Има вампири, няма вампири

Има вампири, няма вампири
Красимир Георгиев

               
                Съдържание http://www.stihi.ru/2013/12/30/6709 „ФЕНОМЕНИ”
 

Красимир Георгиев, Евгени Алексиев
ИМА ВАМПИРИ, НЯМА ВАМПИРИ

                Съдържание http://www.stihi.ru/2013/12/30/6709 „ФЕНОМЕНИ” („ФЕНОМЕНЫ”)

          Да изпиеш кръвта на любимия
          ИМА ВАМПИРИ, НЯМА ВАМПИРИ

          Психолозите определят клиническия вампиризъм или хемосексуалността като привличане от сексуален тип към кръвта. Този изключително рядък синдром доказва, че вампири наистина съществуват, въпреки че не притежават свръхестествени сили.
          Много случаи на вампиризъм и борба с вампири са регистрирани в официални полицейски рапорти. През 1730 г. например в един от докладите на австрийските военни власти в детайли се описва обезвреждането чрез забиване на дървен кол в сърцето на вампир и цяла епидемия от вампиризъм сред обитателите на някакво селище.
          Американката Трейси Уиджинтън смучела кръвта на своя любовник по време на сексуалните актове и през 1989 г. убила Едуард Клайд, за да изпие кръвта му.
          През 1992 г. бразилецът Марсело Коста де Андраде убил 14 момчета и изпил кръвта им, вярвайки, че това ще го направи по-мъжествен.
          През юли 1996 г. журналистката Сюзън Уолш изчезнала, докато събирала сведения за вампирска секта от Ню Йорк – хора с клинообразни зъби, пиещи човешка кръв.
          Съществува ли наистина зловещото безсмъртно същество? Има ли медицинско обяснение за вампиризма?
Според изследване в Калифорнийския държавен университет над 27 % от американците са убедени, че вампирите наистина съществуват. Ако попитаме тези хора как изглеждат кръвожадните демони, те вероятно ще опишат вампирите от многобройните филми по стереотипа на романа за Дракула, написан през 1897 г. от Брам Стокер. Литературният вампир е привлекателен аристократ, който през деня почива в луксозен ковчег в замъка си, а нощем търси кръв. Въпреки свръхчовешките си способности Дракула се ужасява от кръстовете, от чесъна и от светлината.
          Съществува и друг тип вампир – от народните предания и традиции в различни исторически периоди на почти всички култури. Този вампир е селянин и за разлика от кинематографичния си аналог живее в гробището обикновено без собствен ковчег. Литературният вампир парадира с безсмъртието си и пътешества по света в търсенето на нови жертви, а вампирът от преданията мрази своето състояние и не напуска пределите на селището си.
          За да разберем защо фигурата на вампира е останала в народната памет, трябва да се върнем с около 200 години назад, когато причините за повечето болести са били забулени в мистерия. Хората са вярвали, че болестите и смъртта са Божие дело, но понякога са възниквали ситуации, предизвикващи масов страх от непонятни зловещи сили.
          Причините за внезапната смърт на здрави хора са били приписвани на свръхестествени феномени. Вампир е изпил живота на нещастника, за да захрани собственото си безсмъртие! Обитателите на селото взимали предвид възможността мъртвецът също да се превърне във вампир, изравяли трупа и търсели знаците на предполагаемия вампиризъм: регенерация на кожата, израстване на косата и ноктите, червендалест вид, кървене от естествените отвори на тялото, издаване на стонове и пр. Днес процесът на разлагане е добре известен на науката, но в миналото онова, което се е случвало с човешкото тяло след погребването му, е било обвито в неяснота, затова ловците на вампири интерпретирали типичните процеси при разлагането като явни доказателства за вампиризъм.
          Когато един труп се разлага, във вътрешността му се произвеждат газове, които причиняват подпухване. Раздуват се нежните тъкани, при мъжете членът достига значителни размери. Мъртвецът може да изглежда по-охранен, отколкото е бил приживе, а изправеният му член навява мисли за продължаваща сексуална активност. След като покойникът официално е бил обявен за вампир, правело се необходимото за окончателния покой на духа му. Най-разпространеният метод: да се забие заострен дървен кол в сърцето на вампира. В хода на подобна "операция" е възможно експлозивно освобождаване на телесен газ, при което изглеждало, че трупът стене.
          В народните предания за вампирите кръвопийците са бледи здрави същества с дълги нокти и зъби. От носа и устата им се прецежда "прясна" кръв. Наблюдението на феномените е било точно, но интерпретацията им – погрешна.
          Днес медицината обяснява загадките в митовете за вампирите: при една рядка генетична болест кучешките зъби добиват конична форма и силно израстват, при някои кожни болести по тялото се появяват патологични следи като от ухапване, болните от морфея получават виолетови екземи по долната устна, при синдрома на Сезари кожата е свръхчувствителна към светлината, ефекти на мускулна контракция обясняват растежа на ноктите на мъртвите и пр.
          Науката отрича вампирите. Вампири няма! И все пак, нека си припомним народното поверие, че вампир се открива, ако ликът му не се отразява в огледало, прогонва се с кръст и светена вода, убива се със заострен кол в сърцето. А ако напълним устата на убития вампир с чесън, той ще остане в отвъдното завинаги.

               


© Copyright: Красимир Георгиев, 2011
Свидетельство о публикации №111081507892
Список читателей / Версия для печати / Разместить анонс / Заявить о нарушении
Другие произведения автора Красимир Георгиев

Рецензии - http://stihi.ru/comments.html?2011/08/15/7892


Написать рецензию
На это произведение написано 5 рецензий, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.