Марина Струкова Привета римский жест За поздрав с
Марина Васильевна Струкова (р. 1975 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
Марина Струкова
ЗА ПОЗДРАВ С РИМСКИ ЖЕСТ
За поздрав с римски жест – към слънцето с ръка:
– Вървящите на смърт приветстват те в тоз свят!
Към белите чела с кръст прицелен. Така
прицелват се към нас и бъдното громят,
но огнената кръв зове за битка дни,
но ще ни скрие там взривена скръбна твърд.
Напук на таз съдба, Русия, възкръсни!
Приветстват те сега вървящите на смърт!
Ударения
ЗА ПОЗДРАВ С РИМСКИ ЖЕСТ
За по́здрав с ри́мски же́ст – към слъ́нцето с ръка́:
– Вървя́щите на смъ́рт приве́тстват те в тоз свя́т!
Към бе́лите чела́ с кръст при́целен. Така́
прице́лват се към на́с и бъ́дното громя́т,
но о́гнената кръ́в зове́ за би́тка дни́,
но ще ни скри́е та́м взриве́на скръ́бна твъ́рд.
Напу́к на та́з съдба́, Руси́я, възкръсни́!
Приве́тстват те сега́ вървя́щите на смъ́рт!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Марина Струкова
ПРИВЕТА РИМСКИЙ ЖЕСТ
Привета римский жест – рукою к Солнцу взмах:
– Идущие на смерть приветствуют тебя!
Лучей прицельный крест блеснет на белых лбах.
В нас целятся теперь, грядущее губя,
но огненная кровь взывает о борьбе,
но взорванная твердь укроет нас скорбя.
О, Русь, воскресни вновь наперекор судьбе.
Идущие на смерть приветствуют тебя!
---------------
Руската поетеса Марина Струкова (Марина Васильевна Струкова) е родена на 9 март 1975 г. в селището Романовка, Саратовска област. Завършила е Московския университет по изкуствата и Литературния институт „Максим Горки”. Работила е като учител, кореспондент на вестник, коректор и литературен редактор. Публикува поезия в издания като „Литературный Тамбов”, „Наш современник”, „Нева”, „Независимая газета”, „Русский дом”, „Роман-журнал ХХI век”, „Аврора”, „Атеней”, „Встреча”, „Молодая гвардия”, „Подъём”, „День литературы”, „Завтра”, „Русская газета” и др. Член е на Съюза на писателите на Русия (1996 г.). Автор е на стихосбирките „Чертополох” (1996 г.), „Солнце войны” (1998 г.), „Серебряная пуля” (2002 г.) и „Грозовая чаша” (2011 г.). Живее в Москва.
Свидетельство о публикации №120062300017