Владимир Лебедев Старая черешня перевод Виктор Ива
Старая черешня
Лишь печь белеет, заросла земля.
Черешня старая с невыразимой мукой
Склонилась в опустевшие поля
И к нам протягивает ветви-руки.
Зачем меня вы бросили? Зачем?
Засохну я, не буду плодоносить.
Тебе вдали живётся без проблем,
Но землю бросить, значит, сердце бросить.
Без Родины никто судьбе не рад.
Болгарин, сколько не ходи по миру
А перед взором зреет виноград,
Алеет роза в зарослях инжира.
Душа зовёт к родному очагу.
Как объяснить? Ведь нет такой науки!
И плачу я, сдержаться не могу
Когда черешня тянет ветви-руки.
Перевод на болгарский язык Виктор Иванов
СТАРАТА ЧЕРЕША
Наближавам от пътя към стара къща срутена,
белее само пещ – мъгла и нощен мрак.
В градинката череша – като свещ забутана,
бурен завзел полето като враг.
.
Черешата ме вика с тъга непоносима,
протегна сухи клонки , тихо говори:
«Защо остави всичко тук? Защо замина?
И какво търсиш там в далечната чужбина?
Там няма да намериш щастието ! Спри!!
Защо лозето и полето изостави?
Изсъхна всичко тук, не носи плод.
Не само роден дом, сърцето си забрави,
забрави български си род.
Без Родина сме всички сиромаси!
Българин съм, душата ми боли.
В съня си виждам слънце, грозде,кайсии,
череша зряла, ако дъжд вали.
Аз чувам вик, душата плаче в мъка
и ме зове под родната стреха.
Не мога обясни… не обясни наука…
Никой не може ми прости греха.
Череша с клонки ме обгръща нежно
И сълзите изтрие от лице.
Аз чувствам майчина любов безбрежна
И мир отново влиза ме в сърце.
гр. Бургас, 21.06. 2020г.
Свидетельство о публикации №120062302247