекс и автоматизъм. А и трудно би могло да се приеме, че за да разглеждаш обстановката, за да следиш събитията и да участваш в сънищната ситуация, ще движиш въображаемите си "очи" и "поглед" по такъв начин. (Такъв рефлекс и автоматизъм би бил свързан с действието на вродени механизми, в чието активиране и управление се включва Вътрешната асоциативна каскада. За да може да се намеси в действието на тези механизми, спящият и сънуващ би трябвало да е постигнал съществено развитие по пътя на интегриране на своето съзнание. При обичайните случаи на доброволци, участващи в експерименти, дори такива, които умеят да постигат осъзцнати сънища, нито такова развитие в интегриране на своето съзнание би имало, нито такава намеса би била възможна.)
Ако теоретично в "осъзнат" сън можеш да движиш "погледа" си с бърз ритъм и сложна последователност от движения, трудно би могло да се приеме, че по същия начин активно и интензивно ще могат волево да се ангажират мускулите на очите ти и да се движат очните ти ябълки, ако това трябва да става чрез пътищата, през които преминават волевите команди, когато в будно състояние действа обратната връзка и мозъкът дава команди на очите да се движат с цел придобиване на допълнителна информация в процеса на осъзнаване и осмисляне на наблюдавани обекти или събития във външната среда. Това означава, че или пътищата трябва да са други, или такъв вид рефлекс с движение на очните ябълки не е "осъзнато" и "волево" обусловен от въображаеми действия, намерения или усилия по време на съня във фаза "РЕМ".
Ако причината, която води до движението на очните ябълки по време на сън във фаза "РЕМ" е такава психофизиологична връзка (за каквато са твърдели съответни изследователи и експериментатори) , която както в "неосъзнат", така и в "осъзнат" сън да свързва движението на "погледа" по време на съня с движение на очните ябълки и да го предизвиква в аналогичен модел, и тази връзка да е автоматична в различните вариации на сънищата във фаза "РЕМ", съществува вариант, при който, независимо от това, че тя би била предизвиквана като следствие от движението на "погледа" по време на съня, тя не би успявала да се реализира напълно, и очните ябълки не биха били в състояние в своите движения точно и "огледално" да следват и да повтарят движения на въображаемия "поглед" в съня, не биха "успявали" "огледално" да го следват точно, като в резултат би се получавал ефектът на този вид и ритъм на движение на очните ябълки, който реално се осъществява и наблюдава. Това би могло да предложи обяснение защо наблюдавания модел на движение на очните ябълки изглежда малко вероятен и трудно приемлив като начин на "поведение" на въображаемите "очи" и "поглед" по време на сънищата.
Тогава, при такава хипотеза и вариант, за да може да започне сънуващият в "осъзнат" сън успешно да подава смислени сигнали чрез движения на очните си ябълки, предизвикани от негови "осъзнати" движения на въображаемия му "поглед" в съня, той най-напред ще трябва да е в състояние "осъзнато" и "волево" да се намеси в тази спонтанност и автоматичност, да я прекъсне и промени, и да активира такова различно проявление на тази психофизиологична връзка, при което моделът на движението на очните ябълки да може напълно точно и цялостно да съответства на движението на "погледа" му в съня, и "огледално" да го следва, за да може да изобрази съответните сигнали. И още повече, да направи това без да прекъсне съня си, без да се събуди, като напротив продължи да развива процеса на "осъзнаване" и самоидентифициране в "осъзнатия" си сън.
За такова прекъсване на такава психофизиологична спонтанност и автоматизъм, "осъзната" намеса и "волево" въздействие по време на "осъзнатия" сън във вроден модел на действие на психофизиологичната връзка и активиране на друг режим на нейно проявление, би следвало сънуващият да притежава съществени способности, които определено не биха се появили или постигнали случайно и от само себе си.
Би могло да се предположи как "осъзналият" се в "осъзнат" сън ще се опита да се съсредоточи, да успокои поглед и да направи конкретни конфигурации с бавни и плавни движения на "погледа" си и съответно на очните си ябълки. Но за тази цел, той би трябвало да е толкова напреднал в своето развитие по Пътя на сънищата и в интегриране на своето съзнание, че да е в състояние да се намеси, да прекъсне и промени спонтанния автоматичен модел на рефлекса. Освен това, това по-лесно би могло да се допусне, в случай, че моделът на движение на очните ябълки в по-голяма степен би съответствал на множеството разнообразни състояния и вариации по време на сънищата, с различен характер на възпхриятия и съответно с различни прояви на "гледане" и "разглеждане" по време на тези сънища.
***
Контратези
Трудно би могло да се приеме, че в "неосъзнат" сън във фаза "РЕМ" (въобще по време на съня ни докато сънуваме някаква сънищна ситуация) погледът ни се люлее хаотично или еднакво ритмично, а пък при „осъзнат” сън от само себе си преминаваме в друг модел и започваме съвсем контролирано да си преместваме погледа и да разглеждаме обстановката. Или пък че при "осъзнаване" и преминаване в "осъзнат" сън веднага сме в състояние да променим модела и да започнем да контролираме и управляваме "очите" и "погледа" си. (Само този, който никога не е постигал „осъзнат” сън и просто теоретизира би могъл да твърди подобно нещо.) И при каква степен на „осъзнатост” би се проявило това? А точно такива модели на движение (евентуалното „движение на погледа”) автоматично да рефлектират съвсем същите и да се проявяват в движението на очните ябълки!
***
Какво означава / Същност/ Контратези
Ако такава психофизиологична връзка, за каквато са твърдели изследователи и експериментатори, между движение на "поглед" в съня във фаза „РЕМ” и на очните ябълки на спящото тяло - в реалността не съществува, а движението на очните ябълки е само автоматичен рефлекс, нямащ съвсем нищо общо с движенията на "погледа" по време на сънищната ситуация, възприятия и преживявания, тогава, за да може да подаде съответните "сигнали", сънуващият доброволец би трябвало да е в състояние да се намеси в този физиологичен механизъм и рефлекс, и да наруши, прекъсне и промени естествения неврологичен процес и ритъм и спонтанност на движение на очните ябълки, а след това да активира или създаде нов режим на действие и движение на очните ябълки – вече на основата на психофизиологична връзка, който да свързва движенията на въображаемия му "поглед" с движенията на очните ябълки. Аналогично с горния вариант, за такова постижение би се изисквало съществено развитие, напредък, умения и постигнати качества по пътя на интегриране на своето съзнание. Разбира се, и в този случай - без веднага да прекъсне съня си и да се събуди, макар че ще нарушава естествения ход на сънищния процес.
Каква степен на умение би трябвало да има, за да може да се намеси в такъв механизъм и да промени съответния модел и ритъм (а след това да го контролира и направлява), както и да се задържи в „осъзнатия” сън без да го прекъсне, което в случая изглежда по-малко проблематичното затруднение?
Ако движението на очните ябълки е в такъв смисъл автоматично, то би било в резултат на проявяваща се връзка, но тя би била не психофизиологична (в смисъла, в който я представят изследователите), а само неврологична.
Ако теоретично би могло от сънуващия да бъде прекъснат този процес, тогава би се проявила такава психофизиологична връзка и тогава би се оказало, че тя може да се проявява и да се активира.
Отделен въпрос тук е дали ще се събуди веднага. И трети въпрос е каква степен на умение би трябвало сънуващият да има, първо за да активира такава психофизиологична връзка и прекъсване на автоматичен неврологичен рефлекс, и на второ място – за да би могъл да се задържи в „осъзнатия” сън, без да се събуди.
Това вече би било свързано не с принципната възможност за съществуване или активиране на такава връзка, а с това дали ще е в състояние да предаде някакви сигнали.
Нарушаването на естествения ход, и прекъсването на съня тук е отделен въпрос и е второстепенен спрямо принципната възможност за осъществяване. Основният въпрос е каква е същността на движението на очните ябълки – неврологично рефлексно трепкане.
***
Би било съвсем произволно и несъстоятелно да се допусне възможност със съществуващ неврологичен или психофизиологичен "механизъм", при който в случаите на обикновени "неосъзнати" сънища във фаза „РЕМ” движението на очните ябълки да е автоматично поради неврологичен ефект, като няма нищо общо и не е свързан с конкретните възприятия и преживявания, и движението на въображаемия "поглед" по време на съня, но само при „осъзнатите” сънища и само при тях изведнъж да се включва "пряката" психофизиологичната връзка с "огледалното" въздействие и ефект на движението на "погледа" върху движението на очните ябълки.
Но дори и да допуснем теоретично такава абсурдна хипотеза, ако това евентуално би било възможно, веднага би възникнал въпросът при кой точно момент в сложните сънищни възприятия и в прехода към „осъзнаване”, в каква достигната степен на „осъзнатост”, и при какво постигнато нивото на самоидентифициране би "превключил" режимът и би се активирал такъв аспект на "пряка" "огледално" въздействаща психофизиологична връзка между движението на "очите" и промяната в посоката на "погледа" в съня и движението на очните ябълки на спящия.
При положение, че става въпрос все пак за сън, макар и „осъзнат”, с много "тънка" граница между състоянието на "неосъзнатост" и момента и състоянието на "осъзнаване", както и с различни процеси и степени в процеса на това „осъзнаване”, ако от самото преминаване към състоянието на „осъзнаване” се очаква да се наруши и промени една естествена автоматичност и спонтанност на движението на очните ябълки, и да се включи различен режим на връзка, включваща и механизми, характерни за будно състояние, управляващи движения на части от физическото тяло, пък дори и да се отнася само за очите и нервите на мускулите на очните ябълки, за кой момент на прехода и за каква степен на „осъзнатост” това би могло да се отнася, постигането на каквато би било необходимо.
***
Тезата на изследователите, заявили за осъществяването на такива експерименти, е че движението на очните ябълки във фаза "РЕМ" на съня е свързано със сънуването и произтича от движението на "погледа" (и съответно на "очите") по време на съня в сънищния процес докато сънуващият "разглежда" в него заобикалящата го обстановка. А тази теза очевидно би трябвало да се отнася за всеки сън във фаза "РЕМ", при който има движение на очните ябълки, като естествено без съмнение, мнозинството от тези сънища са "неосъзнати".
***
Това е друг въпрос - не дали съществува психофизиологична връзка и каква е тя точно, а ако евентуално би съществувала какви биха били необходимите условия тя да се използва, да се активира, да се прилага. Това е въпрос за относителността на способностите на доброволците и проблематичността на прилагане на такава връзка, дори и ако би могла да се активира и прояви.
Въпросът е в каква степен на „осъзнатост” в „осъзнатия” сън евентуално сънуващият би бил в състояние да активира и включи целенасочено и подредено прилагане на психофизиологична връзка.
При положение, че съществува такава психофизиологична връзка, за каквато са твърдели съответните изследователи и експериментатори, осигуряваща автоматично, постоянно и пряко, аналогично, "огледално" и напълно съответстващо въздействие от движението на въображаемите "очи" и "поглед" по време на съня във фаза "РЕМ" върху движението на очните ябълки на спящия, възниква същественият въпрос каква степен на „осъзнатост” в „осъзнатия” сън би се предполагало, че сънуващият трябва да е постигнал за да е в състояние да се включи активно в действието на този механизъм и да започне „осъзнато” в съня си да управлява въображаемите си очи и поглед и да контролира и насочва ритъма и движението на очните ябълки, или се предполага, че би било достатъчно само просто да е разбрал, че сънува и след това да си е спомнил, че участва в експеримент, че трябва да подава „кодирани сигнали”, и да започне да си мести погледа по договорения начин, за който също си е спомнил.
Едва ли би било достатъчно просто да е разбрал, че сънува и след това да си е спомнил, че участва в експеримент и че трябва да подава „кодирани сигнали”, да започне да си мести погледа по някакъв договорен начин, за който ли си спомнил.
Едва ли някой би могъл да очаква и предполага, че в момента, в който разбере, че сънува, автоматично незабавно ще си спомни, че тялото му се намира в лаборатория, че го наблюдават и трябва да започне да си движи "погледа" и да подава съответните сигнали?
Това също биха могли да го твърдят само хора, които никога не са постигали "осъзнатост" по време на сън и не са преминавали в състояние на "осъзнат" сън.
Каква степен на "осъзнатост" и самоидентифициране ще му е необходимо да постигне за да може активно да се включи и да приложи такъв метод?
В каква степен на „осъзнатост” в „осъзнатия” сън съответните изследователи и експериментатори предполагат, че сънуващият ще е в състояние с движение на "поглед" да контролира и насочва движението на очните ябълки на спящото си тяло.
***
Би могло да се разглежда вариант, че ако в мозъчните връзки и пътища се оказва, че съществуват такива невронни и асоциативни връзки и се активира такава психофизиологична връзка във фаза "РЕМ" на съня, независимо от това дали от нея има някаква полза и каква е необходимостта да се активира, движението на очните ябълки с неговия модел и динамика бидейки всъщност неврологичен рефлекс би представлявало само редуциран модел и схематичен израз на движенията на въображаемите "очи" и "поглед" в сънищата, при който не се стига до точно "огледално" отражение и съвпадение а само до наблюдавания модел на движения на очните ябълки. И при такъв случай, подаването на сигнали не би било възможно, освен ако сънуващият притежава придобити качества и способности да се намеси в този механизъм, да го промени и управлява.
***
Ако хипотетично би се приела тезата на тези изследователи и експериментатори, че съществува и активно действа точно такъв вид психофизиологична връзка, за каквато те са твърдели, интерпретирали, или пък само са мечтали, и че дори тя е била реализирана с осъществени от тях експерименти, би следвало да се отговори на въпроса, какви трябва да са способностите на сънуващия за да я използва, приложи или включи, предвид относителността на процеса и състоянието на "осъзнаването", какви качества такъв човек и доброволец в експерименти трябва предварително да е постигнал и да има, и какво състояние и степен на "осъзнатост" в съня си да е достигнал, за да може да използва такава връзка за подаване на сигнали. Този въпрос подлага на съмнение, че дори и да има такъв вид психофизиологична връзка, участващите в експерименти доброволци са имали съответните качества, за да я приложат реално и ефективно, което пък подлага на съмнение достоверността на самите експериментите.
Дори и хипотетично да има точно такава връзка, прилагането й би предполагало определени качества, умения и условия, каквито не биха могли да имат мнозинството от вероятните доброволци в подобни експерименти. От тук би произтичала сянката на съмнението, че са реално са били постигнати декларираните резултати с използването на такава хипотетична връзка.
***
При хипотетичен вариант, ако предварително чрез внушение евентуално успешно му е била „щампована” в съзнанието такава задача и тя е изплувала автоматично в съня му, би възниквал въпросът каква въобще би била степента на „осъзнаване” в „осъзнатия” сън на спящия доброволец, каква въобще би била степента му на "осъзнатост" на участието в експеримента, и какъв би бил смисълът от подаване на евентуални сигнали, в случай, че нещо такова би се осъществило.
***
А каква би трябвало да е степента на „осъзнатост” в „осъзнатия” сън, ако движението на очните ябълки би било само неврологично обусловено и автоматично (спонтанно - физиологично обусловен рефлекс, без конкретна връзка на движенията с някакви въображаеми посоки в сънищните ситуации), без връзка с движението на "погледа" в съня, и ако при такова положение по време на своя сън на сънуващия би се налагало „осъзнато” да се намеси в този спонтанен физиологичен механизъм, "волево" да прекъсне спонтанното автоматично (случайно и хаотично или системно и ритмично движение на очните ябълки - в случая не би имало значение как ще го характеризираме), и, чрез "осъзната" "волева" намеса, въздействие и пренастройване на неврологичния или физиологичен механизъм, да активира или създаде съвсем нова целенасочена, „оперативна” психофизиологична връзка (с "пряко" и "огледално" въздействие) между движения на "погледа" си в съня и модела, ритъма, динамиката на движението на очните ябълки, а след това и да съумее да подаде сигнали?
Такава ситуация и хипотеза е просто едно теоретично спекулиране за възможност, каквато не би била според способностите на човек с нормални дадености и качества.
***
И в двата случая – сънуващият е необходимо да си спомни за експеримента и за кодираните сигнали, но това не означава съществена степен на „осъзнаване”още повече – на самоидентификация, способност за задържане, за контрол и трансформиране.
***
Най-напред да дам разбиране за психофизиологична връзка – психоневроендокриноимунология – това е връзка с отражение на психиката върху физиологични процеси.
Въпросът е какво се влага и какво се очаква. Въпросът е съответно за вярността на тезата за нея при конкретните изследвания и експерименти. .
***
С какъвто и механизъм да би трябвало да се случи такава връзка между контролиране на "погледа" в съня и движението на очните ябълки и подаването на сигнали, при всички случаи сънуващият ще е необходимо да е в състояние да си спомни за експеримента и за уговорката за подаване на кодиранисигнали, но това въобще не би означавало съществена степен на „осъзнаване”.
***
Още повече, че същинската "осъзнатост" изисква и предполага постигане поне на определена степен на самоидентификация, заедно със способност за задържане в състоянието на „осъзнатия” сън, а постигането на същинско състояние на "осъзнат" сън означава способност за контрол и за целенасочено „осъзнато” променяне и трансформиране на сънищната обстановка и ситуация и въздействие и направляване в развитието на сънищните събития.
***
Този въпрос подлага на съмнение, че дори и да има такъв вид връзка, сънуващите са имали съответните качества за да я приложат, което подлага на съмнение достоверността на експериментите.
Дори и да има такава връзка, прилагането й би предполагало определени качества и условия, каквито не биха имали болшинството от доброволците в експеримента, затова става съмнително и че са постигнали съответни резултати.
***
Защо психофизиологична връзка би се проявявала само с движение на очните ябълки а не евентуално и на някои други части на тялото?
Защо такава връзка и въздействие би имало само във фаза „РЕМ” (последната по ред и последователност в цикъла), а не и по време на други фази, в които биха се появили сънища и съответно погледът в съня евентуално също „би разглеждал” сънищната ситуация?
Движението на очните ябълки не би могло да е опасно да те нарани по време на сън, както евентуални други движения. Случаят със съня ми с удара с крак показва как спящият би могъл да се нарани при връзка на възприятия и действия в сънищата с движения на различни части на спящото му тяло.
В "осъзнат" сън когато преминах през стената имах усещането за мекота и плавност, за преминаване през желе.
Би зависело от въображаемата ситуация, от сценария на сънищата, би могло да си представиш в съня си рязък удар, няма да усетиш болка, но или в съня ти той ще бъде модифициран в последния момент и превърнат в плавно приземяване или отблъскване, или ще предизвика някакъв наподобяващо на стресово възприятие, което ще доведе до прекъсване на съня ти и събуждане.
Ако би имало в сънищата евентуална психофизиологична връзка, постоянно или понякога свързваща различни движения или събития във въображаемите сънищни ситуации с рефлекси с аналогични движения на различни части на тялото ти - ръце, крака, тогава би могло, ако връзката се проявява само понякога, в множество случаи да получаваш травми на спящото си тяло при различни движения и удари, а ако връзката е постоянно активна и действаща, много често да получаваш подобни травми. Затова природата е предвидила обичайно временното псевдо-парализиране по време на сън, за което обясняват специалистите, макар и да не се проявявало винаги и при всички хора.
***
Разглеждайки евентуалната възможност за достоверност на някои информации, че е възможен и реално е прилаган метод за изследвания, при който сънуващият чрез "осъзнати" "волево" целенасочени и направлявани движения на въображаемите си "очи" и "поглед" в сънищната ситуация е успявал да подава „кодирани сигнали” с движения (най-общо казано) на спящото си тяло (в случая на очните ябълки), съм стигал до извода, че това би означавало да се постига "идентифициране" (своеобразно единение на възможността за възприятие, контрол и управление на въображаемото и на физическото, свързване с възможност за пряко въздействие) на въображаемата представа за собствено тяло и неговото позициониране в нестабилната сънищна ситуация и обстановка по време на съня, изразяваща се в абстрактно възприятие за евентуално и променливо усещане и контрол на това въображаемо тяло, включително и на "очите" и съответно на "погледа", от една страна, с физиологичните механизми на реалното сенситивно дразнение и възприятие, и с характерни за будното съзнателно състояние възможности и способности за контрол и управление на физическото тяло и по-специално на очните ябълки, докато човекът лежи в забвение в леглото си, спи и сънува, от друга страна.
***
Като се има предвид, че движението на очните ябълки във фаза „РЕМ” се свързва със сънуването на сънища, а принципно, както при всички фази и сънища, и в тази фаза почти всички или всички сънищата при повечето хора са "неосъзнати", и дори при евентуално възникване при някои хора на някои „осъзнати” сънища, те обикновено биха били изключение и само една малка част от всичките сънища (в мнозинството от случаите и особено при хора без съществена практика – много малка част, ако въобще възникнат или ако въобще бъдат запомнени), схващането, че в тази фаза на съня съществува и се проявява психофизиологична връзка между посоките на движението на "погледа" в съня и на очните ябълки на спящия, естествено и логично би трябвало да се отнася както за "осъзнати" сънища, така и за всички останали обикновени "неосъзнати" сънища.
Ако действа точно такава връзка, за каквато са твърдели съответните изследователи и експериментатори, тя би трябвало да е валидна за неврологичните и физиологичните дадености и рефлекси при всички сънища във фаза "РЕМ", за всички периоди на сънуване в тази фаза.
Дори ако приемем редуциран вариант, че съществуват предпоставки за проявление на такава връзка, но тя би трябвало да бъде активирана, те биха се отнасяли за всякакви сънищни състояния, дори и ако са ограничени само в рамките на фаза "РЕМ", поради едни или други нейни специфики и съотвено състояние на мозъчната дейност.
***
Това означава, че или движението на очните ябълки би могло да е вроден автоматичен рефлекс, неврологично и физиологично предизвикано от самата специфика на състоянието на мозъка и сънуването в тази конкретна фаза на съня, или връзката би трябвало да е вродена и присъща, автоматично проявяваща се и, както твърдят привържениците на такава теория, движението на очните ябълки да следвал и евентуално да отразява движението на погледа в ситуацията в съня.
Но при втората хипотеза, какво би било това следване, и какво би било това "разглеждане" и какво би трябвало да е това движение на въображаемия ти "поглед" и "очи" в сънищата ти като се има предвид същността, динамиката, ритъмът и системността на движенията на очните ябълки, такива каквито реално ги познаваме и виждаме на различни видеозаписи?
Две възможности. При първата възможност "идентифицирането" ще трябва да се постигне по време на „осъзнатия” сън като се окаже намеса и въздействие в автоматичния неврологичен процес, който не е свързан с движение на "погледа" в съня. Това би било твърде малко вероятно за практическо постигане, както и въобще като теоретическа възможност, при хора с обикновени качества и при неинтегрирано съзнание.
При втората възможност предпоставките за "идентифициране" биха произтичали от хипотетичен вроден естествено заложен и действащ неврологичен механизъм, който да свързва движението на въображаемия "поглед" във всеки един сън във фаза "РЕМ" с движение на очните ябълки на спящото тяло.
Тогава в „осъзнатия” сън би трябвало да се проявява, "осъзнава" и постига съответното "идентифициране" и чрез „осъзната” „волева” пожелана в съня намеса и въздействие върху действащата връзка чрез контролиране и целенасочено управляване на своите въображаеми "очи" и "поглед" във въображаемата сънищна ситуация, използвайки такава хипотетична психофизиологична връзка, сънуващият да успее да подава сигнали с движения на очните си ябълки.
***
Трудно е за приемане като възможност поради явното несъответствие на начина и динамиката на движение на очните ябълки с каквито и да са възможни начини на "разглеждане" на една обстановка, както в състояние по време на сън, така и в будно състояние, включително и с възможностите за волево движение по такъв начин на очите в будно състояние.
Само който не е поглеждал и не е виждал как се движат очните ябълки по време на сън във фаза "РЕМ" би могъл лесно да повярва, че очните ябълки се движат така, както сънуващият би "гледал" по време на своите сънища или както биха се "разглеждал" въображаема обстановка, ситуация и действия в съня, или който чрез такава теза би искал от незапознати научни структури да си осигури институтско финансиране за експерименти или за писане на разработки и книги, би могъл да твърди за достоверността на такова положение.***
***
Тъй като естествено във фаза „РЕМ” не всички сънища са „осъзнати”, а очните ябълки по правило се движат (от което произтича и наименованието на фазата – "бързо движещи се очи", а то съответно предполага пъргаво, активно движене, а не само леко поместване), логично е, че според тезата на учените, провели съответните експерименти с осъществяване на „кодирани сигнали”, обяснението за свързването на причината за това движение с разглеждането на обстановката и преместването на "погледа" в съня би трябвало да се отнася както за „осъзнати”, така и за всички останали обикновени сънища, появяващи се в тази фаза.
Ако причината за движението на очните ябълки е само в спонтанно действие на естествен рефлекс и механизъм, свързан със специфики на физиологичното състояние по време на процеса на сънуване специално във фаза „РЕМ”, със състоянието и вида активност на мозъка при тази фаза на съня, предизвикващо съответни нервни реакции и импулси, въздействащи регулярно на очните мускули и водещи до съответния модел на движения (но не и поради някаква постоянно действаща психофизиологична връзка между посоките в "гледането" при „разглеждане” на ситуацията по време на съня и посоките на движение на очните ябълки на физическото тяло), тогава би възникнал въпросът защо и по каква логика би трябвало да е възможно, или евентуално как и с какви способности на сънуващия би могло да стане възможно по време на „осъзнатия” сън да се постигне такова "идентифициране".
Да се постигне "осъзнато" "волево" свързване между възприятията и въображаемите възможности и действия във въображаемия свят на съновидението и сънищна ситуация, от една страна, с възможности за оказване на въздействие върху сенситивни и контролни механизми на физическото тяло и съответно предизвикване на негови действия. Хипотетичното постигане на такова свързване при такива условия би изисквало съществуването на възможност и притежаването от сънуващия на способност да се осъществи намеса и постигне въздействие и промяна в процеса на съществуващия рефлекс и и автоматични реакции и движения. При положение, че вроденият механизъм би предвиждал такава възможност, сънуващият ще трябва да притежава качествата и способностите да окаже целенасочено въздействие върху автоматичния физиологичен механизъм, да променя спонтанното регулярно движение на очните ябълки и да започне да го контролира и управлява. И така – чрез въображаеми движения на въображаеми "очи" и въображаем "поглед да започне да произвежда "кодирани" сигнали с предварително уговорени модели на движения на очните си ябълки.
Контратези /Хипотези
Може ли да се намеси в рефлекса – все едно наново да създаде такава връзка – в обичайните случаи не би могло да го направи всеки
Ако такава спонтанна връзка би имало поради някакъв механизъм (с неврологична реакция и рефлекс), но не между посоките в "гледането" при „разглеждане” на ситуацията по време на съня и посоките на движение на очните ябълки на физическото тяло, а само между процеса на сънуването и съответни нервни реакции и импулси, въздействащи регулярно на очните мускули и водещи до съответните спонтанни движения, тогава би възникнал въпросът как би било възможно по време на съня чрез въображаеми „кодови” движения на въображаем поглед и въображаеми очи, целенасочено да бъде оказано въздействие върху автоматичния физиологичен механизъм и да се променя спонтанното регулярно движение на очите във фаза "РЕМ".
***
Не може. Не може от всеки и в обичайните случаи. Все едно да се създаде наново такава връзка.
Трябва да се изложат като тези различните няколко възможности и след това да се посочат при всяка от тях съответни съображения.
***
Ако въобще хипотетично би могло да има такава психофизиологична възможност или ако би могло да се постигне резултат, свидетелстващ за такова идентифициране от хора с обичайни качества и способности (в съответните случаи на лабораторни изследвания), то би могъл също така да бъде поставен и въпросът доколко това е било същински сън или видения в своеобразно будно състояние със затворени очи. (Или полубудно състояние, с трудно за определяне на мястото му на гравицата между сън и будност, когато виждаш картини и действие като фрагменти от филм, измислен от твоето съзнание и в същото време имаш усещането за почиващото си тяло, на каквито случаимного пъти съм бил свидетел от личен опит).
Въпросът е доколко такова състояние би могло и би трябвало да се определя като същински сън, пък макар и „осъзнат”, или представлява алтернативно състяние – своеобразно хибридно будно състояние с видения със затворени очи, с паралелно сенситивно възприемане и усещане на почиващото (или, да речем, спящото) тяло.
(Или дори в изключителни случаи – алтернативно състояние с паралелна възможност за контрол и въздействие върху негови действия – нещо като евентуална начална степен на „паралелно възприятие”.)
Освен ако критерият би бил просто сходство на вида на мозъчните вълни и фигурите в графиката на енцефалограмата, характерни (и евентуално разпознаваеми) за съня във фаза "РЕМ". Но ако все пак говорим за същински "осъзнат" сън, доколко такъв критерий би могло да е определящ?
Доколко отразеното в графиката на енцефалограмата и сходството при други физиологични данни биха били достатъчно показателни? При състояние на медитация или при други специфични състояния, понякога наричани "алтернативни", мозъчните вълни и ритми също могат да показват изменения.
А ако критерият за състояния, при които се постига един или друг вид идентифициране на възприятия и въображаеми действия в света на сънищата с ефекти и въздействия върху сенситивни и контролни функции на тялото във физическия свят на будните би бил само сходство в електрична или електромагнитна дейност на мозъка, във вида на мозъчни вълни и ритми, във фигурите в графиката на енцефалограмата, в данните за сърдечен ритъм, кръвно налягане, или характеристики в обмяната на веществата, в преобладаващи химични елементи в мозъка и т.н., типични за сън във фаза "РЕМ", дали въобще не би се наложило да се преразгледа представата и концепцията за същността на сън и сънуване.
***
Разбира се то би могло да се ограничава само с връзката между погледа в съня и движението на очните ябълки. Освен това, такава връзка би могло да се осъществява и спонтанно автоматично, без въобще сънуващият по време на съня си да има каквите и да е възприятия от спящото си тяло или усещане за това, че чрез своя поглед движи очните си ябълки. И тогава бихме говорили за осъзнат сън с психофизиологична връзка, при която има способ сънуващият да подаде сигнали на наблюдаващите го. Стига такава връзка да съществува не спонтанно неврологична, поради което очните ябълки се движат по начина и с динамиката, каквито се наблюдават при спящите, а такава, каквато я представят привържениците на теорията за връзката между движенията на погледа по време на съня и на очните ябълки на спящия.
***
Не мога да се съглася, че в сънищните ситуации сънуващият би „разглеждал” (и осмислял) обстановката с такъв вид постоянни движения на въображаемия си "поглед" и въображаемите си "очи".
Ако би имало природно заложена такава психофизиологична връзка, която постоянно и по правило да свързва движенията на очните ябълки с начина, по който спящият „разглежда” обстановката в сънищата си, и с посоките, в които "гледа" във всички свои сънища във фаза „РЕМ”, тогава движенията на очните ябълки биха били съвсем различни, с друга динамика, много по-несистемни и по-разнородни, както разнородни са и вариациите на сънищата и сънищните възприятия, от една страна, и в повече случаи биха наподобявали в по-голяма степен едно спокойно „разглеждане” и "гледане" като не биха имали същата регулярност, бързина и „пъргавост” при отделните движения, и честота, от друга страна.
Хипотези
Констатация на резултатът при една от хипотезите – за постоянно действие на психофизиологичната връзка
Ако приемем, че заявените резултати от експерименти са истинни, и че подаването на подобни „сигнали” е било възможно и е било осъществено,
и че подобно хипотетично "идентифициране" е било постигано от участващите в експериментите доброволци (независимо дали е била осъществена намеса в действието на неврологичен механизъм, нямащ нищо общо с посоките на "погледите" в съня,
или е била използвана хипотетичната постоянно действаща психоневрологична връзка и пряко въздействие на въображаемия "поглед" върху движенията на очните ябълки),
това би означавало, че предварително уговореното и целенасочено "движение" по определен начин на въображаемите "очи" и въображаемия "поглед" по време на „осъзнатия” сън, автоматично е предизвикало съответно "огледално" движение на очните ябълки.
***
Едната хипотеза – за постоянна психофизиологична връзка
Ако има психофизиологична връзка, т.е. идентифициране между въображаемия свят в съня и действия в него и ефекти върху сенситивните органи – очите, то това ще се осъществява „спонтанно” и автоматично, няма реално този процес да се активира или управлява от сънуващия в „осъзнат” сън, а той спомняйки си по време на „осъзнатия” си сън за него, с определени движения на въображаемия си поглед просто ще се възползва от него.
Т.е. не става въпрос за някакво идентифициране и усещане по време на съня на самите механизми на този процес.
Действа естествена присъща психофизиологическа мозъчна връзка. Тя води до непосредствено отражение и ефект върху нервната система и физическото тяло, и съответно предизвиква аналогично движение на очните ябълки на спящия в леглото.
***
Ако пък приемем, че заявените експерименти са истинни и подаването на подобни „сигнали” е възможно и е било осъществено –
възможни са поне две различни хипотези.
***
Това тук се отнася при евентуалната първа хипотеза.
Доколко това би могло да изглежда достоверно имайки предвид същността на различните вариации на сънищата? – Това е свързано с това, че има различие на движението на поглада в съня и движението на очните ябълки. Т.е. тук е хипотезата, че движението на погледа въздейства на движението на очните ябълки.
***
Това се отнася за втората хипотеза
Такава намеса едва ли би било възможно да се осъществи освен ако сънуващият няма суперспособности за навлизане навътре с интегрирано съзнание и да въздейства и върху мозъчни и неврологични механизми, нямащи пряко отношение към съня и със сънищната ситуация, с разглеждането, с движението на въображаемия поглед и т.н.
Това се отнася за първата хипотеза
В неосъзнатия сън необусловено, случайно и неосъзнавано, но в осъзнатия сън след като си спомниш и насочиш внимание започваш да променяш посоките на погледа си целенасочено – това е така наречената намеса спонтанно , без да са неуобходими суперспособности за нарушаване и управление на неврологичен механизъм и създаване на нова психофизиологична връзка, но това не означава, че дори за този вариант не са необходими трудно постижими способности.
***
Това е за втората хипотеза
Ако връзката би била само неврологична, но резултатите от експериментите са истинни и си успял да подадеш сигнали, значи от движението на погледа ти се е получил спонтанен ефект - въпреки че няма такава психофизиологична връзка! В този смисъл тук не би имало причинно-следствена връзка. Това означава, че спящият трябва да е бил в състояние да повлияе на неврологичния механизъм и да активира пряка огледална психофизиологична връзка.
Това е и за двете хипотези
И при двете хипотези, но особено в случай, че е възможен вторият вариант, евентуалното осъществяване би било свързано с достигнатата степен на "осъзнаване" и себевъзприятие. Съответно възниква съмнение, че такива способности е възможно да се активират /или придобият/ от всекиго само с факта на "осъзнаване" – разбиране че сънуваш.
Вариациите на сънищата е отделен въпрос – той е свързан с разнообразието на движенията на погледа по време на сънищата и с това, че движението на очните ябълки не изразява такова разнообразие и се случва в режим, по-скоро наподобяващ неврологичен ефект.
Ако става въпрос за постоянно действаща психофизиологична връзка с огледално отражение на въображаемия поглед върху движението на очните ябълки, такава връзка или има, или няма. Ако става въпрос един неврологичен ефект да бъде овладян по време на осъзнат сън и да бъде активирана подобна психофизиологична връзка това би било друга ситуация – втората хипотеза.
Това се отнася за първата хипотеза
Ако има точно такава психофизиологична връзка, за каквато говорят и ако разглеждането на ситуацията в съня и местенето на погледа автоматично огледално се пренася и изразява в движението на очните ябълки, значи това се отнася за цялата фаза РЕМ и за всички сънища във фаза РЕМ – и за осъзнати и за неосъзнати. Но такъв ефект не се проявява при сънищата в другите фази.
Това се отнася за втората хипотеза (и двете хипотези са в случай, че се приеме, че резултатите от експериментите са истинни и е осъществена еднопосочна комуникация с подаването на сигнали).
Ако връзката е от друг вид (неврологичен ефект) и просто при съответните ритми и електрична активност във фаза РЕМ се получава подобен нервен рефлекс и очите започват да трепкат, тогава значи няма нищо общо с „разглеждане” и местене на въображаем погледа по време на съня. При такъв втори вариант, за да се намеси сънуващият в процеса на този нервен рефлекс, би означавало и да може първо да прекъсне неговата спонтанност и автоматичност и на второ място да активира такава психофизиологична връзка, която не е активна и не действа постоянно, но която по природа би била заложено и би било възможно да бъде активирана, или пък да създаде и активира такава връзка, каквато по природа преди това не е съществувала. Какви качества трябва да има индивидът, за да може да повлияе вътре в съня си на различни мозъчни и неврологични механизми, за да създаде такава връзка.
Това се отнася за втората хипотеза
Иначе не би имало друга логика и смисъл. Ако това трепкане на очните ябълки е неврологичен ефект и не произтича от разглеждане и местене на въображаемия поглед в съня, както се твърди според първата хипотеза, няма никаква логика само поради това, че си разбрал, че сънуваш в някакъв момент на навлизане в „осъзнат” сън (с начална осъзнатост, а дори и да е напреднала), да се предполага, че местенето на въображаемия ти поглед изведнъж ще започне автоматично и огледално да се отразява върху движението на очните ти ябълки, а спонтанното им до този момент неврологично обусловено трепкане изведнъж ще стане пряко отразяващо движението на въображаемия ти поглед в съня. Няма никаква логика само с това, че си разбрал, че сънуваш, изведнъж да се получи връзка между въображаемия ти поглед и целенасочено въздействие върху нервите и мускулите на очните ти ябълки. И ако е необходимо вътрешно въздействие върху този ефект и механизъм – възниква въпросът не само каква степен на осъзнатост е необходима, но и какви изключителни качества трябва да притежава сънуващият.
В повечето случаи това не би могло да стане, защото не би имало никаква връзка между трепкането на очните ябълки и движението на погледа в съня – трепкането ще е нервен рефлекс поради естеството на електричната дейност на моцъка, спецификата на съответните ритми и вълни на фаза РЕМ. При други фази на сън не се проявява, но при фаза „РЕМ” се преминава някаква граница и започва да се проявява.
Това се отнася за втората хипотеза
Ако сънуващият трябва да е в състояние да наруши естествен неврологичен ефект с трепкане на очните ябълки и да активира или още повече да създаде психофизиологична връзка, каквато не е действала до този момент, тогава дори това теоретически да е възможно чрез каналите на хибридната асоциативна каскада, би било твърде сложно за всеки доброволец и би предполагало притежаването на такива качества, каквито принципно ако някой би имал, най-вероятно не би се занимавал с участие в такъв вид експерименти и при него това би било в резултат на дълга практика.
Би могло да има редки случаи, ако някой доброволец има специален талант (за който дори не му е било известно), което би било нещо почти като паранормална способност, но това би било изолиран случай, и не би било показателно за цитиране като общи резултати от подобни експерименти.
***
Хипотезите
Най естествената, логична и приемлива възможност е, че това движение на очните ябълки е неврологичен рефлекс, свързан със съответното състояние на мозъка и въздействие върху очните нерви и мускули – физиологично и неврологично обусловен рефлекс просто и само от степента на активност на мозъка в съответното спящо и сънуващо състояние във фаза "РЕМ", при една възможна хипотеза, или пък съществува в тази специфична фаза на съня поради естествена вродено присъща психофизиологична мозъчна връзка, водеща до отражение на преживяванията и въображаемите възприятия и действия в съня върху нервната система и физическото тяло и ефект с пряко "огледално" въздействие предизвикващ съответно аналогично движение на очните ябълки на спящия в леглото, при друга хипотеза, (според твърдения на съответни изследователи и експериментатори - реално действаща психофизиологична връзка)?
***
При втория вариант – резултат от ефект от взаимодействието на Асоциативната каскада на сънищата или на Хибридната асоциативна каскада с останали (други) схеми в общата Асоциативна каскада на съзнанието, взаимодействие на невронните мрежи, активирани по време на „осъзнатия” сън и на въображаемите възприятия, с невронни схеми, контролиращи зрителните възприятия и тяхното асоциативно съпоставяне, и обратно асоциативно въздействие?
Но доколко би могло да изглежда достоверно, че движенията на очните ябълки биха могли да изразяват движения на "погледа" при разглеждане на сънищната обстановка и ситуация, имайки предвид същността на различните вариации на сънищата?
При съществуването на такъв ефект, разнородността на вариациите на сънищата би могла да се оказва второстепенна и не толкова съществена, но ако все пак очните ябълки биха следвали движението на погледа в съня, те биха се движили по различен начин. Това, което се забелязва при движението на очните ябълки на спящите във фаза "РЕМ" говори съвсем ясно за автоматичен неврологичен ефект, свързан с физическото състояние и функции на мозъка, а не с въображаемата ситуация и с конкретното съдържание на сънищата и на въображаемите действия.
***
Ако наистина такъв резултат би бил реално постигнат (а редно ли би било да се усъмним в коректността и отговорността на съответните съобщения и доклади), би останал на втори план въпросът, дали е оказана „осъзната” и „съзнателна” намеса по време на „осъзнатия” сън в спонтанно действащ неврологичен механизъм и връзка, или е използвана постоянно действаща психофизиологична връзка, защото и в двата случая евентуалният краен резултат с подаването на „кодирани сигнали” би означавал постигане на съответно "идентифициране".
Друг е въпросът, както вече посочих по-горе, в каква степен на „осъзнатост” в "осъзнатия" сън и евентуална степен на самоидентификация се е намирал сънуващият докато е успял да „комуникира” с подаването на „сигнали”.
И друг е въпросът, както отново ще отбележа по-долу, доколко с движението на "погледа" си в света на сънищата, водещо до спонтанно и автоматично движение на очните ябълки и подаване на сигнали (извън неговия въображаем свят и извън неговото въображаемо възприятие) би могло да се каже, че сънуващият въобще би имал някакво възприятие и знание в реално време за осъществяване на осъзнат или „осъзнат” контакт с външния свят и наблюдаващите го.
===========================================================
това пак са контратези - въпроси
Евентуално да се сложи /дали?/ - Преди раздела за „Виждането” и при виждането в съня
Въпросителни откъде би могло да има съответствие между „виждане” в съня и апарата на виждането – очите? /Вижданего в съня/
Виждането в сънищата не е свързано с функция в момента на очите и с движение на очните ябълки – ситуациите в съня са въображаеми, те произтичат от активиране и комбиниране на различни отпечатъци в паметта, а не от получавани в момента външни зрителни въздействия.
Откъде би могла да произлиза такава пряка връзка между въображаемия "поглед" на спящия и реалните очи (очните ябълки) на физическото му тяло?
Ситуацията в съня е ситуация на въображението, състои се от комбиниране на образи в съзнанието, които произтичат не от външни зрителни възприятия, а от процеси в мозъка на основата и в рамките на съхранената и „запечатана” в паметта информация.
Процесите се осъществяват само на основата и в рамките на паметта без постъпваща външна информация (като се абстрахираме от евентуални външни дразнители и постъпващи сенситивни възприятия от лежащото и спящо тяло или от вътрешни физиологични процеси) и произтичат от паметта, включително от вътрешната визуална памет.
Тези процеси са вътрешно породени и развити, а не предизвикани от непосредствени външни възприятия. В резултат на комбинирането се образуват логически и смислово структурирани ситуации и действия.
По време на съня „виждаме” тези образи и възприемаме картините и ситуациите в множество от сънищата си по аналогичен начин както когато виждаме и наблюдаваме образите, действията и реалността в будно състояние.
***
Въображаемата представа за собственото тяло, не винаги ясна и изразена, евентуалното възприятие за него и за неговите движения и действия, за средата и собственото позициониране в нея, характерът на тяхното възприемане по време на съня представляват комплексно въображаемо възприятие – продукт на Асоциативната каскада на сънищата, или на Хибридна асоциативна каскада, то не е пряко свързано сенситивно с реалното спящо физическо тяло. Още по-малко е свързано съзнателно (с контролни и управляващи тялото функции и възможности, характерни и проявяващи се в будно състояние), независимо дали сънят е „осъзнат” (освен ако човек не е постигнал интегрирано съзнание).
Активират се определени структури и визуално-смислови „отпечатъци” в паметта и комбинирано се включват в Асоциативната каскада на сънищата, или в Хибридна асоциативна каскада, като това води до създаване на възприятието на сънуването в ролята на „Въображаемото Аз” или на "Реално Аз". В едната или другата форма на асоциативна каскада и сънищно възприятие съответно се запазват, или допълнително се отварят, повече или по-малко активни пътища за връзка на асоциативните процеси и с основни за определянето на личността сегменти от паметта, които изразяват и са в основата на Центъра на идентичността.
***
Обяснява се, че процесът на сънуване е свързан с паметта, а не с постъпване на външни визуални възприятия. Това е във връзка със съмнителността на първата хипотеза – че не би следвало да има постоянна обратна връзка към апарата на очите. Връзката с експериментите е заради първата хипотеза. Свързано е с характера на виждането по време на съня.
***
Разбудените визуални, визуално-смислови и смислови структури от паметта асоциативно се свързват, като невронните процеси, изразяващи осъществяването на асоциативните връзки, следващите от тях ефекти, както и породени по-нататъшни асоциативни взаимодействия, преминават през останалите частично неблокирани от състоянието на съня и отворени невронни пътища и асоциативни канали, като асоциативните потоци в Асоциативната каскада на сънищата биха могли да достигат или да се „докосват” включително и до невронните мрежи в зоната за приемане на външните зрителни импулси в будно състояние, от която водят началото си множество асоциативни пътища за асоциативно съпоставяне, разпознаване и асоциативно смислово свързване на външни образи.
(Ако движението на очните ябълки се случваше само при „осъзнати” сънища във фаза РЕМ, бихме могли да заключим, че при формата на Хибридна асоциативна каскада при „осъзнатия” сън асоциативните потоци правят пряка обратна връзка с приемната зона и оказват обратно въздействие на нервите, управляващи очните мускулите на очните ябълки.
Но движението на очните ябълки във фаза РЕМ е при всички сънища, повечето от които са "неосъзнати".
Поради това не бихме могли да търсим връзка с наличието на Хибридна асоциативна каскада.
Остава да се приеме вариантът, че и без сънят да е станал „осъзнат” в Асоциативната каскада на сънищата асоциативните потоци, свързани с въображаемата ситуация и въображаемите ксартини и въображаемите ти дейстквия биха могли да достагат и да докосват невронните структури около и свързани с приемната зона на импулсите от очите, и евентуално да са в състояние да оказват обратна връзка.
Това положение е в случай, че бихме търсили някакво обяснение на теорията, че движението на очните ябълки било следствие от движението на погледа по време на съня докато спящият разглеждал обстановката.
Търсенето на такова евентуално обяснение обаче не означава, че такава теория е правдоподобна и достоверна.)
Така тези визуално-смислови структури и „отпечатъци” в паметта се включват в сложния процес на създаване и развитие на сценария на сънищата, следвайки каналите и потоците в Асоциативната каскада на сънищата и свързаните с нея други будни и частично активни форми, схеми и аспекти на общата Асоциативна каскада на съзнанието. Генераторът на сънищата създава образи и ситуации, а сънуващият се възприема като „Въображаемо Аз” или, ако разбере, че сънува – като „Реално Аз”.
Асоциативният процес в Асоциативната каскада на сънищата е аналогичен на асоциативния процес в Асоциативната каскада на будното състояние и води като резултат до подобно възприятие. Разликите произтичат от частичността на връзката с Центъра на идентичност и от временното частично затваряне на канали за връзка с редица сегменти, структури и „отпечатъци” в постоянната трайна памет.
Това от своя страна води до редуциране на асоциативните връзки и до нарушения в логичната им последователност и съответно в логичността в образуващите се ситуации и възприятия.
Комбинират се, разпадат се и се рекомбинират елементи, изплували и сблъскващи се на повърхносттана Океана на елементите на съзнанието – колкото и да е абстрактно това описание или обяснение, то изглежда се оказва най-точното.
===========================================================
Какво означава?
Съобщенията, че в експерименти е било реално осъществено подаването на „кодирани сигнали” и че движенията на "погледа" в съня автоматично предизвикват (и при експериментите с доброволци в "осъзнат" сън са предизвикали) съответни движения на очните ябълки, ако са вярни и коректни, биха означавали, че и в сънищния процес евентуалният импулс (или въображаемата сънищна представа за такъв импулс) за търсене на допълнителна информация би пораждал асоциативен поток, който спонтанно би водил до психофизиологична връзка и до съответно движение на очните ябълки на спящото тяло.
===========================================================
Граници на възможностите
Психофизиологична връзка
Възможностите на „психофизиологичната връзка”
Докъде биха могли да стигат възможностите за въздействие (или за активиране и проявление) на такава „психофизиологична връзка”?
За такъв вид изследвания и експерименти и осъществяване на еднопосочна комуникация между спящия в осъзнат сън и наблюдаващи го в лаборатория би бил от значение евентуалният отговор на такива въпроси:
Доколко в графиката на енцефалограма в будно съзнателно състояние би било възможно да бъдат разграничени и определени конкретни отделни елементи, съответстващи със сигурност само на движение на пръсти на ръка, на ръка или на очи?
Доколко в самата графика на електроенцефалограмата би могло да има видими неоспорими индикации с точно определени графични елементи, изразяващи точно определени промени на електрични потенциали в определени зони в кората на мозъка, съответстващи само на точно определени конкретни физиологични събития и процеси или физически телесни събития – движения на една или друга част на тялото?
Доколко такива конкретни физически и физиологични събития би могло да бъдат отразявани и разпознавани чрез електроенцефалограма? Доколко такъв вид данни в електроенцефалограма би могло да се появяват и да присъстват при регистриране на мозъчната дейност по време на сънищата? И доколко такива елементи в графиките на електроенцефалограмите биха били аналогични и биха си съответствали
При регистрирането в будно състояние и при състояние на сънища, включително при „осъзнати” сънища?
Ако би могло електроенцефалограмата да предоставя такива данни и ако би имало такива аналогии, тогава аналогичните елементи би могло да бъдат разграничавани и разпознавани – специфични, конкретни, диференцирани елементи от графиките, съответстващи на определени прояви в мозъчната дейност, отразяващи определени конкретни физиологични процеси и физически действия.
Тогава би могло да се намира аналогия и да бъдат разпознавани съответни движения на въображаемото тяло на „Въображаемото Аз” или на „Реалното Аз” – по време на сънищата в различните състояния на обикновен и на „осъзнат” сън, или поне най-малкото при движения и действия на „Реалното Аз” в състояние на „осъзнат” сън във фаза „РЕМ”?
Би ли могла електроенцефалограмата, включително при запис по време на сънища/ да предоставя възможността за такова разграничение и идентифициране?
Въпросът е само риторичен, защото е известно какво представляват графиките на електроенцефалограмите и какви са техните възможности. Всички са виждали, или могат да видят такива графики и могат да си направят съответните изводи.
Става въпрос за конкретни специфични характерни и неповтарящи се при други действия конфигурации в графиките на енцефалограмите, а не просто регистриране на електрични потенциали и електрична активност от едни или други съответни датчици, прикрепени към една или друга зона, предполагаемо или емпирично установено ангажирана с едни или други телесни физически или физиологически прояви, които да бъдат асоциирани с едно или друго извършвано в момента действие.
***
Ако би било възможно определени въображаеми движения и действия на „Реалното Аз”, а може би дори и на „Въображаемото Аз”, във въображаемата сънищна ситуация да бъдат психофизиологично свързани с определени елементи („маркери”) в графиката на енцефалограмата, би се оказало възможно тези „маркери” да бъдат свързвани с определени елементи от разказа за събитията в "осъзнатия" или в неосъзнатия сън, като събитията от съня евентуално да бъдат идентифицирани с отделни части от графиката.
Това е хипотетично и теоретично в случай, че би имало такава апаратура и би било възможно такова диференцирано отразяване на мисловни процеси, въображаеми вътрешни визуални образи, и т.н. Ако би имало... Това е което не е възможно, само като предположение, за да би могло, тогава би трябвало... За да би било възможно... Ако хипотетично предположим, че би имало такава апаратура, която да е в състояние...
Става въпрос за хипотетична възможност за отразяване и регистриране на въображаеми смислови елементи в конкретен електромагнитен и електричен израз, за което е нужна друг вид апаратура. Няма такива електроенцефалографи или такъв друг вид апарати.
Това обаче е проблематично в светлината на написаното по-горе за спецификата и автономността на въображаемата ситуация от гледна точка на информацията, от която е съставена. Сънищата биват съставени от следи-отпечатъци – спомени, а тези спомени произтичат от активирани съответни действия, доколко от следите отпечатъци се е запазила обратна вързка към центровете, свързани с едни или други движения и действия, отделни елементи на тези действия свързани с отделни центрове в мозъка. Центровете участват в асоциативната каскада и в определен вид „разпределение на труда, на активността, доколкото се отнася за връзка на асоциативния процес с физическото тяло и негово управление.
Дори при положение, че има идентифицирани електромагнитни и електрични прояви и съответни конкретни елементи от графики или от друг вид регистриране на активността на конкретни мозъчни центрове, свързани с движения на тялото и с различни физиологични процеси, центрове на управление на пръсти и ръце, то въображаемата ситуация в сънищата въобще не е нужно да е свъзана пряко с тези центрове.
Въображаемите движения не са свързани с тези центрове, а със следи-отпечатъци в паметта за спомени за съответни движения, които спомени може да произтичат както от събития в миналото, така и от всекидневната дейност, свързани с активирането на тези центрове.
В този смисъл, съмнително е доколко би имало обратна връзка от конкретни действия във въображаемия свят и ситуация към едни или други конкретни мозъчни центрове.
И все пак, показателни за евентуална подобна връзка са сънищата в които при ритане с крак се оказва, че и спящото тяло прави подобно ритане с крак. Този факт на аналогични удари с крака във въображаемата ситуация и в реалността на спящото тяло говорят за съществуване и за възможност за активиране на психофизиологична връзка между въображаеми и реални действия, връзка с определени центрове, отговарящи за съответни реални физически действия.
Такива евентуални елементи в графиката би могло да бъдат съпоставяни с разказите на сънуващия за събитията и действията си и в „осъзнат” и в в „неосъзнат” сън, които би успял да си припомни.
Но дори и това да би било възможно, въпросът е, какво би допринесло такова съпоставяне за личното развитие по Пътя към Портала.
За да са възможно по-пълни техните разкази и за да може уменията им да се развиват, преди да разказват те би трябвало да ги записват подробно. Доста напреднал би трябвало да е един доброволец и да притежава специални качества и умения, за да може веднага след събуждане да разказва подробно и изчерпателно, без в процеса на това разказване да забрави и пропусне съществени части, като голяма част от сънищата му или да не се визуализират или да избледнеят докато разказва за едни или други елементи от спомените си.
