Автор: Р. Русев
Изпращала ли си душа
на мъж копнял по теб?
По залез слънце
в летен облак
от запад идващ?
И пурпурно небе
с подухващ вятър
в бялото платно
на лодката за двама.
С останалите дни,
в които дишаш
минутите попили
и снегове и лято,
някой сън останал
без покритие наяве
от нашето безвремие,
от делничните коловози
останала любов.
Покрили дни сами останали
в изгубените часове
по млада обич непотърсена
от никого.
Остана само ти...
Едничка моя...
Самота.
Самота
© Copyright: Росен Русев, 2020
Свидетельство о публикации №120062109459
Свидетельство о публикации №120062109459
Рецензии