Николай Карамзин Время

„ВРЕМЕТО” („ВРЕМЯ”)
Николай Михайлович Карамзин (1766-1826 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев

Николай Карамзин
ВРЕМЕТО

Как всичко времето отнема
и с мрачна скука ни тъжи;
то тягостно е сякаш бреме,
на смъртни рамене лежи.

Наистина, ще трябва дружно
с подобно зло да му платим
и да направим всичко нужно
съвсем да го унищожим.


Ударения
ВРЕМЕТО

Как вси́чко вре́мето отне́ма
и с мра́чна ску́ка ни тъжи́;
то тя́гостно е ся́каш бре́ме,
на смъ́ртни рамене́ лежи́.

Наи́стина, ще тря́бва дру́жно
с подо́бно зло́ да му плати́м
и да напра́вим вси́чко ну́жно
съвсе́м да го унищожи́м.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Николай Карамзин
ВРЕМЯ

Все вещи разрушает время,
И мрачной скукой нас томит;
Оно как тягостное бремя
У смертных на плечах лежит.

Нам, право, согласиться должно
Ему таким же злом платить
И делать всё, чем только можно
Его скорее погубить.



---------------
Руският поет, писател, историк, литературовед и преводач Николай Карамзин (Николай Михайлович Карамзин) е роден на 1/12 декември 1766 г. в с. Знаменское, Симбирска губерния. Учи в Московския университет. Съосновател е на първото руско списание за деца „Детское чтение для сердца и разума”. Почетен член е на Московския университет (1806 г.) и на Петербургската академия на науките (1818 г.), редактор на „Московский журнал” (1791-1792 г.) и „Вестник Европы” (1802-1803 г.), създател е на „Истории государства Российского” (в 12 тома, 1816-1829 г.) – един от най-значителните трудове на руската историография. Основоположник е на руския сантиментализъм („Письма русского путешественника”, „Бедная Лиза” и др.). Умира 22 май/3 юни 1826 г. в Санкт Петербург.