Максималният вариант би бил – спецификите на електромагнитната дейност да бъдат трансформирани в движещи се образи и така да се постигне изобразяване на сънищата – но това за сега все още е само тема на научно-фантастичен сюжет, макар че вероятно някога би могло да се реализира.
Като се има предвид вида и възможностите на графиките на електроенцефалограмите, това очевидно не би било възможно с наличната в днешно време апаратура. Може би в някакво бъдеще, с някакви други апарати...
Но такава възможност, в случай че би съществувала, би трябвало да е валидна и да е приложима както при „осъзнати” сънища, така и при обичайните „неосъзнати” сънища.
При такава хипотеза и ако има такива аналогии, ако само определени движения и действия на физическото могат да бъдат свързани само с точно определени елементи в електроенцефалограмата, при разказ впоследствие за събития и за свои действия в неосъзнатия си сън, такива елементи би могло да бъдат потърсени в енцефалограмата и съпоставени с разказа за сънищата. Така впоследствие би могло в графиките да се намират индикации за съответни действия в съня.
***
Ако психофизиологичната връзка би съществувала по природа такава, каквато са я представяли някои „изследователи на подаването в „осъзнат” сън по време на фаза „РЕМ” на кодираните сигнали” и ако би била постоянно действаща пряка спонтанна връзка между движенията на погледа в съня и движенията на очните ябълки във фаза „РЕМ” (или ако би съществувала като потенциална даденост и би могла при определени хора да бъде активирана, макар и при други да остава в „спящо” състояние, а дори и при друга хипотеза – ако присъства само като неврологичен ефект с движения на очните ябълки в съответния модел като рефлекс в спонтанна форма без никаква връзка с някакви движения на „поглед” в съня, но евентуално при наличието на определени способности на сънуващия би могло в "осъзнат" сън да бъде овладяна, от сънищното състояние и въображаемите възприятия да се постигне „осъзната” „волева” намеса и контрол, прекъсване на спонтанния рефлекс и въздействие върху него, и използвана за извършване на конкретни движения с очните ябълки), то тогава би могло да бъде поставен въпросът доколко механизмите, осигуряващи такъв вид връзка биха могли да включват и ефекти, обхващащи и по-голям периметър на възможности (макар и в латентно състояние) – ефекти и от други въображаеми действия във въображаемата ситуация на въображаемото тяло на „Реалното Аз” (както и на „Въображаемото Аз”), които евентуално би могло да бъдат събудени от „Реалното Аз” и активирани в състояние на „осъзнат” сън. ( Дори и не свързани с движение на погледа и с „необходимост” от набиране на допълнителна „зрителна” информация, както и независимо от това.)
Ако това би било възможно в „осъзнат” сън във фаза „РЕМ”, предпоставките за евентуално събуждане на такива проявления на подобни механизми биха съществували и в „неосъзнат” сън, и обратното – ако предпоставки за евентуално случайно или инцидентно включване на такива механизми и активиране на подобни ефекти биха съществували, и такива събития биха се случвали, при обикновени „неосъзнати” сънища, тогава логично предпоставки за възможно събуждане и проявление на подобни ефекти биха съществували и за „осъзнати” сънища.
(Макар че специално при „неосъзнат” сън такива проявления би могло да се случват случайно и инцидентно, но не и „осъзнато” предизвикани, както евентуално при „осъзнат” сън, защото за разлика от „Реалното Аз”, при обикновен сън „Въображаемото Аз” не би имало необходимата „осъзнатост” и способност, за да извади такива функции и ефекти на механизма от евентуално „спящо” състояние, за да може „осъзнато” и „волево” разбуди и активира и подобни аспекти на психофизиологична връзка.)
=========================> <==================================
Същност на „психофизиологичната връзка”
Същност на еднопосочното комуникиране през „психофизиологична връзка”
Нека да допуснем, че такъв вид спонтанна психофизиологична връзка между движението на погледа в съня и движението на очните ябълки на спящото тяло във фаза РЕМ съществува и е постоянно активна, или че е възможна и би могла да се активира, и дъответно че такъв вид експерименти реално са били осъществени, а представените резултати са коректни и достоверни.
Да допуснем, че при съответни експерименти, спящи доброволци релано за успели да подадат съответни сигнали чрез определени движения на очните си ябълки, както се е твърдяло от съответни изследователи.
Нека да допуснем, че сънуващият доброволец сам спонтанно си е спомнил, че се намира в експеримент, че спящото му тяло се изследва и наблюдава и че от него се очаква да подаде сигнали с движение на погледа си. Да допуснем, че сам спонтанно си е спомнил какъв е договореният "код" за движение на погледа му. Нека да допуснем и по-вероятния вариант, че му е приложена предварително някаква техника за внушение или просто за "набиване" в съзнанието информацията, че се намира в експеримент и че следва да подаде в съня си сигнали с движение на погледа си със съответен начин - "код", вследствие на което след осъзнаването си в съня - т.е. след като е разбрал, осъзнал, че сънува, непосредствено след това си е спомнил информацията, която му е била внушена - за експеримента и за подаването на сигнали с погледа си.
***
На пръв поглед би могло да се създаде впечатление, че спящият и сънуващ човек успява така да комуникира от света на сънищата си с външния физически свят, подавайки сигнали и информация на наблюдаващите го напълно осъзнавайки и възприемайки процеса, сякаш самият той е с капацитета на будното си съзнание. Но всъщност, би комуникирало само „Реалното Аз”, което би могло да е с начална, частична, доста ограничена и дори липсваща самоидентификация и смътна представа за себе си и за външната реалност, би могло да е в начален процес на самоидентифициране, който да бъде спрян и блокиран от императивите и ефекта на евентуално направеното му предварително внушение, че се намира в експеримент и трябва да подаде някакви сигнали като започне да си мести въображаемия поглед по определен начин, или просто от необходимостта да изпълни съответната задача с подаването на сигнали.
Ситуацията би могла да е аналогична и при положение, че не е имало такова предварително внушение, но все пак спящият, постигнал „осъзнатост” в съня си, е успял да си спомни за експеримента и за сигналите, които трябва да подаде.
***
В същността си, при хипотетично съществуване, с постоянно действие или евентуална възможност за активиране на целенасочено въздействие и използване на психофизиологична връзка (дори и ако действително по природа винаги и автоматично всяко движение на очните ябълки би следвало всяко движение на въображаемия поглед по време на сънища във фаза „РЕМ”) би могло да се каже, че такова „насочване” чрез въображаемия поглед на движенията на очните ябълки и съответно подаването на „сигнали” би се оказвало индиректно активно предизвикано, но би оставал въпросът доколко то не би могло да бъде определяно напълно като съзнателно или „съзнателно”, бидейки резултат от включване в спонтанен и автоматичен процес в механизъм, който е извън достъпа и възприятието на сънуващия.
Разбира се, при такава хипотеза, сънуващият в „осъзнат” сън би знаел, разбирал, и „осъзнавал”, че правейки определени движения с въображаемите си очи и поглед (които той в съня си би усещал и възприемал като реални), въздейства на спящото си тяло и на движението на очните ябълки.
Все пак под „съзнателно” би могло да се подразбира, че сънуващият в своята съответна степен на „осъзнатост” в „осъзнатия” си сън би имал представа (евентуално ясна, категорична, осмислена и асоциирана с една достатъчно напреднала самоидентификация) какво прави и защо си движи погледа според определен „код” и че в експеримент, в който участва, това негово действие би предизвиквало съответна спонтанна автоматична реакция на спящото му тяло.
В по-голяма степен това би се отнасяло ако със сигурност съществува постоянно действаша връзка с огледално отражение върху движението на очните ябълки. В по-малка степен би се отнасяло, ако такава връзка се активира и проявява спорадично поради едни или други неизвестни условия, конкретно състояние на индивида, или евентуална негова предразположеност или дарба. Тогава дори и ако успява да контролира въображаемия си поглед сънуващия няма как да знае дали очните връзката е активирана и очните му ябълки следват движението на погледа и се подават сигнали. Евентуални сигнали биха били индиректен резултат, а сънуващият в този момент прави движения с въображаем поглед, осъзнато стараейки се да предизвика евентуален резултат, но движението на очните ябълки би било индиректен резултат на спонтанната връзка. При всички случаи сънуващият не би имал осъзнато възприятие за самото движение на очните си ябълки нито обратна информация доколко успява да подава някакви сигнали.
В контекста на една евентуална повърхностна и частична негова самоидентификация и липса или недостатъчност на ясна и сравнително пълна представа за себе си и за окръжаващия го реален свят, би могло да бъде просто моментен смътен проблясък в сънищната му обстановка и действия, във възможно фрагментирани и объркани възприятия и представи, във възможна автоматичност на действията и в следването на сценария на сънищата, независимо от факта, че разбира, че сънува, би било просто резултат от спонтанен и автоматичен процес (просто психофизиологично или неврологично последствие от движението на погледа в механизъм, който е извън достъпа и възприятието на сънуващия).
(Освен ако не извърши такива движения автоматично, под въздействие на предварително внушение, намирайки се в начален стадий на осъзнаване и самоидентифициране, без да си дава пълна сметка за тяхната същност и цел.)
***
Ситуацията би била по-сериозна в случай, че психофизиологичната връзка представлява всъщност само неврологичен спонтанен рефлекс и ефект с ритмично системно движения на очните ябълки и ако сънуващият в „осъзнат” сън би трябвало активно да се намеси в този спонтанен неврологичен рефлекс, „осъзнато” да му въздейства, да го прекъсне и да започне „съзнателно” да го управлява по начин, че движенията на въображаемите му очи и поглед в съня да насочват в аналогични посоки, модели и динамика, и да контролират движенията на очните ябълки на спящото му тяло. При такава хипотеза сънуващият ще трябва да има доста сериозен опит по Пътя на сънищата и придобити способности и качества, за да може неговата евентуално успешна намеса в такъв неврологичен процес, ефект и рефлекс да не доведе до автоматично прекъсване на съня и неговото събуждане.
***
„Осъзнаването” и „осъзнатостта” по време на „осъзнатия” сън, „осъзнатото” контролиране и трансформиране на сънищната ситуация, остават в сферата на въображението (на въображаемата среда – на въображаема сънищна ситуация, колкото и тя да бъде модифицирана и трансформирана) и са резултат на Асоциативната каскада на сънищата, преминала в някаква степен във форма на Хибридна асоциативна каскада, в зависимост от степента на осъзнаване и на самоидентифициране.
Дори и ако „осъзнаването” и самоидентифицирането са с висока степен и при сравнително добра асоциативна връзка с ресурсите на постоянната трайна памет, Реалното Аз остава във въображаема сънищна ситуация и реалност.
Докато оставаш в сънищното пространство и си с неинтегрирано съзнание, винаги оставаш в сферата на въображаемото, макар при високите нива на осъзнаване, в Хибридната асоциативна каскада сериозно участие вече да взимат елементи и асоциативни схеми и връзки, типични за Асоциативната каскада на будното състояние. Но и в такъв случай, твърдението, че сънуващият пак е в сферата на въображаемото, остава вярно.
***
Когато „осъзнаването” и самоидентифицирането достигнат сравнително по-висока степен при сравнително по-добра асоциативна връзка с Центъра на идентичността и съответно с ресурсите на постоянната трайна памет, се е активирал в по-голяма степен процесът на „разтваряне”, преливане и сливане на Асоциативната каскада на сънищата с други аспекти и форми в проявленията на общата Асоциативна каскада на съзнанието, някои от тях присъщи на Асоциативната каскада на будното състояние – като по-пълният и разноаспектен достъп до ресурсите на паметта и зависещият от този достъп процес на самоидентифициране.
Асоциативните процеси са достигнали определена степен на форма на Хибридна асоциативна каскада.
***
Обработването на зрителните възприятия в Асоциативната каскада на будното състояние може да предизвика (и обикновено постоянно предизвиква) необходимостта от уточняваща информация и възможността за възникването на импулси, създаващи обратна връзка към физическото тяло, врата и очите за продължаващи действия за търсене и набиране на допълнителна информация.
Така се постоянно се осъществява в будно състояние действието на механизъм на психофизиологична връзка между „виждането” и осъзнаването, от една страна, и движението на очите, тялото и погледа, от друга страна.
***
Такъв или подобен механизъм хипотетично би могъл /индиректно/ да се проявява и по време на сънища (или поне на сънищата във фаза „РЕМ”), което би могло да е свързано с психофизиологични или неврологични ефекти, водещи до движението на очните ябълки. (/като най-малко евентуално застрашаващо спящия организъм, за разлика от евентуални подобни ефекти с движения на ръце, крака или на цялото тяло/)
(Според тезата на изследователите, заявили за съответните експерименти, такъв психофизиологичен ефект бил свързан с „разглеждане” на сънищната обстановка и движението на очните ябълки следвало движението на погледа на спящия докато сънува. /А всъщност това, което искат да кажат и за което говорят тези изследователи е евентуалното движение на въображаемите „очи” и „поглед” по време на обикновен „неосъзнат” или „осъзнат” сън съответно на „Въображаемото Аз” или на „Реалното Аз”./ )
Но същият този ефектът с движението на очните ябълки би могъл да е само неврологичен, както поради физиологични причини, свързани само с мозъчното състояние и електрични активности във фаза „РЕМ”, така и поради нервната и психична активност при сънуване във фаза „РЕМ”, но без да е свързан с „разглеждане” на сънищната обстановка, с движение на въображаем „поглед” или „очи” по време на сънуването, или с някакви автоматични огледални повторения на движенията в различни посоки на въображаемите „очи” и „поглед”. При такова положение движението на очните ябълки пак си е спонтанен и автоматичено неврологичен рефлекс, без връзка с „гледането” по време на сънищата и евентуалното набиране на допълнителна информация, чрез това „гледане”. Записите на движенията на очните ябълки на спящи доброволци показват доста ясно на непредубедените, че се осъществяват по модел, който няма нищо общо с начини на разглеждане на обстановка.
***
Много малко вероятно е, ако движението на очните ябълки е само неврологичен ефект без никаква пряка връзка и съответствие със самото конкретно движение и посоки на въображаемия поглед, то все пак като неврологичен рефлекс да се провокира и предизвиква, макар и в такава несъответстваща форма, от стремежа и от импулсите за „гледане” и „разглеждане” на заобикалящата обстановка по време на съня във фаза РЕМ. Дори и да има далечна връзка, то такъв рефлекс пак е свързан със спецификата на мозъчната електрична дейност специално във фаза РЕм, защото и в други фази на съня има сънища и в тях сънуващият „гледа” и „разглежда”, но очните ябълки в тези фази не се движат.
Би възникнал естествено въпросът, как тогава в „осъзнат” сън, само поради това, че изведнъж случайно си разбрал, че сънуваш, такъв импулс от „разглеждане” изведнъж ще промени своя ефект и движението на очните ябълки от неврологичен рефлекс с неопределени ритмични движения ще се превърне в движение, огледално отразяващо разглеждането в съня – няма никаква логика.
***
Ако и в трите хипотетични случая (на постоянно действаща спонтанна психофизиологична връзка, на заложена и успешно активирана психофизиологична връзка, или на намеса в неврологичния рефлекс и постигане вместо него на неврофизиологична връзка) причините за движението на очните ябълки биха били следствие и свързани с въображаемото поведение в съня, с търсенето на допълнителна информация, с движението на въображаемите очи и поглед, то трябва да се има предвид, че търсенето и получаването на допълнителната визуална информация и такава обратна връзка по време на сънищата би трябвало да се насочва към други ресурси и източници на допълнителна информация и да преминава по други (заобиколни) пътища – за разлика от „пряката” съзнателна и неврологична обратна връзка при обработването на зрителните сигнали в будно състояние и съответно при постоянното набиране на допълнителна зрителна информация.
***
Макар че тогава, по време на сънищата, такова проявление на психофизиологична връзка би трябвало да преминава по други пътища – за разлика от обработването на зрителните сигнали в будно състояние.
По време на сънищата въображаемите образи и ситуации са готов продукт с всичките си характеристики и не би имало естествена логика и необходимост да преминават през „първоначалния визуален кортекс” за трансформиране в невронни взаимодействия и потоци, а след това за ново асоциативно разпознаване и осъзнаване (по пътя, характерен при будното състояние, на постъпване, получаване, траспортиране, разпознаване, идентифициране и осмисляне на външната визуална информация), както става с нервните импулси, преминаващи през влакната на очните нерви за тяхното трансформиране в невронни взаимодействия и потоци, и за по-нататъшно обработване с разпознаване и осъзнаване.
***
Това означава, че при асоциативните процеси по време на сънищата получаването на допълнителна визуална информация би трябвало да се случва от други източници и чрез асоциативни връзки и невронни импулси, преминаващи по други пътища.
Това се отнася за всякакви евентуални допълнителни елементи от и във въображаемата ситуация и от въображаемите възприятия и въображаемата същност на „Реалното Аз” (с определена степен на "осъзнатост") при „осъзнат” сън, доколкото в своята осъзнатост Реалното Аз може да поиска и да се стреми целенасочено към придобиване на допълнителна информация, с което в известна степен да оказва въздействие върху сценария на сънищата.
Отнася се и за въображаемата ситуация в „неосъзнат” сън и за възприятията на „Въображаемото Аз”, макар там всички подробности, включително и възприятия свързани с търсене на нова информация да са част и продукт на сценария на сънищата, а не някаква неочаквана активна инициатива на „Въображаемото Аз”.
Същевременно, и при „осъзнатите” сънища (до някаква степен и ниво на осъзнатост) самото възникване на такава нужда от допълнителна информация в повечето случаи също би било също част от сценария на съня.
При всички случаи, независимо от степента на осъзнатост на търсене на уточнавяща визуална информация и „осъзнато” моделиране или трансформиране в сценария на сънищата, удовлетворяването на стремеж или необходимост за уточняващи образи би се осъществило също като част от сценария на съня с допълнително включване на готов продукт от паметта, който не би имал нужда от ново асоциативно разпознаване.
===========================> <============================
Граници на евентуалните възможности на „психофизиологичната връзка”. Какъв е смисълът?
Разглеждайки всички тези опции, не изключвах мисълта, че все пак...
Все пак, не би могло да се изключи възможността да се допусне хипотетично постигането на въздействие и контрол върху естествената спонтанна физиологична, неврологично обусловена, или психофизиологична връзка и активиране на асоциативен механизъм за обратна връзка, започваща от Асоциативната каскада на сънищата (променяща се и развиваща се като Хибридна асоциативна каскада) и възприятието на „Реалното Аз” във въображаемата реалност, и достигаща до възможността (с евентуалното включване в този процес и на Вътрешната асоциативна каскада и на асоциативни връзки в нейния обхват и контрол) за въздействие върху сегменти /с асоциативни връзки, схеми и модели/ в общата Асоциативна каскада на съзнанието /включително и характерни със своя причинно-следствен ред и връзки за асоциативните проявления в будно състояние/ (и съответно зони в невронната структура на кората на мозъка), които са свързани с контрола върху нервните потоци към мускулите на очните ябълки и съответно с насочване или контрол и управление на техни движения.
***
(Кое и доколко въобще би могло да е съществено и да има значиние от такива експерименти? / Граници на възможностите за подаване в реално време на информация от състоянието на „осъзнатост” в „осъзнат” сън. / Възможности за евентуални индикации и съответствия в енцефалограмите за състоянието на „осъзнат” сън.)
Дори в случай, че мистериозните механизми на човешкия мозък и съзнание предвиждат латентното наличие или постоянното действие, или възможността за включване в това действие, или възможността за активиране и използване на психофизиологична връзка, която да позволи подаването в реално време на сигнали от сънуващия към наблюдаващите го изследователи чрез „осъзнато” контролирани движения на „погледа” му в „осъзнат” сън във фаза „РЕМ” и съответно на аналогични движения на очните ябълки на тялото му, сънуващ доброволец с нормални способности, дори който успява да постига „осъзнати” сънища, не би бил лесно в състояние да прилага и използва такъв метод, а сънуващ доброволец с всякакви способности, дори и напреднал и дори природно надарен, съвсем не би бил в състояние с този метод да направи особено съдържателни съобщения към света на будните, с които да им опише в какво точно състояние се намира и каква степен на „осъзнаване” и самоидентифициране е постигнал. Както и да разказва по такъв начин в реално време какви сънищни перипетии преживява.
Достатъчно предизвикателство би било сънуващият да съумее по време на съня си да произведе „осъзнато” предизвикани от него само най-елементарни целенасочени сигнали, с които по такъв начин просто да подаде на изследващите го информацията, че се намира в „осъзнат” сън.
И съответно - че си е спомнил за експеримента, както и че е възможно движенията на въображаемите „очи” и „поглед” да рефлектират в аналогични движения на очните ябълки.
Но това, че е съобщил и показал, че е постигнал „осъзнат” сън само по себе си не би имало особено значение, тъй като въобще не е необходимо да се доказва, че „осъзнатите” сънища съществуват и могат да бъдат постигани.
Същевременно, предизвикателство е в процеса на „осъзнаване” и самоидентификация да си спомни за външния екип, че очакват сигнал и да е в състояние да активира механизъм на физическа връзка с външния свят – т.е. контрол над движението на очите (ако е в състояние да активира такъв физиологичен механизъм).
Но същевременно това не е особено значимо постижение защото би било само един начален етап на самоидентифициране и осъзнаване, една елементарна стъпка в контекста на възможните дълбочини и нива на самоидентифициране и далечните хоризонти в процеса на осъзнаването по време на сън.
Това че си е спомнил за лабораторията, не би било доказателство за напреднало самоидентифициране, възможно е просто този спомен, тази представа да се появи в сложния комплекс на възприятията по време на сън, а множество други информации и представи да отсъстват; а дали ще подаде сигнали, зависи от наличието на съответни психофизиологични връзки и активни механизми, което всъщност не е пряко свързано с процеса на „осъзнаване” в съня. В този смисъл, би било преекспониране определянето като особено постижение такова подаване на сигнали на фона на далечните хоризонти за вътрешно развитие по Пътя на сънищата.
По-голямо значение би имало ако с такъв контакт покаже, че освен постигането на „осъзнатост” е успял да си спомни и за експеримента, което дори и при постигане на „осъзнат” сън би могло да не се случи. Евентуално единственият друг по-съществен резултат от такъв експеримент и успешен отговор на такова предизвикателството би бил, че би се показало, че такава психофизиологична връзка между въображаемия „поглед” в съня и движението на очните ябълки е възможна и да се изясни каква точно е формата и проявлението на тази връзка и каква би могла да е степента на такава връзка със системното движения на очните ябълки във фаза „РЕМ”. Такъв резултат би трябвало да бъде добре документиран и филмиран, след което потвърден при съответна процедура.
Но дори и при такава ситуация, макар че такива резултати биха били интересни за обогатяване на някои познания в биологичната наука, във физиологията, или в неврологията, в светлината на далечните хоризонти пред Пътя на сънищата и на още по-далечните пространства пред Пътя на интегралното съзнание те не биха имали особено значение. Нито биха представлявали за съответния сънуващ особен напредък по Пътя на интегралното съзнание.
Само това, че изследваният е стигнал до „осъзнат” сън не би било особено съществен резултат. Всеки, който се е занимавал с тази практика знае със сигурност, че състоянието на „осъзнат” сън съществува и е реално постижимо. Положителният елемент в случая би бил, че сънуващият си е спомнил в момента или в процеса на своето „осъзнаване”, че го наблюдават в будната реалност, че трябва да подаде сигнали и как точно да ги подаде. От там нататък, в случай, че не се събуди почти веднага (още след като си спомни това, или още преди да е започнал да се опитнва да подава сигнали, или когато е започнал да прави опити или евентуално да ги п одава, или веднага след това, или пък скоро след евентуалното подаване на хипотетичните „сигнали”), не би могло да се знае дали и доколко процесът на неговото „осъзнаване” е продължил и каква степен на „осъзнаване” и самоидентифициране евентуално е достигнал. Такива подробности не биха могли да се разберат от графиката на енцефалограмата му.
Ако сънуващият би успял чрез движение на „погледа” си в съня да предизвика и предаде на изследващите го сигнали с някакви предварително договорени „кодови” движения на очните ябълки (би трябвало да е някаква ясно отличаваща се поредица от движения),
евентуално би успял да предаде най-много информация, която би означавала само, че в този момент е „осъзнал”, че сънува, спомнил си е за света на будните, за лабораторните изследвания и за предварителната договорка как да подава сигнали.
(...ясно отличаваща се поредица от движения, или ако е дотам способен – поредица от предварително уговорени специфични движения, изразяващи символи или букви, или например поредица от букви от морзовата азбука),
изразяващи символи или букви, нещо като поредица от своеобразна „морзовата азбука” /или например поредица /систематизирани движения (къси и по-дълги, или бързи и по-бавни), изразяващи букви от/ от букви от морзовата азбука/),
Същевременно, неговата „осъзнатост” и степен на самоидентифициране би могла да стига само дотук и той в този момент въобще нищо друго да не си спомня за себе си, за своята житейска история и реална самоличност.
Разбира се, ако подаването на такива сигнали при експерименти с определен човек или дори с няколко доброволци, еднократно или неколкократно, се окаже и се докаже неоспоримо, това би дало индикации за възможността за съществуване и активиране на такава психофизиологична връзка между движения на въображаемия „поглед” и на очните ябълки.
Това би имало значение, доколкото би дало потвърждение за определена теза за възможно психофизиологично състояние и връзка, макар че дори тогава въобще не би означавало, че принципно и във всички сънища движенията на очните ябълки на сънуващите във фаза „РЕМ” следват автоматично и „огледално” движенията на техните въображаеми „очи” и „поглед”, докато „гледат” и „разглеждат” обстановката в сънищната си ситуация.
***
В съобщенията си изследователи експериментатори представят психофизиологичната връзка свързваща движението на въображаемия поглед в сънищата във фаза РЕМ с движението на очните ябълки на спящия като реален факт и постигнати резултати, но има редица съображения за проблематичност и съмнителност на такива възможности и резултати.
Ако такава спонтанна психофизиологична връзка би съществувала постоянно или ако конкретният доброволец би могъл да я активира и използва, ако той е достатъчно опитен и напреднал в овладяване на своите сънищни състояния (или пък ако просто е природно надарен със способности за „осъзнати” сънища), за да успява да се задържи в „осъзнатия” си сън и да продължи с процеса, хипотетично той би могъл да продължи с използване на някаква своеобразна предварително уговорена сънищна "морзова азбука" като евентуално успее донякъде да подаде с движения на очните си ябълки някакви елементарни сигнали и информация на наблюдаващите го изследователи.
(Дори при такава хипотетична ситуация с почти екстремни способности на участващия в експеримента доброволец, би било прекалено и нереалистично да се очаква, че той би бил в състояние да подаде по този начин по-съществена информация за елементи в своя сън, за обстановката в него, какво си спомня за себе си, за процеса на своето самоидентифициране и за други подобни елементи.)
След като се събуди ако евентуално би бил в състояние да си припомни съня и да го запише или да разкаже за него, изследователите биха могли да направят сравнение между съобщените от него елементи по време на сънуването и това, което си е спомнил и разкаже след събуждане.
Разбира се, в реално време по време на самия сън и сънуването изследователите надлежно ще са осъществявали контрол и регистриране на неговите физиологични и енцефалографски показатели, за да няма съмнение, че състоянието му е било действително сън и сънуване.
Но всичко това би било възможно ако психофизиологичната връзка би съществувала във формата, в която я представят, или ако би могла да бъде активирана в такава форма, както и ако доброволецът е достатъчно опитен или ако има природна дарба.
В такъв случай евентуалната комуникация би могла да има два варианта – движения на очните ябълки, с които се постига предаване на сигнали с елементарна подредена информация, или движения на очните ябълки, които да бъдат със сигурност разпознати от наблюдаващите като съответни сигнали, но да стигат само за индикация, че от съня си се опитваш да им подадеш сигнали, без всъщност да се постига предаване на смислена информация. За постигане на първия вариант (особено ако експериментите имат амбиции за постигане на предаване в реално време на по-съществена информация от света на сънищата), спонтанната психофизиологична връзка би трябвало да води до автоматично движение на очните ябълки, което да е точно съответствие на движението на въображаемия поглед в съня.
В този механизъм трябва да е възможно сънуващият („Реалното Аз”) да се включи без да възникнат проблеми и да бъде прекъснат или нарушен, когато в „осъзнатия” сън започне да извършва целенасочени (явяващи се изкуствени спрямо естествения сценарий на съня) движения на въображаемия поглед и той да бъде управляван според намеренията на сънуващия за оформяне на сигнали, т.е. спонтанният физиологичен процес се оказва контролиран от „Реалното Аз”, в допълнение към натоварването за Реалното Аз поради необходимостта от постига задържане в осъзнатия си сън и от спонтанно започващо самоидентифициране (преди още да започне каквото и да е „осъзнато” целенасочено самоидентифициране или евентуално трансформиране на сънищата – ако въобще сънуващият притежава такива възможности и експериментаторите имат такива големи амбиции).
Всичко това, би могло да се осъществява, ако сънуващият доброволец има голям опит от практика в осъзнати сънища, ако притежава специални и дори изключителбни умения или ако евентуално има вродено природно заложено такова свойство и умение.
***
Същевременно, от гледна точка на перспективите и целите на Пътя на интегралното съзнание, както и на подготвителния етап за него с преминаване по Пътя на сънищата, самият факт, че е показано съществуването на възможност за проявление на такава психофизиологична връзка не би бил от особено значение.
По същество, установяването на самото съществуване на такава психофизиологична връзка между движения на „поглед” в съня и на очните ябълки, или установяване на начина или обхват, или степента, в които тя евентуално би съществувлаа или може да се активира, не би представлявало особено постижение, и не би имало особено значение, по отношение на необходимата лична практика и евентуалния напредък в собственото развитие по Пътя на сънищата, доколкото се отнася не до собствения личен опит и практика, в които ще знаеш със сигурност какво точно си постигнал и преживял, а за заявления за действия на група хора - доброволци и изследващи ги представители на официалната наука, и за експерименти в лаборатории.
Все пак такова установяване и доказване би представлявало известен интерес за Пътя на сънищата доколкото се отнася до определени физиологични състояния, ефекти и възможности (има ли пряка и постоянна връзка между движението на „погледа” в съня и движението на очните ябълки и може ли да се контролира), макар и да засяга елементарни аспекти, свързани със състоянието на "осъзнати" сънища.
За да има безспорна яснота, би следвало да се доказва последователно по съответния път и с пълен и подробен запис.
Макар и представляващо определен интерес, доколкото през състоянието на „осъзнат” сън се влиза и поема по Пътя на сънищата, през който се преминава, за да се продължи нататък по Пътя на интегралното съзнание, такова установяване и доказване, всъщност, не би внесло особен нов елемент в личната практика по дългия и труден Път на сънищата, както и по още по-трудния път към далечните хоризонти на Йога на интегралното съзнание.
Сънуващият не би бил в състояние да предаде по този начин съществена информация за своите състояния, възприятия, обкръжение или перипетии в "осъзнат" сън.
Като се има предвид естеството и динамиката на движенията на очните ябълки на спящи във фаза "РЕМ", звучи доста невероятно и абсурдно, че в рамките или на фона на този реално поддържан в това състояние модел на движения, сънуващият би могъл да бъде дотам способен, че да предизвика ясно отличаваща се поредица от движения на очните ябълки, изразяващи символи или букви, примерно чрез някакъв измислен код подобен дори на своеобразна сънищна „морзовата азбука”.
„Осъзнатостта” му би могла да се ограничи в това, че е разбрал че сънува, че участва в експерименти и че трябва да подаде определените сигнали на хората в лабораторията. Това въобще не би означавало автоматично да постигне знание за себе си, за своя живот и дейност, а още повече – за реалния свят на будните. (И тук не говоря за пълно знание, а просто за някакво знание.) За тази цел би било необходимо да се самоидентифицира в една или в друга степен, а този път за усвояване на способността за самоидентифициране, за повишаване на степента на „осъзнатост” в съня и за задържане в състоянието на протичането и развитието на този процес, съвсем не е кратък и лесен. Той не може да бъде внушен и „щампован” в съзнанието на доброволеца по някаква бърза процедура и да се появи в съня му като някакви императивни указания извън контекста на ситуацията и състоянието.
Самоидентификацията идва при „осъзнатия” в съня не светкавично и изведнъж, а постепенно и на части. Тя би била резултат в процес на неговото „осъзнато” усилие за събуждане на връзките с ресурсите на паметта му по време на „осъзнатия” му сън и би била резултат от дълга и упорита практика по Пътя на сънищата. Спонтанното появяване на самоидентифицираща информация в „осъзнатия” сън би довело само до частично и доста ограничено самоидентифициране и степен на „осъзнатост”, но също би било резултат от съответна сериозна практика.
Не трябва „осъзнатото” самоидентифициране, при което има „осъзнато” припомняне на факти и обстоятелства за своя реален живот и при процеса на което се стига до „осъзната” и осмислена самоидентификация, да се обърква и смесва със спонтанно появяващото се възприятието и усещането за себе си близко до реалното „Аз” - това, което е характерно за теб в будно състояние, с което може да се самовъзприемаш в сънищна обстановка при обикновени сънища в позицията на „Въображаемо Аз” с висока степен на близост към реалното „Аз” или на „Почти-Реално Аз”, както дори и на „Реално Аз” при „осъзнат” сън в начална фаза, когато не е започнало реално самоидентифициране или въобще не се стига до такъв процес. Такова общо „вътрешно” възприятие за себе си в съня подобно на това, което имаш в будно състояние без да е резултат на „осъзнат” процес на самоидентифициране с конкретна ясна информация за своя реален живот, може често да се появява в сънищата ти, особено ако в сънищната ситуация има елементи, обстоятелства, действия и хора, характерни и присъстващи в ежедневния ти реален живот.
Изследваният сънуващ доброволец трудно би могъл да подаде достатъчни сигнали и да „докладва” на наблюдаващите го за евентуалната степен на своята „осъзнатост” и самоидентифициране, както поради деликатността на този процес, поради необходимостта да преодолее нестабилността и да се задържи по-дълго време в състоянието си на „осъзнатост” без да прекъсне "осъзнатия" сън или съвсем да се събуди (за което би било необходимо да притежава сериозен опит и качества), и не само поради необходимостта да подаде по-голям обем и по-сложна информация (което трудно би било осъществимо с движение на въображаемия „поглед” и очните ябълки и би изисквало метод за по-високо ниво на комуникиране), така и поради сложността на състоянията, в които евентуално би се оказал и би преминавал (и в които би следвало да се окаже в случай, че би успял да се задържи в състоянието си на "осъзнатост" и да продължи процеса на нейното задълбочаване и на своето самоидентифициране), и затруднението, което би изп итвал тези състояния и нюанси веднага в реално време да бъдат адекватно и достоверно осмисляни, анализирани, опрледеляни, формулирани и веднага съобщавани (със своя точна „обективна” оценка в собствения субективен процес).
Самият той трудно би могъл в реално време да си даде сметка в процеса на своето самоидентифициране до каква степен е достигнал и какво точно е в момента неговото състояние, а още повече и едновременно с този процес да изработва сложна поредица от сигнали с „поглед” и да информира света на будните.
Не винаги на подобен етап би му било възможно веднага да си оформя ясна представа за различни нюанси в състоянието си и в процеса на неговото развитие, да ги „осмисля” и да формулира тяхната същност, а още повече да ги описва и разказва, което също би налагало непреодолимо ограничение върху информацията, която би могъл да подава в реално време.
Всъщност, като се има предвид деликатната същност на процеса на самоидентифициране и съответно на постепенно повишаване на самата "осъзнатост" в съня, едва ли би могло да се допусне, че по време на този процес сънуващият доброволец би имал безпроблемно възможността периодично временно да го прекъсва за да извършва движения с „поглед” или по някакъв друг начин да комуникира и да изпраща „съобщения” на наблюдаващите го, а след това отново да го продължава към следващо ниво на самоидентифициране, без по този начин да го компрометира и прекъсне.
И при всяко прекъсване той да извършва движения с „поглед” и да подава „кодови сигнали”, или още повече да извършва сложна поредица с движения за съставяне на знаци или букви от някаква измислена система за комуникиране, или примерно от своеобразна сънищна „морзова” азбука, както и съответен текст, с който да разказва на наблюдаващите го изследователи за своето състояние и преживявания.
Представи си как след като си разбрал, че всичко около теб не е реално и е сън, и започваш да си мислиш за различните възможности, които би имал, и започват да ти идват спомените кой си ти всъщност, и усещаш разтварящия се хоризонт на спомени за собствената си самоличност и живот, и в този момент спираш всичко това, за да започнеш да си движиш „погледа” в определен ритъм, за да изпращаш съобщения!
Още по-малко би могло да се допусне, че сънуващият доброволец би бил в състояние паралелно да следва процеса на своето „осъзнаване” и самоидентифициране и едновременно с това да произвежда с „поглед” сложна поредица от по-къси или по-дълги движения, в специфична поредица или ритъм, за които трябва да си спомни и да започне да изпълнява, поредица и ритъм, които трябва да изразяват знаци, точки и чертички, за да разказва какво му се случва в съня, и не само да „осъзнава”, „осмисля”, „анализира”, но и да формулира и да разказва с такъв метод за комуникиране какво и как възприема и чувства - това не би могло да бъде направено, освен от човек с висока степен на интегрирано съзнание, преминал през много перипетии по Пътя на Йога на интегралното съзнание.
Ако въобще изследваният спящ и сънуващ доброволец би успял да се задържи по-дълго в състоянието на „осъзнат” сън без да го прекъсне или да се събуди след евентуалното първоначално подаване на елементарни сигнали (с които просто да успее да информира наблюдаващите го, че е постигнал „осъзнат” сън), за всякакви негови следващи състояния и степени на „осъзнаване” и самоидентифициране (ако въобще има такива, ако въобще успее да постигне) наблюдаващите го изследователи биха могли да разчитат да научат и да съдят единствено от неговите разкази след като се събуди.
За евентуалните му възможности по време на "осъзнатия" сън да го контролира и да променя и трансформира ситуацията, която сънува, изследващите го също биха имали възможността евентуално да научат и биха могли да знаят само от неговите разкази след събуждането му и да ги приемат на доверие.
Не че би имало особена разлика ако хипотетично би успял с реализиране на въпросната психофизиологична връзка, чрез движения на „поглед” в съня си и съответни „огледални” движения на очните си ябълки, и с някаква система от знаци и метод да им съобщи накратко и бързо, че е извършил и постигнал някакви невероятни чудеса и трансформации около себе си! Пак ще се налага да се приема на доверие, дори и ако е съобщено с няколко думи или фрази в реално време. Ще търсят някакви специфики в графиката на енцефалограмата и такива няма да могат да се открият.
Сънуващият трудно би могъл да подава съществена информация за евентуални свои състояния с „осъзнат” контрол и трансформиране (в случай, че въобще би успял да стигне до такива постижения по време на „осъзнатия” си сън) – това също би изисквало както съществена и трудно постижима лична способност, така и несъществуващ метод за високо ниво на комуникиране, би изисквало метод и способност за използване на специален кодов език, чрез който спящият в „осъзнат” сън да е в състояние не само еднократно да засвидетелства моментен контакт, а да предава значителен обем информация, да може свободно и лесно "да общува” еднопосочно с изследващите го, с цел да им разказва в реално време в продължение на определени периоди за сънищата си и съответните си състояния.
Разбира се, в случай, че сънуващият доброволец би бил до такава степен опитен и способен, че да може периодично да прилага такъв „език” (особено като се има предвид, че той би трябвало да се осъществява с движения на поглед или евентуално чрез някакъв друг вид "рефлекси", при положение, че такава възможност и метод биха съществували и такъв „рефлекс” би могъл да се активира), и да „докладва” и разказва на света на будните за своите перипетии и преживелици и в същото време да продължава да се задържа в състоянието на „осъзнат” сън (и още повече и на „контролиран” сън, в случай, че е успял да стигне до такова ниво), в който не само да запазва, но и да развива и задълбочава своята самоидентификация в евентуален процес на "осъзнато" и целенасочено осъществявани от него трансформации на въображаемата сънищна обстановка и ситуация с управлявани в определена посока свои въображаеми действия и възприятия.
А това изглежда твърде малко вероятно за доброволец в лабораторни експерименти, а и за всеки друг, освен ако вече не е постигнал определени резултати в интегриране на своето съзнание, освен ако вече не е постигнал съществени успехи и степен на развитие в овладяване на своите сънища, освен ако не само е напреднал през стадиите по Пътя на сънищата, но е отишъл напред и по пътя на Йога на интегралното съзнание, а преминавайки през Сънищното пространство успява да стигне вече близо до прага на Портала.
С други думи, освен да сигнализира, че е постигнал "осъзнат сън", сънуващият трудно би могъл да има способността и възможностите да информира и докаже до каква степен се е „осъзнал”, самоидентифицирал и си е припомнил кой всъщност е той в реалния си живот, до каква степен си е припомнил реалността и живота в будно състояние и, всъщност, доколко по време на „осъзнаването” му в съня са се активирали връзките с ресурсите на постоянната му трайна памет и с Центъра му на идентичност – доколко е успял да събуди функционирането на своята потоянна трайна памет в нейния логичен, взаимносвързан, причинно-следствен (казано иначе - съзнателен) режим на действие, характерен за будното състояние, и с онази нейна сърцевина и трайни схеми, изразяващи Центъра му на идентичност и базата на неговото себеусещане, себевъзприятие в будно състояние, и източник на неговото самосъзнание.
Всъщност, за целия ход на процесите по време на съня на доброволеца (включително за евентуалните моменти, в които би подавал евентуалните хипотетични сигнали, означаващи, че е в "осъзнат" сън, в случай, че би се стигнало дотам и би имало такива „сигнали”), изследващите обективно биха могли да съдят основно само по данните в графиките на енцефалограмата, които обаче със сигурност не биха могли да им предоставят достатъчно диференцирана картина и информация, съответстваща на различни възможни аспекти и детайли в евентуалните последващи разкази на сънуващия, след неговото събуждане, в случай, че той би бил в състояние да си припомни сънищата и да ги формулира с думи.
Със сигурност това се отнася и за възможностите на графиките на енцефалограмите да отразят по някакъв различен специфичен начин мозъчни процеси по време на сънищата в тези периоди и моменти, когато сънуващият евентуално би успял да подаде някакви сигнали с „кодови” движения на очните си ябълки, и съответно за сравняване на информацията, която би успял да подаде с такива движения и на информация, която би предал впоследствие със своите разкази пред изследващите го за спомените си от тези сънищни моменти.
Достоверността, реалността на подаването на сигнали би трябвало да е гарантирана като в движението на очните ябълки би трябвало да има категорична разлика от обичайните им случайни и спонтанни движения, или просто от всички други движения, които се случват във фаза "РЕМ" при обичайните сънища и които не се разглеждат като подаване на сигнали.
В лабораторните експерименти не би било особено трудно някои участници да постигнат „осъзнат” сън и на основата на техния разказ, че са били в такова състояние да се определи онази част от графиката на енцефалограмата, която би могла да съответства на времето, в което се е случил този сън. Най-лесно и достоверно това би могло да стане ако въпросният „осъзнат” сън е завършил с негово спонтанно прекъсване и със събуждането на изследвания.
***
Въпросът е какво повече тази част от графиката би могла и би предоставяла от останалата част, характерна за сънищата във фаза „РЕМ”.
Доколко такъв отрязък от графика на енцефалограма, евентуално съвпадащ по време със състоянието на „осъзнаване” и „осъзнат” сън, въобще би могъл да предоставя нещо повече, някаква допълнителна полезна информация...
Ако хипотетично при някой конкретен индивид сред изследваните сънуващи доброволци, при съпоставяне на графиките от енцефалограмите с няколко негови твърдения, че е постигнал „осъзнат” сън (например всеки път непосредствено преди спонтанно събуждане – „осъзнат” сън, завършващ с прекъсване и със събуждане) изследователите биха били в състояние евентуално да открият някаква особено характерна амплитуда и честота, някакви специални конфигурации, извивки или графични струпвания, определено различаващи се от всички останали части на графиките на енцефалограмите по време на фаза „РЕМ”, регистрирали всички други негови обичайни („неосъзнати”) сънища, чак тогава евентуално биха могли да допуснат възможност за връзка на тези толкова специфични и "неповторими" конфигурации с неговите заявления и като индикиращи, че този специален интервал в графиката би било възможно да съответства на негово състояние на „осъзнат” сън, за каквото той разказва (поне конкретно при самия него).
И пак хипотетично, тогава изследователите биха имали предпоставки и биха били в състояние да опитат, евентуално намирайки точно такива или подобни конфигурации в графики от следващи негови енцефалограми, да допускат, че биха могли да отразяват аналогични негови състояния на „осъзнат” сън и евентуално да получат такава предварителна информация в реално време (и без сънуващият да е бил в състояние да им подава някакви сигнали).
Хипотетично, така биха могли да очакват, на базата на характеристиките на енцефалограмит на този конкретен сънуващ доброволец, да са в състояние да разпознават по време (включително и в реално време) всеки път когато евентуално е постигал „осъзнат” сън (както и да проверяват и контролират достоверността на неговите разкази) /а пък на конкретния доброволец не би му се налагало да доказва по друг начин, че е постигнал „осъзнат” сън/.
***
Ако хипотетично биха били открити някакви особено характерни конфигурации, извивки, честоти или амплитуди, които да се окаже, че са валидни и са едни и същи при състояние на „осъзнат” сън при всички сънуващи доброволци (може би с някакъв нов супер-електро или магнитоенцефалограф от бъдещето), едва тогава евентуално би станало възможно да се установи някакъв общовалиден стандартен отрязък в графиката на енцефалограма (или в графика или в друг вид данни от някакъв нов, несъществуващ все още апарат за изследване или сканиране на мозъчната дейност) – „маркер”, обозначаващ по един и същ начин вероятно безпогрешно състоянието на „осъзнат” сън при всички хора, независимо от техните персонални характеристики и качества.
Но пак би оставал въпросът – за какво изражение на такова състояние, за какъв етап, за какво ниво? Самото понятие състояние на „осъзнат” сън е прекалено общо и широко.
Тогава вече за изследователите би било по-лесно да разпознават кога доброволците постигат „осъзнат” сън; би отпаднало съмнение или подозрение, или пък необходимост доброволците да доказват, че са постигнали такова състояние, или въобще да се доказва, че „осъзнатият” сън с различните му състояния, степени, нива, възможности и хоризонти е реално постижим, реално и съществуващ.
(Разбира се, това не би означавало, че и такъв апарат би бил в състояние да отразява и да определя сложните състояния на различните степени, през които би могло да се преминава в "осъзнат" сън.)
От друга страна ако настане време, в което такъв суперенцефалограф с такива възможности би се появил, тогава и в науката и в познанията за мозъка, и в разбирането за Реалността най-вероятно толкова много неща биха били променени, че точно такива изследвания на сънищата с такива ограничени цели едва ли биха представлявали вече интерес.
***
Но доколко такъв отрязък от графика на енцефалограма, евентуално съвпадащ по време със състоянието на „осъзнаване” и „осъзнат” сън, би могъл да предоставя някаква друга полезна информация?
И дали и при такъв хипотетичен успех тази част от графиката би могла да предоставя на изследователите някаква минимална информация поне за наличието на различни степени на „осъзнатост” и самоидентифициране, на многобройни междинни състояния и преходи между степени, на постигнати различни нива на способност за задържане, за контрол и трансформиране?
***
Но дори и при евентуалната поява на такъв специален апарат (фантастичен супер-енцефалограф или апарат с друг принцип на действие), доколко и при такъв хипотетичен успех съответни части от графиките или от специфичните данни на този супер-апарат биха били в състояние да предоставят на изследователите някаква минимална информация за наличието на различни степени на „осъзнатост” и самоидентифициране; а ако говорим за информация за многобройни междинни състояния и преходи между степени, за различни нива на способност за задържане, за контрол и трансформиране? Доколко биха могли да предоставят индикации и информация за тяхното наличие, да не говорим за по-подробна информация за самите тези състояния и процеси?
И с какво всъщност евентуално установяване на такава хипотетична специфична конфигурация, характерна поне като цяло за състояние на „осъзнатост” в „осъзнат” сън, би могло да допринесе и помогне на самия сънуващ индивид за негово по-нататъшното придвижване и развитие в състоянията на „осъзнатост” в „осъзнат” сън, и въобще за развитие на неговите способности и качества по пътя му в света на сънищата? Въпросът е риторичен. Отговорът на такъв въпрос се разбира от само себе си. С нищо не би могло да помогне.
Така или иначе, съществуващите познати в първата половина на XXI-ви век на земята електроенцефалографи и други апарати, и техните графики, снимки и изображения не предоставят такива възможности и не биха могли да предоставят такава информация.
Мнозина доброволци в лабораторните изследвания без съмнение са успявали и биха могли да постигнат състояния на „осъзнатост” в сънищата си защото тези състояния са естествени и всеки човек би могъл да има спонтанно появил се или целенасочено достигнат "осъзнат" сън. Но това не се отнася и за процеса на самоидентифициране, който определя степента на „осъзнаване”, за способността за задържане в състоянието на „осъзнат” сън, за способността и степента на контрол и за умението за трансформиране на сънищната ситуация и обстановка. Като цяло, всички тези аспекти определят степента на постиганата „осъзнатост”.
Доброволци участващи в такива лабораторни изследвания и експерименти биха могли и да успеят да се настроят така, че да започнат нееднократно или многократно да постигат „осъзнати” сънища. Но със сигурност би имало проблеми с постигането от тях на по-дълго задържане в състояние на „осъзнат” сън, както и с постигането на по-високи нива на „осъзнатост” и по-високи степени на самоидентифициране.
Още по-трудно достижимо би било доброволците да постигнат по-голяма степен на контрол в „осъзнат” и „контролиран” сън, а още по-голям би бил проблемът някой от участниците наистина да успее да достигне съществена степен на продължаващо "осъзнато" контролирано трансформиране на обстановката и действието в съня (което би предполагало постигането не само на висока степен на самоидентифициране и способност за дълготрайно задържане в това състояние, не само способност за целенасочено предизвикване и постигане на някакви първоначални или частични промени в сънищната обстановка, но постигане на способност за съществени трансформации с трайно и стабилно контролиране на състоянието и с продължаващо „реално” съществено целенасочено трансформиране на средата и обстановката в „осъзнатия” сън; такова трансформиране би означавало развитие и на обстановката и на действието от първоначалната сънищна ситуация, в която е започнало „осъзнаването” в „осъзнатия” сън и контролирано продължаване на този процес в съня).
Не измислено и лъжливо, не предполагаемо или въображаемо, или пък в резултат на объркване или на самозаблуда.
"Реално" би означавало, че наистина е било осъществено в сънищната ситуация – трансформиране със съответни подробности, за които е запазен ясен и всеобхватен спомен след събуждането. Не измислено от сънуващия доброволец и лъжливо; не предполагаемо, за което няма ясни спомени или за което в будното си състояние само си въобразява, че е постигнал; не несъществуващо състояние, резултат от погрешна представа на сънуващия доброволец, от негово объркване, или от негова чиста самозаблуда.
За да успее по-дълго време да се задържи в деликатното състояние на "осъзнат" сън, за да постигне по-съществена степен на самоидентифициране, както и на способността за контрол и трансформиране, сънуващият или би трябвало да има уникална и не често срещана природна дарба, или да е преминал много сериозна практика по Пътя на сънищата и постигнал необходимите умения.
Въпросът е какъв път човек ще може да поеме и би успял да извърви, и докъде ще стигне след елементарното първоначално състояние, при което просто се е усетил и разбрал по време на съня си, че сънува. За преминаване на същинския и дълъг път основополагаща предпоставка и условие е системността и постоянството на практиката. А това означава – постоянно поетапно напредване по Пътя на сънищата.
Въпросът е доколко човек би имал вяра, желание и сили, и би успял дълготрайно да остане верен на необходимия метод, системност и постоянство в евентуална своя практика, а това би означавало – в напредване по Пътя на интегралното съзнание.
***
Какъв е смисълът?
Макар и любопитни, те касаят само отделни елементи от практиката с „осъзнати” сънища, само първоначални моменти от началните стадии по дългия Път на сънищата. Те представляват един аспект от експериментални изследвания със съвсем близък хоризонт в сравнение с далечния път към постигане на интегрирано съзнание, един първоначален проблясък, касаещ началните стадии на Първото ниво по пътя на Йога на интегралното съзнание.
В този смисъл, не си заслужава да се задълбава повече в тези аспекти, независимо от това дали заявените резултати са вярни или невярни. Те засягат сравнително несъществени елементи. По същество основно се отнасят за възможния диапазон на проявление на психофизиологичните ефекти, вероятно биха били любопитни за така наречената наука „психоневроендокриноимунология”, за която започна да се говори още през последните десетилетия на XX-ти век. И в двата случая, това нищо не би променило за практиката по Пътя на интегралното съзнание, както и за практиката и философията на Йога на интегралното съзнание.
***
Ако все пак поразсъждавам още малко на темата за психофизиологичната връзка и „подавани сигнали”, на пръв поглед този въпрос има поне два аспекта – какво е нашето разбиране за същността на съня и сънищата, и до къде би могло да се простират възможностите на психофизиологичните връзки и реакции.
Психофизиологичният характер на такава връзка и ефект означава, че тя би ставала възможна поради заложен в мозъка и човешкото тяло механизъм на въздействие от определени психически и ментални състояния към нервната система и мускулите. Такава връзка и въздействие биха били предопределени от съществуващ механизъм да се случват и осъществяват спонтанно и автоматично, без прекия контрол върху хода на целия процес и крайния резултат от страна на субекта, който я инициира.
При будно състояние такава връзка би се инициирала от менталното състояние при будното съзнание, от определени мисли и емоциите, а в състояние на сън и сънища при случаи с „осъзнат” сън иницииращият субект, за такъв вид психофизиологична връзка между движение на погледа в съня и движението на очните ябълки, или в евентуална друга форма, би трябвало да е „Реалното Аз”, в чиято роля се „осъзнава” и възприема индивидът, който спи и сънува.
Знаем, че при будно състояние съществуват различни изражения на психофизиологична връзка и психофизиологични ефекти с най-разнообразно естество, включително и от ежедневен личен опит. В тази връзка през последните десетилетия на ХХ-век се появи и започна да се използва и понятието психоневроендокриноимунология.
Но каква би била и в какво би могла да се изразява такава връзка в състояние на сън и по време на сънища, по-специално при сънищата във фазиа „РЕМ” и включително в „осъзнати” сънища, в които би могъл да се яви „осъзнатият” елемент и условие на инициирането й?
