автор:Йорданка Радева
Те бяха дървени. Масивни. И със панти черни.
И украса… вита… със цветя стоманна. Красота.
Покрай тях преминах. Докоснах ги... като преди.
Забравили ме бяха. След минали толкова лета.
Натиснах бравата. Едва отворих. Пантата пропя.
Позна ме като че ли. А беше... толкова отдавна.
Тук идвах често. Пред нея играех с другите деца.
Сега е пусто… Само тези порти. В свойта драма.
Порти
© Copyright: Йорданка Радева, 2020
Свидетельство о публикации №120053103815
Свидетельство о публикации №120053103815
Рецензии