Красимир Георгиев Оратория на пути к запредельному

(перевод с болгарского)

Добрых людей в аду уже ждут
за то что привычно потери несут,
за то что привычно от боли страдают.
Если ангелы бьют, лишь зубы сжимают.

Меня забросила в скалы вода,
исчезло прошлое там навсегда
и уже вечером вижу сквозь стены
пред собою я бездну без дна.

Мечта за будущим не поспевает
болью жизнь  меня заливает
и исчезло чёрное, белое,
вокруг меня лишь дикое серое.

Углем пишется правда обмана:
Смерть невыносимо тяжкая рана
не для того,  кто из мира уйдёт,
а лишь для того, кто по миру идёт.

Ангельскими миражами сломлен я,
потому что прошлое настигает меня –
в том месте, где мой кончается путь,
стараясь пред будущим дамбу воткнуть.

Среди теней вокруг человек я,
среди людей вокруг лишь тень я.
Сегодня моё тело в гробу
готовится к вечному сну.

Поёт ангельский хор тревожно.
Оркестру –  радость возможно.
Я солист своей жизни капризный.
Смотрит Бог  на меня с укоризной.

Написано: 12 июня 2020 года.

Красимир Георгиев Оратория за пътя към отвъдното
Красимир Георгиев
„ОРАТОРИЯ ЗА ПЪТЯ КЪМ ОТВЪДНОТО”
Красимир Георгиев

Красимир Георгиев
ОРАТОРИЯ ЗА ПЪТЯ КЪМ ОТВЪДНОТО

Добрите хора ги очаква адът,
защото са привикнали да губят,
защото са привикнали да страдат.
От ангели нападнат, стискам зъби.

Водата запокити ме в скалите,
там миналото безвъзвратно чезне
и вече вечер виждам през стените
и съм изправен пред бездънна бездна.

Пред бъдеще, мечти недоживяло,
животът с болките си ме залива
и вече няма черно, нито бяло,
наоколо вилнее само сиво.

Изписва истини измамен въглен:
Смъртта непоносима тежка рана
не е за този, който си е тръгнал,
а за човека, който е останал.

От ангелски миражи съм прекършен,
защото миналото ме застига –
на мястото, където пътят свършва,
пред бъдещето вдига тежка дига.

Сред сенките наоколо човек съм,
сред хората наоколо съм сянка.
В ковчега тялото ми днес след лек сън
подготвя се за свойта вечна дрямка.

Припява ангелският хор загрижен.
Оркестърът – с тържествена отрада.
Солист съм на живота си капризен.
А Бог ме гледа някъде от ада.

Написано: 12 юни 2020 г.