Властта е кокал сладък

Автор: Генка Богданова

О, тази ВЛАСТ? Тя е кокал мазен,
много сочен, вкусен, ароматен,
триж безценен, ако е безплатен
ревниво с нокти, с зъби пазен.

Който го докопа, мили брате,
който  с  него се веднъж облАжи,
доброволно го не дава, даже
брани го със стръв,  ръмжи и хапе.

И ако  е кокалът държавен,
колкото го ръфаш – по` е сладък,
дърлиш се за него до припадък
като настръхнал  пес злонравен.

Понеже този кокал е вълшебен,
грабнеш ли го тъй  е  апетитен,
че те прави алчен, ненаситен,
безскрупулен и зъл, враждебен.

И случайно да си го докопал
и да си го грабнал със измама,
вече вярваш: по-достойни няма,
да го  стопанисват този кокал!

От години властници мастити
са впили зъби в кокала държавен,
и начело с премиера „славен“
се гоят доволни и  честити.

Как ще си изпуснат благинката?
Как от кокала да се откажат?
„Протести народни? Те не важат!
Ний  държим камшика и юздата.

В ръцете ни е хляба, в нас е ножа,
а българинът лош е мат`риал!
Все хленчи, че е гладен, недоял,
че  сме дерели тънката му кожа…

Не даваме, не даваме властта!
И кокала не даваме без бой!
Не сме готови да тръбим „отбой“,
не щем на пораженци участта!“