Богомил Тодоров. В конце стола...

На този ваш
на този душен празник,
на този малък празник аз съм гост.
И моего сърце
е чаша празна.
А с празна чаша
кой е двигал тост?

Богомил Тодоров
из неизданного сборника «Завръщане» («Возвращение»)

В конце стола,
в кругу нежданно тесном
я, гость
невинный без вина,
без чувств и мыслей ем опреснок,
и не моя ли в том вина?

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


Отвръщай, обелиск надгробен!
Отвръщайте, безплодни дни!
О, колко труд!– и за какво бе,
с какво светът се промени?

Вградих в стените трайни чувства,
зазидах сянката си там...
Без обич има ли изкуство?
Без вяра вдига ли се храм?

Богомил Тодоров
из неизданного сборника «Завръщане» («Возвращение»)


«Я памятник...» Себе? Пустое!
Доколе, сердце, не таи,
в миру гранитного постоя
не на песце ль труды мои?

Я стену строк– на вечных чувствах,
и тень свою замуровал
ради любимого искусства:
мой храм– она, немой хорал.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы