Зинаида Гиппиус Есть речи Има слова

„ИМА СЛОВА” („ЕСТЬ РЕЧИ”)
Зинаида Николаевна Гиппиус-Мережковская (1869-1945 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


Зинаида Гипиус
ИМА СЛОВА

Във всеки се таят вълшебните слова,
за нас те сякаш нищичко не значат,
но спомнят, бляскат, плъзгат се едва –
сърцето ще се смее и ще плаче.

Да ги повтарям не обичам; няма как
да ме пленят, нарочно ги забравям.
Ще ме посрещнат на томителен нов бряг:
написани на дверите на рая.


Ударения
ИМА СЛОВА

Във все́ки се тая́т вълше́бните слова́,
за на́с те ся́каш ни́щичко не зна́чат,
но спо́мнят, бля́скат, плъ́згат се едва́ –
сърце́то ще се сме́е и ще пла́че.

Да ги повта́рям не оби́чам; ня́ма ка́к
да ме пленя́т, наро́чно ги забра́вям.
Ще ме посре́щнат на томи́телен нов бря́г:
напи́сани на две́рите на ра́я.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Зинаида Гиппиус
ЕСТЬ РЕЧИ

У каждого свои волшебные слова:
Они как будто ничего не значат,
Но вспомнятся, мелькнут, скользнут едва –
И сердце засмеется и заплачет.

Я повторять их не люблю; я берегу
Их от себя, нарочно забывая.
Они мне встретятся на новом берегу:
Они написаны на двери рая.

               1918 г.




---------------
Руската писателка, поетеса, литературен критик, драматург и мемоарист Зинаида Гипиус (Зинаида Николаевна Гиппиус-Мережковская) е родена на 8/20 ноември 1869 г. в гр. Бельов, Тулска губерния. Пише стихове от 7-годишна възраст. Получава домашно образование с преподаватели от Гоголския лицей в гр. Нежин. Първите й стихотворения са отпечатани във в. „Северный вестник” през 1888 г. Посещава Шекспировия кръжок на Спасович, член-сътрудник е на Руското литературно общество. През първата половина от творческия си път се утвърждава като идеолог на руския символизъм. Публикува поезия, проза и публицистика в издания като „Северный вестник”, „Мир Божий”, „Вестник Европы”, „Русская мысль”, „Мир искусства”, „Речь”, „Слово”, „Утро России”, „Северные цветы”, редактор е на в. „Новый путь”, сътрудничи активно на издания като „Весы”, „Образование”, „Новое слово”, „Новая жизнь”, „Вершины” и др. В поезията си разгръща мотиви за трагичното откъсване от света и волевото самоутвърждаване на личността, а в книгите си с разкази предпочита нравствено-философската проблематика. През 1919 г. емигрира във Франция заедно със съпруга си – писателя Дмитрий Мережковски. Основателка е на литературното общество „Зелёная лампа” в Париж (1927-1939 г.). В голяма част от творбите си критикува рязко руската революция. Автор е на стихосбирките „Собрание стихотворений. 1889-1903” (1904 г.), „Собрание стихотворений. 1903-1909” (1910 г.), „Последние стихи” (1918 г.), „Стихи. Дневник. 1911-1921” (1922 г.) и „Сияния” (1938 г.), на романите „Чёртова кукла” (1911 г.) и „Роман-царевич” (1913 г.), на книгите с проза, драматургия и публицистика  „Новые люди” (1896 г.), „Зеркала” (1898 г.), „Третья книга рассказов” (1901 г.), „Алый меч” (1906 г.), „Чёрное по белому” (1908 г.), „Литературный дневник” (1908 г.), „Лунные муравьи” (1912 г.), „Зелёное кольцо” (1916 г.), „Царство Антихриста” (1921 г.), „Синяя Книга. Петербургские дневники 1914-1938” (1929 г.) и др. Умира на 9 септември 1945 г. в Париж, Франция.