Евгений Евтушенко Дай бог!

„ДАЙ БОГ!”
Евгений Александрович Евтушенко (1932-2017 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


Евгени Евтушенко
ДАЙ БОГ!

Дай бог на слепия светлик,
на гърбавия гръб опънат.
Да бъда бог поне за миг,
но да не съм за миг разпънат.

Дай бог, неблазнен от властта,
да не геройствам с фалш безбожно,
с богатство – но да не крада,
ако все пак е туй възможно.

Дай бог да съм човек играч,
но да не съм от шайка носен,
ни жертва да съм, ни палач,
ни господар да съм, ни просяк.

Дай бог по-малко рани в дни,
когато битка се провлачи.
Дай бог все повече страни,
вовек плюс родната обаче.

Дай бог на твоята страна
ботушът да не те повлича.
Дай бог любимата жена
дори бедняк да те обича.

Дай бог лъжецът да е ням,
дочул вик детски в божи проглас.
Дай бог Христос да видим там,
дори и да е в женски образ.

Не с кръст – с безверие вървим,
безсрамието ни тревожи.
За да не се обезверим,
дай бог поне частица Божа!

Дай всичко, всичко, всичко ти,
на всички дай блага поравно...
Дай всичко, ала ни спести
туй, от което ще е срамно.


Ударения
ДАЙ БОГ!

Дай бо́г на сле́пия светли́к,
на гъ́рбавия гръ́б опъ́нат.
Да бъ́да бо́г поне́ за ми́г,
но да не съм за ми́г разпъ́нат.

Дай бо́г, небла́знен от властта́,
да не геро́йствам с фа́лш безбо́жно,
с бога́тство – но да не крада́,
ако все пак е туй възмо́жно.

Дай бо́г да съм чове́к игра́ч,
но да не съ́м от ша́йка но́сен,
ни же́ртва да съм, ни пала́ч,
ни господа́р да съм, ни про́сяк.

Дай бо́г по-ма́лко ра́ни в дни́,
кога́то би́тка се провла́чи.
Дай бо́г все по́вече страни́,
вове́к плюс ро́дната оба́че.

Дай бо́г на тво́ята страна́
боту́шът да не те повли́ча.
Дай бо́г люби́мата жена́
дори́ бедня́к да те оби́ча.

Дай бо́г лъже́цът да е ня́м,
дочу́л вик де́тски в бо́жи про́глас.
Дай бо́г Христо́с да ви́дим та́м,
дори́ и да е в же́нски о́браз.

Не с кръ́ст – с безве́рие върви́м,
безсра́мието ни трево́жи.
За да не се обезвери́м,
дай бо́г поне́ части́ца Бо́жа!

Дай вси́чко, вси́чко, вси́чко ти́,
на вси́чки да́й блага́ пора́вно...
Дай вси́чко, ала ни спести́
туй, от кое́то ще е сра́мно.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Евгений Евтушенко
ДАЙ БОГ!

Дай бог слепцам глаза вернуть
и спины выпрямить горбатым.
Дай бог быть богом хоть чуть-чуть,
но быть нельзя чуть-чуть распятым.

Дай бог не вляпаться во власть
и не геройствовать подложно,
и быть богатым – но не красть,
конечно, если так возможно.
 
Дай бог быть тертым калачом,
не сожранным ничьею шайкой,
ни жертвой быть, ни палачом,
ни барином, ни попрошайкой.

Дай бог поменьше рваных ран,
когда идет большая драка.
Дай бог побольше разных стран,
не потеряв своей, однако.

Дай бог, чтобы твоя страна
тебя не пнула сапожищем.
Дай бог, чтобы твоя жена
тебя любила даже нищим.

Дай бог лжецам замкнуть уста,
глас божий слыша в детском крике.
Дай бог живым узреть Христа,
пусть не в мужском, так в женском лике.

Не крест – бескрестье мы несем,
а как сгибаемся убого.
Чтоб не извериться во всем,
Дай бог ну хоть немного Бога!

Дай бог всего, всего, всего
и сразу всем – чтоб не обидно…
Дай бог всего, но лишь того,
за что потом не станет стыдно.

               1990 г.



---------------
Руският поет, писател, режисьор, сценарист, публицист и актьор Евгени Евтушенко (Евгений Александрович Евтушенко) е роден на 18 юли 1932 г. в гр. Нижнеудинск, Иркутска област. Лауреат е на Държавната награда на СССР (1984 г.) и на десетки национални и международни награди. Почетен член е на Испанската академия на изкуствата, на Американската академия на изкуствата и словесността, действителен член е на Европейската академия на изкуството и науката. Професор е в Питсбургския университет и в Университета на Санто-Доминго. Автор е на стихосбирките „Разведчики грядущего“ (1952 г.), „Третий снег“ (1955 г.), „Шоссе Энтузиастов“ (1956 г.), „Обещание“ (1957 г.), „Взмах руки“ (1962 г.), „Нежност“ (1962 г.), „Катер связи“ (1966 г.), „Идут белые снеги“ (1969 г.), „Поющая дамба“ (1972 г.), „Интимная лирика“ (1973 г.), „Утренний народ“ (1978 г.), „Отцовский слух“ (1978 г.), „Стихотворения“ (1987 г.), „Я прорвусь в двадцать первый век“ (2001 г.), „Окно выходит в белые деревья“ (2007 г.), „Счастья и расплаты“ (2012 г.); книгите-поеми „Станция Зима“ (1956 г.), „Бабий яр“ (1961 г.), „Братская ГЭС“ (1965 г.), „Пушкинский перевал“ (1965 г.), „Коррида“ (1967 г.), „Под кожей статуи Свободы“ (1968 г.), „Казанский университет“ (1970 г.), „Снег в Токио“ (1974 г.), „Ивановские ситцы“ (1976 г.), „Северная надбавка“ (1977 г.), „Голубь в Сантьяго“ (1978 г.), „Непрядва“ (1980 г.), „Мама и нейтронная бомба“ (1982 г.), „Дальняя родственница“ (1984 г.), „Фуку!“ (1985 г.), „Тринадцать“ (1996 г.), „В полный рост“ (2000 г.), „Просека“ (2000 г.); романите „Ягодные места“ (1982 г.), „Не умирай прежде смерти“ (1993 г.); повестите „Пирл-Харбор“ (1967 г.), „Ардабиола“ (1981 г.); книгите с публицистика и литературна критика „Примечания к автобиографии“ (1970 г.), „Талант есть чудо неслучайное“ (1980 г.), „Завтрашний ветер“. (1987 г.), „Политика – привилегия всех“ (1990 г.); мемоарите „Волчий паспорт“ (1998 г.), „Шести-десантник“ (2006 г.) и др. Творчеството му е преведено на над 70 езика. През 2004 г. получава високия държавен орден „За заслуги пред отечеството”. Умира на 1 април 2017 г. в гр. Талса, щат Оклахома, САЩ.