Владимир Башев. Свидание под фонарём

Прощаване в снежна вечер

Потънаха под лампата вечерна
във златна шатра двата силуета.
За всички вечерта е вече черна,
а вечерта за тях е вече светла.

Светът ги носи в свойта нощ графитна
във сняг като във никелиран поднос.
Ний тъпчем по земята кълбовидна,
а те живеят в чудния си конус.

Там друго слънце весело им свети
и друго време там върти стрелкички.
Наште очи са пълни със предмети,
а техните са пълни със звездички.

Стоим. Стоим и после завистливи
си тръгваме, защото е студено.
Ний можем да сме дяволски щастливи,
но те ще ни надминат непременно.

Владимир Башев


Свидание под фонарём

Зевакам нам зима снесла подарок:
под фонарём, ты глянь, два силуэта.
Как в золотом шатре застыла пара:
нам ночь темна– ей вечер долгий светел.

Мы ходим по земле шарообразной(*)–
они застыли в конусе чудесном:
графит ночи над ними в звёздных стразах,
серебряный поддон: двоим не тесно.

Фонарь не нам куда спешащим светит:
им время стоп, а нам по жизни поздно;
мы видим деньги, вещи и предметы–
двоим знакомы шёпотные звёзды.

Морозит кровь (любовь- напротив) зависть:
глаза пониже, дальше пошагали.
Зеваки, разом дельными назвались:
да... счастье тех доступно нам едва ли.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
* Земля на самом деле плоская! прим. перев.