Околчица
2 юни - денят на Ботев
Видях колони бодри,
вдъхновени…
през болката за свобода и дом.
Из Милен камък смъртоносно стенат
от жертвения, порив…
и погром.
Оглеждах пътя.
Търсех връх.
Опора.
Чувах стъпките, възбудената реч,
„От долу бързат братята на горе,
в решимата да ни помогнат сеч“.
Но лешояди
тишина раздират…
Долу
къщите залостени стърчат.
По склонове юнаците умират.
А зъберите смръщени мълчат.
В тъма ли зрей
Утопия!
Летежа
на буйна младост,
буйнала любов,
поела към безсмъртие
с метежа,
е само кости
по баир и ров.
Но днес
размахва знаме по земята,
надеждата
за по щастливи дни.
И стъпките
на четата позната
шумят
из родните ни синини.
26.04.2019г.
;
Свидетельство о публикации №120060206954