Може ли движението на очните ябълки по време на съня и сънища във фаза „РЕМ” да е резултат от постоянно активна и действаща вродена психофизиологична връзка, характерна специално за тази фаза на сън и сънища, да се приеме за вариант и изражение на психофизиологична връзка, която пряко свързва движения на погледа в съня с движенията на очните ябълки, или е само естествен неврологичен ефект, и също своеобразна психофизиологична връзка, между състоянието на мозъка при сън и сънуване във фаза „РЕМ” и движение на очните ябълки, макар и да няма никаква връзка между вида на тяхното движение и евентуални въображаеми промени във въображаемите посоки на въображаемия погледа и въображаемите движение на въображаемите очи по време на сънищата, а конкретните движения на очните ябълки са случайни в рамките на определен модел?
Доколко във възможностите за съществуване и проявление на различни аспекти на такива психофизиологични връзки по време на сънищата биха се включвали теориите и твърденията за пряка връзка между движение на погледа по време на сън във фаза „РЕМ” и движенията на очните ябълки, която би могла да се контролира и управлява при „осъзнат” сън?
***
Х
В съобщенията на съответните учени и изследователи за техните лабораторни експерименти се изразяваха тези, твърдения и теория, според които съществува и се проявява спонтанна психофизиологична връзка и механизъм, който свързва мозъчните процеси, създаващи възприятията свързани с въображаемата сънищна реалност, с някои от мозъчните процеси, които контролират и управляват спящото тяло и по-конкретно – движение на очните ябълки. И това се отнася за всясасви състояния на сън и сънища във фаза РЕМ - както за състояние на „осъзнатост” по време на „осъзнат” сън, така и за обикновените неосъзнати сънища, които всъщност са обичайни и преобладават дори и при хората, умеещи да постигат „осъзнати” сънища.
Независимо от това какви всъщност са характерът, причината и механизмът на специфичните движения, на очните ябълки при сън и сънища във фаза „РЕМ” както по време на обикновен „неосъзнат” сън, така и в „осъзнат” сън, тези причини и механизми би трябвало да са еднакви в двата случая.
Ако движението на очните ябълки е предизвикано от неврологичен рефлекс, той би бил вроден механизъм, произтичащ от характера на мозъчното и физиологичното състояние във фаза „РЕМ” на съня и от разликите в съответната електрична дейност в сравнение с другите фази и състояния в съня, в които движение на очните ябълки не се проявява.
Идеята на изследователите експериментатори, че спящите в осъзнат сън са им подавали предварително уговорени сигнали със специфични движения на очните ябълки се основава на твърдението, че във фаза РЕМ се проявява не просто спонтанен неврологичен рефлекс, а че се проявява постоянно действаща психофизиологична връзка (също спонтанна), която, според изследователите огледално свързва движението на въображаемия поглед в съня с движението на очните ябълки.
Според тази тяхна теза, такава връзка в „осъзнат” сън би се проявявала по един и същ начин както когато сънуващият (неговото „Реално Аз”) не се ангажира и не полага усилия да контролира въображаемия си поглед и да подава сигнали, така и когато целенасочено се опита да прави определени движения с въображаемия си поглед, за да предизвика аналогични движения на очните си ябълки и съответно –сигнали. Очевидно е, че според тези изследователи това е постоянно действащ механизъм свързващ огледално въображаемия поглед с очните ябълки при всички сънища във фаза РЕМ. Това те обясняват с тезата, че движението на очните ябълки следвало движението на погледа по време на сънуването, когато сънуващият разглеждал заобикалящата го обстановка.
***
Това правило би трябвало да е също валидно и независимо от това дали при "осъзнато" сънуване „Реалното Аз” мисли за евентуално подаване на някакви сигнали или не, насочва мисли към своите въображаеми „очи” и „поглед” или не, ангажира се и се опитва да ги управляват или не, насочва мисли към този въпрос или не, опитва се да контролира и управлява въображаемия си поглед с цел евентуално подаване на хипотетичните сигнали или не.
Една от възможностите, най-вероятната и най-логичната, включително и предвид конкретния вид и динамика на движенията на очните ябълки, е характерът да е автоматично неврологичен поради естеството на мозъчното и физиологичното състояние във фаза „РЕМ” на съня, Друга възможност се визира в ъв въпросната хипотеза с твърдението за евентуалната психофизиологична връзка между въображаем поглед и представи за гледане по време на съня, свързани с евентуалното „разглеждане” на обстановка в сънищната ситуация и съответни рефлекси и команди към нервите и мускулите на очните ябълки с „огледално” отражение в тяхното движение.
Ако такъв механизъм би съществувал, той би следвало да е действащ и при "неосъзнати" и при "осъзнати" сънища. Но това е трудно приемливо доколкото видът и динамиката на движенията на очните ябълки не изглеждат съвместими с такава хипотеза. Ако трябва да търсим някакви желани решения, бихме могли да си представим и хипотеза, че само при осъзнат сън Реалното Аз би могло да се намеси, повлияе и прекъсне спонтанния неврологичен механизъм и да започне да управлвява такъв неврологичен рефлекс, като така да контролира иначе спонтанното движение на очните ябълки. Такава хипотеза поставя въпросите доколко такова прекъсване и въздействие би могло да е осъществимо, какви качества би трябвало да притежава сънуващият, дори ако теоретично успее "осъзнато" да се намеси в този рефлекс доколко би успял да се задържи в състоянието на осъзнат сън и въобще в сън, и доколко такава намеса и контрол би могло да бъдат постигнати от човек, който не е постигнал интегрирано съзнание.
***
Проявлението на такъв психофизиологичен механизъм и въвеждането му в действие (ако бихме приели, че съобщенията на тези учени са коректни и съответстват на реални резултати) евентуално най-много би потвърдило единността на Асоциативната каскада на съзнанието, при която Асоциативната каскада на будното състояние и Асоциативната каскада на сънищата са само нейни отделни форми, чиито проявления в различни моменти и периоди в една или в друга степен се застъпват в различни комбинации, преминавайки в проявления на Хибридна асоциативна каскада, с преливащи асоциативни потоци, характерни предимно за едната или за другата форма.
Резултатите от изследвания и регистриране с енцефалограф на мозъчна активност, електрични потенциали, вълни и ритми демонстрираха някои видими ефекти, но бяха само сянка от движенията и процесите, случващи се по повърхността на Океана на елементите на съзнанието.
Разглеждането и сравняването на процесите и промените в мозъчната дейност по този начин и с наличните научни и технически възможности и апаратура чрез различия в мозъчна електрическа или електромагнитна активност, долавяна отвън през кожата на скалпа, в различни етапи на будно състояние или на сън, при напрегната умствена дейност или почивка, със сън без сънища или със сънуване, при обикновен покой или в състояния на медитация, при средна степен на концентрация или висока степен на медитиране, в обичайни състояния или при различен вид алтернативни състояния, в нормални здравословни или при увредени болестни състояния, както и измислянето на екзотична терминология едва ли с нещо особено бе помогнало в процеса на практическото овладяване на собствените сънищата и за откриването на пътя към Портала към личната Вътрешна сфера.
========================> <===================================
До тук
==========================>
***
За какво става въпрос
1.
Темата се отнасяше до „осъзнатите” сънища. Доколкото овладяването на „осъзнатите” сънища е предпоставка за продължаване през Първото ниво на „Йога на интегралното съзнание” всякакви информации и твърдения, свързани с тях, имат значение за навлизането и развитието по Пътя на интегрираното съзнание. Това беше причината да се занимая с този въпрос.
За какво по-точно става въпрос? За твърдения на съответните учени, че когато сънуваш във фаза „РЕМ” и в сънищата си се оглеждаш и разглеждаш обстановката около себе си, движенията на погледа ти в съня причиняват същия вид движения на очните ябълки под затворените клепачи на спящото ти тяло. За твърдения на въпросните учени, че движенията на очните ябълки на спящите във фаза „РЕМ” били предизвиквани от движенията на погледа и очите им докато по време на съня си в сънищата си се оглеждали и разглеждали обстановката около себе си. Това се дължало на присъща на човека и проявяваща се във фаза „РЕМ” психофизиологична връзка. На базата на това свойство били проведени експерименти, при които спящите доброволци в състояние на „осъзнат” сън и по време на „осъзнати” сънища успявали да предават на изследователите в лабораторията информация чрез предварително договорени специфични движения на очните им ябълки.
Фаза „РЕМ” на съня носи името си от движението на очните ябълки под затворените клепачи на спящия, каквито движения се проявяват само в тази специфична фаза на съня. Във фаза „РЕМ” докато човек спи и предполагаемо в същото това време сънува, очните ябълки на спящото му тяло извършват определени движения. Според определени изследователи на съня и техни твърдения в духа на посоченото по-горе, очните ябълки на спящите се движели по същия начин и със същите движания както се движели в съня очите на сънуващия докато той в сънищата си разглеждал обстановката около себе си. Както се движел погледът на сънуващия в съня му, така по същия начин се движели и очните му ябълки под затворените му клепачи докато спял.
***
За какво става въпрос. Какво означава
Твърдения и обяснения – за какво става въпрос
Какво означава – мои обяснения и тълкуване
За какво става въпрос 2 – какво означава
Твърдения и обяснения
6.
В глава VI. Споменах за няколко категории занимания, съобщения и публикации, свързани с „осъзнати” сънища. Една от категориите се отнася за съобщенията от съответните изследователи и експериментатори. От тяхна страна през минали десетилетия се е съобщавало, че при експериментални изследвания с доброволци в състояние на „осъзнат сън” са били постигнати някои резултати, които на пръв поглед на всеки незапознат и непредубеден човек биха могли да изглеждат невероятни и съмнителни. Но според авторите на съответните съобщения, в техни експерименти такива резултати реално и обективно са били постигнати и са се случили. Подобни информации са се появили от няколко източника – от различни групи изследователи на „осъзнатите” сънища. Всички са заявявали, че са постигали аналогични резултати.
В техните информации се съобщаваше за осъществено при експерименти подаване от спящи на съответни сигнали чрез определени нарочни движение на очните им ябълки. Според информациите, такъв вид контакт и подаване на сигнали е психофизиологично възможен и е бил постиган нееднократно.
Конкретно, в различните съобщения и доклади се заявяваше, че при сънуване по време на фаза „РЕМ” има връзка и съответствие между посоките на движението в съня на погледа и очите на сънуващия (тук специално уточнявам, че всъщност става въпрос за въображаем „поглед” и въображаеми „очи” на въображаемото тяло, в което се възприема сънуващият във въображаема сънищна ситуация и навсякъде ще ги слагам в кавички) с начина и посоките на движението на очните ябълки на физическото тяло на спящия, обяснявайки такъв „феномен” с наличието на „психофизиологична връзка” и ефект (тъй като се визира специфично проявление на психофизиологична връзка, навсякъде в контекста ще я слагам в кавички).
На тази основа, съответните изследователи и експериментатори в своите съобщения и доклади твърдяха, че по време на лабораторни изследвания и експерименти са успявали да осъществят в реално време контакт със спящи по време на „осъзнат” сън. По-конкретно, заявяваха, че спящият и сънуващ в „осъзнат” сън по време на фаза „РЕМ” е можел да подава „сигнали” чрез предварително договорени начини („кодове”) на движение на своите очни ябълки под затворените си клепачи и така да предаде в реално време информация на изследващите го – от своя свят на сънищата в реалния свят на будните.
Според твърденията на изследователите, заявили за тези свои постижения, очните си ябълки спящият в „осъзнат” сън успявал да управлява и да движи по предварително договорения им начин и така да им предаде съответния „код”, като съзнателно, умишлено и целенасочено премествал по същия начин „погледа” си докато по време на „осъзнатия” си сън „гледал” и „разглеждал” обстановката около себе си в сънищната си ситуация.
Движейки по определен начин „погледа” и „очите” си във въображаемата ситуация, в която се намира по време на „осъзнатия” си сън, сънуващият постигал ефекта по същия начин да се движат очните ябълки на неговото физическо тяло в лабораторията като по този начин подавал „кодираните” сигнали и информация от света на сънищата към света на будните. Всичко това се придружавало със записи на енцефалограми, които впоследствие се проучвали, съпоставяли се по време и се правели съответни изводи.
Информациите от съответните изследователи и експериментатори стигаха и по-далече с твърдения за осъществени различни други експерименти със сънуващи в „осъзнат” сън, например със сънуващ, който имал задачата и даже успявал да си представи, че гледа света в своя сън през цветно стъкло, че го затъмнява или осветява и други подобни, или сънуващи, които имали задачата да натискат в съня си някакъв бутон, като идеята на експеримента била, че теоретически това можело евентуално да рефлектира в определено движение на ръката на спящото тяло. (Дори са се правели спекулации за евентуална теоретична възможност за аналогично постигане на стискане с ръка).
Какво означава
7.
Ако трябва в лабораторни условия да се установи външно и докаже дали някой доброволец е постигнал състояние на "осъзнат" сън (при положение, че не съществува такава апаратура, която би могла да го направи), би било необходимо да бъде установена достоверна комуникация в реално време между сънуващия докато сънува и наблюдаващите го в лабораторията изследователи. (Всъщност, за да го определя по-точно, трябва да бъде установена такава комуникация между проявлението на неговото съзнание, намиращо се в състоянието на "осъзнат" сън, и наблюдаващите го изследователи.)
Такава идея е била в основата на някои изследвания и експерименти и работата по нея е била отразена в съответните публикации от предишни години. На пръв поглед тя изглежда нелогична, несъстоятелна и абсурдна, защото както всички знаем от собствен опит, в състояние на сън се изключва връзката ни с реалния външен свят на будните. Обратното изглежда невъзможно ако става въпрос наистина за сън и сънища, а не за някакъв друг вид алтернативно състояние.
И все пак съответните изследователи са заявили, че са осъществили такъв вид комуникация, позовавайки се на присъщ на човешката природа определен вид „психофизиологична връзка”. Според такива твърдения и публикации, тази връзка давала възможност някои елементи от преживяването и действията при сънуване на сън да предизвикват автоматични ефекти и реакции на спящото физическо тяло. При „осъзнат” сън така можело да се подадат „кодирани сигнали”.
Доколкото само във фаза „РЕМ” на съня очните ябълки на спящите извършват определени движения и доколкото повечето сънища при повечето хора естествено са обичайни – „неосъзнати”, според теорията и твърденията на съответните изследователи и експериментатори ясно за мен излиза, че посочваната от тях „психофизиологична връзка” се проявява във фаза „РЕМ” по един и същ начин при всички сънища, независимо от това дали сънят е „осъзнат” или не. Според техните твърдения и съобщения, просто когато в съня си (във фаза „РЕМ”) сънуващият „разглеждал” обстановката около себе си и движел „поглед”, очите му (очните ябълки на физическото му тяло) докато спи се движели в същите посоки и ритъм. (Ако това звучи прекалено абсурдно и изглежда явно практически невъзможно, аз бих приел или направил евентуалното уточнение, да речем, че според твърденията и теорията на съответните изследователи, очите (очните ябълки) на спящия поне се стремят да следват по подобен начин същите движения на въображаемите „очи” и „поглед” на „субекта”, в който спящият се възприема. Разбира се, ако въобще такова твърдение или хипотеза отговаря на реалния механизъм, който предизвиква движението на очните ябълки във фаза „РЕМ”.)
От такива информации и твърдения всъщност се създава внушението и съвсем неправилното впечатление, че подаването на подобни сигнали би било сравнително лесно осъществимо от всеки, способен да постигне „осъзнат” сън (подобно и на аналогични внушения и неправилни впечатления, че не е особено трудно да се постигне, придобие и трайно да се задържи способност за редовно и често „осъзнато” сънуване).
Такива информации всъщност биха означавали, че в човешкия организъм трябва да е заложена естествена възможност спящият и сънуващ човек (поне във фаза „РЕМ”) от състоянието си в някаква въображаема абстрактна ситуация (от изолирано състояние на съзнанието си в изолирана абстрактна въображаема ситуация) да може едва ли не с лекота да осъществява целенасочен пряк контакт със спящото си физическо тяло (психофизиологично обусловен и с възможност да бъде насочван) и да предизвиква извършването от него на определени физически движения и действия (макар и индиректно, с резултат, който фактически е непряко свързан с непосредствено възприятие и контрол на субекта от сънищата, който го подава – т.е. на „Реалното Аз” в „осъзнатия” сън), които да са смислени от гледна точка на външния наблюдател.
В същото време, физическото тяло на спящия е неактивно поради това, че човекът спи и мозъкът му е в спящо състояние на сън (макар и „осъзнат”), при което спящото съзнание не е в активен контакт с тялото и не го управлява (независимо дали сънят е „осъзнат”) и спящият човек фактически не обладава присъщия за будното си състояние пряк съзнателен физически контрол.
Ясно е, че за да може такава връзка и действие да станат възможни и да се осъществят, то те биха предполагали при конкретния човек, който ще сънува и ще участва в екпериментите, постигането на осъществяване или присъщото наличие и функциониране на автоматична връзка между центъра (или невронната и асоциативна структурата) в неговия мозък, през който преминава и се осъществява управлението на нервите на мускулите на очните ябълки, от една страна, и Асоциативната каскада на сънищата и съответното възприятие и осмисляне на „Въображаемото Аз” във въображаемата сънищна ситуация, от друга страна. Очевидно подобна „психофизиологична връзка” не би могла да зависи (и да се появява или активира) само от това дали по време на своя сън ти си разбрал, че сънуваш. Ако тя би съществувала в точно такава форма („разглеждане” на обстановката в съня, водещо до съответно аналогично движение на очните ябълки), както твърдят съответните изследователи, тя би трябвало да е резултат на определен механизъм, действащ поне в рамките на цялата фаза „РЕМ”, когато очните ябълки на спящия се движат. А евентуалното постигане на състояние на „осъзнатост” просто би предполагало сънуващият да може и евентуално да успее да си спомни за уговорката си с изследователите и за вида на уговорените „кодирани” сигнали, които те очакват да им подаде, и да започне да „разглежда” обстановката в съня си, местейки „поглед” си (въображаемия) в съответствие с уговорените движения.
Същевременно, връзката в реално време и възможността за предаването на информация от сънуващия в един въображаем свят, макар и в „осъзнат” сън, на будните в реалния свят без съмнение е интересен въпрос, засягащ специфични функции и обхвата на различните евентуални възможности на различни видове психофизиологични връзки и ефекти”, свързани с мозъчната дейност и с възможния контрол от страна на мозъка над тялото, но като цяло, в светлината на целта да се докаже реалността на „осъзнатите” сънища или дори на възможността да се постига и демонстрира някакъв елементарен самоконтрол в сънищната обстановка и ситуация по време на „осъзнатия” сън, хоризонтът на всички тези изследвания и опити за енцефалографски регистрации на едни или други състояния, е твърде близък и тесен.
***
Въвеждане
2.
Известно време ме занимаваше въпросът и претеглях „за” и „против” – дали е възможно (без да е постигнал някаква достатъчна степен на интегрирано съзнание) сънуващият с обичайни ментални и физиологически характеристики и способности, и при наличните все още видове технически средства и апаратури, да е в състояние да осъществи контакт в реално време от своята въображаема сънищна ситуация с наблюдаващите го във външната реалност? /За какво става въпрос?/
Възникваха определени въпроси и съмнения във връзка със съобщенията от минало време от поне няколко различни източника, свързани с изследвания и лабораторни експерименти на споменатите по-горе учени и институции, че при техни изследвания и експерименти е била осъществена повече от един път, предварително планирано и подготвено, еднопосочна комуникация между сънуващи в „осъзнат” сън и наблюдаващи ги в лабораторията с предаване от сънуващите на информация чрез определени контролирани движения на очните си ябълки. /За какво става въпрос?/
Може да прозвучи странно в общия контекст на Пътя на интегрираното съзнание (или на идеите и целите на „Йога на интегралното съзнание”) да поставям под съмнение възможността евентуално да се преодолее или да се използва, да се активира и приложи един или друг механизъм на спонтанни психични и неврологични реакции, което очевидно би имало пряка връзка с представата за общото обединено интегрирано съзнание и би произтичало от взаимната свързаност на функциите на общото съзнание.
Но тук става въпрос не за възможностите на интегрирано съзнание, а за лабораторни изследвания с доброволци, които се подлагат на експерименти, чиято цел е да се постига и изследва състоянието "осъзнат сън", както и за хипотетични начини на контакт и общуване в реално време между тези спящи изследвани доброволци и наблюдаващите ги изследователи. Не става въпрос за някой, който е постигнал определена степен на интегрирано съзнание, или още повече за някой, който владее достъп до Вътрешната си сфера (или поне за някой, който е напреднал в достатъчна необходима степен по Пътя на сънищата и в процеса на интегриране на своето съзнание).
Целият разговор в тази част на книгата, свързан с Пътя на сънищата и овладяването на "осъзнати" и „контролирани” сънища, се отнася за доброволци в изследвания и хора с очевидно типични обичайни способности и качества, характерни за състояния, съответстващи на Нулевото ниво или най-много на началните стадии на Първото ниво, според класификацията на Йога на интегралното съзнание (което Първо ниво в напредналите си стадии и в своя финален етап вече има за цел откриването на пътя и достъпа към Портала за личната Вътрешна сфера).
Колкото и незначителен да е въпросът относно тези експерименти и търсените и евентуално постигнати от тях резултати в контекста на целите и хоризонтите на Пътя на сънищата и още повече на Пътя на Йога на интегралното съзнание, все пак реших да го разгледам и да анализирам различните възможни аспекти, които биха представлявали препятствие за постигане на такива резултати, както и какъв би бил характерът и същността на евентуални подобни резултати.
Обмислях дълго и трябваше логически да установя и да разбера какви биха могли да са възможностите човек със стандартни способности, намиращ се в състояние на „осъзнат” сън да е в състояние докато се намира в „осъзнатия” си сън да подаде чрез спящото си физическо тяло някакъв вид сигнали към изследващите го в лабораторията и така да им предаде информация? /За какво става въпрос?/
Ще разгледам няколко аспекта, свързани с логиката на възможността или на невъзможността по принцип да се осъществи такава обективно доказуема синхронизирана в реално време пряка комуникация между сънищния свят и будната реалност с еднопосочно предаване на информация от сънищата към външната реалност. /За какво става въпрос?/
Доколкото в различни публикации от миналото се твърди, че това е било направено, не бих упреквал някого в изопачаване или изкривяване на факти, а просто разглеждам и излагам съответни позиции, доколкото все пак всичко свързано с „осъзнатите” сънища има пряка връзка с индивидуалното развитие и усилия за преминаване на началните стадии по Пътя на сънищата и за навлизане и преминаване в следващи етапи по далечния Път на Йога на интегралното съзнание. .
Темата е свързана с редица въпроси. Тяхното изясняване може и трябва да е предмет и задача за сериозно и прецизно документирано установяване и доказване от страна на съответни официални смесени екипи от различни научни направления – психолози, медици, психиатри, физиолози, физици и други, с участието на наблюдаващи ги институтски или университетски комисии или бордове. Всички експериментални процеси във всички техни подробности би следвало да са проведени със съвместно наблюдение. При това, те би трябвало да са надлежно регистрирани с всички използвани апаратури от началото до края във всички етапи и моменти със съответните резултати, да са подробно записани и документирани с ясни видеозаписи. Такива регистрации и видеозаписи би следвало да са публикувани по съответния начин с нормален достъп до тях.
А не такива изследвания да са само дейности на изолирани ентусиазирани експериментиращи екипи или институтски групички, а още по-малко – и на „специалисти в областта на паранормални явления”, не на обявили се в тази област специалисти, постфактум заявяващи за съответните си екперименти и постижения, и публикуващи съобщения и доклади за постигнати едни или други резултати.
Всичко това има смисъл и е необходимо, когато става въпрос за информации и заявления за постигнати подобни резултати, доколкото става въпрос за изследване на механизмите и възможностите в една изключително важна област каквато е човешкият мозък, човешкото съзнание, и всякакви съмнения, а още повече недоказуеми и произволни твърдения и заявления, биха били противопоказни, а и не би могло да бъдат възприемани като напълно достоверни, и нито като верни, нито пък като неверни.
Разбира се, такъв подход и тези пожелания са в голяма степен идеалистически, като се има предвид как отделни държави се стремят да запазват в тайна свои постижения в специфични области, а различни научни изследвания в специфични сфери се следят, разглеждат и контролират от определени власти и институции с оглед възможностите за използването им във военно-промишления комплекс, прилагането им за създаване на оръжия, включително психотронни, и за постигане на различни методи за контрол върху човешкото съзнание. Винаги би могло да бъдат класифицирани като предмет на национална сигурност и засекретени, евентуално оставяйки достъпна някаква обща частична информация.
***
Възникващи въпроси
Въпроси
Възникващи въпроси
Кои са някои от възникващите въпроси?
Каква е достоверността на съответни твърдения за проведени експерименти, в които е била осъществена, проявена и доказана така наречената „психофизиологична връзка” и ефект – връзката по време на фаза „РЕМ” (и в „неосъзнат” и в „осъзнат” сън) между движението на въображаемите „поглед” и „очи” на сънуващия във въображаемата му сънищна ситуация (т.е. движението на „погледа” на „субекта” или на „същността”, в която се себевъзприема сънуващият – на неговото „Въображаемо Аз” в „неосъзнат” сън или на неговото „Реално Аз” в „осъзнат” сън) и движението на очните ябълки под затворените му клепачи на спящото му физическо тяло (на „реалното му Аз” в реалния физически свят на будните)? Възможно ли е принципно „разглеждането” на обстановката в сънищната ситуация във фаза „РЕМ” да е свързано с нервите и мускулите на очните ябълки на спящото тяло и да води автоматично до аналогично – огледално движение на очните ябълки на спящия? Доколко въобще би могло да се твърди и да се приеме, че наблюдаваните движения на очните ябълки на спящи във фаза „РЕМ” би могло да съответстват и да приличат на евентуални движения на въображаемия „поглед” на въображаемите „очи” на спящ и сънуващ в различни въображаеми ситуации по време на сънищата му докато „се оглежда”, „гледа”, „наблюдава” и „разглежда” обстановка в сънищната си ситуация?
Възможна ли е такава „психофизиологична връзка” и ефект? Присъща ли е за човешкото устройство? Възможна ли е като постоянно действаща или само като понякога активна? Съществува ли тя постоянно при всички хора, или се проявява постоянно само при някои? Ако е възможна, но не е постоянно активна и не се проявява постоянно, възможно ли е тя да бъде активирана? От всеки човек ли би би било възможно да бъде активирана или само от някои? Присъща ли е такава „психофизиологична връзка” и възможно ли е нейно действие и прилагане при всички хора или само при някои? Възможна ли е само при наличие на определена природна дарба, или може да бъде постигната от всеки? Става ли постигането й при определен индивид случайно и остава ли инцидентно, или веднъж постигната може да се превръща в качество и постоянна способност? Възможно ли е принципно или не е постигането на способността и състоянието за подаване на съответните сигнали от сънуващия по време на негов „осъзнат” сън? От всекиго ли би могло да се постигне или само от някои хора? Зависи ли постигането й задължително от определена предварителна практика и упражнения, или не се постига с упражнения, а се проявява постоянно и спонтанно при всички, или пък се проявява или може да се активира при определена индивидуална предразположеност, даденост, дарба, или моментно стечение на обстоятелства? Възможно ли е такава психофизиологична връзка да се отнася, или да се активира, или да може да има съответния ефект само при състоянията в „осъзнат” сън във фаза „РЕМ”, но не и при всички останали обичайни „неосъзнати” сънища във фаза „РЕМ”, които преобладават при хората, или твърденията за нейното действие се отнасят за всички и всякакви сънища във фаза „РЕМ”? Постигната ли е и осъществена ли е реално от съответните изследователски екипи и лаборатории или не е?
***
Възможни хипотези. Варианти.
Контратези и хипотези
Х
8.
Възможните хипотези - варианти
Х
Това, което наричам „спонтанна връзка”, когато разглеждам възможността за наличие и действие на едни или други механизми, свързани със сънищата, е автоматично проявяваща се, заложена от природата връзка, която не се контролира от съзнателния процес в будно състояние и от волята и желанието на човека, и евентуално би могла да се проявява докато той е в състояние на сън. Тя би могла да се проявява при едни или други условия и състояния, или при едни или други хора, в зависимост от техни лични дадености, качества или вродени дарби. Спонтанната връзка може и да е постоянно действаща като заложен от природата механизъм, без да зависи от съзнателно иницииране, от желанието и волята на човека, когато той е в будно състояние.
Това се отнася за изясняване какво се има предвид с понятие като „спонтанна връзка”. Според възприети клишета, такава връзка най-популярно и стандартно би могла да бъде наречена „подсъзнателна”. Според Пътя на интегрираното съзнание и в „Йога на интегралното съзнание” понятията „подсъзнание” и „подсъзнателно” се избягват като се считат за неправилни. Причина за такова отношение е, че тези понятия изразяват всъщност идея за състояние и качество, които са заложени в човешката природа и са постоянни, непроменими, непреодолими природни дадености, постоянна, винаги съществуваща и непроменима част от общия мозъчен и съзнателен процес, произтичаща от самата структура и начин на функциониране на мозъка. В Пътя на интегрираното съзнание и в „Йога на интегралното съзнание”, обаче, такава представа се отхвърля като тя се опровергава с възможното постигане на интегрирано съзнание чрез практиките в движението по Пътя на интегрираното съзнание и в „Йога на интегралното съзнание”. За състоянията, които са обичайни при повечето хора, на неинтегрирано съзнание, се приемат понятията, свързани с проявленията на Вътрешната асоциативна каскада (като част от общата Асоциативна каскада на съзнанието), Вътрешното съзнание, „Вътрешното Аз”.
Спонтанни връзки (наричани популярно „подсъзнателни”) между психически (съзнателни) процеси (към които всъщност се включват и процесите по време на сънищата) и физиологични процеси и реакции на физическото тяло съществуват и се проявяват. Проявяват се връзки между психичното състояние на човека и състоянието на неговата имунна система (възникнало е цяло направление в науката, разглеждащо тази ръзка през нарвната и ендокринната система, наречено психоневроендокриноимунология).
Ако такива връзки между психични процеси и физиологични реакции в будно състояние се проявяват, възниква въпросът доколко подобни връзки би могло да се проявяват между психични процеси и състояния по време на сън и физиологични реакции, както и физически реакции и действия. Връзки с физиологични реакции очевидно се проявяват, например изпотяване при едни или други напрегнати сънища. Връзки с физически реакции и действия очевидно също могат да се проявяват – например бълнуването по време на сън, движението на очните ябълки (независимо каква е точно неговата причина – неврологичен рефлекс или огледално следване на въображаем поглед в съня), едни или други движения на тялото по време на сънуването (въпреки идеята и тезата, че по време на сън тялото се обездвижва в своеобразна временна парализа), например и случаи, когато има съвпадение между ритане с крак във въображаемата ситуация в съня, и едновременно ритане с крак на спящото тяло (за каквито съм споменавал, че неведнъж се случват), както и в известен смисъл при прояви на сомнамбулизъм и др.
Този вид спонтанни връзки са непреки, те не се инициират и не се контролират от протичащ в този момент съзнателен или осъзнат процес (както доколкото това се отнася за будното състояние, така и доколкото се отнася за „осъзнат” процес в състоянието на „осъзнат” сън). Такива връзки са недостъпни за всекиго, тяхното проявление зависи от едни или други индивидуални дадености. Някои хора бълнуват и говорят на сън, а други не. Някои хора имат проявления на сомнамбулизъм, а други не. Някои хора имат състояния когато спят с отворени очи, а други не.
Наричат такава връзка „подсъзнателна” защото не се активира в резултат на съзнателен процес, по желание, по силата на собствената воля. Не всички проявления могат да се активират при всеки човек и в обичайни случаи и не всяко проявление може да се активира предвидимо или постоянно.
(При случаите на сомнамбулизъм при евентуално ходене насън проявлението на такава връзка е по-специфично от други случаи – докато ходиш насън може и въобще да не сънуваш, например да не сънуваш, че ходиш в съня си, като така нареченото „подсъзнание” управлява физическото ти тяло – „Вътрешното Аз” е поело контрол и управлява реакциите ти и ходенето насън. Малко по-нататък отново ще се спра на този въпрос.)
Ако такъв вид спонтанни връзки (спонтанни психофизиологични връзки) се проявяват и в будно състояние и по време на сън, възниква въпросът доколко такъв вид психофизиологична връзка би могло да се проявява в резултат на различните психически процеси при едно въображаемо възприятие по време на сън. Какъв вид би могла да е такава връзка и какви ефекти и реакции би могла да предизвиква, освен посочените по-горе? Разликата между проявления на психофизиологична връзка в будно състояние и при преживявания във въображаема среда би зависела от разлики в механизмите на психичните (съзнателни) процеси в будно състояние и в сън, и съответно от разликата в проявлението на асоциативните връзки и на Асоциативната каскада на съзнанието в една или друга форма.
Какъв вид връзки би могло да се проявяват ако се разглежда състоянието на „осъзнаване” в „осъзнат” сън? „Осъзнаването” в състоянието на „осъзнат” сън не е пряко осъзнаване на спящото физическо тяло, не е осъзнаване на сенситивно контролните функции на физическото тяло, каквото осъзнаване и съответно възможности за контрол и тяхно управляване има в будно състояние. При „осъзнаването” в „осъзнат” сън въобще не може да се говори за проявления при „паралелно възприятие”, каквото споменавам и разглеждам на други места.
Ако движението на очните ябълки по време на фаза РЕМ в неосъзнат или в „осъзнат” сън е връден и присъщ неврологичен рефлекс с ритмично действие, което няма никаква връзка от преживяванията във въображаемата ситуация в съня, това би било спонтанна психофизиологична връзка. Ако движението на очните ябълки хипотетично би било огледално отражение на движението на въображаемия поглед във въображаемата ситуация в съня, това би било също проявление на спонтанна психофизиологична връзка. В такъв случай би могло да се появяват две хипотези. При едната от тях движението на очните ябълки е вроден и присъщ рефлекс, който напълно точно огледално да следва движението на въображаемия поглед в съня (което изглежда твърде малко вероятно). При другата хипотеза движението на очните ябълки да вроден и присъщ рефлекс и пряко предизвикано от движението на въображаемия поглед в съня като се стреми към огледално следване, но такъв резултат да не може да се случва и практически движението на очните ябълки да частично отражение и приблизително следване на движението на въображаемия поглед в съня с различни степени на приближаване при различните хора в зависимост от личните дадености на човека. И при двете хипотези това би била спонтанна психофизиологична връзка.
При горните варианти се очертават две възможности – вродена и присъща спонтанна психофизиологична връзка, която представлява спонтанен неврологичен рефлекс и вродена и присъща спонтанна психофизиологична връзка с една или друга степен на огледално отражение на въображаемия поглед в движението на очните ябълки.
И в двата случая рефлексът ще се проявява без разлика и при „неосъзнат” сън и при „осъзнат” сън в състоянията на сън във фаза РЕМ, при които се наблюдава движение на очните ябълки.
Какво се случва, ако сънуващият в „осъзнат” сън е в състояние да подаде някакъв вид сигнали чрез определени движения на очните ябълки, за каквито резултати са съобщавали и твърдяли изследователи експериментатори?
При хипотезите, в които има постоянно действащ присъщ вроден рефлекс, който води до една или друга степен на огледално отражение, психофизиологичната връзка остава спонтанна и движението на очните ябълки продължава да е спонтанен рефлекс, който като процес и ефект не се контролира от съзнанието или от осъзнатостта в осъзнат сън. Същевременно при осъзнат сън, макар и психофизиологичната връзка да остава спонтанна, резултатът би могъл да бъде повлият от намерението, желанието и волята на сънуващия човек, постигнал една или друга степен на „осъзнатост” в „осъзнат” сън. Ако е постигнал съответното състояние на осъзнатост, ако си е спомнил за експеримента и за договорката с изследващите го и ако е в състояние да постигне контролиране на въображаемия си поглед в сънищната ситуация и неговото насочване по един или друг начин. Тук трябва да се отбележи, че дори постигането на състояние на „осъзнатост” в „осъзнат” сън, не е сигурна предпоставка, че сънуващият ще е в състояние да контролира въображаемия си поглед и да го управлява по един или друг начин, за да образува съответни сигнали. Нито може да се очаква със сигурност, дори и ако успее да контролира въображаемия си поглед, рефлексът да произведе огледално точно съответни движения на очните ябълки, макар и евентуално да демонстрира някаква вътрешна осъзната намеса. При хипотеза за рефлекс с точно огледално отражение би се предполагало евентуално постигнатият контрол върху въображаемия поглед да произведе огледално точно съответни сигнали. При хипотеза за приблизително отразяване, зависи от личните дадености при конкретния индивид. И при двете хипотези зависи от постигнати умения, лични способности, или евентуално от вродени дарби на изследваните спящи и сънуващи в „осъзнат” сън. Постигането на такъв вид използване на хипотетично постоянно съществуваща вродена присъща спонтанна психофизиологична връзка не би било просто една автоматично разкриваща се възможност за всекиго, успял да постигне осъзнатост в осъзнат сън, и дори ако е успял да постигне достатъчна степен на „осъзнатост” и задържане в това състояние. Такова използване или прилагане на такава спонтанна психофизиологична връзка би било непряко, би било резултат от определени способности и качества, и би било недостъпно за всекиго, във всеки „осъзнат” сън и във всеки момент на постигнат осъзнат сън.
Ако се разглежда вариантът, при който движението на очните ябълки е спонтанен неврологичен рефлекс, който не е пряко свързан и не е отражение на движени на въображаемия поглед по време на сънищата във фаза РЕМ, тогава, за да се постигне подаването на сигнали с очните ябълки, трябва да се осъществи по време на съня „осъзната” намеса в този неврологичен процес и механизъм и „осъзнато” да се предизвика действие на психофизиологична връзка с огледален ефект от движението на въображаемия поглед върху движението на очните ябълки. А за такава цел биха били необходими още по-големи способности, още по специфични качества и изключително умение на сънуващия, или просто такъв вид специфична природна дарба, която би поставила експеримента извън рамките на изследване на обичайни природно заложени механизми. Такава психофизиологична връзка вече не би била спонтанна а би била целенасочено активирана и контролирана. При теоретична и хипотетична възможност за нейно съществуване и активиране, тя не би могла да бъде активирана и постигната от всеки човек, както и в обичайните случаи, каквито са участията на доброволци в експерименти.
Като се има предвид, че при последния вариант, който би представлявал изключителна осъзната намеса в собствените неврологични механизми, се предполагат някакви изключителни и специфични способности, при всички посочени варианти и хипотези, за да се достигне най-напред до съответното състояние на „осъзнатост” в осъзнатия сън, необходимо за започване на опити за подаване на сигнали, за задържане в това състояние, за овладяване на въображаемия поглед и т.н., биха се изисквали специфични качества, които не биха били типични за обичайни доброволци и би могло да се постигнат с дълга практика. Ако случайно би се появил природно надарен индивид, то неговите резултати биха били изключение и не биха били показателни за изследвания на типично заложените в човешкия мозък механизми. Но всичко това се отнася при съмнителните хипотези, че движението на очните ябълки не е просто и само един спонтанен неврологичен механизъм и рефлекс, който няма нищо общо с конкретните въображаеми преживявания в съня и с преместването на въображаемия поглед.
Възниква въпросът, както може да възниква спонтанна психофизиологична връзка между действия във въображаема ситуация в „неосъзнатия” сън и действия на тялото, както е при случая със съвпадение на ритане в съня и ритане на спящото тяло, доколко е възможно в „осъзнат” сън „осъзнато” предизвикано и целенасочено да се активира и осъществи такава връзка между определено движение във въображаемата ситуация и огледално подобно движение на част от спящото тяло – крак или ръка, например. Доколко в „осъзнат” сън „осъзнато” може да се овладее точно този механизъм на връзка, която се проявява при съвпадението при ритане с крак в неосъзнат сън?
Възниква и въпросът възможно ли е един или друг вид спонтанна психофизиологична връзка да се активира понякога, а в други случаи да не се проявява. И доколко би могло да има някаква логика и обоснованост, такава спонтанна психофизиологична връзка да се активира в момента, в който човек влиза в осъзнат сън, т.е. в момента в който изведнъж разбира, че сънува, или пък на един или следващ етап на задълбочаване на неговата осъзнатост. Би ли било възможно при неосъзнатите сънища връзката да е спонтанен само неврологичен рефлекс без връзка с въображаемия поглед, а пък при осъзнат сън изведнъж от неврологичен рефлекс да се превръща в огледална психофизиологична връзка. Но тези варианти последни варианти изглеждат прекалено много основани на някакъв случаен принцип и не изглеждат достоверно при разглеждане на висотата на мозъчните, психичните и неврологични механизми.
Какво се случва при сомнамбулите
Казано просто и елементарно за обяснение - подсъзнателно действие и механизъм - която формулировка обаче фактически не предоставя обяснение. Какво всъщност се случва при сомнамбулите? Природно в мозъка има предпоставки за образуване на асоциативни връзки, при което Асоциативната каскада на сънищата, отключва определен механизъм, при който в една смесена Асоциативна каскада се включват заедно определени механизми на Вътрешното Аз (асоциативни връзки и мрежи, аспекти, на Вътрешната асоциативна каскада), определени сегменти на вътрешните пластове на Външното Аз, и сегменти в тези пластове, отговарящи за двигателните функции, заедно със сегменти, автоматично оценяващи обстановката и осигуряващи реакции за самосъхранение, на основата на вече изработени в съззнанието асоциативни форми и матрици (асоциативни връзки и мрежи, аспекти, на Асоциативната каскада на будното състояние, без обаче нейно пълноценно активиране, без постигане на осъзнатостта характерна за будното състояние или осъзнатостта характерна за "осъзнатия" сън при Хибридна асоциативна каскада.)
Асоциативният механизъм при ходенето насън на сомнамбулите е аналогичен на собствения асоиативен механизъм, който се включва при външното въздействие с хипноза.
***
Контратези
Контратези 2
Принципно не би трябвало да има контакт между въображаемия свят и реалното тяло – въображаема ситуация, тя се генерира по други методи, а не като сенситивните реакции на външна среда и съответна асоциативна верига.
„Реалното Аз” е във въображаема ситуация, в която няма пряка връзка с реалното „Аз” за „осъзнато” волево въздействие и контрол на физическото тяло.
Каквато и висока степен на приближаване да може да се постигне със спонтанно възникнала сънищна ситуация и нейно допълнително оформяне и трансформиране в "осъзнат" сън, тя принципно не може да стане идентична със ситуацията във външната реалност (докато оставаш в сънищното пространство и не си преминал през порталите към вътрешните сфери).
Ситуацията в съня е въображаема – обичайната „осъзнатост” в "осъзнатия" сън (при неинтегрирано съзнание) принципно не би следвало да има и няма пряка връзка със сенситивните възприятия на спящото физическо тяло, а възприятието във въображаемата сънищна ситуация не може да е идентично с възприятието в ежедневната будна реалност, така както и въображаемата сънищна ситуация не е и няма как да е идентична с ежедневната будна реалност.
Логически не е възможно по време на състоянието си на сън и сънуване съзнателно да извършиш едновременно и сенситивно контролирани и възприемани с „осъзнатостта” си в съня съзнателни целенасочени действия с реалното си физическо тяло.
Възприятието в "осъзнатият" сън не е "паралелно възприятие", "осъзнатостта" в съня не е осъзнатост на будната реалност и на физическото тяло, не осигурява непосредствена пряка съзнателна връзка с физическото тяло – освен ако по пътя на интегриране на съзнанието си откриеш съответните портали и коридори през които да преминеш.
При неинтегрирано съзнание "осъзнатостта" в "осъзнат" сън, независимо с каква степен на самоидентифициране е тя и с какви възможности за задържане, контрол и трансформиране, може да се определи като стандартна или обичайна.
***
Независимо от това колко би била съвършена и приближаваща се и наподобяваща външната реалност, „Въображаемото Аз” и „Реалното Аз” остават на друга плоскост – във въображаемия свят на сънищата, ако става въпрос за сънища, а не за някакво алтернативно състояние, в което можеш да проявяваш и рефлекси и команди към физическото си тяло. Така би възникнал въпросът – за сънища ли говорим, макар и „осъзнати” или за някакви други алтернативни състояния. Или, доколко „осъзнатите” сънища биха могли да се трансформират в съответни други алтернативни състояния, и доколко от определен момент нататък трябва да престанем да гледаме на „осъзнатия” сън като на сън, а да го приемаме като друг вид състояние. Или, доколко в определена точка пътят в „осъзнатия” сън може да се разклонява в две посоки – продължаване „навътре” и преминаване в алтернативно състояние в посока навън.
Въпросът е дали и доколко може да се допусне или да се изключи наличието по природа на спонтанна (от някои би могло да се нарече със стандартното понятие „подсъзнателна”) психофизиологична връзка, която може да действа в състояние на сън (връзка между психически процеси, проявяващи се в състоянието на сън и в сънищата, и физиологични и физически рефлекси, реакции и действия). Такава връзка има в будно състояние, въпросът е дали и в каква форма такава връзка може да се проявява в сън. Доколко в нечии представие се преекспонира смисълът на „осъзнат” при „осъзнат сън” сякаш с приемането на това понятие всичко по време на такъв сън става възможно.
Сама по себе си идеята, че е възможно някой, който спи и сънува да комуникира в реално време с будните като им подава определени „сигнали” или „знаци”, би означавала спящият да е в състояние да извърши по време на състоянието си на сън и сънуване (което безспорно е различно от будното съзнателно състояние) едновременно и някакви нарочно предизвикани конкретни и съдържащи смисъл действия с реалното си физическо тяло, каквито иначе могат да се извършват само в будно състояние и биват определяни като съзнателни. (Първата мисъл по такъв случай би могла да е със съмнението доколко човек наистина е бил в състояние на сън и е сънувал.)
Такива целенасочени смислени действия биха били присъщи на будното съзнателно състояние на човека и така би възникнал въпросът доколко за човека, който би могъл евентуално да ги извърши и би ги извършил, би могло и би следвало да се счита и да се каже, че спи и че сънува. Това, че сънят би бил "осъзнат" не би променило противоречието.
Освен ако такива действия са спонтанни и автоматични, „физиологично предизвикани” без включване на съзнателен процес, присъщ на будното съзнателно състояние, независимо от това, дали ще се очаква да изразяват някакви „сигнали” или „знаци”, които да носят и предават определен смисъл. Освен ако допуснем наличието по природа на специфична спонтанна автоматично действаща „физиологична връзка” (някои биха я нарекли с възприетия термин „подсъзнателна”) между определени психически (мозъчни) процеси (включително в състоянието на сън) и определени рефлекси, реакции и действия на физическото тяло на спящия.
***
В такъв случай, съответните рефлекси и реакции (подаването на „сигнали” или „знаци”) биха били автоматични и не биха били осмисляни, осъзнавани в реално време и съзнателно предизвикани (съответното подаване на „сигнали” или „знаци” не би било пряко възприемано и съответно осмисляно и осъзнавано в реално време от спящия и сънуващ човек във формата, в която това става при будно съзнателно състояние, а би било автоматично, физиологично провокирано и несъзнателно от гледна точка на осъзнатостта в състоянието на будното му реално „Аз”, в сънищната си ситуация на „осъзнат” сън той би подавал съответните си сигнали „на тъмно”, без да има начин да възприеме и установи в реално време техния евентуален ефект и резултат, или тяхното реално осъществяване, разчитайки на включването на определени психофизиологични механизми, с които той няма как да е в състояние да е в пряк контакт.
В случай, че проявяващата се във фаза „РЕМ” „психофизиологична връзка”, въздействаща върху нервите и мускулите на очните ябълки, не е спонтанно-автоматична с чисто неврологичен характер, свързан с въздействие на електричните прояви в мозъка в това конкретно състояние – фаза „РЕМ”, както и съответно в случай, че движението на очните ябълки не следва напълно точно движението на „погледа” по време на сънищата във фаза „РЕМ” (каквото следване и точно съответствие е крайно съмнително и недостоверно, имайки предвид вида и начина на движение на очните ябълки), за да бъде такава „психофизиологична връзка” използвана за определен вид конкретни целенасочени реакции и действия с цел подаване на сигнали, тогава ще е необходимо „осъзнато” (или „съзнателно” „волево” предизвикано) в състоянието на „осъзнат” сън да се наруши, прекъсне и преодолее съответният физиологически спонтанен автоматизъм и да му се въздейства с цел реакциите и действията да престанат да са автоматични и „хаотични” според своя присъщ вроден неврологичен модел, а да бъдат повлияни, овладяни, насочени, контролирани и „съзнателно” и „волево” подредени по някаква друга схема.
Например, движението на очните ябълки във фаза „РЕМ” се случва при всички, а повечето от човешките сънища както е известно не са „осъзнати”. Това означава, че движението на очните ябълки във фаза „РЕМ” по време на сънуване е автоматично и физиологично обусловено в определен ред и ритъм като естествена спонтанна несъзнателна реакция на тялото. (Освен ако се приеме, че при всички сънища във фаза „РЕМ” се проявява ефект, при който движението на очните ябълки следва точно движението на погледа по време на сънищната ситуация, макар че това не се случва при другите сънища, които протичат в други фази на сънищния цикъл.) Очевидно при преминаване в състояние на „осъзнат” сън, за да се използва тази спонтанна физиологична реакция с движение на очните ябълки в друг ред и ритъм, ще трябва да е възможно „съзнателно” да се интервенира и да се наруши, разбие, преустанови и промени тази психофизиологична връзка, за да може реакциите да започнат в друг ред и ритъм с цел да изразяват определени „кодирани” /предварително уговорени/ сигнали. Прекъсването, нарушаването и манипулирането на такъв психофизиологичен механизъм изглежда доста проблематично и малко вероятно от доброволци и хора с нормални стандартни възможности.
Тук има място много съмнителната теза, че независимо дали си в неосъзнат или в „осъзнат” сън, просто във фаза РЕМ докато сънуваш очните ти ябълки се движат защото те следват посоките на твоя поглед по време на твоите преживявания в съня ти. Сега ако си представим с какъв ритъм и в какви посоки се движат очните ябълки на сънуващия във фаза „РЕМ” веднага ще се запитаме кога по време на съня си и дори в будно състояние ние сме движили поглед и очи по този начин докато гледаме около себе си или разглеждаме обстановката!
Ако такъв процес е спонтанен и автоматичен той няма как да бъде използван за подаването на „сигнали” или „знаци” „осмисляно и осъзнавано” в реално време от спящия и сънуващ човек по начина, по който това би могло да става при будно съзнателно състояние, а би трябвало някак си да става в резултат на използването на такава психофизиологична връзка и процес, но автоматично, и физиологично провокирано.
При всички случаи не би било възможно да се осъществява в реално време двупосочна комуникация.
***
Вероятно проявление на психофизиологичната връзка
/Вероятното/ Проявление на „психофизиологична връзка”?
/Вероятното/ ПРОЯВЛЕНИЕ НА „ПСИХОФИЗИОЛОГИЧНА ВРЪЗКА” ?
От споменатите ситуации когато съм имал сън, в който участвам в битка и правя удар с крак срещу противник, и събуждайки се в този момент усещам и разбирам, че съм изритал с крака си масата до леглото (или в аналогични случаи – друга съседна мебел), и дори в този момент си спомням едновременно и удара с крак в съня, и удара с реалния си крак, следва, че в случая спонтанно се е активирала проявила асоциативна връзка между представата за действие и преживяване във въображаемата сънищна ситуация, и определени елементи на „механизмите” в съзнанието, които са свързани с управление и контролиране на движенията на физическото тяло, (в състояние при което мозъкът и съзнанието са в съответно спящо състояние), пряко отражение на въображаемата представа за движението в съня върху поведението и аналогично движение на физическото тяло в света на будните, причинно-следствена връзка и ефект на движението в съня и движението на реалното тяло.
Психофизиологична връзка между събитие във въображаемата ситуация в съня и аналогични действия на физическото тяло. Това в случая се отнася за събития и проявления случващи се в „неосъзнат” сън непреднамерено, „неосъзнато”, непредвидено от „Въображаемото Аз” и автоматично в „неосъзнат” сън.
Но щом това може да се случва, то предполага наличието на евентуално проявяващ се механизъм, включващ възможността за подобна връзка. И ако механизми за подобна връзка принципно биха съществували, (макар и проявявала се спонтанно, т.е. случайно, инцидентно, непредизвикана „осъзнато” и целенасочено, автоматично по време на сънуване), не би следвало и не може да се изключва и евентуалната възможност, както за случайно спонтанно непреднамерено и непредизвикано проявление на подобна връзка и ефект при „осъзнат сън, така и, при съответни вродени или придобити способности и постигнати качества на сънуващия и съответни подходящи обстоятелства, за преднамерено „осъзнато” осъществяване, активиране или целенасочено постигане в „осъзнат” сън на психофизиологична връзка и подобни ефекти в една или друга форма и проявления, като определени въображаеми действия да водят до ефекти с рефлекси, реакции и действия на спящото тяло.
(въпреки тезата за обичайното псевдопарализиране на мускулите при сънуване, във фаза РЕМ, което, обаче, не се случвало при всекиго, и чието отсъствие същевременно се определяло и разглеждало от някои „специалисти” едва ли не като евентуално отклонение).
Не трябваше да се пренебрегва обстоятелството, че посочената ситуация е водила до събуждане веднага непосредствено след осъществяването на такава връзка, но и да се има предвид, че събуждането би могло да е свързано със стреса от усещането от удара с крака и реалната болка, и в други случаи подобна връзка с евентуални други ефекти и форми на автоматично последвало движение на спящото тяло да не е задължително да довежда до събуждане.
Такива ситуации показват, че всъщност в сънищата би могло и може спонтанно да се проявява своеобразна психофизиологична връзка, асоциативна верига от асоциативни, невронни и неврологични връзки, свързваща представи и въображаеми положения в съня с изразени в тези въображаеми ситуации аналогични физически рефлекси и реакции и активираща и инициираща определени движения на тялото, макар то да е в спящо състояние.
Под „спонтанно” тук се има предвид от само себе си, автоматично, без нарочна, „осъзната” намеса, без да е предизвикано от намерение или целенасочено усилие на субекта, в който сънуващият възприема себе си докато сънува – на „Въображаемото Аз” или на „Реалното Аз”.
Хипотетично остава сънуващият в „осъзнат” сън постигне способността и да е в състояние да овладее контрол над такава асоциативна верига, механизма и умението за нейното нарочно активиране, управление и използване.
Може да остава въпросът доколко би могло да има логика и обяснение за допускане на такава възможност и връзка, предвид въображаемия абстрактен характер на ситуациите, възприятията и себеусещането в съня?
Но нали тя е продукт на Асоциативната каскада на сънищата. Нали Хибридната асоциативна каскада е развитие и продължение на Асоциативната каскада на сънищата в "осъзнат" сън със смесване с някои аспекти на Асоциативната каскада на будното състояние.
