Вадим Негатуров Божий раб Божи роб

„БОЖИ РОБ” („БОЖИЙ РАБ”)
Вадим Витальевич Негатуров (1959-2014 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


Вадим Негатуров
БОЖИ РОБ

Аз – Божи роб, щастлив съм с тази участ.
С небивала цена съм оценен.
Не нагъл долар е за мен получен,
не царска „златна”, не фунт е платен.

Не за ведро с рубини драгоценни,
не за сандък със свила свиден бях,
не за храна откупен съм от плена
на болести и смърт, и страх, и грях.

Изкупен съм с кръвта Христова свята,
получих не окови, а любов.
Да, роб съм... Но не съм аз от тълпата
с проклетия й жалък робски зов.

Творецът в мен призна сина си роден,
макар че грешен бях, духовен сноб.
И аз завинаги ще съм свободен.
Но все пак роб съм... Доброволен роб!

Аз Божи роб съм, затова свободен
на времена и на места от лъст.
Аз с радост нося белега Господен –
до тялото ми православен кръст.

Тоз кръст не амулет е, не емблема,
но отбелязва жизнен нов етап,
че за оставащото мое време
смирен съм доброволен Божи раб.


Ударения
БОЖИ РОБ

Аз – Бо́жи ро́б, щастли́в съм с та́зи у́част.
С неби́вала цена́ съм оцене́н.
Не на́гъл до́лар е за мен полу́чен,
не ца́рска „зла́тна”, не фунт е плате́н.

Не за ведро́ с руби́ни драгоце́нни,
не за сандъ́к със сви́ла сви́ден бя́х,
не за храна́ отку́пен съм от пле́на
на бо́лести и смъ́рт, и стра́х, и гря́х.

Изку́пен съм с кръвта́ Христо́ва свя́та,
полу́чих не́ око́ви, а любо́в.
Да, ро́б съм... Но не съ́м аз от тълпа́та
с прокле́тия й жа́лък ро́бски зо́в.

Творе́цът в ме́н призна́ сина́ си ро́ден,
мака́р че гре́шен бя́х, духо́вен сно́б.
И а́з зави́наги ще съм свобо́ден.
Но все пак ро́б съм... Доброво́лен ро́б!

Аз Бо́жи ро́б съм, затова́ свобо́ден
на времена́ и на места́ от лъ́ст.
Аз с ра́дост но́ся бе́лега Госпо́ден –
до тя́лото ми правосла́вен кръ́ст.

Тоз кръ́ст не амуле́т е, не ембле́ма,
но отбеля́зва жи́знен но́в ета́п,
че за оста́ващото мо́е вре́ме
смире́н съм доброво́лен Бо́жи ра́б.


                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Вадим Негатуров
БОЖИЙ РАБ
 
Я – Божий раб. И счастлив этой долей.
Я оценён немыслимой ценой.
Уплачен за меня не наглый доллар,
Не гордый фунт, не царский „золотой”.

Не за ведро каменьев драгоценных,
Не за сундук, где кожи и меха,
Не за еду я выкуплен из плена
Болезней, смерти, страха и греха.

Я искуплен Святой Христовой Кровью,
Я получил Любовь взамен оков.
Зовусь рабом... Но я не из сословья
Униженных и проклятых рабов.

Во мне Творец признал родного сына,
Хоть был я грешен и духовно слаб.
И я свободен навсегда отныне.
Но всё ж я раб… Я – добровольный раб!

Я – Божий раб, поэтому свободен
От обстоятельств времени и мест.
Я с радостью ношу тавро Господне –
Простой нательный Православный Крест.

Тот Крест – не амулет и не эмблема,
Но знаменует жизненный этап,
Что я на всё оставшееся время –
Смиренный добровольный Божий раб.




---------------
Руският поет Вадим Негатуров (Вадим Витальевич Негатуров) е роден на 5 декември 1959 г. в Одеса. Има две висши образования – математическо и икономическо. Работил е като строител, пазач, научен сътрудник, преподавател, инженер, програмист, икономист, мениджър, финансов аналитик, финансист, директор на няколко фирми. Публикува поезия в списания, вестници и алманаси като „Огни Гавани”, „Невский альманах”, „Легенс”, „Для Вас”, „Litera”, „Меценат и Мир”, „Южная Звезда”, „Таёжный Костер”, „Новгород-литературный” и др. Член е на литературното обединение „И. Домрин”, действителен член е на Академията за руска словесност и изящни изкуства „Г. Державин”. Загива на 3 май 2014 г. при палежите в Дома на профсъюзите в Одеса.