ПОНЯКОГА
http://stihi.ru/2020/05/27/4462 - с бг на ру, Ира Петрова24
Автор - Величка Николова - Литатру1
Понякога се чувствам много дребна -
като сълзица, паднала в морето,
изплакана и вече непотребна,
но стоплила и милнала сърцето.
Понякога се чувствам твърде малка –
като зрънце, отвеяно от вятър
и в почва не успяло да покълне,
но в нищото
успяло да се гълне.
Понякога, а може би и всякога,
усещам как животът ми изтича
подобно струйката на пясъчен часовник,
която все по- бързо тича, тича, тича...
към Нeщото,
незнайното,
но бъдното...
(Но, може би...
духът...
остава
в Нещото -
незнайно,
но пък бъдно?!)
Литатру1
*
Всеки човек
докато диша, трябва да кътка в душата си:
вяра, надежда и любов! - Величка Богданова - Литатру1
България - София
*
Понякога
© Copyright: Величка Николова -Литатру 1, 2020
Свидетельство о публикации №120052702152
Свидетельство о публикации №120052702152
Рецензии