По представлению Красимира Георгиева
http://stihi.ru/2020/06/01/3065
ВЕЛИКАТА СКРЪБ” („ВЕЛИКИЕ ПЕЧАЛИ”)
Кирил Генчев Христов (1875-1944 г.)
Все същия и в охолност, и в нужди,
аз не еднаж безпаметно ридах.
А днес – днес мойте скърби ми са чужди
и нямам вече сълзи аз за тях.
Днес мойте скърби ми са непознати,
затварям им аз своята врата.
На родний край Бог скръб велика прати –
и място във душа ми не оста.
***
(перевод с болгарского)
Все сущее в остуде и опале.
Я много раз безудержно рыдал
А мои скорби мне чужими стали,
нет слез о вас, погас во мне запал.
Теперь печали самому неясны,
для них теперь затворены врата,
На край родной Бог насылает бездну,
по божьей воле скованы уста.
Кирил Генчев Христов - Великие печали
© Copyright: Ганебных, 2020
Свидетельство о публикации №120060104690
Свидетельство о публикации №120060104690
Рецензии