Эдуард Асадов Смерть не в силах людей разлучить на

„НЯМА СИЛИ СМЪРТТА ДА РАЗДЕЛЯ ВОВЕК” („СМЕРТЬ НЕ В СИЛАХ ЛЮДЕЙ РАЗЛУЧИТЬ НАВЕК”)
Эдуард Аркадьевич Асадов (1923-2004 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


Едуард Асадов
НЯМА СИЛИ СМЪРТТА ДА РАЗДЕЛЯ ВОВЕК

Няма сили смъртта да разделя вовек
и да хлопва след нас вратата.
Няма как да си тръгне обичан човек,
ако той е останал в сърцата!

 
Ударения
НЯМА СИЛИ СМЪРТТА ДА РАЗДЕЛЯ ВОВЕК

Ня́ма си́ли смъртта́ да разде́ля вове́к
и да хло́пва след на́с врата́та.
Ня́ма ка́к да си тръ́гне оби́чан чове́к,
ако то́й е оста́нал в сърца́та!

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Эдуард Асадов
СМЕРТЬ НЕ В СИЛАХ ЛЮДЕЙ РАЗЛУЧИТЬ НАВЕК

Смерть не в силах людей разлучить навек
И захлопнуть за ними дверцу.
Разве может уйти дорогой человек,
Если он остается в сердце?!

               1991 г.



---------------
Руският поет и писател Едуард Асадов (Эдуард Аркадьевич Асадов) е роден на 7 септември 1923 г. в гр. Мерв, Туркестанска АССР. Първите си стихове пише на 8-годишна възраст, а първите му поетични публикации са от 1948 г. в сп. „Огонек”. През 1943 г. завършва военно училище и се сражава във Великата отечествена война, където е ранен тежко и ослепява (до края на живота си носи черна полумаска на лицето). След войната завършва литературния институт „Максим Горки” (1951 г.). Превежда поезия от башкирски, грузински, калмикски, казахски и узбекски език. Член е на Съюза на писателикте на СССР (1951 г.). Работи като литературен консултант във в. „Литературная газета”, сп. „Огонёк”, сп. „Молодая гвардия”, изд. „Молодая гвардия” и др. Автор е на много книги с поезия и проза, сред които 50 стихосбирки като „Светлая дорога” (1951 г.), „Снежный вечер” (1956 г.), „Солдаты вернулись с войны” (1957 г.), „Во имя большой любви” (1962 г.), „Лирические страницы” (1962 г.), „Я люблю навсегда” (1965 г.), „Будьте счастливы, мечтатели” (1966 г.), „Остров романтики” (1969 г.), „Доброта” (1972 г.), „Песня о бессловесных друзьях” (1974 г.), „Ветра беспокойных лет” (1975 г.), „Созвездие Гончих Псов” (1976 г.), „Годы мужества и любви” (1978 г.), „Компас счастья” (1979 г.), „Именем совести” (1980 г.), „Избранное” (в 2 тома, 1981 г.), „Дым Отечества” (1983 г.), „Сражаюсь, верую, люблю!” (1983 г.), „Высокий долг” (1986 г.), „Собрание сочинений” (в 3 тома, 1987 г.), „Судьбы и сердца” (1990 г.), „Зарницы войны” (1995 г.), „Не надо сдаваться, люди” (1997 г.), „Не надо отдавать любимых” (2000 г.), „Не проходите мимо любви” (2000 г.), „Смеяться лучше, чем терзаться” (2001 г.), „Собрание сочинений” (в 6 тома, 2003 г.), „Когда стихи улыбаются” (2004 г.), „Дорога в крылатое завтра” (2004 г.) и др. Герой на Съветския съюз (1998 г.). Умира на 21 април 2004 г. в гр. Одинцово, Московска област.
---------------

Эдуард Асадов
СМЕРТЬ НЕ В ЗМОЗI НАВIКИ ЛЮДЕЙ РОЗВЕСТИ (перевод с русского языка на украинский язык: Петр Голубков)

Смерть не в змозі навіки людей розвести
Й зачинити за ними дверцята.
Хіба може людина кохана піти,
Якщо в серці її багато?!