И нали тези проявления на сънищна асоциативна каскада, макар и специфични форми и отделни проявления, са неотделима и (в определен смисъл) неавтономна част от общата Асоциативна каскада на съзнанието, която от своя страна в различните си взаимнообвързани аспекти, проявления и форми (включително и на Асоциативната каскада на будното състояние) има съответни канали и връзки с механизми, управляващи физическото тяло (както в отношение на действия, които осъзнаваме в будното си състояние, така и на функции на нашето тяло и организъм, които непосредствено не възприемаме и за които не винаги дори си даваме сметка), включително с възможности за въздействия и контрол върху спящото и сънуващо тяло.
Казвам „неавтономна” и „в определен смисъл” защото единността и единното действие на Асоциативната каскада на съзнанието съществуват и тя е такава от гледна точка на съществуване на интегрирано съзнание и биха били постоянно активни и действащи ако интегрирането на съзнанието би било постигнато.
Но независимо от това, дали с твоето актуално състояние на съзнание и с будното си съзнание си далече от състоянието на интегрирано съзнание, и независимо дали и доколко ти, при обичайно състояние на неинтегрирано съзнание, възприемаш и осъзнаваш с будното си съзнание и в актуалната степен на твоята осъзнатост възможностите, потенциала за проявление, скритото присъствие или степента на моментно активиране на тази единност и единно действие, или евентуални промени и активиращи се асоциативни връзки, след започване на практика, развитие на ход и напредване на процес на интегриране на твоето съзнание, независимо дали и доколко в обичайно състояние ти въобще би могъл да си представиш същността и състоянието си при постигането на такава единност при интегрирано съзнание, вродената архитектура на тези пътиша и потенциални връзки за активиране на механизмите за интегриране съществува и при различни случаи, обстоятелства и ситуации отделни части и аспекти от тях биха могли да се активират и включват.
Предпоставките за спонтанно проявяване или за постигане и активиране, макар и частично, съществуват. Съответни механизми, макар и в спящо състояние, биха могли, макар и спонтанно или временно да се активират и проявят.
И дори и при хора, които не само че не са постигнали интегрирано съзнание, но и са много далече от такова състояние, при различни случаи, обстоятелства и ситуации елементи на такива механизми биха могли да се активират и да се включват.
Предпоставките са присъщи и именно поради това принципно интегрирането на съзнанието е възможно.
Независимо от актуалната ти осъзнатост и независимо от твоето желание или воля, независимо от това доколко Асоциативната каскада на сънищата или Хибридната асоциативна каскада влизат в контакт с Вътрешната асоциативна каскада (и съответно с „Вътрешното ти Аз”), и получават въздействие от нея, независимо доколко Генераторът на сънищата се активира, действа в качеството си на част Вътрешната асоциативна каскада и „Вътрешното Аз” или като отделен и прилежащ”механизъм” и схема, действащи под тяхно въздействие и контрол в хода на Асоциативната каскада на сънищата, подбирайки и съчетавайки елементите в различни територии на Сънищни пространства, независимо от това, че при неинтегрирано съзнание Асоциативната каскада на будното състояние и съответно „Външното ти Аз” няма „открит” достъп до Вътрешната асоциативна каскада и "Вътрешното Аз" и контрол върху него (и че процесите на Вътрешната асоциативна каскада остават за теб скрити и недостъпни, нямаш пряк поглед върху тях, нито конкретно знание за тяхното протичане и моментно естество) докато „Вътрешното Аз” често оказва въздействие върху теб (върху „Външното Аз”) без обикновено в момента веднага да усещаш и да си даваш сметка, независимо от всички тези отделни форми, проявления, въздействия, разграничения или взаимодействия, не трябва да се забравя основният факт, че Асоциативната каскада на будното състояние и Асоциативната каскада на сънищата, процесите на преливането им в Хибридна асоциативна каскада, както и Хибридната асоциативна каскада) са само отделни части от единно цяло, само отделни форми и аспекти на единната обща Асоциативна каскада на съзнанието, и между тях винаги и постоянно остават връзки и пътища за преливане, трансформиране и интегриране.
Независимо от конкретното отношение или взаимодействие в един или друг случай между Асоциативната каскада на сънищата и Генератора на сънищата, от една страна, и „Вътрешната асоциативна каскада и „Вътрешното Аз”, от друга страна.
Асоциативната каскада на сънищата и Асоциативната каскада на будното състояние са взаимносвързани части на единната обща Асоциативна каскада на съзнанието.
А състоянието на интегрирано съзнание, при което будното ти съзнание да може да възприеме тази единност, да получи възможност и достъп за включване в нея, да получи възприятието за активно участие в нея, при което „Външното ти Аз” да може да получи постоянен достъп до „Вътрешното Аз”, и ти да възприемеш и осъзнаеш как двете заедно се хармонизират, да постигнеш възприятието за единното им действие и за единността на Асоциативната каскада на съзнанието – стои там някъде на разположение и очаква да бъде постигнато.
***
Когато съм имал сън, в който участвам в битка и правя удар с крак срещу противник, събуждайки се съм усещал как съм изритал с крака си масата до леглото. Това означава, че се може да се получава връзка между въображаемата представа за движението ти в съня и поведението, движение и действие на реалното ти физическо спящо тяло. Това е пример за проявление на психофизиологична връзка между въображаемата ситуация в съня и действие на спящото физическо тяло.
Това се е случвало в „неосъзнат” сън. Евентуално с активиране на същата или на аналогична връзка, би следвало да може да се случи и в „осъзнат”, като по тази логика определени действия да доведат до ефекти в действия на спящото тяло (въпреки изтъкваната теза за своеобразното обездвижване и псевдо-парализиране на мускулите във фаза РЕМ и въобще при сънуване, макарл и не винаги и не при всички хора.
Доколко има въобще логика за допускане на такава връзки предвид въображаемия характер на ситуацията в съня, продукт на Асоциативната каскада на санъщита или на Хибридната асоциативна каскада? Но очевидно тези форми на Асоциативна каскада като част и изражение на общата Асоциативна каскада на съзнанието имат канали и връзки с асоциативни схеми и механизми, стигащи и до въздейстнвия върху спящото тяло.
На мен ми се бе случвало неведнъж спонтанно едновременно действие – например, да изритам в съня си даден обект („човек” – въображаем противник) и едновременно с това наяве да изритам мебел до леглото, като това го разбирах като се събуждах от самия удар в крака. Но това е съвсем друга ситуация. Сънят се прекъсваше. Това се бе случвало например в обикновен „неосъзнат” сън в ролята на „Въображаемо Аз” във въображаема обстановка със средна степен на смътна обща представа и възприятие за самия себе си (средна степен на приближаване и близост на „Въображаемото Аз” към реалното „Аз”). Конкретното въображаемо действие в съня ми беше паралелно и едновременно с аналогичното реално действие наяве (макар изтъкваната теза от някои специалисти в техните публикации, че обикновено, но не винаги и не при всички, когато спиш и сънуваш в известен смисъл едва ли не временно се парализираш и не можеш да се движиш).
Но това се бе случвало спонтанно и непреднамерено по време на обикновени сънища, и без „осъзнаване”, разбиране, очакване, или дори идея в съня, че би могло да има такава паралелна реакция на спящото тяло.
От друга страна, това показва, че би могло да има в една или друга ситуация и случай и при едни или други условия пряк контакт, връзка и въздействие между твое въображаемо физическо действие в съня ти и аналогично реално действие на спящото ти тяло – т.е. психофизиологична връзка.
***
Остава хипотетичната възможност, ако по време на „осъзнатия” си сън сънуващият би бил в състояние и би успял да активира евентуални присъщи за човешката натура психофизиологични връзки и реакции, и от света на „осъзнатите” си сънища би успял да изпрати до наблюдаващите го в лабораторията изследователи някакви предварително договорени сигнали чрез определено разпознаваемо действие на спящото си физическо тяло, и то такива сигнали, с които да може да се осъществи смислена комуникация!
Ако се изключи специфичният вариант с подаването на „кодирани сигнали” от света на сънищата към света на будните,
Търсенето на възможност за подаване на „кодирани сигнали” по време на „осъзнат” сън, позовавайки се на психофизиологична връзка, освен стремежа да се покаже възможността за съществуване и осъществяване на такъв „феномен” ("осъзнатия" сън и "осъзнатото" сънуване), вкл. в контекста на изучаването на скритите пътеки в човешкия мозък и съзнание, също така произтича от обстоятелството и показва, че в характеристиките на съвременните електроенцефалографи и други апарати не се намират и не присъстват достатъчно възможности за установяване на такива „маркери”.
Освен ако опитите за реализиране на такава психофизиологична връзка и подаване на „кодирани сигнали” от спящото тяло, независимо дали само с движение на очните ябълки или и с някакви други жестове, не се разглежда като опит за постигане на прояви, доказващи самото съществуване на съответни човешки възможности и ефекти във функциите на мозъка при различни негови състояния (такъв вид психофизиологична връзка и възможност за съзнателно въздействие от състоянието по време на сън върху спящото физическо тяло), които обаче, дори и да биха били постигнати и показани, реално съответстващи на съдържанието, което им се приписва от съответните изследователи, биха били само прояви от една елементарна съвсем първоначална фаза от възможното развитие по Пътя на интегралното съзнание.
Дори ако би било възможно в експерименти сънуващият с „осъзнат” сън да е в състояние наистина реално инцидентно или периодично да осъществява контакт с изследващите го като им подава някакви „кодирани сигнали”, той не би бил в състояние да им съобщава чрез такъв начин на комуникиране съществена информация за своите преживелици и състояния в момента (при положение, че е до такава степен опитен, че самото усилие за подаване на такъв вид сигнали не компрометира, блокира, въздейства и попречи в сънищата му да има съответни преживелици и състояния).
Изследователите може само да си въобразяват възможности за симултанно активно предаване от страна на сънуващ доброволец на обилна информация от света на неговите сънища към тяхната лаборатория чрез подаване на някакви сигнали – било с движения на погледа в съня и съответно на очните ябълки на тялото му в лабораторията, било дори евентуално с мърдане на пръсти или пък със свиване на юмруци, а може би и с ритане с крака или каквото и да било нещо подобно.
Дори при съществуваща възможност за активиране на психофизиологична връзка между движението на погледа в съня и движението на очните ябълки на спящия по време на фаза "РЕМ" и реализиране на хипотетичната възможност сънуващия да подава на изследователите "кодирани сигнали" чрез предварително уговорени начини на движение на очните ябълки, би било абсурдно да се предполага, че той ще е в състояние постоянно да поддържа такава връзка и постоянно да подава такива сигнали, както и едновременно с активно и често подаване на такива сигнали да сънува необременени от такива усилия и процес осъзнати сънища, а още повече да успява да се задържи в тях или пък дори "осъзнато" и целенасочено да ги променя и трансформира. Би могло да е само във фантазиите на изследователите, че чрез такъв вид сигнали и комуникация сънуващ доброволец би бил в състояние текущо по време на сънуването си да ги информира какво и как точно сънува, какви възприятия, мисли и чувства има, и през какъв етап или момент преминава! Това би било невъзможно. Единственият начин би могъл да е, ако би съществувала апаратура в състояние да чете и разчита мисли, вътрешни визуални образи, възприятия, усещания, но такава апаратура в нашия земен свят все още не съществуваше.
Тогава не би се налагало да се търси някаква „психофизиологична връзка” за подаване на „кодиран сигнал” до наблюдаващи изследователи.
***
Виждането
„Виждането”
„Виждането” - 1
Какво би могло да обясни причинно-следствена връзка между въображаеми възприятия в съня и действия на реалното физическо тяло – съответно движенията на очните ябълки?
Опитвам се да установя доколко има реални основания за наличието на такава връзка, преминавайки през същността на асоциативните процеси, на осъзнаването, възприятието и сънуването, както и на процеса на „виждането”.
/С какво би могло да се обясни евентуално съществуване или евентуална възможност за активиране на/ Какво би могло да обясни причинно-следствена връзка между въображаеми възприятия и въображаеми действия на въображаемо тяло във въображаема ситуация по време на сънуването при изключена тази част от съзнанието, която в будно състояние е в пряк контакт с реалното физическо тяло и го управлява, от една страна, и реалното спящо физическо тяло, негови реални действия и съответно движение на очните ябълки, от друга страна?
Опитвам се да установя доколко има реални основания за наличието на такава връзка, преминавайки през същността на асоциативните процеси, на възприятието при сънуването, на възприятието в будно състояние и неговото разпознаване и осъзнаване, на процеса на осъзнаването по принцип, както и на функциите на очите, на процесите на визуалното възприятие и неговото разпознаване и осъзнаване, на „гледането” и на „виждането”.
Въображаемата представа за собственото тяло, не винаги ясна и изразена, евентуалното възприятие за него и за неговите движения и действия, за средата и собственото позициониране в нея, характерът на тяхното възприемане по време на съня представляват комплексно въображаемо възприятие – продукт на Асоциативната каскада на сънищата, то не е и не би следвало да се очаква при вътрешните сънищни процеси да е пряко сенситивно свързано с с постъпващи отвън визуални или други сенситивни сигнали към реалното спящо физическо тяло , включително такива, които са с ангажиране и дейност на очите, на мускулите и свързаните с тях нерви на очните ябълки
(с постъпващи и възприемани отвън визуални или други сенситивни сигнали към мозъка, и с ангажиране на зрителните органи, включително с необходимите за действията на очите сигнали към двигателните нерви, управляващи мускулите на очните ябълки).
То не зависи и не произтича от тях, а е резултат на вече натрупаното съдържание в мозъка, в паметта, в съзнанието като цяло.
Също така аналогично и още повече не би следвало да се очаква да е свързано в обратна посока и с обичайно присъщия в будно състояние естествен съзнателен контрол над нервните пътища, управляващи тези мускули, независимо дали сънят е обикновен или „осъзнат” (освен ако човек не е постигнал интегрирано съзнание и пожелае да установи такава връзка).
В будното си съзнателно състояние човек "вижда" не просто с очите си, а общо казано – с мозъка и съзнанието си. „Вижда” чрез посредничеството, функцията и действието на съответните зони на своя мозък, до които достигат импулсите с първоначалната „сурова” информация, пристигащи по нервните пътища водещи от очите.
Импулсите, пристигат по нервните пътища водещи от очите и представляват информация. Различни зони на мозъка участват в асоциативните процеси на Асоциативната каскада на будното състояние, в които се осъществява приемане на импулсите, които изразяват и носят съответната информация, тяхното препращане нататък, тяхното съпоставяне, разпознаване, асоцииране, анализиране, идентифициране, осмисляне и вграждане в общия асоциативен процес, в паметта и в в базата, върху която се осъществява постоянният процес на осъзнаване, и се постига състоянието на самосъзнание и осъзнатост и собствена идентичност.
„Виждането” не се състои и осъществява просто и само в процеса на постъпване в очите на светлина, отразяваща форми, фигурки и цветове, а представлява целият процес и резултат на диференцирането, съпоставянето и идентифицирането на постъпващата през очите в мозъка информация и нейното осмисляне и осъзнаване във вида, в който ние сме свикнали да възприемаме и да познаваме заобикалящата ни видима реалност. Природата е предоставила в една или друга форма и степен на живите същества механизъм, необходим за тяхното оцеляване. В този механизъм за оцеляването до сега на човека не е било необходимо да се възприема светлината в ултравиолетовия спектър или в някои други негови части и затова ние такава „светлина” не възприемаме и не „виждаме”.
За да „видиш” съответните образи трябва мозъкът ти да ги разпознае и осмисли като идентифицира и разбере тяхното значение. След пристигането на потоците от импулси в съответната приемаща зона на мозъчната кора, следва сложен асоциативен процес на разпознаване на това, което комплексите от импулси изразяват като образи и на идентифициране на тяхното значение и смисъл.
В Асоциативната каскада на будното състояние осъществяването на тези процеси и резултатът от тях се позиционират в пространствата на паметта и в общия контекст на съзнанието, и се изразяват в осмисляне, осъзнаване и съответно – във „виждане” и разбиране на „видяното”. Човек „вижда” със съзнанието си. Това не по-малко се отнася и за "виждането" по време на съня, включително на „осъзнатия” сън.
***
В будното си съзнателно състояние човек "вижда" не с очите си, а общо казано – с мозъка и съзнанието си – чрез съответните зони на своя мозък, които приемат, асоциират, анализират, разпознават и идентифицират импулсите, пристигащи по нервните пътища водещи от очите, като в процеса на Асоциативната каскада на будното съзнание резултатът се позиционира в общия контекст на паметта и съзнанието, и се изразява в осмисляне и „виждане”, и разбиране на видяното. Човек „вижда” със съзнанието си.Това не по-малко се отнася за "виждането" по време на съня, включително на „осъзнатия” сън.
***
Какви са тези потоци от импулси и какво се случва? Как така човек вижда не с очите си, а с мозъка, и по-точно – със съзнанието си?
***
Постъпващата визуална информация съдържа специфични характеристики на обекта. Информацията преминава през няколко трансформации на своята форма (като се започне с обработването през структурата на очите) – излъчените или отразени електромагнитни вълни с различни характеристики (или фотонни потоци) се превръщат в зрителни нервни импулси и потоци (чрез фокусиращата роля на окото и чрез разпознаващата, диференцираща и систематизираща роля на ретината), в нервни и невронни процеси и потоци (започващи с преминаването на пакетите от импулси през очните нерви, пристигането на импулсите в приемната зона в мозъчната кора и по-нататъшното им насочване, диференциране, разпределяне, разпознаване, идентифициране), ставаща накрая част от асоциативните потоци и процесите на Асоциативната каскада на съзнанието.
***
Постъпването на външна информация в съзнанието ти е постоянен процес. Макар и изглеждащ за твоите възприятия и осъзнаване единен и непрекъснат, той се състои от отделни части – „порции”, които постъпват с такава скорост и се отнасят към такива малки времеви интервали, че твоето съзнание не може да ги възприема диференцирано и да ги отличи от общия постоянен поток на процеса.
Отделните порции постъпваща информация следват една след друга и се натрупват, напластяват, те са взаимно свързани, всяка следваща доразвива предишната, включват се в един общ поток, а твоето съзнание възприема един общ резултат, съставен от взаимодействието и обединяването на различните порции информация. Но всяка порция информация преминава съответния процес на обработка и възприемане и осъзнаване, като всички тези процеси се вливат в един общ процес и резултат на твоето осъзнаване на външната среда. осмисляне на свързани с нейното състояние обстоятелства и възприемането на съответни образи и картини, представляващи в твоето възприятие околната реалност. При осмислянето на обстоятелства, свързани с възприеманите визуално картини, може да ползваш вътрешна собствена информация, доколкото такава обикновено не постъпва паралелно в този момент отвън.
Процесът на възприемане в будно състояние през деня е постоянен. Но събуждането от сън, или дори просто отварянето на очи след като си стоял известно време със затворени очи (през което време например дори би могла да се е променила неузнаваемо заобикалящата те среда и обстановка и ти за нея може да не знаеш съвсем нищо). Едно такова отваряне на очи или събуждане бихме могли да приемем теоретично като едни начален момент в процеса.
***
X
Възприемането от твоето „Аз” на образите и картините на околната реалност представлява тяхното осмисляне и осъзнаване – това означава идентифициране и разбиране на тяхната същност, значение и смисъл, включвайки ги и интегрирайки ги в съответни смислови подсхеми и йерархии в една обща схема на твоето възприятие и осъзнаване за реалността, в която съществуваш. Възприемането на тези образи и картини става като в твоето съзнание постъпва поредна порция външна информация, което е един непрекъснат процес докато си буден. За да може този процес да се осъществява тази външна информация, в която са закодирани и изразени характеристиките на съответни външни обекти, трябва да може по определен начин и с определени трансформации да достигне до твоя мозък и съзнание. Как се случва това?
Фотоните, които се излъчват или отразяват от външни обекти, биват фокусирани през лещата на окото, след което предизвикват съответно електромагнитно и биохимично въздействие върху структурата на ретината на окото. Това въздействие предизвиква съвкупност от нервни импулси. Докато очите гледат, поредици от нервни импулси съставят постоянни потоци с определени характеристики, ритмичност и последователност. Поредиците от нервни импулси са организирани в съответствие с характеристиките на постъпващите фотонни потоци. Нервните импулси се образуват и подреждат по начин, изразяващ характеристиките на наблюдаваните обекти и представляват своеобразно „закодирана” информация. Впоследствие мозъкът е в състояние да „разкодира” тази информация. Характеристиките на постъпващите към окото фотонни потоци (електромагнитни вълни) и в резултат характеристиките на поредиците нервни импулси отразяват „геометрията“ и цветовете на обектите, от които тези потоци се излъчват или отразяват, тяхната форма, вид и т.н., които при възприемане от съзнанието могат да се явят и като източници и на допълнителна вторична информация в общия асоциативен процес.
***
(Впоследствие, при разпознаването и идентифицирането от мозъка и съзнанието на обекта според постъпилата информация за неговия вид, и на базата на натрупани в паметта предишна информация и познания, в хода на последвалия каскаден асоциативен процес, се установява и осмисля и същността на обекта заедно с всички негови специфични характеристики, както и възможни производни направления на асоциативни връзки (различни възможни връзки и отношения на този обект с други обекти, качества, действия и пр.). На същия принцип се разпознава и осъзнава същността на множество обекти и като цяло на заобикалящата среда, като получаването и разпознаването на отделните порции и елементи на информацията се съчетава, натрупва и взаимно се свързва чрез постоянен и ... процес.)
***
Нервните импулси съставят множество постоянни потоци, протичащи през многобройните влакна във всеки очен зрителен нерв, с определени характеристики, ритмичност и последователност, отразяващи и представляващи същността и особеностите на наблюдаваните обекти, които в нашето съзнание като резултат се изразяват във вида, в който ги „виждаме”.
Използването на две очи дава възможност за получаване на фотонни потоци от различен ъгъл и за дублиране и допълване на информацията постъпваща в мозъка по начин, даващ възможност за усъвършенстване на възприятието за пространственото позициониране на отразяваните образи (на обектите, чиито образи се възприемат).
***
В хода на постоянния асоциативен процес с двупосочна обратна връзка с многобройни елементи в паметта, без да си даваш сметка за това, мозъкът ти мигновено свързва получаваните в съответния „разпределителен център” „вериги” и „пакети” на импулсите, съответстващи и представляващи кодирани /чрез тяхната съвкупност, комбинираност и подреденост/ образи на наблюдаваните външни обекти с вече постъпила в предишно време аналогична информация, подредена и съхранено в паметта ти и интегрирана в „схемата“ на съзнанието ти. /Всъщност, те се идентифицират в съзнанието като „образи”, същност и съдържание едва след тяхното асоциативно свързване и разпознаване./
Така нервните импулси, причинени и инициирани от електромагнитните въздействия на светлината върху тъканта на ретината, и изразяваните от тях образи биват съпоставени, разпознати, идентифицирани и осмислени и се възпроизвеждат във вида на възприятието, което получаваш като „виждане” на определени образи и картини.
***
Осъществява се процес на асоциации, идентификация, разпознаване и осмисляне. Този резултат отново се съхранява в паметта ти.
Потокът нервни импулси, които сами по себе си представляват последователни електромагнитни и биохимични взаимодействия и реакции, се придвижва бързо и протича през очните нерви и нервните пътища, разположени и преминаващи в тъканта на мозъка, и пристига до съответните му определени зони.
Зрителните нервни потоци от двете очи преминават по своите два различни пътя през тъканта на мозъка и стигат до съответна „приемаща зона” на мозъчната кора.
Там те се разпознават и идентифицират като определени изображения с тяхното значение, което трябва предварително вече да е познато на мозъка и съзнанието.
Как точно става това разпознаване? – Асоциативният процес на сравняване, съвпадение, потвърждение и отхвърляне в хода на асоциативните връзки и вериги в Асоциативната каскада на будното състояние.
Какво представляват тези последователни реакции, какво представляват тези потоци от нервни импулси?
Това е съвкупност от отделни причинно-следствено свързани микроскопични електромагнитни и биохимични явления и процеси. (В основата и на биохимичните процеси също стоят физични свойства и електромагнитни взаимодействия.) Те се случват с определена последователност и позициониране в тъканта на нервните влакна (а впоследствие и в невронната структура и мрежа) в пространството на мозъка. Те се придвижват в определена посока в определен порядък и ритъм, изпълняващи функцията на код, и така чрез тяхното последвало асоциативно разпознаване пренасят съответна информация – явяват се преносителя, който след асоциативното разпознаване придобива същността на информация.
Но това, че нервните импулси са пристигнали в тази зона не означава, че „веднага” ще започнеш да „виждаш” и разбираш закодираната в тяхната същност визуална информация. /Разбира се, в ежедневния ни опит и възприятия, това се случва веднага, но не и от гледна точка на множеството протичащи процеси и минималните отрязъци от време, в които се осъществяват различните процеси на „по-ниските” нива на събитията, или в мащабите на процесите на електромагнитно, биохимично или биофизично равнище./
В хода на постоянния асоциативен процес с двупосочна обратна връзка с многобройни елементи в паметта, без да си даваш сметка за това, мозъкът ти мигновено свързва импулсите и кодираните чрез тях образи на наблюдаваните външни обекти с вече постъпила в предишно време аналогична информация, подредена и съхранено в паметта ти и интегрирана в „схемата“ на съзнанието ти.
Така нервните импулси, причинени от електромагнитните въздействия на светлината върху ретината, и изразяваните чрез тях образи биват съпоставени, разпознати, идентифицирани и осмислени и се възпроизвеждат във вида на възприятието, което получаваш като „виждане” на определени образи и картини.
За да можеш да „виждаш” ти трябва да разбираш значението на обектите, които наблюдаваш, а по-точно – мозъкът ти трябва да е в състояние „да разбере” значението на информацията, пренесена до него и през него най-напред от фотонните, а след това – от нервните потоци.
Осъществява се процес на асоциации, идентификация, разпознаване и осмисляне. Този резултат отново се съхранява в паметта ти.
Използването на две очи дава възможност за усъвършенстване на пространственото позициониране на обектите, чиито образи се възприемат.
Образът на наблюдавания обект трябва да бъде идентифициран със значение, което асоциативно да се свърже и смислово да се позиционира в Асоциативната каскада на съзнанието. Твоето съзнание трябва да е в състояние да го асоциира, асоциативно свърже, сравни, разпознае, позиционира, приеме и включи в процеса на осъзнаване и в общото състояние на своята осъзнатост.
За да „виждаш” определен обект, мозъкът ти трябва да е в състояние да разпознае неговата същност на базата на вече съществуващо в паметта ти познание, да идентифицира значението на обектите чрез асоциативно сравняване и разпознаване с постъпила преди това и съхранена в паметта информация. Новата информация се разпознава и осмисля въз основа на вече придобита аналогична информация.
„Приемащата зона” представлява „входното пространство” за продължаване на процеса на асоцииране и съпоставяне, за постигане на ефекта и резултата на разпознаване и осмисляне на пренасяната от тези потоци информация.
При този по-нататъшен процес мозъкът ти трябва да е в състояние да съпостави и да идентифицира новопостъпващата информация с получена в предишно време и съхранявана и подредена в паметта му аналогична информация и така да разпознае, определи и осмисли същността и значение на тази нова информация, а по-точно – същността и значението на външните обекти, излъчили или отразили потоците от фотони, превърнали се след това в нервни потоци, пренесли по своя своеобразен „кодиран” начин информация за тези външни обекти, която възприемаш като техен образ...
След пристигане на зрителните нервни потоци до „приемащата зона”, тези импулси се разпознават, диференцират и систематизират така, че да бъдат разкодирани като импулси с определени характеристики - да бъде разкодирана тяхната същност, съдържащата се и изразявана в техните специфики, порядък, честота и ритъм, и да бъдат трансформирани във форма и вид, подходящ за по-нататъшното им асоциативно пренасяне в невронната структура на мозъка, идентифициране, позициониране и съответно осмисляне на информацията, която изразяват. Този подходящ вид се изразява не вече в нервни импулси, протичащи през влакната на очните нерви, а в невронни процеси и потоци, протичащи през невронната мрежа и съответно включващи се асоциативните потоци и процеси на Асоциативната каскада на будното състояние. ...
Така от „приемащата зона” постъпващата нова визуална информация в новата си форма като съответни изразяващи я и пренасящи я невронни потоци, продължават своя асоциативен път, за да бъде осъществен процес на разпознаване, съпоставяне, идентифициране и в крайна сметка - осъзнаване и възприятието за „виждане”.
За да бъде информацията съпоставена, идентифицирана, разпозната и осмислена, тя се включва и преминава през комплексен асоциативен процес в Асоциативната каскада на будното съзнание /на будното състояние/.
Асоциативният процес е комплексен и постоянен. В него се включва голямо множество взаимно свързващи се процеси (с различен смислово-асоциативен порядък, съврзващи същност и значение на съставящите елементи от различни нива на тяхното собствено значение и отношение спрямо първоначалния асоцииран, разпознаван и осмислян обект – пакета закодирана информация, изразяваща образа и същността на наблъдавания външен обект). В отделните процеси се осъществяват двупосочно обратни асоциативни връзки едновременнов множество направления. Тези връзки свързват асоциативно многобройни елементи в паметта.
Отделни елементи на постъпилата информация изразяващи отделни характеристики на отразявания външен обект се съпоставят, идентифицират поотделно паралелно или последователно с налична в паметта информация, и тези отделни процеси се вливат в един общ резултат със съвкупните характеристики на обекта. Разпознаването на отделните характеристики се свързва с техните значения, съчетаването на резултатите от процесите води до идентифициране на съчетание от характеристики, определящо обща характеристика и значение на обекта. Следва асоциативно свързване с множество елементи (следи-отпечатъци) в паметта, които свързват този обект и неговото значение като цяло и според конкретни негови характеристики-предполагаеми качества с най-различни други смислово свързани обекти, качества, понятия, представи, на базата на съхранени в паметта следи от предишен опит в разпознаването и осъзнаването на смисъла и значението на този обект и всякакви възможни негови отношения с други обекти във външната реалност. Тази процедура се осъществява паралелно и последователно за множество изображения, картини и обекти, които едновременно наблюдаваш докато гледаш и "виждаш". Така разпознатият и идентифициран обект бива позициониран във възприятието ти и в осъзнаването ти на външните образи, които наблюдаваш и гледаш. Така виждаш заобикалящата те среда и я осъзнаваш и осмисляш.
***
X
Когато зрителните нервни импулси стигат до „зоната за приемане” на мозъчната кора, без да усещаш и без да си даваш сметка за това, тя мигновено я пренасочва за по-нататъшно пренасяне и асоциативно съпоставяне. Тя вече не е във вид нито на фотонни, нито на нервни потоци. В „зоната за приемане” информацията е била „разкодирана”(приета, "разчетена") и трансформирана от първоначалните нервни импулси и потоци във вид, подходящ за приемане, асимилиране, транспортиране и преминаване в невронната мрежа и съответно в Асоциативната каскада на будното състояние. В новата си форма информацията поема своя ход през мрежата на асоциативните невронни пътища в мозъка, вливайки се в потоците на Асоциативната каскада на будното състояние. В този „миг” информацията все още не е разпозната и все още мозъкът и съзнанието ти не „виждат” обекта (в смисъл на неговото осъзнаване), и въпреки че в този минимален времеви интервал очите ти го гледат, мозъкът ти все още не би разбирал и осъзнавал какво се гледа. Дори и очите ти да гледат обект или елемент, който в мозъка ти не може да бъде асоциативно разпознат, мозъкът ти или не би разбирал и осъзнавал какво се гледа, или би го игнорирал въобще не би го „виждал”.
Разбира се, в живота това не се усеща. Затова трябва да се направят две пояснения. В процеса на гледането и виждането нервните потоци и съответните потоци информация протичат постоянно, следват непрекъснато и се наслагват, като по този начин когато очите са отворени човек вижда непрекъснато съответни образи едновременно осъзцнавайки и разбирайки тяхното значение. По-горе като се говори за „миг” се има предвид изключително кратък времеви интервал, който има значение и е съпоставим със скоросттта, с която се осъществяват процесите в невронната мрежа на мозъка. В този смисъл протяжността на такъв „миг” е по-малка от времето необходимо за протичане на съответни асоциативни процеси и съответно за осъществяване на акт на осъзнаване и разбиране, съответно и за асоциативното съпоставяне и осъзнаване на постъпващ нов елемент или порция информация през зрителния апарат.
Тези механизми и процеси се разглеждат във връзка с това, че по време на сънищата постъпва друг вид визуална информация от вътрешната визуална памет, и доколкото не се използва тази процедура на осъзнаване на информация, постъпваща от зрителния апарат, е най-логично да няма връзка между процеса на твоите възприятия в сънищата, между „гледането” и „разбирането” на вижданото в сънищата с механизма, активиращ и управляващ двигателните нерви и мускули на очите, и съответно да няма обратно въздействие както при процесите на гледане и виждане в будно състояние.
***
Макар очите ти да го гледат - да получават съответните потоци фотони в този минимален отрязък от време докато се осъществява разпознаването, мозъкът ти все още ни би разбирал и осъзнавал/ /разбира се, това се отнася за самия процес и за конкретния минимален отрязък време в който се осъществяват отделните елементи на процеса, в действителност в процеса на гледане, получаване на информация, нейното разпознаване, виждане и осмисляне има застъпване и приемственост, освен това самата скорост на асоциативните процеси и на осмислянето и осъзнаването - достатъчно голяма е скоростта на процесите и достатъчно малка е скоростта на осъзнаването, за да можеш да имаш постоянната /непрекъснато акумулираща се, наслагваща се и допълваща се/ представа че осъзнаваш и осмисляш това което гледаш, и в крайна сметка че го "виждаш".
***
В асоциативните „реки”, „водопади” и „водовъртежи” на Асоциативната каскада на съзнанието новопостъпилата информация – вече във формата на невронни импулси и потоци, се свързва, съпоставя и сравнява със съответни невронни структури и информационни „отпечатъци” в паметта, представляващи вече постъпила в предишно време аналогична информация, асоциативно свързана с множество връзки с други елементи с различни значения, и така смислово позиционирана, съхранена и подредена в мозъка и интегрирана в „схемата“ на съзнанието.
***
X
Разпознаването на информацията става възможно защото тя съдържа елементи на форма и същност, и те могат да бъдат съпоставени с елементи във вече налични в паметта структури с визуално-смислови „отпечатъци” (елементи в структури, съдържащи "следи-отпечатъци" с аналогичен визуално-смислов израз), както се съпоставят отделно цяло с друго цяло, или елемент от цяло с аналогичен елемент, съдържащ се в друго цяло, както и когато достатъчно съставни нейни елементи, са вече по един или друг начин предварително асоциирани, осмислени и познати на мозъка и съзнанието ти.
***
Първоначалното разпознаване на визуалния образ на външния обект и неговото осъзнаване и „виждане” се осъществява като се съчетава с асоциативно свързване и с евентуална специфична допълнителна информация и знание за същността и характеристиките на обекта, в случай, че такава информация вече има в паметта.
След осъществяването на процеса на асоциацииране, идентифициране, разпознаване, осмисляне и „виждане”, „резултатът” (знанието ти за виждането на този обект, за неговото присъствие на това място и пр. в контекста на познанието ти за неговата същност и значение) се съхранява в паметта ти и допълва ресурса, който е на разположение за последващи аналогични случаи на разпознаване.
Така след нейното разпознаване и осмисляне информацията, изразявайки същността на предизвикалия я обект, остава в Асоциативната каскада на будното състояние и е вече част от паметта. Това означава, че след разпознаване на информацията, същността й е осмислена, „виждането” на обектите, които са я предизвикали, е осъществено и осъзнато, и фактът на „виждането” на тези обекти, на тяхното съществуване и позициониране в реалността, и на отношението, което имат към теб, се включва в непрекъсващия процес на осъзнаване, в твоето съзнание и в състоянието ти на осъзнатост и самосъзнание.
Съпоставянето води до разпознаване, идентифициране, осъзнаване и включване в общия мисловен процес. Разпознатата нова информация се включва във вътрешния свят на твоята осъзнатост и съзнание като определени изображения с тяхното значение и място в твоето възприятие и разбиране за съществуващата реалност.
Така информацията, преминала през невронната мрежа, съпоставена и разпозната, се възпроизвежда в съзнанието във вида на възприятието, което получаваш като „виждане” на определени образи и картини.
***
„Виждането” - 2
НЕВРОНАУКАТА - ВИЖДАНЕТО
В невронауката „приемащата зона” се определя като сектори на мозъчната кора на двете мозъчни полукълба с определено екзотично наименование, съдържащо понятия като „кортекс” или „кора на главния мозък”, „визуален” или „зрителен” и „първичен”, „първоначален” или „основен”.
Невронауката също така предлага някои обяснения и предоставя понятия, чиято същност често звучи доста смътно и абстрактно и които не дават достатъчно добра и точна представа какви всъщност механизми и какви техни основни елементи стоят зад тях, и как точно внушаваните от тези понятия действия и процеси се осъществяват.
Според тези понятия, „първоначалният визуален кортекс” се свързва нататък със „серия от все повече и повече нарастващо специализирани зони за обработка”, през които преминава пристигналата от очите до кортекса информация.
За отличие от „възприятието”, с което се обозначава получаване на зрителна информация от обект през очите и „първоначалния визуален кортекс” (зрителния сектор на кората на мозъка), се употребява абстрактен термин, обозначаващ възприемането и осмислянето на вътрешни визуални образи, както например се случва по време на сън в сънищата, или когато в състояние на концентрация или медитация със затворени очи успяваш визуално да си представиш в съзнанието си образ. Този термин се явява с вариращи наименования, съдържащи алтернативно ключови понятия като „визуален” или „зрителен”, „мислен” или „умствен”, и „образи”.
Възникването на „визуалните мислени образи”, според интерпретации в невронауката, е процес, базиран на зони на мозъчната кора, съдържащи информация, които се определят като памет, включващи и „зони за обработка”.
Не става ясно какво точно представляват „зоните за обработка” и как всъщност се осъществява обработването. Комбинацията от зона с информация и зона за обработка като източник на процеса за възникване на „зрителните мислени образи” се допълва с понятие като „депозит на фантазиите”.
(И в този момент възниква съмнението дали говорим за „зони за обработка” или за „зони с обработена информация”. Още повече, при някои интерпретации се създава впечатлението, че се поставя разграничение между памет и фантазии. Ако в интерпретацията се има предвид „зони с обработена информация”, не става ясно защо и по какъв начин се е случило нейното обработване.) „Депозитът на фантазиите” се определя като „модифицирани информации, за които „знаеш”, че са извън границите на „реалното”...
Но не става ясно как всъщност се осъществява това „знаене” – състоянието и моментът на такова „знаене”.
Ако в такъв ред на понятия и мисли, приети в невронауката, например би трябвало логически да се продължи, би се наложило да развивам различни интерпретации, например да се търси там някъде и „зона за осмисляне”, която да събира резултати от „зоните за обработка”... „Зона за осмисляне” (защото от комбинациите на понятия в невронауката така и не става ясно как все пак се случва финалното осмисляне, осъзнаване и знаене) – звучи аналогично на „зона за обработка”, която пък ще трябва да прави връзки към зони, съдържащи специализирана информация, които от своя страна да помагат за класифициране на нещата („модифицираните информации”) по смисъл, за да може да се разграничат елементите на „депозита на фантазиите” от други „модифицирани информации”. И пак изглежда не би станало ясно как точно ще се случи това класифициране.
„Визуалните мислени образи”, възникващи някъде из секторите на мозъчната кора, съдържащи информации „за които знаеш, че са в границите на реалното” (немодифицирани или модифицирани) – памет, и модифицирани информации „за които знаеш, че са извън границите на реалното” – фантазии в „депозит на фантазиите”, изглежда „се осмислят”, според невронауката, като „правят връзка” с „първоначалния визуален кортекс” и „след това” преминават съответния процес на „разпознаване”...
Всичко изглежда просто и черно-бяло. Странно, защо „визуалните мислени образи” трябва да правят връзка или да преминават през „първоначалния визуален кортекс” (зрителния сектор на кората на мозъка) и след това да подлежат отново на аналогичен асоциативен процес на разпознаване, след като вътрешните образи би трябвало да са се превърнали вече в готов продукт на твоето съзнание и този продукт съдържа в себе си и своя смисъл и значение.
Те са вече завършен вътрешен продукт, с който оперира Генераторът на сънищата в своите сценарии и сънищни комбинации – вече асоцииран, идентифициран, осмислен, осъзнат и вече позициониран в схемата на твоето съзнание, с осъществени асоциативни връзки от различен порядък към други елементи в паметта, които в асоциативния процес представляват осмислянето, смисъла и значението на този „продукт” – на съответния „визуален мислен образ”, и които асоциативни връзки в една или в друга степен са активни по време на Асоциативната каскада на сънищата, и в зависимост от това се определя и яснотата и подредеността на възприятието в съня и мястото и значението на съответните образи в сънищната ситуация, както и тяхното съответствие с реалността в будното ти ежедневие.)
Когато по време на сънищата ти се явяват вътрешните образи и поредица от образи, съставящи цели ситуации, това е готов продукт от Асоциативната каскада на сънищата и ти получаваш знанието за неговия смисъл и значение „априори” интегрирани в самия продукт, без да е необходимо да се замисляш, да си задаваш въпроси, и без да е нужно тези отделни образи (елементи в сънищните ситуации в сценариите на Генератора на сънищата, а дори и различни взаимоотношения между тези елементи, заедно съставящи отделни части от развиващите се в сънищата ситуации) да преминават през разпознавателен асоциативен процес, както външната информация, която постъпва в будното ти състояние. Вътрешните образи са готов продукт на съзнанието, носещ в себе си своя смисъл и значение.
/По време на сън те се открояват в обхвата на твоята памет, обособяват, свързват, активират, съчетават и комбинират в процеса на Асоциативната каскада на сънищата, образувайки сънищните ситуации и по-точно - твоето възприятие за сънищните ситуации, които сънуваш и преживяваш. Казано с други думи, те ти се предоставят от Генератора на сънищата в сънищния сценарий заедно със своя смисъл и значение, и възможни асоциативни свързвания, определящи този смисъл, които са им придадени към този момент, без да се налага да преминават тепърва асоциативен процес на съпоставяне и разпознаване./
Те представляват и изразяват същност, която е вече асоциативно идентифицирана, осмислена, осъзната и позиционирана в паметта и съзнанието ти.
Те се появяват от средата на паметта, където вече са асоциативно свързани, след като са били разпознати и осмислени в предишно време, те са вече позиционирани в паметта със своя смисъл и значение, независимо в какви комбинации се съчетават в сценариите на сънищата ти, независимо как ги избира и ги включва в твоите сънища „Генераторът на сънищата”.
Тези образи вече са част от вътрешната ти визуална памет, съдържаща безброй визуални елементи, образи, изображения и картини, до които в будното си състояние не можеш да достигнеш, да ги извикаш, свържеш и „видиш”, всеки от тях със своето асоциативно обкръжение и свързване, което им придава присъщия им смисъл и значение за твоето съзнание, когато се стигне до тяхното включване в потоците на Асоциативната каскада.
Визуалните мислени образи могат да имат няколко вида изражение – ясни картини, които виждаш в сънищата си, и до които в будно състояние нямаш достъп, евентуални образи, визуализирани в състояние на медитации, евентуални халюцинации, или мисловни представи в будно състояние за образи, които мислено си представяш като знание за форма, структура, разположение, цвят и т.н., но не можеш да видиш с някакъв твой вътрешен поглед, доколкото в будното си състояние нямаш пряк достъп до вътрешната си визуална памет.
В теориите и постановките на невронауката не става ясно и дали (доколко) всички вътрешни „модифицирани” „визуални мислени образи” се определят „извън границите на реалното” само защото са вътрешни и не произтичат от външни зрителни възприятия в момента, (доколко) дали защото всичко „вътрешно” се приема като плод на фантазия, или се прави разграничение между „визуални мислени образи” с реалистична същност, форма и произход и „визуални мислени образи” със същност и форма, несъответстващи на реалистичното и с произход фантазии.
Невронауката не може да ти обясни как се случва и осъществява това "знаене", приема се априори, изхождайки от някаква предварително приета представа, че в резултат от дейността на мозъка ти се получава съзнание и се появява "знаене" и "знание". Освен това тук става въпрос за "знаене" за реалистичност, което /принципно/ е субективно, то може да е погрешно и пак може да е само резултат от асоциативен процес. В този смисъл твоето знаене за реалистично или нереалистично е относително и може да е различно от външни представи за реалистично и нереалистично.
Но дори фантазиите биха се състояли от множество вътрешни образи, базирани на същността и формата на обекти от реалния свят. Особено в сънищата възможните вариации са многообразни. Сами по себе си „извън границите на реалното” само поради факта, че са сънища, те могат да отразяват напълно реалистична обстановка и ситуация от живота в будното ежедневие.
Но в определенията на невронауката всичко си звучи толкова просто и черно-бяло. Може би защото в обясненията си специалистите в тази сфера просто нямат полезни по-нататъшни ходове.
(теориите в невронауката относно вътрешните визуални мисловни образи – ...)
***
Фантазии-реалност – различни междинни степени, относителност на понятията, съотношения, не с абсолютна разграниченост.
Изкривени представи за реално, в които вярваш, фантазии на основата на реални дадености, и фантазии с ирационални и несъстоятелни елементи.
***
"Виждането” - 3
„Виждане” по време на съня
(Обратна връзка от асоциативния процес към двигателните очни нерви с цел набиране на желана допълнителна информация при гледане и „виждане”)
***
Това е за Виждането - 1
В самия процес на трансформиране на светлинните фотони в нервни импулси и невронни взаимодействия и тяхното превръщане във възприятието за определени образи с асоциирането им с определени значения няма непосредствено участие и пряка връзка движението на мускулите на очните ябълки.
Същевременно от посоката и фокуса на погледа и на окото се определя видът и достатъчността на получаваната информация. Когато наблюдаваш обект погледът ти го оглежда като прескача и преминава през редица негови точки, давайки възможност на мозъка и на асоциативния процес да набира достатъчно информация за неговото разпознаване и осмисляне. Съзнанието ти контролира движението на главата и на очите ти, насочвайки ги в придобиването на необходимата достатъчна визуална информация. Асоциативният процес на съпоставяне и разпознаване на постъпващата информация може да предизвиква и координира съответните определени команди към двигателните нерви и мускулите на очните ябълки, на врата и на цялото тяло за техни движения с цел получаване на необходима допълнителна информация. Получава се обратна връзка от асоциативния процес на разпознаването, осмислянето и осъзнаването към начина на движението на очите, главата и съответно на погледа.
***
„Виждане” по време на съня
Всъщност, когато гледаш буден с отворени очи, или когато „гледаш“ и имаш визуални възприятия по време на сън, ти „виждаш“ не с очите си (макар че те са незаменим инструмент в процеса), не с някаква отделна мозъчна структура или част от мозъчната ти кора, а чрез вътрешния асоциативен процес на Асоциативната каскада на съзнанието. При будно съзнание е активна нейната форма като Асоциативна каскада на будното състояние с активни асоциативни връзки с пълното възможно участие на ресурсите на постоянната трайна памет (в зависимост от съответното ти мозъчно и умствено състояние) и, разбира се, съответно и на Центъра на идентичността.
В съня и в сънищата се променя формата и се преминава към асоциативния процеса на Асоциативната каскада на сънищата, специфичен за съзнанието ти по време на съня и сънищата, когато асоциативният поток и връзки протичат при частично и променливо участие на ресурсите на постоянната трайна памет, вкл. и частични връзки и взаимодействие с елементите в мрежата на Центъра на идентичността.
Казано по друг начин – по време на сънищата достъпът до паметта на будното ти съзнание и възможностите ти да се самоидентифицираш са ограничени, осъзнатостта ти е различна, а възприятието ти на състоянието на самосъзнание съответства на степента в евентуален процес на самоидентифициране.
Когато си в състояние на сън и разглеждаш елементи от сънищната ситуация, ти не набираш информация чрез импулси през очните нерви, която да преминава през същия процес на разпознаване както в будно състояние. Очите не са ангажирани с получаване на потоци от фотони, тяхното трансформиране и препращане във вид на нервни импулси и потоци. При възникването на вътрешните образи и ситуации не протича същият асоциативен процес, предизвикван в будно състояние от потока външна информация.
=========================> <================================
Независимо дали сънищата ти са във фаза РЕМ или в друга фаза /в каквито други фази хората също имат сънища/, ти с вътрешния си "поглед" във всички сънища принципно по еднакъв начин "разглеждаш" обстановката (разбира се, в зависимост от разнообразието и различията в характера и спецификата на сънищните ситуации, каквито се проявяват както във фаза "РЕМ", така и в другите фази). Ако /е вярно, че/ има обратен неврофизиологичен ефект (към определени зони на мозъчната кора, към "приемната зона", /или/ и от нея по-нататък по асоциативната, биохимична и биофизична верига – към очните нерви и съответно очните мускули) /произтичащ пряко/ от това "разглеждане" и "виждане" на картини, без те да са били инициирани и "произведени" от очите (в резултат на действие на очните мускули, на очните нерви, на първоначално ангажиране на "приемащата зона" и на съответно последвало асоциативно разпознаване и осмисляне), за какъвто ефект се твърди, че се проявява и който ефект, предполагаемо (според тезата на изследователи, заявили за провеждането на такива експерименти с такъв резултат), се проявява с неврофизиологична реакция и движение на очните ябълки само във фаза РЕМ, но не и в други фази, то очевидно тогава такова проявление би трябвало да е свързано с особена специфика на мозъчната активност във фаза РЕМ, с характера на съответните ритми и мозъчни вълни, с естеството на електричната и електромагнитна активност./
/Същото би се отнасяло и за евентуалните неврофизиологични причини за движение на очните ябълки само във фаза РЕМ, при положение, че това явление не би било обвързано и обяснено като като породено и предизвикано пряко и "огледално" от движението на погледа поради разглеждане на обстановката в съня./
Елементите на възприятие в съня (включително визуалните възприятия, мисли, усещания, впечатления) принципно се пораждат не от външни зрителни импулси, не от външни стимули и нервни връзки с очите и от съответни въздействия в момента върху тях отвън (не от преки стимули от сенситивни органи и от връзки и въздействия от външната среда), а пряко от вътрешния асоциативен процес, който произтича от самото съзнание.
Този вътрешен асоциативен процес (в резултат на който в същия момент се появяват възприятията и изживяването при съответните конкретни сънища с една или друга форма на тяхното осмисляне или осъзнаване в реално време) протича в обхвата на вече съществуващата ти памет, и в него се включват елементи, които вече са били интегрирани в паметта ти, след като преди това в хода на асоциативните процеси в предишно време различни външни стимули са били разпознавани и идентифицирани в твоето съзнание, при което са били асоциативно и смислово позиционирани в твоята памет и съзнание.
(Външната среда би могла в реално време да повлияе върху сънищата ти при определени условия. Тя би могла в спящото ти състояние индиректно да окаже въздействие чрез дразнения върху сенситивните органи, отговарящи за осезание, обоняние или слух. Така може да окаже вторично въздействие върху общия вътрешен асоциативен процес, което да се отрази с пораждането на едни или други допълнителни асоциации и елементи в сънищните ситуации. В подобен смисъл биха могли да въздействат неразположения или физически проблеми на тялото ти, които по време на съня ти да повлияят върху съдържанието на сънищата ти.)
Х
Вътрешните образи са готов продукт на твоето съзнание – техните елементи са част от вътрешната визуална памет, а съчетаването им в сънищните ситуации – резултат от процесите в Асоциативната каскада на сънищата, с интегриран в тях смисъл и значение.
При образуването на сънищата визуалните ти възприятия се съставят от вътрешни образи, които са част от Вътрешната визуална памет.
Вътрешните образи са готов продукт на твоето съзнание.
Тяхното включване в сънищата ти е резултат от творческо-съзидателния процес при осъществяването на Асоциативната каскада на сънищата.
Вътрешните образи, които се включват в сънищата, са с вече интегриран в тях смисъл и значение, с асоциативна свързаност, явяващи се готови за твоето възприятие и готови-осмислени, в съответствие с определения ти от сценария на сънищата в тази сънищна ситуация или в този конкретен момент капацитет и способност за осмисляне, вкарани в съответен контекст на обстоятелства, значения и смислови връзки.
Те като цяло или като отделни елементи вече са били разпознати и идентифицирани от твоето съзнание. Тяхното съчетаване от Генератора на сънищата в процеса на Асоциативната каскада на сънищата в различни нови ситуации също се явява като готов продукт на твоето съзнание и вече носи със себе си своя смисъл и значение, които ти „априори” възприемаш в качеството и ролята си като „Въображаемо Аз” или като „Реално Аз”.
Цялата информация в сънищната ситуация и съответно информацията, свързана с възприятията от наблюдението от страна на "Въображаемото Аз" или на Реалното Аз" на обстановката в нея е готов вътрешен плод и продукт на твоето съзнание и въображение като съвкупен резултат от процесите на Асоциативната каскада на сънищата или на Хибридна асоциативна каскада.
Възприемането и осмислянето на тази информация се случва и усеща по съвсем различен начин и в най-различни вариации на сънищата, за разлика от процесите в будно състояние.
Уточняваща информация, която в будно състояние би могъл да получиш допълнително чрез движения на очите, или на врата, тялото и главата си, и съответно на погледа си, в сънищата вече присъства във въображаемата ситуация в сънищното ти съзнание, независимо дали местейки въображаем поглед евентуално би могъл в съня си да си представяш, че „виждаш” нови елементи, от които разбираш нещо ново и повече.
Когато става въпрос за сънища и се отнася за сънищна ситуация, цялата информация би била част от твоята памет и съзнание, тя вече би присъствала в тях, в определен смисъл такава привидно "допълнителна" информация вече би била предварително част от сънищната ситуация, част от "сценрия" на "Генератора на сънищата", тя вече би присъствала във въображаемата ситуация в сънищното ти съзнание и нейните елементи биха били на разположение за участието в едни или други комбинации, независимо дали ти евентуално местейки в съня си въображаем "поглед" би „усетил” или „забелязал”, че гледаш в различни посоки, или че би могъл евентуално да си представяш и мислиш, че местейки въображаем "поглед " „виждаш” различни нови неща и нови елементи.
Информацията, която в будно състояние набираш допълнително с движенията на очи и поглед, в сънищата ти присъства като част от съня, независимо от това накъде гледаш.
Всяка нова необходима допълнителна информация, се извлича от Генератора на сънищата и ти се предоставя направо от извора като готов продукт идващ заедно с неговото разбиране и осмисляне. Обикновено Въображаемото Аз наблюдава и се задоволява с наличната информация. Предоставянето на нова и допълнителна зависи от Генератора на сънищата и от неговия сценарий. Дори ако Въображаемото Аз би „проявило интерес” към някакви детайли и допълнителна информация, която му бива евентуално предоставена от Генератора , този интерес и това предоставяне също е част от сценария на сънищата.
