Атанас Далчев. Синеглазый мальчик

Синеокото момче

На Ал. Геров

Стаята полека потъмнява,
става тъмно като във гора.
Синеокото момче оставя
своята игра. 

И привлечено от смъртен тропот,
от далечен тропот на коли,
спира пред големия прозорец:
пролетният дъжд вали. 

Въздухът трепери, лястовици
режат като ножици дъжда
и вървят по електрическите жици
капчици вода.

Малкото момче във здрача слуша
как расте градинската трева
и растат на неговите устни
някакви слова.

И само то почва да говори
с лястовиците, със вечерта,
със помръкналите кръгозори,
с бога и света.

Атанас Далчев


Синеглазый мальчик
................Александыру Герову

Вечер поздний в детской наступает;
за окном грозится тьма сыра.
Мальчик синеглазый не играет,
спать же не пора...

вдруг услышав грохот издалёка,
да не грома, а ломовика,
мальчик замирает одиноко
у окна в стекло рука.

Звонкий дождь кроят стрижи со свистом;
сверху вниз прохлада и вода–
акапелльны чистые мониста
вдаль по проводам.

Мальчик слышит в сумерках июньских,
как растёт садовая трава–
и растут, с душой его рифмуясь,
взрослые слова.

И ведёт беседу он не втуне–
со стрижами, с лужами впотьмах,
с сумерками вечного июня,
с богом в небесах.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы