Осип Мандельштам Золотистого меда струя из бутылки

„ОТ БУТИЛКАТА В СТРУЯ ТЕЧЕШЕ ЗЛАТИСТИЯТ МЕД” („ЗОЛОТИСТОГО МЕДА СТРУЯ ИЗ БУТЫЛКИ ТЕКЛА”)
Осип/Иосиф Эмильевич Мандельштам (1891-1938 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


Осип Манделщам
ОТ БУТИЛКАТА В СТРУЯ ТЕЧЕШЕ ЗЛАТИСТИЯТ МЕД

От бутилката в струя течеше златистият мед
тъй протяжно и дълго, че даже хазяйката стана:
Тук, в печална Таврида, съдбата ни прати привет,
не скучаем! – тя каза и бегло погледна през рамо.

Дръж на Бакхус услугите, сякаш са нейде встрани
стражи, кучета – ходиш и никого тук не съзираш.
Като дъбови бъчви спокойно търкалят се дни:
от колибата чул гласове, си мълчиш, не разбираш.

А след чая излизаме в сенчест градински всемир,
на прозорците, сякаш ресници, са спуснати щори.
Покрай бели колони оглеждаме гроздова шир,
зад въздушно стъкло бляскат сънни планински простори.

Казах: гроздето сякаш сред битка старинна седи,
гдето чорлави конници бият се къдраволици:
в камениста Таврида наука Елада реди –
ръждавеят лехи с благородни от грозд десетици.

Като хурка сред стаята бяла стои тишина.
Дъх на вино, оцет и бои от мазето извира.
Помниш гръцкия дом с таз любима на всички жена –
не Елена, а другата – дълго която бродира.

Златно руно, къде си ти, приказно руно едно?
Тежки морски вълни разшумяваха пътя неземен.
И напускайки кораба с морното морско платно,
Одисей се завърна, изпълнен с пространство и време.
 

Ударения
ОТ БУТИЛКАТА В СТРУЯ ТЕЧЕШЕ ЗЛАТИСТИЯТ МЕД

От бути́лката в стру́я тече́ше злати́стият ме́д
тъй протя́жно и дъ́лго, че да́же хазя́йката ста́на:
Тук, в печа́лна Таври́да, съдба́та ни пра́ти приве́т,
не скуча́ем! – тя ка́за и бе́гло погле́дна през ра́мо.

Дръж на Ба́кхус услу́гите, ся́каш са не́йде встрани́
стра́жи, ку́чета – хо́диш и ни́кого ту́к не съзи́раш.
Като дъ́бови бъ́чви споко́йно търка́лят се дни́:
от коли́бата чу́л гласове́, си мълчи́ш, не разби́раш.

А след ча́я изли́заме в се́нчест гради́нски всеми́р,
на прозо́рците, ся́каш ресни́ци, са спу́снати що́ри.
Покрай бе́ли коло́ни огле́ждаме гро́здова ши́р,
зад възду́шно стъкло́ бля́скат съ́нни плани́нски просто́ри.

Ка́зах: гро́здето ся́каш сред би́тка стари́нна седи́,
где́то чо́рлави ко́нници би́ят се къдраволи́ци:
в камени́ста Таври́да нау́ка Ела́да реди́ –
ръждаве́ят лехи́ с благоро́дни от гро́зд десети́ци.

Като ху́рка сред ста́ята бя́ла стои́ тишина́.
Дъх на ви́но, оце́т и бои́ от мазе́то изви́ра.
По́мниш гръ́цкия до́м с таз люби́ма на вси́чки жена́ –
не Еле́на, а дру́гата – дъ́лго коя́то броди́ра.

Зла́тно ру́но, къде́ си ти, при́казно ру́но едно́?
Те́жки мо́рски вълни́ разшумя́ваха пъ́тя незе́мен.
И напу́скайки ко́раба с мо́рното мо́рско платно́,
Одисе́й се завъ́рна, изпъ́лнен с простра́нство и вре́ме.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Осип Мандельштам
ЗОЛОТИСТОГО МЕДА СТРУЯ ИЗ БУТЫЛКИ ТЕКЛА
 
Золотистого меда струя из бутылки текла
Так тягуче и долго, что молвить хозяйка успела:
Здесь, в печальной Тавриде, куда нас судьба занесла,
Мы совсем не скучаем, – и через плечо поглядела.

Всюду Бахуса службы, как будто на свете одни
Сторожа и собаки, – идешь, никого не заметишь.
Как тяжелые бочки, спокойные катятся дни:
Далеко в шалаше голоса – не поймешь, не ответишь.

После чаю мы вышли в огромный коричневый сад,
Как ресницы, на окнах опущены темные шторы.
Мимо белых колонн мы пошли посмотреть виноград,
Где воздушным стеклом обливаются сонные горы.

Я сказал: виноград, как старинная битва, живет,
Где курчавые всадники бьются в кудрявом порядке:
В каменистой Тавриде наука Эллады – и вот
Золотых десятин благородные, ржавые грядки.

Ну а в комнате белой, как прялка, стоит тишина.
Пахнет уксусом, краской и свежим вином из подвала,
Помнишь, в греческом доме: любимая всеми жена, –
Не Елена – другая – как долго она вышивала?

Золотое руно, где же ты, золотое руно?
Всю дорогу шумели морские тяжелые волны.
И, покинув корабль, натрудивший в морях полотно,
Одиссей возвратился, пространством и временем полный.

               1917 г.



---------------
Руският поет, писател, преводач и литературен критик Осип Манделщам (Осип Эмильевич Мандельштам, рождено име Иосиф) е роден на 15 януари 1891 г. във Варшава. От 1897 г. семейството му живее в Санкт Петербург. През 1911 г. постъпва в историко-филологическия факултет на Петербургския университет, посещава лекции в Париж и Хайделберг. Близък приятел е на поетите Николай Гумильов и Анна Ахматова. Привърженик е на литературните течения акмеизъм и символизъм. Автор е на стихосбирките „Камък“ (1913 г.), „Tristia“ (1922 г.), „Втора книга“ (1923 г.) и „Стихотворения“ (1928 г.), и на книгите с проза „Шумът на времето“ (1925 г.) и „Египетска марка“ (1928 г.). След 1928 г. съветските издания спират да печатат негови стихове като неотговарящи на комунистическата идеология. Заради една негова антисталинистка епиграма от 1934 до 1937 г. е заточен във Воронеж, а през 1938 г. отново е арестуван и е изпратен в лагер, където се разболява от тиф. Умира на 27 декември 1938 г. близо до Владивосток. За двете дела срещу него посмъртно е реабилитиран през 1956 г. и през 1987 г.