Владимир Висоцкий - Песня о друге

Владимир Висоцкий (25.01.1938-25.07.1980)
Песня о друге

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

ПЕСЕН ЗА ПРИЯТЕЛЯ

Щом усетиш, че твой другар,
нито близък е, нито враг...
Щом не можеш го ти разбра,
лош ли е или благ —               
в планината го ти води!
Не изпускай го сам встрани!
Нека свръзка да бъде с теб -
кой е той, ще съзреш.

Ако той в планина – е плах,
изведнъж се разкисне – в страх,
на леда се подхлъзне – в миг
и се спъне – със вик,
значи близко до теб - е чужд.
Него ти не пази – гони:
не приема ги там върхът
и за тях не тръбят.

Ако той не се хленчи в път,
нека бъде и строг, и зъл,
но, щом падна ти от скала,
той те с труд одържа;
щом върви, като в бой, до теб,
и върха е достигнал блед,
значи ти посвети докрай,
свой живот му отдай.

1966
Превод: 24.07.2020 г.

---------------------

Щом усЕтиш, че твОй другАр,
нито блИзък е, нИто врАг...
Щом не мОжеш го тИ разбрА,
лОш ли е или блАг —               
в планинАта го тИ водИ!
Не изпУскай го сАм встранИ!
Нека сврЪзка да бЪде с тЕб -
кой е тОй, ще съзрЕш.

Ако тОй в планинА – е плАх,
изведнЪж се разкИсне – в стрАх,
на ледА се подхлЪзне – в мИг
и се спЪне – със вИк,
значи блИзко до тЕб - е чУжд.
Него тИ не пазИ – гонИ:
не приЕма ги тАм върхЪт
и за тЯх не тръбЯт.

Ако тОй не се хлЕнчи в пЪт,
нека бЪде и стрОг, и зЪл,
но, щом пАдна ти От скалА,
той те с трУд одържА;
щом вървИ, като в бОй, до тЕб,
и върхА е достИгнал блЕд,
значи тИ посветИ докрАй,
свой живОт му отдАй.

------------------------------

ПЕСНЯ О ДРУГЕ

Если друг оказался вдруг
И не друг, и не враг — а так…
Если сразу не разберешь,
Плох он или хорош,
Парня в горы тяни — рискни! —
Не бросай одного его,
Пусть он в связке одной с тобой —
Там поймешь, кто такой.

Если парень в горах — не ах,
Если сразу раскис — и вниз,
Шаг ступил на ледник — и сник,
Оступился — и в крик,
Значит рядом с тобой — чужой,
Ты его не брани — гони,
Вверх таких не берут, и тут
Про таких не поют.

Если ж он не скулил, не ныл,
Пусть он хмур был и зол, но шел,
А когда ты упал со скал,
Он стонал, но держал;
Если шел он с тобой, как в бой,
На вершине стоял хмельной,
Значит, как на себя самого,
Положись на него.

1966