Георги Рупчев. На заставе

На границата

Отведоха псето. Тревогата свърши.
Викът е притиснат под мръсния сняг.
И ето го– кървав, окалян и мършав–
шестнайсетгодишния враг.

Така ли ще свърши– за трети път бяга,
нестигнал доникъде. Всичко дотук:
изтъркани кларкове, нова винтяга
и пръсти, несвити докрая в юмрук,
 
четирисет лева, задигнати ловко,
бележник, флумастер, стрела през сърце,
пакетче цигари, германски часовник,
запалка и кръгло пъпчиво лице.

А ти в огледалото виждаш сред кишата
как бавно полепват снежинки живот.
И дявол го знае къде би отишъл.
И господ го знае– защо.

Момче, ей, момченце... А той се е проснал
прострелян. И ти, угнетен,
се взираш безсмислено във албатроса му
и все пак се молиш да бъде спасен.

Георги Рупчев


На заставе
 
Убрали собаку. Готов нарушитель–
невзрачный в крови и грязи,
шестнадцатилетний,– бумаги пишите:
финал протокол отразит.

Готов. Неудачливый: с третьго раза–
на свете свободном не том...
нишкни, по уставу подсказывай, разум,
не думай своё о пустом.

Народные левы в подкладке ветровки,
фломастер, улика– блокнот,
часы ФРГ, сигареты, кроссовки...
но это уже не в кино.

Твои отпечатались сильные пальцы
на слабом остывшем плече,
и чёрт его знает, куда он старался,
и бог его знает, зачем.

Эй, парень! Очнись же навылет спросонья:
каким я с заставы вернусь?
С мольбой о спасении ты угнетённо
от сердца пальпируешь пульс.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы