Есть у человека... Весела Димова

Есть у человека свои планы,

и у Бога есть планы на человека,

но одно - планы человеческие,

другое - планы Божьи...

Идёт человек

по земным дорогам

и то спотыкается и падает,

то сбивается с пути,

то мрак застилает его глаза

и не видит он цели,

а Бог смотрит сверху

и считает его раны,

и когда их становится больше,

чем он может вынести,

забирает его к себе,

как добрый отец -

на небо забирает,

где нет камней

и много света,

и пути видны,

как на ладони...

Перевязывает Господь облаками

душу человеческую и лечит её -

любовью небесной лечит

и забвением -

пока не забудет шрамы свои

и сама не захочет

вернуться обратно -

к своим земным дорогам,

земным заблуждениям

и земной любви...

*

Има човекът планове за себе си,

и Бог има планове за човека,

но едни са плановете човешки,

други - плановете Божии...

Върви си човекът

по земните си пътеки

и ту се спъва и пада,

ту обърква посоката,

ту мракът затваря очите му,

та не вижда целта си,

а Бог гледа отгоре

и му брои раните,

и като станат повече,

отколкото може да понесе,

прибира го при себе си

като добър баща -

на небето го прибира,

където няма камъни

и светлината е премного,

и посоките се виждат

като на длан...

Превързва Господ с облаци

душата човешка и я лекува -

с любов небесна я лекува

и със забрава -

докато забрави белезите си

и сама не поиска

да се върне обратно -

при земните си пътища,

при земните си заблуди

и при земната си любов...


Перевод с болгарского:
Дмитрий Волжанин