Макар че „Въображаемото ти Аз” в „неосъзнатия” сън не знае това и в сънищната ситуация може евентуално да се оглежда и да продължава да търси нещо, това действие също ще е част от сценария на сънищата и всичко свързано с него ще е готов продукт, неподлежащ на допълнително разпознаване. Осмислянето е част от възприятието, което е резултат от сценария на сънищата.
„Реалното Аз” също се оглежда, за да се ориентира, независимо, че информацията се подава отвътре. При трансформиране на сънищата също всякаква информация се подава отвътре, като нейното набиране и предоставяне в схемата на сънищните възприятия става в резултат на осъзнатия импулс и команда на „Реалното Аз”.
Всичко това се казва, за да се определи доколко „гледането” и движенията на „погледа” в сънищата има някакво значение за получаване на информация и за развитие на ситуацията, и доколко би могло да има независимост от самия сценарий на сънищата и от формираната сънищна ситуация извън възможности за въздействие и промяна от „Въображаемото Аз”.
При „осъзнат” сън и сън с трансформиране на ситуацията, това положение се променя, но тук в случая доколкото във всеки един сън се предполага че разглеждаш обстановка и доколкото във фаза РЕМ се движат очните ябълки при всякакви сънища, повечето от които са „неосъзнати”, се търси евентуален смисъл на значение на движение на „погледа” и евентуална негова синхронна връзка с управление на нервите и мускулите на очните ябълки – в сънищната ситуация движението на „погледа” няма такова особено значение, защото информацията се набира отвътре, а всяко твое действие е част от сценария на сънищата, който в определен смисъл е „предварително” обусловен и конструиран, макар и същевременно да съдържа възможности за импровизиране в реално време от страна на Генератора на сънищата. Доколко при „осъзнаване”, че сънуваш би могло да има някакви основания това положение да се променя.
***
В сънищните ситуации възприемаш образите и информацията така както ти се предоставят от Генератора на сънищата и по принцип не възниква идеята и нуждата да задаваш въпроси. Действа принцип на достатъчност на информацията и на незадаване на въпроси.
(Този принцип за достатъчност на информацията се отнася на първо място за обичайните "неосъзнати" сънища. При "осъзнати" сънища вече би могло да се очаква да си задаваш въпроси и да изпиташ стремеж към намиране на допълнителна информация.
Но по отношение на евентуална причинна връзка на "разглеждане" на сънищна ситуация и местене на "погледа" с движението на очните ябълки, обичайните "неосъзнати" сънища в случая са също толкова показателни, колкото биха били и „осъзнатите”.
Защото според същността на твърденията на авторите на тезата за връзката между движението на "погледа" в съня и движенията на очните ябълки по време на сънищата във фаза „РЕМ”, което те обясняват като произтичащо, представляващо и свързано с "разглеждане" на сънищната ситуация, връзката би трябвало да се счита за валидна както за „осъзнатите” сънища, така и за всички останали сънища във фаза „РЕМ”, които при всички случаи преобладават. Съответното движение на очните ябълки се отнася за фаза "РЕМ" и присъства при тази фаза на съня независимо дали сънят е "осъзнат" или обичаен, мнозинството на сънищата на хората са обикновени и неосъзнати, но очните им ябълки докато спят и сънуват във фаза "РЕМ" се движат по аналогичен модел; от това произлиза наименованието на тази фаза.)
***
Дори при възникването в сънищната ситуация на необходимост или идея за необходимост за получаване на допълнителна „уточняваща” информация, тя ще се появи също като готов продукт заедно със своя смисъл и значение, като вече готов елемент в Асоциативната каскада на сънищата и предоставена пряко от Генератора на сънищата. Самото възникване на необходимост от тази допълнителна информация и нейното предоставяне и включване, биха се явявали всъщност също като част от сценария на сънищната ситуация.
***
Положението не би било различно и в „осъзнат” сън, защото и в него, освен че си разбрал, че сънуваш и евентуално започваш процес на самоидентифициране, освен, че евентуално можеш да си спомниш, че участваш в експеримент и „отвън” те наблюдават и очакват да им подадеш еди какви си сигнали, ти пак се намираш във въображаема ситуация, в която вече си бил, когато ти се е появило „просветлението” на осъзнаването и си разбрал, че сънуваш.
(Положението би могло да претърпи развитие към по-съществена автономност и роля на Реалното Аз в промяна и развитие на сънищната ситуация, и в модифициране на нейния сценарий при постигане на по-висока степен на "осъзнатост" и способност за "осъзнато" целенасочено трансформиране на ситуацията. Но това вече би било не само "осъзнат" сън, но "осъзнат", контролиран и трансформиран сън с друго ниво на "осъзнатост" и способност за контрол, задържане и за трансформиране. В зависимост от степента на "осъзнаване" и самоидентифициране и способност за задържане в състоянието на "осъзнат" сън и трансформиране на сънищната ситуация ще нараства ролята на Реалното Аз и евентуално ще се намалява контрола, въздействието и ролята на "Генератора на сънищата", като в хода на евентуалното успешно променяне и трансформиране на ситуацията и действието в "осъзнатия" сън, с постепенно настъпващите промени и трансформации в общата Асоциативна каскада на съзнанието, в Хибридната асоциативна каскада, образуваща възприятията на Реалното Аз в "осъзнатия" сън, все повече ще се повлияват и променят резултатите от действието на "Генератора на сънищата" с неговият сънищен сценарий и съответните намиращи се вече в готовност за включване и комбиниране отделни елементи от паметта, и все повече ще се смесват и преливат евентуалното участие в тези процеси, влияние и въздействие на Вътрешната асоциативна каскада и на Вътрешното Аз с активизиращите се асоциативни процеси, форми и схеми, присъщи на Асоциативната каскада на будното състояние.)
При всеки обикновен сън или "осъзнат" сън от по нисък порядък на "осъзнатост" и самоидентифициране, при който възможностите на Реалното Аз, независимо дали включват известна степен на способност за задържане, не стигат до особен контрол и способност за промяна и трансформиране на сънищната ситуация, до създаване на нова обстановка и нови развития на действията, евентуалната необходимост от допълнителна информация и нейното включване също биха се явили и представлявали част от сценария на Генератора на сънищата, независимо от твоята „осъзнатост” в такава сравнително първоначална степен. „Осъзнавайки” се в „осъзнатия” сън ти продължаваш да се намираш, да действаш и да мислиш в контекста и в рамките на една въображаема ситуация, евентуално задълбочавайки процеса на своето самоидентифициране, евентуално предприемайки някакви намислени в момента действия като полет, преминаване през стена и пр., стараейки се доколкото имаш способността да се задържиш в осъзнатия сън и да го прекъснеш и да не се събудиш. Такъв вид намислени в момента действия, обаче, не се препоръчват при липса на опит и в първоначалните етапи на усвояване на способността за навлизане в осъзнат сън, защото всякакви такива намеси на този етап биха довели до непосредствено или скорошно прекъсване на съня и събуждане. Такъв вид опити за предприемане на намислени в момента действия се предполага да започнат да се правят на по-късен етап, след преминаването на определена практика и придобиване на определени качества и способности, включително поради това, че първоначалната цел трябва да е постигане на задържане в осъзнатия сън заедно с постигане на възможно по-широко самоидентифициране (на което такива резки помислени и решени в момента и "волево" предизвикани действия биха попречили), макар че винаги когато се постигне "просветлението" и разбирането, че се намираш в "осъзнат" сън усещаш порива и желанието, и ти идва наум да провериш дали това е така с някакво особено действие; и в този миг би трябвало да си спомниш, че трябва да се успокоиш, да "кротуваш", да наблюдаваш, да се задържиш в тази обстановка и в това състояние и да продължиш да си спомняш кай си ти всъщност в реалния свят на будните.
Както бе посочено, "осъзнавайки" се продължаваш да си във въображаема ситуация, но според развитие на способността ти за постигане на по-висока степен на „осъзнатост” и способности за задържане и трансформиране ситуацията би могла да претърпи промени.
Но дори и при висока степен на "осъзнатост", способност за контрол и трансформиране и активно "осъзнато" променяне и моделиране на сънищната ситуация, в известен смисъл всичко, случващо се в "осъзнатия" ти сън, всяко твое "осъзнато" постижение в промяна на обстановката, в създаване на нова обстановка, в целенасочено управляване и развитие на свои и чужди действия в сънищната ситуация, в момента, в който би се реализирало в "осъзнатия" ти сън и би се случвало, пак би се оказвало като част от сценария на "Генератора на сънищата", осъществено в контекста на действията на "Генератора на сънищата", осъществено в рамките на общия сънищен процес и генезис.
И в такъв случай евентуални различни трансформации, макар и целенасочено осъществени от "Реалното Аз" промени в сънищната ситуация, допълнителни нови елементи при тези промени и съответно допълнителна информация (нужда от такава, търсена, намерена и включена) биха били вътрешен продукт в рамките на Хибридната асоциативна каскада, биха представлявали и биха били свързани със съответни постоянни последователни промени на сценария на Генератора на сънищата, като в момента на всяка промяна, трансформациите биха се превръщали в обновена сънищна ситуация, която би се оказвала част от променения сценарий, чието общо развитие пак би оставало в контекста на действието на Генератора на сънищата, с неговото участие "съгласие", контрол и въздействие.
В този смисъл, принципно всякаква необходима допълнителна информация (и отделните елементи на иформация за комбиниране от Генератора на сънищата при създаване, променяне, развитие на сънищните ситуации), дори и в „осъзнатия” сън, би била намерена, избрана, включена и предоставена като готов вътрешен продукт пряко от твоята памет и съзнание, като резултат от асоциативния процес (развитието на сънищната ситуация, включително с участието на твоите мисли, намерения, и "осъзнати" сънищни въздействия с въображаеми промени и трансформации) и резултат от Хибридната асоциативна каскада, без да зависи и да произтича от това накъде си "погледнал" и от местене на въображаемите ти "очи", без да е необходимо да ги въртиш в някакви посоки, и независимо от това дали местейки въображаемия си "поглед" си въобразяваш че „виждаш” някакви нови елементи и дори евентуално мислиш, че си ги "видял" чак когато си погледнал към тях.
***
В будно състояние, при асоциативния процес на разпознаване на постъпващата зрителна информация и съответно идентифициране на значението на наблюдаваните и виждани обекти, необходимостта от получаването на допълнителна информация би могла да бъде предизвикана от самия асоциативен процес с обратни връзки на контрол върху нервите, управляващи очните мускули, или мускули на врата, предизвиквайки съответни движения за допълнително разглеждане, и без самият ти да си даваш сметка за този вътрешно провокиран процес.
***
В сънищната ситуация и асоциативния процес на Асоциативната каскада на сънищата, за получаването на допълнителна информация не е необходимо да движиш очите, врата или погледа си.
***
Във всеки случай, в сънищата не е налице реално постъпване на нова информация, която до момента е била външна и непозната за твоето съзнание, какъвто е случаят при допълнително местене на очите, главата и погледа в будно състояние с цел получаване на допълнителна информация.
(Такава нова допълнителна информация евентуално би могла да произтича от някакъв телесен или физически дискомфорт или дразнение докато човекът спи.)
***
Постъпва нова информация, но тя е вътрешна. Генераторът на сънищата и процесът на Асоциативната каскада на сънищата създават нова информация чрез комбиниране на елементи в нови конфигурации. Резултатът от това комбиниране представлява вече нова вътрешна информация.
***
„Разпознаване и идентифициране” на образи в сънищната ситуация е готов резултат и вече заложена част от нея, а не е процес, както в будно състояние.
В този смисъл не би следвало да се явява необходимост от евентуална обратна връзка от сънищния асоциативен процес към въображаем поглед (нито би могло логически да се приеме действието на такава връзка) по подобие на съответната обратна връзка, която се проявява в будно състояние (или съответна обратна връзка не би била същата като тази в будно състояние).
Появяват се неизвестни ако трябва да се обоснове връзка на въображаемия поглед в съня с движението на очните ябълки. Хипотезата за възможността за такава връзка е достатъчно загадъчна.
***
Ако трябва да се търси връзка от асоциативния сънищен процес и от движението на въображаемия поглед по време на съня с движение на физическите очи на спящото тяло (на очните ябълки), тя евентуално би трябвало да се търси непряко проявяваща се през заобиколни пътища и да се разглежда чрез хипотези, обясняващи както нейната логически понятна невъзможност, така и евентуалната й възможност.
(Положението става още по-загадъчно.)
***
Не е ясно защо би трябвало да съществува връзка между въображаемия поглед и нервите, управляващи мускулите на очните ябълки, макар че не би могло да се изключи, че по някакви физиологични и психични механизми и връзка в невронната мрежа на мозъка, такава психофизиологична връзка би било възможно да се проявява. ..
***
...Включително в контекста на преливането между формите на Асоциативната каскада при осъзнаване и процес на самоидентифициране и преминаване към Хибридна асоциативна каскада, както и предвид постоянното действие на Вътрешната асоциативна каскада и нейните собствени канали за асоциативни връзки с всички нива и сегменти, вкл. и с Хибридната асоциативна каскада или само с Асоциативната каскада на сънищата, в случай, че преливането не е стигнало толкова далече. Но възможността не означава, че се случва на практика, а възможността да се случва на практика не означава, че би било автоматично при всеки един доброволец в експерименти.
***
Няма аналогия с разпознаването и идентифицирането на постъпващата отвън информация в будно състояние, защото информацията, съставяща сънищната ситуация, се включва със своя смисъл и значение, вече познати на твоето съзнание, асимилирани и позиционирани в паметта. Информацията и образите постъпват и се включват в сънищната ситуация пряко като резултат от асоциативния процес, а не в резултат от постъпването на информация към въображаемите ти очи и движение на въображаемия ти поглед.
Ако се потърси някаква аналогия при асоциативните процеси в Асоциативната каскада на сънищата или в Хибридната асоциативна каскада и евентуално тяхно въздействие извън обхвата на сънищата с обратното въздействие от асоциативния процес в будно състояние при необходимост от търсене на допълнителна уточняваща информация върху двигателните очни нерви и движение на очите и погледа, както и върху цялостното въздействие върху нерви, координиращи движение на врат, глава и тяло, хипотетично не би могло да се изключи, че при "осъзнат" сън с определена степен на осъзнаване и с постигане на способност за задържане и трансформиране на сънищната ситуация, в процес на осъзнато разглеждане на обстановката и търсене на нова допълнителна информация, поривът за намиране на такава нова информация, който би се изразявал в движения на твоя въображаем поглед в съня, би могъл да окаже въздействие върху асоциативните потоци в Хибридната асоциативна каскада, което да се изрази в развитие на асоциативните потоци с търсене на информация и допълнителни асоциативни връзки извън обхвата на сценария на Генератора на сънищата. Но това би било така ако под сценарий на Генератора на сънищата разбираме нещо предварително "написано", "измислено", "подготвено". А всъщност сценарият на Генератора на сънищата е резултатът от процеса на динамично развитие в реално време на сънищната ситуация в хода на сънуването, сценарият определя това, в което се превръща твоята сънищна ситуация като резултат от осъществяването ("генерирането") на сънищната ситуация, дори ако за неговата същност и насоки има някакви предварителни "индикации", "стимули" или "указания" от "Вътрешното Аз" и предварително въздействие от състояния във Вътрешната асоциативна каскада, той се оформя в процеса на асоциативните потоци и взаимодействия в Асоциативната каскада на сънищата и при осъзнатия сън – на Хибридната асоциативна каскада.
При всички случаи, и при "осъзнат" сън, при възникване на необходимост и търсене на нова информация, тя ще бъде предоставена допълнително като готов вътрешен продукт, като комбинация от елементи, чиито смисъл и значение са разпознати, идентифицирани и познати за твоето съзнание.
Това не би изключило възможността за хипотеза, при която поривът за търсене на допълнителна информация в "осъзнатия" сън и предизвикването на допълнителните асоциативни потоци, свързани с такъв порив и с въображаемото ти търсене на такава допълнителна информация и със съответно местене на поглед в съня, асоциативният процес излезе извън полетата, ангажирани със сънищата, и да достигне и да окаже въздействие върху съответната невронна структура, която взаимодейства с двигателните очни нерви, което да доведе до едни или други реакции на очните мускули. Но това би имало смисъл в случай, че се наблюдава съществена разлика в движенията на очните ябълки във фаза "РЕМ" при обикновени и при "осъзнати" сънища, и в случай че самите движения биха били с форма и динамика, достатъчно приемливи, за да съответстват на процес на гледане и разглеждане, и на движение на очи и на поглед с такава цел. На практика, движенията на очните ябълки във фаза "РЕМ", тяхната бързина и системност, съвсем не изглежда да са такива.
***
Имена-въвеждане
=======================> <=======================================
==========================>
ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА/ВТОРА ЧАСТ
ИНТЕРПРЕТАЦИИ============================================
ИНТЕРПРЕТАЦИИ НА РАЗВИТИЯ И ХРОНОЛОГИИ
Хронология
ВЕДИ, УПАНИШАДИ
„Веда“ на санскрит означава знание, мъдрост. Индуистите считат Ведите за вечни, без авторство, несътворени от човека („апаурушея“). Ведите се считат за едни от най-древните свещени „писания“ в света. Според съвременната индологична наука, Ведите са се съставяли в период от около хиляда години, започнал през XVI век преди Н.е. със съставянето на текстове, събрани в Ригведа, достигнал апогей с възникването на различните школи в Северна Индия и завършил към времената на Буда и на Панини (систематизатор на санскритската граматика) към V век преди Н.е.
В така определена в съответните времеви рамки периодизация индолозите очевидно са решили да включват сътворяването на всички ведийски текстове от началния момент на тяхното идейно замисляне и възникване до вида им познат в днешно време, включват разпределянето и групирането на ведийските текстове в края на второто хилядолетие преди Н.е. в познатия им в днешно време вид на известните четири Веди („Ригведа”, „Яджурведа”, „Самаведа”, „Атхарваведа”), както и включват създаването на всички обяснителните и философски текстове, асоциирани с всяка една от четирите Веди, с общите им наименования, в зависимост от тяхната специфика и съдържание: Брахмани, Араняки и Упанишади.
Легендата се смесва с историята. Според историческите представи разпределянето и групирането на текстовете на Ведите се е случило в края на второто хилядолетие преди Н.е. Като осъществил това групиране се посочва мъдрец на име Вияса – име, което в наличната в днешно време информация се цитира нееднократно като считан (предполагаем) за автор на редица други произведения в различни епохи и векове (включително и като автор на огромния епос Махабхарата, включително и на значимата за представите за Йога негова част „Багавадгита”, както и като коментатор на „Йога сутра” на Патанджали, и като автор на значимата „Веданта сутра” и т.н.). Същевременно, според легендата, мъдрецът-риши Вияса е получил от боговете знанието на Ведите и преди пет хиляди години ги е продиктувал на Ганеша, който ги е записал. Всяка Веда Вияса предал на различни свои ученици – „Ригведа” с химните – на Пайла, „Яджурведа” с мантрите – на Вайшампаяна, „Самаведа” с химни с музика – на Джаймини, „Атхарваведа” с химни и заклинания – на Суманта.
Индийски брамин, живял във втората половина на XIX и в началото на XX век, е предложил концепция, че Ведите са били създадени 4 500 години преди Н.е., но тезата не е била възприета от изследователите. Аргументите на концепцията са били обосновани с филологическо-астрономически анализ на текстовете и със създаващата се в тях представа за картината на звездното небе.
В тези истории възникват редица неизяснени въпроси. Според една от тезите на индолозите, преселението на арийските народи в долината на река Инд се е случило към XVI-ти век преди Н.е. (или в периода между 2000 г. и 1600 г. преди Н.е.). Счита се, че Упанишадите са били съставяни и сътворени през първите няколко века в рамките на първата половина на първото хилядолетие преди Н.е., т.е. в периода преди появяването на Джайнизма и Будизма. През първото хилядолетие преди Н.е. няколко граматици са работели върху санскритската граматика като най-голям принос има Панини, живял и направил систематизации на граматиката в периода между V и III век преди Н.е. След него съществен финален принос е имал граматик на име Патанджали, допринесъл със свои значими коментари към приноса на Панини за финалното дооформяне на санскритската граматика, довело до класическия санскритски език и до превръщането му в официален духовен език и в инструмент за записването и съхраняването на текстове, в резултат на което от началото на новата ера записването на текстовете, независимо от „устната традиция”, вече е можело да се случва и практикува, и е започнало да се утвърждава.
И тук, в контекста на изложеното по-горе, възниква един въпрос, свързан с факта, че във ведийския език „веда“ е означавало знание, мъдрост. Знанията и мъдростите не са били записвани, но са съществували в различни техни форми и преди арийските народи да се преселят в долината на река Инд. Те са съществували, натрупвали са се като религиозни представи, възгледи, ритуали, песнопения, мъдрост, познание и знание и далеч назад в древността в периода на съществуване и развитие на арийската цивилизация още преди нейните народи да предприемат своето преселение. Техни носители са били различни жреци, посветени люде, мъдреци и учители, които са предавали своите познания на своите ученици, помощници, служители и адепти като са ги утвърждавали, разпространявали и предавали през поколенията чрез своите жречески дейности и при организиране и провеждане на различни религиозни ритуали.
Няма как това познание и мъдрост, осмисляни и натрупвани още от зората на една цивилизация, постепенно съставяли и умножавали елементите на представи, вярвания и разбирания за заобикалящата реалност, да не е оказало отражение и да не се е явявало основа или предишна част на мъдростта и познанието, превърнало се в елементите и текстовете, които във ведийския език са започнали да се наричат „веди”, основа и първоизточник на ведийските текстове, по-късно събрани и групирани във вида им, в който са успели да се пренесат и съхранят до наши дни като четирите Веди, независимо от това дали впоследствие в хода на времето и на развитието на текстове на химни, заклинания, ритуални правила и пр., във ведическите текстове са били включвани различни географски понятия или събития, характерни за един или друг период и съответно за времето на преселението на арийските общности или за последвалите времена, или за географията на новите им обиталища в долината на река Инд и по-късно след по-нататъшната им експанзия на индийския субконтинент.
Но независимо от всичко това, въз основа на подобни географски, събитийни и пр. индикации и позовавания в текстове на Ведите, индолозите предпочитат да определят началото на ведийските текстове с периода след преселението на арийците в долината на река Инд. Това не изглежда логично, нито състоятелно. Очевидно е невярно.
Ясно е, че както в далечната древност на цивилизацията на арийските народи след преселението им и тяхната експанзия на индийска територия, така и във времената преди тяхната миграция, „устната традиция“ е била практикувана от древното им жреческо съсловие (впоследствие оформилото се и развило се като браминско съсловие) много векове наред при съхраняването и предаването през времето на тяхната мъдрост и познание за живота, за реалността и за божествата, на тяхното жреческо, магическо и ритуално знание и опит, на тяхното божествено и свещено познание, на древното им религиозно наследство и знание, на събираните през времената от зората на цивилизацията им и умножавани знание и мъдрост – на натрупалото се през векове и хилядолетия ведийско наследство.
В определена степен йерархиите на жреците и впоследствие браминското съсловие са виждали в тази традиция и правило също и средство за осигуряване и съхраняване на своите привилегии и изключителност, забранявайки свещените слова, химни, заклинания, правила за ритуали да бъдат записвани с букви и текст и с това да стават по-лесно достъпни за по-широки кръгове от населението, което би създало предпоставки жреци и брамини да загубят своя контрол върху божествените откровения и познанието, и да се накърни изключителната им религиозна и властова позиция.
Ясно е също така, че за народ в древността, разчитащ на божественото обяснение на явленията в окръжаващата природа и в собствения живот, които не разбира, нормално е онези, които могат да говорят с боговете и да получават техните откровения, да имат специално място и власт в обществения ред.
В организацията на общността без съмнение е трябвало да има прослойки, които по един или друг начин да са ангажирани със създаването на прехраната и с други необходими дейности. И преди пристигането на арийските племена и родове в долината на р. Инд е имало предпоставки за естествено разслоение и за променливо отношение от страна на жреците към различни слоеве на общността, мотивирано от стремежа им да съхраняват своята позиция и влияние, вкл. и изключителното си право върху свещеното познание и общуването с боговете. Същевременно, дори ако в дълбоката древност мъжете е трябвало да съчетават различни свои стопански дейности с воински умения, за един народ оказал се в процес на далечно преселение, когато се е налагало да се преодолява негостоприемство или отпор на различни местни племена и народи, вече е било нормално да създаде силна специализирана прослойка воини, които по своето положение да стоят високо в обществената пирамида редом с високопоставените.
Според археологическите разкопки и изследвания, няма доказателства, че арийските пришълци са водили война веднага при пристигането си в долината на река Инд и са разрушили градовете и унищожили древните народи на Харапа и Мохенжо Даро, които в онази епоха са имали вече сравнително развита цивилизация в района и по долината на р. Инд, предполагаемо залязла по-рано или приблизително във времената на пристигането по тези земи на арийските общности. Изследванията говорят за голяма суша в периода към началото на второто хилядолетие преди Н.е. с редица широкообхватни регионални последствия. Предполага се, че в резултат на тази суша напълно е пресъхнала голямата река Сарасвати, за която се споменава в древните източници. Допуска се, че тази суша е допринесла за залеза на цивилизацията на Харапа и Мохенджо Даро. Не е изключено, с последствия от това природно явления в различни региони да са свързани причините и обхватът на миграцията на арийските народи.
Едно мащабно преселение неминуемо е предизвиквало сблъсъци и е предполагало наличие на специализирана и достатъчно мощна прослойка воини. Но дори и ако първоначално при пристигането на арийците в долината на река Инд не е имало война с местната цивилизация или с нейните останки, когато впоследствие арийските племена по необходимост или поради стремежа им към експанзия са продължили от долината на р. Инд да навлизат все по-навътре в индийската територия, те неминуемо са срещнали естествения системен отпор на различните местни племена и общности, трябвало е да воюват с тях, да ги преодоляват и асимилират. Тогава вече значението на прослойката на воините е било още по-ключово за оцеляването и за по-нататъшното развитие на арийските народи, а всички подчинени и асимилирани местни народи са се оказали несъмнено в една съвсем различна низкопоставена прослойка, стояща много по-низко от различните социални прослойки на арийското население. Божественото познание и слово, религиозните ритуали и правила, химните, заклинанията, ведийската мъдрост, съхранявани много поколения наред от жреческото съсловие, и представляващи основата на религиозна власт и влияние на жреците, не е можело да стават достояние на тази по-низша прослойка от местни племена или покорени общности, които са били в процес на асимилиране, освен че и дотогава божественото познанието е било ревниво пазено от жреците и от по-низкопоставените прослойки на своя народ, а ритуалите от край време не са се разпростирали в еднаква степен към всичките различни слоеве и части дори и на собственото коренно арийско население.
Така постепенно са се дооформили „варните” или кастите. Процесите на асимилиране на местните народи и интегриране на протоиндийското общество са довели и до съответна динамика в развитието на отделните касти, като постепенно техният обхват се е разпрострял и върху различни категории на асимилираното население.
Във всички тези процеси е разбираем генезисът на такъв подход и установяването на порядки, според които необходими и наложителни са изглеждали поддържаните правила и практика на „устната традиция“ и недопустимо е било записването на познанието с букви като текст. Същевременно фонетичните специфики на ведийския език са допълвали представата, че божествената същност и сила на познанието, заклинанията, ритуалните думи и текстове се изразява и запазва чрез тяхното гласово произнасяне и всякакво записване би било кощунствено и би лишило божествените откровения, заклинанията, химните и ритуалите от тяхната сила и въздействие.
Тези порядки са продължили още много векове наред докато със систематизирането на санскритската граматика към последните векове на първото хилядолетие преди Н.е. санскритът постепенно се е установил като подходящият официален духовен, религиозен и „божествен” език и текстовете са започнали да бъдат записвани на основата на предаденото през поколенията устно познание за тях с много по-късна дата и вероятно с множество промени и различия в сравнение с тяхното идейно възникване, създаване и първоначално оформане.
„Устната традиция“ и практика е включвала различните форми на ведийското наследство и е продължила и след като към края на второто и началото на първото хилядолетие преди Н.е. ведийските текстове са били групирани в познатите в днешно време четири Веди. Традицията е продължила през първото хилядолетие преди Н.е. – в продължение на няколко века през първата половина на хилядолетието преди Христос в различни изолирани общности и секти, разграничили се от браминското съсловие, въз основа и като продължение на представите, знанието, мъдростите и съдържанията в наследството на Ведите са започнали да се осмислят и развиват различни идейни и философски позиции и схващания за заобикалящата реалност, и да се съставят концептуално-философски съдържания и текстове. Първоначално са започнали да възникват така наречените горски текстове – „Араняки”. От началото на първото хилядолетие преди Н.е. след като ведийските текстове са били вече групирани в познатите днес четири Веди, са започнали да се осмислят, формулират и създават и религиозно-философските концепции, оформили се в текстовете наречени „Упанишади”. И Араняките и Упанишадите не са били записвани в тогавашната епоха и също са се създавали, съхранявали и предавали през поколенията чрез „устната традиция”. Възникването на Араняките е предшествало Упанишадите, като впоследствие са се развивали паралелно. Съдържанието се е различавало в зависимост от спецификата на общността или сектата, в която са се появявали. Упанишадите съдържат философско-концептуални текстове, за които е прието, че са продължение на четирите Веди и изразяват последния етап и завършекът на ведийското наследство
„Устната традиция” е имала широк обхват, в който освен свещените текстове на Ведите, Араняките и Упанишадите, са се включвали и с най-различни други видове и форми текстове, познание и творчество, възникнали към края на второто и през първото хилядолетие преди Н.е., поясняващи съдържание на Ведите, обясняващи религиозни правила и подробности на ритуали, съдържащи религиозно знание и обяснения за ритуални практики, и като цяло – различните форми и проявления на постигнатото през хилядолетията религиозно и духовно творчество, на сътворяваното и събрано през времето познание, на натрупваното духовно и религиозно наследство, на браминското познание и на познанието на изолиралите се общности и секти. „Устната традиция” е обхващала сътворяването и пренасянето през поколенията на различни форми незаписвани познавателни, поетични и нормотворчески текстове, както и големи епични произведения.
Огромният обхват на това съдържание и изключителните способности, които са били необходими, за да може реално да се е осъществявало както запаметяване, съхраняване и препредаване през поколенията на такива големи смислови и словесни обеми, така и самото им сътворяване без да бъдат записвани, тяхното съставяне наум и систематизираното подреждане и оформяне на такива текстове и произведения, поражда не само удивление и недоумение в изследователите, но и определени силни съмнения, че всичко това е било възможно да се случва без тези текстове да са били някъде записвани и само чрез съставяне наум и предаване чрез „устната традиция“.
Ведическата цивилизация и духовна култура се е основавала на език, наричан ведически език (или ведийски). Счита се, че е бил използван най-активно до средата на първото хилядолетие преди Н.е.
Фонетичните и други специфики на ведическия език са създавали предпоставки за неясноти и двусмислия при възприемането, разбирането и тълкуването на ведическите текстове. Във времената когато вече са се съставяли концепциите и текстовете на Упанишадите в първата половина на първото хилядолетие преди Н.е. санскритът не е бил достатъчно организиран и с неизяснените си граматически правила е създавал затруднения и предпоставки за неясноти и двусмислия. В различни периоди на първото хилядолетие преди Н.е. поредица посветени люде, чиито имена са се загубили в потока на времето са се старали да изясняват правилата на санскрита. За тях се споменава в трудове на последвали ги граматици, чиито имена са известни. В последните векове преди Н.е. е била извършена съществена систематизация в санскритската граматика. Във вековете от Н.е. санскритът вече е бил систематизиран като достатъчно удобен инструмент и е утвърдил ролята си като средство за записване и съхраняване на религиозното, духовното, поетичното, нормотворческото съдържание. Все пак „устната традиция“ дълго време не е загубила своята идейна обосновка и значимост, а на записването на познанието се е гледало като на принизяващо и накърняващо истинската божествена и трансцедентна същност. Записването се е считало за несъответстващо на същинския звуков израз, форма и смисъл, за неточно, несигурно, опасно. Дори известният философ Шанкара, основен представител на една от шестте философски системи в индийската философия – „Веданта”, обобщаваща наследството на Упанишадите, живял във времената вече няколко века след Христос, е изразявал свои позиции и тези в този смисъл.
От край време, и през второто и през първото хилядолетие преди Н.е. е съществувала категорията и прослойката на специалистите писари, но те са били считани за низкопоставена, низша каста и е можело и е трябвало да правят само онова, което им се нареди от брамините. Действията им като писари са били под строгото наблюдение и контрол на брамините, към които са били прикрепени.
Същевременно, от край време в различните региони и области са съществували и многобройни различни местни първични езици – диалекти, така наречени „пракрити“. За разлика от свещения ведийски език, те не са се считали за достойни и допустими за предаване и съхраняване на свещеното божествено познание и духовното съдържание.
Постепенно древният архаичен поетичен ведически език и санскрит на ведическите текстове (с мантри, химни, песнопения, ритуални форми, заклинания) е престанал да функционира като жив език и е бил изместван в ежедневието от ранните средноиндийски диалекти, запазвайки се в ритуалната сфера. На основата на ведическата проза („Брахмани”, „Араняки”, „Упанишади”), на първо място Брахманите (коментари на брахманските свещенослужители към ведийските поетични текстове, създавани на по-късен ведийски език), граматиците след средата на първото хилядолетие преди Н.е. с основна фигура за приноса към финалното систематизиране – Панини, трансформират санскрита и постепенно към началото на Н.е. се оформя класическият санскрит.
Без съмнение, и през второто и през цялото първо хилядолетие преди Н.е. са съществували възможности и инструменти за записване на свещените текстове, но, както може да се допуска и е прието, записването не е било позволявано и не се е практикувало. Във всеки случай, до днешно време такива тогавашни текстове не са достигнали.
Повечето изследователи приемат, че векове наред ведийското знание се е предавало чрез „устната традиция“. Когато са започнали да записват ведийските текстове, използваните материали са били нетрайни (дървесна кора или палмови листа), поради което дошлите до наши дни манускрипти са на не повече от няколко стотин години. Най-древният манускрипт на Ригведа се определя от XI век от Н.е. Наличен е и манускрипт от XIV век.
Поради всички тези известни и предполагаеми обстоятелства, причини и логично произтичащи от тях съждения, оформя се картината, че чрез практиката на „устната традиция“ са били сътворявани, замисляни, измисляни, смислово конструирани, обсъждани, допълвани, подреждани и оформяни, съхранявани, предавани, евентуално променяни и отново допълвани в процесите на тяхното разпространяване и предаване, и пренасяни през поколенията и през двете хилядолетия преди Н.е. (а аз бих добавил и още по-отдавнашните времена преди арийското преселване, независимо колко дълбоко назад в древната историята остават те) текстовете на свещеното божествено ведическо слово с прозренията и творчеството на жреци, посветени хора, мислители и мъдреци, включително и първоначалното познание, представите, вярванията, ритуалите и неписаните текстове, мъдростта и знанието („веди”) – определяното от традицията като „първоначалното знание, предадено пряко от боговете на древните Риши”.
От кои времена произлиза това първоначално божествено откровение и предадено от боговете знание? Дори ако традицията би могла да вижда в такова предадено пряко от боговете на древните Риши знание огромен обхват на ведийското съдържание и текстове и да определя Ведите без време на създаване и без начало, и като божествено откровение и знание, предадено на древните Риши едва ли не в същия му цялостен вид, какъвто е известен в днешно време, и съхранено и пренесено през хилядолетията, ясно е, че създаването, допълването и натрупването на ведийските мъдрости, вярвания, представи, правила, ритуали, с една дума – знания и текстове е било дълъг процес, разпростирал се в различни епохи и периоди във времето.
Дали древните Риши са съществували във времената на древната арийска цивилизация преди преселението на арийските народи, или са живели през второто хилядолетие преди Н.е. след арийското преселение и експанзия? Дали боговете са предавали своите откровения и знания на древи арийски жреци и мъдреци – Риши преди арийското преселение още през третото или дори през четвъртото хилядолетие преди Н.е. или са предавали пряко на древни Риши знания с Ведите след преселението на арийските общности през второто хилядолетие преди Н.е.? Дали древното знание се е появявало като откровение от богове или като трансцедентни прозрения на жреци, мъдреци и специални просветени индивиди? Дали е възниквало в резултат на прозрения и вдъхновения или се е оформяло вследствие на естественото развитие и натрупване на познанието, на социалните отношения, и в резултат на естествени процеси на мисловна дейност, творческо вдъхновение и посветени усилия? Едва ли може със сигурност да се отговори точно на тези въпроси.
Знанието и мъдростите в текстовете на ведите не са възникнали изведнъж на празно място след арийското преселение, както би могло да бъде твърдяно и оправдано, в случай, че се приеме идеята и вярата, че след тяхното преселение боговете са слезли и пряко са предали на мъдреците – Риши знанието на Ведите.
Но едва ли би могло да има съмнение, че древните арийски общности са пристигнали при своето преселение заедно със своите първоначални познания, знания и мъдрост, натрупани в хода на предишното развитие на тяхната цивилизация.
Познанията и мъдростта, с които древните арийци са пристигнали в долината на река Инд, са били събраното познание, вярвания, представи, знание и мъдрост, които произлизат още от времената на предишните им древни обиталища, където се е развивала тяхната цивилизация преди преселението им и с които, без съмнение, те са пристигнали на индийския субконтинент.
Тези техни познания и знания на техния език са се наричали „веди”. Това първоначално познание е било основа за по-нататъшното развитие на ведийските текстове. И това първоначално познание, с което арийците са пристигнали при тяхното преселение, е съдържало, според мен съществени елементи, насоки, съдържание и обхвати, върху основата и в рамките на които е продължило развитието, допълването и обогатяването на ведийските текстове след арийското преселение през второто хилядолетие преди Н.е. докато към края му и началото на първото хилядолетие преди Н.е. са били събрани и групирани, в резултат на което три хиляди години по-късно са достигнали до наши дни във вида на познатите ни четири Веди.
В хода на това развитие, допълване и обогатяване на древните ведически съдържания и текстове през второто хилядолетие преди Н.е. без съмнение са имали водеща роля и основен приност жреци, брамини, мъдреци, учители, посветени и знаещи хора, като сред тях е имало и имена, останали през времената в едни или други списъци като велики мъдреци – Риши. И без съмнение, развитието и обогатяването на ведийските текстове е било резултат на техни прозрения, интуитивни проникновения, посветени усилия и отдаденост, вяра в смисъла на това, което правят. Прозренията и интуитивните проблясъци на тези древни мъдреци – Риши е можело да бъдат възприемани и като пряко съобщено им от боговете и пренесено познание и правила.
Такава представа влиза в противоречие с представите и твърденията на някои изследователи, които определят началото на създаването на ведическите текстове към средата на второто хилядолетие преди Н.е. след като арийските народи са пристигнали в долината на река Инд, където най-вероятно са се срещнали с останките от цивилизациите на Харапа и Мохенжо Даро.
===========================================================
ИНТЕРПРЕТАЦИИ============================================
Хронологията
Хронологията /вероятно съм го премесстил от първа част тук/
Тези събития обхващат огромен период от време, започващ от най-дълбока древност в хилядолетията преди преселването на арийските народи в долината на река Инд, преминаващ впоследствие през вековете на второто хилядолетие преди Н.е. когато са се развивали и умножавали различните ведически текстове, преминаващ през времената на първото хилядолетие преди Н.е., когато през първата му половина са се формирали различни секти и школи, в които са били осмислени и оформени философските концепции на Упанишадите (включително и на Упанишадите специално посветени на Йога, което е започнало в началото на хилядолетието няколко века преди възникването на Будизма и Джайнизма), и преминаващ по-нататък през първото хилядолетие след Христос, и продължаващ през Средновековието, за да се стигне и до последните векове на второто хилядолетие.
Към началото на първото хилядолетие преди Н.е., когато Ведите вече са групирани и започва сътворяването на Упанишадите, практиката на Йога с нейната духовна мотивация, концептуална обосновка и философска основа без съмнение отдавна вече са съществували.
В началото на хилядолетието преди Христос, когато започва ферментацията на концептуално-философската мисъл, когато започва философското формулиране от различните изолирани общности и секти в техните текстове, редица от които са се отнасяли към Йога или дори са били фокусирани върху представи и философски концепции, свързани с нейната същност и цели, няма как да има съмнение, че по това време Йога с различни аспекти на нейната практика вече е преминала своя първоначален и същински генезис, започнал от древните времена далече още преди преселението на арийските народи, и продължил през своите етапи във второто хилядолетие преди Н.е. след преселението в долината на река Инд и експанзията на индийския субконтинент, едновременно с развитието на ведическите текстове.
Когато в началото на първото хилядолетие преди Н.е. са започнали да се обособяват изолираните общности, секти и школи, посветили се на концептуално-философския процес, на себепознанието, на аскетизма, на самоусъвършенстването и на медитацията, със сигурност различни аспекти на практики на Йога с тяхната религиозно-философска и духовна същност са присъствали в ежедневния жизнен и творчески процес и са били част от религиозно-концептуалната основа, пренесена с ведическите текстове, върху която в сектите са започнали да се осмислят, сътворяват и формулират философските концепции за Реалността, превърнали се впоследствие в текстове на Упанишади, включително и на Упанишадите, специално посветени на Йога.
И макар че няма конкретна точна информация за хронологията, авторството и периодите на сътворяване на Упанишадите и за промени и трансформации, през които са преминали в своето съществуване, логично е и е ясно, че много време преди тяхното създаване, вече са съществували практики на Йога.
Логично е и е ясно, че постепенното оформяне на идеите и философските концепции в текстовете на Упанишадите, свързани с Йога, с нейните цели и с реалностите, към достигането на които се стреми Пътят на Йога, е било възможно благодарение на приемствеността на съхраненото от миналото духовно и практическо наследство и се е случило върху вече съществуваща както практическа, така и идейна, духовна и философска основа на хилядолетна традиция и практики в Йога. Различните Упанишади са свързани с различните Веди и се явяват тяхно продължение. Макар че само в една част от всички Упанишади текстовете са специално посветени на Йога и се споменава „йога“, всъщност повечето от тях и всички други Упанишади, в които се разглеждат и формулират философски концепции за същността на Реалността, за божествената същност и подобни философски теми, дори и без да се споменава в тях „йога“, имат пряко отношение към Йога и към нейната същност, крайни цели и Път към постигане на „мокша“.
===========================================================
Хронологията
В древната история и пребогато наследство на Йога през изминалите хилядолетия, включително и в днешно време, мнозина мъдреци, философи, основатели на нови системи и школи в Йога, религиозни и духовни водачи, майстори и учители, давали своите тълкувания, обобщения и допълнения, и опитвали се да извършат крайния синтез на Йога, да изразят сюблимното познание и мъдрост на Йога във всеобобщаваща, в най-всеобхватна и съвършена форма, със своите интерпретации, концепции и произведения са успели в голяма степен да допринесат за разширяване на разнопосочността, за увеличаване на абстрактните двусмислия и за нарастване и увеличаване на общото объркване.
От това обстоятелство произтича и известна комплексност и сложност за извличане на квинтесенцията на същността, развитието и актуалното състояние на Йога.
===========================================================
(Всички автори по тематиката на източниците, историята, периодите, събитията на духовното наследство от времената на арийското преселение през следващите две, дори три хилядолетия са крайно внимателни, предпазливи и въздържани при конкретизиране на точни периоди и години и въздържани да дават категорично съпоставяне по точни периоди и години между различните събития и явления. Няма достатъчно индикации от записана информация и много изводи и позиции се приемат на основата на сравняване и анализ на различни аспекти. (Но при такива анализи следва да се търси и логика в светлината на общ поглед върху цялото историческо и идейно пространство, в което се включват различните процеси и събития.) Според някои сравнителни исторически, лингвистични (вкл. дори и генетични) анализи относно произхода на арийците и развитието на тяхното духовно наследство, времената след преселението им биват разделяни на три периода: ведически, брахмански и новоиндуистки, обхващащи общо съответно времето след преселението, определяно предполагаемо след началото на второто хилядолетие преди Н.е. или евентуално малко по-късно - от към 1800-1700 или 1600 г. преди Н.е. до времената към 400, 500 или 600 г. след Хр.
Според такова разделяне, по време на брахманския период са създадени Упанишадите, а това според наличните информации се е случвало във времената на първите 4-5 века на първото хилядолетие пр. Хр. (след като в края на второто хилядолетие и към началото на първото хилядолетие пр. Хр. ведическите текстове са били групирани в известните ни четири Веди). Творците на концепции, представи, изложения, разкази, поучения, философски умозаключения, проповядвани, обсъждани, заучавани и препредавани като тайно познание на различни изолирали се общности и секти, записани след време на санскрит и превърнали се в текстовете на Упанишади, са изразявали протест към брахманското съсловие, ограничаващо познанието върху Ведите само в своята привилегирована среда.
Брахманите са брамински текстове (определени Брахмани – пояснения към съответна определена Веда, с която са асоциирани), неписани и впоследствие записани, разясняващи Ведите, предшестващи новите концептуално-философски съдържания- текстове на Упанишадите. По-късно (след периода на активното сътворяване от различни общности и секти на Упанишадите в първите столетия на първото хилядолетие пр. Хр.) са се появили Пурани, авторски Сутри и други форми на текстове, хвърлящи светлина върху исторически събития, религиозни, ритуални и концептуално-философски въпроси.
Вече във времената на новоиндуисткия период са възникнали и Джайнизмът и Будизмът.
===========================================================
Интерпретации на историческите развития и хронологиите
Каква интерпретация и разбиране за първоизворите, етапите и моментите в развитието на традиционната и класическа Йога е правдоподобна?
Каква може да е реалистичната представа за древния произход и за генезиса на практиката и на философията на Йога?
Под Веданта се разбира доразвиване и завършване на духовното наследство на Ведите със създаването на Упанишадите с техния философски контекст, форма и съдържание, и понятието включва пряко съдържанието на цялото това духовно и философско наследство, познание, религия, практика, и непряко духовния и познавателен процес спрямо него на посветени, духовни лица, адепти, изследователи, учени, вярващи, членове на религиозни ордени, аскети, практикуващи, майстори, техните ученици… (Същевременно понятието Веданта обозначава една от шестте философски системи на индийската философия, развили се на основата на наследството на Упанишадите. Няма точна датировка или период на възникването и оформянето на Веданта като отделна философска система. Един от значимите представители на Веданта с важен принос е мъдрецът, философ и религиозен водач Шанкара, живял около VIII-IX век /от Н.е./)
Цялото духовно богатство на ведическите текстове заедно с Упанишадите (определяни с понятието Веданта като представляващи окончателен финален завършек на Ведите, с който всичко е казано и остава единствено мълчанието - божественото мълчание) е плод на колективно и безименно творчество и авторство, и като цяло с философската си същност и различни концепции, или в отделни свои части и аспекти, в които конкретно се споменава и визира Йога, представлява идейна, духовна, концептуална, философска основа за различните аспекти и направления на общото комплексно наследство на всичко, което се отнася към Йога, или според предложеното тук общо и всеобхватно понятие - на традиционната и класическа Йога. Това идейно, духовно, концептуално и философско наследство е изворът, вдъхновил впоследствие в малко по-късни времена сътворяването от различни конкретни личности на систематизиращи и обобщаващи текстове във вид на Сутри и коментари към тях, на Самхити (събрани текстове по тема), на трактати и съчинения, а в още по-късни времена на други последващи коментари, на коментари върху предишни коментари и на други произведения.
Древните текстове със заклинания, молитви, ритуални думи (всичко онова, което по-късно е започнало да се нарича мантри и химни, което е придобило значение на ведически текстове, което впоследствие е наименовано като Веди, поради значението на думата "веда" означаващо знание, познание, или в този смисъл - древните ведически текстове, или древните Веди), с които арийските народи са пристигнали в долината на река Инд, предавани устно и запаметявани от поколение на поколение посветени в тях учители, адепти, последователи и ученици, и по-късно постепенно във времето доразвивани, допълвани и доразвити и формулирани във вида им достигнал до наши дни, като духовна и религиозна основа, са създали предпоставките за следващото духовно и философско развитие, творчество и практика, изкристализирало със създаването на Упанишадите, на свой ред положили духовната, идейна, концептуална и философска основа за всички по-нататъшни творчески и съзидателни процеси с развитие на философски системи и със създаване на множество текстове и произведения с разнообразна насоченост.
Има разнобой в мненията и в различни публикации относно датировката и периодите на създаване на различните Упанишади, като този разнобой в определения в някои публикации може да се изразява в много векове по отношение на някои Упанишади, а дори и в хилядолетие. Това създава предпоставки за най-различни варианти и хипотези на хронологично подреждане и съответно на цялостното хронологично позициониране спрямо границата между старата и новата ера, и на съответни хронологични отношения помежду им, определящи първенство и значение на духовен, идеен и концептуален извор във времето, както и на причинно-следствените връзки помежду им, на създаването на различните Упанишади, на възникването и подреждането на различни събития, на създаването на Сутри, Самхити, Епоси и на различни произведения, на възникването и оформянето на философските системи, както и на хронологичното отношение, първенство и значение като духовен, идеен и концептуален извор на философските концепции, съдържащи се като цяло във всички Упанишади, както и на едни или други произведения и събития, спрямо периодите във времето, приети за установени или за най-вероятни за началото към средата на първото хилядолетие преди н.е. на нововъзникнали религии като Будизма и Джайнизма. Това се отнася и до неустановеността и за изместването от различни автори напред във времето на създаването на Упанишадите, специално посветени на Йога, за датировката на които някои мнения могат да определят много по-късни периоди на създаване не само през първото хилядолетие преди н.е. но и през хилядолетието след Христос, така поставящи ги хронологично след създаването на "Йога сутра" на Патанджали и на различни Самхити и произведения, посветени на Йога, което всъщност създава концептуален проблем и противоречие по отношение на естествената и най-приемлива логика на взаимна причинно-следствена връзка между Упанишадите като първични колективно сътворени базови концептуални и философски текстове и авторските Сутри и Самхити, формулиращи в лаконична форма или доразвиващи философските концепциите в Упанишадите. Това е в контекста на наличието на различни и противоречащи си мнения на изследователи и коментатори, както и на липсата на точна информация поради практиката на устната традиция и поради това, че в хилядолетието преди н.е. текстовете на тези произведения не са били дялани върху камък или върху керамични плочки, за да се съхранят и да оставят сигурни следи и доказателства, а това не се е случвало и през хилядолетието след Христос, като дори когато са започнали да ги записват на санскрит, носителите на тези записи не са били трайни и не са устоявали във времето, освен ако не са били сравнително често презаписвани. Същевременно има схващане, че Упанишадите са били създадени в първите няколко века през първата половина на хилядолетието преди Н.е., след като в края на второто хилядолетие преди Н.е. ведическите текстове са били групирани в четирите познати в днешно време Веди. (Такова схващане все пак не отменя напълно съмненията дали някои Упанишади, посветени на Йога, не са били създавани от едни или други школи или секти в по-късни времена, на основата на вече съществуващи Сутри или Самхити, без да им се придава авторство, определени като Упанишади с цел изразените в тях концепции и позиции да бъдат увековечени във времето и да останат завинаги в историята. Но доколкото за такива съмнения няма конкретна информация или доказателства, те остават в сферата на спекулации и предположения. Не би могло да се изключи, че едни или други школи или секти в рамките на първото хилядолетие преди н.е. са създали Упанишади след като вече са били създадени Сутри, други произведения, Самхити или Епоси, след като вече са възникнали и са се оформили Будизмът и Джайнизмът. Но всичко това не промена нищо по отношение на генералната причинно-следствена духовна, идейна, концептуална и философска основа на Йога и нейния произход и генезис от най-древните времена. Някои изследователи определят мненията си и датировките на основата на сравнителен анализ или на наличието в съответни текстове на понятия отнасящи се към определено време или установени събития или цитати от други текстове. Но е съмнително доколко такъв сравнителен анализ може да е определящ и да служи като доказателство, защото повечето текстове са били запаметявани и препредавани, многократно презаписвани, превеждани, понасяли са допълнения в по-късни времена и промени, докато достигнат до вариантите, в които са се запазили и са стигнали до днешни дни.) В този текст и от позицията на Йога на интегралното съзнание, се придържам към това схващане - че Упанишадите са създадени през вековете в обхвата на първата половина на първото хилядолетие преди н.е. и към логиката на такава хронологична подредба. Придържам се и към схващането, че ако не всички, то повечето от Упанишадите, посветени на Йога, са били създадени от изолирани школи и секти предимно в първата половина на първото хилядолетие преди Н.е., преди създаването на "Йога сутра" на Патанджали (независимо след колко време са били направени коментарите към нея на Вияса) и преди възникването на Будизма и на Джайнизма. Последвани са били от създаването през втората половина на първото хилядолетие преди н.е. на други Сутри, Самхити, Епосите, други съчинения и трактати, посвентени на йога, от началото в създаването и оформянето на философските системи в индийската филосоифия.
Сто и осем са известните дошли до наше време Упанишади, сред тях има такива, които се считат с по-голяма значимост, а двадесет от всичките сто и осем са посветени специално и конкретно на Йога – в тях се разглеждат различни аспекти на нейната теория, философия и практика. Но не само двадесет са Упанишадите, представляващи философска и духовна основа за философията на Йога. Всички Упанишади съставляват концептуално и философско наследство, което е основа на мирогледа, в който се развиват концепциите на философията на Йога.
Всъщност, всички известни и дошли до наши дни с преводи от санскрит сто и осем различни по обем Упанишади (включително, вероятно, по-голямата част или поне една част от двадесетте Упанишада с конкретно фокусиране върху теми, свързани с Йога), създавани от края на второто хилядолетие през първите и следващите векове в обхвата на първата половина на първото хилядолетие пр. Н.е., концептуализирани и формулирани, предавани и разказвани устно и запаметявани и препредавани през поколенията, оформяни и дооформяни всеки поотделно в различни периоди и моменти в течение на няколко века във времена, започнали преди повече от три хиляди години от началото до към средата на първото хилядолетие преди появата на Христос, по един или друг начин, в една или друга светлина, с едни или други свои философски аспекти и елементи са свързани с Йога и формулират концептуалната и религиозно-философската основа, чрез която се изразяват смисълът и същността на практиката и целите на Йога, и върху която се доразвива словесното формулиране и изясняване на теорията и философията на възникналата още в дълбоката древност и продължила през времената на далечното минало практика на Йога, доколкото във всички тях се изясняват представи и концепции за същността на Реалността, които са пряко свързани с възможния път, с възможностите и с целите, и в крайна сметка - със същността на Йога, включително и с нейните финални цели, представи и концепции, достигани, развивани и осмисляни в Упанишадите, които очертават пътя, целите и хоризонтите в процеса на осъзнаването от човека на същността на Реалността, в усилията за постигането на определени нейни аспекти, за сливането с тях и постигането на единство с нейната незрима, невидима и непостижима в обикновения човешки живот същност.
