Зинаида Гиппиус Жить Да се живее

„ДА СЕ ЖИВЕЕ” („ЖИТЬ”)
Зинаида Николаевна Гиппиус-Мережковская (1869-1945 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


Зинаида Гипиус
ДА СЕ ЖИВЕЕ

Май има там – май няма там...
Да, ще умра, а ще възкръсна ли?
То беше сянка, беше плам...
Да искаш ли, или да търсиш ти?

Живеем, ще градим съдби,
от жалки пречки вечно жалени.
А може би, а може би
живеем тъй, за да не знаем ний?


Ударения
ДА СЕ ЖИВЕЕ

Май и́ма та́м – май ня́ма та́м...
Да, ще умра́, а ще възкръ́сна ли?
То бе́ше ся́нка, бе́ше пла́м...
Да и́скаш ли, или да тъ́рсиш ти?

Живе́ем, ще гради́м съдби́,
от жа́лки пре́чки ве́чно жа́лени.
А мо́же би, а мо́же би
живе́ем тъ́й, за да не зна́ем ний?

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Зинаида Гиппиус
ЖИТЬ

Как будто есть – как будто нет...
Умру наверно, а воскресну ли?
То будто тень – то будто свет...
Чего искать и ждать – известно ли?

Вот и живем и будем жить,
Сомненьем жалким вечно жалимы.
А может быть, а может быть,
Так и жить надо, чтоб не знали мы?

               1932 г.



---------------
Руската писателка, поетеса, литературен критик, драматург и мемоарист Зинаида Гипиус (Зинаида Николаевна Гиппиус-Мережковская) е родена на 8/20 ноември 1869 г. в гр. Бельов, Тулска губерния. Пише стихове от 7-годишна възраст. Получава домашно образование с преподаватели от Гоголския лицей в гр. Нежин. Първите й стихотворения са отпечатани във в. „Северный вестник” през 1888 г. Посещава Шекспировия кръжок на Спасович, член-сътрудник е на Руското литературно общество. През първата половина от творческия си път се утвърждава като идеолог на руския символизъм. Публикува поезия, проза и публицистика в издания като „Северный вестник”, „Мир Божий”, „Вестник Европы”, „Русская мысль”, „Мир искусства”, „Речь”, „Слово”, „Утро России”, „Северные цветы”, редактор е на в. „Новый путь”, сътрудничи активно на издания като „Весы”, „Образование”, „Новое слово”, „Новая жизнь”, „Вершины” и др. В поезията си разгръща мотиви за трагичното откъсване от света и волевото самоутвърждаване на личността, а в книгите си с разкази предпочита нравствено-философската проблематика. През 1919 г. емигрира във Франция заедно със съпруга си – писателя Дмитрий Мережковски. Основателка е на литературното общество „Зелёная лампа” в Париж (1927-1939 г.). В голяма част от творбите си критикува рязко руската революция. Автор е на стихосбирките „Собрание стихотворений. 1889-1903” (1904 г.), „Собрание стихотворений. 1903-1909” (1910 г.), „Последние стихи” (1918 г.), „Стихи. Дневник. 1911-1921” (1922 г.) и „Сияния” (1938 г.), на романите „Чёртова кукла” (1911 г.) и „Роман-царевич” (1913 г.), на книгите с проза, драматургия и публицистика  „Новые люди” (1896 г.), „Зеркала” (1898 г.), „Третья книга рассказов” (1901 г.), „Алый меч” (1906 г.), „Чёрное по белому” (1908 г.), „Литературный дневник” (1908 г.), „Лунные муравьи” (1912 г.), „Зелёное кольцо” (1916 г.), „Царство Антихриста” (1921 г.), „Синяя Книга. Петербургские дневники 1914-1938” (1929 г.) и др. Умира на 9 септември 1945 г. в Париж, Франция.