Животът на слънцата - 1971 - И някога ако открия
Животът на слънцата
е безумно огнен.
Пак всяка сутрин в самота
изгряват нежни като спомен.
Слънца-цветя, цветя-слънца.
И тихо чакат свойта вечер,
и много топли и добри – заспиват.
С дъх на мак далече
Земята също ще заспи.
И в нова утрин слънце ново
във нов искрящ живот ще лумне.
И милостиво, и сурово,
добро и огнено безумно.
*** ***
*** ***
И някога ако открия
И някога ако открия,
че в стаята ми влиза студ,
ще търся светлина, ще пия,
със много труд, със много труд,
ще търся светлина не бледа,
а ярка, топла и добра,
и дълго, дълго ще я гледам,
тъй както гледа се...
Ще търся светлина.
/Със значителната (насърчителна) редакция и оформяне на К.Г./
Свидетельство о публикации №120062200256