Вероника Тушнова Бывало все и счастье, и печали

„ЖИВЯХМЕ ВСИЧКО: ЩАСТИЕ И МЪКА” („БЫВАЛО ВСЕ: И СЧАСТЬЕ, И ПЕЧАЛИ”)
Вероника Михайловна Тушнова (1911-1965 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


Вероника Тушнова
ЖИВЯХМЕ ВСИЧКО: ЩАСТИЕ И МЪКА

Живяхме всичко: щастие и мъка,
и разговори разни между нас.
Но главното май премълчахме тука,
а може би не казахме на глас.

На смутни дни пороят раздели ни –
потече ручей, после, виж, река...
Нали усещането ще отмине:
понякога, закратко, засега...

Изчезнал е далечен бряг отдавна,
теб няма те, душата здрач е свил
и само аз, едничка аз не вярвам,
че ни е бил животът разделил.


Ударения
ЖИВЯХМЕ ВСИЧКО: ЩАСТИЕ И МЪКА

Живя́хме вси́чко: ща́стие и мъ́ка,
и ра́зговори ра́зни между на́с.
Но гла́вното май премълча́хме ту́ка,
а мо́же би не ка́захме на гла́с.

На сму́тни дни́ поро́ят раздели́ ни –
поте́че ру́чей, по́сле, ви́ж, река́...
Нали́ усе́щането ще отми́не:
поня́кога, закра́тко, засега́...

Изче́знал е дале́чен бря́г отда́вна,
теб ня́ма те, душа́та здра́ч е сви́л
и са́мо а́з, едни́чка а́з не вя́рвам,
че ни е би́л живо́тът раздели́л.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Вероника Тушнова
БЫВАЛО ВСЕ: И СЧАСТЬЕ, И ПЕЧАЛИ

Бывало все: и счастье, и печали,
и разговоры длинные вдвоем.
Но мы о самом главном промолчали,
а может, и не думали о нем.

Нас разделило смутных дней теченье –
сперва ручей, потом, глядишь, река…
Но долго оставалось ощущенье:
не навсегда, ненадолго, пока…

Давно исчез, уплыл далекий берег,
и нет тебя, и свет в душе погас,
и только я одна еще не верю,
что жизнь навечно разлучила нас.

               1949 г.




---------------
Руската поетеса и преводачка Вероника Михайловна Тушнова е родена на 14/27 март 1911 г. в Казан. Учи в Медицинския институт в Лениград (1931-1935 г.), занимава се с живопис. През 1941 г. постъпва в Литературния институт „Максим Горки” в Москва, но е мобилизирана като медицинска сестра и лекар. След войната е рецензент в издателство „Художественная Литература”, води творчески семинар в Литературния институт. Публикува поезия от 1944 г., пише в жанра на любовната лирика. Член е на Съюза на писателите на СССР от 1946 г. Авторка е на стихосбирките „Первая книга” (1945 г.), „Пути-дороги” (1954 г.), „Дорога на Клухор” (1956 г.), „Память сердца” (1958 г.), „Второе дыхание” (1961 г.), „Лирика” (1963 г.), „Сто часов счастья” (1965 г.), „Стихи” (1969 г.) и др. Авторка е на текстовете на десетки популярни песни като „Не отрекаются любя”, „А знаешь, всё ещё будет!”, „Сто часов счастья” и мн. др. Умира на 7 юли 1965 г. в Москва.