Екатерина Ненчева. Одна возвышенно тоскуя...
в ръка със нямата си лира
аз търся тон за тъжната си песен
да я настроя и засвиря...
И с песни си– унесена в забрава–
да разпилея, ах, тъгите си тогава;
и нека лирата си тъй в захлас
разбия с песните си аз!..
Екатерина Ненчева
Одна возвышенно тоскуя
с немою лирой у ручья–
ужель взбодрит меня такую–
не ведаю, с чего начать...
Тоску б развеяла хоть песней–
и лиру прочь о камень– тресни!
запевки больше не тая,
немая нота счастья– я.
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
Недей ме с погледи гори,
напразно е любовния ти плам!
Не търся аз любов, зари…
Душата ми е морна — лек
за нея ще намеря само там,
където има мир навек...
Екатерина Ненчева
Напрасно твой по мне горит
зовущий взгляд– не тёмный, тот:
уж не ищу любви зари...
Последней жажды не тая,
покоя вечного пождёт
душа усталая моя.
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
Свидетельство о публикации №120051209706