===========================================================
Имена и произведения – там където ще e Йога сутра, Хата йога прадипика и Васишта и Яджнавалкия - Други
===========================================================
Други Сутри, текстове с различни словесни форми и наименования, духовни словесни и писмени творения, включително и коментари върху предишни коментари, са били създадени във времената близки до Патанджали, Вияса и Васишта, последвали техните усилия, продължили в развитието на натрупаното духовно наследство, и са внесли по един или друг начин своя принос в необятните духовни пространства на народите по земите на индийския субконтинент и в общото тяло на философията и практиките на Йога.
Подобно на значението на „Йога сутра“ на Патанджали, опитал се да извлече от Упанишадите, посветени на Йога, както и от други от Упанишадите, основни идеи и елементи и направил по тях своята систематизация на Йога с кратки сентенции, видно място заема и формулираната през 15 век от Н.е. „Хата йога прадипика“ на Свами Сватмарама, разглеждаща, обясняваща и систематизираща сред различните аспекти на „традиционната и класическа Йога“ по-подробно практиките на асани и пранаяма, както и някои съпътстващи практики, и определяща системата „Хата йога“.
Към това комплексно класическо наследство, през първото хилядолетие след Хр. и в по-късни времена се добавят още множеството Сутри, тълкувания, коментари, пояснения, интерпретации, философско-религиозни съчинения, концепции за Йога, направления, школи, модели и системи на една дълга поредица появяващи се през вековете йога-майстори, аскети, гуру, религиозни авторитети, духовни водачи, учители - „свети люде“.
===========================================================
Упанишадите
Техните собствени практики в Йога и идеи, паралелно с изясняването на философските им представи за света, са довели през първите векове на първото хилядолетие пр. Хр.до безименното колективно творчество, оставило като резултат създаването, съхраняването и пренасянето през вековете на духовното и философско богатство на Упанишадите, включително и онези Упанишади, в които конкретно са били осмисляни и формулирани техните идеи, концепции, философски възгледи, вярвания и практики в Йога, докато е станало възможно те да бъдат записани и събрани.
===========================================================
Хронологията
Около четири хиляди години назад във времето религиозните им песнопения, заедно със свързаното с тях и достигнато в живота им познание и практики, в различни аспекти, вкл. в обхвата на това, което във времената преди и след тази епоха се е оформяло, развивало и се е преродило и определило като Йога, са били пренесени по време на миграцията на арийските народи в долината на река Инд (според едни или други оценки и тълкувания - между 2000 и 1800 г. пр. Хр., или към 1700-1600 г. пр. Хр.) Там арийските жреци са продължили да пеят и произнасят техните химни и заклинания, да практикуват своите ритуали и церемонии, в които са били допускани и въвличани, и са участвали едни или други социални слоеве, кръгове и нива на общността им, продължавали са да се развиват практики за лечение и модели в ежедневния им начин на живот, в обхвата на развиващото се познание, свързано с религиозната им вяра и с практическия им начин на живот, заедно с което продължавали да се проявяват и развиват и концепциите и практиките на тази част от това познание, наричана Йога.
Кълновете на познанието са се развивали и предавали векове наред, когато хилядите строфи на безбройните свещени текстове на религиозни и ритуални химни са били запаметявани с възможната най-голяма точност и устно предавани от поколение на поколение.
Тяхното предаване през поколенията чрез запаметяване и възпроизвеждане в различни общности и територии е довело до някои текстови различия в отделни регионални варианти.
В онази древна епоха още преди преселването на арийските народи в долината на р. Инд, във времената преди 2000-1800 г. пр. Хр., в арийските общности са се оформяли и развивали различни религиозни структури-групи и школи, осигуряващи традицията на запаметяване, затворени за по-широките слоеве на населението и привилегировани спрямо достъпа до свещеното ведийско знание кръгове с духовни религиозни водачи и ритуални практики, които са отговаряли за съхраняването на арийската духовна и религиозна специфика и богатство, организирали са ритуалния, религиозен и духовен живот и са провеждали религиозните церемонии и ритуали на арийските общности, и които са били преносители през времето на духовното и религиозно знание и наследство. Това е продължило и през времената до края на второто и началото на първото хилядолетие пр. Хр. когато ведийските текстове са били групирани в четирите познати Веди и когато е узряло времето за започване на концептуалния и философски творчески процес довел до постепенното създаване и оформяне на известните Упанишади.
С групирането и оформянето преди около 3000 г. към края на второто или към началото на първото хилядолетие преди Хр. на арийските песнопения и химни във вид на четирите Веди, известни в днешно време в цял свят с техните текстове и преводи от санскрит (Ригведа, Атхарваведа, Яджурведа, Самаведа) са укрепнали и са се умножили предпоставките и основата за бъдещото логично или интуитивно осмисляне на реалността, за предстоящите нови прозрения, ново познание и философски концепции със създаването на Упанишадите.
Заедно с постепенната многовековна експанзия на арийците по земите на индийския субконтинент, взаимното асимилиране и установяване на нови общности и нова социална структура, съдържащите се в текстовете на Ведите вековни традиции и знание са предоставили духовната основа, насока и енергия за новите религиозни вярвания, духовно-религиозни направления и потоци, божества, и посветени на тях ритуали, религиозно-философски концепции и доктрини, и като цяло – за бъдещите търсения за същността и смисъла на живота и всемира.
Практиката на привилегированост на брахманското съсловие и каста в достъпа му до познанието на свещените текстове, в изключителния му авторитет по отношение на организирането и определянето на правилата на религиозните ритуали и церемонии в религиозния живот е продължила, но такива привилегировани религиозно-духовни общности-школи, водещи началото си от по-дълбоката древност и имащи отговорността (в брахманския живот и практика) за съхраняването наум и предаването през поколенията на духовното и словесното наследство, когато химните и религиозните послания и правила са били запаметявани, но още не са били записвани, са били предвестник на сформиралите се през вековете в началото на първото хилядолетие пр. Хр. (вкл. и като протест срещу брахманската практика, привилегированост и ограничаване на достъпа до ведийското знание), секти и общности около гуру, вкл. с йога практики, в които, на базата на ведийското наследство, са започнали да се оформят философските представи и концепции, да се съставят т.нар. творения на горските общности Араняки и да се стигне до разгръщането на големия философски творчески процес със създаване на Упанишадите. В брахманската практика и необходимост за съхраняване на ведийското духовно наследство са се установили причините и формите, появил се е предвестникът за последващите процеси, които вече са били в протест и в противоречие с брахманската практика на привилегии и изключителност, но са довели до ферментация и до разгръщане на концептуално-философския процес, довел до философските концепции и доктрини в Упанишадите.
В мистерията на създадените от песнопенията и текстовете на Ведите атмосфера, култура на мислене и интелектуален потенциал, религиозните и философските представи и познание за заобикалящия свят са започнали да изкристализират през първите векове на първото хилядолетие пр. Хр. Натрупаното във Ведите наследство е било преосмисляно и развивано, и новите идеи и концепции са били интуитивно и логически формулирани в тайните по онова време текстове на Упанишадите, достояние първоначално на сравнително тесни кръгове на свещенослужители, мислители, аскети, мъдреци и посветени ученици в тяхно обкръжение, събрани в изолирани групи. Новите идеи и концепции са били измисляни и съставяни, запаметявани и предавани през поколенията по пряка посвещенческа линия, вече не във вид и форма на песнопения и религиозни химни, а във форма и с конструкция на чисто философски текстове и произведения. В определен смисъл и до голяма степен, процесът на осмисляне на съдържанието на наследството от текстовете на Ведите и формулирането на Упанишадите в друга текстова форма и като философски обобщения, е изразявал и представлявал стремеж за по-широко разпространяване на познанието и реакция към отдавнашните практики на брахманската духовна и религиозна каста да ограничава достъпа на по-широки кръгове на общността към познанието на Ведите, ограничавайки достъпа до съответни ритуали в периода до към края на второто хилядолетие пр. Хр., достъпни само за браминското съсловие и определени кръгове на общността.
Това са били времена на интелектуален и философски протест и взрив на осмисляне на реалността, в противовес на браминските представи, религиозни догми и налагани правила, останали заедно с тогава вече хилядолетното духовно наследство на ведическите текстове.
От генезиса на тази духовна практика и съпътстващите я церемонии, ритуали, молитвени пози и физически действия, практикувани през времето още от древността от различни общности, групи и секти, са покълнали зърната на духовните и философските прозрения, довели преди около три хиляди години до началото на ферментация на духовния и философски процес, изразил се през вековете на първата половина на първото хилядолетие пр. Хр. в сътворяването на Упанишадите с техните философски прозрения, идеи и концепции, включително Упанишадите, посветени специално на Йога, а на тяхната основа с течение на времето – в изкристализирането на различните религиозни концепции и аспекти в Индуизма, както и по-късно – на шестте ортодоксални философски системи в индийската философия, сред които и философската система „Йога”, изразена с класическата Раджа йога, представена чрез „Йога сутра“ на Патанджали.
Това е била епохата в първата половина на първото хилядолетие пр. Хр. на философско и духовно осмисляне и прозрения и на тяхното вербално формулиране (както и в предхождащите времена по отношение на ведийските химни, правила, истории – по-късно записани и превърнали се в текстове), наизустяване от учениците и предаване през поколенията, включително на различни концепции и развиващи се практики в Йога, довели впоследствие до формирането на различни подходи и обособяването на различни системи и школи на Йога.
===========================================================
Упанишадите
Как точно са били създавани Упанишадите? Разбирането е, че Упанишадите са се създавали в тесните кръгове на затворени общности, в които учителят е бил заобиколен от седящи на земята около него ученици и последователи и е предавал своята мъдрост, като „текстовете“ (изложенията и тяхната еволюция и оформяне в резултат на евентуални въпроси и обсъждания) са били запаметявани наизуст и впоследствие предавани на следващите поколения. Те са се считали със секретен характер – плод, верую, доктрина и достояние на собствената секта. При запаметяването и съхраняване наум на съответни „текстове“ е имало разпределение между отделни ученици. Така оформилите се в съответните „текстове“ концепции са били плод на колективно творчество и са останали без конкретни автори.
Сутрите от своя страна се свързват с имената на определени мислители. В по-късните векове на първото хилядолетие пр. Хр., когато Упанишадите отдавна вече са съществували, конкретни мъдреци и мислители са започнали да сътворяват нови текстове (разполагайки с концептуална и философска основа на натрупаното във Ведите и в Упанишадите наследство и опитвайки се в своите Сутри да развият или обясняват едни или други концепции и аспекти), с които са свързали своите имена.
Упанишадите
Упанишадите са били създадени в тесните кръгове на общности, в които учителят е бил заобиколен от седящите си ученици и последователи и е предавал своята мъдрост, като текстовете са били запаметявани наизуст и впоследствие предавани на следващите поколения. Така оформилите се в съответните текстове концепции като общ резултат са били плод на колективно творчество и са останали без конкретни автори. Сутрите от своя страна се свързват с имената на определени конкретни мислители, които в по-късните векове, когато Упанишадите отдавна са съществували, са свързали своите имена със сътворените от тях текстове.
Упанишадите
Сътворяването на отделните Упанишади, посветени на Йога се е случвало от страна на духовните учители в рамките на различните изолирани общности и секти, обособили се по това време, в които са се предавали и продължавали определени линии на традиции, включително и с физически и ментални практики.
Концепциите във всеки отделен Упанишад, посветен на Йога, очевидно са били резултат на собствената практика и идейни прозрения в общността, в която е бил създаден, резултат на собствени интерпретации на базата на известните към това време положения в познанието в наследството на ведическите текстове, интерпретации на елементи и аспекти в духовно-религиозното наследство и познание, пренесено от предишните времена и разпространявано и споделяно до това време в едни или други форми и събития. Упанишадите, съставяни в отделните общности и секти не са се появили от нищото, макар и с различия, различни акценти и съдържания, създавани самостоятелно от съответната общност, те съдържат общото помежду си в идеи, идейни насоки и концепции, произтичащо от общото и дотогава споделелено между посветените духовно наследство на ведическите текстове. Различните Упанишади са били съставяни при интерпретации на пренесената мъдрост от текстовете на ведическото наследство и собствените прозрения и практика. Затова Упанишадите са наречени завършекът на Ведите. Последният творчески етап и съдържание на ведическото наследство.
От различията в съдържанията на Упанишадите, включително различията на Упанишадите, в които по-специално и в по-голяма степен се разглежда Йога, е ясно, че отделните общности и секти са съставяли своите концепции и текстове сравнително изолирано и без пряк постоянен обмен на информация и достигнато познание. Такива установени контакти и обмен биха довели до съставяне на аналогични текстове, а не на различаващи се Упанишади. Прозренията, концепциите и текстовете на отделните общности и секти са се приемали като тяхно свещено духовно достижение и са имали таен характер, те са се пазели като духовно достояние на своята секта, запаметявали са се и са се пренасяли към следващите ученици и поколения.
Това се отнася не само за Упанишадите, пряко посветени на Йога. Такава е била организацията и същността на творческия духовен и философски процес до определено време и всяка общност и секта е приемала собствените си текстове, прозрения и концепции като свое тайно свещено и свято достояние и духовно богатство. Така е възникнал съответният обем и брой философски текстове, които впоследствие са били записани на санскрит и от които една част е достигнала до наши дни.
Дори в Упанишадите, които не са пряко посветени на Йога, във философското им обозрение на реалността са включени множество религиозно-философски елементи и концепции, които имат отношение към философията на Йога, към нейния поглед към реалността, нейните крайни цели и съответно практиката й. В този смисъл, не само Упанишадите, в които непосредствено се разглежда Йога, имат значение и са важни за Йога и философията на Йога. Концепциите, представите за реалността, и съответно крайните цели на Йога, са изразени навсякъде във философското и религиозно съдържание на Упанишадите, те са втъкани и в религиозните представи за реалността в различните форми, проявления и аспекти на Индуизма.
Първоначално между отделни общности, сътворявали различни текстове, превърнали се в Упанишади, не е имало пряк идеен обмен с взаимстване и съвместно унифициране на различни концепции и текстове, макар всички те да са се развивали и творили върху общата основа на ведическото наследство.
Като духовно наследство, олицетворявало практиката и същността на една или друга общност, секта или школа, всички текстове, превърнали се впоследствие в Упанишади, първоначално са били развивани и пазени като тайно знание, предназначено само за последователите на собствената група-общност. Това се отнася и за отделните Упанишади, посветени на Йога - първоначални текстове с различаващи се интерпретации – дело на собствената школа или секта.
Дори когато е имало такава комуникация и обмен, различните общности са държали на спецификите на собствените си философски разбирания, прозрения и концепции.
Поради това се създава впечатлението, че в различни Упанишади има противоречащи си идеи и че те не представляват отделни части на едно единно интегрирано философско творение и наследство. Така на духовната и идейна основа на Упанишадите са се породили противоречащи си философски идеи и концепции и по-късно са били създадени шестте различни отделни философски системи в индийската философия.
Именно Упанишадите със своята философска разнородност, разнопосочност и несъответствия са духовната и идейната основа, върху която са възникнали известните няколко различни философски системи в индийската философия.
Първоначално Упанишадите са представлявали тайно познание, което във вид на поучения и разкази се е предавало в устна форма от учител към посветените ученици в една или друга общност и секта. Това се е случвало в процеса на обучение и обсъждания в рамките на сектата. Поученията и утвърждаваните в този процес концепции са придобивали конкретна форма на доктрина на съответната общност, вербално оформена, запаметявана, запазвана и предавана. Така след време са достигнали съответните текстове, превърнали се в Упанишади, записани впоследствие на санскрит.
Но дори и при изолираност, ревностно опазване от сектите на собственото знание и достижения, и съответна потайност и секретност, всяка секта със собствен нов духовен и философски принос в светлината на общото и споделено от всички тях духовно и религиозно наследство на Ведите, генезисът на основните концепциите в едни или други Упанишади, тяхното развитие като съдържание и окончателното им оформяне в наследството на отделни общности или секти, едва ли е било възможно да се случи без никакъв контакт във времето помежду им и без влияние в течение на времето на взаимен обмен на познание и идеи между различните общности.
Това се отнася за всички Упанишади, включително и Упанишадите за Йога, независимо от различията между тях. Отнася се към приемствеността в съхраняването, развитието и обогатяването на пренесените от предишните по-древни времена практики с конкретни физически и ментални упражнения и техники в Йога, а така и към вербалното формулиране и предаване на учениците на древното наследство, на предаваните през поколенията идеи, концепции и цели на физическите, духовните и ментални практики. Отнася се както за знания, традиции, елементи и аспекти, наследени от по-древните времена, така и за нововъзникващите по това време на философска ферментация специфични и оригинални концепции и философски позиции.
В крайна сметка, спецификите в разбиранията и практиките на една или друга общност или на техните духовни учители, както и отражението от практикувания в онези времена процес на запаметяване и устно предаване през поколенията, са довели до съответните различия в съдържанието на отделните Упанишади.
От текстовете на Упанишадите, посветени на Йога е ясно, че понятието, практиката, техниките, същността, идеите, целите, философията на Йога идват от древните ведически времена. Безсмислено е корените и изворите им да се определят в по-късни времена и да се свързват по време само и чак към вековете в първата половина на първото хилядолетие преди Христос, когато са били осъзнавани и формулирани концепциите и доктрините в Упанишадите и когато различните аспекти във философския поглед към реалността, определящ и философските основи и цели на йога и същността на философията на Йога, различните философски концепции, произтичащи от древното духовно наследство и наследството въплътено във Ведите, са били вербално формулирани и изразявани в текстовете и доктрините в Упанишадите.
Същото се отнася за различни физически и ментални упражнения и практики в Йога. Прозряни, осмислени, измислени и практикувани още в епохата преди преселението на арийците в долината на река Инд, развивани и практикувани в храмове и различни обители от мъдреци, посветени, жреци, шамани, лечители, аскети и техни ученици, в религиозни храмове и при религиозни ритуали и церемонии, тези практики вече през второто хилядолетие преди Христос, са били донесени при преселението на арийците, пренесени, съхранени, извършвани и доразвивани. В уединението на планински пещери и горски обиталища те са били практикувани, доразвивани и усъвършенствани, умножавани и разнообразявани сред групи аскети, мъдреци и техни посветени ученици, в общности, секти, ордени и школи, търсещи познанието за върховната истина и сливането с божествения Абсолют, били са пренасяни през поколенията, измисляни и доразвивани на емпирична основа, както по необходимост за здраве, така и с религиозни мотиви и очаквания. В своето търсене на възприятията за върховното освобождаване и сливане, те съставяли, съхранявали и предавали на поколенията след тях достигнатите мъдрости, послания и текстове, събрани по-късно в едни или други текстове на Упанишади.
Множество от практическите упражнения и познания за телесната обвивка и за вътрешното „Аз“, са се явили като наследство, естествено продължение и ново развитие на преминалите и съхранили се през вековете след първоначалното пристигане на арийците по тези земи древни религиозни традиции и церемонии, ритуали на арийски жреци и на тогавашни методи на лечение, както и определени аспекти в арийския начин на живот.
Практическото познание за упражнения и техники в Йога се е доразвивало и натрупвало в едни или в други кръгове на търсещи и посветени паралелно с възникването на новите им идеи и оформянето на новите религиозни и философски възгледи през второто и първото хилядолетие преди Христос във времената на арийската експанзия, преселения, създаване на нов социален ред и възникването на ново общностно съзнание.
Редица от сътворените в първите няколко века на първото хилядолетие пр. Хр. Упанишади са посветени на Йога. Упанишадите, посветени на Йога, третират различни аспекти на философията и практиката на Йога. Имат самостоятелно значение и не представляват начало или продължение едни спрямо други. Упанишадите са били считани за тайно познание. Както химните и текстовете на Ведите, така и Упанишадите са били устно предавани от учител на ученици и запаметявани.
Различните текстове на Упанишади за Йога са били сътворявани от различни групи, секти, изолирани духовни и религиозни общности, в които ученици са следвали своя учител. Сътворяването на тези текстове е било следствие на осъществявана в тези общности йогистка практика. В резултат на своя опит в практиката си, в тези общности са възниквали техните прозрения и духовно наследство, изразяващо се с текстовете за тяхната практика и въобще за Йога, присъединени по-късно в общото наследство като Упанишади. Няма данни за ясна хронология на свързаните с тези събития процеси. Но предадените през вековете текстове на Упанишадите в по-късните времена са били записани. И се вижда, че те са първите текстове, в които по един или друг начин се разглежда, обяснява, осмисля и определя в различните й аспекти Йога.
Практиките по Йога (или някои от тях) в един или в друг вид, в една или друга форма, по една или друга система са съществували още преди времената, когато са сътворени съответните Упанишади, още преди началото на първото хилядолетие преди Христос, а по-точно – още във времената преди арийците да пристигнат в долината на река Инд - още през третото и в началото на второто хилядолетие преди Христос, когато са възникнали в голяма степен като различни религиозни, молитвени, церемониални, ритуални действия, както и различни жречески процедури за лекуване, и елементи от начина на живот, развивали се през вековете и превърнали се в системни ежедневни ритуално молитвени практики на членовете на определени общности, секти, школи или групи.
Във времена на духовно-философското ферментиране в началото на първото хилядолетие преди Христос, тези практики са довели до стремежа за тяхното допълнително концептуално осмисляне, духовно-религиозно мотивиране и формулиране, довело до различните концепции в отделните общности и секти, превърнали се впоследствие в известните текстове на Упанишади за Йога. В този творчески процес са се преплитали физическите и ментални практики с духовни аспирации и търсения, с интуитивни и логически възприятия и размисли, с концептуализиране на религиозни представи, култове към различни божества, с търсене на божественото и на абсолютното, със стремеж към осмисляне на видимата и невидимата реалност, със съставяне на философски концепции и школи.
Общото, принципното, единството в тяхната насоченост и съдържание, макар и произлизащи от различни и изолирани източници – общности, школи, секти, ордени, се дължи на тяхната единна основа в наследството на Ведите и на вече съществувалата многовековна традиция и начин на живот с практикуването на физически упражнения и пози, свързвани с религиозни ритуали и вярвания в търсене на божественото.
Въпреки тайните по онова време практики на изолирани общности, секти или школи, както и тайния характер на конкретното съдържание на Упанишадите (които дълго преди да се превърнат в текстове са се изразявали в устно предаваното и обсъждано познание, мъдрост и поучения в отделните общности и секти), съкровено пазено като свое уникално прозрение и най-голямо духовно богатство от съответната секта, в която е възникнало и проповядвано, без съмнение все пак на определен етап в развитието на тази духовна и философска ферментация между отделните секти и школи е започнало да се осъществява комуникация, концептуално съпоставяне и духовен и идеен обмен, и те взаимно са обогатявали и доразвивали в един или в друг аспект, в една или в друга посока своите представи, вярвания, концепции и доктрини, превърнали се впоследствие в текстовете на Упанишадите, след време записани на санскрит. Така се е стигнало в крайна сметка до онзи набор останали до днешни дни Упанишади, включително и по-специално посветени на Йога и в които в един или в друг аспект и степен се отразява философията и практиката на Йога.
В тази светлина виждаме как с преселението и пристигането си в долината на река Инд около 2000-1800 г. пр. Хр. или към 1600 г. пр. Хр., арийците са донесли със себе си своето специфично религиозно и духовно наследство, дошли са по тези земи заедно с определени свои духовни, религиозни, ритуални модели, канони и практики, както и модели и форми в начина им на живот и ежедневно поведение, модели на поведение включващи и прилагане на различни физически практики с лечебна и оздравителна цел, всичко това – пренесено през столетията, трансформирано постепенно в нови религиозни представи, прекланяне към новопоявили се божества, нови религиозно-философски възгледи и концепции, систематизирано във времето и придобило вида на физическите практики на отделни аскети и в рамките на общности, секти и школи – във времената от втората половина на второто хилядолетие пр. Хр., достигайки първите столетия на първото хилядолетие пр. Хр., когато е протекъл и е завършил процесът на тяхното допълнително осмисляне, и еволюцията във философски доктрини с тяхното вербално формулиране, на свой ред, както и ведическите текстове, запаметявани и препредавани през поколенията, докато се е стигнало до тяхното записване на санскрит като текстове във вариантите, които са достигнали до момента, когато са започнали да ги записват.
===========================================================
В периода до към средата на първото хилядолетие пр. Хр. със сътворяването на Упанишадите се е оформило знанието на Веданта – завършекът на Ведите.
===========================================================
Хронологията
В Индуизма, изхождайки от заложените в Упанишадите прозрения, вярвания и доктрини, през втората половина на първото хилядолетие преди Христос (както и продължавайки в един обширен последвал период от около хилядолетие и половина след Христос), редица древни мъдреци и автори в свои Сутри и съчинения (както и в свои епоси) са продължили да тълкуват и обясняват различните, понякога на пръв поглед концептуално противоречиви, идейни основи, мисловни направления и школи, съчетани в Упанишадите. Така те утвърждавали ведическото наследство като внасяли своя принос за допълнителната яснота, систематизиране и развитие на няколкото различни системи на индийската философия, достигнали до наши дни, както и за развитието на представите в хиндуизма за живота и реалността. Идейните основи и същност на всичките шест философски системи, са били заложени и в голяма степен концептуално определени и развити в Упанишадите, и са извлечени от тяхното съдържание.
Сред тях, се нарежда и философската система на Йога, която като една от шестте ортодоксални системи в индийската философия, се основополага и изразява чрез афоризмите на Патанджали и коментарите към тях на Вияса, определяни по време на възникване векове преди Христос.
Многобройните Упанишади, от които не всички са достигнали до наши дни, са били съставени, развити и оформени в различни векове и времеви периоди през първата половина на първото хилядолетие пр. Хр. Те не са се появили и оформили като концепции и доктрини паралелно и едновременно. В такава светлина, също е понятно, че независимо от изолираността на създаващите ги общности и секти, и от тайния, характер на свое сюблимно прозрение, знание, достояние и притежание на съответните общности и секти, при възникването на Упанишади последователно във времето през тези векове, е имало определена приемственост на концепции, взаимстване на знание и духовно и философско съдържание, пренасяни, доразвивани, променяни или обогатявани през погледа и разбирането на съответната общност или секта, чието наследство са останали.
Във вековете, следвали, създаването на различните Упанишади, идейните, религиозни и философски богатства на Ведите и на Упанишадите, включително и на Йога, са намерили литературен израз по време на епическия период като са били втъкани в една или друга степен в различни съчинения от големия епос Махабхарата, включително в неговата част Бхагавад Гита. Първоначалният идеен и духовен заряд на тези велики литературни творения е дошъл още от древните химни, съставили Ведите, посели зърната на последващото религиозно узряване и развитие, интуитивно и логическо осмисляне и философско търсене и познание.
През определени периоди във времето мислители и мъдреци осмисляли, тълкували, обяснявали и доразвивали съчиненията на мъдреци, живели векове и дори хилядолетие преди тях.
Във времената след Патанджали, през вековете преди Христос и през хилядолетията след него, редица различни съчинения са доразвивали едни и други аспекти на теорията и практиката на Йога, описвайки и разяснявайки конкретни упражнения, техники и практики.
През последните няколко века на второто хилядолетие, включително и през двадесети век, религиозни представители, мъдреци и учители продължили да дават принос със своите виждания по идейното съдържание на Веданта, както и по наследството на предхождащи ги мъдреци и техните сутри, като с нови произведения по йога и безброй тълкувателни и обяснителни текстове и интерпретации, включително и с предлагането на нови понятия, създаване на разновидни школи, обявяващи дори своеобразни нови системи в Йога, са допринесли за оформянето на необятното и грандиозно пространство и тяло на онова общо наследство на философско знание, в множество аспекти разнообразно и разнопосочно, и практически инструкции, което наричам „традиционна и класическа Йога”.
===========================================================
Други текстове за Йога… - Самхити, споменаване на имената им
Другите /различните/ текстове за Йога
===========================================================
Хронология
В светлината на споменаването на различните древни текстове, изключително и първостепенно е мястото и значението на Упанишадите. Тяхната роля, важност и значение без никакво съмнение стоят преди различните Сутри и авторски текстове в разнообразни форми, защото в Упанишадите са всъщност философската и концептуалната основа, даващи завършек на четирите Веди и върху която се развиват всички последващи знайни и незнайни текстове в различните им форми с известни, предполагаеми или неизвестни автори.
В този смисъл, като се изключат четирите Веди, събрали ведическите текстове до края на второто хилядолетие преди Н.е., Упанишадите са първични и основни, а всякакви други текстове като споменатите по-горе Сутри и други форми на текстове са вторични.
Упанишадите представляват едно огромно духовно богатство, в което по един или друг начин, в една или друга форма и аспект, в различните текстове се появяват формулирани вербално и впоследствие записани различните концептуални и философски аспекти и елементи на Йога. Те са първите и основни текстове, които изразяват формулирани същността и философията на Йога, независимо дали между отделни аспекти и елементи в различните Упанишади би могло да има противоречие и разминаване, и независимо дали различните Упанишади разглеждат отделни конкретни специфични аспекти без сред тях да има цялостен интегриращ всички елементи и обобщаващ комплексен текст, в който да се представя Йога в цялостно и в пълнота.
Всички Сутри и други форми на произведения, посветени на Йога, включително „Йога сутра” на Патанджали, „Багавад гита” на Вияса, и други произведения, посветени на Йога, някои от които споменати тук, са следствие, разработки и творчески постижения, произтичащи и базиращи се на съдържанието, знанието и концепциите, които са били постигнати при саздъването на различните Упанишади в първата половина на първото хилядолетие преди Н.е.
***
Древните практики в Йога заедно с древните ведически мъдрости и вярвания, са довели до философското и концептуално осмисляне на реалността и мястото на човека в нея, изразено в Упанишадите, от които в наше време са известни 108 различни текста – „Упанишади”. Независимо, че има 20 различни Упанишади, посветени специално на Йога, философските концепции във всички Упанишади представляват философска и концептуална основа на Йога, доколкото изразяват, търсят и обобщават представите за реалността, мястото на човека в нея, и пътя който той минава или може да премине през тази реалност и извън нея. Изразяват отношение към божествената същност и евентуалния път извън видимата реалност на човека към нея.
***
От Упанишадите и „Багавадгита” творческата линия през времето продължава към Патанджали със създаването на „Йога сутра”, обилно коментирана и обяснена от Вияса. Творческата линия в този вече сравнително по-нов етап в генезиса на Йога през втората половина на първото хилядолетие преди Н.е. и през първите няколко века от Н.е. продължава и с различни други произведения и трактати, развиващи и обясняващи концепциите на Йога, включително свързаните с известните имена на древни мъдреци като Яджнавалкия и Васишта. Творческата линия продължава с произведения с различни изражения и специфики, например със споменатата по-горе „Нарада-бхакти сутра”, детайлизираша „Бхакти йога“. Творческата линия в осветляването на Йога продължава към редица други Сутри и множество коментари към тях през вековете от Н.е. Към края на първото хилядолетие от Н.е. генезисът на Йога продължава, включително чрез делото на Матсиендранатх и Горакшанатх, живели към X – XI век, с обособяването от тях на концепция и практика в обхвата на така наречената Хата йога. През XV век Свами Сватмарама в „Хата йога прадипика“ използва понятието Хата йога.
***
Нека да се върнем две хиляди години назад преди Матсиендранатх и Горакшанатх и тяхната „Хата йога” или поне няколко века преди Патанджали и неговата „Йога сутра” (неясно след колко време и от кой поред Вияса коментирана и обяснявана). В края на второто хилядолетие и началото на първото хилядолетие преди Н.е. ведическите текстове са били групирани в известните днес четирите Веди, предполагаемо от мъдреца Вияса.
В периода към началото на първото хилядолетие преди Н.е. брамините са продължавали да практикуват своя ритуален религиозен процес, както това е ставало от край време.
Същевременно, започнали са да се появяват течения и тенденции, ориентирани в по-голяма степен към „джнана“ (знание), отколкото към пътя на стриктното следване на ритуалните практики. Тези нови течения във ведическата религия са имали философско-мистичен характер и настройка, и са били ориентирани и съсредоточени към стремежа към самопознание, духовно самоосъзнаване, самодисциплина и медитация.
В допълнение към явяващите се открай време още през второто хилядолетие преди Н.е. причини за противоречия както в рамките на съсловието на жреците, свързани с различни идеи и с отстояване на религиозните и властови позиции, така и между жреческото съсловие и други части на арийската общност, свързани с ограничаване на достъпа до свещеното познание и стремежа за съхраняване на контрола върху него, към началото на първото хилядолетие преди Н.е. сред жреческите среди и сред различни представители и слоеве на арийските общности са възникнали поривите на недоволство и протест към традиционно следвания от жреците догматичен подход към ритуалността и ритуалните практики, към ограничаването религиозните практики и познавателните стремежи в дотогавашните канони и форми на съществуващите текстове и ограничаване в дотогава съществуващите и практикувани ритуали, водещи и до ограничаване в развитието на познанието.
Така в периода след оформянето на четирите Веди в началото на първото хилядолетие преди Н.е. са се оформили разногласия и противоречия, между неортодоксално мислещи среди сред жреческото съсловие, мъдреци, аскети и техни последователи, от една страна, и от друга страна – жреците с по-догматично отношение към ритуалността и дотогавашните канонични практики, привързани към стриктното спазване на ритуалите и към ограничаване и диференцирано разрешаване на достъпа до свещеното познание. Сред недоволните и търсещите промени са започнали да се оформят различни представи, гледни точки, светогледи, стремежи и цели.
Недоволството и протестът срещу практиките на браминското съсловие и възникналите стремежи и тенденции към знание и самопознание са довели до формирането на изолирани общности и секти. В средите на тези общности и секти е започнал и се е състоял философският и концептуален творчески процес, довел до съставянето на текстовете на различните Араняки и Упанишади. Създаването на Упанишадите е продължило няколко века през първата половина на първото хилядолетие преди Н.е.
Съхраняването на текстове и познание чрез „устната традиция” в такива обширни периоди, простиращи се в рамките не само на редица векове, но дори достигащи хилядолетие или хилядолетие и половина, е изисквало със сигурност полагането на определени съществени усилия, притежаването на способности и използването на правила и методи за тяхното точно запаметяване и съхраняване. Съвсем ясно е, че този труд е изисквал постоянство, отдаденост и повторение и е бил разпределен между едни или други учители и адепти, които са запаметявали, съхранявали и пренасяли през времето определени части от текстовете.
С практикуването на „устната традиция“ и предаването на текстовете през поколенията в процеса на запаметяване и устно препредаване през времето естествено донякъде са били трансформирани, променяни или допълвани, при което са се получавали донякъде различаващи се варианти и версии, впоследствие по-трайно съхранени когато се е стигнало до тяхното записване.
Наличието във времената както на второто, така и на първото хилядолетие преди Н.е. (когато вече в случая това е имало по-голямо значение) на голямо множество различни местни езици и диалекти, на които от определен период нататък е започнало в ежедневието да се пренася, предава и съхранява смисълът на едни или други аспекти на ведийското познание, независимо от доминирането на ведическия език и от господстващата догма за свещения език, и постепенното преминаване през първото хилядолетие преди Н.е. от ведическия език към ранните средноиндийски диалекти и различни местни езикови форми, както по отношение на ведическото наследство, така и при създаването и предаването през поколенията на последвалото творчество и познание в неговите различни словесни и литературни форми, също е довело до оформянето и впоследствие до тяхното записване на санскрит с по-трайно съхраняване и пренасяне през времето до наши дни, на различни вариации и регионални варианти с едни или други различия в текстовете.
В по-късните времена през първото хилядолетие преди Н.е. , когато съществена част от Упанишадите са били вече създадени през първите няколко века, а след тях са започнали да се множат и авторските сутри по една или друга тема на един или друг мъдрец, на фона на огромния обем на натрупалото се ведическо наследство, в което към четирите Веди вече са се прибавили множество обясняващи ги Брахмани, разнообразните религиозно-философски концепции в многобройните текстове на Упанишади (в редица случаи и по различни аспекти с противоречащи си идеи и концепции), и нататък по-късно във времето – свързаните с тях и тълкуващи ги Сутри, или Сутри обясняващи многочислените правила за ритуали и пр. (като към всяка отделна Веда са се отнасяли специално съответни Брахмани и Упанишади), постепенно в брахманското съсловие са се оформили различни школи („шакхи”), специализирали се на изучаването само на определени ведийски текстове, като последователите на всяка отделна школа традиционно са се специализирали и занимавали с изучаването, запаметяването и предаването на една определена ведическа „самхита” – т.е. само на една от Ведите, заедно със съответните отнасящи се и асоциирани към тази конкретна Веда Брахмани, Упанишади и Сутри.
Последователите на всички тези школи са се определяли и като последователи на ортодоксалната философска система. Подобни ведически школи са били наричани и с родствения термин „чарана“ („начин на живот“ или „поведение“), но макар и често използвани като синоними, за разлика от „шакха“ със смисъл на школа, „чарана“ е означавало по-скоро секта или група хора в рамките на една школа, докато терминът „шакха“ е означавал традиционния текст, на който школата е била последовател. В школите са съществували различни гледни точки, определяни като различия на ведическите школи. Принадлежността към съответна школа е била важен знак за идентичност. Когато един брамин е преминавал от една школа в друга, това се е считало като предателство към своята школа.
В периода на оформяне на различните ведийски школи, на фона на техните идейни противоречия и специфики, в състава на браминското жреческо съсловие постепенно са се доразвили редица различия между отделните жреци, на основата на съответната им степен на съсловната високопоставеност и място в жреческата йерархия, както и във връзка с принадлежността към съответна конкретна школа.
Така в различните „шакхи“, специализиращи се на определени ведически текстове, е било организирано изучаването на ведическите „писания“.
В резултат на всичко това, съществуват по няколко редакции на всяка от Ведите, асоциирани с редица от различните школи. Съществуват и донякъде различаващи се регионални варианти на едни или други от древните текстове.
В светлината на горепосочените обстоятелства, се е стигнало и до оформянето и пренасянето през вековете на първото хилядолетие преди Н.е. на различните видове отделни Упанишади, в които, макар и различни и различаващи се, в една или в друга форма или идейна насоченост, и с идейни противоречия между тях, и макар да не съставляват едно единно интегрирано взаимно съответстващо си комплексно идейно цяло, се включват сходни основополагащи принципи, концепции и теми, насочени към основната цел за изясняване на финалната истина. Това се отнася и за онези Упанишади, които са посветени по-специално на Йога.
През първото хилядолетие преди Н.е. браминската традиция е довела до възникването и оформянето на девет основни философски системи (или школи) – „даршани“, сред които шест ортодоксални и три неортодоксални (макар че всъщност е имало и редица други системи /или школи/). Според отношението на тези системи към авторитета на Ведите, те са били определяни с термините „астика“ (съществува) и „настика“ (не съществува). Прието е, че към „астика“ са спадали шестте ортодоксални системи, а към „настика“ трите неортодоксални системи. Шестте ортодоксални системи представляват основните философски системи на индийската философия. Към тях се отнасят „миманса“, „веданта“, „санкхя“, „йога“, „няя“, „вайшешика“. Към неортодоксалните се отнасят „будизмът“, „джайнизмът“ и „локаята“. Учението на сикхите не влиза в класификацията, защото е възникнало около две хиляди години след възникването на класическите „даршани“ – т.е. през XV-XVI век от Н.е. Сикхизмът отрича авторитета на Ведите и би бил от категорията на „настика“.
„Веданта“ е една от шестте ортодоксални системи в индийската философия. Първоначално това наименование се е отнасяло към религиозно-философските текстове, отнасящи се към Ведите – Брахмани, Араняки и Упанишади, явяващи се тълкувания и пояснения, и концептуални и философски допълнения към четирите Веди и считани като „завършек на Ведите“. Впоследствие тези древни ведийски текстове са се явили като основа за оформянето на ортодоксалните системите в индийската философия, включително на философска система „Веданта“. Основно тази система е посветена на философското тълкуване на ученията на Араняките и Упанишадите. Други авторитетни във всички направления на „Веданта“ текстове са „Веданта сутрите“ на Вияса, „Багавад гита“ (също с предполагаемо авторство на Вияса, като част от епоса „Махабхарата”) и „Багавад пурана“.
Точният период на възникване и формиране на „Веданта” като систематизирано учение не е известен. Според повечето изследователи, това се е случило във времената след възникването на „Будизма”.
***
Йога сутра Патанджали
Това е взето и пренесено от първата част!
„Йога сутра” на мъдреца Патанджали е била сътворена най-вероятно няколко века преди появата на Христос. Според други предположения, „афоризмите“, съставящи „Йога сутра”, са били съставени по-късно, като рамката на времевия обхват при различните хипотези достига дори чак до втори век след Христос. Същевременно, „Йога сутра” е била впоследствие коментирана от известния митичен мъдрец Вияса. Мъдрец със същото име е сочен като автор и на древния индийски епос Махабхарата, създаден предполагаемо още през втората половина на първото хилядолетие преди Н.е., а според някои средновековни религиозни текстове, мъдрец с име Вияса е направил актуалното разделяне на ведическите текстове в четирите познати в днешно време Веди. Допълнително усложнение създава фактът, че през втори век преди Христос вероятно друг велик мъдрец на име Вияса е работил и внесъл съществен принос по завършващата фаза в съставянето и оформянето на санскритската граматика. Ясно е, че е имало различни мъдреци, носещи името Вияса, а самото име е било нарицателно. Независимо от това дали е съществувал един или няколко мъдреци с името Вияса и в кои времена те са живели, факт е, че санскритският текст на „Йога сутра” на Патанджали е допълнен с коментарите на санскрит на Вияса.
Прието е, че осемстепенната система в Йога, формулирана в „Йога сутра” на Патанджали във вид на „афоризми“, синтезира и систематизира философското наследство за Йога във Ведите и в Упанишадите и дава основата на класическата йога, включвайки всички основни философски аспекти, елементи и направления на практики в Йога, дошли от древните времена. Текстът на „Йога сутра” е изразител и представлява философската система „Йога”, която е една от няколкото ортодоксални философски системи в индийската философия.
Като цяло, „Йога сутра” се определя и като текст за Раджа йога. Понятието „Раджа йога” е възникнало в по-късни времена, асоциирано с „Йога сутра”, за да се разграничава съдържанието на осемстепенната система на „Йога сутра” от оформилата се по-късно (през Средновековието) самостоятелна система, наричана „Хата йога”, в която се е акцентирало и наблягало най-много на физическите упражнения като така в тази система са преобладавали практики, посочени в средните степени от системата на „Йога сутра”.
Така с понятието „Раджа йога” се изразява и визира концепцията и представата за постигането, овладяването и практикуването на по-висшите степени и нива на менталното развитие и усъвършенстване с практики, които се нареждат след степените на асаните и на пранаяма, с разбирането, че първите четири степени в осемстепенната система на „Йога сутра” са необходима предварителна подготовка и предпоставка за преминаване към по-съществено ментално развитие и усъвършенстване на висшите практики.
В първите две степени в „Йога сутра“ са синтезирани норми на живот и поведение, според възгледите на Патанджали в онова време и в светлината на тогавашната култура и състояние на обществото, наричани моралния кодекс на Йога – правилата в живота на индивида и нормите на отношение и поведение като необходима предпоставка за неговата душевна, психическа и умствена чистота и интегритет и условие за по-нататъшното му развитие в Йога.
В текстовете („афоризми”), с които описва и много лаконично обяснява осемте последователни степени на развитие, формулирани в „Йога Сутра”, Патанджали е включил съответните формулировки за извършване на физическите практики с асани и пранаяма като трета и четвърта степени.
В днешно време в школите и в групите по „йога” основно се усвояват и практикуват физическите упражнения с асани и пранаяма, изразяващи системата Хата йога, които са били включени от Патанджали, без навлизане в подробности по видове и форми, в трета и четвърта степени на „Йога сутра”.
Най-вече с физическите практики – асани и пранаяма, е известна в днешно време в многобройните школи и групи системата Хата йога. Наименованието Хата йога се е утвърдило с книгата на Сватмарама „Хата йога прадипика”, в която през XV век той е описал по-подробно съответни асани и техники с пранаяма.
=========
„ЙОГА СУТРА”
В светлината и на основата на концептуалното и философско наследство на Упанишадите се появява систематизацията и обобщението на Йога с кратките сентенции (наричани "афоризми") в "Йога сутра" на Патанджали, формулирани най-вероятно към средата на първото хилядолетие преди Н.е. или в началния период на неговата втора половина, към които видимо известно време по-късно са се добавили обяснителните коментари на Вияса. С "Йога сутра" на Патанджали (включително с коментарите на Вияса, съставили неотделима част от нея) се оформя една от няколкото философски системи в индийската философия, започнали своето обособяване, оформяне и развитие след средата на първото хилядолетие преди Н.е., философската система "Йога". Систематизацията на Йога в "Йога сутра" по-късно е получила определението "Раджа йога".
В "Йога сутра" е представена осемстепенна система на Йога. В своите първа и втора степени тя включва морален кодекс на поведение, в трета и четвърта „степени“ - практиките с асани и пранаяма, а от пета до осма степени – практики за ментално развитие и постигане на „просветление” (абстрахиране, концентрация, медитация, „самадхи”).
======
„Йога сутра”
Известните преведени от санскрит около двадесет Упанишади, посветени специално на Йога, са предшествали с векове създаването на „Йога сутра“ на Патанджали, който е извлякъл според своя избор есенция от тези Упанишади, формулирайки я в кратки сентенции, които, впоследствие обогатени, пояснени и дообяснени с коментарите на Вияса, са възприети като систематизиране на Йога, утвърдили се като представящи система Раджа йога /”кралска йога”/, и представляващи една от шестте ортодоксални философски системи в индийската философия. В коментарите си Вияса е обяснил и интерпретирал какво Патанджали е имал предвид в кратките си сентенции, там, където иначе не се разбира достатъчно ясно (в редица от тях).
=====
„Йога сутра”
След периода от няколко века, в който са били съставяни текстовете на Упанишадите, по-късно – във времената на втората половина на първото хилядолетие пр. Хр. (няма сигурни точни данни за хронологията и датировките, има различни и различаващи се варианти – необходимо е сами да прозрем, разберем и установим същността и последователността в хода на събитията, на основата на съхранилото се съдържание на различните Упанишади за Йога), Патанджали е съставил своята „Йога сутра“, в която е обозначил различни аспекти на Йога със сравнително много кратки сентенции (опитвайки се и успявайки, макар и само в определена степен, да отрази концентрирано най-главното и да направи определено подреждане и систематизиране).
Неговите сентенции разглеждат в няколко раздела различни аспекти и всъщност не представляват толкова изчерпателно и толкова систематизирано представяне на Йога, каквато представа се е създала за „афоризмите“ на Патанджали в „Йога сутра“. Сентенциите му са мъдри мисли и формулировки в различни аспекти на Йога, на религиозно-философски концепции и на философия свързана с Йога. Така и не е съвсем ясно защо неговите сентенции са назовавани, утвърдили са се и са цитирани в различни източници с наименование „афоризми“. Може би защото с тяхната крайно лаконична форма и в доста случаи мъглявост, двусмисленост и не достатъчна яснота в съдържанието на отделните текстове, се счита, че трябва да се търси и допълнително намира и разбира понякога неясният от пръв поглед скрит в тях допълнителен дълбок конкретен смисъл. Поради това се е оказало необходимо и подходящо те да бъдат обяснявани и тълкувани с коментари от следващи във времето след Патанджали мъдреци, които да обясняват какво точно Патанджали е имал предвид, искал е да каже и е казал. Така както някой мъдрец би обяснявал значението в съдържанието на афоризми, което другите не могат веднага да разберат. Най-известни са коментарите на Вияса, които са възприети като неотделима част от „Йога сутра“ и по обем значително надвишават самите „афоризми“.
=======
Върху сентенциите на Патанджали в по-късни времена Вияса е сътворил своите коментари, които пък представляват малко по-обширни (също сравнително кратки и лаконични) обяснения за това, какво, според Вияса, Патанжали е искал да каже, като...
Във времената на Патанджали и по-късно – на Вияса, както и след тях, други автори са участвали в създаването на текстове за Йога – сутри, самхити, трактати, книги, свързани с Йога. По-късно след Вияса други коментатори са давали по-обширни тълкувания на самите коментари на Вияса. Докато се стигне до наши дни, когато съвременни религиозни дейци и автори изразяват своите коментари и тълкувания върху онова, което Вияса е тълкувал и коментирал за казаното от Патанжали, както и върху казано от други коментатори през вековете.
======
„Йога сутра”
В тази светлина, известните преведени от санскрит двадесет Упанишади, посветени на Йога, са предшествали създаването на „Йога сутра“ на Патанджали, като фактически Патанджали е извлякъл по свой вкус есенцията от тези Упанишади, формулирайки я в кратки сентенции, възприети впоследствие (обогатени, пояснени и дообяснени с коментарите на Вияса) като систематизиране на Йога, и утвърдили се като класическата представа за Йога и като една от шестте ортодоксални философски системи в индийската философия. В коментарите си Вияса е обяснил и интерпретирал какво Патанджали е искал да каже и е имал предвид в кратките си сентенции, там, където иначе не се разбира достатъчно ясно. За Вияса се предполага, че е автор на други значими дела и произведения, дори като извършил групирането на ведическите текстове в познатите в днешно време четири Веди, което обаче се е случило векове или хилядолетие преди съставянето на коментарите му към афоризмите на Патанджали в „Йога сутра“.
Като говорим за "Йога сутра" и афоризмите в нея би следвало да имаме предвид, че в този й вид като "Сутра" или книга произведението се е оформило впоследствие когато вече е било записано на санскрит и заедно със съответните коментари на Вияса е продължило своя път през времето, докато накрая е дошло и до наши дни във вида му, който познаваме днес. Тази форма е определена като "сутри" или "сутра" въз основа на лаконичността и синтезираността на текстовете в съдържанието.
Когато определяме текст на „Йога сутра” като изразител на една от шестте ортодоксални философски системи в индийската философия – философската система „Йога”, ние също имаме предвид текста такъв какъвто е останал, преминавайки през дълбочините на хилядолетията. Дошъл до наши дни и поради лаконичността на сентенциите в него и формата на съдържанието му – назован "Сутра". Всъщност, очевидно още Патанджали в своето време го е оформил като „Сутра”, за която форма са били известни синтезираните кратки сентенции.
Съдържанието на "Йога сутра" на Патанджали е неразделно свързано с коментарите на Вияса. Под „Йога сутра” разбираме не само афоризмите /сентенции/ на Патанджали но цялостния текст заедно с коментарите, обясненията, допълненията на Вияса.
====
„Йога сутра“ на Патанджали, обозрял и развил наследството от концепциите в Упанишадите, посветени на Йога, както и на всички останали Упанишади, в които концепциите по един или друг начин изразяват представата за реалността и са пряко свързани с философията и целите на Йога, се определя и приема като синтез, обобщение, систематизация на Йога и като израз на системата Раджа йога, известна и като класически израз на Йога, както и изражение и съдържание на една от шестте ортодоксални философски системи в индийската философия.
Винаги съм считал, че основна цел на Раджа йога е менталното развитие и усъвършенстване с постигане на контрол на ума чрез медитация.
В традицията и във философията на Йога се поставят и такива цели, свързани с менталното развитие, като „възприемане и осъзнаване на разликата между реалността и илюзията”, постигане на „просветление”, „самадхи“ и „мокша“, и достигане на „освобождение“, на „абсолютно познание“, на „сливане с божественото”. Системата на Патанджали би могла да се нарича също и Аштанга йога (което означава „осемстепенна йога”), във връзка със систематизацията в „Йога сутра“ в осемте степени (които изразяват както направления на практики, както етапи в развитието и овладяването на йога, така и аспекти на единна комплексна практика, както отделни разграничени етапи, така и взаимносвързани и паралелни аспекти на комплексна практика.)
***
Без тази част в жълто/синьо – този текст е включен в Първа част – в глава 10-та.
Като казваме, че Патанджали е създал Йога сутра във форма на лаконични „афоризми”, това не означава, че един ден, например, през V век преди Н.е., Патанджали като е решил да обобщи и систематизира познанието за Йога, което е намирал в текстовете на Упанишадите, които очевидно добре е познавал, се е заел наведнъж да измисля наум цялата поредица от кратки сентенции или дори е седнал, евентуално е „разгърнал” текстове на Упанишади (случайно записани още по онова време върху дървесни кори), замислил се е и е започнал на тяхната основа да измисля и да записва (също върху дървесни кори) нарочно в съответния кратък вид своите сентенции.
Ако Патанджали е живял през II век от Н.е., възможно е вече да е имало записани на санскрит върху дървесни кори едни или други Упанишади и вероятно самият той е записвал на санскрит върху някакви тогавашни носители на текстове резултатите от своите размисли във вид на свои кратки бележки – съответните сентенции-„афоризми”. Но ако е живял през V, III, или II век преди Н.е. , може цялото му познание върху съдържанието на Упанишадите да е било резултат от приемствеността на знанието чрез „устната традиция” и едва ли в онова време се е стигнало веднага до тяхното записване. В V век преди Н.е. санскритската граматика е в процес на систематизиране, а при съхраняването и предаването на Упанишадите, както и на други следведически текстове и произведения се спазва все още „устната традиция”. Ако Патанджали, на когото се приписват афоризмите в „Йога сутра” е същият Патанджали, който през II век преди Н.е. е внесъл съществен принос за систематизиране на санскритската граматика, то много е вероятно той да е записвал своите „афоризми”.
Ясно е, че Патанджали е формулирал своите сентенции въз основа на много добро познаване на съдържанието на вече съставените през предишните векове Упанишади с техните философски концепции, вкл. отнасящи се за Йога. Вероятно това се е случило в по-ранни времена – между V и II век преди Н.е. Упанишадите са били вече съставени, отделни общности, секти или школи са били техни създатели и пазители, но знанието все пак се е обменяло и е циркулирало. Патанджали е бил мъдрец, около него е имало ученици и слушатели. Патанджали не е седнал да съставя специално книга-Сутра с кратки афоризми. Неговите сентенции именно затова са толкова лаконични и кратки, не винаги ясно и пълно изразени и разбираеми, нуждаещи се от коментари и пояснения, защото, както и при други Сутри с подобни кратки лаконични сентенции, Патанджали не ги е формулирал и подреждал специално за да създаде книга, а това са били негови мъдрости за Йога, които той е предавал на своите ученици и които са се повтаряли и разпространявали. Този набор от мъдрости се е запомнял и предавал нататък, и това е можело да става и поради кратката форма на сентенциите, като при самото предаване и разпространяване, краткостта се е запазвала и вероятно сентенциите са ставали още по-лаконични и концентрирани. Тези мъдрости на Патанджали за Йога са се предавали през поколения учители и ученици още преди да се оформят и определят като Сутра (като впоследствие когато са били записани те са се превърнали в Сутра). Когато тези мъдрости са достигнали до времето, в което е живял съответният мъдрец Вияса, той е бил запознат с наследството на Патанджали и носител на неговите мъдрости-сентенции за Йога, и за своите ученици той ги е обяснявал и допълвал. Този Вияса, който е направил коментарите към „Йога сутра” също е бил мъдрец и добре запознат със съдържанието на Упанишадите, като на тази основа е доразвивал със своите коментари мъдростите на Патанджали, обяснявайки какво Патанджали е искал да каже. Така на базата на знанието на Вияса за сентенциите на Патанджали (във всеки случай във формата, в която те са достигнали до Вияса и в която той ги е предавал на своите ученици) и на неговите коментари, обяснения и съществени допълнения, се е оформил текст, който се е превърнал в „Йога сутра”. Най-вероятно Вияса е записал на санскрит сентенциите на Патанджали такива каквито са били достигнали до него, каквито той е познавал и на които е бил носител, заедно със своите коментари, оформяйки „Йога сутра”.
