Игорь Карин Письмо с Фронта Писмо от фронта

„ПИСМО ОТ ФРОНТА” („ПИСЬМО С ФРОНТА”)
Игорь Иванович Карин (1936-2020 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев

Игор Карин
ПИСМО ОТ ФРОНТА

Догарям в чумната барака
сред други жертви като мен,
след подла дяволска атака
ний на невиждан враг сме в плен!

Началството проспа отново
на бъдната война знак лош,
твърдеше то, че сме готови
с въоръжената си мощ.

И че с хибридните атаки
не ни грози врагът сега...
Догарям в чумната барака
и разсъждавам: Как така?

Как враг, преодолял прегради,
громи народа всеки ден?
И няма смисъл за пощада
да молим, докато умрем!

Къде е славната наука?
Разведката къде пълзи?
Врагът, пристигнал без да чука,
Над хората се разрази!

...Прощавайте! На фронта сложен
сме в битка с вяра към покой!
Но „чувството за дълг” не може
народа да сплоти за бой!


Ударения
ПИСМО ОТ ФРОНТА

Дога́рям в чу́мната бара́ка
сред дру́ги же́ртви като ме́н,
след по́дла дя́волска ата́ка
ний на неви́ждан вра́г сме в пле́н!

Нача́лството проспа́ отно́во
на бъ́дната война́ знак ло́ш,
твърде́ше то́, че сме гото́ви
с въоръже́ната си мо́щ.

И че с хибри́дните ата́ки
не ни грози́ врагъ́т сега́...
Дога́рям в чу́мната бара́ка
и разсъжда́вам: Ка́к така́?

Как вра́г, преодоля́л прегра́ди,
громи́ наро́да все́ки де́н?
И ня́ма сми́съл за поща́да
да мо́лим, докато́ умре́м!

Къде́ е сла́вната нау́ка?
Разве́дката къде́ пълзи́?
Врагъ́т, присти́гнал бе́з да чу́ка,
Над хо́рата се разрази́!

...Проща́вайте! На фро́нта сло́жен
сме в би́тка с вя́ра към поко́й!
Но „чу́вството за дъ́лг” не мо́же
наро́да да сплоти́ за бо́й!


Игорь Карин
ПИСЬМО С ФРОНТА

Лежу пока в чумном бараке
Среди таких же бедолаг,
Все – жертвы дьявольской атаки,
У всех невидимый нам враг!

Опять начальство проглядело
Угрозу будущей войны
И нам твердило то и дело,
Как мощно вооружены.

Мол, всё – гибридные атаки,
И нам любой не страшен враг...
А я лежу в чумном бараке
И рассуждаю: как же так?

Как враг прошел сквозь все преграды,
Вновь истребляет мой народ.
И смысла нет просить пощады,
Пока последний не умрёт?

А где же славная Наука?
И где Разведка, черт возьми!?
А враг приходит к нам без стука
И расправляется с людьми!

...Пока прощайте! Не надолго:
Лишь Вера нас теперь спасёт!
И никакое „чувство долга”
В бой не погонит мой народ!

               19.03.2020 г.

               * Поэт Игорь Карин всегда был в курсе всех событий, происходящих и во времена СССР, и уже в нашем. Это было прощальное „Письмо с фронта” Игоря, написанное им 19 марта 2020 года, а 28 марта 2020 года талантливый поэт покинул земной мир.



---------------
Руският поет Игор Карин (Юрий Петрович Бубенков с литературен псевдоним Игорь Иванович Карин) е роден на 27 април 1936 г. в с. Новая Ажинка, Солтонски район в Алтайския край. През младежките си години живее на о. Сахалин и в гр. Алма Ата, където завършва училище. От 1957 до 1960 г. служи като танкист в Литва, след което 10 години работи като акумулаторчик в Новосибирския завод за оптически прибори. През 1970 г. завършва задочно факултета по руски език и литература при Томския университет. Филолог, философ и  журналист, работи като учител, лектор, редактор и старши редактор за философска литература при изд. „Наука”. Публикува в научни и в популярни издания. Член е на Съюза на журналистите на СССР и на Съюза на журналистите в Русия (1989 г.). Автор е на стихосбирките „Вязи” (2000 г.) и „Выбор” (2003 г.), на три романа в стихове и на много стихотворения и драматизирани поеми. Умира на 28 март 2020 г. в гр. Новосибирск.