Екатерина Ненчева. Луна парит по небу...
а образът мил още
не бяга от очи:
с десница ме обвива,
уста в уста ми впива
и трепетен мълчи...
Бледнеят небесата,
усмихва се зората,
но той е все при мен–
и с мене без разлъка,
за радост и за мъка,
остана ще весден!
Екатерина Ненчева
Луна парит по небу–
пора уснуть и мне бы,
да образ-мил в ночи
в обьятиях негрубых
целует крепко в губы–
меня, и всё молчит.
Улыбками зарница
со сном моим дразнится,
а милый всё со мной
с разлукой нашей спорит–
и в радости, и в горе
не быть мне век одной.
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
Свидетельство о публикации №120051110117