По-малко вероятно е „Йога сутра” в познатия й вид с коментарите на Вияса да се е предавала поколения наред чрез „устната традиция” и да се е съхранила в този й вид точно съответствайки на оригиналния текст от времето на Вияса, или с някои промени през времето трансформирайки се в крайна сметка в настоящия си вид.
В множество от сентенциите-„афоризми“ в „Йога сутра“ на Патанджали може да се види непосредствено един първи горен смислов пласт с определено съдържание, чиято перспектива се простира в определен смислов обхват, но същевременно се създава впечатление, че в сентенциите си Патанджали „визира”, произтичащо от непосредствената привидност, съдържание в обхват, преминаващ отвъд хоризонтите на конкретно формулираното и видимото на пръв поглед, и че във всяка сентенция има и други по-дълбоки пластове на съдържанието и свързани с него различни други аспекти от концептуалното и философско наследство.
Същевременно, в тази светлина и на основата на сентенциите на Патанджали, в коментарите си Вияса разглежда, обяснява или тълкува и доразвива съдържанието, като не може да се определи доколко обяснява и тълкува точно само това, което е имал предвид Патанджали, или внася свой допълнителен принос и развива тезите извън конкретните идеи на Патанджали и съобразно собствените си възгледи по съответните философски аспекти.
В своите коментари Вияса прави тълкувания и обяснения на сентенциите на Патанджали, в които трудно би могло да се каже дали разтълкува и обяснява точно това, което е имал предвид и е искал да каже Патанджали, или разяснява „афоризмите“ доколкото въобще е било възможно точно да се разбере какво е вложил Патанджали, така, както самият Вияса ги е разбрал, както самият той е познавал и разбирал Упанишадите и като внася свой допълнителен и отделен принос по отделните засегнати в „Йога сутра“ аспекти и теми.
Най-вероятно, в повечето случаи в интерпретациите на Вияса се тълкува, обяснява и казва доста повече от онова, което видимо Патанджали е имал предвид и е искал да изрази когато е сътворявал сентенциите си.
Така или иначе, концептуалната и философска основа са Упанишадите, от които произтичат идеите и съдържанието на текстовете в „Йога сутра“ включително с коментарите на Вияса.
Патанджали и Вияса са живели в различни времена. Би било съвсем погрешно да възприемаме нещата като просто си мислим, че Патанджали е седнал да пише „афоризми” за Йога, а веднага след това при него е дошъл Вияса и е започнал да съставя свои коментари към сентенциите на Патанджали.
Краткият вид на сентенциите, наричани днес „афоризми”, е следствие на това, че тези сентенции не са били специално съставяни в тази форма с цел да са „афоризми” и да се предават през хилядолетията в този им лаконичен, неясен и незавършен вид, а защото това са били поредица от мъдрости на мъдреца-учител в процеса на изучаване и анализиране на ведическото наследство, особено на философските концепции в Упанишадите, мъдрости в най-кратка синтезирана форма като словесни философски формули, изговаряни, повтаряни, натрупвани и подреждани пред неговите ученици и запаметявани, съхранявани и препредавани от тях, и така преминали през времето докато са стигнали до Вияса, който като краен резултат ги е подредил, тълкувал и коментирал със своите коментари, тълкувания и допълнения, оформяйки си в познатия им вид, след което те за били записани във вида на „Йога сутра”.
Ако се чудим защо Патанджали е съставил своята „Йога сутра” със съответните кратки и в много случаи неясни изречения, това вероятно е причината – в такава форма неговите мъдрости са успели да преминали през времето, били са предавани и препредавани през поколения чрез „устната традиция” и са достигнали до мъдреца Вияса. Тези мъдрости са по определени теми и най-вероятно са били групирани и структурирани във вида на познатата „Йога сутра” от самия Вияса когато ги е оформял с коментарите си.
Във времената през втората половина на първото хилядолетие преди Н.е. Патанджали не е седнал и написал на тогавашния санскрит своите сентенции в познатия им в днешно време вид, съставяйки Сутра, върху която впоследствие Вияса механично да е добавил под линия своите коментира. Най-вероятно лаконичните форми на Сутри не са били такива от каприз или стремеж към оригиналност, от парадиране за многозначност или многосмисленост, а поради това, че те са били набори от мъдрости на определени хора, мъдреци и учители, или споделяни и проповядвани в определени кръгове и преминали през определен период докато е дошло времето да бъдат записани, или са били записани по памет от някой от учениците и последователите на мъдреца, който ги е съставил и проповядвал. Те не са били нарочно направо съставяни и записвани в такъв им вид.
(Разбира се, ако Патанджали е живял през II век от Н.е. не е изключено (и дори е най-вероятно) той да е съставил въз основа на своите познания върху ведическото наследство и древните текстове наведнъж своите „афоризми” в съответния синтезиран кратък вид, придържайки се към традицията на кратките сентенции във формата на Сутрите, и направо да ги е записал на санскрит, оформяйки „Йога сутра”. По-късно , който е живял в следващи времена, най-вероятно е разполагал със записания текст на Патанджали и на неговната основа е добавил своите тълкувания и коментари отново записвайки цялата „Йога сутра” заедно със своите коментари на санскрит. Впоследствие текстът със сигурност трябва да е бил преписван, за да може носителят му да устои на изпитанията на времето през хилядолетията.)
***
Други
Васишта и Яджнавалкия - Хронология
Във времената около епохата, в която Патанджали е живял и се е появила „Йога сутра”, най-вероятно в обхвата на последвали векове през втората половина на първото хилядолетие преди Н.е. или първата половина на първото хилядолетие от н.е., са живели и са създавали свои произведения в различни текстови форми и контекст, свързани с концепциите, философията и практиката на Йога, и други мъдреци, учени, учители, майстори и автори, имената на повечето от тях загубени в потоците на времето. Особена известност са придобили и запазили до днес две имена – Васишта и Яджнавалкия, макар че и за конкретните им личности, и за периодите когато са живели и единият и другият, както и за датировките на създаване на произведения, свързвани с техните имена, различни изследователи или коментатори предлагат различни хипотези и варианти и различаващи се и разминаващи се мнения и определения с неустановеност и вероятност в широки времеви диапазони, обхващащи често много векове.
...Васишта
През вековете от Н.е. вероятно се е развила и е съществувала школа в Йога, свързвана с името Васишта. По-точно, до наши дни е стигнал текст на произведение, наречено "Йога Васишта".
............................
"Йога Васишта" е включвала различни физически и духовни практики, присъщи на древното наследство на Йога и подобни на практиките, известни за Раджа йога (според съдържанието и систематизацията в "Йога сутра" на Патанджали), включително физическите практики (станали впоследствие известни като практики на "Хата йога").
Допълване за Васишта и Яджнавалкия и техните произведения
***
Хата йога
Хата йога
През XV век Свами Сватмарама в своята „Хата йога прадипика“ използва понятието Хата йога и описва подробно различните физически техники. В книгата му освен „асани” са включени и други практики, както и практики, характерни за високите степени според класификацията на „Йога сутра” на Патанджали с коментарите на Вияса. Характерното при „Хата йога прадипика” е подробното описание и систематизиране на асаните и физическите практики.
Самата „Йога сутра” е била изгубена през вековете на Средновековието и е била открита в нови времена, като Вивекананда се е постарал да възвърне публичната памет за съществуването на този рядко ценен труд. „Раджа йога” като наименование на системата на Патанджали като понятие е било въведено в по-нови времена, с цел смислово разграничаване от Хата йога.
Според някои сведения „Хата йога” е била сформирана като отделно направление на Йога през X-XI век – като основатели се споменават имената на двама известни мъдреци – на Матсиендранатх и на неговия ученик Горакшанатх.
Творческата идейна и концептуална линия, установяваща, утвърждаваща и предаваща през времето същността на Йога, е прелетяла на крилата на Ведите, намерила е израз и концептуално формулиране в Упанишадите и от тях е преминала през „Махабхарата” и „Багавадгита”, през „Йога сутра” и през редица други Сутри и трактати, през Вияса, Патанджали, Яджнавалкия, Васишта и др. и е продължила към Матсиендранатх и Гаракшанатх с неговите многобройни Сутри и трудове, множество сред тях посветени на Йога и съдържащи наименованието „йога“, като впоследствие е достигнала и до Свами Сватмарама с неговата книга „Хата йога прадипика”.
Комерсиализирането в днешно време и меркантилизирането често води и до много подвеждащ и заблуждаващ шум, особено и благодарение на средствата на интернет. Например, информации и сайтове за традицията на Натхите и тезата, че Горакшанатх е създал „Хата йога”, без дори да се споменава за неговия учител Матсиендранатх. Но дори и ако Горакшанатх е измислил понятието „Хата йога”, като е прибавил значението на „хата” (или на „ха” и „тха”) към „йога”, некоректното в случая е, че с простото определението без пояснения, че е създал „Хата йога”, се прави абсурдното внушение, че Горакшанатх е измислил практиката с „асаните”, която е един от основните елементи в „Хата йога”, или дори, че е измислил „пранаяма”, сякаш практиките с асани и с пранаяма не са включени в системата на Патанджали в „Йога сутра”, сякаш там не са упоменати, сякаш този вид практика, съответстващ на хата йога не е съществувал, сякаш асаните са се появили за първи път през времената на Горакшанатх, сякаш такава практика с „асани”, „пранаяма”, „медитации” и други техники не е била в основата и в същността на практиките на Йога още от най-дълбока древност, много преди Упанишадите да са били съставяни.
ХАТА ЙОГА - СВАТМАРАМА - ГОРАКШАНАТХ
По-късно, към XV век от Н.е. в своя текст, озаглавен „Хата йога прадипика“, Сватмарама е описал сравнително по-подробно практики на асани и пранаяма, както и други техники и активности в Йога като комплекс от практики на конкретна школа, на която той е бил последовател, придобили известност в съвременния период като система с наименованието „Хата йога”. Дори и Сватмарама е запазил сравнителна лаконичност в своето произведение, което се обяснява с факта, че в епохата, когато той е живял, отделните конкретни древни практики в Йога с асани, пранаяма и други техники са били открай време достатъчно известни, разпространени, практикувани и познати.
Всъщност, Сватмарама като последовател на традиция и конкретна школа, формирана и развивана през X-XI век от нейните основатели и тогавашни учители и негови отдавнашни предшественици Матсиендранатх и приемника му Гаракшанатх, не е считал, че открива непознатото и неизвестното, че създава нещо несъществувало дотогава, а просто е направил принос към своята собствена школа като е включил, описал, степенувал и подредил определен набор и аспекти от познати по онова време и практикувани от страна на различни школи, групи, общности, секти, адепти, аскети, отшелници, майстори, религиозни и духовни лица, храмове и обители, учители и последователи йогистки техники и концепции, като така с този свой текст ги е асоциирал като присъщи за своята школа и принадлежащи към нея със специфичното определение и собствено наименование "Хата йога", измислено и използвано още от Матсиендранатх и Горакшанатх, впоследствие запазило се, утвърдило се универсално и достигнало до съвременната ни епоха като изразяващо определена система в Йога, в която значимо и основно място заемат практиките с асани, с пранаяма и други телесни техники и методи, до голяма степен асоциирани в днешно време по цял свят с методи и възможности за постигане на здравословен ефект и на физически телесен и психически ментален баланс, хармония и благополучие.
Така понятието и системата "Хата йога" се е подредила до системата "Раджа йога", която по идея следва да се разбира като имаща по-широк обхват в пространствата на менталното развитие в полетата водещи към практикуване и овладяване на медитация и постигане на самадхи и мокша, макар че принципно и системата "Хата йога" не изключва практики на медитация в допълнение към основните физически практики, а бидейки система на Йога, нейната крайна цел би следвало да се разбира по същия начин както и в Раджа йога, независимо от практическия израз, възприятия, очаквания и цели, с които в днешно време в безчислените групи по света се практикува "Хата йога".
В текста на "Хата йога прадипика" на Сватмарама на фона на конкретно, макар и не особено изчерпателно, описание на определен брой асани и техники, са включени всички аспекти, които се разглеждат и в "Йога сутра" на Патанджали и Вияса, макар и подредени в различен ред и с различна фразеология. Неговият текст, обаче, създаден вече във времена, в които е можело да бъде записан и добре съхранен през следващите векове, е постигнал известност и разпространение, утвърдил се е през следващите векове и така понятието "Хата йога" се е запазило и наложило като система, в която предимно се прави силен фокус върху физически практики с асани и пранаяма, така свързвайки в днешно време този вид практики конкретно и най-вече с понятието "Хата йога".
===========================================================
ХАТА ЙОГА – ХАТА ЙОГА ПРАДИПИКА
През XV век от Н.е. е създаден текст от Свами Сватмарама, посветен предимно на физическите практики и пранаяма, наименован „Хата йога прадипика“, дал и името Хата йога на тези аспекти на йогистката практика.
Така в съвременни тълкувания се сочи, че Патанджали е систематизирал Йога в своите „афоризми“ и често е определян като първоосновател на Йога (очевидно не съвсем коректно), като в оформилата се в „Йога сутра“ система се визират в няколкото степени моралния кодекс на поведение и физическите и духовни практики, съставящи придобилите известност системи с наименования Раджа йога и Хата йога. За Хата йога се казва, че нейните практики са били систематизирани и обяснени с написването от Сватмарама през XV век на „Хата йога прадипика“.
В „Хата йога прадипика“ все пак вече е било направено по-обстойно обясняване на практиките, възникнали в дълбока древност и пренесени през хилядолетията, тяхно формулиране и систематизиране, но разбира се, че йогистките практики, които се включват в Хата йога, не са създадени през XV век от автора на тази книга, нито би могло да се казва, че като система от практики Хата йога е възникнала през XV век.
Хата йога – Сватмарама – Гаракшнатх
„Хата йога” се разглежда като отделна система – нейната същност с практики с асани и пранаяма е била включена като трета и четвърта степени в систематизацията на Патанджали в „Йога сутра“ (и съответно в обхвата и системата на Раджа йога). Но макар че е била включена като трета и четвърта степен в „Йога сутра“ (и съответно следва да се определя като трета и четвърта степен на Раджа йога) Хата йога с практики предимно с асани и пранаяма (допълвани с някои съпътстващи практики като очистителни действия, диети, пеене на мантри, участие в религиозни ритуали и пр.) се разглежда и като отделна система. Тези практики са описани през ХV век от Свами Сватмарама в „Хата йога прадипика”, в която е било направено подробно описание и обяснение на асаните, каквото липсва в „Йога сутра“, и които са очертали обхвата на системата утвърдила се като Хата йога. Но тези практики могат да се практикуват отделно, без да се отива отвъд тях с менталните практики, описани в следващите степени в „Йога сутра“ – пета, шеста, седма и осма. И при повечето от хората, практикуващи упражненията и техниките в обхвата на Хата йога – в широко разпространените стандартни и реални форми и изпълнения, това практически е така, макар често в практиките на различните групи и школи да се включват и участват някои съпътстващи елементи, упражнения и практики, наподобяващи и имащи връзка с релаксиране, абстрахиране, концентриране и дори медитиране, които обаче фактически се изразяват в релаксации и отпускане преди, по време или след физическите упражнения, представляват опити за докосване до тези състояния (с желание да се овладеят и нерядко със самозаблудата, че са постигнати и че пълноценно се практикуват) и не са и далечни подобия на това, което се изразява и има предвид във висши степени на менталните практики в „Йога сутра“ и съответно в Раджа йога.
Ако разглеждаме съдържанието на... "Хата йога" като отделна самостоятелна система, а първите две степени в „Йога сутра“ като необходима основа за всеки, който очаква да напредне в това сложно изкуство, каквото е Йога, можем да разглеждаме Раджа йога като ментално фокусирана и обхващаща по същество предимно менталните аспекти на развитието, маркирани в пета, шеста и седма степени в „Йога сутра“, като целта й е постигането на осма степен.
„Хата йога прадипика“ на Сватмарама и Горакшанатх
и предишни и следващи текстове /техни автори/ хронологично определяне /подреждане / относно хронологията в книгата на…
заедно с Патанджали и други подобни източници, Самхити – в Проекцията? Каква е главната идея в Проекцията?
За Свами Сватмарама се казва, че е бил последовател на Горакшанатх, който е бил махасидха и същевременно ученик на Матсендранатх, който от своя страна е бил един от 84-те махасидхи и ученик на бог Шива. Списъкът на будистките махасидхи съдържа 84 имена. Сватмарама се счита за автора конкретизирал техниките в системата „Хата йога“ и написаната от Сватмарама през XV век „Хата йога прадипика“ се счита за произведението, определящо съдържанието на системата „Хата йога“. Но всъщност, в книгата на Сватмарама се съдържат текстове („шльоки”), посветени на всички съставни части и направления, които се съдържат в „Йога сутра“ на Патанджали. В „Хата йога прадипика“ има глави и информация, посветени не само на описването и обясняването на практики с „асани“ (неподвижни пози) и „пранаяма“ (техники на дишане), включени като трета и четвърта степени в „Йога сутра“, но и на правилата в първите две степени на „Йога сутра“ – „яма“ (сдържаност в поведението), „нияма“ (съблюдавани ограничения), на „шаткарма” (практики на вътрешно прочистване), на „мудри” („жестове“), на „бандхи” („заключвания“), на практики, свързани с „нади” (невидимите канали, по които тече прана), с „кундалини” („енергията“), както също така и на практики и цели, формулирани от Патанджали в пета, шеста, седма и осма степени на „Йога сутра“ – „пратяхара“ (абстрахиране – техника на отвличане на чувствата от обектите, към които обикновено са насочени), „дхарана“ (концентрация – дълготрайно концентриране на вниманието на определен обект), „дхияна“ (медитация) и „самадхи“.
Затова, „Хата йога прадипика” следва да я разглеждаме в светлината на наследството и съдържанието на „Йога сутра”, като продължение и конкретизиране в отделни области и аспекти на това наследство, а Хата йога, за която произведението на Сватмарама се разглежда като основен текст, следва да разглеждаме в светлината на наследството и обхвата на Раджа йога.
===========================================================
Макар че в „Хата йога прадипика“ е включена и материя, характерна за Раджа йога, тя за разлика от „Йога сутра“ задълбочава, разширява познанието за конкретните физически практики (които без съмнение са били известни на всички посветени в Йога и практикуващи, и към XV век вече са имали история на практикуване от няколко хилядолетия – практикувани в един или друг вид, в едни или други комбинации още от дълбоката древност, и впоследствие през хилядолетията – преди и след Христос, в посвещенчески и молитвени дейности в религиозни храмове и обиталища, при ритуални церемонии и събития, в общности и секти, от аскети и техни последователи в незнайни горски обители и изолирани пещери, от кралски наследници и свити в кралски и княжески дворци на махараджи и техни васали, от лечители и техни ученици, пациенти и последователи, и при лечебни процедури, от аскети в пътуващи религиозни групи и ордени, от учители и техни ученици в групи и школи), като ги обяснява, подрежда, конкретизира, вкарвайки ги в общия контекст на разнообразните практики на Йога, утвърждава физическите практики с „асани“ и „пранаяма“ и съответните допълнения към тях като „шаткарма“, „бандхи“ и др. като система с наименование Хата йога, и така „Хата йога прадипика“ започва да се разглежда като „манифест“ на системата Хата йога.
В X или XI век от Н.е., когато са живели Матсиендранатх и неговият ученик Горакшанатх, на фона на съществуващата отдавнашна древна традиция, на съществуващи направления и практики в Йога, практики в школи, общности, секти, или в дворци на махараджи, те са наименовали своята школа Хатха йога, включвайки думите на санскрит Ха и Тха, означаващи слънце и луна. Слънцето и луната символично изразяват противоположности, слънцето е източник на енергия и живот, луната може да се асоциира с различни други понятия. Единството на противоположностите е мощен символ. В асаните обикновено се редуват противоположни позиции. Противоположни енергии се балансират в тялото и ума. Това наименование на школа е достигнало до наши дни. Би могло да е различно. Едни от основните практики на тази школа са били физическите асани и пранаяма, за разлика от редица други школи в йога като бхакти йога, карма йога, джнана йога, или школи със смесени практики. Но асаните и пранаямата не са били единствените практики на школата, основана от Матсиендранатх, развивана от неговите ученици, включително и от Горакшанатх. Това е ясно от книгата на техния по-далечен ученик Сватмарама, адепт на същата школа и традиция Хата йога прадипика, съставена няколко века по-късно – в XV век. За школата на Горакшанатх са били характерни различните практики, нива, степени, форми, известни от Йога сутра на Патанджали и Вияса. Просто тяхната школа се е наричала Хатха йога и нейното наименование е достигнало до наши дни. Това, че в днешно време Хата йога се асоциира и възприема главно с физическите практики – асани и пранаяма, практикувани основно, не означава, че практиките в школата на Горакшанатх, се е състояла само или предимно от асани и пранаяма. Йога практиките са съществували със сигурност преди Матсиендранатх да се роди, независимо дали ще го определят като син на някое божество, и със сигурност още по онова време са били известни множество асани, които са били практикувани, а всеки учител или адепт в йога е можел да измисля всякакви нови модификации на асани. Практикуването на асани и на пранаяма е посочено като трета и четвърта степени в Йога сутра много векове преди появата на Горакшанатх и произтича както от контекста на Упанишадите, така и от древна традиция на няколко хиляди години преди появата на школата Хата йога. Поради всичко това е крайно некоректно и неправилно, когато се казва, че Матсиендранатх и Горакшанатх през Х или ХI век са създали Хата йога, това да се възприема сякаш те са измислили йога практиките с физически упражнения, асани, пранаяма и че те са измислили и създали видовете асани или видовете практики в пранаяма. В днешно време, погрешно като се спомене Хата йога тя се възприема като вид йога, в който се практикуват физическите упражнения, като единствената практиката на Йога с асани и с пранаяма, а като се каже, че някой е създал Хата йога през X век се създава впечатление, че той е измислил асаните и че практикуването на асани в йога съществува само от преди хиляда години. А това не е вярно.
***
Наследството - Будизъм и Джайнизъм
Наследство – свързано с Будизма и Джайнизма, и лотос, И ХРОНОЛОГИЯТА
Но при всички случаи, както възприемането и разпространението на идеите на създателя на Будизма, и както възприемането и разпространението на идеите на създателя на Джайнизма, така и възприемането и разпространението на идеите на редица други създатели на нови религии, винаги е било въпрос на подходящо стечение на обстоятелства. Така както са изгряли и са придобили глобално разпространение, можели са да си останат ограничени в една общност на инициатора им, създател и проповедник и да заглъхнат и останат непознати. Винаги е имало особени исторически периоди и стечения на обстоятелства и в тях е имало исторически личности с определени лични дадености, които са ги мотивирали и предизвиквали, и в такива периоди и обстотятелства тези личности са създавали нови религии и религиозно-философски системи на базата на отричането на предишните (от които всъщност са получавали своето образование, начин на мислене, познания, идеи, духовна същност, способност за мислене и т.н.), и декларирайки тяхната невярност и отричането им, със стремежа и целта да утвърдят собственото си учение, система, религия. В голяма степен са смешни такива позиции на отричане и разграничаване, не само поради естествената логика на развитието на нещата, но и като се види колко много идеи, концепции, понятия и термини са взаимствани, взети и привнесени от първоизточника, от основното наследство, и се използват в религиите, които са възникнали на основата на отричане на това предишно наследство като нещо ново и уникално, сякаш те са възникнали от празното пространство. Възнасяните легенди как техните първосъздатели са постигнали просветление и божествено откровение, от което са получили абсолютното познание, всъщност индикира точно към такава идея – че първосъздателите им са създали техните религии от нищото, по-точно от божественото откровение, но не и на основата на предишното наследство. Независимо от това, че дори фактът на медитиране и постигане на просветление е идея и практика произтичаща от наследството на Йога, от наследството на Упанишадите и от наследството на ведите и на древните арийци, което пък наследство на свой ред е било вдъхновено и повлияно още преди преселването на арийците – при контактите между общностите и обмяна на идеи, опит и начин на живот между народите в онези стари времена, от най-древните традиции, духовни и поетични практики, религиозни култове и ритуали, още от цивилизациите на Шумер и Акад, още от зората на човешката цивилизация през четвъртото хилядолетие преди Хр. Ведийските химни са своеобразен наследник на първите шумерски епоси и поетични творби, записани с клиновидно писмо на плочки във времената на четвъртото хилядолетие пр. Хр. Без съмнение ведийските песнопения, химни, ритуали не са били измислени от нищото, те са били повлияни, вдъхновени и стимулирани от по-стари традиции и постижения на съседни народи, с които е имало контакти и обмен.
(Независимо от това, че човешката натура, мозък и съзнание, и законите и явленията на природата са така устроени и имат такива въздействия и проявления, че различни народи, дори и без да са били в контакт и обмен помежду си, успяват да стигат до аналогични представи за света и практични действия и до приличащи си начини на живот и духовни постижения /вкл. аналогии в модели на строителство на обиталища, на бит, изграждане на храмове./ Но културата и духовните и поетични постижения на шумерската и акадската цивилизации са били дълго време предшестващи преди предполагаемото преселване на арийците, и са били достатъчно силни и влиятелни, в близост до предполагаемия район на арийците, че да не са били пример, източник, въздействащ фактор и основа на арийските религиозни практики и духовни постижения.)
Ведийските мъдреци Риши, създали ведийските съдържания на химни и различни словосложения, превърнали се в бъдещите текстове на Ведите, независимо от това дали са получили просветления и в такива състояния са достигали до едни или други идеи, заключения и химни, концепции и ритуали, станали основа на ведийското познание, са достигнали своето състояние и положение не в резултат на изолация и пълна липса на информация за заобикалящия ги свят, а в резултат на образование и опознаване на вече съществуващи традиции и наследство, контакти с други мъдреци и пътуващи учени. Самите Риши са пътували и са познавали духовното наследство на Шумер и Акад. Така при разселението на арийците, вече в периода на началото на второто хилядолетие пр. Хр., независимо какво е подтикнало към него, дали климатични катаклизми или осъзнато търсене на по-благоприятни региони, една група се е насочила на югоизток към долината на р. Инд, където са се срещнали с установили се там общности и градове на харапската култура, носители на арийското духовно наследство, превърнало се във Ведите, а друга група се е насочила на югозапад, носители на арийското духовно наследство, превърнало се в Авеста и в Зороастризма.
В тази история и генезис на развития и промени, Йога присъства през хилядолетията, независимо дали с едно или друго наименование на едни или други практики, като стремеж за собственото усъвършенстване, като търсене на лечебни и благоприятни за собственото себеусещане практики, пози, движения и състояния, като постигнати случайно или след целенасочено търсене практики, движения и положения, които са имали лечебен ефект, като позиции по време на ритуални практики и религиозни церемонии, както и позиции, с които се е изразявало преклонение пред едни или други божества, като състояния на размисъл, успокояване и самовглъбяване в търсене на някаква светлина и разбиране на непонятни неща, в търсене на някаква истина, в търсене на истина за себе си и за обикалящите неща и свят. Пренесена от зората на човешкото развитие през практиката на древните арийци, запазена като йогистки практики и доразвивана в арийската група, насочила се към долината на р. Инд, запазена заедно с религиозните церемонии, ритуални присъствия и с медитативните си практики, в които са пребивавали и древните Риши, с употреба и развитие на позицията „Лотос“, а започвайки от нея и на други подобни на нея позиции.
В тази светлина, практики на Йога са първите в човешката цивилизация и история систематизирани целенасочени физически упражнения, целящи постигане на позитивно въздействие върху човешкото здраве и себеусещане, и първите физически упражнения и дейности с търсене на лечебен ефект, възникнали в първоначална форма и като първична основа, върху която впоследствие са се натрупвали елементи и различни пози и практики, още във времената на четвъртото хилядолетие пр. Хр.
***
Будизмът и Джайнизмът
Както посочвам и на друго място, макар че неортодоксалните системи, като каквито се определят „Будизмът”, „Джайнизмът” и „Локаята” отричат авторитета на ведийското наследство, включително и на Ведите и на Упанишадите, би било абсурдно и смешно да се твърди и да приемем, че тези системи и учения са възникнали от нищото и техните идеи не са се развили на основата на ведическото наследство и ведическите концепции, стимулирани от тях, предопределени от тях като оформени възможни представи за Реалността и изражения на светоглед, обогатени концептуално от вложените в тях знания, концепции и философия, провокирани и предизвикани от тях, пък дори и реализирали се и оформили се като контратеза и отричане. В този смисъл техните претенции да се разграничават от ведическото наследство са некоректни и несправедливи, а самите те всъщност се явяват като негово продължение, дори и отричайки авторитета на Ведите, на Упанишадите и на другите ведически текстове, дори и настойчиво прокламирайки своето разграничаване от ведическото наследство и с различаващи се или противоположни представи и тези в своите религиозно-философски системи.
(Разбира се, будистите биха могли да твърдят, че Буда е придобил на празно поле цялото свое познание чрез просветление, постигнато преминавайки във висше духовно състояние в процес на медитация. И биха могли да твърдят, че цялото тяхно познание, получено свише от Буда няма нищо общо с ведическата традиция и наследство. Това евентуално би могло да има смисъл ако човекът, превърнал се в Буда, не би бил образован в браминската традиция и неговото съзнание преди „просветлението” му би било напълно пусто, а това явно не е било така. От своя страна джайнистите биха могли да твърдят, че тяхната религия и тяхната философия нямат начало и съществуват от зората на човешката цивилизация, много време преди възникването на ведическата традиция и текстове.) Когато едно знание се появява в светлината на друго предишно знание, стъпило на неговата основа и като негова интерпретация и дори като контратеза, дори когато новото знание отрича предишното, съвсем понятно е, че не може да се отрича връзката и приемствеността с предишното познавателно наследство и неговата заслуга и право като първоизточник. И коректното и достойното от страна на носителите на новото знание е да не прибягват до такъв примитивен подход и да се разграничават от него.
***
По-късно, към средата на първото хилядолетие преди Христос прозренията, концепциите и доктрините са продължили своето появяване и развитие в различни посоки, когато определени аспекти на вече достигнатото познание (както в Упанишадите и в религиозно-философски аспект, така и в практическите приложения с телесно-физически, духовни и ментални практики в Йога), са получили специфични тълкувания и представяне от създателя на Будизма, поставил началото на по-масово и по-лесно разбираемо от по-широки кръгове от непосветени и обикновени хора проповядване и разпространение. Било е поставено началото на Будизма.
Своя линия на приемственост, интерпретиране и развитие в друга посока на наследството и познанието, натрупани във философията на Упанишадите и от практиките на Йога, е наложил създателят на Джайнизма. (Според вярването на джайнистите, тяхната религия води началото си от много по-отдавнашни и незапомнени времена на зората на цивилизацията.)
През следващите около пет века преди появяването на Христос философските представи и доктрини в Будизма и Джайнизма продължили да се развиват и утвърждават, паралелно с по-нататъшното развитие на религиозните пространства, направления и пластове, вярвания и ритуали на Индуизма и на философските системи на индийската философия.
(Интерпретации на историческите развития и хронологията)
ВъзникванеТО на Будизма и на Джайнизма
в периода след съставяне на Упанишадите и в светлината на традицията на Йога, на Ведите и на философията на Упанишадите
след позата Лотос? или
Да не се обяснява историята и хронологията със статуите, само информативно? Някакво разделяне в текста?
С всички условности относно точната хронология, Патанджали е формулирал своите „афоризми“ най-вероятно във времена, когато будизмът вече е възникнал и е започнал да се разпространява, но когато основателят и създател на будизма и първообраз на Буда е започнал да проповядва своите възгледи, вяра, религия, концепции, познание и философия, по това време теорията, понятията, концепциите и философията, вече отдавна са били формулирани в съдържанието на съществуващите Упанишади, в кръговете на брахманите и в многобройните групи, общности и секти на мъдреци, аскети и техни посветени ученици, където и древните практики на Йога са продължавали да се съхраняват, прилагат, пренасят през поколенията и усъвършенстват.
Утвърденият в Будизма образ на Буда, медитиращ в позиция „Лотос”, образите от древни статуи, принадлежащи на Джайнизма, медитиращи в същата позиция (символи на будистката и джайнистката философия, традиция и религия, които са се развили на основата на познанието, сътворено в Упанишадите), са израз и напомняне на приемствеността в Будизма и Джайнизма на наследството на Веданта, включително и на йогистките и медитативни практики, които отдавна вече са съществували, когато към средата на хилядолетието пр. Хр. се появяват ученията на Будизма и на Джайнизма.
Нито основателят и последователите на Будизма, нито основателят или последователите на Джайнизма не са измислили от нищото в средата на хилядолетието пр. Хр. позицията на „Лотоса” и медитирането в тази позиция (възприемана като нещо като основен символ на медитативно състояние по пътя към просветлението, в която позиция са множество от наследените от тези религии, учения и философии статуи, изобразяващи Буда или джайнистки божества), така както и не са сътворили от нищото (без вече съществуваща широка база) философските и религиозни доктрини на своите системи и школи /както и основните концепции на своята вяра, дори и да е било на основата на сравнение и отричане/. (Разбира се, статуите са започнали да се появяват много по-късно след възникването на тези религии и философии, и са продължили да бъдат създавани през всички следващи епохи до ден днешен, спазвайки първоначално приетата в тези религии и системи представа и канон. Статуите не са останали и дошли до нас от онези древни времена в средата на хилядолетието преди Христос, когато са се оформяли идеите на създателите на тези системи, заимствали са от философията в Упанишадите, от Йога, отричали са и са отхвърляли определени положения, вдъхновявали са се от други, и са оформяли собствени възгледи и позициите на своята система, които са започвали да проповядват. Много по-късно в следващи времена основатели и божества са започнали да бъдат пресъздавани в статуи на основата на представите в своята система, смятани за уникални и съвсем оригинални, а всъщност появили се на базата на предишното духовно, религиозно и философско наследство. Така позите на статуите са свидетелство за приемствеността във времето още от онези древни епохи на древното наследство на Йога.) Образът на Буда, медитиращ в поза „Лотос”, е бил пресъздаван в статуи и изображения активно и в множество варианти, много от тях изобразяващи недвусмислено дълбоко медитативно състояние, и с него особено настойчиво се прави асоциация и връзка между Будизма и позата „Лотос“ и процеса и състоянието на медитацията, с което може да се създаде впечатление (което би било съвсем погрешно), че медитацията, позата Лотос и медитирането в поза „Лотос” /и въобще медитирането и медитацията/ са сътворени, измислени и въведени от Будизма.
Създателят на Будизма е бил запознат с философски концепции от съдържанието на различни Упанишади, самият той е бил практикуващ йогистки практики, привична е била за него позицията „Лотос“ и в тази поза е проповядвал своето ново учение. Така образът на медитиращия Буда се е пренесъл през времето и през редица поколения ученици, последователи и монаси от първосъздателя на учението към многобройните статуи, когато се е стигнало до епохата, в която са започнали активно да ги изработват. Този образ се утвърждава и се предава заедно със самата им религия, философия и медитативна практика от учител на ученик през поколенията в будистката традиция от времената на нейното възникване, и през времето е бил въплъщаван в останалите до наши дни статуи. Този образ на медитиращия в позиция „Лотос“ е ясен израз за приетото от Будизма и от Джайнизма и развито в определена своя посока наследство от Веданта и Йога.
Често може да се види и бог Шива изобразен в статуи в поза „Лотос”, но тази медитираща позиция и поза при тези статуи на бог Шива може да е била привнасяна и в различни периоди на по-късни времена, изразявайки в днешно време един от многобройните познати образи на бог Шива, с които се е утвърждавал през второто и през първата половина на първото хилядолетие пр. Хр., когато се е изяснявала и установявала представата за новите индийски богове и са изкристализирали към старите и нови религиозни възгледи и вярвания, развили се и разширили се в пространствата, концепциите, аспектите, и преклоненията на Индуизма, заедно с развитието и умножаването на веддийските текстове и заедно с творческото развитие на съдържанието на Упанишадите, заедно с установяването в Упанишадите на основите и различните пластове и посоки на бъдещите философски системи в индийската философия, и заедно с натрупването, обогатяването и изкристализирането на дошлите от дълбоката древност представи и концепции на философията на Йога.
(Джайнистите, може да поддържат своята теза, че тяхната религия съществува по тези земи или в целия свят от незапомнени времена, или че арийците са я донесли със себе си, че от тях всъщност произлиза и произтича всичко, както медитативната поза „Лотос“, присъстваща при техни статуи, така и въобще дори различните проявления, религиозни и философски аспекти и течения в Индуизма. Но е естествено за разбиране и ясно, че Джайнизмът (както и Будизмът – и по силата и по пътя на аналогични механизми) е възникнал като продължение /макар и с различаващи се концепции и философия, вкл. по пътя на отричането, по пътя на генезис на идеи на базата на контратези и т.н./ на основата на духовното, религиозно и философско наследство на древната арийска култура, на ведическите текстове и на Веданта – Ведите и Упанишадите, независимо, че и Будизмът и Джайнизмът отричат авторитета на ведическото наследство и се разграничават от него. Не го признават като първоизточник и основа, не признават приемственост или някаква причинно-следствена връзка. Не признават авторитет на Ведите и Упанишадите. Не считат, че имат някаква връзка с тях.)
===========================================================
БУДИЗМЪТ И ДЖАЙНИЗМЪТ
СТАТУИТЕ / Позата „Лотос“ - Будизъм и Джайнизъм / Интерпретации на историческите развития и хронологията
Правя връзка между позата „Лотос“ или „Падмазана“ в Йога и статуите, изобразяващи първоизточниците и създатели божества в религиозно-философски системи и религии като Будизма и Джайнизма, както и Индуизма, но тези статуи сами по себе си въобще не биха могли да послужат за представа и сведение за точна или дори приблизителна хронология на възникване на тези системи и религии, за това коя от тях как и от къде е заимствала идеи и концепции, коя от тях би могла да се счита за първоизвор на концепции и на религиозно-философско вдъхновение за другите, коя е първична и коя вторична, или да са показателни чрез своята форма и пози за отношението на Джайнизма и на Будизма към древните традиции и наследство на Йога и медитативните практики, или да са доказателство и индикация, че Джайнизмът или Будизмът нямат никаква приемственост от други култури в древността и че самите те са създатели и първоизточници на такава поза и на медитативните практики, нито сами по себе си могат и да са някакво доказателство за пряката приемственост в тези религии на религиозно-философски концепции от Упанишадите.
Като цяло данните за точните хронологични линии и моменти по отношение на това необятно духовно религиозно и философско наследство на народите по тези земи от периода преди Христос, а в голяма степен и през вековете след него са недостатъчни, неустановени, мъгляви, неточни и противоречиви. И са предмет на множество различни тълкувания и различаващи се позиции на изследователи и автори.
Причината, че статуите не биха били от полза за изясняване на някои хронологични подробности е в това, че те са се появили доста по-късно. Статуите са създавани в различни следващи времена.
Независимо, че Джайнизмът е възникнал известно време преди Будизма, според наличните информации будистите са започнали с практиката на активно създаване на статуи на Буда, като почти всички по-древни статуи го изобразяват в медитативни състояния в позицията „Лотос“. Има някои по-модерни статуи, при които е изправен или седнал, но те са по-скоро частен случай. Традицията в Джайнизма с изграждане на статуи е била повлияна и вероятно е възприета от тази активност в Будизма. Това може да се разбере и от външната прилика в телесната структура, изобразявана от статуите, от формата на раменете, ръцете, тялото, от аналогичния вид на покритието на главата, които при статуите на Буда и статуи на първооснователя на Джайнизма или други техни свети предшественици, са с голяма прилика, почти идентичност. При статуите на джайнистите разнообразието в позициите е по-голямо, при тях освен статуите в позицията „Лотос“ има множество статуи, които са в изправено положение. Без да се отказват от характерната позиция „Лотос“, която винаги е била символ на медитиране, просветление, мъдрост, възвисеност и приближаване към божественото, джайнистите с редица статуи в изправено положение са се разграничавали от Будизма и от статуите на Буда. Статуи на Шива има както в позиция „Лотос“ така и в различни други варианти, седящ с един подвит крак, танцуващ и др. Статуи на Шива са създавани също във всички времена, а що се отнася до това кога се е появил бог Шива в индуистките вярвания, независимо от това с какво наименование биха нарекли вярванията в генезиса на Индуизма според съответния период на неговото развитие преди Христос или във вековете след него до наши дни, има противоречиви информации, че на Шива са се прекланяли още във времената на цивилизацията, установила се в долината на река Инд при пристигането на арийците в земите на Харапа и Мохенджо Даро към началото на второто хилядолетие преди Н.е. или малко по-късно, както и че образът на Бог Шива се е развил през хилядолетието преди Христос и през вековете след него.
Единственият смисъл да се обръща внимание, че повечето или почти всички статуи на Буда, много от статуите на Джайнизма и множество статуи на Шива са в позиция „Лотос“ е, че се вижда ясно връзката между религиите и системите, които те символизират, независимо дали Будизмът е заимствал също така и идеи от Джайнизма или от Манихейството, връзката им и идейният им концептуален произход и мотивиране от съдържанието на Упанишадите, в които е философско-концептуалният систематизиран израз на ведическото идейното и духовно наследство, вкл. които са навсякъде "пронизани" от религиозно-философските представи, изразяващи концептуалната основа на Йога и идеята за медитативния път за търсене и постигане на истината за Реалността (независимо от това до кои времена ведийските химни и други форми са се предавали устно и запаметявали от брахманското жреческо съсловие, кога са били групирани в познатите днес четири Веди, кога са били записани на санскрит и така са се превърнали в текстове, и независимо от това до кои времена Упанишадите са се предавали устно в различни общности-секти като тайно познание и запаметявали, кога са били записани на санкрит и така са се превърнали в текстове, и независимо от това каква част от съдържанието на Упанишадите са изучили и познавали създателите на Джайнизма и на Будизма).
Информацията и за създателя на Джайнизма и за създателя на Будизма сочи високия им княжески произход преди да се превърнат в пътуващи аскети. Произходът им е предоставил възможност да бъдат образовани с учители, които са ги запознали с духовното и религиозно наследство, включително с духовното наследство на Ведите, с концептуално-философското наследство на Упанишадите, с текстове на Брахмани, Пурани, Сутри и т.н.
БУДИЗМЪТ И ДЖАЙНИЗМЪТ
Пътят на вторичното и просветляващо познание на създателите на Джайнизма и на Будизма е бил пътят, прокаран от предшествалите ги скитащи аскети, като отделилите се в началото на първото хилядолетие пр. Хр. от браминското съсловие свещенослужители мъдреци–аскети, които са били носители на познанието на ведическите текстове и са поставили начало на обособяването на общности и секти, от които и сред които са започнали да се съставят първо горските неписани текстове „Араняки“, дали тласък на този вид творчество и станали основа по-късно на съдържанието на неписаните концептуално-философски тайни текстове на съответната общност или секта, впоследствие записани и превърнали се в текстовете на Упанишадите.
Създателите на Джайнизма и на Будизма са тръгнали по такъв път, но вече образовани от своите учители в княжеските палати на своите бащи, познаващи духовното и религиозно наследство, вървели са по пътища пресичащи такива общности и секти в търсене на своята истина и със заложената енергия на избраните, които имат амбицията и силата да създадат нещо ново и различно. Със сигурност добре са познавали Упанишадите, посветени на Йога, и със сигурност са практикували Йога.
/И за създаването на Будизма и Джайнизма е валидна известната теза, че новото знание и философия са дошли свише, т.е. че нямат връзка с предишното образование на техните създатели, което оправдава претенцията за съвсем различна древна традиция и философия /както е при Джайнизма/ или за съвсем нова философия, мъдрост и знание /както е при Будизма/, дава възможност за отричане на авторитета на Ведите, за дистанциране от цялостното ведическото духовно, религиозно и философско наследство, отричайки го като основа, от която техните религии и философии възникват и продължават, включително и като идейна и философска основа, върху ревизията и преоценката на която и отричането на нейни концепции са възникнали собствените им идеи, концепции, религиозни доктрини и философии. Това от страна и на Джайнизма и на Будизма е некоректно и неправилно./
При създаването и проповядването на своите религии и системи, те са тръгнали по пътя на отричане на предишното наследство, отричане на Упанишадите и на Ведите, без което наследство, обаче, те никога нямаше да стигнат до идеите и концепциите, които са започнали да проповядват. Дори когато отричат предишното наследство, всъщност и Джайнизмът и Будизмът не могат да избягат от факта, че са възникнали на общата духовна, религиозна и философска основа, на общата основа на наследството на Ведите и Упанишадите, произтичат от тях и са техни продължители в свои специфични направления. В Будизма проповядваните идеи са били опростени за разлика от съдържанието на ведическото наследство и на Упанишадите, и така са станали достъпни за по-широк кръг хора и сравнително бързо са се разпространили. Спецификите на Джайнизма са довели до по-бавно и по-слабо разпространение.
===========================================================
***
Широкото и тясното разбиране
„ШИРОКОТО” И „ТЯСНОТО” РАЗБИРАНЕ НА ЙОГА
Широко и тясно разбиране на йога
Карма йога, Бхакти йога, Джнана йога
Широко и тясно разбиране на йога
Няколко пътя в индийската традиция за начина на живот
Възникналите като понятия и като направления в Йога "Карма йога", "Бхакти йога" и "Джнана Йога" и утвърдени с включването, представянето и разглеждането им в сюжета на "Багавад Гита" (като част от епоса "Махабхарата", създадена предполагаемо от митичния мъдрец Вияса и вероятно още през втората половина на първото хилядолетие преди Н.е.), са преминали през хилядолетията и са се запазили до наши дни, утвърдени от традицията и широко възприемани като отделни самостоятелни системи на Йога (а не просто само като методи или дори школи) и отделни форми за практикуване на Йога.
Трябва ли да се приемат и считат за системи на Йога, независимо от това, че като такива са се утвърдили и се приемат в индийската традиция в течение на хилядолетия? Съответстват ли на представата за Йога, съответстват ли на идеята и философията за същността на практиката на Йога? Включват ли всичко онова, което би следвало да се подразбира под практики на Йога и се е натрупало от древността като смисъл, съдържание и обхват на понятието Йога? Би ли могло да се считат и да имат смисъл, съдържание и същност на отделни самостоятелни системи на Йога или могат да са само съпътстващи и допълнителни практики и състояния?
Отговорите на тези въпроси видимо следва да се търсят в по-широк контекст.
Понятията и възможните практики, които изразяват "Карма йога", "Бхакти йога" и "Джнана Йога" представляват всъщност по-скоро и по-точно модели или системи на поведение, на отношение към живота и към реалността, на отношение, мислене и емоционално състояние, на отдаденост и постоянен стремеж за търсене и поддържане на вътрешен контакт с божественото и с Бога, както и на практика на постоянно осмисляне и осъзнаване на своя живот и реалност, на себепознание и на стремеж към „осъзнаване“, към „просветление“ и към постигане на божественото и абсолютното.
Определени са и са приети като видове Йога или системи на Йога, макар и без участие в тях на физически практики с асани, пранаяма и други техники, характерни за древното наследство на Йога и за пътя на Йога, описан в "Йога сутра" на Патанджали, и без неговото степенуване в практиките, водещо от моралното през физическото към овладяване на менталното и на висшите медитативни състояния, откриващи пътя и портала към божественото и абсолютното, и с друг подход и представа за достигане на висшите ментални състояния, водещи до мокша, или нирвана или постигане на финалната цел), и като такива са преминали през хилядолетията, утвърдили са се и са се запазили до наши дни. Благодарение на включването на изразяваните от тях модели на поведение и начини на живот като видове Йога от съответния мъдрец и автор на "Багавад Гита", и голямата известност и значимост, придобита от неговото произведение, те са отворили пътя и за възникването и утвърждаването в качеството, във формата и със значението на Йога и на други методи, школи или "системи" с разнообразни наименования, с практики насочени направо към развитие и промени на менталното (на мисловното, емоционалното, духовното и пр.), насочени към себепознание, себеосъзнаване, осъзнаване на реалността, постигане на „просветление“ и мокша, постигане на финалната цел и финално „освобождаване“ и пр., заобикаляйки степенната подредба в "Йога сутра", пренебрегвайки дълбокия смисъл, заложен в една древна мъдрост и практика, изключвайки физическите практики и предварителното (или началното) физическо развитие чрез практики, упражнения или действия в обхвата и със същността на асани и пранаяма като предварителна основа и предпоставка за активиране на връзката и единството между физическото и телесното, от една страна, и менталното, умственото и душевното, от друга страна, заобикаляйки и изключвайки древните физически практики като необходима основа за постепенното постигане на "събуждане на връзката" и овладяване на менталното и за последващи медитативни развития и постижения, и разчитайки на развития, започващи непосредствено от плоскостта на вярата, на любовта и отдадеността към божественото и бога, на придобиването или постигането направо на различни психически и духовни (или с една дума – ментални) качества и способности като се заобикаля и прескача продължителния и нелек етап на физическите телесни упражнения и практики – чрез започване и навлизане непосредствено по път с практики, чиято същност се определя в обхвата на моралното, менталното, медитативното, умозрителното и себеосъзнателното, с целта по такъв пряк път и по този начин да се постигне реализиране на собственото духовно развитие, по-високо ментално и медитативно ниво, себеосъзнаване и осъзнаване на невидимата истина за заобикалящата реалност, качествена промяна и финален преход към Абсолюта.
Същевременно, интересен би бил въпросът доколко такива модели на поведение и живот би следвало да се разграничават от чисто религиозно поведение, начин на действие и начин на живот, определен в модел, рамки и обхват на религиозно проявление, съблюдаване и активност, независимо с какви категории и понятия определяна като медитативна или самоосъзнаваща се, както и да се причисляват към традицията и практиката на Йога.
Такъв въпрос има смисъл, доколкото в основата на идеята, философията и практиката на Йога има място древното прозрение в мъдростта чрез физически практики да се постигне събуждане и активиране на собствения същински ментален контакт със своята физическа и телесна същност, активиране, укрепване и осъзнаване на многоаспектния контакт и връзка между своето тяло и своето съзнание (ефект и резултат, постиган и поради присъщи на човешкия организъм физиологични и психофизиологични принципи и процеси), и чрез постигане и реализиране на такъв контакт и връзка, заедно с паралелното развитие на менталния процес, на поетапно овладяване на менталното и на медитативните ресурси, и предприемане на трудния път "Навътре", за да може чрез него да се стигне до пътищата и порталите „Навън“ – към невидимата страна на реалността, към същинската Реалност, към божественото и абсолютното, или към всичко онова, което се крие зад тези възприети в традицията и многократно повтаряни понятия. Към "незримото" извън нашите земни обичайни човешки възможности за възприемане, установяване и достигане, което съществува, независимо от това, че в представите на хората и в традицията, често се обяснява с абстрактни понятия, които не винаги се разбират и които постепенно започват да загубват своя конкретен смисъл.
Тези етапи се прескачат и пренебрегват от такъв вид "системи" или "школи" на Йога, поради което може да изглежда проблематично доколко би следвало да се определят и считат като Йога, без значение дали са описани като видове Йога в "Багавад Гита" или в Упанишади, и дали зад тях стоят имена като това на Вияса.
(Освен ако не се подхожда към този въпрос в светлината на едно ясно и точно изясняване на смисъла на понятието "Йога" в широк или в най-широк смисъл на основата на всеобхватна идея и философия за постигане на финално достигане и свързване с "отвъдното", с "незримото", с божественото, като най-общо значима цел и практики за достигане на недосегаемото, невидимото и непостижимото в обичайния ни човешки живот, в което вярваме, че съществува, и което възприемаме и наричаме като "божественото", за неговото достигане и разбиране, за достигането и сливането с божественото, с бога, с Абсолюта. И тогава в понятието "Йога" ще може да се включат и обединят и всички видове земни и човешки религии и религиозни практики, както и редица други традиции и модели на вяра и съпътстващи действия и модели и начини на поведение и на живот. Тогава всяка религиозна вяра, практика и съблюдаване, насочена към стремежа за контакт с Бога, ще представлява път на духовно и ментално развитие, включващ се в понятието Йога и представляващ Йога.
След доста дълги размисли, стигнах до това да съм склонен да приема такава теза и концепция, независимо от личното ми разбирането и предпочитание за тесния смисъл на разбиране на Йога с неотменен първоначален етап на физически практики и развитие в духа, формата и същността на практиките с асани, пранаяма и пр. така както в древността ги е осмислил и формулирал Патанджали в неговата "Йога сутра", пренесъл тяхното значение и място в Йога от много по-дълбоката древност, така както е обяснил неговите концентрирани сентенции с коментарите си Вияса, разбирани от мен като най-точни изразители на истинската и оригиналната същност и смисъл на Йога, на същинската система на практика на Йога, водеща ефективно по пътя към нейната цел, в съответствие с най-древната първоначална мъдрост за смисъла и философията на Йога и на начина за преминаване на пътя към незримото и божественото, на Пътя "Навътре" и "Отвътре" "Навън" към това, което бихме могли да наречем финалното, абсолютното, божественото.
Тясното разбиране се основава на идеята за необходимата роля на предпоставките за активиране на психофизиологичната връзка (или на психофизиологични връзки) чрез практикуване на физически практики и въобще на практики, целящи физическия, телесен, физиологически баланс и благосъстояние като основа и предпоставка за менталното състояние, баланс и настройка (мозъчен, умствен, психически, духовен), и активиране и развитие на способността за постигане на целите на Йога – постигане на способността за навлизане по "Пътя навътре" и достигане на висшите степени в стремежа за постигане и сливане с незримото и божественото.”
