Мост через Лету Кирил Кадийски Мостът над Лета

Кто ж мост каменный – натянутый  лук – о, кто!
Чрез миг стрела потока пронзит сквозь латы 
Время само. Летит ли стая дней крылатых
 к родному краю своему?  И где край тот?

Что за утешение, что  свет  расколот пополам   
по  спине твоей,  минуя  Время ... Над Летой *
нет еще моста. В полях Елисейских летом
не торят брод к другим далеким  берегам.

О, мост, скрепленный  тенями  птиц, где меня
ты примешь? ...И меня, и спешащее время?
Снова там, там - за быстротечностью. Снова  там.

Где-то все мы замрем, навек через миг уже…
Или еще наш путь над новой бездной – где же? -
на мосту, идя по  перелетным стаям ….

19.07.2020

* Лета  -река в Аид.


МОСТЪТ НАД ЛЕТА

Кой с каменния мост - опънат лък - о, кой! -
след миг стрелата на потока ще запрати
срещу самото време. Ятото от дни крилати
към своя роден край ли бърза? И къде е той?

Каква утеха е, че в този свят пропукал се на две
по твоя гръб минава времето... Над Лета
все още няма мост. И в Елисейските полета
не търсят брод към други брегове.

О, мост, иззидан с хоросан от птичи сенки, накъде ме
отвеждаш ти?... И мен, и бързащото време?
Пак там навярно, там - отвъд преходността.

Където всичките ще спрем, сред мигове навеки спрели...
Или ще продължим над нова бездна - за къде ли? -
по мост, павиран с прелетни ята...

http://stihi.ru/2020/07/19/4968