Расул Гамзатов Однажды утром мать меня спросила

„ВЕДНЪЖ МЕ МАМА ПЛАХО ЗАГОВОРИ” („ОДНАЖДЫ УТРОМ МАТЬ МЕНЯ СПРОСИЛА”)
Расул Гамзатович Гамзатов (1923-2003 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


Расул Гамзатов
ВЕДНЪЖ МЕ МАМА ПЛАХО ЗАГОВОРИ

Веднъж ме мама плахо заговори:
„Война ли нова, сине, ни грози?
Аз тази нощ насън видях сълзи,
аз шум дочух и дверите затворих.”

„Не бой се, мамо, този шум познат е,
съня ти нека не безпокои:
то жаби квакат в гнилочта на езерата,
за да изплашат степните орли.”


Ударения
ВЕДНЪЖ МЕ МАМА ПЛАХО ЗАГОВОРИ

Веднъ́ж ме ма́ма пла́хо загово́ри:
„Война́ ли но́ва, си́не, ни грози́?
Аз та́зи но́щ насъ́н видя́х сълзи́,
аз шу́м дочу́х и две́рите затво́рих.”

„Не бо́й се, ма́мо, то́зи шу́м позна́т е,
съня́ ти не́ка не безпоко́и:
то жа́би ква́кат в гнилочта́ на езера́та,
за да изпла́шат сте́пните орли́.”

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Расул Гамзатов
ОДНАЖДЫ УТРОМ МАТЬ МЕНЯ СПРОСИЛА

Однажды утром мать меня спросила:
„Сынок, скажи мне, быть ли вновь войне?
Я нынче слезы видела во сне,
Я слышу шум, я двери затворила”.

„Не бойся, мама, этот шум иль шорох
Пускай твоих не беспокоит снов:
То жабы квакают в своих гнилых озерах
И напугать хотят степных орлов”.




---------------
Руският поет, писател, публицист и преводач Расул Гамзатов (Расул Гамзатович Гамзатов) е роден на 8 септември 1923 г. в с. Цада, Дагестанска АССР. Първите му публикувани стихотворения са от 1937 г. във в. „Большевик гор”. Завършва Литературния институт „Максим Горки” в Москва (1950 г.). Работи като учител, театрален режисьор, журналист, културен деятел и общественик. Пише творбите си на руски и на аварски език. Превежда на аварски класическа и съвременна руска поезия. Член е на редколегиите на десетки издания като „Новый Мир”, „Дружба народов”, „Литературная газета”, „Литературная Россия” и др. От 1951 г. до края на живота си оглавява писателската организация на Дагестан. Многократно е депутат и зам.-председател на Върховния съвет на Дагестанска АССР, член на президиума на Върховния съвет на СССР, зам.-председател на Съветския комитет за солидарност с народите от Азия и Африка, депутат във Върховния съвет на СССР, член на Президиума на Върховния съвет на СССР. Действителен член е на Петровската академия за наука и изкуства. Народен поет на Дагестанска АССР (1959 г.), герой на социалистическия труд (1974 г.), лауреат на Сталинска награда (1952 г.) и на Ленинска награда (1963 г.). Автор е на десетки книги, сред които стихосбирките „Земля моя” (1948 г.), „Песни гор” (1949 г.), „Год моего рождения” (1952 г.), „Стихотворения и поэмы” (1954 г.), „Лирика” (1955 г.), „Стихотворения” (1956 г.), „Новая встреча” (1957 г.), „Стихотворения” (1958 г.), „Высокие звезды” (1962 г.), „И звезда с звездой говорит” (1964 г.), „Избранное” (в два тома, 1964 г.), „Избранная лирика” (1965 г.), „Мулатка” (1966 г.), „Общий хлеб” (1968 г.), „Собрание сочинений” (в три тома, 1968-1969 г.), „А что потом?” (1969 г.), „Горянка” (1969 г.), „Берегите друзей” (1972 г.), „Клинок и роза” (1972 г.), „Четки лет” (1973 г.), „Письмена” (1973 г.), „Журавли” (1973 г.), „Сонеты” (1973 г.), „Стихи и поэмы” (1974 г.), „Книга любви” (1974 г.), „Мой дедушка” (1975 г.), „Сказания” (1975 г.), „Персидские стихи” (1975 г.), „Покуда вертится земля” (1976 г.), „Таинственность” (1977 г.), „Стихотворения” (в два тома, 1978 г.), „Берегите матерей” (1978 г.), „Последняя цена” (1978 г.), „У очага” (1978 г.), „Поэмы, сказания” (в два тома, 1978 г.), „Суди меня по кодексу любви” (1979 г.), „Очаг мой, Дагестан” (1979 г.), „Батый” (1979 г.), „Вечный бой” (1979 г.), „Стихотворения Расула Гамзатова” (1979 г.), „Последняя цена” (1979 г.), „Собрание сочинений” (в пет тома, 1980-1982 г.), „Остров Женщин” (1982 г.), „Очаг” (1983 г.), „Песни гор” (1983 г.), „Мой Дагестан” (1985 г.), „Книга юмора и сатиры” (1986 г.), „Белые журавли” (1987 г.), „Стихотворения и поэмы” (1992 г.), „О любви я пою” (1998 г.), „Имя твое Расул Гамзатов” (2003 г.) и др. Умира на 3 ноември 2003 г. в Москва.