Все пак, в съответствие с широкото тълкуване на Йога, което би удовлетворило съществуването, обосноваването и практиките на всички други "видове", "системи", "школи" на Йога (включително и между всичко друго "системи" или "школи", съдържащи елементи или степени, подобни на елементите и степените в "Йога сутра" на Патанджали, но с друг порядък или с други понятия и определящи се като различни), то в известен смисъл би могло да се каже, че „Йога е всичко", като включително всички видове религиозни търсения имат същите цели като Йога и представляват "Път на Йога" – достигане и сливане с Бога.
Всяка вяра и религия, независимо от наименованието или формата има една и съща цел и един и същ смисъл. Всяка вяра по един и същ начин е полезна за човешката душа, психика и здраве и дава сили в живота. Всички разногласия и противопоставяния между вери и религии са неща от друга и незначителна плоскост - извън истинския смисъл. Неслучайно науката е формулирала понятието и свое направление "психоневроендокриноимунология". А в контекста на вярата, на нейната сила и възможни положителни ефекти върху състоянието на човека, това понятие има и по-широко значение отколкото само връзката между състоянието на психиката и положителния баланс на имунната система.
В този смисъл, приемайки широкото тълкуване на Йога, независимо от реалната ефективност на един или на друг път, метод, система на мислене или практика, „Йога е всичко, включително всички видове религиозни търсения имат същите цели като Йога и представляват "Път на Йога".
По отношение на системата или метода, който е полезен като съпътстваща и подпомагаща практика и въздействие при преминаване на Нулевото ниво и на Първото ниво по Пътя на интегрираното съзнание, Йога на интегралното съзнание възприема и утвърждава от своя позиция тясното разбиране за Йога, това, което като цяло и по принцип съответства на концепцията, философията и метода, изразени в Йога сутра на Патанджали с коментарите на Вияса, с известни резерви относно актуалността в съвременната епоха в дословно същата форма на първата и втората степени.)
*** ***
====>
Тези „видове“ Йога в съответствие и с наименованието им се възприемат като форми, направления, школи или системи в Йога. Те биха могли да са съпътстващи практикуването на физическите практики, известни в днешно време с понятието Хата йога, както и на менталните практики, принципно асоциирани с Раджа йога, но това не е задължително и Карма йога, Бхакти йога и Джнана йога, както и други подобни „видове“ или системи, появили се след тях, включително и в сравнително съвременната епоха, са определени и формулирани като самостоятелни и автономни „видове“ или системи на Йога.
Такива системи от духовни предписания, духовна отдаденост и практика, според моето разбиране, би следвало да се поставят встрани от същинските пътеки и практики на Йога и по-скоро да се разглеждат като определени модели на живот, поведение, религиозна посветеност, постоянство, последователност и степен на отдаденост в посвещаване в Индуизма. Макар също преследвайки крайни цели, характерни и за практиките в Йога.
Но крайните цели на практиките на Йога са принципно и цели, свързани с религиозната и философска същност в основата на различните вярвания и направления на Индуизма.(Такива като крайните цели на практиките и на Пътя на Йога са принципно и крайните цели на религиозно-философската същност на Будизма, независимо от подробности в отношение на едни или други концептуални и доктринални различия и специфики, или следващи от различия в понятия, формулировки и тяхното тълкуване и възприемане. Такива принципно са целите на всяка религиозна посветеност и отдаденост, независимо от подробностите в различията на представите и описанията на реалността, която следва след завършването на земния човешки живот и на Реалността, която е отвъд хоризонтите на това, което ние тук сме в състояние обичайно и пряко в ежедневието да виждаме, усещаме и възприемаме, от подробности и различия в понятия и доктринални тези и тяхното тълкуване и възприемане от хората от различни нации и географски ширини. Такива принципно са били целите на всяко религиозно потрепване на човешката душа, порив и стремеж още от зората на човешкото съществуване, и още от началните етапи на човешката цивилизация, независимо от моментния и местен религиозен контекст, и независимо от съпътстващи обстоятелства, шамански или жречески, свещенически или духовнически амбиции или властови, исторически и други фактори, чието влияние е определяло формата и подробности на израза.)
И когато не присъстват елементите, произтичащи от древната традиция, познание, практика и конкретна философия на Йога, в които към постигане на целите се върви по пътя на първоначалното събуждане на връзката и единение между физическото-телесно и менталното-душевно като предпоставка и начален етап за събуждане присъщата и заложената психо-физическа и физиологическо-психическа връзка и последващо задълбочаване и развитие на менталните и медитативни способности и разкриване на Порталите за поемането на Пътя навътре – достигнатите през хилядолетията човешки търсения, опити и осмисляне познания и традиции с физическите практики с асани, пранаяма и поетапно постепенно усвояване на медитативните пътеки, ключове и способности – то тогава практическите изражения на съответните духовни, религиозни, психически, емоционални, медитативно-съзерцателни и като цяло ментални проявления на човешките действия, свързани със следване на практики като определяните в Карма Йога, в Бхакти Йога, в Джнана Йога, в други направления или видове на йога от по-нови времена, в които не се включват физическите практики (както и със следване, посветеност и практики в религии или философско-религиозни доктрини или системи като Будизма, Джайнизма, или в която и да е друга религия, независимо от подробности и специфики) – то тогава практиките на Карма Йога, Бхакти Йога и Джнана Йога би следвало да се възприемат, определят и отнасят към начин, форма, вид, степен, проявление в практикуването на своите специфични и конкретни религиозни убеждения и вярвания, като практики, свързани с принадлежността и следването към определено религиозно направление и определени доктрини, като свързано с тях и произтичащо от тях поведение и начин на живот. Но не като Йога според нейната същност, произтичаща от една отдавнашна естествена житейска практика и емпирично възникнали прозрения, от най-древния опит и традиция, и според определени нейни принципи, които обосновават и определят нейния конкретен Път.
Ако приемем широкото понятие на Йога като свързване и единение с божествената същност (не само и просто като постигане на единение и хармония между телесното и умственото или психическото, каквито интерпретации има в днешно време, особено от страна на школи, фокусирани върху физически практики), тогава и самата религиозна практика, и всяка религиозна практика на искрено вярващите в пространствата на Индуизма би била проявление и практикуване на йога и би било възможно да се нарече практикуване на Йога, без въобще такива религиозни практики на съответните хора да са свързани с някакви практики и с нещо, отнасящи се до Раджа йога, до школи с физически практики като Хата йога, до каквито и да е специфични физически или ментални практики от гледна точка на Раджа йога или школи като Хата йога, без да са свързани с каквито и да е практики в аналогичен контекст и форма и въобще без да имат нищо общо с това, което може да се разбира от традицията като Йога.
Практиките в тези системи, доколкото са свързани с отношение и принадлежност към определени модели на живот и ежедневно поведение (дори и в контекста на крайна религиозна отдаденост и стриктно съблюдение на своите ритуали, както и с усилени опити и стремеж за поддържане на постоянна настройка за себенаблюдение и осмисляне на собствената същност, нейното място и същността на реалността), могат да бъдат асоциирани с първите две степени, фокусирани върху моралния кодекс на поведение в системата на Патанджали (които от своя страна се базират на правилата на живот и поведение, произтичащи от нормотворческите съдържания на по-древните Дхармасутри, от които Патанджали е приел и включил основни положения на морални норми от вече съществуващ опит, познание и традиция на отношения – морален кодекс с морални правила за уважаване и качества за постигане от адептите в Йога като предпоставка за техния морален, духовен и душевен интегритет, за да могат успешно да поемат и да продължат по пътя на специфичните физически и ментални практики, представляват сентенциите-„афоризми” в Йога сутра, отнасящи се към първите две степени).
Но такава позиция всъщност би могло да се каже, че произтича от гледна точка на широко разпространилата се в днешния свят йога с практики от обхвата на свързваните предимно с Хата йога физически практики и представи за Йога, свързващи я с физически и телесни практики, насочени към постигане на здравословни ефекти (независимо от различни наименования на школи, модели, съчетания, и независимо, че към тях фиктивно не се изключват като присъщи, възможни, допълнителни практики в областта на менталното, представяни или възприемани като медитации и пр.).
Към Йога (в целия визиран обхват на „традиционната и класическа Йога”) има смисъл да има по-тясно разбиране, включващо в една или друга форма модели в начина на живот с физически и ментални практики за усъвършенстване, преминаващи през следващите степени, посочени от Патанджали в „Йога сутра”, включващи при всички случаи /т.е. безусловно и задължително/, поне в началните етапи на развитие и усъвършенстване, трета и четвърта степени с редовно активно практикуване на асани и пранаяма /не толкова заради нашата съвременна представа за йога, често частична и свързана на първо място с асани, пранаяма и всякакви физически практики, пози и техники, свързвани от милиони практикуващи в света с прeдставата за постигане и осигуряване на здраве, телесно благополучие и дълголетие, а защото такива първоначални практики, преминати в определени етапи на човешкия живот помагат за определен вид развитие „по вътрешния път” и подготвят тялото и мисълта за практики с ментален характер и цели в по-високите степени на Йога, или за съответни практики на религиозна посветеност и отдаденост с цели от висок духовен порядък, независимо с каква форма са тези практики, в преследване на финалните цели/.
***
„ШИРОКОТО” И „ТЯСНОТО” РАЗБИРАНЕ НА ЙОГА
При Карма йога, Бхакти Йога, Джнана йога
НЯКОЛКО ПЪТЯ В ИНДИЙСКАТА ТРАДИЦИЯ ЗА НАЧИНА НА ЖИВОТ
Няколко пътя в индийската традиция за начина на живот
В индийската религиозна традиция и вяра има няколко пътя, по които човек може да постигне финалното „освобождение”. Първият от тях е пътят на действието и правилното изпълнение на собствените ежедневни задължения, извършване на добри дела без да се мисли за възнаграждение или благодарност, съблюдаване с вяра задълженията на собствената класа и каста, почитане на боговете, подкрепа за светите хора и отшелници и изпълнение на предписаните ритуали. Възможен е и втори път –пътят на интензивната любов към личния бог, цялостното себеотдаване на него. Този път е бил надежда за получаване на божествената милост на „освобождението” за безброй индийци с ниски социални позиции, поради които не са били допускани до определени религиозни ритуали. Съществува трети път, поеман само от „саниаси” и други посветили се на боговете си люде – трудният път на духовното познание и на йогистката медитация. Чрез религиозни и духовни практики, включително чрез посвещенчески свещенодействия, самоотричане и себеотдаване, безкрайни аскетски пътувания и храмови поклонения, и чрез йогистките физически и ментални упражнения, предназначени да успокоят ума, се очаква постигане на връзка с Абсолюта, било като абстракция или като въплъщение на бога, на който посветеният се е отдал.
В този смисъл идеята за постигане на финалното освобождение, сливане с Абсолюта и блаженство е характерна за различни религиозни направления в хиндуизма, за различните негови философски системи, и за различни модели или пътища в начина на живот на вярващите. Не е необходимо приписването на една или друга система, школа или начин на живот на понятието „йога”, за да изразява тя крайната цел, която в Йога се нарича „мокша”, в Будизма „нирвана”, а при други системи, вярвания, култове означава „освобождение на душата от телесните вериги”, освобождение от „самсара” и от безкрайния цикъл на прераждания, „сливане” с Брахмана или с Абсолюта, постигане на крайното блаженство.
(Освен ако в понятието „йога” се вижда конкретно само негово древно звучене със значение на „свързване” и „сливане”, без всичко друго, което през хилядолетия и векове се е утвърдило до днешно време в представите на повечето хора за Йога.)
Не е необходимо да се квалифицират като система в Йога определен себеотдаен и безкористен начин на живот и труд, или определено всеотдайно отношение към личното божество или към боговете и степен на интензивна вяра и посветеност, или всеотдайна отдаденост на определени религиозни практики и правила в начина на живот, или на религиозно и духовно постоянство, развитие и усъвършенстване, посветени на стремежа и надеждата за заслужаване и получаване на божествената милост и достигане до финалното „освобождаване от веригите“ на „самсара” и сливане с върховната същност, при които, обаче, не се върви по пътя на физическите и ментални упражнения, практики и начин на живот с тях, характерни специално за Йога.
(Освен ако се вижда и приема аналогия или дори се отъждествява, от една страна, продължителната непреставаща себеотдайна безкористност, всеотдайната вяра и посветеност, многократните редовни ритуали и постоянна религиозна отдаденост като път на духовно развитие и усъвършенстване, с физическите и ментални техники и упражнения, преследващи духовното усъвършенстване и постигане на „самадхи“ и „мокша“ в практиките характерни за Хата йога и Раджа йога, от друга страна.)
Това се отнася, например, за Карма йога и Бхакти йога, дори и тези наименования да са възникнали и определени още от древността, както всъщност и за Джнана йога и други.
От същността на първия и на втория път за постигане на „освобождение”, в определен момент в древността са произтекли модели и практики в начина на живот, определени като системи наречени Карма йога, Бхакти йога и др., които, достигайки през хилядолетия и векове до наши дни, се нареждат в днешно време сред многото десетки системи или школи със специфични наименования, към които се добавя понятието „йога“.
Ако такива системи или школи трябва да се квалифицират и да се вписват самостоятелно и независимо в общата рамка на духа и философията на Йога, доколко конкретното развитие в тях би могло да бъде постигнато, ако практикуващите не са преминали преди това през известните в традицията практики на Хата йога? Доколко поради това, че и при тях крайната цел се определя като освобождение от "самсара" и съединение, сливане с Брахмана или с Абсолюта, е оправдано техните пътища и практики също да бъдат определяни като Йога? Доколко в начина на живот и в житейските и религиозни практики при някои от тях би имало нещо повече и биха се различавали от първите два пътя в индийската религиозна традиция, по които човек вярва, че може и мечтае да постигне финалното „освобождение”, и доколко тези практики би имало смисъл и би било оправдано да се определят като специфични системи на Йога и да се наричат с понятието "йога".
Понятието „йога“ е придобило през вековете някаква магическа сила, а и поради неговата популярност в днешния свят и мистериозно звучене, в някои случаи може да бъде използвано изкуствено, за придаване на допълнителна ценност и тежест, и не само за определен начин на живот или път на религиозна посветеност в търсене на крайното „освобождение”, но и при всякакви различни модели на поведение и на организиране на общност или на модернизирани физически практики.
Често е виден стремеж да се почерпи сила от значението на това древно понятие, от енергията в тази магическа дума.
В светлината на достигналите до наши дни и оформилите се днешни представи за Йога, макар че Карма йога се възприема като допълнителна практика, характерна за начина на живот и поведение, съпътстваща физическите практики в Хата йога (както евентуално заедно с тях и някои ментални практики) в многобройните школи, центрове и ашрами (а същото би могло да се прилага и към Бхакти йога), при широкия обхват, разнообразие и многопосочност на всичко, което включвам в понятието „традиционна и класическа Йога”, би могло все пак в представите за Йога, създали се в днешния ни свят, дошли от цялото древно хилядолетно наследство на Йога, да има определени граници, при които в тези представи и в този обхват да се включват системи, школи, или направления, чиито пътища преминават през йогистки физически практики, и които имат такава основа на развитие, и поне в този аспект са близки и съответстващи на същността на системата, описана от Патанджали. (А дори и да не преминават техните пътища през целия обхват на физически практики, присъщи на Хата йога, то поне да включват такива.)
(В множество случаи в по-ново време просто се е акцентирало на отделни аспекти или инструменти в практиките и философията на йога, като са се определили и наименовали отделни системи и школи в Йога с претенцията за оригиналност и новост. Това се е случвало и през предишните векове, но особено прави впечатление за развитието на Йога през двадесети век. Това явление е в ущърб на представата за комплексна и интегрирана същност на Йога като единна философска система и практика, така както е формулирана от Патанджали и както би трябвало да произтича от общото комплексно съдържание и смисъл на религиозните и философски доктрини и наследство от Упанишадите.
По отношение на съвременните модификации с различни видове и наименования на школи, международни мрежи, видове (или дори системи) на йога, макар по същество да представляват в повечето случаи различни вариации и аспекти на практики на Хата йога (независимо дали възприемана предимно в практики с асани и пранаяма, или в целия обхват на „Хата йога прадипика“ като наследие, продължение и конкретизиране на „Йога сутра“), техни основатели, организатори, вдъхновители или стоящи в основата и в центъра им авторитети (религиозни, духовни или йогистки), често създават впечатление, че ги квалифицират като някакви нови специфични оригинални разновидности или направления на Йога, което е израз на чисто човешки суетни чувства и амбиции, макар че би трябвало да се предполага, че основателите на такива направления или организации в йога са преминали на такова метално и духовно ниво на развитие, в което би трябвало отдавна вече да са неподвластни на такъв вид амбиции и суета, или нужда и желания за такъв вид реализация на своето име.)
Що се отнася до проявления и начин на живот, съответстващи на третия от няколкото пътя в индийската религиозна традиция и вяра, поеман само от „саниаси” и други посветили се на боговете си люде – пътя на духовното познание и на йогистката медитация, пътя посветен на едно или друго проявление на бога – на Шива или на Вишну, на Кришна или на Рама, начин на живот в ашрам, в обител или с постоянно пътуване между свети места и храмове, с преходи от обител до обител, с почивки по улици, площади и поляни, планински хълмове или речни долини – може да се води от пътуващи аскети, монаси, членове на ордени и секти, от религиозни представители, изпълнен с аскетизъм и търпение, преминаващ в съзерцание и изпълненост с това, което те вече знаят и в което вярват, в очакване да се случи и изпитат нещо ново и знаменателно, придружен с молитви и ритуали, пронизан от себеусещането на посветеността, преминаващ в осъзнатостта на търсенето. Но ако в него все пак липсват характерните физически и ментални практики на Йога, или ако те присъстват само спорадично-демонстративни за показ по площади и пред сборища (и още повече ако са придружени с навика за употреба на опиятен и наркотичен дим или подобни субстанции), такова проявление на третия път не следва да се квалифицира като път на Йога.
Макар че понякога границата между медитативните упражнения и практики, от една страна, и религиозните молитви и ритуални състояния на посветеност, от друга страна, е доста тънка и в много случаи се нарича медитация религиозното отдаване, съзерцание и търсене, особено когато е съчетано с определен начин на живот, аскетизъм, прилагане на принципа на отричане от светското и на непривързаността, и други подобни аспекти, все пак такова различие има. Има ясна разлика между примиреното и себеотдадено на своя бог съзерцание, аскетичното себеотрицание и отричане от светските желания и емоции, медитативното търпение и наблюдение, от една страна, и същинската медитация, от друга страна.
Същевременно, мнозина от пътуващите аскети, членове на общности, ордени, секти, практикуват Йога с асани и пранаяма, което би следвало да се има предвид за интегрирането на практиките на Йога в техния път. Освен когато при някои от тях (а в някои общности понякога и при мнозина) асаните им не са само показни по сборища и „кумбхамели“, докато самите те са пристрастени към пушене на наркотични цигари (със сигурност асоциирани от тяхна страна със състояния на търсене на божествения път и приближаване към крайната цел).
Разликата между интензивната религиозна посветеност, себеотдаване, съзерцание, търсене, религиозни и духовни практики, посветени на търсенето и постигането на финалното „освобождение”, от една страна, и йогистките физически, ментални и духовни практики с упражнения и медитация по пътя към овладяване на „самадхи” и постигане на „кайваля” и „мокша”, от друга страна, е тази, че в първия случай, спонтанно или не, усилията и менталният и духовен фокус всъщност са насочени по-скоро извън себе си – от себе си директно навън, към представата за въплъщението на бога, към една или друга представа, в ритуална и религиозна дейност или в посветеност, себеотдаване, съзерцания и търсения в стремеж към духовно усъвършенстване и извисяване, чиято посока е отвътре навън (или поне в по-голяма степен – спонтанно или не, осъзнато или не, по желание или не – с такъв израз на практическия резултат), докато при втория случай, в йога-практиките и в йогистката или будистката йогистка медитация (но не в същия смисъл и в такава степен будистка медитация с дълготрайно монотонно четене или произнасяне на текстове и мантри) се прилагат определени практики и техники, при които фокусът и медитативното движението (посоката на психическия, на духовния процес, посоката на енергията, фокусът на вниманието, концентрацията и търсенето, посоката на навлизане и медитативно потъване) са насочени определено отвън (или от себе си) навътре (навътре в себе си, в посока от повърхността и външните към вътрешните пластове на съзнанието, ума, душата), с цел опознаването, намиране на пътя и преминаване „навътре“ и през „вътрешните пластове“, а в резултат впоследствие намирането и преминаването на пътя „отвътре“„навън”– към „самадхи”, „кайваля”, „мокша”, „нирвана“, към Абсолюта или Брахмана, и сливане с Абсолюта (достигането на Божествената същност и сливането с нея). Това е тънката разлика и граница, която определя различието между молитва, посветеност и отдаденост, от една страна, и медитация, от друга страна. Това определя и различието между Йога и различни други системи или начини на живот, и на религиозно и духовно развитие, усъвършенстване и постигане на крайната цел.
(Макар че в някои случаи религиозната отдаденост и молитвите, независимо от това в каква религия, независимо от това в коя от многото религии, биха могли да имат много силен фокус, емоционална и духовна енергия, насоченост и движение навътре в себе си. Но това не винаги и не при всички хора е така, а тук определям принципната разлика.)
Отделен въпрос е също така в каква степен е правилно да се разграничава способността за контрол по време на практиките при висшите степени на Раджа йога и състоянията на концентрация и медитация, от неизбежно развиващата се и необходима способност за ментален контрол върху тялото и концентриране, фокусиране и визуализиране върху различни части и органи, който се развива и трябва да присъства при практикуването на асаните и на пранаяма, за да може практиката да е пълноценна и ефективна.
(Систематизацията на Патанджали, колкото и да е имала насоченост в конкретния времеви период към определени ограничени кръгове, избрани и елитни прослойки на тогавашното общество, все пак е предполагала трябвало да може да бъде разбрана от хора в тези кръгове и прослойки, които са имали различни нива на ума и мисленето и способности за възприемане.)
Въпреки изключителната стойност на сентенциите в неговата „Йога сутра”, опита за систематизиране и подреждане, съвършенството в лаконичността не е било възможно да бъде постигнато. Затова впоследствие Вияса и други след него са добавили изобилни коментари и обяснения към неговите съвсем кратки сентенции. С коментарите си Вияса и други след него са следвали, разбира се, структурата и систематизацията на оригинала на Патанджали. Би могло да се спори доколко систематизацията, подреждането и степента на изпълненост със съдържание на отделните части на текста и отделните сентенции-афоризми (включително заедно с последващите коментари и обяснения през вековете след Патанджали и до днешно време), е най-доброто, най-логичното, най-понятното и най-полезното, което е можело да се направи на основата на наследството на Упанишадите. Без усъмняване в неимоверната стойност на „Йога сутра” заедно с коментарите и обясненията на Вияса, не би било правилно да се идеализира като съвършен, достатъчен, единствен и основен източник, и би било правилно и полезно да се изследва богатството на предходното наследство на Веданта (и преди всичко на Упанишадите) като оригинален източник на философията на Йога – уникално духовно богатство заедно с няколкото други философски системи в индийската философия – наследство на Упанишадите.
Изхождайки от това, че една от целите (и то първостепенна цел) и функция на практиките на Хата йога е да се изчисти и подготви тялото, за да се приведе то в състояние, готово за по-висшите степени на медитация и "самадхи", възниква въпросът с нееднозначен отговор, доколко може да се приеме, че веднъж достигнал, усвоил и преминал практики в пета и шеста степени (абстрахиране и концентриране), преминал в практиките на седма степен и вече усвоил реалната медитация, йогата може и да не отделя вече време за телесни упражнения с интензивна практика в трета и четвърта степени с асани и пранаяма.
Всеки който е практикувал (и не само за практики от Йога се отнася това, но и за всякакви различни други физически дисциплини) знае от непосредствен личен опит, че дълбоко погрешна е представата, че, веднъж постигнати определени телесни качества и способности, те се запазват завинаги без тенденция към регрес и биха се запазвали непроменени дори и ако престане тяхното поддържане със съответните практики. Спреш ли да практикуваш, спреш ли да тренираш, качествата постепенно се загубват, дори и ако в ума си се самозаблуждаваш, че си ги запазил.
И ако се приеме все пак, че физическото благополучие е необходимо за осъществяване на менталните упражнения и странствания в измеренията на "самадхи", тогава именно на по-зряла възраст, когато медитацията е усвоена, асаните и пранаямата стават още по-необходими, за да противодействат, доколкото е възможно, на естествените процеси на физическата и телесната деградация с възрастта. А те настъпват дори и при йогите, колкото и да се опитват да ги забавят чрез Хата йога (както и чрез менталните практики във висшите степени).
Запазването възможно по-дълго време на физическото благополучие предоставя възможността за по-нататъшно ефективно развитие в менталните практики и странствания. Смисълът на асаните се усеща много повече, когато с тях се преодоляват някои ефекти на естествената физическа промяна в организма, отколкото на млади години, когато все още тялото почти не оказва съпротива и не винаги може веднага да се почувства ефектът на ежедневното им повтаряне. Смисълът на асаните се вижда в много по-голяма степен когато те се превръщат във възможен инструмент за евентуално спиране и преодоляване на тенденцията към физиологичен и телесен стрес и регрес с нарастване на възрастта, отколкото в по-млада възраст, когато все още я няма мъдростта и възприятието за неизбежния регрес, както и няма достатъчна база за сравнение за положителния ефект и развитие в резултат на практиките.
Разбира се, винаги би могла да се приеме и изтъква идеята, че напредналият в ментално отношение йога е в състояние и може да продължи да практикува асаните ментално, визуализирайки ги в полето пред вътрешния си поглед, с концентрация върху тях, от която ментална практика да е в състояние да предизвика и да постига същия физиологичен и физически телесен ефект и резултат както при обичайното им редовно и интензивно физическо изпълнение. При напреднали майстори йоги и предвид наличието на психофизиологическите връзки между съзнание, организъм и тяло, такава цел би могло да се преследва и такава практика би могло да бъде постигната.
Идеята се базира на евентуалното постигане чрез менталните практики на активно постоянно въздействие и ефект на обратна връзка на ментално ниво върху физическото тяло, която би могла да има същия ефект като физическите практики физическото тяло да не се окаже в процес на регрес и да запази оптималното си състояние, физиологична хармония и общ баланс.
Същевременно, ако необходимото ниво не е достигнато, би могло да доведе до заблуда и физически регрес, със съответни негативни ефекти и върху по-нататъшното развитие в менталните практики загуба на благоприятното за тяхното развитие благополучното физическо състояние.
Също така, би могла да се приеме и изтъква и идеята, че след като е практикувал дългогодишно и резултатно асани, пранаяма, диети, очистителни практики и други форми на йогистки практики в Хата йога, достигнал е по-висшите степени с абстрахиране и концентрация и сериозно ги е усвоил и постигнал, преминал е вече към медитации, овладял е реалното медитиране и продължава своето духовно усъвършенстване във висшите пета, шеста и седма степени, докато евентуално стигне до момента за настъпване на физически и телесен регрес, този йога вече ще е постигнал своето ментално усъвършенстване и ще е вече по пътя си към постигане на самадхи и мокша.)
А би могла да се приеме и изтъква и идеята, в чисто религиозно-философски план, че веднъж постигнато овладяването на реална медитация и приближаването към подстъпите на състоянието "самадхи", запазването на физическото благополучие – с нашата стандартна човешка представа, с постигане и съхраняване на здраве и хармония във функциите на тялото и с възможното неутрализиране на естествения физиологичен регрес – стават вече несъществени и ненужни, и единствената важна цел и задача остава практикуването на пълно постигане и овладяване на "самадхи" и постигане на окончателно преминаване в "мокша".
Приемането на тази идея би изисквало като предварително условие и приемане на идеята, че веднъж постигната определена степен на ментално развитие и овладяна реална медитативна способност, тя би се запазвала, развивала и усъвършенствала само с продължаване на практиките на менталните упражнения и, независимо от състоянието на физическото тяло, менталната и медитативна способност, сама за себе си и независимо от състоянието на физическото тяло, вече не би могла да се окаже в процес на регрес. (Или все пак поне ако приемем сравнително добро постигнато състояние на физическото тяло, постигнато все пак с преминаване на практиките в Хата йога, и без значителни негативни ефекти и съществен регрес след преустановяване на физически практики и продължаване само с ментално усъвършенстване на медитацията и постигането на „самадхи” и „мокша”.)
===========================================================
При Карма йога, Бхакти йога, Джнана йога
Психофизиологична връзка – при практиките на асана, как трябва да се практикува и при Карма – Бхакти...
За перефразиране и формулиране
Цял живот – действия – остават следи в мозъка - асоциативни връзки - синхрон - ментални състояния, качества. Асаните – създават се в мозъка асоциативни връзки – за това е необходимо време и практика.
**..с другите системи – направо на ментално равнище без да има асоциативна структура, която да въздейства за развитие на способности и да спомогне за менталното„навлизане навътре“.
Всяка позиция, която спонтанно не се практикува в ежедневието – тялото има склонност да деградира – може да е асана – за някои стойка на колене или лотус е асана, а за други ежедневна естествена позиция – ползата от позиции, които в ежедневието спонтанно не се практикуват – стави, но и такива с въздействие на вътрешни органи, от една страна - на гръбначен стълб и стави, от друга - на вътрешни органи съчетано с кръвообръщение и наплив на кислород – асаните в зависимост от човека и начина на живот може да са различни и без брой, като се изключи, че има определени зрелищни и по-специфични.
***
(Прераждането – начини на живот – социален ефект – не твърдя, че някой дълбокомислено го е измислил нарочно – но има такъв резултат)
„Освобождаването“ – отруденият работник и селянин, които водят тежък живот и биха могли да се надяват на някакъв вид „освобождаване“ не биха имали време, сили, възможности и предпоставки в ежедневието си да се занимават с необходимите ментални практики, освен религиозна посветеност, отношение към труда, безкористие – и да се надяват, че това може да ги доведе до просветление и освобождаване, което изглежда фикция и заблуда. Брамини и духовни лица, които биха имали време, настройка и възможности за ментална практика, водят такъв начин на живот, който е сравнително благоприятен, лек и необременен от ежедневен труд за оцеляване. Идеята при тях за „освобождаване“ и евентуалният стремеж и нужда да се „освободят“ изглежда повече като една ментална конструкция, фикс идея, без да е обусловена от някаква екзистенциална необходимост и житейска тежест, и изглежда като глезотия и концептуален подход, теоретичен интерес, философска практика.
В този смисъл въобще в преследването и прокламирането на идеята за „освобождаване“ чрез менлани практики има една философска фикция и от гледна точка на практическите обстоятелства и възможните лични мотивации – определено лицемерие.
При аскети и отшелници, би могло да е въпрос на вяра и преследване на цел, на основата на трансцедентна настройка към самия свой живот и реалност. Но това не би се отнасяло за брамини, водещи сравнително обичаен начин на живот в храмове и религиозни институции.
За различните разновидности на Йога – религиозните практики
Може всякакви допълнителни практики и подходи, свързани с религиозната посветеност и вярвания, самата Йога със същинските си цели се позиционира в религиозния контекст, но това не значи на тези подходи да се приписва йога когато не са включени принципи родени от практиката – физическите пози като основа – психофизиологичните връзки и постепенното събуждане на връзката между тялото и съзнанието - менталното подготвяне – менталното качество.
Развития в „Джнана“ ("Джнана йога") и начин на живот според „Карма“ ("Карма йога") може да са съпътстващи на реалната практика в Йога, както и биха били всякакви други религиозни практики.
**Осъзнаването започващо от нивото на менталното и виждане на реалността (например при "Джнана йога" или "Карма йога"), започвайки направо от менталното, без преди това чрез физическите практики постигане на събудена психофизиологична връзка и нейното активиране, би било същото както без никаква подготовка да се посветиш в религиозна доктрина и да постигнеш висши състояния. Затова Патанджали започва с моралния кодекс като първа основа – първи рамки на процеса на умствено развитие, душевно подреждане, предшестващи подготовката за менталното събуждане и последваща връзка чрез психофизиологичното въздействие. Започва се с морала и почтеността като първоначална основа, а впоследствие процесите стават с двупосочно едновременно въздействие.
Има няколкото пътя за следване в индийската традиция за обикновените хора – определени начини на живот и спазване на правила, от една страна, и път на саниаси, от друга страна. Начините на живот и спазването на правила съвпадат с представата за така наречените видове йога „Карма йога“ и „Бхакти йога“.
За индийци с ниски социални позиции, ангажирани постоянно да работят, за да преживяват и оцеляват, достъпът до определени възможности и практики е бил ограничен. От край време хората са се борили да оцеляват, били са ангажирани с труд и проблеми, не всеки е можел да се занимава с практики от вида на тези, които по-късно са били включени в различни системи, вкл. и наречени с името „Хата йога”. Не всеки е имал време и възможности да практикува в духа на „Хата йога”, както и да се занимава с ментални практики и медитация.
=========================================================
„Карма йога“, „Карма“ и „прераждането“
Идеята за „Карма йога“ има и определена социална мотивация, включително от гледна точка на стремежа на брамините към запазване на своите властови позиции и влияние върху различни слоеве на населението. Начинът на живот, препоръчван за последователите на „Карма йога“, на които се обещава така ментално възвисяване, просветление и освобождение, изразяват и „политика“ за утвърждаване на система на поведение, водеща до сдържането на недоволството.
Религиозната представа и вяра, мотивирана и обяснена с кармата и с възможностите на прераждането, въобще идята и вярата за съществуването на кармата и прераждането, са много удобни за кастовата система. Дали е измислена от прозорливи мъдреци, или се е появила спонтанно в жизнената практика и в индийската религията в древността (по-късно очевидно възприета и използвана от „Буда“ и от будистите, независимо от това дали те приемат или отричат приемственост с ведийската традиция), тя представлява удобен социален инструмент.
===========================================================
Широко и тясно разбиране
Този въпрос / отношение към божествената същност и евентуалния път извън видимата реалност на човека към нея / е основен в практиките на Йога още от древността, независимо в каква форма и с какви техники и упражнения те са се осъществявали, независимо дали са били физически пози и практики, чрез които е било постигано определено физическо и ментално състояние и способности, или са били само базирани на религиозна традиция и практика ментални, умозрителни, съзерцателни, молитвени с елементи на медитативност техники и практики – те принципно са насочени към постигане на определен път на човека през заобикалящата го реалност, към осмисляне на реалността извън себе си и вътре в себе си и постигане на определена финална цел.
Но същият този въпрос е основен и за религиозните традиции и доктрини, за религиозните вярвания и свързани с тях въпроси и надежди, на които философските представи и концепции на Упанишадите също търсят и предлагат отговори, предоставяйки също така основата за развитието на различни религиозни направления и традиции, както и за развитието на различни философски системи на индийската философия.
Така в съдържанието на Упанишадите се срещат различни аспекти на обосновката на философията на йога и различни аспекти на представите за реалността и за божествената същност, въплътили се в един или друг израз в основите на различни религиозни традиции и направления. И доколкото понятието „йога“ е многоаспектно и многозначно, в съдържанието на Упанишадите се явяват идейните предпоставки за обособяване впоследствие и на такива понятия, изразяващи видове йога, като „Бхакти йога“, „Карма йога“ и „Джнана йога“, които всъщност нямат пряко отношение към систематизираните физически практики на йога, посредством които още от дълбоката древност се е преминавал пътят към достигането на определени физически, ментални, психически и духовни състояния; към активиране на вродените връзки между физическото и телесното, и психическото и духовното; към активиране на психофизиологичните връзки – към постигане на тази основа на нови по-висши ментални нива и към приближаването към крайните цели на просветлението и преминаване извън видимата реалност, независимо от това с какви наименования в древността са били определяни и назовавани тези състояния и етапи, станали известни в определен момент като „самадхи”, „кайваля”, „мокша” или „нирвана”.
Тези понятия („Бхакти йога“, „Карма йога“ и „Джнана йога“) определят специфични подходи в отношението на човека към реалността, към божествената същност, към вярата в божественото, към знанието и мъдростта и към собственото поведение и действия в тези отношения, които се асоциират със смисъла и същността на Йога и към които се създава отношение и представа като към „различни видове йога”. В тези видове йога са обособени специфични подходи и практика, при които общата характерна черта е тази, че началото в практиката е определено направо на нивото на менталното себепознание, осмисляне и осъзнаване, или на нивото на вярата и религиозната посветеност, на безусловната отдаденост и любов към боговете или към бога, на съзерцанието и на медитативната форма на търсене и действие, на безкористния труд и отдаденост без търсене на облаги с едно ежедневно всеотдайно постоянство по един път на свое постоянно духовно възвисяване и приближаване към просветлението и към заветната крайна цел. (Всъщност, същото би могло да се каже и за всеки искрено вярващ, който се стреми да постигне крайната цел, очертана като възможна от неговата религия, и без житейският му път да бъде определян като практика на йога.)
Посочените самостоятелни видове „йога“ и тяхната същност на „йога“ (а и не само те, през следващите епохи списъкът на видовете йога постоянно е нараствал) в днешно време се обосновават с лабиринт от абстрактни понятия свързани с бога, любовта и отдадеността към него, осъзнаване на собствената същност, осъзнаване на абсолютната истина и на мястото сред нея на собственото „аз“.
В тази среща между йога и религиозните вярвания, принадлежността към определена религиозна система и следването на нейните канони, обичаи и правила, религиозната практика и определен начин на живот се губи границата и разликата между практика на йога, от една страна, и специфичната религиозна практика и посветен на своята религия начин на живот, от друга страна, създавайки основание за видове „йога“, при които на техните адепти и последователи се спестява една усилена, постоянна, трудна практика с физически пози и техники, с произтичащо от тях определено физическо и телесно развитие, водещо от своя страна до възникване на предпоставки за промяна в менталното състояние, с последващи ментални техники и състояния, каквато произлиза от практиките в йога от дълбоката древност, със същност и философия изразени в различните Упанишади, посветени на Йога, впоследствие „маркирани“ и формулирани с кратките му афоризми и от Патанджали в неговата „Йога сутра” в осемстепенна система (в съчетание в първите две начални степени с положения от „Дхарма сутрите”, отнасящи се към поведение в живота и морален кодекс) и коментирани от поредния (а може би единствения някога съществувал) Вияса с неговите по-подробни и разбираеми коментари към „Йога сутра” (на свой ред многократно коментирани през епохите от различни следващи гуру, йога-майстори и религиозни „светци”).
През времето преминава идейната линията между концептуалното и философско съдържание на Упанишадите с осветляването в тях на философски представи за Реалността, включително и отнасящи се към същността, смисъла и целите на йога, и философско-религиозното съдържание на „Багавадгита” като част от епоса Махабхарата, сътворена предполагаемо от мъдреца Вияса, в която Кришна разяснява различните видове йога.
В случая, съответният мъдрец Вияса, стъпвайки на едни или други интерпретации на едни или други Упанишади, е дарил на населението едни леснодостъпни видове йога, освободени от тежестта на дългогодишни и постоянни физически практики, ангажиращи времето в ежедневието, дарил е на хората философията, представата и възможността за едни житейски и религиозни практики и начини на живот, носещи магическото и мотивиращо наименование, съдържание, заряд и сила на понятието „йога”.
Дарил им е едни нови и сравнително по-лесни за възприемане и за следване видове „йога”, но като видове практика представляващи и определящи всъщност само определен начин на живот и модел на религиозно поведение, достъпни за всяка домакиня или обикновен човек, който в една или в друга степен бидейки посветен и обичащ своя бог, става практикуващ традицията „Бхакти“ и адепт на „Бхакти йога“, или който, следващ едни или други правила в ежедневния си живот и съобразяващ се с едни или други норми или идеи и цели, става последовател на правилата на „Карма“ или на „Джнана“ и съответно адепт, „практикуващ“ „Карма йога“ или „Джнана йога“.
Широко и тясно разбиране
***
Позата Лотос
Позата Лотос и началото на генезиса на физическите практики
При интерпретацията на позата „Лотос“ могат да се търсят и намерят различни причини за нейното възникване и хилядолетно утвърждаване и прилагане в една или друга форма - по-съвършено, частично или наподобяващо. Позата „Лотос“ без съмнение се асоциира и възприема като символ на медитативна практика и състояние в търсене на просветление, на духовна практика и въобще на Йога. Но предвид причините и генезиса на нейното древно възникване, и с всичко, което познаваме от начина ни на живот, тази поза сама по себе си не произтича пряко и изключително от практики на медитиране и не е свързана само с тях и с Йога. Това също допълнително показва древния характер на тази форма на седеж, и редицата естествени предпоставки още от дълбоката древност, които са довели до възникване на пози и практики с йогистки характер.
От една страна, в позата „Лотос“ са седели по време на религиозни церемонии и ритуали, при различни видове религиозни проповеди и събития. В позата „Лотос“ са пребивавали множеството отшелници, медитирали сред горски местности и в пещери. В позата „Лотос“ са пребивавали учители и ученици в часовете когато са били изговаряни и обсъждани ученията и мъдростите на изолираните общности секти създали Упанишадите.
Създателят на Будизма е бил просветен във философията на Йога, доколкото вече е била изразена в наследството на Упанишади, посветени на Йога, както и засегната във философско-религиозните концепции за реалността в множеството други Упанишади. Те са изворът на създадената от него философия и доктрина, както и на религията на джайнистите. Със сигурност създателят на Будизма е бил обучен и е практикувал Йога, както и е прекарвал дълго време в медитация в поза „Лотос“. Същото би могло да се каже и за създателя на Джайнизма.
Но от друга страна, този начин на седене е възникнал и се е практикувал в приблизително същия вид масово и в течение на хилядолетия (дори още от времената, когато пра-хората са пребивавали в пещери), защото е естествено удобен вид седеж и пребиваване на едно място.
Очевидно е, че тази поза на седене е възникнала поради най-естествени причини още в дълбоката древност преди няколко хиляди години и впоследствие е била възприета в практиките в Йога. И не само е било възприета в Йога, но тя е била първоначалната поза, от която са били стимулирани и са започнали да се появяват и развиват като нейни модификации и продължения и други йогистки пози.
Очевидно е, че произлиза от една ежедневна практика на удобен седеж в ограничени пространства, когато продължително време много хора са пребивавали на едно място, не само и специално при религиозни церемонии и ритуали, или при общуване на учител с ученици, но и при ежедневния начин на живот и общуване, например при пребиваване на продавачите на тесните им сергии на пазарите, и покрай тесните улички, или при прекарване на вечерите по домовете им.
При постоянно седене в тази форма, тялото естествено с течение на времето стига до състояние на позата „Лотос“.
Еволюцията на позата до нейната йогистка форма и използването й за медитативни практики произтича от различни обстоятелства – естественото приспособяване, привикване и отпускане при постоянен и продължителен седеж в позата; естествения импулс при постигане на състояние на отпускане на сухожилия и мускули към тяхното по-нататъшно огъвкавяване; стремежът към събраност и усещането за физическата събраност, която предоставя тази поза; положителни ефекти върху нервната система от тази поза, след нейното естествено постигане и практикуване с усещане за удобство; нейното максимално съответствие и благоприятност за целите на медитативна практика, подходяща за дълготрайно пребиваване в медитативно състояние или процес на навлизане в медитация без заспиване.
Сама по себе си позата изразява по много добър начин максималната телесна събраност и интегритет, и предизвиква съответен ментален ефект на възприятие за вътрешна събраност и интегритет чрез своето пряко въздействие върху различни нервни центрове и канали в таза, краката и кръста, и ефектът от това въздействие върху „телесната карта” в мозъка с обратна връзка спрямо цялостното вътрешно ментално състояние и себеусещане.
Тялото е събрано, но не лежи. Позата е подходяща за добро кръвообращение, пълноценно дълбоко дишане и дихателни практики, за отпускане, релаксиране и почивка. Може да се практикува на малко пространство, на всякакви места, със съвсем малко необходими условия (евентуално застилане на малка площ за изолирането й от влага и студ). Гръбнакът има възможност да е добре изправен и стабилен. Позата в по-малка степен стимулира заспиване, отколкото лежащата позиция. Позата осигурява стабилно положение и възможност за естествена изправеност на гръбначния стълб – подходяща за отпускане, дълготрайно пребиваване в нея, за ментални практики като абстрахиране и концентриране, за медитиране без заспиване. (След като бъде постигнат етапът на разтягане и приспособяване към удобно практикуване, краката вече не биха изтръпвали при дълготрайно обездвижване, както при начинаещ, а позата би осигурявала усещане на удобство с нормално кръвообращение и възможност за абстрахиране, концентриране и медитиране.
Позата „Лотос” е значително по-удобна, физически и ментално интегрираща и здравословна, отколкото седящата поза върху свити колене, характерна, например, при молитвените церемонии в Исляма както и по време на някои източни физически или съпътстващи ги медитативни практики (например, при така наречените източни „бойни изкуства“). Поради своята събраност, обратно ментално въздействие и стабилност, позата е била възприета като най-добра позиция за осъществяване на медитативни практики. Със своята събрана форма, създаващата се представа за широка стабилна основа при земята и въздигане към главата, центъра на просветлението и мъдростта, и с прилагане на различни „Мудри”, позата има и силно внушаващо духовен авторитет въздействие спрямо ученици и поклонници, за постигнато състояние на медитация и просветленост, за духовност и възвишеност, включително при проповеди и ритуални събития.
Разумното и постоянно осъществяване на практиката (без напъване и претоварване) води естествено от само себе си до огъвкавяване и разтягане на сухожилията и мускулните влакна все повече и до паралелно нарастващо желание и стремеж за разтягане още повече и все повече (все пак до определена граница и до определена възраст). От своя страна, самата поза „Лотос“ по естествен начин води и подсказва възможности, форми и варианти за други физически пози, разтягане и огъвкавяване. Позата „Лотос“ по естествен път стимулира преминаване в други позиции с подобен характер и ефекти. Както при позата „Лотос“ разумното и постепенно постигане на други подобни позиции с разтягане и огъвкавяване води до стимулиране на желание и стремеж за по-нататъшно разтягане и развитие в съответната позиция, както и до обратното ментално положително въздействие. В резултат на тези специфики и ефекти от правилното прилагане и постепенно възприемане и свикване както при позата „Лотос” така и при която и да е друга подобна неподвижна поза, и на естественото спонтанно развитие с преминаване от „Лотос” в подобни пози, са се развили в дълбоката древност такива физически практики с ежедневно постоянно навлизане в едни или други пози, с тяхното постепенно и естествено свикване и усъвършенстване, с едно спокойно, търпеливо и съзерцателно отношение, за които са били подходящи условията на един топъл климат и на определен социален контекст, на определено обкръжение, включително при ежедневния начин на живот на хора, ангажирани предимно с религиозно-ритуални действия, на изолиращи се аскети, на изучаващи възможностите си лечители или на кралски и княжески особи, всички те с достатъчно спокойствие и свободно време и освободени от задълженията, товара и напрежението на грижите за ежедневно изкарване на препитание.
Така в дълбока древност се стига до осъзнаване и възприемане на набор от физически практики, а техният ефект стимулира осъзнаването на възможностите за различни ментални практики.
***
Вияса
ВИЯСА - МНОЖЕСТВО ИМЕНА И ТЕКСТОВЕ – НЕЯСНОТИТЕ В ХРОНОЛОГИЯТА – ЛИПСВАЩА ИНФОРМАЦИЯ
Въпросният мъдрец Вияса се предполага, че е автор на други творения, името Вияса се сочи и като събрал и обособил съдържанието на ведическите химни и цялото ведическо наследство в четирите основни групи, дошлите до наши дни във формата на известните текстове на четирите Веди. Но това се е случило много векове или хилядолетие преди съставянето на коментарите към „Йога сутра”. Счита се, че четирите Веди са групирани и формирани в известния им вид към края на второто хилядолетие и началото на първото хилядолетие пр. Хр. преди да започнат да се съставят Упанишадите. За „Йога сутра“ датировката за създаването й варира от няколко века пр. Хр. /което приемам, вкл. около времената на възникване на Будизма, по-скоро не много време впоследствие, отколкото известно време преди това/ до първите векове от Н.е. Ясно е, че в различни времена са живели и творили различни мъдреци с името Вияса, а самото име е било възприемано като нарицателно за велик мъдрец, автор на значителни творения, останали като наследство през вековете. Същевременно мъдрец и учен с името Патанджали е съставил санскритската граматика във времената на вековете пр. Хр.
***
Последни бележки
Свързване - обясняване на източник - начало на учител с Шива – така обясняват хронологията началото
Визуализации – 3 варианта – доста елементарни
=======================================================
Източник Буда – трябва да се приеме тезата за просветление, от което е получил информацията
=======================================================
Ако началото е в 15 век пр. н.е. – сякаш са паднали от небето с чисто съзнание – трябва да се приеме тезата, че са получили текстовете, или елементите за тях с просветление и медитация
Няма как идвайки в долината на Инд да не са носители на култура и предпоставки, продължили развили се в текстовете. В този смисъл няма как изведнъж от нищо да са се появили. Имат по-стара история.
=====================================================
Ако изместват хронологията на Упанишади и Сутри, излиза че философските системи са се развивали през вековете след н.е., а не в средата на първото хилядолетие пр.н.е. Това измества напред във времето всичко много след развитието на Будизма.
========================================================
Копиране, взаимстване, разменяне на местата, нови понятия със старо съдържание.
Зависи от контекста на времето когато са създали текста си - от една страна се съобразяват с доминиращи концепции, или изхождат от оформили се концепции преди тях или в последното време, както и с утвърдени и почитани към това време богове и религиозни движения, от друга страна взаимстват от предишните текстове, от трета - опитват да налагат свой образ и специфика, разместват, допълват.
===========================================================
За някои самхити предполагаемите датировки за създаването им от учените индолози се разминават с 1000 години.
В този дух, всеки може сам да направи сравнение между описания, класификации и елементите в съдържанието на различните видове текстове, налични в информационния фонд. Тук цел не е да се прави подробен преглед, сравнителен анализ и изложение на съдържанието на всяко отделно произведение, или на всичко съществуващо по темата или по общия комплекс от теми.
Ако Йога сутра се определя като Раджа йога заради висшите степени, ако за основал Хата йога се счита Горакшанатх през 10 век, като той съдържа шест степени, вкл. и висшите в Йога сутра като пропуска първите две, ако за Хата йога прадипика се казва че съдържа 4 степени...
Често при превеждането от санскрит се получават съществени различия в преводите, в зависимост от тълкуването на преводача, което създава различни представи за отделни елементи в съдържанието на едни и същи текстове. Ако преводачът прибави по свое усмотрение по подразбиране някое понятие и определение, би могъл да създаде неправилна представа и да свърже понятия, които са различни, например да асоциира една йога практика с друга, едни проявления и аспекти на йога с школа или система, с които нямат пряка връзка, или един вид йога с друг вид йога.
В древността поредните нови произведения, „систематизирани колекции от мъдрости, учения и знания“, самхити, са били съставяни на базата на информацията, с която е разполагал и на познанията, вкусовете и предпочитанията на съответния мъдрец, учен или съставител. Получавало се е смесване на различни аспекти и практики, всички те произтичащи от различни предишни школи, като в едни или други школи в миналото е било акцентирано на едни или на други практики със съответните философски съображения, и обяснения. Когато се е съставяло поредното ново произведение, наименовано от съставителя като определена йога, впоследствие при превода след време би могло да му се приписва принадлежност към една или към друга система. При комерсиализирането на йога в днешно време, при превеждането от санскрит и започналото издаване на наличните текстове (за някои текстове на санскрит се оказва, че са били неизвестни и са били открити едва преди няколко десетилетия), в стремежа на различни днешни школи или организации да си припишат принадлежност към класически системи, или в стремежа на издателства да реализират популярност и приход от своето издание, едни или други преведени от санскрит произведения се анонсират с произволни и погрешни периоди на създаване, или се асоциират неправилно с една или друга школа или система като първоизточник, с което допълнително се увеличава объркването и неадекватността и несъответствието с реалностите в миналото в днешния информационен фонд.
В Йога сутра и в различните последвали текстове и известни самхити системата на йога се определя с различен набор отделни конкретни практики или етапи – в осем степени в „Йога сутра“ на Патанджали, в шест степени в „Горакша самхита“ на Горакшанатх, в седем степени на „Геранда самхита“ с предполагаем автор „риши Геранда“, или в четири степени, характерни за Хата йога, в „Хата йога прадипика“ на Свами Сватмарама. В самхити определяни като представящи Хата йога се включват практики и степени, излизащи извън представите и определенията за Хата йога и включени още в „Йога сутра“ на Патанджали, която е назована като Раджа йога.
В информационния фонд в анонсите на някои книги Геранда самхита се определя като...
В анонсите на книги при преводи на западни езици, в стремежа на преводачи и издатели да придадат особена значимост на даденото произведение, а дори и в статии в енциклопедии, се асоциира с определен вид йога, без на това да има ясни основания на базата на систематизация на критерии.
Геранда Самхита е един от трите важни текста по класическата хатха йога, заедно с Хатха Йога Прадипика и Шива Самхита. Трактатът е написан на санскрит в края на 17 век и се счита за най-пълният от трите текста.
"Геранда Самхита" е най-авторитетният древен литературен източник по Хатха йога, достигнал до наши дни. Неговият автор е риши Геранда.
Доисторическият ръкопис.
И Герандда самхита и Шива самхита се определят като „най-изчерпателния“ текст по Хата йога.
Съставена преди около 5 века, “Шива самхита” е един от най-благонадеждните древни текстове за хата йога. Той включва много красиви учения, които ...
...беше заимстван директно от втория трактат, но някои стихове бяха пренаписани непоследователно и неграмотно.
==================================================
***
Динамич„ни практики
Банални представи
Интегрална йога
Анонс темы стихов о маме, о матери, про маму
© Copyright: Евгени Алексиев, 2020
Свидетельство о публикации №120080404144
Свидетельство о публикации №120080404144
Рецензии
Междинный...
Промежуточный. Предварительный анонс.
Терджиман Кырымлы Второй 05.08.2020 22:22 • Заявить о нарушении
Промежуточный. Предварительный анонс.
Терджиман Кырымлы Второй 05.08.2020 22:22 • Заявить о нарушении
Хорошо, исправлю, спасибо. Хотя... кто ли уже увидит...
Думаю - промежуточный лучше.
Евгени Алексиев 06.08.2020 00:56 Заявить о нарушении
Думаю - промежуточный лучше.
Евгени Алексиев 06.08.2020 00:56 Заявить о нарушении
Терджиман, спасибо за перевод баллов в июле, я тогда не обратил внимания, сейчас увидел, понял. Спасибо еще раз - я скоро употреблю их на анонс страницы Ваши стихи о матери... До этого момента если будет включим в ней еще что-то... Приветы. Евгени
http://stihi.ru/rec_author.html?evgeni2012
Евгени Алексиев 06.08.2020 20:43 Заявить о нарушении
http://stihi.ru/rec_author.html?evgeni2012
Евгени Алексиев 06.08.2020 20:43 Заявить о нарушении
На это произведение написаны 2 рецензии, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.